от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

ДИНИТЕ

Учителя имаше голямо разположение към плодовете. Моето впечатление беше, че предпочиташе дини. Затова щом те се появяваха на пазара, правеше ми голямо удоволствие да Му занеса някоя голяма, добре оформена диня. По това време нашата земя раждаше прекрасни дини - сочни и големи, по 10-15 килограма. Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, се случваше, макар и по-рядко, отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се, услужливо и авторитетно ми ги изброяваха, но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих веднъж, когато група познати се бяха спрели пред камара дини. Един от тях се препоръча, че като син на градинар можел безпогрешно да познава узрелите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези. Когато привърши изброяването, аз се обърнах към него и му казах: "Добре, докажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя." Запретна се той, гледа, избира и най-после взе една голяма диня и каза: "Ето, това е вече узрял и превъзходен плод." Платих динята и когато я срязахме, оказа се, че е зелена и едва зарозовяла.

Един ден сме се събрали пак около Учителя и стана въпрос за дините. Аз насочих въпроса за тяхното разпознаване. Учителя почна да изброява белезите, по които те се избират. Те не се отличаваха от тези, които бе посочил и синът на градинаря. Слушах с внимание и разбрах, че по-скоро всичко е вътрешен усет. Когато Учителя спря, аз се обърнах към Него и казах: "Вие по тези ли белези избирате дините?" Той ме погледна някак особено, от което разбрах: "Ще ти покажа как се избират хубавите дини." Няколко дни след това занасям на Учителя много голяма, добре оформена диня. Той ме погледна, погледна и динята с израз, показващ задоволство от прекрасния плод. След това вдигна глава, мръдна я малко встрани с израз като че ли някому казваше нещо. Имал съм случаи и друг път да видя у Него този едва доловим жест, който по безспорен начин ми е показвал, че около Учителя винаги има разумни същества, невидими за нас, които Го слушат и са Му в услуга. В подкрепа на това, един път на беседа в Младежкия клас, трябваше бързо да се пресметне действие между големи числа. Учителя веднага даде техния резултат. Аз, който следвах математика, пък и и другите от класа бяхме изненадани от така бързо направеното изчисление. В отговор на тази наша изненада, Той каза: "До мене има един математик, който пресметна и даде резултата!" Разбира се до катедрата на Учителя ние не видяхме никой.

И така, същия ден минавам покрай дюкяна на един продавач на плодове, гледам там се беше спряла каруца с дини. Най-отгоре зърнах една красиво оформена диня, приветливо да ми се усмихва. Пак погледнах - върху динята същата усмивка. Купих я и се прибрах вкъщи. Срязах я беше великолепно узряла. Резен по резен я изядох цялата. Когато станах, почувствах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето, рекох си, ето философския камък, еликсира, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това съвършено ново състояние изживявах за първи път. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другия ден пак съм при същия продавач. Взех диня, която същото така беше хубаво узряла - като я режеш пращи, а вътре като че ли беше пълна с кристали от рубини. На нея пак имаше усмивка, но съвсем не беше такава като предишната. Вкъщи срязах динята, сладък и приятен плод, но само толкова. Състоянието, което получих от онази диня го нямаше. Нито светлината, нито енергията, нито лекотата и тихата радост. Само приятното вкусово усещане. Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни. За голяма моя радост се случваха все хубави дини - усмихнати. Но преживяното от онази първа диня, остана само като свиден спомен. В клас след тази случка, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: "Пишете за следния път темата Най-хубавият плод!" Той всякога ни даваше теми, по които пишехме каквото знаем. Досетих се тогава по какъв начин Учителя ми беше благодарил, като ми даде чрез една диня да преживея нещо от онзи възвишен порядък, към който се стремях. Това беше Неговата отплата за малкото внимание, което Му бях оказал. Научих още, че само диня, която се усмихва, щом я погледнеш, е хубава.