Този е живият хляб (1934–1935)
На утрешния ден
Отче наш.
„Напред да ходим смело“.
Ще прочета само няколко стиха от 12 глава от Евангелието на Иоана, от 12 стих нататък: „На утрешния ден“ /12 стих/.
„Ще се развеселя“.
Ще взема само едно изречение от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“. В обикновения език утрешният ден е неизвестно. Днешният ден е известното, а утрешният ден е неизвестното, това са възможности за бъдещето. Евангелистът разправя за утрешния ден, за едно събитие, което е минало. Той разправя какво се е случило (на) утрешния ден. Този ден, който не е бил, може да се изрази чрез друго едно станало събитие. Тъй щото има известни неща, които са станали, и ние можем да ги знаем. Има неща, които не са станали, и ние не можем да ги знаем. Значи, според мене има две неща, две положения. Същото е и според учените хора. Аз наричам учени хора тия, които разбират законите на живота, законите на природата. Животът не седи в многото, което ние желаем. Животът е в малкото, в микроскопическото. Може да си богат човек и да не можеш да използуваш богатството си. Ти можеш да имаш цел хамбар с жито и пак да умреш гладен. А можеш да имаш само един хляб в торбата си, и пак да живееш. От човека зависи може ли да обработва малкото. Малкото, но обработено струва повече, отколкото голямото, което никога не е обработено. От памти века досега, почти всички хора имат един стремеж. Всички се стремят към великото в света и пренебрегват малкото. Ние можем да кажем, че всички страдания и нещастия в света произтичат от онзи ламтеж за великото, за незнайното, изобщо за такива неща, които и след като ги имаме, пак не можем да ги задържим. Ти можеш да станеш цар, да завладееш цялата земя, но утре остаряваш, дойдат други, детронират те, заместват те и ти най-после умираш. Ти може да си учен човек, да си написал 50 тома учени работи, но дойде друг, засенчва те и те замества. Ти може да си пръв певец в света, но утре дойде друг някой, по-добър певец от тебе и те засенчва. Ти казваш, че животът е лъжлив, че светът е лъжлив. – Не, нито светът е лъжлив, нито животът е лъжлив, лъжливи са твоите разбирания за живота. Ние мислим, че щастието на целия свет зависи от нашето щастие. И право е казал Настрадин Ходжа. Той е казал: Когато жена ми умре, половината свет умира. Когато аз умра, целият свет умира. Според него, жена му е половината свет, а той представя целия свет. Ние мислим, че щом сме щастливи, и целият свет ще бъде щастлив. Когато ние сме нещастни, целият свет е нещастен. Често аз се учудвам на хората. Дойде някой и казва: Мене никой не ме обича. Какво разбира този човек под думата, че не го обичат? Друг пък казва: Ти ме обичаш. Нито единият знае какво означава, че не го обичат, нито другият знае какво означават думите, че го обичат. Под думата обич, аз разбирам, нещо понятно, което и децата разбират. Който ме обича, той е готов заради мене да направи всичко, каквото аз обичам. Това значи обич. Който не ме обича, той не е готов да направи нищо от това, което аз искам. Това е в най-прост смисъл обяснение на думата обич. Някой път ние даваме философски смисъл на това понятие и казваме: Субективен, обективен, абстрактен и т. н. Дойде някой при вас и ви пита: Ти разбираш ли какво нещо е квадратен корен? Много добре разбирам какво нещо са квадратните корени. Корените изобщо се развиват в много гъста среда. Там, дето материята е много рядка, никакви корени не могат да се развиват. Изобщо, корените се развиват винаги в много гъста среда. Какво ще кажете от двете философски гледища. От гледищата на онези, които вярват в реалността на света и от гледището на онези, които казват, че светът е една фикция. Значи, от гледището на онези, които вярват, че животът е непреривен, и от гледището на ония, които вярват, че животът е преривен. Двете вярвания имат еднакво значение. И онези, които казват, че животът е непреривен, нищо не разбират. И онези, които казват, че животът е преривен, нищо не разбират. И едните, и другите минават за учени хора, но са много обикновени хора. Те лесно разрешават въпроса, като казват, че животът е непреривен, но какво нещо е непреривният живот, те нищо не..........., нямат никаква опитност. Казва някой: Утре ще умреш. – Ти умирал ли си да знаеш какво нещо е смъртта? Лесно е да се каже, като умра, но когато наистина умра, само тогава може да се говори има ли смърт или няма. Сега още не можете да говорите за смъртта. Да се говори за смъртта без да си умрял, това само е едно предположение. – Ама еди-кой си човек умрял. Отде знаеш, че е умрял. Той може да се е престорил на умрял.
Ще приведа един пример за един богат човек, който се е престорил на умрял. При този богат човек живеел един млад, с идеята да се подобри животът му, да се задоми. Богатият бил много сприхав, много скържав, той искал още повече да забогатее. Бедният момък му работил, но богатият нищо не плащал. Цели 15 години той работил на богаташа, докато последният един ден го изпъдил от дома си. Богатият казал на бедния: Няма какво да се оплакваш. Благодари поне, че толкова години те храних, не те оставих да умреш гладен. – Добре, аз ще ти дам да разбереш, казал сиромахът. Аз ще ти отмъстя един ден, че ще помниш. Бедният чул един ден, че богатият умрял. Тогава той си казал: Чакай, аз ще (ти) дам сега да разбереш с кого си имал работа. Според тогавашните обичаи, умрелите ги носили на гробищата и на другия ден ги заравяли. Тогава сиромахът си казал: Сега както няма никой на гробищата, аз ще отида и ще отмъстя на този мой господар, да ме помни и на онзи свет. Той взел едно голямо дърво и започнал да налага умрелия. Бил го, бил го и видел по едно време, че умрелият се съживил. Като оживял, богатият благодарил на своя слуга, като му казал: Много ти благодаря, че от твоя бой оживях. Ако бях ти изплатил каквото ти се падаше, ти нямаше да ме биеш и щяха да ме заровят. Сега, ела с мене у дома. Завежда го у дома си и му плаща двойно и тройно от това, което му дължал. Та сега и вие, ако имате да биете някого, чакайте го да умре, и тогава го бийте, да го съживите и да ви се отплати двойно и тройно.
Сега, дали тези работи са станали или не, това не се знае. Това са само дадени примери. Казват се някога неща, които са близо до ума, логически изводи са, възможни неща са те. Обаче има неща, които не са възможни за дадени случаи. Запример невъзможно е сега да отидеш с тялото си на слънцето. Защо? Защото според изчисленията на последните учени, на слънцето има повече от сто милиона топлина, сто милиона градуси. Как може човек да отиде на слънцето при сто милиона градуса топлина? Казвате: Как може да се измери тази топлина? Тя не може да се измери с тези уреди, с които съвременната наука разполага. Тази топлина е от съвсем друго естество. Тази топлина не е страшна преди всичко. Тази топлина става страшна и опасна само тогава, когато ѝ се постави някаква реакция, някакво препятствие. Един извор е опасен само тогава, когато му се постави един бент, с който да се спре неговото течение. Ако не поставите на извора никакво препятствие, никакъв бент, никаква опасност няма да има. Вземете за пример един прост кръг. В този кръг електричеството може да се движи без никаква опасност, но достатъчно е само на едно место да се пречупи този кръг, за да се постави там един бент и това место да стане вече опасно. И който влезе в това место, той може да плати с живота си. Като не разбирате живота, вий го взимате като един кръг, като един венец, даден ви от Бога. Един ден искате да видите какъв е този кръг и го разчупвате, но като го разчупите с това си създавате всичко нещастие. Вие искате да знаете защо Господ ви е създал. Не питайте нищо по този въпрос. Всички бутате по този въпрос. Не го бутайте. Защо баща ви е създал, не питайте. Защо ви обича и по този въпрос не питайте. Какво разбирате от това, че ви обича баща ви? Някой може да ви обича по единствената причина, че може да вземе нещо от тебе. Ти обичаш някого. Защо го обичаш? По две причини може да обичаш човека: или защото искаш да вземеш нещо от него, или защото искаш да му дадеш нещо. Понякога аз считам Любовта като един голям товар, който човек носи. Та често този товар му е много тежък, и не може да го носи. Затова той търси случай да се разтовари. Като намери някой, той го обиква, разтоваря се и му дава половината товар. Тогава той казва: Слава Богу, че намерих един човек да се разтоваря. Така той благодари, че залюбил някого. Така гледам аз на въпроса от чисто детинско гледище. Щом ме залюби някой, казва(м): Да, този човек иска да ми тури половината си товар на гърба ми, но ще види дали мога да го нося. Ако мога да го нося, той ще се разтовари. Ако не мога да го нося, по-добре да не се разтоварва, защото ще го оставя с половината му товар на сред пътя. И често слушам някой да казва за някого: Не му искам Любовта. – Да, той не му иска Любовта, защото е тежка, не може да я носи. Такава Любов е тежка.
Сега аз искам да четете между редовете. Това, което сега го казвам, още не е същественото. Вие хората често се помирявате. Не се лъжете в яденето. Дадат ви едно ядене и вие казвате, че е хубаво. Вие мислите, че яденето е хубаво. Не, докато не го изядете и докато не мине известно време след изяждането, не се лъжете. Вие казвате често, че сте разбрали нещата. Аз пък се пазя да кажа, че съм разбрал нещата. Когато ме питат дали съм разбрал нещата, аз казвам, че не съм ги разбрал. Защо? Защото тия неща не искам да ги разбера. Минава един човек, а ти искаш да знаеш колко е богат. Този човек ще се уплаши. Защо? Защото той минава за беден, не иска да знае колко (пари) има вложени в банката. Този човек ще плати с живота си. Той трябва да те излъже, затова не го излагай, не искай да знаеш колко е неговото богатство. Представете си, че този човек има сто милиона лева. Защо трябва да се интересувате. Или защо най-после трябва да се интересувате да знаете дали някой човек ви обича? Това е практическата страна на въпроса.
Сега аз говоря за въпроси, които не са толкова съществени. Има една Любов, непреривна. Тя си върви в живота. Ние за нея не питаме. Щом някой те обича, не питай дали те обича. И щом обичаш някого, не му казвай защо го обичаш. Ако се опиташ да обясняваш Любовта, ти ще направиш един процеп, ще разкъсаш тази верига, в която Любовта се движи. От създаването на света до сега аз съм разглеждал този въпрос. Всеки, който се е опитвал да знае кой как го обича, той всякога е изгубвал Любовта. На този човек Любовта му е излизала солена. Ще ви приведа тогава пример за онзи богат американец, който имал много красива жена. И двамата се обичали и си живели добре. По едно време жената се разболяла сериозно и лекарите се произнесли, че не може да се излекува. Тогава мъжът, със сълзи на очи, отишъл при жена си и казал: Слушай, миличка, няма защо да крия. Лекарите се произнесоха, че болестта ти е много сериозна и не може да се лекува. Те казаха, че след 12 часа ще заминеш за онзи свет. Затова, ако искаш, приготви се за заминаване. И продължавал той да рони сълзи. Тя се натъжила много, въздъхнала, но казала: И така умирам, аз ще те моля само за едно нещо. Но искам да ми обещаеш, че ще го изпълниш. – По-напред ми кажи какво искаш, тогава ще видя мога ли да го изпълня. Иначе, ако не мога да го изпълня, ще мина за нечестен пред тебе, а аз не искам да постъпя нечестно. – Слушай тогава, искам да не се жениш за друга след моята смърт. – Виж, в това няма да издържа, не мога да ти обещая, че няма да се оженя. Може да срещна някоя красива жена и да се влюбя в нея. – Щом е така и аз тогава няма да умра. Наистина, щом умираш, това показва, че ти не обичаш този човек, на когото казваш, че го обичаш. Който обича, той никога не умира. И когото обичат, пак не умира. Защо умре Христос? Защото хората не Го обичаха. Ако хората обичаха Христа, той и до сега щеше да бъде на земята между тях. Обича ли те някой, ще живееш. Не те ли обича, няма да живееш. Сега на какво отдават учените дългия живот? – На някакво присаждане с никаква особена жлеза. Според мене, има живи жлези, които могат да продължат живота на хората. Всеки човек, от своя страна е жива жлеза. Щом те обичат, ще живееш; щом не те обичат, няма да живееш. Когато се казва в Писанието, да възлюбиш ближния си, това е един закон за продължаване на живота. И когато те любят и като любиш, животът ти ще се продължи. Защо трябва да обичате? – За да бъде животът непреривен. Защо трябва да обичаме Бога? – За да бъде животът ни непреривен. Защо трябва да обичаме ближния си? – За да бъде животът ни непреривен. Това са двата важни закона в света. Това е философия, която има смисъл. Казва някой: Не може ли без Любов? – Може и без Любов, но това е в ограничената любов. Ако искаш да имаш идеята да обичаш Бога и да обичаш ближния си, това е вече друг въпрос. Работата седи в това, че ние трябва да бъдем готови да обичаме. Като ви говоря по този начин, аз искам да ме разберете добре.
Един турчин отишъл на гости в дома на един български чорбаджия и казал на всички около себе си, че разбирал добре български. Те се изпоплашили. С това той искал да ги застави от страх да не говорят нещо по негов адрес, защото ще ги разбере. По едно време, както си пушел с лулата, чалмата му се запалила. Един от българите му казал: Ефенди, чалмата ти гори. – Възможно е – и продължил спокойно да пуши. Пак му казали: Ефенди, чалмата ти гори. – Възможно е, но не (се) стреснал. Тогава те разбрали, че той не разбира български език и му казали на турски, че чалмата му гори. Тогава той се стреснал и казал: Така ми кажете, да ви разбера. Често и нашите чалми се запалват от някъде, но колкото и да ни говорят, че чалмата ни се запалила, ние не разбираме. Като ни се каже на наш език, тогава разбираме какво искат да ни кажат.
Днес всички се запитват на какво се дължат страданията в света. Страданията имат два произхода: или от чрезмерна Любов, или от безлюбие. Човек може да страда по единствената причина, че не го обичат, може да страда и от това, че много го обичат. Майката толкова обича детето си, че не го пуща никъде. Дето мръдне, тя все го следи. А някога никой не те обича, никой не се грижи за тебе – тогава пак страдаш. Така седи въпросът за страданията в моя ум. Две причини има за страданията: или че много те обичат, или никак не те обичат. Следователно, има две положения в света, от които трябва да изхождаме. Във всеки даден случай аз мога да обичам, а мога и да възприемам Любовта. В това отношение на първия закон, по отношение на Божествения закон, първо аз мога да възприемам Божията Любов. И след като съм приел тази Любов, аз мога да бъда проводник на тази Любов, да я предавам на другите. Следователно, и в двата случая, като възприемам и като предавам, аз участвувам в онзи живот, който е в Бога. По-нататък не се интересувам дали хората ме обичат или не. Когато се намирате в трудно положение, вие можете да регулирате вашето състояние с помощта на първия закон. За всеки даден случай всеки човек е една форма за вас. Срещате един човек, когото обичате. Той за вас е един малък проблясък от Божията Любов. Той не представя всичката Любов на Бога, но една малка част от нея. За нас е непонятно как грешните хора могат да бъдат обичани от Бога. От човешкото разбиране на живота Бог не би трябвало да обича грешниците, а именно той се грижи за тях и ги обича. Той иска да ги обърне към себе си. Коя е причината за това? – Този въпрос е ясен, няма какво да се спирам върху него. Има неща, които могат да се опишат, но няма да ви ползуват. И този въпрос може да се опише, но какво ще ви ползува? Да ви описвам една бременна жена как ражда, това е възможно, но това описание няма да ви ползува. В това няма никаква философия. Има неща, които, като се описват, губят значението си. Ожени се и жена ти като ражда, ще видиш какво нещо е раждането. Можете да вземете един научен трактат по въпроса, но това е субективно описание. Ако искаш да знаеш какво нещо е раждането, стани жена, ожени се и като заченеш и родиш, ще разбереш какво е раждането. В един от своите разкази Толстой описва как родил на сън. Той сънувал, че е бременен и ще ражда. Толкова се измъчил, че цел се изпотил. Като се стреснал, тогава разбрал, че това е сън. Като се събудил, той си казал: Ако наистина раждането е толкова страшно, тогава страшно нещо е да бъде човек жена и да ражда. Защо сънувал това нещо? Защото сам Толстой бил бременен със своето учение, със своята идея, и видел, че не може да го издържи както трябва. Той носил в себе си едно учение, което трябвало да се роди. Само след като се роди, то представяло един завършен процес. Ако дадена идея не се роди, тя ще създаде едно противоречие в утробата на майката, вследствие на което тази идея може да се пометне или да умре.
„На утрешния ден“. Това е новото, това е неразбраното, от което ние се интересуваме. Всички се интересуват дали ще обичат или ще ги обичат. Единственото важно нещо, което от сутрин до вечер ви интересува, е това дали ще обичате или ще ви обичат; дали ще намерите някого, който ще ви обича, или вие ще обичате някого. Красотата на живота седи в това, вие да обичате. Когато намерите някой, който ви обича, умът ви започва да работи. Когато и вие обичате някого, умът ви пак работи, но има разлика в тези два случая. Всички учени хора, които изучават науката, всички религиозни хора, които се занимават с религията, и всички политици, които се занимават с политиката, в основата на всичко това седят две положения: човек работи, за да го обичат – едното положение; човек работи, за да обича – другото положение. Първият закон е източник на живота. Там е силата на човека. Ако човек изхожда от това положение, той ще има една положителна наука. Когато видя някой нервен човек или човек с някакви припадъци, или с някаква мъчнотия, казвам му, че той трябва да има в себе си някаква наука, с която да може да смени това нервно състояние. Това нервно състояние се дължи на събрала се в излишък някъде в мозъка енергия, която трябва да се смени по някакъв начин, да се впрегне на работа. Ако не знаеш как да я смениш, може да станат известни избухвания в тебе – много нежелателни работи могат да се случат. Трябва да се спрете върху научната страна на тия ваши състояния.
Казвам: Съвременните хора са слезли в един път на лесно постижимите неща. Лесно нещо е човек да бъде щастлив. Но как? Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не те обичат. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш. Може да кажете, че не искате да знаете за хората. И това е вярно, но все-таки трябва да имате поне един, когото обичате, Едного непременно трябва да обичате. Ако не обичате нито Бога, нито ближния си, кого ще обичате тогава? Какъв смисъл ще има тогава твоят живот? Тук се изнася една тънка психология, върху която съвременните хора не се спират. Ние се спираме най-първо, когато идеализираме нещата, да станем, например богати, но като не постигнем това, разочароваме се. Някой иска да стане богат и мисли, че като стане богат, ще стане щастлив. Така е, но само за разумния. Ако е умен, човек може да стане щастлив, но ако не е умен, той не може да стане щастлив. – Да съм силен. – Така е, но за да си силен, ти първо трябва да бъдеш умен. Ако си умен и силен, ще знаеш как да използуваш силата си. – Да съм учен. – Да си учен, но да си разумен, защото ще знаеш как да използуваш своята ученост. Ако не си умен, с тази ученост ти ще си създадеш най-големите нещастия. Днес в София ще излязат два пехливана да мерят силите си. Кой от тях ще бъде щастлив, не се знае. Кой от двамата ще победи, не се знае, но и двамата ще премерят силите си /Дан Колов и един негър/. Питам: Кое е подбудило тия двама души, особено единия, дошъл чак от Америка, да се бият? Искат да премерят силите си. Цяла София сега се интересува кой от двамата ще победи. Някои религиозни ще кажат, че не е добро да се показва този пехливанджилък, че е грубо развлечение тази борба и т. н. – Така е, но понякога хората се нуждаят от груби забавления. Сега нас ни интересува примера. И в двамата има една любов. Българинът Дан Колов иска да повдигне България пред външния свет, да покаже на другите държави какъв е българинът. Хубаво е, но ако победи, както и да е, аз похвалявам тия хора, че не ги е срам да се бият. Ще се търкалят по земята, ще скачат, ще се хвърлят един върху друг, докато единият от тях победи. Вие наричате това нещо диващина, но тия хора не се срамуват да се проявят в силите си. Тези хора ще излязат пред публиката, ще се намажат с масло, ще се бият, не ги е срам. А вие, както и други хора, които имат убеждения, срамуват се пред хората да изкажат своите убеждения. Често срещам идейни хора, които се срамуват за своите идеи, не смеят да се изявят пред хората. Казвам на тия хора: Вас не ви бива за пехливанджилък. На страхливите казвам да отидат при Дан Колов да вземат от него уроци по смелост и безстрашие.
„На утрешния ден“. В света съществува една реалност, с която ние, живите хора, трябва да се свържем. Тази връзка трябва постоянно да я възстановяваме. Животът на земята не е нищо друго, освен едно вечно възобновяване, вечна обнова. Момент след момент трябва възобновяване на тази връзка. Ако не я възобновявате, вие ще пострадате. Вие мислите, че като я възобновите един път, въпросът вече е свършен. Не е така. С живата природа всеки ден ще се свързвате. Като се свързвате с нея, вие ще се възобновявате. И това трябва да става постоянно. В природата няма застой. Тя всеки ден обновява нещата и всеки ден внася нещо ново, нещо живо. Тя никога не остава човека със старото. Тя през целия ден все внася нещо ново в човека. Който разбира това и може да го използува, добре; който не може да я разбере и не го използува, пак добре. В това именно седи красотата на живота – в това вътрешно разбиране. Ако ти търсиш едно общество, което да те разбира, Бог ще те постави в такова общество. Ти искаш да намериш човек, който да те обича. Това е естествено, защото този, който те обича, продължава живота ти със своята Любов. Изобщо, Любовта продължава живота. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот на хората и то преизобилно“. Защото Христос обича хората, затова им даде живот. Той казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи. Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно“. Сега ще приложите този закон в своя психически закон, да знаете кое е възможно. Всека мисъл, която внася живота, е Христовият принцип – дойдох да им дам живот. Всека мисъл, която отнема живота от вас, тя не е Божествена, тя е второто положение, тя е крадецът, който иде да открадне и да погуби. Всяко желание, което внася живот, това е първият принцип. Всяко желание, което отнима живота, е вторият принцип. Когато някой не ви обича, не питайте защо не ви обича. Въпросът е разрешен. Нямате нужда този човек да ви обича. Каква нужда имате дяволът да ви обича? Каква нужда има овцата от вашата обич? Ако я обичате, вие ще я изядете. Има хора, от любовта на които ние не трябва да се нуждаем. Когато някой от тия хора не ви обича, това е по-голямо щастие за вас, отколкото ако ви обича. Така трябва да мислите. Някой път се разочаровате в себе си, че не сте постигнали това, което сте мислили. Вие сами се заблуждавате. Благодарете, че не сте постигнали това, което сте желали. Вие не сте първият фактор в света. Първият фактор в света е Бог, Който е създал всичко и е начертал плана. Той е начертал известен план, който постепенно се реализира. На второ место, като втори фактор в живота, е твоята душа. Ако работиш според закона на Бога, ти ще бъдеш щастлив. Ти можеш да бъдеш щастлив още днес, а можеш да бъдеш щастлив след година или след десет години, или след сто години, след хиляда, след 10 000 години и т.н. Има неща, които още днес могат да се постигнат. Запример, ти още днес можеш да се научиш да пееш. Аз определям срок от десет години за един лекар, т. е. за онзи, който иска да стане лекар. За един художник също определям десет години, за един музикант също десет години. Повече от десет години не са потребни. От една до десет години работа е достатъчно за постигане на нещо. Десет години работа са достатъчни за успеха на човешкия живот. Който не разбира числата от едно до десет, той няма да има успех. Щом хванеш едно от тия числа, запример, ако хванеш единицата, т. е. ако срещнеш първия човек и го обикнеш, той ще внесе в тебе сила и знание. Вторият човек ще внесе в тебе мекота и пластичност. Много неща има още. Но важното е, че първата Любов е една, втората е друга. Хората казват, че втората Любов не струвала. Те имат грешка. Първата Любов ще внесе нещо ново и хубаво. Втората Любов пак ще внесе нещо ново и хубаво, но съвсем различно от това, което първата ще внесе. Третата Любов ще внесе в човека мъдрост, да стане мъдрец, да не се смущава от нещата. Тройката е крайният предел. Аз ви разкривам нещата от едно до три. От четири на горе вие сами ще си разгадаете. Питагор, който беше най-ученият грък, който живя 20 години в Египет, за да научи тайните на окултните науки, и десет години в Палестина, едва дойде до числото четири. Цялата му философска система се основава върху числото четири. Като съберем едното, двете, трите и четирите, получаваме един сбор, равен на десет. Но Питагор не знаеше смисъла на числата 5, 6 и т. н. Той разбираше смисъла на числата само до четирите. Като не разбираше смисъла на останалите числа, той се оплете в една своя ученичка. След това учениците му се разпръснаха. Една от неговите ученички, които той учеше да проповядват, го оплете. Тя му стана учителка. В кое число влиза жената? Знаете ли това? Казано е, че в шестия ден Бог направи човека. В кой ден тогава направи жената? Кажете ми в кой ден Бог направи жената? При това, преди обед ли я направи или след обед? Адам беше последното творение на Господа, но после извади ребро от него и направи жената. Значи, мъжът остана като предпоследно творение на Господа, а жената последно. Затова и до днес жената разрешава всичко. Другояче казано, чувствата са последно нещо, което ний можем да опитаме. Ако ти мислиш, че зад Любовта можеш да намериш друго нещо, ти нищо не разбираш. Любовта е последната граница. Какво има зад Любовта? Има нещо страшно. Който е пипнал оттатък Любовта, косата му е побелела. Той се разкае и се връща назад.
„На утрешния ден“. В утрешния ден се крият всички възможности. Както ви виждам, всички вие искате да бъдете щастливи. Някои от вас искате да бъдете музиканти, художници, богати търговци, други искате да бъдете красиви – какви ли не искате да бъдете. Затова всички се молите на Господа да постигнете тия свои желания. Молите се, но най-после нищо не постигате. С това аз не искам да ви осъждам. Много право постъпвате, но не сте умни. Ще ви кажа какво разбирам под думите, че не сте умни. Представете си, че имате един добър професор по музика и всеки ден ходите да му се молите да ви научи да свирите, а нищо не учите. Само му се молите да ви научи да свирите, а нищо не учите. Щом ви предаде един урок, вие трябва да свирите, да се упражнявате. Казвам: Аз съм се молил цели 20 години на Господа, но нищо не съм получил. Защо? – Молил си се, а не си работил нищо. Ти само ядеш и пиеш, не работиш, а после се молиш. Не, работа се изисква в света. Най-първо вие имате едно чувство на неразположение. Какво е вашето неразположение? Какво представя вашето неразположение? То представя една корда разгласена. Вие се карате целия ден. Защо? Защото кордата ви е малко спаднала от времето. Ще я вземете, ще я опнете малко, ще я нагласите и ще почнете да свирите. Казвате: Аз съм неразположен, не мога да работя. – Именно, когато човек е неразположен, той трябва най-много да работи. Разправят за германския император, че в продължение на 5 години е нарязал три хиляди дървета с бичкията си. Ако той беше нарязал дървата преди войната, чудо щеше да бъде. Такъв пример имаме и за Гладстона. Разправят за него, че когато е трябвало да се реши някакъв труден въпрос в парламента, той предварително отивал да нареже няколко дървета и след (това) отивал в парламента с решен въпрос. Та на всички вас ви трябва бичкия. Вас ви е страх да режете. Ще режете, нищо повече. Като дойдат мъчнотиите, няма какво да правите, освен ще се върнете дома си и ще режете. Защото, ако вие не режете, вас ще режат. Ако едно лошо желание, което се е вмъкнало в тебе, ти го жалиш и не го туриш на местото му, то ще те победи. Желанието нека странствува, ти трябва да се освободиш от него, а ти го жалиш, гледаш го като писано яйце. Ти мислиш да не му създадеш някаква неприятност. Ако го жалиш, то ще ти създаде цяло нещастие.
Сега ще ви преведа един пример, с който ще направя мисълта си по-ясна. Колкото и да я направя ясна, тя пак няма да се разбере, но поне ще събуди други мисли, с които ще работя. В древността още един светия се уединил в пустинята да работи върху себе си за своето усъвършенствуване. Там прекарал цели 20 години, като се пазил от изкушенията на дявола. Имал си една стомна, от която често пиел вода. Дяволът мислил дълго време как да намери начин да го изкуси. Най-после решил да влезе в стомната му и като пие вода, да влезе в него и там вътре да научи тайните на този светия. Като взел стомната да пие, светията разбрал, че там се скрил дяволът, затова я прекръстил и добре запушил. Така седяла стомната цели 10 години без да я отваря. Един ден светията си казал: Чакай да отворя тази стомна и да я измия. Като отворил стомната, колкото вода имало вътре, той я излял. На дъното в коритото на чешмата видел едно малко детенце, красиво като ангелче. Светията си казал: Чакай да взема това дете и да го отгледам. Отгледал го, то пораснало, станало много умно. Като се разговаряли един ден, това ангелче казало на светията: Ти ще станеш виден човек, ще можеш да оправиш света. Аз ще те направя цар. С тези думи умът на светията се забъркал. По същия начин и вие имате в себе си едно дяволче дете, което отглеждате. Дяволско дете аз наричам това, което е родено от духа – дяволито дете. Под дявол аз разбирам дух. Всяко желание, което не може да ти допринесе нещо добро, то не е за тебе. Много желания има, които не са за тебе. От тук аз вадя следния закон: Всякога, когато две добродетели следват една подир друга, те произвеждат едно нещастие. Никога не допущай две добродетели да следват в тебе една подир друга. Това ви се вижда малко противоречиво, но аз обяснявам закона по следния начин. Угостил те е един твой приятел с много хубаво ядене. Тъкмо си се нахранил, дохожда друг твой приятел и те кани на втори, също така хубав обед. В този случай, откажи се от втория обед, отложи го за друг ден. Не се пресищай с ненужни желания. Като наблюдавам децата и в тях виждам много желания, има и в тях нещо преситено. В такива хора се е втълпила мисълта, че не са получили това, което са искали. Та те още не са дошли до крайните предели на живота. Ако един кон иска да има по-голяма сила, да може повече да рита, да бяга по-силно, да бъде по-културен, това негово желание щеше да му причини по-големи нещастия. Ако един вол иска да има големи рога, да може повече да боде, да бъде по-културен, това негово желание щеше да му причини по-големи нещастия. Ако един вол иска да има големи рога, да може повече да боде, да бъде по-културен, това негово желание щеше да му причини по-големи нещастия. Питам: Какво може да постигне конят (с) по-голямата си сила, или волът с по-големите си рога? С по-големи рога какво ще постигне? Когато искат да кажат на някого, че нищо особено не е постигнал, българите казват: Рога ли е постигнал този човек? Рога ли е придобил? Значи, рогата се взимат като знак на достойнство. Но за вола, който постоянно има роги, това е едно противоречие. Разправят за Мойсей, че имал рога. Това е един окултен символ. Казано е там: Няма да оставя рога ми да се унижи.
Сега вие можете да си зададете въпроса: Каква нужда имаше Христос да дохожда на земята? Христос е дошъл, спасил е света, говорил е на хората. Спасението на света е цяла наука. И сега онези, които говорят за спасението на хората, и ти, който говориш за спасението, спасени ли сте? Спасението е непреривен закон. Ти трябва постоянно да се спасяваш. И съвършенството е непреривен закон. Във всички неща трябва да има непреривност. Ние мислим, че Христос е живял преди две хиляди години и умрял. Не, Христос и днес живее и се повтаря същата история. Че ако Христос дойде в твоята душа и ти му направиш овация, и в тебе се зароди Любов – какво повече можете да искате от това? Но не се минават две–три години, ти казваш: Не струва човек да обича. Питам: С това ти не разпъваш ли Христа в себе си, както едно време в евреите го разпнаха на кръста? Ти казваш: Не е нужна Любовта. По този начин ти показваш, че не разбираш Любовта. Този смисъл Христос може да дойде в сърцето на един учен човек, на един лекар, на един поет, на един музикант, на една мома или на един момък – навсякъде може да дойде Христос. Вложете широки възгледи за нещата, поставете широк простор, освободете се от тесните възгледи. Ти може да си жена или мъж, или дете, или слуга и Христос да е в сърцето ти. Положението, което заема човек, ни най-малко не трябва да го унижава. Умният слуга, който си знае работата, струва повече от господаря си. Това е в даден случай, разбира се.
„На утрешния ден“. На утрешния ден като дошъл Христос, излязъл много народ. Онези, високопоставените, като видели това, казали: Отиде народът подир Него! Какво са разбирали тогавашните учени равини? Мислите ли, че ако тогава светът би възприел Христовото учение, тъй както Христос го проповядваше, нямаше светът да спечели? В прочетената глава не се казва къде отиде народът след Христа. Казвате, че сте християни. Не е лесно Христовото учение, не е лесно да бъдеш християнин. Христос казва: „Ако не вдигнеш кръста си и не се отречеш от баща си, от майка си, от брата и от сестра си, от приятеля си и не дойдеш да ме последваш, ти не можеш да бъдеш мой ученик“. От баща си, от майка си, от брата и от сестра си, от приятеля си и най-после от своя живот, това значи да се отречеш от старото, което е в майка ти и баща ти, в брата ти и в сестрата ти, и в твоя приятел, и да възприемеш новото, и да тръгнеш след Него. В този смисъл аз разбирам отричането – да се отречеш от старото. Има едно старо, което е Божествено – то е от друг порядък.
„На утрешния ден“. По някой път ние казваме за някого: Виж този човек как успява. – Ама аз още нищо не съм направил! Нищо не съм успял. – Този човек криво разсъждава. Нищо не е успял. Когато бях една година в Шумен да правя своите изследвания, дойде един господин при мене и ме пита: Кажи ми до къде си достигнал в своите изследвания, искам да проповядвам твоето учение. – Че аз още нищо не съм направил, трябват ми още дванадесет години усилена работа, за да извадя един малък резултат. Аз още не съм се добрал до нужните данни, а този човек иска да му кажа до де съм достигнал, да му кажа своите тайни. Казах му: Можеш ли да работиш геометрически, математически, за да разбереш тези формули? Дадох му една геометрическа формула. Той я погледна и каза: Нищо не разбирам. – Когато разбереш, тогава ще ти дам тия данни. Всека формула, всека задача в психологическия живот, е едно семе, което трябва да посадиш в земята, да го полееш, да го обработиш и като почне да никне, да расте, в този процес именно ти ще различиш Божественото.
.......... ти ще имаш едно повърхностно понятие за нещата. Не е лесно човек да изучава формите.
Често се говори за гения. Какви са отличителните черти на гения? В думата гений аз разбирам онзи, който не се стъписва и при най-големите мъчнотии. Той е в състояние да излезе от най-трудното положение, в което е поставен. Геният е цел акробат, дето и да го затвориш, той пак ще излезе навън. И светията не само, че разбира нещата, но може да излезе от всяко затруднение. Светията в това състояние моделира и от обикновените работи той минава в творчество. За да твориш, ти трябва да бъдеш светия, а за да можеш да побеждаваш мъчнотиите, ти трябва да бъдеш гений. Ако нямаш в себе си никаква гениалност, ти не можеш да побеждаваш и най-малката мъчнотия. За да можеш да създадеш нещо, ти трябва да имаш ума на един светия. В дадения случай ти може да го имаш. Следователно, в един момент поне ти можеш да бъдеш светия, и в един момент можеш да бъдеш гений. Ако знаеш как да излезеш от своите мъчнотии, в които си попаднал, ти си гений. Ако знаеш как да предадеш своето знание, което имаш, ти си светия. Ако не можеш да предадеш знанието си (на) друг, ти не си светия. Тогаз разглеждам гениалността и светийството за себе си. Гениалността в света се познава по това, че гениите могат да разрешават мъчнотиите. Има семейни, обществени, религиозни, политически, народни, индивидуални и ред още мъчнотии. За тази цел се изисква гениални хора, които да извадят човечеството от мъчнотиите, в които се намира. При това не само един гений трябва да дойде в света. Много гении трябва да дойдат.
Казвам: В това състояние, в което се намирате, какво можете да направите? Вие имате една богата опитност, но нямате възможност да проверите кога ще бъдете гениални хора. Някой път се усещате нервни, разстроени, мислите, че нищо няма да излезе от вас. – Че това е най-доброто условие за вас. За сегашните учени се казва, че нещо им липсва. Не е така. Че и геният е поставен при най-лоши условия да работи и да се справя с мъчнотиите на живота. Първото нещо, той започва да мечтае и намира правия път.
Затова и окултният ученик трябва да вижда гениалността в своите схващания. Гениалният човек не трябва да се поколебае в своите добродетели и винаги да казва: Всичко работи за добро. – Ама не виждаш ли, че не е така? – Аз зная как е, сега не мога, трябва да се работи. Като вземе един въглен, гениалният човек го превръща в диамант. Като вземе едно яблъчно семе, гениалният го туря в земята да поникне, да израсте. Гениалният човек като влезе между лошите хора, те стават добри, защото знае как да работи между тях в пътя си. Това често се случва, когато се каже някому, че това, което иска да постигне, е невъзможно. Той се обезсърчава и спира в пътя си. Този човек ти казва, че това, което търсиш, не можеш да го намериш. Той ти казва Истината. Този човек ти казва, че пътят, по който вървиш, не е добър, има друг път, който трябва да поемеш и в който ще постигнеш желанията си. Желанията не се постигат само в един път или само по един начин. Много са пътищата, много са начините, по които могат да (се) постигнат желанията, но всеки човек трябва да намери онзи единствен път, онзи единствен метод, който е специфичен за неговите желания. Някой мисли, че един е пътят за всички. Не, за всеки човек има специален път и специален метод за постигане на неговите желания и за реализиране на неговите мисли. Следователно, всеки трябва (да) намери своя специфичен последен път, по който можеш да постигнеш своята гениалност.
Някой казва: Аз ще почакам да умре дядо ми, да получа наследство от него и след това ще започна да се уча. – Не чакайте дядо ви да умре, да получите наследство и тогава да учите. Ако имате един богат дядо, ето какво трябва да направите, за да го разположите още приживе, да ви помогне със своето богатство. Как ще го разположите? Дядо ви е скържав, но обича живота, обича да живее хубаво. Вие ще отидете при него и ще му кажете: Дядо, аз искам да уча, трябват ми по няколко хиляди лева на месец. Ако ми обещаеш тази сума, аз ще продължа живота ти с няколко години. Ти ще бъдеш здрав. Като чуе това нещо, дядото ще се разтвори и ще ви поддържа да учите. Щом отвори сърцето си към вас, ако е бил болен, дядото ще оздравее. Ако е бил немощен, ще се подмлади. Вие се страхувате да кажете на дядо си, че можете да продължите живота му и чакате да умре, че да получите всичкото му богатство. Кой ви е виновен? При такива разсъждения и очаквания от ваша страна, дълго време още дядо ви ще живее, макар слаб и немощен, но не ще можете да учите. По-добре е за вас дядо ви да живее, отколкото да умре. Някой казва, че ви обича, а след време казва, че не ви обича. Вие не разбирате закона и се обезсърчавате. Вие не разбирате езика на този човек. С това той иска да ви каже: Пътят, по който вие искате да се домогнете до мене, не е прав. Иди да намериш правия път, и като го намериш, пак дойди при мене. Тогава аз пак ще те обичам. Това означават тия думи, че даден човек не ви обича. Като не разбирате тази философия, вий си блъскате главите и не можете да намерите вашия път. За да ви обича някой, вие трябва да му дадете нещо, трябва да му продължите живота с няколко години, с десет, двадесет, с тридесет години. Тогава той ще бъде готов всичко да ви даде. За да ви обича дядо ви, вие трябва да му дадете нещо от себе си, да му продължите живота. Тогава той ще бъде готов всичко да ви даде. Аз съм виждал много дядовци, които се обръщат към мене с думите: Синко, остарял съм вече. Помогни ми да се подмладя, да зная как да живея. Остарял съм, но младо ми е сърцето. Ако ми продължи Господ живота, ще зная вече как да живея. – Аз мога да те подмладя. – Така ли, дядовото? – Да, аз мога да те направя млад момък на 21 година, ще хвърлиш бялата брада. Така му говоря и той започва да си мисли за своята възлюблена, започва сърцето му да трепери, поумнял е този дядо сега, иска да живее по друг начин. Това става и в християнството. Казвате: Вече разбрахме Христа. Като дойде истинската Любов между хората, тя ще изхвърли навън това подозрение, това съмнение, този песимизъм в човека. Песимизмът днес посещава човек по десет пъти на ден. Песимизмът, обезсърчението, днес са обикновените спътници на човека. Всички се оплакват, че животът нямал смисъл, че това-онова. Казвам: Аз мога да ви подмладя всички, но трябва да ме слушате. Казвате: Докажи, направи това. – Много искате. За да покажете послушание, от вас не се изисква много. От вас се иска само да пренесете една сламка на един–два километра разстояние. Пренасянето на тази сламка е свещеният огън, за който говорят гръцките митолози. Казва се за Прометея, че е откраднал този огън. Той не е могъл да го открадне, защото не е знаел законите на този огън. Никакъв огън не е откраднал той. Гърците откраднаха огъня, така се казва за тях, но и до сега са останали невежи. Свещеният огън е огънят на Любовта, който Христос донесе от небето. Христос каза: „Дойдох да им дам живот и то преизобилно“. Този живот подразбира свещеният огън. Само при Любовта вие можете да имате свещения огън, който е между живота и Любовта. Ако изучавате Любовта, както аз я изучавам, вие ще намерите смисъла на живота. Тогава между хората ще има едно разбирателство. Като срещнете един човек, първо ще видите в него добрата му страна. Не е въпросът като видиш един човек, да искаш само той да ти помага, но и двамата взаимно да си помагате. Когато двама души се обичат, първото нещо, което се изисква от тях, е да има по между им взаимна обмена. В това седи смисълът на живота. Не искайте само да ви обичат. Животът седи в това да обичате и да ни обичат. Това е утрешният ден, това е днешният ден. Днес е Божественият ден. Утре е човешкият ден. Тези двата дни трябва да се съединят в едно. Бъдещето, бъдещите възможности са в човешкото, а настоящето и в Божественото. Въпросът е като хора, какво можете да направите? – Да станем ........ постиженията се крият във всички ония форми, в които са вложени човешки души. Зад вас седи велико бъдеще, което вий не подозирате даже. Вие сте богати, но седите с клюмнали глави и казвате, че животът няма смисъл. Не, велико бъдеще ви очаква, да станете гении и геници. Вий ще станете светии и светици. Дето минете в света, навсякъде се изискват хора за работа. Всички противоречия, които минавате, това са все забавления за вас. Че някой плаче, какво означава плачът? Това нищо не значи. Детето плаче, че майка му заминала, умряла. Агнето плаче, че го отделили от майка му. Аз гледам другояче на живота. Като видя, че някой умрял, аз казвам, че този човек се е дегизирал. А хората около него, като не знаят това плачат, дигат шум. Казвам на дегизирания: Вашите дигат много шум. – Нека дигат, ще се научат, нека плачат, по-добре ще се научат на Божия закон. Нека се научат да познават Бога, да познават и своите заминали. Поне не пишат ли? – Не си дават адреса.
Сега мнозина говорят за онзи свет, но ако аз го опиша, ще го опиша такъв, какъвто те не могат да си го представят. Ако хората го опишат, ще го опишат, както е този свет, земния, но те криво ще го предадат. В онзи свет има неща, които те по никой начин не могат да ги схванат. Там има нещо особено красиво. Като срещнете една душа от онзи свет, като ви погледне, в погледа ѝ ще видите нещо красиво, особено, пълно с Любов. Каквито придобивки имате, тази душа ще се радва, като че тя ги придобива. Там няма такова състезание, каквото има на земята между хората. Там всеки се радва на придобивките на другите. Този закон още не е научен на земята.
Та радвайте се на всичко онова, което Бог е приготвил за вас. Радвайте се на всичко онова, което Бог е вложил в душите ви. Радвайте се на страданията, с които Бог ви е удостоил, защото е вложил в тях нещо добро за самите вас. Радвайте (се) на всички ваши добродетели, на всички ваши възможности! Радвайте се на всичко! Това е Словото на Бога.
„Благословен Господ Бог наш“.
Отче наш.
35. неделна беседа от Учителя, държана на 7 юли 1935 г. София, Изгрев