Преглеждане на кода на 3. През очите на очевидците.

[[От Учителя - работна среда]]

[[Паневритмия]]

[[История и хронология - работна]]

== 3. През очите на очевидците. ==

В спомените на Пеню Ганев от този период намираме следното: „В тетрадката си съм записал следното: І. Първият ден на пролетта – 22. 03. 1933 г.; V. Тъкане – 5. 05. 1933 г.; VІІІ Побеждаване – 5. 05. 1933 г.” 

Един от очевидците на всички тези събития е Крум Въжаров, който споделя следното: „В Братството съм от 1927 г. Първите упражнения Учителя почна да ги показва още през тази година. Когато той показваше упражненията, за да се заучат, аз присъствах там и играя Паневритмия от самото начало. Едно лято на Рила играем на езерото на Чистотата. Музикантите са в центъра, а Учителя играе сам на десетина метра от тях и се движи в по-малък кръг вътре. Както играеше, той се приближи до играещите двойки. Застана до мен и започна да играе с мене до края на упражненията. Това нещо той никога не го е правил с никого. Всички се учудихме и аз по-късно разбрах, защо го направи. Той е виждал, че аз съм този, който ще предаде Паневритмията на младежите и трябва добре да я изуча. Не само да ми покаже едно упражнение, а да събуди в мене известни центрове. И аз се постарах да я усвоя съвсем точно. Повече от 20 години работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя.” 

Елена Андреева има следния поглед за този период: „По време на първите десет упражнения и на другите не съм присъствала защото в периода 1930-1934 г., когато се даваха,учителствах и не бях постоянно на Изгрева. На поляната или пред салона, където я давал Учителя, или в салона вътре, не съм участвала. В подреждането на упражненията също не съм участвала, но Учителя ги даваше едно по едно. Боян Боев участваше в подреждането. Имаше малко съревнование и недоверие към мен, а тъй като съм малко честолюбива, затова като не са ме поканили, аз не ходех. Упражненията Катя Грива ги играеше най-хубаво от всички сестри. Ярмила според мен също ги играеше много хубаво. 

Заучаването на Паневритмията внесе нещо ново в живота на братството. При всяко ново упражнение имаше оживление. Първо заучавахме стъпките и движенията на ръцете на всяко упражнение, след това ги играехме с ритъма на съответната музика. Учителят не ги даваше в определен час или ден, но ги даваше спонтанно, по някакво вътрешно творческо вдъхновение. Когато ни ги показваше и ние приемахме това вдъхновение, заучавахме ги с радост и повишено състояние на духа. За да се ползваме от Паневритмията Учителят казваше, че умът ни трябва да присъства в движенията, които правим. Всяко движение трябва да се изпълни правилно, за да може да приемем енергията, с която то е свързано. Чрез тия упражнения ние приемаме енергия от живата природа, затова ние трябва да ги изпълняваме концентрирано и само така ние ще се ползваме от тях. Музиката е жизнерадостна, събужда сили в нас, тя ни вдъхновява и внася бодрост и разположение. Когато правехме Паневритмията имаше тържественост, нещо празнично. По вътрешно чувство беше като богослужение.” 

Първият запис на движенията, с който разполагаме до момента е от лятото на 1933 г. – 7 август. Надписът на заглавната страница е „Най-новите гимнастически музикални упражнения” и с големи букви в средата „Акумулиране и използване на енергиите на живата природа”. Там са описани 28 упражнения, но някои от тях по-нататък не влизат в пълния цикъл, а други се допълват и доусъвършенстват. Не е известен човекът описал упражненията, но има две вероятни предположения – Боян Боев или самата Милка Периклиева, която прави описанието в изданието от 1938 г. По това време тя е издала вече една книжка с подвижни игри, така че терминологията не ѝ е чужда, а през лятото на 1933 г. се знае със сигурност, че е на Изгрева. Последната страница представлява интерес с датата, която е написана накрая 7 юли 1933 г., тъй като се разминава с датата от началната страница – 7 август. Има една забележка на последната страница, в края: „При всички упражнения се тръгва с десния крак.” Същата забележка се появява и в изданието от 1938 г, но вече ѝ е сложен по-голям акцент, тъй като фигурира на първа страница отгоре. 

Ето някои мисли на Катя Грива споделени пред Радка Левордашка: „Когато Учителя подготви Паневритмията и всичко беше готово, за да я играем, извика мен и Милка Периклиева. Двете заедно с Учителя играехме всяко упражнение. Като научихме всички упражнения, тогава Учителя ги даде пред всички, като ние двете играехме вътре в кръга заедно с Учителя и всички погледи бяха устремени към нас. Играеше се бавно, спирахме, даваха се обяснения и пак продължавахме, така че не всички отведнъж заиграха Паневритмия. Всички упражнения са дадени с обяснения, прочетете ги, преди да играете. Ръцете и краката не се опъват като струна, ръката се свива в лакътя на 45 градуса, мерено от него до китката, а тя излиза над главата. Кракът се опъва назад, като се стъпва на пръсти, повдига се петата, тялото трябва да бъде изправено и добре закрепено. Играе се ритмично, плавно, без да се стяга нито един мускул. Паневритмията играе много важна роля за човека! За всяко движение е дадена и съответна мелодия – като играеш, както трябва, ти изправяш всяка частица от твоето тяло. С Паневритмията лекуваш всеки мускул от тялото си. Затова Учителя каза: „С Паневритмията болни ще се лекуват.” Пеенето е мистично, магнетично, с ръцете си ние го изпращаме по целия свят. Мислите ни също трябва да са съсредоточени, не да се говори и да се размахват ръце, кой както му падне, а да се мисли, за да сте духом и тялом заедно. Това не е нито балет, нито резки гимнастически упражнения, това са окултни движения, които трябва да се изпълняват много точно. Не трябва да се смесват нещата.” 

През очите на Пеню Ганев този период изглежда така: „От цялата Паневритмия най-трудно усвоихме Пентаграма. Вечерно време на полянката на Изгрева, осветявана от 1000-ватовата електрическа лампа , почвахме да разучаваме фигурите на Пентаграма, но завършвахме все с неуспех. Минаха много дни и Учителят вечер пак излизаше и караше братята Симеон Симеонов, Галилей Величков, Данко Симеонов (с кларинета) да свирят мелодията на Пентаграма, а другите братя и сестри – да образуват фигурите на Пентаграма в движение. След много упражнения спазването на фигурите, които заемаха главата, ръцете и краката на Пентаграма, се усвоиха и сутрин започнахме да го играем. Отначало го свирехме и играехме три пъти, защото играчите са уморявали, но Учителят отбеляза, че всяка двойка трябва да мине през позицията на глава, крака и ръце, а това може да стане само ако упражнението се играе пет пъти. Когато се създаваше Паневритмията, Учителят даде да наредят текст. Стоянка Илиева и някои други се опитаха, обаче текстът на Олга Славчева беше най-подходящ, всички го харесаха и той се прие от всички и от Учителя.”