Преглеждане на кода на Вяра и съмнение, 17.06.1923

==Вяра и съмнение==

(<em>Прочетоха се няколко теми върху „Ползата от предметното обучение“. Прочете се резюмето върху темата „Отличителни черти на младостта и старостта“.</em>)

Тема за следващия път: <em>Разликата между Добро и Правда.</em> Ще определите какво нещо е Доброто не само теоретически, но какво вие схващате под <em>Добро</em>. После ще определите какво нещо е Правда, а не какво нещо е право, защото правото е излязло от Правдата. Добро и Правда – това са два принципа, които докосват материалния и Духовния свят.

Ще имате и още една тема: <em>Задачата на ученика във Всемирната Бяла Школа.</em>

Сега ще направя малки бележки върху темата <em>Вяра и съмнение.</em>

Вие всички се спъвате от съмнения и от вяра. Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. Например вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да го издържи. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и вие започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит се усъмним в себе си, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие като ученици ще помните един факт: на Земята няма силен човек. Човекът, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на Живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият Дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият Дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на Земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. Някой може да е бил голям човек, да е писал големи книги, да е свършил десет факултета, но после, като слезе на Земята, той е като малко дете и трябва наново да се пробужда. Майката го къпе и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че ти някога си бил стар философ! Може да отворите аналите на миналото, да видите как някога това дете е било цар, владика, философ, как е бесило и заповядвало – какво ли не е правило. А сега този човек е едно слабо дете. Защо? Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху тебе ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху себе си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога.

Често у вас има едно криво понятие. Схванали сте, че можем да насилим нещата, че можем да направим това-онова. Не, истинските неща в света стават точно на своето време. Например ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени: те са преждевременно събудени и вследствие на това са осакатени. Човек трябва да се събуди точно навреме, когато са най-хубавите условия. Следователно в Невидимия свят, където познават Божествените закони, когато дойде време да се роди човек, всички йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на Земята. Всички тия йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на Земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. Например ако във вашия живот има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте под щастливото ръководство на Венера или да сте под щастливото ръководство на Юпитер, или да сте под щастливото ръководство на Слънцето, или да сте под щастливото ръководство на Меркурий, или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение – това е голямо благословение. Особено голямо благоволение е някой път Сатурн да има доверие към тебе. Той на много малко хора се доверява. Следователно да имаш неговото доверие – това е едно изключение; тъй го наричат астролозите. Затова астролозите казват, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурн има към някой човек, трябва да влияе върху него или Венера, или Юпитер. Като ви говоря по този въпрос, вие ще кажете: „Ние сме родени вече.“ Тъй, физически сте родени. Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен – отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите йерархии. Туй е, което Христос нарича <em>новораждане</em> – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва да идва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В Небето, в този висш Живот, съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, той ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка: там има двама-трима видни френолози – те могат със завързани очи да ви определят всичко. Искате да имате някой приятел или да вземете някоя слугиня, или да започнете каква и да е работа: идете при някой от тях и той ще ви даде такива точни определения за вашия характер, че вие ще се учудите. Ще опише каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище, или не. Значи всичко е написано вътре в човека, няма нищо скрито-покрито. Най-първо всички вие трябва да се научите да изучавате себе си. Няма по-хубаво нещо от това човек да изучава себе си в обективен смисъл. Във всеки един от вас има заложени красиви черти, но се изискват условия за развиване на тия дарби. Туй, което спъва сега учениците, аз намирам, че е в тяхното люшкане и колебание. Питам: тъй както сте поставени тази вечер, има ли по-учени хора от вас в България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора от вас има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но в себе си всеки мисли, че знае нещо. Тъй седи Истината. Ако някой поради някаква слабост не признае вашата ученост, вие веднага са докачате. Как трябва да се прояви туй зачитане на вашата ученост. Вие дойдете тук в салона, поставили сте си един стол на едно място, дойде друг, премести стола ви – вие се докачате и казвате: „Аз съм учен човек, не смей да отместваш стола ми, не смей да коригираш моите работи! На какво основание правиш това?“ И веднага почвате да спорите. И действително, като дойдете в Окултната школа, според законите на висшата математика всеки един ученик в даден момент не може да седи на кое и да е място в този салон. От Невидимия свят, от тия по-висши йерархии има определени течения за всекиго едного и всеки един трябва да намери тези свои течения. Когато отидете в един салон и намерите там своите подходящи течения и седнете на това място, то като започнете да мислите, веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо място, веднага усещате като че нещо ви стиска и виждате, че не сте на мястото си. Този закон като окултни ученици вие ще го изпитате. Отивате да си купите хляб. От всяка фурна не можете да си купите хляб. Ако разбирате закона, трябва да знаете, че на всеки един от вас като окултен ученик е определено отгде може да си купува хляб. Защо? Вибрациите на този фурнаджия, който е месил хляба, съответстват на твоите вибрации и като купиш хляба, ще усетиш едно разположение, едно въодушевление. И сега вие като ученици идвате в салона, седнете кой където завари, после купувате хляб откъдето и да е, и става една каша във вас, а после казвате: „Нашите работи не вървят добре.“ Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща.“ Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. Например всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш – определено ти е с кого да се срещнеш и с кого не. Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал. Сега вие ще кажете: „Много тънки работи са тия.“ Действително, много тънки са, но са много съществени работи и вие трябва да ги проучите, за да можете да се ползвате от тях.

Сега аз, като ви говоря върху този предмет, искам да ви избавя от вашия стар страх: да не се безпокоите как ще прекарате деня. Вие ще учите онази велика наука, в която нещата са точно определени. За всеки ден е определено какво трябва да направиш, но е оставено на твое разположение да го възприемеш и изпълниш, или не. Този закон е тъй, както в училищата. Баща ти те праща в училище. В него има определени предмети, които ще учиш днес: история, география, математика, старобългарски език и други някои предмети – но ти изклинчваш, не ходиш на училище. Отидеш си вкъщи, баща ти те пита: „Ходи ли на училище?“ „Е, малко бях болен.“ Излъгваш. Излъжете баща си – една лъжа. После излъжете учителя си – втора лъжа. Две лъжи казвате и тогава всичко изгубвате. В живота ви стават много такива пропущания и вследствие на това нашият сегашен живот е съграден върху множество такива малки погрешки. Затова днес сме дошли до това състояние. Например на някои от вас челата са много малки. Защо? Причини има. Изклинчвали сте да учите в Божественото училище и сте слезли надолу, челото ви е слязло надолу. У някои религиозни хора главите им горе не са развити. Защо? Не сте ходили в миналото на църква, не сте мислили. И вижте – главата на някой човек е станала такава, каквато не е трябвало да бъде. Като погледнеш главата на някой човек, виждаш неговия минал живот, напечатан върху нея. Ние трябва да се върнем назад, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия висши йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сили, а животът на Земята е скачен с тия йерархии. Ние не можем да прогресираме, без да спечелим благоволението на когото и да е от тях. Да не мислите, че можете в света да си пробиете път другояче. За да си пробиете път в света в каквото и да е направление, непременно трябва да имате едно горещо желание за това. Освен това трябва да придобиете закона на пълното смирение и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Някои от вас имат горещото желание да са богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Някои имат горещото желание да бъдат добри и стават добри; някои имат горещото желание да бъдат чистосърдечни и стават чистосърдечни. Не мислете, че добродетелите, че учението може да се добие в един живот – нито в един, нито в два, нито в десет, нито в двадесет живота. Това е един дълъг процес. Туй знание, което сега добиете, то ще е за в бъдеще като основа на други едни знания, които ще се добият.

Та казвам: при сегашното състояние, в което сте, ще се явят много съмнения у вас. Например тия съмнения често се зараждат и у теософите, и у спиритистите. Последните често извикват духовете и се разговарят с тях. В Англия в една теософска ложа се явява един махатма в плът и казва на теософите: „Тук, в Англия, аз бих ви открил много тайни, но условията не спомагат, затова вие трябва да си продадете имането и да отидете в Мадагаскар – там ще ви открия големи работи.“ Това е един действителен случай. И наистина, около десетина души видни теософи продават имането си. „Яви се – казват те, – в нашето общество един махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме в Мадагаскар, а след това ще реформираме Англия.“ Отиват там, хващат ги болести и един след друг всички измират, остава само един и той се връща в Англия. Сега и в България може да се явят много махатми, които ще ви кажат: „При тия условия ние не можем да ви открием великите тайни, но идете в Америка и в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та дано ви разкрият много неща. Ще отидете там да придобиете своето първо посвещение.“ Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст да стоиш вързан там пет-шест дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста.“ Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него пет-шест дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат – това са външната страна на нещата.

Туй посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органическата, твърдата материя, за да можеш да видоизмениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно при този нов строеж на твоя мозък в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще се опресни. Туй състояние наричат <em>възраждане</em> или опресняване на човека. А иначе можеш да седиш и десет дни на кръста и нищо да не научиш. Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? Като слезе в ада. Там Той научи една от великите тайни на Живота. И Христос не беше сам – двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителя Му, Го заведе там долу в ада, да научи първите уроци. Христос, като слезе долу на Земята, каза: „Не дойдох да изпълня Моята воля, но Волята на Отца Си, Който Ме е изпратил долу в ада.“ Той слезе долу, в ада, и Неговият Учител Му предаде първия урок. По какво? Първият урок на абсолютната забрава – а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителя ти те заведе в ада и ти се усъмниш – ти ще си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на Небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. Мястото на съмненията е адът – там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, те изпъкват много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно то става спънка на общия вървеж на развитието ви с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм поставен аз още, докато се образува у мен Христос.“ Как ще се образува Христос? Когато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и тогава всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и Светлината – и тогава ние познаваме нещата такива, каквито са.

Като ученици на Школата ще знаете, че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи. В Черната школа, в Черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В Черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш в принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш.“ Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание: ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън – да понесеш последствията на своите съмнения. Във всичките спиритически сеанси са проверили този факт. Дойде на сеансите една душа, която е излязла от Черното братство, и като каже някоя истина, уплаши се и казва: „Идват, ще ме затворят сега.“ Издала е някоя истина. Следователно не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, където живеем, е свят на борби: такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години, и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използвате. Тук е вашето спасение. И казано на християнски език: за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е, или не, на Христа ли принадлежи, или не.

Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно разрешение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер, ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? Причината беше Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да Го предаде той. Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени – аз съм ви говорил толкова пъти за това. Приемането им е по Свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази Свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа.

Това, за което ние сега работим – то е за Бога. То не е нито за мен, нито за вас, нито за България. Ние работим за една Божествена кауза. Ние имаме един план, за който сме дошли на Земята, и казваме: вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т.н. Дава ви се една задача, която дали ще свършите, или не, дали ще приемете, или не – то е друг въпрос; но това е една зададена задача, за която, като се върнете назад, ще ви питат: „Защо не изпълнихте задачата?“ За тази задача, аз съм казвал, ще имаме всичкото съдействие и на Невидимия свят, и на видимия свят.

Аз сега желая между вас да се създадат по-меки отношения. Знаете ли по какъв начин? Например вие не можете да търпите някой брат, нали? Аз ще ви дам един начин как да търпите този брат. Аз не ви съдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои са причините за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни, и двамата сте с излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намерите един друг брат, когото първият обича, и ще му кажете: „Моля, запознай ме с този брат.“ Той ще ви запознае с него. Вие веднага ще го обикнете, но пряко с него няма да имате съобщения. Направете опит. Нека тия братя и сестри, които имат антагонизъм помежду си, да си дадат тайно кандидатурата. Ще направим един опит – да видим доколко е сполучлив. Ще сложим една среда, втора среда: да видим тази енергия правилно ли работи. Тия енергии на противодействие трябва да се прекарват през тия благотворни среди, за да се породи една вътрешна хармония. Има и друг начин – той е духовен начин, за да можеш да търпиш брата си. Той е следният: ще се обърнеш към Христа и ще кажеш: „Господи, заради Тебе, застани сега между мен и моя брат, преобрази неговото и моето сърце, за да се опознаем.“ Този е най-добрият метод. Само така ще се обърнат сърцата ви, душите ви ще просветнат, ще ви стане леко и вие ще се поляризирате. Единият става положителен, другият – отрицателен. Веднага почвате да се изменяте и между вас се пораждат почит и уважение. В какво седи почитта? – Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следното: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите на другия и да се разберете. Туй е едно от условията за почитта. Изкаже ли се единият и бъде ли внимателно изслушан, то като говори вторият, и първият ще има желание да го слуша. Прекъснеш ли го и кажеш: <em>чакай аз</em> – у него се появява едно подпушване. И той <em>чакай аз</em>, и ти <em>чакай аз</em>: чакай, чакай – излезе едно <em>пфиу</em>. Ще стане само на <em>чакай</em>. Трябва да бъдете много внимателни помежду си! Говорите ли на някой брат, наблюдавайте лицето му. Почне ли то тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че братът не може да ви слуша, но го е срам да ви каже. Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше.“ В училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на големи мъчнотии, които ще ви наведат на големи неприятности в живота. Аз съм казвал много пъти на годишните събрания, че това ще направим, онова ще направим, но трябва да пристъпим към един опит. По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една тъга. Знаете ли защо? Лицата ви са тъй умърлушени, като че казват: „То нашето се свърши, нас няма да ни бъде.“ Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте под закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон: вие сте при един възел на най-големи възможности и от Черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. Преди няколко дни един млад брат ми разказваше: „Идва ми една мисъл, зная, че не е моя, но ми подшушва: излез от това Братство, не ти е тук мястото.“ А, казвам, те знаят, че тъкмо сега трябва да си тук. Те ти казват да излезеш, че като изгубиш условията, пак да влезеш. Не, не, ще седиш вътре и ще чакаш. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия Учител в живота?

Сега между по-младите и по-старите ученици аз искам да се установят едни правилни отношения. Има философски работи, които аз съм зачекнал: някои от младите след четири-пет години ще бъдат в състояние да ги разберат. Някои от по-старите ученици, като мислят, че знаят, че разбират великия закон – те са пред друга опасност. Ще започнем от <em>А Б</em> – това да го знаете. Не считайте туй за докачане. Всички от<em> А Б!</em> В Бялата Школа е тъй. Някой може да е свършил три факултета: нищо от това – ще почне от Божественото <em>А Б </em>– и бързо ще прогресира. Ще започнете с основното и няма да пропускате нищо. Всичко във вашето съзнание ще бъде тъй, че да не става никакво пропукване. Ще кажете: „Учителя ни връща към <em>А Б</em>.“ Не, не ви връщам: аз ви тикам напред. Знаете ли какво нещо е Божественото <em>А Б</em>? Няма по-велика сила в света от тази – да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе! Да знаеш, че като седиш на бойното поле, Той ти казва: „Стой, не бой се!“ Изпитва те Господ. Господ казва: „Стой!“ Гранатите падат пред тебе на четири-пет или десет метра. Но ще стоиш – те няма да те повредят. Около тебе навсякъде ред гранати ще падат, но ти ще седиш и ще чуваш Божия глас: „Не бой се! Да не бягаш!“ След туй Божият глас ще ти каже: „Премести се на сто крачки!“ Веднага ще се преместиш. Гласът ще ти каже: „Стой тук!“ Веднага започва другото обстрелване. Пак ти се казва: „Премести се на още сто крачки.“ Пак ще има обстрелване, но от тебе няма да падне нито един косъм. Ще опиташ един велик закон. Питам: след като те прекара Господ през бойното поле, след като минеш през тия шрапнели и останеш здрав, в тебе няма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можеш да разчиташ? Ще се зароди това съзнание.

Втори опит: ще прострат един тънък конец от макара, който само от тежестта на половин килограм може да се скъса, и ще ти кажат: „Мини през този конец!“ Ти ще минеш, без да се скъса той. Ще минеш един път, ще минеш два пъти, три пъти, ще се хоскаш* на конеца и той няма да се скъса. Десет пъти ще минеш през конеца. Питам: след като направиш този опит, няма ли у тебе да се засили вярата, че има нещо в света, което и в най-трудните случаи в живота ни поддържа?

Трети опит: Господ ще те прекара да минеш край всичките твои неприятели – всички те вардят с пушка, всички се ококорили и ти казват: „Не можеш да минеш оттук.“ Но ти ще минеш един път, два пъти и никой няма да те види. Питам: няма ли у тебе да се зароди вяра, че има сила, която те пази? Ще се зароди. Туй е положителна вяра, положително знание. Няма да се съмняваш – ще минеш, а като ти каже Господ: „Спри!“, ще спреш и ще опиташ, че в думите Му няма никакво изключение. Ще знаеш, че ти си свързан с Онзи, Който ръководи съдбините. И от главата ти няма да падне нито един косъм. Аз бих желал, като ви каже Той: „Направете това“, и вие да го направите. А сега често опитът излиза несполучлив, защото когато Господ ти говори, ти не слушаш; а после в теб се зароди желание да изпълниш Волята Му, но Той казва: „Сега ще чакаш.“ Знаете ли какво е туй говорене? Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори.“ В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва:

– Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш три хиляди лева и той ще ти даде.

Отива при един мисионер и му казва:

– Духът ми каза, че ще ми дадеш три хиляди лева.

– Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам три хиляди лева, а всъщност нямам такива.

Връща се той у дома си, почесва се, поседява малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря:

– Не, аз нямам пари, ти не си разбрал.

Най-после, като излиза оттам обезсърчен, среща го един ходжа и му казва:

– Ефенди, защо си така обезсърчен?

– Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде три хиляди лева, но не мога да разбера при кого да отида.

– А, напразно си отишъл при мисионерите – аз съм този човек, ела, аз ще ти дам.

Изважда три хиляди лева и му ги дава:

– Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.

Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е правилно схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне.

Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини за различаването им. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте подложени на едно изкушение, вие сте на крив път, деветдесет и девет процента от казаното е лъжа. Говори ти се: „Това ще стане, онова ще стане.“ Но ти усещаш едно стягане. Не вярвайте, вие сте подложени на изкушение. Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи – щяло да вали дъжд от жаби.“ Отива до Сливен, връща се в Бургас – няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: блажен си, че имаш такава вяра. Той е много лъган от тия духове. Миркович имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом му говореха духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли му: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка.“ Но като му говореха духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче.“ Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант да му дават книги да чете, да се развива. Казва Миркович: „Духовете тъй казват, не може другояче.“ Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва докторът, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш.“ Щом духовете казват – ще платя, няма да се кълна. Аз харесвах тази черта у Миркович – че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но казваше: „Тъй рекли духовете.“ Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения да няма. На нас ни говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко.“ Щом ги нямаше духовете, той казваше: „Аз съм лекар.“ И тогава сам по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдеха духовете, питаше ги: „Какво да се даде на болния?“ „Намагнетизирана вода.“ „Слушай – казва на болния, – има една медицина, по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш.“ И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец болният оздравява. Миркович казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват.“ Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам – по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване?“ Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове – доста вещ медик беше; но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше намагнетизирана вода без никакви хапове. И казваше: „Тази намагнитена вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства.“

Следователно съмнението се заражда още от неразбирането на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието – Доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но за успеха в науката е потребна сила в мозъка. За успеха във всяко едно изкуство, за успеха в каквато и да е област на живота се изисква също сила.

Вие, учениците в тази Школа, напразно харчите излишна енергия. Например учениците с това какво е речено-казано харчат грамадна енергия. Туй е демагнетизиране. Щом одумваш един човек, ти му правиш услуга. Ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Защо? Защото, когато говориш за него, законът ви свързва. Та като ученици ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате колкото искате, то е за вас, за мене е безразлично. Аз зная, че ако се откажете от това поне в най-минималната степен, то е пак от полза. Да кажем, че днес можеш да одумаш десет души, но се постарай утре да одумаш само едного. И аз забелязвам, често правя опити – отивам в някоя къща и опитвам дали там хората одумват, или не. Има един закон на противодействие. Едва седнеш, почне нещо да ти шушка, да ти казва: „Кажи де, кажи де.“ Първото нещо тогава е: ще се въздържаш. Има неща, които трябва да казваме, но има неща, които не трябва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди в следното: направете опит – седнете за половин час тихо и спокойно и си кажете: „Няма да мръдна.“ Веднага почва щипане оттук-оттам. Не направите ли никакво обещание, нищо няма да ви щипе. Дадете ли обещание да сте спокойни за половин час или за двайсет минути и седнете ли на стола, всичките щипания ще дойдат. Не, вие ще седите спокойно и всички тия щипания за двайсет минути време ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате с тях, ще изброите колко щипания са били. Туй щипане е на физическото поле. Ако успеете да не му се поддадете, то ще влезе във вашето астрално тяло и ще ви подшушне: „Кажи, кажи онова, което ти казаха.“ Туй подшушване ще бъде нито в клин, нито в ръкав.

При съмненията се явява и нещо друго. Ние направим една погрешка и търсим причината извън себе си, казваме: „Аз я направих, защото тъй и тъй беше.“ Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: „Аз в дадения случай имах слаба воля, не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата.“ Осъзнай грешката си и се помоли; не съжалявай за първата погрешка, защото няма да се мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората грешка се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба – деветдесет и девет сражения ще имаш и като направиш тия сражения, ще кажеш: „Победата е моя.“ Но деветдесет и девет пъти трябва да се молиш, за да се свържеш с Бога. Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика. Ученикът трябва да бъде като октопода – ти пускаш, той не пуска.

Сега някои от вас искат да влязат в Школата като ученици, но като претърпите десет несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вън в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на Земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.“ Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи на опасност; но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам в Школата: допускат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото така българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат стореното. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае, да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля.“ А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание.

Сега вие може да имате и други изкушения – такива, каквито имаше и Стамболийски, и втори, и трети. Всеки може да попадне в тях – да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е Мое.“ Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, хората в него имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е Законът на Любовта – ние трябва да вървим по този закон и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия закон, нито един косъм няма да падне от главата ни. Защо? Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света, седят в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, досега в Школата трябваше да воюваме с ред съмнения.

После друго нещо трябва да знаете и да го спазвате. Аз не мога да говоря, когато вие искате или когато аз искам. Това е по човешки. Аз искам да спазвам онзи Божествен закон, според който мога да ви говоря в най-благоприятни случаи – тогава, когато от Божествения свят искат да ви предам една Истина, която да ви ползва, защото ако във вашите умове и сърца не е този Божествен Дух да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползва то? Ако не е Той, който да ви разясни всичко и да хвърли светлина, за да се ползвате от нея, тогава говоренето няма да има смисъл. Туй е Божествено. Щом го няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорността в света. Да кажем, имате отговорност за нещата, които са важни – и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, където аз трябва да внимавам; а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Така е и при вас – като ученици в Школата всеки си има свои задължения.

Казвам ви: втори път, когато влезете в този салон, седнете тихо и спокойно на един стол според това, къде е влечението ви. Всеки да седне там, където теченията са най-благоприятни за него. Нека се намести всеки, където иска, за да видим каква ще излезе работата. Е, тогава стенографите къде ще бъдат? Стенографите ще си преместят и местата, и масите, където искат. И те могат да се местят. Аз искам всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използвате закона. По този начин ще се избавяте от много неприятности. През тия десет години, които сега минавате, ще трябва да се калите, да бъдете силни, защото след тия десет години ще има един такъв велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент. Ще има едно такова силно проявление на Духовния свят, такова мощно сътресение по целия свят – и вън, и вътре, че всички глави ще узреят. Даже и най-заспалите хора ще се пробудят. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече в края на тази епоха и всички ще минете през трийсет и пет милиона градуса топлина. Разбирате ли? Този ток ще премине през този свят и той ще бъде пречистен. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на света. Ще мълчите – то е за вас. На света може да кажете: „Ние знаем нещо много хубаво, което ще се случи след десет години.“ Ами че хубаво е, как не! Светлина ще дойде! Затуй именно сега ние в Школата искаме да ви калим геройски да посрещнете нещата и да се ползвате от тях. Няма да казвате: „Ще умрем.“ Не, ще минете от едно съзнание в друго и пак ще се срещнем. И тук, и там пак ще се срещнем. Не мислете, че втори път като дойдете на Земята, пак ще се трудите да ме намерите. Не – и тук, на Земята, и там горе, в Духовния свят, светът е един. Горе или долу ли било – като ви срещна, ще ви кажа: добре издържахте изпита си, радвам се, туй е хубаво. Аз желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички можете да издържите този изпит. Ако не е така, аз не бих си отворил устата да ви говоря и да ви казвам, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия, малките спънки, които ще дойдат, те са като тия щипания – не ги считайте за нещо голямо. А това, речено-казано – това са малки закачки. Ще вървите напред. В тия десет години вие трябва да научите нещо.

В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как? Ако вие бяхте готови ученици, щяхме да прекараме една електрическа вълна от няколко милиона волта и с нея щяхме да нагорещим всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правят те след това, как ще воюват? Ще отстъпят настрани и ние ще бъдем свободни. Ще нагорещим всички камъни по пътищата. Как ще минат неприятелите? Ще нагорещим всички земни течения, че като минат, краката им ще се спънат. Кого ще гонят? Никого няма да гонят. Тъй ще бъде, като дойде Бялото Братство. Ще видите какво ще стане на Земята. Белите Братя ще пуснат такава артилерия, каквато светът не е виждал. Ще пуснат тия подземни токове, та всички хора да познаят, че има един Велик закон, на който всички същества трябва да се подчинят. Няма да остане човек, който да не каже: „Господи, да бъде Твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние досега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататък трябва да бъдем честни и справедливи.“ Такова желание трябва да се зароди у всички хора: у жени и мъже, у млади и стари, у професори и студенти и всички на един глас така ще викат. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. Навсякъде трябва да дойде едно такова Учение. Всички ученици на окултните братства в Индия и в Англия – навсякъде сега се обединяват. Туй обединение става вече в Духовния свят, а за тази физическа връзка те ще почнат да пращат свои депутации – да се опознаят. Опознаването сега ще става бързо. Дойде един брат от Чехия и разказа, че там се интересуват за окултните братя в България. Питат какво е нашето верую. И от Америка вече се интересуват. Един наш брат ми разправя, че намерил и там братя. Аз му казвах: като отидеш в Америка, и там ще намериш братя, а той ми пише, че не ги е намерил още и ме пита къде са. Но сега ми пише вече, че ги е намерил, пише как ги е намерил, какво е тяхното мото и т.н. Те му казали тъй: „Ние държим запалени нашите факли на пътя, по който ще минат нашите братя, за да може да ни видят и да дойдат при нас.“

Следователно Бели Братя има навсякъде, но трябва да ги търсите. Ще ги намерите, ще се запознаете с тях, но трябва да бъдете добри, примерни ученици, да изправите живота си, да проверите, да опитате всичко. Аз искам да опитате всичко туй, което ви говоря, и да кажете: „Всичко туй, което нашият Учител говори, е вярно.“ Искам да се уверите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се уверите в истинността на думите ми, да кажете: „Учителя е бил нещо по-хубаво, отколкото впоследствие сме мислели. Сега разбираме вътрешния, скрития смисъл на Живота и можем вече да започнем една нова работа.“ Само по този начин ще се осмисли вашият живот. И в душите на млади и стари нещо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите от изблика на сърцето си, ще бъдете радостни и весели и ще кажете: „Минахме през най-големите страдания, но най-после добихме това, което търсихме. Сега ще работим за Господа. Не само тогава, но и сега ще работим за Господа.“ Аз ви казвам: ще дойдат съмненията, но чрез вяра трябва да победим!

Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате. Искам всички вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е Глава. В себе си тъй ще кажете: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е Глава.“ И на другите същото ще казвате: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е Глава.“ Бъдете смели в себе си и ще видите дали ще пострадате, или не. Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. Теософите казват: „Ние сме ученици на Бялата Ложа.“ Кое име е по-съществено – <em>Бялата Ложа </em>или<em> Бялото Братство? Бялото Братство</em> – това е първото име, но то има и по-свещено име, което сега не смея да произнеса. Дръжте туй име в себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасят. Къде е туй Братство? Ще ви кажем къде е. Църквата казва: „Вие сте еретици!“ Не, ние сме членове на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е Глава. Ако Христос е Глава на църквата и ние сме ученици на тази Глава, значи имаме една Глава – няма какво да ни злословите, няма какво да ни гоните. Този, който е ваша Глава, Той е и наша Глава. Следователно една обща Глава имаме. Вие наричате Христа <em>Глава на църквата</em>, а ние – <em>Глава на Всемирното Бяло Братство</em>. Коя е по-ефикасната дума? <em>Всемирното Бяло Братство</em> е по-ефикасна дума. Защото думата <em>братя</em> означава живи същества, а <em>църква </em>подразбира хора на съдържанието. И едните, и другите са важни.

Тогава ще имате предвид следното: във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три Школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление.

И тъй, в Бялото Братство изучаването на Любовта, Мъдростта и Истината са методи за работа, за да се образуват онези духовни връзки за служене на Бога. Казва Христос: „Търсете Царството Божие в Неговото проявление и всичко друго ще ви се приложи.“ Тази е Идеята. Христос казва: „Който се отрече от Мене пред человеците, и Аз ще се отрека от него пред Ангелите.“ Белите Братя са служители на Бога – те са Ангелите. Това е, което се подразбира в стиха. Който се отрече, и аз ще се отрека от него не пред Бога, но пред тия Братя. Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици – да влезем в туй Всемирно Бяло Братство, на което Христос е Глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина.“ Само така ще станем Негови членове. Станем ли Негови членове – и ще започнем истинския живот. Аз ще се спра някой път да ви поговоря върху Бялото Братство; има много да се говори върху него, трябва да се запознаете със законите на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа в нея, не изведнъж. Ако бяхте готови, трябваше да ви приведем между тия Бели Братя, да ги видите, но те не пускат когото и да е. Разбирате ли?

Та сега няма да се обезсърчавате. Имате една велика задача и не трябва да променяте начина на живота си. Аз съм бил толкова снизходителен, толкова внимателен, никога не съм изисквал да напуснете жена си и децата си. Но един ден ще кажа някому да напусне жена си, децата си. Сега се приготовлявате. Но кога ще го направя? Когато ми се каже отгоре. Каже се някому да напусне жена си, той пита: „Какво ще правя?“ Ще идеш да извършиш такава и такава задача. Че щели да станат раздори между тебе и жена ти. Сега ти ще се отделиш сам и ще отидеш в Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мъжът и жената поотделно да отидат, но като дойде този момент, трябва да бъдете готови да изпълните една заповед. Ако дойде този важен момент и се даде тази заповед, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. Например на някой ученик аз заповядвам да си извади един билет и да отиде в Америка. Дава му се един затворен плик и макар че не знае езика, казва му се: „Ще отидеш!“ Няма по-велико нещо от това! Как на Йоан например Господ каза: „Иди в Ниневия да проповядваш!“ Можа ли да избяга? Отиде в Испания и после се върна. Казваше: „Мъчно е да риташ срещу остен.“ После отиде в Ниневия и много време проповядваше там. На всеки един ученик ще се даде една задача и в тази задача се решава неговото иницииране – да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат – за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви. И казвам: да се не обезсърчавате – много е минало, малко е останало. Апостолите, които живееха преди две хиляди години, казваха: „Близо е денят Господен.“ А това беше преди две хиляди години. Какво търпение имаха те! И пророците, и те също. А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг.“ Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно Царство на Земята – Царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога.

Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си. Засега имаме още някои мъчнотии, които трябва да преодолеем. Аз ще ви кажа какви мъчнотии са те. Те са известни задачи, които трябва да решите. Друг път ще ви кажа какви задачи има да решавате и трябва да ги решите правилно. Разбира се, всеки човек според това, което има – някой повече, някой по-малко!


<em>Размишление</em>