Общ Окултен Клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
ЕДНО ВИ ТРЯБВА
5 ч.
Небето облачно. Прехвърча сняг.
Слаб вятър. Студено.
"Отче наш"
Каква беше основната мисъл на миналата лекция?
("Любов към Бога, към ближния и към себе си.")
Пишете на тема: "Предназначението на човешките ръце."
По какво се отличава един човек? Говори се за култура, говори се за просветен човек, за непросветен човек, за човек, който има знания и който няма знания. Когато казвате за някой, че няма знания, това значи, че той е с много обикновени познания. Всъщност, няма човек, който да мисли, че не знае. Всеки човек мисли, че знае.
У вас се зараждат разни състояния; много пъти сте скръбни, но не можете да си дадете философски отчет за причините. Ставате сутринта и сте неразположени духом – това е един научен предмет. Какво е това неразположение? Каква форма ще му дадете? Например, като кажем "вълк", той си има външна форма; като кажем "мечка", има си външна форма. Същото е за заека, змията, коня, птицата. Как ще обясните, какво нещо е неразположението? Нещо, което чувстваме и не можем да си го обясним. Всяко неразположение си има някой предмет, който го е произвел. Гладният е неразположен при отсъствие на хляб - понеже хлябът го е напуснал, разсърдил се е, той е неразположен. Казва: "Не трябваше да си отива хлябът, трябваше да седи тук." Щом дойде хлябът, той веднага става разположен. Замине си водата – ти си неразположен. Замине си светлината – ти си неразположен. Те са елементарни работи. Значи, неразположението се дължи на някакво отсъствие. Вие казвате: "Тези работи са прости! Сега – големите работи." Но големите работи са направени все от малки работи! Дебелите въжета са направени все от тънки. И една дреха, която вие шиете или плетете, тя е направена все от малки завъртулки. И когато някой, дълго време ви гледа, как си играете, когато плетете (Учителя прави с ръце движение на плетене), казва: "Няма си работа! Какво си играе?" Гледа той и нищо не вижда, но вие плетете, плетете и един ден, си изкарате цяло трико. По същия начин е и в умствения свят, законите са същите. Ако не работиш, нищо не можеш да изкараш. Трябва да работите с мисълта си, за да изкарате нещо. От тук бутнеш, от там бутнеш – и изкараш едно трико! Гледаш някоя сестра – взела една хурка и една къделя, приказва си и преде. Някой ще каже: "Какво си играе, тръгнала да се показва с къделята, уж че работи." Днес така, утре така и погледнеш – тя си изкарала дреха. Някои от вас са се отучили вече да предат, понеже има кой да преде заради вас. Някои са се отучили да плетат; но, все таки, трябва да се замести едно нещо с друго. Това са елементарни работи. Когато се казва, че човек не трябва да се занимава с предене, то е така; ако престанеш да се занимаваш с науката на децата от първо отделение, ти трябва да си изучил вече това, което децата са изучили.
Във физическия свят, най-първо, се учите да ядете. Елементарна работа е това. В духовния свят е същото. Като влезете в духовния свят, най-първо ще ви кажат: "Запалете печката." Ако знаете да запалите печката, ще останете – имате знания, а ако не знаете, ще ви пратят на Земята да слезете, долу. Ако влезете в умствения свят, ще ви накарат да запалите свещ. Ако не знаете как да запалите свещта, ще ви пратят на Земята: "Хайде долу!" Да преведем това. Вие казвате: "Да палиш печката – то е лесна работа." Това палене отвън е предметно учение. Да запалиш печката вътре в себе си! По няколко начина може да се запали. Може горенето да е непълно, после може да стане малко по-пълно. Да запалиш печката така, че да имаш най-пълното горене, което дава онази, приятната топлина. Някой казва: "Да знаеш как да запалиш вътрешния огън в себе си." Всеки ден трябва да внасяш нещо от топлината и нещо от светлината в себе си. Казваме за някого: "Той е добър човек." Кои хора наричаме добри? Които имат добри печки за горене.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата. Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат. Аз изваждам тия заключения, но да не ме разберете погрешно. Не да обичаш обикновената топлина. От обикновената ще минеш към другата топлина. И всяка мисъл, и тя си има топлина. Мисълта може да бъде студена. Например, някои думи са много студени, а пък някои думи са толкова горещи, че като ударят, произвеждат топлина. Като ти кажат някоя такава дума, жегне те в сърцето, както един предмет, който, като те удари, ще произведе топлина. При съвременното воюване, ако една голяма граната удари един параход, който има брони с дебелина, приблизително, до един метър, от удара на гранатата се образува такава голяма топлина, че калаят ще се стопи – по 150-200 градуса топлина се образува. И всичките предмети на един параход, там, дето удари гранатата, почват да се стопяват.
Този закон е същият и за човешкия живот. Някой път гледам, че някои хора са се нагорещили и казвам: Вие сте имали някое сражение. Виждам, че на някоя сестра се е запалило лицето й: на сражение е била, карала се е с някого и се е зачервила, защото гранатите са я ударили и се е образувала топлина. Тя казва: "Остави се!" Този, който е бил на сражение, са го засегнали гранатите, а има друг, който е гледал сражението, но не го е засегнало, той пък пожълтява. Казвам: Този само е слушал сражението, но се е уплашил и казва: "Страшна работа! Някоя голяма граната като засегне някой параход – само да си представиш!" Това са външни неща, които се дължат на външните прояви на живота. Външни прояви са чувства и мисли, турени не намясто. Някой път вие се разсърдите, заговорите – има пукот във вашата мисъл. Едно неестествено положение на човешката мисъл, едно неестествено положение на човешките чувства – това са неща, които предизвикват войни. Неразположен си, защо? Война има, викат те на фронта – този ден, ти ще се караш с някого. Някои от вас мислят, че като са влезли в новия път, няма да има сражения. Светът още не е свободен. Вие трябва да имате по-добри съоръжения, по-добре да сте въоръжени. Казвате за някого: "Той е много набожен." Някой път, най-набожните като се сражават, имат най-модерни гранати. Казвате за друг: "Той е учен човек." Но, ако той те критикува, ако те нареже във вестниците, като четеш, в тебе се пукат гранати, става голяма експлозия и ти не можеш да се свъртиш. Какво има? Някой си нямал работа, нашарил там няколко реда – десетина-двайсет думи и ти като четеш, цяла експлозия става! Казвате: "Вестниците писали страшни работи! Отиде положението! Много лошо писали за нас!" В какво седи лошевината? Лошевината седи в това, че този човек, като е писал за тебе, е изпратил това във въздуха; страшното е там – и в другите, в горните светове е изпратил това, не само тук, на Земята. Но тогава, щом той е писал във вестниците, за когото и да е, веднага в невидимия свят се прави едно дознание – че на Земята се е явило нещо неестествено, и се образува цяла експедиция, за да изучат тая работа; и като намерят, че не е вярно това, което е написано, хващат онзи, който го е написал, и му казват: "Скоро да платиш разноските на експедицията!"
(Една сестра се оплаква от друга. Учителя казва:) Оставете това. Не говорете. Който иска да му е добре, да не идва на Земята. Щом си в училището, там са ученици. Всички ученици разни майки са ги родили, но те все се закачат. Децата се закачат – все ще те закачи някой! Ще те пипне някъде, ще те хване за косата, ще спорите – кой какво разбрал. Това е самовъзпитание! Да кажем, че имаш краста; казвам ти: не се чеши, а пък не може, чеше ти се. Аз виждам: много духовни хора са крастави! "Ти знаеш ли, какво ми каза той?" - казваш ти – чешеш се, краста е това! И казваш, какво ти е казал. Не трябваше да го казваш, краста е това! Крастави хора не искам в клас, а чисти хора! Изправете се отвън! Че къде е вашето геройство? Ако вие не можете да издържите пукота на една малка бомбичка, то какво ще бъде, ако парахода ви го засегне една голяма бомба? Ако можеш да издържиш, ти си силен човек. По какво се отличава търпеливият човек? Мен не ме интересува, че двама хора са се скарали – образува се по-голяма топлина. Турям си пиростията и си варя ориз. Като си сваря ориза, казвам: Заповядайте! Много ви благодаря. Иначе, моят ориз, щеше да остане несварен.
Трябва ви наука. Наука ви трябва!
Какво отношение имат тия линии?
Някой казва: "Духът ще ме научи." Не, каквото виждаш отвън, да го нарисуваш. Светът е предметен, реален. Ти не можеш да говориш за нещо, което не виждаш. Казваш за някого, че го обичаш – ти имаш един предмет, ти не можеш да говориш за нещо отвлечено, че го обичаш. Любовта е нещо отвлечено, но тя се обуславя от един предмет отвън. Ти не можеш да говориш за доброто, ако нямаш един предмет – казваш, например: "Доброкачествен плат." Умният човек разбира, какви са тия отношения. Защото, науката е от външния свят, от този свят, в който сте вие. Светът, в който живеете, вие не го разбирате и вследствие на това, и за духовния свят нямате ясна представа. Какво нещо е духовният свят? Вие нямате ясна представа за него. Духовният свят е точно такъв, какъвто е и този свят. "Защо не го виждаме?" Ти, този свят, трябва да се постараеш да видиш, ти не виждаш този свят, както трябва! Например: срещнете едно лице, но не знаете, в какво седи неговата красота. Вие търсите неговата красота там, дето не е. Красотата на човека седи в следното:
М – това е мисълта
Ч – това е чувството
Д – това е работата или добродетелта – онова, което човек може да направи. Отпред, тази част на челото горе показва – как разбираме умствения свят – какви са неговите отношения. Казвате: "Защо Господ ме е направил така?" Не, вие трябва да почнете да мислите! Ако имате известно неразположение, то е само едно предупреждение. Но мисълта ми е: Трябва да изучавате нормалния свят, този свят, в който живеете. Някои хора са ви приятни, някои неприятни. Тая приятност или неприятност зависи от оная обхода, която те, живите хора, имат към вас. Не може да ти бъде приятен един човек, който не мисли. Не може да ти бъде приятен човек, у когото няма нормални чувства. Не може да ти бъде приятен един човек, който не е добър в своите действия, в своите постъпки. Ти казваш: "Но тия работи, човешката мисъл - то е отвлечено нещо." Що е светлина, тогава? Светлината е това, което разкрива нещата. Това, което разкрива човешката мисъл, то е светлина. Това, което не разкрива човешката мисъл, то е тъмнина. И Христос казва: "Всеки, който иска да върши волята Божия, отива към светлината, за да се покажат неговите дела, че са по Бога направени."
Сега у вас се заражда идеята: "Къде е Господ?" Някой ще каже, че е някъде. Можем да разискваме. Както и да говорят, права е тяхната мисъл. Как да не знаете Господа! Тялото, което ви е дадено, от Него ви е дадено! Умът, с който мислите, и външните условия – въздухът, децата, които имате, приятелите, които имате, службата, която имате – всичко от Него е дадено. И при това, вие питате: "Къде е?" Искате да Го видите. Вие, всеки ден, опитвате Неговите блага! Дишате въздуха – там е Той! Пиете водата – там е Той. Ядете хляба – там е Той. Какво значи: Там е Той? След като ядеш хляба, онова, което излезе от хляба и внесе живот в тебе – това е от Него! Онази мисъл, която четеш, която подбуди в тебе светлината и ти започнеш да мислиш – това иде от Него. И това разположение, което имаш в себе си – и то иде от Господа. Всичко зависи от Него! А ти питаш: "Къде е Господ?" И Го отричаш в себе си.
Ти седиш вкъщи и казваш: "Иван Стоянов, който живее в тая къща." И почваш да свързваш къщата с Иван Стоянов. "Иван Стоянов, в тая къща, на еди коя си улица." Коя улица да туря?Улица "Разбрана." Но един ден, Иван Стоянов го изхвърлят из улицата "Разбрана" и из дома "Добротворни", и излиза – няма дом. Питам: В какво седи разликата? Не е ли той същият Иван Стоянов? Какво отношение има между него и неговата къща? Къщата е едно условие. Той е независим от своята къща. Вие живеете във вашето тяло и по някой път се оглеждате и казвате: "Имам тяло." – Имам къща. Правили ли сте опит да видите, какъв сте, вън от своята къща? Колко души от вас са правили опит, да излязат вън от тялото си? Все имате опитност. Вечерно време сте излизали, няма човек, който вечерно време да не е имал тази опитност, да не е излизал. Казваш например: "Снощи хвърчах." Ти лежиш на кревата, тялото ти е на кревата, а по въздуха хвърчиш! После казваш: "Снощи пътувах по море с голям параход", или "Снощи учих в училище", "В църква бях". Значи не си ходил с това тяло, а пък се гледаш – същият! На сън имаш същата представа за себе си, както в будно състояние. Ти не вземаш тия неща предвид и питаш: "Какво нещо е човекът?" Мен ми разправяше един господин, че два пъти заспивал. Знаете ли какво е, два пъти, заспиване? Той казва: "Заспивам и знам, че съм в един друг свят. В този свят, в който влизам, пак заспивам и после пак се пробуждам."
Вие, които сте тук, на Земята, три пъти сте заспали. Някои от вас, четири пъти, сте заспали. Заспали сте в причинния свят и сте слезли в умствения; заспали сте в умствения и сте слезли в духовния; в духовния сте заспали и сте слезли във физическото поле. Като влезете във физическото поле, ще се събудите. После ще заспите във физическия свят и ще се пробудите в духовния; после ще заспите в духовния свят и ще се пробудите в причинния. Какво ще бъде вашето състояние? Същият господин ми разправя: "Сънувам, че ходя. Мисля, че се намирам на едно място и работя. Върших някои работи и се уморих. Легнах си да спя. После мисля, че се събудих и мисля, че се намирам на физическото поле. Като работих дълго време, уморих се, отидох при леглото и си легнах, и пак заспах. После отивам на друго място и пак ми дадоха работа. И си казвам: Тая работа няма ли да се свърши?" Този човек е два пъти заспал.
Та, някои от вас, на физическото поле сте много будни. Когато човек почне да се нервира тук, на Земята, той се е пробудил и иска да свърши някоя работа, но не знае как да я свърши.
Сега тази сестра, която се оплакваше, и другата, са дошли много наблизо. Ако туря едната на Месечината, а другата на друго място, те ще се обичат една друга, а пък като са близо, охлузили са се ръцете им да се блъскат. Не се туряйте много наблизо. Хората са дошли наблизо един до друг, духовно са дошли наблизо. Това става горе, в астрала, а ританицата е долу. Защото кракът рита, но той не съзнава това; онзи, който рита, е на друго място. Това е наука. Мен не ме интересуват човешките работи. Между вас няма такива, които да не са се сърдили, да не са ритали. И всеки един от вас може да се разсърди. Като се блъснеш в някой предмет, можеш да се разсърдиш. Или си обуваш обущата и кракът ти не влиза – махнеш обущата и се сърдиш. Или не влиза ръката ти в ръкава, когато се обличаш. Всякога, когато имаш препятствие, ти се разсърдваш. Не бързай! Аз някой път съм наблюдавал, как някой ми държи палтото. Това е опасно. И понякога не искам да ми държат палтото, понеже те не знаят, как да го поставят. Той държи накриво и ръката ми не влиза, и в мен се явява наклонност да се разсърдя. Затова – взема си сам палтото и си туря ръката в единия ръкав, после в другия – по-лесно става. Забелязал съм и друго, и имам изработен метод. Никога не казвам на някого: "Направи това нещо." Аз сам ще го направя. Докато му разправя – да направи това и онова, с тая чаша, с тая лъжица или книга... После, той ще се бута да ги търси тук, там и може би, ще се върне и ще каже, че ги няма. Затова, аз ставам и си свършвам работата. Ако той ми услужи, ще му вземе 5 минути. Казвам: Някой път сами трябва да си свършите работата. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да постъпваш.
Да обичаш, това значи – да имаш топлина и да не париш хората.
Казва се: "Прощавайте!" В какво седи човешкото прощаване? Ако отидете сега в невидимия свят, какво ще правите? Ако се пренесете със сегашното ваше разбиране, какво ще правите? Искате между ангелите да живеете! Че вие, в това положение, между ангелите надали можете да седите и една минута! Аз като гледам в живота, какво подозрение има у хората! Гледам някой - върви с подозрение, държи си парите в джоба, стиска банкнотата, стегнал се е, обръща се насам-нататък, поглежда, да не би някой да му я вземе. Това е на физическото поле. Друг някой се оженил млад, повел любезната си. Тя е много красива, а той току поглежда наоколо, като стражар. Казвам: Той я води в затвора. Погледне я някой и той казва: "Защо я гледаш? Кого гледаш? Няма да я гледаш!" Тя се е облякла добре, а той я пита: "Защо се облече?" Едно време тя се кичеше с хубави дрехи, за да му угоди, а сега, щом вече го е взела, той й казва: "За мен да се кичиш – разбирам, но за хората!"
Не се кичете за никой човек – нищо повече! Момата, за момъка, не трябва да се кичи, нито момъка за момата – ако искате да са ви мирни главите! Да се обличаш – това е закон. Бог иска да се обличаш с най-хубавите мисли! Да мислиш – това е обличане! Добър да бъдеш – това е да си облечен на физическото поле; да чувстваш добре – това значи – да си облечен добре в духовния свят; да мислиш добре – това значи – да си облечен добре в умствения свят. И това е още външната страна. Да знаеш, как да се облечеш с дрехата на светлината! Най-първо в чувстванията – да се облечете с червения цвят, дрехите ви да бъдат червени. Ще кажете: "Как може да се облече човек със светлина?" Ще мисли той! Ти ще създадеш една форма, за която ще мислиш! Кое наричате вие сега "мисъл"? Дайте ми пример за една мисъл. Дайте ми пример за едно чувстване. Ти си неразположен – това е едно анормално състояние, това не е чувстване. Да кажем, иде някой човек – не го познаваш, но щом го видиш, вече действа нещо в тебе, почваш да чувстваш нещо в слънчевия възел. Или да кажем, че си бил неразположен, унил, животът няма смисъл за тебе; виждаш някое живо същество – веднага се смени състоянието ти. Не мислете, че това същество трябва да бъде голямо, може едно малко същество да смени твоето състояние. Разправяше ми един млад момък, 20-годишен: "Един ден бях в толкова унило състояние, че не ми се живееше. Отидох в една пещера и исках да умра, да стане нещо с мен, че да не живея на Земята. Зимно време беше. В това състояние както бях, една малка мушичка почна да ходи по ръката ми. И тогава, като я погледнах – смени се състоянието ми. До този момент се чувствах, като че никой не мисли за мене, а сега видях, че има някой да мисли за мен! Смени се състоянието ми! И излязох от пещерата, и си отидох вкъщи." Сега, вие нямате тая опитност. Но имате друга. Неразположен сте; дойде някой ваш приятел и веднага се смени или вашето чувстване, или вашата мисъл. Почва да свети мисълта ви. Или, чувстванията ви са лоши - щом дойде някой, заражда се у вас едно добро разположение.
И тъй, всички хора взаимно си влияем и трябва да сменяме състоянията си. Ние всички трябва да бъдем носители на нещо. И ако не работите, вътре в себе си, да смените състоянието си, трябва да срещнете някого. Да кажем, че никой не идва у вас, как ще смените състоянието си? Представете си, че имате едно неразположение. Аз мога да сменя състоянието на когото и да е от вас. Виждам, че някой от вас е болен, боли го кракът; седи и постоянно си простира крака; или го боли ръката. Много хора добиват навик – и като се махне болестта, той пак си повдига ръката. Виждам, че някой е неразположен, заради ръката си. За тая болка има цяр. Изваждам едно малко шишенце и му казвам: Намажете си ръката и след 24 часа болката ще изчезне. Защо този човек е неразположен? Женен е, деца има. Трябват му 200-300 лева. Но много е честолюбив; а е дал дума – в 10 часа трябва да има тези пари. И мисли той, неразположен е – няма ги. Можеш да смениш състоянието му, като му дадеш 300 лева.
Тук, на Земята, вие често сте неразположени, има нещо, което ви липсва. Казвате: "Няма кой да ме обича." Какво разбирате под думата "обич"? То е много общо казано. И след като те обичат, казваш: "Това не е любовта, която ми трябва." Каква трябва да бъде любовта? Любовта трябва да бъде или в умствения, или в духовния, или във физическия свят. Ако е на физическото поле, този, който ви обича, ще ви услужва във всичко. Ако е в духовния, той ще ви услужва с чувства – ще пали печката ви. Ако е в умствения свят, той ще събужда вашата мисъл – ако сте учен човек и имате един такъв приятел, той всякога ще ви носи по една книга и ще каже: "Много хубави работи има написани тук." Приятелят ще знае как да ви радва.
Сега, как проявявате вие вашите чувства? Когато обичате някого на Земята, какво правите, за да покажете, че го обичате? Какви са подаръците, които давате? Майката какво прави, за да покаже, че обича детето си? Вие сега се срамувате. За да покаже своите чувства към детето, което обича, тя ще го целува, някой път ще го милва по главата, някой път ще го поглади, а някой път ще го потупа по гърба и ще го целуне. Когато го целува, тя има особено разположение. Как бихте предпочели вие: да ви целуне ли майка ви, или да ви поглади с двете ръце по лицето, или да ви потупа по гърба? И трите неща са израз на чувствата, кое бихте предпочели, в дадения случай? То не зависи от вас. Когато ви целуне, майка ви има особено разположение; когато ви милва по лицето, тя има друго разположение; когато ви тупа по гърба, тя има друго разположение. Нейните разположения са различни. Сега, ако знаете, ако имате знание, когато майка ви ви целуне или ви е помилвала, вие ще почувствате, какво точно е нейното разположение. Има някои деца, които майките им не са ги целували, но все таки, спрямо едно дете, майката, или друг някой, трябва да изпълни тая длъжност.
Много пъти, като видите някое малко дете, имате желание да го целунете, без да го питате. Някога детето се поусмихне, а пък някога, като го целунат, то кресне. Това показва нещо за онзи, който го е целунал: в последния случай, детето намира, че не сте добър човек. То иска да каже: "Вие не работите за мое добро, не искам вашата целувка." Някои деца бягат от някои хора като попарени. А пък други хора, като отворят обятия, детето отива при тях. Това състояние е хубаво, но понеже не сте развити, то не се среща винаги.
(На един брат му стана лошо.)
Ония от вас, които искате да бъдете силни хора, трябва да вземете един малък мангал с недоизгорели въглища и да се учите да поглъщате въглената киселина. Растенията разбират как да я поглъщат. Някои от вас трябва да се учите на това. Сега сте станали много слаби, лесно се отравяте. С въглена киселина можете даже да се храните. Тук се образува доста от нея, на този човек му стана лошо. Двама души се карат – въглена киселина има. Някой ти е неприятен – въглена киселина има. Друг ти е приятен – чист въздух има.
Да дойдем до научните работи. Да оставим това, което вие имате. Всичките ви сегашни състояния не са научни. Вие се намирате в един съвсем дезорганизиран свят. Но вие сте в училище. Трябва да започнете да организирате вашите чувства. Вие не сте организирали своите чувства, много малко организирани чувства имате. Аз наричам организирани чувства тези, които са издръжливи. Любовта ви е като някоя пеперуда. Например, днес казваш: "Много го обичам", а утре казваш: "Пет пари не давам за него." Сменят се и вашите мисли, мисълта ви не е организирана. Чувствата ви да не губят своята ценност! Чувство, което губи своята ценност, не е организирано. То е от простите метали. Мисъл, която губи своята ценност, е от простите метали. Постъпка, която губи своята ценност, е от простите метали. Скъпоценните мисли, чувства и постъпки не губят своята ценност – и след хиляди години, те си имат същата цена. Та всички носете ония, ценните мисли. И характерът на човека зависи от ценността на неговите мисли – колко ценни мисли има, от ценността на неговите чувства – колко ценни чувства има, и от ценните му постъпки. Тия, ценните неща, дават вече ценните линии на лицето. Някои хора имат такива линии на лицето си. Да се изгуби някоя от тези линии, то значи да се обезобрази лицето. Тази ценна линия не може да се изгуби, освен ако не се деформират мислите. Например: ако живеете 10 години материалистичен живот, мислите само за пари, треперите за пари, то, непременно, вашите вежди ще станат дебели като на Тарас Булба, а ако 10 години живеете съвършен живот, то ще имате тънки, хубави вежди – зависи. Тънките вежди са направени от възвишени чувства, а дебелите – от материалистични чувства, тях ги интересува обикновеният живот. Тия хора трябва да работят върху себе си. После, вие не знаете още – и дебелите вежди имат своята ценност. Вие не знаете свойствата на веждите. Веждата може в началото да е дебела (а), може в края да е дебела (б), или може да е навсякъде еднакво дебела (в):
В трите случая, това има различно значение. Веждите, към външния край, трябва да бъдат малко по-тънки. Няма какво да ви разправям по това, защото ако ви разправя, всички ще почнете да обръщате внимание и да казвате: "Този е такъв, онзи е такъв." Вашите сегашни вежди не показват сегашното ви състояние, те показват вашето минало състояние: майка ви, дядо ви, прадядо ви как са живели. Сега тепърва трябва да работите в това направление. Вие не сте в състояние да измените вашите вежди и вашите устни. Аз съм наблюдавал хора, които, в 10 години, са изменили устата си. На някои са се изтънили, а на някои са станали по-дебели. Но тая промяна не е станала разумно. Външните условия може да са станали причина, да се изменят вашите устни, те може да са ви заставили. Тогава те, а не вие, са господари на положението. А трябва, вие, да бъдете господари. Дойде една мисъл – вие трябва да я хванете, да я отворите и да видите, дали тя носи светлина, или не. Светлина е това, което разкрива нещата, а тъмнина е това, което покрива нещата. Тогава, по какво се отличават човекът на светлината и човекът на тъмнината? Обяснете ми сега. Аз ще ви обясня, а вие ще го дадете на другите. Човекът на светлината се отличава с това: да кажем, че върви в тъмнина; но той си има кибритена кутия в джоба и като дойде някъде, където няма светлина, но има някоя свещ, която не е запалена, той драсне една кибритена клечка и запали светилника. Седне и чете. Оставя свещта запалена. Сега, ако през това място мине човекът на тъмнината, той е без светлина, но казва: "Аз мога да изгася тая свещ." И духне – и я изгаси. Като я угаси – това е невежеството. Той се намира тогава в положението, от което онзи е започнал. Винаги лошият човек свършва с това, с което добрият започва. Там, дето лошият завършва, от там добрият започва. Значи, лошият човек има, отначало, състоянието на добрия човек, а свършва с едно лошо състояние – с тъмнината. Той изгасява светлината.
Следователно, никога в себе си не изгасявайте някое чувство! Вие казвате: "Аз искам да изгася това чувство в себе си." Аз съм слушал да казват: "Не искам да го обичам." Ще си причиниш толкова голяма вреда с това! Ти не разбираш закона! Не гаси! Ако изгасиш едно чувство, ти ще навредиш на себе си. Можеш да кажеш: "Чакайте да изгася тая свещ, да не гори, да не би да изгори." Ако изгасиш свещта, ти ще спечелиш нещо, но и ще изгубиш нещо. Не гаси своите чувства към никого! Не си разположен към някого – това има отношение към всички хора, не само към един човек. Като изгасиш някое чувство, ти вече засягаш всичките! Ти казваш: "Аз не искам да любя никого." Помисли! Някой казва: "Аз не искам да обичам този човек." Това е неразбиране на закона. Ти никога не си го обичал. Ти си представяш, че си го обичал. Не можеш да обичаш някого и после да го разлюбиш. Всичко е възможно, но да обичаш някого и после, да го разлюбиш, да не го обичаш – това не можеш да направиш. Ти, по-лесно, можеш да спреш Земята от нейния път, отколкото, като обичаш някой човек, после да кажеш, че няма да го обичаш. Това е празна работа. Вие опитвали ли сте да изгасите Слънцето? Ти можеш да се заблуждаваш, но това е невъзможно. Ти ще унищожиш себе си! Не туряй в ума си, че искаш да изхвърлиш тия чувства. Така не се мисли! Това не е наука. Според мен, всякога едно лошо чувство, което имаш, едно анормално чувство, което имаш, неорганизираното чувство – замени го с чувство, което е организирано. Не обичаш някого – предстани да мислиш за него и мисли за онзи, когото обичаш. Понеже този, когото не обичаш, друг го обича и ти, като не искаш да го обичаш, ще удвоиш любовта на другия. Често бащите правят така. Като не разбирате, вие сами си създавате нещастията. Мома обича някой момък. В реда на нещата е да обича. Баща й не го обича – любовта на момата двойно се увеличава. Бащата, като не го обича, той ще накара дъщерята два пъти повече да го обича. Ако и майката не го обича, дъщерята ще го обича три пъти повече. Ако и сестра й не го обича, тя ще го обича четири пъти повече. Ако десет души в дома не го обичат, тя десет пъти повече ще го обича. Тъй че, те не само, че няма да постигнат своята цел, но в десеторен размер са увеличили любовта. И за омразата е същото нещо, тя действа по същия закон. И ако някой те мрази, ти не се бой от това; защото така той ще увеличи любовта на ония, които те обичат. Някой път казвате: "Светът ни е намразил." Чудни сте вие! Ако светът ви мрази, любовта на Бога се е увеличила в двоен размер – нищо повече! Ако ви гонят хората – в троен размер се е увеличила любовта Му. Може някой да не разбира, но такъв е законът. Някой казва: "Той не ме обича!" Казвам: Тогава любовта на ония, които те обичат, в двоен размер ще се увеличи. Той мисли за ония, които не го обичат! Престани да мислиш за тях, те са станали вече причина да се увеличи любовта там, дето трябва! А ти, като не разбираш този закон, казваш: "Защо не ме обича той?" Обичат те! Сега, може би вие искате да ви обича този, който ви мрази. Кажете ми, как ще ви обича той? Как ще ви обикне змията? Виждали ли сте вие обичта на змиите? Две змии как се обичат? Оплетат се една в друга – това е тяхната обич! Виждали ли сте това? И нещо друго – когото обича змията, пак го обвие – и го удуши. Значи, в първия случай – тя предава нещо, а във втория – взима. Има една любов, която, като се оплете, предава нещо, а има друга любов, която, като се оплете, взема. Много умна е змията, евангелски проповядва; като те изяжда, тя казва: "Понеже ти си роден от Бога, а аз съм твоят ближен, каквото ти е дал Господ, трябва да ми го дадеш. Аз ще взема от тебе това, което Господ ти е дал. Евангелието казва: Люби ближния като себе си!" И те изяжда! Лошите хора казват: "Какво от това, че съм взел от тебе 100 лева? Право казва Евангелието: Даром сте взели, даром давайте." Бръкнат в джоба ти и казват: "Даром давай!"
Страх ви е от змията, понеже не разбирате нейното естество. Вървим двама с един мой познат. На пътя ни – една змия. Като ни видя, вдигна си главата, издаде си езика и почна да го маха. Онзи искаше да я убива. Аз казах: Не! Чакай! Той казва: "Раздвоен е езикът й. Ще ни отрови!" Змията каза: "Аз нямам никакво лошо намерение." Тя ни поздравлява! Аз казах: Ние ще се отбием. Нека се попече малко на слънцето. Като се отбихме, тя си сви езика. Обърнах се и казах на змията: Не стой там, понеже друг ще мине и ще те претрепе. Аз ти разбирам езика, но други не го разбират и ще те претрепят. Някой ще помисли, че искаш да го ухапеш. Избрала си много лошо място. И тя се отби.
Често и вие си изплезвате езика. Например, тая сестра си изплезва езика, на другата сестра. То е предметно учение. Неразбрана работа е това. (Учителя се обърна към една от сестрите, които приказваха помежду си и каза:) Аз вярвам, че ти си най-добрата. Ще ти кажа четири неща. Ти си много богата, много силна, умна и добра. Но нямаш търпение. Вчера казах на една друга сестра: Ти приличаш на мен. Каквото имам аз, имаш го и ти. Ти си толкова богата, колкото и аз; ти си толкова силна, колкото и аз; ти си толкова умна, колкото и аз; ти си толкова добра, колкото и аз. Но ти нямаш моето търпение. Ти си богата - трябва да търпиш. Ти си силна – трябва да търпиш! Силният човек трябва да търпи. Турят ти голям товар, някой път ти иде да го хвърлиш. Казваш: "Ангажирал съм се, 30-40 кг товар съм взел – да помогна! Неприятно ми е, иде ми да го хвърля. Иде ми мисъл, че не съм им слуга. Но казвам: Всичко ще свърша, ще им услужа, ще занеса товара." Умен човек е този, който казва така.
Искам да разрешите един въпрос. Тези две сестри спорят за една къща, която искат да наследят. Едната е наемателка в друга къща. Ако извадя едната сестра от там и я туря в друга къща, те няма да се карат, ще се разберат. Те се карат за къщата, понеже и едната, и другата искат да я вземат. Как бихте гласували, на кого да дадем къщата? Каквото и да кажете, ако забия една игла в ръката на някого от вас, може да дойде някой, да почне да маже с масло, но не извади ли иглата, с мазане не става тая работа, ще боли там. Най-първо трябва да извадиш иглата, след това да се стисне, да излезе кръв, след това да се измие със спирт, да се превърже и да заздравее раната. Има ли спор – иглата трябва да се извади.
Сега, тия две сестри мога да ги направя да станат като ангели. Аз съм маг, мога да го направя – да се прегърнат, да се целунат. Но не искам да го направя сега. Защо? Ако направя на тях едно добро, на вас ще направя една голяма пакост. Мен ми трябват тия две сестри. Те са врати, през които да дойдат екземпляри от невидимия свят, докато се свърши предметното учение. Много ми е приятно да ги слушам, няма никакво лицемерие. Едната мисли, че е светия, но не е светия. А пък другата казва друго. Много хубаво говорят. Отличен език! Когато две сестри се карат, по-хубаво нещо на Земята няма от това. Аз бих предпочел един умрял човек да се разгневи, за да оживее, отколкото да бъде кротък и да го заровят в земята. Предпочитам да видя умрелия разгневен и да стане, отколкото да го видя светия и да замине за другия свят. Не е ли още по-хубаво, следното? Да кажем, че някой от вас имате възлюбен, който никога не ви се е сърдил, никога не ви е казал една обидна дума; и е умрял. Да кажем, че ако се съживи, той ще ви каже много горчиви думи. Искате ли да се съживи вашият възлюбен? Но като се съживи, ще ви каже най-горчивата дума! Тогава кое ще предпочетете? Вие го обичате! Ако се съживи, ще ви каже най-лошите думи! Знаете ли защо? Някой ще каже: "Като умира, човек отива в ада и там научава най-лошите работи. Той се е оцапал." Като се върне, ще ви каже: "Ти си причината, че съм се върнал. Защо ме върна от онзи свят? Аз, с всичкия си ум, отивах в онова блаженство, а пък ти ме върна в този затвор! Какво говедо си ти!" Все пак, вие ще предпочетете тая обидна дума, понеже той е оживял! Ще го потупате по рамото и ще кажете: "Ще ме простиш! Много те обичах. Заради мене, потърпи малко на Земята, понеже ако заминеш, животът ми става несносен. Аз съм млад, не ми се умира. Чакай малко, че като поостареем, двама да отидем на онзи свят. Спрях те малко в този свят, за да отидем двама заедно в другия." Всякога, когато ще връщаш някого от онзи свят, той все ще направи нещо. Той ще те избави от една неприятност.
Вие казвате: "Защо така говорят тия две сестри?" Представете си, че тия две сестри са чужденки и си говорят на китайски, или немски, или френски и пр; ако две англичанки се карат, а вие не знаете езика, какво ще кажете: "Какво ли си говорят? Не знаем."
Сега, по повод спора между тях, вие питате: "Защо да стават тия работи така? Ако Господ е допуснал лошите работи, защо ги е допуснал?" Защо Бог допусна лошите работи в света? Какво ще отговорите на това? Някой ще каже: "Ти си говедо." Аз казвам: Всички такива говеда като мен поддържат света. Те орат нивите. Ако вие нямахте такива говеда като мен, всички гладни щяхте да умрете! Следователно ние, говедата, поддържаме хората. "Го веди" значи онзи, който знае – той е говедо. Онзи, който разбира, той е говедо. Някой казва: "Ти си много лош човек." Хубаво, в какво седи лошевината? "Ти си много отворен човек, каквото правиш, всички го знаят." Лошият е особен човек, той е прочут: съдиите го знаят, адвокатите го знаят, с него се занимават, работа на всички създава. Ходи с конвой, като цар, да не би да му причинят някоя голяма вреда; водят го с автомобил, пазят го навсякъде. Големи почести има. А пък добрият – файтони няма, адютанти няма, не е познат никъде. Лошият човек, където и да отиде, навсякъде го познават, с пръст го сочат, а добрият човек не го познават. Лошия не само в този, но и в другия свят го знаят. Кое е по-хубаво? Аз сега ще ви кажа: Лошите хора – това са добрите хора! Ще ви кажа, какво нещо е лошият човек. Отива някой и си купува револвер. Лошият човек го обира – идва и му казва: "Този револвер не е за тебе, а за мене!" – и му взима револвера. Или пък, някой има пари и отива да пирува. Лошият го среща и му казва: "Скоро парите! Тия пари не са за тебе!" – и му удря две плесници. И като отива при Господа, казва: "Господи, аз изпълних длъжността си. Един си купи револвер и искаше да убие някого с него; аз му зашлевих две плесници и му взех револвера. Друг отиваше да пирува; аз му зашлевих две плесници и му взех парите; казах му: "Ще отидеш да работиш!" Где е лошевината на този човек? "Много добре си направил", казва Бог. Вие гледате от ваше гледище. Много лоши хора има на този свят, които ще видите, че на онзи свят са светии. А пък много добри хора има, които ще видите, че на онзи свят са лоши.
Сега, това са изключения, казвам това за изяснение на закона. Има един естествен живот, а това са крайности на живота. На Земята вие живеете в крайности. Нашият живот на Земята е особен и вие не можете да живеете другояче. Ще можете за в бъдеще, когато станете по-умни. Сега не може. Казваш: "Защо да е така?" Защото не може да бъде другояче. Защо е студено? Защото не е топло. Защо е много топло? Защото не е студено. Защо не е светло? Защото е тъмно. Защо е тъмно? Защото не е светло! Защо този човек е лош? Защото не е добър. Защо не е добър? Защото не е умен. Защо не е умен? Защото няма светлина. Защо няма светлина? Защото не се е научил да бърка в джоба си, да вади кибрит и да пали свещта. Нека да си запали свещ и ще бъде умен във всяко отношение. Сега не мисли. Защо Господ създаде света? За глупавите – да се учат. Предметно учение е той. Какъв е смисълът? Глупавите да станат умни, лошите да станат добри, слабите да станат силни, сиромасите да станат богати. Затова е направен светът. Щом се постигне тая цел, какво ще стане със света? Щом мине зимата, ти няма да имаш нужда от твоето дебело палто, ще го хвърлиш и ще туриш тънко – нищо повече! Някои искат да знаят, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът? Има два смисъла. Да запалиш свещта и да изгасиш свещта. Смисълът на живота е да се родиш и смисълът на живота е да умреш – нищо повече. Някой казва: "Не ми е приятен животът." Умри! Казва: "Приятен ми е животът." Роди се, живей! Защо е създаден светът? Да се родиш и да живееш – нищо повече. Във всеки един момент имаш възможност и да живееш, и да умреш. И всеки един човек или умира, или се ражда. Ти скърбиш и искаш да умреш; дойдеш до едно място и казваш: "Не ми се умира вече!" – искаш да живееш! Радостта е продължаване на живота, а скръбта е скъсяване на живота. Радостта е разбиране на живота, а скръбта е неразбиране на живота. Злото е неразбиране на живота, а доброто е разбиране на живота.
Разумността е разбиране на живота, а неразумността е неразбиране на живота. Имаме контрасти. "Какъв е смисълът на живота?" Да го разберем! "Как да го разберем?" Трябва да станеш радостен. "Как да стана радостен?" Лесна работа! Гладен си - какво трябва да правиш? Ще ядеш; жаден си – ще пиеш; уморен си – ще почиваш. След като си починеш, ще станеш, ще се облечеш, ще се наядеш и ще отидеш на нивата. И после, ще учиш в училището като ученик. После ще се върнеш и пак ще спиш, после пак ще се облечеш и т.н. И после? Тогава ще се намерите в положението на онзи цар, от една приказка. Той повикал всички свои поданици и им казал, да му разкажат една приказка, без край. Някои идвали, говорили, говорили, но все стигали до един край. Най-сетне, един човек започнал една безкрайна приказка така: "Имало един велик цар в света. Той направил един голям хамбар – един километър широк, един километър дълъг и един километър висок и го напълнил с жито. Но когато съграждали зданието, оставили една малка дупка. Като го напълнили, дошъл един щурец, извадил едно зърно и го изнесъл през дупката. Дошъл втори път и изнесъл второ зърно..." И т.н. Царят попитал: "Ами краят?" "Чакай да извади всичките зърна!" Изискват се хиляди години, да влиза и да излиза щурецът, докато се изкарат тия зърна. Та казвам ви: Не търсете приказки без край. Защото много пъти ще влизате и ще излизате през такава малка дупка, за да изкарате по едно малко зрънце.
Сега да се върнем, ние се отдалечихме. Защо са богатите хора? Не питай! Защо ти си сиромах? Остави това. Ще кажеш: "Защото не съм богат." Защо искате да бъдете богати? Какъв отговор ще ми дадете? Аз казвам така: Ти си сиромах, защото си нетърпелив! Ти си богат, за да се учиш, как да даваш щедро и да имаш търпение. Като дойде някой при тебе, ще иска пари и ти ще разглеждаш книжата му. Ти си един касиер на Бога! В богатството ще се учиш да бъдеш търпелив. При тебе ще дойдат хора, които ще ти говорят и верни, и неверни работи – ще се научиш на търпение. Ония от вас, които сте сиромаси, за да станете богати, трябва да станете търпеливи. Които сте слаби, нямате сила - станете търпеливи, за да станете силни. Невежи ако сте, за да станете учени, станете търпеливи! Трябва да имате търпение! Знаете ли какво нещо е търпението? Търпението поне на Епиктет? Аз съм казвал за него. Когато господарят му натискал крака, той казал само: "Ти губиш от това – ще го счупиш и не ще мога да работя." И счупил крака му. Тогава този римски патриций се учудил на неговото голямо спокойствие, дава му една голяма сума пари и го пуща свободен. Тогава Епиктет отива в Гърция, дето написва много хубави книги. И не е бил християнин.
Вашето положение не е по-лошо от това, на приведения зет. В света, най-лошо е положението на приведения зет. И най-лошо е положението на приведената снаха. И когато някой ми говори за лош живот, аз подразбирам – приведения зет или приведената снаха. Като влезе вкъщи една снаха, всички – свекърът и свекървата – започват да й заповядват и тя се намира в небрано лозе – кому да служи? Тя седи, седи и най-после каже: "Да махнеш майка си и баща си, и братята си! Ние, двама с тебе, да останем да живеем." Ако имате една снаха, какво трябва да й кажете? Когато момата се жени за един момък, да го пита: "Ти имаш ли майка? Тогава не се жени. Когато тя умре, ела при мене. Братя и сестри имаш ли? Когато те измрат, тогава ще дойда и ще се оженя за тебе." И при приведения зет също е така. Да си приведен зет при едного – разбирам, но да си приведен зет при всички – то е много мъчна работа!
Сега, ще превеждате закона. С този характер, вие искате да срещнете Христа и да живеете с Него. Как ще живеете с Христа! Ако отидете при него, Той ще ви прати на Земята, между най-лошите хора, да им проповядвате. Те ще ви плюят, а вие ще кажете: "Защо не ни остави на небето, а ни проводи за такава тежка работа тук?" Някои от вас сте пратени. Вие въздишате и казвате: "Кога ще видим Христа?" Аз не считам, че това е истинска любов. Вие търсите един спокоен физически живот. Всеки един от вас може да го има. Няма мъчнотии в света, които да не могат да се уредят. Пуснете голямата змия в една стая – тя ще се разшава и всички ще избягат. Влиза онзи адепт, който разбира закона на змиите и знае какво да им каже; веднага понижава температурата на 25 градуса под нулата и всички змии се вцепеняват. И той почва да ги пипа. Знание има човекът! Срещнеш някой лош човек – не му туряй топлина. На лошия човек – никаква топлина, но студ! Студ – 30 градуса! Ако още мърда – студ 45 градуса. Ако още мърда - студ 50-60 градуса. И като се спре, можеш да го пипаш. А пък на добрия човек ще му даваш малко топлина. Доброто ще го освобождаваш! Ако не освобождаваш доброто, добрият ще ти стане враг. Лошия, ако не го обуздаваш, ако не го ограничаваш, ще ти стане враг. Тогава – ограничи лошия човек, за да ти стане приятел. Освободи добрия човек, за да ти стане приятел. Това е философия. Можете да отидете при лошия човек, но никакви пари не му давайте, нищо не му давайте! А пък на добрия давайте! Колкото повече дадеш нему, толкоз по-добре. Всичко му давай - пари, книги – всичко му давай! От лошия всичко вземай. Този закон можете да го приложите спрямо вашите мисли, чувства и постъпки. От някои лоши мисли всичко вземете, а пък на някои добри мисли всичко давайте! Това е наука! Вие сега мислите много физически!
Христос иска да влезе във вас! Но Христос няма да дойде сам, Той ще прати работници. Какво ще търси във вашия неуреден свят? Това значи: някой път, тъкмо сте мели къщата и мирише на прах, да дойде някой да диша праха! Вие не сте проветрили още, не сте изчистили – няма да дойде! Трябва съвсем да сте проветрили къщата си, та като дойде някой, всичко да е чисто, да няма никакъв прах! Като дойде Христос, мислите ли, че Той ще седи при вас? Вие сега искате да Го заставите да бъде добър. Господ живее само при смирените, при горделивите хора Го няма.
Туй е морализиране сега, туй не е наука. Наука е това, което човек може да направи в даден случай. Има много работи, които вие можете да ги направите, а чакате, някой да ги направи заради вас.
Вие казвате: "Ако бъдем добри..." Как ще бъдеш добър? За да бъдеш добър, за да бъдеш приятен на един французин например, трябва да му знаеш езика и да му кажеш нещо много хубаво. Ударения има там! А не само така, да говориш! И на английски също има ударения. Някой англичанин може да говори малко грубо, но французинът е тъй деликатен! Ще каже: "О, Маdame! Qu`est-се quе с`еst?" Снощи имаше концерт; идва един, говори френски, приказва с една дама; поклони й се, целуна й ръката. Това е учтивост! Иска да каже: "На ваше разположение съм." Тя го погледна, той й се поклони, смирение прояви. Ако беше я погледнал надменно, съвсем друго щеше да бъде! Вие говорите на един остър език и искате да получите в отговор, добро отношение. Мекота се изисква в мисълта! Мекота нямате. Някой път отсъства мекотата и сме много жестоки. Когато направим погрешка, сме много меки, а щом видиш някоя погрешка у някого... А тя е същата, твоя погрешка! Той още не вижда своята погрешка. Аз съм забелязал, че много хора като говорят, изяждат "а", или някой път като пишат, няма го "ер". Има желание да го пише, но го изпуска; или не туря запетаята, точката, двоеточието. Две точки се турят там, дето се изброяват предмети. Точка и запетая се туря при голям период. Точка – при завършване на една мисъл. При запетаята има спиране, а при точката по-голямо спиране. В старите езици, в еврейския например, няма никакви запетаи, никакви точки. Там няма и гласни. Гласните отпосле се турят, когато се чете, когато се изговаря. В българския език има гласни букви, а в еврейския ги няма.
Сега, какъв беше предметът? Челото значи мисъл – трябва да мислиш! Носът значи чувство. Брадата значи постъпка – трябва да постъпваш! Това са естествени неща. Всеки път, когато вие си пипате челото, носа, брадата, това ви казва: "Мисли! Чувствай! Постъпвай!" Всеки ден, понякога по десет пъти, невидимият свят ще ви дава подтик към мисъл, ще ви заставя да мислите. Той ще ви казва: "На свят мисли! На свят чувствай! На свят постъпвай!" Изпотил си се – избършеш челото си. Хване те хрема – хващаш носа си. Хремата какво показва? Причината на хремата е в сърцето. Имаш главоболие – причината е в ума. Работите не вървят добре – причината е в брадата някъде, в горната, в долната челюст. Някой те напада: "Ти си такъв! Ти си онакъв!" Искаш да му отговориш. Ти седи смирено и мълчи! Ти си псевдоним – какво от това, че ти говори онзи? Казва ти: "Ти си говедо!" "Ти си второ". "Какъв неразумен човек си ти!" "Ти си втори." "Какво магаре си ти." "Ти си второ!" Не, ти си един мъдрец, както и аз. И двамата сме загазили. Магаре – Маг хахарец! Ти осъждаш магарето, а пък се качваш на него. Каква е тая философия? Ако магарето е глупаво, защо се качваш на гърба му? Ако този вол е невежа, аз никак няма да се возя на волска кола. Този вол може да бъде условие, при което да живееш! Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават. Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката!" Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение. Тия характери, които имат сега, са вторични, те отпосле ги добиха.
И при човека не е такъв характерът, какъвто беше първоначално. Той е вторичен – човек го получи извън Рая. В Рая той беше в отлично състояние, той имаше най-сладкия език, който някога сме слушали. Когато говорим най-хубаво – това е райският език. Някой път имате райския език, а този език, който сега говорите, той е извън Рая.
Какво научихте сега и какво остана неразбрано? Аз говорих повече, отколкото трябва. На мен нищо няма да платите, но за осветлението ще се плати. Понеже съм говорил повече, съжалявам, че ще плащате за светлината; и повече въздух е влязъл тук – и за него ще плащате. Какво ви трябва сега? Какво искате?
Едно ви трябва на всички вас: Да приложите търпението при големите богатства, които имате. Приложете търпението при голямата сила, която имате! Приложете търпението при голямото знание, което имате! Приложете търпението при голямото добро, което имате! Всички сте много добри хора – богати, силни, учени, добри. Но едно ви само не достига. Христос каза на богатия: "Едно ти не достига." Кое? Как е изложено там? Той не беше готов, да се откаже от богатството. Този богат човек нямаше и търпение. Христос му каза: "Ела, та ме последвай, ела при мен!" А той нямаше търпение да ходи, да се връща вкъщи, да раздаде имането си и да Го последва. Той си казваше: "Какво ще науча от Него? Нищо няма да науча." Търпението е най-хубавото състояние, което човек може да има на Земята. То е основата на живота! Богатство без търпение не може. Сила без търпение не може. И мъдрост, знание без търпение не може. И доброто не може да се прояви, без търпение.
Как може да ме обиди някой? Да кажем, че две сестри се карат. Ако аз взема страната на едната, тя ще ме обикне, а другата ще се докачи. Може ли да не обидя и двете. Може!
Чука един на вратата ми. Виждам го, че се е разгневил. Излизам и му казвам: Извинете, че ви държах много на вратата. Заповядайте вътре. И се сменява неговото състояние. Казвам му пак: Малко съм муден, ще ме извините. Не трябваше да ви държа толкоз време на вратата, не е хубаво. Уронва се престижа на човека. Още докато хлопа трябва да му отворя! Вярвам, че няма да ми вържете кусур за това. Вие сте един разумен човек, вярвам че разбирате. Когато някой хлопа, ти не се обиждай. Не му казвай: "Какво си захлопал!" Той да хлопа, колкото иска! А пък ти, ако се обидиш, ще се извиниш. Ти не трябваше да го оставяш, да хлопа на вратата. Още като го видиш, преди да е потропал, трябва да отвориш вратата. Умният човек така прави.
Сега, приложението къде е? Вие всички имате християнското търпение. Каква е разликата между светското и християнското търпение? Някой път трябва да ви говоря за психологията на търпението. Много работи се говорят в света, които нямат приложение. Представете си, че онзи човек, който идва да хлопа на вашата врата, ви смущава. Вие седите и сте замислен, неразположен сте, недоволен сте от живота, понеже нямате средства. Но този човек, който хлопа, иде и ви носи 20 000 английски лири. Ако разберете това, веднага ще станете и ще отворите, и ще бъдете весел. Вие не разбирате още живота. И най-лошият човек, който се приближава до вас, ви носи несметно богатство. Той е проявление на Бога. Вие имате да научите нещо от него. По човешки да говоря. Може той, като дойде, да иска да вземе нещо, може понякога, да има слабост и да каже: "Можеш ли да ми дадеш половината от богатството си?" И вие може да се скарате, може да кажете: "Той иска да ме подяде. Той иска да му дам половината!"
За мъдреца, който разбира, добрият и лошият са еднакви. Един човек, в едно отношение е лош, в друго отношение не е лош. Лошият за вас, за други не е лош, той е добър.
И тъй, приложението в практическия живот седи в следното. Не мислете, че в света има излишни хора. Всеки човек, който стане излишен на Земята, веднага го извикват в небето. А който не е потребен при вас, той е потребен на Бога. Разглеждайте нещата от Божествено гледище. Двама души се карат – казвам: Много сладко си говорят. Двама души, които се карат, ще станат, след време, най-добрите приятели. Българите имат поговорка: "Ако искаш, един турчин да ти стане приятел, набий го." Щом го набиеш хубаво, онзи ти става приятел, признава те за герой. Това, което спаси Георги Димитров, беше неговата смелост. Хитлер се възхити от него. Във вестник "Мир" пишеше: Хитлер каза, че този герой заслужава да бъде освободен. Смел човек, не е страхлив! Георги Димитров казал: "Вие, германците, когато се биехте с римляните за своята свобода, ние бяхме най-културният народ, носехме култура на света. Искате да ме съдите. Аз съм българин. Свободен човек съм, трябва да си изкажа мнението. Вие мислите, че като сте германци, сте културни. Това не е култура!" И Георги Димитров направи паралел, че това, което е казал той, това е казал и Хитлер. Тогава Хитлер казал: "Да си върви! Той прилича на мене." Писанието казва: "Бог помага на смелите хора!" Не пред слабия, но пред силния човек ще кажеш: "Ти знаеш ли, че Бог ме е създал? Махни се от пътя ми! Сега ще ти покажа, че съм силен." Иди, хвани го за ушите и го поразтърси малко. Ако имате силна, концентрирана мисъл, една мечка, която срещнете, ще се парализира, няма да се мръдне. Ако мисълта ви е по-слаба от мечката, тя ще ви повали и ще ви тъпче. Тогава - по-добре горе, на крушата!
Сега, всички сте богати, всички сте силни, всички сте разумни, всички сте добри – трябва ви малко търпение. Една кибритена клечка ви трябва! Едно малко усилие: да вземете кибритената клечка, за да запалите огън, да си сварите ориз и да го изядете - нищо повече.
За следния път искам следното: едно изложение върху търпението. Две сестри могат ли да ми представят предметно учение за търпението? Как бихте направили едно такова изложение? Дайте ми един проект на изложението.
Седят двама души: един светски и един духовен човек. Светският обвинява духовния, казва му една лоша дума. Духовният изважда един наполеон и казва: "Благодаря ти, на толкова оценявам твоята дума." Онзи му казва втора дума, трета. За всяка дума, другият му дава по един наполеон. Като дойде до 20 наполеона, той се спира и му казва: "Втори път, като се нуждаеш от пари, можеш пак да говориш и ще получиш същото." Тогава онзи го хваща за ръката и му казва: "Много добър човек си бил!" Човекът плаща, за всяка лоша дума, по един наполеон! Колцина от вас бихте платили в този случай? Да кажем, че за всяка обидна дума, която ви кажат, плащате по един лев. За 100 обидни думи - 100 лева. Вие, които плащате парите, се отличавате с търпение. Давате един лев, втори, трети и пр. Бих ви дал един метод, но не бихте го изпълнили. Бих ви казал: всеки да си носи в джоба по сто лева дребни, и обиди ли те някой – плати му; обиди те друг - плати му! Не разполагате с толкова? Ако ви дам този опит, може да дадете и хиляда лева. Едните ще спечелят, а другите ще изгубят. Добрите ще спечелят, лошите ще изгубят. Тогава излиза, че които търпят, са лоши, понеже те ще дават. Ще се откупват! Който дава, той е по-силен.
Аз съм разрешил този въпрос. Който идва при мене, аз не му казвам: "Какво хлопаш? Защо ме безпокоиш?" Не. На тази сестра, която хлопа, й давам нещо и се свършва работата. Идва една сестра и хлопа. Питам я: Какво искате? "Искам да бъда назначена чиновничка!" Казвам й: Вървете си. Ще ви назначат! Няма да й кажа: "Нямам време. Не съм разположен." Някой ми казва: "Много сте добър!" Сега имам 5 лева, ще ти ги дам. Когато имам повече, ще ти дам повече.
Давайте! Как? Без колебание!
Мен са ми чели такива молитви! Богат съм с опитности. Казват някои: "Несправедлив си! Не постъпваш право! Спрямо мене, не си както спрямо другите, не обичаш да постъпваш право." Казвам: Правилата са такива. Първата буква "Л" е по-голяма от другите "л", защото е в началото, там започва изречението. Една сестра казва: "Спрямо някои си много любезен. Несправедлив си." Казвам: Сега уча справедливостта. Права е тя. И аз да бях на нейно място, с нейните разбирания, и аз щях да постъпя така. Кой човек е несправедлив? Казва някой: "Ти не се отнасяш добре. Боли ме кракът, другите лекуваш, а мен си оставил да боледувам." Питам го: Къде е болката? Духна – и кракът му мине! Казвам му: Друг път като ти заболее кракът, ела, пак ще ти помогна. Всички противоречия в живота произтичат от това, че човек не е внимателен. Човек трябва да бъде много внимателен. Някой път си казвам: Няма какво да се сърдя на човека, че ме безпокои. Понякога не могат да ме безпокоят, защото аз знам закона. Идва някой насреща ми, да ме безпокои за пари. Ставам невидим. Какво ще ме безпокои? Той ще дойде в стаята, но преди да е дошъл, аз замина някъде.
Понякога съм решен да си стоя в стаята – той ми хлопа, аз стоя, за да се уча на търпение. Той удря, аз търпя. Той удря, аз търпя. Той ми казва: "Много лош човек си!" Пак търпя. И след като си замине, пратя някого, да му даде една торба... После ще каже: "Вашият Учител нищо не знае! Колко пъти съм го ругал!" Други някои казват: "Като художници отидохме при него, искахме му пари, уж да пътуваме. И той даде пари. А никакво пътуване нямаше." За мен е безразлично. Аз искам да се освободя от една беля – нищо повече. Дали ще пътуват, или не, дали ще ядат, или не – за мен, това е безразлично. Аз като давам понякога, искам да се освободя от една беля. Казвам: Не съм банкер, нямам пари. Банките не са ми дали парите ми, длъжниците ми – също. Някой ми дължал – сегиз-тогиз, ще ми дава по 100 лева. Но като се явят десет души и искат по 100 лева, кому да дам? Сега изучавам това изкуство. Ако длъжниците не ми дават, от друго място трябва да намеря пари. В земята има заровено злато.
И тъй, всички ще имате разположение. Бог изисква да бъдем умни. Аз, по някой път, си казвам: Какво вдигаш шум? Хиляди години Господ търпи тия хора, праща им благословение, какво има да се гневиш и да не ги търпиш? Ще се уреди тая работа. Ще се уреди, но трябва да работиш.
Сега, разбрахте ли най-важното в лекцията? Кое е най-важното? ("Търпението.") Търпението значи: в дадения случай да знаеш, че този човек, когото ще търпиш, носи едно богатство. Да си вземеш това богатство и да му благодариш. Ако не съзнаваш това, ще изпаднеш в противоречие. Всеки човек, когото срещнеш, ти носи известни блага, независимо дали го съзнаваш, или не. Ти ще му повлияеш и той ще ти повлияе. Ако разбереш, това ще ти донесе радост, ако не разбереш, ще ти остави скръб. Що е скръбта? Срещнал си някого, когото не си разбрал. Радостен си – срещнал си някого, когото си разбрал. Следователно, когато ти говорят, разбирай добре, за да имаш радост. Скръбта се дължи на неразбраните работи.
"Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)
7ч. 20 м.
17-та лекция на Общия Окултен клас, изнесена от Учителя на 15 януари 1936 г, сряда, София, Изгрев
Следват гимнастически упражнения.
- дам -(диал.) - обор /бел.ред./