Преглеждане на кода на Всели се между нас

==Всели се между нас==

Отче наш.

“Благославяй душе моя, Господа”.

Ще прочета само един стих от първата глава на Евангелието на Йоана 14 стих: “И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме Славата Негова, Слава както на Единароднаго от Отца, пълен с благодат и истина”.

“Духът Божи”.

Казва се в Писанието, че разумното станало плод. Проекцията се проектирала на земята и добила вече образ, достъпна станала за човеците. Съвременното човечество се намира в голямо напрежение. Ангажирани са за една велика задача без да знаят. Ако само човек вникне с какво се занимава, туй напрежение не съответствува към целта, към която те се стремят. Да дойдем до конкретното разбиране. Ние седим на земята, не знаем от къде сме дошли. Макар да говорят хората, че има оня свят, никой от вас не е ходил в оня свят, тъй както сте ходили в театъра. Питам: Вий сте ходили на концерт и сте слушали. В оня свят религиозните хора може да са ходили някои. Но казвам: Колцина са ходили в оня свят и имат някакво понятие. Туй не е за упрек. Но ако кажа кой е ходил в оня свят, то е все-таки да питам кое дете е ходило в университета да слуша лекции. То за университета не е готово и за гимназия не е готово. Едва е готово за 1, 2, 3, 4 отделение. Някой е филолог. По законоведство какво знае човек? За старите езици какво знае човек? Кой е първият език на човечеството? Някой счита ватанския език. На български има една ватанска дума – вата – туй дето тъкат. Питайте онези, които тъкат, те ще ви кажат какво значи, тя е ватанска дума. Туй, с което се тъче и се образува един плат. В природата има един вътрешен план, който човек трябва да схване. Само по него се осмисля животът. Другите реализирания, към които ние се стремим, те са временни и преходни. Зимно време вие имате сняг, лятно време този сняг се стопява. Имаме вода, ще дойде един ден водата да се изпари. Тогава ще имаме друго едно състояние. Или имаме четири състояния, в които ний сега минаваме. Твърдо състояние, течно, въздухообразно и етерообразно. Ако човек би живял само на една твърда материя, ще има едно понятие за света. Ако е в течно, както рибите живеят, ще има друго понятие. Ако е във въздуха, както ние живеем, ще има друго понятие. В етерното пространство съвсем друг е животът. Има същества, които живеят в етерния свят. За пример: Ти седиш, решаваш да направиш нещо. Промяна става в ума ти, без да знаеш. Има нещо, което изменя мисълта. Искаш да направиш нещо, едно нещо в тебе се противопоставя, казва: Не е така, но е така. Този процес вътре веднага се изменя. Вземете едно дете, искаш да следва, още в началото доктор да стане или адвокат да стане. Бори се сега. Вземат участие майка му, баща му и то само да възприеме. Но за да стане доктор, да изучи докторската наука да лекува хората, или да стане правник, да защищава правата на хората все трябва да има едно вътрешно предназначение. Лекарят и адвокатът не са еднакво построени. Лекарят има съвсем друго разбирание, адвокатът има съвсем друго разбирание. Художникът има друго разбирание. Архитектът има друго разбирание. Религиозният човек има друго разбирание. И всеки според разбирането си постъпва. Тъй както хората определят религията, то е външна форма. Ето що е външна форма. Ти може да имаш хиляда празни шишета, какво те ползуват! Може да струват пари, но нямат съдържание. Под думата религия разбирам форми, които са пълни с известно съдържание, от което ние не можем да се ползуваме. Да кажем религията е наука за човешкото сърце. Всичките религиозни системи, които сега са образувани, те имат предвид да се създаде, да се възпита човешкото сърце. Сегашните религиозни системи не съответствуват за възпитанието на сърцето. Няма правилно възпитание. Казват: Има един Господ. Добре. Има един цар. Но този цар подразбира. Един народ, закони, ред, порядък, общество, морал. Всичките тия трябва да се спазват. Вземете съвременната наука, която има предназначение да възпитава човешкия ум, да възпитава мозъка, не сърцето. Възпитанието на човешкия мозък зависи от тази наука.

Та казвам: Човек е построен, има една наука в природата, по която човек е построен. Тялото му е построено. Силите, които се намират в неговия ум, количествено там са определени. Определена е възможността до каква степен може да се развие. Възможно е да се определи точно каква степен може да има постижението на своите чувства. Има известни желания, които трябва да се постигнат. Сега казвате: Това не желая, онова не желая. Човек трябва да има желание да постигне нещо. Та казвам: Първото нещо трябва да се определи правата посока, истинските желания. Една жена не може да има желанието на един мъж и един мъж не може да има желанието на една жена. Едно дете не може да има желанието на един мъж или на една жена. Тогава, желанията на жените образуват жените. Желанията на мъжете образуват мъжете. Мислите на жените образуват жените. Мислите на мъжете образуват мъжете. Желанията на децата образуват децата. Мислите на децата образуват децата. От тия три вида се образуват всичките други видове, които съществуват в света. В мъжете е разумното начало. Той представя на природата мисълта. Желанията доставят финансирането. За да се постигне човешката мисъл, трябва сърце. Една човешка мисъл без сърце не може да се реализира. Един мъж никога не може да постигне своите желания, ако една жена не го финансира. Казвате жена. Капиталът е от нея. Една жена не може да постигне желанията си, ако един мъж не работи заради нея. Пък ако децата не работят, мъжът и жената и те никакви печалби не могат да имат. Сега аз не говоря за семейството. То е привидно. Един външен образ е. Но всеки един човек трябва да има едно дете в себе си: едно женско дете трябва да има и едно мъжко дете трябва да има. В ума си едно мъжко дете и в сърцето си едно женско дете. Всеки, който е бездетен, то е нещастен човек. Туй, което вие наричате без идеал, значи няма деца. В този смисъл мъжкото дете ще финансира мисълта на мъжа. Женското дете ще финансира живота. Едно момиче ще финансира живота. Сега аз засягам един въпрос, който е доста отвлечен. Хората мислят много обикновено. За много дребнави работи, мислят, че много знаят. За пример, всеки би казал, че знае много за слънцето, но същественото, което хората трябва да знаят за слънцето, не го знаят. Всеки може да знае за Вечерницата, за Венера нещо. Че изгрява сутрин, но колко малко хора има, които знаят какво е предназначението на Венера. Вие Меркурий надали сте го виждали. Марс сте го виждали. То е доста червеничък. Юпитер, Сатурн сте ги виждали, но какво е предназначението им, не знаете. Съвременната наука никак не се спира за това. Те се спират върху някои физически черти. Обаче планетите, системите, слънцето е ангажирано с живота на земята. Целокупният живот зависи от слънцето. Умът на човека зависи от Меркурий. Чувствата на човека зависят от Венера, не зависят, а се създават формите на чувствата от Венера. Ако един човек не е свързан с Венера, ето какво разбирам: От Венера излизат известни влияния, които се предават по етера, невидимо както светлината. Тия влияния оказват едно влияние на малкия мозък, на задната част на мозъка, до известна част и на предната част на мозъка. Земята и месечината оказват влияние на мислещата част на човека. Земята поддържа материалистическата наука. Единственото нещо, което вие може да отречете, каквото и да е, но вие не може да отречете факта, че сте на земята, че се возите на един параход в пространството. Всичко може да отречете, но земята не може да отречете. Ако хората биха разбирали философията на земята, биха живели много по-добре, от колкото сега. Те имат за земята едно долно понятие. Казват: Това е земя. Мислят, че е нещо неразумно, че човек е над земята. То не е вярно. Аз считам един кон, който те носи на гърба по-умен, отколкото ти, който го яздиш. Земята, на която ние се возим, е по-умна. Една слугиня, която носи малкото дете, е по-умна от детето. Носеното дете не е по-умно от слугинята. Ако глупавото нещо може да носи разумното, разумното нещо носи нещо в света. Земята носи нещо разумно. Нима майката е глупава, когато носи своето дете? Че тя го е създала. Нима бащата е по-глупав от сина си, който го ражда.

Та казвам: Ние сме дошли до една фаза, гдето трябва да преобразим нашите възгледи за нещата. Ние, съвременните хора, почти мязаме на онези, които посещават кръчмите. Мислят, че без кръчмари не може. Потребни са кръчмарите до някъде. Защото кръчмарят може да образува кръчма при едно езеро и който дойде, да го черпи с вода. Кръчма значи черпене. Кръчмар значи с вода да черпи. Човек може да напълни стомните и амбулант да бъде, да продава вода. Та казвам: Ако вземем съвременните хора да ги измерваме, сега употребяват в математиката известни математически отношения. Но често съвременната математика е достъпна за малцина. Какво е отношението или геометрическата проекция. Едно отношение може да се проектира в геометрическа проекция или в правата, или в плоскостта, или в сечението на телата. Плоскост хоризонтална или плоскост перпендикулярна. Сега математиците имат една наука, наричат я чиста наука. Ако измерим един човек, един добър човек, ще видим математическите отношения са поставени на пръстите. Отношението на палеца към първия пръст се отнася тъй, както се отнася към средния пръст, както средният пръст се отнася към безименния, както безименният (се отнася) към малкия пръст. Отношения математически. След туй имаме вече геометрическа проекция. Проекцията на когото и да е, е определена. Целият живот е определен. Главните черти са определени. Ще се ожениш ли? Деца ще има ли? Колко от тях ще бъдат живи и колко ще умрат? Жена ти ще те напусне или няма да те напусне. Ще те обича или няма да те обича. Децата ще те обичат или не. Колко слуги ще имаш? Колко пари ще имаш? До колко години ще достигнеш на живота? Колко пъти ще боледуваш? Колко кризи ще имаш? Всичко е написано. Някои казват как? Наука е това. Ако се измери, аз съм се занимавал с измерването на тая наука. 12 години съм правил измервания. Математически отношения съм правил и ред геометрически проекции. Добрият човек има особени размери. Гениалният човек има особени размери. Талантливият човек има особени размери. Обикновеният човек има особени размери. И по-долните имат особени размери. Вземете човешката глава. Ако (на) човешката глава широчината й хоризонтално става по-голяма, в такъв тип се явяват анормалности, става много активен, много издръжлив, но може да завърши с престъпност. Престъпността се определя. Онези хора, които престъпват, имат особени размери. Аз ги наричам анормални типове. Човечеството започва с две раси. Едната раса на Каина е престъпна. От Адама излязоха. Каин не беше роден от Адама. Ева имаше двама мъже, нищо повече. От първия имаше Каина, а вторият е от Адама. Едно незаконно съчетание имаше. Жената съгреши в рая от любовни работи. Тя имаше двама мъже и вследствие на това ги изпъдиха из рая. Бяха нечисти. Сега в света една жена има двама мъже. Любовта не прави хората престъпници. Ето в какво седи престъплението. Направен е нож да режеш хляба, с този нож убиеш един човек. Туй действие е престъпно. С ножа може да убиеш някого. Има едно положение в живота, където човек може да направи престъпление. Фактът седи в следното: В природата имаме два стремежа. Единият стремеж от центъра на земята, който отива към нейната повърхност. Другият от центъра на слънцето, който слиза към земята. Това е възвишеното. Когато един мъж и една жена се поставят във връзка, да помогнат на възвишени души да дойдат на земята, този брак е естествен, Божествен. Когато стават проводници да дойдат души, които не са напреднали, по-нисши, някой път хората стават условия светски души да се въплотят. То е неестествен брак. Не идат напреднали души. Мислите на бащата, който пиянства, мислите ли, че един баща, който пиянства, и една майка, която живее разпуснат живот, че чрез нея може да се родят възвишени души? Ако се оженят, ще се родят ненапреднали души. Първото нещо да се създаде чистота. В мъже и жени трябва да има абсолютна чистота. Не външна на тялото, абсолютна чистота на мислите, абсолютна чистота на сърцето. Не безразборно той да обича тази жена, да обича онази жена. В Любовта няма никакво престъпление. Две чисти води като се съединят, не се опетняват. Една чиста и една нечиста като се съберат, се опетняват. Една чиста мисъл не може да опетни човека. Едно нечисто и едно чисто желание като се съберат, се опетняват. Една чиста и една нечиста мисъл като се съберат, може да те опетни.

Сега искам да ме слушате. Аз не се занимавам с порядъка, който съществува в света. Аз не се занимавам с калта. Калта си е кал. Прахът си е прах. Растенията са растения. Животните са животни и т. н. Занимавам се с онзи първоначален Божествен план, по който човек може да се създаде и да бъде чист, и чист да остане. Мислите ли, че Адам се поквари? Когато Господ го изведе, той се занимаваше със зоология. Бог не прекара в рая животните, но изведе Адама извън рая, в предградието на рая, че там прекара всичките животни, той ги видя и им тури имена. Видя порядъка на животните. Нему се хареса този порядък. Този порядък две по две вървяха. Казва: Виж какъв порядък! Той пожела да има този порядък в рая. Тогава от животинския свят му пратиха един адепт, за възпитанието на Ева. Първите уроци той започна да й дава. Аз сега развивам тема. То беше предметно учение. Не е тази работа както Мойсей писа. Ева дълго време ходи да проучва и той учи. Дойдоха до изпита за познание на добро и зло.

Та сега да се върнем: Един гениален човек не може да се роди всякога през годината. Може да се роди в март, ще има едни качества. В април ако се роди – други, в май – други, в юни – други, в юлий ще мяза на лъв, в август, в септемврий, в октомврий, в ноемврий, в декемврий ще бъде друг, ще имат разни характери. Но гениалните хора се раждат при особено съчетание на планетите и на слънцето. Да се роди един гениален човек не трябва да има между мъжа и жената никакво противоречие. Щом (на) една жена е раздвоен умът й между два мъжа, не може да роди гениални духове. И един мъж ако е раздвоен между две жени, не може да роди гениално дете. Единство трябва да има в Любовта, защото всичките жени си мязат. Мязат си по какво? Два вида жени има: едните жени на деня, другите жени на нощта. Два вида мъже има: едните на деня, другите на нощта. Тези, които прекарват вечерно време по нощните свърталища, от кои мъже и жени са? Една жена когато излиза, времето трябва да бъде ясно. Звезди трябва да има, не трябва да бъде облачно. Защото чистото небе показва чисти мисли. Чистата нощ със звезди показва чисти желания. Щом нощта е мрачна и облачна, може да са нечисти. Щом и денят е мрачен. Тогава защо бягат хората, когато иде дъжд? Българите бягат като попарени, когато има дъжд да не би тия нечисти мисли да дойдат. Българинът е сит от нечисти мисли. Казва: Толкова вали. Ще дойдат да влязат отгоре. Нека нечистите мисли паднат върху растенията. Те разбират да ги пречистят. Българинът не може да пречисти нечистите мисли. По някой път препоръчвам дъждовни бани. Трябва да имате вехти дрехи. С нови дрехи не се квасете на дъжд. Като се наквасите, съблечете се голи, не с нови дрехи. След като ви е къпал дъждът, свалете дрехите, облечете чисти дрехи и излезте на светъл ден. Защото светлината е емблема на Бога. Ако не разбираме законите на светлината, нищо не можем да разберем. Бог е същество на светлината. Светлината носи в себе си скрития живот. Ако обикнем тази светлина, ние ще почувстваме нещо, което излиза от нея меко и приятно, което като влиза в умовете и сърцата ни, ще почувстваме вътрешна радост. Някои хора се мъчат. Сега не е въпросът да се кланяме на слънцето, но то е видимата страна, проявление на Бога. Ако тази светлина не разберем, кое друго ще разберем. Къде ще го намерим? Бог се проявява в светлината. Ще го намерим в храната. Храната е сгъстена светлина. После тази сгъстена светлина има други качества. Казвам: Едновременно ние сме свързани с три свята. Има нещо в нас, което ни изяснява какво е Божественият свят. Има нещо в нас, което ни обяснява какво нещо е духовният свят. Има нещо в нас, което ни обяснява физическия свят. Ние трябва да се подчиняваме на това вътрешно ръководство. Тогава ще имаме естествен живот. На земята човек трябва да бъде щастлив. Щастието е достояние на човека. Много хора искат да бъдат щастливи, търсят щастието по криви пътища. Щастието е възможно за човека. Абсолютно всеки един човек може да бъде щастлив, най-малко 4-5 часа. 4-5 часа щастие е достатъчно. 4-5 часа да ти тече водата, ще напълни целия шадраван, ще може да поливаш градината. Щастието е материално. 4-5 часа твоето тяло, както се пълни електрическата батерия, така да се напълни тялото и ти да бъдеш мощен, силен. 4-5 часа да имаш щастие ще се напълниш със светли мисли. 4-5 часа да тече в сърцето ти, то магнетично става. И в тялото ти като тече, жизнено става, с енергия ще се напълни. Ти целия ден право ще мислиш, право ще чувствуваш и право ще постъпваш и по тяло радостен ще бъдеш и весел.

Тогава помнете: Единственото здраво същество, което никога не боледува, единственото същество, което никога не спи, единственото същество, което всякога действа на всякъде, е Бог. Ако ти за Него не може да мислиш, ти здрав човек не може да бъдеш. Всичките болести произтичат от факта, че ние прекъсваме връзката между Бога и нас. Всяко прекъсване носи след себе си боледуване. Учените хора твърдят това. Това е наука. Всякога свързването с Божествения свят носи здраве. Свързването с Божествения свят носи светлина за ума. Свързването с Божествения свят носи топлина за чувствата и човек се повдига. Всякога при свързването на тялото с Божествения свят иде здравето.

Та казвам: Ние идем в религията до хигиената. Ако една религия не може да направи тялото здраво, не да пие вино, но да пие хубава вода, не да яде свинско месо. Една религия трябва да повдигне човешкото сърце. Науката трябва да повдигне човешкия ум. Социалният живот ще се роди от тях. Социалният живот е роден от човешката мисъл и човешките чувства. Следователно, всяка една специална работа, каквато и да е, мяза или на бащата или на майката. В едно семейство като влезете ще видите дъщерята на кого мяза. Онази дъщеря, която мяза на майката, носи чертите на майката. Онази дъщеря, която мяза на бащата, носи чертите на бащата. Синът, който мяза на бащата, носи чертите на бащата. Синът, който мяза на майката, носи чертите на майката. Някой път носи външно чертите на майка си, не носи характера на майка си, а някой път носи сърцето на майка си. Някой път носи ума на баща си, а някъде е обратно. И с дъщерята е същото. Казвам: При сегашните вярвания, какво трябва да правите? Вие казвате в какво вярваш? В какво ще вярвам. Вярвам в това, в което си роден. Ако не е вложена в тебе вярата, в какво ще вярваш? Ако не е вложена надеждата, в какво ще вярваш? Ако Любовта не е вложена, възможността да обичаш ако не е вложена в тебе, какво ще обичаш? Искате по някой път да ви обича човек. Дайте си отчет. Една жена се обича заради капитала, който съдържа в своето сърце. Един мъж се обича заради капитала, който съдържа в своя ум. И двамата като се съединят, децата обичат баща си и майка си заради капитала на баща си и майка си. Тогава се явява от капитала на ума и сърцето се ражда човешката сила. Децата са, които са силни. Помнете, децата са най-силните същества в света, няма по-силни от тях. Като се явят в къщи, заповядват на баща си и майка си. Те се подчиняват, треперят. Разправяше ми един господин. Тамън се облякъл един български професор с фрак, с цилиндър, ще отива на угощение някъде. Неговото дете, момиченце или момченце, хвърлило топката и тя отива под кревата. Татко, казва, дай ми топката. И бащата с цилиндъра, отдолу под кревата изважда топката и я дава на детето. Той като войник отива да я извади. Децата са силни. И бащата е силен. Много бащи правят една погрешка. Искат да бъдат силни. Но бащата може да влияе със своя ум. От мене помнете един съвет. Бащата влияе с ума си, инстинктивно се подчиняват. Майката заповядва със своето сърце, със своето желание. Ако рече да заповядва със силата си, възпитанието винаги не върви. Децата трябва да заповядват с разумната сила. Децата трябва да бъдат разумни. Бащата трябва да бъде със светлина, да носи силата на ума. Майката да носи силата на сърцето. Казвам: В сегашното възпитание има една неразбория. Казвате да се възпита човешката душа. Една човешка душа не може да се възпита без дух. Един дух не може да се възпита без една душа. Един човек не може да се възпита без дух и без душа. При сегашното възпитание ние признаваме ума и сърцето. Има нещо, което куца. За душата казваме: Кой знае – една функция. Духът е нещо отвлечено. Значи, признаваме произхода на ума, значи признаваме съществуванието на децата, а отхвърляме на бащата и майката. Човек няма ни баща, ни майка. Един неестествен ред на нещата поддържаме. За мене под думата Бог разбирам Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е от Когото поляризирането излиза. Бащата и майката са излезли от Бога. Бог се поляризира в два полюса. В Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране е излязъл човекът. И създаде човека по образ и подобие свое. Някой път вие искате да знаете какво нещо е Господ. Онова най-благото същество. Тия хубавите мисли, които по някой път ви идват и ви вдъхновяват, за които вие сте готови да се жертвате, ония хубавите желания, за които вие сте готови да се жертвате, то е Бог. В тия желания, в тия мисли е Бог. Тия хубави мисли са образи. Хубавите желания – това е подобие на Бога. Когато казваме, че Бог се е въплотил в нас, когато в нас се проявява силата, Бог в нас се е въплотил. Най-първо Бог се проявява като мисъл, като чувство. Той ще се въплоти в нас. Казва: Ще се вселя да живея в тях. Няма по-хубаво нещо Бог да се въплоти в човека. Тогава има един организъм здрав, навсякъде може да ходи, неговият път е отворен. Той е щастлив. Въплощение аз разбирам. Писанието казва: “Роден е от Бога”. Заченат в утробата на майка си, ти си ограничен в утробата на майка си. Нямаш право да разсъждаваш. Нямаш право да гледаш. Само ще чувствуваш. Каквото казва майка ти, ще слушаш. Необходимост е. Щом те роди майка ти, тя изведнъж ти дава тази свобода. Майка ти, която те родила, и баща ти искат да бъдеш свободен. Започнеш да говориш, да дишаш, да гледаш, да слушаш. Постепенно ние минаваме от сила в сила в живота. От свобода в свобода. Постепенно трябва да се освобождаваш. Свободата в нас иде според степента на Любовта. Според степента на знанието иде свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата. Който е слаб в своите желания, слаб е и в_

Да се върнем. Тази разумна природа е създала човека. Тя го е създала разумен. И за бъдеще, които искат да възпитават, трябва да знаят едно дете кога е родено и как е родено. Детето още като го погледнеш ще знаеш гениално ли е, талантливо ли е, или е обикновено. Обикновеното дете, обикновено ще си остане. Не е лошо, за бъдеще може да бъде талантливо. Талантливото дете ще остане талантливо. За бъдеще може да бъде гениално. Гениалното ще си остане гениално. Гениалното и то трябва да прогресира.

Та срещам хора, които искат да влязат в рая. Що е раят? Раят е школа да придобиваш знания. Като влезеш в рая трябва всичко да проучваш, всичките предмети. Вие се намирате събрана публика. Ако вие разбирате, вие сте толкова разнообразни, с разнообразни енергии, напълнени с такива разнообразни мисли, листове сте на разни епохи, какво ли няма написано на вас. Много важни работи има написани. Някой път вие се срещате, но не знаете как да се четете. Като срещнете кого и да е от вас, може да прочетете на стотната страница. Ще кажат: Обърни внимание на неговия дух, ще видиш какво нещо е хубав дух. Обърни внимание на неговия нос, ще видиш какво нещо е хубав нос. Обърни внимание на долната бърна на неговата уста, ще видиш какво нещо е долна бърна. Обърни внимание на неговата горна бърна, ще видиш какво нещо е горна бърна. Обърни внимание на неговите очи, на зеницата, да видиш какво нещо е зеница. Обърни внимание на бялата част на окото. Виж (на) брадата му каква вглъбнатина, как е заострена, или каква широчина има. Вижте скулите издадени ли са или вглъбнати. Гледайте неговите линии на неговото чело. Аз гледам по някой път като ме срещат, плашат се. Аз го чета, той нека се крие колкото иска. В едно зърване аз фотографирам и зная какво има. Като го зърна, взема само ухото и го чета. Фотографирам нещата и чета. За мен са данни, мене не ме интересува неговият личен живот, но той цяла библиотека носи в себе си. Туй, което носи в ухото, написано в никоя библиотека го няма. На ухото е писано. На друго ухо като се фотографира, няма това. В никого другиго разбира се го няма, туй, което е в туй ухо, написано за създаването на света. Ако иска някой да изучава анатомия, той трябва да изучава човешкото ухо. Та казвам: При голямото богатство, при което вие сте създадени, богати хора сте вие, вие ходите, ядете коричките. Хамбарът ви е пълен с най-хубавото жито, вие ядете горчив хляб, горчиво брашно. Оплаквате се, че нямате никакво знание. Аз имам за знанието друго понятие. За мене знанието е чист извор, който се излива. Не само да биеш един тъпан, това не е знание, но един човек, който има знание, който дойде при вас, един гениален човек, който е съвършен, той като мине по-край вас и вие сте болен, ще оздравеете. Ако хората се пекат на слънце, ще оздравеят. Как ще оздравеят? Ще го видите. Печи се на слънцето, болестта, която имаш, слънцето я обича, ще я вземе, ще я изтегли и в замяна на болестта ще ти даде друго нещо. Туй вещество слънцето ще обмени. Ако по обед вие се печете, ще имате слънчев удар. Тази светлина не е за вас. Слънчевите лъчи вие не можете да възприемете перпендикулярно. Преди години наш приятел ходеше гологлав. Цял месец ходеше замаян, не може неговият мозък да възприеме. Не е лесна работа. Трябва да се аклиматизира. Казвате: Ходи гологлав. 10 часа като дойде, носете сламена шапка. Ако косми достатъчно нямате, носете сламена шапка. Българинът много се е уплашил. Носи калпак да не би да го удари слънцето.

Разумното начало иде в света да се въплоти. Създават се нови хора в света. Първото нещо в света, забелязват се млади моми не се безпокоят за нищо, но щом се оженят, започват да се безпокоят. Защо се безпокоят, каква е разликата. Понеже един нов живот се е родил. Децата разбират новия живот. Новото, което в нас се ражда, носи туй безпокойство. Ти ако не се безпокоиш, нищо ново не е родено. Първото нещо, което се роди, страх ни е туй роденото дете да не се изгуби. Безпокоим се за онази хубавата мисъл в нас. За хубавото желание, което съществува в нас. Всеки човек, който не може да отхрани една хубава мисъл, едно хубаво желание, той е бездетен, няма никакво бъдеще. Всеки трябва да уповава на тази Божествена мисъл. Ако има 2, 3, 4, 5, още по-хубаво. Най-малко трябва да има една гениална мисъл, която да отхрани в себе си. Туй е едно семейство. Ти ако нямаш една хубава мисъл, за която да умреш – по човешки говоря, аз не искам хората да умират. Смъртта за мен не е идеал. За мен умирането. Ти ако нямаш една мисъл, за която да се жертваш, ако нямаш едно желание, за което да се жертваш, и ако няма една постъпка, за която да се жертваш, за три неща да си готов да се жертваш, или другояче казано, или да може да устояваш на Мъдростта, да може да устояваш на Любовта, за можеш да устояваш на Истината. Или да можеш да устояваш живота, значи да обичаш живота, да устояваш знанието или да обичаш знанието. Да устояваш свободата или да обичаш свободата. Второто проявление на Любовта, Мъдростта и Истината. Съществува един закон в света, когато ние обичаме един човек в света, ние искаме да се запознаем с целия негов род. Ако някой каже Бог и не се запознава с неговите близки, каква Любов има? Понеже Христос казва: Както ме е Отец възлюбил. Бог го е възлюбил и Той дошъл да възлюби хората, да се запознае с хората. “Тия овци твои бяха, даде ги на мене, заради тях полагам душата си, за тях всички страдания мога да понеса. Да покажа, че Любовта към Бога каквато е към мен, такава е и към онези, които принадлежат Нему”. По някой път някой казва: Аз не мога да любя всички. Ако ти Бога не любиш, никого не може да любиш. Щом обичаш Бога, обичаш всички. Щом не обичаш Бога, никого не може да обичаш. Под думите да обичаш всички разбирам Бога ще обичаш. Бога ще обичаш най-първо. Щом Него обикнеш, възможно е и всички да обикнеш. Без Неговата виделина невъзможно е да обичаш другите. Онзи младият момък, който като зърне младата мома, даже едно косъмче като падне от главата, вземе го, че го свие в книжка. Носи го. Някоя дрепчица паднала, някое парче, тури го в джоба. Изважда портрета, гледа го, туря го в джоба по 20 пъти. Как е възможно човек да обича? Чудни сме ние. Ние искаме да лъжем себе си. Любовта ни към Бога трябва да бъде искрена. То е силата ни. Силата на бъдещето човечество зависи от Любовта към Бога. На всинца най-първо препоръчвам: Научете се да видите Бога. Научите ли него всичко е възможно. Не научите ли него и другите неща са невъзможни. Не препоръчвам да обичаш този или онзи. То е лесно, щом обичаш Бога. Всичко е възможно като обичаш Бога. Като не Го обичаш, нещата остават нереализирани. Тъй седи новото в света. Та казвам: За да се освободим от миналото на живота си, трябва да обикнете Бога. Като обикнете Бога в тази Любов животът ви ще върви от сила в сила. Всеки ден ще се подмладявате. Ако един от вас обикне Бога, още днес ще се подмлади 10 години, утре 20 години. Виждам във вас един оттенък на лицата. Казвате: Тъй се говори, но мъчна работа е. Мъчна работа ли е за жадния да пие вода? Ако не си жаден, три дена си седял, казваш: Не мога да я пия. Не една капака, а хиляди капки ще пие изведнъж. Поглъща тия капки. Казваш: Колко е хубава тази вода! За Любовта казвам: Трябва жажда. Да трепери и духът, и душата, и умът, и сърцето, да имат жажда, че като възприемеш Любовта, да кажеш: Това е животът. Казвам: Възлюбете Господа с всичкото си сърце, за да се освободите от всичките несгоди, в които сега се намирате.

Ще ви дам едно външно правило. От горе ще започна. Радвайте се на очите, които Бог ви е дал. Радвайте се и на туй, което виждате. Радвайте се на ушите, които Бог ви е дал. Радвайте се и на туй, което чувате. Радвайте се на носа, който Бог ви е дал. И на уханието се радвайте. Радвайте се на устата, която Бог ви е дал. Радвайте се после на ръцете, които Бог ви е дал. Радвайте се на устата си, на носа си, на ушите си, на очите си и Бог да ви благослови.

Тайна молитва

35. беседа, държана от Учителя на 7 юни 1942 год., 10 ч. с., неделя

Изгрев, София