Преглеждане на кода на С чия воля?

==С ЧИЯ ВОЛЯ?==

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди”

Размишление

Четоха се “Свободните теми.”

Ако ви запитат сега, по чия воля дойдохте на земята, какво ще отговорите? Ако сте дошли по своя воля, можете ли да бъдете без воля? Какво ви липсва сега? (- Това, че нашата воля не е в съгласие с Божията). Отде знаете, че вашата воля не е в съгласие с Божията? От какво страда човек: от безволие или от много воля? (— От своеволие). Значи човек проявява воля повече, отколкото трябва. Питам: Тъй както е изразен животът, отде се раждат противоречията на земята? Представете си, че ще държите докторат и ще трябва да развиете именно тази теза за противоречията в живота. Какво ще правите? Вие ще четете ред автори, които са писали по въпроса, ще търсите тук-там упътвания, но в края на краищата трябва да дадете своето заключение. Щом е така, трябва да ви се дадат упътвания по този въпрос, да работите върху тази тема.

Казано е в Писанието: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи на всичко.” На това основание много религиозни хора, както и някои от окултните ученици казват: “Духът на Истината ще ни научи на всичко.” Права е тази идея, но тя трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл. Когато наблюдавате направата на пианото, вие виждате как неговият майстор е турил всичко на мястото: клавишите, струните, педалите, целия му механизъм и т. н., но липсва нещо на това пиано. Какво му липсва? – Пианистът. Дойде ли великият пианист и започне да свири, пианото вече говори под неговите ръце. Добре ли е направено пианото, хубаво ли свири пианистът, и ние вече имаме възможност да разбираме правилно. Ако великият майстор-пианист е Духът, Той ще започне да пипа клавишите ни и ние ще чуем гласа си, ще разберем какво представляваме. Докато Духът не свири на нашите клавиши, ние сме в положението на безгласна риба, която не знае какво представлява, нито знае своята цена. Започне ли Духът да свири върху нашия инструмент, ние познаваме какво сме, определяме своята цена. Ако от вашия инструмент излизат дисхармонични мисли, считате ли, че Духът свири на него? Ако децата ви удрят по клавишите, мислите ли, че Духът ви говори? Това са разни духове, ваши близки, които в старо време минавали за богове. Днес по стар обичай те удрят по вашите клавиши, но нищо не излиза. Тази е идеята, че Духът ще ни научи. Той ще ни научи на Истината, но само когато намери нашите инструменти разработени и в пълна изправност. Още отначало Божият Дух е вложил в нас ред сили и способности, които ние трябва да разработваме. През целия си живот човек трябва да слуша, да разбира и да учи. Понякога и той сам сяда на пианото си да свири.

Това са отвлечени въпроси, от които някои малко се интересуват. Те може би се интересуват повече от това, какво ще бъде утре времето, отколкото от въпроса за създаването на света. Вие може да се интересувате повече от това, че някой си направил къща, отколкото от окултни въпроси. Често окултните ученици имат в себе си някаква философска идея, която не е на място, но я държат здраво в себе си. За такава идея казват, че тя е утвърдена в човека. Когато кажат за някой човек, че е утвърден, разбират, че неговите мисли и убеждения са утвърдени, не могат да се поместят.

Едно дете отива с баща си в една от американските църкви да слушат проповедта на пастора. Детето казва: “Тате, колко хубаво говори проповедникът и колко вдъхновено пеят слушателите”! – “Нека пеят и свирят, време им е. И аз едно време пях и свирих, но вече престанах да пея, защото се установих, т. е. утвърдих се в идеите си. Повече няма какво да говоря и да пея.” Детето си казало: “Значи, баща ми седи по-високо от самия проповедник, както и от слушателите му.” Обаче един ден бащата се качва със сина си на един кабриолет, да отидат някъде на разходка. По едно време конят спира, не иска повече да върви. Детето казва на баща си: “Татко, конят има особени възгледи и той се е утвърдил.” Със спирането си отвреме-навреме конят иска да каже: “Едно време и аз ходех, носех товари, но повече не искам да се товаря.”

Казвам: Това са хипнотични състояния. Когото погледнеш днес, всички са хипнотизирани. Срещнеш някой религиозен човек, той казва: “Това нещо е доказано, в него само трябва да се вярва.” Срещнеш някой учен и той казва: “Това е доказано, на него само може да се вярва.” Отделяш доказаните работи настрана, но гледаш, че работата и с тях не върви. Какво показва това? Че и на доказаните работи липсва нещо. Също така и на установените хора липсва нещо. Някой казва: “Човек трябва да има свободна воля.” Понятието “свободна воля” подразбира съвсем друго нещо от това, което съвременните хора схващат. Свободната воля на човека трябва да се регулира. Той не трябва да изразходва всичката си енергия и да мисли, че това е израз на свободна воля. Рече ли човек да изразходва всичката си енергия изведнъж, раждат се противоречия в живота. Във физическия свят е невъзможно в дадено време и пространство човек да прояви изведнъж всичката си енергия. Това трябва да става последователно: в младините си той ще изразходва един род енергия, в средна възраст – друг род, а в зряла възраст – трети вид енергия. Всяко време изисква специфични прояви.

Същият закон се забелязва и при растенето и развитието на плодните дървета. За пример, ако някоя ябълка роди много плодове, дръжките на едни от тях стават дебели, а на други тънки. Защо става така? Разумната природа регулира енергиите на това дърво. Ябълката, като вижда, че е родила толкова много плодове, които не ще може да отгледа изведнъж без ущърб на своя живот, тя задържа част от енергията за себе си, а другата част изпраща само към известен брой плодове, които се развиват правилно. Тия от тях, към които не изпраща енергия, започват постепенно да отслабват, престават да се развиват и окапват. Следователно, колкото по-малко плодове ражда едно дърво, толкова плодовете са по-устойчиви, по-сочни, по-едри; колкото повече са плодовете, толкова те са по-дребни, по-кисели и т. н. Оттук вадим следното заключение: хората лесно се изтощават от много и неразумни желания. Изразходва ли се енергията на човека, организмът се изтощава и животът му се обезсмисля. Казвам: Имайте малко желания, но добре ги отхранвайте!

Съвременните хора често разискват върху Любовта, но те я разглеждат в общи черти. Любовта има специфични проявления. За пример, някой може да опита Любовта в милосърдието, друг – във вярата, трети – в надеждата, четвърти – в справедливостта, пети – в разумността и т. н. Някой казва: “Аз съм разбрал всички тая неща.” Питам: Какво е разбрал този човек, когато не проявява нито милосърдие, нито вяра, нито надежда, нито справедливост, нито разумност? Това не подразбира, че той няма тези качества, но или не ги проявява, или ги проявява както малкото дете, което иска да мине за художник и рисува различни драскулки. Много от идеите на хората представляват такива драскулки, т. е. нещо незавършено.

Казвам: Според законите на живата природа всички неща трябва да бъдат завършени. Не са ли завършени, тя ни държи отговорни, както електрическата компания ни държи отговорни, когато не си плащаме изразходваното електричество. Не плащаме ли, тя праща при нас своите хора, които ни казват: “Платете за осветлението!” – “Ама тази светлина Господ я праща чрез слънцето.” – “То е друг въпрос. Докато я впрегнахме в работа, ние употребихме труд, време, средства, за които искаме да ни се заплати. Щом казвате, че светлината иде от слънцето, тогава закачете жиците си направо за слънцето. Обаче, иде ли чрез нас, вие трябва да ни платите.” В това отношение природата е много изправна и взискателна. Щом изхарчите известно количество енергия, тя всякога праща свои инспектори при вас, които ви казват: “Моля, платете си осветлението! “

Сега, като изнасям това положение, мнозина казват: “Нищо, и така може да мине.” Не, не може да се мине така, човек да не изплаща дълговете си. Защо? – Защото кармата ще дойде. Кармата не е нищо друго освен неизплатени дългове. Когато се казва, че някой човек има тежка карма, това подразбира, че той никога не е изпълнявал задълженията си било като учител, като свещеник, като майка или баща, като брат или сестра, като приятел, като разбойник и т. н. Ще кажете: Може ли да се говори тук и за разбойника? Казвам: Има честни и безчестни разбойници. Честен разбойник е този, който братски дели плячката си със своите другари. Безчестен разбойник е онзи, който освен чуждите хора, обира и другарите си, с които заедно краде.

Някой ще кажат: “Ние минахме тези работи.” – Радвам се, че сте ги минали, но въпросът тук не е личен. Личните въпроси вие сами трябва да си разрешите. Пазете се от личните въпроси. Някой казва, че личното му достойнство се уронило. В какво седи това достойнство? За пример вие дължите някому десет хиляди лева, но не ги изплащате навреме. Вашият кредитор ви нарича безчестен човек, но вие се възмущавате и казвате: “Как смеете да уронвате моето достойнство?” Казвам: С неизплащане на вашия дълг вие сами уронвате своето достойнство. Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните. Вие казвате, че някой уронил вашето достойнство, понеже не ви повярвал в нещо и не възприел вашите възгледи. Питам: Защо този човек трябва непременно да ви повярва? – Ама такава била Волята Божия. – Сигурни ли сте, че наистина това е Волята Божия? В такъв случай кой човек може да се нарече честен? – Честен е този, който изпълнява навреме своите задължения. Щом е така, започнете от малките задължения. Често някому се представя случай да изпълни едно голямо задължение и, за да го изпълни, той веднага пренебрегва малкото задължение. Има случаи пък, когато хората пренебрегват големите си задължения за сметка на някои по-малки. За пример някой чиновник получава нареждане от своя началник да отиде в неделя сутринта на работа, да свърши някаква преписка. Такава била заповедта на министъра. Обаче този човек е религиозен, иска да отиде на църква и при това положение изпада в борба, как да разреши въпроса. Ако отиде на църква, ще получи мъмрене от началника си, а може да бъде уволнен от служба и децата му да останат гладни. Мисли си той: “Ако не отида на църква, невидимият свят е снизходителен, няма да ми направи забележка.” Така разсъждава този чиновник в себе си и пренебрегва по-голямото си и първо задължение към Бога и към своята душа и отива в канцеларията. Казвам: Ако този чиновник искаше да не гладуват децата му, той не трябваше да се жени. Щом се е оженил веднъж, той трябва да отиде на работа, а един ден, когато се освободи от това си задължение, ще може свободно да ходи на църква. Докато е на служба, той е под закон. Щом се освободи от службата си, законът вече няма сила върху него.

Като ви говоря така, понеже всички сте на еднаква възраст, ще кажете: “Не е морално да се говорят такива неща пред младите.” Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.? Въпреки съветите на майката, дъщерята се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него. Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа. В какво се заключава неморалната постъпка на дъщерята? Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува? Ако някой дава пари назаем от любов, с разположение, трябва ли да се сърди и гневи, когато неговият длъжник не може веднага да му ги върне? Щом той дава с любов, нека почака, длъжникът да му ги върне пак с любов. Който дава с любов, трябва да му се отговаря с любов. Видите ли, че някой човек дава пари с полици, с разписки и със заплашвания, че той дава своите длъжници под съд, ако в даден срок парите му не се върнат, знайте, че този човек не дава с любов. Той трябва да каже: “Давам ти тия пари без разписка, без срок и когато искаш или когато имаш възможност, ще ми ги върнеш. Върнеш ли ги, ще имаш още по-голям кредит.” Това значи любовни отношения.

Сега като ученици пазете се от лошите образи. Те развалят човека. За пример такива са: мигането с едното или с другото око, стрелянето с едната или с двете ръце и т. н. Когато стреляш някого с двете си ръце, едната от които поставяш на носа, това показва, че ти нямаш доверие в него. Ти считаш този човек двуличен, с две лица: едното гледа на изток, а другото на запад. Щом погледът му е към изток и към запад, той може да се обръща още към север и към юг. Казвате: “Не е прилично човек да стреля с ръцете си.” Не, този човек ти казва Истината. Каже ли ти някой човек Истината по този начин, като отговор на тази Истина, трябва да прибереш ръцете си наблизо, с дланите една срещу друга, да се обърнеш към Господа и да кажеш: “Господи, отсега нататък няма да греша, ще бъда с едно лице и ще се стремя да запазя целостта на лицето и на сърцето си.” Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете. Това показва, че материалната страна е силно застъпена у тях. Всички тия и ред още движения, които човек прави, са символи, които трябва да се изучават. Който ги разбира, той ще се ползва от тях. Ако някой добър човек поставя ръцете си на носа и стреля някого, той сам се изопачава. Също така се изопачава и този, когото стреля. Ето защо съзнанието и на двамата трябва да бъде будно. Този, който е привикнал на това движение, той трябва да се въздържа да не го прави. И когото стреля с ръце, също тъй трябва да е буден, веднага да се противопостави с друго движение: да сближава ръцете си с дланите една срещу друга. Човек трябва да се въздържа да осмива другите хора, защото сам той може да изпадне в същото положение. Как? Това става много лесно. Достатъчно е да се намали светлината на съзнанието у човека и той се намира вече пред възможността да греши. Всички погрешки стават все в тъмнина. Често хората не забелязват, как светлината на съзнанието им се намалява и те правят грешки.

Вие като ученици трябва да изучавате своя организъм, да знаете как ви се отразяват различните храни. Не знаете ли това, някои същества, които искат да ви спънат, ще ви накарат да ядете несъответна храна за вашия организъм, която стомахът ви няма да смели добре, вследствие на което около нервната система ще се натрупат утайки от полуорганическа материя. Тези утайки ще намалят умствената енергия, необходима за правилното мислене, а неправилното мислене намалява светлината на съзнанието. Мнозина не забелязват този процес в себе си. Обаче забележи ли някой тази промяна в съзнанието си, той веднага трябва да възстанови нарушението в своята инсталация. Като метод за пречистване на нервната система служи постът. Някои не обичат да постят. Казвам: Който иска да пречисти своята нервна система, той трябва да пости поне четири пъти в месеца. Да знаеш как да постиш, колко време да постиш и кога да постиш, това е цяла наука. Пречистиш ли нервната си система, ти придобиваш в съзнанието си повече светлинна енергия. Не е грях, че се натрупали утайки върху нервната система, но работата на човека трябва да се свежда към пречистването й, както златарят промива златоносния пясък, за да отдели от него златото. Златото представлява чистата, фина материя, която хората трябва да добият в своя организъм.

Като говоря за пречистване на съзнанието, мнозина казват: “По всичко се вижда, че ние няма да станем хора.” Какво подразбират тия думи? Те означават: тъй както ние вървим, от нас нищо няма да стане. Това е право. Докато човек се занимава само с буквата “x” (хикс), той нищо не може да постигне. Някой казва: “Аз искам да стана съвършен човек, да стана като Христа.” Който иска да стане като Христа, той трябва да разбира закона на безсмъртието, да е придобил Вечния Живот. Питам: Защо понякога виждате две дъги на небето? Ще кажете, че втората е отражение на първата. Коя е причината за това отражение? Всяка дъга има форма на полукръг, но съедините ли двата полукръга, ще получите цял кръг. Крайният резултат на всяко движение е кръгът. Първо човек се проявява на земята в половин дъга, която после се явява във втора дъга. Христо или Христос е човекът, който разделя живота на две дъги: “)(”. Той не може де се прояви изведнъж в цял кръг. За да се прояви в цял кръг в своята целокупност, изисква се вечност. Някой казва: “Аз познавам Христа.” – Какво знаеш за Него? “Почувствувал съм Любовта Христова.” Питам: Христовата Любов влязла ли е в твоето сърце? Христовата светлина влязла ли е в твоя ум? Можеш ли вечерно време да ходиш без лампа? Истински християнин е този, който може вечер да излиза без лампа и да не се спъва никъде. Има ли той нужда от лампа или от електрическо осветление, Христос в него не е дошъл до своята пълнота. Много адепти, които живеят по високите планински върхове, минават без лампи. От техните мозъци излиза светлина, която осветява пътя им. Щом напрегнат мисълта си, от мозъка им веднага излиза светлина; престанат ли да мислят интензивно, и лампата изгасва.

Казвам: Започнете да правите малки, микроскопически опити в това направление. За пример вземете два предмета в ръцете си и ги насочете един срещу друг. Концентрирайте мисълта си в точката, дето тези предмети леко се допират и след време ще видите, че от това място се явява малка искрица. Ако не успеете от първия път, направете опита още два, три, десет, до 99 пъти и на стотния път непременно ще имате резултат. Колкото по-бързо произведете искрата, толкова мисълта ви е по-силно концентрирана. После направете следния опит: насочете двата си показалеца един срещу друг, без да се допират и концентрирайте мисълта си към тях. След известно време ще видите, че от това място излиза светлинка. Направете този опит вечер, за да се забележи светлинката. Като видите тази светлинка, не трябва да се плашите, нито пък да се хвалите, че сте видели светлина от пръстите си. Този малък успех е малко цветенце, което едва е напъпило. Пазете го внимателно да цъфне, да завърже, да узрее, да даде своя плод и при този завършен процес вече вие можете да извикате някои от своите приятели и да им покажете опита.

Някой казва: “Не зная какво да правя. Имам много знания, главата ми е препълнена от знания, от теории, от факти.” Казвам: Посейте вашето знание в земята, да израсте от него нещо реално, което да внесе в живота ви нова струя, нов потик, нова светлина. Обаче, като правите опитите, за нищо друго няма да мислите. Всичко ще забравите, само за опита ще мислите. За вас е важно да видите светлина от пръстите си, нищо повече не трябва да ви интересува. Като ви наблюдавам, забелязвам от главите на някои да излизат малки светли точици. Някой казва: “Главата ми се върти, свят ми се вие, а пред очите ми се мяркат светли линии.” Тези линии, неправилно разхвърляни, говорят за болезнено състояние на нервната система. То се явява като резултат на две противоположни мисли, които се сблъскват у човека. Светлината, която се явява като резултат на прави мисли, тя е мека, приятна, бяла на цвят. Тази светлина предизвиква разширение на съзнанието. Някои от опитите, които правите, стават във физическия свят, а някои се извършват в по-горни светове. Вие трябва да правите само такива опити, за които сте готови. За пример, има адепти, които съзнателно могат да излизат и влизат в тялото си. Рече ли някой неопитен да се подложи на такъв опит, той ще се намери в чудо: ще излезе от тялото си и няма да може да се върне. Изпадне ли неподготвен човек в пространството, извън своето тяло, той ще види около себе си безброй нишки като паяжина и от страх ще се отклони от посоката на своето движение. В желанието си да избегне от тези нишки, той ще започне да се оплита в тях все повече и повече. За да се освободи от това положение, непременно трябва да му дойде помощ отвън, да го разплетат. Не получи ли от никого помощ, той се разстройва. Това нервно разстройство хората наричат лудост, полудяване.

Питам: Какво трябва да се прави при такива случаи? За да има човек всякога помощта на Бога, Писанието изнася стиха, дето Бог се обръща към човека с думите: ”Сине мой, дай ми сърцето си!” Сърцето представлява духовното тяло в човека. Казва се в Стария Завет, че това тяло на човека още не е оформено. Ето защо сърцето трябва да се повери в ръцете на Бога, понеже от Него зависи правилното оформяване и развитие на човека, главно на неговото духовно тяло. Добре ли е развито духовното тяло на човека, той ще успява във всичките си опити, ще може правилно и съзнателно да излиза от тялото си и да се връща назад в него. Рече ли човек да повери сърцето си другиму, а не на Бога, той ще излиза от тялото си и няма да може да се връща в него. Това състояние наричат “вампиризъм”, от което много хора умират. Например, някоя жена се омъжи за такъв човек, но наскоро след това тя умира. Той ще се ожени за втора и тя умира. Другаде пък жени уморяват мъжете си. Причината за това се дължи във връзката на тези мъже или жени със същества от ниска еволюция, от примките на които те не могат да се освободят. Затова, когато човек се жени, той трябва да знае за кого се жени, да познава добре своя избраник или избраница. Вашият избраник трябва постоянно да ви обновява. Ожените ли се за някой човек и той ви умори, това показва, че вие сте изпаднали в някаква голяма компания, която знае само да смучи. Влезе ли такъв човек в дома ви, той ще умори или детето ви, или жена ви, или друг някои член от семейството. Влезе ли такъв човек в някоя школа, той внася интриги, раздори, критики между учениците. И тогава учениците започват да се запитват: “Кое учение наистина е право?” И те вече не знаят, кое е правото учение.

Казвам: Всяко учение трябва да се приложи, за да се знае, дали е право, или не. В правото учение има правилно хармонично съчетание на величини както в математиката. То е толкова ясно, че и децата могат да го разберат. Може ли да се нарече човек от правото учение онзи, който взима хапката от устата ти? Ако е от правото учение, той би трябвало да каже на брата си, когото вижда да яде: “Братко, радвам се, че ядеш. Продължавай работата си!” Или ако този човек има само една череша, нека я даде на брата си, а той само да гледа отдалеч и да му се радва. Честен и благороден човек е този, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският морал се заключава в жертвата. Не жертваш ли от любов, никакъв морал нямаш в себе си. За съзнателния човек не е извинение това, че прибързал да се наяде, защото бил гладен. Ако едно малко дете може да ти даде половината от своето хлебче като на човек, свършил четири факултета, това дете има морал в себе си. Речеш ли ти, като по-голям и по-силен човек от него, да му удариш плесница и да му вземеш хлебчето, това показва, че ти нямаш морал.

Често хората изопачават Истината и по този начин съзнателно искат да се самозалъгват. Не, не изопачавайте Истината, ако искате да имате прави възгледи за нещата. Когато говорим за Истината, ние разбираме придобитите резултати от усилията на разумни същества. Тези разумни същества днес са завършили своето развитие. За пример цветята са деца, произведения на ангелите. Всяко цвете е резултат на усилената дейност на някой ангел. Като завърши своята работа, той посажда това цвете в градината на някой човек, с което го изнася на изложение. Ние, хората, разглеждаме тези цветя, чудим се на красотата им. Затова казвам: Не късайте цветята! Наблюдавайте ги само, да видите, как ангелите работят върху тях. Един ден, когато цветята окапят, те оставят своите сгради за хората, за да могат следната година пак да цъфнат и да продължат своето изложение. Значи ангелите взимат цветовете на цветята, а за хората оставят сградите, в които е станало изложението. Тъй щото, Истината представлява изложение на плодовете на разумните същества. Всеки цвят, всеки плод, всяка постъпка е резултат от известна работа на разумни същества. 

Казвате: “Какво нещо е Истината?” Представете си, че двама души вързват едного и му казват: “Който смее да те развърже, и той, и ти ще бъдете убити.” Ти седиш в това положение отчаян, измъчен, но в това време минава покрай тебе един човек, който веднага изважда ножчето си и разрязва въжето, с което си завързан. Ти веднага ставаш, зарадваш се и благодариш, но се страхуваш, че ако двамата разбойници те видят, ще те убият. Обаче онзи, който те е освободил, казва: “Не се плаши, аз отговарям за своята постъпка.” В този случай човекът, който те освобождава, той е човек на Истината. Истината всякога носи свобода. Човекът на Истината винаги отговаря направо на въпроса. Вън от човека Истината има и субективно проявление. Остане ли човек благодарен и признателен за доброто, което са направили по отношение на него, това показва, че Истината е дала плод. Някой човек, преди да му направят добро, преди да го освободят, е бил жесток към хората. Щом Истината дойде и го освободи от ограничението, в което е бил поставен, той се смекчава, започва да става внимателен към всички хора, помага им, взима участие в техните скърби и радости и казва: “Господи, благодаря Ти, че ми даде възможност да разбера Истината.” Това показва, че Истината е проработила в неговото сърце. Близките му ще кажат: “Добре, че разбойниците не те убиха.” Човекът на Истината обаче ще му каже: “Наистина, ти беше лош човек, заслужаваше да бъдеш вързан, но понеже имаше желание да разбереш Истината, аз дойдох да те освободя.”

Сега между съвременните учени има добри астролози, които могат да направят точен хороскоп на всяка държава, на всяко общество или на всяка отделна личност, като й предскажат всичко, което предстои да й се случи. Същевременно те със своята силна мисъл могат да помогнат да се предотвратят нещастията, които има да станат. Не искат ли да помогнат, те ще кажат: “Така е било писано! Нека всеки носи товара си!” Така може да се предскаже бъдещето на България, на Франция, на Англия, на Германия – на всички държави изобщо. И когато астрологът каже някому, че той сам трябва да носи товара си, това подразбира, че на човека първо идейно трябва да му се даде помощ, а после материално. Когато помагате на човека, дайте му само необходимото за живота. Ако той е гладен, нахранете го добре, дайте му хубав обяд, но излезе ли навън, нито пет пари не му давайте. Защо? Дадеш ли му пари, той ще започне да вярва в тях. Ще му кажеш: “Приятелю, както дойде при мен гладен и без пари и аз те нахраних, така ще вярваш, че утре друг ще те нахрани, макар да нямаш пари.” Когато хората са помагали на бедните с пари, а не с храна, те всякога са изопачавали Божествения закон. Дойде ли при тебе някой беден, дай му един хубав обяд, нека се стопли малко и като тръгне на път, дай му хляб за един ден само. Дадеш ли му храна за два и повече дена, с това ти го поставяш в положение да губи своята вяра в Господа. Осигуряването разваля хората.

Това са общи положения за окултния ученик, но не и за хората от света. Ако ученикът не разбира законите, той ще живее като хората от света: ще пълни хамбарите си, ще пълни джобовете си, но няма да бъде щастлив, няма да познае Бога; той ще се лиши от условията да усили своята вяра в Господа. Постъпвате ли според законите на окултната наука, вие ще опитате учението, ще се доберете до практически резултати. Дойдете ли до опити или до някакви упражнения, вие трябва да ги извършвате доброволно, без насилие. Аз не искам да насилвам никого. В такъв случай, когато ви давам някакво упражнение, аз трябва да ви кажа: Който от вас е абсолютно свободен, само той нека се заеме за упражнението. Коя жена и кой мъж са свободни? Само момъкът и момата са свободни. Омъжената жена и жененият мъж не са свободни, те не могат втори път да се женят. Същият закон се отнася и вътрешно до човека. Даде ли някакво обещание да направи нещо, той вече не е свободен. Има обещания, които са дадени за една минута, други за един час, трети за един ден, четвърти за един месец, пети – за една година. После има обещания, които са дадени за пет, десет, сто и повече години. Докато не изтече това време, човек не може да бъде свободен. Някой се кълне на своята любима в любов и казва: “Ще те обичам до живот, до гроба.”

Туй подразбира, че след това човек е вече свободен, няма никакво задължение към хората. След смъртта си той е свободен от своето обещание. Някой казва: “Искам да ми обещаеш нещо.” – За колко време: за една минута, за един час, за една седмица, за един ден (месец) или за една година? Аз обещавам да ти помогна в работата, но за тази цел ти давам само пет минути от времето си. Изтекат ли тия пет минути, аз съм свободен. Да ми вземеш обаче една година време, такова обещание не мога да ти дам. Досега аз съм искал обещания от някои хора най-много за една година; от други съм искал обещания за един месец, но съм дошъл вече до положението да искам обещания от хората само за една минута. Също така и аз давам обещания само за една минута. Дойде ли някой да ми иска нещо, аз изваждам часовника си, поглеждам колко е часът и казвам: За една минута мога да ви обещая нещо, но за повече от минута не мога – дигам обещанието си и съм свободен. Има обещания, които траят само една минута; има частни, специални обещания, които траят само един час и най-после има обещания, които са извънредни, те могат да траят един ден – от изгряването на слънцето до залязването. Стане ли най-малкото раздвояване в съзнанието на човека, обещанието, дадено от него, няма вече смисъл. В Стария Завет се казва, че Бог е дал 36 000 обещания на еврейския народ, но те и досега още не са изпълнени, понеже съзнанието на евреите не е било всякога будно. Бог прекъсвал изпълнението на тия обещания, докато дойдат благоприятни времена за тях да използуват тия блага, които са им обещани. И Христос даде много обещания на евреите, но и те не можаха да се изпълнят. И до днес евреите нямат свободата, която им беше обещана. В това отношение те започват пак отначало, както след излизането си от Египет. Не заслужи ли човек дадените обещания, той много пъти като евреите ще излиза и ще се връща в Египет, много пъти ще дохожда Мойсей да го освобождава, след което пак ще го заробват ту вавилонци, ту асирийци, ту перси и пак няма да има нужната свобода.

Кажете ми сега основната идея от тази лекция, която можете да приложите. Не искам да ми казвате общи работи, но какво сте решили да приложите от тази лекция? Една от основните мисли, която може да се приложи според мен, е да се заемете с пречистване на вашата нервна система и с развиване на способностите си. Втора мисъл за приложение: когато някой ангел реши да направи изложение на някои ваши чувства в сърцето ви, не разваляйте неговата работа! Дойде ли някой музикант и направи едно изложение във вашия ум, не разваляйте и неговата работа! Как разваляте? Вие започвате да скачате, да играете от радост, че ви е посетил някой гениален човек, но след един месец всичкото изложение изчезва. Дойде ли някое гениално същество у вас, дръжте се за него, не го изпущайте. То все ще ви даде нещо. Оставете просяците настрана. В Божествения свят просяци няма. Просяците са деца на забвението. Понеже те нямат никаква работа, пращат ги на земята да просят. Дойде ли някой просяк у вас, ще го впрегнете на работа – нищо повече. Един българин жънал на нивата си. По едно време към него се отправили циганин и циганка, които поискали да им даде той нещо за ядене. – Добре, ще ви нахраня хубаво – казал селянинът – при следното условие: остава ми работа за още един час. Елате и вие да ми помогнете в работата и след това всички заедно ще отидем у дома да се нахраним. Циганинът и циганката се заловили за работа. Те пожънали само половин час и след това офейкали. Казвам: Човек, който не може да жъне един час, той не е гладен.

Това са символи, които трябва да се приложат във вашия духовен живот. За да ги приложите, вие трябва да ги преведете. В материалния, във физическия живот те са положителни неща, но трябва да се приложат и в по-високите светове. Дойде ли някой човек при вас, когато работите, вие ще му кажете: “Ще считаме за голяма привилегия, ако вземете сърпа и окосите един сноп заедно с нас. Този сноп ще бъде благословен.” Дойде ли при вас някой напреднал дух, ще кажете: “Ще ви считаме за наш приятел, ако благоволите да вземете участие в нашата работа.”

Сега ще ви дам като задача за една седмица упражнението с поставяне показалците един срещу друг и концентриране на мисълта си, докато получите малка светлинка. При това всеки ще извърши упражнението доброволно, без никакво насилие. Сега няма да ви кажа, че който не прави упражнението, ще бъде изключен от Школата или пък, който го направи, ще бъде приет в Школата. Всеки има вътрешна свобода да направи или да не направи упражнението. Когато поставите показалците си един срещу друг, от тях изтича два вида енергия. Тази, която изтича от десния пръст, образува по-къс път в движението си, а тази, която изтича от левия пръст, образува по-дълъг път. Вие трябва да знаете законите, чрез които да примирите тези енергии. Докато не ги примирите, вие не можете да произведете никаква светлина. Как ще ги примирите? Като направите двата пътя еднакво дълги или двата еднакво къси. Освен това правете кръгове с двете си ръце, като ги дигате отпред нагоре и отпред надолу с леко допиране пръстите на двете ръце. Ако не можете да произведете електричество, вие не можете да получите никаква светлина. Колелото на електрическата машина трябва да се върти, за да се произведе електричество. В това отношение въртенето на ръцете на човека във вид на кръг, представя колелото на неговата електрическа машина. Тъй щото, ако се концентрирате, вие ще произведете електричество, което ще излиза от очите ви във вид на светлина. Ако направите опита само един път и видите тази светлина, ще мислите, че сте се излъгали, но направите ли опита няколко пъти, ще се уверите, че тук няма никаква илюзия, а се намирате пред една реалност.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

27. Лекция от Учителя, държана на 2 юни, 1926 г., София.