Преглеждане на кода на Личното и безличното

==ЛИЧНОТО И БЕЗЛИЧНОТО==

"Добрата молитва" "В начало бе Словото"

Ще чета част от първа глава на Посланието на апостол Павел към римляните (от първи до двадесет и пети стих).

Има неща лични и има неща безлични. Безличните неща са от по-широк калибър, а пък личните – от по-тесен калибър. Да кажем, че има леки неща и тежки неща. Леките са леки, защото съдържат малко материя и малко сила имат, а пък тежките имат повече материя и повече сила. Това е едно твърдение. Сега трябва да се направи връзка. Да кажем, вземете хора, които се движат по права линия и хора, които се движат по широчина, и хора, които се движат по височина. Методите са различни. Дължината е един метод, широчината – втори, а височината – трети. И понеже човек е дошъл да живее в три измерения, той се движи и в четвъртото. Вие всякога искате да приложите едно движение на дължина в областта на друг вид движение. Това е невъзможно. Щом дойдете в областта на дължината, ще употребите един метод, а пък щом дойдете до широчината и височината, там ще употребите други методи.

Вземете сега простата мисъл: вие някой път мислите, че знаете. Знаете всички неща, които се отнасят до дължината, но ако мислите, че от дължината знаете за движението на широчината, вие се самоизмамвате. А пък ако вие мислите, че от движението на широчината ще разберете движението на височината, пак сте в заблуждение. Щом не разбират някои Божествения закон, те питат защо е създаден така светът. Това не е въпрос. Но заражда се сега въпросът: отде се роди тая мисъл у вас, да питате защо е създаден светът така? Или можете да запитате защо трябва да живеем по този начин. Ако питате защо едно животно ходи на четири крака, ще се отговори: ходи на четири крака, защото не може да ходи на два. Питате защо човек ходи на два крака, а не на четири? Защото той пък не може да ходи на четири крака. Те са безлични неща, които трябва да ги вземете и не трябва да ги разглеждате от лично гледище.

Да кажем, че на вас ви е неприятно – имате болка. И питам: защо тая болка се е родила? Но тая болка не е навсякъде, а е само във вас – боли ви главата. Питате защо Господ допусна да те боли главата? Другите не ги боли глава. Причината на тая болка в какво седи? Тя е безлична. От какво зависи? Боли ви главата, понеже има стълкновение между стомаха и мозъка ви, нищо повече. Уредете вашите отношения, отношенията на стомаха или на симпатичната нервна система и ще престанат болките в главния мозък. Някой път те боли коремът. Вие се превивате и казвате: "Откъде е тая болка?" Там законът е обратен: има някои недоразумения, но не разбирайте недоразумения, както между хората. Дошла е някоя по-голяма несъобразна работа в мозъчната система и вследствие на това се заражда едно противоречие, а пък това противоречие се явява в корема. Отмахнете противоречието във вашия мозък и веднага ще престанат болките. По простата причина: вие вземате една храна и не я дъвчете, и я гълтате на големи парчета. Прекарайте десетина парчета от моркови и ги нагълтайте цели, и ще видите какво ще стане в стомаха ви. Един пример: имаме един наш приятел. Той слушал за растителната храна и взел моркови и ял така на цели парчета, бързал да яде. И след като ял моркови, пил чая отгоре. Намерих го аз – той се превива. Трябваше да му дадем очистително и да излезе морковът навън. И тогаз се оправи коремоболието.

Сега вие живеете едновременно в три свята. И някой път не изучавате законите, и едно право или един морал, който съществува във физическия свят, искате да го приложите във всички светове – и в духовния, и в Божествения. Това е невъзможно. Винаги трябва да започвате от горе надолу, а не от долу нагоре. Такъв процес няма. От долу нагоре не се ходи в този случай, тоест долното не може да се движи нагоре само по себе си. И ако някой път се показва, че има някое движение от долу, то причината е всякога горе, в центъра. Всяко движение започва от горе. По някой път вие изгубвате вашите безлични отношения. Вие вършите неща и не мислите дали това, което вършите е благоугодно на Бога, или не. Че от там започнете. Вие гледате дали на вас е приятно и дали на съседите ви, на ближните ви е приятно, а пък дали на Господа е приятно, това не мислите. Ако някой желае, ако някой иска да учи в пълния смисъл и да прогресира, и да му върви, той трябва да мисли, че това, което той върши, е благоугодно на Бога. Има признаци, които могат да покажат дали е благоугодно на Бога. Представете си, че ти живееш между хора в една местност, дето има лошо ухание, много лоша атмосфера. Защо е лоша? Понеже хората, които живеят там, не са добри, не вършат волята Божия и вследствие на това всичките тия условия, които съществуват там, са лоши. Ти живееш между тях и трябва да се съобразиш: или да станеш като тях, или да напуснеш това място. Ти искаш да живееш по Бога. Как ще познаеш дали живееш по Бога? Ако почнеш да живееш между прости хора по Бога, атмосферата там ще се измени, там хората ще се изменят. Ще стане едно изменение. Ако стане едно изменение, то действително ти живееш по Бога. Но ако не живееш по Бога, тогаз ще остане същата атмосфера.

Сега ще направите в себе си един опит. Ти си неспокоен, имаш една неспокойна мисъл, неспокойни чувства и постъпки. Не ти върви. Ти търсиш да видиш дали вършиш волята Божия. Ще познаеш така: виж в себе си – ако почнеш да живееш по Бога, твоето вътрешно състояние ще се измени, чувствата ти. Твоето състояние тогаз показва, че ти си започнал да живееш по Бога. Сега тия работи трябва да ги държите в ума си, ако искате истински да прогресирате. В света няма друго разрешение. Кой е прав и кой е крив, отгоре се познава. Тук на земята никой не може да каже дали е прав, или крив. Частично може. А отгоре може. Божественото отгоре определя нещата. Ако ти отгоре гледаш нещата, Божествената правда ще бъде друга. И по някой път вие се свързвате и вие сами си създавате неприятности. С каквито хора дружиш, такъв и ставаш. И можеш да избегнеш това. Например ти живееш при богати хора и искаш да си подобриш положението. Можеш да го подобриш. Зависи какъв метод ще употребиш. Ти най-първо от опит ще гледаш, че тия богати хора трябва да ги хвалиш, да говориш най-хубавото за тях и тогава те ще бъдат благосклонни. Ако ти обичаш да ги укоряваш, това-онова, ти ще се намериш в едно тясно положение. Сега ще принесете това правило. Някой път вие седите и казвате на себе си: "Не съм добър човек." Че вие не разбирате законите. Как сега, този, който седи вътре във вас, казва "не съм добър"? Кои са причините, че той не е добър? В дадения случай ти си се раздвоил. Двама са вътре в тебе. Единият не одобрява поведението на другия. Богатият казва: "Не съм добър." Щом не си добър, ти си богат човек. Защото само богатият може да бъде недобър, добрият може да изгуби своята добрина. И само лошият добър може да стане. Добрият каква нужда има да стане добър? Щом казваш "аз съм добър", това показва, че ти си в пътя на прогреса. А пък щом не повдигаш този въпрос, нито че си добър, нито че си лош, какво е другото състояние сега? То е състояние на покой. Но щом дойдеш да мислиш, че си добър или че си лош, това показва две състояния, които имаш. Лошото състояние е там, че работите не вървят както трябва. А пък доброто е там, че работите вървят както трябва. Сега всички трябва да имате една мисъл: как да се подобри животът, понеже живеете в един свят, който е в ликвидация. Там хората са много лоши. В какво отношение са лоши? Хората са станали толкоз лични, че всеки гледа индивидуално – индивидуализира се. Всеки мисли само за себе си. И не е лошо, но те са дошли да търсят своето щастие на земята и го търсят по един път, по който не може да се намери. Например вземете бащата и майката – те искат децата им да бъдат добри. Тия деца, след като се родят, вече не могат да бъдат добри. Можете да ги направите добри, преди да са се родили. Ако не си съумял да ги направиш добри, преди да се родят, работата е свършена вече. Ти ще носиш всички последствия. Така, както са родени децата, така ще вървят по своя път. Ти не можеш да измениш това, което е в тях. Някои поддържат, че човек може да се възпита. Може. Ако има нещо добро заложено, може. И вълкът, колкото и да го възпитаваш, като го оставиш свободен, ще си върви по своему, винаги ще върши онова, което е заложено. Има нещо вложено в човека, което не може да се измени. Сега, тъй като се говори, някои от вас не се спирате да мислите, но казвате: за кого ли говори? Не може да се говори за Петко, Стоян, Драган. Те са безпредметни работи. Когато се говори, че някой човек е добър, трябва да се има предвид, че доброто не е лично. Доброто е нещо, което обхваща всички хора. Щом говорите за доброто на когото и да е, ти говориш за една целокупност, ти говориш за всички. Защото, ако един човек е лош в едно общество, то причината на неговата лошавина не е там. Малко по-философски трябва да разглеждате въпроса. Когато една къща е чиста, чиста вода влиза във вашия умивалник и излиза нечиста. Де е погрешката? Това не показва, че домът ви е лош. Но това е една необходимост, че като се нахраните, след като сте яли, трябва да умиете паниците и трябва да излезе тая вода. Ако някой съди за вашия характер по помията, то какво понятие ще има? Ще каже: много лоши хора са те. Сега ще разбирате оная необходимост. Ще изучавате малко по-другояче. Можете да направите един психологически опит. Представете си, че имате един съсед, с когото не можете да живеете. Интересите ви не съвпадат и тогаз има някои недоразумения. Оставете този въпрос. Имате недоразумения – ще намерите някой друг съсед, с когото съвпадат интересите ви и мислете за него. По този начин вие наполовина ще си помогнете. Не се стремете да убедите, да заставите вашия съсед да мисли като вас. Вие казвате: "Хората трябва да мислят право, да постъпват право." Да не постъпват, както са постъпвали. Защо аз постъпвам така, то си има съображение. Вие сте богат – говоря ви по един начин, то е лично съображение. Вие сте сиромах – говоря ви по друг начин, пак е лично съображение. Като дойде богатият, казвам: "Много ми е приятно, че сте дошли." А пък като дойде сиромахът, казвам: "Стой там." Какви са съображенията? Мислите ли, че в този случай вие разсъждавате правилно? Поставете въпроса другояче. Представете си, че и двамата са служители на Бога – и богатият, и сиромахът. Богатият е човек, когото Бог е пратил да даде, а пък сиромахът е един бирник, когото Бог е пратил да събира данъка на Бога. Вие казвате: този бирник е разбойник, той е дошъл да вземе от мен. То е ваше лично схващане, ако вие мислите, че той е дошъл да вземе нещо от вас. Но представете си, че той е един чиновник. Най-първо той иде отгоре, от Божествения свят. Бог постъпва по три начина. Най-първо той ви прати един кротък човек, сиромах, но той е бирник. Той е дошъл да види как вие ще постъпите. Вие не постъпвате по Божествено. Тогаз този бедният човек ще се яви по втори начин, в астралния свят. Ще почне да иска от тебе. В Божествения свят няма просия. Там той си седи и гледа дали ще си платите данъка, или не. Във втория свят, в духовния, казва: "Плати си данъка." А пък в третия свят, физическия, носи дърво и казва: "Ти ще даваш ли, или не?" Ще даваш. Ти, ако си силен, ще се защитаваш, но ако той е по-силен, какво ще правиш?

Сега искате да разбирате Божествения свят. Отде се раждат всичките противоречия? Когато хората влязат при вас и нищо не говорят, разбирай това. А пък щом дойдат с дърво, ще знаете, че не сте изпълнили. Те са дошли отгоре мълком, бирниците, после са ви казали: "Платете си данъка" и най-после се разправят с дърво. Сега в света седи третият метод. Някой казва: "Да живеем добре." Ще държи някоя реч на площада. Хванат го и по третия метод го заведат в участъка и го наложат. И той вика: "Биха ме." Не. Това са неестествени методи. Един предмет можеш да го огънеш със сила, а пък един предмет можеш да го накараш да се огъва от само себе си. Аз често влизам в едно място. Влизам един ден и виждам, че свещта, която е направена от спермацет и турена на свещник, се е огънала, изкривила се е. Какво ще кажете? Кои са причините? Защо се е огънала свещта? Било е много топло и от слънчевата светлина и топлина се е огънала. Та някой път човек от голяма топлина може да се изкриви. Това не е от него. Аз не търся причината на погрешката в свещта. Свещта слънцето я е изкривило. И слънцето не е искало да я изкриви. Слънцето няма ни най-малко това намерение. И свещта е нямала това намерение. Но виждаме, че свещта се е изкривила. Едно съчетание е, че свещта се е изкривила. Де е сега неправилността? И ако се запали тая свещ, като се е изкривила, горението не става правилно, ще има капане. Защо искаме да бъде права? За да няма капане. Щом има капане, то тая свещ е крива, изкривила се е. Питам сега: някои са млади, някои са стари. Като умрат младите, как ще идат при Бога? И старите как ще идат? Някой казва: "Аз съм учен – много знам, възрастен съм." Брада има, облечен е добре. Как ще иде при Бога? По този начин ли? Младият казва: "Аз имам сила, аз съм красив." Той ще отиде ли по този начин? Всички отиват по един и същи начин, по един четвърти начин – каквото имат, тук на земята ще го оставят. Старият ще си остави брадата и белите косми, а пък младият ще си остави своята красота и сила. Сега имате ли понятие как ще се явят пред Бога? Младият ще се яви без лице, без сила, а пък старият – без брадата си, без космите си и без бръчките си. В каква форма ще се явят? При Бога ти не можеш да отидеш като грешник. При Бога ти ще се явиш като светия или като ангел. Грешник ако си, в участъка ще има по задницата ти налагане. Защо? Няма никакво разрешение. Можеш да викаш, колкото искаш. Но ако искаш да се явиш пред Бога и да имаш неговото благоволение, трябва да се явиш като светия или като ангел. Светия значи да светиш, ще се явиш в светлина, а пък ангел – значи ще се явиш в разумност, в служение. Светията ще каже на Господа, че си е запалил свещта, а пък ангелът, като се яви, той ще каже на Господа, че служи на Господа, каквото иска Господ, служи Му. При Бога, при едно състояние на грешник, ти никога не можеш да се явиш, а с едно състояние на мисъл, че си запалил свещта. И ако тая свещ не я носиш пред себе си, ти не можеш да се явиш, ти светия не можеш да бъдеш. Сега тези са елементарни работи. Аз гледам, и тук на Изгрева мнозина ходите с изгасени свещи, мнозина сте криви. Аз не ви съдя. Казвам: слънцето ви е изкривило. А пък при това, като сте криви, вие не съзнавате как да изправите тая кривина. И какво да правите сега? Някой път, като говорите, говорите за неща, които ви са непотребни. Някой път казвате на себе си: "Много съм лош." Какво ще спечелиш, като кажеш, че си лош? Нищо. Ти ще бъдеш в участъка. Ща кажеш на себе си: "Добър човек съм. Добър ме е направил Господ." Не от само себе си, но Бог те е направил добър. Ще кажеш: "Запалена свещ съм." Ще ходиш навсякъде с тая свещ. Ще я държиш навсякъде в ума си. Срещнеш някой човек, на когото свещта не е запалена, най-първо няма да му казваш нищо. Той, като види твоята запалена свещ, ще те спре и ще си запали свещта. Православната църква има един много хубав обичай: по Великден е той. Свещеникът ще изнесе свещта и от него ще запали свещта си един, и после ще си запалят свещите едни от други. Това е много хубаво, но това го вършат много механически, и като дойде в живота, не се спазва същият закон. Дойде един добър брат, запалете свещите си от него. Казваш: "Че как, от него ли ще запаля? Не го ли зная какъв е." Не му гледай светилника какъв е, но ти гледай, че е запалена свещта му. Можеш ли да запалиш свещта си от него, запали я. Другите разсъждения не са правилни. Запали свещта си.

И после другото правило, което трябва да спазвате. Ти правиш нещо. Вглъби се в себе си или иди при Бога и съпостави и виж това, което си направил, право ли е, или не. Има едно право Божествено. Щом нарушиш Божественото право в себе си, ти веднага ще изгубиш своя вътрешен мир. И светия да си, ще стане една промяна в тебе. И за да възстановиш изгубеното, ти, умният човек, веднага ще се уединиш и ще видиш къде си нарушил Божественото право. Не че си искал, но някой път всички прегрешения стават от незнание. Някой път обвиняват Ева, че съгрешила. Господ я извини, Той не ги осъди тъй безвъзвратно. Ами ти ще съзнаеш, че си нарушил. Ти си мислиш за добро да го направиш, да се повдигнеш, но ще се намериш в една задънена улица.

Та казвам сега. Сега трябва да имате начин. Не се сравнявайте. Всякога търсете хора, на които свещите са запалени. Търсете хора, които се движат със своята свещ. Ако искам приятели, аз ще търся хора, с които като се събирам, да ми действат добре. Никога не дружете с хора, които нарушават вашия вътрешен мир. Тях ще ги оставите. Вие искате да проповядвате на хората, никога не проповядвайте на хора, които не възприемат. Законът е: всякога проповядвайте на хора, при които има най-малко съпротивление. А ония ги оставете. На тях други ще проповядват.

Сега в живота на всички хора се е родило едно вътрешно безпокойствие, а пък то се отразява на онова, което вие търсите в света. Вие искате да бъдете обичани, но ако изгубите вашия жизнен магнетизъм, не могат да ви обичат хората. На земята, на физическото поле, хората могат да ви обичат само за електричеството ви и за вашия магнетизъм, които носите. Някой път казвате: искам сила. Ако сте на физическото поле, трябва да имате сила и магнетизъм. Едновременно трябва да бъдете и меки, и силни, защото, ако не сте мек и силен, вие ще се пречупите на физическото поле, няма да имате никакъв успех. Сега може тия въпроси да не можете да ги разрешите. Искаш да знаеш как е писал някой философ. Мнозина философи са писали много право, но вие не знаете отде са започнали. Някои философи разглеждат въпросите от Божествения свят, някои – от духовния свят, а някои – от физическия свят. Следователно, когато четете някой автор, трябва да знаете как разглежда предмета. И като срещнете някой човек, трябва да знаете де се намира той – в Божествения, в духовния или във физическия свят. Защото всички хора, които се движат тук, на физическото поле, те всички не са на физическото поле. Защото някой казва: "Мен не ми трябва богатство." Той почва да говори за изкуство, за красота, за хубава обстановка. В кой свят е той? А пък дойде друг и разглежда, и говори за някои отвлечени работи, Божествени: как е създаден светът, за отношенията на хората. Та сега и вие трябва да знаете, че всеки ден минавате през трите вида свята. Някой ден живеете само във физическия свят. Седите целия ден и мислите само за едно и също нещо – вие се самохипнотизирате. Самохипнотизирането нищо не допринася. Колко минути или колко часа трябва да мислите само за едно и също нещо? Сега, идеш ти да се молиш на Господа, нали. Някаква нужда имаш – пари ти трябват. Като отидеш при Бога, колко време ти трябва да седиш и да Му мрънкаш, да казваш: "Пари ми трябват, пари ми трябват." Питам сега: я ми кажете, каква е вашата опитност? Колко часа трябва да седиш така? Защото и в Писанието е казано: "Не Му давай почивка на Бога, докато Той не изпълни онова, което Той е обещал." Ще извадиш от това съвсем друго заключение. Казва: "Не му давай почивка." Ако молитвата ти е права, като си обърнеш само мисълта, ще получиш. Писанието казва в друг един стих: "Преди да поискате, Аз ще ви дам." Преди вие да сте се помолили. Ти като отидеш да се помолиш на Бога, ако Бог е определил, молитвата ти ще бъде послушана. Бог казва: "Преди да поискате, Аз ще ви дам." Само като се обърнеш към Бога при молитвата, ще получиш. А пък някой път Бог не е определил нищо за тебе. Тогаз ще чакаш Неговото решение. Търпение ти трябва. Докога? Докогато ти даде това, което ти искаш. Ако си дете, Бог никога няма да ти даде това, което е за възрастния. Но щом станеш възрастен, определеното за вас ще ти го даде. Ще отидеш при Бога и ще му кажеш: "Искам да се уча." И Той ще ти покаже училището. А пък ако искаш да се учиш, но не си възрастен, Той ще ти каже: "Не, ще седиш при майка си и при баща си, и при тях ще се учиш." Тая е философията. Вие седите и мислите, че разбирате света. А пък отвън на физическото поле няма резултат. Лицето ти е тъмно. Какво показва това? Ако се набръчкаш и косата ти побелява, това какво показва? Казваш: много съм теглил. Няма какво да теглиш. Не трябва да теглиш. Казваш: много ми е патила главата. Не трябва да пати главата. Главата да мисли, не да пати. А пък човек е пратен със свещта си да се движи, а не да тегли нещо. И тогаз, ако аз тегля, то причината е моята глава, че не съм разбирал.

Между вас има една тънка политика. Оставете я. Някой от вас е неразположен към другиго. Той не отива да му каже, но ще накара друг някой да му каже. Един, двама, четири, пет души ще се наредят, ще се скриете зад тях. Не е хубаво това. Всички са една тайфа.

После дръж един метод. И ако реша да говоря, какво трябва да правя? Когато мълча, мълча, но когато говоря на този човек, ще говоря по метод, който аз съм избрал. Най-първо аз ще запитам там как става тая работа. Както когато искам да сея жито, ще отида при някой, който знае, да ми разправи. И ще сея по всичките правила, по които се сее жито. Сега употребете новия начин. Това, което знаете, е хубаво. Но вашето знание ще го приложите. Трябва да приложите един метод. Вие имате наследени черти. Ония, които минават за лоши – аз считам лошите хора за хора, които могат да прогресират. Само добрият човек може да бъде лош. А пък лошият лош не може да бъде. И само лошият човек може да бъде добър. Добър значи, който има съзнание да употребява онова богатство, което има. То е начин, метод – можеш да употребиш едно и също нещо по разни начини. Те са по видимому противоречиви мисли, но за нашия вътрешен живот това много добре съответства. Сега на някои от вас тая мисъл може да действа малко зле. Някои казват: "Все за това се говори. Че аз всеки ден се моля на Бога." Че се молите, много добре правите, но не сте мислили по кой начин да се молите. Ти се изправиш с "Отче наш". Мислите ли, че това е молитва? Първия ден, в понеделник, като четеш "Отче наш", ще кажеш: "Отче наш". Ще мислиш за баща си. Втория ден ще кажеш: "Който си на небето". Трябва да знаеш на кое място. Третия ден ще мислиш върху думите: "Да се свети името Твое." После, друг ден, върху думите: "Да дойде царството Твое." Следния ден, върху думите: "Да бъде волята Твоя." И всеки ден, като четеш "Отче наш", ще се спираш на специфични области, на разни области. А пък ти четеш "Отче наш" бързо, бързо. Мислете върху тая мисъл, която е мъчна, че всички неща Бог е създал и вие трябва да дойдете в съзнание и да знаете следното: като е създал Бог нещата и хората, всеки човек Той го е създал за нещо. И да намерите за какво го е създал, и да постъпите съобразно това, за което го е създал. Не разглеждайте, че човек е лош. Това не е Божественият път. Не че човек е лош, но не се проявява. Най-първо мислете, че Бог го е създал за нещо и за какво го е създал. И щом Бог го е създал, едновременно мислете и за Бога, за да се оправят вашите работи. А пък както сега мислите, явява се един живот на противоречие. Искат хората да знаят кое е добро и кое е зло. Писанието казва: "Няма нито един праведен." Всички ония, които са яли от забранения плод, са съгрешили. И следователно трябва да престанат да ядат от забранения плод и да почнат да се хранят с плода на дървото на живота. Това е един метод за учене. Сега се учат и месоядци, и вегетарианци. Считайте, че месоядците са хора, които се хранят с плода на дървото на познание на доброто и злото. А пък вегетарианците са хора, които се хранят от дървото на живота. Ти казваш: аз съм вегетарианец. Ти, като кажеш, че си вегетарианец, да знаеш, че не ядеш вече от плода на познанието на доброто и злото. То е вегетарианство. Да кажеш: "Аз съм престанал вече да се храня от дървото на познанието на доброто и злото." Сега трябва да се храните от плодовете на дървото на живота, за да разберете закона на любовта. Ако не се храниш от дървото на живота, не можеш да разбереш любовта. А пък щом не можеш да разбереш любовта, не можете да я приложите и вие не можете да бъдете щастливи. А пък щом не можете да бъдете щастливи, вие ще  носите нещастието.

Ти искаш да се измениш, искаш да станеш вегетарианец. Някой казва: "Аз съм вече три години вегетарианец." Според мене, аз разбирам вегетарианството малко по-другояче. Вегетарианството разбира прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Това е вегетарианство. А пък месоядството – там вече има криво нещо в мисли, чувства и постъпки. Казват, че хора, които са месоядци, са добри. Човек, който яде месо, не може да бъде добър. И ако той става добър, той трябва да престане да яде месо. Трябва да престанеш да ядеш от плода на дървото на познанието на доброто и злото. Та сега казвам, трябва да дойдете до това схващане, какво е вегетарианството. По какво се отличават храните? Вегетарианци са тия, които се хранят с плодовете от дървото на живота, а пък месоядци са всички, които се хранят от другото дърво – на доброто и злото. Аз питам дали си вегетарианец, или не? Хората по този начин да бъдат вегетарианци.

Аз сега искам вие да бъдете вегетарианци. Някой може да каже: "Ние тук всички сме вегетарианци." Радвам се. Но да се има предвид новото определение на вегетарианството. Искам всички да бъдете вегетарианци, нищо повече. Щом сте вегетарианци, трябва да познавате любовта. И да няма въздишки и всички недоразумения. Като дойде вегетарианството, има правилно дишане, правилна мисъл, чувство и постъпки. Вегетарианците всички са радостни и весели. Вегетарианците слизат да работят между месоядците. Всички "умни" хора в света, както ги наричат, са все месоядци. Те ядат от дървото на познанието на доброто и злото. Казват за някого: "Я го виж колко е умен, колко е съобразителен." Вълка го хваля, го похвалявам за едно нещо – че е умен. Някога гледам дявола и го намирам, че и той има добра черта: много е постоянен. Никога не се обезсърчава. На нещо не му върви по един начин, употребява втори метод, трети и прочее. Сто пъти той ще дойде и ще се опита да постигне. Като не може да те излъже с пари, той ще избере друг някой метод. И какви ли не методи няма. И ще дойде да пристъпва от много далеч. Аз искам да ви говоря за добрата страна на дявола. Бъдете така постоянни, както той е постоянен. Не пада духом. Че са го нахукали, че говорят нещо за него, той не иска да знае. Дълбочина има. Та казвам, от дявола трябва да извадите една хубава черта. Той не спи – когато хората спят, той работи.

Та искам да станете вегетарианци в правата смисъл. Досега както сте живели, то е добро. Но както ще живеете в бъдеще – по стария начин не може да се живее. Бил си в полето – ще живееш по един начин. А отидеш в гората – ще живееш по друг начин. Всяка местност, всяко положение в живота изисква друг метод. Ще измените метода на вашия живот.

Сега мисля, че разбрахте. Но аз ще се радвам, ако можете поне 25 процента да приложите най-малкото. Двайсет и пет процента. От двайсет и пет по-надолу не се приема. От онова, което сте разбрали, 25 процента от него ще приложите вътре в себе си.

Онова, което е определено, трябва да го направите, понеже няма да можете да получите онова благословение, което ви е определено, ако не живеете така. Ако не можете по тия правила да живеете, вие не можете да получите благословение. Да кажем, че е поставена в банката някоя сума за вас, но при известни условия. И ако не ги спазиш, няма да ги получиш. Ако така не живеете, то Божието благословение ще си остане така. И за вашето лично благо казвам: живейте така, за да можете да приемете сегашното Божие благословение, което Бог е определил за вас. Не онова, което ви е дал. Сега. Сега, което ви чака. Само по този начин можете да го получите.

"Отче наш"

6 ч. 15 мин.

38 лекция на Общия окултен клас 16 септември 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта