ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Отличителните черти на човека

2013-02-14T00:17:18Z

Mvm: /* Отличителните черти на човека */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[1927]]

== Отличителните черти на човека ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjY5YjkxMzg5Y2FjMmNmNmU&pli=1 Отличителните черти на човека - оригинал]

В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги задминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: Кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услугите си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: Пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях.

Мнозина питат: Животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината за това? Той казва: В лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то?

Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т.е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата "нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква във всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази.

Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти.

Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: Ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило.

Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, например, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: Тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т.н. Какъв трябва да бъде погледът ви? — Хората отправят един към друг различни погледи.

Ще ви запитам: Според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: Дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: Кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога излязъл из аудиторията. Питам: Защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: Аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош?

Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. Всъщност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата.

Аз казвам: Няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: Аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: Ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: Ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Например, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: Този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: Той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: Каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т.е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта.

И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори.

Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Например, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: Когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате?

От ваше гледище, по какво се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, с прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: "Наскоро като изучавах живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: Ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си". Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик.

И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: "Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена във вашия ум; после, какво ново чувство се появява във вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява във вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си.

Тази сутрин, например, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни трябва да бъдат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този ден! Имаше ли облаци? — Не. Облаците показват мисли от груб характер. Днес нямаше такава мисли, затова небето беше чисто, ясно, и слънцето изгря свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенит, пак така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свят залезе, но остави у вас впечатления, които вие трябва да разработвате през тази година. Слънцето днес казва на всинца ви: "Вие трябва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вътре вие трябва да имате ясен ден, без никакви облаци и без никакъв ветрец". Не че няма да има никакъв ветрец, но той не трябва да изменя посоката на вашето движение. Вятърът духа, водата тече, а дърветата остават перпендикулярно към земята. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човек се движи перпендикулярно към земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течностите показва живота на растенията, а движението на ветровете показва проявлението на мисълта. Човек трябва да разбира законите на вятъра; той трябва да разбира законите на водата и най-после трябва да разбира законите на твърдата материя, които действуват в самия него. Според тази наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества трябва да бъдат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не трябва да загасявате свещения огън на вашия живот! Кажете ли, че сърцето ви е изстинало, това означава, че вие сте загасили свещения огън на вашия олтар. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещен огън! Каквото и да става в света, слънцето може да изгрява и да залязва хиляди пъти, но казвам ви: Не изгасвайте свещения огън на живота си! Огънят всякога трябва да гори, свещта всякога трябва да свети и в духовния свят трапезата всякога трябва да бъде сложена, никога да се не вдига! Там няма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всякога трябва да се яде. Казах ви по-рано и пак ще ви кажа: Ако в духовния свят изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

Сега, да дойдем до качественото знание, с което трябва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мъчнотия без един светъл ум. Човек трябва да бъде много умен и разумен. Не може да победите каква и да е мъчнотия без едно добро и устойчиво сърце. Не може да победите каквато и да е мъчнотия без една волева сила. Тия три неща трябва да имате. Когато някой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия ум, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а няма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъж, дълго време ще ви обича, а Любовта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовта? Според вас кога идва Любовта? Да възлюбиш някого, значи да го обожаваш. Когато вие казвате някому, че трябва да ви люби, аз разбирам, че той трябва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбиш някого, ти започваш да го обожаваш. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи.

Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовта, вие сте на Крива посока. В това именно седи разочарованието на двама души. Те трябва да се обожават, без да виждат своите погрешки и недъзи, но същевременно да не виждат и своите добродетели. Когато любиш някого, ти не трябва да виждаш нито добродетелите му, нито недъзите му. Тогава какво ще любиш в него? — Неговия ум, неговото сърце, неговата сила. Това е човекът. Доброто у човека се изразява чрез известни постъпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това трябва да даде повод да ме обичате. Утре пък може да набия някого. Трябва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а във втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.

Сега ще се върна към главната си мисъл. Ще гледате, кое указва преобладаващо влияние във всеки едного от вас: дали ума, сърцето или волята. У някой от вас умът надделява, и той казва: Мисъл трябва! У някой надделява сърцето, и той казва: Човек трябва да има сърце! У някой надделява силата, и този човек казва: Аз трябва да работя! Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.

Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни метода, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. Във всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.

Никога не трябва да се нагърбваме с работа, която не можем да свършим. Запример, вие какво очаквахте да придобиете от днешния ден? Благословение ли очаквахте? Питам ви: Вие, например, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи син, когото люби. Той даже ръката си не туря върху онзи син, когото не люби. Кого благослови Яков? Кого благослови Христос? — Той вдигна ръцете си и благослови своите ученици, които любеше. Христос любеше Йоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Йоан вътрешно разбираше своя Учител. Близостта седи в разбирането. Да любиш някого, значи да го разбираш. А да оценяващ любовта му, значи да не злоупотребяваш никога с нея. Ще помните следния закон: ако имате един приятел, той ще ви обича от сутринта до обед, а вие ще възприемате; от обед до вечерта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия ден полюсите на любовта ще се изменят: от сутринта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понякога вие очаквате само да ви обичат, търсите човек да ви обича. И намирате такъв човек. Но за да не изгубите Любовта, трябва да знаете, че в понеделник сутринта вие ще обичате, във вторник сутринта ще ви обичат, в среда сутринта ще дойде друг някой да ви обича и т.н. Затова, всека сутрин като ставате, ще се запитвате: Какво трябва да правя тази сутрин, да обичам ли, или да ме обичат? Ще видите, че този закон е верен. Вие казвате: Един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим. Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж и още не си е заминал. От как е дошъл, Той не е напущал земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христос трябва да дойде втори път на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовта, която Христос е вложил в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия ум, или вашето сърце. И тогава вие казвате: Сърцето ми изгоря! Казвам: Зависи кой ви е запалил и как ви е запалил. Ако сте барут или динамит и ви запалят, ще избухнете, ще експлодирате и от вас нищо няма да остане. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христос запалва сърцата на хората, от вас ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: Боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всеки човек се радва, че у него вече гори свещения огън на Любовта. Няма по-красиво нещо от този свещен огън!

И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огън на Любовта, с който да се запалят вашите умове, вашите сърца и вашата воля или вашите причинни тела! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човек е човек на Любовта. Ако нямате любов, не можете да бъдете кротки хора. Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много? В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: "Ново вино не се туря в стари мехове". При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира. Той трябва да си остане винаги млад. Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Ако пък се вкисва в живота си, това показва, че той е ферментирал. И религиозните хора могат да ферментират. Когато искат да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушват ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментират. Преди няколко дни един млад брат казваше: "Остаряхме ние вече!" Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: Сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: Не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи.

Човек трябва да люби! Когато казвам, че човек трябва да люби, не се плашете. Вие трябва да разбирате правилно Любовта; трябва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, с които сте я натоварили. В Любовта има светла мисъл, светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовта. Тази светла мисъл ще извърши всичко заради вас. И светлото сърце ще извърши всичко заради вас. И светлата сила ще извърши всичко заради вас.

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвам. Вие питате: Обича ли ме този човек? Щом ви обича, Бог е, Който обича, не се съмнявайте! Помнете следното нещо: човек не може да обича. Човекът не е Любов. Той още не се е научил на този закон. Човекът може да те обича, но той е само носител на Любовта! Само Бог е Любов. Следователно, когато казвате, че обичате някого, тогава ще подразбирате, че Бог се проявява чрез вас. Когато някой ви обича, пак същият закон действа. Ще знаете, че Бог се проявява чрез вас и няма да се съмнявате. Господ казва: "Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лъчите не могат да проникнат през облаците". Който има любов, трябва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По същия начин, ако ти обичаш Бога, ще напуснеш земята, твоята бащиния и ще се качиш над облаците. И тогава няма да се страхуваш, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.

Като ви говоря за Любовта вие си представлявате като обект на тази любов някой човек. Затова някоя сестра, например, ще каже: Едно време имах един възлюбен, но го изгубих вече. Не, това не е било никаква любов. Той е бил един актьор на сцената. Ако този човек през целия си живот не е готов да сподели с тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човекът, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всякога ще ви изпраща своята мисъл, своята сила. За Любовта времето и пространството нямат никакво значение. За онзи, който люби време и пространство не съществуват. В този смисъл всеки човек може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нещо красиво.

Моето желание е да се зароди у вас красива мисъл. Та като се събудите сутрин, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъл, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: Аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: "Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да поддържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: "Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията." Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта. Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: Втори път не искам да те видя!

Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От как е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгрев. Той е епохален. Ще видим какъв ще бъде изгревът следната година. Каквото успяхте да възприемете тази сутрин, то ще бъде за вас благословение. Аз мога да уподобя днешния изгрев на Божията Любов. Желая на всички ви да мязате на днешния ден, да носите благата на този ден и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днес.

И тъй, бъдете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бъде. Като казвам, че ще бъде всичко, което искате, какво подразбирам? — Ще бъде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Ако ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бъде. И най-после, всичко онова, на което Бог е турил начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бъде. Правилно трябва да разбирате, какво значи да искате и да се осъществи вашето искане. Значи, ще бъде, т.е. ще се реализира само онова, в което има съгласие между Бога и вас. Искате ли това, което Бог иска, ще бъде! Вършите ли заедно с Бога това, което Той върши, ще бъде! Туряте ли начало на нещо, на което и Бог туря начало, ще бъде! Когато се реализира всичко онова, което Бог е намислил да направи, ще опитате думите на апостол Павел, който казва: "Нито око е видело това, което Бог има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъл за това, което Бога е приготвил за тези, които Го любят". Днес всички съзнателни хора се приготовлявате за този славен ден. Ако Любовта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: Стига Господи, не мога да издържам! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещ. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от вас да излиза топлина и светлина.

Аз ви поздравлявам с новата година на Любовта! Желая ви да бъдете тъй ефирни, както Любовта, и слънцето на душата ви да изгрява и да залязва тъй, както днешното слънце изгря и залезе!
Само Божията Любов е Любов.

Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.

Отличителните черти на човека

2013-02-13T23:26:56Z

Mvm: /* Отличителните черти на човека */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[1927]]

== Отличителните черти на човека ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjY5YjkxMzg5Y2FjMmNmNmU&pli=1 Отличителните черти на човека - оригинал]

В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги задминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: Кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услугите си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: Пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях.

Мнозина питат: Животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината за това? Той казва: В лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то?

Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т.е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата "нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква във всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази.

Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти.

Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: Ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило.

Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, например, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: Тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т.н. Какъв трябва да бъде погледът ви? — Хората отправят един към друг различни погледи.

Ще ви запитам: Според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: Дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: ?Кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога излязъл из аудиторията. Питам: Защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: Аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош?

Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. Всъщност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата.

Аз казвам: Няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: Аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: Ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: Ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Например, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: Този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: Той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: Каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т.е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта.

И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори.

Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Например, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: Когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате?

От ваше гледище, по какво се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, с прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: "Наскоро като изучавах живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: Ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си". Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик.

И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: "Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена във вашия ум; после, какво ново чувство се появява във вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява във вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си.

Тази сутрин, например, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни трябва да бъдат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този ден! Имаше ли облаци? — Не. Облаците показват мисли от груб характер. Днес нямаше такава мисли, затова небето беше чисто, ясно, и слънцето изгря свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенит, пак така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свят залезе, но остави у вас впечатления, които вие трябва да разработвате през тази година. Слънцето днес казва на всинца ви: "Вие трябва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вътре вие трябва да имате ясен ден, без никакви облаци и без никакъв ветрец". Не че няма да има никакъв ветрец, но той не трябва да изменя посоката на вашето движение. Вятърът духа, водата тече, а дърветата остават перпендикулярно към земята. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човек се движи перпендикулярно към земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течностите показва живота на растенията, а движението на ветровете показва проявлението на мисълта. Човек трябва да разбира законите на вятъра; той трябва да разбира законите на водата и най-после трябва да разбира законите на твърдата материя, които действуват в самия него. Според тази наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества трябва да бъдат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не трябва да загасявате свещения огън на вашия живот! Кажете ли, че сърцето ви е изстинало, това означава, че вие сте загасили свещения огън на вашия олтар. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещен огън! Каквото и да става в света, слънцето може да изгрява и да залязва хиляди пъти, но казвам ви: Не изгасвайте свещения огън на живота си! Огънят всякога трябва да гори, свещта всякога трябва да свети и в духовния свят трапезата всякога трябва да бъде сложена, никога да се не вдига! Там няма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всякога трябва да се яде. Казах ви по-рано и пак ще ви кажа: Ако в духовния свят изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

Сега, да дойдем до качественото знание, с което трябва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мъчнотия без един светъл ум. Човек трябва да бъде много умен и разумен. Не може да победите каква и да е мъчнотия без едно добро и устойчиво сърце. Не може да победите каквато и да е мъчнотия без една волева сила. Тия три неща трябва да имате. Когато някой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия ум, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а няма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъж, дълго време ще ви обича, а Любовта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовта? Според вас кога идва Любовта? Да възлюбиш някого, значи да го обожаваш. Когато вие казвате някому, че трябва да ви люби, аз разбирам, че той трябва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбиш някого, ти започваш да го обожаваш. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи.

Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовта, вие сте на Крива посока. В това именно седи разочарованието на двама души. Те трябва да се обожават, без да виждат своите погрешки и недъзи, но същевременно да не виждат и своите добродетели. Когато любиш някого, ти не трябва да виждаш нито добродетелите му, нито недъзите му. Тогава какво ще любиш в него? — Неговия ум, неговото сърце, неговата сила. Това е човекът. Доброто у човека се изразява чрез известни постъпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това трябва да даде повод да ме обичате. Утре пък може да набия някого. Трябва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а във втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.

Сега ще се върна към главната си мисъл. Ще гледате, кое указва преобладаващо влияние във всеки едного от вас: дали ума, сърцето или волята. У някой от вас умът надделява, и той казва: Мисъл трябва! У някой надделява сърцето, и той казва: Човек трябва да има сърце! У някой надделява силата, и този човек казва: Аз трябва да работя! Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.

Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. Във всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.

Никога не трябва да се нагърбваме с работа, която не можем да свършим. Запример, вие какво очаквахте да придобиете от днешния ден? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, например, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи син, когото люби. Той даже ръката си не туря върху онзи син, когото не люби. Кого благослови Яков? Кого благослови Христос? — Той вдигна ръцете си и благослови своите ученици, които любеше. Христос любеше Йоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Йоан вътрешно разбираше своя Учител. Близостта седи в разбирането. Да любиш някого, значи да го разбираш. А да оценяващ любовта му, значи да не злоупотребяваш никога с нея. Ще помните следния закон: ако имате един приятел, той ще ви обича от сутринта до обед, а вие ще възприемате; от обед до вечерта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия ден полюсите на любовта ще се изменят: от сутринта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понякога вие очаквате само да ви обичат, търсите човек да ви обича. И намирате такъв човек. Но за да не изгубите Любовта, трябва да знаете, че в понеделник сутринта вие ще обичате, в вторник сутринта ще ви обичат, в среда сутринта ще дойде друг някой да ви обича и т. н. Затова, всека сутрин като ставате, ще се запитвате: какво трябва да правя тази сутрин, да обичам ли, или да ме обичат? Ще видите, че този закон е верен. Вие казвате: един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим. Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж и още не си е заминал. От как е дошъл, Той не е напущал земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христос трябва да дойде втори път на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовта, която Христос е вложил в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия ум, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоря! Казвам: зависи кой ви е запалил и как ви е запалил. Ако сте барут или динамит и ви запалят, ще избухнете, ще експлодирате и от вас нищо няма да остане. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христос запалва сърцата на хората, от вас ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всеки човек се радва, че у него вече гори свещения огън на Любовта. Няма по-красиво нещо от този свещен огън!

И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огън на Любовта, с който да се запалят вашите умове, вашите сърца и вашата воля или вашите причинни тела! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човек е човек на Любовта. Ако нямате любов, не можете да бъдете кротки хора. Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много? В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира. Той трябва да си остане винаги млад. Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Ако пък се вкисва в живота си, това показва, че той е ферментирал. И религиозните хора могат да ферментирате. Когато искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди няколко дни един млад брат казваше: „Остаряхме ние вече!" Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи.

Човек трябва да люби! Когато казвам, че човек трябва да люби, не се плашете. Вие трябва да разбирате правилно Любовта; трябва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, с които сте я натоварили. В Любовта има светла мисъл, светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовта. Тази светла мисъл ще извърши всичко заради вас. И светлото сърце ще извърши всичко заради вас. И светлата сила ще извърши всичко заради вас.

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвам. Вие питате: обича ли ме този човек? Щом ви обича, Бог е, Който обича, не се съмнявайте! Помнете следното нещо: човек не може да обича. Човекът не е Любов. Той още не се е научил на този закон. Човекът може да те обича, но той е само носител на Любовта! Само Бог е Любов. Следователно, когато казвате, че обичате някого, тогава ще подразбирате, че Бог се проявява чрез вас. Когато някой ви обича, пак същият закон действа. Ще знаете, че Бог се проявява чрез вас и няма да се съмнявате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лъчите не могат да проникнат през облаците". Който има любов, трябва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По същия начин, ако ти обичаш Бога, ще напуснеш земята, твоята бащиния и ще се качиш над облаците. И тогава няма да се страхуваш, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.

Като ви говоря за Любовта. вие си представлявате като обект на тази любов някой човек. Затова никоя сестра, например, ще каже: едно време имах един възлюбен, но го изгубих вече. Не, това не е било никаква любов. Той е бил един актьор на сцената. Ако този човек през целия си живот не е готов да сподели с тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човекът, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всякога ще ви изпраща своята мисъл, своята сила. За Любовта времето и пространството нямат никакво значение. За онзи, който люби време и пространство не съществуват. В този смисъл всеки човек може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нещо красиво.

Моето желание е да се зароди у вас красива мисъл. Та като се събудите сутрин, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъл, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно¬но ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да подвържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта. Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори път не искам да те видя!

Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От как е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгрев. Той е епохален. Ще видим какъв ще бъде изгревът следната година. Каквото успяхте да възприемете тази сутрин, то ще бъде за вас благословение. Аз мога да уподобя днешния изгрев на Божията Любов. Желая на всички ви да мязате на днешния ден, да носите благата на този ден и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днес.

И тъй, бъдете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бъде. Като казвам, че ще бъде всичко, което искате, какво подразбирам? — Ще бъде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бъде. И най-после, всичко онова, на което Бог е турил начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бъде. Правилно трябва да разбирате, какво значи да искате и да се осъществи вашето искане. Значи, ще бъде, т. е. ще се реализира само онова, в което има съгласие между Бога и вас. Искате ли това, което Бог иска, ще бъде! Вършите ли заедно с Бога това, което Той върши, ще бъде! Туряте ли начало на нещо, на което и Бог туря начало, ще бъде! Когато се реализира всичко онова, което Бог е намислил да направи, ще опитате думите на апостол Павел, който казва: „Нито око е видело това, което Бог има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъл за това, което Бога е приготвил за тези, които Го любят". Днес всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене ден. Яко Любовта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържам! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещ. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от вас да излиза топлина и светлина.

Аз ви поздравлявам с новата година на Любовта! Желая ви да бъдете тъй ефирни, както Любовта, и слънцето на душата ви да изгрева и да залязва тъй, както днешното слънце изгря и залезе!
Само Божията Любов е Любов.

Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.

Отличителните черти на човека

2013-02-13T23:14:55Z

Mvm: /* Отличителните черти на човека */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[1927]]

== Отличителните черти на човека ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjY5YjkxMzg5Y2FjMmNmNmU&pli=1 Отличителните черти на човека - оригинал]

В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги задминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: Кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услугите си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: Пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях.

Мнозина питат: Животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината за това? Той казва: В лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то?

Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т.е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата "нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква във всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази.

Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти.

Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: Ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило.

Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, например, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: Тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т.н. Какъв трябва да бъде погледът ви? — Хората отправят един към друг различни погледи.

Ще ви запитам: Според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: Дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: ?Кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога излязъл из аудиторията. Питам: Защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: Аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош?

Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. Всъщност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата.

Аз казвам: Няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: Аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: Ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: Ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Например, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: Този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: Той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: Каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т.е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта.

И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори.

Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Запример, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате?

От ваше гледище, по какао се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, с прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучаваха живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си. Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик.

И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: „Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у винца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена в вашия ум; после, какво ново чувство се появява в вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява в вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си.

Тази сутрин, например, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни трябва да бъдат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този ден! Имаше ли облаци? — Не. Облаците показват мисли от груб характер. Днес нямаше такава мисли, затова небето беше чисто, ясно, и слънцето изгря свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенит, пак така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свят залезе, но остави у вас впечатления, които вие трябва да разработвате през тази година. Слънцето днес казва на всинца ви: „Вие трябва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вътре вие трябва да имате ясен ден, без никакви облаци и без никакъв ветрец. Не че няма да има никакъв ветрец, но той не трябва да изменя посоката на вашето движение. Вятърът духа, водата тече, а дърветата остават перпендикулярно към земята. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човек се движи перпендикулярно към земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течностите показва живота на растенията, а движението на ветровете показва проявлението на мисълта. Човек трябва да разбира законите на вятъра; той трябва да разбира законите на водата и най-после трябва да разбира законите на твърдата материя, които действуват в самия него. Според тази наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества трябва да бъдат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не трябва да загасявате свещения огън на вашия живот! Кажете ли, че сърцето ви е изстинало, това означава, че вие сте загасили свещения огън на вашия олтар. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещен огън! Каквото и да става в света, слънцето може да изгрева и да залязва хиляди път, но казвам ви: не изгасвайте свещения огън на живота си! Огънят всякога трябва да гори, свещта всякога трябва да свети и в духовния свят трапезата всякога трябва да бъде сложена, никога да се не вдига! Там няма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всякога трябва да се яде. Казах ви по-рано и пак ще ви кажа: ако в духовния свят изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

Сега, да дойдем до качественото знание, с което трябва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мъчнотия без един светъл ум. Човек трябва да бъде много умен и разумен. Не може да победите каква и да е мъчнотия без едно добро и устойчиво сърце. Не може да победите каквато и да е мъчнотия без една волева сила. Тия три неща трябва да имате. Когато някой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия ум, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а няма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъж, дълго време ще ви обича, а Любовта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовта? Според вас кога идва Любовта? Да възлюбиш някого, значи да го обожаваш. Когато вие казвате някому, че трябва да ви люби, аз разбирам, че той трябва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбиш някого, ти започваш да го обожаваш. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи.
Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовта, вие сте на Крива посока. В това именно седи разочарованието на двама души. Те трябва да се обожават, без да виждат своите погрешки и недъзи, но същевременно да не виждат и своите добродетели. Когато любиш някого, ти не трябва да виждаш нито добродетелите му, нито недъзите му. Тогава какво ще любиш в него? — Неговия ум, неговото сърце, неговата сила. Това е човекът. Доброто у човека се изразява чрез известни постъпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това трябва да даде повод да ме обичате. Утре пък може да набия някого. Трябва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а в втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.

Сега ще се върна към главната си мистър. Ще гледате, кое указва преобладаваше влияние във всеки едного от вас: дали ума, сърцето или волята. У никой от вас умът надделява, и той казва: мисъл трябва! У някой надделява сърцето, и той казва: човек трябва да има сърце! У някой надделява силата, и този човек казва: аз трябва да работя! Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.

Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.

Никога не трябва да се нагърбваме с работа, която не можем да свършим. Запример, вие какво очаквахте да придобиете от днешния ден? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, например, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи син, когото люби. Той даже ръката си не туря върху онзи син, когото не люби. Кого благослови Яков? Кого благослови Христос? — Той вдигна ръцете си и благослови своите ученици, които любеше. Христос любеше Йоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Йоан вътрешно разбираше своя Учител. Близостта седи в разбирането. Да любиш някого, значи да го разбираш. А да оценяващ любовта му, значи да не злоупотребяваш никога с нея. Ще помните следния закон: ако имате един приятел, той ще ви обича от сутринта до обед, а вие ще възприемате; от обед до вечерта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия ден полюсите на любовта ще се изменят: от сутринта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понякога вие очаквате само да ви обичат, търсите човек да ви обича. И намирате такъв човек. Но за да не изгубите Любовта, трябва да знаете, че в понеделник сутринта вие ще обичате, в вторник сутринта ще ви обичат, в среда сутринта ще дойде друг някой да ви обича и т. н. Затова, всека сутрин като ставате, ще се запитвате: какво трябва да правя тази сутрин, да обичам ли, или да ме обичат? Ще видите, че този закон е верен. Вие казвате: един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим. Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж и още не си е заминал. От как е дошъл, Той не е напущал земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христос трябва да дойде втори път на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовта, която Христос е вложил в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия ум, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоря! Казвам: зависи кой ви е запалил и как ви е запалил. Ако сте барут или динамит и ви запалят, ще избухнете, ще експлодирате и от вас нищо няма да остане. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христос запалва сърцата на хората, от вас ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всеки човек се радва, че у него вече гори свещения огън на Любовта. Няма по-красиво нещо от този свещен огън!

И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огън на Любовта, с който да се запалят вашите умове, вашите сърца и вашата воля или вашите причинни тела! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човек е човек на Любовта. Ако нямате любов, не можете да бъдете кротки хора. Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много? В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира. Той трябва да си остане винаги млад. Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Ако пък се вкисва в живота си, това показва, че той е ферментирал. И религиозните хора могат да ферментирате. Когато искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди няколко дни един млад брат казваше: „Остаряхме ние вече!" Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи.

Човек трябва да люби! Когато казвам, че човек трябва да люби, не се плашете. Вие трябва да разбирате правилно Любовта; трябва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, с които сте я натоварили. В Любовта има светла мисъл, светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовта. Тази светла мисъл ще извърши всичко заради вас. И светлото сърце ще извърши всичко заради вас. И светлата сила ще извърши всичко заради вас.

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвам. Вие питате: обича ли ме този човек? Щом ви обича, Бог е, Който обича, не се съмнявайте! Помнете следното нещо: човек не може да обича. Човекът не е Любов. Той още не се е научил на този закон. Човекът може да те обича, но той е само носител на Любовта! Само Бог е Любов. Следователно, когато казвате, че обичате някого, тогава ще подразбирате, че Бог се проявява чрез вас. Когато някой ви обича, пак същият закон действа. Ще знаете, че Бог се проявява чрез вас и няма да се съмнявате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лъчите не могат да проникнат през облаците". Който има любов, трябва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По същия начин, ако ти обичаш Бога, ще напуснеш земята, твоята бащиния и ще се качиш над облаците. И тогава няма да се страхуваш, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.

Като ви говоря за Любовта. вие си представлявате като обект на тази любов някой човек. Затова никоя сестра, например, ще каже: едно време имах един възлюбен, но го изгубих вече. Не, това не е било никаква любов. Той е бил един актьор на сцената. Ако този човек през целия си живот не е готов да сподели с тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човекът, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всякога ще ви изпраща своята мисъл, своята сила. За Любовта времето и пространството нямат никакво значение. За онзи, който люби време и пространство не съществуват. В този смисъл всеки човек може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нещо красиво.

Моето желание е да се зароди у вас красива мисъл. Та като се събудите сутрин, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъл, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно¬но ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да подвържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта. Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори път не искам да те видя!

Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От как е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгрев. Той е епохален. Ще видим какъв ще бъде изгревът следната година. Каквото успяхте да възприемете тази сутрин, то ще бъде за вас благословение. Аз мога да уподобя днешния изгрев на Божията Любов. Желая на всички ви да мязате на днешния ден, да носите благата на този ден и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днес.

И тъй, бъдете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бъде. Като казвам, че ще бъде всичко, което искате, какво подразбирам? — Ще бъде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бъде. И най-после, всичко онова, на което Бог е турил начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бъде. Правилно трябва да разбирате, какво значи да искате и да се осъществи вашето искане. Значи, ще бъде, т. е. ще се реализира само онова, в което има съгласие между Бога и вас. Искате ли това, което Бог иска, ще бъде! Вършите ли заедно с Бога това, което Той върши, ще бъде! Туряте ли начало на нещо, на което и Бог туря начало, ще бъде! Когато се реализира всичко онова, което Бог е намислил да направи, ще опитате думите на апостол Павел, който казва: „Нито око е видело това, което Бог има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъл за това, което Бога е приготвил за тези, които Го любят". Днес всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене ден. Яко Любовта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържам! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещ. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от вас да излиза топлина и светлина.

Аз ви поздравлявам с новата година на Любовта! Желая ви да бъдете тъй ефирни, както Любовта, и слънцето на душата ви да изгрева и да залязва тъй, както днешното слънце изгря и залезе!
Само Божията Любов е Любов.

Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.

Отличителните черти на човека

2013-02-13T23:08:41Z

Mvm: /* Отличителните черти на човека */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[1927]]

== Отличителните черти на човека ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjY5YjkxMzg5Y2FjMmNmNmU&pli=1 Отличителните черти на човека - оригинал]

В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги задминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: Кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услугите си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: Пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях.

Мнозина питат: Животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината за това? Той казва: В лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то?

Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т.е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата "нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква във всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази.

Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти.

Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика. Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: Ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило.

Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, запример, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: тези глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъв трябва да бъде погледа ви? — Хората отправят един към друг различни погледи.

Ще ви запитам: според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога изля-зъл из аудиторията. Питам: защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош?

Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. В същност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата.

Аз казвам: няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Запример, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т. е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта.

И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори.

Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Запример, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате?

От ваше гледище, по какао се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, с прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучаваха живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си. Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик.

И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: „Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у винца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена в вашия ум; после, какво ново чувство се появява в вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява в вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си.

Тази сутрин, например, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни трябва да бъдат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този ден! Имаше ли облаци? — Не. Облаците показват мисли от груб характер. Днес нямаше такава мисли, затова небето беше чисто, ясно, и слънцето изгря свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенит, пак така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свят залезе, но остави у вас впечатления, които вие трябва да разработвате през тази година. Слънцето днес казва на всинца ви: „Вие трябва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вътре вие трябва да имате ясен ден, без никакви облаци и без никакъв ветрец. Не че няма да има никакъв ветрец, но той не трябва да изменя посоката на вашето движение. Вятърът духа, водата тече, а дърветата остават перпендикулярно към земята. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човек се движи перпендикулярно към земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течностите показва живота на растенията, а движението на ветровете показва проявлението на мисълта. Човек трябва да разбира законите на вятъра; той трябва да разбира законите на водата и най-после трябва да разбира законите на твърдата материя, които действуват в самия него. Според тази наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества трябва да бъдат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не трябва да загасявате свещения огън на вашия живот! Кажете ли, че сърцето ви е изстинало, това означава, че вие сте загасили свещения огън на вашия олтар. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещен огън! Каквото и да става в света, слънцето може да изгрева и да залязва хиляди път, но казвам ви: не изгасвайте свещения огън на живота си! Огънят всякога трябва да гори, свещта всякога трябва да свети и в духовния свят трапезата всякога трябва да бъде сложена, никога да се не вдига! Там няма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всякога трябва да се яде. Казах ви по-рано и пак ще ви кажа: ако в духовния свят изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

Сега, да дойдем до качественото знание, с което трябва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мъчнотия без един светъл ум. Човек трябва да бъде много умен и разумен. Не може да победите каква и да е мъчнотия без едно добро и устойчиво сърце. Не може да победите каквато и да е мъчнотия без една волева сила. Тия три неща трябва да имате. Когато някой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия ум, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а няма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъж, дълго време ще ви обича, а Любовта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовта? Според вас кога идва Любовта? Да възлюбиш някого, значи да го обожаваш. Когато вие казвате някому, че трябва да ви люби, аз разбирам, че той трябва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбиш някого, ти започваш да го обожаваш. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи.
Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовта, вие сте на Крива посока. В това именно седи разочарованието на двама души. Те трябва да се обожават, без да виждат своите погрешки и недъзи, но същевременно да не виждат и своите добродетели. Когато любиш някого, ти не трябва да виждаш нито добродетелите му, нито недъзите му. Тогава какво ще любиш в него? — Неговия ум, неговото сърце, неговата сила. Това е човекът. Доброто у човека се изразява чрез известни постъпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това трябва да даде повод да ме обичате. Утре пък може да набия някого. Трябва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а в втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.

Сега ще се върна към главната си мистър. Ще гледате, кое указва преобладаваше влияние във всеки едного от вас: дали ума, сърцето или волята. У никой от вас умът надделява, и той казва: мисъл трябва! У някой надделява сърцето, и той казва: човек трябва да има сърце! У някой надделява силата, и този човек казва: аз трябва да работя! Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.

Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.

Никога не трябва да се нагърбваме с работа, която не можем да свършим. Запример, вие какво очаквахте да придобиете от днешния ден? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, например, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи син, когото люби. Той даже ръката си не туря върху онзи син, когото не люби. Кого благослови Яков? Кого благослови Христос? — Той вдигна ръцете си и благослови своите ученици, които любеше. Христос любеше Йоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Йоан вътрешно разбираше своя Учител. Близостта седи в разбирането. Да любиш някого, значи да го разбираш. А да оценяващ любовта му, значи да не злоупотребяваш никога с нея. Ще помните следния закон: ако имате един приятел, той ще ви обича от сутринта до обед, а вие ще възприемате; от обед до вечерта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия ден полюсите на любовта ще се изменят: от сутринта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понякога вие очаквате само да ви обичат, търсите човек да ви обича. И намирате такъв човек. Но за да не изгубите Любовта, трябва да знаете, че в понеделник сутринта вие ще обичате, в вторник сутринта ще ви обичат, в среда сутринта ще дойде друг някой да ви обича и т. н. Затова, всека сутрин като ставате, ще се запитвате: какво трябва да правя тази сутрин, да обичам ли, или да ме обичат? Ще видите, че този закон е верен. Вие казвате: един ден, като дойде Христос на земята, ще ни научи, как да се любим. Христос по два пъти няма да дохожда на земята. Той дойде веднъж и още не си е заминал. От как е дошъл, Той не е напущал земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христос трябва да дойде втори път на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовта, която Христос е вложил в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия ум, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоря! Казвам: зависи кой ви е запалил и как ви е запалил. Ако сте барут или динамит и ви запалят, ще избухнете, ще експлодирате и от вас нищо няма да остане. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христос запалва сърцата на хората, от вас ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всеки човек се радва, че у него вече гори свещения огън на Любовта. Няма по-красиво нещо от този свещен огън!

И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огън на Любовта, с който да се запалят вашите умове, вашите сърца и вашата воля или вашите причинни тела! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човек е човек на Любовта. Ако нямате любов, не можете да бъдете кротки хора. Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много? В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира. Той трябва да си остане винаги млад. Ако човек от раждането до смъртта си остане все сладък, това показва, че той никога не е ферментирал. Ако пък се вкисва в живота си, това показва, че той е ферментирал. И религиозните хора могат да ферментирате. Когато искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влизат в тях тия бацили, които са причина на ферментацията. Има известни мисли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди няколко дни един млад брат казваше: „Остаряхме ние вече!" Защо е остарял? — Понеже не може да люби, пък и няма кого да люби. Това означава старостта. Щом старият има кого да люби, подмладява се. Любовта подмладява хората. Та когато някой човек каже, че е остарял, това показва, че той е изгубил своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртта си. Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи.

Човек трябва да люби! Когато казвам, че човек трябва да люби, не се плашете. Вие трябва да разбирате правилно Любовта; трябва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, с които сте я натоварили. В Любовта има светла мисъл, светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовта. Тази светла мисъл ще извърши всичко заради вас. И светлото сърце ще извърши всичко заради вас. И светлата сила ще извърши всичко заради вас.

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвам. Вие питате: обича ли ме този човек? Щом ви обича, Бог е, Който обича, не се съмнявайте! Помнете следното нещо: човек не може да обича. Човекът не е Любов. Той още не се е научил на този закон. Човекът може да те обича, но той е само носител на Любовта! Само Бог е Любов. Следователно, когато казвате, че обичате някого, тогава ще подразбирате, че Бог се проявява чрез вас. Когато някой ви обича, пак същият закон действа. Ще знаете, че Бог се проявява чрез вас и няма да се съмнявате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лъчите не могат да проникнат през облаците". Който има любов, трябва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По същия начин, ако ти обичаш Бога, ще напуснеш земята, твоята бащиния и ще се качиш над облаците. И тогава няма да се страхуваш, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.

Като ви говоря за Любовта. вие си представлявате като обект на тази любов някой човек. Затова никоя сестра, например, ще каже: едно време имах един възлюбен, но го изгубих вече. Не, това не е било никаква любов. Той е бил един актьор на сцената. Ако този човек през целия си живот не е готов да сподели с тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човекът, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всякога ще ви изпраща своята мисъл, своята сила. За Любовта времето и пространството нямат никакво значение. За онзи, който люби време и пространство не съществуват. В този смисъл всеки човек може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нещо красиво.

Моето желание е да се зароди у вас красива мисъл. Та като се събудите сутрин, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъл, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно¬но ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да подвържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта. Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори път не искам да те видя!

Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От как е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгрев. Той е епохален. Ще видим какъв ще бъде изгревът следната година. Каквото успяхте да възприемете тази сутрин, то ще бъде за вас благословение. Аз мога да уподобя днешния изгрев на Божията Любов. Желая на всички ви да мязате на днешния ден, да носите благата на този ден и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днес.

И тъй, бъдете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бъде. Като казвам, че ще бъде всичко, което искате, какво подразбирам? — Ще бъде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бъде. И най-после, всичко онова, на което Бог е турил начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бъде. Правилно трябва да разбирате, какво значи да искате и да се осъществи вашето искане. Значи, ще бъде, т. е. ще се реализира само онова, в което има съгласие между Бога и вас. Искате ли това, което Бог иска, ще бъде! Вършите ли заедно с Бога това, което Той върши, ще бъде! Туряте ли начало на нещо, на което и Бог туря начало, ще бъде! Когато се реализира всичко онова, което Бог е намислил да направи, ще опитате думите на апостол Павел, който казва: „Нито око е видело това, което Бог има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъл за това, което Бога е приготвил за тези, които Го любят". Днес всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене ден. Яко Любовта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържам! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещ. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от вас да излиза топлина и светлина.

Аз ви поздравлявам с новата година на Любовта! Желая ви да бъдете тъй ефирни, както Любовта, и слънцето на душата ви да изгрева и да залязва тъй, както днешното слънце изгря и залезе!
Само Божията Любов е Любов.

Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.

Отвори очите ни

2013-02-13T22:29:23Z

Mvm: /* 8. Отвори очите ни! */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1923 г.]]

[[Поучаваше ги (1923)]]

==8. Отвори очите ни!==

''7. Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, [[1923]] г. София.''

„Казвах Му: „Господи, да се отворят очите ни!““ (Матея, 20:33)

"Да се отворят очите ни!"
Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса, как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят, как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също са забава за децата, да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят.

"Господи, да се отворят очите ни!"
Има три вида виждане: Физическо, духовно и умствено. Физическото виждане подразбира външно виждане. Духовното виждане подразбира да познаеш, обича ли те някой, или не те обича. Умственото виждане значи, да носиш някого в ума си. Да виждаш човека физически, това значи, да го гледаш външно, като статуя. Щом го виждаш духовно, ти го възприемеш като светлина, като малка, запалена свещица. Според някои, да казваш, че виждаш нещо особено в човека, това значи, да си въобразяваш нещата. – Що е въображението? То не почива на илюзии, но на действителни неща. Да си въобразяваш нещо, и за това има причини. Значи, някакво усещане произвежда нещо в ума ти, и той създава една или друга форма. Илюзорните и въображаеми неща са съществени, но кратковременни, както човешкия живот на земята. Казват, че човешкият живот е илюзия. Така е, като го сравниш с живота на земята, но не и в абсолютен смисъл. Напротив, човешкият живот, колкото и кратковременен, е красив. И в него има нещо реално и съществено. И тъй, първото, физическото виждане е по форма; второто виждане – духовното е по съдържание; третото – умственото виждане е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума, като принцип, т.е. гениалният ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. Значи, чрез разума ти възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина. Когато не схващаш нещата правилно, това значи, че недовиждаш. И слепите хора не виждат, затова на всяка стъпка срещат препятствия. И най-малкото камъче може да ги спъне. Много хора се спъват. – Защо? – Недовиждат. В случая, аз употребявам думата хора, а не човеци.

На български думите "хора" или "хора" са почти идентични. Търговията е хоро; политиката е хоро; войната е хоро; всичко в света е хоро. Хорото се върти, а гайдарджията свири вътре в кръга. Като се наиграят хората, и хорото се свършва. Като се върнат по домовете си, почват да мислят за ядене. Жената казва на мъжа си: В курника има един млад петел, я го заколи. Вече никой не мисли за хорото, а за ядене и пиене. Всички хора, които не мислят, са на хорото. Те още не са станали човеци. Мъжът казва на жена си: Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее. Там ще намери своя професор – младата мома. Като се влюби в нея, тя ще му чете лекции, молитви. Младият момък, който по-рано бил небрежен към своята външност, разпуснат, сега започва да се облича, накривява калпака си, засуква мустаците си и тръгва. Щом се ожени, отново се напуща. Главата му увисва. Ако го попиташ, какво му е, той отговаря: Ходих на хорото, дето поумнях. Сега вече мисля, а не играя. Разбрах, че животът е сериозен. И вие често си задавате въпроса, що е животът. Аз не гледам на хорото като на нещо смешно. Хорото е упражнение и то най-хубавото. Като казвам, че трябва да се играе, взимам играта, като първа необходимост за детето. Детето трябва да играе, за да закрепне физическото му тяло. Щом заякне, то престава да играе и почва да мисли. Съвременните хора са в стадията на детето. От време на време, те трябва да мислят. Защо? – Защото и на хорото някога стават сбивания – животът става сериозен.

Казват Му: "Господи, отвори очите ни!"
Интересно е, наистина, как са се развили човешките сетива. Интересно е и развитието на неговите чувства. Ако се върнете назад, да проследите историята на човечеството, ще видите, че човек не е изникнал на земята произволно. Казва се в Битието, че Бог направил човека от пръст и му вдъхнал живот. Някои религиозни мислят, че човек е направен в един момент. Учените разглеждат този въпрос от научно гледище. Те казват, че човек е произлязъл от клетка, едва видима под микроскоп. Клетката постепенно еволюирала, минавала от една в друга форма и като минала през 400 000 форми, всяка от тях със своите под-форми, най-после дошла във формата на човек. Казано било на този човек да играе свободно на хорото. Дотам е достигнал съвременният човек. Науката прави огромни усилия, да даде известни знания на човека. Знанието е потребно, за да му покаже, че играчките, с които се занимава, са условия, методи за неговото развитие. Ум е нужен и за тези играчки, те струват скъпо. Знаете ли, колко струва издръжката на забавачницата на земята? Знаете ли, колко струва едно дете на земята? – Около 10 милиарда френски франкове. Това е според моята сметка. Преведете тези пари в български левове и вижте, колко струва един човек. Ето колко струвате на Онзи, Който ви е пратил да се учите в забавачницата на земята.

Три течения, три възгледа поддържат хората: Едно-божие, многобожие, всебожие. И трите възгледа са чисто материалистически. Онези, които са дошли до духовното виждане, минават за напреднали, и те чувствуват Бога. При физическото виждане, хората гледат на Бога, като на велико същество, но по форма. Това е криво гледане. Ако не разбираш всички слънчеви системи, не можеш да знаеш, какво нещо е Божественото тяло. Всички слънчеви и планетни системи, взети заедно, представят тялото на Бога. Каква част от това голямо тяло представя земята? – Микроскопическа частица. Но и това е материалистическо схващане. Според някои, Бог е един, едно същество. Те поддържат еднобожието. Други казват, че има много богове; те поддържат многобожието. И едните, и другите разглеждат външната страна на въпроса. Трета категория хора казват, че целият видим, свят е Бог. Вън от това нищо не съществува. И трите възгледа се спират върху материята, като единствена реална същност. Значи, материалистът вижда с физическите си очи. Той се държи за физическото виждане. Други казват, че Бог не е само външна форма, но и друго нещо, което се чувствува, което се долавя с духовните очи. И техните схващания за Бога не са точно определени. Бих запитал религиозния, който проповядва за Бога, който има ум и сърце, каква лична опитност притежава той за Бога. Той ще отговори, какво казват философите. Аз не се интересувам от мнението на философите. От тяхно гледище, те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения. Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме. Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности. Чуждите опитности и постижения не са твои. Чуждото мнение всякога остава чуждо. Високите места не се минават така лесно, както равните, ниските места. В живота си човек не пътува всякога по равни места. Някога се качва по високи места, някога слиза. Лесно се издава заповед, в няколко часа да изкачиш една голяма височина. Колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е. Нужни са няколко дни. Като се качваш на планината, задъхваш се, клякаш, ставаш. Но заповедта гласи: Няма да се задъхваш, няма да клякаш. И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. Важно е да се мине височината.

Каква е нашата задача на земята, общо и частно? Ако за нас животът на земята е само забавачница, и тя си има свои закони и правила. И в забавачницата ще получим известни познания, които ще бъдат основа на бъдещето знание. Лошото е там, че сега хората се занимават повече с отрицателната страна на живота. Цял век те се убеждават, има ли Бог, или не; коя религия е по-права. Що са религиите? Те са форми, с които се забавляват децата. Дошъл един учен, създал една форма; дошъл друг, създал друга форма. Така се събират няколко религиозни форми, с които децата се забавляват. На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Например, по принцип, съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на земята, между евреите. Христос завари Моисевия закон, според който Моисей признаваше само един Бог. Горко на онзи, който не признаваше този Бог! И Христос проповядваше един Бог. Защо тогава евреите не приеха Христовото учение? Защото не можаха да се приспособят към Христа. По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон.

И сегашното християнство е дошло до своите крайни предели. Нова форма е нужна. Днес, когато се казва, че тази форма трябва да се преобрази, християните настръхват. Те мислят, че най-малкото преобразование ще създаде катастрофа. В какво се заключава катастрофата? Ти си направил една забавачница за сто деца. След време идат 500 деца. Тази забавачница е тясна вече. Какво ще направиш? Ще събориш старата забавачница и ще построиш нова. Има ли нещо лошо тук? Въпросът е да се постигне известна цел. Дава ли добри резултати новата забавачница? Това е важно. Новата забавачница трябва да бъде широка, хигиенична, с големи прозорци, да влиза изобилно светлина – условие за развитието на човека. И тъй, човечеството се нуждае от нови форми, нови възгледи и разбирания. Казано е, че Бог направил човека от пръст. – Не, човек не е пръст. Ако е така, от него нищо не може да се очаква. Какво може да направи един човек, направен от пръст? Смешно е да изисквате нещо от него. Един англичанин написал един разказ "Как може да се създаде човек." Като учен, той се опитал да направи един човек, в който вложил движение, интелигентност и воля. Каква била изненадата му, когато от този човек излязъл само един автомат. Тръгнал човекът след него и викал: Душа искам, душа ми дай. Автоматът го следвал навсякъде и непрекъснато викал; Душа ми дай! Така англичанинът се убедил, че същественото в човека е душата. Без душа той е автомат. Ако Бог, наистина, създал човека от пръст, ще имаме човек – автомат, какъвто ученият англичанин създал. Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. Часовникът е автомат. Завъртиш го, и той върви. Фонографът е автомат. Завъртиш ключа, и той пее, но само такава песен, която друг е изпял. Много хора приличат на автомат, повтарят миналото. Сократ, Платон, тъй казали. Мойсей, Исайя, Иеремия така казали. Христос така казал. И ние сме такива философи. Някой изпее една песен на фонографа, и след това фонографът я възпроизвежда. Друг държал някаква реч, и фонографът я повтаря. Това са философите на сегашното време, а фонографът повтаря техните думи.

Съвременните религиозни хора са дошли до мисълта, че Бог вече няма общение с тях, както е било във времето на пророците. Те казват: Ние сме толкова грешни, че и Бог ни е изоставил. Понеже Той се занимава с велики работи, ние сме далеч от Неговото съзнание. Ако сте убедени, че е така, де остава вашата вяра? Казвате, че Бог е Любов. В какво се проявява Неговата любов? Ще цитирате, какво казал този-онзи пророк. Цитатите на миналото са грамофонни плочи. Няма защо да се вслушвате в миналото. Настоящето изисква нова песен. Да се върнем към прочетения стих: "Господи, отвори очите ни!" Значи, ние трябва да влезем във връзка с Господа, със същината на живота, отдето идат благата за всички. Питате : Нужно ли е да има дежурни в забавачницата? Макар и малки, децата в забавачницата се редуват в дежурство. Ако учителят закъснее, дежурният се грижи за дисциплината. И съвременните църкви налагат наказания на своите членове, както учителите наказват непослушните ученици. Те се наказват с пост и молитва. И държавата налага наказания на провинилите се граждани. Какво се постига с поста и молитвата? Какво се постига с наказанията, изобщо? Такъв е животът в забавачницата. Едно е важно: всеки да знае причината на страданията си. Когато малкото дете цапа пелените си, това е в реда на нещата; никой не търси причините за това. Но ако 15 – 16 годишно момче се цапа, веднага се търси причината за това. Майката казва: Синко, голям си вече, не трябва да се изпущаш. И за обяснение на това се казва, че нервната система на това момче била слаба, следствие на което не могъл да се въздържа. Може ли да се каже за това момче, че е грешно? Не, трябва да имаш знание, да намериш причината и да я отстраниш. Ако родителите и лекарите знаят причината, този недъг лесно ще се изправи. Днес и в моралния, и в обществения живот има такива явления. С бой, с наказания те не се премахват. Ти набиваш детето един – два пъти, но с бой повече ще го наплашиш. Някога го стряскат, и може да се излекува. Обаче, някога положението се влошава. Българите лекуват треската чрез уплаха. Когато силите на човешкия организъм се колебаят, равновесието между тях се нарушава, и нервната система се разстройва. Значи, силите на организма не са в съгласие с природните сили. Тогава човек е изложен на действието на различни микроби и лесно заболява. Той пада духом и губи вяра в себе си и казва: Няма да оздравея. Този човек се демагнитизирал. За да се излекува, трябва да се уплаши. Как? Като се залее внезапно със студена вода. В този случай, болният се стряска, започва засилено да мисли и си казва: Искам да живея. Страхът събужда скритите сили в него. Така, болестта го напуща. Този метод дава добри резултати. Има смисъл да уплашиш болния, но да не се прекосят краката му. Напротив, уплаши го така, че да тича два пъти по-силно, отколкото по-рано. Видиш ли, че болният бяга, знай, че той ще се спаси. Методът е дал добър резултат. Бягане има и в живота на здравите. Изгубиш смисъла на живота; не искаш да работиш; не ти се живее. В този случай, природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.

Един богат американец умрял и оставил голямо богатство на единствения си син. Непривикнал на работа, синът се предал на весел, охолен живот. Ял, пил, не мислел за утрешния ден. Той изтощил толкова много нервната си система, че изпаднал в ипохоидрия. Най-после, решил да се лекува. Опитал при един лекар, но той не могъл да му помогне. При втори, при трети лекар – никой не могъл да го излекува. Лекарите казвали, че болестта му е неизлечима. Най-после той попаднал при един лекар, на когото казал: Ако и вие не ме излекувате, аз ще се самоубия. Лекарят се разговорил с него и, като схванал състоянието му, казал: Мога да те излекувам, но при условие, да не протестираш срещу метода на лекуването и да не съжаляваш, че си дошъл при мене. Както да постъпя, няма да ме съдиш. Ще подпишеш договора, че няма да ме съдиш и ще ми броиш 50 хиляди долара за лекуването. Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката на лекаря. В деня на лекуването, болният бил упоен, и лекарят отрязал десния му крак, под коляното. Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав, докторе, да скоча да се боксирам с тебе! Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен. – Докторе, извади ме от това положение. Кажи ми, какво да правя без крак? – Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара. След няколко дни лекарят донесъл на болния един хубав гумен крак. Болният напуснал клиниката, отново влязъл в живота, освободен от ипохондрията. Имало вече за какво да мисли – за крака си. Дали този случай е действителен, не е важно. Страданията на хората се оправдават, ако могат да осмислят техния живот. Някога човек изгубва окото си, крака си; дробовете му заболяват; стомахът му се разстройва. Всичко това има за цел, да ни застави да осмислим живота си.

"Господи, отвори очите ни!"
Защо? За да дойде истинското съзнание, истинското разбиране на реалния живот. Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Съзнавате ли този живот? Каква полза, че живеете, без да съзнавате и използувате реалността. Каква полза, че имате цигулка и хубав лък, а не можете да свирите! Хубавото и красивото трябва да се използуват разумно. Каква полза, ако имате в изобилие ябълки и круши, а стомахът ви е разстроен и не можете да ядете. Това е измъчване. Следователно, трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека. Духът му се пробужда, и той се съзнава като мислещо същество. Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си.

Съвременните учени работят за продължаване на живота. Как може да се продължи живота? Чрез ядене ли? Ако храната продължава живота, то богатите, които се хранят добре, трябваше да живеят най-много. Всъщност, забелязано е, че хората съкращават живота си повече от преяждане, отколкото от недояждане. Има болести, които се лекуват с глад. Обаче, не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция.

Първото нещо, което се иска от човека, е да преустрои своята мисъл и своите чувства. Не е въпрос само за укротяване на чувствата. Богати и бедни, всички трябва да се хранят, да мислят и чувствуват разумно. Например, аз съм богат човек. Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. Лесно мога да го споделя, но питам: Готов ли си да използуваш разумно това богатство? Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички разумни същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови? С него заедно работят воловете, конете; с него заедно работят наемни хора. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово. Един ден и животните ще искат дял от богатството на търговеца на кожи. Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Богатството е бюджет на природата. Тя разполага с него, тя има право да кредитира нуждаещите. Богатите са касиери на тази велика банка – природата. Те са длъжни да дават отчет на тази банка. Отиваш в банката на природата, искаш заем. Колкото щедра, толкова и точна е тя. Ще ти даде пари на заем, но ще иска да представиш двама поръчители, да дадеш полица с точно определен ден на изплащане на сумата. Ако си честен човек, природата веднага ще ти услужи.

Желая всички съвременни християни да се отличават с честност. Имаш нужда от 500 лв. Ще отидеш при приятеля си и ще му кажеш: Моля ти се, услужи ми с 500 лв. Дължа толкова, имам да взимам толкова. Направи си сметка, можеш ли да ми услужиш. Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца. Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10 000 лв. и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо. Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно. И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото. След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура. Един ден и съдилищата ще се изменят. Съдопроизводството ще се съкрати; времето ще се съкрати. Важно е всички да бъдат честни. Тогава, каквато присъда издаде съдията, всички ще бъдат доволни: и обвиняеми, и обвинени.

"Господи, отвори очите ни!"
Това значи: Господи, отвори нашите дарби и способности. Господи, отвори сърцата ни. За да се отворят очите, т.е. умовете и сърцата на хората, мнозина трябва да вземат участие в това. Всички, които са израсли в забавачницата, трябва да вземат участие в това отваряне. Един благодетел отворил пансион за сто деца. Позволявало се да идат гости, но ограничен брой. Освен храната за децата, предвидено било храна само за един гост. В случай, че дохождали повече, за тях отделяли от храната на децата. Един от редовните посетители на пансиона бил някой си Мирчо. Външно, той бил елегантен, с добра обхода, към всички учтив. Един недостатък имал: обичал да яде много. Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че иде Мирчо, всички казвали: Ето го, пак иде. Защо били неразположени към него? Защото само взимал, без да дава нещо. По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка, сирене и др. Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат и скачат, да се радват. Много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци.

Прилагайте великия закон – законът на любовта. Сам по себе си, той е прост, не изисква много. – Ама ще се отречете от излишното, от ненужното. Как ще се отречеш от своите мисли и желания? Как ще се отречеш от хляба? Тръгваш на път – ще вземеш необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шунка, яйца, печена кокошка, масло, сирене. Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах.

Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене! Че ще дойдат старини, не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Сега ще ядеш 40 деня наред само лук и хляб, с малко зехтин. Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите й. Ако не си в съгласие с нея, ще страдаш. Човек трябва да яде разумно и съзнателно. Яденето трябва да му причинява радост.

"Господи, отвори очите ни!"
Очите на всички ни трябва да бъдат отворени, да имаме сила да помагаме на своите по-малки и слаби братя, да задоволим техните нужди. Ако си богат човек, и в дома ти живее една бедна жена, погрижи се да задоволиш нуждите й, да направиш живота й сносен. Не я оставай да проси. Ако владееш някакво изкуство, или занаят, научи и нея да работи. Дай й подтик, сама да си изкарва прехраната. Нека новото учение се приложи. Нека се отворят училища, за да се пробудят скритите сили и способности в човека. Слуга си при един добър търговец. Той се отнася добре, плаща ти редовно – обича те като свой син. И ти го обичаш и му служиш добре. Един ден в тебе се пробужда съвестта и започваш да мислиш: Добър е моят господар, но ако продължавам да му служа по този начин, ще опороча душата си. Искам да служа на Бога, да се освободя от човешките работи. Казваш на господаря си, че не можеш вече да му служиш по стария начин и си решил да го напуснеш. – Защо? Какво лошо съм ти направил? Ето, готов съм да те направя зет. Не искам повече да лъжа. Колко пъти съм продавал платове за чисто вълнени, а те са смес от вълна и памук! Колко пъти не съм мерил точно! Не мога вече да понасям това! Раздвоих се и избирам правия път.

Дайте път на Божественото в себе си. Щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека, който казва: Няма да лъжеш вече! Ако продължаваш още да живееш в стария живот, ще дойдат болести и страдания. Днес у всички хора се събуждат благородни чувства, които водят към нов живот. Трябва ли още да ги приспиват? Ако лъжеш и страданията те преследват, още ли трябва да служиш на лъжата? Кажи на господаря си: Господарю, не мога повече да ти служа. Съвременното човечество влиза в нова фаза – любов към Бога. Понятието "Бог" не е вече отвлечено. Човек влиза в общение с Бога и слуша тихия Му глас: Готов ли си да изпълниш моя закон? Бог не морализира никого, но казва: Люби ближния си, като себе си. Бъди готов да се жертвуваш за него с любов. Който жертвува с любов, никога не се разкайва. Разкаянието показва, че минаваш от стария в новия живот. На кого ще служиш? Ще служа на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. На кой Бог служите? На този, Когото всеки момент опитваме. На кой Бог служите? На този, Когото виждаме във всички хора, даже и в престъпника. Опитай се да говориш на престъпника с негов език, да видиш, как ще се отвори и ще бъде готов да ти услужи. Но виждане, отворени очи са нужни на човека.

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, в Божествените – вечни. Да служиш на Божественото в себе си, това значи, да се вслушаш в Неговия глас. Той ти нашепва: Спри, тук има една страдаща душа. Каквато работа и да имаш, ще се спреш да помогнеш. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист – нищо от това. Жена ти или дъщеря ти била с тебе, добре облечена, нищо от това. Щом помагаш, от нищо няма да се срамуваш. – Как ще погледнат домашните ми на него? Както и да погледнат, ти ще слушаш Онзи, Който ти говори отвътре. Ще бъдеш готов на всичко. Ще се опиташ да убедиш домашните си, че между тях и този човек няма никаква разлика. И той чувствува и мисли като тях. Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден. Той е ученик в живота и трябва да се учи. Утрешният ден не е твой. Нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: Иди си с Бога и когато се намериш в затруднение, ела при мене. Всякога ще бъдеш добре дошъл. Знаеш ли, какво значи, да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена. Ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри 50%. Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си. Така ще научиш един велик закон. Това значи, да имаш отворени очи.

Един учен богослов се произнесъл за нашето учение, че било пантеизъм. – Нашето учение е учение на живия опит. Ако според неговите закони посадим едно плодно дърво, то в скоро време ще израсте и ще даде отлични плодове. Ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод. Ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод и то първокачествен. Ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее. Ако съградиш дом по законите на нашето учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество. Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител, съдия или работник. Ще кажеш, че нашето учение било пантеизъм. Оставете философията настрана. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за истината. От гледище на истината, питам; Аз или вие, произвеждаме ли доброкачествени плодове? На онзи, който произвежда, казвам: Братко, щом произвеждаш добри плодове, ти си в новото учение, ти си на правата страна.

Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва. Не е нужно да бъдеш пълен, но бъди здрав. Пълнотата не е признак на здраве. Кой човек е здрав? Има норма в природата, по която се познава здравият човек. Определено е, колко трябва да бъдат дебели ръцете, краката. Ако обиколката на раменете е два пъти по-широка, отколкото на гърдите, какво показва това? Каква норма е тази? Пълният казва: На мене ми е добре така. Ами ако утре паднеш на пътя от апоплексия? Здраве ли е това? От гледище на природата, мярката на здравия човек е точно определена.

Казвате: Да бъдем благочестиви! В какво се заключава благочестието? Да бъдем правоверни. Кой е правоверен? Не само да се говори, но всяко понятие трябва да бъде точно определено. Да гледаме на нещата от положителната им страна. Лесно е да кажеш лошо за човека, но то не разрешава въпросите. Ти ще кажеш лошо за някого, и той ще каже за тебе. Макар и да сме в забавачница, много задачи ни са дадени, които трябва да решим, да свършим дадената работа. Важно е да се отворят очите ни.

"Господи, отвори очите ни!" Като сетиво, зрението се появило най-късно, а осезанието – най-рано. Интересно е да се проследи човешкото развитие, да се види, какъв е бил човекът, когато имал само две сетива. След осезанието се явил вкусът, после обонянието, слухът, най-после – зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива. Като се развиват те, и човекът се развива. Ухото, окото му ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на земята, след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Шестото сетиво вече започва да се развива. У много хора, по целия свят, това сетиво започва да се развива. И между вас се развива това сетиво. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. Те са онези деца, които вече излизат от забавачницата. Днес хората се запитват: Къде сме ние? Докъде сме дошли? Коя религия е по-права? Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше нещо от скинията. Значи, дванадесет племена, дванадесет части от скинията. Всяко племе казваше: Ние носим част от скинията. Щом спираха някъде, те веднага събираха частите на скинията, построяваха я и започваха да се молят. И днес срещаме много пътници, които спорят помежду си. Едни казват: Ние сме католици, други – ние сме евангелисти, трети – ние сме православни, четвърти – мохамедани. Когато дойде Бог, великият Учител на света, Той ще каже: Спрете тук! Донесете скинията при мене. Елате при мене, всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни, и др. Ето, моят дом ще бъде дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят дом е Великият храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим. Това е новото учение, което трябва да се насажда в умовете и сърцата на новото, на младото поколение. То носи светлото бъдеще.

"Господи, отвори очите ни!" Който произнесе тези думи съзнателно, ще опита силата, която се крие в тях. Те носят ново благословение за света.
"Господи, отвори очите ни!"

''7. Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, [[1923]] г. София.''

Отвори очите ни

2013-02-13T22:22:45Z

Mvm: /* 8. Отвори очите ни! */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1923 г.]]

[[Поучаваше ги (1923)]]

==8. Отвори очите ни!==

''7. Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, [[1923]] г. София.''

„Казвах Му: „Господи, да се отворят очите ни!““ (Матея, 20:33)

"Да се отворят очите ни!"
Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса, как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят, как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също са забава за децата, да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят.

"Господи, да се отворят очите ни!"
Има три вида виждане: Физическо, духовно и умствено. Физическото виждане подразбира външно виждане. Духовното виждане подразбира да познаеш, обича ли те някой, или не те обича. Умственото виждане значи, да носиш някого в ума си. Да виждаш човека физически, това значи, да го гледаш външно, като статуя. Щом го виждаш духовно, ти го възприемеш като светлина, като малка, запалена свещица. Според някои, да казваш, че виждаш нещо особено в човека, това значи, да си въобразяваш нещата. – Що е въображението? То не почива на илюзии, но на действителни неща. Да си въобразяваш нещо, и за това има причини. Значи, някакво усещане произвежда нещо в ума ти, и той създава една или друга форма. Илюзорните и въображаеми неща са съществени, но кратковременни, както човешкия живот на земята. Казват, че човешкият живот е илюзия. Така е, като го сравниш с живота на земята, но не и в абсолютен смисъл. Напротив, човешкият живот, колкото и кратковременен, е красив. И в него има нещо реално и съществено. И тъй, първото, физическото виждане е по форма; второто виждане – духовното е по съдържание; третото – умственото виждане е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума, като принцип, т.е. гениалният ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. Значи, чрез разума ти възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина. Когато не схващаш нещата правилно, това значи, че недовиждаш. И слепите хора не виждат, затова на всяка стъпка срещат препятствия. И най-малкото камъче може да ги спъне. Много хора се спъват. – Защо? – Недовиждат. В случая, аз употребявам думата хора, а не човеци.

На български думите "хора" или "хора" са почти идентични. Търговията е хоро; политиката е хоро; войната е хоро; всичко в света е хоро. Хорото се върти, а гайдарджията свири вътре в кръга. Като се наиграят хората, и хорото се свършва. Като се върнат по домовете си, почват да мислят за ядене. Жената казва на мъжа си: В курника има един млад петел, я го заколи. Вече никой не мисли за хорото, а за ядене и пиене. Всички хора, които не мислят, са на хорото. Те още не са станали човеци. Мъжът казва на жена си: Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее. Там ще намери своя професор – младата мома. Като се влюби в нея, тя ще му чете лекции, молитви. Младият момък, който по-рано бил небрежен към своята външност, разпуснат, сега започва да се облича, накривява калпака си, засуква мустаците си и тръгва. Щом се ожени, отново се напуща. Главата му увисва. Ако го попиташ, какво му е, той отговаря: Ходих на хорото, дето поумнях. Сега вече мисля, а не играя. Разбрах, че животът е сериозен. И вие често си задавате въпроса, що е животът. Аз не гледам на хорото като на нещо смешно. Хорото е упражнение и то най-хубавото. Като казвам, че трябва да се играе, взимам играта, като първа необходимост за детето. Детето трябва да играе, за да закрепне физическото му тяло. Щом заякне, то престава да играе и почва да мисли. Съвременните хора са в стадията на детето. От време на време, те трябва да мислят. Защо? – Защото и на хорото някога стават сбивания – животът става сериозен.

Казват Му: "Господи, отвори очите ни!"
Интересно е, наистина, как са се развили човешките сетива. Интересно е и развитието на неговите чувства. Ако се върнете назад, да проследите историята на човечеството, ще видите, че човек не е изникнал на земята произволно. Казва се в Битието, че Бог направил човека от пръст и му вдъхнал живот. Някои религиозни мислят, че човек е направен в един момент. Учените разглеждат този въпрос от научно гледище. Те казват, че човек е произлязъл от клетка, едва видима под микроскоп. Клетката постепенно еволюирала, минавала от една в друга форма и като минала през 400 000 форми, всяка от тях със своите под-форми, най-после дошла във формата на човек. Казано било на този човек да играе свободно на хорото. Дотам е достигнал съвременният човек. Науката прави огромни усилия, да даде известни знания на човека. Знанието е потребно, за да му покаже, че играчките, с които се занимава, са условия, методи за неговото развитие. Ум е нужен и за тези играчки, те струват скъпо. Знаете ли, колко струва издръжката на забавачницата на земята? Знаете ли, колко струва едно дете на земята? – Около 10 милиарда френски франкове. Това е според моята сметка. Преведете тези пари в български левове и вижте, колко струва един човек. Ето колко струвате на Онзи, Който ви е пратил да се учите в забавачницата на земята.

Три течения, три възгледа поддържат хората: Едно-божие, многобожие, всебожие. И трите възгледа са чисто материалистически. Онези, които са дошли до духовното виждане, минават за напреднали, и те чувствуват Бога. При физическото виждане, хората гледат на Бога, като на велико същество, но по форма. Това е криво гледане. Ако не разбираш всички слънчеви системи, не можеш да знаеш, какво нещо е Божественото тяло. Всички слънчеви и планетни системи, взети заедно, представят тялото на Бога. Каква част от това голямо тяло представя земята? – Микроскопическа частица. Но и това е материалистическо схващане. Според някои, Бог е един, едно същество. Те поддържат еднобожието. Други казват, че има много богове; те поддържат многобожието. И едните, и другите разглеждат външната страна на въпроса. Трета категория хора казват, че целият видим, свят е Бог. Вън от това нищо не съществува. И трите възгледа се спират върху материята, като единствена реална същност. Значи, материалистът вижда с физическите си очи. Той се държи за физическото виждане. Други казват, че Бог не е само външна форма, но и друго нещо, което се чувствува, което се долавя с духовните очи. И техните схващания за Бога не са точно определени. Бих запитал религиозния, който проповядва за Бога, който има ум и сърце, каква лична опитност притежава той за Бога. Той ще отговори, какво казват философите. Аз не се интересувам от мнението на философите. От тяхно гледище, те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения. Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме. Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности. Чуждите опитности и постижения не са твои. Чуждото мнение всякога остава чуждо. Високите места не се минават така лесно, както равните, ниските места. В живота си човек не пътува всякога по равни места. Някога се качва по високи места, някога слиза. Лесно се издава заповед, в няколко часа да изкачиш една голяма височина. Колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е. Нужни са няколко дни. Като се качваш на планината, задъхваш се, клякаш, ставаш. Но заповедта гласи: Няма да се задъхваш, няма да клякаш. И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. Важно е да се мине височината.

Каква е нашата задача на земята, общо и частно? Ако за нас животът на земята е само забавачница, и тя си има свои закони и правила. И в забавачницата ще получим известни познания, които ще бъдат основа на бъдещето знание. Лошото е там, че сега хората се занимават повече с отрицателната страна на живота. Цял век те се убеждават, има ли Бог, или не; коя религия е по-права. Що са религиите? Те са форми, с които се забавляват децата. Дошъл един учен, създал една форма; дошъл друг, създал друга форма. Така се събират няколко религиозни форми, с които децата се забавляват. На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Например, по принцип, съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на земята, между евреите. Христос завари Моисевия закон, според който Моисей признаваше само един Бог. Горко на онзи, който не признаваше този Бог! И Христос проповядваше един Бог. Защо тогава евреите не приеха Христовото учение? Защото не можаха да се приспособят към Христа. По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон.

И сегашното християнство е дошло до своите крайни предели. Нова форма е нужна. Днес, когато се казва, че тази форма трябва да се преобрази, християните настръхват. Те мислят, че най-малкото преобразование ще създаде катастрофа. В какво се заключава катастрофата? Ти си направил една забавачница за сто деца. След време идат 500 деца. Тази забавачница е тясна вече. Какво ще направиш? Ще събориш старата забавачница и ще построиш нова. Има ли нещо лошо тук? Въпросът е да се постигне известна цел. Дава ли добри резултати новата забавачница? Това е важно. Новата забавачница трябва да бъде широка, хигиенична, с големи прозорци, да влиза изобилно светлина – условие за развитието на човека. И тъй, човечеството се нуждае от нови форми, нови възгледи и разбирания. Казано е, че Бог направил човека от пръст. – Не, човек не е пръст. Ако е така, от него нищо не може да се очаква. Какво може да направи един човек, направен от пръст? Смешно е да изисквате нещо от него. Един англичанин написал един разказ "Как може да се създаде човек." Като учен, той се опитал да направи един човек, в който вложил движение, интелигентност и воля. Каква била изненадата му, когато от този човек излязъл само един автомат. Тръгнал човекът след него и викал: Душа искам, душа ми дай. Автоматът го следвал навсякъде и непрекъснато викал; Душа ми дай! Така англичанинът се убедил, че същественото в човека е душата. Без душа той е автомат. Ако Бог, наистина, създал човека от пръст, ще имаме човек – автомат, какъвто ученият англичанин създал. Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. Часовникът е автомат. Завъртиш го, и той върви. Фонографът е автомат. Завъртиш ключа, и той пее, но само такава песен, която друг е изпял. Много хора приличат на автомат, повтарят миналото. Сократ, Платон, тъй казали. Мойсей, Исайя, Иеремия така казали. Христос така казал. И ние сме такива философи. Някой изпее една песен на фонографа, и след това фонографът я възпроизвежда. Друг държал някаква реч, и фонографът я повтаря. Това са философите на сегашното време, а фонографът повтаря техните думи.

Съвременните религиозни хора са дошли до мисълта, че Бог вече няма общение с тях, както е било във времето на пророците. Те казват: Ние сме толкова грешни, че и Бог ни е изоставил. Понеже Той се занимава с велики работи, ние сме далеч от Неговото съзнание. Ако сте убедени, че е така, де остава вашата вяра? Казвате, че Бог е Любов. В какво се проявява Неговата любов? Ще цитирате, какво казал този-онзи пророк. Цитатите на миналото са грамофонни плочи. Няма защо да се вслушвате в миналото. Настоящето изисква нова песен. Да се върнем към прочетения стих: "Господи, отвори очите ни!" Значи, ние трябва да влезем във връзка с Господа, със същината на живота, отдето идат благата за всички. Питате : Нужно ли е да има дежурни в забавачницата? Макар и малки, децата в забавачницата се редуват в дежурство. Ако учителят закъснее, дежурният се грижи за дисциплината. И съвременните църкви налагат наказания на своите членове, както учителите наказват непослушните ученици. Те се наказват с пост и молитва. И държавата налага наказания на провинилите се граждани. Какво се постига с поста и молитвата? Какво се постига с наказанията, изобщо? Такъв е животът в забавачницата. Едно е важно: всеки да знае причината на страданията си. Когато малкото дете цапа пелените си, това е в реда на нещата; никой не търси причините за това. Но ако 15 – 16 годишно момче се цапа, веднага се търси причината за това. Майката казва: Синко, голям си вече, не трябва да се изпущаш. И за обяснение на това се казва, че нервната система на това момче била слаба, следствие на което не могъл да се въздържа. Може ли да се каже за това момче, че е грешно? Не, трябва да имаш знание, да намериш причината и да я отстраниш. Ако родителите и лекарите знаят причината, този недъг лесно ще се изправи. Днес и в моралния, и в обществения живот има такива явления. С бой, с наказания те не се премахват. Ти набиваш детето един – два пъти, но с бой повече ще го наплашиш. Някога го стряскат, и може да се излекува. Обаче, някога положението се влошава. Българите лекуват треската чрез уплаха. Когато силите на човешкия организъм се колебаят, равновесието между тях се нарушава, и нервната система се разстройва. Значи, силите на организма не са в съгласие с природните сили. Тогава човек е изложен на действието на различни микроби и лесно заболява. Той пада духом и губи вяра в себе си и казва: Няма да оздравея. Този човек се демагнитизирал. За да се излекува, трябва да се уплаши. Как? Като се залее внезапно със студена вода. В този случай, болният се стряска, започва засилено да мисли и си казва: Искам да живея. Страхът събужда скритите сили в него. Така, болестта го напуща. Този метод дава добри резултати. Има смисъл да уплашиш болния, но да не се прекосят краката му. Напротив, уплаши го така, че да тича два пъти по-силно, отколкото по-рано. Видиш ли, че болният бяга, знай, че той ще се спаси. Методът е дал добър резултат. Бягане има и в живота на здравите. Изгубиш смисъла на живота; не искаш да работиш; не ти се живее. В този случай, природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.

Един богат американец умрял и оставил голямо богатство на единствения си син. Непривикнал на работа, синът се предал на весел, охолен живот. Ял, пил, не мислел за утрешния ден. Той изтощил толкова много нервната си система, че изпаднал в ипохоидрия. Най-после, решил да се лекува. Опитал при един лекар, но той не могъл да му помогне. При втори, при трети лекар – никой не могъл да го излекува. Лекарите казвали, че болестта му е неизлечима. Най-после той попаднал при един лекар, на когото казал: Ако и вие не ме излекувате, аз ще се самоубия. Лекарят се разговорил с него и, като схванал състоянието му, казал: Мога да те излекувам, но при условие, да не протестираш срещу метода на лекуването и да не съжаляваш, че си дошъл при мене. Както да постъпя, няма да ме съдиш. Ще подпишеш договора, че няма да ме съдиш и ще ми броиш 50 хиляди долара за лекуването. Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката на лекаря. В деня на лекуването, болният бил упоен, и лекарят отрязал десния му крак, под коляното. Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав, докторе, да скоча да се боксирам с тебе! Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен. – Докторе, извади ме от това положение. Кажи ми, какво да правя без крак? – Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара. След няколко дни лекарят донесъл на болния един хубав гумен крак. Болният напуснал клиниката, отново влязъл в живота, освободен от ипохондрията. Имало вече за какво да мисли – за крака си. Дали този случай е действителен, не е важно. Страданията на хората се оправдават, ако могат да осмислят техния живот. Някога човек изгубва окото си, крака си; дробовете му заболяват; стомахът му се разстройва. Всичко това има за цел, да ни застави да осмислим живота си.

"Господи, отвори очите ни!"
Защо? За да дойде истинското съзнание, истинското разбиране на реалния живот. Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Съзнавате ли този живот? Каква полза, че живеете, без да съзнавате и използувате реалността. Каква полза, че имате цигулка и хубав лък, а не можете да свирите! Хубавото и красивото трябва да се използуват разумно. Каква полза, ако имате в изобилие ябълки и круши, а стомахът ви е разстроен и не можете да ядете. Това е измъчване. Следователно, трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека. Духът му се пробужда, и той се съзнава като мислещо същество. Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си.

Съвременните учени работят за продължаване на живота. Как може да се продължи живота? Чрез ядене ли? Ако храната продължава живота, то богатите, които се хранят добре, трябваше да живеят най-много. Всъщност, забелязано е, че хората съкращават живота си повече от преяждане, отколкото от недояждане. Има болести, които се лекуват с глад. Обаче, не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция.

Първото нещо, което се иска от човека, е да преустрои своята мисъл и своите чувства. Не е въпрос само за укротяване на чувствата. Богати и бедни, всички трябва да се хранят, да мислят и чувствуват разумно. Например, аз съм богат човек. Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. Лесно мога да го споделя, но питам: Готов ли си да използуваш разумно това богатство? Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички разумни същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови? С него заедно работят воловете, конете; с него заедно работят наемни хора. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово. Един ден и животните ще искат дял от богатството на търговеца на кожи. Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Богатството е бюджет на природата. Тя разполага с него, тя има право да кредитира нуждаещите. Богатите са касиери на тази велика банка – природата. Те са длъжни да дават отчет на тази банка. Отиваш в банката на природата, искаш заем. Колкото щедра, толкова и точна е тя. Ще ти даде пари на заем, но ще иска да представиш двама поръчители, да дадеш полица с точно определен ден на изплащане на сумата. Ако си честен човек, природата веднага ще ти услужи.

Желая всички съвременни християни да се отличават с честност. Имаш нужда от 500 лв. Ще отидеш при приятеля си и ще му кажеш: Моля ти се, услужи ми с 500 лв. Дължа толкова, имам да взимам толкова. Направи си сметка, можеш ли да ми услужиш. Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца. Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10 000 лв. и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо. Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно. И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото. След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура. Един ден и съдилищата ще се изменят. Съдопроизводството ще се съкрати; времето ще се съкрати. Важно е всички да бъдат честни. Тогава, каквато присъда издаде съдията, всички ще бъдат доволни: и обвиняеми, и обвинени.

"Господи, отвори очите ни!"
Това значи: Господи, отвори нашите дарби и способности. Господи, отвори сърцата ни. За да се отворят очите, т.е. умовете и сърцата на хората, мнозина трябва да вземат участие в това. Всички, които са израсли в забавачницата, трябва да вземат участие в това отваряне. Един благодетел отворил пансион за сто деца. Позволявало се да идат гости, но ограничен брой. Освен храната за децата, предвидено било храна само за един гост. В случай, че дохождали повече, за тях отделяли от храната на децата. Един от редовните посетители на пансиона бил някой си Мирчо. Външно, той бил елегантен, с добра обхода, към всички учтив. Един недостатък имал: обичал да яде много. Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че иде Мирчо, всички казвали: Ето го, пак иде. Защо били неразположени към него? Защото само взимал, без да дава нещо. По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка, сирене и др. Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат и скачат, да се радват. Много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци.

Прилагайте великия закон – законът на любовта. Сам по себе си, той е прост, не изисква много. – Ама ще се отречете от излишното, от ненужното. Как ще се отречеш от своите мисли и желания? Как ще се отречеш от хляба? Тръгваш на път – ще вземеш необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шунка, яйца, печена кокошка, масло, сирене. Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах.

Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене! Че ще дойдат старини, не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Сега ще ядеш 40 деня наред само лук и хляб, с малко зехтин. Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите й. Ако не си в съгласие с нея, ще страдаш. Човек трябва да яде разумно и съзнателно. Яденето трябва да му причинява радост.

"Господи, отвори очите ни!"
Очите на всички ни трябва да бъдат отворени, да имаме сила да помагаме на своите по-малки и слаби братя, да задоволим техните нужди. Ако си богат човек, и в дома ти живее една бедна жена, погрижи се да задоволиш нуждите й, да направиш живота й сносен. Не я оставай да проси. Ако владееш някакво изкуство, или занаят, научи и нея да работи. Дай й подтик, сама да си изкарва прехраната. Нека новото учение се приложи. Нека се отворят училища, за да се пробудят скритите сили и способности в човека. Слуга си при един добър търговец. Той се отнася добре, плаща ти редовно – обича те като свой син. И ти го обичаш и му служиш добре. Един ден в тебе се пробужда съвестта и започваш да мислиш: Добър е моят господар, но ако продължавам да му служа по този начин, ще опороча душата си. Искам да служа на Бога, да се освободя от човешките работи. Казваш на господаря си, че не можеш вече да му служиш по стария начин и си решил да го напуснеш. – Защо? Какво лошо съм ти направил? Ето, готов съм да те направя зет. Не искам повече да лъжа. Колко пъти съм продавал платове за чисто вълнени, а те са смес от вълна и памук! Колко пъти не съм мерил точно! Не мога вече да понасям това! Раздвоих се и избирам правия път.

Дайте път на Божественото в себе си. Щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека, който казва: Няма да лъжеш вече! Ако продължаваш още да живееш в стария живот, ще дойдат болести и страдания. Днес у всички хора се събуждат благородни чувства, които водят към нов живот. Трябва ли още да ги приспиват? Ако лъжеш и страданията те преследват, още ли трябва да служиш на лъжата? Кажи на господаря си: Господарю, не мога повече да ти служа. Съвременното човечество влиза в нова фаза – любов към Бога. Понятието "Бог" не е вече отвлечено. Човек влиза в общение с Бога и слуша тихия Му глас: Готов ли си да изпълниш моя закон? Бог не морализира никого, но казва: Люби ближния си, като себе си. Бъди готов да се жертвуваш за него с любов. Който жертвува с любов, никога не се разкайва. Разкаянието показва, че минаваш от стария в новия живот. На кого ще служиш? Ще служа на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. На кой Бог служите? На този, Когото всеки момент опитваме. На кой Бог служите? На този, Когото виждаме във всички хора, даже и в престъпника. Опитай се да говориш на престъпника с негов език, да видиш, как ще се отвори и ще бъде готов да ти услужи. Но виждане, отворени очи са нужни на човека.

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, в Божествените – вечни. Да служиш на Божественото в себе си, това значи, да се вслушаш в Неговия глас. Той ти нашепва: Спри, тук има една страдаща душа. Каквато работа и да имаш, ще се спреш да помогнеш. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист – нищо от това. Жена ти или дъщеря ти била с тебе, добре облечена, нищо от това. Щом помагаш, от нищо няма да се срамуваш. – Как ще погледнат домашните ми на него? Както и да погледнат, ти ще слушаш Онзи, Който ти говори отвътре. Ще бъдеш готов на всичко. Ще се опиташ да убедиш домашните си, че между тях и този човек няма никаква разлика. И той чувствува и мисли като тях. Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден. Той е ученик в живота и трябва да се учи. Утрешният ден не е твой. Нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: Иди си с Бога и, когато се намериш в затруднение, ела при мене. Всякога ще бъдеш добре дошъл. Знаеш ли, какво значи, да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена. Ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри 50%. Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си. Така ще научиш един велик закон. Това значи, да имаш отворени очи.

Един учен богослов се произнесъл за нашето учение, че било пантеизъм. – Нашето учение е учение на живия опит. Ако, според неговите закони, посадим едно плодно дърво, то в скоро време ще израсте и ще даде отлични плодове. Ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод. Ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод и то първокачествен. Ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее. Ако съградиш дом по законите на нашето учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество. Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител, съдия или работник. Ще кажеш, че нашето учение било пантеизъм. Оставете философията настрана. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за истината. От гледище на истината, питам; Аз или вие, произвеждаме ли доброкачествени плодове? На онзи, който произвежда, казвам: Братко, щом произвеждаш добри плодове, ти си в новото учение, ти си на правата страна.

Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва. Не е нужно да бъдеш пълен, но бъди здрав. Пълнотата не е признак на здраве. Кой човек е здрав? Има норма в природата, по която се познава здравият човек. Определено е, колко трябва да бъдат дебели ръцете, краката. Ако обиколката на раменете е два пъти по-широка, отколкото на гърдите, какво показва това? Каква норма е тази? Пълният казва: На мене ми е добре така. Ами ако утре паднеш на пътя от апоплексия? Здраве ли е това? От гледище на природата, мярката на здравия човек е точно определена.

Казвате: Да бъдем благочестиви! В какво се заключава благочестието? Да бъдем правоверни. Кой е правоверен? Не само да се говори, но всяко понятие трябва да бъде точно определено. Да гледаме на нещата от положителната им страна. Лесно е да кажеш лошо за човека, но то не разрешава въпросите. Ти ще кажеш лошо за някого, и той ще каже за тебе. Макар и да сме в забавачница, много задачи ни са дадени, които трябва да решим, да свършим дадената работа. Важно е да се отворят очите ни.

"Господи, отвори очите ни!" Като сетиво, зрението се появило най-късно, а осезанието – най-рано. Интересно е да се проследи човешкото развитие, да се види, какъв е бил човекът, когато имал само две сетива. След осезанието се явил вкусът, после обонянието, слухът, най-после – зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива. Като се развиват те, и човекът се развива. Ухото, окото му ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на земята, след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Шестото сетиво вече започва да се развива. У много хора, по целия свят, това сетиво започва да се развива. И между вас се развива това сетиво. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. Те са онези деца, които вече излизат от забавачницата. Днес хората се запитват: Къде сме ние? Докъде сме дошли? Коя религия е по-права? Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше нещо от скинията. Значи, дванадесет племена, дванадесет части от скинията. Всяко племе казваше: Ние носим част от скинията. Щом спираха някъде, те веднага събираха частите на скинията, построяваха я и започваха да се молят. И днес срещаме много пътници, които спорят помежду си. Едни казват: Ние сме католици, други – ние сме евангелисти, трети – ние сме православни, четвърти – мохамедани. Когато дойде Бог, великият Учител на света, Той ще каже: Спрете тук! Донесете скинията при мене. Елате при мене, всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни, и др. Ето, моят дом ще бъде дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят дом е Великият храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим. Това е новото учение, което трябва да се насажда в умовете и сърцата на новото, на младото поколение. То носи светлото бъдеще.

"Господи, отвори очите ни!" Който произнесе тези думи съзнателно, ще опита силата, която се крие в тях. Те носят ново благословение за света.
"Господи, отвори очите ни!"

''7. Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, [[1923]] г. София.''

Отвори очите ни

2013-02-13T22:10:00Z

Mvm: /* 8. Отвори очите ни! */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1923 г.]]

[[Поучаваше ги (1923)]]

==8. Отвори очите ни!==

''7. Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, [[1923]] г. София.''

„Казвах Му: „Господи, да се отворят очите ни!““ (Матея, 20:33)

"Да се отворят очите ни!"
Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса, как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят, как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също са забава за децата, да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят.

"Господи, да се отворят очите ни!"
Има три вида виждане: Физическо, духовно и умствено. Физическото виждане подразбира външно виждане. Духовното виждане подразбира да познаеш, обича ли те някой, или не те обича. Умственото виждане значи, да носиш някого в ума си. Да виждаш човека физически, това значи, да го гледаш външно, като статуя. Щом го виждаш духовно, ти го възприемеш като светлина, като малка, запалена свещица. Според някои, да казваш, че виждаш нещо особено в човека, това значи, да си въобразяваш нещата. – Що е въображението? То не почива на илюзии, но на действителни неща. Да си въобразяваш нещо, и за това има причини. Значи, някакво усещане произвежда нещо в ума ти, и той създава една или друга форма. Илюзорните и въображаеми неща са съществени, но кратковременни, както човешкия живот на земята. Казват, че човешкият живот е илюзия. Така е, като го сравниш с живота на земята, но не и в абсолютен смисъл. Напротив, човешкият живот, колкото и кратковременен, е красив. И в него има нещо реално и съществено. И тъй, първото, физическото виждане е по форма; второто виждане – духовното е по съдържание; третото – умственото виждане е по смисъл. Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума, като принцип, т.е. гениалният ум. Той е комбинация на сили; той включва всичко в себе си. Чрез разума проникваш във вътрешния смисъл на нещата. Значи, чрез разума ти възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите и явленията. Той разбира нещата по същина. Когато не схващаш нещата правилно, това значи, че недовиждаш. И слепите хора не виждат, затова на всяка стъпка срещат препятствия. И най-малкото камъче може да ги спъне. Много хора се спъват. – Защо? – Недовиждат. В случая, аз употребявам думата хора, а не човеци.

На български думите "хора" или "хора" са почти идентични. Търговията е хоро; политиката е хоро; войната е хоро; всичко в света е хоро. Хорото се върти, а гайдарджията свири вътре в кръга. Като се наиграят хората, и хорото се свършва. Като се върнат по домовете си, почват да мислят за ядене. Жената казва на мъжа си: В курника има един млад петел, я го заколи. Вече никой не мисли за хорото, а за ядене и пиене. Всички хора, които не мислят, са на хорото. Те още не са станали човеци. Мъжът казва на жена си: Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее. Там ще намери своя професор – младата мома. Като се влюби в нея, тя ще му чете лекции, молитви. Младият момък, който по-рано бил небрежен към своята външност, разпуснат, сега започва да се облича, накривява калпака си, засуква мустаците си и тръгва. Щом се ожени, отново се напуща. Главата му увисва. Ако го попиташ, какво му е, той отговаря: Ходих на хорото, дето поумнях. Сега вече мисля, а не играя. Разбрах, че животът е сериозен. И вие често си задавате въпроса, що е животът. Аз не гледам на хорото като на нещо смешно. Хорото е упражнение и то най-хубавото. Като казвам, че трябва да се играе, взимам играта, като първа необходимост за детето. Детето трябва да играе, за да закрепне физическото му тяло. Щом заякне, то престава да играе и почва да мисли. Съвременните хора са в стадията на детето. От време на време, те трябва да мислят. Защо? – Защото и на хорото някога стават сбивания – животът става сериозен.

Казват Му: "Господи, отвори очите ни!"
Интересно е, наистина, как са се развили човешките сетива. Интересно е и развитието на неговите чувства. Ако се върнете назад, да проследите историята на човечеството, ще видите, че човек не е изникнал на земята произволно. Казва се в Битието, че Бог направил човека от пръст и му вдъхнал живот. Някои религиозни мислят, че човек е направен в един момент. Учените разглеждат този въпрос от научно гледище. Те казват, че човек е произлязъл от клетка, едва видима под микроскоп. Клетката постепенно еволюирала, минавала от една в друга форма и като минала през 400 000 форми, всяка от тях със своите под-форми, най-после дошла във формата на човек. Казано било на този човек да играе свободно на хорото. Дотам е достигнал съвременният човек. Науката прави огромни усилия, да даде известни знания на човека. Знанието е потребно, за да му покаже, че играчките, с които се занимава, са условия, методи за неговото развитие. Ум е нужен и за тези играчки, те струват скъпо. Знаете ли, колко струва издръжката на забавачницата на земята? Знаете ли, колко струва едно дете на земята? – Около 10 милиарда френски франкове. Това е според моята сметка. Преведете тези пари в български левове и вижте, колко струва един човек. Ето колко струвате на Онзи, Който ви е пратил да се учите в забавачницата на земята.

Три течения, три възгледа поддържат хората: Едно-божие, многобожие, всебожие. И трите възгледа са чисто материалистически. Онези, които са дошли до духовното виждане, минават за напреднали, и те чувствуват Бога. При физическото виждане, хората гледат на Бога, като на велико същество, но по форма. Това е криво гледане. Ако не разбираш всички слънчеви системи, не можеш да знаеш, какво нещо е Божественото тяло. Всички слънчеви и планетни системи, взети заедно, представят тялото на Бога. Каква част от това голямо тяло представя земята? – Микроскопическа частица. Но и това е материалистическо схващане. Според някои, Бог е един, едно същество. Те поддържат еднобожието. Други казват, че има много богове; те поддържат многобожието. И едните, и другите разглеждат външната страна на въпроса. Трета категория хора казват, че целият видим, свят е Бог. Вън от това нищо не съществува. И трите възгледа се спират върху материята, като единствена реална същност. Значи, материалистът вижда с физическите си очи. Той се държи за физическото виждане. Други казват, че Бог не е само външна форма, но и друго нещо, което се чувствува, което се долавя с духовните очи. И техните схващания за Бога не са точно определени. Бих запитал религиозния, който проповядва за Бога, който има ум и сърце, каква лична опитност притежава той за Бога. Той ще отговори, какво казват философите. Аз не се интересувам от мнението на философите. От тяхно гледище, те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения. Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време. – Не е възможно, господин генерал. Ако вие можете да минете планината за 24 часа, застреляйте ме. Тръгва генералът с войниците и едва за шест деня преминава планината. Който издава заповеди, първо той сам трябва да ги е опитал. Който проповядва за Бога, пръв той трябва да има опитности. Чуждите опитности и постижения не са твои. Чуждото мнение всякога остава чуждо. Високите места не се минават така лесно, както равните, ниските места. В живота си човек не пътува всякога по равни места. Някога се качва по високи места, някога слиза. Лесно се издава заповед, в няколко часа да изкачиш една голяма височина. Колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е. Нужни са няколко дни. Като се качваш на планината, задъхваш се, клякаш, ставаш. Но заповедта гласи: Няма да се задъхваш, няма да клякаш. И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. Важно е да се мине височината.

Каква е нашата задача на земята, общо и частно? Ако за нас животът на земята е само забавачница, и тя си има свои закони и правила. И в забавачницата ще получим известни познания, които ще бъдат основа на бъдещето знание. Лошото е там, че сега хората се занимават повече с отрицателната страна на живота. Цял век те се убеждават, има ли Бог, или не; коя религия е по-права. Що са религиите? Те са форми, с които се забавляват децата. Дошъл един учен, създал една форма; дошъл друг, създал друга форма. Така се събират няколко религиозни форми, с които децата се забавляват. На времето си, всеки метод, всяка форма била полезна. Обаче, ние още не сме дошли до онази правилна форма, която да осигурява човешкото развитие. Например, по принцип, съвременното християнство е отлично, но по форма нещо куца в него. Когато дойде на земята, между евреите. Христос завари Моисевия закон, според който Моисей признаваше само един Бог. Горко на онзи, който не признаваше този Бог! И Христос проповядваше един Бог. Защо тогава евреите не приеха Христовото учение? Защото не можаха да се приспособят към Христа. По принцип Христовото учение е отлично, но евреите не можаха да излязат от пределите на Мойсеевия закон.

И сегашното християнство е дошло до своите крайни предели. Нова форма е нужна. Днес, когато се казва, че тази форма трябва да се преобрази, християните настръхват. Те мислят, че най-малкото преобразование ще създаде катастрофа. В какво се заключава катастрофата? Ти си направил една забавачница за сто деца. След време идат 500 деца. Тази забавачница е тясна вече. Какво ще направиш? Ще събориш старата забавачница и ще построиш нова. Има ли нещо лошо тук? Въпросът е да се постигне известна цел. Дава ли добри резултати новата забавачница? Това е важно. Новата забавачница трябва да бъде широка, хигиенична, с големи прозорци, да влиза изобилно светлина – условие за развитието на човека. И тъй, човечеството се нуждае от нови форми, нови възгледи и разбирания. Казано е, че Бог направил човека от пръст. – Не, човек не е пръст. Ако е така, от него нищо не може да се очаква. Какво може да направи един човек, направен от пръст? Смешно е да изисквате нещо от него. Един англичанин написал един разказ "Как може да се създаде човек." Като учен, той се опитал да направи един човек, в който вложил движение, интелигентност и воля. Каква била изненадата му, когато от този човек излязъл само един автомат. Тръгнал човекът след него и викал: Душа искам, душа ми дай. Автоматът го следвал навсякъде и непрекъснато викал; Душа ми дай! Така англичанинът се убедил, че същественото в човека е душата. Без душа той е автомат. Ако Бог, наистина, създал човека от пръст, ще имаме човек – автомат, какъвто ученият англичанин създал. Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. Часовникът е автомат. Завъртиш го, и той върви. Фонографът е автомат. Завъртиш ключа, и той пее, но само такава песен, която друг е изпял. Много хора приличат на автомат, повтарят миналото. Сократ, Платон, тъй казали. Мойсей, Исайя, Иеремия така казали. Христос така казал. И ние сме такива философи. Някой изпее една песен на фонографа, и след това фонографът я възпроизвежда. Друг държал някаква реч, и фонографът я повтаря. Това са философите на сегашното време, а фонографът повтаря техните думи.

Съвременните религиозни хора са дошли до мисълта, че Бог вече няма общение с тях, както е било във времето на пророците. Те казват: Ние сме толкова грешни, че и Бог ни е изоставил. Понеже Той се занимава с велики работи, ние сме далеч от Неговото съзнание. Ако сте убедени, че е така, де остава вашата вяра? Казвате, че Бог е Любов. В какво се проявява Неговата любов? Ще цитирате, какво казал този-онзи пророк. Цитатите на миналото са грамофонни плочи. Няма защо да се вслушвате в миналото. Настоящето изисква нова песен. Да се върнем към прочетения стих: "Господи, отвори очите ни!" Значи, ние трябва да влезем във връзка с Господа, със същината на живота, отдето идат благата за всички. Питате : Нужно ли е да има дежурни в забавачницата? Макар и малки, децата в забавачницата се редуват в дежурство. Ако учителят закъснее, дежурният се грижи за дисциплината. И съвременните църкви налагат наказания на своите членове, както учителите наказват непослушните ученици. Те се наказват с пост и молитва. И държавата налага наказания на провинилите се граждани. Какво се постига с поста и молитвата? Какво се постига с наказанията, изобщо? Такъв е животът в забавачницата. Едно е важно: всеки да знае причината на страданията си. Когато малкото дете цапа пелените си, това е в реда на нещата; никой не търси причините за това. Но ако 15 – 16 годишно момче се цапа, веднага се търси причината за това. Майката казва: Синко, голям си вече, не трябва да се изпущаш. И за обяснение на това се казва, че нервната система на това момче била слаба, следствие на което не могъл да се въздържа. Може ли да се каже за това момче, че е грешно? Не, трябва да имаш знание, да намериш причината и да я отстраниш. Ако родителите и лекарите знаят причината, този недъг лесно ще се изправи. Днес и в моралния, и в обществения живот има такива явления. С бой, с наказания те не се премахват. Ти набиваш детето един – два пъти, но с бой повече ще го наплашиш. Някога го стряскат, и може да се излекува. Обаче, някога положението се влошава. Българите лекуват треската чрез уплаха. Когато силите на човешкия организъм се колебаят, равновесието между тях се нарушава, и нервната система се разстройва. Значи, силите на организма не са в съгласие с природните сили. Тогава човек е изложен на действието на различни микроби и лесно заболява. Той пада духом и губи вяра в себе си и казва: Няма да оздравея. Този човек се демагнитизирал. За да се излекува, трябва да се уплаши. Как? Като се залее внезапно със студена вода. В този случай, болният се стряска, започва засилено да мисли и си казва: Искам да живея. Страхът събужда скритите сили в него. Така, болестта го напуща. Този метод дава добри резултати. Има смисъл да уплашиш болния, но да не се прекосят краката му. Напротив, уплаши го така, че да тича два пъти по-силно, отколкото по-рано. Видиш ли, че болният бяга, знай, че той ще се спаси. Методът е дал добър резултат. Бягане има и в живота на здравите. Изгубиш смисъла на живота; не искаш да работиш; не ти се живее. В този случай, природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.

Един богат американец умрял и оставил голямо богатство на единствения си син. Непривикнал на работа, синът се предал на весел, охолен живот. Ял, пил, не мислел за утрешния ден. Той изтощил толкова много нервната си система, че изпаднал в ипохоидрия. Най-после, решил да се лекува. Опитал при един лекар, но той не могъл да му помогне. При втори, при трети лекар – никой не могъл да го излекува. Лекарите казвали, че болестта му е неизлечима. Най-после той попаднал при един лекар, на когото казал: Ако и вие не ме излекувате, аз ще се самоубия. Лекарят се разговорил с него и, като схванал състоянието му, казал: Мога да те излекувам, но при условие, да не протестираш срещу метода на лекуването и да не съжаляваш, че си дошъл при мене. Както да постъпя, няма да ме съдиш. Ще подпишеш договора, че няма да ме съдиш и ще ми броиш 50 хиляди долара за лекуването. Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката на лекаря. В деня на лекуването, болният бил упоен, и лекарят отрязал десния му крак, под коляното. Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав, докторе, да скоча да се боксирам с тебе! Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен. – Докторе, извади ме от това положение. Кажи ми, какво да правя без крак? – Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара. След няколко дни лекарят донесъл на болния един хубав гумен крак. Болният напуснал клиниката, отново влязъл в живота, освободен от ипохондрията. Имало вече за какво да мисли – за крака си. Дали този случай е действителен, не е важно. Страданията на хората се оправдават, ако могат да осмислят техния живот. Някога човек изгубва окото си, крака си; дробовете му заболяват; стомахът му се разстройва. Всичко това има за цел, да ни застави да осмислим живота си.

"Господи, отвори очите ни!"
Защо? За да дойде истинското съзнание, истинското разбиране на реалния живот. Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Съзнавате ли този живот? Каква полза, че живеете, без да съзнавате и използувате реалността. Каква полза, че имате цигулка и хубав лък, а не можете да свирите! Хубавото и красивото трябва да се използуват разумно. Каква полза, ако имате в изобилие ябълки и круши, а стомахът ви е разстроен и не можете да ядете. Това е измъчване. Следователно, трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека. Духът му се пробужда, и той се съзнава като мислещо същество. Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си.

Съвременните учени работят за продължаване на живота. Как може да се продължи живота? Чрез ядене ли? Ако храната продължава живота, то богатите, които се хранят добре, трябваше да живеят най-много. В същност, забелязано е, че хората съкращават живота си повече от преяждане, отколкото от недояждане. Има болести, които се лекуват с глад. Обаче, не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция.

Първото нещо, което се иска от човека, е да преустрои своята мисъл и своите чувства. Не е въпрос само за укротяване на чувствата. Богати и бедни, всички трябва да се хранят, да мислят и чувствуват разумно. Например, аз съм богат човек. Дойде при мене един приятел и ми казва: Искам да споделиш богатството си с мене. Лесно мога да го споделя, но питам: Готов ли си да използуваш разумно това богатство? Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички разумни същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките му са лично негови? С него заедно работят воловете, конете; с него заедно работят наемни хора. Какво ще каже за себе си богатият търговец? Лесно се продават готови, обработени кожи, но колко хора са взели участие в кожарството? Ще одереш кожата на животните, но още колко работа има с тази кожа! Следователно, богатството е резултат на общите усилия на всички хора. Никой богат не може да каже, че това или онова богатство е негово. Един ден и животните ще искат дял от богатството на търговеца на кожи. Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите. Богатството е бюджет на природата. Тя разполага с него, тя има право да кредитира нуждаещите. Богатите са касиери на тази велика банка – природата. Те са длъжни да дават отчет на тази банка. Отиваш в банката на природата, искаш заем. Колкото щедра, толкова и точна е тя. Ще ти даде пари на заем, но ще иска да представиш двама поръчители, да дадеш полица с точно определен ден на изплащане на сумата. Ако си честен човек, природата веднага ще ти услужи.

Желая, всички съвременни християни да се отличават с честност. Имаш нужда от 500 лв. Ще отидеш при приятеля си и ще му кажеш: Моля ти се, услужи ми с 500 лв. Дължа толкова, имам да взимам толкова. Направи си сметка, можеш ли да ми услужиш. Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца. Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10 000 лв. и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо. Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно. И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото. След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура. Един ден и съдилищата ще се изменят. Съдопроизводството ще се съкрати; времето ще се съкрати. Важно е всички да бъдат честни. Тогава, каквато присъда издаде съдията, всички ще бъдат доволни: и обвиняеми, и обвинени.

"Господи, отвори очите ни!" Това значи: Господи, отвори нашите дарби и способности. Господи, отвори сърцата ни. За да се отворят очите, т. е. умовете и сърцата на хората, мнозина трябва да вземат участие в това. Всички, които са израсли в забавачницата, трябва да вземат участие в това отваряне. Един благодетел отворил пансион за сто деца. Позволявало се да идат гости, но ограничен брой. Освен храната за децата, предвидено било храна само за един гост. В случай, че дохождали повече, за тях отделяли от храната на децата. Един от редовните посетители на пансиона бил някой си Мирчо. Външно, той бил елегантен, с добра обхода, към всички учтив. Един недостатък имал: обичал да яде много. Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че иде Мирчо, всички казвали: Ето го, пак иде. Защо били неразположени към него? Защото само взимал, без да дава нещо. По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка, сирене и др. Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат и скачат, да се радват. Много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци.

Прилагайте великия закон – законът на любовта. Сам по себе си, той е прост, не изисква много. – Ама ще се отречете от излишното, от ненужното. Как ще се отречеш от своите мисли и желания? Как ще се отречеш от хляба? Тръгваш на път – ще вземеш необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шумка, яйца, печена кокошка, масло, сирене. Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия. Ще вземеш в раницата си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода. Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах. Дето и да отидеш, щом не живееш разумно, всякога ще те боли стомах.

Един старец от Нова Загора разказваше своята опитност. Като бил млад, обичал много да яде и да пие. След ядене пиел студено вино. Дошла старостта, и той започнал да страда от корем. Като търсел причината за болестта, сам си казвал: Ех, дядо Георги, като беше млад, мислеше само за ядене и пиене! Че ще дойдат старини, не помисляше. Сега ще се превиваш от болки и ще мълчиш. Сега ще ядеш 40 деня наред само лук и хляб, с малко зехтин. Природата е крайно взискателна, ще спазваш законите й. Ако не си в съгласие с нея, ще страдаш. Човек трябва да яде разумно и съзнателно. Яденето трябва да му причинява радост.

"Господи, отвори очите ни!" Очите на всички ни трябва да бъдат отворени, да имаме сила да помагаме на своите по-малки и слаби братя, да задоволим техните нужди. Ако си богат човек, и в дома ти живее една бедна жена, погрижи се да задоволиш нуждите й, да направиш живота й сносен. Не я оставай да проси. Ако владееш някакво изкуство, или занаят, научи и нея да работи. Дай й подтик, сама да си изкарва прехраната. Нека новото учение се приложи. Нека се отворят училища, за да се пробудят скритите сили и способности в човека. Слуга си при един добър търговец. Той се отнася добре, плаща ти редовно – обича те като свой син. И ти го обичаш и му служиш добре. Един ден в тебе се пробужда съвестта и започваш да мислиш: Добър е моят господар, но ако продължавам да му служа по този начин, ще опороча душата си. Искам да служа на Бога, да се освободя от човешките работи. Казваш на господаря си, че не можеш вече да му служиш по стария начин и си решил да го напуснеш. – Защо? Какво лошо съм ти направил? Ето, готов съм да те направя зет. Не искам повече да лъжа. Колко пъти съм продавал платове за чисто вълнени, а те са смес от вълна и памук! Колко пъти не съм мерил точно! Не мога вече да понасям това! Раздвоих се и избирам правия път.

Дайте път на Божественото в себе си. Щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека, който казва: Няма да лъжеш вече! Ако продължаваш още да живееш в стария живот, ще дойдат болести и страдания. Днес у всички хора се събуждат благородни чувства, които водят към нов живот. Трябва ли още да ги приспиват? Ако лъжеш и страданията те преследват, още ли трябва да служиш на лъжата? Кажи на господаря си: Господарю, не мога повече да ти служа. Съвременното човечество влиза в нова фаза – любов към Бога. Понятието "Бог" не е вече отвлечено. Човек влиза в общение с Бога и слуша тихия Му глас: Готов ли си да изпълниш моя закон? Бог не морализира никого, но казва: Люби ближния си, като себе си. Бъди готов да се жертвуваш за него с любов. Който жертвува с любов, никога не се разкайва. Разкаянието показва, че минаваш от стария в новия живот. На кого ще служиш? Ще служа на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. На кой Бог служите? На този, Когото всеки момент опитваме. На кой Бог служите? На този, Когото виждаме във всички хора, даже и в престъпника. Опитай се да говориш на престъпника с негов език, да видиш, как ще се отвори и ще бъде готов да ти услужи. Но виждане, отворени очи са нужни на човека.

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, в Божествените – вечни. Да служиш на Божественото в себе си, това значи, да се вслушаш в Неговия глас. Той ти нашепва: Спри, тук има една страдаща душа. Каквато работа и да имаш, ще се спреш да помогнеш. Ще поканиш този човек у дома си, ще го нахраниш и облечеш. Ама бил окъсан, нечист – нищо от това. Жена ти или дъщеря ти била с тебе, добре облечена, нищо от това. Щом помагаш, от нищо няма да се срамуваш. – Как ще погледнат домашните ми на него? Както и да погледнат, ти ще слушаш Онзи, Който ти говори отвътре. Ще бъдеш готов на всичко. Ще се опиташ да убедиш домашните си, че между тях и този човек няма никаква разлика. И той чувствува и мисли като тях. Щом задоволиш нуждите на този човек за деня, ще го пуснеш да си отиде. Ти си длъжен да задоволиш нуждите на човека за един ден. Той е ученик в живота и трябва да се учи. Утрешният ден не е твой. Нито себе си ще осигуряваш, нито близките си. Кажи на страдащия: Иди си с Бога и, когато се намериш в затруднение, ела при мене. Всякога ще бъдеш добре дошъл. Знаеш ли, какво значи, да имаш поне един приятел в света? Заради Бога, на Когото служим, вратата ни трябва да бъде всякога отворена. Ако не за всички, поне за един човек. Ако всеки може да отвори сърцето си поне за една душа, животът ни щеше да се подобри 50%. Щом Бог ти проговори, ще отвориш сърцето си. Така ще научиш един велик закон. Това значи, да имаш отворени очи.

Един учен богослов се произнесъл за нашето учение, че било пантеизъм. – Нашето учение е учение на живия опит. Ако, според неговите закони, посадим едно плодно дърво, то в скоро време ще израсте и ще даде отлични плодове. Ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод. Ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод и то първокачествен. Ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее. Ако съградиш дом по законите на нашето учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество. Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител, съдия или работник. Ще кажеш, че нашето учение било пантеизъм. Оставете философията настрана. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за истината. От гледище на истината, питам; Аз или вие, произвеждаме ли доброкачествени плодове? На онзи, който произвежда, казвам: Братко, щом произвеждаш добри плодове, ти си в новото учение, ти си на правата страна.

Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва. Не е нужно да бъдеш пълен, но бъди здрав. Пълнотата не е признак на здраве. Кой човек е здрав? Има норма в природата, по която се познава здравият човек. Определено е, колко трябва да бъдат дебели ръцете, краката. Ако обиколката на раменете е два пъти по-широка, отколкото на гърдите, какво показва това? Каква норма е тази? Пълният казва: На мене ми е добре така. Ами ако утре паднеш на пътя от апоплексия? Здраве ли е това? От гледище на природата, мярката на здравия човек е точно определена.

Казвате: Да бъдем благочестиви! В какво се заключава благочестието? Да бъдем правоверни. Кой е правоверен? Не само да се говори, но всяко понятие трябва да бъде точно определено. Да гледаме на нещата от положителната им страна. Лесно е да кажеш лошо за човека, но то не разрешава въпросите. Ти ще кажеш лошо за някого, и той ще каже за тебе. Макар и да сме в забавачница, много задачи ни са дадени, които трябва да решим, да свършим дадената работа. Важно е да се отворят очите ни.

"Господи, отвори очите ни!" Като сетиво, зрението се появило най-късно, а осезанието – най-рано. Интересно е да се проследи човешкото развитие, да се види, какъв е бил човекът, когато имал само две сетива. След осезанието се явил вкусът, после обонянието, слухът, най-после – зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива. Като се развиват те, и човекът се развива. Ухото, окото му ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на земята, след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Шестото сетиво вече започва да се развива. У много хора, по целия свят, това сетиво започва да се развива. И между вас се развива това сетиво. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. Те са онези деца, които вече излизат от забавачницата. Днес хората се запитват: Къде сме ние? Докъде сме дошли? Коя религия е по-права? Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше нещо от скинията. Значи, дванадесет племена, дванадесет части от скинията. Всяко племе казваше: Ние носим част от скинията. Щом спираха някъде, те веднага събираха частите на скинията, построяваха я и започваха да се молят. И днес срещаме много пътници, които спорят помежду си. Едни казват: Ние сме католици, други – ние сме евангелисти, трети – ние сме православни, четвърти – мохамедани. Когато дойде Бог, великият Учител на света, Той ще каже: Спрете тук! Донесете скинията при мене. Елате при мене, всички: католици, евангелисти, православни, израилтяни, и др. Ето, моят дом ще бъде дом на всички религии. То е мястото, дето всички ще се молят. Моят дом е Великият храм. Там ще има един Господ на Любовта, един Господ на Мъдростта, един Господ на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава свобода. Елате сега да се помолим. Това е новото учение, което трябва да се насажда в умовете и сърцата на новото, на младото поколение. То носи светлото бъдеще.

"Господи, отвори очите ни!" Който произнесе тези думи съзнателно, ще опита силата, която се крие в тях. Те носят ново благословение за света.
"Господи, отвори очите ни!"

''7. Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, [[1923]] г. София.''

Ролята на красотата и чистотата в живота в. "Братство"

2012-12-27T22:11:47Z

Mvm: /* РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТА В ЖИВОТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя|Книги за Учителя и за учението]]

[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.]]

[[Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.]]

==РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТА В ЖИВОТА==

За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър.

Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса.

Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека. Разумността съдържа едновременно и двете неща - красива форма и чиста вътрешност. Човек не може да бъде красив, ако не е чист и не може да остане чист, ако не подобри своята красота. Следователно, това е един жив барометър - като се погледнеш в огледалото, от своята красота ще познаеш дали си чист, а по чистотата ще познаеш, каква е твоята разумност. Щом си нечист, разумността ти е слаба. В такъв случай ти си човек изложен на страдания и не можеш да очакваш никакво щастие в света. И във физически, и в умствено, и в духовно отношение този закон е верен. Всеки един човек трябва да бъде облечен в чистота и красота.

Месечината играе важна роля в живота на земята. Тя изтегля от земята всички отрови, които спъват проявата на живота. И ако не беше месечината, ужасно щеше да бъде положението на хората на земята. Почти половината от злото, което хората вършат на земята, месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистота. В туй отношение, тя помага на Слънцето. Силата на чистене иде от Слънцето, а месечината изпълнява функцията на чистене.

Месечината влияе върху развоя на живота на земята. Ако сте болен например, излезте вечерно време при хубава месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите. Ако месечината ви грее, когато спите, влиянията й са много опасни. В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на ореха - зловредно. Направете опит и ще видите вярно ли е това, което ви говоря. Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си.

Но да се върнем на въпроса на чистотата. Казва Писанието: „Красна като месечината“. Значи месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво?

Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни.

И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече. Самата естествена храна, даже от най-чистите вещества, пак има известна доза отрова. Изкуството при храненето е да знаеш от всяка храна, как да отстраниш отровата, защото сега вследствие на тази отрова се раждат всички болести в хората. После трябва да се проучи, какво е влиянието на различните храни в различните възрасти. За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота.

Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът.

Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им.

Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части. А този, който готви, да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето. Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюбени чисти и красиви. Целта на женитбата не е да се раждат много деца; това е второстепенен въпрос. Мъжът трябва да направи жена си красива и чиста и тогава и децата им ще бъдат красиви и чисти като тях. Това значи облечени в Луна и Слънце, т.е. в красота и чистота. Това са правила, които ви давам, за да знаете, как да се освободите от несретите на живота си.

Месечината и Слънцето упражняват грамадно влияние върху живота на земята. Месечината регулира слънчевата светлина и топлина, а Слънцето ни дава живот. Ако я нямаше Месечината, светлината, която приемаме от Слънцето нямаше да може да се използва и вследствие на това нашият организъм щеше да бъде построен по друг начин. Сега благодарение на Месечината, е по-хармонично устроен. Това е по отношение на Месечината, като емблема на красотата.

Най-първо трябва да направите очите си красиви. Огън, но мек огън трябва да има в тях. Очите трябва да бъдат чисти като синьото небе. След туй кожата на човека трябва да бъде нежна и красива, и не суха, но мека, гладка и възприемчива. Когато цялата кожа на тялото стане груба, човек се лишава почти от своя живот. Хората с мека кожа имат голяма възприемчивост и живеят всякога по-дълго от хората с по-груба кожа. Кожата, това е регулатор на живота. Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав.

Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях. Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях. Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота. Красотата, това е външната страна, на която емблема е Месечината, а чистотата е вътрешната страна, емблема на която е Слънцето. Трябва да изучавате тези две условия.

Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето. Това е едно неразбиране. На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога. А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода да носим живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота. Сега мнозина искат да отидат в Индия да изучат тайните на окултната наука. Тайната седи в това да бъдем облечени в красота и чистота. Мислете една година върху чистотата и красотата и няма да сгрешите. Наблюдавайте често Слънцето и Месечината, когато имате разположение и ще добиете много нещо. Има известно съотношение между красотата и чистотата, между среброто и златото, и Месечината и Слънцето. Докато златото и среброто не влязат в човешката кръв, човек красив и чист не може да стане. Златото е свързано със силите на Слънцето, а среброто със силите на Месечината.

''Беседа от Учителя, държана на 26 ноември 1933 г.''

Йоан - Глава 5

2012-12-27T21:45:45Z

Mvm: Нова страница: Библия, Нов Завет Евангелие от Йоан '''Глава Пета''' ---- 5:1 Подир това имаше юдейски празник, и...

Библия, Нов Завет

Евангелие от Йоан

'''Глава Пета'''

----

5:1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

5:2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

5:3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

5:4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

5:5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

5:6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

5:7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

5:8 Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

5:9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

5:10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

5:11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

5:12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

5:13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

5:14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

5:15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

5:16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

5:17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

5:18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

5:19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

5:20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

5:21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

5:22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

5:23 За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

5:24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

5:25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

5:26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

5:27 И дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

5:28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

5:29 И ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

5:30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

5:31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

5:32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

5:33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

5:34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

5:35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

5:36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

5:37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

5:38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

5:39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

5:40 И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

5:41 От човеци слава не приемам;

5:42 Но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

5:43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

5:44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

5:45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

5:46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

5:47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

Йоан

2012-12-27T21:40:57Z

Mvm:

Библия, Нов завет, Евангелие от Йоан

[[Йоан - Глава 1]]

[[Йоан - Глава 2]]

[[Йоан - Глава 3]]

[[Йоан - Глава 4]]

[[Йоан - Глава 5]]

[[Йоан - Глава 6]]

[[Йоан - Глава 7]]

[[Йоан - Глава 8]]

[[Йоан - Глава 9]]

[[Йоан - Глава 10]]

[[Йоан - Глава 11]]

[[Йоан - Глава 12]]

[[Йоан - Глава 13]]

[[Йоан - Глава 14]]

[[Йоан - Глава 15]]

[[Йоан - Глава 16]]

[[Йоан - Глава 17]]

[[Йоан - Глава 18]]

[[Йоан - Глава 19]]

[[Йоан - Глава 20]]

[[Йоан - Глава 21]]

Йоан - Глава 1

2012-12-27T21:39:26Z

Mvm:

Библия, Нов завет

Евангелие на Йоан

'''Глава Първа'''

----

1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

1:2 То в начало беше у Бога.

1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

1:6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

1:7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

1:8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.

1:9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

1:10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

1:11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

1:15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

1:16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

1:17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

1:19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

1:20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

1:21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

1:22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

1:23 Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

1:24 А изпратените бяха от фарисеите.

1:25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

1:26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

1:27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

1:28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

1:29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

1:30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

1:31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

1:32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

1:33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

1:34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

1:35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

1:36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

1:37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.

1:38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

1:39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

1:40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

1:41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

1:42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

1:43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

1:44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

1:45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

1:46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

1:47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

1:48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

1:49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

1:50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

1:51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

Йоан - Глава 1

2012-12-27T21:36:18Z

Mvm: Нова страница: 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 1:2 То в начало беше у Бога. 1:3 Вс...

1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
1:2 То в начало беше у Бога.
1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
1:6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
1:7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
1:8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.
1:9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
1:10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
1:11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
1:15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.
1:16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
1:17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
1:19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
1:20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
1:21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
1:22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
1:23 Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.
1:24 А изпратените бяха от фарисеите.
1:25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
1:26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
1:27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
1:28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
1:29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
1:30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
1:31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
1:32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
1:33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
1:34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
1:35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
1:36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
1:37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
1:38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
1:39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.
1:40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
1:41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
1:42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).
1:43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
1:44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
1:45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.
1:46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
1:47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
1:48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
1:49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
1:50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
1:51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

Йоан

2012-12-27T21:35:23Z

Mvm:

Библия, Нов завет, Евангелие от Йоан

[[Йоан - Глава 1]]

[[Йоан - Глава 2]]

[[Йоан - Глава 3]]

[[Йоан - Глава 4]]

[[Йоан - Глава 5]]

[[Йоан - Глава 6]]

[[Глава 7]]

[[Глава 8]]

[[Глава 9]]

[[Глава 10]]

[[Глава 11]]

[[Глава 12]]

[[Глава 13]]

[[Глава 14]]

[[Глава 15]]

[[Глава 16]]

[[Глава 17]]

[[Глава 18]]

[[Глава 19]]

[[Глава 20]]

[[Глава 21]]

Глава 1

2012-12-27T21:33:49Z

Йоан

2012-12-27T21:30:55Z

Mvm:

Библия, Нов завет, Евангелие от Йоан

[[Глава 1]]

[[Глава 2]]

[[Глава 3]]

[[Глава 4]]

[[Глава 5]]

[[Глава 6]]

[[Глава 7]]

[[Глава 8]]

[[Глава 9]]

[[Глава 10]]

[[Глава 11]]

[[Глава 12]]

[[Глава 13]]

[[Глава 14]]

[[Глава 15]]

[[Глава 16]]

[[Глава 17]]

[[Глава 18]]

[[Глава 19]]

[[Глава 20]]

[[Глава 21]]

Йоан

2012-12-27T21:29:48Z

Mvm:

Библия, Нов завет, Евангелие от Йоан

[[Глава 1]]
[[Глава 2]]
[[Глава 3]]
[[Глава 4]]
[[Глава 5]]
[[Глава 6]]
[[Глава 7]]
[[Глава 8]]
[[Глава 9]]
[[Глава 10]]
[[Глава 11]]
[[Глава 12]]
[[Глава 13]]
[[Глава 14]]
[[Глава 15]]
[[Глава 16]]
[[Глава 17]]
[[Глава 18]]
[[Глава 19]]
[[Глава 20]]
[[Глава 21]]

Глава Първа

2012-12-27T21:26:43Z

Mvm: Нова страница: Библия, Нов Завет Евангелие на Йоан '''Глава Първа''' ---- 1:1 В началото бе Словото; и Словото беш...

Библия, Нов Завет

Евангелие на Йоан

'''Глава Първа'''

----

1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

1:2 То в начало беше у Бога.

1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

1:6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

1:7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

1:8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.

1:9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

1:10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

1:11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

1:15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

1:16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

1:17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

1:19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

1:20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

1:21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

1:22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

1:23 Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

1:24 А изпратените бяха от фарисеите.

1:25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

1:26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

1:27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

1:28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

1:29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

1:30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

1:31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

1:32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

1:33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

1:34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

1:35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

1:36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

1:37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.

1:38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

1:39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

1:40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

1:41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

1:42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

1:43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

1:44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

1:45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

1:46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

1:47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

1:48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

1:49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

1:50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

1:51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

Йоан

2012-12-27T21:22:42Z

Mvm: Нова страница: Библия, Нов завет, Евангелие от Йоан Глава Първа Глава Втора Глава Трета

Библия, Нов завет, Евангелие от Йоан

[[Глава Първа]]

[[Глава Втора]]

[[Глава Трета]]

Матея - Глава 3

2012-12-27T21:15:25Z

Mvm:

Библия, Нов Завет

Евангелие на Матей

'''Глава Трета'''

----

3:1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

3:2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

3:3 Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, Прави направете пътеките за Него".

3:4 А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

3:5 Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

3:6 И се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

3:7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

3:9 И не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

3:10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

3:11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

3:12 Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

3:13 Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.

3:14 А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

3:15 А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

3:16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

3:17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

Матея - Глава 3

2012-12-27T21:14:43Z

Mvm:

Библия, Нов Завет

Евангелие на Матей

'''Глава Трета'''

----

3:1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

3:2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

3:3 Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, Прави направете пътеките за Него".

3:4 А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

3:5 Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

3:6 и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

3:7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

3:9 и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

3:10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

3:11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

3:12 Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

3:13 Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.

3:14 А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

3:15 А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

3:16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

3:17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

Матея - Глава 2

2012-12-27T21:13:49Z

Mvm:

Библия, Нов Завет

Евангелие на Матей

'''Глава Втора'''

----

2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

2:2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

2:4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

2:5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

2:6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"

2:7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

2:8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

2:9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

2:10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

2:11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.

2:12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

2:13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

2:14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

2:15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".

2:16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

2:17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

2:18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".

2:19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

2:20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

2:21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

2:22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни,

2:23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

Матея - Глава 1

2012-12-27T21:12:56Z

Mvm:

Библия, Нов Завет

Евангелие на Матей

''' Глава Първа '''

----

1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

1:3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

1:5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

1:6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

1:9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

1:11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

1:12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

1:16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

1:17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

Матея - Глава 1

2012-12-27T21:12:10Z

Mvm:

Библия, Нов Завет

Евангелие на Матей

'''== Глава Първа =='''

----

1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

1:3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

1:5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

1:6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

1:9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

1:11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

1:12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

1:16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

1:17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

Матея - Глава 1

2012-12-27T21:11:03Z

Mvm:

Библия, Нов Завет

Евангелие на Матей

== '''[[Глава Първа
]]''' ==

1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

1:3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

1:5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

1:6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

1:9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

1:11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

1:12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

1:16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

1:17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

Матея - Глава 1

2012-12-27T21:10:05Z

Mvm:

Библия, Евангелие на Матей, Глава Първа

1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

1:3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

1:5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

1:6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

1:9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

1:11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

1:12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

1:16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

1:17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

Матея - Глава 3

2012-12-27T21:08:32Z

Mvm: Нова страница: Библия, Евангелие на Матей, Глава Трета 3:1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юд...

Библия, Евангелие на Матей, Глава Трета

3:1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

3:2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

3:3 Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, Прави направете пътеките за Него".

3:4 А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

3:5 Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

3:6 и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

3:7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

3:9 и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

3:10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

3:11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

3:12 Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

3:13 Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.

3:14 А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

3:15 А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

3:16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

3:17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

Матея - Глава 2

2012-12-27T21:05:20Z

Mvm:

Евангелие на Матей,
Глава Втора

2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

2:2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

2:4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

2:5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

2:6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"

2:7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

2:8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

2:9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

2:10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

2:11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.

2:12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

2:13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

2:14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

2:15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".

2:16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

2:17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

2:18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".

2:19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

2:20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

2:21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

2:22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни,

2:23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

Матея - Глава 2

2012-12-27T21:04:57Z

Mvm: Нова страница: Евангелие на Матей Глава Втора 2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Иро...

Евангелие на Матей
Глава Втора

2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

2:2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

2:4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

2:5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

2:6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"

2:7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

2:8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

2:9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

2:10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

2:11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.

2:12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

2:13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

2:14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

2:15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".

2:16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

2:17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

2:18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".

2:19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

2:20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

2:21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

2:22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни,

2:23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

Матея - Глава 1

2012-12-27T20:59:40Z

Mvm:

Глава Първа

1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

1:3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

1:5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

1:6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

1:9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

1:11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

1:12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

1:16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

1:17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

Матея - Глава 1

2012-12-27T20:56:31Z

Mvm: Нова страница: 1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама. 1:2 Авраам роди Исаака; Исаак род...

1:1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.
1:2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;
1:3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;
1:4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
1:5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;
1:6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;
1:7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
1:8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
1:9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
1:10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
1:11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.
1:12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;
1:13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
1:14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
1:15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;
1:16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.
1:17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.
1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.
1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.
1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.
1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.
1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:
1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).
1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;
1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T14:42:06Z

Mvm: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]] (mvm)(готово)
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]] (mvm)(готово)
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Аз съм вратата на овцете

2011-03-15T14:41:29Z

Mvm: /* Аз съм вратата на овцете */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Аз съм вратата на овцете ==
Тогаз пак им рече Иисус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.

Йоан 10: 7-8

Ще ви прочета 10-та глава от Йоана. Ще взема седми и осми стих: Тогаз пак им рече Иисус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“ – казва Христос. Кои са тези всички? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници. Първият акт, първото нещо – това е Любовта. Следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци са пълни светът и църквата. Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде: лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта.

А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси. Затова се казва: „Повярвай!“ Кой да повярва? – Само интелигентният. Кой още? – Болният. Онзи, който има вяра, може да се излекува, но който няма вяра, не може. Там, където няма интелигентност, Любовта не може да се прояви в своята форма. Сега всички църковници без разлика учат, че спасението е в църквата. Това е квадратна лъжа. Спасението е в Любовта, а Любовта е Бог. Спасението е в Бога – това е най-вярното.

Ако аз мога да ви избавя от някоя болест само за два-три дни или за един месец, или за една година, това не е спасение – това е залъгване: болестта пак се явява. Спасението е онзи велик акт, когато човек се освобождава от смъртта. Всички онези хора, които проповядват спасение, имат ли Любов? Бих ги попитал проповядват ли безкористие. Искам проповедниците, които проповядват Любов, първи да дадат пример и да работят без пари, защото това е свещен труд. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници.“ Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без Любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници. Днес все така се проповядва. Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш – може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде.“ – Лъжат я. След това попът в името на Любовта и в името на Господа ги венчава. Лъжа е това! Любовта по този начин не идва.

Всяко нещо в света, което се извършва без Любов, е престъпление. Съвременните бракове са място на блудодеяние. Какъв живот искате, когато двама души се събират там, където Господ отсъства? Какъв брак ще излезе от това? В света все престъпници ще се народят, защото без Любов се раждат. Посейте едно цвете на сенчесто място и ще видите какво ще стане с него. Няма ли да израсте много хилаво? Мислите ли, че някое дете може да израсне без Любов? В душата на майката трябва да гори онази Божествена Любов, която да се предаде към душата на детето. Тогава тя ще е сигурна, че от него ще излезе истинско дете. Тази Божествена Любов трябва да гори в душата на всички проповедници и свещеници. От тези думи някои могат да се докачат. Казвам: вие докачихте Любовта и ние ще ви докачим. Вие говорите на света големи лъжи, че без Любов можело. Светът може да се възроди само чрез Любовта. Няма ли Любов, страданията ще се увеличават, болестите ще дойдат. Защо? Защото Господ Го няма.
Сега, когато някой православен говори върху същността на истинската вяра, той твърди, че тя е в православието. Евангелистите настояват, че те били най-правоверните. Моето учение е Учение на Любовта. Не защото аз го проповядвам, а защото Бог е в Любовта и защото от опит го зная. Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий – като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна.“ Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го.“ Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета. И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир – Той ще ви води. И знаете ли какво ще стане с вас? Оковите, които имате сега, ще паднат. Сърцата ви ще станат свежи и топли, умовете ви – светли и ясни. И ще кажете в душите си: „Слепи бяхме, но сега виждаме.“ Аз ви призовавам: опитайте Любовта – сега е благоприятното време! Христос посочва качествата на крадеца и казва, че той не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. С други думи, след като те ограби, той ще те заколи и погуби, т.е. ще те изяде.

Следователно какво е предназначението на съвременната религия? Тя е един метод, една форма, чрез която се проявява Божията Любов. След като роди детето си, майката трябва да го окъпе и нахрани. От качеството на майчиното мляко зависи бъдещият живот на детето. А млякото на майката се определя от мислите, които са минали през нея. Не е достатъчно само кърмачката да има мляко, но тя трябва да вложи в него най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си действия. Тогава нейното дете ще бъде най-хубавото. Питам сега свещениците, които са присвоили това Слово, ще кажат ли на хората най-великата Истина? Аз заявявам: абсолютно никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може. Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е почтена.

Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Следователно страхливият човек е човек с лъжа. Мястото на лъжата е място на всички престъпления. А сега, въпреки че искат да се изправят, всички казват, че светът може и с лъжа. Кога в съвременното общество говорим Истината? Аз ще ви кажа кога да говорите Истината. Например ти си кравар, издоил си преди пет-шест дни десет килограма мляко, приготвил си от него масло и отиваш в града да го продаваш. Питат те днес ли си приготвил маслото и ти отговаряш, че днес. Не, кажи си истината, че е отпреди пет-шест дни... При друг случай носиш на пазара брашно, което си смлял преди три-четири месеца. Питат те скоро ли си го млял и ти твърдиш, че тези дни си бил на воденицата. Кажи си истината. Защо не признаеш, че преди четири месеца си го смлял? Ученик си, учителят ти задава урок и те пита дали си го научил. Ако си го научил, кажи си истината: ако разбираш задачата, е добре, ако ли не – кажи си истината.

Следователно във всички наши отношения трябва да говорим Истината. Тогава каква е мисията на един свещеник? – Да свети. Питам сега: това, което е заложено в съвременната църква и се проповядва от свещениците, в кой кодекс на Божествената книга е записано? Често ме питат, когато влизам в църква, паля ли свещи. Отговарям, че не паля. Кандило гори ли в къщата ми? – Не, моето кандило всякога гори. Имам една свещ и всеки може да чете на нея. Не е ли по-добре нашите умове да са свещи и всякога да горят? Не е ли по-добре сърцата ни да са кандила? А тези външни кандила и свещи, които палите, не са истински: аз ги наричам волски опашки. Мислите ли, че като запалите на Господа волска опашка, ще се спасите? – Не. Мислите ли, че като запалите на Господа кандило, ще се спасите? – Не. Ако запалите вашата свещ с Любов, ако запалите вашето кандило с Любов, каквото попросите от Господа, Той ще ви даде. Такава е великата Истина и нека се опита някой да я оспори. Всичко това ние го прилагаме и призоваваме и вас да го приложите и да го опитате.

Съвременното християнство трябва да излезе от своето езичество. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го поведе към Бога. Само тогава ще се въдвори дух на единство. Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни хамбари и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството. Това е добре, но къде са сега тези българи, които ще се жертват? Само Любовта може да ги роди. Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години има вече, откакто се разпръснаха по лицето на Земята. И българите мислят, че като не приемат Новото учение, ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харeсаха Христа. Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие. Затова Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене без Любов, крадци са и разбойници.“ Сега хората питат защо съвременното младо поколение бяга от църквата. Бяга, защото няма Любов. От друга страна старите, каквито и убеждения да изповядват, казват на младите: „Макар да нямате Любов, влезте в църквата, оженете се!“ – Не, нека да имат пълната Любов, преди да се женят. Придобиването на Любовта е женитба. Такава е Великата Истина.

„Всички – казва Христос, – които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници.“ Днес съвременното християнство казва, че Христос е с него. Добре, след като Христос е с него, защо Българският синод не попита Господа, на Когото уж служи, преди да благослови тази война? И вие, християните, които отивахте на война, попитахте ли Христа дали да се сражавате? Ще кажете, че сте го вършили за отечеството. Кой от вас отиде да пита? А всички твърдите, че сте християни. Издаде се един указ и отидохте да служите не на това, което казва Господ, а на онова, което казваха хората. Искат да ни убедят, че първо трябва да се подчиним на държавата, а после на Бога. Нашето първо задължение е да имаме абсолютна Любов към Бога, а после към държавата. Така е учил Христос. И всички държави и народи, които влагат този принцип в законите си, могат да просъществуват, могат да имат законност и верую.

Второто нещо, което казват за Христовото учение е, че то не би могло да се приложи, защото Господ е говорил само на еврейския народ. Господ е говорил и на други народи и това аз мога да го докажа. Ако евреите бяха действително избран народ, защо не приеха Христа? Ако някоя мома избере момък, който ѝ е прилика, но не го вземе, коя е причината за това? Или момъкът е серсемин, или момата е такава. По същия начин или Христос не беше Христос, та евреите не Го приеха, или Учението на Христа не беше Христовото учение, или пък евреите не бяха избраният народ. И Христос им рече: „Не казвайте, че сте само вие чада Авраамови, защото казвам ви, че от тия камъни мога да издигна народ.“ Следователно избран народ е само този, на когото умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Такъв народ е велик, избран народ. В света има само една власт и тя е властта на Любовта! Няма същество, няма дори и неодушевен предмет, който да не служи на Любовта. Никаква друга власт аз не признавам. Няма власт, по-голяма от Любовта! Всяка друга власт се прекланя пред Любовта! Искат да ни убедят, че има и друга власт. Всяка власт е дадена само от Любовта. Където има Любов, там има и власт; където няма Любов, няма и власт. За това не се искат много доказателства: влезте в един дом и вижте как вървят работите му. Влезте в една държава и вижте дали не куцат работите ѝ. Куцат, разбира се. И дори при наличието на тази Велика Истина искат да ни убедят, че без Любов може. Не, ние всички страдаме от безлюбие.

Сега Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.“ Следователно Животът произтича от Любовта и само там, където има Любов, има Живот. Какво очакваме ние? Убеждават ни, че щяло да има второ пришествие и дяволът щял да ходи с голяма празна стомна, която отвън щяла да бъде влажна, а отвътре – суха; щом като се приближи някой до нея, дяволът щял да му постави печат. Подобна празна стомна не се ли разнася и сега по света? Когато дойде някой свещеник, който няма Любов, и започне да ти чете молитва, а ти му целуваш ръка, той не ти ли поставя печат? Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух. Така аз тълкувам Учението. Питат ме дали вярвам в кръста. Аз в живите кръстове вярвам, но в сребърни, златни и други не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите.

Някои художници рисуват Христос. Те никога не са Го виждали, защото Христос е живял преди две хиляди години, а се опитват да Го рисуват. И после казват: „Този образ е свещен, целуни го!“ И това го твърдят хора интелигентни, завършили богословие или университет. Елате с мене и аз ще ви покажа къде е този Христос! Той е жив, в мнозина бедни хора живее. Някои обичат да залепват пари върху иконите. На тези казвам: „Ела, братко, аз ще ти покажа къде да залепиш парите си. Залепи ги на някоя бедна вдовица, която ще ти благодари, защото има в момента много голяма нужда. Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял чувал брашно или други необходими неща.“ Сега някои се хвалят, че залепили върху иконата на свети Йоан двадесет стотинки. Ако днес дойде Христос, какво ще каже за това? „Тогава пак им рече Иисус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ Когато дойде Христос, всички, които се учат сега, ще бъдат отговорни за делата си. Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат: ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта.
Единственото нещо, с което може да спасите този народ, е Истината. Говорете Истината в Любовта Божия, не се страхувайте! Говорете и за тези кръстове като за живи образи. Когато нямаме живи образи, започваме да почитаме разни идоли наместо тях. Ако имаме живия образ на Христа, ще има ли нужда да почитаме всички тези икони? Да не се заблуждавате: трябва да знаете, че самият Христос е проявление на Любовта и вие може да имате този жив опит. Христос днес ви призовава и в това е вашето спасение, вашето бъдеще. Ако искате домовете ви да бъдат съградени върху канара, съградете ги върху основите на Любовта. Ако мислите да ги съградите по друг начин, ще дойдат всички нещастия. Бог да поругаем не бива: онова, което Той е поставил, ние не можем да го изопачим. И всеки свещеник, всеки пророк или пък самият аз, ако изопачим една Истина, ще бъдем приковани на кръста. Бих желал всички живи кръстове, върху които са запалени тези кандила и свещи, да се приближат към Господа на Любовта. В Писанието се казва: „Земята и небето ще приидат, но докато хората не приемат Любовта, нищо няма да се измени.“ Когато човек се спре пред вратата си, трябва да каже: „Любовта на Бога, Който живее в мен, ме заставя да говоря Истината.“ Вие сте православни, но ако искате да бъдете истински православни, приложете Любовта. Ако не приложите Любовта, не сте православни. И свещениците, ако искат да бъдат истински свещеници, трябва да приложат Любовта. Когато Христос дойде и намери свещениците и членовете на църквата, лишени от Любов, ще ги уволни. А тези, които намери, изпълнени с Любов, ще бъдат почетени и ще вземат участие в Неговото Царство. На тях ще каже: „Елате вие, от Отца благословени, и приемете това, което е за вас!“

Сега и аз ви призовавам като мои братя: приложете Любовта, опитайте я като един жив опит и от това, което научите, не се бойте! Само така вашият живот ще се осмисли. След петдесет-шестдесет години ще ви повикат на онзи свят, а там български закон не съществува. Там няма да се интересуват българин ли си, или не, а първото нещо, което ще те питат, е дали си бил член на Божията Мъдрост, Любовта посещавала ли е сърцето ти, Истината живяла ли е в твоята душа. Ако всичко това е било в тебе, душата ти ще се отвори пред свети Петър и ще кажеш: „Ето, отварям ума, сърцето и душата си.“ А той ще те покани: „Влез вътре, ти си член на Царството Божие.“ Но ако не отвориш ума, сърцето и душата си, не си член на Царството Божие.

Когато дойде Христос, ще попита: „Ти приложи ли Божията Любов?“ – Тази Любов ме застави да сляза на Земята и да покажа на хората, че единствено с Любов може да се живее. Това е Учението: всички народи могат да живеят само по Любов и само така могат да се споразумеят. Дойде ли Любовта, работите ще се уредят напълно, защото във всинца ни ще има надпреварване. Може ли да се промъкне крадец в едно общество, където всички се надпреварват да се жертват? – Никога. Това общество ще бъде общество на Любов, Мир и Радост. Това е Любовта, която е започнала да действа.
Христос казва, че Той е вратата, през която ние трябва да влезем. Това са думите, които Христос говори днес. Ако съвременните общества и народи чуят и приложат това Учение, Европа ще бъде спасена. Ако не го приложат, Европа е загубена. Това го съзнаваме всички. Затова всички съвременни духовници са поканени да се сплотят, да проповядват Любовта, да проповядват, че и без войни може да се живее. Ако свещениците направят това, съвременната култура може да се спаси и по един мирен начин да премине от едно състояние в друго. Но ако не проповядват по този начин, те трябва да осъзнаят, че при една втора война Европа и нашето бъдеще са изгубени. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници.“ Ние желаем всички да станат врата на Царството Божие – така, както е Христос. С всеки православен, с всеки евангелист можем да се споразумеем, като проповядваме Божията Любов. Не искаме да ги правим наши съмишленици – нека си стоят настрана, но им казваме: „Стойте в Любовта!“ За Любовта се изисква дълго време за приготовление.

Този Христос, за когото ви проповядвам, е на Земята – ходи и посещава църквите, но още не Го познават. В една известна църква в Америка държал проповеди доктор Гордон. По повод на едно свое видение той написал знаменита книга за Христа. Сънува една вечер, че църквата му е пълна със слушатели, приковали вниманието си в проповедта. Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място. Когато слиза от амвона, запитва съмишлениците си: „Кой беше този, който стоеше прав сред църквата?“ – Че Той беше Христос! Христос веднъж идва в неговата църква и за Него не се намира място.

Колко пъти Христос е посещавал църквите – и за Него не е имало място! За Христа още няма място и в сърцата на хората. Дори и вие, когато ви говоря за Любовта, се питате дали е вярно това учение. Ние познаваме Христовото Учение! Ако приложим Любовта, ще придобием една магическа сила, която ще ни донесе всичкото благословение. Не тази любов, която имате, а Живата Любов, която слиза от Небето, приемете! Тази Любов и държавници, и социалисти искат да я приложат като принцип на братство и равенство. Всички те искат Любовта Христова. А там, където хората се отклоняват от това учение, идват всички насилия. Христос казва: „Аз съм вратата.“ Където е вратата, там е Любовта. Приемете ли я, ще имате бъдеще и вие, и вашите деца.

Желая Господ на Любовта да ви посети, желая тази Любов да запали вашите сърца, да просвети вашите умове; желая тази Любов да изпълни вашите души, за да разберете Великата Истина, която се крие във вас.

10-ти септември, неделя

Аз съм вратата на овцете

2011-03-15T14:34:13Z

Mvm: /* Аз съм вратата на овцете */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Аз съм вратата на овцете ==
Тогаз пак им рече Иисус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.

Йоан 10: 7-8

Ще ви прочета 10-а глава от Йоана. Ще взема седми и осми стих: Тогаз пак им рече Иисус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“ – казва Христос. Кои са тези всички? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници. Първият акт, първото нещо – това е Любовта. Следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци са пълни светът и църквата. Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде: лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта.

А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси. Затова се казва: „Повярвай!“ Кой да повярва? – Само интелигентният. Кой още? – Болният. Онзи, който има вяра, може да се излекува, но който няма вяра, не може. Там, където няма интелигентност, Любовта не може да се прояви в своята форма. Сега всички църковници без разлика учат, че спасението е в църквата. Това е квадратна лъжа. Спасението е в Любовта, а Любовта е Бог. Спасението е в Бога – това е най-вярното.

Ако аз мога да ви избавя от някоя болест само за два-три дни или за един месец, или за една година, това не е спасение – това е залъгване: болестта пак се явява. Спасението е онзи велик акт, когато човек се освобождава от смъртта. Всички онези хора, които проповядват спасение, имат ли Любов? Бих ги попитал проповядват ли безкористие. Искам проповедниците, които проповядват Любов, първи да дадат пример и да работят без пари, защото това е свещен труд. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници.“ Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без Любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници. Днес все така се проповядва. Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш – може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде.“ – Лъжат я. След това попът в името на Любовта и в името на Господа ги венчава. Лъжа е това! Любовта по този начин не идва.

Всяко нещо в света, което се извършва без Любов, е престъпление. Съвременните бракове са място на блудодеяние. Какъв живот искате, когато двама души се събират там, където Господ отсъства? Какъв брак ще излезе от това? В света все престъпници ще се народят, защото без Любов се раждат. Посейте едно цвете на сенчесто място и ще видите какво ще стане с него. Няма ли да израсте много хилаво? Мислите ли, че някое дете може да израсне без Любов? В душата на майката трябва да гори онази Божествена Любов, която да се предаде към душата на детето. Тогава тя ще е сигурна, че от него ще излезе истинско дете. Тази Божествена Любов трябва да гори в душата на всички проповедници и свещеници. От тези думи някои могат да се докачат. Казвам: вие докачихте Любовта и ние ще ви докачим. Вие говорите на света големи лъжи, че без Любов можело. Светът може да се възроди само чрез Любовта. Няма ли Любов, страданията ще се увеличават, болестите ще дойдат. Защо? Защото Господ Го няма.
Сега, когато някой православен говори върху същността на истинската вяра, той твърди, че тя е в православието. Евангелистите настояват, че те били най-правоверните. Моето учение е Учение на Любовта. Не защото аз го проповядвам, а защото Бог е в Любовта и защото от опит го зная. Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий – като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна.“ Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го.“ Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета. И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир – Той ще ви води. И знаете ли какво ще стане с вас? Оковите, които имате сега, ще паднат. Сърцата ви ще станат свежи и топли, умовете ви – светли и ясни. И ще кажете в душите си: „Слепи бяхме, но сега виждаме.“ Аз ви призовавам: опитайте Любовта – сега е благоприятното време! Христос посочва качествата на крадеца и казва, че той не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. С други думи, след като те ограби, той ще те заколи и погуби, т.е. ще те изяде.

Следователно какво е предназначението на съвременната религия? Тя е един метод, една форма, чрез която се проявява Божията Любов. След като роди детето си, майката трябва да го окъпе и нахрани. От качеството на майчиното мляко зависи бъдещият живот на детето. А млякото на майката се определя от мислите, които са минали през нея. Не е достатъчно само кърмачката да има мляко, но тя трябва да вложи в него най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си действия. Тогава нейното дете ще бъде най-хубавото. Питам сега свещениците, които са присвоили това Слово, ще кажат ли на хората най-великата Истина? Аз заявявам: абсолютно никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може. Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е почтена.

Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Следователно страхливият човек е човек с лъжа. Мястото на лъжата е място на всички престъпления. А сега, въпреки че искат да се изправят, всички казват, че светът може и с лъжа. Кога в съвременното общество говорим Истината? Аз ще ви кажа кога да говорите Истината. Например ти си кравар, издоил си преди пет-шест дни десет килограма мляко, приготвил си от него масло и отиваш в града да го продаваш. Питат те днес ли си приготвил маслото и ти отговаряш, че днес. Не, кажи си истината, че е отпреди пет-шест дни... При друг случай носиш на пазара брашно, което си смлял преди три-четири месеца. Питат те скоро ли си го млял и ти твърдиш, че тези дни си бил на воденицата. Кажи си истината. Защо не признаеш, че преди четири месеца си го смлял? Ученик си, учителят ти задава урок и те пита дали си го научил. Ако си го научил, кажи си истината: ако разбираш задачата, е добре, ако ли не – кажи си истината.

Следователно във всички наши отношения трябва да говорим Истината. Тогава каква е мисията на един свещеник? – Да свети. Питам сега: това, което е заложено в съвременната църква и се проповядва от свещениците, в кой кодекс на Божествената книга е записано? Често ме питат, когато влизам в църква, паля ли свещи. Отговарям, че не паля. Кандило гори ли в къщата ми? – Не, моето кандило всякога гори. Имам една свещ и всеки може да чете на нея. Не е ли по-добре нашите умове да са свещи и всякога да горят? Не е ли по-добре сърцата ни да са кандила? А тези външни кандила и свещи, които палите, не са истински: аз ги наричам волски опашки. Мислите ли, че като запалите на Господа волска опашка, ще се спасите? – Не. Мислите ли, че като запалите на Господа кандило, ще се спасите? – Не. Ако запалите вашата свещ с Любов, ако запалите вашето кандило с Любов, каквото попросите от Господа, Той ще ви даде. Такава е великата Истина и нека се опита някой да я оспори. Всичко това ние го прилагаме и призоваваме и вас да го приложите и да го опитате.

Съвременното християнство трябва да излезе от своето езичество. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го поведе към Бога. Само тогава ще се въдвори дух на единство. Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни хамбари и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството. Това е добре, но къде са сега тези българи, които ще се жертват? Само Любовта може да ги роди. Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години има вече, откакто се разпръснаха по лицето на Земята. И българите мислят, че като не приемат Новото учение, ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харeсаха Христа. Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие. Затова Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене без Любов, крадци са и разбойници.“ Сега хората питат защо съвременното младо поколение бяга от църквата. Бяга, защото няма Любов. От друга страна старите, каквито и убеждения да изповядват, казват на младите: „Макар да нямате Любов, влезте в църквата, оженете се!“ – Не, нека да имат пълната Любов, преди да се женят. Придобиването на Любовта е женитба. Такава е Великата Истина.

„Всички – казва Христос, – които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници.“ Днес съвременното християнство казва, че Христос е с него. Добре, след като Христос е с него, защо Българският синод не попита Господа, на Когото уж служи, преди да благослови тази война? И вие, християните, които отивахте на война, попитахте ли Христа дали да се сражавате? Ще кажете, че сте го вършили за отечеството. Кой от вас отиде да пита? А всички твърдите, че сте християни. Издаде се един указ и отидохте да служите не на това, което казва Господ, а на онова, което казваха хората. Искат да ни убедят, че първо трябва да се подчиним на държавата, а после на Бога. Нашето първо задължение е да имаме абсолютна Любов към Бога, а после към държавата. Така е учил Христос. И всички държави и народи, които влагат този принцип в законите си, могат да просъществуват, могат да имат законност и верую.

Второто нещо, което казват за Христовото учение е, че то не би могло да се приложи, защото Господ е говорил само на еврейския народ. Господ е говорил и на други народи и това аз мога да го докажа. Ако евреите бяха действително избран народ, защо не приеха Христа? Ако някоя мома избере момък, който ѝ е прилика, но не го вземе, коя е причината за това? Или момъкът е серсемин, или момата е такава. По същия начин или Христос не беше Христос, та евреите не Го приеха, или Учението на Христа не беше Христовото учение, или пък евреите не бяха избраният народ. И Христос им рече: „Не казвайте, че сте само вие чада Авраамови, защото казвам ви, че от тия камъни мога да издигна народ.“ Следователно избран народ е само този, на когото умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Такъв народ е велик, избран народ. В света има само една власт и тя е властта на Любовта! Няма същество, няма дори и неодушевен предмет, който да не служи на Любовта. Никаква друга власт аз не признавам. Няма власт, по-голяма от Любовта! Всяка друга власт се прекланя пред Любовта! Искат да ни убедят, че има и друга власт. Всяка власт е дадена само от Любовта. Където има Любов, там има и власт; където няма Любов, няма и власт. За това не се искат много доказателства: влезте в един дом и вижте как вървят работите му. Влезте в една държава и вижте дали не куцат работите ѝ. Куцат, разбира се. И дори при наличието на тази Велика Истина искат да ни убедят, че без Любов може. Не, ние всички страдаме от безлюбие.
Сега Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.“ Следователно Животът произтича от Любовта и само там, където има Любов, има Живот. Какво очакваме ние? Убеждават ни, че щяло да има второ пришествие и дяволът щял да ходи с голяма празна стомна, която отвън щяла да бъде влажна, а отвътре – суха; щом като се приближи някой до нея, дяволът щял да му постави печат. Подобна празна стомна не се ли разнася и сега по света? Когато дойде някой свещеник, който няма Любов, и започне да ти чете молитва, а ти му целуваш ръка, той не ти ли поставя печат? Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух. Така аз тълкувам Учението. Питат ме дали вярвам в кръста. Аз в живите кръстове вярвам, но в сребърни, златни и други не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите.
Някои художници рисуват Христос. Те никога не са Го виждали, защото Христос е живял преди две хиляди години, а се опитват да Го рисуват. И после казват: „Този образ е свещен, целуни го!“ И това го твърдят хора интелигентни, завършили богословие или университет. Елате с мене и аз ще ви покажа къде е този Христос! Той е жив, в мнозина бедни хора живее. Някои обичат да залепват пари върху иконите. На тези казвам: „Ела, братко, аз ще ти покажа къде да залепиш парите си. Залепи ги на някоя бедна вдовица, която ще ти благодари, защото има в момента много голяма нужда. Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял чувал брашно или други необходими неща.“ Сега някои се хвалят, че залепили върху иконата на свети Йоан двадесет стотинки. Ако днес дойде Христос, какво ще каже за това? „Тогава пак им рече Иисус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ Когато дойде Христос, всички, които се учат сега, ще бъдат отговорни за делата си. Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат: ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта.
Единственото нещо, с което може да спасите този народ, е Истината. Говорете Истината в Любовта Божия, не се страхувайте! Говорете и за тези кръстове като за живи образи. Когато нямаме живи образи, започваме да почитаме разни идоли наместо тях. Ако имаме живия образ на Христа, ще има ли нужда да почитаме всички тези икони? Да не се заблуждавате: трябва да знаете, че самият Христос е проявление на Любовта и вие може да имате този жив опит. Христос днес ви призовава и в това е вашето спасение, вашето бъдеще. Ако искате домовете ви да бъдат съградени върху канара, съградете ги върху основите на Любовта. Ако мислите да ги съградите по друг начин, ще дойдат всички нещастия. Бог да поругаем не бива: онова, което Той е поставил, ние не можем да го изопачим. И всеки свещеник, всеки пророк или пък самият аз, ако изопачим една Истина, ще бъдем приковани на кръста. Бих желал всички живи кръстове, върху които са запалени тези кандила и свещи, да се приближат към Господа на Любовта. В Писанието се казва: „Земята и небето ще приидат, но докато хората не приемат Любовта, нищо няма да се измени.“ Когато човек се спре пред вратата си, трябва да каже: „Любовта на Бога, Който живее в мен, ме заставя да говоря Истината.“ Вие сте православни, но ако искате да бъдете истински православни, приложете Любовта. Ако не приложите Любовта, не сте православни. И свещениците, ако искат да бъдат истински свещеници, трябва да приложат Любовта. Когато Христос дойде и намери свещениците и членовете на църквата, лишени от Любов, ще ги уволни. А тези, които намери, изпълнени с Любов, ще бъдат почетени и ще вземат участие в Неговото Царство. На тях ще каже: „Елате вие, от Отца благословени, и приемете това, което е за вас!“
Сега и аз ви призовавам като мои братя: приложете Любовта, опитайте я като един жив опит и от това, което научите, не се бойте! Само така вашият живот ще се осмисли. След петдесет-шестдесет години ще ви повикат на онзи свят, а там български закон не съществува. Там няма да се интересуват българин ли си, или не, а първото нещо, което ще те питат, е дали си бил член на Божията Мъдрост, Любовта посещавала ли е сърцето ти, Истината живяла ли е в твоята душа. Ако всичко това е било в тебе, душата ти ще се отвори пред свети Петър и ще кажеш: „Ето, отварям ума, сърцето и душата си.“ А той ще те покани: „Влез вътре, ти си член на Царството Божие.“ Но ако не отвориш ума, сърцето и душата си, не си член на Царството Божие.
Когато дойде Христос, ще попита: „Ти приложи ли Божията Любов?“ – Тази Любов ме застави да сляза на Земята и да покажа на хората, че единствено с Любов може да се живее. Това е Учението: всички народи могат да живеят само по Любов и само така могат да се споразумеят. Дойде ли Любовта, работите ще се уредят напълно, защото във всинца ни ще има надпреварване. Може ли да се промъкне крадец в едно общество, където всички се надпреварват да се жертват? – Никога. Това общество ще бъде общество на Любов, Мир и Радост. Това е Любовта, която е започнала да действа.
Христос казва, че Той е вратата, през която ние трябва да влезем. Това са думите, които Христос говори днес. Ако съвременните общества и народи чуят и приложат това Учение, Европа ще бъде спасена. Ако не го приложат, Европа е загубена. Това го съзнаваме всички. Затова всички съвременни духовници са поканени да се сплотят, да проповядват Любовта, да проповядват, че и без войни може да се живее. Ако свещениците направят това, съвременната култура може да се спаси и по един мирен начин да премине от едно състояние в друго. Но ако не проповядват по този начин, те трябва да осъзнаят, че при една втора война Европа и нашето бъдеще са изгубени. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници.“ Ние желаем всички да станат врата на Царството Божие – така, както е Христос. С всеки православен, с всеки евангелист можем да се споразумеем, като проповядваме Божията Любов. Не искаме да ги правим наши съмишленици – нека си стоят настрана, но им казваме: „Стойте в Любовта!“ За Любовта се изисква дълго време за приготовление.
Този Христос, за когото ви проповядвам, е на Земята – ходи и посещава църквите, но още не Го познават. В една известна църква в Америка държал проповеди доктор Гордон. По повод на едно свое видение той написал знаменита книга за Христа. Сънува една вечер, че църквата му е пълна със слушатели, приковали вниманието си в проповедта. Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място. Когато слиза от амвона, запитва съмишлениците си: „Кой беше този, който стоеше прав сред църквата?“ – Че Той беше Христос! Христос веднъж идва в неговата църква и за Него не се намира място.
Колко пъти Христос е посещавал църквите – и за Него не е имало място! За Христа още няма място и в сърцата на хората. Дори и вие, когато ви говоря за Любовта, се питате дали е вярно това учение. Ние познаваме Христовото Учение! Ако приложим Любовта, ще придобием една магическа сила, която ще ни донесе всичкото благословение. Не тази любов, която имате, а Живата Любов, която слиза от Небето, приемете! Тази Любов и държавници, и социалисти искат да я приложат като принцип на братство и равенство. Всички те искат Любовта Христова. А там, където хората се отклоняват от това учение, идват всички насилия. Христос казва: „Аз съм вратата.“ Където е вратата, там е Любовта. Приемете ли я, ще имате бъдеще и вие, и вашите деца.
Желая Господ на Любовта да ви посети, желая тази Любов да запали вашите сърца, да просвети вашите умове; желая тази Любов да изпълни вашите души, за да разберете Великата Истина, която се крие във вас.

10 септември, неделя

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T14:04:18Z

Mvm: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]] (mvm)(готово)
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]] (mvm)
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Съвети и наставления за Учениците

2011-03-15T14:03:39Z

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Съвети и наставления за Учениците ==
Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.

Лука 18:17

Христос тук употребява израза малките деца, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл на този стих. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение – мислите, че като се приближите до мен или че като чуете нещо, то ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е казал: "Тия хора се приближават само с устата си, а не със сърцето си.“ Вашето сърце далече отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа. Казвам ви Истината. Днес Господ ви пита чрез мене готови ли сте да пожертвате живота си за Него. Ще кажете, че вярвате. Важно е не в какво вярвате, а какво можете да направите. Това, което можете да направите днес – то е, което трябва, което Господ иска. Вътрешното състояние е важно. Където се увеличава благодатта, увеличават се едновременно и грехът, и благодатта.

Сега вие ще се върнете по домовете си, но как мислите да слугувате на Господа. Тази година може да измените и да кажете: "Ще отложа за следващата.“ Следващата година ще отложите за по-следващата. И така година след година прекарваме живота си в една вътрешна самоизмама и в края на краищата се разочароваме от него. Трябва да знаете, че в собственото си съзнание Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. Вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една Окултна школа ние искаме Божествени, а не обикновени деца. Не искаме обикновени хора, които да се съблазняват.

Една птичка долита и кацва на носа на една сестра. Изпраща я Господ, тя е емблема. Кацна на носа, за да мислите. Това птиченце – вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух: при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се плашите. Когато ви докосна птиченцето, вие се изплашихте.

Сега разтворете хубаво вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли колко грехове имате пред себе си, колко грехове имате, затворени пред Господа, колко скрити стаички имате непречистени? Отворете си една чиста стая и когато ви дойдат гости, приемете ги в нея. Отворете я, не може така! Вие минавате за чисти, за благочестиви хора, а благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си и няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога Твоего.“ И после се казва: "Възлюбете се!“ Е, как ще възлюби човек Господа, ако не отиде при Него? На Земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, за да им се даде аудиенция и да изложат едно свое желание. Това, което земните царе изискват като един прерогатив, като един атрибут, е атрибут само на Бога, но понякога и хората си позволяват да го изискват.

Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го правите без Любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и вместо да оре цял ден, плаче, нищо няма да свърши. Може да си закъснял за нивата, но тя плач не иска, а иска оран. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде време да жънете, плач също не е нужен. Когато стигнат до ядене, хората пак плачат. Плач им трябва само когато перат, когато се мият, когато са жални, когато се разкайват. Но когато човек дойде да работи за Бога, тези сълзи трябва да се сложат на друго място. И така, вложете в себе си онова дълбоко убеждение и желание да имате една голяма опитност през тази година – най-малко Духът Божий да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа, тъй както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще остане от вашето злорадство и злонамереност. Всички лошавини ще изчезнат и в душата ви ще остане само нещо свещено и благородно. Така ще бъде, ако ви срещне Христос! Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откакто е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били само с болести. Здраве може да имате и днес, но тогава ще имате едно здраве с разширение.

Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва! Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже нещо, у вас да няма никакво съмнение! Ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата: когато ви кажа, че ще станете добри – да станете такива. Като ви кажа, че ще имате знания, че ще станете богати – моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: „Първо трябва да го видим“, вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Когато дойда при вас, аз няма да ви изкушавам и да ви питам готови ли сте да служите на Христа. Малкото пиле, когато се роди, никога не пита квачката как трябва да рови и да търси храната си. То веднага добива знание и започва да си намира храна – никакви уроци не му се дават. И когато ние станем такива Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем как да направим нещата веднага. Аз бих желал да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, който се ражда, и да кажете: „Ако аз съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?“ Изпречи се една мъчнотия – какво трябва да правите? Имате да плащате: ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Така направи и Петър – поискаха му данък и той си плати. Христос хляб и хамбари с жито нямаше, но когато дойде време да нагости гостите, Той благослови и оттук-оттам всичко намери. Идва някой гладен при вас: вие трябва да се запитате, ако Христос е на ваше място, как ще постъпи.

През това време птичката леко обикаля около нас.
Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще...

Сега поощрение трябва! Един друг трябва да се поощрявате, така както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно да има поощрение! Отвън светът ще внася съблазни чрез търговията, чрез знанието, което имаме. Отвсякъде ще се внасят съблазни и у нас може да се зароди един възглед, че за да живеем по Бога, търговия не трябва да има, търговци не бива да бъдем. Но търговията на какво е обоснована? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува болните хора и същевременно да дава на здравите правила как да живеят.

И така, ще вложите сега в ума си мисълта и ще се запитате: „Аз възлюбих ли Господа?“ Всички казват: „Когато дойде Христос.“ Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не го познаха, а когато си замина, тогава Го познаха. Християнският свят Го позна, но изгуби Образа Му. Днес всички Му придават една женска физиономия: една мекота на жена, която стои, върти палците си и чака да дойде мъжът ѝ, за да ѝ донесе това-онова, да я обича и всички да я хвалят. И който види това лице, всеки го харесва. Не е такова Господнето лице! Лицето на Христа е една Светлина. Когато Го видиш, у тебе ще се събуди една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата за работа, а последен ще бъдеш за ядене и пиене. После – сложили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, който идва, трябва да бъде Светлина за света. И когато ви срещне, всички трябва да имате вече проявление на тази Светлина. От вашите лица трябва да блика Светлина. Вие се оглеждате сега дали имате червени лица. Червеното лице, червеният нос са много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице, ще знаете, че дори и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и заключавате, че имам отличен вид. Казвате: „Много хубаво, красиво лице, мустаци, вежди, нос, ръце.“ Но щом изгладнеете, питате нямам ли нещо за ядене. Нямам. – „Ами в гостилницата не може ли да ме заведеш?“ – Нямам нищо, върви да работиш! След такъв отговор моята красота няма да ви трогне. Това е едно заблуждение. Красотата е присъща само на сърцето и на душата.

Сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и се питате дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил целия си урок. Не половината, не четвъртината, не третината: той трябва да научи целия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. Този урок на Любовта две хиляди години вече се преподава и хората още не са го научили. Христос вече две хиляди години проповядва този урок. А сега, когато попитат учениците какво нещо е Любовта, те само се почесват – не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор или владика какво нещо е Любовта, а те само се почесват и цитират някой автор: не могат да ми кажат нещо съществено. Е, питам: ученикът, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са го научили, но някои от тези, които са на Земята, са научили половин урок, други – четвърт, а някои, които приближават към края на този курс, ще го научат целия.

А следващият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа и затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, знание, здраве без Любов не може да се постигне и понеже Любовта на Земята не царува, затова имаме сега такова велико нещастие в света. Това е велико нещастие! Ако вие погледнете към сегашния свят, ще видите, че той е цяла анархия. И сега Духът Божий ще слезе да оправи света. Друг не може! Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той попитал има ли кой да оправи тази Земя. Като видял, че друг не може, Той се заел сам да оправи и да уреди света, да изработи начини и методи.

Сега в църквата казват, че Христос е горе на Небето – от дясната страна на Отца. Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи говорят, че Христос в нас ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, добре, ако е в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте станали възбудени, съществува един нежен, приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо.“ Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го – и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“ А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек – ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя.“ Щом направиш това, всичко е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете например две майки: едната облича детето си с най-хубавите му дрешки, шапка, чепичета и му разказва най-хубавите работи. А другата майка – обратно: облича детето си най-скромно и бедно, но чистичко, и му разказва хубави, благородни неща. След десет години ще забележите какъв е резултатът от тези две деца, каква е разликата. Първото дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичетата. Питам сега: тези черни чепичета какво могат да донесат? Когато погледна моите сандали, радват ли ме много? Напротив, много ми е тъжно и казвам: „Тази кожа е снета от гърба на едно животно, което е плакало, молило се е, а сега аз се радвам.“ Второто дете ще се развие естествено. Много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородство може да внесе? Едни ръкавици, направени от кожа, какво благородство могат да донесат?

Ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. При това положение не може да има култура. Сега две течения преминават и работят заедно в света: два духа, две интелигентни страни работят в човека, в неговата душа. Три съзнания има в човека: съзнание за самия себе си, съзнание, което го води към Доброто; и трето съзнание, което го тласка към злото. Тези съзнания, заедно със самия човек и душата му, аз уподобявам на една мома, която ще се жени, а злото и доброто – на двама момци кандидати. Отношението е много вярно: и единият предлага, и другият предлага. Единият казва: „Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш, на ръце ще те нося.“ Така казва злото на душата. Доброто е много скромно, то казва: „Дойди при мен, моята колибка не е много голяма, обилна храна няма да имаме, понякога гладни ще ходим, ще трябва да работим. Ще имаме студено жилище, понякога нивите няма да раждат, понякога боси ще ходим, пък и водата ни е малко далечко и ще трябва да ходиш пеша до този извор.“ Този момък представя работата, както си е. Душата, подобно на дете, се заблуждава от външното и казва: „Този не е за мене“ – и предпочита злото. Но когато го вземе, когато поживее с него, настрадва се и казва: „Не е той.“ Това са две съзнания, които вие всеки ден проверявате. Те са от мъжки принцип. Едното от тях казва: „Слушай, ти не бъди като някоя овца – всеки да те стриже! Самият ти си силен!“ А другото съзнание казва: „Отстъпи, бъди мек.“ Ние постоянно избираме между тези две съзнания.

Има и друго – четвърто съзнание, което аз наричам Божествено съзнание. Когато дойде отгоре, то казва: „Ти защо не се вслуша в мен?“ Сега Христос представлява това четвърто съзнание. Когато дойде, Той ще бъде нито добър, нито лош. Такова е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото Доброто и злото – и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре в тях. Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си.

Сега ние ще се стремим тази година да изпълним Волята Божия. Не за спасение, но от Любов трябва да служим на Господа – и Той само тогава ще ни се изяви. Колкото до мене, аз въпроса съм си разрешил. Реших да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би скоро ще бъде това. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Ще се оттегля, за да вляза да живея в Любовта. Хората ми дотегнаха вече. Зная къде ще се оттегля – в Любовта ще живея. Няма защо да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал и това не ме радва. От стари и млади нищо не съм чул и мисля скоро да се оттегля, за да живея така, както трябва да се живее. Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, ще ви оставя. Аз съм сит на лъжи, сит съм на измами, на всичко това съм сит. И на попски, и на братски, и на учителски лъжи съм сит. Всичко съм опитал, до гуша ми е дошло и сега правя последни усилия. Каквото кажа, един ден ще го направя. В тази мътна вода не се живее, в този нечист въздух не се диша. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, и вие можете да дойдете. В мене две мнения няма. Аз съм намислил да си вървя: да не мислите, че тази къща и всичко това ще ме задържи. Не, ще оставя света!

Този свят ще си замине, поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, а след този огън идва една Нова култура. Може да разбирате думата огън по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият Живот. Този огън сега руши хората: всички тези болести, неврастении са все негово дело. Сега може да се уплашите – няма от какво да се плашите. От вас се иска да оползотворите последните дни: докато работите, ще чакате, както онзи, който чакал господаря си. До последния час ще чакате Господаря си! Ще работите, докато свършите работата си, и тогава ще кажете: „Заминаваме си и ние – трябва да заминем и да си вдигнем багажа.“ Ще се подготвите и пак след време ще се върнете да работите. Всеки трябва да е готов: да не мисли, че ще умре, но да се приготви да замине и пак да работи. Когато дойде последният ден, ще кажете на света: „Сбогом вече!“ Така, както затворникът казва на останалите сбогом, така ще излезем и ние от тези затвори и ще влезем в Божествената Свобода.

Казва Христос: Отивам при Отца Си, отивам да ви приготвя място. И когато ви го приготвя, ще дойда да ви взема. Който е готов, ще го взема, а някои ще оставя. Където съм Аз, там сте и вие.

Сега въпросът е, когато дойде Христос, например довечера или още сега, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вън? От кои девици сте вие? Казвам ви, че всеки от вас ще опита себе си, съзнанието си, душата си. Опитайте се, проверете маслениците ви имат ли масло. Не се самоизмамвайте: масло трябва, маслениците ви трябва да бъдат пълни! Пък на света няма какво да му говорим, той и така ще си отиде. Когато дойде огънят, хората ще разберат. Ако им кажем сега, че идва огън, те ще си помислят: „Извеяни са тези хора, ние ще си ядем и ще си пием.“ Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в Новата култура, ще дойдат и Любовта, и Мъдростта. Сега някои от вас схващат буквално, когато говоря за онзи свят, и казват: „Душата ще се мъчи и има да пъшка, докато излезе от тялото.“ Много лесно може да излезе тя от тялото: само горната черупка ще падне и тя ще излезе – млада, весела, бодра. Ще бъде като пеперуда и ще се освободи от това тежко тяло. Сега тялото ни е тежко, подобно на окови и букаи. Душата е в затвор със стражари и раирани халати: когато влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, а затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи трябва да останат за в бъдеще!

Сега, когато попитат свещениците, те казват, че Христос няма още да дойде. Според тях още триста години остават, а след тях още триста години ще измислят, защото който има да плаща, просрочва постоянно падежите. Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце! Не се поддавайте, регулирайте двете течения на своето съзнание! Аз ги наричам черния и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец – белия слушайте! Черният има черни мустачки, черни вежди, носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън той има маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода, думите му са претеглени, без дефект, но са като ножа на гилотината – влезеш ли под него, главата ти отива. Като върви, хората казват: „Колко е спретнат, красив, но ноктите му...“ Каква е душата на този младоженец се познава по ноктите му. Аз следя и млади, и стари: и в тази Окултна школа трябва да ви се покаже как двамата младоженци раздвояват погледа у човека, за да се научите какво нещо е раздвояването. Те двамата идват и се борят в очите на човека: единият и другият се раздвояват в погледа му и се явяват два вида светлинни лъча. Аз ги наричам черен и бял лъч. Черният лъч пада надолу и тогава човекът, който разговаря с теб, все надолу гледа – раздвоен е. Погледът на очите трябва да се бори, докато светлината му стане еднаква, без никакво раздвояване. Аз наричам това раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме под това – тук пак работи същият полярен принцип.

За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т.н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.

Сега вие, последните, защо останахте след всички на събора? Какво очаквате – последно благословение ли? Какво е това последно благословение? Аз последно благословение не давам, но ви питам: сега вие готови ли сте да възприемете цялата Божия Любов? Някои ще кажат: „Можем малко, Господи.“ – Не, всичко или нищо! Цялата Божия Любов ще възприемем в себе си и ще разберем Господа така, както Той ни разбира. Когато Христос изведе своите ученици на гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл – и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре е отишъл, но това нагоре не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително – сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види. Сега от това, за което ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, намирате се в недоразумение. Това е настроението на вашето съзнание, което още не е засегнато. Съжденията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха половин тон по-ниско, а мъжете – половин тон по-високо. Дисонанс имаше в днешното изпълнение на песента "Благославяй, душе моя, Господа". Не трябва да се слива това Благославяй...

Трябва Чистота, Чистота, абсолютна Чистота!
Това е първото нещо:
Абсолютна вътрешна Чистота!
Абсолютна вътрешна Светлина!
Абсолютна вътрешна Свобода!

Бъдете свободни от всякакви подозрения, от съмнения и кажете: „Заради Господа съм свободен, заради Господа за мен всички въпроси са решени.“ Най-трудното положение е това.

Нали Христос едно време тук е говорил? Думите Му са тук затворени – в Евангелието. Ако сега го отворя, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя само да се отвори, няма да го отварям аз.

Учителя държи леко Евангелието и то се отваря на страница, от която той прочита: Истина, истина ви казвам, че вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се зарадва. Но скръбта ви ще се замени с радост.
Амин! Един пример има, подходящ за вас: отшелникът светия, когато ходил на Небето, видял, че само един камък не стига на зданието...
Учителя повторно отваря Евангелието и отново се пада горният стих. Един брат пожелава сам да направи същото и отваря на Откровение 40: 1: И видях: ето Агнецът стоеше на планината Сион и с Него сто и четиридесет и четири тисящи, които имаха името на Неговия Отец, написано на челата си. Братът повторно отваря на Послание до римляните 13-а глава, а след това – за трети път – на Евангелие от Йоана: Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец Ми е в Мене.

3-ти септември, неделя

Съвети и наставления за Учениците

2011-03-15T13:59:00Z

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Съвети и наставления за Учениците ==
Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.

Лука 18:17

Христос тук употребява израза малките деца, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл на този стих. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение – мислите, че като се приближите до мен или че като чуете нещо, то ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е казал: "Тия хора се приближават само с устата си, а не със сърцето си.“ Вашето сърце далече отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа. Казвам ви Истината. Днес Господ ви пита чрез мене готови ли сте да пожертвате живота си за Него. Ще кажете, че вярвате. Важно е не в какво вярвате, а какво можете да направите. Това, което можете да направите днес – то е, което трябва, което Господ иска. Вътрешното състояние е важно. Където се увеличава благодатта, увеличават се едновременно и грехът, и благодатта.

Сега вие ще се върнете по домовете си, но как мислите да слугувате на Господа. Тази година може да измените и да кажете: "Ще отложа за следващата.“ Следващата година ще отложите за по-следващата. И така година след година прекарваме живота си в една вътрешна самоизмама и в края на краищата се разочароваме от него. Трябва да знаете, че в собственото си съзнание Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. Вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една Окултна школа ние искаме Божествени, а не обикновени деца. Не искаме обикновени хора, които да се съблазняват.

Една птичка долита и кацва на носа на една сестра. Изпраща я Господ, тя е емблема. Кацна на носа, за да мислите. Това птиченце – вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух: при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се плашите. Когато ви докосна птиченцето, вие се изплашихте.

Сега разтворете хубаво вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли колко грехове имате пред себе си, колко грехове имате, затворени пред Господа, колко скрити стаички имате непречистени? Отворете си една чиста стая и когато ви дойдат гости, приемете ги в нея. Отворете я, не може така! Вие минавате за чисти, за благочестиви хора, а благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си и няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога Твоего.“ И после се казва: "Възлюбете се!“ Е, как ще възлюби човек Господа, ако не отиде при Него? На Земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, за да им се даде аудиенция и да изложат едно свое желание. Това, което земните царе изискват като един прерогатив, като един атрибут, е атрибут само на Бога, но понякога и хората си позволяват да го изискват.

Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го правите без Любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и вместо да оре цял ден, плаче, нищо няма да свърши. Може да си закъснял за нивата, но тя плач не иска, а иска оран. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде време да жънете, плач също не е нужен. Когато стигнат до ядене, хората пак плачат. Плач им трябва само когато перат, когато се мият, когато са жални, когато се разкайват. Но когато човек дойде да работи за Бога, тези сълзи трябва да се сложат на друго място. И така, вложете в себе си онова дълбоко убеждение и желание да имате една голяма опитност през тази година – най-малко Духът Божий да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа, тъй както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще остане от вашето злорадство и злонамереност. Всички лошавини ще изчезнат и в душата ви ще остане само нещо свещено и благородно. Така ще бъде, ако ви срещне Христос! Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откакто е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били само с болести. Здраве може да имате и днес, но тогава ще имате едно здраве с разширение.

Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва! Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже нещо, у вас да няма никакво съмнение! Ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата: когато ви кажа, че ще станете добри – да станете такива. Като ви кажа, че ще имате знания, че ще станете богати – моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: „Първо трябва да го видим“, вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Когато дойда при вас, аз няма да ви изкушавам и да ви питам готови ли сте да служите на Христа. Малкото пиле, когато се роди, никога не пита квачката как трябва да рови и да търси храната си. То веднага добива знание и започва да си намира храна – никакви уроци не му се дават. И когато ние станем такива Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем как да направим нещата веднага. Аз бих желал да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, който се ражда, и да кажете: „Ако аз съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?“ Изпречи се една мъчнотия – какво трябва да правите? Имате да плащате: ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Така направи и Петър – поискаха му данък и той си плати. Христос хляб и хамбари с жито нямаше, но когато дойде време да нагости гостите, Той благослови и оттук-оттам всичко намери. Идва някой гладен при вас: вие трябва да се запитате, ако Христос е на ваше място, как ще постъпи.

През това време птичката леко обикаля около нас.
Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще...

Сега поощрение трябва! Един друг трябва да се поощрявате, така както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно да има поощрение! Отвън светът ще внася съблазни чрез търговията, чрез знанието, което имаме. Отвсякъде ще се внасят съблазни и у нас може да се зароди един възглед, че за да живеем по Бога, търговия не трябва да има, търговци не бива да бъдем. Но търговията на какво е обоснована? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува болните хора и същевременно да дава на здравите правила как да живеят.

И така, ще вложите сега в ума си мисълта и ще се запитате: „Аз възлюбих ли Господа?“ Всички казват: „Когато дойде Христос.“ Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не го познаха, а когато си замина, тогава Го познаха. Християнският свят Го позна, но изгуби Образа Му. Днес всички Му придават една женска физиономия: една мекота на жена, която стои, върти палците си и чака да дойде мъжът ѝ, за да ѝ донесе това-онова, да я обича и всички да я хвалят. И който види това лице, всеки го харесва. Не е такова Господнето лице! Лицето на Христа е една Светлина. Когато Го видиш, у тебе ще се събуди една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата за работа, а последен ще бъдеш за ядене и пиене. После – сложили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, който идва, трябва да бъде Светлина за света. И когато ви срещне, всички трябва да имате вече проявление на тази Светлина. От вашите лица трябва да блика Светлина. Вие се оглеждате сега дали имате червени лица. Червеното лице, червеният нос са много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице, ще знаете, че дори и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и заключавате, че имам отличен вид. Казвате: „Много хубаво, красиво лице, мустаци, вежди, нос, ръце.“ Но щом изгладнеете, питате нямам ли нещо за ядене. Нямам. – „Ами в гостилницата не може ли да ме заведеш?“ – Нямам нищо, върви да работиш! След такъв отговор моята красота няма да ви трогне. Това е едно заблуждение. Красотата е присъща само на сърцето и на душата.

Сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и се питате дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил целия си урок. Не половината, не четвъртината, не третината: той трябва да научи целия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. Този урок на Любовта две хиляди години вече се преподава и хората още не са го научили. Христос вече две хиляди години проповядва този урок. А сега, когато попитат учениците какво нещо е Любовта, те само се почесват – не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор или владика какво нещо е Любовта, а те само се почесват и цитират някой автор: не могат да ми кажат нещо съществено. Е, питам: ученикът, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са го научили, но някои от тези, които са на Земята, са научили половин урок, други – четвърт, а някои, които приближават към края на този курс, ще го научат целия.

А следващият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа и затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, знание, здраве без Любов не може да се постигне и понеже Любовта на Земята не царува, затова имаме сега такова велико нещастие в света. Това е велико нещастие! Ако вие погледнете към сегашния свят, ще видите, че той е цяла анархия. И сега Духът Божий ще слезе да оправи света. Друг не може! Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той попитал има ли кой да оправи тази Земя. Като видял, че друг не може, Той се заел сам да оправи и да уреди света, да изработи начини и методи.

Сега в църквата казват, че Христос е горе на Небето – от дясната страна на Отца. Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи говорят, че Христос в нас ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, добре, ако е в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте станали възбудени, съществува един нежен, приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо.“ Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го – и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“ А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек – ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя.“ Щом направиш това, всичко е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете например две майки: едната облича детето си с най-хубавите му дрешки, шапка, чепичета и му разказва най-хубавите работи. А другата майка – обратно: облича детето си най-скромно и бедно, но чистичко, и му разказва хубави, благородни неща. След десет години ще забележите какъв е резултатът от тези две деца, каква е разликата. Първото дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичетата. Питам сега: тези черни чепичета какво могат да донесат? Когато погледна моите сандали, радват ли ме много? Напротив, много ми е тъжно и казвам: „Тази кожа е снета от гърба на едно животно, което е плакало, молило се е, а сега аз се радвам.“ Второто дете ще се развие естествено. Много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородство може да внесе? Едни ръкавици, направени от кожа, какво благородство могат да донесат?

Ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. При това положение не може да има култура. Сега две течения преминават и работят заедно в света: два духа, две интелигентни страни работят в човека, в неговата душа. Три съзнания има в човека: съзнание за самия себе си, съзнание, което го води към Доброто; и трето съзнание, което го тласка към злото. Тези съзнания, заедно със самия човек и душата му, аз уподобявам на една мома, която ще се жени, а злото и доброто – на двама момци кандидати. Отношението е много вярно: и единият предлага, и другият предлага. Единият казва: „Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш, на ръце ще те нося.“ Така казва злото на душата. Доброто е много скромно, то казва: „Дойди при мен, моята колибка не е много голяма, обилна храна няма да имаме, понякога гладни ще ходим, ще трябва да работим. Ще имаме студено жилище, понякога нивите няма да раждат, понякога боси ще ходим, пък и водата ни е малко далечко и ще трябва да ходиш пеша до този извор.“ Този момък представя работата, както си е. Душата, подобно на дете, се заблуждава от външното и казва: „Този не е за мене“ – и предпочита злото. Но когато го вземе, когато поживее с него, настрадва се и казва: „Не е той.“ Това са две съзнания, които вие всеки ден проверявате. Те са от мъжки принцип. Едното от тях казва: „Слушай, ти не бъди като някоя овца – всеки да те стриже! Самият ти си силен!“ А другото съзнание казва: „Отстъпи, бъди мек.“ Ние постоянно избираме между тези две съзнания.

Има и друго – четвърто съзнание, което аз наричам Божествено съзнание. Когато дойде отгоре, то казва: „Ти защо не се вслуша в мен?“ Сега Христос представлява това четвърто съзнание. Когато дойде, Той ще бъде нито добър, нито лош. Такова е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото Доброто и злото – и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре в тях. Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си.

Сега ние ще се стремим тази година да изпълним Волята Божия. Не за спасение, но от Любов трябва да служим на Господа – и Той само тогава ще ни се изяви. Колкото до мене, аз въпроса съм си разрешил. Реших да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би скоро ще бъде това. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Ще се оттегля, за да вляза да живея в Любовта. Хората ми дотегнаха вече. Зная къде ще се оттегля – в Любовта ще живея. Няма защо да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал и това не ме радва. От стари и млади нищо не съм чул и мисля скоро да се оттегля, за да живея така, както трябва да се живее. Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, ще ви оставя. Аз съм сит на лъжи, сит съм на измами, на всичко това съм сит. И на попски, и на братски, и на учителски лъжи съм сит. Всичко съм опитал, до гуша ми е дошло и сега правя последни усилия. Каквото кажа, един ден ще го направя. В тази мътна вода не се живее, в този нечист въздух не се диша. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, и вие можете да дойдете. В мене две мнения няма. Аз съм намислил да си вървя: да не мислите, че тази къща и всичко това ще ме задържи. Не, ще оставя света!

Този свят ще си замине, поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, а след този огън идва една Нова култура. Може да разбирате думата огън по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият Живот. Този огън сега руши хората: всички тези болести, неврастении са все негово дело. Сега може да се уплашите – няма от какво да се плашите. От вас се иска да оползотворите последните дни: докато работите, ще чакате, както онзи, който чакал господаря си. До последния час ще чакате Господаря си! Ще работите, докато свършите работата си, и тогава ще кажете: „Заминаваме си и ние – трябва да заминем и да си вдигнем багажа.“ Ще се подготвите и пак след време ще се върнете да работите. Всеки трябва да е готов: да не мисли, че ще умре, но да се приготви да замине и пак да работи. Когато дойде последният ден, ще кажете на света: „Сбогом вече!“ Така, както затворникът казва на останалите сбогом, така ще излезем и ние от тези затвори и ще влезем в Божествената Свобода.

Казва Христос: Отивам при Отца Си, отивам да ви приготвя място. И когато ви го приготвя, ще дойда да ви взема. Който е готов, ще го взема, а някои ще оставя. Където съм Аз, там сте и вие.

Сега въпросът е, когато дойде Христос, например довечера или още сега, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вън? От кои девици сте вие? Казвам ви, че всеки от вас ще опита себе си, съзнанието си, душата си. Опитайте се, проверете маслениците ви имат ли масло. Не се самоизмамвайте: масло трябва, маслениците ви трябва да бъдат пълни! Пък на света няма какво да му говорим, той и така ще си отиде. Когато дойде огънят, хората ще разберат. Ако им кажем сега, че идва огън, те ще си помислят: „Извеяни са тези хора, ние ще си ядем и ще си пием.“ Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в Новата култура, ще дойдат и Любовта, и Мъдростта. Сега някои от вас схващат буквално, когато говоря за онзи свят, и казват: „Душата ще се мъчи и има да пъшка, докато излезе от тялото.“ Много лесно може да излезе тя от тялото: само горната черупка ще падне и тя ще излезе – млада, весела, бодра. Ще бъде като пеперуда и ще се освободи от това тежко тяло. Сега тялото ни е тежко, подобно на окови и букаи. Душата е в затвор със стражари и раирани халати: когато влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, а затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи трябва да останат за в бъдеще!

Сега, когато попитат свещениците, те казват, че Христос няма още да дойде. Според тях още триста години остават, а след тях още триста години ще измислят, защото който има да плаща, просрочва постоянно падежите. Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце! Не се поддавайте, регулирайте двете течения на своето съзнание! Аз ги наричам черния и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец – белия слушайте! Черният има черни мустачки, черни вежди, носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън той има маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода, думите му са претеглени, без дефект, но са като ножа на гилотината – влезеш ли под него, главата ти отива. Като върви, хората казват: „Колко е спретнат, красив, но ноктите му...“ Каква е душата на този младоженец се познава по ноктите му. Аз следя и млади, и стари: и в тази Окултна школа трябва да ви се покаже как двамата младоженци раздвояват погледа у човека, за да се научите какво нещо е раздвояването. Те двамата идват и се борят в очите на човека: единият и другият се раздвояват в погледа му и се явяват два вида светлинни лъча. Аз ги наричам черен и бял лъч. Черният лъч пада надолу и тогава човекът, който разговаря с теб, все надолу гледа – раздвоен е. Погледът на очите трябва да се бори, докато светлината му стане еднаква, без никакво раздвояване. Аз наричам това раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме под това – тук пак работи същият полярен принцип.

За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.
Сега вие, последните, защо останахте след всички на събора? Какво очаквате – последно благословение ли? Какво е това последно благословение? Аз последно благословение не давам, но ви питам: сега вие готови ли сте да възприемете цялата Божия Любов? Някои ще кажат: „Можем малко, Господи.“ – Не, всичко или нищо! Цялата Божия Любов ще възприемем в себе си и ще разберем Господа така, както Той ни разбира. Когато Христос изведе своите ученици на гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл – и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре е отишъл, но това нагоре не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително – сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види. Сега от това, за което ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, намирате се в недоразумение. Това е настроението на вашето съзнание, което още не е засегнато. Съжденията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха половин тон по-ниско, а мъжете – половин тон по-високо. Дисонанс имаше в днешното изпълнение на песента Благославяй, душе моя, Господа. Не трябва да се слива това Благославяй...
Трябва Чистота, Чистота, абсолютна Чистота!
Това е първото нещо:
Абсолютна вътрешна Чистота!
Абсолютна вътрешна Светлина!
Абсолютна вътрешна Свобода!
Бъдете свободни от всякакви подозрения, от съмнения и кажете: „Заради Господа съм свободен, заради Господа за мен всички въпроси са решени.“ Най-трудното положение е това.
Нали Христос едно време тук е говорил? Думите Му са тук затворени – в Евангелието. Ако сега го отворя, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя само да се отвори, няма да го отварям аз.
Учителя държи леко Евангелието и то се отваря на страница, от която той прочита: Истина, истина ви казвам, че вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се зарадва. Но скръбта ви ще се замени с радост.
Амин! Един пример има, подходящ за вас: отшелникът светия, когато ходил на Небето, видял, че само един камък не стига на зданието...
Учителя повторно отваря Евангелието и отново се пада горният стих. Един брат пожелава сам да направи същото и отваря на Откровение 40: 1: И видях: ето Агнецът стоеше на планината Сион и с Него сто и четиридесет и четири тисящи, които имаха името на Неговия Отец, написано на челата си. Братът повторно отваря на Послание до римляните 13-а глава, а след това – за трети път – на Евангелие от Йоана: Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец Ми е в Мене.

3 септември, неделя

.

Съвети и наставления за Учениците

2011-03-15T13:24:29Z

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Съвети и наставления за Учениците ==
Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.

Лука 18:17

Христос тук употребява израза малките деца, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл на този стих. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение – мислите, че като се приближите до мен или че като чуете нещо, то ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е казал: "Тия хора се приближават само с устата си, а не със сърцето си.“ Вашето сърце далече отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа. Казвам ви Истината. Днес Господ ви пита чрез мене готови ли сте да пожертвате живота си за Него. Ще кажете, че вярвате. Важно е не в какво вярвате, а какво можете да направите. Това, което можете да направите днес – то е, което трябва, което Господ иска. Вътрешното състояние е важно. Където се увеличава благодатта, увеличават се едновременно и грехът, и благодатта.

Сега вие ще се върнете по домовете си, но как мислите да слугувате на Господа. Тази година може да измените и да кажете: "Ще отложа за следващата.“ Следващата година ще отложите за по-следващата. И така година след година прекарваме живота си в една вътрешна самоизмама и в края на краищата се разочароваме от него. Трябва да знаете, че в собственото си съзнание Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. Вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една Окултна школа ние искаме Божествени, а не обикновени деца. Не искаме обикновени хора, които да се съблазняват.

Една птичка долита и кацва на носа на една сестра. Изпраща я Господ, тя е емблема. Кацна на носа, за да мислите. Това птиченце – вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух: при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се плашите. Когато ви докосна птиченцето, вие се изплашихте.

Сега разтворете хубаво вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли колко грехове имате пред себе си, колко грехове имате, затворени пред Господа, колко скрити стаички имате непречистени? Отворете си една чиста стая и когато ви дойдат гости, приемете ги в нея. Отворете я, не може така! Вие минавате за чисти, за благочестиви хора, а благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си и няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога Твоего.“ И после се казва: "Възлюбете се!“ Е, как ще възлюби човек Господа, ако не отиде при Него? На Земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, за да им се даде аудиенция и да изложат едно свое желание. Това, което земните царе изискват като един прерогатив, като един атрибут, е атрибут само на Бога, но понякога и хората си позволяват да го изискват.

Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го правите без Любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и вместо да оре цял ден, плаче, нищо няма да свърши. Може да си закъснял за нивата, но тя плач не иска, а иска оран. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде време да жънете, плач също не е нужен. Когато стигнат до ядене, хората пак плачат. Плач им трябва само когато перат, когато се мият, когато са жални, когато се разкайват. Но когато човек дойде да работи за Бога, тези сълзи трябва да се сложат на друго място. И така, вложете в себе си онова дълбоко убеждение и желание да имате една голяма опитност през тази година – най-малко Духът Божий да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа, тъй както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще остане от вашето злорадство и злонамереност. Всички лошавини ще изчезнат и в душата ви ще остане само нещо свещено и благородно. Така ще бъде, ако ви срещне Христос! Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откакто е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били само с болести. Здраве може да имате и днес, но тогава ще имате едно здраве с разширение.

Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва! Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже нещо, у вас да няма никакво съмнение! Ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата: когато ви кажа, че ще станете добри – да станете такива. Като ви кажа, че ще имате знания, че ще станете богати – моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: „Първо трябва да го видим“, вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Когато дойда при вас, аз няма да ви изкушавам и да ви питам готови ли сте да служите на Христа. Малкото пиле, когато се роди, никога не пита квачката как трябва да рови и да търси храната си. То веднага добива знание и започва да си намира храна – никакви уроци не му се дават. И когато ние станем такива Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем как да направим нещата веднага. Аз бих желал да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, който се ражда, и да кажете: „Ако аз съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?“ Изпречи се една мъчнотия – какво трябва да правите? Имате да плащате: ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Така направи и Петър – поискаха му данък и той си плати. Христос хляб и хамбари с жито нямаше, но когато дойде време да нагости гостите, Той благослови и оттук-оттам всичко намери. Идва някой гладен при вас: вие трябва да се запитате, ако Христос е на ваше място, как ще постъпи.

През това време птичката леко обикаля около нас.
Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще...

Сега поощрение трябва! Един друг трябва да се поощрявате, така както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно да има поощрение! Отвън светът ще внася съблазни чрез търговията, чрез знанието, което имаме. Отвсякъде ще се внасят съблазни и у нас може да се зароди един възглед, че за да живеем по Бога, търговия не трябва да има, търговци не бива да бъдем. Но търговията на какво е обоснована? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува болните хора и същевременно да дава на здравите правила как да живеят.

И така, ще вложите сега в ума си мисълта и ще се запитате: „Аз възлюбих ли Господа?“ Всички казват: „Когато дойде Христос.“ Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не го познаха, а когато си замина, тогава Го познаха. Християнският свят Го позна, но изгуби Образа Му. Днес всички Му придават една женска физиономия: една мекота на жена, която стои, върти палците си и чака да дойде мъжът ѝ, за да ѝ донесе това-онова, да я обича и всички да я хвалят. И който види това лице, всеки го харесва. Не е такова Господнето лице! Лицето на Христа е една Светлина. Когато Го видиш, у тебе ще се събуди една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата за работа, а последен ще бъдеш за ядене и пиене. После – сложили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, който идва, трябва да бъде Светлина за света. И когато ви срещне, всички трябва да имате вече проявление на тази Светлина. От вашите лица трябва да блика Светлина. Вие се оглеждате сега дали имате червени лица. Червеното лице, червеният нос са много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице, ще знаете, че дори и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и заключавате, че имам отличен вид. Казвате: „Много хубаво, красиво лице, мустаци, вежди, нос, ръце.“ Но щом изгладнеете, питате нямам ли нещо за ядене. Нямам. – „Ами в гостилницата не може ли да ме заведеш?“ – Нямам нищо, върви да работиш! След такъв отговор моята красота няма да ви трогне. Това е едно заблуждение. Красотата е присъща само на сърцето и на душата.

Сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и се питате дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил целия си урок. Не половината, не четвъртината, не третината: той трябва да научи целия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. Този урок на Любовта две хиляди години вече се преподава и хората още не са го научили. Христос вече две хиляди години проповядва този урок. А сега, когато попитат учениците какво нещо е Любовта, те само се почесват – не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор или владика какво нещо е Любовта, а те само се почесват и цитират някой автор: не могат да ми кажат нещо съществено. Е, питам: ученикът, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са го научили, но някои от тези, които са на Земята, са научили половин урок, други – четвърт, а някои, които приближават към края на този курс, ще го научат целия. А следващият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа и затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, знание, здраве без Любов не може да се постигне и понеже Любовта на Земята не царува, затова имаме сега такова велико нещастие в света. Това е велико нещастие! Ако вие погледнете към сегашния свят, ще видите, че той е цяла анархия. И сега Духът Божий ще слезе да оправи света. Друг не може! Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той попитал има ли кой да оправи тази Земя. Като видял, че друг не може, Той се заел сам да оправи и да уреди света, да изработи начини и методи.
Сега в църквата казват, че Христос е горе на Небето – от дясната страна на Отца. Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи говорят, че Христос в нас ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, добре, ако е в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте станали възбудени, съществува един нежен, приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо.“ Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го – и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“ А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек – ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя.“ Щом направиш това, всичко е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете например две майки: едната облича детето си с най-хубавите му дрешки, шапка, чепичета и му разказва най-хубавите работи. А другата майка – обратно: облича детето си най-скромно и бедно, но чистичко, и му разказва хубави, благородни неща. След десет години ще забележите какъв е резултатът от тези две деца, каква е разликата. Първото дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичетата. Питам сега: тези черни чепичета какво могат да донесат? Когато погледна моите сандали, радват ли ме много? Напротив, много ми е тъжно и казвам: „Тази кожа е снета от гърба на едно животно, което е плакало, молило се е, а сега аз се радвам.“ Второто дете ще се развие естествено. Много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородство може да внесе? Едни ръкавици, направени от кожа, какво благородство могат да донесат?
Ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. При това положение не може да има култура. Сега две течения преминават и работят заедно в света: два духа, две интелигентни страни работят в човека, в неговата душа. Три съзнания има в човека: съзнание за самия себе си, съзнание, което го води към Доброто; и трето съзнание, което го тласка към злото. Тези съзнания, заедно със самия човек и душата му, аз уподобявам на една мома, която ще се жени, а злото и доброто – на двама момци кандидати. Отношението е много вярно: и единият предлага, и другият предлага. Единият казва: „Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш, на ръце ще те нося.“ Така казва злото на душата. Доброто е много скромно, то казва: „Дойди при мен, моята колибка не е много голяма, обилна храна няма да имаме, понякога гладни ще ходим, ще трябва да работим. Ще имаме студено жилище, понякога нивите няма да раждат, понякога боси ще ходим, пък и водата ни е малко далечко и ще трябва да ходиш пеша до този извор.“ Този момък представя работата, както си е. Душата, подобно на дете, се заблуждава от външното и казва: „Този не е за мене“ – и предпочита злото. Но когато го вземе, когато поживее с него, настрадва се и казва: „Не е той.“ Това са две съзнания, които вие всеки ден проверявате. Те са от мъжки принцип. Едното от тях казва: „Слушай, ти не бъди като някоя овца – всеки да те стриже! Самият ти си силен!“ А другото съзнание казва: „Отстъпи, бъди мек.“ Ние постоянно избираме между тези две съзнания.
Има и друго – четвърто съзнание, което аз наричам Божествено съзнание. Когато дойде отгоре, то казва: „Ти защо не се вслуша в мен?“ Сега Христос представлява това четвърто съзнание. Когато дойде, Той ще бъде нито добър, нито лош. Такова е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото Доброто и злото – и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре в тях. Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си.
Сега ние ще се стремим тази година да изпълним Волята Божия. Не за спасение, но от Любов трябва да служим на Господа – и Той само тогава ще ни се изяви. Колкото до мене, аз въпроса съм си разрешил. Реших да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би скоро ще бъде това. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Ще се оттегля, за да вляза да живея в Любовта. Хората ми дотегнаха вече. Зная къде ще се оттегля – в Любовта ще живея. Няма защо да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал и това не ме радва. От стари и млади нищо не съм чул и мисля скоро да се оттегля, за да живея така, както трябва да се живее. Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, ще ви оставя. Аз съм сит на лъжи, сит съм на измами, на всичко това съм сит. И на попски, и на братски, и на учителски лъжи съм сит. Всичко съм опитал, до гуша ми е дошло и сега правя последни усилия. Каквото кажа, един ден ще го направя. В тази мътна вода не се живее, в този нечист въздух не се диша. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, и вие можете да дойдете. В мене две мнения няма. Аз съм намислил да си вървя: да не мислите, че тази къща и всичко това ще ме задържи. Не, ще оставя света!
Този свят ще си замине, поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, а след този огън идва една Нова култура. Може да разбирате думата огън по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият Живот. Този огън сега руши хората: всички тези болести, неврастении са все негово дело. Сега може да се уплашите – няма от какво да се плашите. От вас се иска да оползотворите последните дни: докато работите, ще чакате, както онзи, който чакал господаря си. До последния час ще чакате Господаря си! Ще работите, докато свършите работата си, и тогава ще кажете: „Заминаваме си и ние – трябва да заминем и да си вдигнем багажа.“ Ще се подготвите и пак след време ще се върнете да работите. Всеки трябва да е готов: да не мисли, че ще умре, но да се приготви да замине и пак да работи. Когато дойде последният ден, ще кажете на света: „Сбогом вече!“ Така, както затворникът казва на останалите сбогом, така ще излезем и ние от тези затвори и ще влезем в Божествената Свобода.
Казва Христос: Отивам при Отца Си, отивам да ви приготвя място. И когато ви го приготвя, ще дойда да ви взема. Който е готов, ще го взема, а някои ще оставя. Където съм Аз, там сте и вие.
Сега въпросът е, когато дойде Христос, например довечера или още сега, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вън? От кои девици сте вие? Казвам ви, че всеки от вас ще опита себе си, съзнанието си, душата си. Опитайте се, проверете маслениците ви имат ли масло. Не се самоизмамвайте: масло трябва, маслениците ви трябва да бъдат пълни! Пък на света няма какво да му говорим, той и така ще си отиде. Когато дойде огънят, хората ще разберат. Ако им кажем сега, че идва огън, те ще си помислят: „Извеяни са тези хора, ние ще си ядем и ще си пием.“ Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в Новата култура, ще дойдат и Любовта, и Мъдростта. Сега някои от вас схващат буквално, когато говоря за онзи свят, и казват: „Душата ще се мъчи и има да пъшка, докато излезе от тялото.“ Много лесно може да излезе тя от тялото: само горната черупка ще падне и тя ще излезе – млада, весела, бодра. Ще бъде като пеперуда и ще се освободи от това тежко тяло. Сега тялото ни е тежко, подобно на окови и букаи. Душата е в затвор със стражари и раирани халати: когато влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, а затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи трябва да останат за в бъдеще!
Сега, когато попитат свещениците, те казват, че Христос няма още да дойде. Според тях още триста години остават, а след тях още триста години ще измислят, защото който има да плаща, просрочва постоянно падежите. Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце! Не се поддавайте, регулирайте двете течения на своето съзнание! Аз ги наричам черния и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец – белия слушайте! Черният има черни мустачки, черни вежди, носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън той има маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода, думите му са претеглени, без дефект, но са като ножа на гилотината – влезеш ли под него, главата ти отива. Като върви, хората казват: „Колко е спретнат, красив, но ноктите му...“ Каква е душата на този младоженец се познава по ноктите му. Аз следя и млади, и стари: и в тази Окултна школа трябва да ви се покаже как двамата младоженци раздвояват погледа у човека, за да се научите какво нещо е раздвояването. Те двамата идват и се борят в очите на човека: единият и другият се раздвояват в погледа му и се явяват два вида светлинни лъча. Аз ги наричам черен и бял лъч. Черният лъч пада надолу и тогава човекът, който разговаря с теб, все надолу гледа – раздвоен е. Погледът на очите трябва да се бори, докато светлината му стане еднаква, без никакво раздвояване. Аз наричам това раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме под това – тук пак работи същият полярен принцип.
За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.
Сега вие, последните, защо останахте след всички на събора? Какво очаквате – последно благословение ли? Какво е това последно благословение? Аз последно благословение не давам, но ви питам: сега вие готови ли сте да възприемете цялата Божия Любов? Някои ще кажат: „Можем малко, Господи.“ – Не, всичко или нищо! Цялата Божия Любов ще възприемем в себе си и ще разберем Господа така, както Той ни разбира. Когато Христос изведе своите ученици на гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл – и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре е отишъл, но това нагоре не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително – сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види. Сега от това, за което ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, намирате се в недоразумение. Това е настроението на вашето съзнание, което още не е засегнато. Съжденията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха половин тон по-ниско, а мъжете – половин тон по-високо. Дисонанс имаше в днешното изпълнение на песента Благославяй, душе моя, Господа. Не трябва да се слива това Благославяй...
Трябва Чистота, Чистота, абсолютна Чистота!
Това е първото нещо:
Абсолютна вътрешна Чистота!
Абсолютна вътрешна Светлина!
Абсолютна вътрешна Свобода!
Бъдете свободни от всякакви подозрения, от съмнения и кажете: „Заради Господа съм свободен, заради Господа за мен всички въпроси са решени.“ Най-трудното положение е това.
Нали Христос едно време тук е говорил? Думите Му са тук затворени – в Евангелието. Ако сега го отворя, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя само да се отвори, няма да го отварям аз.
Учителя държи леко Евангелието и то се отваря на страница, от която той прочита: Истина, истина ви казвам, че вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се зарадва. Но скръбта ви ще се замени с радост.
Амин! Един пример има, подходящ за вас: отшелникът светия, когато ходил на Небето, видял, че само един камък не стига на зданието...
Учителя повторно отваря Евангелието и отново се пада горният стих. Един брат пожелава сам да направи същото и отваря на Откровение 40: 1: И видях: ето Агнецът стоеше на планината Сион и с Него сто и четиридесет и четири тисящи, които имаха името на Неговия Отец, написано на челата си. Братът повторно отваря на Послание до римляните 13-а глава, а след това – за трети път – на Евангелие от Йоана: Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец Ми е в Мене.

3 септември, неделя

Съвети и наставления за Учениците

2011-03-15T13:00:36Z

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Съвети и наставления за Учениците ==
Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.

Лука 18:17

Христос тук употребява израза малките деца, за да обозначи плода на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите от Любов и Мъдрост, по никакъв начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл на този стих. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение – мислите, че като се приближите до мен или че като чуете нещо, то ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е казал: "Тия хора се приближават само с устата си, а не със сърцето си.“ Вашето сърце далече отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа. Казвам ви Истината. Днес Господ ви пита чрез мене готови ли сте да пожертвате живота си за Него. Ще кажете, че вярвате. Важно е не в какво вярвате, а какво можете да направите. Това, което можете да направите днес – то е, което трябва, което Господ иска. Вътрешното състояние е важно. Където се увеличава благодатта, увеличават се едновременно и грехът, и благодатта.

Сега вие ще се върнете по домовете си, но как мислите да слугувате на Господа. Тази година може да измените и да кажете: "Ще отложа за следващата.“ Следващата година ще отложите за по-следващата. И така година след година прекарваме живота си в една вътрешна самоизмама и в края на краищата се разочароваме от него. Трябва да знаете, че в собственото си съзнание Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. Вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една Окултна школа ние искаме Божествени, а не обикновени деца. Не искаме обикновени хора, които да се съблазняват.

Една птичка долита и кацва на носа на една сестра. Изпраща я Господ, тя е емблема. Кацна на носа, за да мислите. Това птиченце – вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух: при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се плашите. Когато ви докосна птиченцето, вие се изплашихте.

Сега разтворете хубаво вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли колко грехове имате пред себе си, колко грехове имате, затворени пред Господа, колко скрити стаички имате непречистени? Отворете си една чиста стая и когато ви дойдат гости, приемете ги в нея. Отворете я, не може така! Вие минавате за чисти, за благочестиви хора, а благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си и няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога Твоего.“ И после се казва: "Възлюбете се!“ Е, как ще възлюби човек Господа, ако не отиде при Него? На Земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, за да им се даде аудиенция и да изложат едно свое желание. Това, което земните царе изискват като един прерогатив, като един атрибут, е атрибут само на Бога, но понякога и хората си позволяват да го изискват.

Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го правите без Любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и вместо да оре цял ден, плаче, нищо няма да свърши. Може да си закъснял за нивата, но тя плач не иска, а иска оран. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде време да жънете, плач също не е нужен. Когато стигнат до ядене, хората пак плачат. Плач им трябва само когато перат, когато се мият, когато са жални, когато се разкайват. Но когато човек дойде да работи за Бога, тези сълзи трябва да се сложат на друго място. И така, вложете в себе си онова дълбоко убеждение и желание да имате една голяма опитност през тази година – най-малко Духът Божий да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа, тъй както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще остане от вашето злорадство и злонамереност. Всички лошавини ще изчезнат и в душата ви ще остане само нещо свещено и благородно. Така ще бъде, ако ви срещне Христос! Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откакто е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били само с болести. Здраве може да имате и днес, но тогава ще имате едно здраве с разширение.
Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва! Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже нещо, у вас да няма никакво съмнение! Ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата: когато ви кажа, че ще станете добри – да станете такива. Като ви кажа, че ще имате знания, че ще станете богати – моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: „Първо трябва да го видим“, вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Когато дойда при вас, аз няма да ви изкушавам и да ви питам готови ли сте да служите на Христа. Малкото пиле, когато се роди, никога не пита квачката как трябва да рови и да търси храната си. То веднага добива знание и започва да си намира храна – никакви уроци не му се дават. И когато ние станем такива Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем как да направим нещата веднага. Аз бих желал да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, който се ражда, и да кажете: „Ако аз съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?“ Изпречи се една мъчнотия – какво трябва да правите? Имате да плащате: ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Така направи и Петър – поискаха му данък и той си плати. Христос хляб и хамбари с жито нямаше, но когато дойде време да нагости гостите, Той благослови и оттук-оттам всичко намери. Идва някой гладен при вас: вие трябва да се запитате, ако Христос е на ваше място, как ще постъпи.
През това време птичката леко обикаля около нас.
Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще...
Сега поощрение трябва! Един друг трябва да се поощрявате, така както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно да има поощрение! Отвън светът ще внася съблазни чрез търговията, чрез знанието, което имаме. Отвсякъде ще се внасят съблазни и у нас може да се зароди един възглед, че за да живеем по Бога, търговия не трябва да има, търговци не бива да бъдем. Но търговията на какво е обоснована? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува болните хора и същевременно да дава на здравите правила как да живеят.
И така, ще вложите сега в ума си мисълта и ще се запитате: „Аз възлюбих ли Господа?“ Всички казват: „Когато дойде Христос.“ Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не го познаха, а когато си замина, тогава Го познаха. Християнският свят Го позна, но изгуби Образа Му. Днес всички Му придават една женска физиономия: една мекота на жена, която стои, върти палците си и чака да дойде мъжът ѝ, за да ѝ донесе това-онова, да я обича и всички да я хвалят. И който види това лице, всеки го харесва. Не е такова Господнето лице! Лицето на Христа е една Светлина. Когато Го видиш, у тебе ще се събуди една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата за работа, а последен ще бъдеш за ядене и пиене. После – сложили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, който идва, трябва да бъде Светлина за света. И когато ви срещне, всички трябва да имате вече проявление на тази Светлина. От вашите лица трябва да блика Светлина. Вие се оглеждате сега дали имате червени лица. Червеното лице, червеният нос са много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице, ще знаете, че дори и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и заключавате, че имам отличен вид. Казвате: „Много хубаво, красиво лице, мустаци, вежди, нос, ръце.“ Но щом изгладнеете, питате нямам ли нещо за ядене. Нямам. – „Ами в гостилницата не може ли да ме заведеш?“ – Нямам нищо, върви да работиш! След такъв отговор моята красота няма да ви трогне. Това е едно заблуждение. Красотата е присъща само на сърцето и на душата.
Сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и се питате дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил целия си урок. Не половината, не четвъртината, не третината: той трябва да научи целия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. Този урок на Любовта две хиляди години вече се преподава и хората още не са го научили. Христос вече две хиляди години проповядва този урок. А сега, когато попитат учениците какво нещо е Любовта, те само се почесват – не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор или владика какво нещо е Любовта, а те само се почесват и цитират някой автор: не могат да ми кажат нещо съществено. Е, питам: ученикът, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са го научили, но някои от тези, които са на Земята, са научили половин урок, други – четвърт, а някои, които приближават към края на този курс, ще го научат целия. А следващият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа и затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, знание, здраве без Любов не може да се постигне и понеже Любовта на Земята не царува, затова имаме сега такова велико нещастие в света. Това е велико нещастие! Ако вие погледнете към сегашния свят, ще видите, че той е цяла анархия. И сега Духът Божий ще слезе да оправи света. Друг не може! Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той попитал има ли кой да оправи тази Земя. Като видял, че друг не може, Той се заел сам да оправи и да уреди света, да изработи начини и методи.
Сега в църквата казват, че Христос е горе на Небето – от дясната страна на Отца. Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи говорят, че Христос в нас ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, добре, ако е в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте станали възбудени, съществува един нежен, приятен глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо.“ Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го – и накрая разваляш Божественото. Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“ А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек – ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя.“ Щом направиш това, всичко е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете например две майки: едната облича детето си с най-хубавите му дрешки, шапка, чепичета и му разказва най-хубавите работи. А другата майка – обратно: облича детето си най-скромно и бедно, но чистичко, и му разказва хубави, благородни неща. След десет години ще забележите какъв е резултатът от тези две деца, каква е разликата. Първото дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичетата. Питам сега: тези черни чепичета какво могат да донесат? Когато погледна моите сандали, радват ли ме много? Напротив, много ми е тъжно и казвам: „Тази кожа е снета от гърба на едно животно, което е плакало, молило се е, а сега аз се радвам.“ Второто дете ще се развие естествено. Много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородство може да внесе? Едни ръкавици, направени от кожа, какво благородство могат да донесат?
Ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. При това положение не може да има култура. Сега две течения преминават и работят заедно в света: два духа, две интелигентни страни работят в човека, в неговата душа. Три съзнания има в човека: съзнание за самия себе си, съзнание, което го води към Доброто; и трето съзнание, което го тласка към злото. Тези съзнания, заедно със самия човек и душата му, аз уподобявам на една мома, която ще се жени, а злото и доброто – на двама момци кандидати. Отношението е много вярно: и единият предлага, и другият предлага. Единият казва: „Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш, на ръце ще те нося.“ Така казва злото на душата. Доброто е много скромно, то казва: „Дойди при мен, моята колибка не е много голяма, обилна храна няма да имаме, понякога гладни ще ходим, ще трябва да работим. Ще имаме студено жилище, понякога нивите няма да раждат, понякога боси ще ходим, пък и водата ни е малко далечко и ще трябва да ходиш пеша до този извор.“ Този момък представя работата, както си е. Душата, подобно на дете, се заблуждава от външното и казва: „Този не е за мене“ – и предпочита злото. Но когато го вземе, когато поживее с него, настрадва се и казва: „Не е той.“ Това са две съзнания, които вие всеки ден проверявате. Те са от мъжки принцип. Едното от тях казва: „Слушай, ти не бъди като някоя овца – всеки да те стриже! Самият ти си силен!“ А другото съзнание казва: „Отстъпи, бъди мек.“ Ние постоянно избираме между тези две съзнания.
Има и друго – четвърто съзнание, което аз наричам Божествено съзнание. Когато дойде отгоре, то казва: „Ти защо не се вслуша в мен?“ Сега Христос представлява това четвърто съзнание. Когато дойде, Той ще бъде нито добър, нито лош. Такова е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото Доброто и злото – и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре в тях. Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си.
Сега ние ще се стремим тази година да изпълним Волята Божия. Не за спасение, но от Любов трябва да служим на Господа – и Той само тогава ще ни се изяви. Колкото до мене, аз въпроса съм си разрешил. Реших да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би скоро ще бъде това. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Ще се оттегля, за да вляза да живея в Любовта. Хората ми дотегнаха вече. Зная къде ще се оттегля – в Любовта ще живея. Няма защо да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал и това не ме радва. От стари и млади нищо не съм чул и мисля скоро да се оттегля, за да живея така, както трябва да се живее. Когато останете сами, вие ще разберете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, ще ви оставя. Аз съм сит на лъжи, сит съм на измами, на всичко това съм сит. И на попски, и на братски, и на учителски лъжи съм сит. Всичко съм опитал, до гуша ми е дошло и сега правя последни усилия. Каквото кажа, един ден ще го направя. В тази мътна вода не се живее, в този нечист въздух не се диша. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя Баща, Който е Любов; ще се върна при моите братя и сестри, които са Любов. Ако искате, и вие можете да дойдете. В мене две мнения няма. Аз съм намислил да си вървя: да не мислите, че тази къща и всичко това ще ме задържи. Не, ще оставя света!
Този свят ще си замине, поставен му е надгробен камък и надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, а след този огън идва една Нова култура. Може да разбирате думата огън по различен начин. Този огън ще прояде всичко и след него ще дойде Новият свят, Новият Живот. Този огън сега руши хората: всички тези болести, неврастении са все негово дело. Сега може да се уплашите – няма от какво да се плашите. От вас се иска да оползотворите последните дни: докато работите, ще чакате, както онзи, който чакал господаря си. До последния час ще чакате Господаря си! Ще работите, докато свършите работата си, и тогава ще кажете: „Заминаваме си и ние – трябва да заминем и да си вдигнем багажа.“ Ще се подготвите и пак след време ще се върнете да работите. Всеки трябва да е готов: да не мисли, че ще умре, но да се приготви да замине и пак да работи. Когато дойде последният ден, ще кажете на света: „Сбогом вече!“ Така, както затворникът казва на останалите сбогом, така ще излезем и ние от тези затвори и ще влезем в Божествената Свобода.
Казва Христос: Отивам при Отца Си, отивам да ви приготвя място. И когато ви го приготвя, ще дойда да ви взема. Който е готов, ще го взема, а някои ще оставя. Където съм Аз, там сте и вие.
Сега въпросът е, когато дойде Христос, например довечера или още сега, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вън? От кои девици сте вие? Казвам ви, че всеки от вас ще опита себе си, съзнанието си, душата си. Опитайте се, проверете маслениците ви имат ли масло. Не се самоизмамвайте: масло трябва, маслениците ви трябва да бъдат пълни! Пък на света няма какво да му говорим, той и така ще си отиде. Когато дойде огънят, хората ще разберат. Ако им кажем сега, че идва огън, те ще си помислят: „Извеяни са тези хора, ние ще си ядем и ще си пием.“ Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в Новата култура, ще дойдат и Любовта, и Мъдростта. Сега някои от вас схващат буквално, когато говоря за онзи свят, и казват: „Душата ще се мъчи и има да пъшка, докато излезе от тялото.“ Много лесно може да излезе тя от тялото: само горната черупка ще падне и тя ще излезе – млада, весела, бодра. Ще бъде като пеперуда и ще се освободи от това тежко тяло. Сега тялото ни е тежко, подобно на окови и букаи. Душата е в затвор със стражари и раирани халати: когато влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, а затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи трябва да останат за в бъдеще!
Сега, когато попитат свещениците, те казват, че Христос няма още да дойде. Според тях още триста години остават, а след тях още триста години ще измислят, защото който има да плаща, просрочва постоянно падежите. Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце! Не се поддавайте, регулирайте двете течения на своето съзнание! Аз ги наричам черния и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец – белия слушайте! Черният има черни мустачки, черни вежди, носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън той има маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода, думите му са претеглени, без дефект, но са като ножа на гилотината – влезеш ли под него, главата ти отива. Като върви, хората казват: „Колко е спретнат, красив, но ноктите му...“ Каква е душата на този младоженец се познава по ноктите му. Аз следя и млади, и стари: и в тази Окултна школа трябва да ви се покаже как двамата младоженци раздвояват погледа у човека, за да се научите какво нещо е раздвояването. Те двамата идват и се борят в очите на човека: единият и другият се раздвояват в погледа му и се явяват два вида светлинни лъча. Аз ги наричам черен и бял лъч. Черният лъч пада надолу и тогава човекът, който разговаря с теб, все надолу гледа – раздвоен е. Погледът на очите трябва да се бори, докато светлината му стане еднаква, без никакво раздвояване. Аз наричам това раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме под това – тук пак работи същият полярен принцип.
За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.
Сега вие, последните, защо останахте след всички на събора? Какво очаквате – последно благословение ли? Какво е това последно благословение? Аз последно благословение не давам, но ви питам: сега вие готови ли сте да възприемете цялата Божия Любов? Някои ще кажат: „Можем малко, Господи.“ – Не, всичко или нищо! Цялата Божия Любов ще възприемем в себе си и ще разберем Господа така, както Той ни разбира. Когато Христос изведе своите ученици на гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл – и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре е отишъл, но това нагоре не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително – сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види. Сега от това, за което ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, намирате се в недоразумение. Това е настроението на вашето съзнание, което още не е засегнато. Съжденията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха половин тон по-ниско, а мъжете – половин тон по-високо. Дисонанс имаше в днешното изпълнение на песента Благославяй, душе моя, Господа. Не трябва да се слива това Благославяй...
Трябва Чистота, Чистота, абсолютна Чистота!
Това е първото нещо:
Абсолютна вътрешна Чистота!
Абсолютна вътрешна Светлина!
Абсолютна вътрешна Свобода!
Бъдете свободни от всякакви подозрения, от съмнения и кажете: „Заради Господа съм свободен, заради Господа за мен всички въпроси са решени.“ Най-трудното положение е това.
Нали Христос едно време тук е говорил? Думите Му са тук затворени – в Евангелието. Ако сега го отворя, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя само да се отвори, няма да го отварям аз.
Учителя държи леко Евангелието и то се отваря на страница, от която той прочита: Истина, истина ви казвам, че вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се зарадва. Но скръбта ви ще се замени с радост.
Амин! Един пример има, подходящ за вас: отшелникът светия, когато ходил на Небето, видял, че само един камък не стига на зданието...
Учителя повторно отваря Евангелието и отново се пада горният стих. Един брат пожелава сам да направи същото и отваря на Откровение 40: 1: И видях: ето Агнецът стоеше на планината Сион и с Него сто и четиридесет и четири тисящи, които имаха името на Неговия Отец, написано на челата си. Братът повторно отваря на Послание до римляните 13-а глава, а след това – за трети път – на Евангелие от Йоана: Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец Ми е в Мене.

3 септември, неделя

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T12:57:09Z

Mvm: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]] (mvm)
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T12:44:31Z

Mvm: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]]
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T12:42:22Z

Mvm: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]](mvm)
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Клас на Добродетелите

2011-03-15T12:22:25Z

Mvm: /* Клас на Добродетелите */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Извънредни беседи]]

== Клас на Добродетелите ==

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/KD/KD-DN.pdf за сравняване] - Движение нагоре, първо издание, Алфа Дар, София, 1998г. ISBN 954-8785-20-X

*[[Образуване на един клас]]
22.08.1920

*[[Движение нагоре. Тръгни към Бога]]
12.04.1922

*[[Формули и молитви]]
14 юли 1922 година, Чам Кория
(Дадено на Шумнатица)

*[[Едно с Бога]]
19.09.1922

*[[Свещеното правило - КД]]
09.02.1923

*[[Слънцето и човека]]
09.02.1923

*[[Методи и насърчения за хармонизиране]]
25.04.1923

*[[Където е Любовта, там е Бог]]
06.07.1923

*[[Четвърти урок]]
31.12.1923

*[[Най-малкото]]
08.09.1924

*[[Моето верую]]
12.09.1924

*[[Физическият и духовният човек]]
22.09.1924

*[[Послушание - КД]]
24.09.1924

*[[Възможности и прояви на Любовта]]
22.10.1924

*[[Мястото на Любовта]]
22.10.1924

*[[Двата закона - КД]]
02.11.1924

*[[Образи на живата природата]]
24.12.1924

*[[Правила и съвети]]
25.12.1925

*[[Основна мисъл - КД]]
10.01.1926

Клас на Добродетелите

2011-03-15T12:21:01Z

Mvm: /* Клас на Добродетелите */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Извънредни беседи]]

== Клас на Добродетелите ==

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/KD/KD-DN.pdf за сравняване] - Движение нагоре, първо издание, Алфа Дар, София, 1998г. ISBN 954-8785-20-X

*[[Образуване на един клас]]
22.08.1920

*[[Движение нагоре. Тръгни към Бога]]
12.04.1922

*[[Формули и молитви]]
14 юли 1922 година, Чам Кория
(Дадено на Шумнатица)

*[[Едно с Бога]] - mvm
19.09.1922

*[[Свещеното правило - КД]]
09.02.1923

*[[Слънцето и човека]]
09.02.1923

*[[Методи и насърчения за хармонизиране]]
25.04.1923

*[[Където е Любовта, там е Бог]]
06.07.1923

*[[Четвърти урок]]
31.12.1923

*[[Най-малкото]]
08.09.1924

*[[Моето верую]]
12.09.1924

*[[Физическият и духовният човек]]
22.09.1924

*[[Послушание - КД]]
24.09.1924

*[[Възможности и прояви на Любовта]]
22.10.1924

*[[Мястото на Любовта]]
22.10.1924

*[[Двата закона - КД]]
02.11.1924

*[[Образи на живата природата]]
24.12.1924

*[[Правила и съвети]]
25.12.1925

*[[Основна мисъл - КД]]
10.01.1926

Цветана - Лиляна Табакова - Съзвучия от бъдещето

2010-06-03T06:43:19Z

Mvm:

*1. [[Увод]](Ruana)'''(готово)'''
*2. [[Познаваме се отпреди 7000 години]](Дима) ('''готово''')
*3. [[Молитвата*]] (Дима) ('''готово''')
*4. [[Помощта на гениите]] (Дима) ('''готово''')
*5. [[Все пей и няма да излезеш от рая]] (Дима) ('''готово''')
*6. [[Концертът]] (Дима) ('''готово''')
*7. [[Астрологически качества на гласа]] (Дима) ('''готово''')
*8. [[Предстой ти изпит]] (Ruana) '''(готово)'''
*9. [[Акордът на лалетата]] (Ruana) '''(готово)'''
*10. [[Аромата на акордите]] (Ruana) '''(готово)'''
*11. [[Странник съм в този свят]]
*12. [[Радиоконцерт]] (Тонина) (работи се)
*13. [[Мечката]] (Хирон) '''(готово)'''
*14. [[Композиторите и Божествената Любов]](Дима) ('''готово''')
*15. [[Видението]] (Дима) ('''готово''')
*16. [[Новото Битие — Първи Божествен ден]] (Дима) ('''готово''')
*17. [[Мирът иде]] (Хирон) '''(готово)'''
*18. [[Отложената репетиция]] (Ruana)'''(готово)'''
*19. [[Музикалните ключове]] (Ruana)'''(готово)'''
*20. [[Словото и музиката]] (Хирон) '''(готово)'''
*21. [[Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето]](Дима) ('''готово''')
*22. [[Ягодите]] (Дима) ('''готово''')
*23. [[Писмото на брат Боев]] (Дима) ('''готово''')
*24. [[Жестът на брат Стоименов]] (Дима) (работи се)
*25. [[Вечеря у сестра Савка]] (Дима)(работи се)
*26. [[Новото Битие — Втори Божествен ден]] (Ruana)'''(готово)'''
*27. [[Динята]] (Хирон) '''(готово)'''
*28. [[Кученцето на Христина Морфова]] (Хирон) '''(готово)'''
*29. [[Новото Битие — Трети Божествен ден]] (Ruana) '''(готово)'''
*30. [[Живата картина]] (Ruana) '''(готово)'''
*31. [[Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден]] (Ruana)(работи)
*32. [[Вътрешният глас на Бога]] (Хирон) '''(готово)'''
*33. [[Неочакван концерт]] (Хирон) '''(готово)'''
*34. [[Върнатото ограбено]]
*35. [[Божествена Любов ме озари]]
*36. [[Внушението]]
*37. [[По пътя на малките съпротивления]]
*38. [[На път за Берлин]]
*39. [[Още малко ще пееш в света]]
*40. [[Търпение с Любов]]
*41. [[Песен на ангелите]]
*42. [[Една вечна истина]]
*43. [[Гъбите]]
*44. [[Фонетиката]]
*45. [[Пеенето е психически процес]]
*46. [[Деветата симфония на Бетховен]]
*47. [[Приемът]]
*48. [[Кажи ми светли Божи лъч]]
*49. [[Новото Битие — Пети Божествен ден]]
*50. [[Подаръкът]]
*51. [[Новото Битие — Шести Божествен ден]]
*52. [[Пристигане на семейство Янкови от Берлин]]
*53. [[Господи, колко Те обичам и „Серенада" от Шуберт]]
*54. [[Цигулките на Учителя]]
*55. [[Концерт с фамилия Янкови]]
*56. [[Пътуването се отлага]]
*57. [[„Прохождането" на мама]]
*58. [[Новото Битие — Седми Божествен ден]]
*59. [[Най-хубавата цигулка]]
*60. [[Моето слънце днес ще изгрее]]
*61. [[Концерт със Софийската филхармония, бомбардировките, „Лучия ди Ламермур", евакуацията]]
*62. [[Всеки трябва да си знае мястото]]
*63. [[Нови думи на „Угледна мома" — „Добрил момък"]]
*64. [[Два нови куплета на солото на „Слънчеви лъчи"]]
*65. [[Отче наш]]
*66. [[Чорапите]]
*67. [[Засега пътят не се отваря]]
*68. [[Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри]]
*69. [[Малко съприкосновение]]
*70. [[Пътят се отваря]]
*71. [[Упражнение на гласните букви]]
*72. [[Бъдещата Окултна школа по пеене]]
*73. [[Трите съня]]
*74. [[Последна среща]]
*75. [[Чудото]]

Цветана - Лиляна Табакова - Съзвучия от бъдещето

2010-06-01T11:24:06Z

Mvm:

*[[Увод]](Ruana)'''(готово)'''
*[[Познаваме се отпреди 7000 години]](Дима) (работи се)
*[[Молитвата*]] (Дима) ('''готово''')
*[[Помощта на гениите]] (Дима) ('''готово''')
*[[Все пей и няма да излезеш от рая]] (Дима) (работи се)
*[[Концертът]] (Дима) (работи се)
*[[Астрологически качества на гласа]] (Дима) (работи се)
*[[Предстой ти изпит]] (Ruana)(работи се)
*[[Акордът на лалетата]]
*[[Аромата на акордите]]
*[[Странник съм в този свят]] (mvm) (работи се)
*[[Радиоконцерт]]
*[[Мечката]]
*[[Композиторите и Божествената Любов]]
*[[Видението]]
*[[Новото Битие — Първи Божествен ден]]
*[[Мирът иде]]
*[[Отложената репетиция]]
*[[Музикалните ключове]]
*[[Словото и музиката]]
*[[Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето]]
*[[Ягодите]]
*[[Писмото на брат Боев]]
*[[Жестът на брат Стоименов]]
*[[Вечеря у сестра Савка]]
*[[Новото Битие — Втори Божествен ден]]
*[[Динята]]
*[[Кученцето на Христина Морфова]]
*[[Новото Битие — Трети Божествен ден]]
*[[Живата картина]]
*[[Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден]]
*[[Вътрешният глас на Бога]]
*[[Неочакван концерт]]
*[[Върнатото ограбено]]
*[[Божествена Любов ме озари]]
*[[Внушението]]
*[[По пътя на малките съпротивления]]
*[[На път за Берлин]]
*[[Още малко ще пееш в света]]
*[[Търпение с Любов]]
*[[Песен на ангелите]]
*[[Една вечна истина]]
*[[Гъбите]]
*[[Фонетиката]]
*[[Пеенето е психически процес]]
*[[Деветата симфония на Бетховен]]
*[[Приемът]]
*[[Кажи ми светли Божи лъч]]
*[[Новото Битие — Пети Божествен ден]]
*[[Подаръкът]]
*[[Новото Битие — Шести Божествен ден]]
*[[Пристигане на семейство Янкови от Берлин]]
*[[Господи, колко Те обичам]]
*[[Цигулките на Учителя]]
*[[Концерт с фамилия Янкови]]
*[[Пътуването се отлага]]
*[[„Прохождането" на мама]]
*[[Новото Битие — Седми Божествен ден]]
*[[Най-хубавата цигулка]]
*[[Моето слънце днес ще изгрее]]
*[[Концерт със Софийската филхармония, бомбардировките, „Лучия ди Ламермур", евакуацията]]
*[[Всеки трябва да си знае мястото]]
*[[Нови думи на „Угледна мома" — „Добрил момък"]]
*[[Два нови куплета на солото на „Слънчеви лъчи"]]
*[[Отче наш]]
*[[Чорапите]]
*[[Засега пътят не се отваря]]
*[[Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри]]
*[[Малко съприкосновение]]
*[[Пътят се отваря]]
*[[Упражнение на гласните букви]]
*[[Бъдещата Окултна школа по пеене]]
*[[Трите съня]]
*[[Последна среща]]
*[[Чудото]]

Цветана - Лиляна Табакова - Съзвучия от бъдещето

2010-06-01T11:23:47Z

Mvm:

*[[Увод]](Ruana)'''(готово)'''
*[[Познаваме се отпреди 7000 години]](Дима) (работи се)
*[[Молитвата*]] (Дима) ('''готово''')
*[[Помощта на гениите]] (Дима) ('''готово''')
*[[Все пей и няма да излезеш от рая]] (Дима) (работи се)
*[[Концертът]] (Дима) (работи се)
*[[Астрологически качества на гласа]] (Дима) (работи се)
*[[Предстой ти изпит]] (Ruana)(работи се)
*[[Акордът на лалетата]]
*[[Аромата на акордите]]
*[[Странник съм в този свят]]mvm (работи се)
*[[Радиоконцерт]]
*[[Мечката]]
*[[Композиторите и Божествената Любов]]
*[[Видението]]
*[[Новото Битие — Първи Божествен ден]]
*[[Мирът иде]]
*[[Отложената репетиция]]
*[[Музикалните ключове]]
*[[Словото и музиката]]
*[[Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето]]
*[[Ягодите]]
*[[Писмото на брат Боев]]
*[[Жестът на брат Стоименов]]
*[[Вечеря у сестра Савка]]
*[[Новото Битие — Втори Божествен ден]]
*[[Динята]]
*[[Кученцето на Христина Морфова]]
*[[Новото Битие — Трети Божествен ден]]
*[[Живата картина]]
*[[Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден]]
*[[Вътрешният глас на Бога]]
*[[Неочакван концерт]]
*[[Върнатото ограбено]]
*[[Божествена Любов ме озари]]
*[[Внушението]]
*[[По пътя на малките съпротивления]]
*[[На път за Берлин]]
*[[Още малко ще пееш в света]]
*[[Търпение с Любов]]
*[[Песен на ангелите]]
*[[Една вечна истина]]
*[[Гъбите]]
*[[Фонетиката]]
*[[Пеенето е психически процес]]
*[[Деветата симфония на Бетховен]]
*[[Приемът]]
*[[Кажи ми светли Божи лъч]]
*[[Новото Битие — Пети Божествен ден]]
*[[Подаръкът]]
*[[Новото Битие — Шести Божествен ден]]
*[[Пристигане на семейство Янкови от Берлин]]
*[[Господи, колко Те обичам]]
*[[Цигулките на Учителя]]
*[[Концерт с фамилия Янкови]]
*[[Пътуването се отлага]]
*[[„Прохождането" на мама]]
*[[Новото Битие — Седми Божествен ден]]
*[[Най-хубавата цигулка]]
*[[Моето слънце днес ще изгрее]]
*[[Концерт със Софийската филхармония, бомбардировките, „Лучия ди Ламермур", евакуацията]]
*[[Всеки трябва да си знае мястото]]
*[[Нови думи на „Угледна мома" — „Добрил момък"]]
*[[Два нови куплета на солото на „Слънчеви лъчи"]]
*[[Отче наш]]
*[[Чорапите]]
*[[Засега пътят не се отваря]]
*[[Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри]]
*[[Малко съприкосновение]]
*[[Пътят се отваря]]
*[[Упражнение на гласните букви]]
*[[Бъдещата Окултна школа по пеене]]
*[[Трите съня]]
*[[Последна среща]]
*[[Чудото]]

КНИГА: Към извора

2010-03-16T14:59:24Z

Mvm: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''

Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm)'''(готово)'''
* 2. [[Новото учение КИ]](Ruana)'''(готово)'''PDF - стр.29 липсва, стр.27 и 28 - разменени места
* 3. [[Новият начин КИ]](Ruana)(работи се)
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]]
* 5. [[Безкрайните неща КИ]]
* 6. [[Единият лев КИ]]
* 7. [[Срещата на любовта КИ]]
* 8. [[Тайната на даването КИ]]
* 9. [[Опити КИ]]
* 10. [[Към извора КИ]]
* 11. не е намерен ръкопис
* 12. [[Трите връзки КИ]]
* 13. [[Добре е КИ]]
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]]
* 15. [[Като добрия син КИ]]
* 16. [[Трите плода КИ]]
* 17. [[Едно ви трябва КИ]]
* 18. [[Петте врати КИ]]
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]]

Новото верую КИ

2010-03-16T14:55:16Z

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

==НОВОТО ВЕРУЮ==

5.00 ч

Времето тихо и топло

Небето чисто, звездно

"Добрата молитва"

Ще ви прочета няколко стиха от 10-та глава на Евангелието от Матея (от 20-ти стих до края)

Имате ли зададена тема? ("Не") Тогава пишете върху темата: "Службата на петте сетива".

Има обикновени неща в живота, които имат нужда от проверяване. Има и неща, в които не можете да се съмнявате. Например питате: "Какъв е въздухът?" Както и да ви го описвам, няма да схванете. Но проверете – отворете си устата и ще опитате какъв е въздухът. Питате: "Каква е водата?" Както и да ви разправям, че е хубава, студена, това, онова, те ще са неща непонятни. Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?" Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?" Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми?" Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват?" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво?" Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.

Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.

Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.

Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!

Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.

Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п. А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.

Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.

Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.

Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!

Да ви преведа това.

В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.

Ще ви представя една проста истина:

1 1/2 1/3 1/4

Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.

Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.

Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него. Красотата е нещо скрито в дадения случай. Красотата е цяла наука. Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни. Има една красота, която е постоянна, лицето е като една статуя, не се мени. А истинската красота е, когато има съдържание, когато има постоянно изменение в линиите. В чертите на лицето трябва да има свещен трепет, който се движи. Един човек, в чието лице нищо не можеш да прочетеш, не е тъй красив. Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив. Той седи и мълчи, но като му говориш, ти забелязваш, чувстваш, че той те слуша. Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как да ти помогне. А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ да ти е на помощ." Работите с "Господ да ти е на помощ" не стават. Ако ти имаш зададена задача от учителя си да напишеш нещо и казваш: "Господ да ми е на помощ", но нищо не си написал и отиваш при учителя, без да си учил – как ще ти е Господ на помощ? Ще дойдат големите противоречия в живот и ти ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?

Всеки един човек, който не учи, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не прави добро, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не обича, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не обича свободата, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който навреме не си ляга да си почине, Господ не го разбира. За всички работи, които не правим както трябва, Господ не ни разбира! Всеки човек, който не яде навреме и не си дъвче храната, Господ не го разбира. За всички тия работи Господ не те разбира. Болките ще дойдат – ти се молиш, но Господ не те разбира.

Понякога ние искаме да се освободим от страдания. Но от страдания никой не може да се освободи. От един товар, който трябва да се пренесе от едно място на друго, никой не може да те освободи. Тоя товар може да мине от един човек на друг и ти временно можеш да се освободиш, но като дойде твоят ред, това страдание, тоя товар ще мине през тебе. Питаш: "Не може ли без страдания?" Може, но друг трябва да поеме страданието. И не мисли, че когато другите страдат, няма да дойде ред и на тебе. Ти гледай да уякнеш, че като дойде това страдание до тебе, да можеш да го носиш.

В турско време 20 - 30 души българи имали да дават данък и ги закарват при юшурджията (човек, който събира данъците, юшур (тур.) - данък). Българите не се обичали. Най-напред повикали Стояна: "Де е Стоян?" Отива той и го бият. Другите викат: "Да го бият! Имат право." Те обаче нямат опитност и не знаят, че това страдание ще дойде и до тях. Излиза Стоян, влиза друг. Най-сетне, като дойде до тебе ред и тебе ще бият. И тогава казваш: "Много лошо бият." Много пъти вие не влизате в положението на другите. Някого бият, ти казваш: "Да носи." Не, и ти си влязъл в тая гама, тоя бой ще дойде и върху тебе, и ще го опиташ. Когато някой страда, ти казваш: "Няма нищо! Господ да му е на помощ." Но тоя ред на нещата ще дойде и до тебе.

И на някои от вас да ви "предскажа": Непременно ще умрат някои от вас, когато и да е – ако не сега, то след 10 - 15 - 20 години смъртта ще дойде. Ще я опитате. Засега тя не ви е закачила, но има предвид и вас. И вие сте в тефтера, само че тази работа върви по ред. Ще ви разправя някой, че няма да умрете, ще ви учи да не умирате. Хората няма да умират, когато няма да имат да дават. Когато Христос дойде на Земята, учениците Му казаха по кой начин може да се освободи от смъртта. Той каза: "Не мога. И аз съм в този ред на нещата. Ще трябва да се опита." Но търсеше дали по един естествен път това не би могло да се отмени. Когато Христос разбра, че тая чаша ще се носи, Той трябваше да се приготви. И се казва: "Колко е страдал Христос!" Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа. Някой иска да се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада. Защо ни идат страдания? Христос нали понесе нашите грехове? Платил е греховете на всички!" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем. Ти ядеш зле – ще понесеш последствията, ще те боли коремът. Няма да ги понесе гостилничарят, който е сготвил яденето. Твоите страдания няма да ги носи той. Ти казваш: "Защо светът е направен така?" Гостилничарят е сготвил, но ако ядеш не както трябва и не си сдъвкал храната както трябва, то причината за болката е в тебе. Ако вие не мислите, ще дойдат страданията.

Казвам: От онова, което знаете, сега трябва да минете към онова, което не знаете. Вие имате едно тяло, едно лице, очи, уши, нос, а много пъти не знаете какво представлява вашият нос, да четете по носа не можете. Погледате, похванете, погладите ухото си, но какво представлява то – не знаете. Погледате си окото, казавате: "Хубави са очите, донякъде са бистри. Хубави са устата, хубави са ръцете." Много повърхностно ги гледате и много повърхностно знаете за себе си. Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може да чете по тях. Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!"? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.

Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.

Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.

Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.

Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.

Казваш: "Вяра". Вяра е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.

Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено: "ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.

После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.

Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.

Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.

Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.

Има професори на религията. Говорят, говорят, но не ги разбират хората. Има професори на молитвата. Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.

Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума. Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти. Вземете думата кражба – и тая дума е нечиста, трябва да я измиеш 10 пъти, преди да я произнесеш. Някои учители казват на своите ученици да спрегнат глагола крада. "Аз крада, ти крадеш, той краде" и пр. Или пък: "Аз мразя, ти мразиш, той мрази" и пр. Всякога, когато произнасяте такива думи като мразя, в съзнанието си трябва да произнасяте противоположната дума, за да се избавите от едно неприятно последствие. Като кажеш "мразя", след омразата ще произнесеш другата дума: "обичам". Като кажеш "крада", ще кажеш: "давам". Крада – да дам, щедро да дам. Винаги туряйте положителното. "Греша" като кажеш, кажи: "Греша, за да стана праведен". Грешиш някой път, за да опиташ някои горчивини. Като сгрешиш веднъж, дваж, повече няма да грешиш и ще се научиш. Туриш си пръста в огъня един, два пъти и после няма да го туряш. Оставете човека да греши – по-скоро ще се оправи, отколкото ако не му се позволява. Бог е оставил нещата, да опитаме всички горчивини, за да се научим. Това е по-прав път.

Има много неща, които не спадат към сегашната лекция.

В думата крада спасителната сричка е ра.Ра спасява кражбата. Ра е Слънцето. Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката ра, която винаги седи като детектив да издава.

Думата омраза сама по себе си не е лоша. Мразя пак има сричката ра, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. Мра. И тогава започва:Радост. Ра е Слънцето, а дост на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. Радост означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш.

Казвам: Христос е свършил много хубави работи. Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае?

Някой ми казва: "Можеш ли да ме научиш, можеш ли да ми кажеш нещо?" Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска да му кажа повече!

Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната.

И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов. Някой кон е сприхав, не дава да го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе. Ще бъдеш внимателен, няма да го пипаш, защото ако речеш да прекараш ръката си по него – или ритник, или ухапване. Вие искате, като обичате някой човек, да прекарате ръката си отгоре му. Това не е любов! Когато обичате един кон, ще му снемете юлара (тур. повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен да пие студена вода. Няма да го заведете с юлара да пие вода и после пак да го вържете. Това не е любов! Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен. Ще кажете: "Как да разберем това?" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били. Първоначално човек не е бил ограничен. Сега например, някой погледнал жената на някого и той казва: "Защо я погледна?" Че какво лошо има в това да погледне жена ти? В джоба ти има един юлар, туряш й го и казваш: "Без този юлар не може. Ти си длъжна да бъдеш с юлар". Значи с твоя юлар тя е спасена, а без юлара отива в ада? Това е погрешно. Като туряш на жена си юлар, значи нямаш вяра в нея, ти нямаш вяра в твоя приятел, в твоето дете. Аз като туря злато в огъня не мисля, че ще изгори. Може да се стопи, но не и да изгори. Ние трябва да се пазим от някои неща, които изгарят. Някой път ще изгорят някои неценни работи, а ще остане ценното. Ако някои работи в нас изгорят, нека изгорят и нека остане ценното. Казвате: "Ние се боим да ръководим някого." Можеш да ръководиш един човек и без юлар. Ще му снемеш юлара и ще видиш какви са убежденията му, откъде са дошли. И няма да му се налагаш. Ако искате да поправите човека, може да влошите положението. Можете да приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи. Като дошъл гостът и седнали на трапезата, сложили му вилица. Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син, синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.

Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.

Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!"

Научете се да обичате и да бъдете във всичко изправни.

Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.

Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!" Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!

Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш! Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият. А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.

Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.

Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете. И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо. И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо. Проверете тия правила.

Сега, какво означават думите, които Христос е казал: "Всеки, който ме обича, той ме изповядва "?

Новото верую трябва да бъде това:

За да изповядваме Христа, трябва да обичаме, както Той обича!

Това е сега.

"Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)

6 ч. 30 м.

1-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 25-ти септември 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

Новото верую КИ

2010-03-16T14:49:33Z

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

==НОВОТО ВЕРУЮ==

5.00 ч

Времето тихо и топло

Небето чисто, звездно

"Добрата молитва"

Ще ви прочета няколко стиха от 10-та глава на Евангелието от Матея (от 20-ти стих до края)

Имате ли зададена тема? ("Не") Тогава пишете върху темата: "Службата на петте сетива".

Има обикновени неща в живота, които имат нужда от проверяване. Има и неща, в които не можете да се съмнявате. Например питате: "Какъв е въздухът?" Както и да ви го описвам, няма да схванете. Но проверете – отворете си устата и ще опитате какъв е въздухът. Питате: "Каква е водата?" Както и да ви разправям, че е хубава, студена, това, онова, те ще са неща непонятни. Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?" Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?" Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми?" Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват?" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво?" Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.

Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.

Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.

Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!

Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.

Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п. А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.

Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.

Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.

Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!

Да ви преведа това.

В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.

Ще ви представя една проста истина:

1 1/2 1/3 1/4

Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.

Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.

Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него. Красотата е нещо скрито в дадения случай. Красотата е цяла наука. Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни. Има една красота, която е постоянна, лицето е като една статуя, не се мени. А истинската красота е, когато има съдържание, когато има постоянно изменение в линиите. В чертите на лицето трябва да има свещен трепет, който се движи. Един човек, в чието лице нищо не можеш да прочетеш, не е тъй красив. Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив. Той седи и мълчи, но като му говориш, ти забелязваш, чувстваш, че той те слуша. Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как да ти помогне. А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ да ти е на помощ." Работите с "Господ да ти е на помощ" не стават. Ако ти имаш зададена задача от учителя си да напишеш нещо и казваш: "Господ да ми е на помощ", но нищо не си написал и отиваш при учителя, без да си учил – как ще ти е Господ на помощ? Ще дойдат големите противоречия в живот и ти ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?

Всеки един човек, който не учи, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не прави добро, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не обича, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не обича свободата, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който навреме не си ляга да си почине, Господ не го разбира. За всички работи, които не правим както трябва, Господ не ни разбира! Всеки човек, който не яде навреме и не си дъвче храната, Господ не го разбира. За всички тия работи Господ не те разбира. Болките ще дойдат – ти се молиш, но Господ не те разбира.

Понякога ние искаме да се освободим от страдания. Но от страдания никой не може да се освободи. От един товар, който трябва да се пренесе от едно място на друго, никой не може да те освободи. Тоя товар може да мине от един човек на друг и ти временно можеш да се освободиш, но като дойде твоят ред, това страдание, тоя товар ще мине през тебе. Питаш: "Не може ли без страдания?" Може, но друг трябва да поеме страданието. И не мисли, че когато другите страдат, няма да дойде ред и на тебе. Ти гледай да уякнеш, че като дойде това страдание до тебе, да можеш да го носиш.

В турско време 20 - 30 души българи имали да дават данък и ги закарват при юшурджията (човек, който събира данъците, юшур (тур.) - данък). Българите не се обичали. Най-напред повикали Стояна: "Де е Стоян?" Отива той и го бият. Другите викат: "Да го бият! Имат право." Те обаче нямат опитност и не знаят, че това страдание ще дойде и до тях. Излиза Стоян, влиза друг. Най-сетне, като дойде до тебе ред и тебе ще бият. И тогава казваш: "Много лошо бият." Много пъти вие не влизате в положението на другите. Някого бият, ти казваш: "Да носи." Не, и ти си влязъл в тая гама, тоя бой ще дойде и върху тебе, и ще го опиташ. Когато някой страда, ти казваш: "Няма нищо! Господ да му е на помощ." Но тоя ред на нещата ще дойде и до тебе.

И на някои от вас да ви "предскажа": Непременно ще умрат някои от вас, когато и да е – ако не сега, то след 10 - 15 - 20 години смъртта ще дойде. Ще я опитате. Засега тя не ви е закачила, но има предвид и вас. И вие сте в тефтера, само че тази работа върви по ред. Ще ви разправя някой, че няма да умрете, ще ви учи да не умирате. Хората няма да умират, когато няма да имат да дават. Когато Христос дойде на Земята, учениците Му казаха по кой начин може да се освободи от смъртта. Той каза: "Не мога. И аз съм в този ред на нещата. Ще трябва да се опита." Но търсеше дали по един естествен път това не би могло да се отмени. Когато Христос разбра, че тая чаша ще се носи, Той трябваше да се приготви. И се казва: "Колко е страдал Христос!" Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа. Някой иска да се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада. Защо ни идат страдания? Христос нали понесе нашите грехове? Платил е греховете на всички!" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем. Ти ядеш зле – ще понесеш последствията, ще те боли коремът. Няма да ги понесе гостилничарят, който е сготвил яденето. Твоите страдания няма да ги носи той. Ти казваш: "Защо светът е направен така?" Гостилничарят е сготвил, но ако ядеш не както трябва и не си сдъвкал храната както трябва, то причината за болката е в тебе. Ако вие не мислите, ще дойдат страданията.

Казвам: От онова, което знаете, сега трябва да минете към онова, което не знаете. Вие имате едно тяло, едно лице, очи, уши, нос, а много пъти не знаете какво представлява вашият нос, да четете по носа не можете. Погледате, похванете, погладите ухото си, но какво представлява то – не знаете. Погледате си окото, казавате: "Хубави са очите, донякъде са бистри. Хубави са устата, хубави са ръцете." Много повърхностно ги гледате и много повърхностно знаете за себе си. Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може да чете по тях. Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!"? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.

Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.

Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.

Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.

Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.

Казваш: "Вяра". Вяра е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.

Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено: "ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.

После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна. Някой човек, който разбира, може да не му е приятно това, което говоря, но е спокоен. Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си място речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.

Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.

Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.

Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат.

Има професори на религията. Говорят, говорят, но не ги разбират хората. Има професори на молитвата. Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.

Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума. Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти. Вземете думата кражба – и тая дума е нечиста, трябва да я измиеш 10 пъти, преди да я произнесеш. Някои учители казват на своите ученици да спрегнат глагола крада. "Аз крада, ти крадеш, той краде" и пр. Или пък: "Аз мразя, ти мразиш, той мрази" и пр. Всякога, когато произнасяте такива думи като мразя, в съзнанието си трябва да произнасяте противоположната дума, за да се избавите от едно неприятно последствие. Като кажеш "мразя", след омразата ще произнесеш другата дума: "обичам". Като кажеш "крада", ще кажеш: "давам". Крада – да дам, щедро да дам. Винаги туряйте положителното. "Греша" като кажеш, кажи: "Греша, за да стана праведен". Грешиш някой път, за да опиташ някои горчивини. Като сгрешиш веднъж, дваж, повече няма да грешиш и ще се научиш. Туриш си пръста в огъня един, два пъти и после няма да го туряш. Оставете човека да греши – по-скоро ще се оправи, отколкото ако не му се позволява. Бог е оставил нещата, да опитаме всички горчивини, за да се научим. Това е по-прав път.

Има много неща, които не спадат към сегашната лекция.

В думата крада спасителната сричка е ра.Ра спасява кражбата. Ра е Слънцето. Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката ра, която винаги седи като детектив да издава.

Думата омраза сама по себе си не е лоша. Мразя пак има сричката ра, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. ра. И тогава започва:Радост. Ра е Слънцето, а дост на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. Радост означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш.

Казвам: Христос е свършил много хубави работи. Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае?

Някой ми казва: "Можеш ли да ме научиш, можеш ли да ми кажеш нещо?" Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска да му кажа повече!

Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната.

И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов. Някой кон е сприхав, не дава да го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе. Ще бъдеш внимателен, няма да го пипаш, защото ако речеш да прекараш ръката си по него – или ритник, или ухапване. Вие искате, като обичате някой човек, да прекарате ръката си отгоре му. Това не е любов! Когато обичате един кон, ще му снемете юлара (тур. повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен да пие студена вода. Няма да го заведете с юлара да пие вода и после пак да го вържете. Това не е любов! Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен. Ще кажете: "Как да разберем това?" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били. Първоначално човек не е бил ограничен. Сега например, някой погледнал жената на някого и той казва: "Защо я погледна?" Че какво лошо има в това да погледне жена ти? В джоба ти има един юлар, туряш й го и казваш: "Без този юлар не може. Ти си длъжна да бъдеш с юлар". Значи с твоя юлар тя е спасена, а без юлара отива в ада? Това е погрешно. Като туряш на жена си юлар, значи нямаш вяра в нея; ти нямаш вяра в твоя приятел, в твоето дете. Аз като туря злато в огъня не мисля, че ще изгори. Може да се стопи, но не и да изгори. Ние трябва да се пазим от някои неща, които изгарят. Някой път ще изгорят някои неценни работи, а ще остане ценното. Ако някои работи в нас изгорят, нека изгорят и нека остане ценното. Казвате: "Ние се боим да ръководим някого." Можеш да ръководиш един човек и без юлар. Ще му снемеш юлара и ще видиш какви са убежденията му, откъде са дошли. И няма да му се налагаш. Ако искате да поправите човека, може да влошите положението. Можете да приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи. Като дошъл гостът и седнали на трапезата, сложили му вилица. Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син; синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.

Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.

Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!"

Научете се да обичате и да бъдете във всичко изправни.

Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.

Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!" Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!

Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш! Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият. А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.

Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.

Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете. И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо. И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо. Проверете тия правила.

Сега, какво означават думите, които Христос е казал: "Всеки, който ме обича, той ме изповядва "?

Новото верую трябва да бъде това:

За да изповядваме Христа, трябва да обичаме, както Той обича!

Това е сега.

"Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)

6 ч. 30 м.

1-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 25-ти септември 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

Новото верую КИ

2010-03-16T09:57:45Z

Mvm: /* НОВОТО ВЕРУЮ */

==НОВОТО ВЕРУЮ==

5.00 ч

Времето тихо и топло

Небето чисто, звездно

"Добрата молитва"

Ще ви прочета няколко стиха от 10-та глава на Евангелието от Матея (от 20-ти стих до края)

Имате ли зададена тема? ("Не") Тогава пишете върху темата: "Службата на петте сетива".

Има обикновени неща в живота, които имат нужда от проверяване. Има и неща, в които не можете да се съмнявате. Например питате: "Какъв е въздухът?" Както и да ви го описвам, няма да схванете. Но проверете – отворете си устата и ще опитате какъв е въздухът. Питате: "Каква е водата?" Както и да ви разправям, че е хубава, студена, това, онова, те ще са неща непонятни. Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?" Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?" Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми?" Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват?" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво?" Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.

Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.

Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.

Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!

Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.

Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п. А някой път между п и н не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.

Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.

Да преминем сега към въпроса. Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея.

Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!

Да ви преведа това.

В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.

Ще ви представя една проста истина:

1 1/2 1/3 1/4

Какво е това, което написах? Единица, една втора, една трета, една четвърт. Хубаво. Но кое бихте предпочели да ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото? Най-първо бихте предпочели цялото. Но цялото вече го задигнаха. Останаха само дробните числа: 1/2, 1/3, 1/4. Всеки от вас сега ще предпочете 1/2, то струва повече. Но и 1/2 е взето. Остават 1/3 и 1/4. Кое ще изберете? 1/3 ще искате. И най-после останалото лице, като няма какво да прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.

Но сега изменям реда на нещата. Да допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм. Имате половин килограм брашно. Ще го предпочетете пред 1/3. Но да кажем, че тази 1/3 от килограма е злато. Тогава имате 1/3 кг злато и 1/2 кг брашно – кое ще предпочетете? ("1/3.") Е добре, да допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни. Между златото и скъпоценните камъни кое ще предпочетете? ("Скъпоценните камъни.") Значи трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството. А понякога трябва да се обърне внимание и на силата, на интензивността. Нещата трябва да имат сила. В изпълнението трябва да имат и сила. Много пъти ние имаме известни идеи в себе си, но ако нямаме сила да прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат да се посеят.

Сега вие казвате, че имате големи разбирания, че разбирате духовния живот. Как мислите, кое разбирате в духовния живот? Съберете се двама от вас и говорите за любовта. Какво разбирате вие от любовта? Ти казваш: "Аз обичам." Обичаш. Твоята любов е много посредствена. Обичаш, както всички хора обичат, но не си дошъл до онази любов – да обичаш тъй, както хората не обичат. Какво значи да обичаш тъй, както хората не обичат? Да обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото. Но да обичаш това, което не е красиво! Има хора, които обичат красивото, те са прави. Има други хора, които обичат грозните работи. Ще кажеш: "Как тъй? Може ли да се обича грозното?" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото. Истината е малко отвлечена. Имате една книга, много хубаво подвързана, отвън позлатена, с хубави корици; имате и друга, стара книга, съвсем стара, разкъсана. Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре. Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него. Красотата е нещо скрито в дадения случай. Красотата е цяла наука. Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни. Има една красота, която е постоянна, лицето е като една статуя, не се мени. А истинската красота е, когато има съдържание, когато има постоянно изменение в линиите. В чертите на лицето трябва да има свещен трепет, който се движи. Един човек, в чието лице нищо не можеш да прочетеш, не е тъй красив. Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив. Той седи и мълчи, но като му говориш, ти забелязваш, чувстваш, че той те слуша. Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как да ти помогне. А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ да ти е на помощ." Работите с "Господ да ти е на помощ" не стават. Ако ти имаш зададена задача от учителя си да напишеш нещо и казваш: "Господ да ми е на помощ", но нищо не си написал и отиваш при учителя, без да си учил – как ще ти е Господ на помощ? Ще дойдат големите противоречия в живот и ти ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?

Всеки един човек, който не учи, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не прави добро, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не обича, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който не обича свободата, Господ не го разбира.

Всеки един човек, който навреме не си ляга да си почине, Господ не го разбира. За всички работи, които не правим както трябва, Господ не ни разбира! Всеки човек, който не яде навреме и не си дъвче храната, Господ не го разбира. За всички тия работи Господ не те разбира. Болките ще дойдат – ти се молиш, но Господ не те разбира.

Понякога ние искаме да се освободим от страдания. Но от страдания никой не може да се освободи. От един товар, който трябва да се пренесе от едно място на друго, никой не може да те освободи. Тоя товар може да мине от един човек на друг и ти временно можеш да се освободиш, но като дойде твоят ред, това страдание, тоя товар ще мине през тебе. Питаш: "Не може ли без страдания?" Може, но друг трябва да поеме страданието. И не мисли, че когато другите страдат, няма да дойде ред и на тебе. Ти гледай да уякнеш, че като дойде това страдание до тебе, да можеш да го носиш.

В турско време 20 - 30 души българи имали да дават данък и ги закарват при юшурджията (човек, който събира данъците, юшур (тур.) - данък). Българите не се обичали. Най-напред повикали Стояна: "Де е Стоян?" Отива той и го бият. Другите викат: "Да го бият! Имат право." Те обаче нямат опитност и не знаят, че това страдание ще дойде и до тях. Излиза Стоян, влиза друг. Най-сетне, като дойде до тебе ред и тебе ще бият. И тогава казваш: "Много лошо бият." Много пъти вие не влизате в положението на другите. Някого бият, ти казваш: "Да носи." Не, и ти си влязъл в тая гама, тоя бой ще дойде и върху тебе, и ще го опиташ. Когато някой страда, ти казваш: "Няма нищо! Господ да му е на помощ." Но тоя ред на нещата ще дойде и до тебе.

И на някои от вас да ви "предскажа": Непременно ще умрат някои от вас, когато и да е – ако не сега, то след 10 - 15 - 20 години смъртта ще дойде. Ще я опитате. Засега тя не ви е закачила, но има предвид и вас. И вие сте в тефтера, само че тази работа върви по ред. Ще ви разправя някой, че няма да умрете, ще ви учи да не умирате. Хората няма да умират, когато няма да имат да дават. Когато Христос дойде на Земята, учениците Му казаха по кой начин може да се освободи от смъртта. Той каза: "Не мога. И аз съм в този ред на нещата. Ще трябва да се опита." Но търсеше дали по един естествен път това не би могло да се отмени. Когато Христос разбра, че тая чаша ще се носи, Той трябваше да се приготви. И се казва: "Колко е страдал Христос!" Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа. Някой иска да се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада. Защо ни идат страдания? Христос нали понесе нашите грехове? Платил е греховете на всички!" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем. Ти ядеш зле – ще понесеш последствията, ще те боли коремът. Няма да ги понесе гостилничарят, който е сготвил яденето. Твоите страдания няма да ги носи той. Ти казваш: "Защо светът е направен така?" Гостилничарят е сготвил, но ако ядеш не както трябва и не си сдъвкал храната както трябва, то причината за болката е в тебе. Ако вие не мислите, ще дойдат страданията.

Казвам: От онова, което знаете, сега трябва да минете към онова, което не знаете. Вие имате едно тяло, едно лице, очи, уши, нос, а много пъти не знаете какво представлява вашият нос, да четете по носа не можете. Погледате, похванете, погладите ухото си, но какво представлява то – не знаете. Погледате си окото, казавате: "Хубави са очите, донякъде са бистри. Хубави са устата, хубави са ръцете." Много повърхностно ги гледате и много повърхностно знаете за себе си. Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може да чете по тях. Вие сте собственик и нищо не знаете, а онзи не е собственик и знае повече. Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без да знаят какво е написано на тях. И говорят за духовната, за Христовата любов. Какво нещо е Христовата любов? Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и да кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!"? Колцина от вас могат да направят това? Не зная дали има един между вас, който може да го направи! Може да има един, може да има и десет. Ако се поставите да имате това разположение, тия чувства, да се повдигнете високо, само тогава можете да го направите. Обаче това не може да бъде едно правило. Христос не е от тия, които всякога пострадват. Не си правете и другата погрешна илюзия. Любовта до известно време прощава, но от известно време нататък не прощава. Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете да изперете петната. Чистата вода изпира, но нечистата – не.

Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"? И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно да грешите и Той вечно да ви прощава. Ако вечно ви прощава, вие нищо няма да научите. Да кажем, че ти нищо не си учил и учителят ти каже: "Много добре. Няма нищо, ти ще научиш тия неща" – и ти прощава. Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без да знаеш нищо. Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не си научил! Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз. Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли. Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън? Славата човешка не може да храни човека. Славата е отвън, не е отвътре. Силата на човека седи в неговото знание. Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете да направите.

Както в музиката. Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-диез. Фа вече го знаеш, но фа-диез? Ако си музикант, като кажеш фа този тон трябва да звучи вече в ума ти. А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа. Не, истинският музикант, като му се каже фа-диез, сол-диез, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него. Такъв е редът. Нещата трябва да звучат в теб. Ако не звучат, нищо не можеш да направиш. Малко музиканти има, които могат да четат ноти. Някои четат, но са се упражнявали и са научили някои песни. Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може да го пее. Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете да го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете да ги пеете.

Например дадената песен "Бог е любов". Някой почва да я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така? (След това Учителя пее: "Имам да вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов". Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам да вземам"? Ти го пееш еднакво. Това не е песен. Ти не можеш да пееш това, което не обичаш. За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си". Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си. Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине. (Учителя пее: "Стана ми мъчно. Не ме обичат. Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах да спя добре.") Щом не си могла да спиш добре, ще пееш по един начин. Щом не си яла, ще пееш по друг начин. А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че да те разберат.

Нали във всеки език имате ударение върху сричките? Например имате една трисрична дума. Къде ще турите ударението? Ако е на френски, къде ще бъде ударението? На края на думата, върху последната сричка. На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението? У нас няма определено ударение. Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия. После, ударението може да падне на мек звук или на твърд звук. После, когато пее човек, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне. Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата любов. Произнесете сега думата любов. (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!. Любовта е едно яйце замътено. Като пееш "бов" – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам. Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.

Казваш: "Вяра". Вяра е една положителна дума. В самото й произнасяне ти ще възприемеш един вътрешен тласък и подтик.

Та казвам: В сегашния език – тъй както ние си говорим – има известни правила. Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как да говорят. Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение. Много мъчно е. Някъде трябва да повишиш тона – правилно трябва да го повишиш. (Учителя изговори средно силно: "Изправете живота си!". После изговори същите думи много тихо. След това ги изговори много силно, бавно и отсечено: "ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ!". Ще повишите тона си. В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш да я произнасяш. Например в английския някои думи имат на края t, а други думи се пишат буквално по същия начин, само че вместо t имат d. Те са близки думи и ако не знаеш как да ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.

После, всеки един от вас трябва да направи един малък опит. Представете си, че има един човек, който не ви обича. Много естествено е. Има и друг човек, който ви обича. Това може да се обясни. Защо единият не ви обича? Има си основание. И защо другият ви обича? Има си основание. И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце". А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг. Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме!" Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога гонориш па чонека ирия I но му е лицето, той е весел, усмихнат, но кин» малко I о пошкачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, иапала е една вътрешна промяна. Някой човек, който ра |Онра, може да пе му е приятно това, което говоря, но е спокоен. И «слушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое си мяст речта ти не беше права." Аз също трябва да го изслушам спокойно. Гледам къде е прав и къде не е прав. Той ме критикува па общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив. И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.

Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение. И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит.

Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста. Могат да ви казват много работи – ще се цапате, но да не се изцапвате.

Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!" И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат, и не говори на език, на който могат да не те разберат.

Има професори на религията. Говорят, говорят, но не ги разбират хората. Има професори на молитвата. Те говорят, че това и това е молитвата, но не ги разбират.

Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска да се изкаже и да учи. Молитвата е един отличен метод, за да усвоиш истината на възвишения свят, да говориш с Бога и да се учиш. Някой път, когато се молиш, някъде те спират. Не са чули молитвата ти, защото криво си я произнесъл. Ще се учиш да се молиш на твоя собствен език. И ако се научиш да се молиш, то ти си научил небесния език. Като влезеш в рая, няма да говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества. Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език. Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума. Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти. Вземете думата кражба – и тая дума е нечиста, трябва да я измиеш 10 пъти, преди да я произнесеш. Някои учители казват на своите ученици да спрегнат глагола крада. "Аз крада, ти крадеш, той краде" и пр. Или пък: "Аз мразя, ти мразиш, той мрази" и пр. Всякога, когато произнасяте такива думи като мразя, в съзнанието си трябва да произнасяте противоположната дума, за да се избавите от едно неприятно последствие. Като кажеш "мразя", след омразата ще произнесеш другата дума: "обичам". Като кажеш "крада", ще кажеш: "давам". Крада – да дам, щедро да дам. Винаги туряйте положителното. "Греша" като кажеш, кажи: "Греша, за да стана праведен". Грешиш някой път, за да опиташ някои горчивини. Като сгрешиш веднъж, дваж, повече няма да грешиш и ще се научиш. Туриш си пръста в огъня един, два пъти и после няма да го туряш. Оставете човека да греши – по-скоро ще се оправи, отколкото ако не му се позволява. Бог е оставил нещата, да опитаме всички горчивини, за да се научим. Това е по-прав път.

Има много неща, които не спадат към сегашната лекция.

В думата крада спасителната сричка е ра.Ра спасява кражбата. Ра е Слънцето. Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката ра, която винаги седи като детектив да издава.

Думата омраза сама по себе си не е лоша. Мразя пак има сричката ра, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. ра. И тогава започва:Радост. Ра е Слънцето, а дост на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. Радост означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш.

Казвам: Христос е свършил много хубави работи. Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае?

Някой ми казва: "Можеш ли да ме научиш, можеш ли да ми кажеш нещо?" Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска да му кажа повече!

Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната.

И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов. Някой кон е сприхав, не дава да го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе. Ще бъдеш внимателен, няма да го пипаш, защото ако речеш да прекараш ръката си по него – или ритник, или ухапване. Вие искате, като обичате някой човек, да прекарате ръката си отгоре му. Това не е любов! Когато обичате един кон, ще му снемете юлара (тур. повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен да пие студена вода. Няма да го заведете с юлара да пие вода и после пак да го вържете. Това не е любов! Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен. Ще кажете: "Как да разберем това?" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били. Първоначално човек не е бил ограничен. Сега например, някой погледнал жената на някого и той казва: "Защо я погледна?" Че какво лошо има в това да погледне жена ти? В джоба ти има един юлар, туряш й го и казваш: "Без този юлар не може. Ти си длъжна да бъдеш с юлар". Значи с твоя юлар тя е спасена, а без юлара отива в ада? Това е погрешно. Като туряш на жена си юлар, значи нямаш вяра в нея; ти нямаш вяра в твоя приятел, в твоето дете. Аз като туря злато в огъня не мисля, че ще изгори. Може да се стопи, но не и да изгори. Ние трябва да се пазим от някои неща, които изгарят. Някой път ще изгорят някои неценни работи, а ще остане ценното. Ако някои работи в нас изгорят, нека изгорят и нека остане ценното. Казвате: "Ние се боим да ръководим някого." Можеш да ръководиш един човек и без юлар. Ще му снемеш юлара и ще видиш какви са убежденията му, откъде са дошли. И няма да му се налагаш. Ако искате да поправите човека, може да влошите положението. Можете да приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи. Като дошъл гостът и седнали на трапезата, сложили му вилица. Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син; синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре. Предпочитам да ям с пръсти, по-чисто е. Знам, може да има едно възражение, че човек с пръстите си пипа навсякъде. Като яде с тях, трябва да ги измие хубаво.

Сега, аз ви говоря тия работи, за да имате един морал или едно вътрешно правило. Аз пея, но някой друг пее по-хубаво. Какво трябва да правя? Или трябва да се науча да пея като него, или в мен може да се роди едно недоволство и желание да го критикувам. Не, ще кажа, че и аз ще се науча да пея като него! В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво. Ще го взема като образец! Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може да се научи да пее. То е друг въпрос, да излезеш да пееш като някой професионален певец. Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв. за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. Ако я приемеш отвън, няма да приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма да приемеш отвън.

Някой път се ръкувате и усещате, че ръката на другия е топла, гореща. Такава ръка е признак на едно болезнено състояние. Друг път се ръкувате с някого и усещате, че ръката му е студена. Тази студена ръка е признак на друго болезнено състояние. Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно. Това са диагнози, по които трябва да се ръководиш. Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човек, индиферентен е станал. Дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!"

Научете се да обичате и да бъдете във всичко изправни.

Без щедрост любов няма. Без чистота любов няма. Без справедливост любов няма. Без разумност любов няма. Тъй са нещата. Не само да раздавате, но да има щедрост у вас. Онова, което давате, щедро да давате и като теглите, по-добре да има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама да изяждате.

Някой казва: "Много го обичам. Повече отколкото трябва." Не, не, ни най-малко! Знаете ли на какво прилича това? Един пример ще ви кажа. Кумец гощава кръстника си, който му е дошъл на гости. И му реже хляб. Кумецът иска да се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не си ме прегостил!" Така и вие казвате, че сте прегостили някого с любов. Не, не сте прегостили. По-добре да прегостиш, отколкото никак да не гостиш!

Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва да знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш! Затова трябва да обичат хората, за да се въздигнат и любящият, и любимият. А при безлюбието и онзи, който не обича, и онзи, когото не обичат, се понижават.

Така че, ако не се обичате и двамата се понижавате, а ако се обичате и двамата се повдигате. Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма да дойде. Това време е сега! Живите хора, които вървят по Божествения път, по пътя на любовта, за тях не трябва никакъв закон. Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в любовта си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти.

Затова казвам правилото сега: Обичайте, за да се повдигнете. И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо. И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо. Проверете тия правила.

Сега, какво означават думите, които Христос е казал: "Всеки, който ме обича, той ме изповядва "?

Новото верую трябва да бъде това:

За да изповядваме Христа, трябва да обичаме, както Той обича!

Това е сега.

"Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)

6 ч. 30 м.

1-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 25-ти септември 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.