Този е живият хляб (1934–1935)
Плод стократен
„А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плод стократен“.
Отче наш.
„В начало бе Словото“.
Ще прочета тази част от осма глава от евангелието на Лука, до 9 ст.: „А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен“. В този стих се говори за три неща: За семето, за почвата и за добрите резултати, които семето е дало. Нам се струва, че е лесно да се живее. Повидимому всички хора живеят, но малцина живеят както трябва. В това отношение, изкуство е да се научи човек да живее, както трябва. Защо? Защото преди всичко има органически условия, които пречат на човека да живее както трябва. Ако стомахът на човека не е в изправно положение, той не може да живее както трябва. Ако гърдите му не са в изправно положение, той ще има друг род спънки, и най-после, ако и мозъкът му не е в изправно състояние, и това още не може да се нарече живот. Истински живот е онзи, когато мозъкът, белите дробове и стомахът на човека функционират както трябва. Или научно казано когато мозъчната нервна система и симпатичната нервна система в човека функционират правилно. Това в обществения живот наричат да имаш външни добри условия, да имаш пари, да имаш средства, да си богат, да си здрав. Това го кръщават с различни имена. Обаче да имаш пари, това е резултат; да имаш средства, това е резултат; да имаш здраве, това е пак резултат. Ние говорим само за резултатите, но резултатите нищо не правят. Резултатите могат да се изгубят. И всички хора страдат, понеже разчитат все на резултати. Някой разчита, например, на своята доброта. Добрината е един резултат. Че ти си добър, това е резултат – ти трябва да работиш. Някой счита, че като работи до умора, това е работа. Мнозина казват за нещо, че се е изтощил от работа. Изтощаването не е работа. Работата е едно естествено положение, което природата е създала в човека. Ако някой се изтощава от работа, това е съвсем криво разбиране на работата. Някой иска да разбогатее, да превъзмогне нещата и се смущава. Много неща разбъркват ума му. Например, хората днес разрешават въпроси, които не са разрешени и не могат да се разрешат. Като правих своите изчисления из България, един млад философ ме запита: Както виждаш, моята млада другарка, как мислиш ще остане ли тя до края на живота ми вярна или няма да ми остане вярна? Той изпрати другарката си в другата стая да свърши някаква работа, а мене ме запита за нея. Казвам му: Аз зная какво ще стане, но не мога нищо да ти кажа, това не е моя работа. Ти сам ще опиташ това. Казвам: И да кажа, и да не кажа, работите ще си станат така както трябва. И положително да му кажа, и отрицателно да му кажа, работите ще си станат, както трябва. Има неща, които по никой начин не могат да се предотвратят. Ние искаме да предотвратим някои неща. Мъчим се, но не можем да ги предотвратим. Питам: Защо грехопадението на човека не можа да се предотврати? Нима онези, които бяха в невидимия свят, в небето, не бяха умни, не знаеха нещата, та не можаха да предотвратят това грехопадение на човека? Те не можаха да го предотвратят при всичкото си знание и мъдрост. Ще кажете, че това нещо било невъзможно да се предотврати. Не, не разбирайте така нещата. Вие не можете да предотвратите пиянството. Пиянството започва с водата. Причината за пиянството е водата. Ако човек не пиеше вода, той нямаше да пие и вино. Водата е виновна за пиянството. Като пие вода, човек пие и вино. Пиянството е неизбежно, понеже е неизбежно и пиенето на водата. Трябва да се спре целия процес на пиене на вода и тогава само да се лекува пиянството, а това е невъзможно. За предпочитане е пиянството отколкото да се спре пиенето на водата, защото в края на краищата пиянството може да се изправи. Човек не е по-силен от водата, но е по-силен от виното. Следователно човек не може да спре пиенето на водата, понеже в този процес е животът. Пиенето на вино е второстепенен процес, на който човек е господар. Също така и грехопадението е второстепенен процес в природата, на който човек е господар. Да съгреши човек, това е в неговата възможност, но той може да спре този процес, човек има възможност и да не съгреши. Ако иска човек може да греши, но никой не може да му забрани да греши. Никой не може да му забрани и да не греши. Като говоря за греха, аз го вземам в смисъл, че грехът се явява след погрешката. Значи, грехът започва от погрешката. Грехът е резултат на едно неразбиране на живота. Онзи, който разбере истинския процес на живота, той няма защо да греши. Но онзи, който не е разбрал живота, той има възможност да греши. Не са хората първи, които са съгрешили. По-напредналите същества са грешили. За да греши човек, той трябва да бъде много умен. Грехът се дължи на голяма интелигентност. Вие не разглеждайте греха, както е поставен в живота. Първично грехът е влязъл в света по повод някаква добра мисъл, но резултатите понякога на тази добра мисъл са произвели греха. Резултатите са произвели някакво спиране на органическия живот на човека. Това спиране пък е създало страданията. От чисто органическо гледище, страданията не са нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, която човек не може да издържи. Понякога в мозъка на човека се натрупва толкова много излишна енергия, която причинява смущение в мислите му. Това смущение в мислите причинява една болка в чувствата му и най-после тази болка се отразява и в организъма му – явяват се органически последствия. Това се дължи на ред енергии, които не са поставени на своето место. Значи, в човек може да се зароди едно неестествено желание. Естествено е в човека желанието му да яде, но от това естествено желание може да се зароди и едно неестествено желание. Например, това неестествено желание е лицето на човек да стане червендалесто, очите му да станат светли, да го харесват хората. Този човек има желание да тури в стомаха си повече храна, за да стане лицето му червено, но той не знае колко храна трябва да тури, за да не таксува стомаха си. И после, ако човек се безпокои за своята красота, той може да я изгуби. Това, което човек желае много, може да го изгуби и това, което никак не е желал, може да го придобие. И едното е вярно, и другото е вярно.
Сега, аз чета за резултатите в последната лотария. Там има едно число с шест цифри, което е спечелило 300 хиляди лева. Какви бяха първите три цифри на това число, не обърнах внимание, но последните три са деветки. Това случайност ли е? За онзи, който не знае това е било една случайност, но за онзи, който знае, това ни най-малко не е случайност. Това число с трите деветки, непременно трябваше да спечели. Може би този, който е взел печелившия билет, са го убеждавали да го вземе, той се е колебаел, и сега се учудва, че това число именно с трите деветки печели. Много хора от европейските държави се възмущават от лотариите, считат, че те са един неестествен процес. Питам: Нима така, както хората живеят, това не е един лотариен билет? Нима животът на сегашните хора не е една лотария. Сега хората живеят точно по правилата на лотарията. Те вземат един билет и очакват да им се падне нещо. Това е една много рядка възможност. При това, всички хора все очакват нещо хубаво да им се падне. Но в края на живота си всички се разочароват, че това, което са очаквали не е дошло. И тогава, за да не се разочаровате, по-умните хора, които са дошли на земята, са създали една теория за продължаване на живота. Те казват: Сега нищо не спечелихте, но поне следната лотария може да спечелим. Религиозните хора пък казват, че за в бъдеще поне ще благуват. Източните народи казват, че като се прероди човек в следния си живот, тогава поне ще спечели билета му. Възможно е това, а и невъзможно е. Но има неща, които са интересни в живота на хората, а именно природата не е поставила човека в крайни лишения. Тя го е сподобила с всички онези възможности, които са необходими за неговото развитие. Ако човек би се вслушал в дълбочината на своята душа, на своите мисли и чувства, той би правил много по-малко погрешки, отколкото сега прави. Но човечеството се намира пред един вторичен, външен процес, който го заблуждава. Навярно вие сте чели баснята за вола и жабата. Видяла един ден жабата, че подковават вола. И тя си дигнала крака да я подковат. Тя си мислила, че като я подковат като вола, животът ѝ ще се изправи. Но не само, че животът ѝ няма да се изправи, но след като я подковат като вола, ще я впрегнат на нивата да оре цял ден. Волът ѝ казал: По-добре остани си в блатото да си пееш цял ден, отколкото да дойдеш като мене да ореш цял ден на нивата. Питам: Кой живот е по-добър – на жабата, която не е подкована и пее цял ден в блатото или на вола, който е подкован и оре нивата? Също така и хората често искат да имат опитността на вола, без да знаят, че ще минат по съвсем друг път на живота. Жабата ни най-малко не разбирала положението на вола. Тя е мислила, че да я подковат, това е едно благословение, а не един труд на какъвто е подложен вола. Това е един непоносим труд. Обаче жабата с нейната материалистическа философия казва: Аз съм дошла на земята да живея. Че ще живее, това е хубаво. Няма същество, което е дошло на земята и да не живее. Това е право, но питам: Кой е онзи, който ще реализира неговото благо? Кой е онзи, който ще се грижи за нас? Сега ние отхвърляме правата мисъл в природата и казваме: Ти трябва да бъдеш умен, да си уредиш живота. В какво седи тази умност? Най-първо ние трябва да разбираме онези условия, които природата е вложила у нас, да разбираме своето естество с възможностите, които се крият в него, да разбираме външните условия, с които трябва да се справим. Ако нямаме ясна представа за силите, които функционират у нас, ако нямаме ясна представа за условията, които ни очакват отвън, тогава ние не можем да имаме щастлив живот. Лесно щеше да бъде ако животът зависеше само от нас. Той не зависи само от нас, защото животът на всеки едного е колективен. Не зависи само от човека да бъде щастлив. За да бъде един човек щастлив, хиляди, хиляди същества трябва да влезнат в неговия живот като условие за неговото съществувание. Не само това, но вие казвате, че трябва да имаме добър баща и добра майка. Това е неразбиране на живота. За да имате добра майка и добър баща, трябва да дойдат още хиляди условия на помощ. Трябва да се съчетаят най-благородните условия около човека, за да бъде той щастлив. Казвате: Трябва да имаме вяра. Вяра има само в съчетанието на тия условия в живота. Ако животът на хората често е нещастен, причината за това е, че те са изгубили вяра в съчетанието на тия външни условия. Та (те) искат да създадат нови условия на живота. Те не знаят, че като създадат новите условия на живота, те ще нарушат онзи естествен ред, който съществува в природата. Те не знаят, че за новото, което искат да създадат, нямат основа в самите себе си. Вземете положението, когато животните се разделиха в своите убеждения. Половината от млекопитающите, например, поддържаха теорията за месоядството, а другата половина поддържаха теорията за вегитарианството. Вземете, например, мъховете, лишеите и подобните на тях, които се залепят за някой камък, изяждат го. Те са всеядци, разлагат почвата и благодарение на това се образува почвата от камъните. Но това е един научен въпрос, който трябва да се доказва и затова има ред факти, които доказват какви са били външните условия, за да разделят и растенията, и животните на тези две категории помежду си: на месоядци и на вегитарианци. Но да оставим този въпрос настрана. Изобщо, онези, които са месоядци ядат тия, които са тревопасни, а тези, които са тревопасни се опасяват от месоядните и станаха причина да си създадат органи, с които да се защитават. Казвате: Защо на вола изникнаха рога? как няма да му изникнат рога? От големите страдания, от мъките, които прекара, най-после волът си каза: Не може да остана така кротък, няма да се оставя да ми късат рогата, трябва и аз по някакъв начин да се защитавам. И в това усилие да се защитава, израснаха му рогата. Рогата на вола са оръжие, с което се брани. После той си каза: И пръстите си трябва по някакъв начин да пригодя. Няма да се оставя да стоят тъй разделени, но да се превърнат в токмак, че да удрям с тях. Също така и конят по причина на външните условия, измени пръстите си в копито, с което да рита, да се брани. Та когато ние се чудим защо животните имат такива оръдия, ще знаем, че всичко това е създадено благодарение на неблагоприятните условия, при които са живели. Положението на сегашния човек показва пък, че той е минал във фазата на благоприятните условия на живота. Като се изучава криминалната психология, забелязват, че ония типове, които се проявяват като престъпници, те постепенно се повръщат по атавистически начин към своето минало, към своите деди и прадеди, вследствие на което пръстите им започват да стават по-къси и по-дебели в основата си. Палецът им пък почва да става топчест и много къс. Това се забелязва и в ред поколения. Когато животът на човека правилно се развива, палците му започват да се оформяват: палецът става по-дълъг, а съразмерно на него се определят и останалите пръсти. Щом се наруши хармонията, палецът, който означава разумната воля в човека, започва постепенно да се скъсява. Долната част на палеца означава волята в човека, средната част означава неговата интелигентност, а третата, най-дебелата означава неговите чувства. Тъй щото когато интелигентността у човека се развива, съобразно с това се увеличава средната част на палеца. Когато пък правилно се развива волята в човека, първата фаланга се развива добре. Представете си, че едно дете се ражда по атавизъм със своите лоши наклонности в миналото, и вие не обръщате внимание на онези признаци, които природата му е поставила. Няма да се мине много време и това дете ще започне да проявява своите лоши наклонности, които носи от своето минало, когато е било млекопитающо. Атавизмът подразбира връщане към старото. И това, че много хора се проявяват като престъпници, това не е нищо друго освен връщането им към старите навици на своето минало по атавизъм. Те трябва по един разумен начин да се справят със своите стари (минали форми) на съществуване. Човек може да бъде религиозен, набожен и при все това пак да се проявяват в него тези стари навици. Ако той е религиозен и разумен, по-лесно може да се справи със своите стари навици.
Казвам: В социално отношение, вие имате да се справяте не само с мъчнотии, които се дължат на вашето сегашно възпитание, но има да се справят(е) и с ред навици на своето минало, които ви правят нещастни. Ето, у човека има едно състояние на гняв, което често изразява навън. Той и да стане духовен човек, пак ще се гневи, но ще може повече да се въздържа, ще работи съзнателно. Питам: Какво придобива човек, като се разгневи? Той мисли, че като махне с ръката си, ще придобие нещо. Да, но махне с ръката си и нищо не става. Седят двама души и се разговарят, единият е религиозен човек, но много гневлив. Другият му казва: Слушай, по-малко ще говориш, не искам да те слушам да ми разправяш твоите религиозни работи. Слушай, бъди внимателен към мене. Не ме предизвиквай, защото и без това едва съм успял да потуша своите стари навици. Ако още ме предизвикаш не зная какво ще направя. Аз ще ти изкажа какъв атавизъм има у тебе. Зашива му една плесница. Религиозният става и му зашива две плесници, и го поваля на земята. Ама така бие ли се, бе? Бие се, да видиш какъв съм аз. Едва бях се вързал, но сега пак се развързах. Седя отгоре му. Ти знаеш ли какво нещо е евангелието? – Зная, братко. Добре тогава, защо ме биеш? Нали Христос е казал, че като ти ударят едната страна, да дадеш и другата? – Да, така е казал, но това е правило само за ръцете, за краката няма никакъв закон. За ръцете има само закон, като те ударят, да мълчиш. Та казвам: Често и вие при най-добрите условия, при най-добрите си състояния, излизате от себе си. Често, при най-добрите ви състояния, може да дойде някой и да ви извади от това състояние, да ви постави по атавизъм, при условие, да проявите своите лоши навици. Не казвайте, че не можете да се въздържате. За човека въздържанието е един умствен процес. Ако не е господар на своите мисли, човек външно не може да прояви никакво въздържание. Казвате: Защо трябва човек да се въздържа? Защо трябва да вярва? – Вярата е процес на ума. Ако не мислиш, ти не можеш да се въздържиш; ако не мислиш, ти не можеш да вярваш. Ама той може да ме бие. Не може да те бие. Ако ти имаш силна мисъл, с мисълта си можеш да спреш кого и да е на пътя. Ако си умен човек, ти можеш да срещнеш кого и да е на пътя си. Сега вие можете да се интересувате, по кой начин можете да спрете човека. Това е цяла наука. Дали на едно малко дете един голям чук. То взима чука, но едва го тътри, едва го влачи, иска с него да чука камъни. Това е невъзможно. Среща го един възрастен и го пита – защо носиш този чук? Искам да чукам камъни. Как ще чукаш камъни, когато едва влачиш чука? Този човек бил юнак взима чука, начуква камъните на детето и му казва: Хайде сега, вземи камъните и си иди у дома. Като го видели майката и бащата го запитали: Кой ти начука тези камъни? – Аз ги начуках. Че как тъй? Ти не можеш чука да държиш в ръка, а камъни ще чупиш. Да, така, какво мислите вие, начуках камъните. Я да те видим, дигни чука! Дига детето чука, но не може да го подигне. Как тогава си начукал тия камъни? – Вие ме обезсилихте, като дойдохте при мене. Та казвам: И вие, като направите една погрешка, казвате, че условията били такива, като дошли баща ви и майка ви при вас, те са ви обезсилили. Не, там не е въпросът. Въпросът е в знанието. Ако имате една пушка, пълна с барут и поставите един фитил на запалката ѝ, тя непременно ще изгърми. Кой е виновен за това? Грешката не е в пушката, нито в запалката. Вие трябва да бъдете умни, да извадите барута, да извадите запалката, да не изгърми пушката. Не казвайте след това, че вие можете да спрете запалката. Там е и вашата погрешка. Вие запалите барута, а после искате да се предпазите от удара на пушката. И човек е създаден по два начина: Едни създадоха доброто у човека, а други – злото. В човека има ред бомби от различен калибър. Някой път дойде в ума ви някоя мисъл, и вие казвате: Чакай да туря един фитил на тази мисъл, да видя, каква е. Да, но тази мисъл е бомба. И всеки ден експлодират по няколко, а най-малко по една бомба у вас. Има бомби на гнева, на неверието, на съмнението, на ревността, на учеността и като запалите една от тези бомби, тя непременно ще произведе своя резултат. И после, като не разбирате живота, ще кажете: Защо Господ е създал света така? Не палете фитилите на тези бомби – нищо повече. Например, съвременните хора имат добри стремежи, но не знаят, как да ги постигнат, какви правила да приложат. Някой иска да стане добър човек. Добро е желанието му, но базата, върху която той е застанал, за да бъде добър, е крива. Човек е добър, но той трябва да постъпва добре. Вие сте добри, но трябва да постъпвате добре. Не е въпросът добри да бъдете, но трябва добре да постъпвате. Някой казва: Аз трябва да бъда умен. Не, умно трябва да постъпвате. Тази разумност съществува и у растенията, макар, че хората мислят, колко растенията са глупави. В растенията има такава разумност, такава интелигентност, каквато много от хората тепърва трябва да я придобиват. Те се справят с най-лошите условия на почвата, и оттам си изкарват храната. Ако човек би се поставил на такива условия, едва ли би могъл да изкара нещо от тази твърда, неблагоприятна почва. Това, с което хората не могат да се справят, растенията се справят лесно. Ето, човек не може да се справи с въглеродния двуокис, когато растенията лесно се справят с него. Това, което е вредно за нас и ни задушава, от него растенията изкарват своята храна и поддържат живота си. Те турят на работа въгледвуокиса. Кой е по-умен тогава? Ние създаваме въглената киселина, а те я използуват, и ни я възвръщат обратно във вид на хранителни вещества. Ние казваме, че растенията са глупави, а от тези глупави растения очакваме храната си. Питам: Права ли е тази наша съвременна философия? Ако растенията, наистина, бяха глупави, ние щяхме още повече да оглупеем. Ето защо, за да стане по-умен човек, препоръчват му да яде разни плодове. Колкото по-голямо разнообразие има у човека, толкова по-умен става той. Значи, ще трябва да ядете и лук, и чесън, и боб, и черен и бял боб, и грах, и зеле, а после и най-разнообразните плодове, които съществуват на земята, тъй както са наредени според степента на своята интелигентност. Който е умен, от всички тия форми плодове, той ще вземе онези, които са необходими за неговата интелигентност, да усилят, да я развият повече. Например, ако някой иска да стане изящен, деликатен, да знае как да постъпва, той трябва да яде от най-хубавите ябълки, а не от грубите. Който иска да стане разумен, интелигентен, нека яде круши, от най-хубавите с крушообразна форма, а не от валчестите и тия, които същевременно имат хубав жълт цвят. Който иска да развие благоутробието си, нека яде от валчестите ябълки. После яжте гулия, зеле, всички придават нещо хубаво на човека. Който пък иска да изправи бъбреците, нека яде бял боб. Щом имате нещо в бъбреците си, яжте бял боб, те се нуждаят от такава храна. Който страда от очи, да яде леща. Аз не казвам, че с лещата ще излекувате очите си, но ще придобият очите ви хубав израз. Аз не говоря за болни очи, но за здрави очи, които да поддържат своето здравословно състояние. По малко ще ядете от всичките тия храни, за да поддържате здравословното състояние на своя организъм. Такова ще бъде бъдещето разбиране на хората за храната. Човек трябва да прави ред опити в това отношение и да наблюдава какви резултати има. За в бъдеще ще има школа за храненето на човека. Например в понеделник, човек трябва да употребява такива храни, които да развиват неговото въображение. Във вторник трябва да се храни с храни, които развиват енергия. Ето, забележете, каква е формата на пръстите. И те са в зависимост от храната и от работата, която вършат. Малкият пръст е останал неразвит, защото много работи, а другите му братя са големи аристократи. Баща им не ги е турял много на работа. Най-големият, средният пръст е бил най-голям аристократ, той се е потривал повече, малко е работил. От много работа малкият пръст не е пораснал, той е угаждал на всичките си братя, но затова пък е развил голяма практичност. Ти не можеш да бъдеш практичен в живота, ако нямаш съветите на малкия пръст. Той е меркурианец. Показалецът пък се намира под влиянието на Юпитер. Енергиите, които текат от него, представя възвишеното, благородното, доблестта в човека. Същевременно показалецът е свързан с личните чувства в човека. Средният пръст в човека е свързан със съвестта, със справедливостта в човека. Безименният пръст е свързан с вярата, с надеждата, с милосърдието в човека. Малкият пръст е свързан с обективния ум, с практичността в човека. Значи, всеки пръст в човешката ръка има влияние върху неговото възпитание. Когато човек огрубее малко, добре е да разтрива палците си, за да повлияе на чувствата си, да станат по-нежни, по-меки. Често чувствата на човека огрубяват поради прекомерна работа. Той работи, когато трябва и не трябва. Днес мнозина не знаят, как да възпитават децата си. Ако хората биха знаели, как да възпитават децата си, те щяха да имат добри резултати. Когато детето огрубее в чувствата си, майката трябва да поразтрива от време на време неговите палци и с това ще внесе по-голяма мекота. Като не знаят как да възпитават децата си, майките и бащите им казват: Дърво трябва на тия деца. Не, не трябва дърво. Те не са разбрали как трябва да се възпитават. Те криво са разбрали употребата на дървото. Според мене, да бъдеш един човек или едно дете, това значи да знаеш как да го наказваш, т. е. да знаеш как да го възпитаваш, как да го учиш. А тъй, с дърво, това ни най-малко не е учене. Дървото означава разумното в човека. Следователно, като биеш човека с тояга, това означава, че той първо трябва да мисли за Бога, а после и за себе си. Тояжката има два края, единият край си ти, а другият е Господ. В средата на тояжката пък са хората. Следователно, като биеш някого, както не трябва, Бог взима другия край на тояжката и бие. Тогава вече Господ бие. Казвате, че тояжката е излязла от рая. Щом е излязла от рая и я прилагате върху другите, тя ще се приложи и върху тебе, ако не си умен, разбира се. Под думата тояга, аз разбирам лошите условия, при които човек се намира. Да употребиш тоягата върху детето, има смисъл, но само тогава, когато с нея можеш да му покажеш лошите условия, които съществуват и с които то може да се справи. Казвате: Когото Бог обича, него наказва. Питам: Кого Господ досега е бил с тояга? Хората са се били с тояга, но Господ никого не е бил с тояга. Макар че в Писанието е казано: „Когото Бог обича, него наказва“. Бог никого не е бил с тояга, но след като бащата бие сина си или детето си с тояга, казва: Така е писано в Божия закон, че когото Бог обича, него наказва.
Сега да се върнем към новите форми на възпитанието. Ние имаме в себе си известни желания, които искаме да постигнем. Но за да постигне човек едно свое желание, той трябва да разбира законите, на които то се подчинява. Който не разбира тия закони, казва, че семето трябва да се извади от хамбара и да се посее на нивата. Но след като се посее на нивата, семето отново трябва да се върне в хамбара. Но в даден(ия) случай, ти не можеш да посееш всичкото семе наведнъж на нивата, ще посееш само част от него, а останалото ще оставиш в хамбара, да не се хаби. Та с посаждането и растенето на растенията в растителното царство, едновременно прогресираме и ние. В разумния свят не могат да се забележат отношенията, които съществуват между растителното царство, растенията и човека. Като не знаят това, българите унищожават горите на общо основание. Аз съм наблюдавал какво правят българите. Като живее някой българин покрай някоя гора, носи брадвата си и покрай което дърво мине, все ще опита брадвата си. И затова дърветата са накълцани, осакатени. Дърветата трябва да се пазят грижливо. При бъдещето възпитание на хората, всеки човек трябва да има на свое разположение пет до десет дръвчета, за които той специално да се грижи. И за възпитанието на децата трябва да се употреби като метод да се грижат за отглеждането особено на плодните дръвчета. По този начин децата могат да се превъзпитат. А особено, ако се каже на детето, че тази круша или ябълка, или слива е негова и то трябва да се грижи за нея, да я полива, да я отглежда, да я обработва. Сега как се възпитават децата? Не им се обръща внимание на дърветата, на плодните дървета и като влезнат в някоя чужда градина, първата им работа е да се качат на някоя слива или круша и да я обрулят, да чупят клоните ѝ. То няма предвид, че това дърво е разумно. Обаче, когато детето отглежда плодните дървета, то ще ги обикне, ще се свърже с тях и ще се възпитава. Също така трябва да знаете, че у вас има известни мисли, които мязат на растенията и трябва да ги отглеждате грижливо. Има известни мисли в умствения свят, които са подобни на растенията и трябва да ги посадим в ума си. Също така има известни чувства, които са подобни на растенията и тях трябва да посадим в сърцето си; Вие искате да се самовъзпитавате, но не знаете как. Ако вие не можете да посадите една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, и да се грижите за тях, като за плодни дървета, вие никога няма да се възпитате. Всяка мисъл и всяко чувство, които отглеждате в себе си, трябва да дадат плод. Вие имате някои мисли и чувства в себе си, които не дават никакъв плод, те са безплодни дървета. Вследствие, на което вие казвате: Какво ли не мислих едно време, но нищо реално не излезе от това. Вие мислите, като сте дошли на земята, да бъдете щастливи. Това е погрешно схващане. Вие трябва да знаете, че на земята първо ще имате разочарования, а след това ще дойде Царството Божие. Онова семе, което е в хамбара и желае да бъде посадено на земята, много се лъже, ако мисли, че ще бъде щастливо. Първо то ще преживее най-големи разочарования и след като поникне, даде листа, корен и клоне, тогава едва ще дойде царството за него: То ще завърже, ще узрее. Същото е и за човека. Най-първо той ще мине през големите разочарования, а после, като даде плод и узрее плода му, тогава едва ще дойде разумността – щастието. Природата винаги иде на помощ на разочарованието. При най-големите разочарования на човека, природата ще му дойде на помощ, да се справи с най-големите мъчнотии.
Съвременните хора са попаднали в две противоположни течения: едни от тях се уповават само на себе си – това е едната крайност. Другите пък уповават само на Бога. И едните, и другите са криви. Да уповаваш на Бога, това значи да си вън от Него – едната крайност. Да уповаваш на себе си, това е другата крайност. И двата метода не са прави. Ти не си господар на целия свят, как можеш да уповаваш само на себе си? Човек може да уповава на себе си отчасти, но отчасти може да уповава и на Бога. Ето какво аз разбирам под думите да уповаваш на Бога само. Това значи да очакваш Бог да дойде да ти разоре нивата, да я посее, да ти донесе една стомна вода, да учи заради тебе, да свършиш университета и т.н. Казвате: Да ни помогне Бог да станем милионери. С това природата не се занимава. Има неща, с които природата се занимава, но те са съществени. Казвате: Де е Бог? – Бог е в светлината. Като научите закона на светлината, вие влизате вече в съприкосновение с Бога. Бог е във въздуха. Като научите закона на въздуха, ще влезете в съприкосновение с Бога. Бог е във водата. Като научите закона на водата, ще влезете в съприкосновение с Бога. Бог е в храната. Като научите закона на храната, ще влезете в съприкосновение с Бога. Следователно, човек има четири допирни точки с Бога – чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата и чрез храната. Някой дойде при мене, изправи се гордо и пита: – Де е Господ? – В светлината. Де е Господ? Във въздуха. Вие не знаете какво нещо е въздуха, не знаете свойствата на въздуха. Когато този въздух влезе в дробовете и пречиства кръвта, подтиква живота, това именно е Бог. Когато възприемете в себе си онова свойство на светлината, което ви дава подтик за знания, това е Бог. Когато възприемете в себе си онова свойство на водата, която утолява жаждата ви, това е Бог. Онова свойство на храната, което дава сила, което дава здраве на човека и поддържа вечно запаса на неговите сили, това е Бог.
Сега аз не искам да се обезсърчите, да казвате, че имате разбирания за Бога. Вие имате разбиранията, но сте подценили вашето разбиране. Като сте изгубили същественото, вие търсите днес Бога навсякъде, търсите го на небето, на звездите, но никъде не го намирате. Досега никой не е намерил Бога. Казвате, че е горе. Дигате очите си нагоре, но не можете и там да Го намерите. Защо дигате очите си нагоре? Защото светлината, водата, въздуха и храната идат все отгоре. Понеже оттам иде всичко и светлината, и водата, и въздухът, и храната, и животът, затова дигате очите си нагоре, но не се спирате върху това и изгубвате добрите условия. Ако нямаш светлина, как ще си дигнеш ръцете? Ако нямаш въздух, как ще си дигнеш ръцете? Ти цял ще се смръзнеш. Как ще си вдигате тогава ръцете да се молите? Ако водата, въздухът, светлината и храната изчезнат, де ще се молиш и за какво ще се молиш? Право е казал мъдрецът, че ние живеем и се движим в Господа. Ние живеем и се движим в светлината, във водата, във въздуха и в храната. Голяма част от нашето тяло е само вода. И с храната е същото. Защо се радвате всяка сутрин, като изгрява слънцето? Защото от него иде животът. А сега мнозина казват: Не трябва да се гледа на слънцето.Добре, няма какво да се гледа на слънцето. Колкото и да гледате на него, няма да го видите. То е на 92 милиона мили далеч от нас, виждаме го като една малка топка. Светлината е онова, на което аз се радвам и което гледам. Въздухът е онова, на което аз се радвам и приемам в себе си. Водата е онази, на която се радвам и приемам в себе си. И най-после на храната се радвам и приемам в себе си, защото тя ми носи живот. Водата аз възприемам в себе си, и тя ни носи живот, който постоянно тече в мене.
Казва Христос: „Доброто семе, което е паднало на добрата почва, стори плод стократно“. Плодът е резултатът. Стократно плод – това е един вътрешен метод. А другото е само постижения. Сега да тълкувам значението на единицата и на стоте. Единицата, това е Бог. Първата нула, това са условията на Любовта. Втората нула, това са условията на Мъдростта. Следователно, всеки човек, който води Божествен живот, е използувал двете нули, двата зародиша. Който разбира, това са за него зародиши; който не разбира, това са две нули. Който разбира, той ще използува условията на Любовта и Мъдростта и ще съгради това, което иска. Единицата ще внесе в тебе онази мекота, при която никой не може да ти причини никакви пакости. Двете нули ще ти дадат онази сила, с която ще бъдеш непобедим. Който дружи с Любовта и Мъдростта, той винаги остава непобеден. Понеже той има в себе си най-голямата топлина и светлина, при които никой не може да му направи някаква пакост. Знаете ли каква е тази топлина? От тази топлина и на дявола космите настръхват. Няма нечист въздух, който като попадне в огъня на Любовта, да не се стопи – стопява се като свещ. Като види човек на Любовта, и дяволът бяга от него. И мечката бяга от този огън. Защо? Защото, като се приближи при него, изгаря. Любовта е най-силният огън. Дето мине, всичко разтопява. Стани приятел с Любовта, да видиш, как ще избягат всичките ти врагове. Всички врагове изчезват пред човека на Любовта, а остават само приятелите му. Само враговете бягат от Любовта. Вие говорите за някаква любов, но тази ваша любов аз я наричам товарна, впрегната любов. Казвате: Тежко е да се живее в Любовта. Вие говорите за онази любов, която ви е впрегнала, натоварила ви е, качила се е отгоре ви и казва: Дий, хайде, карай, синко, напред! Хайде на нивата. После ще те поглади малко, ще те помилва и ще те залъже с малко зобчица, с малко сенце. Аз говоря в преносен смисъл. Това са онези ваши вътрешни заблуждения, които вие не разбирате, в следствие, на което вие оставате само със сеното и казвате: Не си струва да се живее. Аз ще туря край на живота си. Знаете ли колко е смешно, когато човек казва, че ще тури край на живота си? Той не е смел да тури край на живота си. Досега аз не съм срещнал човек, който да е турил край на живота си. Щом дойде до края на живота си, той се намира вече в огъня на Любовта. Който иска да тури край на живота си, той ще се намери в огъня на Любовта и Любовта ще го научи, как трябва да живее. Който влезе веднъж в огъня на Любовта, той не може да остане там. Любовта е единствената сила в света, която не оставя никого на спокойствие. Тя казва: Слушай, ти трябва да работиш! За малко време може да ти даде почивка, но веднага казва: От тебе се иска работа! Тъй, да седиш на едно место, като на курорт, като на пансион, тя не позволява това. Тя всички впряга на работа. Дето минете, всички работят и всички са доволни там. Най-добрите работници са при Любовта – всички са доволни от нея. И тя плаща, колкото искаш. Нейната заплата _ при нея, да му плати, тя казва: Ще ти платя толкова, колкото можеш да носиш. Това е казано на наш език. Ако можеш да носиш сто килограма на гърба си, ще ти го даде. Знаете, това е златото, което трябва да носиш сам, без ничия помощ. Но докато сте при нея, вие трябва да се откажете от голямото знание, защото понякога голямото знание, причинява големи вреди на човека. Как се образуват болестите в човека? Болестите се образуват от неразбраната любов. Съвременната психология е навлязла в една област на знания, според която обяснява всяка болест, всяко болезнено състояние в човека, те го обясняват, че той е навлязъл в един разрив със своите чувства и мисли. Следователно, когато в човека се явят два разрива, един в чувствата му, и един в неговите мисли, веднага в него се създава едно болезнено състояние. При здравословните състояния на човека няма никакъв разрив, там има само растене и развитие. Там всяко чувство расте и се развива. При всеки разрив чувствата не растат и с това причиняват пакости на човека. Те са като онези запъртъци яйца.
Казвам: Когато дойдете до отчаяние и кажете, че не си струва да се живее, спомнете си за любовта, която подига човека. Представете си в този момент онези хиляди поколения преди вас, които са работили за вашето щастие. Милиони същества са работили за вашето щастие и вие в един ден плюете на този труд отгоре и казвате, че не струва да се живее. Кое ви дава право да сте недоволни, след като имате пред вид труда и работата на тия хиляди поколения за вас? Кое ви дава право да сте недоволни? Вие казвате: Аз имам право да съм недоволен от това, което имам сега. Не съм благодарен от това, което ми е дадено. Вие нямате ясна представа за положението, затова сте недоволни, но след това ще дойде обратния процес. Обратният процес е процес на взимане: Ще ти вземат всичко, това от което си недоволен. И с вас ще се случи това, което се е случило с един голям богаташ, но и голям скъперник.
Този богаташ живял някъде в Испания, но бил голям скъперник. На всички хора, които идвали при него да им услужи с пари, той им давал, но срещу това им взимал големи лихви, одирал кожите им. Той се прочул на далечно разстояние със своето скъперничество и лихварство и всички хора, на които той услужвал, пъшкали под неговия гнет и си казвали: Не е за живеене на този свят. Най-после дошло им наум да се оплачат от него на царя. Царят заповядал да го турят в затвор и да го държат там три дена гладен и жаден. Като огладнял и ожаднял, той започнал да вика за вода, за хляб, но веднага го запитали: Ще дадеш ли десет хиляди лева за сто грама вода.? Това е кожодерство! Да, но и ти така си постъпвал. Като виждал, че не може другояче, той се принуждавал да даде колкото му искали. Искал малко хляб, пак трябвало да даде десет хиляди лева. Така прекарал той една година в затвора, през което време за всяка чаша вода и парче хляб, трябвало да дава по десет хиляди лева. Най-после той казал: Вече нямам нищо, нямам какво да дам. Сега разбра ли как трябваше да постъпваш с хората, които идваха при тебе? Сега и ти трябваше скъпо да плащаш за една чаша вода и за парче хляб. Като му взели последната пара, запитали го: Какво е сега твоето положение? Не е за живеене. Видя ли сега? И онези хора, които идваха при тебе и се оплакваха, и те казаха, че не е за живеене.
Сега всички хора седят и очакват светът да се оправи. Управляващите казват: Трябва да се оправи светът. Отлична идея. Аз желая тази идея да се реализира, да се оправи светът. Религиозните пък казват, че Христос ще дойде да оправи света. Добре, Христос дойде преди две хиляди години да оправи света, но евреите казаха „Да си вървиш отдето си дошъл“. Не е време сега да оправят света. И Христос си отиде. Питам: Ако Христос дойде днес, ще оправи ли света? Вие мислите, че като дойде Христос, той ще употреби топове, ще помете света. Ако светът може да се оправи по този начин, ето, в 1914 година хората, народите воюваха помежду си, оправиха ли с това света? Ако Христос дойде днес, Той ще донесе едно ново учение и ще покаже на всички хора, и на религиозни, и на светски, как трябва да се живее. Всички хора трябва да живеят така, както Бог е наредил. Колко хора има днес готови, та като дойде Христос да могат да живеят тъй, както Той ще проповядва? Казвате: Христос посвети всичко за Бога. Бог не се нуждае от това. Той иска да се създаде за всички разумна работа. И тогава, знаете ли, какъв ще бъде светът тогава? Във всеки дом ще има само две деца, едно момче и едно момиче, а не както сега по десетина деца. И този дом трябва да има три стаи, и кухня, и една градина, да си имат всичко от каквото се нуждаят. Този ще бъде първият социален закон. Това ще проповядва Христос като дойде: Всеки дом да има по едно момче и едно момиче. Ще кажете, че Яков имал 12 сина. Да! Той не разбираше закона. Той имаше 12 сина, но един от тях ходи в Египет и лежа две години в затвора. Като ви говоря, че всеки дом трябва да има по едно момче и по едно момиче, това е външната страна на закона. Но тъй както съвременните хора мислят, светът никога няма да се оправи. Другояче седи идеята за едно момче и едно момиче. В човека трябва да има една основна мисъл, която да бъде неговия син. И едно основно чувство, което да бъде неговата дъщеря. Това са децата в един дом т.е. в един човек. Нека остане и за твоите ближни и те да имат по две деца. Няма ти да ги вземеш всичките. В света има хиляди и милиони деца. Защо човек да не се радва и на чуждите деца? Защо да не ги счита за свои? Вие имате едно криво разбиране. Раждането на многото деца показва лошите условия на живота. Ето, рибите, които живеят при много неблагоприятни условия на живота, хвърлят по 300–400 хиляди семенца, от които едва ли десетина се оплодяват – всички останали биват изядени. И след това казвате, че трябва да се размножавате. И плодните дървета, които дават с хиляди плодове, живеят при неблагоприятни условия. Колкото животът се подобрява, количеството ще се намалява, но качеството ще се подобрява. И сега хората се размножават по количество, а не по качество. Колко синове имаше Яков? – 12. Но от всички тия той обичаше най-много Йосифа, който завладя сърцето му. И Яков му направи особена пъстра дрешчица, отличаваше го от другите си синове. Той се хвалеше само с Йосифа, и като го видеше, сърцето му трепереше. Той казваше: „Без Йосифа не мога да живея“, любимецът му беше. Но изпратиха го в Египет, при най-лошите условия. Но Йосиф превъзмогна тия условия и остана първенец. Яков си казваше: Щом Йосиф можа при тези условия в Египет, да стане първенец, струва да бъде мой любим син. Сега и вие всички сте в затвора за едно изкушение. За едно свое любовно чувство, една жена го хвърли в затвора, като му каза: Ще лежиш тук, да знаеш как се отговаря на жена. За да избегне от изкушението, той си остави дрехата и избяга навън. Той ѝ казваше: „Как мога аз да те обичам. Друг те е обикнал преди мене“. Двама души не могат едновременно да обичат едного. Как ще разберете тази идея? Аз трябва да бъда конкретен, да разберете добре тази идея. Ето как разбирам тази идея, как седи в моя ум. Вие отивате на гости при едного, който ви нагощава много добре, богато. Дойде друг след това и ви кани да отидете дома му, да ви нагости. В това време, този ден, вие вече сте добре нахранен, каква нужда има още да се тъпчете? Вие нямате само една нужда, този човек може да ви даде друго нещо. Или пък може да почака друг ден да ви покани, когато имате нужда от ядене. Ама аз искам да покажа своята любов. Не можеш сега, този човек е при мене, аз ще го угостя. Ти остави за друг ден. Тази е идеята ми, че двама души едновременно не могат да обичат един и същ човек. Ще се усмихнете малко. Не, с усмихване тази работа не става.
Един руски княз се влюбил в една почетна графиня, от богато и добро семейство, но изпаднали доста. Тя мислела, че той е богат, но и той нямал нищо. Като се срещнали по сто пъти на ден се целували. Като се оженили, три дена само се целували, седели гладни. Като огладняла, тя казала: Гладна съм. Ну, поцелуемся. Да, поцелуемся, но хляб трябва. Първо трябва друг хляб, а целувката на страна трябва да остане, на второ место. На своя възлюбен трябва да дадеш първо светлина, въздух и храна, че после останалите неща. Целувката е само един външен етикет. Първо трябва да дойде Божественото у нас, че после да дойде целувката, по човешки, както подобава. Но когато у нас Божественото не е дошло, тогава и целувката не си струва, не е на место. Когато Божественото е дошло у нас, тогава и целувката си е на место и струва. Това са новите разбирания в живота. Вие сте пратени на земята, в затвор сте. Наближава времето да излезете от затвора. На някои от вас остават още няколко месеца, гледайте, като излезете от затвора, да уредите работите на Египет. Като уредите работите на Египет, ще уредите и вашите работи. Ако не уредите работите на Египет, няма да уредите и вашите. Това значи да уредите вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки. Затова сте пратени на земята. Казвате: Като отидем на онзи свят. Като отидете на онзи свят, в невидимия свят, там работите са наредени, там е лесно, но тук, тук трябва да си уредите работите. Като отидете на онзи свят, там всички ще живеете добре. Онзи свят е уреден, но тук на земята трябва да се учите. Тук се изпитва характерът ви. И каквото тук придобиете, каквито сте тук, такива ще бъдете и горе. Ако тук обичате да умувате и на онзи свят ще бъдете същите. Като отидете там, ще видят, че сте много закъсали и пак ще ви пратят на земята. Те ще се погледнат помежду си, нищо няма да ви кажат, но ще си пошепнат: Трябва да го изпратим на земята, в друго училище. Пак ще се погледнат, пак ще си пошепнат същото. Ще кажете: Какво си говорите? – Говорим си, че трябва да ви пратим на земята да си свършите училището. Вие не можете да живеете в невидимия свят, докато не сте свършили земното си училище. Ще живеете на земята и две и повече хиляди години и след това с експрес ще си отидете горе, в невидимия свят. Необходимо е да се свърши училището на земята. Не си правете илюзии, че можете лесно да се освободите. Не мислете, че можете да отидете на онзи свят преждевременно, да избегнете от задълженията си, които имате на земята. Впрегнете се на работа за сърцето си, за ума си, за волята си, че като срещнете един ден Христа, да Го познаете, и Той да ви каже: Дързай, върви напред, този е пътят! Христос ще дойде отгоре, но вече при по-благоприятни условия. Знаете ли, как дойде Христос преди две хиляди години на земята? Той дойде с големи мъчнотии, за да научи нещо. Следователно, и вие, като Него, ще се учите. Казва се, че като дойде втори път на земята, Христос ще дойде вече при много по-благоприятни условия. Преди две хиляди години, Той донесе всичките си блага на камили, но ги върна назад, защото хората още не бяха готови за тях. Като дойде втори път, Той пак ще дойде с камилите си, ще донесе благата, защото тогава хората ще бъдат по-готови. Тогава върна всичките си подаръци, а като дойде втори път, нищо няма да върне – всеки ще приемат своя подарък. При условията на новия живот всичко това ще бъде.
„Благословен Господ Бог наш“.
Тайна молитва.
15. неделна беседа от Учителя, държана на 20 януари 1935 г. Иванов ден.
(Хубав, нов пресен сняг. Не е студено.)