Преглеждане на кода на Спестявай по някой лев

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ ==

Като младеж следвах в Университета, но поради оскъд¬ни средства трябваше през свободното си време и през ва¬канциите да работя. Изкарвах добри пари. Но поради липса на чувство за пестеливост, средствата, които получавах се разпиляваха по начин, който и сега, след толкова години, не мога да си обясня как ставаше. Работех предимно по строе¬жите, работата беше по-скоро случайна - когато и каквото намеря. Най-после, като приключих образованието си, се залових и на постоянна работа, с редовна месечна заплата. Станах отговорник на един магазин за кожени изделия, отк¬рит в София от габровски фабрикант. Той ме познаваше и разчиташе на моите морални качества. Живеех на Изгрева заедно с моя по-голям брат, в една от двете стаички на дър¬вената къщичка, която ние, пет души братя, си бяхме пост¬роили. Живеех безгрижно, тихо и съвсем спокойно, като смятах, че животът ми ще тече все така без промени, без из¬ненади. Моята майка, която живееше в Габрово, често ни идваше на гости. Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителя е в стаичката ни и разговаря с майка ни. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мен и ми каза: "Ти спестявай по някой лев." Аз се изнена¬дах от думите му, тъй неочаквано отправени към мен, и то
80
 
за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през съзнани¬ето ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувство¬то на пълна сигурност, че съм необходим служител за рабо¬тата на моя работодател. Съвсем не намирах да помисля, че ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необ¬мислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се съб¬рах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя ра¬ботодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, спосо¬бен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с иму¬ществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без ра-бота и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон. Тогава, още с почването на зимата, строежите се преустано¬вяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца под¬ред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, неп¬рекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся ра¬бота, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нуж¬ди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, ня¬маше да преживея така тежко този мъчителен за мен пе¬риод. На първи март, същата година аз бях отново на редов¬на работа, благодарение на един много мил и прекрасен наш брат. Но вече с една мъдрост повече в себе си.