ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Ликвидация на века

2009-01-20T10:38:41Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

== Работни Документи ==
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-07_1.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Ликвидация на века]](Таня)(готово)
* 2. [[Оценяване и прилагане]] (Таня) (готово)
* 3. [[Да видят]](НадяД)(готово)
* 4. [[Сърцето и умът]](НадяД)(готово)
* 5. [[Двете дървета]]
* 6. [[Трите свята]] (Назъров)(работи се)
* 7. [[Първата песен]]
* 8. [[Разрешение на въпросите]]
* 9. [[Служене на Бога]]
* 10. [[Неизменни величини]]
* 11. [[Трите пътя]]
* 12. [[С ключ и без ключ]]
* 13. [[Малките неща]]
* 14. [[Доброто и светлината]]
* 15. [[Окото на любовта]]
* 16. [[Двете жени]]
* 17. [[Радостни и весели]]
* 18. [[Учене и служене]]

Двете дървета

2009-01-19T12:37:26Z

Solico: /* Двете дървета */

==Двете дървета==

Размишление.

Ще прочета 8-а глава от Посланието към римляните, дето се обяснява защо човек страда и гладува.

Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост. Защо страданията преодоляват в живота? – Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.

Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света. Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. –• Де ще бъдем ние? – Ако изпълнявате своята воля, ще

82

бъдете в ада; ако игпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.

Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин. Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни чърти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата, при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър. За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.

Какво е нужно на сегашните хора? – Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в чо-

83

вешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си. Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.

Един беден, но умен човек взел на заем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок. Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 деня по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 деня по-късно. В призовката от съда било означено да се плати

84

в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 деня по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 деня. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 деня по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 деня по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 деня по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет деня по-рано, а скръбта – дванадесет деня по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 деня, а кредиторът избързва с 12 деня, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва. Така ще се намери онази точка, към която се стремим.

Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов. Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш

85

да бъдеш добър. Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе. Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък. Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата. Няма същество, колкото малко и да е, което да не мисли за себе си, за своята прехрана. Всеки иска да облекчи живота си, да мине без страдания. Някои страдания са естествени, а други – неестествени. Например, естествено е да се страхуваш от смъртта; неестествено е да се страхуваш от една малка бубулечка. Един свещеник казваше: Много ме е страх от смъртта. Като помисля, че ще се мре, цял се разтрепервам. Чудя се, как ще предам душа. Питам го: Нали си свещеник, защо те е страх? – Да, свещеник съм, стотици хора съм погребвал, но, при всички случаи, сърцето ми трепери. Представям си, как един ден и мене ще погребват. Не зная, как да се освободя от този страх. Казвам: Има някаква причина за този страх. Като срещнеш мечка, страх те е, че ще те нападне. Като срещнеш възлюбения си, радваш се, приятно ти е. Надяваш се, че от него ще получиш нещо. Ако срещнеш човек, когото не обичаш, не ти е приятно, защото той ще ти вземе онова, което имаш.

Казано е в Писанието: “Страхливият няма да влезе в Царството Божие." – Защо? – Защото не върши Божията воля. Наистина, докато се страхува, човек не може да изпълни Божията воля. Ето защо, първата задача на

86

ученика е да се освободи от вътрешния страх. Някой мисли, че се освободил от страха. Достатъчно е смъртта да похлопа на вратата, за да види, че страхът още живее в него. До един американски колеж, в малка, схлупена къщичка живяла една стара негърка. Обременена от живота, тя всяка вечер се молела на Бога, да я вземе от този свят – толкова й дотегнал животът. Двама студенти чули молитвата й, решили да се пошегуват с нея. Една вечер те похлопали на вратата й. – Кой е там? – попитала негърката. – Двама ангели, пратени сме от Бога. да вземем душата ти. – Кажете Му, че я няма тук.

Мнозина казват, че искат да умрат, но като дойде смъртта, никой не е готов да й отвори вратата. Всеки казва: Кажете й, че я няма. Нека отложи малко решението си. Казвам: Има начини, по които хората могат да се освободят. Все се освобождават и пак остават неосво-бодени. Може да си свободен, без да се освободиш. Трябва да намерите начин за истинско освобождаване. Казват, че смъртта освобождава човека от всички желания и навици. Отчасти, това е верно. Например, като умре някой, който е обичал да си угажда в яденето, с изчезването на физическото тело, изчезва и възможността да яде и да пие. Обаче, желанието му остава. Пак му се иска да яде и пие. Ако се обличал хубаво, живял в охолство, и това желание остава в него. Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак

87

остава гладен. Защо? – Няма вече физически органи. Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сиг, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен? – Защото си на онзи свят, между гладните души.

* Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, промен-чиви неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тело. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съ-

88

вършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека, и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек. –Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си. Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.

Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. – Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото. В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.

Питате: От какво зависи развитието на човека? – От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – “дървото за познаване на доброто и злото" и “дървото на живота.“ Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази

89

се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.

Какво представят любовта и омразата? – Любовта е врата, през която се отива при Бога, Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи, коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две в} ати, или само с една? Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.

Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра

90

отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.

Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем.–Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата–за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използуваш вратата за влизане при Бога. Някога чувствуваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влезат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят, са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.

Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате. – Защо? –

91

Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа.–Това същество слиза 07горе да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Кош о вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присътствува и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога-

92

Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.

Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. •– Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си.

— Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400, 000 лева. – Ние сме се посветили на Бога.
—
— Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди. В Божественото има изобилие.
—
И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме. Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи салто тогава, когато се посвети в служене на Бога.

ш

Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове. Желая ви, да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.

Плътта заробва, а духът освобождава. Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега ина вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае, дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че,

94

като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това •е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто. То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата. Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена. И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене, и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.

95

Помнете: Когато любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед. Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите. Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.

Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре. Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – Тогава да се разведом. – Вие и така сте разведени. Светският да се ожени за светска жена, а духовният да върви с духовните. И женитбата е добро, но ние се нуждаем от въже: Мъжът към Бога, а жената към света. Ще опнем въжето и ще простираме на него дрехн.

Кое е същественото сега? – Че противоречието произтича от човешкия порядък, от човешкото разбиране. Благото, богатството произтича от Божествения порядък, от Духа, Който носи новото в света. Дръжте се в Христовия

96

Дух, и не се обръщайте назад. – Какво да правим? – Елате с мене, и вървете напред!

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

5. Утринно Слово от Учителя, държано на 31 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.

КНИГА: Ликвидация на века

2009-01-19T11:23:41Z

Solico:

== Работни Документи ==
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-07_1.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Ликвидация на века]](Таня)(готово)
* 2. [[Оценяване и прилагане]] (Таня) (готово)
* 3. [[Да видят]](НадяД)(готово)
* 4. [[Сърцето и умът]](НадяД)(работи се)
* 5. [[Двете дървета]](Светла)(работи се)
* 6. [[Трите свята]]
* 7. [[Първата песен]]
* 8. [[Разрешение на въпросите]]
* 9. [[Служене на Бога]]
* 10. [[Неизменни величини]]
* 11. [[Трите пътя]]
* 12. [[С ключ и без ключ]]
* 13. [[Малките неща]]
* 14. [[Доброто и светлината]]
* 15. [[Окото на любовта]]
* 16. [[Двете жени]]
* 17. [[Радостни и весели]]
* 18. [[Учене и служене]]

КНИГА: Събуждане

2009-01-18T08:27:53Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Събуждане]](НадяД)'''(сверена)'''
* 2. [[Оставената торба]](Моника13)(работи се)
* 3. [[Проводници на любовта]](Светла)(готово)
* 4. [[Разбраната скръб]](Ваня) '''(сверена)'''
* 5. [[Предназначението на носа]](Светла)(готово)
* 6. [[Правилният тон]](НадяД)(сверена)
* 7. [[Двоен дял]](Ваня) '''(сверена)'''
* 8. [[Материални прояви на живота]](Ваня)'''(сверена)'''
* 9. [[Разтоварване на съзнанието]] (Таня) (сверена)
* 10. [[Непреодолимо желание]]
* 11. [[Правилен живот]]
* 12. [[Сила, живот и здраве]]
* 13. [[Истинско познаване]]
* 14. [[Граници в живота]]

Предназначението на носа

2009-01-17T09:22:43Z

Solico: /* Предназначението на носа */

==Предназначението на носа==

Т.м.

Сега, в продължение на пет месеца, четете следните книги от Стария и Новия Завет: евангелие от Матея, евангелие от Лука, пророк Исай, евангелие от Марк, Притчи, евангелие от Иоан - всичко 158 глави.

Да благослови Господ делото Си, както в България, така и между всички народи. И да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели.

Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цял живот отварял и затварял дюкяна си, нареждал стоката си, като мислил, че ще придобие нещо. В края на краищата, и той казва: Затворен е животът ми, нищо не придобих. Такова е положението на много хора. Никой не е придобил това, което е очаквал. Наистина, от осем хиляди години досега живите хора на земята не са придобили същественото, което са очаквали. Тази е причината за тяхното голямо недоволство. И това обаче е временно. Ще дойде ден, когато недоволството им ще се превърне в доволство. Днес човек е ту доволен, ту недоволен. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, без никакво колебание.

Като изучавате сегашното човешко съзнание, виждате, как протичат два последователни процеса. Когато е богат, човек мисли, че работите му са уредени; щом изгуби богатството си, вижда, че работите му не са уредени. Когато е здрав, той мисли, че всичко може да постигне; щом заболее, вижда, че много неща са непостижими. Когато е праведен, навсякъде вижда доброто и красивото; когато греши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човек губи равновесието си? Причината се крие в неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си и търси чужда помощ, да излезе на прав път. Той има свещ, която е изгаснала. Търси кибрит, но и кибрит няма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне друг човек, също в тъмнина, объркал пътя си. - Какво трябва да се прави? - Да си подадат взаимно ръка и да си помогнат. Първият пътник има свещ, но кибрит няма. Вторият има кибрит, свещ няма. Като се сприятелят, взаимно ще си услужат: ще запалят свещта и ще продължат пътя си.

Следователно, бъдете будни, да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. Пазете се от еднообразието, което пресища и отегчава човека. Защо ще свириш по сто пъти на ден една и съща песен? Защо ще повтаряш едни и същи думи? Срещнеш приятеля си и му казваш, че е добър човек; на другия ден ще му кажеш пак същото. Сто пъти го срещаш, сто пъти ще му кажеш едно и също нещо. Най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека.

И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи, да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция, и той ще се противопостави на твоите думи. Той или няма да ти вярва, или ще намали силата на думите ти и ще каже: Не съм толкова добър, колкото мислиш. Да казваш на човека постоянно, че е добър, това подразбира известно користолюбие. Ти искаш да го подкупиш и да го използваш като кон, който можеш да товариш според желанието си. При това положение, естествено е човек да се противопостави на твоите думи. Ще кажеш, че си искрен в думите си. Може да си искрен, но нямаш разбиране. Например, някой изучава човешкия нос, но при известни изненади се обърква и, вместо да определи точно характера на човека, казва неща, които са далеч от истината. Той се произнася за характера на някого по носа и се чуди, защо носът на този човек е толкова подут. Много просто, пчела го е ухапала по носа. Като учен, той трябваше да схване, че подутината на носа е външно нещо, временно положение, което няма нищо общо с характера на човека. Истинско знание е това, което е вярно при всички случаи и положения. Стремете се към това знание. Само то е в състояние да постави човека на прав път, откъдето никой не може да го измести.

Следователно, нещата са верни, когато се изучават в техния естествен път на развитие. Който изучава носа, трябва да има предвид всички естествени влияния, които са го създали. - Кое е създало носа? - Човешките мисли. Той е резултат на разумната човешка мисъл. Това не е станало изведнъж, но в продължение на векове. Много опити са правили разумните същества, докато са създали носа в този вид, какъвто го виждаме днес. От формата, дължината и широчината на носа зависи дейността на човека. В този смисъл, носът е отворена книга, по която може да се чете. Зад носа се крие човешкият ум. Носът, като орган на човешкото тяло, извършва няколко функции: първо, той е орган на дишането. През него минава въздухът, който, чрез своите трептения, възбужда нервната система. Така човек започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.

Щом се говори за носа, като проява на мисълта, мнозина казват, че Бог е направил носа. Как го е направил? Когато твърди нещо, човек трябва да знае, как стават работите. Ако детето казва, че баща му е написал едно писмо, то може да разкаже, как е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе лист, писалка и мастило; натопи перото в мастилото и започна да пише. Така се нижеха един ред след друг, докато най-после писмото беше готово. Кой от вас, като твърди, че носът е направен от Бога, може да каже, как е станало това?

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение: да чувствува и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ръката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очите виждат, че ушите слушат, че устата приема храна, че носът усеща миризмите и възприема въздуха, това са неща познати и верни за тях. Обаче, каже ли се, че човек вижда с цялото си тяло, това не се приема. Защо не допущате, че човек може да превърне цялото тяло в зрение? За да допуснете това, вие трябва да знаете, какво в същност представлява тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещето развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крият в човешкото тяло. Онзи, който изучава човешкия нос, вижда в него влияния на миналото, на настоящето и на бъдещето. Достатъчно е да погледне носа на някого, за да каже, какъв е бил миналия му живот, как са живели неговите деди и прадеди; след това, по известни белези и линии върху носа, определя, как живее този човек днес; най-после, по известни черти на носа, той определя, какви възможности се крият в бъдещия му живот. Всичко е писано на човешкия нос.

И тъй, човешкият нос е екран, върху който умът пише своята минала, сегашна и бъдеща история на развитие. Ако само за момент се прекрати дейността на носа, човек веднага ще разбере службата, която е свързана с него. Голямо богатство се крие в носа, но малцина съзнават това. Той служи за равновесие, т.е. за урегулиране силите на човешкия организъм. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашите естествени и красиви състояния от една страна, както и неестествените състояния от друга страна. Едно малко побутване на носа не на място е в сила да наруши вашия мир и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате от идеите си, отричате се от средата, в която живеете, не искате да срещате никого. В това отношение, вие приличате на човек, който е впрегнал в колата си един див, необуздан кон. Последният започва да рита надясно-наляво, хукне с колата по нивите, докато най-после се умори и спре.

Ритането е неразумен процес, който не разрешава въпросите. - Защо риташ? Ако те е впрегнал по-умен човек от тебе, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав от тебе, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек от тебе. Не оставяй глупавият да те впряга. Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен човек от тебе. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. Докато е млад, човек вярва в светлото и красивото в живота, уповава се на любовта, на своя идеал, и така осмисля живота си. Като остарее, той отрича всичко и казва, че животът няма смисъл. Защо един и същи човек има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от разумни, възвишени същества, а на старини се е поддал на низши същества, те да го управляват. Значи, като млад, е бил умен; като стар, е оглупял.

Много от съвременните хора говорят за ума, като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа. Според тях, духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието. Обаче, това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко. Тогава, как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот. Някога намирате причината на тези мисли, а някога остават скрити за самите вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре. В първо време сте смел, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присъствието на мечка в гората. Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на вас. Вие имате вяра, казвате, че Бог е създал света, че всичко Му се подчинява, но пак се страхувате. - Защо се страхувате? - Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както ти искаш и мислиш. Страхът е резултат на безлюбието. Следователно, вашата вяра и любов не са толкова силни, да изпъдят страха навън.

Какво представлява страхът? Той е най-високото чувство в животинското царство. За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава. При страх човек не може да бяга. - Защо? - Защото има спирачки. Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин за справяне. Понеже животните нямат спирачки, като се уплашат, бягат, колкото им държат силите. Животното си казва: Ще уповавам на краката си. То намира спасение в своите крака.

Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже зад носа се крие умът, трябва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъг е носът, толкова по-развит е умът? Дължината на носа трябва да отговаря на нормата. Чрезмерно дългият и чрезмерно късият нос са крайности. Те не отговарят на естествената мярка в природата. Крайно дългият нос показва, че човек е страхлив; крайно късият нос показва, че човек не мисли много. Задните крака на заека са по-дълги от предните, защото всякога е живял по гори и планини. Като бягал повече нагоре, задните му крака се удължили за по-удобно бягане по височините. Обаче, при бягането си надолу, заекът изпитва известна мъчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие определяте силите, които са работили върху човешкия ум. Носът има отношение и към дихателната система на човека. От устройството на носа, на неговата големина и широчина зависи състоянието на белия дроб. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на белия дроб, само че в обратно положение.

Да се изучава човешкия нос, това значи, да се домогне човек до истинската, положителна наука. Само онзи може да придобие това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти някое разумно същество, че трябва да се учиш, това подразбира съзнателна молитва, т.е. връзка на човешката душа с Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилен начин, по който да разрешиш мъчните си въпроси. Всякога ще учиш, ще се молиш, да издържиш изпитите си добре. Ако не ги издържиш, не си учил, както трябва. Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? - Слаб съм. - Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на два-три пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен. Можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен.

Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека. В животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Например, слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, но не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците. Като не си слон, не можеш да вземеш първото място. - В какво се проявява интелигентността на слона? - В дългия му нос - в неговия хобот. Като проточи хобoта си напред, той казва на животните: Дълъг нос ви е нужен. Човешкият нос, сравнен с този на слона, се губи. В бъдеще и човешкият нос ще се развие, ще дойде до онези мерки, които природата е определила.

Изучавайте животните, да видите, как се проявяват те. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентност, изразена чрез дългия му хобот. С това той иска да каже, че с къс нос нищо не се постига. Ще кажете, че въпреки дългия нос на слона, лъвът е цар на животните. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвът е главнокомандуващ на животинската армия, а истински цар е слонът. Ще кажете, че лъвът е символ на благородство. Къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва. Котката е лъв в миниатюр. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте я, как постъпва с мишките. Вижте, как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека. Не е въпрос да бъдеш главнокомандуващ, или цар, но да бъдеш разумен. Това значи, да се проявяваш така, че всяка твоя постъпка да носи добри последствия, не само за даден момент, но за вечни времена.

Следователно, който иска да живее добре, трябва да прояви своята разумност, доброта и вътрешна сила. Само така човек може да постигне своя идеал, да очисти живота си от всички утайки на миналото. Чист живот се иска от всички. Ако пчелите не търпят нечистота, колко повече се отвращават от нея разумните и напреднали същества. Опитайте да се приближите до някой кошер, след като сте яли чесън. Може ли нечистият да влезе в общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракът му в това общество, за да се намери веднага вън. Чистото не търпи нечисто. Ако искаш да влезеш в това общество и да се ползваш от благата, с които разполага, иди първо да се очистиш и тогава влез. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човек е дошъл на земята да се учи, с цел да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например, страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство мъчно се справят хората. - Защо? - Защото върху него се е работило много. Следователно, страхът остава като основа на друго, по-високо чувство - съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието.

Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство - в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие; който не постъпва разумно, всякога бяга. Той е стъпил върху наклонена плоскост и, без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, докато влезе дълбоко в материята. След време започва да гледа нагоре, за да се освободи от материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човешкото предназначение. Той има да решава временни и вечни задачи. Докато е облечен в плът, решава материални задачи; щом реши тези задачи, той се освобождава от материята и пристъпва към вечните задачи на живота. Те определят неговото бъдеще.

Една от великите задачи на човека е да работи в Божествения свят, т.е. върху главата. Да преустроиш главата си, това значи, да изправиш отношенията си към Божествения свят. Да преустроиш дробовете си, това значи, да изправиш отношенията си към духовния свят. На прост език казано, да подобриш състоянието на дихателната система, т.е. на своята мисъл. Духовният свят принадлежи на ангелите. Значи, трябва да изправим отношенията си към тях. Най-после идваме до стомаха, т.е. до съществата от растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човека е добре развита, отношенията му към тези същества са правилни. Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Колкото по-добре са развити, толкова по-красив е той, толкова по-хармоничен е неговият живот. Мястото на ума е стомахът, на душата - белият дроб, а на духа - главата. От друго гледище, сърцето може да поставите в стомаха, ума - в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека - в главата. Велико нещо е Божественото начало!

Да се върнем пак към носа. Той е интересен предмет за изучаване във физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа в духовно отношение, идвате до три гранични точки с духовния свят, а именно, с любовта, с мъдростта и с истината. Ако носът на човека граничи с тези велики светове, той е правилен, добре устроен. Приятно е да гледаш лице с красив нос. Ако отсъстват тези гранични точки, носът не е добре развит. Тези точки са свещени, но малцина знаят техните места. През тези точки на носа Бог е вдъхнал в човека и го е направил жива душа. Първоначално Бог е говорил на човешкото сърце чрез носа, а днес говори на човешкия ум пак чрез носа. Ако човек чрез носа не може да разбере, какво му се говори, неговият нос е безпредметен. Ако чрез носа не можеш да познаеш, дали даден човек е добър, или лош, ти не си го развил още. Задачата на човека е да намери върху носа мястото на любовта, мъдростта и истината. Ако може да намери тези добродетели върху своя нос, ще ги намери и върху носа на другите хора. Казвате, че носът на някой човек е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му, не знаете. Правилният нос е като огледало. Той отразява светлите и възвишени мисли, които идват от възвишения свят. Тези мисли се отразяват върху мозъка, сърцето и стомаха. Красивият нос не лъже човека. Той не може само отвън да бъде красив, но да отговаря на вътрешната красота на човека. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много неща знаете, но важно е, кои мисли трябва да вложите в работа. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Какъв човешки образ е този, на който очите, ушите, носът и устата не са поставени на мястото си? Гледате образа, но нещо съществено му липсва - органите не са поставени, където трябва. - Кое е същественото в човека? - Умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действуват и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот.

Работете, без да се гневите. Бог има право да се гневи, но не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно, глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: Нямам право да се гневя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга ума си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това му са нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и Бога. Тогава гневът му ще бъде на място, ще свърши някаква работа.

У п р а ж н е н и е. В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и направите упражнението си, както трябва. - Може ли да не правим упражнението? - Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото. И лоши думи да ви казват, ще знаете, че всичко е за добро. - Не може ли Бог да ни помогне, да издържим на изпитанията? - Бог помага, но не по механически начин. Той е съвършен, затова остава човека свободен, да се прояви, както разбира и желае. Бог нашепва на човека: Не правиш добре, измени посоката на своето движение. - Не може ли по друг начин? - Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание. - Искам да опитам по друг начин. - Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един. Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е гласът на Бога, който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти можеш да бъдеш свободен, да правиш, каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито носа на слона, ще правиш опити, да мислиш само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество са добри и ще работиш без да се гневиш.

Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте, колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите, и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно.

Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви без да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трябва да върви по наклон. Не трябва, наистина, но вината не е само у него. Може други да са го поставили на тази плоскост, може да е сляп, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрешките на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представляват погрешките? Те са твърд материал, от който съществата в духовния свят правят къщата си. Когато им трябва такъв материал, те слизат на земята при хората, които се гневят и правят грешки, и взимат от начупените камъни за своите къщи. Те не съдят хората за погрешките, но даже скъпо им плащат. Как постъпвате вие с вашите работници? Ще кажете, че на работниците от новото учение нищо не се плаща. Вярно е това: на човек, който работи с любов, не му трябват пари. Но той е без обувки и без дрехи. Как ще постъпите? Според мене, има начин да благодарите за работата му: няма да платите, но ще му подарите един чифт обуща. Те могат да струват повече от това, което ви е изработил, но ще го възнаградите за любовта, с която ви е работил. Като отиде на друго място да работи, вместо пари, ще му подарят един костюм. Колко хора днес са готови да постъпват по този начин? Така е за онзи, който иска да постъпва според Божествения закон. Който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промени ще станат във вашия живот.

Давайте, без да очаквате нещо. Давайте, без да съжалявате. Ако дадеш обувки или дрехи на своя ближен и постоянно мислиш за това, което си направил, ти не си изпълнил Божията воля, както трябва. Ти си ограничил и себе си, и онзи, на когото си дал нещо. Давайте, без да се ограничавате. Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш, колкото можеш най-много; ще взимаш, колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод.

Защо хората не успяват в живота си? Защото говорят едно, а вършат друго. При това, не се вглеждат в себе си, да видят, какво им липсва, но се сравняват с окръжаващите. Всеки мисли, че стои по-високо от другите, знае повече, разбира по-добре и т.н. Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога. Като ставаш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе си - да проявиш любовта, мъдростта и истината в живота си. Не искай да бъдеш силен като Бога, да управляваш и заповядваш, но пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност. - Болен съм, страдам, как да благодаря? - Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш истината; ако е в ушите ти, ще изучаваш мъдростта; ако е в устата ти, ще изучаваш любовта. Каквото и да те боли все ще научиш нещо. Който е дошъл на земята, трябва да се учи да превръща отрицателното в положително и да се чисти. Казано е в Писанието: "Само чистите по сърце ще видят Бога".

Какво представлява носът? - Място на електричество и магнетизъм. Той е връх, където се складират природните енергии. Ако знаете, как, на кое място и кога да хванете носа си, ще се ползвате от неговите енергии. Хората държат носа си, чоплят го и вместо да се ползват от енергиите му, те си пакостят. Не е лесно да се справяте с своите енергии. Ето защо, всяка сутрин, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете от него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нещо красиво, мощно. Днес носът работи най-много. През него минават много енергии. Свържете се с дейността на своя нос и работете върху него, да го продължите и разширите, според мерките на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очите, ушите и устата. През носа непрекъснато влиза и излиза въздух. Той е един от неуморните работници - чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре с него. Лошите мисли действуват върху носа, а оттам и върху дихателната система. Ако тя не работи добре, и стомашната система страда. В резултат на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля, и той не иска вече да живее. Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. - Какво иска Бог от човека? - Да учи и да работи.

И тъй, всяка сутрин хващайте леко носа си, милвайте го по върха, с желание, да не става остър. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание.

Т.м.

5. Лекция от Учителя, държана на 28 октомври 1931 г.

София. – Изгрев.

Предназначението на носа

2009-01-16T14:54:47Z

Solico: /* Предназначението на носа */

==Предназначението на носа==

Т.м.

Сега, в продължение на пет месеца, четете следните книги от Стария и Новия Завет: евангелие от Матея, евангелие от Лука, пророк Исай, евангелие от Марк, Притчи, евангелие от Иоан - всичко 158 глави.

Да благослови Господ делото Си, както в България, така и между всички народи. И да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели.

Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цял живот отварял и затварял дюкяна си, нареждал стоката си, като мислил, че ще придобие нещо. В края на краищата, и той казва: Затворен е животът ми, нищо не придобих. Такова е положението на много хора. Никой не е придобил това, което е очаквал. Наистина, от осем хиляди години досега живите хора на земята не са придобили същественото, което са очаквали. Тази е причината за тяхното голямо недоволство. И това, обаче, е временно. Ще дойде ден, когато недоволството им ще се превърне в доволство. Днес човек е ту доволен, ту недоволен. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, без никакво колебание.

Като изучавате сегашното човешко съзнание, виждате, как протичат два последователни процеса. Когато е богат, човек мисли, че работите му са уредени; щом изгуби богатството си, вижда, че работите му не са уредени. Когато е здрав, той мисли, че всичко може да постигне; щом заболее, вижда, че много неща са непостижими. Когато е праведен, навсякъде вижда доброто и красивото; когато греши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човек губи равновесието си? Причината се крие в неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си и търси чужда помощ, да излезе на прав път. Той има свещ, която е изгаснала. Търси кибрит, но и кибрит няма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне друг човек, също в тъмнина, объркал пътя си. - Какво трябва да се прави? - Да си подадат взаимно ръка и да си помогнат. Първият пътник има свещ, но кибрит няма. Вторият има кибрит, свещ няма. Като се сприятелят, взаимно ще си услужат: ще запалят свещта и ще продължат пътя си.

Следователно, бъдете будни, да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. Пазете се от еднообразието, което пресища и отегчава човека. Защо ще свириш по сто пъти на ден една и съща песен? Защо ще повтаряш едни и същи думи? Срещнеш приятеля си и му казваш, че е добър човек; на другия ден ще му кажеш пак същото. Сто пъти го срещаш, сто пъти ще му кажеш едно и също нещо. Най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека.

И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи, да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция, и той ще се противопостави на твоите думи. Той или няма да ти вярва, или ще намали силата на думите ти и ще каже: Не съм толкова добър, колкото мислиш. Да казваш на човека постоянно, че е добър, това подразбира известно користолюбие. Ти искаш да го подкупиш и да го използваш като кон, който можеш да товариш според желанието си. При това положение, естествено е човек да се противопостави на твоите думи. Ще кажеш, че си искрен в думите си. Може да си искрен, но нямаш разбиране. Например, някой изучава човешкия нос, но при известни изненади се обърква и, вместо да определи точно характера на човека, казва неща, които са далеч от истината. Той се произнася за характера на някого по носа и се чуди, защо носът на този човек е толкова подут. Много просто, пчела го е ухапала по носа. Като учен, той трябваше да схване, че подутината на носа е външно нещо, временно положение, което няма нищо общо с характера на човека. Истинско знание е това, което е вярно при всички случаи и положения. Стремете се към това знание. Само то е в състояние да постави човека на прав път, откъдето никой не може да го измести.

Следователно, нещата са верни, когато се изучават в техния естествен път на развитие. Който изучава носа, трябва да има предвид всички естествени влияния, които са го създали. - Кое е създало носа? - Човешките мисли. Той е резултат на разумната човешка мисъл. Това не е станало изведнъж, но в продължение на векове. Много опити са правили разумните същества, докато са създали носа в този вид, какъвто го виждаме днес. От формата, дължината и широчината на носа зависи дейността на човека. В този смисъл, носът е отворена книга, по която може да се чете. Зад носа се крие човешкият ум. Носът, като орган на човешкото тяло, извършва няколко функции: първо, той е орган на дишането. През него минава въздухът, който, чрез своите трептения, възбужда нервната система. Така човек започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.

Щом се говори за носа, като проява на мисълта, мнозина казват, че Бог е направил носа. Как го е направил? Когато твърди нещо, човек трябва да знае, как стават работите. Ако детето казва, че баща му е написал едно писмо, то може да разкаже, как е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе лист, писалка и мастило; натопи перото в мастилото и започна да пише. Така се нижеха един ред след друг, докато най-после писмото беше готово. Кой от вас, като твърди, че носът е направен от Бога, може да каже, как е станало това?

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение: да чувствува и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ръката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очите виждат, че ушите слушат, че устата приема храна, че носът усеща миризмите и възприема въздуха, това са неща познати и верни за тях. Обаче, каже ли се, че човек вижда с цялото си тяло, това не се приема. Защо не допущате, че човек може да превърне цялото тяло в зрение? За да допуснете това, вие трябва да знаете, какво в същност представлява тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещето развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крият в човешкото тяло. Онзи, който изучава човешкия нос, вижда в него влияния на миналото, на настоящето и на бъдещето. Достатъчно е да погледне носа на някого, за да каже, какъв е бил миналия му живот, как са живели неговите деди и прадеди; след това, по известни белези и линии върху носа, определя, как живее този човек днес; най-после, по известни черти на носа, той определя, какви възможности се крият в бъдещия му живот. Всичко е писано на човешкия нос.

И тъй, човешкият нос е екран, върху който умът пише своята минала, сегашна и бъдеща история на развитие. Ако само за момент се прекрати дейността на носа, човек веднага ще разбере службата, която е свързана с него. Голямо богатство се крие в носа, но малцина съзнават това. Той служи за равновесие, т.е. за урегулиране силите на човешкия организъм. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашите естествени и красиви състояния от една страна, както и неестествените състояния от друга страна. Едно малко побутване на носа не на място е в сила да наруши вашия мир и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате от идеите си, отричате се от средата, в която живеете, не искате да срещате никого. В това отношение, вие приличате на човек, който е впрегнал в колата си един див, необуздан кон. Последният започва да рита надясно-наляво, хукне с колата по нивите, докато най-после се умори и спре.

Ритането е неразумен процес, който не разрешава въпросите. - Защо риташ? Ако те е впрегнал по-умен човек от тебе, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав от тебе, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек от тебе. Не оставяй глупавият да те впряга. Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен човек от тебе. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. Докато е млад, човек вярва в светлото и красивото в живота, уповава се на любовта, на своя идеал, и така осмисля живота си. Като остарее, той отрича всичко и казва, че животът няма смисъл. Защо един и същи човек има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от разумни, възвишени същества, а на старини се е поддал на низши същества, те да го управляват. Значи, като млад, е бил умен; като стар, е оглупял.

Много от съвременните хора говорят за ума, като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа. Според тях, духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието. Обаче, това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко. Тогава, как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот. Някога намирате причината на тези мисли, а някога остават скрити за самите вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре. В първо време сте смел, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присъствието на мечка в гората. Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на вас. Вие имате вяра, казвате, че Бог е създал света, че всичко Му се подчинява, но пак се страхувате. - Защо се страхувате? - Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както ти искаш и мислиш. Страхът е резултат на безлюбието. Следователно, вашата вяра и любов не са толкова силни, да изпъдят страха навън.

Какво представлява страхът? Той е най-високото чувство в животинското царство. За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава. При страх човек не може да бяга. - Защо? - Защото има спирачки. Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин за справяне. Понеже животните нямат спирачки, като се уплашат, бягат, колкото им държат силите. Животното си казва: Ще уповавам на краката си. То намира спасение в своите крака.

Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже зад носа се крие умът, трябва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъг е носът, толкова по-развит е умът? Дължината на носа трябва да отговаря на нормата. Чрезмерно дългият и чрезмерно късият нос са крайности. Те не отговарят на естествената мярка в природата. Крайно дългият нос показва, че човек е страхлив; крайно късият нос показва, че човек не мисли много. Задните крака на заека са по-дълги от предните, защото всякога е живял по гори и планини. Като бягал повече нагоре, задните му крака се удължили за по-удобно бягане по височините. Обаче, при бягането си надолу, заекът изпитва известна мъчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие определяте силите, които са работили върху човешкия ум. Носът има отношение и към дихателната система на човека. От устройството на носа, на неговата големина и широчина зависи състоянието на белия дроб. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на белия дроб, само че в обратно положение.

Да се изучава човешкия нос, това значи, да се домогне човек до истинската, положителна наука. Само онзи може да придобие това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти някое разумно същество, че трябва да се учиш, това подразбира съзнателна молитва, т.е. връзка на човешката душа с Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилен начин, по който да разрешиш мъчните си въпроси. Всякога ще учиш, ще се молиш, да издържиш изпитите си добре. Ако не ги издържиш, не си учил, както трябва. Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? - Слаб съм. - Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на два-три пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен. Можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен.

Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека. В животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Например, слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, но не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците. Като не си слон, не можеш да вземеш първото място. - В какво се проявява интелигентността на слона? - В дългия му нос - в неговия хобот. Като проточи хобoта си напред, той казва на животните: Дълъг нос ви е нужен. Човешкият нос, сравнен с този на слона, се губи. В бъдеще и човешкият нос ще се развие, ще дойде до онези мерки, които природата е определила.

Изучавайте животните, да видите, как се проявяват те. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентност, изразена чрез дългия му хобот. С това той иска да каже, че с къс нос нищо не се постига. Ще кажете, че въпреки дългия нос на слона, лъвът е цар на животните. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвът е главнокомандуващ на животинската армия, а истински цар е слонът. Ще кажете, че лъвът е символ на благородство. Къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва. Котката е лъв в миниатюр. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте я, как постъпва с мишките. Вижте, как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека. Не е въпрос да бъдеш главнокомандуващ, или цар, но да бъдеш разумен. Това значи, да се проявяваш така, че всяка твоя постъпка да носи добри последствия, не само за даден момент, но за вечни времена.

Следователно, който иска да живее добре, трябва да прояви своята разумност, доброта и вътрешна сила. Само така човек може да постигне своя идеал, да очисти живота си от всички утайки на миналото. Чист живот се иска от всички. Ако пчелите не търпят нечистота, колко повече се отвращават от нея разумните и напреднали същества. Опитайте да се приближите до някой кошер, след като сте яли чесън. Може ли нечистият да влезе в общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракът му в това общество, за да се намери веднага вън. Чистото не търпи нечисто. Ако искаш да влезеш в това общество и да се ползваш от благата, с които разполага, иди първо да се очистиш и тогава влез. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човек е дошъл на земята да се учи, с цел да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например, страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство мъчно се справят хората. - Защо? - Защото върху него се е работило много. Следователно, страхът остава като основа на друго, по-високо чувство - съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието.

Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство - в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие; който не постъпва разумно, всякога бяга. Той е стъпил върху наклонена плоскост и, без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, докато влезе дълбоко в материята. След време започва да гледа нагоре, за да се освободи от материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човешкото предназначение. Той има да решава временни и вечни задачи. Докато е облечен в плът, решава материални задачи; щом реши тези задачи, той се освобождава от материята и пристъпва към вечните задачи на живота. Те определят неговото бъдеще.

Една от великите задачи на човека е да работи в Божествения свят, т.е. върху главата. Да преустроиш главата си, това значи, да изправиш отношенията си към Божествения свят. Да преустроиш дробовете си, това значи, да изправиш отношенията си към духовния свят. На прост език казано, да подобриш състоянието на дихателната система, т.е. на своята мисъл. Духовният свят принадлежи на ангелите. Значи, трябва да изправим отношенията си към тях. Най-после идваме до стомаха, т.е. до съществата от растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човека е добре развита, отношенията му към тези същества са правилни. Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Колкото по-добре са развити, толкова по-красив е той, толкова по-хармоничен е неговият живот. Мястото на ума е стомахът, на душата - белият дроб, а на духа - главата. От друго гледище, сърцето може да поставите в стомаха, ума - в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека - в главата. Велико нещо е Божественото начало!

Да се върнем пак към носа. Той е интересен предмет за изучаване във физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа в духовно отношение, идвате до три гранични точки с духовния свят, а именно, с любовта, с мъдростта и с истината. Ако носът на човека граничи с тези велики светове, той е правилен, добре устроен. Приятно е да гледаш лице с красив нос. Ако отсъстват тези гранични точки, носът не е добре развит. Тези точки са свещени, но малцина знаят техните места. През тези точки на носа Бог е вдъхнал в човека и го е направил жива душа. Първоначално Бог е говорил на човешкото сърце чрез носа, а днес говори на човешкия ум пак чрез носа. Ако човек чрез носа не може да разбере, какво му се говори, неговият нос е безпредметен. Ако чрез носа не можеш да познаеш, дали даден човек е добър, или лош, ти не си го развил още. Задачата на човека е да намери върху носа мястото на любовта, мъдростта и истината. Ако може да намери тези добродетели върху своя нос, ще ги намери и върху носа на другите хора. Казвате, че носът на някой човек е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му, не знаете. Правилният нос е като огледало. Той отразява светлите и възвишени мисли, които идват от възвишения свят. Тези мисли се отразяват върху мозъка, сърцето и стомаха. Красивият нос не лъже човека. Той не може само отвън да бъде красив, но да отговаря на вътрешната красота на човека. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много неща знаете, но важно е, кои мисли трябва да вложите в работа. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Какъв човешки образ е този, на който очите, ушите, носът и устата не са поставени на мястото си? Гледате образа, но нещо съществено му липсва - органите не са поставени, където трябва. - Кое е същественото в човека? - Умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действуват и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот.

Работете, без да се гневите. Бог има право да се гневи, но не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно, глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: Нямам право да се гневя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга ума си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това му са нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и Бога. Тогава гневът му ще бъде на място, ще свърши някаква работа.

У п р а ж н е н и е. В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и направите упражнението си, както трябва. - Може ли да не правим упражнението? - Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото. И лоши думи да ви казват, ще знаете, че всичко е за добро. - Не може ли Бог да ни помогне, да издържим на изпитанията? - Бог помага, но не по механически начин. Той е съвършен, затова остава човека свободен, да се прояви, както разбира и желае. Бог нашепва на човека: Не правиш добре, измени посоката на своето движение. - Не може ли по друг начин? - Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание. - Искам да опитам по друг начин. - Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един. Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е гласът на Бога, който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти можеш да бъдеш свободен, да правиш, каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито носа на слона, ще правиш опити, да мислиш само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество са добри и ще работиш без да се гневиш.

Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте, колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите, и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно.

Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви без да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трябва да върви по наклон. Не трябва, наистина, но вината не е само у него. Може други да са го поставили на тази плоскост, може да е сляп, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрешките на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представляват погрешките? Те са твърд материал, от който съществата в духовния свят правят къщата си. Когато им трябва такъв материал, те слизат на земята при хората, които се гневят и правят грешки, и взимат от начупените камъни за своите къщи. Те не съдят хората за погрешките, но даже скъпо им плащат. Как постъпвате вие с вашите работници? Ще кажете, че на работниците от новото учение нищо не се плаща. Вярно е това: на човек, който работи с любов, не му трябват пари. Но той е без обувки и без дрехи. Как ще постъпите? Според мене, има начин да благодарите за работата му: няма да платите, но ще му подарите един чифт обуща. Те могат да струват повече от това, което ви е изработил, но ще го възнаградите за любовта, с която ви е работил. Като отиде на друго място да работи, вместо пари, ще му подарят един костюм. Колко хора днес са готови да постъпват по този начин? Така е за онзи, който иска да постъпва според Божествения закон. Който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промени ще станат във вашия живот.

Давайте, без да очаквате нещо. Давайте, без да съжалявате. Ако дадеш обувки или дрехи на своя ближен и постоянно мислиш за това, което си направил, ти не си изпълнил Божията воля, както трябва. Ти си ограничил и себе си, и онзи, на когото си дал нещо. Давайте, без да се ограничавате. Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш, колкото можеш най-много; ще взимаш, колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод.

Защо хората не успяват в живота си? Защото говорят едно, а вършат друго. При това, не се вглеждат в себе си, да видят, какво им липсва, но се сравняват с окръжаващите. Всеки мисли, че стои по-високо от другите, знае повече, разбира по-добре и т.н. Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога. Като ставаш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе си - да проявиш любовта, мъдростта и истината в живота си. Не искай да бъдеш силен като Бога, да управляваш и заповядваш, но пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност. - Болен съм, страдам, как да благодаря? - Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш истината; ако е в ушите ти, ще изучаваш мъдростта; ако е в устата ти, ще изучаваш любовта. Каквото и да те боли все ще научиш нещо. Който е дошъл на земята, трябва да се учи да превръща отрицателното в положително и да се чисти. Казано е в Писанието: "Само чистите по сърце ще видят Бога".

Какво представлява носът? - Място на електричество и магнетизъм. Той е връх, където се складират природните енергии. Ако знаете, как, на кое място и кога да хванете носа си, ще се ползвате от неговите енергии. Хората държат носа си, чоплят го и вместо да се ползват от енергиите му, те си пакостят. Не е лесно да се справяте с своите енергии. Ето защо, всяка сутрин, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете от него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нещо красиво, мощно. Днес носът работи най-много. През него минават много енергии. Свържете се с дейността на своя нос и работете върху него, да го продължите и разширите, според мерките на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очите, ушите и устата. През носа непрекъснато влиза и излиза въздух. Той е един от неуморните работници - чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре с него. Лошите мисли действуват върху носа, а оттам и върху дихателната система. Ако тя не работи добре, и стомашната система страда. В резултат на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля, и той не иска вече да живее. Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. - Какво иска Бог от човека? - Да учи и да работи.

И тъй, всяка сутрин хващайте леко носа си, милвайте го по върха, с желание, да не става остър. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание.

Т.м.

5. Лекция от Учителя, държана на 28 октомври 1931 г.

София. – Изгрев.

КНИГА: Събуждане

2009-01-16T12:50:26Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Събуждане]](НадяД)(сверена)
* 2. [[Оставената торба]](Моника13)(работи се)
* 3. [[Проводници на любовта]](Светла)(готово)
* 4. [[Разбраната скръб]](Ваня) '''(сверена)'''
* 5. [[Предназначението на носа]](Светла)(работи се)
* 6. [[Правилният тон]]
* 7. [[Двоен дял]]
* 8. [[Материални прояви на живота]]
* 9. [[Разтоварване на съзнанието]]
* 10. [[Непреодолимо желание]]
* 11. [[Правилен живот]]
* 12. [[Сила, живот и здраве]]
* 13. [[Истинско познаване]]
* 14. [[Граници в живота]]

КНИГА: Събуждане

2009-01-16T12:32:04Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Събуждане]](НадяД)(сверена)
* 2. [[Оставената торба]](Моника13)(работи се)
* 3. [[Проводници на любовта]](Светла)(готово)
* 4. [[Разбраната скръб]](Ваня) '''(сверена)'''
* 5. [[Предназначението на носа]]
* 6. [[Правилният тон]]
* 7. [[Двоен дял]]
* 8. [[Материални прояви на живота]]
* 9. [[Разтоварване на съзнанието]]
* 10. [[Непреодолимо желание]]
* 11. [[Правилен живот]]
* 12. [[Сила, живот и здраве]]
* 13. [[Истинско познаване]]
* 14. [[Граници в живота]]

Проводници на любовта

2009-01-16T11:42:06Z

Solico: /* Проводници на любовта */

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш:"Прегладнях вече."Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък като цяло превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:16:48Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък като цяло превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:16:31Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък като цяло превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:15:37Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък като цяло превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:15:02Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък като цяло превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:14:36Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:14:17Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:14:01Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи, злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:13:36Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е, защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи, злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:12:47Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е, защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи, злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

Проводници на любовта

2009-01-15T19:12:19Z

Solico:

==Проводници на любовта==

Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: Прегладнях вече. Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого, къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е, защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи, злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита, какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.

3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г.

София. – Изгрев.

КНИГА: Събуждане

2009-01-15T18:06:01Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-1.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Събуждане]](НадяД)(работи се)
* 2. [[Оставената торба]](Моника13)(работи се)
* 3. [[Проводници на любовта]](Светла)(работи се)
* 4. [[Разбраната скръб]]
* 5. [[Предназначението на носа]]
* 6. [[Правилният тон]]
* 7. [[Двоен дял]]
* 8. [[Материални прояви на живота]]
* 9. [[Разтоварване на съзнанието]]
* 10. [[Непреодолимо желание]]
* 11. [[Правилен живот]]
* 12. [[Сила, живот и здраве]]
* 13. [[Истинско познаване]]
* 14. [[Граници в живота]]

КНИГА: Пътят на ученика

2009-01-14T17:14:49Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1927.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Пътят на ученика]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 2. [[Духът на Господа]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 3. [[Братя в единомислие]] (Светла) '''(сверена)'''
* 4. [[Ще се превърне в радост]] (Хирон) '''(сверена)'''
* 5. [[Обич към знанието]] (НадяД) '''(сверена)'''
* 6. [[Пробуждане съзнанието на ученика]](Моника13)(работи се)
* 7. [[Дойде глас]](Ваня) (работи се)
* 8. [[Явно говорих]](НадяД)(работи се)
* 9. [[Свещеният час]](Светла)(сверена)

Свещеният час

2009-01-14T16:51:01Z

Solico: /* Свещеният час */

==Свещеният час==

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!

Размишление

Всяка окултна наука, която принадлежи към великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От това гледище умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.

И тъй, щом започваме да изправяме живота си, всички трябва да учим. Миналите поколения се учили, сегашните поколения се учат, и бъдещите поколения ще се учат. От кого? – От света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният, умственият и духовният живот на човека. При това съграждане на живота се изучават различни предмети. Всичко в природата се развива последователно. Същото нещо се наблюдава и в света. Най-първо ще се изучават най-близките предмети, които имат пряко отношение към нас. След това ще се изучават предметите, които засягат нашите чувства, и най-после тия, които засягат нашия ум.

Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва, от която ще придобие устойчив характер. Тя придава стабилност на човека. Всеки човек, който иска да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни. Достатъчно е да дяла камъни два–три месеца, за да внесе този елемент в характера си. Човек може да придобие устойчивост не само чрез дялане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. С тази работа той развива мускулната и костната си системи.

Вие казвате: „Как да работим? Какви методи трябва да прилагаме за учене?“ Казвам: Наблюдавайте природата, вижте как работи тя и от нея се учете! Използвайте за вашето развитие методите, с които тя си служи. Проследете какво става с водата, която пада от пространството. Наглед тя е чиста и пада във вид на росни капки или да дъжд. Докато падне на земята, тя се напрашва от въздуха, било от прашинките, или от саждите в него; после разтваря някои газове, които се намират във въздуха, като същевременно поема и разни микроби. В този вид вече водата не е чиста. Нейното движение обаче не спира тук. Тя прониква в земята, дето среща песъчливи пластове, през които се прецежда или филтрира. Така пречистена, водата дохожда до известни пластове, дето не се просмуква, но се събира на едно място и оттам, като си пробие път навън, излиза във вид на чист, хубав извор. Тези пластове са препятствия за водата, но тя се стреми да си пробие път между тях и да вземе известно направление.

По аналогия на това, казвам: Мисълта, която иде от Бога, е чиста, но докато дойде до нашия мозък, минава през пространството, дето се напрашва и става нечиста. Вследствие на това тя трябва да слезе в долните пластове, да се филтрира, т.е. да се прецеди и отново да се върне чиста, каквато е излязла от Бога. Кои са тия пластове, през които човешката мисъл се пречиства? – Това е материалният свят, в който тя среща ред препятствия. След като премине тези препятствия, тя излиза навън във вид на извор. В това отношение всеки човек е един постоянен извор. Щом човек започне да мисли, той представлява вече един извор.

Казвам: Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи какво нещо е окултният ученик и окултната наука, за да може да даде кратко определение на този въпрос. Да бъдеш окултен ученик, не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различните предмети, защото това може да дадат и другите науки. Например, от другите науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия състав, разни теории за създаването на света и т.н. Съвременната химия пък ще ви запознае с елементите, от които е създаден материалният свят, с техните свойства и със службата им, която изпълняват в неорганическия и органическия свят. Тя ще говори, например, за ролята на водорода, кислорода, азота и въглерода в тия два свята, но не и за ролята им в психическия свят. В това отношение са интересни не само физическите сили на елементите, но и техните психически сили, на които те са проводници в живата природа. Съвременната наука спомага на окултната, като ни запознава с живата природа. Окултната наука обаче представлява въведение към великата наука на живота.

От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разлика в материята на човешкия мозък у разните индивиди. Следователно хората се различават както по качествата на материята, от която е образуван техният мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които функционират в областта на този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества“. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на земята.

Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъпен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането и проучването на земния живот. Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, дето е бил в съприкосновение с видни, учени професори. Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето и т.н. На какво се дължи тази промяна? – На съприкосновението, което е имал с тия учени хора. Вие казвате: „Те са светски хора“. Не мислете така. Тия хора, които са дошли до едно голямо концентриране на мисълта си, до един пълен контакт с живата природа, имат и силно развит духовен живот. Мнозина от тия учени хора са окултни ученици, занимават се с окултна наука, но външно не се изявяват, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да цитирам имената на тия учени, но казвам, че такива са съществували и в древните времена, но съществуват и днес.

Някои питат: „Защо ни е окултната наука?“ – В нея ще намерите ред начини и методи, как да си въздействате при различните състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи. Запример, често се говори, че трябва да имаме търпение, но по кой начин да се приложи? Говори се, че трябва да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин, по който можем да правим добро на хората?

Ще ви дам един пример от физическия свят. Представете си, че искате да извадите едно въгленче от огъня. По колко начина може да го извадите? – Или с пръсти, или с щипци. Какви ще бъдат резултатите при двата случая? – В първия случай, когато хванете въгленчето с пръсти, бързо го хвърляте настрана и през целия ден сте недоволни, че сте се изгорили. Във втория случай, когато сте го хванали с щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дето искате – нищо не ви смущава. Значи, щом искате да направите добро, може да употребите един от двата метода – или с пръсти, или с щипци. Ще имате два различни резултата. Казвам: Вие трябва да правите добро по втория начин – с щипци. Искате да дадете някому пари. Какво ще направите? – Ще намерите трето лице, чрез което ще предадете парите. Тогава вие сте свободни. Дадете ли сам парите на това лице, вие изгаряте пръстите си. Този човек ще дойде втори път при вас и ще ви каже: „Онзи ден ми дадохте 1000 лева, дайте ми сега още толкова!“ Хората от света са опитали този метод, затова казват: „Огън с ръка се не пипа“. Може да го пипате с ръка, но резултатите няма да бъдат такива, както ако бихте го хванали с щипци.

Често хората смесват думите „любознателност“ и „любопитство“. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалния живот с желанието да се подобри умствения и духовния живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целта на тази Школа. Да подобря материалния си живот, значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? – Нищо. Мнозина от вас сте свършили гимназия, други – университет, но питам: Де са ония формули, де са всички теории, които сте учили през това време? – Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим?“ Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. На времето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изгладили тия знания. Ето защо човек сам трябва да чисти, да измива своята памет – своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, дето са складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове са прашясали от вековния прах на безумието и така са разбъркани из библиотеката, че не знаем де се намират. Прахът произтича от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.

Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тия безпокойства. Болестта запример е ненужно безпокойствие. Болен си, страдаш от възпаление на очите, или от коремоболие, или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система – премахни тия болести. Сиромах си, имаш мъчнотии в живота си – премахни тия препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, и сиромах не трябва да бъде. За обикновените ученици е позволено това, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На окултният ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: „Господ ще ни излекува“. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не един вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж урокът предаден от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили?“ Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате.

На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тия правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.? Не е достатъчно само да се констатира известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължат на известни микроби, малки същества, които се развиват в организма на човека. Значи те намират във вашия организъм достатъчно количество храна, съответна за тяхното развитие. Какво трябва да правите? – Не им давайте такава храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието? – От ядене на мъчносмилателна храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е проведена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. У известни хора тази миризма се усеща от разстояние 5–6 метра. Някои хора, като не ядат 5–6 дни, започват да миришат неприятно. Когато окултният ученик пости, от него лъха приятна мирзма.

Окултният ученик трябва да работи за пречистване на тялото си. Някой казва: „За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си“. Не, това е криво заключение. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото ви тяло. Ако плътта ви отслабва, тялото ви не трябва да отслабва. Какво подразбирам под отслабване на плътта? – Да се намалят низшите желания у човека, т.е. желанията му да се възпитат. Низшите желания не се крият във физическото тяло, но в плътта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трябва да измъчвате стомаха си. Наистина, понякога стомахът приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие в един център, който се намира около слепите очи. Миризмата на някое вкусно ядене възбужда този център, у човека се поражда желание повече да яде и тогава стомахът приема тази храна и се претоварва. По този начин, именно, чрез силно желание за ядене, човек разваля стомаха си. Това е крайност, но ако стомахът приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайност. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш как да ядеш, това е наука, това е цяла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодарите“.

Второ условие при храненето. Окултният ученик трябва да избягва еднообразната храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети – само с грозде. Това не е правилен начин за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: „Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш – от плода на дървото за познаване доброто и злото“. Така и вие, от всички плодове ще ядете – от забранения плод няма да ядете. Ако се храниш с картофи, ще опиташ всички видове: днес ще ядеш бели картофи, утре ще ядеш червени. Ще опиташ всички видове картофи и ще пристъпиш на друга храна. Ако се храниш с череши, ще опиташ всички видове череши. Ако се храниш с грозде, по същия начин ще опиташ всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно особено чувство, което на всяко време му подсказва каква храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери ония специфични елементи, които са необходими било за съграждане на организма, било за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „Отде ще намерим тази подходяща храна?“ Виждате онзи художник, колкото беден и да е, как намира бои, четки. Щом са нужни за работата му, отдето и да е, той ще ги намери.

Питам ви: Как ще си обясните Христовите думи в притчата за онзи домостроител, когото господарят уволнил и поискал сметка за домостроителството? Този домостроител си казал: „Що да сторя? Да копая – не мога. Да прося – срам ме е“. И най-после казва: „Дойде ми на ум какво ще направя“. И повиква едного от длъжниците на господаря си и го пита: „Колко си длъжен на господаря ми?“ А той му отговорил: „Сто вати масло“. – „Пиши 50!“ Пита втория: „Ти колко дължиш на господаря ми?“ – „Сто кора жито.“ – „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другите печелят. Той си прави приятели. Христос казва по-нататък: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат в дома си, когато осиромашеете“. Как ще разберете този стих? Той представлява един вътрешен закон, който само окултният ученик може да разбере. Онзи, който не познава този закон, ще се държи в буквата на нещата и ще се обърка. Ние имаме един външен морал, който е необходим за света, но не и за нас. За нас е нужно дълбоко вътрешно разбиране на нещата, вместо това, което представляват външните отношения в света.

Казвам: Както всеки човек от света разбира своите интереси, така и окултният ученик трябва да разбира своите интереси и тия на своите другари. Всеки ученик, който ходи в училището, трябва еднакво да разбира както своето положение, тъй и положението на другите. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влезе в голямо стълкновение с тях. Всеки ученик, който иска да си служи с математиката, най-първо трябва да знае законите и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и делението. Постепенно той ще навлиза и в по-сложните действия на висшата математика. Не знае ли елементарните неща, той не може да си служи нито с математиката, нито с геометрията.

Следователно живите хора представляват за нас почва, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора трябва във всеки даден случай да дружим, да споделяме своите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трябват. Камъните, това са живите хора, които ще вземат своето участие в този градеж. С тях ще споделяте своите мисли и чувства, своя живот, без да ви критикуват. И те ще споделят с вас. Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултат, което показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание и втори път да се срещнете. Да допуснем, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква от вас? – Сърцата и умовете ви тъй да се отворят, че всички заедно да създадете велика вътрешна връзка с невидимия свят и всички да се почувствате радостни и весели. Засега молитвата за вас е дълг, но не и резултат на един вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл.

И тъй, като окултни ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас, а именно: влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъл. Мисли ли ученикът право, той ще изпитва красиви, приятни чувства.

И сега, като ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона да говори. Той иска да произведе ефект пред публиката със своето красноречие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му. Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение втори път да не излиза да проповядва. Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната област – не разбират окръжаващите хора. Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава. Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом не им хареса някой проповедник, те казват: „Хлопа му нещо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаят света със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: „Не давайте скъпоценните си бисери на свинете“. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тия свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? – Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои скъпоценни работи, и никому не ги показва. Религиозните хора обаче всичко, каквото имат, изнасят на пазар. Защо? Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд

Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някои ви запитват: „Какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н.?“ Вие сте готови веднага да дадете отговор. Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В старо време окултните ученици се подлагали на особен род самодисциплина – да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вън пред света. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали!

Ще ви приведа един пример, от който ще видите какви резултати дава неспазването на този закон. Преди години в България усилено се третираше въпроса за ясновидството. От някои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видения, съобщения с другия свят, но започнаха да парадират пред хората с тази си способност. Де кого срещаха, започваха да разправят за своите видения. Тия хора пък предаваха техните видения на други, но с някакви малки прибавки, с някакви преувеличения. По този начин, от една страна, те станаха за присмех, а, от друга страна, започнаха да губят способността си и виденията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че свети Петър, свети Георги им се явявали, вече нямаше какво да разправят и съжаляваха, че са изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а те останаха самички и започнаха да се чудят дали настина свети Георги, свети Петър им се явявали някога, или не. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържате само за себе си. Тия последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие да се ползвате. Та всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.

Казах по-рано, че понякога в ученика се развива любопитството, вместо любознателността. Например, той вижда, че някои говорят помежду си нещо, и казва: „Кажи ми какво говорехте?“ Казвам: То не е за тебе. И да ти кажа, няма да се ползваш от него, нито по-добър ще станеш. Така излиза. Ако му кажа известна своя опитност, той ме подлага на критика в себе си и казва: „Дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли?“ Преди малко дойде при мене един млад човек и ми разправи какво видение имал. Ако разкажа и на вас неговото видение, мнозина ще се съблазните, няма да повярвате в тия неща, защото в това видение, наистина, има много невъзможни и недостъпни неща за приемане от човешкия ум. Човек трябва да има силна вяра, за да приеме известни неща. Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е от Бога. Трябва да проверявате тия неща, за да знаете колко на сто от всичко, което става у вас и около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, тъй и будния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват.

Направете следния опит. Да кажем, че някой ваш приятел ви обещал да дойде у вас в сряда, в пет часа след обяд. Преди да е дошъл още, задайте си въпроса дали ще дойде или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте с търпение определения от него час, за да проверите. Запишете си точно в колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава или вие сте се излъгали, или той се е размислил да не дохожда. После, проверете от него в колко часа се е отказал от намерението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бъдете ясновидци, нали? Тогава направете друг опит. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете в себе си тихо и спокойно, без бързане, и определете след това колко е часът. Отворете часовника си и вижте дали сте успели в опита си или има разлика и каква е тя. Има закон, въз основа на който можете точно да определяте часа. Ако не успеете от първия, от втория, от третия опит, не се обезсърчавайте, продължавайте по-нататък, все ще успеете да развиете това чувство. Някои наши приятели не носят часовници, но са развили в себе си такава интуиция, че могат точно да определят часа, някой път с разлика в половин час, а много често с разлика само от пет минути. Има случаи, когато часовникът на някого е спрял, но той не забелязъл това нещо. Питат го: „Колко е часът?“ – „Осем.“ Другият, който няма часовник, казва: „Трябва да има някаква грешка, според мене часът е около десет“. – „Тъй ли? Не може да бъде!“ Проверявате друг часовник и се оказва, че часът е наистина десет. Значи часовникът на първия е спрял. Де е погрешката? – В часовника, който спрял, и в човека, който няма развита интуиция, а вярва само в часовника си.

Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝн. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при някой свой приятел. Запитайте се вътрешно, дали вашият приятел е у дома си или не. Ако почувствате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, проверете да видите дали интуицията ви е вярна или не.

Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Запример, умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони – на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Разбирам да се съмняваш в един невежа, но да се съмняваш в един велик мъдрец, в един велик учен, това е необяснимо. В живота на учения човек погрешките са изключения, а в живота на простия – изключенията са правила.

Окултният ученик трябва да разполага със силите, които се крият в неговата душа. Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да е нащрек, т.е. съзнанието му трябва да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например, някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.

Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват с единствената цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, дето той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога“. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, съдейства му за добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без волята на Бога“.

И тъй, беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучавайте Библията. Някой от вас се спира на едно място, друг на друго място, било от Стария или Новия Завет, и оттам черпи поука за някоя своя мъчнотия, или се поощрява от някоя морална постъпка. Така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.

Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутринен, или следобеден, или вечерен. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя. Като премине този час на размишление, трябва да се почувствате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня. На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление. Като се справяте по този начин с мъчнотиите в живота си, ще се намерите по този начин в положението на онзи задлъжнял търговец, който получава няколко чека и отива с тях в банката, да получи парите и да си изплати дълговете. Така и вие ще снимате от гърба си един по един своите товари. Защо? – Имате отпуснат кредит, с който да уравновесявате умствения си бюджет. През този свещен час ще се разговаряте с всички окултни ученици на тази Школа, в която сте и вие. Всички окултни ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намерите в някакво затруднение, те веднага ви се притичат на помощ.

Казвам: Свещеният час, който си определите, ще спазвате през цялата година и ще работите за изглаждане на недоразуменията, за надделяване на мъчнотиите и за вашето повдигане. На всеки от вас давам тази задача, именно: да намерите приблизително кой е вашият свещен час. Идната година да се явите с тази придобивка – да знаете кой е вашият свещен час и с кой час от деня съвпада. Някои от вас може да са намерили този час, но които не са го намерили, ще си определят разни часове, докато открият кой е същинският свещен час за тях. За всеки ученик има по един определен свещен час. Този час може да е един и същ за няколко ученика. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде някоя велика мисъл или някое възвишено чувство – изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час. Свещеният час иде периодически, всеки ден, в един и същ час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон.

Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. Както петлите всякога ще пеят, тъй и примерът вечно ще съществува. Когато петелът пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде. Когато петелът пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето. Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват. Питам: Как българите разбират езика на петела? Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща. Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на петела. Тия поверия, които съществуват в народа, са верни. Между хората съществува и друго поверие, че когато паякът се спусне отгоре, гост ще дойде. Действително, не се минава и половин час, гостът иде. Питам: Какво отношение има между госта и спускането на паяка? Казвате: „Това е съвпадение“. Може да е съвпадение, но щом това съвпадение е вярно, окултният ученик трябва да отиде по-далеч, да намери същинската причина на тия явления, да разбере отде идват тия вярвания. Тия неща ни се виждат чудни, но това са факти.

Вие като ученици трябва да изучавате тия неща, да наблюдавате растенията, животните и да вадите положителни научни данни за техния живот и развитие. Вземете, например, пчелата. Тя се отличава със силно развито обоняние и зрение. Човек може да усети миризмата на цветята най-много на 5–6 метра разстояние, когато пчелата усеща тяхната миризма на 5–6–10 километра разстояние. Тя познава отдалеч кои цветя миришат и по миризмата им ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалеч. В това отношение тя е ясновидка. Като излиза из кошера си, тя прави един голям кръг, зърне отдалеч цветята и по права линия отива към тях. После пак се повдига нагоре, зърне кошера си и по права линия отива към него. Премести ли се кошера ѝ само един сантиметър, тя не влиза в дупката направо, а се удря в кошера. У нея има изработено вярно чувство за мерене. Казвам: Ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултните ученици трябва да развиват своите по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на учените геолози и други, как мислите, по какъв начин са дошли те до тези данни? – Чрез своята интуиция. Иначе те не биха могли само по предположение да се доберат до такива положителни истини. В тия учени има едно вътрешно чувство, чрез което те казват, че еди-кои си пластове са били преди хиляди години в едно положение, други – в друго положение. После обясняват по какви причини са станали промени с тях и т.н.

Във всяка окултна Школа трябва да се създаде общ интерес към практическа работа. Същото се отнася и до вас, учениците на тази Школа. Вие трябва да се заемете практически с учението, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си. Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. Кое е по-хубаво, да платите на един лекар 100–200 лева, без да се сигурни в излекуването, или да насочите ума си в правилна посока и да се обърнете към Бога? Често дохождат при мене някои болни и ме питат: „Да викаме ли лекар?“ Казвам: Ако се страхувате, викайте лекар, но постъпете по следния начин. Като дойде лекарят, кажете му: „Аз съм болен. Изследвайте болестта ми и кажете, ще оздравея или не. Ако ми кажете, че ще оздравея, и стане така, без да приемам лекарства, аз ще ви дам добро възнаграждение. Ако ми кажете, че няма да оздравея, нищо няма да ви платя“. Ако той каже, че ще оздравеете, по този начин вие ще се свържете с лекаря и дето ходите, каквото правите, повтаряйте в себе си думите: „Ще оздравея, ще оздравея“. Няма да мине много време и вие наистина ще оздравеете. Ако не кажете така на лекаря, той ще дойде при вас, ще ви прегледа, ще намери, че болестта е сериозна, и ще ви посъветва да ви направят операция. Ще се подложите на операция, но след това ще се яви някакво усложнение. За хората от света е позволено да се подлагат на операции, но на окултния ученик не е позволено. Операциите са излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бъде болен. Казвате: „Ние служим на Бога, но страдаме от известни болести“. Всеки от вас, който боледува, това показва, че е нарушил някои от законите на разумната природа.

През този събор аз дадох на всинца ви известни нареждания, които някои от вас не спазиха, вследствие на което заболяха. Например, аз казах да пиете вода само от изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, няма да се простудявате. Други някои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахът им се разстрои. Не е позволено на окултния ученик да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното препоръчвам, като лечебно средство, и то в краен случай, за стопляне на стомаха. Казвате: „Сладко вино можем ли да пием?“ – Можете. Когато ядете плодове, трябва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добре от синия камък, а крушите, ябълките и другите плодове изчиствайте добре, освен ако са малко загнили. След това ги измивайте с топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: „Моят стомах носи“. – Понякога носи, а някога протестира. Вземете като правило следното: Всичко, което внесете в устата си, да бъде абсолютно чисто!

Чистотата е необходимо качество за окултния ученик, затова научете се да си миете ръцете най-малко три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Ако ги миете десет пъти на ден, още по-добре. Също тъй, по три пъти на ден ще измивате краката си, лицето си и под мишниците. Под мишниците има особени жлези, чрез които се отделя потта, и ако тия части на тялото не се мият често, зараждат се различни болести. При измиване на лицето, ръцете, краката, под мишниците, добре е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне от организма. Това всмукване на водата ще ви предаде по-голяма свежест и бодрост. Ето защо, като се миете, леко изтривайте с кърпа. На всички, а особено на тия, които са чиновници, препоръчвам и следното измиване: като се върнете на обяд, съблечете си горните дрехи, вземете стомничката с вода, която сте донесли още от сутринта или от предишния ден, и залейте се с нея от главата до краката. След това леко се изтрийте. Ще облечете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и преоблечени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата, която ви е дал, и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствате освежени и бодри. След това ще отидете на работа. Всеки, който изпълни тия съвети, всякога здрав и бодър ще бъде. Приложите ли тия методи, най-малко 75% ще имате отлични резултати.

И тъй, първото нещо, което искам от вас, като ученици на окултната Школа, е да започнете от физическия свят и постепенно да вървите към духовния. Вие може да искате изведнъж да влезете в духовния свят, но трябва да знаете, че за този свят се изисква здраве, сила. Духовният свят представлява планински връх, на който трябва да се качите. Питам: Как ще се качите на този планински връх, ако не сте здрави или ако нямате сили? Когато се качвате на кола, на кон или на трен, там не се изискват толкова сили.

Казвам: Тия правила, които ви давам, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатите им и тогава ги препоръчвайте на другите хора. Препоръчвате ли ги на други, преди да сте ги опитали, те ще изгубят влиянието и силата си. Ако срещнете някой човек, който, без да знаете, е ученик на Школата и се интересува от тези методи, дайте му ги. Всеки, който искрено се интересува от тези методи и ги прилага, ще има добри резултати.

Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трябва да ги приложите на практика. Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържане на бодър и весел дух. При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява вяра, търпение и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: „Ще се оправи тази работа. Аз ще проуча този въпрос, макар и след много години“. Това значи силен ученик. Силният ученик никога не отпада духом. Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, но работи, проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес. Щом учите, щом работите, вие и сега, и за в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е всякога в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите!

Някои от вас питат: „По какво се отличава окултният ученик от обикновените хора?“ – Различието седи в това, че окултният ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта – цел, а Любовта – реализиране.

Само Божията Любов носи пълния живот!

Свещеният час

2009-01-14T15:19:04Z

Solico: /* Свещеният час */

==Свещеният час==

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!

Размишление

Всяка окултна наука, която принадлежи към великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От това гледище умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.

И тъй, щом започваме да изправяме живота си, всички трябва да учим. Миналите поколения се учили, сегашните поколения се учат, и бъдещите поколения ще се учат. От кого? – От света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният, умственият и духовният живот на човека. При това съграждане на живота се изучават различни предмети. Всичко в природата се развива последователно. Същото нещо се наблюдава и в света. Най-първо ще се изучават най-близките предмети, които имат пряко отношение към нас. След това ще се изучават предметите, които засягат нашите чувства, и най-после тия, които засягат нашия ум.

Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва, от която ще придобие устойчив характер. Тя придава стабилност на човека. Всеки човек, който иска да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни. Достатъчно е да дяла камъни два–три месеца, за да внесе този елемент в характера си. Човек може да придобие устойчивост не само чрез дялане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. С тази работа той развива мускулната и костната си системи.

Вие казвате: „Как да работим? Какви методи трябва да прилагаме за учене?“ Казвам: Наблюдавайте природата, вижте как работи тя и от нея се учете! Използвайте за вашето развитие методите, с които тя си служи. Проследете какво става с водата, която пада от пространството. Наглед тя е чиста и пада във вид на росни капки или да дъжд. Докато падне на земята, тя се напрашва от въздуха, било от прашинките, или от саждите в него; после разтваря някои газове, които се намират във въздуха, като същевременно поема и разни микроби. В този вид вече водата не е чиста. Нейното движение обаче не спира тук. Тя прониква в земята, дето среща песъчливи пластове, през които се прецежда или филтрира. Така пречистена, водата дохожда до известни пластове, дето не се просмуква, но се събира на едно място и оттам, като си пробие път навън, излиза във вид на чист, хубав извор. Тези пластове са препятствия за водата, но тя се стреми да си пробие път между тях и да вземе известно направление.

По аналогия на това, казвам: Мисълта, която иде от Бога, е чиста, но докато дойде до нашия мозък, минава през пространството, дето се напрашва и става нечиста. Вследствие на това тя трябва да слезе в долните пластове, да се филтрира, т.е. да се прецеди и отново да се върне чиста, каквато е излязла от Бога. Кои са тия пластове, през които човешката мисъл се пречиства? – Това е материалният свят, в който тя среща ред препятствия. След като премине тези препятствия, тя излиза навън във вид на извор. В това отношение всеки човек е един постоянен извор. Щом човек започне да мисли, той представлява вече един извор.

Казвам: Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи какво нещо е окултният ученик и окултната наука, за да може да даде кратко определение на този въпрос. Да бъдеш окултен ученик, не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различните предмети, защото това може да дадат и другите науки. Например, от другите науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия състав, разни теории за създаването на света и т.н. Съвременната химия пък ще ви запознае с елементите, от които е създаден материалният свят, с техните свойства и със службата им, която изпълняват в неорганическия и органическия свят. Тя ще говори, например, за ролята на водорода, кислорода, азота и въглерода в тия два свята, но не и за ролята им в психическия свят. В това отношение са интересни не само физическите сили на елементите, но и техните психически сили, на които те са проводници в живата природа. Съвременната наука спомага на окултната, като ни запознава с живата природа. Окултната наука обаче представлява въведение към великата наука на живота.

От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разлика в материята на човешкия мозък у разните индивиди. Следователно хората се различават както по качествата на материята, от която е образуван техният мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които функционират в областта на този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества“. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на земята.

Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъпен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането и проучването на земния живот. Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, дето е бил в съприкосновение с видни, учени професори. Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето и т.н. На какво се дължи тази промяна? – На съприкосновението, което е имал с тия учени хора. Вие казвате: „Те са светски хора“. Не мислете така. Тия хора, които са дошли до едно голямо концентриране на мисълта си, до един пълен контакт с живата природа, имат и силно развит духовен живот. Мнозина от тия учени хора са окултни ученици, занимават се с окултна наука, но външно не се изявяват, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да цитирам имената на тия учени, но казвам, че такива са съществували и в древните времена, но съществуват и днес.

Някои питат: „Защо ни е окултната наука?“ – В нея ще намерите ред начини и методи, как да си въздействате при различните състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи. Запример, често се говори, че трябва да имаме търпение, но по кой начин да се приложи? Говори се, че трябва да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин, по който можем да правим добро на хората?

Ще ви дам един пример от физическия свят. Представете си, че искате да извадите едно въгленче от огъня. По колко начина може да го извадите? – Или с пръсти, или с щипци. Какви ще бъдат резултатите при двата случая? – В първия случай, когато хванете въгленчето с пръсти, бързо го хвърляте настрана и през целия ден сте недоволни, че сте се изгорили. Във втория случай, когато сте го хванали с щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дето искате – нищо не ви смущава. Значи, щом искате да направите добро, може да употребите един от двата метода – или с пръсти, или с щипци. Ще имате два различни резултата. Казвам: Вие трябва да правите добро по втория начин – с щипци. Искате да дадете някому пари. Какво ще направите? – Ще намерите трето лице, чрез което ще предадете парите. Тогава вие сте свободни. Дадете ли сам парите на това лице, вие изгаряте пръстите си. Този човек ще дойде втори път при вас и ще ви каже: „Онзи ден ми дадохте 1000 лева, дайте ми сега още толкова!“ Хората от света са опитали този метод, затова казват: „Огън с ръка се не пипа“. Може да го пипате с ръка, но резултатите няма да бъдат такива, както ако бихте го хванали с щипци.

Често хората смесват думите „любознателност“ и „любопитство“. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалния живот с желанието да се подобри умствения и духовния живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целта на тази Школа. Да подобря материалния си живот, значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? – Нищо. Мнозина от вас сте свършили гимназия, други – университет, но питам: Де са ония формули, де са всички теории, които сте учили през това време? – Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим?“ Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. На времето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изгладили тия знания. Ето защо човек сам трябва да чисти, да измива своята памет – своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, дето са складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове са прашясали от вековния прах на безумието и така са разбъркани из библиотеката, че не знаем де се намират. Прахът произтича от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.

Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тия безпокойства. Болестта запример е ненужно безпокойствие. Болен си, страдаш от възпаление на очите, или от коремоболие, или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система – премахни тия болести. Сиромах си, имаш мъчнотии в живота си – премахни тия препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, и сиромах не трябва да бъде. За обикновените ученици е позволено това, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На окултният ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: „Господ ще ни излекува“. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не един вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж урокът предаден от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили?“ Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате.

На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тия правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.? Не е достатъчно само да се констатира известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължат на известни микроби, малки същества, които се развиват в организма на човека. Значи те намират във вашия организъм достатъчно количество храна, съответна за тяхното развитие. Какво трябва да правите? – Не им давайте такава храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието? – От ядене на мъчносмилателна храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е проведена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. У известни хора тази миризма се усеща от разстояние 5–6 метра. Някои хора, като не ядат 5–6 дни, започват да миришат неприятно. Когато окултният ученик пости, от него лъха приятна мирзма.

Окултният ученик трябва да работи за пречистване на тялото си. Някой казва: „За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си“. Не, това е криво заключение. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото ви тяло. Ако плътта ви отслабва, тялото ви не трябва да отслабва. Какво подразбирам под отслабване на плътта? – Да се намалят низшите желания у човека, т.е. желанията му да се възпитат. Низшите желания не се крият във физическото тяло, но в плътта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трябва да измъчвате стомаха си. Наистина, понякога стомахът приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие в един център, който се намира около слепите очи. Миризмата на някое вкусно ядене възбужда този център, у човека се поражда желание повече да яде и тогава стомахът приема тази храна и се претоварва. По този начин, именно, чрез силно желание за ядене, човек разваля стомаха си. Това е крайност, но ако стомахът приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайност. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш как да ядеш, това е наука, това е цяла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодарите“.

Второ условие при храненето. Окултният ученик трябва да избягва еднообразната храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети – само с грозде. Това не е правилен начин за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: „Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш – от плода на дървото за познаване доброто и злото“. Така и вие, от всички плодове ще ядете – от забранения плод няма да ядете. Ако се храниш с картофи, ще опиташ всички видове: днес ще ядеш бели картофи, утре ще ядеш червени. Ще опиташ всички видове картофи и ще пристъпиш на друга храна. Ако се храниш с череши, ще опиташ всички видове череши. Ако се храниш с грозде, по същия начин ще опиташ всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно особено чувство, което на всяко време му подсказва каква храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери ония специфични елементи, които са необходими било за съграждане на организма, било за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „Отде ще намерим тази подходяща храна?“ Виждате онзи художник, колкото беден и да е, как намира бои, четки. Щом са нужни за работата му, отдето и да е, той ще ги намери.

Питам ви: Как ще си обясните Христовите думи в притчата за онзи домостроител, когото господарят уволнил и поискал сметка за домостроителството? Този домостроител си казал: „Що да сторя? Да копая – не мога. Да прося – срам ме е“. И най-после казва: „Дойде ми на ум какво ще направя“. И повиква едного от длъжниците на господаря си и го пита: „Колко си длъжен на господаря ми?“ А той му отговорил: „Сто вати масло“. – „Пиши 50!“ Пита втория: „Ти колко дължиш на господаря ми?“ – „Сто кора жито.“ – „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другите печелят. Той си прави приятели. Христос казва по-нататък: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат в дома си, когато осиромашеете“. Как ще разберете този стих? Той представлява един вътрешен закон, който само окултният ученик може да разбере. Онзи, който не познава този закон, ще се държи в буквата на нещата и ще се обърка. Ние имаме един външен морал, който е необходим за света, но не и за нас. За нас е нужно дълбоко вътрешно разбиране на нещата, вместо това, което представляват външните отношения в света.

Казвам: Както всеки човек от света разбира своите интереси, така и окултният ученик трябва да разбира своите интереси и тия на своите другари. Всеки ученик, който ходи в училището, трябва еднакво да разбира както своето положение, тъй и положението на другите. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влезе в голямо стълкновение с тях. Всеки ученик, който иска да си служи с математиката, най-първо трябва да знае законите и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и делението. Постепенно той ще навлиза и в по-сложните действия на висшата математика. Не знае ли елементарните неща, той не може да си служи нито с математиката, нито с геометрията.

Следователно живите хора представляват за нас почва, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора трябва във всеки даден случай да дружим, да споделяме своите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трябват. Камъните, това са живите хора, които ще вземат своето участие в този градеж. С тях ще споделяте своите мисли и чувства, своя живот, без да ви критикуват. И те ще споделят с вас. Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултат, което показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание и втори път да се срещнете. Да допуснем, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква от вас? – Сърцата и умовете ви тъй да се отворят, че всички заедно да създадете велика вътрешна връзка с невидимия свят и всички да се почувствате радостни и весели. Засега молитвата за вас е дълг, но не и резултат на един вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл.

И тъй, като окултни ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас, а именно: влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъл. Мисли ли ученикът право, той ще изпитва красиви, приятни чувства.

И сега, като ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона да говори. Той иска да произведе ефект пред публиката със своето красноречие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му. Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение втори път да не излиза да проповядва. Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната област – не разбират окръжаващите хора. Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава. Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом не им хареса някой проповедник, те казват: „Хлопа му нещо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаят света със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: „Не давайте скъпоценните си бисери на свинете“. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тия свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? – Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои скъпоценни работи, и никому не ги показва. Религиозните хора обаче всичко, каквото имат, изнасят на пазар. Защо? Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд

Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някои ви запитват: „Какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н.?“ Вие сте готови веднага да дадете отговор. Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В старо време окултните ученици се подлагали на особен род самодисциплина – да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вън пред света. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали!

Ще ви приведа един пример, от който ще видите какви резултати дава неспазването на този закон. Преди години в България усилено се третираше въпроса за ясновидството. От някои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видения, съобщения с другия свят, но започнаха да парадират пред хората с тази си способност. Де кого срещаха, започваха да разправят за своите видения. Тия хора пък предаваха техните видения на други, но с някакви малки прибавки, с някакви преувеличения. По този начин, от една страна, те станаха за присмех, а, от друга страна, започнаха да губят способността си и виденията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че свети Петър, свети Георги им се явявали, вече нямаше какво да разправят и съжаляваха, че са изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а те останаха самички и започнаха да се чудят дали настина свети Георги, свети Петър им се явявали някога, или не. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържате само за себе си. Тия последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие да се ползвате. Та всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.

Казах по-рано, че понякога в ученика се развива любопитството, вместо любознателността. Например, той вижда, че някои говорят помежду си нещо, и казва: „Кажи ми какво говорехте?“ Казвам: То не е за тебе. И да ти кажа, няма да се ползваш от него, нито по-добър ще станеш. Така излиза. Ако му кажа известна своя опитност, той ме подлага на критика в себе си и казва: „Дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли?“ Преди малко дойде при мене един млад човек и ми разправи какво видение имал. Ако разкажа и на вас неговото видение, мнозина ще се съблазните, няма да повярвате в тия неща, защото в това видение, наистина, има много невъзможни и недостъпни неща за приемане от човешкия ум. Човек трябва да има силна вяра, за да приеме известни неща. Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е от Бога. Трябва да проверявате тия неща, за да знаете колко на сто от всичко, което става у вас и около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, тъй и будния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват.

Направете следния опит. Да кажем, че някой ваш приятел ви обещал да дойде у вас в сряда, в пет часа след обяд. Преди да е дошъл още, задайте си въпроса дали ще дойде или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте с търпение определения от него час, за да проверите. Запишете си точно в колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава или вие сте се излъгали, или той се е размислил да не дохожда. После, проверете от него в колко часа се е отказал от намерението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бъдете ясновидци, нали? Тогава направете друг опит. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете в себе си тихо и спокойно, без бързане, и определете след това колко е часът. Отворете часовника си и вижте дали сте успели в опита си или има разлика и каква е тя. Има закон, въз основа на който можете точно да определяте часа. Ако не успеете от първия, от втория, от третия опит, не се обезсърчавайте, продължавайте по-нататък, все ще успеете да развиете това чувство. Някои наши приятели не носят часовници, но са развили в себе си такава интуиция, че могат точно да определят часа, някой път с разлика в половин час, а много често с разлика само от пет минути. Има случаи, когато часовникът на някого е спрял, но той не забелязъл това нещо. Питат го: „Колко е часът?“ – „Осем.“ Другият, който няма часовник, казва: „Трябва да има някаква грешка, според мене часът е около десет“. – „Тъй ли? Не може да бъде!“ Проверявате друг часовник и се оказва, че часът е наистина десет. Значи часовникът на първия е спрял. Де е погрешката? – В часовника, който спрял, и в човека, който няма развита интуиция, а вярва само в часовника си.

Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝн. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при някой свой приятел. Запитайте се вътрешно, дали вашият приятел е у дома си или не. Ако почувствате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, проверете да видите дали интуицията ви е вярна или не.

Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Запример, умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони – на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Разбирам да се съмняваш в един невежа, но да се съмняваш в един велик мъдрец, в един велик учен, това е необяснимо. В живота на учения човек погрешките са изключения, а в живота на простия – изключенията са правила.

Окултният ученик трябва да разполага със силите, които се крият в неговата душа. Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да е нащрек, т.е. съзнанието му трябва да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например, някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.

Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват с единствената цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, дето той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога“. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, съдейства му за добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без волята на Бога“.

И тъй, беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучавайте Библията. Някой от вас се спира на едно място, друг на друго място, било от Стария или Новия Завет, и оттам черпи поука за някоя своя мъчнотия, или се поощрява от някоя морална постъпка. Така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.

Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутринен, или следобеден, или вечерен. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя. Като премине този час на размишление, трябва да се почувствате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня. На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление. Като се справяте по този начин с мъчнотиите в живота си, ще се намерите по този начин в положението на онзи задлъжнял търговец, който получава няколко чека и отива с тях в банката, да получи парите и да си изплати дълговете. Така и вие ще снимате от гърба си един по един своите товари. Защо? – Имате отпуснат кредит, с който да уравновесявате умствения си бюджет. През този свещен час ще се разговаряте с всички окултни ученици на тази Школа, в която сте и вие. Всички окултни ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намерите в някакво затруднение, те веднага ви се притичат на помощ.

Казвам: Свещеният час, който си определите, ще спазвате през цялата година и ще работите за изглаждане на недоразуменията, за надделяване на мъчнотиите и за вашето повдигане. На всеки от вас давам тази задача, именно: да намерите приблизително кой е вашият свещен час. Идната година да се явите с тази придобивка – да знаете кой е вашият свещен час и с кой час от деня съвпада. Някои от вас може да са намерили този час, но които не са го намерили, ще си определят разни часове, докато открият кой е същинският свещен час за тях. За всеки ученик има по един определен свещен час. Този час може да е един и същ за няколко ученика. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде някоя велика мисъл или някое възвишено чувство – изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час. Свещеният час иде периодически, всеки ден, в един и същ час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон.

Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. Както петлите всякога ще пеят, тъй и примерът вечно ще съществува. Когато петелът пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде. Когато петелът пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето. Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват. Питам: Как българите разбират езика на петела? Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща. Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на петела. Тия поверия, които съществуват в народа, са верни. Между хората съществува и друго поверие, че когато паякът се спусне отгоре, гост ще дойде. Действително, не се минава и половин час, гостът иде. Питам: Какво отношение има между госта и спускането на паяка? Казвате: „Това е съвпадение“. Може да е съвпадение, но щом това съвпадение е вярно, окултният ученик трябва да отиде по-далеч, да намери същинската причина на тия явления, да разбере отде идват тия вярвания. Тия неща ни се виждат чудни, но това са факти.

Вие, като ученици, трябва да изучавате тия неща, да наблюдавате растенията, животните и да вадите положителни научни данни за техния живот и развитие. Вземете, например, пчелата. Тя се отличава със силно развито обоняние и зрение. Човек може да усети миризмата на цветята най-много на 5–6 метра разстояние, когато пчелата усеща тяхната миризма на 5–6–10 километра разстояние. Тя познава отдалеч кои цветя миришат и по миризмата им ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалеч. В това отношение тя е ясновидка. Като излиза из кошера си, тя прави един голям кръг, зърне отдалеч цветята и по права линия отива към тях. После пак се повдига нагоре, зърне кошера си и по права линия отива към него. Премести ли се кошера ѝ само един сантиметър, тя не влиза в дупката направо, а се удря в кошера. У нея има изработено вярно чувство за мерене. Казвам: Ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултните ученици трябва да развиват своите по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на учените геолози и други, как мислите, по какъв начин са дошли те до тези данни? – Чрез своята интуиция. Иначе те не биха могли само по предположение да се доберат до такива положителни истини. В тия учени има едно вътрешно чувство, чрез което те казват, че еди-кои си пластове са били преди хиляди години в едно положение, други – в друго положение. После обясняват по какви причини са станали промени с тях и т.н.

Във всяка окултна Школа трябва да се създаде общ интерес към практическа работа. Същото се отнася и до вас, учениците на тази Школа. Вие трябва да се заемете практически с учението, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си. Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. Кое е по-хубаво, да платите на един лекар 100–200 лева, без да се сигурни в излекуването, или да насочите ума си в правилна посока и да се обърнете към Бога? Често дохождат при мене някои болни и ме питат: „Да викаме ли лекар?“ Казвам: Ако се страхувате, викайте лекар, но постъпете по следния начин. Като дойде лекарят, кажете му: „Аз съм болен. Изследвайте болестта ми и кажете, ще оздравея или не. Ако ми кажете, че ще оздравея, и стане така, без да приемам лекарства, аз ще ви дам добро възнаграждение. Ако ми кажете, че няма да оздравея, нищо няма да ви платя“. Ако той каже, че ще оздравеете, по този начин вие ще се свържете с лекаря и дето ходите, каквото правите, повтаряйте в себе си думите: „Ще оздравея, ще оздравея“. Няма да мине много време и вие наистина ще оздравеете. Ако не кажете така на лекаря, той ще дойде при вас, ще ви прегледа, ще намери, че болестта е сериозна, и ще ви посъветва да ви направят операция. Ще се подложите на операция, но след това ще се яви някакво усложнение. За хората от света е позволено да се подлагат на операции, но на окултния ученик не е позволено. Операциите са излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бъде болен. Казвате: „Ние служим на Бога, но страдаме от известни болести“. Всеки от вас, който боледува, това показва, че е нарушил някои от законите на разумната природа.

През този събор аз дадох на всинца ви известни нареждания, които някои от вас не спазиха, вследствие на което заболяха. Например, аз казах да пиете вода само от изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, няма да се простудявате. Други някои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахът им се разстрои. Не е позволено на окултния ученик да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното препоръчвам, като лечебно средство, и то в краен случай, за стопляне на стомаха. Казвате: „Сладко вино можем ли да пием?“ – Можете. Когато ядете плодове, трябва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добре от синия камък, а крушите, ябълките и другите плодове изчиствайте добре, освен ако са малко загнили. След това ги измивайте с топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: „Моят стомах носи“. – Понякога носи, а някога протестира. Вземете като правило следното: Всичко, което внесете в устата си, да бъде абсолютно чисто!

Чистотата е необходимо качество за окултния ученик, затова научете се да си миете ръцете най-малко три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Ако ги миете десет пъти на ден, още по-добре. Също тъй, по три пъти на ден ще измивате краката си, лицето си и под мишниците. Под мишниците има особени жлези, чрез които се отделя потта, и ако тия части на тялото не се мият често, зараждат се различни болести. При измиване на лицето, ръцете, краката, под мишниците, добре е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне от организма. Това всмукване на водата ще ви предаде по-голяма свежест и бодрост. Ето защо, като се миете, леко изтривайте с кърпа. На всички, а особено на тия, които са чиновници, препоръчвам и следното измиване: като се върнете на обяд, съблечете си горните дрехи, вземете стомничката с вода, която сте донесли още от сутринта или от предишния ден, и залейте се с нея от главата до краката. След това леко се изтрийте. Ще облечете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и преоблечени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата, която ви е дал, и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствате освежени и бодри. След това ще отидете на работа. Всеки, който изпълни тия съвети, всякога здрав и бодър ще бъде. Приложите ли тия методи, най-малко 75% ще имате отлични резултати.

И тъй, първото нещо, което искам от вас, като ученици на окултната Школа, е да започнете от физическия свят и постепенно да вървите към духовния. Вие може да искате изведнъж да влезете в духовния свят, но трябва да знаете, че за този свят се изисква здраве, сила. Духовният свят представлява планински връх, на който трябва да се качите. Питам: Как ще се качите на този планински връх, ако не сте здрави или ако нямате сили? Когато се качвате на кола, на кон или на трен, там не се изискват толкова сили.

Казвам: Тия правила, които ви давам, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатите им и тогава ги препоръчвайте на другите хора. Препоръчвате ли ги на други, преди да сте ги опитали, те ще изгубят влиянието и силата си. Ако срещнете някой човек, който, без да знаете, е ученик на Школата и се интересува от тези методи, дайте му ги. Всеки, който искрено се интересува от тези методи и ги прилага, ще има добри резултати.

Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трябва да ги приложите на практика. Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържане на бодър и весел дух. При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява вяра, търпение и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: „Ще се оправи тази работа. Аз ще проуча този въпрос, макар и след много години“. Това значи силен ученик. Силният ученик никога не отпада духом. Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, но работи, проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес. Щом учите, щом работите, вие и сега, и за в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е всякога в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите!

Някои от вас питат: „По какво се отличава окултният ученик от обикновените хора?“ – Различието седи в това, че окултният ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта – цел, а Любовта – реализиране.

Само Божията Любов носи пълния живот!

КНИГА: Пътят на ученика

2009-01-14T14:48:39Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1927.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Пътят на ученика]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 2. [[Духът на Господа]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 3. [[Братя в единомислие]](Светла)(сверена)
* 4. [[Ще се превърне в радост]] (Хирон) (работи се)
* 5. [[Обич към знанието]](НадяД)('''сверена''')
* 6. [[Пробуждане съзнанието на ученика]](Моника13)(работи се)
* 7. [[Дойде глас]](Ваня) (работи се)
* 8. [[Явно говорих]](НадяД)(работи се)
* 9. [[Свещеният час]](Светла)(работи се)

КНИГА: Пътят на ученика

2009-01-14T14:40:13Z

Solico:

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1927.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Пътят на ученика]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 2. [[Духът на Господа]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 3. [[Братя в единомислие]](Светла)(сверена)
* 4. [[Ще се превърне в радост]] (Хирон) (работи се)
* 5. [[Обич към знанието]](НадяД)('''сверена''')
* 6. [[Пробуждане съзнанието на ученика]](Моника13)(работи се)
* 7. [[Дойде глас]](Ваня) (работи се)
* 8. [[Явно говорих]](НадяД)(работи се)
* 9. [[Свещеният час]]

Братя в единомислие

2009-01-14T13:04:15Z

Solico: /* Братя в единомислие */

==Братя в единомислие==

Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псалом 133:1)

Само Божията Любов носи пълният живот!

Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл.

Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.

„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е оказало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.

И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!

„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.

И сега, тия от вас, които още не са ученици, които живеят с разбиранията на старозаветния живот, или с разбиранията на новозаветния живот, или с разбиранията на праведника, познават закона на частите. Те не живеят още в закона на цялото. Аз не говоря, обаче, за живота и стремежа на душите им, но за техните човешки разбирания. Кои са праведни хора в света? Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си. Той иска да застави хората да познават и признават неговата праведност, затова казва: „Не знаете ли, че аз съм праведен човек, и всички трябва да се отнасяте към мен с почитание?“ Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Само ученикът учи, а всички други се занимават, те живеят един физически живот. Наистина, праведният седи по-високо от новозаветния, но още не е ученик. Новозаветният седи по-високо от старозаветния, но още не е праведен. Животът на ученика, обаче, е идеалът на човешката душа. Този живот включва разбирането на четирите живота. Тия четири живота представляват четири различни направления.

Всички сравнения, които ви давам сега, служат като определения и допълнения на главната мисъл в този Псалом. Той се състои от три стиха. Първият стих е следният: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане. Казват за това колело: „Разхалтави се нещо туй колело“. Щом спиците на колелото се разхалтавят, чува се нещо като пеене. Не, това не е пеене, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларят тогава казва: „Не върви нещо колата ми, разхалтавила се е, трябва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят. Ние трябва да ходим при Господа най-малко по три пъти на ден да ни поправя спиците. Той сам няма да ги поправи, майстор ще изпрати, но ние трябва да се молим. Какво нещо представляват спиците? Ние имаме за тях специфично разбиране. Тия спици на нашия живот могат да се изправят само чрез молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човек, значи да храни сърцето си. Дишане, пречистване трябва на човека! Как става това пречистване? – Чрез молитвата. Докато човек се моли, той диша.

Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва, за този вътрешен, непреривен стремеж на душата, да бъде свързана с Бога, а не за онази молитва на думи само, написана от други хора. Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи. За да не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня, трябва да я вършим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога. Миеш ли лицето си, мий го за Бога. Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и да вършиш, върши я за Бога. Постъпваш ли така, ще имаш в себе си един постоянен импулс. Това нещо се забелязва в живота на всеки човек. Някой певец, например, пее хубаво, но няма вдъхновение, нищо не го интересува в живота. По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече. Като излезе на сцената, и 10,000 души да го слушат, това не е важно за него. Той има пред себе си един образ и за него пее. Всички казват: „Много хубаво пее този певец“. Наистина, той има вече успех. Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, от никъде помощ не иде, не му се пее вече. Аз наричам този образ „вътрешен център“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение. Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може да регулира живота ни. Този образ изразява вътрешното състояние на нашите чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трябва да пазите този образ в себе си! Вие може да го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може да го намерите и в лицето на Бога. Дето и да го намерите този образ, пазете го. Той носи живот за вас.

Някои питат: „Как се предава живота?“ – Божественият живот не се предава направо чрез мислите, чрез идеите. Как се предава тогава? – Божественият живот, Божествените идеи се предават най-първо чрез контакт, чрез допиране, не физическо, но духовно, вътрешно допиране. При това допиране се образува Божествения пламък, и Божественият живот у човека започва да тече. Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да се поддържа огънят постоянно, така и в Божествения живот трябва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви живот, енергия е потребна. Отде ще вземете тази енергия? Отдето и да я вземете, ще имате все едни и същи резултати – горене ще става. Ако ви трябва дървено масло, ще купите от някой бакалин. Ако ви трябва електрическа енергия, ще вземете от дружество „Орион“, или от другаде някъде, и пак ще си платите. Ако не плащате редовно, прекъсват тока, и вие оставате в тъмнина. Някой казва: „Всичко се дава даром от Бога“. Вярно, всичко от Бога е даром, но при условие. Ние взимаме буквално думите, че от Бога всичко е даром. Питам: Щом всичко от Бога е даром, защо всички хора не се даряват еднакво? Защото всички хора не заслужават еднакво. Тъй седи въпросът. Нека говорим това, което е, а не това, което не е. Тази мисъл, че от Бога всичко е даром, е старозаветна, и аз я превеждам в новозаветна, за да стане по-ясна.

Сега ще ви прочета част от 16 глава от Евангелието на Лука. Ще започна от 10 стих надолу. Това са образци на Божествения Дух. Не считайте, че ние сме се събрали тук само за преминаване на времето. Не, нашето време е запълнено с Божествения Дух, и ако сега не Го научите, това време втори път няма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това време с новите идеи, които слушате, един ден то ще дойде при вас и ще ви донесе узрели, благословени плодове на вашия труд. Ако обаче още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие, каквото не сте виждали на света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони.

Ето как започва евангелист Лука 10 стих: „Верният в малкото, и в многото е верен“. Това е една новозаветна мисъл. Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живеят братя в единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Аз искам да ме слушате, а не да потвърждавате нещата външно. Някои от вас говорят, мърдат само устата си, без да мислят. Вие няма да мърдате устата си, нито ще се смеете, понеже сега Господ е между вас, сега Той говори. Щом дойде време вие да си мърдате устата, аз ще ви дам знак. Щом дойде време за смях, аз пак ще ви дам знак. Мърдането на устата е на място, смехът е на място, говоренето е на място, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Когато говорим без време, и когато се смеем без време, ние сме в един живот на безпорядък, и тогава не можем да идем при Бога. Вие казвате: „Аз не съм ли свободен да говоря?“ Свободен си, но когато цялото говори, частите трябва да мълчат, да слушат, защото тогава Господ говори. Когато частите говорят, т.е. когато ние говорим, трябва да се редуваме, да пазим реда, последователно да говорим. Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим цялото да даде заключението си. Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме да се изкажем, не се изслушваме спокойно, и цялото не може да даде никакво заключение. Следователно всеки от нас каже ли урока си, който му е зададен, трябва да остави Бог да даде своето вътрешно заключение. И сега Бог отговаря: „Когато верният в малкото е верен и в многото, само тогава братята ще живеят в единомислие“. Христос казва: „Неправедният в малкото и в многото е неправеден“. Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат да живеят в единомислие“.

„И тъй, ако в неправедното богатство вие не бяхте верни, кой ще ви повери истинното богатство?“ Питам: Ако вие в материалните работи, ако в богатството на света, което е временно, не сте верни, кой ще ви повери духовното богатство?

„И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христос за чуждо богатство? – Божието богатство. Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света, освен Бог, не може да ви даде вашето.

Единственото същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. Следователно, ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребим с Божието благо, кой ще ни даде нашето?

Ще ви дам един конкретен пример за обяснение на този закон. Представете си, че вие сте един прост работник и отивате да работите на лозето на един богат българин. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаеш, но искам тъй да прекопаеш лозето ми, че да не остане в него нито един стрък трева. После, да разкопаеш пръстта добре, на ситно, да не останат никакви буци“. И ако вие прекопаете лозето тъй, както господарят ви иска, той ще ви плати добре, както обеща, но ако дойде и види, че вие сте прекопали лозето отгоре-отгоре само, тук-там сте драснали почвата с мотиката, питам: Този господар ще ви даде ли благото, което ви се пада? – Няма да ви го даде.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието. Когато апостол Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: „Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен“. Питам: Как е възможно умрял човек да говори? Павел казва, че той вече не живее, а въпреки това говори. Под думата „смърт“ Павел не разбира изгубване на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от себе си и живее за Бога, като казва: „Господи, ще живея само заради Тебе!“ Лошо ли е човек да живее за Бога? Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога, това е целокупният живот, в който той минава живота на всички същества.

„Всичко това чуваха и фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха Му се.“ Това е светът, това са безидейните хора.

„Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ Какъв е смисълът на този стих? В този стих се подразбира, че всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние. Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията на жената към мъжа, нито отношенията само на мъжа, или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме отношенията ни към Бога.

Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“. Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“. Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията. „Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“.

От това гледище, аз ще се спра върху сегашния индивидуален и обществен живот. Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца. В това отношение, както съвременната наука, така и науката в миналото и бъдещето, имат само едно мнение. Този дом, в който бащата и майката са били целомъдрени, в пълния смисъл на думата, там се раждат най-добри, най-разумни и гениални деца. Ние имаме такъв пример с Христа. Той се роди от една девица, която беше най-целомъдрената жена по това време. Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария – майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите. Само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света. Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки в света. Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного.

Да допуснем, че мъжът и жената в един дом се бият и наричат това „живот“. Не, това не може да се нарече живот. Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте разделени в себе си, и в резултат на това се явява тъмнина, мрак. В домовете, някъде мъжът бие жената, някъде жената бие мъжа. Някой път мъжът е лош и казва: „Моят ум е много лош“. Някой път жената е лоша и казва: „Моето сърце е много лошо“. Как ще изправите ума и сърцето си? Турете в ума целомъдрието, турете и в сърцето целомъдрието, и вашите ум и сърце ще се изправят. Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими?“ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.

Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.

Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва. Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове. Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота. Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.

Ако погледнете очите на старозаветния човек, както и тия на новозаветния, ще видите, че очите на единия и на другия са различно устроени. Ако след това погледнете очите на праведния и тия на ученика, пак ще намерите разлика в устройството им. Това са факти, с които съвременните учени хора още не са се занимавали. Те представляват известни празнини в съвременната наука, за изучаването на които се изискват ред изследвания. Това е една широка област за проучаване. Ние можем да познаем миналото, настоящето и бъдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане с човека, е написано в неговото око, и ние можем да четем по него. Ако някой човек страда от охтика, или от каква и да е болест, в окото му има признаци, които говорят за тази болест. Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората. Там стават известни пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват. Онзи, който може да чете по очите, като погледне в тях, ще познае, че някой човек ще умре от охтика, например, след една година. Случва се такъв човек, който чете по очите, да отиде при някой болен, когото всички лекари отписват от книгата на живота, и казва: „Този човек след десет дена ще бъде на крака“. Как е възможно това нещо? Нали всички лекари казват обратното? Да, така казват те, но в окото на този човек е написано положително, че той ще живее, няма да умре. Тъй е определил неговият дух. Някой човек пита: „Аз ще стана ли добър?“ – Погледни в окото си, или намери човек, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане от теб. После намери някой опитен френолог и го попитай за какво си способен. Той има ред мерки, с които ще си послужи: ще измери главата ти околовръст, на дължина и т.н. След това ще се произнесе не само за твоите способности, но точно ще определи каква е била майка ти, какъв е бил баща ти, какви са били твоите деди и прадеди преди няколко поколения. Казват някои, че и в България имало такива гадатели. Не, нашите гадатели говорят, както им падне, те не са тъй точни, както съвременните френолози, не могат даже да се сравняват с тях. Френологията почива на ред опити, наблюдения, извлечени от живота, из живата природа.

Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целия космос, цялата слънчева система, как е устроен най-после и животът. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно онзи, който може да чете по окото, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото. Една от видните български ясновидки казваше: „Аз чета за живота на хората по очите им. Най-напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам. Не мога ли да проникна в окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, в окото на човека е написано всичко. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде“. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото седи на първо място. Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око. За вътрешното око се говори в Писанието. Двете очи на лицето на човека са две сестри, свързани в мозъка чрез един общ център. Щом преминем окото и дойдем до човешкия мозък, пред нас се отваря една широка област за изучаване. Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат, може би, векове още, докато хората се заемат с щателно проучване на човешкия мозък. Съвременните учени, при известни случаи, са отваряли черепа на човека и са наблюдавали мозъка. Те са виждали как той пулсира, как се увеличава и намалява по обем. Съвременната хирургия е дошла до следните факти: при счупване на част от костта на черепа, отваряла се е дупка, голяма до 2–3 квадратни сантиметра, и ако субектът е развълнуван нещо, забелязвали са, че мозъкът излиза от черепа навън, а щом се успокои, прибира се пак вътре. Същото нещо се забелязва и при възбудена мисъл. Щом мисълта у някой човек е силно възбудена, мозъкът излиза навън до 2–3–5, а даже и до 10 сантиметра, като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкът. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирване на това напрежение, изисква се права мисъл. Ето защо, природата, като знае, че съвременните хора, в тяхното развитие, са деца, е поставила мозъка в такава здрава коруба. Тя знае, че тия деца не могат да пазят нещата. Ако мисълта ви е еднообразна, т.е. ако тя върви само в една определена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболяват умствено, и нервната им система се разстройва. Следователно, като разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте към всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избягвате еднообразие в мисълта! Човек, който мисли здраво, не полудява. Казват за някого, че полудял от много мисъл. Не, човек не може да полудее от много мислене. Умът на човека не заболява, но заболее ли сърцето, то указва вече влияние върху човешката мисъл. В предната част на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става в задната част на мозъка. Има известен род мисли, които будят, повдигат човешкото съзнание. Те са правите мисли, които представляват здравословното състояние на човека. Искаш ли да бъдеш здрав, право ще мислиш! Красивата мисъл е хармонично съчетание на мислите. Кривата мисъл подразбира раздвояване в чувствата. Искаш ли неща, които не ти са потребни, заинтересован ли си от нещо лично, ще се родят и кривите прояви в живота. Ето защо, ти трябва да допускаш в мисълта си само такива неща, които са необходими за живота ти за даден момент. Вземете, запример, факта, че искаш да бъдеш красив. Красотата не е лошо нещо, но важното е какви са подбужденията ти да бъдеш красив. Турците имат една поговорка за красотата. Те казват: „Да гледа човек хубавото в живота, в природата, това е привилегия за него, това осмисля живота“. Красотата е велик подтик, велик импулс в живота на човека. Чувството към красивото е развито даже и у животните. И те съзнават кога са красиви. У всички същества има едно вътрешно чувство за красотата.

Отде иде красотата, как се създава тя? – От човешката мисъл. Само човешката мисъл е в състояние да подбере съответната храна, да направи човека красив. Ако човек не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. В този смисъл, що е красотата? – Мускулна тъкан, в която мускулите са хубави съчетани, с голяма пластичност. Аз не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забелязва всяка промяна в мислите, чувствата и действията на човека. При тази промяна, обаче, в чертите на лицето, все пак остава една неизменна черта. Такова лице е израз на една благородна, възвишена душа. Красив човек е този, в лицето на когото можеш да четеш. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. Днес хората се страхуват да четат по лицата им. Някой от тях казват: „Ще скрия лицето си, не искам да ме познаят“. Защо? Какво лошо има в това, че някой ще прочете на твоето лице един лист от голямата книга на твоя живот? Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти, да познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора? Нека хората четат красивите неща в живота! Аз наричам грозни лица само ония, по които хората, като немарливите деца, са писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пак зачерквали онова хубаво писмо, което Бог някога е написал. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човек пише и задрасква. Красиво лице е това, по което Бог пише, а човек го пази чисто.

„Колко е добро и угодно да живеят братя в единомислие!“ С кого? – С Бога. С кого трябва да живеем в любов, без да се съблазни сърцето ни? – С Бога. Характерът на човека седи в това, той да не се съблазни от нищо. И целият свят да му дават, и всичкото богатство на света да му обещават, той трябва да каже: „Не, за нищо в живота си, не бих пожертвал Онзи, Когото обичам!“ Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човека. Живееш ли така, ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш. Щом любя Бога, аз ще имам нужната храна – ще дойде някоя врана да ми донесе едно малко парченце от Любовта. Щом любя Бога, Той ще ми изпрати от Своята трапеза едно малко парченце с някоя врана. Щом любя Бога, аз не се нуждая хората да ме хранят и да казват: „Знаеш ли, че ние те храним?“ Докато очакваме хората да ни хранят, ние Бога не обичаме. Престанем ли да очакваме хората да ни хранят, ние обикваме Бога.

Казвам: Имате ли тия максими, които ви давам, като основа на живота ви, няма да бъдете бедни. Свобода съществува само за тези хора, които любят Бога. Те са идеалните хора в света. Колко са и де са тия идеални хора, които любят Бога? Ако срещнеш такъв човек, той отваря душата си пред тебе и ти казва: „Ела да те запозная с Онзи, Когото любя! Ела да видиш колко е добър Той! Аз не казвам, че трябва да те запозная със себе си, нито с моя гениален ум, нито с моето благородно сърце, но искам да те запозная с Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениален и възвишен ум, благородно и възвишено сърце“.

Мнозина от вас имат желание да заведат някого при Бога. По кой начин можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начин, именно, трябва да заведем някого при Този, Когото любим? Когато момата залюби някой момък, завежда ли някого при него? Не, щом момата залюби някой момък, тя не води никого при него. Защо? – По единствената причина, че хората нямат доверие един в друг. Момъкът, като залюби някоя мома, води ли някого при нея? – Не. Защо? – По същата причина, няма доверие в хората, бои се да не му я откраднат. Той не вярва даже в своята възлюбена. Защо? Той казва: „Момата може да ме разлюби, затова в мой интерес е да я държа в невежество, много да не знае, само мен да обича. Иначе тя може да се изгуби“. Засега човек има доверие само в майка си и в баща си, затова момъкът, като се влюби в някоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тяхното благословение. След това я представя пред брата си и пред сестра си и дотам спира. Същото правят и турците. Доверието им се простира най-много до братята и сестрите. Оттам нататък не отиват. Сега този закон и у турците се измени, но по-рано беше много строг. Аз взимам момъкът и момата като форми, които съществуват в света. Взимам ги като най-чисти форми, с които искам да изясня духовния, както и Божествения живот. По същия начин и грешникът не може да бъде заведен при Бога, освен ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажем: „Ела да те заведем при Онзи, Когото обичаме! Там ще намериш смисъла на живота“.

Питам ви сега: Отде ще черпите законите, максимите за бъдещата наука? Ученикът трябва да черпи познанията, максимите и законите за новата наука от друг източник. Той, след като е преминал всички школи на света, като приготвителни училища, ще се ползва от един съвсем нов източник. Христос казва: „Като дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко“. Той казва и за себе си: „Както ме е Отец ми научил, и както ме сега учи, така и аз ви уча“. Той всеки ден се учеше. Смирение имаше в Христа! Често работите ви не вървят добре. Защо? – Смирение няма у вас. В каква форма да употребя тази мисъл? Тя е една от най-щекотливите мисли. Като казвам, че „вие“ нямате смирение, изключвам себе си от това число и обиждам вас. Ако кажа „ние“, включвам себе си, а по този начин себе си обиждам. Ако кажа някому: „Ти нямаш смирение“, обидата е още по-голяма. Ще кажа тогава: Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим. Някой казва: „Аз не знаех това нещо“. Ако ти не знаеш тия неща, ученик не можеш да бъдеш. Ако пък ученикът знае всичко, той ще бъде Учител.

Аз не искам да определям какво нещо е Учителят. И да обяснявам това, няма да ме разберете, но казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя. Сега ви говоря за пътя на ученика. Той е идеален път. Ако днес ви говоря за пътя на Учителя, какво ще разберете? Обаче разберете ли пътя на ученика, само по този начин, в далечното бъдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пътя на Учителя. Ако не можете да преминете пътя на ученика, пътят на Учителя ще бъде абсолютно недостъпен за вас. Ако старозаветните хора подготвят пътя на новозаветните, тогава новозаветните ще подготвят пътя на праведните; и ако праведните подготвят пътя на ученика, тогава ученикът ще подготви пътя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трябва! Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата си. Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.

Ще се върна на мисълта: Коя е отличителната черта, по която се различавате от другите хора? Това е една от задачите на ученика. Цялата ваша еволюция седи в това, да познаете отличителната си черта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна черта, един ден вие може да се изгубите в пътя си като ученик и няма да познаете кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човек, които отишъл в банята да се къпе. Съблякъл дрехите си, влязъл в банята между другите хора, но изведнъж се изгубил, не могъл да познае кой е. Като се видял в това положение, уплашил се. Втория път, когато влязъл в банята, за да не се изгуби между другите хора, вързал един конец на крака си. Да, страшно нещо е изгубването! И човек, наистина, може да се изгуби. Щом се изгуби, в него настава една вътрешна суматоха, и умът му изфирясва. Ако човек може да се изгуби в гората, колко повече може да се изгуби в широкия свят? Следователно задачата на всеки едного е да познае себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и радост за душите.

Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света. Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.

И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.

Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.

Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение. Аз не определям вие от кои сте, но поставям старозаветните на своето място, поставям новозаветните на своето място, поставям и праведните на своето място, а учениците не поставям никъде. Защо? Защото истинският живот започва от ученика. Давам ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, с която да определите с какво се занимава ученикът. Ако успеете в това, аз ще се радвам.

И тъй, ако ви питам с какво се занимава ученикът, ще кажете: Беше време, когато той работеше с чужди капитали, когато изплащаше дългове; беше време, когато работеше със свои капитали; беше време, когато даваше пари назаем, когато работеше с ортаци, но те го обраха. След това се ожени, но жена му го би. После се обърна той към децата и ги запита: „Кажете ми, дядовото, какво да правя сега?“ Аз казвам на този дядо тъй: Дядо, ти трябва да станеш ученик! И той казва: „Дайте ми буквар да уча!“ Това е фигура. Да учи човек, в това седи смисълът на живота. Новият живот изисква от всички ви да бъдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате в себе си, ще го носите, без да подозира светът, че сте ученици. Светът ще ви постави на ред изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари назаем, защото сте богати. Ако хората искат от вас пари назаем, и вие им давате, не сте ученици. Ученикът не борави с пари, той назаем пари не дава. Дойде някой да те пита: „Дългове имаш ли?“ – „Нямам.“ „Пари назаем даваш ли?“ – „Не давам.“ „С какво се занимаваш тогава?“ – „Ученик съм.“ Изваждаш буквара и казваш: „Ето, с това се занимавам“. „Че какво се занимаваш с този буквар? Много глупав човек си бил ти!“ И, наистина, какво ще кажете, ако видите един 100-годишен дядо, с големи опитности в живота, взел буквар в ръка, като някое малко момченце, и чете. „Не можеш ли да пасеш овце, говеда, ами си взел този буквар?“ – „Не, моят буквар струва повече, отколкото пасенето на говедата. Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това са четирите предмета, които ученикът започва да проучава в началото на своя път. Той трябва да знае какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Светлината, като предмет, и да може да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата. Той трябва да знае какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света. Той трябва да знае как да я употреби за благото на своето сърце, както и да бъде полезен на своите ближни – на майка си и на баща си, значи да им служи тъй, както Бог изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия.

Сега разбрахте ли всичко ясно? Аз искам да бъда категоричен, да ме разберете добре и да не си служа с неопределени думи. Въпреки това много неща остават неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря – и 20, и 30 дена наред, па и цяла година, вие пак ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т.е. вие ще знаете повече, но и задачите, които ви се дават, ще бъдат все по-сложни. В това отношение, привидно, вие като че ли ще бъдете на една и съща степен в знанията си. Някой ученик казва: „Да свърша първи клас, нищо повече не ми трябва“. Като свърши първи клас, тогава пак казва: „Да свърша поне втори клас, не ми трябва повече да уча“. Свършва втори клас, записва се в трети клас, и него свършва. Такава минава клас след клас, докато най-после казва: „Хайде и университета да свърша, че да няма за какво да мисля“. Като свърши университета, казва: „Много малко зная, почти нищо“. Това е хубавото, да съзнаваш, че не знаеш. Вървиш ли в този път, той е път на благословение. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. И ученикът почва да се храни с тия плодове. Любовта е първият плод на Духа. Значи ученикът вкусва от първия сладък плод, който узрява на дървото на великия живот. Той трябва да вкуси от този плод! Защо? – Този плод носи вечния живот.

Та като имате тази велика идея в себе си, като имате Любовта, всички разногласия, които съществуват в света, ще изчезнат. Мнозина идват при мене, искат да ги лекувам. Казвам: Има четири начина за лекуване: начин за старозаветния, начин за новозаветния, начин за праведния човек и начин за ученика. Затова, когато дойде някой при мене да се лекува, ще го питам по кой начин иска да го лекувам, от кои хора е той. Ако е ученик, ще го лекувам по начина на ученика; ако е праведен, ще го лекувам по начина на праведния; ако е новозаветен, ще го лекувам по начина на новозаветния, и ако е старозаветен, ще го лекувам по начина на старозаветния. Новозаветният не може да се лекува по начина на праведния, и праведният не може да се лекува по начина на ученика. В природата съществува строг закон, който следи за изпълнението на това нещо.

По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозаветния не е наука за новозаветния; науката на новозаветния не е наука за праведния, и науката за праведника не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трябва да знаете! Ако някой старозаветен иска да стане новозаветен, той трябва да измени начините и методите, по които живее; той трябва да измени своите схващания и разбирания в новозаветни. Той не може да борави със същите термини, със същите понятия, които имал по-рано. Старозаветният човек казва за някого: „Този трябва да се обеси, да се убие, да се глоби. Закон има за престъпленията!“ Новозаветният казва: „Простете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведният казва: „Дайте условия на този човек да се повдигне, да работи. Дайте му пари назаем, да оправи работите си!“ Ученикът казва: „Пратете този човек на училище да се учи!“ Как постъпва бащата? Ако е старозаветен, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозаветен, праща го да пасе говедата. Ако е праведен, оставя го вкъщи да готви. Ако е ученик, праща го на училище да се учи. Ореш ли – старозаветен си; пасеш ли говедата – новозаветен си; готвиш ли – праведен си; учиш ли – ученик си. Тъй е, нещата са категорични.

Ако разгледате хората в домовете, някои от тях са старозаветни, казват: „Дотегна ни да орем земята!“ Как няма да ви дотегне? Да ореш земята цели 20–30 години, това не е лесна работа. Няколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрева“ няколко месеца, и един от тях ми казва: „Учителю, огрубях, отиде моят живот!“ Аз не му казвам нищо, но си мисля: Как няма да огрубееш? Да копаеш, да ореш земята, това е старозаветният живот. Когато ние копаем, с това ние искаме да насърчим старозаветните, да не се отчаят. Понякога отиваме при новозаветните, които пасят говедата. Гледаме някой от тях легнал под една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасат. По някой път и ние готвим манджи, насърчаваме праведните. Погледнеш орача, ръцете му са груби, твърди. Погледнеш говедаря, той е свободен човек: пасе говедата, а сам легнал под крушата, и като падне някоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цял ден седи на чист въздух, вечер се връща вкъщи. Той е поправен, ръцете му са меки, гладки, никакви мазоли по тях. Погледнеш праведния, носи манджица, хлебец. Ръцете му са меки, гладки. Той разполага с повече средства за живеене. Погледнеш ученика, той се връща весел, засмян, казва: „Виж какво ни разправя днес учителят!“

Това е пътят, през който всички трябва да минете. Аз не говоря на присмех, но така е в действителност. По този път съм минал и аз, по този път ще минете и вие. Този път е създаден от живата природа. Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тия разграничения в живота. Като преминавате от старозаветния в новозаветния живот, всички ценно от този живот ще пренесете в новозаветния. Като преминавате от новозаветния живот в живота на праведния, всичко ценно от този живот ще пренесете в живота на праведния. И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. Думата „единение“ означава всички хора да живеят за Бога.

Как живеят хората днес? Дойде някой брат гост в някое село, или в някой град, веднага го запитват: „Кога дойде?“ – „Вчера.“ „Ами кога ще си отиваш?“ Той не знае какво да отговори, иска да поседи повечко, дошъл е на гости като ваш брат. След няколко седмици го запитват: „Имаш ли пари за път?“ Искат да му обърнат внимание, че много седял. Те се отегчили от него, а той дошъл и не мисли да си заминава. И едните, и другите са старозаветни хора, които носят името ученици.

Сега, за да се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва да елиминирате от себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо. В първите времена, всеки ученик сам носеше хляба в торбата си. Всички ученици вкупом излизат вън, всред природата, и там насядат на голямата трапеза. Учителят ги нарежда. Всички изваждат хляба си и започват да ядат. Тия от учениците, които нямат хляб, взимат от другите. Вечерта всички се връщат с празни торбички. На другия ден отиват на училище пак с пълни торби. Както виждате, и ние правим по същия начин. Така трябва да започне ученикът! Като отива на училище, той трябва да носи торба, пълна с хляб; вечер, като се връща, торбата му трябва да е празна. На другия ден баща му и майка му пак ще напълнят торбата, а вечерта той ще се върне с празна торба. Това показва, че той се учи. Значи във физическия живот ученикът трябва да отива на училище с пълна торба, а с празен ум. Като се връща от училище, физическият живот е изпразнен, а умът, т.е. духовният, Божественият живот, е пълен. Това трябва да стане естествено, нормално състояние за всеки ученик. Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва да се празни. Човек не може едновременно да богатее и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като ученици, вие трябва да изпразвате торбата с вашите блага и да учите законите на новия живот, или по-право, да учите живота на великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез който животът ви може да бъде щастлив.

Това са Божествени думи, думи на Божествения Дух, Който учи хората. Той носи новата наука в света. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човешкото око! Но ако го разглеждате без веждите, без клепачите, не можете да познаете какво изразява то, дали има израз на усмивка, или няма. Окото е устойчиво, то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени, е окото. То никога не лъже. Сгреши ли човек, окото веднага потъмнява. Стане ли праведен, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човешкото око! Когато човек не иска да се издаде, че е направил нещо лошо, затваря клепачите си. Когато някое дете иска да скрие нещо от майка си, гледа към земята. Майката казва: „Я си отвори очите, погледни ме!“ Няма човек в света, който като лъже, да не съзнава. Той и като мисли, и като чувства, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори с ума си, който му казва: „Ти не говориш право, не тури думата на място, коригирай се!“

Аз взимам ума на човека във висок смисъл, като разумно същество, което не лъжа, а само коригира. Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. На този ум ние се осланяме. Като говорим за знанието, аз разбирам именно този ум, от който излизат Божествените мисли. Като дойде този ум у вас, той ще ви научи на всичко. Той е Духът. Казват за някого: „Този човек има порочен ум“. Не, няма порочни, няма покварени умове в света. Сърцето понякога може да се оцапа, може да се поквари, но умът винаги носи светлина. Понеже светлината е необходима, затова се изисква наука, в която сърцето да се не меси. Намеси ли се някъде сърцето, нещата се изопачават. Когато ученикът иска да бъде пръв, да има отлични бележки, това се диктува от неговите чувства, а не от мисълта. Когато някой човек иска да бъде праведен, да го познават всички, това се диктува пак от чувствата. Чистата, Божествената мисъл у човека елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употребява чувствата като сили, които помагат за развитието, за растенето на мисълта. Пък един ден, когато ние станем чисти, хубави извори, хората сами ще ни намерят, ще ни оценят и ще започнат да говорят за нас. Ученикът обаче първо трябва да разбере, че най-необходимото нещо за него е да се учи.

Казвам: Ученикът трябва да се подложи на една вътрешна самоанализа. Онези от вас, които са готови за това, да започнат вече, но искреност се изисква. Някой казва: „Аз ще се трудя, колкото мога, колкото сили Бог ми е дал“. Това не е език на ученика. Ученикът казва: „Аз мога да направя всичко, каквото Учителят ми даде“. Учителят не може да ви даде задача, която не можете да разрешите. Бог не може да иска от вас невъзможни работи. Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен. Да кажем, че вие минавате през една гора и в ръцете си носите торба, пълна със злато. Сядате на едно място да си починете, и там заспивате. Събуждате се, парите ги няма – изгубили сте ги, някой ги взел. Защо изгубихте парите си? – Онзи, който ръководи съдбата ви, знае, че през този път ще минат разбойници и като видят торбата с парите, ще ги вземат, а вас ще убият. Като минат разбойниците покрай вас и не намерят нищо ценно, ще ви отминат, без да ви докоснат. Вие тогава се връщате назад, търсите парите си тук-там, и ги намирате. Питате: „Защо изгубих парите си?“ – За да спечелиш живота си. Ще знаете: Всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота! Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш!

Та казвам: Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии! У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнем, да разрешим. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.

И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.

Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.

Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ. Представете си, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги. Какво трябва да правя с тези книги? – Да ги раздам. По какъв начин? Трябва ли да дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение? – Не, на това дете аз ще дам буквара. Под малък плод, малка ябълка, аз разбирам този буквар. Кому ще дам философските и научните книги? – На онзи ученик, който е напреднал вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голям плод, голяма ябълка. Аз ще раздам тия книги съобразно степента на развитието на всеки ученик. Това се подразбира и от примера с ябълките. Тук може да се постъпи само по един разумен начин. Другояче не може. Този начин е неизбежен.

Като употребявам този метод, някои ми се сърдят. От свое гледище, те са прави да се сърдят. Казвам: Ако ви поканят на едно угощение и ви турят на последното място, вие ще се сърдите, но ако ви поканят да работите на лозето и ви турят на последно място, ще благодарите. Ако ви турят на лозето на първо място и на трапезата на първо място, или ако ви турят на лозето на последно място и на трапезата на последно място, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимост, която се налага от самия живот. Все-таки, един трябва да бъде пръв на лозето! Кой ще бъде първият на лозето? – Който знае да работи, който има здрави мишци и здрав гръбнак. И на трапезата трябва да има някой пръв! Кой ще бъде първият на трапезата? – Онзи, у когото вкусът е най-добре развит. Това са неизбежни неща. Ние, обаче, не можем да примирим противоречията в живота. Че някой имал повече, а друг – по-малко, това не определя живота.

Христос казва: „Животът не седи в неговото външно благо“. Външните блага са относителни неща. Че имаш много или малко, причините се крият другаде. Ти ще желаеш да имаш, но главно ще желаеш да бъдеш ученик, да учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.

Пророкът на миналото е изразил идеята за ученичеството в друг смисъл, като казва: „Всички хора ще придобият нов живот, ще бъдат научени от Господа да живеят тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви предстои нов живот, нова работа, различна от досегашната. Казвате: „Какво ще работим?“ Всички трябва да работим над себе си. Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето. Само един човек с просветен ум, който се е решил да служи на Бога, може да види бъдещето. Пред вас седи велико бъдеще! По-хубави времена за учениците от сегашните не са наставали, но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали.

Христос казва: „Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми, ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат“. Кои ще чуят този глас? – Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната Радост, която Бог ни е дал!“

КНИГА: Пътят на ученика

2009-01-10T15:05:38Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1927.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание. Най-лесният начин за сверяването на текстове е да се ползва електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане]. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива. Ако беседата може да се завърши за по-малко от три дни, срок не се пише.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Пътят на ученика]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 2. [[Духът на Господа]] (Назъров) '''(Сверена)'''
* 3. [[Братя в единомислие]](Светла)(работи се)
* 4. [[Ще се превърне в радост]]
* 5. [[Обич към знанието]]
* 6. [[Пробуждане съзнанието на ученика]]
* 7. [[Дойде глас]]
* 8. [[Явно говорих]]
* 9. [[Свещеният час]]

Философия и наука

2009-01-02T15:28:09Z

Solico: /* Философия и наука */

==Философия и наука==

Размишление.

Сегашният човек се нуждае и от философия, и от наука. Философията има отношение към мъдростта. Без философия не може да се говори нито за обхода, нито за морал. Без философия човек живее само за себе си, за своята личност. Велико нещо е да бъдеш личност. Това е все едно да бъдеш цар, със своя държава и поданици, със свое управление, с право да създаваш закони. Казват, че управлението на дадена държава е лошо. Лошо е, защото законите са лоши.Каквото представят законите за държавата, такива са чувствата и мислите за човека. Ако мислите и чувствата му са неправилни, какво ще излезе от него? Където отиде, когото срещне, той постоянно ще се оплаква. Чувствата и мислите са капитал, с който човек работи. От тоя капитал зависи, ще печели ли той или ще губи; ще гради, или събаря.

Какъв е моралът на сегашните хора? - Той изхожда от тяхната крива философия. Например те казват: Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи - мъчно. В истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи - лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи - лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче, накарат ли ви да намерите Черни връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира. Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение. Тя се поляризира, както и мислите, чувствата и постъпките.

Когато говорим за чувства и чувстване, явява се въпрос, какво представя чувстването. Когато помислиш за нещо и пожелаеш да го притежаваш, в тебе се заражда чувството. Когато в ума ти се породи някаква идея, тя произвежда своите резултати, независимо от това, дали те са видими или невидими. Това, което за едного е невидимо, за друг е видимо. Далечните предмети за някои са невидими, но за ония, които са близо до тях, те са видими. Значи, когато виждаме ясно предметите, ние сме близо до тях. Или съзнанието ни е толкова будно, че ние лесно си ги представяме. Тази е причината, където някои идеи са за нас ясни, а други - не. Например, идеята за любовта.

Някой има ясна представа за нея, а друг не я разбира. Като се говори за любовта, той си представя същество, подобно на него, започва да си мечтае и му пише любовно писмо. На това писмо може да му се отговори. Тук мисълта му е вървяла по права линия - от него до съществото, за което мечтае. В тоя случай, правата линия е път, по който се движи мисълта. Ако мисълта не може да се поляризира в чувства и постъпки, тя не може да се реализира. Мисълта е реална, когато минава през всички светове: причинния, умствения, астралния и физичния. Тогава мисълта, която е била невидима, става видима, т.е. реална. Четирите свята представят числата от едно до четири, с които Питагор е боравил. Единицата е роденият, проявеният човек. Числото две - жената. Значи, Адам е единицата, а Ева е двойката. Как се е създала жената? Кога се е явила тя? - Когато Адам пожелал да има другарка. Дълго време прекарал Адам в рая, където следвал една велика школа. Това не е писано в Библията. Писано е, че Адам и Ева били голи. Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си. Какво ще кажете за хората, които се къпят в банята? - И те са голи, но не са изостанали. Под голота разбираме неправилно отношение. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека не са правилни, той вътрешно е гол. Например, мислиш за Бога, но се съмняваш в Неговото съществуване. Питаш: Има ли Бог или няма? Щом си задаваш такъв въпрос, ти поставяш Бога вън от себе си. Ти гледаш на Него като на материален обект, нещо подобно на тебе. Ако мислиш, че Бог е подобен на тебе, ще се запиташ, къде е Той. Кой може да отговори на тоя въпрос? Четеш книга от някой автор. Книгата е пред тебе, но къде е авторът? Той е в самата книга, в това, което е писал. Мисълта му е вложена в книгата, но къде е авторът? И сега, като разсъждаваш по тоя въпрос, трябва да се запиташ, кой разсъждава в тебе. Ще знаеш, че Бог разсъждава в тебе. Той те пита: Познаваш ли ме, кой съм? Когато авторът на една книга каже, че той е написал книгата, ти познаваш ли го? Какво ще отговориш на тоя въпрос?

Често се запитваш, как си създаден. За да разбереш, как си създаден, Бог трябва да те разглоби. Това значи, да умреш. Следователно, човек умира, защото Бог го вика да му покаже, как е създаден. Като се върне отново на земята, човек забравя това, което е научил в невидимия свят, и пак задава същия въпрос.

Кога човек забравя наученото? - Когато не мисли право. Цигулар, който свири, за да се хареса на публиката, не е истински музикант. Всеки, който мисли, как да се прояви, за да има доброто мнение на хората, той няма права мисъл. Свири за себе си, ти да бъдеш доволен. Мисли правилно за себе си, а не за хората. Вътре в човека има нещо, което му подсказва, добре ли свири и право ли мисли. Пръв той трябва да бъде доволен от себе си. Има цигулари, които са недоволни от себе си и са готови да се откажат от музиката. Който се отказва толкова лесно от музиката или от науката, той търси лесния път в живота. Той прилича на оня българин, който търсел лека работа. Мислел си: Да стана съдия, да съдя хората, не е лесна работа. Да стана началник, да следя, как работят подведомствените ми, и това не е лесна работа. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един капелмайстор дирижирал музикантите с пръчици. Той си казал: Ето работа за мене. Ще махам пръчицата, ще я въртя на една, на друга страна, и работата лесно ще върви. Много от човешките разбирания и постъпки са като на тоя българин. Те седат и махат с пръчицата, да разрешат въпроса, как е създаден светът. Най-после казват: С помощта на Божия Дух всичко се постига. Махнат с пръчицата и се успокоят. Сега, като ви говоря, виждам, че в съзнанието ви се образува малко мъгла. Казвате: Ако всичко, което сме постигнали, е неправилно, как ще стигнем до правилното? Засега вие не постъпвате правилно, не вървите в правия път. Насочете вниманието си към квадрата. В него се крият методи и правила за добър живот. Ако две същества се сблъскат, едното казва: Какво търсиш по моя път? - Такова е положението. Преграда, граница срещам на пътя си. Казвам: За да не се сблъскваш, като дойдеш до това същество, ще се спреш. Ти не можеш да се махнеш от тоя път. Първото същество казва: Върни се назад! - Не се връщам, ти трябва да ми отвориш път. - Не мога. Какво трябва да се прави при това положение? Единият не иска да се върне, а другият не иска да се отмести. Само едно им остава: да се сдружат и да тръгнат по перпендикуляра на пътя. Ти тръгваш надолу, до дъното на кладенеца, по-надолу не можеш да вървиш. Тогава кой е изходният път? - Нагоре. Изобщо, човек никога не може да се върне в пътя, по който е дошъл. Никой не може да се върне назад. Ще вървиш в посока, която е точно перпендикулярна на първата. С други думи казано: Човек е излязъл от Бога и ще се върне при Него. По пътя си той ще срещне много същества; с едни от тях ще живее в хармония, а с други няма да бъде в хармония. Много естествено, едни служат само на себе си, други на ближния си, а трети - на Бога. Това са три различни разбирания, три различни възгледа. Някой казва: Аз съм Иван Драганов. - Къде живееш? В България. - България е държава. В кой град и на коя улица живееш? Важно е още в коя къща живееш, кой номер и кой етаж. Отидеш на това място и виждаш, че няма номер на къщата. Търсиш го и не можеш да го намериш на посочения номер. Той излязъл от къщи и вечерта ще се върне. Ще чакаш, докато се срещнеш с него. Велико нещо е да познаеш една своя мисъл, едно свое чувство. Мисълта и чувствата могат да се прояват и в друго някое същество. Колкото по-културно е то, толкова по-интензивно ще бъде чувството; колкото по-ниско от тебе стои това същество, толкова по-слабо развито е то. Когато човек дойде до реалността, мисълта му става толкова интензивна, че той сам се страхува от нея. Ако се намерите на повърхността на въртящо се колело, вие може да отскочите настрана от него; ако се намерите в центъра на въртящото се колело, няма да отскочите. Вие искате да придобиете знания. Какво се иска за това? - Работа. За колко време един адепт може чрез мисълта си да спечели една английска лира? Цяла година той трябва да работи интензивно с мисълта си, като алхимик, за да спечели една английска лира. Ако работи десет години, ще спечели десет лири. Значи, колкото повече работи, толкова повече ще се увеличава знанието му. И вие трябва да работите по същия начин в лабораторията си, всеки ден по три-четири часа, за да придобиете нещо ценно. Ако работите 300 дни по четири часа, стават всичко 1200 часа годишно. Шестдесет дена ще ви останат за почивка. Ако опитът ви излезе несполучлив, отново ще го повторите. За вечността това нищо не значи. Ако постъпваш неправилно в живота си, ще знаеш, че опитът ти ще излезе несполучлив. - Не зная, как да постъпвам. - Ще се научиш. Невежеството е причина за дисхармонията в живота. Хората на миналото, както и сегашните, говорят за управление, за държава, семейство, училище, но вместо да подобряват живота, те създават каша, в която сами се объркват. - Защо? - Мисълта, чувствата и постъпките им не са прави. В миналото Мойсей писал закони, но и в това време имало нещо неясно за народа. В новите времена се създават закони, говори се за държавно право, за международно право, но работата пак не върви. Едно липсва на хората: права мисъл, прави чувства и прави действия. Управниците учат законите, заповядват, какво да се прави, но в края на краищата, нищо не излиза. Един след друг, хората заминават за оня свят, държавите се разлагат, и животът остава неуреден.

Казвам: Който не разбира законите на живота, ще умре. Който ги разбира, пак ще умре, но в края на краищата, ще възкръсне. Христос умря и възкръсна, за да покаже на хората, как трябва да живеят, какви са основните закони на живота. Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен господар на себе си. Не можеш ли да контролираш мислите си, не си господар и на чувствата си; ако не можеш да контролираш чувствата си, не си господар и на своите постъпки. Майката казва на детето си: Ти трябва да бъдеш добър. Така не се възпитава. Само с казване нищо не се постига. Това е крив метод. Ти си скроил криво дрехата и мислиш, че с казване ще я оправиш. И да ушиеш дрехата, крива ще излезе. Ще вземеш нов плат, добре ще поставиш мерките, отново ще я скроиш. След това можеш да очакваш добра дреха, т.е. добър човек.

Като се видите в затруднение, казвате: Бог ще оправи работите. Значи, вие ще кроите криво, а Бог ще оправя кривите ви работи. Вие ще грешите, а Бог ще изправя погрешките ви. Това е криво разбиране. Така Бог не оправя работите. За да те оправи, Той ще те извика горе, на другия свят, да ти покаже, как се живее. Първо ще изправи мисълта ти. Не можеш да живееш добре на земята,ако мисълта ти е крива. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Щом мисълта е красива, и чувството е красиво; щом чувството е красиво, и постъпката е красива. Само при това положение, отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни. Това означава стихът:И двамата ще живеят в една плът."

Когато хората се обичат, те не говорят за обичта си, не си пишат любовни писма, но вътрешно се разбират. Достатъчно е единият да пожелае, да помисли или да почувствува нещо, и другият да го направи. Остане ли да кажеш на човека, че той не е направил това, което трябва, отношенията между вас не са правилни. Тогава или ти не си мислил правилно, или той не е възприел мисълта правилно. Така не се намира истината. Бог е център на нещата. Тоя център е вътре в тебе. От него ще излизаш и ще вземеш, каквато посока искаш, като радиус. После пак ще се връщаш в центъра. Значи, докато живееш в Бога, и Бог в тебе, ти ще имаш възможност свободно да излизаш от Него, когато искаш, и да се връщаш, когато искаш.

Едно основно правило: Никога не можеш да намислиш нещо вън от Божието съзнание. Каквото намислиш да правиш, пръв Бог ще го знае. Тази е причината, където при всяка погрешка ти се мъчиш, страдаш и си недоволен от себе си. Божественото съзнание в тебе, което всичко знае, ти нашепва тихо: Не постъпи добре, изправи погрешката си. Ти отговаряш: Вярвам в Тебе, Господи, обичам Те, готов съм всичко да направя за Тебе. Ти искаш да залъжеш Господа, но Той пак ти нашепва: Не постъпи добре. Тоя глас ще ти говори, докато не изправиш погрешката си. Как ще се извини малкото момиченце, ако вземе ябълката на своето другарче и я изяде? Колкото и да се извинява, работата не се оправя лесно. С думи погрешките не се оправят. То трябва да купи по-хубава ябълка и да я даде на другарчето си. И цар да си, погрешките трябва да се изправят. И цар да си, ако не мислиш правилно, ще ти свалят короната, ще ти съблекат царските дрехи.

В заключение на всичко това, казвам: Бог, Който е създал цялата вселена, обича всички същества и желае те да живеят и мислят правилно. За да живеете добре, пазете се от криви, изопачени образи. Не дръжте в ума и в съзнанието си такива. Стремете се към правилни, красиви образи и движения. Правете такива движения, които да привличат вниманието на хората. Красивото спира погледа на всеки човек. Природата не търпи нищо криво и изопачено. Срещне ли такава форма, тя сама я разрушава, за да създаде нова, по-правилна и по-красива от първата. Дружете с хора, които имат прави мисли, чувства и постъпки, за да изработите нещо красиво в себе си. За да се развиват добре учениците в един клас, те трябва да имат правилни отношения помежду си. За да се повдигне едно общество на по-високо стъпало, хората, които го съставят, трябва да имат братски отношения помежду си. Няма ли истински братски отношения между хората, никаква хармония не може да има между тях. Където има братство, там може да се очаква истински хармоничен живот.

Едно се иска от човека: когато започва една работа, да знае, кога да я започне. Не можеш да изучаваш Божественото знание, когато си болен, неразположен или смутен. Божественото знание се придобива при добро разположение на духа. Когато времето е лошо, когато вън е студено, вие затваряте прозорците; когато вън е горещо, отваряте прозорците. Също така трябва да знаете, как да работите с ума, сърцето и волята си. Ще мислиш с ума си, ще чувстваш със сърцето си и ще действаш с волята си. При това, трябва да знаеш, кога ще работиш с ума, кога със сърцето и кога с волята си. Къде е човекът? - В ума, в сърцето и във волята. Вън от човека нищо не съществува. - Значи, човек е център на всичко. - Той е център на своя живот. За да бъде център, той трябва да се проявява разумно. За да бъдеш учител, трябва да събереш деца около себе си и да знаеш да ги учиш.

Сега, вашата задача, като ученици, е да мислите върху това, което вие сами може да направите. Мислете върху квадрата, като жива геометрична форма. Ако разбирате отношенията, които се крият в квадрата, можете да определите, какво ще стане между вас и вашия приятел след десет или сто години. Днес се обичате, но интересно е да знаете, какви ще бъдат отношенията ви след години. Докато сте в една система, отношенията ви ще бъдат правилни. Който от вас пръв излезе от системата, той пръв ще измени отношенията си. Много естествено. Един жител на Марс ще мисли различно от един жител на Венера. Ето защо, когато се произнасяме върху разбиранията на даден човек, ние трябва да изхождаме от гледището на неговите възгледи. Човек си остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, но много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен духовен процес. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек.

Да станеш нов човек, това значи, да си приел Господа в себе си. - Къде е Господ? - Ако си беден и гладен, иди при оня, който вярва в Бога. Той ще ти покаже, къде е Бог. Колкото пъти отидеш при него, той ще те приеме като брат: ще те нахрани, ще те облече, ще задоволи нуждите ти. Казваш: Днес ме нахрани, но какво ще правя утре? - Не се страхувай! Който те е нахранил днес, той има грижа и за утрешния ден. Това е Бог в човека, Който задоволява нуждите на бедния, докато един ден и той приеме Бога в себе си и тръгне в правия път.

Сега аз не искам да ви направя светии, но казвам, че трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Ще се проявявате така, както Бог ви е научил - нито като мене, нито като другите. Ако аз съм виден цигулар и, като свиря, клатя главата си, трябва ли и вие да правите същото? Това е лош навик, от който трябва да се освободя. Тонът ви трябва да бъде чист - нищо повече. Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава? Взимам цигулката и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората. Щом се оправят и вашите работи, оставям цигулката настрана. Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета, или с чукане на камъни. Плодното дръвче ми казва: Бъди като мене. Аз с години търпя това положение и се уча от всичко. Камъкът ми казва: Бъди като мене. Аз понасям студа, горещината и не се оплаквам; понасям всичко с твърдост. Като отида при водата, тя ми казва: Бъди като мене. Аз използвам всички условия. Като видя най-малкия наклон, веднага започвам да слизам надолу и да се движа. Като видя най-малкия отвор, започвам да тека капка по капка. Не се стремя да постигна всичко изведнъж. Съвършенството не се постига изведнъж. Казвам: Да бъдеш съвършен, това значи, да излезеш от един ред на нещата и да влезеш в друг. Можеш ли да бъдеш съвършен между лоши хора? - Не можеш. Ти ще напуснеш лошите хора и ще отидеш при добрите. Какво ще стане с лошите хора? - Бог ще ги оправи. Той има грижа за всички. Той има определен план, по който постъпва. Всеки трябва да си каже: Бог е създал света, Той ще го оправи. Моята задача е да имам правилни отношения към Бога. Отношенията ви към Бога трябва да бъдат любовни, т.е. синовни. Ще държиш в ума си светли и красиви мисли за Бога.

В заключение на всичко казано досега, какво може да приложите? Ще кажете, че трябва да се отречете от света и от себе си. Лесно се казва на думи, но знаете ли, колко мъчно човек може да се отрече от света и от себе си? Това значи, да намериш оставената игла на Витоша. Някой се отказва от света, а като минава покрай богатите къщи на хората и вижда, колко хубаво са облечени, постоянно въздиша. Това не е отричане от света. Друго нещо е да видиш всичко това и да се радваш на чуждото благо. Колкото бедно да си облечен, радвай се на хубавото облекло на своя ближен. Така ще сравняваш нещата и ще познаеш себе си. Когато издържиш тоя изпит, ти ще можеш да се облечеш, както искаш.

Кога хората се обличат в скъсани дрехи? - Когато грешат. Скъсаните, обикновените дрехи на човека са необходими за работните, делнични дни на неговия живот. Дойде ли празник, той облича новите, чистите си дрехи. Не правят ли майките също с децата си? Като дойде Великден, майката облича своето момиченче с бяла, хубава рокличка. Вечерта тя съблича бялата рокличка и на другия ден му дава обикновената рокля. Така човек се облича с нови дрехи и ги съблича, изправя погрешките си и прави нови, докато един ден придобие съвършенство и се облече с дрехата на новия живот - дрехата на любовта.

Защо човек греши? - Защото заспива често. Тогава съзнанието му не е будно, и майката иде да съблече новите дрехи. Да имаш будно съзнание, това подразбира, сам да се събличаш и обличаш. Майката има право да съблече новата дреха на детето, което е заспало, но възрастният сам трябва да се съблича и облича. Моралът на сегашните хора е обикновен, преходен, затова те грешат. Той се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Обаче, има абсолютен морал, който се определя от светлите и чисти човешки мисли. Казано е в Писанието:Делата на човека вървят след него.Както мислиш, така постъпваш. Ако имаш загуба, сам ще я носиш; ако имаш печалба, пак сам ще я носиш. Мислите, чувствата и постъпките ти могат да донесат загуба или печалба - от тебе зависи.

Какво е нужно на ученика? - Всеки ден да употребява по 10-20 минути, най-много половин час, да съсредоточи мисълта си и да размишлява върху великото и съвършеното, като идеал на своя живот. Мислете и вие за оня идеален свят, в който живеят ангелите, светиите, напредналите същества. Стремете се поне половин час да живеете в светлия, възвишен свят. Останалото време може да прекарате в обикновения, всекидневен живот.

12. Лекция от Учителя, държана на 15 юни, 1932 г. София. Изгрев.

Философия и наука

2009-01-02T15:26:28Z

Solico: /* Философия и наука */

==Философия и наука==

Размишление.

Сегашният се нуждае и от философия, и от наука. Философията има отношение към мъдростта. Без философия не може да се говори нито за обхода, нито за морал. Без философия човек живее само за себе си, за своята личност. Велико нещо е да бъдеш личност. Това е все едно да бъдеш цар, със своя държава и поданици, със свое управление, с право да създаваш закони. Казват, че управлението на дадена държава е лошо. Лошо е, защото законите са лоши.Каквото представят законите за държавата, такива са чувствата и мислите за човека. Ако мислите и чувствата му са неправилни, какво ще излезе от него? Където отиде, когото срещне, той постоянно ще се оплаква. Чувствата и мислите са капитал, с който човек работи. От тоя капитал зависи, ще печели ли той или ще губи; ще гради, или събаря.

Какъв е моралът на сегашните хора? - Той изхожда от тяхната крива философия. Например те казват: Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи - мъчно. В истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи - лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи - лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче, накарат ли ви да намерите Черни връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира. Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение. Тя се поляризира, както и мислите, чувствата и постъпките.

Когато говорим за чувства и чувстване, явява се въпрос, какво представя чувстването. Когато помислиш за нещо и пожелаеш да го притежаваш, в тебе се заражда чувството. Когато в ума ти се породи някаква идея, тя произвежда своите резултати, независимо от това, дали те са видими или невидими. Това, което за едного е невидимо, за друг е видимо. Далечните предмети за някои са невидими, но за ония, които са близо до тях, те са видими. Значи, когато виждаме ясно предметите, ние сме близо до тях. Или съзнанието ни е толкова будно, че ние лесно си ги представяме. Тази е причината, където някои идеи са за нас ясни, а други - не. Например, идеята за любовта.

Някой има ясна представа за нея, а друг не я разбира. Като се говори за любовта, той си представя същество, подобно на него, започва да си мечтае и му пише любовно писмо. На това писмо може да му се отговори. Тук мисълта му е вървяла по права линия - от него до съществото, за което мечтае. В тоя случай, правата линия е път, по който се движи мисълта. Ако мисълта не може да се поляризира в чувства и постъпки, тя не може да се реализира. Мисълта е реална, когато минава през всички светове: причинния, умствения, астралния и физичния. Тогава мисълта, която е била невидима, става видима, т.е. реална. Четирите свята представят числата от едно до четири, с които Питагор е боравил. Единицата е роденият, проявеният човек. Числото две - жената. Значи, Адам е единицата, а Ева е двойката. Как се е създала жената? Кога се е явила тя? - Когато Адам пожелал да има другарка. Дълго време прекарал Адам в рая, където следвал една велика школа. Това не е писано в Библията. Писано е, че Адам и Ева били голи. Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си. Какво ще кажете за хората, които се къпят в банята? - И те са голи, но не са изостанали. Под голота разбираме неправилно отношение. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека не са правилни, той вътрешно е гол. Например, мислиш за Бога, но се съмняваш в Неговото съществуване. Питаш: Има ли Бог или няма? Щом си задаваш такъв въпрос, ти поставяш Бога вън от себе си. Ти гледаш на Него като на материален обект, нещо подобно на тебе. Ако мислиш, че Бог е подобен на тебе, ще се запиташ, къде е Той. Кой може да отговори на тоя въпрос? Четеш книга от някой автор. Книгата е пред тебе, но къде е авторът? Той е в самата книга, в това, което е писал. Мисълта му е вложена в книгата, но къде е авторът? И сега, като разсъждаваш по тоя въпрос, трябва да се запиташ, кой разсъждава в тебе. Ще знаеш, че Бог разсъждава в тебе. Той те пита: Познаваш ли ме, кой съм? Когато авторът на една книга каже, че той е написал книгата, ти познаваш ли го? Какво ще отговориш на тоя въпрос?

Често се запитваш, как си създаден. За да разбереш, как си създаден, Бог трябва да те разглоби. Това значи, да умреш. Следователно, човек умира, защото Бог го вика да му покаже, как е създаден. Като се върне отново на земята, човек забравя това, което е научил в невидимия свят, и пак задава същия въпрос.

Кога човек забравя наученото? - Когато не мисли право. Цигулар, който свири, за да се хареса на публиката, не е истински музикант. Всеки, който мисли, как да се прояви, за да има доброто мнение на хората, той няма права мисъл. Свири за себе си, ти да бъдеш доволен. Мисли правилно за себе си, а не за хората. Вътре в човека има нещо, което му подсказва, добре ли свири и право ли мисли. Пръв той трябва да бъде доволен от себе си. Има цигулари, които са недоволни от себе си и са готови да се откажат от музиката. Който се отказва толкова лесно от музиката или от науката, той търси лесния път в живота. Той прилича на оня българин, който търсел лека работа. Мислел си: Да стана съдия, да съдя хората, не е лесна работа. Да стана началник, да следя, как работят подведомствените ми, и това не е лесна работа. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един капелмайстор дирижирал музикантите с пръчици. Той си казал: Ето работа за мене. Ще махам пръчицата, ще я въртя на една, на друга страна, и работата лесно ще върви. Много от човешките разбирания и постъпки са като на тоя българин. Те седат и махат с пръчицата, да разрешат въпроса, как е създаден светът. Най-после казват: С помощта на Божия Дух всичко се постига. Махнат с пръчицата и се успокоят. Сега, като ви говоря, виждам, че в съзнанието ви се образува малко мъгла. Казвате: Ако всичко, което сме постигнали, е неправилно, как ще стигнем до правилното? Засега вие не постъпвате правилно, не вървите в правия път. Насочете вниманието си към квадрата. В него се крият методи и правила за добър живот. Ако две същества се сблъскат, едното казва: Какво търсиш по моя път? - Такова е положението. Преграда, граница срещам на пътя си. Казвам: За да не се сблъскваш, като дойдеш до това същество, ще се спреш. Ти не можеш да се махнеш от тоя път. Първото същество казва: Върни се назад! - Не се връщам, ти трябва да ми отвориш път. - Не мога. Какво трябва да се прави при това положение? Единият не иска да се върне, а другият не иска да се отмести. Само едно им остава: да се сдружат и да тръгнат по перпендикуляра на пътя. Ти тръгваш надолу, до дъното на кладенеца, по-надолу не можеш да вървиш. Тогава кой е изходният път? - Нагоре. Изобщо, човек никога не може да се върне в пътя, по който е дошъл. Никой не може да се върне назад. Ще вървиш в посока, която е точно перпендикулярна на първата. С други думи казано: Човек е излязъл от Бога и ще се върне при Него. По пътя си той ще срещне много същества; с едни от тях ще живее в хармония, а с други няма да бъде в хармония. Много естествено, едни служат само на себе си, други на ближния си, а трети - на Бога. Това са три различни разбирания, три различни възгледа. Някой казва: Аз съм Иван Драганов. - Къде живееш? В България. - България е държава. В кой град и на коя улица живееш? Важно е още в коя къща живееш, кой номер и кой етаж. Отидеш на това място и виждаш, че няма номер на къщата. Търсиш го и не можеш да го намериш на посочения номер. Той излязъл от къщи и вечерта ще се върне. Ще чакаш, докато се срещнеш с него. Велико нещо е да познаеш една своя мисъл, едно свое чувство. Мисълта и чувствата могат да се прояват и в друго някое същество. Колкото по-културно е то, толкова по-интензивно ще бъде чувството; колкото по-ниско от тебе стои това същество, толкова по-слабо развито е то. Когато човек дойде до реалността, мисълта му става толкова интензивна, че той сам се страхува от нея. Ако се намерите на повърхността на въртящо се колело, вие може да отскочите настрана от него; ако се намерите в центъра на въртящото се колело, няма да отскочите. Вие искате да придобиете знания. Какво се иска за това? - Работа. За колко време един адепт може чрез мисълта си да спечели една английска лира? Цяла година той трябва да работи интензивно с мисълта си, като алхимик, за да спечели една английска лира. Ако работи десет години, ще спечели десет лири. Значи, колкото повече работи, толкова повече ще се увеличава знанието му. И вие трябва да работите по същия начин в лабораторията си, всеки ден по три-четири часа, за да придобиете нещо ценно. Ако работите 300 дни по четири часа, стават всичко 1200 часа годишно. Шестдесет дена ще ви останат за почивка. Ако опитът ви излезе несполучлив, отново ще го повторите. За вечността това нищо не значи. Ако постъпваш неправилно в живота си, ще знаеш, че опитът ти ще излезе несполучлив. - Не зная, как да постъпвам. - Ще се научиш. Невежеството е причина за дисхармонията в живота. Хората на миналото, както и сегашните, говорят за управление, за държава, семейство, училище, но вместо да подобряват живота, те създават каша, в която сами се объркват. - Защо? - Мисълта, чувствата и постъпките им не са прави. В миналото Мойсей писал закони, но и в това време имало нещо неясно за народа. В новите времена се създават закони, говори се за държавно право, за международно право, но работата пак не върви. Едно липсва на хората: права мисъл, прави чувства и прави действия. Управниците учат законите, заповядват, какво да се прави, но в края на краищата, нищо не излиза. Един след друг, хората заминават за оня свят, държавите се разлагат, и животът остава неуреден.

Казвам: Който не разбира законите на живота, ще умре. Който ги разбира, пак ще умре, но в края на краищата, ще възкръсне. Христос умря и възкръсна, за да покаже на хората, как трябва да живеят, какви са основните закони на живота. Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен господар на себе си. Не можеш ли да контролираш мислите си, не си господар и на чувствата си; ако не можеш да контролираш чувствата си, не си господар и на своите постъпки. Майката казва на детето си: Ти трябва да бъдеш добър. Така не се възпитава. Само с казване нищо не се постига. Това е крив метод. Ти си скроил криво дрехата и мислиш, че с казване ще я оправиш. И да ушиеш дрехата, крива ще излезе. Ще вземеш нов плат, добре ще поставиш мерките, отново ще я скроиш. След това можеш да очакваш добра дреха, т.е. добър човек.

Като се видите в затруднение, казвате: Бог ще оправи работите. Значи, вие ще кроите криво, а Бог ще оправя кривите ви работи. Вие ще грешите, а Бог ще изправя погрешките ви. Това е криво разбиране. Така Бог не оправя работите. За да те оправи, Той ще те извика горе, на другия свят, да ти покаже, как се живее. Първо ще изправи мисълта ти. Не можеш да живееш добре на земята,ако мисълта ти е крива. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Щом мисълта е красива, и чувството е красиво; щом чувството е красиво, и постъпката е красива. Само при това положение, отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни. Това означава стихът:И двамата ще живеят в една плът."

Когато хората се обичат, те не говорят за обичта си, не си пишат любовни писма, но вътрешно се разбират. Достатъчно е единият да пожелае, да помисли или да почувствува нещо, и другият да го направи. Остане ли да кажеш на човека, че той не е направил това, което трябва, отношенията между вас не са правилни. Тогава или ти не си мислил правилно, или той не е възприел мисълта правилно. Така не се намира истината. Бог е център на нещата. Тоя център е вътре в тебе. От него ще излизаш и ще вземеш, каквато посока искаш, като радиус. После пак ще се връщаш в центъра. Значи, докато живееш в Бога, и Бог в тебе, ти ще имаш възможност свободно да излизаш от Него, когато искаш, и да се връщаш, когато искаш.

Едно основно правило: Никога не можеш да намислиш нещо вън от Божието съзнание. Каквото намислиш да правиш, пръв Бог ще го знае. Тази е причината, където при всяка погрешка ти се мъчиш, страдаш и си недоволен от себе си. Божественото съзнание в тебе, което всичко знае, ти нашепва тихо: Не постъпи добре, изправи погрешката си. Ти отговаряш: Вярвам в Тебе, Господи, обичам Те, готов съм всичко да направя за Тебе. Ти искаш да залъжеш Господа, но Той пак ти нашепва: Не постъпи добре. Тоя глас ще ти говори, докато не изправиш погрешката си. Как ще се извини малкото момиченце, ако вземе ябълката на своето другарче и я изяде? Колкото и да се извинява, работата не се оправя лесно. С думи погрешките не се оправят. То трябва да купи по-хубава ябълка и да я даде на другарчето си. И цар да си, погрешките трябва да се изправят. И цар да си, ако не мислиш правилно, ще ти свалят короната, ще ти съблекат царските дрехи.

В заключение на всичко това, казвам: Бог, Който е създал цялата вселена, обича всички същества и желае те да живеят и мислят правилно. За да живеете добре, пазете се от криви, изопачени образи. Не дръжте в ума и в съзнанието си такива. Стремете се към правилни, красиви образи и движения. Правете такива движения, които да привличат вниманието на хората. Красивото спира погледа на всеки човек. Природата не търпи нищо криво и изопачено. Срещне ли такава форма, тя сама я разрушава, за да създаде нова, по-правилна и по-красива от първата. Дружете с хора, които имат прави мисли, чувства и постъпки, за да изработите нещо красиво в себе си. За да се развиват добре учениците в един клас, те трябва да имат правилни отношения помежду си. За да се повдигне едно общество на по-високо стъпало, хората, които го съставят, трябва да имат братски отношения помежду си. Няма ли истински братски отношения между хората, никаква хармония не може да има между тях. Където има братство, там може да се очаква истински хармоничен живот.

Едно се иска от човека: когато започва една работа, да знае, кога да я започне. Не можеш да изучаваш Божественото знание, когато си болен, неразположен или смутен. Божественото знание се придобива при добро разположение на духа. Когато времето е лошо, когато вън е студено, вие затваряте прозорците; когато вън е горещо, отваряте прозорците. Също така трябва да знаете, как да работите с ума, сърцето и волята си. Ще мислиш с ума си, ще чувстваш със сърцето си и ще действаш с волята си. При това, трябва да знаеш, кога ще работиш с ума, кога със сърцето и кога с волята си. Къде е човекът? - В ума, в сърцето и във волята. Вън от човека нищо не съществува. - Значи, човек е център на всичко. - Той е център на своя живот. За да бъде център, той трябва да се проявява разумно. За да бъдеш учител, трябва да събереш деца около себе си и да знаеш да ги учиш.

Сега, вашата задача, като ученици, е да мислите върху това, което вие сами може да направите. Мислете върху квадрата, като жива геометрична форма. Ако разбирате отношенията, които се крият в квадрата, можете да определите, какво ще стане между вас и вашия приятел след десет или сто години. Днес се обичате, но интересно е да знаете, какви ще бъдат отношенията ви след години. Докато сте в една система, отношенията ви ще бъдат правилни. Който от вас пръв излезе от системата, той пръв ще измени отношенията си. Много естествено. Един жител на Марс ще мисли различно от един жител на Венера. Ето защо, когато се произнасяме върху разбиранията на даден човек, ние трябва да изхождаме от гледището на неговите възгледи. Човек си остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл. Не само веднъж трябва да стане това, но много пъти. Човек трябва постоянно да излиза и влиза в съзнанието си. Това е вътрешен духовен процес. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек.

Да станеш нов човек, това значи, да си приел Господа в себе си. - Къде е Господ? - Ако си беден и гладен, иди при оня, който вярва в Бога. Той ще ти покаже, къде е Бог. Колкото пъти отидеш при него, той ще те приеме като брат: ще те нахрани, ще те облече, ще задоволи нуждите ти. Казваш: Днес ме нахрани, но какво ще правя утре? - Не се страхувай! Който те е нахранил днес, той има грижа и за утрешния ден. Това е Бог в човека, Който задоволява нуждите на бедния, докато един ден и той приеме Бога в себе си и тръгне в правия път.

Сега аз не искам да ви направя светии, но казвам, че трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Ще се проявявате така, както Бог ви е научил - нито като мене, нито като другите. Ако аз съм виден цигулар и, като свиря, клатя главата си, трябва ли и вие да правите същото? Това е лош навик, от който трябва да се освободя. Тонът ви трябва да бъде чист - нищо повече. Някой път виждам, че вашите работи са объркани. Какво правя тогава? Взимам цигулката и започвам да свиря такива парчета, които оправят обърканите работи на хората. Щом се оправят и вашите работи, оставям цигулката настрана. Някога оправям обърканите ви работи с наглеждане на плодните дървета, или с чукане на камъни. Плодното дръвче ми казва: Бъди като мене. Аз с години търпя това положение и се уча от всичко. Камъкът ми казва: Бъди като мене. Аз понасям студа, горещината и не се оплаквам; понасям всичко с твърдост. Като отида при водата, тя ми казва: Бъди като мене. Аз използвам всички условия. Като видя най-малкия наклон, веднага започвам да слизам надолу и да се движа. Като видя най-малкия отвор, започвам да тека капка по капка. Не се стремя да постигна всичко изведнъж. Съвършенството не се постига изведнъж. Казвам: Да бъдеш съвършен, това значи, да излезеш от един ред на нещата и да влезеш в друг. Можеш ли да бъдеш съвършен между лоши хора? - Не можеш. Ти ще напуснеш лошите хора и ще отидеш при добрите. Какво ще стане с лошите хора? - Бог ще ги оправи. Той има грижа за всички. Той има определен план, по който постъпва. Всеки трябва да си каже: Бог е създал света, Той ще го оправи. Моята задача е да имам правилни отношения към Бога. Отношенията ви към Бога трябва да бъдат любовни, т.е. синовни. Ще държиш в ума си светли и красиви мисли за Бога.

В заключение на всичко казано досега, какво може да приложите? Ще кажете, че трябва да се отречете от света и от себе си. Лесно се казва на думи, но знаете ли, колко мъчно човек може да се отрече от света и от себе си? Това значи, да намериш оставената игла на Витоша. Някой се отказва от света, а като минава покрай богатите къщи на хората и вижда, колко хубаво са облечени, постоянно въздиша. Това не е отричане от света. Друго нещо е да видиш всичко това и да се радваш на чуждото благо. Колкото бедно да си облечен, радвай се на хубавото облекло на своя ближен. Така ще сравняваш нещата и ще познаеш себе си. Когато издържиш тоя изпит, ти ще можеш да се облечеш, както искаш.

Кога хората се обличат в скъсани дрехи? - Когато грешат. Скъсаните, обикновените дрехи на човека са необходими за работните, делнични дни на неговия живот. Дойде ли празник, той облича новите, чистите си дрехи. Не правят ли майките също с децата си? Като дойде Великден, майката облича своето момиченче с бяла, хубава рокличка. Вечерта тя съблича бялата рокличка и на другия ден му дава обикновената рокля. Така човек се облича с нови дрехи и ги съблича, изправя погрешките си и прави нови, докато един ден придобие съвършенство и се облече с дрехата на новия живот - дрехата на любовта.

Защо човек греши? - Защото заспива често. Тогава съзнанието му не е будно, и майката иде да съблече новите дрехи. Да имаш будно съзнание, това подразбира, сам да се събличаш и обличаш. Майката има право да съблече новата дреха на детето, което е заспало, но възрастният сам трябва да се съблича и облича. Моралът на сегашните хора е обикновен, преходен, затова те грешат. Той се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Обаче, има абсолютен морал, който се определя от светлите и чисти човешки мисли. Казано е в Писанието:Делата на човека вървят след него.Както мислиш, така постъпваш. Ако имаш загуба, сам ще я носиш; ако имаш печалба, пак сам ще я носиш. Мислите, чувствата и постъпките ти могат да донесат загуба или печалба - от тебе зависи.

Какво е нужно на ученика? - Всеки ден да употребява по 10-20 минути, най-много половин час, да съсредоточи мисълта си и да размишлява върху великото и съвършеното, като идеал на своя живот. Мислете и вие за оня идеален свят, в който живеят ангелите, светиите, напредналите същества. Стремете се поне половин час да живеете в светлия, възвишен свят. Останалото време може да прекарате в обикновения, всекидневен живот.

12. Лекция от Учителя, държана на 15 юни, 1932 г. София. Изгрев.

Кръг, елипса и хипербола

2009-01-01T08:48:57Z

Solico: /* Кръг, елипса и хипербола */

==Кръг, елипса и хипербола==

Размишление.

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш, откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. - Трябва да зная откъде иде и къде отива. - Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, тeхният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга А, (Виж фигурата ) усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата В, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (С), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.

Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: "Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви." Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се къде ще му излезе краят. Той си казва:" Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме." Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: - За колко време може да се обиколи земята? - За 24 часа. - За колко време може да се стигне до Слънцето? - За една година. - Колко е далеч земята от небето? - Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.

Хората се страхуват от оня свят. - Защо? - Защото не знаят къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят, съществува една духовна наука, например духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче, как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията се съди за начина на живот, за размножаването и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това всички хора искат да разберат как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? - Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма- хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия - това е хипербола. Друг иска да стане гениален - и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки С и С1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под светия аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. - Остаряхме вече. - Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. - Ще умра. - Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея, като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва:" Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора."

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като се затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен - виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията , той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора - престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш:" Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата." - Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. - Не съм ли свободен да постъпвам както искам? - Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. - Защо греши човек? - Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги коригира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек наистина не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи, човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала"? Това значи, да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват:"Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем. Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди кой си имал сърдечен удар и умрял." - Защо страда човек от сърце? - Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: Трябва да остарея, за да поумнея. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва:" Нищо друго не ми остава, освен да умра. "Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: "Човек трябва да бъде добър." - Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият - добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие десет добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност ти спаси живота на десет добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш - доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай, и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в три или четири часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано, или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде сто хиляди лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето, от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от любов. Не правете нищо без любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме именно плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с десет килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче, щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата, и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай, иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам в къщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави.Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш:" Човек не трябва да се тревожи много."

Повтарям: Вършете всичко с любов. Страдаш, кажи си: Забава е това. Ожениш се, кажи си: Забава е това. Учен човек си - забава е това. Отиваш на театър, на разходка - и това е забава. Ставаш сутрин рано - и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. - Кой е наредил тоя начин на живеене? - Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората, и днес всички казват: Не може без хомот. Писанието казва: Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе и и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите, защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате, откъде иде и какъв е характерът -. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена - майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство - вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? - По какво се познава присъствието на Бога? - По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява любовта, мъдростта, истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на любовта.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 май, 1932 г. София. Изгрев.

КНИГА: Начало на мъдростта

2009-01-01T01:36:12Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-3.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание от 1937 г. Добре е сверяването на текстове да става по двойки, като единият чете оригиналния текст от PDF-а, а другият нанася корекциите при нужда. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази. Другата възможност е да се ползва за случая електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. Тогава сверяването може да се осъществи и от един човек. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане].

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Начало на Мъдростта]](Моника13)('''сверена''')
* 2. [[Възпитание на волята]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 3. [[Входни врати]] (НадяД) ('''сверена''')
* 4. [[Закон на вярата и любовта]](НадяД) (сверена)
* 5. [[Динамика на живота]](Ваня) '''(сверена)'''
* 6. [[Трите принципа]](Светла)(сверена)
* 7. [[Кръг, елипса и хипербола]](Светла)(сверена)
* 8. [[Слаби и силни положения]]
* 9. [[Закон за частите и за цялото]]
* 10. [[Любов, обич и почит]]
* 11. [[Знание и прилагане]]
* 12. [[Философия и наука]]
* 13. [[Малкото добро. Живият порядък]]
* 14. [[Отец ми живее]]
* 15. [[Деца на Бога]]
* 16. [[Изключителни условия]]
* [[17. Любов към Бога]]

Кръг, елипса и хипербола

2009-01-01T01:33:04Z

Solico:

==Кръг, елипса и хипербола==

Размишление.

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш, откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. - Трябва да зная, откъде иде и къде отива. - Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, тeхният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга А, (Виж фигурата ) усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата В, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (С), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.

Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: "Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви." Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се къде ще му излезе краят. Той си казва:" Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме." Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: - За колко време може да се обиколи земята? - За 24 часа. - За колко време може да се стигне до Слънцето? - За една година. - Колко е далеч земята от небето? - Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.

Хората се страхуват от оня свят. - Защо? - Защото не знаят къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят, съществува една духовна наука, например духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче, как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията се съди за начина на живот, за размножаването и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това всички хора искат да разберат как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? - Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма- хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия - това е хипербола. Друг иска да стане гениален - и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки С и С1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под светия аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. - Остаряхме вече. - Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. - Ще умра. - Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея, като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва:" Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора."

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като се затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен - виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията , той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора - престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш:" Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата." - Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. - Не съм ли свободен да постъпвам както искам? - Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. - Защо греши човек? - Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги коригира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек наистина не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи, човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала"? Това значи, да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват:"Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем. Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди кой си имал сърдечен удар и умрял." - Защо страда човек от сърце? - Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: Трябва да остарея, за да поумнея. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва:" Нищо друго не ми остава, освен да умра. "Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: "Човек трябва да бъде добър." - Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият - добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие десет добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност ти спаси живота на десет добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш - доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай, и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в три или четири часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано, или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде сто хиляди лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето, от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от любов. Не правете нищо без любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме именно плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с десет килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче, щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата, и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай, иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам в къщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави.Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш:" Човек не трябва да се тревожи много."

Повтарям: Вършете всичко с любов. Страдаш, кажи си: Забава е това. Ожениш се, кажи си: Забава е това. Учен човек си - забава е това. Отиваш на театър, на разходка - и това е забава. Ставаш сутрин рано - и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. - Кой е наредил тоя начин на живеене? - Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората, и днес всички казват: Не може без хомот. Писанието казва: Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе и и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите, защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате, откъде иде и какъв е характерът -. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена - майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство - вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? - По какво се познава присъствието на Бога? - По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява любовта, мъдростта, истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на любовта.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 май, 1932 г. София. Изгрев.

Кръг, елипса и хипербола

2009-01-01T01:12:58Z

Solico:

==Кръг, елипса и хипербола==

Размишление.

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш, откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. - Трябва да зная, откъде иде и къде отива. - Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, тeхният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга А, (Виж фигурата ) усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата В, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (С), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.

Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: "Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви." Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се къде ще му излезе краят. Той си казва:" Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме." Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: - За колко време може да се обиколи земята? - За 24 часа. - За колко време може да се стигне до Слънцето? - За една година. - Колко е далеч земята от небето? - Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.

Хората се страхуват от оня свят. - Защо? - Защото не знаят къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят, съществува една духовна наука, например духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче, как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията - се съди за начина на живот, за размножаването - и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това, всички хора искат да разберат, как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? - Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма- хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия - това е хипербола. Друг иска да стане гениален - и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки С и С1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под светия аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. - Остаряхме вече. - Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. - Ще умра. - Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея, като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва: Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора.

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче, в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като се затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен - виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията -, той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора - престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш: Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата. - Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. - Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? - Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. - Защо греши човек? - Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги коригира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек, наистина, не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи, човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш, какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала"? Това значи, да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват: Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем. Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди кой си имал сърдечен удар и умрял. - Защо страда човек от сърце? - Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: Трябва да остарея, за да поумнея. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва: Нищо друго не ми остава, освен да умра. Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: Човек трябва да бъде добър. - Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият - добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие десет добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност, ти спаси живота на десет добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче, оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло, и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче, има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека, как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин, как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш - доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай, и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене, никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в три или четири часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано, или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде сто хиляди лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето, от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това, всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от любов. Не правете нищо без любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче, дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие, като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме, именно, плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи, приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с десет килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче, щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата, и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай, иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам в къщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави.Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш: Човек не трябва да се тревожи много.

Повтарям: Вършете всичко с любов. Страдаш, кажи си: Забава е това. Ожениш се, кажи си: Забава е това. Учен човек си - забава е това. Отиваш на театър, на разходка - и това е забава. Ставаш сутрин рано - и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. - Кой е наредил тоя начин на живеене? - Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората, и днес всички казват: Не може без хомот. Писанието казва: Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе и и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите, защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате, откъде иде и какъв е характерът -. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена - майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство - вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? - По какво се познава присъствието на Бога? - По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява любовта, мъдростта, истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на любовта.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 май, 1932 г. София. Изгрев.

Кръг, елипса и хипербола

2009-01-01T01:11:44Z

Solico:

==Кръг, елипса и хипербола==

Размишление.

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш, откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. - Трябва да зная, откъде иде и къде отива. - Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, тeхният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга А, (Виж фигурата ) усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата В, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (С), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.

Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: "Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви." Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се къде ще му излезе краят. Той си казва:" Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме." Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: - За колко време може да се обиколи земята? - За 24 часа. - За колко време може да се стигне до Слънцето? - За една година. - Колко е далеч земята от небето? - Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.

Хората се страхуват от оня свят. - Защо? - Защото не знаят, къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят, съществува една духовна наука, например, духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче, как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче, движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията - се съди за начина на живот, за размножаването - и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това, всички хора искат да разберат, как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? - Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма- хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия - това е хипербола. Друг иска да стане гениален - и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки С и С1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под светия аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. - Остаряхме вече. - Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. - Ще умра. - Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея, като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва: Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора.

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче, в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като се затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен - виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията -, той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора - престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш: Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата. - Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. - Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? - Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. - Защо греши човек? - Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги коригира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек, наистина, не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи, човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш, какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала"? Това значи, да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват: Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем. Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди кой си имал сърдечен удар и умрял. - Защо страда човек от сърце? - Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: Трябва да остарея, за да поумнея. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва: Нищо друго не ми остава, освен да умра. Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: Човек трябва да бъде добър. - Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият - добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие десет добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност, ти спаси живота на десет добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче, оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло, и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче, има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека, как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин, как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш - доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай, и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене, никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в три или четири часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано, или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде сто хиляди лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето, от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това, всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от любов. Не правете нищо без любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче, дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие, като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме, именно, плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи, приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с десет килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче, щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата, и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай, иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам в къщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави.Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш: Човек не трябва да се тревожи много.

Повтарям: Вършете всичко с любов. Страдаш, кажи си: Забава е това. Ожениш се, кажи си: Забава е това. Учен човек си - забава е това. Отиваш на театър, на разходка - и това е забава. Ставаш сутрин рано - и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. - Кой е наредил тоя начин на живеене? - Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората, и днес всички казват: Не може без хомот. Писанието казва: Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе и и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите, защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате, откъде иде и какъв е характерът -. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена - майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство - вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? - По какво се познава присъствието на Бога? - По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява любовта, мъдростта, истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на любовта.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 май, 1932 г. София. Изгрев.

Кръг, елипса и хипербола

2009-01-01T01:08:16Z

Solico:

==Кръг, елипса и хипербола==

Размишление.

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш, откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. - Трябва да зная, откъде иде и къде отива. - Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, тeхният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например, в кръга А, (Виж фигурата ) усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например, в елипсата В, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (С), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората, тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.

Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви. Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш, или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче, като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се, къде ще му излезе краят. Той си казва: Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме. Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: - За колко време може да се обиколи земята? - За 24 часа. - За колко време може да се стигне до Слънцето? - За една година. - Колко е далеч земята от небето? - Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.

Хората се страхуват от оня свят. - Защо? - Защото не знаят, къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят, съществува една духовна наука, например, духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче, как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче, движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията - се съди за начина на живот, за размножаването - и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това, всички хора искат да разберат, как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? - Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма- хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия - това е хипербола. Друг иска да стане гениален - и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки С и С1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под светия аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. - Остаряхме вече. - Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. - Ще умра. - Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея, като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва: Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора.

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче, в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като се затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен - виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията -, той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора - престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш: Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата. - Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. - Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? - Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. - Защо греши човек? - Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги коригира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек, наистина, не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи, човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш, какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала"? Това значи, да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват: Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем. Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди кой си имал сърдечен удар и умрял. - Защо страда човек от сърце? - Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: Трябва да остарея, за да поумнея. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва: Нищо друго не ми остава, освен да умра. Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: Човек трябва да бъде добър. - Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият - добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие десет добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност, ти спаси живота на десет добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче, оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло, и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче, има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека, как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин, как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш - доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай, и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене, никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в три или четири часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано, или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде сто хиляди лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето, от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това, всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от любов. Не правете нищо без любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче, дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие, като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме, именно, плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи, приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с десет килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче, щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата, и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай, иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам в къщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави.Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш: Човек не трябва да се тревожи много.

Повтарям: Вършете всичко с любов. Страдаш, кажи си: Забава е това. Ожениш се, кажи си: Забава е това. Учен човек си - забава е това. Отиваш на театър, на разходка - и това е забава. Ставаш сутрин рано - и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. - Кой е наредил тоя начин на живеене? - Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората, и днес всички казват: Не може без хомот. Писанието казва: Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе и и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите, защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате, откъде иде и какъв е характерът -. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена - майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство - вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? - По какво се познава присъствието на Бога? - По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява любовта, мъдростта, истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на любовта.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 май, 1932 г. София. Изгрев.

КНИГА: Начало на мъдростта

2009-01-01T01:02:44Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-3.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание от 1937 г. Добре е сверяването на текстове да става по двойки, като единият чете оригиналния текст от PDF-а, а другият нанася корекциите при нужда. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази. Другата възможност е да се ползва за случая електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. Тогава сверяването може да се осъществи и от един човек. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане].

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Начало на Мъдростта]](Моника13)('''сверена''')
* 2. [[Възпитание на волята]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 3. [[Входни врати]] (НадяД) ('''сверена''')
* 4. [[Закон на вярата и любовта]](НадяД) (сверена)
* 5. [[Динамика на живота]](Ваня) '''(сверена)'''
* 6. [[Трите принципа]](Светла)(сверена)
* 7. [[Кръг, елипса и хипербола]](Светла)(работи се)
* 8. [[Слаби и силни положения]]
* 9. [[Закон за частите и за цялото]]
* 10. [[Любов, обич и почит]]
* 11. [[Знание и прилагане]]
* 12. [[Философия и наука]]
* 13. [[Малкото добро. Живият порядък]]
* 14. [[Отец ми живее]]
* 15. [[Деца на Бога]]
* 16. [[Изключителни условия]]
* [[17. Любов към Бога]]

Трите принципа

2009-01-01T00:43:50Z

Solico: /* Трите принципа */

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -"Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай."(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?"Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:"Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва:"И тоя ще ме излъже." Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T18:01:17Z

Solico:

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -"Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай."(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:"Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва:"И тоя ще ме излъже." Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T17:03:52Z

Solico: /* Трите принципа */

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:"Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва:"И тоя ще ме излъже." Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T16:58:27Z

Solico: /* Трите принципа */

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:"Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи, три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме, по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: И тоя ще ме излъже. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T15:59:31Z

Solico: /* Трите принципа */

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл, и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи, три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме, по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: И тоя ще ме излъже. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T13:21:25Z

Solico: /* Трите принципа */

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите, като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл, и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи, три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме, по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: И тоя ще ме излъже. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T13:08:42Z

Solico:

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен:"Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвам всичко." Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например, по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите, като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл, и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи, три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме, по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: И тоя ще ме излъже. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T13:08:07Z

Solico:

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:"Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят, как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен: Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвувам всичко. Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например, по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите, като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл, и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи, три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме, по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: И тоя ще ме излъже. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

Трите принципа

2008-12-31T12:58:12Z

Solico: /* Трите принципа */

==Трите принципа==

Прочетете 21 глава от Откровението и 129 Псалом и размишлявайте върху тях.

Ще прочета няколко стиха от 10 гл. от Евангелието на Марк, от 7-28 ст.

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Тоя въпрос бил зададен на Христа от един младеж. Питате:" Какво искал да каже тоя младеж на Христа?" Намерете тоя младеж и го питайте. Тоя въпрос е частен, не се отнася до вас. Вие не сте били в училището, което той е следвал. Ако вие зададете тоя въпрос сега, това значи, да подражавате. - Какво му отговорил Христос? -Едно ти не достига. Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела, та ме последвай.(- 21 ст.) Христос видял нещо хубаво в тоя младеж и го възлюбил. С отговора на Христа, младежът се намерил пред изпит, който не можал да издържи. И до днес още той се намира пред една неразрешена задача. Важен е въпросът, как да наследи вечния живот. И сегашните хора още мислят върху него, не могат да го разрешат. Маловажните въпроси лесно разрешават, но дойдат ли до важния въпрос, и да получат отговор, пак не могат да го разрешат. Казвате:" Друг е въпросът, ако бяхме живели във времето на Христа." - Ако бяхте живели във времето на Христа, щяхте да имате невежеството на това време; щяхте да имате мъчнотиите на това време. Не е въпрос да живеете в миналото. Ще живеете в настоящето и ще решавате задачите на новото време. И днес тоя важен въпрос се решава и трябва да го решите правилно, по нов начин.

"Какво да сторя, за да придобия вечен живот?Тоя въпрос не е разрешен и след две хиляди години. Христос отговаря:Раздай имането си и ме последвай". Ето една трудна задача. И до днес още хората мислят, как да разрешат тая задача. Момата казва на своя възлюбен: Готова съм да направя всичко за тебе. Готова съм да пожертвувам всичко. Тя не определя, какво, именно, е готова да пожертвува за него. За да я изпита, момъкът казва: Ако ме обичаш, хвърли се от тая канара. Тя отговаря: Не мога да издържа на тоя изпит. И сегашните хора, като се натъкнат на някоя мъчна задача, казват: Дано не ми се даде тоя изпит! Животът не се заключава в изпитите. Знанието е важно. Ще учиш, за да придобиеш знание, а изпитите идат сами по себе си. Като учи, човек постига всичко. Дойде ли до изпитите, тогава много неща стават невъзможни.

Сегашният човек минава през много изпитания. Защо идат изпитанията2 Казвате: Божията воля е такава. Ако банкерът, на когото дължите, взима къщата ви и ви изхвърли навън, това изпитание от Бога ли е? Вие не сте доволни на малкото, което имате, искате да спечелите много, но изгубвате всичко. Искате да станете министър и работите само за това, да постигнете желанието си. Най-после станете министър, но изгубвате всичко. Обвиняват ви в някакво престъпление и ви затварят, като ви взимат къщата. Бог ли ви създаде тия изпитания? Вашето желание ви доведе до тях.

Има два вида изпити: Едните идат от човека, а другите от Бога. Изпитанията, които идат от Бога, внасят нещо ново в човешкия ум и не го смущават. Казано е в Писанието:Когато Бог обича, наказва го.Който не разбира смисъла на тоя стих, пита: Трябва ли любовта да се изкупва с толкова страдания? Ако Бог ме обича и ми праща страдания, аз се отказвам от Неговата любов. - Това е неразбиране на любовта. Наистина, когато Бог обича, поставя го на изпитания, за да го освободи от погрешките му, които носи в подсъзнанието си. Сегашният човек живее, без да има ясна представа за живота, без да знае, какво може да направи и какво не може. Например, човек вижда чуждите погрешки и мисли, че може да ги изправи. Докато мисли така, той е на крив път. Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. То води към изкушения. Друг е въпросът, ако се намираш между разумни хора. Обаче, попаднеш ли между неразумни хора, те ще съдействуват за усилване на твоето желание, което ще те доведе до падение. Законните, естествените неща благоприятстват за успеха на човека. Те носят светлина за човешкия ум, блага за неговото сърце и усилване на волята. Естествените неща идат от Божествения свят, който трябва да се изучава, както музикантът изучава нота по нота музикалните произведения на великите автори. Работа се иска от човека, а не само молитва.

Религиозните хора казват, че човек трябва да се моли. Вярно е, човек трябва първо да се помоли на Бога и после да започне да работи. Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. - Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. Има нещо, които се предават по наследство, но има неща, които не се предават по наследство. Например, ти се раждаш и веднага започваш да се храниш, но храната не се смила изведнъж. Време е нужно, докато се смели. И обикновеният човек, и светията се хранят, но и за двамата е нужно време за смилане на храната. За всяка работа е нужно време. Казват, че в бъдеще човек ще се храни през порите. И през порите да се храни, пак е нужно време за абсорбиране на храната. Като приемаш храна в организма си, ще я дъвчеш дълго време, да се смели добре. Сегашните хора страдат по причина на това, че не дъвчат храната си, както трябва.

Повтарям: Работа се иска от човека. Има неща, които трябва да се придобият чрез работа и труд. Например, по естество ти си роден с благороден характер, но трябва да работиш върху себе си, да проявиш благородството си. Центърът на речта може да е развит в тебе, но ти трябва да се упражняваш, да развиваш тоя център. Без упражнения ти не можеш да станеш красноречив оратор. Ако нещата се предаваха само по наследство, човек не би могъл да придобие нещо ново. Греховете и пороците се предават по наследство, но дарбите и способностите, като Божествени прояви, се предават по пътя на любовта. Обичаш една работа, обичаш един предмет, обичаш музика - ще учиш, ще правиш усилия и ще постигнеш желанието си. Човешките работи се постигат по закона на наследствеността, а Божествените - по закона на любовта. Не мислете, че любовта ще озари човека изведнъж. Много време ще работиш, докато придобиеш любовта. Казвам, че хората трябва да се молят. Много естествено. Ако Христос, Син Божи, се молеше, колко повече трябва да се моли обикновеният човек. Сила имаше Христос, но пак се молеше. Ангели Го подкрепваха, но Той се молеше, дано се отмени чашата на страданието. Голямо беше Неговото страдание. Кръв излизаше от порите Му. Като разбра, че трябва да мине и през това страдание, Той се обърна към Господа с думите:Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!Някои искат да бъдат като Христа, но те трябва да минат през голямо напрежение, кръв да излезе от порите им. Който иска да се повдигне, трябва да е готов, кръв да излезе от порите му. Ако не работиш, ако не правиш усилия, не можеш да постигнеш нещо велико. - Какво ще кажат хората, като виждат големите ми усилия? - Каквото и да кажат, не се стеснявяй. Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

Следователно, само оная критика е на място, която почива на истината. Такива критици се ползват с доверието и уважението на хората. Обаче, ако критиката е пристрастна, тия критици губят доверието на хората. Ако не можеш да кажеш истината на хората, по-добре не говори. Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още. Виждаш, един човек се храни, дъвче храната си, и казваш: Тоя човек не дъвче добре, не е културен. - Дете е той, има още много да учи. Лесно ли прохожда детето? Докато се научи да ходи, то пада, става, плаче. Един ден се изправя свободно на краката си и тръгва сам+, без никаква помощ. Докато се научи да ходи, главата му ще пати. И вие, докато се научите да ходите, минахте през големи страдания.

Мнозина очакват всичко наготово. В това отношение, те приличат на оня, който очаква на лотария, да спечели няколко милиона. Изучавали ли са те закона, на който се подчинява лотарията? За да получиш първа премия от сто хиляди билета, трябва да купуваш десетки и стотици години наред билети. Още първата година може да спечелиш, но може и след десет хиляди години - зависи от твоето щастие. Всеки човек представя математична формула, съставена от щастливи и нещастни числа. Нека някой от вас да взима десет години наред лотарийни билети, да опита щастието си. Предварително ви казвам, че няма да спечели. Ще питате, отде зная това. - То е моя работа. Аз зная плана на разумния свят. Той е решил да не дава възможност на учениците да печелят на лотария. Ако печелят, те ще се провалят. Те ще потънат в дълбините на морето, отдето никой не може да ги извади. Затова и на вас казвам: Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят е дал на всеки човек толкова, колкото му трябва. Що се отнася до материалното, това е последна работа. Ето защо, човек може да се стреми към материални блага, само когато завърши развитието си. Като дойде последен път на земята, той става маг. Каквото пожелае, има: и пари, и имоти, и слава. Христос дойде на земята, но това не беше последният Му живот. Определено е още един път да дойде на земята. Тогава Той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Христос напуска земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. В това отношение. Неговият хороскоп беше нещастен. Защо е било така, не може да се говори. Така е трябвало да бъде. - Защо трябваше Христос да бъде разпнат? - За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното положение: като се смалят, не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди.

Казано е:Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Някой мисли, че като замине за другия свят, ще го посрещнат ангели. - Ако е съвършен, ще го посрещнат ангели, но ако е обикновен, несъвършен, сам ще си отиде. Любовта приближава човека до Бога. Ако нямаш никаква представа за Бога, не можеш да отидеш направо при Него. Помни: дето и да си, ти живееш в Бога, но трябва да измениш своя вътрешен живот, да признаеш Бога в себе си. Като не съзнаваш това, ти бягаш от мъчнотиите и страданията. Не бягай от тях, за да не бягат добродетелите от тебе. Видиш ли, че някой страда, не се обленявай да му кажеш една добра дума. Кажи му: Добър е Господ, ще оправи обърканите ти работи.

Преди няколко дена дойде при мене една млада, стройна жена, с добре оформена брада. Тя ми каза: Не ви познавам, за пръв път ида при вас. Срещнах се с една сестра от вашето общество, която ми даде от вашите книги и ме покани да дойда тук. Жената започна да се оплаква от свекървата, че била лош, неразбран човек. Често се карала с нея и казвала на сина си: Синко, ще знаеш, че много жени има, но майката е една. Един ден мъжът ме изпъди, и аз бях принудена да напусна тоя дом, да оставя даже и децата си. Казвам -: Ти трябва да се върнеш в дома си, при децата си. - Мъжът ми не ме иска. - Иди си у дома, и не се безпокой, твоята работа ще се оправи. И децата ти ще разберат, че баби има много, но майката е една. Благодари на свекърва си, че тя стана причина да влезеш в правия път. Така ти потърси помощта на Бога. Ще се върнеш у дома си при децата. Както ти не можеш да вземеш сина на твоята свекърва, така никой не може да вземе твоите деца. Ще им кажеш: Деца, има много баби, но само една майка. Казах на тая жена, да не плаче, не е голяма мъчнотията -, всичко ще се оправи. Тя се успокои и си отиде.

Като наблюдавах тая жена, казах си: Тя прилича на оня младеж, който отиде при Христа да Го пита, как да наследи вечния живот. Христос му отговори:Едно ти недостига.И тая жена е изпълнила всичко, но едно - недостига. Тя иска да вземе мъжа и децата си, а да остави свекървата сама. Обаче, свекървата е хитра. Тя казва на сина си: Жени има много, но една е майката. Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло. Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи. Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш. И двете делите сина, всяка го тегли към себе си. Когато дойдат истинският баща и истинската майка, ще напуснеш тия, които не са истински, а временно изпълняват ролята на майка и баща. Ще напуснеш оня баща и оная майка, оня брат и оная сестра, които не са истински, и ще се върнеш у дома си.

Сегашните хора нямат ясна представа за Бога и Го търсят там, дето не е. Като срещнеш един добър човек, знай, че Бог е в него. Срещнеш един учен, който просвещава хората - Бог е в него. Срещнеш един инженер, който помага на хората - Бог е в него. Срещнеш една красива мома, която носи любовта в сърцето си, Бог е в нея. Дето е великото, красивото, възвишеното, там е Бог. Дето има любов, истина, правда, доброта, там е Бог. Срещнеш ли човек, който лъже и краде, който не е благодарен от нищо, там Бог не се проявява. Всичко криво, всичко лошо в живота е остатък от миналото. Всичко добро, което може да направите, е Божествено, което иде сега в живота.

Следователно, когато човек се проявява лошо, това показва, че той живее в миналото си. Тоя живот създава големи нещастия и мъчнотии за човека. Лошото, злото в света има край, не е вечно. - Няма да се свърши злото. - Не се заблуждавай в своето минало, но повдигни се и погледни към настоящето, в което Бог те е поставил.

"Едно ти недостига.- Кое е то? - Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, да те разбират учителите ти, да те разбират учените. Дето и да отидеш, да те посрещат с доверие и любов. Някои хора за пръв път влизат в къщата ти и веднага ти внушават доверие. Други също влизат за пръв път, но ти ги следиш, страхуваш се да не откраднат нещо. Ще кажете, че открадването се дължи на кармата ви с тоя човек. И това е възможно, но за умния човек кармата се разрешава по друг начин. Влезе ли в дома му човек, който обича да краде, той се стреми да не го съблазни с нещо. Влезе ли в дома му някой нуждаещ се, той гледа да задоволи нуждите му.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете, кои нужди и желания във вас са съществени и кои - несъществени. Първите ще задоволите, а вторите ще турите настрана. Например, желанието на човека да яде е съществено, и той трябва да го задоволява. Казваш: Днес няма да ям. - Не, ще ядеш, за да задоволиш глада си. Тогава и тялото ще бъде доволно от тебе и ще те признае за умен човек. - Може ли тялото да се произнася за своя господар? - Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар.

Кога човек губи разположението си? - Когато равновесието между силите на неговия организъм се нарушава. Причините за това са все материални. Например, започваш да мислиш, какво ще стане с тебе, като остарееш. Какво ще стане с тебе, ако жена ти и децата ти умрат? Кой ще те гледа на стари години? Какво ще стане с тебе, ако ослепееш или оглушееш? Достатъчно е да ти дойде една такава мисъл в главата, за да изгубиш разположението си. Друг някой е неразположен, защото получил едно писмо, в което препинателните знаци не били поставени на местата си и изопачили мисълта. Четеш писмото и, вместо едно, разбираш друго. Който писал писмото, мисли, че го е написал добре, но, в същност, не излязло така. Всички сте били ученици и знаете, колко пъти учителите ви са оставали недоволни от вашите задачи. Вие мислите, че сте ги решили добре, а учителят ги преглежда и задрасква с червено мастило. Като види тетрадката си, ученикът се чуди, отде дойде тоя гръм. Скъсва тетрадката си и казва: Нищо не разбирам. Учителят е прав. Той се води от известни правила. Щом ученикът не е приложил тия правила, задачата му не е вярна. Някои хора пишат без „ъ". Тая буква не е важна, когато е на края на думите. Важно е да пишеш правилно, да не изпущаш друга някоя буква.

Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекнете. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. - Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш, за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи, да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тая задача правилно, ако знаеш, как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота. Стъпи на земята и помисли за земята, на която живееш. От значение е още, на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае, как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства. Че си Иван, Стоян, това са псевдоними, с които нямаш нищо общо. Какво правел един американски милионер? Понеже искал да опита положението на просяка, той излизал от дома си, преоблечен като просяк, и ходел от къща на къща да проси. Навсякъде го хокали, пъдели, но той всичко понасял, казвал си: Не съм просяк; просията е псевдоним, под който се крия, да не ме познават хората. Така ще науча нещо ново.

Казвам: И вие сте големи милионери, дошли на земята да се учите. Съблекли сте богатите и скъпи дрехи и, облечени в различни дрехи, изучавате живота. Цял ден ходите на работа и, като се приберете вкъщи, започвате да пишете своите бележки върху това, което сте научили. Някои от вас минават за светии, признати от църквата. Мога да кажа имената ви. Дали твоят псевдоним е на някой светия или милионер, не е важно. Какво си научил в живота, това е важно.

Помнете: Вие се нуждаете от нови възгледи за живота. Ще кажете, че хората не ви обичат, че близките не ви разбират, че сте нещастни. Благодарете, че хората не ви разбират и познават. Добре, че сте се скрили под псевдонима си и не ви познават. Това, че сте нещастни, не е вярно. Докато просите, гладни няма да умрете. Докато вярвате в Бога, глад няма да дойде. Не се страхувайте. Казвам, че ще дойдат земетресения. И от това не се плашете. Това са относителни неща. Страданията, нещастията, също са относителни неща. Те могат да дойдат, могат и да не дойдат - от човека зависи. Някой може да ги избегне, а някой ще се натъкне право на тях. Едно ще знаете: животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в мир и любов с всички същества на земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре.

Един ден дойде при мене една сестра да се оплаква, че работите - не вървят добре. Казвам -: Сестра, твоите работи не се нареждат добре, защото ти се занимаваш с хорските работи. Престани да се занимаваш с хората, и започни да работиш. Вземи мотика на рамо и иди на Божията нива, да копаеш. Щом видят, че работиш, веднага ще ти изпратят помощ. Ти ядеш по три пъти на ден и не мислиш, че други хора нямат парче хляб. Бог помага на всички, които работят за Неговото дело.

Казвам: Не се оплаквайте, но работете. Вървете в правия път без смущение. Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. - Нещастен съм. - Търси щастливи хора и се свързвай с тях. - Болен съм. - Когато ставаш сутрин от сън, пий по една чаша гореща вода на глътки. Прави това 40 дена наред и ще оздравееш. Ако вярата ти е силна, и без гореща вода ще оздравееш. Ако си беден, не се занимавай с бедните хора. Потърси някой банкер, свържи се с неговата мисъл, и работите постепенно ще се нареждат. Ако си студент и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си. Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие може да черпите сили от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял преди две хиляди години, но и сега живее. Той казва:Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.Значи, Христос ще дойде във вас такъв, какъвто е сега, а не какъвто е бил в миналото. Тогава Той имал една задача, сега има съвсем друга. Сега Христос може да помага на всички, а в миналото не е могъл. Тогава Той е бил обременен с други задачи. - Как можем да заинтересуваме Христа със себе си, да ни помага? - Слънцето помага на ония, които го търсят. Следователно, първо вие трябва да се интересувате от Христа, а не Той от вас. Първо вие мислете за Христа, за да мисли и Той за вас. Това подразбира свободни отношения. Ако Той пръв мисли за вас, това значи, насила да ви кара да мислите за Него. Той не иска да наруши свободата ви. Ако се свържеш с Христа, трябва да минеш през Неговите страдания. Това да не ви плаши. Мнозина са минали вече по тоя път. Същите страдания не се повтарят. Който не е минал през тия страдания, когато и да е, ще мине, не може да ги избегне.

Едно се иска от вас: да имате вяра в Бога, както разумното дете вярва в майка си и в баща си. Не казвам да имате вярата на мъжа, нито вярата на жената, но вярата на детето. Значи, три принципа има в живота: принципът на мъжа, на жената и на детето. Много художници са рисували Христа, но не са могли да Го нарисуват сполучливо. - Защо? - Защото Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Христос казва някъде в Писанието:Отец ми.На друго място казва:Ако не станете като децата.Значи, който иска да се развива правилно, не трябва да бъде нито мъж, нито жена, но дете. Свободни сте да бъдете мъже или жени, но ако искате да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. На един познат казах, че не прилича нито на мъж, нито на жена, но в него най-силно се проявява детинското. Той се чуди на това, пита ме, по какво се познава детето от мъжа и от жената. Казах му, че в мъжа преодоляват правите линии, в жената - кривите линии, а в детето линиите са особени. Детето няма поривите на мъжа и на жената. Жената, като погледне някого, казва: И тоя ще ме излъже. Тя не вярва на хората. Мъжът е готов да се хвърли върху човека като петел. Детето, обаче, се приближава към всички със своята детинска вяра. Затова е казано:Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.Време е вече да се работи за проява на детския принцип в човека. Първо се е проявил мъжкият принцип, после - женският. Сега иде детският принцип. След като се прояви и той, трите принципа трябва да се съединят в едно. Тогава ще имаме истинския човек. Всичко се включва в детето. Силата не е нито в мъжа, нито в жената, но в детето. Достатъчно е то да заплаче, за да му се притекат веднага на помощ. Каквото пожелае детето, веднага се изпълнява. Мъжът представя ума, жената представя сърцето, а детето - волята. Ако искате да ви обичат хората, дайте ход на детския принцип в себе си, т.е. на детето. Казваш: Дотегна ми да ме лъжат хората. - За мене това е интересно. Когато някой ме лъже, аз го вярвам. Той разправя, че е нещастен, че майка му и баща му умрели, че няма средства да живее. Крайната му цел е да иска пари. Давам му един лев и казвам, че парите, които са в мене, са чужди. Аз не разполагам с нищо. Обаче, мога да го науча, как да копае пари от земята. Давам му една пръчица и му казвам, как да работи с нея. Ако може да си изкопае, добре; ако не може, да търси друг начин. От него зависи, да забогатее, или да остане сиромах. Изкуство е да копаеш пари от земята.

Преди години дойде при мене една стара жена да ми каже, че някъде в селото - били заровени три тенекии, пълни с злато. Моли ме, да изпратя някой наш човек да ги извади. Казах -, че ние нямаме нужда от пари. Ако тя се нуждае от пари, да ги търси, както знае. Обаче, задачата на всеки човек е да се свърже с Бога, да протече Божията Любов през него. Постигне ли това, парите сами ще дойдат при него. Не го ли постигне, колкото пари има, ще ги изгуби.

Работете за създаване на отношения с разумния свят, с всички добри и разумни същества, които живеят на земята. Те са представители на Божествения свят. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената Школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа. Интересуват се от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае, как помагат. Те намират посредници и чрез тях действат. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо, или като млад, красив момък; като дете, като млада жена, или като стара баба; като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. И на Каин Бог постави белег на лицето, че който го види, да го познае и да не го убие. Прозорливи трябва да бъдете. Иначе, ще гледате и нищо няма да виждате. Двама от учениците на Христа срещнаха своя Учител, разговаряха се с Него и, като Го познаха, Той се изгуби. Христос ставаше видим и невидим. Той живееше в област, дето това беше възможно. Христос и сега се явява. Той е и в България, и в Франция, и в Америка, и в Русия, и в Индия - навсякъде е Той.

Една стара жена от Сливен ми разправяше, как видяла Христа. Тя описваше лицето Му, целия Му вид. Той - казал: Като минеш през гроба, аз ще те поема, но трябва да се приготвиш за тоя час. Ще промениш начина на храненето си, ще ядеш само чиста храна и плодове. Казал - даже, какви плодове да яде. Това било необходимо за пречистване на организма -. Както виждате, Христос се явява и между българите. Много естествено. Светлината, която обхваща човешките умове, доброто, което прониква в сърцата им, е резултат на Божественото Начало, което работи навсякъде в света.

И тъй, ще знаете, че Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страдащите и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. Работете върху себе си, да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешното богатство, за което Христос казва:Събирайте си съкровище, което нито ръжда разяжда, нито молец разваля". Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати, но в любовта и в добродетелите. Щом носите любовта в себе си, вие ще бъдете и външно, и вътрешно богати. Не се отказвайте и от сиромашията. Под „сиромах", аз разбирам човек, лишен от пороци, от грехове и престъпления. Такъв човек наричаме добродетелен.

Много неща сте придобили, но още много има да придобивате. Ново нещо иде в света, което трябва да се придобие. Имайте пълна вяра в Господа. През каквито мъчнотии и страдания да минавате, бъдете тихи и спокойни. Мислете за Господа, и не се страхувайте. Мислете за светиите, за адептите, и не се страхувайте. Всички работят в името на Господа. Те се грижат за всички хора, интересуват се за тях, както ние за плодните дръвчета. Те се интересуват най-много за ония, които работят съзнателно върху себе си, върху своите добродетели. Бог работи добре, но вие не работите, както трябва. Вие сте изоставили работите си на други, те да ги свършат. Хората се страхуват, безпокоят се, как ще се оправи светът. Който го е създал, Той ще го оправи. Затова е казано:Невъзможното за човека е възможно за Господа.Бог е предвидил всичко, няма защо да се безпокоите. Вашата работа е да използвате условията, които ви са дадени. Ще работите, за да се повдигнете. Вашето повдигане е благо за всички. Христос казва:Който се е отрекъл от майка и баща, от брат и сестра, както и от своя живот, той е получил десетократно". Сега и на вас казвам: Каквото ви е нужно, ще го постигнете, но работата се иска от вас.

Размишлявайте върху 21 гл. от Откровението.

6. Лекция от Учителя, държана на 27 април, 1932 г. София. Изгрев.

КНИГА: Начало на мъдростта

2008-12-31T10:10:01Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-11-3.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание от 1937 г. Добре е сверяването на текстове да става по двойки, като единият чете оригиналния текст от PDF-а, а другият нанася корекциите при нужда. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази. Другата възможност е да се ползва за случая електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. Тогава сверяването може да се осъществи и от един човек. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане].

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Начало на Мъдростта]](Моника13)('''сверена''')
* 2. [[Възпитание на волята]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 3. [[Входни врати]] (НадяД) ('''сверена''')
* 4. [[Закон на вярата и любовта]](НадяД) (работи се)
* 5. [[Динамика на живота]](Ваня) '''(сверена)'''
* 6. [[Трите принципа]](Светла)(работи се)
* 7. [[Кръг, елипса и хипербола]](Светла)(работи се)
* 8. [[Слаби и силни положения]]
* 9. [[Закон за частите и за цялото]]
* 10. [[Любов, обич и почит]]
* 11. [[Знание и прилагане]]
* 12. [[Философия и наука]]
* 13. [[Малкото добро. Живият порядък]]
* 14. [[Отец ми живее]]
* 15. [[Деца на Бога]]
* 16. [[Изключителни условия]]
* [[17. Любов към Бога]]

КНИГА: Новата мисъл

2008-12-28T19:03:19Z

Solico: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-12-1.pdf PDF с оригинален текст]

Този том е с непроверен източник и е необходимо да се свери с текста на първото издание от 1937 г. Добре е сверяването на текстове да става по двойки, като единият чете оригиналния текст от PDF-а, а другият нанася корекциите при нужда. Внимава се не за пунктуацията, а за липсата и промяна на думи и изрази. Другата възможност е да се ползва за случая електронен четец на български език. Изтеглете го от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar ТУК]. Тогава сверяването може да се осъществи и от един човек. За повече информация вижте темата [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5999 Сверяване на текстове в Уики - инструкции за работа и обсъждане].

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст СВЕРЕНА след името(ната) си. В работата си трябва да се ръководите от [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция].

'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст. Добре е той да се означава в скоби след името и статуса на беседата, напр. (Пенка) (работи се) (срок: 18.12.2008), като след завършване на работата по беседата се изтрива.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новата мисъл]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 2. [[Разумните сили]](Ваня) '''(сверена)'''
* 3. [[По този път]] (Ваня) (Ваня) '''(сверена)'''
* 4. [[Малката истина]] (Ваня) (Ваня) '''(сверена)'''
* 5. [[Правилно отношение]] (Хирон) '''(сверена)'''
* 6. [[Вътрешните сили]](Моника13)('''сверена''')
* 7. [[Любов към Бога]] (Васил) ('''сверена''')
* 8. [[Божественото дърво]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 9. [[Здрава мисъл]] (Ваня) (Ваня) '''(сверена)'''
* 10. [[Три типа хора]](Светла)(сверена)
* 11. [[Новата канализация]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 12. [[Изпити на ученика]] (Ваня) '''(сверена)'''
* 13. [[Една похвала]](ArKelly) (работи се)
* 14. [[Внушение и вдъхновение]]
* 15. [[Вътрешни опити]]

Три типа хора

2008-12-28T16:10:58Z

Solico: /* Три типа хора */

==Три типа хора==

Размишление.

(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)

Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: когато децата се раждат, т.е. слизат на земята като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Какво представя животът? Животът е съчетан от безброй явления и процеси, но сам той не е явление, нито процес. Животът носи блага, но сам той не е благо. Казваме, че животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. Ето защо, за да се освободите от ограниченията и кривите разбирания, трябва да имате ясна, конкретна представа за нещата. Дали ти е студено, или топло; дали си облечен, или гол; обут или бос, това са временни положения, върху които няма да се спирам.

Питаш: Защо носим кожени обувки? Не знаем ли, колко много страдат воловете, като дерат кожата им. Възразяват: Ако не искат да страдат, не трябваше да стават волове. Щом е станал вол и си е направил толкова дебела кожа, иска не иска, ще го дерат. Ако кожата му беше тънка, нямаше да я дерат. От тънка кожа обувки не се правят. Ако имате два топа плат, с еднакво количество метри, но с различна дебелина, кой от тях ще заема по-голямо пространство? – По-дебелият плат. Следователно, и по-дебелата кожа заема по-голямо пространство от по-тънката. Както броят на трептенията, които мозъкът произвежда имат отношение към интелигентността, така и дебелината на кожата определя интелигентността. Както и да се определя интелигентността, тя пак остава неопределена. – Защо? -Много неща я определят. Не е лесно да кажеш, кои е интелигентен и от какво точно зависи интелигентността.

Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”. Значи, всички хора, дошли след Адам, приличат на него. – По какво приличат? – По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възможностите, дълбоко скрити във вас. – Невежа съм. – Това е ограничение, не е възможност. – Болен съм, имам ревматизъм в крака, не мога да ходя. – Това е отчасти вярно. Студентът, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак. Какво ще каже онзи студент, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета? Значи и невежеството, както и болестта, са привидни причини. Не са опасни невежеството и болестта – опасни са последствията им. Отиваш някъде, почерпват те една чаша 20-годишно вино. Изпиваш го и си много доволен. То действа ободрително на организма. Щом пожелаеш да пиеш още, постепенно изгубваш приятното чувство. Ден след ден ти увеличаваш броя на чашите, докато най-после ставаш пияница. Всеки знае последствията на пиянството. Пиянството е резултат, последствие на нещо, не е реалност. Реалните неща са достояние за всички. Нереалните неща са достояние само за някой. Светлината е реалност, а сянката – нереалност. Изгрее ли слънцето, всички се ползват от неговата светлина. Обаче сянката е достояние за малцина. Седнеш под сянката на една круша. Това е само за тебе. Всички хора в дадения момент не могат да седят под тази сянка. Сенки съществуват лятно време, когато дърветата са добре разлистени. Тогава хората се разхлаждат под сянката на дърветата. Зимно време обаче и да търсите сенки, не може да намерите. Листата на дърветата са окапали, не могат да създават сенки. Ще кажете, че нереалните неща са преходни. Така е. Следователно и невежеството като нереалност е преходно, временно нещо. Щом е така, невежият ще работи върху себе си, да придобие знания и да излезе от областта на нереалното.

Да се върнем към числата. Какво представя числото две? То е един от красивите, мъчни и прогресивни процеси. От гледището на окултната наука числото две е незавършен процес. Всички спорове се дължат на това число. То е отрицателно число, но, умножено само по себе си, дава четири – положително число. По какво се отличават положителните и отрицателните числа? Казват за някого, че е отрицателен човек. В науката се казва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, са по- положителни; атоми, които взимат нещо отвън, са отрицателни. Следователно, когато човек дава нещо от себе си, е положителен; когато взима, е отрицателен. Какво значи да те обичат и да обичаш? Когато обичаш, даваш; когато те обичат, взимаш. Взимането и даването са процеси, които съществуват и в природата. Бог е положителен – дава; ние сме отрицателни – взимаме, т.е. възприемаме. Който не възприема, иска да бъде положителен; каквото каже, думата му да се чува. Това е нещастие за човека. Добре е някога да става това, което искаш; добре е някога и да не става това, което искаш. Обаче някога е нещастие, ако не стане това, което искаш. Казваш:"Трябва да стане това, което искам. "– Така именно се явяват споровете. –" Докога ще бъда слуга на хората? Докога ще ми заповядват?" При сегашните условия на живота господарят е плюс – положителен, слугата е минус – отрицателен. При други условия обаче слугата е плюс, а господарят – минус. Когато умре човек, слагат му кръст. Значи, той се е събрал с някого.

Кръстът е знак за събиране. Какъв знак слагат на детето, което се ражда? Не може всякога да бъдеш господар, т.е. да даваш. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и слуга – ще приемаш. Но и слуга не може да бъдеш всякога. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и господар. В природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения. Който не разбира този закон, казва:" Искам моята дума да стане." И ако ти се случи най-малката неприятност, веднага питаш Господ защо ти се е случило това нещо; ти ли си най-големият грешник. Въпросът не е в греховете на хората. Умрял някой. Трябва ли да питате защо е умрял? Щом умре човек, ще плачете; щом се роди, ще се радвате. Ако не разбирате защо плачете и защо се радвате, вие нямате ясна представа за живота. Радваш се, че се е родило дете, защото получаваш нещо от Господа.

Бог казва:" Аз изпращам милиарди хора на земята и ако никой не дойде при мене, небето ще обеднее." Ето защо, когато две души дойдат заедно на земята, единият трябва да се върне назад. Ако хората не слизаха на земята и не се връщаха на небето, животът на земята щеше да бъде нещастен. Ако вие сте у дома си, както сте сега в класа и слушате лекцията ми, вие ще изпитвате приятност. Какво ще бъде положението ви, ако всички живеете в една стая? Това, което е приятно в класа, не е приятно в къщата. В стаята трябва да живеят един или двама души най-много. Някога и двама души не могат да се търпят. Ако е студено вън, както и да е, ще се търпят. Ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще отнесем въпросите към себе си. Вие се интересувате от въпроса за съня, за храненето, за придобиване на знания. Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взeма, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората. Има ли около планината равнини, по-идеално нещо от това не може да се иска. Египтяните, които имаха добри условия, страдаха от липса на планини. За да ги заместят по някакъв начин, те създадоха пирамидите. В тях те погребваха своите умрели, но истинската причина за създаването им беше нуждата от планини. Стремежът на хората към високи къщи се дължи също така на нуждата им от планини. Фактът, че едни хора са високи, а други – ниски, се обяснява със същия закон – стремежът им към планини.

С този закон се обяснява защо едни хора са широки, а други тесни; едни са нервни, а други – разположени, магнетични. Навсякъде в природата действат две течения: положително и отрицателно. Тези течения създават различните темпераменти. Невежият и знаещият са две течения: знаещият дава, а невежият възприема. Двамата се взаимно допълват. Невежият цени знанието, а знаещият влиза в положението на невежия. Като научи нещо, невежият се радва, както детето, което изучава буквите. Щом научи една буква, то разказва на майка си, какво е научило. Майката го слуша с внимание, тя е снизходителна към него. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие, като придобиете някакво окултно знание, радвате се като децата. Говорил съм ви за истината, за любовта и в заключение на това, делите любовта на Божествена и човешка, на духовна и светска. Любовта не се дели. Бог е Любов. Как ще Го разделите?

Единствената реална сила в света е Любовта. Как ще се измени тя? Като делите Любовта на Божествена и човешка, това показва разлика в количеството. При Божествената Любов има голямо количество любов, а при човешката – малко любов. Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. Ако получиш нещо от човек, когото не обичаш, не го пазиш, готов си да го хвърлиш. Когато умре някое дете, майката плаче и нарежда, не може да го забрави. Тя запазва пелените му и, отвреме-навреме ги изважда и плаче върху тях. Тя не знае, че детето й е отишло в университет да се учи. Един ден пак ще се върне на земята, но като учен човек. Той ще й се усмихне, ще й каже нещо. Майката няма да го познае. Той ще й каже: Аз съм този, за когото ти плака. Ако не беше плакала над пелените ми, от мене нищо нямаше да излезе. Твоята любов ме повдигна. Ще кажете, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, тя ще плаче и трябва да плаче, докато отново придобие загубеното благо. Щом го придобие, скръбта й ще се превърне в радост.

Една софиянка разказваше своята опитност. Имах едно десетгодишно дете, което умря. Много плаках, много скърбих за него. След това родих друго дете, но все продължавах да плача за първото. Второто дете растеше и се развиваше добре. Като започна да говори и да разбира, един ден то ми каза: Мамо, защо плачеш? Аз съм същото дете, което замина за другия свят. Отидох там и се върнах. Не плачи вече! Питам: Трябва ли тази майка да ходи по гробищата, да плаче и търси първото си дете? Ако човек изгуби няколко милиона лева и след време ги получи обратно, трябва ли да плаче за изгубените пари? Щом ги е по-лучил обратно, плачът за първите пари е безпредметен.

Помнете: Животът е съвкупност от отношения. Той е сложна система, основана на закони и взаимоотношения. Ако разгледате отношенията между бащата и майката, сина и дъщерята, децата и родителите, ще видите, че те почиват на особени закони и връзки, които образуват сложна система. Може да ви се вижда това невероятно, но то почива на неизменни закони. Някога се явява известен дисонанс в системата, както в музиката, но това може да се поправи. Достатъчно е да разбираш законите на музиката, за да изправиш всякакъв дисонанс. За да изправите отношенията си, изучавайте законите на любовта. Тя изправя всички недъзи. Тя разрешава всички противоречия. Кажеш ли, че някой не те обича, трябва да знаеш, защо не те обича. В случая, или си много положителен, или много отрицателен, т.е. или много даваш, или много взимаш. Каквото даваш, трябва да се отличава, да бъде качествено. Казваш: Готов съм да се жертвам за тебе. Питам: Твоята жертва чиста ли е, няма ли никакви примеси? Ако има примеси, тя няма да даде очаквания резултат. От три хиляди килограма гюл изкарват само един килограм гюлово масло. Знаете ли, колко работници и колко време е нужно, за да се получи само един килограм гюлово масло? Има смисъл човек да се жертва за нещо, ако жертвата му оправдае изразходваната енергия на работниците, времето и средствата, употребени за придобитото благо. Нима онзи, когото обичате, не ви товари? Вие носите чувалите му без никакво възнаграждение. Любещият се отличава по това, че е готов на всякакви жертви. Когато обича, човек не вижда нещата в истинската им светлина. Това е човешката любов. При такива случаи, и учени, и професори се оплитат в мрежата на любовта. Те знаят много неща, но, като се оплетат в тази мрежа, стават като деца.

Разправят един действителен случаи с един виден професор в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време, студентите забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е било съвпадение, но студентите проследили и се уверили, че когато студентката е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди. Казвате: Какво отношение може да има между студентката и този професор? Тя мислено възпитава професора и го пи-та: Можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някоя лекция за любовта. Професорът казва: Не му е времето сега. Има други теми, които трябва да се развият сега.

Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със студентката ще се изменят. В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в студентката, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си. Гледал всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта. Защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти и спретнати, а когато не обичаме, ходим, както и да е? И в живота владее същия закон: когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо; когато грешният ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си. Той казва: За мене животът няма смисъл, да става каквото ще! Той е изгубил вярата си, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това, той не може да се примири и в него става вътрешна борба. Коя е причината за това? Господ е напуснал човека. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини.

Коя е причината за изсъхване на почвата? – Слънцето и вятърът. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва лесно почвата? – Той трябва да я полива. Понякога той мисли, че Господ го е изоставил. Той сам се е изоставил, а не Господ. Слънцето ще вземе от него толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане толкова, колкото е необходимо. Тъй щото, изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага. Ако не разбираш законите с които работиш, когато земята ти е суха, и ще кажеш: Не се работи с тази земя. Но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо хубаво. Той има вода в запас и ще полива почвата.

Това, което ви говоря сега, има отношение към окултното градинарство. Като знаете законите на това градинарство, ще можете лесно да превръщате неблагоприятните условия в благоприятни. Всеки има запас от влага, която може да използва, когато потрябва. Направете нужната канализация, за да впрегнете запасната влага, да я използвате при неблагоприятни условия. Ако се надявате времето да свърши работата, много ще чакате. Ще се намерите в положението на онези религиозни, които казват: Добър е Господ. – Добър е Господ, ще ви помогне, но ако имате вяра. Вие имате вярване, а не вяра. Не е достатъчно само да вярваш, че някой човек е добър. Добротата му трябва да се изяви. Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание.

Сегашните хора са в областта на относителното знание. Те говорят за топлината, но не знаят нейната положителна и отрицателна страна. За да се справите със средата в която живеете, трябва да познавате положителната и отрицателната страна на слънцето, на земята, както и на своите мисли и постъпки. Казвате: Ние изучаваме окултните науки, те ще ни помогнат да се справим с външните условия. Те ще ни помогнат да създадем помежду си хармонични отношения. Като изучавате окултните науки, ще видите, че двама души с кръгли лица или с продълговати лица не могат да си хармонират. Те могат да бъдат в хармония, ако единият има кръгло лице, а другият – продълговато. Аз наричам тия с кръглите лица кавалеристи; те са бързи, подвижни. Под „кавалерист” разбирам човек, които езди на кон. Обаче, кавалерът ходи и без кон. Това е обикновено явление. Много хора говорят за любовта, без да имат любов в себе си. Много хора говорят за истината, без да носят истината в себе си. Следователно, и кавалеристът трябва да езди на кон, но и без да езди на кон, пак минава за кавалерист. Тогава, кое е отличителното качество на човека? – Мисълта. Човек е онзи, който мисли. Мисълта е положителна сила, тя дава; чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си. Той минава за беден. Следователно, в главата на човека се крият положителните сили, а в сърцето – отрицателните. Под лъжичката на човека се намира стомашният мозък, т.е. симпатичната нервна система. Кажат ли за някого, че е богат, разбираме, че той е складирал богатството си в своята житница – стомахът. Не е лошо, че стомахът на някого е богата житница, но той не трябва да се пълни чрезмерно. Колко храна може да събере човешкият стомах? Това зависи от мозъка. Между стомаха и мозъка има известно отношение: ако стомахът е в изправност, и мозъкът ще бъде в изправност. И обратно: ако мозъкът е в изправност, и стомахът ще бъде в изправност. Следователно, главата се лекува чрез стомаха, а стомахът – чрез главата. – Беден съм, как да си помогна? – Ще мислиш. Чрез мисълта ще си обясниш, защо си беден и защо – богат. Сиромашията и богатството са полюси на живота. Можеш ли да бъдеш само богат? Щом си богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството и сиромашията вървят ръка за ръка. Ако в едно отношение си учен, в друго ще бъдеш невежа. Няма човек в света, който да не е бил или да не бъде невежа.

Казваш: Бог е създал света. – Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? -Учените хора са създали различни теории за света. – Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче, има същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят, как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области, да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час, вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до истинското знание.

Положителните и отрицателните сили имат отношение към здравето и болестта. Здравето е положително състояние, а болестта – отрицателно. Човек не може да бъде всякога здрав. Ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека. Забелязано е, че хора, които са боледували много в детинството си, са много по-издръжливи от онези, които никога не са боледували. Който никак не е боледувал, още първата болест го отнася в другия свят. Които е боледувал много и се е калил, като заболее, скоро се справя с болестта. Не е добре една болест да се задържа с дни и месеци у човека. Заболее ли, за два-три деня той трябва да се справи с болестта. За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. Според мене, болестта представя една красива жена. Като посети своя възлюбен, тя го разтърсва, простира го на леглото. След това го помилва малко и си отива. Болестта има желание да накара човека да си почине. Това се отнася до работливия. Мързеливият и без болест си почива.

Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема. По отношение на злия, и добрият е лош. – Защо? – Защото го намира страхлив. Той му казва:” Ти си баба, страх те е да удариш някого, да му предадеш нещо от твоята енергия .Това е неразбиране. Приятно ли е да удариш някого? – Не е приятно. Ако искаш да дадеш нещо, дай го по положителен път Приятно ли е всякога да се дава на човека?

Представете си, че моето огнище е пълно с огън. Вие дохождате при мене, и аз ви предлагам една лопата от жаравата на моя огън. Искам да държите жаравата в ръцете си. Приятно ли е това даване? На място ли е то? Казвате: Не искам тази жарава. – Защо? – Гореща е, ще ме изгори. По същия начин вие отказвате, когато някой ви предлага пари – Защо не искате парите? – Огън са те, ще ви изгорят. 0тивате при един банкер, да искате пари, но веднага се отказвате от тях. Той иска голяма лихва – 50 %. В една година само дългът ви ще се удвои. Ако задържате парите десет години, цял живот няма да се изплатите на банкера. Казвам: Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. – Защо? – Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на вас. Следователно, ако не изправите живота си, други същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце.

Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките.

И тъй, ако и вие правите неразумни опити в живота си и грешите, червените мравки, те собствените ви грешки ще ви изядат и няма да се върнете повече в домовете си. Следователно, допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе, да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.

Сега, аз не искам да ви плаша, но казвам, де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, които да не греши. Било в писанието, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. – Защо? – Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа. Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? – Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. Явиш ли се като цар, ще те приемат като цар, ще ти отдадат всичкото почитание, но няма да получиш това, което душата ти желае.

Казвате: Големи противоречия срещаме в живота си. Ето, де се крият противоречията. Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. Сега и аз мога да заповядвам.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване.

Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Сега, като говоря за числата, казвам: Числото едно, т.е. единицата е положително число; двойката е отрицателно число, а тройката – неутрално, т.е. число на равновесие. То е волята в човека – равнодействащата сила. Значи, умът е положителната сила в човека, сърцето е отрицателната сила, а волята – неутралната. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш. – Не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. Какво ще направиш само с ума си, като положителна сила, или само със сърцето си, като отрицателна сила? Ще кажеш, че умът е господар, а сърцето – слугата. Важно е, че и господарят и слугата трябва да бъдат еднакво почтени.

Първото нещо, което се иска от вас, като ученици, е да работите върху себе си, да облагородите своя характер. Който не иска да работи, съзнателно се спъва, като мисли, че с вярата си в Христа, всичко ще му се даде наготово. Не е така. И Христос, като дойде на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил. Дойдох да работя”. Щом Христос дойде да работи, да изпълни Божията воля, да проповядва Словото Му от град на град, и ти ще работиш. Казваш: Вярвам в Христа. – Живееш ли като Него? Ако вярваш в Христа, защо си недоволен?

Какво ще кажете за Христа, богат ли беше, или беден? Господар ли беше, или слуга? В едно отношение, Той беше богат, а в друго отношение – беден. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение – един от най-достойните слуги. В едно отношение, Христос беше голям праведник, но понесе греховете на човечеството. Кой каквито грехове правеше, всичко се туряше върху главата на Христа. Той беше господар, но на себе си, затова казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема”. Въпреки това, туриха на главата Му трънен венец и се поругаха с Него. Христос понесе всичко заради любовта си към Бога. Питам: Защо трябваше да бият Христа? Той опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: Като даде свобода на хората, даде ли си отчет, готови ли са те за тази свобода? Те Му казаха: Ти ни даде свобода, следователно, ние имаме право да Те бием. Ще се проявим такива, каквито сме. Христос научи един велик урок. Обаче, и хората, като се бият помежду си, ще научат един велик урок, че няма смисъл да се бият. Боят не разрешава въпросите. Какво се ползва човек, ако при един бои счупи крака или ръката си?

И тъй, освободете се от заблужденията. И боят има своето място. Да знаеш, как да биеш, това е голямо изкуство. Много деца са невъзпитани, защото не са опитали силата и действието на пръчицата. За малките деца има малки, тънки пръчици, с които майките отвреме-навреме трябва да ги потупват по меките, дебели места на тялото. Всеки удар трябва да пада музикално. Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си. Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в манастир. Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина.

Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви. Тъй щото, не е въпросът, кой е създал света и как го е създал. Светът е създаден по известни закони. Ваша задача е да изучавате тези закони и да определите отношенията си към света. Там законите действат по определен план. Както аз разбирам тези закони, намирам, че вие не сте наредени в класа, както трябва. Не сте наредени по степента на своето развитие. Например, човек с нервен темперамент, трябва да седи при сангвиник. Този с развито благоутробие да седи при човек, умствено развит. Ако се наредите правилно, според темпераментите, всички ще бъдете доволни. Ако двама дипломати седнат един до друг, те ще бъдат неразположени, ще им се доспи. Така си обяснявам, защо някои хора обикновено дремят. И дрямката се подчинява на известен закон. В различните събрания, на сто души, един има право да дреме; на хиляда души, десет могат да дремят; на 2000 души – двадесет и т.н. Това е правило. Ако хората не се нареждат по закона на хармонията, числото на спящите е повече, отколкото трябва.

Един американски проповедник намислил да приложи един метод, чрез които да събужда спящите слушатели. Най-после, решил да свърже всички столове с електрическа жица за органа. Като задремвал някой от слушателите, той натискал един от клавишите на органа. Звукът веднага събуждал заспалия. Една от причините, да заспиват слушателите е, или че се говори на тема, която знаят, или на тема, която не ги интересува. Човек всякога не се интересува от един и същи предмет. Ако предметът е нов и го интересува, той е в положението на гладния. Каквото ядене и да се даде на сития, той го погледне и казва: Не ми се яде. За да заинтересуват човека, трябва да му изнесеш нещо специфично, което да обхване цялото му внимание. Една сестра ходила в града, дето научила нещо ново и идва да го съобщи на другите. След нея идват втора, трета, четвърта, всички съобщават същата новина. Който слуша една и съща новина няколко пъти, трябва или да напусне стаята, или да заспи. Сестрата трябва да бъде умна. Като иска да съобщи новината, първо трябва да разбере, дали преди нея някой не я е съобщил. Окаже ли се, че на повечето е известна новината, тя трябва да си мълчи. В противен случай, нека не се обижда, като види, как един след друг я напускат, или започват да заспиват.

Същото се случва и с възгледите на хората. Едни казват: Да живеем братски. Втори, трети казват: Да живеем братски. Който слуша, отегчава се. Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски. Стремете се, всеки ден да имате по една нова мисъл върху която да работите. Например, нова е мисълта за числата. Вземете, числата от едно до три: единицата, като положително число; двойката, като отрицателно; тройката, като неутрално число, като равнодействаща сила. След това изберете по пет положителни типа и по пет отрицателни. Интересно е всеки да си отговори, въз основа на какви качества определяте положителните и на какви отрицателните типове. Аз няма да ви дам готови образци, вие сами ще ги намерите. Ония, с продълговатите лица, са повечето положителни, мъжки типове. От ония, с овалните лица, едни са положителни, а други – отрицателни.

Човек с дебели вежди има положителен характер, той дава. Ако веждите са тънки, изписани, те показват отрицателен тип. Дебелите, увисналите мустаци говорят за положителен тип. Тънките мустаци показват отрицателен тип. Голямото ухо е на човек с положителен характер; големият нос – също. Когато носът изтънее, изгуби широчината си, това показва човек с отрицателен характер. Обаче, не всеки човек с голям нос е положителен тип. Това са относителни неща. Носът трябва да има определена дължина и широчина. Когато брадата горе е широка, това показва положителен тип; ако брадата горе е тясна, това определя човека като отрицателен тип. Широката брада долу показва положителен тип на физическия свят, а отрицателен в умствения. Търсите ли човек за физическа работа, гледайте брадата му да бъде долу широка. Търсите ли човек за умствена работа, гледайте брадата му да бъде долу тясна, заострена. Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. В това отношение, аз съм правил ред опити и съм се убедил в казаното.

Тук имаме един брат бояджия, за когото ще кажа нещо, но да не се обижда. Той е умствен тип. По едно време дойде в дома ни на ул. „Опълченска” № 66, да работи. Даде му се една работа, но той я остави наполовина, не я завърши. Реши да замине за Варна и напусна работата. По устройство на лицето и черепа, той се отегчава от големи работи. За него са малките работи; докато започне една работа, да я свърши. Той обича разнообразието, не може да се наеме за работа, която ще продължи цяла година. Мнозина от вас имат характера на този брат. Ако им се даде една голяма работа, скоро ще се отегчат, ще ги хване огън и ще я напуснат. Те стават негативни, искат повече да възприемат, по-малко да дават. Като познава характера им, господарят трябва да им дава почивка отвреме-навреме.

Казвам: Според Мойсеевият закон, човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще, законът ще е точно обратен: шест дни ще почиваш, един ден ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три – за почивка. Един ден, когато човек стане повече положителен, а по-малко отрицателен, той ще работи малко. Не ви съветвам да работите много. – Защо? – Имам предвид вашето физическо състояние. Една сестра се оплаква от умора. Чуете ли това, съберете се пет положителни сестри и я посетете, като всяка от вас й каже по една ободрителна дума. Тези думи ще я освежат. Вие гледате на този метод с пренебрежение и казвате: Човек трябва да бъде сериозен, вдълбочен в себе си. Оставете това настрана. Когато искаш да се концентрираш, бъди далеч от хората. Може да бъдеш и между хората, но така да се вдълбочиш, че никой да не те забележи. Страданието учи човека, как да се концентрира. Когато дойдат големи страдания и природата се вдълбочава в себе си.

Сега от вас се иска усилена работа. Оставени сами на себе си, мнозина се отпускат. Свободата не ви импулсира още. Сестрите работят доста добре, но знания им липсват. Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече напреднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Истински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това превръщане, не е напреднал. Ще кажете, че сте чули много неща, но малко сте реализирали. Слушали сте за Божията Любов, но не сте я приложили. Виждате известни прояви на любовта, но кои са проявите на истинската любов? Често човек, след скърби, е изпитвал по-високо състояние на любовта, но и то не съдържа качествата на великата Божия Любов.

Да вкусиш от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания, тя дава сила на човека да ги понася с радост. Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции. Достатъчно е да натиснеш ключа на една станция, за да се свържеш с нея. Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи, какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.

Помнете: Не е материалното богатство, което осмисля живота. Човек се стреми и към вътрешно, духовно богатство. За тази цел, той трябва да се свърже с разумния свят, с напредналите същества. Истинското богатство се крие във великите души. Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един велик дух. Значи, прогресът зависи от великите души, които минават край вас и ви оставят своето благословение. Ако слънцето не изгряваше, животът щеше да се прекрати. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, как се менят багрите му. В това е красотата на живота. Една от задачите ви на земята е да се научите да служите. Може да свършите университет, да станете професор, но в края на краищата, ще ви изпитат, доколко сте научили изкуството да служите. Няма по-красива и достойна работа от служенето. Който е научил това изкуство, той е придобил знанието на живота. Който не го е научил, се счита за нещастен. Служи на другите така, както искаш да служат на тебе.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен, или отрицателен – ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло. Как ще разберете това, не е важно. Може да го разберете, може и да не го разберете.

Т. м.

10 Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Три типа хора

2008-12-28T15:15:43Z

Solico: /* Три типа хора */

==Три типа хора==

Размишление.

(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)

Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: когато децата се раждат, т.е. слизат на земята като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Какво представя животът? Животът е съчетан от безброй явления и процеси, но сам той не е явление, нито процес. Животът носи блага, но сам той не е благо. Казваме, че животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. Ето защо, за да се освободите от ограниченията и кривите разбирания, трябва да имате ясна, конкретна представа за нещата. Дали ти е студено, или топло; дали си облечен, или гол; обут или бос, това са временни положения, върху които няма да се спирам.

Питаш: Защо носим кожени обувки? Не знаем ли, колко много страдат воловете, като дерат кожата им. Възразяват: Ако не искат да страдат, не трябваше да стават волове. Щом е станал вол и си е направил толкова дебела кожа, иска не иска, ще го дерат. Ако кожата му беше тънка, нямаше да я дерат. От тънка кожа обувки не се правят. Ако имате два топа плат, с еднакво количество метри, но с различна дебелина, кой от тях ще заема по-голямо пространство? – По-дебелият плат. Следователно, и по-дебелата кожа заема по-голямо пространство от по-тънката. Както броят на трептенията, които мозъкът произвежда имат отношение към интелигентността, така и дебелината на кожата определя интелигентността. Както и да се определя интелигентността, тя пак остава неопределена. – Защо? -Много неща я определят. Не е лесно да кажеш, кои е интелигентен и от какво точно зависи интелигентността.

Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”. Значи, всички хора, дошли след Адам, приличат на него. – По какво приличат? – По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възможностите, дълбоко скрити във вас. – Невежа съм. – Това е ограничение, не е възможност. – Болен съм, имам ревматизъм в крака, не мога да ходя. – Това е отчасти вярно. Студентът, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак. Какво ще каже онзи студент, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета? Значи и невежеството, както и болестта, са привидни причини. Не са опасни невежеството и болестта – опасни са последствията им. Отиваш някъде, почерпват те една чаша 20-годишно вино. Изпиваш го и си много доволен. То действа ободрително на организма. Щом пожелаеш да пиеш още, постепенно изгубваш приятното чувство. Ден след ден ти увеличаваш броя на чашите, докато най-после ставаш пияница. Всеки знае последствията на пиянството. Пиянството е резултат, последствие на нещо, не е реалност. Реалните неща са достояние за всички. Нереалните неща са достояние само за някой. Светлината е реалност, а сянката – нереалност. Изгрее ли слънцето, всички се ползват от неговата светлина. Обаче сянката е достояние за малцина. Седнеш под сянката на една круша. Това е само за тебе. Всички хора в дадения момент не могат да седят под тази сянка. Сенки съществуват лятно време, когато дърветата са добре разлистени. Тогава хората се разхлаждат под сянката на дърветата. Зимно време обаче и да търсите сенки, не може да намерите. Листата на дърветата са окапали, не могат да създават сенки. Ще кажете, че нереалните неща са преходни. Така е. Следователно и невежеството като нереалност е преходно, временно нещо. Щом е така, невежият ще работи върху себе си, да придобие знания и да излезе от областта на нереалното.

Да се върнем към числата. Какво представя числото две? То е един от красивите, мъчни и прогресивни процеси. От гледището на окултната наука числото две е незавършен процес. Всички спорове се дължат на това число. То е отрицателно число, но, умножено само по себе си, дава четири – положително число. По какво се отличават положителните и отрицателните числа? Казват за някого, че е отрицателен човек. В науката се казва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, са по- положителни; атоми, които взимат нещо отвън, са отрицателни. Следователно, когато човек дава нещо от себе си, е положителен; когато взима, е отрицателен. Какво значи да те обичат и да обичаш? Когато обичаш, даваш; когато те обичат, взимаш. Взимането и даването са процеси, които съществуват и в природата. Бог е положителен – дава; ние сме отрицателни – взимаме, т.е. възприемаме. Който не възприема, иска да бъде положителен; каквото каже, думата му да се чува. Това е нещастие за човека. Добре е някога да става това, което искаш; добре е някога и да не става това, което искаш. Обаче някога е нещастие, ако не стане това, което искаш. Казваш:"Трябва да стане това, което искам. "– Така именно се явяват споровете. –" Докога ще бъда слуга на хората? Докога ще ми заповядват?" При сегашните условия на живота господарят е плюс – положителен, слугата е минус – отрицателен. При други условия обаче слугата е плюс, а господарят – минус. Когато умре човек, слагат му кръст. Значи, той се е събрал с някого.

Кръстът е знак за събиране. Какъв знак слагат на детето, което се ражда? Не може всякога да бъдеш господар, т.е. да даваш. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и слуга – ще приемаш. Но и слуга не може да бъдеш всякога. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и господар. В природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения. Който не разбира този закон, казва:" Искам моята дума да стане." И ако ти се случи най-малката неприятност, веднага питаш Господ защо ти се е случило това нещо; ти ли си най-големият грешник. Въпросът не е в греховете на хората. Умрял някой. Трябва ли да питате защо е умрял? Щом умре човек, ще плачете; щом се роди, ще се радвате. Ако не разбирате защо плачете и защо се радвате, вие нямате ясна представа за живота. Радваш се, че се е родило дете, защото получаваш нещо от Господа.

Бог казва:" Аз изпращам милиарди хора на земята и ако никой не дойде при мене, небето ще обеднее." Ето защо, когато две души дойдат заедно на земята, единият трябва да се върне назад. Ако хората не слизаха на земята и не се връщаха на небето, животът на земята щеше да бъде нещастен. Ако вие сте у дома си, както сте сега в класа и слушате лекцията ми, вие ще изпитвате приятност. Какво ще бъде положението ви, ако всички живеете в една стая? Това, което е приятно в класа, не е приятно в къщата. В стаята трябва да живеят един или двама души най-много. Някога и двама души не могат да се търпят. Ако е студено вън, както и да е, ще се търпят. Ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще отнесем въпросите към себе си. Вие се интересувате от въпроса за съня, за храненето, за придобиване на знания. Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взима, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората. Има ли около планината равнини, по-идеално нещо от това не може да се иска. Египтяните, които имаха добри условия, страдаха от липса на планини. За да ги заместят по някакъв начин, те създадоха пирамидите. В тях те погребваха своите умрели, но истинската причина за създаването им беше нуждата от планини. Стремежът на хората към високи къщи се дължи също така на нуждата им от планини. Фактът, че едни хора са високи, а други – ниски, се обяснява със същия закон – стремежът им към планини.

С този закон се обяснява, защо едни хора са широки, а други тесни; едни са нервни, а други – разположени, магнетични. Навсякъде в природата действат две течения: положително и отрицателно. Тези течения създават различните темпераменти. Невежият и знаещият са две течения: знаещият дава, а невежият възприема. Двамата се взаимно допълват. Невежият цени знанието, а знаещият влиза в положението на невежия. Като научи нещо, невежият се радва, както детето, което изучава буквите. Щом научи една буква, то разказва на майка си, какво е научило. Майката го слуша с внимание, тя е снизходителна към него. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие, като придобиете някакво окултно знание, радвате се като децата. Говорил съм ви за истината, за любовта и в заключение на това, делите любовта на Божествена и човешка, на духовна и светска. Любовта не се дели. Бог е Любов. Как ще Го разделите?

Единствената реална сила в света е Любовта. Как ще се измени тя? Като делите Любовта на Божествена и човешка, това показва разлика в количеството. При Божествената Любов има голямо количество любов, а при човешката – малко любов. Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. Ако получиш нещо от човек, когото не обичаш, не го пазиш, готов си да го хвърлиш. Когато умре някое дете, майката плаче и нарежда, не може да го забрави. Тя запазва пелените му и, отвреме-навреме ги изважда и плаче върху тях. Тя не знае, че детето й е отишло в университет да се учи. Един ден пак ще се върне на земята, но като учен човек. Той ще й се усмихне, ще й каже нещо. Майката няма да го познае. Той ще й каже: Аз съм този, за когото ти плака. Ако не беше плакала над пелените ми, от мене нищо нямаше да излезе. Твоята любов ме повдигна. Ще кажете, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, тя ще плаче и трябва да плаче, докато отново придобие загубеното благо. Щом го придобие, скръбта й ще се превърне в радост.

Една софиянка разказваше своята опитност. Имах едно десетгодишно дете, което умря. Много плаках, много скърбих за него. След това родих друго дете, но все продължавах да плача за първото. Второто дете растеше и се развиваше добре. Като започна да говори и да разбира, един ден то ми каза: Мамо, защо плачеш? Аз съм същото дете, което замина за другия свят. Отидох там и се върнах. Не плачи вече! Питам: Трябва ли тази майка да ходи по гробищата, да плаче и търси първото си дете? Ако човек изгуби няколко милиона лева и след време ги получи обратно, трябва ли да плаче за изгубените пари? Щом ги е по-лучил обратно, плачът за първите пари е безпредметен.

Помнете: Животът е съвкупност от отношения. Той е сложна система, основана на закони и взаимоотношения. Ако разгледате отношенията между бащата и майката, сина и дъщерята, децата и родителите, ще видите, че те почиват на особени закони и връзки, които образуват сложна система. Може да ви се вижда това невероятно, но то почива на неизменни закони. Някога се явява известен дисонанс в системата, както в музиката, но това може да се поправи. Достатъчно е да разбираш законите на музиката, за да изправиш всякакъв дисонанс. За да изправите отношенията си, изучавайте законите на любовта. Тя изправя всички недъзи. Тя разрешава всички противоречия. Кажеш ли, че някой не те обича, трябва да знаеш, защо не те обича. В случая, или си много положителен, или много отрицателен, т.е. или много даваш, или много взимаш. Каквото даваш, трябва да се отличава, да бъде качествено. Казваш: Готов съм да се жертвам за тебе. Питам: Твоята жертва чиста ли е, няма ли никакви примеси? Ако има примеси, тя няма да даде очаквания резултат. От три хиляди килограма гюл изкарват само един килограм гюлово масло. Знаете ли, колко работници и колко време е нужно, за да се получи само един килограм гюлово масло? Има смисъл човек да се жертва за нещо, ако жертвата му оправдае изразходваната енергия на работниците, времето и средствата, употребени за придобитото благо. Нима онзи, когото обичате, не ви товари? Вие носите чувалите му без никакво възнаграждение. Любещият се отличава по това, че е готов на всякакви жертви. Когато обича, човек не вижда нещата в истинската им светлина. Това е човешката любов. При такива случаи, и учени, и професори се оплитат в мрежата на любовта. Те знаят много неща, но, като се оплетат в тази мрежа, стават като деца.

Разправят един действителен случаи с един виден професор в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време, студентите забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е било съвпадение, но студентите проследили и се уверили, че когато студентката е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди. Казвате: Какво отношение може да има между студентката и този професор? Тя мислено възпитава професора и го пи-та: Можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някоя лекция за любовта. Професорът казва: Не му е времето сега. Има други теми, които трябва да се развият сега.

Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със студентката ще се изменят. В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в студентката, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си. Гледал всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта. Защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти и спретнати, а когато не обичаме, ходим, както и да е? И в живота владее същия закон: когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо; когато грешният ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си. Той казва: За мене животът няма смисъл, да става каквото ще! Той е изгубил вярата си, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това, той не може да се примири и в него става вътрешна борба. Коя е причината за това? Господ е напуснал човека. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини.

Коя е причината за изсъхване на почвата? – Слънцето и вятърът. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва лесно почвата? – Той трябва да я полива. Понякога той мисли, че Господ го е изоставил. Той сам се е изоставил, а не Господ. Слънцето ще вземе от него толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане толкова, колкото е необходимо. Тъй щото, изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага. Ако не разбираш законите с които работиш, когато земята ти е суха, и ще кажеш: Не се работи с тази земя. Но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо хубаво. Той има вода в запас и ще полива почвата.

Това, което ви говоря сега, има отношение към окултното градинарство. Като знаете законите на това градинарство, ще можете лесно да превръщате неблагоприятните условия в благоприятни. Всеки има запас от влага, която може да използва, когато потрябва. Направете нужната канализация, за да впрегнете запасната влага, да я използвате при неблагоприятни условия. Ако се надявате времето да свърши работата, много ще чакате. Ще се намерите в положението на онези религиозни, които казват: Добър е Господ. – Добър е Господ, ще ви помогне, но ако имате вяра. Вие имате вярване, а не вяра. Не е достатъчно само да вярваш, че някой човек е добър. Добротата му трябва да се изяви. Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание.

Сегашните хора са в областта на относителното знание. Те говорят за топлината, но не знаят нейната положителна и отрицателна страна. За да се справите със средата в която живеете, трябва да познавате положителната и отрицателната страна на слънцето, на земята, както и на своите мисли и постъпки. Казвате: Ние изучаваме окултните науки, те ще ни помогнат да се справим с външните условия. Те ще ни помогнат да създадем помежду си хармонични отношения. Като изучавате окултните науки, ще видите, че двама души с кръгли лица или с продълговати лица не могат да си хармонират. Те могат да бъдат в хармония, ако единият има кръгло лице, а другият – продълговато. Аз наричам тия с кръглите лица кавалеристи; те са бързи, подвижни. Под „кавалерист” разбирам човек, които езди на кон. Обаче, кавалерът ходи и без кон. Това е обикновено явление. Много хора говорят за любовта, без да имат любов в себе си. Много хора говорят за истината, без да носят истината в себе си. Следователно, и кавалеристът трябва да езди на кон, но и без да езди на кон, пак минава за кавалерист. Тогава, кое е отличителното качество на човека? – Мисълта. Човек е онзи, който мисли. Мисълта е положителна сила, тя дава; чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си. Той минава за беден. Следователно, в главата на човека се крият положителните сили, а в сърцето – отрицателните. Под лъжичката на човека се намира стомашният мозък, т.е. симпатичната нервна система. Кажат ли за някого, че е богат, разбираме, че той е складирал богатството си в своята житница – стомахът. Не е лошо, че стомахът на някого е богата житница, но той не трябва да се пълни чрезмерно. Колко храна може да събере човешкият стомах? Това зависи от мозъка. Между стомаха и мозъка има известно отношение: ако стомахът е в изправност, и мозъкът ще бъде в изправност. И обратно: ако мозъкът е в изправност, и стомахът ще бъде в изправност. Следователно, главата се лекува чрез стомаха, а стомахът – чрез главата. – Беден съм, как да си помогна? – Ще мислиш. Чрез мисълта ще си обясниш, защо си беден и защо – богат. Сиромашията и богатството са полюси на живота. Можеш ли да бъдеш само богат? Щом си богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството и сиромашията вървят ръка за ръка. Ако в едно отношение си учен, в друго ще бъдеш невежа. Няма човек в света, който да не е бил или да не бъде невежа.

Казваш: Бог е създал света. – Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? -Учените хора са създали различни теории за света. – Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче, има същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят, как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области, да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час, вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до истинското знание.

Положителните и отрицателните сили имат отношение към здравето и болестта. Здравето е положително състояние, а болестта – отрицателно. Човек не може да бъде всякога здрав. Ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека. Забелязано е, че хора, които са боледували много в детинството си, са много по-издръжливи от онези, които никога не са боледували. Който никак не е боледувал, още първата болест го отнася в другия свят. Които е боледувал много и се е калил, като заболее, скоро се справя с болестта. Не е добре една болест да се задържа с дни и месеци у човека. Заболее ли, за два-три деня той трябва да се справи с болестта. За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. Според мене, болестта представя една красива жена. Като посети своя възлюбен, тя го разтърсва, простира го на леглото. След това го помилва малко и си отива. Болестта има желание да накара човека да си почине. Това се отнася до работливия. Мързеливият и без болест си почива.

Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема. По отношение на злия, и добрият е лош. – Защо? – Защото го намира страхлив. Той му казва:” Ти си баба, страх те е да удариш някого, да му предадеш нещо от твоята енергия .Това е неразбиране. Приятно ли е да удариш някого? – Не е приятно. Ако искаш да дадеш нещо, дай го по положителен път Приятно ли е всякога да се дава на човека?

Представете си, че моето огнище е пълно с огън. Вие дохождате при мене, и аз ви предлагам една лопата от жаравата на моя огън. Искам да държите жаравата в ръцете си. Приятно ли е това даване? На място ли е то? Казвате: Не искам тази жарава. – Защо? – Гореща е, ще ме изгори. По същия начин вие отказвате, когато някой ви предлага пари – Защо не искате парите? – Огън са те, ще ви изгорят. 0тивате при един банкер, да искате пари, но веднага се отказвате от тях. Той иска голяма лихва – 50 %. В една година само дългът ви ще се удвои. Ако задържате парите десет години, цял живот няма да се изплатите на банкера. Казвам: Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. – Защо? – Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на вас. Следователно, ако не изправите живота си, други същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце.

Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките.

И тъй, ако и вие правите неразумни опити в живота си и грешите, червените мравки, те собствените ви грешки ще ви изядат и няма да се върнете повече в домовете си. Следователно, допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе, да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.

Сега, аз не искам да ви плаша, но казвам, де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, които да не греши. Било в писанието, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. – Защо? – Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа. Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? – Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. Явиш ли се като цар, ще те приемат като цар, ще ти отдадат всичкото почитание, но няма да получиш това, което душата ти желае.

Казвате: Големи противоречия срещаме в живота си. Ето, де се крият противоречията. Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. Сега и аз мога да заповядвам.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване.

Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Сега, като говоря за числата, казвам: Числото едно, т.е. единицата е положително число; двойката е отрицателно число, а тройката – неутрално, т.е. число на равновесие. То е волята в човека – равнодействащата сила. Значи, умът е положителната сила в човека, сърцето е отрицателната сила, а волята – неутралната. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш. – Не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. Какво ще направиш само с ума си, като положителна сила, или само със сърцето си, като отрицателна сила? Ще кажеш, че умът е господар, а сърцето – слугата. Важно е, че и господарят и слугата трябва да бъдат еднакво почтени.

Първото нещо, което се иска от вас, като ученици, е да работите върху себе си, да облагородите своя характер. Който не иска да работи, съзнателно се спъва, като мисли, че с вярата си в Христа, всичко ще му се даде наготово. Не е така. И Христос, като дойде на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил. Дойдох да работя”. Щом Христос дойде да работи, да изпълни Божията воля, да проповядва Словото Му от град на град, и ти ще работиш. Казваш: Вярвам в Христа. – Живееш ли като Него? Ако вярваш в Христа, защо си недоволен?

Какво ще кажете за Христа, богат ли беше, или беден? Господар ли беше, или слуга? В едно отношение, Той беше богат, а в друго отношение – беден. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение – един от най-достойните слуги. В едно отношение, Христос беше голям праведник, но понесе греховете на човечеството. Кой каквито грехове правеше, всичко се туряше върху главата на Христа. Той беше господар, но на себе си, затова казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема”. Въпреки това, туриха на главата Му трънен венец и се поругаха с Него. Христос понесе всичко заради любовта си към Бога. Питам: Защо трябваше да бият Христа? Той опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: Като даде свобода на хората, даде ли си отчет, готови ли са те за тази свобода? Те Му казаха: Ти ни даде свобода, следователно, ние имаме право да Те бием. Ще се проявим такива, каквито сме. Христос научи един велик урок. Обаче, и хората, като се бият помежду си, ще научат един велик урок, че няма смисъл да се бият. Боят не разрешава въпросите. Какво се ползва човек, ако при един бои счупи крака или ръката си?

И тъй, освободете се от заблужденията. И боят има своето място. Да знаеш, как да биеш, това е голямо изкуство. Много деца са невъзпитани, защото не са опитали силата и действието на пръчицата. За малките деца има малки, тънки пръчици, с които майките отвреме-навреме трябва да ги потупват по меките, дебели места на тялото. Всеки удар трябва да пада музикално. Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си. Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в манастир. Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина.

Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви. Тъй щото, не е въпросът, кой е създал света и как го е създал. Светът е създаден по известни закони. Ваша задача е да изучавате тези закони и да определите отношенията си към света. Там законите действат по определен план. Както аз разбирам тези закони, намирам, че вие не сте наредени в класа, както трябва. Не сте наредени по степента на своето развитие. Например, човек с нервен темперамент, трябва да седи при сангвиник. Този с развито благоутробие да седи при човек, умствено развит. Ако се наредите правилно, според темпераментите, всички ще бъдете доволни. Ако двама дипломати седнат един до друг, те ще бъдат неразположени, ще им се доспи. Така си обяснявам, защо някои хора обикновено дремят. И дрямката се подчинява на известен закон. В различните събрания, на сто души, един има право да дреме; на хиляда души, десет могат да дремят; на 2000 души – двадесет и т.н. Това е правило. Ако хората не се нареждат по закона на хармонията, числото на спящите е повече, отколкото трябва.

Един американски проповедник намислил да приложи един метод, чрез които да събужда спящите слушатели. Най-после, решил да свърже всички столове с електрическа жица за органа. Като задремвал някой от слушателите, той натискал един от клавишите на органа. Звукът веднага събуждал заспалия. Една от причините, да заспиват слушателите е, или че се говори на тема, която знаят, или на тема, която не ги интересува. Човек всякога не се интересува от един и същи предмет. Ако предметът е нов и го интересува, той е в положението на гладния. Каквото ядене и да се даде на сития, той го погледне и казва: Не ми се яде. За да заинтересуват човека, трябва да му изнесеш нещо специфично, което да обхване цялото му внимание. Една сестра ходила в града, дето научила нещо ново и идва да го съобщи на другите. След нея идват втора, трета, четвърта, всички съобщават същата новина. Който слуша една и съща новина няколко пъти, трябва или да напусне стаята, или да заспи. Сестрата трябва да бъде умна. Като иска да съобщи новината, първо трябва да разбере, дали преди нея някой не я е съобщил. Окаже ли се, че на повечето е известна новината, тя трябва да си мълчи. В противен случай, нека не се обижда, като види, как един след друг я напускат, или започват да заспиват.

Същото се случва и с възгледите на хората. Едни казват: Да живеем братски. Втори, трети казват: Да живеем братски. Който слуша, отегчава се. Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски. Стремете се, всеки ден да имате по една нова мисъл върху която да работите. Например, нова е мисълта за числата. Вземете, числата от едно до три: единицата, като положително число; двойката, като отрицателно; тройката, като неутрално число, като равнодействаща сила. След това изберете по пет положителни типа и по пет отрицателни. Интересно е всеки да си отговори, въз основа на какви качества определяте положителните и на какви отрицателните типове. Аз няма да ви дам готови образци, вие сами ще ги намерите. Ония, с продълговатите лица, са повечето положителни, мъжки типове. От ония, с овалните лица, едни са положителни, а други – отрицателни.

Човек с дебели вежди има положителен характер, той дава. Ако веждите са тънки, изписани, те показват отрицателен тип. Дебелите, увисналите мустаци говорят за положителен тип. Тънките мустаци показват отрицателен тип. Голямото ухо е на човек с положителен характер; големият нос – също. Когато носът изтънее, изгуби широчината си, това показва човек с отрицателен характер. Обаче, не всеки човек с голям нос е положителен тип. Това са относителни неща. Носът трябва да има определена дължина и широчина. Когато брадата горе е широка, това показва положителен тип; ако брадата горе е тясна, това определя човека като отрицателен тип. Широката брада долу показва положителен тип на физическия свят, а отрицателен в умствения. Търсите ли човек за физическа работа, гледайте брадата му да бъде долу широка. Търсите ли човек за умствена работа, гледайте брадата му да бъде долу тясна, заострена. Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. В това отношение, аз съм правил ред опити и съм се убедил в казаното.

Тук имаме един брат бояджия, за когото ще кажа нещо, но да не се обижда. Той е умствен тип. По едно време дойде в дома ни на ул. „Опълченска” № 66, да работи. Даде му се една работа, но той я остави наполовина, не я завърши. Реши да замине за Варна и напусна работата. По устройство на лицето и черепа, той се отегчава от големи работи. За него са малките работи; докато започне една работа, да я свърши. Той обича разнообразието, не може да се наеме за работа, която ще продължи цяла година. Мнозина от вас имат характера на този брат. Ако им се даде една голяма работа, скоро ще се отегчат, ще ги хване огън и ще я напуснат. Те стават негативни, искат повече да възприемат, по-малко да дават. Като познава характера им, господарят трябва да им дава почивка отвреме-навреме.

Казвам: Според Мойсеевият закон, човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще, законът ще е точно обратен: шест дни ще почиваш, един ден ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три – за почивка. Един ден, когато човек стане повече положителен, а по-малко отрицателен, той ще работи малко. Не ви съветвам да работите много. – Защо? – Имам предвид вашето физическо състояние. Една сестра се оплаква от умора. Чуете ли това, съберете се пет положителни сестри и я посетете, като всяка от вас й каже по една ободрителна дума. Тези думи ще я освежат. Вие гледате на този метод с пренебрежение и казвате: Човек трябва да бъде сериозен, вдълбочен в себе си. Оставете това настрана. Когато искаш да се концентрираш, бъди далеч от хората. Може да бъдеш и между хората, но така да се вдълбочиш, че никой да не те забележи. Страданието учи човека, как да се концентрира. Когато дойдат големи страдания и природата се вдълбочава в себе си.

Сега от вас се иска усилена работа. Оставени сами на себе си, мнозина се отпускат. Свободата не ви импулсира още. Сестрите работят доста добре, но знания им липсват. Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече напреднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Истински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това превръщане, не е напреднал. Ще кажете, че сте чули много неща, но малко сте реализирали. Слушали сте за Божията Любов, но не сте я приложили. Виждате известни прояви на любовта, но кои са проявите на истинската любов? Често човек, след скърби, е изпитвал по-високо състояние на любовта, но и то не съдържа качествата на великата Божия Любов.

Да вкусиш от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания, тя дава сила на човека да ги понася с радост. Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции. Достатъчно е да натиснеш ключа на една станция, за да се свържеш с нея. Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи, какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.

Помнете: Не е материалното богатство, което осмисля живота. Човек се стреми и към вътрешно, духовно богатство. За тази цел, той трябва да се свърже с разумния свят, с напредналите същества. Истинското богатство се крие във великите души. Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един велик дух. Значи, прогресът зависи от великите души, които минават край вас и ви оставят своето благословение. Ако слънцето не изгряваше, животът щеше да се прекрати. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, как се менят багрите му. В това е красотата на живота. Една от задачите ви на земята е да се научите да служите. Може да свършите университет, да станете професор, но в края на краищата, ще ви изпитат, доколко сте научили изкуството да служите. Няма по-красива и достойна работа от служенето. Който е научил това изкуство, той е придобил знанието на живота. Който не го е научил, се счита за нещастен. Служи на другите така, както искаш да служат на тебе.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен, или отрицателен – ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло. Как ще разберете това, не е важно. Може да го разберете, може и да не го разберете.

Т. м.

10 Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Три типа хора

2008-12-28T13:44:04Z

Solico: /* Три типа хора */

==Три типа хора==

Размишление.

(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)

Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: Когато децата се раждат, т.е. слизат на земята, като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене, придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Какво представя животът? Животът е съчетан от безброй явления и процеси, но сам той не е явление, нито процес. Животът носи блага, но сам той не е благо. Казваме, че животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. Ето защо, за да се освободите от ограниченията и кривите разбирания, трябва да имате ясна, конкретна представа за нещата. Дали ти е студено, или топло; дали си облечен, или гол; обут или бос, това са временни положения, върху които няма да се спирам.

Питаш: Защо носим кожени обувки? Не знаем ли, колко много страдат воловете, като дерат кожата им. Възразяват: Ако не искат да страдат, не трябваше да стават волове. Щом е станал вол и си е направил толкова дебела кожа, иска не иска, ще го дерат. Ако кожата му беше тънка, нямаше да я дерат. От тънка кожа обувки не се правят. Ако имате два топа плат, с еднакво количество метри, но с различна дебелина, кой от тях ще заема по-голямо пространство? – По-дебелият плат. Следователно, и по-дебелата кожа заема по-голямо пространство от по-тънката. Както броят на трептенията, които мозъкът произвежда имат отношение към интелигентността, така и дебелината на кожата определя интелигентността. Както и да се определя интелигентността, тя пак остава неопределена. – Защо? -Много неща я определят. Не е лесно да кажеш, кои е интелигентен и от какво точно зависи интелигентността.

Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”. Значи, всички хора, дошли след Адам, приличат на него. – По какво приличат? – По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възможностите, дълбоко скрити във вас. – Невежа съм. – Това е ограничение, не е възможност. – Болен съм, имам ревматизъм в крака, не мога да ходя. – Това е отчасти вярно. Студентът, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак. Какво ще каже онзи студент, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета? Значи и невежеството, както и болестта, са привидни причини. Не са опасни невежеството и болестта – опасни са последствията им. Отиваш някъде, почерпват те една чаша 20-годишно вино. Изпиваш го и си много доволен. То действа ободрително на организма. Щом пожелаеш да пиеш още, постепенно изгубваш приятното чувство. Ден след ден ти увеличаваш броя на чашите, докато най-после ставаш пияница. Всеки знае последствията на пиянството. Пиянството е резултат, последствие на нещо, не е реалност. Реалните неща са достояние за всички. Нереалните неща са достояние само за някой. Светлината е реалност, а сянката – нереалност. Изгрее ли слънцето, всички се ползват от неговата светлина. Обаче сянката е достояние за малцина. Седнеш под сянката на една круша. Това е само за тебе. Всички хора в дадения момент не могат да седят под тази сянка. Сенки съществуват лятно време, когато дърветата са добре разлистени. Тогава хората се разхлаждат под сянката на дърветата. Зимно време обаче и да търсите сенки, не може да намерите. Листата на дърветата са окапали, не могат да създават сенки. Ще кажете, че нереалните неща са преходни. Така е. Следователно и невежеството като нереалност е преходно, временно нещо. Щом е така, невежият ще работи върху себе си, да придобие знания и да излезе от областта на нереалното.

Да се върнем към числата. Какво представя числото две? То е един от красивите, мъчни и прогресивни процеси. От гледището на окултната наука числото две е незавършен процес. Всички спорове се дължат на това число. То е отрицателно число, но, умножено само по себе си, дава четири – положително число. По какво се отличават положителните и отрицателните числа? Казват за някого, че е отрицателен човек. В науката се казва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, са по- положителни; атоми, които взимат нещо отвън, са отрицателни. Следователно, когато човек дава нещо от себе си, е положителен; когато взима, е отрицателен. Какво значи да те обичат и да обичаш? Когато обичаш, даваш; когато те обичат, взимаш. Взимането и даването са процеси, които съществуват и в природата. Бог е положителен – дава; ние сме отрицателни – взимаме, т.е. възприемаме. Който не възприема, иска да бъде положителен; каквото каже, думата му да се чува. Това е нещастие за човека. Добре е някога да става това, което искаш; добре е някога и да не става това, което искаш. Обаче някога е нещастие, ако не стане това, което искаш. Казваш:"Трябва да стане това, което искам. "– Така именно се явяват споровете. –" Докога ще бъда слуга на хората? Докога ще ми заповядват?" При сегашните условия на живота господарят е плюс – положителен, слугата е минус – отрицателен. При други условия обаче слугата е плюс, а господарят – минус. Когато умре човек, слагат му кръст. Значи, той се е събрал с някого.

Кръстът е знак за събиране. Какъв знак слагат на детето, което се ражда? Не може всякога да бъдеш господар, т.е. да даваш. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и слуга – ще приемаш. Но и слуга не може да бъдеш всякога. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и господар. В природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения. Който не разбира този закон, казва:" Искам моята дума да стане." И ако ти се случи най-малката неприятност, веднага питаш Господ защо ти се е случило това нещо; ти ли си най-големият грешник. Въпросът не е в греховете на хората. Умрял някой. Трябва ли да питате защо е умрял? Щом умре човек, ще плачете; щом се роди, ще се радвате. Ако не разбирате защо плачете и защо се радвате, вие нямате ясна представа за живота. Радваш се, че се е родило дете, защото получаваш нещо от Господа.

Бог казва:" Аз изпращам милиарди хора на земята и ако никой не дойде при мене, небето ще обеднее." Ето защо, когато две души дойдат заедно на земята, единият трябва да се върне назад. Ако хората не слизаха на земята и не се връщаха на небето, животът на земята щеше да бъде нещастен. Ако вие сте у дома си, както сте сега в класа и слушате лекцията ми, вие ще изпитвате приятност. Какво ще бъде положението ви, ако всички живеете в една стая? Това, което е приятно в класа, не е приятно в къщата. В стаята трябва да живеят един или двама души най-много. Някога и двама души не могат да се търпят. Ако е студено вън, както и да е, ще се търпят. Ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще отнесем въпросите към себе си. Вие се интересувате от въпроса за съня, за храненето, за придобиване на знания. Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взима, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората. Има ли около планината равнини, по-идеално нещо от това не може да се иска. Египтяните, които имаха добри условия, страдаха от липса на планини. За да ги заместят по някакъв начин, те създадоха пирамидите. В тях те погребваха своите умрели, но истинската причина за създаването им беше нуждата от планини. Стремежът на хората към високи къщи се дължи също така на нуждата им от планини. Фактът, че едни хора са високи, а други – ниски, се обяснява със същия закон – стремежът им към планини.

С този закон се обяснява, защо едни хора са широки, а други тесни; едни са нервни, а други – разположени, магнетични. Навсякъде в природата действат две течения: положително и отрицателно. Тези течения създават различните темпераменти. Невежият и знаещият са две течения: знаещият дава, а невежият възприема. Двамата се взаимно допълват. Невежият цени знанието, а знаещият влиза в положението на невежия. Като научи нещо, невежият се радва, както детето, което изучава буквите. Щом научи една буква, то разказва на майка си, какво е научило. Майката го слуша с внимание, тя е снизходителна към него. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие, като придобиете някакво окултно знание, радвате се като децата. Говорил съм ви за истината, за любовта и в заключение на това, делите любовта на Божествена и човешка, на духовна и светска. Любовта не се дели. Бог е Любов. Как ще Го разделите?

Единствената реална сила в света е Любовта. Как ще се измени тя? Като делите Любовта на Божествена и човешка, това показва разлика в количеството. При Божествената Любов има голямо количество любов, а при човешката – малко любов. Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. Ако получиш нещо от човек, когото не обичаш, не го пазиш, готов си да го хвърлиш. Когато умре някое дете, майката плаче и нарежда, не може да го забрави. Тя запазва пелените му и, отвреме-навреме ги изважда и плаче върху тях. Тя не знае, че детето й е отишло в университет да се учи. Един ден пак ще се върне на земята, но като учен човек. Той ще й се усмихне, ще й каже нещо. Майката няма да го познае. Той ще й каже: Аз съм този, за когото ти плака. Ако не беше плакала над пелените ми, от мене нищо нямаше да излезе. Твоята любов ме повдигна. Ще кажете, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, тя ще плаче и трябва да плаче, докато отново придобие загубеното благо. Щом го придобие, скръбта й ще се превърне в радост.

Една софиянка разказваше своята опитност. Имах едно десетгодишно дете, което умря. Много плаках, много скърбих за него. След това родих друго дете, но все продължавах да плача за първото. Второто дете растеше и се развиваше добре. Като започна да говори и да разбира, един ден то ми каза: Мамо, защо плачеш? Аз съм същото дете, което замина за другия свят. Отидох там и се върнах. Не плачи вече! Питам: Трябва ли тази майка да ходи по гробищата, да плаче и търси първото си дете? Ако човек изгуби няколко милиона лева и след време ги получи обратно, трябва ли да плаче за изгубените пари? Щом ги е по-лучил обратно, плачът за първите пари е безпредметен.

Помнете: Животът е съвкупност от отношения. Той е сложна система, основана на закони и взаимоотношения. Ако разгледате отношенията между бащата и майката, сина и дъщерята, децата и родителите, ще видите, че те почиват на особени закони и връзки, които образуват сложна система. Може да ви се вижда това невероятно, но то почива на неизменни закони. Някога се явява известен дисонанс в системата, както в музиката, но това може да се поправи. Достатъчно е да разбираш законите на музиката, за да изправиш всякакъв дисонанс. За да изправите отношенията си, изучавайте законите на любовта. Тя изправя всички недъзи. Тя разрешава всички противоречия. Кажеш ли, че някой не те обича, трябва да знаеш, защо не те обича. В случая, или си много положителен, или много отрицателен, т.е. или много даваш, или много взимаш. Каквото даваш, трябва да се отличава, да бъде качествено. Казваш: Готов съм да се жертвам за тебе. Питам: Твоята жертва чиста ли е, няма ли никакви примеси? Ако има примеси, тя няма да даде очаквания резултат. От три хиляди килограма гюл изкарват само един килограм гюлово масло. Знаете ли, колко работници и колко време е нужно, за да се получи само един килограм гюлово масло? Има смисъл човек да се жертва за нещо, ако жертвата му оправдае изразходваната енергия на работниците, времето и средствата, употребени за придобитото благо. Нима онзи, когото обичате, не ви товари? Вие носите чувалите му без никакво възнаграждение. Любещият се отличава по това, че е готов на всякакви жертви. Когато обича, човек не вижда нещата в истинската им светлина. Това е човешката любов. При такива случаи, и учени, и професори се оплитат в мрежата на любовта. Те знаят много неща, но, като се оплетат в тази мрежа, стават като деца.

Разправят един действителен случаи с един виден професор в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време, студентите забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е било съвпадение, но студентите проследили и се уверили, че когато студентката е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди. Казвате: Какво отношение може да има между студентката и този професор? Тя мислено възпитава професора и го пи-та: Можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някоя лекция за любовта. Професорът казва: Не му е времето сега. Има други теми, които трябва да се развият сега.

Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със студентката ще се изменят. В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в студентката, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си. Гледал всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта. Защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти и спретнати, а когато не обичаме, ходим, както и да е? И в живота владее същия закон: когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо; когато грешният ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си. Той казва: За мене животът няма смисъл, да става каквото ще! Той е изгубил вярата си, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това, той не може да се примири и в него става вътрешна борба. Коя е причината за това? Господ е напуснал човека. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини.

Коя е причината за изсъхване на почвата? – Слънцето и вятърът. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва лесно почвата? – Той трябва да я полива. Понякога той мисли, че Господ го е изоставил. Той сам се е изоставил, а не Господ. Слънцето ще вземе от него толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане толкова, колкото е необходимо. Тъй щото, изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага. Ако не разбираш законите с които работиш, когато земята ти е суха, и ще кажеш: Не се работи с тази земя. Но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо хубаво. Той има вода в запас и ще полива почвата.

Това, което ви говоря сега, има отношение към окултното градинарство. Като знаете законите на това градинарство, ще можете лесно да превръщате неблагоприятните условия в благоприятни. Всеки има запас от влага, която може да използва, когато потрябва. Направете нужната канализация, за да впрегнете запасната влага, да я използвате при неблагоприятни условия. Ако се надявате времето да свърши работата, много ще чакате. Ще се намерите в положението на онези религиозни, които казват: Добър е Господ. – Добър е Господ, ще ви помогне, но ако имате вяра. Вие имате вярване, а не вяра. Не е достатъчно само да вярваш, че някой човек е добър. Добротата му трябва да се изяви. Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание.

Сегашните хора са в областта на относителното знание. Те говорят за топлината, но не знаят нейната положителна и отрицателна страна. За да се справите със средата в която живеете, трябва да познавате положителната и отрицателната страна на слънцето, на земята, както и на своите мисли и постъпки. Казвате: Ние изучаваме окултните науки, те ще ни помогнат да се справим с външните условия. Те ще ни помогнат да създадем помежду си хармонични отношения. Като изучавате окултните науки, ще видите, че двама души с кръгли лица или с продълговати лица не могат да си хармонират. Те могат да бъдат в хармония, ако единият има кръгло лице, а другият – продълговато. Аз наричам тия с кръглите лица кавалеристи; те са бързи, подвижни. Под „кавалерист” разбирам човек, които езди на кон. Обаче, кавалерът ходи и без кон. Това е обикновено явление. Много хора говорят за любовта, без да имат любов в себе си. Много хора говорят за истината, без да носят истината в себе си. Следователно, и кавалеристът трябва да езди на кон, но и без да езди на кон, пак минава за кавалерист. Тогава, кое е отличителното качество на човека? – Мисълта. Човек е онзи, който мисли. Мисълта е положителна сила, тя дава; чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си. Той минава за беден. Следователно, в главата на човека се крият положителните сили, а в сърцето – отрицателните. Под лъжичката на човека се намира стомашният мозък, т.е. симпатичната нервна система. Кажат ли за някого, че е богат, разбираме, че той е складирал богатството си в своята житница – стомахът. Не е лошо, че стомахът на някого е богата житница, но той не трябва да се пълни чрезмерно. Колко храна може да събере човешкият стомах? Това зависи от мозъка. Между стомаха и мозъка има известно отношение: ако стомахът е в изправност, и мозъкът ще бъде в изправност. И обратно: ако мозъкът е в изправност, и стомахът ще бъде в изправност. Следователно, главата се лекува чрез стомаха, а стомахът – чрез главата. – Беден съм, как да си помогна? – Ще мислиш. Чрез мисълта ще си обясниш, защо си беден и защо – богат. Сиромашията и богатството са полюси на живота. Можеш ли да бъдеш само богат? Щом си богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството и сиромашията вървят ръка за ръка. Ако в едно отношение си учен, в друго ще бъдеш невежа. Няма човек в света, който да не е бил или да не бъде невежа.

Казваш: Бог е създал света. – Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? -Учените хора са създали различни теории за света. – Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче, има същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят, как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области, да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час, вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до истинското знание.

Положителните и отрицателните сили имат отношение към здравето и болестта. Здравето е положително състояние, а болестта – отрицателно. Човек не може да бъде всякога здрав. Ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека. Забелязано е, че хора, които са боледували много в детинството си, са много по-издръжливи от онези, които никога не са боледували. Който никак не е боледувал, още първата болест го отнася в другия свят. Които е боледувал много и се е калил, като заболее, скоро се справя с болестта. Не е добре една болест да се задържа с дни и месеци у човека. Заболее ли, за два-три деня той трябва да се справи с болестта. За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. Според мене, болестта представя една красива жена. Като посети своя възлюбен, тя го разтърсва, простира го на леглото. След това го помилва малко и си отива. Болестта има желание да накара човека да си почине. Това се отнася до работливия. Мързеливият и без болест си почива.

Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема. По отношение на злия, и добрият е лош. – Защо? – Защото го намира страхлив. Той му казва:” Ти си баба, страх те е да удариш някого, да му предадеш нещо от твоята енергия .Това е неразбиране. Приятно ли е да удариш някого? – Не е приятно. Ако искаш да дадеш нещо, дай го по положителен път Приятно ли е всякога да се дава на човека?

Представете си, че моето огнище е пълно с огън. Вие дохождате при мене, и аз ви предлагам една лопата от жаравата на моя огън. Искам да държите жаравата в ръцете си. Приятно ли е това даване? На място ли е то? Казвате: Не искам тази жарава. – Защо? – Гореща е, ще ме изгори. По същия начин вие отказвате, когато някой ви предлага пари – Защо не искате парите? – Огън са те, ще ви изгорят. 0тивате при един банкер, да искате пари, но веднага се отказвате от тях. Той иска голяма лихва – 50 %. В една година само дългът ви ще се удвои. Ако задържате парите десет години, цял живот няма да се изплатите на банкера. Казвам: Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. – Защо? – Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на вас. Следователно, ако не изправите живота си, други същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце.

Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките.

И тъй, ако и вие правите неразумни опити в живота си и грешите, червените мравки, те собствените ви грешки ще ви изядат и няма да се върнете повече в домовете си. Следователно, допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе, да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.

Сега, аз не искам да ви плаша, но казвам, де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, които да не греши. Било в писанието, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. – Защо? – Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа. Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? – Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. Явиш ли се като цар, ще те приемат като цар, ще ти отдадат всичкото почитание, но няма да получиш това, което душата ти желае.

Казвате: Големи противоречия срещаме в живота си. Ето, де се крият противоречията. Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. Сега и аз мога да заповядвам.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване.

Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Сега, като говоря за числата, казвам: Числото едно, т.е. единицата е положително число; двойката е отрицателно число, а тройката – неутрално, т.е. число на равновесие. То е волята в човека – равнодействащата сила. Значи, умът е положителната сила в човека, сърцето е отрицателната сила, а волята – неутралната. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш. – Не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. Какво ще направиш само с ума си, като положителна сила, или само със сърцето си, като отрицателна сила? Ще кажеш, че умът е господар, а сърцето – слугата. Важно е, че и господарят и слугата трябва да бъдат еднакво почтени.

Първото нещо, което се иска от вас, като ученици, е да работите върху себе си, да облагородите своя характер. Който не иска да работи, съзнателно се спъва, като мисли, че с вярата си в Христа, всичко ще му се даде наготово. Не е така. И Христос, като дойде на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил. Дойдох да работя”. Щом Христос дойде да работи, да изпълни Божията воля, да проповядва Словото Му от град на град, и ти ще работиш. Казваш: Вярвам в Христа. – Живееш ли като Него? Ако вярваш в Христа, защо си недоволен?

Какво ще кажете за Христа, богат ли беше, или беден? Господар ли беше, или слуга? В едно отношение, Той беше богат, а в друго отношение – беден. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение – един от най-достойните слуги. В едно отношение, Христос беше голям праведник, но понесе греховете на човечеството. Кой каквито грехове правеше, всичко се туряше върху главата на Христа. Той беше господар, но на себе си, затова казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема”. Въпреки това, туриха на главата Му трънен венец и се поругаха с Него. Христос понесе всичко заради любовта си към Бога. Питам: Защо трябваше да бият Христа? Той опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: Като даде свобода на хората, даде ли си отчет, готови ли са те за тази свобода? Те Му казаха: Ти ни даде свобода, следователно, ние имаме право да Те бием. Ще се проявим такива, каквито сме. Христос научи един велик урок. Обаче, и хората, като се бият помежду си, ще научат един велик урок, че няма смисъл да се бият. Боят не разрешава въпросите. Какво се ползва човек, ако при един бои счупи крака или ръката си?

И тъй, освободете се от заблужденията. И боят има своето място. Да знаеш, как да биеш, това е голямо изкуство. Много деца са невъзпитани, защото не са опитали силата и действието на пръчицата. За малките деца има малки, тънки пръчици, с които майките отвреме-навреме трябва да ги потупват по меките, дебели места на тялото. Всеки удар трябва да пада музикално. Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си. Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в манастир. Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина.

Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви. Тъй щото, не е въпросът, кой е създал света и как го е създал. Светът е създаден по известни закони. Ваша задача е да изучавате тези закони и да определите отношенията си към света. Там законите действат по определен план. Както аз разбирам тези закони, намирам, че вие не сте наредени в класа, както трябва. Не сте наредени по степента на своето развитие. Например, човек с нервен темперамент, трябва да седи при сангвиник. Този с развито благоутробие да седи при човек, умствено развит. Ако се наредите правилно, според темпераментите, всички ще бъдете доволни. Ако двама дипломати седнат един до друг, те ще бъдат неразположени, ще им се доспи. Така си обяснявам, защо някои хора обикновено дремят. И дрямката се подчинява на известен закон. В различните събрания, на сто души, един има право да дреме; на хиляда души, десет могат да дремят; на 2000 души – двадесет и т.н. Това е правило. Ако хората не се нареждат по закона на хармонията, числото на спящите е повече, отколкото трябва.

Един американски проповедник намислил да приложи един метод, чрез които да събужда спящите слушатели. Най-после, решил да свърже всички столове с електрическа жица за органа. Като задремвал някой от слушателите, той натискал един от клавишите на органа. Звукът веднага събуждал заспалия. Една от причините, да заспиват слушателите е, или че се говори на тема, която знаят, или на тема, която не ги интересува. Човек всякога не се интересува от един и същи предмет. Ако предметът е нов и го интересува, той е в положението на гладния. Каквото ядене и да се даде на сития, той го погледне и казва: Не ми се яде. За да заинтересуват човека, трябва да му изнесеш нещо специфично, което да обхване цялото му внимание. Една сестра ходила в града, дето научила нещо ново и идва да го съобщи на другите. След нея идват втора, трета, четвърта, всички съобщават същата новина. Който слуша една и съща новина няколко пъти, трябва или да напусне стаята, или да заспи. Сестрата трябва да бъде умна. Като иска да съобщи новината, първо трябва да разбере, дали преди нея някой не я е съобщил. Окаже ли се, че на повечето е известна новината, тя трябва да си мълчи. В противен случай, нека не се обижда, като види, как един след друг я напускат, или започват да заспиват.

Същото се случва и с възгледите на хората. Едни казват: Да живеем братски. Втори, трети казват: Да живеем братски. Който слуша, отегчава се. Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски. Стремете се, всеки ден да имате по една нова мисъл върху която да работите. Например, нова е мисълта за числата. Вземете, числата от едно до три: единицата, като положително число; двойката, като отрицателно; тройката, като неутрално число, като равнодействаща сила. След това изберете по пет положителни типа и по пет отрицателни. Интересно е всеки да си отговори, въз основа на какви качества определяте положителните и на какви отрицателните типове. Аз няма да ви дам готови образци, вие сами ще ги намерите. Ония, с продълговатите лица, са повечето положителни, мъжки типове. От ония, с овалните лица, едни са положителни, а други – отрицателни.

Човек с дебели вежди има положителен характер, той дава. Ако веждите са тънки, изписани, те показват отрицателен тип. Дебелите, увисналите мустаци говорят за положителен тип. Тънките мустаци показват отрицателен тип. Голямото ухо е на човек с положителен характер; големият нос – също. Когато носът изтънее, изгуби широчината си, това показва човек с отрицателен характер. Обаче, не всеки човек с голям нос е положителен тип. Това са относителни неща. Носът трябва да има определена дължина и широчина. Когато брадата горе е широка, това показва положителен тип; ако брадата горе е тясна, това определя човека като отрицателен тип. Широката брада долу показва положителен тип на физическия свят, а отрицателен в умствения. Търсите ли човек за физическа работа, гледайте брадата му да бъде долу широка. Търсите ли човек за умствена работа, гледайте брадата му да бъде долу тясна, заострена. Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. В това отношение, аз съм правил ред опити и съм се убедил в казаното.

Тук имаме един брат бояджия, за когото ще кажа нещо, но да не се обижда. Той е умствен тип. По едно време дойде в дома ни на ул. „Опълченска” № 66, да работи. Даде му се една работа, но той я остави наполовина, не я завърши. Реши да замине за Варна и напусна работата. По устройство на лицето и черепа, той се отегчава от големи работи. За него са малките работи; докато започне една работа, да я свърши. Той обича разнообразието, не може да се наеме за работа, която ще продължи цяла година. Мнозина от вас имат характера на този брат. Ако им се даде една голяма работа, скоро ще се отегчат, ще ги хване огън и ще я напуснат. Те стават негативни, искат повече да възприемат, по-малко да дават. Като познава характера им, господарят трябва да им дава почивка отвреме-навреме.

Казвам: Според Мойсеевият закон, човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще, законът ще е точно обратен: шест дни ще почиваш, един ден ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три – за почивка. Един ден, когато човек стане повече положителен, а по-малко отрицателен, той ще работи малко. Не ви съветвам да работите много. – Защо? – Имам предвид вашето физическо състояние. Една сестра се оплаква от умора. Чуете ли това, съберете се пет положителни сестри и я посетете, като всяка от вас й каже по една ободрителна дума. Тези думи ще я освежат. Вие гледате на този метод с пренебрежение и казвате: Човек трябва да бъде сериозен, вдълбочен в себе си. Оставете това настрана. Когато искаш да се концентрираш, бъди далеч от хората. Може да бъдеш и между хората, но така да се вдълбочиш, че никой да не те забележи. Страданието учи човека, как да се концентрира. Когато дойдат големи страдания и природата се вдълбочава в себе си.

Сега от вас се иска усилена работа. Оставени сами на себе си, мнозина се отпускат. Свободата не ви импулсира още. Сестрите работят доста добре, но знания им липсват. Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече напреднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Истински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това превръщане, не е напреднал. Ще кажете, че сте чули много неща, но малко сте реализирали. Слушали сте за Божията Любов, но не сте я приложили. Виждате известни прояви на любовта, но кои са проявите на истинската любов? Често човек, след скърби, е изпитвал по-високо състояние на любовта, но и то не съдържа качествата на великата Божия Любов.

Да вкусиш от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания, тя дава сила на човека да ги понася с радост. Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции. Достатъчно е да натиснеш ключа на една станция, за да се свържеш с нея. Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи, какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.

Помнете: Не е материалното богатство, което осмисля живота. Човек се стреми и към вътрешно, духовно богатство. За тази цел, той трябва да се свърже с разумния свят, с напредналите същества. Истинското богатство се крие във великите души. Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един велик дух. Значи, прогресът зависи от великите души, които минават край вас и ви оставят своето благословение. Ако слънцето не изгряваше, животът щеше да се прекрати. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, как се менят багрите му. В това е красотата на живота. Една от задачите ви на земята е да се научите да служите. Може да свършите университет, да станете професор, но в края на краищата, ще ви изпитат, доколко сте научили изкуството да служите. Няма по-красива и достойна работа от служенето. Който е научил това изкуство, той е придобил знанието на живота. Който не го е научил, се счита за нещастен. Служи на другите така, както искаш да служат на тебе.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен, или отрицателен – ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло. Как ще разберете това, не е важно. Може да го разберете, може и да не го разберете.

Т. м.

10 Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1932 г. София – Изгрев.