Преглеждане на кода на Смисълът на противоречието, 19.03.1923

==Смисълът на противоречието==

(<em>Прочетоха се няколко теми върху „Произходът на музиката“.</em>)

Какво разбирате под <em>концентриране на мисълта</em>? Думата <em>концентриране</em> може да се разгледа като съставена от думите <em>кон</em> и <em>центрум</em>. <em>Кон</em> значи <em>със </em>и <em>центрум</em> значи <em>център</em>, т.е. мисъл с центъра си. Следователно има мисли с център, има и мисли без център. Концентрирането – това е волеви, съзнателен акт на душата – да събереш мисълта към нейния център, т.е. там, където може да се използва. Значи мисълта иде отвън и се отправя към един център, както малките изворчета се съсредоточават към една голяма вода, която е впрегната на работа.

За следния път ще ви задам темата <em>„Произходът на мисълта“.</em>

Щом знаете това нещо за мисълта, по същия начин ще разсъждавате и вие, естествено да върви мисълта. Казвате, че всичките неща си имат свои причини. Битието – и то си има своя причина. Казваме, че светът е създаден от нищо. Може, но думата <em>нищо</em> има съдържание в себе си. Щом кажете <em>нищо</em>, какво подразбирате под тази дума? Разбирате една необятна идея, която е без граници. „От нищо Бог създал света“ – това е форма само на езика. Или ще кажат някои, че Битието е създадено от Небитието. Но що е Небитие? Туй, което не е било, нали? Питам тогава философски: може ли човек да мисли за туй, което не е било? Може, разбира се, защо не. Но мислите за Битието и за Небитието – това са две различни мисли. Ако мисълта за Битието представлява една сянка, а мисълта за Небитието представлява светлината, тогава каква форма бихте дали на светлината? Как ще я определите? Как ще опишете светлината? Например често говорите такива отрицателни думи: „Еди-кое си нещо не съществува.“ Всяко отричане е доказателство по обратния път според математиката, а всяко твърдение е реализиране на мисълта. Да отречеш Истината, то значи да докажеш, че тя съществува, а да я докажеш, значи да я реализираш. Вие като ученици на окултната наука трябва да се научите да не се стряскате. Като кажат: „Няма Господ“, кажете: „Да, няма Господ.“ Като кажат: „Няма живот“, кажете: „Да, няма живот.“ Или:

– Светът е лош.

– Да, лош е.

– Е, животът е безсмислен.

– Да, безсмислен е.

– По-калпаво същество от човека няма.

– Да, прав си, по-калпаво същество от човека няма.

Сега аз говоря за реалности, които съществуват, но дали ще се съгласим с тях, то е друг въпрос. Аз не измислям тия неща, но говоря за туй, което съществува. После казват: „Като умре човек, с него се свършва всичко.“ „Да, така е, като умре човек, с него се свършва всичко.“

Сега започвам обратното – като умре човек, ще се свърши всичко, но като се роди, ще започне всичко. Значи ако след смъртта се свършва всичко, с живота започва всичко. Без Бога светът изгубва своята форма, с Бога – придобива своята форма. Без Любовта животът няма смисъл, с Любовта животът има смисъл. Без Истината лъжата господства, с Истината какво започва? Музиката започва. Музиката въобще има произхода си от Духовния свят, от Ангелския свят. Нейният произход не е от Божествения свят. Тя е връзка, съединителна нишка между човешкия и Божествения свят. На това място, където са веждите, на долната част на челото, има способности, които се занимават само с обективния, с реалния, с материалния свят. После има друго едно поле на способности, през средата на челото, англичаните го наричат място на ритентивни (събирателни) или селшинтелектуални (полуинтелектуални) способности. В тия места се съдържат набралите се енергии. Тук спадат няколко способности: музиката, паметта, възприемането на времето и пространството. Всичките тези способности спадат към Духовния свят. Математиката например спада към материалните науки, геометрията – също. Математиката няма духовен произход, но музикантът трябва да владее математиката и геометрията. После, тоновете изискват време и пространство. До центъра на тона е центърът на времето. И много музиканти, у които времето е слабо развито, не спазват такта. Някой такт правят по-голям, някой по-малък, и създават дисхармония. Трябва да се спазва времето в музиката. Ако времето и тактът следват ритмично едно след друго, в музиката има хармония. Музиката оказва влияние върху настроението на човека. Всякога, когато засвирите на някой човек, в него се заражда желание да се повдигне нагоре, той иска да поиграе. Направете опит. Засвирете на един човек, който е на умиране, и ще видите, че той ще си повдигне главата. Следователно всичките хора, за които се говори, че ще излязат от гробовете си, с музика ще излязат. Казва се в Писанието: „Ангелите като затръбят със своите тръби, мъртвите ще станат от гробовете си.“ Тия тръби правят нещата малко по военному. Като засвирят те, всеки ще излезе от гроба си навън. Какво ще видите? Надигнали се всички от гробовете си, подават си главата навън да видят какво е това ново чудо, което иде в света. Тия гробове – това са човешките тела, в които сега хората живеят. Варосани гробища са телата. Те представляват гъста материя, в която се развиват човешките души, сърца и умове. В тази гъста материя силите не могат да се проявят.

И тъй, музиката е едно средство в живота да се даде импулс първо на човешката мисъл, после на човешките чувства. Животът всякога започва с музика. Всяка работа също започва с музика. Така е между Ангелите, така е и между хората. Отнемете музикалното чувство на когото и да е – той не може да работи; внесете в него музиката – той ще заработи. Засвирете на онези войници, които във време на поход са отпаднали, и ще видите, че те не само ще се съживят, но и конете им ще заиграят. Това са факти. Някои казват: „Не ни трябва музика.“ Не, в музиката трябва да има едно качество – тя трябва да оживява. Може ли музиката да оживява, може ли да дава импулс към работа, събужда ли мисли, чувства, тя е правилна музика. Сега, разбира се, съвременната музика еволюира тъй, както еволюират сегашните музиканти. Ако биха поканили един наш музикант да даде концерт в Духовния свят и ако запалят много лампи наоколо, то всичките тия лампи ще загаснат. Такъв гръм ще бъде тоя концерт! Знаете ли на какво ще прилича той? Ако се съберат стотина души и започнат да удрят на тенекии, каква музика ще чуете? На това ще прилича пеенето или свиренето на този човек в Духовния свят. Туй ни задоволява сега. Такава е съвременната музика.

Първото важно нещо за музиканта: той трябва да се научи да контролира своя глас, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онези, които искат да бъдат певци, трябва непременно да бъдат хора със съзнателна воля и да имат обич към музиката. Едно правило бих ви дал, то е за Ангелите: певецът трябва да бъде девствен! Аз мога да ви дам ред факти, от които се вижда, че онези, които изгубват гласа си, изгубват го по причина на грубите страсти. Вижте какъв е благороден гласът на онези, малките деца! Като растат, като напредват във възрастта си, гласът им огрубява. Значи важно правило за музиканта е това: онзи, който иска да пее, непременно трябва да бъде девствен, чист. Дали ще бъде такъв, или не, то е друг въпрос, но който иска да пее, той трябва да бъде чист. Това е правило на Ангелите. И като постъпите в тяхното училище, ако нямате нужното целомъдрие, не можете да станете музиканти. За в бъдеще при възпитанието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете – това не е възможно. Не е съществувала досега култура без музика и за в бъдеще няма да съществува. Някой човек си легне разгневен, неразположен – каква идея може да има? Най-първо той ще трябва да стане добре разположен, за да се махнат всички ония утайки, неразположения; ще трябва да се хармонира добре, че като дойде музиката, тогава ще бъде готов да слуша, да мисли.

И тъй, кой е първият тон на музиката? Първият тон на музиката – това е Любовта в нейното първо проявление, а не в нейното висше проявление. А какво е първото проявление на Любовта? Подтик към живот, към самоопределение – да се живее в една посока. Окултните ученици всякога са се натъквали на ред мъчнотии по причина на неразбирането на този основен факт. Не само западните окултисти, но и източните окултисти са се натъквали на ред мъчнотии. И много култури са пропадали поради липса на музика. Някои препоръчват източната музика. Тя си има добрите страни, но някой път тази музика е много банална. И между класическите парчета има някои, които са хубави. Например има едно хубаво класическо парче от един автор, наречено <em>Сънят на живота</em>. Един американец разправя за впечатлението си от музиката, като слушал Камилла Русо. Когато Камилла Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташ американец почувствал, че е в състояние в този момент да се откаже от всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило и той бил готов да направи тези неща. Тя не му проповядвала, но като му засвирила, той почувствал това. Туй е един вътрешен подтик на музиката.

Сега често питат: „Коя е причината за отпадането на църквата?“ Липсата на музика. Например в гръцката музика като се проточи онова безконечно <em>ие-ие...</em> Това е всичко. Да, но това е изопачаване на музиката. И българските свещеници са взели да подражават на гръцкото пеене. Пее някой псалт туй <em>ие-ие</em>, но не върви. И всеки българин, който е музикант, не ходи в църква. Той казва: „Не искам да слушам това <em>ие</em>.“ В този музикант има идея. Той казва: „Туй е гръцко.“ У гърците няма музика. Художество и изкуство има, красивите форми те са ги създали. Сега в туй отношение аз не искам да бъдете гърци.

Окултният ученик не трябва да се бои или да отрича противоречията, които ще срещне в света. Срещнете някой и ви каже, че няма Господ, че еди-кой си философ давал силно доказателство, че нямало Господ. Питам аз този философ: на какви основания той гради това, от какви данни вади своето заключение? „Еди-кой си автор, еди-кой си философ твърди това.“ Добре. Той казва, че в Природата има ред несъобразности, противоречия, дисхармонии и други данни и от това заключава, че няма Господ. Това обаче само привидно е тъй. Казвам: вие пребродихте ли всички системи на живота, които съществуват? Навсякъде из Вселената били ли сте, за да направите един извод, че няма Господ? Трябва да сте пребродили целия свят и след като се върнете от вашето дълго научно изследване, да кажете: „Като обиколих няколко милиона светове, видях, че няма Господ. Аз никъде не Го намерих.“ А тъй, ти от Земята не си излязъл, а доказваш, че няма Господ. Аз те наричам един дървен философ. А знаете ли какво значи дървен философ? Дървен философ е този, на когото мозъкът е толкова неподвижен, че не може да създаде нищо по-хубаво от това да отрича. Защото като каже човек, че няма Господ – то си остава за него. Поезията е за музикалния човек, за камъка няма поезия. Когато ние говорим за Бога, че Той съществува, това е само по отношение на разумните същества – че съществува известно съотношение. Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат. За кого е Любовта? За любещите. Казват мъжете, че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? Изисква се друго подобно сърце като това на жената – да люби, да разбира туй сърце. Щом не любиш, не можеш да разбираш туй сърце. Ако моята ръка е парализирана, съединението с главния мозък е прекъснато; тогава като туря ръката си на печката, тя изгаря, понеже не чувства. Какво показва това? Липсва ми нещо. Казвате, че женското сърце било неразбрано. Откъде тази философия? На какво отгоре се базира тя? Неразбрани неща са неопитаните неща.

Сега аз разглеждам научно въпроса. Да не мислите сега, че взимам това физическо сърце на жената. Не, сърцето на жената го взимам като идея. Какво нещо е жената? Вие тук ще кажете: „Ние сме жени.“ Аз не отричам това, че сте жени. Кой не е жена тогава? Има ли някой, който да не е жена? И мъжът е жена, и жената е жена, и детето е жена, и момичето е жена, и всички животни са жени. Жена в простата форма значи туй, което живее, което постоянно се видоизменя. И тъй бързо се видоизменя, има такива тънки движения, че ти не можеш да разбереш, не можеш да уловиш тия промени и казваш: „Не мога да разбера това сърце, много се изменя.“ Ами хубаво, какво лошо има в това, че едно сърце се изменя? Ако днес наблюдаваш едно дърво, което е четири пръста голямо, утре го видиш двайсет сантиметра, на другия ден – петдесет сантиметра, после един метър и най-после го видиш голямо дърво и кажеш: „Не мога да разбера това дърво.“ Защо? Защото то израсна. Там е причината: че ние сме дребнави хора и всяко нещо, което не можем да обгърнем, казваме, че не е за нас. Закон в света е това: щастието на човека седи в постоянното и вечно разширение на ума и на сърцето. По нямане на подходящи думи аз употребявам в случая думата <em>разширение</em>. Ще се задоволя с тази дума само затова, защото искам да ви дам една определена идея. Като казвам <em>разширение</em>, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде.

Сега ще се върна към главната мисъл: противоречията във вас да не ви смущават. Всички вие имате противоречия. В какво седят тия противоречия, аз зная. Вземете който и да е философ – вие можете да го изненадате; който и да е поет вие може да го изненадате, който и да е проповедник вие може да го изненадате; който и да е свещеник, което и да е духовно лице вие може да го изненадате. И в какво може да го изненадате? В неговите очаквания. Вземете онзи човек, който поддържа, че животът има смисъл, че по-благородно, по-добро същество от човека няма и т.н. Представете си, че той отива да се венчава и изведнъж неговата възлюбена изчезне, откраднат я някои. Какво ще бъде неговото състояние? Веднага той ще се разочарова. Животът не седи вътре в самата форма. Ако аз се върна хиляда, десет хиляди, петдесет хиляди години или десет, петнайсет, двайсет милиона години назад във вашите минали съществувания и видя, че сте били тогава дребни същества като инфузориите, трябва ли днес да се спра на тогавашното ви развитие? Казвам: не, това малко същество, което преди двайсет милиона години беше една инфузория, сега е една окултна ученичка.

Някой казва: „Е, аз първоначално излязох от Господа.“ От Господа дошъл най-първо! „Ами нали в <em>Битие</em> беше писано, че имаме Дух от Бога.“ Да, но ти имаш ли тази опитност? „Не.“ Ти със заблуден ум разсъждаваш тогава. Например аз декламирам: „О, парице, парице, всесилна царице, с теб в Рая, без теб накрая.“ Туй стихотворение мое ли е? Аз може да съм едно малко дете, не съм опитал това, което декламирам. Туй го казва П. Славейков, той го е опитал, има право да го каже. Казваш: „Аз съм излязъл от Бога.“ Кога излезе, я ми кажи! „Не зная.“ Е, като не знаеш, защо говориш? Като дойдем до окултната наука, ние трябва добре да разбираме фактите. Излязъл съм от Бога, но кога? „Някога, забравил съм.“ Като се връщам 20 милиона години назад, аз виждам някои от вас във вид на малки инфузории. Ще кажете: „Е, тия инфузории!“ Като не разбирате този окултен език, ще кажете: „Ето на, направи ни на такива прости малки същества.“ Но това не е разсъждение. Инфузорията – това е един зародиш, който изисква условия да се развие. То е едно малко семенце като ябълченото семе, което иска само почва да расте. И следователно преди 20 милиона години вие сте изисквали условия, за да се развият сегашните ви форми. И питам ви: след 20 милиона години какви ще бъдете? Ако пак се намерим в една Окултна школа като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това са само ред разсъждения. Тия разсъждения може да бъдат верни, може и да не бъдат верни. Но математически отношенията, които имат те, принципите, на които се основават, са верни. Вие може да се съмнявате, ще кажете: „По-важен е този въпрос дали Земята е съществувала преди 20 милиона години, или не, а не това, че аз съм бил една инфузория.“ Може да не е съществувала Земята, но казвам: ако преди 20 милиона години вие сте били като инфузория, и сега, след 20 милиона години, ви срещам тук, какви ще бъдат отношенията във вашето развитие. Разбира се, същите: т.е. ако преди 20 милиона години сте били една инфузория, то и днес по отношение на следващите 20 милиона години ще бъдете пак като една инфузория в развитието си. Днешното ви положение по отношение на бъдещето ще бъде такова, каквото сте днес по отношение на миналото – като една инфузория.

Та в самия живот се крият ония вечни възможности, в които човешкият Дух, човешката душа растат и се развиват. И помнете онова правило, което казах в една моя беседа: „Ученикът трябва да има едно сърце – чисто като кристал; един ум – светъл като Слънцето; една възвишена, благородна и широка душа – като цялата Вселена, и един крепък Дух – като Бога!“ Само така можете да бъдете ученици. Това са окултни принципи, които трябва да приложите. Ще кажете: „Без Чистота не може ли?“ Не може. Ще помните това изречение! Във вас трябва да се създаде стремеж. Вашият стремеж всеки ден трябва да се увеличава. Вие седите в Школата и си казвате: „Толкова време откак сме тук, остаряхме вече, на младини можехме да работим, но сега вече нищо няма да излезе от нас.“ За старост не мислете! За старини също не мислете! „Ама как да не мисля, когато главата ми е побеляла?“ Да не мислите, че в съвременната окултна наука няма начини за подмладяване! Там когото и да е от вас за двайсет минути може да го обновим, да стане млад. Човек може да се постави в хипнотически сън и за двайсет минути с тази интензивност на законите в Природата може да се измени съвършено формата му. И костите му, и черепът му, и ушите му: всичко може да се измени и като стане, той сам ще се уплаши. Може да се измени и неговото сърце. Ако го измениш тъй, той, като стане, ще полудее от страх. Като се види в огледалото тъй изменен, ще се уплаши, ще каже: „Какво стана с мен?“ Там е опасността! Представете си следния факт: вас с понятието ви за една четирийсет и пет годишна жена ви поставя в тази Школа и след двайсет минути се видите като едно малко момиченце на десет години. В себе си вие се знаете като голяма жена, запазено е съзнанието ви, но се погледнете в огледалото, казвате си: „Сън ли е това?“ Веднага вътре във вас ще стане едно сътресение, едно стълкновение. Много пъти при такива сътресения хората полудяват, затуй Природата не обича бързите промени. Всичко трябва да върви бавно. Някои казват: „Как ще стане възкресението?“ Господ не иска хората да полудеят, като възкръснат, затова възкресението е един бавен вътрешен процес в човешката душа. Господ не иска, като ти даде едно велико благо, ти да считаш, че то е едно голямо нещастие. Мислиш ли така, ти не разбираш нещата.

Следователно това е първото нещо: ще примирите всичките противоречия в себе си! Аз ви казвам великата Истина: не мислете зло в себе си! Всичко в света е Добро. Като казвам <em>всичко</em>, разбирам, че вътре всичко е Добро. Не мислете за външните проявления на живота. Учете се от Природата и вижте как някой път тя изразява най-хубавите неща с най-нечистата материя. Представете си някой човек, на когото дъхът мирише. Той държи някаква проповед за Любов, братство, равенство. Които го слушат, казват: „Днес проповедникът говори много чиста, отлична проповед.“ Но казвам, че ако тази проповед я слушаше един Ангел, той трябваше да си запуши носа от миризмата, която излиза от устата на този човек при изговарянето на тия думи. И затуй дълго време, след като някой ти каже някоя любовна дума, ти усещаш една неприятност. И на всеки, който ти каже: „Аз те обичам“, ти възразяваш: „Той ме лъже.“ Лъже, разбира се, защото тази дума е облечена с нечиста дреха. Това е факт! Ти ще се заемеш да очистиш тази дреха. Най-първо тия думи трябва да се прецедят. И затуй някои велики автори, след като са писали своите произведения, остават неразбрани. Те трябва да умрат, да минат ред поколения, докато другите ги разберат. Хората трябва да се молят дълго време, да плачат дълго време в душата си и тогава тези книги на великите автори ще имат за тях смисъл. Всяка мисъл е силна дотогава, докато не я изречеш. За Любовта не говори. Мисли я, чувствай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто като кристал, умът ти стане светъл като Слънцето, душата ти – възвишена, благородна и широка като цялата Вселена и Духът ти стане крепък като Бога, само тогава кажи нещо за Любовта! Това не е изискване за обикновените хора – то е за учениците. Учениците трябва да бъдат такива. Нищо повече! „Може ли?“ Може, може! „След колко време?“ След половин час. Някои могат след половин час да бъдат такива, а някои могат да бъдат такива и след двайсет милиона години.

В окултната наука ние с време и пространство не се занимаваме. Времето и пространството са в рамките на нашия Дух. Време и пространство: това е само едно условие, с което ние си служим. Времето и пространството нас не ни ограничават. Време и пространство: това е една възможност, в която душата и Духът могат да се проявят. А при сегашните условия на живота времето и пространството са ограничения. Някой приятел ти обещае да дойде след пет минути или след един час. Ти седиш, чакаш, чакаш – той не дойде, закъснее нещо. Ти се нервираш, ограничаваш се. После като дошъл, забравил нещо. В Духовния свят няма такива работи. В Духовния свят две същества помислят ли нещо, то стане; пожелаят ли нещо – стане. Там всичко веднага става. А тук ще си определят рандеву, но единият от тях ще заболее, ще му се яви главоболие или ред други препятствия, които ще спънат реда на нещата. Аз забелязвам, вие често казвате: „Ама ние, учениците в класа, ще може ли да изпълним условията?“ Някоя ученичка си мисли: „Аз имам мъж, какво ще правя, мъжът ми не ми позволява да следвам Школата.“ Друг някой си мисли: „Аз пък жена имам, тя не ми позволява.“ Ами когато Господ ви прати на Земята, вие какви бяхте? Господ създаде ли мъж и жена в света? Не. Той създаде две същества, две форми: едните същества, мъжете, да носят мисълта в себе си, да бъдат като слуги на Неговата мисъл, а другите същества, жените, да носят съдържанието на живота в себе си. Слуги са и едните, и другите. Мъжете взеха шишето от Господа, казаха: „Туй шише е наше.“ А жените взеха живота и казаха: „Това е наше.“ Мъже и жени днес почнаха да си разменят шишетата. Мъжът казва: „Я ми дай чашата, налей ми от твоята бутилка!“ И двамата се лъжат. На единия се капне повечко, на другия – по-малко, и постоянно има спор. Нямате право да изпразвате тия шишета! Туй трябва да го разберете! Във външния свят може да правите опити, но в Школата – не! Окултният ученик трябва да има една здрава философия, с която да се съгради бъдещото общество. Туй не е в стълкновение със сегашното ви състояние. Ние трябва да имаме правилно схващане, да знаем какви сме в света. Вие трябва да знаете какво е вашето отношение към тази Първична форма, която ви е пратила на Земята. И всеки един от вас, като стъпи на този свят, трябва да знае какво трябва да прави, какви са неговите отношения към Бога, към неговата душа и към ближните му. Това трябва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влезете ли във връзка с тази Първична Причина, вашият живот ще се измени и вие ще нареждате живота си по друг начин.

Аз ще оставя сега тази философия, да изпеем няколко упражнения!

(<em>Изпяхме „Сила жива“, „Изгрява Слънцето“, „Венир Бенир“, „Сладко,медено“, „Блага дума“, „Духът Божи</em>“.)

Да направим едно упражнение за три минути! Представете си, че тръгваме към Слънцето по един гладък път и се движим с една бързина, пет пъти по-голяма, отколкото бързината на слънчевата светлина. Значи с бързина около един и половина милиона километра в секунда. Вие ще си представите, че се качвате в една светла каруца. Тогава колко секунди ще са ви нужни, за да идете до Слънцето? Всичко една минута и шест секунди. За три минути ще направим един кръг – от Земята ще минем през центъра на Слънцето и ще се върнем тук. Сега представете си, че се намирате в една каруца, която се движи с един и половина милиона километра в секунда. Тъй че за една минута и шест секунди вие ще влезете в диска на Слънцето и ще излезете оттам. Каквото видите за това време, добре. След три минути ще бъдем пак тук. Знаете ли защо ние ще се движим с бързина, пет пъти по-голяма от тази на светлината? Ако се движите със същата бързина като тая на светлината, вие сте във физическия свят, но понеже се движите пет пъти по-бързо, вие сте в Духовния свят, дето се движат мислите и чувствата на хората.

Сега ще бъдете внимателни, никакъв багаж няма да имате. Най-малкият багаж е опасен. Никакъв багаж, нищо! До Слънцето за три минути не ви трябва багаж, ще бъдете свободни. Една приятна разходка е това!

Ще започнем вече упражнението. Ще сложите волята си на работа! Кашлиците, всичко ще оставите настрана. Защото в тия пространства, през които ще минете, ако речете да кашляте, кондукторът ще ви спре насред пътя и ще ви свали.

Мнозина от вас кашляха, затова кондукторът ги върна назад.

На тези от вас, които кашлят, един цяр ще им дам. Ще настържете черна ряпа и от сока ª всяка вечер ще изпиете по една кафеена чашка. Отлично действа и за стомаха. Ще взимате и по една скилидка чесън с малко солчица. Това ще правите всяка вечер, докато кашлицата престане.

Когато имате болки в сливиците, взимайте лют чесън! Това е един добър начин за лекуване на сливиците и хубава дезинфекция на гърлото. Те са отлични хапчета, пилюлчета*. Една глава чесън ви стига. А иначе трябва да дадете 60-70 лева в аптеката за лекарства. Чесънът действа отлично и за тези, които страдат от безсъница.

В Школата ще бъдете сериозни, ще се учите да ме слушате и ще се съмнявате в мене само тогава, когато от сто направени опита деветдесет и девет излязат несполучливи. Тогава ви давам пълно право да се съмнявате в мене. Окултната наука е наука на опита. Учителят в окултната наука не върви отзад, а отпред. Когато се правят опити, той е в лабораторията си. Тогава и ученици, и Учител са заедно. Той няма да каже: „Направете вие опита.“ Не, той ще направи сам опита и ще присъства през всичкото време, докато трае задачата.

Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света – това е съмнението. Най-голямата подлост в света – това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите – ни помен да няма от това! Тъй е писано! Няма нищо по-жестоко от това да се съмнявате! Нали ние ще се приближаваме към една наука на опитите, а няма да работим тъй, както вие си мислите. Ученикът трябва да бъде буден. Казано – свършено! Щом се каже на ученика нещо и той си туря уговорки, той не е ученик.

Щом ми напомните, следващия път ще ви дам кои са положителните черти, които трябва да имате. Сега ви казвам кои са отрицателните черти, за да ги избягвате. Защо не трябва да ги имате? С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе се опропастявате. Нищо повече!

Може да излезем на разходка някой път, както вчера например. В това време някому започват да изстиват краката. Ние знаем причината. Студът е качество на електричеството. То е, което изстудява. Обаче това не е студ, който умъртвява, а студ, който изцелява. Например когато човек има огън, висока температура, какво трябва да се прави? Да се намали топлината, защото има топлина, която не е свойствена на организма. Аз виждам, има една топлина, която е много приятна. Някоя ръка е гореща – като я пипнеш, причинява нещо неприятно; пък има ръка – като я пипнеш, толкова приятна е, усещаш, че излиза живот от нея. Това става и в Природата. По някой път, като отиваме всред Природата, най-първо минаваме през процеса на изстудяването. Който не разбира, ще каже: „Почват да ми изстиват ръцете.“ У вас ще се зароди едно желание за лицемерие. Недоволен сте, казвате: „Какъв е днешният ден!“ По-добър ден от днешния няма! „Ама сняг вали!“ Кажи: „А, отличен е денят, по-добър сняг от този няма.“ В себе си трябва да го кажеш, но трябва и да го преживееш. Пък ако в душата ти влезе страх, ще се уплашиш и ще си кажеш: „Може тук да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана някой инвалид. Такъв един глупав опит не правя. Още веднъж баба на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие. Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание. Тия, които са се съмнявали в мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъж, но в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае. Тя си има колела и като минеш през тия колела и тия зъбци, пак ще те пита: „Обичаш ли още да се съмняваш?“ Окултните ученици трябва да знаят това. Хората на Земята – това са галени деца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени деца. Това ако го направи един Ангел, биха го изпъдили от Небето. Вие хванете някоя кокошка – сложите я в тенджерата. Хванете някоя лястовичка – отрежете ª крилото. Видите някое цвете – откъснете го. На вас от Невидимия свят нищо не казват, но ако един Ангел откъсне едно цвете, ще го изпъдят – те не признават такива неща. Към вас имат голямо снизхождение. Затуй аз наричам хората галени деца. Досега е било така, но вече сте влезли в един период, когато започва приложението на първите педагогически правила. Майката е излязла с една тънка, тънка пръчица, че като ви шибне някъде... Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а после тази пръчица играе безпощадно по него. Целта на Природата не е наказанието, но с изправленията да ни застави да зачитаме нейните свещени закони. В това се крие нашето благородство! Защото в Природата няма нищо, което да е извън нея. Всяко нещо е на мястото си. И ние абсолютно нямаме право да се съмняваме! Туй, което съвременните хора наричат Природа, това не е Природа, това са изопачени неща, които се дължат на хората. Когато влезем в някоя къща, която първоначално е добре инсталирана, но отпосле се развалят водопроводите и всичко друго, кой е виновен? А истинската Природа е всякога девствена, тия нейни непослушни деца не могат да си играят с нея.

Та искам, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемерие като ученици! Какви са вашите отношения към света, то е друг въпрос. Като ви говоря за Живата Природа, разбирам какви трябва да бъдат отношенията ви спрямо нея. Ще бъдете според правилото абсолютно искрени, чистосърдечни и без никакво съмнение! Трябва да разбираме вътрешния принцип. Този е живият принцип. Докато не разберете този принцип, другите отношения не може да се оправят. Ние започваме с основния закон. Приложим ли него, всичко друго ще сполучим да разрешим. Но не сполучим ли там, нашите отношения към света ще бъдат такива, каквито са сега.

Истинският път е: вътрешна връзка с Живата Природа. Тъй го наричам аз, защото ако кажа <em>връзка с Бога,</em> опетнено е Божието Име. И затова аз казвам: истинският път е връзка с Живата Природа – име, което хората не са произнасяли, то е още девствено. Нека оставим другото име да се очисти, защото като сме произнасяли туй име, ние сме го опетнили. И сега, като кажем Господ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А Живата Природа – тя е най-близо до нас.

И тъй, да няма никакво лицемерие! Всякога можем да бъдем в контакт с туй, от което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда от съграждането на нашия ум, от съграждането на нашето сърце и от съграждането и развитието на нашата воля. Тия неща са необходими в градежа на нашия живот още сега, още днес.

Аз вярвам, че вие ще приложите това нещо. Не само че вярвам, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Няма да има човек, който да не ги приложи. В края на краищата всички ще приложат туй, което Природата изисква. Единият начин е по закона на Свободата, а другият начин е по закона на необходимостта. Но колкото по-скоро, толкова по-добре.


<em>Тайна молитва</em>