Вас ви нарекох приятели - 1935-1936
Роденото от плътта
„Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа Дух е.“
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: Плътска работа. Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми. Разликата между плътта и духа се заключава в техните трептения: плътта има един вид трептения, а духът – съвършено други. Същото нещо се забелязва и в музиката. Музикалните тонове се отличават едни от други по своите трептения. Значи всеки тон има свои особени, специфични трептения, по които се познава. За да се схване правилно един тон, трябва да познавате трептенията му. Човек може да не знае точно колко трептения има един тон, обаче може да познае формата му. Сегашната музика е създадена механически. Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата. Всеки предмет има известен тон, по който се различава. Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „си“. Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона. Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е. диез, имат особеност, разположение за даване. И в природата е същото. Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от себе си. Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо да му даде. Не минава много и природата му дава. Тази е причината, поради която музиката в някои отношения лекува. Значи, има начин за лекуване чрез музиката. За да се лекува чрез музиката, човек трябва да разбира нейните закони, да знае как да ги използува.
Освен с музика, съвременните лекари лекуват още и със смях. Разправят за един американски лекар, който направил много опити чрез лекуване със смях и получил добри резултати. След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод. За тази цел той тръгнал от село в село да лекува чрез смях и навсякъде имал успех. Така той се прочул и започнали да го викат и в градовете. По едно време той бил извикан в дома на един американски милионер, който му казал: „Господин докторе, умирам!“ Лекарят започнал да се смее. – „Не се смейте, положението ми е сериозно!“ Лекарят продължавал да се смее: „Кис, кис, кис!“ – „Защо се смеете?“ – „Кис, кис, кис! Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е да се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис! Кажи поне кой час си определил да умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се! Никакъв час не искам да определям.“ – „Кис, кис, кис! Ами паспорт извади ли си вече?“ – „То се е видяло, че ти няма да ме лекуваш, но да се облека и да изляза да си свърша работата“ – казал богатият американец. – „Да, но ще платиш за лекуването!“ Лекарят постъпил точно по американски.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае. Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре. Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма да ми дадеш цяр, но чакай поне да се облека, че да си вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай да те лекувам!“ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото си голям веселяк. Тогава ще те разбера по-добре.“
И тъй, не схващайте нещата като този милиардер, на когото лекарят се смее. Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. Ако искате да се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път. Смехът, веселието е външен израз, външна форма на един център, на една способност в човека. Някои хора по натура са весели. Техният строеж е такъв. Други хора пък по натура са по-сериозни, замислени. Причината за това е, че чувството на веселие в тях е слабо развито. Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието. Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота си. Прави са хората, трябва да мислят как ще минат живота си. И болният мисли как ще прекара живота си на земята. Болният ще лежи на кревата си – нищо повече! Така е, болният ще лежи на кревата. Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог да го прости!“ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени. Но и едните, и другите са на почетно място. Обаче голяма разлика има между заровения човек и заровеното житно зърно. Като извадят заровеното житно зърно от хамбаря и го заровят в земята, то не очаква да кажат за него: „Господ да го прости!“, но погледнеш след няколко дена – поникнало. Вие виждате, че тази работа не е както с човека. Щом поникне, зърното влиза вече в рая. Докато е в хамбаря, житното зърно е в света, в който и ние живеем, в който не стават никакви съществени промени. Щом се посади в земята, зърното пониква вече, т.е. влиза в онзи свят, в света на истинските промени, в рая. Така става със зърното, но не и с човека. Като заровите човека в земята, той не пониква. Впрочем и той пониква, но на онзи свят. Докато човек е бил на земята, вие не искате да си спомните за него, но щом умре, започвате да си тъгувате, да си спомняте за него. Защо? Защото той е поникнал в онзи свят и оттам започва да говори на ума ви. Сутрин и вечер той обикаля около вас и ви изпраща своите мисли.
Това са отвлечени мисли, върху които няма да се спирам. Аз няма да ви обяснявам законите, на които се подчиняват, защото ще изпаднете в неестествен страх. Един офицер, който вземал участие във войните, разправял се с пушки, със саби, от нищо не се страхувал, като започнал да чете спиритически книги, попаднал под влиянието на някакъв особен, неестествен страх. Като излизал вън, викал жена си да го придружава, не могъл да се справи със страха си. Казвал на жена си: „Ела с мене, моля ти се! Нали знаеш, че съм боравил с пушки и със саби, но ето сега, не мога да надвия със страха в себе си.“
„Роденото от плътта плът е.“ Плътта е реално нещо на земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора и проповедниците говорят за плътта неверни неща. Не, плътта има закони, които трябва да се спазват. И духът също така има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават плътта. Не е въпрос да се отречеш от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някои от които трябва да се изменят. Има една спънка в плътта. Тази спънка се дължи на нейната инертност. Понякога плътта става инертна. За да я избави от тази инертност, духът влиза в нея, в плътта. Ако остане в своето инертно състояние, плътта не би могла да се развива. Щом не може да се развива, плътта ще остане спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания. Следователно, всички страдания се дължат на плътта, а не на духа. Тъй щото, когато страдате, когато плачете, когато не искате да живеете, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Духът мисли и чувствува по друг начин, а не както плътта. Ако разглеждате нещата от положението на плътта, вие ще се намерите в съвсем затворен, в безизходен път. Ако гладуваш само 24 часа, плътта ще каже: „Ще умра гладен!“ Духът обаче ще каже: „Няма да умреш гладен! Ще се намери изходен път от това положение.“
Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително за плътта, а не за духа. В това отношение плътта е детето в обществото, както детето в дома. Значи, първо трябва да се възпитава това дете: неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Като мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тогава ние казваме, че плътта е подложка, върху която духовният живот се предава. Следователно, ако унищожим тази подложка, с нея заедно ще унищожим и духовното. Защо? Защото без тези условия духовното не може да расте. В този смисъл, плътта служи като духовен период, докато духът расте.
Като не разбират живота, мнозина се опълчват против плътта. Искат да се махне, а да остане само духът. Щом тя се махне, с нея заедно ще се махне и духът. Те мислят, че като се освободят от плътта, направо ще отидат при Бога. Чудни са хората със своите разбирания! Кой създаде плътта? Който създаде духа, Той е създал и плътта. Всичко в света излиза от Бога, с изключение само на кривите форми, в които днес духът е облечен. Същината на плътта е излязла от Бога. Обаче формата, в която плътта функционира на земята, не е излязла от Бога. Като не разбират тия неща, хората страдат. Щом някой позатлъстее, радва се. Не, това е напластяване, натрупване на материя, което не подразбира организиране на материята. Натрупването на материята е товар, а не организиране. Натрупването на плътта показва, че тя има много желания: тя иска да яде, да събира много богатства и имоти. Плътта казва на духа: „Какво си тръгнал да мислиш за небето? Не знаеш ли, че трябва вода, въздух, пари, къща? Не знаеш ли, че трябва хляб? Това е реалното в света.“ – „И без пари може!“ – „Остави тези работи. Днес с пари, утре без пари.“ Така пише плътта. Веруюто на плътта е следното: Днес с пари, утре без пари. Днес с вяра, утре без вяра. Тя разрешава въпроса за вярата и безверието много разумно. Някои хора са станали безверници. Според мене безверници могат да бъдат само духовните хора. Само високо духовният човек може да живее без вяра, а плътският може да живее само с вяра. По-лесно е да се всади безверието в ума на духовния човек, отколкото в ума на плътския. Как ще кажете на плътския човек, че може без хляб? Той ще ви каже: „Какво ще ми говориш, че може без хляб? Каквото и да ми говориш, аз не ставам безверник. Без хляб не може!“ Колкото за другите работи, в които плътта не участвува, там безверие може да съществува. Един човек без плът може да стане безверник, но като дойдете до плътта, тя казва: „Аз не искам да стана безверница.“ Плътта е много практична. Като ѝ говорят, че без хляб може, че без пари може, тя казва: „Аз искам да докажеш, че можеш без хляб – стой 10–15 дни гладен.“ Човек може и до 40 деня да не яде. Христос прекара 40-дневен пост. И в Писанието е казано, че на 40-ия ден Христос огладня. След 40-ия ден плътта заговори в Христа. Тогава дойдоха изкушенията, които Той отхвърли от Себе Си и на всички издържа. Христос разбра, че хлябът, храната, това е Божественото Слово, което се съдържа в Него. Вярата съдържа разумността в себе си. И най-после силата на човека се съдържа в това да се поклони на първото начало на живота. Заведе Го Сатаната на едно място и Му каза: „Направи тези камъни на хляб.“ – „Божественото трябва да влезе в тях. Понеже сега Божественото не може да влезе в тях, аз не мога да ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите Си да дойдат, на ръце да те повдигнат, да не би да препънеш ногата си в камъка. Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего. Моята вяра не седи да се хвърля от храма. Моята вяра се заключава в това: Да остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето си дошел! Покланянето е само на Бога. Само на Него можеш да служиш и да Му се поклониш.“
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта. Казват на някого: „Ти съвсем си се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията? На плътта. Когато плътта страда, духът се ползува. Духът използува известни моменти на страданието и за себе си. При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си!“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение. Много проповедници са говорили върху отричането, но никой не е дошел до неговото дълбоко разбиране, до неговия дълбок смисъл. Не е въпрос да се правят корекции, защото корекциите сами по себе си ще дойдат. От какво трябва да се откаже човек? Представете си, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм. Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода. По едно време той се приближава до един чист, планински извор. Какво трябва да направи с водата, която носи в шишето? Ако не се откаже от водата в шишето, той не може да си налее прясна, чиста вода от извора. Той трябва да каже: „Отричам се от водата в шишето, за да си налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и си налива прясна вода. Какво е изгубил? Освен че не е изгубил нещо, но той е спечелил. Човек може да се откаже и от хляба си, но по какъв начин? Имаш в торбата си корав, сух хляб. Ще се откажеш от него. За коравия хляб се изискват здрави зъби. Затова ще го извадиш от торбата си и ще го дадеш на кучетата. След това ще вземеш топъл, пресен хляб. Това значи да се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и да ги замести с нещо Божествено. Това е разбирал Христос под думите: „Да се откажеш от майка си и баща си, от брата си и сестрата си.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта. Отиваш в една дрехарница, купуваш си нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва да си купиш нови. Не си ли готов да се откажеш от старите си дрехи, да си купиш нов костюм? Какво ще изгубиш? Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите си дрехи? Нищо няма да изгубиш, но ще спечелиш нещо. Лесно е да се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може да се откажа от своя живот?“ Да се откажете от живота си, това считате за нещо отвлечено. Всъщност това е толкова просто, че и децата го разбират. Някой казва, че лесно може да се откаже от живота си. Човек никога не може да се откаже от нещо, докато няма какво да вземе. Значи той се отказва от нещо, защото ще получи нещо по-добро. Лесно може да се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда. Аз говоря за неща, които могат да се виждат, говоря за неща, които могат да се пипат, да се опитват, които могат да се помиришат, които могат да се чуят. Тези неща са явни, оттам плътта започва. Всички животни са врати, през които трябва да се мине. Това е реалното в живота. Като минете през тази дисциплина, т.е. през дисциплината на тази школа, вие ще влезете в по-възвишена школа. Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа. Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои да влезете. Ако един математик или геометрик ви запита що е отношение, какво ще кажете? Отношението между двама души не е връзка, отношението образува връзка. Но връзката не е отношение. Връзката съдържа отношението в себе си, но тя подразбира по-тясно сближение. Отношението е отвлечен процес. Геометрикът казва още, че когато повърхността на едно тяло се разширява, обемът му се уголемява. На физическия свят телата имат три измерения. Повърхностите или равнините имат две измерения, а границите – само едно измерение. Следователно, когато двуизмерните тела се разширяват, триизмерните се уголемяват. Когато едноизмерните се продължават, двуизмерните се разширяват, а триизмерните се уголемяват. Значи, когато линията се изменява на дължина, т.е. когато телата от едноизмерния свят се променят на дължина, телата от двуизмерния свят се разширяват, а телата от триизмерния свят се уголемяват. В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете да си ги представите. Как можете да си представите промените на четириизмерния свят? Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми.“ Защо? Защото си го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. За да разберете какво значи отвътре, вие трябва да имате ясна, геометрическа представа за нещата. Да виждате нещата отвътре, това подразбира да ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу, да няма страна, от която да не си ги видял. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде. Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма да Го намерите. Да мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение. Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора. В този смисъл в Него няма нищо скрито-покрито. Като стъпиш на земята, казваш: „Тук е Господ!“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!“ Дишаш въздух, казваш: „Тук е Господ!“ Той е навсякъде. Така трябва да се мисли.
„Роденото от плътта плът е.“ Нека остане в умовете ви идеята за плътта и мислете върху нея. Докато живеете само в плътта, вие никога не можете да разберете какво нещо е Бог. Докато съзнателно не почнете да учите, вие никога няма да разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината. Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях. Те говорят за отношения, за проекции, но математиката не разбират, геометрия не знаят. Говорят за рая, а не го познават. С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай. Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност. Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат. Външният рай, какъвто хората разбират, не съществува. Един ден всички хора ще разберете това.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш.
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта. Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Значи, вие сте пожелали да дойдете на земята, затова сте се родили от плътта. Един ден, когато пожелаете да се родите от духа, т.е. когато пожелаете да влезете в духовния свят, трябва да се родите от духа. И там ще имате тяло. Мнозина се запитват: има ли ядене и пиене в духовния свят? Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове. Не мислете, че съществата от духовния свят гладуват и жадуват. Там не знаят какво нещо е глад и жажда. Гладът не е лошо нещо. Той представя импулс, подтик в живота. Съществата в духовния свят имат отлични обеди, но чинии не мият. Те не си служат с чинии, ножове и лъжици. Кърпи за ядене също не им са нужни. Там няма кухни, защото не готвят като хората: лук не пържат, месо не пекат, храната им се различава от нашата.
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва да яде. – Може ли човек да не яде? – Може. Но какво не трябва да яде? Месо не трябва да яде. Месото не е здравословна храна. – Какво трябва да ядем? – Ще ядеш плодове. Като отидете в онзи свят, и там ще ядете, но по друг начин и съвсем друга храна. Тогава вие ще имате съвсем друга диета. Едно трябва да знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят. Ако не разберете добре този свят, няма да разберете добре и онзи свят. Чудни са хората! Те мислят, че макар и да не са разбрали добре физическия свят, ще могат да разберат духовния. Ако мислят така, те се лъжат. Ако човекът не е научил добре материала от първо отделение, буквите, той нищо не може да разбере по-нататък. Ако добре е усвоил основата, колкото по-горе отива, толкова по-добре ще се ориентира. Четирите отделения представят основата, върху която почива по-нататъшното знание. Ученикът не може да се освободи от елементите на първо отделение. Можеш ли да се освободиш от буквите, които си изучил в първо отделение? Можеш ли да се освободиш от числата от едно до десет? – Не можеш. Буквите, както и числата от едно до десет, представят плътта. Щом научиш буквите, ще знаеш правилно да ги съчетаваш. Това е разумността.
Сега вие искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някои работи, от които може да се освободите. Но от някои по никой начин не можете да се освободите. Тях ще носите със себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. И досега още Христос носи раните на гърдите и на ръцете Си, които евреите Му причиниха. От време на време Той поглежда на ръцете Си и от раните, които още личат, и досега познава дали светът е готов да дойде втори път между тях. Той казва, като погледне на раните Си: „Светът не е готов още!“ Казвате: Кога ще дойде Христос на земята? Сега и аз, за да ви отговоря на въпроса, ще искам като американския доктор, който лекувал със смях, да си платите. – Христос ще дойде втори път на земята, когато раните Му започнат да оздравяват.
Един учен евреин запитал един мъдрец – християнин: „С разпъването на Христа ние се огрешихме по отношение на Него, като към наш месия. Каква ще бъде нашата служба в Царството на Христа? Каква ще бъде нашата служба, когато дойде втори път на земята?“ Мъдрецът му отговорил: „Вашата служба ще бъде да запушите раната на Христа, която римските войници направиха с копието си.“ Целият еврейски народ трябва да се намести в тази рана и да я запуши, за да може Христос да функционира.
Йов казва: „Пак с плътта си ще видя Господа.“ Сега и вие ако мислите, че без плът може, лъжете се. За да се справят с въпроса за плътта, учените казват: плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди и т.н. Докато се постигне това, плътта е поставена на големи [...] и изложена на големи мъчнотии, на третирания, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да пречупва светлината и да я пръска на всички страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък.
Мнозина делят живота на светски и духовен. Те нямат ясна представа за светския живот. Съвременните хора не разбират светския живот. Те не разбират и законите на плътта. Като говорят за светския живот, хората имат пред вид плътския живот. Под плътски живот те разбират само ядене и пиене. – Не, да товари човек плътта си, това не е още плътски живот. Да преуморяваш плътта си, това не е плътски живот. Два начина има за преуморяване на плътта: чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене. Запример един калугер може да изтощи тялото си чрез прекомерен пост. Богатият може да изтощи тялото си чрез прекомерно хранене. Така са правили едно време римските благородници. След всеки пищен обед те са употребявали различни медикаменти, за да повърнат приетата храна. Като облекчат стомаха си, те отново ядат до насищане. После пак вземат медикаменти да повърнат храната, после пак ядат и т.н. Те са употребявали най-редки яденета. От езиците на славеите са употребявали за приготовление на различни деликатеси. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква: някой път повече, някой път по-малко, но никога да не я товарите или изтощавате. Плътта има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Плътта прави големи услуги на хората. Въпреки това хората считат плътта виновна за всяко нещастие, за всяко зло. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, но на волята му. Плътта е носителка на лошото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, той става господар на своята плът, на своята воля. Понякога той злоупотребява със своята свобода. Той е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. Тези хора трябва да работят, но каква е мярката за това? Колко часа трябва да работи човек през деня? В бъдеще при възпитанието на хората трябва да се има определено число часове за работа. За да се възпита, човек трябва да спазва известни норми в живота си за ядене, за работа, за начин на живеене. Докато не се научи да изпълнява законите на плътта си, каквото може тя да прави, човек не може да се възпита. Христос казва на учениците Си: „Духът е вечен, мощен, плътта е немощна.“ Щом плътта е немощна, вие трябва да имате пред вид тази немощ. Вие сте облечени в плът, вследствие на което не можете да разполагате както искате. Когато дойдете до плътта, вие непременно трябва да си дадете отпуск. Всяко безпокойствие и терзание, което преживявате за отвлечени работи, вие можете да повредите вашата плът. За малки работи даже човек може да си повреди. Представете си, че сте вложили 50–60 хиляди лева в някоя частна банка, която след време фалира. Вие изживявате ужас! Ако бяхте вложили парите си в държавна банка, те щяха да бъдат по-сигурни. В Америка, при съвременната криза, от 26 хиляди банки фалираха десет хиляди. При това във всяка банка са били вложени по сто милиона долари. Това са пари, вложени от работници, които са бедни, за черни дни. Черните дни останаха, а парите отидоха, изгубиха се. Къде отидоха тези пари?
Съвременните хора се стремят към осигуровка, всички искат да се осигурят. Те влагат живота си, парите си ту в една, ту в друга банка, но утре тези банки фалират. Как са се осигурили? Сигурността седи не толкова в банките, колкото във възпитанието на човека. Хората трябва да са сигурни, а не банките. Днес банките са по-сигурни от хората. Къде отидоха парите от фалиралите банки? След няколко години ще чуете, че в еди-кой си град, под еди-какво си название се е образувала нова банка с капитал от 500–600 хиляди долари. На друго място се е образувала друга банка с капитал от 800 хиляди долари. Как изникнаха тези нови банки? – Те изникнаха от парите на фалиралите банки. Парите на тези банки били скрити някъде и впоследствие на това от десетте фалирали банки се образували 50–60 нови банки. Какво заключение може да се извади от тези примери? – Заключението седи в това, че човек търси сигурността там, дето не трябва. Ако искате да се осигурите, вложете парите си в някоя държавна банка, а не в частни банки, както мнозина правят. Ако живеете в България, вложете парите си в Българската народна банка. Наистина ще получите по-малко лихва, но ще бъдете поне сигурни. Един турски ходжа спечелил много пари. Той искал да даде парите си някъде с голяма лихва, да спечели още повече. Един ден го срещнал един голям банкер, който му казал: „Хаджи ефенди – така наричали ходжата, защото някога ходил на хаджилък, – ти имаш пари, но ги държиш в гърнета. Наместо да ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва!“ – „Наистина ли можеш да ми дадеш такава лихва?“ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил. Дал парите на банкерина. Първите пет–шест месеца банкеринът плащал редовно лихвите сто на сто на ходжата според обещанието. Като получавал лихвите си редовно, ходжата си казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал да плаща и лихвите даже. Тогава ходжата го запитал: „Какво стана с майката на парите?“ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за себе си. Това значи сто на сто лихва! Това е банкерска работа. Не, сигурността не е в големите лихви и в банките. Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето си. Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще си отвори работа с кираджии. Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще си отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н. Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други да се занимават с тия работи!“ Онези, които последваха Христа, пожелаха да се откажат от живота си, от парите. Христос каза: „Който уповава на парите, той не може да следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със себе си. Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали. Юда носил касата. Той имал много хубаво име. „Юда“ означава Слава Божия. Със своите дела той показа, че наместо да бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите. „Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва да разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира, да ги спазва. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Когато искате да я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа. Приготвил съм ти хубаво ядене.“ Тя знае това и чака. Като дойде 12 часа, сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото утре пак ще ядеш.“ Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията. Преди години един грък във Варна решил да си направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия. Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата си, непременно ще умре. Той се отказал да довърши втория етаж, защото се уплашил. Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали да се размножават. След няколко години срещнал го друг познат, който му казал: „Защо ставаш толкова глупав? Я си довърши етажа, да го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа си, но скоро след това умрял. От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Човек може да живее на земята хиляда, две и три и повече години. Какво лошо има в това? Ще кажете, че земният живот ви е дотегнал. Мислите ли, че като заминете за другия свят, ще бъдете по-добре? Преди години в Америка беше излязла една книга, в която се описваше състоянието на ония, които преждевременно са заминали за оня свят. Тази книга изнася факти от онзи свят, във вид на роман. Запример, когато се яви желание на някой от заминалите да хапне, той вижда пред себе си богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия. Той взема стола си, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него. Той върви и тя се движи, не може да си хапне. Заминалите си казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем да си хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете да си хапнете? В какво седи хубавото в онзи свят?
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия. Изпълнение на Волята Божия е въпрос широко философски, той засяга цялото битие, целия космос. Хората не познават още онези велики закони, според които са построени. Ако познаваха тези закони, те щяха да живеят така, както Бог е определил. Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал. Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината. Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
Ще приведа още един пример за жените. Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите. Една жена постоянно се оплаквала от мъжа си. Казвала му, че той не знаел как да се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея. Един ден мъжът ѝ решил да изиграе роля на млад момък, да ѝ покаже, че може да бъде нежен, внимателен човек. За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя? Ще се постарая и аз да бъда като него.“
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва да познавате законите на плътта и да ги спазвате. Когато хората се приближават по плът повече, отколкото трябва, в тях настава ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тази реакция между тях, те трябва да бъдат едни от други на известно разстояние. Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат да се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак да остане свободно място. Същото може да се каже и за хората. За да съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва да бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях да могат да се вместят три хиляди души. Когато между хората не съществуват хармонични отношения, това показва, че те не са спазили това разстояние. Понякога човек бяга от дома си. Защо? – Защото е много близо до домашните си. Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва да бъдат не много близо, не много далеч един от друг. Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях. Значи, има една норма, която определя разстоянията между планетите, между слънцата и между звездите. Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва да се изучават. Когато изучите живота на Земята, вие постепенно ще обикаляте и другите планети, докато научите и техния живот. Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н. Това са мерки, отношения, мащаб, проекция, според които се определя кой човек къде се отнася.
Съвременните хора говорят за слънцето, без да го познават, без да знаят как да използуват неговата топлина и светлина. Те не знаят как да използуват електричеството и магнетизма на слънцето. Като не знаят как да се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен. Тази нервност се дължи на голяма сухота в организма. Два фактора са причината за тази сухота в организма: чрезмерната топлина и чрезмерното изстудяване. Следователно, за да се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва да се създаде вътрешна връзка. Ако топлината е повече отколкото трябва и не може да привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие. При тези болести кожата започва да се напуква. Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние. Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние. По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си. Запример женското дърво може да е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него. Те отварят радиото и се разговарят помежду си. Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена си. И растенията имат театри, кина, представления, но не точно като тия на хората.
Като говоря така, аз не искам да вярвате на думите ми. Изключвам вярата. Това, което говоря, е реалност за мене, но не като човешката реалност. Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. Запример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: „Дърво, растение е това!“ По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество. Мнозина мислят, че житото, царевицата, ечемикът са глупави, неразумни същества. Не е така. Съвременната философия и наука се дължат на слънчевата светлина и топлина, както и на храната, която хората употребяват, а някои неща се дължат и на самите хора. Ако не мислят върху тия неща, хората вадят криви, повърхностни заключения. Те казват тогава, че всичко зависи от тях. Когато ядат хляб, те възприемат идеите на житото. Чрез хляба житото казва на хората: „Условията, при които ние живеем, са такива, че не можем да приложим своите идеи. Понеже вие сте по-свободни, приложете идеите ни вместо нас.“ Всяка идея, която носи радост и светлина, е Божествена. Такива са идеите на растенията. Ако схващате нещата така, вие ще разберете какво представя плътта.
„Роденото от плътта плът е.“ Плътта представя по-ограничен, по-висш живот като този на детето. Затова тя трябва да се възпитава. Духът представя висшия живот на човека. Като знаете това, не се оплаквайте против вашата плът, не я изключвайте. Бъдете снизходителни към плътта си. Прощавайте на плътта си, когато направи някаква погрешка. Бъдете снизходителни не към задоволяването на плътта, но към нейните погрешки. Само по този начин вие ще изправите живота си. Ако не сте снизходителни към погрешките на вашата плът, вие ще си създадете ред неприятности и страдания. Тогава хората изпадат в друга крайност. Като направят една погрешка, те искат да я изправят с ядене. Яденето е само условие. Какво иска плътта? – Преди всичко плътта иска да се организира. Като дойде в тялото, тя постоянно се преорганизира. Неорганизираните клетки на плътта постоянно работят, за да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушаване на такива мисли много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в рамото, в кръста, в коляното. Забелязано е, че като се затрудни в нещо, човек казва: „Моята работа се свърши, нищо няма да излезе от нея!“ Не говори глупости. Не се е свършила твоята работа! Ти ще живееш много още време на земята. Като умреш, пак ще дойдеш и отново ще започнеш работата си. Казвате: „Дотегна ми животът!“ Животът не ти е дотегнал, но дотегнаха ти условията, при които живееш. Ти искаш нови, по-добри условия на живота. В това отношение религията трябва да бъде онази наука, която да подобри условията на живота, при които човек може да се развива. Религията ще освободи човека от неговия вътрешен страх. Страхът не е наука, а Любовта е наука, знание. Знанието води към всички хубави работи, към всичко хубаво и добро, към всичко велико и към велики добродетели, които могат да се въплътят в нас. И тогава, като погледнеш в лицето на човека, да видиш написани всички добродетели: честност, милосърдие, справедливост и т.н. На челото му да виждаш широки познания, а в погледа му нищо друго освен идеализъм. Идеализмът не е нещо отвлечено, не е нещо отвлечено. Идеализмът борави с видимите неща, с цялата вселена, с всички светове, с всички планети, с всички хора. Това значи: Идеализмът борави с вечните форми, които не се разрушават, но се усъвършенствуват.
Съвременният свят се нуждае от велики писатели, които да възприемат идеите на новото учение за възпитанието на младежта. Новите идеи трябва да се възприемат и от религията. Не е достатъчно само да се повтаря това, което Христос е казал. Христос е казал много хубави неща, но така, както се проповядва, това не е Христос. Той е казал: „Ще отделя козите от една страна и овцете от друга страна.“ Това не е цялата епоха, това е краят на века. Като се завърши векът, ще отделя козите от овцете и ще ги възпитават пак. Понеже козите обичат да гризят кората на дърветата, в бъдеще Господ ще пусне овцете в кориите, а козите – в полетата, дето няма растения, няма дървета, няма какво да гризят. Тогава козите ще предъвкват тревата. Те са много внимателни. Като дойде до някое растение, до някое дърво, козата ще се повдигне малко нависоко и ще почне да гризи кората. Наблюдавали ли сте как козата огризва кората на дърветата? На вас казвам: Не огризвайте корите на вашия живот, както правят козите с кората на дърветата! Да гризиш кората на своя живот, това значи да се самокритикуваш. Щом се самокритикуваш, щом се обявяваш като критик на своя живот, ти си коза. Ако си човек с широко сърце и гледаш с широко [...] на живота и вярваш, че всичко ще се оправи, ти си овца. Който има широки схващания за живота, не гризи кората на своя живот, а казва, че Господ е добър и ще оправи всичко, той е овца.
„Роденото от плътта плът е, а роденото от духа дух е.“ Ако човек не се роди по плът, той и по дух не може да се роди. И ако по плът се роди, той и по дух ще се роди.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
8-ма неделна беседа от Учителя, държана на 10-ти ноември 1935 г. София, Изгрев