Преглеждане на кода на Двамата спътници, 19.07.1935

==ДВАМАТА СПЪТНИЦИ==

Отче наш

Размишлявайте върху стиха: "Всяко дърво по плода се познава". Аз допълвам: Всяка причина от своите последствия се познава и всеки човек – от своите дела. 
Човек трябва да има нещо, на което да разчита. Научно казано да знае качествата и свойствата на нещата. Какво трябва да разбирате под думата "качество"? От първата буква имате едно знание. В думата "свойство" от буквата "с", от характера на тази буква вече има друго значение. Думите "свойства и качества", от първите букви, с които се пишат, вече имат две значения. Въобще човек трябва да има нещо, на което да разчита. Силният човек на какво разчита? – На своята сила. Ако не може да разчита на силата си, това сила ли е? Добрият човек на какво трябва да разчита? За мене доброто е нещо неопределено. Какво е доброто в дадения случай? Какво е доброто качество или свойство на човека? Сладчината на един предмет свойство ли е или качество? Определете добре! Сега да се отклоним малко. 
В дадения случай трябва да имате ясна представа за живота. В даден случай ти не може да бъдеш господар и слуга. По какво се отличава господарят? По какво се отличава слугата? Можеш да бъдеш господар отвън, можеш да бъдеш господар отвътре, можеш да бъдеш слуга отвън, можеш да бъдеш слуга отвътре. Вие поставяте една философия, която не е права. Казвате: "Тя е майка". Какво подразбирате под думата "майка"? Можете ли да бъдете майка без дете? Жена, която няма дете, може ли да бъде майка? – Не може. Баща може ли да бъде ако той няма дете? — Не може. Вие искате да бъдете господар. Как? – Отвън или отвътре? Какъв е външният господар? – При дадени условия ще бъдете богат, ще имате къща, ще имате нива, ще имате обществено положение. Добре, вие сте господар, имате богатство, искате да строите къща, но не сте умен. Господар сте, пари имате, обществено положение имате, но не ви стига ума как да си постоите къщата. Има един господин, той не е богат, няма туй положение, но му стига ума да строи къща. Викате го: "Иване, ти хубаво строиш къщи, искам да ми построиш такава и такава къща." Иван започва да разправя, как ще бъде. Виждаш, че планът е хубав и най-после казвате: "Направи я тъй, както казваш, аз ще платя." Питам: този Иван слуга ли е или господар? Тогава Иван строи къщата, другият дава средствата. Едновременно имаме двама господари, единият, който строи къщата, е вътрешния господар, този, който дава парите, е външния господар. Тогава вътрешният господар е външен слуга, другият, външният господар е вътрешен слуга. Заплетена работа малко. Може да нямате никакво богатство и пак да бъдете добър човек, може да имате всичкото богатство и пак да не сте добър човек. 
Ще ви приведа един малък пример. Винаги представят богатият човек голям. Не може да представите силния човек дребен като мушица, все ще го представите като някой слон. Такава е идеята, нещо грамадно, силно. Вие казвате: "Виден човек, такива мустаци, такива ръце, силен човек." Първоначално героите са били много по-големи. Но както и да е, преувеличение има. Ще намалите малко като е преувеличено. Преувеличаването или намаляването зависи от очите. Някой път нещата са преувеличени, очите са такива, някой път нещата са намалени – очите са такива. Когато обичате някого, казвате: "Този човек е гений." Щом не го обичате, вие го туряте надалече. Когато го обичате от коя страна го държите? Две страни има: с едната страна увеличавате, с другата намалявате. С голямата страна го туряте към него - увеличавате: "Гениална работа!" Като обърнете голямата към него, малката към вас, казвате: "Не го бива." Туй се прилага в живота. 
Ние се отклонихме от въпроса с посторонни работи. Направил си една дреха, хрумне ти ярка синя ли да бъде, жълта или бяла. Защо да не бъде ярка? Отде накъде да бъде синя или бяла или жълта или пък може да бъде зелена? Коланът какъв трябва да бъде? – Бяла дреха с жълт колан. Това качество и свойство ли е жълтият колан. С железен колан, със знатен колан, с копринена дреха, с какво трябва да бъдеш? Каква трябва да бъде дрехата? Твоята дреха трябва да бъде добър проводник на ония сили, които изтичат от тебе. Тази дреха, която носиш, трябва да бъде добър проводник на всички ония сили, които изтичат от тебе, да бъде добър проводник на онова, което възприемаш. По това се отличава хигиеничната дреха. Щом дрехата е добър проводник, тя е дреха на един гений, на един светия. Щом дрехата не е добър проводник, тя е дреха на един обикновен човек, на един глупак. На всички глупави хора дрехите им са лоши проводници. Туриш му една дреха да бъде добър проводник, този човек започва да поумнява. Но и на най-умния човек ако туриш една дреха лош проводник и светия да е, той ще започне да се изменя. Каквато е дрехата на човека, такъв е и човека. Дрехата, това е неговата кожа. Това е Божествената дреха, която има, тя е първата дреха, която Бог турил на човека. Всичкият живот на човека седи в неговата кожа. Щом промениш кожата на човека, да стане добър проводник, да дава и да възприема, от това зависи всичката му дейност. Мозъкът зависи от повърхността. Силата на мозъка зависи от повърхността, от тази дреха. Силата на земята зависи от кората, от външната страна. Тази дреха, в която е огъната, това е дрехата отгоре. Тя е, която ражда всичко. Тя крие всичките богатства. Външната страна е, в която растат растенията. Надолу в земята, тя няма тази сила, тази плодовитост. Някой път вие изисквате дълбоки работи да ви се казват. Питам: ако аз извадя вода от 100 метра от 2000 метра дълбочина, извадя от един кладенец и ви дам друга вода от повърхността, коя вода ще предпочетете, коя вода е по-хубава? (-От повърхността.) Защо? -Защото е по-близо до слънцето и неговите енергии. 
Кое е онова, на което трябва да разчитате? Трябва да имате в себе си нещо, на което да разчитате, което при всички условия да не се изменя. Ако е на физическото поле, да не се огъва, да не се чупи. По отношение на духовния свят, какви трябва да бъдат качествата? – Туй, на което трябва да разчитате, едновременно не трябва да бъде нито много студено, нито много горещо. Защото, ако е много горещо, ще ви изгори, ако е много студено, ще ви изстуди. Нито много горещо, нито много студено трябва да бъде. А какво трябва да бъде? Една нова дума трябва да се измисли, която трябва да изразява нито много студено, нито много горещо. Щом човек се много сгорещява, може да стане пакост. Понякой път във вагоните турят предпазителни мерки, за да не се нагорещяват много. Щом много се нагорещят, спира се движението. Щом човек се нагорещи някъде, спира се движението. 
За да се образува един подтик в света, да се образува един подтик и във вас, в каквато и да е посока, трябва да имате противоположности. Една точка, откъдето трябва да започва вашето движение и друга точка, към която трябва да се свършва. Как наричате вие тия точки? Първата точка, от която вие изхождате, е един малък подтик, от който излизате навън, туй го наричат причина. Там, дето спирате, какво е? (-Последствие, резултат.) Значи правите един превод: Там дето започва е причината; дето свършва е последствието. Последствието винаги ще отговаря на причината и причината ще отговаря на последствието. Питам: доброто на какво е последствие? Правите добро някому, последствие е, имате известни съображения. Онези, които обичате, към тях сте добър; онези, които не обичате, към тях не сте добър. Следователно в дадения случай, причината за доброто е любовта. Доброто е последствие на какво? – На любовта. Не може да бъдете добър, ако не обичате. Доброто е последствие на любовта. Когато обичате, вие искате естествено да бъдете добър; когото не обичате, не може да бъдете добър към него. Говорим сега от какво произтича любовта. Когато любовта се проявява в съзнанието, от нея произтича доброто. Майката, която обича детето, е много добра, тя му пригажда на всичко. Доброто е като един резултат, който произтича от любовта. Какво ражда любовта сама по себе си? Любовта е един вътрешен подтик, доброто е един резултат. Следователно не можете да бъдете добър, ако не обичате. Туй е вярно. За да имате наука, трябва да знаете какво нещо е доброто, как да го намерите. За да намерите доброто, трябва да намерите любовта. Значи любовта е чукът, чукането, набиването на гвоздеите. Ако нямате чук, с какво ще набиете гвоздеите? Набиването на гвоздеите ще бъде резултат. Трябва да имате една наука, на която да разчитате. В дадения случай трябва да знаете да работите. 
На какво се дължи обезсърчаването? Обезсърчението подразбира, че вие сте далеч от любовта, далеч от знанието. Понеже нямате любов, нямате и знание. От любовта идва доброто в света. Щом иде доброто, то е вътрешната връзка за онова, което искате да постигнете. Можете да постигнете това, което искате, само по пътя на доброто. То е крайният резултат. Там е онова, което искате. Доброто е като касиер на една банка. Какво е доброто? Доброто е честно, не е справедливо. Какво подразбирате под думата "честност"? Честен човек е, който устоява на думата си. Честният, каквато дума каже, изпълнява я. Той не обещава онова, което го няма. Добрият човек, честният човек мисли. Вие не мислете за онова, което не може да направите. Защо ще говорите за онова, което не може да постигнете? Не говорете за онова, което не може да постигнете. Запример казвате: "Ти светия ли ще станеш?" -Това е неопределено. Светията е един отличен слуга, това е светията. По-добри слуги от тях не зная. Светията работи и не прави никакви погрешки. Сега аз вземам светията и гения. Геният е господар, светията е слуга. Геният е отвън, има всички неща отвън, той има физическите работи. Светията е отвътре, той знае как да слугува. Геният знае как да заповядва, светията знае как да работи отвътре. Геният, ако няма качествата на светията, той нищо не може да свърши. Той има всичките условия, но работа не може да свърши. Ако ти не си светия в даден случай, ти не можеш да свършиш работата, която трябва. Аз изваждам едно правило. Никой от вас не може да прокопса, ако едновременно не е светия и гений. Не може да успее никой, който отвън не е гений, а отвътре – светия. За да ти тръгне в света, трябва да бъдеш гений отвън и светия отвътре. Това са максими, това е наука. 
Питате: "Какво е окултната наука?" – Окултната наука е да бъдеш гений отвън и светия отвътре. Светия да бъдеш, да знаеш да направиш работите и гений – да заповядваш на времето, да дадеш разпореждане навреме. Щом не дадеш разпореждане навреме и не заповядаш навреме, ти не си господар. Да кажеш една дума на място, това е гениалност, а да дойдат последствията, това, което думата носи, ти си турил качествата на светията. На думите трябва да знаеш как да заповядваш. Сега казвате: "Ние не можем да бъдем гении." Че как ще бъдете гении. Вие не знаете да управлявате езика си. Най-първо гениалността започва с управляването на езика, да знаете как да го мърдате. Знаете ли как да си мърдате езика? Ни най-малко не мърдате езика си както трябва. Ако мръднете езика си както трябва, трябва да знаете какво ще произлезе. Някой път една дума казана не на място може в ред поколения да ви измъчва. Има думи, като се изкажат, не се връщат назад, имат лоши последствия. Всяка една дума носи известни последствия. Думата е последствие на една човешка мисъл и зависи от силата на мисълта и от силата на човешките чувства. Ако твоите чувства са взели участие в дадения случай, тогава думата ще бъде силна. 
Сега въпросът беше за следното: човек трябва да има нещо, на което да разчита. Ще разчитате в себе си на любовта, ще разчитате на доброто. Не доброто какво хората мислят за тебе. Представете си, че аз имам една магическа лампичка, нося я в джоба си. Идвам до една заключена врата, изваждам лампичката, цъкам и вратата се отваря. Аз имам магическа лампичка. Виждам човек окован във вериги, изваждам лампата, запалвам я, веригите падат. После срещам един разбойник, турил си своите кобури. Изваждам своята лампичка: онзи носи нещо външно, аз нося нещо вътрешно. Като насоча лампата, паднат ръцете. Казвам, това е знание. Ако вие във вашия ум имате по една лампичка, която като насочите навсякъде да ви се отваря пътя, да падат веригите, кобурите, вие имате знание. Ако аз хлопам и чакам да ми отворят, нямам знание. Няма да го чакам. Той спи, ще отворя вратата, ще замина. Даже ако на пътя ми е турена една стена, ще завъртя своята лампичка, ще направя дупка, ще мина през нея. Ако има тел, ще го скъсам; ако е стълб, ще го съборя, или дупка ще направя. 
Страх ви е да не съборите вашите стари традиции. По-някой път ви е страх да се понаведете, понеже ще си съдерете дрехата на гърба или ще си оцапате дрехата. Ще напуснете тези неща. Човек отвън цапа ли се? Какво подразбирате под думата "цапане"? Да кажем, оцапали сте се с дървено масло. Едно време, когато поставяха някого за цар, поливаха го с дървено масло. Като го полеят с дървено масло, стане цар. С някой рог, напълнен с дървено масло, полеят отгоре на главата. Казват: "Ти си цар", и го полеят с дървено масло. Какво съдържа маслото в себе си? Кои са качествата и свойствата на маслото? Една кожа на обущата, която е корава и убива на краката, след като се намаже с масло - омеква. В маслото има свойство да омекчава нещата. Ако твоите думи нямат масло в себе си, те не могат да бъдат силни. Масло трябва да има. Трябва да проучвате ония качества и свойства на човешката реч, да произнасяте известни думи. В магията сега търсят една загубена дума. Всички хора сега са изгубили една първоначална дума, вследствие на това казват: "Всичко си имаме, само едно нещо нямаме. Парици си нямаме. Всичко си имаме, живот си нямаме." Богати са, но живот нямат. Простите хора казват: "Всичко си имат: и ниви и лозе имат, и добитък имат, жена и деца имат, но живот нямат." Всичко си имат тия хора, но живот си нямат. Тогава аз разбирам: като имаш всичко, а живот нямаш, какво имаш? "Всичко си имаме в къщи, огнец си нямаме." Всичко имат, хляб нямат. Всичко имат, само светлина нямат в къщи. В даден случай това, което нямат, то е важното, същественото. Та питам сега: какво си нямате? Вие всичките сте недоволни, липсва ви нещо, но какво ви е потребно не знаете. В дадения случай какво ви липсва? Може да направите опит да видите от какво зависят усилията на човека. Представете си един трап широк един метър, после друг трап – метър и половина широк, трети – широк два, после – три метра. Да вземем един трап широк половин метър. Ще ви дам десет лева, ако прескочите един трап широк половин метър. Много кандидати ще се явят. Лесно се прескача половин метър. Давам 20 лева за един трап широк един метър, ако го прескочите. Доста кандидати ще има. Давам 30 лева за трап широк метър и половина; 40 лева за трап широк два метра, за три метра, четири, пет, за десет метра широк трап, който го прескочи, ще му дам десет хиляди лева. На всеки метър турям по хиляда лева. 
Питам сега: Кой ще прескочи трап десет метра?Колко кандидати ще има да прескочат един трап широк десет метра? Но все ще има един човек, който ще направи усилие. Той ще прескочи метър, два, три, четири, пет, за десет метра ще даде едно вътрешно усилие. Той, ако може да прескочи десет метра, ще вземе десет хиляди лева. Това е цяло богатство. Една крачка колко време ще му вземе, десет, двадесет крачки ще се затича. Птиците прескачат големи разстояния. Той казва: "Не може." За една птица играчка е да прескочи. Казвате: "Тя хвърка." Вземете един кон колко може да прескочи? 
За всяко нещо си има един начин. Има нещо, на което вие трябва да разчитате. На какво разчитат птиците? – Те разчитат на своите крила. Млекопитаещите на какво разчитат? – На своите крака. Млекопитаещите разчитат на своите четири крака. Птиците разчитат на своите крила. Кой от тях може да скача повече? – Птиците. Следователно в даден случай, какво представят ръцете? Разумната сила в птиците на хвъркането е по-силна, отколкото четирите крака, с които животните бягат. На птиците не трябват да се поставят мостове, те може да минат преспокойно. Сега пренесете туй състояние. На вас много работи в света ще ви се покажат невъзможни. Добре, вие трябва да мислите, нещата са невъзможни, ако вие имате състоянието на едно животно. Но, ако имате състоянието на една птица, е възможно. Има обаче неща, които са невъзможни и за птиците. Кое е невъзможното за птиците? Птиците не могат това, което човек може. Птиците може да подражават като папагала. Той може да подражава, но да мисли не може. 
По какво се отличават хората, които мислят? Да запомняш, това не е мисъл. То е отвън. Тия неща са като фотография. Кой може да бъде художник? Фотографът туря своя апарат, цъкне и една картина е готова. Но туй изкуство фотографирането не е твое. Една фотография не може да даде отличителните черти на човека. Има неща, които съвременната фотография не може да схване. Казват, че фотографията всичко схваща. Схваща нещо физическо, но има нещо в човека, което фотография не може да го хване. Една фотография, ако фотографира един светия, той ще мяза на един арапин. Пък ако фотографира един гений, ще мяза на нещо обикновено, гениалното не може да го хванете от снимката. Нали и цветовете не може да схване фотографията? Зад цветовете има други нюанси. Вие всичко имате, само че не сте гениални, не сте светии. После трябва да изучавате живота на светиите и живота на гениите. Онзи, който се сърди, гений ли е или светия? Онзи, който е слаб, гений ли е или светия? Геният и светията трябва да си станат близки. Геният и светията трябва да станат настолна книга. Те трябва да ти бъдат приятели, трябва да ти бъдат близки. Защото всичкото бъдеще на човека зависи от гения и светията. Ако нямаш един приятел гений и един приятел светия, не може да успяваш в живота. Двама приятели трябва да имаш, ще ги намериш. Като не знаеш какво да правиш, ще идеш при тях да се допиташ, да ти дадат съвет. Ако нямаш тия двама съветници, ти нищо не може да направиш. 
Според вас, кои са качествата и свойствата на единицата? Да кажем, имате един цар, който заповядва, каквото каже, всичко става. Той е първата единица. Вторият е, който прави работите. Царят не може да ги направи. Аз турям така две. Кой е пръв, кой втори? Единицата на колко части може да се раздели? Най-първо единицата се дели на половина, на две. Това е едно свойство, едно качество на единицата. Всичката сила на единицата седи в това, че тя може да се дели и на две. Работата е отвлечена. Имате едно обикновено схващане на деление. Ако ти не можеш да отделиш доброто от злото, в тебе знание няма. Не само да познаваш доброто и злото, но гениалност и светийство не може да имаш, ако в даден случай не може да разделиш доброто от злото, като две противоположности. Трябва да имаш знание да отделиш злото от доброто. Не само да отделиш. Отделянето е външната страна. Делението и отделянето то е същия процес. Много по-дълбоко е да отделиш злото в даден случай и да го употребиш в една посока, да знаеш как да постъпиш със злото и доброто. Във вашия ум вие как си представяте злото? Бих желал да ми кажете. 
Пишете върху темата: "Какво нещо е злото?" Опишете го! Няма да описвате някаква метафизическа работа, но какво представлява злото. То е много дълбок въпрос. Но във вашия ум какво нещо е злото, как вие си го представяте? Някой път казвате: "Много зъл или много добър човек." Господарят казва: "Иване, направи това!" Той маха с ръка. Господарят казва на слугата: "Махни се!" Един опак човек каквото му кажеш не прави. Добрият човек каквото му кажеш е готов да го направи. Има художници, на които каквато и линия да им дадеш, ще й намерят място, ще й нарисуват нещо. Гледам, един направи една линия, веднага направи едно магаре, на което режат дърва. Тури една крива линия, току изведнъж направи една шапка. Каквато крива, каквато и счупена линия да му дадеш, все ще намери място. Умът му работи, майстор е човекът. Казва: "Направете каквато линия искате." Той оттам ще направи нещо и хубаво ще го направи. Художник е човекът. Та казвам, гениалният човек и светията, каквото противоречие да срещнат в света, току изведнъж ще направят нещо. Гледаш, на него му стига ума да изкара нещо от него, а това е за тебе едно препятствие. Но за този гений, за този светия е привилегия, че му се е случило това нещо. 
Пътуват двама души: единият страхливец, страх го е от змия, другият не го е страх. Първият казва: "Змиите са лошо нещо." По пътя виждат на едно място змия. Безстрашният я хваща и я туря в джоба си. Отиват в една гостилница, пълна с хора. Няма къде да влязат, нито да седнат. Искат да седнат, но никой не става, всички седят по местата си. "Чакай, казва безстрашния, аз ще отворя място." Накарва тази змия да си покаже главата от джоба му. Всички около масата стават. В 5-10 минути всички напущат масата и те сядат свободно. Казва му: "Седни тука." Тази змия отвори път в дадения случай. На какво е подобна змията? – Когато видиш, че един човек мисли здраво, каквото и да кажеш, той мисли, той има змия. Змията е емблема на една хубава мисъл. Тази змия само като си покаже главата, всички отварят път, всички столове около масата ще се опразнят. Та, вие се плашите от тях, защото сте страхливи. Плашите се от една лоша мисъл, искате все добри мисли. В света има повече лоши мисли, отколкото добри. Какво ще правите? Аз ги срещам тия големи змии. Такива големи като боа, какво ще ги правите? Целият свят е пълен повече със змии. Дошла една мрачна мисъл на отчаяние, някоя змия те е стегнала. Искаш да се хвърлиш от една скала. Да се самоубиеш, не искаш да учиш, змия те е хванала, опасала те е вече. Обезсърчил си се, изгубил си съзнанието, не вярваш, че Господ ще оправи света. Светът е оправен, хората са такива. Една змия дойде при тебе, ти не можеш да се справиш с нея. Ще повикаш своя гений и питай: "Какво да правя?" Ще повикаш светията, ще кажеш: "Какво да правя?" Те ще хванат тази змия и ще ти кажат какво да правиш с нея. 
Един носи чук и наковалня в една торба. Влиза в едно село, има малко въглища. Постави наковалнята, забие с чука, започва да прави гвоздеи, обръчи – това-онова. Веднага си създава работа със своя чук и със своята наковалня. Казва само: "Огън ми дайте!" Онзи, който не разбира този закон, казва: "Условия ми дайте!" Той търси благоприятни условия. Тия хора в селото имат нужда от гвоздеи. Той започне "така-тука", гвоздеи им трябват – той им даде; трябват им шини за каруца – направи им, даде им, пробие си път. 
Ако при вашите лоши условия не може да употребите вашия чук и вашата наковалня, може да сте свършили и четири факултета, но няма да можете да се справите с мъчнотиите. Запример аз често гледам онези, които гадаят. Някой път са много смешни. Те всичко разгадават, но не знаят дали този, комуто гадаят, ще им плати или няма да им плати. Казвам, най-първо ти разгадай дали ще ти платят или не. Като започне да гадае ще му кажеш, аз съм привеждал и друг път този пример: Във варненско преди години се яви една голяма гледачка. Цялата варненска околия се стече с коли по 30-50 души да им предсказва. Пари й даваха и други неща й даваха. След като беше събрала доста работи, обират я разбойници. Тя всичко предвиждаше, но не може да предвиди, че разбойници ще я оберат. Онзи, който гадае, трябва да знае какъв ще бъде неговият живот. Ако ти не можеш да разгадаеш какъв ще бъде твоят живот, ти не си гадател. Когато гадаеш някому, гадай дали той ще ти плати или не и още като го видиш отдалече, виж дали ще ти приеме или няма да ти приеме гаданието, че после му гадай. 
За да придобиете тия качества, непременно трябва да имате един приятел гений и един приятел светия. Едновременно трябва да бъдете пълни с любов, да бъдете добри. Има едно състояние, от което всички трябва да се пазите. Кое е опасното? – Когато един човек около тебе се е обезсърчил, ако ти не внимаваш, той може да те спъне, понеже психическите недъзи може да се пренесат у тебе. Някой път обезсърчението е отвън, то е безопасно, но когато обезсърчението влезе вътре, то има свойство да размеква. На онзи човек, който се е обезсърчил, мускулите отслабват, мисълта отслабва, става безсилен. Щом се насърчи, онзи, който се насърчава, в него мускулите стават силни, краката, ръцете, главата, неговата нервна система, всичко се засилва. Обезсърчението има обратен процес. 
Следователно за да се насърчи един човек трябва да внесеш в него ония сили, които внасят насърчението. В какво седи насърчението? – Да изчезне онази мекота. Някой казва: "Аз не искам да бъда толкова мек!" Не трябва да се обезсърчаваш отвътре. Никога не допущай обезсърчението отвътре. На това основание ти си създаден от Бога. Бог, Който е създал всичките неща, Той е вътре в тебе. Той те е създал с едно предназначение: да стане нещо от тебе. Ако ти допущаш обезсърчението, ти анулираш онзи Божествен план, противодействуваш на божественото начало. Няма да го спреш, но спираш своя прогрес. Значи употребяваш свободата против себе си. Ти казваш: "От мене няма нищо да стане!" Добре, на какво основание казваш, че от тебе няма нищо да стане? Кои са данните, че няма да стане? Тя е чужда мисъл. Ако в този път вървиш и мислиш така, постижения няма да имаш. Ти вървиш в кьор сокак, в задънена улица. В задънената улица какво ще постигнеш? Всички задънени улици са човешки работи. Дойдеш донякъде, не може. Не върви, в задънената улица не търси твоя идеал. Къде ще ги търсиш в задънената улица, трябва да знаеш от единия край, задънена ли е улицата. Не да кажеш: "Това е задънена улица." Щом е задънена улица какво трябва да правиш? – Изваждам своята магическа лампа, назад не се връщам. Аз съм човек, който назад не се връща. Извадя своята лампа, пробия си път. През задънената улица минавам. Всички, които са след мене, виждат, че може да се мине. Значи през задънената улица може да се мине. Но трябва да имаш такава лампа. Казват: "Това нещо е невъзможно!" Ако нямаш све-тийство и гениалност не може. Но, ако повикаш своите приятели – гения и светията, може. Невъзможно нещо за човека, за Бога е възможно. 
Тогава ще ви приведа този пример. Събрали се двама: единият се хвали със своята сила. Пътува един с едно дете. Първият казва: "Аз с този камък мога да бия когото и да е!" Светията казва: "Аз всеки камък мога да го направя ценен." Питам, кой е силен: който убива с камъни или който може да направи камъните ценни? Минава първият, хвърля един камък, пукнал главата на едного. Хванали го, превързали главата на ударения, него подкарали за към участъка. Светията се приближава, хваща един камък, прави го златен и казва: "Туй злато ще ви дам, пуснете го! Това злато ви давам за пукнатата глава." Те искат повече. Взема камък, натиска го, направил повече злато и им дал за пукнатата глава, все таки хубаво е да имаш един светия, който да стиска камъните и да прави злато, за да те освободят. 
На мене често са ми казвали: "Кажи ми нещо реално!" Че каква реалност може да ви кажа? Изкуството как може да си направите злато. Сега искам да правите злато, не да хвърляте камъните. Един предмет да стане златен, туй изкуство може да се придобие така лесно. Всички казват Христос, като взел хляб с ръцете си, пречупил го на две и го дал на другите. Този хляб започнал да се увеличава, откъде дойдоха тия частици – увеличаването на хляба от къде дойде? Някои считат този факт за възможен, други – за невъзможен. Толстой, който минаваше за реалист, понеже много дебели вежди имаше, интуицията на Толстой беше много слаба, обективният ум на Толстой беше силно развит. Той казва, че Христос, като даде на тия хора хляб и те имаха в торбите, та и те започнаха да вадят. Всички извадили и разделили, та станало това чудо. Тъй го обяснява Толстой. "Олабелир". Онази мисъл, която мина от Христа в умовете на хората, е била така силна, че да накара 5-6 хиляди души да си отворят торбите и да дадат! Това е пак сила. Той, като извади хляба, всички бяха готови да дадат от своя хляб. Та казвам, във вас трябва да имате един Христос, Който, като разчупи хляба, хлябът да започне да се увеличава. Всичката мъчнотия е дето казвате, че не може. Трябва да има нещо, на което да разчитате. Туй, на което трябва да разчитате, трябва ли да се сърдите на него? Може ли човек да се сърди на Любовта? Може ли човек да се сърди на доброто? Ситият може да се сърди на хляба. 
Представете си един човек, който е гладен, дълго време е гладувал. Давате му една пита от най-хубаво брашно. Този човек е най-сръдливия, в дадения случай може ли той да се сърди на хляба? Щом се сърди, той трябва да го хване. Гладният не може да се сърди на хляба. Жадният не може да се сърди на водата. Ако ти не гладуваш, ако ти не жадуваш, твоята работа не върви по естествения път. Ти вървиш по нормалния път, ако гладуваш и жадуваш. Тогава ти вървиш по един Божествен път, дето всички неща се постигат. Ако вървиш в един свят дето няма никаква жажда и никакъв глад, в този свят няма никакво постижение. Ако вървиш в един свят, дето има радости и скърби, вървиш в един свят на постижения. Вие търсите вашето щастие къде? – В един свят дето няма никакви скърби и страдания. Сега ако аз взема една хубава цигулка и изтегля всичкия въздух отвътре, ако започна да свиря, какво ще излезе? Ако изтегля всичкия въздух и кажа: "Свири!" Според научните изследвания, ако изтегля всичкия въздух от една стая, пък изтегля всичкия етер, светлината не може да се прояви. Най-първо в стаята е било светло, като започна да изтеглям въздуха, светлината не може да се прояви и ще настане пълна тъмнина. 
Има неща, които са проводници във вас, и в дадения случай неестествените неща са неестествените мисли. Всякога нещастията в света произтичат от това, че нещата не са еднакви. Ако вие увеличите налягането на въздуха, вие правите пресилване на вашите мисли, пресилване на вашите желания. Не пресилвай желанията, но акумулирай желанията! Достатъчно е едно желание, достатъчна е една мисъл. В даден случай, в даден момент то е най-малкото, в което твоето съзнание може да бъде будно. Може за по-малко от секунда, може да е една десета от секундата, един момент по-малък от секундата, на тебе ти трябва само едно желание, в което твоят ум да е буден и твоето сърце да е будно. Това ти е достатъчно. Не ти трябват две желания. Следният момент ще бъде друга мисъл, друго желание. Колко желания ще дойдат в този, дългия процес. Ти ще дойдеш в съприкосновение с всички желания. По този път се постигат нещата. Едновременно ако имаш две желания, съзнанието ще се раздвои, ако имаш две мисли, съзнанието ще се раздвои и ти ще се разхлабиш. 
Та, най-първо трябва да има единство на съзнанието. Никакво раздвоение не трябва да има. Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял. Той разчиташе на Господа, оставиха Го всичките хора и Господ Го остави и Той се намери в чудо. Но този човек не се обезсърчи. И пак излезе и работи. Той, като мисли, мисли, не се обезсърчи и понеже не се обезсърчи, той умря. Ако беше се обезсърчил, той нямаше да умре. Той казваше: "И да умра, ще оживея! И Господ да ме остави, и хората да ме оставя, аз пак ще оживея. И всички да ме оставят, аз пак ще оживея." Никой не е имал по-голямо обезсърчение от Христа. Характерът на Христа седи в това, че като го оставиха хората, като го остави Господ, Той каза: "Аз ще оживея!" На какво се дължи това, че не се обезсърчил? В мъчнотиите Христос повярва в това, което доказа – че животът не изчезва. Това обезсърчение не трае дълго време, то е само една минута. 
Понякой път страданията не са много дълги, много малки са вашите обезсърчения. Вие се обезсърчавате за една шапка, че не е взета за Великден, вие се обезсърчавате, че нямате обуща от камилска кожа, вие се обезсърчавате, че ставало едно съчетание, допуснали сте една погрешка в съчинението, там дето не трябва, вие се обезсърчавате, че не са ви приели някъде, както трябва. За какво ли не се обезсърчавате! А се насърчавате за работи, дето всеки може да ви спъне. Не очаквайте нищо. А какво трябва да правите? - Използувайте всичко, без да очаквате. Ти вървиш по пътя без да очакваш и ще видиш добрите последствия на нещата. Сега ви привеждам този факт в живота: обезсърчението ще дойде, но не се обезсърчавайте. Имайте нещо, на което трябва да разчитате. И Христос имаше големи противоречия, но той вътре в себе си не се обезсърчи. Щом се обезсърчиш вътрешно, ти си нарушил един Божий закон. Бог е отвътре и Той застави Христа отвътре да уповава на Него. Да уповаваш на Бога отвътре, да оставиш всичко друго и всички да уповаваме на Него. Вие всички, като уповавате на Духа, тогава ще се оправят работите. Всички се научете да уповавате на Този, Който е дълбоко във вас. При най-големите противоречия има нещо разумно, на което можете да разчитате. Казвате: "Да бъде Твоята воля". Онзи, Който седи дълбоко, Той е реалното, това разумното, от което зависи всичкото щастие на хората, на цялото човечество, на цялото Битие. Бог, Който е неизменен, като уповавате на Него няма да знаете как ще вървите и така ще се постигне всичко. Казвам, имайте нещо на което трябва да разчитате, което не може да се измени. Във всеки човек има неща, на които човек може да разчита. Разчитайте на Божественото! Тогава ще имате приятели гениите и светиите. Ако вие не може да разчитате в себе си на това Божественото, не може да имате приятели гениите и светиите. 
Щом разчитате на Божественото ще ви дойдат двамата спътници – един гений и другия светия. Каквото поискате от тях ще ви бъде. Всеки човек ги има. Вие имате дух, душа, имате ум и сърце. Духът има един подобен на себе си, душата има нещо подобно – сърцето. Не само гений и светия имате. Духът – това е гения отвън, душата – това е светията отвътре. Ако вие не може да разчитате на вашия дух, ако вие не може да разчитате на вашата душа, на вашия ум, на вашето сърце, какво ще постигнете? Вие може да разчитате само на Този, Който е във вас. Вашият ум, вашата душа, вашият дух и вашето сърце ще разчитат на това, на което и вие разчитате. Туй наричаме ние абсолютното, реалното, Божественото. Само по този начин нещата в света са постижими. Ако човек уповава в себе си на Божественото, тогава трябва да престанат всичките противоречия, които сега съществуват. Никакво дразнене не трябва да съществува в света. Да престанат дразненията, да престанат всичките обезсърчения. 
Сега аз ще ви туря за десет деня да прескачате трапове от половин метър до десет метра. Ще направите един опит. Да ми кажете кой от вас е прескочил десет метра. Който прескочи десет метра ще има десет хиляди лева на разположение. Който прескочи един метър – двадесет лева ще има на разположение; метър и половина – тридесет, два метра четиридесет лева. Който прескочи десет метра, десет хиляди лева ще има на разположение. Ако някой се опита да ме излъже, аз ще нося парите в джоба, ще го заведа да прескочи. Сега имате една премия от десет хиляди лева за този, който прескочи десет метра. 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. 

35-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 19 юли 1935, петък, 5 ч.с., София, Изгрев