http://beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&user=Anotherseeker&feedformat=atomПорталУики - Потребителски приноси [bg]2024-03-29T11:25:25ZПотребителски приносиMediaWiki 1.25.1http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0&diff=18071КНИГА: Към извора2010-03-19T10:07:09Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.<br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''<br />
<br />
Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) (работи се)<br />
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) (работи се)<br />
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 10. [[Към извора КИ]](Ruana)(работи се)<br />
* 11. не е намерен ръкопис<br />
* 12. [[Трите връзки КИ]]<br />
* 13. [[Добре е КИ]]<br />
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]]<br />
* 15. [[Като добрия син КИ]]<br />
* 16. [[Трите плода КИ]]<br />
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]<br />
* 18. [[Петте врати КИ]]<br />
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D0%9A%D0%98&diff=18070Опити КИ2010-03-19T10:04:39Z<p>Anotherseeker: /* ОПИТИ */</p>
<hr />
<div>==ОПИТИ==<br />
<br />
5ч.<br />
<br />
"Отче наш"<br />
<br />
Прочетоха се темите: "Последствията от малките и големите спънки."<br />
<br />
Понякога при развиването на темите вие спазвате правилото, което бакалите спазват: като дадеш на бакалина много пари, много ти дава, като му дадеш малко пари, малко ти дава. Като ви дадат някои теми като тази за малките спънки, вие казвате: "Какво има да се пише за това?" Малко пари – малко стока. Ако в малките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите. Ако от малко брашно направиш баница – майстор си, а ако я направиш от много брашно, това показва, че не си голям майстор. В една баница влизат масло, сирене и брашно. Имате ги. Представете си, че ви дойде един гостенин и вие му сложите в една паница 250 грама брашно, малко сирене и масло. Ще се докачи човекът. Ти ще вземеш и ще забъркаш най-напред водата с брашното, после ще разточиш, ще туриш малко сирене и масло, и ще опечеш баницата. И като дойде гостенинът и види опечената баница, ще счита, че е почетен. Иначе какво ще помисли? Ти го гощаваш с ума си. Значи – тури в ума си мисълта да му поднесеш една форма, която му е приятна. Къде е опасността от брашното? Да кажем, че вкъщи гостенинът може да яде от брашното. Но представете си, че брашното е турено отвън, дето вее вятърът, и той е доста силен. Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е. Ако поднесеш на гостенина брашно с вода и сирене да се наяде, ти ще изгубиш един човек, който ти е бил приятел. Той ще си каже, че това е крайно незачитане. И може би тази сурова "баница" с брашното, сиренето и маслото ще влоши твоите работи в живота. За да не се влошават работите, забъркай брашното с вода, тури сирене, наклади огън и опечи баницата. Трябва да правите превод от този образен език. Добре е да си служите с един образен език и да правите преводи.<br />
<br />
Какво е числото 1, какво е 2? Като количество, числото 1 може да се отнася към различни съдържания: една игла, една кибритена клечка, един човек – все са единици. Какво можеш да направиш с една кибритена клечка? С нея дреха не можеш да ушиеш, но можеш огън да запалиш. Какво можеш да направиш с един човек? С него можеш да свършиш много работи. Все едно ли е да вземеш мястото на иглата, на кибритената клечка и на човека? Понякога ви интересуват някои неща, които са вече много остарели. Сега ви интересува например това, дали вие сте остарели. Някой от вас казва: "Вече остарях – 40-годишен съм. На 50 години съм На 60 години съм. Младите нека оправят света." Светът не се нуждае от оправяне – нито от младите, нито от старите. Когато един млад човек влезе в училището, какво ще оправя? Той не влиза там, за да оправя училището, той влиза, за да учи. Ако влезе в университета, той ще го оправи ли? Не, там той трябва да учи. Който влезе – и млад, и стар – трябва да се подчинява на законите. Младият нищо няма да оправи. Ние сега искаме да оправим нещо в света. В какво седи оправянето, как да го разбираме? Трябва да се учи! В живота ви има толкова спънки, нещастия! Всички се оплаквате, че сте нещастни. Защо? В природата няма нещастия, няма никакви спънки, абсолютно никакви спънки в пътя на никого; пътят, по който вървиш, е толкова гладък, че няма препятствия. Ако се отбиеш обаче от пътя в храсталака, ще намериш хиляди спънки. И ще кажеш: "Какъв е този свят!" Светът е добър, но ти си оставил естествения път и си влязъл в храсталака, в тръните. Ти взимаш брадва и почваш да сечеш тръните, за да си отвориш път Но така съвсем ще загазиш.<br />
<br />
Срещнеш някой човек, запознаете се и ти обръщаш внимание на някои негови особености. Искаш да изправиш една негова погрешка. Много мъчно е да изправиш една погрешка на някого. Представи си, че си певец, пееш много хубаво; запознаваш се с някого, който не може да пее хубаво и ти искаш да го научиш да пее. Мислиш, че за два-три дни можеш да го научиш, но не можеш. У него преди всичко трябва да има желание да учи. Така че най-първо събуди желанието! Друг случай. Отиваш на гости, където те гощават с баница; като се нахраниш, казваш на стопанина: "Много е хубава баницата!" Мислиш ли, че си се отплатил? Като отидеш обаче в гостилница и се наядеш с баница, ако кажеш само: "Много хубава е баницата", гостилничарят ще ти каже: "Чакай, чакай, много е хубава баницата, но трябва да платиш!" За хубавата баница се плаща. Ако нямаш пари или не ти достигат, ти ще се начумериш малко и ще кажеш: "Не ти струва баницата." И той, горкият човек, ще приеме, колкото му дадеш.<br />
<br />
В съвременния живот преди всичко трябва да изправим много недъзи, които имаме. Да оставим отрицателните черти, няма какво да представяме как един човек си свива веждите, как си присвива очите или как е недоволен. Да кажем, че аз представям как един човек плаче. Защо да го правя? Вие го знаете по-добре, толкова сте плакали. Или ще представя някого как се гневи – вие го знаете по-добре от мене! Или ще представя как някой е страхлив – вие го знаете, всеки ден го правите. Какво ще ви ползва да ви го представям? Нищо. Какво значи горделив човек? "Горе" и "дял". Горделивият човек, като един петел, ще се качи на плета отгоре, нависоко, и ще изкукурига. Горделивият човек като се качи на планината, ще вика. Нали сте виждали туристи – като се качат на планината, нависоко, почват да декламират например стихотворение от Ботев... Или да кажем, много пъти се говори за любов. Какво ще ви говоря за любовта! За любовта вие знаете по-добре от мене. Няма някой от вас, който да не знае. И след като сте опитали любовта, питате: "Има ли любов в света или, няма любов?" Любовта не можеш да я докажеш, защото не е нещо материално, да го докажеш, че е тук или там. Преди всичко, ти философски не можеш да докажеш дали любовта съществува, или не. Тя няма никаква форма, тогава как ще определиш дали съществува, или не? Тя няма никаква форма, тя е една същина. Тя няма никакви граници, тя има проявление. Проявява ли се любовта, или не? Може да се проявява. Но някой все пак доказва, че в света има любов. Това не може да се доказва.<br />
<br />
Резултат на любовта е животът. А какво представлява любовта? Какво е отношението между любовта и живота? Казваш, че това е причина, а това е последствие. Каква е разликата между причината и последствието? Какво е отношението между кибритената клечка и огъня? Огънят е последствие, а кибритената клечка е причина. Първата причина ли е кибритената клечка? Има дърва, които се запалват. От дървата излиза огънят. Каква е разликата между кибритената клечка и горенето на дървата? Ако запалиш една кибритена клечка, ти на нея половин литър вода не можеш да стоплиш. Но ако запалиш един огън, и 10 литра вода можеш да стоплиш. Казват, че кибритената клечка е причина за огъня. В дадения случай причината не може да стопли. Ние всякога мислим, че причината е по-голяма от последствието. Донякъде е вярно, но не винаги. Например кибритената клечка не е голяма и не може да свърши толкова много работа, колкото огънят. Но въпросът е, че кибритената клечка е последствие на човешкия ум. И същинската причина е всякога по-голяма от всяко последствие. Става дума за първичната причина. Първичната причина е голяма, а пък следващите причини са по-малки, нищожни са понякога. Имате едно малко подбуждение – това е кибритената клечка. Някой път една кибритена клечка може да причини лоши последствия. Какво подразбирате под думите лоши последствия! Идеята "лоши последствия" е много ясна в ума ви, вие я разбирате така добре, че и да ви я обясня, няма да ви дам много по-голяма светлина върху нея. И ако речете да се изкажете върху лошите последствия, ще се изкажете както този, който писа върху темата "Последствията от малките и големите спънки". Какво значи спънка! Спънка значи пън, сух чукан. Вървиш и се удряш в него. Той е винаги по-нисък, не е голям, за да го видиш, и ти се спъваш. Кога човек може да се спъне? Можеш да се спънеш, когато нищо не виждаш; отбил си се от пътя и се блъснеш в пъна. Можеш да се блъснеш и денем, но ако се блъснеш вечер в спънката, то си има причини. Ако денем се блъснеш в една спънка, каква е причината? Може да има няколко причини. Например търговец си, имаш да даваш 200-300 000 лева, но нямаш пари и умът ти е ангажиран с тази мисъл. Така е погълнат умът ти с тия пари – къде да ги намериш и как, ако не ги намериш, ще фалираш – че ти вървиш и се блъскаш о чукана. Казват ти: "Сляп ли си?" Ти за пари мислиш! Второто положение: Представи си, че си бил някъде в Обществената безопасност, дето са те били - дали са ти възпитание, как трябва да спазваш законите на държавата. Като излизаш, ти нищо не виждаш и пак се спъваш. И си казваш: "Не ми ли стига в Обществената безопасност, та и този чукан, отде се намери?" Значи ние говорим за спънки, които ние създаваме. Когато говорим за спънки в живота, спънките не са отвън. Ние сами ги създаваме. Това, което сами го създаваме, сами трябва да го изправим. Това, което не си създал, не си туряй задача да го изправиш. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Като изплатиш своите дългове, ще имаш пари, ще изплащаш и чуждите. Като казвам така, ще изпаднете в друга погрешка. Христос изплати дълговете на света, но Христос беше изплатил своите дългове. Всичките му дългове бяха изплатени! Той имаше в излишък капитал, богат беше и можеше да изплаща. Правилото е: Не поправяй чуждите погрешки, преди да поправиш своите. Не ходи да изправяш хората, преди да си изправил себе си. Когато изправиш всичките свои погрешки - тогава може! Искаш да поправиш погрешката на някого – ако в себе си я нямаш, изправи я у него, ако ли не, мълчи си. Това е правилото. Колко хубаво щеше да бъде, ако всички спазвахте това правило! Но аз виждам, че всеки ден го нарушавате. Вие все изправяте погрешките на другите. Когато изправяте чуждите погрешки, аз считам, че вие искате да изплатите дълговете им, обаче вашите дългове не сте си изплатили. Казвам: Слушай, приятелю, ти изплащаш дълговете на онзи, а на мене не си платил. А пък имаш да ми даваш. Аз имам по-голяма нужда, отколкото той има. Плати своите дългове и тогава плати на онзи дълговете. Изправи своите погрешки, преди да изправиш погрешките на другите. Това е логическо заключение без личен елемент.<br />
<br />
Сега, какъв е начинът да се изправи една погрешка? Да ви дам един пример. Един от видните оратори – проповедници в Америка бил Бичер. В негово време се подвизавал един голям рационалист, който отричал съществуването на задгробния живот, на Бога. Теоретически се мъчел да докаже, че такива работи, за каквито проповедниците говорят, не съществуват. Той казвал, че проповедниците са заинтересовани да говорят на хората неща неверни, за да се прехранват. Един ден Бичер отивал да посети американската столица Вашингтон. И другият, рационалистът, и той отивал там. Двамата се намерили в един хотел. Хотелът бил препълнен и проповедникът и безверникът се оказали в една стая. Бичер искал да поговори с него. Започнал да гледа през прозореца. Гледал, гледал към улицата много дълго време. Онзи се заинтересувал, защото проповедникът като че гледал нещо много важно. Попитал: "Какво гледаш там на улицата? Какво има?" "Виждам там един инвалид. Единият му крак е отрязан до коляното, с две патерици е. Един снажен пехливанин му ритна патериците и човекът падна на земята." Онзи казва: "Как този безобразник смее да рита патериците!" "Ти си онзи, който риташ патериците на хората. Някой си има един крак – вярва в нещо. Ти не можеш да наместиш краката на хората, а ходиш да риташ по патериците." Замислил се онзи. И след това казал: "Ще видим. Следващия път ще опитам по друг начин. Ще ритам само онзи, който има здрави крака, а на когото кракът му е отрязан, няма да го ритам." Умните така постъпват. Когато човек си има някакво малко вярване, не му ритай това вярване. Веднъж един ми възрази по следния начин: "Ти искаш да ме убедиш, че има Господ. Не съм Го виждал. В тебе мога да вярвам повече, отколкото в Господа. Ако искаш, ти по-скоро можеш да ме накараш да вярвам в тебе, отколкото в Господа. Казват, че светът бил направен от Господа, но аз не съм Го виждал, не съм говорил с Него. Как ще вярвам в Него?" Замълчах. След малко му казах: В света има три вида вяра. Първата вяра е човек да вярва в себе си. Себе си той вижда. Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен – и него може да вижда. Последният, в когото може да се вярва, това е Бог – Този, когото не виждаме. Не че не Го виждаме, виждаме Го ние, но не сме там, дето можем да Му говорим и Той да ни говори.<br />
<br />
Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората биха вярвали в Бога, те никога не биха живели така. Всички поддържат, че вярват в Бога, но това не е вяра. Ти ако вярваш в Бога, трябва да се измениш. Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени! И така ще познаваш: ако в теб е станала някаква промяна, ти имаш вяра; ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго. Ти вярваш в това, което не е. Хората едно време са вярвали в своите идоли. Или по някой път ние вярваме в някой човек, че той е богат, а се оказва, че не е. Ще ви приведа един пример за такава погрешка. Един американски лекар отива в Ню Йорк, но като върви из града вижда, че някой го преследва, дебне го, за да го обере. И той, за да се избави, спира се, изважда си кесията, обръща я отворена надолу и казва: "Ако има нещо в кесията, има защо да ме следваш, но като няма нищо, няма защо." После бръква в другия джоб и изважда и другата кесия, обръща и нея и казва: "Нямам нищо. Когато имам, аз ще те повикам." Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си. Как трябва да я признаем в себе си? Някой път вие си признавате погрешките, но като адвокатът, който прави пледоарии: ще тури нещо за извинение. Казва: "Аз направих това, но при такива условия! Нервен съм, неразположен бях." Това са оправдания! Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува. Например имаш погрешката, като минаваш покрай кръчмата, да си пиеш една чашка ракийца. Не ти трябва да пиеш ракийца! След всяко пиене ще ти се случи нещо лошо. Защо ти е ракия? Една погрешка е това.<br />
<br />
Сега да дойдем до новото в света. Кое е новото в света? Какво нещо е спънка? Едно препятствие. Ще дойдем до философската му страна.<br />
<br />
[[Файл:OOK-15-1-09-1.gif|left]] Имате тук един триъгълник, нали така? От какво се състои един триъгълник? От три страни, нали така? Каква функция изпълняват страните АВ, ВС, АС? Всяка една страна, това е един път. Всяка една страна, това е един диагонал. Триъгълникът е създаден от три диагонала – три пътя, по които човек може да върви. Човека, съвършения човек, винаги го представят като триъгълник. Съвършеният човек има три начина, три пътя, по които може да разреши всички задачи. <br />
<br />
Добре, но същевременно всяка страна на този триъгълник съставлява едно препятствие в живота. Докато ти си в пътя, той е едно благо за теб; щом се отклониш от пътя, той е едно препятствие за тебе. Идеята е малко отвлечена. Представете си, че това е една площ – площта А. Представете си, че имате един затворен човек под тая площ и той трябва да излезе над нея. Площта за него в дадения случай е едно препятствие. Но тази площ е същевременно едно условие – хората градят на нея своите къщи, сеят своите ниви и градини. Ако вие премахнете всички препятствия в живота, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Това, което препятствува, то е реалност. Вие ще обърнете внимание на препятствието – то е реалното. Спънките в живота показват реалността. Като не разбирате реалността, вие казвате, че е спънка. Важен е законът. Всяка неразбрана реалност е спънка. Всяка спънка е неразбиране на реалността. Всяко разбиране на реалността – това е една малка истина. А разбирането на всичките спънки - това е самата истина. Тази мисъл няма да ви легне така лесно.<br />
<br />
Тук наскоро бях на един концерт, мисля, че диригентът беше руснак. В какво седи хубостта на дирижирането? Всички движения съответстват на музикалните тенденции. Значи диригентът изразява музиката чрез движения. В неговото дирижиране няма излишни движения. Има някои диригенти, които правят излишни движения, но у този всяко движение съответствува на известни музикални тенденции. Движенията трябва да бъдат дето трябва тихи и дето трябва силни. Той не спазва никакви външни правила – движи си ръцете насам, нататък, тихо и силно. Който не разбира, ще каже: "Какво си маха ръцете?" Има едно сливане между онези, които свирят, и онзи, който дирижира – сливат се движенията с тоновете. Естетика има той, вкус има в движенията. Като гледаш тялото му, той представлява половината от музикантите. Даже само като го гледаш е приятно. Във всичките му движения има нещо красиво, както красивата мома като върви. Тя не върви така, но още по-деликатно. Всеки се спира да я гледа – майстор диригент е тя. Най-добрите диригенти са младите моми, по-хубави диригенти от тях не съм виждал. Те са с една степен по-силни от диригентите. Този диригент беше близо до това, беше на 9/10 от някоя млада мома.<br />
<br />
Младата мома като мине, запалва чергата на всички; тя е диригент – всички й ръкопляскат.<br />
<br />
Ако вие не можете да бъдете един отличен диригент на себе си, тогава какъв диригент сте? Диригент на себе си! Този оркестър е вътре във вас! Досега е намерено, че човек има 100 способности в главата си. Всяка способност е един цигулар. Значи имаш 100 души оркестър. Ти дирижираш ли ги? Ако тях не можеш да дирижираш, какъв хал имаш? На този концерт преброих, че имаше приблизително 70 души в оркестъра и много хубаво свиреха. Този човек 80 души дирижира – всичко върви гладко, движенията са някъде силни, някъде тихи, тъй тихи, че едва се забелязват. При обикновените диригенти не става така. Този е даровит диригент. Затова тук всичко върви както трябва. Ако някой иска да го подражава, не ще може, само един може да бъде такъв.<br />
<br />
До мен седеше един господин, който ми разказа следното. Някой си първокласен руски пианист се оженил за дъщерята на Тосканини. Една фирма ангажирала бъдещото им дете, още преди да се роди, че като се роди, след 20 години, като стане музикант, да даде първият си концерт за тях, за тази фирма. Сега се женят, а след 20 години тяхното дете ще даде концерта си! Толкова знаменити били този руски пианист и дъщерята на Тосканини.<br />
<br />
Но да се върнем сега към въпроса за реалността. Казахме, че спънките в живота – това е неразбраната реалност. В какво се спъва малкото дете? Аз съм виждал понякога малко дете, което е облякло панталоните на баща си, влачи ги и се спъва. Ето спънката на това дете. Ето грехът на това дете – на него не му трябват дрехите на бащата. Някои имат големи идеи: искат да станат големи светии – потътрили сте големите дрехи на баща си. "Горкият, измъчи се!" Той казва: "Свят живот искам да живея!" Свят живот иска да живее, цяла нощ се измъчва. Оставете тези големи работи! Оставете тези големи гащи, те не са за вас. Малките работи! Ти се радвай на един светия като на някой висок планински връх. Като го виждаш, радвай му се! Дали ще се качиш там или не, то е друг въпрос. Кажи си: "Ако Господ ми помогне да се кача, добре." И ако не се качиш, пак се радвай. Но ти, като човек, можеш да се качиш на една малка могилка.<br />
<br />
Та вас ви спъват светийските гащи. Разбирайте ме право.<br />
<br />
Големите работи ни спъват. Ние искаме да бъдем например някой виден писател. Остави този виден писател, ти напиши нещо малко. И ако един ден станеш виден писател, благодари на Бога. Да не стане този виден писател една спънка за тебе, да кажеш: "Мене Господ не ме е одарил, няма справедливост в света." Има справедливост. Това, което видният писател е написал, аз ще го чета. В Библията преди хиляди години са писали хубави работи и аз се ползвам сега от тяхната опитност. Можеш да кажеш: "Аз искам да бъда един пророк като Исайя." Той е бил пророк преди повече от 2500 години. Достатъчен е един пророк като Исайя, няма нужда от втори като него сега. А пък ти можеш да бъдещ полезен в друго поле. Грешката е, че вие понякога искате да бъдете като другите хора. Хубаво е, не е лошо; синът трябва да бъде като баща си – но в какво отношение? Синът трябва да бъде като баща си точно в обратен смисъл. Така е в природата. Това е за изяснение. Но и като изясняваме, някои неща ще останат пак недоизяснени.<br />
<br />
Влезете в някой магазин, дето се продават платове, или чинии, стъкла. Как се наричат магазините, дето се продават платове? ("Манифактурни.") В стъкларския магазин толкова хубаво са наредени нещата, че като влезеш, приятно ти е. Тези, които продават там, са все мъже. Питам: Защо този мъж си краси така магазина? Краси го хубаво, че който влезе, да му привлече вниманието, та да продава по-лесно. Всички мъже, които хубаво си украсяват магазина, в бъдеще ще станат жени, те са кандидати за жени. А кои ще бъдат техните мъже? Онези, които ходят там да купуват. Това са хората на реда и порядъка. Направете сега един превод. Провидението всякога най-първо ни туря да научим нещо. Влизаш в един стъкларски магазин. Какво трябва да научиш? Този човек защо си е наредил хубаво магазина? Като видиш това, ще си кажеш: "Аз не мога ли да направя така? Всичките си мисли, чувства и постъпки да наредя така?" Или четеш някой добър писател, може да си кажеш: "И аз мога да подредя така добре моите мисли." Всеки един от вас си има един особен език, на който може да говори. Каква е думата “любов” на вашия език? Оставете сега тази дума, тя е преводна. Думите “аз ви обичам, аз много ви обичам’ – това е есперанто, то е един още неразбран език. Какво значи това? Какво можеш да обичаш в мене? Баница не съм, не можеш да ме изядеш. Какво обичаш в мене? Казваш: "Ти си много умен човек." Може да съм умен за себе си, но не и за тебе. Може би ти се заблуждаваш? Казваш: "Ти си много красив човек." Аз съм красив, но не съм за тебе. Когато някой хвърли око на някоя красива мома, тя му казва: "По-далече стой от мене. Не искам да се запалиш. После ще трябва да те гасят." А аз не искам да гася. Моето правило е: Като се запали някой, нека да гори. Вие казвате, че страда някой човек. Нека да страда, да гори. Мъчел се. Какво има, като се мъчи? Мъчи се – в това мъчение, вътре, той меси, прави нещо. Един човек, когато оре, копае или удря с чук, той се измъчва, могат да му отслабнат ръцете – но изработва нещо. Ако не беше това мъчение, работа не щеше да има. Жената цял ден тъче на стана – изработва нещо хубаво. Как е по-добре – на стана ли да работи, или цял ден да си маже лицето, да си почерня веждите и да се черви?<br />
<br />
Сега ще се спра на това. Начервяването има двояк смисъл. Може да си начервиш устата, то е физическо; това е единият смисъл. Другият смисъл е, че човек се представя в даден случай такъв, какъвто не е. Неговите устни не са червени, той затова ги черви – значи се представя такъв, какъвто не е. Желанието е хубаво. И белилото, и червилото – и те са намясто, но имат и една лоша страна: червилото и белилото запушват порите и след години това ще има последствия. Момата ще бъде красива до 25-35-40 години, но оттам насетне ще останат последствията: белилото и червилото съдържат известни отрови, от които лицето ще почне да се набръчква и кожата да се разрушава. Следователно не слагайте отрова върху лицето си. Мога да ви кажа друго средство за белило и червило. Яжте грах за белило. По три пъти на ден яжте грах и кожата ви ще стане бяла. Ще ви побелее лицето и ще стане красиво. Ако косата ви е бяла, една цяла година, по три пъти на ден, яжте коприва. Направете този опит и ще се почерни косата ви, тогава престанете да ядете коприва. Хората изгубват понякога краските на лицето си. Но има елементи, които като ги вземеш, ще създадеш известни краски. Ако искаш устните ти да бъдат червени, радвай се на доброто. Щом искаш да червенеят устата ти и лицето ти, радвай се на доброто на всички хора. Не завиждай никому. Завиждаш ли, няма да стане това. И на грозните, и на всички се радвай. Като видиш много грозни хора, радвай се. Не съжалявай никого. На всички се радвай и ще имаш отличен цвят, защото тогава кръвообращението ти ще става правилно. Когато нещо не е станало добре, влезе някой бръмбар в главата ти: "В къщи не ме обичат, баща ми не ме обича." Оставете тази идея! Ако той не те обичаше, ти нямаше да се родиш. "Майка ми не ме обича." Тя те обича! Те те обичат, ако не те обичаха, ти нямаше да се родиш. Щом са те родили, обичат те. Казваш: "Господ не мисли за мене." Щом те държи, значи обича те. Ако не те обичаше, щеше да те извади от света. Любовта на Бога е, която те държи в света. По-добре да си при най-лошите условия, отколкото да те извадят от света. Трябва да предпочетете най-големите страдания, пред това да излезете извън Земята. Вие искате да влезете в небитието на нещата! Най-лошото на Земята е по-добро от небитието. Най-лошото, което може да се случи на Земята, е по-хубаво от това да влезеш в небитието. Небитието е място, дето няма условия за нищо. Никакви условия няма там – нито за добро, нито за зло. Нищо не можете да работите там – нито добро можете да направите, нито зло. Какво ще разберете тогава? Там е вечната скука. Небитието не е място за хората, то е място за боговете. Те могат да влязат там и донякъде могат да изкарат нещо от там. А за теб най-лошите условия на Земята са голямо благо. Най-големите страдания, най-големите мъчнотии, които хората сега претърпяват постоянно – това са условия, това е голямо богатство, от което могат да изкарат много, ако знаят как. Вие като излезете оттук, ще кажете: "Дали това е вярно или не?" Щом не го разбираш, не е вярно, щом го разбираш, вярно е.<br />
<br />
При спънките най-първо трябва да се ориентираш. В какво ще намериш, че Бог спрямо теб не е бил такъв, какъвто трябва да бъде? Той те е направил малко грозен и не ти върви в живота. Ако беше те направил една красива мома, ти щеше да имаш много по-големи спънки, отколкото сега. Най-нещастните същества в света са красивите моми, според моето гледище. Грозотиите, и те имат спънки, но мъчнотиите на красивите моми са 10 пъти по-лоши от тези на грозните. И положението на богатите хора е 10 пъти по-лошо от това на бедните. Богатият човек може да направи хиляди пакости. Той може да помете хиляди души, да обезличи хиляди хора, да ги направи нещастни. А бедният човек, ако никой не е вложил пари в неговата банка, само добро може да направи, ако пък направи зло, то може да бъде много малко. Докато богатият може да направи много добрини и много злини. Човек, за да направи добро, трябва да бъде много умен. И ученият човек е като богатия, и той със знанията си може да направи много работи – много голямо добро или много голямо зло. Но всеки, който направи зло, ще го направи за себе си. Не мислете, че може да направи пакост на другите. Това, което правим на другите, го правим на себе си.<br />
<br />
Сега, да се върнем към спънките. От всяка една спънка какво трябва да извадите? Опитвали ли сте някой път да се примирите с едно положение, което имате? Сегашните ваши състояния, които имате, тези безброй ваши недоволства – не са ваши. Някой път вие ставате недоволни, но не сте вие причината. Причината на вашето недоволство е в някой вълк в гората. Той цяла нощ е линкал и никаква храна не е намерил, затова е недоволен. Вълкът е причината и за вашето недоволство, защото вие имате връзка с него. Или причината може да бъде някой човек надалеч, който е свързан с вас. Хиляди хора има, с които сте свързани. Вие се чудите понякога дали едно ваше състояние е ваше или чуждо. Щом е чуждо, защо ще се измъчвате от тези неща, които не са ваши? Оставете всеки да си носи своя товар. Защо ще се ангажирате да носите чуждия товар? Например страда някой - каква полза има да страда и друг заради него? Умното е, ако можеш, да помогнеш на някой човек, който има някаква рана; ако не можеш, поне да му кажеш да бъде търпелив. "Тази рана е непоносима." Каквото и да му кажеш, той трябва да си носи раната.<br />
<br />
В сегашната окултна наука трябва да прилагаме знанието. Трябва да преминем към едно ново разбиране, към една нова форма. Да не се подпушваме. Ние със своите мисли постоянно запушваме канала, през който животът идва, и се отвличаме, и казваме: "Какво ли ще бъде бъдещето?" Бъдещето е един велик подтик. Миналото е една велика опитност. Настоящето е великото проявление на живота. Следователно ти обръщай внимание на великото в живота, което сега се проявява. А пък подтикът – гледай към него! Това, което се е случило, то се е случило вече; но това, което ти живееш сега – то е най-важното. Великото е сега – в сегашното, в което живееш, при днешните условия! Ти се занимаваш с това, че някой те обидил. Това е твоето минало. Казал ти една глупава дума. Защо ще се занимаваш с това? Не се занимавай с миналото! Или някой те похвалил, че си талантлив. Хубаво е, но то е само подтик за бъдещето. Ти се ползваш от миналото, като изваждаш една опитност; бъдещето може да ти даде подтик; но великото е настоящето. Във великия живот Бог действа; в миналото хората действат; в бъдещето ангелите действат. Когато е въпрос за бъдещето, ние имаме влиянието на ангелите. Когато е въпрос за миналото, ние имаме влиянието на хората. А когато е въпрос за настоящето, ние сме в Божия живот. Бог иска да ни даде един подтик – така Той иска да ни покаже правия път, по който ако вървим, можем да бъдем щастливи. И начините за всички не са еднакви, различни са пътищата. И малките пътеки, по които можете да дойдете до една зона, са различни. За пример: да кажем, че вие сте чрезмерно честолюбив. Честолюбивият човек може да се обиди от нищо и никакво. Някои хора са толкова честолюбиви, че ако той разправя нещо и ти малко се поусмихнеш, той веднага ще се обиди. Трябва да бъдеш сериозен, и той да види, че му обръщаш внимание. Ако си помръднеш устата и направиш някоя гримаса, ще помисли, че искаш да му се подиграваш. И колко човек трябва да бъде внимателен!<br />
<br />
Случило се, не зная дали в България или вън, но един господин имал навик да намигва с дясното си око. Отива той веднъж на едно угощение, дето присъствала и една красива дама с мъжа си. Той намигва. Мъжът на дамата му казва: "Господине, ти ме обиди! Кой ти даде право да намигащ на жена ми?" Иска да се дуелират. Онзи казва: "Извинете, това е един голям недостатък у мене. Голяма пакост ми създава това око. Не мога да го контролирам." "Сериозно ли говориш или ме лъжеш?" "Попитайте баща ми или майка ми. Имал съм много неприятности. Не сте вие първият!" На колко от вас очите, или едното око, играят без контрол? Аз гледам, мнозина говорят и не са господари на езика си. Някой казва: "Защо е този Изгрев? Тук няма справедливост!" Изгревът си е Изгрев. На Изгрева не са светии. Това са хора, дошли от света. Майките са ги родили такива, те са още кандидати за светии. Защо се очаква да са светии? Който е дошъл на Изгрева, трябва да се опретне, да живее при най-лошите условия, а ако не – да си върви. Тук не е място за светии, тук е място за ученици. А пък светиите – светът ги очаква. Богатите – светът ги очаква. Светът иска моралисти. Ако е за закон, за морал – тук не е мястото. Моралисти не искаме. Ако искат да имат закони, нека да отидат в света, там се нуждаят от тях. Тук сме дошли да се понагреем малко на слънцето. Като се понапечеш на слънцето, то ще ти помогне; ако имаш малко хлебец, ще ядеш, ако нямаш – малко ще попостиш, ще ядеш картофена супа. Някой казва: "Дотегна ми вече да ям картофена супа!" Казвам му: Иди в света, на гостилницата. Кой те държи тук на Изгрева? Тук е място на свободата. Свободни бъдете! Всички трябва да бъдем свободни! Някои искат да турят закон. Ако искате да живеем по закон, то е друго. Закон има в света -идете в света. Изгревът е място на свобода. Това е място, където без закон трябва да живеем. Такива чешити каквито сте, пак е хубаво... Екземпляри, живи екземпляри! Един паун, какво ще го обвиняваме? Като седи, погледне си опашката – тя е с хубави, красиви пера. Гледам един куркой* как си е проточил носа; гледам някой голям петел – качва се на плета и вика: Кукуригу! Някой добре охранен вол – с рогата си рови пръстта. Какво лошо има в това? Всеки се показва такъв, какъвто е. Волът си е намясто, петелът си е намясто, куркоят си е намясто, паунът си е намясто. Всички са си на мястото. Де е лошото? Събрали са се на едно място и искат братство да образуват. То е най-големият и най-смелият въпрос, един от най-трудните въпроси, които сте решили да разрешавате. Похвалявам ви! Ако успеете в тази работа, вие сте гениални. Няма нищо лошо – едно място, дето всеки е намясто. Господ ги търпи. Не ги търпи, но Му е приятно. Господ като види пауна, казва: "Много хубаво прави. Точно така, както трябва."<br />
<br />
*(диал ) пуяк (бел ред )<br />
<br />
Хората имат само една погрешка. Вие много погрешки не правите, само една, и тя е много малка. Всички правите погрешка при яденето. Другаде никъде не правите погрешки, в другите неща сте съвършени. Само в яденето е всичката погрешка. Какво направиха първите хора? И първите хора направиха погрешка в яденето, а не в нещо друго. И сега още всички правите погрешки в яденето – в желанието за ядене. В желанието да ядеш – там е причината, то е, което нарушава душевния ти мир. Ти мислиш, безпокоиш се за яденето, казваш: "Сега – да се понахраня, да бъда уреден, красив." Това са второстепенни неща. Ти трябва да минеш през яденето; ако не ядеш, очите ти ще потъмнеят, лицето ти ще пожълтее, устните ти ще побледнеят и т.н. Ти питаш: "Ако яде човек все боб, може ли да мисли? С такава храна може ли човек да напредва?" Казвам: Ако искаш да виждаш добре, яж леща. Ако искаш бъбреците ти да бъдат в здравословно състояние, яж боб. Ако искаш лицето ти да се оправи, яж пипер. Ако искаш да се зачервиш, яж домати и череши. Ако искаш очите ти да станат черни, яж черни сливи. Ако искаш да мислиш по-хубаво, яж лимони и портокали. Ще кажеш: "Де ще ги намерим сега?" Че толкова ли нямаш вяра? Аз похвалявам младите моми. Някой, който няма нито пет пари в джоба си и даже е малко окъсан, говори на момата, казва й, че ще бъде щастлива с него – и тя вярва в него, вярва, че той ще я направи щастлива. И му пише писма, и мисли, че като го вземе, ще бъде щастлива, ще се оправят работите. Имайте вярата на младата мома! Казват, че тя е глупава. Ни най-малко не е глупава. Ако тя поддържаше тази вяра, която имаше в началото, щеше да бъде щастлива, но като изгуби вярата си след като се ожени, нещастието идва. То идва от изгубването на вярата. В какво седеше силата по-напред? Опасната страна в женитбата не е в жененето, но в това, че хората идват много близко един до друг, приближават се повече, отколкото трябва и вследствие на това идват противоречията. Не се приближавайте много. Ако всякога си на два метра разстояние от един апаш, той никога няма да те обере. Но ако си много близо, той всякога може да бръкне в джоба ти. Аз съм правил опити. Докато твоето съзнание е будно, ти контролираш нещата, контролираш всичко наоколо; в момента, в който съзнанието ти се раздвоява и се отдалечава в друга някоя посока, ти изгубваш този контрол - идва нещастието. Аз съм правил наблюдения в Америка, правил съм ги и тук. Между апаши съм бил, турял съм пари в джобовете си. Съзнанието ми е будно и те като светии седят при мене, и наблюдават най-малкото ми мръдване – дали моето съзнание ще се отклони; и са достатъчни само няколко секунди да се отвлече съзнанието ти, за да те оберат. Но като държа съзнанието си будно, аз ги контролирам. А те после ще ме поздравят и ще си кажат: "Този е баш джебчия. Той знае повече от нас, майстор е." Като ги погледна, те казват: "Такъв учител като тебе няма да оберем. Ние ще обираме разни перекендета." Направете опит. И при най-малкото отвличане на вниманието, те ще бръкнат в джоба ти. Докато във вашето съзнание има единство, никакво страдание не може да има; и да дойде страданието, ще се справите много лесно с него. Но щом се отклони съзнанието ви, страданията ви ще станат силни. Всякога можеш да победиш една мъчнотия, ако имаш единство в съзнанието. Не се раздвоявай да казваш: "Тая работа няма да я бъде." Не допущай тази мисъл! Тя може да дойде, но ти не я допущай, ще разедини съзнанието ти. Ако дойде мисълта, че си болен, ти кажи: "Аз ще оздравея!" Но кога? Когато и да е, може и днес, може и утре, но когато искам, ще оздравея. Не си туряй условия, срок. Кажи: "Ще оздравея!" Думите ще оздравея, изразяват един момент, който е извън времето и пространството. Щом има единство в съзнанието ми, аз съм здрав. Докато има колебание в съзнанието им, че мога да бъда здрав или болен, болестта идва, но щом дойде в съзнанието мисълта, че съм здрав, болестта изчезва. И в беднотията е същият закон: докато се колебаеш и се питаш дали ще бъдеш богат или сиромах, ти не си богат. А като кажеш: "Ще бъда богат!", тогава сиромашията си отива. Пазете единство на съзнанието! Днес ще направите един опит, утре втори опит – 99 опита и стотният ще излезе добър. В това отношение няма изключение. Всички трябва да се отличавате с постоянство. Гении трябва да бъдете! Всички хора извинявам, каквито и погрешки да направят, но има едни хора, които не ги извинявам: малодушните хора – малодушието не извинявам. Някой човек има пари и те лъже, че няма никакви пари. Той си скрил парите някъде, забравил ги и се мъчи. Не си забравяй парите дето и да е, или ако ги забравиш, тури си хубав знак, та всякога да можеш да ги намериш.<br />
<br />
Трябва да бъдете герои! Героят трябва да носи своите мъчнотии. По какво се отличават светиите? Христос като дойде на Земята, страдаше. Той каза: "И вие ще страдате." Нищо, че страдате. За какво страдаше Христос? Страдаше за нещо, научи се на нещо. Ти питаш: "За какви грехове са страданията?" За никакви грехове не са. Провидението просто иска да изпита твоето геройство, дали можеш да страдаш, или не. Може да страдаш за някаква погрешка, но някой път и да нямате погрешки, пак ще страдате. Ако не за твоите погрешки, за чуждите погрешки ще страдаш. Във всички случаи ще опиташ какво нещо е страданието. В този случай ще изплащаш дълговете на другите. И не роптайте. Не питайте защо Господ е създал тези страдания. Когато минете през страданията и ги превъзмогнете, идете и попитайте Господа, и Той ще ви каже. Но докато не се научите да ги носите, никой няма да ви даде обяснение, защо са страданията. Непременно трябва да страдате, защото никой човек не може без страдания. Може ли едно дете да стане учен, ако не е писало, ако не е смятало, ако не се е учило? Може ли един цигулар, без да свири, изведнъж, като се роди, да може да свири? Не, работа трябва. И най-гениалните хора, и те работят много интензивно. Защото аз считам работата според съзнанието на човека. Когато съзнанието е разпръснато, работата е слаба. Такъв, какъвто си, в Царството Божие не можеш да влезеш. Съзнанието на гениалния човек е концентрирано, затова работата му е интензивна; той върши толкова работа за един ден, колкото обикновеният човек за една година. Гениалният нищо не пропуща като работи, а пък обикновеният човек опитва веднъж, дваж и т.н. Това зависи от колебанието на съзнанието.<br />
<br />
И така, не да обичате страданията, но като дойдат, трябва да ги използвате. Като срещнете тези препятствия, излезте над тях, тогава всички блага, всички богатства ще дойдат, тогава ще дойде Царството Божие. А сега то представлява препятствие за нас. Ние сме под Царството Божие. Царството Божие си има своите норми. Определени качества трябва да имаш, за да влезеш. Трябва да ги развиеш. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си търпелив. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си милосърден. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си кротък. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си въздържан. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако си страхлив или малодушен. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако си болен. Здрав трябва да бъдеш! Учен трябва да бъдеш! Чист трябва да бъдеш! Те са препятствия. Вода ще намериш и ще переш, 99 перални ще намериш! И като отидеш на онзи свят, дрехите ти ще бъдат както на някой жур фикс. Казвам: Не е лесна работа. Но една работа, постигната, осмисля живота. Няма по-хубаво нещо от това, когато човек почувства, че е господар на външните условия. Знаете ли това на какво прилича? Минава един цар и носи в джобовете си пари. Той е просто облечен, с обикновени дрехи. Наоколо си също има преоблечени войници. Апаши тръгват подир него и го обират. Царят не се безпокои, понеже войниците веднага ги хващат и ги завеждат пред него. Човек е господар, когато има своето съзнание будно; той е цар и кой каквото вземе от него, ще го хванат и ще го доведат при него. Никой не може да го обере. Щом не си господар, никой няма да се грижи за тебе и всеки ще те обира. Някой ще каже: "Кажи ми как?" Направете за един ден опит. Някои от вас, които сте най-напреднали, турете един лев в джоба си. Ще се помолите да бръкне някой в джоба ви и да вземе лева. Като видите, че го няма, кажете: "Десет ще дойдат на мястото му!" И да не се безпокоите, и да не знаете кой ви е взел лева. Ще кажете: "Какъв е този опит? Само това ни остава." Хубаво, да ви кажа и друго нещо, та което ви допадне. През 12 часове на деня, откато изгрее Слънцето, всеки един час, в първата минута на часа да се концентрираш и да се помолиш на Бога. За един ден 12 часа, по една минута – 12 минути ще се молиш на Бога. Щом дойде часът, изведнъж, каквото правиш, ще престанеш и ще се помолиш. Ще се пренесеш 12 пъти на ден. За десет деня по 1 път всеки час ще се пренасяш. Този опит не е за всички, а за способните ученици. Всички не могат да го направят. Ако искат, нека турят лева в джоба си. Онези, които нямат лев, ще кажат: "Отде да вземем пари?" Тури тогава едно коматче хляб в джоба ти и накарай някого да вземе хляба. И ще дойде цял самун. Само че, ако си туриш коматче в джоба, ще се върнеш в къщи пак с него, защото на Изгрева всеки ще предпочете да вземе лева, отколкото за коматче да бръкне в джоба си. Добре, друг опит ще ви кажа, за 10 дни, четвъртия опит. Щом дойде първата минута на всеки час през деня, с една кана ще вземеш вода и ще полееш едно дърво, и ще кажеш: "Както изсипвам тази кана вода, така да се изсипе благото върху мен, богато да се изсипе!" Сега, колко души като направят този опит, ще имат успех? Мнозина като почнат, ще кажат: "Защо да правя такива дивотии? Да се стегна да работя!" Още по-добре е да работиш! Тогава казвам: Отвори си една бакалница и на всеки, който дойде, ще казваш: "Заповядайте, какво обичате? Хубава захар, смокини." Ще вземеш хубава хартия, ще претеглиш и малко повече ще туриш, и ще го изпратиш. Който дойде, весел ще го посрещнеш. Или стани аптекар, ще изпълняваш рецептите.<br />
<br />
Хайде, ще ви кажа нещо, което можете да направите по-лесно, което всички можете да го направите. А тези, по-горните опити са специални, те съставляват задачи на една висша Школа. Но ще ви кажа и неща, които ще ви допаднат. Представете си един човек, който е гладен и никой не му обърнал внимание. Вместо да се молите, първата минута на всеки час, в продължение на 12 часа от деня, кажете: "Нека да му се даде възможност да се наяде! Дайте на този човек да яде!" Първият час така, вторият час така и т.н. – 12 пъти на ден ще кажете: "Дайте на този човек да яде!" 12 пъти ще дадете тази заповед. Това можете да го направите всички. Но ще си представите някой, който наистина е гладен. И това, което кажете, ще стане. Когато вие кажете: "Дайте му да яде!", може би на 1000, 2000 души в света ще им дадат да ядат, и те ще се нахранят. И тези хора един ден ще ви се отплатят. Ако така са се нахранили 10 000 души, като ви дадат по един лев, един ден 10 000 лева, ще дойдат от невидело у вас и ще забогатеете всички. Това може да породи една съблазън и вие може да кажете: "Дали ще дойдат, или не? Я дойдат, я не."<br />
<br />
Казвам: На всички, като влезете в Небето, ще ви дадат задачи: като ангел, да ръководите някой човек на Земята, или да утешавате някой човек, или да учите някого, или да свършите някоя работа. И ако имате дори едно малко колебание, вие ще изгубите, ще потъмнеете. Та трябва да имате знание. Трябва с удоволствие, с веселие да слезете от Небето и да ви е приятно, че ви е удостоил Господ да свършите една малка работа. Съвършените същества от невидимия свят чакат с години да им се яви най-малкото условие, да им се яви някоя мъчнотия, с която да могат да се справят. Чакат за работа! Там всичките са щастливи, но искат да направят нещо, да се проявят. Пращат те да повдигнеш някоя душа на Земята, да разбереш великите пътища, по които душите се повдигат. И тогава великата Божия Мъдрост, която ръководи този човек чрез ангела, ще има общение с човека. И този човек ще се повдигне. През ангела ще минават Божиите блага и ще дойдат в човека.<br />
<br />
Тези работи са отвлечени, оставете ги. Гледайте онова, което сега можете да направите. Не се занимавайте с обикновени работи. Вие като станете сутрин, казвате: "Не можах да спя тази вечер, имах лоши сънища, юрганът не беше добър, дюшекът беше лош. А пък тези бълхи и дървеници, остави се! Стаята не беше проветрена хубаво." И хиляди работи има, които ви безпокоят. Мериш стаята – недоволен си. Това са обикновени работи, които отвличат вниманието ти в обратна посока и казваш: "Яденето не е ядене. Обущата не са обуща. Шапката не е шапка. Къщата не е къща. Книги нямам, библиотека нямам." Това са посторонни работи. "Какво ще ядем?" За всинца ви има нещо определено за ядене. Каквото ви дадат, благодарете на Бога. Като вземеш една корица хляб, погледни я и не я яж, преди да си я обикнал. Правило в истинския живот е: Никога не яж това, което не обичаш! Предпочитай да не ядеш. Гледай го, гледай го, и като го обикнеш, тогава го яж. А ако не го обикнеш, дай го на други. Защото когато ядем неща с неразположение, то е отрова. Сухият хляб, ако го ядеш с обич, това е скрита енергия. Ти го гледаш, че е сух, но в него има скрита енергия, която не се губи. Защото къде ще отиде онова, което Бог е вложил в хляба? Само че трябва някой много способен човек, за да извади тази енергия от сухия хляб.<br />
<br />
Мислите ли, че като отидете на Небето, ще бъдете такива, каквито сте тук? От вас нито помен няма да остане, от настоящето ви, както не остава помен от един болен човек, когато оздравее; като е болен, той е пожълтял, очите и бузите му са хлътнали, устните му са почернели, а като оздравее, всичко това изчезва. Ще кажете: "Като влезем в Небето, ще се познаем ли, ще бъдем ли такива, каквито сме сега?"Ако в Небето ще бъдеш такъв, какъвто си на Земята, тогава хич не влизай там. Забрави тия работи! То ще бъде един кошмар, едно възпоменание за сиромашията. И като си спомниш, ще ти бъде приятно, че си бил сиромах.<br />
<br />
Сега сте остарели, набръчкало се е лицето ви. Ако ви кажа да си изберете една възраст, в която да бъдете като постоянна форма, каква възраст ще си изберете? Като дете да изглеждаш, няма да искаш. Ако останеш все млад, с момите да се любиш, байгън ще ти дойде. А ако си останеш стар, с бяла брада, с тояга да ходиш и да даваш ум на хората – и това не е хубаво.<br />
<br />
Христос казва: "Ако не станете като малките деца". Не става дума за детето, което пълзи. Съвсем друго значение има тук тази дума. Тук тя означава едно същество, което съзнава, че е преминало през различни стадии на живота и е доволно и от детството, и от живота на възрастния, и от старостта – едно особено състояние. Онези три състояния са само едно подготвително състояние за новото детинство. Когато Христос казва "ако не станете като деца", Той разбира следното: старият да стане като дете, да има онова смирение, да не мисли, че знае много. Какво мога да знам аз като отделно същество? Всъщност тия неща, които знаем, те са потребни на хората, но не са потребни на ангелите. Например ти знаеш да свириш на пиано. Ангелите имат други песни – ангелски. Като влезеш в ангелския свят, те ще те изпъдят навън. Разбира се, те са много деликатни, ще ти кажат: "Ние ще ти устроим един отличен концерт на Земята." Ти слизаш да свириш и като слезеш, те ще се освободят от тебе, да не ги дразниш със своята музика.<br />
<br />
Сега, кое остава у вас от тая лекция? Кое запомнихте? Като деца нервите и мускулите ви да не са слаби, да не хапете постоянно майка си, защото някои бебета като сучат, хапят майка си. Като малко момче в училище да се учиш добре и с всички другари да си добре. Като млад момък да обичаш момите и да не ги задяваш, а ако си мома, да не задяваш младите момци. Момата трябва да бъде образец на благородство. Може да обичаш някого, но без да го задяваш. После, като баща да не бъдеш пристрастен към децата си и като стар да бъдеш доволен от старостта си. И никога да не роптаеш, и никому да не се оплакваш. Като остарееш, да кажеш: "Имам една съседка, дошла ми е на гости. Аз я нося на гърба си." Защото старостта е всъщност една гостенка, която се натрапва да я носиш на гърба си.<br />
<br />
Ако искам да залъжа една млада мома, ще направя следното. Като се влюби, тя се натрапва. За да се освободя от нея, ще й напиша едно най-хубаво писмо, ще туря в писмото един чек от десет или двадесет хиляди лева – един малък, микроскопичен подарък. Ще пиша в писмото: "От голяма любов и от уважение към тебе, ти пращам тази сума. Никога не съм срещал друга като теб. И където отида, все за теб ще мисля." А в себе си ще кажа: Само за натрапването няма да мисля. На Земята живеете, какво ще правите? Някой път ви додява онзи, който ви обича. Трябва да задоволите този човек, той иска нещо. Щом ви обича, той иска нещо материално. Всичката обич на Земята е все за материални работи. Момата като се влюби в някой момък, иска къща с градина, иска стотина – двеста декара земя, после иска хубава рокля, не една, но 12 рокли, после 12 шапки, 12 чифта лачени обуща, да има слугини, да има 3-4 автомобила, после да ходи на курорт. Това иска младата мома. Когато тя се влюби, това е любовта на Земята. Какво ще ми разправят – идеална любов? Любов за автомобили, и за шапки, и за чепичета, и за яденета, по три яденета! – Това е любовта. Каква друга любов има тук? Романистите, които пишат за любовта – това е за онзи свят. Идеалните хора не живеят на Земята, те живеят някъде горе.<br />
<br />
Сега, като ви говоря така, вие ще се обидите. Ще кажете: "Учителю, как е горяло моето сърце!" Не отричам, че е горяло вашето сърце. А какво е останало от горенето на вашето сърце? Някой казва: "Аз те обичах, но сега те мразя." Казвам: Точно сега ме обичаш. След омразата ще дойде любовта, после пак омраза, пак любов, пак омраза и т.н. Момата, като е започнала да мрази момъка, тогава е започнала да го обича. Докато не го е намразила, тя не знае, че го обича; като го намрази, тя прави вече разлика между едното и другото състояние . Сега говоря за психологически положения. Ти обикнеш една идея и после я намразиш. Много неща има, които обичаме и после ги намразим – това са състояния, от които трябва да се пазим.<br />
<br />
Няма нещо по-лошо от това, човек да почне да преживява своите младини. Някой път като се курдиса мърморицата, възлюбената мърморица, докато е отвън, тя лесно се носи, но замине ли за другия свят, тогава тя влиза в тебе. Аз съм виждал такива мъже – като замине възлюбената му за другия свят, идва при него, плаче и му казва: "Ти направи с мене това и това на Земята, знаеш ли какъв изедник беше?" Той се мъчи цяла година, две, десет години, и най-после казва: "Още веднъж не искам да те срещна!" И вие ще се намерите в това положение. Възлюбените, които се женят, ще се намерят в това положение.<br />
<br />
Тук една мома се оженила за едного, когото много обичала. По любов се взели. Живеят 30-40 години и нейният възлюбен умира – отива в другия свят. Явява й се и й казва: "Много добре съм, там как е?" Тя го пита: "Какъв е онзи свят?" Той й казва: "При нас е приблизително като в земния свят." Тя го пита: "Няма ли да останеш тук?" И тъкмо той почва да говори, идва друга една красива млада жена и казва: "Той не е твой, а мой, ти да си вървиш по пътя. Не е за тебе. Той е мой." Какво ще кажете сега? Вие имате един мъж, който не е ваш. Щом вашият мъж умира, той не е ваш. Онази, която го обича, тя го взема. Смъртта е любов, нищо повече. Който умира, обича, влюбил се е. Умряла жената на някого – влюбила се е тя и отива при своя възлюбен. Умира дъщерята, синът – отиват при своите си. Как ще изтълкувате това? Ако го изтълкувате правилно, ще имате мир в себе си. И като заминеш, хората престават да те безпокоят. Ти си щастлив и пак ходиш между тях. Всички знаят, че си умрял, разговарят се и казват: "Имаше един, който умря, как му беше името? Да, малко особен беше." И ти почваш да чуваш какво мислят хората за тебе. Слушаш ги и си казваш: "Освободих се от човешките мнения!" И вие, като умрете, ще ходите между хората и ще слушате какво говорят за вас. Ако искате ще ги слушате, ако искате няма да ги слушате.<br />
<br />
Сега, върху същността на въпроса. Смъртта не е за младите, нито за старите. Идеалът за младите е старостта. Идеалът за старите е смъртта. Идеалът за умрелите е раждането, прераждането. Идеалът за родените е младостта. Като умреш, ти ще искаш наново да се преродиш, да дойдеш пак, да те прати Бог на Земята. Като стар, идеалът ти ще бъде да умреш. Старият, като се влюби и като се запали чергата му от четирите страни, казват: "Старото бунище като се запали, нищо не може да го угаси." Аз ви говоря на един неразбран език. Какво значи бунище? Това бунище хората са го направили. Това бунище беше чиста храна, но сега казват: "Бунище!" Умрелият ще запали бунището и то чрез огъня пак ще добие своята първоначална чистота и свежест, и няма да има бунища. В духовния свят няма бунища. Искам да ви кажа: Не оставяйте никакви бунища вътре в себе си! В ума си не оставяйте излишъци. Всяко нещо да изчистите и сърцето си, и ума си. Сърцето по-мъчно може да се изчисти. Умът ви обезателно трябва да бъде чист. За да сполучите в света, не се спирайте върху вашите нещастия. Защото за каквото мислите, то идва при вас. Като се плашите от сиромашията, тя иде при вас. И като мислите, че богатството е непостижимо, то бяга от вас. Мислете върху това, което може да дойде при вас. Не мислете за своята сиромашия, оставете я. Не мислете за своите грехове, за своите слабости, понеже като мислите за тях, не можете да се освободите от тях. Не мислете за слабостта, тази слабост е присадена, дошла е от някъде. Дядо ти я е дал в наследство на баща ти, а той на тебе. И от поколение на поколение тя се предава. Един ден и ти ще я предадеш някому и ще се освободиш. И ще благодариш, че си се освободил от едно наследство, което ти е причинило голяма вреда.<br />
<br />
Сега, какво остана в ума ви? Всичко в света се постига само когато човек има малко светлина. Необходим е огън; необходима е и светлина. Огънят и светлината носят свобода, понеже размразяват човека. А размразяването на човека – това е, свободата. Имаш по-широк простор. Огънят и светлината – това е което наричат любов. Вие го наричате любов. Аз го наричам свещения огън, който трябва да гори. Както и да гори, по какъвто и да е начин – радвайте се на това горене! И на тази светлина се радвайте, каквато и да е тя! И не обръщайте внимание на погрешките на хората, само имайте ги предвид. Каквато и погрешка да дойде при тебе, да можеш да видиш, че тя не е погрешка.<br />
<br />
Думата милост – какво значи милост! Ми-лост. Лост на английски значи изгубено. Лост на български значи едно оръдие, с което да издигнеш нещо. Ми-лост значи да ти е приятно, че си изгубил нещо. Да си се изгубил от сиромашията и после да ти е приятно, че си се намерил в богатството. Изгубените неща трябва да станат лост, който да повдигне човека. Милостта е един лост, който повдига човека. Паднал си – тури своя лост – милостта, повдигни се нагоре.<br />
<br />
Не допущайте в себе си отрицателна мисъл! Като дойде мисъл за Бога, всякога мислете, че всичко онова, което Бог е създал, е съвършено. Никога не допущайте една отрицателна мисъл, каквато и да е тя, колкото и малка да е – микроскопическа! Като дойдете до Бога, там да имате само една мисъл. Оставете всичко друго. Вие може да допущате, че злото съществува някъде, но като дойде до Божествения свят, кажете, че Бог всичко може да направи. Отхвърлете всичко друго! Може да страдате, но не мислете, че Бог ви измъчва. Бог не съизволява в мъченията на хората. Ако Бог е допуснал мъчнотиите на хората, то е по съвсем други причини. Ние се мъчим, понеже не разбираме. И затова, дръжте Името Божие в себе си чисто и свято. Ако вие можете да пазите Името Божие чисто и свято в себе си, всичко ще ви върви. Всичките нещастия в света идат от неспазването светостта на Името на Бога. Щом го опетните, ще дойдат най-големите нещастия в света върху вас. Това е едно свещено правило, което трябва да пазите, и никому не го казвайте. Пазете Името Божие чисто и свято! И ако не можете да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек; ако не можете да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си. Някои вярват в Бога, вярват и в себе си. Да вярваш в себе си, значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки. Не вярвай в онова, което се сърди в тебе. Не вярвай в онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в това, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си. И като вярваш в своя ближен – пак същото. Има нещо променливо в него, защото променливото в човека е човекът, не е Бог. Непроменливите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното.<br />
<br />
Казвам: Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре.<br />
<br />
"Отче наш"<br />
<br />
6 ч 55 м.<br />
<br />
9-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 20 ноември 1935 г., сряда, София, Изгрев<br />
<br />
Следват гимнастически упражнения.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0&diff=18031КНИГА: Към извора2010-03-18T05:01:38Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.<br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''<br />
<br />
Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) (работи се)<br />
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) (работи се)<br />
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) (работи се)<br />
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 10. [[Към извора КИ]]<br />
* 11. не е намерен ръкопис<br />
* 12. [[Трите връзки КИ]]<br />
* 13. [[Добре е КИ]]<br />
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]]<br />
* 15. [[Като добрия син КИ]]<br />
* 16. [[Трите плода КИ]]<br />
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]<br />
* 18. [[Петте врати КИ]]<br />
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BB%D0%B5%D0%B2_%D0%9A%D0%98&diff=18030Единият лев КИ2010-03-18T04:57:23Z<p>Anotherseeker: /* ЕДИНИЯТ ЛЕВ */</p>
<hr />
<div>==ЕДИНИЯТ ЛЕВ==<br />
<br />
5 ч.<br />
Небето облачно.<br />
Слаб вятър. Студено.<br />
<br />
"Добрата молитва"<br />
<br />
Имате ли зададена тема от миналия път? ("Не.") Пишете на тема: "Влиянието на светлината и тъмнината върху човека."<br />
<br />
Някои от вас правите много обобщения върху темите, синтетично развивате нещата. Синтезът подразбира голямо знание. Вие трябва в един малък кръг да проучвате нещата. Защото след като сте писали тема, знаете толкова, колкото и преди да сте писали. Например какво нещо е музиката? Можете да говорите теоретично, но това не е знание. Какво можеш да пееш? Не можеш да вземеш и един тон както трябва, а разправяш философски, теоретични неща са същността на музиката, че тя повдига човека, че тя облагородява. На теория пишете неща, от които нямате понятие. Казвате: "Как така? Нали човек трябва да знае?" Сега, да ви дам едно малко обяснение.<br />
<br />
Представете си, че аз знам, че ми трябват 20 лева, че имам нужда от тях. И разправям за 20-те лева – каква полза ще ми принесат, че хляб ще си взема с тях, че това-онова ще си взема. Трябват ми 20 лева, но ги нямам. Питам: Знанието ми за 20-те лева какво ме ползва, ако ги нямам? Мисля какво благо могат да ми принесат – мир, спокойствие, добър сън, а всъщност ги нямам тия пари. Хляба го нямам. Какво съм придобил, питам.<br />
<br />
Трябва приложение. Ако парите са в джоба ми, ако хлябът е в джоба ми – имам тази опитност, знам положително това, което съм казал. И за всички други работи вие все по същия път вървите.<br />
<br />
Някой задава например такъв философски въпрос: "В какво седи истинското християнство?" Или: "В какво седи хубостта на семейния живот?" Ожени се – ще видиш! В какво седи качеството на добрата жена? Намери я – ще видиш. Изобщо в сегашната култура говорим за неща, които не съществуват. Четеш романи – разправят, разправят, учат хората как трябва да се женят, как трябва да раждат деца, а след това, като се ожениш, не можеш да приложиш ни най-малко от тази теория. Тогава приличаш на английския реформатор Йоан Веслей, този, който реформирал английската църква. Тукашните методисти са клон от неговата реформирана църква. Той, три дена след като се оженил, казал на своите приятели: "Не си струва човек да се жени." Защо? Неговата жена му казала: "Ти досега странстваше, скиташе се, ходеше да говориш за Христа, за това-онова. Сега си се оженил, вече няма да ходиш, вкъщи ще седиш!" Той бил постоянно на изпитание. Тя му отваряла писмата, да види какво са му писали и казвала: "Тук, в това писмо ти пишат: "Любезни"... Затова Веслей, като срещнал своите приятели, им казал: "Не си струва човек да се жени." И после дал такъв съвет на един млад последовател в Христа, евангелист; когато онзи му казал: "Намерих една много добра сестра, отлична", Веслей му рекъл: "Тя с Христа много добре може да живее, но не и с тебе." Един човек може да има добри вярвания, може да е много добър с Господа, но не и с хората. Защо? Няма разбиране. Някой ще каже: "Аз обичам Господа." Ти обичаш Господа, но с хората не можеш да живееш. Защо? Господ е далече и е съвършен, и дава всичко, каквото искаш, а хората са близо и не дават, а взимат. Щом вземат, ти ще се скараш с тях. У всички ви преодоляющето влияние е там, че всеки, с когото се запознаеш, има желание да вземе нещо от тебе. А пък когато се запознаеш с Господа, Той ще ти даде нещо, разбира се. Нищо не ти взема, нищо не ти иска. Защо хората не могат да живеят заедно? Защото всякога вземат. А защо с Господа могат да живеят? Защото Господ всякога дава. Това е естеството на човека. Ограниченото естество е такова.<br />
<br />
И трябва да разпознавате две неща: преривното и непреривното. Злото не седи в живота. Защото злото се проявява само в един преривен процес, а животът е непреривен. Животът сам по себе си, от единия край до другия, е непреривен – нищо не може да влезе вътре в него, да го прекъсне, той е вечен. Но всичко зависи от преривните процеси. Това е волята на човека. Различни воли има в света. Следователно хората като си въздействат един на друг, от човешките воли се явява злото. Да кажем, че едно съвършено същество, което има свободна воля и може да вземе едно или друго решение, отправи своята мисъл към тебе, погледне те; какво ще кажеш? Това същество може да има всичките най-добри намерения спрямо тебе, то употребява своята енергия за добро, но след като я употреби, ти, като нямаш разбиране, може да мислиш, че той не е направил нещо много хубаво за тебе, и може да се роди един конфликт между теб и него. Вие често питате: "Защо Господ е направил така?" Дойде ти сиромашия, болест и питаш: "Защо са дошли?" Дойде ти някое неразположение, питаш: "Защо?" Къде е причината? У теб се зароди едно желание, хубаво, и ти търсиш друго едно същество, което е свободно. Да допуснем, че искаш да се ожениш. Но ти трябва да намериш едно друго същество, което също така има това свободно желание да се жени. И ти търсиш; намериш една жена, но тя не иска да се жени. Ти налагаш своето желание – една година, две, настояваш с писма, че без нея не можеш да живееш, и най-после наложиш волята си върху нея и тя се съгласи. Дойдат и стари баби да я убеждават, че трябва да се ожени, и накрая младата мома се съгласи. И почвате да живеете заедно. Но след това тя се оплаква, че е нещастна. Защо е нещастна? Защото не е свободна! Нейният избраник, който казваше, че без нея не може, сега казва: "Каквото аз ти казвам, мен ще слушаш, аз съм за тебе Господ. На църква няма да ходиш. Няма да ходиш с такива верующи братя!" Тя по-рано каквото искаше си правеше, а сега - друг режим.<br />
<br />
Аз ви привеждам примери от действителния живот. Такива неща могат да се случват и между светски, и между духовни, религиозни хора. Законът е все един и същ. Мислите, че като сте духовни, другояче живеете. Духовното сега е само лустро отгоре. Казват за този човек: "Той е много духовен." Най-после жена му разбира и казва: "Вече не искам да живея с този мъж." Защо не искаш? "Нетърпим е." Тя е права. Нетърпим е. Но питам я: Ти като напуснеш този, друг ще търсиш ли? "Разбира се, ще намеря друг, с когото да живея щастливо." Ожени се за втори – и с него не може да живее. И за трети, за четвърти, за пети. И умре, и замине за другия свят – и всичко се свърши. Казвам: Щом с първия не можеш да живееш, оттам насетне колкото и да ги избираш, все същото е. Ако с първия не можеш да живееш, и с втория няма да можеш, и с третия също и т.н. Каквато е първата ти постъпка, такива ще бъдат и следващите ти постъпки. Може да има изключения, но казвам какъв е общият закон. Аз не говоря само за отношенията в семейния живот. Въпросът не е само там. Има хиляда други отношения, които ще дойдат. Ще имаш отношения към децата си, ще се пристрастиш към сина си, към дъщеря си, ще мислиш, че каквото твоята дъщеря върши, друга като нея няма. Отчасти е вярно. Можеш да се пристрастиш към сина си, към някой свой приятел, към някой свой слуга. Пристрастие има навсякъде. Или можеш да се пристрастиш към някое свое верую. Пристрастяване има навсякъде.<br />
<br />
Сега мнозина идват и ме задяват. Не се учете да говорите неща, които не съществуват! Дойде някой, кажа му нещо, а той изопачава работите. Аз му кажа едно, а той казва: "Учителя каза така и така. Учителя каза да не се жените." " Как тъй да не се женим?" – и се наежи. Аз действително казвам така, но кога? Щука и рак да не се женят. Котка и орел да не се женят. Вълк и глист да не се женят. Тук някой брат хвърлил око на някоя сестра. Какво ще хвърляш око? Най-първо ще отидеш да питаш баща й и майка й обичат ли те. После ще питаш и нея обича ли те. Ако преди тебе е обичала някого, остави я да се ожени за онзи, когото първи е обичала – нищо повече. Не влизай в чужда каша! Ти не можеш да измениш Божия закон. Първата любов е винаги най-силна. Тя никога не може да се изглади от паметта на която и да е жена, на който и да е мъж. Жената се омъжи за друг и после въздиша за онзи, първия, и в този свят, и в онзи свят. Нали сте окултисти? Аз казвам да не правите погрешки, защото опасността е в това: проповядва се еднократната женитба, но тя не съществува. В този свят аз не знам колко мъже и жени има, които веднъж се женят. Ако приложиш Христовия закон – не външните отношения! – то ти като срещнеш някого, вече завързваш известни отношения с него чрез обичта. Дали те познава, или не, ти вече завързваш известни отношения. Ти внасяш в тях какво ли не. Като се обикнат някои, в отношенията им и най-добрите неща се внасят, но и най-лошите.<br />
<br />
Така че, изисква се една малка философия. Вие вървите още като деца и казвате: "Господ ще оправи света." Аз знам това. Ще го оправи Господ, но вие ще заприличате на онзи княз, който изучавал окултните науки; той се влюбил в една много красива мома, но тя живеела много разточително. Князът намерил един адепт, който му казал как да вземе пари. Отишъл князът при едного, който пазел златото в света, и му казал: "Дойдох да ме кредитираш. Какъв кредит ще ми определиш?" "Ще те кредитирам. Ще даваш по три косъма за всяка торбичка злато." По десет пъти всеки ден ходел князът за пари и при всяко отиване давал по три косъма. За един ден – 30 косъма. И най-после не останал никакъв косъм на главата му. И отива пак, и казва: "Дай ми пари." "Дай косми!" "Нямам!" Като оголее главата ти, тогава къде ще отидеш? Докато има косми – има пари, като няма косми – няма пари. Преведете това. Докато имаш здраве, докато твоите мисли са свежи – навсякъде си добре дошъл, но като дойде време да оголее главата ти, да станеш песимист, да нямаш нито едно хубаво чувство – тогава никъде не те искат хората. Болен си - какво ще правиш?<br />
<br />
Ако в този път, в който сега вървите, не можете да постигнете поне отчасти онова, което искате, тогава? И не само едно постижение. Вие може да сте много разположени един ден. За мен това не е важно. Разположението за един ден е като един красив ден. Това е разположението на деня. Човек трябва да бъде разположен всякога. Аз считам разположен човек онзи, който, като изгуби и къща, и всичко – пак да е разположен. Тия работи всъщност не се загубват. Жена ти замине – ти кажи: "Много добре, че замина." Умре син ти – кажи: "Много хубаво, че отиде при Господа, ще се учи." Философски гледа човекът! Не плаче за жена си, за децата си. Волът му замине – казва: "Много хубаво, че замина! По осем часа ореше, а сега си почива. Аз му тегля сега каиша." Той разбира всичко философски, спокоен е. Ще кажеш: "Защо волът му умря, защо жена му умря?" Това са ваши схващания. Сега, ще се роди у вас една друга мисъл: "Ние толкова лоши ли сме?" Хубаво, ако сте толкова добри, защо не оправите света? Разбирайте: Трябва да имате една божествена мисъл. Как ще оправим един свят, когато имаме огън 60-70 градуса? Какво може да се направи с огън 60-70 градуса? Боб не може да се свари, хляб не може да се опече. Едва може да се свари едно турско кафе. С едно кафе какво ще стане, кажете ми!<br />
<br />
Сега моето говорене прилича на онова, което Христос говореше. Той каза: "Горко вам, книжници, фарисеи и садукеи, лицемери!" "Учителю, като говориш така, нас осъждаш!" Той констатира един закон. Дали сте фарисеи или садукеи, дали вярвате в това или онова – това е друг въпрос, това е ваша работа. Твоето вярване нищо не допринася. Вярването нищо не допринася! Това, което в дадения случай можеш да приложиш - това е важното. Мен ме ползва в дадения случай любовта, която прилагам и опитвам. Какво мисля, как мога да философствам върху любовта, да я описвам – то е друг въпрос, то нищо не помага. То е като 20-те лева или 100-те лева, за които мисля и които нямам. Каква полза ще допринесат те, какво благо? Трите лева в джоба ми, с които мога да взема едно парче хляб, струват повече, отколкото стоте въображаеми лева.<br />
<br />
Сега казвам. Трябва да опитате докъде сте дошли. Не отвън да го знаете, но вътре в себе си. Трябва да правите един вътрешен анализ. Като дойдат изпитания, разните видове болки – зъбобол, коремобол, кръстобол, гърлобол, гръдобол – всичките тия работи като дойдат, ще знаете – те представляват метод да пробвате докъде сте достигнали. Казваш: "Аз съм добър човек." Като те заболи кръстът, какво правиш? Не че като те заболи кръстът, ти си лош човек. Кръстът те е заболял по симпатия. Ти имаш една симпатия, която я е заболял кръстът. Трябва да знаете, че всички болести, които имате, идат по симпатия. Много малко болести има, които идат направо. Някой път и другите ги заболява глава по симпатия към вас. Всеки човек, който има симпатия към вас, ще го заболят очите, или кръстът, или рамото, или главата – ако вас ви болят. Защото по симпатия са дошли хората в света. Като те заболи кръстът, ти казваш: "Какво ли прегрешение направих?" Прегрешението ти е, че имаш симпатия. Как се ражда симпатията? Ти имаш една кокошка, обикнеш я; виждаш, че е тлъста – хванеш я, заколиш я и я изядеш – по симпатия. Защото, ако нямаш симпатия, ако имаш отвращение към нея, няма да я заколиш и изядеш. Обичаш и яйцата й – симпатия имаш към тях. Пукнеш яйцето в тигана, опържиш го и го изядеш. Всички работи в света стават по симпатия. Казвате: "Да имаме любов!" Като дойде симпатията, тогава и на гърба, и на рамото, и на главата - навсякъде ще има симпатия. Тогава ще дойдат научно да разглеждат, че причината била в това, в онова, в какво ли не. Философски работи. Еди-кой си учен казвал така. Философската страна – това е механическата страна на въпроса. Това са вече последствия на симпатията.<br />
<br />
По симпатия мнозина отиват в затвора. "Ще ми купиш ли едно балтонче?" Той е чиновник-касиер. Няма пет пари. Бръква в касата, взима и купува балтона. Правят ревизия – и хайде в дранголника! Защо влезе? По симпатия! Одумват се някои – пак по симпатия. Имаш някого, комуто симпатизираш; някой е казал нещо по адрес на твоята симпатия и ти се възмущаваш – как може така да говорят по адрес на симпатията ти! Ако не го обичаш, ще кажеш: "Хак му е!" Щом имаш симпатия, изваждаш нож като Петър, който искаше да защищава Христа. Но Христос му каза: "Петре, тази работа с нож не става. Сложи си ножа в ножницата, защото тълпа е това, ще пребият и тебе, и мене. Ако исках да избегна това, не трябваше да бъдем тук, а на друго място. Но понеже сме тук, прибери си ножа. Този въпрос по друг начин може да се разреши."<br />
<br />
Има начин, по който можете да се освободите от противоречията на живота. Но преди всичко не трябва да се афектирате. Трябва да проверявате онова, което в дадения случай чувствате, вярно ли е, или не, данните верни ли са, или не. Например казвате: "Аз чувствам, че еди-кой си не ме обича." Добре, аз чувствам, че времето се е развалило – това значи ли, че времето е неразположено спрямо мен? Като стане по-студено, времето ми казва: "Миличък, сложи си по-дебело палто." Обаче аз не слагам по-дебело палто и съм с тънкото. Студът взима от човека. Като бръкне в джоба, взима ми парите – и аз съм неразположен. Какво нещо е студът? Той казва: "Сложете си дебели палта, затворете си касите. Аз дето мина, бъркам! Да не взема нещо!" Има религиозни хора, които обичат да крадат. Такъв човек казва: "Не оставяйте тия работи! Аз имам този навик, страдам от клептомания. И ако оставите тия неща, ще ме изкушават." Признава си човекът. Някой казва: "Аз съм сприхав човек." Не го бутайте този човек никъде. И законът е навсякъде такъв: щом имаш една болка, не я закачай.<br />
<br />
Сега всички очакват, че като отидат на онзи свят, ще се оправят работите им. И на онзи свят ще бъде, както на този свят. Работите навсякъде могат да се оправят, когато човек има добрата воля да разбира едно съотношение. Човек трябва да знае, че е между два полюса: има същества, които седят по-ниско от него, има същества, които седят по-високо от него, прогресирали. Той е по средата. И по-нисшите, и по-висшите му влияят. Едните го снемат надолу, другите го повдигат нагоре. Между тия същества може да се роди нещастие за него. Ако те повдигат нагоре и ти дойдеш до висока степен в своето разбиране, а после дойдат нисшите и ти повлияят, и ти от тази височина се подхлъзнеш надолу, ти ще се повредиш много повече. Тогава, по-добре щеше да бъде никак да не беше се повдигнал нагоре. Всички несрети в живота произтичат от влиянията. Някой може да каже: "Защо Господ направи света така?" То е Негова работа. Защо Господ направи топлината и студа, защо ги допусна – то е Негова работа. Това са закони, които съществуват. Като дойде студът, ще се облечеш. Като дойде топлината, ще туриш по-тънки дрехи. Злото е студ, доброто е топлина. Но като не използваш топлината както трябва, тя може да те изгори. И студът може да те изгори. А някой път студът може да ти причини едно добро.<br />
<br />
Това, което ви говоря, някои ще ви ползва, някои няма да ви ползва. Всички имате известни възгледи и мислите, че сте се добрали до една истина, която е меродавна. Вие казвате: "Всичко може да стане, но аз не мога да падна." Може да е вярно. Аз съм един силен човек, вървя по пътя и мисля, внимавам да не падна. И не се спъвам да падна, но бутна някого и той падне. После втори бутна – и падне, трети бутна – и падне и т.н. Аз не съм паднал, но съм направил най-малко 20 души да паднат. Аз казвам: "Трябва да си отварят ума." Но не е разумно. Защо ще бутнеш този човек да падне? Казвам това само за изяснение на нещата, които стават. Не ставайте причина слабите да падат. Ако паднат сами, то е друг въпрос. Но вие да не ставате причина, вие да не ги бутате да паднат. Понеже в природата действа закон: като бутнете някого, един ден ще стане така, че това действие ще се върне върху вас. След време, може би след един-два месеца или след една година, ще дойде момент – някой и вас ще бутне по същия начин и ще паднете. Обратни движения има, които действат. Дали знаем, или не, те развиват кармата. Например има неща, които кармически идат от друг живот. Законът за кармата обяснява нещата. Трябва да знаем, че всички неприятности в живота ни идат от три източника: някои неприятности могат да дойдат от нашето подсъзнание, други идат от съзнанието, трети от самосъзнанието. А доброто може да иде от нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. От свръхсъзнанието – то е най-хубавото! Тогава можете да четете "Подражанието на Христа" например. Не е важно веруюто, което можеш да имаш ти, дали вярваш в Христа. Подражаваш ли Му? Подражанието значи: да вървиш по този път, по който Христос е вървял. Сега, някои поддържат, че трябва да вярваме в Христа. Христос казва: "Ако ме любите” – не казва "Ако ми вярвате", – “ще опазите моя закон и ще прилагате. И ще имате известна опитност.” После казва: "И така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца, Който е на небесата."<br />
<br />
Това, което направиш – то е най-важното. Аз мога да вярвам, че съм много добър, мога да си въобразявам, че съм направил много работи, но в дадения случай онова, в което аз живея, благото, в което живея и което съм опитал, което от мен излиза и го предавам на другите – то е най-силното. Благото, в което аз живея – то е най-силното, не онова, в което аз вярвам! Може до известна степен и то да ме ползва.<br />
<br />
Сега, аз ви навеждам на тази гледна точка, понеже здравословното състояние на човека зависи от онова, което той върши, от любовта, която в дадения случай той има към Бога. Здравословното състояние на човека зависи от любовта, която в даден случай има към ближните си, то зависи и от любовта, която има към себе си. Това са разбирания. В окултната наука тия неща са поставени по друг начин. Там те са забулени, тъй че трябва цяла година да глождиш една кост, за да изкараш нещо. Аз някой път мога да ви чета окултни изречения, за да видим какво ще разберете. А истинското разбиране е това: Здравословното състояние на човека зависи от любовта, която в даден случай има към Бога, към ближните си и към себе си. Не онова въображаемото, но в дадения случай от това, какво е твоето състояние, ти можеш да определиш каква е любовта ти. Ако ти казваш, че имаш любов към Бога и ако тая любов може да се затъмнява от посредствени постъпки, които са станали в даден случай, тогава любовта ти към Бога не е голяма. Ако ти изгубиш малко пари или някой е казал нещо по твой адрес, и ако това замъгли твоето съзнание, и ти загубиш любовта към Бога, тогава каква любов си имал към Бога? Любовта трябва да бъде неизменна. Аз съм привеждал този пример, ще ви го кажа пак.<br />
<br />
Отива един индуски ученик при един от великите Учители на Индия да му даде начин, как да търси закона за служене на Бога. Учителят му казал: "Ще те пратя да направиш един опит. Там има един военен, един брамин и един светия. Най-първо ще отидеш при военния, ще му зашлевиш една плесница и ще видиш какво ще ти каже. После на брамина ще удариш една плесница и най-после на светията. И ще се върнеш при мене да ми кажеш последствията." Отива ученикът при военния, удря му една плесница. Онзи му ударил две и го търкулнал на земята: "Така не се удря, а така." Ученикът се поизтърсил малко, отишъл при брамина, който служел, и ударил и на него една плесница. Браминът се намръщил, вдигнал си ръката нагоре да го удари, но я свалил веднага. Ученикът си казал: "Тук малко по-добре изкарах. Ако беше ми ударил две плесници!" Отива при светията и удря и на него плесница. Светията си седи и не иска да знае. Той се занимава с нещо дълбоко и не иска да знае, че са го ударили. Връща се ученикът и разказва как е свършил работата. "Остави се! Още веднъж при военния да не ме пращаш. Аз му ударих една, а той две и ме потъркулна на земята." Учителят му казал: "Това е човекът на закона, човекът, който служи на буквата на нещата. Онзи, който вдигна ръката си и се отказа, той е човекът, който вярва, човекът на вярата. А онзи, който не искал и да знае, че са го ударили, той е човекът, който прилага." Онзи, който не е започнал още живота, казва: "Аз ще ти кажа как се бие. Кой те прати тук? " Ако постъпвате като военния, вие служите на света. Ако постъпвате като брамина, вие сте верующ, едва сега кандидатствате за живота. А пък ако постъпвате като светията, то вие сте онзи, който прилага. Тия неща са неизбежни. В даден случай вие ще постъпвате или като военния, или като брамина, или като светията.<br />
<br />
Не мислете, че искам да ви съдя. Защото не ми е работа, не обичам да съдя. Не искам да съдя хората по единствената причина, че не искам да се бъркам в нечистотии. Не ме интересуват вашите помии. Не, не искам да бъркам в тях. Ако искате, изхвърлете ги. Не ме интересува. Понеже вие ще изпитате един ден последствията на своята помия. Българинът има особен характер. Като направи къща, той прави на изток пруст. Майката, като измие паниците, излиза на пруста, хвърля водата на земята и казва: "Ще се погълне." И снахата от това балконче хвърля водата. Всички все така хвърлят и след 1-2-3 години идват болести, тия хора почват да чезнат. Казват: "Не знаем защо. Има нещо. Някаква магия." Почват да боледуват от ревматизъм и пр. Никаква магия, но вие хвърляте вашите нечистотии и сега носите лошите последствия. Всеки ден вие хвърляте помия: излизате на вашия пруст и я хвърляте на земята.<br />
<br />
Представете си, че тръгнали двама и се хванали за ръка, две симпатии. Че каква симпатия тук? Никаква симпатия! И почват да говорят за тях, и казват: "Двамата ходили в града. Вечер се връщат в 12 часа. Какво ли правят?" Ако една овца се разхожда с един вълк, аз ще ви кажа какво ще правят. Ако се разхожда с друга овца, тогава е друго. Ако се разхожда с един овен, няма нищо, ще пасат трева двамата.Та казвам: Така не се говори! Бъдете свободни. Не се месете в неща, които не ви влизат в работата. Нищо не се ползвате от това. Ако дойде някой и ви иска съвет, дайте му хубав съвет, кажете му за последствията и го оставете. Вие казвате, че Господ живее у всички хора. Ако е така, той ще бъде в състояние да пази всекиго. В дадения случай чрез тебе Господ прави каквото може да направи, колкото и да е микроскопично. Тогава ще имате прогрес. Седят стари братя и сестри и очакват, казват: "Какво ли е било във времето на Христа?" Аз ги разбирам, те искат да бъдат във времето на петдесятниците, да слезе Духът върху тях. Каквото е станало тогава, няма да се повтори. Нещата не се повтарят. Онези дванадесет апостоли принесоха резултат, който няма защо да се повтаря сега.<br />
<br />
Вие питате: "Като отидем на онзи свят, как ще ни посрещнат?" Като отидете на онзи свят, отначало ще ви посрещнат, както се посреща млада булка – ще ви турят венец и сватбени дрехи, но след една седмица ще свалят на булката венеца и сватбената дреха, тя ще се облече с други дрехи и ще й кажат: "Я, снахо, омеси малко хляб! Я донеси малко вода!" На нивата, вкъщи - навсякъде ще работи булката. Работа трябва! Така е на Земята, но на онзи свят също има работа. Може да ви пратят на Земята като кандидати да ръководите някой грешен човек, който постоянно пада и става, и който има някои желания, с които трябва да се справи. Вие му говорите, а той прави противното на това, което му казвате. Назад не можете да се върнете, защото от неговото повдигане зависи и вашето повдигане, и от неговото падане зависи и вашето падане. Какво ще правите? Може би ще пожелаете да се върнете на онзи свят и да кажете, че не сте могли да му повлияете. Обаче не можете да се върнете назад.<br />
<br />
Мнозина от вас искат да станат учители. Имате една идея и казвате: "Хубаво е човек да бъде учител." Хубаво ли е човек да взема пари назаем? Вземеш пари, уредиш работите с една полица, после с втора полица и т.н. Наредят се 10 полици и почнат да идват изпълнителните листове. Ще те турят натясно, какво ще правиш? Това става в живота. Някой път се намирате в много лошо положение и искате да се самоубиете – някой изпълнителен лист е дошъл. Вие казвате: "Стоян е виновен, Драган е виновен." Не, никой не е виновен, но полицата е дошла.<br />
<br />
Не вземайте, не се товарете с непотребни работи в света. Аз съм засягал този въпрос, втори път няма да го засягам. Сега ви казвам: По този начин, по който сега вървите, вие си създавате ненужни страдания, излишни страдания, които не са във вашата карма. Един прост пример да ви дам. Потребна ви е една къща с две стаи и една кухня. Потребна ви е отвън и една малка барака за дърва. Това е предвидено в бюджета. Вие имате пари. Но дойде един ваш приятел и ви казва: "Поразшири къщата, направи втори етаж, пък тури и една хубава каменна ограда!" Ти направиш каменната ограда и похарчиш два пъти повече, отколкото струва къщата. Питам: Какво си спечелил сега? Почват да те обикалят. Ти вече няма да можеш да живееш спокойно. Имаше пари да направиш две стаи и кухня и нямаше дългове. А сега, като направи каменната ограда и втория етаж, задлъжняваш. Казваш: "Ще вземам наем." Не си прави илюзии. Ако не плащат наемателите? И наематели не можеш да намериш. Не разчитайте на наематели, те са изгубена работа. На никакъв наемател не разчитай! Дойдеш ли до наематели, табана-кувет *)! Остане ли да разчиташ на наематели, това са външни работи!<br />
<br />
(тур.) – беж да те няма (бел. ред.)<br />
<br />
Разчитай на онова, което Бог е вложил вътре в тебе, а другите неща са само спомагателни средства: и светиите, и ангелите, които ще дойдат. Но първо разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе. Ако разчиташ на него, ти си на правия път. Всички други влияния ще дойдат и ще съдействат. Но ако ти оставиш Божественото, което е вложено в тебе, и се осланяш на този или онзи, на светии и пр., то е изгубена работа, ще загазиш. Светиите идват при тебе тогава, когато разчиташ на Божественото, защото те имат божествените способности, та отиват там, където хората обичат и разчитат на Божественото в себе си. Тогава няма да има и това оплакване: "Като съм тръгнал в този път, какво съм придобил?" Всъщност тръгнали ли сте в този път? Ни най-малко! Вие сте хванали крив път. Мислите, че вървите по правия път? Не, не, ще се върнете назад до спирката, от която сте взели кривия път, и сега ще хванете правия път! Това са образни изяснения. Някои от вас, които ме слушате, ще кажат: "Кого ли има предвид Учителя? Някой е направил нещо. Станало е нещо на Изгрева. За кого ли е това?" За никого не е това! Всички на Изгрева вървите в крив път. Знаете ли какво разбирам като казвам това? Аз разбирам: в момента – в дадения момент, в този момент! В този момент ти може да си на крив път, а в следния момент можеш да го изправиш, в третия момент пак да кривнеш. Трябва да осъзнаеш, че си кривнал, защото, ако не го осъзнаеш, не можеш да го изправиш, може да мислиш, че твоята постъпка е права. Трябва да имаме една мярка, с която да мерим и да знаем дали сме постъпили право, или не. Във всеки случай аз трябва да знам това! Не да се самоосъждам, но да имам съзнанието да изправя нещата.<br />
<br />
Капитанът има един уред, с който постоянно наблюдава дали има отклонение в курса на кораба, защото в океана понякога има силни течения. Ако той не следи курса чрез този уред, корабът може да се отклони вляво или вдясно от пътя си. Ние също постоянно трябва да се коригираме, защото има влияния, които постоянно ни отдалечават от верния път, така че всякога трябва да отивате при този уред и да проверявате дали не отбелязва отклонение. Може да има един градус отклонение или повече. Трябва да коригирате постоянно пътя, по който вървите. И тогава няма да има сблъсквания. Ако не вървите по една и съща посока, по верния курс, ще има сблъскване. Ако вървите постоянно по една и съща посока, правилно, няма да има сблъскване. Всяко сблъскване означава, че пътят на някого от вас е изкривен. Злото е там. Трябва да се коригира. Защо е така? Пътищата ви трябва да бъдат успоредни. Всички трябва да вървите в една и съща посока. Откъдето и да тръгнете, успоредно трябва да вървите. Целта е онзи възвишен живот.<br />
<br />
Сега вие се утешавате, че криво-ляво ще изкарате живота. Не криво-ляво! Право трябва да се изкара животът! Криво-ляво нека светът да живее. Вие трябва право да вървите. И ако ме слушате, аз бих ви казал много работи. Всички несгоди на Земята могат да се изправят много лесно. Според мен оправянето на света в материално отношение е толкова лесно, че и децата го знаят. Например в България има 5 милиона българи, нали така? Ако всеки българин отделя на ден по един лев, той ще има 365 лв. в годината; 5 милиона българи по 300 лв. от всеки на година, колко милиона правят? Един милиард и половина. Значи, ако всеки даваше само по 1 лв., щеше да има един милиард и половина за бедните и страдащите на година. Така и работите на всички щяха да се уредят. И благотворителните дружества само щяха да разнасят средствата и така да помагат. Ако всеки българин отделяше по един лев, бедни българи нямаше да има! Които имат, имат, но които нямат, ще им се създаде работа и така ще може да им се помогне. А сега казваме, че Господ ще помогне. Чудна работа! Той всичко е дал в нашите ръце и нищо не е оставил у Себе си. Цялата Земя е дал на хората. Къде е имуществото на Господа в света? Вие сте взели по една педя земя и всеки казва: "Тази земя е моя, тази нива е моя, този двор е мой, тази къща е моя." Всичко е във вас, а казвате, че Господ е направил света. Тогава вие трябва да плащате наем на Господа! Ще дойде Той с изпълнителен лист и ще каже на наематели и собственици: "Ще плащате!" Природата един ден ще поиска да си плащате данъка на Господа. Един ден Той ще прати за секвестър и най-после ще секвестира: жена ти, сина ти, слугинята ти, а най-после и тебе. И в следващото поколение пак ще секвестира. Секвестър има! Казвате: "Утре ще платя." Секвестър е това – трябва да изплащаш! Вие си създавате и друго заблуждение: "Как ще ме погребват?" Не чакайте да умрете! Нека да има умиране, но да умрат всички ваши погрешки, да живеете без погрешки. За тях да умрете. Това е животът. Всички ония лоши мисли, които от памтивека са унаследени – всичко това като умре, да остане чистото и да живеем чист и свят живот.<br />
<br />
Сега на въпроса. Вие казвате: "Слушайте онова, което Божественото говори вътре във вас." Има три източника, от които трябва да се пазите. Най-първо слушате първия източник - Божественото, което ви говори вътре във вас. Щом говори то, човек не е раздвоен. Всякога, когато дойде Божественото, човек е силен и мощен. След това идва друга мисъл – да се коригира Божественото – вторият източник. Идат и други второстепенни мисли. Щом ви заговори Божественото, всякога се ражда във вас едно ехо – да го коригирате. Един малък пример ще ви дам. Дойде ви една идея да направите едно добро, да дадете нещо - заделите си една сума. След това идва ехото: "Остави сега! Много са тия пари! Защо ще ги даваш?" Втората мисъл коригира Божественото. Поседиш малко, поколебаеш се и най-после извадиш едни лев, дадеш го и казваш: "То е достатъчно." Другите пари, които си обещал, си ги изял. Божественото е онова, което си обещал – направи го! Едно правило: Никога не коригирай Божествените работи, ако искаш да ти е мирна главата, макар и да си без пет пари! Някой идва при мен и казва, че от големи добрини страдал. Да ви приведа един анекдот. Дошъл при турския султан един богат човек, няма да му кажа името. Казал му: "От ядене и пиене осиромашах." Това са източни поговорки. Тогава султанът го попитал: "Я ми кажи, като си ял толкова много, кое е най-хубавото в кокошката?" "Кожата с трътката." Султанът наредил: "Дайте му 250 турски лири!" Отишъл си човекът, разправил какво станало – как султанът го попитал и как той казал, че най-хубавото на кокошката е кожата с трътката. Тогава и друг решил да отиде при султана, и той му казал, че е закъсал от много ядене. Султанът го попитал: "Кое на бивола е най-сладкото?" Той казал: "Кожата с трътката." Тогава султанът наредил: "Ударете на този 25 тояги и да си върви!"<br />
<br />
Има един метод в света, който ние държим. "Кожата с трътката" разрешава въпроса при кокошката, но при бивола не го разрешава. Давам ви един принцип: Съобразявайте се винаги с Първото, което разрешава и което не раздвоява. Божествено е само онова, което не раздвоява ума ни, което не раздвоява сърцето ни, което не раздвоява волята ни. Божествено е само онова, което не разделя, не раздвоява и държи в единство човешкия ум, сърце и воля. Всяко нещо, което разединява нашия ум, сърце и воля, съдържа чужд елемент, то не е Божествено. Тогава работите не вървят. Трябва да имате това като едно правило. Постъпвайте според него и работите ще вървят. И когато започнеш една работа, гледай умът ти, сърцето ти и волята ти да не са раздвоени. Щом си раздвоен, нещо човешко се е вмъкнало в теб. Тогава не бързай. Изисква се време, докато поправиш погрешката, докато се възстанови единството в ума ти. Тогава започни работата. Вие може да кажете, че знаете тези неща. Не ги знаете. Това, което не сте опитали, за него нямате знание. То е само теория, в която вие вярвате. Аз не искам да вярвате в това, но приложете и опитайте го, да видите дали е така, или не. Ако го приложите, ще имате същите резултати. Вие имате някои резултати, но това не е още задоволително. Туряш един млечен компрес на крака си и помага, туриш компреса на друго място и не помага. Това не е панацея. Един компрес може на едно място да помогне, а на друго място – не. Сложиш един сгряващ компрес – действа в известни случаи. Вземеш един студен душ – в някои случаи помага, но студеният душ не е нещо универсално, меродавно. В известни случаи, ако имаш излишна топлина, може да ти помогне, но ако в теб топлината не е в достатъчно количество и вземаш студен душ, капилярните ти съдове ще се свият и ще имаш обратен резултат. Системите на Куне и на Кнайп са прави, но и на двете им липсва нещо много важно, много съществено – това е психологическото състояние, духовното състояние, което човек трябва да има в дадения случай. Например те препоръчват човек да ходи бос. Здравият може да ходи бос сутринта, но болният – не. Аз бих го посъветвал да ходи бос към 11 часа, когато се стопли земята. Постепенно да се научи. Известни правила не са за всички еднакви, това е само за лекуване.<br />
<br />
Голяма работа се изисква при Куне. При някои болести, за да се лекуваш, трябва да правиш на ден по три бани, студени бани, да седиш вътре, също и разтривки по 15 минути. Ами аз ако те пратя да копаеш на лозето 15 минути, ти ще имаш по-добри резултати, или същите.както при Куне. И водата е хубаво нещо. Но аз, и без да вземам тези бани, пак мога да имам същите резултати. Аз мога да направя и на Куне баните така: Представям си, че си събличам дрехите, представям си, че седя във водата, представям си, че 15 минути се разтривам – и имам същите резултати. Сега няма да ви доказвам това. Доктор Миркович имаше едни хапове от една американска трева. Още имам една кутия от тях. Той ги даваше цели. И който имаше запичане, като вземеше от хаповете, се оправяше. Аз взех и разделих хаповете на 4 части, после на 8 части и после на 16 части. Д-р Миркович даде на своя пациент по един цял хап, пък аз на друг пациент дадох по 1/16 част. Казвам му: Твоят начин е алопатичен, а моят е хомеопатичен. И двамата пациенти имаха резултат от хаповете. Д-р Миркович казваше: "Божа работа е. Духовете го правят." Той винаги казваше: "Духовете го правят", научно не го обясняваше. Беше учен човек, но като дойде до някои работи, казваше: "Духовете го правят." Под “духовете” той разбираше Разумното в света. Значи и малкото хапче помага, когато се намеси Разумното в света. Той се подсмиваше и ми казваше: "Моите духове, с които аз си служа, са по-невежи, а твоите духове са по-учени, затова като даваш малко хапче, пак действа." Така че законът е следният, аз го обяснявам малко научно: Ти можеш да запалиш огън с една лопата въглища, а можеш да го запалиш и с една кибритена клечка, и ще имаш същите резултати. Ако дървата са сухи, като драснеш с клечката, веднага ще се разгори огънят, ако са влажни, трябва да туриш голям огън и да духаш, за да се разгори. Зависи от условията, при които си. Значи не е многото, което помага, но малкото, Божественото, като го направиш навреме, ще имаш резултат.<br />
<br />
Пазете правилото! Виждам, че всинца сте станали много скържави. Забелязвам у всинца ви една вътрешна, духовна скържавост. И тя вече се отразява, ставате и външно скържави. Някои в началото бяха по-щедри, а сега са започнали да стават скържави. Някои искаха светии да стават, а сега виждам -напуснали са светийството, оставили са го за друг живот. Не, не, с малко започвайте, но всеки ден да има микроскопично подобрение в хода на вашия живот. Например всеки казва: "Това е братство – трябва да ни помогне!" Това е една скържава идея. Всеки има желание да му се помогне. Вие сте на крив път. Ето какво трябва да имате в ума си, ако искате да ви върви: В Божествения свят, в света на светлината има едно практическо правило; и в менталното поле, и в астралното поле, и във физическия свят – законът е същият. Колкото въздух приемаш в дробовете си, толкова и ще изпускаш навън. След това, ако си умен човек, с този въздух ще дадеш и нещо от себе си навън. Много малко от въздуха ще ползваш. Но ти си скържав, пазиш се и се страхуваш. Защо? В следващия момент пак ще получиш въздух. И светлината, която си приел, ще я върнеш назад, защото това, което виждате, е резултат на онова, което сте приели. И в материалния свят е така: ако от това, което си взел, нищо не дадеш, ти си на крив път и не можеш да имаш успех. Пари на заем вземаш – ще туриш на ума си, че тия пари ще ги върнеш. А ти туряш мисълта, че тия пари няма да ги върнеш – и не ги връщаш. Ще туриш на ума си, че това, което вземаш, ще го платиш – и го плащаш. Ако си казваш: "Я го платя, я не", ти вървиш по крив път. Още в началото ти си направил погрешка: ако можеш да върнеш парите, вземи ги; ако не можеш, не ги вземай. Тогава постъпи другояче: Като отидеш при този човек, от когото смяташ да поискаш заем, ще бъдеш искрен. Защото в света има два метода: единият – човешки, а другият – божествен. Ще отидеш при човека и ще му кажеш: "Можеш ли да ми дадеш пари назаем по Бога? Няма да ги търсиш, ще ги оставиш на мое разположение, и ако ми дойде на ум да ти ги върна, и ако мога, ще ги върна. Ако не ти ги върна, да не ме считаш длъжен и да не ме съдиш." Ако той каже, че по Бога не може да ти ги даде, а по човешки, тогава ще му дадеш една полица. Ако вземеш парите по човешки, трябва да ги върнеш точно навреме, няма да закъсняваш нито с един час! Това е правилото, ако искате да успявате. Защото небето, духовният свят обича точността. Слънцето, звездите изгряват точно навреме, всичко в природата работи с точност. Ти казваш: "Я платя, я не", но ако не бъдеш точен, се задължаваш. Тогава ще вземеш божествения метод, той е с дългосрочни изплащания. Ще дойдеш и ще ми кажеш: "Можеш ли да ми дадеш пари на дългосрочно изплащане, да ги върна след 1000 години?" Човешкият метод е с изплащане в къси срокове – за един месец, за една година, най-много за 5-10 години. Божественото е – за хиляда години. Ако употребя човешкия метод, предварително ще обмисля дали мога да се изплатя, или не. Ако мога, ще взема парите, ако не мога, няма да ги взема. "Ами какво ще стане с мене, ако не взема?" Ако не взема, ще страдам, но ако взема и не плащам, страданието е още по-голямо. Трябва да се освободите от старите навици. Вие сега питате: "Как ще се оправи животът?" Ако нямате вътре в себе си съдии и стражари, и ако сами не уреждате своя живот, кой ще го уреди?<br />
<br />
Пак казвам: Скържавостта я напуснете, турете я настрана! Аз съм за даването, но не за безразборното даване. Да дадеш, но намясто да е дадено и да знаеш, че изпълняваш волята Божия. Да изпълниш волята Божия!<br />
<br />
Две неща трябва да знаете: Не се раздвоявайте по отношение на онзи Божествен принцип, който работи във вас, защото той е, който ви дава вдъхновение. Щом вършиш нещата по любов, ти ще бъдеш силен. По отношение на ония, които живеят по този начин, няма изключение. Който върши нещата от любов, за него няма изключение. Щом не вършим нещата от любов и имаме известни човешки съображения, тогава има изключения. Има изключение 50%, 75%. В Божествените неща няма изключения, в другия метод има изключение. Аз говоря само за тези, които искат да вървят по пътя на ученичеството. А онези, които сте слушатели – това, което говоря, не се отнася до вас, вие можете да вървите по онзи път, който вие знаете, и ще си носите последствията. Но вие, които искате да вървите по Божествения път, като ученици, опитайте този метод с единия лев! Искам поне за една година всички, които сте ученици, да го опитате. Никога да не сте раздвоени в съзнанието си по отношение на това, което правите. Направете един опит: Всеки ден отделяйте по един лев, като ученици. Ако го искате. Един лев на ден. Турете го настрана, за да се изпълни Божественият закон. Ще казвате: "Както аз турям един лев в касата, така и всички хора по Земята да турят по един лев!" Вторият ден – пак така. По този начин вие пускате вашата мисъл да работи по целия свят – да се махне тази скържавост! Ще кажете: "С един лев какво ще стане?" С един лев ще стане това, което ще стане с кибритената клечка. Ти можеш да запалиш огъня на всички хора по целия свят, да си сготвят ядене.<br />
<br />
Сега вие ще почнете да философствате, един друг ще се съветвате. Ако ще се съветвате един други, оставете тая работа, каквото сте слушали – забравете го. Ако всеки един от вас каже: "Ще го направя!" – тогава добре, но ако го разисквате, не го правете. Всеки един от вас, като си отиде в къщи, да каже: "Каквото каза Учителя, ще го направя!" И ако няма резултат, ще дойде при мен. А ако си каже: "Какво ще стане с един лев?" – да го остави.<br />
<br />
Ако вие питате: "Да го направя ли?", вашата работа ще прилича на случая с един прочут български пчелар, комуто дадох някои съвети. Той имаше 150 кошера. Исках да му помогна пчелите му да дават повече мед. Той ми каза: "Десет години търсих цяр. Тази година искам да си уредя всичките сметки." Казах му: Да ти дам един съвет. Колко кошера имаш? – "150." На 10 кошера ще отделиш един за Господа. Значи 15 кошера ще отделиш – те да са за Господа! И после петнадесетте кошера, като се роят, по три роя ще дават; 15 по 3 роя – стават 45 роя; 15 и 45 – всичко 60 кошера – за Господа. И според Божиите кошери ще вървят и човешките. Той ме гледа, гледа и каза: "Защо му трябват на Господа кошери?" Тогава му казах: Върви си. Работи си по стария начин. Тази година му измряха всичките кошери. Той фалира и замина за другия свят, и се приключи въпросът.<br />
<br />
Приложете в живота си Божественото! Тайно трябва да прилагате в живота си Божественото. Всички наши нещастия в умствения, в сърдечния и във физическия свят зависят от онова колебание в Божественото; Божественото, което трябва да направим. То е в малкото, не е в многото. Всеки може да го направи. Но Божественото малко да го правим от сърце, и като го правим, да се радваме на онова, което правим и никак да не се оплакваме в света, да не казваме: "Аз от много добро страдам в света." Не говорете така! От добро човек не страда. Имайте вяра в Божественото! Не само вяра, имайте любов и приложете Божественото! После, не се тревожете, защото героят не се тревожи. Героят, като дойде при един камък, стегне се, изпъкнат му жилите и вдигне камъка. В него има напрежение, той казва: "Ще вдигна този камък!" Да има у вас напрежение, без тревоги. Като дойде напрежението – без тревога! Но нека да има напрежение. Да не мислите, че като влезете в Божествения свят, ще ви посрещнат като млада булка и само ще ви мажат ръцете и лицето с глицерин? Не.<br />
<br />
Сега: Само онези, които доброволно и съзнателно могат да приложат задачата с единия лев, да я приложат; и каквито резултати има, една година да мълчат и след една година, пак на този ден, като се съберем, ще видим какво е станало.<br />
<br />
"Отче наш"<br />
6 ч. 35 м.<br />
<br />
6-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 30 октомври 1935 г., сряда, София, Изгрев<br />
<br />
Следват гимнастически упражнения.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0&diff=17978КНИГА: Към извора2010-03-17T06:34:35Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.<br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''<br />
<br />
Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm)'''(готово)'''<br />
* 2. [[Новото учение КИ]](Ruana)'''(готово)'''PDF - стр.29 липсва, стр.27 и 28 - разменени места<br />
* 3. [[Новият начин КИ]](Ruana)(работи се)<br />
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) (работи се)<br />
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) (работи се)<br />
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 7. [[Срещата на любовта КИ]]<br />
* 8. [[Тайната на даването КИ]]<br />
* 9. [[Опити КИ]]<br />
* 10. [[Към извора КИ]]<br />
* 11. не е намерен ръкопис<br />
* 12. [[Трите връзки КИ]]<br />
* 13. [[Добре е КИ]]<br />
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]]<br />
* 15. [[Като добрия син КИ]]<br />
* 16. [[Трите плода КИ]]<br />
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]<br />
* 18. [[Петте врати КИ]]<br />
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%8F%D1%82&diff=17797КНИГА: Крадецът и пастирят2010-03-14T06:47:53Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly) (работи се)<br />
* 5. [[Дух Господен]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 6. [[Забранихме му]] (Преслава) (работи се)<br />
* 7. [[Вечно благовестие]](Ruana)(работи се)<br />
* 8. [[От всичките най-много]] (Ваня Златева) (работи се)<br />
* 9. [[Блажени са очите и ушите]](Ваня)('''готово''')<br />
* 10. [[Чуха, че иде Исус]] (Таня) (работи се)<br />
* 11. [[Сторете да насадят]]<br />
* 12. [[Сам се опасваше]]<br />
* 13. [[Влязоха в ладията]]<br />
* 14. [[Пасха Господня]]<br />
* 15. [[Да ида да го събудя]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8&diff=17796Обикновените и необикновените процеси2010-03-14T06:45:29Z<p>Anotherseeker: /* Обикновени и необикновени процеси */</p>
<hr />
<div>==Обикновени и необикновени процеси==<br />
<br />
„И там имаше някой си человек, болен от 38 години." (Йоана 5:5)<br />
<br />
Често хората говорят за хубави, за красиви работи и се произнасят, че те са необходимости в живота. Дойде ли въпрос до здраве, до богатство, хората разглеждат тия неща като обикновени, като естествени процеси в живота, вследствие на което не ги ценят. Що се отнася до сиромашията, те я разглеждат, като необикновен, неестествен процес. Въпреки това, богатият може да стане сиромах, и сиромахът може да стане богат. Значи, в живота и в природата може да става преминаване от необикновен в обикновен процес и от обикновен в необикновен.<br />
<br />
Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно, ако богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотите, за къщите за говедата си и т.н. И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия; за скъсаните си дрехи, обуща и т.н. Ако срещнеш един здрав човек, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с тях. Ако посетите един човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос беше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с тях се разговаряше. Той посети къпалнята, в която отиваха болни да се лекуват, и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен? – Ще Му разправя за своите болки, за своите нещастия. Христос го запита: “Защо си дошъл в това училище? Какво те доведе тук?” Болният отговорил: “Учителю, от 38 г. съм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседят година, две, три, свършват и излизат в живота, а аз всяка година оставам, с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям.” “Искаш ли да свършиш училището?” “Искам, разбира се.” Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: “Хайде, вземи диплома и върви дома си!” Този болен беше единственият човек, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мисъл, изказана в друга форма. Когато болният излязъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой беше човекът, който те излекува?" – Не зная. – Как да не знаеш? Как се казва? – Исус е името Му.<br />
<br />
Какво представя болестта? – Едно неестествено явление в живота. Значи, по отношение на физическия свят, болестта е неестествено явление, но по отношение на духовния свят тя е естествено явление. Грехът пък е неестествено явление по отношение на духовния свят, а естествено – по отношение на физическия. Човек казва: Веднъж съм дошъл на земята в тази форма, не мога да не греша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа някога. Когато се разправя, какво направил някой човек, как излъгал, как откраднал, как се скарал или сбил с някого, всички хора наоколо слушат и се смеят, като че се говори за някакви велики подвизи. За духовния свят, обаче, грехът е неестествено явление и като такова, там той не е познат. Както влизането на някоя опасна болест в един дом внася страх и трепет, такъв страх и трепет произвежда грехът в духовния свят. Мнозина искат да влязат в духовния свят, но като неподготвени те ще видят много неща, които не ще могат да обяснят. Там и доброто, и злото са еднакво застъпени. Ако надникнете в духовния свят, ще видите грамадни, светли здания, с големи прозорци, които ще приемете за училища. Всъщност те са затвори. Ако се спрете върху проявите на доброто в духовния свят и ги сравните с тия на земята, ще видите, че в последните почти не се забелязва някакъв прогрес. На земята има по-голям прогрес в отрицателното, отколкото в положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидат в духовния свят, там ще минат за престъпници. Днес хората прогресират повече по отрицателен, отколкото по положителен път. Най-големият светия на земята, сравнен с един от светиите на небето, минава за затворник, за престъпник. Ако пък сравните земния престъпник с един от светиите на духовния свят, земният престъпник изглежда като първокласен светия. Следователно, в духовния свят и доброто, и злото са силни, големи. Затова често някой казва: Не струва човек да бъде добър. Той не иска да бъде добър, защото, ако с тази доброта влезе в духовния свят, ще мине за престъпник. Ако пък е лош и с лошавината си влезе з духовния свят, между лошите хора, там той ще изглежда като светия.<br />
<br />
Какво нещо е духовният свят? – Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише един свят, подобен на физическия. Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, наричат го „Вечния живот". Под „Вечен живот" се разбира живот без никакви ограничавания, нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н. Мнозина са правили опити да опишат духовния свят, но не са могли. За да се опише, той трябва да се види от човек с висше съзнание, който да разбира, каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земните. Само така той може донякъде да стане понятен и разбран за хората. Който е ходил в духовния свят, може да каже само, че той е много красив, но по никой начин не може да го опише. Никое човешко перо не е в състояние да опише красотата на духовния свят. Никой не може да разбере, къде се крие красотата на добрия, на любещия човек. Ще каже някой, че красотата на човека седи в неговия нос. – Не, красотата на човека не е нито в носа, нито в очите, нито в устата му. Красотата е нещо вътрешно, което се проявява и в очите, и в носа, и в устата, но къде именно, на кое място – не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човека е някъде в устата, в носа или в очите му, все ще сгрешите. – Защо? – Защото устата, очите, носът, ушите, езикът са органи, предназначени за някаква служба, но не и за израз на красота. Очите са орган за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звука; устата – за хранене и за говорене; езикът – за вкусване и за говорене, носът – за обоняние.<br />
<br />
Тъй щото, щом се говори за красота, ние разбираме нещо вътрешно, нещо неуловимо. Който има любов, той е красив. Вън от любовта никаква красота не съществува. Много хора имат красиви очи, правилни носове, красива уста, правилни черти на лицето, но въпреки това не са красиви. – Защо? – Любов нямат. Дето е любовта, там е красотата, там е изобилието.<br />
<br />
„Болен от 38 години." Да бъде човек цели 38 години болен, това е изключително явление в живота. Мнозина се оплакват, че страдат, че боледуват, че ги мъчи нещо. – Това е естествено положение за съвременния човек. Повече или по-малко, човек все ще страда. Защо и за какво страда, не е важно – все има никаква причина. Някой млад човек свършил университет, иска да стане професор. Ходи натук-натам, среща се с учени, с видни хора, всички му обещават да го направят професор, но в края на краищата не успява. И той боледува цели 38 години, че не е могъл да стане професор. Друг млад човек срещнал една красива мома, влюбил се в нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натук-натам, не смее да й предложи. Докато се реши да й предложи, тя се оженила за друг. И след това този млад човек боледувал цели 38 години, че не е могъл да се ожени за красивата мома, която обичал. Друг някой иска да стане милионер, но не може да успее. Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причините за своя неуспех, казват: Божия работа е тази. Това значи: Само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за Човека е неразбрано. И, след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин. – Това са празни работи. За да не става нужда да утешават Човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокоше месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокоше месо. – В едно отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо.<br />
<br />
Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да предпочетете пастърма пред кокошка. Видите ли, че някой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане професор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и десет живота наред да работи в това направление, само да постигне желанието си. На младия момък, който търси красива мома, кажете да не се обезсърчава. Десет живота наред нека търси, докато най-после я намери. Човек трябва да прави усилия в живота си, да работи, докато постигне своя идеал. Насърчавайте се едни други в постигане на своя идеал, на своите възвишени желания.<br />
<br />
„Там имаше някой си человек, болен от 38 години." Когато видя този болен, Христос го запита: Защо седиш тука? – Скъсаха ме професорите ми. Пропаднах на изпита, а сега чакам реда си, да бъда отново изпитан. Христос го подложи на изпит. Той замести изпитната комисия. Болният издържа изпита си. Тогава Христос му каза: Бъди здрав! Влез в живота да работиш. В този час болният оздравя и напусна къпалнята. Като влезе в живота, между хората, той започна да разказва, как е оздравял, какво е научил през тези 38 години. Научих се да чакам, придобих търпение. След това трябваше да дойде най-главният професор да ме изпита и да ми даде диплом за завършено образование. Човек трябва да има висок идеал, да желае да бъде изпитан от най-видния професор в света и от него да получи диплом. Красивият момък трябва да се ожени за красива мома. С години ще я чака, но красивата мома трябва да бъде идеал на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намери друга мома, пак красива, той няма висок идеал. Красивият момък може да се ожени само за красива мома. – Ама дошла някаква болест. – Нищо от това. И като болен, и като здрав ще чакаш красивата мома, ще чакаш най-видния професор в света. Измениш ли на своя идеал, с тебе всичко е свършено.<br />
<br />
Какво нещо е болестта? Да боледува човек, това значи всички частици на тялото му да бъдат засегнати: да го боли мозъка, сърцето, дробовете, стомаха – да няма частица от тялото му незасегната. Да боледува човек, това значи, така да бъде засегнато тялото му, че да няма мир нито във физическия, нито в духовния, нито в умствения свят. Някой казва, че е болен, но все още има надежда за оздравяване. – Това не е страшна болест. Истински човек е онзи, вярата на когото не се разколебава при никакви условия. Когато дойде в положение да изгуби подкрепа отвсякъде, той пак трябва да остане непоколебим и твърд в убежденията си. Има нещо у човека, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вярва, че ще изплува по някакъв начин. Това е Божественото у човека, което никога не отпада. Изгуби ли вяра и в него, човек тръгва по врачки, по гадатели, дано му кажат, какво да прави, какво му предстои да преживее и т.н. Според мене, всеки човек може да бъде гадател на себе си. По-добър гадател от самия него няма. Ако човек сам не знае, какво ще му се случи, как ще могат да му гадаят външни хора? Някой има да плаща няколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде ден, когато изплащането на тия полици ще му се наложи? Трябва ли това нещо да му предсказват различни гадатели? Като не плащаш задълженията си, ще те бият, ще те затварят, ще ти налагат глоба и т.н. Трябва ли при това положение да търсите някой да ви гледа на восък, на боб или на карти? Трябва ли да търсите астролог да ви предсказва бъдещето? Как познава астрологът бъдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява, какво е било съчетанието на планетите в момента на раждането ви. След това той ще каже, че известни планети влияят благоприятно, а други, – неблагоприятно върху вас и оттам определят вашето щастие или нещастие.<br />
<br />
„И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Какви бяха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане, Слънцето, Марс, Венера и Юпитер били в своя залез, а не в изгреви. Това бяха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгрев. Цялото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била в земята – на нея само той разчитал. Цели 38 години този болен се е намирал при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошъл най-после Христос, един велик човек, който му помогнал. Той станал причина за обръщането на тия планети в друга посока, благоприятна за дадения болен. До срещата си с Христа, неговата земя беше спряла движението си. Щом видя Христа, земята на болния се раздвижи, съзнанието му се подигна нагоре, и всички планети, които не му благоприятствуваха, влязоха в зоната на своя изгрев. Думите на Христа, „Дигни одъра си и ходи", отправени към този болен, означават: Напусни старите идеи, откажи се от живота, който досега си живял и върви напред!<br />
<br />
Следователно, ако искате и вие да се освободите от старото, което ви е измъчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вървете напред. Никога не дръжте в ума си спомена за някоя своя болест, или за някакво минало нещастие. Запазете в съзнанието си опитностите от всичко преживяно, но не и техните горчивини. Казвате: Как да забравим загубите, които сме преживели? Как да забравим деня, когато разбойници влязоха в дома ми и обраха всичкото ми злато? – Считайте, че тия разбойници са ви направили едно голямо добро. Представете си, че трябваше да носите това злато на гърба си. Какво щеше да стане с вас, ако сърцето ви беше слабо? Всред пътя щяхте да капитулирате. Сърцето ви щеше да се пръсне, а вие щяхте да паднете мъртъв на земята. Какво ще ви ползуват парите, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойниците са ви освободили от един голям товар. Обаче, кой от днешните богати хора би счел това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трябва да знаете: Един ден смъртта ще дойде, по-страшна от всички разбойници на земята и ще вземе не само парите ви, но ще оголи костите ви, ще изпразни главата ви и тогава ще си отиде. От вас ще остане само един празен череп, по който учените ще изучават вашия минал живот. Питам: Къде остана богатият човек, който разполагаше със злато, с къщи, с имоти?<br />
<br />
Ще кажете, че това е философия. – Философия е, наистина, но такава философия, която изключва всички залъгвания, всички заблуждения. Философията на съвременните хора е преходна. Тя залъгва хората по същия начин, както се залъгват свинете в кочината. По три-четири пъти на ден господарят им ги храни, наглежда ги, с искрено желание в себе си да ги угои. Като не разбират неговата интимна мисъл, те се радват на господаря си и се произнасят за него, че е добър човек. Дойде ли Коледа, господарят им взима нож и влиза в кочината. Като изяде месцето и остави само костите им, той е доволен, счита, че трудът му е възнаграден. Неговият труд е възнаграден, но свинете са отишли вече на онзи свят. Каква е тази философия? – Философия на смъртта. Обаче, смъртта е враг не само на животните, но и на хората. Последният враг, срещу който духовният свят се бори, това е смъртта. Той иска да освободи човечеството от този враг, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грешни, и праведни хора.<br />
<br />
Сега, всички хора искат да станат щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бъде щастлив, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободил от смъртта. Тъй щото, когато някой пита, как трябва да служи на Бога, казвам: За да служиш на Бога, ти трябва да се освободиш от смъртта. Докато не се освободиш от смъртта, ти не можеш да служиш на Бога. Някой иска да се ожени. Казвам: Докато не се освободи от смъртта, въпрос за женитба не може да става. Щом живее в закона на смъртта, и той, и жена му, и децата му ще станат нейни жертви. – Ама аз съм силен човек, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. – Ти ще ги запазиш толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата й от ноктите на орела.<br />
<br />
Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. Обаче, от невиделица някъде, орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига със себе си.<br />
<br />
Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се стремят към велики работи, искат да направят нещо, за да увековечат паметта на великите, на заслужилите хора в света. – Къде са тия велики хора? Паметниците им седят, но къде са те? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти в света. – Да, целият свят е пълен с велики хора, със светии, с гении и таланти. Ако е въпрос за светии, те се срещат навсякъде, но светията трябва да се отличава от обикновените хора. – По какво? – По степента на своята светлина. Дето ходи, той свети. Не само неговият път е осветен, но и пътя на всички, които са в контакт с него. За да запази светлината си, светията никога не трябва да греши. Щом греши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртъв, а не жив. Природата се нуждае само от живи светии. Най-големият грешник в света струва повече от бюста на един светия. Жив е грешникът. Той има условия да расте и да се развива. Щом расте, той ще се очисти, и един ден ще почне да свети, като истински светия. В душата и на най-големия престъпник се крие нещо добро. Кой човек е престъпник, това още не може да се каже. Пред хората някой човек минава за престъпник, обаче, за невидимия свят не е престъпник. И Христос умре като престъпник. И светиите минаваха за престъпници. Въпреки това, Христос беше Син Божий и възкръсна. Светиите и до днес се ползуват с почитание. Във времето на Римската империя светиите минаваха за престъпници, а след това ги признаваха за светии. Значи, има разумни закони в света, които изменят възгледите и отношенията на хората. Следователно, който разбира законите в живата геометрия и математика, той поставя нещата на местата им. Който не разбира тия разумни закони, размества нещата и създава вън и вътре в себе си дисхармония.<br />
<br />
„И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Най-после Христос дойде при него и го излекува. – Защо идат страданията в света? – За да дойде Христос. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христос никога няма да ви посети. Кого носят майките на ръцете си: малките деца, или старите баби и дядовци? Всички майки, прости и учени, носят на ръцете си само малките си деца. Щом пораснат, те ги оставят сами да вървят. Дядото и бабата се оплакват от живота си и казват: Никой не ни обича. – За да ви обичат хората, вие трябва да станете като малките деца. Съвременните хора имат крива представа за живота. Като дойдат до една по-голяма възраст, те казват: Ние не сме деца вече. Ние сме големи, всичко разбираме, няма какво повече да учим. – Не, докато живее, човек трябва всякога да се чувствува дете. Той трябва да бъде разумно дете, готово всякога да възприема, да учи. Има три вида деца в природата: първата категория наричат „деца на забавленията", които природата забавлява само а не ги учи. Те се наричат „галени деца на природата", защото само играят вън и се забавляват. Втората категория се наричат „разумни деца на природата", които непрекъснато учат. Третата категория се наричат „деца мъдреци", които прилагат това, което са научили.<br />
<br />
От най-ранното си детство до най-късната си старост, човек трябва да запази в себе си детинския дух. Рече ли човек да мисли, че е възрастен, че е стар, той преждевременно е остарял. Защо трябва, като воденица, да повтаря едни и същи неща? Защо трябва да съжалява за онова, което някога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и също нещо по два еднакви начина. Пазете се от повтаряне на нещата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. – Едно време, като бях млад, всичко можех да направя, но сега – за нищо не съм способен. Питам: Защо туряте хубавите неща в своята млада възраст, а лошите – в старата си възраст? Един млад разправя, че наскоро се запознал с една благородна, красива мома. Питам: Защо като остарее този човек не разправя, че в младините си някога излъгал дъщерята на една бедна вдовица и я изоставил?<br />
<br />
Човек може да говори за своята младост само тогава, когато е влязъл само в един дом, в който е живеела млада, красива мома. Влизал ли е в два такива дома, той нищо не трябва да говори за своята младост. Колкото и да го заставят да каже нещо из своята младост, той трябва да отговори: Нищо не мога да ви кажа, защото животът ми не е бил красив. Не само животът на обикновения човек не е красив, но даже и животът на светиите не може да се изнесе още като красив. Не е време да се изнася живота на хората. В живота на всеки човек, покрай доброто има и нещо лошо. Ако човек преждевременно иска да стане светия, той трябва да знае, че наред със светийството му ще вървят и неговите престъпления. Зад мантията на вашето величие, на вашето светийство се крият множество бръмбари – символи на вашите грехове и престъпления. В гъстите гори се въдят най-свирепите животни, които вършат най-големи престъпления.<br />
<br />
„Там имаше някой си человек болен от 38 години". Той чакаше да дойде времето, часа на неговото спасение, да излезе от болницата. Когато излезе от болницата, човек може вече да разправя историята на своя живот. До този момент той няма право да разказва нещо от своя живот. Значи, има една страница в живота на човека, която той трябва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, в която е описан греха, престъплението на човека, което го е отклонило от Бога. За тази страница, именно, е казано в Писанието: „Ще залича греховете им." Какво може да разправя човек за себе си, докато е в болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. Какво ще се хвали банкерът със своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлябът на стотици хора? Как ще се хвали момата със своята красота, ако за тази красота са се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човека, събужда в него високи идеи и подтици. Който срещне тази красота, той казва: Радвам се, че видях един красив човек, който осмисли моя живот и внесе в мене радост и веселие. Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. По-добре е някога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестта. Това не значи, че здравият трябва да сгреши, да престъпи някой закон, за да се разболее. Ако той несъзнателно сгреши и заболее, нека се радва на болестта. – Защо? – Болестта ще го доведе до разкаяние, да съзнае грешката си и да я изправи. Не е болен онзи, който постоянно се оплаква и роптае против съдбата си. Истински болен е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грешката си и я изправя. Такъв болен беше онзи, който е боледувал цели 38 години. Като го видя Христос, запита го: Искаш ли да придобиеш това, което си загубил? – Искам, Господи, но няма кой да ми го даде. Христос му върна загубеното, и в един момент той оздравя.<br />
<br />
Съвременните християни следват Христа, подвизават се в Неговия път, но в края на краищата се разочароват, че нищо не са постигнали. – Да, те са родени християни, записани са такива, но какво са приложили, докъде са стигнали, те сами ще си отговорят. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своите идеи, от предложението на някой княз да му бъде жена? Кой красив момък би се отказал от зестрата на някоя млада, красива мома? Щом му се предложат 15,000 долари, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щом красивата мома види княжеския син, тя ще закачи на стената своите убеждения, своето верую. Питам: какви са тия убеждения, които така лесно се закачват на стената? Какво могат да ви допринесат вашите убеждения, щом така лесно се продават? Следователно, ако не сте родени с добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади; ако сте родени с добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Същото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбите на човека. Те нито се предават, нито се отнемат. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. От човека зависи да задържи и разработи в себе си онова, което природата е вложила в него, но не и да го придобие отвън. Какъвто и учител да ви поеме, той не може да направи от вас повече от това, което природата е вложила в вас. Това не е за обезсърчаване, но за насърчаване. – Защо? – Защото природата е вложила в човека повече възможности, отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да развие дарбите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. С други думи казано: Той трябва да се свърже с живия Господ, да Му служи с любов. – Де е Господ? – Навсякъде. Хората сами се заблуждават, като търсят Бога някъде на небето.<br />
<br />
Какво нещо е небето? Това, което хората наричат „небе", ни най-малко не е небето, което виждаме. Под думата „небе" те разбират посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, те отправят погледа си нагоре, към небето. Следователно, идеята, която хората влагат в понятието „небе" е съвършено различна от понятието небе, като място, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човек е вече на небето. Щом престане да мисли за небето, той слиза на земята, в ада. Щом слезе в ада, човек започва да греши. Щом греши, това показва, че той е свободен. Значи, човек има свобода само в едно отношение – когато греши. Дойде ли въпрос до правене на добро, там човек не е свободен. Да прави добро, това е длъжност на човека. В правене на грехове, обаче, той е свободен. Всеки човек е свободен да греши. Някой пита: Защо греша? – Защото си свободен. – Ама аз не искам да греша. – Щом не искаш да грешиш, ти трябва да се ограничиш. Лесно е човек да се ограничи, но мъчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничиш в разпиляване на богатството си, но мъчно е да го придобиеш. Да имаш голямо богатство, това не зависи от тебе. Много условия, външни и вътрешни, са нужни, за да стане човек богат.<br />
<br />
Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса, защо е дошъл на земята. Вие искате да бъдете щастливи, но за да придобиете щастието, трябва да познавате условията и законите, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само един ден. Истинско щастие е онова, което, веднъж придобито, никога не изчезва. Никой не е в сила да отнеме това щастие на човека. Какво по-голямо щастие от това, да има човек приятел, на когото да разчита напълно? Какво по-голямо щастие от това, да има човек такова знание, което от нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всеки философ може да го разколебае? Каква вяра е тази, която от най-малкото изпитание се разколебава, и човек започва да се съмнява, съществува ли Бог или не, има ли душа или не, има ли дух, или не? Ако човек се разколебава в съществуването на тия неща, къде остават убежденията му? Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание – до познаване на Бога. Който не вярва в съществуването на душата си, той не може да вярва и в съществуването на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има слепият за светлината? – Абстрактна идея. Каквото е понятието на слепия за светлината, такова е понятието на човека за Бога.<br />
<br />
Какво представя душата? – Душата е това, с което човек преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдели от душата си. Тя е неразделна от човека. Рече ли да се отдели от душата си, човек или ще умре, или ще заспи. Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели душата си от самия себе. По-лесно човек може да отдели съзнанието от себе си, отколкото самия живот. По-лесно може да отдели идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат, именно, на отричане на душата, или отричане на самия живот. Под думата „живот" разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живата природа. На математически език казано: Нашите души представят удове или части от великата душа, т.е. те са нейното дихание. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живота, и человек стана жива душа."<br />
<br />
Следователно, всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да живея. Христос е човекът, Който знае, кога как да постъпи. В широк смисъл, думата „смърт" означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният предел, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на живота си; ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа не могат да функционират нито духът, нито умът, нито сърцето на човека. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа. Христос посети болния от 38 години главно за това, че той вярваше в душата си. Той беше първият, който повярва в думите на Христа, че има душа. Той има вяра да чака цели 38 години пред къпалнята, да влезе във водата след размътването й от ангел Господен. Докато дойде неговият ред, други го изпреварваха, и той трябваше да чака следната година, да слезе ангелът и отново да размъти водата. Но все не можеше да се вреди. – Защо? – Защото ангелът слизаше за другите болни, а не за него. Христос беше изпратен специално за него. Христос, най-великият човек в духовния свят, дойде при този болен и му каза няколко утешителни думи, даде му диплом за свършен курс на науките и след това каза: “Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.”<br />
<br />
Кой от вас не би желал да бъде на положението на този болен, да лежи цели 38 години, за да дойде Христос при него и да го излекува? Днес, колко години най-много може да бъде човек болен? – Най-много 10 – 15 години. След това от невидимия свят ще изпратят за него специален човек, който да го излекува. Като го излекува, всички хора ще говорят за него, по какъв чуден начин е бил излекуван.<br />
<br />
И тъй, който иска да бъде почитан и уважаван, той трябва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. От човека зависи да бъде свободен, или да се ограничи. Съзнателният човек и като умира, и като живее превръща всичко в добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте в положението на човек, когото Христос може да посети. Човекът, който лежа 38 години болен, беше съзнателен, разбираше смисъла и на смъртта, и на живота, затова Христос, т.е. Божественото, Великото в света го посети и излекува. Който е болен, който има недоразумения, той трябва да има характера на онзи човек, който е боледувал 38 години. Този характер ще му помогне да се излекува, да се справи с всички изпитания и мъчнотии в живота си. Когато знае причината на своята болест, човек лесно може да се лекува.<br />
<br />
Коя е причината за болестите? Главната причина за болестите се дължи на дисхармония между двойника и физическото тяло на Човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в природата. Значи, двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. И обратно: когато някой от органите на физическото тяло заболее, хармонията между двойника и физическото тяло се нарушава.,Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване правилни отношения между духовното и физическото тяло на човека.<br />
<br />
Един млад доктор разправяше една своя опитност във връзка със своето духовно тяло. Една вечер жена му се върнала по-късно от обикновеното време, вследствие на което малкото им детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторът го взел на ръце, носил го, люлял го, но вместо да престане, то все повече усилвало плача си. Той започнал да му дава мляко, кашичка, дано го залъже по някакъв начин, но всичко било напразно. Плачът се усилвал, а докторът се видял в чудо, не знаел, как да се справи с това положение. Най-после му дошло на ум да се моли. Започнал да се моли ту на един, ту на друг светия, да му помогнат, но никаква помощ не му дошла. Като се молел известно време, той изпаднал в особено духовно разположение, успокоил се малко и се обърнал с молба към Христа, Той да му помогне. Наистина, след малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се върнала, намерила детето заспало. Докторът й разправил цялата история и се зарекъл друг път да не остава сам с детето. Причината за плача на детето се дължи на някаква дисхармония между двойника и физическото тяло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тяло на детето. Щом хармонията се възстановила, детето моментално заспало.<br />
<br />
Следователно, ако една болест е в състояние да застави човека да потърси Бога, тя е на мястото си. Философите и учените ще кажат, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Те ще отдадат това на случайността, или на някакво съвпадение. Какво мислят учените, не е важно. Питам, обаче: Каква случайност, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по един и същ начин? Какво ще кажете, ако при сто такива случаи няма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че в света съществува велик закон, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, как действува този закон, вие трябва да се свържете с него.<br />
<br />
Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновените, и необикновените явления се регулират от един и същ закон – законът на любовта. Запример, болният, който лежал 38 години, се срещнал с Христа и оздравял. Както виждате, станала е една обикновена среща. Привидно срещата е била обикновена, но резултатите й са били необикновени. Какво по-необикновено нещо можете да видите от моменталното излекуване на човек, който е боледувал цели 38 години? От този момент животът на този болен коренно се е изменил. Това, именно, показва, как действува законът на любовта. Къде е този болен днес? Според закона за прераждането, навярно той е пак на земята, и като виден професор държи лекции в някой университет и разправя на слушателите си, как преди две хиляди години Христос дойде при къпалнята и излекува болния, който лежал 38 години. Ако този човек дойде при вас и ви каже, че той е същият, когото Христос е излекувал преди две хиляди години, ще му повярвате ли? Ще кажете, че дъската на този човек е мръднала, или живее с въображение. Обаче, има начини, посредством които може да се провери, дали известен факт е верен, или не. Необикновените явления, които стават в живота и в природата, имат за цел да събудят в човека духовното, да го насочат към нещо по-велико и красиво. В истинския живот няма измама, няма заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота.<br />
<br />
Сега ще представя живота в три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свят; втората форма – до духовния свят, а третата – до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие, и у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, с хубава форма, от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а може да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре облечен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. Щом вкусите от това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничар представя духовния свят. Третата форма на живота се изразява в хубавите книги, които повдигат човешката мисъл във възвишения свят. Който може да ви донесе такива книги, той е Божественият човек – изразител на Божествения свят. Следователно, за да има представа за целокупния живот, човек трябва да съедини физическия, духовния и Божествения свят в едно цяло. Тези три форми са неразривно свързани помежду си.<br />
<br />
Ще кажете, че облеклото не е важно за човека. – Облеклото не е важно за болния човек, покрит с циреи и струпеи, но за здравия човек то е от особено значение. Какъв смисъл имат копринените дрехи за болния? Каква любов може да прояви болният? Каква воля може да прояви той? Изобщо, болният става слабоволен и лековерен. Кой каквото лекарство му препоръча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10 – 20 различни лекарства и мисли, че като ги употреби, ще се излекува. Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в лекаря си, той не би могъл да се ползува от жизнените сили на природата. Всеки човек е проводник между природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между природата и него. Този закон работи и в духовния, и в умствения свят.<br />
<br />
Тъй щото, достатъчно е да влезете във връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Свързвайте се с добри хора, за да станете и вие добри. – Как можем да познаем, кой човек е добър, и кой не? – С термометър. Когато Човек заболее, веднага турят термометър и определят температурата му. Видят ли, че температурата се качва от 37° и стигне до 41°, всички започват да се страхуват и казват, че болният свършва. След това температурата постепенно спада, и болният започва да оздравява. Добрият човек се познава по това, че ако влезете в общение с него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добрият човек се познава по някои черти на лицето си, но за това познаване се изисква голяма наука.<br />
<br />
Като изучават физиогномията, мнозина казват че еди-кой си човек е учен, умен, защото има високо, широко чело. – Има и крадци с широки, с големи чела. – Ушите им поне не са големи. – И ушите им са големи. – Носовете им не са правилни. – Има крадци с правилни носове. – Ами какви бради имат? – Не, добротата, разумността не се заключава само в големината на челото, на носа, на ушите, но в особените линии, които те имат. Само гениалният човек може да чете по тези линии. Тези линии са едва уловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел, или сериозен, тези линии постоянно се менят. Само опитното око може да ги схваща. Човек, на лицето на когото съществуват тези линии, е всякога красив – и като весел, и като сериозен, замислен. Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушите, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на Човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора, които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не издадат своята вътрешна дисхармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другите. Пред невидимия свят всичко е открито. Там няма нищо скрито-покрито.<br />
<br />
За да се върне човек към своята първична красота, той трябва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава от всички стари навици, стари разбирания, които не отговарят на неговия живот. Тъй както сте сега, със своите стари разбирания, със своето тяло, не можете да влезете в духовния свят. Вие не сте готови още за новите условия. Една година само да поживеете там, вие веднага ще се затъжите за земята и ще искате да се върнете назад. Там ще ви бъде или много топло, или много студено. Съществата от духовния свят ще минават и заминават покрай вас, без да ви кажат една дума. Те не са горди, но не могат да влязат във връзка със същества, които не са отворени още за тях. Подобното подобно привлича, Щом срещнат някой разумен, интелигентен, добродетелен човек, те веднага влизат във връзка с него. Както човек не може да влезе във връзка с мечка или с боа, така и тия същества стоят далеч от лошите хора. Лошият човек и на земята, и на небето е все лош. Когато ангел срещне някой грешник, той изважда меча си срещу него, завърти го няколко пъти, докато грешникът се простре на земята от страх. Голяма е силата и светлината на ангела. Той му казва: В този свят царува чистота и светост. Който иска да влезе вътре, той трябва да бъде чист и свят. Ако иска само отдалеч да гледа, това е друг въпрос.<br />
<br />
Ангелите слизат на земята за онези души които се разкайват, които искат да се освободят от греха, да придобият своята чистота. Колкото и да се изчистят, все ще им остане едно малко петно, една малка дупчица. Срещате едного, облечен с нови, хубави дрехи, обут със здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно в него, все ще намерите една малка дупчица, било на дрехите, на обувките, или на чорапите. – Не, никакви дупчици не се позволяват. Човек трябва да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трябва да бъде облечен в нови дрехи, нови обуща – всичко ново. Щом износите дрехите си, залейте ги с газ, турете им една клечка кибрит и не мислете повече за тях. Старото трябва да изгори! Не давай старите си дрехи на бедни. Както ти искаш да се облечеш с ново, така и бедният се стреми към ново. Това е идеалът на човешката душа. Изгори дрехите, с които си боледувал, и си купи нови. Изгори книгата, която си писал в отчаянието и в обезсърчението си, и напиши нова. Зачеркни стария живот, и започни нов.<br />
<br />
Сега, желая всеки от вас да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне нов живот. Някой казва, че живее. – Радвам се, че живееш, но като живееш, опиши най-новото, най-хубавото от своя живот. Работете съзнателно, че когато Христос дойде при вас да ви лекува, веднага да станете от леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпрос да се апелира към Божията милост, но да учим, да работим, да издържим изпита си пред Него. Като ученици, вие трябва да учите уроците си, без никакви отклонения, без никаква лъжа. Отидете ли при Бога, едно желайте – да учите.<br />
<br />
„И там имаше някой си человек, болен от 38 години." Като цитирам този стих, не ви желая същата опитност, но ви изнасям един герой, живял преди две хиляди години. Аз бих желал и в сегашния век да има такива герои като образци. Човек трябва да бъде герой, че и 38 години да лежи, да бъде готов да посрещне онзи велик човек, когото Бог изпраща при него, да го познае и разбере и да каже: Видях Го и познах Го! Че Го видях и познах, доказателството е налице: Боледувах цели 38 години, лекуваха ме много лекари, но те лекуваха само тялото ми, а не и сърцето, и ума ми. Лекуваха ме, без да ме излекуват. Един ден дойде при мене человек, каза ми да дигна одъра си, и аз го дигнах. Сега съм вече здрав по тяло, по ум и по сърце. Този е смисълът на разказа за болния, който лежал 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използувате, вие ще се свържете вътрешно с живата природа и ще придобиете от нея онова, което ви липсва.<br />
<br />
3. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 1929 г. София. – Изгрев.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%8F%D1%82&diff=17721КНИГА: Крадецът и пастирят2010-03-12T05:48:56Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_13s-1.pdf Крадецът и пастирят] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Крадецът и пастирят]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 2. [[Стотникът КП]] (Таня) (работи се)<br />
* 3. [[Обикновените и необикновените процеси]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 4. [[Духовното в човека]](Blue-butterfly) (работи се)<br />
* 5. [[Дух Господен]]<br />
* 6. [[Забранихме му]]<br />
* 7. [[Вечно благовестие]]<br />
* 8. [[От всичките най-много]]<br />
* 9. [[Блажени са очите и ушите]]<br />
* 10. [[Чуха, че иде Исус]]<br />
* 11. [[Сторете да насадят]]<br />
* 12. [[Сам се опасваше]]<br />
* 13. [[Влязоха в ладията]]<br />
* 14. [[Пасха Господня]]<br />
* 15. [[Да ида да го събудя]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=17646КНИГА: Новото човечество2010-03-11T05:00:08Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_sb-Novoto_chovechestvo.pdf Новото човечество] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Новото човечество НЧ]] (Дима)<br />
* 2. [[Новият живот НЧ]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Мировата любов НЧ]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 4. [[Космичната обич НЧ]] (Ани) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Любовта НЧ]](Ваня) '''(готово)'''<br />
* 6. [[Вярата НЧ]] (Blue-butterfly) (работи се)<br />
* 7. [[Надеждата НЧ]](Ани) '''(готово)'''<br />
* 8. [[Пробуждане на колективното съзнание НЧ]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 9. [[Високият идеал НЧ]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 10. [[Да мисли НЧ]](Ruana)'''(готово)'''</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB_%D0%9D%D0%A7&diff=17645Високият идеал НЧ2010-03-11T04:58:58Z<p>Anotherseeker: /* Високият идеал */</p>
<hr />
<div>==Високият идеал==<br />
<br />
Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувствува изоставен от Бога, от природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца!<br />
<br />
Какво представя смъртта и какво – възкресението? – Смъртта има отношение към забравените деца в избите на природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.<br />
<br />
Често слушате да се говори: Аз ям, каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята. Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал, или с низък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действува благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал!<br />
<br />
Природата познава, кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае, какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичени с различни плодове, от различни качества, и внимава, на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, природата пише в книгата си: Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане! Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клони, природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал. – Какво трябва да правя? – Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. – Много е високо, ще падна. – И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава природата ще пише: Смело е това дете – от него човек ще стане! Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши; погледне надолу към ниските клони или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: Ето едно от забравените деца в моята изба – от него човек няма да стане!<br />
<br />
Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и, каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причина за това сте вие; ако е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това сте пак вие. Тя отбелязва фактите, както са, нито ги увеличава, нито намалява, и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.<br />
<br />
Една млада египтянка, на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя била умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш? Тя отговорила: Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Това е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана. Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тази мома, тя има висок идеал.<br />
<br />
В какво се заключава приложението на високия идеал в живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.<br />
<br />
Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано, да посрещнеш слънцето, бъди там навреме, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си, силата и мощта на слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото слънце, на великото дърво на живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, природата казва за него: От тебе човек няма да стане!<br />
<br />
Ако се качиш на планина и ожаднееш, не пий каква и да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На, тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук и оттам, отдето ти попадне, природата пише, че ти си човек без характер, с нисък идеал – на тебе не може да се разчита. Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най-красивото място и седни да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.<br />
<br />
Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. – Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? – Такива картини срещаме всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите, как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник – на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазвате пак същия закон: ще изберете най-умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена, или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си.<br />
<br />
Сега ние говорим за идейното в живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце – избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път – в пътя на любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещате. Само така може да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първият лъч на слънцето, който прониква в човешката душа.<br />
<br />
Как може да се изправи човешкият живот? Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: От нас няма да стане нищо. – Това са хора без идеал.<br />
<br />
Защо иде човек на земята? За угощение ли? Човек е извикан на земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, природата отваря широко очите си и наблюдава, как държиш лъжицата и вилицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш, и от всичко това заключава, какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втора смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли, че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица. Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин.<br />
<br />
Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и в моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния – никакъв идеал не ги движи. За такъв човек природата пише: От тебе човек няма да стане! Каже ли някой, че може да люби когото и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в живота. Като кажеш „любов", трябва да почувствуваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува любовта, той може да преобрази живота си в един момент.<br />
<br />
Кого може да люби човек? – Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е великата истина на живота. Който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте, има ли човек на земята да е отрекъл любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: Ако се проповядва любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях. Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят щеше да върви напред, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.<br />
<br />
Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи, да го познаваш. Да любиш човечеството, значи, да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш е тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора, не е право, не отговаря на истината. – Кога можеш да познаеш човека? – Когато любиш Бога. Любовта, към Бога води към познаване на ближния и на самия себе. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията любов. <br />
<br />
Както и да се говори на съвременния човек за любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: Моето сърце гори от любов, познавам любовта. Това, което гори и изгаря, не е любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната жива природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека доброто и истината. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека". Най-възвишеното, най-чистото, най-красивото в човека, това е истината. Някой иска да знае, дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и разумните същества. Ако си пръв слуга при един богат господар, и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат пред вид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг – обувките ти, трети – нарежда стаята ти и т.н. – Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки? – Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водел от високия идеал и е лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: Идея има тоя човек, на него може да се разчита! Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие, както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин. Щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само за да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, природата пише и за двамата: Ето хора с характер, които имат висок идеал, и правят най-добър избор!<br />
<br />
Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш, каквото ти падне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш, нещо от Петко Славейков за парата: „Парице, парице, всесилна царице", и ще се задоволиш. Парата не е идел и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А природата ще пише: От тебе човек ще стане!<br />
<br />
Някой казва, че обича някого. – Защо го обича? – За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети – за хубавия му нос. Това е неразбиране на любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи, да виждаш в него една добра черта на характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна – на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш доброта черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава природата пак пише: От тебе велик човек ще стане!<br />
<br />
Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: Моят учител знае много науки – физика, химия, математика, астрономия – учен човек е той. Знанието не определя човека. То не прави човека учител. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения. Тя отива с другарката си, да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. – Учителят ми каза да си купя шапка без украшения. – Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава. Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва – туря още една панделка на шапката си и казва: Учителят ще бъде доволен вече от шапката ми. Не, шапката изгуби своята цена. – Защо? – Защото отговаря на чужди идеали.<br />
<br />
Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Ти пишеш с писалката и се радваш, че можеш да изливаш своите чувства и настроения чрез златното перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение – скъпоценните камъни тежат на писалката, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. – Какво представят украшенията в живота? – Те са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра, и възпламенява вечния огън в нея.<br />
<br />
Казват: Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал. Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва или да отговаря на висок идеал, или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най-доброто, най-чистото. Това е истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си,<br />
<br />
Да се говори на хората за високия идеал, това значи, да се върви по течението на великата река на живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най-великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснявате и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят.<br />
<br />
Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за любовта, истинолюбивият – за истината, мъдрият – за мъдростта. Значи любещият говори за любовта, а страхливият – за страха. – Кой от двамата печели? – Който говори за любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият – за глупави. Умният гради, а глупавият руши; умният пише, а глупавият преписва. Кой от двамата печели? – Умният печели, а глупавият губи. Някой богатски син казва, че се е научил да се разписва на записите пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато природата погледне на човек, който само взима, а нищо не дава, тя пише: От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише.<br />
<br />
Какво се иска от съвременния човек? – Да следва пътя на възвишените същества, на Белите Братя, на учениците от Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувствуват и действуват според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези същества реши да слезе на земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. – При кого отива учителят? – При онзи ученик, чиято душа трепти за учителя си. Той ще го посети и ще си каже: Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал! Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с учителя си, последният ще каже: Тук живее един от забравените ученици. Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо.<br />
<br />
Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най-възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите, как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че любов нямаш. – Какво да правя, за да придобия любовта? – Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш слънцето. Хванеш ли първият лъч, ти си отворил вече сърцето си за любовта.<br />
<br />
Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение, природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет, да разбере, какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, като дете на живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти, и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: От това дете велик човек ще стане!<br />
<br />
Беседа от Учителя, държана на 11 септември, 1923 г. – София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&diff=17526КНИГА: Новото човечество2010-03-09T10:34:52Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB_sb-Novoto_chovechestvo.pdf Новото човечество] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Новото човечество НЧ]] (Дима)<br />
* 2. [[Новият живот НЧ]] (Хирон) (работи се)<br />
* 3. [[Мировата любов НЧ]] (Таня) (работи се)<br />
* 4. [[Космичната обич НЧ]] (Ани) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Любовта НЧ]](Ваня) '''(готово)'''<br />
* 6. [[Вярата НЧ]] (Blue-butterfly) (работи се)<br />
* 7. [[Надеждата НЧ]](Ани) (работи се)<br />
* 8. [[Пробуждане на колективното съзнание НЧ]](Ruana)(работи се)<br />
* 9. [[Високият идеал НЧ]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 10. [[Да мисли НЧ]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A9%D0%B5_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=17525КНИГА: Ще управлява всички народи2010-03-09T10:33:11Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Отиде след Него]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Молих се]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 6. [[По предание]](Ваня)'''(готово)'''<br />
* 7. [[Запалят свещ]] (Преслава) (работи се)<br />
* 8. [[Истинната лоза 2]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 9. [[Вратата на овцете]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 10. [[Ще ви научи 2]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 11. [[Обичен и скъп]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 12. [[Ангел Господен говори]](Ваня Златева) (работи се)</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%85_%D1%81%D0%B5&diff=17524Молих се2010-03-09T10:31:46Z<p>Anotherseeker: /* Молих се */</p>
<hr />
<div>==Молих се==<br />
<br />
"И молих се на твоите ученици да го изпъдят, но не можаха. А Исус отговори: "О, роде, неверни и развратени, докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука!" (Лука 9:40–41)<br />
<br />
Библията е книга на противоречия, понеже й се дават различни тълкувания. В старо време, един невежа, гръцки свещеник, тълкувал следния стих от славянски „лук свой напреже": Господ опържи лук и го приготви за ядене.<br />
<br />
„Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение. Христос упреква учениците си за тяхното неверие и казва на бащата: „Доведи сина си тука!"<br />
<br />
Съвременните християни са учениците на Христа, пръснати из цяла България, Европа и Америка, които и до днес не могат да изпъдят лошия дух. Че не можаха да го изпъдят, това може да се докаже статистически, но няма да се спирам върху този въпрос. Каже ли някой, че е правоверен, питам го: Можа ли да изгониш лошия дух от дома си? – Не можах. – Изпъдихте ли лошия дух от черквата? – Не можахме. – Наистина, лошият дух и до днес още не е изпъден от света. Христовите ученици се състезаваха, кой от тях да бъде по-близо до Христа, кой да заеме първо място. И между сегашните християнски държави има състезание, коя от тях да бъде по-близо до Христа. Тази е причината за разделянето на черквата на източно и западно православна. Въпреки това, никоя черква не можа да изпъди лошия дух. Един от членовете на един християнски дом заболява от тифус и, макар вярващи, всички започват да се молят, да търсят лекар и да казват: Моля ти се, господин лекаре, кажи нещо за положението на болния. Лекарят посещава болния всеки ден, дава му лекарства, измерва температурата, която ту се вдига, ту спада, докато най-после изпъди духа от болния, и той оздравява. Домашните му, които минават за християни, не можаха да изпъдят лошия дух от него. Религиозните се нуждаят от положително, истинско знание, а не от сляпа вяра. Някои казват: Повярвай! – В какво? - В Божията Любов, в Божиите закони, които управляват света. – Защо да повярвам? – За да бъдеш спасен, ти и домът ти.<br />
<br />
Значи, без вяра няма спасение. Истинската вяра се нуждае от знание. Някои религиозни мислят, че човек може да бъде прост, невежа, но ако има вяра, всичко ще постигне. Не е така, не се лъжете. Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание. съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния. Всъщност, така ли е? Може ли да наречем сегашните народи културни? Само здравият човек е културен. Болният не може да бъде културен. Не можеш да бъдеш здрав, докато не мислиш право и не разбираш великите закони на Битието. От две хиляди години се проповядва Евангелието, защото било казано, че трябва да се проповядва. Евреите, а преди тях египтяните, също проповядваха Божието Слово, но светът и до днес не е оправен – има нещо криво в тези проповеди. Как ще примирите противоречията между Мойсеевото и Христовото учение? Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб." Как ще си обясните жертвата на евреите за всяко тяхно престъпление? Ще сгрешиш и за изкупване на греха ще заколиш гълъб, агънце или вол. Христос, в противоположност на Мойсея, казва: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата. Ако ти вземат едната дреха, дай и другата. И Мойсей, и Христос се вдъхновяват от Бога. И двамата са прави, но възгледите им са противоречиви. Мойсей е проповядвал учение за болните. Той казва: Ако имаш някъде цирей, ще го пробиеш, ще го натискаш, ще го намажеш със зехтин и ще го превържеш. Христос казва: Когато имаш някаква рана, ще хвърлиш горната и долната й превръзка и ще я изложиш на слънце. Христос препоръчва слънцето, като метод за лекуване. Който не разбира законите, пита: Кой от двамата е по-прав – Мойсей, или Христос? –И двамата са прави. Когато няма слънце, ще се лекуват в стаята си, ще превържеш раната със зехтин или с лук; когато слънцето грее, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи. Следователно, Мойсеевото учение е за хора, които живеят вътре, в стаите си. Христовото учение е за хора, които живеят вън, на слънчевата светлина и топлина. Приложете Христовото учение не само към отделните хора, но и към обществата.<br />
<br />
Сегашният свят е пълен не само с недъзи, но и с болести. Гноясалият цирей не се нуждае от четене на молитви, от „Отче наш". Той се нуждае.от нож. Ще го изрежеш и ще го изчистиш, като му кажеш: Твоето място не е тук. Ако си ял нечиста храна и разстроиш стомаха си, ще вземеш очистително, да я изхвърлиш навън. По-добре да се освободиш от тази храна, отколкото да остане в тебе. И пред тогавашните ученици на Христа, които се мислели за вярващи, за близки на Христа, се яви болен, обсебен от лош дух, но те не могли да го изпъдят. И лекарите се справят мъчно с този дух. Те дават на болния едно или друго лекарство и като не могат да го изпъдят, оставят болния да замине за другия свят. Казват: Болният замина. – Защо? Духът го задигна. - Защо не могат да го изпъдят? – Защото нямат достатъчно вяра. Тя не е нещо отвлечено. Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести,<br />
<br />
Христос казва: “Доведете сина си тука!" – Къде тука? – При Христа. На земята ли? Под „земя", в обикновен смисъл, разбирам живота на болките. Обаче, Христос не е между болните хора. Той е извън човешките болести, извън техните грехове и слабости. След всичко това, хората искат Бог да ги обича. Какво ще направи момъкът, ако види своята възлюбена с четири големи цирея на лицето? Единият цирей е на чедото, двата са на страните й, а четвъртият – на брадата. Ще се ожени ли за нея? Той ще каже: Отлагам сватбата до второ разпореждане. Това зависи от четирите цирея. Днес всички хора казват, че не е време още за идване на Царството Божие. – Защо? – Защото всички имат на лицата си по четири цирея. – Кога ще дойде Царството Божие на земята? – Когато се махнат циреите.<br />
<br />
„Двама человека се разговаряха с Него, а те бяха Мойсей и Илия." Значи, учениците бяха там, а Учителят Го нямаше. Той се разговаряше с Мойсей и Илия за велики работи, за своята смърт. Хората гледат на смъртта като на нещо страшно; когато влязат в Царството Божие, ще я срещнат, и тя ще ги запита: Познавате, ли ме? – Познаваме те. – Наистина, няма дом на земята, който да не съм посетила. По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма. – Докога ще ни посещава смъртта? – Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост. Тя влезе в някой дом и взима бащата, майката, сестрата или брата и с колесница го занася на другия свят. Ти оставаш сам и плачеш. Смъртта казва, че носи вашия близък на зелени пасища и при бистри отоци, а свещеникът му чете упокойна молитва. На гроба му пишете: Умря той млад и зелен, грабнат от немилостивата смърт. Това са тълкувания на съвременните християнски ученици.<br />
<br />
Питам: Как ще излезете от противоречията на живота? – Защо идат противоречията? – Защото нашият живот не е нареден, както трябва, не се основава на правилата, върху които е поставен християнският живот. – Безсмислен е животът ни. Безсмислен е, защото не знаете да градите. Седиш на едно място и се молиш, мислиш, че си вярващ. Казваш: От нищо не се страхувам. Утре ти се случи нещо, разтрепериш се и почваш да бягаш. Казваш: Страшна работа било! Една малка причина заставя хората да губят равновесие. Някой казва: Бог не съществува. – Прав си, Бог не съществува, защото в твоя ум Го няма. Друг казва: В този свят няма ред и порядък. – И ти си прав, защото в твоя ум владее пълен безпорядък. Седнали двамата да спорят, един друг да се убеждават. – В какво ще се убеждават? – Че били здрави. Има ли смисъл, здравият да убеждава хората, че е здрав? Може ли момата, с четирите цирея на лицето, да се жени? Може ли тя да ви убеди, че е здрава? Докато циреите са на лицето, тя не може да говори за здраве. Щом циреите й изчезнат, тя е здрава и може да се жени.<br />
<br />
“Доведи сина си тука!" Вие завеждали ли сте сина си при Христа? – Няма нужда от това. – Има ли мир в дома ви? Бих желал да вляза в един дом и да видя, че майката, бащата, синът и дъщерята живеят щастливи и радостно. Бих желал да ги видя здрави и весели. Какво виждам, всъщност? В който дом вляза, виждам, всички се навели над медицински книги, прехвърлят лист след, лист и търсят начин за лекуване. Те се питат, как се лекува тази или онази болест. Като прелистват книгите, спират вниманието си върху последното откритие на учените: намерили някакъв серум против еди-каква си болест. Те си казват: Да извикаме един лекар, да впръсне малко от този серум в кръвта ни. Иде лекарят, църка от този серум, но духът не излиза от болния. Духът казва: Аз не се поддавам на такива малки гранати. За мене са нужни големи, тежки гранати. – Защо учениците на Христа не можаха да изпъдят лошия дух? Христос казва: “Този род лукав не излиза, освен с пост и молитва." Християните са постили, и сега още постят, но те трябва да проникнат във вътрешния смисъл на думата, да разберат, какво означава постът.<br />
<br />
Под „пост" разбираме нов живот, обновяване на организма. Под „молитва" се разбира общение, единение с Бога. Христос казва: Този дух ще излезе от човека, когато той насочи пъпката на своя живот към Бога така, че лъчите Му да го огряват, докато цъфне. Слънчевата светлина изкарва всички духове навън. Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. – Защо не излиза духът? – Защото хората имат криви разбирания за живота. Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на великия живот. Велик подтик се крие в разцъфтяването. Ново разбиране е нужно на всички. – Какво разбира свещеникът? – Каквото и да му се говори, той има предвид богомолците. Учителят има предвид учениците, съдията – подсъдимите, майката – своите деца. С една дума, всеки разбира това, което е близо до него. Майката казва: Да си родя едно детенце! Ще роди, но след пет-шест години детето умира. Какво разбра тя от детето си? Един ден и майката умира. Казваш: Има друг свят, там ще продължат живота си. – Ти провери ли това? – Не съм го проверил, но така е писано в книгите. - Каква опитност имаш ти? Ходил ли си на онзи свят? Значи, вие приемате онзи свят на доверие. И това е добре, но по-добре е да влезете там, да имате опитности. От Божествено гледище, човек е малко, дребно същество, което мисли само за ядене и пиене. Като си хапне и пийне, има добро разположение. Когато мъжът се връща от работа уморен и неразположен, жената му слага вкусно, добре сготвено ядене, което внася разположение в него. Тя му казва: Виждаш ли, каква магическа сила се крие в яденето!<br />
<br />
Един млад човек отишъл в едно министерство ла търси работа. Чиновниците, от които зависело, назначаването му, отлагали постоянно. Времето вървяло, той отивал и се връщал от министерството, без резултат. Един ден разсилният на министерството му казал: Господине, ти си народен човек. Не знаеш ли, какво прави коларят, когато колата му спре? Той взима катран и намазва осите на колелата, и колата тръгва. Масло трябва и тук. Без масло нищо не става. Казваш: Не искам да подкупвам хората! - Защо подкупваш стомаха и червата си с масло, с агънца и пиленца? Няма човек в света, който да минава без подкуп. Няма човек, който живее по Христовото учение. Не съдя никого, но казвам, че сте закъснели. Днес се проповядва учение по-високо от Христовото. Ще кажете, че това е заблуда. – Не е заблуда. Сам Христос казва: Има много неща да ви казвам, но още не сте готови. Когато дойда втори път, ще ви кажа неща, за които сегашните ви умове не са готови. Казвате, че Христос е живял някога на земята, но са Го разпнали, след което възкръснал. Къде е днес Христос? – На планината, дето се разговаря с Мойсей и Илия. Учениците Му, които не разбраха Неговото учение, заспаха. Ако днес дойде Христос на земята и започне да проповядва своето учение, хората пак ще заспят и ще кажат: Това мистично, отвлечено учение не е за нас. То не ни интересува. – Какво ви интересува? Червеното вино и тлъстата кокошчица ли? Златните монети хубавите, къщи и облекла ли? Според вас, това е смисълът на живота. Не ви съдя, не казвам, че трябва да ходите без дрехи, да се напуснете, но тези неща са сенки, опаковки на живота.<br />
<br />
Истинският живот не се заключава във външността на нещата. Заболееш от ревматизъм – веднага викаш лекар, търсиш начин да се освободиш от него. Защо ти е лекар? Отправи мисълта си към рамото, дето е болката, и заповядай й да слезе в лакътя; от лакътя - в китката; от китката в пръстите, докато я изпратиш вън от тялото си. После обърни се любезно към ревматизма и кажи: Приятелю, не се обиждай, че те изпратих навън. Ти си объркал пътя си. Мястото ти не е в тялото ми. Излез вън, на свобода. Така ще го изпратите и от краката си. Какво правите вие сега? Като дойде ревматизмът у вас, веднага туряте вендузи, разтривате го, приемате лекарства и го задържате в себе си. Не, покажете му пътя, той иска да излезе вън. Човек трябва да знае, какви сили действуват в неговия организъм, да може правилно да ги използува. Дойде ли до познаване на себе си, човек ще може сам да се справя и с ревматизма, и с всички болести. – Възможно ли е това? –- За учителя е възможно, но не и за учениците. За майстора е възможно, но не и за чираците. Дължиш на някого десетина хиляди лева и си отчаян, обезсърчен, не знаеш, какво да правиш. Тези пари са книжни, мъртви пари. Защо се отчайваш? Друг е въпросът, ако са златни или сребърни. Този малък дълг е малко упражнение, дадено на сегашните християни. Колко тежат десет хиляди лева златни? Вие можете да носите и по-голяма тежест.<br />
<br />
Христос казва: „Доведи сина си при мене!" – Какво ще прави Христос с него? Ще му предаде основните правила, по които трябва да живее. Хората трябва да извадят от ума си мисълта, че светът е лош. Светът е такъв, какъвто сте го създали. Това е вашият свят, а не Божественият. Въпросът е, можете ли да излезете от този свят? Можете. Къщата ви не е хигиенична, и лекарят казва, че трябва да я напуснете. – Ако нямаме средства? – Докато оздравеете, може да излезете и вън от града, в някоя малка къща, на чист въздух. Вие сте си втълпили мисълта, че не може да живеете по друг начин, освен по методите на лекаря. Като живеете по методите на лекарите, по тяхната хигиена, колко голини живеете.? Някои една дохождат до 50 – 60 години, в редки случаи до сто години. Повечето хора остаряват преждевременно. Това показва, че невидимият свят ги заставя да излязат вън, да напуснат старите си къщи. Като замине за другия свят, човек оставя на земята само костите си – своите мертени. Мазнините изчезват, остават само сухи кости. На някои главите се търкалят в черквите. Господ поглежда към тях и казва: Ето, какво остава от човека! Колко години прекарва този човек в безсмислие! Колко години младата мома прекарва в бездействие, с единствената цел да запази ръцете си меки и гладки, да я хареса нейният възлюбен. Като дойде възлюбеният й, ще целуне ръката й, ще я погали и ще каже: Колко мека, гладка ръка имаш! Обаче, един ден момата замине за другия свят, и от нея останат само сухи кости. Какво й допринесе тази целувка?<br />
<br />
Казвате: Ние очакваме да дойде Христос да ни спаси. – Очаквате Христа, но не сте готови да се откажете от къщите си, от своите лоши навици. Това са връзки, които постоянно ни спъват. Не казвам да нямате връзки, но да бъдат такива, че, когато пожелаете да се развържете, сами да направите това. Има връзки, при които човек не може да се развързва, трябва да дойде някой отвън, да го развърже. Това са лошите връзки. Добри връзки са тези, при които човек сам се връзва и сам се развързва. На земята човек не може без връзки, но трябва да бъде внимателен, да знае, какви връзки прави. – Какво общо има това с нашия живот? – Между връзките и вас има нещо общо.<br />
<br />
"Молих се на твоите ученици, но те не можаха да го изпъдят." Вие сте ученици, духът е във вас, но не можете да го изпъдите. Народът въз вас се бунтува. – Кой е народът? – Болестта. Когато човек се разболее, народът в него се бунтува, става революция и казва : Учителю, твоят ученик не може да управлява тази къща. Питате: Какво трябва да правим, за да подобрим живота си? – Всички искат да подобрят живота си, но методите, с които си служат, са криви. Тръгнете в правия път, дето и методите са прави.<br />
<br />
Преди години, в Търново стана голям пожар – изгоря съдилището, което се помещаваше в Градския дом. По този случай изгоряха около хиляда дела. Срещнах един познат, който ми каза: Добре, че изгоря съдилището. — Защо? – Защото против мене беше заведено дело. След него срещнах един познат адвокат. Като се разговаряхме, той ми каза: Знаеш ли, че съдилището изгоря? — Какво от това? – Как, какво от това? Имах един голям процес, от който щях да спечеля много, а сега губя. Значи, единият се радва, а другият скърби – интересите им са противоположни. Ако днес стане едно внезапно преобразование на обществото, който има да дава, ще каже: Съдилището трябва да изгори! Който има, да взима, ще каже: Съдилището трябва да се възстанови по някакъв начин. И двете страни са заинтересовани. Казвам: Съдилището не трябва да изгори. Изгарянето му подразбира, да се внесе в него правото по такъв начин, че да насочи хората към правия живот. Ако християните решат само за един ден да говорят истината, те щяха да оправят света. Срещнеш един черковник и се разговаряш с него. Той казва: Благодаря, че Бог е с мене, че всякога ме е ръководил. Този човек не говори истината. Да вярваш в Христа, това значи, да нямаш никакви дългове, да не си заинтересован от никакви сметки на земята, да си свободен в своите действия като птичка.<br />
<br />
И тъй, всички мъже и жени трябва да са свободни в своите вярвания, без да се налагат на другите, как да вярват и в какво да вярват. Някой ме пита: Ти вярваш ли в триединния Бог? – А ти, приятелю, вярваш ли в Него? Вярваш ли в Христа? Прилагаш ли Неговото учение? – Как да не вярвам? Колко черкви са съградени в името на Христа и Христовия кръст! – Вярно, хиляди черкви са направени в името на Христа, но това не е доказателство, че хората вярват в Него. Христос не се нуждае от такива черкви. Той иска живи черкви – в тях ще влезе да живее. Като не разбирали Христовото учение, християните правели, и досега още правят каменни черкви на Христа. Обаче, Христос казва: Аз не се нуждая от вашите каменни черкви, от вас се нуждая. Вие сте ми потребни, а не вашите каменни постройки. Ако бих се женил някога, щях да предпочета, моята възлюбена да бъде в прости дрехи, но с добро сърце и светъл ум, отколкото да е модерно облечена, а с лошо сърце и изопачен ум. Това значи: предпочитам добродетелта в дрипи, отколкото греха в модерно облекло. Външният блясък на нещата помрачава човешкия ум.<br />
<br />
Помнете: Христос е във вас. Не Го търсете отвън. Де ще Го търсите: в главата, или в корема си? Когато спите, де отивате? Трябва да знаете, че къщата и човекът са две различни неща. Тялото на сегашните хора е доста изопачено, то трябва да се преустрои. Това можем ние сами да направим. – Как? – Работа и учене се иска от нас. Като се говори на хората за истинската, положителна наука, те казват: Това е празна работа! Нали е казано, че като повярваш в Господа Исуса Христа, ще бъдеш спасен, и ти, и домът ти. Нали е казано, че трябва да вярваш в триединния Бог? Ето, това се изисква от вас. Казвам: Остави това нещо настрана! Животът не се заключава в твоите вярвания. Ти трябва да знаеш, че Бог живее в тебе. Само така ще се освободиш от заблужденията на лъжливите учители, както и от своите заблуждения. Само така ще бъдеш в сила да оправиш своя живот, своите мисли и чувства. Ако вървиш още в стария живот, всеки ден температурата ти ще се повдига и спада от 37° - 41° и от 41° – 37°. Какво придобиваш с това? Не, не ти трябват никакви черкви, никакви вярвания. Влез дълбоко в себе си! Ако най-благородните и културни хора се запитат искрено, какво велико дело са оставили на човечеството, какво ще си отговорят? Какъв отчет може да си направи всеки човек? Жената ще каже, че е прекарвала по пет-шест часа в кухнята да чука лук, да пържи кюфтета, с мисълта, че възлюбеният й ще се върне от работа, пиленцата й – от училище, и тя трябва да ги нахрани. Бог пише в книгата: Лук, месо, кюфтета и др. Ученият казва, че се занимавал с математика, астрономия и др. И това се пише в книгата. Всички хора работят, всички имат актив, но, в края на краищата, никой не е направил едно истинско добро, което да остане завинаги записано в книгата на живота. Питам: Можете ли да съберете 5 + 5? Ще кажете, че можете. Как ще съберете пет крави и пет вола? Как ще умножите пет вола по десет крави? Как ще разделите 4 круши на 4 риби? Като научите великата математика на живота, ще знаете как да съберете 5 крави и 5 вола, 5 кокошки и 5 петли на едно място.Като съберете 5 петли и 5 кокошки, ще получите 10. Като ги разделите на 2, ще получите пак 5. Значи, 5 петли и 5 кокошки дават само 5 яйца. От това събиране, като резултат, имате тяхното произведение – 5 яйца.<br />
<br />
Сега, аз няма да се спирам повече върху математиката на противоречията, понеже, както сте изложени вън, на силното слънце, някои могат да слънчасат. След това може да кажете: Заслужава ли да стоим толкова време на слънце, да слушаме глупости, как се събират крави с волове, петли с кокошки и т.н. Казвам: Умът е петелът, а сърцето – кокошката. В един дом има трима сина и три дъщери – шест; майка и баща – двама, стават всичко осем: четири петли и четири кокошки. Превеждам: майката и бащата трябва да усилят своята дейност, за да изпъдят лошия дух навън. – Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? – Защото не бяха свързани с Христа, Сегашните християни казват: Да прочетем „Отче наш, 91 Псалом". Четат и Отче наш, и 91 Псалом, но от четенето им нищо не излиза.<br />
<br />
Преди години бях в Търново. Дойдоха при мене познати да ме молят, да помогна на един болен: изкълчил крака си, и никой не може да му помогне. Изпратих двама от нашите приятели, да видят, какво е състоянието на болния и да се опитат да му помогнат. Като се върнали вкъщи, единият от тях усетил силна болка в крака си и се отказал втори път да посети болния. Питат ме, защо не могат да помогнат на болния. Казвам: Вие отивате при болния да му помогнете, но не вярвате в Бога, Който живее във вас. Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мене. Ако не направя това, не мога да помогна на никого.<br />
<br />
Сега, като ме слушате да говоря, казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е само 25%, а 75% не е вярно. С други думи казано: Само 25% от казаното влиза в работа, а 75% не влиза. – Кое е вярното? – Вярно е, че вие трябва да се молите и да постите, да влезете във връзка с Живия Бог, Който е във вас. Много пъти е бил разпъван Той, много е страдал, но никога не е умирал. Когато казваме, че Бог умира, подразбираме явяването Му в нов живот. Когато се казва и за нас, че умираме, тока значи минаване от стария в новия живот. Ако житното зрънце не умре, няма живот за него. Като мислите така, ще се освободите от ненужните страдания. Всеки човек има свои страдания. Затова, именно, хората се събират, да си помагат взаимно. Въпреки това, не могат всякога да си помагат. – Защо? – Не са научили закона на събирането. Защо не го научиха? – Защото и те, като някогашните евреи, не вярват, че Христос е пратен от Бога.<br />
<br />
Когато дойде на земята, Христос ще каже на християните: „В тъмница бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме посетихте; болен бях, не ме нагледахте." Той ще съди човечеството за неизпълнение на тези неща. – Кога трябва да посещаваме болни? – Ще посетиш болния преди заболяването му, а не когато заболее. Докато боледува, той се учи. Болестта е благословение за човека. Болният е като бременната жена, която ще ражда. Тогава ще го посетиш; тогава има нужда от баба. Христос казва: „Болен бях и не ме посетихте." Това значи: бременен бях и не ми помогнахте да родя. В ума на някого се ражда една благородна, възвишена мисъл. Казвате му: Остави настрана тази мисъл. Тя е празна работа, не е време за такива мисли. Казвам: Аз съм.дошъл до заключението, че всички хора, които мислят и чувствуват, имат права мисъл и прави вярвания, безразлично, дали са в черквата, или вън от нея. Мнозина мислят, че спасението е само в черквата. В това отношение, турците имат по-права мисъл. Те казват, че правоверни има и между гяурите, а не само между мюсюлманите. Те вярват, че са определени около 70 хиляди камили да пренасят умрелите от всички гробища на небето. Значи, има правоверни в света, има и, кривоверни в черквата.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Защо твоите ученици не можаха да изпъдят този дух?" Христос им отговори: „Този дух може да се изпъди само с пост и молитва. Доведи сина си тука!" И вие трябва да отидете при Христа. Познавам много хора, които, като ги заболи нещо, отиват при Христа. И на вас казвам: Идете при Христа, потърсете Живия Господ, Който живее едновременно и във вас, и във всички хора. Ето, толкова години ви говоря, това да ви науча. Ако имаш вяра, всички ще ти се притекат на помощ; ако нямаш вяра, никой не може да ти помогне. Вярата е здравото въже, което се спуща и вади от кладенеца.<br />
<br />
Беседата, която днес ви държа, е малко строга, затова може да не ви харесва. – Де е нейната строгост? - Дето казвам, че не сте правоверни. – Как да не сме правоверни? От 20 години живеем с Христа, молим се, постим. – Пожертвувал ли си нещо за Христа? Пожертвувай всичко за Него и, като войн, застани на краката си и иди да помагаш на братята си. Само така може да се наречете истински християни. Докато мъже и жени, дъщери и синове, деца и родители спорят, кой от тях е по-прав, това не е истинско християнство. Под „истинско християнство” разбирам готовността на сина и дъщерята да се жертвуват за родителите си; както и родителите също за децата си. Всеки човек, всяко общество, които приемат Христовото учение, и го прилагат, ще се изявят но друг начин, а не както сега. И тогава ще пием, но виното ни ще бъде сладко. И тогава ще ядем, но малко, без преяждане. Храната ще се смила добре, няма да има остатъци. В бъдещата култура няма да има отходни места, нито канализации. – Вижте канализациите и отходните места на сегашните хора и ще разберете, каква е тяхната култура. Думите на Христа: „Ако не се родите отново от дух и кода, нямате живот в себе си", се отнася до бъдещата култура. Значи, ако не преобразите ума, сърцето и тялото си и не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при страданията и нещастията.<br />
<br />
Сега, искам да ви оставя мисълта, че вие сами може да се спасите, не като уповавате и вярвате на себе си, но на живия Господ., Който е вътре във вас. Нека тази мисъл възкръсне в умовете ви и започнете да се жертвувате за Бога. Само така ще видите Неговите прояви и ще Го познаете. Търсете Бога в себе си – в своя ум и в своето сърце. Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас; когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас. Когато пророк Илия отишъл в гората да прекара в пост и молитва, явила се голяма буря – човешкият ум се вълнувал; после се явили огънят и човешките страсти. Най-после се чул тихият глас на Бога. Затова е казано: „Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас". Когато чуете тихия глас на Бога, вие ще възкръснете и ще влезете в Божествения свят. Една учителка ми разправяше, че в лицето на своите ученици видяла много от близките си покойници. Ще кажете, че дъската на учителката е мръднала. Не е така. С други очи тя е видяла това. Душите на покойниците живеят в къщи, различни от тукашните. Според някои вярващи, душите на умрелите отивали на звездите, дето прекарват до второто пришествие. Това е заблуждение. Няма умрели хора. За умрелите се казва, че са живи и живеят на едно място с живите. Вие ще разберете това учение, тази идея, когато възприемете Христовия Дух. Тогава ще разберете, защо хората се раждат и умират. Тогава ще разберете, какво представя умът, сърцето, душата и духът. Ако ви попитат, какво нещо е сърцето, ще кажете, че то е мястото, дето се проявяват чувствата ; умът е място, дето се проявяват мислите. Душата и духът са невидими. Понеже са невидими, едни ги отричат, като несъществуващи, а други ги признават. Прав е онзи, който казва, че има душа, къщата му е пълна, т.е. душата му е в него; прав е и онзи, който казва, че няма душа – къщата му е празна – душата му е вън от него. Човек може да остане и без душа. Христос казва: Какво се ползува човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне? Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. Заедно с душата иде и Христос. Някои казват, че душата е в кръвта на човека. – Това е неразбиране на нещата. Кръвта е едно нещо, душата друго, а духът нещо различно от тях. Той твори и създава. Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Дето е духът, там е знанието и мъдростта. Ако ме питате, защо стават престъпления в света, отговарям: Защото духът не е в него. – Защо съществува безлюбие? – Защото душата отсъствува. – Какво да направим, за да дойдат душата и духът в нас? – Отворете прозорците и вратите си. Духът влиза през специални прозорци, а душата –- през специални врати. Затова Христос казва: „Аз съм вратата на кошарата." Това значи: Аз съм душата.<br />
<br />
„Доведи сина си тука!" И аз казвам: Доведи парализирания си син тука! В това отношение, сегашните християни трябва да направят опит, да видят силата на Христовите думи. Ако проповядвам новото учение на свещениците, ето какво ще им кажа: Всички свещеници, от най-големия до най-малкия, покрийте главите си с вретище и пепел, хвърлете царската дреха и корона, предайте се на пост и молитва и кажете: Господи, сгрешихме, не изпълнихме Твоята воля. Това е великата истина, която всички ще опитат. Христос слиза вече от небето, с голям камшик в ръка. За любимите камшикът ще бъде благословение, за умните – също благословение, а за глупавите – страдание. Казвате: Добър е Господ, няма да ни остави. Да, приятелю, Господ е добър, но в хората няма желание доброволно да изпълняват Божията воля. За да изпълните Божията воля, това не подразбира да се откажете от мъжете и от жените си; това не подразбира да се откажете и от децата си. Не, аз съм готов да бабувам на всички, които се готвят да родят. Сега, в умовете ви влива една нечиста мисъл, която трябва да изхвърлите навън. Като ражда, жената изпълнява свещен дълг. Който не разбира това, гледа с презрение на този дълг. – Не изопачавайте свещените работи в живота.<br />
<br />
Народът запита Христа: „Защо Твоите ученици не можаха да изпъдят този дух?" И сегашните народи запитват Христа: Защо християнските народи не можаха да изпъдят този дух? Христос отговаря: „Доведете го при мене!" – Кой е този, когото трябва да доведат при Христа? –. Това е мирът, който ще дойде. Христос казва: Доведете детето при мене, аз ще му бабувам. Христос иде от небето, да донесе мир на човечеството, такъв, какъвто никога не си го представяли. Щом слезе Христос на земята, всички нечисти духове ще излязат навън от онези, които сега боледуват, гърчат се, ритат. – Нека се гърчат, лошите духове трябва да излязат от тях.<br />
<br />
Взели къщата на някого, обрали го; майка му и баща му умрели от скръб. Питате: Така ли трябваше да стане? – Как трябваше иначе? По-добре от това не можеше да стане. Ние сме на земята в едно велико училище. Чудни са хората! Като свършиш училището, ще излезеш вън от него. Бил си малко дете, пораснал си – ще хвърлиш детските си дрешки – ще се простиш с тях. И вие трябва да се простите с детските си дрешки, т.е. със старите си тела. Казвате: То ще се мре, но голям зор ще бъде. Не е така. Това е най-хубавото нещо. – За кого? – За онзи, който разбира законите. Той ще отвори вратата и ще си замине.<br />
<br />
Често, християните постъпват като попския слуга Стоян. Господарят му дал една кошница с пет пържени риби и едно писмо, да ги занесе на приятеля му, също свещеник. Стоян взел кошницата и тръгнал към дома на свещеника, да му предаде подаръка от неговия приятел. Като вървял, отвреме-навреме, слугата хапвал по малко от рибите, докато ги изял. Стигнал най-после в дома на свещеника. Предал му кошницата с писмото. Свещеникът прочел писмото и го запитал: Стояне, тук има пет риби. – Така ли, аз мислех, че съм ги загубил? – Рибите са в писмото, но не и в кошницата. Сегашните християни живеят само с писаното християнство в книгите, но не и в сърцата и умовете им. Свещеникът казва: По-добре рибите да са на скарата, отколкото в писмото.<br />
<br />
И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат, и животът на земята да се превърне в музика и песен. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Кога? – Когато християните решат, само един ден да говорят истината и да пожертвуват всичко за Господа. Казвате: Като дойде Христос, ще направим всичко за Него. – Как ще го направите: доброволно, или чрез насилие? Днес очакват на комунистите, те да извършат това. Не чакайте никого, не отлагайте. Съгласете се всички партии – комунисти, земеделци, радикали, доброволно да направите нещо за Христа. Ще видите, че един ден ще се разреши важният въпрос – ще изпъдите духа навън. Казвате: Да бъдем благочестиви, да се молим, че като дойде Христос, да Го посрещнем добре. – Да, но народът пита Христа: „Учителю, защо Твоите ученици не можаха да изпъдят духа?" Христос отговаря: „Доведете го при мене!" Какво ще направи Христос кай-после? Той ще каже на Михаила: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята. Така ще бъде. Христос те ви повика при себе си и ще ви пита: Докога ще чакате, за да приложите моето учение? Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете воловете, нивите, имотите им! Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие. Под “нива” разбирам човешката душа, в която растат всички добродетели. Като приложите Христовото учение, Живият Бог ще влезе във вас.<br />
<br />
Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение. Казвам: Гответе се, всички християни ще бъдете повикани при Христа. Против вас е заведено дело. Христос ще ви пита: Какво чакахте досега, че от две хиляди години още не сте приложили моето учение?<br />
<br />
Като се върнете по домовете си, ето какво трябва да направите: Съблечете белите си дрехи и се облечете в кожи, във вретища. Посипете главите си с пепел и кажете : Господи, ние опозорихме Твоето име! Не изпълнихме Твоята воля и Твоя закон и станахме за посмешище. Ако не знаете, как се обличат кожени дрехи, ще ви покажа. Не гледайте моите дрехи. Те са модерни, но с такива дрехи човек не се спасява. Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен; аз съм дошъл в ада, между вас. Тук се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: Мястото ви не е тук. Преди две хиляди години Христос ви изведе от ада. Какво търсите още тук? Хайде, навън, горе! Горе е земята. – Ами къщичките ни? – Това са къщичките на ада. Всички да излезете вън от този ад! Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура! Ад е земята. Излезте вън от този ад.<br />
<br />
Днес всички сте на планината, и Христос ви казва: От всички се иска пост и молитва. Отправете се към царския път, към царската врата. Всички излезте вън. Ако някой продължава да се бави, ще го хвана за ръката и ще го изведа вън. В срок от десет години да не остане нито един в ада! Това изисква новото учение. Христос ми казва: Кажи на всички да излязат вън от ада, да турят раниците на гърба си и да се отправят към планината. Аз ще ги изведа от кошарата навън и ще ги заведа при зелени пасища.<br />
<br />
Върнете се по домовете с мисълта, че Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада. Освободете се от мисълта, дали говоря право, или не. Аз говоря право, но вие не чувате – ушите ви са запушени. Те ще се отворят Христос иде на земята, да извади всички от ада и да ги поведе нагоре. Божествената светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля. Ние сме решили, този път насила да ви спасим; искате, или не искате, ще ви извадим от ада. Царството Божие насила се взима, но този път и спасението ще бъде насила. Който победи, той ще бъде спасен. Господ и Христос са с вас, затова не отлагайте, но кажете си: Трябва да се приготвим! Щом станеш от сън, започни да се готвиш. Ако мъжът ти пита, какво правиш, кажи: Готвя се. – Кога ще поживеем? Кога ще се женим? – Когато излезете на повърхността. Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. Блажен е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе. <br />
<br />
Сега, не мислете, че имам намерение да говоря лошо за някого. Аз не съм лош човек. Понякога съм строг, но когато трябва да изстисквам циреи. Щом няма циреи, и от мене по-добър човек няма. Мислете добро един за друг. Обичайте се, но не само на думи. Да възкръсне нашият Бог в нас! Да проявим Неговата доброта! <br />
<br />
„Доведи сина си тука!" Днес и аз ви заведох при Него. Като се върнете по домовете си, лошият дух ще ви тръшне на земята и ще излезе навън. Така е било всякога. И тъй, приложете новото, Божественото учение, с вяра и знание, за да придобиете опитности. Без опитности не може. Виж нещата и ги опитай!. Сега има условия за това. Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва. Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове. Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво. От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод. Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му – за лекуване.<br />
<br />
И тъй, приближете се до плодовете на това дърво и ги опитайте, за да видите, че Господ е жив. Това дърво е жива реч.<br />
<br />
Вярвайте, че Христос е с вас и във вас. Щом повярвате в това, работата ви е свършена.<br />
<br />
Беседа от Учителя, държана на 18 април, 1920 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A9%D0%B5_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=17375КНИГА: Ще управлява всички народи2010-03-07T05:16:40Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Отиде след Него]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Молих се]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 6. [[По предание]]<br />
* 7. [[Запалят свещ]]<br />
* 8. [[Истинната лоза 2]]<br />
* 9. [[Вратата на овцете]]<br />
* 10. [[Ще ви научи 2]]<br />
* 11. [[Обичен и скъп]]<br />
* 12. [[Ангел Господен говори]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A9%D0%B5_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=17297КНИГА: Ще управлява всички народи2010-03-05T14:47:19Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Отиде след Него]]<br />
* 5. [[Молих се]]<br />
* 6. [[По предание]]<br />
* 7. [[Запалят свещ]]<br />
* 8. [[Истинната лоза 2]]<br />
* 9. [[Вратата на овцете]]<br />
* 10. [[Ще ви научи 2]]<br />
* 11. [[Обичен и скъп]]<br />
* 12. [[Ангел Господен говори]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D1%81%D0%B5&diff=17296Зачудиха се2010-03-05T14:46:25Z<p>Anotherseeker: /* Зачудиха се */</p>
<hr />
<div>==Зачудиха се==<br />
<br />
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го и си отидоха." (Матея 22:22)<br />
<br />
Сега, аз няма да говоря за причината на учудването им, вие ще я търсите. Аз ще говоря само за резултата – зачудиха се.<br />
<br />
В света, както и в природата, се извършват два процеса: обикновен и необикновен или извънреден. Човек всякога се учудва от необикновения процес. Например, вие ядете по три пъти на ден, и като ви готвят редовно, считате, че това е естествено, в реда на нещата. Ако ви кажат, че трябва да гладувате два - три декя, учудвате се, гледате на това, като на извънреден процес. Значи, учудването се дължи на факта, че обикновеният процес става необикновен. Който не разбира езика на природата, счита, че необикновените процеси са разрушителни. Здравият гледа на здравето като на обикновен процес, който е в реда на нещата, а на болестта – като на необикновен процес. Следователно, болестта, като необикновен процес, разрушава човешкия организъм. От гледището на духовния свят е точно обратно; там считат здравето за необикновен процес, а болестта – за обикновен. За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично.<br />
<br />
Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да направи едно добро, а не успява. - Той се учудва, как е пропуснал да предвиди едно просто обстоятелство, което му се явило като пречка.<br />
<br />
Сега искам да излезете от обикновените процеси и да влезете в необикновените. Да мислиш, че си добър, или че трябва да бъдеш добър, това е обикновен процес. Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе. Защо да не мислиш, че си добър и лош? Да мислиш, че си богат, и това е обикновен процес. Докато си беден, хората те съжаляват. Външно си слаб, сух, като чироз. Станеш ли чорбаджия, положението ти се подобрява: в една-две години надебелееш, обърканите ти работи се оправят. Започнеш ли да дебелееш, ти си дал кандидатурата си за чорбаджия. Ако си сух, като кука, ти си далеч от чорбаджилъка. Аз засягам този въпрос принципално, във всичките му форми – външни и вътрешни. Започне ли човек да мисли, че е умен, той е станал вече чорбаджия. Той е надебелял в умствения свят. Какъвто въпрос се повдигне пред него, той всичко знае. Ако се заговори за някакво откритие в областта на математиката или астрономията, той пръв ще каже: Чакайте, аз да си дам мнението. Този въпрос ми е познат. Той знае всичко, благоутробие има човекът. Кажеш ли му, че не знае нещо, той веднага се обижда и казва: Ти си невежа, затова мислиш, че аз не зная. Кажеш ли му, че всичко знае, той е доволен от тебе. Той казва: Ето един човек, който разбира нещата. Това е човек!<br />
<br />
Сегашното общество търси такива хора, именно, които да одобряват всичките им постъпки и мероприятия. Ако се осмелиш да кажеш, че в дейността на дадено общество има нещо неправилно, ще те нарекат простак, невежа, глупак. Когато отделният човек или дадено общество изпадне в голяма самонадеяност, природата – нашата разумна майка, го поставя в противоречия. Тя му изпраща една болест, с която той не може да се справи. Веднага се обръща към лекари, да определят диагнозата, да му помогнат. Питам: Защо сам, не определиш диагнозата на болестта си? – Не разбирам. – Защо сам не си помогнеш? – Не мога. Следователно, като се натъквате на мъчнотии и страдания, ще знаете, че природата съзнателно ви ги създава, за да ви покаже, че не знаете всичко, както сте склонни да мислите.<br />
<br />
Христос казва: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Този отговор учуди всички. На такъв отговор българинът казва; „И вълкът сит, и агнето живо." Чудно е, наистина, как можеш едновременно да отдадеш Божието Богу и кесаревото – Кесарю. Това подразбира два различни Свята, два различни момента. На Кесаря ще даваш материалното, а на Бога – Божественото. С други думи казано: На Бога ще дадеш ценното, вечното, а на Кесаря – преходното, непотребното. Сърцето си ще дадеш на Бога, а труда си – на Кесаря. – Какво представя Кесарят? – Вътрешен процес, който работи постоянно в човека. Този процес търси своето външно изявяване, затова човек постоянно задава въпроси. Само Божественото в човека отговаря на зададените въпроси. Душата, т.е. Божественото, отговаря разумно и на въпроса, който евреите задали на Христа, и ние се чудим, как е възможно душата да се изплъзне от нашите ръце, от примката, която сме и приготвили. Мислите ли, че като минавате за добри и благочестиви, всякога постъпвате благочестиво с душата си? Всичките ви мъчнотии и страдания се.дължат, именно на това, че нарушавате мира на своята душа. – Възможно ли е човек сам да нарушава мира на своята душа? Мирът е резултат на Великото Начало, което работи в света. Любовта носи мира. Тя е работила хиляди години върху човека и продължава да работи. Само ситият може да бъде мирен, а не гладният; само ученият може да бъде мирен, а не невежият; само добрият може да бъде мирен, а не лошият. Това са величини, постижения, които правят човека мирен и свет. Тия постижения правят човека силен, добър по характер и смел.<br />
<br />
Казвате: Нима всичко това се съдържа в думите: „Зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." – Съдържа се и не се съдържа. Това е все едно, да ме питате: Нима цялото дърво на ореха се съдържа в малкия орех? По същество големият орех – дървото, не се съдържа в малкия орех, но по проекция. Следователно, когато разглеждам известен стих или дадено учение, спирам вниманието ви върху първичната, вторичната и третичната му субстанция. Под „субстанция" разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма, първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят.<br />
<br />
Вторичната субстанция или вторичната същина е свят, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представя сегашния, създадения вече свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, от които най-много ви интересува третичния.<br />
<br />
Сега, като говоря за трите свята, малцина ме разбирате. Обаче, в един момент мога да ви накарам да ме разберете. Това е най-лесното нещо. Ще сложа пред вас трапеза с печена кокошка, баница, винце и ще кажа: Заповядайте! Всички ще се наредите около трапезата и ще кажете: Този човек е много добър, разбираме го. Ще ме запитате: Ще ни дадеш ли втори и трети път такъв обяд? Това значи съществен, реален свят. Вън от яденето и пиенето няма живот. Човек живее, докато яде и пие; щом престане да яде и пие, той умира. Ако ви кажа, - че без ядене и пиене няма живот, ще се учудите. В широк смисъл, под ядене и пиене аз разбирам, и чувствуването, и мисленето. Можете ли да си представите живот без ядене и пиене, без мисли и чувства? Казваш: Не искам да мисля. – Ти си мъртъв в умствения свят. – Не искам да чувствувам. – Ти си мъртъв в духовния свят. – Аз искам само да ям и да пия. -– Ти живееш само на физическия свят. Това се вижда от, твоето благоутробие.<br />
<br />
Изучавайте и двата вида процеси – обикновени и необикновени и, след това, съединете ги в едно. Развитието на расите, както и на отделните индивиди, се заключава в необикновените процеси. Ето защо, изучавайте тези процеси. Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат мощна, велика сила. Обикновените процеси са само упражнения. Влезеш в един дом, кажат ти: „Добре дошъл!" Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл!". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”. Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом!". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом!" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия? На грозен и на болен човек казвам сбогом.<br />
<br />
Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя? – Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си. В това се заключава философията на живота. Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това. Тя не мисли да отиде на нивата или на лозето да копае, или да преде, да сее, или да напише нещо. Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива. И това се сбъдва. Дойде отнякъде един граф и започнат да се разговарят: Как сте? – Добре съм. – А вие? – И аз съм добре. Времето минава, обяд наближава, и двамата се поглеждат, кой кого ще угости. Момата казва: Ти нали си граф? Момъкът отговаря: Ти нали си графиня? Като разберат, че кесиите им са празни, и двамата казват: Сбогом! – Защо се разделят хората? Защото кесиите им са празни. Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот.<br />
<br />
Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл". Не казвайте, че съм добър човек. Този израз се отнася към ирационалните числа, Понеже не ги разбирате, не се занимавайте с тях. Започнете ли да работите с ирационалните числа, нищо няма да постигнете. За да познаете човека, дали е добродетелен, или не, трябва да владеете великата Божествена наука. Как ще определите, кой човек е добродетелен? Какви са качествата му? Няма да търсите неговите, качества, но ще го посрещнете с „добре дошъл". Защо съм добре дошъл? Защото напълних празните ви кесии.<br />
<br />
И тъй, стремете се и вие да бъдете при мене „добре дошли", и аз при вас „добре дошъл". Кога ще бъдете за мене „добре дошли"? Когато дойдете при мене болни, и аз ви излекувам, ще кажа: Отворете кесиите си! Моята визита е само сто лева. Ще би прегледам и ще кажа: Добре дошли! Болестта ви е па път да ви напусне. Като кажа на болестта да ви напусне, и аз, и вие ще бъдем, „добре дошли”. Първо, аз бях добре дошъл, защото давах; сега вие сте добре дошли, защото давате. Това не е алегория, но велика истина, велик природен закон. Природата дава на човека до 50 годишната му възраст. Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл! Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е. Минеш ли тази възраст, природата започва да взима от тебе. Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си. Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява. Подмладяването е обикновен процес, а остаряването – необикновен. Младият никога не мисли, че ще остарее. Един ден, като се гледа в огледалото, вижда бели косми на главата си. – Защо? – Защото природата започва да черпи от него и му казва: Сбогом! Щом остарее, човек започва да се учудва и се пита: Защо трябва човек да се ражда и да умира?<br />
<br />
Смъртта е ликвидация със старата култура. Казвате, че еди-кой си умрял. Не казвайте, че е умрял, но пожелайте и вие да ликвидирате, като него, със старото. Кажете си: Благодаря на Бога, дето със смъртта на моя близък ми напомня, че и аз трябва да ликвидирам със старите си сметки. Следователно, когато смъртта посещава домовете ни, тя ни напомня, че е дошло време да ликвидираме със старите си сметки. – Кои са старите сметки? – Греховете и престъпленията, които постоянно се утаяват в сърцата, умовете и телата ви. Ако спрете вниманието си на човека от физиологическо, френологическо и хиромантическо гледище, забелязвате, че поради утайките, човек е изложен на постоянни промени. Тази е причината, дето се казва, че човек се намира на несигурна почва. Големи промени стават с човека от младини до старини. Четеш Библията на младини, буквите ся ясни, добре виждаш. Като станеш на 50 години, пак четеш Библията, но намираш, че буквите не са ясни. Казваш си: Защо се измени тази книга? Защо е толкова неясна? Питам: Книгата ли е неясна, или има нещо в очите ви? – Може да е станало нещо с книгата, но, всъщност, промяната е във вашите очи. Когато децата се учат да четат, обичат да следят буквите и редовете с пръст. Като прекарат пръста си няколко пъти върху буквите, книгата се изцапва, и буквите се заличават. Друго дете не може да чете от тази книга. Както децата прекарват пръста си върху буквите на буквара, така и възрастните прекарват пръста си в ума и в сърцето, си и заличават онова, което Божественото е писало. Направиш едно добро и после казваш: Чакай да видя, дали съм направил доброто, както трябва, дали съм го направил навреме. Като прекараш пръста са няколко пъти върху доброто, най-после го заличаваш. Като прекараш пръста си няколко пъти през своя ум, зрението ти отслабва. Туриш едни очила на очите си, втори, трети, докато един ден лекарят ти каже: За тебе няма очила.<br />
<br />
Духовната наука си служи с други очила, т.е. с други методи за виждане. Те се различават от физическите. Ако можете да запазите мир и спокойствие и насочите енергията си върху очите на слепия, в него ще стане известно просветление, и той ще вижда по-ясно. От какво ослепяват хората? – От неразбиране на обикновените и необикновените процеси. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг – сина си или дъщеря си и не могат да забравят загубата. От честото повтаряне на загубата, зрението постепенно отслабва. Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила. Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък жълъд? Нищо не си му предел. Ако не беше слънчевата енергия, ако дъбът не черпеше хранителни материали от земята, ти нищо не би направил. Единствената заслуга на човека е, че посадил жълъда в земята и отвреме-навреме го наглеждал. Можеш ли за тази малка услуга да считаш, че дъбът е твой? Това било право на собственост, на владение! Орехът казва: Ти имаш право да се ползуваш от плодовете ми, докато ме ограждаш от злото. Щом престанеш да ме пазиш, и аз ще престана да ти давам плодовете си.<br />
<br />
Сега, аз взимам ореха като идея, която прониква в човешките умове. Всяка идея, всяка мисъл и всяко чувство помагат на човека, докато ги огражда и пази. Знаете, че човек е направен от милиарди клетки. Всъщност, де е човекът? Ще кажете, че той се проявява чрез своите удове. Обаче, де е самият човек? Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Де отива човекът? Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му – въз вторичната, а тялото – в третичната. Какво ще кажете за светията, на когото всички кости след смъртта му се разграбват. Всеки от неговите почитатели взема по една кост и я туря в специално сандъче. Всеки казва: Тук са останките на един свят човек. Питам: де е този човек? Най-голямата сила е в онзи, който е взел главата на светията. Той ще бъде умен като него; който е взел крака му, ще придобие добродетелите му; който е взел гръдния кош, ще възприеме любовта му. Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава.<br />
<br />
Какво правят католиците? Като отидат в Рим, искат да видят папата, да му се поклонят, да му целунат краката. Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й. Значи, и момата е папа за своя възлюбен. Под „папа" се разбира баща и майка на вашия живот. Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува! Не се чудете, че хората целуват краката на папата. И вашето дете е папа. Да целунеш крака на папата, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо! Ето защо, за да може едно наше действие да произведе нужния ефект в умствения, духовния или физическия свят, преди всичко, трябва да знаем, какъв е характерът му и как трябва да се извършва. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката, как да го целува. Аз не мога още да предам тази наука на българите. Тя е една от тайните на природата. Значи, първата целувка на майката представя една от великите тайни на живота.<br />
<br />
Христос се обръща към един от слушателите си и казва: „Дойдох в дома ти, по ти целувание не ми даде." - Де трябваше да го целуне? Питате: Важен ли е този въпрос? Според мене, докато хората не се научат да целуват, не може да се говори за никаква култура. Някои казват: Да се целунем! – На кое място? По крака, по челото, в устата, или ръката? Не е безразлично, де ще целунеш човека. Мястото, дето си целунал човека, определя отношенията помежду ви. Има целувки, които носят здраве; има целувки, които причиняват болести. Човек е динамо, което в различни моменти произвежда различни сили. Същото се казва и за устата: в различни моменти тя произвежда различни енергии. Долната устна е проводник на пасивни сили, а горната – на активни. Когато долната устна на човека е много издадена, това показва голяма пасивност. Такива хора очакват удобен момент за всичко. Когато горната устна е много издадена, човек е крайно активен. Той пръв пристъпва към хората, не чака благоприятни моменти. Пасивният казва: Ако ми донесат пари, добре; ако не ми донесат, пак добре. Активният казва: Ако не ми донесат пари, аз сам ще отида да си ги взема.<br />
<br />
Като говоря за целувката, имам предвид чистотата в отношенията на хората. Чрез целувката аз изнасям един велик закон, който действува в самата природа, както между хората, така и между животните. Като се срещнат два гълъба, например, те доближават клюновете си, целуват се. Който не разбира това, мисли, че гълъбите се хванали за клюновете и се бият. Клюнът е символ на нещо. Той е завит във форма на еврейската буква йот – като запетая. Без запетаите няма никакъв живот. Каквото е носът за човека, това е клюнът за птицата. Някой нос е закривен на една страна, друг нос – на друга страна. Двете форми имат различно значение. – Какво е значението им? – Това е тайна, която няма да открия. И вие се нуждаете поне от една малка запетая, като символ за превръщане на енергиите от едно състояние в друго.<br />
<br />
Христос казва: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Този език, на който Христос е говорил, е преносен, кабалистически. Преведено, това означава: за физическите енергии трябва да си служим с физически методи, а за Божествените енергии – с Божествени методи. Например, ако си разгневен, ще вземеш мотиката и ще отидеш на нивата или на лозето. Ще вдигаш и слагаш мотиката и ще си казваш: Както удрям пръстта, така ще удрям и този, който е причина за гнева ми. Значи, вместо да удариш човека, удари пръстта, поне ще свършиш известна работа. Така ще трансформираш гнева си и ще се върнеш у дома спокоен и доволен. Не казвай, че жена ти се гневи, но купи й мотика и я прати на лозето. Не казвай, че мъжът ти е гневен, но накарай го да впрегне воловете и да отиде да оре. Какво правят сегашните хора? Събират се разгневен мъж и разгневена ясена и се оплакват един от друг, от децата си и, вместо да си помагат, те повече се гневят. Според мене, тъкмо такъв мъж и такава жена са нужни за нивата и за лозето. Това е идеален начин за разрешаване на всички противоречия.<br />
<br />
Някой се обезсърчава и казва: Никой не ме обича, никой не ме е целунал. – Излез вън, да посрещнеш изгрева на слънцето. То ще те целуне. Тогава ще си кажеш: Има един, който ме целуна. Ако всеки ден посрещаш слънцето, всеки ден то ще те целува. Какъв по-добър възлюбен ще търсиш от слънцето? С този възлюбен всеки може да живее. Говори за този възлюбен свободно, без никакъв страх. Ако някой те чуе и не те разбере, ще те осъди. Обаче, щом разбере, няма да те критикува. Всеки търси любовта на слънцето.<br />
<br />
Сегашните хора още не познават любовта. Ние се нуждаем от целувки. – От чии целувки? – От целувките на слънцето. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? -- От целувките на чистата вода. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? – От целувките на чистия въздух. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? - От целувките на светлината. Това не са обикновени неща в живота. Като казвам, че трябва да търсите целувките на слънцето, чрез него искам да отправя погледа ви към Божественото слънце. Който е получил целувка от Божественото слънце, никога не би потърсил целувка от физическото слънце – слуга на божественото. Физическото слънце грее и изгаря. Кой не е опитал неговите черни лъчи? Дамите носят воали на лицето си и чадъри, да се пазят от това слънце. Американката носи голяма, бяла шапка. С това тя иска да каже: Не позволявам на слугата да ме целува. Ако трябва да ме целува някой, това е Божественото слънце.<br />
<br />
Едно време евреите задаваха на Христа различни въпроси, а именно, как да разрешат социалните и семейните въпроси. И до днес още хората задават същите въпроси. Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н. И досега хората не са разрешили въпросите си, защото не служат на Бога. Мнозина казват, че искат да служат на Бога, а всъщност, служат на себе си. За да разрешиш правилно отношенията си към жената, трябва да я оставиш свободна, да черпи енергия от Божествения източник. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си. Само така, те ще имат истинска цена, като души. Човек трябва да познава силата си. Не е ли заблуждение от страна на малката рекичка, която полива едва десетина корена зеле, да мисли, че полива цялата градина? Колкото е опасно малките неща да преувеличават силата си, толкова е опасно големите неща да намаляват своята сила. Ако си малък, имаш едно ценно качество – чистота. Ето защо, някога човек трябва да бъде малък. Малките хора са малки, чисти изворчета, а големите хора са големи, мътни реки. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги опитате. Кажат ли за някого, че е голям човек, аз зная вече, че той е голяма, мътна река. Жадният се нуждае от малък извор, от малка, чиста река, а търговецът – от голяма река; градинарят се нуждае от малки рекички, а воденичарят – от големи. Воденичарят казва: Аз не се нуждая толкова от чиста вода, колкото от буйна, силна. Дали е чиста, или нечиста, важно е да върти колелото. Това твърдение е право, докато има воденици. Щом няма воденици, ние се нуждаем от чиста вода. С каква вода готвим? С каква вода мием съдовете си? Следователно, за воденицата е нужна каква и да е вода; важно е да е буйна. За Божествените неща, обаче, е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят, изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за природата. При бистри води и хубави дървета живеят пойни, красиви птички. При мътни води никакви птички не живеят. Здравото, доброто разположение, щастието са същества, които обичат чисти извори. Пита ли ме някой, защо страда, отговарям: Защото си голяма, мътна река.<br />
<br />
„Зачудиха се." И вие, като излезете оттук, ще се зачудите, какво да правите, като живеете в свят, с който не можете да се хармонизирате. Чудите се, защо светът е създаден така. Има неща в света, които Бог не е направил. Кой е направил вашите къщи, воденици, фабрики? Кой е направил вашите дрехи? Кой е измислил готвенето? Светът, от който сте недоволни, е създаден от хората. Той е човешки свят. Да казвате, че светът, създаден от Бога, е лош, това значи, че или не говорите истината, или не я разбирате. Някой боядисал косата си черна и казва, че е такъв цветът на косата му. Той не казва истината. Защо не каже, че я боядисал? Косата може да се боядисва, да става черна, руса, червена, бяла – каквато искаш. Ако Бог беше боядисал косата ни, тя нямаше да окапва. Ако сме от Бога родени, нямаше да боледуваме и умираме. Хилавото тяло е човешко изобретение. Каква идея може да се тури в такова тяло? Човешка идея може да се налее, но не и Божествена. Мислите ли, че Бог ще налее Божествения нектар в чупливо шише? Казваш: Искам Божия Дух да се пресели в мене. – Щом искаш това, трябва да се сдобиеш с шише, направено от ангелите. Работи в това направление, да получиш такова шише. Тогава само една целувка на Божественото слънце ще преобрази живота ти, ще внесе в тебе импулс за нова работа. Божественото начало в тебе ще пусне дълбоко корените си във физическия свят и ще изтегли соковете, нужни за новия живот. Това значи възкресение на човешката душа. Това е истинският човек, който минава между хората като голям слон. Те го хапят, бодат, подиграват, но той върви напред, не обръща внимание. Те му казват: Да помниш, кога си минавал през нашето царство. Слонът върви спокоен, дава такт с хобота си, маха опашката си и казва: Да знаете, кога съм минавал през вашето царство!<br />
<br />
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. И тази вода не е Божествена. Наистина, учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция. Учените не познават още вторичната и първичната субстанция на водата. От гледището на истинската наука, водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставели от нея. Мислите ли, че със знанията, с които днес разполагате, може да преобразите света? Това знание не може да ви направи културни. Днес, на сто души едва ли ще се намери един истински човек, който мисли по Божествен начин. Мисълта на много философи и учени е проста като боб. В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея. Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него. В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане.<br />
<br />
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Освободете се от сухите пръчки. Извадете ги, и вместо тях, направете плета си от живи дръвчета, всяко от тях да ви проговори: Господи, аз свърших работата си, както искаш.<br />
<br />
Желая ви, всички да се оградите с жив, плет да влизате и излизате свободно от Божествената градина.<br />
<br />
Стремете се да намерите вторичната субстанция на нещата. <br />
<br />
3. Беседа от Учителя, държана на 4 април, 1920 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D1%81%D0%B5&diff=17295Зачудиха се2010-03-05T14:45:51Z<p>Anotherseeker: /* Зачудиха се */</p>
<hr />
<div>==Зачудиха се==<br />
<br />
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го и си отидоха." (Матея 22:22)<br />
<br />
Сега, аз няма да говоря за причината на учудването им, вие ще я търсите. Аз ще говоря само за резултата – зачудиха се.<br />
<br />
В света, както и в природата, се извършват два процеса: обикновен и необикновен или извънреден. Човек всякога се учудва от необикновения процес. Например, вие ядете по три пъти на ден, и като ви готвят редовно, считате, че това е естествено, в реда на нещата. Ако ви кажат, че трябва да гладувате два - три декя, учудвате се, гледате на това, като на извънреден процес. Значи, учудването се дължи на факта, че обикновеният процес става необикновен. Който не разбира езика на природата, счита, че необикновените процеси са разрушителни. Здравият гледа на здравето като на обикновен процес, който е в реда на нещата, а на болестта – като на необикновен процес. Следователно, болестта, като необикновен процес, разрушава човешкия организъм. От гледището на духовния свят е точно обратно; там считат здравето за необикновен процес, а болестта – за обикновен. За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично.<br />
<br />
Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да направи едно добро, а не успява. - Той се учудва, как е пропуснал да предвиди едно просто обстоятелство, което му се явило като пречка.<br />
<br />
Сега искам да излезете от обикновените процеси и да влезете в необикновените. Да мислиш, че си добър, или че трябва да бъдеш добър, това е обикновен процес. Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе. Защо да не мислиш, че си добър и лош? Да мислиш, че си богат, и това е обикновен процес. Докато си беден, хората те съжаляват. Външно си слаб, сух, като чироз. Станеш ли чорбаджия, положението ти се подобрява: в една-две години надебелееш, обърканите ти работи се оправят. Започнеш ли да дебелееш, ти си дал кандидатурата си за чорбаджия. Ако си сух, като кука, ти си далеч от чорбаджилъка. Аз засягам този въпрос принципално, във всичките му форми – външни и вътрешни. Започне ли човек да мисли, че е умен, той е станал вече чорбаджия. Той е надебелял в умствения свят. Какъвто въпрос се повдигне пред него, той всичко знае. Ако се заговори за някакво откритие в областта на математиката или астрономията, той пръв ще каже: Чакайте, аз да си дам мнението. Този въпрос ми е познат. Той знае всичко, благоутробие има човекът. Кажеш ли му, че не знае нещо, той веднага се обижда и казва: Ти си невежа, затова мислиш, че аз не зная. Кажеш ли му, че всичко знае, той е доволен от тебе. Той казва: Ето един човек, който разбира нещата. Това е човек!<br />
<br />
Сегашното общество търси такива хора, именно, които да одобряват всичките им постъпки и мероприятия. Ако се осмелиш да кажеш, че в дейността на дадено общество има нещо неправилно, ще те нарекат простак, невежа, глупак. Когато отделният човек или дадено общество изпадне в голяма самонадеяност, природата – нашата разумна майка, го поставя в противоречия. Тя му изпраща една болест, с която той не може да се справи. Веднага се обръща към лекари, да определят диагнозата, да му помогнат. Питам: Защо сам, не определиш диагнозата на болестта си? – Не разбирам. – Защо сам не си помогнеш? – Не мога. Следователно, като се натъквате на мъчнотии и страдания, ще знаете, че природата съзнателно ви ги създава, за да ви покаже, че не знаете всичко, както сте склонни да мислите.<br />
<br />
Христос казва: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Този отговор учуди всички. На такъв отговор българинът казва; „И вълкът сит, и агнето живо." Чудно е, наистина, как можеш едновременно да отдадеш Божието Богу и кесаревото – Кесарю. Това подразбира два различни Свята, два различни момента. На Кесаря ще даваш материалното, а на Бога – Божественото. С други думи казано: На Бога ще дадеш ценното, вечното, а на Кесаря – преходното, непотребното. Сърцето си ще дадеш на Бога, а труда си – на Кесаря. – Какво представя Кесарят? – Вътрешен процес, който работи постоянно в човека. Този процес търси своето външно изявяване, затова човек постоянно задава въпроси. Само Божественото в човека отговаря на зададените въпроси. Душата, т.е. Божественото, отговаря разумно и на въпроса, който евреите задали на Христа, и ние се чудим, как е възможно душата да се изплъзне от нашите ръце, от примката, която сме и приготвили. Мислите ли, че като минавате за добри и благочестиви, всякога постъпвате благочестиво с душата си? Всичките ви мъчнотии и страдания се.дължат, именно на това, че нарушавате мира на своята душа. – Възможно ли е човек сам да нарушава мира на своята душа? Мирът е резултат на Великото Начало, което работи в света. Любовта носи мира. Тя е работила хиляди години върху човека и продължава да работи. Само ситият може да бъде мирен, а не гладният; само ученият може да бъде мирен, а не невежият; само добрият може да бъде мирен, а не лошият. Това са величини, постижения, които правят човека мирен и свет. Тия постижения правят човека силен, добър по характер и смел.<br />
<br />
Казвате: Нима всичко това се съдържа в думите: „Зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." – Съдържа се и не се съдържа. Това е все едно, да ме питате: Нима цялото дърво на ореха се съдържа в малкия орех? По същество големият орех – дървото, не се съдържа в малкия орех, но по проекция. Следователно, когато разглеждам известен стих или дадено учение, спирам вниманието ви върху първичната, вторичната и третичната му субстанция. Под „субстанция" разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма, първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят.<br />
<br />
Вторичната субстанция или вторичната същина е свят, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представя сегашния, създадения вече свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, от които най-много ви интересува третичния.<br />
<br />
Сега, като говоря за трите свята, малцина ме разбирате. Обаче, в един момент мога да ви накарам да ме разберете. Това е най-лесното нещо. Ще сложа пред вас трапеза с печена кокошка, баница, винце и ще кажа: Заповядайте! Всички ще се наредите около трапезата и ще кажете: Този човек е много добър, разбираме го. Ще ме запитате: Ще ни дадеш ли втори и трети път такъв обяд? Това значи съществен, реален свят. Вън от яденето и пиенето няма живот. Човек живее, докато яде и пие; щом престане да яде и пие, той умира. Ако ви кажа, - че без ядене и пиене няма живот, ще се учудите. В широк смисъл, под ядене и пиене аз разбирам, и чувствуването, и мисленето. Можете ли да си представите живот без ядене и пиене, без мисли и чувства? Казваш: Не искам да мисля. – Ти си мъртъв в умствения свят. – Не искам да чувствувам. – Ти си мъртъв в духовния свят. – Аз искам само да ям и да пия. -– Ти живееш само на физическия свят. Това се вижда от, твоето благоутробие.<br />
<br />
Изучавайте и двата вида процеси – обикновени и необикновени и, след това, съединете ги в едно. Развитието на расите, както и на отделните индивиди, се заключава в необикновените процеси. Ето защо, изучавайте тези процеси. Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат мощна, велика сила. Обикновените процеси са само упражнения. Влезеш в един дом, кажат ти: „Добре дошъл!" Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл!". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”. Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом!". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом!" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия? На грозен и на болен човек казвам сбогом.<br />
<br />
Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя? – Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си. В това се заключава философията на живота. Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това. Тя не мисли да отиде на нивата или на лозето да копае, или да преде, да сее, или да напише нещо. Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива. И това се сбъдва. Дойде отнякъде един граф и започнат да се разговарят: Как сте? – Добре съм. – А вие? – И аз съм добре. Времето минава, обяд наближава, и двамата се поглеждат, кой кого ще угости. Момата казва: Ти нали си граф? Момъкът отговаря: Ти нали си графиня? Като разберат, че кесиите им са празни, и двамата казват: Сбогом! – Защо се разделят хората? Защото кесиите им са празни. Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот.<br />
<br />
Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл". Не казвайте, че съм добър човек. Този израз се отнася към ирационалните числа, Понеже не ги разбирате, не се занимавайте с тях. Започнете ли да работите с ирационалните числа, нищо няма да постигнете. За да познаете човека, дали е добродетелен, или не, трябва да владеете великата Божествена наука. Как ще определите, кой човек е добродетелен? Какви са качествата му? Няма да търсите неговите, качества, но ще го посрещнете с „добре дошъл". Защо съм добре дошъл? Защото напълних празните ви кесии.<br />
<br />
И тъй, стремете се и вие да бъдете при мене „добре дошли", и аз при вас „добре дошъл". Кога ще бъдете за мене „добре дошли"? Когато дойдете при мене болни, и аз ви излекувам, ще кажа: Отворете кесиите си! Моята визита е само сто лева. Ще би прегледам и ще кажа: Добре дошли! Болестта ви е па път да ви напусне. Като кажа на болестта да ви напусне, и аз, и вие ще бъдем, „добре дошли”. Първо, аз бях добре дошъл, защото давах; сега вие сте добре дошли, защото давате. Това не е алегория, но велика истина, велик природен закон. Природата дава на човека до 50 годишната му възраст. Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл! Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е. Минеш ли тази възраст, природата започва да взима от тебе. Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си. Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява. Подмладяването е обикновен процес, а остаряването – необикновен. Младият никога не мисли, че ще остарее. Един ден, като се гледа в огледалото, вижда бели косми на главата си. – Защо? – Защото природата започва да черпи от него и му казва: Сбогом! Щом остарее, човек започва да се учудва и се пита: Защо трябва човек да се ражда и да умира?<br />
<br />
Смъртта е ликвидация със старата култура. Казвате, че еди-кой си умрял. Не казвайте, че е умрял, но пожелайте и вие да ликвидирате, като него, със старото. Кажете си: Благодаря на Бога, дето със смъртта на моя близък ми напомня, че и аз трябва да ликвидирам със старите си сметки. Следователно, когато смъртта посещава домовете ни, тя ни напомня, че е дошло време да ликвидираме със старите си сметки. – Кои са старите сметки? – Греховете и престъпленията, които постоянно се утаяват в сърцата, умовете и телата ви. Ако спрете вниманието си на човека от физиологическо, френологическо и хиромантическо гледище, забелязвате, че поради утайките, човек е изложен на постоянни промени. Тази е причината, дето се казва, че човек се намира на несигурна почва. Големи промени стават с човека от младини до старини. Четеш Библията на младини, буквите ся ясни, добре виждаш. Като станеш на 50 години, пак четеш Библията, но намираш, че буквите не са ясни. Казваш си: Защо се измени тази книга? Защо е толкова неясна? Питам: Книгата ли е неясна, или има нещо в очите ви? – Може да е станало нещо с книгата, но, всъщност, промяната е във вашите очи. Когато децата се учат да четат, обичат да следят буквите и редовете с пръст. Като прекарат пръста си няколко пъти върху буквите, книгата се изцапва, и буквите се заличават. Друго дете не може да чете от тази книга. Както децата прекарват пръста си върху буквите на буквара, така и възрастните прекарват пръста си в ума и в сърцето, си и заличават онова, което Божественото е писало. Направиш едно добро и после казваш: Чакай да видя, дали съм направил доброто, както трябва, дали съм го направил навреме. Като прекараш пръста са няколко пъти върху доброто, най-после го заличаваш. Като прекараш пръста си няколко пъти през своя ум, зрението ти отслабва. Туриш едни очила на очите си, втори, трети, докато един ден лекарят ти каже: За тебе няма очила.<br />
<br />
Духовната наука си служи с други очила, т.е. с други методи за виждане. Те се различават от физическите. Ако можете да запазите мир и спокойствие и насочите енергията си върху очите на слепия, в него ще стане известно просветление, и той ще вижда по-ясно. От какво ослепяват хората? – От неразбиране на обикновените и необикновените процеси. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг – сина си или дъщеря си и не могат да забравят загубата. От честото повтаряне на загубата, зрението постепенно отслабва. Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила. Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък жълъд? Нищо не си му предел. Ако не беше слънчевата енергия, ако дъбът не черпеше хранителни материали от земята, ти нищо не би направил. Единствената заслуга на човека е, че посадил жълъда в земята и отвреме-навреме го наглеждал. Можеш ли за тази малка услуга да считаш, че дъбът е твой? Това било право на собственост, на владение! Орехът казва: Ти имаш право да се ползуваш от плодовете ми, докато ме ограждаш от злото. Щом престанеш да ме пазиш, и аз ще престана да ти давам плодовете си.<br />
<br />
Сега, аз взимам ореха като идея, която прониква в човешките умове. Всяка идея, всяка мисъл и всяко чувство помагат на човека, докато ги огражда и пази. Знаете, че човек е направен от милиарди клетки. Всъщност, де е човекът? Ще кажете, че той се проявява чрез своите удове. Обаче, де е самият човек? Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Де отива човекът? Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му – въз вторичната, а тялото – в третичната. Какво ще кажете за светията, на когото всички кости след смъртта му се разграбват. Всеки от неговите почитатели взема по една кост и я туря в специално сандъче. Всеки казва: Тук са останките на един свят човек. Питам: де е този човек? Най-голямата сила е в онзи, който е взел главата на светията. Той ще бъде умен като него; който е взел крака му, ще придобие добродетелите му; който е взел гръдния кош, ще възприеме любовта му. Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава.<br />
<br />
Какво правят католиците? Като отидат в Рим, искат да видят папата, да му се поклонят, да му целунат краката. Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й. Значи, и момата е папа за своя възлюбен. Под „папа" се разбира баща и майка на вашия живот. Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува! Не се чудете, че хората целуват краката на папата. И вашето дете е папа. Да целунеш крака на папата, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо! Ето защо, за да може едно наше действие да произведе нужния ефект в умствения, духовния или физическия свят, преди всичко, трябва да знаем, какъв е характерът му и как трябва да се извършва. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката, как да го целува. Аз не мога още да предам тази наука на българите. Тя е една от тайните на природата. Значи, първата целувка на майката представя една от великите тайни на живота.<br />
<br />
Христос се обръща към един от слушателите си и казва: „Дойдох в дома ти, по ти целувание не ми даде." - Де трябваше да го целуне? Питате: Важен ли е този въпрос? Според мене, докато хората не се научат да целуват, не може да се говори за никаква култура. Някои казват: Да се целунем! – На кое място? По крака, по челото, в устата, или ръката? Не е безразлично, де ще целунеш човека. Мястото, дето си целунал човека, определя отношенията помежду ви. Има целувки, които носят здраве; има целувки, които причиняват болести. Човек е динамо, което в различни моменти произвежда различни сили. Същото се казва и за устата: в различни моменти тя произвежда различни енергии. Долната устна е проводник на пасивни сили, а горната – на активни. Когато долната устна на човека е много издадена, това показва голяма пасивност. Такива хора очакват удобен момент за всичко. Когато горната устна е много издадена, човек е крайно активен. Той пръв пристъпва към хората, не чака благоприятни моменти. Пасивният казва: Ако ми донесат пари, добре; ако не ми донесат, пак добре. Активният казва: Ако не ми донесат пари, аз сам ще отида да си ги взема.<br />
<br />
Като говоря за целувката, имам предвид чистотата в отношенията на хората. Чрез целувката аз изнасям един велик закон, който действува в самата природа, както между хората, така и между животните. Като се срещнат два гълъба, например, те доближават клюновете си, целуват се. Който не разбира това, мисли, че гълъбите се хванали за клюновете и се бият. Клюнът е символ на нещо. Той е завит във форма на еврейската буква йот – като запетая. Без запетаите няма никакъв живот. Каквото е носът за човека, това е клюнът за птицата. Някой нос е закривен на една страна, друг нос – на друга страна. Двете форми имат различно значение. – Какво е значението им? – Това е тайна, която няма да открия. И вие се нуждаете поне от една малка запетая, като символ за превръщане на енергиите от едно състояние в друго.<br />
<br />
Христос казва: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Този език, на който Христос е говорил, е преносен, кабалистически. Преведено, това означава: за физическите енергии трябва да си служим с физически методи, а за Божествените енергии – с Божествени методи. Например, ако си разгневен, ще вземеш мотиката и ще отидеш на нивата или на лозето. Ще вдигаш и слагаш мотиката и ще си казваш: Както удрям пръстта, така ще удрям и този, който е причина за гнева ми. Значи, вместо да удариш човека, удари пръстта, поне ще свършиш известна работа. Така ще трансформираш гнева си и ще се върнеш у дома спокоен и доволен. Не казвай, че жена ти се гневи, но купи й мотика и я прати на лозето. Не казвай, че мъжът ти е гневен, но накарай го да впрегне воловете и да отиде да оре. Какво правят сегашните хора? Събират се разгневен мъж и разгневена ясена и се оплакват един от друг, от децата си и, вместо да си помагат, те повече се гневят. Според мене, тъкмо такъв мъж и такава жена са нужни за нивата и за лозето. Това е идеален начин за разрешаване на всички противоречия.<br />
<br />
Някой се обезсърчава и казва: Никой не ме обича, никой не ме е целунал. – Излез вън, да посрещнеш изгрева на слънцето. То ще те целуне. Тогава ще си кажеш: Има един, който ме целуна. Ако всеки ден посрещаш слънцето, всеки ден то ще те целува. Какъв по-добър възлюбен ще търсиш от слънцето? С този възлюбен всеки може да живее. Говори за този възлюбен свободно, без никакъв страх. Ако някой те чуе и не те разбере, ще те осъди. Обаче, щом разбере, няма да те критикува. Всеки търси любовта на слънцето.<br />
<br />
Сегашните хора още не познават любовта. Ние се нуждаем от целувки. – От чии целувки? – От целувките на слънцето. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? -- От целувките на чистата вода. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? – От целувките на чистия въздух. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? - От целувките на светлината. Това не са обикновени неща в живота. Като казвам, че трябва да търсите целувките на слънцето, чрез него искам да отправя погледа ви към Божественото слънце. Който е получил целувка от Божественото слънце, никога не би потърсил целувка от физическото слънце – слуга на божественото. Физическото слънце грее и изгаря. Кой не е опитал неговите черни лъчи? Дамите носят воали на лицето си и чадъри, да се пазят от това слънце. Американката носи голяма, бяла шапка. С това тя иска да каже: Не позволявам на слугата да ме целува. Ако трябва да ме целува някой, това е Божественото слънце.<br />
<br />
Едно време евреите задаваха на Христа различни въпроси, а именно, как да разрешат социалните и семейните въпроси. И до днес още хората задават същите въпроси. Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н. И досега хората не са разрешили въпросите си, защото не служат на Бога. Мнозина казват, че искат да служат на Бога, а всъщност, служат на себе си. За да разрешиш правилно отношенията си към жената, трябва да я оставиш свободна, да черпи енергия от Божествения източник. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си. Само така, те ще имат истинска цена, като души. Човек трябва да познава силата си. Не е ли заблуждение от страна на малката рекичка, която полива едва десетина корена зеле, да мисли, че полива цялата градина? Колкото е опасно малките неща да преувеличават силата си, толкова е опасно големите неща да намаляват своята сила. Ако си малък, имаш едно ценно качество – чистота. Ето защо, някога човек трябва да бъде малък. Малките хора са малки, чисти изворчета, а големите хора са големи, мътни реки. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги опитате. Кажат ли за някого, че е голям човек, аз зная вече, че той е голяма, мътна река. Жадният се нуждае от малък извор, от малка, чиста река, а търговецът – от голяма река; градинарят се нуждае от малки рекички, а воденичарят – от големи. Воденичарят казва: Аз не се нуждая толкова от чиста вода, колкото от буйна, силна. Дали е чиста, или нечиста, важно е да върти колелото. Това твърдение е право, докато има воденици. Щом няма воденици, ние се нуждаем от чиста вода. С каква вода готвим? С каква вода мием съдовете си? Следователно, за воденицата е нужна каква и да е вода; важно е да е буйна. За Божествените неща, обаче, е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят, изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за природата. При бистри води и хубави дървета живеят пойни, красиви птички. При мътни води никакви птички не живеят. Здравото, доброто разположение, щастието са същества, които обичат чисти извори. Пита ли ме някой, защо страда, отговарям: Защото си голяма, мътна река.<br />
<br />
„Зачудиха се." И вие, като излезете оттук, ще се зачудите, какво да правите, като живеете в свят, с който не можете да се хармонизирате. Чудите се, защо светът е създаден така. Има неща в света, които Бог не е направил. Кой е направил вашите къщи, воденици, фабрики? Кой е направил вашите дрехи? Кой е измислил готвенето? Светът, от който сте недоволни, е създаден от хората. Той е човешки свят. Да казвате, че светът, създаден от Бога, е лош, това значи, че или не говорите истината, или не я разбирате. Някой боядисал косата си черна и казва, че е такъв цветът на косата му. Той не казва истината. Защо не каже, че я боядисал? Косата може да се боядисва, да става черна, руса, червена, бяла – каквато искаш. Ако Бог беше боядисал косата ни, тя нямаше да окапва. Ако сме от Бога родени, нямаше да боледуваме и умираме. Хилавото тяло е човешко изобретение. Каква идея може да се тури в такова тяло? Човешка идея може да се налее, но не и Божествена. Мислите ли, че Бог ще налее Божествения нектар в чупливо шише? Казваш: Искам Божия Дух да се пресели в мене. – Щом искаш това, трябва да се сдобиеш с шише, направено от ангелите. Работи в това направление, да получиш такова шише. Тогава само една целувка на Божественото слънце ще преобрази живота ти, ще внесе в тебе импулс за нова работа. Божественото начало в тебе ще пусне дълбоко корените си във физическия свят и ще изтегли соковете, нужни за новия живот. Това значи възкресение на човешката душа. Това е истинският човек, който минава между хората като голям слон. Те го хапят, бодат, подиграват, но той върви напред, не обръща внимание. Те му казват: Да помниш, кога си минавал през нашето царство. Слонът върви спокоен, дава такт с хобота си, маха опашката си и казва: Да знаете, кога съм минавал през вашето царство!<br />
<br />
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. И тази вода не е Божествена. Наистина, учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция. Учените не познават още вторичната и първичната субстанция на водата. От гледището на истинската наука, водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставели от нея. Мислите ли, че със знанията, с които днес разполагате, може да преобразите света? Това знание не може да ви направи културни. Днес, на сто души едва ли ще се намери един истински човек, който мисли по Божествен начин. Мисълта на много философи и учени е проста като боб. В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея. Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него. В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане.<br />
<br />
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Освободете се от сухите пръчки. Извадете ги, и вместо тях, направете плета си от живи дръвчета, всяко от тях да ви проговори: Господи, аз свърших работата си, както искаш.<br />
<br />
Желая ви, всички да се оградите с жив, плет да влизате и излизате свободно от Божествената градина.<br />
<br />
Стремете се да намерите вторичната субстанция на нещата. .<br />
<br />
3. Беседа от Учителя, държана на 4 април, 1920 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A9%D0%B5_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=17237КНИГА: Ще управлява всички народи2010-03-04T17:27:04Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)(работи се)<br />
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Зачудиха се]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 4. [[Отиде след Него]]<br />
* 5. [[Молих се]]<br />
* 6. [[По предание]]<br />
* 7. [[Запалят свещ]]<br />
* 8. [[Истинната лоза 2]]<br />
* 9. [[Вратата на овцете]]<br />
* 10. [[Ще ви научи 2]]<br />
* 11. [[Обичен и скъп]]<br />
* 12. [[Ангел Господен говори]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A9%D0%B5_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8&diff=17236КНИГА: Ще управлява всички народи2010-03-04T17:26:39Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Shte_upravlyava.pdf Ще управлява всички народи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Ще управлява всички народи]](Ruana)(работи се)<br />
* 2. [[Законът и пророците]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Зачудиха се]] (anothereseeker) (работи се)<br />
* 4. [[Отиде след Него]]<br />
* 5. [[Молих се]]<br />
* 6. [[По предание]]<br />
* 7. [[Запалят свещ]]<br />
* 8. [[Истинната лоза 2]]<br />
* 9. [[Вратата на овцете]]<br />
* 10. [[Ще ви научи 2]]<br />
* 11. [[Обичен и скъп]]<br />
* 12. [[Ангел Господен говори]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%94%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%88_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0&diff=17235КНИГА: Да възлюбиш Господа2010-03-04T17:16:31Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''<br />
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)<br />
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 8. [[Като го видя Петър]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 9. [[Кога се молиш]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 10. [[Аз съм онзи човек]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 11. [[Бог е говорил]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 12. [[Ще живее]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 13. [[Работи на лозето ми]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]] (Ани) (работи се)<br />
* 15. [[Добрият пастир]] (Таня) (работи се)<br />
* 16. [[Земният и небесният]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 17. [[Аз съм жив]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 18. [[Що казва Духът]](mvm)'''(готово)'''</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82&diff=17234Земният и небесният2010-03-04T17:14:32Z<p>Anotherseeker: /* Земният и небесният */</p>
<hr />
<div>==Земният и небесният==<br />
<br />
"Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?" (Йоана 3:12)<br />
<br />
Христос казва, че човек черпи своите знания от два свята: от земния и от небесния.<br />
<br />
„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?" Христос употребява думата „не вярва" в специален смисъл. Като изучаваме човешкия език, ние трябва да проникваме в неговия дълбок смисъл, в начина, по който са свързани думите. Като изучаваме музиката, виждаме, че тя се основава на известни закони и ключове. И тя има свои знаци, както и езикът. Ключът е от голямо значение в музиката. Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ? Казваш: Зная, че нотата сол стои на втората линия на петолинието, си – на третата линия. Така е, но местата на тия ноти зависят от ключа. Ако ключът не е сол, а друг някакъв, и нотите са други.<br />
<br />
На същото основание, казвам: Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.<br />
<br />
По кой ключ изучавате религията или коя и да е наука? Ще кажете, че религията си е религия, няма защо да се интересува от гамите. Така е за невежия, но не и за посветения. За невежия и шумът, и хармоничните тонове са все музика. Той бие тъпана и се въодушевява, мисли, че и това е музика. За музикалния човек това е шум, а не музика. Вие тъпан ли биете, или музика слушате? Днес повечето хора бият тъпан, защото това е най-лесното изкуство. Шопите много обичат да бият тъпан. Като удрят тъпана, гласът му се чува чак до другото село. Голям шум вдига тъпанът. Не е лошо нещо тъпанът, но той не изразява целокупния живот.<br />
<br />
„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?" С други думи казано: Ако не разберете земните работи, как ще разберете небесните? Кои са земните работи? Всички сте изучавали геометрията, знаете, какво нещо е квадратът. Той е фигура, т.е. пространство, затворено с четири равни страни и четири прави ъгъла. Какво означават правите ъгли? Намерете ключа, на който е построен квадратът и го преведете в една постоянна величина. Човек е сложна величина. За да познаеш човека, трябва да го разложиш на съставните му елементи, т.е. на съставните му величини. В математиката величините се разглеждат като елементи на телата. Какво нещо е елементът? Елементът е определена величина, която влиза в състава на телата. Значи, елемент и величина са едно и също нещо. Мислите и чувствата са също величини. Какво число представя всяка величина, не знаете. Една величина може да е 10, друга – 100, а трета – 1000. Какви са отношенията между различните величини? Много неща не знаят сегашните хора от геометрията, но, въпреки това, те са построили дома си върху квадрата. Квадратът не е нищо друго, освен кола в движение, с четири колела – две отпред и две отзад – правите ъгли. Квадратът е плоскост, върху която падат всички тежести на живота. Следователно, когато човек страда, това показва, че животът му е построен на квадрат, върху който се стичат тежестите на живота. И българинът е построил колата си върху квадрат, който е в движение. Правият ъгъл е център, около който силите се движат кръгообразно. Четирите страни на квадрата са диаметри на четири окръжности. В геометрията се изучават, освен квадрата, още и триъгълника, петоъгълника и други фигури. Те се разглеждат като отсечки на сложни величини. И в геометрията, по дадени величини, могат да се намерят неизвестните.<br />
<br />
Когато се говори за пътя, който човешкият ум изминава при движението си, аз го означавам с думата вектор. – Какво означава векторът? – Движение в определена посока. Правата линия ab представя пътя, по който умът се движи: а b. Точката „а" е началото на вектора, „b" – краят на вектора. Значи, всяка мисъл, която започва; от „а" и свършва в „b" е вектор, дължина, измината в известна посока. Думата “добро" също представя движение, изминато в определена посока. Като преведете тая величина в живота, ще разберете вътрешния смисъл на доброто. Като изговорите думата „бомба” веднага си представяте нейната външна форма и ефекта, който произвежда при експлозия. Между думите „добро" и „бомба" има голяма разлика. Първата има отношение към духовния свят, а втората – към материалния.<br />
<br />
„Ако ви говоря за земните работи и не ги разбирате, как ще разберете небесните?" Това значи: Ако не разбирате ключовете на земните работи, как ще разберете ключовете на небесните? – В какво се заключава смисълът на земния живот? – В движението отдолу-нагоре. Така човек се развива, става по-благороден, по-разумен и чистосърдечен, а отношенията му към Бога и към ближните – по-правилни.<br />
<br />
Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава със земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам предвид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал.<br />
<br />
Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл, той не може да се свърже с небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук не се прави разлика между гледане и виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат невежи. Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език, на неразбрани ключове. Ако душата е кръв, какво е тогава кръвта? Душа и кръв са две различни понятия, две различни величини. Да говориш на разбран език, това значи, всяка дума да има точно определен смисъл. В Божествената математика всяка дума, всяко число имат строго определен смисъл. В човешкия живот обаче, всяка дума става разбрана, само когато човек страда. Страданието е метод, от който човек се учи да говори кратко, правилно и съдържателно. Който страда, казва кратко и ясно: Братко, помогни ми! Той не говори излишни думи, не казва: Братко, ти си добър, благороден човек; ако искаш, можеш да ми помогнеш. Той изчерпва въпроса с две думи: Помогни ми! Тия думи съдържат такава сила, че който ги чуе, веднага се притича на помощ.<br />
<br />
„Ако земните работи ви рекох и не ги разбирате, как ще разберете небесните?" Ако не разбирате работите, които всеки ден преживявате и които са близки до вашето съзнание, как ще разберете небесните, които са далеч от вас? Сегашните майки и бащи не разбират синовете и дъщерите си, които са постоянно между тях. Ако попитате майката, каква е дъщеря й, тя ще я опише външно. Ще каже, че е руса, хубава, грациозна. Това са външни черти на дъщерята, а не вътрешното й съдържание. Утре ще дойде един млад момък и ще запали фитила на нейния огън, и ти ще се чудиш, че дъщеря ти била толкова избухлива. Дъщеря ти се сърди, гневи се, избухва, докато един ден стане най-голямата експлозия – тя напуща твоя дом и отива далеч някъде, дето момъкът я води. Всички казват: Ожени се тая мома. Казвам: Прояви се тая мома, формата й се разпръсна, съдържанието й се разви. Тя цъфна като цвят, прецъфтя и завърза.<br />
<br />
„Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?" Днес малцина разбират Сина Человечески – синът на любовта и мъдростта. – Защо? – Защото Синът има отношение към небето, а не към земята. Докато умът не влезе в душата на човека, последният не може да разбере небесните работи. Земните работи се разбират чрез чувствуванията, а небесните – чрез мисълта, затова е нужно да се научи човек да мисли. Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. – Аз мисля, че имам силна вяра. – Тогава нямаш търпение. – Търпелив съм. – Значи, имаш малко любов. За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – Аз мисля, че имам любов. – Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от послушанието. Когато слушаш някого, ти го обичаш. Като слуша дълго време учителя си, ученикът започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори. След това той е готов да слуша и изпълнява заповедите му. – Как да обичам? – Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой.<br />
<br />
Какво трябва да направиш с вадичката, която минава през твоята градина? Казваш: Не ме интересува тая вадичка, зает съм с обществена работа. Вадичката тече, но не върши работа. След време виждаш, че цветята в градината ти изсъхнали. Спри вниманието си върху вадичката само за момент, отправи я да тече през цветята и зеленчуците, да ги полее, и пак гледай обществената си работа. Вадичката е твоето желание да обичаш хората. То ще принесе своя плод. – Любовта ще ни спаси. – Дай път на любовта в себе си. Като мине през твоята градина и напои всичко, каквото срещне на пътя си, тя ще те напои. Иначе, любовта ще мине и замине, без да бъдеш спасен.<br />
<br />
И тъй, без вяра няма живот, както без слънце няма растене. Вярата е причина за растенето. Ако растеш и се укрепваш, ти имаш вяра. Изгубиш ли вярата си, ти преставаш да растеш и отслабваш. Какво ще стане с тебе, ако се съмняваш във всички хора? Ще станеш маниак, ще започнеш да се страхуваш от всичко, докато най-после заболееш. Всеки човек е величина, която трябва да се разбере. Ти срещаш тия величини, не ги разбираш, отбягваш от тях, докато изгубиш мярка на всякакви отношения и станеш невъзможен и за себе си, и за окръжаващите. Каква по-страшна болест от тая? – Как ще се излекувам? – Започни да мислиш, че хората са добри поне като тебе. Няма лоши хора в света, но има гладни хора. Ако моята торба е пълна, и някой ме дебне да я вземе, за да се нахрани, аз ще му кажа: Братко, не се опитвай да крадеш. Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър.<br />
<br />
Когато Бог създавал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът останал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света. В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно със задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас. Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме със задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон. Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака.<br />
<br />
И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му. Който краде, бърка в джобовете на човека – пак отзад. Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му.<br />
<br />
Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?" Следователно, като живеете на земята, не питайте, защо иде злото, но разберете, какво представя то. Злото е резултат на еднообразието, а доброто – на разнообразието. Когато в ума ви се роди една мисъл, и вие постоянно мислите за нея, това е престъпление. – Как е възможно да ме занимава една мисъл постоянно и да считам, че това е зло? Ако мисля постоянно за Бога, това престъпление ли е? – Не мисли постоянно за Бога, но работи постоянно за Него. Бог е величина, която обхваща всичко. Следователно, като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш за всички същества, които живеят в Него. Бог е навсякъде и във всичко, а не само на небето, на слънцето или на звездите. Не ви упреквам, но казвам, че някога възгледите ви са прави по отношение на доброто, а някога са прави по отношение на злото. Значи, кажеш ли, че си добър човек, ти си прав по отношение на доброто, което се изразява в разнообразието. Кажеш ли, че си лош, ти си прав по отношение на злото – влязъл си в еднообразието на живота. Живей в разнообразието. Обичай всички и работи за всички.<br />
<br />
И тъй, за да се разбираме, първата ни работа е да нагласим ключовете си, да знаем, кой на какъв ключ говори. Ако един свири в мажорна гама, а друг в минорна гама, те не могат да се разберат. Това е все едно, единият да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете. За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви." Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда. Всичко, което се е обезсолило, е мъртво. Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват.<br />
<br />
Какъв смисъл имат сегашните пръстени, верижки и другите украшения? Поглеждаш към пръстена си, радваш му се. Обаче, за тоя пръстен могат да те продадат. Това не е ли юлар, който те ограничава? Ако някой гради къща и с нея иска да те обвърже, стой далеч от тоя човек. Това е юлар, от който трябва да се пазиш. Цял свят да ти обещават, стой настрана. Всяко добро, което се прави на земята, трябва да е прието на небето. Не се ли приеме на небето, то не е истинско добро. Това изисква законът на справедливостта, който е един и същ и за земята, и за небето. Това наричаме ние международно право. Основният закон на това право гласи: Каквото е на небето, това е и на земята. И каквото е на земята, това е и на небето.<br />
<br />
Сегашните хора не спазват тоя закон, поради което преждевременно остаряват. Като не знаят това, те казват, че остаряването им се предизвиква от техните близки. Майката остарява от дъщеря си, учителят – от учениците си; търговецът – от своите клиенти, овчарят – от овцете си. Днес овчарят изгуби една овца, на другия ден друга, на третия ден трета, докато лицето му се набръчка. Като видя лицето му, казвам: Приятелю, много нещо си прекарал. – Отде знаеш? – Всичко е написано на лицето ти. Изгубил си овцете си. Всички хора страдат и остаряват все от своите подчинени. Това са отношения, които трябва да решите правилно. Само така ще влезете в новото учение. Питате: Какво отношение имат тия неща към квадрата, към триъгълника и към останалите фигури?<br />
<br />
За да разберете живата геометрия, за която говоря, изучавайте носа, устата, веждите, ушите, очите си. Например, носът има форма на триъгълник. Изучете добре своя нос, линиите, формата и големината му, за да се домогнете до живия триъгълник. После изучавайте веждите си, да разберете техния произход. Ще кажете, че веждите са предназначени да пазят очите от прах и пот. Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни. Научете се да превеждате външните форми, да разберете техния дълбок смисъл и предназначение. Когато носът при основата си е широк, това говори за човек със силно развити чувства. Когато интелектът се развива, носът се удължава и стеснява, Какъв нос е за предпочитане: дълъг и тесен, или къс и широк? Носът трябва да бъде добре развит, да има съответствие между широчината и дължината. Не е ли спазена тая пропорционалност, между ума и сърцето няма хармония. Носът е барометър. С него се измерват външните и вътрешните условия. Това е наука, която не може да се даде на хората, защото те нямат още нужната култура. Ако познаваха тая наука, те щяха да се подиграват едни с други. Като ви се разсърди някой, ще каже: Виж си носа, колко е къс, неправилен. А чувствата ти са много груби, необработени. В тоя случай, за предпочитане е невежеството, отколкото знание, което ще ви събори.<br />
<br />
Като познава човешките сърца и умове, Христос казва на тогавашните учени: Понеже извратихте Израиля и изопачихте неговия живот, не може да ви се говори за небесния живот. Египетското знание, за което Мойсей говори на евреите, на вас още не може да се даде. Това знание подразбира слизането на Духа в човека. Следователно, докато не приемете Сина на мъдростта в себе си, докато не приемете живия Господ в душата си, Духът няма да ви посети. Духът трябва да влезе не само в човека, но и в църквите, и в училищата. Когато посети човека, Духът му разкрива всичко, и той започва да разбира нещата ясно. Това не значи, че няма да учите. Ще учите, ще придобивате знания, но положителни. За да придобием тия знания, нужно ни е търпение, основано на Божията Любов. – Как се придобива търпението?<br />
<br />
В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията. Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията, да проверят истинността на тия похвали. Един ден те излезли от блатото и смело закрачили към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата. Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала: Много се уморих, ще се спусна на дъното. – Опасно е дъното. Ще се спуснеш, но там ще останеш, отговорила втората. – Не мога да издържам повече. Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела. Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии.<br />
<br />
Сега често се питате, какво представя светът. Той е голям котел, пълен с мляко. - Какъв е смисълът на живота? – Да слезеш в котела с млякото, да избиеш маслото и да се качиш на него, за да излезеш в широкия, неограничен свят. Това значи, да придобиеш търпение и да се спасиш. Аз не говоря за спасението в тоя смисъл, както религиозните го разбират. И те са прави, и аз съм прав. И Мойсей е прав, и Христос е прав. Прави са всички ученици: и тия от първоначалните училища, от прогимназиите и гимназиите, както и тия от университета. – Защо? – Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите и гимназиите, както и студентите от университета, има известно отношение.<br />
<br />
Какво ще кажете, ако се съберат на едно място тия ученици и започнат да разискват върху даден въпрос? Ще се разберат ли те? Не могат да се разберат. На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет.<br />
<br />
– Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира. – Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето. За себе си и ти си прав, и той е прав. Ще вървите постепенно все по-нагоре, докато разберете правилно великия Божествен смисъл на живота. Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо." Докато е в основното училище, ученикът минава за младенец. Следователно, ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на праведни и грешни и по тоя начин ги изолира,това е религия за младенците. За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувствуват, както Бог ги е научил. Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието.<br />
<br />
Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня. Съдията издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел. Ако иска да говори с него, да застане отпред, а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. <br />
<br />
След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка. Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви.<br />
<br />
Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост. Оня, който не може да го вземе, пита: Трябва ли да съществува частна собственост? Отговарям: Частна собственост не може да съществува. Да владееш нещо, можеш, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. Можеш да владееш тялото си, можеш да владееш къщата си, но владението е временно нещо. Как ще наречеш частна собственост закланото агне, кокошка, прасенце? Нямаш право да строиш грамадни къщи. Това самата природа ти доказва. – Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. Земята не е длъжна да носи такива тежки товари. Това показва, че частната собственост не се позволява. Това е Божият глас. Може да си направите една къща, но ако започнете да се биете за нея, съдията ще каже: Дайте шкембето на агнето, да го турим на мястото му, и агнето да оживее. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?"<br />
<br />
Казвате: Значи, и Христос е бил против частната собственост. Какво ще правим, ако се откажем от нея? Приложете владението. Колко време трае цвета на едно растение? Всеки цвят е временен. Както цветът и плодът не са вечни, така и частната собственост, и владението са временни неща. Като говоря против частната собственост, нямам предвид вашите къщи. Аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие сами протестирате. Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. Те трябва да се жертвуват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна. Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва; и който е развързан, да не се връзва." Докато ореш, ще бъдеш с оглавник; щом престанеш да ореш, хвърляш оглавника и отиваш да ядеш. Така се учи търпението. Който не научи тоя урок, турят торбата на гърба му и го пращат повторно на нивата. Тъй щото, не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът може да се качи при ума, но те трябва да определят взаимните си отношения. Ако мъжът ти е мозък, дай му всичкото си уважение и почитание; ако е стомах, дай му възможност да изпълни своята функция, както трябва. В математиката има закони, които привеждат членовете на уравненията при условия, удобни за решение. Само така задачите стават ясни и разбрани. И на вас много неща са неясни; за да се изяснят, умът ви трябва да лети, да се качва в по-високи сфери. Когато излизате вечер да наблюдавате звездното небе, вие виждате звездите, но не ги познавате, нищо не знаете за тях. За да разберете нещо повече, умът ви трябва да лети, да се качва високо в небесното пространство.<br />
<br />
Христос казва: „Когато Духът дойде, ще ви научи на всичко." Говори се, че в света съществуват две начала: Христос – доброто начало и антихрист – злото или частната собственост. Ако обсебиш даден човек, или някое общество, или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействуваш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. Докато всички органи на тялото служат на целия организъм, те са свързани с Христа. Щом се отделят, всеки служи на себе си. Те имат връзка с противоположното начало. Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. Един е Бог, ние сме Негови удове. Един. е Христос, ние сме Негови удове. Всеки трябва да знае мястото и службата си във великия Божествен организъм – дали е нос, око, ухо, пръст. – Защо трябва да се занимавам с ръката си? – Ще се занимаваш с ръката си като с величина, чрез която ще прилагаш волята си. Ръката представя преобразен квадрат; четирите пръста, без палеца, са четирите колела на колата, с които тя се движи. И човек е подобна кола: с двете колела, т.е. с краката, той се движи по земята; с горните колела – ръцете, той пори въздуха.<br />
<br />
Христос казва: „Ако не разберете земния живот, не може да разберете небесния." И обратно: Ако разберете небесния, ще разберете и земния. Ние започваме отдолу-нагоре: да разберем първо земния живот, после небесния. Дали отгоре-надолу ще върви, или отдолу – нагоре, човек трябва да разбере, че частна собственост или негово владение е само тялото му. Позволи ли си друг някой да се намести в него и да го владее, човек се обърква. Това състояние лекарите наричат полудяване, умопобъркване. За такъв човек казвам, че е изгубил своята частна собственост, т.е. друго същество е влязло в него. Да му се помогне, това значи, да влезе той във владение на своето тяло! – Как се лекува такъв болен? – Свещениците му четат молитва, да изгонят лошия дух от него, а лекарите му правят инжекции. И едните, и другите имат желание да изпъдят неканения гост навън. Има случаи в живота, когато истинският собственик се изгубва за няколко години. В това време гостът живее в неговото тяло. Като се минат десетина години, първата личност се връща и започва своята дейност оттам, дето е спряла. Де е било това лице цели десет години, не е време да обяснявам. Тоя въпрос е сложен, много време е нужно за неговото обясняване. Той има отношение към психологията.<br />
<br />
Казвам: Човек може да излиза от тялото си, т.е. от своята къща по желание, без да става нужда други същества да го обсебват и пъдят навън. Има закони, чрез които човек може да пази своето владение. Казвате, че баща ви, например, умрял и отишъл при Бога. Всъщност, баща ви е изпъден, други са взели неговата частна собственост, и той остава в положение на бездомник. Вазов нарича бездомниците „немили-недраги”. Те са героите на човечеството. Най-големите злини и беззакония в света стават все за частната собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с великата разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения живот.<br />
<br />
Има свобода в света, но има и закон. – Кога иде законът? – Когато отиваме от задната страна на коня. Копитото на коня, това е законът. – Как може да се избегне тоя закон? – Ще отидеш откъм главата на коня, отпред. Главата е Христовото учение. Кажеш ли на някого, че е лош, ти го поздравяваш неправилно, отиваш зад гърба му. Кажеш ли, че е добър, поздравяваш го пред лицето. Който поздравява човека зад гърба, ще изгуби два кучешки зъба. Когато престъпиш Божествения закон, непременно ще те сполети някакво нещастие. Като знаете това, търсете причината в себе си, а не в другите. Ако българите са нещастни, причината е в тях, никъде другаде. За тяхното нещастие не са виновни нито сърбите, нито гърците, нито англичаните, германците, французите. Същото се отнася и до другите народи. Всеки народ сам е виновен за своето нещастие. Ако българите поздравяваха коня отпред, откъм лицето му, нямаше да получат тоя ритник. Понеже дойдоха от задната му страна, получиха един тежък урок. Казано е: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Българите повярваха, че ще ги направят велики, но сметката им излезе крива. Никой никого не може да направи велик. Само тоя народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата воля. Когато един народ има любов в себе си и готовност да се жертвува за великата правда. той всякога побеждава. Когато всички свещеници, проповедници, учители, съдии и управници, майки и бащи живеят в доброто и го прилагат, те водят своя народ към победа. Само тоя народ може да стане велик.<br />
<br />
Нови времена идат за човечеството, кова култура, нов живот. – Какво изисква новата култура? – Да се даде свобода на човека да се прояви. Как се проявяват хората днес? Майката се прояви, натиска дъщерята. Ако дъщерята се прояви, натиска майката. Така се борят пехливаните: единият е горе, другият долу. После обратно. Първият път майката е горе, дъщерята долу; после дъщерята е горе, майката долу. Така се редуват, докато се уморят. Въпросите не се разрешават така. Днес мачкат България, другите се повдигат. Утре други ще бъдат мачкани. Кога ще се разрешат въпросите? Дойде някой казва, че е силен. Дойде втори, и той казва, че е силен. Хайде тогава да опитаме силите си, Започва пехливанството. Въпросът се решава правилно, когато и двамата кажат: И ти си силен, и аз съм силен, но няма защо да се борим, да си чупим главите. По-добре да живеем братски, а силата си да употребим за общо добро, да просвещаваме умовете и сърцата на своите близки, да ги научим, как да създават домовете си. Велико изкуство е да създадеш един дом. Днес навсякъде, във всеки дом има разногласие. – Защо? – Защото хората не могат да живеят правилно, не знаят, как да се поздравяват. Всички се поздравяват откъм гърба. И това не е лошо, но за такъв поздрав има закон. Нека съществува закон, строг и справедлив, а не жесток.<br />
<br />
Въз основа на това, Христос влиза в нова фаза и казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие." Това значи, ако не се върнете в правия път, от който сте се отклонили, и не почнете да мислите, както Син Человечески мисли, не може да разберете небесните неща, следователно, не може да подобрите живота си. Ако не разберете вътрешния живот, не може да разберете и външния.<br />
<br />
За изяснение на тая мисъл, ще си послужа със следния пример. Представете си, че живеете в дворец със сто големи стаи – външният свят. Стаите са затворени, отникъде не дохожда въздух. Живеете в тоя дворец, движите се от една стая в друга, изучавате всичко, каквото има в тях, но постепенно започвате да се отегчавате, въздух нямате, светлината ви също е малко. Казвате, че трябва да направите по-големи прозорци, да влиза повече светлина и въздух. Разширявате прозорците, но около вас се вдига прах, събират се нечистотии. Чудите се, какво да правите; чувствувате нужда да излезете вън, всред природата, в широкия Божествен свят. Такова е положението на сегашните хора, които живеят само във физичния свят. Те знаят много неща, изучавали са философия, история, право, възхищават се от римското право. Това право е отлично, но се отнася главно до римските граждани. Такова право има всеки народ. Римското право е защищавало римския гражданин. Горко на ония, които не са римски граждани!<br />
<br />
Казвам: Има едно право, наречено Божествено. То е право за всички хора, за всички живи същества на земята. За това право говори Христос. Който приеме това право и великите Божествени идеи, той ще стане гражданин на Царството Божие. Това право ще го покровителствува навсякъде. Направете опит. Нека най-нещастният човек приеме това право, за да се убеди в неговата сила. Животът му ще се подобри, хората ще почнат да го обичат, работите му ще тръгнат напред.<br />
<br />
Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдещ пръв в света, да бъдеш най-силен е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.<br />
<br />
Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост. Не говоря против, вашите тела, като частна собственост, като лично владение. Казвам: Пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения. Ако имаш намерение да ме пратиш пак на земята, дай ми по-добър дом, да придобия нещо повече от това, което сега придобих.<br />
<br />
И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието – знание и мъдрост. Само умният може да люби. Велико и разумно нещо е любовта. Да любиш някого, това значи, да го пазиш като зеницата на окото си. Да изтезаваш човека, това не е любов; да убиваш хората, това не е любов. Ще кажете, че любовта носи страдание. Страда само оня, който не разбира и не познава нещата. Христос дойде да научи хората да любят и да знаят, защо страдат.<br />
<br />
Говори се в Писанието за вода и дух. На научен език водата е магнетизмът, т.е. тя носи магнетичната сила в себе си, а духът е носител на електричество. Христос казва: „Който е минал през вода и дух, той може да влезе в Царството Божие." Това значи: Ако умът ви се възроди от електричеството, а симпатичната нервна система от магнетизма, вие ще бъдете граждани на Царството Божие. Ако обработвате мислите си с електричеството, а чувствата с магнетизма, вие ще разберете великия Божи закон и ще бъдете носители на вярата и на любовта.<br />
<br />
Запишете си следните мисли: търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието носи знание и мъдрост. Мислете върху тях, комбинирайте ги по различни начини, за да внесат в душата ви нова струя на живот. Какво изпитвате, когато някой каже, че ви обича? – Светлина и радост. Нещо светне във вас, и вие се зарадвате. Когато майката каже на дъщеря си, че я обича, тя веднага се зарадва. Ако господарят каже на слугата си, че го обича, и той става радостен и весел. Започне ли господарят да се сърди на слугата си, той се обезсърчава и пада духом. – Кои ученици обича учителят? – Които са добри и послушни.<br />
<br />
Желая на всички да приложите любовта в отношенията си. Приемете новото учение и го занесете в домовете си. Предайте го на децата си и на своите близки. Правете опити, без да се обезсърчавате. Сто опита да направите, важно е да успеете. Може би стотният опит да даде резултат. В края на краищата, очите ви ще се отворят и ще кажете като слепия: „Едно време бях сляп, но сега виждам."<br />
<br />
Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото, радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас. Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Господа след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята. Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог? – Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог. Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате. Бог казва: Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят. Казват някои, че сте грешници, че ще отидете в ада. – Всичко е временно. Ако днес са грешници, утре ще се очистят и преобразят. Те сега са в ада, но утре ще излязат от него. Какъв по-страшен ад може да съществува от земята? Бог е дошъл на земята да ни извади от тоя ад и ще ни извади. Той ни облива със своята любов, посочва ни я и така усилва в нас вярата и търпението.<br />
<br />
Желая всички да бъдете Синове Божии. В широк смисъл казано, слушайте гласа на Бога, вършете волята Му, както вие разбирате, и повече не се страхувайте.<br />
<br />
16. Беседа от Учителя, държана на 1 февруари, 1920 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%94%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%88_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0&diff=17160КНИГА: Да възлюбиш Господа2010-03-04T05:04:44Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''<br />
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)<br />
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 8. [[Като го видя Петър]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 9. [[Кога се молиш]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 10. [[Аз съм онзи човек]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 11. [[Бог е говорил]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 12. [[Ще живее]] (Ruana) (работи се)<br />
* 13. [[Работи на лозето ми]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]] (Ани) (работи се)<br />
* 15. [[Добрият пастир]] (Таня) (работи се)<br />
* 16. [[Земният и небесният]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 17. [[Аз съм жив]]<br />
* 18. [[Що казва Духът]](mvm)(работи се)</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%94%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%88_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0&diff=17025КНИГА: Да възлюбиш Господа2010-03-02T10:51:14Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''') (Таня, не премахвай празните нови редове след всеки абзац, защото всичко става един абзац!) (Ок!)<br />
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''<br />
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)<br />
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) (Работи се)<br />
* 8. [[Като го видя Петър]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 9. [[Кога се молиш]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 10. [[Аз съм онзи човек]](Ruana)(работи се)<br />
* 11. [[Бог е говорил]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 12. [[Ще живее]]<br />
* 13. [[Работи на лозето ми]]<br />
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]]<br />
* 15. [[Добрият пастир]]<br />
* 16. [[Земният и небесният]]<br />
* 17. [[Аз съм жив]]<br />
* 18. [[Що казва Духът]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B3_%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BB&diff=17024Бог е говорил2010-03-02T10:49:54Z<p>Anotherseeker: /* Бог е говорил */</p>
<hr />
<div>==Бог е говорил==<br />
<br />
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил, а този не знаем отде е.” (Йоана 9:29)<br />
<br />
„На Мойсея Бог е говорил." Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос. Казвам: Ако х + у = 20, то х = 20 – у. На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил.<br />
<br />
Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате.<br />
<br />
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Под „Мойсей" в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем." – Това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази, че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дом няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и философи. Взимам думата „учени и философи" в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене, хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро, или зло. Те са двете неизвестни х и у, които се равняват на 20. Изчислете, на колко е равен х и на колко – у. Двете величини х и у са добрите и лошите хора, с които по необходимост трябва да работите. Без добро и зло, никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принципално, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея, или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. – Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други – лоши. Един художник може да нарисува вашия образ, да тури няколко бръчки, да измени чертите ви и да каже, че сте лош човек. Вярно ли е това? Тоя образ е чужд, а не ваш. Той е изобретение на художника. Тъй щото, човек може да прави с тялото си, каквото иска, но душата му е неуловима, никой не може да я засегне. Тя остава всякога чиста и непорочна. Каквито усилия и да правят хората, душата не може да се улови.<br />
<br />
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Мойсей е видимата, физичната страна на живота. Кой човек, който е бил в затвор, който е висял на въже, който е бит с тояга, не познава Мойсея? Навсякъде е Мойсей. Тоя Мойсей, на когото Бог е говорил, се среща навсякъде. На него Господ е говорил, но и той говори. Значи, когато Бог говори, и хората говорят. Всеки, който е пострадал от някого, казва: Аз познавам Мойсея, на когото Господ е говорил.<br />
<br />
„А този отде е, не знаем." На името на Тоя неизвестен са построени в целия свят безброй храмове. Мъже и жени от целия свят се наричат християни – на Негово име. Едни се наричат баптисти, други съботяни, трети православни и т.н. Въпреки това, влезте в сърцата на тия хора, да видите, дали вътре е написано името на Христа. Всички казват: „Мойсея познаваме, но Тоя отде е, не знаем." Право казват евреите, че не познават Христа, защото не можеш да познаеш истината, докато не я опиташ. Учението на Христа, в широк смисъл, е учение на опита, но не на обикновения опит. Ще възразите: Ние познаваме Христа. – Вие познавате историческата сянка на Христа. Знаете, че някога се е родил човек – Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени.<br />
<br />
Питам: Как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици?" Как си обяснявате стиха: „Който обича баща си и майка си повече от мене, не е достоен да ме следва?" Как прилагате тия стихове?<br />
<br />
В заключение, всички казвате: „Ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил. Но Тоя отде е, не знаем." Въпрос е, доколко познавате Мойсея. Едно се иска от вас: Първо трябва да се освободите от Мойсея и от това, което Господ му е говорил, и после да се занимавате с Христа. Сегашното християнство е християнство с еврейска черупка. Всичко, което едно време евреите са вършели, сега християните го вършат. Христос казва: „Речено е око за око, зъб за зъб. Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата." Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. – Може ли да търпиш толкова? – Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия тебе. Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще се молите, ще коленичите, да престане боят. Значи, познавате Мойсея и му се молите. Като дойде Христос, казвате: Ние сме учени хора, трябва да критикуваме, за да не изпаднем в заблуждение. Вие и без това сте в заблуждение. Бих желал да срещна хора, които не са заблудени.<br />
<br />
Сега аз не говоря за философията на сенките, не аргументирам нещата. И математиката аргументира. Ако започна да аргументирам всичко по математичен начин, как ще ме разберете? Ще си послужа с неизвестните х и у, с равенството а + b = с, но няма да ме разберете. Всичко това има смисъл в живата математика. Като дойда до нея, ще посея една семка и, като израсте, ще ви извикам да разгледаме действията събиране, изваждане, умножаване и деление, през които тя е минала. После ще спра вниманието ви на по-сложните процеси, които стават в нея: граници, функции и др. Това са математични аргументи. Наблюдавайте, как става растенето, и вадете заключения, на какво се дължи стремежа на растението да върви нагоре, защо листата се разперват, а плодовете увисват надолу.<br />
<br />
Като изучавате растенето, като съзнателен процес, ще кажете, че тук взимат участие законът за земното притегляне и др. Мнозина говорят за тоя закон, но отчасти го знаят. Например, знаеш, че телата се привличат, но защо става това? Казвам: Можеш да привлечеш едно тяло, само след като си го отблъснал. Привличане без отблъскване не съществува. Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея. Това състояние е наречено от индусите „нирвана", т.е. закон на сливане. Ако не съществуваше закон на сливане, плодът нямаше да се слее с майката, и вие нямаше да дохождате да ме слушате. Ще кажете, че това е философия, не се знае, доколко е вярна. Аз пък казвам, че повечето от сегашните хора се занимават с разбиване на вълна. Когото срещнеш, все вълна разбива – философствува. В това отношение, вие сте отлични дръндари. Светът е пълен с вълна и с дръндари. Ако продължавате тоя занаят, сами ще се задушите във вълната. – Какво трябва да се прави? – Да се преде. Спасяването на хората е в преденето. Казвам: Повярвай в преденето, ще бъдеш спасен ти и твоят дом. От две хиляди години хората все вярват. Дойде някой, иска пари на заем и казва: Вярвай, че ще ти ги върна. Вземе парите и повече не се вижда. Дадеш пари, а после се чудиш, защо не ти ги върнал. Казвам: Силата, с която си го отблъснал, е толкова голяма, че трябва да минат десетки години, докато го привлечеш отново към себе си. Той не е лош, но трябва да минат сто години, за да се върне при тебе. – Кой ще чака толкова години? – Щом не можеш да чакаш, давай малко пари, да не ги мислиш. Богатият казва: Не съм глупав да давам много пари наведнъж. Ще давам по малко, по няколко лева, та често да дохождат при мене.<br />
<br />
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Ще приведа един разказ из живота на един млад цар. Той живял в Египет, четири хиляди години преди Христа, когато Египет бил в своето цветущо състояние. Как се казвал тоя цар, не е важно, няма да кажа името му. Приемете го като уравнение с едно неизвестно. Царят обичал да ходи на лов, затова си построил малка колибка в една гора, близо до едно пасбище, дето млада, красива овчарка пасла своето стадо. Тя весело и безгрижно си пяла и пасла овцете си. Често срещала младия цар, но не го познавала. Една сутрин той спрял младата овчарка и я запитал: Можеш ли всяка сутрин да ми носиш мляко от твоите овце? – Мога. Тя започнала всяка сутрин да му носи мляко, от което той оставал крайно доволен. Забелязал, че откак пие това мляко, започнал да става по-умен. Решил да намери причината за това и започнал да наблюдава живота на овчарката, как пасе овцете, как се отнася с тях, и извадил голяма поука от нейните отношения. Той си казал: Като се върна в царството си, ще приложа нейните методи в управлението.<br />
<br />
И българите искат да преустроят България, но не знаят, какви методи да приложат. Те отиват в Англия, в Америка, във Франция, оттам да вземат някакви мероприятия за повдигане на българския народ. Ето, 40 години вече България се управлява все с чужди мероприятия, без да постигне ония резултати, към които се стреми. Тя може като египетския цар да се ползува от методите на добрите български овчари и овчарки. Няма защо българите да изучават законите на Мойсея, на когото Господ е говорил. Те трябваше да кажат: Макар, че ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил, а не знаем Тоя отде е, ще опитаме Неговото учение. Ще кажете, че, за да се направи един опит, са нужни сто години. Според мене, една година е достатъчна за опита. В това време ще се разбере, право ли е даденото учение, или не. Когато Христос проповядваше на евреите, по политически съображения, те отблъсваха Неговото учение и казваха: Римляните са силен, културен народ, ние трябва да им подражаваме, да станем силни като тях. Що се отнася до новото учение, което препоръчва да не се противим на злото, да дадем и другата си страна, ако ни ударят по едната, то е далеч от нас. Ние сме практични хора, търсим бърз начин на работа.<br />
<br />
Българите, които приемат Христовото учение, още не са Го приложили, И те казват като евреите: Не е дошло още времето на това учение. Казвам: Времето е дошло. Повече от 40 години са се изминали от това време. – Какво ще стане с нас в бъдеще? Представете си, че живеете на северния полюс, дето всичко е лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Ако дойде някой и ви каже, че трябва да измените живота си, да направите лодки, с които да плувате, ще възразите, че не вярвате и не може да измените на живота, който вашите деди и прадеди са прекарали. Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят, и вие ще почнете да потъвате. Казвате: Каква съдба ни сполетя! Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване; това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След хиляда години не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна.<br />
<br />
Аз взимам думите круши, ябълки, жито в обикновен смисъл, както математиката си служи с неизвестните х, у, z. Като дойдем до функциите в математиката, там неизвестното х може да бъде променлива, независима величина. Такава величина е, например, радиусът на окръжността. Неизвестното у е зависима променлива величина, или функция на х. Когато расте, човек е променлива величина. Ако характерът му е устойчив, казваме, че той е променлива независима величина. Каквито промени стават в него, той се справя лесно с тях. Ако характерът на човека е неустойчив, той е величината у. Той е зависим от промените, които стават в него. Казваме, че величината у е зависима и променлива. Всеки човек, които не е господар на положението си, той е величината у. Който владее себе си, той е величината х.<br />
<br />
Когато приемете едно учение, или някакви идеи, вие трябва да владеете техните елементи и да ги прилагате. Ако ги прилагате, вие сте величината х – независима променлива величина; ако не ги владеете, вие сте у – зависима променлива величина. В първия случай, човек се разширява, а във втория – ограничава. Това е отвлечен въпрос, но толкова необходим, колкото е необходим пясъкът, който дават на гъската за лесно смилане на храната.<br />
<br />
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Като се срещате, вие се питате: На тебе Господ говорил ли е? Дойде някой при мене и ми казва: Господ ми говори, затова не искам никого да слушам. – Господ говори на слугата в университета, но след това той свършва университета и излиза от него. Ти свърши ли университет? – Не съм свършил. – Щом не си свършил, Господ не ти е говорил. Не се заблуждавайте. Когато Господ ни говори като на Мойсея, ние правим и добри работи, и погрешки. Това всеки може да провери. Например, богат баща говори на сина си и му дава средства да учи; синът учи, но върши и ред погрешки. Статистиката показва, че синовете на богатите бащи са слуги в университета; те свършват университета и стават учени. Ако питате, защо светът страда, отговарям: Светът страда, защото Господ е говорил на учените слуги. С това не упреквам учените, но ние трябва да разбираме същността на нещата, да разбираме дълбокия смисъл на това, което ни се говори<br />
<br />
Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори цигулари, но цигулките им не изгубиха своята цена. Ако и вие минавате за майстори християни, след триста години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Страдивариуса. Той не правел цигулките си от материала на българските цигулки. Българинът прави цигулки от черничево дърво. Той не изучава качеството па дървото, разположението на жилките му, но гледа дървото да е сухо и започва да го реже. Страдивариус първо изучавал качеството на дървото, направлението на жилките, дебелината му. За него не е било безразлично, в каква посока вървят жилките на дървото. После той обръщал внимание на дебелината на долната и на горната дъска, съчетавал ги правилно. Само при това съчетание на различните елементи, той изкарвал от цигулките си прекрасен тон. В цигулката има една обща линия, в която се сливат всички тонове. Не се ли постави тая линия на място, цигулката не издава добър тон. Добра цигулка е тая, на която тонът наподобява човешки глас. Цигулката представя човешката душа, с която човек работи. След 300 години ще бъде ли по-разработена, отколкото е днес? Казвате, че душата няма форма. Вярно е, че душата няма форма, но тя може да се разработва. На кого ще я дадете вие: на Страдивариуса, или сами ще я дълбаете? Дайте цигулката си в ръцете на добър майстор, на Бога, Той да я обработи.<br />
<br />
Майката пита: Какво става с детето? Какво ще го правим? – Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро. Кръщават го, поп му чете, но то не става по-добро. Детето не става добро, нито с кръщаването, нито с четенето на попа. При възпитанието има елементи, които трябва да се спазват. Спазят ли се, детето става добро. Синът, който учи в университета като слуга, казва: Да се жертвуваме за народа си, да помагаме на ония, които са на бойното поле, но да бъдем в тила. Да умрем за отечеството си! Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме. Не разбирам, какъв е тоя патриотизъм. Едно време се бореха за Христа, имаше кръстоносни походи. Сега има различни движения: женско движение, кооперативно движение, социално движение. Радвам се на тия движения, те проветряват човешките умове. Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно.<br />
<br />
Аз питам сегашните християни, защо не се занимават с Евангелието. Те отговарят: Да видим първо, какво ще се реши на конференцията в Париж, тогава ще се занимаваме с него. Казвам: Конференцията в Париж няма да реши нещо особено. Ако очаквате само на нея, боси и гладни ще ходите. Тя няма да ви заведе в рая. Какво се решава в Париж, това не е ваша работа. Важно е, какво трябва да правите вие. Ония в Париж познават Мойсея, на когото Бог е говорил. А Тоя кой е и отде е, не знаят. Вие се ожесточавате и казвате, че тия в конференцията не са прави. Не ги осъждайте. Те са едната половина на човечеството, вие сте другата. Ще възразите, че вие не можете да направите нищо, не сте членове на конференцията. – Ие сте нрави. Едно житно зрънце е внесено в света, но то храни цялото човечество. Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно. Култура е имало в света, която обработвала земята и отглеждала растенията. – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години. – Тогава земята не е съществувала. Можем да приемем тая истина, ако намалим годините, вместо 12 месеца, ще приемем, че годината се е състояла от три месеца. Според мене, тогавашните години са били но-дълги от сегашните.<br />
<br />
Знаете ли, как се е въртяла земята в миналото? Знаете ли, колко дълги са били дните? Няма да се спирам на тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на Битието. Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката – принцип на човешкия ум. Следователно, преди 250 милиона години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т.е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне. След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиони години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си."<br />
<br />
„А Тоя отде е, не знаем." Че не знаете, това не е важен аргумент. Незнанието не разрешава въпросите. Опитайте Го и ще разберете, отде е дошъл. Че е говорил Господ на Мойсея, говорил е. На кого не е говорил? Надали има друг народ, на който Бог да е говорил толкова много, колкото на еврейския народ. Но надали има друг народ, който да е страдал толкова много, както еврейският. Много от сегашните религиозни хора казват: Знаеш ли, че Бог ми е говорил? Знаеш ли, че трябва да бъдеш внимателен към мене? – Знаеш ли, приятелю, че еврейският народ, на който Бог е говорил най-много, е бит най-много? Всеки човек, на когото Бог много говори, много бой получава. Виждали ли сте оная възлюбена дъщеря на майка си и на баща си, през какъв бой минава? – Защо я бият? – Защото се влюбила в един нехранимайко. Чрез тоягата на майката и бащата Бог й говори. Човек трябва да разбере смисъла на тоя бой. Младата мома понася боя, търпи, защото има идея. Тя казва: Не искам вече да вървя по пътя на Мойсея, на оня, когото познавам. Тръгвам по пътя на непознатия, на неизвестния. – Ще те убием, не можеш да вървиш по тоя път! Започва гонение против момата. – Защо иде гонението? – Много естествено, майката и бащата не искат да я дадат на неизвестния, а тя страда.<br />
<br />
Другояче казано: Тя е ученичка на Божествената школа, отдето я поставят на изпитание, да провери своята любов. Казвам: Ако те гонят за нещо неизвестно, има смисъл. Ако те гонят за нещо обикновено, ти сам трябва да кажеш: „Зная, че на Мойсея Бог е говорил."<br />
<br />
Днес всички църкви твърдят, че Бог на Мойсея е говорил. Това подържат и съвременните народи. Никой народ още не е приел Христа. Ако Христос дойде днес между хората, на общо основание, ще Го разкарват от едно място на друго, да Го разпитват, отде е дошъл, де е роден, как се прехранва и т.н. Какво ще отговори Христос? Той ще каже: Ако хората, наистина, вярват, че Бог е говорил на Мойсея, щяха да вярват и на мене. Но те не вярват и на Мойсея.<br />
<br />
Сега виждате ли тоя облак на небето? Какво ви говори той? Ще кажете, като учените, че това е облак, образуван от изпаряването на водата. Не е само това, той е жив облак. Черният му цвят показва, че той е отражение на отрицателните научни и философски вярвания. Той представя отрицателната страна на живота. Долната, т.е. вътрешната страна на облака, е светла, а горната – тъмна. Ще кажете, че тоя облак закрива слънцето и ви пречи. Знайте, че всичко, което става в природата, е на мястото си. Ако слънцето всякога грееше силно, цялата растителност щете да изсъхне. И обратно: ако в природата съществуваше само влага, без слънце, растителността пак щеше да изчезне. Всички промени в природата са на място, те дават условия за развитието на живота. Следователно, и всичко, което сега става в живота, е в реда на нещата, няма защо да се сърдите. Сега, именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае и от чужди сърца да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат. Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, човек трябва да изяде 20 хапки и там да спре. Когато купува нива, българинът трябва ,да отстъпи поне 2–3 метра от своето място за другите, да не стават спорове. Днес всеки българин иска да окоси ливадите си, да направи ниви от тях. Защо му са много ниви? – Дългове имал, да ги изплати. Не се страхувай от дълговете си, не ставай роб на условията. Така казва Тоя, неизвестният.<br />
<br />
Еврейските пророци се обръщали към евреите с думите : О, Израилю, обърни се към Господа! Защо не казват: „Якове, обърни се!" Българите трябва да изменят една от буквите на името си, или името на София. И България, и София свършват с буквата „я" – опасна буква. Българите са в областта на буквата „я". Понеже сега царува тая буква, българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата „я" владее цяла България, както и София. Вие живеете в София, без да знаете, какво означава тая дума. Буквата „С" означава закон на реформи; буквата „о" подразбира условия; буквата „ф" е опасна по вибрациите си. Ако не вярвате, че тая буква е опасна, питайте евреите, които са живели при фараоните. Казвате, че не е важно, какво име носи човек. Ожени се за някоя мома, на която името започва с буквата „ф", да видиш, не е ли важно. За да се реформира България, половината от българите трябва да се прекръстят, да им се дадат нови имена, за да не създават нещастия. Не е безразлично, какво име носи човекът, или животното. Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви? Ако един мирен и тих но характер човек произнася в продължение на един месец, по няколко пъти на ден, думата „змия", непременно ще почувствува вибрациите на змията. Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и, без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога.<br />
<br />
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил". Там е нещастието на хората, че много мислят за Мойсея, за неговия закон. Стане ли някакво престъпление, някаква кражба, веднага създават закон против кражбата. Камарите създават различни закони против престъпленията. Долу законите на Мойсея! Извадете ония закони, които преди милиони години са написани във вашите сърца и умове. Живейте според тия закони и ще видите, че колкото по-свободни сте от закона, толкова повече ще живеете. Колкото по-малко вярвания имате, толкова по-малко ще живеете. Вярвайте в това, което може да ви повдигне. Срещнат се двама и веднага се скарват. – Защо се карат? – Защото не вярват в това, което поддържали някои учени. Защо се карате? Ти провери ли това учение? Не съм го проверил, но мисля, че съм прав. С мислене само работа не става. – Не мога да вярвам. Той започва своето верую: Вярвам в Единнаго Господа Исуса Христа. – В кой Бог вярваш ти? – Моето верую е следното: Вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата. Тогава ангели ще слязат от небето да садят плодове в нашите души. Религиозните очакват да дойде Христос, да отдели козите от овцете; едните ще отидат наляво, другите надясно. Така е казал Христос, но знаете ли, какво нещо е отделянето?<br />
<br />
Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво. Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл.<br />
<br />
„А Тоя отде е, не знаем." Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, т.е. чувствуването и движението. Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото Зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. Когато не мислите право, наблюдавайте изгряването и залязването на слънцето, да възприемете жълтите лъчи.<br />
<br />
Сега очаквате да дойде Христос на земята, да оправи света. Христос е на земята, между вас и във вас. Аз Го виждам. Казвате: Какъв е тоя Христос? Аз Го виждам, но не такъв, какъвто вие си Го представяте. Вие мислите, че Христос седи отдясно на Отца, с ореол и с бяла премяна. Христос е между хората, няма защо да Го очакват да се яви като светкавица между тях. Достатъчно е Христос да ви погледне в очите, за да внесе във вас такъв пламък, който да ви направи герои, да работите за Него. Аз бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе любовта в душите им. Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува. Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам; Аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност.<br />
<br />
„Тоя отде е, не знаем." Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде. Вие не сте дали възможност на тоя Христос да се прояви. Вие сте приели закона на Мойсея и, когато Христос иска да ви говори, вие се затваряте за Него и казвате, че не искате да слушате глупости. Когато някой ви говори комплименти и неискрени неща, вие се отваряте за него и се чувствувате щастлив, че ви е посетил. С комплименти и Мойсей си служи. Аз не вярвам на хора, на които Бог говори. Ако и аз ви кажа, че Бог ми говори, и на мене не вярвайте. Но аз ви казвам: Бог живее в мене, и аз живея в Него. Ако и в това не вярвате, по-добре е за мене. Аз ще отида на друга някоя планета, там ще ми бъде по-добре. Ако сега ви говоря, не искам да ви направя адепти, но искам да ви видя, какви сте като хора. Приятно ми е да се разговарям с вас и да ви кажа: Не бойте се, един ден и вие ще живеете с Бога. Това казва и Христос. Дошло е време, когато Господ ще влезе в човека и ще му проговори. Днес е това време. Който казва, че времето още не е дошло, той не говори истината.<br />
<br />
Казвам: Бог е отместил вече камъка от гроба. Излезте от вашите гробове. Напуснете затворите, направете си широки прозорци, направете си добри покриви. Живейте без ограничения, без никакви закони. Само три закона съществуват: законите на любовта, на мъдростта и на истината. Тъй казва моят Господ, с Когото живея. Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря – това е моето занимание. Музиката и изкуството е постоянното ми занимание. С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него. Не искам да си служа с тоя език. Казвате: Нещастна България! – Защо е нещастна? – Защото била обвързана в вериги. Казвам: Щастлива България! Освободете се от тия връзки, от тия вериги и от хората, които не говорят истината. Освободете се от контрибуциите. – Трябват ни добри хора, да дойдат от странство. – Вие имате добри хора. Те са между вас, между вашите добри овчари и овчарки. Аз намерих достатъчно умни хора между вас. България е пълна с моми и момци, които ще свършат велика работа. Някои ме питат, отде ще дойде доброто. Отговарям: Доброто ще дойде от земята, а условията за доброто ще дойдат от небето. Когато се разтопи леда, и водата залее цялата земя, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дървета. – Отде ще дойде доброто? – От най-лошите хора в света. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Запишете си тия думи, и един ден ще ги проверите. Ще ме извините, че говоря така. Това е мое гледище. Имайте добрината да ме изслушате, един ден ще проверите истината. Най-голямото добро в света ще дойде от най-лошите хора. Лошите хора са покрити със сняг и с лед. Като дойде слънцето, снегът и ледът ще се стопят, ще се образува кал, която ще донесе най-големите блага. Тия хора ще бъдат носители на най-благородните и възвишени идеи; те ще бъдат най-самоотвержените хора. Такива, каквито сте, вие сами ще оправите света – никой друг не може да го оправи.<br />
<br />
Правоверните казват: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти, и домът ти, и народът ти. Тоя закон е наполовина верен. Казвам: Приеми Христа в душата си, работи в съгласие с Неговата любов и мъдрост и ще бъдете спасени ти, и домът ти, и народът ти. Ако българите ме питат, как могат да се спасят, казвам им: Приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост, в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви. Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в обетованата земя, защото не можеше да спаси света.<br />
<br />
Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни – други, да казвате, че Иван е такъв, Драган онакъв. Имената на хората са формули, т.е. условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и, като излезеш, кажи: Благодаря на тоя брат. Бог да му даде живот и здраве! Когато отивам на гости някъде, и аз искам да бъда приет по същия начин. Само по тоя път ние можем да се разберем. Това е учението, с което хората могат да се разбират. Сега се проповядва да повярваш в Господа. Не повярваш ли, ще бъдеш в пъкъла. – Защо проповядват така? – За пари. Ще кажат, че трябва да се свети масло на някого. И това се прави за пари. Това не е обида. Казвам: Долу тия заблуждения! Ако трябва да опявам някого, или да му светя масло, ще го направя без пари. Всеки си получава възнаграждението, но по друг начин.<br />
<br />
В Америка някъде съществувала една секта, която признавала само духа. Казвали, че материя не съществува. Според тях, всичко е дух. Един американец си счупил крака и повикал един лекар да го лекува. Оказало се, че тоя лекар бил от сектата на тия, които признавали само духа. Лекарят го прегледал и му казал: Ще мислиш, че нищо не ти е станало. Наистина, минало известно време, и кракът зараснал сам по себе си. След време лекарят отишъл да прегледа болния и да му иска пари. Болният казал: Ще мислиш, че съм ти платил. Както ме излекува, така ти плащам.<br />
<br />
Така постъпват много хора. Искат пари, задето проповядват. или светят масло. Защо ще плащате? Нито маслото сте видели, нито Господа, за Когото ви говорят. Вярно е, че трябва да се свети масло и вода, но важно е, какво представят те. Водата представя твоя живот, а маслото – твоята мисъл. Маслото е нектарът, от който излиза човешката мисъл. Свещеникът е бащата, който трябва да освети твоята мисъл. Това значи, да ги светят вода и масло. Аз не искам да ставам свещеник. Аз съм пътник на земята, интересувам се от живота на хората. Чудни са хората, които мислят, че няма друг живот като техният. Те нямат представа за оня свят, за който ви говоря. Той е свят с висока култура. Ако бих ви завел там, не бихте се върнали на земята. Както момата напуща бащиния си дом, когато намери своя възлюбен, така и вие ще забравите, че сте жители на земята. Момата пристава на момъка и забравя родителите си. Това е истинска женитба. Приставането подразбира отказване от стария живот. Ако момата пристане на момъка, а после и двамата се връщат при бащата, това не е женитба.<br />
<br />
Бих желал всички да пристанете, да се откажете от вашите възлюбени, които са одрали много кожи. Нали знаете приказката за слугата Стоян, който направил договор с господаря си, с условие, който наруши договора, да одере две кожи. Господарят всякога одирал кожата на слугата. Ще кажеш на тоя господар: Нямам нищо общо с тебе. Ще напуснете стария си господар, и живият Господ ще бъде с вас. Аз не ви говоря за Господа на Мойсея, но за живия Господ, Който е във вас. И, ако това, което сега ви казвам, е съгласно с това, което живият Господ във вас ви казва, приемете го. Ако не е съгласно, не го приемайте. – Аз съм правоверен. – Аз пък искам да бъда на чисто. Когато вие ми говорите, и когато аз ви говоря, искам да зная, какви са отношенията ни към Бога.<br />
<br />
Вярвайте първо във вашия Господ, Който ви говори, и Който е неизвестен. После ще вярвате на вашата душа и най-после на вашия ближен. Живеете ли така, никой не може да ви излъже. Така аз се уча от своя Господар, Който е мой проповедник. Дадох ви уравнението х + у = 20. Числото две представя Божествената майка. То е велико число. С него започва човешката еволюция. Чрез него ще познаете Бога. За това число и Мойсей не се е произнесъл. Това число представя втория ден от създаването на света. И Мойсей е премълчал за тоя ден, нищо не е казал. За другите дни е казано, че всичко, което Бог направи, е добро, но за тоя ден Мойсей нищо не е казал – нито добро, нито зло. Той е ден, в който доброто и злото се примиряват. Той е ден, в който омразата и любовта се хващат ръка за ръка. Той е ден, в който лъжата и истината заживяват заедно. Те се оженват. Знаете ли, какво значи, да се оженят лъжата и истината? Лъжата казва: От тоя ден аз ще мълча, ще говоря само истината. И омразата, като се ожени за любовта, казва: Отсега нататък аз ще любя. <br />
<br />
„Тоя отде е, не знаем." Тоя непознат говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви, и основата, на която стоите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова, постройте си кораб като Ноевия, или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или в лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек.<br />
<br />
Сега, бъдете смели и решителни, като отидете по домовете си, да кажете на майка си: Аз приставам вече; не се подчинявам на никого – на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на жена си и на мъжа си, на всички синове и дъщери, на всички слуги и господари. Всички да се разбунтувате. Нека целият свят се разбунтува и каже: Всички ние свършихме с учението на Мойсея. Искаме да приложим учението на Тоя, Когото не познаваме, и Който ни говори. Искаме да слушаме живия Господ, Който живее в нас. Отсега нататък искаме да служим на Него.<br />
<br />
<br />
11. Беседа от Учителя, държана на 9 ноември, 1919 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%94%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%88_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0&diff=17008КНИГА: Да възлюбиш Господа2010-03-02T07:26:58Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-Da_vazlyubish_Gospoda.pdf Да възлюбиш Господа] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Да възлюбиш Господа 2]] (Таня) ('''готово''') (Таня, не премахвай празните нови редове след всеки абзац, защото всичко става един абзац!) (Ок!)<br />
* 2. [[Да не я пия ли?]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 3. [[Петте разумни девици]] (Преслава)''' (готово)'''<br />
* 4. [[Ще бъдат научени 2]] (Преслава) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Отдайте Божието Богу]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 6. [[Господ му рече]] (Преслава) (работи се)<br />
* 7. [[Нито тържик]] (Таня) (Работи се)<br />
* 8. [[Като го видя Петър]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 9. [[Кога се молиш]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 10. [[Аз съм онзи човек]](Ruana)(работи се)<br />
* 11. [[Бог е говорил]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 12. [[Ще живее]]<br />
* 13. [[Работи на лозето ми]]<br />
* 14. [[Излязоха и завтекоха се]]<br />
* 15. [[Добрият пастир]]<br />
* 16. [[Земният и небесният]]<br />
* 17. [[Аз съм жив]]<br />
* 18. [[Що казва Духът]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5_%D0%B3%D0%B8&diff=17007КНИГА: Поучаваше ги2010-03-02T07:26:04Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1923-Pouchavashe_gi.pdf Поучаваше ги] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Поучаваше ги]] (mvm)'''(готово)'''<br />
* 2. [[Ей – ей, не – не]] (Ани)'''(готово)'''<br />
* 3. [[На земята и на небето]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Кое е това учение]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 5. [[Ще бъдете свободни]] (mvm)'''(готово)'''<br />
* 6. [[Свещено правило]] (mvm)'''(готово)'''<br />
* 7. [[Дойдох да изпълня]] (Данчето) '''(готово)'''<br />
* 8. [[Отвори очите ни]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 9. [[Видяхме Господа]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 10. [[Пробуждане на човешката душа]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 11. [[Защо сте тъжни]] (Преслава) '''(готово)'''<br />
* 12. [[Чий е този образ]] (Таня) ('''готово''')</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0&diff=17006Пробуждане на човешката душа2010-03-02T07:25:23Z<p>Anotherseeker: /* Пробуждане на човешката душа */</p>
<hr />
<div>==Пробуждане на човешката душа==<br />
<br />
Йоана, 14 гл.<br />
<br />
Да се пробуди човешката душа, това значи, да съзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване.<br />
<br />
В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.<br />
<br />
В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш. Искате да бъдете щастливи.<br />
<br />
На всекиго мога да изчисля, колко време ще бъде щастлив. Щастието на едного може да продължи една година, на другиго – един час, на трети – един ден, една седмица или един месец. Малцина могат да бъдат щастливи една година. Например, обичаш плодове, искаш да се храниш само с череши, тях предпочиташ. Казваш: Като има череши, щастлив съм. – Колко време ще бъдеш щастлив? – Докато има череши. Щом презреят, щастието ти се свършва. Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. Тя живее във въображаемия свят. Като излезе на сцената, вижда, че не е така. Значи, между въображаемия и действителния свят има голяма разлика. Във въображаемия свят няма мъчнотии. Там нещата се нареждат лесно, без мъчнотии.<br />
<br />
Някога си въобразяваш, че си купил една голяма градина от десет декара. Представяш си, как ще я обработиш и ще насадиш хубави плодни дървета и ароматни цветя. Виждаш, как растат, цъфтят и зреят. Събираш плодовете и ги продаваш. В скоро време ставаш богат човек, известен на всички. Лесно ставаш богат, виден човек. Без труд, само с въображение, ти всичко постигаш. Ако живееш само с въображението си, ти ще приличаш на онзи млад циганин, който разнасял мляко по къщите. Той си мечтаел: Като продам всичкото мляко, ще си купя една кокошка, да ми снася яйца. Ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или коза. Ще продавам млякото на овцата и един ден и нея ще продам. От спечелените пари ще си купя една крава. Така си мислел той, как ще забогатее, докато стане милионер. Най-после си казал: Като милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженим. След две-три години ще си родим едно хубаво детенце. Увлечен в мечтите си той подскочил от радост, и гърнето с млякото паднало от главата му и се разляло. С млякото заедно се пръснали и неговите мечти.<br />
<br />
Като слушате този анекдот, вие се смеете. Вие сте, този млад циганин. В този анекдот е важно млякото, а не детето, което ще се роди в бъдеще. Във въображението нещата стават лесно, обаче, дойде ли до реализирането им, работата върви мъчно. Докато постигнеш нещо, ръцете ти ще се покрият с мазоли. Но каквото придобиеш, ще бъде по-здраво и сигурно от това, за което само си мечтал. И досега още хората живеят с илюзиите си. Човек трябва да се освободи от илюзиите на своя ум и сърце, да реализира своите желания. Физическият свят е поле за реализиране на Божествения свят. Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален вид, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален вид. Някога илюзиите са толкова необходими, колкото и реалните неща. Какво ще придобиеш, ако знаеш всичко, което ще стане? Обичаш приятеля си, вярваш в него и го идеализираш. Един ден се усъмниш в него и се разочароваш в приятелството. Казваш : Разочаровах се, но поне влязох в реалността. В кой случай беше по-щастлив: когато вярваше в приятеля си, или когато се разочарова? Имаш син или дъщеря, на която възлагаш голяма надежда. Един ден се усъмниш в нея. Съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога. И обратно: съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Човешкият живот още не е поставен на здрава основа. Причината на разочарованието не е външна. Искаш да живееш по-добре от своя ближен. Искаш да живееш по-чист, по-свят живот от мене. Право ли е това? Като живееш добре, ще желаеш същото и на другите. Иначе, ще се разочароваш, ще страдаш и ще се мъчиш. Ако съм взискателен към себе си, ще бъда такъв и към другите. Да бъда към себе си снизходителен, а към другите взискателен, това не е право. В такъв случай, ти си служиш с две мерки. Ще си служиш с една мярка и от нея ще разбереш, кое е право, и кое – не е; кое е грешка, и кое – добродетел. Нашите погрешки и нашите добродетели пред Бога не са такива, както ние ги определяме. Как ще докажем това? Забелязано е, че когато материалните работи на човека се оправят, духовните работи му се объркват. И наистина, на повечето търговци материалните работи вървят добре, но вижте ги, какво представят в духовния свят. Бедният човек няма пари, няма къща, но се разговаря с Бога и с ангелите. Той е беден, но сърцето му е пълно с благородни чувства и със светли мисли. И тъй, вие трябва да имате правилни разбирания за нещата. Докато не дойдете до новото разбиране за живота, всякога ще живеете в заблуждения. Не е лесно да се освободите от заблужденията. Трябва да се знаят изходните пътища. Ако не ги знаете, все едно, че сте в лабиринт, от който никой не може да ви извади. Човек трябва да знае изходния път в живота. Колко пъти той се е обърквал! За нищо и никакво, две сестри се скарват, не могат да се търпят, не могат да се споразумеят. После те търсят път, как да възстановят отношенията си, как да възвърнат любовта, която са имали помежду си. Коя е причината за това? – Човек не се е познал. Той живее едновременно в трите свята, поради което се натъква на различни мисли, чувства и действия и не може да ги съчетае, т.е. хармонизира. Ако работи само с физическия си ум, той не може да разбере духовните и Божествените работи; ако работи само с физическото си сърце, също не може да разбере умствените и Божествените работи. Ако с ума си не можеш да схванеш Божествените работи, защо ти е този ум? Значи, към физическия си ум трябва да присъединиш и Христовия ум, за да разбереш Божествения свят. Сложна работа е това! – Как ще се справим с трите си ума? Ние с един ум не можем да се справим, че ще се справим с три! Физическият ум е у нас, а Божественият – над нас. Ние трябва да се държим за него. Започнете с Божествения ум. Останалите са негови помощни средства. Същото се отнася и до сърцето. За него се говори в Писанието. Казва се, че човешкото сърце е каменно. Казано е в Писанието: "Ще му отнема каменното сърце и ще му дам плътско." С други думи казано: Ще му отнема човешкото сърце и ще му дам Божествено. Няма защо да се сърдите на някого – каменно е сърцето му. Как ще разбереш света с такова сърце?<br />
<br />
Каменното сърце не може да направи човека щастлив. То е студено, хладно, покрито с дебел сняг и лед. То е цяло гробище, покрито с кости. При такова състояние на сърцето, може ли да бъдеш щастлив? Ще се отнеме това сърце на човека и ще му се даде ново. Да се върнем към практическата страна на живота, която сами можете да разберете. Да допуснем, че си затруднен. На какво се дължи затруднението? – То е резултат на неразбиране законите и отношенията в природата. Стоиш на брега на една широка, дълбока река и си въобразяваш, че лесно може да я прегазиш. Въображение е това. Но като се опиташ да я преминеш, виждаш, че си в опасност. Водата те носи и всеки момент може да се удавиш. Щом започнеш да викаш, все ще ти дойде отнякъде помощ. Умен трябва да бъдеш! Ще забиеш един голям кол на брега на реката и ще завържеш на него едно дълго, здраво въже. Ще се хванеш за края на въжето и внимателно ще стъпваш във водата. Постепенно ще навлизаш все по-навътре и ще опитваш дълбочината на реката. Така ще направиш сондаж. Ако забележиш, че дълбочината се увеличава, ще се върнеш назад. В случая, въжето представя човешкия ум, за който трябва здраво да се държите. Умът може да ви спаси и при най-неблагоприятни условия.<br />
<br />
Днес, колкото и да се говори на хората за духовния свят, те мъчно могат да го разберат. Под "духовен свят" разбирам света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. Щом дойдат гости, той веднага вдига пръчицата си и пред тях се нарежда богата трапеза с хубави, вкусни плодове. Гостите се нахранят и се разотиват. Ангелът отново вдига пръчицата си, и трапезата изчезва. Какво ще бъде вашето положение, ако, само с едно вдигане на пръчицата, трапезата се слага и вдига? Реален ли е този свят? Има нещо реално и нещо нереално. Така е според вашето разбиране. Единственото реално нещо са ангелите, с които можете да се разговаряте. Те, наистина, вдигат и слагат пръчицата си. И на физическия свят, единственото реално нещо е Бог, Който вдига и слага пръчицата си. Като я вдигне, каквото пожелае, става. Щом я свали, всичко изчезва. Някоя жена плаче, иска да си има детенце. Бог казва: Дайте едно детенце на тази жена. Детенцето се ражда. Жената се радва, повива го в пелени, къпе го, милва го, нарича го "моето пиленце, моята кукличка, ангелчето ми”. Един ден то ще стане голям гений. – В далечното бъдеще може да стане гений, но не сега, То е кукла, с която си играеш. Ти го храниш, обличаш, учиш, но като получи, каквото му е нужно, ритне те и казва: Не искам да те виждам, да не си ме раждала. – Защо Бог ми даде такъв син? – Това, което наричаш твой син, е жива кукла, не е онзи истински син, роден от дух и вода. В първо време, Бог дава живи кукли на хората и, след като се справят с тях, ще им даде синове и дъщери, живи души. Когато дойдат тези души, те няма да ви връзват и ограничават, няма да ги къпете по два пъти на ден, като сегашните деца. Те няма да бъдат малки и безпомощни деца, но 33 годишни моми и момци, в пълния разцвет на развитието си. Има ли нужда да учите тези свои синове и дъщери? – Възможно ли е да родиш 33 годишен момък или мома? Те няма да се раждат от майка и баща, но по дух. Казано е в Писанието: "Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е." Кой човек е роден от Бога? Казано е: "Роденият от Бога грях не прави." Да се родиш от Бога, това значи, да се прояви Божественото в човека. Питаш: Аз кукла ли съм? – Ще мислиш, и сам ще си отговориш. Това е философия, която трябва да разберете.<br />
<br />
Нека всеки си зададе въпроса: От човек ли съм роден, или от Бога? Докато се съмняваш, че си роден от Бога, ти си жива кукла. Като се убедиш, че си роден от Бога, ще усетиш, как се освобождаваш от товара си и придобиваш нова светлина и топлина. Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън, дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. Може да се намери такъв човек, но ти трябва да разбереш истината. Казваш: Как ще разбера истината, когато тя постоянно се изменя? Аз говоря за вечната, неизменна истина. Менят се само преходните, временните неща. За Бога се казва, че е вечен, неизменен. Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е вечно и неизменно, е същественото, т.е. непроявената реалност. И в човека има неща, които не се менят. Те показват, че той е произлязъл от Бога. Изменното и неизменното представят двете фази на живота, т.е. двете реалности. Ще кажете, че това е философия. – Да, философия, но тя дава възможност на човека да познае същественото в живота. Като се натъкне на противоречия, човек казва: Кукла ли съм аз, или жива душа? Ако всеки ден ти втълпяват различни идеи и те разиграват, както намерят за добре, не си ли една кукла? Днес си социалист, утре – комунист; днес си баща, утре – майка; днес си брат, утре – сестра; днес си учител, утре – актьор. Ако всеки ден се залъгваш с различни неща, не си ли кукла? Написал си една книга, в която отричаш Бога. Мислиш ли, че със своите аргументи можеш да убедиш хората в това? Мислиш ли, че със знанието, което имаш, можеш да оправиш света? Това е забава. Аз мога по друг начин да докажа, има ли Господ, или не. Без да напиша книга, аз мога да докажа, че Бог съществува. Ти си безверник, философствуваш и убеждаваш хората, че няма Бог.<br />
<br />
Един ден тръгваш на път и замръкваш в гората. Нощта е тъмна, студена. Ти нямаш хляб, няма де да се подслониш. Аз живея в гората, дето прекарвам в работа и размишления. Минаваш покрай моята колиба и казваш: Моля ви се, можете ли да ме приемете да се стопля? Отварям вратата и те приемам добре: наклаждам огън, стоплям вода. Давам ти да измиеш краката си, да се стоплиш. Давам ти дебели дрехи да се завиеш. След това сядаме двамата да се нахраним. Като се нахраниш и починеш, започваме да се разговаряме. Питам те: Сега вярваш ли, че те нахраних? – Не вярвам. Докажи това. – Ако те набия, ще вярваш ли, че съм те бил? – Пак няма да вярвам. Като те ударя още няколко пъти, ще повярваш, че съм те бил. Следователно, докато живеят в изобилието на благата, хората не вярват, че съществува Бог. Тогава Бог казва: Ударете няколко тояги на този човек. Щом го наложат с тоягата, той казва: Страшно нещо преживях! Разбрах реалността на нещата. Значи, човек започва да вярва, но по отрицателен път. Това е крив метод.<br />
<br />
Съвременните хора постепенно навлизат в нова фаза на живота и започват да разбират проявите на Божията Любов. Какво изисква любовта? Тя изисква от всеки човек да обича, без да очаква да го обичат. Да любиш Бога, без да очакваш нещо от Него. Искай от Бога да живее в тебе и да проявява Любовта си чрез тебе. Ако нищо не искаш от Бога, нищо няма да ти даде. Сам пожелай да се обърнеш към Бога. Единственият, Който преобразява хората, е Бог. Какъвто преврат и да стане в тебе, не казвай, че Бог е направил това. То не се доказва. По този въпрос може само да мълчиш. Че Бог живее в мене, и по това не говоря. Нека всеки сам се убеди в истината. Щом Бог живее в мене, и окръжаващите ще възприемат моята любов. Тя е в такова изобилие, че всякога остава излишък. Пий от водата на моя извор, колкото искаш. Яж от плодовете на моята градина до насита. От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Не се осигурявай за утрешния ден. Аз имам всичко. Ела при мене, да задоволиш нуждите си.<br />
<br />
Христос казва на учениците си: "Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте." Това значи: Вярвайте в Абсолютното, което не се изменя. Вярвайте и в Мене, който обяснявам причината за промяната на нещата. Днес се правят опити да се обясняват причините на противоречията в науката и във философията. Науката е едната страна на реалността, а философията – другата страна. Те се стремят да обяснят Абсолютното, метафизичното, неизменното. Целта на науката и на философията се заключава в това, да познаят реалността и да я приложат. Една от задачите на ученика е да опита и познае Бога. Каквито опити и да правите, все ще се усъмните в Него. Казва ти се: Днес ще се спреш на еди-коя си улица и ще чакаш там. В 10 ч. преди обяд ще мине еди-кой си господин. Вие ще спрете на определеното място и ще чакате. Вие не го познавате, но ще очаквате да дойде той, да ви помогне. Какво ще стане с вас? Изваждате часовника си, и от време-навреме поглеждате, кога ще стане 10 часа, да се срещнете с този човек. Обаче, между вашия часовник и този на господина, когото очаквате, има голяма разлика, около половин час. Без да иска, той ще закъснее. Вие се тревожите и си казвате: Ето, не се сбъдна срещата. Ако грешката не е в часовника, той никога не би закъснял. Той е точен, иде на определеното време. Че часовникът не е верен, вината не е в него. Докато се смущавате вътрешно – в ума, в сърцето и в душата си, той няма да дойде скоро. Изобщо, колкото повече човек се тревожи и съмнява, толкова по-голямо е разстоянието между него и ближния му. Щом сърцето ви започне да се успокоява, а умът ви да се стабилизира, той е близо до вас, скоро ще се срещнете. Има моменти в живота, когато в човека проблясва вътрешна радост. Той се примирява с всички противоречия и казва: Готов съм за всякаква работа. Готов съм на всичко. Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от тебе, ти си на правата страна, ти си в реалността на живота. В този момент ще дойде онзи, когото очакваш. Той ще ти донесе мотика, ще ти предаде първия урок. Ти ще изпиташ голяма вътрешна радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за новия живот, за неговия вътрешен, смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота. Всяка врата е отворена за него. Невъзможно е да те мразят хората, ако Бог живее в тебе. Дето влезе Бог, или ще Го приемат, или ще бягат от Него – едно от двете. Това е закон. – Защо трябва да бягат от Бога? – Защото Той казва: Никой да не стои на пътя ми! Който е настрана от пътя ми, свободно ще минава и заминава.<br />
<br />
Едно нещо искам да направя за вас: да вложа в умовете ви живата вяра. Чрез нея всеки може да опита, има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят.<br />
<br />
Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква среща със светли, ангелски души, които не обичат никакво колебание и съмнение. Казано е в Писанието: "Двоеумният е непостоянен в своите пътища." Така постъпват много хора. Дойде някой да слуша беседа, но, като не му се хареса нещо, отива при теософите. Що е теософия? Какво ще му даде тя? Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? Не съм ги видял, но така е писано. – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? Защо очакват нов Учител? Значи, това, което им се проповядва, не ги задоволява. Това е забава за тях. Те, наистина, очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне.<br />
<br />
Хората се женят и мислят, че вършат сериозна работа. И това е забава. Казват на момата: Ще ти намерим един добър момък и ще те оженим за него. Той е добър, умен, учен. Свършил е два факултета. И момъкът казва на момата: Ние сме богати, имаме две големи градини. Ще си направим нова къща. Той й обещава все хубави работи, за да я залъже. Момата слуша, радва се, доволна е. Най-после, те се оженват, но работата не върви добре. Защо? — С лъжа работите не се нареждат. От година на година, животът им се влошава. Същото става и с религиозния. Като православен, той посещава църквата, целува кръста и иконите. Една – две години е доволен, но и тук работите му не се нареждат. Нещо съществено му липсва - общението на душата с Бога. Като приемеш любовта, няма да ме питаш, какво мисля, но ще знаеш това. Каквото говориш, трябва да почива на истината. Който има любов, постъпва с другите, като със себе си. Той мисли доброто на всички. Достатъчно е да влезе някой в дома му, за да се свърже с него в името на любовта. И днес има връзка между хората; и днес те си общуват; стремят се към великото, но и в тях има червеи, които прегризват нишките на техния живот. Червеите са вашите заблуждения. Освободете се от тях. Ние ще направим първия опит, но ще си послужим с известни правила. Правилата са свободни. Те се прилагат по закона на любовта. Тези правила са ефикасни и устойчиви. Вън от любовта, останалите правила са палиативи. И Христовите ученици вярваха в Него, но щом се усъмниха, те се отклониха от пътя си и създадоха Вселенските събори. Често запитват и нас: Вярвате ли в съборите, иконите, кръста? – Ние сега се учим да вярваме, и то в Божията Любов, която е неизменна; да вярваме още в Божията Мъдрост и Божията Истина. Ще вярваш и ще прилагаш. Как сме приложили любовта към Бога? Как ще Му благодарим за този хубав ден, за тази красива гледка, която виждаме? Как ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал? В това, именно, се изразява Божията Любов.<br />
<br />
Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно, Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем. Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. Някои, не са разположени добре към нас. Протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата Бог им казва: "Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него. Ако само повдигна пръчицата си, нищо няма да остане от вас." Бог казва и на владиците, и на свещениците: Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора. – Те са еретици. – Не, те са мои деца, аз ги познавам; няма да ги безпокоите; те са единствените, които ме слушат. Питам, кои деца са възлюбени на Бога: здравите, или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога. Щом заболееш, ти не си послушен на Бога. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца. Който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в църквата – болница. Първото нещо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора. И след това очакват от нея спасение! Той се заблудил в кръста, в иконите, няма защо да се занимава с тях. Иконата, това е все едно портрета на твоята възлюбена, или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен? Щом го види, тя трябва да остави портрета настрана, да отиде при него да се разговарят. Ще кажете, че Бог е в църквата. – Извинете, това не почива на никаква истина. Ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.<br />
<br />
Като слушате да говоря така, казвате: Колко учени хора има в света! Колко учени хора има и в България! – Навсякъде има учени хора, но повечето са натоварени камили. Натоварят една камила, и тя върви и пъшка. Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един архиерей има в света – Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека съзнаят, че те не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. Голямо благословение ще се излее върху вас. Ако владиката говори така на хората, и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта на Бога и на Христа. Христос казва: "Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в мене ще вярвате."<br />
<br />
Питате, на какво се дължат недоразуменията. В древността имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани. Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали кучета да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете. Те едва могли да се спасят с бяг. Всички се пръснали и, след излизане от селото, събрали се и се върнали при Учителя си. Те започнали да разказват, през какви страдания минали. Най-способният ученик го запитал: Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това? Защо не ни каза, че ще ни бият така жестоко, да бяхме си турили една мека дреха на гърба, да не усещаме болка от тоягите. Учителят мълчал, нищо не отговарял.<br />
<br />
След няколко дни Учителят дал задача на други ученици, която се решавала по втория метод. Той им казал да отидат в едно от съседните села, но да бъдат готови, защото там ги очакват страдания, тояги и гонене. Те се приготвили за това посрещане. Още с влизането им в селото, те останали изненадани: селяните излезли да ги посрещнат, приели ги в домовете си, дето ги нагостили добре, оставили ги да пренощуват при тях. Учениците се чудели, защо ги посрещнали с такава радост, когато те очаквали гонения, бой. Върнали се при Учителя си и го запитали, защо не им казал истината. Той пак мълчал. След това извикал и двете групи ученици и им казал: Първата група мина през страдания, защото някога, в далечното минало, те са постъпили с тези селяни зле. Имали са възможност да им услужат, да ги нахранят и посрещнат добре, но те не са изпълнили задължението си. Сега, те изкупват грешката на миналото си. Втората група ученици в миналото са постъпвали добре със селяните: услужвали им, помагали им. Днес те жънат плодовете на своите добри постъпки.<br />
<br />
Днес повечето хора минават по пътя на първата група ученици – ликвидират със своята карма. Те трябва да бъдат готови, да разрешат кармата си по закона на любовта. За да се справите лесно с кармата си, ето какво ще ви моля: Не говорете лошо едни за други. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне те да бъдат внимателни, да не се обиждат. На първите казвам: Въздържайте се да говорите лошо за близките си. На ония, за които се говори лошо, казвам : Не се обиждайте. Който обижда и който се обижда и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще разреши вашите задачи. Тя е строга и неумолима. Като дойде, ще ви научи, как се решават задачи. Ако очаквате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Кой е пътят за създаване на бъдещата култура? – Пътят на любовта.<br />
<br />
Сега свещениците се опълчили против нас и мислят, че ще им отговорим със същата мярка. Не, ние отговаряме на свещениците: Не искаме вашите икони, не искаме да влизаме във вашите църкви. Не искаме вашите кандила и обреди: кръщение, венчаване. Всичко хилаво, слабо, което вие изхвърляте вън от църквите си, ние ще го приберем и ще направим нещо хубаво от него. Ние не се интересуваме от набожните. Те нека си стоят в църквите. Ние ще приемем в новото учение хромите, сакатите, слепите, т.е. онези, които никой не ги иска. Младите са вън от църквата, тях ще приемем ние. – Те са млади – зелени, нищо не могат да направят. – Те не са зелени. Това, което расте и се развива правилно, не е зелено. Такъв е законът на развитието. Под "зелен" разбирам онзи, който се развива. Зеленият цвят е символ на растене.<br />
<br />
Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да го галите, да го целувате, да го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Това е възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.<br />
<br />
И тъй, вярвайте в новото учение, което ще ви изведе на добър край. Не допущайте никакво съмнение в себе си! Турете настрана и най-малкото съмнение. Тогава в ума ви ще блесне нова светлина. Направете опит да се убедите в думите ми. В какво може да се съмнявате? От какво ще се плашите? Старият строй си отива. Той е дреха, която се замества с нова. Новата дреха е приготвена вече. Старият строй неизбежно ще се смени. Той не е същественото в живота. Същественото е човешкият дух и човешката душа. После, съществено е човешкият ум, сърце и воля – условия за работа. Бъдещата култура е на човешкото сърце. Под "сърце" не разбирам афекция на чувствата. Това не е любов. Че си се въодушевил, и това не е любов. Любовта е неизменна, постоянна сила, която повдига човека и уравновесява енергиите в него. Прояви Божията Любов. Прояви разумната си воля. Оплакваш се от простуда – кашлица, хрема, ревматизъм, не можеш да си помогнеш. Защо не приложиш волята си да се излекуваш?<br />
<br />
"Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте." Тук има две течения: в Бога и в мене. Едното течение иде от клоните, т.е. отгоре надолу, от ума към сърцето, а другото течение излиза от центъра на земята, т.е. от корените към клонете. Да допуснем, че страдаш от болки в гърдите. Ако попаднеш в течението, което иде отгоре надолу, т.е. от мозъка, чрез концентриране на ума, ти ще прекараш това течение към центъра на земята, към сърцето, да стане движение. Тогава ти ще си помогнеш, ще се освободиш от болестта. Не се плашете, че ще се свържете със земята. Не се страхувайте нито от земята, нито от слънцето. Течението, което иде от слънцето, трябва да мине през центъра на земята. В това движение се образува един светъл кръг, който се движи правилно. При това движение, човешкият ум постепенно се разведрява. Щом се излекуваш, ти може вече да обърнеш течението отдолу нагоре. Забелязваш, че твоята духовна природа заяква, но волята ти отслабва. За да усилиш волята си, обърни течението от центъра на земята към слънцето. Дето се кръстосват двата кръга, там се явява истинската култура, истинският живот. Не мислете, че течението, което иде от центъра на земята е вредно. То е вредно, когато постоянно тече през вас, и вие възприемате неговата енергия. Знайте, че навсякъде в природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце. То предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час, или най много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се. Тогава настава в човека реакция – тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението отдолу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън. Материалът, който е събран, ще се използува като гориво.<br />
<br />
Като стават смени на теченията, вие казвате: Не мога да се справя с тях, изгубих вярата си. – Нищо не си изгубил! – Станах лош. – Не си станал лош. Това са временни състояния, през които повече минават младите, отколкото старите. Тези течения наричат настроения. У момата и момъка настроенията се сменят по няколко пъти на ден. Когато дойде време момата да се жени, тези настроения се менят по сто пъти на ден. Тя казва: Ще го взема, ще се оженя за него. Това е течението на сърцето. При друго течение, тя казва: Не го искам. Черен ми е станал. Майката на момата казва: Ще го вземеш, дъще. После и тя казва: Ще го взема. Тя е пак под влиянието на сърцето. Значи, ту ще го вземе, ту няма да го вземе. Майката казва: В чудо се видях с тази моя дъщеря – ту го иска, ту не го иска. Такова нещо са теченията, които идат от центъра на земята към слънцето. Момата е на кръстопът. За да разреши въпроса правилно, тя трябва да излезе от този кръстопът. Иначе, не може да направи своя избор. Най-голямата грешка в женитбата се заключава, именно, в кръстосването на тези течения. Започнеш ли да се колебаеш, не решавай въпроса – остави го настрана. Думата "женитба" има съвсем друг смисъл от този, който сега й се дава. Под "женитба", днес се разбира осигуряване. Тя е осигурително дружество. Някой се осигурява за 10,000 лева; друг – за 20,000 лева; трети – за 100 – 200,000 лева. Човек, сам по себе си, е осигурен. Той трябва да вярва на своя дух, на своята душа, на ума, на сърцето и на волята си. Така трябва да говорят майките на своите синове и дъщери. И в новата култура хората ще се женят, но не под влияние на другите. Ще дойде някой да те съветва: Вземи този момък; вярвай в него, не се страхувай. Момата трябва да вярва на своя дух, на душата си, на ума, сърцето и на волята си. И тогава, като се кръстосат два ума, две сърца и две души, които се разбират, ще дойде разумният живот. Така трябва да се проповядва на всички. Говорете истината без никакво колебание.<br />
<br />
Има въпроси, върху които, колкото и да ви говоря, всички не можете да ги разберете еднакво. – Защо? – Мозъците ви не са еднакво развити. Някои от вас трябва да мислят дълго време за Бога, за възвишения свят, за да се преустроят мозъците им. В мозъка им има особени наслоявания, които препятствуват за възприемане на истината. Те са особен род психически вещества, които гният, както физическите вещества. По закона на поляризирането, те трябва да се пречистят. Когато мозъкът се освободи от тях, тогава носът, очите, ушите, устата ще почнат да се развиват правилно. Който не разбира това, погледне към някого и казва: Отличен човек е този. Много нещо може да допринесе той. – Лъжеш се. Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. – Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира. Всеки ще внася своите придобивки в общата каса.<br />
<br />
Пазете се да не изпаднете в заблужденията на миналите реформатори. Ние имаме право да комунизираме своя труд, т.е. което ние сега печелим. Днес хората печелят всеки за себе си и желаят да печелят така, като използуват труда на миналите поколения. Не, вие трябва да призовете хората на миналото, да вземете и тяхното съгласие, да ги питате, готови ли са да приобщят своите печалби към вашите. Ние нямаме право да разполагаме с досегашните блага. Всички, които се опитвали и опитват да комунизират благата на миналите поколения, без тяхно съгласие, нищо не са постигнали. Всички ще работим, и това, което спечелим, него ще използуваме общо. Това е учението, което Христос проповядвал на хората. Той поучавал хората в любовта и мъдростта, всеки да знае, докъде се простират неговите права и задължения. Така могат да се разбират добре, майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, учители и ученици, господари и слуги. Как ще се съгради новото общество, ако между тях няма разбирателство?<br />
<br />
Мнозина ни обвиняват, че нашето учение било криво. – Де е правото, истинското учение? Вашите учения оправиха ли света? Не само че не го оправиха, но още повече го развалиха. Днес обществата се разлагат, а не се оправят. Ако вашите учения са прави, защо воювате? Защо разрушавате градовете? Защо гробищата са пълни с гробове и кръстове? Защо има толкова много болници на земята? Ако ние сме на крив път, готови сме да тръгнем по вашия, но покажете ни резултатите на вашите учения. И вие сами ще се убедите, че пътят, по който вървите, е крив – нищо повече. Този път трябва да се оправи! – Как? – Като се обърнете към Бога и възприемете Неговата Любов. Тя е любов на абсолютно безкористие. И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси. Днес всички съзнават това. Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми? Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед, как да го посрещнат. Селяните ще се разтичат, стражарите – също. – Защо? – Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди. Вместо да отиде между народа, да разбере нуждите му, владиката ще влезе първо в църквата. От хиляди години свещениците влизат в църква, четат молитви, и какво постигнаха с това? – Кога започнаха хората да си строят църкви? – Когато изгубиха рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни, и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител. Тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на земята. За такава църква се говори в Откровението. Може ли да си представите, колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото. Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място.<br />
<br />
<br />
Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова. Дядото, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е новото учение – учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители. Нямам време да ви опиша, какво носи бъдещата култура. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена, фина материя, което, чрез силата на своя ум и воля, ще изпратиш точно, дето трябва. То ще се пренесе чрез пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на разстояние 1,000 км. от тебе, в една минута писмото ти ще бъде на неговата маса. Имаш нужда от един килограм картофи. Няма да ходиш от една бакалница в друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. – Как са дошли те? – Някой твой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки – и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си към него и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намериш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще, ключовете няма да имат сила. Всеки ще влиза и излиза и през затворени врати. Това носи бъдещата възвишена култура на хората. Ще кажете, като турците, че това са странни работи. И да вярвате, и да не вярвате, така ще бъде. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с любов. Малко ще работят, много ще придобиват. И тогава ще имат ниви и градини за обработване, за разходки, но работата и учението им ще дават добри плодове. Хората на шестата раса ще се разхождат не само по земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по слънцето, по луната и ще изучават живота на планетите. – Какъв свят ще бъде този? – Какъвто не сте помислили. Както сега има същества от шестата раса на земята, така и в бъдеще ще има хора от земята в шестата раса, в новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на земята.<br />
<br />
Християнството, в сегашната си форма, приготвя хората за новата култура, за възвишения живот. Този живот иде вече, но и от вас се иска да направите едно малко усилие. За да не се съмнявате в новото, трябва да правите опити. Без опити нищо не се постига. Всички трябва да се подмладите, да станете млади по ум – със светли идеи, млади по сърце – с благородни и възвишени чувства и млади по воля – с добри и правилни постъпки. Бъдещето е в ръцете на младите, на децата, и Христос казва: "На такива е Царството Божие.'' Всички трябва да бъдем Божествени деца. Всички съмнения, раздори, недоразумения да турим настрана. Да впрегнем на работа онези сили, които досега не са проявени. Много работа предстои на човечеството. Тогава хората ще придобиват храната си по нов начин и ще се хранят по нов начин. Те ще отопляват и осветяват къщите си също по нов начин. Това са задачи на шестата раса. Тя иде със своя програма и, като я реализира, ще остави нещо ново на човечеството. Тя носи културата на истинското братство между хората и народите.<br />
<br />
Христос казва: "Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте." Тази вяра изисква хора със светли умове, с чисти сърца и със силна воля. Всеки човек трябва да има три допирни точки: с любовта, с мъдростта и с истината. Любовта носи живот, мъдростта носи светлина и знание, а истината – свобода и условия за проява на волята. Съзнателният живот иде чрез закона на любовта; интелигентността иде чрез закона на мъдростта, а свободата и силата на волята – чрез закона на истината. Това са задачи, които ще се реализират от шестата раса. Тя има методи за изпълнение на своята програма. За себе си, тя е реализирала всичко. Ние ще възприемем нейните задачи и ще ги осъществим.<br />
<br />
По какво се познава идването на шестата раса на земята? – По особеното лазурно сияние, което се забелязва на небето по целия Балкански полуостров. Това сияние е резултат на особени психически влияния, които действуват в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият разумен свят, всички разумни същества усилено работят и пречистват, както физическата, така и духовната атмосфера на земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и за работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхнали и гнили листа, от паразити, така и невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте, още малко, и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път.<br />
<br />
Сега питате: Новата култура има ли отношение към старата? – Има, разбира се. Новата култура ще се ползува от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде! Тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят. Тя ще ни покаже, че има и други начини за изучаване на природата. Който иска да влезе в новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се готви за новите условия. Питате: Вярно ли е това, което говоря? – Вярно е. Обаче, според вас, не всичко е вярно. Не е така. За да познаете, кои неща са верни, и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност.<br />
<br />
"Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте! Ако думите ми, т.е. думите на Духа, пребъдват във вас, вие ще бъдете мои ученици." Ако думите на Христа пребъдват във вашите сърца, и ако вие, чрез вашата любов, разумност и воля пребъдвате в мене, Отец ми, Който е неизменен, и аз, който се проявявам чрез Него, ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим. Това значи, ще ви научим на своите пътища.<br />
<br />
Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света!<br />
<br />
<br />
9. Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1923 г. София. – Изгрев.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5_%D0%B3%D0%B8&diff=16657КНИГА: Поучаваше ги2010-02-27T08:38:20Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1923-Pouchavashe_gi.pdf Поучаваше ги] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Поучаваше ги]] (mvm)'''(готово)'''<br />
* 2. [[Ей – ей, не – не]] (Ани)(работи се)<br />
* 3. [[На земята и на небето]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Кое е това учение]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 5. [[Ще бъдете свободни]] (mvm)'''(готово)'''<br />
* 6. [[Свещено правило]] (mvm)(работи се)<br />
* 7. [[Дойдох да изпълня]] (Данчето)(работи се)<br />
* 8. [[Отвори очите ни]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 9. [[Видяхме Господа]] (Таня) (работи се)<br />
* 10. [[Пробуждане на човешката душа]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 11. [[Защо сте тъжни]]<br />
* 12. [[Чий е този образ]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D1%81%D0%B5_%D1%89%D0%BE_%D0%B5_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE&diff=16453КНИГА: Все що е писано2010-02-26T07:29:59Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1917-Vse_shto_e_pisano.pdf Все що е писано] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Все що е писано]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Всичко ми е предадено]] (Ани) (работи се)<br />
* 3. [[Спасението]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Яков и Исав]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Радвайте се]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 6. [[Божията воля 2]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 7. [[Чистосърдечните]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 8. [[Вземане и даване]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 9. [[Бог е съчетал]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 10. [[Доброто съкровище]] (Таня) (работи се)<br />
* 11. [[Пребъдете]] (Хирон) (работи се)<br />
* 12. [[Бог е Дух 2]] (Ruana)(работи се)</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8_%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5&diff=16451Вземане и даване2010-02-26T07:20:35Z<p>Anotherseeker: /* Вземане и даване */</p>
<hr />
<div>==Вземане и даване==<br />
<br />
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." (Йоана 10:10)<br />
<br />
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.<br />
<br />
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.<br />
<br />
Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.<br />
<br />
Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен.<br />
<br />
Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.<br />
<br />
„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.<br />
<br />
Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболяла тежко и умряла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и предвкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.<br />
<br />
В едно евангелско училище, един млад момък, като четял Библията, постоянно плачел. Окръжаващите виждали това и си казвали: Добър проповедник ще излезе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окръжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.<br />
<br />
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща." <br />
<br />
Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.<br />
<br />
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.<br />
<br />
Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?<br />
<br />
Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообразно, безцветно, невидимо вещество, хората не вярват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.<br />
<br />
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.<br />
<br />
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.<br />
<br />
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека.<br />
<br />
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми. Съвършеният човек представя запалена свещ, която гори с бяла светлина, без дим и сажди. Срещна ли човек, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свещ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовете, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си изветрели, обезумели, зная вече, че той няма светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовете си, че, след като им дал нужното образование, те го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовете си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, те станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, със сърцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влезе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти правоверен ли си? Вярваш ли в Бога, в Неговото троеличие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отвлечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеличието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человечески."<br />
<br />
Религиозните поддържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е във формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формите, до съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влезе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва със съседите си и със своите ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не съществуват. Те разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременните хора трябва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрешките на миналите поколения.<br />
<br />
Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човечеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трябва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голямо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля целия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде.<br />
<br />
Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този човек е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и повдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на някакъв интерес. Рядко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, излязъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие можете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек.<br />
<br />
Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят.” Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.<br />
<br />
Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове.<br />
<br />
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.<br />
<br />
Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.<br />
<br />
Един ден архангел Гавраил забелязал, че всяка сутрин Бог се усмихва на някого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце."<br />
<br />
Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни. Те не подозират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.<br />
<br />
Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слепи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.<br />
<br />
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.<br />
<br />
Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно." Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.<br />
<br />
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на формите. Днес ще четете нещата по тяхното съдържание, а в бъдеще – по техните форми.<br />
<br />
Беседа от Учителя, държана на 6 май, 1917 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D1%81%D0%B5_%D1%89%D0%BE_%D0%B5_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE&diff=16382КНИГА: Все що е писано2010-02-25T07:39:24Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1917-Vse_shto_e_pisano.pdf Все що е писано] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Все що е писано]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Всичко ми е предадено]](Ани)(работи се)<br />
* 3. [[Спасението]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Яков и Исав]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Радвайте се]] (Ruana)(работи се)<br />
* 6. [[Божията воля 2]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 7. [[Чистосърдечните]] (Хирон) (работи се)<br />
* 8. [[Вземане и даване]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 9. [[Бог е съчетал]]<br />
* 10. [[Доброто съкровище]]<br />
* 11. [[Пребъдете]]<br />
* 12. [[Бог е Дух 2]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D1%81%D0%B5_%D1%89%D0%BE_%D0%B5_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE&diff=16381КНИГА: Все що е писано2010-02-25T07:38:54Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1917-Vse_shto_e_pisano.pdf Все що е писано] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Все що е писано]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Всичко ми е предадено]](Ани)(работи се)<br />
* 3. [[Спасението]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Яков и Исав]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Радвайте се]] (Ruana)(работи се)<br />
* 6. [[Божията воля 2]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 7. [[Чистосърдечните]] (Хирон) (работи се)<br />
* 8. [[Вземане и даване]]<br />
* 9. [[Бог е съчетал]]<br />
* 10. [[Доброто съкровище]]<br />
* 11. [[Пребъдете]]<br />
* 12. [[Бог е Дух 2]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=16380Спасението2010-02-25T07:37:22Z<p>Anotherseeker: /* Спасението */</p>
<hr />
<div>==Спасението==<br />
<br />
„Ако искаш да влезеш в живота, опази заповедите” (Матея 17:21)<br />
<br />
Културните хора на XX век, светски и религиозни, имат смътно схващане, както за Мойсеевия закон, така и за Христовия. От две хиляди години насам християните разчепкват учението на Христа и така са го охлузили, че, ако погледнете на него с окото на ясновидец, ще си го представите като дърво с олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието. Следователно, това, което става днес в човешката душа, в обществата, в народите, в цялото човечество, произтича от самото Битие, от първичния източник на живота.<br />
<br />
Думата „спасение" има много значения. Паднал някой във вода и, като се давел, някой го извадил навън. Всички се радват и казват: Спасен е този човек. Някой боледувал от тежка болест и оздравял, казват: Спасен е. Някой се отклонил от правия път, но след време изправил живота си и заживял добре. И за него казват: Спасен е. В обикновен смисъл, думата “спасение" подразбира връщане на човека от лошия в добрия живот, или, излизане от мъките и несгодите на живота и влизане в по-добри условия на живота. В широк смисъл на думата, спасението подразбира влизане на човека във вечния живот. Всеки търси условията на вечния живот. Много естествено! Не е достатъчно за човека да бъде спасен от удавяне, а след време да умре от глад; не е достатъчно да се освободи от една тежка болест, а след време да заболее от друга. Това значи, да се спаси от едно зло и да налети на друго. Човек се нуждае от истинско спасение, да възстанови връзката си с Първата Причина на нещата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бъде спасен. Вън от това, никакво спасение не съществува. Така се разбира спасението днес, така го разбирал Христос, така го разбират всички светии, праведни и добри хора на земята.<br />
<br />
Христос казва: „Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай". Който не разбира спасението така, той сам се заблуждава: той ще греши, ще пада и става, ще се обезверява и т.н. Законът за спасението е постоянно действуващ закон. Някои мислят, че човек се спасява само веднъж. Спасен един път, повече не трябва да мисли за спасението. Човек трябва да се спасява всеки момент. Значи, спасението е многократен, вечен процес. Ние не вярваме в еднократните процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човек трябва постоянно да се спасява. Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение". Често хората се запитват: Спасен ли съм? – Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за врата; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл. За да не бъдете днес в едно положение, утре – в друго, пазете връзката си с Бога.<br />
<br />
Христос дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, от една страна между хората и ангелите, от друга – между хората и Бога. На въпроса на младия човек, какво да прави, за да наследи вечния живот, Христос каза: „Не убивай!" Значи, убийството е в състояние да скъса връзките на човека с Бога, с ангелите, с неговите напреднали братя. По-нататък Христос продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Това са законите на Духа, които имат отношение към сегашната епоха. Казва момъкът на Христа: „Всичко това опазих от младостта си; що ми още недостига?" <br />
<br />
Рече му Исус: “Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай!" С първите няколко заповеди Христос обяснява причините, които могат да скъсат връзката на човека с възвишения разумен свят. С вторите заповеди Той обяснява причините, които възстановяват скъсаната връзка.<br />
<br />
„Не убивай!" Думата “убийство" има широк смисъл и значение. Като слушате тази заповед, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съм убил. Аз пък казвам: Няма човек в свята, който да не е убивал. Да убиваш, това не значи, само да отнемеш живот. Съзнателно или несъзнателно, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание. Също така човек убива добрите мисли, желания и постъпки на ближните си. Например, срещате човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му. Това не е ли убийство? Вие убивате едно свещено чувство в него. Отде знаете, че Бог не съществува? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото място. Следователно, кажете ли за някого, че не е богат, добър, красив, учен, това значи, че вие задържате тези качества за себе си. Отричането на доброто, на красивото, на великото отдалечава човека от Бога. С тези неща вие късате връзката си с Него и сами се излагате на смърт. Ще кажете, че хората ви обичат. Това нищо не значи. Хората могат да ви обичат и пак да страдате, да се мъчите – зависи, каква е тяхната любов. Любовта на повечето хора е любов на орли и гарги. Това не трябва да ви обижда, но знайте, че любов, която не гради, е животинска. Заповедта „не убивай" има отношение, именно към тази любов. Ще кажете, че любовта се възпява, Коя любов трябва да се възпява: която руши, или която съгражда? Колко моми и момци, с благородни мисли и желания, се разочаровали в любовта! Колко моми и момци са посягали на живота си след женитбата си! Защо се разочарова момата? – Защото не намира в своя възлюбен онези елементи, необходими за нейното развитие. И момъкът се разочарова от своята възлюбена по същата причина. Не става ли същото и с религиозните убеждения на човека? Срещате някой религиозен, радостен, вдъхновен, но вие го разубеждавате в неговата вяра, доказвате му, че животът е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си. Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен.<br />
<br />
Сегашните хора имат различни вярвания и разбирания за този и за онзи свят, но всичко не са изпитали и проверили. Някои поддържат мисълта, че животът е само на земята. Човек умира, изчезва – нищо не остава от него. Те отричат възкресението. Кой от тях е ходил на онзи свят, да знае, какво има там? Само онзи може да отрича или поддържа една идея, който я опитал. Само мъртвият може да говори за смъртта; живият говори само за живота. В това отношение, има мъртви хора, които са живи и продължават да живеят. Има живи хора, които са мъртви, те се движат между живите, но не признават живота. Това са хора, които се движат механически, без мисъл и чувства. Хиляди години трябва да минат, за да възкръснат. Те гледат, но не виждат; чуват, но не слушат – спящи хора са те. Обаче, има хора и на този, и на онзи свят, които виждат, слушат, разбират законите на живота и ги прилагат. Те са живи и се радват на живота, проявен във всички светове.<br />
<br />
„Не убивай!" Това значи, не разрушавай нито една добра мисъл, нито едно добро желание, които Бог е вложил в тебе или в твоя ближен. Вместо да руши и да обезсмисля живота си, човек трябва да гради. Смисълът на човешкия живот се заключава в отстраняване на лошите качества в себе си и в култивиране на добрите, които го повдигат и му създават условия за спасение и за единение с Бога. Как може да се освободи човек от лошите качества? Като премахне от пътя си всички условия, които прекъсват връзката му с Божествения свят. Да скъса човек тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човек трябва да мине първо през Мойсеевия закон, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Като изпълни този закон, той е готов да изпълни и Христовия.<br />
<br />
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод”. Това значи: всяка пръчка в Христа, която не се е отказала от желанието си да убива, не принася плод. Отец я отрязва и хвърля настрана. Какви са признаците, по които познаваме, кой човек убива? – Вкисването, т.е. недоволството. Започне ли човек да се вкисва, да се дразни, да бъде недоволен, той е готов да убива. Христос казва още: „Не кради!." Какво да не крадем? – Добрите мисли и желания на хората. Готов съм да дам всичкото си богатство, но в никой случай да не ми се открадне или да не открадна нещо от ума и от сърцето на човека. Както не трябва да убиваш добрите мисли и желания на своя ближен, така не трябва и да крадеш.<br />
<br />
Христос казва! „Не свидетелствувай на лъжа!" В отношенията си на взимане и даване, човек трябва да бъде абсолютно честен, да не допуща никаква лъжа. Ако получи една добра мисъл или едно добро желание, трябва да отговори със същото. Даде ли срещу една добра мисъл една лоша, той си служи с лъжата. Ако на доброто отговаряте със зло и мислите, че сте приложили доброто, вие покварявате първо себе си, а след това семейството си и обществото. Не е позволено на човека да убива, да краде и да лъже. Жена или мъж, които си позволяват да крадат ума и сърцето на другия, са на крив път. Няма да мине много време, и те ще видят лъжата, в която са живели. Дето е лъжата, там е и убийството, и кражбата. Освободете се от навиците и пороците на миналото си, за да обикнете баща си и майка си, да обикнете и своя ближен. Как трябва да обикнете своя ближен? – Като себе си. Кой сте вие, коя е вашата майка, и кой е вашият баща? Тялото ви, това сте вие; душата ви – вашата майка, а духът – вашият баща. Човек е чадо на своята душа. Значи, тялото е дете на душата. Тя полага майчини грижи за него, да го отгледа и възпита. Някои питат, дали със сегашното си тяло ще живеят и на онзи свят. Това значи: има ли връзка тялото с душата и с духа, т.е. с майка си и с баща си? Синът трябва да бъде порядъчен, да радва майка си и баща си. Той трябва да ги почита и уважава. Майката и бащата са в самия човек, а не вън от него. В който ден престъпите Божия закон и престанете да почитате майка си и баща си, да любите ближния си, вие сте вън от условията на живота. Прилагайте Христовото учение всеки момент в живота си, за да видите, че то е учение на живот и на сила. Ако сте неразположени, обърнете внимание на живота си, да видите, коя от трите заповеди сте нарушили. Достатъчно е да бъдете искрени към себе си, за да разберете, коя заповед, именно, сте престъпили: не убивай, не кради или не лъжесвидетелствувай!<br />
<br />
Христос казва: „Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай." На кого ще раздадеш имането си? – На твоите мисли и желания. Кого ще последваш? – Великия Учител на живота. Когато четат този стих, хората започват да разискват върху него. Те се страхуват, че, ако раздадат имането си, ако се откажат от къщата и от парите си, ще осиромашеят, ще се лишат от условията на развитие. Бог не иска вашите имоти. Той не се нуждае от вашите къщи и пари. Под думата „имане" се разбира друго нещо. Само онзи може да раздаде имането си, който е готов да прояви доброто, което е вложено в него. Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на любовта. Когато милосърдието и любовта действуват в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от милосърдието и любовта, доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. Няма човек в света, който може да прави добро без добра мисъл и добро желание в себе си. Казано е: „Почитай майка си и баща си". Майката и бащата представят обекта на твоята любов, а ближният ти е стимулът, който те кара да проявиш любовта. Майката и бащата са символ на силното, а ближният – символ на слабото. Човек може да люби само нежното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния можеш да почиташ и уважаваш, а слабия – да любиш.<br />
<br />
Казано е в Писанието: „Бог е Любов." Кой познава Бога като любов? – Слабият, грешният, немощният. Следователно, ако сте слаб, радвайте се, защото имате възможност да познаете любовта и силен да станете; ако сте грешен, радвайте се, защото имате възможност да познаете любовта и праведен да станете. Казано е в Евангелието, че когото Бог обича, него наказва. В този смисъл, може да се каже: Когото Бог обича, прощава греховете му. Това е закон който съществува и в природата. Наблюдавайте животните, да видите, че и те са внимателни, нежни към слабите същества. Този закон действува и между хората. Радвайте се, ако попаднете в ръцете на силен, но благороден и добър човек. Той ще ви помага и повдига. Тежко на онзи, който попадне в ръцете на груб, неблагороден и жесток човек. Той е подобен на октопод: забива смукалата си в слабия, изсмуква соковете му и го изхвърля навън. Така постъпват някои религиозни и светски хора. Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука. Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него. Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори вратата на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети. Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Вашата къща е храм Божи, съграден само за вас. Какво ще стане, ако всички храмове се съберат на едно място? Това значи, да се произведе смущение в целия свят. За този храм, именно, Христос казва: „Влез в тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда в тайно." Тайната стаичка е храм на човешката душа.<br />
<br />
Да влезе човек в храма на своята душа, това значи, да отхвърли от себе си всякакъв гняв и недоволство, всякаква омраза и завист. Гневът и недоволството водят към убийство, убийството – към кражба, а двете заедно – към лъжа – най-големият порок в човешкия живот. Първите четири заповеди: „Не убивай, не кради, не прелюбодействувай, не свидетелствувай на лъжа", показват на човека, какво не трябва да прави. Вторите три заповеди – „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си", показват, какво трябва да прави. Значи, човек трябва да почита баща си и майка си и да люби ближния си. Ближните на човека са неговите добри мисли и желания. Чрез тях той може да изкорени лошите мисли и желания, да ги постави при добри условия, т.е. да ги възпитава и облагородява. Да обичате ближните си, това значи, да посадите в градината си най-добри плодове, чрез които да превръщате лошите мисли и желания в добри. С тези заповеди Христос искал да обърне внимание на евреите към смисъла на живота, да се възлюбят едни други, за да се откажат от убийството. Според техните закони те се убивали за нищо и никакво. Тази е причината, дето те нямали дълготрайно царство. Всички хора, всички народи, които и до днес още прилагат старите еврейски закони, постоянно убиват, крадат и лъжат. Проследете историята на европейските народи, да видите, колко войни са водили, колко кръстоносни походи са предприемали, с цел да освободят Ерусалим. Ерусалим ще бъде свободен, когато хората престанат да убиват, да крадат, да прелюбодействуват, да свидетелствуват на лъжа.<br />
<br />
Нека всеки от вас проследи живота си отначало докрай и си каже: От днес турям кръст на всякаква лъжа, кражба, убийство и прелюбодеяние. След това, обърнете се към Христа и Го запитайте, какво ви недостига, за да наследите вечния живот. Той ще ви отговори: „Иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай." – Кои са сиромасите? – Вашите ближни. Ставате сутрин весели, разположени, доволни от живота. Коя е причината за разположението ви? Това се дължи на ближните ви, които живеят в вас. Следователно, ако искате да поддържате разположението си, трябва да обичате ближните си. Благородното, светлото, което носите в ума и в сърцето си, представят за вас велик свят – вашето щастие. Ако търсите Христа, ще Го намерите във вашите добри мисли, чувства и желания. Те представят истински връзки на вашия живот. От тях можете да оплетете въжето, по което да стигнете да небето. Казано е в Писанието; „Привлякох ви с любовта си." Значи, любовта е сбор от връзките на доброто, на разумността, на правдата, които водят човека във възвишения свят. Само любовта е в състояние да въведе човека в Царството Божие. Приложете любовта в живота си, ако искате да бъдете щастливи. Така ще опитате силата на Христовото учение.<br />
<br />
Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия, търсят начин да се освободят от тях. Те могат да постигнат това, само ако изменят мисълта си. Старите мисли трябва да се заместят с нови. Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането, или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. Той носи в себе си условия да бъде богат, силен, здрав. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не са изгубени, те са в него. Външният баща и майка са отражение на вътрешните, които живеят в самия човек. Всичко е скрито във вас. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят. И тогава няма да бъдете сиромаси, но ще давате от себе си, както изворът непрестанно дава. Отворете съкровищницата на своя живот – душата си, и щедро давайте. Тя е пълна с блага и с добри семена, които трябва да сеете на Божествената нива. Не мислете, че сте сиромаси. Бог всичко ви е дал, но не знаете, как да използувате благата на живота. Не мислете, че щастието се крие в материалното богатство. Разумност се иска от човека. Разумният използува правилно благата, които му са дадени, затова минава за богат. Нещастието на човека не се дължи на липсата на блага, но на това, че той спира добрите мисли и чувства в себе си, не ги проявява навън. С други думи казано: той не дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Бог тихо ви нашепва: Направи едно добро дело. – Не искам. – Остави тогава аз да го направя. – Не позволявам. – Може ли при това положение да бъдете щастливи и да намерите Бога? – Къде е Господ? – Във вас. Отворете сърцето си, и той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи в себе си, човек плаче, страда, обезсърчава се. Това подразбира българската пословица: „Вода гази, жаден ходи." Ако възлюбите Господа, ще придобиете всичко, каквото желаете. Без Бога човек не може да запази нито богатството, нито силата си.<br />
<br />
В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат. Доволен от приема на добрите домакини, на излизане от техния дом, св. Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от сиромашията си? – Да бъде според желанието ти! – казал Бог. Веднага малката бедна къщичка се превърнала в голяма къща, добре наредена, а домакините – богати господари, добре облечени и обиколени с много слуги. Домакинът, потънал в богатство и разкош, се предал на лек живот, на ядене и пиене. Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни. Като вдигнал тоягата, св. Петър мръднал малко и се издал. Домакинът се взрял, и, макар че било тъмно, забелязал още един човек в леглото – А, сега иде твой ред. Преди малко набих единия, сега ще набия тебе, който си навътре. И в този случай набил пак св. Петър. На разсъмване, св. Петър казал на Господа: Да си вървим, Господи, да не дойде и трети път да ме набие. Набърже се облекли, измили очите си – били готови за път. В това време Бог махнал един път с кърпата си във въздуха, къщата се запалила и изгоряла. Така св. Петър се освободил, да не бъде бит и трети път.<br />
<br />
Кога човек живее само за ядене и пиене? – Когато даде предимство на плътта си, т.е. на низшите чувства в себе си. Тогава, ако св. Петър се моли за вас, ще бъде бит по няколко пъти на ден. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали с Бога. Колкото и да храните вълка, все вълк ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, няма да измените тяхното естество; каквито грижи и да полагате за грешника, няма да го изправите. Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.<br />
<br />
Задачата на човека е да работи върху себе си, да бъде здрав, силен и разумен. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да придобие здраве, сила, да прояви своята разумност. Това се иска от всички хора – мъже, жени и деца. При това положение, обществата ще се преустроят магически. Когато частите са в изправност, и цялото е в изправност. За обикновените хора нещата стават бавно, а за мъдреците – изведнъж. Те знаят законите и не злоупотребяват с тях. Ако обикновеният човек работи с великите закони на Битието, в един ден ще разруши света. Бог не дава великото знание на обикновените хора, защото те прилагат още Мойсеевия закон: убиват, крадат, лъжесвидетелствуват, и т.н. Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? – Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие. Да работи човек заедно с Бога, това значи, да прилага любовта – Божествената майка, за която Христос казва, че трябва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добър, праведен, благороден човек.<br />
<br />
Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как ще обичате човек, който не почита баща си и майка си? Горко на онази мома, която се омъжи за момък, който не почита майка си и баща си! Горко на онзи момък, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момък, които почитат майка си и баща си, и Бог ги обича и благославя. Който иска любовта на ближния си, трябва да почита майка си и баща си. Това е закон, който действува в Битието. Вън от този закон любовта не се проявява. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. Когото Бог обича, и хората го обичат. Който не почита баща си и майка си, той е нещастен човек. Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай." Кого трябва да последва човек? – Този, от Когото излиза всичко – Първичният Източник на живота. Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и сиромашията – в приятна задача. При това положение, човек не се страхува от глад и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хляб, или няма да има. Той знае, че Бог го осигурил. Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята? Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърцата си от старите чувства, да внесе Бог нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихът: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам нови."<br />
<br />
Съвременните хора се страхуват от условията на живота, искат да знаят, какво ще стане с тях. Българите искат да знаят, какво ще стане с България. – Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: Ако хората ме слушат, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят. Много хора, които не почитат баща си и майка си, не любят ближния си, те още живеят според законите на Мойсея. И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. Светът има нужда от добри хора, от красиви цветя, които надалеч разнасят своето благоухание. Светът се нуждае от благородни души и сърца, от разумни майки, бащи и деца. Това иска Бог. Това е проповядвал Христос преди две хиляди години.<br />
<br />
Днес хората се делят на религиозни и светски: първите вярват в Бога, а вторите Го отричат. Иде време, когато ще им се даде още едно доказателство, че Бог съществува. Тогава и слепите ще прогледнат, но, ако не са готови да приемат новата светлина, ще станат по-нещастни, отколкото са били по-рано. Тази е причината, дето очите на някои слепи не се отварят. Разумният свят ги щади, оставя ги слепи, за да не страдат повече. Затова, именно, всички хора не могат да бъдат богати. Не давайте пари на онези, които не знаят, как да ги използуват. Ако забогатеят преждевременно, те ще причинят големи пакости, както на себе си, така и на своите ближни. Ето защо, през каквито изпитания и мъчнотии да минавате, знайте, че всичко е за ваше добро. Вие се нуждаете от жива, непоколебима вяра, с която да преодолявате всичко. Работете върху себе си, работете и върху света, да го облагородите. Едно време хората бягаха от света; те отиваха в горите и пустините, там да се подвизават в служене на Бога. Днес на всички се казва, да влязат в света, там да работят. Едно време хората бягаха от ада, страхуваха се от него. Днес те живеят в ада и работят за повдигане на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. Време е вече да се откажете от старите си убеждения, да съборите старите си къщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе. Бог не обича еднообразието. Докато живее в Мойсеевия закон, човек служи още на злото, в което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагане на следните заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите.” Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човешката душа с Бога, като източник на всички блага в живота.<br />
<br />
Сегашните хора се страхуват от нищо и никакво, затова мислят само за осигуряване. Търговецът купува проста стока, продава я за доброкачествена и печели повече, отколкото трябва, с единствена цел да се осигури. Защо не каже истината, че платът, който продава, не е чиста вълна, но смес от памук и вълна? Ако всякога казва истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи с лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трябва да бъдете честни и истинолюбиви. Ако искате да бъдете свободни, всякога говорете истината. Не насилвайте човека, да прави това, което душата му не желае. Не насилвайте и своята душа. Някой момък не иска да се жени, но близките му го залъгват по някакъв начин и го заставят да се ожени. След това той съжалява, че се е подал на чужди съвети. Не насилвайте другите, за да не насилват и вас. Не лъжете другите, за да не лъжат и вас. Бъдете верни на своята душа и на своя дух. Бъдете верни на своя Учител. Бъдете верни на Онзи, Който ви е дал всичко. Той ще влезе във вашия храм, ще измие ръцете и краката си и ще ви поднесе подаръци – елей, ливан и смирна, и ще каже: Дойде часът на вашето спасение ! Изчистете своя храм, за да приемете Спасителя в него. Искате ли да изчистите храма си, вие трябва да гледате с добро око на своя ближен. Мислете за него само добро. Лошото, което виждате, има отношение към неговия минал живот. Днес той се стреми към доброто и ще стане добър. Лошите хора ще станат по-добри от тия, които днес минават за добри. Аз съм си поставил за задача да помогна на всички хроми, слепи, сакати, да оздравеят и да се радват на живота. Всички пустини трябва да се превърнат в оазиси на живота, дето умореният пътник да си почине и уталожи жаждата. Всички празни пространства трябва да се насадят с плодни дръвчета, че който мине край тях, да му се даде нещо. Странникът да спре пред тях и да си хапне от сладките и вкусни плодове.<br />
<br />
Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение. Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки, Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога.<br />
<br />
Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога. – Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си. Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е ваш Баща и ваша Майка. Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога. Ще видите, че няма да се мине една година даже, и животът ви ще се подобри. Щом направите опита, нови мисли ще дойдат в главата ви, и вие ще прогледате. Тогава ще имате не две очи, а сто: отпред на главата и отзад, отляво и отдясно, отгоре и отдолу и т.н. Някой се оплаква, че много работи, а още не е прогледнал. – Не е прогледнал, защото няма онази жива вяра, която отваря очите на слепия. Аз вярвам във вашата душа, вярвам във възможностите, които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледате. И да направите нещо лошо, да сгрешите, да направите някаква пакост, душата ви няма да се измени. Аз обичам грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях, да им помогне, да ги повдигне и освободи. Той издържа изпита си, остави се да Го ругаят, да се подиграват с Него, да Го разпнат, но на третия ден възкръсна.<br />
<br />
Желая и вие да имате същата слабост, да обичате каещите се грешници и да им помагате.<br />
<br />
„Дойди, та ме последвай!" – казва Христос. В какво? – В това, което говоря.<br />
<br />
<br />
Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, 1917 г. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D1%81%D0%B5_%D1%89%D0%BE_%D0%B5_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE&diff=16284КНИГА: Все що е писано2010-02-24T06:02:04Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1917-Vse_shto_e_pisano.pdf Все що е писано] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Все що е писано]](Ruana)(работи се)<br />
* 2. [[Всичко ми е предадено]](Ани)(работи се)<br />
* 3. [[Спасението]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 4. [[Яков и Исав]]<br />
* 5. [[Радвайте се]]<br />
* 6. [[Божията воля 2]]<br />
* 7. [[Чистосърдечните]]<br />
* 8. [[Вземане и даване]]<br />
* 9. [[Бог е съчетал]]<br />
* 10. [[Доброто съкровище]]<br />
* 11. [[Пребъдете]]<br />
* 12. [[Бог е Дух 2]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE&diff=16280КНИГА: Голямото благо2010-02-24T06:00:01Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-12s-3.pdf Голямото благо] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Голямото благо 2]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Другата събота]] (Хирон) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Огън да запаля]] (НадяД) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Достоен]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Да изпълня]] (Таня) '''(готово)'''<br />
* 6. [[Разумните кротки]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 7. [[Илия вече дойде]] (Преслава) (работи се)<br />
* 8. [[Що трябва да речете]](Таня) ('''готово''')<br />
* 9. [[Който слуша моите думи]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 10. [[Моите овце слушат моя глас]](Таня) (работи се)</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE_2&diff=16279Голямото благо 22010-02-24T05:58:51Z<p>Anotherseeker: /* Голямото благо */</p>
<hr />
<div>==Голямото благо==<br />
<br />
„За то е позволено да прави някой добро съботен ден." (Матея 12:12)<br />
<br />
На кого е позволено да прави добро? – На човека е позволено да прави добро, а не на животните. Да прави добро – това е привилегия, дадена само на човека. На кого е позволено да учи? – На човека. – На кого е позволено да изучава небето? – На учения, на вещия астроном, който разполага с ред пособия и инструменти. Всички пособия, всички инструменти, които правят хората учени, са механически. В това отношение, съвременната техника, съвременната наука и култура са резултат на човешкия дух. Когато изучавате природата, ще забележите два вида подтици: вътрешен, абсолютен подтик, който се изявява във всички органически същества без изключение. Вторият вид подтик е наречен относителен. Той е различен в различните същества. Съвременната култура и наука са резултат на относителни подтици. Затова казваме, че съвременната наука е относителна, а не абсолютна. Абсолютната наука разполага със съвършено различни пособия от тия на относителната наука. Човекът на абсолютната наука има съвършено различни разбирания от този на относителната наука.<br />
<br />
Какво нещо е абсолютната истина? Какво представя абсолютният морал? Досега, нито в миналата култура, нито в настоящата се е намерил учен, който да определи, какво нещо е абсолютната истина. Когато дойде въпрос до вселената, някои учени се произнасят, че вселената е безпределна, безгранична. Как са дошли до това заключение? Коя е мярката, с която сравняват вселената? Ако нямат никаква мярка, с която да сравняват вселената, техните твърдения за нея са празни думи. Това показва, че учените често си служат с относителни истини, като с абсолютни и с това пречат за разбиране на истината. Всъщност, когато истината се предаде в проста форма, тя става достъпна за всички. Затова, когато се говори за вечен, за абсолютен живот или за абсолютна истина, всякога се разбира онзи живот или онази истина, която е еднакво достъпна за всички хора, безразлично дали са учени или прости. В абсолютния живот всички живи същества, без изключение, са културни. В този живот и конят, и човекът еднакво разбират нещата. Ако би могъл да говори, конят би предал нещата по същия начин, както и човекът. Разликата щеше да бъде само в това, че човекът щеше да живее като човек, а конят – като кон, но те щяха напълно да се разбират, защото имат нужда един от друг.<br />
<br />
Една относителна истина е следната: човек може да бъде независим, да не се влияе от никого. Това е вярно само за онзи, който не разбира отношенията между живите същества. Който поддържа тази истина, той е способен да пее само на три тона. Има певци, които пеят и на четири, и на пет, и на осем тона, но те са все още обикновени певци. Човек може да пее и в четири и половина октави. Обаче, досега никой не е достигнал такъв регистър на гласа си. Най-голям регистър на гласа е достигнала досега само Аделина Пати. Нейният глас се е движел в един регистър от три и половина октави. Тя е взимала три тона по-високо от цигулката. Човешкият глас няма да спре само до четири и половина октави. Новите научни изследвания са доказали, че в мозъка на човека има един център на музиката, който разполага с 35 хиляди тона, подобни на клавишите в пианото. Някои пиана имат повече клавиши, а други – по-малко. Това зависи от системата и качеството на пианото. Същото може да се каже и за човека. Някои духови инструменти, някои органи разполагат с регистър от четири октави. Обаче, има органи, наречени от англичаните „бебе-орган," който може да се тури в сандък и да го пренасяте, където искате.<br />
<br />
„Позволено е на човека да прави добро." Единственото нещо, което определя човека като свободно същество, е позволението да прави той добро. – Съвременните хора постоянно говорят, че не трябва да се прави добро. Кога са правили хората добро, че трябва да се въздържат да правят добро? Могат да се приведат ред доказателства, чрез които да се убедят хората, че правенето на добро е от най-скорошен произход. Като проследите времето от създаването на света до днес, ще видите, че навсякъде е съществувал и съществува паразитизма: едни същества живеят за сметка на други. Никое същество не е свободно. Добро може да се прави само при свобода. Само свободният човек може да прави добро. Едно време, когато земята, слънцето и другите небесни светила се създавали, огънят използвал всичките материали за себе си. Когато огънят спрял своята деятелност, образувала се е земната кора, върху която се наплодили безброй органически същества. Тези същества били родени от огъня, вследствие на което приличали на него. Ако огънят днес престане да съществува, с него заедно ще изчезнат всички органически същества. Това е много естествено. Огънят е техен баща. Щом бащата изчезне, и децата изчезват. Значи, дето има живот, там има огън, носител на топлина и светлина.<br />
<br />
„За то е позволено някой да прави добро съботен ден." Да бъде човек добър, да прави добро, това значи, да проявява своята разумност, да живее разумно. Доброто в широк смисъл подразбира изявление на разумния живот. За да дойдат хората до доброто, до разумния живот, в помощ им иде злото. В това отношение злото не е нищо друго, освен ограничения, закони, които съзнателно работят върху човешкото съзнание, да го пробудят, да му покажат, че е в крив път. Съзнае ли това, човек лесно може да се върне в правия път, да прояви своята разумност. Докато е в кривия път, той всякога ще мисли, че може да живее, както иска и както разбира. – Не, човек не може да живее, както иска. Впрочем, човек може да живее, както иска, но той неизбежно ще носи последствията на своя живот. Всеки може да си хапне прасенце, но в това прасенце се крият такива елементи, такива вещества, които един ден ще се отразят вредно върху човешкия организъм. Каква полза имате от това прасе? Следователно, всеки може да яде и кокошка, и агънце, и прасенце, но един ден ще изпита последствията на онези вредни елементи, които се крият в месото на тия животни.<br />
<br />
Следователно, човек не може да яде безразборно всякаква храна, нито може да яде храна, приготвена от кого и да е. Поставяйте на опит всяко ядене, сготвено от гостилничар, или от кого и да е. Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бъде здрав, той трябва да прави избор на храните. Който иска да бъде здрав, той трябва да изпитва гостилничарите, той трябва да изпитва характера на хората, които му дават да яде. Много гостилничари са подобни на модерните дами. Отивате в дома на някоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щом я видите на улицата, не я познавате: лицето й набелено, червисано. Да, но това белило и червило разяждат кожата. Такова нещо са и някои от гостилничарите. Днес ви сложат прясно, чисто ядене. На другия ден яденето е смесено с вчерашното. Като остане ядене от вчерашния ден, те го смесват с прясното, турят му приправки, придават му хубав вид и вкус, и вие не можете да познаете, че не е прясно. Докато го ядете, приятно ви е, но щом минат един-два часа, стомахът ви започва да протестира, не е доволен от яденето. Ще кажете, че интересите на гостилничарите са такива, че ги заставят да използуват всички материали. Каквито интереси да имат, по никой начин те не могат да се оправдаят с това, което правят. Те нямат право да смесват вчерашното ядене с днешното и да го продават за прясно. Вчерашното ядене ще стои настрана, и който иска от него, ще знае, какво взима и ще плати по-евтино. Истинският интерес на гостилничаря е да готви добре, да дава на клиентите си всякога здрава и чиста храна. Излъже ли два пъти, на третия т ще го изоставят. Колко пъти може да бъде лъган човек? – Най-много девет пъти. Числото девет е краен математически предел, до който лъжата може да стигне. Щом дойде до числото десет, лъжата спира. Ако могат да излъжат някого десет пъти, това показва, че той е глупав човек, без никаква култура, без никакви знания. Ако някой може да ви излъже девет пъти, това показва, че имате работа с учен човек, професор, на когото непременно трябва да платите. Щом се опита десети път да ви лъже, вие ще му покажете, че е глупав човек, ще му кажете, че разбирате лъжите му. При това положение той трябва да ви плати.<br />
<br />
„Позволено е човек да прави добро." Кога? – На всяко време. Като знаете това, оставете настрана условията, при които сегашният живот се развива. Как се е развивал животът на миналото, как се развива сега в зависимост от вашите мисли, не е важно. Развитието на целокупния живот не зависи от човешките мисли и чувства, нито от неговото съзнание. Развитието на целокупния живот се обуславя от множество разнообразни тела, елементи, от безброй механически, умствени и психически сили от висш характер. Без да мислят, хората казват: Животът е бил всякога такъв, какъвто днес го виждаме. – Това е общо казано. Какъв е животът? Ако запитате богатия, на когото касата е пълна с пари, той ще ви каже, че по-добър живот от сегашния никога не е имало. Ако зададете същия въпрос на бедния, той ще каже, че по-лош живот от сегашния никога не е имало. Защо?– Защото три деня нищо не е ял, стомахът му е празен. Здравият ще каже, че животът е отличен. Болният ще каже, че животът е лош. Изобщо, за онзи, на когото работите са наредени, животът е добър. За онзи, на когото работите не са наредени, животът е лош. Кого ще слушате? Богатите хора са учени, професори, назначени на служба с голяма заплата. Каквото пожелаят, могат да си доставят, пари имат на разположение. Бедните са пак учени хора, кандидати за професори, но още не са назначени на тази служба, вследствие на което нямат пари. Те ходят от врата на врата и търсят работа. На този гостилничар имат да дават, на онзи имат да дават, не могат да платят дълговете си. Те имат знания, имат желание да работят, но пари нямат. Някой казва: Да имам хлебец, нищо друго не ми трябва. Така се говори само. Като има хлебец, вижда, че и друго му трябва. Той започва да мисли още за много неща: за кокошки, за агънца, за винце. Човек не подозира даже, че много от болестите се дължат на яденето. Някой от съвременните хора казват, че болестите се дължат на много мисъл, на много учене и препоръчват да не се мисли, да не се учи много. Въпрос е, какво мисли човек. Всяка безпокойна, всяка отрицателна и нечиста мисъл трови човека, а възвишената мисъл го повдига и освежава. И апашът мисли, как да обере някого, но това не е права мисъл. И престъпникът мисли, как да убие някого, но това не е истинска мисъл. Апашът, престъпникът си служат с насилие; те употребяват револвер, отрова, нож; те не излизат направо, гърди с гърди срещу онзи, когото искат да нападнат.<br />
<br />
Днес материалистите поддържат възгледа, че парите са главният фактор в живота. Вярно е, че парите играят важна роля в съвременния живот, но същевременно те развращават хората. Парите трябва да се впрегнат на работа. За тази цел човек трябва да работи върху себе си, да пречисти своите мисли и чувства. Той трябва да подложи всичко в себе си на щателна дезинфекция. И тогава ще може разумно да се ползува и от парите, и от яденето. Казвате: Ама нали трябва да си поживеем? – И без да казвате това, вие пак живеете. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще живее. Този въпрос е абсолютен, няма какво да се разисква върху него, трябва ли човек да живее, или не. Първото нещо, дадено на човека, е животът. Следователно, да живее или да умре, това не зависи от човека. Човек се ражда и умира, когато не иска. Единствената свобода на човека се заключава в правото му да живее. Човек е свободен да живее. Смъртта пък зависи от някакви външни, или вътрешни причини в човека, които и той сам не подозира. Срещате един търговец-милионер, радвате се, че работите му вървят добре. Чувате един ден, че той фалирал: работите му се объркали, не можал да изплати дълговете си и понеже не бил в сила да понесе това положение, той се самоубил. Защо се самоубил този човек?– Защото не разбирал отношенията в живота, не разбирал самия живот. Той е бил роб на външните условия.<br />
<br />
Мнозина мислят, че могат да изменят живота си. – Не, животът не може да се измени. Външните условия на живота могат да се изменят, но за да се измени самият живот, изисква се абсолютна разумност. Човек още не разбира живота. Щом не го разбира, той не може и да го измени. Човек не разбира още себе си, той не познава функциите на своя организъм; той не познава своя психически живот. Ето защо, човек трябва да се изучава, да изучава функциите на своя мозък, на своите дробове, на своето сърце, на своя стомах и т.н. Той не познава, какво представя мисълта, какво представя сънят. Говорите, че еди-кой си философ казал нещо за мисълта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче, ако влезете в някоя гостилница да се нахраните, след половин или един час най-много, вие ще усетите, дали яденето е чисто, добре приготвено, или не. Стомахът е компетентен към храните. Той разбира качеството на материалите, които гостилничарят е употребил. Гостилничарят пък има условия да прави добро на своите клиенти. Ако гостилничарят е добросъвестен, той ще задоволи своите посетители. След като се храни при него известно време, всеки ще каже: Откак отидох при този гостилничар, почувствувах се по-добре, умът ми се избистри, здравето ми се подобри. Какъв е този гостилничар, от яденето на когото всички посетители се разболяват? Ще дойде някой, ще плати 700 – 800 лв. за ядене, а на лекар ще плати две хиляди лева. Този гостилничар не прави добро на своите посетители. Казано е, обаче: „Позволено е на човека да прави добро."<br />
<br />
И тъй, всички хора, млади и стари, учени и прости, се нуждаят от трезва мисъл, която да ги убеди, че е дадена свобода на всеки човек да живее. Не може да живее човек, ако не прави добро. Докато прави добро, човек живее. Щом престане да прави добро, престава и да живее. И да живее по-нататък, той не е господар вече на своя живот. Може ли животът на вълка, на овцата, на кокошката да се нарече живот? Днес се роди едно агънце, утре го изяждат. Днес снесе кокошката едно яйце, утре хората го изяждат. В това отношение животните са роби на човека. Човек разполага с техния живот, както намира за добре. Единственото същество, което може свободно да живее, това е човекът. Същевременно той носи отговорност за живота на всички други същества. Хората трябва да бъдат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Те съставят удове на един общ организъм. Щом е така, те трябва да съзнават, че един и същ закон ги управлява. Когато дойдат до това съзнание, хората ще разберат, че никой човек, никое общество, никой народ няма право да се издигне на гърба на друг човек, на друго общество или на друг народ. Всеки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени от природата, той сам ще се лиши от условията за живот, или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушат всичко, каквото е придобил. Покажете ми един човек, който, откак светът съществува досега, да е запазил онова, което е придобил. И царе, и учени, и философи, и прости, бедни и богати – всички са изгубили и почести, и слава, и знание, и богатство, а в края на краищата и живота си. Какво остава от човека? – Добрият живот. Доброто, истината, любовта, мъдростта, с които човек е живял, остават след него, като образци за подражаване. Когато философът живее според своята философия, тя остава безсмъртна. Когато поезията на поета е в съгласие с неговия живот, тя е безсмъртна. Онази религия само е останала безсмъртна, чиито принципи са съгласни със самия живот. Всичко друго, което писателят, поетът, философът и ученият пишат, без да е съгласно с живота и не може да се приложи, представя изсъхнали листа, капнали вече от дървото. Тези листа неизбежно ще изгният. На тях не може да се разчита.<br />
<br />
Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота, съвременните хора пожелават да се върнат в миналия живот, понеже намират, че бил по-лек, с по-лесни задачи. Лесно се говори за връщане към миналото, но запитвали ли сте се, възможно ли е подобно връщане? Възможно ли е водата, която тече по тръбите на канализацията, да се върне назад? – Невъзможно е да се върне тя назад. Следователно, невъзможно е животът да се върне назад. Животът върви само напред. Едно може да иска човек: по-скоро да излезе от тръбите. Колкото по-скоро излезете от тръбите навън, толкова по-скоро ще придобиете свободата си. Докато сте в тръбите, не можете да бъдете свободни. Когато казвате, че сте организирани, това подразбира, че сте влезли вече в тръбите на канализацията. Какво ви очаква след това? – Да излезете вън от тия тръби, да се новородите, да видите Божия свят - изгрялото слънце на деня, светлите звезди вечер, ароматните цветя, сладкопойните птици и хората, които живеят братски помежду си. Излезте от хипнотическото състояние, в което сте попаднали. Вие седите в тръбите на канализацията и все за миналото мислите. Животът в тръбите е живот на миналото. Сегашният живот е вън от тръбите. Като излезете вън и видите изгрялото слънце, чуете говора на хората и пението на птиците, ще благодарите, че сте свободни.<br />
<br />
„Позволено е на човека да прави добро." Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това, съвременните хора отричат това велико благо на човека – животът. Те казват, че човек се ражда, умира и всичко с него се свършва. Според тях, влизането в тръбите, в кюнците на канализацията е живот, а излизането от тръбите – смърт. Да, излизането от тръбите може да се нарече смърт, но смърт на временното, в което човек е живял на земята. При това положение, не е ли по-добре за престъпника, за разбойника, за лъжливия философ, поет и учен да умрат? И те ще се освободят от възможността да грешат, и хората ще се освободят от техните заблуждения. Като излязат от тръбите, поетът, философът, ученият, които са заблуждавали хората, ще хвърлят своите пера на заблуждения и отново ще започнат да пишат. Техните пера ще пишат за истината, за мъдростта и за любовта. Като излезе от тръбите, и владиката ще захвърли своята корона и ще заговори на хората за истинската религия, за религията на любовта. Господ не търпи лъжите и заблужденията. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог имал пред вид съвсем друго нещо. Той не ги е създал да се стремят към величие. В икономиката на Бога човек има съвсем друго предназначение от това, което той сам си е определил. Всеки народ иска да стане велик. Бог ни най-малко не ги е създал да стават велики. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат. Като живеят и учат добре, Бог ще им даде условия да станат велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цел. Запример, Бог може да изпрати българите на луната, там да образуват свое племе, от никого несмущавани. Там няма да ги безпокоят нито сърби, нито гърци, нито румънци. Те ще бъдат свободни, да правят, каквото искат и да се развиват, както разбират. В Божествения свят за всеки народ са предвидени големи възможности. Едно се иска от човека: Да живее добре. Няма по-красив стремеж за човека от този – да живее добре, разумно и да се развива правилно. Само така човек може да намери онези пътища и съобщения, които да го свържат с великия свят. Иначе, колкото и каквито философи да чете, той всякога ще се намира в света на доброто и на злото. Пазете се от злото в ума си и в сърцето си, а не от външното зло. Никой не може да избегне външното зло. Каквото и да прави, той все ще се натъкне на него. Кой не е пипал крадени пари? Кой не се е обличал с крадени дрехи? Вие плащате за дрехи, които търговецът е крал. Той, без позволение, е взел кожата на животните, или вълната на овцете, обработвал ги е и печелил с тях.<br />
<br />
Съвременният свят лежи върху лъжа и престъпления. Цялата земя е пропита с кръвта на хиляди и милиони хора и животни. Земята е пълна с престъпления. Колкото и да работят, растенията се хранят от соковете и елементите на земята, която и до днес още не се е пречистила от кръвта на миналите поколения. Следователно, ние и досега още се храним от престъпленията на миналите поколения. Кръвта на миналите престъпления и до днес още не се е измила от земята. Бацилите на миналите грехове са още на земята. Това е факт. Ако не беше така, досега вие щяхте да станете светии. Казвате, че Господ ще ви спаси. Как ще ви спаси Господ, когато вие не искате да живеете? Как ще ви спаси Господ, когато вие продавате живота си? Ако не искате да живеете, не мислете, че смъртта туря граници на живота. Преди всичко, вие не знаете, какво нещо е смърт. Всеки трябва да има опитност да познава смъртта. Красив процес е смъртта за онзи, който знае, как да умре. Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае, как да умре. Докато не знаеше, как да умре, и за Христа беше страшна смъртта на кръста, но като намери изходния път, смъртта стана за Него красива, лека. Тогава Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си" – и издъхна. Защо трябваше да умре Христос – за свои грехове ли? – Не, Христос требваше да намери изходния път, да излезе от тръбите на еврейската канализация. И като излезе от тези тръби, той стана свободен. Някои казват, че са свободни. – Не, преди смъртта си никой не е свободен. Така е казал Солон, гръцки философ, на един от древните царе.<br />
<br />
„Позволено е на човека да прави добро". Ако не прави добро и не живее, човек не може и да умре. Който може да прави добро и да живее, той може и да умре. Ако егоизмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно, смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, омразата с любов. Ако тази смяна не може да стане, и доброто не може да влезе в човека. Доброто е условие, при което животът може да се прояви. Любовта пък е онази вътрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човека в новия живот. Любовта действува навсякъде в природата и създава условия за нов живот, за нови организми. Сега се създават нови типове. Като започнете от човека и свършите с най-малките същества, всички претърпяват видоизменения. Старите типове ще се запазят, но те ще останат като спомени на миналото, каквото днес представят вълците, мечките, тигрите, кобрите, акулите и т.н. Природата работи днес усилено, тя изгражда новите форми, новите типове. Всеки, който разбира законите, с които природата работи, ще влезе в новите типове. Който не разбира законите на природата, той ще остане в старите типове. За да се утешат хората, индусите казват, че ще се преродят. Да, ще се преродят, но пак в старите форми. Докато не изплатят кармата си, те няма да влязат в новите форми. Ние казваме на тия хора: Наместо да минавате от тръба в тръба, влезте в новите форми, в новия живот. Това е новораждането, за което Христос говори.<br />
<br />
Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие." Новораждането подразбира раждане на човека от Бога. Докато майки и бащи ви раждат, вие всякога ще грешите. Защо? – Защото и майката, и бащата грешат. Всяка майка се е оженила за любовта на сина си. Всеки баща се е оженил за любовта на дъщеря си. В това седи престъплението на света. Защо бащата и майката не любят своите дъщери и синове без да ги виждат? Да любите само онова, което виждате, това не е любов. Също така не може да се нарече добро онова дело, за което ви е платено да го направите. С пари всеки може да прави добро. Така и конят може да извърши едно добро дело. Ако дадете десет хиляди лева на един човек да пренесе сто килограма злато от едно място на друго, това и конят може да направи. В случая конят е по-добър от човека. Той ще пренесе златото с много по-малко разноски от човека. В икономическо отношение услугата на коня е за предпочитане пред тази на човека.<br />
<br />
Това са ред разсъждения за умните хора, да мислят. Мнозина искат да напуснат стария живот и да влязат в новия. За да напуснат стария живот, те трябва да са влезли вече в новия и да живеят според неговите изисквания. Новият живот е живот на реалността. Не е достатъчно само да се говори, че трябва да се откажете от стария живот, но опити се изискват. Някои мислят, че новият живот е животът на онзи свят. – Не, те се заблуждават. Онзи и този свят са едно и също нещо, т.е. на едно и също място. Както рибите и хората живеят на земята, така и хората живеят на едно и също място със съществата от онзи свят, но различието между рибите, хората и съществата от онзи свят се заключава в съзнанието им. Рибите живеят в най-гъстата материя, вследствие на което имат съвсем различни разбирания от тия на хората. Съществата от оня свят живеят в още по-рядка, по-фина среда от тази, в която хората живеят, вследствие на което те се намират на висока степен на развитие.<br />
<br />
Степента на съзнанието на различните същества определя техните възгледи и разбирания за нещата. Запример, ученият човек казва, че диаметърът на земята е 12,000 километра. Учената мравка ще даде друга мярка за диаметъра на земята. Учените същества от онзи свят пък ще дадат съвършено друга мярка за диаметъра на земята. Също така учените твърдят, че слънцето е по-голямо от земята. Коя е причината за това? Големината на слънцето се обяснява с разумните, с интелигентните същества, които живеят там. Колкото по-малка е формата на едно тяло, толкова по-неорганизирана е тя; колкото по-неорганизирана е материята на едно тяло, толкова по-неинтелигентна е тя. Една надута гайда, пълна с въздух, не говори още за някаква интелигентност. Интелигентността се определя от съдържанието и от смисъла на нещата. Следователно, големината на телата се определя от тяхната вътрешна разумност. Някои от съвременните учени мислят, че само на земята има живот. Значи, цялата вселена е създадена само за земята. Да се мисли така, това значи да живеят хората в илюзии. Ще излезе тогава, че слънцето свети и отоплява земята, за да могат хората да се мъчат, да се избиват помежду си. Възможно ли е това? – Не, по-скоро може да се предположи, че земята е сцена, на която се представя всичко онова, което хората могат да направят. От всичко, което хората вършат, разумните същества могат да вадят заключение за тяхното развитие. Те разполагат със знание, чрез което могат да ограничат злото. Злото лесно може да се ограничи чрез закона за сгъстяване на материята. Колкото по-гъста става материята, толкова по-мъчно се проявява злото. Когато материята се сгъстява, злият човек постепенно става по-тежък, вследствие на което не може да се мърда. Представете си, че срещате в гората един стар вълк. Какво е положението на този вълк? Той е подобен на злия човек: едва се движи, уморява, се пъшка; спира се, не вижда нищо. Минава покрай едно стадо овце, минава покрай друго, не ги вижда. Тури очила, пак не вижда, не може да хване нито една овца. Върви, въздиша си и казва; Да бях млад, нямаше да бъде така. Един ден лошите хора ще остареят, ще станат стари вълци. Това значи възмездие. В това отношение природата е безпощадна. Тя прощава всичко, но сгреши ли човек веднъж против живота, който му е дала, той не може вече да избегне от нея. Навсякъде той ще среща нейното навъсено, сърдито лице. Всеки, който се опита да ограничи живота на природата, ще стане на прах. Човек е свободен да върши всичко: да мисли, да чувствува, да действува, да се ражда и умира, да се жени и т.н. Дойде ли, обаче, до живота, който тупти в цялата природа, той няма право да се опълчи срещу него. При най-малкото противодействие на този живот, той ще срещне самата природа. Това значи абсолютна, Божествена правда. Само тази правда дава свобода на човека да живее. Дали човек е поет, писател, художник, богат или беден, прост или учен, за него е важен животът. Най-важният елемент в цялата природа е животът. Щом имаш живота, всичко друго ти е позволено: позволено ти е да правиш добро, позволено ти е да учиш, да работиш, да се развиваш. Какъв човек ще бъдеш, ако, след като си слязъл на земята, след като ти е дадена свобода да живееш, ти се отказваш от живота? Който иска да живее, той трябва да бъде готов да прави добро. Да прави човек добро, това е базата, върху която могат да се разберат мъже и жени, братя и сестри.<br />
<br />
„Позволено е на човека да прави добро." Не е достатъчно само да прави добро, но човек трябва да знае какво нещо е доброто. Христос е казал това нещо на своите ученици, а не на обикновените хора, които не искат да слушат и да разбират. Това се отнася и до всички ония, на които съзнанието е пробудено. Следователно, добро могат да правят само ония, които живеят. Те са добрите хора в света. Които не живеят, те не правят добро, те са лошите хора в света. Добрият човек може да заема и високо, и ниско положение в живота, но навсякъде работи, върши нещо. Вие ще го видите като поет с перо в ръка, като учен на професорска катедра, като доктор в лаборатория, а същевременно ще го видите и като орач на нивата, като работник на лозето. И при едното, и при другото положение той се радва на слънцето, на звездите, на ветровете, доволен е, че е изкарал един хляб за деня. Лошият човек гледа само да се осигури. Той се страхува, че ще остарее, че няма кой да го гледа на старини. Знае ли той, какво нещо е остаряването? Човек остарява, само когато се откаже да живее.<br />
<br />
Като говоря по този въпрос, аз имам предвид да разширя вашите разбирания за живота, за Бога, за Христа. Мнозина от вас имат механически разбирания за Христа. Някой разправя, че видял Христа, видял Бога и Го познал. Чудно нещо! Видял Христа, но не живее като Него. Познал Бога, а себе си не познал. Друг някой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито сам е свободен. Ще излезе някой патриот на трибуната да говори за народа, да плаче за неговите беди. Говори и плаче за народа, а не живее като него. Доста сте плакали. Народът не иска да плачат за него. Той иска да го разбират, да влизат в положението му. Когато крокодилът иска по-лесно да глътне жертвата си, той я облива със сълзи, да се намокри, та по-лесно да се хлъзга в устата. Обаче, крокодилските сълзи не повдигат човека. В природата плачът има такъв смисъл, какъвто дъждът – за растенията. Плачът е на място само тогава, когато искате да помогнете на някого. Щом плачете, за да изядете човека, сълзите не са на място. Ще кажете, може би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия път. Ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си, ако не искате да живеете, вие не сте познали Христа. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Това е живот вечен да познавам Бога. Първото начало на живота, да познавам любовта, която създава всички условия за растене и развиване. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, имате живот в себе си." Това значи: Ако думите ми живеят във вас, и вие живеете в мене, между мене и вас ще става правилна обмена, и аз ще ви се изявя. Ако съвременните християни се подложат на опит, много от техните възгледи, от техните идеи не биха издържали. За да издържат в идеите си, те трябва да бъдат изпитани и проверени. Като обърка работите си, духовенството счита, че другите хора са виновни за неуспехите му. Те търсят вината за своите неуспехи, за неуспехите на цял народ ту в една, ту в друга религиозна секта и започват гонение против тях. И без секти, и със секти, хората си остават едни и същи. Коя е причината за неуспехите на българите? Сектите ли съсипват България? – Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? – В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. Когато Гърция пожертвува своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живее със своето велико минало. Тя и до днес живее със своите велики хора: Сократ, Платон, Аристотел и други. Тях цял свят знае и почита. Какво създаде Гърция днес? Какво създаде България днес? В развитието си всеки народ трябва да върви по пътя на дървото. Той трябва да израсте, да цъфне, да върже, и плодът му да узрее. По плода ще го познаете. Христос е казал: „По плодовете им ще ги познаете." Великите хора на един народ представят плодовете му, по които ще познаете, какъв е този народ – нищо или нещо, беден или богат. Ако плодовете на даден народ са добри, сладки, и самият народ е добър. Ако плодовете му не са добри, и народът не е добър. Когато Христос се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намери такива, Той каза: Отсега нататък няма да раждаш!<br />
<br />
„Позволено е човек да прави добро." Кога? – Всякога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Какво е било миналото на човека, това не трябва да го спъва. Миналото трябва да му служи за поука, вярата – за подкрепа в слабостта му, знанието и мъдростта – при работата му. Наистина, слабият се нуждае от вяра, работещият – от знание и мъдрост. Българинът често употребява поговорката: Днес с пари, утре на вяра. Това подразбира: днес със знание и мъдрост, утре с вярвания. Според мене, тази поговорка е на место. При започване на някаква работа, всеки трябва да си каже: Днес с пари. – Може и без пари. – Не, без пари не може. При сегашните условия на живота човек нищо не може да предприеме без пари: на трен не може да се качи без пари; в хотел не може да влезе без пари; хляб не може да вземе без пари. Дето отидете, навсякъде искат пари. Онези, които казват, че и без пари може, те първи се натъкват на противоречие с своите думи. Много американци поддържат възгледа, че и без пари може, а сами тръгват да търсят пари. Много калугери отричат парите, а сами ходят да събират пари за разни благотворителни цели.<br />
<br />
Един българин от Търново дошъл до убеждението, че трябва да служи на Бога, да живее чист живот, да не цапа ръцете си с пари. Той взел кадилница и тръгнал от село в село, от град в град да кади, да накара хората да вярват в Бога. Като обикалял България, хората му давали пари. Този човек е бил на крив път. Преди всичко, с кадене работа не става. Димът от неговата кадилница не може да обърне хората към Бога. Пък и парите не са най-страшното нещо в света. Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари. С парите си богатият трябва да създава работа на сиромасите, а не да ги използува за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатият има право да се ползува от труда им два часа сутрин, два часа след обед и два часа вечер. През останалите часове той трябва да ги освободи, да разполагат с времето си, както те разбират. Колцина могат да постъпят така? И това са християни, които вярват в любовта. Сега, като не разбират законите, хората се осъждат едни-други, че не живели добре. Не е въпрос, кой как живее. Всички хора живеят при едни и същи условия; важно е, кой как използува условията. Запример, какво ще разберете от уравнението А : 1/4 = В : 3/4. За да разберете тази пропорция, първо трябва да разберете отделните отношения. Буквата А в първото отношение представя бащата, 1/4 представя сина. Буквата В представя майката, а 3/4 – дъщерята. Целият дом представя единицата, т.е. 4/4. Значи, в този дом има един син и три дъщери. Оттук можем да съставим друга пропорция: 1 : 3 = А : В. В този дом бащата ще умре по-скоро от майката, защото синът е един, а дъщерите – три. С други думи казано: бащата има хиляда лева, а майката – три хиляди лева. Ако и двамата харчат еднакво, кой от тях ще осиромашее по-скоро? Когато в един дом момичетата са повече, майката има условия за по-дълъг живот. Ако момчетата са повече, бащата има условия за по-дълъг живот. Затова, когато бащата види, че момиче се ражда, не е доволен, животът му се скъсява, Той казва; Да беше момченце! Ако детето е момче, майката казва: Да беше момиченце! Те познават този закон. Ако мъжът и жената живееха правилно, хармонично, във всеки дом щяха да се раждат само по едно момче и едно момиче. Който разбира законите на живата природа и живее съобразно тях, той коренно се отличава от другите хора. Той има нови възгледи за живота, които са проникнати от истината, от свободата. Затова човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва като Бога. Това значи да придобие човек живота, който прониква цялата вселена. Това значи да придобие човек силите, които протичат в природата. За да се прояви животът, човек трябва да стане господар на силите в природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя. Тогава човек ще придобие щастието, което търси.<br />
<br />
Всеки търси щастието, защото чрез него той ще придобие елементите на безсмъртието. Докато умира, човек не може да бъде щастлив. Щом престане да умира, той е щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен, и от възрастен – пак млад. Като научи законите на безсмъртието, човек може да се подмладява, когато пожелае. Това са поддържали старите алхимици. Това са поддържали учените в миналото, това поддържат и съвременните учени. Един от новите алхимици пожелал да се подмлади. За тази цел той приготвил един голям съд, който да се затваря херметически. После поставил в съда всички ония течности, необходими за подмладяването, и извикал един от учениците си, на когото казал: Ето, аз влизам в тази малка стаичка, дето ще се затворя херметически и ще прекарам известно време вътре. Ти вземи ключа, пази го добре и в определения час ще отключиш. Ще бъдеш внимателен, защото от тебе зависи да се подмладя, или да излаза такъв, какъвто влязох. Ученикът взел ключа и дал обещание, че ще изпълни всичко, каквото учителят му заповядал. През това време, обаче, ученикът се влюбил в една красива мома, и когато дошъл часът да отключи учителя си, не могъл да изпълни задължението си. По тази причина учителят му не могъл да се подмлади.<br />
<br />
Това се случва с всеки човек. Когато в ума на човека дойде някоя светла идея, в това време той се влюбва някъде и забравя да отключи стаичката на своя Учител, да излезе вън. Какво може да се постигне при това положение? С години наред човек пада, става, взима решения за нещо, започва, отлага работите, изповядва се, докато го извикат от другия свят, и той неизповядан отива. Цял живот говори за спасение, и пак неспасен заминава за другия свят. Виждал съм хора, които, при заминаването си за другия свят, казват: Ех, да бих могъл още малко да поживея! — Че и там ще живееш. Ако пък искаш да живееш на земята, това от тебе зависи. Ще приведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето й се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към Бога с думите: Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живеем заедно. Нито аз искам да умра, нито детето давам. Аз ще го отгледам, ще го възпитам и ще го науча да Те познава. То е родено да живее, затова Те моля да му помогнеш. За учудване и на лекари, и на баби детето оздравяло. Това значи смела, любеща майка. Тя е познавала живота. Животът е закон, който не се изменя. Майката искала да живее детето й, и Господ отговорил на молбата й. Той й доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него.<br />
<br />
Питам сега и вас: Ще бъдете ли по-малодушни, по-малко смели от тази българка? При това тя не е учена жена, няма знания, няма никаква философия. Тя казва, че се е борила с Господа и се страхува, какво ще отговаря като отиде на онзи свят. Казах й, че Господ ще я похвали, задето познала Неговия закон. Той й дал това дете да живее, да изучава Божиите пътища, а не да умира. То има право да живее, да се учи, да изпълнява волята Божия.<br />
<br />
„Позволено е на човека да прави добро." Това значи: позволено е на човека да живее съзнателно, а не да носи неволята, да бъде товарно животно. Който живее, той е свободен. Свободният човек мисли, разрешава задачите на своя живот, с което изработва своето щастие. Човек е дошъл на земята, за да разбере, защо живее. Като разреши този въпрос, тогава ще разбере, че Единственият, Който мисли, е Бог. Бог мисли, а човек живее. Животът е свещено нещо, в което Бог мисли, а човек живее. Като мисли Бог, чрез Него и хората мислят. Обаче, първата задача на хората е да живеят. Като живеят, те ще работят. От работата, която върши, човек се учи да мисли. Наистина, от опитностите си човек се учи да мисли. Значи, човек първо ще работи, а после ще мисли. Като работи, той ще се прости с всички свои вярвания. Вяра е нужна на човека, а не вярвания.<br />
<br />
И тъй, всички хора трябва да живеят. Как ще живеят? Те не трябва да живеят като бабите и лекарите, но като смелата българка, която извоювала от Господа живота на своето дете. Всички трябва да живеят по новия начин. Новият начин е в самия живот. Като живеете, ще го намерите. Когато отива на училище, детето не носи никакви пособия. То намира необходимите пособия в училището. Като влезе в новия живот, съществата от разумния свят ще го научат, как да живее. Те ще му доставят необходимите за това условия. Който живее разумно, той ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на нова епоха, на нови форми, които сега се създават. Това нарича Христос възкресение. Това очакват и религиозни, и светски хора. Светските го наричат освобождаване. Който е готов, той ще възкръсне в живот вечен. Който не е готов, той ще остане в своето безчестие. Вълкът ще се роди пак вълк, мечката – мечка, рибата – риба, човекът пак човек. Това наричат прераждане. Човекът на бъдещето, обаче, е човек на възкресението, човек на свещения живот. Когато този живот дойде на земята, дошло е вече Царството Божие между хората.<br />
<br />
16. Неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София. – Изгрев.<br />
<br />
*Забележка: Навсякъде в текста “дозволено” е заменено с “позволено”.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE&diff=15824КНИГА: Голямото благо2010-02-19T10:01:30Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-12s-3.pdf Голямото благо] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Голямото благо 2]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 2. [[Другата събота]]<br />
* 3. [[Огън да запаля]]<br />
* 4. [[Достоен]]<br />
* 5. [[Да изпълня]]<br />
* 6. [[Разумните кротки]]<br />
* 7. [[Илия вече дойде]]<br />
* 8. [[Що трябва да речете]]<br />
* 9. [[Който слуша моите думи]]<br />
* 10. [[Моите овце слушат моя глас]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8E_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8&diff=15822КНИГА: Учителю благи2010-02-19T10:00:27Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-12s-1.pdf Учителю благи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Учителю благи]] (Дима) (работи се)<br />
* 2. [[На Бога живаго]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 3. [[На този камък]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 4. [[Променява времената]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Даде плод]](Ruana)'''(готово)'''<br />
* 6. [[Лазаре, излез вън!]](Ruana)(работи се)</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=15820Променява времената2010-02-19T09:58:35Z<p>Anotherseeker: /* Променява времената */</p>
<hr />
<div>==Променява времената==<br />
<br />
„И Той променява времената и порите; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните." (Данаил 2:21)<br />
<br />
„И Той променява времената и порите". Това са думи на пророка – следователно, Божии думи. Божиите думи никога не губят своята ценност; те са от дълговековните – значи, те никога не умират.<br />
<br />
„И той променява времената." В света съществува една причина, която променя нещата. В случая, думата „променя" няма такъв смисъл, какъвто обикновените хора й дават. Често хората казват: Условията на живота ще се променят. Те разбират тази промяна в добър, или в лош смисъл. Обаче, когато се казва, че Той променява времената и порите, пророкът разбира промяна само в добър смисъл, т.е. лошите времена трябва да се променят в добри; и вековете, и епохите трябва да се променят в добри. И в човешкото развитие е имало тъмни епохи, тъмни времена. На това основание, човешката душа очаква онова бъдеще, което дава израз на целокупния живот; тя очаква онова бъдеще, което дава израз на човешкия дух, на човешкия ум, на човешкото сърце. Ако заместим думата „израз" с думата „излез", това означава, като заминеш някъде, да ти дадат излаз, да излезеш някъде на свобода, отдето ще виждаш нещата тъй, както са в действителност. Този подтик към свобода съществува в цялото органическо и неорганическо царство, т.е. в цялата природа. В всички тела, независимо това, дали са разумни, или не, съществува стремеж да намерят нещо, което мъчно се намира, или по-право, което нийде не се намира. Този стремеж може да се уподоби на водата. Когато излезе от своя източник, водата тръгва по известен наклон. Учените могат да обяснят движението на водата, но същественият въпрос не седи в причината на това движение, а във въпроса: разумно ли е това движение или не; има ли смисъл това движение, или не? Когато нещата се отричат и приемат, това показва, че в тях има разумност. Само разумните неща се отричат и приемат. Тъй щото, когато някой казва, че в природата не съществува никаква разумност, това подразбира, че нещата нито се отричат, нито се приемат. Това значи още да престанем да говорим, да престанем да мислим, да престанем да се интересуваме за миналото, за настоящето и за бъдещето и т.н. При това, забелязано е, че тези хора, именно, които отричат разумността в природата, които казват, че светът е създаден случайно, те искат да си обяснят този случаен свят.<br />
<br />
Какво виждаме днес? Явяват се ред учени, които се занимават с въпроса за създаването на земята; те казват, че материята е в постоянно движение, че слънцето, земята и всички планети също така са в движение. Не само това, но тия учени разглеждат въпроса за посоките, в които слънцето, например, се движи. Те казват, че слънцето се движи в две посоки - около себе си и около друг някакъв център. Те говорят и за пръстените около слънцето, от които се образували и останалите планети и т.н. Както знаете, много научни теории съществуват за създаването на земята, на слънцето, но въпреки това, нито един от съвременните учени не е присъствувал при създаването на вселената. Учените са намерили всичко на готово, създадено вече, а на тях е останало само да правят свои предположения, свои допушения и след редица такива предположения, по близо или по-далеч от истината, да казват, че това са научни теории. Питам: как ще си обясните причината, задето някой млад, здрав момък е мързелив, груб, невнимателен към родителите си, към ближните си? Как ще си обясните после промяната, която един ден става с него? Срещате същия този момък спретнат, работлив, ходи на нивата, помага на родителите си, учи, занимава се, обича родителите си, ближните си? И в първия, и във втория случай можете да правите свои заключения, свои предположения; това са философски догадки само, но не и самата истина. Има една причина за това, но не я знаете. Можете да кажете, че тази причина се крие в някаква придобивка, или че някоя мома е запалила чергата на този момък. Това са предположения само. Аз не зная, как мома може да пали чергата на момъка. Ако насочите слънчевите лъчи точно срещу фокуса на една леща, на това место ще се образува толкова топлина, че всяко тяло, поставено на този фокус, може силно да се нагорещи или да се запали. На земята ли се е образувал този фокус? Не, той се е образувал на слънцето някъде, но в дадения случай се проявява на земята, понеже има за това благоприятни условия. Учените казват, че лещата пречупвала светлината. Ние казваме пък, че светлината никога не се пречупва. Това, което може да се пречупва, не е светлина. За да обяснят някои явления в природата, учените казват, че светлината се пречупва, но това са техни схващания. В човешкия ум става някакво пречупване, но за пречупване на светлината, например, може да се даде съвсем друго обяснение от това на учените. Всички явления в природата имат свое разумно обяснение. Как се е събрал този фокус в лещата, как се събират слънчевите лъчи в него, това сега не е важно за вас. За вас са важни лещите, които природата ви е дала, и с които от хиляди години насам вие събирате и пръскате светлината. Тези лещи са вашите очи, които учените днес са представили външно, в разни видове стъкла, и чрез тях искат да обяснят, как става това събиране и пръскане на светлината, а също така, как става пречупването на светлинните лъчи във фокусите.<br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да обясни правилно явленията в разумната природа; тя ще избави хората от вътрешните им заблуждения. Заблуждения има и в умствения, и в сърдечния живот на хората; заблуждения има и в постъпките им. Вземете, например, въпроса, който се третира от учените, коя философия е най-права. Ако четете философията на Йохан Ремке, ще видите, че той отрича всички философии от 25 века насам; той казва, че те нямат никаква философия, и че философията им не е нищо друго, освен философски жаргон. Той се стреми да даде нова насока на философията, да я направи основна, независима наука. Той казва: Философията, като основна наука, която не признава никакви скрижали, не благоговее пред никакви авторитети. На това основание и аз казвам: ако религиозният служи на Бога от страх, той не е философ, в него няма никаква философия, никаква религия. Какъв Бог е този, на когото ти ще служиш от страх?<br />
<br />
Един пътник минавал през гъста гора и срещнал на пътя си една голяма мечка. Той се уплашил от мечката и хукнал да бяга. В страха, той изгубил шапката си и не могъл да я намери. Като вървял по-нататък, между шубраците някъде видял заек. Щом доближил до него, заекът хукнал да бяга, изплашил се от човека. Тогава пътникът се замислил и казал: значи, и от мене има по-страхливи същества. Питам: мечката, която уплаши човека, големия юнак, по-разумна ли е от него? Не е по-разумна. Заекът, който се уплаши от човека, по-разумен ли е от него? И той не е по разумен. И в двата случая човекът е по-разумен. Защо се плаши тогава? Вие трябва да си отговорите на въпроса, как и кога е произлязъл страха. Първоначално страхът не е съществувал в Битието. Страхът не е нещо кардинално, което да е съществувало в човека още при създаването му. Той отпосле се е явил, вследствие на отклонението, което станало със самия човек. И действително, когато клони да изгуби равновесието си, да падне, човек всякога се страхува. Това показва, че страхът носи своето начало от далечното минало някъде, когато човек се е отклонил от правия път. Значи, страхът води началото си от грехопадането на първите човеци.<br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна основа в живота си. Затова, всеки трябва да знае, каква е неговата основа, какво е неговото верую, каква е философията на неговия живот. Как живеят съвременните хора? Те живеят като гъби, растат, ядат и пият, обличат се, докато един ден заминат за другия свят. Близките им започват да плачат, да скърбят, че еди-кой си заминал за другия свят. Когато хората се раждат, приемат ги с радост; когато заминават, изпращат ги с плач. Когато детето се роди, майката не знае, отде е дошло; когато замине за другия свят, майката казва: Бог да го прости, замина за някъде. И в този случай, тя не знае, де отива детето. Значи, хората не знаят, нито отде са дошли, нито де ще отидат. Има едно общо верую, че човек излиза от Бога и се връща при Него. Това е механическо обяснение на въпроса, което не успокоява човека. Хората търсят Бога отвън, вследствие на което се намират в голямо противоречие. Преди всичко, човек трябва да търси Бога като вътрешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му. Ако по този начин се стреми към Бога, той ще се освободи от всички ограничения в живота. Като наблюдавате небесните тела с телескоп, по големината им вие познавате, кои от тях са по-отдалечени, и кои са по-близо до вас. Следователно, всяко тяло, към което вие се приближавате, става по-голямо; това, от което се отдалечавате, става по-малко. Всъщност, тялото не става нито по-голямо, нито по-малко, но привидно изглежда по-малко, или по-голямо. Когато младият се възхищава от една идея, а в старините си намира, че тази идея е празна работа, това показва, че той е станал материалист. В този случай, старият човек се е отдалечил от реалността на нещата. Идеята, която по-рано го е възхищавала, сега е станала толкова малка за него, че той почти не я вижда и намира, че е празна работа. И наистина, докато са млади, хората са идеалисти, интересуват се от всичко, приятно им е да живеят, на всичко се радват. Когато остареят, престават да се интересуват. Такава е философията на Настрадин Ходжа, който казва: „Докато жена ми и аз сме живи, целият свят ме интересува. Щом жена ми умре, половината свят се свършва за мене; щом и аз умра, целият свят се свършва.”<br />
<br />
Казвам: в реалността съществува само един Бог, Който не е познат на хората. В Бога няма желание хората да Го познават. Ако Той би имал желание да бъде познат от хората, това значи да има някакви слабости. Това би значило, че на Бога липсва нещо. Майката иска да роди дете, за да се осмисли живота й. Значи, липсва нещо на майката, затова тя иска дете. Питам: ще дойде ли ден, когато майката няма да иска деца? Засега това е неразрешен въпрос, който за дълго време още ще остане в това положение. Затова, ние казваме: В света съществува само един Бог, и всички богове са излезли от Него. В света съществува само една майка, и всички майки са излезли от нея. В света съществува един Учител, и всички учители са излезли от него. В света съществува само един ученик, и всички ученици са излезли от него. В света има само един приятел, и всички приятели са излезли от него. В света има само една душа, и всички души са излезли от нея. В света има само един дух, и всички духове са излезли от него. Следователно, ако искате да разберете реалността, вие трябва да се стремите към първичната реалност. Ако искате да разберете, имате ли душа и дух, вие трябва да се свържете с първата душа, с първия дух, от когото сте излезли. При това положение, никой няма право да пита, как може да намери реалността на нещата. Който искрено търси тази реалност, той никога не пита, как и де може да я намери. Трябва ли човек да пита хората, как да яде? Той знае това изкуство от хиляди години насам, и затова, като се намери пред ядене, сяда и започва да се храни. И малкото пиленце, едва що излюпено, знае вече, как да кълве. И малкото дете, едва що родено, знае, как да бозае. Обаче, поради своето отклонение от правия път, хората са изопачили Божествения ред и порядък на нещата, вследствие на което са си създали нещастия и страдания. Животът на съвременните хора е пълен с отрицателни неща: злоба, завист, омраза, болести и т.н.<br />
<br />
След всичко това идат учените и философите, които искат да обяснят на хората причините за социалното зло в света. Казвам: човек сам за себе си е причина за социалното зло в света. Ако хората мислят, че обществото, като цяло, в един ден може да се изправи, а с това да се изправи и целия свят, за такова мнение турците казват: „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!" Това значи да отречем разумността, да отречем целокупното в живота и да приемем, че Бог за един ден само ще оправи света. И това е възможно, но то е лесният път. Това подразбира вече, че хората са станали по-добри. Днес лесно могат да се премахнат противоречията от живота. Как? Чрез малки усилия. Значи, ако противоречията и до днес не са премахнати, това показва, че хората не правят усилия. И наистина, някой заболява от хрема – проста, обикновена болест, която е добро средство за пречистване. Но като не правят малки усилия да се освободят от нея, хората сами си създават усложнения. И ще видите, че от тази проста болест заминават десетки хора. Също така и инфлуенцата е болест, на която не се обръща внимание, но и тя може да се усложни. Хората лекуват хремата по различни начини: едни си превързват носа с кърпи, натопени в гореща вода; други правят промивки с топла вода, трети я лекуват с различни церове. Всъщност, причината за хремата е слабото дишане. Който заболява от хрема, той трябва да знае, че в дишането му има някакво отклонение дишането не е ритмично, вследствие на което не се приема достатъчно количество въздух. Щом дишането се подобри, и хремата ще изчезне. С хремата природата предупреждава човека, че трябва да работи. Ако не вземе под внимание това предупреждение, тя му изпраща треската. При треската няма кихане, както при хремата, но тя се придружава с тръпки, с огън и със студ. Човек рита, роптае срещу треската, но тя му казва: С ритане работа не става. Ти трябва да работиш! Треската мяза на онези разбойници, които обират парите на човека, с което искат да му кажат: Ако искаше да не те обират разбойници, трябваше да дадеш тия пари на бедни, на сиромаси хора, а не да ги държиш за черни дни.<br />
<br />
В това отношение, турците бяха големи майстори: когато отиваха при някой български чорбаджия дa го оберат, те направо му казваха да даде парите си. Ако той отказваше да ги даде, те започваха да се разговарят помежду си: Дайте веригата тук! Един от тях наклаждаше огън, другият туряше веригата в огъня и я държеше там, докато се зачерви. След това взимаха нагорещената верига и се приготвяха да я турят на врата на чорбаджията. Като виждаше това осветление, той веднага казваше: Чакайте, ще ви дам парите. Ще не ще, чорбаджията изваждаше парите си и ги даваше на турците. Като си отидат, чорбаджията си казваше: Слава Богу, че с малко се освободих от тия турци! Иначе, животът ми щеше да отиде. Същото прави и треската. Като дойде при някой човек, тя му казва: Скоро давай, каквото имаш! Питам: защо ви е такова богатство, което носи ред нещастия след себе си? Когато хората се питат, трябва ли човек да бъде богат, или не, казвам: ако вашето богатство внася раздори в целия дом, по-добре да си отиде; ако вашето богатство разваля отношенията между мъже и жени, между синове и дъщери, между господари и слуги, по-добре да си отиде. Обаче, ако вашето богатство е в състояние да подобри отношенията между любовта и добродетелта, по-добре да остане. Тъй щото, който иска да бъде богат, той трябва да се запита, дали богатството, към което се стреми, ще послужи за подобрение на живота му.<br />
<br />
Следователно, човек трябва да се стреми към ония външни облаги, които са в сила да произведат в него велик, вътрешен морален преврат. Под думата „морал" аз разбирам най-низкото положение, до което човек е стигнал. Само физическият човек може да има морал. След морала иде животът. Да живееш е нещо по-високо, отколкото да имаш морал. И животът има свой външен израз. Този израз е човешката мисъл. Значи, отляво животът си служи с морала, а отдясно – с човешката мисъл. При тази алтернатива, същината на живота се изразява в опериране от една страна с морала, а от друга – с човешката мисъл. Който не разбира отношенията на морала към живота, той иска да докаже, че моралът е единственото важно нещо в живота, и затова човек трябва да бъде морален. Не, моралът е само лявата страна на човека. Кога човек става морален? Когато го оберат. Тогава той започва да пита Има ли морал в света, или няма? Обаче, ако той обере някого, тогава не пита, има ли морал в живота, или няма. Когато разумният човек прилага морала, той го прилага еднакво към всички. Следователно, когато съвременните хора страдат, те трябва да си обяснят причините на тези страдания, за да ги премахнат. Обаче, и до днес още хората говорят за любовта на Христа към човечеството, за това, че Той се пожертвувал за тях, че пак ще дойде на земята да ги повдигне и чакат това време. Това са залъгалки на мързеливите хора. Мързеливият син седи в къщи без работа, губи времето си, а баща му го успокоява, че макар днес да са сиромаси, но утре дядо му ще умре и ще остави голямо наследство. Синът слуша баща си, чака дядото да умре, но дядото не умира. Дядото е от дълговековните, той ще живее 120 години, ще зарови и сина си, и внука си. Казвам на този син не чакай дядо ти да умре, но започни да работиш, сам да печелиш пари. И ако дядо ти остави нещо след смъртта си, благодари; ако нищо не ти остави, пак бъди благодарен.<br />
<br />
Питам: какво наследство са ни оставили в науката нашите деди и прадеди? Истинската наука ни довежда до такова положение на съзнанието, при което трябва да се откажем от наследството на нашите деди и прадеди. Те ни оставиха повече дългове, отколкото приходи. Ако дядо ви е оставил 10,000 лева наследство, а 100,000 лева дълг, кажете му той да си плати дълговете, а наследството да остави на когото иска Питам някого: вярваш ли в науката? – Вярвам. – Защо? – За знанията, които е дала на човечеството – Какво благо е донесла науката за човечеството? Какво благо е донесла религията за човечеството? Не казвам, че науката и религията не са донесли нищо за човечеството, но обръщам внимание на хората върху въпроса, какво всъщност трябва да донесе науката, и какво – религията. В най-тесен смисъл, науката трябва да донесе светлина за човешкия ум, а религията – топлина за човешкото сърце. Някои искат да намерят някакъв контраст между науката и религията. Религията подразбира онова първично състояние на съзнанието, с което човек се проявява на земята. Религията има место само на земята На небето никаква религия не съществува Може ли човек без религия? – Докато е на земята, той не може да живее без религия както не може да влезе във водата без кораб, или без лодка. Смешно ще бъде, обаче, като излезе на брега, та влачи след себе си кораба или лодката. Това означават думите, които хората често употребяват: без наука не може, без религия не може, без къща не може и т. н. Докато е на земята, човек се нуждае от къща, но щом се качи във въздуха, никаква къща не му трябва. Следователно, къщите са потребни, но само за твърдата почва. Корабите са потребни, но само за водата. Аеропланите са потребни, но само за въздуха. Писанието казва: „Има домове неръкотворени” . Значи, същината на човешкия живот не се заключава в онова, което човешката ръка може да направи.<br />
<br />
„Той променява времената и порите". Пророк Данаил се спира върху онази Първична Причина, Която изменя времената и порите. Тя изменя лошите условия на живота. Първичната Причина, която обича човека, го освобождава от тия условия. Тази Причина е Любовта. Когато времената се изменят, когато условията на живота се подобряват, туй показва, че Великият в света върши това. Как може Той да промени времето? Представете си, че вие сте беден, нямате пет пари в джоба си, не можете да купите дърва или въглища, а вън е студено, 30–40° под нулата, пък няма и богати хора, които да се погрижат за вас. Какво трябва да направите? Обърнете се към Първата Причина, към Този, Който ви е изпратил на земята, и се помолете да ви помогне. Той веднага ще измени времето.–Как?–Слънцето ще започне да грее по-силно, температурата ще се повдигне, и няма да забележите, как термометърът ще се повдигне до нула градуса. Първата Причина не постъпва като персийският владетел, да обесва по един богат за сметка на един сиромах, който умира от глад и студ. Бог е в сила да помогне на едного, без да причини страдание на другиго.<br />
<br />
Следователно, докато няма светлина, човек не може да намери пътя, не може да има никакви постижения. Той трябва да има любовта в себе си като път, мъдростта – като постижение, а истината – за реализиране; чрез нея той може да придобие исканата свобода. Който се усеща слаб той трябва да търси любовта като път в живота си, мъдростта за постижение на желанията си, а истината, като условие за реализиране на нещата. Някои хора учат, свършват гимназия, университет и влизат в живота, дето искат да се прочуят, всички да говорят за тях, но яви ли се някой по-даровит, те се заоблачават. Какво трябва да правят при това положение? Актьор, който иска да задоволи само публиката, той не е истински актьор; учител, който иска да<br />
задоволи само своите ученици, не е истински учител. Задачата на учителя не седи само в това, да даде знания на учениците си и да ги застави да го обичат, но той трябва да събуди в тях любов първо към единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и учителя си, Учени-ците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, вие не можете да намерите и идеалния учител. Същото нещо трябва да приложите и към Бога. Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. Любовта към Бога е първият принцип в живота. Върху любовта се гради целият живот. Тя е същественото нещо в живота, а другите работи идат след нея. Мъдростта, истината и другите добродетели идат след любовта. Защо? Защото първо ние трябва да имаме нещо дадено, или на съвременен език казано, ние трябва да имаме една реалност, към която нито можем да прибавим, нито можем да отнемем нищо. Такава реалност, именно, е любовта. Човекът на любовта е всякога сит, доволен; той е здрав и богат. Под „богатство" не разбирам външно богатство, изразено само в пари и къщи. Външното богатство е малък резултат на любовта; то не е пълна проява на любовта. Любовта е магическата сила в света. Когато Бог каза: „Да бъде виделина!" – стана виделина. Той направи това със своята любов. Любовта създаде света, любовта създаде цялата вселена. Когато погледнем към слънцето, към звездите, ние имаме предвид Божията Любов. Ето защо, първият и най-силен подтик на човешката душа е да възприеме любовта във всичката й пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота.<br />
<br />
Казвате: Ние вярваме в Бога. – Оставете вашето вярване настрана. Ако с вашата вяра вие не можете да добиете безсмъртие, тази вяра е детинска. Ако вашата вяра не може да ви отвори вратата за невидимия свят, и ако не може да ви свърже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра. Ще се запитате, дали има същества по-напреднали и по-разумни от хората. В света съществуват много по-напреднали същества от хората, които наричат гении, светии, ангели, архангели и т. н. Ангелите слизат на земята да видят, как живеят хората и се усмихват на тяхното богослужение, на тяхното безверие. Защо трябва хората да се съмняват в Бога, щом имат живот в себе си? Разумният живот в човека е проява на Бога. От този живот трябва да се започне.<br />
<br />
В царството на персийския владетел, за когото споменах по-горе, върлували голям студ и сиромашия, вследствие на което всяка година умирали голямо число от поданиците му. Той ги съветвал да живеят добре, но нито сиромасите, нито богатите изпълнявали неговите съвети. Като гледал страданията на сиромасите, дошла му на ум следната идея: за всеки сиромах, умрял от студ и глад, да се обесва по един богат. Царят веднага турил идеята си в приложение. И наистина, когато съобщавали, че някой сиромах умрял от студ и глад, в същия ден още обесвали един богат. Като гледали това нещо, богатите започнали да се стряскат и отворили кесиите си. Всеки богат се задължил да се грижи за един сиромах, да не го остави да умре от глад и студ. С тази мярка на царя, числото на умиращите сиромаси от глад и студ значително намаляло. Какво показва това? Че докато страданията не дойдат близо до човека, той никога не може да влезе в положението на страдащите, на бедните. Само по този начин човек може да стане внимателен и отзивчив към страданията на ближните си.<br />
<br />
Казвате: Защо Бог е създал светът така? Защо е внесъл страданията в живота? – Това са въпроси и разсъждения, останали от онзи философски жаргон, който е съществувал от преди хиляди години насам. Според този философски жаргон, всички хора казват, че животът няма смисъл, че правда не съществува в света, че Бог не гледа еднакво благосклонно към хората, че праведните били привилегировани, а грешните пъшкали под тежестта на своята карма и т. н. Какво нещо е кармата? Едно време карма не е съществувала. Хората сами създадоха своята карма, и ако вървят в правия път, кармата им, сама по себе си, ще се махне. Битието, в което живеем, има свои привилегии, но има и свои задължения. Човек трябва да съзнава, че е дошъл на земята, първо да слугува, а после да благува. За тази цел, той трябва да намери опорната точка на своя организъм, на своето сърце и на своя ум. Когато някой казва, че за него Бог е Баща, от Когото получава всичко, каквото пожелае, той се намира в положението на дете, което познава баща си по това, че каквото пожелае, получава. И наистина, каквото пожелае детето – пари, дрехи, обуща, играчки, книги – всичко получава. И съвременните хора проповядват за Бога, но на техните молитви не се чува ни глас, ни услишание. Защо молитвата им не се чува? Защото не се молят на истинския Бог. Когато отстъпиха от Бога, евреите си направиха един идол и му се кланяха. Тогава пророк Илия им каза: Хайде да направим един опит, да видим, кой е истинският Бог и чие верую е право. Какъв беше опитът? Пророк Илия направи един кръг, тури на него дърва, а върху тях жертвата и каза на еврейските пророци, на брой 400, да се помолят на своя бог, да пусне огън от небето, да запали жертвеника. Цял ден се молиха тия пророци, пяха, скачаха, удряха се с ножове, но ни глас, ни услишание. Пророк Илия им каза: „Викайте по-силно, може да е заспал вашият бог, или пък може да е занят с нещо. Сега пък аз ще са помоля на моя Бог, да видим, ще се чуе ли молитвата ми. Пророк Илия повдигнал очите си нагоре и започнал да се моли. След няколко минути, слязъл огън от небето и изгорил жертвата. По-нататък не се казва, какво е говорил пророкът с 400-те израилски пророци, но се предполага, че те са го предизвикали с нещо, и той заповядал да избият всички до един. В дадения случай, пророк Илия представя персийския владетел, който издал заповед в царството си, за всеки сиромах, който умира от глад и студ, да се обеси по един богат. Обаче, Бог не съизволява в убийството. Пророк Илия, който минаваше за силен, мощен, в ревността си към Бога, беше дошъл до убеждението, че тия лъжливи пророци трябва да се избият. Той мислеше, че като ги избие, други няма да се явят. „Колкото и да се кастри тръна отгоре, той все ще пуща корени". Значи, злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм.<br />
<br />
„Той променява времената и порите, сваля царе и поставя царе". Думата „цар" взимам в смисъл на силни възгледи, силни мисли и желания, които поробват човека. Те са ония силни, наследени черти в човека. Например, синът може да наследи от пияния си баща слабостта да пие, но ако има будно съзнание, той може да избегне тази наследственост. Как могат да се надвият наследствените черти? Различни начини има, но преди всичко изисква се будно съзнание и воля.<br />
<br />
Един пияница, който опропастил живота си, изгубил всичкото си богатство от пиянство, отишъл един ден в една от кръчмите, които обикновено посещавал, и видял там хубави череши Той се обърнал към кръчмаря с молба да му даде една от тия череши, но последният отказал на молбата му. – Тъй ли? Ти опропасти здравето ми, взе всичкото ми богатство, а сега не ми даваш една череша!<br />
<br />
Благодаря ти, аз разбрах вече смисъла на живота. От този час кракът ми няма да стъпи в кръчма! Отсега нататък ще живея трезв и разумен живот.<br />
<br />
Питам; какво показва това? Това показва, че царят на пиянството, на неразумността е свален от своя трон, и вместо него е поставен на власт царят на разумността, на трезвеността. Първият живот е неправилен, а вторият – правилен. Право ли е, когато хората виждат различие в разните вярвания, а всъщност проповядват любов и вяра в Бога? Можете ли да кажете, че братята и сестрите в един дом имат любов към родителите си, ако се карат помежду си? Когато слугите в един дом се карат, това показва, че те не обичат господарите си. Ако жената постоянно говори лошо за мъжа си и е недоволна от него, че не донесъл в къщи това-онова, тя не го обича. Когато мъжът донася на жената всичко, каквото й е нужно, това още не показва, че той е добър мъж. Като се говори за доброта, тя не се изразява непременно материално. Не, правилни отношения и разбирания между хората трябва да има! Сродство между душите трябва да съществува! Разумната, любещата жена не трябва да се интересува от това, дали мъжът ще донесе хляб, или не. Тя знае, че това е негова работа. Тежко на онзи мъж, когото жена му трябва да учи, как да гледа дом, как да се облича, как да се отнася към хората и т. н.! Кой учи птицата, как да се облича? Ако съвременните мъже и жени не знаят, как да се обличат, и жените им трябва да ги учат, те са останали назад в разбиранията си. Когато някой пита, дали е в правия път, аз намирам, че той е закъснял. Кой е правият път? Правият път е пътят на любовта. Кое е постижението на правия път? Светлината е постижението на правия път. Кой е резултатът на този път? Истината. Мнозина казват, че светът скоро щял да се свърши. – Ние не знаем нищо определено по това, макар че учените твърдят, какво слънцето щяло да изгасне, а с него заедно и животът ще се прекрати. Слънцето е свещ, която, според нуждите, може да се запалва, може и да се загасва. То е все едно, когато вие гасите и палите свещта си по няколко пъти на ден, хората да казват, че свещта ви е изгаснала. Не, свещта не е изгаснала, но по някакви икономически съображения вие я палите и изгасвате. Преди всичко, учените трябва да отговорят на въпроса, за кого грее слънцето.<br />
<br />
В хамбара на един богат земеделец се събрали един ден мравите, молците и мишките, да разискват върху въпроса, за кого е събрано житото в хамбара. Най-видните философи от събранието взимали думата по ред и изказвали мнението си. Мравешкият философ казал: Го-сподарят на хамбара е събрал житото за нас, защото ние трябва да поддържаме живота си. Философът на молците казал: Житото е складирано за нас, да се храним, за да свършим задачата, която ни е дадена. Най-после философът на мишките казал: Господарят е турил житото в хамбара за нас, защото сме най-големи от всички присъствуващи. Верни ли са тия твърдения? Тия философски твърдения са дотолкова верни, доколкото са верни и тия на хората, че светът е създаден за тях. Така може да мисли човек само тогава, когато неговият живот стане едно с този на Първичната Причина по мисъл, по чувство и по действие; така може да мисли човек само тогава, когато животът му стане едно с живота на всички разумни, напреднали същества. Докато съзнанието на човека е още на низко стъпало, той не може да мисли, че слънцето за него грее, или че светът за него е създаден. Защо? Защото, докато мисли, че светът е създаден за него, ще дойде Господарят на този свят и ще му докаже, за кого е създадено слънцето, за кого е създаден светът. Така постъпва и господарят на хамбара влиза в хамбара и в няколко часа само изгонва молците, мравите и мишките вън, като им доказва неверността на техните твърдения. Той им казва: Излезте вън и там разисквайте върху въпроса, за кого е събрано житото в хамбара.<br />
<br />
Също такъв спор се явил един ден между пчелите и осите, за кого била създадена лозата. Пчелите казвали, че лозата е създадена за тях, защото те събират мед и са полезни. Осите пък подържали, че лозата е създадена за тях, защото имат силни челюсти и могат да пробиват здравата ципа на гроздето, и по такъв начин могат да го използуват. Щом е така, те казали помежду си: Хайде, да пристъпим към опит, да видим, кой има право. Осите, които имали здрави челюсти, започнали да пробиват ципицата на гроздето, а пчелите, възползувани от услугата на осите, започнали на готово да смучат сладкия сок на гроздето. От това време и до днес още все същата история се разиграва: осите пробиват люспите на гроздето, а пчелите смучат сладкия гроздов сок. Който иска да знае, де има хубаво, сладко грозде, нека следи, на кои лози кацат най-много пчели. При този спор, осите и пчелите и до днес се ползуват от гроздето. Питам: ако пчелите и осите разрешиха спора практически, като пробиха люспата на гроздето и изсмукаха сока му, може ли човек да бъде по-неразумен от тях, да не разреши правилно въпроса за създаването на света? Пчелите и осите не си отговориха на въпроса, за кого е създадена лозата, но я използуваха. Също така, и хората не трябва да разискват върху въпроса, за кого е създаден светът, но нека използуват благата, които са вложени в този свят, за своето растене и развиване.<br />
<br />
„Той променява времената и порите" – първото положение на стиха. „Сваля царе и поставя царе" – второто положение на стиха. „Дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните" – третото положение на стиха. Мъдростта е сила, която всеки може да придобие, не изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Който иска да измени своя живот, да го осмисли, той непременно трябва да бъде мъдър. Тъй щото, който иска да вложи в живота си съдържание и смисъл, той трябва да има знания, а знанията се дават само на разумните. Мнозина отхвърлят това твърдение и казват, че мъдростта и знанието не е за тях Не, всеки трябва да се стреми да придобие знание и мъдрост. Те са качества присъщи на човека. Всеки човек може да бъде разумен, всеки човек може да има знания. Мъчнотиите в живота се разрешават, именно, чрез знание и мъдрост. И учените хора разрешават трудните задачи в науката пак чрез знание и мъдрост. Много научни въпроси във физиката, в химията, в обществения живот се разрешават чрез знание и мъдрост, и така разрешени, те улесняват живота на хората, намаляват техния непосилен труд,<br />
<br />
Съвременните хора се трудят не по силите си, терзаят се морално, физически, докато един ден изнемогнат и обезсмислят живота си. Какво трябва да направят, за да се освободят от тези терзания? Те трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. И тогава, като прости или учени, като богати или бедни, да си създадат такова верую, което пред нищо да не отстъпва. Който има такова верую, той ще разчита на него във всички трудни моменти на своя живот. Вашето верую трябва да има силата на онзи пътник, когото разбойници хванали в гората и завързали, но скоро били принудени сами да го развържат. С вързани ръце макар, той се приближил при главатаря на разбойниците и казал: Бог, на Когото служа, ви заповядва да ме развържете. Аз отивам по Негова работа и трябва непременно да я свърша. Аз мога сам да се развържа, но искам, както вие ме завързахте, така и да ме развържете. Главатарят отказал да го освободи, но след няколко минути той паднал на земята и уплашен, започнал да вика на другарите си: Развържете този човек! С него шега не бива. Имали ли сте тази опитност, след като ви турят в затвор, да кажете на надзирателя да ви пусне, защото, ако не ви пусне, ще го прострат на земята и ще се принуди да ви освободи? Силна е Божията дума! Бог казва на надзирателя на затвора да ви освободи, и ако не ви освободи, ще опита резултата от неизпълнение волята Божия. Такава опитност имал апостол Петър, когато бил в затвор. Ангел Господен влязъл в затвора, бутнал оковите му и го освободил. Подобна опитност са имали и тримата момци Сидрах, Месах и Авденаго, които, хвърлени в огнената пещ, по чуден начин били запазени от изгаряне. Ще кажете, че това е ставало в онези времена, когато хората са били праведни, но в днешните времена това не може да стане. Чудно нещо! Ако след две и повече хиляди години от онези времена, когато се пее и проповядва толкова много за Бога, не може да стане подобно нещо, защо ви е тогава съвременната култура, защо ви е тази вяра в Бога? Времената, в които днес живеете, трябва да бъдат по-богати с опитности. Вие трябва да бъдете силни, лесно да се справяте с мъчнотиите си. Дойдат ли при вас гневът, страхът, съмнението, безверието, сиромашията, гладът, вие трябва да им кажете- Бог, на Когото служа, каза да ме освободите! Щом кажете така, трябва да бъдете свободни. Ще запитате, дали наистина тия неща могат да станат. Могат да станат, разбира се, но затова не се изискват празни думи, а вяра, непоколебима, положителна и устойчива. Имате ли тази вяра, вие ще бъдете щастливи. В миналата беседа говорих за царя Ябу-Бен-Фура за красивата му дъщеря Ен-Суфи и за нейния възлюбен Елми-Бар. Царската дъщеря била щастлива, затова възлюбеният й, Елми-Бар, не се осмелявал да отиде при нея. Тя имала много поклонници, и Елми-Бар чакал всички да се изредят, да изкажат своето почитание и уважение към нея. Един ден тя заболяла и умряла. Баща й, заедно с всички нейни поклонници, плакал, страдал, но най-после я погребали и се върнали по домовете си. Тогава нейният възлюбен, Елми-Бар, отишъл на гроба й, извикал няколко пъти: Ен-Суфи, жива ли си? – Жива съм. Ако ме разровиш от гроба, ще изляза вън. Той взел лопатата и започнал бързо да копае. Скоро разкопал гроба, и царската дъщеря, здрава и весела, излязла вън, на светлина и свобода.<br />
<br />
Казвате: какъв смисъл се крие в този разказ? Ако вашият идеал е мъртъв и заровен дълбоко в земята, много от поклонниците му ще плачат за него, но няма да го съживят. И бащата на вашия идеал ще плаче за него, но и той няма да го съживи. Защо? Защото те всички плачат за неговата външна форма, за неговото тяло. Обаче, когато дойде възлюбеният на вашия идеал, който обича неговата душа, неговото съдържание, той ще отиде при гроба му и ще извика: Ен Суфи, жива ли си? – Жива съм, вземи лопатата и ме освободи. Той ще вземе лопатата, ще разрови гроба на своя идеал, ще го хване за ръка и ще го изведе навън. След това отишли да съобщят на царя, че някой задигнал тялото на дъщеря му. – Кой я задигна? – Задигна я нейният възлюбен, който я взе да живее заедно с него, но не в бащиния й дом, а горе на планината. Тук тя се прости със стария живот и започна новия – животът на светлината, на знанието и на мъдростта.<br />
<br />
Всички хора ще умрат, ще влязат в гроба, но след това вече ще покажат силата на своята вяра, силата на Христовото учение. Силата на Христа се заключава, именно, в това, че три деня след като умря Той възкръсна. Как възкръсна Христос? В Писанието е казано, че ангели слезли от небето, вдигнали плочата от гроба, и Христос възкръснал. Обаче, според едно предание се казва, че Петър и Йоан отишли на гроба на Христа и извикали: Учителю, тук ли си? Жив ли си, Учителю? Христос отговорил: Ако вдигнете плочата от гроба ми, аз ща изляза вън. Те се помъчили да вдигнат плочата, но не могли, затова дошъл ангел Господен от небето, вдигнал плочата, и Христос възкръснал. Следователно, по същия начин Христос трябва да възкръсне във вас, във вид на някаква нова идея. И вие трябва да бъдете поне като апостол Петра, да отидете при гроба на Христа и да кажете: Учителю, тук ли си? Жив ли си още? Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макар и да не сте в сила още да вдигнете камъка от гроба Му. Много пъти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвътре, но не ще можете да вдигнете камъка от вашия гроб.<br />
<br />
И тъй, вие трябва да дойдете до това положение, именно, да вдигнете камъка от вашия гроб и да възкръснете. След всичко това, кой може да убеди възлюбения на царската дъщеря, че съществува смърт? Той ще каже: Аз зная, че смърт не съществува, имам опитност за това. От-тук всеки ще разбере, че великата задача на неговия живот е да придобие безсмъртието, да придобие вечния живот. Сега и вие, като Петра, питате Христа, какво трябва да правите, т. е. какво ще стане с вас, ако Христос не възкръсне? Наистина, ако Христос не беше възкръснал, работата на учениците Му беше свършена. Същото се отнася и до вас. Ако Христос не възкръсне, и вашата работа ще бъде свършена. Когато Петър чу думите на Христа: Тук съм! – той отиде при другите апостоли, съобщи им това, което чу и видя, и трябваше всички заедно да се молят. След това дойде ангел Господен, който отвали плочата от гроба, и Христос възкръсна. Тогава Той се явяваше на учениците си и изчезваше, и те повярваха във възкресението, в безсмъртието на душите. Силата на човека седи в безсмъртието. При това положение, човек и да умре, пак ще възкръсне.<br />
<br />
Сега, като хора на новото, които работите за своето изправяне, както и за това на света, трябва да знаете, че изправянето на света се заключава в вашата вътрешна сила. Иначе, върви ли по пътя на старото, човек все още ще мисли, че времето за възкресението не е дошло. Не, трите деня, откак сте в гроба, са изтекли вече, и вие трябва да похлопате на гроба и да запитате: Господи, тук ли си? Жив ли си? Щом чуете гласа Му, че иска да вдигнете камъка от гроба, вие трябва да сте готови да сторите това. Докато камъкът седи на гроба ви, вие се намирате при тежки, при трудни условия на живота, при непостигнати идеали. Мислите ли, че като ожените дъщеря си, ще постигнете своите идеали? Не, ще я поставите на същите страдания, през каквито и вие сте минали. Мислите ли, че като свършите училище, или като забогатеете, ще постигнете своите идеали? Не, пак страдания ви очакват. Който жени дъщеря си, той трябва да й даде в наследство любовта си. Който свършва училище, той трябва да получи диплом на любовта, който да му отвори пътя на живота. Някой иска да пише нещо по известни въпроси. Преди да пише, каквото и да е, той трябва да се запита, има ли диплом за любовта? Той ще каже че не иска да свършва по любовта. Нека свърши по любовта и тогава да пише. Само така той ще разбере смисъла на живота. Какво правят хората днес? Като видят, че някой човек проповядва нещо, първо ще го питат, към коя черкова принадлежи. Това са залъгалки за обикновените, а не за учените хора. Вземете пример от Данаила. Външно той не принадлежеше към никоя черкова, но когато трябваше да изтълкува съня на царя, обърна се към Бога, и получи тълкувание на съня. Царските мъдреци, обаче, не можаха да изтълкуват този сън. Значи, Данаил можа да отвали камъка от гроба, заради което получи почести и хвала. Данаил не се подаде на тия почести и похвали, защото той искаше да покаже на света, че съществува един Бог, Който дава на всички хора любов, мъдрост, знание, сила, живот и свобода. Този Господ трябва да се проповядва на хората, за да бъдат готови да изпълнят Неговата воля. Когато този Бог живее в душите на всички хора, те ще бъдат помежду си истински братя и сестри, готови на всякакви жертви едни за други. Днес някой срещне своя ближен и не го поздравява, а той се оплаква, че не го поздравил. Много малко иска този човек. Той трябва да иска нещо съществено. – Ама той не ме обича. – Не, ти трябва да искаш нещо повече от любовта. Онзи, в когото Бог живее, трябва да е готов да изпълни волята Божия и да живее и за другите тъй, както и за себе си. Като отиде на гроба на своя ближен, той трябва да вдигне камъка оттам и да му каже: Стани и повече не греши! На учения, който изгубил знанието си, той трябва да каже: Стани и повече не греши! На момата, която изгубила красотата си, той също трябва да каже: Не се смущавай! Ще придобиеш отново красотата си, но повече не греши! Съвременните хора падат, стават, грешат и очакват, като отидат в другия свят, тогава да се изправят. Не, станете от гробовете си, влезте в новия живот и повече не грешете! Нещо реално се изисква от хората. Те се намират вече в предградието на онзи свят. Онзи свят е съзнанието на хората. Днес хората седят един до друг и не се интересуват да проникнат в душите си, да видят красивото в себе си. Срещате малко момиченце, не обръщате внимание на него. Защо? Грозно било. Не, погледнете го внимателно, да видите, колко красива е душата му. – Как познахте? – Вижда се тази красота, но любов трябва да има в сърцето ви, за да я видите. Казвам: в очите на християнството, или в очите на новото учение, вие също така трябва да видите красивото, Божественото, да Го обикнете и да тръгнете в пътя без страх, без съмнение. – Как да се простим със старото? – Като станете като децата. Старото е дало вече, каквото ви трябва, новото търсете сега. Бащата казва на сина си: Синко, досега те носих на гърба си, но повече не мога. Иди сега в света, работи за себе си и за ближния си, и нека Бог бъде с тебе! Днес и за млади, и за стари има работа. Всички трябва да придобият истинския живот, в който няма никаква лъжа. Младите се лъжат, че като се оженят , щастливи ще бъдат. Старите се лъжат, че като израснат децата им, ще ги гледат и щастливи ще бъдат. Учените се лъжат, че знанието ще ги направи щастливи. Богатите се лъжат, че богатството ще ги направи щастливи. Не се лъжете от тези работи. Ние сме за онова знание, което никой не може да отнеме; ние сме за онова здраве, което нищо не е в сила да разклати. Ние сме за живота, за любовта, които никой не може да отнеме. Това е реалното, върху което животът трябва да се постави. Всичко това човек сам може да постигне. В това, именно, седи разрешението на великата задача в живота. Човешкото съзнание работи вече в тази посока. Когато любите, вие ще имате сила да възкръснете. Вие любите първо вашата душа. Затова вашият ангел ще слезе отгоре, ще отвали камъка от гроба ви, и вашата душа, Христос, ще възкръсне, ще ви се изяви. И на Петра се яви Христос.<br />
<br />
„Той променява времената; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните". Това значи: Бог променя лошите условия на живота; премахва големите препятствия от пътя ви; в Него се крие голямата наука; в Него се заключава Великото, Божественото, което всички търсят. И религия, и наука, всичко е от Бога, но не по външна форма, а по съдържание и смисъл. Религия без любов не е религия. Следователно, религия в любовта е проява на Бога. Оттук вадим следния извод: религията, родена от Бога, представя любовта. Науката, родена от Бога, представя мъдростта. Религията и науката, т. е. любовта и мъдростта трябва да се примирят във вас, да работите и с двете едновременно, за да се освободите от вътрешното робство, в което сега се намирате. Тази е великата задача на човека.<br />
<br />
„Той променява времената".<br />
<br />
4 Беседа от Учителя, държана на 24 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8E_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8&diff=15696КНИГА: Учителю благи2010-02-17T12:22:25Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-12s-1.pdf Учителю благи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Учителю благи]] (Дима) (работи се)<br />
* 2. [[На Бога живаго]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 3. [[На този камък]] (Ruana)(работи се)<br />
* 4. [[Променява времената]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 5. [[Даде плод]]<br />
* 6. [[Лазаре, излез вън!]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B3%D0%BE&diff=15695На Бога живаго2010-02-17T12:20:57Z<p>Anotherseeker: /* На Бога живаго */</p>
<hr />
<div>==На Бога живаго==<br />
<br />
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго." <br />
(Матея 16:16)<br />
<br />
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.<br />
<br />
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния. <br />
<br />
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.<br />
<br />
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.<br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.<br />
<br />
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.<br />
<br />
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.<br />
<br />
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората<br />
<br />
Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя. <br />
<br />
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.<br />
<br />
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.<br />
<br />
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил. Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил. Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка. Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.<br />
<br />
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.<br />
<br />
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.<br />
<br />
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.<br />
<br />
Казвам: да се храните със слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."<br />
<br />
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.<br />
<br />
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.<br />
<br />
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот. <br />
<br />
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.<br />
<br />
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.<br />
<br />
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора. <br />
<br />
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.<br />
<br />
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.<br />
<br />
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.<br />
<br />
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? <br />
<br />
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."<br />
<br />
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.<br />
<br />
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.<br />
<br />
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.<br />
<br />
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.<br />
<br />
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.<br />
<br />
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."<br />
<br />
2. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B3%D0%BE&diff=15694На Бога живаго2010-02-17T12:18:29Z<p>Anotherseeker: /* На Бога живаго */</p>
<hr />
<div>==На Бога живаго==<br />
<br />
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго." <br />
(Матея 16:16)<br />
<br />
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш.<br />
<br />
Сега, аз говоря на онези от вас, които разбират закона. Когато някой казва, че не иска да живее, той има предвид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато някой казва, че иска да живее на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли някой, че не иска да живее на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слезе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото във физическия живот, и кое – в духовния. <br />
<br />
Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.<br />
<br />
Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в съда и започнал своята защита: Господа съдии, аз съм учен човек Построих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената. Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навехнала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питам вярно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавал вселената? Не е вярно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, те ще ви отговорят, като паяка, че изучават живота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от техните инструменти и го изкълчи, те не са виновни. Светът е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. Всъщност, работата е много проста. Паякът седял дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине някоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали тази муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.<br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.<br />
<br />
Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоръчвани, па и до днес още препоръчват, разни методи. Някои, например, са препоръчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистина, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали нещо особено. Други пък са препоръчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал големи резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревноваването са подтици в развиването на човека, но опасно е, когато тия подтици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри подтици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия космос, във всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек.<br />
<br />
Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава техният личен живот? Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.<br />
<br />
Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората<br />
<br />
Сега, аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса. Това може да се постигне след хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по определения за вас път, без никакви отклонения. Като слушат да се говори по този начин, мнозина казват: Какво трябва да правим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехраната си, че като дойде време за отвлечени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за научни въпроси, само когато яде. Вън от това време, той всякога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хляба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хляб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия свят го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смешно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие някога ще влезете в организма на по-големи от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете. Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя. <br />
<br />
И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения свят, трябва да бъдете готови да живеете и по физически, и по духовен, и по божествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.<br />
<br />
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цял живот. Мотиката може да послужи на човека само да го запознае с някоя душа, която го обича. Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човека е да намери онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това няма. И наистина, всеки търси Божественото. Де ще Го намери, то е друг въпрос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.<br />
<br />
В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и трябвало дълго време да я търси в царството на баща си, докато най-после я намерил. Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил. Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя била овчарка. Царският син облякъл прости дрехи, взел тояжка в ръка и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнеела.<br />
<br />
Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцете, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хвърля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхвърля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере вкъщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хвърля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хвърлил, пак им подхвърля. Този човек е добър, благороден. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избяга. Той я потупва малко по гърба и й говори. Не се страхувай! Аз нямам намерение да ти свалям дрешката, да те турям в тенджера. Напротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хване втора, трета, докато всички кокошки започнат да го познават и да му се радват.<br />
<br />
Някой ще каже: Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да превърне тази лозова пръчка в човек.<br />
<br />
Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. А малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го питат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т.е. от плява. Вие се нуждаете от сено. Нека плявата гори! Тя не ви е потребна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и запалват плявата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питам: какво е придобило животното, което през всичкото време сте хранили само със слама? Всички съвременни проповеди, всички теории, всички философски системи, които внасят раздвояване в умовете и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и те са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могат да се четат.<br />
<br />
Казвам? да се храните с слама, това подразбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия условия, да ликвидирате със старото, което ви е довело до положение ребрата ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, омраза, съмнение, безверие, заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запознае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души. Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, какъв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Тези души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи “възходящи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първият период наричаме „зазоряване, ден", а вторият – „залязване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи."<br />
<br />
Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца.<br />
<br />
Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.<br />
<br />
И тъй, всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот. <br />
<br />
Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живот? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем във вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щял да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.<br />
<br />
И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил. Питам: сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е оказал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човек? Ако бихте чули такъв цигулар, той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е това? – Ако грамофонната игла може да пее, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човешка ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят със своите цигулки. Грамофонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане голям човек, който ще говори, ще пее много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турците: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!" Трябва да се яви такъв цигулар в света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигуларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях трябва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т.н.<br />
<br />
Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нежни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т.н. Ако се намери цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слушат и да възприемат най-нежните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам нежните тонове на душата. Като послуша малко, той спря ръката ми и каза. Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тонове. Казвам: във всяко ново нещо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора. <br />
<br />
Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и във вас. Само по този начин може да се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимават с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успявате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успех. Някой иска да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова, именно, Бог е заличил всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.<br />
<br />
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на майстора скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога. – Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на краката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излезеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вместо нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: “Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва.” Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за човека? Невъзможно е за човека, например, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости, защо да не каже и обратното, че може да прости? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога да не бъда свят човек. – Грешник не можеш ли да бъдеш? – Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори на онзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота.<br />
<br />
И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Няма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човек. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-големите страдания, той става на крака, усмихва се, посреща я любезно, учтиво и я пита: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натук-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери някакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук! – Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врата и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.<br />
<br />
Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният човек. Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се върне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и няма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотребни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има предвид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да приемат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? <br />
<br />
И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Адам да се върне, да яде от плодовете на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: От никой друг плод да не ядете, освен от плодовете на „дървото на живота."<br />
<br />
Следователно, всички трябва да се научите да различавате тия плодове. Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва да реализирате. Защо? Защото те не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат във вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили.<br />
<br />
Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намерил магическата пръчица в своя живот.<br />
<br />
Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и любовта. Апостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действуват едновременно. В миналото те са действували отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действуват едновременно, ако искате да имат резултат. Вярата действува във физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излезли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го делят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как погледне на положението си, да каже: За този момент съм доволен. – Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на живота, че нещата не са постоянни, и ние живеем във вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент те кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях.<br />
<br />
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.<br />
<br />
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.<br />
<br />
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."<br />
<br />
2. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8E_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8&diff=15605КНИГА: Учителю благи2010-02-16T06:51:46Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-12s-1.pdf Учителю благи] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Учителю благи]] (Дима) (работи се)<br />
* 2. [[На Бога живаго]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 3. [[На този камък]]<br />
* 4. [[Променява времената]]<br />
* 5. [[Даде плод]]<br />
* 6. [[Лазаре, излез вън!]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0&diff=15604КНИГА: Вехтото премина2010-02-16T06:50:40Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-4.pdf Вехтото премина] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Вехтото премина]] (blue-butterfly) '''(готово)'''<br />
* 2. [[Двама синове]] (Таня) '''(готово)'''<br />
* 3. [[Раб и син]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Изостаналите укрухи]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Сто пеняза]] (НадяД) '''(готово)'''<br />
* 6. [[Ще ви се даде]] (Ruana) '''(готово)'''<br />
* 7. [[Що искате?]] (Таня) '''(готово)'''<br />
* 8. [[Благо и леко]] (mvm) '''(готово)'''<br />
* 9. [[Две думи]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 10. [[Дойде на себе си]] (Таня) '''(готово)'''<br />
* 11. [[Ще оздравее]] (blue-butterfly) '''(готово)'''</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8&diff=15603Две думи2010-02-16T06:49:13Z<p>Anotherseeker: /* Две думи */</p>
<hr />
<div>==Две думи==<br />
<br />
“В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог."<br />
<br />
Йоан 1:1<br />
<br />
<br />
Ще взема само първите думи от първия стих: „В начало бе Словото".<br />
<br />
Да се произнесат и да се напишат две думи, това е най-лесната работа, но трудно е да се изтълкуват и осмислят тия думи. Още по-трудно е пък да се реализират тия думи. Реален, действителен свят, или свят на щастие и блаженство е този, който има начало, а няма край. Който търси края на нещата, той живее в материалния свет. Обаче, в материалния свят няма слово. Той е безсловесен свят. Както виждате, има известни идеи, които непременно трябва да се изяснят, да се представят в прост вид. Запример, ако вие сте пътували три деня през някоя пустиня и сте ожаднели, първата капка вода, която ви даде някой, ще бъде най-ценна за вас. После могат да ви дадат още много капки вода, но веднъж сте задоволили жаждата си, вие не искате повече вода. Казвате: тази вода вече не ми е нужна. Значи, първата капка вода е най-ценна за вас; последната капка вода няма вече такава цена.<br />
<br />
Същото нещо се отнася и до разбиранията на хората за душата. Те казват: душата е малко нещо, тя представя малка част от цялото. Представете си, че всяка такава част събира по един килограм вода. Като се съберат 100 части по един килограм, те ще напълнят цяло буре. Това показва, че хората на физическия свят оценяват големите, великите работи, когато Божественият свят се занимава с безконечно малките величини. Красивите неща в света са малките, а не големите величини.<br />
<br />
Сега вие разсъждавате и казвате: философ е само онзи, който разбира живота, който нито плаче, нито скърби, нито съжалява. Който плаче, скърби и съжалява, той не разбира живота, той не е философ. И наистина, кой плаче най-много? – Децата плачат най-много. Защо? – Защото нямат никаква философия и се намират, като загубени, като захвърлени в този свет; те плачат, за да ги намери майка им, да ги отгледа и отхрани. Като ги намери майка им, те престават да плачат. Майката е рибарката, която хвърля мрежата във водата и улавя децата в мрежата си.<br />
<br />
“В начало бе Словото.” Всички неща в света са създадени само за словото. Онова, което осмисля живота, това е словото. Правиш къща. Защо? – Да влезе някой да ти проговори. Правиш училище. Защо? – Да дойдат деца да се учат. Правиш църква. Защо? – Да дойдат богомолци да се молят. Правиш си нови дрехи. Защо? – За своя възлюбен, или за своята възлюбена. Ако вашата възлюбена е няма, безсловесна, т.е. не може да говори, тогава и новите ви дрехи стават безсмислени. Следователно, всички неща в света имат смисъл само в словото. Като се цитира стихът „в начало бе Словото", питам: кое е това начало? Това начало аз наричам момент на пробуждане съзнанието у човека. В този момент човек започва да мисли за първия лъч на Божествената Любов. Тогава човек се пробужда. Започне ли да мисли за края на нещата, той моментално умира. Някой пита: какъв ще бъде краят на Вечния Живот? Който пита за края на Вечния Живот, това показва, че неговият край е свършен вече; той е свършил своя живот. Какъв ще бъде краят на праведния? Когато праведният започне да мисли за края на своя живо, той ще изпадне в положението на грешника. Когато пък грешникът започне да мисли за началото на нещата, животът му ще протече като светлина. Следователно, когато праведният започне да мисли за края на своя живот, той става грешник; когато грешникът започне да мисли за началото на своя живот, той става праведен. Как ще разберете тези неща? Може ли грешникът, като помисли само за началото на нещата, да стане праведен? Може. Защо? – Защото само онзи човек мисли за начало на нещата, у когото живее Божественото Слово. Тъй щото, мислещ човек е само онзи, у когото е Божественото Слово. Може да мисли само онзи, който обича, който люби. И забележете, човек може да мисли само за този, когото обича. Тъй седи истината. Всека друга философия, всяка друга мисъл, в която няма любов, аз наричам афектация, а не любов. Такава любов съществува и в растенията, и в животните. Казвате: еди-кой си плаче от любов. Ако е въпрос за плач, и растенията плачат, и животните плачат. Какъв е смисълът на плача? – Еди-кой си скърби. – Ако е въпрос за скръб, и растенията, и животните скърбят. Какъв е смисълът на скръбта? Скръбта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот. Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбта, тази скръб няма смисъл; ако човек се радва и не може да намери противоположното на радостта, тази радост няма смисъл. Радостта е началото, а скръбта е краят на един живот. Грехът е краят, а правдата е началото на един живот.<br />
<br />
Следователно, всички отрицателни прояви, в които човек може да изпадне в живота си, това са зачевания, в които той е търсил само края на нещата. Обаче, казано е в Писанието: “Бог е безначален и безконечен." Любовта, която Бог изявява към хората, няма начало, няма и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовта, посетете хората и вижте, как те свършват живота си. Искате ли да намерите началото на словото, идете при хората, да видите, как се раждат. Аз не подразбирам само раждането на съвременните хора, но имам предвид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън. Това означава начало на словото. Казвате: какво може да стане от един ангел? Питам: какво може да стане от един човек, който едва сега започва живота си? Един знаменит проповедник държал няколко беседи на една конференция. Като свършил беседите си, запитал: какво мога още да направя? Един негов приятел му отговорил: да си отидеш в къщи. Същото може да се каже и за някой писател, който написал много книги. Този писател казва: написах много книги за бъдещето поколение. Какво още трябва да направя? – Да си отидеш в къщи. Съвременните хора, които не знаят, какво да правят, умират. Които умират, търсят края на нещата. Какво означава краят на нещата? – Смърт. И действително, човек трябва да умре, за да дойде до началото на живота. Който иска да намери края на нещата, той трябва да; слезе в ада, дето ще намери края на всички противоречия. Който търси началото на нещата, той ще отиде в рая. Значи, краят на всички неща се намират в ада, а началото им – в рая. <br />
<br />
Иоан, който бил запознат с науката на Божията Любов казва: без любов не може да съществува никаква положителна наука; без любов не можем да изговорим нито една дума; без любов не можем да проучваме човешката душа. Изобщо, без любов не можем да направим нищо. Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаем живите същества, с които сме заобиколени. Да познаваш една душа, това значи да придобиеш нов смисъл в живота. Какво би било тогава, ако всички хора в света отворят душите си едни за други? При това, около един и половина милиард хора днес имат отношения към вас. Не само хората, но и млекопитаещите птиците, рибите, насекомите, всички живи същества имат отношение към вас. Това е велико благо за човека! Всяко живо същество все допринася нещо за щастието на всеки човек.<br />
<br />
Сега, аз разглеждам този въпрос, защото той е във връзка със закона на кармата. Според обясненията на някои учени, кармата не е нищо друго, освен странствуване на човешката душа из космоса. След като направи обиколка из целия космос, след като завърши екскурзиите си, тя се връща при Баща си, отдето е излязла, но вече обогатена, пълна с опитности и знания. Душата, дошла при своя Баща, не седи без работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя съзнава, е по-голяма. Казвате: какво може да се работи в онзи свят? Ако отидете в онзи свят, ще видите, че ангелите работят усилено, цели слънчеви системи творят.<br />
<br />
„В начало бе Словото." Някой казва: какво ще стане с мене, като умра? Като умреш, ти ще се разпръснеш навред из пространството на безброй малки частици, и тогава от тебе нищо няма да остане. По този начин ти ще научиш закона на абсолютно малките величини, и ще се смалиш. Сега, хората на щастието и нещастието учат закона на абсолютно малките величини, чрез страданията и смъртта. Само по този начин се лекуват негативните страни на живота. Например, вие сте недоволни. Казвам: има едно изкуство, което може да ви направи доволни. Кое е това изкуство? – Ще вземат всичко, каквото имате и ще ви оставят без никаква собственост. Няма да ви дадат даже и едно стъпало, да си турите крака. Тогава у вас ще се зароди желание, да имате едно малко местенце, с каквото разполага микробата, та да осмислите поне малко живота си. Казвам: днес вие сте на земята, дето се сипят най-големите богатства, и пак сте недоволни. Бог ви е дал здраво, силно тяло, но вие не сте доволни и казвате: защо ни е това тяло? Храните се, не знаете, защо се храните; спите, не знаете, защо спите; обличате се, не знаете, защо се обличате; дишате, не знаете, защо дишате. Човек трябва да знае защо се храни, защо диша, защо спи, защо се облича и т.н. Човек яде, а мисли, че яденето е безсмислен процес. Не, по-смислен процес от яденето няма. Безсмислен е само, когато човек преяжда. В яденето е вложено началото на словото. Някой казва: аз се уча да постя. – Колко време можеш да постиш? Най-много 40 – 50 деня. Един Ирландец постил 80 деня, и след това умрял – повече не могъл да издържи. Има напреднали същества, които могат да постят хиляда години и на края на поста те закусват. С какво нетърпение, с каква радост очакват те тази закуска! След нея те се разцъфтяват, като цвят. Съвременните хора ядат на всеки два-три часа, вследствие на което са обезсмислили процеса на яденето и казват: какво представя яденето? Трябва да се знае, че Божественият живот се влива в човешкия чрез яденето. Бог е направил устата и езика, за възприемане на този живот. Когато Христос е из-казал стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си", Той е вложил дълбок смисъл в него. Духовното е скрито във физическото. Духовният свят става понятен само чрез физическия. Душата е достъпна за нас само чрез тялото. Ако човек не познава тялото си, как ще познава душата си? И ако не познава сърцето си, как ще познава ума си? Съвременните физиолози, например, имат особено понятие за сърцето. Те го считат нещо като помпа, от свиването и разпущането на която кръвта се докарва в движение из цялото тяло. Това е отчасти вярно, но всъщност сърцето само не докарва кръвта в движение. За докарване на кръвта в движение е причина особена жива сила, която иде като течение в организма и кара клетките на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор в мозъка. Следователно, клетките на сърцето са разумни същества с голяма интелигентност. След клетките на мозъка по интелигентност идат клетките на сърцето. Оттук се вади заключението: каквото е сърцето на човека, такъв е и самият човек. Затова, именно, идейно човек трябва да държи живите същества близо до сърцето си, а далеч от ума си. Защо? Причината за това е следната: когато някои същества са близо до неговото сърце, те идват на гости у него, и по този начин му носят своето благословение. На онези пък, които са далеч от него, той ще отива на гости и ще им занася своето благословение. Правило е: на едни същества вие да ходите на гости, а на вас други да дохождат. Следователно, в умствено отношение вие ще отивате при Бога, а по отношение на сърцето Бог ще дохожда у вас, чрез Духа си. И когато ние казваме, че Господ трябва да ни научи, ще знаем, че Той не може да дойде в ума ни. Дойдем ли до живота на ума, ние, трябва да отидем при Бога; за тази цел трябва да водим чист и свят живот, за да олекнем. Същото нещо е и в училищата: ученикът отива при учителите си, а не учителите при ученика. Такъв е законът. Няма изключение от този закон. Не е известен случай, когато учител да е отишъл при ученика си. Ученикът отива при учителя си. В Писанието е казано: „Които ме намерят, само те ще придобият живот.” Щом човек се допитва до Бога, той ще се освободи от злото, което съществува в света. Бог напътва хората към положително знание. <br />
<br />
Съвременните хора и досега още спорят, съществува ли Бог, съществува ли Учител в света и най после казват: какъв е смисълът на живота? Чудно е, когато един ученик се запише в първо отделение, научи се да брои до десет и после казва: какъв е смисълът на това смятане? Той още не знае началото на математиката, а иска да знае, какъв е краят на тази наука. Питам: какво е началото на математиката? Когато единицата се завърти четири пъти около себе си, тя образува двойката. Какво ще разберете от това? Ще разберете, че се образува едно количество. Когато двойката се завърти четири пъти около себе си, тя образува тройка и т.н. Такъв е законът. Или, друго положение: нещата стават ясни, осезаеми, видими, реални, само когато се сгъстяват. Това са отвлечени работи, които имат смисъл към сегашния живот на хората. Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото. Богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. Под думата свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрез усилена работа. Засега хората не са свободни, но има хора, които и след сто хиляди години няма да се освободят. Казвате: Христос ни е освободил. – Това още не е свобода. Най-голяма свобода, човек може да постигне, когато спазва стиха: „Ако устоите в моята дума, наистина сте мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни." Следователно, само онзи човек е абсолютно свободен, който живее в закона на Любовта. Такива трябва да бъдат отношенията на ученика към учителя. Който се домогне до великата Божествена наука, той ще придобие големи опитности. Само тази наука е в сила да обърне човека към Бога. Когато казвате, че сте обърнали някого към Бога, вие се самоизлъгвате. Никой никого не може да обърне към Бога. Да посочите на някой човек пътя към Бога, това е възможно; обаче, да го обърнете към Него, това е абсолютно невъзможно! Мойсей навремето си казваше: „До този ден още не мога да обърна еврейския народ към Бога.” При това, Мойсей беше голям адепт и като такъв, пак не можа да обърне еврейския народ към Него. И днес още евреите не вършат това, което Мойсей им казвал. Днес и християните още не вършат това, което Христос им проповядвал. Това показва, че у човека съществува вътрешен закон на свобода. Законът на свободата, законът на великата Истина изисква човек сам да се обърне към Бога. Той сам трябва да Го потърси. В това отношение човек трябва да разбере, какво нещо е сърцето. Той трябва да намери сърцето си и да го изучи. Следователно, най-важното нещо за човека е свободата. Всеки иска да бъде свободен. Всяко живо същество иска да го обича някой. Този е основният камък на живота. Когато човек се убеди, че има някое същество, което го обича, животът му се осмисля. Щом се поколебае в тази основна идея, животът му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човек обикне себе си, той се свързва с Бога. Иначе, той не може да намери истината. Казвате: да обичаш себе си, това е егоизъм. Ако човек в любовта към себе си не може да види онзи, който го обича и внася в него истината, тази негова любов няма смисъл, т.е. любовта му не е на място.<br />
<br />
Иоан казва: ,,В начало бе Словото.” Той говори за разумното Слово, което иде в света, да обясни нещата и да се всели във всяко живо същество. Запример, вие още не сте си обяснили, какво нещо е любовта. Често хората наричат любов онези повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуват, дразнят, обиждат и т.н. Това не е никаква любов. Това са само изпитания. По този начин Бог изпитва хората, да види, каква е тяхната любов. Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомите се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря. Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта всеки ден приижда и не се свършва. Учените казват, че златото е твърдо тяло. Също така и водата при студ може да се втвърди. Обаче, адептите, като привличат златото от пространството, те го докарват в особено състояние, в най-високото му състояние. Щом обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия възвишен живот, до неговото най-високо състояние. Това пък ще ви даде големи знания. Учени, които се занимават с астрология, уподобяват златото на слънце. Те го взимат като емблема. И действително, живот без злато не може. Мнозина запитват: какво нещо е животът? Казвам: животът, който ние имаме, е злато. От този живот и вие можете да изкарате, колкото искате злато. Колко злато трябва на човека за един ден? Малко злато му трябва. Обаче, ако познавате свойствата на златото, което имате в себе си, с него вие ще можете да превръщате неблагородните метали в злато.<br />
<br />
Сега, у вас може да се яви желание, час по скоро да придобиете това знание. Казвам: вие трябва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. В какво седи този живот? – В словото. Тогава, за да придобиете това слово, този живот, какво се изисква от вас? Положителна вяра. Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение. Съмнението е признак на невежество. Дето има невежество, там Словото не може да се прояви, не може да работи. Някои казват, че за да се намери Истината, човек трябва да се съмнява. Истината се намира само чрез положителни качества, но не и чрез съмнение.<br />
<br />
„В начало бе Словото." Ние казваме, че Иоан е проповядвал за Христа, а Христос преди две хиляди години още е проповядвал на хората, но какво от всичко това? Какво са направили хората през тези две хиляди години, след като им е било говорено словото? Вие трябва да знаете, че това начало, за което Иоан е говорил, днес е по-реално, отколкото в неговото време. Какво са реализирали хората от това слово? Какво са изработили досега? Словото представя Божествения план, който постепенно ще се реализира. Де е словото у нас? Велика наука е да знаете, как действува словото в човека. Доколко словото е в човека, се познава от това, какво той е изработил, какво е придобил в себе си. Има хора, у които словото отсъствува. Когато словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степента на неговата разумност. Разумният човек има специфична светлина на съзнанието си. Този човек е направен от разумни линии, които са в постоянно движение. Ако погледнете на разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети.<br />
<br />
Сега, мнозина от вас се вглеждате повече в отрицателните прояви на живота и казвате; .ние знаем всичко това, което ни се говори. Какво знаете? – Знаем стиха „в начало бе Словото." Много пъти сме слушали това нещо. – Нищо не сте слушали. Опитвали ли сте онази любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази любов да изпълните волята Божия? Казвате: ние сме опитвали тази любов, но вече сме я изгубили. Казвам: ако разсъждавате така, вие сте на крива посока. Това, което се губи, не е реално. Ако веднъж само сте се докоснали до любовта, вие не можете да я изгубите. Тя е реалност, а реалността не се губи. Закон е това! Пръстът, който е свързан с ръката ми, той не може да се отдели по своя воля. За този пръст смисълът е само ръката. Отдели ли се от ръката, той е осъден на смърт. Следователно, когато човек познае Бога, той става вече уд на Божествения организъм. Само тогава той има тежест и сигурност в живота. Той има вече тил зад себе си. Някой беден човек ме пита: де е Господ? Казвам: ела с мене, аз ще ти покажа, де е Господ. Започвам да му проповядвам „в начало бе Словото". Той казва: тези неща сега не ми трябват, аз съм беден човек, жена ми е болна, децата ми са гладни, а сам съм гол и бос, дрехите и обущата ми са окъсани. – Почакай малко, аз сега ще ти покажа, де е Господ. Завеждам го при един дрехар и казвам: услужете на този човек! Бедният човек веднага сваля старите и окъсаните си дрехи и облича нови. Казвам: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Как не го познаваш? Той те облече. След това го завеждам при един обущар и казвам: услужете на този човек? Бедният събува старите обуща и веднага обува нови. Питам го пак: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Как не го познаваш! Той те обу. После този беден човек казва: аз ти благодаря; облякох се, обух се, но гладен съм. Завеждам го в една гостилница да се нахрани добре. – Ами сега нямам пет пари в джоба си. Отивам с него при един банкер и го питам: познаваш ли този човек? – Не го познавам. – Той те познава и сега ще ти услужи с една сума. Казвам: виждаш ли сега? Този, който те облече, обу, нахрани и напълни кесията ти с пари, той е Господ. Иди сега и разкажи на другите, какво направи Господ заради тебе.<br />
<br />
Казвам: има една велика, Божествена наука, която показва на човека начини и методи, с които да си послужи при случай на обезсърчение. Когато се обезсърчите, спрете се в себе си и? кажете: защо трябва да се обезсърчавам, когато имам глава, ръце, крака, с които мога да преодолея всички трудности? Значи, Бог ми даде всички възможности да преодолявам мъчнотиите в живота. Едно време нямах глава, нямах нито ръце, нито крака. Ако влезете в пространството, като дух, вие няма да имате никакви удове. Духът е само мислещ център. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но глава няма. Иска да направи нещо с ръцете си, но ръце няма. Такова е състоянието на обезплътените човешки духове. И най-после, той трябва да ходи от човек на човек, да се моли да му услужат в нещо. Духът е в положението на майстор, който може да направи много нещо, но няма инструменти, с които да си послужи. Като му дадат тесла и чук, майсторът вече е в ролята си. Тъй щото, докато ние сме на земята, имаме отношения и с Божия Дух, имаме отношения и с духовете у нас.<br />
<br />
Тъй както Бог е създал хората, те представят складове за разумните души. И затова, всяка душа, като се въплъти на земята, тя трябва да има на разположение всички инструменти, с които Духът може да си послужи. Само по този начин Духът може да работи. Затова и Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Значи, когато Духът влезе в сърцето на човека, той почва да работи. Ако не разбирате тези закони, вие си създавате големи мъчнотии. Мъчнотиите се крият във вътрешното неразбиране на живота. Вземете, например, един ден човек е щастлив, а на втория ден изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били в реалността на нещата.<br />
<br />
Някой казва: еди-кой си човек ме обича. Кои са признаците на истинската обич? Не се минават две години, и същият човек казва: този, който ме обичаше, вече не ме обича. Питам: каква е тази любов, която след две години изчезва? Каква е тази любов, когато някой ти даде една дреха, а на другия ден си я взима? Какво добро е това, което на другия ден ще го разказвате наляво-надясно, ще проглушите ушите на хората с него? Бог, който е направил толкова добрини на хората, не е казал дума по това. Той никому не се е хвалил, че е направил добро на този – на онзи, или че обича хората. Бог ви прави добро, а вие, като не съзнавате това, всеки ден вършите грехове и престъпления. Той само погледне към вас, усмихне се и мълчи – нищо не казва. И добро да вършите, и зло да вършите, Бог ви оставя свободни, сами да се учите от това, което правите. И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище, между скръбта и радостта няма разлика. Следователно, ако не искате да скърбите, трябва да приложите Божията Любов в живота си, да бъдете подобни на Него. Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли някому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. Много християни изпадат, именно, в тази грешка. Направят едно добро, и после цял живот го споменават. Няма по-лошо нещо от това, да ограничиш съзнанието на човека.<br />
<br />
Следователно, правилният начин за развитие е пътят на Любовта и Мъдростта. В Божествения свят нещата се дават даром. Каквото добро направиш, ще го забравиш. Този пък, на когото си направил добро, той сам трябва да изрази любовта си спрямо тебе. Ако дам никому семенца от хубави плодни дървета, трябва да забравя това. Обаче, няма да мине много време, и аз ще получа плодове от тези развити вече плодни дървета. Значи, ако обичате някой човек и му правите добро, то е все едно, че насаждате семенца от най-хубави плодни дървета в неговата градина. Вие ще видите, че след известно време всички тия семена ще дадат плодове, на които и той ще се радва, и вие ще се радвате. По същия начин и ние трябва да разработваме всичко онова, което Бог ни е дал, за да можем след време да принесем от тези плодове пред олтара на Божията Любов. Като помагаме на другите хора, същевременно помагаме и на себе си. Всеки човек трябва да вложи в ума си мисълта да помага, да дава и на другите. Дали ще можете да помагате, или не, то е друг въпрос, но никога не трябва да се съмнявате в това. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е слаб човек. Погрешката седи в съмнението. Който иска да служи на Бога, той може да реализира всички желания и копнежи на своята душа. Всяко добро желание може да се реализира още сега, а не след хиляди години.<br />
<br />
„В начало бе Словото". Това начало разполага с цялата вечност. Щом е така, няма защо да се бърза. Законът е следният: всеки ден вие виждате слънцето да изгрева и да залязва. Какво означава изгревът на слънцето? – Начало на деня и край на нощта. Какво означава залезът на слънцето? – Край на деня и начало -на нощта. Началото на деня е край на нощта, а краят на деня е начало на нощта. Значи, имаме два живота едновременно. Какъв е краят на радостта? – Скръбта. Какъв е краят на скръбта? – Радостта. Какъв е краят на знанието? – Невежеството. Какъв е краят на невежеството? – Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следният момент минавате във възходящо състояние, т.е. вие сте в началото на нещо, от което сте се отклонили. Какъв е краят на безверието? – Вярата. Какъв е краят на вярата? – Безверието. Какво е началото на вярата? – Безверието. Какъв е краят на безверието? – Вярата. Вярата, сама по себе си, има начало, а няма край. По същия начин ние не можем да говорим и за края на нашия живот, понеже още не сме завършили нито една стомилионна част от това, което за в бъдеще ни предстои да извършим. Преди всичко, съвременните хора още не са развили своите тела, както трябва. Те така трябва да усъвършенствуват телата си, че никога да не боледуват. Те така трябва да изправят живота си, че дето отидат, всеки да е готов да им услужи. Адептът на доброто само като се усмихне, всички врати пред него се отварят. Достатъчно е той да спре пред едно плодно дърво, и то вече навежда клонете си пред него, да си откъсне, който плод пожелае. Хиляди примери из живота ни говорят за знанието, което съвременните хора трябва да придобият, както и за знанието, до което сега са дошли. Днес знанието на хората е дошло до своя краен предел. Краят на живота, според сегашното разбиране на хората, ще бъде смъртта. Днес нищо друго не ги очаква, освен смърт. За да излязат от смъртта, те трябва да изменят своите стари възгледи. Както живеят, както мислят и както чувствуват хората днес, всичко това не носи нищо друго, освен скръб, нещастие след нещастие и смърт. Съвременните хора трябва коренно да изменят живота си. Това не значи, че сегашният живот няма смисъл, но всички търсят днес само края на нещата, края на живота.<br />
<br />
Срещате един млад момък, едва 21 годишен, и той вече мисли за края на живота, иска да се осигури, да тури стотина хиляди лева в някоя банка за черни дни. Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурил един господин от Варна, който във време на войната спечелил сто хиляди лева. Турил парите си в една банка и казал: сега вече се осигурих най-малко за 20 години. Войната може да продължи, колкото иска, не ме е страх вече. Обаче, след 24 часа той умира. Ето как се осигурил. Това е крива философия. В природата не съществува никаква философия на осигуряването. Този човек се осигурил само за 24 часа.<br />
<br />
Казвате: ние трябва да бъдем силни, ако искаме да постигнем своите желания. Аз считам силен човек само онзи, който без пет пари в джоба може да прекара цял живот. Не е въпросът да тръгнете от къща на къща да просите. Както вървите из улицата, срещате един каруцар и го поглеждате. Той веднага ви предлага да се качите на колата му, да ви заведе дома си. После както вървите по улиците на някой град, минавате покрай някоя къща, виждате един човек отвън и му се усмихвате. Той веднага ви поканва дома си, да ви нагости. При това, като влезете вътре, вие няма да разправяте, че имате жена, деца, че сте човек без средства, но ще мълчите. Малко ще приказвате, повече ще мислите. А какво правите вие? Отивате в някоя къща, отваряте Библията и като започнете от Битието, свършвате с Откровението – приказките ви нямат край. Вие искате изведнъж да научите хората. Понеже и вие едва сега започвате, то и на хората ще давате малко. Ако отивах в света, ето какво бих направил аз. Ще вляза в един дом и ще забележа, че един от домашните страда от цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превържа и ще кажа: циреят ще мине, в скоро време ще се освободите от всякаква болка. Както казвам, така става. Това е проявление на Божията Любов. Щом излекувам този човек, той никога вече няма да ме забрави, никога няма да изляза от ума му. Циреят ще бъде връзка между мене и него. И после, аз няма да кажа на този човек, че съм го излекувал, но той сам ще си помисли: какъв беше този човек, който така скоро можа да ме излекува? Как е името ми, какъв е баща ми и каква е майка ми, отде съм роден, това не е важно за него; за него е важно, че го излекувах. И най-после, ако той пожелае да ме познава, аз пък ще се заинтересувам от това, дали той ме обича и дали аз го обичам. Тъй щото, когато искам да се запозная с някой човек, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е свършил, но аз искам да зная само едно мога ли да го обичам, и той може ли да ме обича, за да съм готов при всички условия на живота на всякакви услуги и жертви за него, както Бог е готов на всички жертви за нас. Аз искам да зная, мога ли да постъпвам с този човек така, както Бог постъпва с мене. Като ни е пратил на земята, Бог никога няма да ни остави да пропаднем. Той ще ни постави в положение да скъсаме хиляди костюми, за да Го познаем. Тези костюми не са нищо друго, освен разните форми на раждане и прераждане. Запример, много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновените хора се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като в Лондон, в Париж, в Берлин, в София и другаде. Някой казва: какви ли са ангелите? На вид те са обикновени хора, но дават насока на всички същества в живота. Те са капацитети по разни въпроси и представят нещо подобно на стрелките в часовника, които определят времето и дават посока на движението. Те са постоянни по характер и прояви и всякога верни на обещанието си: каквото казват, изпълняват.<br />
<br />
Сълзи на очите им няма да видите, скърби – също нямат, обаче, носят скърбите на хората.<br />
<br />
Богати не са, но дето отидат, в който дом влязат, внасят богатство и щастие.<br />
<br />
Казвам: такова трябва да бъде новото положение, към което всички хора се стремят. Всеки има някакъв идеал, но питам: какъв е този идеал, когато всички хора едни-други се ограничават? Днес хората се групират и казват: има обществено мнение! Утре това обществено мнение се изменя. Не, трябва да има само едно мнение, което през всички времена да бъде едно и също. Днес хората едни-други се ограничават и казват: какво ще каже общественото мнение за това? Какво представя днес общественото мнение? Често то представя сбор от най-некултурни хора, от хора на модата, облечени със светли, или с черни дрехи. Какъв трябва да бъде истинският цвят на дрехите? Всеки човек има свой любим цвят, който отговаря на него. Всички хора не трябва да носят еднакви цветове. Всеки човек има право сам да си избира цвят и модел на дрехите, каквито той желае. В природата съществува вечно разнообразие. Такова трябва да съществува и в живота. Обаче, ние казваме: това не трябва да носиш, или онова не трябва да носиш! Човек може да носи, каквото желае, стига то да не бъде спънка в живота му. След първия костюм ще дойде втори, после трети, четвърти, които ще се сменят един подир друг. Всяка дреха, всеки костюм трябва да съответствува на знанието, което сърцето на човека има. Ако човек е хубаво облечен, това съответствува на неговия ум и на неговото сърце едновременно. И тъй, при тази наука всеки трябва да предвижда своето бъдеше, да знае, какво го очаква. Това интересува човека. При това, той иска да знае, богат ли ще бъде или сиромах, учен ли ще бъде или прост и т.н. Има моменти в живота на човека, които определят неговото положение. Ако разумният човек иска да подобри съдбата си, и той, като земеделецът, трябва да спазва годишните времена. Всяко нещо трябва да се постави на време и на място. Ако го постави навреме, и работата му ще излезе успешна; ако не го постави навреме, и работата му няма да бъде сполучлива. Ако човек възприеме истината не навреме, той непременно ще я пометне. Казвате: не е мъчно да се възприеме истината. Обаче, трябва да се знае, че всеки човек не може да възприеме истината, както и всеки не може да я предаде. За да предадете истината в душата на другите хора, вие сами трябва да бъдете чисти и съвършени. Всеки може да проповядва, но истината може да внесе само онзи, който е чист и съвършен. И само онзи може да обърне човека към Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасността в предаване на истината седи в това, че едновременно с предаване на положителните качества, вие предавате на хората и своите отрицателни качества и недъзи. Това е опитано. Има хора, които могат да лекуват по магнетичен начин, но в това лекуване има опасност, да не би самият магнетизатор, с внасяне на положителното в своя пациент, да внесе и своя някаква болест. Тъй щото, той ще го излекува от една болест, но ще му внесе друга. Запример, един човек има никаква физическа болест, но при лекуването си по магнетичен начин, той изгубва тази болест, а придобива някакво отрицателно качество, става съмнителен, изгубва вярата си в Бога, която по-рано имал. По-добре е човек да има някаква външна болест, отколкото да изгуби вярата и любовта си към Бога. Тъй щото, истината не може да се проповядва на всички хора. Който проповядва истината, той трябва да внесе любов в душите на хората. Който проповядва истината, той трябва малко да говори и да не преувеличава нещата. Той не трябва да изпада в положението на онзи свещеник, който, за да убеди слушателите си, че наистина Христос нахранил петхиляден народ с пет хляба и две риби, той казал, че тези хлябове били големи като могили. По този начин ние искаме да докажем, че и невъзможните неща са възможни. Не е така. Ние трябва да знаем, че малките неща могат да се разрастват. Вземете, например, ако всеки житен клас дава по 30 зрънца, в продължение на 15 – 20 години, той може да се развие толкова, че да покрие цялата земя. Кога? Ако се дадат благоприятни условия на това житно зърно, то ще бъде в сила да изхрани цялата земя. Тази възможност е вложена в самото житно зърно. Следователно, ако човек има в себе си такава малка сила, каквато има в житното зърно, след 5 – 10 години тя ще се развие в такава грамадна енергия, че той ще може да разполага с големи богатства, каквито земята има. Може ли да се нарече сиромах онзи, който има богатствата на цялата земя?Днес светът се нуждае, именно, от такива хора, които могат да вярват и да помагат на цялото човечество. Такъв човек беше Христос.<br />
<br />
Казвате: как ще се преобрази светът? Светът вече е преобразен. Казано е: „В началото бе Словото". Сега вече ще се даде начало на новата култура, на новото сеене. Всички досегашни култури са били приготовителни условия за идването на новата, на бъдещата култура. Време е вече да се посее началото на Словото. Това начало не беше нито във времето на Адама, нито във времето на Мойсея, нито пък във времето на Христа. Всички тия времена бяха приготвителни епохи. Сега е време вече за разумното начало, за пробуждане на съзнанието. Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между человеците? Това означава: когато Любовта дойде в света, ще бъдат ли хората готови да възприемат тези благоприятни условия на живота, да подемат тази велика работа? Казвате: какво трябва да правим? Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта. – Ама знание нямаме. – Не се лъжете. Извадете торбите си и ще видите тук-там скрито богатство, знание. Извадете златото от торбите си и го стопете. Всичко трябва да пожертвувате за Царството Божие. Какво коства на европейските народи на место да дават средствата си? Съвременните народи влагат своите средства за направа на топове, оръдия, задушливи газове, но ако те разбираха нещата правилно, биха могли да вложат тия средства, тия богатства на друго место. Казах ви, че в света идат вече осем хиляди адепти. Те са. носители на бъдещето, и това бъдеще ще се наложи на човечеството. Бъдещата култура ще се наложи на хората, както спят още. Както спят хората, сутринта ще се събудят преобразени от гъсеници в пеперуди. Много хора са в положението на копринените буби, въртят си главите на една, или на друга страна. Казвате: какво мисли тази буба? – Тя размишлява, прави си някакви планове, ходи, снове, създава някаква своя архитектура.<br />
<br />
Някои казват: много от съвременните хора са изветрели, извеяни са станали. Не, те не са извеяни, но размишляват, защото иде новото в света. Те са разумните хора в света, които се приготовляват за новите условия на живота. Аз наричам изветрели или извеяни хора само тия, които не правят нищо. Сега е начало на нещата. Мислете за това начало, а не за края. Не мислете, че началото е било в миналото. Не, началото е сега, а краят, именно, е бил в миналото. И в Писанието е казано, че нощта вече е преминала. Значи, краят е това, което наричат тъмен век, нощ. Сега иде пробуждането на онзи светъл, вечен Божествен ден, в който Бог слиза и казва: „Ще залича всичките им грехове и няма вече да ги поменавам. И тогава, от мало до голямо, всички ще ме познават. Няма да има нужда вече да се проповядва на хората: познай Господа!<br />
<br />
Сега ще ви приведа един пример за един адепт от древността. Един от великите адепти – Анмру-Мура, като завършил развитието си, трябвало да принесе жертва на свещения огън на Любовта. Този безсмъртен огън се палил с особена запалка. Запалката носил един от учениците на адепта. Каква била изненадата на адепта, когато видял, че ученикът му забравил кутията със запалката. Жертвеникът бил вече приготвен, обаче, нямало кутията със запалката. Ще кажете: защо ученикът не се затичал да я донесе? Този свещен огън трябвало да се запали при първия лъч на слънцето, а кутията този момент, именно, я нямало там.<br />
<br />
Казвам: вие всякога трябва да носите със себе си кутията със запалката, за да може великият адепт на Любовта да принесе своята жертва на време. Питам: вие носите ли със себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърчение, но за поощрение. Аз не разглеждам въпроса както вие досега сте го разглеждали. Какво е досегашното ви положение, не ме интересува; какво е новото ви положение, това е важно и за вас, и за мене. Казано е: всички ще минем от смърт към живот. Смъртта, това е тъмният век – век на омраза, на убийства и т.н. Цялата земя е покрита с кости на смъртта. Всички тия кости трябва да оживеят. Това значи: всички души, които са заспали, трябва вече да се пробудят. Когато Божественото дойде в човека, всички отрицателни състояния и прояви ще изчезнат. Без него все ще има нещо, което да го измъчва. Вие сте недоволни, страдате от съмнение. Оглеждате се наоколо, няма кой да ви обича. И действително, малко любов има днес на земята. Ако бащата не праща пари на сина си в странство, синът веднага се съмнява в него и казва: не ми трябва такъв баща! Сега хората са толкова материалисти, че ако синът не дава нищо на бащата, последният казва: не ми трябва такъв син! Съвременните хора са крайни материалисти. Докато мъжът принася в къщи той е добър мъж; докато жената работи в къщи, тя е добра жена; докато синът помага на родителите си, той е добър син; докато дъщерята помага, и тя е добра дъщеря. Престане ли всеки да изпълнява своите задължения към дома си, той вече не е добър, не е човек на местото си. Тъй щото, докато се плаща на хората, те са добри. Днес на всички хора се плаща за извършената работа. Аз разглеждам този въпрос от добрата му страна. Не е лошо, че се плаща някому. Че хората работят с пари, в това няма никаква съблазън. Златото е живот. Обаче, тъй както се разбира животът, ако на един професор не се плаща, той ще престане да работи. Следователно, ако човек работи в тялото си, той има живот; престане ли да работи, всякакъв живот изчезва. Значи, от всички се изисква работа.<br />
<br />
И тъй, истинското благословение, което иде в света, това е новият живот, който трябва да се вложи в душите на хората. Със стария живот, който сега имат, те по никой начин не могат да влязат в невидимия свят. Старият живот може да се уподоби на книжните пари, с които си служат съвременните държави. Те не представят някакъв ефектив. Колко струват, например, българските книжни пари? Тяхната цена един ден ще се изгуби, както се изгуби цената на германските книжни пари. Те се обезцениха толкова много, че с 45 милиарда марки човек не можеше да си достави един добър обед. Това положение мяза на приказките от хиляда и една нощ. Сегашният живот се е обезличил като германските марки. Човек, след като живее сто години на земята, той не може да си изкара даже и за един обед. Като отиде на онзи свят, и там не може да се нахрани. И в този, и в онзи свят, за да се нахраните, трябва да плащате. И затова Христос е казал: „Събирайте съкровища за онзи свят, които никой не може да ви отнеме!" Кои са тези съкровища, които трябва да събирате за онзи свят? Те представят великото добро, което човек може да извърши на земята. Питам: можете ли да направите такова добро, което да ви радва през целия живот? Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за момент да не го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта. То създава голяма радост за човешкия дух. Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. Този е идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има, и кражба няма да има, и сиромашия няма да има – всеки ще бъде доволен от положението си. Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват? Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш. Обаче, при Божиите благословения, които ни са дадени, днес ние сами отваряме вратата на злото.<br />
<br />
Новата култура изисква работници за Бога! Тези работници трябва да работят от любов, да не мислят за пари. Обаче, засега златото е велико благо на човечеството, и всички хора казват: ние трябва да бъдем богати! Често аз съм казвал, че зная местата, дето има заровено злато в земята. По този случай българите ми казват: като знаеш, де има злато, защо не ни кажеш, да отидем и да го разровим, да си платим дълговете? Това, че българите имат много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си към Бога. Ако те изпълнят задълженията си към Бога, аз ще им кажа, де има заровено злато. Ще кажете: ти ни покажи, де е златото, ние обещаваме, че ще изпълним задълженията си към Бога. Тяхното положение мяза .на онова, в което се намерил един циганин, който искал да прегази една река, но не се решавал, та се обърнал с молитва към свети Никола и му обещал нещо. Той му казал: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прегазя реката, без да се удавя. Ако ми помогнеш, ще ти запаля една голяма свещ. След молитвата, той се опитал да прегази реката, и я преминал благополучно. Като се видел вече на другия бряг на реката, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си богат човек, аз съм беден, откажи се от свещта, която обещах да ти запаля. При това, както виждаш, цял се измокрих. И съвременните хора, какво ли не обещават на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за оправдание. Бог не се нуждае от нищо друго, освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне. Отдето мине, той знае вече, какво трябва да прави. Целия ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага. Аз разглеждам въпроса от мое гледище. Ако река да ви съдя, че не сте направили това или онова, не съм на правата страна. Важно е, какво аз мога да направя, затова разглеждам въпроса за себе си, като казвам: това, което е вярно за мене, е вярно и за вас. Някой казва: аз съм болен. – Следвайте моя път, и всякаква болест от вас ще изчезне. – Ама не съм учен. – Следвайте моя път, и наука ще придобиете. – Как да го следвам? – Изучавайте ме. Елате при мене, и както постъпвам аз, така постъпвайте и вие. Аз съм търсил ред методи, пътища, и видях, че друг път, освен този на Любовта, няма. Като влезете в Божия път, всички болести, всички страдания ще изчезнат. Щом дойдете до този път, ще постигнете всичко, каквото душата ви желае.<br />
<br />
„В начало бе Словото". Ние трябва да приемем това слово с отворени сърца и души. Това слово трябва да светне в училищата, в домовете, в църквите, и като се срещнат хората, всички да представят запалени свещи. Тогава всеки ще се радва на присъствието на своя брат. Това наричам аз хора на новата култура. Днес, обаче, хората не се срещат по този начин. Те са чужди едни на други. Когато хората станат запалени свещи, те ще се разбират, ще могат да работят солидарно, ще правят опити от различен характер. Ако сега, например, ви кажа, че човек може да отиде до слънцето, вие ще кажете, че това може да говори само умопобъркан човек. Питам: преди 400 години, когато хората казваха, че може да се лети с някакви машини из въздуха, бяха ли умопобъркани? И тогава може да са ги считали за умопобъркани, но днес вече не са такива. Днес хората летят из пространството с аероплани. Това хвърчене на хората из въздуха днес още повече осмисля живота им. Ако човек за половин час може да отиде до слънцето, да види, как живеят съществата там, той няма да бъде тъй стар, както го виждаме днес. Ако някой отиде до слънцето и се върне, той ще каже: виждам вече, как може да се живее. Можете ли да отидете поне до луната, като до по-близка станция? Учените днес казват, че на луната нямало никакъв живот, никаква култура. Така е за човек, който не е ходил там, но за онзи, който е ходил и се върнал от луната, не е така. Като слуша твърденията на съвременните учени, той казва: това е само едната страна на въпроса, но аз зная и другата страна. Който знае, какво има на луната, той няма да разправя, да убеждава хората, да го вярват, но ще им каже: ето един билет за луната! Идете и вие там и сами вижте, какво има. – Какво има на слънцето? – Заповядайте един билет! – Ама аз не мога да отида. – Щом не можеш да отидеш, тази наука не е за тебе. Тази наука е само за онзи, който може да отиде до слънцето, до луната и да се върне обратно на земята. Въпросът може да се постави ребром: или ще отидеш сам да провериш, или ще вярваш на тези, които са ходили. За нас е важно новото, великото, реалното, което можем да приложим в живота си.<br />
<br />
Христос, великият брат на човечеството, днес хлопа пред вратата на всяко сърце. Не само Христос хлопа, но заедно с Него хлопат и всички ония, които са избрани като предвестници на новото. И за това ние се радваме на всички нови хора, на всички нови течения в света. Всичко ново работи за доброто. Няма крайни течения в света. От Божествено гледище всички крайни течения работят днес за реализиране на Божествения план, който сега ще се приложи. Знанието, което новата култура носи, е за онези, които го възприемат. Това знание ще бъде ката лек за всички рани, които старата култура е създала. Имате ли някаква рана, ще вземете от това лекарство, и раната веднага ще премине. Някой има слаба памет. И за това има лекарство. Друг има слаби разсъдителни способности. И за това има лекарство. Новият живот, новата култура носи хиляди начини и методи, чрез които може да се подобри живота на съвременното човечество.<br />
<br />
,,В начало бе Словото." Казвате: започнало ли е това начало? Започнала ли е новата култура? Като дойде новата култура, човек ще има велики стремежи. Тогава духът му няма да отпада, ще бъде винаги бодър и крепък. Само чрез тези велики стремежи, той ще се добере до великата Истина, да стане гражданин на Царството Божие. Само по този начин човек ще може да разполага с всички средства и възможности на своята душа. И по този начин само той ще може да възлюби Бога с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Такъв човек, и като става, и като ляга, ще бъде изпълнен с трепет към Бога. Тогава ще настане онова време, за което се казва в Писанието: „Земята ще бъде изпълнена със знание за Бога."<br />
<br />
Виждали ли сте лицето на Бога, или поне лицето на някой ангел? Вие се давите в някоя река, запример , и ангелът ви хваща за ръката, извежда ви вън от водата и казва: идете си сега дома! Казвате: кой беше този, който ме спаси? – Това беше ангелът на вашия живот. Някой човек е беден, поставен на големи изпитания, рискува да изгуби живота си. Веднага се явява неговият ангел, подава му ръката си, усмихва му се, извлича го от това бедствие и му казва: иди си дома! Този човек се чуди, кой е този, който, в такъв тежък момент на живота му, иде със своята помощ при него. Кой от вас не е минал през такава опитност? Вие се запитвате: кой беше този, който ми помогна? Казвам: не е важно, кой беше той; важно е, че в. него беше скрит Бог. Бог се крие и се изявява чрез хиляди образи. Той се крие във всички: форми на битието, и в малки, и в големи. Този, който иде да ви помогне, ще ви подаде ръката си и след това ще изчезне. Докато се обърнете, той вече не е при вас. Когато учителят влиза в клас, и той се усмихва на учениците си. Този момент е кратък, но в него се крие цялата работа на учителя. И денят има своя усмивка. Този момент, тази усмивка крие всичкото благо за света. Може да има ред още промени през деня, но всичко се крие в тази усмивка. Тя е най-важното нещо в живота. Някой казва: защо не ми се усмихнеш? – Няма условия. Както виждаш, тъмно е сега, вечер е, няма да видиш усмивката ми. И за усмивката се изискват условия. В това отношение и духовният свят се изразява с усмивка. Ти си болен, гладен, беден, искаш усмивка. Как ще ти се усмихна? Аз мога да се усмихна, само след като ти донеса дрехи да се облечеш, или след като ти дам да се нахраниш, или след като те излекувам. Тогава вече мога свободно да си изляза, да ти се усмихна и да кажа, че и втори път пак ще дойда. Ако пък дойда при вас, които сте гладни, боси, болни и нищо не ви дам, нищо не направя за вас, а само ви се усмихна, вие ще кажете: защо този човек дойде и ни остави скръбни? Само онзи може да се усмихне, който е дошъл от Бога и ви е донесъл всичкото Негово благословение. Носителите на новата култура ще бъдат богати, ще разполагат с всички средства, ще бъдат силни и мощни. Те ще бъдат извори, които непрестанно бликат.<br />
<br />
Време е вече да се ликвидира със старото и да се постави в живота началото на словото, за което се казва: „В начало бе Словото." Който приема този ден, той е за него. Който не го приема, за него ще дойде друг ден. Приемете ли този ден, тогава ще дойдете до велики открития. Тогава ще разберете отношението на слънцето към човека, както и отношението на светлината към човека. Светлината има седем цвята, и всеки цвят е носител на нещо. Питам тогава: на какво са носители човешките мисли? На какво са носители човешките чувства? Ние говорим за човешките чувства, но те трябва да се разбират конкретно, като плод. Ние говорим и за човешките мисли, които също така трябва да се разбират конкретно, като плод. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плод. И тогава, от всяка ваша мисъл, от всяко ваше чувство или от всяко ваше знание вие ще можете да извлечете сладостта, както я извличате от зрелия плод. Човешката мисъл или човешкото чувство расте в Божествения свят, като плод. Обаче, със своето съмнение, със своето неверие, със своята малка любов хората проглушиха света и се лишиха от благоприятните условия за развитие. Някой казва: знаете ли, колко много съм дал за Господа! – Колко си дал? – Цели десет хиляди лева. Друг казва: аз цял месец съм слугувал на Господа! Какво представя един месец работа за Господа в сравнение с дългия живот, който Бог ви е дал? Човек трябва да работи най-малко един живот за Господа. Целият живот на човека трябва да бъде работа за Господа! В новата култура Божиите служители няма да се ръкополагат, както сега. Те ще бъдат ръкоположени отгоре, чрез дух и огън. Днес казват за никого, че Духът го ръкоположил, а всъщност този човек живее и свършва по старому. Той започва добре, а свършва зле. Новата култура изисква хора абсолютно безкористни, които нито да съдят, нито да се самоосъждат. Новата култура не се занимава с недъзите на хората.<br />
<br />
Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно оплакване от страна на един свой другар. Другарят дохожда при него и започва да му разправя, колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. Като го изслушах, казва моят познат, веднага добавих: знаеш ли какво? Грешката тук е моя Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид на това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден. Това изисква новото учение – да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен. Ще платиш за брата си, нищо повече. Това е любов! Сега хората знаят само да се оплакват и да казват: Господи, не виждаш ли, колко страдам, какви големи изпитания имам? Не, вие не трябва да призовавате Бога, да вижда вашите страдания, но трябва да Го призовете да види, какво сте посели, да види, какво добро сте направили. Като посееш нещо, кажи: Господи, ела да видиш, какво съм направил! Ако пък нищо не си посял, ще се обърнеш към Господа с думите: Господи, досега нищо още не съм посял, но почакай малко, ще изпълня, каквото трябва. Тъй щото, докато нищо не сте посели, не викайте Господа да вижда вашите страдания и неправди. Бог често влиза в онзи, който ви измъчва, и пита: познаваш ли, кой съм?<br />
<br />
Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората, да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче, пушката била пълна със съчми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял на тясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки. Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. След това Господ му казал: Как няма да те натиска тази мечка, щом искаш да я убиеш? Тази работа не става лесно. Питам: кого не е натискала мечка? Човек трябва да обещае пред Бога, че няма да убива мечки, ако иска да се освободи от техните лапи. Великата наука на Любовта е новият път, по който всички хора трябва да вървят.<br />
<br />
Казвам: великата наука на Любовта включва в себе си всички други науки. Който има любовта в себе си, той познава хората, разбира ги и може да се справя при всички положения в живота. Вземете, в Америка, например, тази културна страна, има ред бюра от опитни физиогномисти, астролози и хиромантици, които услужват на хората, когато някой иска да се жени, или когато някое семейство иска да си избере съответни за тях слуга или слугиня. По чертите на лицето, по устройството на главата и по линиите на ръцете, те познават, кои хора си подхождат, било когато ще влизат в брак, или когато ще взимат лица за прислуга в домовете си. Това са ред науки, които влизат и в науката на Любовта. Понякога тези учени се подкупват, но влязат ли парите в тези науки, те вече нямат успех и попадат в грешки. Когато някой човек дойде при мене, аз мога да му покажа характерните черти на лицето, или на главата му. Ако той има някаква лоша черта, която е в зародиш, тя е поставена само като малка точица. Обаче, развие ли се тази черта, тогава вече тя се изразява в линия, или в друг някакъв знак. Щом линиите се оформят в човека, той може да види в себе си правата линия на любовта, правата линия на мъдростта, правата линия на истината, правата линия на правдата, правата линия на добродетелта и т.н. Пет главни линии има на човешкото лице, както и на главата му. Който ги знае, той ще ги види разположени във вид на пентаграм на лицето на човека. Това не са измислици, но действителни положения. Всеки човек има тия пет линии. Запример. ти виждаш един човек, обикваш го, харесваш го и си готов, в случай на нужда, да му дадеш пари, без никакво съмнение. И този човек е готов също така да ви услужи. Кое ви дава право да повярвате в този човек и да го обикнете? Вие виждате в него линията на любовта. Така и светските хора се познават. Усъмните ли се, обаче, веднага и злото се явява. Всички трябва да познавате тези пет основни линии по лицето на човека. Щом научите тези пет линии, ще се заемете с изучаването и на останалите линии по човешкото лице. Ако познавате линиите по лицето на човека, вие няма да си правите илюзии, няма да се заблуждавате едни в други, но ще се разбирате и познавате. По този начин хората ще могат лесно да се сприятеляват. Има хора, които по никой начин не могат да живеят заедно. Защо? – Понеже техните знаменатели не могат да се подведат под общ знаменател. За да живеят заедно, между тях трябва да дойдат други някои. Това не показва, че те са лоши, но не могат да се уравновесят. Провидението не ги е създало едни за други. Запример, между краката и ръцете има известно подобие. В някой случай краката могат да помогнат на ръцете, и ръцете могат да помогнат на краката, но те извършват две противоположни служби. Следователно, ръцете и краката не могат да се съберат на едно място и да си приказват. Ако те спрат своята служба, всичко в света ще се свърши. Някои мислят, че всички хора трябва да се съберат на едно место. Няма защо хората да се събират на едно място. Едно е важно: всички хора да мислят еднакво за любовта. Еднаквото разбиране не е закон на еднообразие, но е закон на велико разнообразие. В това разнообразие се крие Божественото. Божествено е, когато човек е доволен от себе си, че никога не е изневерил на своя морал, на своето вътрешно разбиране. Доволен ли е човек от себе си, всички хора ще бъдат доволни от него; ако човек не е доволен от себе си, никой не може да бъде доволен от него. Ако човек е доволен от Божествената светлина, той ще може да изпълни волята Божия. От това гледище, ако човек върши всичко в името Божие, тогава най-малката работа ще бъде благословена, ще бъде написана с златни букви.<br />
<br />
Често хората казват, че са отдалечени от някого, например, че се чувствували отдалечени от Бога. Какво разбирате под думата отдалечени? Ще приведа един пример, за да изясня значението на тази дума. Например, един писател иска да напише една голяма книга. За тази цял той взима няколко топа хартия и започва да пише: написва първата страница, после втората, третата, четвъртата, и така продължава, докато изпише първото топче хартия. След това оставя първото топче настрана и започва да пише второто топче. Като изпише него, взима третото, после четвъртото и т.н. Така продължава да пише, докато свърши замислената книга. Трябва ли сега първото топче хартия, което писателят отдалечава и туря настрана от себе си, да мисли, че той го е изоставил? Трябва ли след това и второто топче да мисли по същия начин? Или, трябва ли първите страници, които вече са изписани и оставени настрана, да мислят, че писателят ги е изоставил? Не, този писател пише, сравнява, връща се отново към първите страници, докато свърши цялата работа. Най-после той написва заглавието на книгата върху първото томче и с това счита, че делото му е завършено. Тази е великата философия на живота, която всеки трябва да разбира. В този смисъл всеки човек е лист от великата Божествена книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое определено име и място в тази книга. Бог държи всички тия листа в ума си и каквото ново напише, сравнява с написаното дотогава. Тъй щото, който мисли, че е изоставен от Бога, той е още ненаписан лист, към който Бог току-що се отправя. И ако иска да бъде близо до Бога, той трябва да се задоволи с положението на бял, ненаписан още лист.<br />
<br />
Желая на всички да бъдете по ум далеч, а по сърце близо до Бога! Следователно, по сърце всички сте ненаписани още книги, в които Бог всеки ден пише по нещо ново.<br />
<br />
„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога!" Това слово трябва вече да се прояви!<br />
<br />
33. Беседа от Учителя, държана на 5 Юни, 1927 г. в гр. София.</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0&diff=15366КНИГА: Вехтото премина2010-02-10T17:30:45Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-4.pdf Вехтото премина] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Вехтото премина]] (blue-butterfly)(работи се)<br />
* 2. [[Двама синове]](Таня) ('''готово''')<br />
* 3. [[Раб и син]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 4. [[Изостаналите укрухи]] (anotherseeker) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Сто пеняза]] (НадяД)(работи се)<br />
* 6. [[Ще ви се даде]](Ruana)(работи се)<br />
* 7. [[Що искате?]](Таня) (работи се)<br />
* 8. [[Благо и леко]](mvm)(работи се)<br />
* 9. [[Две думи]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 10. [[Дойде на себе си]]<br />
* 11. [[Ще оздравее]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%83%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%85%D0%B8&diff=15365Изостаналите укрухи2010-02-10T17:29:06Z<p>Anotherseeker: /* Изостаналите укрухи */</p>
<hr />
<div>==Изостаналите укрухи==<br />
<br />
И като се наситиха, казва на учениците си: „Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо."<br />
<br />
Иоан 6:12.<br />
<br />
<br />
Аз ще се спра върху думите: „Да се не изгуби нищо." В живата природа, както и в живота на човека има три важни момента. Първият момент е да даваш – качество, свойствено на Бога. Вторият момент е да приемаш – качество, свойствено на човека и на всяко живо същество. Третият момент е да задържаш – качество, свойствено на разумния човек. Умният, мъдрият, добрият човек се отличава по това, че той може да задържа.<br />
<br />
„Да се не изгуби нищо". Кое не трябва да се изгуби? Ценното у човека не трябва да се загуби. Не е достатъчно човек само да добие нещо, било знание, богатство, красота или живот, но важният въпрос в света е да не изгуби човек това, което е придобил, т.е. да задържи това, което е спечелил. Всички нещастия в съвременната култура било в личния, било в семейния, било в обществения живот или най-после и в самото човечество се дължат на загубите. Адам беше велик човек, поставен от Бога в райската градина, при най-добри условия, като прие Божието благословение, но и той изгуби всичко това. Ева също така прие Божието благословение, но и тя го изгуби. Тя беше една от най-красивите жени, каквито светът е познавал някога, но изгуби и красотата си. Когато Адам я видя, той я хареса и каза: отлична е моята другарка! Тя ще се нарече Ева – начатък на всяка култура, на всяко добро, Ева или Иехова почти една и съща дума, показва, че жената съдържа в себе си всички творчески сили, които могат да се разработят. Следователно, под думата жена се разбира зародиш, който съдържа в себе си всички сили в потенциално състояние и чакат момента на своето развитие. Под думата мъж пък се разбира същество, което започва да се развива. Какво нещо е жената? Жената е зрънце, поставено в хамбара, или скъпоценен камък, поставен в някоя каса, или в някое скривалище.<br />
<br />
Питам: какво ще се ползува скъпоценният камък, ако се извади от дълбочините на земята? Ползува се нещо. Колко сълзи е пролял. той през течение на хилядите години, които е прекарал в земята, докато стане красив! Някои от съвременните геолози казват, че скъпоценните камъни са се образували от газове в земята. – Скъпоценните камъни са минали през газовете, но не са образувани от тях. Те коренно се. различават от газовете. Други учени пък казват, че диамантът, например, не е нищо друго, освен чист въглерод. Не, диамантът не е въглерод. Както човешката душа е облечена в тялото, така и диамантът е облечен в материята на въглерод, но сам по себе си той не е въглерод. В това отношение всеки скъпоценен камък има свое тяло, но ако речем да говорим, от какво е направен той, не можем положително да се произнесем. Едно трябва да се знае, че тялото на скъпоценния камък не е самият камък. Той е само неговото външно облекло. Значи, скъпоценният камък представя един затворен живот, който очаква своето-бъдещо развитие. И когато питат, защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече причината. Хората обичат скъпоценните камъни, защото те крият в себе си сили в потенциално състояние, които очакват своето развитие. Тъй щото, и в скъпоценните камъни има нещо Божествено, Те не са прости същества, както ги виждаме външно. Казвате: защо съвременните учени не ни обясняват нещата, както трябва?<br />
<br />
За да ви обясня, защо учените не изнасят Истината, както трябва, ще ви приведа един анекдот из арабския живот. Двама арабски дервиши живели дълго време в пустинята. По-старият от тях бил изложен на големи нещастия и страдания. Страданията го следели непрекъснато едно след друго. Той употребил срещу тях всичкото си знание, всички методи, но не могъл да се избави: страданията не преставали да посещават неговата колиба. Той си казвал: навярно Аллах е недоволен нещо от мене, но не зная, коя е причината за това. По четири-пет пъти на ден се молил, помагал на хората, викал ги да им говори, да им проповядва за Бога, правил добрини, но нищо не помагало. Единствената утеха в живота му била неговата магарица, която му прислужвала във всичко. Като нямал на кого да се оплаче, разговарял се с нея. Тя му била единствената другарка в живота. По едно време случило се, че магарицата заболяла и умряла. Дервишът си казал: и туй трябваше да ме сполети! Това животно ми беше единственият другар в живота, но ето, и него изгубих. Той плакал, страдал за нея и най-после решил да я погребе тържествено, като избрал за целта най-хубавото място в околността на своята колиба. Той избрал место при един голям извор, дето изкопал нейният гроб и там я заровил. Погребал я с най-големи почести, каквито могъл да измисли. От това време той не престанал да я посещава и да мисли за нея. Когато минавали кервани край това място, всички се спирали и се чудели на този хубав гроб. Те си казвали: навярно тук трябва да е погребан някой виден светия, защото и дервишът си е направил колиба до неговия гроб. Кой как минавал, все се спирал, а мнозина нарочно идвали на това място, понеже го считали за свято. Обаче, дервишът си мълчал; той никому не казвал, кой е погребан на това место. Защо не казвал Истината? Той знаел, че ако каже Истината, нещастията ще започнат да го следват едно подир друго. Преведено на съвременен език това нещо подразбира: интересите не ми позволяват да кажа това, което зная, защото то ще ме компрометира, ще изложи личността ми, както и моето обществено положение. От човешко гледище този човек е прав.<br />
<br />
Сега, на мнозина се вижда чудно, как е възможно около гроба на едно животно да се вършат толкова чудеса? Ако отидете при източните народи, при някой дервиш, например, те ще ви обяснят това нещо добре, но ако отидете при западните народи, те не ще могат да ви обяснят това положение. То е неясно и на самите тях. Аз, обаче, няма да обяснявам този факт. Когато предприемете едно пътешествие до източните народи, те ще ви обяснят, какви са техните вярвания. Аз ви приведох този пример, да видите, защо съвременните учени не искат да казват Истината. Защо дервишът не иска да каже Истината на хората? По същата причина и учените не искат да кажат Истината. Когато не искат да кажат Истината, все има нещо, което съзнателно крият. Ако един учен премине цели 20 – 30 години през ред страдания и после му се усмихне щастието, мислите ли, че ако той се натъкне на някаква лъжлива теория, ще се разправя с нея? Той ще се държи само за онези факти, които са верни и истинни, а за другите, които не са верни и не са още доказани, ще каже: нека с останалите факти и теории се занимава младото поколение. Нека един ден то да се произнесе, кои факти са верни, и кои не. Трудно е да се определи, кое е вярно, и кое не. Истината и лъжата в света са така преплетени, че мъчно могат да се разплетат.<br />
<br />
И когато са задали на Христа въпроса, що е Истина, Той им отговорил със следната притча. „Уподоби се Царството небесно на человек, който пося добро семе на нивата си. Като спяха человеците, дойде неприятелят му, пося плевели между пшеницата и си отиде. Слугите на домакина дойдоха и казаха му: Господине, не пося ли добро семе на нивата си; отде се взеха плевелите? А той им рече: враждебник человек е направил това. Слугите му рекоха: искаш ли да отидем да ги оплевим? Той им рече: не, за да не би, като плевите плевелите, да изтръгнете заедно с тях и пшеницата. Оставете да растат наедно и двете до жетва; във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми."<br />
<br />
От психологическо гледище тази притча подразбира, че не е добре човек да се занимава с греховете и с погрешките на хората. Защо? – Защото и когато обича, и когато мрази, човек се свързва с греховете и със слабостите на дадения човек. Когато обичате някого, вие се свързвате с този човек и придобивате неговите качества. И когато мразите някого, вие пак се свързвате и придобивате неговите качества. Забележете, например, как пишат във вестниците против правителството, как изтъкват грешките и неправдите, които то върши. Дойдат ли, обаче, те на власт, веднага обръщат политиката. И като наблюдавате техните постъпки, ще видите, че и те вършат същото, каквото е вършило и предишното правителство. Те затварят тефтера, на който са писали грешките на бившето правителство, и вървят по неговия път. Какво показва това? Че светът не може да се изправи чрез критикуване. Да се говори, че някой човек имал грехове, това и децата могат да кажат. Няма защо да се разправя на човека, че е грозен. Дохожда при мене един човек и ме пита: харесваш ли ме? Казвам му: аз не съм толкова компетентен, не разбирам от това изкуство, но ако искаш да знаеш истината по този въпрос, ето, вземи моето огледало, то е по-умно от мене. Огледай се в него, и то ще ти каже истината тихо, мирно, без да те чуе някой. Каквото ти каже то, ти трябва да го повярваш. Ако аз ти кажа нещо, може да те обидя, а огледалото няма да ти каже нито една горчива дума„ но ще знаеш цялата истина. Огледалото представя Божествения Дух у човека. Когато дойдем до Бога, Той никога не се нахвърля върху нас, както правят другите хора, но само ни показва, какви сме. И когато ние се обезкуражим„ обезсърчим, Той се приближава до нас и ни казва: има един начин, по който можеш да изправиш грозотията си. Като дойдете до това огледало, вие ще разберете, че нито сте учени хора, нито музиканти, нито добри, както сте мислили дотогава. Обаче, огледалото ще ви покаже, че вие можете да бъдете и учени, и добри, и музиканти. Освен, че ще ви покаже отрицателните страни, огледалото ще ви покаже едновременно и пътя, по който можете да постигнете Божествения живот.<br />
<br />
Следователно, все трябва да се даде нещо на хората. Ако майката не може потенциално да вложи някакви дарби в душата на детето си, от това дете нищо не може да стане, Ако градинарят посажда семена в градината си и не ги полива, от тези семена нищо не може да излезе. Ако каменарят не дяла камъните, които разчупва, от тях нищо не може да стане. От неодялани камъни къща не се гради.<br />
<br />
Христос казва на учениците си: „Съберете изостаналите укрухи, за да не се изгуби нищо!" С този стих Христос е искал да постави един велик закон в умовете на своите ученици. Той искал да им обърне внимание на силата Божия, която е в състояние да увеличи хлябовете. След това Той им каза: „Аз съм хлябът на живота; който иде при мене, няма да огладнее; и който вярва в мене, никога няма да ожаднее." Според мене, всички хора във времето на Христа, които ядоха от този хляб, са щастливи, защото те и до днес живеят. От тези пет хиляди души, които са яли от този хляб, и днес можете да намерите из целия свят: и в Америка, и в Англия, и в Германия, и в България – навсякъде са пръснати. Те сами могат да ви кажат, че, наистина, са яли от живия хляб на Христа. От две хиляди години насам те още живеят от този хляб. Може ли да умре човек, който се е хранил с хляб, който излиза от Бога? Смъртта е влязла в живота по причина на това, че човек е престанал вече да се храни с Божествения хляб. Храненето е процес на сърцето, а асимилирането, употреблението на храната, на хляба е процес на човешкия ум.<br />
<br />
В съвременния свят често се говори за чувствата, и някой казва: накърниха се моите чувства. Ако в духовния свят влезе човек с накърнени чувства, той ще види, че неговите чувства там са твърди, като камъни, От такива твърди чувства може да се направи къща. Питам: тогава какво понятие може да има човек за своите чувства? И затова, когато се говори, че трябва да се възпитават човешките чувства, разбираме, че тази твърда материя, каквато днес представят чувствата, трябва да се смекчи, да се впрегне в работа. Възпитанието ще даде съответни методи. За тази цел трябва да се дойде до умствения свят. Както водата на физическия свят представя среда, която пренася необходимите елементи за развитието на растенията, така и мисълта в духовния свят служи за среда, която доставя нужните елементи за растенето и развитието на чувствата. Ако човек мисли, само тогава той ще може да постави чувствата си в правилен, хармоничен ред. Човек може да прояви Любовта само чрез закона на мисълта. Да чувствуваш, това още не значи, че любиш. То е само поставяне камъни при една постройка. Любовта е процес, който подразбира растене, разширение на човешката душа във всяко направление. Да любиш, значи да се задоволяват вечните копнежи на човешката душа и на човешкия дух. И ако човек не може да постигне своите желания и копнежи на земята, причината за това е, че той изгубва добрите условия за тяхното реализиране. На всички хора се дават добри условия, но те ги изгубват. На коя майка не са дадени деца? На всяка майка се дават деца, но много майки са изгубили децата си. Кому не са дадени приятели? На всички хора се дават приятели, но някои изгубват приятелите си, а някои ги запазват. Кому не е дадена красота? На всеки човек е дадена красота, но не се минават 20 – 30 години, и човек изгубва красотата си. Кому не са дадени знания? На всички са дадени знания, но не се минава много време, мозъкът на някои хора се поврежда, и те изгубват знанията си. Смисълът на живота седи в това: каквото имаме, да не го изгубваме.<br />
<br />
Сега ще задам един въпрос на религиозните хора: защо те се съмняват? Съмнението е една от големите слабости, която се среща, както в религиозните, така и в светските хора. Запример, някой религиозен човек, след като е вървял няколко години в правия път, усъмни се нещо и се запитва: дали пътят, в който вървя, е прав? Докато човек е млад, той има вяра в себе си, но като дойде на средна възраст, той започва вече да вижда, че старост иде и казва: ще изгубя силата си. Той повтаря тези думи всеки ден в ума си, докато най-после се намери в положение на безпомощен човек, взима тояжката си в ръка, подпира се и търси помощ от малките деца. Хората, като го виждат подпрян на своята тояжка, казват: този човек се подпира, защото силите му вече го напущат. Не, той не се подпира, но търси нещо. Какво търси? Той търси изгубеното. И ако го пита някой, какво е изгубил, той ще каже: изгубих здравето си, изгубих силата си, изгубих паметта си. Много нещо имах, но всичко изгубих. Този дядо върви замислен, подпрян на тоягата, но изведнъж, някое дете мине покрай него, хване го за джоба и го поразклати. Мине друго дете покрай него, хване го пак за джоба, потегли го. Дядото се поспре, погледне децата и си казва: така е, дядовото, човек, като остарее, става посмешище на децата. И турците имат подобна поговорка: когато вълкът остарее, става посмешище на кучетата.<br />
<br />
Съвременните хора казват: ние трябва да имаме култура, да се развиваме. – Съгласен съм с тях. Обикновените хора трябва да имат култура, трябва да имат цивилизация, но питам: това, което имат и което придобиват, могат ли да го запазят? Проследете историята на българите от хиляда години насам и ще видите, през какви пертурбации са минали. Какво е останало от България от времето на Симеон Велики? Днес всички българи, всички европейски народи се хвалят все с това, какво са били едно време. Гърците се хвалят със Сократ, с Платон, със своята стара култура, но де са днес Сократ и Платон? И Адам едно време беше в райската градина, но де е днес? И Ева едно време беше в райската градина, но де е тя днес? Днес Ева е в своята кухня, с престилка и лъжица в ръка, готви, недоволна от положението си, стара, като баба. Всички казват: какво бяхме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, важно е, какво сте сега. Ако отидете в Италия, в стария Рим, ще кажат: едно време какво бяхме! Питам: де е славата и величието на стария Рим? И българите казват: какво бяхме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, сегашният момент е важен.<br />
<br />
И в Писанието е казано: „И ще създам нова земя и ново небе.” Там не е казано да вярвате в това, което Бог едно време е създал. За нас не е важен миналият момент, важен е сегашният момент, какво можем да направим от това, което сега имаме. И Бог казва: Аз създавам за вас нова религия, нова мъдрост, който вярва в това, което сега създавам, той ще бъде благословен. И днес, който дойде при мене, все ще ми разправя, как са живели едно време светиите. Не е важно, как са живели светиите едно време; важно е, как вие живеете днес. Аз зная, че светиите са живели чист свят живот в пустините; важно е, какво сте вие сега, как вие трябва да живеете. Или ще ми разправят как са живели едно време българите. Не е важно това; важно е, как вие живеете днес. Друг пък ще ми разправя: баща ми беше честен човек. – Остави, какъв беше баща ти. Кажи ми, ти честен човек ли си? Баща ми беше добър човек. – За мене не важно, какъв човек беше баща ти; аз искам да зная, ти добър човек ли си.<br />
<br />
Съвременните религиозни хора казват: ние вярваме в Христа, който дойде на земята преди две хиляди години. Знаем, че Той беше разпнат, погребан, на третия ден възкръсна и отиде на дясно при Отца си. Да се вярва само в този Христос, който е живял преди две хиляди години на земята, това е заблуждение. Сам Христос е казал на учениците си: „Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Христос още тогава е говорил за себе си, не като личност, но като Дух, който ще пребъдва на земята през всички времена до скончанието на века. Значи, Той подразбирал, че ще бъде с учениците си през всички условия, през времената на насилието, на злото, което днес виждаме в света, т.е. до скончанието на века; след това ще настане нова епоха, време на нова земя и на ново небе. Христос имал предвид новия ден, когато хората няма да губят своя живот. Които дочакат този ден, ще получат новия живот. Изгубеното трябва да се възвърне. Сега настава епоха, когато ние трябва да намерим изгубеното. Казвате: как ще .намерим изгубеното? Мислите ли, че вие ще намерите изгубеното в университета? Ако изгубеното може да се намери в университетите, аз бих повикал всички видни европейски професори, да ни покажат, как може да се намери изгубеното, а същевременно да ни покажат начин за спасение. Ако пък изгубеното може да се намери в черквите, и това може да се провери. Нека всички свещеници, владици и проповедници от разните църкви, били те православна, протестантска, католическа, мохамеданска, будическа или каква и да е, дойдат и кажат: този е пътят на спасението! Ние веднага ще тръгнем подир тях. За Истината ние сме готови на всичко – достатъчно е да се намери някой да ни покаже пътя към нея. Ако децата могат да ни покажат Истината, ние и на тях ще благодарим. Ние не се считаме унижени, ако едно дете ни посочи пътя. Ако един турист се заблуди в пътя си и срещне едно малко дете, което може да го оправи, той ще счита ли това за унижение, че детето го е упътило? Туристът трябва да каже: благодаря на Бога, че ми показа пътя, макар и чрез това малко дете. Не е достатъчно само човек да тръгне в правия път, както не е достатъчно само студентът да слуша лекции в университета, но изисква се един вътрешен процес на разбиране, към който всеки трябва да се стреми. Не е достатъчно само човек да придобива знание, но това знание изисква и приложение. Значи, в живота трябва да се имат предвид два важни вътрешни процеса: процес на разбиране и процес на приложение. Запример, съвременните християни постоянно говорят за Любовта Христова, но тази Любов нито е разбрана от тях, нито е приложена, Изкуство е да се приложи Любовта в живота!<br />
<br />
Казвате: как може да се приложи Любовта в живота? За да се приложи Любовта, изисква се преди всичко човек да се освободи от своето минало. Под „минало" ние разбираме съвкупност от ред човешки предубеждения и заблуждения. Знаете ли, защо съвременните хора пропадат във всички свои изпити? – Защото не вярват в Христа, не вярват и в Бога. Коя е причината, че те не вярват в Бога? Адам, например, стана безверник, откак Бог му даде жена. Той повярва в жена си, а изгуби вярата си в Бога. Жената го съблазни. И Ева стана безверница, откак видя змията, която я съблазни. Змията започна да говори хубаво, убедително, и Ева, като я слушаше, каза: значи, не само Бог може да говори така хубаво; и змията може да говори красноречиво и убедително. Аз мога да. вярвам и на нея. И съвременните хора, като четат книгите на разни учени и професори, казват: ето какво казва еди-кой си професор за човека. Какво казва този професор? Той казва, че човек, като умре, се разлага на множество частици. Питам: този професор знае ли, какво представя всъщност разлагането? Професорът казва, че всички неща, след като се разложат, започват да миришат, понеже от тях се отделят миризливи газове. Не, при този процес миризмата още не подразбира разлагане, както професорът разбира. Миризмата е резултат на известни дисонанси, които се предизвикват от срещането на противоположни мисли или чувства в човека. Тези противоположни мисли и чувства се отличават по бързината на трептенията или на вибрациите си и, вследствие на това различие, те се отразяват неприятно върху нашата нервна система. Миризмата показва още, че и окръжаващата среда, в която живеем, е дисхармонична. В този смисъл ние считаме и умрелите хора за живи.<br />
<br />
Питам: каква е разликата между умрелия и живия човек? Когато човек е жив, той е един, а когато умре, става на милиарди. Докато човек е жив, ние го познаваме под разни имена – Иван, Драган, Петко и т.н., като единица, но като умре, от него се образуват един и половина милиарда хора. Тогава той става множество. От единицата се образуват много човечета, които се наричат със същите имена, каквито единицата имала и всички се питат: кой е този„ който ни роди? Те го търсят и никъде не могат да го намерят. Някои ще кажат, че тази теория е невъзможна, не може да се приеме. Питам: теорията на Кант – Лапласа за създаването на света, права ли е? Там ли бяха Кант и Лаплас, когато Бог създаваше света? За да повярваме в теориите на съвременните учени, ние трябва да имаме картини, с които да ни убедят в истината. В природата съществуват картините за създаването на света, но ние трябва да насочим фотографиите си срещу тези картини и после да ги представим на света. Де е била фотографията на Лапласа, с която да увери днес хората в своята теория за създаването на света? За сътворението на света учените създадоха една приблизително вярна картина, но тя още не е истинска картина. Всички тия теории, обаче, не са в ущърб на науката. Те са допринесли нещо за развитието на човечеството. Казвам, обаче: официалната и същинската наука са две различни неща. Аз не разглеждам, какво говори официалната и какво истинската наука за създаването на света, но казвам, че истинска наука е тази, която осмисля нещата и дава стремеж на човешкия дух да търси Истината. Знанията пък на официалната наука, за да станат истински, положителни, те трябва да минат през Божествения огън, та всичко скъпоценно да излезе от тях, а да остане само сгурия, която ще се изхвърли навън.<br />
<br />
Казвам: в умовете и в сърцата на съвременните хора има много материали, натрупани от вековете, които днес трябва да минат през Божествения огън, за да се пречистят. Още старите алхимици са казвали, че всеки човек трябва да има в себе си такава една пещ, в която всичко непотребно да се постави на изгаряне. Питам съвременните християни: в какво вярвате? – Ние вярваме в Господа Исуса Христа. – Радвам се, че вярвате в Христа, но даде ли ви Христос план за тази свещена пещ? – Не. – Идете тогава при Него, да ви даде план за тази Божествена пещ. После, даде ли ви Той план, как да си палите огъня на свещеното огнище? – Не ни е дал още такъв план. – Даде ли ви Христос свещеното кандило, което, като запалите веднъж, никога да не изгасва? – За него дори и не сме сънували. Разправят някои, че съществува такова кандило, но ние нямаме още. – Онези, които имат свещеното кандило, те разбират, какво говоря, и затова при тях няма защо да се спирам. Онези пък, които имат свещената пещ, ще ми кажат, какво остава в пещта, след като изхвърлят сгурията навън.<br />
<br />
Тъй щото, от това гледище, страданията в живота не са нищо друго, освен свещеният огън, който изважда скритите богатства, дълбоко заровени в нашата земя. Ето защо, без страдания човек не може да стане гениален: без страдания той не може да стане и светия; без страдания от човека не може да излезе нищо добро. Единственото велико нещо в живота на хората, това са страданията, които са направили човека велик, Щом минат страданията, ще дойде периодът на Любовта. Страданията приготвят пътя на великата Любов. Който не е минал през страданията, кракът му не може да стъпи в Любовта, да опита всички нейни велики блага.<br />
<br />
Който не е минал още през пътя на страданията, той мисли само за ядене и пиене, и казва: пари, пари ми дайте! Нека този човек отиде в Америка, или в Русия, да намери там милиардерите и да ги пита, щастливи ли са? Срещате във вестниците, че някой княз се самоубил. Защо се самоубил ? – Намирал, че животът няма смисъл. Това са хора, които не искат да страдат. Който казва, че иска да умре, това подразбира, че този човек иска да се освободи от страданията. Той търси лесния път в живота. На такива хора казвам: ако искате да влезете в свещения път на Любовта, вие трябва да се освободите от страданията, т.е. да преминете през тях. Те ще отворят пътя ви по-нататък; те ще отворят очите ви да виждате и да разбирате нещата. Като говоря, че човек трябва да мине през страдания, аз не подразбирам, че Бог иска да мъчи хората. При сегашните разбирания на хората, страданието е най-великият учител; то е Божествен процес, който отваря очите не хората. Без страдания животът няма смисъл. Питам: Бог, който създаде толкова светове, не можа ли да намери друг начин да спаси човечеството, но трябваше да изпрати единствения си син на земята, да бъде бит и поруган от хората? Не можаха ли римските войници да не го бият? Защо трябваше, именно, Христос да пострада? Значи, Христос трябваше, по този начин именно, да се изпита, да се види, доколко може да издържи. Силата и величието на Христа седи в страданията, които Той понесе. Някои казват, че Христос не е страдал толкова много. Други пък казват, че страданията на Христа били толкова големи, че пот от кръв текла по лицето Му. Това говори за голямото напрежение, за силната мисъл, която имал Христос. Този е пътят на героите, както и на великите хора. Тъй щото, ако човечеството иска да се избави от злото, непременно трябва да премине през големи страдания. Ако човек разбере страданията той ще разбере и смисъла на живота.<br />
<br />
Сега, аз не говоря за обикновените страдания. Аз имам предвид вътрешното недоволство, вътрешните страдания на човека. Човек може да се намира при големи удобства в живота, да има най-добри условия, но пак да се чувствува самотен, неразбран от никого. Той чете тази, онази книга, но пак е незадоволен, вижда, че няма кой да го упъти. Той търси вече истинския път, към който само Учителят може да го напъти. Забележете, например, сега чувате навсякъде да се говори за прераждането,. за теософско движение и за ред още нови мисли и положения, но при всичко това и тия хора на новото пак чакат да дойде един велик Учител, да ги научи. На какво ще ги научи? Има нещо, което и те не знаят. Някой учен ще каже едно, друг учен ще каже друго, но в края на краищата, и тия учени очакват нещо. Има неща, които и те не знаят. Те виждат нещо, но в това виждане са като в затвор. Виждат една запалка, но са ограничени, не могат да се доближат до нея и да я запалят.<br />
<br />
Ще ви приведа един пример, да видите, как действува тази запалка върху душата на човека. Срещате един млад момък, който и в гимназията, и в университета бил известен като най-лошия, най-несръчния; никой не е смеел да се доближи до него. Каквато пакост се направи в гимназията или в университета, все той бил виновен. Каквато разпра стане, все той ще се бие: пуснал пояса си, никой не може да мине, да се приближи до него. Майка си не слуша, баща си не слуша, учителите, професорите също така не слуша, свещениците не слуша, никой не може да поговори с него, като с човек. Две думи не могъл да размени спокойно, все бил готов на скандали и на бой. Най-малкото недоразумение той уреждал с нож. Един ден, както вървял на улицата, среща една млада, красива мома, която го поглежда, усмихва му се и си заминава. Изведнъж той слага оръжието си, спуща кобурите и тръгва подир нея. От този момент той става мек, внимателен към всички. Кой каквото му каже, все слуша. Майка чу каже нещо, той е готов веднага да го изпълни. Всички се чудят, какво е станало с този млад момък. Някои си говорят: какво ще е станало? Навярно някоя млада мома го е срещнала и му е запалила чергата. Майката пък казва: Господ му е обърнал някак ума. Казвам: не се е запалила чергата му, но сърцето .му се е запалило, запалила се е неговата пещ и сега гори, чисти, отделя ценното от сгурията! Седи ли, ходи ли, той все момата носи в ума си и казва: само с тази мома мога да бъда щастлив! Този голям, страшен юнак сега омекна, на всичко се съгласява и пред всичко отстъпва, само да може момата да постигне. Кой професор го научи на тази обхода? Кой проповедник го обърна към Бога? Нито професорът го е научил, нито проповедникът го е обърнал към Бога, но тази мома, с някаква магическа сила можа да смекчи неговото сърце, да направи от страшния човек кротко агне. Тази магическа сила е Любовта.<br />
<br />
Трябва ли след това хората да казват, че тази мома му омотала ума, или че това са младежки работи? Нито момата му е омотала главата, нито можем да наречем това младежка работа, .но казвам: има един велик закон, който работи в света. И моментът, в който този закон работи, е Божествен. В този момент, именно, Бог среща младия момък и му казва: знаеш ли, защо те изпратих на земята? Знаеш ли, защо ти дадох живот? – Не зная. Тръгни тогава подир мене. И момъкът тръгва. Бог говори на този момък чрез момата. Бог го пита: ти човек ще станеш ли? Момата се усмихва. Той тръгва подир момата и се бои, да не би най-малко някак да се намръщи тя, да се разсърди. Защо? – Бога е срещнал той. В лицето на младата мома той вижда Бога и затова. тръгва подир нея. Иначе, не може да се обясни, как този пехливан момък, който внушава. страх на всички свои познати и близки, да тръгне подир една мома. Ще кажете: истина ли е: всичко това? Това е Истина, това са обяснения, каквито дервишът дал на минувачите в пустинята. И затова, когато ние не искаме да кажем Истината, като този дервиш, казваме: това е магнетическо, или особено психическо състояние, което замотава главата на момъка. Не, вие трябва да говорите Истината, да кажете: Бог беше в сърцето на младата красива мома, и затова, като го срещна, тя му се усмихна, погледна го и му каза: животът има друг смисъл от този, който ти търсиш и разбираш. Не е този пътят, по който трябва да вървиш, за да се издигнеш и да те обичат хората. От погледа и усмивката на момата той намери смисъла на живота, намери пътя, който душата му търсеше и тръгна подир нея. Това наричам аз събуждане на човешкото съзнание.<br />
<br />
Казвате: как ще се оправи света? – Като дойде Господ и ви погледне с очите си и ви се усмихне. Един ден Господ ще срещне всички хора, ще им се усмихне, ще ги погледне и ще им посочи пътя, който трябва да следват. Казвате: как ще стане това? – То може да стане и в сън, и в будно състояние.<br />
<br />
Сега ще ви предам една арабска приказка, да видите, как стават нещата в сън. Една; царска дъщеря била много недоволна от живота си, станала вече на 22 години и не могла да намери човек, когото да обича. Тя постоянно плакала, не могла да се примири с положението-си. В цялото царство не могла да намери някой млад, красив момък, когото да обикне. Една вечер тя сънувала, че вижда този, когото търси, и сутринта станала рано, но вече доволна, щастлива, че поне на сън видяла този, когото обича и когото душата й търси. Тя си казала: не го видях в действителност, но щом го видях на сън, ще го видя и в будния си живот.<br />
<br />
Питам: как ще си обясните туй нещо? Това показва, че нещата най-първо стават на сън, а после и наяве. Първо човек си мечтае това-онова, но което си мечтае, то става и в будния живот, т.е и в действителност. Под думата мечта ние разбираме онова, което става в истинския живот, а не и в онзи живот, който се е проявил, защото Любовта не се изразява в целувки, в прегръдки, в подаръци, в писане на писма и т.н. Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувствуват, но не се изказват. Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има дълбок мир в себе си, какъвто другите нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на целия свят. И в лицето на Христа ние виждаме, именно, такава Любов. Христос издържа страданията, защото в душата Му цари Божията Любов.<br />
<br />
И тъй, когато говорим за страданията, ние подразбираме онези страдания, с които можем да се удостоим, да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. Псалмопевецът казва: „Когато видя лицето Ти, Господи, аз ще бъда задоволен." Сега, кой от вас не иска да бъде красив? По колко пъти на ден се оглеждате в огледалото? Добре е да се оглеждате, но вие сами виждате, доколко сте красиви и казвате: няма го още този образ. Един ден, когато всеки се огледа в огледалото и види образа на Господа, ще каже: аз вече съм човек. И всеки, който може да каже с положителност за себе си: аз мисля, аз чувствувам, аз действувам, аз виждам, това показа, че Бог се е проявил в ума, в сърцето и във волята на този човек. Да кажеш, че любиш, това значи, че Господ се е проявил в твоето сърце. Да кажеш, че мислиш, това значи, че Господ се е проявил в твоя ум. Да кажеш, че имаш душа, това значи, че Господ се е проявил в твоята душа. Да кажеш, че имаш дух, това значи, че Господ се е проявил в твоя дух. Докато нямате тази опитност, вие можете да се съмнявате в Господа.<br />
<br />
Казвам: онези, които са изгубили нещо, нека търсят изгубеното, да го намерят. Онези пък, които са го намерили, нека го пазят, да не го изгубят, защото то е свещеното у тях. Какво трябва да пазите? Пазете да не изгубите страданието. То е свещеното за човека. Докато имате страдания, радвайте се. Някои искат да избегнат страданията, но ако ги избегнат, един ден те няма в какво да се облекат. Страданието е най-хубавата дреха, каквато човек може да има. Тя не е скъсана дреха, но хубава, здрава, от най-ценна материя. По-красива дреха от тази на страданието досега на съм виждал. Тя е дреха, като на райската птица.<br />
<br />
Сега ще ви приведа един мит, който се отнася до създаването на Адама. Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него. Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него и затова се спрял и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи. Лебедът се зарадвал и успокоил.<br />
<br />
Кое положение искате да имате: положението на гаргата, на враната или на лебеда? И още, кое от двете положения искате да заемате: положението на счупеното перце от крилото на лебеда, или положението на здравото перо? Следователно, всички велики и красиви неща се дължат на страданията. Страданията представят падналото крило от лебеда, с което се пишат най-великите и красиви поезии в живота.<br />
<br />
Сега, за този Велик ден и аз пожелавам на всички да бъдете такива пера, с които да се пишат най-красивите поезии!<br />
<br />
28 беседа от Учителя, държана на 24 април, 1927 година в гр. София</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0&diff=15231КНИГА: Вехтото премина2010-02-08T12:55:25Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-4.pdf Вехтото премина] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Вехтото премина]] (blue-butterfly)(работи се)<br />
* 2. [[Двама синове]](Таня) (работи се)<br />
* 3. [[Раб и син]] (Ruana)(работи се)<br />
* 4. [[Изостаналите укрухи]] (anotherseeker) (работи се)<br />
* 5. [[Сто пеняза]]<br />
* 6. [[Ще ви се даде]]<br />
* 7. [[Що искате?]]<br />
* 8. [[Благо и леко]]<br />
* 9. [[Две думи]]<br />
* 10. [[Дойде на себе си]]<br />
* 11. [[Ще оздравее]]</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=15230КНИГА: Синове на възкресението2010-02-08T12:54:10Z<p>Anotherseeker: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */</p>
<hr />
<div>Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-10s-3.pdf Синове на възкресението] <br />
<br />
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. <br />
<br />
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".<br />
<br />
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''<br />
<br />
== Съдържание на ТОМЧЕТО ==<br />
* 1. [[Синове на възкресението]] (blue-butterfly) (готово)<br />
* 2. [[Дерзай дъще]] (Дима) '''(готово)'''<br />
* 3. [[До край]] (Дима) '''(готово)'''<br />
* 4. [[Дванадесетте племена]] (Дима) '''(готово)'''<br />
* 5. [[Изново 2]] (Ruana)'''(готово)'''<br />
* 6. [[Баща си и майка си]](Таня) ('''готово''')<br />
* 7. [[Помаза ме]] (blue-butterfly) (готово) <br />
* 8. [[Остани с нас!]] (НадяД)(готово)<br />
* 9. [[Славата человеческа]] (Таня) ('''готово''')<br />
* 10. [[Ще хвърля мрежата]] (Дима) '''(готово)'''<br />
* 11. [[По-драгоценен]] (anotherseeker) '''(готово)'''</div>Anotherseekerhttp://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD&diff=15229По-драгоценен2010-02-08T12:52:21Z<p>Anotherseeker: /* По-драгоценен */</p>
<hr />
<div>==По-драгоценен==<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната, и тялото – от облеклото."<br />
<br />
Лука 12:23<br />
<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." – Това е уравнение с три неизвестни: X, У, Z. Какво представя X в даденото уравнение? Той е една първична възможност, от която зависят следващите елементи на друго уравнение. Например, при каквото обществено положение и да се намира, гладният човек, трябва да задоволи глада си: дали той е философ, поет, музикант, или религиозен – той трябва да яде. Гладът е уравнение с три неизвестни. Първото неизвестно, X, подразбира: може ли отнякъде да се намери брашно, от което да се омеси хляб. Второто неизвестно – У: кой ще омеси това брашно, да се направи от него хляб? Третото неизвестно – Z: де ще се намери фурнаджия, който да опече този хляб? Като се намерят тези три неизвестни, гладните пристигат на трапезата да ядат хляб. Първи от поканените сте вие.<br />
<br />
Следователно, докато живее, човек трябва да се справя с нуждите на своя живот. Една от първите нужди на човека е да яде. Ако не се храни, той ще умре. Гладът носи смърт. Гладният трябва да храни душата си и тялото си. Гладът, като процес, може да се задоволи само с хранене. Оттук можем да извадим друго заключение, а именно: смъртта може да се задоволи само с живота. Значи, само животът може да нахрани и укроти смъртта. Дето има живот, смъртта не уморява хората. Това са ред противоречия, които съществуват в живота. За да се разрешат тези противоречия, нужно е знание. Знанието носи свобода, а невежеството – робство.<br />
<br />
И тъй, първата храна, с която човек трябва да започне, за да прояви живота, това е любовта. Това значи да се пробуди висшето, т.е. Божественото съзнание в човека, или тъй нареченото будическото тяло на човека. Досега Божественото е спало, но трябва да се пробуди. То се е намирало в такова състояние, в каквото се е намирало яйцето, преди да се постави под квачката. Следователно, божественото съзнание чака сега да намери своите благоприятни условия да се излюпи. Щом се постави под квачката, пиленцето, само по себе си, ще се оформи. Докато е в яйцето още, то ще образува главичката, телцето, крачката, крилцата си, и най-после трябва да дойде някой отвън, да му помогне да пробие черупката. Щом черупката се пробие, пиленцето веднага насочва главичката си към тази посока, и в него се създава ново движение, нов подем. Това наричаме ние раждане на оформения живот, който вътре се е създал. Яйцето, от което човек излиза, е по-голямо от камилското, което е образувано от 50 кокоши яйца. Щом се счупи това яйце, нищо не остава от него: нито главата, нито гърдите, нито стомахът.<br />
<br />
Следователно, ако преди излюпването си, човек е бил яйце, а после се излюпи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животът няма смисъл? Да казва човек, че животът няма смисъл, това значи, че той е още в яйцето, с неоформена глава. Да казва, че няма никакъв идеал в себе си, това значи, че той е още в яйцето, с неоформени гърди. Да казва, че и без храна може да се живее, това показва, че този човек е още в яйцето, с неоформен стомах. Обаче, със седене в яйцето, въпросът не се разрешава. Няма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртта ще дойде. Но и със смъртта въпросът не се разрешава.<br />
<br />
Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човека на земята. Съберат се няколко души и решават да образуват дружество. Съставят устав на дружеството и си избират председател, който не е нищо друго, освен главата на човека. После избират под-председател – дробовете на човека. Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на човека. Секретарят събира пари от членовете и ги внася в дружеството; по този начин се подържа неговия материален живот. Такова нещо е и стомахът в човека. Той приема храна, смила я, и по този начин подържа живота на организъма. Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, един ден това дружество фалира. Какво става с него? С фалирането на дружеството, председателят умира ли? – Не умира. – Подпредседателят умира ли? – Не умира. – Секретарят умира ли? – Не умира. – Почетните членове умират ли? – И те не умират. Щом дружеството умре, всички негови членове, заедно с управителното тяло, разделят помежду си капиталите му и с това го погребват. Същото нещо става и с човека. Следователно, когато някой умре, това значи, че той е напуснал председателското място на дадено дружество и става председател на друго някое. Тъй щото, когато се говори за смъртта, трябва да се знае, че умират само заведенията, учрежденията, или дружествата, в които хората са служили, но самите индивиди не умират. Тялото умира, но управниците му не умират. Председателят на човешкото тяло е главата ; подпредседателят – дробовете; касиерът – секретарят – е сърцето; членовете на дружеството – това е стомахът, който се грижи за храненето на общия организъм. Един ден цялото дружество, с всичките свои служби, ще фалира, а ще останат само индивидите.<br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания за великия живот и за неговите функции. Всеки търси този живот, подразбирам съзнателния, вън от себе си, а всъщност той се намира в самия него. Този живот се храни, т.е. поддържа се с любов. За да познаете, кой човек се храни с любов, първият признак е този, че поне половината човечество го обичат. Който не се храни с любов, той от никого не е обичан. Всички обичат здравите хора. Защо? Защото работят. Лекарите пък обичат болните хора, и то главно ония, които могат да плащат. Ако болният е беден, той трябва няколко пъти на ред да вика лекаря, докато отиде в дома му да го прегледа. Обаче, ако богатият извика лекар, последният веднага ще отиде в дома му. За да бъде обичан от лекаря, болният трябва скъпо да плаща. За да се учи, невежият трябва скъпо да плаща. За да се простят греховете на грешния, и той трябва скъпо да плаща. За да се освободи от оковите, затворникът трябва скъпо да плаща. Като влезе в затвора, богатият лесно се освобождава. Едва една година минава, откак го осъдили, и той – на този намаже колата, на онзи намаже колата, виждате, тъй се стекли условията, че го освободили от затвора. Какво станало, никой не знае. Умни са богатите хора! По-добре парите си да затворят, отколкото те да лежат в затвор. Ако някой човек носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите във водата, а той да изплава на повърхността, отколкото да потъне във водата. Заблуждават се, хората когато мислят, че не може без пари. Аз съм съгласен с това само в едно отношение, а именно: животът без пари в кръвта не може. Вън от кръвта, обаче, животът може без пари. Тази дума има три значения пара, пара и пари. Пара е това, което движи локомотивите. Тъй щото, и аз съм съгласен с вас, че и без пари не може, и без пари не може и без пара не може.<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." И наистина, храната е съществено нещо в живота. Когато влезе в организъма, тя се превръща на кръв, на мисъл и на чувство. Без кръв, без мисъл и без чувства, животът на земята не може да се прояви. Щом храната е същественото в живота, вие трябва да я превърнете в хляб, т.е. в пара. Който превръща парите в пара, той е умен човек; който превръща парата в пари, той е глупав човек, той умира с парите на гърба си.<br />
<br />
Христос казва: „Животът е по-драгоценен от храната." Той е ценен във физиологическо отношение затова, че и в яйцето още представя сформиран живот. Животът в яйцето очаква условия само да се излюпи. С други думи казано: Докато пилето не се е излюпило, първото условие за него е храната. То трябва да се храни в яйцето. Щом се излюпи, храната от яйцето изчезва. Щом храната изчезне, животът изгубва условия да се развива. Животът може да се развива дотогава, докато природата е вложила в него условия да се развива. Значи, всички същества на земята имат условия да живеят, докато съществуват условия за живот. Щом условията изчезнат, и животът се прекратява. При това положение, всички живи същества трябва да минат в друго състояние, за да може Първичната Майка да им даде нови условия за живот, за развиване. Затова, именно, Христос казва: „Работете, докато е ден!" Това значи: работете, докато имате условия. Щом изгубите условията, колкото и да съжалявате, не можете да ги върнете.<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." За тази цел, всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човек трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин. Ако избере неправилни методи, той нищо няма да постигне. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.<br />
<br />
Когато беше в Египет, Мойсей се запозна с египетската мъдрост, придоби голямо знание. Той беше избран от Бога да освободи Израилския народ от робството, в което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, с което разполагаше, Мойсей избра един неправилен метод: като видя, че един египтянин се подиграва с един израилтянин, Мойсей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловят, той го зарови в земята и избяга. На другия ден, Мойсей вижда, че двама израилтяни се бият помежду си. Тогава той каза: Да се бият египтянин с израилтянин, разбирам; да се бият, обаче, двама израилтяни, това не разбирам. Той отиде да ги примирява. Тогава един от израилтяните му каза: Какво искаш? И мене ли искаш да убиеш като египтянина, когото вчера зарови в пясъка? Като разбра, че са видели престъплението му, Мойсей се уплаши и избяга в пустинята, дето прекара цели 40 години да пасе овцете. Тук той видя погрешката на своя метод, а именно, насилието не изправя човека, нито го спасява. И наистина, мъчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човек до метода на любовта.<br />
<br />
Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот, човек е на крив път. Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използува силата, която се крие в мъчнотиите му, за работа, той повече ги усложнява. От това, как човек се справя с мъчнотиите си, се определя неговата сила. Следователно, силата на човека седи в неговото вътрешно знание, да може правилно да разрешава задачите на своя живот. Представете си, че някой човек разполага с големи богатства и знания, които, обаче, не може да приложи в живота си, не може да използува тяхната сила. Какво ще стане най-после с неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последен сиромах. И тогава, като сиромах, пак няма да разреши задачите си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията са в сила да разрешат въпросите и задачите на живота. Който разбира законите, които управляват богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила в живота си, той ще се ползува разумно от тях. В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на човека, такава необходимост представя и гладът. Гладът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. Който не е гладувал, той не може да говори за разумност; през целия си живот той е ял и пил, лягал и ставал, събличал се и се обличал, вследствие на което е дошъл до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата от дълбокия смисъл на живота?<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." За кого? За разумния човек. Този живот крие в себе си вътрешни сили, вътрешни стремежи. От живота излизат безброй издънки, едни от които са човешките мисли, а други – човешките чувства. Който може правилно да използува своите мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човек да обработва своите мисли и чувства. Че се явили в човека една лоша мисъл, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи в това, че човек не обработва тия свои мисли и чувства. Добро, благословение за човека е да знае, как да обработва своите мисли и чувства и да ги прилага в живота, както за своето благо, така и за благото на другите. Ако не умее да обработва своите лоши мисли, чувства и желания, човек ще се намери в положение да търси начини, как да се справи с тях. Често някои хора попадат на методи из живота на индусите, прилагат ги, но не получават никакви резултати. Например, като метод за работа, индусите казват: „Убий всяко желание в себе си!" За индусите, този метод има смисъл, но за западните народи, той остава съвършено безсмислен.<br />
<br />
Следователно, когато се превеждат някои книги, или някои мисли от един на друг език, трябва да се разбира техния вътрешен смисъл. Който не разбира вътрешния им смисъл, той не превежда правилно. Например, в „Книгата на безмълвието," на санскритски език е казано:<br />
Превърни всяка противоположна мисъл в динамическа сила и я употреби за добро. Като не разбират вътрешния смисъл на тези думи, преводачите - казват: Убий в себе си всички вълци и мечки! Какво правят съвременните хора? Те избиват вълците и мечките вън от себе си, а остават свободно вълците и мечките в тях да се размножават. Вълците и мечките са в самия човек, а не вън от него. Злото е вътре в човека, а не вън от него. Злото е резултат на неразумния живот на човека. Сега, да оставим настрана въпроса за злото. Има кой да се справя със злото, с неразумността в света. Който е създал света, Той има грижата за всичко. Няма защо хората да разрешават въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе. Задачата на съвременните хора се заключава в това, те да разрешат своя живот, да подобрят неговите условия. И най-лошите условия на живота си, човек може да подобри, а същевременно и да използува за добро.<br />
<br />
Сега ще приведа един пример, който купих за три хиляди лева. Той представя цяло съчинение и се заключава в следното. Дохожда при мене един младеж, който служи в някакво дружество, и ми казва: Господине, досега не вярвах в нищо, но отскоро започна да се събужда в мене малка вяра. Аз всякога съм бил свободен в мисълта си. Като го наблюдавам, виждам, че той е готов да говори неща, които даже не са били. Той продължи: Реших да туря край на живота си и дойдох при Вас, да ви помоля да ме спасите по някакъв начин. – Коя е причината за това решение? – Имам да давам три хиляди лева, но не мога да ги платя, нямам средства. – Струва ли за три хиляди лева да туряш край на живота си? Как направи този дълг? – Подписах една полица с чуждо име, и ако ме уловят, ще ме държат отговорен. Ако пък и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. – Ако ми дадете три хиляди лева, аз и моята възлюбена ще ви станем роби. Казвам: не е въпросът в това, ние не се нуждаем от роби, но ще му дадем три хиляди лева, за да спасим един живот. След това той трябва да води добър живот, не заради мене, но за себе си.<br />
<br />
Както виждате, има хора, които са готови за три хиляди лева да се самоубият. Каква стабилност има в такива хора? Те не са готови да говорят истината, но лъжат, а след това искат да им се помогне. Този млад човек ме гледа право в очите, лъже ме и същевременно иска да ме убеди, че това, което говори, е истина.<br />
<br />
Питам: кой човек, като се представя пред лицето на Първичната Причина и не говори истината, може да се надява на нейното благословение? Не, каквото говори човек, то трябва да бъде съгласно с истината. Каквото обещае, трябва да го направи. Той трябва да бъде честен, справедлив, благороден в постъпките си, и то в малките, а не в големите. Един човек не може да носи товара на всички хора; той не може да обича всички хора; той не може да оправи целия свят. Само великите хора, само Синовете Божии могат да обичат всички хора. Само Бог може да обича всички живи същества. Обикновеният човек, обаче, може да обича един, двама, трима, най-много десетина души. При това, неговата любов, се раздава така, както светлината се разпръсва. По-близките му се ползуват повече от неговата любов, а по-далечните – по-малко. Същото прави и светлината: по-близките предмети по-силно се осветяват от нея, а по-далечните – по-слабо. Колкото по-близо е човек до плодовете на някое дърво, толкова по-пресни ще ги яде. Колкото е по-далеч от дървото, толкова по-лоши плодове ще яде. Щом плодовете минават през няколко ръце, докато стигнат до човека, те изгубват своята първа свежест, своята здравина и цвят. Същото нещо може да се каже и за любовта, и за живота. Когато някой приема любовта направо от приятеля си, например, тя е по-силна; щом тази любов минава през няколко души, докато стигне до него, тя вече е изгубила част от своята сила, от своята свежест и красота. Животът се поддържа само чрез любовта. Който не люби, той е осъден на вечна смърт. Няма по-страшно нещо за човека от смърт, предизвикана от безлюбие. Силата на любовта е в самия човек. Сам за себе си, той е извор. Следователно, той не трябва да очаква на любовта на хората. Който люби, той е разумен човек. И тогава, няма той да ходи при хората, но те ще дохождат при него. При пресъхналите чешми никой не отива; при течащите чешми, обаче, всички хора се събират. Хората се трупат около богатите, а не около бедните.<br />
<br />
Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. – Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно от това, да обереш човека и да легнеш вечер в меко легло, завит с копринен юрган? За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест. Ако завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те са дошли на Божията земя да работят и да живеят и казват: Ние обичаме Бога, и щом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправят света. Какво остави Бисмарк на Германия? Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? Разпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? Опропастяването й. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. – Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния – дихарма.<br />
<br />
Ето защо, страданията и нещастията на съвременните хора трябва да се разглеждат като отклонения от разумния живот, от законите, които Първичната Причина е поставила в живота. Следователно, страданията и нещастията имат за цел да върнат човека към първичния живот. Какъв е този живот? Той е живот на истинско знание, на вечна любов и мъдрост. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любов, чрез които Бог се изявява, ще бъде смешно за съвременните хора, които казват, че служат на Бога, а правят малки, микроскопически добрини. Някой направи едно малко добро, и всички вестници започват да пишат за него. Какво добро е това? Имената на големите благодетели на земята не са записани в Божествената книга. В Божествения свят такива благодеяния се равняват на нашите стотинки. Когато преглеждате книгите на невидимия свят, тук-там, в малки графи, ще срещнете имената на няколко само благодетели от земята, които са внесли няколко стотинки. Тези няколко стотинки в невидимия свят се равняват на сто милиона наши пари. Само на сто души <br />
имената са записани в книгите на Божествения свят. Кои са тези сто души? Които изведнъж, на цяло са дали по сто милиона лева за някаква добра, разумна работа. Тези са истински благородните, знатните хора на земята, които са правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъж и после отново да започне да печели за човечеството – ето идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми в живота си. Щом постигне този идеал, животът му ще се осмисли.<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." – Кой живот? – Който сега живеем. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." Земеделецът трябва да разбира своята нива; градинарят трябва да разбира своята градина; ученият трябва да разбира своята наука; химикът трябва да разбира свойствата на елементите; техникът трябва да разбира законите на техниката; човек трябва да разбира законите на своя организъм. Изобщо, всеки човек трябва да разбира от науката, изкуството или занаята, с който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната черта на човека? Отличителната черта на човека е честността. Ако обикновеният човек иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността. В отношенията си, във вземанията и даванията си, той трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно изправен. Честни хора има много в България, но аз познавах един българин, който беше извънредно честен. Във всички свои взимания и давания, той беше изправен до стотинка. Това не е дребнавост, но честност. Благородството в човека пък е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той остава всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви. Същевременно, човек трябва да бъде и милостив. Значи, човек трябва да бъде честен, благороден и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползуват.<br />
<br />
Един ден Буда срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал го, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците се чудили, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този човек? Буда им отговорил: Един ден, в моето далечно минало, аз бях много гладен и се молих на Бога, но от глад едва се държах на краката си, вследствие на което не бих могъл да свърша молитвата си, да направя връзка с Първата Причина. В този момент, някъде из шубраците изкочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене. Аз ядох от него. По този начин се укрепих и можах да свърша молитвата си, да се свържа с Първата Причина. Този заек е днешният брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува заради мене.<br />
<br />
Казвам: всеки човек трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже с Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човека с Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свържат с Първата Причина, всички хора ще живеят помежду си тъй, както Бог изисква от тях. Според новото учение, само онзи може да ви обича, който, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъв човек, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат. Колкото време прекарате при него, всякога ще му бъдете приятен. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде в дома ви да краде и лъже. Ако вълк влезе в дома ви, ще го приемете ли като свой брат? На вълка няма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нещо, което ще изисквате от него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповяда, колко овце е изял, да се разкае, да се самоотрече от лошите си навици и т.н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой брат, отдавна желан и очакван.<br />
<br />
Значи, всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се повдигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.<br />
<br />
Следователно, всички хора, които минават за велики, за талантливи, трябва с любов да служат на Бога. Защо? - Те са приели от Него блага, които са ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога от любов, в него непременно ще се събуди известна дарба, или някакъв малък талант, който постепенно ще се разраства. Щом срещна човек с някакъв талант, аз зная вече, кога и как е произлязъл този талант в него. Първият плод на Духа е любовта. Само любовта носи в себе си Божествените дарби. Който работи с любов, той в една година само може да се научи да свири, като някой от видните цигулари. В една година само той може да напише толкова романи, колкото някой от видните писатели може да напише в 20 години. Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, те още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е силен." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях. Те ходят около нея, допитват се за всичко, понеже тя желае тяхното добро. Майката влага част от своя живот в децата си, и когато те растат, развиват се и учат, тя се радва, защото живее чрез тях. Също такова е положението на всеки добър и велик човек, който работи за благото на другите. Трябва ли да се завижда на такъв човек? Радвайте се, че Бог се изявява чрез него. В това отношение Мойсей имаше една добра черта, а именно: когато му казваха, че много пророци има в Израил, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служат на Бога от любов, а не с насилие.<br />
<br />
“Животът е по-драгоценен от храната." Всички хора трябва да разберат тази мисъл, за да се освободят от робството на храната, от робството на парите, както и на външните условия. Не само обикновените хора, но и учените даже се влияят от временните условия на живота и казват: Без пари не може да се живее. Човек трябва да бъде богат, да има пари, да се храни добре, ако иска да живее и да се развива правилно. Питам: колко пари са нужни на човека, за да стане добър? Ако е въпрос за пари, за жилища, човек може да има много такива, но те не могат да го направят нито добър, нито учен. Казано е в Писанието: „В дома на Отца моего много жилища има." Значи, на небето за всеки човек е приготвено по-красиво жилище от това, което има на земята. Но сега, бъдете доволни от тия, които имате на земята. „Животът е по-драгоценен от храната." Затова, на всички съвременни хора по целия свят казвам да не правят високи къщи, защото няма да мине много време, земната кора ще претърпи големи огъвания, и от тези къщи нищо няма да остане. Всички високи къщи ще се съборят, камък няма да остане от тях. Къщите, които за в бъдеще се строят, трябва да бъдат най-много един етаж и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипят. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно с нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъв съвет ще й дам за строеж, искала да си строи къща. Аз й казах да почака известно време, да не бърза да си прави къща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопределено време. Наскоро след това стана земетресението в Търново, от което много къщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова къща, а същевременно поправи старата си къща, която беше пострадала от земетресението. Ако не беше ме послушала, тя нямаше да има нито нова, нито стара къща. И двете къщи щяха да пострадат от земетресението.<br />
<br />
Сега и на вас казвам: не си правете високи, масивни къщи! Във време на земетресение, за предпочитане са ниски, не толкова масивни къщи. Този съвет се отнася до разумните хора, които са готови да слушат, а за останалите, които не искат да слушат, никакъв съвет не давам, те са свободни да си правят къщи, каквито искат. Разумният човек не трябва да насочва ума си към материални блага, защото те ще го спъват в духовното му развитие. По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човек да усилва разумността си, отколкото физическата сила. За обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример.<br />
<br />
Един адепт на древността, наречен Елтамар, отишъл един ден в една местност, дето живели най-културните хора по това време. Той искал да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане, водата в тази местност се изгубила, и всички тамошни жители се измъчвали от голяма жажда, от суша и безводие. Адептът ги извикал при себе си и им казал да почакат малко, да се въоръжат с търпение, докато приложи своето знание. Той построил една хубава чешма, от която потекла чиста, студена вода. Като видели това, жителите на тази местност се завтекли към чешмата, дето се явил голям спор, кой от тях пръв да си налее вода. Жрецът на капището се приближил към адепта и казал: Моля ти се, остави ме аз пръв да налея вода и да я занеса на своите богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си. Адептът го запитал: Ако те оставя пръв да налееш вода и занесеш на своите богомолци, ще станат ли по-добри? – Не зная, ще видим. – Тогава и аз ще видя, да ти дам ли пръв да налееш вода. След това идва един учител, спира се пред чешмата и казва на адепта: Позволи ми аз пръв да налея вода да занеса на учениците си да пият от нея, и след това да продължа обучението си. – Ако учениците ти първи пият вода, ще станат ли по-добри и разумни, ще могат ли по-добре да служат на Бога? – Не зная, нищо не мога да кажа. – Щом не знаеш, и аз се въздържам да дам първо на тебе вода. Започват едни след други да се изреждат всички ония, които имат свои обични, и да искат първи да вземат вода. Адептът всички запитвал: Ако занесете на своите обични първи да пият от тази вода, ще станат ли по-добри и по-разумни? – Не знаем. – Щом не знаете, и аз ще помисля, да ви дам ли първи да вземете от тази вода. Най-после пристига един генерал и казва на адепта; Моля, дайте ми път по-скоро да налея вода за войниците си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пият вода, войниците ми са осъдени на смърт. – Ако победите в това сражение, какво благо ще допринесете на човечеството и на своя народ? – Не зная, ще видим. – Тогава и аз ще видя, да ви дам ли вода, или не. След това адептът се обърнал към всички присъствуващи и казал: Нека свещеникът извика своите богомолци тук, сами да пият вода от чешмата, а не да им се носи на крака. Нека учителят доведе учениците си тук, сами да пият вода от чешмата. Нека генералът доведе войниците си тук, да пият направо от чешмата. И започнали да дохождат на чешмата млади и стари, учени и прости да пият от новата вода, да утоляват жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептът се обърнал към всички със следните думи: Ето, хиляди години вече, как вие пиете вода от тази чешма, но понеже се отклонихте от правия път, забравихте Бога, извършихте ред престъпления, водата се изгуби. По Божия милост тя отново дойде, за да ви покаже, какво ви чака в бъдеще, ако не подобрите живота си и не се върнете в правия път. Ако не подобрите живота си, водата съвсем ще изчезне, а с това ще се прекрати и вашият живот. Докато пиете вода от новия извор, никой няма да умре.<br />
<br />
Сега ще направя сравнение между водата и вечния живот. Водата представя живота. Затова, именно, мнозина казват: Животът е велик извор. Казано е в Иезекиил: Ако извърши престъпление, праведният прекъсва връзката си с Бога. Ако извърши добро, грешникът се свързва с Бога. Връзката с Бога трябва да бъде непреривна. Не е достатъчно човек само веднъж да повярва, или само веднъж да пие вода от Великия Извор на живота. Той трябва непреривно да черпи вода от Него, да се освежава. Ето, и Бог постоянно работи. Той никога не спи. В този смисъл, и ние трябва постоянно да работим, да бодърствуваме. Това е възможно за съзнанието на човека. Който служи на Бога, той е вещ в своите прояви. Ако е лекар, в своята практика не ще има нито един смъртен случай. Ако лекарят не служи на Бога, повечето от пациентите му ще умират. Съвременните хора казват, че лекарят може да бъде виден, знаменит, само след дългогодишна практика. Те разбират, че в тази дългогодишна практика, той е правил много опити. Известно е, при това, на всички, че опитите могат да бъдат сполучливи и несполучливи. Същевременно те казват, че за да бъде добър, държавникът трябва да е направил ред погрешки, за да може от тях да извлече поука и опитности. Питам: какво научиха българите от многото войни в своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремък, и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха, от началото на своето съществуване досега, се диктуваха от Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днес за днес един цар съществува в България – Сатурн, който с камшик я управлява. Най-размирният център в цяла Европа днес е Балканският полуостров. Понеже българите са твърди и упорити, невидимият свят ги постави на огън, да се смекчат малко. Българинът е много практичен. Като правих своите научни изследвания върху тях, много учени българи ми казваха: Кажи ни, до какви резултати дойде в своите заключения, за да използуваме и ние тия данни? Казвам: 12 години ми са нужни, за да събера тия данни; други 12 години, за да ги обработя и още 12 години, за да ги препиша. Тъй щото, след 36 години ще ви дам някои данни. – Дотогава ние ще измрем. – Които останат живи, за тях ще бъде.<br />
<br />
И тъй, учението, което е вложено в душите на хората, се предава по целия свят. Онези пък, които искат да бъдат ученици, в широк смисъл на думата, трябва да прилагат това учение в живота си. Днес има малко истински ученици, защото, като прилагат безразборно методите на окултизма, те губят силите си. Много от учениците на запад си служат с хипнотизъм, с внушение, като поддържат, че човек трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити. Обаче, силната воля изисква разумност. Без разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. Вследствие на такава силна воля се явяват ред отрицателни резултати. Религиозните хора пък, които възприеха Христовото учение по буква, се натъкнаха на много заблуждения. Те казват, че хората трябва да бъдат милостиви, да правят добрини. Когато иска да направи добро някому, човек първо трябва да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този човек, или не трябва. И когато иска от другите да му правят добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да иска съдействието на другите хора, или не. Ако му се отговори положително, тогава само той трябва да се обърне към онзи, от когото иска съдействие, с думите: Братко, аз имам добър занаят, затова те моля да ми дадеш възможност да ти услужа в нещо, за да изкарам днешната си прехрана. Аз мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша. – Добре, аз имам дъщеря, която обича поезията. Какво стихотворение ще й напишеш? – Ще й напиша нещо хубаво за слънцето, за любовта. Следователно, човек трябва да бъде внимателен и когато дава, и когато иска.<br />
<br />
Съвременните хора говорят за любовта, но те още не я разбират. Те на всяка стъпка се критикуват, обиждат и считат, че не са достатъчно оценени. Питам: Кои учени, или кои велики хора, от памтивека до днес, са били оценени? Кой поет, кой философ, кой учен досега е бил оценен, почитан или уважаван, както трябва? Всички велики хора са умрели, а телата им са изядени от червеи. Каква почит е тази? И след всичко това над гробовете на тия велики хора са съградени паметници. Тия хора може да са велики, но не са светии. Светиите не се нуждаят от паметници. В една от своите поезии, Ботев казва: „Не Ти, Боже, Който си на небесата, но Ти, Боже, Който си в сърцата." – Щом Бог е в сърцата на хората, нека тия хора Го проявят, всички да видят, че наистина Бог живее в сърцата им. Бог, Който живее в сърцата на хората, трябва да бъде силен: за три хиляди лева не трябва да се продава, за пари не трябва да се жени, нито да се самоубива. Той е господар на положението, господар на условията. Много от религиозните хора, които минават за Синове Божии, наместо да работят, да помагат на себе си и на ближните си, подават ръка и просят. Срам е за човека на 20 век да се самоубива, да проси, да го осъждат, да лежи в затвор и т.н. Срам е за тия хора да се гонят помежду си, че този вярва в Бога, а онзи не вярва. Кой вярва днес в Бога? Всички хора са безверници. Вярата изключва безверието. Някой казва, че вярва в Бога. Който вярва в Бога, той ще бъде подложен на изпит. Как? Ще му кажат да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповядва. Този е един от начините за изпитване вярата на човека. Питам: колко души в България са готови да изпълнят тази заповед? – Ами какво ще правим с жените и с децата си? – И те да дойдат с вас. – Кой ще ни храни тогава? – За това не мислете. Ще дойде ден, когато ангелът ще похлопа на сърцето на всеки човек и ще му каже: Ти знаеш да свириш на цигулка. Вземи цигулката си и тръгни из света, да свириш на хората, да им проповядваш. – Ами жена ми и децата ми? – Нека всеки от тях вземе своя инструмент, бил той перо за писане, мотика, търнокоп, лопати, и всички заедно тръгнете да проповядвате Словото Божие. Идете, дето Бог ви праща. Това значи послушание.<br />
<br />
Казвате: Как така ние, културните хора на 20 век, да тръгнем от град в град, или от село в село да се опозоряваме? – Че вие сега сте опозорени. Но ако тръгнете да проповядвате за Бога, от положението, в което се намирате сега, ще се повдигнете и светии ще станете. Ще работите за Великото в света, без да очаквате паметници да ви правят. Няма по-хубаво нещо от честния, от благородния, от милостивия човек. Те са живи паметници, на които всеки трябва да се кланя. По-добре е великият скулптор да извае една статуя и да я продаде на някой богат човек, отколкото да прави паметници и бюстове на велики хора и да ги излага по градините, по улиците и площадите. В дома на богатия човек статуята ще бъде при добри условия, и кой как дойде в къщата му, ще я гледа, ще й се радва. И парите, които скулпторът получи за тази статуя, ще бъдат превърнати в динамическа, в животворна сила, с която ще лекува хората.<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." Всеки художник, всеки музикант, всеки скулптор седи по-високо от своето произведение. Наука, изкуство, поезия, техника – всичко това трябва да се впрегне на работа, в услуга на Бога, на Божия Дух. Ще кажете, че съвременната наука казвала това-онова. Какво казва съвременната наука, това не е важно. Ако иска да се развива, тя трябва да бъде в услуга на Божествената наука. Съвременната наука е произведение на човешкия дух; следователно, тя е наука на обикновения човек. Обаче, истински учени са честните, благородните, милостивите хора. Те са живите паметници в света. Каквото кажат тези хора, така е. Техните твърдения не търпят критика. Дойде някоя циганка, вземе ръката на човека, гледа в нея и гадае: Ти си много щастлив човек. Ще се ожениш за млада, красива, черноока мома. Колкото повече пари дадете на циганката, толкова повече ще гадае. Тази циганка не знае, че чернооките хора създават големи неприятности. В едно варненско село две циганки ходили от къща в къща да врачуват. Един ден те отишли в дома на една богата селянка, която имала само една дъщеря, искали да й предскажат, кога и за кого ще се ожени. Дъщерята не била в къщи. Майката им казала да влязат в коридора, да почакат малко, докато дъщеря й си дойде. Те видели в коридора един голям кош с брашно. Едната циганка сграбчила богатата селянка и пъхнала главата й в коша с брашното, а другата влязла в стаите да краде. Като взели, каквото им трябвало, първата от тях освободила домакинята, после и двете заедно си отишли. След малко дъщерята се върнала и, като видела главата на майка си цяла побеляла от брашно, разбрала, че са дохождали циганки в къщата им.<br />
<br />
Ще кажете, че тази жена била много глупава, дето се оставила на циганките да си играят с нея. Питам: нима вашите глави не са посипани с брашно? Днес хората се безпокоят за най-малките неща и са готови за нищо и никакво да се самоубиват. Цели девет месеца вашите майки са ви носили в утробите си, а вие сте готови за един час да свършите с живота си. Вие продавате живота си много евтино, само за три хиляди лева. Обаче, не знаете, че и най-големите ви мъчнотии не струват даже и три хиляди лева.<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." В живота се крие силата на човека. Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си.<br />
<br />
Сега, по случай Великден, желая на всички да превърнете стария си живот в динамическа сила и да внесете в него абсолютна честност, абсолютно благородство и милосърдие. Ако внесете тези три качества в душата си, вие ще придобиете онова вътрешно богатство, което представя идеал в живота на всеки човек. Само по този начин Божественият свят ще се разкрие пред вас, с всички свои възможности и богатства, с всички свои складове от хранителни припаси. Тогава за всички ще има храна, всички ще бъдат осигурени за вечни времена. Само така човешкият свят ще се оправи. Външният свят е оправен, но светът на човека още не е оправен. Обаче, всеки трябва да знае, че бъдещата култура няма нищо общо със старата. Както гъсеницата няма нищо общо с пеперудата, и както пеперудата няма нищо общо с гъсеницата, така и новият живот няма нищо общо с стария. Време е вече хората да излязат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намерят пред кръстопът, пред дилема.<br />
<br />
Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждават хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, денят е равен на век. Който може добре да използува времето, той ще придобие големи богатства. Бъдещето е важно и велико. Работа се изисква от всички. Тази е единствената философия – никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че някаква нова религия ще ви спаси – това са празни работи. Освен работата, нищо друго не може да ви спаси. Освен вярата ви в Божия Дух и в Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. Учете се от звездите, вслушвайте се в техния шепот. Те светят и тихо нашепват: Радвайте се за възможностите, които ние откриваме за вас. Ще дойде ден, когато ще се ползувате от тези възможности. Тук се готвят места за вас. Ще кажете, че това са залъгалки. – За предпочитане е човек да се залъгва, отколкото да се самоубива, както е намислил младият човек, за когото ви говорих. – Ами ако след получаване на парите пак се самоубие? – Не, щом получи парите, той няма да се самоубие. В такъв случай, за предпочитане е по-малкото зло пред по-голямото. Да служиш на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети човека. Да се отклониш от истината, това е най-голямото зло, което може да сполети човека. Сега ще дам няколко важни максими за живота. Те са следните: животът изключва смъртта; истината изключва лъжата; мъдростта, която носи светлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всякаква неправда; милосърдието изключва насилието. Който се води по тези максими, той ще се ползува от великите блага и богатства на живота, той ще бъде новият човек, носител на новата култура.<br />
<br />
„Животът е по-драгоценен от храната." Кой живот е по-драгоценен от храната? Който ни е даден от Бога. Този живот струва повече, отколкото благата, които земята може да ни даде. И Христос говори за този съзнателен живот.<br />
<br />
Сега, поздравявам всички с Възкресение Христово, като ви пожелавам да възкръснете, без да става нужда да се повтарят поздравления, като тия в Чирпан. Пожелавам ви Бог да ви проговори, но не чрез езика на чирпанското земетресение. Ще дойде ден, когато в света ще стане такова земетресение, от което главите на хората ще побелеят. Главите им ще побелеят, но сърцата и умовете им моментално ще се отворят. Тогава всички хора ще излязат под открито небе, под небето на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправят своята благодарствена молитва към Бога за всички добрини, които Той им е направил от създаването на света до сега.<br />
<br />
31. Беседа от Учителя, държана на 15 април, 1928 г., София – Изгрев.</div>Anotherseeker