Преглеждане на кода на Сфера на Венера – Георги Радев

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=3404&Itemid=74 сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.]

== СФЕРА НА ВЕНЕРА == 
  
'''''Георги РАДЕВ''''' 
  
<i>Млад офицер - поручик, строен, снажен, широкоплещест - истински марсианец, със силен, рязък, повелителен тон се обръща към своя ординарец:

-Излъска ли ботушите? Мундирът готов ли е?

-	Тъй вярно, г-н поручик.
	
-	Това изчеткан мундир ли е? Ами тези косми по яката?
	
Ординарецът, разтреперан, хвърля плах поглед към яката на мундира. На нея едва се забелязва тънък косъм. „За един косъм крещи като луд."

Поручикът ядосано крачи из стаята:

-	Бързай!
	
Ординарецът още по- усилено лъска ботушите.

-	Готово ли е?
	
-	Тъй вярно, г-н поручик.
	
- Ами токът на десния ботуш?

Ядосан, поручикът замахва с ръка към ординареца. В този миг се чува звънецът на входното антре. Ординарецът бързо се измъква изпод вдигнатата ръка на поручика, за да види кой звъни.

-	Една госпожица иска да Ви види.
	
Недоизрекъл още тези думи, госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, сияеща от свежест и красота.

Поручикът, изненадан от неочакваното посещение, облъхнат сякаш от пролетен ветрец, отпуска смръщените си вежди, очите леко се усмихват, погледът омеква, навъсеното му лице се озарява от широка, топла усмивка. Госпожицата весело подава ръка за поздрав. Поручикът удря ток в ток и се покланя рязко, с ръка на сърцето.

-	Имам предложение. Да отидем на кино!
	
-	С удоволствие. - Поручикът поглежда джобния си часовник. - Трябва да побързаме. Иване! - вече с по-
мек глас виква той на ординареца. Занеси мундира в съседната стая!

- Нали на яката... 

- Добре е. Дай веднага и ботушите!

-	Десният ток...
	
-	Нищо, давай по-скоро!
	
Ординарецът отдъхва облекчено. Хвърля за миг поглед към госпожицата, която прелиства някакъв моден журнал, който носи със себе си. „Наистина, хубавица!"</i>

Описаната по-горе сцена се е повтаряла откак свят светува в най-различни варианти. Според древногръцката митология на Олимп се е разиграла една подобна драма между Венера и Марс, т.е. между Афродита и Арес най-опърничавия и буен син на Зевс. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти. Наистина, богинята-воин Атина Палада го победила в пряк двубой, но Арес си оставал все така необуздан и непокорен. Но Афродита успяла да победи Арес без оръжие, без бой, защото обладавала най- мощното, магическо оръжие - чара на женствената красота. Афродита е била най-чаровната, най-красивата от всички богини на Олимп. Пред нея Арес/Марс смирено свалил бойните си доспехи и я оставил, без всякаква съпротива, да му „вземе" главата. Ще попитате: как? Като обвила ръце около врата му. Чрез своята прегръдка Венера винаги успява да вземе ума на мъжете.

Митът разказва по-нататък, че съпругът на Афродита - небесният ковач Хефест ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему: метнал върху оскверненото си брачно ложе изкусно изкована метална мрежа и ги впримчил в нея. Тогава повикал цял Олимп да им се надсмее.

Тази история се е повтаряла многократно в живота. Много марсови типове са претърпели поражение от „Венера" и много „Венери" са били излагани на позор и са понасяли какви ли не унижения.

Но да погледнем към нашата „Венера", която се е облегнала на масичката и разлиства модния журнал.

Колкото и силен отпечатък да е оставил спортът върху нашата венерианка, той не е успял да заличи типичните венерини форми, които в женския тип достигат пълно съвършенство. Меката, изящна овална линия личи навсякъде: в овалния череп, в овалното лице - по-широко от това на слънчевия женски тип, изпълнено с магнетизъм и не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката; в него се чувства сочността и свежестта на разцъфналия пролетен цвят. Косата - светлокестенява, макар и фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, че е рехава и леко къдрава. Челото не е така изпъкнало, както слънчевото. То е по-спокойно, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като по вода, да се лее като песен. Веждите на венерианките са гъсти, в случая изкуствено изтънени (неудобство при физиогномичния анализ), но са запазили все пак дъговидната си форма. „Венера" няма защо да подхранва и поправя своите ресници - те са естествено дълги, гъсти и образуват фина завеса, която в движението си още повече увеличава чара на очите. Венерините очи са пълни с ласка и разливаща се топлина. Те излъчват магнетизма на любовта, а у високо развития в душевно отношение тип излъчват доброта и симпатия. Носът не е особено дълъг, понякога е леко вирнат нагоре; ноздрите са месести, трептящи от чувственост. Устата е оня рай, който обещават венерините очи; устните са хубаво моделирани, румени, меки и сочни, долната е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва онази трапчинка, която често украсява брадичката на венериния женски тип. Усмивката, която открехва устните, оставя да се видят наредените като бисери зъби и е още едно от очарованията на Венера, заедно с приятния, мек и музикален глас.

<center>[[Картинка:Wenera.PNG|700px]]</center>

Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, защото един от основните принципи, които действат във Венерината сфера, <i><b>е принципът на естетически завършеното настояще</b></i>. Тя обладава силата да придава завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство, въпреки преходността на формите. Затова Венера често се определя като принцип на конкретната хармония. Тази е причината, поради която тя е била обожавана в древността като богиня на красотата.

Венерините типове притежават силно развит усет за хубавото, за хармоничното. Този усет се проявява преди всичко във всекидневния живот - облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност. За това спомага и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети меценати. Наемат известни архитекти, художници, скулптори да строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Искат красива и приятна обстановка, с градини и паркове около дворците, със закътани в тях беседки - мечтата на венерианката; бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти - защото Венера обича охолния и весел живот: танци, увеселения, карнавали, представления. Насладата на момента - това е стихията на Венера. Тя обича също топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното и отблъсква всичко, което носи горест и беди. Венера не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Тя самата е нежна, приветлива, човеколюбива, миролюбива; стреми се към балансиране на силите, към помиряване. Обича спокойния и мирен живот, съжителството на хората в хармонични общности.

Във Венерината сфера, която носи формите на хармоничното настояще (знакът Везни), се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми за осъществяване на онова, което Венера чувства като красота и хармония, носещо щастие в живота. Чрез своя инстинкт за красота Венера чувства това, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. В материалния свят добро и красиво не всякога се покриват, затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.

Чувството за красота е вродено у Венера, но то е многопланово и сложно. Съдържа в себе си усет за съразмерност на формите, за хармония на багрите, ритмично и музикално чувство. Затова венерините типове, у които артистичните заложби са добре развити, естествено минават през изкуството на танца (балет), през музиката (пеене), през лиричната поезия. Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм.

Астрологичната практика показва, че за да се активират, да се извадят от състоянието на женствена пасивност и да се оплодят, те трябва да се съчетаят с влиянието на други светила. На Венера й трябват благоприятните аспекти на Луната и Меркурий, за да могат да се проявят в изкуството латентните й артистични способности.

Така е и с половата енергия - една от най-мощните енергии във Венерината сфера, която функционира в цялата органична природа. Тя остава недеятелна, ако не бъде активирана от мъжкия полюс на половата енергия -	Марс. Марс и Венера - това е първата полярна двойка, родена в недрата на природата. Тя има двойна полярност, която е така добре изразена в зодиака: Венера владее два знака - Телец и Везни, Марс също два - Овен и Скорпион. Полярни са, от една страна, Венера в Телец и Марс в Скорпион, а от друга страна - Венера във Везни и Марс в Овен.

Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичния смисъл, който съдържат тези полярни двойки, можем да отбележим, че това са двете течения на би- оса (Марс - Венера), възходящо и низходящо. От първичния Извор на Живота излизат две мощни струи, които в човека имат следните съответствия: двойката Телец (Венера) - Скорпион (Марс) представя половата енергия, която служи на преките биологични нужди на живота - размножаване, разпространяване, съхраняване на рода; двойката Овен (Марс) - Везни (Венера) представя сублимираната полова енергия, която се насочва към главата. Везни според астрологичната традиция символизират бъбреците и кръста, а Овен - главата и мозъка. Телец съответства 
анатомически на гърлото, а Скорпион - на външните полови органи. Второто, възходящото, течение представя вътрешното излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези и заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешна секреция влияе така мощно върху душевния живот на човека.

Всички процеси, свързани с „женските" прояви на нагона за продължаване на рода в целия органичен свят, сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук обаче важно участие взима другата женска планета - Луната. Ето защо любовта, както се проявява в живота на средния човек - като стремеж в сърцето и чувство в душата - света, който те създават, също принадлежи на Венерината сфера. Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта в човека и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране.

Изкуството (и по-специално танцът), музиката (преди всичко пеенето), поезията, както и другите изкуства, се развиват във възходящото течение на Венерино - Марсовата енергия като сублимации на първичната енергия на биоса. Затова всички хора на изкуството малко или много са белязани от Венера.

Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с учрежденията, които ги поддържат, представят тъмната страна на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна. Има едно съответствие: както марсовата стихия сее смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разорение отвътре, като разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот - семейството.

Венерината сфера прониква с мощна сила живота на Земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят - така нареченият от окултистите астрален свят, който непосредствено обгръща и прониква Земята - това е светът на Венера и Марс. Човечеството е така дълбоко потопено в този свят, че засега той се проявява най-мощно в неговия живот и дава най-силен отпечатък върху цялото му битие.