Преглеждане на кода на 7 август - 1915г.

[[1915 - Протоколи от годишната среща на Веригата]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo3NmFjMmJkNDg5YzhlZDUx 7.08.1915]

== 7 АВГУСТ, ПЕТЪК ==

Времето: сутринта, при изгрев на слънцето — мъгла. Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно. Но слънцето грея все добре.

В 5 часа заранта - съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги новите.

В 10 часа Г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата и на покривки. Така, на открито, Г-н Дънов каза:

Ще прочета 3-та глава от Йоана (прочита я). Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава — 20-ти и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени".

Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и доброто в света са еднакви по своя растеж, различават се само по това, че злото е безплодно, а доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари. Не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите да работа.

Защо, именно, злите хора не обичат виделината? Злото действа върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат в мрачните и влажни места. Когато такава микроба влезе в тебе, грехът ще те държи и ще каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш във виделина, защото ще умреш". Тогава казваме: „Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасението". Има хора, затворени в своята черупка; ако излязат от старите мехове на вън, мислят, че смърт има. Лъжат. В който ден излязат навън, старите мехове ще се пукнат. Следователно, искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат, (Обаждат се: "Амин".) Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели.

Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила — толкоз, колкото са космите на моята глава - за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита, майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно, Светлината е за нас необходима.

Често, когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян. Ами че ти си починал, като седиш в това блато. „Да не ме доведе в пъкъла". Ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите — нямат очи, уши, уста като нас. Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път.

Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете
към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.

Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството. За Любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, конто работят за възрастяването.

Ние много се грижим за физического тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те — на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби.

Сега, като ме слушате, зная, казвате си "Тежко учение, как ще се излезе. няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки". Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява. Но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата". Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение.

Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата" и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече". И се чудите каква хитрост да употребите. Не хитростта, а Виделината е необходима за вас, не злото, а доброто. Кое е добро? Което дава плод. Кое е зло? Което не дава плод. Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е добро и обратното. Усещате стеснение, във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме". Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение — да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане.

И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро". Ако не искаш да правиш добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мене ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене". Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов. с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, но че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва „Аман от моята жена". Тя не ти е жена, тя ти е слугиня; твоята жена е благородна, от царско произхождение; нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за тебе; тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца; сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат. Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни. Това е Христовото учение.

Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този
начин свои адепти. Злото осем хиляда години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляда години ги търсят от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заробените деца. Избите на досегашния международен порядък се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: "Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш; как можеш да любиш друга". Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси. Щом го жената зърне като дойде вечер, взема камшика: „Ти ще любиш ли?" Не е любил той, осем хиляда години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас. Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга". Микроб лош е влязъл в нея. Това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си. То е правилното схващане.

Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете". И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат: „Какво ще стане"? Ще събори старата къща и ще съгради нова. „А, ама това е трудна работа, иска много жертви". Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити; за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати!

Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир". Зло няма да има, защото няма да има изби; тъмнотата живее само в избите — четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец — така пишат материалистите. Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят, „Има духове, ама лоши са, пазете се". Лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош", А вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца — в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него — и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се
102
 

УГрото^р/шстгодишнатасрещана'Веригама      1915 година ОЗ
преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо. понеже сме имали кучешки зъби, Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическою поле, айв широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят. Долу всич-ки тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?" Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си — също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физического поле най-сетне може да ядете, но горе, на духовно-то, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни.
Затова кзлезте към Виделината. Онези вече от вас, конто са намерили своя идеал, хванете се и потъреете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете; знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре, Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, конто вардят затворените? Ключари. Той плаща на юпо-чарите, за да вардят мнозина дяволи, конто е затворил. И вне държите ключове, ама не на Рая. Знаете ли какъв дълбок смисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? Да го не лъже. Христос държи ключовете на Рая и сега идва да ви ги даде. Казва: „Пазете га, да не ви оберат". Не вас, а Него — ще эадигнат от Него всички богатства, И Писанието казва: „Ще извадя скрити съкровища"; то подразбира тези богатства.
В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината. Имате жела¬ние, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно". От сърце или не от сърце, направете добро, то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто. старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вне ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голя-ма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи. с конто искат да ни вържат. Навън вече : тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на доброто. Да бъдем религи-I озни, това'значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мнслим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън,
Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казва-
1 ха: „Турете го -в затвора"; обаче сегашните условия са такива. че затворите ще
бъдат г/укнати; сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо? В 24
j часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след туй ще
! настъпи прилив. Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на
закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света.
Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък
в нещата и в умовете, и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва
103
 
SO ВсемироВият Учшпел Беинса Дуно и Велико ТьрноВо
такава топлина, която ще опече хората във варнщата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хкляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божес¬твен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да наста не в света. Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин")', ще го видите, дали в този свят или в онзи. (Смях,) Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в конто сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работа и ум. Ще приличате на- онези, на конто са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат по този необходим закон, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват — но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон — любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра дали ще ме турят в пъкъла?" Кажете: „Ще те турят, а мене — на друго място". Кажете му истината. „Ама ние ще живеем в иэбата". То е цяла измама: в тази изба няма живот.
Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи, който обича злото, мрази Виделината и ще стой вързан, а онзи, който прави добро, отива към Виде-лината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре обос¬нован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби. Направил е сгьлба, отворил е вратата и вика: „Излезте на вън". (Обаждат се: „Амин".) Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите". Няма да им се повредят очите. „Да ни турят превръзки". Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта.
Сега, на учете закона на Божествената Любов, на учете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се обла¬городят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Видели¬на, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове.
След беседата Учителя покат, който има да зададе някои въпроси.
Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се напра-ви, за да може да се въдвори любов и щастие?
Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви факта имат.
104
 
1915 година G3
Г.: Аз da кажо. На първо място, редки са случайте да се женят благодарение на искрена любое между двете страна, понеже се женят от съображения: или че момата ё богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодаре¬ние на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек. съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, конто трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират утношенията и да има хармония между две същества.
Уч.: Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате в къщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше и като купи рокля на момзта. ще го приема? вкъщи, Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога,
U.: „Нацапана кукла отгоре, панукла* отдолу", дето се казва, по какво може да е позната?
Уч.: По миризмата.
Я.: Често пъти грубиян — да ме извинят мъжете...
Уч.: Но той ли е маскиран или нейните очи?
Б,: Върху тази поетическа фигура на царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.
Уч.; То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не възди-шат ли за тази царска дъщеря?
Гр.: И жените.
Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едко момиче; кой е модусът**, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг,
Уч.: Вне имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.
В.: Вида се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде Гос-подарят, ще върже слугините и ще вэеме лозето.
Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде лозето на
* Пану^а (ар.) - чума (бел. peg.)
" Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.)
105
 
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико ТърноВо
други. То значи ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете.
И.: Г-н Г. направо, бележка, че най-напред между младате последва хипнотизацията. Какво да се направи да се разеледа въпросът по-нап-ред философски?
Уч.: Практически ще кажа: с жена, която има оплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач, (Смях) Ако носът'на вашия мъж е сплескан, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съ-ответствува на сърцето, на чувствата, на любовта; колкого повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, зко момата има много тънки вежди като ибришим*, не се женете за нея,
Я.; Защо?
Уч.: Защото ще ви изостави насред път.
Я.: Няма ли модус за познаване?
Уч.: Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски,
П.: Ама кой тогаз гледа веждите, Г-н С-ов гледа парата! (Смях)
Н.: Пак не можах да разбери, Г-н Д-ов. От десет кандидата, мъже или жени, кого трябва да избери? Модус за това.
Уч.: Най-напред, дали вашата дъщеря или вашият син са ангели. Тогава въпросът лесно ще бъде разрешен. Защото ако двамата сз ангели, те ще се слушат, ако не са, няма да се служат,
Я.: Дъщеря си горе-долу разбирам, но десет души кандидати как да ги разбери? Трябва да бъда физиономист.
Уч.: Лафатер** е дал такъв закон, който можете да употребите. Ще ви кажа
какъв е законът и правилата, с конто можете да си служите и конто можете да
проверите. Той казва така: когато искаш да имаш приятел и срещнеш някого и
забележиш, че между неговия ум и твоя има хармония, вне сте един за друг;
също и когато в сърцата има хармония. И колкото по-дълго време живеете, ще
имате убеждение един за друг.	«.
Я.: Това е хубав модус.
Уч.: Да няма нещо да ви стиска, Щом сърцето и умът ви са свободни, вне сте свободни.
В.: Това е отлично.
Пр.: Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже ня-кои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в астрала.
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен."
Ибрчшим (тур.) - m-bHbk 1сонец за шпене (бел. ру;).)
*   Лафатер (Йохан-Гаспар) - luRcihiupcku про т ест аи ck u богослов, философ и поет, създа-тел на фцзцогномията (1741 - 1801) (бел. ред.)
106
 
УТрото^р^иотгодишната.срещана'Веригата       1915 година Си
Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...
Уч.: Едната душа може да бъде в невидимая свят, а другата — в материал-ния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из сре-дата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи, Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: еидяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това?
И.: Беше една моя другарка и правы същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лом живот.
Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща на две еднакви души.
В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзер-цаваха в салона десет минута. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: .Така да се възпламени Божията Любое в нашите души и в душите на всички верующи, конто My слугуват, както слънчевите лъчи."