ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-09-25T12:35:04Z

Divna: /* Да им дам живот */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да им дам живот ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna готово
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]] Divna работи се
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]] Divna готово
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]] Divna готово
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]] Divna работи се
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-09-25T12:29:04Z

Divna: /* Да им дам живот */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да им дам живот ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna готово
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]] Divna работи се
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]] Divna готово
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]] Divna готово
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

Проникване - Жануа

2011-09-25T12:27:46Z

Divna: /* Проникване */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Проникване ==

''Добрата молитва
''

''„В начало бе Словото"
''

Ще прочета 16-та глава от Евангелието на Йоан. Ще говоря върху 12-ти стих от прочетената глава: „Много още имам да ви река, но сега не можете да носите."

Ние живеем в един неустановен свят, т.е. в един свят, на който не може да се разчита. Това не трябва да ни смущава, понеже сме пътници. И много вие не знаете, понеже не можете да носите. Днес всички авторитети имат библиотеки. Един учен човек прави външни изследвания, но какво може да знае той? Много малко ще знае. Рекох, вие трябва да разглеждате живота така както е. Понякога вие се спирате и мислите, колко много знаете. Вие можете да кажете, че знаете много. Но според мене, вие знаете толкова, колкото сте изминали. Всичко, което сте извървели, вие го знаете. Това, което не сте извървели, едва сега го започвате. Вие знаете толкова, колкото децата знаят.

Сега другото положение, до което хората идват. Вие казвате: „Как ще ни приемат нас?" - Ако сте богати, ще ви приемат добре, ако сте сиромах, ще отидете да вземете нещо. Значи има два начина за посрещане. Ако сте учен, ще ви приемат по един начин, ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. И след това вие ще се чудите, защо понякога нещата в живота не вървят така, както вие мислите. Нещата не вървят така, както мислите, понеже онова, което ви трябва, го нямате. За пример вие мислите, че говорите това, което трябва. Не е така. Но в новия живот, в който сте влезли, вие трябва да мислите по друг начин. Някой човек ви иска нещо и ако не му дадеш, веднага лицето му се измени. Сега аз ви говоря свободно, за да придобиете и вие тази свобода, да се освободите от заблужденията, които имате в себе си. Заблужденията не са в самия живот. Вие очаквате нещо, което няма да ви се даде, което не може да дойде. Сега аз няма да се спирам върху това, което няма да дойде. Вие сами ще го тълкувате. Тъй както вие очаквате нещо, то няма да дойде по този начин. То ще дойде по съвсем друг начин. Като не дойде това, което очаквате, вие ще се обезсърчите и ще кажете: „Не струва да се живее." Това са ваши заблуждения. Вие трябва да различавате вашата скръб от вашата радост. А какъв ще бъде бъдещия ви живот, това не знаете.

Та рекох, най-първо вие трябва да освободите съзнанието си, душата си от ненужни стремежи. Прави сте да се стремите да постигнете нещо. Има неща, за които, колкото и да се стремите на Земята, няма да ги постигнете. Но има неща, които можете да постигнете. За пример, вие можете да имате един царски обяд, но можете да имате и един обикновен обяд. Ако пък нямаш царски обяд, ти ще се смущаваш, защо да нямаш такъв обяд? Питам: ако нямаш царски обяд, какво ще изгубиш? Или можете да кажете защо да нямате власт? - Че каква власт можете да имате? Ти можеш да имаш такава власт, с която да си създадеш нещастие за себе си. Не мислете, че вие имате право да вършите каквото искате в живота си.

Следователно, когато говорите за нещата, вие трябва да знаете защо ви са тия неща и как ще ги приложите. Ако още утре направите някаква погрешка с това, което имате, това показва, че вие нямате знания. Някой казва, че ти не се обхождаш добре. Това е само по отношение на тебе. Този човек, който не се отнася добре с тебе, може да се отнася добре с другите. Когато някой ти каже нещо, което се отнася до твоето съзнание, ти трябва да се справиш с него. Защо? - Защото то може да е някаква уловка за тебе. Тъкмо в този момент искат да ти открият нещо, тогава именно ще дойде дяволът и ще ти тури някаква уловка. Като пропуснеш този момент, той ще ти каже: „Сега вече си свободен." Христос казва: „Има един начин за говорене." Вие веднага казвате: „Кой е този Христос? Раждал ли се е, съществувал ли е някога на Земята?" Вие искате да знаете това, но аз ви казвам: В света съществува един Христос, който има много образи. Но всъщност Той е един. Христос казва: „Аз дойдох в света да прославя не себе си, но Този, Който ме е проводил."

И тъй, вие трябва да се освободите. Засега вие разглеждате работите от вашия личен живот. И ако нещата не стават така, както вие мислите, веднага се съблазнявате. Казвате тогава: „Това не е вярно, онова не е вярно." Или: „Това не е истина, онова не е истина." Това е право, но пътят, по който сте тръгнали, трябва да бъде прав. Дотогава, докато твоят приятел седи на пътя ти и той е една спънка. Докато твоите слуги са на пътя ти и те са една спънка. Дотогава ти не си на прав път, ти си в преходния живот. Някой си казва: „На онзи синът е жив." Той се заблуждава. Утре и неговите синове ще заминат. „Но, казва, нека израсте малко, да му се порадваме." - Няма какво да се радвате. Какво ще се радвате на това, което ще загубите?

Та рекох, според новото знание ние се намираме в един свят на забавление. Прави каквото искаш. И в химията, при това преходно състояние има много преходни неща. Изобщо, всички науки са преходни. Зад тях има нещо по-съществено. И апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислих и разсъждавах по детински, но като станах мъж, напуснах детинските работи." Сега на вас не казвам да напуснете детинските работи, но затова се изисква разбиране.

Сега аз ви говоря за любовта, но вие разбирате любовта по съвсем друг начин. Вие разбирате любовта само за себе си. Вие не можете да влезете в онова разбирателство, което ви е потребно. Сега аз ви говоря върху това, което ви е потребно за разбирането и за приложението. Вие ще помислите, че трябва непременно да се откажете от много работи, но трябва да знаете как да се откажете и по какъв начин да се откажете.

Рекох, в новата наука не трябва безпокойствие. Защо? - Защото докато се безпокоите, вие не можете да учите. Дойдете до едно положение, погледнете и виждате, че работите не вървят така, както трябва. Красивото е там, че работите не вървят, както ти мислиш. Сега аз мога да ви обясня това с ред примери. Седят две кокошки: едната я хранят много хубаво, угояват я, а другата едва на два - три дена ще ѝ дадат нещо. Онази кокошка, която е добре гледана, добре угоена, казва: „Добър е животът, има смисъл да се живее." Угоена е тя, но какво е спечелила с това? Тя се само заблуждава, защото това, което е спечелила, утре ще ѝ се вземе. А другата кокошка казва: „Вижте колко съм нещастна, колко много страдам?" - Страдаш, но поне няма да ти вземат това, което имаш. Според мене нито едната печели, нито другата. Понякога в живота идват нещастия, за да освободят човека от по-големи нещастия. А понякога щастието иде при човека, за да дойде след него още по-голямото щастие.

Сега това е само начин за изяснение. Това още не е животът, който се развива. Ще дойде някой при мене да ми дотяга, че еди какво си му казал Христос, че много неща знае, че чел някои работи, по десет пъти. За пример той чел много пъти стиха: „Аз съм пътят, истината и животът." Че в Царството Божие се влизало само чрез Христа. Че и аз съм слушал много пъти тия неща. Какво има повече да се говори върху тях? Те са стари работи. - „Ама, трябва да знаеш." - Че всички хора се стремят към знанието. Но, ако ти не се освободиш от това, което знаеш, ... Ти трябва да се освободиш от старото знание, да го туриш настрана някъде, за да дойде новото, за да можеш да го възприемеш. За да облечете новите си дрехи, непременно трябва да съблечете старите си дрехи, нищо повече. Ти можеш да облечеш новите си дрехи върху старите, но питам: какво ще добиеш от това? Само ще увеличиш товара си, нищо повече. Не, хубостта е в новите дрехи. Като съблечеш старите си дрехи, ти трябва да ги туриш някъде настрана. Къде трябва да туриш старите си дрехи? Когато змията съблича кожата си, къде я туря тя? На какво място я занася? Тя я остава някъде и си носи новите дрехи.

Тогава вие ще се спрете върху нещо. Има нещо, което може да ви смути. За пример досега аз ви държах четири беседи и вие казвате: „Как може да обичаме всички?" Та ти още нямаш идея, какво нещо е да обичаш всички. Как трябва да ги обичате? За пример един е по-богат, а друг е сиромах. Можете ли еднакво да ги обичате? Това са служби само. Това са отношения. Единият е силен, а другият е слаб. Можете ли еднакво да ги обичате? Вие се спирате върху външните неща, които нямат отношение към самия живот. Това, което е слабо, то е силно. Вие трябва да изучавате новия закон. Ти си господар само на онова, в което ти можеш да проникнеш вътре. Онова пък, което прониква вътре в тебе, то ти е господар, нищо повече. Малката искра на огъня, която прониква в дървата, тя е господар на целия огън. Изобщо, материята се прониква една в друга. И силите в света се проникват едни други. Това още не е същественото. И знанието прониква. Едно знание прониква друго знание. Онзи, който е проникнал в тебе, ти може да не го знаеш. Той ще извърши това, което той знае. - „Ама, аз съм свободен." - Това е идея, че ти си свободен. Свободен си, защото мислиш, че си свободен. Всъщност ти не си свободен. Всеки, който прониква, да намери един път, той всякога има някакво препятствие.

Христос казва: „Много работи има да ви кажа, но още не сте готови." Какво имал да каже Христос на учениците си? „Сега не можете да носите, но когато дойде Духът на Истината, той ще ви настави." Когато човек дойде до истинското знание, той е свободен вече. Някой път човек трябва да се радва. Трябва да се радва човек, но докато е в клас, той трябва да учи. Докато учи, той не може да се радва. Човек може да се радва само на онова, което е припечелил. А да се радваш на онова, което мислиш, че си припечелил това е едно заблуждение. Какво ще се радваш?

Та рекох, радостта е в новото. Но как ще изразим новото сега? Пак със стария език. Каква идея ще турите в това? Ще кажете, че духовното трябва да се обича. Как се обича духовното? Казвате, че човек трябва да се обгърне. Че как се обгръща човека? Това са все образи, външни емблеми. Силата е в знанието вътре. Не е достатъчно само да обгърнеш човека, но трябва да проникнеш вътре в него, ако искаш да го обичаш. И хората от света изучават този закон. Само така можете да влияете на човека. Един човек може да те разбере само когато проникне в тебе. Той разбира и всички твои слабости. Един човек може да е много учен, може да е светия за хората, но той така ще се постави отгоре ви, че ще ви излъже. Много пророци, много светии има в света, които се излъгват. Някой казва: „Аз вървя в правия път." Да, като тръгнеш в този път, не се спирай. И после, когато започнеш да изучаваш истината, ти не трябва от нищо да се смущаваш. Хиляди работи има, които могат да те смутят. Но вярвай, че онова, към което се стремиш, ще го постигнеш. Всички останали работи са посторонни придобивки. Щом си тръгнал в новия път, най-после ти ще придобиеш онова, което търсиш.

„Много неща има да ви кажа, но сега не можете да носите." Питам: какво искал да каже Христос? Какво имал да им говори? Понеже влизате в свободния живот, вие трябва да знаете, че нещата там не стават по принуждение. Ако искаш, можеш да изпълниш. И ако изпълниш, ще имаш придобивка, волята Божия ще дойде. Но ако не искаш и не изпълниш, ти ще носиш своите стари знания, своите стари разбирания и ще кажеш, че животът няма смисъл. Питам: щом животът няма смисъл, какво трябва да се прави? В какво седи смисълът на живота? Казвате, че смисълът на живота седи в това, да обичате. Кого ще обичате? - „Ще обичаме един грешник." - Какъв смисъл има да обичате грешника? Не е достатъчно само да го обичате, но Христос дойде на Земята да покаже на хората, т.е. да ги научи, как да понесат греха на света, на всички хора. Той сам видя какво нещо е да носиш греха на всички хора. Да понесеш греха на хората това значи: без да си грешил, без да си се спънал някъде, ще понесеш всичките им грехове, без никакво роптание. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше всички хора със себе си. Христос понесе греховете, които хората бяха направили. Казано е още: „И ще залича греховете им."

Та рекох, ако ти не можеш да проникваш, нищо не си научил. Сега ще се учите да прониквате. Ако се тревожиш, друг е проникнал в тебе. Ако не се тревожиш, ти проникваш в другите. Защо не трябва да се тревожите. Ако се тревожите, друг е проникнал в тебе и ти нищо не можеш да научиш. Ако не се тревожиш, ти си проникнал в другите и ще имаш всичко, каквото искаш. Ако се гневиш и тревожиш, други са проникнали в тебе. Ако работите не вървят добре, други са проникнали в тебе. Но и ти можеш да проникнеш в другите. За да можеш да проникваш в другите, в съзнанието ти не трябва да има никакво пропукване. Щом в съзнанието ти няма никакво пропукване, щом има единство, ти можеш да проникваш в другите хора. Когато в съзнанието на човека има единство, там грехът не съществува. Грехът седи в пропукването на съзнанието. Ти обикнеш една жена, а после дойде друга някоя жена и ти се раздвоиш. Това раздвояване е причина за пропукване на съзнанието ти. Понеже си се оженил за една жена, ти се запитваш: „Имам ли право да обичам друга жена?" С това вече се ражда грехът. Защо се ражда грехът? Защото е станало пропукване на човешкото съзнание. Когато адептът се яви при Ева, тя го посрещна и сгреши. Грехът се дължи главно на непослушанието. Ева трябваше да му каже: „Ние сме достатъчно учени, ние не търсим знанието отвън. Ние търсим вярата. Ние искаме да изучим живота така, както Бог го е създал." Това е истинското знание.

Сега и вие искате да имате слабостите на всички хора. Съвременните хора искат да бъдат богати, понеже не са такива, но те още не са готови за богатството. Те искат да станат красиви, но не са готови още за красотата. Те трябва да знаят как да се ползуват от красотата. Благата, които идват преждевременно, те носят нещастия за хората. Но това са обикновените работи. Но вашето съзнание не трябва да се пог[лъ]ща от обикновените работи. Обикновеният живот трябва да ви служи само като справка.

За пример някой е богат или държи касата на някой богат човек. Това е само за справка. „Не трябва ли да се радвам?" - Не, ти трябва сам да се справиш с това богатство. Като разбереш великия закон, ти сам ще се освободиш. Дотогава докато даваш да те освободят, ти малко знаеш. И животът на Христа на Земята не беше нищо друго, освен това, че Той сам се постави в най-трудното положение, за да види, ще може ли сам да се освободи. Затова Христос казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." И след това Той каза: „Сега трябва да проверя тези идеи, да видя, така ли е всичко това, което съм казал." Той се показа пред хората слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. И след това Христос се моли на Бога да го освободи. Освобождаването не дойде отвън. И сега хората плачат за Христа. И след това Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" Тогава Бог отвътре Му показа, по кой начин може да се освободи.

Следователно, ако и вие не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите, какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите. И ако вие не се молите, няма да се освободите. Вие трябва да се молите. „Ама, аз не се моля." - Ще се молиш, нищо повече. И след това ще оставиш да видиш, какви са резултатите на твоята молитва. Няма човек в света, който да не иска да се моли. Някой се моли и пак го бият. Силният човек ще се моли, и слабият ще се моли. Това е един изпит. Сега вие трябва да се учите да се молите. И като се молите, в даден случай пак нищо няма да ви дадат. Даже и като се молите най-усърдно, пак ще се покаже, като че ни глас, ни услишание на вашата молитва. И вие ще имате опитността на онзи китайски мъдрец, който бил беден, но се оженил за една красива китайка. Като живяла пет - десет години с него, един ден тя му казала: „Ти поне си умен човек, освободи ме. Не мога да живея с тебе. Аз обичам един богат търговец." - „Свободна си. Аз ти желая всичкото добро." - „Добър човек си ти." Тогава тя казала: „Освободих се от този човек, който няма нищо, но ме кара да го слушам." Сега Китай минава през такава епоха, когато търси човек, който да оправи Китай. Казали на този мъдрец: „Ти си този, който можеш да оправиш света." Като видяла, че той се повдигнал в света, тя дошла при него и му казала: „Хайде да заживеем както по-рано." Той взел едно стъкло с нектар, излива го на земята и ѝ казва: „Ако можеш да събереш този нектар, ще можем да заживеем."

Така правят и хората. Те напущат Бога във време на мъчнотии и отиват в света да живеят. [Но] там именно ти ще се измамиш. Ти трябва да живееш с онзи, който е свободен, нищо повече. Така е, ако разбирате. Казвате: „Защо Господ ми даде тези мъчнотии?" Господ, който е у вас, по този начин ви изпитва. Бог ще ви опитва много пъти. Той ще ви опитва чрез вашите деца, чрез вашия мъж и жена, чрез вашите приятели и т.н. Хиляди начини има, по които Бог може да изпитва хората. Ако се смутиш вътрешно, ти не можеш да възприемеш новото. Не казвам, че си слаб, но това са страшни страдания. Умът ти през това време потъмнява и ти не виждаш никакъв излаз наникъде. Ти търсиш излаз от това положение, не можеш да останеш така. Казваме: „Ние трябва да си имаме парички, да си имаме къщичка." Но по този начин, както мислите върху нещата, животът ще има такова разрешение, каквото и сега има.

Та рекох, когато влезете в Божественото учение, нито мъжът, нито жената ще мислят за старостта. Когато влезете в новия живот, няма да мислите нито за богатството, нито за сиромашията, защото нито едното, нито другото разрешават въпросите на живота. Това са положения, които трябва да се разбират. Ако изпитанията в живота не дойдат, вие няма да имате никакво разбирателство помежду си. Щом дойдат изпитанията, ще кажете: „Иде часът." И Христос е казал: „Иде часът и сега е, когато ще ме напуснете и ще остана сам." Не, никой не е сам. Макар и да е казал тези думи, Христос съзнава, че Отец е в Него, вътре. Духът работи в Него.

Сега казвате: „Кажете ни нещо друго." Вие можете да четете каквито книги искате, но ако мислите да вървите по стария начин, тогава пътищата са съвсем други от тия на новия живот. Не, че те са криви, но ако искате същите постижения, ще държите старите пътища. Рекох, в дадения случай вие трябва да се справите със старото положение. Вие няма да чакате да настане мир в душата ви, но мирът вие сами ще си го извоювате. Не очаквайте други да освободят вашия мир. Ако ти сам не можеш да извоюваш това, което търсиш, ти сам не можеш да го постигнеш. Знанието, доброто и любовта не са неща, които идват отвън. Те са неща, които идват чрез големи постижения и разбирателство.

Казвате: „Аз не трябва ли да живея? Не трябва ли да обичам?" Онзи, когото обичаш, той ще те следва. Той търси щастие от тебе. И ти търсиш щастие от него. Ти мислиш, че той ще те направи щастлив. Ето де е заблуждението ти. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, ще му даде голяма заплата. И господарят може да мисли, че слугата му ще върши добре работата, но и двамата могат да се излъжат. Там е заблуждението. Този порядък е като в един театър. Ще ти дадат една роля, която трябва да изиграеш така, както е написана. Ако актьорът е млад, ще играе някаква роля в някоя пиеса на стар човек, ще си тури брада и мустаци, ще се представи като стар дядо. Старият пък може да играе роля на някой млад и т.н. Защо е всичко това? За да се покаже на хората, какъв е животът им, как живеят.

Като ви говоря така, имам предвид, че всичко трябва да допуснете в ума си, за да видите доколко вашето съзнание е просветено. Казвате за някого: „Той е грешник." Не, ще допуснеш греха. И ако този грях не може да те окаля, това показва, че водата е силна. Както и да е, но съблазните не могат да не дойдат и да ти повлияят. Когато дойдат, тогава ще мислиш. Какво хората мислят за тебе, то е друг въпрос, но какво ти мислиш за себе си, това е право. Ти можеш да мислиш, че си постигнал нещо. Това е хубаво. И ако не си постигнал, пак е хубаво. Важно е новото, което сега иде. Най-първо ти трябва да проникнеш в себе си, нищо повече. Два начина има за проникване. Някой път ние проникваме в Бога, някой път Той прониква у нас. Когато ние проникваме в Бога, ние се изкушаваме. А когато Бог прониква у нас, ние се избавяме от всички заблуждения, ние придобиваме. Някой казва: "Аз съм господар." - Можеш да си господар, но ще се избавиш от едно нещастие.

Наскоро ми разправяха нещо, което аз знаех, но сега ще ви го разправя така, както и на мене го разправяха. То е следното. Една стара жена, на около 80 години, живяла на една висока планина, на която имало само ледници. Защо са били тези ледници? Там са зъзнели грешните души. Те постоянно се стискали, стягали отгоре над леда. Никой не искал да знае за тях. Този лед бил само за грешните души. Това е един разказ. Тя си мислила: „Мене никой не ме обича. Един ден ще замина и никой няма да знае за това. Какъв смисъл има моят живот?" Никакъв смисъл няма животът ѝ. Като мислила така, тя съзнала, че иска да бъде обичана, но не съзнала, че и тя трябва да обича. Затова тя решила повече да работи, да си събере повече дърва, за да бъде топло в къщата ѝ. По-напред тя затваряла вратата си, но после решила, че вратата на къщата ѝ трябва винаги да бъде отворена, за да могат душите от тази ледена повърхност да влизат в къщата ѝ. Като влезли тези души, тя се стреснала и казала да се затвори вратата на къщата ѝ. Но като започнали да влизат и да излизат, тези духове си казали помежду си: „Да бъдем тихи, незабелязано да влизаме и да излизаме, да не я смущаваме."

Та рекох, ако и вие не сте в състояние, като влезе нещастието във вашата къща, вие да го възприемете, нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените души. Вие трябва да оставите нещастието да влезе във вашата къща и после спокойно да влиза и да излиза, без да ви смущава. Когато тези души се просветили и те почнали тук там да си правят червен огнец. Заблуждението седи в това, че ние искаме да умрем, без да сме готови за смъртта. Ние искаме да бъдем щастливи, без да сме готови за щастието. Ти трябва да проникнеш в щастието, ти трябва да проникнеш и в смъртта. Ако не можеш да проникнеш в смъртта, ти няма защо да умираш. Ти ще умреш и ще станеш. Само когато умре, тогава човек забелязва, че се е лишил от много блага в живота. Това ще усетите сега.

Христос казва: „Аз много неща има да ви кажа, но няма да ви ги кажа, защото, ако не ги разберете и ви ги кажа, ще се спънете. Когато Духът дойде и ви покаже пътя, тогава именно ще си спомните това, което сега съм ви казал."

Сега в моите беседи аз ви говоря за голямата свобода. Ако вие искате да разрешите въпросите си, трябва да гледате другояче на свободата. Светът ще гледа по един начин, а вие ще гледате по друг начин. Това, което сега съществува в света, няма да донесе добри резултати. Вземете какво става днес в Испания. Там хората, братя едни други се убиват. Там съществуват две партии, които се избиват на общо основание. На ден се екзекутират по двеста, по триста души, а някога и по хиляда. Защо се бият? Всички търсят свободата. Ама защо се бият? Испанците се бият заради вас. Онези, които ръководят съдбините на човечеството, казват: „Ако и вие постъпвате като испанците, ако се биете като тях, нищо няма да постигнете."

Който търси великата Истина, той не може да постъпва по този начин. Той е пример за всички. Ако един праведник отиде на войната, той няма да спре войната, но ще застави хората да се бият още повече. Той ще ги остави да се бият дотогава, докато всички се осакатят, да не остане нито един здрав човек. След това той ще вземе списъка и един по един ще почне да ги превързва, да ги праща на работа. Ще мине тази работа.

Сега вие казвате: „Ние трябва да помагаме на бедните." На кои бедни? - На онзи, който е ранен. Има бедни, които всъщност не са бедни. Тази беднотия е една сила. - „Ама, аз насила трябва да взема пари отнякъде." - С това ти ще създадеш нещастието в света. Светът не е видял още какво нещо е нещастието. Ще дойде нещастието. Ние няма да го създадем, но то само ще дойде. Пътят, по който светът може да се изправи, е път на страдания, път на болести, път на глад, на хиляди злини. Зад този път седи щастието.

Сега ти вървиш накуцваш малко и казваш: „Болен съм." Защо си болен? Ти трябва да проникнеш вътре в болестта. Ако можеш да проникнеш в тази болест, ти си силен човек. Ако не можеш да проникнеш в нея, ти си слаб човек. Тази болест винаги ще те носи. Тебе ти се дава сиромашия. Защо? - За да я опиташ. Ако можеш да проникнеш в сиромашията, тогава всички богати хора ще ти дадат данък.

Сега вие имате стари разбирания и искате с тях да вървите напред. Като отидете в небето, как ще ви посрещне Христос? Той ще каже: „Като тебе такива много е имало и още има на Земята." Всеки мисли, че Христос ще го посрещне тържествено. Има нещо вярно в това, но всичко не е така, както си го мислите. Христос казва: „Верният раб в малкото е верен и в многото." Доволният от малкото е доволен и на многото. Казва Христос, че Лазар отишъл в лоното на Авраам, а богатият при кого е отишъл? В лоното на кого е отишъл богатият? За да ви посрещне Христос, Той трябва да ви посрещне отвътре. Ако бъдете гост на Христа, Той ще ви посрещне много добре. Неговият прием е много добър, но има друго едно посрещане, което не е посрещане на разбирателство.

Сега, като четете свещената книга, ще видите, че в нея има извадени много хубави работи, върху които трябва да мислите. Опитността на хилядите хора представят пътища, по които те са минали, за да се домогнат до истинския живот. Следователно и вие ще работите и смели ще бъдете. Всеки в себе си ще бъде смел. Тих и спокоен ще седиш, няма да се смущаваш. Ако си бил богат и си осиромашал, ще останеш тих и спокоен. От тебе зависи да разбереш и да проникнеш във всички ония неща, които си придобил в живота си. Богатите хора са заключени каси; учените хора са заключени каси; силните хора са заключени каси. Ти ще намериш онези ключове, с които да ги отключиш и тогава няма да седиш пред тях и да преповтаряш техните опитности, но ще се ползуваш от техните опитности, ще придобиеш нови опитности. Защото, ако останеш на старото, ти ще станеш ненужен и за себе си. Да кажем, че преповтаряте стиха: „Аз съм пътят, истината и животът." Какво разбирате под думите „път, истина и живот"?

Та рекох, ще дойде един вътрешен изпит, да разберете докъде сте дошли. Ти може да си министър, да се намираш пред тежък пост, но няма да бягаш от министерството. Ти можеш да бъдеш военен, на изпит си - няма да бягаш от положението си. При разрешението на въпросите, работите седят другояче. Ти може да си ученик или учител, няма да напущаш науките си. „Ама, тази наука се отличава от другите." - За слабия се отличава, а за силния не се отличава. Силният ще учи и в онова, което научи, той ще се просвети. Какво лошо има в това, ако разбираш нещо по астрономия? Или какво лошо има в това, ако разбираш нещо по химия? Какво лошо има в това, ако знаеш, как е създаден светът или как е създадена земята? Земята е едва в своето начало. Какво е било първото ѝ положение, днес коренно се различава от него. Тя много пъти се е изменяла. И това състояние, в което [е] сега, ще се смени, няма да бъде постоянно. В това отношение Земята може да се сравни с къщичките на бедните хора, които постоянно се изменят. Значи Земята засега е още бедна. Запитвали учениците Христа: „Господ не можа ли по друг начин да създаде Земята?" - „Не можа, защото сега не сте готови да възприемате." Силата на човека седи в това да прониква.

Сега вие трябва да си прочетете цялата глава. Човек трябва да разбере сиромашията си и да проникне в нея. Той трябва да стане учен човек и да проникне в знанието си. Той трябва да стане добър човек и да проникне в доброто. Ако ти не можеш да проникнеш в доброто, ти няма да го знаеш. За да проникнеш в доброто, трябва да му служиш. Животът седи в това именно, в служене на доброто. Казвате: „Какво трябва да правим?" Аз ви казвам: ако слушате това, което ви казвам, вие ще придобиете нещо. Ако мене ме слушате, ще стане това, което сега става. Тогава всичко ще можете да придобиете, ще можете да станете богати, но каквото придобиете, ще ви го вземат. И десет пъти да се раждате, пак същи ще си останете. Не, че това е лошо. Но това е неразбиране на нещата. Ако животът ви сега ви завладява, защо става така? Вие мислите, че там е благото. Че има блага в живота, това е право. Това благо, което животът има, вие не можете да го задържите.

Христос казва: „Отивам при Отца си и повече няма да ме видите." Вие ще чувствувате истината вътрешно, а няма да я чувствувате отвън. Вие искате сега да видите нещата. Но разположени трябва да бъдете. Аз ви казвам, че ако искате да придобиете нещо в света, вие трябва да се молите. Това, за което сега се молите, е временно. Майката се моли да има деца, това е едно временно благо. Богатият се моли за пари. Друг някой се моли за друго нещо. Човек може да се моли за много работи, но всичко това, за което се моли, е временно. Ако не се молиш, ти не можеш да го имаш. И бъдещето, което трябва да научиш, то ще дойде по друг начин. Там и богатият човек трябва да се моли, и бедният трябва да се моли. Бедният човек се моли на богатия, иска да го сметне, да изкара нещо от него. Само този ли е пътят за молитвата?

Има неща, които и без молитва идват. Те идват чрез знанието. Когато сиромахът влезе в къщата на някой богат, той няма да му разправя, че е сиромах, но ще види от какво се нуждае богатият. Понеже този сиромах е майстор в известно отношение, тогава той ще услужи с нещо на богатия и последният веднага ще бъде на негово разположение. Следователно изучавайте от какво се нуждаят хората. Отивате в един дом и слушате родителите да се оплакват от децата си, че не ги слушат. Вие веднага започнете да им говорите. Кажете им, че това е едно условие да им помогнете. Ако пък влезете в един дом, в който няма съгласие, от где трябва да започнете: от майката, от бащата, от дъщерята или от сина? Представете си, че ви пращам в един такъв дом. От где ще започнете? Или представете си, че ви пращам в света и ви казвам да си вземете един лотариен билет. Като вземете билета, ще спрете ли веднага? Не, ще чакате да видите дали билетът ви печели, ще се интересувате от него. Всеки от вас има лотарийни билети. Колко от вас сте спечелили? Ако не сте спечелили, това нищо не значи. Всеки от вас е спечелил нещо, което не съзнава. Много от религиозните, от вярващите искат да имат живота на светските хора. Те могат да имат този живот, но не трябва да очакват да им го дадат. Те могат да имат всичко.

Мнозина питат: „Как може да се оправи нашият живот?" Да очаквате животът да се оправи, това е заблуждение. Щом си здрав, животът ти е пълен. Щом имаш какво да ядеш и да пиеш, животът ти е пълен. Че нямаш излишни работи, това е друг въпрос. Можеш да имаш и излишни работи. Докато вие не се справите с всички неща в живота, вие не можете да се ползувате правилно. Ще кажете, че еди-кой си човек е като вас. Не, ти се самозаблуждаваш. Ти си пред един екран и си представяш нещата такива, каквито в действителност не са. От где знаеш, че еди-кой си е като тебе? Казваш, че еди-кой си не е по-праведен от тебе. Това можеш да знаеш само за себе си. За себе си можеш да мислиш така, но не и за другите. Даже и онова, което човек сам разправя за себе си, половината от него само е вярно. Той не е разправил цялата истина. Когато младата мома се жени, тя изповядва прегрешенията си. В случая младият момък е изповедника. Момата се изповядва, но тя замълчава за същественото. Досега аз не съм срещнал нито една мома, която да каже това, което трябва. Тя се изповядва, че писала на някой момък. Тя изнася такива прегрешения, които ни най-малко не са прегрешения. Какво от това, че писала на някой момък? Нищо няма в това. Който разбира, той не вижда в това никакви прегрешения. Прегрешенията седят в това, че тя престъпила Божия закон. Понеже Бог е казал: „От това дърво няма да ядете." Грехът не е в яденето, но в непослушанието.

Та рекох, от онова, което знаете, ще изучавате това, за което ви говоря. Може някой да счита, че е правоверен. Защо е правоверен? - Защото проповядвал, както Христос проповядва. Това е заблуждение. Според мене истината седи в това, като дойде някой в света и носи истината, да гледа да се прослави името Божие. Има ли най-малък оттенък в неговото желание, да се прослави той, а не Бог, той носи вече прегрешението в себе си. Христос казва: „Господи, аз Те прославих на Земята. Прослави ме и Ти в себе си." В света прославяне има, но пред Бога е истинското прославяне. Че правите това или онова, за него ни глас, ни услишание. Речете ли да се стремите към слава, това правят и хиляди и милиони хора в света. В света има големи състезания, но който търси Славата Божия, а не търси своята слава и своето благо, той ще дойде до правилното разрешение на въпросите.

И тогава трябва да направите онзи опит, който е направил един американски слепец. Един голям американец милионер ослепял и обещал един милион долари на онзи лекар, който може да върне зрението му. Явил се един виден лекар и казал, че ще може да излекува този милионер. Трябвало да се направи някакъв нов опит. Милионерът започнал да мисли, да разпитва лекаря, дали опитът ще бъде сполучлив. В това време при лекаря се явил един беден слепец и казал: „Докато милионерът се реши да направят с него този опит, нека го направят с мене и ако излезе сполучлив, да се направи и с този богат американец." Лекарят се съгласил. Той направил опита с бедния слепец и очите му се отворили. Слепецът прогледал. После милионерът се подложил на този опит, но не излязъл сполучлив. Следователно човек сам трябва да бъде готов на всички опити. Това е само за изяснение. Дали наистина е ставало това нещо, не се знае. Важно е, че всеки, който е готов на всякакви жертви, той всякога сполучва. Който е готов за всякаква жертва и беден да е, той ще сполучи. Ако не е готов на жертва, и богат да е, той всичко ще изгуби. Той не може да постигне онова, което желае.

Та рекох, днес поне ще ме слушате в това. Ще решите в себе си без страх да направите онова, което сте разбрали. Каквото сте разбрали, да направите един опит. Това е потребно за вашето повдигане. Ако вие не се повдигнете, никакво разбирателство не очаквайте в света. Не мислете, че вие живеете само в този свят. Красотата на живота седи в общението, което можете да имате с всички души, добри и лоши. Защо? - Понеже Бог се проявява и на двете места. Вие ще изучавате великото, което Бог е създал. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за това. Недоволството е съществувало и преди вас. И онова, което сега преживявате, не е лошо. Това е работа на дявола. Той ви казва: „Виж, колко си нещастен." Той туря своето бреме върху вас и казвате тогава: „Действително, много нещастен съм аз." Казвате: „Да не се изкушаваме." В какво седи изкушението? Друг казва: „Да не страдаме." В какво седи страданието? Ако не можеш да страдаш, ти не можеш и да се радваш. Това са две страни на разбиране. Законът е такъв. Ако не можеш да страдаш, ти не можеш и да се радваш.

Христос казва на учениците си: „Много има още да ви кажа." Казват някои: „Той се прави, че е Христос." Че всеки проповедник се прави, че е Христос. Кой проповедник не се прави, че е Христос? Всеки проповедник говори какво е казал Христос от преди две хиляди години насам. Питам този проповедник: Бил ли си ти във времето на Христа, да знаеш какво Той е говорил? Ти проповядвал ли си тогава? „Ама, аз намерих истината." - Къде я намери? Истината се намира по друг начин, а не така, както ти мислиш. Когато намериш истината, ти ще почувствуваш единство с Бога. При това, трябва да има кой да те свърже. Хубостта на онова, което Христос е проповядвал, седи в това, че той е свързал света с Великото учение на Бога. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога." Следователно, вън от Христа, ти не можеш да намериш тази истина. Когато някой казва, че вярва в Христа, аз подразбирам, че той не иска да се откъсне от истината. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." - Че как вярваш? Ти вярваш, понеже някой друг човек ти е проповядвал за Христа, но той не е бил Христос. „Ама, като нашия проповедник няма друг." Всеки може да каже, че като неговият проповедник няма друг. Друг пък може да каже, че и той може да проповядва. Где е тогава истината?

Сега вие не трябва да се смущавате, че не можете да намерите истината. Не е въпросът там. Вие ще намерите истината, но дали ще можете да я разберете, там е въпросът. Слънцето изгрява всеки ден. Една реалност е това. То изгрява и за мухите, и за мравите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но колцина от всички тях могат да разберат какво нещо е Слънцето? Има същества, които виждат, че Слънцето и за тях изгрява, но едни го разбират, а други не го разбират. Има някои същества, за които Слънцето говори вече. Ще кажете, че това е идолопоклонство. Може ли Слънцето да говори? Ще кажете, че Бог е направил Слънцето. Това са човешки предположения, но Бог е направил нещата, за да ги разбере. Не е въпросът да се разбере Слънцето, както хората го разбират, но така, както Бог го е направил. Когато дойдем да разберем Слънцето, както трябва, то никога вече няма да залязва. Ние още не сме разбрали Слънцето, както трябва.

Казвате често: „Отидоха онези, младите дни." Погледнеш се в огледалото, казваш: „Остарях вече." Погледнеш се във фотографията, която си имал в младини, казваш: „Не съм вече млад." Това е неразбиране на живота. Ако ти не можеш да проникнеш в своята старост, ти не можеш да разбереш старостта. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не можеш да разбереш и младостта. Във всичко трябва да проникнеш, за да дойдеш до онази реалност, в която Бог се проявява. И тогава, каквото ти се каже във вътрешния живот, това всички ще ти говорят. Тогава праведните ще ти говорят, а ти ще слушаш. Грешните няма да ти говорят. Сега ти говорят и праведни, и грешни, а тогава само праведни.

Рекох, докато у вас всичко не оживее, вие още не сте на правия път. Като слушате да ви се говори това, казвате: „Що ми трябваше тази работа? Защо трябваше да се занимавам с нея?" Ако се занимавате с това, то е един опит за вас, но не мислете, че не можете без този опит. И без този опит, кога и да е в живота си, вие пак ще разберете истината, която търсите.

„Много имам да ви кажа." От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Сега си представят, какво е бил Той едно време. Някои са казвали: „Нали Той е син на онзи дърводелец? Той няма даже 35 години, пък се прави за Божествен." Това е неразбиране на нещата. Имате право да мислите така, но това не са правилни разбирания. Сега мнозина се съмняват, когато трябваше по-рано да се съмняват. Когато обаче, дяволът влезе в райската градина, първите човеци му повярваха. От тогава, като се наплашиха хората, че и днес, като дойде Христос, те пак не вярват и казват: „Оставете се, ние се излъгахме веднъж, повече не можем да вярваме." Не, веднъж само може човек да се лъже. Противоречието в учението иде от това, че се страхувате и втори път да не ви излъжат. Там е вашето заблуждение. Който разбира истината, той знае, че не може втори път да се излъже. Като дойде втори път дяволът при вас и ви накара да ядете от нещо, вие му кажете той пръв да яде, а после вие. Нека той яде, а вие го гледайте. Вие сте предметно учение за него. Втори път, като дойде дяволът при вас, вие трябва да го накарате да яде. Дойде у вас дяволът, но е нещо недоволен. Кажете му: „Покажи ми, какво нещо е недоволството." Накарайте дявола да покаже своето недоволство.

Мнозина казвате, че еди-кой си е дявола. Не, въпросът не е за дявола. Хората сами грешат. Причината, за да грешат е тяхната лакомия. Те искат повече, отколкото им е определено. Понеже и дяволът поиска повече, затова и той съгреши. И той влезе в същата категория. Съгрешението в света не дойде от самия човек. Ангелите съгрешиха повече. Вие не знаете защо ангелите изгубиха своята първа чистота. И понеже те не устояха на първата си чистота, Бог ги върза. Какво нещо е връзването? Ако питате защо е дяволът в света, и това не можете да разберете. Онова, което става, ще го разберете, но защо е дошъл дяволът в света, това не можете да знаете. За дявола трябва да се мълчи. Когато запитали едного от старите учени, от магите в света, защо е злото, той стиснал само устата си и нищо не отговорил.

Та сега и вие искате да си обясните как е произлязло злото в света. Не, дойдете ли до злото, до неговата вътрешна същност, до неговата цялост, вие ще мълчите. Вие се намирате пред едно положение да виждате защо Бог е допуснал злото в света, но така както вие разбирате злото, всъщност не е така. И казано е: „Понеже Адам стана като един от нас, да разбира злото и доброто, нека го изпъдим вън от рая, да не би да яде от дървото на живота." Мястото, до което сте дошли в сегашния си живот, показва, че животът ви е станал сносен. Трудно е, докато добием това положение да стане животът ни сносен. Някой казва: „Не мога вече да търпя." Че не можеш да търпиш, прав е.

Христос казва: „Много има още да ви кажа, но сега не можете да носите." Сега ви трябва учение. И учението седи в това, да видите кои неща са погрешни и кои не са. Важно е за вас да видите своите погрешки и след като ги прегледате, след като проверите всичко онова, което имате, тогава ще дойдете до новото, което ще ви се каже. Другото положение, пред което се намирате, е това, че вие искате да се посветите, да разберете истината. Но дотогава, докато сте в едно напрегнато състояние, вие никога не можете да разберете истината. Затова, ще се научите да живеете така, както сегашният живот изисква. Докато сте на Земята, вие ще живеете като човек. Животът е заради вас. Вие няма да бъдете малодушни. Казва се за Христа: „Като се намери в рабски образ, той се смири."

Сега, като излезете от тук, вие ще си кажете: „Какво трябва да се прави?" Вие се намирате в положението на ученици. [Били] сте в първо отделение, били сте прилежен ученик, бил си на първо място. Минаваш във второ отделение, но ако искаш да запазиш същото положение, да бъдеш пръв ученик, ти трябва да учиш. Иначе, ще изгубиш първото си място. Сега се казва често, че човек може да влезе в рая, но и да излезе. Аз пък казвам, че човек може да влезе в рая и да не излезе. Човек дотогава ще влиза и излиза от рая, докато се научи да не излиза. Влезе ли веднъж в рая, той повече не трябва да излиза. Въпрос важен за всички е въпросът за учението. Учението не трябва да престава. Учението подразбира приложение на Божествения живот, защото Бог изисква от човека да живее. Да живее човек, това не подразбира да носи цялото бреме на света. Всеки човек ще носи по една малка част от бремето на света. Многото нещо, което ще се говори на човека, трябва да се разбере. И затова, когато говорите на себе си, говорете това, което е вярно. Някой казва: „Аз седя малко по-горе от другите, по-високо съм от другите." Други пък ще кажат, че Бог е създал хората. Да оставим този въпрос настрана. Знаем, че в началото Бог е създал света. Едно е важно за вас: не се мерете с хора, които седят по-долу от вас. „Ама, аз не съм като него." - Това не може да бъде мярка за вас. Много пъти съм ви казвал: Не се мерете нито с по-долустоящите от вас, нито с по-горестоящите, с по-възвишените същества. Знаете, че и вие сте от възвишените същества и работете, за да вървите напред.

Та сега дохождам до положението, че много неща има да ви се кажат, но няма да ги разберете. „Ама, ще се мъчим да ги разберем." Не е въпрос за мъчението. Вие преди две хиляди години се мъчихте, а сега няма защо да се мъчите. Сега ще кажете: „Господи, едно време имахме неразбиране, а сега вече разбрахме." Защото казано е в Писанието, че когато Духът на Истината дойде, Той ще ви настави. Този е пътят. Няма какво да се морализирате. Няма да питате, кой е праведен и кой - грешник. Вашето съзнание трябва да се освободи от това. Това е привидно. Има една вътрешна правда. Вие трябва да се стремите към тази вътрешна правда. Много неща има да ви кажа, но тези неща, които са казани, трябва да се приложат.

Това, което Христос е казал на учениците си, че много неща има да им каже, но сега не могат да носят, Той го е допълнил с думите: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви настави, Той ще ви научи на всичко." Положението, в което трябва да влезете, е да знаете, че сте готови всичко да разберете. И като приложите знанието, което ви е дадено досега, като приложите всичко онова, което досега сте придобили, то ще съставя основа на вашия живот. Много неща от вашия живот, много знания са безполезни, понеже нямат основа. Когато някоя майка няма деца, казва: „Защо ми е да живея без деца?" Наистина, майката трябва да има деца. Богатият трябва да има пари. Ученият трябва да има знание. Добрият, светият трябва да има необходимата доброта и светост. Човекът все трябва да има нещо в себе си, заради което трябва да живее.

И тъй, всички трябва да си кажете: „Дошъл съм вече да разбирам това, което Христос ще ни каже." Какво ще ви каже Христос? Христос няма да ви каже да се откажете от себе си. Защо? Защото, ако от две хиляди години насам не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори същото. Вие няма да мязате на онзи свещеник, който проповядвал на своите пасоми, че Христос казал: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповедта на мъжа си, казала: „Ще направя както е казал Христос." Като отишла у дома си, дала едната риза на мъжа си на един беден. Като се върнал от църква, мъжът казал на жена си да му даде другата риза, да се преоблече. „Че аз я дадох на един беден." -„Защо?" - „Та нали днес проповядваше в църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." - „Слушай, жена, аз проповядвах това нещо за другите хора, а не за мене."

Не, така не се разрешават въпросите. Всеки трябва да се домогне до вътрешната свобода на своята мисъл. Трябва да дойдете до онова вътрешно единство в себе си и него да слушате. Вие трябва сами да изпитвате нещата и да знаете, верни ли са или не. Сега няма да казвате, че Христос трябва да ви каже нещо. Ще кажете, че много неща са ви казани, но още не можете да ги разберете и приложите. Колко години още ви са нужни, за да ги приложите? Две хиляди години още ли ви са нужни? Не, ще кажете: „Господи, ние дойдохме вече до положението да разбираме всичко." Кажете ли така, ще започнете. Досега сте учили с неразбиране, а сега и отсега нататък ще учите с разбиране. Това е истинското знание. Знание ви трябва сега.

Рекох, сега ще останете с мисълта да слушате. Ще видите какво днес ще ви каже Христос. Разбрали ли сте или не? Това е важно за вас. Тъй щото, щом чуете, какво Христос ви казва, ще кажете: „Господи, ние разбрахме вече това, което ни каза. Ние сме готови вече да служим. Ние сме готови на служение." Всичко друго е важно, но най-важно е служението на Бога. Следователно, каквото сега ви се каза, всичко трябва да го приложите по абсолютна свобода.

''Добрата молитва''

''5 беседа от Учителя, държана на пети ден от Събора''

''23 август 1936г., София, Изгрев''

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-08-17T13:15:09Z

Divna: /* Да имъ дамъ животъ */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да имъ дамъ животъ ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna готово
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]] Divna работи се
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]] Divna готово
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]] Divna работи се
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

Основната черта на новото

2011-08-17T13:14:10Z

Divna: /* Основната черта на новото */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Основната черта на новото ==

''Времето тихо, меко. Небето чисто, ясно. 5 часа сутринта
''

''Добрата молитва''

Ще прочета 12-та глава от Еклесиаст. Сега всички имате едни и същи задължения. Тук ''(в прочетената глава)'' се казва: „Бой се от Бога". Това е разбирането на стария [праведник] „Бой се от Бога". Но в страха има нещо, което не достига. Ти ще изпълниш Божия закон, но ще имаш страх в душата си, ще остане нещо, което да не знаеш. От какво излиза страхът? Той излиза от външната любов, от изобилието. Когато няма нищо, от какво ще се плашиш, когато не е имало нищо?

Сега аз не ви говоря да ви примирявам с живота. Нямам за цел да примирявам хората. Значението на горните думи е: „Люби Бога!" Това е значението! Люби Това, от Което иде животът. А от там, от гдето иде животът, животът иде по два начина: животът иде от външната любов, и животът иде от вътрешната любов. Външната любов всичко дава, а пък вътрешната любов - нищо не дава, повидимому така седи въпросът. Външната любов събира хората на едно място, а пък вътрешната любов ги раздвоява. Сега, който не разбира, ще намери едно голямо противоречие. Някой казва: „Да имаме вътрешната любов." Хората говорят за онова, което не знаят. Те говорят за вътрешната любов, а пък разбират външната любов. Вътрешната любов тепърва ще се учи. Вътрешната любов и тя си има своите закони. По начина, по който ти си проучвал живота досега, тая вътрешната любов никога няма да те учи така. Тя казва: „Всичко е добро!" Другояче ще учиш там, при вътрешната любов. Вътрешната любов ще те въведе в един по-висш живот. Противоречието седи в това: като не си свикнал на този вътрешен живот, на високия живот, теб ще ти се покаже, че има едно голямо противоречие.

Сега бих ви навел да разбирате, но това няма да ви помогне. Ти можеш да обичаш една котка, ти можеш да обичаш едно куче, ти можеш да обичаш един вол, но в какво ще се покаже твоята любов? Ти на тая котка не можеш да разправиш, каквото ти мислиш. Има една стена, турена между тебе и тях. Колкото и да обичаш едно животно, има една стена турена, дето душите не могат да се слеят. Всичките неща са от Бога създадени. Ще кажеш: „Не бъди животно!" Т.е.: не служи вече на външната любов, служи вече на вътрешната любов. За да служиш на вътрешната любов, ти трябва да се освободиш от своето животинско, защото животното не е нищо друго освен израз на външната любов. Животното даже и не подозира, че има вътрешна любов. И затова животните са спрени, не могат да се развиват. Като казваме, че нещо не се развива, ние разбираме външната любов. Ние търсим ония неща, които нищо няма да ни донесат. Например, ако ти си богат, какво ще спечелиш? - Ще ядеш повече, ще се обличаш по-добре, външни неща. Повече от това какво ще придобиеш? Казваш: „Да оставим тия работи. Аз да се понаживея." Ще се понаживееш, но ще дойде ден, когато и тия работи, които са те интересували, вече ще престанат да те интересуват. Какво ще те интересува? Представете си следното за обяснение: Какво ще те интересува, че сте опекли една кокошка, а пък нямаш зъби? Ще кажеш: „Не съм доволен, понеже стомахът ми не може да досвърши работата на зъбите." Ще имаш един недъг.

Сега искаш да ядеш. Трябва да знаеш каква храна трябва да ядеш, за да прогресираш. Не трябва да ядеш еднообразна храна. В света има знания. На хората е дотегнало сега от знания. Всеки ден четат вестници, романи и разкази, всичко това и казват: „Дотегна ми да чета." Понеже във всичкото това четене няма това, което той търси. До едно време се е задоволявал с това четиво, а пък сега - не.

После как ще обясните следното, някой казва: „Той не ме обича!" Какво разбирате под думата „обич"? Това, което говоря, не се отнася до вас. Тия противоречия, които сега съществуват, трябва да ги разгадаеш за себе си, без да се спънеш. Защото ако ти се вкиснеш в себе си, ти не си разбрал живота. Например аз вчера ви казах: „Вие ще бъдете днес на събранието на празни ясли." Ами, че като влезнеш в тая празна ясла, какво трябва да направиш? Ще кажеш: „Мен един празен живот не ме интересува." Вярно е. Хиляди хора не ги интересува празния живот, но какво ги интересува? Ще кажете: „Нас ни интересуват нови неща." Много добре, отлично. Но учиш година, две, десет петнадесет, двадесет все нови неща и между всички тия нови неща няма никаква връзка. Онзи продавач на дрехи, чийто дюкян е пълен с най-хубавите дрехи, иска да ги продаде. Той казва: „Елате, купете дрехи от мен." И сегашният свят прилича на това: Много учени има, които продават знанието си. Ти мислиш, че като го продадеш, твоят живот ще се осмисли. Именно там е неразбраната работа. Този човек продава дрехи, и най-хубавите дрехи, за да спечели. Това, което има, той не може да го употреби за нищо. И ако тия дрехи стоят 10 - 15 - 30 години, те ще се развалят. Имаш едно хубаво ядене. Най-първо е хубаво, но ако седи ден, два, три, това ядене ще се развали. Хубавите работи се развалят в света. И тогаз казват: „Да ги консервираме." Консервираш ги работите, но и те изгубват онова, което имат.

Та рекох, трябва ви едно достъпно знание, което да ви въведе в новия живот. Когато детето се ражда, има ли знания? - Няма. Смущава се това дете. Като дойде това дете в света, казва: „Едно време аз бях учен." И според закона на прераждането той бил философ, писал е книги, всичко това. А пък сега идва като малко дете и хваща го майка му. Детето казва: „Знаеш ли, че аз съм философ?" Майката взема ония пелени и ги чисти и казва: „Ще се учиш сега. Ти никакъв философ не си." И най-големите философи много малко знаят.

Сега, ако разбираш живота, ти си дошъл вече до оная фаза, да преминеш в новото положение. Христос казва за новото положение: „Ако не станете като малките деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно от живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставиш майка си да свърши, това което тя знае. Няма да си даваш мнението. Ще бъдеш доволен от това, което майката прави. Ония деца, които не разбират живота, те плачат, те са недоволни, имат честолюбие, докачение, че не са ги разбрали. И след това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трябваше да постъпиш." Тя трябва да постъпи така, но как трябва да постъпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно от живота, в който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. Някой път вие не сте доволни. Защо? - Деца сте. Сърдите се, гневите се, че хората не са ви разбрали. Че не са ви разбрали, тъй е. Всеки един човек иска да го разберат. Но какво трябва да правите? Казвате: „Трябва да дойде някой, да уреди този свят." Че светът е уреден. Не, че е уреден в онзи смисъл, но ти трябва да разбираш живота. Човек си наклажда огън, когато кучето зимно време зъзне, не знае да си накладе огън.

Някой казва: „Кажете ми нещо." Нещата са казвани, вие ги знаете. Това, което знаете, ако го учите, ако го преповтаряте, ще го усвоите. Преповторението е майка на знанието. Донякъде това е вярно. Учиш, повториш нещо, един път, два пъти, три пъти. Да кажем, някое стихотворение. Поетът е нагласил думите от тук - от там. И казваш: „Много хубаво е написано." След като прочетеш това стихотворение, ти си гладен, казваш: „Много хубаво!" Четеш го веднъж, два пъти. После огладнееш. Най-първо у вас има известни чувства, които ви задоволяват, но те са стихотворения на някой поет. Ще дойде един ден, ще ги научиш и ще кажеш: „Не ме интересуват." Ще ги декламираш един път, два пъти, три пъти, четири пъти и т.н.

Снощи един от приятелите, учениците, изказа една хубава мисъл и тя е следната: Когато Адам не си научил урока, скрил се и Бог, като че не виждал, ходил, гледал, викал го и най-после го намерил, Той го знаел къде е. И като изпъдил Бог Адам из рая, тогаз Бог се скрил в човека. До тогаз човек виждал Бога отвън да му вика, а пък като влязъл Бог отвътре, човек почнал да се моли: „Къде си, Господи! Къде си, Господи!" И осем хиляди години все търси Господа. И много малко хора са останали верующи. Станали са безверници. И казват: „Няма го Господ. Да живеем без Бога." Но не се живее без Бога.

Сега, кой е правия път да намериш Бога? Ти не можеш да Го намериш по този, новия път, ако ти не обичаш. Там е сега въпросът. Да се научиш, как да обичаш. Младите моми често изгубват своите богове. Най-първо момата има един възлюблен, но един ден този възлюблен се скрие някак си. Крият се. Младите момци са богове. И младите моми са богини. Щом той усети, че тя не го обича, той се крие. И не иска да я срещне вече. Какво трябва да прави тя сега? Тя си има някого другиго, когото обича. Но и той престане да я обича. Тогаз тя иска да се върне при първия, но той се скрие. От какво произтича лъжата в света? Лъжливите неща са, които разочароват хората. Кажи ясно: „Не те обичам", нищо повече. Няма какво да мажеш. Можеш да го направиш, не е лошо, то е политика. Ще говориш за някого лошо, после като се покажеш, ти ще се усмихнеш, политика е това. Да знаеш как да постъпиш. Казваш: „Човек трябва да знае как да постъпва." Постъпването в какво седи?

Аз бих ви навел много примери, даже тук от братството, за мнозина, които страдат. Те сами създадоха страданията си. Защото страданията произтичат от едно желание да добиеш нещо и като не ти го дават, ти страдаш. Но по кой начин може да се добие това, което желаеш? Ти мислиш, че хората трябва да съзнават твоите нужди. Но друг по-голям специалист върху това няма, ти си най-големият специалист. Хората не могат да разберат тъй, както ти ще разбереш. Ти казваш: „Той трябва да ме обича." Това е неразбрана работа. Той не е специалист, този човек. Любовта някой път на какво прилича? Онзи „мъдрият" човек, като те хване, като те стиска, ти като не можеш да издържиш, най-после му кажеш това. Не мисли ти, че „мъдрият" човек ще дойде до едно място, ти като го оставиш, той ще те удуши. И питам: Защо ще оставиш един човек да те стиска? Вие толкоз години сте се учили и някой път се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая. Но защо ви са целувките? И защо ви са прегръдките? Не, че не трябва да ги правите. Трябва да ги правите, но трябва да знаете как да го направите. И ако ти целунеш някого, той ще каже: „Не знае да целува той. Студена е целувката му. После прегръдките не знае. Не е възпитан. Не знае как да прегърне." И целият ден сега седи все в такива неща, в малки работи. Вие ще кажете: „Тия работи не са нови." Те са вехти работи, които сега ви говоря. Вие сте на празни ясли. За мене яслата е пълна, когато има нещо ново. На празна ясла сте, когато сте като някой кон, който е ял слама и нищо ново не е добил.

И ако човек преживя и казва: „Да вярваме в Бога, да обичаме Бога, да обичаме ближните си, да правим добро" и т.н. - това са хубави работи, не са лоши работи, но за теб самия нищо няма да ти допринесат. То казваш: „Да се обичаме." - Че кой ти забранява да обичаш? Ти казваш: „Да правим добро." - Че кой ти забранява да правиш добро? Казваш: „Да имаме добра обхода." - Че кой ти забранява да имаш добра обхода? Човекът седи в това: всичките тия работи той да ги има. Не, че сега той да се учи да обича. Ако остане сега да почнеш да обичаш, то е изгубена работа. Идете при малките деца. Има малки деца, които знаят по-хубаво да обичат, отколкото някои красиви моми. Защо? Защо е така? Защото не може да бъде другояче.

Та рекох, сега трябват разбрани работи. Не, че животът, който сега живеем, е лош. Той е лош в едно отношение, но този живот е добър в друго отношение. Нам ни трябва нещо ново. Ново нещо ни трябва! И към това всички трябва да се стремят. Ония, които са се учили, трябва да се стремят към новото в света. Сега, не че онова, което знаете, е лошо.

Вие живеете в Бога, движите се в Бога.

Някой път вие казвате: „Ти в небето не можеш да отидеш." Няма какво да ви разправям, дали мога да отида в небето или не. Дали ще отида или не, аз ще го проверя. Той няма какво да ми казва. Някой казва: „Но ти ще отидеш в пъкъла." И това няма да ви казвам. Пъкълът, това е едно несъответствие на живота. ''(Някой изгаси ламбите.)'' Запалете ги пак, да светне. Икономисват. Хубаво нещо е, икономията е хубаво нещо. Вие, като нямате какво да правите, гасите свещите. Като нямате какво да правите - икономисвате. То е знание на миналото. Няма какво да икономисвате, няма и какво да гасите. То ще бъде смешно да гасиш свещите. Това, което Бог е направил, ти не можеш да го изгасиш. То е далеч от тебе. И помни: Нямай желание да гасиш! Остави нещата да си вървят така. Че не можеш да постъпваш тъй, то е по човешки така. Но по Бога нищо не се гаси. Когато дойдеш до положение да нямаш желание да гасиш, нито имаш желание да палиш, ти си вече на правия път.

Сега се говори, че трябва да се обичаме. Много хубаво е това. Но това не е още онзи свят, който ти търсиш. Някой път казваш: „Аз не го обичам." И там не е разрешението. Нито ще обичаш, нито ще любиш, нито ще разлюбваш. Като дойдеш до това положение, ти ще влезеш в любовта. До тогаз, докато търсиш да те обичат, то е хубаво, но там не е разрешението на новия живот. То е половината на живота. Ти ще дойдеш до положение да не искаш да те обичат, но не вътре в себе си. А положението, до което трябва да дойдеш, е: Да си доволен от положението, в което се намираш сега.

Ти казваш: „Трябва да се самовъзпитаме." Там, дето има възпитание, там го няма новият живот. Там е старият живот. Ще го възпиташ онзи разбойник да не краде. Ще учиш онова, невежото дете, което нищо не знае, на знанието. И ще кажеш: „Научихме го!" Това, на което ти си го научил, той един ден ще го остави. И всичката погрешка седи в това, че майките учат неща, които после децата изоставят. Майката трябва да добие едно дете, което да обича Бога, без да го възпитава. А пък тя се туря на мястото на Бога и казва: „Ти мен ще обичаш, ти мен ще любиш. Аз те родих, аз всичко направих за тебе." Много добре, но един ден това дете намери и друга майка. Тогаз какво ще се прави, когато имаш две майки? Там дето нещата се раздвояват, животът се нарушава. И тя казва: „Не ме обича!" Значи намерил друга майка. Когато човек не обича едного, обича другиго. Казваш: „Той нищо не дава." На тебе не дава, а на друг дава. Човек не може на всички да дава. Въпросът се разрешава между двама. Между двама се свършва този въпрос. Да дадеш или да не дадеш. Сега тези са празните ясли, това, за което мога да ви говоря и какво ще научите.

Какво иска да каже Христос с тия думи: „Ако не се отречеш от майка си, от баща си, от всичко това, което имаш, ако не се отречеш даже и от своя си живот, ти не можеш да бъдеш ученик на новото учение." И досега го тълкуват какво значи, какво иска да каже, от какво трябва да се откаже човек. Не само да се откаже от временното, но и от своя живот. Този живот е свободен. Той може да се откаже от този живот, ако иска. Той, ако не иска да се откаже от този живот, може да живее колкото иска в това положение.

Хората не трябва да говорят за погрешките. Защото това е старият живот: за вземане - даване. Не трябва да се говори за това. В новия живот, ако говориш за вземане и даване, ти не си в него! Като говорят хората по това, те са в старото и техният живот няма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирам, че те няма да могат да намерят онзи път, да намерят онова богатство. Аз срещнах веднъж един малджия ''(иманяр)''..Той ми каза: „Искам да поговоря с вас. Както си тръгнал, вижда ми се, че търсиш нещо." Рекох: „Търся, разбира се." - „Можеш ли ми каза едно нещо? Аз търся едно имане. Деветте знака съм намерил, вече. Остава ми само един знак още." Рекох: „Защо ще ти го кажа, този, десетия знак? Ако го зная, аз ще отида да извадя тия пари." Ще дойде някой да каже: „Не можеш ли да ми препоръчаш някоя хубава мома?" Че ако аз зная хубавата мома, няма да ти я препоръчам, аз ще я взема, нищо повече. Това е старият живот. Остане ли теб да ти препоръчват някого да го обичаш, то е стария живот. Тя, като дойде истинската любов, тя внася нещо ново.

Та рекох сега, трудно е сега, когато човек остарее. Виждал съм стари хора да казват: „Да сме сега млади, другояче ще живеем." Как ще живееш? - „Няма да обичам децата така, както досега съм ги обичал." Че това не е нещо ново. Ти казваш: „Трябваше да оставя за себе си парите." Не, не да оставиш за себе си пари, но трябваше да бъдеш от тия хора, които не осиромашават, нищо повече.

Търсете новото! Сега, за да намерите вие този, новия живот, вие като срещнете един човек, трябва да намерите оная добра черта в него. Този човек трябва да го обичате, нищо повече. Който и да е, какъвто и да е той. Умният човек, той трябва да обича, без да знаят хората, че той ги обича. Няма да им говори сладки думи. Сладките думи - това е външната любов. Но този човек има нужди и ти трябва да му помогнеш. В дадения случай ти си, който ще му помогнеш. На тебе Господ ще каже: „Искаш ли да бъдеш ти от тези?" - „От кои?" Сега това е новото вътре в живота. Не, че онова, което ти правиш в света е лошо. То е отлично. Но с това, което сега правиш, не можеш да намериш това, което ти е потребно, то не се постига. Как ще накараш един човек да ти говори сладко, кажете ми? Как ще накараш един човек да те гледа мило? Не само да ти викне, както в театъра. Не, нещата да се правят в своята същина такива, каквито са.

Сега всичките тия неща, ''(които ги казах)'', като ги разгадавате, трябва да дойдете до оная вътрешна пълнота. То е много трудна работа, да се научиш да живееш. Новият живот е много труден. Трудиш се, трудиш се, и най-после казваш: „Не може. Втори път като дойда." Втори път като дойдеш, после трети път, четвърти и т.н. То е само забавление. С подобно повторение нищо не се постига. Постига се едно - в тебе остава онова вътрешно недоволство в живота. И ако ти не се освободиш от това вътрешно недоволство, ти в новия живот не можеш да влезеш. Рекох, самата дума, която се употребява сега: „новият живот" не е употребена точно. То е само фигура на речта. Ти казваш: „Трябва да влезем в новия живот." Ти ще влезеш в живота. Ти трябва да знаеш, че не си в живота, в пълния живот. Има нещо, което не си опитал. Има два начина: или ти ще влезеш в новото или новото ще влезе в тебе. Кое е по-хубавото сега? Ти да влезеш в новото или новото да влезе в тебе?

Каква свобода можеш да дадеш на един кон? Да му туриш повече слама, ечемик? Не. Иди, поглади този кон и да върви в гората. До тогаз докато ти се реформираш, ти си вързан кон, кон ще бъдеш. И когато си дадеш пълна свобода, да се развържеш, ти си свободен. Развързан кон трябва да бъдеш. Най-първо трябва да се развържеш от всички условия, при които живееш. Докато намираш някои несъответствия, критикуваш този - онзи, това не е лошо. Поддържаш критика. Не е лошо. Но докато не си държиш изпита, докато не престанеш от този занаят, ти ще приличаш на он[ези] ямболски коне, които карат дараци. Има една подвижна площ, чрез чието движение се влачи вълната. И тогаз турят малко ечемик на коня и той горкият, целия ден върти за ечемика - работи целия ден. И вечерта, като свърши работата, дадат му ечемик и той казва: „Хей! Едва го стигнах." Няма да бъдеш впрегнат кон да влачиш вълна, ти, човекът, който се стремиш към Бога, към новия живот. Бог иска всички хора да го разбират. И Бог не съди никого. Христос казва: „Отец никого не съди и е дал съдбата на Сина." Отец за стария живот не се интересува, а пък Синът се интересува. Синът е, който събира кредита, от кого има да взема и бащата казва: „Събирай. И каквото събереш, събереш. Мен няма какво да казваш." Ти си син. Защо? Защото събираш дълговете на бащата.

А пък има едно отношение, синовно отношение на разбиране вътре. Казваме: „Всички сме синове Божии!" Всички, кои всички? Ако всички бяхме синове Божии, то животът другояче щеше да тече. Ние говорим, ние вземаме неща, които не са верни. И затова Бог не може да ти бъде баща. Той ти е турил някой кон за баща, някой вол ти е турил за баща, някоя овца ти е турил за баща. Някоя птица ти е турил за баща, за майка и от там ти ще се учиш, да дойдеш до онова положение. Казваш: „Аз съм син Божи." Така като се разглежда живота, тогаз ще дойдем до едно голямо противоречие. В какво седи истинският живот, в какво седи семейството, радостта на хората? В онова, истинското разбиране на света. Всичко онова, което е създадено в света, всичко е хубаво, всичко е добро. Но злото седи в неразбирането на нещата! Не ги разбираме.

Та ще си турите за желание чрез закона на любовта да влезете в правия път. Да обичате хората без закон. Да е свойствено на вас да обичате. Щом обичаш със закон, ти си във външната любов. То е хубаво. Най-първо ще учите външната любов. До тогаз, докато се тревожите за хиляди работи [...]. Вие имате право да се тревожите. Не ви казвам да не се тревожите, но ще си носите тревогата спокойно. Тя е ваше богатство. И ще се спреш един ден и ще си кажеш: „Защо се тревожа? Ама, не [се] тревожа!" Въпросът не е там, да не се тревожиш. Казано е в закона, че не трябва да желае човек. Че там е всичкото изкуство: да не желаеш. Индусите казват: „Убий всяко желание!" Това не разрешава въпроса: Убий всяко желание. Не подхранвай чужди неща.

Та рекох, сега не искам да ви забавлявам с работи, от които няма да се ползувате. Аз ви говоря сега за неща, които знаете. И после вие казвате: „Как трябва да се поправи животът?" По този начин животът не се поправя. В същината си той не се поправя. Срещнеш един, който ти дължи и искаш да питаш ясновидеца дали ще плати или не. Кое е по-хубаво тогаз: да знаеш или да не знаеш? Ти казваш: „Ама той е ясновидец." Откраднали са ти пари. Казва ти някой ясновидец: „Не бой се, след една седмица тия пари ще се намерят." Хубаво, отлично е това. Този ясновидец е отличен. Този ясновидец ще си остане такъв, какъвто си е!

Сега някой ти казва: „Ти едно време си бил Данаил, Исайа." Мен са ми разправяли. Един ми казва: „Казват ми, че съм бил учен човек, Исайа, Данаил, Иезекиил. А пък аз съм загубил всичко това." Има нещо по-велико и по-високо от това, което хората търсят. Всичко това е хубаво. По-добре е нищо да не знаеш. Как ще разберете? По-добре е да бъдеш невежа, отколкото да бъдеш учен. Че ти си един съдия. Учил си [2] 1 година, за да станеш адвокат, да знаеш всичките закони, цепиш законите. Като дойде това, осъждаш хората. Защо ти е това знание? С това оправяш ли хората? За тая работа има много специалисти. Ти, ако искаш, напусни това. Напусни го, но ако разбираш, ако знаеш новото. Не да се освободиш (преждевременно). Някои искат да се освободят от адвокатство или от какъв да е занаят. Не се освобождавай преди да си намерил пътя.

Престани да мислиш за онова, което те смущава. Ти казваш: „Трябва да се учим." И сега учението се развива по същия начин. Едно време хората са вярвали, знаели са едно, второ, трето, но и досега тия неща, които са изучавали, още не ги разбират. Как е създадена материята, не знаят. И атомите са създадени от нещо, от йони. Има много неща да се учат. И за да разбереш работите хубаво, ти трябва да престанеш да мислиш заради* тях. В истинското, вътрешното учение е така. И затова Писанието казва: „Прости." Нищо повече. Някои турят закона, а пък някои казват: „Прости му, не му дръж кусур." Защото ти, докато ти се смущаваш от хората, ти не можеш да намериш пътя. Не, че това, което държиш, е лошо, но този път, по който вървиш, той няма да донесе онова, което ти търсиш. Та едновременно у вас трябва да се яви раздвояване на живота. Казва някой: „Раздвоих се." Ще се раздвоиш, трябва да се раздвоиш. И след като се раздвоиш, трябва да се отречеш. Да престанеш да мислиш за онова, за което си мислил досега. И като дойде новото, за какво ще мислиш? Представете си сега, че по новия начин искате да ликвидирате работите. И казвате: „Защо съм дошъл тук?" За да се научите да живеете по новия начин. Там е силата.

*заради - за (бел.ред.)

Представете си, че имате едно общество, дето хората не се държат отговорни, и кой каквото даде, не го търси. Рекох, новият човек трябва да бъде от тези. Той седи и казва: „Аз ще се помоля на Господа да накаже този човек." Че той живее в стария човек. И като дойде Христос, да съди света, той ще дойде да съди старите хора. Един казва: "Ще ни съди Христос." Докато не те осъди Христос, ти човек няма да станеш.

Та рекох, при новото разбиране ти най-първо ще освободиш сърцето си от всички ония тежести, които имаш. Ще се оставиш свободен. В света има много работници, които носят товар. Всички хора носят. Много малко хора ще срещнеш, които нямат никакъв товар. И като го срещнат, казват: „той е лентяй." Така разбират. Бедността считат за порок. В новото разбиране другояче се постъпва.

И сега, както проповедникът ''(в прочетената глава)'' казва: „Да пишеш много книги, край няма. Едно нещо ти трябва: Бой се от Бога." И аз ви рекох, каквото и да правите, всичките тия работи са хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имаш, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги са едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите. Раздай книгите си на другите. Тия книги, от които сте учили, не ви трябват вече. Но аз ви оставям сега едно нещо: Да обичате.

Ще кажете: „Где да Го намерим, да Го обичаме?" Тогаз не можеш да си държиш изпита. Ако не знаеш как да обичаш, твоята работа е свършена. И после искате да знаете дали обичта ви е права или не. Там сте на кривата страна. Ще обичаш, нищо повече. В любовта няма никакъв грях. Щом мислиш, че любовта не е права, това не е вярно. В любовта няма никакъв грях, нищо повече. Там човек се освобождава. Някой казва: „Дали аз не греша?" В новия живот, там всичко е единство. Там като влезете, ще разберете. Там другите ще работят, а пък вие ще се ползувате. Те ще работят, ще продават, а пък вие ще се ползувате.

Та рекох сега, обичайте Бога, нищо повече. Едно правило сега, извън конския живот. Научете се да обичате Бога, нищо повече. Научете детето да обича Бога, нищо повече. Научи го как да обича Бога. Кажи му и това дете ще знае. Това не ви давам като закон, но ви говоря как трябва да се разбира новото. Вие сте от много добрите хора. Едно време бяхте в рая. Хубаво беше. И като съгрешихте, оголяхте. Искахте повече, Бог ви даде дрехи и ви изпрати в широкия свят. Какво лошо има в това, че тук живеете? То е във вашето разбиране. Всеки, който не знае да обича, той е гол, нищо повече. Докато Господ ти говори отвън и ти казва: „Адаме, как си?" - То е външния живот. Една спънка туря там, едно препятствие: „Няма да ядеш от това дърво!" Ще кажете: „Защо съм ял?" И това не е лошо, че сте яли. В широк смисъл на думата, ти си носиш товара сега. И Господ казва тогаз: „Като ял Адам от запретеното дърво, понеже Адам стана като един от нас да разбира доброто и злото, да не би да яде от дървото на Живота!" И затова го изпъди. Понеже учен човек не си, не знаеш как да употребяваш доброто и злото. То е голяма наука, ако не знаеш как, съвсем ще загазиш. „И като стана един от нас, да го изпъдя навън." Защо ви изпъди Господ? Защото ти стана като него. А пък, за да се запазят отношенията в света, то онзи, когото обичаш, той трябва да те изпъди навън. Вие искате да седите при онзи, когото обичате. Там е вашето заблуждение. То е външната любов. Сега малцина от вас могат да го приложат.

Сега не ви казвам това, да го приложите в живота. Но рекох, разрешението седи там. Щом искаш да те обичат, ще те изпъдят. Защото любовта дава свобода и следователно ще те изпъдят. Един мъж, като обикне жена си, ще у даде свобода и ще у каже: „Свободна си вече." Една жена, като обикне мъжа си, ще му даде свобода и ще му каже: „Свободен си сега." Ако тя го обикне, въпросът е разрешен. Казваш: „Защо ще бъде така." Чудни сте някой път! Че ако се облечеш с червена дреха, какво лошо има? Или си туриш синя дреха, какво лошо има? Или, ако си турите каквато и да е форма, где е лошото? Или някой път не ти дават пари. Защо? Някои път ти казват: „Вземи си пари, направи си каквато дреха искаш." Тогаз ще заприличате на онзи турски бей. Турците, когато избират жена, сами не могат да ги избират. Този бей изпраща да му избират една хубава невеста и като я избрали, довели му я и са го оженили за нея, по турския закон, по стария, не по сегашния. Тя се открила на него и го попитала: „На кого да се откривам и на кого да не се откривам?" Тя била грозотия. Той не я обичал. Той ѝ казал: „Разкривай се на когото искаш, само на мен да не се разкриваш."

Обичай Бога и си гледай работата. Но трябва да знаете, че докато на онзи, когото обичате, не му дадете свобода, или другояче казано: до тогаз докато на един човек не му дадеш свобода, той да се прояви, тъй както си знае, то е човешкото. Не да му дадеш правила, наставления, как да обича, как да гледа. Не, то е човешкото. Ще оставиш Бога да се проявява в човека както знае. Бог живее вътре. Ние сме дошли до вътрешния живот. Ти ще оставиш Бога да се прояви. Може някои работи да ти са неприятни. Няма да мислиш върху това. Та свободата седи в това, да оставите Бога в себе си да се прояви така, както намери Той за добре. По какъв път, по какви начини, то е Негова работа. Вие ще кажете: „От где да знаем?" Няма какво да знаеш. Остави ти Господа. Той ще си намери пътя. Той ще направи както Той знае. Вие искате да знаете, как да обичате. Любовта не е ваша. Остави сега. Стори онова, което Господ ти каже. Някой казва: „Каквото Господ ми казва." Под думите: „Каквото Господ ти каже," ние разбираме нещата, които се отнасят до нашия личен живот сега. А трябва да дойдем до разбиране на живота, на онова, което Бог иска да върши в нас.

И всичките страдания, които произтичат в света, произтичат от това, че Бог иска да се освободим. Той насила не се освобождава. Той, за да ни накара да Го оставим свободен, създава ни мъчнотии. Хиляди мъчнотии ще ни създаде, за да Го забравим. Вие искате да турите правила, как да обичате. Във външната любов, в човешката любов, така е. Но в Божията любов няма закон. Като дойдем до нея, ще имаме едно свещено чувство, ще кажем: „Всичко онова, което любовта върши, е право." Това човек да го съзнава. Трябва да го съзнавате. Един ден, когато дойдеш до това разбиране, ти ще проумееш тая велика тайна.

Казах ви, че нищо няма да ви говоря. Но с това, което говорих, нищо не съм ви говорил. Едвам съм ви казал: Обичайте Бога, истинското, реалното. Другото е празни ясли. Вие сте го слушали, слушали. Вие всичкото го знаете, но да обичаш Бога, то е новото. И тая Божия любов, като влезе в дома ви, тя ще внесе светлина, радост и веселие, ще ви съедини с Невидимия свят, ще ви избави от онзи ад, в който сега живеете. Адът не е нещо лошо. Вие не сте ходили в ада. И музика има там, и представление, театър, много хубави неща има там. В ада ще бъдеш.

Така като се говори, ще кажете: „Не ми харесва това учение." Дали ви харесва или не, това е друг въпрос. Когато се говори за Истината, дали харесва човек или не, то е друг въпрос. И когато някой говори, може да не ми се харесва, но това е друг въпрос. Важното е, дали е там законът на любовта, която води към Бога, закон, дето Бог се проявява. Защото ако не дойде в нас Бог да се прояви, ние не можем нищо да направим. Трябва да дойде Бог във вас, за да ви научи как да обичате. Ти можеш да кажеш: „Този човек е циганин." Оставете това, дали е циганин или не. То е въпрос до съзнанието: да обичаш тая душа, това съзнание. Бог може да ти каже: „Този човек ще го обичаш." Ти казваш: „Но той не е такъв." То е по човешки. Господ ще ти каже: „Елате, да ти покажа, как да обичаш хората."

Сега вие се намирате в едно трудно положение. Виждате, че светските хора имат повече, отколкото религиозните. Така трябва да бъде. Ти казваш: „Че аз толкоз години, как се моля!" Вие сте като онзи Исав, който казваше на баща си: „На мене нищо не си дал." В оная притча, която Христос привежда, големият син казал на баща си: „На мене нищо не си дал, а пък онзи син, който сега е дошъл и се е скитал и изпил всичко, ти му даде угощение, теле му заколи. Той утре онова, което имам, и него ще вземе." Ние не се спираме на другия, големия син, твоето недоволство е от големия син в тебе, а пък онзи, който е закъсал, казва: „Татко, съгреших, не съм достоен." Той е малкия син, който се връща сега. И ти не заколваш за онзи, недоволния син телето, няма за какво да колиш за него, а колиш за онзи, който казва: „Не съм достоен." Бащата показва каква е голяма Неговата любов. Когато видите, че Бог оказва милост към хората, да не ви смущава това.

И рекох сега, тайната на новия живот седи в обичта. Научете се да обичате! Ще кажеш: „Да обичам ли? Аз съм женен!" Или ще кажеш: „Да обичам ли? Но аз съм млада мома!" Оставете вашата мъжщина, женщина, всичко това. Обичайте, нищо повече. Който разбира, разбира. Така трябва да ти олекне. Има много хора, които се измъчват. Трябва да [се] даде една свобода. Оставете се свободни. Не само вас да оставят свободни, но и вие да останете свободни. Не, че сега постъпвате криво. Но вие сега създавате в живота си препятствия и си туряте спънки и не може да успявате. А пък тия спънки трябва да се премахнат, а пък те не могат да се премахнат другояче, освен трябва да дойде Духът. Казано е: „И ще изпратя Духа си." Христос е казал: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и тогаз Аз ще ви се изявя." Това е една от дълбоките тайни. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще се вселим във вас и аз ще ви се изявя." Отец ще дойде и ще покаже, какво е Неговото отношение; и Синът ще дойде, новият живот е в това: „Аз и Отец сме едно."

Та сега гледайте да дойде Бог във вас и Христос с Него заедно и да ви се изяви Христос и да ви покаже, по кой начин вие можете да проявите любов към Него. Той ще ви покаже как трябва да разбирате. Ако Христос и Бог не дойдат във вас, вие няма да имате едно разбиране и тогаз животът ви ще върви по същия начин. Ако дойдат и придобиете онзи, широкия живот, бремето, което носите сега, както една орехова черупка ще падне и вие ще се освободите от голям товар. Обичайте Бога, за да дойде Той във вас и Христос да дойде. Сегашният ви живот е отличен. Много добър е животът ви сега. Сега да заминете за другия свят, там ще ви приемат. Как ще ви приемат? Съвсем другояче седи работата: богатият и сиромах Лазар са наблизо, казват си. Едно вътрешно състояние е това, дето богатият не може да бъде на мястото на Лазар и Лазар не може да бъде на мястото на богатия.

Обичайте се сега и не се критикувайте. Вие казвате: „От мене нищо няма да стане." Какво няма да стане: цял човек си. Знаеш да ядеш да свириш, да учиш. Какво искаш повече? Не си някой вол. Не си някой кон. Конят и той е добър. Конят, като седи при тебе, той не се тревожи. Той казва: „Понеже господарят ми знае да свири, аз се ползувам от неговото свирене."

Обичай Бога и имай широки възгледи за живота. В това отношение не съдете, за да не бъдете съдени. И с каквато мярка мерите, ще ви се възмери.

А пък новото е: Обичай, нищо повече! Обичай Бога във всички хора! Това е разрешението на онзи дълбок въпрос. А пък ще останат само думите на тая беседа. Обичайте Бога! А пък всичко друго, това са тълкувания, пояснения. Може и без тях. Всичко друго е за пояснение. А пък да знаете само това. Да знаете как да обичате. Обичай! И когото обичаш, не може да те обиди и ти не можеш да се обиждаш. В новата любов, обиди няма. Този, който я разбира. Що е Небето? - Място, дето не се обиждат. Що е адът? - Място, дето се обиждат. Докато се обиждате, в ада сте. Там има университет за обидите. А пък ще се учите сега на онзи живот, дето няма обиди. Да престане обидата.

''Божията любов носи пълния живот. (Три пъти.)''

''6 часа и 40 минути''

''Гимнастични упражнения.''

''Съборна беседа Четвърти съборен ден Събота, 22.VІІІ.1936 г.''

''Изгрев''

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-08-16T13:20:18Z

Divna: /* Да имъ дамъ животъ */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да имъ дамъ животъ ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna готово
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]] Divna работи се
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]] Divna работи се
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]]
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

Външна и вътрешна любов - Жануа

2011-08-15T11:52:13Z

Divna: /* Външна и вътрешна любов */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Външна и вътрешна любов ==

''Отче наш''

Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Йоан.

В какво седи сега истината? Най-реалното нещо в света най-мъчно го изпълняват хората. Въпросът е за наука. Трябва да се учи човек. И като се учи, това, което трябва, да даде плод.

Вие си поставяте някой път въпроса: „Къде ли ще бъда аз в оня свят?" - Ще бъдеш там, дето си сега. После, вие искате да знаете колко сте добри. Доброто това е плод. Ще прочетеш на една ябълка, колко плод има: една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет, двадесет. Ще видиш по количество колко са и по качество какви са.

Та рекох, кое е онова, което Бог обича? Хората се противят, те поставят един свой план, едно свое разбиране. Всеки казва: „Аз тъй обичам, аз тъй разбирам." Много добре. Като направиш тъй, както ти разбираш, в своето разбиране ти ще опиташ себе си. Ти ще опиташ, доколко ти обичаш Бога. Не е въпрос сега да знаете колко Бог ви обича. Въпросът не седи там. Ти колко обичаш е въпросът. Животът седи в това, което имаш. Ти имаш един приятел и не зависи от приятеля ти, колко той те обича и ти да знаеш това. Това ще ползува него. Любовта, която имаш, е важна за тебе. Писанието казва тъй: „Онези, които обичат Господа, Той [е] приготвил най-хубавите работи за тях."

Ако някой път ви е тежък животът, кой ви е крив? Никой не е крив. Сега животът върви по два начина, по две разбирания. Едно външно разбиране: вие искате да имате всички удобства. Та вие ги имате сега, да бъдете само умни. Един милионер печели милион, два, три, четири, пет, десет, да забогатее, че иска да живее щастливо. И утре този милионер остави своето имане на своите деца, казва: „Децата да живеят." Питам: този, който остави имането на децата, какво добро има? Не оставяй нищо на децата си. Ще оставиш на умните, на глупавите нищо няма да оставиш. Глупавите нека работят. Сега това е вътрешното състояние, което вие имате. Трябва да се справите сега.

Казвате: „Аз не трябва да се уча." - Ще се учиш. И няма да седиш и да казваш: „Аз съм чел Писанието." Чел си, какво знаеш при това. Ти не знаеш толкова, колкото знаят онези, умните, каквото знаят мъдрите, светите хора, ти не знаеш това. Знанието е нещо вътрешно. Ако ти имаш вяра и ако ти знаеш, после няма какво хората да ти бъдат закон. Аз няма да водя два живота. Сега има ред такива представления. Ние искаме да се покажем, че не ядем много. Ти ще ядеш хубаво, само няма да преяждаш. Ти ще се обличаш хубаво, не да се обличаш така, да се покажеш скромен. Ако Бог облича птиците и цветята с най-хубавите дрехи, с каквито и царете не са облечени, ти ще туриш като някой грешник някоя вехта, забутана дреха. То не е разбиране на живота.

Та рекох, Христос преди две хиляди години идва в света. Христос може да дойде още десет пъти, според нашето разбиране. „Ама аз да видя Христа!" - Може да го видиш десет пъти и двадесет пъти и тридесет пъти. Но ти носиш само в душата си едно недоволство и коригираш онова, което Бог е направил, не си доволен. Питам сега: ако вас ви попитат, какво бихте искали? Сега поставя се тъй въпросът. „Ама да постя, това онова." Много добре, много хубаво е да постиш. Но въпросът не е в постенето. Постенето е един метод. При постенето искаш да се освободиш от излишен товар. Защото, които постят, не искат да работят. Хората, които постят, много малко работят. Той съзерцава и казва: „Аз съзерцавам." Какво съзерцаваш? Онова, което знаете, знаете го. Но онова, за което ти искаш да те любят и да те обичат, кое е? Животът ти зависи от любовта, която имаш към Бога. От тази любов зависи твоето бъдеще.

Сега, ако вие идете в другия свят, то е ваше разбиране, ваше съзнание. Онзи свят и той си има форма отвън. Ако влезете между ангелите, ще видите, че те са облечени както никога не сте виждали. Отлично са облечени. Вие сега какво се стеснявате? Казвате: „Аз нямам много работа." Защо ти нямаш? Материалът, който е турен в програмата, може Учителят да предаде, но всичките ученици не разбират еднакво. Защо? В дадения случай не слушат. На разни места са умовете на учениците. Когато някой професор преподава, на някой студент, той не разбрал въпроса, защото на някои парите седят в ума. Казва: „Да имам пари." На някой човек в ума седят къщи, да има хубава къща. Но ти си дошъл в училището не да придобиваш къщи. Някой казва: „Да имам повече пари." Ти в училището не си отишъл за пари. За много работи може да мислиш. Когато на тебе преподава професорът, умът ти не трябва да бъде на никъде. Къде трябва да бъде умът, който разбира?

Сега по този начин вие от миналото знаете много. Но какво има да ви се преподава за бъдеще, това не ви [е] известно. Грехът седи в неизпълнението. Що е грехът? Що е грешенето? Щом не изпълняваш онова, което ти знаеш, ти грешиш. Защото в света съществува грехът. Не мислете, че вие като живеете, няма да грешите. Вие, според вашето разбиране, как мислите? Ако няма закон, не ви държат отговорни, но понеже има закон, законът ви държи отговорни.

Сега от тия вътрешни ограничения трябва да се освободите. В какво седи прегрешението на момъка, като обича младата мома? Прегрешението седи в това, че той обича тази мома, която нищо не му дала. Той я обича, за да вземе нещо от нея. Това е вътрешна работа. Казваш: „Ти мене не ме обичаш." Това са човешки разбирания. И в Евангелието е казано, че Христос обичал Йоан повече. То е един закон: Ти не можеш да не обичаш някого, който те обича. И после тази обич няма да бъде такава, по този начин, по който сега разбирате. Никой не може да задържи любовта в себе си, тъй както той я разбира. Казвате: „Аз го обичам." Но онзи твой познайник не е постъпил както ти искаш, ти казваш: „Малко поохладя любовта ми към него." Въпросът не е за охладяването на любовта. Една любов, която е охладяла, каква любов е тя? Писанието казва: „Ще охладнее любовта ви." Дотогава докато човек не се научи да обича, неговата любов всякога ще охладнява.

Та рекох, онова, което сега знаете, вие сте на изпитание. Някой казва: „Какво мисли светът заради нас?" - Да мисли каквото иска светът. Когато дойде сега Христос в света, какво ще мисли светът заради Него? И преди две хиляди години, и сега Христос като живее между хората, те нямат правилно понятие заради Него. Ти си пожертвал живота, няма да го покажеш отвън. Но ти си пожертвал живота не в пост. Да допуснем, че ти се отречеш, учиш се хубаво. Някой, като се обърне към Бога, казва: „Нас наука не ни трябва." Когато се обърне към Бога, казва: „Нас жени не ни трябват." Това са детински работи. Не ви трябват предмети, които отдалечават сърцето ви и умът ви от Онзи, от Когото иде всичко. Защото Бог иска всички хора да се обичат не тъй, както хората разбират. Има един вътрешен закон на любовта.

Рекох сега, вие се смущавате от онова, което не е във вашите ръце. От това се смущавате. Най-първо ще бъдете свободни. Свободата седи в любовта. Да го знаете. Ще знаеш, че си свободен, когато говорят за тебе лошо. Всичко това да е на повърхността на твоя живот, да минава, да не те смущава. Казва: „Тебе не те обичат." Въпросът не е сега нас да ни обичат. Ние да обичаме, сега това е въпросът. И силата на човека е там. Сега не ви го давам това като заповед, но е казано: „Да имате любов." Ще кажете вие: „Че ние нямаме любов." И този въпрос е изключен, ще считате, че имате всичко. Вие имате всичко, само че материята е предадена и не е заучена сега. Казва: „Аз малко зная." - Малко си учил. „Аз съм сиромах." - Малко си работил. „Не съм силен човек." - Малко си се упражнявал. Всичко зависи от тебе, ако разбираш, от тебе зависи. Ти живееш в един разумен свят, дето всичко зависи от онова, което ти си заучил.

На едно място хората се делят. Казва: „Те не се споразумяват." Защо не се споразумяват? - Защото всеки е турил един свой свят. Всеки от вас е направил един свой свят и мисли тъй, както той е нагласил да живее. Хубаво, опитайте онова, което знаете, което сте научили, доколко можете да живеете. Тия работи сте дошли да опитате. Що е изпитанието в света. Изпитва се вашата любов, нищо повече. Вашата любов се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любов, доколко онзи конец, на който се държите, е силен. Щом се скъса този конец, любовта ви е слаба, щом не се къса, любовта ви е силна.

Сега понякой път, някой проповедник иска да даде тежест в света и той проповядва тъй както не е. Силата на моята проповед живее в моя живот. Силата на вашия живот седи в онова, което вие чувствате в даден момент. Сега това не ви го давам за осъждане. Ние не живеем както трябва. То е ваш живот. Щом не живеете, [в] кой момент може да изправите живота си. Казва: „Аз не може да направя това." Ще направиш това, което можеш. Какво имаше да направи първият човек? Трябваше да се въздържа. Първият човек се е учил на въздържание. Много ядене в райската градина [можеше] да яде. Казва: „Има едно дърво, от което няма да ядеш." Но той казва: „Това искам да опитам." Вие ще се учите на въздържание, нищо повече. Туй, което първият човек не можа да направи, ще го направите вие. Сега вярващите ще се учат на въздържание. Не да гладуват, но няма да преядат. Ако ти ядеш и ако не се въздържаш, ще те сполети това, което никога не си очаквал. Въздържание трябва. Казва им: „Защо не ядете от това дърво?" - „Не съм гладен."

Ще кажешъ въ себе си: „Въ какво седи сега Божията любовь?" Ти ще се научишъ, въ даденъ случай като обичашъ, ти ще видишъ доколко обичашъ Бога. ВсЪки единъ човЪкъ, когото ти обичашъ, ти ще опиташъ себе си, него ли обича-шъ или Бога въ него. И може да го обичашъ за две причини. ПонЪкой пжть може да обичашъ нЪкого, защото е хубаво облЪченъ, понеже е богатъ, понеже е силенъ, за всичко туй го обичашъ. Хубаво е, отлично е. Но това е външната страна на любовьта. НЪкой пжть може да е оцапанъ, да не е бога-тъ. Пакъ ще го обичашъ. По човЪшки така се говори. Въ себе си, като го срещнешъ, ще видишъ, че неговата външ-ность не те спира. Вие тогава ще дойдете до онова начало, да видите, доколко обичате Бога. И азъ ви казвамъ, много лесно е да познаете колко обичате Бога. Два начина има да познаешъ любовьта си къмъ Бога. Ако обичашъ Бога, всич-киятъ животъ отвънъ ще се измЪни, всичко ще потече като вода, всичко ще ти върви. То е сега единъ начинъ, по който свЪтътъ сега го прави. Но любовьта не седи въ външната страна. Другата страна, за да познаешъ обичашъ ли Бога, коя е? Ако се подобрятъ външнитЪ условия на живота, то ти ще знаешъ, че обичашъ Бога. Другъ начинъ, по който може да познаешъ, дали обичашъ Бога: ако, като обичашъ Бога, всичко ще се измЪни. То е разбиране само.

Сега вие търсите. Може да търсишъ, учитель си, високо мЪсто заемашъ, хубаво е, отлично е. Тогава ще дойдешъ до втората страна на любовьта: всичко трЪбва да изгубишъ. Ще ви изгонятъ хора[та]. Хората ще ви изгонятъ, но Богъ нЪма да ви изгони. Вие ще опитате вашата любовь, доколко вие обичате Бога. Въ живота има две разбирания: сиромашия и богатство. Богатството е едната страна на любовьта, сиромашията - другата страна. Ако ти си сиромахъ, ти ще се радвашъ. Ако ти си станалъ богатъ, пакъ ще се радвашъ. Защото въ богатството ще опиташъ едната страна на лю-бовьта, въ сиромашията - другата. Тъй щото сиромашията да не ти служи за едно препятствие. Има нЪкжде ще изгуби-шъ знанието. Едно знание ще изгубишъ, друго ще придоби-ешъ. Всички нЪмате еднакво знание. НЪкои хора има, които заучаватъ езици много лесно. Отлични сж. Въ дълбокото разбиране - тамъ ги нЪма.

Та рекохъ сега, да опитате вашата любовь. Небето е мЪсто на опитъ. Като влЪзете въ Небето, вие ще опитате вашата любовь, колко обичате Бога. И като сте въ свЪта, пакъ ще опите вашата любовь. Ще ви хулятъ. Христосъ е казалъ: „Васъ ще ви гонятъ." Защото ако не ви изгонятъ, вие имате външна любовь. Ако онази красивата мома, васъ не ви изгони, вие нЪма да идете въ кжщи. Ако кръчмарьтъ васъ не ви изгони, вие нЪма да си идете въ кжщи. Ще кажете: „Не съмъ ли азъ свободенъ?" Свободата седи въ това, което ти самъ правишъ. Тамъ е свободата. Туй, което самъ не правишъ, тамъ не е свободата. То е външната страна. Та рекохъ сега, Христосъ турилъ вжтрешната страна: „Онзи, който прЪбждва въ мене, него Отецъ ми го пречиства." Защото онЪзи дървета, които не даватъ плодъ, отрЪзватъ ги, не ги оставятъ да си губятъ времето.

Та рекохъ, ще дойдете да разбирате. Искате да бждете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито единъ отъ васъ не желае да стане сиромахъ. Тъй както разбирате, не е хубаво. Защото ще станете сиромахъ, ще изгубите богатството и онова, което отвънъ имашъ, и отвжтре имашъ. НЪма никакъвъ смисълъ да изгубишъ. Сиромашията трЪбва да дойде, за да опиташъ хубавото на вжтрешния животъ. Ще дадешъ богатството на другитЪ и доброволно ще прие-мешъ сиромашията. Дойде нЪкой, казва: „Дайте ми богатството си!"

Тогава ще ви приведа онзи примЪръ. Отива единъ анг-личанинъ между езичницитЪ въ островитЪ нЪкжде. Той свър-шилъ университетъ, съ голЪми познания, 20 години училъ каквото казалъ Христосъ. ПроповЪдва имъ, но не го разби-ратъ езичницитЪ. Единъ день той си казва на себе си: „Господи, азъ не съмъ проповЪдвалъ. Азъ досега проповЪдвахъ по човЪшки: тъй ще живЪете, ще обичате Бога." ДругитЪ хора да обичатъ, но тЪ не обичатъ. Той казва: „Азъ не съмъ проповЪдникъ. Христосъ казва: Ако имашъ две ризи да да-дешъ едната, ако имашъ два чифта обуща, да дадешъ ед-нитЪ." И каквото ималъ, той всичко имъ раздалъ. ОнЪзи езичници, като чули, дошли и казватъ: „Сега ти имашъ, раздай на насъ." Той раздалъ всичко, не оставилъ нищо за себе си. Той усЪтилъ, че изпълнилъ волята Божия. Нека тЪ живЪятъ, да благуватъ.

То е едната страна. Казва: „Какво ще стане съ насъ? Ще умремъ." - Че и [сега тЪ] умиратъ.* „Ама, да си пожи-вЪемъ малко." - Ами че това не е животъ. Онзи, истинскиятъ животъ не е. Вие сте дошли да научите истинския животъ. Като научите истинския животъ въ себе си, ще се образува едно общество на светии. Какво нЪщо сж светиитЪ? Любовьта имъ е явна на всички. Никой светия не могатъ да го осждятъ, че не е направилъ тъй. Той навсЪкжде е изправенъ. Той, отъ себе си каквото има, раздава. „СвЪти" значи.

Та вие сега нЪма да мислите какво ще правите. - „Ние между грЪшни хора живЪемъ." Ще оставите грЪшнитЪ хора настрана. ТЪ въ ума ви нЪма да бждатъ. Ще оставите грЪшнитЪ хора отъ сърдцето си. И съ туй нЪма да се смущавате, не е ваша работа. Че този не се учи, онзи не се учи, то не е ваша работа. Ако се учи - за него, и ако не се учи - за него. Ако се учи, ще стане ученъ, ако не се учи, ще остане невежа. Вие ще кажете: „Азъ много говоря." ТурцитЪ каз-ватъ: „Многото говорене на воденица." Воденицата цЪлия день най-хубавата речь държи. Какво остава за воденицата? -Нищо. Искашъ да обърнешъ нЪкого. Какво ще го обърнешъ? Ти трЪбва да дадешъ единъ примЪръ вжтре въ себе си. Ако този човЪкъ не се обръща, ти ще знаешъ, че има нЪщо, което препятствува. Не си виновенъ, ще измЪнишъ начина. Втори, трети, четвърти, пети, ще измЪнишъ начинитЪ.

*зачеркнато и поправено на: че и при това пакъ ще умрете.

Та рекохъ, днесъ е петъкъ, день въ който човЪкъ е съз-даденъ, за да опита или външната или вжтрешната любовь къмъ Бога. Ще опиташъ, че обичашъ Бога, понеже Той дава. Рекохъ, кога турили Иова на голЪмото изпитание? Господь казва на сатаната, на дявола: „ВидЪлъ ли си ти Иова, като него нЪма." - „Ама, защо нЪма? Далъ си му всичко, разбира се, кой нЪма да те обича. Но я вземи тия работи отъ него, да видимъ ще остане ли [пакъ] същиятъ?" То е външната страна. Вие сега казвате: „Да нЪмаме Иововото изпитание." Ако Богъ обърне внимание на тебе, че много си напредналъ, че го обичашъ, дяволътъ ще каже: „Закачи го малко!" Сега разбира се, Иововото изпитание закачи ви малко. Взематъ ви кжщата, приятелитЪ ви взематъ, децата ви взематъ, всичко туй. И вие въ свЪтъ мислите, че свЪтътъ е създаденъ заради васъ. ДонЪкжде сте прави. Но свЪтътъ Богъ създалъ за себе си. Казва тамъ Писанието: „Богъ толкозъ възлюби свЪта, че даде своя синъ, за да го изкупи." Ти мислишъ защо ли е съз-даденъ свЪтътъ. Ако мислишъ, че е създаденъ заради тебе, трЪбва да пратишъ своя синъ. Като умре детето ти, да бла-годаришъ, че е заминалъ за другия свЪтъ. Ти го държишъ вжтрешно тукъ на Земята. Остави го да си върви откждето е дошло. Ако изгубите своето дете, радвайте се на това. „Азъ, казва, не искамъ да изгубя приятеля си." Ти ще гледашъ само едно нЪщо: да не изгубишъ любовьта си къмъ Бога, нищо повече.

Сега, азъ като ви говоря, това е едно представление. Вие сега сте на едно представление, на театъръ, гледате нЪщо, какъ е станало, защо актьоритЪ играятъ. Докато ти самъ не станешъ актьоръ, ти не си разбралъ истината. Докато ти самъ идвашъ съ билетъ и слушашъ тази драма и онази драма, ти още не разбирашъ. Ще станешъ единъ първокласенъ актьоръ. Като станете актьоръ, казвате: „Дотегна ми." - Ти не си раз-бралъ живота. Дотогава докато ти дотЪга да свиришъ, ти още не разбирашъ. Казва: „Това парче не мога да свиря." Всички парчета ще свиришъ. Докато не се научишъ така да разби-рашъ живота, твоята любовь къмъ Бога е слаба. Не, че Богъ ще те сжди. Хората разбиратъ: Богъ вЪчно ще ви отхвърля отъ лицето си. Ама Господь не е казалъ такова нЪщо. То е негово разбиране. Не ще мине една, две, десеть години и казва: „Израилю, обърни се." Богъ изпитва нашата любовь. НЪкой пжть, когато се оплаквашъ, Господь те погледне и ще се усмихне. На свЪтскитЪ хора, усмихва се. ГнЪва на Бога седи въ това. Въ какво седи гнЪва? Ако нЪмаше гнЪвъ, нЪмаше да има огънь, на какво да си варимъ яденето. Имаме едно криво разбиране за Божия гнЪвъ.

Дотогава докато не си се научилъ да носишъ, да тър-пишъ, ти не си силенъ. Търпението въ какво седи? То показва доколко ти си силенъ. Щомъ не можешъ да търпишъ, силата ти е малка. Азъ гледамъ тукъ има сестри и братя, които казватъ: „Днесъ съмъ много добре." - Хубаво. Далъ ти Богъ нЪщо отвънъ, добре си. Утре Господь ти вземе онова, което ти далъ, гледа ти любовьта. Ти казвашъ: „Не съмъ добре днесъ." Неразбиране на въпроса е това. Ти слушашъ учителя си, разбирашъ го. Казва: „Стани Драганчо!" Станешъ, не си разбралъ. Ти мислишъ отвжтре, че си разбралъ, а отвънъ, въ приложението, въ проявяването на онова, което е говори-лъ, ти не си разбралъ.

*заради - за (бел.ред.)

Сега ще ме попитате: „Ние отъ кои сме, отъ вжтреш-нитЪ или отъ външнитЪ." Едновременно, ако ти не разби-рашъ външната любовь и вжтрешната си любовь, ако ти не показвашъ любовьта си къмъ Бога отвънъ, за онова, което ти е далъ и ако не показвашъ любовьта си къмъ Бога за онова, което ти е взелъ отъ тебе, ти не си разбралъ любовьта. Защото ако Богъ ни вземе едно нЪщо, Той ще ни даде друго. Тази опитность имаха рибитЪ, които въ своята лакомия раждаха много риби - по триста, четиристотинъ хиляди. Кой отъ тЪхъ ще обича по-напредъ. Даже и птицитЪ, които иматъ по 5 - 6 деца, не обичатъ еднакво децата си. Дето казватъ, че майката да обича всичкитЪ. Вие изучавайте живота на птицитЪ, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича по-малко, до него и така се нареждатъ. ОнЪзи, които майката не обича, казватъ, че тЪ седятъ на края. Като казвамъ: само едно може да се обича, казвате, нЪкой пжть: „Той не ме обича." Рекохъ, той има вече кого да обича. Не търси този, който обича другъ. Кого да търсите. Търсете нЪкого, който нЪма кого да обича. Дойде нЪкой, казва: „Много нещастенъ чо-вЪкъ съмъ." ТЪзи, нещастнитЪ хора сж заради* мене. За да обичашъ нЪкого, ти трЪбва да направишъ този човЪкъ щас-тливъ. Ще му покажешъ своята външна любовь. Като дойде, ще му дадешъ кжща, ще му дадешъ дрехи, ще му дадешъ обуща, ще му дадешъ всичко туй. Казва: „Сега благодаренъ съмъ вече."

Туй е сега животътъ. Туй е само за да се опита любовь-та. Тъй, както сега се проповЪдва, както хората проповЪд-ватъ, то не е лошо. Това учение нЪма да даде никакъв резул-татъ. РезултатитЪ, които търсишъ, нЪма да ги намЪришъ. Сега за земята говоря. Представете си една мома, подиръ която ти си тръгналъ. Тя не може да ти каже, че не те обича, ама не може да ти каже истината. Ти усЪщашъ, че нейнитЪ чувства не сж такива, каквито ти искашъ, защото въ ума у седи друго нЪщо. Какво ще правишъ тогава, я ми кажете? „Ние, казва, сме отъ вЪрващитЪ." Отъ кои? - Отъ вЪрващитЪ, които вЪрватъ въ онова, което ви се даде, а не вЪрвате въ онова, което не ви се дава. Ще дойдете до положението да изучавате пълната истина: да вЪрвашъ и въ онова, което не е.

За мждрия човЪкъ въпросътъ другояче седи. За любящия човЪкъ въпросътъ другояче седи. Сега нЪкои отъ васъ сте деца. Казвате: „Чудна работа." Сега туй е представление. Ако ви харесва представлението, може втори пжть да идете. Казвате: „Еди коя си пиеса не ми хареса." Не си разб-ралъ, не била за тебе. Има нЪкои работи, които не харесваме. Не харесвашъ, нЪкой човЪкъ е много разточителенъ. Богъ е далъ въ свЪта. И кой е, дяволътъ е, който изкушава въ свЪта хората. Въ какво седи? НЪкои хора преядатъ. Започналъ ли си да ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, ти си закжсалъ вече.

Та рекохъ, онЪзи отъ васъ, които още изучавате външната любовь, сте недоволни всички. Когато дойде да изучавате вжтрешната любовь, вие ще се освободите отъ тЪзи несгоди на свЪта. Защото като нЪмате нищо, всички ще ви на-пуснатъ. И онзи, който остане последенъ, на който не се скжса неговата любовь къмъ тебе, той е онзи, който ви обича безкористно. Може да се преведатъ примЪри. Не е въ превождането на примЪритЪ. Рекохъ, помнете: въ живота е хубаво да бждете богати. То е външната страна. Но ти си нау-чилъ половината отъ любовьта. Ти, докато си на земята, ти ще бждешъ много добре, като отидешъ въ другия свЪтъ ще бжде много зле заради* тебе. ОнЪзи, които не разбиратъ живота, ще кажете, че ще се мжчите тамъ. Не, че ще се мжчите, понеже нЪмашъ благата на земята. ГорЪше огъня на богатия, не че горЪше, но тази любовь, която той трЪбваше да разбира, да образува цЪлъ единъ свЪтъ, остана за учение. Тогава ще дойде до положението, Христосъ казва, ще дойдете до онова вжтрЪшно разбиране, дето Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нЪмате жи-вотъ въ себе си." То е едно разбиране.

Та рекохъ, нЪкои отъ васъ може да попитамъ. Не зная колцина отъ васъ има, които казватъ: „Азъ съмъ решилъ да служа на Бога." Ти си решилъ да служишъ на Бога. Право е. Но дали ще можешъ да служишъ по този начинъ, по който Богъ иска? Богъ никога нЪма да ти каже: „Ти не ме обичашъ." Той ще те погледне и ще каже: „Това е дете, което търси любовьта отвънъ." Като дойдатъ умнитЪ деца, тогава ще каже: „Това е дете, което търси любовьта отвжтре."

Та тукъ азъ съмъ следилъ. Много приятни работи сж станали за първитЪ мЪста. Право иматъ. Искашъ ли да нЪма скандалъ, да нЪма много хора, повикай само едного, че му дай първото мЪсто. Въпросътъ е разрешенъ. Щомъ повикашъ 10 - 20 души, ще има споръ. Кой кжде седналъ - отлЪво, от-дЪсно. Така ни изпитватъ. ПонЪкой пжть задъ себе си виж-дамъ, че хората не сж свикнали, понеже търсятъ външната любовь. Рекохъ, отстжпи! „Какъ ще отстжпя, че азъ ли все трЪбва да отстжпвамъ?" Все таки трЪбва да има нЪкой да отстжпи. Всички на едно мЪсто не могатъ да бждатъ, не мо-гатъ да се събератъ. Все ще има нЪкой да отстжпи.

*заради - за (бел.ред.)

„Ако можете да пржбждете въ любовьта ми, казва Хрис-тосъ, каквото поискате ще ви бжде." Когато човЪкъ опитва Божията Любовь, той трЪбва да пребжде. Ако изпълнява, ще пребжде. Тогава ще знае какъ да направи нЪщата. Та рекохъ, нЪкои отъ васъ вече трЪбва да минете да опитате любовьта. НЪкои вече сж минали да опитатъ Божията любовь. „Не, казвате, съвсемъ закъсахме: жена, кжща, всичко сж взели въ свЪта." Сега за вЪрващитЪ този въпросъ трЪбва да се разреши. Ако не го разрешите по този начинъ, вие ще се раждате и прераждате съ сегашнитЪ разбирания. Казвате: „Втория пжть като дойда, не искамъ да бжда сиромахъ." Ще видишъ, колко си училъ. Ти, ако не знаешъ какъ да говоришъ, ти имашъ 10 - 20 слуги, не знаешъ какъ да се отнасяшъ съ тЪхъ, ще си създадешъ цЪло едно нещастие съ себе си. Казва: „Искамъ да бжда щастливъ, искамъ да има нЪкой да ме обича." За да те обичатъ, ти трЪбва да оценявашъ. И ти трЪбва да оби-чашъ. Ние сега искаме другитЪ хора да бждатъ изправни. ВсичкитЪ хора сж методи и начини, които показватъ докжде ние сме достигнали. Много трудна работа е.

Сега азъ не ви казвамъ да не правите. Туй, което правите, много добре правите. Сега азъ говоря за единъ животъ, дето хората сж много умни. Туришъ нЪщо подъ микроскопа - виждашъ го, но нЪмашъ микроскопъ - нЪма го. Когато гово-римъ за любовьта, говоримъ за невидимата любовь, съ която отвсЪкжде може да минете. Рекохъ, ще правите всичко въ свЪта. Само едно нЪщо нЪма да правите. Всичко може да правите, само отъ последното дърво нЪма да ядете. Въздържание трЪбва на всички. Може да го направите, но ще поне-сешъ последствията. Всичко ще правите, само едно ще се учите: ще се учите на въздържание. Казва: „Ще се въздър-жашъ!" Казва: „Не мога да се въздържамъ." - Защо? Неразбиране на въпроса е това. Ще се въздържашъ, да не ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, за да мо-жешъ да опиташъ вжтрешната страна на любовьта. Ако това не можешъ да направишъ, ще останешъ такъвъ, какъвто си, съ сегашното разбиране.

Преди две хиляди години хората не бЪха готови и сега не сж готови. Затова сега ще дойдатъ да страдатъ. Сега ще дойдатъ страдания. Казва: „НЪма ли да дойде Царството Божие на земята?" Ще дойде Царството Божие въ деня Господенъ. Деньтъ Господенъ не е отъ свЪтлитЪ дни. Той е отъ тъмнитЪ дни, ще покаже дали имашъ свЪщь. Всичко ще изгасне, нито Слънцето, нито звездитЪ, тъмнота ще бжде. Ако не можешъ да запалишъ самъ да свЪ-тишъ, въ тъмнота ще бждешъ. Тъменъ е деньтъ Господенъ. СегашнитЪ дни сж хубави, но Божиятъ день, който ще дойде съ буря, съ тъмнина, съ всичко туй, трЪбва да имашъ разби-рания, да имашъ тази свЪщь въ тази тъмнина. Да седишъ при голЪмата буря, при голЪмитЪ несгоди на живота и да четешъ. Понеже не си учи-лъ досега, въ тази буря, като нЪма съ какво да се занимава умътъ ти, ти ще седнешъ да учишъ. Онова, което научишъ, дълбоко ще остане въ душата ти. Когато дой-датъ страданията въ живота, не да страдашъ, ами да се учишъ.

Сега ще ви попитамъ: разбрахте ли? Не казвамъ, че трЪбва да го кажете, ни най-малко нЪмамъ това въ ума си. Разбрахте ли? Като дойдете, на всЪки да му дадете правото въ душата си вжтре, да го не осжждате. Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадешъ правото на всЪки чо-вЪкъ, ти давашъ право на Бога да се прояви въ него. ПрегрЪ-шението седи, че ти, като не давашъ право, ти ограничава-шъ Бога и тогава идатъ нещастия. Защото ти ограничавашъ едного, втори, другитЪ ще ограничатъ тебе. Вследствие на това, всичкитЪ ограничения идватъ отъ ограничението. Бжде-те свободни въ себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любовь, дайте свобода и на вжтрешната любовь. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любовь и да давате свобода и на вжтрешната любовь. Следъ туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вжтрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любовь вие още не сте готови и за вжтрешната любовь вие още не сте готови.

Като казвамъ: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате васъ да не ви смущаватъ хората. Когато нЪкой човЪкъ, който васъ ви обича винаги се върти около васъ, това е за изяснение, казвате: „Дотегна ми!" Младата мома иска нЪкой момъкъ, казва: „Безъ него не мога да живЪя." Утре, като се ожени за този момъкъ, казва: „Дотегна ми, като кюпъ стои въ кжщи, не излиза да работи." Той ако седи въ кжщи, ти ще излЪзешъ да работишъ заради него, нЪма да правишъ въпросъ. Когато ти дойдешъ да изучавашъ истинската лю-бовь, ти въпросъ нЪма да правишъ, ще го оставишъ той самъ да се пробуди вжтре въ себе си. Тамъ е силата. То е една вжтрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е тамъ, че ти ще го оставишъ така нищо да не работи. НЪма да говорите, че не работи нищо. При сегашнитЪ условия, дойде ли да изучавате вжтрешната любовь, ще кажете: „Много добре прави." Отлично. Той цЪлъ день седи до огнището и размишлява. НЪщата трЪбва да станатъ живи, сега трЪбва да станатъ живи. Колко трудно може да се живЪе, като нЪмашъ туй разбиране, тогава две зли[ни] идатъ отвънъ (и отвжт-ре). Дали ти едно богатство, но ти не знаешъ, че е богатството. Казвашъ: „Що ли го нося това?"

Ще изучавате, ще прилагате сега. Ще изучавате сега доколко вие обичате Бога, и доколко обичате хората. Съ това ще провЪрявате доколко вашата любовь къмъ Бога е из-мЪнила. Какво може да направите за Бога. НЪкой пжть и онзи, който дава и него не искашъ и отъ него не си доволенъ. Тогава ще се научите на този законъ, да бждете доволни, като даватъ много, да даватъ и на другитЪ.

Четете 15 глава отъ Ев. на Иоана и сами ще си извадите вашето заключение, вашето съзнание до где е достигнало. Отъ това ще зависи вашето щастие. Щастието ви ще зависи отъ външната любовь и отъ вжтрешната любовь. Може да се превърне външната и вжтрешната любовь. Защото лю-бовьта изисква само смЪна. Ти, като ядешъ, наяждашъ се и казвашъ: „Вече не искамъ да ямъ." Като дойде въ любовьта, постоянно ще ядешъ. Като искашъ да си почивашъ, ще смЪнишъ любовьта си. Въ любовьта не можешъ да кажешъ: „Азъ не искамъ да обичамъ." Ще смЪнишъ любовьта си. Сега това е предметно учение, за да бжде живота ви лекъ. Не правете живота си тежъкъ. Ако си богатъ, радвай се на външната любовь. Ако си сиромахъ, радвай се на вжтрешната любовь. Пъкъ, ако си недоволенъ, показва, че търсишъ методи и начини да разбирашъ любовьта.

Азъ, като ви говоря за любовьта, виждамъ външнитЪ мжчнотии, които срЪщате. Не ви казвамъ, че работата е лесна. СмЪната е мжчна. Казва: „Не може да дамъ тия работи." Имашъ скжпоценности, не може да ги дадешъ, утре умирашъ, оставишъ всичко следъ тебе въ свЪта. ТрЪбва да се научишъ да обичашъ вжтрешната смЪна на живота. Не, че по законъ. По законъ нЪма да стане тази работа. Ще дойдатъ, ще те опитатъ. Богъ, като види, че не си отъ ония деца, които раз-биратъ, ще каже: „Хайде, синко, изъ рая навънъ." Господь, който създалъ човЪка, защо го изпжди? Казва: „Понеже, синко, ти искашъ единъ широкъ свЪтъ, азъ те пращамъ въ широкия рай." Казвате: „ИзлЪзе изъ рая." Понеже искате придобивки. Понеже останаха въ рая и видЪха, че сж голи - нЪма-ха разбиране. Виждатъ, че тЪ се нуждаятъ отъ дрехи, отъ обуща. Казва: „Хайде вънъ въ широкия свЪтъ."

Сега всинца сте дошли въ широкия свЪтъ, какво трЪбва да правите? Ще се учите отъ онова доволство, отъ което вие се нуждаете. Рекохъ сега, какво сте разбрали? Толкова хиляди години сте учили два предмета: външна и вжтрешна лю-бовь. Та рекохъ, онЪзи отъ васъ ще изучавате какво училъ Христосъ. Онова, което Христосъ учи, Той направи единъ опитъ. Защо така направи? Той искаше да предаде това учение. Казва: „Предавамъ това учение, чакай да видя, какъ седи." ТрЪбваше да го измжчватъ, да го турятъ на кръста и се моли, ако може да мине. Но ни гласъ, ни слушание. Казва: „Въ твоитЪ ржце предавамъ духа си." Първата любовь лесно, но втората любовь, вжтрешната - много мжчно се усвоява. Не е лесна работа, трЪбва човЪкъ да е много добре за-познатъ.

Най-първо ще познаете дали обичате Бога, ако всичко ви е далъ. Ако не ви дава всичко, любовьта е малка. Втората любовь, като изгубите всичко, тогава ще познаете. Като ви вземе Господь всичко, Той ще покаже. Много мжчно, е като ви вземе Господь всичко, да мислите, че то е пакъ любовь. Радвай се на онЪзи хора, които другитЪ хора иматъ. Ще учите, кой докжде е дошълъ. Който не е завършилъ своята външна любовь, да я задържи. Ако има нЪкой, който не е завър-шилъ своята външна любовь, да приеме туй. Туй е сега за предупреждение. Казвате: „Единъ день нЪма какво да пра-вимъ." - Има, има какво да правишъ. Като изгубишъ всичко, ще придобиешъ повече животъ. Когато Иовъ издържа изпита, дадоха му по-хубави дъщери, по-красиви синове, богатства двойно. Ти, като завършишъ изпитанията си, ще имашъ двойно. Вие сега разрешавате въпроса, вие мислите за дру-гитЪ хора. Оставете другитЪ хора. ВсЪки единъ човЪкъ трЪбва да оправи свЪта. Ти не спъвай своето развитие. Дойде нЪкой при тебе, направи онова, което си длъженъ. Онова, което става въ свЪта, не си ти отговоренъ, защото ти не си само в свЪта, който живЪешъ и който мислишъ. Ще кажешъ: „Тъй, както сега свЪтътъ е направенъ, тъй както върви, много добре върви." Не [е] напълно така, но той върви къмъ онази цель, която Богъ турилъ.

Сега разбрахте ли? Да разбрали сте. ТрЪбва да бждете богати, станете богати. Най-хубавото нЪщо, всички тия нанизи, пръстени. Знание ви трЪбва, всичкото знание, доколкото на Земята може да се придобие, ви трЪбва. Като нЪма друго какво да правите, тогава за бждаще ще изучавате вжтрешната любовь. Защото, ако външната любовь не може да научите, и вжтрешната не можете. Законътъ е все сжщия.

Утре, като дойдете, може да не ви се говори. Ще седите като на празни ясли. Може нищо да не се говори. Утре е почивка, день за почивка. Казвате: „Въ недЪля какво ще има?" За недЪля ще се събере нЪщо ново.

Само Божията Любовь носи пълния животъ!

Вътрешната връзка на живота

2011-08-08T11:54:08Z

Divna: /* Вътрешната връзка на живота */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Вътрешната връзка на живота ==

''5 часа сутринта Времето меко, приятно, топло. Омара.
''

''Добрата молитва
''
''„В начало бе Словото"''

Ще прочета само 11-та глава от Евангелие на Йоан. ''„Духът Божий"''

Аз ще цитирам 26-ти стих, от 12-та глава на Йоан: „Ако слугува някой на мене, мене да последва и дето съм аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте и Отец ми." Има две разбирания за живота. Едно външно разбиране и едно вътрешно разбиране. Имате една хубава, красива мома, която обръща внимание на своята външност; имате една, която не е толкова красива, но е умна. Не вземайте нещата тъй както са. Съвременните хора се спират: „Защо светът е такъв?" Е, какъв можеше да бъде? То не е един произвол. Има един закон, който определя живота. Понеже човек е дошъл да се учи на Земята, който разбира, който не разбира, той ще търси външната страна на живота. Сега човек не може да бъде силен. Казваш, че човек трябва да бъде силен. За да бъде човек силен той трябва да има търпение. Не привидно търпение, но дълбоко в себе си да знае, че търпи. Търпение с разбиране. И като търпи, той се радва на това, което той разбира.

Трудното е там, че човек не може да дойде там, да разбере туй, същественото в живота. И казва: „За бъдеще аз ще го науча." Въпросът не е за бъдеще. Въпросът е за сега. Някой казва: „Ама виж, едно време, като бил Христос на Земята, как е проповядвал." Не е въпросът и там. Защото Христос е минал вече. Едно време народът е вярвал, туй е станало. И всички се спират на онова, несъщественото. Всеки е турил в себе си една цена, която не съответства. Цена, която съответства, е тази: Един огън, който не може да изтърпи всичките работи, той е слабия огън. С него не можеш да боравиш. Онова, което имаш, с него трябва да можеш да разрешаваш всичко. И тогава се явява друго едно положение: човек съзнава в себе си, че няма това, няма почва и тогава се явява лицемерието, той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде. И казва: „Е, сега не съм, но за бъдеще ще бъда." Въпросът не е за бъдеще. Но трябва да се учиш. По-добре да претърпиш срам, отколкото почит. Че ако не знаеш, ти ще се срамуваш, че не знаеш. И ще се признаеш, че не знаеш.

Та рекох, в новите времена, в сегашните времена, човек трябва да дойде до същественото. Да се намери в един свят на съвършени същества. И хората тогава не ги е срам, хората не вярват в другия свят. Те говорят за духове, за това, за онова, но тяхната идея е неопределена. някой път ние схващаме само онова, което хората мислят заради* нас. Де е тогава, ние не искаме да умрем. Защо? Защото не вярваме.

''*заради - за (бел.ред.)''

Сега няма да вземете нещата лично за себе си. Защото като сте на 5 години, на 10, на 15, 20, 25, 30 години вашите възгледи се различават. Питам сега, в живота ви кой възглед е най-правия? Права е само Истината, в вас в дадения случай. И животът ви зависи от това, някой път вие мислите да бъдете късметлии. Късметът ви зависи от онези, които са във вас, които ви разбират. И никой не живее за себе си. Да кажем, ти си инженер, ти за себе си няма да учиш инженерство. Тебе инженерство не ти трябва. Значи трябва да имаш вяра, туй, което знаеш, да се ползват другите хора. Или може да си музикант, ти за себе си знаеш, навсякъде, където ти е потребно, може да си служиш с нея.

Та рекох, сега има неща от един временен характер. И най-мъчното е човек да разбере временното. Защото вечното не може да се разбере, докато не разбереш временното. Ние говорим за вечността, говорим за другия свят. Сега учените хора говорят, че толкова милиарда земи, слънца има. Това са само предположения в съзнанието. Тук няма една определена идея, той не е бил в тия слънца. Ама, имало хора в другите светове. И там не е бил. И той не знае какви са тия хора. Та рекох, за да разберем, съществува едно положение. Вземете на Земята за пример, тия малките буболечици, каква служба извършват? Ти ще кажеш: „Мен не ме интересува това." Може, на тебе сега не ти трябва, но за бъдеще, ще ти потрябва. Има нещо, което за бъдеще ще ти потрябва. Има неща, които сега ти трябват. Тебе ще те интересува какво мислят хората заради тебе. Какво могат да мислят хората за тебе? И кое е онова, което ще те ползува в дадения случай? Понеже хората се научили да не мислят, много повърхностно мислят те. Те нямат една здрава мисъл, така Божествена мисъл. И тогава се самозаблуждават.

Най-първо е важно здравето на човека. Там е първият прогрес. И без здравотата нищо не може да се постигне в света. То е една мярка. Ако си здрав, всичко можеш да постигнеш. Като казвам, че всичко можеш да постигнеш, постижение на тебе, ти, човекът, който живееш в тази форма, за да разбираш своя живот, не да разбираш живота на другите хора. Защото всички хора изучават условията, при които те живеят. И като научи човек тия условия, той може да се подигне. Питам тогава, вземете един учител, кои ученици му са любими? - Които учат? Кои ученици са добре дошли? - Онези, които знаят да работят. Не само да работят, но и добре да работят. Вземете онези, които ще говорят. Та рекох, онова, което ние ще говорим, трябва да е добро заради нас. Защото почитта на човека зависи от онова, което ще каже. Не мисли само да кажеш нещата. Но туй, което ще кажеш, колко време ще трае. Животът е като бояджийство, не гледай само да боядисаш за един момент отгоре и после да избелее. Но гледай хас* боя да туриш.

''*хас - (ар.-тур.) чист, истински''

Сега, тъй като се разсъждава, ще кажат: „Той е много труден, животът." Тебе ти трябва само едно нещо. Имаш ли понятие, какво Бог мисли за тебе? Бог не е човек да каже лицеприятие. При Бога като ще идеш, кой е, който ще те препоръча? Аз сега не искам да ви говоря върху нещо, което да погълне умовете, понеже животът се изявява в една широка площ. И колкото тази площ се разширочава и става за полза на тебе и на човечеството, то е правата страна.

Та рекох, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минаваш за учен човек, ама утре, като се намериш между учените хора, за какъв ще минеш? Ти, ученият човек ще станеш обикновен човек. Смирението е там, че не да се смиряваш, ами да съзнаваш в даден случай, че има какво да учиш. Светът от единия край до другия, ти трябва да се смириш и ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Че туй трябва да го знаеш. Че нищо не знаеш, то не е право. „Ама, ти нищо не знаеш." Така не се говори.

Вземете един цигулар, който свири, сега за обяснение го казвам това. Зависи от онзи тон, който ще произведе. Зависи от неговите пръсти, къде ще ги тури и какви трептения ще произведе, образува. После, вземете в говора на човека. Ти трябва да знаеш, как да говориш. Не само да кажеш една дума. Всяка една дума има своите трептения. Всяко нещо е с мисъл. И ако ти се научиш да говориш, тъй както трябва и за да познаеш дали говориш тъй както трябва или не, ти най-първо ще направиш един опит, можеш ли да говориш или не. Ако кажеш нещо и стане, ти си разбрал, но ако кажеш и не стане, че после почнеш да го коригираш, казваш, направил си една малка погрешка, ама няма нищо. Погрешката е за тебе. В света погрешката, думата, която си казал, работата, която ти си направил, засяга тебе. В съвършения свят не се допущат никакви погрешки, никакви аномалии не се допущат, не съществуват там. Един учен човек, един мъдър човек не можеш да го излъжеш с нищо.

И казва сега Христос: „Който на мен слугува." Едно особено понятие - „да слугуваме на Христа". И постоянно говорят: „Светиите тъй живеят." Светиите живеят за себе си. Какво те ползува тебе, светията, който е живял за себе си, праведен си е. Следователно ти трябва да живееш като него. Ако ходиш в училище и не рисуваш както трябва? всеки ден трябва да внесеш нещо ново. И в какво седи подмладяването в света? Подмладяването седи в новото, което внасяш, младостта и старостта е човешкото. Щом остарееш, не в този смисъл, има една старост, която трябва да остарееш, но има една старост, в която ти оглупяваш. То е човешкото. И казваш: „Едно време аз бях много усърден." Едно време, че си бил много усърден, трябва да минеш по този път. „Едно време аз свирих много добре, а сега не свиря." И с туй се отлагат работите. И тогава отлагаме работите. И тогава идваме до положението, ще влезем накъде, като някой грамофон, казва онзи: „Аз мога да свиря всички песни." Че как ще ги свириш? - „На латерна." Ще вземат латерната и колко може да свири една латерна? Нека кажем 15 - 20 парчета. То е сегашния механически начин.

Та рекох, човек трябва да разбира вътрешната връзка на живота и да се занимава само със себе си. Който иска да се развива, той трябва да се занимава само със себе си дотогава, докато той се научи. Един обущарин трябва да се занимава със себе си, със своя занаят. Че обущата, които прави, да ги прави на свят. Туй са все обяснения. Туй да правиш, онова да правиш. Вземете, има една наука за лекуване. При сегашните условия трябва да пиеш цяр. Ще пиеш цяр по една капка, по две, по три, по четири, по десет капки, така се лекува. А има един начин за лекуване, пак ще вземеш цяр, мислено. Мислено ще вземеш всичките неща, парчета от човешката мисъл. Като казвам всичките неща, парчета от човешката мисъл, онази мисъл, която преобразява работите.

Е, сега положението е такова. Какво е именно положението? Едновременно вие носите два живота. Вие мислите, колко сте успели. То е хубаво да мислите така. Да търсите уважение и почит е хубаво. Но, за да ви уважават, защото уважението няма да дойде от света, когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Защото пътищата на всеки човек са благоугодни на Бога, и Бог направи хората да го обичат. Щом някой път не те обичат хората, ти тогава ще знаеш от Писанието, че и Христос едно време не Го обичаха. Колко души имаше, които не Го обичаха? - Една шепа там еврейски свещеници, сто, двеста, души, ще кажат: „Не Го обичат." А народът Го обичаше. Та рекох сега, ние цитираме, че едно време и светиите били тъй. Туй е само за обяснение, но като дойдем до науката вътре, има не само една наука. Ти не само ще разправиш урока си, но и ще го направиш. Има една наука, ти не само ще кажеш какво нещо е музиката, но и ще пееш малко. Важното е там сега.

Сега казва Христос: „Който на мене слугува". Той слугува, понеже ако не слугува той няма да се научи. Тогава идваме до другото положение: „Е, казва някой, ти ще се по-молиш заради мене." Хубаво, да се помолиш, аз не отричам моленето, но да накараш другите? Какво можеш да накараш другите? Казва: „Аз не зная урока си, но ти го кажи заради мене." Няма смисъл. Та рекох, трябва едно вътрешно разбиране на живота. Те казват: „Християнството е една дълбока наука." Днес света вече не се възпитава. Казват: „Еди коя къща или дом на Марс или на Юпитер и т.н." Но за да се възпиташ, той, казва, е роден в първия дом, и т.н. Но знаеш ли методите, по които човек може да се възпита? Та рекох, винаги трябва да търсите хора, които разбират нещата. И като ти разправят, аз съм гледал, някои прости жени, а знаят хубаво да готвят. Каквото знаят, знаят да го направят хубаво. И учи от човек, който знае. Но в дадения случай е важно онова, което той ще предаде, да го предаде както трябва.

Е, сега влизаме в един свят на съвършени същества, които нямат време, не искат да си губят времето. Ти трябва да бъдеш готов да слушаш. За да слушаш, трябва да се научиш. Другото положение. Та рекох, ние идваме до положението, казваш: „Кога ще се науча?" - Никога. Защото туй, което сега знаете, един ден то няма да бъде нищо. Но то е крайното положение. В знанието всякога има една страна, дето ти трябва да съзнаваш. Има неща, които ти знаеш, но не ти са ясни на тебе нещата. И туй, което ти съзнаваш, ти него трябва да опиташ. Не какво знаеш и какво не знаеш - онова, което трябва да научиш. И не трябва да си горделив. Казва: „Аз тия работи съм ги учил." Е, хубаво. Ама, че мъдрият трябва да бъде смирен. Мъдрите хора са горделиви, но те не критикуват никого. Той слуша, като му разправят нещо, но той не го прекъсва. Нищо не казва. Той вижда, че прави погрешка, слуша го той и ако вие не сте се научили да слушате тъй, ама вие, като каже нещо някой, казвате: „Ама не е право това." Ти го остави, той да се изкаже. Не го прекъсвай. Нека изпее нещо и тогава ще му кажеш, тъй по приятелски начин: „Еди кой си тон на еди кое място не е верен."

Та рекох сега, щастието на човека седи в онова, което той възприема. Ще кажем, че прилага. Казва някой: „Духът говори вътре." Вие учили ли сте кога говори Духът? И как говори Духът? Де говори Божествения Дух и де човешкия? Ти като научиш него, трябва да бъдеш умен човек. Рекох, тези сега работи не да ви бъдат за спънка. Можеш да кажеш, че мислиш, че много знаеш, една крайност е това. И можеш да мислиш, че нищо не знаеш - друга крайност. В дадения случай ще разбираш положението, в което се намираш. И тогава, ако се научат хората как да се обхождат, срещнеш един човек, да му дадеш всичкото уважение и почитание, което му се полага, което му се пада. Срещнеш едно животно, ще му дадеш всичкото уважение и почитание. В Новото учение, ще дадеш всичкото уважение и почитание. Ти ще кажеш, че е вол. Но и на вола ще дадеш всичкото уважение, а не тъй, както вие разбирате. Туй животно няма да го изнасилваш. Ще кажеш: „И то си има известни права." Ще гледаш едната и другата страна. Направи така, че от едната и другата страна трябва да има разбирателство. Защото ако ти, в дадения случай, не отдадеш правото на другите хора, и Бог, в Когото ти живееш, и Той няма да ти даде правото на теб, което ти се пада. И ако ти дадеш правото, и Бог ще ти даде правото. Понеже всичко се в Бога изявява.

После, трябва да се стремите към самовъзпитание, не да се критикувате, вътре да се измъчвате, но да знаеш в даден случай, че си направил онова, което е хубаво. Вие казвате някой път, че сте търпеливи. Вие трябва да имате туй търпение на онзи голям математик в средните векове, който 20 години като е работил върху известна задача, писал е решението на малки такива листчета, държал ги там в стаята си и винаги държал стаята си заключена, затворена. Но един ден забравил да заключи стаята си и излезнал. Слугинята, като влязла вътре в стаята, вижда тия листчета, натъпкала ги в собата* вътре и очистила стаята. Като се върнал той, тя казва: „Очистих стаята ви." Казва: „Как?" - „Очистих ония малки листчета, дето бяха там, те не ти трябват." И той казал: „Още веднъж да не правиш това." Вие мислите, че някои работи са непотребни. Потребни са те. Привидно те нямат изглед, но потребни са в даден случай. И ако вие, при сегашното си разбиране, постъпвате така, вие трябва да се справите, да се коригирате. Най-първо трябва в себе си да видиш, прав ли си или не си прав. До какво си дошъл. Сега туй е, което ти трябва.

''*соба - (от унг.) стая с печка, печка
''

Та казва сега Христос: „Който на мене слугува, мене да последва." Вие ще кажете: „Аз не искам да слугувам никому, аз искам да слугувам на себе си." Ако можеш да намериш тия работи, които ги търсиш, нямам нищо против туй, че ще слугуваш на себе си. Но все таки човек от себе си нищо не може да научи. Сега другата крайност. Не можеш да научиш нищо от себе си, защото нещата не произтичат от себе си и човек е като едно платно, дето нещата се отразяват. Платното не създава реалността. То е само платно, дето се отразяват нещата. Реалността е от Бога - туй, Вечното Начало, което подига човека.

Та рекох, тази реалност, Христос казва: „Който слугува на мене, мене да последва." Ти няма да слугуваш на всички хора, ти не можеш да слугуваш на всички хора. Ти, като служиш на Божественото Начало, ти в даден случай ще служиш на всички хора. Та рекох, казват сега: „Кой живее по-добре?" Аз определям тази работа тъй: коя соба гори по-хубаво? Която гори по-хубаво, а не онази, която пълни стаята само с дим. Че ако ти в себе си нямаш една права мисъл, аз говоря за един вътрешен живот. Мен не ме интересува кой какъв е. Дотолкова важат за мен нещата, както вътре се развиват. Тия работи може сега да са желани, живи, може тъй повидимому да не струват, но за бъдеще тия работи, туй, което сега нищо не струва, за бъдеще може да струва много.

Та рекох, животът е важен. Казва някой: „Аз много се моля." Не говори така. Тя е твоя работа. „Ама, аз съм много добър човек." - И за своето добро не говори. „Е, за какво трябва да говори човек?" - За онова, което е научил. За онова, което е научил, за него трябва да говори той. Не, че той няма право да говори, има право да говори, но е губене на време.

Та, при сегашните условия, тъй както е поставен човек, той търси един път, дето с много малко разноски да мине. Кое е по-хубаво сега? Да дойде човек и да ти се моли, да го угощаваш или ти да си толкова умен, че като видиш този човек, да знаеш от какво има той нужда. Кое е по-хубаво? И Бог, преди да си научил нещо, ти преди да си поискал нещо от Него, и Бог е влезнал вече в твоята нужда. И Той сега е определил, казва Бог: „Каквото поиска, дайте му." Та рекох сега, вие не вярвайте в старото вярване. Да. Да вярвате само в това, което ще ви разправят. И после, това, за което говоря, вътре в съзнанието ви няма достатъчно светлина, вие не сте разтворили прозореца, да влезне Божествената светлина. Нещата могат да бъдат разбрани, ако имат тази, Божествената светлина. Та рекох, като ви говоря, няма да казвате: „Ама това го зная." Е, щом го знаеш, няма какво да го учиш. Едно от двете. В някой случай ти ще помагаш и на другите, които учат, да разберат. Всичките хора могат да се съюзяват, да си помагат един на друг.

Но да дойдем до другата, красивата страна на живота. Ти ще си зададеш въпроса защо си дошъл. Млада мома си, искаш да се ожениш. Ще се попиташ, като се ожениш, ще постигнеш ли това, което търсиш? Не се жени. Ти си майка, искаш да родиш дете. Е, хубаво. Ако родиш дете, ти ще се подигнеш ли, ще разбереш ли? Искаш да станеш учен човек. Ако туй учение тебе ще те подигне, аз сега не говоря да не се учи човек, аз говоря сега за начин, за метод, по който човек трябва да ходи и трябва да намери правия път. Не, че сегашните пътища, по които хората ходят, не са криви, от човешко гледище не са криви; много неща след време ще се покажат, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Та, у всинца ви трябва да се зароди желание да слугувате. Кое е по-хубаво: да миеш ли или да изтърсваш? Вие сега употребявате някой път единия метод, друг път другия метод. Някой път, вода като нямаш, вие ще изтърсвате. Е, хубаво. А някъде ти мълчиш, нищо не казваш, изхвърлите нещата навън и измивате. Туй сега, за да се обясни един вътрешен процес на живота. Който разбира живота, или който търси живота, той не се нуждае от външните условия. Защото външните условия всички ще ги търсят.

И казва: „Както ме е Отец научил, така и правя." Е, сега вас какво ви е научил? Аз нямам право да питам. Понякой път ние се спъваме в живота. „Мен, казва, засега туй нещо не ми трябва." Има неща, които за днес са ви потребни. Сега аз не искам да ви говоря. Аз разглеждам работите малко по-другояче. Ти имаш един предмет. Не можеш да го видиш добре, понеже има завеса, такива платна има. Рекох, ясно не се показва предмета, я отхвърли едното платно. Не можеш да виждаш, отхвърли второто, третото, отхвърляй тия платна, дотогава, докато предметът се покаже ясно. Ако искаш да разбираш.

Та и сега казва Христос. Христос се спира преди 2000 години. Какво е казал Христос? И ти няма да мислиш в живота, преди 2000 години, какво е казал Христос. Онова, което Христос е казал, то не може да се сравни и което е извършил. Нищо повече. Ама сега ти трябва да бъдеш чист и свят. Ти трябва да се научиш да живееш, да знаеш какво нещо е чистота и святост. И като си чист и свят, зло никому не можеш да направиш. Защото няма в тебе ония елементи, с които ти можеш да направиш пакост някому. А пък нали ще се стремиш да живееш добре и като нямаш тия елементи в себе си, ти не можеш да направиш и доброто. И в същината вътре, ти не можеш да предадеш Божията мисъл.

Та казва Христос сега. Пак казвам какво е казал Христос? Онова, което Христос ви говори сега. Сега слушайте Него. Ще четеш Словото. Словото това е подкладка, това е горивото, което трябва и което се дава. И туй гориво трябва постоянно да се поддържа. Е, сега от туй, което ви говоря, аз не искам, то е само едно разбирателство. Аз не искам да напуснете всичко. Но ви казвам какво трябва да направите. Рекох, някой си турил сто килограма на гърба си. Какво ще правиш? Най-първо той казва: „Мен ми трябват." Е, не можеш да го носиш. Имаш един приятел, който ти е скъп. Ама скъп по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имаш един приятел, който е отличен.

Та рекох, онова, което имате, вие сами го носите. Има неща, които вас ви са потребни. Чукът важи при камъните. Перото важи за списателя. Цигулката също. Всяко нещо на времето има цена. Умното е, човек да знае всяко нещо къде да го употреби. И като не знае, той ще се намери в противоречие. Ще каже: „Непотребни са всички ония неща, с които в даден случай, нищо не може да се постигне. Онова, което бащата върши, детето не може да го върши; онова, което майката върши, дъщерята не може да го върши. Има неща, които на тебе всички неща не ти са потребни. Онова, което майката трябва да върши, то не е за тебе, но в дадения случай, ти имаш нещо, което ти трябва да вършиш, туй, което ти можеш да свършиш.

И казва тук: Духът Божий, ние за авторитета ще държим - Духът Божий. Защото ако кажем: Духът Божий, то е, два начина има: да говориш за това, което го нямаш и да отказваш туй, което го имаш. Казваш: „Туй аз го имам" или: „туй аз го направих." Та сега ще се зароди мисълта: „Е, тогава кое учение е право?" - Онова учение, което е обосновано на онази вяра, пълната вяра, при най-големите противоречия в живота, които може да имате и да не влезе ни сянка от съмнение. И онзи приятел ти е приятел, в когото имаш пълна вяра. Ти не знаеш какво той ще направи, как ще свърши, казваш: „Аз зная, той ще свърши. Каквото и да стане, той ще го извърши." Та се стремете сега да влезнете в положението. Няма какво да разисквате работите, кой е прав и кой е крив. Вие ще мязате като онзи мъдрец, който каквото вземе, ценно става. Мъдрецът, като вземе камък, той става ценен. Остави този камък мъдрецът, той пак става обикновен. Дотогава докато ти вярваш в Бога, нещата са ценни. Като престанеш да вярваш, нещата се обезценяват. Сега говоря за онези с пълната вяра, в която трябва да ходите.

И Който казва: „Пак ще дойда. И ако някой на мене слугува, мене да последва." Но въпросът е неразбран. Слугуваш. Слугуването без любов не може. Слугуване - да си доволен, че можеш да направиш нещо. И рекох: „Ако някой на мене слугува." Защото слугуваш само на Великия. „Както, казва, Отец ме е научил, така Аз дойдох да слугувам." Защото ти можеш да слугуваш само на един мъдрец. Та за днешния ден, да има нещо да придобиете. Да кажем, вие няма да може да промените своята форма, няма да промените своето съзнание, но има нещо, което може да направите. Не е големината, която дава цена на един извор, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оценява нещата, която придава цена. Та сега и вие ще турите цената в онова, което излиза от вас. Какво е животът, вие няма да може да определите. Хората имат едно познание. Някои хора ги считат невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човек след време става учен. Слабият става силен. Ще имате едно присъствие. Какво се крие във всеки един предмет или във всяка една вещ, или във всяко едно същество. Възможностите, които се крият вътре, на тях ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.

И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без самоосъждане. Много трудно е човек да мисли тъй. Аз съм виждал много хора, малки деца има, види някъде оцапано, леке. Детето казва на майка си: „Аз ще го очистя." Нищо не значи това. Животът е място за поправление. Понеже е живот на работа. А пък умното дете няма да каже, че имаш леке, а туй дете, ако е умно, то трябва да дойде, да ти очисти малкото леке, което се явило на дрехата ти. Този е пътят на Любовта. По този начин вие може да се въздигнете. Ако вие така не може да гледате, снизходително трябва да гледате, с Любов. И да благодарите на Бога, че ви е изпратил да изправите много работи и да научите много работи. Не да поправите, а да научите работите. И тогава, сегашното положение, в което може да се намерите, някой път вие не знаете как да говорите. Ти можеш да стоплиш един човек, но може един предмет да е толкова горещ, че може да го изгориш. Да знаеш именно онова положение, което е потребно. Та сега ще дойдете до положението, не да сте индиферентни и няма много да се обезпокоявате. Но да имате една радост, че сте в пътя. Разбиране трябва.

Затова е казано там: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." И сега ние постоянно мислим, че сме учени, това знаем, че сме учени. Учени, но животът на малките деца е потребен за сегашното положение. Да, не е потребно да бъдем светии. Казва: „Аз не искам да бъда светия." Какво разбирате под думата „светия"? Ти не искаш да имаш светлина. Наука е това. Тогава ти оставаш в тъмното. Че какво можеш да видиш тогава? Че стана вътре тъмно. Но то е един навик от миналото. Писанието казва: „Изповядайте прегрешенията си." Трябва да знаеш как да се изповядаш. И като се изповядаш, не да кажеш: „Че ти нали ме изповяда?" Каквото ти разправят, да не го казваш. А сега вие не спазвате това правило. Аз съм срещал някой казва: „Този човек какви работи ми разправи!" Няма да разправяш никому, понеже като разправяш, ти ще осакатиш другите. Никому нищо! Няма да разправяш, понеже ще оцапаш. „Ама той бил такъв." Не сте на правия път. А вие може да говорите, но няма да може да прогресирате. И каквото имате, вие ще го изгубите. Няма да разправяте нищо.

Станете сега.

''Само Божията Любов носи пълния живот. (три пъти)''

''6.27 часа сутринта

''(Слънцето грее! На поляната - евритмическите упражнения.)
''
''Втори ден от Събора 20 август 1936г. Изгрев''
''

Вяра-1936

2011-08-08T11:22:49Z

Divna: /* Вяра */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Вяра ==

''5 часа сутринта''

''Добрата молитва''

''„В начало бе Словото”''

Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоан. ''„Духът Божий”''

Ще говоря върху десети стих от прочетената глава: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и за да ме познаят.”

За да се разберат нещата, те трябва да влязат в съзнанието на човека, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползва човека. Сега някой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човек? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човек, той първо трябва да бъде мъдър. Знанието е достояние на мъдрите хора. А пък онези, които не знаят, те трябва да вярват. Всичкото противоречие в света произтича оттам, дето хората мислят, че всичко знаят, а не знаят. Че не знаят се вижда от това, че каквото знаят, трябва да могат да го направят, а те не могат да го направят. Това, което мислиш, че знаеш, а не можеш да го направиш, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората са стъпили. Някой казва: „Аз така съм се учил.” Може да си се учил така, но това още нищо не значи. Ти можеш да знаеш много неща, но това, което знаеш, трябва да излиза от твоята душа. Знанието трябва да произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. Човек трябва да се учи през цялата вечност. Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаеш”, но „в което вярваш”. А човек трябва да вярва в Онзи, Който знае всичко и Който е направил всичко. Много неща има в света, от които сегашните хора се смущават. Защо се смущават? Защото те търсят тия неща чрез знанието. В света победата не идва от силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи ред и порядък, който Бог е определил, който Бог е поставил. А редът и порядъкът се пазят от Божията Любов.

Всички казват, че трябва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискват, кой е прав и кой е крив. Това са човешки работи. Има един велик закон в света. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и които възприемат Неговата Мъдрост.

Казано е в стиха: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината, свободата в света, той всякога дава от себе си. Аз не виждам, защо хората трябва да спорят помежду си. Това е едно помрачаване на човешкото съзнание. Това може да се продължи пет, десет, петнадесет, двадесет години, но от това, което знаеш, ти нищо не можеш да придобиеш, нищо не можеш да постигнеш. Ти искаш да знаеш прав ли си или не. И това нищо не значи. Прав е онзи, в когото Бог живее. Крив е онзи, у когото Бог не живее. Казвате: „Не съм ли аз прав?” - Щом питаш, не си ли прав, въпросът е предрешен. Ти трябва да съзнаваш в душата си, че си прав.

В прочетената глава Христос казва: „Ако не вярвате в мене, в делата, които аз правя, вярвайте в Писанието.” Та рекох, силата на човека е в неговата вяра. От вярата и знанието на човека се определя и неговата сила. Има един закон, който определя каква е вярата на човека. Казано е защо Христос правеше големи работи. Сам Христос казваше за себе си: „Всякога Отец ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата воля.” Христос имаше вяра. Според онова, което Бог ще даде, ти ще познаеш, докъде си достигнал.

Та рекох, при сегашния живот човек трябва да се самоопредели. Самоопределението не седи само в една посока. То е един Божествен път, в който ти трябва да ходиш. Невидимият свят, разумните същества, ангелите или Божиите служители, те ще те оправят. И сега в живота е така. Сегашният живот именно, зависи от това, което тебе ти преподават. Ти сам какво можеш да знаеш? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както в училищата. В първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качваш по-нагоре, ти все ще придобиваш по-голямо знание. Не мисли, че можеш да се учиш отвсякъде, можеш да научиш нещата от всякъде, но и в Писанието е казано: „Ти можеш да научиш всичко от Бога.” Бог е разпределил нещата. Той е разпределил всички работи. И ако ти мислиш, че оттук ще научиш нещо, оттам ще научиш нещо, ти си в погрешка. Всеки може да предаде нещата дотолкова, доколкото е научил. Няма по-хубаво нещо в живота от това, да предаваш нещата така, както са. Аз наричам предаване отвътре: онова, което слушаш отвътре, да го предадеш без никакво изопачаване. Защо? - Защото ти си в един свят, който Бог е създал, не си господар. И ако ти се дава някакво благо, то се дава по единствената причина, че носиш Божията истина в себе си. Щом се откажеш от тази истина, всичко се скъсва.

Рекох, животът носи Божественото в себе си. И крадецът е онзи, който идва да заблуди. Животът е пълен с лъжливи мисли. Докато ти намериш Божествената мисъл, много време ще мине. В живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле. Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал.

И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. В това седи свободата. Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. Не, че не разбират, но те искат всичко изведнъж да разберат. Всичко не може да се разбере изведнъж. Важно е ние да имаме вечната Любов. Вие опитвали ли сте, какво нещо е вечната Любов? Рекох, ние употребяваме такъв език за нещата, какъвто всъщност не е, т.е. не ги изразява в тяхната същина. Някой казва, че вярва. Щом вярва, той трябва да търпи. Да търпи, това значи да носи без да се смущава. Щом вярваш, Бог ще те избави от всички несгоди в живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пък ако не е дошло времето още, пак ще те избави.

Сега вие мислите, че и Христос като се е молил, ни глас, ни услишание на молитвата Му. Не, Христос казваше: „Господи, аз зная, че Ти ме опитваш, но аз вярвам. Аз вярвам, че ще ме избавиш, но как ще ме избавиш, това не зная.” Сега и вие искате да знаете по кой път Бог ще ви избави. Не, ти вярвай, че Бог ще те избави, а по кой път ще стане това, не е важно. Това можеш и да не знаеш. И страданието ти няма да се продължи много. Цял ден няма да страдаш, ще страдаш само няколко часа. Сега няма какво да ви разправям за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Без страдания животът не може да се разбере. Страданието е едно велико дело. В него ти ще намериш пътя.

Та рекох, за да се разбере истината, за да се разбере животът, за да олекне на човека, той трябва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човек се смущава от хората, той е на крив път. Докато се смущавате, вие не сте на прав път. Рекох, че не трябва да се смущавате, това е друг въпрос вече. Само мъдрите хора не се смущават. Докато се смущаваш, ще знаеш, че има нещо, което трябва да намериш. Не е престъпление да се смущава човек, но той трябва да знае, че още не е дошъл до положението да се научи, как да не се смущава. Като разправям това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.

И тъй, всеки се стреми да добие живота. Животът, от сега нататък, трябва да се добива. Той трябва да си го представя, не какъв трябва да бъде сега, нито какъв трябва да бъде утре, но какъв трябва да бъде в старини, когато остарее. Важно е какъв ще бъде животът утре, като изгубиш силата си. Казвате: „Докато съм млад, няма какво да мисля.” Друг казва: „Докато съм млад, ще мисля.” Който мисли, че е млад, той мяза на един млад кон, който носи голям товар. Какво ще постигне човек, като дойде до местоназначението? Ще ти дадат малко зобчица. Казват за някого: „Той трябва да стане професор.” Хубаво, като стане професор, какво ще спечели? - Нищо няма да спечели. Всичко седи в онази Божествена придобивка, която можеш да имаш. Всичко седи в онова съзнание в себе си, щото всичко, каквото си придобил, да не го изгубиш. В това седи силата на човека. А така, ако днес придобиеш едно нещо, а утре го изгубиш, това не е Божествено знание.

Понякога вие се уморявате да чакате и казвате: „Как ще се търпи?” Как ще се търпи? - Търпението седи в очакването на онова, което има да придобиеш. И след като го придобиеш, да съзнаеш, че си придобил нещо. Там е силата на човека. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Всичко е в живота. Следователно не се заблуждавайте с временни работи. Това не значи, че животът, който сега имате, е лош. И в този живот се крие Божественото, което е съществено. Другите работи, те са опаковките, обвивката, която служи на онова, което си придобил. Само от придобитото човек може да се ползва.

„Крадецът не идва, освен да открадне, да заколи и да погуби.” Това е само външната страна. Понеже крадецът нищо не е създал, той знае само да яде и да пие - нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човека, то е в изпълнение волята Божия, не във външната мисъл да изпълняваш тази воля, но тя седи в съзнанието на човека, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракът, който служи на човека, е свързан с цялото, така той служи и на Бога. Не един ден да служи, а друг ден да не служи. Той трябва даром да служи.

Сега човек трябва да отличава временния от истинския или от Божествения живот. И временният живот си има своето предназначение, както и истинският живот. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския живот. Има неща, които за да знаете, дълго време трябва да чакате. За пример искате да знаете, можете ли да вдигнете една голяма тежест. Ти не си носил земята на гърба си, да знаеш, какво нещо е тежест. Ти имаш понятие за една малка тежест от десет - двадесет килограма. Това не е онази голяма тежест, от която трябва да се учиш. Вие трябва да знаете, има много работи в съзнанието ви, които трябва да опитате. Само по този начин ще се доберете до истинския живот. Вземете за пример Христос, Който минаваше за Син Божий, и Него Бог остави да страда. Защо? - Не знаем, но и Той трябваше да страда. Защо трябваше да страда? - Така е било определено. Някой кон трябва да носи товар. Защо? Друг нямаше ли, който да носи товара? Този кон е натоварен и той трябва да изнесе товара на определеното място. Най-умният човек, Христос, дойде да помогне на хората. Не е въпрос само да се помогне на човека, но така трябва да му се помогне, че той да влезе в пътя на Истината.

Великият закон изисква така да помогнеш на човека, че да направиш с него връзка. Нали сте виждали някои хора, как искат да знаят, какво нещо е любовта. Любовта е най-важното нещо. Един момък може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга - нищо. Когато обичаш някого, ти много няма да му даваш. Казвате: „Изобилно да дадеш." Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва някъде из града, тя ще даде на децата си това - онова, да ги залъже. А на разумните си деца тя ще каже: „Слушайте, мама, аз отивам в града, вие ще знаете това." Тя ще им разправи всичко и те ще я разберат.

Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. - Че вие не сте чакали колкото трябва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие няма да го използвате. Всички неща трябва да се използват. Вие не сте използвали сегашния живот, както трябва. Казвате: „Като се преродя втори път, какво ще бъде?" - Какво ще бъде? Или какъв ще бъдеш? - Ти ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. За да не бъдеш такъв, какъвто си сега, трябва да се измени формата ти, съзнанието ти. И ако с това изменение ти растеш, прогресираш, имаш добри условия, ти ще можеш да очакваш добри резултати в живота си. Ако пък това не стане, тогава ще намериш пътя си. Ти трябва да намериш пътя си. Този живот, в който сега живееш, ти трябва да намериш онези Божествени условия, които Бог ти е дал. Не е въпрос да бъдеш недоволен. Нека дойде недоволството, но в тебе трябва да дойде и доволството от живота.

Условията, при които сега живеете, вие сте недоволни от тях и казвате: „Какво съм придобил?” Че какво искате да придобиете? В какво седи придобивката на живота? Богатият, ученият, силният, които умират, са на крив път. Който е умрял и оживял, той е на прав път. Така седи истината. Казвате: „Може ли човек да не умира?” -Това е друг въпрос. Важно е, като умреш, можеш ли да оживееш? Не, че сегашният човек е безсмъртен, но вътрешното придобиване на живота се определя с безсмъртието. Колко е трудно човек да се запознае с Божествените методи, по които Божият Дух го води. Понякога човек иска да научи нещо, но в това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потребно.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.” Животът е единственото нещо, към което всеки се стреми. За пример, виждате един човек, който е в мъртво състояние. Обаче, щом влезе в него Божественият живот, той веднага оживява и разбира, че е на правия път. Един ден, както ям пъпеш, една млада сестра идва при мене и ми иска един резен от пъпеша. Аз ѝ обещах един резен. Внезапно тя трябваше да отиде някъде, извикаха я нещо. В това време дойде друга сестра и аз дадох целия пъпеш на нея. След това дойде първата сестра и ме попита: „Ами за мене пъпеш?” - „Дадох го на друга сестра.” - „Че ти ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” - „Щом е така, иди на бакалницата да купиш един пъпеш.” Тя отива на бакалницата, но там няма пъпеши. Не се мина половин час, един брат ми носи един пъпеш. „Ела сега да ти дам един резен, който ти обещах. Понеже твоята вяра се основава на онова, което ти давам, ето ти един резен.” Значи, ако не ти дам този резен, работата няма да върви.

Та рекох, не губете вярата си в Бога! Сега аз ви говоря на един разбран език, не губете вярата си. Знайте, че нещата не стават според вас, но според Бога. В Бога нещата не могат да не стават, щом те са определени. Ако вие очаквате това, което Бог е предвидил, да се измени според вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трябва да проверите, дали сте придобили това, което Бог ви е определил. Бог определя нещата, преди вие още да сте съществували. Той е начертал плана за всеки човек отделно. Но вие не можете да вярвате в това, докато не получите нещо от Него. Ако не получите нищо от Бога, ще кажете като тази сестра: „Ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” И действително, животът седи в онова, което Бог ни дава. Хиляди блага има, които Бог всеки ден ни дава и в които ние трябва да вярваме. Що се отнася до условията, вие не трябва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия от тия, които ви са дадени. Добрите условия зависят от разбирането на човека. Щом разбираш, условията са добри. Щом не разбираш, условията са лоши. Каквото и да дадеш на здравия човек, той всякога може да го използва. На болния човек и най-добрата храна да дадеш, той не може да я използва. Смисълът на нещата седи в онова, което в даден случай можеш да използваш. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия живот, вие сте на крив път. Трябва да се подобри нещо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животът не може да се подобри отвън. Животът е подобрен, а вие трябва само да го разбирате.

„Крадецът не идва, освен да заблуди.” Често ме запитват, защо някои работи стават така, а не по друг начин. Защо работите стават така, както не трябва? Как трябваше да станат работите? Защо не питате, защо трябва да се измени формата на малкото дете? Защо малкото дете трябва да измени своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искат работите да стават така, както вие желаете. Че това не е Божествена мярка на нещата. Йов казва: „Господ дава, Господ взима.” Онези от вас, които не разсъждават като Йов, те мязат на онзи богат човек, който оставил на съхранение някои свои скъпоценности у една бедна вдовица. След години той идва и си ги взима. Други пък мязат на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мъжа си, че богатият дошъл да си вземе скъпоценностите. Мъжът ѝ казва: „Ние трябва да благодарим и на това, дето ги остави досега при нас. Негови са тези скъпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае.” Нищо в света не е наше. Ако мислим обратното, ние се лъжем. Казвате: „Това дете е мое.” Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. Парите ти се изгубват. И те не са твои. Утре ще умре и мъжът ти, и жената ти, и децата ти, приятелите ти и ти ще останеш съвършено сам. Животът на Земята е едно училище, в което ти само ще се учиш. Животът не е на Земята, животът е на друго място. Не може точно да се каже, где е животът, но може да се каже, че животът продължава да се развива, да се разширява.

Та рекох, сега ще започнете с вярата, ще преповтаряте нещата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради вас. Вие ще бъдете в положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влязла във въдицата му, но колко от тази риба той е успял да улови. Това, което е вън от мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влязло в мрежата вътре. Това, което е влязло у вас, то е Божието благо заради вас. Рекох, всичко е възможно за онзи, който вярва. Ето защо той непреривно трябва да вярва. Всеки момент от живота носи по едно благо. Вследствие на това човек никога не трябва да се обезсърчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава.

Някои искат да се примирят. Примирението в света става само за умните хора. Какво ще се примиряват обикновените хора? Преди всичко обикновеният човек няма Божествено разбиране за нещата. Без Божествено разбиране, нещата в живота са безсмислени. Ако ти чакаш онова благо, което Бог ти е определил, да дойде по някакъв външен път, ти си в крива посока. Това благо ще дойде отвътре. Че това е реалното, това е същественото в света. Всичките блага, които идват в света, те именно донасят Божествените блага. Те са Божественото.

Но едно трябва да се знае: Всяко нещо в живота се добива чрез вярата. Мнозина казват: „Е, гола вяра.” - Не, вярата всякога е облечена. Да мислите, че вярата е гола, това е неразбиране на нещата. Ние сме заменили вярата с несъщественото в живота. Не, вярата представя соковете на плодовете. Соковете на плодовете образуват вярата. Вярвайте, без да мислите, че вярата е гола. Голата вяра е човешка вяра, а облечената вяра е вярата в Бога. Защото Бог живее във всеки един човек дотолкова, доколкото той вярва в Бога. В това отношение всеки човек се различава по степента на вярата, която има в себе си. И ние се учим от вярата на другите хора. Значи ние вървим по пътя на онези, които вярват. Някой казва, че няма нужда от другите хора, няма какво да се учи от тях. Нямаш нужда ли? Каже ли някой, че няма нужда от другите, неговата работа е свършена. Всички хора, които имат вяра, те съставят едно цяло.

Христос казва: „Аз дойдох в света, за да дам живот на хората, и да го имат преизобилно.” Това трябва да знаят всички млади, както и всички стари. Аз няма да ви казвам, че сте стари. Стар е онзи, който не разбира. И млад е онзи, който не разбира. Младият трябва да вярва, а старият да разбира. Погрешката на стария седи в това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария Погрешката е в знанието им. Всички - и млади, и стари трябва да вярват, нищо повече. Силата на човека е в неговата вяра. А онези, които трябва да се застъпват за човека, те са отвътре. Други се застъпват за човека. Когато хората уреждат живота си на Земята, не го уреждат те. Други същества се застъпват за тях. Това са същества, които са завършили своето развитие. Те ще кажат на човека: „Така ще направиш, иначе ще направиш, ще вярваш.” Ако кажеш, че всичко знаеш, сам ще закъсаш.

Някои ме питаха колко време ще говоря. Казах им, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тези минути отдавна минаха. Силата на човека седи във вярата. Та и на вас рекох: Вярвайте в това, в което и аз вярвам. - „Ама отде да го знаем?” - Ще го опитате. Всяко нещо ще го опитате. Вярата седи в опита. Ще вярвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпрос за цялата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в даден случай. Вие сте добили толкова от истината, колкото ви е потребна за дадения случай.

Сега, явява се друг въпрос. Като слушате да ви се говори, казвате: „Тази е дълбока работа.” Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Във второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпрос до отлагането. Не е лошо да вярва, да мисли човек, че ако не придобие нещо днес, утре ще го придобие. Ако не го придобие в този живот, в друг ще го придобие. Вие очаквате в дадения случай да придобиете нещо, без да можете да придобиете. Такова нещо няма в света. Благото, което Бог ти е дал, ти трябва да го понесеш. Като вярваш в Бога, като носиш това благо, ти ще се научиш. Не мислете, че хората могат заради вас да носят благата. Не, всеки сам ще си носи своето благо. Законът е такъв. И всеки сам ще си носи своето страдание. Няма да носиш страданието на целия свят. Всеки сам ще носи своето благо и всеки сам ще носи своето страдание. Тогава какво трябва да правите? Като знаете в какво седи благото, носете благото си. Щом се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си.

Законът е такъв. Ще носиш твоите блага, които Бог ти е дал. Вие ще се движите и като погледнете към Бога, няма да се запитвате какви са тези блага и защо ви са дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Бог ти е дал, то може да стане толкова голямо, колкото искаш и толкова малко, колкото искаш. Нещата се увеличават и смаляват според човешката лакомия. Ти бъди благодарен на това, което ти е дадено. Казвате, че човек не трябва да бъде глупав. Глупав човек е онзи, който не вярва.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Христос, Който беше богат, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трябва да изпълните Волята Божия. Казвате: „Аз много съм служил на Господа." Какво служене е това? Щом губиш мира си, ти не служиш на Бога. Всичко, което човек върши всеки ден, това е един вътрешен закон, това е един временен закон, който ще предаде на човека това, което той търси. Защото няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да разбира Божиите пътища.

Рекох, сега ще вървите по стъпките на Христа. Някой казва: „Че аз какво мога да дам?” - Можеш да дадеш. И на тебе е дадено, и ти трябва да дадеш. И после, от онова, което ти дават, ти ще знаеш доколко си изпълнил волята Божия. Ако ти дадат повече, това значи, че си извършил волята Божия. Ако ти дадат по-малко, значи по-малко си извършил волята Божия, т.е. не си извършил волята Божия както трябва. Мнозина казват, че хората не живеят както трябва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живеят добре, това Господ го знае. Ако Бог, Който знае нещата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можеш да ги изчакваш? - „Ама, мене ми дотегна да чакам.” Вие трябва да се научите да чакате. Сега, днес или утре, или друг някакъв живот, или след много години, вие трябва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е определено да дойде. За това време е определено. Бъдете благодарни на онова, което идва във вашия живот и ще видите, че няма да се разочаровате. Човек трябва да вярва и при най-лошите условия. - „Ама, без работа ли ще бъдем?” - Не, ще работите и ще видите, че законът на вярата работи всякога. Този закон работи много добре. Този закон е работил и в миналото, работи и в настоящето, ще работи и в бъдещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, Божиите пътища не могат да се изопачават. Защо? Защото светът се ръководи от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те ни учат. Те не могат да учат хората на такива пътища, от които те сами ще пострадат. Христос казва: „Пазете се от лъжливите мисли. Пазете се от лъжливите желания. Приемайте Божественото, което носи благата.”

Когато се говори нещо, някой казва, че това се говори за него. За него или за друг някой, или за когото и да се говори, законът е все същия. Не е въпрос за кого се говори. На когото и да се говори, той трябва да знае, че е длъжен да изпълни Божия закон, да изпълни волята Божия. „Ама, крив ли съм, че не мога да изпълня закона?” - Крив ли си или не, ти сам знаеш това. Никой не знае, ти крив ли си. Ти сам трябва да разбираш и да съзнаваш в себе си крив ли си или си прав. Каже ли ти Духът нещо, цял свят да те осъжда, ти трябва да изпълниш това, което Духът ти е казал.

И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да им дам онзи истински живот, който носи Божиите блага.”

''Отче наш''

''Първа съборна беседа от Учителя, държана на 19 август 1936г., София, Изгрев''

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-08-07T16:24:07Z

Divna: /* Да имъ дамъ животъ */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да имъ дамъ животъ ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna готово
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]] Divna работи се
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]]
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]]
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

Вътрешната връзка на живота

2011-08-07T16:23:19Z

Divna: /* Вътрешната връзка на живота */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Вътрешната връзка на живота ==

5 часа сутринта Времето меко, приятно, топло. Омара.

Добрата молитва

„В начало бе Словото"

Ще прочета само 11 глава от Евангелие на Йоана. „Духът Божий"

Аз ще цитирам 26 стих, от 12 глава на Йоана: „Ако слугува някой на мене, мене да последва и дето съм аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте и Отец ми." Има две разбирания за живота. Едно външно разбиране и едно вътрешно разбиране. Имате една хубава, красива мома, която обръща внимание на своята външност; имате една, която не е толкова красива, но е умна. Не вземайте нещата тъй както са. Съвременните хора се спират: „Защо светът е такъв?" Е, какъв можеше да бъде? То не е един произвол. Има един закон, който определя живота. Понеже човек е дошъл да се учи на Земята, който разбира, който не разбира, той ще търси външната страна на живота. Сега човек не може да бъде силен. Казваш, че човек трябва да бъде силен. За да бъде човек силен той трябва да има търпение. Не привидно търпение, но дълбоко в себе си да знае, че търпи. Търпение с разбиране. И като търпи, той се радва на това, което той разбира.

Трудното е там, че човек не може да дойде там, да разбере туй, същественото в живота. И казва: „За бъдеще аз ще го науча." Въпросът не е за бъдеще. Въпросът е за сега. Някой казва: „Ама виж, едно време, като бил Христос на Земята, как е проповядвал." Не е въпросът и там. Защото Христос е минал вече. Едно време народът е вярвал, туй е станало. И всички се спират на онова, несъщественото. Всеки е турил в себе си една цена, която не съответства. Цена, която съответства, е тази: Един огън, който не може да изтърпи всичките работи, той е слабия огън. С него не можеш да боравиш. Онова, което имаш, с него трябва да можеш да разрешаваш всичко. И тогава се явява друго едно положение: човек съзнава в себе си, че няма това, няма почва и тогава се явява лицемерието, той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде. И казва: „Е, сега не съм, но за бъдеще ще бъда." Въпросът не е за бъдеще. Но трябва да се учиш. По-добре да претърпиш срам, отколкото почит. Че ако не знаеш, ти ще се срамуваш, че не знаеш. И ще се признаеш, че не знаеш.

Та рекох, в новите времена, в сегашните времена, човек трябва да дойде до същественото. Да се намери в един свят на съвършени същества. И хората тогава не ги е срам, хората не вярват в другия свят. Те говорят за духове, за това, за онова, но тяхната идея е неопределена. някой път ние схващаме само онова, което хората мислят заради* нас. Де е тогава, ние не искаме да умрем. Защо? Защото не вярваме.

*заради - за (бел.ред.)

Сега няма да вземете нещата лично за себе си. Защото като сте на 5 години, на 10, на 15, 20, 25, 30 години вашите възгледи се различават. Питам сега, в живота ви кой възглед е най-правия? Права е само Истината, в вас в дадения случай. И животът ви зависи от това, някой път вие мислите да бъдете късметлии. Късметът ви зависи от онези, които са във вас, които ви разбират. И никой не живее за себе си. Да кажем, ти си инженер, ти за себе си няма да учиш инженерство. Тебе инженерство не ти трябва. Значи трябва да имаш вяра, туй, което знаеш, да се ползват другите хора. Или може да си музикант, ти за себе си знаеш, навсякъде, където ти е потребно, може да си служиш с нея.

Та рекох, сега има неща от един временен характер. И най-мъчното е човек да разбере временното. Защото вечното не може да се разбере, докато не разбереш временното. Ние говорим за вечността, говорим за другия свят. Сега учените хора говорят, че толкова милиарда земи, слънца има. Това са само предположения в съзнанието. Тук няма една определена идея, той не е бил в тия слънца. Ама, имало хора в другите светове. И там не е бил. И той не знае какви са тия хора. Та рекох, за да разберем, съществува едно положение. Вземете на Земята за пример, тия малките буболечици, каква служба извършват? Ти ще кажеш: „Мен не ме интересува това." Може, на тебе сега не ти трябва, но за бъдеще, ще ти потрябва. Има нещо, което за бъдеще ще ти потрябва. Има неща, които сега ти трябват. Тебе ще те интересува какво мислят хората заради тебе. Какво могат да мислят хората за тебе? И кое е онова, което ще те ползува в дадения случай? Понеже хората се научили да не мислят, много повърхностно мислят те. Те нямат една здрава мисъл, така Божествена мисъл. И тогава се самозаблуждават.

Най-първо е важно здравето на човека. Там е първият прогрес. И без здравотата нищо не може да се постигне в света. То е една мярка. Ако си здрав, всичко можеш да постигнеш. Като казвам, че всичко можеш да постигнеш, постижение на тебе, ти, човекът, който живееш в тази форма, за да разбираш своя живот, не да разбираш живота на другите хора. Защото всички хора изучават условията, при които те живеят. И като научи човек тия условия, той може да се подигне. Питам тогава, вземете един учител, кои ученици му са любими? - Които учат? Кои ученици са добре дошли? - Онези, които знаят да работят. Не само да работят, но и добре да работят. Вземете онези, които ще говорят. Та рекох, онова, което ние ще говорим, трябва да е добро заради нас. Защото почитта на човека зависи от онова, което ще каже. Не мисли само да кажеш нещата. Но туй, което ще кажеш, колко време ще трае. Животът е като бояджийство, не гледай само да боядисаш за един момент отгоре и после да избелее. Но гледай хас* боя да туриш.

*хас - (ар.-тур.) чист, истински

Сега, тъй като се разсъждава, ще кажат: „Той е много труден, животът." Тебе ти трябва само едно нещо. Имаш ли понятие, какво Бог мисли за тебе? Бог не е човек да каже лицеприятие. При Бога като ще идеш, кой е, който ще те препоръча? Аз сега не искам да ви говоря върху нещо, което да погълне умовете, понеже животът се изявява в една широка площ. И колкото тази площ се разширочава и става за полза на тебе и на човечеството, то е правата страна.

Та рекох, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минаваш за учен човек, ама утре, като се намериш между учените хора, за какъв ще минеш? Ти, ученият човек ще станеш обикновен човек. Смирението е там, че не да се смиряваш, ами да съзнаваш в даден случай, че има какво да учиш. Светът от единия край до другия, ти трябва да се смириш и ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Че туй трябва да го знаеш. Че нищо не знаеш, то не е право. „Ама, ти нищо не знаеш." Така не се говори.

Вземете един цигулар, който свири, сега за обяснение го казвам това. Зависи от онзи тон, който ще произведе. Зависи от неговите пръсти, къде ще ги тури и какви трептения ще произведе, образува. После, вземете в говора на човека. Ти трябва да знаеш, как да говориш. Не само да кажеш една дума. Всяка една дума има своите трептения. Всяко нещо е с мисъл. И ако ти се научиш да говориш, тъй както трябва и за да познаеш дали говориш тъй както трябва или не, ти най-първо ще направиш един опит, можеш ли да говориш или не. Ако кажеш нещо и стане, ти си разбрал, но ако кажеш и не стане, че после почнеш да го коригираш, казваш, направил си една малка погрешка, ама няма нищо. Погрешката е за тебе. В света погрешката, думата, която си казал, работата, която ти си направил, засяга тебе. В съвършения свят не се допущат никакви погрешки, никакви аномалии не се допущат, не съществуват там. Един учен човек, един мъдър човек не можеш да го излъжеш с нищо.

И казва сега Христос: „Който на мен слугува." Едно особено понятие - „да слугуваме на Христа". И постоянно говорят: „Светиите тъй живеят." Светиите живеят за себе си. Какво те ползува тебе, светията, който е живял за себе си, праведен си е. Следователно ти трябва да живееш като него. Ако ходиш в училище и не рисуваш както трябва? всеки ден трябва да внесеш нещо ново. И в какво седи подмладяването в света? Подмладяването седи в новото, което внасяш, младостта и старостта е човешкото. Щом остарееш, не в този смисъл, има една старост, която трябва да остарееш, но има една старост, в която ти оглупяваш. То е човешкото. И казваш: „Едно време аз бях много усърден." Едно време, че си бил много усърден, трябва да минеш по този път. „Едно време аз свирих много добре, а сега не свиря." И с туй се отлагат работите. И тогава отлагаме работите. И тогава идваме до положението, ще влезем накъде, като някой грамофон, казва онзи: „Аз мога да свиря всички песни." Че как ще ги свириш? - „На латерна." Ще вземат латерната и колко може да свири една латерна? Нека кажем 15 - 20 парчета. То е сегашния механически начин.

Та рекох, човек трябва да разбира вътрешната връзка на живота и да се занимава само със себе си. Който иска да се развива, той трябва да се занимава само със себе си дотогава, докато той се научи. Един обущарин трябва да се занимава със себе си, със своя занаят. Че обущата, които прави, да ги прави на свят. Туй са все обяснения. Туй да правиш, онова да правиш. Вземете, има една наука за лекуване. При сегашните условия трябва да пиеш цяр. Ще пиеш цяр по една капка, по две, по три, по четири, по десет капки, така се лекува. А има един начин за лекуване, пак ще вземеш цяр, мислено. Мислено ще вземеш всичките неща, парчета от човешката мисъл. Като казвам всичките неща, парчета от човешката мисъл, онази мисъл, която преобразява работите.

Е, сега положението е такова. Какво е именно положението? Едновременно вие носите два живота. Вие мислите, колко сте успели. То е хубаво да мислите така. Да търсите уважение и почит е хубаво. Но, за да ви уважават, защото уважението няма да дойде от света, когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Защото пътищата на всеки човек са благоугодни на Бога, и Бог направи хората да го обичат. Щом някой път не те обичат хората, ти тогава ще знаеш от Писанието, че и Христос едно време не Го обичаха. Колко души имаше, които не Го обичаха? - Една шепа там еврейски свещеници, сто, двеста, души, ще кажат: „Не Го обичат." А народът Го обичаше. Та рекох сега, ние цитираме, че едно време и светиите били тъй. Туй е само за обяснение, но като дойдем до науката вътре, има не само една наука. Ти не само ще разправиш урока си, но и ще го направиш. Има една наука, ти не само ще кажеш какво нещо е музиката, но и ще пееш малко. Важното е там сега.

Сега казва Христос: „Който на мене слугува". Той слугува, понеже ако не слугува той няма да се научи. Тогава идваме до другото положение: „Е, казва някой, ти ще се по-молиш заради мене." Хубаво, да се помолиш, аз не отричам моленето, но да накараш другите? Какво можеш да накараш другите? Казва: „Аз не зная урока си, но ти го кажи заради мене." Няма смисъл. Та рекох, трябва едно вътрешно разбиране на живота. Те казват: „Християнството е една дълбока наука." Днес света вече не се възпитава. Казват: „Еди коя къща или дом на Марс или на Юпитер и т.н." Но за да се възпиташ, той, казва, е роден в първия дом, и т.н. Но знаеш ли методите, по които човек може да се възпита? Та рекох, винаги трябва да търсите хора, които разбират нещата. И като ти разправят, аз съм гледал, някои прости жени, а знаят хубаво да готвят. Каквото знаят, знаят да го направят хубаво. И учи от човек, който знае. Но в дадения случай е важно онова, което той ще предаде, да го предаде както трябва.

Е, сега влизаме в един свят на съвършени същества, които нямат време, не искат да си губят времето. Ти трябва да бъдеш готов да слушаш. За да слушаш, трябва да се научиш. Другото положение. Та рекох, ние идваме до положението, казваш: „Кога ще се науча?" - Никога. Защото туй, което сега знаете, един ден то няма да бъде нищо. Но то е крайното положение. В знанието всякога има една страна, дето ти трябва да съзнаваш. Има неща, които ти знаеш, но не ти са ясни на тебе нещата. И туй, което ти съзнаваш, ти него трябва да опиташ. Не какво знаеш и какво не знаеш - онова, което трябва да научиш. И не трябва да си горделив. Казва: „Аз тия работи съм ги учил." Е, хубаво. Ама, че мъдрият трябва да бъде смирен. Мъдрите хора са горделиви, но те не критикуват никого. Той слуша, като му разправят нещо, но той не го прекъсва. Нищо не казва. Той вижда, че прави погрешка, слуша го той и ако вие не сте се научили да слушате тъй, ама вие, като каже нещо някой, казвате: „Ама не е право това." Ти го остави, той да се изкаже. Не го прекъсвай. Нека изпее нещо и тогава ще му кажеш, тъй по приятелски начин: „Еди кой си тон на еди кое място не е верен."

Та рекох сега, щастието на човека седи в онова, което той възприема. Ще кажем, че прилага. Казва някой: „Духът говори вътре." Вие учили ли сте кога говори Духът? И как говори Духът? Де говори Божествения Дух и де човешкия? Ти като научиш него, трябва да бъдеш умен човек. Рекох, тези сега работи не да ви бъдат за спънка. Можеш да кажеш, че мислиш, че много знаеш, една крайност е това. И можеш да мислиш, че нищо не знаеш - друга крайност. В дадения случай ще разбираш положението, в което се намираш. И тогава, ако се научат хората как да се обхождат, срещнеш един човек, да му дадеш всичкото уважение и почитание, което му се полага, което му се пада. Срещнеш едно животно, ще му дадеш всичкото уважение и почитание. В Новото учение, ще дадеш всичкото уважение и почитание. Ти ще кажеш, че е вол. Но и на вола ще дадеш всичкото уважение, а не тъй, както вие разбирате. Туй животно няма да го изнасилваш. Ще кажеш: „И то си има известни права." Ще гледаш едната и другата страна. Направи така, че от едната и другата страна трябва да има разбирателство. Защото ако ти, в дадения случай, не отдадеш правото на другите хора, и Бог, в Когото ти живееш, и Той няма да ти даде правото на теб, което ти се пада. И ако ти дадеш правото, и Бог ще ти даде правото. Понеже всичко се в Бога изявява.

После, трябва да се стремите към самовъзпитание, не да се критикувате, вътре да се измъчвате, но да знаеш в даден случай, че си направил онова, което е хубаво. Вие казвате някой път, че сте търпеливи. Вие трябва да имате туй търпение на онзи голям математик в средните векове, който 20 години като е работил върху известна задача, писал е решението на малки такива листчета, държал ги там в стаята си и винаги държал стаята си заключена, затворена. Но един ден забравил да заключи стаята си и излезнал. Слугинята, като влязла вътре в стаята, вижда тия листчета, натъпкала ги в собата* вътре и очистила стаята. Като се върнал той, тя казва: „Очистих стаята ви." Казва: „Как?" - „Очистих ония малки листчета, дето бяха там, те не ти трябват." И той казал: „Още веднъж да не правиш това." Вие мислите, че някои работи са непотребни. Потребни са те. Привидно те нямат изглед, но потребни са в даден случай. И ако вие, при сегашното си разбиране, постъпвате така, вие трябва да се справите, да се коригирате. Най-първо трябва в себе си да видиш, прав ли си или не си прав. До какво си дошъл. Сега туй е, което ти трябва.

*соба - (от унг.) стая с печка, печка

Та казва сега Христос: „Който на мене слугува, мене да последва." Вие ще кажете: „Аз не искам да слугувам никому, аз искам да слугувам на себе си." Ако можеш да намериш тия работи, които ги търсиш, нямам нищо против туй, че ще слугуваш на себе си. Но все таки човек от себе си нищо не може да научи. Сега другата крайност. Не можеш да научиш нищо от себе си, защото нещата не произтичат от себе си и човек е като едно платно, дето нещата се отразяват. Платното не създава реалността. То е само платно, дето се отразяват нещата. Реалността е от Бога - туй, Вечното Начало, което подига човека.

Та рекох, тази реалност, Христос казва: „Който слугува на мене, мене да последва." Ти няма да слугуваш на всички хора, ти не можеш да слугуваш на всички хора. Ти, като служиш на Божественото Начало, ти в даден случай ще служиш на всички хора. Та рекох, казват сега: „Кой живее по-добре?" Аз определям тази работа тъй: коя соба гори по-хубаво? Която гори по-хубаво, а не онази, която пълни стаята само с дим. Че ако ти в себе си нямаш една права мисъл, аз говоря за един вътрешен живот. Мен не ме интересува кой какъв е. Дотолкова важат за мен нещата, както вътре се развиват. Тия работи може сега да са желани, живи, може тъй повидимому да не струват, но за бъдеще тия работи, туй, което сега нищо не струва, за бъдеще може да струва много.

Та рекох, животът е важен. Казва някой: „Аз много се моля." Не говори така. Тя е твоя работа. „Ама, аз съм много добър човек." - И за своето добро не говори. „Е, за какво трябва да говори човек?" - За онова, което е научил. За онова, което е научил, за него трябва да говори той. Не, че той няма право да говори, има право да говори, но е губене на време.

Та, при сегашните условия, тъй както е поставен човек, той търси един път, дето с много малко разноски да мине. Кое е по-хубаво сега? Да дойде човек и да ти се моли, да го угощаваш или ти да си толкова умен, че като видиш този човек, да знаеш от какво има той нужда. Кое е по-хубаво? И Бог, преди да си научил нещо, ти преди да си поискал нещо от Него, и Бог е влезнал вече в твоята нужда. И Той сега е определил, казва Бог: „Каквото поиска, дайте му." Та рекох сега, вие не вярвайте в старото вярване. Да. Да вярвате само в това, което ще ви разправят. И после, това, за което говоря, вътре в съзнанието ви няма достатъчно светлина, вие не сте разтворили прозореца, да влезне Божествената светлина. Нещата могат да бъдат разбрани, ако имат тази, Божествената светлина. Та рекох, като ви говоря, няма да казвате: „Ама това го зная." Е, щом го знаеш, няма какво да го учиш. Едно от двете. В някой случай ти ще помагаш и на другите, които учат, да разберат. Всичките хора могат да се съюзяват, да си помагат един на друг.

Но да дойдем до другата, красивата страна на живота. Ти ще си зададеш въпроса защо си дошъл. Млада мома си, искаш да се ожениш. Ще се попиташ, като се ожениш, ще постигнеш ли това, което търсиш? Не се жени. Ти си майка, искаш да родиш дете. Е, хубаво. Ако родиш дете, ти ще се подигнеш ли, ще разбереш ли? Искаш да станеш учен човек. Ако туй учение тебе ще те подигне, аз сега не говоря да не се учи човек, аз говоря сега за начин, за метод, по който човек трябва да ходи и трябва да намери правия път. Не, че сегашните пътища, по които хората ходят, не са криви, от човешко гледище не са криви; много неща след време ще се покажат, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Та, у всинца ви трябва да се зароди желание да слугувате. Кое е по-хубаво: да миеш ли или да изтърсваш? Вие сега употребявате някой път единия метод, друг път другия метод. Някой път, вода като нямаш, вие ще изтърсвате. Е, хубаво. А някъде ти мълчиш, нищо не казваш, изхвърлите нещата навън и измивате. Туй сега, за да се обясни един вътрешен процес на живота. Който разбира живота, или който търси живота, той не се нуждае от външните условия. Защото външните условия всички ще ги търсят.

И казва: „Както ме е Отец научил, така и правя." Е, сега вас какво ви е научил? Аз нямам право да питам. Понякой път ние се спъваме в живота. „Мен, казва, засега туй нещо не ми трябва." Има неща, които за днес са ви потребни. Сега аз не искам да ви говоря. Аз разглеждам работите малко по-другояче. Ти имаш един предмет. Не можеш да го видиш добре, понеже има завеса, такива платна има. Рекох, ясно не се показва предмета, я отхвърли едното платно. Не можеш да виждаш, отхвърли второто, третото, отхвърляй тия платна, дотогава, докато предметът се покаже ясно. Ако искаш да разбираш.

Та и сега казва Христос. Христос се спира преди 2000 години. Какво е казал Христос? И ти няма да мислиш в живота, преди 2000 години, какво е казал Христос. Онова, което Христос е казал, то не може да се сравни и което е извършил. Нищо повече. Ама сега ти трябва да бъдеш чист и свят. Ти трябва да се научиш да живееш, да знаеш какво нещо е чистота и святост. И като си чист и свят, зло никому не можеш да направиш. Защото няма в тебе ония елементи, с които ти можеш да направиш пакост някому. А пък нали ще се стремиш да живееш добре и като нямаш тия елементи в себе си, ти не можеш да направиш и доброто. И в същината вътре, ти не можеш да предадеш Божията мисъл.

Та казва Христос сега. Пак казвам какво е казал Христос? Онова, което Христос ви говори сега. Сега слушайте Него. Ще четеш Словото. Словото това е подкладка, това е горивото, което трябва и което се дава. И туй гориво трябва постоянно да се поддържа. Е, сега от туй, което ви говоря, аз не искам, то е само едно разбирателство. Аз не искам да напуснете всичко. Но ви казвам какво трябва да направите. Рекох, някой си турил сто килограма на гърба си. Какво ще правиш? Най-първо той казва: „Мен ми трябват." Е, не можеш да го носиш. Имаш един приятел, който ти е скъп. Ама скъп по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имаш един приятел, който е отличен.

Та рекох, онова, което имате, вие сами го носите. Има неща, които вас ви са потребни. Чукът важи при камъните. Перото важи за списателя. Цигулката също. Всяко нещо на времето има цена. Умното е, човек да знае всяко нещо къде да го употреби. И като не знае, той ще се намери в противоречие. Ще каже: „Непотребни са всички ония неща, с които в даден случай, нищо не може да се постигне. Онова, което бащата върши, детето не може да го върши; онова, което майката върши, дъщерята не може да го върши. Има неща, които на тебе всички неща не ти са потребни. Онова, което майката трябва да върши, то не е за тебе, но в дадения случай, ти имаш нещо, което ти трябва да вършиш, туй, което ти можеш да свършиш.

И казва тук: Духът Божий, ние за авторитета ще държим - Духът Божий. Защото ако кажем: Духът Божий, то е, два начина има: да говориш за това, което го нямаш и да отказваш туй, което го имаш. Казваш: „Туй аз го имам" или: „туй аз го направих." Та сега ще се зароди мисълта: „Е, тогава кое учение е право?" - Онова учение, което е обосновано на онази вяра, пълната вяра, при най-големите противоречия в живота, които може да имате и да не влезе ни сянка от съмнение. И онзи приятел ти е приятел, в когото имаш пълна вяра. Ти не знаеш какво той ще направи, как ще свърши, казваш: „Аз зная, той ще свърши. Каквото и да стане, той ще го извърши." Та се стремете сега да влезнете в положението. Няма какво да разисквате работите, кой е прав и кой е крив. Вие ще мязате като онзи мъдрец, който каквото вземе, ценно става. Мъдрецът, като вземе камък, той става ценен. Остави този камък мъдрецът, той пак става обикновен. Дотогава докато ти вярваш в Бога, нещата са ценни. Като престанеш да вярваш, нещата се обезценяват. Сега говоря за онези с пълната вяра, в която трябва да ходите.

И Който казва: „Пак ще дойда. И ако някой на мене слугува, мене да последва." Но въпросът е неразбран. Слугуваш. Слугуването без любов не може. Слугуване - да си доволен, че можеш да направиш нещо. И рекох: „Ако някой на мене слугува." Защото слугуваш само на Великия. „Както, казва, Отец ме е научил, така Аз дойдох да слугувам." Защото ти можеш да слугуваш само на един мъдрец. Та за днешния ден, да има нещо да придобиете. Да кажем, вие няма да може да промените своята форма, няма да промените своето съзнание, но има нещо, което може да направите. Не е големината, която дава цена на един извор, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оценява нещата, която придава цена. Та сега и вие ще турите цената в онова, което излиза от вас. Какво е животът, вие няма да може да определите. Хората имат едно познание. Някои хора ги считат невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човек след време става учен. Слабият става силен. Ще имате едно присъствие. Какво се крие във всеки един предмет или във всяка една вещ, или във всяко едно същество. Възможностите, които се крият вътре, на тях ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.

И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без самоосъждане. Много трудно е човек да мисли тъй. Аз съм виждал много хора, малки деца има, види някъде оцапано, леке. Детето казва на майка си: „Аз ще го очистя." Нищо не значи това. Животът е място за поправление. Понеже е живот на работа. А пък умното дете няма да каже, че имаш леке, а туй дете, ако е умно, то трябва да дойде, да ти очисти малкото леке, което се явило на дрехата ти. Този е пътят на Любовта. По този начин вие може да се въздигнете. Ако вие така не може да гледате, снизходително трябва да гледате, с Любов. И да благодарите на Бога, че ви е изпратил да изправите много работи и да научите много работи. Не да поправите, а да научите работите. И тогава, сегашното положение, в което може да се намерите, някой път вие не знаете как да говорите. Ти можеш да стоплиш един човек, но може един предмет да е толкова горещ, че може да го изгориш. Да знаеш именно онова положение, което е потребно. Та сега ще дойдете до положението, не да сте индиферентни и няма много да се обезпокоявате. Но да имате една радост, че сте в пътя. Разбиране трябва.

Затова е казано там: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." И сега ние постоянно мислим, че сме учени, това знаем, че сме учени. Учени, но животът на малките деца е потребен за сегашното положение. Да, не е потребно да бъдем светии. Казва: „Аз не искам да бъда светия." Какво разбирате под думата „светия"? Ти не искаш да имаш светлина. Наука е това. Тогава ти оставаш в тъмното. Че какво можеш да видиш тогава? Че стана вътре тъмно. Но то е един навик от миналото. Писанието казва: „Изповядайте прегрешенията си." Трябва да знаеш как да се изповядаш. И като се изповядаш, не да кажеш: „Че ти нали ме изповяда?" Каквото ти разправят, да не го казваш. А сега вие не спазвате това правило. Аз съм срещал някой казва: „Този човек какви работи ми разправи!" Няма да разправяш никому, понеже като разправяш, ти ще осакатиш другите. Никому нищо! Няма да разправяш, понеже ще оцапаш. „Ама той бил такъв." Не сте на правия път. А вие може да говорите, но няма да може да прогресирате. И каквото имате, вие ще го изгубите. Няма да разправяте нищо.

Станете сега.

Само Божията Любов носи пълния живот. (три пъти)

6.27 часа сутринта (Слънцето грее! На поляната - евритмическите упражнения.)

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-08-07T12:59:51Z

Divna: /* Да имъ дамъ животъ */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да имъ дамъ животъ ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna работи се
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]] Divna работи се
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]]
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]]
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-08-06T16:04:39Z

Divna: /* Да имъ дамъ животъ */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да имъ дамъ животъ ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna готово
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]] Divna работи се
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]]
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]]
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]]
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

Вяра-1936

2011-08-06T16:01:58Z

Divna: /* Вяра */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Вяра ==

5 часа сутринта

Добрата молитва

„В начало бе Словото”

Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана. „Духът Божий”

Ще говоря върху десети стих от прочетената глава: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и за да ме познаят.”

За да се разберат нещата, те трябва да влязат в съзнанието на човека, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползва човека. Сега някой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човек? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човек, той първо трябва да бъде мъдър. Знанието е достояние на мъдрите хора. А пък онези, които не знаят, те трябва да вярват. Всичкото противоречие в света произтича оттам, дето хората мислят, че всичко знаят, а не знаят. Че не знаят се вижда от това, че каквото знаят, трябва да могат да го направят, а те не могат да го направят. Това, което мислиш, че знаеш, а не можеш да го направиш, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората са стъпили. Някой казва: „Аз така съм се учил.” Може да си се учил така, но това още нищо не значи. Ти можеш да знаеш много неща, но това, което знаеш, трябва да излиза от твоята душа. Знанието трябва да произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. Човек трябва да се учи през цялата вечност. Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаеш”, но „в което вярваш”. А човек трябва да вярва в Онзи, Който знае всичко и Който е направил всичко. Много неща има в света, от които сегашните хора се смущават. Защо се смущават? Защото те търсят тия неща чрез знанието. В света победата не идва от силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи ред и порядък, който Бог е определил, който Бог е поставил. А редът и порядъкът се пазят от Божията Любов.

Всички казват, че трябва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискват, кой е прав и кой е крив. Това са човешки работи. Има един велик закон в света. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и които възприемат Неговата Мъдрост.

Казано е в стиха: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината, свободата в света, той всякога дава от себе си. Аз не виждам, защо хората трябва да спорят помежду си. Това е едно помрачаване на човешкото съзнание. Това може да се продължи пет, десет, петнадесет, двадесет години, но от това, което знаеш, ти нищо не можеш да придобиеш, нищо не можеш да постигнеш. Ти искаш да знаеш прав ли си или не. И това нищо не значи. Прав е онзи, в когото Бог живее. Крив е онзи, у когото Бог не живее. Казвате: „Не съм ли аз прав?” - Щом питаш, не си ли прав, въпросът е предрешен. Ти трябва да съзнаваш в душата си, че си прав.

В прочетената глава Христос казва: „Ако не вярвате в мене, в делата, които аз правя, вярвайте в Писанието.” Та рекох, силата на човека е в неговата вяра. От вярата и знанието на човека се определя и неговата сила. Има един закон, който определя каква е вярата на човека. Казано е защо Христос правеше големи работи. Сам Христос казваше за себе си: „Всякога Отец ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата воля.” Христос имаше вяра. Според онова, което Бог ще даде, ти ще познаеш, докъде си достигнал.

Та рекох, при сегашния живот човек трябва да се самоопредели. Самоопределението не седи само в една посока. То е един Божествен път, в който ти трябва да ходиш. Невидимият свят, разумните същества, ангелите или Божиите служители, те ще те оправят. И сега в живота е така. Сегашният живот именно, зависи от това, което тебе ти преподават. Ти сам какво можеш да знаеш? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както в училищата. В първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качваш по-нагоре, ти все ще придобиваш по-голямо знание. Не мисли, че можеш да се учиш отвсякъде, можеш да научиш нещата от всякъде, но и в Писанието е казано: „Ти можеш да научиш всичко от Бога.” Бог е разпределил нещата. Той е разпределил всички работи. И ако ти мислиш, че оттук ще научиш нещо, оттам ще научиш нещо, ти си в погрешка. Всеки може да предаде нещата дотолкова, доколкото е научил. Няма по-хубаво нещо в живота от това, да предаваш нещата така, както са. Аз наричам предаване отвътре: онова, което слушаш отвътре, да го предадеш без никакво изопачаване. Защо? - Защото ти си в един свят, който Бог е създал, не си господар. И ако ти се дава някакво благо, то се дава по единствената причина, че носиш Божията истина в себе си. Щом се откажеш от тази истина, всичко се скъсва.

Рекох, животът носи Божественото в себе си. И крадецът е онзи, който идва да заблуди. Животът е пълен с лъжливи мисли. Докато ти намериш Божествената мисъл, много време ще мине. В живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле. Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал.

И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. В това седи свободата. Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. Не, че не разбират, но те искат всичко изведнъж да разберат. Всичко не може да се разбере изведнъж. Важно е ние да имаме вечната Любов. Вие опитвали ли сте, какво нещо е вечната Любов? Рекох, ние употребяваме такъв език за нещата, какъвто всъщност не е, т.е. не ги изразява в тяхната същина. Някой казва, че вярва. Щом вярва, той трябва да търпи. Да търпи, това значи да носи без да се смущава. Щом вярваш, Бог ще те избави от всички несгоди в живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пък ако не е дошло времето още, пак ще те избави.

Сега вие мислите, че и Христос като се е молил, ни глас, ни услишание на молитвата Му. Не, Христос казваше: „Господи, аз зная, че Ти ме опитваш, но аз вярвам. Аз вярвам, че ще ме избавиш, но как ще ме избавиш, това не зная.” Сега и вие искате да знаете по кой път Бог ще ви избави. Не, ти вярвай, че Бог ще те избави, а по кой път ще стане това, не е важно. Това можеш и да не знаеш. И страданието ти няма да се продължи много. Цял ден няма да страдаш, ще страдаш само няколко часа. Сега няма какво да ви разправям за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Без страдания животът не може да се разбере. Страданието е едно велико дело. В него ти ще намериш пътя.

Та рекох, за да се разбере истината, за да се разбере животът, за да олекне на човека, той трябва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човек се смущава от хората, той е на крив път. Докато се смущавате, вие не сте на прав път. Рекох, че не трябва да се смущавате, това е друг въпрос вече. Само мъдрите хора не се смущават. Докато се смущаваш, ще знаеш, че има нещо, което трябва да намериш. Не е престъпление да се смущава човек, но той трябва да знае, че още не е дошъл до положението да се научи, как да не се смущава. Като разправям това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.

И тъй, всеки се стреми да добие живота. Животът, от сега нататък, трябва да се добива. Той трябва да си го представя, не какъв трябва да бъде сега, нито какъв трябва да бъде утре, но какъв трябва да бъде в старини, когато остарее. Важно е какъв ще бъде животът утре, като изгубиш силата си. Казвате: „Докато съм млад, няма какво да мисля.” Друг казва: „Докато съм млад, ще мисля.” Който мисли, че е млад, той мяза на един млад кон, който носи голям товар. Какво ще постигне човек, като дойде до местоназначението? Ще ти дадат малко зобчица. Казват за някого: „Той трябва да стане професор.” Хубаво, като стане професор, какво ще спечели? - Нищо няма да спечели. Всичко седи в онази Божествена придобивка, която можеш да имаш. Всичко седи в онова съзнание в себе си, щото всичко, каквото си придобил, да не го изгубиш. В това седи силата на човека. А така, ако днес придобиеш едно нещо, а утре го изгубиш, това не е Божествено знание.

Понякога вие се уморявате да чакате и казвате: „Как ще се търпи?” Как ще се търпи? - Търпението седи в очакването на онова, което има да придобиеш. И след като го придобиеш, да съзнаеш, че си придобил нещо. Там е силата на човека. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Всичко е в живота. Следователно не се заблуждавайте с временни работи. Това не значи, че животът, който сега имате, е лош. И в този живот се крие Божественото, което е съществено. Другите работи, те са опаковките, обвивката, която служи на онова, което си придобил. Само от придобитото човек може да се ползва.

„Крадецът не идва, освен да открадне, да заколи и да погуби.” Това е само външната страна. Понеже крадецът нищо не е създал, той знае само да яде и да пие - нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човека, то е в изпълнение волята Божия, не във външната мисъл да изпълняваш тази воля, но тя седи в съзнанието на човека, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракът, който служи на човека, е свързан с цялото, така той служи и на Бога. Не един ден да служи, а друг ден да не служи. Той трябва даром да служи.

Сега човек трябва да отличава временния от истинския или от Божествения живот. И временният живот си има своето предназначение, както и истинският живот. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския живот. Има неща, които за да знаете, дълго време трябва да чакате. За пример искате да знаете, можете ли да вдигнете една голяма тежест. Ти не си носил земята на гърба си, да знаеш, какво нещо е тежест. Ти имаш понятие за една малка тежест от десет - двадесет килограма. Това не е онази голяма тежест, от която трябва да се учиш. Вие трябва да знаете, има много работи в съзнанието ви, които трябва да опитате. Само по този начин ще се доберете до истинския живот. Вземете за пример Христос, Който минаваше за Син Божий, и Него Бог остави да страда. Защо? - Не знаем, но и Той трябваше да страда. Защо трябваше да страда? - Така е било определено. Някой кон трябва да носи товар. Защо? Друг нямаше ли, който да носи товара? Този кон е натоварен и той трябва да изнесе товара на определеното място. Най-умният човек, Христос, дойде да помогне на хората. Не е въпрос само да се помогне на човека, но така трябва да му се помогне, че той да влезе в пътя на Истината.

Великият закон изисква така да помогнеш на човека, че да направиш с него връзка. Нали сте виждали някои хора, как искат да знаят, какво нещо е любовта. Любовта е най-важното нещо. Един момък може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга - нищо. Когато обичаш някого, ти много няма да му даваш. Казвате: „Изобилно да дадеш." Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва някъде из града, тя ще даде на децата си това - онова, да ги залъже. А на разумните си деца тя ще каже: „Слушайте, мама, аз отивам в града, вие ще знаете това." Тя ще им разправи всичко и те ще я разберат.

Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. - Че вие не сте чакали колкото трябва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие няма да го използвате. Всички неща трябва да се използват. Вие не сте използвали сегашния живот, както трябва. Казвате: „Като се преродя втори път, какво ще бъде?" - Какво ще бъде? Или какъв ще бъдеш? - Ти ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. За да не бъдеш такъв, какъвто си сега, трябва да се измени формата ти, съзнанието ти. И ако с това изменение ти растеш, прогресираш, имаш добри условия, ти ще можеш да очакваш добри резултати в живота си. Ако пък това не стане, тогава ще намериш пътя си. Ти трябва да намериш пътя си. Този живот, в който сега живееш, ти трябва да намериш онези Божествени условия, които Бог ти е дал. Не е въпрос да бъдеш недоволен. Нека дойде недоволството, но в тебе трябва да дойде и доволството от живота.

Условията, при които сега живеете, вие сте недоволни от тях и казвате: „Какво съм придобил?” Че какво искате да придобиете? В какво седи придобивката на живота? Богатият, ученият, силният, които умират, са на крив път. Който е умрял и оживял, той е на прав път. Така седи истината. Казвате: „Може ли човек да не умира?” -Това е друг въпрос. Важно е, като умреш, можеш ли да оживееш? Не, че сегашният човек е безсмъртен, но вътрешното придобиване на живота се определя с безсмъртието. Колко е трудно човек да се запознае с Божествените методи, по които Божият Дух го води. Понякога човек иска да научи нещо, но в това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потребно.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.” Животът е единственото нещо, към което всеки се стреми. За пример, виждате един човек, който е в мъртво състояние. Обаче, щом влезе в него Божественият живот, той веднага оживява и разбира, че е на правия път. Един ден, както ям пъпеш, една млада сестра идва при мене и ми иска един резен от пъпеша. Аз ѝ обещах един резен. Внезапно тя трябваше да отиде някъде, извикаха я нещо. В това време дойде друга сестра и аз дадох целия пъпеш на нея. След това дойде първата сестра и ме попита: „Ами за мене пъпеш?” - „Дадох го на друга сестра.” - „Че ти ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” - „Щом е така, иди на бакалницата да купиш един пъпеш.” Тя отива на бакалницата, но там няма пъпеши. Не се мина половин час, един брат ми носи един пъпеш. „Ела сега да ти дам един резен, който ти обещах. Понеже твоята вяра се основава на онова, което ти давам, ето ти един резен.” Значи, ако не ти дам този резен, работата няма да върви.

Та рекох, не губете вярата си в Бога! Сега аз ви говоря на един разбран език, не губете вярата си. Знайте, че нещата не стават според вас, но според Бога. В Бога нещата не могат да не стават, щом те са определени. Ако вие очаквате това, което Бог е предвидил, да се измени според вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трябва да проверите, дали сте придобили това, което Бог ви е определил. Бог определя нещата, преди вие още да сте съществували. Той е начертал плана за всеки човек отделно. Но вие не можете да вярвате в това, докато не получите нещо от Него. Ако не получите нищо от Бога, ще кажете като тази сестра: „Ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” И действително, животът седи в онова, което Бог ни дава. Хиляди блага има, които Бог всеки ден ни дава и в които ние трябва да вярваме. Що се отнася до условията, вие не трябва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия от тия, които ви са дадени. Добрите условия зависят от разбирането на човека. Щом разбираш, условията са добри. Щом не разбираш, условията са лоши. Каквото и да дадеш на здравия човек, той всякога може да го използва. На болния човек и най-добрата храна да дадеш, той не може да я използва. Смисълът на нещата седи в онова, което в даден случай можеш да използваш. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия живот, вие сте на крив път. Трябва да се подобри нещо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животът не може да се подобри отвън. Животът е подобрен, а вие трябва само да го разбирате.

„Крадецът не идва, освен да заблуди.” Често ме запитват, защо някои работи стават така, а не по друг начин. Защо работите стават така, както не трябва? Как трябваше да станат работите? Защо не питате, защо трябва да се измени формата на малкото дете? Защо малкото дете трябва да измени своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искат работите да стават така, както вие желаете. Че това не е Божествена мярка на нещата. Йов казва: „Господ дава, Господ взима.” Онези от вас, които не разсъждават като Йов, те мязат на онзи богат човек, който оставил на съхранение някои свои скъпоценности у една бедна вдовица. След години той идва и си ги взима. Други пък мязат на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мъжа си, че богатият дошъл да си вземе скъпоценностите. Мъжът ѝ казва: „Ние трябва да благодарим и на това, дето ги остави досега при нас. Негови са тези скъпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае.” Нищо в света не е наше. Ако мислим обратното, ние се лъжем. Казвате: „Това дете е мое.” Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. Парите ти се изгубват. И те не са твои. Утре ще умре и мъжът ти, и жената ти, и децата ти, приятелите ти и ти ще останеш съвършено сам. Животът на Земята е едно училище, в което ти само ще се учиш. Животът не е на Земята, животът е на друго място. Не може точно да се каже, где е животът, но може да се каже, че животът продължава да се развива, да се разширява.

Та рекох, сега ще започнете с вярата, ще преповтаряте нещата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради вас. Вие ще бъдете в положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влязла във въдицата му, но колко от тази риба той е успял да улови. Това, което е вън от мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влязло в мрежата вътре. Това, което е влязло у вас, то е Божието благо заради вас. Рекох, всичко е възможно за онзи, който вярва. Ето защо той непреривно трябва да вярва. Всеки момент от живота носи по едно благо. Вследствие на това човек никога не трябва да се обезсърчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава.

Някои искат да се примирят. Примирението в света става само за умните хора. Какво ще се примиряват обикновените хора? Преди всичко обикновеният човек няма Божествено разбиране за нещата. Без Божествено разбиране, нещата в живота са безсмислени. Ако ти чакаш онова благо, което Бог ти е определил, да дойде по някакъв външен път, ти си в крива посока. Това благо ще дойде отвътре. Че това е реалното, това е същественото в света. Всичките блага, които идват в света, те именно донасят Божествените блага. Те са Божественото.

Но едно трябва да се знае: Всяко нещо в живота се добива чрез вярата. Мнозина казват: „Е, гола вяра.” - Не, вярата всякога е облечена. Да мислите, че вярата е гола, това е неразбиране на нещата. Ние сме заменили вярата с несъщественото в живота. Не, вярата представя соковете на плодовете. Соковете на плодовете образуват вярата. Вярвайте, без да мислите, че вярата е гола. Голата вяра е човешка вяра, а облечената вяра е вярата в Бога. Защото Бог живее във всеки един човек дотолкова, доколкото той вярва в Бога. В това отношение всеки човек се различава по степента на вярата, която има в себе си. И ние се учим от вярата на другите хора. Значи ние вървим по пътя на онези, които вярват. Някой казва, че няма нужда от другите хора, няма какво да се учи от тях. Нямаш нужда ли? Каже ли някой, че няма нужда от другите, неговата работа е свършена. Всички хора, които имат вяра, те съставят едно цяло.

Христос казва: „Аз дойдох в света, за да дам живот на хората, и да го имат преизобилно.” Това трябва да знаят всички млади, както и всички стари. Аз няма да ви казвам, че сте стари. Стар е онзи, който не разбира. И млад е онзи, който не разбира. Младият трябва да вярва, а старият да разбира. Погрешката на стария седи в това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария Погрешката е в знанието им. Всички - и млади, и стари трябва да вярват, нищо повече. Силата на човека е в неговата вяра. А онези, които трябва да се застъпват за човека, те са отвътре. Други се застъпват за човека. Когато хората уреждат живота си на Земята, не го уреждат те. Други същества се застъпват за тях. Това са същества, които са завършили своето развитие. Те ще кажат на човека: „Така ще направиш, иначе ще направиш, ще вярваш.” Ако кажеш, че всичко знаеш, сам ще закъсаш.

Някои ме питаха колко време ще говоря. Казах им, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тези минути отдавна минаха. Силата на човека седи във вярата. Та и на вас рекох: Вярвайте в това, в което и аз вярвам. - „Ама отде да го знаем?” - Ще го опитате. Всяко нещо ще го опитате. Вярата седи в опита. Ще вярвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпрос за цялата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в даден случай. Вие сте добили толкова от истината, колкото ви е потребна за дадения случай.

Сега, явява се друг въпрос. Като слушате да ви се говори, казвате: „Тази е дълбока работа.” Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Във второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпрос до отлагането. Не е лошо да вярва, да мисли човек, че ако не придобие нещо днес, утре ще го придобие. Ако не го придобие в този живот, в друг ще го придобие. Вие очаквате в дадения случай да придобиете нещо, без да можете да придобиете. Такова нещо няма в света. Благото, което Бог ти е дал, ти трябва да го понесеш. Като вярваш в Бога, като носиш това благо, ти ще се научиш. Не мислете, че хората могат заради вас да носят благата. Не, всеки сам ще си носи своето благо. Законът е такъв. И всеки сам ще си носи своето страдание. Няма да носиш страданието на целия свят. Всеки сам ще носи своето благо и всеки сам ще носи своето страдание. Тогава какво трябва да правите? Като знаете в какво седи благото, носете благото си. Щом се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си.

Законът е такъв. Ще носиш твоите блага, които Бог ти е дал. Вие ще се движите и като погледнете към Бога, няма да се запитвате какви са тези блага и защо ви са дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Бог ти е дал, то може да стане толкова голямо, колкото искаш и толкова малко, колкото искаш. Нещата се увеличават и смаляват според човешката лакомия. Ти бъди благодарен на това, което ти е дадено. Казвате, че човек не трябва да бъде глупав. Глупав човек е онзи, който не вярва.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Христос, Който беше богат, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трябва да изпълните Волята Божия. Казвате: „Аз много съм служил на Господа." Какво служене е това? Щом губиш мира си, ти не служиш на Бога. Всичко, което човек върши всеки ден, това е един вътрешен закон, това е един временен закон, който ще предаде на човека това, което той търси. Защото няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да разбира Божиите пътища.

Рекох, сега ще вървите по стъпките на Христа. Някой казва: „Че аз какво мога да дам?” - Можеш да дадеш. И на тебе е дадено, и ти трябва да дадеш. И после, от онова, което ти дават, ти ще знаеш доколко си изпълнил волята Божия. Ако ти дадат повече, това значи, че си извършил волята Божия. Ако ти дадат по-малко, значи по-малко си извършил волята Божия, т.е. не си извършил волята Божия както трябва. Мнозина казват, че хората не живеят както трябва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живеят добре, това Господ го знае. Ако Бог, Който знае нещата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можеш да ги изчакваш? - „Ама, мене ми дотегна да чакам.” Вие трябва да се научите да чакате. Сега, днес или утре, или друг някакъв живот, или след много години, вие трябва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е определено да дойде. За това време е определено. Бъдете благодарни на онова, което идва във вашия живот и ще видите, че няма да се разочаровате. Човек трябва да вярва и при най-лошите условия. - „Ама, без работа ли ще бъдем?” - Не, ще работите и ще видите, че законът на вярата работи всякога. Този закон работи много добре. Този закон е работил и в миналото, работи и в настоящето, ще работи и в бъдещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, Божиите пътища не могат да се изопачават. Защо? Защото светът се ръководи от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те ни учат. Те не могат да учат хората на такива пътища, от които те сами ще пострадат. Христос казва: „Пазете се от лъжливите мисли. Пазете се от лъжливите желания. Приемайте Божественото, което носи благата.”

Когато се говори нещо, някой казва, че това се говори за него. За него или за друг някой, или за когото и да се говори, законът е все същия. Не е въпрос за кого се говори. На когото и да се говори, той трябва да знае, че е длъжен да изпълни Божия закон, да изпълни волята Божия. „Ама, крив ли съм, че не мога да изпълня закона?” - Крив ли си или не, ти сам знаеш това. Никой не знае, ти крив ли си. Ти сам трябва да разбираш и да съзнаваш в себе си крив ли си или си прав. Каже ли ти Духът нещо, цял свят да те осъжда, ти трябва да изпълниш това, което Духът ти е казал.

И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да им дам онзи истински живот, който носи Божиите блага.”

Отче наш

Първа съборна беседа от Учителя, държана на 19 август 1936г., София, Изгрев

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

2011-08-06T12:17:14Z

Divna: /* Да имъ дамъ животъ */

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]] - [[1936]]

== Да имъ дамъ животъ ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Da%20im%20dam%20jivot.pdf оригинал за сравняване]

Дуно, Учительтъ Беинса. Да имъ дамъ животъ. Съборни беседи. 1936 година. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. 176 с. ISBN 954-9589-89-7.

Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя. Поради липса на оригинал шеста беседа е препечатана от изданието София 1936г., което е силно редактирано. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавенит за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2005

*[[Вяра-1936]] Divna работи се
19 август 1936 г.
*[[Вътрешната връзка на живота]]
20 август 1936 г.
*[[Външна и вътрешна любов - Жануа]]
21 август 1936 г.
*[[Основната черта на новото]]
22 август 1936 г.
*[[Проникване - Жануа]]
23 август 1936 г.
*[[Човешко и Божествено]]
26 август 1936 г.
*[[Проявеният и непроявеният - Жануа]]
29 август 1936 г.
*[[Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта]]
30 август 1936 г.
*[[За Слава Божия - Жануа]]
20 септември 1936 г.
*[[Двете полушария. Северното и южното полушарие]]
22 септември 1936 г.
*[[До 29-ти юний]]
19 май 1935 г.
*[[Наближило е Царството Божие]]
10 август 1930 г.

Противоречия в живота, том 2

2011-07-24T17:41:25Z

Divna: /* Противоречия в живота */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[1922]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]] ПЪРВА ГОДИНА (1922)

Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar този адрес]. Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата с помощта на клавиатурата Ctrl+V, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето.

Моля, отбележете по коя беседа работите в момента, като напишете името си до името и. След приключването, отбележете с '''готово'''

== Противоречия в живота ==
[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=361&Itemid=66 Противоречия в живота, том 2]
Младежки окултен клас, година І, т.2.

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-01.pdf Двата пътя - година 1 - 1922, София 1934]

*[[Противоречия в живота]] Divna готово
24 май 1922 г.

*[[Връзки на знанието 1]] Divna готово
31 май 1922 г.

*[[Мисъл, чувство и действие 1]] Divna готово
7 юни 1922 г.

*[[Изисквания от ученика]] Divna готово
14 юни 1922 г.

*[[Скъпоценните камъни 1]] Divna готово
21 юни 1922 г.

*[[Прояви на съзнанието 1922]] Divna готово
28 юни 1922 г.

*[[Положителни и отрицателни сили]] Divna готово
5 юли 1922 г.

*[[Възможности 1]] Divna готово
26 юли 1922 г.

*[[Деятелност на сърцето 1]] Divna готово
2 август 1922 г.

Изисквания от ученика

2011-07-24T17:40:32Z

Divna: /* Изисквания от ученика */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Противоречия в живота, том 2]]

== Изисквания от ученика ==

Т. м.

За следния път пишете върху темата: "Скъпоценните камъни".

Сега, аз ще взема думата "ученик" в ограничен смисъл. Човек е ученик докато учи, докато е в училище. Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл на думата, човек може да бъде ученик, само докато е в контакт, или връзка с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото. Тук се изисква абсолютно послушание. Щом се отнася до низшето, то трябва да има послушание и внимание към висшето. Следователно, ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. Това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си.

Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата. Когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт. Тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи, учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно да се развиват в тях нови чувства и способности, като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото, ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха. Тя не е пригодена към новите условия на живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте електротехниците как работят с електричеството. Те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество. То не иска да знае кой е пред него. Който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята. И ако го питат, защо постъпва така, електричеството казва: „Аз търпя около себе си хора, които знаят повече от мене - учени хора; на онези, които не знаят повече от мене, които са невежи, давам ритник на общо основание”.

При това, трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Същевременно, човешкият организъм може да бъде проводник и на тъй наречените, черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината. Това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Взимате парче магнит и приближавате към него една игла. Магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането? Не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. Ако този ток, или тази сила изчезне, само по себе си желязото нищо не струва. Също така и вие трябва да се наблюдавате, да видите, какви токове, какви сили текат в душата ви. Ако свирите на някой инструмент, на пиано, например, вие сте доволни, когато всички клавиши издават правилни, хармонични тонове. Обаче, ако няколко клавиши само не издават правилни тонове, свиренето е дисхармонично. Първата ви работа е да нагласите тези няколко клавиши да звучат хармонично. Следователно, ако и във вашата душа се яви най-малката дисхармония, вие трябва да нагласите тези жици, които звучат неправилно. Тези тонове, тези жици са се отклонили от общата хармония, от хармонията на цялото. Инструментът, на който свири вашата душа, е съставен от три главни октави: октава на ума, на сърцето и на тялото, Всяка една от тия октави е разделена на още три. Значи, вашата задача се заключава в това, да видите, в коя от трите октави е станало известно отклонение.

За контролиране на волята си, ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина два три милиметра. Опитайте се да видите, какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете, през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате, не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите, колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм и времето, необходимо за неговото тониране. Подобен опит правят и малките деца. Като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат. Погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад. Засилят се, отстъпят. Пак се засилят, пак отстъпят. Най-после, те придобият нов кураж, засилят се и казват: "Ще прескоча, че каквото ще да става или в реката, или на другия бряг". Щом се засилят, те минават препятствието. Казвам: в умовете и в сърцата ви съществуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете. С това ще тонирате силите на вашия организъм. За това се изисква воля, знания, сила. С помощта на тия нови, положителни знания, вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви.

И тъй, ако човек правилно е използвал знанието си, характерът му се подобрява; ако неправилно е използвал знанието си, характерът му се влошава. В последния случай той казва: "Едно време бях по-добър, по-благороден". Благородството всякога си остава благородство; диамантът всякога си остава диамант; златото всякога си остава злато. Защо? Защото, веднъж човек могъл, според съществуващите затова закони, да превърне един низш елемент във висш, няма сила в света, която може да измени резултатите на това действие. Няма сила в света, която може да превърне златото в низш елемент. Това може да стори самият човек, който е превърнал някой низш елемент в злато. Като знаете това, стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези възвишени и устойчиви енергии, с които природата си служи за развитието на човека. Само тези енергии са в сила да тонират, да регулират енергиите на вашия слънчев възел. Също така и симпатичната нервна система трябва да е в пълна изправност. Когато в сърцето ви проникват неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Те оказват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство.

Колцина от вас мислят да направят задачата, която миналия път дадох? Ще ви дам една формула, която трябва да употребите при изпълнението на тази задача. Думите, които ще изговорите, ще заместват парите, с които досега сте си служили. Ще кажете: "Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мене". Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си. Тя ще ви бъде като пропуск. Щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си, тихо, никой да ви не чува. Като се отказвате временно от парите, вие напущате оръжието си, с което досега сте работили. За сметка на това оръжие трябва да поставите ново. Новото ще бъде дадената формула. Значи, като се отказвате от парите, започвате да работите с Божествените добродетели, като ключове за отваряне на човешките сърца. По този начин ще побеждавате. За физическия човек, парите са също такъв ключ: на този ще платиш, на онзи ще платиш, ще си пробиеш път. И вие, като светските хора, трябва да бъдете умни, досетливи, да не изпущате нито един случай да приложите Божествените добродетели.

Ще приведа един пример за един работник, окултист, който изпълнявал волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата, отказали му; похлопал на втора, също. На другия ден пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат в къщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял, как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака. Той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал детето, де живее, какъв е баща му, за да знае, какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник, и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това? Детето на фабриканта бил последният и то благоприятен, случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа. ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото, ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания. Само чрез този случай той можа да си намери работа, т. е. да реализира идеята си. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят. Лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят, какво да правят. Ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват. Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани. Щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват, защо са влезли в този параход. Щом мине морската болест, и отчаянието им минава. И на вас казвам: не съжалявайте, че сте влезли в Школата. Бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата. Които не са готови, те могат да излязат вън, когато пожелаят.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите, какво произвеждат те във вас. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което природата ви дава. Например, когато природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: природата не търпи абсолютно никаква нечистота. И затова, когато някой дойде в контакт с нея, тя го подлага на щателно чистене. Като дойдете до този процес, вие започвате да философствате: "Какво мисли природата с това?". Едно мисли природата: да ви изчисти. Какво мисли гладният? Да намери храна и да се наяде. Разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т. н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасница. Изведнъж лицето ѝ придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество. Тя влезе в колбасницата, купи си нещо и на излизане оттам, виждам на лицето ѝ предишната маска, с приятно, добро впечатление. При вида на месото, тя не можа да завладее своето низше естество. Като си купи нещо от колбасницата, тя задоволи в себе си низшето естество, и лицето ѝ прие пак първия красив, приятен израз.

Следователно, вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например, мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси. Особено, ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини. Той си представя хубава супа от пуйка, или кокошка, с ориз, или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния. Той върви, представя си ту едното, ту другото, и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.

Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време, минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т. н. Като му замириса на кебапчета, той каза: "Това е щастлив живот, да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам заминавам и не мога да вляза вътре да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна. Всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: "Твоето нещастие сега е щастие за мене. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен".

Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче? Това показва, че старите навици в човека възкръсват отново; те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница, или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце, или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти. Това са стари навици, които наново изпъкват в съзнанието му, като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му. Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия? Ще отговоря на този въпрос със следния пример. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, обаче, забравила да изхвърли от себе си старото съзнание на гъсеница, вследствие на което живее едновременно в двете състояния. Като изпадне в състоянието на гъсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие - не може да яде листа. След това тя се опомня, дохожда във второто съзнание на пеперуда и започва да хвърчи от цвят на цвят, да смуче сладкия сок на цветята. Докато има хобот, тя не се нуждае от листа. Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот. Той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дойдете ли до старото, кажете си: "Това ми е непотребно. Минал съм вече през тези състояния и сега търся новите условия". Представете си, че като ученик на Школата, ви поставят на изпит да не лъжете. От миналото си вие носите слабостта да полъгвате малко. В първо време сте употребявали бялата лъжа, а после черната. По този начин, постепенно, незабелязано и за самите вас, вие сте придобили навик да лъжете. Постъпвате на работа при много строг господар. Като направите някаква погрешка, вие започвате да се колебаете, да се борите в себе си, да кажете ли истината, или не. Най-после решавате да излъжете, да скриете погрешката си, за да не изгубите службата си.

В това отношение, вие може да изпаднете в положението на един слуга, който веднъж казал истината на господаря си, но бил наказан. По известно стечение на обстоятелствата, слугата бил принуден да каже истината на господаря си, но последният, като не го разбрал, ядосал се и го наказал. Тогава слугата казал на господаря си: "Чудно нещо, господарю! Ти ме поставяш в противоречие. Толкова пъти досега съм те лъгал, но ти никога не си ме наказвал. Днес за пръв път казах една истина, и ти ме наказа. Взех да мисля в себе си, защо ме наказваш: дали за истината, която ти казах, или затова, че досега все съм те лъгал".

Казвам: същото нещо може да се случи и на вас. Един път да кажете истината и да ви накажат. Това наказание е наложено от невидимия свят. Той не наказва затова, че сте казали истината, но затова, че досега не сте говорили истината. Това не значи, че в съзнанието ви трябва да остане убеждението, че като говорите истината, ще ви наказват. Наказва се човек, само когато не говори истината. И обратното се случва: ако всякога сте говорили истината, а един път само сте казали лъжа, ще ви възнаградят, но не за лъжата, а за истината, на която до това време сте служили. Особени са наказанията и възнагражденията, които невидимият свят налага на хората. Например, материалното забогатяване е особен род наказание от невидимия свят. И наистина, като забогатее, човек постепенно започва да губи своя вътрешен мир, спокойствието си. Това не значи още, че не трябва да бъде богат. Богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер.

Ученикът трябва да гледа на нещата широко, да не мисли, че всичко, каквото съществува, е само за него. Например, ако се случи да минавате покрай някоя плодна градина, колкото и да желаете да си откъснете някакъв плод, нямате право да сторите това, щом господарят не е там. Нали всичко принадлежи на Бога? На Бога принадлежи, не и на вас. Ако трябваше да вкусите от тия плодове, господарят щеше да бъде там, и сам щеше да ви предложи няколко плода. Преди години, тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчията, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб. Как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва: "Ето, отгоре иде един колар, конят му е много силен, колата здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Досега никому добро не е правил". "Ще се опитаме". Аз се приближавам към коларя и му казвам: "Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътя ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипедът не можем да носим. Ако обичаш, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш". "На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно".

Казвам: който е готов да тури велосипеда на колата си, той ще бъде готов и хората да качи. Който не е готов да приеме велосипеда, той няма да бъде готов и хората да приеме. Едно нещо трябва да имате предвид: когато човек работи с Божествените закони, ще види, че в тях няма абсолютно никакво изключение. Постъпвай според тези закони и не се безпокой. Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад. Нито пък на чужда помощ разчитахме. Бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом невидимият свят видя нашата готовност, сами да си помогнем, и колата дойде. Тогава и лошият човек става добър, готов на услуги. Човек трябва да разчита на себе си. Ако дойде някоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напред. Можете да газите вода до колене, но връщане няма.

Като ученици на тази Велика Школа, вие трябва да правите ред опити, да се калите, но никой да не знае, да не подозира даже, какви опити мислите да правите. Опитите ви, проявите ви трябва да бъдат естествени, да няма никаква ексцентричност в тях. В това отношение, англичаните са свободни; сутрин, във време на сняг, или през май месец, те ходят боси и никой не обръща внимание на това. Ако тези неща се правят в България, хората ще започнат да критикуват, да ги окачествяват като ексцентрични прояви. Следователно, добре е всяко упражнение, да се прави така, че да не дразни другите. Важното е, че всяко упражнение има предвид да кали човека, да го доведе до положение да излезе от обикновения ред на нещата. За тази цел окултната школа предлага на учениците си съвършено нови методи за работа, излети в красиви, приятни форми.

За да успява в работата си, от ученика се изисква голяма искреност. Той трябва да бъде искрен спрямо себе си: никога да не прикрива по грешките си, нито пък да ги преувеличава или намалява. Че направил някаква погрешка, той може да си прости затова, но да не се извинява. Да си прости, това подразбира съзнателно отнасяне към някоя своя погрешка. Той си прощава, но със съзнание втори път да не повтаря същата погрешка. Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава това не е позволено. Грешката е грешка, няма какво да се извинява. Тя трябва да се констатира, като факт, и да се търси начин за изправянето ѝ. След време, когато надраснете повече и в ума ви дойдат по-светли, по-възвишени мисли, тогава вече ще разглеждате въпросите от друго становище.

За следния път пишете върху темата: "Най-силната добродетел на ученика". Всеки от вас ще помисли по този въпрос и ще напише онази добродетел на ученика, която той намира за най-силна. Някои уподобяват добродетелите на скъпоценни камъни. Следователно, както описвате характерните белези на скъпоценните камъни, така могат да се описват отличителните черти и на добродетелите.

По същия начин се описват отличителните белези или свойства на всички прости и сложни тела, с които химията си служи. Например, отличителното свойство на водата е нейната подвижност или неустойчивост. Водата е неустойчива, за да бъдем ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява към всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способността ѝ да разтваря. Тя е добър разтворител. Като разтваря, тя чисти, измива телата. Същевременно, водата има свойството да разхлажда. Всеки е изпитал разхладителното действие на водата през топлите, горещи дни. Това са няколко отличителни свойства на водата, които и простият човек познава. Попитайте овчаря, какво нещо е водата, той веднага ще ви каже. След това вече идат и другите свойства на водата, които само учените знаят, а именно, че водата е сложно тяло, съставена от два обема водород и един обем кислород. Това, и ред още свойства има водата, за познаването на които се изисква по-голямо вдълбочаване.

По същия начин можем да опишем свойствата на светлината, например. Светлината има свойството да осветява окръжаващите предмети. Тя осветява пътя на човека. Водата улеснява живота. Без вода няма живот. Когато село или град се създава, всички гледат да изберат място, дето има вода. Понякога могат да дойдат порои, да завлекат къщи, говеда, хора, но въпреки това, тя е благо, носител на живота.

Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за "Скъпоценните камъни". Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. Пишете в общи черти, но изтъкнете главно причината, задето ги наричат скъпоценни камъни. После, пишете, защо някои камъни имат по-голяма, а други по-малка цена. Скъпоценните камъни действат възпитателно върху човека, вследствие на което всеки желае да има такива камъни. Скъпоценният камък съдържа в себе си в кондензирано, т. е. в сгъстено състояние фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят своята сила, своя блясък, и после отново ги придобиват. Причина затова често са самите хора. От някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват. Следователно, като знаете няколко от свойствата на скъпоценните камъни, помислете, може ли човек да бъде скъпоценен камък? Какъв скъпоценен камък желаете да бъдете? Един желае да бъде диамант, друг рубин, трети сапфир и т. н. Мислете добре върху темата и пишете, колкото е възможно по-кратко.

Казвате: "Какво отношение имат скъпоценните камъни към нас?". Едно трябва да знаете: всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас. По този начин вие се свързвате с тях. Така е от окултно гледище. Всяка тема, всеки въпрос, върху който човек размишлява, оказва известно влияние върху него и го ползува дотолкова, доколкото той е могъл да се свърже с него. Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например, когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата? В свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е любовта, друг вярата, трети милосърдието, четвърти способността му да учи и т. н. Като мисли за дадената добродетел, без да подозира даже, той се свързва с нея. В това, именно, се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни, в смисъл, че за дадено време и за даден ученик, известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника трудолюбието; за слугата досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар. Той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че отдалеч още да предвижда желанията на господаря си. Слугата трябва да познава господаря си, да знае, как да постъпва с него.

Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал да гложди. В това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, и веднага се хвърли върху кокала. Този час малкото кученце отстъпи кокала на голямото куче и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая, най-добре е да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче. Дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека гложди. Този кокал може да бъде някаква служба, или друга някоя материална вещ, отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си. Щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая, благоразумието изисква от човека да отстъпи. Отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия.

Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл, или от когото е направен. Значи, злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи. Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната сладка, опитвате другата горчива. Защо е горчива? Горчивината показва нейния егоистичен характер. Тя е родила горчиви плодове за да не би някой да се ползва от тях. С това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и краставици горчиви. Обаче, умният човек и горчивите плодове може да използва за нещо.

Едно е важно да знае ученика: всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от черната ложа, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите лошите. И едните, и другите ще използват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на черната ложа изучават характера ви, за да могат, по най-лесен и незабелязан от вас път, да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият път. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото, които и до днес още го спъват. При свободно време, искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после, всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които той е разбрал най-добре, и от които ще може да се ползва.

Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер. От 24 часа през денонощието, искам да употребите само един час за послушание, половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в астралния свят. Но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни. Той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи, половин час, или 30 минути през деня ще бъдете послушни, и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед десет минути и вечер десет минути. После, десет минути преди да си легнете, десет минути като се събудите сред нощ и десет минути рано сутринта, преди ставане, всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни. Ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били вън някъде. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек минава през всички фази, през които минава и брашното докато стане хляб. Брашното е леко. Ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие взимате топла вода, туряте в нея брашното и образувате каша. Досипвате още брашно, докато кашата става все по-гъста, способна за месене. Събирате, оттук оттам, брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси, и вие казвате, че тестото е вече добре омесено. След това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи, и човек първо е брашно, после каша, след това тесто, а най-после хляб. Тъй щото, ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната, и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството.

Това са положения, състояния, които човек минава през живота си. Тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят. Казано е в Писанието: "На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора, това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора, това е изкуство. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително. Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.

Достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача. тя трябва да се изпълни без никакви разсъждения. Щом изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсъждавате, колкото искате. Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъв е законът в Божествения свят. Там първо се действа, а после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно: там първо трябва да се мисли, а после да се действа. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. Значи, ако сте в Божествения свят, първо ще действате, а после ще мислите; ако сте в човешкия свят, първо ще мислите, а после ще действате. Както виждате, това са два диаметрално противоположни, един на друг, метода. И затова като казвам, че ученикът не трябва да разсъждава, имам предвид Божествения свят. Щом си в Божествения свят, ще действаш първо, а после ще мислиш; щом слезеш в човешкия свят, ще мислиш първо, а после ще действаш. Защо е така? Защото, когато ние действаме, Бог мисли. Когато ние мислим, Бог действа. Как постъпва инженерът? Първо той обмисля плана на къщата, съобразява се с ред положения - средства, материал, местоположение; после, той съставя плана, и след това вече го прилага, действа по готовия план., Значи, кажеш ли, че ще мислиш първо, ти си в човешкия свят. Кажеш ли, че ще действаш първо, ти си в Божествения свят. По метода, който прилагате, ще познавате, в кой свят се намирате. Ако разбъркате методите, ще сгрешите. Ако влезете в Божествения свят и първо мислите, а после действате, ще сгрешите. Ако влезете в човешкия свят и първо действате, а после мислите, пак ще сгрешите. Методите на тия два свята се коренно различават. Те са строго определени, вследствие на което никакво разместване не може да става.

И тъй, ще мислите и ще действате; ще действате и ще мислите.

Т. м.

16. Лекция от Учителя, държана на 14 юни, 1922 г.

София.

Противоречия в живота, том 2

2011-07-24T12:50:48Z

Divna: /* Противоречия в живота */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[1922]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]] ПЪРВА ГОДИНА (1922)

Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar този адрес]. Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата с помощта на клавиатурата Ctrl+V, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето.

Моля, отбележете по коя беседа работите в момента, като напишете името си до името и. След приключването, отбележете с '''готово'''

== Противоречия в живота ==
[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=361&Itemid=66 Противоречия в живота, том 2]
Младежки окултен клас, година І, т.2.

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-01.pdf Двата пътя - година 1 - 1922, София 1934]

*[[Противоречия в живота]] Divna готово
24 май 1922 г.

*[[Връзки на знанието 1]] Divna готово
31 май 1922 г.

*[[Мисъл, чувство и действие 1]] Divna готово
7 юни 1922 г.

*[[Изисквания от ученика]] Divna работи се
14 юни 1922 г.

*[[Скъпоценните камъни 1]] Divna готово
21 юни 1922 г.

*[[Прояви на съзнанието 1922]] Divna готово
28 юни 1922 г.

*[[Положителни и отрицателни сили]] Divna готово
5 юли 1922 г.

*[[Възможности 1]] Divna готово
26 юли 1922 г.

*[[Деятелност на сърцето 1]] Divna готово
2 август 1922 г.

Деятелност на сърцето 1

2011-07-24T12:49:37Z

Divna: /* Деятелност на сърцето */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Противоречия в живота, том 2]]

== Деятелност на сърцето ==
Т. м.

Четоха се темите върху: "Предназначението на сърцето".

За следния път пишете върху темата: "Значението на човешкото око".

Като писахте върху предназначението на сърцето, спряхте ли се да помислите за центъра на вашето сърце? Когато сърцето престава да тупа, физическият живот спира. Когато сърцето престава да чувства, също така спира и астралният живот.

Сега, за цяла седмица ще ви дам следната задача. Всяка сутрин, преди обед и преди вечеря ще произнасяте следните думи: "Боже, сътвори в мене сърце чисто и свято!". След произнасяне на тези думи, ще размишлявате върху сърцето пет минути.

Някои казват, че сърцето е храм, а други - олтар Божи. Поетите за какво взимат сърцето: за храм, или за олтар? Това показва, че хората дават голяма цена на сърцето. Каква е ролята на сърцето в организма? Много проста - да подтиква кръвта да се движи из целия организъм. В това отношение, сърцето играе роля на проводник. Сърцето има строго определена математически големина, според която се определя и неговата служба. Между физическата и духовната служба на сърцето има известно отношение. Като физически орган, сърцето е малко, но в духовно отношение хората му отдават голямо значение, вследствие на което то става господар и там, дето няма право. Това е неправилно положение. Само човешкият дух може да бъде господар на всичко.

Ще ви задам следния въпрос: сърцето ли чувства или духът? Как обясняват съвременните психолози службата на сърцето в духовния свят? Като нервни прояви, като състояния на нервната система. Когато се говори за психическата служба на сърцето, хората минават заминават покрай него, като екскурзианти, без да се вдълбочават в неговия вътрешен живот. Много от сегашните екскурзианти, които ходят по планините, берат и ядат боровинки, без да мислят, че могат да си събират и за зимата. Казват: "Като дойде зимата, тогава ще мислим, отде ще купим боровинки". Да, но тогава няма да намерите. Запас е нужен за сърцето, както добрата домакиня събира запас от различни плодове за зимата.

Казано е, че сърцето е храм Божи. Обаче всеки храм се нуждае от олтар. Олтарът е огнището в храма. И за човешкото тяло е казано, че е храм Божи. Огнището на този храм е сърцето, в което постоянно гори огън. Защо е нужен този огън? На огъня хората се топлят, готвят си, вода си варят и т. н. Като имате предвид службата на огъня на огнището, ще определите каква е службата на сърцето като огнище в Божествения храм. Когато вън е топло, огънят се изгасва, но огнището остава. Значи, лятно време хората се топлят и без огън.

Казахме, че когато физическото сърце престава да тупти, и физическият живот престава. Когато чувствата, чувстванията в човека престават, престава и астралният живот. Щом астралният живот престава, човек изпада в сънно състояние, подобно на упояване. Така може да се упои човек от дим, пушек, от различни газове. Когато в дома на някой човек коминът на огнището не тегли добре, къщата се изпълва с дим, с пушек, и той трябва да отвори прозорците, да излезе вън. Невъзможно е човек да диша пушек, дим. Следователно, всяко неразположение показва, че в сърцето на човека има дим, пушек. Защо? Защото коминът на вашето сърце, на вашето огнище е запушен.

Хората казват, че всичко се дължи на сърцето, а когато се натъкват на тежки вътрешни състояния, търсят причината другаде. Влизам в къщата им, виждам, че тя е пълна с дим. Казвам: очистете комините си! Или, ако са развалени, поправете ги. Същото може да се каже и за сърцето. Щом преживявате тежки вътрешни състояния, казвам: изчистете комина на сърцето си! Помислете малко върху този въпрос и си отговорете, кой е коминът на сърцето и де се намира той. Вие ще отговорите на този въпрос, когато започнете да изучавате физическото, астралното, менталното и причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, също така и астралното, менталното и причинното тела имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче, когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. Например, някой напише едно стихотворение. Прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо. Поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време. След това отново го прочита, намира че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави, и кои не.

В това отношение, като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно разрешавате кои положения са верни, и кои не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете два-три пъти, веднага ще си дадете оценка, вярно ли сте написали темата, или не. Ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите които слушат, също ще бъдат доволни. Ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трябваше да се запитате, здраво ли е вашето сърце, чувства ли правилно. После, трябваше да го разгледате анатомически, от колко прегради се състои. След това трябваше да минете към астралното, към духовното сърце, да помислите нещо за него и тогава да напишете темата. Това значи право мислене. Съвременните хора не мислят дълбоко. Представете си, че някой ви каже, че сте лош човек. Право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нещата, вие ще вземете тези думи за абсолютни, и ще се умъчните. Обаче, ако сте слуга някъде и господарят ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие се отказвате да изпълните заповедта му, казвам: вие сте лош човек по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щом слугата не отива да разоре и да посее нивата, той не е изпълнил една от своите важни служби.

Питам: има ли разлика в това дали слугата ще посее цялата нива или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, разбираме, че той е лош само за дадения момент, но не и за някой минал или бъдещ момент. Той е лош, докато продължава неговата лоша постъпка. Следният момент, когато се занимава с някаква добра, благородна мисъл или постъпка, той е добър човек. Тъй щото, когато говорим за добро или зло, в окултен смисъл, разбираме само определен момент, който може да продължава няколко минути, няколко часа или години, но след това той се сменя. Човек не може да бъде през целия си живот само лош или само добър. Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство. Като влезе в някое стадо, той побутва тази онази овца с муцуната си и ги отминава, никаква пакост не им причинява. В такива случаи, овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца. Не, благородство е проявил този вълк. Като побутне някоя овца, той си помисли нещо и казва: "Хайде, от мене да замине!". Когато вълк влезе в някое стадо той постъпва по три различни начина: или дави овцете, или само дращи с ноктите си, наплаши ги и бяга, или ги побута малко и не ги дави, излиза си вън без да им е причинил някаква пакост.

Същото нещо може да се каже и за човека. Когато човек проявява лошото в себе си, той или дави хората, или само дращи с ноктите си и ги наплашва, или само ги побутва, раздвижва и бяга вън. Следователно когато казвате, че някой човек е лош, трябва да се знае за кой от тези три момента се говори. Затова именно злото и доброто са относителни величини. Относителните неща се определят от времето, през което тяхната енергия и деятелност се сменят. Като казват за някого, че не може да прави зло, това е защото правенето на злото се определя астрологически от влиянието на известни планети върху човека. На обикновен език казано, това значи: има условия, при които човек може да върши зло. Щом излезе от тези условия, вратата за правене на зло пред него се затваря. Като се намери пред затворената врата, тази енергия започва да удря, да блъска върху нея, но като не се отвори, тя изменя своята посока, и този човек започва да се проявява в добро. Същият закон се отнася и за доброто. Следователно, човек няма всякога условия за вършене на добро, нито пък има всякога условия за вършене на зло.

Когато развиваме темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрез него. Мислете върху благата, които придобивате чрез сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. Например, бройте, колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после, бройте, колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб. Интересно е да видите, как пулсът варира при различните състояния, които минавате. По този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После, следете ритъма на сърцето си, дали е равномерен, или не; дали е дълъг, или къс. По ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си. Иначе, вие само ще събирате богатства, ще ги туряте в банки, ще ги броите, без да знаете, как се придобиват тези богатства. Не, станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, да научите, как се събира богатството. Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди колко си хиляди лева, но това богатство е опасно.

За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване. Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме. Външно ще чува, но вътрешно няма да възприема. При това положение, колкото и да се говори на човека, той няма да разбира. Той ще мяза на млад момък, който е определил да се срещне със своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща. Каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният. Вие му говорите това онова, той все за ядене мисли. Значи, когато съзнанието на човека е заето с някаква мисъл, той няма да разбере много неща и Ще ги пропусне. Понякога и вашето съзнание е заето с няколко странични въпроси, които пречат да схващате нещата правилно. Четете някой поет, възхищавате се, чудите се, какво е искал да каже в това стихотворение. Какво искал да каже? Преживял някакви разочарования, които маскирал малко, о вие мислите, че голяма дълбочина се крие в мисълта му. Друг път се въодушевил от нещо, очаровал се, вие се чудите на неговата мисъл. Очарованието си излел нищо повече. Това са странични мисли, които нямат нищо общо с главния предмет. Когато описва своите разочарования, поетът минава някакви болезнени състояния. Когато описва своите очарования, той е оздравял, получил е няколко хиляди лева помощ и отишъл в странство да се разходи. Истински поет е онзи, който вижда нещата от Божествено гледище и ги прилага в живота си. Истинският поет описва нещата в тяхната реалност, без да се ръководи от лични настроения. Същото се отнася до музиката и до изкуството.

Сега от вас искам, когато размишлявате върху нещо, нито вие да очаквате, нито от вас да очакват нещо. Когато и аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината затова е, че досега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто, като слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят, или както са в разумната природа.

Следователно, като ученици на окултна школа, вие трябва така да изчистите съзнанието си, че всичко, каквото приемете, да се отпечата. Всички телефонни съобщения с външния свят трябва да затворите и да кажете: "Ние приемаме само отвътре, а не отвън". А сега, като влезете в клас, вие се занимавате само със звънци: оттук дрън, оттам дрън, ставате, ходите, връщате се, и предметът, който ви се предава, остава неразбран. Как ще разберете предмета, като се занимавате само със звънци?

Първата задача на окултния ученик е да се научи да затваря телефонните станции. Щом някой дрънне на една от вашите станции, ще кажете: "Извинете, жиците ми са прекъснати". "Как? Защо?". "Прекъснаха се от окултната наука, с която сега се занимавам в Школата. Щом свърша урока си, пак мога да приемам и предавам съобщения от външния свят. Докато съм в клас, няма да ме безпокоите, ще чакате да свърша урока си. Щом свърша, тогава ще ми кажете, каквото трябва. До това време ще чакате вън".

21. Лекция от Учителя, държана на 2 август, 1922 г.

София.

Противоречия в живота, том 2

2011-07-23T15:50:30Z

Divna: /* Противоречия в живота */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[1922]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]] ПЪРВА ГОДИНА (1922)

Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar този адрес]. Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата с помощта на клавиатурата Ctrl+V, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето.

Моля, отбележете по коя беседа работите в момента, като напишете името си до името и. След приключването, отбележете с '''готово'''

== Противоречия в живота ==
[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=361&Itemid=66 Противоречия в живота, том 2]
Младежки окултен клас, година І, т.2.

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-01.pdf Двата пътя - година 1 - 1922, София 1934]

*[[Противоречия в живота]] Divna готово
24 май 1922 г.

*[[Връзки на знанието 1]] Divna готово
31 май 1922 г.

*[[Мисъл, чувство и действие 1]] Divna готово
7 юни 1922 г.

*[[Изисквания от ученика]] Divna работи се
14 юни 1922 г.

*[[Скъпоценните камъни 1]] Divna готово
21 юни 1922 г.

*[[Прояви на съзнанието 1922]] Divna готово
28 юни 1922 г.

*[[Положителни и отрицателни сили]] Divna готово
5 юли 1922 г.

*[[Възможности 1]] Divna готово
26 юли 1922 г.

*[[Деятелност на сърцето 1]]
2 август 1922 г.

Връзки на знанието 1

2011-07-23T15:47:42Z

Divna: /* Връзки на знанието */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Противоречия в живота, том 2]]

== Връзки на знанието ==

Размишление.

Четоха се работите върху темата: "Защо трябва да обичаме, и защо трябва да ни обичат?".

Вие сте развили темата добре, но по форма само, а не по съдържание и смисъл. Опитали ли сте това, което сте писали? Начинът, по който сте разсъждавали при написване на темата, е инволюционен. За да се освободите от този начин, вие трябва да спрете вниманието си върху природата, и оттам да извадите отговор на зададените въпроси. Според вашите разсъждения, вие казвате: "Който люби, той дава". Питам: който яде, дава ли нещо? Не само че нищо не дава, но той взима отгоре. Отговорете тогава на въпроса, защо трябва да яде човек?

Значи, който люби, той всичко дава. Когото любят, той всичко взима. При това, който люби някого, той същевременно го обсебва. Ако господарят люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможност да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава, какво дава обичта? Нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права. Приложете тия разсъждения в практическия живот, да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас, когото обичат, той само взима; който обича пък, той всичко дава.

За изяснение на въпросите за обичта, за любовта, ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си? Като му дава вино да пие. Кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взима. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взима, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взима от пияницата, всичко задържа. Той взима от пияницата пари, ниви, къщи, всичкото му материално и здравословно положение. Следователно, любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази? Тази любов не е идеална, но въпреки това, хората казват, че в любовта има нещо Божествено. В коя любов има Божествени прояви? Ако сега ви поставят на изпит, нито един от вас няма да издържи в любовта си. Значи, едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Някой пише, че любовта изисква жертва. Знаете ли, какво нещо е жертва? Преди всичко, жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. Вие жертвали ли сте се доброволно? Сега, както видяхте, направихме малък разбор на темата, която писахте за днес.

Питам: защо трябва да обичате, и защо трябва да ви обичат? Имате ли нужда от това? Нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон. Следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Дето има закон, там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите, това вече не е любов. После, след като сте обичали, какво сте придобили, или какво сте изгубили? Каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до реалността. С това, аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например, да обичате и да ви обичат, това са стари идеи, идеи на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените да ги обичат. Тези идеи съществуват от памтивека още, и съвременните хора ги взимат, боядисват ги отвън с разни бои и краски, накичват ги с разноцветни мъниста и светли, лъскави камъчета, докато заприличат на селска красавица. По този начин те ги представят за нещо ново. Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. Как са завършили отношенията си двама приятели, които са живели според тази любов? Ако проследите цялата история на човешкото развитие, няма да срещнете двама души, които като са живели според тази любов, да са свършили живота си добре.

Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не са прави. Прави са те, но от ваше гледище; от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до любовта, там никакви разисквания не се приемат.

Любовта изключва всички питания.

Любовта изключва всички противоречия.

Любовта изключва всички насилия.

Любовта изключва всички ограничения.

Сега, като знаете тия положения, как ще определите любовта? На вашата любов липсва един нов елемент, който вие сами трябва да намерите. Можете ли да намерите, кой елемент липсва на вашата любов?

Сега ще ви задам въпроса: защо гледате и защо ви гледат? И който гледа, и когото гледат, вършат един и същ процес. Единият пита: "Защо ме гледаш?". Другият отговаря: "Ти не ме ли гледаш?". Значи, и двамата се гледат в едно и също време. Има ли някаква разлика в тези два процеса? Разликата е много малка, едва уловима. За да се схване разликата, ще приведа следния пример: два лагера неприятелски войски се бият. Едната страна напада. Според вас, тя проявява активна любов. Другата страна се защитава, тя проявява пасивна любов. И онези, които нападат, както и другите, които се защитават, действат по един начин. И едните, и другите си служат с картечен огън. Разликата се заключава само в това, че едните се движат, а другите седят на едно място. Едните местят позициите си, а другите се държат за позициите си. Иначе, съществена разлика няма. Такава е разликата и между двете положения, които по-рано разгледахме, да обичаш и да те обичат. Като разглеждате любовта идейно, вие трябва да се спрете върху най-малката любов. Най-малката любов е граничната. Щом става въпрос, защо трябва да ни любят, и защо трябва да любим, това е граничната любов, т. е. любов с граници. Вие смесвате граничната с безграничната любов, а те се коренно различават. Когато нямате пари, вие отивате при банкера, искате от него заем. В случая, банкерът дава, а вие взимате. Банкерът е пасивната страна, а вие, които идвате отвън активната. Вие атакувате неприятеля си, а той или дава нещо, или отблъсва, Този пример обяснява степента и характера на вашите чувства.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете, с какъв материал разполагате, а оттам, да предвиждате, какви резултати ще имате. Докато не схваща тези неща, човек ще изпада в смешни положения. Ще го срещне някой и ще го пита: "Защо не ме гледаш?". Как ще ви гледа този човек, ако е сляп? Ами, ако и вие сте слепи, как ще се гледате? Преди всичко, човек трябва да се запита, има ли любов в себе си и неизменна ли е неговата любов? Не е достатъчно само да се говори за любовта, но тя трябва да се прилага в живота. Ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира. И той има някакво понятие за светлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нещо подобно на любов, но това не е истинската любов. Затова именно хората често си задават въпроса, защо трябва да обичат.

Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича. Намерили ли сте обаче човек, който да ви е обичал както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат. Проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели подържат тази мисъл. Те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към онзи, който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов? Тя трае само един момент. Това не е още любов, това е само моментна проява на любовта. Че някой ви подарил нещо, или ви дал един обед, това е временна проява на любовта. Следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате. В моите очи, това растене е външна полировка, временно дресиране. Като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне. Когато любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя. Това може да стане моментално, може да стане и постепенно, от човека зависи. Под влиянието на любовта, възгледите в човека се оформяват, претърпяват промяна, каквато претърпява въглена, докато се превърне в диамант. Мислете върху любовта като сила, като принцип, за да дойдете до положителното знание.

Вие сега сте в права посока, но методите с които си служите са стари, затова не могат да ви помогнат. Например, мъж и жена се обичат, разговарят се, четат Евангелието заедно, добре върви всичко. След това мъжът казва: "Жена, искам хубаво да ми наготвиш!". "Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш?" Те говорят за любовта, а живеят по стар начин. После ще казват, че тъй било определено от Бога. Сами са недоволни от живота си, а го приписват на Бога. Това не е обич, това е оглеждане в огледало. Някой обича някого, защото се оглежда в него, като в огледало. Всъщност, той обича себе си в огледалото. По този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, той обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора - учени, философи, писатели, вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша. И в Писанието е казано: "Целият свет лежи в лукаваго". Когато развива някаква тема, ученикът трябва да се вдълбочи в себе си, да види, от своите опитности и преживявания, какво е написано там, и това знание да изнесе. Рече ли да пише, кой какво казал по дадения въпрос, той ще се отдалечи от истината.

В друга лекция аз ще говоря за проява на любовта по форма, а не по принцип. Засега вие се нуждаете от формите на нещата, тях трябва да разбирате. Любовта може да се прояви в съответна за нея форма. Значи, формите трябва да се намерят, а в това се заключават големите мъчнотии. Любовта е посещавала всекиго, но за кратко време само. Някой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: "Ще раз дам всичкото си имане. Аз искам да служа на Бога". След два три часа разположението изчезва, той започва да уляга в себе си и казва: "Не му е дошло още времето. Не трябва да бързам". След пет шест месеца пак се вдъхнови, пак е готов да раздава имането си. Току изведнъж се сепне, стресне се, отложи. И като отворите книгата на този живот, виждате, че цялата е изписана с взети, но неизпълнени решения. Такава е любовта на повечето хора. Това не значи, че те нямат любов. Всички хора имат любов, но тяхната любов още не е приложена. Това, което сега говоря, се отнася до вас, като ученици. Докато не създадете в себе си нови форми за проява на любовта, нищо не трябва да говорите на външните хора. Ако говорите, без да сте придобили тия форми, вие само ще се натъкнете на по-големи трудности и противоречия. Всичко, което говорих по въпросите, защо трябва да любите и защо трябва да ви любят, не изчерпва въпроса за любовта. Това бяха само разсъждения, които ще събудят мисълта ви. Обаче, всеки сам трябва да разреши въпроса за любовта.

Сега ще ви представя един образ за разсъждение. Имате една тенджера с капак, който ѝ приляга добре. По едно време вие забутате тенджерата някъде, и кой как мине подритва я. Също така захвърляте и капака на тенджерата. В това положение, тенджерата остава отворена. Допуснете, че тенджерата е жената, а капакът мъжът. Какво трябва да правят мъжът и жената? Тенджерата трябва да намери своя капак. Кой кого трябва да люби: тенджерата капака, или капакът тенджерата? Аз ви давам тия примери само за разсъждение в клас, без да засягам чувствата ви. Това са теоретически въпроси, а вашите чувства оставям настрана. Ако вашата тенджера е отворена, без капак, трябва да намерите капака ѝ и да го турите на място. Това значи: ако чувствата ви са открити, има опасност да се опрашат, да се накърнят от някого. За да не става това, намерете капака на вашите чувства, т.е. ония мисли, които могат да им прилегнат добре. Тогава и капакът ще бъде здрав, и тенджерата цяла, неповредена. Това е метод, чрез който можете правилно да регулирате чувствата си.

Разбрахте ли тази мисъл? Ако не сте я разбрали, по-добре. Защо? Защото често разбраните неща се изопачават. Според окултната наука разбраните неща са неразбрани, а неразбраните са разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. Любовта е метафизическо нещо, тя не може лесно да се разбере. Ще кажете: "Като не можем да разберем любовта, защо ни говорите?". Ще ви дам един пример, с който ще обясня целта си защо именно говоря за любовта. Всеки от вас представя малко растение, което едва е започнало да се развива: стъблото, клончетата му са нежни, не издържат големи тежести. Обаче започва да вали сняг, който натрупва тия млади клончета и листа. Ако не дойде отвън някаква помощ, клончетата ще се пречупят. Словото, което говоря представя малък ветрец, който иде в помощ на вашите клончета: той отвява настрана снега и освобождава клончетата ви. Този вятър е потребен да изтърси снега на земята. Снегът, това са вашите стари идеи, които не са на корените, но на клончетата ви. Ако не падне долу, клончетата ви ще се счупят. Много от вашите клончета са счупени от тежестта на вашите стари идеи. Идеите трябва да бъдат в корените, а не по клонищата. Нямам нищо против вашите идеи, но има опасност от тежестта им да се счупят клончетата на вашия живот. Затова именно поне малко ветрец ви е потребен! Някои се страхуват, че снегът, т. е. идеите им щели да паднат. Нищо опасно няма в това, снегът непременно трябва да падне долу, при корените на растенията.

Когато в човека се пробуди обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо. Това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата обич, той е радостен, доволен. Щом го забележат, радостта му изчезва. Направете следния опит да проверите думите ми. Минете покрай някой беден човек, и без да забележи той, турете пред него 20 - 30 лева. Щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка 20 - 30 лева. Той ще ви благодари, но ще ви запомни и дето ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен. Защо? Развали се нещо в любовта. Следователно, любовта е нежен цвят, който расте и се развива далеч от погледите на хората. За любовта ви никой не трябва да знае. В първия случай вие изразихте любовта си към бедния на тъмно, от никого невидени и незабелязани, затова и вие бяхте радостни, и той беше радостен. Във втория случай вие изразихте любовта си на светло, през деня, и той ви видя. Тогава вие изгубихте, той спечели. С този пример ви изнесох една нова мярка за любовта, пред която вашите разбирания за любовта остават нещо антично, архаично. Обаче тази формула на любовта не може още да се приложи в практическия живот, защото няма съответни условия. Форма има, но съдържание още няма. Съдържанието трябва да излезе от вас.

В бъдеще, когато дойдат по-благоприятни условия, ще ви дам една задача върху любовта, която трябва да решите без хартия, без молив, направо. До това време тя ще бъде в тайна, никой няма да я знае. Тогава вие сами ще проверите вашата теория върху въпросите: защо трябва да любим, и защо трябва да ни любят.

Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света. Смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода. Тази вода е седяла в шишето три четири дена, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току що налята от извора. Вие взимате това шишенце и наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте. Шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото.

За следния път пишете върху темата: "Предназначението на ръцете".

14. Лекция от Учителя, държана на 31 май, 1922 г.

София.

Стар и нов живот

2011-07-20T16:07:49Z

Divna: /* Стар и нов живот */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Двата пътя, том 1]]

== Стар и нов живот ==
Т. м.

Сега, вие искате да знаете, за какво да се молите. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва, кои са отличителните качества например на вярващия, на слушателя и на ученика. Отличителното качество на вярващия е вярата; на слушателя слушането, а на ученика ученето. Следователно, ученикът се моли за учението си.

Прочетоха се работите за волята и за белия цвят. За следния път пишете върху темата: "Отличителните черти на доброто и злото". Ще пишете най-същественото върху доброто и злото, както ги схващате.

Как направихте упражнението, което бях ви дал миналата седмица? Можахте ли всички да станете навреме? Всеки трябваше да си внуши, да стане навреме. Всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически. Самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика. При това, те трябва да се изпълняват с любов. Ако не работи със закона на любовта, ученикът нищо не може да постигне. Той ще има обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се постигат при обикновените школи. Ако любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си. Ако любовта не присъства в душата ви, вие ще се колебаете, ще мислите, да станете или не, какво ли е времето вън и т.н. През това време ще дойдат изкушенията и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в астралния свят. Следователно, когато в окултните школи се дават упражнения или задачи, едновременно с живота се събуждат и бурени, които започват да растат и да се развиват. В този смисъл, бурените представят голяма опасност за развиването на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.

За изяснение на тази мисъл, ще си послужа със следната аналогия. Представете си, че близо до корените на някой голям дъб посадите едно малко цвете или растение. Как мислите, добре ли ще се развива това цвете? Цветето няма да се развива добре. Защо това цвете не ще може да вирее? В скоро време това цвете ще заглъхне, защото дъбът ще поглъща всички хранителни сокове от земята, както и светлината на слънцето, тъй щото почти нищо няма да остане за цветенцето. Следователно, вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво "дърво за познаване доброто и злото". Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да корени това дърво, той е разбрал, какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж.

Казвам: ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него. И тогава, посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение забелязвате, как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте наклонен към проява на красивото, на Великото в себе си, готови сте да говорите истината; и обратно, в дни на неразположение и вие сами не усещате, как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите, как се поддадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и със стари, с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората.

Като се говори на хората за Истината, те казват: "Истината е неприложима в живота". Това показва, че Божественият живот изисква напреднали души. Съвременните хора не могат да служат на Божията Истина, понеже са останали назад в развитието си. Затова е много спомогнала черната ложа, която с ред религиозни системи е успяла да спре развитието на човешките души. Обаче, според мене, по-лесно е да се живее за Истината, отколкото за света; по-лесно е да се служи на Бога, отколкото на света. Мнозина намират, че е по-лесно да се живее за света, отколкото за Бога. Защо мислят така? Те мислят по този начин, защото светът изисква своето със сила и го налага със сила, когато Божествената Истина изисква своето по любов, доброволно. И както виждате, насилието въздейства по-силно върху хората. Те вършат и доброто, и злото чрез насилие, но този метод е временен, а резултатите му са безплодни, те носят ред страдания и нещастия на хората. Понеже хората не са научени да работят от любов, доброволно, ще видите, че много окултни ученици, след като са били в школата няколко години, един ден излизат от нея, под предлог, че тази наука не е за тях. Един индус отива във Франция, дето образува окултна школа. В първо време се записали в нея 500 души ученици, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само пет ученика, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд. И до днес още мнозина се стремят към изтока, към индуските системи. Обаче, едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата, разумна природа. За пример, ако на запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят.

За изяснение, ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите например казват: "Без учител не може", т.е. без учител няма развитие. Според нас, учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната форма: "Без светла мисъл не може"; без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава, Истината ще бъде една и съща и за Учителя, и за ученика. В това отношение, способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа, ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. За пример, много ученици, като влязат в Школата, започват да мислят, че са млади още, че ще се лишат от естествения живот, и току виждате, че един ден напущат Школата. Това е криво разбиране. Окултната школа има за задача да научи младите именно, как да живеят. Значи, окултната наука има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите, как да живеят.

Закон е: старото се изправя, а младото се учи. Старите религиозни разбирания, старите разбирания за живота могат да се събудят в младия човек и да го спънат. Затова именно, преди да са дошли до това положение те трябва да бъдат научени правилно да живеят. Много противоречия ще се явят и в старите, и в младите, но ако знаят произхода им, те лесно могат да се справят с тях. Новият живот, както и Истината, която иде в света, са в състояние да изкарат тия недъзи и противоречия навън. Ето защо, когато тия противоречия изпъкнат във вас, вие не трябва да се съблазнявате от тях и да мислите, че новият живот, новите идеи не са за вас. Кажете ли така, вие сами произнасяте присъдата си. Според законите на окултната школа, ученикът сам създава своето щастие и нещастие.

Сега, ще ви дам едно малко обяснение за относителните истини в живота. Допуснете, че слънцето представя една определена точка в пространството. Към тази точка отправяме един лост, с който искаме да покажем, че всички планети в слънчевата система се намират на една права линия. Приемете, че този лост може да се върти. Какво ще забележите при въртенето на лоста? Колкото по-бързо лостът се върти, толкова по-бързо се движат по-отдалечените планети от слънцето; по-близките планети пък се движат по-бавно. Според този закон, колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-далеч се намира то от центъра. И обратно: колкото по-бавно се движи едно тяло, толкова по-близо се намира до центъра. Обаче, в сегашната слънчева система е точно обратно. Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен. Забележете, светските хора, които не мислят за Бога, нито се молят, са по-пъргави, по-енергични и работни от религиозните. Още при ставане сутрин, те започват да работят. Като стават сутрин, религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат натук-натам, без да работят нещо. Светските хора имат мнение за религиозните, че са мързеливи, че не обичат да работят. И наистина, като стане духовен, човек или малко работи, или не иска да работи. Защо е така? Защото, докато е бил светски човек, той е работил много и сега казва: "На времето си работих достатъчно. Сега мога вече да почивам". Ето защо, религиозните хора все за почивка говорят.

Казвам: ще дойде ден, когато хората ще бъдат в състояние на почивка, но не трябва да бързат. В това отношение, много окултисти правят същата погрешка, като искат да ликвидират науката. Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче, като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава. Те мислят, че са дошли до центъра на своите знания, но се заблуждават. Всеки център представя планета на друг лост, който е свързан с много още системи, дето движението става по съвсем други закони. Едно се иска от ученика: да осмисля всяка своя постъпка, за да може по този начин да намери нейното място. Бих желал в това отношение, да станете художници. Има художници майстори, които каквато линия, каквато черта видят, колкото крива да е, те веднага я използват за нещо: поставят я като част на някоя сложна фигура или я взимат за образец на нещо. Следователно, дойдете ли до вашите мисли, чувства и действия, стремете се да ги осмислите, да изкарате нещо от тях, както художникът изкарва нещо хубаво от всяка точка и линия. Затова именно, не се борете с вашето минало, но използвайте опитностите, които то носи, като основа на бъдещето.

Вторият опит, който ще направите върху дадената задача, ще бъде тази вечер (сряда) и утре вечерта (четвъртък). До 12 ч. няма да си лягате, за да направите упражнението. Ще сверите часовниците си, за да спазите определеното време. Ще започнете упражнението в единадесет часа и половина вечерта и ще трае половин час, до дванадесет часа вечерта. Разбира се, това време, през което ще правите опита, не отговаря напълно на физическото. Има малка разлика между едното и другото време. За да познаете дали часът е близо 12, ще следите вашето вътрешно състояние. Ако часът е наближил 12, ще усетите в себе си малка вътрешна радост. Ако истинското време не се съвпада с това, което часовникът ви показва, ще почувствате вътрешно безпокойствие. Щом пристъпите към упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици от вашия клас. След това, към всеки един ще отправите последователно формулите, първата и втората, а именно: 1. "Без страх и без тъмнина!" 2. "Без страх, в любовта безгранична!"
При първия опит отправихте към всекиго по една добра мисъл, но в него имаше малки изключения: няколко ученика не бяха точни. Като се моли, човек чувства вътрешна радост. Това значи, че той се е обърнал към Бога. Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един лъч и да проникне в душата ни. Този лъч е тъй необходим за душата ни, както слънчевата светлина за цветята. В окултните школи учениците се домогват до съвсем други знания и схващания за Бога от тия на обикновените хора. Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин светлината създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. Тъй щото, искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете ѝ известно препятствие. Направете средата на вашите мисли по-рядка, или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване. За учениците е важно да разберат: отношенията си към целокупния живот; ролята си във Великия Божествен живот; предназначението и задачата си като човеци, като същества, които са дошли на земята да живеят. Щом разбере това, ученикът ще може да изпълни всичко, което му е определено. Условията, възможностите на тоя живот дават само един начин, по който можете да се развивате правилно. Бъдещите условия, бъдещият живот носи в себе си други начини за правилното разбиране на хората.

Единственият правилен начин, по който хората могат да се развиват, е Божията Любов. Тази Любов дава възможност да схванете в живота най-възвишеното, най-благородното и заради него да се обичате. Днес хората се обичат външно, но това не е любов. Любовта към хората подразбира любов към благородното, Божественото в тях. Обаче, докато не намерите Божественото в себе си и Го обикнете, и хората не можете да обичате. Всички страдания, всички противоречия в света произтичат от факта, че хората търсят Истината и Любовта отвън някъде. Първо ще ги намерите вътре в себе си и в хората, а после ще ги намерите и отвън. Когато две същества съзнаят, че имат Божествено начало в себе си, те вече се познават, имат две, три, четири и повече допирни точки помежду си и образуват системи от планети. Ето защо, който търси Божественото в себе си и в другите хора, той няма защо да се спира върху дребнавостите на обикновения живот.

Сега, ще ви дам една картина, с която искам да изясня вашето вътрешно състояние. Представете си един голям, богат палат, в който се дава голямо угощение. На угощението присъстват много гости, които ядат, пият, пеят и се веселят. Главният вход на тоя палат е затворен, понеже всички гости, поканени на угощението, вече са се събрали. Освен главния вход, в този палат има и един заден вход, през който могат да влизат само най-близките приятели на домакина. Домакинът е обещал на един от своите приятели да поговори с него. Какво трябва да направи? Ще остави гостите да се веселят, а той ще излезе на задния вход на палата и там свободно ще говори с приятеля си. Това значи: когато съществата във вас ядат, пият и се веселят, няма да им обръщате внимание, ще ги оставите сами да се веселят, а вие ще излезете на задния вход, дето никой няма да ви види, и там ще си поговорите със своя добър приятел. Угощението и веселбите на вашите гости не трябва да ви смущават. Вие не трябва да се безпокоите от мисълта, какво ще кажат те, като се научат, че вие сте излезли на задния вход да се разговаряте с приятеля си. Гостите ви няма да забележат даже, че вие не сте между тях. Ако пък искате никой да не забележи вашето отсъствие, дайте им повече да ядат и пият, да се забравят.

Тъй щото, когато човек се стреми към забогатяване, той иска да изпъди всички свои гости, да остане сам, да може да излиза и влиза през задната врата, да се разговаря с приятеля си, без да го забележи някой от тях. Окултният ученик се заблуждава в желанието си изведнъж да забогатее. Затова именно той казва на гостите си: "Днес трябва да се срещна с един свой приятел, да се поразговоря, друг път елате". Щом каже така, спънките започват да го следват една подир друга. Оставете гостите си да ядат и да пият, не ги връщайте назад. Какво лошо има в това, че те ядат и пият? По този начин те ще има с какво да се занимават и няма да ви безпокоят. Иначе, те постоянно ще искат от вас това-онова и няма да ви оставят спокоен. Гостите представят света в човека. Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства. Вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено бива затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен. През този вход именно, всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае.

Сега, като задача за размишление, до следния урок, ви давам въпроса: "Какво е вашето предназначение в този живот?". Същевременно, желая на всички, като млади, да се освободите от песимизма. Абсолютно никакъв песимизъм да не остане във вас! Бъдете бодри, смели, решителни и гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си : "Това неразположение не е мое. То се дължи на гостите в мене, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият". Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат, дядото всякога се обижда. Той казва: "Как така, аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни!" В това отношение, младият не се нуждае от чужда помощ. Той сам може да оре, да копае, да носи, вода той всичко сам може да си върши. Щом може всичко сам да си прави, трябва ли да се смущава, да се тревожи за нещо? Старият пък, понеже сам нищо не може да си направи, готов е да се сърди на всеки, който в момента не му услужи. Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам пред вид закона на Любовта. В Любовта е всичко възможно. Който живее в закона на Любовта, той всичко може и всякога млад ще бъде. Щом изгуби Любовта, щом напусне този закон, той остарява и се нуждае от услугите на окръжаващите. За да се уверите в този закон, да видите, че той работи без изключение, направете опит да го приложите. Мислете върху въпроса, как може да се оправи света чрез великия закон на Любовта. Едно време пророк Илия изкла 400 пророци, като мислеше, че ще освободи Израил, но не успя. Той не се уплаши от това, което, направи, но се уплаши от една жена и избяга. След това трябваше да отиде в пустинята, да прекара там 40-дневен пост, да му покажат начин, по който светът може да се оправи. Той прекарал известно време в планината, всред канарите, дето се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня. Най-после той чул тих глас, т.е. гласа на Любовта, гласа на Бога. Едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Бурята представя метод, с който сегашните хора работят. Бурята представя сегашния живот на хората. Огънят, това са страданията, през които хората минават. Обаче, светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня. Бурята може да руши канари; бурята може да корени дървета, но по никой начин тя не може да оправи света. Като чул тихия глас, пророк Илия закрил очите си и разбрал дълбокия смисъл на този глас. Сега, и на вас, като на окултни ученици, обръщам вниманието ви на тихия глас, да видите, какво той може да на прави. Досега вие сте искали да бъдете силни, като бурята и като вятъра, да покажете на хората, кои сте и какво можете да направите. Обаче, ние искаме да ви научим "тихо да говорите" и да видите, какво можете по този начин на направите.

Сега, едно трябва да имате предвид: докато не проучите нещата добре и не ги изпитате, никому не ги съобщавайте! Докато плодовете на вашето дърво не узреят, никому не ги предлагайте! До това време и вие още нищо не знаете. Като посади семената и получи плод, ученикът ще занесе този плод първо на учителя си. После, може да го носи, дето иска. Ученикът занася първия плод на своя учител. От останалите плодове той може да носи, дето иска и по колкото иска. Ако бързате да занесете на хората незрели още плодове, от никого неопитани и проверени, вие ще се натъкнете на ред противоречия. Затова, не бързайте да разправяте на хората неизпитани и непроверени неща. Те ще ви изслушат, може би и пред вас нищо да не кажат, но в себе си непременно ще ви осъдят. Те ще кажат: "Чудно нещо, с какви празни работи се занимават тия хора!" По този начин те ще внесат в подсъзнанието ви една противоречива мисъл. От хиляди години насам, от как живеете на земята, вие сте опитвали тия неща. Има ли смисъл пак да ги опитвате? Целта на тази Школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария живот в нов, нещо, което и алхимиците са проповядвали. И те са учили старите хора да се подмладяват. За тази цел те са правили ред опити, прилагали са разни начини. Те са взимали например един стар човек, затваряли са го херметически някъде и са го подлагали на различни реакции. В резултат на тези реакции, този стар човек се превръщал в млад, с нови сили, с нова енергия за работа. По същия начин и вас ще затворят херметически, за да се подмладите, но това няма да бъде днес, някога ще бъде. Сега, идете по домовете си без страх и без тъмнина!

Тази вечер каква мисъл ще си изпратите? Пожелайте дълбоко в душата си: да проникне истинското знание във вашите умове, във вашето съзнание. Правете упражненията добре, защото силата на човека седи в упражненията, които той прави. Без упражнения всички усилия са напразни. Някой може да запита, защо трябва да направи упражнението в 12 ч., а не в един часа след полунощ? Това не трябва да ви интересува. Ще станете на определеното време, ще размишлявате половин час и точно ще си напишете мисълта, която сте изпратили на съучениците си. За тази цел трябва да имате по една тетрадка, или по едно тефтерче, в което да си записвате хода и резултата от упражненията. Представете си, че един от вас изпратят в България някъде, да образува окултен клас. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос. Ще отвори например книгата "Светлина върху пътя" и ще започне да чете: "Убий всяко желание в себе си!" Питам: като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е крив превод на една окултна мисъл. Окултните истини не се превеждат буквално. "Да убиеш всяко желание в себе си" това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу, към земята, обърни ги в обратна посока нагоре. Някой има да взима пари от някого; отива при него, заплашва го със съд, с убийство, за да му върне парите. Това е насилие! Какво ще спечели този човек, ако даде своя длъжник под съд, или ако го убие? Върви той, мисли, но по едно време мисълта му взима друго направление, нагоре и казва: Няма да давам този човек под съд, нито ще го убивам. Ще отида при него и ще си поговорим приятелски. Щом отправи мисълта си нагоре, той постига целта си, получава парите си.

В същата книга "Светлина върху пътя" е казано: "Само онзи може да намери Истината, на когото сълзите от очите са престанали да текат". Питам: какво ще стане със земята, ако всички извори пресъхнат? Значи, и тази мисъл не е пра вилно преведена. Ето защо, който се занимава с окултните науки, той трябва да търси вътрешния, скрития смисъл на всяка истина. Други пък казват: „За да се намери Истината, сълзите на човека трябва да престанат от очите му, а краката му трябва да се измият в кръв". Които четат тези изречения, те мислят, че много неща са разбрали. Това са символи, на които трябва да се направи дълбок, вътрешен превод. Само така те могат да се осмислят и да принесат полза на човека. Ето защо, тази книга търпи щателен превод. Всички правила в нея трябва да се прекарат през сито, или да се поставят на дарак, да се раздрънкат. Тази книга е като нечиста вълна, която трябва да се раздрънка, да се разчепка косъм по косъм: нечистото да се отдели от чистото; прахът да падне долу и каквото остане от нея, да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. В тази книга се срещат изрази, формули от астралния, от умствения свят, но снети на физическия свят, с езика на земята, те представят нещо смесено, объркано, каквото е попската яхния в живота на съвременните хора. Често, по медиумичен начин, хората се домогват до различни храни, до различни диети. Например, някои медиуми препоръчват да се пие житен сок, но и те сами не разбират, какво се крие в житото и не знаят, на какви хора трябва да се препоръчва. Само онзи може да пие житен сок, който има разположение, подобно на енергиите, които се съдържат в житото. Дали ще ядете овес, праз или друго нещо, трябва да имате разположение, което да отговаря на енергиите на овеса, на праза и т. н. В това именно се заключава вътрешната страна на яденето. Това всички трябва да знаете и да го прилагате в живота си. Без това знание, вие всякога ще се натъквате на ред заблуждения, на криви тълкувания.

Едно от заблужденията, на което често се натъкват учениците, е следното. Казват например, че окултната наука не била за младите. Не е така. Според мене, точно обратното е вярно. Защо? Защото младите имат по-силна индивидуалност от старите. В това отношение, бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните. Те по видимому само са бедни и прости, а в същност, вътрешно, представят богати полета, с добре разорана и разработена земя. Ето защо, в сегашните времена напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите повече между привидно богатите и учените. Значи, в младите се въплътяват по-силни духове, затова именно те трябва да се занимават с окултизма. По тази причина младите бягат от черковите. Те са смели, решителни, лесно ликвидират старите форми. Старите са недоволни от тях, негодуват, пречат им. Младите обаче, трябва да бъдат внимателни, защото от черната ложа са предвидени много капани за тях, да ги уловят, да паднат в робство отдето мъчно могат да излязат. Много от старите не разбират правилно живота и затова казват на младите: "Едно време и ние бяхме като вас, но ето, остаряхме". Ще дойде ден, когато и вие ще остареете и ще се примирите с условията на живота. Не, който се примирява, той не може правилно да се развива. Няма с какво да се примирявате. Старите казват: "Като поживеете, тогава ще разберете нещата". Няма какво да разбирате. Ако влезете в някоя локва, какво ще разберете? Ще разберете само това, че в локвата има тиня, кал. Ако влезете в някоя кръчма и пиете, какво ще разберете? Че сте се напили. Какво знание има в тия неща? Да се окаляш, да се напиеш, в това няма никаква наука, никаква философия. Старите все продължават: "Нищо, ще поживеете малко, и ще разберете живота". За какъв живот говорят те? За живота на калта или за живота на пиенето, или за живота на грабежите и убийствата? Щом дойде до този живот, кажете си: "Ние знаем този живот, опитали сме го някога, нищо ново няма в него. Ние искаме сега да на учим новия живот, който не познаваме". Който мисли по този начин, той е млад, който не мисли така, той е стар. Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли.

Казвам: най-важната идея за вас е да си помагате взаимно. В това седи новото учение: Взаимно помагане! Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания. Какво правят сегашните хора? Като видят, че някой млад се е обезсърчил, паднал духом те искат да го убедят да влезе в света, да се поразвлече, да стане щастлив. Това е заблуждение. Хората трябва да знаят, че светът не е единственото място за развлечение. Животът не се изразява само по един начин. Всяка душа носи щастието в себе си. Ако живеете според Великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизма, т.е. човешкото "его". При други условия обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега, със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно. И наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа, са по-слаби от другите. Не е така. Силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: "Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". Божественото в човека е всякога силно, а животинското, е изложено на изкушения, на слабости, на падания. "Работете и молете се, да не паднете в изкушение!" - казва Христос. Казвате : "Ние сме млади сега; как ли ще се развие нашият живот?" Ако вървите в Божествения път, животът ви красиво ще се развие. Ако се отклоните от тоя път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, да видите, какво ще стане с вас. Докато вървите в пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака. Ако понякога Белите Братя не ви помагат, причината за това е, че вие не можете всякога разумно да използвате благата, които те ви дават. Ето един пример: представете си, че вие имате другар пияница, а от време на време получавате известна сума от Белите Братя, щом получите парите, вие ги занасяте на вашия другар. Какво ще направи той с парите? Ще отиде в някоя кръчма и ще ги изпие. Тогава, и вие не печелите, и другарят ви нищо не печели. Каква полза от вашата помощ? Ето защо Белите Братя спират своя бюджет, по отношение на вас и вие започвате да страдате. Защо страдате? Приятелят ви не трябва да пие. Не е приятел онзи, който иска да се жертвате за някаква негова слабост. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване, или чрез насилие. Доброволната жертва, жертвата по любов, има място в Бялото Братство.

Казвате: "Кога Белите Братя са готови да се жертват за нас, да ни помагат?" Когато в душата на човека се яви силен подтик да бъде ученик на Великата Школа, Белите Братя са готови да се жертват за него, да му помагат, да му съдействат. Ако вие запитате един от тях: "Ти готов ли си да се жертваш заради мене", той веднага спуща един облак между вас и себе си и спира своята помощ. Тъй щото, всичко зависи от вашето разположение: каквото е вашето разположение към тях, такова е и тяхното към вас. Като знаете това, щом искате тяхното съдействие, тяхната помощ, в отношенията си спрямо тях, ще застанете на определена база. Каквото всеки ден градите, ще го проверяват, камък по камък, да бъде здраво, чисто, и тогава ще го използвате като градивен материал на Божествената сграда, в която и вие сте призвани като съработници.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 29 март, 1922 г.

София.

Страх и безстрашие

2011-07-20T16:02:50Z

Divna: /* Страх и безстрашие */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Двата пътя, том 1]]

== Страх и безстрашие ==

Т. м.

Прочетоха се работите върху темата: "Най-разумният метод за работа". Добре е да се вади резюме от прочетените теми, да се види кои са съществените мисли в тях.

Едно е необходимо да се знае от всички: човек трябва да започва всяка работа с най-малките спънки. Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете и от общата им сума ще извадите някакво заключение.

1-20 7-12 13-8

2-15 8-13 14-2

3-5 9-14 15-21

4-7 10-1 16-16

5-9 11-19 17-17

6-10 12-18 18-11

---------------------------------

227

Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа.

Сега пък ще напиша изречението: "Firfur fеn tао bi аumen". Това изречение означава: "С най-малкия страх и с най-малката тъмнина". Значи, в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението : "Firfur fеn tao bi аumen" може да се преведе още и с думите: "Без страх и без тъмнина!" Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче, не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществува нето на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал, каква е същността на тази Причина.

И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това, ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе, като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? Не, друг въпрос трябва да си за даде: "Искам ли да уча, или не?" Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: "Страхливите няма да влязат в Царството Божие". И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.

В това отношение, материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.

Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: "Без страх и без тъмнина!" Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментари по него.

Питам: когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва.

Следователно, два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. Значи, ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство със страх и с тъмнина.

Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят, по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали пътят е разчистен, има ли направени мостове дето трябва; пеш ли ще върви или с кон и т. н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т. н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче, в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова, учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете тогава слушайте, какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си.

И тъй, приложете този метод, да видите, какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото, много хора са смели в живота, под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после, инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свят вие не можете да познаете любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи, енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин, обаче, иде по-страшното - лъжата. Казвам: безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото, като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения.

В тази лекция дадох заека и жабата, като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: река, дърво, планина? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае, защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях, като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 1 март, 1922 г.

София.

Противоречия в живота, том 2

2011-07-20T15:54:46Z

Divna: /* Противоречия в живота */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[1922]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]] ПЪРВА ГОДИНА (1922)

Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar този адрес]. Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата с помощта на клавиатурата Ctrl+V, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето.

Моля, отбележете по коя беседа работите в момента, като напишете името си до името и. След приключването, отбележете с '''готово'''

== Противоречия в живота ==
[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=361&Itemid=66 Противоречия в живота, том 2]
Младежки окултен клас, година І, т.2.

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-01.pdf Двата пътя - година 1 - 1922, София 1934]

*[[Противоречия в живота]] Divna готово
24 май 1922 г.

*[[Връзки на знанието 1]] Divna работи се
31 май 1922 г.

*[[Мисъл, чувство и действие 1]] Divna готово
7 юни 1922 г.

*[[Изисквания от ученика]]
14 юни 1922 г.

*[[Скъпоценните камъни 1]] Divna готово
21 юни 1922 г.

*[[Прояви на съзнанието 1922]] Divna готово
28 юни 1922 г.

*[[Положителни и отрицателни сили]] Divna готово
5 юли 1922 г.

*[[Възможности 1]] Divna готово
26 юли 1922 г.

*[[Деятелност на сърцето 1]]
2 август 1922 г.

Двата пътя, том 1

2011-07-20T15:50:56Z

Divna: /* Двата пътя, том 1 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]] ПЪРВА ГОДИНА ([[1922]])

Досега от нашия опит най-ефективен се е оказал методът за сверяване с използването на електронен четец за български текстове (можете да свалите програмата от [http://www.bialobratstvo.info/tmp/SpeechLab_bg.rar този адрес]. Текстът за сверяване се копира от wiki, вмъква се в прозореца на програмата с помощта на клавиатурата Ctrl+V, и се стартира четенето. Като през това време се следи отворения оригинал (PDF). При констатиране на несъвпадение или при нужда от корекция на текста, четенето се прекъсва, корекцията се нанася, и след това се продължава с четенето.

Моля, отбележете по коя беседа работите в момента, като напишете името си до името и. След приключването, отбележете с '''готово'''
== Двата пътя, том 1 ==

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-01.pdf Двата пътя - година 1 - 1922, София 1934]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=54&Itemid=119 Издателство Бяло Братство]

*[[Двата пътя - 1922]] Divna готово
'''24 февруари 1922 г.'''

*[[Страх и безстрашие]] Divna готово
'''1 март 1922 г.'''

*[[Сила на волята]] Divna готово
'''8 март 1922 г.'''

*[[Качества и прояви на волята]] Divna готово
'''15 март 1922 г.'''

*[[Стар и нов живот]] Divna готово
'''29 март 1922 г.'''

*[[Двете посоки 1]] Моника13 готово
'''5 април 1922 г.'''

*[[Закон на движение]] Моника13 готово
'''12 април 1922 г.'''

*[[Разбор на думи 1]] Моника13 работи се
'''19 април 1922 г.'''

*[[Закон на кармата]] Моника13 работи се
'''26 април 1922 г.'''

*[[Красотата в природата]] Divna готово
'''3 май 1922 г.'''

*[[Закон за енергиите]] Divna готово
'''10 май 1922 г.'''

*[[Методи за чистене 1]] Divna готово
'''17 май 1922 г.'''

Методи за чистене 1

2011-07-20T15:50:13Z

Divna: /* Методи за чистене */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Двата пътя, том 1]]

== Методи за чистене ==
Т. м.

Четоха се останалите теми върху "Приложението на кармата в живота".

Сега ще дам един пример за обяснение на кармата. Един млад момък отива с другари да се повесели. Влизат в една кръчма и започват да пият. Младият момък за пръв път пие, вследствие на което скоро се напива и забелязва, че не може да владее тялото си, едва се държи на краката си. Напили се добре, всички заедно излизат от кръчмата. Улиците са кални, понеже наскоро е валял дъжд. Младият момък започва да залита из улиците: тук падне, там падне, цял се окаля. Докато стигне до дома си, той изтрезнява, но вече е цял окалян. Калта, това е кармата на неговия живот, от която той трябва да се изчисти.

Аз не се спирам върху причините как и защо е пил с другарите си, как се е окалял. Можете да кажете, че той не е желал да пие, че другарите му го подвели и т. н. Важният въпрос е как може този момък да изчисти дрехите си от калта, как може да изчисти сърцето си от желанието да пие питиета, от които да губи съзнанието си. Затова ще ви дам три метода, чрез които можете да се чистите: чрез утаяване, чрез филтриране, или прецеждане и чрез дестилация, или изпаряване. Как ще познаете, при какви случаи да приложите първия, при какви втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин: чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти. В този случай, земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове, водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу, водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуща водата надолу и тук тя спира движението си. Като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход и излиза на повърхността на земята. Щом излезе на повърхността тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи, при филтрирането скръбта е в началото, а радостта в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране на кармата. Утаяването е подобен процес на филтрирането, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо.

Друг важен метод за пречистване е изпаряването, или дестилацията. При изпаряването радостта е в началото, а скръбта на края. Защо тук процесът е обратен? Когато водата се нагрява, водните пари се отделят и отиват нагоре в пространството, към Бога. Тогава водните капчици се радват, че се освободили от грехове, от страдания. Водната капка разперва крилцата си и хвръква нагоре. Но по пътя си тя среща студено течение и веднага изстива, сгъстява се и отново пада надолу. Като падне долу, тя се окаля и започва да скърби, да страда. Тя не разбира, че при падането си е допринесла някому добро.

И вие, като водата, сте изложени на пречистване по тия два метода. Като се филтрирате, вие първо скърбите, а после се радвате. Като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при изпаряването си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък: влезте дълбоко в земята да се пречистите. И после, излезте на другия край, т.е. на повърхността на земята, дето ви очаква радост и веселие. Тъй щото, като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който животът ще протече. Който не разбира закона, той вижда, че скърбите се сменят с радости, и радостите със скърби, но няма да знае, защо става това.

Питам : кой от двата метода ще изберете за себе си? Филтрирането е метод за сърцето, а изпаряването за ума. Обаче от време на време, тия два метода ще се кръстосват, а именно: умът ще се пречиства чрез филтриране, а сърцето чрез изпаряване. Но умът се пречиства главно чрез изпаряване, затова хората казват : Тия мисли трябва да се изпарят от главата на човека, да излязат навън, за да се образува между чувствата и ума му един непреривен кръг на движение. Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. Опасно е обаче когато той дойде в застой, дето не става нито филтриране, нито изпаряване. В обществото този процес се нарича,,индиферентност". Някой казва, че е индиферентен, че не иска да знае, какво ще му се случи. Не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него; той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи.

Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае. За пример, има кармически страдания, които идат като последствия на миналото. Обаче има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че туряте в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете. Почивате и размишлявате върху разни философски въпроси: как е създаден света, от колко години съществуват звездите и слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т. н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда. Изваждате шишето и виждате, че е празно ; в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно, в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода.

Друг пример за кармата. Взимате една голяма кошница и туряте в нея 70-80 кг. хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг, 40-50 км. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, да ви олекне. Не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи. Значи, в дадения случай, ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, да не страдате от жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница с хляб, ще раздавате наляво-надясно. За себе си ще задържите само един хляб. Само така можете да бъдете доволни и щастливи. Значи, две причини има за страданията и нещастията на хората : първата причина е тази, че след като са били на чешмата, те са забравили да напълнят шишетата си с вода. Втората причина за страданията е, че след като са носили пълна кошница с хляб на гърба си, никому не са дали от него. Тъй щото, когато дойдат страданията и за вас, като ученици не е достатъчно само да спорите и да философствате защо идат страданията, но задайте си въпроса ребром, защо страдате : Дали не сте напълнили шишетата си с вода, или не сте раздали на бедните от вашия хляб? Кармата на човека не би се явила, ако в най-близкия момент на настоящето не се създаде за това някаква причина.

Казвате : "Коя е причината да дойде кармата в живота на човека?" Когато човек изгуби любовта си, кармата дохожда на нейно място. Когато човек изгуби радостта си, скръбта дохожда на нейно място. Когато човек изгуби правдата, безправието дохожда на нейно място. Когато човек изгуби милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно, недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си. И тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки който изгубва любовта си, иска да я завладее чрез насилие. Обаче, закон е : всеки, който се опита да завладее любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си. Защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представят затвори, в които един ден и той сам ще попадне.

За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния окултен разказ. В древността още, живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, отдето мишките излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на земята във формата на мишка, да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, дето били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, натъкнал се на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал той да влезе в капана, да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение? Този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, на свой ред да опита какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода.

Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете. Той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение, и като муха, като мишка, като микроба даже, вие ще изпитате капана. Ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата. В каквото положение и да сте, до дето и да сте стигнали, ще ви върнат да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: "Каквото посееш, това ще пожънеш". Всеки ще пожъне това, което някога е посял.

Тъй щото, не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране. Ако ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората? Този закон се отнася до всички живи същества, от най-малките до най-големите. В него няма никакви изключения. Затова именно, ако искате да ликвидирате със закона на кармата, дръжте се за Божественият закон, за закона на Божествената Любов. С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мислете за Любовта и работете с нея, като единствено средство, като единствено условие, чрез което можете да ликвидирате с кармата си. Някой казва, че сам може да ликвидира със своята карма. Всеки може да ликвидира с кармата си, при условие да приложи Любовта в живота си. За тази цел, той трябва да се запита, обича ли всички същества еднакво. Това може да се постигне, когато гледате на хората, като на същества, в които Божественото се проявява. Например, срещате един престъпник, който извършил ред престъпления, и за когото цялото общество говори лошо. В това време обаче дохожда една жена, която говори добре за него и счита, че той е добър човек. Защо тази жена мисли добре за разбойника? Защото някога този човек я спасил от явна смърт. Един ден, когато пътувала през една гора, тя срещнала мечка, която се готвила да се хвърли върху нея и да я разкъса. В този момент разбойникът се притекъл към жената и я спасил. Значи, в този момент, в разбойника се е проявило Божественото, заради което тази жена го счита за добър човек. Тъй щото, обичайте всички хора за Божественото в тях! Когато Божественото присъства в човека, и най-лошият, и престъпникът могат да извършат някакво добро, Велико дело. Когато Божественото отсъства от човека, и най-добрият може да извърши някакво престъпление. Трябва ли тогава този човек да минава пред хората за лош? Моментната проява не прави още човека нито добър, нито лош.

Питам : какво разбрахте от двата примера за празното шише и за пълната кошница с хляб? Кое е по-хубаво: да дава човек, или да взима? Да учи хората,или него да учат? Да люби, или да го любят? Ще кажете, че е по-добре да любиш. Значи, който люби, той изпитва приятност. Приятно ли е на онзи, когото любят? Какво ще стане, ако и той иска да люби? Единият ще дава, и другият ще дава. В края на краищата, двамата ще се скарат. Ако пък и двамата искат да бъдат обичани, това значи и двамата да имат желание да взимат. Какво ще стане тогава? Те пак ще се скарат. Помислете върху въпроса : Какво значи да любиш и да те любят? Или, какво значи да даваш, или да взимаш? Като дойдете следния път в клас, ще отговорите устно на този въпрос, без да пишете нещо.

И тъй, от чисто окултно гледище, вие трябва да си изясните въпроса, какво значи взимане и какво даване. Всяка мисъл, всяко чувство във вас трябва да бъде строго определено. Когато любите, трябва да любите без принуждение. Когато ви любят, трябва да ви любят без насилие. Когото любят, той прави услуга на онзи, който го люби. Който люби пък, той има нужда да го разтоварят, да му олекне. С други думи казано: който люби, той иска да даде част от товара си на онзи, когото люби. Той му казва: "Понеже виждам, че си силен, искам да туря част от товара си на твоя гръб". "Радвам се, че си ме намерил достоен да взема половината от твоя товар". Да любиш и да те любят, на окултен език подразбира правилно разпределение на товара между двама души. Отношенията между тия двама души представят примерите с празното шише и пълния кош. Ако шишето ти е празно, ще оставиш другия да ти сипе в него вода; ако кошницата ти е пълна с хляб, ще раздаваш от нея на ония, които нищо нямат. Тези две положения трябва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почит и уважение. Много хора нямат почит и уважение нито към себе си, нито към другите. Първо човек трябва да има почит към себе си, към своето висше съзнание, към душата си, а тогава и към другите, т.е. към окръжаващите. Когато имате котка в дома си, какво правите с нея? Хващате я за ушите, за опашката, милвате я, и тя ту се сърди, иска да ви одраска, ту се примирява. Обаче, ако постъпите с човека, както с котката, той ще се обиди. Затова, когато дойдете до човека, вие няма да изразите любовта си към него, както към котката. Любовта към котката и любовта към човека се различават. Любовта към човека почива на строго определени математически отношения. Ако двама души, които се обичат, спазват тия отношения, между тях ще настъпи хармония. Днес, като се срещнат двама души, единият от тях ще си помисли: "Аз съм по-учен, или аз съм по-висок, по-богат" и т. н. В отговор на това, другият ще си помисли: "Аз пък съм по-умен, или по-добър, или по-дебел" и т. н. Вследствие на тия сравнения, между двамата ще се роди една вътрешна борба, едно състезание, което ще развали отношенията им.

Питам : на какво се дължи дисхармонията в отношенията на съвременните хора? Тя се дължи на факта, че те поставят любовта си на почва на знание, на богатство и т. н. Едно трябва да имате предвид : Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат любовта. Това виждате на всяка стъпка в живота. Покажете един човек, който като има сила, знание или богатство, да е щастлив. Мнозина мислят, че като влязат в живота, любовта ще направи изключение за тях. Не, любовта за никого не прави изключения. Всеки човек в живота е обикновена запетая, турена на своето място. Запетаята е знак за малка почивка, но често тази запетая може да бъде турена там, дето няма нужда от почивка. Най-малката любов на физическия свят, представя най-малката почивка, да поеме човек малко въздух, след като се е уморил. Или, най-малкото впечатление, което човек получава на физическия свят, представя най-малката любов.

Сега, като ви говоря за новите възгледи на живота, ни най-малко нямам предвид моментално да ликвидирате със старото, т.е. да го разрушите. Старото ще остане за тор, върху който ще садите новото. Върху старото дърво ще присаждате нови клончета. Тъй щото, вие трябва да изучавате как се садят, как се присаждат новите семена и новите присадки. Ако речете изведнъж да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. Как ще отхвърлите старото, което е израз на миналата деятелност на толкова велики, гениални хора? Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланик в друго някое дърво, така безброй възвишени монади, или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек или към един учител на земята, и той става велик. В това отношение, всеки човек, колкото обикновен да е, представя колективитет от души. Като знаете това, всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време, да се запали. За тази цел, той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира. Без тези опитности, нищо не може да се постигне. Какво правите вие? Като видите една запалена свещ искате и вие да се запалите. Не бързайте! Като се движи колелото, ще дойде ред и до вас. До това време, обаче човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Кой министър в България, или в друга някоя държава не е получил кръст вместо венец? В това отношение, всеки човек го очаква затвор, вътре или вън от него. Нима римляните и евреите не въздигнаха кръст за Христа? Съвременните християнски народи въздигнаха много църкви в името на Христа, но Христос не е в тях. Много време се изисква още докато хората дадат място на Божественото, на Великото в себе си. Докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на свободата, а не на насилието. Връзвайте се без да се връзвате! Ограничавайте се без да се ограничавате! С други думи казано: Когато правите капан за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата. Тогава и мишката, като влезе през едната врата и изяде пастърмицата, ще намери втората врата отворена и ще излезе през нея. А вие като видите, че пастърмицата е изядена, бъдете доволни, че мишката е постъпила умно.

Сега, като говоря за любовта, трябва да ви кажа, че любовта ограничава. И който люби, и когото любят, и двамата се ограничават. Например, търговецът люби парите и затова ходи, търси, обикаля тук-там да купи по-евтина, по-добра стока, с което губи голяма част от времето си. Но и онзи когото любят, очаква да получи нещо и с това губи времето си. Значи, от страна и на двамата има загуба. Ако тази загуба не се поправи, явява се кармата. Тъй че, кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между хората. Докато в любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. Ако възлюбеният не дойде точно на определеното време, веднага го питат: "Защо не дойде на време?" Тъй щото, при днешните разбирания, при днешното развитие на хората, и онези които любят, и онези които ги любят, взаимно се ограничават.

Съвременните хора искат да се освободят от тези ограничения, но затова се изисква нова философия на живота, ново разрешаване на социалните въпроси. Ако не се домогнете до новата философия, ще дойдат много повече юлари и остени от тия, които днес имате. Какво ново ще научите, ако господарят ви всеки ден ви туря по сто юлара и по сто остена? Все ще научите нещо ново. Юларът и остенът представят страдания, изпитания, през които човек непременно трябва да мине, за да може съзнанието му да се дигне на по-високо стъпало. Сегашното положение на човека е временно, преходно, но за да мине този период, той трябва да прави усилия, чрез които да трансформира силите на съзнанието си, да премине сегашните граници, сегашните ограничения. Ако без тези усилия мислите да оправите работите си, вие се лъжете. Временно може да ги оправите, но после ще ги объркате два пъти повече, отколкото по-рано. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпросите на живота си прямо, без никакви заобикалки. При това разрешаване на въпросите, вие ще придобиете нова светлина, нови разбирания за живота. Ако при сегашните знания ви дам някои окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тях. Ще кажете, че се наемате да ги приложите, че ще бъдете изправни към тях. Не, новите знания изискват нови мехове. Иначе, много от вашите мехове ще се пропукат тук-там и едни ще започнат да се оплакват от главоболие, други от стомах, трети от корем и т. н. Когато висшата енергия на тези окултни истини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертурбация. И ако не сте във връзка с Великия Божествен закон да ви помага, тя би ви стопила. Затова именно, окултният ученик трябва дълго време да се приготовлява, да стъпи самостоятелно на краката си. Този приготовителен период подразбира усилване на неговите вибрации, докато придобие по-голяма издръжливост. Тази е причината, поради която окултното знание, окултната светлина не се дава на ученика, докато той не се кали. Това знание е сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея. Затова именно, ученикът трябва да започне от най-малките опити, за да кали своята нервна система. За тази цел, ученикът първо се поставя на скара, със средна температура около 300 градуса. После, температурата се увеличава, докато стигне до 4000 - 5000 градуса. Всеки ученик ще провери, доколко може да издържи. Който издържи до 400 градуса, той е олово, защото оловото се топи приблизително при тази температура. Който се топи около 1000 градуса, той е желязо. Ако някой се топи около 1750 - 1800 градуса, той е платина. Колкото повече издържите, толкова по-големи знания ще придобиете. Знаете ли всеки за себе си, доколко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте, при колко градуса може да се топите, без да изгорите? В този случай, алхимията има пред вид да стопи твърдото, упоритото в човека, без да го изгори. Ако по някакъв начин можем да стопим въглена, ние ще го превърнем от едно състояние в друго, ще го трансформираме; обаче, ако го изгорим, имаме съвсем друг процес.

Сега, като говоря за силата на окултната наука, с това не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви да бъдете смели. Всички напреднали същества са минали по този път, и вие трябва да минете по него. Той е най-лесният път. Неговите методи са сложни, но пътят е прав, лесен. Затова, работете и мислете. Мислете главно върху двете положения на любовта: да любиш и да те любят. Задайте си въпроса, кога и как се е родило желанието в човека да люби и да го любят. Според вашите разбирания, как мислите, кога са се явили в съзнанието на човека тези две положения? За да си отговорите на този въпрос, направете следния опит: когато сте сит, когато сте се нахранили добре, вземете една красива череша и я погледайте малко. Докато сте сити, вие ще се любувате на красивата череша, но щом започнете да огладнявате, в съзнанието ви се заражда някакво желание, да изядете своята любима череша. Като правите опита, наблюдавайте промените, които стават в съзнанието ви. Сега има череши, затова всички можете да направите този опит. Когато сте сити, вземете по една или пет хубави череши и дръжте ги пред себе си. В това време вие любите. Като започнете да огладнявате, вие ще гледате на черешите с друго око, с желание да ги изядете. В този момент, в съзнанието ви се заражда желание черешите да ви любят. Интересно е човек да наблюдава тези тънки промени, които стават в неговото съзнание. Значи, който люби, той ще бъде погълнат. В последния случай, черешата любеше човека, и затова той я погълна. Такъв е законът. Това показва, че силата е в малкото, а не в голямото. Като направите този опит, вие ще се натъкнете на интересни заключения, ще видите, как се извършват процесите в съзнанието. Обаче, за да придобиете верни изводи, вие трябва да бъдете съвършено спокойни.

И тъй, работете спокойно и не се смущавайте, че някои неща, било между вас, или в самите вас, не са още изгладени. Има много методи за изглаждане на нещата. Когато художникът направи някаква погрешка, той взима четката и заличава погрешката. Когато писарят направи някаква погрешка, той взима гумата и изтрива с нея погрешката. Заличаването, изтриването на погрешките са външни методи, но когато дойде въпрос да се изправят погрешките в съзнанието на човека, там вече има съвсем други методи. Всяка външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека. Който разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека, затова именно оттам трябва да започнете работата върху себе си.

Чистене на съзнанието, тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода : чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, да мине от по-ниско в по-високо състояние.

Лекция от Учителя, държана на 17 май, 1922 г.

София.

Методи за чистене 1

2011-07-20T15:48:24Z

Divna: /* Методи за чистене */

Двата пътя - 1922

2011-07-18T17:59:05Z

Divna: /* Двата пътя */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Двата пътя, том 1]]

== Двата пътя ==

(Младежки Окултен Клас, 24.02.1922 Петък, София)

Тайна молитва

Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод.

Следователно и вие като ученици искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата "наука"? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата "наука" в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в Живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума "scientia" за означаване понятието "знание", "наука", показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в Живата Природа. Първата буква "s" в думата "scientia" означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в Живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на Природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по- голяма тежест в себе си и казва: "Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре". Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. "Познай себе си!" - казва Сократ. Какво означават думите "познай себе си"? Какво трябва да познаете в себе си - Висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които от една страна дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действат във вас. Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? - Самият грънчар. Какво прави той тогава? - Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога Висшето смачква формите на низшето като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по- съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени?

Често младите мислят, че са по-умни от старите и казват: "Старите са отживели времето си, ние ще им покажем как трябва да живеят". Обаче едно време и тия стари са казвали същото. След тях идват младите, които не одобряват живота на старите и мислят, че ще могат да го изправят. И те остаряват, без да изправят живота си. Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? - Защото и те като старите си служат със стари методи. Казвам: старите методи не могат да разрешават основните въпроси на Живота. Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите. Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив. Много и дълбоки са причините за неуспеха на старите. Те представят цяла история, която трябва да се изучи.

Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: "Най-разумният метод за работа". Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в Живота. Това именно определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си.

В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към Живата Природа. Обаче първо вие трябва да се изкажете върху темата "Най-добрият, най- разумният метод за работа". Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него, това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му, той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод за работа, който може да приложи в живота си. Едни от вас са материалисти-идеалисти, дават предимство на материалното в Живота, а другите са идеалисти-материалисти, дават предимство на идеите. Това е различието между всички хора. Идеалистите поддържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи. Има идеи, по-високи от човешките. Това са идеите на Безграничното, Божественото начало.

И тъй, в тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които Природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на Живата Природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон има приложение и в човешкото тяло. Всеки уд от организма на човека изпълнява специфична служба. За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят - хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н. Следователно всеки орган от човешкото тяло изпълнява специална функция. В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм на Природата и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в Природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на великия Божествен организъм.

Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният? - От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясал. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешката на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после хапнал хляба и сиренето, като си казал: "Отличен обяд!" Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в не изправянето на погрешката. Щом съзнаете погрешката си, изправете я. Няма нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази крива мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер, на който всякога да разчитате.

Сега, трябва да имате предвид следното положение: когато учениците постъпват в училището, в първо време учителят е любезен, внимателен към тях. Колкото по-навътре влизат в знанието и материалът става по-труден, толкова и учителят е по-взискателен към учениците, а особено към онези, които не се учат. Значи, учителят изменя отношенията си към учениците, които не учат. Първото нещо, което се изисква от ученика, е той да бъде способен да учи. Следователно и вие трябва да учите и то много сериозно. Всяка наука има правила, които трябва да се знаят и да се спазват. От младите се изисква самообладание - не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава; другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава.

Ще приведа един пример за външно самообладание. Млад момък се сгодил за красива, млада мома с голямо благородство и външно самообладание в проявите си. Той често се хвалел с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата си и му я представил. Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята, сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: "Няма нищо". Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: "Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома!" Обаче, като се оженили, работата не излязла както той си мислел. Веднъж той я запитал:

- Де остана самообладанието ти?

- Ти трябваше да влезеш в другата стая да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!...

Казвам: това не е самообладание. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря; тегли втори, трети път - прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силно, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание, той не може да разбере, че някой се дразни от него. Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока противоположна на нашето движение. Следователно всеки трябва да знае дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие. По същия начин вие трябва да разглеждате дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви. Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане: де да го турите - вляво или вдясно. Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие. Някои ученици ще успяват в тази област двадесет и пет процента, други - петдесет процента, трети - седемдесет и пет процента, а най-способните - сто процента. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения.

И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити. Това значи: след всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически. Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в Живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: "И без това ние имаме мъчнотии". Да, но сега ще разберете смисъла на тези мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване. За пример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят, главата го боли, гръбнакът го боли; стомахът му е разстроен. От всички тия болки Невидимият свят ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави да се лекува. По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено да работи в едно направление. Значи, голямата мъчнотия привлича силите към един център. Иначе става разпиляване, разсейване на силите и на вниманието в човека. И Природата действа по същия начин. Тя създава на човека една голяма болка, в която всичко се лекува. Вие още не сте дошли до големите болки.

Като размишлявате върху темата, която ви дадох, ще пишете по възможност по-малко, само върху ядката на мисълта. Всеки ще отговори за себе си кой е най-добрият метод за работа. Какво са писали учените по този въпрос, това не е важно за вас; понякога то съответства на вашето разбиране, на вашата природа, а някога не съответства. За вас е важно да нагодите работата си според методите на Разумната Природа, а не според тия на обикновените учени. Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в Живота. Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет. Добре е, когато дойдат благоприятните условия в Живота, но всички условия трябва разумно да се използват. И при най-мъчните условия човек може да намери поне десет-петнадесет минути свободно време да чете, да се занимава. Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко? И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и да се развива правилно.

Тайна молитва

Младежки Окултен Клас
24.02.1922 Петък, София

проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

2011-06-29T14:31:05Z

Divna: /* Прояви на съзнанието */

[[Младежки окултен клас]] - година 1

[[Противоречия в живота, том 2]]

==Прояви на съзнанието==
Т. м.

Четоха се работите върху темата: "Най силната добродетел на ученика".

За следния път пишете върху темата: "Най-силната черта на светлината". Като пишете върху тази тема, имайте предвид онази черта на светлината, която изпъква първа. Всяка друга черта, която се явява след първата, е по-слаба. Забележете, когато отивате на някое лозе, първите гроздове, които са най узрели, най-сладки, говорят за силата на самата лоза. Лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузряло грозде, е слаба. Тя няма условия в себе си да развива своите плодове. Значи, всяко нещо, което се проявява първо, и то в завършена, развита форма, е най-силно. Щом се яви последно, в незавършена форма, то е най-слабо. Същият закон ще спазвате и по отношение на добродетелите. Всяко нещо, което се явява първо в душата на човека, е най-силно. Всяко нещо, което се явява последно в душата му, е най-слабо. И затова, като развивате някакъв въпрос, първо спрете вниманието си върху реалната страна на въпроса, която изпъква на първо място, а после върху отвлечената, която е най-слабата му страна.

Сега, като млади още, вие трябва да се пазите, да не се натъквате на известни примамки в живота, които могат да ви спънат. Има примамки в света, подобни на ония, които изобретателите поставят на хората. Като искат да ги заинтересуват със своите изобретения, те започват да им говорят: Знаете ли, каква полза принасят нашите изобретения? Като се приложат в живота, те ще направят големи преобразования; те ще помогнат на културата и т. н. Изобретението го няма на лице, а те говорят за него. Казвам: Как може да се препоръчва едно изобретение, което още не е родено? Всяко изобретение е на мястото си, когато се прояви. Ето защо, вие трябва да мислите върху нещата. Запример, размишлявайте върху най-силната черта на водата, върху най-силната черта на огъня и т.н. Според вас коя е най-силната черта на огъня? Огънят топли. Коя е най-силната черта на любовта?

Често хората изпадат в противоречия, които не могат да разрешат. В такива противоречия се намирате и вие. Например, ако ви запитат, коя е най-силната черта на човешкия език, вие ще се намерите в противоречие, не знаете, как да отговорите. Защо? Защото езикът има няколко служби. Първата служба на езика е да помага за слизането на храната и водата в стомаха. Втората му служба е вкусването; езикът опитва вкуса на храните. Третата му служба е да говори. Коя от службите на езика е дадена най-напред? Първата. И наистина, за да подържа живота си, човек първо си служи с езика; с него той препраща храната в стомаха. Значи, за да говори, човек първо требва да се е нахранил, Човек първо приема храната си, после я вкусва и след това започва да говори, т. е. да се произнася за нея. Трите физически служби на езика съответствуват на други служби в по-горни светове: първата служба на езика при храненето, на физическия свят; втората служба – вкусването, е на духовния свят; третата служба – говорът, на Божествения свят.

И любовта има разни прояви. Казва се, че любовта изисква жертви. Към кой свят се отнася жертвата, самопожертвуването? Кой може да се самопожертвува? Умният човек може да се самопожертвува, а не глупавият. Следователно, жертвата се отнася към ангелския свят. Когато глупавият се жертвува, той изпада в положението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние само на умния човек. Значи, само умният, интелигентният човек може да се жертвува. Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертвува. Когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата, с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия. Не, умният човек, който има интуиция, само той може да се хвърли във водата да спасява някого. Знаете ли, коя е силната черта на любовта на физическия свят? Най-силната черта на любовта на физическия свят е движението. Следователно, дето има голямо движение, там има и голяма любов. Коя е най-силната черта на любовта в астралния свят? Чувствуването. Коя е най-силната черта на любовта в умствения свят? Мисълта, процесът на мисленето. Коя е, най-силната черта на любовта в причинния свят? Причините. Любовта, на човека, който живее в причинния свят, е твърда, неизменна. За такъв човек важи поговорката; "Дадена дума, хвърлен камък". Жертвата е в причинния свят. Може да се жертвува само онзи, който живее, или поне който от време на време прониква в причинния свят. Може да се жертвува само онзи, който има какво да жертвува. Който живее в причинния свят само той има какво да жертвува. Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертвува. Той не разполага още с нищо. Богатството на човека е в причинния свят, затова там има какво да се жертвува.

Всички трябва да имате по една тетрадка, в която да пишете темите си. Всяка тема има нещо отличително в себе си. Като я разработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. Всяка тема представя нота от дадена гама. Като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса.

Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите. Как? Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта, дали расте, как расте и т. н. Обаче, ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то требва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие, като малкото дете, започнете да живеете с мисълта за вашето растене, ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете Вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него. Ще видите, че след известно време ще имате резултат.

Съвременните хора се спъват в развитието си, благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие. Например, мнозина, преди още да са влезли в Школата са имали видения, сънища, светлини и си казват: Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания. Обаче, докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание, което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си, защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата. Вън или вътре, Школата е една. Преди всичко, вие трябва да се стремите към свобода, да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце. Ако имате неуспех в нещо, това да не ви обезсърчава. Неуспехът е добър признак. Вие знаете, колко трудно се достигат нещата по закона на еволюцията. Знаете ли, през какви изпитания трябва да мине волът, докато дойде до положението на човек? Ако рече да опише своята история на развитие и нарече този път "царски, златен път", той не предава истината. Колко пъти са драли кожата му? Колко ниви е изорал! Колко пъти е бил боден с остен! През големи изпитания и страдания е минал и ще мине, докато стигне положението на човека. Ако искате да минете от сегашното си положение в по-горно и вие ще изпитате големи нещастия и страдания. Законът е такъв. Не си правете илюзии, че лесно можете да еволюирате. Ако някой ви каже, че можете да стигнете царския път без изпитания и страдания, той не говори истината. Това не значи, че сами трябва да си създавате изпитания, но веднъж създадени, вие не можете да ги избегнете. Бъдете смели и решителни и приемете страданията, както се дават.

Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате. Иначе, то в скоро време ще изсъхне. Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза в контакт с духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява. Например, за да бъде ясновидец, човек требва да има широко чело; въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото, за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити. По този начин тези сили указват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности. Който обича рисуване, той пък ще дружи с художници. Писателят ще търси писатели; свещеникът ще търси свещеници; ученикът ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство. Някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив. Безстрашието е качество на разумния човек.

Сега ще ви дам един малък опит за една седмица. Всяка сутрин и вечер четете 3 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 - 13 стих, включително, като размишлявате върху разговора, който се водил между Христа и Никодима. Като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора, не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор. Ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото, и лесно ще произведете разговора на Христа с Никодима. Ако не успеете да произведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте. Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор. Ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. Като размишлявате сутрин и вечер по десет минути върху тези стихове, в душата ви ще настане мир, вътрешно спокойствие.

Учениците се оплакват от мъчнотии, от трудности. Докато между вас не се създаде магнетична атмосфера, вие всякога ще имате мъчнотии. Такава атмосфера, такава аура между вас още не съществува. Щом се създаде, вие ще я почувствувате. Как? Ще се въодушевите, умовете ви ще просветнат и ще се родят нови мисли, нови идеи. Вечер ще си лягате доволни, разположени, а сутрин ще ставате бодри, с нови стремежи, с нови и желания към Великото, към Възвишеното. А сега лягате измъчени, ставате измъчени и казвате: Изгубих и това, което имах. Защо става това? Защото и вие, като някой търговец, внасяте всичкия си капитал в стока, без да отделите някаква сума настрана. Имате стока, но не можете да я продадете, не можете да посрещнете всекидневните си нужди. Това състояние помрачава съзнанието ви, и вие страдате, съмнявате се и казвате: Защо трябваше да влизам в това предприятие? По-добре щеше да бъде да седях на страна. Ако работите ви вървят добре, ще бъдете доволни, че с те влезли в предприятието. Някои пък предпочитат да не влязат, макар нищо да не печелят. Те ще бъдат доволни, че поне нищо не губят. Според мене, това не е философия. Докато живеете, вие трябва или да печелите, или да губите. В живота печалбата и загубата вървят заедно. След всяка печалба иде загуба, и след всяка загуба иде печалба. Загубите и печалбите могат да бъдат случайни, а могат да бъдат и съзнателни.

За следния път пишете върху темата, "Службата на човешкия палец". Намерете книги, в които е писано по този въпрос и четете писаното. Вие трябва да проучите вашия палец, дали стърчи нагоре, или пада низко; дали е къс, или дълъг; дали е добре оформен, или не. Като проучите въпроса, напишете най-много 20 реда. Учете се да пишете кратко, ясно и идейно. Каквото напишете, да представя малка скица. Всяка идея представя едно семе. Събирайте такива семена в торбите си и като дойде време, посаждайте ги.

Много от вас работят, учат, но въпреки това мислят, че нищо не са постигнали. Докато мислят така, те имат условия да придобиват. Това показва, че те искат да учат. Когато някой влезе в училището и мисли, че нищо не знае, той има възможност да учи, да напредва. Той казва: Сега съзнавам, че нищо не зная. Доволен съм, че влязох в училището. Това значи пробуждане на съзнанието. След това, този ученик ще пожелае да попълни празнините на своите знания. Ето защо, когато някой съзнава, че е изгубил нещо, в него ще се яви желание да спечели нещо.

Следната тема, която ще ви дам, ще бъде върху въпроса: "Високи и ниски хора и техните отличителни черти". Сега може да не знаете нищо по този въпрос, но като мислите върху него през седмицата, както и по въпроса за палеца, все ще напишете нещо, ще дойдат някои мисли в ума ви. Високият човек внася една идея в ума на хората, а ниският друга. За ниските хора турците казват, че са беля на Бога. Късият човек е белялия човек. За високите хора казват, че те стават само за оси. Обаче, това се отнася за крайните типове, за много високите и за много ниските хора. Ако високият човек има тесни рамене, тогава и височината му трябва да е в съотношение с всички части на организма. Ако късият има широки рамене, и за него може да се каже същото.

Ще направя една аналогия, с която ще си послужа за обяснение на въпроса, защо едни хора са високи, а други ниски. Често наблюдавам цветята в градините и забелязвам, че някои от тях, например ружата, когато е на север, израства по-високо, отколкото тази, която е посадена на юг. Тази, която е посадена на север, расте нависоко, защото се стреми да види слънцето. По същия начин може да се обясни, защо едни хора са високи, а други ниски. Високите хора растат на север, дето няма толкова слънце. За да видят слънцето, те се стремят да растат нагоре. Тази е причината, поради която боровете растат нависоко. Значи, високият човек е расъл при неблагоприятни условия, при отсъствие на слънце, а при изобилна влага. Ниският е расъл на широко, при много слънце, но при отсъствие на влага. Това е материално, външно, а не идейно различие между високия и ниския човек. Обаче, има и ред физиологически причини, които са помогнали за растенето на човека.

Като ученици на Великата Школа не мислете, че тя влиза в противоречие с общия, с целокупния живот. Напротив, тази Школа разрешава всички противоречия в живота. Противоречията, сами по себе си, те се разрешават, но и вие трябва да работите, да не чакате всичко на готово да се разреши. Вашият прогрес зависи и от кармата ви. Които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което по-бавно ще еволюират. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнали нещо и току виж, дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил. И след това, отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, да дойдете до същия резултат. Онези пък, на които кармата е по-лека, те ще еволюират по-бързо. За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. Например, някой има слабост да се хвали. Дадат му нещо, или кажат му нещо хубаво, което не трябва да съобщава никому. Понеже обича да се хвали, той не може да търпи, ще каже на приятеля си: Ще ти кажа нещо, но никому да не го съобщаваш. Той пък каже на друг свой приятел. Последният на свой приятел и така се разчува навсякъде. Кажат ли ви веднъж да не разгласявате нещо, ще мълчите, докато ви позволят да говорите. Друг някой има слабост да желае много неща, вследствие на което става разсеян. Той едновременно желае да стане философ, учен, поет, музикант, художник, държавник, но в нищо не успява. Щом имате много желания, оставете ги настрана. Заемете се да реализирате само едно от тях. Щом реализирате едното, пристъпете към второто, после към третото и т. н. Речете ли да реализирате едновременно всички, ще разпилеете ума си, ще изхабите чувствата си, ще изгубите времето си и нищо няма да постигнете. Едно трябва да знаете: колкото и да мислите върху въпросите, всички не можете де имате еднакви резултати, защото в някои въображението е слабо развито, в други разсъдъка, в трети вярата, в четвърти надеждата, в пети наблюдателните способности, в шести благоговението, самоуважението, приятелството и т. н. Като ученици на тази Школа, добре е да измерите челата си на широчина и височина, носовете си, брадите си, и след като работите една година върху умствените си способности, или върху брадата си, като изразител на волята, пак ще ги измерите, да видите, има ли поне микроскопическо изменение. Най-малкото изменение показва, че сте работили. Иначе, ще извадите заключение, че нищо не сте работили през цялата година. Добре е всеки от вас да нарисува челото, носа и брадата си с точните им размери, и след една година пак да ги измери, да види какво е придобил. Обаче, ако се безпокоите и тревожите, нищо няма да постигнете.

За да постигнете нещо, да имате известни резултати, от вас се изисква концентриране на мисълта. За тази цел, вие трябва да изучавате закона на концентрирането, да трансформирате окултните сили, да развивате своите умствени и духовни центрове. Само при това положение можете да очаквате известни постижения. Каквито резултати да имате, не се обезсърчавайте. И челото ви може да се повдигне, и носът ви може да се продължи, и брадата ви може да се оформи, всичко можете да постигнете. Няма нещо, което човек не може да постигне или да подобри в себе си.

Ученикът трябва да работи, да развива търпение. Как ще развива търпение? Ето един метод. Когато не сте разположени и видите на лицето си някаква дисхармонична черта, вземете огледалото и се гледайте в него около 10 минути, докато определите, в коя част на лицето се намира тази черта. Повече от десет минути не се гледайте в очите, защото можете да заспите. Докато се гледате, още вие можете да си кажете: Ти требва да се поправиш! Задръжте в ума си тази отрицателна черта на лицето и след малко ще видите, че чрез внушение тази черта се е изменила. Този метод е мъчен малко, но мнозина могат да го употребят и да имат добър резултат. Ако при гледане в огледало, очите ви почват да сълзят, това показва, че нервната ви система е слаба. Когато очите ви престанат да сълзят или изобщо не сълзят, това показва, че нервната ви система започва да закрепва, или пък не се нуждае от такова закрепване. В първо време гледайте минута две в очите си, без да мигате и забравете, че искате да си въздействувате. Така ще видите, че всяко нещо става на свой ред, неочаквано за самите вас, но не изведнъж, а постепенно.

Т. м.

18. Лекция от Учителя, държана на 28 юни, 1922 г.

София.