Алилуя

Неделни беседи

Неделни беседи - 1936 г., 1936 г.

Най-голям в Царството небесно (1936–1937)

Алилуя

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще ви прочета 150-и псалом. Той е краят на Псалмите, краят на това, което Давид е знаел. Този псалом е във връзка с новата епоха, във връзка със съвременното християнство и във връзка с бъдещата култура, която сега иде. Той е написан според неговите разбирания. Не взимайте думите му буквално. Ако се направи един превод на този псалом, ще видите, че Давид е имал доста добри разбирания.

„Алилуя“ – тази дума не може да се преведе. „Хвалете Бога в светилищата Му“. Тук не се говори за този бог, който вие сте си създали. Светът е пълен с такива богове. В Индия има такива около 150 000 богове.

„Духът Божи“

Сега аз ще взема само думата „Алилуя“. Аз няма да обяснявам филологическия корен на тази дума, т.е. произхода ѝ. „Алилуя“ съществува и в природата. Хората казват „хвалата“. Хвалата е нещо широко. Тъй, както е написана тази дума, от каквито букви е съставена, тя има свой превод. Българите произнасят тази дума по един начин. Англичаните – по друг. Всички народи я произнасят по свой начин. Изобщо, тази дума се произнася по най-различни начини.

Сега ще говоря върху това, което не се знае. Обикновено се излиза от неразбраното и се върви към разбраното. Значи от неразбраното излиза разбраното. За пример съставът на хляба може да не ти е известен, може да не знаеш откъде иде, не знаеш и какъв е елементът, който влиза в него, но след като се нахраниш с него, ти чувствуваш вече силата му, виждаш какво може да ти предаде. Ти не знаеш какво значи „Алилуя“, но след като ти кажат тази дума, ти я чувствуваш. Това, което чувствуваш, това е силата, която иде от „Алилуя“.

Нещастията в света идат повече от разбраните работи, а не от неразбраните. Ти искаш да опиташ виното, да разбереш силата и съдържанието му. Ти гледаш една пиеса, но след това те боли глава. Ти искаш да опиташ хубавите дрехи, но след като ги опиташ, заборчляваш. Това е неразбраното. Ти искаш да учиш, да станеш учен човек, но като не знаеш как да учиш, нервната ти система съвсем се разстройва, казваш: „Не струва човек да бъде учен.“ Не че не струва човек да бъде учен, но като си учил, ти си искал да разбереш това, което остава неразбрано. Оставете някои неща да бъдат неразбрани.

Понякога вие искате да бъдете това, което в даден случай не можете да бъдете. Радвайте се на придобивките на всички хора. Какво ви препятствува да се радвате? Ти можеш да се радваш на придобивките на един кон или на придобивките на едно дърво – това нищо не значи. Ти не считай, че това е едно обикновено дърво. Като седи пред тебе, то повидимому се показва, че е нищо – едно просто дърво. Вие не знаете какво нещо е дървото. Какво е дървото, и това няма да ви обяснявам. То е незнайно. Казвате: „Това е животно.“ Вие не знаете какво нещо е животното. Думата „животно“ не е нито българска, нито славянска, нито санскритска, тя е ватанска дума. Няма да ви обяснявам какво нещо е ватански език. Индусите имат един Бог, когото наричат Сива или Шива.

Та казвам: Незнайните работи в света произтичат от невежеството. Какво означава невежеството? Невежеството показва, че човек е много учен, но под формата на невежеството той скрива някои свои слабости. Скритото в човека може да му причини нещо. Когато ще се гради едно здание, тези, които го градят, имат един план, даден им от архитекта, и по него градят. Обаче те скриват този план. Ако са го съградили зле, зло ли са мислели? Не, невежеството ги е накарало така да го съградят. Като не са знаели как да го направят, че някои неща в него не са направили както трябва.

Какво означава склонността на някои хора да се женят рано? Оженват го рано, че да се нареди добре. Дъщерята няма още 19 години и те я оженват. В Индия пък ги женят и по на 12 години. Казват, че това учреждение е от Бога наредено. Да, институт е от Бога, но така, както функционира, то не е от Бога. Това са вече човешки порядки. Институт е Божествен, а порядките са човешки.

Когато е бил съграден този Божествен институт, на човека се е казало така: „Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ А като създал жената, Бог ѝ казал: „Ще обичаш този свой баща като себе си.“ Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама: „Ще го обичаш като себе си.“ И на Адама казал: „Ти ще обичаш Ева, понеже Аз я създадох.“

И затова, когато мъжът дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той ѝ се представя като някакво божество и казва: „Ела да живееш при мене. Ти ще бъдеш като царица; ще имаш файтони на разположение, копринени дрехи, хубави шапки и обуща, ще имаш всякога отлично ядене“ – с една дума, „ще имаш всичко първокласно“. Като се оженят, не излиза така: нито файтоните, нито копринените дрехи, нито хубавите шапки и обуща, нито слугите, нито хубавото ядене. И после започват да се гледат. Тя му казва: „Излъга ме ти.“ Какво трябваше да ѝ каже той? Той трябваше да ѝ каже: „Слушай, ти няма да бъдеш при мене щастлива, защото и аз сам не съм щастлив. Аз няма да се оженя за тебе, но понеже съм нещастен, ще търся едно успокоение. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да бъдеш сътрудница в моя живот, тогава ще можем да живеем така, както Господ е дал.“ Така трябваше той да ѝ каже.

Сега къде седи погрешката? Къде е измамата? В бързането. Хората бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е прав, но бързането е една слабост у хората. Какви качества ще придадат на онова поколение, което ще създадат? Синът, който родиш, няма да мяза на баща си. Дъщерята не мяза на майка си. Какви синове и дъщери са тези, които не мязат на родителите си? И тогава мъжът казва на жена си: „Ти си недоволна от мене, намираш ме малко невъзпитан, недорасъл, но ти ще родиш едно дете от мене, че ще видиш колко можеш да уповаваш на него.“ Като се роди това дете, то създава на майка си два пъти по-големи мъчнотии, отколкото мъжът ѝ създава. Мъжът си намери една избраница, дано го спаси някак. Днес всички хора чакат на някого да ги спаси.

Преди всичко онзи, който иска да стане баща, той трябва да има такива качества в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та, като им се роди един син, да може да направи майка си щастлива. Синът може да направи майка си щастлива и дъщерята може да направи баща си щастлив.

В една фамилия не трябва повече от две деца. Онези, които имат повече от две деца, казват: „Какво да правим ние, които имаме по 3, по 4, по 5 деца?“ Е, вас Господ ви е благословил. Ето, и Яков имаше 12 деца. В това отношение, няма друг народ по-благословен от евреите. Това са все поколения от 12-те сина на Якова. И главата на Якова трябваше да пати от тези 12 деца, които бяха упорити. Те се родиха от две жени. Едната от тях беше възлюбената на Якова, а другата не беше възлюбена. Той трябваше да служи на вуйчо си Лавана цели 14 години, за да си купи тези две жени.

Сега ние трябва да вземем поучителната страна на тази история. Яков не е бил прост човек. Той разбирал от окултните науки, бил голям окултист и естественик. Когато вуйчо му Лаван го изигра и го остави да му работи цели 14 години за двете жени, той беше по-хитър от вуйча си. Вуйчо му казваше: „Ти трябва да станеш овчар при мене“, но затова не му даде никаква заплата. Той искаше и тук да го изиграе. Той каза на Якова: „Като заплата за своята работа, ти ще вземеш за себе си онези овци, които се раждат пръчкави.“ С това той искаше да му даде по-малко овце, защото пръчкавите се раждаха по-малко. Но Яков приложи тук своето окултно знание. Той направи така, че когато зачеваха овцете, да гледат в коритото, дето пиеха вода, такива пръчки. И наистина, раждаха се повече пръчкавите овце, които взимаше Яков. Яков излезе по-умен от вуйча си Лавана. Раждаха се повече пръчкави овце. Лаван няколко пъти изменяше обещанието си, но най-после Яков стана богат. След 14 години той разбогатя. Лаван не излезе честен човек. Това не е честност.

Питам: Как може човек да живее честно при един нечестен човек? Когато един човек живее при нечестен, какво трябва да прави? Ако мъжът или жената е такъв, какво трябва да прави другият от тях? Ти си направил вече една глупост, че си се оженил, какво трябва да правиш по-нататък? Не че в женитбата ти е погрешката, но навреме не си се оженил. Изборът ти не е прав. Направил си вече погрешката. Какво трябва да направиш сега? Ти се развеждаш и после се ожeнваш за втори, за трети, за четвърти и т.н. Не, въпросът не се разрешава така. Този въпрос е вътрешен. Има едно вътрешно разрешаване на въпроса. Семейният живот е една необходимост за развитието на самия човек и за прогреса на човечеството. В тази фаза, както е поставен семейният живот, той е един институт в своето проявление, за да прогресира човечеството.

Рибите разбираха въпроса за семейството. В техните книги беше писано: всяка една жена през годината трябва да роди 300 000 деца. Като живее тази риба 10 години и всяка година ражда по толкова много деца, можете да си представите колко деца ще роди през това време. Като изучавате естествените науки, ще проверите това. След тях дойдоха птиците и млекопитаещите, и те бяха на същия ум. Те казаха: за да се по-добри семейството, за да живеят помежду си по-добре, брат за сестра трябва да се женят. Тогава птиците снасяха по 6 яйца, значи все по двойки: едно мъжко и едно женско. У тях не се раждат две мъжки и едно женско или едно мъжко и две женски. Така разбраха те семейството. След тях дойдоха млекопитаещите, които нарушиха този ред на нещата. Отвън дойдоха причини, които създадоха по-големи животни. Тези мъчнотии нарушиха дотогава съществуващия ред. В семейството на птиците имаше сътрудничество: и бащата, и майката работеха. Те отиваха заедно на работа. Те не прибягваха до такива големи работи, да пращат децата си в университет, да следват там с години. Съществуваше един птичи университет, който сам се издържаше. Там женската ще мъти яйцата си около 21 ден, най-много един месец. И след два месеца всичко се свършва. През това време те дават на детето си програма, като му казват: „Ти ще ходиш с нас, с баща си и с майка си, и каквото правим ние, това ще правиш и ти. И ти ще работиш с нас заедно.“ Добре е това, но представете си, че като се оженят брат и сестра орел, случи се, че орлицата умре. Какво ще прави орелът тогава? Ако са други птици, те могат да [се] женят и втори, и трети, и четвърти път, обаче у орлите не е така. Някои птици живеят 20 години и 20 пъти могат да се женят, всяка година се женят. Орлите водят еднобрачен живот. Като умре орлицата, орелът втори път не се жени, но и тя гледа да не умира. Орлицата не умира, понеже тя е силна, няма кой да я изяде. Орелът е цар на птиците. Орлицата може да умре в краен случай.

Сега аз ви навеждам тази история, но учените хора не се спират на нея. Те взимат човека, както е сега, но така, както живее, човек повтаря всички методи, които се прилагат в растителното, в животинското царство. Човек минава и в по-съвършени форми и начини от тези, по които досега са живели. Сега ние имаме електрическо осветление, имаме и радио. Рибите са имали радио, и насекомите са имали радио. Дългите мустаци, които имат рибите и насекомите, те не са нищо друго, освен радио. Естествениците са наблюдавали, че когато до мустаците на някоя риба се докосне някоя по-малка рибка, те веднага възприемат това и се обръщат и я поглъщат. Не, тези мустаци показват от кое ято иде тази рибка, и [тя] чака. Тази риба положително знае, че ще дойде някоя друга при нея, ще я бутне по мустаците и тя ще я глътне. Радио си има тази риба. Не само рибите, но някои от насекомите, особено от твърдокрилите, и те имат пипала, които им служат като радио. И пчелите също така имат радио, с което възприемат. Те си имат език, с който се разбират. Онези, които се занимават с пчелите, разбират тия неща много добре.

Като дойдете до човека, забелязвате същото нещо. Мустаците у човека не са нищо друго, освен тяхното радио. Тия косми са радиални жици от разни светове. Те идат от Венера, от Юпитер, от Сатурн, от Меркурий – от разни светове. Те идат и от Земята, от Месечината, от Слънцето. Като дойде такова съобщение до мъжа, той цял се преобразява. Англосаксонската раса, за да се освободи от тия непостижими идеи, които идат от разните светове, започнаха да се бръснат. Те казват: „Тези работи са непостижими. Няма защо да имаме съобщения с Венера, с Меркурий и с всички останали светове.“ Като се бръснат, по този начин те искат да прекъснат съобщенията си с тези светове. Космите на човека, следователно, представят тяхното радио. Сега жената е станала по-умна, тя е измислила някакво лекарство, с което да спре растенето на космите, да не възприема радиото ѝ. Каквото тя възприеме, само в него вярва. Но сега на някои жени започнаха да растат бради. Тази брада аз я наричам „инсталиране на възприемателни проводници“. Като дойдете до космите на главата, това са пак възприемателни, радиални жички, чрез които се възприема външната енергия. Ако вие не знаете как да възприемате [с] тези радиални жички, главата ви съвършено ще оголее.

Сега аз ви говоря на един понятен език, да знаете, че това са съществени работи, с които човек трябва да се занимава. В главата се намира един велик свят – мозъкът, който тепърва трябва да се развива. Човешкият мозък още не е развит. Той едва сега е започнал да се развива. Той е в началото на своето развитие. Един съвременен учен прави едно сравнение за голямата възможност, която седи в човешката глава, специално в мозъка. Той казва: ако всичкото съвременно знание може да се напечата в 90 книги, големи като Библията, в мозъка ще остане място за напечатването на още 900 такива големи книги като Библията. Такова нещо представя човешкият мозък. Човек още не е дошъл до половината на това развитие.

Значи, грамадни възможности се крият в мозъка на човека. Всеки косъм на човешката глава, от двете полушария, от дясното и от лявото, имат противоположни качества. Радиото от космите на лявото полушарие на мозъка внасят мекота в човека. Те произлизат от света на любовта. Космите от дясното полушарие на мозъка произлизат от света на мъдростта. И едните и другите, и любовта, и мъдростта, се събират на едно място и работят заедно през целия живот на човека.

Сега това, което ви говоря, е толкова отвлечено, че вие не можете да видите връзката, отде именно идат тия неща. Казвате: „Отде иде тази енергия?“ Тя иде от природата. Вие още не сте проучавали какво нещо е космическият човек. Човек не е такъв, какъвто се е родил на Земята. В сегашната вселена, вън от Бога, няма друго същество по-високо от човека. Не говоря за дребнавия човек. Всичко това, което виждате на Земята, това са още малки, дребнави същества. Един ден те трябва да приличат на баща си, на космическия човек.

Сега и тази идея е „Алилуя“. Ще кажете: „Докажѝ всичко това!“ Как мислите вие? Доказателствата много нещо ли представят? Ти не можеш да докажеш нещата. Какво ще ги доказваш? Как ще ми докажете, че един предмет или едно тяло е сладко? Аз не искам доказателства за това. След като анализирате захарта и видите от какви елементи е съставена, това можете да ми докажете, но същественото не можете да докажете – че е сладка. Същественото на захарта не е нейният състав.

В съвременната наука има едно противоречие. Казва се, че водата е създадена от водород и кислород. Не, водата не е създадена от водород и от кислород – нищо повече. Ако е вярно, че водата е съставена от водород и от кислород, как е възможно тогава едно дете да се роди от своята майка и от баща си и да не прилича на тях? Детето трябва да прилича на родителите си, а то не мяза. Водородът и кислородът са създадени за нещо, за едно „алилуя“. И водата е създадена за нещо. Водата носи живота в себе си. Тя е така наречената жива вода. И сега хората търсят онзи еликсир, който обновява живота. Това е водата. На сегашната вода ѝ липсва нещо. Още един елемент има, който трябва да влезе във водата. Това е вечният живот. Щом вечният живот влезе във водата, вие ще имате това, което наричат „еликсир“ – за обновяване на живота. Колкото водата е по-чиста, толкова и храносмилането става по-правилно. Умът на човека става по-свеж.

Съвременните хора седят сега, обезсмислят живота си и се чудят как ще се поправи светът. Те казват, че светът трябва да се реформира. Хубава е идеята им, но по какъв начин може светът да се реформира? За да се реформира, трябва да се даде нещо на света. Да се напише един закон, това ни най-малко не е реформиране. Да се напише една книга върху възпитанието, това ни най-малко не е реформиране. Онзи начин, чрез който това възпитание може да стане, е онзи елемент, който може да стане достъпен за умовете на хората, че те да го възприемат. Само тогава това възпитание може да дойде.

Откъде ще започне това възпитание? – От Земята ще започне, от мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света. Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света. Ако майките не раждат деца, каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявят такива, каквито трябва, светът не може да се поправи. Между братя и сестри трябва да се тури начало. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестрата си. Като погледне сестра си, той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отправя към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Ще кажете, че братът може да си намери някоя възлюбена. Не, по-възлюбено същество за брата от сестрата няма. Сестрата е възлюбената на брата. Както братът живее със сестра си, така ще живее и със своята избраница. Иначе няма живот.

Хората търсят лъжливото и по този начин излизат от своето семейство. Защо излизат хората от семейството си? Защото порядъкът и разбиранията им са съвсем други. Те имат съвсем други идеи за семейния живот, за любовта. Вие имате съвсем повърхностни понятия за живота. Вие очаквате от живота това, което той не може да ви даде. Вие очаквате от любовта това, което тя не може да ви даде. То не е нейно. Ти страдаш, но това не е любов. Ти мислиш, че губиш нещо, а всъщност нищо не си изгубил. Жена ти е жива, децата ти са живи, а въпреки това ти страдаш. Защо? Защото подозираш, че жена ти ходи с чужди мъже и не можеш да спиш. Ти подозираш сина си, ти подозираш дъщеря си. Че какво ти липсва? Този човек е крайно алчен, той подозира даже и себе си. Питам този човек: „Ти, умният човек, защо се ожени за тази жена, която днес толкова много подозираш?“ После питам жената: „Ти защо роди този син?“ – „Че кой го роди?“ Че, синът ти и дъщеря ти не се излюпиха от само себе си.

И след всичко това вие търсите страданията отвън. Вие сами си създадохте страдания. Вие сами създадохте парите – те не са дошли отвън някъде. Дойдеш най-после и до положението на рибата, която има 300 000 малки. Ти пък имаш 300 000 златни лева. Това са твоите деца. Ако един ден ти вземат тези пари, ти се считаш нещастен.

Грехът да има човек пари не е в желанието му да ги има. Те са резултат на твоя ум. Но грехът седи в това да мисли човек, че щастието му седи в парите, или пък нещастието му – в безпаричието. Ако ти не употребиш парите както трябва, от тях можеш да си създадеш хиляди нещастия. С парите ти можеш да си ушиеш най-хубавата дреха, но ако тази дреха е шита от шивач, който има проказа, той ще внесе проказата в дрехите ти и ти ще станеш нещастен човек. В дадения случай по-добре е човек да няма такава дреха, но да бъде здрав.

Казвам: При голямата любов и желание към парите, кой ги създаде? Вие създадохте парите като ваши деца. Вие направите една, две, три къщи – това са пак ваши деца. Воловете, говедата, конете също са ваши деца. Вие треперите над тях. Питам: Това разбиране правилно ли е? Конете не ги родихте вие. Говедата, кравите, овцете, вие не ги родихте. Парите вие не ги направихте. Те са дадени. Всичко това са приведени, осиновени деца.

Уповавайте само на онова, което е излязло от тебе – от твоя ум, от твоето сърце, от твоята душа и от твоя дух. Само на него можете да уповавате. Но на онова, на което не познаваш нито свойствата, не можеш да уповаваш.

На мнозина, на които съм казвал, че може без пари, те казват, че това е невъзможно. Не е въпрос, че може без пари, но важно е как трябва да се употребяват тия пари. Ти ще оставиш парите някъде и ако те тръгнат подир тебе, ти ще можеш да свършиш с тях някаква работа. Ако не тръгнат подир тебе, остави тези пари, нищо няма да свършиш с тях. Ще кажете, че това е глупава работа. А това, в което ти вярваш, е два пъти по-глупаво. Аз мога да направя парите да тръгнат подир мене, но няма да ви кажа това изкуство. Защото, ако ви кажа това изкуство или ако направя един опит, всички държави ще се заинтересуват.

Сега ще ви приведа един пример, който е бил направен като опит. Във Вашингтон имало две големи оръдия, които са останали още от тяхната гражданска война. Те взели тези оръдия и прикрепили към тях два големи магнита и ги поставили в един от главните входове на града. Които отивали да посетят това място, каквото желязно имали по себе си, се привличало от тези два магнита: обуща, на които имало гвоздеи, бастони, часовници, и т.н. Сила е това нещо. Следователно златото ще тръгне след всеки човек, който има такава магнитна сила в себе си.

Сега аз ще ви дам едно практическо правило, което можете да вземете и като закон: първо човек трябва да започне да мисли. Никакво подобрение не може да стане в света, ако човек не започне да мисли. Това е навсякъде. Било в растителното, било в животинското царство и в царството на човека – навсякъде трябва да има мисъл. Дето има мисъл, там има прогрес. Дето мисълта е престанала, там има израждане. Законът на израждането показва, че мисълта е престанала. А законът на еволюцията, на растенето, е закон на човешката мисъл. Когато мислиш, ти вече еволюираш. И хората остаряват по единствената причина, че престават да мислят. Хората осиромашават по единствената причина, че престават да мислят. Хората заболяват по единствената причина, че престават да мислят. Хората изгубват паметта си, защото престават да мислят. Човек изгубва силата си по единствената причина, че е престанал да мисли. Всичко, каквото човек губи, това се дължи на факта, че е престанал да мисли. Мисъл трябва да има у човека. Докато мислиш, ти не можеш да се обезсърчиш. Мисълта е Божествена сила. Всички дяволи могат да се съберат около тебе, но само като ги погледнеш и започнеш да мислиш, ти ще ги разгониш. Те ще се увият около тебе със своята мисъл, но твоята мисъл ще може да ги прогони.

Сега, при възпитанието вие трябва да събудите мисълта в детето. Не е въпрос детето да мисли като дядо си, да стане стар като него, но в детето трябва да се събуди една основна мисъл, една основна идея. Ще го наведете на някаква основна мисъл. Това дете трябва да мисли. На това дете трябва да дадете един идеал. Като му говорите за някое растение или за някое животно, вие трябва да му покажете една основна черта в растението или в животното, да разбере, че те не са глупави. Вие трябва да покажете една такава основна черта в растението и в животното, каквато и у вас има, та като минава детето покрай тях, да гледа вече другояче. Хората трябва да съсредоточават мисълта си и към растенията, и към животните, да схващат у тях хубавото, което ги отличава като растения и животни. И у тях има някакви знания. Аз съм против криминалните и патологическите науки. Медицината трябва да изучава първо здравия човек. Тя трябва да изследва кръвта на здравия човек и оттам да вади своите заключения за всяко отклоняване от нормалното. Като знае състоянието на здравия човек, лекарят ще може да препоръча с каква храна да се храни. И по този начин той ще дойде до положение да лекува болните с определена храна. Храната може да лекува човека. Ако разгледате положението на семействата сега, ще видите, че у тях има нещо старо, от което те трябва да се освободят.

Казвам: Това, което сега ви говоря, могат да го приложат един лекар или един свещеник, или един търговец, или един учител, една майка, един баща – всички могат да го приложат. Когато лекарят посети един болен, той първо ще събуди в него мисълта. Болният може да е обезсърчен, но лекарят първо ще му даде една насока на мисълта и ще му каже, че болестта ще мине. Лекарствата, които лекарят дава на болния, не са нищо друго, освен една магия, която връща мисълта, освен магия, която възстановява човешката мисъл. Обикновено лекарството се дава по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една лъжичка. Като пие по три пъти на ден, болният придобива вяра. Когато нещата не стават, тогава се ражда суеверие. Когато лекувам един болен, няма да му кажа, че изведнъж ще оздравее, но ще му кажа: „Тъй, както те лекувам, ти след една година ще имаш микроскопическо подобрение. Оттам насетне това подобрение ще почне да се усилва.“ Това е лекуване.

Природата винаги започва с най-малкото. Лекуването от страна на един лекар или на един свещеник не е нищо друго, освен възвръщане на човека към Божествения порядък на нещата. Всеки човек трябва да се върне към Божественото. Накарайте болния да мисли правилно, и той ще се излекува. Ще му кажете кои са причините за неговата болест. Ще му кажете как е живял в миналото, вследствие на което е дезорганизиран. Вие сте семейни хора, работите ви са объркани.

Какво ще кажете на себе си? Как ще оправите работите си? С правата мисъл. Правата мисъл ще оправи света. Талантливите, гениалните хора насочват човешката мисъл в права посока. Те написват една книга, но светът пак не се оправя. Защо не се оправя? Защото те изнасят недъзите на хората. Докато изнасяте недъзите на хората, светът никога няма да се поправи. Вие трябва да пишете положителното от живота. Когато талантливите и гениалните хора изнасят положителните, добрите страни на хората, светът може да се поправи.

В света трябва да влезе водата. Тя е, която чисти. Вода трябва за чистене сега. Когато дойде водата, този еликсир на живота, всички хора [ще] имат анасия за своите болки. Трябва да знаете как да се чистите. Ще дойде тази жива вода в света.

Сега всички науки, във всички области, се стремят да намерят подходящи форми, за да се услужи на живота, на хората. Препоръчва се хигиена в храната, в обличането, в чистенето на дрехите, на обущата – навсякъде. Днешните хора имат най-добри условия за прогрес. Те имат с какво да се занимават. Днес всеки човек чете, занимава се с ред външни неща, но със себе си най-малко се занимава. Ако започнете да се занимавате със себе си, вие ще се изплашите. За да не се изплашите, започнете да изучавате мустаците си, брадата си, космите по главата си и т. н. Когато лицето на жената, което обикновено е гладко, почне да се покрива с косми, това показва, че в бъдещото прераждане тя ще се роди мъж. Всички жени, на които е започнала да израства брада, в бъдеще ще станат мъже.

Дали вярвате в това или не, това не е важно за мене. Вашето вярване или невярване за мене не е важно. Това са факти, които се срещат и в природата. И аз имам свое верую. Фактите в природата са една истина, която не се доказва. Тя не се и оспорва. Ще кажете, че това е в противоречие със сегашното знание. Възможно е, но в природата няма противоречия. То може да бъде противоречие в знанието, което сега имаме. Онези жени, на които са почнали да израстват косми, в бъдеще ще станат мъже. А онези мъже, на които космите са почнали да окапват, в бъдеще ще станат жени. Не само това, но има и други факти, констатирани в медицината – жени се превръщат в мъже. Ще кажете: „Как е възможно жена да стане мъж?“ Има такива случаи: една млада мома след време станала мъж. Тя едновременно е имала и двата елемента в себе си: и на момъка, и на момата. Ако елементът на момъка взима надмощие, тогава момата се превръща в момък. Това показва, че числото 12 има надмощие в нея. Числото 12 е преобладаващо влияние на мъжкия принцип. Числото 21 е преобладаващо влияние на женския принцип.

Единицата е преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Двойката – преобладаващото влияние на женския принцип. Тройката пък е резултат от двете числа – от единицата и от двойката. Четирите е мъжкият принцип. Петорката – женският принцип. Шесторката е резултат на влиянието на числата 4 и 5. Седморката е мъжкият принцип, осморката – женският, а деветорката – резултат на тия две числа.

С десеторката започва нова епоха в света. Тук единицата се развива при нулата. Тя означава един нов закон. Вие трябва да знаете как се е развила единицата, първичната причина или първичният елемент, в който са били условията. Нулата, кръгът показва, че там е била скрита тайната. Той показва как се е развила единицата. Като разгледате микроскопическите животни, виждате, че те имат овална форма. Те се делят на две. Най-първо клетката се дели на две. После пак се дели на две. По този начин тя се размножава.

Следователно, ако у вас става деление, това показва, че вие се намирате в едно низше състояние на животинското царство. Ако растете само, вие сте в растителното царство. Ако мислите и чувствата ви са разхвърляни, вие сте в животинското царство. А човек се намира в света, в който нещата не се делят, не стават чрез деление. Там става въпрос за самозараждане на нещата. Само у човека става зараждане. Дотогава, докато у вас нещата не се зараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството ще дойде. Сега е време на зараждане. У вас трябва да се зароди такава мисъл, такова чувство, такава постъпка, на които вие да разчитате. Това, което се заражда, е силно. Там вие можете да постигнете всичко в един ограничен кръг.

Сега ще ви приведа какво значи зараждане на една мисъл. Една американка боледувала 12 години от неврастения. Обърнала се към всички видни американски лекари, психолози, но никой от тях не е могъл да ѝ помогне. Най-после тя започнала да се моли на Бога. Един ден тя прочела една книга, в която един виден учен писал за влиянието на човешката мисъл, за силата на внушението. Като прочела книгата, тя толкова силно повярвала в писаното, че веднага станала от леглото си и се почувствувала съвършено здрава.

Това е една мисъл на зараждане. Както лежиш болен в леглото си, веднага да станеш и да бъдеш здрав. Ако си бил парализиран, веднага парализата ще мине. Каквато тревога, каквато мисъл и да имаш, като станеш от леглото си, моментално можеш да се освободиш от нея. Когато нещата не могат да се зародят по такъв разумен начин, често стават самоубийства.

Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, той казва: „Не ми трябва вече да живея.“ И той започва да мисли да се самоубие, да се отрови или да се хвърли от някоя висока канара. Това не е разрешение на въпросите. Какво трябва да правят, ако останат да живеят тези хора? Ако пък всички хора се самоубиваха, какво щеше да стане с човечеството?

Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. Той е паднал вече, както един човек, който е паднал от една висока канара и е пречупил крака си. Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно – нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява.

Сега заключението. Вие можете да кажете: „Какво е било тогава положението на всички животни, които днес съществуват на Земята? Може ли да се каже, че те са били някога хора, които са се самоубивали?“ На това вие сами ще си отговорите.

Бог направи животните помощници на хората. Едно време, когато животът се развиваше при естествени условия, тогава животните и хората си говореха помежду си. Едно време, от сутринта още волът запитваше господаря си какво има да правят днес. Господарят казваше: „Днес трябва да орем на нивата.“ Тогава волът сам се впрягаше и отиваше с господаря си да орат на нивата. В това време те си говорят помежду си. Като свършат работата си, връщат се заедно [от] нивата и си казват: „Добра работа свършихме. Разорахме земята.“ Така било едно време, но после, когато човек е съгрешил, той е изгубил Божественото в себе си и влязъл в животинското положение, възприел езика на животното, а животното е слязло още по-долу.

Та, сега хората се намират в един паднал свят. Сега животните казват на хората да ги извадят от това положение и да ги поставят в онази култура, в която някога са живели и са се разбирали. Сега хората казват: „Това не е свят, това не е култура.“ И това е полезно, но не е още истинската култура, към която хората се стремят.

И сега, добро е желанието у някои хора да станат вегетарианци, но у тях трябва да се зароди мисълта никога да не ядат месо – нищо повече. Не е въпрос само да не колят, но те не трябва да ядат месо. Всички хора трябва да се убедят в правотата на тази мисъл. Те могат да колят животни, но трябва да се докаже на хората, че ако ядат месо, нищо няма да постигнат. Когато някоя котка дойде при мене, тя започва да обикаля наоколо, да мърка, да се глади и чисти. Тази котка е изпратена на Земята да възпитава хората. Това е половината истина. Има неща, за които аз не мога да ви говоря, но котката, която е дошла при мене, е изпратена да се възпита. Тя ще помърка малко, ще иска малко хляб. После се качи на стола ми и казва: „И аз мога да бъда такава, да седя на такъв стол.“

Сега се проповядват какви ли не религиозни проповеди, че трябва да се молим на Бога, че трябва да учим – добре, нека се моли човек на Бога. После ще кажат, че трябва да се изучават различните езици. Като се изучава например френски език и знаете няколко фрази, това френски език ли е? – „Е, да знаем толкова, колкото да си изпросим малко хляб.“ Не, като се изучава един език, той трябва да се изучава основно. Всеки език придава особени качества на човека. Като изучаваш английски език, придобиваш едни качества; като изучаваш френски, придобиваш други качества. Като изучаваш български език, придобиваш трети вид качества. Това, което българският език дава на човека, другите езици не могат да му дадат. Всеки език има свои специфични качества. Какъвто език изучаваш, такива качества ще придобиеш. Ако изучаваш санскритски или гръцки, или друг някакъв език, такива качества ще придобиеш. Латински език е правов език. Гръцки език е език на скулптурата. Гърците в скулптурата са превъзхождали другите народи.

Сега всички се запитват: „Какво трябва да допринесе християнството за света?“ Какво е допринесъл Христос, това е друг въпрос, но какво могат да допринесат християните на всички народи? Християните трябва да създадат един нов тип. Християнството е наука за безкористието. Християнството още не е наука за любовта. То е наука за безкористието. Безкористие се иска в света, за да могат хората да живеят сносно. Значи християнството е наука за сносния живот, който още не са го постигнали. Сега се говори за някаква любов, за спасение на човечеството, но това се отнася за бъдещата програма. Сега главната задача за тях е безкористието. От хората се иска един сносен живот на безкористие, или любов към ближния. От всички се иска една добра обноска.

Сега казвате, че трябва да се обичате. Знаете ли какво носи любовта? Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл. В какво седи правата мисъл? Това, което подмладява човека, това е новото. Това, което застарява човека, то е старото – нищо повече. Що е новото? Това, в което хората се подмладяват. Аз взимам подмладяването в широк смисъл. – „Ама може ли?“ Това е друг въпрос. Това учение, което носи подмладяване в най-слабата степен, то е правото учение. А това, което носи остаряване, ограничаване на свободата, то е старото учение. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. Това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, което обеднява и изтощава хората, то е старото. Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно. И който пие от тази вода, няма да умре, той ще се подмлади.“ Христос е проповядвал закона за подмладяването.

Ние сме оставили този процес – за подмладяването, за бъдещето, след хиляди години. И мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено. Ти днес трябва да се подмладиш. – „Ами бялата коса?“ Остави бялата коса настрана, не ми говори за нея. Ти си на сцената и си се престорил, че имаш бяла коса. Че, всинца вие сте хипнотизирани. Казвате: „Побеля косата ми.“ Аз виждам, че на никого косата не е побеляла, така, както аз разбирам, да стане хас бяла боя. Защо побелява косата на човека? Да се научи да дава от касата си, нищо да не задържа за себе си. И след като се научиш на това, тогава ще почервенееш. Почервеняването е признак на здравето в живота. Хубавата червена краска е признак на здраве.

Това може да се докаже с ред примери. Може да се вземат няколко деца и едни от тях да се възпитат по новите условия, а другите – по старите условия и после да се направи сравнение, да се види какви са резултатите на едното възпитание и какви – на другото. И ако харесват новия начин, нека така възпитават децата.

Но вие трябва да възпитавате себе си. Ако главата ви побелява, вие учите безкористието. Като започне да се изменя, бялата коса трябва да стане червена, но не бяла. Белият цвят е контраст на черния и обратно. Черният цвят показва, че човек поглъща всичко за себе си. Който има бяла коса, с него всеки може да живее. А с човек, който има черна коса, всеки не може да живее. Мнозина обичат моми с черни коси и с черни очи. Има защо да ги обичат. Те ги обичат, понеже имат много парички. Хора с бели коси са раздали всичко и затова казвате: „Какво ще обичам този човек? Той няма какво да даде, всичко е раздал.“ Така седи въпросът. Оставете човека с черната коса и с черните очи без пари и вижте след това можете ли да живеете с него. Лесно се живее с човек с бяла, а не с руса коса. Някой човек може да бъде с малко чело и да му побелее лесно главата. Толкова знае човекът. Хората с белите коси са правилните типове, с тях може да се живее.

Вие трябва да имате ясна представа какъв трябва да бъде един нормален тип. Сега аз не искам да ви представям какъв трябва да бъде нормалният човек, понеже наместо да се насърчите, вие ще се обезсърчите.

Един млад цигулар слушал един виден виртуоз да свири на цигулка. Като го слушал колко хубаво свири, той се обезсърчил, отчаял се. Отишъл у дома си и се самоубил. Това било в Одеса. Той казал: „Аз няма да станa като него. Не мога да свиря така хубаво.“ Това е неразбиране на закона.

Зад всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко да се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. Всичко, каквото учите, е добро. Ще различавате същественото от несъщественото. Не изучавайте черупката на нещата, но същината, която е в тази черупка.

„Алилуя!“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

3-та неделна беседа, държана от Учителя на 11.X.1936 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.