Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Размишление.
Какво се иска от сегашния човек? Да бъде мирен. Кога трябва да бъде мирен? Когато духат ветровете. Въпреки това, няма мирни хора в света.
Тема за следния път: “Кога се е родило невежеството” ? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нещо в света, ако няма условия за това. Никой не може да придобие нещо, ако няма условия за това. Може да съществува нещо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е закон, опитан и доказан.
Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете няколко реда и ще се задоволите. Някой ще напише, че невежеството се явява, дето отсъства науката. Невежеството съществува вън от науката и вън от добродетелите. Как ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставят жените си, красиви и грозни, да закриват лицата си. Ако само красивите закриват лицата си, ще кажем, че това се препоръчва, за да не се съблазняват хората. Възможно е, красотата може да съблазни човека. Защо и грозните жени закриват лицата си? Те поне няма да съблазнят никого. Какво заключение ще извадите за този турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вътрешна. Все има някакъв повод, който вие не подозирате. Например, защо съществуват страхът и срамът в човека? Както и да си ги обяснявате, те имат свой дълбок, вътрешен произход, който вие не знаете.
Казвате, че човек живее, значи, съществува. Щом съществува, той е създаден от някого. Не може да съществува нещо, ако няма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, в нея се крие произходът на всичко живо. Обаче, каже ли някой, че човек е произлязъл от един малък бръмбар, никой няма да повярва. Естествено е да не вярвате. Но защо вярвате, че малката микроба може да умъртви човека? Ако е възможно това, защо да не е възможно човек да произлезе от бръмбар? В същност, човек не умира от микробата, но и не се ражда от бръмбара.
Това са разсъждения, които нямат нищо общо със сегашния ви живот. Друг е въпросът, ако искате да бъдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бъдете красиви? Защо искате да бъдете добри? Кои са подбудителните причини за това? Защо искате да бъдете силни? Коя е причината за това? Сега и вас питам: Като сте се събрали тук, какво искате? Защо влизат хората в гостилницата? Една обща причина ги заставя – желанието им да ядат. Обаче, всички нямат един и същ вкус: един обича едно ядене, друг – друго ядене. Голямо разнообразие има във вкусовете на хората. Ако гостилничарят е сготвил такова ядене, каквото клиентите обичат, те казват, че той е добър готвач. Щом те са доволни и гостилничарят е доволен. Кога е недоволен гостилничарят? Когато клиентите му ядат малко и не обичат да плащат.
Днес и вие сте дошли тук като на гостилница, но ядене няма. Съжалявам, че нямам такива тенджери и ядене, каквито вие искате. Понеже нямам приготвено ядене за вас, ще взема на заем от съседите и пак ще ви дам нещо. Бях решил да ви посвиря, т.е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днес моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искам да свиря на хора, които не разбират и не ценят музиката. В такъв случай, аз не искам да я заставя насила да свири.
Тая сутрин ще говоря върху “Науката за разположението.” Правилното развитие на човека зависи от неговото добро разположение. То е съчетано от много тонове, с известно съотношение помежду си, а не само от един тон. Да бъдеш добре разположен, това е велика наука. Ако си всякога весел, това не е наука; ако си всякога скръбен, и това не е наука. В какво се заключава доброто разположение? Да взимаш навреме и да даваш навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете в един момент да развалите доброто разположение на вашия приятел. Представете си, че приятелят ви е дошъл на гости, и вие го посрещате мрачен, неразположен. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете ред оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение.
Трябва да бъдете внимателни, да знаете, как да постъпвате. Какво ще кажете за себе си: Всякога ли сте в добро разположение? Като ви наблюдавам, виждам, че към някои хора сте добре разположени, а към други – не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е друг въпрос. Важен е фактът. Когато имате интерес към нещо, или към някого, вие сте добре разположени. Някое дете, например, обича орехи. Като се върне баща му от работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и прегръща, да пипа джобовете му. Щом бащата извади от джобовете си няколко ореха, детето ги взима и веднага излиза вън да играе със своите другарчета. Доброто разположение в живота на хората е пропуск. Без него нищо не се постига. От вашето добро разположение зависи, как ще ви посрещнат и изпратят. Ако сте работник, от доброто разположение към работата зависи, колко ще ви платят.
И тъй, силата на ученика зависи от доброто му разположение. Когато ученикът влиза в окултната школа, първите уроци, които му се преподават, са по самообладание, т.е. запазване на доброто разположение. То не трябва да се влияе от времето, дали е снежно, дъждовно или ветровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вън вали сняг, той си казва: Добре, че заваля сня г. Господарят си казва: Отде се взе тоя сняг сега? Едно и също условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата в тоя момент. Тя прилича на майка, която, като види малките си деца гладни и боси, изпраща им по един бял юрган и казва: Завийте се добре! Никой няма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспят, тогава ще ги събудите и ще ги изпратите на училище. След това ще влезете в стаята им да чистите. Така постъпват слугите в хотелите. Когато клиентите им излизат из града, те чистят и подреждат стаите.
Сега на вас, като на ученици, казвам: Каквато работа и да започнете, влагайте в нея добро разположение. Още със ставането си от сън, започнете да мислите нещо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли без разположение. Не работи без разположение. Не говори без разположение. Не яж без разположение. Ако ставаш от сън без разположение, мисли, че някой говори за тебе добре, или е написал нещо хубаво за тебе. Така ти ще изпратиш тая мисъл към своите приятели, и някой от тях ще напише нещо добро за тебе. Ще кажеш, че когато не си разположен, всичко забравяш, не можеш да приложиш никакъв метод.
Един ловец вървял през една гора и си казвал: Ако срещна разбойник или мечка, лесно ще се справя с тях, имам в джобовете си два револвера. Както вървял, срещу него се задала една голяма мечка. Той се уплашил толкова много, че забравил да извади револверите и да стреля. Случило се, че мечката се отбила от пътя си, влязла някъде в гората, и той се спасил. Като се успокоил, той сам се запитал: Защо носех двата револвера, щом не можах да си послужа поне с единия? Нали разчитах на тях? Понякога и вашето неразположение е толкова голямо, че забравяте да употребите някой метод да си помогнете. Вие трябва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха.
Казвам: Ако днес някой от вас е неразположен, нека каже, какво е неразположението му, да го излекуваме. Неразположението играе важна роля в човешкия живот. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човек по стълбата на живота, толкова по-големи са страданията и изпитанията му.Ние говорим за неразположението, но мнозина не разбират неговите прояви.Да бъдеш сериозен, замислен, това не е неразположение. Да си скръбен, и това не е неразположение. Само оня може да бъде разположен, който е изработил нещо постоянно, устойчиво в себе си. Важно е да знаеш причината на твоята скръб, или на твоето неразположение. Някога ти знаеш, т.е. съзнаваш, защо скърбиш; някога скръбта ти е извън съзнанието. Тя няма никакъв външен обект. Времето е студено, ветровито, и ти си неразположен. Причината за неразположението ти е вън от тебе, вън от твоето съзнание. Можеш ли да накараш слънцето да грее и вятърът да престане да духа? Не можеш. Обаче, можеш да накараш вятърът в стаята ти да престане да духа, а можеш и да го накараш да духа. Ти не можеш да накараш хората вън от тебе да се карат или обичат, но можеш да накараш хората в твоята къща да се обичат или да се карат. Достатъчно е да кажеш на слугите си, че който от тях удари по една плесница на другите, ще получи голямо възнаграждение, те веднага ще се сбият. Понякога човек върши добри работи, а понякога върши лоши работи. Докато няма власт, човек критикува управниците и казва: Да имам власт, ще направя църкви, училища, болници, ще помагам на хората. С една дума, ще оправя света. Много неща ще направиш, но още на другия ден не си разположен. Де отиде разположението ти? Ти се готвиш да оправиш света, а твоят дом не е оправен. Не можеш да оправиш външния свят, докато не оправиш своя малък, вътрешен свят.
Следователно, да мислиш, че ще оправиш външния свят, това е неразбиране на нещата. Тоя свят не се нуждае от оправяне. Има един неоправен външен свят, но има и един неоправен вътрешен свят, който е в самите нас. Външният свят е отзвук на вътрешния. Щом вътрешният свят не е оправен, и външният ще бъде неоправен. Природата хроникира и клишира всичко, което става във вътрешния свят, и човек минава през онова, което сам е създал. Като знаете това, бъдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свят. Например, с вашето неразположение, с вашите необмислени думи и постъпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Без да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по същия начин, както и вие постъпвате с него. Силата на човека е в неговото добро разположение. Затова той трябва да бъде всякога разположен. Под “добро разположение” разбирам такова, което с нищо не пречи на твоите възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трябва да спира благата, които идат от невидимия свят, или от Бога. На това се дължи нещастието на човека. Ако детето ви е непослушно и няма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение.
Коя е причината за болестите? Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя на организма, и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо, природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си. Първоначално човек имал добро разположение на духа, но постепенно го изгубил. Как се губи доброто разположение? Днес не ядеш и не пиеш, както трябва; утре не спиш, не мислиш, не чувстваш и не желаеш, както трябва. След няколко години забелязваш, че с тебе става нещо особено, като че естеството ти се изменя. Ти губиш разположението си и казваш: Става нещо с мене, но и аз сам не зная причината за това. Едно време бях весел, разположен, но изгубих всичко; не ми се живее, не искам да гледам хората. Казвам: Човек има възможност да прояви всички добродетели, да бъде весел и разположен, да се радва на живота. Като се изучава, човек вижда, че в него има място за всичко добро, но той сам е затворил пътя си за него, поради което днес не може да се прояви.
Първата задача на човека е да отвори пътя на доброто в себе си. Как ще стане това? Чрез неразположението. То е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се крият в него. Като им отвори път, господарят започва постепенно да организира своя вътрешен свят. Така той ще се върне към онова вътрешно състояние, когато е живял в радост и веселие, в добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпрос, но намирам, че още не сте готови. То е все едно, да накарам сега някой от вас да изпее песента “Аин фаси”, но хубаво, с добро разположение на духа. Ако някой се наеме да я изпее така хубаво, ще му се даде премия от 20 хиляди лева. Мнозина пеете хубаво, но нямате това разположение, което е нужно за пеене. Днес пътят за пеене у вас е затворен, не можете да пеете, както трябва. В бъдеще пътят за доброто пеене ще се отвори и някои от вас ще станат гениални певци. Като пеят, лампите ще се палят и изгасват. Това значи: вибрациите на гласа ще бъдат толкова силни, че ще действат върху вибрациите на светлината. Колко такива певци има днес в света? Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите?
Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност. Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия. Това показва, че природата си служи със съзвучия – възходящи и низходящи. От тях ние образуваме думи, с които изясняваме някои наши идеи, понятия и състояния. Българинът казва “аз” – той разполага с повече време. Англичанинът е практичен, казва “ай” – той цени времето. Той казва: “Времето е пари”. Ако човек може да си служи правилно със съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на място, той би завладял великата наука на природата и би дошъл до истинското разположение на духа.
Изучавайте разположението и неразположението, като сили в природата, които минават през различни области, докато дойдат при вас. Разположението е добър вестител, който не иде случайно при вас. През много области е минало то, докато ви посети. Същото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставят известен подтик във вас, който трябва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минават и заминават край вас, като оставят известен отпечатък. Разположението е Божествена мисъл. Как ще я задържиш? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, без да я задържаш. Един добър приятел идва в дома ви за два-три деня. Не се мъчи да го задържиш завинаги при себе си, но използвай неговото присъствие и това, което ще ти остави. Задръж в себе си доброто и благодари, че те е посетило.
Какво представя добрата мисъл? Ангел, който иде отдалеч да ви посети и да ви остави нещо хубаво. Значи, добрата мисъл е тяло на някое възвишено същество, което иде при вас за кратко време. То иде с някаква мисия, да ви остави нещо и да се върне назад. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъл е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понякога не я оценявате, искате нещо повече. Какво повече може да желаете, ако при вас дойде ангел и ви каже, че ще станете добър човек? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добър. Ако не можете веднага да станете добър, казвате, че това не се отнася до вас. Може да ви посети един ангел и да ви каже, че трябва да учите. Казвате: Аз не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодейства на Божествените мисли, всичко ще изгуби. Казано е в Писанието: “Търсете ме, докато съм близо до вас. Слушайте ме, докато съм с вас.” Бог минава край човека, оставя му нещо хубаво и си заминава.
Сегашните хора обичат да философстват и казват: Бог е навсякъде. Ние не можем да спорим върху тая мисъл, защото тя е свещена, но казвам: Бог е навсякъде само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със силата си. Неговото съзнание е вън от неразумния свят. Следователно, ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание. Ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като сила. – Защо идат болестите? Защото си неразумен. Дойде една болест, тури те на легло. Дойде друга болест, пак те тури на легло. Десет години може да боледуваш, но докато не научиш урока си, болестите няма да те напуснат. Някой човек желае нещо и скоро го постига. Друг желае нещо и не може да го постигне. Защо? Първият е работил съзнателно за постигане на желанието си, а вторият е работил несъзнателно, или съвсем не е работил. При доброто желание човек приготвя почва, условия за своето развитие. Човек работи съзнателно само при добро разположение на духа. Без добро разположение, Божественото съзнание не работи в човека. Щом то не работи, човек не може да постигне нищо.
Как иде неразположението в човека? Представи си, че си купиш хубав, доброкачествен плат и си ушиеш от него дреха. Облечеш дрехата и излезеш да се разходиш. Минаваш покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скъсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжаляваш за дрехата си, но не можеш да я поправиш. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скъпо струва. Какво трябва да се прави? Да се внесе някаква мода и така да се закърпи скъсаното. Модата не е нищо друго, освен маскиране на някаква погрешка. Ако роклята ви е скъсана, може да турите на скъсаното място друго парче, от друг цвят, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя някаква мода. При това, ако ви питат, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скъсаното място, така може да се смени неразположението в разположение. Все ще намерите някаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смени състоянието.
Да допуснем, че някой дойде при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши работи за вас, че сте прост човек, неграмотен, не знаете да поставяте на място препинателните знаци. Щом чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казваш: Как може да се говори за мене лошо? Как е възможно да съм прост и неграмотен човек? Питам: Ти провери ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъл в ума си? Каква мода трябва да създадеш за твоето неразположение, да го превърнеш в разположение? Напиши нещо, за да покажеш, че не си прост. Ще кажат, че не знаеш нищо от Омира и от Канта.Затвори се в стаята си и започни да цитираш нещо от тях.Щом напишеш нещо, състоянието ти ще се смени.Така ще докажеш ,че знаеш нещо повече и от Омира, и от Канта. Трябва ли само от думите на тоя-оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главният виновник, ти знаеш всичко. Трябва ли да вярваш на тоя, на оня, че нищо не знаеш? Пръв ти разбираш, какво знаеш и какво не знаеш. Друг някой ще каже за тебе, че си слаб човек, едва вдигаш 50 к г. Как ще вдигнеш двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кг вдигам свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че с помощта на машина. С тая машина мога да вдигам и 500, и 1000 килограма. Закон е това. И на вас казвам: Ако знаете законите, мога да ви говоря за неща, които иначе ще ви се сторят невероятни. Например, мога да ви кажа, че ако отидете при някоя скала и я пипнете, тя ще тръгне след вас, или пред вас, ще бъде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви с вас. Щом седнете, и тя ще спре. – Как става това? – Там е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мъчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, как се прави баница, но ако взема да я правя, нужно е най-малко един час. Като я направя, ще ви поканя да я опитате.
Сега вие искате да бъдете добри. За да постигнете това, трябва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вяра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено във вас. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трябва да се разцъфти, да приеме Божествената светлина. Засега съзнанието на мнозина е пъпка, която трябва да цъфне и после да даде плод. Тогава човек се отваря за всички хора, за всички живи същества, както зрелите плодове се усмихват. Когато види някой човек, зрелият плод казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодовете правят връзка с хората. Плодовете обичат да ги късат хората, но цветята не обичат. Те искат от хората само нежен поглед, милувка, радост. Цветята можем да миришем, но ако ги късаме, те плачат, страдат, разочароват се. Също така, човек има желания, които са подобни на цветята. Те искат само да ги миришат, да им се радват, но да не ги късат. Има човешки желания, подобни на плодовете, които позволяват на хората да ги късат и да ги ядат, да им дават прием в себе си. Ако ги приемат добре, те казват: Благородни са тия хора, добре ни приеха.
Какво носи още доброто разположение? Знание. Който не е добре разположен, или не може да запази разположението си, няма характер, няма устойчива, постоянна мисъл. Който има добро разположение, трябва да подържа в себе си мисълта: Аз съм създаден да бъда добър; аз съм създаден да бъда красив; аз съм създаден да бъда силен; аз съм създаден да бъда разумен. Не мога да постигна това изведнъж. И след хиляда години да го постигнеш, върви напред. Всичко зависи от вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръз ще бъде резултатът. Не работите ли с любов и след хиляда години едва ще постигнете нещо. Силите и способностите са в човека, но от усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посято в душата му. Всичко посято в човешката душа може да израсте, ако човек работи съзнателно и с любов.
Мнозина се основават на съвременната наука и намират, че няма защо да се стремят да бъдат добри, силни, красиви, разумни. Те казват, че е минало времето за това, остарели са вече. Какво ще постигнем на тая възраст? Едно време вие бяхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха един в друг и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бяхте стари, не искахте да работите и заминахте на оня свят. Когато вашите родители ви влияеха, вие бяхте млади. Днес ги забравихте и те престанаха да ви влияят. И родителите ви, докато са били далеч един от друг, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдат на близко разстояние помежду си, любовта им постепенно намалява. Много естествено, когато туриш един предмет близо до очите си, той губи своята красота. Всеки предмет или човек, за да ви бъде приятен или обичен, трябва да стои на известно разстояние от вас. Нарушите ли това разстояние, нарушават се и чувствата. Тоя закон е верен и за физичния свят, и за духовния. Следователно, и в съзнанието си човек може да държи предметите и хората по-далеч, или по-близо. В даден случай, вие може да държите един човек по-близо до себе си, отколкото трябва, а в друг случай – по-далеч, отколкото трябва. И в двата случая хармонията е нарушена.
Какво трябва да се прави, за да не се нарушава хармонията? Всяко нещо да се поставя на мястото, което му е дадено от Бога. Всеки трябва да знае, какво отношение има към даден човек и, според това, да си определи, на какво разстояние да стои от него. Всеки човек е форма, чрез която Бог се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тяхната стойност. Казвате за някого, че е добър човек. След време намирате, че сте се излъгали, че тоя човек не е толкова добър, колкото сте мислили. Защо не е добър? Защото интересите ви са засегнати.
Един млад момък, наш брат, отишъл в дома на едно братско семейство да прекара известно време като гост. Домакините го приели добре, но той не могъл да се постави на определеното от Бога разстояние. Една сутрин домакинът му казал: Братко, добре дошъл в нашия дом. Обаче, не забравяй, че сме във военно положение. Като ставаш сутрин от сън, ще си четеш Библията и Евангелието, ще четеш беседите и лекциите, но няма да водиш излишни разговори с жена ми и дъщеря ми. Нарушиш ли това правило, ще те подведем под законите на военното положение. Младият брат си казал: Излъгах се, тоя човек не е много добър. Разочаровах се от него. Лъжеш се, братко, твоят интерес е нарушен. Домакинът е добър и почтен човек. Той те прие в дома си като истински брат. Посрещна те като брат и те изпрати като брат, но ти даде добър съвет, как да спазваш разстоянието, на което Бог те е поставил.
Питате: Кой е тоя брат? Всеки от вас е тоя брат. По отношение на Божествения свят, и вие не постъпвате, както трябва. Кой от вас, като влезе в дома на своя брат, е постъпил като брат? Всеки се препоръчва за брат, а после не излиза такъв. Кой от вас е оценил слънцето, звездите, цветята, хората? Никой не ги е оценил, както трябва, затова Бог се е принудил да наложи военно положение и да каже: Нямаш право да гледаш дъщеря ми и жена ми и да се разговаряш с тях. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестествените желания на хората. Всеки човек иска да постигне нещо, но не знае по какъв начин става това. Да харесваш красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трябва да знаеш, как да постъпваш. Ти започваш да се усмихваш, да декламираш стихове на видни поети, да свириш, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Няма защо да си служиш с чужди работи. Това са кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всякога чуждо.
Казвам: Естествено е да обичаш млада, красива мома, но трябва да се запиташ, защо я харесваш и обичаш. – Обичам еди-коя си мома. – Няма по-хубаво нещо от обичта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте под влиянието на едно преходно чувство. Обич, която се усилва и отслабва, не е истинска. Обичта е проява на Божественото в човека. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обич, която ви задържа на едно и също положение, носи големи нещастия. Любов, която спира човешкото развитие, не е истинска. Любов, която пречи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любов укрепва духа на човека. Да любиш някого, това значи, всеки ден да откриваш по една добра черта в него и да съдействаш за неговото развитие. Любовта вижда само доброто, което Бог е вложил в човека. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човешките дарби. Ако някой е музикант, тя го насърчава в музиката; ако е поет, насърчава го в поезията; ако е учен – в науката.
Как се изразява разположението ви към известен човек? В даване на някакво материално благо. Ако си разположен към някой човек, ще му подариш нещо: книга, чанта, цвете или някаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-висок връх, вие се намирате в състоянието на ученик, който е завършил образованието си. Когато давате на някого диплом за завършено образование, това изразява разположението ви към него. Ти си директор на училището. Чрез диплома, който даваш на ученика, ти изразяваш доброто си мнение за него. Който обича, той е директорът на училището, а когото обичат – ученикът. Като директор, ти ще дадеш на ученика диплом с отличен успех. Така изразяваш разположението си към добрия ученик. На някой ученик ще дадеш диплом със среден или добър успех и ще му кажеш: Иди в света и работи според диплома, който ти е даден.
Какво се иска от човека? Да знае, какво обича в своя ближен и да го цени. Като срещнеш някого, не казвай, че тоя човек не ти е приятен, но отвори архивата на неговия живот и разбери, защо го срещаш. Виж, какво можеш да научиш от него, и какво можеш да му дадеш. Не казвай, че тоя или оня човек е странен. Само неразбраните неща са странни. Колкото и да разбирате нещата, все ще остане нещо неразбрано за вас. Колкото и да имате достъп до архивата на човешкия живот, вие можете да проникнете най-много до последния живот на миналото му. Човек е минал през хиляди животи; той се е раждал и прераждал хиляди пъти. Казваш: Познавам тоя човек, зная неговото минало. Какво знаеш? Знаеш само един от неговите животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човека, който е проникнал през всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цялата история на неговия живот. В тоя смисъл, човек е едно голямо, велико произведение на Бога, Който работи в него, затова и аз не бързам да се произнасям за Божието дело. Аз не смея да кажа, че тоя или оня човек нищо не струва. Една негова постъпка може да не е права, но, като човек, той е творение на Бога. В него, както във всички хора, е вложено нещо хубаво. Божиите работи никога не пропадат. Във всяка човешка форма е скрита душата, чрез която Бог иска да прекара своята мисъл. Всичко може да стане в света, но Божията мисъл никога няма да се прекъсне. Тя ще се предава от една форма в друга, докато се изяви в своята пълнота.
Сега вие ще се натъкнете на следния важен въпрос: Защо Бог не направи от нас нещо повече от това, което сме днес? Бог желае да направи от вас много нещо, но затова се иска и вашето участие. И вие трябва да работите заедно с Него. Ако не работите заедно с Бога, нищо няма да постигнете. Ако не работите, както Бог изисква, ще минавате през по-големи страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане с вас? Другарите ви ще учат и ще вървят напред, а вие ще останете назад. Те ще свършат училище и ще заемат някаква служба, а вие ще останете назад, без никаква работа. Като видите, че сте останали назад, че сте изгубили добрите условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвам: Вие изгубихте първите добри условия – не съжалявайте за тях. Идат вече новите условия, които трябва разумно да използвате. Като изгубите първите условия, ще дойдат втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличават страданията.
И тъй, като станете сутрин от сън, кажете си: Днес съм добре разположен. После, ако сте момък, представете си, че сте царски син; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това са празни работи. Природата крие своите тайни в привидно празните работи. Само чрез тях ще се домогнете до тия тайни. Това не става само с вас, но даже и със същества, които стоят по-низко от вас. Понякога и те се пробуждат. Тяхното по-високо съзнание разбира тия неща. Съзнанието на животните е низко, поради външната форма, с която временно са облечени. Като наблюдавате вола и коня, как махат опашките си, изглежда, че те нищо не разбират, нямат никакво съзнание за живота. В същност, не е така. Конят и волът имат умен поглед. Като те погледнат, те искат да кажат: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днес ние сме маскирани, временно играем тая роля. Като свършим работата си на земята, ще хвърлим рогата и копитата, ще съблечем тия дрехи и ще се представим в своя истински вид. Казвате: Вол е това, кон е това. Не, това е синът на някой архангел, който е дошъл на земята да се учи на смирение. Един ден, когато се върне при баща си, волът ще разправя, че цели десет години орал земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна към него. Всичко, каквото волът разказва за Стояна и за неговия дом, се пише.
Сега ме слушате, но някои от вас си казват: Действителност ли е това, или забава? Питам: Вие, които се съмнявате в моите думи, знаете ли, докъде се простира вашето съзнание? Някои казват, че са остарели, че са вече на 50-60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живели по-рано, какъв е вашият произход? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени от еди-коя си майка и от еди-кой си баща.Отде са дошли вашите родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажем, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина са дошли до това съзнание. Сега идат в света учени, музиканти и певци, които работят за пробуждане на човешкото съзнание. С това те искат да насочат мисълта на човека към Единния Бог, Създател на вселената.
Днес повечето хора отричат съществуването на друг свят и казват: Ще живеем известно време на земята и ще умрем. – После? – Може да отидем при Бога, а може и да не съществуваме повече. Някои говорят за Бога, без да имат представа за Него. Те не се запитват, как ще ги посрещне Бо г. Казвам: Ако не ви посрещне Бог, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви прегърне и целуне и ще заповяда на слугите си да заколят най-угоеното теле за вас, да ви угостят. След това ще дойде брат ви от нивата и ще се разсърди, че баща ви устроил такова богато посрещане за вас. Той ще каже: Чудно нещо, такова голямо посрещане за тоя нехранимайко! Аз работя цял живот на баща си, а той никога не ми е устроил такова угощение. След това бащата трябва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрещане?
Някои искат да бъдат грабнати с огнена колесница на небето, като пророк Илия. Как ще си обясните, според вашето разбиране, факта, дето пророк Илия се възнесе с огнена колесница на небето, а след това дойде отново на земята, като Йоан Кръстител, на когото отрязаха главата. Ето един необяснен факт, върху който и аз няма да се спирам. За да обясня този факт, трябва да си послужа с факти, които и най-способният ученик не би могъл да разбере. И той ще се намери пред изкушение. Защо? Обяснението на този въпрос е красива мома, пред която момците не могат да издържат. Ако поставя и най-способния ученик в клас, дето има една много красива мома, и той няма да издържи. Красивата мома ще влезе в неговия ум, и той ще престане да учи. Ако и на вас разкрия истината по тоя въпрос, и вие ще се влюбите в красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да и кажете няколко сладки думи, да и напишете поне едно любовно писмо.
Питам: Кое е онова, което момъкът, изобщо, вижда във всяка красива мома? В красивата мома влиза по един ангел, да свърши една работа. След това той напуща момата. Значи, момъкът се влюбва в ангела. Щом ангелът си отиде, момъкът се чуди, какво е станало с момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелът е в момата, тя е учтива, любезна, мека. Щом ангелът я напусне, тя изгубва тия качества и става груба с момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава от нея. Всеки ангел е образ на любовта. Дето мине, навсякъде прави любовни връзки. Такъв е животът в ангелския свят. Докато ангелът е в красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щом я напусне, тя казва на момъка: Как смееш да ме любиш! Не знаеш ли, че ти си голям простак? Аз обичам учените, знатните хора. На такива като тебе не обръщам внимание. Като знаете това, пазете се от красива мома, в която ангелът не присъства. Не трябва ли човек да се влюбва? Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвал? Аз превеждам това на ваш език и казвам: Кой не се е захласвал? И вашите майки и бащи са били захласнати. Като се оженили, захласването минало. После децата им се захласват. Понякога и бащата се захласва. Кога? Когато синът му е решил да се жени. Бащата започва да се интересува от снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува от бъдещия си зет. Дойде зетят в дома на момата, а хората казват, че им е дошъл приведен зет. Думата “приведен зет” има особено значение. Като кажат, че някой се намира в положението на приведен зет, разбират, че не е добре. Когато питат турчина, как вървят работите му, той казва: Положението ми е по-добро от това на приведен зет.
Казвам: Понякога и в духовно отношение, хората се намират в положението на приведен зет, или на снаха, която е влязла в дома на своя мъж. Не е лесно да бъдеш в положението на приведен зет или на снаха, която всеки момент трябва да се нагажда към условията на чуждия дом. Това значи, след като си имал едни възгледи за живота, да приемеш нови, в които още не си се убедил. Все пак, положението на снахата е по-добро от това на приведения зет. Не е лесно да приемеш нови възгледи, които не си опитал, не си проверил. Те се налагат отвън и ти си длъжен веднага да ги приемеш. Всеки ден слушаш да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде в нашия дом гол и бос; ние те облякохме и обухме, и ти си длъжен да се подчиняваш но това, което ти се заповядва. Той, горкият, се свива, огъва се, и, иска или не иска, приема новите условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея ще търпи и майка и, и баща и. Тежко е положението на приведения зет, но ще търпи, няма какво да се прави. Снахата е по-свободна. Още с влизането си в чуждия дом, тя подчертава произхождението си: Аз съм от знатен род. Моят възлюбен ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както са ме гледали моите родители. С тия думи тя обявява война на новия дом и те приемат условията. Положението на снахата е за предпочитане пред това на приведения зет. Желая ви да бъдете снаха, но не приведен зет.
Сега аз изнасям тия факти само за диверсия. Когато нещата станат много сладки, че не може да се издържи сладчината им, прибавя се малко вода, да се разредят. В бъдеще вие трябва да имате ясна представа за понятията снаха, приведен зет,майка, баща, брат, сестра, както и за тяхното истинско положение в дома. Също така трябва да имате ясна представа за приятел, за господар и слуга, за учител и ученик. Какъвто и да си, трябва да заемеш мястото си достойно. Какво представя, например, кравата? Казвате, че кравата е животно, и нищо повече. Не е така. Аз често ходя при кравите, изучавам живота им и се поучавам от тях. От кравата взимам урок на търпение и безкористие. Господарите и я доят по три пъти на ден ,и тя спокойно и доверчиво се оставя да я доят. Тя кротко си преживя храната и си казва: Не може без страдания. Опитай се да издоиш човека само един път и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе вик и олелия, всички да го чуят. Има ли нещо лошо в това, че те издоили един път? Кое се дои? Божественото. Всеки трябва да даде част от Божественото в себе си и да благодари, че е могъл да даде нещо. Колко струва едно кило мляко? Всеки може да даде поне едно кило мляко от себе си, без да вика и вдига шум. Говориш на някого нещо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нещо в тебе. Виж, какво не ти харесва. Ти говориш или нещо непроверено, или нещо, в което сам не си убеден. Не говори за неща, които сам не знаеш; не говори за неща, които никога не си опитал.
Да се върнем към основната мисъл на лекцията – към доброто разположение. Пази правилото: Като ставаш сутрин от сън, не си представяй, че си царски син или княжески син, но си помисли, че си дошъл на земята като ангел, да благовестваш доброто между хората. Помисли си, че имаш всички възможности да прилагаш доброто в света. Казваш: Ангел ли съм в същност? Ако съзнаваш, че си дошъл да служиш на Бога, ангел си. Под “ангел” разбираме вестител на доброто и служител на Бога.
Една опасност застрашава човека, особено религиозния. Тя се заключава в следното: ако престане да се подвизава, т.е. да следва пътя, който Бог му е начертал. Това значи да забрави своята задача – да служи на Бога. Причината за отклоняването му от правия път се крие в преплитане на чувствата му. Стане ли това, човек губи нещо от себе си и се подпушва. Искаш да говориш пред едно общество върху молитвата, но се увлечеш, говориш повече, отколкото трябва. Слушателите започват да негодуват, не искат да те слушат, а ти се обиждаш и излизаш недоволен. Не се подпушвай, но сам си кажи: Наистина, увлякох се, за молитвата не се говори много. Щом мога да свиря, ще посвиря на хората, но само пет минути, да останат доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само пет минути, но ще кажа такова нещо, което никога не са слушали. Ново нещо трябва да им кажа.
Казвам: Не говори на хората за това, което те знаят. Стар качамак не им давай. Ако искаш да ги задоволиш, дай им пресен качамак, с прясно мляко и прясно масло. Не се сравнявай с хората, да се представиш по-добър от тях. Ако е въпрос за сравняване, сравнявай се с някой ангел, или с някое възвишено същество. Търсите ли сила, знание и светлина, при тях ще ги намерите. Има и хора с необикновени дарби и способности, но те се срещат рядко. В един от ежедневните вестници пишеха за някой човек с необикновено силна памет. Той помнел 250 хиляди изречения, могъл да повтори числата на десет страници от логаритмичните таблици. Ако в продължение на две минути му прочетете числа, големи и малки, в разбъркан ред, то може да ги повтори безпогрешно. Това показва, че в човека се крият големи дарби и способности, които той може да развие. Някой казва, че знае много стихове от Библията наизуст. Друг казва, че знае много закони от физиката и химията. Това още не е знание. Истинското знание е онова, да знаеш цялата Библия, цялата физика и химия и, когато пожелаеш, да възпроизведеш това знание. Кой от вас има такова знание? Ща кажете, че това не ви е нужно. Всяко знание е потребно на човека.
И тъй, като ставаш сутрин от сън, не мисли, че си мъж, жена или дете, но си кажи: Аз съм ангел, вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. Ангелът носи в себе си знанията на всички земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университет. Като погледне назад, той си казва: Това знание ми беше необходимо. Минах през него и получих нещо съществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание – знанието на любовта, знанието на вековете. Знанието на земята е допринесло много нещо за моето развитие, от детската ми възраст до сегашната. Ако ангелът казва това, колко повече човек може да каже същото за себе си. И днес човек е малко дете, което има много да учи. И в най-високото си положение, той има още да учи. Значи, и в най-низкото, и в най-високото положение човек има какво да учи и да прилага наученото. Невежи сме още. Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието – негов край. Някой се оплаква, че го считат невежа. Ако си невежа, радвай се, защото си в началото на живота. Считат ме за учен човек. Радвай се, защото си на края на живота, т.е. на излизане от училището. Щом свършиш едно училище, ще влезеш в друго, по-високо от първото. Като свършиш университет, дават ти право да влезеш в училището на живота, там да прилагаш наученото. Като получиш диплом, ти можеш да станеш професор; ако не постигнеш това, пущат те в живота, там да приложиш знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращат те на земята да учиш. Като станеш учен, напущаш земята и заемаш по-високо положение.
Какво е невежеството? Условие за придобиване на знание. Какво е учеността? Условие за невежество. Когато станеш учен на земята, ставаш невежа на небето. На ваш език казано: На учения дават невежи хора, да ги учи. Невежият е царски син, върху когото работят видни учители и професори. Ученият е силен в знанието, затова разполага с него; невежият разполага с парите. Затова казвам, че невежеството е начало на живота и на знанието, а учеността – край на живота и на знанието.
Следователно, кажат ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имаш учители и професори да те учат; кажат ли ти, че си учен, радвай се, защото ще получиш диплом за свършване на училището. Така ли е всичко това? Мислете, както искате, но аз повтарям: Невежият е приспан, за да не помни, че някога е бил учен, и да се стреми днес към нови знания. Като приспят учения, той изпада в положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минат през магнетичен сън, невежият се убеждава, че някога е бил учен; ученият се убеждава, че някога е бил невежа. Това показва, че нещата не са статични: ученият може да стане невежа, а невежият – учен. Невежият живее в неблагоприятни условия. Щом се променят условията, той веднага се проявява. Ученият е пъпка, която може да се разпукне и да цъфне.
И тъй, нека всеки си каже: Голям невежа съм, но и голям учен мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Аз не съм съгласен с това твърдение. По-скоро учените хора, скрити зад невежеството, са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Който иска да се прояви, да направи нещо, минава за учен човек. Лисицата учена ли е, или невежа? Голяма ученост се крие в лисицата. Вижте, как дебне кокошките в курника и ги одушва.
В заключение на всичко казано за невежеството и учеността, повтарям: Ако сте невежи, станете учени.
Т. м.
6. Лекция от Учителя, държана на 17 февруари 1932 г. София – Изгрев.