ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Жизнен магнетизъм

2011-09-13T04:18:25Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Жизнен магнетизъм]] ==

Учителя прие няколко души общественици. Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура.

Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт. И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно. Ти колко добре се отнасяш със своя собствен крак, а с чуждия защо не се отнасяш добре? Когато животът на всички ни стане близък както животът на нашия крак, тогава светът ще се оправи. Каквото е отношението между органите в един организъм, такова е отношението на хората един към друг, понеже те заедно образуват един по-голям организъм. И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак. Когато някой човек промуши някого, сам ще бъде засегнат.

Господарят е Цялото. В Бог човек ще живее като син, като дъщеря. Какво по-хубаво от това! Ние сме части, удове, но имаме всички блага, всички възможности на целия организъм. Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж.

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“

Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение. Когато правиш нещо, от което ти и другите се ползват, то е полезно.

Седиш и мислиш: „Как ще живея?“ Няма какво да мислиш за това. Върху това ще мисли дървото, ти си клон. И каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си, то само ще загазиш. Прати го към Цялото. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си.“ Когато живееш за Цялото, не можеш да правиш погрешки. Когато живееш за частите, тогава ще направиш погрешки, защото когато част спрямо част не се хармонира, нямат правилни отношения и става погрешка. Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.

Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно.

Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си. Там всеки, каквото придобие, го има само за себе си. Той казва: „Аз трябва да се проявя.“ И сега идеите на ада са приложени на Земята. Хората работят по законите на ада, има привидна правда. Ред и порядък съществуват само за някои. В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора.

За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.

Ще ти израснат крила

2011-09-13T04:15:28Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Ще ти израснат крила]] ==

Беше март месец, все още навън бе хладно и направихме общ обяд в малкия салон. След завършването му един брат засвири на цигулка и ние пяхме заедно с него. След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза:

Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.

Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома. И никога няма да остаряваш – дойдеш ли до 33 години, там ще се спреш. Хората ги е страх да не изгорят от Любов.

Да, това е преходен период, защото човек не е още приспособен към нейните трептения. Дълго време трябва да живее човек в закона на Любовта, за да възприеме нейните трептения и да се приспособи към нея. За Любовта е изградено едно велико училище, най-хубавото и опитно училище – Живота. Няма да остане нито един от вас, който да не се запали. Ще горите, ще горите! В този човешки живот, в някое прераждане тук, на Земята, ще бъде, без разлика, след 1-2-10 прераждания.

Вие трябва да образувате едно общество на хора, проводници на Любовта. И вече да имате опит. А вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че вие не обичате. Че сте обичани, това знам със сигурност, но дали вие обичате? Сега ще обичате, за да живеете. Ако нямате готовност да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете? Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва. И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата.

Като казвам, че не сте обичали, ето какво разбирам конкретно: нали на едно малко дете казваме: „Ти още не разбираш какво нещо е студент в четвърти курс. Ти може да си било в отделенията, но не си било в университета.“ Като казвам, че не сте обичали, разбирам, че съвременните хора не са били в университета на Любовта. Има любов на отделенията, има прогимназиална и гимназиална любов, има и университетска любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде!

Три закона на Любовта

2011-09-12T03:23:46Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Три закона на Любовта]] ==

За да обичаш, трябва да влезеш със съзнанието си в Причинния свят. Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да потече вода, иначе тя е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни. Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете Любовта Му на другите.

Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога.

Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш.

Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте.

Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек. Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича. Едничката ѝ погрешка е, че тя чака хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, те ще те обикнат. Първо ти ще обикнеш и после другите ще те обикнат.

Третият закон на Любовта гласи: Любов към себе си. Не смесвайте егоизма с израза да обичаш себе си. Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване.

Чистота

2011-09-12T03:21:45Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Чистота]] ==
При частен разговор на един брат с Учителя стана въпрос за Чистотата.

Любовта расте при Абсолютна чистота. Човек, който не е чист, не може да обича. Който иска да бъде обичан, трябва да бъде чист. Може да се търпи онзи, който не е чист, но не може да се обича.

Един Ангел, като стане нечист, напуща Небето. Щом дойдем до Любовта, трябва да освободим езика си от всички неправилни изрази. Водата трябва да блика. Ако туриш водата в шише, тя се е изменила вече и не е както е била в първоначалния извор. Представете си, че вие сте при първия извор, дето водата е чиста. Тук на Земята всеки извор има в себе си гниещи вещества и водата му не е толкова чиста. Една мисъл, като мине в мозъка, понеже в него има натрупани нечисти вещества, то тя е вече опетнена. И в сърцето ви е нечисто. Като излезе от вас Любовта, аз виждам струя от червенина, виждам, че тази любов е оцапана. Степента на Обичта зависи от степента на Чистотата. Значи, за да те обикне Господ, свали опръсканите си дрехи, измий се, облечи чисти дрехи и ще бъдеш обичан. Чистота и умереност във всичко са качества, които ще ни направят по-възприемчиви към Мировата любов! Когато не си чист, Господ не те слуша Щом Той не те слуша, това значи, че е време да изчистиш канализацията. Един ден ще видим колко сме били невежи – благото е било при нас, а ние сме си блъскали главите. Трябва Огън, Светлина и широк простор за пречистване. Любовта е закон за пречистване. Братята и сестрите да се очистят. Аз не искам да се занимавам с това, защото така ще се оцапам. Да идат и да се измият; това е философия. Трябва да има една вътрешна Чистота. Не мислете, че аз търпя. Търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата; не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Някой казва: „Не може.“ Може, но то е едно качество, което трябва да се придобие. Чистотата е външно качество, а Съвършенството – вътрешно. Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесний.“ Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога.“

Като преминем през ада, да не се опетним! В сравнение с другите хора, вие сте светии, а в сравнение със светиите, вие сте обикновени хора. Стремете се към Чистотата. Човек никога не трябва да има користолюбиви мисли и желания. Всички са под влияние, всеки иска да завладее някого, да го замотае; после има един любовен, лъжлив поглед. Това са лъжливи работи, те не минават, каже някой: „Много те обичам!“, това не струва. Много пъти правят погрешката несъзнателно и като я направят, чак тогава я съзнават. А пък аз петнадесет дни преди погрешката съзнавам, че ще я направя и вземам всички предпазни мерки.

В дълбочината на всяка душа е скрит Господ и гледайте, като се приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли в човека и страда. Човек прави грехове и Божественият Дух вътре страда и се моли.

Стремете се към Чистотата, защото като имаш Чистота, ще видиш Бога, а като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вяра без Чистота не може. Всички хора да бъдат чисти. Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност.

Какво нещо е чиста мисъл? – Обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре. После хайде пак искаш да му простиш и т.н. Значи мисълта ти не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста.

Що е мистицизъм? Мистицизмът е стремежът на човешката душа към Чистота.

Някой път казваш: „Неразположен съм“; тогава си нечист. Някой път неразположението може да се дължи на краката; умий ги. Или някой път неразположението се дължи на ушите, може да има кал в тях; тогава ги умий и ще ти просветне. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията се чисти сам, отвътре. Всеки ден трябва да правиш по една баня. Работникът къде има време за баня? Но поне веднъж на седмицата да прави това. Част от водата се приема чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма ѝ се усвоява. Водата трябва да бъде топла, за да стане това.

Някои са се окаляли отвън, а отвътре са чисти. Други и отвън, и отвътре са чисти. Това е правилно, защото трябва да се знае, че има връзка между физическа и духовна Чистота. Човек трябва да бъде чист не само духовно в своите мисли, чувства, желания, стремежи, но трябва да бъде чист и физически. Не може едната чистота без другата, двете вървят заедно. Ето защо ученикът трябва да държи и тялото си в извънредна чистота. По тази причина именно се препоръчват чести бани. Тялото трябва да бъде чисто, за да може да възприеме висшите енергии в себе си и, от друга страна, за да се дадат условия на Напредналите същества да идват, да посещават човека и да помагат.

Човек, за да има постижения, трябва да има Чистота. В какво се състои Чистотата? – Когато имаш Любов към Бога, ти си чист. При Чистотата човек влиза в общение с Духовния свят, Чистотата е условие за това. Хората са дошли на Земята за слуги на Бога и вътрешен живот не може без Чистота, вътрешна връзка не може да има без Чистота. Не можем да бъдем в съприкосновение със звездите и с Напредналите същества, ако нямаме Чистота. В чистата вода живеят риби, ала в мътната не могат. Какво значи човек да е чист? Това значи да е в бистра, кристална вода. Може ли да се омърси океанът, като туриш малко кал в него? Също така, когато човек с Любовта си и с Чистотата си прилича на океан, не може да изгуби своята Чистота. При Чистотата сърцето на човек не се свива, като погледне, че някой има големи знания; напротив – той се радва, че другият е даровит, и в същото време е благодарен за това, което има. Но това, разбира се, не означава, че няма да се стреми към по-горно състояние. Също така, когато види, че някой има голяма къща, радва се на това и не му е мъчно, че той няма такава.

У някои се заражда желание всичко изведнъж да схващат, което е невъзможно. В Окултната школа се изисква дълго възпитание и приготовление. Най-първо се изисква очистване на човешкия мозък. Казано е „Бъдете чисти и свети!“ и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в която влиянията да бъдат добри. С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи. На един прост инструмент не може да се свири нещо грандиозно.

Когато един мъж върви и сянката на една жена пада върху него, той върши голямо престъпление. Когато един мъж върви, той винаги трябва да гледа сянката на жената да бъде настрани, да не пада върху него. Трябва Чистота. Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля сянка върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност. За Кръщението се приготовляваме с Чистота. Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението. Тези, които живеят чист живот, се обличат с магнетична сила и тогава получават знание отвътре. На тези, на които се дава знание само отвън, те не живеят напълно чист живот. А тези, които нищо не разбират, те са грешни души.

Трябва чисто сърце. Изчисти сърцето си! В Божественото учение ще останат чистите души, ще се организират и на тях ще се даде, те ще преуспеят. Ще има пресяване, за да се организират верните, добри души. Ако не си чист, ако си грешен, по никой начин не можеш да влезеш в Царството Божие. Нито пък Бог ще се занимава с греховете ти. Той казва: „Трябва да се изчистиш!“ Грехът лесно се прави, но мъчно се изтрива. Човек трябва да се освободи от дребнавостите и лицемерието. От лицето на ученика трябва да вее искреност. Като му погледнеш лицето, от него да вее нещо благородно и чисто

Чрез страданията човек се усъвършенства

2011-09-12T03:20:18Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Чрез страданията човек се усъвършенства]] ==

Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако материалът, който е предвиден за петнадесет години, той мине успешно за три години и го научи, освобождава се за три, съкращава се срокът. Това е за всеки вид страдание. На една сестра, която е много остра, казах: „Небето ти даде това страдание в краката, за да се развие твоята мекота.“ Страданията не са произволни. Някой е много апатичен и ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност и да го извадят от апатията, в която се намира. Човек трябва да разгадае тайните на страданията, да научи защо страда. Трябва да счита, че засега едно страдание е особена привилегия и щастие. Някой път имаш голямо страдание, много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва твърде много. Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа. Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро и ще се коригирате. Някой път човек пада духом, обаче страданията му не са толкова големи, колкото той си мисли. Във всеки по-низш свят има много по-големи страдания. Страданието не е толкова съществено, защото когато страдаш, мислиш, че няма да го забравиш, обаче щом мине, намираш го като някой далечен сън. Но който е страдал, той може да цени нещата, а който не е, няма оценка за тях. Някой може да се оплаква от живота на Земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. В Небето, в Астралния свят ще добие това, което е свойствено на съответните светове, но онова, което е характерно за Земята, там не може да го добие. За това, което знаете, благодарете на Бога. Сега пътят на човешката душа е такъв.

Мнозина от вас имате убеждение, че трябва да бъдете гледани внимателно, дъжд да не ви навали, никой да не каже нищо лошо за вас. Трябва да знаеш, че има една друга страна: не можеш да добиеш една опитност, докато нямаш външни противоречия. Ако пък имаш външни благоприятни условия, ще имаш вътрешни противоречия. Ние не разбираме и мислим, че страданията са безпредметни. Те изграждат света. При радостите ние се намираме вече в един уреден свят. Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата. Всички несгоди в живота са все за опознаване на хората, другояче не биха се сближили. Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш.

При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък. После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване. Който страда е много силен човек. Само силният може да страда. Аз говоря за съзнателното страдание – носиш страданието и не падаш духом. Ако си слаб, нямаш избор, страдаш по неволя. Който страда, се калява, а който стои в покой, става крехък. Разбира се, тези, които насила искат да станат мъченици, правят погрешка.

Горе, в Невидимия свят, човек ще даде угощение на тези разтърсвания, които са му правили на Земята. Страданията са задачи. Нашите страдания са много малки, те са сто пъти повече преувеличени. Вие благодарете на Бога. Колко пъти сте спасявани от Невидимия свят от големи нещастия. Уповавай на Бога, а не на хората. В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш равновесие, тогава си майстор. Ние разбираме човек да страда, но да разреши един велик въпрос в света. Бог, като е допуснал всички мъчнотии, дал е и тяхното разрешение. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справи с всички мъчнотии, но човек трябва да изучава по кой начин. Който не е страдал, остава назад. Винаги характерът на човека се изработва чрез страдание. Колкото повече е страдал, толкова и се е повдигнал. Когато настане тъмнина, ще почиваш външно, ще се качиш горе със своето съзнание. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Онези хора, които постоянно са страдали, стават много еластични и устойчиви против всички болести, а онези, които не са, като ги хване някоя болест, заминават. Кажете си: „Бог когото обича, наказва го!“ Хубавите камъни ги дяла каменоделецът, а простите ги оставя настрана. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуя, вие страдате, вдигате шум, но когато статуята се привърши, няма да има вече такива удари на Природата. Страданията са едно облагородяване. Те са метод за растеж. Като се увеличат противоречията, мъчнотиите и страданията, хората мислят, че това е лошо, но то е един успех, понеже се издигаш високо – първо борбата се увеличава, има бури, но оттам насетне настава особен, хармоничен живот.

Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас

2011-09-12T03:18:40Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас]] ==

Учителя бе изнесъл лекцията, направихме упражненията и се върнахме в салона. След като изпяхме няколко песни, отвори се разговор, в който Учителя каза следното:

Един старец, като умирал, дал на сина си една тояга и му казал: „Синко, щастието ти е в тази тояга.“ Той взел тоягата, носил я постоянно със себе си и все чакал тя да му донесе щастие, но то не идвало. Един ден, като вървял някъде с тоягата, нападнал го един бик. И в борбата, за да се защити, почнал да удря бика с тоягата. Тя се счупила на две и от нея излязло богатството. Тогава си казал: „Ох, защо не дойде този бик преди десет години?“ Че и срещу вас идва този бик, идва някое голямо страдание, за да намерите и някое голямо богатство, което е скрито във вас. Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме.

Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си.

Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“

Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните? Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания. Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше.

Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“

Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение.

Един наш брат, музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му заявила: „Или Учителя, или мен!“ Той я обича, и тя го обича и изпитва голямо страдание. Казах му: „Поради това страдание сега ти се намираш в един интересен момент на живота си. Това, което преживяваш, означава един голям вътрешен възход в теб. Като имаш такова страдание, ще бъдеш способен да твориш възвишени творби.“ Велики хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. Малките страдания спъват човека. Например някой се дразни, че този казал това и това; не бива да обръщаш внимание. Понеже Бог изправя света, то днес страданията служат за изправление. За едни страданието е за изправление, а за други е изпит на онова, което те учат.

Ще ви дам едно мото: първо поставете пръстите на дясната ръка върху палеца на лявата и ги движете от основата към върха, като казвате: „Господи, да възрасне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.“ Това мото ще изговорите три пъти. Като го повтаряте всяка сутрин, ще видите какъв голям резултат ще има.

След това Учителя каза да изпеем една песен. Изпяхме „Венир- Бенир“.

Човек е микрокосмос

2011-09-12T03:11:58Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Човек е микрокосмос]] ==

На лявата ръка е всичко разкрито; тя е важна и на нея се гледа. В лявата ръка е вложен капиталът, там са всички заложби. Дясната ръка е само това, което сега се изработва, и след това изработеното се предава на лявата ръка да го съхрани. Лявата ръка съдържа чертите от миналите животи, а дясната изразява придобитото сега. Трябва да изучавате каква е кожата на горната страна на ръката, дали там фигурите са триъгълници, квадрати, петоъгълници, шестоъгълници и пр.

Пръстите на краката са по-къси и това показва, че там умът взема по-малко участие, а при пръстите на ръцете, които са по-дълги, взема по-голямо участие. Има космични течения, които идват в човешката аура от целия Всемир. Всеки пръст е антена, свързана с особени, живи, разумни сили в Природата. Когато човек с палеца на ръката си пипа показалеца, с това събужда благородството в себе си; при средния пръст събужда в себе си справедливостта, при безименния пръст събужда в себе си красивото, разумното, а при малкия пръст събужда в себе си практичността. Показалецът е свързан с известен разумен център в Природата и ако не се отнасяш добре с този си пръст, не влизаш във връзка с разумния център. Същото е и с другите пръсти. Палецът е израз на човешката воля. В римско време на някои престъпници са отрязвали палеца и той ставал безволев. С мърдането на палеца се усилва волята; престане ли да се движи, човек не може да проявява воля. Когато малкият пръст е дълъг, човек е настойчив в работата, а когато не е – не е настойчив и каквото започне, оставя го, за да почне друго, но и него оставя.

Един брат показа ръката си, на която животната и умствената линия са отделни. Учителя каза:

Това значи, че сте много самостоятелен и домашните не са упражнявали влияние върху Вас. Когато умствената и животната линия се съединяват горе, това е добро, това показва влиянието на родителите, на разумността в индивида. Сърдечната линия почва от Юпитеровия хълм и слиза към материалния свят. А умствената линия – обратно: почва от физическия свят, черпи своите сокове оттам и отива към Божествения свят. В сърдечната линия енергията слиза от Небето към Земята, а в умствената се качва от материалното към Божественото. По сърдечната линия ние вече знаем какво е състоянието на организма. Когато горният край на умствената линия е разклонен, това показва енергия. Щом направим подобрение в умствената и сърдечната линия, това е признак, че можем да преодолеем мъчнотиите. Сатурновата линия, линията на съдбата, е равнодействаща. Тя показва каква работа са извършили умът, сърцето и волята. Линии, които са на Венериния хълм и са успоредни на животната линия, усилват живота, дават му устой. А линии, напречни на животната линия, дават по-голяма активност на живота, правят го по-активен, по-интензивен. Линиите, които се чертаят на ръката, са проекция; трябва да изучим истинските линии в етерното тяло. Истинският хиромант вижда главните линии на етерното тяло.

На какво се основава хиромантията? На следния велик закон в Природата: във всяка част на организма работят силите на целия организъм. Това е важен биологичен принцип. На това се основава и следното: ако посадим бегониев лист, той ще даде цялото растение. Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете.

Някои от вас трябва да изучавате хиромантията, но не подробностите, а основните работи, които да ви дадат подтик. Една наука може да се направи приятна. Хиромантията не е да разкрием недъзите, тя е наука, която дава подтик.

Един брат запита: „Какво значи, когато човек пише една буква отначало тънка, а накрая – дебела?“

Ако надебеляваш края на буквата, например, когато пишеш Г, В, Б, Л, И и т.н., това показва, че отначало си мек, а после си твърд. А ако пишеш буквата накрая тънка, значи в началото си твърд, а после се смекчаваш.

Една сестра запита: „Какво значение има положението на планетите?“

Планетите, изобщо небесните тела, са центрове, от които излизат грамадни енергии във всички посоки, и на това се основава тяхното значение. Има особени положения, важни моменти в живота, които се определят от положението на планетите, Слънцето и звездите. Писанието казва: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява.“ Астрологията, ако се изучава по буква, умъртвява, а като наука за Духа е важна. Разумното начало създаде принципите и законите и човек трябва да се учи от тях. В астрологията са изгубени известни ключове. Човек трябва да знае кои часове през деня са на Слънцето; всеки ден си има часове на Слънцето, също и всяка вечер. Уран и Нептун създават твърде големи нещастия на хората, не защото имат лоши влияния, но защото съвременното човечество не е още готово да приема правилно техните енергии. Те сега засилват дейността си. Човек има дванадесет тела и всеки дом в астрологията отговаря на едно тяло; също така и всяка зодия.

Луната влияе за пречистване на чувствата – не да бъдеш разгорещен, а да бъдеш трезвен. Трезвените чувства са религиозните. Като земните жители няма никъде в Слънчевата система – нито на Сатурн, нито на Марс, нито на Венера и пр. – и от тяхната опитност всички се ползват. Земята е една лаборатория за експерименти. В Слънчева система когато искат да прокарат известна реформа, правят я на Земята и когато сполучи, прилагат я и на други места. На Земята могат да стават опити. Сега иде време, когато планетите ще се намерят в благоприятно съчетание и ще почнем една благоприятна еволюция. Тогава условията на Земята ще се изменят. Планетите и звездите ще изменят отношението си към Земята.

По този път, по който хората вървят, никога не могат да бъдат щастливи. Не че щастието е непостижимо, но то е съчетание на всички астрологически принципи, които действат.

Човек има отношение към Космоса; той е микрокосмос и затова всичко, което е вън, в макрокосмоса, го има и вътре в човека. Колкото планети и звезди има вън, толкова има и вътре в човешкия мозък. Вътрешните Венера, Юпитер или Меркурий са във връзка с външните. Вие имате и едно вътрешно Слънце, което е във връзка с външното. Френолозите са намерили, че центърът на Марс е около ушите и малко над тях. Центърът на Земята е отстрани на главата и малко отпред, където е центърът на стежанолюбието. Центърът на Юпитер е малко по-горе. Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина. Едни влияния на Венера са отзад на главата, а други са горе на главата, дето е центърът на милосърдието. Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено. Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека. После, и фазите на Венера оказват влияние. Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи. За съжаление, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея.

Един брат запита: „По какво се отличават слънчевите типове?“

В чистите слънчеви типове има изобилие, те са носители на Живота и отиват от планета на планета като екскурзианти, а после ще се върнат на Слънцето. Всеки слънчев тип, като мине през Земята, оставя отражение на Земята. Много слънчеви типове, които имаме на Земята, са отражение на слънчевите типове, които са минали през нея. Да бъдеш под влияние на Слънцето значи да бъдеш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава имаме съвършени хора.

Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище. Така се изгражда астрологичната ботаника. Всяко растение се намира под влияние на някоя планета. Например дъбът е Юпитерово растение. Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит.

Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една планета и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата планета и на същия зодиакален знак. Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние. Когато някой те намрази, да те намрази при разсип, а когато някой те възлюби, да те възлюби при пълнене на Луната.

Една сестра запита: „Какво ще кажете за Кабалата?“

Сега Кабалата не е вече такава, каквато беше едно време. Сега светът е прогресивен. Когато се говори за Кабалата, трябва да се знае, че това е отвлечена област и там трябва много голям ум. Кабалата изучава вътрешния свят, а сегашната наука изучава външния свят. В древността Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на възлизане и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.

Числата 9 и 10 са благоприятни. Числото 9 е завършен резултат; след него почва друг цикъл, друга епоха.

Имената, които са поставени на хората, имат значение. Те не са случайни. За онзи, който знае, това не е случайно, а за, онзи, който не знае, това е случайно. Трябва да се изучи мистичното значение на буквите и на звуковете. Всеки звук има особени трептения и особено влияние.

Физиономика и френология

2011-09-12T03:08:19Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Физиономика и френология]] ==

Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието на човека като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси. В течение на един такъв разговор Учителя засегна следните мисли от областта на физиономията и френологията:

Във всеки един живот човек трябва да внесе нещо в Невидимия свят, за да му направят с този материал едно по-добро тяло. Със своите мисли, чувства и постъпки той внася горе капитал и от това ще зависи бъдещето му тяло. Каквото изплете и изтъче, това ще носи. Лицето може да се раздели на три части, които трябва да бъдат равни на една трета: челото представлява Разумния свят, носът – Чувствения свят, а частта под него – до края на брадата – физическия свят. Или веждите са граница между Божествения и Духовния свят, а мустаците са граница между Духовния и физическия свят.

Чрез работа човек може да възбуди известни способности – някои центрове на мозъка. Да кажем, че нямате правилен череп и правилно лице. Но ние можем да ги променим, като изменим нашите мисли, чувства и постъпки. Казвате: „Условията са лоши!“ Че са лоши условията, така е, но трябва да ги преодолеем. Това е една задача. Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате игла, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец. Ако имате недъг, изведнъж не можете да се освободите от него, но като работите постоянно, за известно време може да се получи освобождаване. Няма мисъл, която да не влияе върху органите. Мислите влияят даже и върху ухото, но по-малко, а на носа те могат да влияят по-бързо.

Някой път си упорит, но нямаш идея, а на всичко отгоре си и злопаметен; вгледай се и ще видиш, че по лицето ти се явяват някои животински черти. Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в човека някои животински линии. Човек става ту красив, ту грозен. Има едни малки движения в мускулите на лицето. И фотографията не може да схване подробностите, не може да улови човешката душа. Със самовъзпитание може да си направите лицето каквото искате.

Ако човек почне да става нервен, алчен или нетърпелив, всичко това изменява лицето. Постъпките се отразяват върху брадата, чувствата – върху скулите, средната част на лицето, а мислите – върху челото. Някой човек има високо чело, но тясно отстрани; значи има много идеи, но тесни схващания. Някой има чело ниско, но настрани широко; той има широки схващания. Физическите способности, например, наблюдателността са развити по най-долната част на челото. Духовните способности са по средната част на челото, а умствените и Божествените са най-горе. Когато у някого е развит центърът на времето, той не е тактичен. За всяка погрешка има един признак. Хиляди признаци има. И всяка добра черта, както и всяка дарба, си има свой признак. Ако на челото между веждите има отвесни черти, този човек има две релси и по тях кара колата и работата му върви добре, честен е. А друг има една отвесна черта и е по-умен. Не казвам какво означава, когато човек има на челото три или четири отвесни линии.

Човек е най-интересната книга, която е написана. В нея има много да се учи – може да четеш много работи.

Венера прави лицето средно между валчесто и елипсовидно. Най-валчесто го прави Луната. Хора с валчесто лице вървят по пътя на най-малките съпротивления. Марс прави лицето широко.

Камперовият ъгъл трябва да бъде повече от 90 градуса, за да бъде човек гениален. При сегашното развитие той е около 80 градуса. Челото ни трябва да бъде успоредно на гръбначния стълб, а сега е наклонено с 10 градуса. Човек е изминал 180 градуса в своята еволюция. При рибите лицето е успоредно с гръбнака, само че е отзад. При жабите е на 45 градуса, а при човека – на 180 градуса.

Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата на човека. Веждите могат да имат една от тези три форми (виж Фигура 4). Космите на веждите са антени. Космите на дясната вежда са отрицателни, а на лявата – положителни. Хора, които имат по-тънки вежди, са по-досетливи, повече схващат вътрешния свят, а тези, които имат по-дебели вежди, са по-възприемчиви за физическия свят.

Като изучавате човека, животните, растенията, кристалите, скъпоценните камъни, тогава ще видите какво нещо е Божията Мъдрост. Какъв ум, какво разбиране, каква предвидливост, каква дълбочина! Има дълбоки работи. Има много за учене. Непостижими работи. Радвайте се, че има какво да учите.

Носът физиологически показва доколко дробовете са здрави, дали нервната система е нормална. Отвърстията показват дали стомашната система е нормална. Нормалният нос е вътре в човека. Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви. Гръцкият нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия. Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате. Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата на човека има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила. Ако носът на върха е много изтънен, не е хубаво, не е здравословно. Ако носът на върха е много остър, а не малко закръглен, това показва нервно състояние. Носът не трябва да е много остър на върха, а там трябва да има една крива линия. Дължината на носа показва електричеството и ума, а широчината му показва магнетизма и сърцето. Умът е работил върху дължината на носа, сърцето – върху основата на носа, а волята – върху масивността на носа (виж Фигура 5).

В широчина носът трябва да е развит и ако е много стеснен, тогава не е хубаво. Музикалният нос има особена форма (А). Има и религиозен нос (В); после, има учен нос (С). Всеки нос си има особено качество. Ако носът е прав, умът господства, ако е вдлъбнат – вкусът господства, а ако е изпъкнал, чувствата господстват.

Къде е първият човек, къде е оригиналът? Сега виждаме копие. Когато виждате един човек, когото Бог е направил, като че някой извор тече, като че нещо от Небето иде. И понеже виждаме нещата не така, както Бог ги е направил, затова пред нас са противоречия. Щом видите, че у някой човек почват да падат двете крила на носа отстрани, тогава той не е от въздържаните. Също така, ако му се мърдат двете устни. Щом челото е много наклонено назад, носът е много изпъкнал напред. А щом челото се изправя, то и носът добива по-малък наклон и става по-близо до отвесно положение. В това е тенденцията на развитието. При една правилна уста (В) трябва да има две изпъкнали повърхности и една вдлъбната (виж Фигура 6). Ако долната устна е по-дебела от горната, това показва, че човек много възприема и малко дава (А). Такъв човек е по-пасивен. А ако горната устна е по-развита, човек е по-активен, повече дава (С). В Природата няма произволни неща.

Една сестра запита: „Защо някои си облизват устните?“

Устните трябва да са влажни. Когато човек се облизва, то е, за да ги мокри, та да бъдат добри проводници на електричество и магнетизъм. Стиснатите устни или много отворените устни са лош признак, но ако едвам се допират е добре. Тънките устни са лош признак. Когато устните станат много тънки, това е анормално състояние. Устните схващат най-деликатните вълни, които с нищо друго не могат да се схванат. Та всякога трябва да пазим устните си. У някои хора усетът е станал много слаб и тогава устните са много тънки. Ако устните станат много тънки, тогава умът трябва да се развие, но ако той не е развит, тогава се върви по кривия път. Ухото има три основни части: горна, средна и долна. После, важи как е устроено ухото вътре и как е поставено то – дали е високо чак над веждите, дали е срещу веждите или под тях. Когато горният край на ухото е под веждите, това е хубав знак и показва по-високо духовно развитие. Когато горният край на ухото е срещу веждите, това е пак горе-долу хубаво, а когато е над веждите, това не е толкова добър признак. Малките уши са по-будни, по-интелектуални. Малките уши имат малък капитал, а големите уши са с голям капитал. При големите уши човек има голям замах и е по-щедър. При малките уши няма много разноски, но и те имат известни дефекти и трябва да се знае колко сантиметра е дължината им. Има си известна мярка. Пет сантиметра не са малки уши. Преди всичко ухото трябва да е голямо. После, не е хубаво ухото да е залепено до главата – трябва да е свободно отзад. Разгледайте Фигура 7. Горната част АВ е Умственият и Божествен свят, средната част ВС е Духовния свят, а долната част СО – физическият. А върхът на ухото А е Нирвана. Долната част СО трябва да е голяма и месеста, а не да е тънка; това показва здраво тяло. СО представлява цялото тяло и то така: цялата средна месеста част са гърди и бели дробове, долната част на СО е стомах и коремна кухина, а външният ръб МИ е главен и гръбначен мозък. Частта на Божествения свят АВ трябва да има кръгли контури, без пречупвания; и това е хубав признак. Ушната гънка по ръба трябва да бъде по-широка; това е хубав признак. Когато е много тънка, човек е обеднял. Частта ХУ трябва да има една вътрешна извивка, паралелна на външния контур, което показва развит човек. В средната област външният ръб РС) трябва да има до себе си един друг паралелен вътрешен ръб; някои го нямат. В долната част СО ако има неправилности и пр., то неизбежно се минава през катастрофа. Зависи дали е в лявото или в дясното ухо и дали е във външната или вътрешната му страна; и може да се пресметне кога ще се случи или се е случило. Когато човек почне да става умен, става промяна в ухото. Горната третина на ухото показва степента на ума и на мъдростта в човека. Ако тя е доста широка и правилно очертана, без чупки и неправилности, това показва, че човек в духовно отношение е по-напреднал.

В ушния канал има косми, които, освен своята физиологическа служба, представляват антени, които приемат вълните. Тези антени служат за трансформатори, но сегашните физиолози не вземат това под внимание. Те вземат под внимание само простите звукове, които удрят върху тьпанчетата. Тези антени в ухото приемат всички видове вълни от видимия и Невидимия свят – близки и далечни, къси и дълги.

Ако искаш да знаеш как постъпва един човек по ум, изучи носа му. Ако искаш да знаеш какви са неговите чувства, изучи устата му. Ако искаш да знаеш каква е неговата обхода, виж ушите му. На един човек ще му дадеш това, за което говори ухото му.

На народните учители съм казвал често, че децата са им станали скучни, защото не четат по тях, не изучават техните уши, очи, уста, нос, коси и пр.

Ухото е счетоводна книга; когато я отвориш, познаваш с колко капитал разполагаш. Носът е капитал в обръщение, а умът е вътрешен капитал, който е вложен. Някои хора мислят повече и свършват по-малко; значи носът е по-голям. Някои хора мислят по-малко и свършват повече; значи ушите са по-големи. Ушите имат известни излъчвания – през известно време на годината излъчват особени видове лъчи. Носът също излъчва особен вид лъчи. Сега му е времето да изучите елементарни работи и да не се вплитате в подробности. И тъй, когато носът е по-голям от ухото, тогава човек е развит умствено – много мисли, но малко изпълнява. А когато ухото е по-голямо от носа, тогава човек повече изпълнява, повече е активен, а по-малко мисли. А най-добре е, когато носът и ухото са еднакво развити; тогава човек и мисли, и изпълнява едновременно и това е прекрасно. Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята. Очите са проекции на Причинния свят и са израз на Истината. В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове. Формата на главата е проекция на целия свят.

Волята на човека се познава по устройството на тялото. На волевия човек брадата и палеца са добре развити. Палецът е волята, разумното в човека. Ако брадата има чупка, тогава тя е устойчива (А) и не е устойчива, когато волята не се задържа и всичко изтича (В) (виж Фигура 8). Постъпките на човека са изразени от носа надолу – до края на брадата. Умът е изразен в челото.

Някой казва: „Грозен съм.“ Ще туриш ума, сърцето и волята си на работа и ще имаш правилно лице, правилна глава, ще имаш една съразмерност.

Често едната страна на лицето не прилича на другата. Тогава лицето е асиметрично. У някои едното око е по-меко, а другото е с по-твърд поглед.

Четири портокала

2011-09-12T03:05:23Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Четири портокала]] ==

След лекцията изпълнихме гимнастически упражнения, после се върнахме в салона, където един брат донесе на Учителя четири портокала и каза: „Това е дар на Любовта, дар от онази Велика Любов, за която говорихте в днешната лекция.“

При Любовта всичко е възможно и тогава човек не би могъл да иска нещо неразумно. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Ако Любовта протече през човешките сърца, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! При Любовта с най-малки усилия ще имаме придобивки – реални и постоянни. Всички усилия на Любовта вървят във възходяща степен и Любовта в човека трябва всеки ден да има ново прозрение, ново откровение. Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава.

Един брат попита Учителя: „Вие, Учителю, казахте, че днес хората имат любов, но такава, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената?“

От Новата любов хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примес в нея. Трябва да се проповядва Чистота.

Един брат попита: „Вие казахте, че когато обичаме, трябва да дадем, и като ни обичат, трябва да ни дадат. Дали тук се разбира вътрешно даване на Любов, на добри мисли и пр. ?“

Тук се разбира външно и вътрешно даване. Даването трябва да съдържа всички елементи. Тези, които се обичат, имат връзка горе. Любовта, която се проявява тук на Земята, не е на физическото поле. Тя е горе в Духовния свят. Любовта не е от физическо естество. Тя е от Духовния свят. Любовта дава Свобода, простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов следи къде ходиш, какво правиш. Думата „любов“ е псевдоним. Не знаете името на Любовта. Ако знаехте това име, каквото кажехте щеше да стане. Вие не живеете в Причинния свят. Той за вас е непонятен. Който влезе там, ще разреши всички мъчнотии; сега хората само сънуват за него. Любовта не иска никакъв товар. Ти носиш цяла кола с каквото и да е, но в Божествената кола не те искат с товар. В Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, той е далеч от нея. Щом човек не е при извора, търси го. Човек трябва да намери извора на Любовта.

Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е нейният копнеж. Човек се приготовлява да стане възприемчив към нейните трептения. В Божествения свят животът е като Любов!

Една сестра попита: „Вие казахте, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме? Как да знаем защо го обичаме?“

Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“

Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност.

Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“

При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне. Това е сега външната страна. Но има още по-дълбоки и по-хубави работи, които и да се разправят на хората, ще бъдат непонятни. Вие едвам сте в началото на това развитие. Има такива хубави потънкости, а вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да се примиряват. Човек не е философ, но трябва да бъде философ. Човек не е поет, но трябва да стане поет. Човек не е музикант, но трябва да стане музикант. Човек не е Ангел, но трябва да стане Ангел. Всички трябва да придобием онова, което ще занесем със себе си.

Несъвместими са погрешки в Любовта. Когато човек прави погрешки, той изгубва условия да бъде във връзка с Висшите същества, които проектират Любовта си към него. И тогава той изгубва Любовта си. Да обичаш тези, които те обичат, то е в реда на нещата. А да обичаш тези, които не те обичат, то е Съвършенство. Да обичаш този, който обича другиго, там е Съвършенството. Ти помогни на една душа и дали тя ще те обича или не, това остави настрана.

При Любовта трябва да бъдеш към всички еднакъв; ако обичаш някого повече, а другиго по-малко, това не е Любов. Никой няма право да изисква голяма любов. Онзи, когото обичаш, остави го да те обича, както той знае. Не го учи как да те обича, иначе ще развали и това, което има.

Любовта обяснявам така: видиш едно същество и му се зарадваш; това е първоначалното в Любовта. Идва при мен една мушичка, зарадвам се. Подухва малко ветрец, зарадвам се. Видя една тревичка, зарадвам се. Малки работи са това, но ме карат да мисля за големите и велики работи. Тревата ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята. Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам!“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?“ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш. Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.

„Обичай всички!“ e динамика

2011-09-12T03:04:01Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[„Обичай всички!“ e динамика]] ==

Няколко души влязоха при Учителя в приемната стая. Почна разговор.

Има два закона. Първият: като обичате Бога, помнете, че това е Любовта на всички същества. Вторият: когато обичате хората, това е Любовта на Бога към тях.

Когато Божествената Любов е в теб, ти обичаш всички. Човек трябва да се преобрази, докато стане проводник на Бога. Това не може да стане с един удар. Когато се събудим вътрешно, ще видим, че всички хора са едно с нас, че те съставляват единството на един велик организъм и тогава ще ни станат мили. И тогава, като видим хората, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще ни е знайно, че трябва да ги обичаме. Новата форма на съзнание е да усетиш, че животът на другите хора е твой живот. По-рано, като не си съзнавал това, ти не си бил готов да направиш нещо за тях, но щом съзнаеш това, готов си да направиш доста неща.

Истината може да се открие пред хората, но трябва да има Любов. В дадения случай обичай всички, докъдето се простира твоето съзнание. Обичай всички, с които се срещаш. Като се каже „Обичай всички!“, се разбира да обичаш съществата дотолкова, доколкото се простира твоето съзнание, т.е. тези, с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички трябва да обичаме, това е динамика. Например, влезеш в едно село; и тези хора ще обичаш. После ще влезеш във второ село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него.

Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много.

Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин.

Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“

В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото и като стопи рудата, отделя ценното. А друг човек обича само претопеното злато. За да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитието на съзнанието ни. Онзи, който е повече развит, ще обича всички същества – и грешни, и добри. Вие и другите едно сте!

Законът е: този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-силна, а този, който обича всички, любовта му е най-силна. Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи Земята на гърба си. Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един нов човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единният. Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват. Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби, за да не страда, не трябва да дели Любовта, а да обича всички. Кръгът на Любовта постепенно се разширява. Отначало между двама, после към обществото, към човечеството и после към всички същества. Когато човек люби, това не е най-великото. Има нещо по-велико – това е самата Любов. И камъкът, като го обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта. За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие се повдигате, същевременно помагате на себе си, както и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа. Тогава Христовият Дух е в теб и почваш да разбираш Христа. Тогава ти си под влиянието на Същества, които са напреднали и искат да те употребят, както една далекогледна тръба се насочва, за да се приближат звездите. Желанието, което имаш, не е твое собствено. Висшата, идейната Любов се проявява към всички хора, без да подозират източника ѝ, отдето излиза. Обширна Любов трябва да изпълни душата на човека. Ако знаете отгде иде Животът ви, вие ще гледате на всички хора със свещен трепет, като на души. Щом обичате хората като души, и те ще гледат по същия начин на вас. Дойдете ли до тази Любов, вие ще бъдете свободни и щастливи.

Желайте нещо, което може да бъде достояние на всички, а не само изключително за вас. Имате ли предвид само за вас, тогава сте в трето измерение, в ограничения свят. Щом го желаете за всички, тогава сте в един свят, където всичко е постижимо. Ти обичаш само жена си и децата си, но утре те умрат и си нещастен. Ала ако обичаш цялото човечество, тогава не се губят твоите условия. Ако всички хора са в теб и са ти така мили, както жена ти и децата ти, тогава ще бъдеш ли нещастен? Ти казваш: „Като се подобрят условията ще дойде Любовта.“ Не, трябва да започнеш с Любовта! Ако започнеш с условията, ще имаш една горчива опитност. Ще проявиш към другите Христовата Любов така, както Той я е проявил към теб. Бог е проявил Любовта Си към Христа, а Бог и Христос са проявили Любовта към апостолите. А Христос и апостолите проявиха Любовта към другите вярващи. Тогава ще дойдем най-после до следното: Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите. Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: „Едно стадо и един пастир.“ Този пастир е Христос.

„Ом“ съдържа всичко

2011-09-11T14:30:47Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[„Ом“ съдържа всичко]] ==

След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме с Учителя в салона и се отвори разговор за езика изобщо и специално за свещения език. Учителя каза:

По езика на един народ можеш да видиш степента на развитието му. Гласните и съгласните звукове имат разни трептения в разните народи. Например в английския език избягват „р“, едвам го произнасят; в българския език се изговаря иначе, а в немския език съвсем другояче. Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека.

Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни. Ние много малко знаем как се е образувала речта. Съществителните имена са от нов произход, а съюзите са от най-стар произход. Езикът е започнал със съюзите. След това са дошли глаголите, а съществителните са дошли накрая. Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред.

Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим.

Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом. Ом е това, което съдържа всичко. Ом е Светлина. Значи думата разум е това, което носи качествата на Светлината. Има някои думи, които са си променили значението след време. Ра е изгряващото Слънце. А думата Рай по своя произход е мястото на Светлината. Тъма има санскритски произход – произлиза от санскритската дума тамас. В думата мома, ом е силата. Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни.

Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.

Частната собственост

2011-09-11T14:29:05Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Частната собственост]] ==

Учителя прие един общественик и се отвори въпрос за частната собственост.

Частна собственост, както ние я схващаме, няма. Частна собственост не трябва да има. Казват, че хората имат много; не, нищо нямат, те се заблуждават. Някой казва: „Дотук е мое, а оттам нататък е твое.“ Това не съществува в Божествения порядък на нещата. Земята е Божия, тя не е на никого. Фабриката на кого ще бъде и за кого ще работи? Най-първо за тези, които работят, а излишъкът – за всички други. Има три разбирания за собствеността: частна собственост, обществена собственост и третият принцип – всичко е на Бога. Трябва да дойдем до третото разбиране на собствеността, оттам трябва да се започне коренното преобразувание. За да бъдеш свободен, считай, че къщата, в която живееш, не е твоя; това са временни неща, временните неща считай за временни. Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият Дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце.

Християнството носи принципите на бъдещата култура

2011-09-11T14:26:38Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Християнството носи принципите на бъдещата култура]] ==

В частен разговор с един брат Учителя каза:

Научете се да познавате кой е скъпоценен камък и кой е прост камък.

Молитвата е важно средство за предпазване от изкушение. Човек трябва да се моли, за да не изпадне в изкушение, а когато се намира в изкушение, нека се моли и ще го надделее. Човек трябва да се пази от крайната доверчивост и от крайното подозрение, те са две крайности.

Братът попита: „Как да се влезе във връзка с Напредналите Същества?“

Като имате постижения при изучаване на Евангелието, така вие ще имате връзка с Напредналите същества. Дръжте християнската вълна. Трябва да знаете, че в бъдеще мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството. Христос понесе общочовешката карма. Единствено Учението на Христос носи общочовешка идея и принципите на бъдещата култура, затова от Невидимия свят е предназначено да стане в бъдеще общочовешка култура.

Никой не може да се посвети, да влезе в общение със светиите, ако не е подготвил ум и сърце. Като ги пречисти, умът и сърцето ще станат готови за Божественото. Светът не е меродавен, дали нашите идеи са добри или не. Една кибритена клечка не трябва да мисли, дали другите клечки ще вземат участие в работата, която се върши.

Да влезеш в общение със светиите, това значи да се запознаеш с тези, които са в същия клас и после да се запознаеш с тези, които са в другите класове, а те са безброй и постепенно ще се запознаваш с тях. Времето се увеличава или се смалява. Кога? Когато Любовта дойде, времето за постижения се смалява, а когато омразата дойде, времето се продължава.

Божественото учение трябва да се прокара като необходимост, а не като партия. Човек, като работи за Бога, ще влезе в общение със светиите.

Който казва: „Той е от нашите“, има стари идеи. Днес всички са наши!

Царството Божие насила се взема

2011-09-11T14:24:34Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Царството Божие насила се взема]] ==

При частен разговор с един брат стана въпрос за вътрешната работа на ученика.

За да се научи човек да се концентрира, трябва да бъде по-близо до хора, които се концентрират, и да дружи с тях. Едни от други хората се ползват.

Направете за десет дни следното упражнение: вземете 96 Псалом и 103 Псалом и размишлявайте върху тях, като направите и едно сравнение между двата псалма. Вземете 15-та глава и 21-ва глава от Притчите, размишлявайте върху тях и ги сравнете. После, направете сравнение между псалмите и притчите. В следващите десет дни размишлявайте върху 3-ти стих, 3-та глава от Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Ще размишлявате без да правите усилие. Тази светла мисъл ще държите в ума си десет дни и ще видите какви мисли ще дойдат в ума ви, които ще записвате. Тази мисъл ще стои като една семка – ще я посеете и ще видите какво ще изникне.

След тези десет дни прочетете за два месеца Книгата на пророк Исайя, по една глава на ден. Те са 66 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава. Най-напред ги наредете както са наредени в главите. След това ги наредете така, че от тях да изкарате нещо като една глава.

Една сестра каза, че чувства голяма нужда от Божествената наука.

Царството Божие насила се взима. Съзнанието ни непрекъснато расте и ние трябва сами да помагаме на този растеж.

Фази при възлизането на човешката душа

2011-09-11T14:22:25Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Фази при възлизането на човешката душа]] ==

След лекцията и гимнастическите упражнения ние отново се върнахме в салона. Стана дума за фазите, през които минава човешкото съзнание при своето възлизат, и Учителя каза:

Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на въз-лизането, минава през седем фази: Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“

Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.

Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата на Спасение. А що значи спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха.

Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.

Петата фаза е Новораждане. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.

Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание.

Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.

Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.

Ще ви дам съкровища скрити

2011-09-11T14:20:49Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Ще ви дам съкровища скрити]] ==

В частен разговор с един брат Учителя каза:

Има велико знание за изучаване! И Любовта е вратата. Ще гледате да влиза повече Светлина във вас. Радвайте се, че светът съставлява една област, несъизмерима със знание. Той е непостижим. Толкова хубави работи има за изучаване, та се изисква време, докато човек дойде до тях. Любовта е единствената врата, през която се добива Знание. И там, дето я няма, не можеш да учиш, нямаш разположение.

Източната философия има съвсем малко хляб, който ѝ стига едвам за нея и затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна. Западният окултизъм, и той не разполага с дълбоките методи. Новото учение съдържа изобилие, води човека при извора. Има окултни науки, които се занимават с консерви, и други окултни науки, които се занимават с плодове, които късат направо от градината. Сега хората вярват в старото, отказват Новото, което Бог говори в момента. Бъдещите поколения ще вярват в това, което сега учим.

Братът попита за учението на йогите.

Към учението на йогите трябва да имаме такова отношение, както Христа гледаше на пророците. Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че приготовляват пътя. Ние не отричаме Учението на йогите, но Новото, което иде сега, то е Божественото.

Братът спомена за едно лице, което било няколко години в Индия, и не се запознало с езотеричната ѝ страна.

За да се добере човек до вътрешната страна в Индия, за да му поверят нещо, той трябва да прекара там най-малко 20 години и през това време да мине през много изпити. Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част.

Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа?“

Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.

Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега.

Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е. Та днес прогресът е в придобиване на изгубеното и чак когато се придобие, тогава хората ще почнат да прогресират. На човека трябва същинско знание. Ако го има, той никога няма да се намери в затруднение. Който има знания, може да преодолее причините. Един учен човек, ако го преследват, той ще направи мъгла, в която ще потъне, или може да образува половин метър рядка кал и да се откажат; а ако го преследват зимно време, ще направи един метър сняг и пак ще го изгубят от погледа си.

Светът е пълен с богатства. Вие не сте влезли в съкровищницата на Природата, за да видите какво е събрано там. В Книгата на Исайя е писано: „Ще ви дам съкровища скрити.“ Знания ще се дадат на всички според степента на тяхното развитие. На тези, които са верни и готови, ще се повери повече. Знание без Обич е опасно. Знание с Обич е велико нещо. Някой идва и ми казва: „Я ми кажи как се познават лошите хора?“ Казах му: „Това не мога да ти кажа.“ Защото, като знае кои са лошите хора, той ще стане детектив и ще му плащат.

Има магически думи, с които, като произнесем, се ограждаме. И всяка магическа дума има голяма творческа и разрушителна сила. С нея можеш вълка да спреш и не те напада, защото знае, че ако посегне, ще пострада. Само като кажеш една такава дума, всичко се урежда.

Трябва да се научите на това изкуство да ставате видими и невидими. Там е силата на човека. Как става видим и невидим, това човек не може да разбере, докато не го направи. Природата е пълна с велико Знание, стига човек да развие способност в себе си. На всяко камъче е написана история. В бъдеще ще имате грамадни библиотеки, по всяко камъче ще четете историята. Голям подем ще има в науката, когато хората почнат да изучават и духовните функции на органите. Колко милиони години е взело на растението да измени положението на главата си на 90 градуса и после още на 90 градуса, и на 180 градуса, както е у човека. Сега човек е обърнат с главата нагоре, а растението – надолу.

Братът попита: „Какво ще кажете за музикалните трептения, които изпуща човешкият организъм?“

Не само човешкото тяло, но и растенията и животните изпущат музикални трептения. Даже нещо повече: всеки орган на човешкото тяло изпуща музикални вълни с особен тон; например белият дроб, сърцето, черният дроб. Но освен това всеки човек в глъбините на своето естество има един основен тон, който не се мени. Този тон е вложен в него от Бога. Неговият основен тон е специфичен. Никой друг няма неговият основен тон.

Братът запита: „Кажете нещо за периодите в човешкия живот.“

Първият период е физически – от раждането до 7-та година. От 7 до 14 години се развива чувството. От 14 до 21 години се развива умът. В първите седем години функционира тялото. Във вторите седем години – сърцето, а в третите седем години енергията се пренася в мозъка. Както Земята се върти около Слънцето и имаме пролет, лято, есен и зима, така и в психическия свят има причини, които изменят условията, при които живеем. На всеки седем години се изменяват условията Трите години след 28-та година са години на матура. От 28 до 31 години е критическият период в човешкия живот. Тогава всички преминават през една криза. Тези три години са години на изпит и няма място, дето да не те бутнат. Трябва да бъдеш смел, да носиш страданията, да носиш изпита си. Дойдат ли изпитите, те са един добър признак. Щом страдаш, щом те изпитват, Учителите те считат за благонадежден.

Братът запита: „Какво значи изразът „втора смърт“?“

Втора смърт – това са най-лошите условия. Тогава приличаш на един богат човек, който е лишен от всичко. От красивия живот си лишен и си при най-лошите условия, както в централния затвор. Та които са умрели от втора смърт, са в затвора. На религиозните хора им трябва повече наука, те отчасти знаят.

Братът попита: „Какво е бъдещето на човечеството?“

Всички хора, които обичат Бога, ще станат Ангели, другите ще останат човеци. Който живее в Бога, ще стане Ангел. Ангелите живеят в сърцето на Бога.

Братът запита: „Има ли духовни аромати или миризми?“

Едвам у най-напредналите светии има благоухание, както при цветята. Лошите мисли, лошите желания в човека са една смрад! И за да се живее на Земята, Невидимият свят е намалил обонянието на хората; ако се развие много нашето обоняние, ние ще избягаме, не ще можем да издържим на вонята, която излиза от лошите мисли и желания на хората.

Братът запита: „Как може да стане вътрешно, духовно общение с цветята?“

Ето как: спираш се пред едно цвете и искаш Бог да ти се изяви чрез него. Никога Бог няма да ти проговори чрез цветето, ако ти предварително не си го обичал, защото иначе няма да има условия за вътрешно общение. Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание. Тази същина наричаме Бог.

Братът запита: „Какво ще кажете, Учителю, за Жизнения еликсир?“

В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен елексир. Достатъчна е една малка капчица от Жизнения елексир да се изпие с чиста вода, за да получиш Живот най-малко няколко века. Който веднъж придобие този Живот, той и да иска не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от Жизнения елексир е в състояние моментално да предизвика реакция в него, да го съживи, да го подмлади, да го направи нов човек.

Това е Живот вечен

2011-09-11T14:17:27Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Това е Живот вечен]] ==

Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за връзката на учениците със своите Ръководители и с Напредналите същества.

Тази връзка съществува, а ако е въпрос за среща, вие сте срещали вашите Ръководители, но не ги познавате. Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост. Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и сляп? Най-първо трябва да има телефонна слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея. Нека първо да се образува отношение, мислите да се предават и да се приемат. А пък ние искаме веднага да ги срещнем. Не, първо вие ще приемате мислите им и после – срещата.

Мога да ви посоча един час за размишление и съзерцание, но като го кажа, непреривно трябва да се употребява.

Ще ви дам следното упражнение: за десет дни изпращайте светли мисли и чувства до някои свои братя и сестри. Сутрин, обед и вечер изпращайте най-хубави мисли до един свой приятел – да се създаде в него желание да служи на Бога. Като пращаш такава добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството.

Един брат попита: „Само към едни и същи ли да изпращаме или към разни приятели?“

На разни приятели, но на такива, с които сте хармонизирани. И ако те не приемат мислите ви, те ще се повърнат към вас с придатък, с лихва. И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат. Така че, когато човек прави добро, то се връща, връщат се и добрите мисли.

Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление.

Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат. Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.

Тихият глас ББ

2011-09-11T14:14:35Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Тихият глас ББ]] ==

Бяхме на Яворови присое. След изгрева цялата картина се съживи, Резньовете се позлатиха от първите лъчи, птичият хор се засили. Цялата Природа тържествуваше. След молитвената програма изпълнихме Паневритмията. После всички поздравихме Учителя с новия ден. Започна разговор.

Във всички времена Бог е говорил на хората. Не е било време, когато Бог да не е говорил. Някои мислят, че могат да бъдат самоуки. Все ви е учил някой, но сте забравили. Бог е говорил на всички, но едни са чули, а други са забравили. Има един специфичен начин на говорене на Бога.

Бог говори общо на всички, а специфично – само на тези, които са готови. Тихият глас, който говорил на Илия, е специфичен глас. Всички хора не могат да чуят Тихия глас. Ако хората се бият, Бог не може да им говори с тих глас, те са глухи за този глас. Свържете се с Бога, че дето и да минете, да чувате Неговия тих и сладък глас. Чуеш ли гласа на Бога, спри се. Бог е това, което прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни; значи помага на човечеството. Бог е това, от което сме излезли. В Бога сме! Бог във вас е, който действа в хотението и желанието ви. Значи когато човек желае нещо хубаво, красиво, то Бог е в нас, който действа в това желание. Слушайте Господа, за да се прояви във вашите малки вътрешни подтици. Пазете едно правило: използвайте най-малките случаи, най-малките подбуди, най-малките мисли, които ви идат. Защо всички хора имат желание да се проявят в големите подтици и да правят големи неща? И то ще дойде, но чак в бъдеще. Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал. Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може. Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него. И той, ако не използва това, и голямото не може да използва. Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга?

Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря? Чувствителната струна с малко докосване отговаря. Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа. Това показва, че е готова. Не всички имат това. Някои не са дошли дотам. Имат стремеж, но нямат прозрение. Не са дошли до положението да разбират и сега малкото в тях трябва да се разраства.

Бог непрестанно говори. Направиш една погрешка и ти казва: „Не е право.“ Нарисуваш една картина и ти казва: „Направи друга.“ Ще направиш втора, трета и като стигнеш до най-хубавата, Той ще одобри. Бог не те критикува. Просто казва: „Направи нова картина.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“

Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате. Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена.

Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения.

Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват. Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея!

Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите. И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога. Защо трябва да мисли за Бога? Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши. Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре. Болният, като помисли за Бога, трябва да оздравее. А пък щом помислиш за Бога и не оздравяваш, ти си още слаб. Водата, която може да върти целия мотор, кара воденицата. Слабата вода не кара воденицата. Това, за което мислиш, приближаваш се към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него. И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш. А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш.

Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек. Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога.

Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка. Страх ли ви е тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.

Стихотворение от Стела Белмен, Франция

2011-09-10T05:20:44Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Стихотворение от Стела Белмен, Франция]] ==

През 1937 г. Учителя подари на Стела Белмен своя портрет. По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български.

ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ

Бащинска доблест и доброта, насочена към хората;

Същество, което знае и вижда, и простира ръце към нас;

мощен глас, който ни говори за Истина, Чистота и Разумност;

сърце, което чете в сърцата... Смълчание на лицето Си

загнездва нежно светъл образ във възприемаща душа.

Всякога несмущаващ и никога неразколебан,

изглежда обитаваш свят от Ангели и

близо при Теб нашите души съзнават себе си,

свободни от шумящите вериги на минало и несвяст.

Поел от ръцете Твои един тъй чист и нивга неотпадащ дар –

дар на Небесен мир, сътворен от любяща Мъдрост,

моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед.

0, Учителю, отново открит, Учител за чиста Любов,

символ на Божественост, животворящ пример и

извор пълноводен за жадни от неизразима радост!

Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас светлината – светлина неугасима и блага.

Париж, 30 ноември 1937 г.

Страданието е закон за концентриране

2011-09-10T05:18:34Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданието е закон за концентриране]] ==

Беше надвечер и бяхме с Учителя из градината. Едни поливаха зеленчука, а други – цветята. След това отидохме на полянката, за да си починем. Учителя седна на пейката, която бе в центъра, а ние се струпахме около Него.

Дошло е някое страдание; кажи си: „Ще изпълня Волята Божия!“ Веднага делото се прекратява и страданието престава. Влезеш ли в душата си, ще забравиш всичките си скърби, като че ли не са били. В един миг ще изчезнат сълзите и ще мислиш дали си страдал или не.

Какво лошо има като тупат килимите, за да се изтърси прахта? Радвайте се на това освобождение. Така седи в света Великото учение. Възможно е да дойде ден, когато страданието на човека напълно да изчезне. И това ще стане, щом Божественото вземе връх над човешкото – чак тогава ще бъдем мощни и силни.

Има един метод за отстраняване на страданията: когато страдаш, да си кажеш, че ще направиш една услуга някому. Помисли за другите, помогни им, тогава и твоето страдание ще изчезне. Щом считаш, че едно мъчение не може да се премахне, ти не мислиш правилно. Всякога знай, че има оставена някъде една малка дупчица за излаз.

Когато едно страдание дойде веднъж, то е на място. Дойде ли втори път същото страдание, то не е на място. Значи, не си почерпил поука от първото страдание. Във всичко човек трябва да вижда хубавата страна. В своята еволюция човек трябва да усети неприятното, но после ще усети и приятното. Трябва да бъдеш издръжлив и да знаеш, че Господ няма да допусне повече изпитания, отколкото ти е силата, Той знае колко можеш да носиш. Страданието е закон за концентриране. След като си излязъл доста навън и си се разпилял, идва страданието, при което се концентрираш и се връщаш в дома си.

След страданието иде радостта

2011-09-10T05:16:26Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[След страданието иде радостта]] ==

През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица. Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор.

Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде!“ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават. Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава радост и да я разбереш.

Иди при някое дърво, погледни го, помилвай го. То ти казва: „Ти седиш по-горе от мен!“ и ти се радва. Есенно време листата му окапват. На дървото това приятно ли му е? Но като дойде пролетта, пак се облича. Бог му казва: „Листата ти окапаха, но пак ще поникнат.“ Съшият закон е и с хората, няма изключение. Ще минат пет-шест месеца и ще напъпят нови листа. Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася. Значи скръбта се превръща в радост. Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.

Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят?“

Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.

Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб. След това каза, че в техните вестници вече пише, че неизвестен благодетел ги е нахранил. Каза също, че малките добрини всеки може да ги направи.

Страданието е път към Любовта

2011-09-10T05:14:26Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданието е път към Любовта]] ==

Беше надвечер и Учителя бе излязъл на полянката заедно с няколко братя и сестри. Прегледахме пчелите. След това седнахме при заслона и се поведе разговор.

Страданията ни правят по-чувствителни, а чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието развива корените на Любовта, а Радостта – нейните клонища. Като дойде Любовта, тя чисти човека от нечистотиите и това го наричаме страдание. Това е обективната страна на Любовта, за да се изяви отвътре. Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза.

Смяна на страдание и радост ще има, докато дойде Любовта. Да издържиш на страданието показва наличие на Любов. Чрез страдание съзнанието се превръща в Любов. Страданието е път към Любовта.

Защо са страданията? – Бог иска да ни покаже, че страдаме поради неразбиране на Любовта. Защо дойдоха страданията на Йова? – За да опита вътрешната Любов. Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта Страданието е почва, върху която Любовта расте. А Радостта е плод на страданието. Колкото повече страда човек, толкова по-сладки плодове ще има. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония.

Христос издържа страданията. Това е Любов, когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството.

Страданието носи благородство и красота

2011-09-10T05:12:51Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданието носи благородство и красота]] ==

Надвечер Учителя слезе при нас и се отвори разговор за придобивките от страданията.

Когато хората страдат, стават по-красиви, гласът им е по-приятен и по-мек. Колкото повече страда физически или психически, толкова по-красив и по-благороден става човек. Като страдаме, в Невидимия свят излиза ухание от нас и там казват: „Колко хубаво ухае!“ При Радостта излиза светлина от човека и казват: „Колко му е хубава дрехата!“

Ако Христос не беше пострадал, никой не би Го разпознал. Страданието Го направи известен. Вашите страдания са малки, не сте изпитали големите страдания. Аз съм минал през тях и ги зная. Знам какво е страдание и знам как се разрешават тези въпроси. Може да прилагате следната формула: „Господи, направи ме съвършен, за да изпълня Твоята Воля, да работя за въдворяването на Твоето Царство и за осветяване на Твоето Име.“

Страданията развиват дарбите

2011-09-10T05:11:05Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданията развиват дарбите]] ==

След изпълнение на Паневритмията се събрахме в кръг около Учителя и Той ни каза:

Страданията развиват дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор. Някои птици имат на опашката си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват опашка, за да го уплашат, и през това време избягват. Тази способност са развили от зор.

Мнозина търсят Царството Божие. Ще излезем от царството на зора и ще влезем в Царството Божие. Рибите, като излезли от царството на зора, влезли в тяхното царство Божие – във въздуха. Страданието раздвижва. У човека има нещо, което ако не се раздвижи, ще има гниене. Страданията са за проветряване. Например искаш да учиш, да се занимаваш по някой въпрос, но дойде някоя мъчнотия и си казваш, че не можеш да учиш. А това, което почувстваш чрез това страдание, е много по-важно и по-добро, отколкото онова, което си седнал да заучаваш. Страданието е духовен въпрос. Засега то представлява велико нещо в Живота и предизвиква голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Човек трябва да гледа весело, оптимистично на нещата. Станал си инертен, силите ти са в застой и като те хване страданието, почваш да мислиш, да приказваш, а и като видиш някого, поусмихнеш се, станеш любезен.

Страданията пречистват и развиват добродетелите

2011-09-10T05:08:29Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданията пречистват и развиват добродетелите]] ==

Една сестра попита: „Учителю, кой е пътят за пречистване на човешката душа?“

Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса. Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста. Вижте: Радостта е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил. Понеже човек е слязъл да работи, станал е нечист, окалял се е. И като излезе от работа, ще се очисти, както някой, който излиза от рудника, понеже там е почернял от въглищния прах.

Като си болен, зарадвай се на болестта. Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него. Всяка болест е генерално пречистване. Страданията са едно спомагателно средство за възстановяване на здравето. Чрез болките човек се пречиства и тогава душата разцъфтява! Изобщо, чрез страданията човек расте.

Има защо да се живее, да се мисли, да се работи. Докато човек е бил в плен и робство, той е учил едно, а сега ще учи друго. За да дойде в човека по-голяма Светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, за да можем да я възприемем. Така прегарят някои утайки и се каляват нервите. Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки. Страданията са огън, който пречиства. А Чистотата е закон на Живота. Без Чистота не може да има Живот. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това. Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли, то внася сериозност и Чистота.

Една майка имала деца, които не я слушали, и тя турила гугла на главата си, дегизирала се така и влязла в стаята. Дечицата се уплашили. После, когато майката се върнала при тях със своите си дрехи, те ѝ казали: „Майчице, дойде едно страшилище, щеше да ни изяде!“ Тя ги успокоила: „Като ме слушате, то няма да идва никога повече.“ Сега нашата Майка, Разумната природа, когато не я слушаме, прави се на страшилище и така ни посещава. Чрез страдания, болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще и каже, че няма да се лекуваме, но щом дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един Ангел с работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страданието. Някой път, като го накарат да те бие, то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата? Също така и вие всички сте обрязвани. Това е страданието.

Ще ви дам две формули за сутринта:

„Аз мога да любя, аз мога да съм благ.“

„Днес ще обичам Бога, ще обичам всички хора. За Бога днес всичко ще извърша. Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум трябва да бъде светъл, защото Бог иска това.“

Ще ви дам и една формула за страданието: когато си неразположен или в мъчнотия, кажи си: „Бог ме обича, и аз Го обичам. В Бога всичко е Добро.“

Страданията водят към добро

2011-09-10T05:06:11Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданията водят към добро]] ==

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя в приемната му стая. Една сестра каза: „Тази сутрин в лекцията Вие говорихте за причините и значението на страданието. Тя породи много нови мисли в нас.“

Ако усещате някаква болка, тя ще ви застави да лекувате раната. Страданията са едно благо. Не постоянните, но временните страдания са едно благо. Като дойдат те, който е започнал зле, ще свърши добре. Или законът е: който е орал нивата, ще жъне, а който не е орал, няма реколта. Един болен не може да ходи и друг му прави разтривки на краката. От масажите болният усеща болка и крещи: „Каква е твоята любов?“, обаче след време стъпва на крака. Когато дойде скръбта, страданието, това означава едно лекуване.

Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията; това е за силните души. Всеки има препятствия според степента на силата си. Някои имат много малки препятствия, други – много големи. Колкото повече се повдигате, толкова повече ще страдате. Великите души използват страданието. Всеки, който страда, е придобил нещо без да знае. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Страданията продължават живота. Ако нямаш страдания, ще вземеш страдания на заем. Засега на Земята без страдания не може; така идат Божиите благословения. Страданията са корените на Живота и ако не ги наторяват, не могат да дойдат и Божиите благословения. Страданието произтича тогава, когато един по-висш живот се свърже с един по-низш живот.

Нося диня на рамото си – страдание е, свалям динята да я разрежа – радост е. Влажното време за градинарите е отлично, а за керемидчиите е обратно. Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази радост. Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото.

Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един орех. Бедният се докачил и му го хвърлил обратно. Градинарят хвърлил ореха на втори беден и той направил същото. Десетият беден счупил ореха и изял съдържанието. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство.

Един боледувал и след болестта не могъл да проговори. Цанил се за слуга при един господар. Господарят му го пратил за дърва. Насреща му излязъл горският, питал го какво точно търси, но понеже оня мълчал, той почнал да го налага с тоягата си и тогава чак проговорил: „Не ме бий!“ Значи в случая това страдание е дошло като средство да се освободи от болестта. Та често пъти има някои изкуствени връзки по закона на внушението. Страданието къса тези връзки. То е пътека от зло към Добро. Страданието е учене. Страданията са отворен път за големите Божии блага, които по друг начин не могат да ни се дадат. Като ти дойде зло, ако вярваш, ще видиш, че Бог ще накара и злото да работи за добро.

Един брат беше осъден от съда да плати порядъчна глоба – куп пари. Казах: „Всичко е за добро! Ето как ще научи това, което другояче не може да научи. Той ще има една опитност, която по никой друг начин не може да придобие. А това е важното. Виждам, че това е краят на една карма, която се ликвидира. Невидимият свят ще превърне всичко това за добро. Ще се подобри положението му!“ Всички изпитания, през които минавате, са за Добро. И ако схванете, че са за добро, те и за добро ще бъдат и така ще се ползвате. А ако не схванете, че са за добро, няма да се ползвате. Ако страдаш, това е едно условие за твоето щастие. А като си радостен, имаш двойна придобивка. Но ако всякога бъдеш щастлив, ти ще бъдеш нещастен и ще изгубиш много, затова засега на Земята не се позволява да бъдеш всякога щастлив. Едно дърво, за да го огънеш, трябва да се потопи във вода и да се понагрее. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира. Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в радост. Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си.

Небето и адът са два контраста. В Небето е Радостта, а в ада – скръбта. Жителите на Небето искат да повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания. Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в леглото си.

Като дойде някое страдание, знай, че то ще донесе Божие благословение, защото ако не дойде, ще се случи друго нещастие. Един човек ми се оплака: „Изкълчих си крака“; казах му: „Много добре е станало. Ти беше намислил да убиеш един човек, но благодари, защото сега не би го направил.“ Той си призна: „Да, това е вярно. Отде го знаеш?“ Някой път страданието предотвратява по-големи нещастия. Един намислил да се самоубие, но някой го ударил по челото с яйце. То се разляло по дрехите му и той си казал: „Този човек съвсем ми похаби дрехите!“, отишъл да се чисти и му минало желанието да се самоубива. Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му, за да го трансформира.

Страданието е пробуждане на съзнанието

2011-09-10T05:04:26Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страданието е пробуждане на съзнанието]] ==

Един брат беше приет от Учителя. Стана въпрос за страданието.

За да се възпитат хората, сега ще дойдат големи страдания и чрез тях ще се пробуди съзнанието им. Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна!“ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами!“ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни.

Смирение

2011-09-10T05:02:38Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Смирение]] ==

Трима братя бяха приети от Учителя в приемната му стая. Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените. Кажете ни нещо по това.“

Едно дете, като завърши първо отделение, мисли че знае като учителя си. Завършва и второ отделение и пак мисли така. То не знае, че невежеството му е много голямо. Някой мисли, че напълно е завършил. Трябва да не мисли така. Например един виртуоз още какви работи има да изучи в музиката!

Естественото положение е смирение, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдание в човечеството, най-много разногласие между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде пръв – там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използва, но нека изгуби желанието си за първенство. Първенството е относително нещо. Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят. Значи какво първенство? То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата!“ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря!“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори!“ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам.

Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия. Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече.

Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото и да си дига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще. Оставете метода на вола. Вие, като имате дарби, ще напредвате. Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие.

Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма. На ученика е нужно смирение – ако някой върви зад теб, отстъпи и му дай място да мине. Не се блъскай, давай място на всички.

Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик, както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4 000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият Учител. От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.

Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.

Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема. Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. Ако съм виден човек и хората обърнат внимание на мен, тогава ще хвръкнат украшенията. Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание! Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.

Седем групи по трима

2011-09-10T05:01:10Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Седем групи по трима]] ==

В частен разговор с един брат Учителя каза:

Усърдно се молете и чакайте, докато получите упътвания отвътре. Вътрешното просветление ще дойде по три начина: физически, астрален и умствен. Четете от Евангелието от Йоана – от 10-та глава до 19-та глава и размишлявайте върху тези глави, за да влезете в контакт с Духа, за да разберете нещата. Когато се запознаете с Христа, ще имате връзка и с Напредналите същества. Това е правият път за свързване с тези Същества.

Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома, а после, като се ожени, забравя. А има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани.

Човек трябва да бъде носител на Божествени мисли. Трябва да е убеден, че всяка мисъл, която праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията. Човек трябва да изучава Словото, а едновременно да практикува молитва и съзерцание. Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа. Отворете сърцето и душата си, Светлината ще проникне там и ще дойде разбирането. Как трябва да четеш Евангелието от Йоана и други свещени книги? Първо започнете с молитва, не по буква, но по Дух се молете. И като свършиш четенето, пак с молитва благодари. При всяко четене почвай и свършвай с молитва. И като дойдеш всред четенето до някое място, което не разбираш, пак се помоли за разбиране.

Стана дума за свещения език. Учителя каза:

Този език се учи във Вътрешната школа. Писано е: „Като дойде Духът, той ще ви научи.“ Като се качите между Ангелите, веднага техният език ще стане достъпен за вас. За тази цел трябва да повдигнете съзнанието си. Ще ви дам едно упражнение: размишлявайте често върху Божествения свят. Нека се образуват седем групи от по трима души. Тези групи да се събират засега всеки понеделник вечерта. Големите групи не са практични.

Братът попита: „Един и същ ред ли ще карат тези групи?“

Да има разнообразие в дейността. След няколко събирания на групите в понеделник вечер да се събират веднъж на седмицата, между 4 ч. и 5 ч. сутринта. Ще прекарвате в молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Ще размишлявате върху следното:

Любовта носи Светлина и Свобода.

Светлината носи Свобода и Живот.

Свободата носи Светлина и Любов.

Като почнете да се събирате сутрин, ще променяте дните – всяка седмица ще се събирате един ден напред: например, ако първата седмица сте се събрали в понеделник, във втората седмица ще се съберете във вторник и т.н. Обърнете внимание какво влияние имат понеделник, вторник и т.н. Това е мистична работа. Има нужда от мистична работа! Ще се молите Божествените блага да станат достояние на всички. Като работите така с Божествено размишление и съзерцание, може да отблъснете общото зло. Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без часовник. Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия. И Соломон се спъна там. Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма. Не можеш да бъдеш истински религиозен, без да бъдеш мистик. Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията.

Братът каза на Учителя: „Вие напоследък бяхте ми дали една задача да изпращам три пъти на ден добра мисъл към някого и да пожелая да се пробуди в него Любовта, да изпълнява Волята на Бога и да Му служи. Вие ми дадохте тази задача за десет дни и те се изминаха.“

Ще ви дам нова задача за десет дни: сега изпращайте всеки ден по една мисъл на всички добри хора – да се усили тяхната Любов към Бога. Трябва да се прави три пъти на ден. А може да се прави три пъти нощем. Трябва да имаме поляризиране между три пъти денем и три пъти нощем. Ставането нощем да се прави непринудено. Човек трябва да възпитава себе си да става през нощта. Някой път, тъкмо ще ставаш за молитва през нощта, и си казваш: „Нямам разположение.“ Човек трябва да се научи да идва това разположение, а не да го чака – той да превърне неразположението в разположение.

Свещеният час ББ

2011-09-10T04:59:11Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Свещеният час ББ]] ==

Учителя ни беше казал, че за мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, времето е тихо и има изобилно слънце. Веднъж през един такъв светъл ден към 10 ч. един брат беше приет от Учителя и стана въпрос за вътрешната работа на ученика.

Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа.

Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества?“

Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали?

За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява. Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време. Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им.

Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори. Размишление и съзерцание имайте след 22 ч., когато хората вече заспиват. После, хубаво е времето от 2 ч. и 30 мин. до 3 ч. и 30 мин. след полунощ или от 3 ч. и 30 мин. до 4 ч. и 30 мин., или между 3 и 4 ч.

Някои искат да се запознаят с Ангелите и това е добро, ала трябва да бъдем едно с тях, да се учим от тях, да работим с тях. Но понеже хората ги критикуват, затова Ангелите са далеч от тях и не могат да се запознаят. Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог.

Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества. Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на Евангелието, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги. За Напредналите същества Писанието казва: „Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Четете и опитността на тези, които са влезли във връзка с Напредналите същества. Какъвто е бил Духовният свят едно време, такъв е и сега изобщо. Той се е изменил, но има връзка между миналото и настоящето. Ние сме се изменили и ни се струва, че Духовният свят се е изменил. Съществата имат вече друго отношение към нас, понеже ние сме се изменили. Бащата изменя своите отношения спрямо детето си, когато то порасне. Когато детето стане по-умно, бащата другояче му говори. Промяната, която правим в нас, такава ще я видим и отвън.

Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят. За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“

У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр. За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш Пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш. За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си.

Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа?“

За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него.

Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества.

Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. При прозрение в Духовния свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават по-красиви и се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това.

Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието от Йоана, то е мистично. Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното.

Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат. Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца.

Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите.

Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен.

Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж.

Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него.

За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата. После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е. служене на Бога. Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи.

Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша. Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно.

За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства.

Висши невидими Същества ръководят съществата на Земята и ако не влезеш във връзка с тези ръководни Същества, не можеш да влезеш във връзка и с Невидимите същества. Ако направиш услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното пробуждане. В такъв случай ще имаш благоволението на Висшите същества.

И тъй, за влизане в общение с Висшите същества и с Реалния свят ученикът трябва да има най-чисти мисли и да се свърже с умовете на всички добри хора. Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща. Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам.

Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните. Какъв метод ще употребя аз? Ще ти кажа, че трябва да изучиш английския език и ще ти го преподавам. След като научиш езика, тогава ще ти дам един адрес да кореспондираш. Щом знаеш адреса, ще пишеш на англичанина, а той ще ти отговори. След като се появят взаимоотношения, тогава ще отидеш да го посетиш и ще видиш как живеят англичаните. И с Божествения свят е така. Песните, които съм дал с думите Махар Бену, Венир-Бенир и др., са все на този език на Бялото Братство.

Братът попита: „Как може да се научи Божественият език?“

Божественият език ще си го спомниш отвътре. Човек ще навлиза в Божествения език отвън навътре. За колко време ще го научи? Това зависи от желанието му.

Най-първо трябва да си създадем едно духовно тяло, чрез което да се съобщаваме с Невидимия свят. Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо.

Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен.

Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят. Ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семето и няма да се безпокоиш за по-нататък. Щом веднъж го посееш, ще му кажеш: „Ти мисли сега!“ То ще разреши задачата.

В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото. Старите неща са окапали листа.

Светлина и погрешки

2011-09-10T04:56:56Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Светлина и погрешки]] ==

В частен разговор с един брат Учителя каза:

Да откриваме в хората доброто, но същевременно да станем и светлина за тях; и в тази светлина те да виждат погрешките си, без ние да ги виждаме. Слънцето не вижда нашите погрешки, но в светлината му ние виждаме своите погрешки. Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната школа.

Братът попита: „Може ли да се образува група, на чиито събрания да идат Светли същества?“

Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи. За да влезе човек в такава група, най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към посвещение. Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той като дойде при една бедна колиба ще пита дали може да влезе и ако кажат: „Да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното решение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се наложи.

Свободен в света

2011-09-10T04:55:15Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Свободен в света]] ==

Няколко братя и сестри посетиха Учителя. В разговора между другото Той каза:

Да не оставиш света, но да си свободен в света. Когато се каже, че човек трябва да остави света, се подразбира не външно, а вътрешно. Ако изучите живота на пророците, ще се видите, че той е бил много труден, но те са имали богат вътрешен живот. Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът. Да си в света, но да си вън от него, значи да не ти се месят в твоята работа. Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света!“ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага.

Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез медитация и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност?“

Когато човек плува в морето, трябва да си държи главата над водата. Ако главата е във водата, нищо не може да направи; трябва да държи тялото си във водата, а главата – над нея. Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на половина да не излизаш от света, понеже няма добри условия за това, но другата половина да е в Божествения свят.

Когато две същества, едното от които се движи по-бързо, а друго се движи по-бавно, образуват връзка, то това, който се движи бавно, става пречка за това, който се движи бързо. Та когато се свържеш с един по-низш живот, ти се понижаваш, понеже те спират и се движиш по-бавно. Та не се свързвайте със светските хора; те ви спъват, понеже отлагат, движат се бавно. Няма да се откъсваш от тях, ще живееш с тях, ще им помагаш, но няма да образуваш връзка. Кои са хубавите връзки? Не правете със света връзки, които да ви отнемат свободата. Правете връзки, при които сами да се връзвате и отвързвате. Някой казва: „Защо ме връзваш?“ – Защото сам не се връзваш. Щом сам не се връзваш, други ще те вържат; и ако сам не се развържеш, други ще те развързват. Трябва да правите връзки, но разумни връзки.

Сигурността на ученика

2011-09-10T04:53:43Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Сигурността на ученика]] ==

Светът е училище и щом сме родени, ние сме поканени в него. Радвай се, че си роден на Земята и се учиш. Господ, който е направил света, е предвидил всички неща.

В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души.

Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното.

Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата. Примерът на другия за теб е само поощрение.

Докато скъсаме със старото, не е лесна работа. Трябва да минем през огъня и да не изгорим, да минем покрай греха и да не се окаляме. Използвайте условията, които Бог ви е дал. От добродетелите, които имате, и от погрешките, които имате, се учете. Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с Разумните същества. Целият живот на човека трябва да бъде приготовление за Духа, който иде. В духовния живот, след като е работил дълго време за другите, човек трябва да работи и за себе си. Правете малки опити, за да се видят резултатите. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Навсякъде трябва да виждате Божия Промисъл и хубавото в изворите, в дърветата, в реките, в песъчинките и да вземате пример.

Не е във ваш интерес да ви хвалят. Да се научи човек да живее, това е най-голямото изкуство – цяла наука е това. Всеки трябва да развие интуицията, за да може да предвижда, чрез което ще се избегнат много нещастия. У всинца ви има заровени таланти от миналото, които не сте развивали и стоят настрана един живот, втори, трети. Господ ще ви съди за талантите, които ви е дал и които не сте обработили. Духовният човек трябва да знае това, което светът знае и да има един плюс отгоре – да знае нещо повече.

Който не е свършил земното училище, трябва да го свърши, защото преди да си вземе матурата, не може да влезе в Божественото. Ако не разберете земните работи, как ще проумеете небесните. Който се учи на тая земя, ще го пратят в по-горно училище, а който не се учи – в по-долно училище.

Човек трябва да благодари и да бъде със съзнанието на дете, което има много да учи. През всички тези видими звезди човек трябва да мине, за да учи. Колко много работа му предстои! За колко време той трябва да изброди всички тези слънчеви системи! Човек трябва да знае това, което е потребно в дадения случай. Невъзможно е той да знае всичко, а и не може да знае всичко, понеже не е създал света. Приятността не е в това да разбереш всичко, а да разбереш малкото, което в дадения случай ти трябва. Например, когато отидеш при извора, не е важно да знаеш как е станала водата и откъде иде; в случая същественото малко е да пийнеш вода, а другото после. Човек нека да пристъпи да работи с това малкото, което има. Има месеци, в които растенията цъфтят и зреят, а има месеци, в които се берат плодовете. Това е специално за всички, които търсят пътя. Говоря символично. Които са работили повече, развили са Божествените дарби. Напреднали души са тези, които са работили.

Всяка душа, която иде от Невидимия свят, носи нови условия за развитие на Божественото. Погрешката е в нас: когато сме дошли на Земята, където има разни превозни средства, ние сме се качили на биволска кола и казваме, че тя бавно върви. На следващата станция слез от бавното превозно средство и се качи в друго – по-бързо.

Повечето от правилата не се дават на всекиго по две причини: първо, защото някои ще злоупотребят и ще си послужат с тях, за да вземат пари от хората и ще ги използват за лични цели. Второ, защото няма да благодарят на Бога.

Мъчно е да се каже какво може да бъде човек, защото той не е още завършен процес.

Трябват три неща – Любов, Знание и работа. Най-важните работи отсега нататък има да се учат. Когато човек се учи, Бог урежда работите му. Нашите стари възгледи са несъвместими с Божествените, които ще дойдат. Защо са ти цели чували със стари банкноти, които не струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия?“ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства?“ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши. Бог иска работа, учене. Учителят обича прилежните ученици, които се учат. Когато в класа има способен ученик, учителят го обича и заради него преподава вдъхновено и на другите.

Дотам, додето сте разбрали, приложете. Микроскопически прилагайте всеки ден и не подхранвайте вече отрицателни мисли. За отрицателни неща не говорете, а за положителни. Четете пророците. Всеки ден трябва да учите по нещо – не да станете учени, а да се учите.

От Любов към Светлина, от Светлина към Свобода и от Свобода към Любов? Като мине този кръг, човек се подмладява, а който не го знае, остарява и умира. Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи. Беседите трябва да се проучават и прилагат. И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда.

Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек. За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници. Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас.

Всяко нещо отвън има отношение с нещо вътре в теб. А ние, като мислим, че няма отношение, минаваме като странници в света. Между външната Природа и нас връзката се е изгубила. Отидеш ли при едно крушево дърво, вземи плод и му благодари; така правиш връзка с Природата. Духовното стои някъде и аз ти казвам къде: „Ето по този път иди и си вземи вода.“ Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбиране. Човек, като се учи добре, ще стане светия; хората, като почнат да се учат от светиите, ще станат хора. Някои търсят Божественото в онзи свят, а Божественото е един добре уреден живот. Някои ме попитаха има ли задгробен живот; казах им: „Няма никакъв задгробен живот. Какъв задгробен живот? Съблякъл си е човек дрехите и си е отишъл. Пак е в този свят, защото дрехите не са нещо съществено.“

Нищо да не спъва твоя ум и сърце. Например търсиш Бога и мислиш какво ще кажат хората. Това не е важно, важен е опитът, който правиш. Ако сам не опиташ яденето, няма да го познаеш какво е. Малкото разбрано струва повече, отколкото голямото, но неразбрано, богатство. Когато дадете на едно дете ябълка, тя ще му произведе много по-голямо въздействие, отколкото хиляди картини с нарисувани дървета.

Всинца трябва да развиете известни психични сили. Иначе ще затъпеете, не ще можете да се ползвате от благата, които Природата има. Най-първо може да правите елементарни опити: например вие сте излезли да се поразходите, но иде буря; намерете начин да устоите на напора ѝ. Сами ще видите до колко можете да издържите на силата ѝ. После пожелайте бурята да утихне; ако престане, опитът ви е сполучлив.

Бяхте ли на този опит, когато се качвахме на Мусала? Тогава имаше електрическа буря с гръмотевици и минахме през електрическа зона. Искри и огньове излизаха от дрехите ни. Детективите, които искаха да ни следят, останаха долу. Те казваха: „Безумие е да се качваме горе.“ Горе се проясни. Бяхте свидетели на толкова опити и пак губите вяра.

Справедливостта ББ

2011-09-10T04:51:36Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Свободата ББ]] ==

Седяхме под леската и разговаряхме. Един брат запита: „В Новата култура Справедливостта в каква форма ще се изяви?“

Бог е Бог за всички. Следователно на всички същества трябва да се дадат правата, които им подобават. Справедливостта се състои в следното: на всички същества да се даде подобаващото и никое същество да не се спъва в своя път, в своето развитие.

Когато в една държава няма справедливост, не върви. Законите, които сега съществуват, не са в съгласие с Божествените закони и най-първо хората вършат своята дейност от страх и това е погрешно. Ако моето право не е право на всички хора, то не е право. И ако правото на другите хора не е мое право, то не е право. Та Божието право е, когато моето право е право на всички – светлината, която имам, да бъде светлина за всички.

В Животинското царство всички са наредени по силата си, защото този, който има сила, има право. В Човешкото царство този, който има по-силен ум, негово е правото. А в Духовния свят този, който има по-добро сърце, негово е правото. В Небето власт се дава на съвършените, които имат Любов, Мъдрост и Справедливост, а на онзи, който не е съвършен, му се дава малка власт.

Човек трябва да отдава нужното почитание и уважение на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение – това изисква и Новото учение от всеки нас. И вол да срещнете, ще му отдадете нужното почитание и уважение и ще знаете, че и той има известни права. Божията Справедливост има предвид не само хората, но и всички живи същества – от най-големите до най-малките. И ние трябва да им отдадем полагаемото, което изисква Справедливостта. Бог е предвидил всичко за всички същества и то не само за една година, но за през целия им живот.

Свободата ББ

2011-09-10T04:50:08Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Свободата ББ]] ==

След изпълнение на Паневритмията се събрахме около Учителя на полянката и се отвори въпрос за Свободата.

Най-хубаво е свободен да ходиш и свободно да ядеш, да гледаш, да спиш. Няма по-хубаво нещо от това, човек да е свободен. Няма по-хубаво нещо от това нищо да не мъчи човека. Някой път ние се мъчим за нищо и никакво. Ще се проповядва Свобода, свободни възгледи. Всяка душа се бори за Свобода. Свободата е нещо вътрешно. Тя не е нещо само физическо.

Всички от вас да се освобождават с Вяра, с Надежда, с Любов, с Истина. Всичко онова, което е Божествено, освобождава. Свободен е онзи, който живее в Бога! Като се свържеш с Бога, ще почувстваш, че веригите ти ще паднат, Ангелът ще ти каже както е казал на Петра: „Излез вън, свободен си!“

Ти трябва да имаш един кон, когото никой да не може да възседне. Ако рече някой да го възседне, той да изчезне, но ако ти речеш да го възседнеш, да те носи на гърба си. Така другите няма да се изкушават, понеже ако той не изчезва, ще се зароди в тях желание да го откраднат. Вашите коне всеки ги възсяда. Във вашите къщи има много наематели. Преведете тези символи, които се отнасят за вътрешната Свобода. Това значи, че ако низшите, тъмни духове имат власт над теб и те завладяват и управляват, ти не си свободен. Вътрешна Свобода значи те да нямат власт над теб. Някой казва, че е свободен; цяло животно има вътре в него и мисли, че е свободен.

В света има три вида Свобода: Свободата е качество на мисълта, на чувствата и на постъпките. Щом излезеш от рамките на тази вътрешна Свобода, отвън вече не си свободен. Човек е свободен само, когато изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да знае във всеки момент каква е Волята на Бога и да я направи. Когато Бог каже нещо на човека, ако го направи веднага, тогава ще бъде свободен.

Тази сутрин дойде при мен един брат и искаше да му обясня какво нещо е Свободата. Една сестра донесе нещо и аз го поканих да яде, но не го хванах да ми плати; това е Свободата. А не както в гостилниците, дето влизането е свободно, но при излизане ще плащаш. Та когато изпълняваме Волята Божия, свободни сме на влизане и на излизане, а когато изпълняваме другата воля, свободни сме като влизаме, но не сме свободни на излизане. Ние имаме едно заблуждение: мислим, че като останем сами, ще бъдем свободни, а Свободата е в Цялото и като влезем в Цялото, ставаме свободни. Земята, като върви по своята орбита, е свободна. Свобода, която не уврежда никого, това е Свобода.

Божествената Любов носи вътрешна Свобода, простор и широта. Свободата идва отвътре навън. Когато Божественото остане да нарежда нещата, то всичко се нарежда добре. Във всички неща, които стават с Любов, грях няма; грехът е извън Любовта. Досега сте ходили извън закона на Любовта и затова сте грешили и сега трябва да ходите по закона на Любовта, за да не грешите. Човек не може да има Свобода, ако не мине през вратата на Любовта. В Любовта няма никакво насилие. В нея има Абсолютна свобода.

Любовта е Живот без сенки. Самата Любов е закон за себе си. Когато обичаш някой човек, най-първо му дай Свобода. Някои, като обичат, държат под контрол лицето, което обичат, затварят го. Хората не спазват законите на Любовта. Всеки иска да вземе патент, че това и това е негово, а Природата не дава патент. Всеки човек в света е свободен и ако хората са станали роби, те сами са станали такива. Ако са станали нещастни, то е защото са загубили своята Любов. Щом някой те обича по човешки, ще те ограничи. Никой няма право да притежава момата. Тя е пратена от Бога да се учи. Тя да не притежава и да не я притежават. Да те обичат другите, това е тяхна работа и работа на Бога, защото Бог е, който ще ги подбуди да те обичат. Да ме обичат, това е без закон; не мога да налагам на другите да ме обичат. Ние сега искаме да се наложим да ни обичат; това не е правилно.

Всички други работи освен Божественото са товар.

Истински човек е онзи, когото никога не можеш да заставиш да направи това, което не иска. При нарушение на Божия закон няма Свобода, тогава за човека иде ограничението, защото като се събори неразумно построената къща, ти оставаш отдолу.

Защо хората не са свободни днес? Защото не знаят да използват правилно условията, които съществуват. При каквито и условия да си, знаеш ли законите, ти си свободен. Представете си един човек, който има знания за природните сили и закони. Гонят го и той веднага ще произведе голяма буря с бързина 200 км/ч. Кой ще го преследва в тази буря? Или ще стане невидим – променя си формата, никой не може да му навреди.

Свободата се добива чрез работа. Като дойде Мир в теб, ти си вътрешно свободен. Като правиш добро, ти си свободен. Докато правиш избор между доброто и злото, ти си свободен, но като направиш зло, не си вече свободен.

В Природата само едно цвете ли има? Нали има голямо разнообразие, колко видове цветя има! Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно. Човек иска механически да тури ред и порядък в Живота, но не може така. Ще оставиш хората да живеят както разбират. Онова, което правиш, да считаш че си свободен, когато го правиш.

Ограничението е първото качество на Свободата. Свободата започва само при ограничението.

Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние. За да живеят хората добре, трябва да живеят на известно разстояние един от друг, Любовта отблизо не става. Да не се мисли, че физическата близост е и вътрешна близост и че физическата далечина е и вътрешна далечина. Двама души могат да се намират на двата полюса на Земята и пак да са заедно, да са слети. При Любовта не трябва да се привързваш. Ти си в илюзията – когато приближиш една форма близо до себе си и не виждаш нищо друго, всичко друго забравяш и само тази форма знаеш. Не трябва да живеете много сгъстено. Най-малко да има по един метър разстояние един от друг. Значи Любов без привързване. Не ставайте много близки един на друг, за да не се засенчвате. Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат. Днес бъдете без юлари!

Съзнателно излъчване

2011-09-10T04:48:29Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Съзнателно излъчване]] ==

На един разговор стана въпрос за развитието на ясновидството. Учителя каза по този въпрос:

Качете енергиите горе в главата, за да се развие преди всичко радиото ви. При яснослушане или седмото сетиво има три гласа. В единия случай гласът идва до ухото отстрани, на разстояние 75 см; такъв е гласът, който е викал на Самуила: „Самуиле, Самуиле.“ В друг случай гласът е отгоре, от Божествения свят. А когато гласът иде от Духовния свят, иде изпод лъжичката. Това, което ти говори гласът, после го проверяваш.

Един брат попита за излъчването.

Излизането от тялото, излъчването е за малцина. Преди години един български писател дойде да ми разкаже своите преживелици, които не искаше да споделя с други. Той мислеше, че е умопобъркан. На обед си почивал, както обикновено, но по едно време се намерил в средата на стаята и вижда тялото си, проснато на леглото и със затворени очи. Някой зад него му говорел: „Това си ти.“ А той казал: „Ако това тяло съм аз, тогава аз, който гледам, кой съм?“ Подхванали го и го сложили вътре в този, който лежал. Казах му: „Твоето духовно тяло се е отделило от физическото. Онзи, който е гледал, си бил ти в духовното си тяло.“ А той си призна: „Цяла седмица не съм спал, страх ме е да не се случи пак.“ Казах му: „Не бой се. Няма да ти се случва често. Това е, за да ти се покаже, че не си тялото, а си нещо друго. Това ни най-малко не е анормално, а е една опитност.“ Оттам насетне той се заинтересува да изучава тези работи.

Една сестра каза: „Учителю, скоро в една лекция Вие бяхте казал, че всеки от нас трябва да умее съзнателно да се излъчва вън от тялото си най-малко веднъж на година. И за 70 години най-малко трябва да се е излъчвал 70 пъти.“

Това прилича на следното: човек в тялото е като в затвор. Хубаво е да можеш да излизаш навън от затвора и свободно да влизаш в Духовния свят и после пак да се връщаш във физическото тяло. А има някои, които не им разрешават да напускат затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния. Нали има някои затворници – пущат ги да отиват в града, после се връщат, а други не ги пущат вън от затвора.

Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през стената и се понесла напред. Виждала селото под себе си и релефа на планините. През всичкото това време на излъчване чувствала Мир, Радост и Любов към всички. Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи.

След това един брат запита: „Как може да стане съзнателно излъчване?“

Това става като се концентрираш и излъчването иде само. Обаче изисква се и друго условие и то може да се постигне, само ако имаш мир, хармония и временно да не се мисли за външния свят.

Някой казва: „Искам да съм ясновидец!“ Ако си ясновидец, ще си нещастен. Ще видиш, че нейде далеч убиват някого и не можеш да му помогнеш или някой звяр разкъсва човек в някоя пустош и не можеш да помогнеш. Виждаш, че някой се дави далеч в някой водовъртеж и не можеш да помогнеш. Ще видиш, че някои от твоите околни имат лоши чувства и неразположение към теб. Тогава кой ще те избави от това? За да не става това, ясновидецът трябва да мине през една низша област на Астралния свят и да проникне в една по-висша област на Невидимия свят, където ще вижда причините на нещата. Някой път ни се дава добро, за да ни избави от някое нещастие. А когато ни се дава зло, то е за да ни избави от някое по-голямо нещастие. Страдание се дава на човека, за да го избави от едно голямо зло.

Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се получи ясновидство в една по-висша област на Невидимия свят, в по-висшите светове. Ясновидството не е лесна работа. Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съблазни. Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със свещено чувство – не само външно, но и вътрешно. Това не бива да измени отношението му към него.

Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. Ясновидецът наблюдава, че върху горната част на главата на религиозния човек слиза една струя от Светлина.

Един брат каза: „Вие в една от последните лекции казахте, че трябва да развием хилядолистника, който се намира на най-горната част на главата, понеже той е телефонната слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Казахте, че чрез този център се проявява Бог.“

Човек трябва да държи хилядолистника в изправност. Той трябва да функционира правилно. Човек като отправи ума си към Божествения свят, към Божественото, като мисли за Бога, хилядолистникът вече работи и се развива. Например, както някой, който се упражнява да пее, събужда и развива музикалния център на главата си, също така и хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, може като спомагателно средство да си служи и с движение на ръцете, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникът; например при изговаряне на някои формули може да прави обливане с ръце.

Даже хората, без да съзнават, постоянно си бутат главата. Това е, за да развият центровете там. Има и други секретни методи за развитие на хилядолистника, но засега човек трябва да се задоволи с малко. За мъчните задачи се изисква дълго време да се приготовляваш. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и същества; също и съчетание с хора.

Един мой познат, директор на държавната печатница, каза, че вечерно време, като влезе в стаята, когато лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си. Един ден ще виждаме ултравиолетовите лъчи. Ние мисли, че всичко ни е вече известно.

Когато влезеш в Духовния свят, ще имаш Вяра, няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не можеш да издържиш и да се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механически процес, а е един вътрешен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго.“ Трябва да работиш за разширение на съзнанието; мислете върху това, не пресилвайте нещата.

Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна.

Когато ти се отвори Духовния свят, теб ти става приятно, има с какво да се занимаваш.

Ще ви дам едно упражнение: когато погледнеш Слънцето при изгрев и после си обърнеш гърба към него, да видиш какво става на Слънцето. Но за да може да се успее в това упражнение, най-първо трябва да се пречисти ума, да не се допуща нечиста мисъл, желание и постъпка. За целта трябва предварително да се подготви човек, като се моли вечер, след полунощ – между полунощ и изгрева. А упражнението трябва да се направи при изгрев Слънце.

Един брат сподели, че усеща в гърдите си едно вътрешно движение, че вижда светли кълба, които се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало.

Постепенно ще можете да издържате. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори. Така ще влезете в Невидимия свят.

Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му.

Къде е Разумният свят? Къде са Разумните същества? Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такъв свят, какъвто никога не си е представял. Какво да направите, за да се отворят очите ви? Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека. Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта. От видимото отиваме към невидимото.

Силни трептения

2011-09-10T04:10:30Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Силни трептения]] ==

Веднъж на обед стана въпрос за Духовете. Учителя каза:

Човек трябва да изпитва дали Духовете са от Бога, т.е. дали работят за Бога или за себе си. Низшите духове са заблудили човечеството, подтикнали са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери. Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели. А виждам около тях Ангели с черен цвят. Много от т.нар. духове са грамофонни плочи и когато ти говори някоя грамофонна плоча, не ѝ отговаряй. А един Възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек; той ще направи това и това, в дома му ще спреш.“ И целият път ти описва вярно и става така, както той разправя. А когато ти казват и нищо не става, тогава са от грамофонните плочи. Същества, които имат по-слаби трептения, могат да бъдат обсебени от низши духове, а които имат по-силни трептения, те са оградени спрямо тях; затова трябва да се проверява. Низшите духове изкушават хората. Лошият дух ще те тури на топа на устата и ще гледа да не го хване законът. Много от подозренията, съмненията и крамолите са от тези низши духове. Спиритизмът не е за Изгрева, ние сме минали в една по-висока фаза. Ако искат спиритистите да работят, да идат в света, но не между нас. Сега аз ви водя по най-безопасните пътища.

Свързан с господа на Любовта

2011-09-10T03:59:31Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Свързан с господа на Любовта]] ==

При разговор с един брат Учителя каза:

По Новото учение трябва да се постави на първо място Господ, а човек -на последно. Тогава Господ привлича човека и го поставя на първо място. Всички, които нарушават това правило, пропадат. Евреите не признаха Христа за пратеник на Небето, разпънаха Го, поставиха Го на последно място и после пострадаха. Христос постави Бога на първо място, а Себе Си – на последно, като каза: „Не моята воля, Отче, но Твоята воля да бъде!“ И затова Христос се повдигна и зае първо място. Любовта към Бога трябва да бъде начело.

Казано е в Писанието: „Слънцето ще потъмнее, Месечината няма да дава светлина си и звездите ще паднат.“ Това се отнася за сегашните времена. Слънцето са държавите, Месечината са кривите религиозни схващания, а звездите са авторитетите, които ще изгубят своето влияние.

Някои хора гледат първо своите работи да оправят, а после поставят Господа, но законът е: работи с Бога за Бога. Аз не знам човек, който се занимава с риболовство, кюмюрджийство, месарство, да е прокопсал. Всички са пропаднали! Една работа, която не е по Божиите закони, или работа, започната без Бог, дава само загуби. Някои искат да се осигурят и на стари години да работят за Господа. Ако на млади години не са работили, на стари никак няма да работят. Ами какво по-голямо осигуряване искаш, щом си свързан с Господа на Любовта. Бог ти е дал най-необходимото, като те осигурява със светлина, въздух, вода и хляб. Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота. Защо се мъчат, защо страдат и защо са нещастни хората? Защото не вярват в Господа, не любят Господа, не работят за Цялото и не служат, а са разпилени листа и работят само за себе си. Това е старото учение. А при Новото учение Любовта е на първо място, а човек – на последно.

Защо се бият сега? За земя. Земята е на Бога! На човека е дадено не да я владее, а да я обработва и да бъде главно касиер на благата, които тя раздава на всички, които се нуждаят. За себе си той трябва да задържи само толкова, колкото му е потребно. За какво е това избиване на хора, за какво е война, като тази? Да пишат вестниците, че еди къде са убити сто хиляди души, другаде – двеста хиляди, толкова и толкова самолета свалени, еди колко си парахода потопени. Не ценят тези убити хора, считат го като обикновена работа, но за всичко ще дават ответ!

Сродни души ББ

2011-09-10T03:57:00Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Сродни души ББ]] ==

В частен разговор с един брат Учителя каза:

Душите две по две са излезли от Бога. Това са сродни души. Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята. Когато двамата, които се обичат, се срещат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе, ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака. Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло. Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране. Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно. Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез теб, а проявили се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите. Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората.

Братът попита Учителя: „Сродните души какво отношение имат с Духа, който се изпраща при човека?“

Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга. Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух. Именно това е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага. Сродните души имат еднакво предназначение, но имат две различни служби. Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по-точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават. След това една двойка ще се слее с друга двойка, после е трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичният човек. Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло; без да се обезличават, ще работят заедно и ще образуват мощна сила. Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло.

Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, както двата полюса на Земята. В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела; обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела. Тези неща не се казват на всички. Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици.

Братът попита Учителя: „Какво е отношението между любов към сродната душа и Любов към всички?“

Сродната душа е ядка. Всички души съставляват общия организъм. Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа. Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички. Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа. Любовта към другите е връзката със сродната душа. Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за теб, обичаш всички. Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени; ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души. Щом дойдем до сродните души, това вече спада към Божествения порядък. За да може да се прояви човек, трябва два центъра; това са именно сродните души. Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещат на Земята, то ако има благоприятни условия, и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната сродна душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята. През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е вдъхновителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички. Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа. Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа. Кога се сливат сродните души? В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят.

Братът попита: „Хубаво ли е да отправяме мисълта си към сродната си душа?“

Трябва да се стремиш да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез теб. Отвори сърцето си към нея. Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че е сродната душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и на Христа.

Двете сродни души са колективност. Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата – сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа. Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи. Това е за Вътрешната школа.

Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път. Успоредните линии са пътища на Разумни същества. Те не влизат в стълкновение, не се пресичат. Две души, които се обичат, като се стремят към Бога, пътищата им са успоредни, има хармония между тях.

Братът попита: „Защо двете сродни души през цялата човешка еволюция се срещат само 12 пъти едновременно на Земята?“

Когато двете сродни души се срещат на Земята, ако не са готови, ще забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност.

Степени на Любовта

2011-09-10T03:54:32Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Степени на Любовта]] ==

Една от красивите традиции бяха т. нар. братски вечери, когато отделни семейства на Изгрева канеха на вечеря Учителя и около 25-30 братя и сестри. Създаваше се радостна, приповдигната атмосфера. Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през душите ни. Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря:

В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени. След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер. След това тази Любов минава през подсъзнанието и отново се качва в свръхсъзнанието, за да добие своята първоначална чистота. Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста – такава, каквато слиза отгоре. За физическата и за Духовната любов съм ви говорил, а за Божествената съм ви говорил малко. Всички долни степени на любовта не са още Любовта, а са нейната външна страна. Формите на Любовта са различни според степента на Любовта. Новата или Божествена Любов, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на Любовта. Старата любов е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде Новата Любов, ще бъдат нещо съвсем друго. Но не искайте да внасяте формите на старата любов към новата. Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание. Малката Любов минава през малка тръба и има спънки – това е човешката любов. А голямата Любов минава през голяма тръба – тя е Божествената Любов. Човешката любов е в астралния човек, а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдание, в Духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а истинската Любов е Божествената. Този човек, който манифестира с любовта си, е слаб в Любовта. При Божествената Любов много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява; тя има дълбочина.

Сегашната обикновена любов е кармична, тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и е трайна. Писанието казва: „Роденото от Духа Дух е, а роденото от плътта плът е.“ Значи има една любов на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката любов. А има друга Любов – Любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов.

Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка любов, се носи добре, но после изстудява. А Божествената Любов отначало е слаба и постепенно се засилва все повече. При Божествената Любов няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на Любовта. Човешката любов е като горене на един огън от дърва, който изгасва. Човешката любов е кратковременна, а Божествената Любов се сравнява с горенето на Слънцето. От друга страна, човешката любов има съвсем други цели. При човешката любов вземат участие низши духове. Всеки, който работи с човешка любов, остава излъган. При Божествената Любов има Чистота. Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората – отношения. При човешката любов има изгаряне, а Божествената има Светлина, при която плодовете зреят. Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на Любовта.

При човешката любов онзи, който обича, ограничава, докато Божествената Любов не прави ограничения на онзи, когото обича. Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес, а влюбването е преяждане. Щом има влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразуменията и пр. При човешката любов човек има съвсем слабо разбиране на Любовта. При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. Там, където присъства Божественият Дух, е друго. При Божествената Любов ще обичаш всички онези, които са се обърнали към Бога и при това Бог ще ти бъде идеал.

Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб. Това става при човешката любов, докато при Божествената Любов няма такова прехвърляне. Прехвърлят се също и греховете, и пороците, и слабостите на този, когото обичате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате качествата му. Влюбеният при човешката любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда нищо, докато не намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Това, което проявяват астралният мъж и астралната жена, не е никаква Любов, а е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо.

По-низшите и по-висшите чувства идват у човек в стълкновение. Тези скърби и страдания се дължат на физическата любов. Това е една по-гъста материя и като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания. Ред същества от Астралния свят действат при тая любов. Всяка любов, която произвежда каквито и да са горчиви чувства, не е Божествена. Човек трябва да различава човешката любов от Ангелската и от Божествената. Когато някой мъж се съблазни от формите на жената и обратно, това не е от тях. Тъмните духове правят това чрез тях. Човешката любов се проявява чрез целувки и прегръдки. Ангелската или Духовната любов се проявява чрез усмивката. Ако ти се усмихне този, когото обичаш, ти си радостен. При Божествената Любов само като зърнеш този, когото обичаш, или като си помислиш за него, радваш се. При Божествената Любов няма противоречия, няма страдания. Тя се проявява чрез Светлина. Погледнеш Светлината и виждаш Бога навсякъде. При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой. Духовете привличат мъжа и жената, за да се въплътят чрез тях. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.

Една сестра каза: „Една жена ме помоли да Ви попитам как да обича.“

Няма какво да я учим как да обича. Най-първо ще я учим как да вдишва и издишва. Между обикновената и Божествената Любов разликата е в това, че едното е стопляне отвън, а другото – отвътре. Едно тяло, като се топли отвътре, не изстива.

Божествената Любов има три степени. Първото стъпало е да дадеш на човека, когото обичаш, най-необходимото – хляб, дрехи, условия. Второто, ще го пратиш на училище, ще го възпиташ. Третото стъпало е да му дадеш дарования, да го направиш талантлив. С Любовта, която му изпращаш, ще го направиш даровит и ще се радваш на дарбите и успехите му.

Божествената Любов не стои там, дето има личен живот. Човек трябва да разпростре своята любов вън от семейството. Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби онзи. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон.

Човешката любов състарява, а Божествената Любов подмладява. Когато момата е много красива, като знае, че на някого ангелът е слаб, да си тури по-проста кърпа, та този приятел да отиде да работи, а не да си криви шапката. При човешката любов има удари. Ударите са прекаленото увличане, което идва и зашеметява. То заблуждава, въвежда в една област на бездействие и човек не може да работи. При Божествената Любов няма спор. Има ли спор между двама, то и двамата не са богати. Онова, което обичаме, да не го държим постоянно пред себе си физически, но вътрешно в нас. Човек, който се оплаква от хората, той не обича света, нито хората го обичат.

Питат що значи прелюбодействие? Прелюбодействие значи всяка любов, която не е Божествена. Ако ти обичаш някого, Бог чрез теб е проектирал любовта ти към любимия.

Един брат попита: „Как ще познаем дали сме разбрали Любовта или не?“

Ако една неприятна мисъл или чувство са в състояние да нарушат вашия вътрешен мир, вие не сте разбрали Любовта. Казах на един млад брат, че нарочно не му отговоря тази, която обича. Нарочно Небето прави така, че други да я обикалят, за да страда и да изгори в него нещо, което е непотребно и вреди. Той ще мине през страдание, за да се пречисти.

Един брат запита Учителя: „Нали Вие казахте в миналата лекция на Общия окултен клас, че трябва да намерим и възстановим тези отношения, които сме имали един към друг преди излизането си от Бога? Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не?“

Различни са отношенията на всяка душа към другите, но пак, разбира се, са Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували във Вечността преди излизането им от Бога. Тези отношения са били отношения на Любов. Да ги възстановим, това е нашата задача днес. Отношения, които възобновяват онези извечни, първични отношения, са правилни. Има задачи, които сега ги учим. Обаче те са съществували в Природата винаги. Даже има задачи в Природата, които ние още не ги знаем.

Стана дума, че някой ще пътува във вторник. Учителя каза:

Всякога е хубаво да се пътува. В Божествения свят има само един ден, а тук има седем дни. Оставете традициите. Вие не можете да приемете новото, докато не се откажете от традициите. Те са стари порядки. Я изпейте една песен!

Сила за постижение

2011-09-10T03:52:10Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Сила за постижение]] ==

В частен разговор с един брат стана въпрос за Любовта.

За постиженията се изисква Любов – истинската майка; тя е сила за постижение. Не можеш да постигнеш нещо, ако нямаш Любов; иначе и да постигнеш нещо, ще ти го отнемат.

В онзи свят, в който отивате, ще се явите приготвени като ученици, които са завършили по-долен клас; и ще ви преподават по-нататьк. Инак ще ви върнат назад, защото са благородни.

Вън от Любовта има само терзание. Всички други учения, с които се храни човек, приличат на мухлясал хляб. Любовта е Светлина, която излиза от Бога. Тя не е нещо, което може да се складира. Като слиза, Любовта минава през теб и в същия момент трябва да я употребиш. Всяко нещо, направено без Любов, е осъдено на смърт и се разрушава. Любовта е път, който води към постижения, за които човешката душа копнее. В Любовта е Бог, а там, дето е Бог, всичко може да стане.

Оплаква се някой: „Условията, при които живея, са лоши.“ За условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото ти не обичаш. Обичай, за да стане една обмяна. – „Върви ми в живота!“ Значи обичаш. Ще обичам, и условията ще протекат. Всеки ден можеш да провериш това в малък размер. С Любов светът може да се оправи. Ако не вложиш Божията Любов в своята работа, ти няма да успееш и тя няма да даде никакви плодове.

Защо обичаш някого не знаеш и не можеш да знаеш. Просто даден факт. Някой те обича. Защо? Защото е богат и има с какво да гощава. Човек обича и е свободен да обича. Човек не обича и е свободен да не обича, но си носи последствията.

Любовта ни, вярата ни трябва да имат практическо приложение. Любовта поставя правилни отношения между хората и няма друг закон, който да сближи хората; Любов и Мъдрост правят истинските връзки. Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне. Да обичаш, това е по-голямо богатство от всички съкровища на света. Христос при всички земни престъпления ни най-малко не се поколеба в Своята Любов към човечеството. Когато обичаш, Бог е доволен, понеже даваш ход на това, което Той прави. Като обичаш, ти проявяваш Волята Божия. Обичаш, за да се прослави Бог!

В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Който обича, образува бъдещите органи за дишане. Ще се диша етер чрез симпатичната нервна система.

Когато в едно общество влезе човек, който има Любов в себе си, той може да повлияе на всички присъстващи. Те чувстват трептенията на неговата душа и започват да проявяват Любовта. Когато един човек дойде в една къща и щастието протече там, тогава той има Любов. В Любовта благото на всички хора е наше благо и нашето благо е благо на всички.

На Божественото тяло трябват материали, с които да работи, и онези, които те обичат, ти ги дават. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава мозъците на всички хора ще бъдат във ваша услуга. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички, всички ще бъдат във всички и тогава всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат. Желая един ден всички, които сте обичали, да пожънете плода на своята Любов! Доброто е резултат на Любовта. Щом дойде Любовта, този свят ще почне да се изменя, както изворът откъдето мине, растенията разцъфтяват и връзват.

Свещената връзка

2011-09-10T03:50:15Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Свещената връзка]] ==

Представете си едно езеро; ако се прекъснат всичките му връзки с извора, какво ще стане с него? Ще пресъхне. Това е обезверяване. Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка. Какво трябва да правите? Свържете се с Реалното. Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога. Щом някой се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Щом някой се усъмни в Бога, колкото и да е напреднал, то в него настава цяла катастрофа. Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки. Казано е: „Не се свързвайте със света.“ Една връзка е достатъчна. Ние страдаме от много връзки. Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени.

Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб. Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш. А когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и той работи в теб и ти съдейства. В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок Мир. Когато си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над теб и ти подава ръце. Но ти трябва да имаш онова въже – Вярата, Той да го хване и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита своята сила, да види какво може сам да направи. Когато изпаднеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви!“ И тогава ще се прояви Бог.

Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето. Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме.

Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние.

Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.

Трябва да имаме вдъхновение. В Пловдив една цигуларка свири пред мен и каза, че никога не е свирила в живота си така, както тогава. Баща ѝ, който я гледаше отстрани, изрази възхищение, че никога не я виждал толкова красива. Тя имаше вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия.

Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика разумност ръководи всичко, му дава Мир, спокойствие, хармония и тогава той разрешава всички противоречия. Всякога, когато имате обезсърчение, щом дойде Божествената мисъл, веднага всичко изчезва и чувствате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние. Някой те обиди; ти минаваш покрай него и го погледнеш криво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.

Станеш сутрин и докато се върнеш вечер какво си извършил за Господа? Този, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Тогава всички възможности са отворени за него, той влиза в нови условия. Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Щом си кажеш „Господ и аз ще го направим!“, и тогава ще успееш.“

Всичко, което не е Любов, не устоява. Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне. Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра.

Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха.

Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под Неговия контрол. В Него живеем, движим се и съществуваме. Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден.

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.

Седмият ден, седмият час, седмата минута

2011-09-10T03:47:37Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Седмият ден, седмият час, седмата минута]] ==

Лееше се изобилна слънчева светлина. В градината розите бяха разцъфтели и разнасяха своето благоухание. Обядът бе приключил и един брат свиреше на цигулка, а ние пеехме. След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога.

Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели.

Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.

На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него.

Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо.

Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен?“ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле.

Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората.

Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“

Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш. И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога.

Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.

Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.

Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога.

Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.

Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите?“ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава. При Любовта трябва да се смириш, да слезеш да помагаш. Тя ще те научи какво да кажеш на хората. Любовта във всички области оставя това, което има.

Страж на човека

2011-09-10T03:44:56Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Страж на човека]] ==

Някой казва „Няма да се моля вече“, като че ли Невидимият свят има нужда от неговата молитва. Каквото правиш, на себе си го правиш. Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме. Ако не се помолиш, изгубил си момента. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш.

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал, увита около себе си, бил ограден. Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад. Също така и брадата постепенно намалява и отива назад, т.е. волята отслабва.

Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите. Докато не се молите, никога няма да се освободите! Казано е: „Молете се един за друг.“ Когато един се моли за други и последните се молят за него, тогава Цялото почва да се проявява чрез тях. За всички се молете. По този начин ние обръщаме внимание да се заинтересува Небето от някого, който страда. Разбира се, едновременно с това ти ще направиш за него всичко, което е възможно. Като станеш сутринта, кажи: „Да се даде помощ на нуждаещите се, сто училища да се съградят и пр.“ Кажете: „То ще стане!“ Не питайте кой ще го направи, но каквото можете да направите, направете го. Можеш да помагаш външно на хората, но да се молиш за тях, това струва колкото много дни външно помагане. Освен това, радвайте се, че другите успяват.

Когато един наш брат беше болен, неговата жена ми каза: „Децата са още малки. Нека Бог да го остави, докато пораснат!“ Като влязох при болния, видях, че се моли, затова разбрах, че няма да си замине. Ние трябва да кажем така: „Този човек има да върши тук Волята ти, Господи, нека остане тук да си свърши работата!“, а не да казваме: „За децата, за нас да остане.“

Когато някой отиде да работи за Бога, то другите трябва да се молят за него, защото може да го изкушават. Ти, като се молиш за някого, благото му от Бога към него ще премине през теб. Начинът на молитвата не трябва да се казва на другите. Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни. За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека. Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа.

Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!“ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки.

Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше. Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите. Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори.

Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва. Тогава не си сам. Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето. Тогава привличаш благоприятните условия. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили в Природата не работят. Трябва концентрация, съсредоточаване. За да се научи човек да се концентрира, нека бъде по-близо до хора, които се концентрират. Един от друг хората се ползват.

Когато човек падне на планината и се хлъзне, като се концентрира, ще стане господар на движенията си и ще се спре. Ще извикаш Разумното в Природата, то ще ти помогне. Концентрацията трябва да се опита. При всички неща трябва да има концентриране. Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия.

Човек трябва да знае кое отвлича ума му. Несъществените работи отвличат ума на човека. Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца.

При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот. Ще работите по този начин, че енергията да отива нагоре. Ще дам методи за това. Това става чрез концентриране на ума върху вечни Божествени идеи. Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа. Но нейното събуждане трябва да стане постепенно, не изведнъж.

Всички огньове са скачени с Огъня горе. Нашите мисли и чувства са скачени с Божиите мисли и чувства. Трябва една вътрешна Школа, трябват работници. Има милосърдие, което е физическо и не допринася нищо. Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче. Това са външни ефекти, за физическия свят важат, но иначе нищо не допринасят.

Един брат запита: „Каква е връзката между дишането, от една страна, и размишлението и молитвата, от друга? Хубаво ли е да има размишление и молитва, придружени с дишане?“

Дишането е спомагателно средство и улеснява размишленията. Въздухът улеснява мисълта и чувствата, защото чрез него приемаме Божествения елемент.

Общение с Разумното начало

2011-09-10T03:42:12Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Общение с Разумното начало]] ==

В частен разговор с Учителя един брат отвори въпрос за молитвата. Учителя даде следните обяснения:
Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от Невидимия свят, които се използват за развитие. Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем, че има един реален свят, с който хората трябва да дойдат във връзка. При сегашните условия, както са се отдалечили, те са затворили възможностите, с които могат да бъдат във връзка, за да се запознаят с горния свят.

Като станеш през нощта, отвори Библията и размишлявай. После направи молитва. Молитвата е разговор. Като говориш, после послушай какво ще ти говорят.

Трябва да дадеш права посока на мисълта. Мисълта е творческа. Тя действа върху здравето. Ритъмът ѝ трябва да влезе в тялото. Когато вие сте при някой водопад, какво ще му кажеш? Той кряска повече от теб. Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре. Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. Молитвата е един начин за изучаване на небесния език. Молитвата е говор на Бога. Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него.

Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е. Като се молим, като мислим, съобщаваме как сме, а това е в реда на нещата.

Ако си болен, колко пъти трябва да се молиш? Болният даже не трябва да спи, постоянно трябва да се моли. Три-четири дена като е болен, денем и нощем да се моли, нито един ден да не прекъсне. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти.“ С три пъти болестта не си отива. Постоянство трябва, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават.

Братът попита: „Учителю, Вие казахте, че трябва да посветим всеки ден по три часа за работа върху себе си – един час за ума, един час за сърцето и един час за волята. И казахте също, че ако това правим в течение на десет години, ще имаме непременно постижения. Как точно да го направим?“

Сутрин, обед и вечер ще посветите по един час за молитва, размишление за Бога. Може да посветите специално време, но ако нямате такова свободно и условията са ограничителни, тогава можете да го правите покрай другата работа; например, даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва. Това упражнение трябва да се прави така, че да не е механично, и да не би като изтече часа, човек да си каже: „Е, освободих се, отървах се от този час!“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля. Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата: „Трак, трак, трак.“ След малко друг ще дойде. Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога. Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден. Дето и да ходиш, да можеш да се вглъбяваш през целия ден. Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят. Молещият трябва да търси тези, които се молят горе. То е едно изкуство. Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото.

Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии. Като ученици вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Всеки ден вземете от „Свещени думи на Учителя“ едно изречение за размишление върху едно качество, което ви липсва.

Братът попита: „Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи?“

Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по два часа, ще има голям подем. На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си часовника при молитва. А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги. Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде.

Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат.

Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее. Бог в нас и ние в Бога всичко можем да направим.

Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило. Това е, като че ли се намираш пред една къща и молиш да се отвори прозореца и като има разумни хора вътре, стават и го отварят. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли някой друг, може да прати теб да му помогнеш. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена; но главно, ако любите Бога.

В Америка един крадец влязъл в къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби. Но тя го усетила, че се приближава и почнала да се моли усилено. Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат. Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван – молитвата на жената подействала.

Бог ни е поставил в един разумен свят, за да не се обезсърчаваме. Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения! Достатъчно е да отправите своето радио към Небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към Невидимия свят, ами се обезсърчават и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили не работят. Ние сме дошли до една фаза, в която имаме недоволство. Ти вярваш, но си недоволен от вярването си. Ти се молиш, но си недоволен от молитвата си. Ти не мисли, че Господ се нуждае от нашата молитва, но тя е един повод да се прояви Бог и ние да вървим подир Него. Велики са Божиите пътища, защото има противодействие. Бог се проявява при най-големите противоречия. Там, дето никой не може да работи, там работи Бог. При добрите условия всеки работи, а при лошите условия само Бог работи. Там, дето е Господ, и студът става топлина, а дето Го няма, и топлината става на студ.

Могат да се образуват още няколко молитвени групи. Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога. Духът е Йерархията, която е посредник при молитвата между човека и Бога. Между човека и Бога има дванадесет класа Висши същества. Всяка наша мисъл, отправена към Бога, минава през тези дванадесет класа, за да отиде при Бога. Невидимият свят чака да дойде подходящо, целесъобразно време, за да се изпълни молитвата ни. Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат и ги пращат към Бога преработени. Та молете се както знаете. И каквото родим, Невидимият свят го преработва и после ни го възвръща.

Когато човек се моли, Висшите същества присъстват. Когато Христос се молеше, Висшите същества присъстваха, Той ги виждаше и говореше с тях. На планината Тавор явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше Христа, като се преобрази пред тримата си ученици, а после им каза да не казват никому това. Той постъпи с учениците си така, само за да им покаже, а пък всякога, когато се молеше, влизаше в общение с разумните висши светове от Реалния свят. При всяка своя молитва Той общуваше с тях, виждаше ги и говореше с тях. Онзи, който не вижда, трябва да се учи от онзи, който вижда. Онзи, който е на планината, и онзи, който е в долината, ще се разговарят с телефон, ще си съобщават кой каквото вижда.

Братът попита: „Кога молитвата се слуша?“

Когато човек напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога, когато те се потопят в трите свята, молитвата се чува. Размишлявайте върху Царството Божие и искайте то да дойде. Всички трябва да впрегнете мисълта – да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия, за да се реализира това на практика. Човек иска да се запознае с Ангелите, но първо да търси Царството Божие и всичко друго ще се приложи. Да се разбере тази идея и тя да бъде като мото. Мисли и пожелай да дойде Царството Божие на Земята! Това да се държи в ума! Ти посей житото и го остави да расте както то си знае. Какво нещо е Царството Божие? Дойде ли То, ще има мир, разбирателство между хората и ще престанат всички тези изтезания и насилия в света, които сега съществуват. При това размишление и пожелание за идване на Царството Божие, няма да мислиш за хиляди други работи, а гледай с мисълта си да направиш връзка и да възприемеш нещо. Ние трябва да сме готови Бог да влезе и да работи в нас; тогава и нашите работи ще бъдат уредени. Да желаем и да работим да дойде Царството Божие на Земята, а не да мислим за себе си какво ще бъде нашето положение. Това е второстепенен въпрос.

Ако дойде сега един Ангел от Небето, какво би трябвало да поискаме? Три неща: да се прослави Името Божие, да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда и да изпълняваме Волята Божия по любов. Нищо друго не ни трябва. Това е новото в света!

Христос казва: „Искай, търси и хлопай.“ „Искай“ – свързано е с ума, „търси“ – свързано е със сърцето, „хлопай“ – е волята. Всяко нещо, което искаш с ума си, което търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в моята милост и Аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята милост.“ Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря ти за великата милост, която имаш към мен.“ За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота. Ако налеете нечистота в тръбата, в която тече вода, няма ли да се задръсти тръбата? Напишеш писмо, туриш марка и пощата го доставя. С това писмо заповядваш на България, Франция, Америка, на параходните им дружества и всички изпълняват желанието ти, доставят писмото ти. Силата е в марката. При молитвата тури „марката“ и ще постигнеш. „Марката“ е Божественото. Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате. Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш.

Общение с Разумното начало

2011-09-10T03:41:14Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Общение с Разумното начало]] ==

В частен разговор с Учителя един брат отвори въпрос за молитвата. Учителя даде следните обяснения:

Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от Невидимия свят, които се използват за развитие. Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем, че има един реален свят, с който хората трябва да дойдат във връзка. При сегашните условия, както са се отдалечили, те са затворили възможностите, с които могат да бъдат във връзка, за да се запознаят с горния свят.

Като станеш през нощта, отвори Библията и размишлявай. После направи молитва. Молитвата е разговор. Като говориш, после послушай какво ще ти говорят.

Трябва да дадеш права посока на мисълта. Мисълта е творческа. Тя действа върху здравето. Ритъмът ѝ трябва да влезе в тялото. Когато вие сте при някой водопад, какво ще му кажеш? Той кряска повече от теб. Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре. Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене, шепот, самовъзпитание, език на Божествения свят. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. Молитвата е един начин за изучаване на небесния език. Молитвата е говор на Бога. Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него.

Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е. Като се молим, като мислим, съобщаваме как сме, а това е в реда на нещата.

Ако си болен, колко пъти трябва да се молиш? Болният даже не трябва да спи, постоянно трябва да се моли. Три-четири дена като е болен, денем и нощем да се моли, нито един ден да не прекъсне. Молитва, молитва, молитва. Някой казва: „Аз се молих три пъти.“ С три пъти болестта не си отива. Постоянство трябва, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават.

Братът попита: „Учителю, Вие казахте, че трябва да посветим всеки ден по три часа за работа върху себе си – един час за ума, един час за сърцето и един час за волята. И казахте също, че ако това правим в течение на десет години, ще имаме непременно постижения. Как точно да го направим?“

Сутрин, обед и вечер ще посветите по един час за молитва, размишление за Бога. Може да посветите специално време, но ако нямате такова свободно и условията са ограничителни, тогава можете да го правите покрай другата работа; например, даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва. Това упражнение трябва да се прави така, че да не е механично, и да не би като изтече часа, човек да си каже: „Е, освободих се, отървах се от този час!“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля. Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата: „Трак, трак, трак.“ След малко друг ще дойде. Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога. Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден. Дето и да ходиш, да можеш да се вглъбяваш през целия ден. Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят. Молещият трябва да търси тези, които се молят горе. То е едно изкуство. Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото.

Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии. Като ученици вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Всеки ден вземете от „Свещени думи на Учителя“ едно изречение за размишление върху едно качество, което ви липсва.

Братът попита: „Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи?“

Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по два часа, ще има голям подем. На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си часовника при молитва. А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги. Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде.

Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат.

Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее. Бог в нас и ние в Бога всичко можем да направим.

Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило. Това е, като че ли се намираш пред една къща и молиш да се отвори прозореца и като има разумни хора вътре, стават и го отварят. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли някой друг, може да прати теб да му помогнеш. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена; но главно, ако любите Бога.

В Америка един крадец влязъл в къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби. Но тя го усетила, че се приближава и почнала да се моли усилено. Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат. Крадецът, като чул всичко това, излязъл вън и побягнал развълнуван – молитвата на жената подействала.

Бог ни е поставил в един разумен свят, за да не се обезсърчаваме. Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения! Достатъчно е да отправите своето радио към Небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към Невидимия свят, ами се обезсърчават и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили не работят. Ние сме дошли до една фаза, в която имаме недоволство. Ти вярваш, но си недоволен от вярването си. Ти се молиш, но си недоволен от молитвата си. Ти не мисли, че Господ се нуждае от нашата молитва, но тя е един повод да се прояви Бог и ние да вървим подир Него. Велики са Божиите пътища, защото има противодействие. Бог се проявява при най-големите противоречия. Там, дето никой не може да работи, там работи Бог. При добрите условия всеки работи, а при лошите условия само Бог работи. Там, дето е Господ, и студът става топлина, а дето Го няма, и топлината става на студ.

Могат да се образуват още няколко молитвени групи. Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога. Духът е Йерархията, която е посредник при молитвата между човека и Бога. Между човека и Бога има дванадесет класа Висши същества. Всяка наша мисъл, отправена към Бога, минава през тези дванадесет класа, за да отиде при Бога. Невидимият свят чака да дойде подходящо, целесъобразно време, за да се изпълни молитвата ни. Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат и ги пращат към Бога преработени. Та молете се както знаете. И каквото родим, Невидимият свят го преработва и после ни го възвръща.

Когато човек се моли, Висшите същества присъстват. Когато Христос се молеше, Висшите същества присъстваха, Той ги виждаше и говореше с тях. На планината Тавор явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше Христа, като се преобрази пред тримата си ученици, а после им каза да не казват никому това. Той постъпи с учениците си така, само за да им покаже, а пък всякога, когато се молеше, влизаше в общение с разумните висши светове от Реалния свят. При всяка своя молитва Той общуваше с тях, виждаше ги и говореше с тях. Онзи, който не вижда, трябва да се учи от онзи, който вижда. Онзи, който е на планината, и онзи, който е в долината, ще се разговарят с телефон, ще си съобщават кой каквото вижда.

Братът попита: „Кога молитвата се слуша?“

Когато човек напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога, когато те се потопят в трите свята, молитвата се чува. Размишлявайте върху Царството Божие и искайте то да дойде. Всички трябва да впрегнете мисълта – да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия, за да се реализира това на практика. Човек иска да се запознае с Ангелите, но първо да търси Царството Божие и всичко друго ще се приложи. Да се разбере тази идея и тя да бъде като мото. Мисли и пожелай да дойде Царството Божие на Земята! Това да се държи в ума! Ти посей житото и го остави да расте както то си знае. Какво нещо е Царството Божие? Дойде ли То, ще има мир, разбирателство между хората и ще престанат всички тези изтезания и насилия в света, които сега съществуват. При това размишление и пожелание за идване на Царството Божие, няма да мислиш за хиляди други работи, а гледай с мисълта си да направиш връзка и да възприемеш нещо. Ние трябва да сме готови Бог да влезе и да работи в нас; тогава и нашите работи ще бъдат уредени. Да желаем и да работим да дойде Царството Божие на Земята, а не да мислим за себе си какво ще бъде нашето положение. Това е второстепенен въпрос.

Ако дойде сега един Ангел от Небето, какво би трябвало да поискаме? Три неща: да се прослави Името Божие, да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда и да изпълняваме Волята Божия по любов. Нищо друго не ни трябва. Това е новото в света!

Христос казва: „Искай, търси и хлопай.“ „Искай“ – свързано е с ума, „търси“ – свързано е със сърцето, „хлопай“ – е волята. Всяко нещо, което искаш с ума си, което търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в моята милост и Аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята милост.“ Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря ти за великата милост, която имаш към мен.“ За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота. Ако налеете нечистота в тръбата, в която тече вода, няма ли да се задръсти тръбата? Напишеш писмо, туриш марка и пощата го доставя. С това писмо заповядваш на България, Франция, Америка, на параходните им дружества и всички изпълняват желанието ти, доставят писмото ти. Силата е в марката. При молитвата тури „марката“ и ще постигнеш. „Марката“ е Божественото. Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате. Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш.

Посещение на Бога ББ

2011-09-10T03:36:40Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Посещение на Бога ББ]] ==

На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала.

В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека. Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно.

Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове.

Ето разговора с Учителя надвечер при х. Мусала.

Сегашната война е ликвидиране на кармата. Всички първи християни-мъченици ликвидираха с кармата си като прощаваха. И така се прекъсваха връзките. Законът е: щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва. Като не прощаваш и се противиш, връзките на кармата се продължават. Това, което ще дойде след днешните събития е много хубаво. Съвременната модерна война е ужасно нещо, нямате никаква представа за ужаса ѝ.

Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората, но той ще дойде. Идването на Деня Господен е придружен със страдание. Сега се пробужда съзнанието и народите вече се убеждават, че сами не могат да направят нищо и че имат нужда един от друг. Най-първо почва да се пречиства Умственият свят. В ума има паразити и в Духовния свят – също. И той се пречиства. И във физическия свят ще стане пречистване. В трите свята става ликвидирането. От Божествения свят иде Новото, идат съществата на Шестата раса.

Ние сме в началото на Второто пришествие. Вие, духовните, трябва да бъдете добре въоръжени. Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила. Става преустройство на цялата планета Земя. Ние сме в началото на Второто пришествие. Първият период на Второто пришествие ще продължи 45 години. И после ще се поотложи и пак ще подкачи. На вълни, на вълни ще дойде! После ще има втори период от 45 години. После пак ще се поотложи. След това ще дойде трети период от 45 години.

Питат: „Как ще се поправи светът?“

Ако дойдат глупавите да оправят света, ще трябват хиляди години. Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи. Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее. Трябва да се посее с доброто семе. Страданието е оран. Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър. Някои хора не са още готови за духовен живот.

Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни.

На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Божественият и човешкият свят“, която е публикувана в том със същото заглавие. След закуската Учителя държа на върха втора беседа – „Правила на Любовта“, отпечатана в същия том. След това почна разговор по разни въпроси. Засегна се и въпросът за посещение на Бога.

Има два момента, когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта.

Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“

Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога.

Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч.

Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.

Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй. Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя.

Ти срещаш някой човек, който е груб. Този, който се отнася така с теб, той те изпитва. Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини. Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник. Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.

Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец. При моста между Мусала и Боровец имаше кратък престой и там в разговор Учителя каза:

Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там е Свободата! Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов. Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита. Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си. Не, сега почни да работиш!

Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш. Това, дето се жените, вие се цаните за слуги. В онзи свят няма женитби. Онзи свят е като тази светлина, която днес е над нас. Умственият свят е толкова добре уреден, че може да се ходи, дето искаш. В онзи свят няма да можеш да се скараш с никого. Да, най-напред сте се научили да любите Цялото, а пък сега се учите да любите частите. Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от Цялото. Никоя душа не трябва да излиза от орбитата си навън. Две души имат афелий и перихелий. Когато дойдат в перихелий, те проявяват любовта си.

За Любовта можем да дадем следното сравнение: имаш едного, комуто си дал своето съкровище. Съкровището е Любовта, която си вложил в някого. Някой казва: „Той не заслужава тази обич.“ Така не се говори. Вие насърчавайте хората, защото всеки човек заслужава Любовта! Ако той не я заслужава, трябва да умре. Имайте обхода като между близки. Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш! Пожелавай добро на всекиго. Вие не сте още проявили любовта си. Всеки ден увеличавай с по една стотна част от градуса на любовта си!

Продължихме пътя за Боровец. Там стигнахме навреме и вечерта бяхме в София.

Работите на сърцето остават свободни

2011-09-10T03:34:26Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Работите на сърцето остават свободни]] ==

Учителя взе една мотичка и отиде да разкопава зеленчука. Бяхме около десетина души и го последвахме в работата. След известно време, около 10 ч., седнахме на полянката за отмора. Времето беше слънчево и тихо. Почна разговор, в който Учителя каза следните мисли:

Като дойдат Любовта, Доброто във вас, не се плашете; дошло е Царството Божие. Без закона на Любовта човек не може да бъде щастлив. Той може да се самозаблуждава, но при смъртта ще изгуби всичко, което е придобил. Само свободният човек може да люби! Само онзи, който мисли, може да люби! Само онзи, който люби, може да живее! Само онзи, който живее, може да работи!

Няма да ядеш от дървото на безлюбието! Безлюбието ражда всички противоречия в Живота, а Любовта ражда хармония в Живота. Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх.

Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ѝ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре. Той ще слезе и ще я поглади и пак ще ѝ даде нещо, за да тръгне. Иван ми каза: „Прилагам евангелската постъпка и върви добре. По Мойсеевия закон хич не може. Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца. Но щом се качи полковият на колата, конете не тръгваха. Слиза полковият, конете тръгнат. Това се случи три-четири пъти и накрая той се отказа: „Вие вървете, аз ще тръгна пеш.“ Може би в този полковник имаше отрицателни чувства и конете не го обичаха. Та и за себе си употребете евангелското правило.

Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота. Щом разбира Любовта, той се освобождава. Човекът на Любовта е свободният човек. Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб.

Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано. На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои? Никой да не навлиза в мястото, което Бог му е дал. Когато двама души се обичат, то като се движат известен период, ще дойдат до най-близко разстояние – един до друг; това са щастливи минути. После пак се отдалечават, но и пак ще се срещнат и т.н. Става периодично приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение.

На сърцето не може да се заповядва. Например ти не можеш да накараш хората да обичат този или онзи. Работите на сърцето остават свободни. Ако ние бихме оставили сърцето си да бъде ръководено от Бога, то работите биха се оправили.

Не стойте много близо до мен, защото ме засенчвате и ме губите. В семействата, като са физически близо, хората почват да се карат. С някого може да си тъй наблизо, че чак би се спънал в него. Други са толкова далеч, че едвам ги виждаш. Най-хубаво е да бъдеш на такова разстояние, че да ти е приятно да общувате и да не се спъвате. Искате ли да сте много наблизо един до друг, вие погребвате своето щастие. Стойте далеч от любимия, защото близостта ще те изгори. Слънцето приближава ли се до вас? То отдалеч те топли. С Любовта се ликвидира кармата. Някои хора ни са симпатични по кармическия закон, а други ни са антипатични пак по същата причина. Ние трябва да се издигнем над този закон. Хората чакат да ги обичат. Този, който чака да го обичат, той е беден. Да искаш да те обичат, това значи да искаш да вземаш. А като обичаш, значи ти даваш. А нали е казано: „По-блажен е онзи, който дава, отколкото онзи, който взема.“ Който обича е богат. Той не гледа дали го обичат или не.

Развитие на добродетелите

2011-09-10T03:31:12Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Развитие на добродетелите]] ==

След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона. У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за Добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: „Учителю, благодарим за днешната лекция. Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика.“

Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една Добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко.

Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс. По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете.

Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?“ Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. Ние живеем и се движим в Мекотата. Всичко ще дойде, ако дойде Мекотата. Някой няма служба; когато дойде Мекотата в него, и службата ще дойде. Нямаш това-онова; щом дойде Мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш. Защото Мекотата е добрата почва, на която всичко хубаво вирее. За да имаш нормална Топлина, в която Животът расте, трябва да бъдеш мек. Искаш да бъдеш добър; мек бъди. Искаш да обичаш; мек бъди. Добротата, Смирението са Божествени семена, които растат в почвата на Мекотата. При мекотата ти си долина, всичко се събира там. Смирението е семе, а Мекотата – почва. С това правило много противоречия, които имате, се разрешават. Някой направил погрешка; прояви към него Мекота. Той сам вече се е осъдил, какво ще го съдиш? Към падналия прояви Мекота, превържи го и му кажи, че няма нищо. Това е една философия, едно учение, което може да се приложи. Който не го знае, ще ходи навсякъде да го търси и ще каже, че не е могъл да го намери. Ако слушаш Мекотата, тя ще те направи добър, умен и справедлив. А пък ако не я слушаш, ще ти каже: „Иди си и прави каквото искаш!“ Старият с Мекота се подмладява, а младият без Мекота остарява. Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат. Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята.“ Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия.

За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота. Мекотата е условие за да станеш възприемчив към възвишеното. Затова човек трябва да проявява Мекота, нежност, никаква грубост и рязкост. Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота. Един служащ в пощата бил груб и по пътя все го биели. Той казвал: „Аман от тия хора!“, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората. Така и направил и след една година всички изменили своите отношения към него.

Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи. Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите.

Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи.

Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен. Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва?“ – „Готов съм.“ – „Добре, дай.“ Питал друг, а той казал: „Не мога, но мога една трета.“ – „Тогава дай една трета.“ Питал трети: „Ти готов ли си да дадеш половината?“ – „Готов съм.“ – „Дай.“ И тръгнало му всичко наред. Нямал спор с никого. И казвал: „По-рано спорех, давах ги под съд, но влезе Мир в душата ми и тези хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а сега казват, че съм се изменил.“

Има едно шише чиста вода, ала двама души искат да отпият първи от едничкото му гърло. И там се ражда злото. Който вземе вода пръв, ражда злото, а другият, който е недоволен, поддържа злото. Трябва взаимно да си отстъпят един на друг. За един хляб има спор между теб и някой друг; ти му дай целия, тогава той ще те погледне и ще ти даде един резен. Не се бий за този хляб. Няма спор, който да няма материален повод. Друго качество на ученика е Самоотричането. Не считай, че имаш само един брат и една сестра, това е заблуждение. Христос казва: „Един е вашият Отец, а всички вие сте братя.“ Тази е Истината, която трябва да проникне в душата. Самоотричането трябва да се обясни в нова светлина. Човек мисли, че със Самоотричане ще изгуби личността си. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш като човек и се качиш в по-висока област, в областта на Ангелите или други Висши същества, и това самоотричане има смисъл.

Друго важно качество на ученика е щедростта. Казваш: „Трябва да бъдем щедри!“ Но какво е щедростта? Една тръба има три сантиметра диаметър, тогава казваме, че нейната щедрост е три. Ако имаме тръба с шест сантиметра в диаметър, тогава щедростта ѝ е шест. Такава е инсталацията. Така че най-първо трябва да изправим инсталацията в ума, в сърцето и във волята, да направим мисълта, чувствата и постъпките си щедри. Има закон: към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност! Природата не обича да се харчат неразумно нейните енергии. Всички хора, които харчат безразборно, тя ги държи отговорни. Всяко нещо трябва да принесе известна полза и да бъде на място. За да измиеш краката си, приготвени са 10 кг вода и ако похарчиш 20 кг, държат те отговорен.

Друго качество на ученика е Обновяването. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил в теб. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Всеки ден да се обновявате. Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите. Методите от няколко хиляди години са се изменили. Трябва да се сменят много стари възгледи, които сега препятстват. Някога те са били верни, но днес не са. Ние сме за абсолютно новото! Като говоря по този начин, влизате в стълкновение с вашите вярвания. Свирили сте с години Цвете мило, цвете красно. Старото, което ви е дотегнало, оставете го настрани. Освободете се от старите си дрипи.

Важно качество за ученика е обходата. Търси и цени Божественото в човека. Спри се върху Божественото в него, а щом търсиш погрешките му, то е човешко. Размишлявайте върху следното изречение: „Когато търсиш скъпоценните камъни, трябва да знаеш тяхната естествена форма и начина, по който те пречупват светлината.“ Скъпоценните камъни са човешките души, т. е. Бог в тях. За да познаеш Божественото в един човек, трябва да знаеш кои са отличителните черти, които Бог е вложил в него. Кое е специфичното Божествено, което Бог е вложил в него? Да ви дам едно правило за обхода: във всеки човек да виждате хубавото, да му дадете подтик и да не изгубите случая, в който да го забележите. Когато видиш лошото в някого, ти си в ада, а като видиш доброто – ти си в Рая. Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и Доброто навсякъде? Едно правило при среща с някой човек: първо говорете с Бога в него и после със самия него. Трябват вътрешни връзки и когато обичаш, подбудителните причини трябва да бъдат абсолютно безкористни. Тогава Любовта е устойчива. Но когато има користолюбие, последното е като един червей, който разрушава. Всякога можем да определим колко дълго време е устойчива Любовта. Например един беден човек обикне някой богат; доколко време ще трае любовта му? – Докато богатият има пари. Щом обеднее, няма любов; причината била в богатството. Или обичаш някого, който е на власт, но щом напусне властта, любовта ти изчезва. Това са повърхностни причини. Та най-първо човек трябва да установи причините на всички чувства, които се зараждат в него. Когато имаш един приятел, трябва да намериш в него една от най-благородните черти, за която ще го обикнеш. Ако не можеш да намериш тази добра черта, ти не можеш да издържиш в любовта си. Намериш ли я, можеш да образуваш отношения с него. Иначе ще се образува едно посредствено сдружаване. Като отиваш при един човек, намери една добра черта в него, дръж я в ума си и ще имаш една отворена врата.

Няма по-хубаво нещо от това, да знае човек да се обхожда. И Невидимият свят ще ти тури бележка как се обхождаш и ще види докъде си стигнал в своето развитие. Ти срещаш някой човек и виждаш само подвързията на книгата, не си я разгърнал да я прочетеш. Има нови начини, чрез които трябва да се създадат отношения между хората. Тези нови начини почиват на Любовта. Обходата почива на Любовта. Ние не сме тъй внимателни: някое цветенце е цъфнало на пътя, но мине някой и го стъпче. Това не е обхода. Аз се спирам при цветенцето, разговарям с него и после си отминавам. Казвам му: „Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е вашият господар? Полива ли те навреме?“

Не трябва да заявявате на хората, че сте от Новото учение, но от обходата, която имате, да ви познаят.

Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого. Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже. Изведнъж не казвай мнението си.

Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик. Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите. Когато ни обиди някой, злото минава най-първо през него, първо той се опетнява. В обходата влиза и следното: когато човек е между хората, да бъде най-малко на 35 см разстояние от тях.

Друго качество на ученика е да чувства единството на всички същества. Колко е хубаво човек да вижда себе си в другите. Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си.

Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия.

Друго качество е постоянството. Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот. Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите. Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното въодушевление е Божествено състояние.

Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме. Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за силните хора. Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога. Към добрия мъж е лесно да бъде добра. Когато ви се каже една горчива дума, вие се докачате и се сърдите; това показва, че сте слаби. Когато се разговаряш с някого, съблечи личността си и я тури на гвоздей. Търпението е първото стъпало, на което се стъпва, за да се дойде до Любовта. Една английска фирма е губила десет години, на единадесетата спечелва толкова, че всичките ѝ загуби били покрити, плюс това имала и големи печалби. След това почнала постоянно да печели и добила име. Само свободният може да има търпение. Праведникът е свободен, той има търпение, а грешникът носи неволята. Търпелив си към онзи, когото обичаш и не си търпелив към онзи, когото не обичаш. Щом се раздразниш, губиш силата си. Противникът гледа да раздразни, а търпеливият няма от какво да го е страх. И тъмният дух се страхува от търпеливия. Щом си търпелив, тъмният дух стои настрана, гледа да те залиса, та да изгубиш търпение и тогава да те нападне. Ти речеш да направиш нещо и казваш: „Няма да я бъде тази работа“; тогава изгубваш търпение. Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият идеал на човечеството. Търпението е цяла наука. С милиони години сме го учили, не сме го научили и още ще го учим. Всеки човек, който изгубва Търпение, умира. Някой казва: „Не мога да търпя вече!“ Търпението ще го имате за идеал. Неволята не е Търпение. Търпението е за разумните хора. Аз говоря за Търпението, при което да бъдеш господар на всички условия. Търпението е на разни степени.

Доста мъчно е човек да има Търпение. Има много хора, които търпят, но има едно привидно търпение. Човек трябва да надмине обикновения морал. Докато плуваш в една вода, която е до колене, е едно, но като плуваш във вода, която е четири-пет боя и си над нея, тогава си истински плувец. Сега вие сте добри, понеже ви е плитка водата, в която плувате.

Когато сте нервен, разпръсквате вашето щастие! Ще трябва да бъдете търпеливи. Ще гледате да не се нервирате. Някой път за нищо и никакво се дразните и се нервирате. Тези, които са били спокойни, са завършили училището и ги турят на служба. Вие все още не сте завършили училището. Някой човек иска нещо, което не подхожда за него. Това, което ти искаш, изведнъж не може да стане. Има един процес, който е нужен, за да се реализират нещата. Търпението, това е равновесие. Змията, която е вътре в човека, той трябва да я победи. При мъчнотиите ще имаш Търпение. Мъчнотията – това е едно налягане, което може да ти даде разширение. Защото мъчнотията ти дава задача и ако нямаш тази задача, няма да имаш тази опитност и няма да имаш случай да я разрешаваш.

Във всичко човек трябва да бъде много търпелив, за да се реализиращ работите му. Има шанс и за него, и неговият ред ще дойде. Ти питаш какво ще стане от теб след хиляда години. Стипчивият плод ще стане сладък. Трябва да имаме Търпение и да чакаме нещата да узреят. Да чакаш, додето получиш това, което Бог е определил, е Търпение. Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота. Това разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите.

Друго необходимо качество за ученика е приложението. За да се стопи захарта, трябва вода. Ако водата е вледенена, трябва огън. Нека се изучат законите на приложението. Всяко нещо, което учиш, трябва да се прилага. Много работи съм дал в беседите и лекциите, които не сте приложили. Четете, проучвайте това, което вече е казано, и направете усилие да прилагате. Малките правила са важни. Човек като се стреми малкото да приложи, след това ще дойде и голямото. Като се прокопае едно място, то отначало реката ще почне да тече с малко вода, но после ще дойде и голямата вода. Силата е в приложението на една Божествена мисъл. Трябва да се посее едно семе и не само да се посее, но трябва да знаем и кога да го посеем. Всяка хубава мисъл, която ви дойде, посейте я. Всяка красива мисъл, която дойде в теб, изпълни я. А пък хората казват: „И без това може.“

Не бива да ти наложат приложението по закон, изпълни го по свобода. Малкото знание, което има човек, винаги трябва да има приложение. Когато някой ме хвали, аз ще му кажа: „Ти нали харесваш това Учение? Тогава помисли с какво можем да помогнем на този брат?“ Той харесва това Учение, а не е готов да направи най-малкото приложение на идеите. Трябва да се работи разнообразно. Да се приложи Разумността в яденето, в дишането, в гледането. Всичко се дължи на труд, на работа. Няма нищо постигнато без усилие. Да не мислите, че ей така, без работа, ще постигнете нещо. Всички, които са имали постижения, много са работили. Още днес може да влезете в Царството Божие с приложение на методите, които ви давам. Най-хубавите работи са много трудни. Там са скрити много скъпоценности, но понеже не ги виждаш, не ги и оценяваш. Трима ученика слушали своя Гуру; щом свършил, първият отишъл да му благодари и да изкаже възторга си, вторият оценил, че онзи, който се е научил на тези работи, е щастлив и си тръгнал, а третият нищо не казал, а само отишъл да работи за Божието дело. Третият е на правата страна. Всяко нещо, което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Каквото сте научили, прилагайте една десета от него. Ние говорим много, а изпълняваме малко, а пък трябва да говорим малко и да изпълняваме много. Това, което приложите, то е печалбата. Беседите и лекциите съдържат начини за приложение на Новото. Всички говорят за Новото, а прилагат старите методи. Правете опити със законите и методите, които съм ви дал. Не може да говори човек за това, което не е опитал. Вярата трябва да се обосновава на един реален опит. Да има една Школа за практически правила. Досега каквото сте учили, то е само приемен изпит. Има известни практически правила и методи, които тепърва ще учите.

Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил.

Друга Добродетел на ученика е „Без отлагане.“ Сега като си отидете в къщи ще кажете: „Това е така, то е хубаво, отлично, но не може да се приложи днес.“ Днес хората си служат само с политика на отлагане. На младия ще кажат: „Рано е, я си поживей, ожени се, че после виж как стоят нещата.“ Не, когато имаш вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. Например ще носиш със себе си книга и когато посред другата работа ти останат няколко минути свободни, ще ги използваш, за да прочетеш малко. Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака.

Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните. Когато човек се определя към едно учение, за което трябва да даде известна жертва, трябва да бъде много внимателен. Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме.

Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил. Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре.

Важно качество на ученика е самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчното е да смениш състоянието на някого. Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това.

Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат?“

Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи.

Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие. Онзи, който не разбира, ще пие студена вода. Така прави онзи, който иска с по-малко труд да мине по-лесно. И в живота е същото: някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват. Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето самообладание е да не ти трепне сърцето.

Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам.“

Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш?“ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки.

Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде. Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти.

Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре. Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието.

Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой. Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. Старото, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш. И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр. Не се безпокой за това, за онова. Когато си в една светла дреха или когато си облечен в дрипи, това да не ти прави впечатление, пак да си един и същ. Това качество трябва да притежаваш и не трябва да се безпокоиш, че някои работи не стават, както ти ги искаш. Има закон, който гласи, че щом се поколебаеш малко, не можеш да постигнеш онова, което искаш. Трудно нещо е да намериш в себе си почвата на равновесие, т.е. да пазиш равновесие. Да има нещо насреща ти, което да бъде опорна точка. Няма по-хубаво нещо от това да придобиеш вътрешен Мир. Някой казва: „Ще те оберат!“ Не могат, всичко в света е твое. Ти трябва да вярваш в това. А ти вярваш в обратното – че работата няма да се уреди. Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест няма да ме пусне.“ Много е мъчно да внесеш положителното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде.“ Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде!“ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това? Лесно се добива нова стомна. Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш? Ти казваш: „Хората не са разбрани.“ Може би някой счита, че и ти си от неразбраните. Коя е праволинейната мисъл? Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав!“ Нищо повече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще оздравея!“ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно.

Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота.

Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.

Разлика между вяра, надежда и Любов

2011-09-10T03:23:29Z

Valiamaria:

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Разлика между вяра, надежда и Любов]] ==

След свършването на обяда в малкия салон, почна разговор. Една сестра попита: „Каква е разликата между Вярата, Надеждата и Любовта?“

Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра. И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата. Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити.

Вяра, която няма Любов зад себе си като тил и която няма пред лицето си Мъдрост, не е Вяра. Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот. Любовта работи горе в главния мозък. Слънчевият възел е главна столица на Надеждата.

Трябва да ви държа лекция за това от какво зависи здравословното състояние на човека. Когато една отрицателна мисъл се загнезди в твоето подсъзнание и си казваш „Това няма да го бъде!“, така се разстройва организмът, туря се едно препятствие в пътя. А ако имаш препятствие и кажеш: „Ще се оправи всичко!“, то се оправя. По-добре е да имаш лоши условия отвън и да казваш: „Ще се оправи!“, отколкото да имаш външни условия и да казваш: „Тази работа няма да я бъде.“ Когато човек е добър, тялото му е добър проводник на топлина, а когато е лош, и тялото му е лош проводник на топлина. Вярата, Надеждата и Любовта регулират нещата.

Като ви срещна втори път, да видя, че всички ваши стъкълца са се превърнали в диаманти. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви.

Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота. Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта.

Не считайте, че проектът за постижение на каквато и да е идея е изгубен. Това е въпрос на време. Пред вас е цялата вечност. Ще го постигнете, но не тъкмо днес. Ти и днес можеш да го постигнеш, но нямаш толкова наука.

Защо казваш: „Остаряхме“? С тази мисъл по-скоро се появяват бръчки по лицето, така пращаш по-малко кръв, по-малко храна на мускулите, клетките и нервите и затова се появяват бръчки.

Когато кажеш: „От мен нищо няма да стане“, ще излезеш от Небето и ще заемеш мястото на тъмните духове. Не си ти човекът, който казва така, но тъмният дух те обезсърчава. В края на краищата само Божественото ще остане.