Този е живият хляб (1934–1935)
Каза ми всичко
Отче наш.
„В Начало бе Словото“.
Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Йоана.
„Каза ми всичко, що съм сторила.“
Ще взема само част от 39 стих на прочетената глава: „Каза ми всичко“. От степента на човешкото съзнание зависи да се каже някому нещо. Ти можеш да говориш на някой човек, на когото съзнанието е будно. Щом съзнанието му не е будно, ти не можеш да му кажеш нищо. Само онзи може да каже, че му е казано всичко, на когото съзнанието е будно. Когато съзнанието не е будно, ние разбираме някои неща, но когато съзнанието ни не е будно, ние не разбираме някои неща. Щом разбираме нещата, съзнанието ни е будно, и ние имаме светлина. Щом съзнанието ни не е будно, намираме се в тъмнина. И докато в тази област не дойде светлина, работите остават неизяснени. Явява се въпросът: Кои са причините? Съвременните научни изследвания показват, че колкото черепът на човека е по-тънък, толкова е по-възприемчив за светлината. И наистина, доказва се, че онези хора, които са тъпи, умът им не достига. Има особени инструменти, с които се измерва черепът и се забелязва, че онези места на мозъка, дето човек е напрягал повече мисълта си, там черепът е по-тънък. Онези места пък, дето мисълта не се е упражнявала, там черепът е по-дебел. Когато човек е разумен, учен, или когато здраво мисли, тази част на черепа му е тънка, по-изтънчена. Ако вие нямате желание костта на черепа ви да изтънчее, вие ще си останете в това положение, в което сте се родили. Същото нещо е и със стаите на една къща. Ако имате една голяма стая, с много малки прозорци, в нея ще влиза малко светлина, и стаята ще бъде тъмна. Ако искате да влезе повече светлина, трябва да отворите по-големи прозорци. Иначе, стаята ще остане тъмна.
Някои хора имат криво възпитание, криви възгледи за нещата, и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи, според тях, че това дете не е работило и така на готово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениалният човек, за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. Зад гениалността седи работата на много години. Така седи въпросът. И ако човек не е гениален, няма защо да се обезсърчава. Той има време още да работи върху себе си. И ако работи, той е достоен за своята гениалност. Гениалността е плод, резултат на неговия труд, на неговата работа. Казвате: Хубаво е човек да бъде гениален. – Хубаво е човек да работи.
Самарянката казва на Христа: Каза ми всичко що съм сторила. Нова светлина проникнала в ума ѝ. Христос ѝ казал, че водила пет мъжа, но и този, който сега води, не е неин мъж. Ако се спрем върху думите пет мъжа, питам: Защо са пет мъжа на една жена? Да има една жена пет деца, пет дъщери или пет синове, разбирам, но да има пет мъжа, това не е в реда на нещата. Един мъж на една жена е на местото си, пет деца на една жена е пак на местото си, но пет мъжа на една жена, това не е на местото си. Нас ни интересуват само ония неща, за които нашето съзнание е будно, защото има от какво да се ползуваме. Запример, каквито да са желанията на едно млекопитаещо, то не може да ги постигне. Каквито условия да дадете на една маймуна, с каквито грижи да я заобиколите, тя никога няма да има тези постижения, каквито човек има. Маймуните са същества, изостанали назад. Ако вземете животните изобщо, те са останали още по-назад от маймуните. Че наистина са изостанали се вижда от това, че Господ каза за тях: „Да бъде“. И животните се създадоха. За човека, обаче, въпросът не седи така. Под думата човек се разбира онова същество, за което Господ специално се заинтересува. Той го огради, погрижи се за него, вследствие на което, човек се е повдигнал над животните и днес още продължава да се повдига и да расте. Когато дойде въпрос за човека, Господ казва: „Да направим човек по образ и подобие нашему. Да му дадем един специален начин за възпитание, как да живее между нас“. Често се казва, че за да се повдигне, човек трябва да дружи със същества по-високи от себе си. Наистина, забелязано е, че говедар, който дълго време е пасъл говедата, замязал е на тях Наместо говедата да заприличат на господаря си, господарят е замязал на тях. Свинар, който дълго време е пасъл свини, замязал е на тях. Наместо свините да замязат на него, той е замязал на тях. И затова, когато казваме, че средата влияе на човека, това отчасти е вярно. Ако ти седиш в една среда на свини, непременно несъзнателно ще се повлияеш от свинската мисъл. И свините имат своя мисъл, но долна користолюбива мисъл. Свинята е същество на крайното удоволствие, на кефа, като турчина. Като я напече слънцето, тя влезе в една локва и се обърне на една и на друга страна. Ако някой рече да я потърка малко по корема, да я погъделичка, тя веднага ляга на гърба си, приятно ѝ е. Ако я хванеш малко за ушите и усети, че искаш да вземеш нещо от нея, ще има квичене до немай-къде. Под думата свиня се разбира същество, което е лениво, мързеливо, не иска да работи. Под думата магаре се разбира същество, което е крайно упорито, своенравно, горделиво. По-горделиво същество от магарето няма. В магарето няма тщеславие, но има гордост. Тури магарето да води камилите, то веднага ще вземе първото место. То никога не взема последното место. Магарето казва: Аз не искам последното место. Може би всичкото нещастие на магарето седи в това, че като е магаре, иска всякога да вземе първото место. Ако води стадо овце, магарето пак взима първото место. И сега, като се намерило между хората, пак иска да вземе първото место, но като не му стига умът за това место, то си намерило тоягата. Тогава магарето е станало пословично между хората. Това е по отношение степента на съзнанието. Представете си, че се намирате в един свет между разумни същества и живеете между тях, както магарето живее между хората. Какво ще бъде вашето положение между тях, ако се движите от амбицията да се покажете нещо? Тези разумни същества ще постъпят с хората точно така, както хората постъпват с магарето. Като не знаете своето минало, щом ви сполети някакво нещастие, вие страдате, измъчвате се, защото не знаете причините за това нещастие. И тогава вие мислите, че Бог някак по своему е наредил нещата, по своите разбирания. Не, Бог е поставил всяко същество при такива условия, каквито са нужни за него. И всяко същество се ползува от това, което е изработило на времето си.
Сега вие ще се спрете да питате защо е така? Казвам: Ако във вашия дом дойдат двама певци да пеят, единият от тях пее отлично, а другият дига само шум, кряка, на кого от двамата вие ще дадете първото место? Разбира се, че на онзи, който знае хубаво да пее. На него вие ще направите баница, ще го нагостите добре и ще го поканите втори път да дойде. На онзи, който само дига шум, вие ще кажете: Ние сме много заети сега, нямаме време да ви приемем. Питам: Защо постъпвате така? Право ли е? – Право е. Много естествено. Представете си, че вие сте един колар, като тези български колари. Бихте ли турили на колата си една върбова ос вместо една дъбова? Разбира се, че ще турите дъбова или желязна. Ето защо, ние трябва да си послужим с най-силните черти на нашия характер, или с най-силните способности, с които разполагаме. Всички хора нямат еднакво предназначение , както и всички животни нямат еднакво предназначение. Предназначението на птиците е едно, на млекопитаещите е друго, на рибите е трето, на насекомите е съвсем друго и най-после, предназначението на човека е съвършено различно от това на всички останали животни. Ние имаме пет човешки раси, но грамадно е различието между всички тия раси. Грамадно е различието между един бел и един черен човек. Християните искат да ни покажат един изключителен случай на един рядко развит негър, в умствено отношение. Така е, този негър се различава по устройството на своя череп от всички останали негри. Аз имам образа на един прочут негър проповедник, който има доста правилни черти. Изобщо челюстите на негрите са доста издадени. И този ъгъл не е като на бялата раса – от 80 градуса, но е около 75 градуса, значи има една разлика от пет градуса. После устните на негрите са дебели, те са хора на чувствата. Страстите у тях преобладават. Те са като своенравните деца. Когато хората в детинството си са направили първия грях, първото престъпление, по наследство, те са приели черния цвят. Черният цвят пък показва крайно користолюбие. Когато човек иска да вземе надмощие, да се слуша само неговата воля, той почернява. Гледам, когато някоя мома се ожени, в първо време тя е бяла, но после става крайно честолюбива, иска да се слуша само нейната воля, да не дава нищо от себе си, тя постепенно започва да почернява, става по-черна, отколкото е била по-рано. Когато има хубав цвят на лицето си, това показва благородни черти, щедрост. Аз наблюдавам сегашните християни, имат доста тъмен цвят. Защо? Те възприемат едно верую с цел да вземат нещо от него, да турят нещо в джоба си. В Америка има известен род християни, които търгуват със своето верую. Те са от различни народности. Сега аз няма да обяснявам това. Който иска да провери, нека отиде сам в Америка, ще се увери в думите ми. Някой влезе в една секта, прекара там две–три седмици, ще му дадат пари, ако е беден. Като закъса тук, ще се прехвърли в друга секта. И тук ще прекара известно време, ще вземе малко пари. Като закъса и тук, ще отиде в друга някоя секта. Ще поседи там няколко време, ще вземе малко пари и ще отиде в друга секта. Като обиколи 40 секти, ще ги използува. При това, ще разправя чудновати истории. Като влезе в една секта, ще дава ухо, ще слуша кой какво ще разправя, ще използува тия опитности и като влезе в друга секта, ще разправя освен своите опитности, но и чуждите. Има една опасност в изучаването на свещените книги. Като четете, запример, книгата на пророк Исая, вие мислите, че неговите думи са и ваши думи. Не, думите на един пророк могат да станат ваши само когато станат плът и кръв ваша. Понеже словото е храна, то само след като тази храна я възприемем и стане плът и кръв в нас, само тогава това слово е наше. Следователно, само онова, което човек е възприел и опитал в себе си, е негово.
„Каза ми всичко“. Когато Христос срещна тази жена, Той ѝ каза много важни думи: „Иде час и сега е,когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина“. Тя му отговори: Израилтяните казват, че в Ерусалим ще се покланяме. Ние казваме, че на тази гора ще се покланяме. – Сега така е, но иде ден, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина. Сега има доста евреи. Всички православни са все евреи. Те казват: Защо не дойдете да се поклоните в Ерусалим? Ако влезете между учения свет, те ще ви кажат: Защо не дойдете на тази планина да се поклоните. Христос казва: „Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят в Дух и Истина“. Значи, човек е само онзи, у когото човешкото съзнание се пробуди, и неговото сърце, неговият ум, неговата душа, и неговият дух взимат надмощие над всичко нисше в него. Тогава той съзнава добре нещата, има я на представа за всичко. Той не ходи с пипане, но с виждане. Всеки от вас може да има опитността на апостол Павла. Той отиваше да гони християните, но като го срещна Христос, казва му: Савле, Савле, защо ме гониш? Той чу гласа на Христа и каза: Кой си ти, Господи? – Аз съм Онзи, когото евреите разпнаха и възкръсна. На мене се даде всека власт на небето и на земята. Ти отиваш в един много крив път и ще познаеш, че си в крив път. И търкули го Христос от коня му и той ослепя. Ослепяването е един начин, по който могат да се отворят очите му. Защо трябваше да ослепее? За да се отворят очите му за новото. От този момент, той отиде да проповядва в името на Господа Исуса Христа.
Казвам: Докато с всички християни не стана такава една промяна, те никога няма да познаят Христа. Трябва да стане една промяна, но не с насилие. Насилието нищо не допринася в света. Ако ме питате какво нещо е Бог, казвам: Бог е единственото същество, което страда. Хората се мъчат да ограничат Бога. От хиляди и милиони години Бог иска да покаже на хората, че той предпочита да страда, да бъде разпнат, но да запази свободата си. Той иска да им покаже, че страданията са пътят, по който можете да запазите свободата си. Обаче, хората мислят, че е най-естествено да минат живота си без страдания. Не, все трябва да има едного, за когото да страдаш. Законът е такъв. Когато обичате някого, вие сте готови да страдате за него. Бог обича хората и затова е готов да страда заради тях. Но страданията на хората не са такива, каквито на Бога. И страданията на Бога не са такива, каквито са на хората. За да бъде едно същество търпеливо, трябва да има нещо, което да му е неприятно. Хората мислят, че Бог не се гневи. Гневи се Бог и хората ще опитат неговия гняв. Като се гневи Бог, светът ще се запали, а после ще се оправи. Ако Бог не се разгневи, светът няма да се оправи. Най-първо вие не знаете що е гняв Божий. Вие се разгневите за нищо и никакво и мислите, че това е гняв. Вий сте слушали думата „Агнец Божий“. Мислите, че се говори за някакво агне. Не, тук се разбира Божественият пламък, който дава живот. Агнецът не е онзи пламък само, но.............., който ще оправи света. Христос не е от онези прости агнета, които хората могат да колят, но Той е онова агне, че в която къща влезе, хората ще гледат как да излязат навън.
Сега вие седите и се чудите защо работите ви не вървят добре. Ще ви приведа един смешен пример за един вярващ. Той слушал да се говори, че Господ живее във всички хора и каквото човек поиска, Господ ще му го даде. Обаче, един ден той попада в особено положение. Отива един ден да се моли, но в това време среща един човек, който бил глух и нищо не чувал. Като не знаял, че този човек е глух, той започнал да му се моли. Молил му се, молил му се, но онзи нищо не му отговарял, даже не му обърнал никакво внимание. Вярващият си казал: Чудно нещо, на камъните и на канарите да бях се молил, по-скоро щяха да ме чуят и отговорят, отколкото този човек. Този не иска да ме чуе. Той се молил, разправял му това онова за Господа, но никакъв отговор не получил. Той се чудел защо този човек не влязъл в положението му. Какво било най-после разрешението? Този вярващ си казал: Аз не искам да бъда като този християнин. Той мислил, че този човек бил лош, а не знае, че човекът имал един недъг в ухото си. Мислите ли вие, че ако един човек няма разбирания, Бог ще може да се прояви чрез него. Мислите ли, че Бог може да се прояви чрез един лош човек? Че ако вие можете да направите лошия човек умен, няма какво повече да искате от него. Казано е в Писанието: „Горко на онзи, който се надява на човек!“ Това значи: Горко на онзи, който се надява на човешкото в себе си. Понякога вие мислите, че сте умни, че всичко можете да направите, но това е въпрос. Човек не трябва да се обезвери, но той първо трябва да намери себе си, да знае кой е и кое е същественото в него. Дотогава, докато твоите възгледи се изменят, ти не си в реалността в живота. Тогава ти не можеш да имаш никакви постижения. Законът е верен и във физическия, и духовния, и в Божествения свет. За да имаш какви и да са постижения, ти трябва да се намираш в реалността на живота. Щом дойдете до реалното, до същественото в себе си, вие можете да очаквате постижение. Реалността седи в единството на мисълта. До тогава, докато ти си раздвоен в своето сърце и в своя ум, дотогава твоите желания, твоите стремежи, твоята молитва, не могат да бъдат постигнати. Такива са поне опитностите на всички, които живеят в миналото. Но когато се обедини съзнанието на човека, когато се обедини неговото сърце и ум и той няма вече никакви противоречия в ума и в сърцето си, той ще може да очаква постижения. Вън от това, не може да очаква никакви постижения. Запример, ти искаш да направиш нещо добро, но в душата ти нещо казва, че няма да успееш. Когато в ума ти няма никакво противоречие и ти седиш твърд като на канара, като на Хималаите, трябва да знаеш, че онова, което Духът ти е казал отвътре, то ще бъде.
Питам: Това, което трябва да стане в живота ти, трябва ли да бъде от един временен или от един вечен характер? Временните неща ние имаме всякога, но онова, което трябва да вложиш в живота си, трябва да спада към Божествения порядък на нещата. Никога не се спирайте върху противоречията в живота, какво са те и защо са дошли. Можете да се спирате върху противоречията, но само, когато имате свободно време. Щом нямате свободно време, не се спирайте върху противоречията да ги разрешавате. Запример, мъчно може да се разреши защо едни хора са добри, а други – лоши. Мъчно може да се определи, които са причините, че едни хора са добри, а други лоши. Някога вие чувствувате в себе си едно неразположение, но не можете да си дадете отчет на това неразположение. Че сте неразположени, това виждате, но не можете да си дадете отчет на какво се дължи това неразположение. Казвам: Ако ви поставя в една южна стая с изобилна светлина, с достатъчна храна и с достатъчно забавление, ще ни бъде приятно. Но ако ви поставят в една северна стая, без прозорци, влажна, без светлина, вашето разположение ще се измени. По същия начин и от вашите мисли, вие може да направите една хижа, в която да се разболеете. От тези отрицателни мисли вие ще образувате около себе си една нездрава аура или едно съвсем нехигиенично жилище.
Сега аз не говоря за наследствените неща, но има неща, които ние сами може да си създадем. Всека лоша мисъл, всяко лошо желание ще има лоши последствия у нас. От статистиката се вижда как много майки в България обичат да кълнат децата си, да им казват лоши думи. Може да им кажат 10–15 пъти някои лоши думи, но нищо лошо да не се случва, някога само един път се казва нещо лошо и то става. Имаме ние един познат, който замина за другия свет и казваше: Аз имах навик сутрин като стана преди да започна каква да е работа, да си направя молитвата. И докато спазвах този навик, никакво нещастие в живота ми не се случваше. Една сутрин ставам рано сутринта, понеже трябваше да замина за Търново. Като бързах за трена, казах си, тази сутрин мога и да не се моля. Турих шапката си и излязох. Същия ден моето дете играло с друго едно, което хвърлило камък и извадило без да иска окото на моето дете. Може да е едно съвпадение, но факт е: Един път не се помолих и ме сполетя нещастие. Аз мога да ви наведа още ред такива статистически данни. И вие всеки ден като ставате, виждате, че ако измените онзи естествен ред на нещата, все като че ли ще ви (се) случи нещо. И казвате: Бог като че ли ме забрави. Аз съм слушал много хора и учени, и добри християни, които са казвали: Не си струва човек да бъде добър, с добротата не струва да се живее. Пък и много мек не струва да бъде човек. Той трябва да се поопълчи малко. Пък не трябва да бъде и много честен. Добре е тук-таме да употреби лъжата. Като дойде някъде зор, може да бръкнеш да вземеш нещо, с честност нищо не става.
Сега ще ви наведа на този закон, който наричат закон за наследствеността. Лошите постъпки и в животните, и в човека еднакво се наказват. Разправяше ми един господин, кръчмар в село Чатма, за две лястовички. Те си направили на една греда гнезда, близо едно до друго. И двете лястовички си пренасят кал, слама за гнездото. Но една от лястовичките се изхитрила: когато едната от тях излизала да си търси кал за гнездото, първата влизала в нейното гнездо да си вземе наготово материал. Втората гледа две седмици работи и няма нищо в гнездото ѝ. Един ден като излязла да си търси калчица, връща се и заварва, че другата ластовица вади кал от гнездото. Те започват да се бият и в тази борба и двете падат на земята. Котката на кръчмаря се хвърлила върху тях и сграбчила една от лястовичките. И за чудо, че котката хванала тъкмо крадлата. Ще кажете, че това е едно съвпадение. Разправят един друг случай за един касапин в София. Един (ден) той се мъчил да заколи един вол, но волът искал да живее. Цели два часа употребил и не могъл да го заколи. Най-после касапинът го сваля на земята, извъртява му едното око и след това го заклал. Не се минали две седмици, друг вол ударил касапина и му извадил едното око.
Сега като прекараме този закон в живота, виждаме, че всека мисъл, всяко чувство, всяко действие, при дадени условия има свои добри и лоши последствия. И в Писанието е казано: „От думите си ще се оправдаеш“. Значи приложение трябва вече. Когато са казани тези думи, този закон не беше така ясен, но сега новите изследвания показват доколко са верни тези факти, които са констатирани от живота. Та казвам: Понеже искате да живеете добре, турете това желание в живота си, както онази самарянка, която каза за Христа: „Каза ми всичко“. Не е въпросът (в) сегашния живот да се осъждаме за нашите постъпки, не е въпросът да казваме кой колко е прогресирал. Прогрес има само в Любовта. Прогрес има само в Истината. Прогрес има само в знанието. Всички други неща, в които няма никаква истина, никакво знание, никаква Любов, в тях няма никакъв прогрес. Другояче човек не може да прогресира. В прогреса ние разбираме придобивка, колкото малка, колкото микроскопическа и да е тя. Ако в прогреса няма никаква придобивка, този прогрес не ни интересува. В живота на добрия човек, в сегашното негово състояние, ние виждаме един прогрес. Било е време, когато лицето на човека е било отзад. А сега прогресът на човека седи в това, че лицето му е отпред. Казва се двустранен човек. Защо? Защото е бил с две лица. Първото му лице е било отзад, когато е бил животно. После се завъртял на 180 градуса и сега е отпред. Значи, двете лица са били успоредни. Първото лице е било сраснато с гръбначния стълб, а сега е успоредно с гръбначния стълб. Човек е дотолкова добър, доколкото лицето му е успоредно с гръбначния стълб. Всяко отклонение на лицето от гръбначния стълб е лошо. Някоя майка се хвали, че детето е много умно, много миличко и когато го гълчи, то все на земята гледа. Казвам: Да, това много умното дете, един ден ще те върти на шиш. И затова турците казват: Който гледа надолу, душата изгаря. Естествено положение е, когато говориш на човека, да те гледа направо в очите, а не да се втренчва, но тъй свободно да гледа. Човек, който гледа направо в очите ви, той е свободен, и приятно е да гледате на такъв човек. Затова добре е човек всеки ден да прави едно упражнение да си изпратя главата. Ти седиш, замислил си се и гледаш на долу, не дръж очите си на долу, но обърни ги нагоре. Някой път такива хора, които гледат нагоре, ги считат за завеяни. Не, забележете, всички хора, които се молят, те винаги държат главата си нагоре, очите си също държат нагоре. Дали вечер или денем се молиш, дигни очите си нагоре. Онзи, който иска да бъде християнин, който иска да бъде благороден, който иска да се моли, той трябва да дигне очите си нагоре. Какво по-хубаво от това?
Казвам: Ако Христос би се явил сега на хората, какво би им казал? Под думата поклонение, разбирам, че дървото се кланя, когато има плод. Когато се покланя надолу, то благодари на Бога, че има плодове, но когато дървото няма още плодове, когато класовете са празни, те стърчат нагоре, с вирнати глави. Когато се казва, че ще се поклониш на Бога в Дух и Истина, ти трябва да имаш една свещена идея в себе си, с която може да се поклониш. Та казвам, успехът на човека в света зависи от тази вътрешна връзка, която той може да направи. Има една връзка сега, докато хората грешат. Някои казват: Ние живеем и се движим в Бога. Вярно е, че Бог е свързан с нас, но има нещо, което липсва на хората. Има една връзка, която ние трябва да направим. Докато ние не направим тази съзнателна връзка, нашият живот не може да прогресира. Едно дете, което е заченато в утробата на майката, тя е свързана с него. Но тази връзка направил бащата, не майката. Това дете е скрито в утробата на майка си, но ако то седи в нея десет години, то нищо не би научило. Затова именно детето седи в майката най-много девет месеца. Бабата прерязва тази връзка на бащата и детето само трябва да се учи, само трябва да мисли. Ако остане и след това майка му да мисли за него, то е изгубено. Вие не трябва да се държите за връзката, с която сте свързани с баща си, но да възприемете само това, което ви е дадено от майка ви. Ако вървите по стария начин, очаква ви смърт, нищо повече. В съвременните възгледи на хората, мнозина искат да бъдат свързани. Не, трябва да направите една нова връзка с новото. Това се изисква сега. Новото седи в това, че ти сам ще се връзваш и сам ще се развързваш. Ти ще бъдеш вързан с едно верую, което не е чуждо за тебе. Ако ти си свободен да служиш на Бога с това верую, дръж го, но ако с това верую ти не си готов да служиш на Бога, тази връзка нищо не струва.
Христос казва на самарянката: „Иде час и сега е, когато истините поклонници ще се поклонят на Бога, в дух и истина“. Христос ѝ каза всичко. Той ѝ каза, че не трябва да има пет мъжа, но същевременно ѝ показа как трябва да живее. Мистично как могат да се обяснят петте мъжа? Това са нашите заблуждения. През какви ли не заблуждения човек не е минал. Ние трябва да оставим настрана всички заблуждения на миналото. Запример, това знание, което сега ние имаме за природата, за земята, за слънцето, за звездите, за тревите, един ден съвсем ще се измени. Ако един ден, ти слезеш в центъра на земята, слезеш долу и после излезеш вън, и видиш цялото устройство на земята, няма ли да се изменят твоите възгледи за устройството на земята? Ако един ден се качиш на слънцето и слезеш на земята, няма ли да се изменят твоите възгледи за слънцето? – Ще се изменят. Ако един ден посетиш звездите, няма ли да се изменят възгледите ти за тех? Не само ще се изменят, но ще се допълнят. Ще имаш нещо реално. Не казвам, че това, което знаем днес, е лъжа, но не е пълно. Ние не можем да разчитаме на това знание на земята. Защото онова, което ние знаем, това значи да знаем, да го направим. Запример, някой от вас може да говори за ясновидството, да държи цели лекции какво нещо е ясновидството. – Добре е това, но дайте една демонстрация. Малко хора могат да дадат една демонстрация за ясновидството. Защо? Защото онзи човек, който има ясновидство, той вижда и отпред, и отзад на главата си. Значи, други очи действуват и разкриват света от друга светлина. Но ако един човек не (е) готов, както много хора не са готови за ясновидството, и се развие в тях тази способност, тя би ги поставила в крайно смущение. При мене са дохождали такива хора и са ми казвали: Аз видех нещо много страшно. – Няма нищо страшно. Какво страшно има в света. Запример, някой си представя ада страшно. Други си представят дявола страшен. Как си представяте дявола? Вие си го представяте с рога, с опашка, и с големи шишове да мушка грешниците. Че какво чудо има в това. Идете в който и да е затвор и там ще намерите такива шишове. Във време на инквизицията са туряли клинове под ноктите на хората, на краката и на ръцете. Какви по-големи противоречия от тези? Но да оставим противоречията настрана, противоречията са от научен характер. Според мене дяволът е първото същество, което се е заблудило. Дяволът искал да образува една своя теория и с нея се заблудил и успял да заблуди половината от човечеството. Половината човечество му вярва сто на сто, 25 на сто от човечеството му вярват 50 на сто, а останалите 25% му вярват 1%. Вие сте от онези, които му вярват 1%, но все-таки би трябвало никак да не му вярвате. Защо? Защото дяволът никога не може да каже една истина. Ето на, той излъга първия човек с една истина. Той казал на човека една истина, за да го накара да съгреши. Той казал на Ева, че ако ядат от забраненото дърво, всички ще станат като Бога. Вярно е това. Значи, дяволът казва една истина на хората, за да ги накара да престъпят Божия план. И тогава като се явил Бог в рая, казал на дявола: Понеже ти употреби една истина, за да нарушиш една лъжа, затова ще те пратя на земята, ще те пратя при човека, който каза една истина, за да прокара една лъжа. Следователно, всеки човек, който казва истина, за да прокара една лъжа, главата му ще бъде непременно отсечена – нищо повече.
Казвам: Онова, което Христос е казал е следното: „Всеки, който е казал една истина, за да прокара една лъжа, главата му ще бъде строшена“. Какво друго да ви се каже, вие може да ме разберете криво. Сега вие се подвизавате от много години, доста сте напреднали в пътя, но ето как аз разглеждам вашия успех от практическо гледище. Представете си, че вие сте работили 20 години и сте придобили 500, 600 хиляди лева, които сте турили в банка. Обаче, стомахът ви е разстроен, не може да ядете каквото искате и ви препоръчват да ядете овесена храна. Питам: Защо ви са тези пари, за които сте иждивили цели 20 години в труд и усилие? Не беше ли по-добре да бъдете без пари, но със здрав стомах, отколкото с пари, но с разстроен стомах? Защо ви са богати възгледи, но болезнени? И след това ще идете на небето да живеете при ангелите. Вие тук с хората не може да живеете, с ангелите ще живеете. Тогава няма ли да бъдете в заблуждение? Една мома изпитвала момците доколко те имат интуиция и доколко те обичат жените. Тя била много красива, но всякога си криела лицето с маска. Цели десет години тя минавала между момците с маска и кой как я виждал, заплювал я и казвал: Такава грозотия! Един (ден) тя махнала маската си и минала покрай един момък. Той я харесал, коленичел пред нея и казал: Ако живееш с мене, ти ще ощастливиш моя живот. Питам, този млад човек има ли разбиране за хубавото? Така и вие разглеждате човека и казвате: Този човек е лош. Той не е лош, лоша е маската му. Един грозен човек може да тури една красива маска и тогава вие ще изпаднете в друго заблуждение. Човек не трябва да има никаква маска. Той може да се измени, да бъде само скромен, да не е много красив, но да бъде грозотия, не е хубаво. Представете си, че имате устни 4 сантиметра, като Тарас Булба. После, носът ви да е широк десет сантиметра, очите ви да имат десет сантиметра в диаметър, ушите ви да бъдат като на магаре, красота ли е това? Не, небето е место само на Любовта. Сега ще ви приведа един пример във връзка с един от социалните въпроси. Всички искат да бъдат обичани. Как ще бъдете обичани? За да бъдете обичани, вие трябва да имате някакви достойнства, някакви качества, или на физическия свет, или на духовния свет, или в Божествения свет, или в умствения свет. Без тези качества вие не може да бъдете обичани. Вие може да бъдете обичани за вашето тяло, за вашето сърце, за вашия ум – поне в този живот сега е така. Ако пък имате и трите неща едновременно и за тях ви обичат, Любовта към вас ще бъде естествена. Аз не съм против Любовта, когато говоря, аз засягам живота. Любовта в живота е най-великото благословение, най-великото благо, стига човек да може да го възприеме. Не зная колко от вас сте обичани и колко от вас може да напишат един роман. Тъй както ви гледам, аз не бих се заел да напиша един ваш роман. Не мога да си избера герои. На някои от вас кожата дори му се запалила от Любов, но само за два–три месеца, или за две–три години и после кажете: Това беше само едно увлечение. Някой човек се увлякъл в религиозно вярване, но след пет–шест години и това изгасва. Всички неща, които се изгубват, не са от Божествен характер. Те са от човешки характер и затова не трябва да ви е жалко. Те са на местото си, но понеже човек е стъпил вече в Божественото, не трябва да се спира върху тях. Ако не минем през човешкия път, не можем да влезем в Божествения.
Като говоря така, може да ви се вижда криво, но като ви гледам външно, искам да ви изпитам, да можете и вие да се познаете. Аз съм за реалността. Тъй както ви гледам, не искам да кажа, че не сте герои. Но не сте такива, каквито трябва да бъдете, или по-малки, или по-големи герои. Тъкмо един от героите дойде до положение да каже истината, но се отдръпне и казва: Не мога да кажа истината. Аз искам като взема един герой, моето описание да съответствува приблизително на реалността. Ако нещата не са верни и ги изнасям, аз считам, че спъвам себе си. Затова ще се въздържам, да произнеса за характера на тия герои. Аз казвам за себе си: Не дойдох на земята да търся погрешките на хората, аз дойдох да търся добродетелите, и като ги намеря, и аз мога да взема и вашето мнение. Докато не ги намеря, няма да се произнасям.
Сега да не оставям някакви противоположни мисли. Но вие ще кажете: Толкова години работим, няма ли нито един герой от нас. Не казвам, че няма, може да има, но аз не смея да го взема за герой, може да се излъжа, да направя една погрешка. Та сега и вие, ако не държите туй правило, ще се излъжете, затова не бързайте да изказвате своето мнение. Българите имат една пословица: Три пъти мери, веднъж крой. Докато си ученик, десет пъти мери, веднъж крой. Докато си чирак, пак същото, десет пъти мери, един път крой, и след това ще имаш правото три пъти да мериш, един път да кроиш. Сега срещам мнозина, които даже и един път не мерят.
„Всичко ми каза“. Какво трябва да се прави сега? – Не се тревожете за вашите дъщери, за вашите мъже, за вашите приятели, за вашето верую, за вашето богатство и т. н. Накривете си шапките, както жените сега си накривяват шапките. В турско време, момците носиха калпаците си тъй накривени, а сега жените си накривяват шапките. Жените имат да минават през големи изпитания, затова носят шапките изкривени. Не се тревожете, понеже Бог е създал света, като едно велико училище и каквито противоречия да ви дадат, не се тревожете. Тревогите ще дойдат, но не се спирайте пред тях. Често са ми казвали: Лесно е да се казва не се тревожи. Ами ако се тревожиш, какво ще спечелиш. Счупил си крака си, ще го направиш. Ще поболедуваш, ще мине, ще зарасне крака, няма опасност. Изгубил някой десет или сто хиляди лева, ще пострада малко и ще ги спечели. После, не са изгубени кой знае къде, пак ще дойдат. Когато праведният изгуби хиляда лева, той ще спечели десет хиляди; когато грешникът спечели хиляда лева, ще изгуби десет хиляди лева. Според моята статистика е така. Когато праведният претърпи едно голямо страдание, за него това е едно благо. В Писанието е казано: „Всичко ще се превърне за добро за онези, които любят Бога“. Някой път вий се колебаете и казвате: Дали моето верую е право. – Ако веруюто не е право, намерете правото верую. Дали съм близо до рая? – Трябва да се осведомиш. От де ще научиш това? – Като отида в училището, аз трябва да уча, да завърша добре. Така трябва да кажеш на учителя си: Аз зная, че като уча, професорът ще ме възнагради и ще мина в по-горен клас. Иначе, ако не уча, и по две–три години да седя в клас, със седене не се минава. Някои казват, десет години сме слушали, каква е тази работа, че не сме свършили още, нали вървим по правия път. Че кой е крив тогава? Аз ли съм крив? – Кажете ни поне начин как да го направим. Толкова време вече слушаме. От слушане, вие не може да изработите в себе си едно верую, пък и чрез налагане, не може да се придобие едно верую. Вий може да вярвате в това, в което аз вярвам, понеже вървите в същия път, но разликата между мене и вас е тази, че аз рано повярвах и тръгнах в този път, още от първата дума повярвах, а вие седите и казвате дали не се излъгах. Не зная кой се излъгал. Понякога аз предпочитам да ме лъжат в истината, отколкото да ми казват истината в лъжата.
Казват: Сега се проповядва на хората учение за спасение. Те искат да се спасят, да отидат в онзи свет, да живеят добре. Това е вярно, но светът се нуждае от училище, светът се нуждае от работници. От между свършилите с отличие ученици в някой университет, много от тях могат да бъдат добри работници. Те трябва да излязат от небето, да проповядват словото Божие. Сега за пример, ако ви запитат в какво седи Божията Любов, какво ще кажете? Всички казвате, че на бедните Бог помага. – На кои бедни? Според мене на хората трябва да се създаде работа, не трябва да има просия. Сега хората са дошли до друга една фаза. Било е време, когато този метод се е прилагал, но сега всички хора трябва да работят, всички държави трябва да работят, да уредят положението на своите поданици. Представете си, че в Америка има вече една криза, повече от сто милиона безработници има. Там е такава криза, каквато никъде до сега в Европа не се (е) срещала. Посред ден може да мине един автомобил, на някой милионер, да задигнат сина му и да откупи сина си, трябва да даде двеста хиляди долара. Така постъпват модерните апаши в Америка. Разбира се, ние оставяме тия работи, Господ ще ги поправя, но ние не трябва да вървим в пътя на това криво верую. Онези от вас, които са стари, нека вървят по пътя на Божественото знание, а онези, които са още млади, нека вървят по пътя на Божията Любов, която дава живот. Младите не трябва да се обезсърчават, те трябва да работят. Хората казват, че младият трябва да си поживее. А старият какво трябва (да) прави тогава? Старият трябва да се пенсионира. Не, аз не говоря за света. Да излезеш от служба и да се пенсионираш като онзи, който искал да пее.
„Каза ми всичко“. – Това значи да имате вяра в Бога, който живее вътре във вас. Понеже имате едно противоречие в себе си, спрете се и турете тези противоречия настрана, защото само Бог е в сила да ви извади от тези противоречия, от това трудно положение, в което се намирате сега. Вие имате противоречия в индивидуалния, семейния, и обществения живот, но във всички тези противоречия само Бог е в сила да ви извади 100%, всички други надежди са палиативни. И в Писанието се казва: „Млад бях, остарях и не видех правда“. Който върви в Божиите пътища, той не може да бъде в лишение. И на вас казвам: Вървете в този път и не се обезсърчавайте. Аз гледам много млади и стари хора, които се обезсърчават. Старият не иска да живее, иска да умре. Младият иска да се самоубие. Много млади моми, като не могат да се оженят, искат да се самоубият. Аз зная езика им. Когато младата мома иска да се самоубие, в същност тя не иска да се самоубие, но тя иска да се влюби, мисли да се ожени. Това са долапи само. Тя иска да се ожени, иска само да взима, а нищо не иска да даде. Това е най-малкото страдание. Казвам: Слушайте, не търсете да се влюбвате в никого, не търсете да се влюбвате в някой бедняк, който няма нищо на земята. Влюбете се в Бога. Аз ви препоръчвам да се влюбите в Бога, Той има какво да ви даде. Той ще ви даде цялата месечина в прикя. Всеки, който се влюби в Бога, ще има толкоз преизобилно, че никога няма да бъде в лишение. Някой казва: Любов за Любов. Не, Любовта разбира нещо съществено, което човек може да придобие. Че в Любовта ти можеш да придобиеш вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Какво искате повече от това? Ако в този живот имаме всички неща на разположение, и може да поддържаме живота си, тогава заслужава да се върви в този път. Казвам: Поддържайте вашето старо верую, с новото заедно, та като ви срещна втори път, не простирайте ръце да просите, но да сте богати, да разполагате с Божиите блага. Сега всички казвате: Учителю, бъди милостив. И лошите ученици искат учителят им да бъде милостив към тях. Те са готови и доволни, на тройка. А на способните ученици, като им тури петорка, те казват: Учителю, защо ни тури петорка, а не шесторка. Учителят казва: Аз турям шесторка за себе си, а петорка за учениците. Следователно, като се тури петорка за ученика, ще знае, че е ученик. Само учителите имат право на шесторка, а учениците всякога имат право на петорка. Сега желая всинца ви, като ви слуша вашият Учител да ви тури петорка, а за себе си да задържи шесторката. Неразрешените въпроси за Бога са разрешени за вас, разрешените въпроси за Бога са неразрешени за вас.
„Благословен Господ Бог наш“.
Тайна молитва.
32. неделна беседа от Учителя, държана на 16 юни 1935 година София, Изгрев