Преглеждане на кода на Възвишеното в човека ВП

==ВЪЗВИШЕНОТО В ЧОВЕКА==

<em>Сряда, 5.30 часа сутринта</em>

<em>(Небето е чисто. Времето е тихо, топло и приятно. Хубав изгрев.)</em>

<em>Добрата молитва</em>

Ще ви прочета Първо послание към коринтяните, глава 6-а, стих 6-и. „Но брат с брата се съди, и то пред неверните.“

В живота трябва наука. Всички хора се спъват с това, което знаят. Детето се спъва с това, което знае, понеже това, което знае, трябва да се измени. То е за неговата възраст. А всяка възраст си има своето знание, своите възможности. Ето един прост пример: викат ви на угощение. Вие най-първо се интересувате от яденето, но не за да се наситите, а дали яденето ще бъде вкусно, или не. Вие се интересувате от външната страна на яденето: от вкуса, от маслото, за да ви направи едно външно удоволствие. Това е външно разбиране на угощението. И когато знаете нещо, то пак се интересувате от външната страна. Казвате: „Този е добър човек, а онзи е по-добър.“ Какво разбирате под думите <em>по-добър</em>? Може ли да бъде някой по-добър? Ако е добър, добър е. Какво трябва да разбирате под думата <em>добър</em> и под думите <em>по-добър</em> и <em>най-добър</em>. Може да дадете каквото и да е обяснение. Значи този, добрият човек, отчасти има нещо от доброто в себе си. Малко има от доброто. А другият има повече от доброто. Каква е разликата между добрия, по-добрия и най-добрия? Аналогично е и сравнението: този е хубав, онзи е по-хубав, а другият е най-хубав. За една дреха могат да кажат, че е хубава, по-хубава или най-хубава. Каква е разликата между хубавата, по-хубавата и най-хубавата дреха. Всеки един от вас би желал да носи най-хубавата дреха. Но след като носиш най-хубавата дреха, какво ще ти придаде тя? Все ще придаде нещо на ума ти.

Това са сега само сравнения, за да дойдем до нещо по-съществено. Да кажем, че вие идвате в клас, за да научите нещо. И след като излезете, какво сте придобили? Да кажем, какво ще придобиете днес? Все ще придобиете нещо. Искате, не искате, ще придобиете. Все ще се напълните с нещо. Никой не може да остане празен. Празни работи няма. Ти казваш, че шишето е празно. Празно е от вода, но има въздух вътре. Каква е разликата между въздуха и водата? Водата е малко по-тежка, а въздухът е по-лек. Шишето е празно по отношение на водата, но пълно по отношение на въздуха. И да изпразните шишето от въздуха, пак ще има нещо в шишето, някое друго вещество.

Кое е за вас най-същественото днес? Кое е онова, същественото, което изменя вашето разположение? Някои от вас сте неразположени и след това се изменя неразположението ви. Някому е криво. Защо? Слънцето грее така хубаво! Защо ви е криво? Някой ви е казал нещо, казал ви е някоя мисъл и тая мисъл не е нито камък, нито желязо, нито нещо остро да ви убоде, да ви нарани главата. И при все това вие сте неразположени. Видели сте нещо отдалече и сте се уплашили. Питам: кои са причините, кое е онова, което изменя вашето състояние? Казваме: Духът Божий работи в мен. Всичко това е вярно. Право е, Духът все работи, а пък при това дойде една малка мисъл и забравим Господа – и се измени нашето състояние. Дойде тъмнина и си казваш: „Кой знае дали този път, по който вървя, е прав.“ Почваш да се съмняваш и да се колебаеш. Ние някой път искаме да се покажем, че знаем, както някой иска да покаже своята сила, като носи известен товар. Трябва да се избавим от заблуждения. Да допуснем, че някой носи цял чувал със свещени книги на гърба си. Ти казваш: „Толкова много книги нося аз, вие какво сте видели!“ А пък друг може да носи под своята мишница само една книга, но той отваря книгата, чете я и е научил нещо, а пък друг носи свещените книги, но не ги чете. Тогава кое е по-хубаво? Кое е онова сега, което ви измъчва, кое е онова, на което можете да разчитате? Все има нещо, на което разчитате.

У човека има един процес, който е механически, а друг е органически. Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда. Тази гайда по какво ще се отличава от агнето? Агнето е ходило, дишало е, а пък гайдата ще ви каже: „Я ми тури нещо, понадуй ме нещо, за да се покажа пред хората, направи нещо заради мене.“ Тази гайда все си мърмори. А това агне ще каже: „Пусни ме на свобода, аз ще си паса трева, ще си подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я ме понадуй малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.“ Кое състояние е по-хубаво? Овца ли да бъдеш, или гайда? Някой казва: „Аз от себе си нищо не мога да мисля, но както Духът ме учи!“ – Значи той е една гайда. Кое състояние е по-хубаво? Една гайда е гайда, само когато може да служи за някои сватби, за някои угощения, но когато дойдем до работа, до писане, до оране, гайдата нищо не може да направи. Гайдата, това е един човешки свят. Човекът е одрал кожата на агнето и е направил гайда. Тури едно вречило. Някой път ние свирим като гайда, имаме си някакъв морал, някакво разбиране. Това е човешко разбиране. Това е един процес, който, като дойде донякъде, ти казваш: „Не го зная.“ Ти трябва да държиш другия процес – Божествения. Той не прилича вече на гайдата.

Та най-първо, трябва да изучавате ония две сили, които действат в света и изменят състоянието на човека. Колективното съзнание на всички същества има сила да измени вашето съзнание. И съзнанието на Бога, Духът на Бога – и Той управлява. Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздейства върху вас. И ако не разбирате този закон, ще се родят мъчнотии. Колективното съзнание на всички същества може да измени нашето съзнание и направлението на вашия път и да ви тикне в един път, който вие не искате.

Сега вие се спирате върху въпроса. Казвам: така е. Казваш: „Защо тъче?“ – Казвам: тъче! Кой от вас не знае защо тъче? Само умният човек може да пита. Ако Бог ви запита сега, какво ще Му отговорите? Когато си намирате път в един период на страдание, то по-напредналите същества и Бог ви спират и почват да ви запитват: „Къде отивате?“ Вие казвате: „Да порасна и да стана голям, богат човек.“ Като пораснеш и станеш богат човек, какво от това? Ако едно същество е едно малко магаре и стане голямо магаре, каква е разликата? Малкото магаре господарят малко ще го товари, а пък голямото магаре ще го товари много. Ако ти имаш знание и знаеш защо ти е това знание, в какво положение ще се намериш? Ти имаш морал, любов и казваш: „Нека получа голямата Любов, голямото вдъхновение. Аз имам сега малко вдъхновение. Като дойде голямото вдъхновение, тогава ще почна да работя.“ Питам: практично ли е да чакаш голямото вдъхновение? Каква е разликата между онзи, който много ви обича, и онзи, който малко ви обича. Ако вие не оцените Божията Любов, какво сте разбрали? Тя е най-голямата Любов.

Всички вие очаквате някое вдъхновение, някоя голяма Любов и пр. Някои от вас сте почнали да губите това, което имате. Вие, обичните чада на Бога, сте се прегърбили от голямата Любов на Бога. И всичките хора остаряват от голямата Любов. И действително, хората от Любовта остаряват. Любовта състарява хората. Тя донася тревоги, тревоги. Че кой от вас, като се е влюбил, е видял щастливи дни. Родиш едно дете и постоянно тревоги – да не му излязат очите, да не го заболи коремът, да успява в училището и пр. Каква философия има в това. След това ще станеш религиозен човек. Ще почнеш да се безпокоиш: „Какво е отношението на Господа към мене, дали съм добър човек, или не. Ами ако не мога да вляза в рая, ами ако ме срещне някой дявол, ами ако ме срещне някоя жена. Ако ме срещне един човек и ме хване за гушата?“ Че ако те срещне една жена, какво лошо има в това. Ти казваш: „Лоши са жените.“ Срещне те някой мъж, ти казваш: „Лоши са мъжете.“ Срещне те търговец, казваш: „Лоши са и търговците.“ Казваш за някого: „Да се пазиш от този човек, той е цял дявол.“ Едно неразбиране има в света. В какво седи злото? Някой казва: „Аз сега не го разбирам, но в бъдеще ще го разбера.“ Ти и в бъдеще няма да го разбираш. В бъдеще ще разбереш, че много работи не си разбрал. По този път, по който се върви, нищо не се разбира. Ти ще разбираш до известно време и после ще почне обратният процес. От сутринта, като изгрее Слънцето, до обед – това е зенита на твоето разбиране. И после Слънцето като залезе, ти ще разбираш толкова, колкото и когато Слънцето е изгрявало. Колкото е влязло, толкова е и изтекло. При изгрева на Слънцето нещо от Божията Любов е влязло в тебе, но като е залязло Слънцето, пак е излязло навън.

Вие не можете да задържите Любовта. Всичката погрешка е, че вие искате да я задържите. Не можете. Светлината не можете да я задържите. Любовта не е нещо, което може да се задържи. Там се счупват главите на всички хора. Вие искате да задържите Любовта. Искате да я примамите с нещо. С нищо не можете да я примамите. В Писанието е казано, че единственото нещо, с което можете да привлечете вниманието на Любовта – това е Истината. За Бога се казва, че Той е възлюбил Истината, която е в човека. Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим – него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо: нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги гледа като забавление, като наши играчки. Те не важат за Него. Тези играчки Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни. Единственото нещо, което е ценно в човека – това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание. Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душата на другите хора. Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? – Душата им. А пък всичко друго, което обичате в човека – вие обичате дрехите му.

Ако разглеждат сегашния свят, целия свят, съвременния строй – той от единия край до другия край е едно насилие. Мълчаливо насилие има навсякъде. Какво ще ми разправяте на мене. Насилие има не само между хората, аз съм наблюдавал тревите. Някой ми казва: „Каква е хубава Природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият Свят!“ Аз гледам с увеличително стъкло, с лупа, две животинки – как са се хванали за гушата. Едното от тях прегризва другото и обратно. Има мъчения там: мъчат се, карат се, делят нещо. Има две дупки: едното е на едната дупка, а другото е на другата дупка. Малко е разстоянието между тях и се карат.

Ние казваме: „Колко велик е направил Господ света!“ Казваме: „Колко велик е направил Бог човека!“ Например величието на човешкото лице къде е? Виждам: лицето му е потъмняло, устата му са побледнели, очите му са потъмнели. Къде е величието на човека? – То е само в онзи момент, когато ти дойдеш в изпитание и не се поколебаеш – при всичките мъчнотии остане нещо постоянно в тебе. Това е човекът, а не това, което ти си мислиш. Когато дойдеш в някое голямо изпитание и не се разклатиш, това е ценното в човека. Не всички цветове, които са цъфнали, и всички плодове, които са вързали, но онзи плод, който остане, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават от тях няколко плода. Те са най-важни. Всеки един от вас може да говори, че у хората има лошо. Хубаво, съгласен съм, аз съм на същото мнение. След като сме лоши, какво трябва да правим? Какво трябва да разбираме под думите <em>лош човек</em>? Определете ми сега вие какво разбирате под лош човек – конкретно да се каже, че да нямаме нужда от второ определение. Всеки човек, който не постъпва така, както ние мислим, той е лош човек. Вървя си аз по пътя. Този човек ме блъска и аз казвам, че той е лош човек. Ако той се отбие наляво или надясно, аз го мисля за добър. И вие може да бъдете лоши за него, и той може да бъде лош за вас. Кой човек е добър? Всеки човек, който мисли както нас и върши това, което ние искаме, той е добър човек. Това е поне практическата мъдрост в света. Това е моралът сега. Хората говорят за един морал, а пък постъпват по друг морал.

В съвременното законодателство казват: „Защо не си изпълнил закона?“ Ти можеш да вярваш в Бога, можеш да го обичаш, но съдията казва: „Твоята Любов към Бога не е важна. Тук по закона не си постъпил.“ Осъжда те съдията. Въпреки, че имаш Любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор. Понеже не си постъпил така, както съдията иска, затова те осъждат. Стражарят ще те изругае, ако не постъпваш така, както той иска, ако не мислиш, както стражаря. Ако синът не постъпва, както бащата мисли и иска, баща му веднага ще го смъмри. Но и това знание не може да ви помогне. Кое е онова, което може да ни помогне. Ще ви приведа един анекдот. Имало един владетел, богаташ. Той бил човек на разнообразието. Всички му пишели, той все писма получавал: „Многоуважаеми господине, като тебе друг няма, ти си най-добрият човек, най-благодетелният човек. Само ти можеш да ми помогнеш, да ми отпуснеш една малка сумица.“ Все така му пишели. Той, като разглеждал писмата, никому нищо не давал и писал едно обявление – всякога, когато искат от него, писмата да не му ги пишат по един и същи начин, но да му пишат така, че писмата да му се нравят. „Ако писмото ми допадне, ще дам нещо, но на еднообразните писма не отговарям.“ Чудят се хората: всички пишат, пишат и никому не отговаря. Един му пише така: „Господине, не зная как да ти пиша. Но имам два цирея, които са излезли на тялото ми. Пари ми трябват, две превръзки ми трябват. Няма ли някоя малка дрипа, две дрипички ми пратете с вашия слуга да си туря на цирея.“ Онзи веднага изважда две банкноти, туря ги в плик, изпраща ги и казва: „Братко, изпращам ти две дрипи. Ако можеш да ги употребиш, добре. Ако има нужда, мога да направя още и други някои дрипи.“ Другият пише второ писмо: „Не се уреждат работите. Освен тези два цирея, на другия крак излезе още един голям цирей. Трябва по-голяма дрипа.“ Богатият турил една голяма банкнота и му праща. Онзи му пише пак: „Не зная, намирам се в чудо, краста излезе на голямо пространство. Иска се много по-голяма дрипа.“ И така, след като пращал богатият дрипите, най-после онзи човек писал: „Много ти благодаря, но понеже съм облечен само с дрипи, та не зная как да се освободя, мисля да отида на баня. Няма ли да ми дадеш някоя хавлия.“ Онзи му писал: „Радвам се, че имаш нужда от една хавлия, но като излезеш от банята, с хавлията ще дойдеш при мене.“

Всичко това трябва да се преведе. Това е иносказателно. Нещата трябва да се преведат. Ние седим в един изкуствен живот и си представяме скърбите колко са големи. Казваш: „Много съм скръбен.“ А пък това не е така. Няма никаква голяма скръб. Това е една малка скръб. Ние не сме се научили да говорим Истината. Аз съм правил психологически наблюдения: на най-големите скърби причината е много малка. Тази причина се поляризира, тя се показва, че е много голяма, а пък е много малка. Отхвърли я от душата си. И церът е много лесен. Дойде ти някое голямо нещастие. Ти кажи: „Бог е направил света, Той ще се погрижи за мене и аз ще се погрижа.“ Сега същественото не е в гледането на нещата. Единственото нещо, което може да ти помогне, онази сила, която ти е необходима, ще я получиш – после светлината и всички други неща ще работят в съгласие за тебе.

Та казвам: малкото благо, което Бог ни е дал, трябва да го използваме всеки ден. Ако ти очакваш пълни хамбари, знания, сила, както живеят ангелите, ти ще изгубиш напразно целия си живот. Той иска да стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко голям ще стане, дали ще стане учител и пр. Най-първо използвайте живота така, както е във вас, използвайте най-малките условия на живота или подкрепяйте във вас свещените мисли. Всеки един от вас има по една свещена мисъл. Подкрепяйте я. Заболи ви кракът. Ти казваш: „Като ми оздравее кракът, ще повярвам в Господа.“ Колко пъти те е болял кракът ти и е оздравявал и не си повярвал? Сега ще стане същото. И как ще докажеш, че те боли кракът. Вие не сте проучвали произхода на болестта. Някоя болест, която имате, може да не е ваша. Причината може да е далечна, причината може да е в Америка. Може би някой в Америка е болен и по симпатия вие сте свързани с него. И понеже го боли, и тебе те боли. Та ние се намираме в следното положение. Във Варненско един обичал да вади зъби. Бил голям майстор във ваденето на зъбите. Идва в селото един бей. Жена му заболява от зъб. Този българин й изважда зъба. Беят я обичал. Седи беят долу, а жена му е горе. Онзи турил клещите и жената вика горе, а беят вика долу. На бея не му вадят зъб. Тя вика горе, а той долу. Та и вие сега: някому вадят зъб, а пък вие викате, пъшкате. Има страдания по симпатия. Прибоде те нещо по гърдите, а пък това е нереално. Това е чувстване на една мисъл, която иде по отражение. Та най-първо, ние трябва да се избавим от илюзиите на живота. Мине ти някоя мисъл: „Ако ми се счупи кракът, може да стане това-онова с мене.“ На ден хиляди такива мисли могат да дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш, но ако не го допущаш, няма да стане.

Та казвам: престанете да допущате нещата. Вие всинца ги допущате и всички, като седите, мислите по кой начин Новото учение ще прогресира в света. Мислите дали пътят, по който вървите, е прав, или не; мислите след колко години Царството Божие ще се установи. Вие си мислите на Земята, тук да дойде Царството Божие. Като деца си мислите. При сегашните условия Царството Божие не може да дойде на Земята. Царството Божие не е далече. Ние се ползваме от Царството Божие. Един ден ние ще отидем там. Някои от вас ще ви занесат с колесница, а някои ще отидат пеш. Но щом почват да приказват за онзи свят, на вас почва да ви хапе на кожата. Вие казвате: „Една сестра замина, един брат замина.“ Заминалите членове на Братството къде отидоха, къде са? Че те са тук, между вас, насядали са тук. Какво ще кажете? Те седят и се смеят и казват: „Пак сме тук!“ Те едно време имаха свои собствени къщи, а пък сега ходят като наематели. Всичко си изпродадоха и всеки си е взел под наем една малка стаичка – във време на лекция иде тук и после пак си заминава. Да кажем, че ти мислиш за някого. Той е дошъл. И често ще забележите, че когато дойде един брат от другия свят, ако влезе в едно тяло, ако влезе в някой друг брат, то последният заприличва малко на онзи. Огънат се малко ушите му, изменят се малко очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взема пак стария вид. Та най-първо, вие трябва да отличавате вашите състояния: дали сте вие? Трябва да отчитате всеки ден кога човек е сам и кога не е. Не мислете, че това е нещо лошо. Ще бъдем израз. Ако един малък прозорец е израз само на малка светлина, ако стане голям прозорец, през него ще влезе много светлина. Тогава къде е прегрешението?

Законът е: знанието, което иде от Бога, Божествената светлина, трябва да стане достояние на нашите души. Колкото е по-голяма Светлината, толкова е по-добре. Но ние се страхуваме, че ако влезе много Светлина, ще изгубим своята обстановка. Толкова Светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият закон. Някой път вие желаете повече любов, отколкото ви трябва. И любовта някой път може да бъде непоносима. Толкова любов трябва да има, колкото може да ви причинява радост. А пък във всеки един момент Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят. Не е необходимо да видите всички цъфнали цветя. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, ще видиш друго цвете и т.н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно, като отивате от предмет на предмет, вие ще опитвате проявите на света.

Вие си мислите за един брат, за една сестра и очаквате да срещнете някой светия. Че вие между светии ходите тук. Че светиите най-първо нямат време да ви викат на гости. Като видите един светия, какво ще се ползвате. И във вашия ум какви са светиите, как си ги представяте тях. Както в църквата ли са изписани? Светиите са винаги весели, добре разположени. Светията няма тревога. Той е весел. Като те срещне светията, ти казваш: „Загазихме!“ Той казва: „Никак не си загазил. По много добър път вървиш.“ Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът.“ Светията ще ти каже: „Той, дяволът, сам се е оплел.“ В света съществува един закон. Той е следният: дяволът се отличава по това: във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш: хапката в капана – тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана – и тебе, и дявола – и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И ако веднага дяволът е хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия, и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ – Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ – Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, ще ти върви вече.

Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо – спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро!“ – Ти не го знаеш, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана. Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двамата сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога… не зная как да кажа – ние много обичаме дявола. След като се хване в капана, ние от голяма обич отворим вратата на капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана вместо тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава.

Изобщо правилото е: нито един дявол в света не е хванат в капана. Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пущай дявола! Кажи му: „Много те обичам. Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим – тук, в капана.“ Аз виждам сега: вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче. Вашите се смеят, а пък моят дявол плаче. Та често моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.“ Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“

Нека да поплаче малко и вашият дявол. Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете. Когато дяволът почне да плаче, вие ще се радвате. По-добре е да си замените ролите: той да плаче, а вие да се радвате. Сега ви желая дяволът да плаче, а вие да се радвате.

<em>Отче наш</em>

<em>Тридесета лекция на Общия окултен клас</em>

<em>18 април 1934 г., София, Изгрев</em>