Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
НОВОТО УЧЕНИЕ
5 ч.
Времето тихо и топло.
Небето чисто, звездно.
"Отче наш"
Ще ви прочета първите 10 стиха от 5 глава на Евангелието от Йоана.
Песента "Изгрява Слънцето".
Пишете на тема: "Отличителните черти на тесните и широките пътища".
Има някои неща, които са потребни на ученика. Ученикът трябва да има известни пособия, от които да се ползва. Съществуват някои пособия, които човек трябва да намери, както и известно ръководство. Казват, че Духът е ръководител, че той ръководи човека. Но то е в специфичен смисъл. В тоя смисъл и всички животни се ръководят, те си имат известен вътрешен инстинкт, имат си ръководство, как да се хранят. Същото е и с птиците. Някои казват, че имат ръководството на Духа. Има едно обикновено ръководство, от което се ръководят и някои животни. Няма да се спирам на това: има някои специфични неща, върху които, като се спира човек, се отдалечава от същественото.
Трябва да преминем от обикновената мисъл към необикновената, от детинската мисъл към мисълта на възрастния. Когато е малко, детето има определени разбирания, то обича предметите, свързани само с храната. За него съществен е въпросът за хляба. То казва: "Хляб, нищо повече!" И всеки плач на детето се обуславя от въпроса за хляба. То казва: "За нищо друго не ми говорете." И майка му дава храна, биберонче. Щом няма биберонче, плаче. И с възрастния човек е така. И той плаче, и той се нуждае от някой биберон. Понякога нещо смущава възрастния човек. Какво го смущава? Какво смущава ученика? Дали ще може да учи и дали ще може да свърши училището. Какво смущава болника? Дали ще оздравее, или ще умре. Какво смущава чиновника? Дали ще го държат на служба, или ще го уволнят. От какво се смущава младият момък? Хайде, няма да го кажа. От какво се смущава младата, женената жена, невестата? Хайде и това няма да кажа. Вие понякога се срамувате да си дадете отговор. Преди няколко дена, дойде една млада сестра при мен и си въздиша: "Господ всичко ми даде, каквото пожелах, само едно нещо не ми даде!" Всичко й дал, но едно нещо, най-важното, не й дал. Младата сестра е от окултния клас. Ще оставим, кое не й е дал Господ. Не знам, дали ще можете да отгадаете. Казах й: Може да не му е дошло времето още. Млада си. Може да искаш това нещо, преждевременно. Дал ти е всичко, за което си готова, а пък това, едното, не ти е дал. Преждевременно не може да ти го даде. Тя казва: "Животът ми сега е празен, безсмислен, замязал е на пустиня!" Права е.
Да оставим сега тая млада мома, да не я безпокоим. Това е само за разяснение. Коя е? Тя е непозната. Това е запечатано. В Откровението е казано, че когато, в невидимия свят, показали някои работи на Йоана, казали му: "За някои неща можеш да пишеш, а за някои неща не можеш да пишеш." Запечатана е книгата. Има неща, за които не е позволено да се говори. Отваряш книгата, но тя, със седем печата, е запечатана. Обикаляш около нея, но нищо не можеш да разбереш.
Понякога вие казвате: "Аз зная някои работи." Вие ги знаете, но как? Питам някого: Ти английски език знаеш ли? "Зная." Като каже 4-5 изречения – и спира. До там знае. Знаеш ли френски? Парле ву франсе? "Зная." Казва 4-5 изречения и спира. Да говориш на един език, значи – да мислиш на този език. Като сънуваш, да сънуваш на френски, английски, български, китайски, санскритски. Ако искате да знаете английски език, на него трябва да сънувате. Една сестра иде при мен; друга сестра й дала едно писмо и й казала: "Това е една песен, написана на английски език." Питам я: Сестрата, която ти даде тая песен, знае ли да пее по английски? Тя казала, че трябвало да се пее по дух. Питам: Как ще го пееш по дух? Наредила някои звукове: а, е, и, о, ф, х! Как ще го пееш сега? Нищо не знае какво да каже. Освен това, другата й казала: "Ще го пееш три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер." Това са неразбрани работи. Тъй не се говори. Това е театър, това са представления, това са забавления. Не ходете вече тъй да се самозаблуждавате. На мнозина от вас, след като сте дошли до един извор на знание, ще се намери някой, ще им каже: "Чакайте, да ви кажа нещо." Какво ще ви каже? Нека каже нещо ново, което аз не съм слушал, да ми изпее нещо ново. Тогава, дето и да е и който и да е, аз ще го слушам. Но, да ми се преповтаря: "Цвете мило, цвете красно", аз го знам. От тия преповторения човек изгубва своето настроение.
Сега ще се спра малко върху един въпрос.
(Учителя чертае успоредни отвесни линии.) Това представляват три линии. Аз ви казвам: Ето, това са долините (Учителя показва междините), а това са върховете (показва линиите). Какво ще разберете сега? Трябва да ви докажа това. Как ще ви го докажа? (Учителя чертае сенки в долините). По какво се отличават долините? По сенките. По какво се отличават високите върхове? По това, че са светли. Ти искаш да дадеш известна идея. Някой път очите ти са тъмни, имат повече сянка долу; това показва, че имаш някаква мисъл. Очите ти тъй са направени, че веждите и клепачите хвърлят своя сянка. Но някой път и тъжните, скръбни мисли, и те хвърлят известна по-голяма сянка. А някога, когато човешкото лице е радостно и весело, то е малко по-изпъкнало. Винаги, едно лице, което е тъжно, е вдлъбнато, то прилича на едно вдлъбнато огледало – събира нещата. А радостното лице е изпъкнало огледало. Следователно, щом сте скръбни, вие приличате на вдлъбнато огледало. Оня, който не разсъждава, ще каже: "Какво от това, ако там е вдлъбнато или изпъкнало?" Има голяма разлика. Ако вие сте едно вдлъбнато огледало, ще имате долини, вътре в себе си. Но в тия долини, покрай хубавите работи, ще има много порои, наводнения, ще има също ниски, мочурливи места. Вие ще направите сега една аналогия. Някой път сте тъжни – в долина сте. Някой път сте весели – вие сте нависоко. Защото тъгата, скръбта на човека се причинява от малкото светлина; а радостта му се причинява от изобилната светлина. Когато има малко топлина, той е пак скръбен, трепери. Но когато има малко светлина, той се спъва. Светлината има отношение към човешкия ум, а топлината има отношение към човешкото сърце. Не можете да кажете, че умът има малко топлина и че сърцето има малко светлина. Умът не се занимава с топлината, а с мисълта. Сърцето се занимава с топлината, с чувствата, а не се занимава със светлината. Понякога светлината може да влезе в сърцето, но тогава тя е негов гостенин. Изобщо, сърцето на човека е всякога затворено. Сърцето, като корените, повече обича да е тъмно, за да растат чувствата. А мисълта прилича на клоните – да са навън, за да се проветряват. Тая аналогия трябва да я преведете в живота си, за да видите, какви отношения, какви резултати ще имате. Ако имате светлина в ума си, какъв резултат ще имате в живота? И ако имате топлина в сърцето, какви резултати ще имате?
Сега, някой може да ви заблуди. Представете си, че докато спите, аз дойда с една четка и ви изрисувам лицето. Какво ще кажете? Изведнъж, като погледнете лицето си, ще се почудите - тъй майсторски съм го намазал, без да усетите. Или, представете си, че сте черен, че сте от негърската раса. Но дойда с една четка и ви намажа лицето, с бяла боя. И като погледнете, виждате, че сте побеляли. Какви заключения ще си извадите? Не само това. В Америка, като хванат някой престъпник, за да го познават, напръскват го с известна течност и през целия си живот той е такъв, не може да се изчисти. Искам да ви покажа също, какво може да направи внушението. Ако някой ви начерни лицето или ви внуши, че вашето лице е черно, то вие трябва да измените своето лице. И вие ще бъдете учен, способен човек, ако можете да измените чернотата си. А ако не можете да я махнете, вие не сте учен, малко знания имате. Какво е действието на внушението? Някой ти казва: "Ти си остарял, побелял си". На колко си години? "На 45." Какво отношение има между 45-годишната възраст и старостта? Годините не състаряват човека. Казват, че от много учене остарял, някой човек. От учене не остарява човек. Това е празна работа! Противоположните чувства са, които могат да състарят човека. Старостта не е нищо друго, а следното: на стари години, човек е пълен само с долини, навсякъде – само долини! Старостта прилича на пустиня, откъдето и да я погледнеш.
Та, казвам: Светът е пълен само с чужди внушения. Всеки ден вие минавате през някъде и възприемате някоя чужда мисъл. Вие трябва да имате една цедилка, с която, всеки ден, да прецеждате и чувствата, както и мислите, които възприемате. Като минавате през града, понякога се сменят чувствата ви. Всички остарявате и ставате нещастни по единствената причина, че имате много неща, които не са ваши, а са чужд багаж, пренесен във вас. Този оставил на гости у вас малко багаж, онзи оставил малко багаж - и стане цял битпазар. И най-сетне, казвате: "Ценни работи ли са тези, или стари працали, от дядо и баба? Парцали са, но да не би да се изгубят!" Нито пет пари не струват тия парцали, оставени от дядо ти! Вземи една клечка кибрит и ги изгори. И както дядо ти е заминал, тъй да заминат и старините! С тях ще стане, каквото стана с прозорците от нашия салон на "Оборище". Като събориха салона на ул. "Оборище", турили прозорците му у един познат, да му плащат наем, по 100 лв. на месец. И седят те 3-4 години, и наемът станал по-висок. Един ден, човекът взел и продал прозорците, за да си хване наема. Една сестра ме пита: "Можем ли да продадем ония прозорци?" Казах й: Те са отишли за наема, след 4-5 години. Като седяли тъй, наемът струвал повече, отколкото прозорците.
Сега, искам да ви приведа това, за пример; ти, като си оставиш прозорците, от съборената къща на дядо ти, както прозорците от салона, то наемът ще струва повече, от прозорците. И най-после, ще кажеш: "Не дръжте в ума си ненужни работи!"
Вие имате вяра и казвате: "Господ е промислил." А пък не вярвате в това! Безверникът е неверующ във вярата, а е верующ в безверието. Неправедният е неправеден в правдата, а е праведен в неправдата. Това как го наричат, тавтология ли? Някой казва: "Аз не вярвам в нищо." Не, ти вярваш и вярваш повече от мене. Ти не вярваш, че жена ти е честна, а вярваш, че е безчестна. Аз вярвам, че жена ти е честна – моята вяра е по-хубава. Аз вярвам, че еди-кой си човек е добър, а ти вярваш, че не е добър. Ти казваш: "Аз не вярвам в него." Аз вярвам, че някой е учен човек, а ти вярваш, че не е учен. И двамата вярваме. Ти казваш тогава: "Има ли безверници в света?" Въпросът е: съответства ли нашата вяра на Реалността?
Някой казва: "Много те обичам!" Казвам: "Повече ли, от баницата?" Обича те някой човек, но ако му дадат баница, той ще те остави и ще отиде да яде баницата. Ще каже: "Почакай, да изям баницата и тогава ще дойда при теб." У него чувството към баницата е по-силно, отколкото чувството към тебе. В такъв случай, аз си вадя заключението, че тоя човек обича себе си, повече. Няма какво да се сърдя. И каквото ми каже, аз вече имам мнение: аз зная, че най-първо, ще услужи на себе си и после, ако остане, и на мен ще даде. Та казвам: Кое е онова, на което вие можете да разчитате? Казвате: "Аз вярвам в Господа." Това са обикновени вярвания.
Вярата не е един продължителен процес. Вярата е един момент. Как да ви кажа? То е един момент и можем да го измерим, с мярката на светлината: един момент, равен на една тристахилядна част от секундата. Ще дойде нещо в ума ти и после си продължава, отминава. И понеже, в светлината има приливи и отливи, усилване и отслабване във всеки един момент, то вие трябва да разбирате тия моменти, в които, вашата вяра може да се усили. И Христос казва: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно..." Вие не сте проучавали законите на вярата. Казвате: "Да ми се даде вяра." Вие не разбирате. Вярата не се дава. Може да се говори, че нещо се дава, но вярата не е нещо физическо, което може да се даде. Вярата може да се усили.
Аз се приближавам към едно същество. Първоначално, какви са моите чувства? Зимно време е и този човек е облечен с дебел кожух. Освен това е нощ и в тъмнината не го виждам, какъв е. Моите чувства към него са индиферентни. Представете си сега, че вие, на сутринта, виждате това същество. Ако сте жена, виждате един млад, красив момък – трепне ви сърцето. Ако сте мъж, виждате една красива девица, като ангел – трепне ви сърцето. Сега, представете си – двама женени от вас: единият мъж, другият жена. В тъмнината, единият докосва нещо и казва: "Усещам нещо, но не знам какво е". Другият – също. На сутринта, жената като погледне, вижда ангел. Мъжът като погледне – ангелица. Жената трепва, и мъжът трепва. Разсъждавайте сега, как ще се сменят вашите мисли и чувства? Какво ще си кажете? Мъжът ще мълчи, и жената ще мълчи. Ще се вдадат на дълбоко съзерцание. Мъжът ще каже: "Тази е тя, а не онази, която имам!" И жената ще каже: "Този е той, а не онзи, когото имам". Това са изводи. Вие ще кажете: "Не трябва да се мисли тъй." Но като мислиш, какво ще правиш? "Не трябва да миришеш!" Но мириша. Чувствам аромата на онзи хубав карамфил, какво да кажа сега? Чувствам го, какво да правя? Питам сега: Ако помириша един карамфил, има ли някакво престъпление? Аз само за пример казвам това. Тия работи са толкова изключителни, редки, че едва на 100 милиона, един такъв случай ще се случи. Аз допущам, че на 100 милиона ще се случи веднъж. Как ще си го обясните? Казвам: За нещата трябва да имате една ясна представа – ясна представа за оня порядък, който Бог е внесъл в света.
Красивото е от Бога. Доброто е от Бога. Благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината – всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате – нищо повече! Това разбирам аз. Но казваш, че някои работи не можеш да ги обичаш. Това подразбира, човешките работи. Ако ти остане време, можеш да обичаш и тия неща. Те нищо не допринасят. Човешките работи отнасят, а Божествените работи допринасят. Ако имаш какво да ти се отнесе, обичай човешкия порядък. И ако вие се разочаровате в живота, вие сте вървели по един човешки порядък, който отнася нещата. Сега, вземете тая мисъл: Една вода, която тече надолу, отнася нещо от бреговете. Онзи дъжд, който иде отгоре, той допринася нещо на тревата. Трябва да имате една ясна представа, едно вътрешно правилно разсъждение. Вие се спирате, искате да знаете, дали един човек ви обича, или не. Вие никога не можете да знаете, дали той ви обича, или не. От там не започвайте. Вие можете да познавате другите хора дотолкова, доколкото познавате себе си. Вие можете да познавате любовта на другите хора дотолкова, доколкото вие обичате! Ако вие не обичате, как ще познаете любовта? Любовта не е нещо, което може да се разправя. Всеки един човек си има едно чувство, с което мери работите в света. Вие търсите сега знанието. Но знанието е само едно средство за улеснение на живота.
Любовта, това е най-великият подтик, който подкрепя живота, поддържа го, защото, без любов, животът няма никакъв смисъл. Онова, което осмисля живота, то е любовта. Следователно, любовта е средата на живота, отдето той ще черпи своите сили.
Защо трябва да обичаме? Щом имаш любовта, в какъвто и смисъл да е, твоят живот може да черпи сили. Той черпи сили само от любовта! Ако ти разбираш любовта като среда, от която можеш да черпиш, тогава, има смисъл да говорим за нея. Тогава любовта ще се прояви в човешкия живот.
Ти искаш да знаеш, дали другият те обича, или не. То е безпредметно. Оня, който те обича, той иска да вземе нещо от тебе. Любовта не можеш да я вземеш. Когато Бог те обича, и Той има нещо, което взема, Бог няма да те обича така! На Бог му трябват слуги на Земята. Като те погледне, обича те и казва: "Заради моята любов, ще можеш ли да направиш нещо за мен?" За какво може да те обича Бог? За твоето знание ли? Ако ми е нужен един работник, неговото знание не ми трябва, важното е, да може да работи. Като го погледна, харесва ми и го питам: Можеш ли да работиш за мен? Ако можеш да работиш, ще ти платя. И понеже, в духовния свят, заплатата се плаща в звонкови монети, за тази работа, която вършим на Бога, Той ни плаща с любов. Ние казваме: "Бог ни обича!" За какво ще ни обича Бог? За лентяйството ли? Казваме: "Бог е милостив." За какво ще е милостив? Може да бъде милостив за способния човек. Може да съм хванал лош път и Той може да е милостив, да ме отклони от лошия път, да ме тури в добрия път и да ме тури на работа. На работа иска да ме тури Господ! Вие искате да отидете при Него! Господ няма нужда да ходите при Него, Той има нужда да работите за Него. Вие искате да отидете, да Го видите. От това Той няма нужда. Вие можете да Го видите навсякъде. Щом искате да Го видите, вие нямате ясна представа за Бога. Искате някъде да Го зърнете, да Го погледнете. Ще се заблудите. Можеш ли да работиш за Господа, да работиш на нивата? Ти, като работиш на нивата, един ден, Той ще мине там и ще те попита: "Как отива работата?" Тъй, както работиш, Господ ще мине и ще ти се изяви – до степента, до която, ти си в състояние да разбереш.
Сега внасям едно конкретно разбиране. Искам да ви освободя от известни заблуждения. Описвате Бога научно, че е Безграничен, Непостижим, Всесилен, Мощното, Всепроницаемото, Грандиозното! Те са хубави работи – неразбрани работи! Казваш: "Грандиозни работи"! "Гранд", "грандиозно" – каква е идеята в тези думи? Казвам: Напуснете вашите грандиозни работи! Имайте една ясна представа за нещата! Например – често ми говорят за музиката. Като ми описват как свири някой, казват: "Като дръпне лъка тъй! Знаете ли какъв акцент! Ония тонове се леят като бисери!" Човек никога не може да излее нещата, които не са за изливане. Силата на един музикант не седи само в неговата цигулка, в неговия лък или в онова, което свири. Тя седи в неговата душа. И вън от това, което знае и предава външно, той трябва да има нещо друго в душата си. Всеки цигулар трябва да има нещо ново в душата си, което може да предаде на публиката. То е, което завладява!
Имате обикновените тонове: до, ре, ми, фа. Ще кажете "до", но и "ре" може да бъде на това място. Високото "ре" от високото не може да слезе надолу, но "до", като се качи нагоре, може да дойде до степента на "ре". Можете да кажете, че има противоречие, но в моя ум няма никакво противоречие. Може да се качи, но ще измени своите трептения, това "до" постепенно ще мине в друго. (Учителя пее долно "до" и горно "до".) От долно "до" до горно "до" октава други тонове има. "До" е основният тон. Другите тонове откъде се родиха? Тоновете се раждат тъй, както децата се раждат. Има един закон, по който вървят тоновете. За изяснение, може да вземем слънчевия спектър. Имате червения цвят. То е едно пасивно състояние. Червеният цвят е само една врата, през която трябва да влезеш, за да добиеш това, което търсиш. Червеният, зеленият, жълтият, синият – всички цветове са врати. От червения цвят ще добиеш определена енергия. Да кажем, че си анемичен - трябва да влезеш през червената врата на светлината и ще оздравееш. Ако си анемичен, няма да свириш Шопен. Шопен е съвсем анемичен. Той е за по-материалистични, по-груби хора, да ги смекчи малко. Ти не си такъв – не свири Шопен! Можеш да го свириш, когато заякнеш. Разбирайте ме ясно: трептенията на тази музика, в дадения случай, ще отслабят твоята нервна система и ще ти дадат едно криво разбиране на живота. Много пъти, един музикант, като е бил болен, неразположен, е написал някои тъжни работи. Хубаво е и това. Има много автори, писатели, които са писали тъжни неща: той не живял добре с жена си, с дъщерите и синовете си имал трудности – описва своите домашни страдания в романа, който е написал. Като чета съчиненията на Толстой, например, виждам, че той все себе си описва. Виктор Юго все себе си описва. Казват: "Гениален човек!" Като го гледам, виждам, че Виктор Юго е много обикновен човек, краен материалист, държи се за материалните работи като слепец за тоягата. И както описва своята Козета и Жан Валжан, с интригите, любовните закачки – това са все закачки на самия Юго. Да го оставим сега, нямаме нищо против. Но според мен нито Юго, нито Толстой са описали любовта. Изобщо не съм намерил автор, който да е описал любовта. Ако я описвам, ако реша да създам една трагедия, ще я създам по нов начин.
Обикновено, драмата започва така: Двама се влюбват. Влюбват се и се венчават. Но неговата възлюбена, един ден, намира по-красив и по-богат от него и му изневерява. Според сегашното схващане, нещата се развиват така: Мъжът разбира за изневярата на жена си и решава: един куршум за нея и друг, за себе си - убиват се и двамата. И се завършва трагедията, романът. Аз няма да го направя така. Аз ще оставя жената да си живее. Понеже е изневерила на мен, тя и на другия ще изневери. Той й тегли един куршум, но тя не умира. Аз я лекувам – ставам добрият самарянин. И след това я пускам, пак да отиде в света, сама да си избере пътя. Не я застрелвам, оставям я жива, като че нищо не е било. Но да се яви в нейното съзнание нещо ново. Ще оставя и нея, и него да си живеят. Нека друг да тегли куршум, не аз. Сега, вие като си отмъщавате понякога, сте от старите писатели. Всички вървите по стария път. Някой като ви е обидил, взимате кобурите и стреляте: дан! Преди няколко време, двама млади се разправят отвън, с кобурите си. Единият тегли куршум и другият тегли куршум. Аз седя и ги гледам. И единият, и другият говорят. Няма да ви кажа кои са. Казвам: Те са стари писатели. Ако бях аз, другояче щях да напиша драмата. Например, ако аз бях онзи, когото са обидили, щях да кажа на другия: "Много ти благодаря, отличен език имаш, такъв език, какъвто не съм слушал никога. Моето дълбоко почитание." (Учителя се покланя ниско.) А онзи ще се намръщи. Това са стари прийоми. Дали сте светски, или религиозни хора, вие не сте свободни от старите навици. Като станете религиозни, искате да знаете, какво зная аз. Вие мислите, че аз създавам знанието. Имате съвсем погрешни понятия. Някои мислят за музиката някои неща. Аз имам съвсем друго понятие за музиката! Всякога, когато искам да чуя някоя песен, отивам в музикалния свят и я слушам. Питате: "Къде е той?" Не е ваша работа. Няма да ви кажа. Но има един свят, в който живея, в който и вие трябва да живеете.
Казвам: Необходимо е да оставите старите понятия! Аз не казвам, че не живеете, но разбиране трябва да имате. Вие всички живеете в това, което старите индуси наричат "заблуждение", илюзия на вашите бащи, деди, прадеди и на ред поколения, и не можете да се освободите от известни заблуждения. Например: вие сте религиозен човек, но не знаете, в какво седи религиозността. Умен човек сте, който разсъждава от причините към последстията, но не знаете, кои са причините.
Например, в училище вие сте учили събиране, изваждане, умножение и деление.
Питам сега: В какво седи събирането? Събирането е мъжки принцип. Изваждането е женски принцип. И жената събира, но тя винаги събира онова, което мъжът й дава. Като дойде мъжът при нея, тя пълни цялата къща – събира, но тя е взела, все от мъжа. После тегли, тегли – изважда. Умножението е мъжки принцип, а делението е женски принцип. Ти казваш: "Да делим", но нямаш идея, какво нещо е делението. Ти не можеш да делиш, ако не си жена. И само мъжът знае да умножава. Мъжът, като бие жена си, той умножава. Че какво има? Вие може криво да схванете това. Учителят в училище като пее, пляска с ръце, и учениците пляскат с ръце. И мъжът бие жена си и казва: "Хайде, жена! Хайде, жена"! Все едно, че той си пляска ръцете. Какво има от това? Тя не разбира, че той е капелмайстор.
Значи, с ума си ще събираш и ще умножаваш, а със сърцето си ще изваждаш и ще делиш. Тоест, изваждането и делението, това са процеси за сърцето, а събирането и умножението са процеси за ума. Всички нещастия в света идат от това, че ние не прилагаме един процес там, дето трябва. Разместваме. Туряме процесите на изваждането и делението в ума, а процесите на събирането и умножението в сърцето. Това е едно неразбиране, така се объркват нещата.
С ума си ти ще дадеш, а със сърцето си ти ще възприемеш нещата! Като срещнеш един човек, за да го обичаш, процесите ще бъдат обратни: у него, ако действа събирането – умът, у теб трябва да действа сърцето – изваждането. Той ще дава, ти ще вземаш. И ако у тебе няма разположение да вземаш, между вас не може да има връзка. Ако срещнеш някой човек, у когото има процес на умножение, в теб трябва да има процес на деление, да знаеш, как да разпределяш нещата. Господарят дава на слугата си известна сума, която той трябва да раздели на своите подведомствени.
Казвам: В живота си, ние не знаем, как да служим на своите чувства, как да служим на своите способности. Има някои способности – с години минават, ние ги държим без храна. Не ти е идвало на ум, да дадеш храна на религиозното чувство в теб. Не ти е идвало на ум, да дадеш храна на своите способности. Защото ти трябва да дадеш занимание на своите способности. Казваш: "Детинска работа е това. Аз се занимавам с много важни работи." С какво се занимаваш? "Мен ми трябват пари." Че да печелиш пари, това е най-нисшата наука! Да сееш жито – то е най-нисшата наука. Да ореш, да сееш, да градиш – то е най-нисшата наука. То е наука, но най-нисшата. Щом дойдеш до пеенето, ти си вече една стъпка по-горе, от обикновените работи. Ти казваш: "Пари, пари!" Парите не могат да те повдигнат. Парите са едно условие, парите зависят от твоя ум. И ако ти си умен човек, то парите сами ще дойдат до тебе. Ти си одарен, ти си гениален музикант, а ще отидеш да ставаш търговец, за да печелиш пари! Че ти, ако дадеш един концерт, ще спечелиш повече. Ти си една певица като Аделина Пати – може, за една вечер, да ти дадат 50 000 лв. Ще кажеш, че е много. Не е много. На някой си боксьор в Америка, дали 1000 долара – 2000 долара. Пехливани са боксьорите и вземат 1000-2000 долара. А ти трябва да работиш, цял един живот, за тях! Сега да оставим това. Ако на един боксьор му плащат толкова, и ти ще се боксираш. Дяволът ще дойде, ако можеш да го гътнеш – 2000 долара! Ако той те гътне, няма да ги имаш. Като дойде дяволът, ти обърнеш гръб и бягаш – кой ще даде нещо на страхливите хора? Теб те е страх от страданията, страх те е да учиш, казваш, че това не можеш, онова не можеш, а при това – имаш амбицията да отидеш на небето; да живееш между ангелите. Първокласен страхливец, а с голяма амбиция – да живееш между ангелите. Най-първо, ангелите не знаят какво нещо е страх! Смели са те. Вие искате да бъдете между ангелите, но за това, най-първо, трябва да бъдете крайно смели. Страхливостта произтича от факта, че не вярвате в онова, което Бог ви е дал. Страхът е даден като обратен процес – да се научим да разсъждаваме. Страхът е чувство, а не способност. Вие ще употребите вместо страха, разсъдъка. Ще разсъждаваш! На предната част на челото е мястото на способността да разсъждаваш. Вярата е друго чувство. Надеждата е друго чувство. И любовта е друго чувство. За да можеш да избегнеш страха, трябва да почнеш да мислиш, да разбереш неговия произход. В страха няма никаква справедливост. За да обуздаеш страха, ще туриш в него справедливостта. Някой път искаш да бягаш; ще си кажеш: "Имам ли право да бягам, или не?" Например: искаш да отвориш дупка в затвора; ще мислиш и ще си кажеш: "Дойде ли време да бягам? Лежах 10 години, изтече срокът" – значи, имаш право вече да протестираш. Казвам: У всеки човек има известни способности, които трябва да се предизвикат, за да преодолее своя страх.
Някои казват: "Ние остаряхме." Вие сте остаряли, по закона на внушението. Понеже светът казва, че сте остаряли, вие остарявате! По какво се отличава старостта? Нямате желание да учите, а вече си мечтаете и седите в ония илюзии, в които седи и младата мома. Защо иска да се жени младата мома? Понеже вкъщи е много мързелива и иска да намери някой, който да я научи да работи. И онзи, който се жени, заблуждават го, че ще бъде щастлив, че туй ще бъде, че онуй ще бъде! Това никога няма да бъде! Женитбата – това е най-голямата работа! Женитбата е такова място, където ще работиш 100 пъти повече, на ден. Там има такава работа! Ти казваш: "Да се ожени човек, че да бъде щастлив!" Работа се иска там! Деца ще отглеждаш, учен трябва да бъдеш – педагог! Тъй не става! Тя иска да бъде щастлива с мъжа си. В женитбата работа се иска, а щастието – като се разведат, ще дойде! Развеждане има! Понеже Бог е предвидил нещата, за да бъде мъжът щастлив, развеждат го – викат го в другия свят! Това как ще разберете? Да ви дам един пример. Една жена имала мъж, когото обичала, трептяло й сърцето за него. Но той умира. Тя тъжи и иска да знае, какво е неговото положение. И обяснява: Една вечер идва той, тя го пита: "Как си?" Интересува се, иска да знае неговото положение. Той казва: "Много съм добре." Тя поглежда – идва една много красива жена, която казва: "Той не е твой мъж, мой е." Взема го и си го завежда. Как ще си обясните това? Жената разказва своята опитност. Как ще си го обясните? Нейният възлюбен, както тя го вижда – това е животът, както са живели на Земята, в тая форма, а другата жена, която идва – това е новият живот, който той живее. Тя го вижда фигуративно като една красива жена, която го вика в един нов живот – хваща го, прегръща го. Вие казвате: "Там женят ли се?" Не, искат да ви покажат, че в онзи свят живеят по-хубаво, там жените не са като тукашните жени и мъжете не са като тукашните мъже.
Женитбата, както вие я разбирате, то е един човешки порядък. Той е добър. Но той не е порядъкът, който носи щастие в себе си. В женитбата има вече много изключения, толкова изключения, че побелява главата на човека. Ще се народят деца, синове и дъщери, и там има изключения – те няма да ви обичат. При тия условия, не могат да ви обичат. Тогава, какво ще правите, кажете ми? Сега да оставим това. Тия работи вие сте ги минали. Вие влизате сега, да изучавате Божиите закони, но се спъвате и питате: "Дали трябва да се оженя, или не?" То е ваша работа! "Дали трябва да ям?" – пита някой. Чудни са хората! Щом си гладен, яж. "Ами какво да ям?" Избирайте храната си и не преяждайте! Свободно яжте. Това е.
Има неща в живота, за които се изискват правилни разсъждения. Ако мислите по определен начин, ще бъдете свободни. Ако мислите по друг начин, вие ще си създадете ред препятствия и ще страдате. Бог, който е създал всички същества на Земята свободни, поставил е всички души – да живеят и да мислят свободно. А вие ще се съберете и ще започнете да се ограничавате. Някой казва: "Ти не знаеш да вярваш." Ти в какво вярваш? В Иисуса Христа вярваш ли? Виждал ли си Го? "Не!" Как вярваш в това, което не си видял? Евангелието чел ли си? "Чел съм го." Разбираш ли го? Не само онова, което е написано, но онова, което Христос е казал, чел ли си го? "Не." Че каква е тази вяра?
Вярата има една друга страна: онова, в което човек вярва, може да го види. Казано е: "Блажени са, които не видят и повярват." Но това, преведено, значи: Трябва да повярваш, за да видиш. Защото понякога от виждането произлиза вярата, а понякога от вярата произлиза виждането. Ония, които не разбират, казват: "Трябва да вярваме. Казано е, че блажен е, който не е видял и вярва". Казвам: Така е. Но за ония, които виждат Христа, за тях псалмопевецът казва: "Когато те видят очите ми, моята душа ще се задоволи." Законът е: При известни условия, вярата в теб ще се поддържа от онзи процес, на виждането, а при други условия това, което виждаш, ще се поддържа от вярата. Защото и в това, което си видял, можеш да се усъмниш дали е вярно, или не.
Чрез вярата се постигат нещата. Това, в което вярваш, можеш да го постигнеш. Но не вдигай шум! Не слагай граница на нещата! Онова, което желаеш, не му слагай граници – днес или утре. Постижението, към което се стремиш, ще зависи от интензивността на твоето желание. Но това, което искаш, трябва да е необходимо, да е потребно за твоя живот, за славата на Бога, за доброто на твоите ближни! И тогава – всякога ще имаш! Ако четете в Писанието за живота на праведните хора, ще видите, че там е пълно с такива примери. Вие ще кажете: "А ние сега, в новото учение?"
Какво е новото учение? Новото учение е учение на Любовта, която е основа на всичко. Новото учение е: Като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество, ти трябва да видиш проявлението на Бога – нищо повече! В една ябълка, в една мушичка – в каквото и да е!
Мога да приведа ред противоположности, за които вие не сте мислили. Красивата мома като се намери при една грозна мома, много се радва, но грозната мома, ако се намери при красивата, страда. Сиромахът, като се намери при богатия, страда, а богатият, като се намери при сиромаха, се радва. Ученият, като се намери при невежия, приятно му е, но невежият, като се намери при учения, страда. Как ще ги примирите тия противоположности? Ученият ще повика невежия и ще му каже: "Ако учиш, може да бъдеш учен, ще станеш учен. Провидение има, но трябва да учиш. Да не мислиш, че тъй лесно ще дойде знанието! Аз съм работил, работил! И ти трябва да работиш!" Някои от вас мислите, че можете да придобиете нещо в живота. Можете, но не да работите, както вашият дядо е работил! Не става така!
(Учителя поглежда часовника). Хайде, докато изгрее Слънцето, ще свиря.
Някои изключения има в света. Всички не могат да бъдат цигулари. Всички не могат да бъдат пианисти. Всички не могат да бъдат китаристи. Всички не могат да бъдат гайдарджии. Всички не могат да бъдат тъпанджии. Но всички можете да пеете. Всички хора, които могат да говорят, най-първо, трябва да пеят. Ако не пеете, грешите против себе си. Здравословното състояние на човека се определя от пеенето. Като станеш сутрин, ще пееш! Тогава ще бъдеш здрав. А ако станеш и не пееш, ще имаш едно болезнено състояние. Всякога липсата на разположение да пееш показва едно болезнено, едно нездраво психическо състояние. За да се избавиш от това, трябва да се научиш да пееш. За себе си трябва да пеете, за да бъдете здрави. А здравето е необходимо, за да учите. Без здраве не можете да учите, не можете да разберете дълбоките работи.
Сега ще ви дам една тема за песен:
"Аз смея да кажа, че Слънцето е светло. Това не може да се откаже. При него всичко се топи, при него всичко расте, при него всичко цъфти, при него всичко зрее. При него всичко става и на работа отива."
Как ще направите тая песен? Поетът може да каже: "При него всичко става, завивките си свива и на работа отива."
Вземете основния тон. (Учителя свири и пее няколко пъти горната песен; всички пеят с него.)
Това е импровизация. Сега на вас трябва малко по-просто. (След това Учителя свири и всички пеят пак няколко пъти тая песен.)
"Божият Дух носи всичките блага на живота". (три пъти)
6 ч. 20 м.
2-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 2 октомври 1935 г., сряда, София, Изгрев
Следват гимнастически упражнения.