Преглеждане на кода на 1. Обща атмосфера след заминаване на Учителя.

[[От Учителя - работна среда]]

[[Паневритмия]]

[[История и хронология - работна]]


== 1.Обща атмосфера след заминаване на Учителя. ==

Неочакваното заминаване на Учителя предизвиква кардинални промени в средите на Братството. Приятелите не са подготвени и за предстоящите събития, които са продиктувани от смяната на политическата система. Избира се братски съвет, започва масирано издаване на книги, на „Изгрева” кипи от разнообразни курсове, музикални събития и обществени прояви. Постепенно режимът започва да затяга примката около Братството. Принуждават ги да се регистрират и Братският съвет решава това да стане по закона за вероизповеданията, т.е. Учението да се води религиозна деноминация. Закриват печатницата, която е закупена с общи средства. В самото ръководство влизат не дотам предани хора на Учителя. 

Някои много бързо се ориентират в обстановката и решават да напуснат страната, за да намерят по-благоприятна среда за прилагане и разпространение на учението. Такова място е Франция, където вече има десетки последователи, вдъхновени както от живата им връзка направена с Учителя през 1939 г., така също и от последователната работата на Михаил Иванов през периода 1937-1946 г. В самото начало там Братството е единно, но постепенно започват процеси на разцепление. След възстановяване на дипломатическите отношения между Франция и България през 1946 г. се възобновява кореспонденцията между двете страни, която е прекратена от 1940 г., когато Франция е въвлечена във войната. Границите отново са отворени и може да се пътува свободно, но за кратък период от време. През 1946 г. в Париж емигрира Виола Йорданова (Бауман), която по-късно (1979) ще издаде Паневритмия в Америка. През 1946-1947 г. заминава и Бертоли, който в началото работи заедно с Михаил Иванов, но впоследствие пътищата им драматично се разделят. 

През същата 1947 г. за Франция отпътува и Ярмила Менцлова с цел да обучава френското братство на Паневритмия. В Париж обаче по това време обстановката не е благоприятна – води се кампания срещу Михаил Иванов. Това намира потвърждение в писмото на Ярмила до Боян Боев, за което съдим от неговия отговор на 18 декември 1947 г. Там той ѝ пише: „Любезна сестра Ярмила, получих ценното Ви писмо, което отдавна очаквах. Благодаря за сведенията, които ми давате. Бог всичко ще превърне на добро… Вашето отиване там е ценно, защото Вие ще им покажете най-вярно паневритмичните упражнения.” През същия период в Париж Ярмила се среща с Виола Йорданова (Бауман). 

Вероятно поради дългия период и липсата на обмен между българското и френското братство през годините на войната Паневритмията във Франция не е разучена пълноценно. Това е предполагаемата причина около 1947 г. да се заснеме двадесет и пет минутен филм, който да покаже точно, как се играят в България всичките 28 упражнения. 

Съществува твърдение, че кинооператор е Георги Парлапанов – този който заснема филм с Учителя в края на 30-те години. Много вероятно е обаче, лентата да е правена с френски средства и с тяхно оборудване и оператор. Завършващият надпис накрая – „Fin” – е на френски, а и никой от нашите братя и сестри в спомените си не говорят за такова събитие. Самият Парлапанов също не е споменавал нищо пред племенника си Данаил Жеков, който пък е операторът заснел Паневритмията през 1977 г. В писмото си до Боян Боев от 26 август 1939 г. Михаил Иванов споделя свое намерение в посока заснемане на филм: „Един ден ще трябва да се филмират някои сцени от братството ни (в България), в гората, от упражненията и Паневритмията.” Много вероятно тази инициатива да идва от негова страна, но точно в този период отношенията между нашето братство и това във Франция не са добри. Бертоли по това време е там и работи в тясно сътрудничество с Михаил Иванов. Задачата по филма е свършена от неговата дъщеря – Анина Бертоли. Междувременно Михаил влиза в затвора (1948), а точно тогава Анина пристига в Париж. Нейният баща вече е поел собствен курс и това е вероятната причина филмът съхраняван от нея през годините да остане непокътнат и на практика неизвестен до 1999 г. 

Участват 8 човека – 4 смесени двойки, от които засега разпознати са петима: втората жена – Верка Куртева, третата – Анина Бертоли и четвъртата – Йорданка Кисьова, както и втория мъж – Неделчо Попов и четвъртия – Пантелей Карапетров. Снимките са правени пролетно време на Изгрева. 

Анина Бертоли отпътува за Франция през 1948 г., след което за първи път се завръща в България едва след седем години. Вероятно за тези години по-късно тя споделя в спомените си: „Като отидох в Париж, почнаха да ме питат разни такива подробности: „Ръцете, дланите – нагоре, надолу, настрани?”. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше прясна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди-коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем.” И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем.” И решиха да създадат нова Паневритмия, описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика – Мария Тодорова, на Борис жената. Извикаха също Ярмила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия и ни я изпратиха. Аз я напечатих тая книга с рисунки от Елена Андреева. Тя там се погрижи, изпрати 100 рисунки подробно за всички движения. Направих след туй издание, на което написах: „Направена в България”, т.е. коригирано второ издание в България.” 

Тази Паневритмия на Анина Бертоли е издадена вероятно след 1954 г., но не в издателство, а на циклостил, в тираж ок. 100 бройки. Тя не представлява точно копие на екземпляра изпратен от България, а с нанесени корекции от самата Анина. Дотогава във Франция има две издания на Паневритмията, които са превод от 1938 г. И двете са издадени от Жерар Низе през 1949 г. и 1954 г. Той има свое издателство в Париж наречено „Куриер на книгата”, където издава и книги на Учителя. В началото Низе си сътрудничи тясно с Братството в Париж, но след като Михаил Иванов влиза за две години в затвора през 1948 г. той се отделя и открива собствен Център по природна хигиена, където се разучава и Паневритмия. Този център е в Лорг (Lorgues, област Вар), близо до Сен Тропе. Там като студент попада Жан-Луи Гобо през 1959 г., както по-късно и неговата съпруга Арлет. През лятото на 1967 г. там се появява и Ярмила Менцлова по покана на семейство Гобо, която по това време е в Париж и помага на Низе в неговата книжарничка.