ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Цветана - Лиляна Табакова - Съзвучия от бъдещето

2010-06-03T08:27:13Z

Тонина:

*1. [[Увод]](Ruana)'''(готово)'''
*2. [[Познаваме се отпреди 7000 години]](Дима) ('''готово''')
*3. [[Молитвата*]] (Дима) ('''готово''')
*4. [[Помощта на гениите]] (Дима) ('''готово''')
*5. [[Все пей и няма да излезеш от рая]] (Дима) ('''готово''')
*6. [[Концертът]] (Дима) ('''готово''')
*7. [[Астрологически качества на гласа]] (Дима) ('''готово''')
*8. [[Предстой ти изпит]] (Ruana) '''(готово)'''
*9. [[Акордът на лалетата]] (Ruana) '''(готово)'''
*10. [[Аромата на акордите]] (Ruana) '''(готово)'''
*11. [[Странник съм в този свят]] (Хирон) '''(готово)'''
*12. [[Радиоконцерт]] (Тонина) ('''готово''')
*13. [[Мечката]] (Хирон) '''(готово)'''
*14. [[Композиторите и Божествената Любов]](Дима) ('''готово''')
*15. [[Видението]] (Дима) ('''готово''')
*16. [[Новото Битие — Първи Божествен ден]] (Дима) ('''готово''')
*17. [[Мирът иде]] (Хирон) '''(готово)'''
*18. [[Отложената репетиция]] (Ruana)'''(готово)'''
*19. [[Музикалните ключове]] (Ruana)'''(готово)'''
*20. [[Словото и музиката]] (Хирон) '''(готово)'''
*21. [[Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето]](Дима) ('''готово''')
*22. [[Ягодите]] (Дима) ('''готово''')
*23. [[Писмото на брат Боев]] (Дима) ('''готово''')
*24. [[Жестът на брат Стоименов]] (Дима) (работи се)
*25. [[Вечеря у сестра Савка]] (Дима)(работи се)
*26. [[Новото Битие — Втори Божествен ден]] (Ruana)'''(готово)'''
*27. [[Динята]] (Хирон) '''(готово)'''
*28. [[Кученцето на Христина Морфова]] (Хирон) '''(готово)'''
*29. [[Новото Битие — Трети Божествен ден]] (Ruana) '''(готово)'''
*30. [[Живата картина]] (Ruana) '''(готово)'''
*31. [[Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден]](Ruana)(готово)
*32. [[Вътрешният глас на Бога]] (Хирон) '''(готово)'''
*33. [[Неочакван концерт]] (Хирон) '''(готово)'''
*34. [[Върнатото ограбено]] (Ruana)(работи се)
*35. [[Божествена Любов ме озари]](Ruana) (работи се)
*36. [[Внушението]] (Хирон) '''(готвя)'''
*37. [[По пътя на малките съпротивления]]
*38. [[На път за Берлин]]
*39. [[Още малко ще пееш в света]]
*40. [[Търпение с Любов]]
*41. [[Песен на ангелите]]
*42. [[Една вечна истина]]
*43. [[Гъбите]]
*44. [[Фонетиката]]
*45. [[Пеенето е психически процес]]
*46. [[Деветата симфония на Бетховен]]
*47. [[Приемът]]
*48. [[Кажи ми светли Божи лъч]]
*49. [[Новото Битие — Пети Божествен ден]]
*50. [[Подаръкът]]
*51. [[Новото Битие — Шести Божествен ден]]
*52. [[Пристигане на семейство Янкови от Берлин]]
*53. [[Господи, колко Те обичам и „Серенада" от Шуберт]]
*54. [[Цигулките на Учителя]]
*55. [[Концерт с фамилия Янкови]]
*56. [[Пътуването се отлага]]
*57. [[„Прохождането" на мама]]
*58. [[Новото Битие — Седми Божествен ден]]
*59. [[Най-хубавата цигулка]]
*60. [[Моето слънце днес ще изгрее]]
*61. [[Концерт със Софийската филхармония, бомбардировките, „Лучия ди Ламермур", евакуацията]]
*62. [[Всеки трябва да си знае мястото]]
*63. [[Нови думи на „Угледна мома" — „Добрил момък"]]
*64. [[Два нови куплета на солото на „Слънчеви лъчи"]]
*65. [[Отче наш]]
*66. [[Чорапите]]
*67. [[Засега пътят не се отваря]]
*68. [[Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри]]
*69. [[Малко съприкосновение]]
*70. [[Пътят се отваря]]
*71. [[Упражнение на гласните букви]]
*72. [[Бъдещата Окултна школа по пеене]]
*73. [[Трите съня]]
*74. [[Последна среща]]
*75. [[Чудото]]

Радиоконцерт - за корекция

2010-06-03T08:23:08Z

Тонина:

== РАДИО КОНЦЕРТ ==

15.07.1941 година — Изгрева — София.

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.

Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.

— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.

Учителят каза:

— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.

— Учителю, тук всичко е естествено!

— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...

— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.

— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.

— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.

— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.

— Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*. Искам да изпея и песента "Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата.

— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из-
пееш на френски език.

— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка?

— Може!

Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.

* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.)
** Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)

Радиоконцерт - за корекция

2010-06-03T08:14:49Z

Тонина:

== РАДИО КОНЦЕРТ ==

15.07.1941 година — Изгрева — София.

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.

Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.

— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.

Учителят каза:

— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.

— Учителю, тук всичко е естествено!

— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...

— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.

— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.

— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.

— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.

— Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-
копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която
скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я
вписала, когато предварително представих програмата.
— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из-
пееш на френски език.
— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да
направя една триолка?
— Може!
Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.

* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Хрис¬тина Морфова. (Бел. ред.)
** Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)

Радиоконцерт - за корекция

2010-06-01T20:10:13Z

Тонина:

== РАДИО КОНЦЕРТ ==

15.07.1941 година — Изгрева — София.

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.
Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се вър-теше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздра-вяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Т я играеше в този момент сама. От¬казах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като за-почнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко дви¬жение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата
и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и
на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето.
Много ми хареса последното упражнение.
Учителят каза:
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го на-
ричам „Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове,
сте го играли при друга обстановка.
— Учителю, тук всичко е естествено!
— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там
има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в
града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Из¬
грева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страда¬
ния.
— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Кога-
38

то те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкою и да бъдат те, ще си отидат.
— Учителю — каза брат Христе, — четок в една книга,
че Цар Саул се е занимавал с музика.
— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един
лош дух отвреме, на време влизал в него и песен та на Давида е
прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на
пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да
пее и да прави техните магически движения.
— Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-
копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която
скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я
вписала, когато предварително представих програмата.
— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из-
пееш на френски език.
— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да
направя една триолка?
— Може!
Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.

* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Хрис¬тина Морфова. (Бел. ред.)
** Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)

Цветана - Лиляна Табакова - Съзвучия от бъдещето

2010-06-01T20:02:57Z

Тонина:

*1. [[Увод]](Ruana)'''(готово)'''
*2. [[Познаваме се отпреди 7000 години]](Дима) (работи се)
*3. [[Молитвата*]] (Дима) ('''готово''')
*4. [[Помощта на гениите]] (Дима) ('''готово''')
*5. [[Все пей и няма да излезеш от рая]] (Дима) ('''готово''')
*6. [[Концертът]] (Дима) ('''готово''')
*7. [[Астрологически качества на гласа]] (Дима) ('''готово''', липсват таблиците)
*8. [[Предстой ти изпит]] (Ruana)'''(готово)'''
*9. [[Акордът на лалетата]](Ruana)'''(готово)'''
*10. [[Аромата на акордите]](Ruana)(работи се)
*11. [[Странник съм в този свят]] (mvm) (работи се)
*12. [[Радиоконцерт]](Тонина) (работи се)
*13. [[Мечката]]
*14. [[Композиторите и Божествената Любов]]
*15. [[Видението]] (Дима) ('''готово''')
*16. [[Новото Битие — Първи Божествен ден]]
*17. [[Мирът иде]]
*18. [[Отложената репетиция]]
*19. [[Музикалните ключове]]
*20. [[Словото и музиката]]
*21. [[Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето]]
*22. [[Ягодите]]
*23. [[Писмото на брат Боев]]
*24. [[Жестът на брат Стоименов]]
*25. [[Вечеря у сестра Савка]]
*26. [[Новото Битие — Втори Божествен ден]]
*27. [[Динята]]
*28. [[Кученцето на Христина Морфова]]
*29. [[Новото Битие — Трети Божествен ден]]
*30. [[Живата картина]]
*31. [[Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден]]
*32. [[Вътрешният глас на Бога]]
*33. [[Неочакван концерт]]
*34. [[Върнатото ограбено]]
*35. [[Божествена Любов ме озари]]
*36. [[Внушението]]
*37. [[По пътя на малките съпротивления]]
*38. [[На път за Берлин]]
*39. [[Още малко ще пееш в света]]
*40. [[Търпение с Любов]]
*41. [[Песен на ангелите]]
*42. [[Една вечна истина]]
*43. [[Гъбите]]
*44. [[Фонетиката]]
*45. [[Пеенето е психически процес]]
*46. [[Деветата симфония на Бетховен]]
*47. [[Приемът]]
*48. [[Кажи ми светли Божи лъч]]
*49. [[Новото Битие — Пети Божествен ден]]
*50. [[Подаръкът]]
*51. [[Новото Битие — Шести Божествен ден]]
*52. [[Пристигане на семейство Янкови от Берлин]]
*53. [[Господи, колко Те обичам]]
*54. [[Цигулките на Учителя]]
*55. [[Концерт с фамилия Янкови]]
*56. [[Пътуването се отлага]]
*57. [[„Прохождането" на мама]]
*58. [[Новото Битие — Седми Божествен ден]]
*59. [[Най-хубавата цигулка]]
*60. [[Моето слънце днес ще изгрее]]
*61. [[Концерт със Софийската филхармония, бомбардировките, „Лучия ди Ламермур", евакуацията]]
*62. [[Всеки трябва да си знае мястото]]
*63. [[Нови думи на „Угледна мома" — „Добрил момък"]]
*64. [[Два нови куплета на солото на „Слънчеви лъчи"]]
*65. [[Отче наш]]
*66. [[Чорапите]]
*67. [[Засега пътят не се отваря]]
*68. [[Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри]]
*69. [[Малко съприкосновение]]
*70. [[Пътят се отваря]]
*71. [[Упражнение на гласните букви]]
*72. [[Бъдещата Окултна школа по пеене]]
*73. [[Трите съня]]
*74. [[Последна среща]]
*75. [[Чудото]]

КНИГА: Младият, възрастният и старият

2009-06-05T11:42:32Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-03-2_Mladiyat.pdf Младият, възрастният и старият]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Младият, възрастният, старият]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 2. [[Не пресушавай живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Любов и разбиране]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 4. [[Обичай Божественото]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Новата дреха]] (Назъров) (работи ;-)
* 6. [[Едно ви трябва]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Възстановете любовта]] (Албена Д) (работи се)
* 8. [[Единственият свободен]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 9. [[Слугуване]] (Тонина) '''(готово)'''
* 10. [[Божествен и човешки порядък]] (ru_ana) (работи се)
* 11. [[Бъдете като баща си]] (Тонина) '''(готово)'''
* 12. [[Бедният Лазар и богатият]]
* 13. [[Господарят и на двете]]
* 14. [[Носителят на Неговото Слово]]
* 15. [[Трите идеи]]
* 16. [[Двата порядъка]]
* 17. [[Трите страни на съзнанието]]
* 18. [[Противоречие и благо]]
* 19. [[Което става 2]]
* 20. [[Към Емаус]]
* 21. [[Върховният авторитет]]
* 22. [[Справедливост, милосърдие]]
* 23. [[Пътят на възкресението]]
* 24. [[Човешкото и Божественото]]
* 25. [[Трите изпита]]
* 26. [[Законът на подмладяването]]
* 27. [[Съшествие на духа]]
* 28. [[Вярата и новото]]

Бъдете като баща си

2009-06-05T11:37:45Z

Тонина:

==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!==

15 минути размишление.

Нарядът.

15 глава от Евангелието на Лука.

Всичко в живота е постижимо.

Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.

В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почива на една чисто материална основа. Той каза на баща си: Дай ми моето, което ми се пада. Защо не каза на баща си: Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял? Защо не каза: Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?

Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.

Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва, започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това влиза в положението на най-низшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животното? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: Човек е той. А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.

И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, животът на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума – със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е защото ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето. И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал. Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влязат в рая да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на земята искат да живеят по-добре. Други казват: Не съм видял светъл ден на земята.

В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питам: Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече мяза на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: Втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.

Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: Защо върви той? Обикнал ме човекът. Вижда красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: Защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките. В сегашната история има само едно добро. То е следующето: Когато евангелското дружество напечата първите библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служещи като ги видели, изпограбили ги, че колкото библии имало, нито една не оставили. Всичкото изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за библиите. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни – това са тези, които са чели крадените библии. От там насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени библии, всички станаха християни. Питам тогава, не си ли струва да се крадат библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000 библии? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението те станаха християни. Туй беше наказанието, че им се наложи християнството. Ако ще крадете библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябвало да пише тъй: Понеже за пръв път се печатат на турски библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите. Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат, и то много евтино. Само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия, само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.

Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията видя, че всичко каквото е писано в свещената книга е вярно, и си каза: Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата. И каквото е писано в Библията е вярно. И ще му кажа още: Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва? Или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? - Да работи! Или не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: Дотегна ми. Дотегна ви да пасете свинете - ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там, и изядохте имота си, и работихте на един друг господар, служихте нему. Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младия син.

Под думата хляб аз разбирам Словото в истинския духовен смисъл. Сега ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение. Това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си на тясно и те нахокат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом – ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят. Как да не искаш да си такъв светия? Светиите сега са духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това. За мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва. Казвате: Толкова години ние правим усилие да служим на Бога. По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое становище това са парите, които му давам. И утре, ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще каже: Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко. Казва някой: От толкова години аз тичах подир него. Тичате заради парите. От толкова години вие служите на Бога да станете светии, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали. Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето като се надуят, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си. Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов. Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя "Не яж това". – Каквото и да е, ще ям. – В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го накарат да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен е безпредметно, той не може да го разбере. Такова е положението и на човек, който има навика да пие. Двадесет години е пил винце, или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналият много да пие, никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: Не пий! Той веднага ще постави въпроса: Защо? Не съм ли аз свободен? – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.

Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от следния факт. Те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как тъй Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а да се цапа? Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: Аз на баща си не искам да работя, при него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча. И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо. Сега всичките хора на земята са все младите синове, които са дошли от небето. Всички тия синове, които са се въплътили тук, мислят, че за тях е земята. И какво правят? Свине пасат. Та всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 хиляди души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно. От невидимия свят, това е пасене на свине. И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно, важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.

Сега разбира се, тъй както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови, ти ще имаш друг възглед.

Опасността, която ви застрашава е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари. Единият господар дава две хиляди лева на слугата си, но другият като даде три хиляди лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: Аз давам четири хиляди лева. Тогава слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 хиляди. Веднага слугата там ще се спре. Отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес – 15 хиляди лева дава, ще ида там – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: Ти и 20 хиляди лева да ми дадеш, при тебе не идвам, за какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана. Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: Ние даваме богатство, а Господ не го дава. Даже господарите тук казват: Въздухът, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш, другояче ти не би дишал свободно. И слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух. Някой мъж не дава на жена си да излиза вънка да я грее слънцето. Защо? Мъже има, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си, да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него, грозотии са станали. Сега вие не можете да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа, къде трябва да се тури "е", къде "я", после къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да заучи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури ("е" двойно – ъ) на място, дето трябва, и ако той "а"-то и "е"-то или някоя друга буква изяда, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си както трябва, аз зная, че той е немарлив – пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая – зацапано. Който не вярва, може да провери. От там учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи, започваш със закона на щедростта – едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта – ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три-четири реда, само основните работи и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор – астролози, графолози, хироманти. Даже след време ще лежат под надзор и евреите. Също и като гонят евреите, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.

Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има Любов! Бащата е всичко! Ако ми се представеше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син, и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава, иска от него големият син, казва: Всичко, каквото имам, е твое. Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

31. Неделно Утринно Слово, държано

на 22 април 1934 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Бъдете като баща си

2009-06-05T10:44:44Z

Тонина:

==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!==

15 минути размишление.

Нарядът.

15 глава от Евангелието на Лука.

Всичко в живота е постижимо.

Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.

В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почива на една чисто материална основа. Той каза на баща си: Дай ми моето, което ми се пада. Защо не каза на баща си: Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял? Защо не каза: Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?

Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.

Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва, започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това влиза в положението на най-низшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животното? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: Човек е той. А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.

И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, животът на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума – със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е защото ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето. И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал. Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влязат в рая да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на земята искат да живеят по-добре. Други казват: Не съм видял светъл ден на земята.

В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питам: Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече мяза на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: Втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.

Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: Защо върви той? Обикнал ме човекът. Вижда красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: Защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките. В сегашната история има само едно добро. То е следующето: Когато евангелското дружество напечата първите библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служещи като ги видели, изпограбили ги, че колкото библии имало, нито една не оставили. Всичкото изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за библиите. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни – това са тези, които са чели крадените библии. От там насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени библии, всички станаха християни. Питам тогава, не си ли струва да се крадат библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000 библии? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението те станаха християни. Туй беше наказанието, че им се наложи християнството. Ако ще крадете библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябвало да пише тъй: Понеже за пръв път се печатат на турски библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите. Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат, и то много евтино. Само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия, само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.

Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията видя, че всичко каквото е писано в свещената книга е вярно, и си каза: Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата. И каквото е писано в Библията е вярно. И ще му кажа още: Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва? Или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? - Да работи! Или не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: Дотегна ми. Дотегна ви да пасете свинете - ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там, и изядохте имота си, и работихте на един друг господар, служихте нему. Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания

116

кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младия син.

Под думата хляб аз разбирам Словото в истинския духовен смисъл. Сега ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение. Това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си на тясно и те нахокат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом – ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят. Как да не искаш да си такъв светия? Светиите сега са духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това. За мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва. Казвате: Толкова години ние правим усилие да служим на Бога. По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое становище това са парите, които му давам. И утре, ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще каже: Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко. Казва някой: От толкова години аз тичах подир него. Тичате заради парите. От толкова години вие служите на Бога да станете светии, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си

117

един свят, дето няма да има нужда от генерали. Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето като се надуят, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си. Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов. Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя "Не яж това". – Каквото и да е, ще ям. -В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го накарат да не яде. След като се вдяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен е безпредметно, той не може да го разбере. Такова е положението и на човек, който има навика да пие. Двадесет години е пил винце, или аб-сент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналият много да пие, никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: Не пий! Той веднага ще постави въпроса: Защо? Не съм ли аз свободен? – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.

118

Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от следния факт. Те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как тъй Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а да се цапа? Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: Аз на баща си не искам да работя, при него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча. И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо. Сега всичките хора на земята са все младите синове, които са дошли от небето. Всички тия синове, които са се въплътили тук, мислят, че за тях е земята. И какво правят? Свине пасат. Та всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 хиляди души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно. От невидимия свят, това е пасене на свине. И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно, важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.

Сега разбира се, тъй както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови, ти ще имаш друг възглед.

Опасността, която ви застрашава е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари. Единият господар дава две хиляди ле-

119

ва на слугата си, но другият като даде три хиляди лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: Аз давам четири хиляди лева. Тогава слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 хиляди. Веднага слугата там ще се спре. Отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес – 15 хиляди лева дава, ще ида там – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: Ти и 20 хиляди лева да ми дадеш, при тебе не идвам, за какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана. Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: Ние даваме богатство, а Господ не го дава. Даже господарите тук казват: Въздухът, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш, другояче ти не би дишал свободно. И слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух. Някой мъж не дава на жена си да излиза вънка да я грее слънцето. Защо? Мъже има, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си, да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него, грозотии са станали. Сега вие не можете да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа, къде трябва да се тури "е", къде "я", после къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да заучи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един

120

човек не тури ("е" двойно – ъ) на място, дето трябва, и ако той "а"-то и "е"-то или някоя друга буква изяда, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си както трябва, аз зная, че той е немарлив – пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая – зацапано. Който не вярва, може да провери. От там учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи, започваш със закона на щедростта – едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта – ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три-четири реда, само основните работи и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор – астролози, графолози, хироманти. Даже след време ще лежат под надзор и евреите. Също и като гонят евреите, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината. Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е иде-

алът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има Любов! Бащата е всичко! Ако ми се представеше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син, и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава, иска от него големият син, казва: Всичко, каквото имам, е твое. Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

31. Неделно Утринно Слово, държано

на 22 април 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев.

122

Бъдете като баща си

2009-06-05T09:53:48Z

Тонина:

==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!==

15 минути размишление.

Нарядът.

15 глава от Евангелието на Лука.

Всичко в живота е постижимо.

Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.

В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почива на една чисто материална основа. Той каза на баща си: Дай ми моето, което ми се пада. Защо не каза на баща си: Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял? Защо не каза: Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?

Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.

Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва, започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това влиза в положението на най-низшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животното? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: Човек е той. А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.

И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, животът на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума – със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е защото ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето. И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал. Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влязат в рая да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на земята искат да живеят по-добре. Други казват: Не съм видял светъл ден на земята.

В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питам: Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече мяза на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си стро-

114

ши костите. Питам: Втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.

Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: Защо върви той? Обикнал ме човекът. Вижда красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: Защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките. В сегашната история има само едно добро. То е следующето: Когато евангелското дружество напечата първите библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служещи като ги видели, изпограбили ги, че колкото библии имало, нито една не оставили. Всичкото изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за библиите. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни – това са тези, които са чели крадените библии. От там насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени библии, всички станаха християни. Питам тогава, не си ли струва да се крадат библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напе-

115

чатат библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000 библии? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението те станаха християни. Туй беше наказанието, че им се наложи християнството. Ако ще крадете библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябвало да пише тъй: Понеже за пръв път се печатат на турски библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите. Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат, и то много евтино. Само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия, само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.

Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията' на баща сих и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията видя, че всичко каквото е писано в свещената книга е ^ярно, и си каза: Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата. И каквото е писано в Библията е вярно. И ще му кажа още: Досега аз не съм Живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва? Или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво?

- Да работи! Или не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: Дотегна ми. Дотегна ви да пасете свинете
-
- ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там, и изядохте имота си, и работихте на един друг господар, служихте нему. Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания
-
116

кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младия син.

Под думата хляб аз разбирам Словото в истинския духовен смисъл. Сега ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение. Това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си на тясно и те нахокат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом – ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят. Как да не искаш да си такъв светия? Светиите сега са духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това. За мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва. Казвате: Толкова години ние правим усилие да служим на Бога. По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое становище това са парите, които му давам. И утре, ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще каже: Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко. Казва някой: От толкова години аз тичах подир него. Тичате заради парите. От толкова години вие служите на Бога да станете светии, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си

117

един свят, дето няма да има нужда от генерали. Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето като се надуят, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си. Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов. Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя "Не яж това". – Каквото и да е, ще ям. -В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го накарат да не яде. След като се вдяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен е безпредметно, той не може да го разбере. Такова е положението и на човек, който има навика да пие. Двадесет години е пил винце, или аб-сент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналият много да пие, никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: Не пий! Той веднага ще постави въпроса: Защо? Не съм ли аз свободен? – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.

118

Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от следния факт. Те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как тъй Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а да се цапа? Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: Аз на баща си не искам да работя, при него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча. И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо. Сега всичките хора на земята са все младите синове, които са дошли от небето. Всички тия синове, които са се въплътили тук, мислят, че за тях е земята. И какво правят? Свине пасат. Та всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 хиляди души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно. От невидимия свят, това е пасене на свине. И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно, важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.

Сега разбира се, тъй както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови, ти ще имаш друг възглед.

Опасността, която ви застрашава е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари. Единият господар дава две хиляди ле-

119

ва на слугата си, но другият като даде три хиляди лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: Аз давам четири хиляди лева. Тогава слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 хиляди. Веднага слугата там ще се спре. Отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес – 15 хиляди лева дава, ще ида там – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: Ти и 20 хиляди лева да ми дадеш, при тебе не идвам, за какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана. Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: Ние даваме богатство, а Господ не го дава. Даже господарите тук казват: Въздухът, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш, другояче ти не би дишал свободно. И слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух. Някой мъж не дава на жена си да излиза вънка да я грее слънцето. Защо? Мъже има, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си, да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него, грозотии са станали. Сега вие не можете да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа, къде трябва да се тури "е", къде "я", после къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да заучи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един

120

човек не тури ("е" двойно – ъ) на място, дето трябва, и ако той "а"-то и "е"-то или някоя друга буква изяда, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си както трябва, аз зная, че той е немарлив – пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая – зацапано. Който не вярва, може да провери. От там учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи, започваш със закона на щедростта – едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта – ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три-четири реда, само основните работи и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор – астролози, графолози, хироманти. Даже след време ще лежат под надзор и евреите. Също и като гонят евреите, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината. Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е иде-

алът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има Любов! Бащата е всичко! Ако ми се представеше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син, и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава, иска от него големият син, казва: Всичко, каквото имам, е твое. Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

31. Неделно Утринно Слово, държано

на 22 април 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев.

122

КНИГА: Младият, възрастният и старият

2009-06-05T09:28:32Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-03-2_Mladiyat.pdf Младият, възрастният и старият]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Младият, възрастният, старият]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 2. [[Не пресушавай живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Любов и разбиране]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 4. [[Обичай Божественото]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Новата дреха]] (Назъров) (работи ;-)
* 6. [[Едно ви трябва]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Възстановете любовта]] (Албена Д) (работи се)
* 8. [[Единственият свободен]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 9. [[Слугуване]] (Тонина) '''(готово)'''
* 10. [[Божествен и човешки порядък]] (ru_ana) (работи се)
* 11. [[Бъдете като баща си]] (Тонина) (работи се)
* 12. [[Бедният Лазар и богатият]]
* 13. [[Господарят и на двете]]
* 14. [[Носителят на Неговото Слово]]
* 15. [[Трите идеи]]
* 16. [[Двата порядъка]]
* 17. [[Трите страни на съзнанието]]
* 18. [[Противоречие и благо]]
* 19. [[Което става 2]]
* 20. [[Към Емаус]]
* 21. [[Върховният авторитет]]
* 22. [[Справедливост, милосърдие]]
* 23. [[Пътят на възкресението]]
* 24. [[Човешкото и Божественото]]
* 25. [[Трите изпита]]
* 26. [[Законът на подмладяването]]
* 27. [[Съшествие на духа]]
* 28. [[Вярата и новото]]

КНИГА: Младият, възрастният и старият

2009-06-04T20:51:26Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-03-2_Mladiyat.pdf Младият, възрастният и старият]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Младият, възрастният, старият]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 2. [[Не пресушавай живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Любов и разбиране]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 4. [[Обичай Божественото]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Новата дреха]] (Назъров) (работи ;-)
* 6. [[Едно ви трябва]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Възстановете любовта]] (Албена Д) (работи се)
* 8. [[Единственият свободен]] (ru_ana) (работи се)
* 9. [[Слугуване]] (Тонина) '''(готово)'''
* 10. [[Божествен и човешки порядък]]
* 11. [[Бъдете като баща си]]
* 12. [[Бедният Лазар и богатият]]
* 13. [[Господарят и на двете]]
* 14. [[Носителят на Неговото Слово]]
* 15. [[Трите идеи]]
* 16. [[Двата порядъка]]
* 17. [[Трите страни на съзнанието]]
* 18. [[Противоречие и благо]]
* 19. [[Което става 2]]
* 20. [[Към Емаус]]
* 21. [[Върховният авторитет]]
* 22. [[Справедливост, милосърдие]]
* 23. [[Пътят на възкресението]]
* 24. [[Човешкото и Божественото]]
* 25. [[Трите изпита]]
* 26. [[Законът на подмладяването]]
* 27. [[Съшествие на духа]]
* 28. [[Вярата и новото]]

Слугуване

2009-06-04T20:47:56Z

Тонина:

==СЛУГУВАНЕ==

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Лука. Духът Божи.

Две хиляди години се е говорило за Царството Божие. Какво има още да се говори? Ако една цигулка е направена от най-добрия майстор, мислите ли, че ако един обикновен цигулар свири, ще извади онези тонове, за които цигулката е направена? Трябва да свирят най-добрите майстори. Може би вие се смущавате, че не знаете много. Ако всичко знаехте, нямаше да имате никакви смущения. Сега има нещо, което ви смущава. Това, което ви смущава е това, което не знаете. Защото зад онова, което смущава човека, стои едно благо. Вие копаете и искате да изровите една плоча. Защо? Защото под нея е заровено съкровище. Турена е плочата и като махнете препятствието, съкровището е на ваше разположение. Всички мъчнотии в света са плочи и богатствата са под плочите. И когато вие се стараете да премахнете една ваша мъчнотия, голямо богатство се крие под нея. Вие се стараете да вдигнете плочата, но не можете и се чудите защо не сте могли да я вдигнете. Необходимо е един нов начин за разбиране на нещата. Опасно е сегашното състояние, в което се намира човек. То е подобно на онова келево, което се върти, минава вода отгоре, то се върти, после камъкът вътре и той се върти в друго направление. Дрънка, вдига шум и казва: Голяма работа свърших. И келевото същото казва. Аз не виждам голяма работа да е свършил, освен че този камък е вдигнал голям прах. Това брашно наричаме прах. То влиза в работа.

Искам да разберете добре. Оглеждате се някой път в огледалото и не се харесвате. Виждате, че има нещо неприятно. Търсите погрешката в огледалото и казвате: Това огледало не е хубаво. Изчиствате си ръцете, почиствате огледалото и пак виждате, че има нещо неприятно. Защо искате да бъдете красиви, каква е задната ви мисъл? По някой път се поглеждате и казвате: Остарял съм. – Какво хубаво има в младото лице и какво има в старото лице? Не е лошо човек да се оглежда. И ние се оглеждаме. Щом срещнеш някой човек и му видиш лицето, ти вече си се огледал. Щом видиш една добра или лоша черта в някого, ти си се огледал. Видиш някое малко животно, ти си се огледал в него. За малката буболечка казваш: Колко е малка тази буболечка, как ходи, какво разбира? Но и ти си бил такава малка буболечка. Какво ли иска тя? Тази малка буболечка иска да излезе от лошите условия, при които се намира. Тя иска в съзнанието си да направи нещо, но като не знае как, качва се горе, слиза долу и не може да разреши въпроса, който я занимава. Ще ви дам едно обяснение. Ти казваш: Какво трябва да се прави? Представи си, че едно дете плаче в люлката си. Не разбирам модерна люлка, висока, но българска люлка, корито. Някой път детето се наведе, излезе от коритото и целия ден ходи, пъпли из къщи. Какъв въпрос ще разреши това малко дете като пъпли из къщи? После ще спре на едно място и почва да плаче. Най-после на неговия плач ще трябва да се отзове някой. Ще дойде майка му, ще го задоволи. Всички страдания се дължат на такива детински работи, които извършваме. Ние ходим, ходим, правим нещо, излезем из коритото. Дадат ти храна и пак те турят в коритото. Поспиш малко, майка ти излезе и ти пак излезеш от коритото. Сега това е по отношение на онези противоречия, които имате. Колкото и да отивате напред, все ще има известни противоречия, които ще срещате. Представете си едно противоречие, което се ражда в ума на един светия. Почти е дошъл до положение да се отвори за него Царството Божие, но идва едно противоречие в него и той се спъва. Космите на главата му настръхват. Време е дошло да се освободи от всички нещастия на земята, но идва противоречието и той не знае как да го разреши. Не му стига ума. Мисли, че ако се мръдне някакси и направи една погрешка, отиде и се невидя – ще изгуби равновесието. Вие не можете да си представите това. Вашите мъчнотии са обикновени и вие не се намирате пред големи опасности. Има големи опасности. Когато човек прогресира в живота, има опасни места. Засега не се плашете. Като дойдете до това място, ще го видите. Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна свобода, ще почувствате онзи великия Божествен живот. Ако не знаете как да го отрежете ще се намерите в много голяма тъмнина. Гледайте да влезете в тесния път. Каква е разликата между един тесен път и един широк път? На земята кои пътища са по-добри – широките или тесните? Широките са по-удобни за ходене, защото няма блъскане. А пък тесните пътища са изключително трудни, но красиви. Често мислим, че небето е някъде. Представете си, че всички онези същества, които са около вас, които живеят на земята, все търсят Царството Божие. Пчелите го търсят, мравките го търсят, всичко го търси. Питам: Ако една мравка влезе в първо отделение, какво ще разбере? Или ако влезе в една прогимназия, в една гимназия в зданието, ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере? Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че пъплите. За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата свобода. Една пеперуда хвърчи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейния прашец и тя ще умре. Вие искате едно висше същество да ви помилва, но ако то само ви поглади, вашата работа е свършена. Вие не знаете: Има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа, защото ако се пипа, това ще причини известен дефект. А пък у вас има желание да ви утеши някой. Например страдате и очаквате да дойде някой и да ви каже някоя сладка дума. Защо да не си носите сами страданието? Представете си, че вие седите и казвате: Моята работа няма да се оправи. Ти като чуеш думите си и почваш да плачеш. Защо? Защото ти сам на себе си каза, че твоята работа няма да се оправи. Питам сега: Кой е виновният за това? Защо допусна мисълта, че твоята работа няма да се оправи? И кои са научните аргументи, кои са фактите, които показват, че твоята работа няма да се оправи? И някой друг да ти го каже, не се смущавай. И той не знае. Че ти беше ли когато Бог създаде света, знаеш ли Неговите намерения? Вие сега си давате своите заключения и мислите, че от това, което Господ е направил, нищо няма да излезе. Вие се лъжете. Така, както върви, благото, което Бог е създал за тебе, ти няма да го опиташ във време, когато очакваш. Това благо щом е предвидено за тебе, то ще дойде и то тъкмо навреме.

Друго едно изяснение. Представете си, че майка ви е сложила едно хубаво ядене на масата. И банята е направила. На трапезата е турила още и плодове и прочее. Но вие по едно стечение на обстоятелствата, така сте се окаляли, че тя ви казва: Ще отидеш да се умиеш и да се преоблечеш, че тогава ще дойдеш. Ти казваш: Чакай да се наям, че тогава ще се очистя. Мислите ли, че тя ще ви пусне? Не. Някой път хората искат да отидат на Божествената трапеза така, както са си. В какво седи страданието на земята? Всяко страдание е събличане, да се облечеш – то е най-мъчната работа. По-мъчна работа от това няма. Най-мъчната работа е да се съблечеш и облечеш. Мислите ли, че онази змия, която седи и съблича своята кожа, че това събличане е лесна работа? Докато съблече тази кожа и облече друга, ще мине през големи страдания. Всякога, когато се минава от едно състояние в друго, то е голям огън. Всеки един от вас минава през този Божествен огън, който отнема това, което не трябва на човека, това което е станало вече непотребно.

Вие по някой път търсите някой да ви обича, нали? Хубаво. Но какво подразбирате под думата любов? Имате едно разбиране, но то докъде е право? Избрали ли сте в дадения случай онази форма на Любовта, която е потребна за вас? Ни най-малко не сте избрали подходящата форма. Можете ли вие да поканите един вол на гости, да му дадете вилица и нож, да му дадете стол и този вол да яде точно както вие ядете? Или пък да поканите някое месоядно животно и да искате то по всичките правила да яде като вас? Има някои маймуни, които ядат и пият като хората. Те са дресирани. Донякъде маймуната може да яде като човека и да седи като човека, но не може да мисли като човека. Мислите ли, че след като златарят е позлатил някой предмет и кой както мине го пипа, че златото ще остане върху предмета? Не, това е една вътрешна самоизмама. Ние искаме сега да станем праведни хора. Като че ли досега сме били грешни, та искаме Господ да направи нещо друго от нас. Така работите не се обясняват. Има нещо добро, което Бог е вложил в човека и това добро е изостанало, занемарено. И сега Божественият Дух туря човека под големи изпитания, за да се махнат препятствията и да се събуди това, което е било отдолу притиснато, да почне то да расте. Един прост пример. Срещаш една сестра и казваш: Няма какво да обичам в тази сестра, проста е, невежа е. Нямам разположение към нея, нямам влечение към нея. Добре. Аз да ви обясня как разсъждавам. Виждам някой около мене. Той няма разположение за мен, но ме обикаля. Подразбира, че нямам пари и отминава. Защо? Защото са празни джобовете ми. Хубаво, аз имам ценни книжа в джоба си, той не знае това. Той знае досега само малките звонкови монети, а ценните книжа не ги знае. Мислите ли, че ако той узнае, няма да се учуди? Вие считате този човек за крадец. Кой е крадец? Един човек, който ви обича. Не вас, а парите ви. Обича ви. Но обича това, което е във вас. И като го вземе казва: Мене това ми трябваше. Често ние казваме: Аз обичам в тебе това, което е Божествено. И апашът казва: И аз обичам в тебе това, което е ценно. Значи парите за него са ценни, а пък аз какво представлявам, това за него не е важно. Това не е права философия. Ако ще ме краде, целия мен да ме открадне. Ако ме задига, целия да ме задигне. Някой казва: Аз обичам в тебе Божественото, а пък ти си един парцал. Това са мои разсъждения. Вие ще кажете: Аз съм ценното. Ако ще ме краде някой, да ме краде по всички правила, а пък ако не може да ме краде, ако не е изучил този занаят, да не се занимава с мене. Хората си правят опити. Христос казва: "Царството Божие е подобно на квас, който като го взе жената, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото брашно". Защо тя скрила кваса в брашното, а не на друго място? Питам, защо крадецът като взема онова от моя джоб, туря го в своя джоб и казва: Това приляга по-добре в моя джоб, отколкото в твоя. Какви са неговите съображения сега? Той изважда твоята кесия и казва: Тя приляга по-добре в моя джоб.

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да става всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не поумнява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез силата, която се добива. Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти си също на крив път.

Ние казваме, че религиозният път е път към Бога. Какво трябва да придобием с този път? В религията човек се учи да слугува на Бога. Религията – това е учение за слугуване. Всички вие сте дошли да станете слуги. Вие сте дошли тук в едно училище да станете слуги на Бога, а пък някои от вас искат да станат министри и прочее. Тук за министри не се учи. Тук, който е дошъл, се специализира само за слугуване. За царе, за министри, за майки не е тук. Тук за какво е? За слуги. Онези от вас, които искате да станете царе, не е тук училището, а на друго място. Някои от вас искате да станете майки. На друго място трябва да се учи това. Христос казва: "Мнозина се наричат учители, мнозина се наричат майки и бащи, но един е вашият учител, една е вашата майка, един е вашият баща". Някой казва: Аз трябва да се науча на нещо. На какво трябва да се научиш? Да слугуваш! Истината седи в това. Слугуването, това е предварителния изпит, за да те приемат в университета. За да те приемат в университета трябва да издържиш приемен изпит. Сега на земята вие държите приемен изпит. Сега се приготовлявате за предварителния, за приемния изпит и не се знае дали ще ви приемат. Но кандидати сте да ви приемат в голямото училище. Вън от училището може да ходите колкото искате, но няма да се научите. Но в това училище ще се научите. Ти като влезеш в съприкосновение с една душа, с един професор, с неговото съзнание, ще научиш цялата тайна. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Един ден ще познаем Бога. Кога? Когато се научим да слугуваме на Бога. Тогава ще дойдем в съприкосновение със съзнанието на Бога. Кога? Може да стане и днес. Ако днес издържиш изпита, може да стане и още днес. Ако отлагаш с десет години, ще закъснее. Но има един период определен, по-дълго не може да отлагаш. Трябва да влезем в съприкосновение с всички ония души, които са завършили своето развитие. В общ смисъл казано, да дойдем в съприкосновение с Божията Любов. За Божествената Любов ще ви дам едно определение, което не е пълно. Божествената Любов, това са всички придобивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето. Ако ти бутнеш миналото, ще научиш миналото на Любовта. Ако бутнеш бъдещето, ще научиш бъдещето на Любовта. Едновременно три неща ще изучаваш: миналото, настоящето и бъдещето. На тези три неща отговарят човешкият ум, сърце и воля. Где ще поставите вашата воля? Где ще поставите сърцето и ума? Това са начини за разбиране. Трябва да имате правилно разбиране за нещата. Външният свят и всичко онова, което учите, което преживявате сега, то е встъпление на нещо Божествено. Вие може да забогатеете, но богатството е само едно външно условие. Какво ще ви даде богатството? Богатството ще привлече повече хора около вас. Кои хора ще привлече? Бедните. Ако дойдат богатите хора при вас, то техните отношения ще са други. Ако дойдат бедните хора, те могат да ви услужат, защото един беден човек може да услужва на един богат човек. Но ако богатият човек не познава бедните, не влезе в правилни връзки с тях, той не може да се ползва от това, защото един ден и той ще изпадне в тяхното положение. Какво представлява бедният човек? Какво представлява детето? За някого казват: Той е много добър. Но какво нещо е добър човек? В какво седи неговата добрина? Ти трябва да намериш една основна черта, чрез която да се свържеш с неговото съзнание и тогава ще се намериш в светлината на неговия свят, и така ще учиш.

Ти чакаш Бога. Мъчи те някое съмнение, ти чакаш Бог да помогне, но Бог не се явява. Това ще заприлича на онзи млад момък, който седи, чака и казва: Момата, която обичам не дойде. Той седи на прозореца и все чака, чака ден, два, стане на осемдесет години и тя все не идва. Казвам: Ако твоята възлюблена дойде когато си на 120 години, от гледището на земята, възлюблената е много закъсняла. Кога трябваше да дойде тя? Тя трябваше ли да дойде когато си в коритото? Тя трябваше да дойде точно когато си излязъл от коритото и когато си на четвъртината на 120 години – на 30 години. Значи, твоята възлюблена трябваше да дойде когато ти си на 30 лазарника, а пък ти си сега на 19-20 години и тя идва. Правилното е на четвъртината на 120 години – на 30 години. Сега вземаме само външната форма, а пък в духовния свят нещата седят другояче. Когато нещата стават навреме, когато те се съвпадат, ти ще бъдеш доволен. Като дойдеш на твоите четвъртинки, не бързай. Стой на четвъртинката! Защото тя носи най-ценното. Защото, ако четвъртинката идва и ти я приемеш както трябва, то всички други четвъртинки ще се наредят много хармонично. Иначе няма да се наредят добре и целият ти живот ще бъде безплоден.

Коя е четвъртинката? В тази четвъртинка ти трябва да почувстваш Божията Любов. Като почувстваш тази четвъртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях всичко ще стане по Божественому.

Вие сте близо до четвъртинката. Остава един пръст до нея. Като дойдете там, да се заковете и да не се мърдате, докато не получите онова, което четвъртинката носи – ни напред, ни назад, стойте на едно място! Където падне семката или където е посадено дървото, то седи там. То казва: Докато не приема това, което ми трябва, не мърдам. И житото също. Като видиш житото, трябва да кажеш: Такова трябва да бъде моето положение! И като видиш една голяма скала, трябва да кажеш: Трябва да бъда така твърд, като тази скала! И после като приемеш това, което ти трябва, ще тръгнеш по онзи великия път на живота и животът ти ще има смисъл.

Отче наш.

29. Утринно Неделно Слово, държано

на 8 април 1934 г., 5 ч.с., София – Изгрев.

Слугуване

2009-06-04T17:19:25Z

Тонина:

==СЛУГУВАНЕ==

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Лука. Духът Божи.

Две хиляди години се е говорило за Царството Божие. Какво има още да се говори? Ако една цигулка е направена от най-добрия майстор, мислите ли, че ако един обикновен цигулар свири, ще извади онези тонове, за които цигулката е направена? Трябва да свирят най-добрите майстори. Може би вие се смущавате, че не знаете много. Ако всичко знаехте, нямаше да имате никакви смущения. Сега има нещо, което ви смущава. Това, което ви смущава е това, което не знаете. Защото зад онова, което смущава човека, стои едно благо. Вие копаете и искате да изровите една плоча. Защо? Защото под нея е заровено съкровище. Турена е плочата и като махнете препятствието, съкровището е на ваше разположение. Всички мъчнотии в света са плочи и богатствата са под плочите. И когато вие се стараете да премахнете една ваша мъчнотия, голямо богатство се крие под нея. Вие се стараете да вдигнете плочата, но не можете и се чудите защо не сте могли да я вдигнете. Необходимо е един нов начин за разбиране на нещата. Опасно е сегашното състояние, в което се намира човек. То е подобно на онова келево, което се върти, минава вода отгоре, то се върти, после камъкът вътре и той се върти в друго направление. Дрънка, вдига шум и казва: Голяма работа свърших. И келевото същото казва. Аз не виждам голяма работа да е свършил, освен че този камък е вдигнал голям прах. Това брашно наричаме прах. То влиза в работа.

Искам да разберете добре. Оглеждате се някой път в огледалото и не се харесвате. Виждате, че има нещо неприятно. Търсите погрешката в огледалото и казвате: Това огледало не е хубаво. Изчиствате си ръцете, почиствате огледалото и пак виждате, че има нещо неприятно. Защо искате да бъдете красиви, каква е задната ви мисъл? По някой път се поглеждате и казвате: Остарял съм. – Какво хубаво има в младото лице и какво има в старото лице? Не е лошо човек да се оглежда. И ние се оглеждаме. Щом срещнеш някой човек и му видиш лицето, ти вече си се огледал. Щом видиш една добра или лоша черта в някого, ти си се огледал. Видиш някое малко животно, ти си се огледал в него. За малката буболечка казваш: Колко е малка тази буболечка, как ходи, какво разбира? Но и ти си бил такава малка буболечка. Какво ли иска тя? Тази малка буболечка иска да излезе от лошите условия, при които се намира. Тя иска в съзнанието си да направи нещо, но като не знае как, качва се горе, слиза долу и не може да разреши въпроса, който я занимава. Ще ви дам едно обяснение. Ти казваш: Какво трябва да се прави? Представи си, че едно дете плаче в люлката си. Не разбирам модерна люлка, висока, но българска люлка, корито. Някой път детето се наведе, излезе от коритото и целия ден ходи, пъпли из къщи. Какъв въпрос ще разреши това малко дете като пъпли из къщи? После ще спре на едно място и почва да плаче. Най-после на неговия плач ще трябва да се отзове някой. Ще дойде майка му, ще го задоволи. Всички страдания се дължат на такива детински работи, които извършваме. Ние ходим, ходим, правим нещо, излезем из коритото. Дадат ти храна и пак те турят в коритото. Поспиш малко, майка ти излезе и ти пак излезеш от коритото. Сега това е по отношение на онези противоречия, които имате. Колкото и да отивате напред, все ще има известни противоречия, които ще срещате. Представете си едно противоречие, което се ражда в ума на един светия. Почти е дошъл до положение да се отвори за него Царството Божие, но идва едно противоречие в него и той се спъва. Космите на главата му настръхват. Време е дошло да се освободи от всички нещастия на земята, но идва противоречието и той не знае как да го разреши. Не му стига ума. Мисли, че ако се мръдне някакси и направи една погрешка, отиде и се невидя – ще изгуби равновесието. Вие не можете да си представите това. Вашите мъчнотии са обикновени и вие не се намирате пред големи опасности. Има големи опасности. Когато човек прогресира в живота, има опасни места. Засега не се плашете. Като дойдете до това място, ще го видите. Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна свобода, ще почувствате онзи великия Божествен живот. Ако не знаете как да го отрежете ще се намерите в много голяма тъмнина. Гледайте да влезете в тесния път. Каква е разликата между един тесен път и един широк път? На земята кои пътища са по-добри – широките или тесните? Широките са по-удобни за ходене, защото няма блъскане. А пък тесните пътища са изключително трудни, но красиви. Често мислим, че небето е някъде. Представете си, че всички онези същества, които са около вас, които живеят на земята, все търсят Царството Божие. Пчелите го търсят, мравките го търсят, всичко го търси. Питам: Ако една мравка влезе в първо отделение, какво ще разбере? Или ако влезе в една прогимназия, в една гимназия в зданието, ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере? Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че пъплите. За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата свобода. Една пеперуда хвърчи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейния прашец и тя ще умре. Вие искате едно висше същество да ви помилва, но ако то само ви поглади, вашата работа е свършена. Вие не знаете: Има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа, защото ако се пипа, това ще причини известен дефект. А пък у вас има желание да ви утеши някой. Например страдате и очаквате да дойде някой и да ви каже някоя сладка дума. Защо да не си носите сами страданието? Представете си, че вие седите и казвате: Моята работа няма да се оправи. Ти като чуеш думите си и почваш да плачеш. Защо? Защото ти сам на себе си каза, че твоята работа няма да се оправи. Питам сега: Кой е виновният за това? Защо допусна мисълта, че твоята работа няма да се оправи? И кои са научните аргументи, кои са фактите, които показват, че твоята работа няма да се оправи? И някой друг да ти го каже, не се смущавай. И той не знае. Че ти беше ли когато Бог създаде света, знаеш ли Неговите намерения? Вие сега си давате своите заключения и мислите, че от това, което Господ е направил, нищо няма да излезе. Вие се лъжете. Така, както върви, благото, което Бог е създал за тебе, ти няма да го опиташ във време, когато очакваш. Това благо щом е предвидено за тебе, то ще дойде и то тъкмо навреме.

Друго едно изяснение. Представете си, че майка ви е сложила едно хубаво ядене на масата. И банята е направила. На трапезата е турила още и плодове и прочее. Но вие по едно стечение на обстоятелствата, така сте се окаляли, че тя ви казва: Ще отидеш да се умиеш и да се преоблечеш, че тогава ще дойдеш. Ти казваш: Чакай да се наям, че тогава ще се очистя. Мислите ли, че тя ще ви пусне? Не. Някой път хората искат да отидат на Божествената трапеза така, както са си. В какво седи страданието на земята? Всяко страдание е събличане, да се облечеш – то е най-мъчната работа. По-мъчна работа от това няма. Най-мъчната работа е да се съблечеш и облечеш. Мислите ли, че онази змия, която седи и съблича своята кожа, че това събличане е лесна работа? Докато съблече тази кожа и облече друга, ще мине през големи страдания. Всякога, когато се минава от едно състояние в друго, то е голям огън. Всеки един от вас минава през този Божествен огън, който отнема това, което не трябва на човека, това което е станало вече непотребно.

Вие по някой път търсите някой да ви обича, нали? Хубаво. Но какво подразбирате под думата любов? Имате едно разбиране, но то докъде е право? Избрали ли сте в дадения случай онази форма на Любовта, която е потребна за вас? Ни най-малко не сте избрали подходящата форма. Можете ли вие да поканите един вол на гости, да му дадете вилица и нож, да му дадете стол и този вол да яде точно както вие ядете? Или пък да поканите някое месоядно животно и да искате то по всичките правила да яде като вас? Има някои маймуни, които ядат и пият като хората. Те са дресирани. Донякъде маймуната може да яде като човека и да седи като човека, но не може да мисли като човека. Мислите ли, че след като златарят е позлатил някой предмет и кой както мине го пипа, че златото ще остане върху предмета? Не, това е една вътрешна самоизмама. Ние искаме сега да станем праведни хора. Като че ли досега сме били грешни, та искаме Господ да направи нещо друго от нас. Така работите не се обясняват. Има нещо добро, което Бог е вложил в човека и това добро е изостанало, занемарено. И сега Божественият Дух туря човека под големи изпитания, за да се махнат препятствията и да се събуди това, което е било отдолу притиснато, да почне то да расте. Един прост пример. Срещаш една сестра и казваш: Няма какво да обичам в тази сестра, проста е, невежа е. Нямам разположение към нея, нямам влечение към нея. Добре. Аз да ви обясня как разсъждавам. Виждам някой около мене. Той няма разположение за мен, но ме обикаля. Подразбира, че нямам пари и отминава. Защо? Защото са празни джобовете ми. Хубаво, аз имам ценни книжа в джоба си, той не знае това. Той знае досега само малките звонкови монети, а ценните книжа не ги знае. Мислите ли, че ако той узнае, няма да се учуди? Вие считате този човек за крадец. Кой е крадец? Един човек, който ви обича. Не вас, а парите ви. Обича ви. Но обича това, което е във вас. И като го вземе казва: Мене това ми трябваше. Често ние казваме: Аз обичам в тебе това, което е Божествено. И апашът казва: И аз обичам в тебе това, което е ценно. Значи парите за него са ценни, а пък аз какво представлявам, това за него не е важно. Това не е права философия. Ако ще ме краде, целия мен да ме открадне. Ако ме задига, целия да ме задигне. Някой казва: Аз обичам в тебе Божественото, а пък

94

ти си един парцал. Това са мои разсъждения. Вие ще кажете: Аз съм ценното. Ако ще ме краде някой, да ме краде по всички правила, а пък ако не може да ме краде, ако не е изучил този занаят, да не се занимава с мене. Хората си правят опити. Христос казва: "Царството Божие е подобно на квас, който като го взе жената, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото брашно". Защо тя скрила кваса в брашното, а не на друго място? Питам, защо крадецът като взема онова от моя джоб, туря го в своя джоб и казва: Това приляга по-добре в моя джоб, отколкото в твоя. Какви са неговите съображения сега? Той изважда твоята кесия и казва: Тя приляга по-добре в моя джоб.

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да става всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не поумнява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез силата, която се добива. Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти си също на крив път.

Ние казваме, че религиозният път е път към Бога. Какво трябва да придобием с този път? В религията човек се учи да слугува на Бога. Религията – това е учение за слугуване. Всички вие сте дошли да станете слуги. Вие сте дошли тук в едно училище да станете слуги на Бога, а пък някои от вас искат да станат министри и прочее.Тук за министри не се учи. Тук, който е дошъл, се специализира само за слугуване. За царе, за министри, за майки не е тук. Тук за какво е? За слуги. Онези от вас, които иска-

95

те да станете царе, не е тук училището, а на друго място. Някои от вас искате да станете майки. На друго място трябва да се учи това. Христос казва: "Мнозина се наричат учители, мнозина се наричат майки и бащи, но един е вашият учител, една е вашата майка, един е вашият баща". Някой казва: Аз трябва да се науча на нещо. На какво трябва да се научиш? Да слугуваш! Истината седи в това. Слугуването, това е предварителния изпит, за да те приемат в университета. За да те приемат в университета трябва да издържиш приемен изпит. Сега на земята вие държите приемен изпит. Сега се приготовлявате за предварителния, за приемния изпит и не се знае дали ще ви приемат. Но кандидати сте да ви приемат в голямото училище. Вън от училището може да ходите колкото искате, но няма да се научите. Но в това училище ще се научите. Ти като влезеш в съприкосновение с една душа, с един професор, с неговото съзнание, ще научиш цялата тайна. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Един ден ще познаем Бога. Кога? Когато се научим да слугуваме на Бога. Тогава ще дойдем в съприкосновение със съзнанието на Бога. Кога? Може да стане и днес. Ако днес издържиш изпита, може да стане и още днес. Ако отлагаш с десет години, ще закъснее. Но има един период определен, по-дълго не може да отлагаш. Трябва да влезем в съприкосновение с всички ония души, които са завършили своето развитие. В общ смисъл казано, да дойдем в съприкосновение с Божията Любов. За Божествената Любов ще ви дам едно определение, което не е пълно. Божествената Любов, това са всички придобивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето. Ако ти бутнеш миналото, ще научиш миналото на Любовта. Ако бутнеш бъдещето, ще научиш бъдещето на Любовта. Едновременно три неща ще изучаваш: миналото, настоящето и бъдещето. На тези три неща отговарят човешкият ум, сърце и воля. Где ще поставите вашата воля? Где ще поставите сърцето и ума? Това са начини за разбиране. Трябва да имате правилно разбиране за нещата. Външният свят и всичко онова, което учите,

96

което преживявате сега, то е встъпление на нещо Божествено. Вие може да забогатеете, но богатството е само едно външно условие. Какво ще ви даде богатството? Богатството ще привлече повече хора около вас. Кои хора ще привлече? Бедните. Ако дойдат богатите хора при вас, то техните отношения ще са други. Ако дойдат бедните хора, те могат да ви услужат, защото един беден човек може да услужва на един богат човек. Но ако богатият човек не познава бедните, не влезе в правилни връзки с тях, той не може да се ползва от това, защото един ден и той ще изпадне в тяхното положение. Какво представлява бедният човек? Какво представлява детето? За някого казват: Той е много добър. Но какво нещо е добър човек? В какво седи неговата добрина? Ти трябва да намериш една основна черта, чрез която да се свържеш с неговото съзнание и тогава ше се намериш в светлината на неговия свят, и така ще учиш.

Ти чакаш Бога. Мъчи те някое съмнение, ти чакаш Бог да помогне, но Бог не се явява. Това ще заприлича на онзи млад момък, който седи, чака и казва: Момата, която обичам не дойде. Той седи на прозореца и все чака, чака ден, два, стане на осемдесет години и тя все не идва. Казвам: Ако твоята възлюблена дойде когато си на 120 години, от гледището на земята, възлюблената е много закъсняла. Кога трябваше да дойде тя? Тя трябваше ли да дойде когато си в коритото? Тя трябваше да дойде точно когато си излязъл от коритото и когато си на четвъртината на 120 години – на 30 години. Значи, твоята възлюблена трябваше да дойде когато ти си на 30 лазарника, а пък ти си сега на 19-20 години и тя идва. Правилното е на четвъртината на 120 години – на 30 години. Сега вземаме само външната форма, а пък в духовния свят нещата седят другояче. Когато нещата стават навреме, когато те се съвпадат, ти ще бъдещ доволен. Като дойдеш на твоите четвъртинки, не бързай. Стой на четвъртинката! Защото тя носи най-ценното. Защото, ако четвъртинката идва и ти я приемеш както трябва, то всички други четвъртинки ще се наредят много хармонично. Иначе няма да се наредят добре и целият ти живот ще бъде безплоден.

97

Коя е четвъртинката? В тази четвъртинка ти трябва да почувстваш Божията Любов. Като почувстваш тази четвъртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях всичко ще стане по Божественому.

Вие сте близо до четвъртинката. Остава един пръст до нея. Като дойдете там, да се заковете и да не се мърдате, докато не получите онова, което четвъртинката носи – ни напред, ни назад, стойте на едно място! Където падне семката или където е посадено дървото, то седи там. То казва: Докато не приема това, което ми трябва, не мърдам. И житото също. Като видиш житото, трябва да кажеш: Такова трябва да бъде моето положение! И като видиш една голяма скала, трябва да кажеш: Трябва да бъда така твърд, като тази скала! И после като приемеш това, което ти трябва, ще тръгнеш по онзи великия път на живота и животът ти ще има смисъл.

Отче наш.

29. Утринно Неделно Слово, държано

на 8 април 1934 г., 5 ч.с, София – Изгрев.

98

Слугуване

2009-06-04T17:02:35Z

Тонина:

==СЛУГУВАНЕ==

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Лука. Духът Божи.

Две хиляди години се е говорило за Царството Божие. Какво има още да се говори? Ако една цигулка е направена от най-добрия майстор, мислите ли, че ако един обикновен цигулар свири, ще извади онези тонове, за които цигулката е направена? Трябва да свирят най-добрите майстори. Може би вие се смущавате, че не знаете много. Ако всичко знаехте, нямаше да имате никакви смущения. Сега има нещо, което ви смущава. Това, което ви смущава е това, което не знаете. Защото зад онова, което смущава човека, стои едно благо. Вие копаете и искате да изровите една плоча. Защо? Защото под нея е заровено съкровище. Турена е плочата и като махнете препятствието, съкровището е на ваше разположение. Всички мъчнотии в света са плочи и богатствата са под плочите. И когато вие се стараете да премахнете една ваша мъчнотия, голямо богатство се крие под нея. Вие се стараете да вдигнете плочата, но не можете и се чудите защо не сте могли да я вдигнете. Необходимо е един нов начин за разбиране на нещата. Опасно е сегашното състояние, в което се намира човек. То е подобно на онова келево, което се върти, минава вода отгоре, то се върти, после камъкът вътре и той се върти в друго направление. Дрънка, вдига шум и казва: Голяма работа свърших. И келевото същото казва. Аз не виждам голяма работа да е свършил, освен че този камък е вдигнал голям прах. Това брашно наричаме прах. То влиза в работа.

Искам да разберете добре. Оглеждате се някой път в огледалото и не се харесвате. Виждате, че има нещо неприятно. Търсите погрешката в огледалото и казвате: Това огледало не е хубаво. Изчиствате си ръцете, почиствате огледалото и пак виждате, че има нещо неприятно. Защо искате да бъдете красиви, каква е задната ви мисъл? По някой път се поглеждате и казвате: Остарял съм. – Какво хубаво има в младото лице и какво има в старото лице? Не е лошо човек да се оглежда. И ние се оглеждаме. Щом срещнеш някой човек и му видиш лицето, ти вече си се огледал. Щом видиш една добра или лоша черта в някого, ти си се огледал. Видиш някое малко животно, ти си се огледал в него. За малката буболечка казваш: Колко е малка тази буболечка, как ходи, какво разбира? Но и ти си бил такава малка буболечка. Какво ли иска тя? Тази малка буболечка иска да излезе от лошите условия, при които се намира. Тя иска в съзнанието си да направи нещо, но като не знае как, качва се горе, слиза долу и не може да разреши въпроса, който я занимава. Ще ви дам едно обяснение. Ти казваш: Какво трябва да се прави? Представи си, че едно дете плаче в люлката си. Не разбирам модерна люлка, висока, но българска люлка, корито. Някой път детето се наведе, излезе от коритото и целия ден ходи, пъпли из къщи. Какъв въпрос ще разреши това малко дете като пъпли из къщи? После ще спре на едно място и почва да плаче. Най-после на неговия плач ще трябва да се отзове някой. Ще дойде майка му, ще го задоволи. Всички страдания се дължат на такива детински работи, които извършваме. Ние ходим, ходим, правим нещо, излезем из коритото. Дадат ти храна и пак те турят в коритото. Поспиш малко, майка ти излезе и ти пак излезеш от коритото. Сега това е по отношение на онези противоречия, които имате. Колкото и да отивате напред, все ще има известни противоречия, които ще срещате. Представете си едно противоречие, което се ражда в ума на един светия. Почти е дошъл до положение да се отвори за него Царството Божие, но идва едно противоречие в него и той се спъва. Космите на главата му настръхват. Време е дошло да се освободи от всички нещастия на земята, но идва противоречието и той не знае как да го разреши. Не му стига ума. Мисли, че ако се мръдне някакси и направи една погрешка, отиде и се невидя – ще изгуби равновесието. Вие не можете да си представите това. Вашите мъчнотии са обикновени и вие не се намирате пред големи опасности. Има големи опасности. Когато човек прогресира в живота, има опасни места. Засега не се плашете. Като дойдете до това място, ще го видите. Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна свобода, ще почувствате онзи великия Божествен живот. Ако не знаете как да го отрежете ще се намерите в много голяма тъмнина. Гледайте да влезете в тесния път. Каква е разликата между един тесен път и един широк път? На земята кои пътища са по-добри – широките или тесните? Широките са по-удобни за ходене, защото няма блъскане. А пък тесните пътища са изключително трудни, но красиви. Често мислим, че небето е някъде. Представете си, че всички онези същества, които са около вас, които живеят на земята, все търсят Царството Божие. Пчелите го търсят, мравките го търсят, всичко го търси. Питам: Ако една мравка влезе в първо отделение, какво ще разбере? Или ако влезе в една прогимназия, в една гимназия в зданието, ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере? Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че пъплите. За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото ако ви вземат на ръката си, вие ще изгубите вашата свобода. Една пеперуда хвърчи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейния прашец и тя ще умре. Вие искате едно висше същество да ви помилва, но ако то само ви поглади, вашата работа е свършена. Вие не знаете: Има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа, защото ако се пипа, това ще причини известен дефект. А пък у вас има желание да ви утеши някой. Например страдате и очаквате да дойде някой и да ви каже някоя сладка дума. Защо да не си носите сами страданието?

92

Представете си, че вие седите и казвате: Моята работа няма да се оправи. Ти като чуеш думите си и почваш да плачеш. Защо? Защото ти сам на себе си каза, че твоята работа няма да се оправи. Питам сега: Кой е виновният за това? Защо допусна мисълта, че твоята работа няма да се оправи? И кои са научните аргументи, кои са фактите, които показват, че твоята работа няма да се оправи? И някой друг да ти го каже, не се смущавай. И той не знае. Че ти беше ли когато Бог създаде света, знаеш ли Неговите намерения? Вие сега си давате своите заключения и мислите, че от това, което Господ е направил, нищо няма да излезе. Вие се лъжете. Така, както върви, благото, което Бог е създал за тебе, ти няма да го опиташ във време, когато очакваш. Това благо щом е предвидено за тебе, то ще дойде и то тъкмо навреме.

Друго едно изяснение. Представете си, че майка ви е сложила едно хубаво ядене на масата. И банята е направила. На трапезата е турила още и плодове и прочее. Но вие по едно стечение на обстоятелствата, така сте се окаляли, че тя ви казва: Ще отидеш да се умиеш и да се преоблечеш, че тогава ще дойдеш. Ти казваш: Чакай да се наям, че тогава ще се очистя. Мислите ли, че тя ще ви пусне? Не. Някой път хората искат да отидат на Божествената трапеза така, както са си. В какво седи страданието на земята? Всяко страдание е събличане, да се облечеш – то е най-мъчната работа. По-мъчна работа от това няма. Най-мъчната работа е да се съблечеш и облечеш. Мислите ли, че онази змия, която седи и съблича своята кожа, че това събличане е лесна работа? Докато съблече тази кожа и облече друга, ще мине през големи страдания. Всякога, когато се минава от едно състояние в друго, то е голям огън. Всеки един от вас минава през този Божествен огън, който отнема това, което не трябва на човека, това което е станало вече непотребно.

Вие по някой път търсите някой да ви обича, нали? Хубаво. Но какво подразбирате под думата любов? Имате едно разбиране, но то докъде е право? Избрали ли сте в дадения случай онази форма на Любовта, която е пот-

93

ребна за вас? Ни най-малко не сте избрали подходящата форма. Можете ли вие да поканите един вол на гости, да му дадете вилица и нож, да му дадете стол и този вол да яде точно както вие ядете? Или пък да поканите някое ме-соядно животно и да искате то по всичките правила да яде като вас? Има някои маймуни, които ядат и пият като хората. Те са дресирани. Донякъде маймуната може да яде като човека и да седи като човека, но не може да мисли като човека. Мислите ли, че след като златарят е позла-тил някой предмет и кой както мине го пипа, че златото ще остане върху предмета? Не, това е една вътрешна самоизмама. Ние искаме сега да станем праведни хора. Като че ли досега сме били грешни, та искаме Господ да направи нещо друго от нас. Така работите не се обясняват. Има нещо добро, което Бог е вложил в човека и това добро е изостанало, занемарено. И сега Божественият Дух туря човека под големи изпитания, за да се махнат препятствията и да се събуди това, което е било отдолу притиснато, да почне то да расте. Един прост пример. Срещаш една сестра и казваш: Няма какво да обичам в тази сестра, проста е, невежа е. Нямам разположение към нея, нямам влечение към н*ея. Добре. Аз да ви обясня как разсъждавам. Виждам някой около мене. Той няма разположение за мен, но ме обикаля. Подразбира, че нямам пари и отминава. Защо? Защото са празни джобовете ми. Хубаво, аз имам ценни книжа в джоба си, той не знае това. Той знае досега само малките звонкови монети, а ценните книжа не ги знае. Мислите ли, че ако той узнае, няма да се учуди? Вие считате този човек за крадец. Кой е крадец? Един човек, който ви обича. Не вас, а парите ви. Обича ви. Но обича това, което е във вас. И като го вземе казва: Мене това ми трябваше. Често ние казваме: Аз обичам в тебе това, което е Божествено. И апашът казва: И аз обичам в тебе това, което е ценно. Значи парите за него са ценни, а пък аз какво представлявам, това за него не е важно. Това не е права философия. Ако ще ме краде, целия мен да ме открадне. Ако ме задига, целия да ме задигне. Някой казва: Аз обичам в тебе Божественото, а пък

94

ти си един парцал. Това са мои разсъждения. Вие ще кажете: Аз съм ценното. Ако ще ме краде някой, да ме краде по всички правила, а пък ако не може да ме краде, ако не е изучил този занаят, да не се занимава с мене. Хората си правят опити. Христос казва: "Царството Божие е подобно на квас, който като го взе жената, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото брашно". Защо тя скрила кваса в брашното, а не на друго място? Питам, защо крадецът като взема онова от моя джоб, туря го в своя джоб и казва: Това приляга по-добре в моя джоб, отколкото в твоя. Какви са неговите съображения сега? Той изважда твоята кесия и казва: Тя приляга по-добре в моя джоб.

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да става всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не поумнява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез силата, която се добива. Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти си също на крив път.

Ние казваме, че религиозният път е път към Бога. Какво трябва да придобием с този път? В религията човек се учи да слугува на Бога. Религията – това е учение за слугуване. Всички вие сте дошли да станете слуги. Вие сте дошли тук в едно училище да станете слуги на Бога, а пък някои от вас искат да станат министри и прочее.Тук за министри не се учи. Тук, който е дошъл, се специализира само за слугуване. За царе, за министри, за майки не е тук. Тук за какво е? За слуги. Онези от вас, които иска-

95

те да станете царе, не е тук училището, а на друго място. Някои от вас искате да станете майки. На друго място трябва да се учи това. Христос казва: "Мнозина се наричат учители, мнозина се наричат майки и бащи, но един е вашият учител, една е вашата майка, един е вашият баща". Някой казва: Аз трябва да се науча на нещо. На какво трябва да се научиш? Да слугуваш! Истината седи в това. Слугуването, това е предварителния изпит, за да те приемат в университета. За да те приемат в университета трябва да издържиш приемен изпит. Сега на земята вие държите приемен изпит. Сега се приготовлявате за предварителния, за приемния изпит и не се знае дали ще ви приемат. Но кандидати сте да ви приемат в голямото училище. Вън от училището може да ходите колкото искате, но няма да се научите. Но в това училище ще се научите. Ти като влезеш в съприкосновение с една душа, с един професор, с неговото съзнание, ще научиш цялата тайна. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Един ден ще познаем Бога. Кога? Когато се научим да слугуваме на Бога. Тогава ще дойдем в съприкосновение със съзнанието на Бога. Кога? Може да стане и днес. Ако днес издържиш изпита, може да стане и още днес. Ако отлагаш с десет години, ще закъснее. Но има един период определен, по-дълго не може да отлагаш. Трябва да влезем в съприкосновение с всички ония души, които са завършили своето развитие. В общ смисъл казано, да дойдем в съприкосновение с Божията Любов. За Божествената Любов ще ви дам едно определение, което не е пълно. Божествената Любов, това са всички придобивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето. Ако ти бутнеш миналото, ще научиш миналото на Любовта. Ако бутнеш бъдещето, ще научиш бъдещето на Любовта. Едновременно три неща ще изучаваш: миналото, настоящето и бъдещето. На тези три неща отговарят човешкият ум, сърце и воля. Где ще поставите вашата воля? Где ще поставите сърцето и ума? Това са начини за разбиране. Трябва да имате правилно разбиране за нещата. Външният свят и всичко онова, което учите,

96

което преживявате сега, то е встъпление на нещо Божествено. Вие може да забогатеете, но богатството е само едно външно условие. Какво ще ви даде богатството? Богатството ще привлече повече хора около вас. Кои хора ще привлече? Бедните. Ако дойдат богатите хора при вас, то техните отношения ще са други. Ако дойдат бедните хора, те могат да ви услужат, защото един беден човек може да услужва на един богат човек. Но ако богатият човек не познава бедните, не влезе в правилни връзки с тях, той не може да се ползва от това, защото един ден и той ще изпадне в тяхното положение. Какво представлява бедният човек? Какво представлява детето? За някого казват: Той е много добър. Но какво нещо е добър човек? В какво седи неговата добрина? Ти трябва да намериш една основна черта, чрез която да се свържеш с неговото съзнание и тогава ше се намериш в светлината на неговия свят, и така ще учиш.

Ти чакаш Бога. Мъчи те някое съмнение, ти чакаш Бог да помогне, но Бог не се явява. Това ще заприлича на онзи млад момък, който седи, чака и казва: Момата, която обичам не дойде. Той седи на прозореца и все чака, чака ден, два, стане на осемдесет години и тя все не идва. Казвам: Ако твоята възлюблена дойде когато си на 120 години, от гледището на земята, възлюблената е много закъсняла. Кога трябваше да дойде тя? Тя трябваше ли да дойде когато си в коритото? Тя трябваше да дойде точно когато си излязъл от коритото и когато си на четвъртината на 120 години – на 30 години. Значи, твоята възлюблена трябваше да дойде когато ти си на 30 лазарника, а пък ти си сега на 19-20 години и тя идва. Правилното е на четвъртината на 120 години – на 30 години. Сега вземаме само външната форма, а пък в духовния свят нещата седят другояче. Когато нещата стават навреме, когато те се съвпадат, ти ще бъдещ доволен. Като дойдеш на твоите четвъртинки, не бързай. Стой на четвъртинката! Защото тя носи най-ценното. Защото, ако четвъртинката идва и ти я приемеш както трябва, то всички други четвъртинки ще се наредят много хармонично. Иначе няма да се наредят добре и целият ти живот ще бъде безплоден.

97

Коя е четвъртинката? В тази четвъртинка ти трябва да почувстваш Божията Любов. Като почувстваш тази четвъртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях всичко ще стане по Божественому.

Вие сте близо до четвъртинката. Остава един пръст до нея. Като дойдете там, да се заковете и да не се мърдате, докато не получите онова, което четвъртинката носи – ни напред, ни назад, стойте на едно място! Където падне семката или където е посадено дървото, то седи там. То казва: Докато не приема това, което ми трябва, не мърдам. И житото също. Като видиш житото, трябва да кажеш: Такова трябва да бъде моето положение! И като видиш една голяма скала, трябва да кажеш: Трябва да бъда така твърд, като тази скала! И после като приемеш това, което ти трябва, ще тръгнеш по онзи великия път на живота и животът ти ще има смисъл.

Отче наш.

29. Утринно Неделно Слово, държано

на 8 април 1934 г., 5 ч.с, София – Изгрев.

98

КНИГА: Младият, възрастният и старият

2009-06-04T16:38:41Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-03-2_Mladiyat.pdf Младият, възрастният и старият]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Младият, възрастният, старият]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 2. [[Не пресушавай живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Любов и разбиране]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 4. [[Обичай Божественото]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Новата дреха]] (Назъров) (работи ;-)
* 6. [[Едно ви трябва]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 7. [[Възстановете любовта]] (Албена Д) (работи се)
* 8. [[Единственият свободен]] (ru_ana) (работи се)
* 9. [[Слугуване]] (Тонина) (работи се)
* 10. [[Божествен и човешки порядък]]
* 11. [[Бъдете като баща си]]
* 12. [[Бедният Лазар и богатият]]
* 13. [[Господарят и на двете]]
* 14. [[Носителят на Неговото Слово]]
* 15. [[Трите идеи]]
* 16. [[Двата порядъка]]
* 17. [[Трите страни на съзнанието]]
* 18. [[Противоречие и благо]]
* 19. [[Което става 2]]
* 20. [[Към Емаус]]
* 21. [[Върховният авторитет]]
* 22. [[Справедливост, милосърдие]]
* 23. [[Пътят на възкресението]]
* 24. [[Човешкото и Божественото]]
* 25. [[Трите изпита]]
* 26. [[Законът на подмладяването]]
* 27. [[Съшествие на духа]]
* 28. [[Вярата и новото]]

КНИГА: Вечно подмладяване

2009-06-02T22:07:26Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1943-Vechno_podmladyavane.pdf Вечно подмладяване]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вечно подмладяване]] (Назърв) '''(готово)'''
* 2. [[Трите пътя 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Да оздравееш]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Ценни неща]] (Тонина) '''(готово)'''
* 5. [[В Негово име]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Три важни неща]] (ru_ana) '''(готово)'''

Ценни неща

2009-06-02T22:06:03Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: "Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: "От плодовете им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: "Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по различен начин. Евангелистите коленичат, т. е. те се молят със сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, т. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли със стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще потърсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човек. Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиш и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек със своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че някое камъче не е на място, навежда се и го туря на мястото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, голям консерватор беше. Той се държеше здраво за старото. Въпреки това, той каза на Христа: "Всички да се отрекат от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: "Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се смущават от войната. На земята воюват – целият свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви оръдия си служат. Възвишените същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. Те казват на хората: Не се бийте. Едно време и ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде мирът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да оправиш себе си. Всеки да се заеме да приспи злото и да даде път на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си – за Божията любов, волята си – за Божествената свобода. Всеки да живее, както Бог го е научил, и да не чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изявява животът? – Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата.

Хората не успяват, понеже не мислят право. Казваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото въже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да направим опит с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора — млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това? — По същия начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.

Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушаш един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един мъдрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се, дали е от Бога, или от човека. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нещо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. Някой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и всеки пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първият казал: Ако не се оженя за тая мома, няма живот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да превърне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса. Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлязла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни, всеки си избрал мома по вкуса. След време бащата посетил първия си зет и го запитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си живеем. Понякога възлюбената ми кряска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запитал, как живее с жена си. – Добре живеем, но понякога тя драще. – Такава е майка й. Отишъл и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетят отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цял ангел. Ной си казал: Тя е истинската ми дъщеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Колкото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея, да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остарял. Бил си млад, енергичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остаря, без да знаеш и без да искаш? – Остарях, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва да чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младият прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирява с мъчнотиите си. Затова Христос казва: "Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. Те бяха в колички, возеха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с ръката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намесиха и разрешиха спора. След малко двете деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжете се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мъжа. Казват, че тоягата е излязла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се режат дървета. Следователно, няма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никаква мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трептение коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слезе от небето само тогава, когато намери ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пиеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всеки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква във всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степента на светлината, по степента на свещения огън в тях и по степента на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голяма е светлината, толкова по-голям е свещеният огън, толкова по-голяма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече светлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря Божественият огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голяма е Божествената сила в нас, толкова по-голяма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази светлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсредоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсредоточен, човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кракът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-лошият човек е обичан от някого. Обичта подразбира блага. Когото обичат повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Ако на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползва от благата на живота според степента на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля със страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост?

Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христос мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновен човек беше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цял легион от римски войници се гавреха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно място и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излязла кръв от порите? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му беше непреривна. Той каза: "Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си със старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма къщи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не им позволяват. Интересен е светът, в който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са готови да заместят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излязло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излязъл обикновен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мъж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли любов между мъж и жена, между родител и деца, няма и царство между тях. Царица е оная жена, която обича мъжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от любовта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако беше лоша, Бог никога не би слязъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слезе на земята, това показва, че тя е добро място. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Бог е направил света; търпеливо и снизходително гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поумнеят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-06-02T21:43:15Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: "Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: "От плодовете им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: "Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по различен начин. Евангелистите коленичат, т. е. те се молят със сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, т. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли със стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще потърсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човек. Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиш и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек със своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че някое камъче не е на място, навежда се и го туря на мястото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, голям консерватор беше. Той се държеше здраво за старото. Въпреки това, той каза на Христа: "Всички да се отрекат от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: "Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се смущават от войната. На земята воюват – целият свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви оръдия си служат. Възвишените същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. Те казват на хората: Не се бийте. Едно време и ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде мирът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да оправиш себе си. Всеки да се заеме да приспи злото и да даде път на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си – за Божията любов, волята си – за Божествената свобода. Всеки да живее, както Бог го е научил, и да не чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изявява животът? – Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата.

Хората не успяват, понеже не мислят право. Казваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото въже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да направим опит с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора — млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това? — По същия начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.

Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушаш един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един мъдрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се, дали е от Бога, или от човека. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нещо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. Някой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и всеки пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първият казал: Ако не се оженя за тая мома, няма живот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да превърне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса. Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлязла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни, всеки си избрал мома по вкуса. След време бащата посетил първия си зет и го запитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си живеем. Понякога възлюбената ми кряска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запитал, как живее с жена си. – Добре живеем, но понякога тя драще. – Такава е майка й. Отишъл и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетят отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цял ангел. Ной си казал: Тя е истинската ми дъщеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Колкото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея, да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остарял. Бил си млад, енергичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остаря, без да знаеш и без да искаш? – Остарях, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва да чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младият прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирява с мъчнотиите си. Затова Христос казва: "Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. Те бяха в колички, возеха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с ръката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намесиха и разрешиха спора. След малко двете деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжете се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мъжа. Казват, че тоягата е излязла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се режат дървета. Следователно, няма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никаква мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трептение коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слезе от небето само тогава, когато намери ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пиеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всеки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква във всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степента на светлината, по степента на свещения огън в тях и по степента на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голяма е светлината, толкова по-голям е свещеният огън, толкова по-голяма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече светлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря Божественият огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голяма е Божествената сила в нас, толкова по-голяма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази светлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсредоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсредоточен, човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кракът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-лошият човек е обичан от някого. Обичта подразбира блага. Когото обичат повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Ако на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползва от благата на живота според степента на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговите страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля със страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост?

Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-06-02T14:13:22Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: "Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: "От плодовете им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: "Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по различен начин. Евангелистите коленичат, т. е. те се молят със сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, т. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли със стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще потърсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човек. Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиш и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек със своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че някое камъче не е на място, навежда се и го туря на мястото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, голям консерватор беше. Той се държеше здраво за старото. Въпреки това, той каза на Христа: "Всички да се отрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: "Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се смущават от войната. На земята воюват – целият свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви оръдия си служат. Възвишените същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. Те казват на хората: Не се бийте. Едно време и ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде мирът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се оправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да оправиш себе си. Всеки да се заеме да приспи злото и да даде път на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си – за Божията любов, волята си – за Божествената свобода. Всеки да живее, както Бог го е научил, и да не чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изявява животът? – Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата.

Хората не успяват, понеже не мислят право. Казваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото въже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да направим опит с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора — млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това? — По същия начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.

Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един мъдрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се, дали е от Бога, или от човека. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. Някой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-06-02T13:33:05Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: "Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: "От плодовете им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някои общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: "Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят със своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. Те живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух, Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казано е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по различен начин. Евангелистите коленичат, т. е. те се молят със сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, т. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли със стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, т. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, със светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене. Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява. Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и във възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще потърсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човек. Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиш и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек със своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че някое камъче не е на място, навежда се и го туря на мястото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-06-02T12:33:50Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: "Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаваш Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влезеш във възвишения свят, ще се срещнеш с разумни същества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влезете във възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и големи, доста пророци – малки и големи. Някои пророци говорят все за миналото – перифразирано. Тоя казал това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил човек, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като семка се посажда във физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той някога познавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се посаждат и обработват идеите. Плодовете им зависят от почвата и от начина на обработването на семената. Казано е: "От плодовете им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попарват и не капят, както тия на земята. Често ме питат, ще се познавате ли на оня свят. Там се познават само ония, които се обичат. В невидимия свят не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния

68

свят е точно обратно: там съществата външно си приличат, вътрешно се различават. Трябва да си нагоден да виждаш вътрешно, за да различиш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»

69

различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за

70

нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»

71

камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-06-02T12:01:59Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Светлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – това е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използва труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне някаква работа, той гледа повърхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Някои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават къси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, няма за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не познаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаеш живота? Животът е резултат. В тоя резултат имаме две положения: радост и скръб. – Защо съществуват страданията? – Те са гърба на човека. Може ли да имаш лице, а да нямаш гръб? Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имаш и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, т. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, т. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя свят. Тоя човек обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по народност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народност. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народност. В същност, няма разлика между хората от различните народности. – Защо? – Всички дишат, пият вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно – наляво, а българинът – отляво – надясно. Китаецът пише отгоре – надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: "Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрян и изоставен, ще се пожертвам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда и казал: Виновникът за запалване къщата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вместо вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Заповядали да освободят младия човек от затвора, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мястото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпление за човека да се откаже от това, което Бог е вложил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрял. Понеже на земята заемал все първи места, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – Със свои средства построих един университет. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповъдвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или пъвци могат да нодобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлъбът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаващ Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влъзеш в възвишения свят, ще се срещнеш с разумни сж.щества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влъзете в възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и голями, доста пророци – малки и голями. Някои пророци говорятъ

67

есе за миналото – перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил чо-век, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия пжл. Нема по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като съмка се посажда в физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той никога по-знавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се по-саждат и обработват идеите. Плодовег им зави-сят от почвата и от начина на обработването на евмената. Казано е: „От плодовет им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попар-ват и не капят, както тия на земята. Често ме пи-тат, ще се познавате ли иа оня свят. Там се по-знават само ония, които се обичат. В невидимия св&те не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния

68

свят е точно обратно: там съществата външно си» приличат, вътрешно се различават. Трябва да си на-годен да виждаш вътрешно, за да различи ш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»

69

различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за

70

нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»

71

камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-06-02T11:22:39Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Организмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях.

Кои условия са необходими за човека? – Святлината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надясно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, т. е. да обиколи кръга десет пъти. Под "единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога няма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цялото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, т. е. проявява се като баща, като майка и като син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевременно Христос казва: "Отец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че те не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например, сенките не са Божие дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят по-слабата светлина минава за сянка на по-силната. На физическия свят тъмнината е сянка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сянка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – тора е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използува труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне никаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той- пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Некои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползуваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават кжеи. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, нема за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава*? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не по-знаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаешъ

64

живота? Животът е резучтат. В тоя резултат имаме две ^положения: радост и скръб. – Защо съществу-ват страданията? – Те са гърб на човека. Може ли да имаш лице, а да лъмаш гърб? ,Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имашъ-и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, те. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, те. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя св&те. Тоя човтж обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по неродност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народиост. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народиост. В същност, няма разлика между хората от различните народности, – Защо? – Всички дишат, пи-ят вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно–налъво, а българинът –- отляво–надясно. Китаецът пише отгоре–надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдо-

65

вица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрън и изоставен, ще се пожертвувам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда' и казал: Виновникът за запалване клицата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вмЪсто вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Запов-вдали да освободят младия човек от затворе, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотри-чане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мъстото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпле-ние за човека да се откаже от това, което Бог е вло-жил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрЪл. Понеже на земята заемал все първи м&ста, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – С свои средства построих един университег. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти

66

е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че едйн ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за никаква по-мощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го вернете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповъдвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или пъвци могат да нодобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлъбът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаващ Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влъзеш в възвишения свят, ще се срещнеш с разумни сж.щества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влъзете в възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и голями, доста пророци – малки и голями. Някои пророци говорятъ

67

есе за миналото – перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил чо-век, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия пжл. Нема по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като съмка се посажда в физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той никога по-знавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се по-саждат и обработват идеите. Плодовег им зави-сят от почвата и от начина на обработването на евмената. Казано е: „От плодовет им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попар-ват и не капят, както тия на земята. Често ме пи-тат, ще се познавате ли иа оня свят. Там се по-знават само ония, които се обичат. В невидимия св&те не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния

68

свят е точно обратно: там съществата външно си» приличат, вътрешно се различават. Трябва да си на-годен да виждаш вътрешно, за да различи ш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»

69

различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за

70

нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»

71

камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-05-29T10:52:28Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Някой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагателят. Всяка буква, всеки знак е турен на своето място. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на мястото й. Не поставя ли буквите на мястото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава определен тон. Който знае да свири, взима точно определен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармония съществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате голям безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачени едни върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да намериш всичко, което търсиш? Можеш ли при това положение да помниш, къде си турил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я някъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, дъщеря си, не са ли я видели. Всички търсят, но не могат да я намерят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. Факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, трябва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или на оня свят, едно и също се иска от вас. Де е оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа, че аз живея и на тоя, и на оня свят, няма да повярвате. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повярвате ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили това, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е била в слънцето, но по-късно се отделила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот – личния, семейния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарисуваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чертите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е

<62

-роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Ор-ганизъмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организъма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях. Кои условия са необходими за човека? – Свят-лината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надъсно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, те. е. да- обиколи кръга десет пъти. Под „единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога нима никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цълото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, те. е. проявява се като баща, като майка и като, син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевргменно Христос казва: „Огец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че тб не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е на-правил, но всички неща не са Негово дело. Например, сънките не са Божие дело. В Божествения •свят абсолютно никакви сънки не съществуват. Той

63

е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят но-слабата светлина минава за свика' на пр-силната. На физическия свят тъмнината е сънка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сЪнка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – тора е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използува труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне никаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той- пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Некои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползуваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават кжеи. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, нема за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава*? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не по-знаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаешъ

64

живота? Животът е резучтат. В тоя резултат имаме две ^положения: радост и скръб. – Защо съществу-ват страданията? – Те са гърб на човека. Може ли да имаш лице, а да лъмаш гърб? ,Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имашъ-и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, те. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, те. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя св&те. Тоя човтж обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по неродност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народиост. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народиост. В същност, няма разлика между хората от различните народности, – Защо? – Всички дишат, пи-ят вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно–налъво, а българинът –- отляво–надясно. Китаецът пише отгоре–надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдо-

65

вица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрън и изоставен, ще се пожертвувам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда' и казал: Виновникът за запалване клицата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вмЪсто вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Запов-вдали да освободят младия човек от затворе, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотри-чане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мъстото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпле-ние за човека да се откаже от това, което Бог е вло-жил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрЪл. Понеже на земята заемал все първи м&ста, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – С свои средства построих един университег. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти

66

е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че едйн ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за никаква по-мощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го вернете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповъдвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или пъвци могат да нодобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлъбът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаващ Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влъзеш в възвишения свят, ще се срещнеш с разумни сж.щества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влъзете в възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и голями, доста пророци – малки и голями. Някои пророци говорятъ

67

есе за миналото – перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил чо-век, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия пжл. Нема по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като съмка се посажда в физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той никога по-знавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се по-саждат и обработват идеите. Плодовег им зави-сят от почвата и от начина на обработването на евмената. Казано е: „От плодовет им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попар-ват и не капят, както тия на земята. Често ме пи-тат, ще се познавате ли иа оня свят. Там се по-знават само ония, които се обичат. В невидимия св&те не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния

68

свят е точно обратно: там съществата външно си» приличат, вътрешно се различават. Трябва да си на-годен да виждаш вътрешно, за да различи ш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»

69

различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за

70

нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»

71

камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-05-29T08:45:44Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се видя свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-силните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, какъв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между техните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Най-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран човек – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледището на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради големия студ, полюсите не са населени. Те представят само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма никакъв живот. На полюсите денят и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ледът достига пет-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Ня-кой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им й ги разбърква. Виждате, какво прави словослагате-льт. Всека буква, всеки знак е турен на своето мъ-сто. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на местото й. Не поставя ли буквите на местото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава опре-дЪлен тон. Който знае да свири, взима точно опредъ-лен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармо-ния ежществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате гол&м безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачейи едйи върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да нам&риш всичко, което търсиш? Мо-жеш ли при това положение да помниш, къде си ту-рил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я нъкъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, Дъщеря си, не са ли я видяли. Всички търсят, но не могат да я намЪ-рят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, ^гръбва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или «а оня ст.4т, едно и също се иска от вас. Де е

61-

оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа^ че аз живия и на тоя, и на оня свят, няма да повървете. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повървете ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи,. които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили тсТеа, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е ^>ила в слънцето, но по-късно се отдълила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отдълила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само с своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако чов&к държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща цълокупния живот – личния, семенния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарису-ваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чър-тите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е

<62

-роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Ор-ганизъмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организъма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях. Кои условия са необходими за човека? – Свят-лината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надъсно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, те. е. да- обиколи кръга десет пъти. Под „единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога нима никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цълото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, те. е. проявява се като баща, като майка и като, син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевргменно Христос казва: „Огец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че тб не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е на-правил, но всички неща не са Негово дело. Например, сънките не са Божие дело. В Божествения •свят абсолютно никакви сънки не съществуват. Той

63

е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят но-слабата светлина минава за свика' на пр-силната. На физическия свят тъмнината е сънка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сЪнка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – тора е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използува труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне никаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той- пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Некои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползуваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават кжеи. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, нема за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава*? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не по-знаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаешъ

64

живота? Животът е резучтат. В тоя резултат имаме две ^положения: радост и скръб. – Защо съществу-ват страданията? – Те са гърб на човека. Може ли да имаш лице, а да лъмаш гърб? ,Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имашъ-и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, те. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, те. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя св&те. Тоя човтж обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по неродност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народиост. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народиост. В същност, няма разлика между хората от различните народности, – Защо? – Всички дишат, пи-ят вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно–налъво, а българинът –- отляво–надясно. Китаецът пише отгоре–надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдо-

65

вица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрън и изоставен, ще се пожертвувам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда' и казал: Виновникът за запалване клицата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вмЪсто вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Запов-вдали да освободят младия човек от затворе, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотри-чане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мъстото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпле-ние за човека да се откаже от това, което Бог е вло-жил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрЪл. Понеже на земята заемал все първи м&ста, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – С свои средства построих един университег. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти

66

е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че едйн ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за никаква по-мощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го вернете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповъдвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или пъвци могат да нодобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлъбът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаващ Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влъзеш в възвишения свят, ще се срещнеш с разумни сж.щества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влъзете в възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и голями, доста пророци – малки и голями. Някои пророци говорятъ

67

есе за миналото – перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил чо-век, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия пжл. Нема по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като съмка се посажда в физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той никога по-знавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се по-саждат и обработват идеите. Плодовег им зави-сят от почвата и от начина на обработването на евмената. Казано е: „От плодовет им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попар-ват и не капят, както тия на земята. Често ме пи-тат, ще се познавате ли иа оня свят. Там се по-знават само ония, които се обичат. В невидимия св&те не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния

68

свят е точно обратно: там съществата външно си» приличат, вътрешно се различават. Трябва да си на-годен да виждаш вътрешно, за да различи ш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»

69

различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за

70

нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»

71

камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

Ценни неща

2009-05-29T06:49:45Z

Тонина:

==Ценни неща==

Нещата в природата са ценни поради съдържанието, което имат. И човек е ценен по същата причина – по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нещата, ако не сте внимателни към него, то може да изчезне. Например, ценно е розовото масло, но ако не се държи в добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходих в Казанлък. Подариха ми няколко шишенца с гюлово масло. Като се върнах, закачих ги на стената. Те 6яха добре запушени. След време погледнах да видя, какво е станало с розовото масло – оказа се, че шишенцата бяха празни. Подаръкът отиде във въздуха. Всяко ценно нещо трябва да се пази добре.

Мнозина говорят за любовта, но не знаят, как да я запазят; не знаят, как да я приложат. Най-неразбраното нещо е любовта. От какво е неразбраната любов: от картофи, от праз, от лук? Значи, има любов от различни неща. Има устойчива и неустойчива или преходна любов. Някой казва, че от любов набил някого, или го наскърбил. Да наскърбиш човека, това не е любов. Лесно се говори, но мъчно се прилагат нещата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислиш, че можеш всичко да направиш, това значи, да живееш с предвзети идеи, да се представяш повече от това, което си в действителност. И скромният иска да се представи повече от това, което е в същност, но като остане сам, вижда, че не е така.

Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост

59*

в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, само-надеяно. Отдалеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избъга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли Се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-ната-тък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне. Най-после то взе костта от малкото и продължи пътя си. Като се види свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко от него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръб и започна да го дави. С това то искаше да му каже: Ще ти дам да разбереш, .какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

Какво виждаме днес в живота? Всеки човек постъпва с по-слабия от себе си така, както по-сил-ните са постъпвали с него. Силният, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постъпваш така? Ако по-силен от него се изпречи на пътя му, и той го запитва същото. И слабият, като намери по-слаб от себе си, постъпва като силния.

Като наблюдавам сегашните хора, не зная, ка-къв процент от тях ще бъдат приети на небето. Ако някой влезе в небето, едва ли ще прекара една седмица. В скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свят не е за мене. Всеки обича такъв свят, който е нагласен според изискванията на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Всички хора не разбират еднакво живота. Голямо различие съществува между тяхните разбирания. Всички области на земята различно се осветяват и отопляват от слънцето. Наи-добре е осветен и отоплен екваторът, а най-слабо – полюсите.

Казват за някого, че бил опък, неразбран чов^к – Защо е такъв? – Защото не разбира живота. Който разбира живота от гледишето на екватора и на полюсите, минава за нов човек. И писатели има такива. Животът на екватора се отличава с голяма горещина, а тоя на полюсите – с голям студ. Поради голЪ-мия студ, полюсите не са населени. ТЕ представятъ

«60

само склад на енергия. Както на земята има два полюса – северен и?южен, така и в човека има два полюса, които са склад на енергия; там няма ника-къв живот. На полюсите деньт и нощта траят по шест месеца. Там стават големи бури. На места ле-дът достига петь-шест метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да съществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда от големите противоречия, през които хората минават. Ня-кой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развил чувството на ред и порядък в себе си. Той не туря нещата на местата им й ги разбърква. Виждате, какво прави словослагате-льт. Всека буква, всеки знак е турен на своето мъ-сто. Щом си послужи с една буква, веднага я туря на местото й. Не поставя ли буквите на местото им, нищо не може да направи. Виждате, как са наредени клавишите на пианото. Всеки клавиш означава опре-дЪлен тон. Който знае да свири, взима точно опредъ-лен тон. Ако някой не знае да свири, удря безразборно и създава голяма дисхармония. Такава дисхармо-ния ежществува и в домовете. Влизате в някой дом и още от вратата виждате гол&м безпорядък: масата, столовете не са на място; повечето дрехи са разхвърляни по креватите, а някои са закачейи едйи върху други в пълен безпорядък. Възможно ли е при това положение да нам&риш всичко, което търсиш? Мо-жеш ли при това положение да помниш, къде си ту-рил нищо?

Един познат ми разправяше, как търсил един ден лулата си. Като пушил, турил я нъкъде и не помни, де я оставил. Пита жена си, Дъщеря си, не са ли я видяли. Всички търсят, но не могат да я намЪ-рят. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той сам я закачил на ухото си и забравил, де я турил.

Това, което ви говоря, не е за развлечение, нито за обезсърчаване. Не искам и да ви утешавам. факт е, че мисълта ви не е съсредоточена. Като живеете, ^гръбва да бъдете съсредоточени. Дали сте на тоя, или «а оня ст.4т, едно и също се иска от вас. Де е

61-

оня свят? Ако ви кажа, де е оня свят, и ако ви кажа^ че аз живия и на тоя, и на оня свят, няма да повървете. Ако ви кажа, че съм от слънцето и живея там, ще повървете ли? Един ден пътувах от София за Варна. В купето имаше няколко видни българи,. които се разговаряха по политиката. По едно време един от тях се обърна към мене и ме запита, отде съм. Казах му, че съм от слънцето. – Възможно ли е това? – Възможно е. И вие сте от слънцето, но сте забравили тсТеа, а аз зная. – По какво се познава кой човек е от слънцето? – По-добрия му живот. Хората от слънцето живеят добре. Който не е от слънцето, не живее добре. Едно време земята е ^>ила в слънцето, но по-късно се отдълила от него. Казвам: Всички хора са от слънцето, но са забравили това. Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отдълила земята от слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умът на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само с своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става вън от нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако чов&к държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща цълокупния живот – личния, семенния, обществения и общочовешкия.

Каква е идеята на сегашния човек за Бога, за природата, за реда и порядъка в живота? Той гледа на тия неща по детински. И това не е лошо, но липсва нещо в разбирането на човека. Това е все едно да нарису-ваш една карикатура и да мислиш, че тя представя истинския образ на човека. Защо трябва да рисуваш човека карикатурно? И без това той е изопачил чър-тите си. Малко хора ще срещнете днес, които са запазили оня образ, който им бил даден първоначално. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие, но днес тоя образ е изгубен. Много художници са рисували върху него, всеки е турял нещо свое, поради което са го окарикатурили. Ако човек е

<62

-роден от сприхави родители и се движи между такива хора, носът му става дълъг и сух. За да изправи носа си, той се нуждае от вода. Въздухът, в който живеят сприхавите хора, съдържа въглена киселина повече, отколкото трябва. Значи, сприхавият страда от липса на вода и от изобилие на въглена киселина. Ор-ганизъмът на човека се нуждае от известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда от сухота. Водата е необходима за организъма, но не и въглената киселина. Растенията, обаче, не могат без въглена киселина. Тя е необходимо условие за тях. Кои условия са необходими за човека? – Свят-лината, въздухът, водата и храната. Всяко нещо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина в органичния свят, се нуждае от условия. Нулата, например, е условие за нейното развитие. Ако турим една нула надъсно от единицата, тя става десет пъти по-голяма. Ако турим две нули, тя става сто пъти по-голяма. Да се увеличи единицата десет пъти, това значи, да претърпи десет промени в себе си, те. е. да- обиколи кръга десет пъти. Под „единица" разбирам съществуването на един Бог в Битието, Който е единен в себе си. В Бога нима никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цялата природа, на цълото Битие. Единицата и двойката заедно дават тройката – първата фаза, в която Битието се проявява, а именно, в дома, дето единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Казва се за Бога, че е троеличен, те. е. проявява се като баща, като майка и като, син. И човек трябва да има синовни отношения към баща си. Като Баща, Бог е едно нещо, като Майка – друго нещо и като Син – трето. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме." Това значи, че бащата и синът са едно. Същевргменно Христос казва: „Огец ми е по-голям от мене." Хората, изобщо, говорят за Бога, като приписват всичко на Него. Това значи, че тб не Го познават. Понятието Бог не трябва да се изопачава. Човек няма право да карикатури Божия образ. Има неща, които Бог е на-правил, но всички неща не са Негово дело. Например, сънките не са Божие дело. В Божествения •свят абсолютно никакви сънки не съществуват. Той

63

е свят на вечна светлина. – Може ли светлина без сенки? – В Божествения свят но-слабата светлина минава за свика' на пр-силната. На физическия свят тъмнината е сънка на светлината, а в Божествения свят слабата светлина е сЪнка на силната светлина.

Като разглеждаме светлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, също като полюси. Доброто е полюс на светлината, а злото – полюс не тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. Казват, че лошите хора са работливи – тора е заблуждение. Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. Те не могат да работят. Който използува труда на хората, е лош човек. Добрият е светлина, той работи с разположение и любов. Ако лошият започне никаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трябва да свърши нещо. Стане ли въпрос за плащане, той- пръв се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платят.

Некои питат, защо трябва да се молят, и казват: Щом има добри хора, те ще работят, а ние ще се ползуваме от техния труд. Щом има религиозни хора, те ще се молят и, като тръгнат за небето, ние ще се хванем за краката им. Добре е това, но когато праведният тръгне за небето, краката му стават кжеи. За кои крака ще се хванете тогава? Физическите крака на човека остават на земята, нема за какво да се хванете. И вашите ръце ще останат тук. С какво ще се хванете тогава*? Така не се говори. Способният ученик решава сам задачите си. Следва ли от това, слабият ученик да преписва задачите си от силния? Колкото и да е майстор в преписването, учителят бди зорко и ще го хване. Има неща, които ученикът сам трябва да знае, да не очаква всичко наготово. Учителят е условие за ученика, но ученикът трябва да учи, да развива дарбите си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда в онова, което е вложено в него. Затова е казано, че човек не трябва да изневерява на себе си.

Как се изявяват дарбите и способностите? – Чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Ако не по-знаваш ума, сърцето и душата си, как ще познаешъ

64

живота? Животът е резучтат. В тоя резултат имаме две ^положения: радост и скръб. – Защо съществу-ват страданията? – Те са гърб на човека. Може ли да имаш лице, а да лъмаш гърб? ,Щом имаш лице, ще имаш и гръб. И обратно: щом имаш гръб, ще имашъ-и лице. Ако нямаш гръб, ще имаш още едно лице. Това е човек с две лица, те. е. двуличен. Човек с две лица наричаме двуличен, те. е. изопачен. И гърбът представя изопаченото човешко лице. Когато един човек ти обръща гръб, казваш, че той не е от твоя свят. Щом се обърне с лице към тебе, той е от твоя свят. Когато хората си обръщат гръб, те се сърдят един на друг. Ако някой ти обърне гърба си, ти се обиждаш. Защо се обиждаш? Той иска да те убеди в истината, че не е от твоя св&те. Тоя човтж обича истината, казва ти, че не е от твоя свят. Ако и ти обичаш истината, имаш същите документи като него.

Един българин отишъл в странство с паспорт, издаден от България. Като го питали, какъв е по неродност, той вадил паспорта и го показвал. Така удостоверявал той своята народиост. Ако нямаш паспорт, не си българин. И природата те пита, българин ли си, или не. Ако имаш паспорт, българин си; нямаш ли паспорт, не си българин. Паспорт се иска от всеки човек, да докаже своята народиост. В същност, няма разлика между хората от различните народности, – Защо? – Всички дишат, пи-ят вода, хранят се по един и същ начин. Разликата между евреина и българина се заключава в писането: евреинът пише отдясно–налъво, а българинът –- отляво–надясно. Китаецът пише отгоре–надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличат. Също така черепът на евреина и на славянина си приличат. Религиозното чувство и в двамата е силно развито. Разликата между тях е само в милосърдието. В славянина милосърдието е добре развито.

В една статия, писана на английски език, се дава един интересен пример от руския живот, още от времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бъдещето е на славяните." Обвинили една бедна вдо-

65

вица, майка на три малки деца, че запалила къщата на един голям помещик. Осъдили я на 15 годишен затвор и я изпратили на заточение в Сибир. Един млад момък, скиталец, без баща и без майка, чул за тая присъда и си казал: Аз съм сирак на земята, на никого не съм нужен и полезен; от всички съм презрън и изоставен, ще се пожертвувам за бедната вдовица. На кого ще остави тя своите малки дечица? Отишъл той в съда' и казал: Виновникът за запалване клицата на помещика съм аз, а не бедната вдовица. Като чули това признание, съдиите отменили присъдата и, вмЪсто вдовицата, изпратили младия момък в Сибир. След десет години се намерил истинският виновник. Запов-вдали да освободят младия човек от затворе, но се оказало, че той не бил вече между живите.

Като четете тоя пример, ще се запитате, какъв ли е бил тоя младеж. Той не бил нито евангелист, нито човек от новото учение. Какъв е бил тогава? Човек, роден с чувство на саможертва, на себеотри-чане. Такова чувство носи всеки човек в себе си, но трябва да бъде готов да го прояви. Ако сега трябва човек да стане евангелист или последовател на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роден с новото, с чувство на самоотричане, ти си човек на мъстото. Никой няма право да се отказва от онова, което е вложено в него. Няма по-голямо престъпле-ние за човека да се откаже от това, което Бог е вло-жил в него. Някои искат да им се плаща за всичко, което правят. Ако за всичко ти се плаща още на земята, в другия свят ще бъдеш последен бедняк.

Един американски милиардер умрЪл. Понеже на земята заемал все първи м&ста, направо отишъл при св. Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. – Почакай малко, трябва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направил. – Съградих една голяма църква. – Благодариха ли ти за това? – Всички вестници писаха за мене. – Значи, платено ти е за това добро. – Друго добро направи ли? – С свои средства построих един университег. – Как ти благодариха? – Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член в университета. – И за това ти

66

е платено. Спомни си, да си направил някакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че едйн ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за никаква по-мощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил й един долар. Бедната вдовица взела долара, и той се освободил от нея. – Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога, Той да разреши въпроса Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорил: Дайте на милиардера два долара и го вернете на земята.

Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповъдвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или пъвци могат да нодобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и потик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлъбът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва с възвишения свят, защо ни е тя? Ще кажеш, че се молиш. Само ти не се молиш – всички живи същества се молят по различен начин. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молиш, да изучаващ Божествения език. Който не се моли, не може да изучи тоя език, не може да се свърже с Божествения свят. Като се молиш, ще влъзеш в възвишения свят, ще се срещнеш с разумни сж.щества, ще знаеш, как да се отнесеш с тях, да им кажеш добър ден, да ги поздравиш.

Как ще влъзете в възвишения свят? Това всеки сам ще научи. Някои са ясновидци, знаят това. В България има доста ясновидци, малки и голями, доста пророци – малки и голями. Някои пророци говорятъ

67

есе за миналото – перефразирано. Тоя казалъ-това, оня казал онова. Всички казват, че трябва да се обичаме. Това не е ново. – Да бъдем справедливи. – И това не е ново. Кое е новото в света? Преди години в Америка беше обявена премия от хиляда долари на оня, който каже една нова мисъл, от никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намерил чо-век, който да каже една нова мисъл. Затова е казано в Библията, че няма нищо ново под слънцето.

Днес на всички хора се проповядва с цел да се обърнат към Бога. Ти не можеш да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия пжл. Нема по-ценно нещо в живота от любовта. Тя води човека към познаването на тоя и на оня свят. Ако разбереш земния живот, ще разбереш и небесния. Между земния и небесния живот има известно подобие. Земният живот крие в себе си зародиша на небесния. Любовта слиза от духовния свят и като съмка се посажда в физическия. За да разбереш правилно любовта, трябва да я посадиш в добра почва, при благоприятни условия и да се грижиш за нея, докато даде плод. Ако я посадиш в лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовта. Всеки се стреми към любовта, която той никога по-знавал. Но, като дошъл на земята, той я приложил по човешки и я изопачил.

Физическият свят е опитно поле, дето се по-саждат и обработват идеите. Плодовег им зави-сят от почвата и от начина на обработването на евмената. Казано е: „От плодовет им ще ги познаете." В невидимия свят няма погрешки, както на земята. Там листата на дърветата не се попар-ват и не капят, както тия на земята. Често ме пи-тат, ще се познавате ли иа оня свят. Там се по-знават само ония, които се обичат. В невидимия св&те не можеш да срещнеш нито един човек, когото не обичаш. На земята хората се познават, защото се различават външно, физически. В духовния

68

свят е точно обратно: там съществата външно си» приличат, вътрешно се различават. Трябва да си на-годен да виждаш вътрешно, за да различи ш един човек от друг. На земята хората имат някой общи идеи, интересуват се от общи въпроси, но различието между тях е в начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, в който е казано: „Вие сте храм Божи." Така е било първоначално, преди съгрешаването. След съгрешаването си човек е внесъл в тялото си такива елементи, които не позволяват на Бога да живее в него. Някой яде свинско месо и внася свински клетки в тялото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човек става страхлив. В такова тяло Бог не живее. Някой е груб, жесток. В такова тяло Бог не живее. Друг е егоист, алчен. И в такова тяло Бог не живее. Можеш ли тогава да мислиш, че в тебе живее Бог?

Казвам: Ако хората продължават да живеят с своите стари възгледи, в скоро време ще се задушат. Човешката мисъл, човешките възгледи се нуждаят от проветряване. Ако хората продължават да живеят с човешката любов, ще се задушат. ТЕ живеят и дишат свободно, благодарение на Божия Дух,. Който влиза в тях и се проявява чрез тях. Казана е, че живеем и се движим в Бога. Ние живеем в Бога, но Той не живее в нас. Да благодарим, че изпраща любовта си чрез своя Дух, Който ни изпълва и внася живот в нас. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорят за Бога, за молитвата, за любовта, но не искат да работят. Идвали са такива хора при мене, философстват, отнемат времето Ми. Като ги накарам да работят, веднага си отиват. Аз копая, и те трябва да копаят. Не могли да копаят, щели да се изпотят. Ако се изпотят, ще се преоблекат. Ще си направят поне една потна баня. Това е лекуване. Светът се нуждае от съзнателни, работливи хора.

В бъдеще религиозните хора ще се молят по друг начин, а не както сега – с коленичене. Да коленичиш, това подразбира, че се намираш при лоши условия. Когото бият, той коленичи и се моли. В бъдеще, ще копаеш и ще се молиш. Божественият свят изключва колениченето. Вярващите се молят по»

69

различен начин. Евангелистите коленичат, те. е. те се молят с сърцето си – най-деликатното място в човека. Православните се молят прави, те. е. с ума си. Който се моли седнал, казваме, че се моли с стомаха си. Ако се молиш с душата си, взимат участие светлината, топлината и силата ти. Няма по-хубава поезия в живота от тая, да се молиш, те. е. да се разговаряш с Бога. Ще се молиш, без да се оплакваш. Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да' е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва, Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всеки се сърди, роптае, че не му отнемат страданията. Какво лошо има в страданията? Само един човек не страда, всички страдат. Ако някой се оплаква много от страданията си, това показва, че едва е започнал да страда.

Преди години дойде при мене един беден човек, да иска хляб. Казва ми: Ще умра от глад, шест часа гладувам, хапка не съм турил в устата -си. – Не се страхувай, няма да умреш от глад. Ние правим опити, постим по 24 часа, по два, по три и повече деня. Някои постят по десет и повече дни, нито вода пият, а ти не си ял само шест часа и казваш, че ще умреш. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или от друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят, и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекували чрез глад. Сегашните хора се страхуват от дълъг пост, затова препоръчват повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнеш човек на 80–90 годишна възраст, бодър, с светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодарение на умерено хранене, Приятно ли е да срещнеш 45-годишен човек и да го слушаш да говори, че е остарял вече, за

70

нищо не го бива? Той се отчаял от живота, не харесва младите, не харесва и старите, нищо не го задоволява^ Гледай с радост на живота. Виждай доброто и в младия, и в възрастния, и в стария. Срещам една баба, добре облечена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото в себе си. Казвам й: Бабо, ти като беше млада мома, 19-годишна, увлече един млад момък, който умря от скръб за тебе. – Кой ти каза това? – Не е важно, кой ми е казал. Нали това е истина? – Истина е. Какво да направя сега? – Ще се молиш да се подмладиш. Ако те подмладя и станеш на 19 години, ще по-търсиш тоя момък, да изправиш погрешката си.

Хората изпадат в смешно положение, като говорят за любовта, без да я разбират. Това, което те& наричат любов, никаква любов не е. Казвате: Обичам тоя човекъ» Обичаш, а роптаеш. Любов, която роптае, не е истинска. Това е търговска сделка. Любовта търпи. Казваш, че сърцето ти гори от любов, а си недоволен, че не те оценяват. Не искай да те оценяват, но люби. Така, именно, човек ще станеш. Ако не любиш, ще боледуваш. Любовта е творческа сила. Да любиите и да те любят, това е благословение и за двамата. Няма случай в живота, да са се обичали двама души и да са пострадали. Това е невъзможно. Ако не са се обичали, могат да пострадат, но не и обратното. Любовта изключва страданието. Някой иска да ме убеди в противното. Не, любовта носи радост и щастие.

Ние не говорим за оная любов, която почива на търговска основа. Ние говорим за Божествената любов. Каква любов е тая, която прави човека мързелив, да очаква всичко наготово от своя възлюбен или от възлюбената си? Както постъпва човек с своя възлюбен или с възлюбената си, така постъпва и с Бога. Докато благословението и благата идат отгоре, той обича Бога. Щом спрат благата, той се отказва от Него, под предлог, че Бог го е забравил. В същност, той е забравил Бога, затова благата спират. Който люби истински, той е готов на всякакви жертви. Той е внимателен и към камъните, и към малките растения. Като види, че никое камъче не е на място, навежда се и го туря на мъстото му. Ако види, че на корена на едно растение е паднал камък, вдига»

71

камъка и го туря настрана. Срещне ли в гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещият е готов да помага на всички. Любовта се проявява и в малките, и в големите неща. Тя се отнася еднакво и към мравката, и към човека. Ако те лае куче, не хвърляй камък да го удариш, но му дай парче хляб. Като му дадеш два-три пъти, то ще ти стане приятел.

Някой казва: Аз съм евангелист. Друг казва: Аз съм православен. Трети: Аз съм окултист. Добре е, че си евангелист, че си православен, че си окултист. Това не е ново, всякога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направиш нещо и от направеното да имаш плод. Че си Иван, добре е това. Че си Драган, добре е и това. Но Иван трябва да изоре нивата, а Драган да я посее. Ако двамата не свършат работата и не дадат плод, нито Иван е Иван, нито Драган е Драган. Името Драган означава зрял плод. Христос измени името на Кифа, нарече го Петър. – Какво означава името Петър? – Зрял плод. Мъчно зрееше тоя плод, го-лвм консерватор бвше. Той се държеше здраво за старото. Въпрвки това, той каза на Христа: „Всички да се огрекаг от тебе, аз, Петър, никога няма да се откажа." Христос му отговори: „Докле пътелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене."

Христос казва: „Не са дете, да не бе дете съдени." И аз не съдя, и вие не трябва да съдите. Да съдиш, това е навик от миналото. Защо ще съдиш някого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говориш или пишеш, както са те учили. Някой говори добре френски или немски – професорът му е бил добър. Да знаеш добре предмета, който си изучавал, това зависи и от учителя, и от тебе, като ученик. Благодари на това, което днес придобиваш, но работи, да не останеш само с него. Ставаш сутрин от сън, оглеждаш се в огледалото – благодари за челото, за носа, за устата, за тялото си, които Бог ти е дал. Ти се погледнеш, не си доволен и не благодариш. Какъвто и да си, благодари за всичко. По-жълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето по-

72

казва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернил – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят. Всеки трябва да се откаже от старото си знание, да бъде готов да учи, от нищо да не се смущава. Сега хората се сму-щават от войната. На земята воюват – цълияг свят не воюва. На Слънцето няма война, на Юпитер няма война, на Марс има война. От планетите, които не воюват, са изпратени делегации, да видят, как се бият хората, с какви орждия си служат. Възвише-ните същества могат с един снаряд да спрат войната на земята. Достатъчно е да хвърлят луната върху земята, за да произведат такова сътресение, от което хората да хвърчат в пространството с километри нагоре. ТЕ казват на хората: Не се бийте. Едно време н ние се бихме като вас, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умът ви трябва да бъде светъл, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трябва – любов. Едно ви трябва – да изпълните Божията воля. Ако приемете любовта и изпълните Божията воля, ще дойде ми-рът на земята.

Кога ще се оправи светът? Как ще се рправи тоя свят? – По два начина. Първият начин е да се приспяг всички войници и да се обезоржжат. Като се събудят, ще видят, че нвмат никакво оржжие в ръката си. Как ще воюват без оржжие? Вторият начин е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвам: Приспете злото в себе си. Приспете своите лоши мисли и желания. Че хората се бият, че народите се бият – англичани, американци, руснаци, германци – това е тяхна работа. Твоя работа е да опра-

73

-виш себе си, Всеки да се заеме да приспи злото и да даде пжл на доброто в себе си. Всеки да възприеме любовта и да остави Бог да царува в него. Всеки да отвори ума си за Божественото знание, сърцето си

– за Божията любов, волята си – за Божествената сво
бода. Всвки да живее, както Бог го е научил, и да не
чака отвън да го учат. Ако отсега нататък очаква
да го учат, как да живее, той е загубен. Как се изя
вява животът? – В възприемане на светлина, необхо
дима за ума; в възприемане на топлина, необходима за
сърцето и в възприемане на материална сила, необхо
дима за градеж на душата.

Хората не успъват, понеже не мислят право. Каз-ваш, че не те обичат. От тебе зависи да те обичат. Ако конецът, който те свързва с хората, е тънък, потърси начин да го уякчиш. Един конец лесно се къса, но дебелото вжже не можеш да скъсаш. Обикни един, двама, трима, четирма и повече души, да видиш, как конецът ти постепенно ще става по-дебел и як, нишките ще се увеличават, а с това и разположението на хората към тебе ще расте. Можем да на-правим опите с едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щом е здраво, и бедно да е, и грозно да е, в една година ще се измени така, че всички хора

— млади и стари ще го обикнат. Как ще стане това?
—
— По слиция начин, както намразяват човека. Както става човек глупав, така може да стане умен; както става грозен, така може да стане красив; както го мразят, така могат да го обичат. Искаш хората да те обичат, а ти сам не обичаш. Кажи си: Както Бог обича тоя човек, така и аз ще го обичам. – Как ще позная, че Господ го обича? – Виж, какво е положението на тоя човек в дома му. Ако жена му и децата му го обичат, ако работите му вървят добре, Бог го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате някого. – Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.
—
Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евапгелието, оставено от Христа. Онова,

74

което сега се пише, е още по-малко. Един от кодек-сите на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото в човека! Като слушащ един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се нолзуваш от съветите на един мж-дрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората, да ги поучава. Ако срещнеш красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го съз-дал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видищ, запитай се, дали е от Бога, или от чо-въка. Детинското в човека от Бога ли е? Да бъдеш възрастен и да остарееш от Бога ли е? Всяко нищо, към което човек се отнася съзнателно, е от Бога. ггякой се оженил и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искал. Тая женитба не е от Бога. Друг се оплаква, че бил беден. Неговата беднотия не е от Бога. Той е причина за беднотията си.

Ще ви приведа една легенда из живота на Ноя. Той имал само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили в нея, и вськи пожелал да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първи-ят казал: Ако не се оженя за тая мома, няма жи-вот за мене. Вторият казал: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърт и за нея, и за мене. И третият казал същото. Бащата се видял в чудо, не знаел, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да преверне магарицата и котката си в моми, по-красиви от дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата пред Ноя, и той им казал: Имам три дъщери, всеки да си избере, която му хареса Първият кандидат харесал момата, която произлязла от магарицата. Вторият харесал оная, която произлъзла от котката. Третият харесал истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни,. всеки си избрал мома по вкуса След време бащата посетил първия си зет и го аапитал: Доволен ли си от избора? – Доволен съм, добре си жив&ем. Понякога възлюбената ми краска и поритва. – Такава е майка й. Отишъл при втория зет и го запи-тал, как живее с жена си. – Добре живеем, но лонякога тя драще. – Такава е майка й. Огишълъ

75>

и при третия зет. На въпроса, как живее с жена си, зетът отговорил: Благодаря, много добра е жена ми, цъл ангел, Ной си казал: Тя е истинската ми дъ-щеря, тя е от Бога.

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Кол-кото и да го поливаме, то не може да се измени. Киселината, колкото и да се намалява силата й, пак киселина си остава. Някой се страхува да приеме някаква идея,. да не би да се измени. Няма защо да се страхуваш. Ти се изменяш, без да искаш. Остаряваш, без да искаш, и не знаеш, как си остаръл. Бил си млад, енер-гичен, жизнен, хвърчал си от радост, и един ден гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш, как е станало това. Питам: Как остар, без да знаеш и без да искаш? – Остаръх, но как, не зная. Според мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания в човешкото съзнание. Тоя излишък оставя утайки, от които човек трябва д& чисти ума, сърцето и съзнанието си. На утайките, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си, придобива знания, без да губи силата си. Той запазва. своята бодрост за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младостта си. Младиятъ-прилага любовта по-добре от стария. Той лесно се примирчва с мъчнотиите си. Затова Христос казва: „Станете като децата."

Веднъж наблюдавах, как се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. ТЕ бвха в колички, возъха ги майките им. По едно време една от майките даде на по-малкото дете по-голяма ябълка, а на по-голямото – по-малка ябълка. То пресегна с рж.ката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята към него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голямото за косата и започна да дърпа ябълката от устата му. Майките се намъсиха и разрешиха спора. След малко двет деца се примириха и започнаха да се смеят.

Питам: Кой научи децата да скубят косите си? Изобщо, жените се хващат за косите, а мъжет се бият с тояга. Пръчката е изобретение на мж.жа. Каз-

76

ват, че тоягата е излвзла от рая. Не е вярно. В рая не се позволявало да се рвжат дървета. Следователно, «вма отде да вземат пръчка. Ще кажете, че пръчката може да е пренесена от земята. И това е невъзможно. Никакви мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трепте--ние коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слвзе от «ебето само тогава, когато намври ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм. Не казвай, че тая любов е само за тебе. Любовта е достояние на всички. Изворът е достояние на всички. И ти ще пйеш от него, както и другите. И те ще пият, както и ти. Някой пил две чаши, а ти само една – нищо от това. Всвки ще пие според жаждата си. По-жаден си, повече ще пиеш. И мушиците, и растенията, и животните имат право да пият от същия извор. Любовта прониква в всички живи същества. Разликата между живите същества се вижда по степеньта на святлината, по степеньта на свещения огън в тях и по степеньта на тяхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голвма е святлината, толкова по-голвм е све-щеният огън, толкова по-голвма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човека, между човека и ангела. Колкото повече святлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря БожественияТ огън, толкова по-силна е любовта ни. Колкото по-голвма е Божествената сила в нас, толкова по-голвма е увереността ни, че сме на прав път в живота.

Помнете: Който иска да запази святлината на ума си, топлината на сърцето си и силата на душата си, трябва да бъде съсрвдоточен. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щом умът е съсрвдоточен,

77

човек помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметта. Някой мисли, че никой не го обича. Тая мисъл раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кра-кът му не би стъпил на земята. Веднъж кракът му стъпил на земята, има кой да го обича. И най-ло-шият човек е обичан от никого. Обичьта подразбира блага. Когото о&ичаг повече, повече блага му се дават. Ако на лошия човек дават много блага, по-лош става. Акб на детето дават благата на баща му, ще стане ли като баща си? .Детето ще яде като дете. Щом порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всеки човек ще се ползува от благата на живота според степеньта на развитието си. Искаш да имаш благата на светията. Можеш ли да носиш неговига страдания? Апостол Павел казва: Ще се похваля с страданията си. Можеш ли и ти, като него, да носиш страданията си с радост? Мнозина искат да имат благодатта на Христа. Могат ли да понесат кръста на Христа? Христес мина през такива страдания, каквито обикновеният човек не може да си представи. Необикновеп човек бвше Христос, затова мина през големи страдания и напрежения. От голямото напрежение кръв излизаше от порите Му, но Той издържа. При такова страдание сърцето на обикновения човек би се пръснало. Цвл легион от римски войници се гаврвха с Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха сам да носи кръста си. Кой би издържал такива страдания? Той носи кръста си до едно мвсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, през какви страдания е минал Христос, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртен не е страдал като Христа. На кого е излвзла кръв от поритв? Шест хиляди войници не са се подигравали още с вас. На кръст не сте били приковани. С копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христос страда и възкръсна по единствената причина, че любовта Му бвше непре-ривна. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовта ми е непреривна. Както Си ме възлюбил, така и аз Те възлюбих. Сега и на

78

вас казвам: Който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога. Който се стреми към новото, той е готов да скъса връзките си с старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма кж.щи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.

Сегашните хора живеят в един свят, в който ангелите искат да надникнат, но не йм позволяват. Интересен е светът, во> който хората живеят, но малцина съзнават това. Вие сте недоволни от живота си, а много ангели са гбтови да замъстят своя живот с вашия, да видят, какво представя той. Радвайте се, че имате свободен билет да живеете на земята. Всеки иска повече от това, което има. Жената е недоволна от мъжа си. Той й купил рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. С това тя иска да каже, че се оженила за него, да бъде като царица, а не излъзло така. Тя мислила, че се жени за цар, а той излъзъл обикно-вен човек. За да й покаже, че не е обикновен, той взима пари на заем оттук - оттам, да я задоволи. Според мене, цар е оня мж.ж, който обича жена си. Цар е оня баща, който обича децата си. Няма ли лю-бов между мж.ж и жена, между родител и деца, нима и царство между тях. Царица е оная жена, която обича ижжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вън от дюбовьта няма никакво царство.

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бвше лоша, Бог никога не би слъзъл на земята, не би се въплътил. Щом Бог се въплъти и слъзе на-земята, това показва, че тя е добро мвсто. Добра е земята. Ако Бог я харесва, защо вие да не я харесвате?

"Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога ичХриста, Когото си изпратил." .Бог е направил света; търпеливо и снизходително ' гледа Той към всички свои деца. Той знае, че те ще поум-йвят и ще изпълнят Неговата воля.

----
*) III. Послание Иоаново.
4. Беседа от Учителя, държана на 31 октомври, недeля, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрeв.

КНИГА: Вечно подмладяване

2009-05-29T05:49:38Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1943-Vechno_podmladyavane.pdf Вечно подмладяване]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вечно подмладяване]] (Назърв) (работи се)
* 2. [[Трите пътя 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 3. [[Да оздравееш]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Ценни неща]] (Тонина) (работи се)
* 5. [[В Негово име]]
* 6. [[Три важни неща]]

КНИГА: Условия за растене

2009-05-26T13:15:57Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-13s-4_Uslovia_za_rastene.pdf Условия за растене]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Условия за растене]](НадяД)'''(готово)'''
* 2. [[Имам ястие]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Просете, търсете и хлопайте]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[От Египет]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Не могат да приемат]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Иде Исус]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Разумното Слово]] (Тонина) '''(готово)'''
* 8. [[Отец люби Сина]] (Хирон) '''(готово)'''
* 9. [[Живият хляб]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 10. [[Да се благовествува]] (Назъров) '''(готово)'''
* 11. [[Него видя Исус]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Ще ме видите ]] (Хирон) (работи се)
* 13. [[Двама или трима]] (ru_ana) (работи се)
* 14. [[Дигнете камъка]]

Разумното Слово

2009-05-26T13:12:57Z

Тонина:

==Разумното Слово==

"Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога."*)

Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо верно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото.

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Като слушам философските разсъждения на учените,
виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на
философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява отвреме-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте
ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици.

Питате: На какво се дължи съвременната економическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласимент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те удобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князът, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувстваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тевтерите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен.

Смисълът на живота не се заключава в смятането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живее на физическия свят, човек не може без смятане. Обаче, другите светове изискват други неща, а именно: ще минеш през света на мислите, през света на чувствата и най-после ще дойдеш в света на материята, т. е. до физическия свят, който е свят на резултатите. Когато се говори за слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултати от дейността на разумни същества, живели преди милиони, милиарди години. Например, има същества, които са живели преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и също число, минало през своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървят по една и съща линия, но с различни резултати – резултати на разумния живот. Този живот е предшествал нашето съзнание. С нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можем да ги използваме, както трябва. Дали човек съзнава нещата, или не, това е друг въпрос. Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не те интересува, защото стремежът на човешката душа се дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното подържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Какво разбираме под "любов"? Любовта е неопределена идея. Тя подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното Начало в нас. Под "Разумно Начало" разбираме Бога, Когото поставяте на едно или на друго място. Всъщност, на кое място поставяте Бога? Оттам се явява и въпросът, на кое място е душата. Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в телото само около една стотна част от секундата и след това, наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нещо. Какво ще разберете от едно число, съставено от единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число от единица и 39 нули? Ако това е дълг, кога ще се изплати? Каквото и да прави човек, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трябва всяка минута, в продължение на 2,000 години да се внасят в банката такива големи кълба злато, колкото е голяма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими са известни идеи за човека.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човека е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води към щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и доднес още държат Христа закован на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още държат Христа на кръста и се съмняват, наистина ли е бил разпнат, защо са Го разпнали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хората да я приемат и да дойде Царството Божие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешката воля, а не Божията.

– Защо идат страданията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, те казват, че било определено Христос да бъде разпнат. – Не, определено беше Христос да страда, но не да бъде разпнат на позорния римски кръст. Ще кажете, че било определено Христос да умре. – Това е друг въпрос. Кога умира човек? Кога се събаря една къща? – Когато не е направена според правилата на природата, както и според изискванията на техниката. При тези условия, тя непременно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго време. В това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мъчи хората, но иска те да бъдат разумни.

"Вначало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена светлина. Дърветата също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.

Сегашното човечество се намира още в железния век на плуга. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от железните рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората от желязото. Знае се, че някога в Египет съществувала по-висока култура от сегашната. До това време реката Нил текла в друга посока, различна от тази, в която тече сега. Значи, хората са й дали ново направление. Тогавашните културни египтяни напояваха с реката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Те обработваха нивите си без железни рала, и те донасяха повече плод, отколкото сега. Докато египтяните спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египет цъвтеше. Щом потъпкаха тези правила и наложиха користолюбието, Египет изгуби силата си. Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбието се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

Един голям милионер, англичанин, се връщал от Африка за отечеството си, за да присъства на коронясването на краля. Още в парахода той си правел сметка, дали ще може да се справи със своите 365 милиона английски лири, които имал на разположение по случай коронясването. Като направил сметката си, видял, че парите няма да му стигнат. В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човека щастлив. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълните чували с жито. Това значи гениален човек. Ако изгубиш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си като човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се очаква много. Вие не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, економика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите. Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме, как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Житните зрънца са малките сомунчета, слезли от небето. И след всичко това, очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл, и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. Възможно е Христос да дойде и по този начин, по който хората Го очакват. Често хората казват: Това жито не струва. Като не го оценяват, хората започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т. н. Обаче, някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност. Вътрешността на житото е определена за по-благородни и добри хора, които могат правилно да го използват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Време е вече да се отдели религиозният живот от обществения. Ще кажете, че религиозният живот е остарял вече. Религиозният живот е стар в едно отношение, общественият живот – в друго отношение, научният живот – в трето отношение. Науката е в противоречие с религията. Ако се говори за формите на религията, както и на разумния живот, те трябва да бъдат строго определени. – Какво означава религиозният живот? – Служене на Бога. Човек трябва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенстване, но и за усъвършенстване на своите ближни. Общественикът ще работи за подобрението живота на своите ближни. Ученият ще работи за подобрение на външните условия на човешкия живот. Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. – Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе, какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, с обикновеното човешко око, житните зърна не се различават едно от друго. Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече. – Кога умира човек? – Когато не може да се ражда. Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата. Освен това, между едно и друго раждане трябва да има тясна, неразривна връзка.

Христос казва: "Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се отнася до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховете: "Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." Това са закони и методи, чрез които човек се развива; така, именно, той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите. Не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият – преяжда. В края на краищата, от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Това са мои твърдения. Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели, както богатите, от преяждане.

Сега, като говоря така, аз не искам да приемате нещата догматически, нито да вярвате, както аз вярвам. Това, в което аз вярвам, остава за мене. Обаче, ако и аз, и вие вярваме в едно и също нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от моята и от вашата вяра, това е друг въпрос. Моята вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро, както частно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще постигна, като ви кажа да раздадете имането си на бедните, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бедни, които не са истински бедни. Значи, трябва да различавате, кой е истински беден, и кой – истински богат. Има бедни, които играят ролята на бедни; има и богати, които играят роля на богати.

Събрали се стотина американски милионери и решили да изиграят ролята на бедни хора, да се представят като бедни. За тази цел, те се облекли в скъсани дрехи, хвърлили шапките, обувките си и тръгнали в такъв вид из града, да видят, как ще се почувстват в положението на бедни и просяци. Като се поглеждали едни-други, те се смеели. Това е животът, дето хората играят роля на бедни и богати. Умрелият не е ли беден? Той е фалирал търговец, изгубил всичкото си богатство. Като гледате на умрелия, като на фалирал търговец, кой няма да му се смее, щом го види с окъсани дрехи, бос и гологлав? Всички умрели, които занасят на гробищата, са все фалирали търговци. – Тогава да се откажем от този живот. – Не е въпрос да се откажете от живота, но умни да бъдете. Казано е в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си." Да бъдеш умен, значи, да любиш. Не можеш да любиш, ако не носиш Разумното Слово в себе си. То дава мощ на човека. Без Словото любовта не може да се прояви. Любовта е мощна сила, чрез която всеки момент можеш да работиш, както ученият работи със своите уреди и инструменти. Любовта урежда и най-обърканите работи. Любовта укротява и най-свирепите животни. Казано е: "Бог е огън всепояждащ." Понеже Бог е Любов, значи, Любовта е огън всепояждащ. Тя не изгаря, но смекчава и стопява и най-твърдия метал.

Мнозина, в алчността си, приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кг. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и да възстановят силите си. Вървели ден - два, все гладни и не знаели, отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение, той казал: Вървете с мене, аз ще ви заведа на друго място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали мага и си казвали: Чудно нещо, този човек не носи нищо на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът, със своето знание, доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после, той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.

Питат: Кое е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче, не е важно, в какво вярва човек; важно е, какво може да направи човек със своята вяра. Казваш: Аз направих едно добро. – Не е достатъчно да направиш само едно добро. Доброто е непреривно. Добрите дела са свързани едно с друго, като верига. Всеки ден, всеки момент трябва да правиш добро. Мислите, чувствата и действията на човека трябва да бъдат свързани едно с друго. Това е неговият идеал, неговото щастие. Има начин, по който човек маже да постигне своето щастие. – Какъв е този начин? – Елате с мене, аз ще ви покажа. Аз ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трябва да се мине пеш. Всеки трябва да си помисли, може ли да извърви това разстояние. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Ако вярвате, ще видите, че е верно; ако не вярвате, не е верно. Ог гледището на природата, това е факт, който всеки сам може да провери.

Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присъствал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използва дадените условия. След сказката, от публиката излиза един млад човек, който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа за това. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. Ще го подържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едно време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност. – Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно в себе си. – Ами това, което ти проповядваш, истина ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината, която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината,
нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах и пепел. Всичко добро и възвишено в мене се дължи на истината. Аз живея в тази истина, в която човек не може да се съмнява. Тя дава мощ и дух на всеки, който я изповядва, безразлично, дали той е прост или учен, богат или сиромах. Не е важно, как е облечен човек. Важно е съдържанието и смисълът, които човек носи в себе си.

Какво се иска от човека? – Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. – Има ли човек душа? – Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира. – Верно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка. Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото й в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи, какво представя душата. Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло, и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможностите на душата. В обикновения живот се казва, че като умира, човек предава душата си на архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче, не е така и за мъдреца. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени потици в човека, е неговата душа. Казвате: Да спасим душичките си. – Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Телото може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, светото в човека, което служи на Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе. Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано е: "Вначало бе Словото." Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. Злото, обаче, не е никаква реалност. Вън от доброто, никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вечно. Следователно, само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си.

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.

"Вначало бе Словото. Всичко чрез Него стана." Чрез Словото се проявява и животът, и светлината, която осветява всички човеци.

----
*) Йоана 1:1,

7. Беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София. – Изгрев.

Разумното Слово

2009-05-26T12:37:17Z

Тонина:

==Разумното Слово==

"Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога."*)

Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо верно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото.

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Като слушам философските разсъждения на учените,
виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на
философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява отвреме-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте
ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици.

Питате: На какво се дължи съвременната економическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласимент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те удобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князът, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувстваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тевтерите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен.

Смисълът на живота не се заключава в смятането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живее на физическия свят, човек не може без смятане. Обаче, другите светове изискват други неща, а именно: ще минеш през света на мислите, през света на чувствата и най-после ще дойдеш в света на материята, т. е. до физическия свят, който е свят на резултатите. Когато се говори за слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултати от дейността на разумни същества, живели преди милиони, милиарди години. Например, има същества, които са живели преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и също число, минало през своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървят по една и съща линия, но с различни резултати – резултати на разумния живот. Този живот е предшествал нашето съзнание. С нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можем да ги използваме, както трябва. Дали човек съзнава нещата, или не, това е друг въпрос. Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не те интересува, защото стремежът на човешката душа се дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното подържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Какво разбираме под "любов"? Любовта е неопределена идея. Тя подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното Начало в нас. Под "Разумно Начало" разбираме Бога, Когото поставяте на едно или на друго място. Всъщност, на кое място поставяте Бога? Оттам се явява и въпросът, на кое място е душата. Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в телото само около една стотна част от секундата и след това, наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нещо. Какво ще разберете от едно число, съставено от единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число от единица и 39 нули? Ако това е дълг, кога ще се изплати? Каквото и да прави човек, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трябва всяка минута, в продължение на 2,000 години да се внасят в банката такива големи кълба злато, колкото е голяма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими са известни идеи за човека.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човека е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води към щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и доднес още държат Христа закован на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още държат Христа на кръста и се съмняват, наистина ли е бил разпнат, защо са Го разпнали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хората да я приемат и да дойде Царството Божие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешката воля, а не Божията.

– Защо идат страданията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, те казват, че било определено Христос да бъде разпнат. – Не, определено беше Христос да страда, но не да бъде разпнат на позорния римски кръст. Ще кажете, че било определено Христос да умре. – Това е друг въпрос. Кога умира човек? Кога се събаря една къща? – Когато не е направена според правилата на природата, както и според изискванията на техниката. При тези условия, тя непременно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго време. В това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мъчи хората, но иска те да бъдат разумни.

"Вначало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена светлина. Дърветата също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.

Сегашното човечество се намира още в железния век на плуга. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от железните рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората от желязото. Знае се, че някога в Египет съществувала по-висока култура от сегашната. До това време реката Нил текла в друга посока, различна от тази, в която тече сега. Значи, хората са й дали ново направление. Тогавашните културни египтяни напояваха с реката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Те обработваха нивите си без железни рала, и те донасяха повече плод, отколкото сега. Докато египтяните спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египет цъвтеше. Щом потъпкаха тези правила и наложиха користолюбието, Египет изгуби силата си. Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбието се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

Един голям милионер, англичанин, се връщал от Африка за отечеството си, за да присъства на коронясването на краля. Още в парахода той си правел сметка, дали ще може да се справи със своите 365 милиона английски лири, които имал на разположение по случай коронясването. Като направил сметката си, видял, че парите няма да му стигнат. В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човека щастлив. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълните чували с жито. Това значи гениален човек. Ако изгубиш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си като човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се очаква много. Вие не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, економика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите. Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме, как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Житните зрънца са малките сомунчета, слезли от небето. И след всичко това, очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл, и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. Възможно е Христос да дойде и по този начин, по който хората Го очакват. Често хората казват: Това жито не струва. Като не го оценяват, хората започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т. н. Обаче, някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност. Вътрешността на житото е определена за по-благородни и добри хора, които могат правилно да го използват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Време е вече да се отдели религиозният живот от обществения. Ще кажете, че религиозният живот е остарял вече. Религиозният живот е стар в едно отношение, общественият живот – в друго отношение, научният живот – в трето отношение. Науката е в противоречие с религията. Ако се говори за формите на религията, както и на разумния живот, те трябва да бъдат строго определени. – Какво означава религиозният живот? – Служене на Бога. Човек трябва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенстване, но и за усъвършенстване на своите ближни. Общественикът ще работи за подобрението живота на своите ближни. Ученият ще работи за подобрение на външните условия на човешкия живот. Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. – Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе, какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, с обикновеното човешко око, житните зърна не се различават едно от друго. Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда. Щом престане да се ражда, той умира вече. – Кога умира човек? – Когато не може да се ражда. Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата. Освен това, между едно и друго раждане трябва да има тясна, неразривна връзка.

Христос казва: "Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се отнася до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховете: "Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." Това са закони и методи, чрез които човек се развива; така, именно, той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите. Не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият – преяжда. В края на краищата, от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Това са мои твърдения. Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели, както богатите, от преяждане.

Сега, като говоря така, аз не искам да приемате нещата догматически, нито да вярвате, както аз вярвам. Това, в което аз вярвам, остава за мене. Обаче, ако и аз, и вие вярваме в едно и също нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от моята и от вашата вяра, това е друг въпрос. Моята вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро, както частно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще постигна, като ви кажа да раздадете имането си на бедните, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бедни, които не са истински бедни. Значи, трябва да различавате, кой е истински беден, и кой – истински богат. Има бедни, които играят ролята на бедни; има и богати, които играят роля на богати.

Събрали се стотина американски милионери и решили да изиграят ролята на бедни хора, да се представят като бедни. За тази цел, те се облекли в скъсани дрехи, хвърлили шапките, обувките си и тръгнали в такъв вид из града, да видят, как ще се почувстват в положението на бедни и просяци. Като се поглеждали едни-други, те се смеели. Това е животът, дето хората играят роля на бедни и богати. Умрелият не е ли беден? Той е фалирал търговец, изгубил всичкото си богатство. Като гледате на умрелия, като на фалирал търговец, кой няма да му се смее, щом го види с окъсани дрехи, бос и гологлав? Всички умрели, които занасят на гробищата, са все фалирали търговци. – Тогава да се откажем от този живот. – Не е въпрос да се откажете от живота, но умни да бъдете. Казано е в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си." Да бъдеш умен, значи, да любиш. Не можеш да любиш, ако не носиш Разумното Слово в себе си. То дава мощ на човека. Без Словото любовта не може да се прояви. Любовта е мощна сила, чрез която всеки момент можеш да работиш, както ученият работи със своите уреди и инструменти. Любовта урежда и най-обърканите работи. Любовта укротява и най-свирепите животни. Казано е: "Бог е огън всепояждащ." Понеже Бог е Любов, значи, Любовта е огън всепояждащ. Тя не изгаря, но смекчава и стопява и най-твърдия метал.

Мнозина, в алчността си, приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кг злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и да възстановят силите си. Вървели ден - два, все гладни и не знаели, отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение, той казал: Вървете с мене, аз ще ви заведа на друго място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали мага и си казвали: Чудно нещо, този човек не носи нищо на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът, със своето знание, доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после, той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.

Питат: Кое е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче, не е важно, в какво вярва човек; важно е, какво може да направи човек със своята вяра. Казваш: Аз направих едно добро. – Не е достатъчно да направиш само едно добро. Доброто е непреривно. Добрите дела са свързани едно с друго, като верига. Всеки ден, всеки момент трябва да правиш добро. Мислите, чувствата и действията на човека трябва да бъдат свързани едно с друго. Това е неговият идеал, неговото щастие. Има начин, по който човек маже да постигне своето щастие. – Какъв е този начин? – Елате с мене, аз ще ви покажа. Аз ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трябва да се мине пеш. Всеки трябва да си помисли, може ли да извърви това разстояние. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Ако вярвате, ще видите, че е верно; ако не вярвате, не е верно. Ог гледището на природата, това е факт, който всеки сам може да провери.

Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присътствувал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използува дадените условия. След сказката, от- публиката излиза един млад човек,

122

който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа затова. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един -богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. Ще го подържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едио време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност.

– Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти
никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно
в себе си. – Ами тоза, което ти проповядваш, истина
ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината,
която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината,
нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах
и пепел. Всичко добро и възвишено в мене се дължи на
истината. Аз живея в тази истина, в която човек не може
да се съмнява." Тя дава мощ и дух на всеки, който я из
повядва, безразлично, дали той е прост или учен, богат
или сиромах. Не е важно, как е облечен човек. Важно
е съдържанието и смисълът, които човек носи в се"бе си.

Какво се иска от човека? – Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. – Има ли човек душа? – Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира.

– Верно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с
дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка.
Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото й
в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на
земята, мъчно може да определи, какво представя душата.
Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за
което е казано, че око не е видяло, и ухо не е дуло това,
което се крие в него. Неизброими са възможностите на
душата. В обикновения живот се казва, че като умира,
човек предава душата си на архангел Михаил. Това са

123

поетични приказки за обикновените хора. Обаче, не е така и за мъдреца. Той знае,' че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени потици в човека, е неговата душа. Казвате: Да спасим душичките си. – Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Телето може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свеюто в човека, което служи На Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе. Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано ес „В начало бе Словото." Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. Злото, обаче, не е никаква реалност. Вън от доброто, никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вечно. Следователно, само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си.

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.

"В начало бе Словото. Всичко чрез Него стана." Чрез Словото се проявява и животът, и светлината, която осветява всички човеци.

7. Беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София.–Изгрев.

*) Йоана 1:1,

Разумното Слово

2009-05-26T11:56:02Z

Тонина:

==Разумното Слово==

"Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога."*)

Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо верно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото.

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Като слушам философските разсъждения на учените,
виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на
философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява отвреме-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте
ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици.

Питате: На какво се дължи съвременната економическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласимент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те удобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князът, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувстваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тевтерите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен.

Смисълът на живота не се заключава в смятането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живее на физическия свят, човек не може без смятане. Обаче, другите светове изискват други неща, а именно: ще минеш през света на мислите, през света на чувствата и най-после ще дойдеш в света на материята, т. е. до физическия свят, който е свят на резултатите. Когато се говори за слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултати от дейността на разумни същества, живели преди милиони, милиарди години. Например, има същества, които са живели преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и също число, минало през своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървят по една и съща линия, но с различни резултати – резултати на разумния живот. Този живот е предшествал нашето съзнание. С нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можем да ги използваме, както трябва. Дали човек съзнава нещата, или не, това е друг въпрос. Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не те интересува, защото стремежът на човешката душа се дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното подържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Какво разбираме под "любов"? Любовта е неопределена идея. Тя подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното Начало в нас. Под "Разумно Начало" разбираме Бога, Когото поставяте на едно или на друго място. Всъщност, на кое място поставяте Бога? Оттам се явява и въпросът, на кое място е душата. Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в телото само около една стотна част от секундата и след това, наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нещо. Какво ще разберете от едно число, съставено от единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число от единица и 39 нули? Ако това е дълг, кога ще се изплати? Каквото и да прави човек, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трябва всяка минута, в продължение на 2,000 години да се внасят в банката такива големи кълба злато, колкото е голяма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими са известни идеи за човека.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човека е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води към щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и доднес още държат Христа закован на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още държат Христа на кръста и се съмняват, наистина ли е бил разпнат, защо са Го разпнали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хората да я приемат и да дойде Царството Божие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешката воля, а не Божията.

– Защо идат страданията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, те казват, че било определено Христос да бъде разпнат. – Не, определено беше Христос да страда, но не да бъде разпнат на позорния римски кръст. Ще кажете, че било определено Христос да умре. – Това е друг въпрос. Кога умира човек? Кога се събаря една къща? – Когато не е направена според правилата на природата, както и според изискванията на техниката. При тези условия, тя непременно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго време. В това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мъчи хората, но иска те да бъдат разумни.

"Вначало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена светлина. Дърветата също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.

Сегашното човечество се намира още в железния век на плуга. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от железните рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората от желязото. Знае се, че някога в Египет съществувала по-висока култура от сегашната. До това време реката Нил текла в друга посока, различна от тази, в която тече сега. Значи, хората са й дали ново направление. Тогавашните културни египтяни напояваха с реката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Те обработваха нивите си без железни рала, и те донасяха повече плод, отколкото сега. Докато египтяните спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египет цъвтеше. Щом потъпкаха тези правила и наложиха користолюбието, Египет изгуби силата си. Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбието се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

Един голям милионер, англичанин, се връщал от Африка за отечеството си, за да присъства на коронясването на краля. Още в парахода той си правел сметка, дали ще може да се справи със своите 365 милиона английски лири, които имал на разположение по случай коронясването. Като направил сметката си, видял, че парите няма да му стигнат. В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човека щастлив. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житно зрънце толкова, колкото и на пълните чували с жито. Това значи гениален човек. Ако изгубиш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си като човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се очаква много. Вие не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, економика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите. Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме, как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Житните зрънца са малките сомунчета, слезли от небето. И след всичко това, очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл, и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. Възможно е Христос да дойде и по този начин, по който хората Го очакват. Често хората казват: Това жито не струва. Като не го оценяват, хората започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т. н. Обаче, някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност. Вътрешността на житото е определена за по-благородни и добри хора, които могат правилно да го използват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Време е вече да се отдели религиозният живот от обществения. Ще кажете, че религиозният живот е остарял вече. Религиозният живот е1 стар в едно отношение, общественият живот – в друго отношение, научният живот – в трето отношение. Науката е в противоречие с религията. Ако се говори за формите на религията, както и на разумния .живот, те трябва да бъдат строго определени. – Какво означава религиозният живот? – Служене на Бога. Човек трябва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенствуване, но и за усъвършенствуване на своите ближни. Общественикът ще-работи за подобрението живота на своите ближни. Ученият ще работи за подобрение на външните условия на човешкия живот. Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. '– Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе, какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, с обикновеното човешко око, житните зьрна не се различават едно от друго. Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда, Щом престане да се ражда, той умира вече.,–■ Кога умира човек? –• Когато не може да се ражда. Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата. Освен това, между едно и друго раждане трябва да има тясна, неразривна връзка.

Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се от-надя до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки

119

момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес ей обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховете: „Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." Това еа закони и методи, чрез които човек се развива; така, именно, той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата^ земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите. Не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият – преяжда. В края на краищата, от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Гова са мои твърдения. Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели, както бога ги г*, от преяждане.

Сега, като говоря така, т не искам да приемате нещата догматически, нито да вярвате, както аз вярвам. Това, в-- което аз вярвам, остава за мене. Обаче, ако и аз, и вие вярваме в едно и сьщо нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от мояга и от вашата вяра, гова е друг въпрос. Мояга вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро, както чаетно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще посгигна, като ви кажа да раздадете имането си на~ бедните, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бедни, които не са истински бедни. Значи, трябва да различавате, кой е истински беден, и кой – истински богат. Има бедни, които играят ролята на бедни; има и богати, които играят роля на богати.

120

Събрали се стотина американски милионери и решили да изиграят ролята на бедни хора, да се представят като бедни. За тази цел, те се облекли в скъсани дрехи, хвърлили шапките, обувките си и тръгнали в такъв вид из града, да видят, как ще се почувствуват в положението на бедни и просяци. Като се поглеждали едни-други, те се смеели. Това е животът, дето хората играят роля на бедни и богати. Умрелият не е ли беден? Той е фалирал търговец, изгубил всичкото си богатство. Като гледате на умрелия, като на фалирал търговец, кой няма да му се смее, щом» го види с окъсани дрехи, бос и гологлав? Всички умрели, които занасят на гробищата, са все фалирали търговци. – Тогава да се откажем от този живот. – Не е въпрос да се откажете от живота, но умни да бъдете. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си." Да бъдеш умен, значи, да любиш. Не можеш да любиш, ако не носиш Разумното Слово в себе си. То дава мощ на човека. Без Словото любовта не може да се прояви. Любовта е мощна сила, чрез която всеки момент можеш да работиш, както ученият работи със своите уреди и инструменти. Любовта урежда и най-обърканите работи. Любовта укротява и най-свирепите животни. Казано е: „Бог е огън всепояждащ." Понеже Бог е Любов, значи, Любовта е огън всепояждащ. Тя не ^изгаря, но смекчава и стопява и пай-твърдия метал.

Мнозина, в алчността си, приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кгр. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не

121

могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и _да възстановят силите си. Вървели ден - два, все гладни и не знаели, отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение," той казал: Вървете"с мене, аз ще ви заведа на цруго" място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали маса и си казвали: Чудно нещо, този човек не носи нищо 'на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът, със своето знание, доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после, той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.

Питат: Кое е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче, не е важно, в какво вярва човек; важно е, какво може да направи човек със своята вяра. Казваш: Аз направих едно добро. – Не е достатъчно да направиш само едно добро. Доброто е непреривно. Добрите дела са свързани едно с друго, като верига. Всеки ден, всеки момент трябва да правиш добро. Мислите, чувствата и' действията на човека трябва да бъдат свързани едно с друго. Това е неговият идеал, неговото щастие. Има начин, по който човек маже да постигне своето щастие. – Какъв е този начин? – Елате с мене, аз ще ви покажа. Аз ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трябва да се мине пеш. Всеки трябва да си помисли, може ли да извърви това разстояние. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Ако вярвате, ще видите, че е верно;' ако не вярвате, не е верно. Ог гледището на природата, това е* факт, който всеки сам може да провери.

Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присътствувал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използува дадените условия. След сказката, от- публиката излиза един млад човек,

122

който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа затова. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един -богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. Ще го подържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едио време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност.

– Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти
никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно
в себе си. – Ами тоза, което ти проповядваш, истина
ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината,
която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината,
нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах
и пепел. Всичко добро и възвишено в мене се дължи на
истината. Аз живея в тази истина, в която човек не може
да се съмнява." Тя дава мощ и дух на всеки, който я из
повядва, безразлично, дали той е прост или учен, богат
или сиромах. Не е важно, как е облечен човек. Важно
е съдържанието и смисълът, които човек носи в се"бе си.

Какво се иска от човека? – Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. – Има ли човек душа? – Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира.

– Верно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с
дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка.
Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото й
в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на
земята, мъчно може да определи, какво представя душата.
Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за
което е казано, че око не е видяло, и ухо не е дуло това,
което се крие в него. Неизброими са възможностите на
душата. В обикновения живот се казва, че като умира,
човек предава душата си на архангел Михаил. Това са

123

поетични приказки за обикновените хора. Обаче, не е така и за мъдреца. Той знае,' че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени потици в човека, е неговата душа. Казвате: Да спасим душичките си. – Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Телето може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свеюто в човека, което служи На Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе. Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано ес „В начало бе Словото." Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. Злото, обаче, не е никаква реалност. Вън от доброто, никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вечно. Следователно, само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си.

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.

"В начало бе Словото. Всичко чрез Него стана." Чрез Словото се проявява и животът, и светлината, която осветява всички човеци.

7. Беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София.–Изгрев.

*) Йоана 1:1,

Разумното Слово

2009-05-26T11:09:41Z

Тонина:

==Разумното Слово==

"Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога."*)

Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо верно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото.

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Като слушам философските разсъждения на учените,
виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на
философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява отвреме-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте
ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици.

Питате: На какво се дължи съвременната економическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласимент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те удобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князът, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувстваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тевтерите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен.

Смисълът на живота не се заключава в смятането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живее на физическия свят, човек не може без смятане. Обаче, другите светове изискват други неща, а именно: ще минеш през света на мислите, през света на чувствата и най-после ще дойдеш в света на материята, т. е. до физическия свят, който е свят на резултатите. Когато се говори за слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултати от дейността на разумни същества, живели преди милиони, милиарди години. Например, има същества, които са живели преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и също число, минало през своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървят по една и съща линия, но с различни резултати – резултати на разумния живот. Този живот е предшествал нашето съзнание. С нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можем да ги използваме, както трябва. Дали човек съзнава нещата, или не, това е друг въпрос. Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не те интересува, защото стремежът на човешката душа се дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното подържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Какво разбираме под "любов"? Любовта е неопределена идея. Тя подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното Начало в нас. Под "Разумно Начало" разбираме Бога, Когото поставяте на едно или на друго място. Всъщност, на кое място поставяте Бога? Оттам се явява и въпросът, на кое място е душата. Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в телото само около една стотна част от секундата и след това, наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нещо. Какво ще разберете от едно число, съставено от единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число от единица и 39 нули? Ако това е дълг, кога ще се изплати? Как-

8

114

вото и да прави човек, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трябва всяка минута, в продължение на 2,000 години да се внасят в^ банката такива големи кълба злато, колкото е голяма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими са известни ьдеи за човека.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човока е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води кьм щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към ~ щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са зйкон на свободата. Ако веднъж са те 'разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и доднес още държат Христа закован-на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още дър'жат Христа на кръвта и се съмняват, наистина _ли ,е бил разпнат, защо са Го разгшали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хоратаГ да я приемат и да дойде Царството

По

Ьожие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешка^ воля, а не Божията.

– Защо идат страдавията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, те казват, че било определено Христос да бъде разпнат. – Не, определено беше Христос да страда, но не да бъде разпиат на позорния римски кръст. Ще кажете, че било определено Христос да умре. – Това е друг въпрос. Кога умира човек? Кога се събаря една къща? – Когато не е направена според правилата на природата, както и според изискванията на техниката. При тези условия, тя непременно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго време. В това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мъчи хората, но иска те да бъдат разумни.

„Вначало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена свет-

116

лина. Дърветата^ също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, сьщо зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни.-Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, дь придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използуват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.

Сегашното човечество се намира още в железния век на плуга. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от железните рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората от желязото. Знае се, че някога в Египет съществувала п.о-висока култура от сегашната. До това време реката Нил текла в друга посока, различна от тази, в която тече сега. Значи, хората са й дали ново направление. Тогавашните културни египтяни напояваха с реката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Те обработваха нивите си без железни рала, и те донасяха повече плод, отколкото сега. Докато египтяните спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египет цъвтеше. Щом потъпкаха тези правила и наложиха користолюбието, Египет изгуби силата си. Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната

117

алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбиего се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

Един голям милионер, англичанин, се връщал от Африка за отечеството си, за да присътствува на коронясването на краля. Още в парахода той си правел сметка, дали ще може да се справи със своите 365 милиона английски лири, които имал ка разположение по случай коронясването. Като направил сметката си, видял, че парите няма да му стигнат. В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човека щастлив. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житйо зрънце толкова, колкото и на пълните чували със жито. Това значи гениален човек. Ако изгу-. баш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си кдто човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се счаква много. Вие- не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, економика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите." Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме,1 как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казза: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Житните зрънца са малките со-мунчета/слезли от небето. И след всичко това, очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл, и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. Възможно е Христос да дойде и по този начин, по който хората Го очакват. Често хората казват: Това жито не струва. Като не го оценяват, хората започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т. н. Обаче, някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност,

118

Вътрешността на житото е определена за по-благородни и добри хора, които мсгат правилно да го използуват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Време е вече да се отдели религиозният живот от обществения. Ще кажете, че религиозният живот е остарял вече. Религиозният живот е1 стар в едно отношение, общественият живот – в друго отношение, научният живот – в трето отношение. Науката е в противоречие с религията. Ако се говори за формите на религията, както и на разумния .живот, те трябва да бъдат строго определени. – Какво означава религиозният живот? – Служене на Бога. Човек трябва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенствуване, но и за усъвършенствуване на своите ближни. Общественикът ще-работи за подобрението живота на своите ближни. Ученият ще работи за подобрение на външните условия на човешкия живот. Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. '– Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе, какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, с обикновеното човешко око, житните зьрна не се различават едно от друго. Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда, Щом престане да се ражда, той умира вече.,–■ Кога умира човек? –• Когато не може да се ражда. Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата. Освен това, между едно и друго раждане трябва да има тясна, неразривна връзка.

Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се от-надя до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки

119

момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес ей обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховете: „Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." Това еа закони и методи, чрез които човек се развива; така, именно, той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата^ земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите. Не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият – преяжда. В края на краищата, от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Гова са мои твърдения. Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели, както бога ги г*, от преяждане.

Сега, като говоря така, т не искам да приемате нещата догматически, нито да вярвате, както аз вярвам. Това, в-- което аз вярвам, остава за мене. Обаче, ако и аз, и вие вярваме в едно и сьщо нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от мояга и от вашата вяра, гова е друг въпрос. Мояга вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро, както чаетно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще посгигна, като ви кажа да раздадете имането си на~ бедните, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бедни, които не са истински бедни. Значи, трябва да различавате, кой е истински беден, и кой – истински богат. Има бедни, които играят ролята на бедни; има и богати, които играят роля на богати.

120

Събрали се стотина американски милионери и решили да изиграят ролята на бедни хора, да се представят като бедни. За тази цел, те се облекли в скъсани дрехи, хвърлили шапките, обувките си и тръгнали в такъв вид из града, да видят, как ще се почувствуват в положението на бедни и просяци. Като се поглеждали едни-други, те се смеели. Това е животът, дето хората играят роля на бедни и богати. Умрелият не е ли беден? Той е фалирал търговец, изгубил всичкото си богатство. Като гледате на умрелия, като на фалирал търговец, кой няма да му се смее, щом» го види с окъсани дрехи, бос и гологлав? Всички умрели, които занасят на гробищата, са все фалирали търговци. – Тогава да се откажем от този живот. – Не е въпрос да се откажете от живота, но умни да бъдете. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си." Да бъдеш умен, значи, да любиш. Не можеш да любиш, ако не носиш Разумното Слово в себе си. То дава мощ на човека. Без Словото любовта не може да се прояви. Любовта е мощна сила, чрез която всеки момент можеш да работиш, както ученият работи със своите уреди и инструменти. Любовта урежда и най-обърканите работи. Любовта укротява и най-свирепите животни. Казано е: „Бог е огън всепояждащ." Понеже Бог е Любов, значи, Любовта е огън всепояждащ. Тя не ^изгаря, но смекчава и стопява и пай-твърдия метал.

Мнозина, в алчността си, приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кгр. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не

121

могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и _да възстановят силите си. Вървели ден - два, все гладни и не знаели, отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение," той казал: Вървете"с мене, аз ще ви заведа на цруго" място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали маса и си казвали: Чудно нещо, този човек не носи нищо 'на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът, със своето знание, доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после, той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.

Питат: Кое е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче, не е важно, в какво вярва човек; важно е, какво може да направи човек със своята вяра. Казваш: Аз направих едно добро. – Не е достатъчно да направиш само едно добро. Доброто е непреривно. Добрите дела са свързани едно с друго, като верига. Всеки ден, всеки момент трябва да правиш добро. Мислите, чувствата и' действията на човека трябва да бъдат свързани едно с друго. Това е неговият идеал, неговото щастие. Има начин, по който човек маже да постигне своето щастие. – Какъв е този начин? – Елате с мене, аз ще ви покажа. Аз ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трябва да се мине пеш. Всеки трябва да си помисли, може ли да извърви това разстояние. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Ако вярвате, ще видите, че е верно;' ако не вярвате, не е верно. Ог гледището на природата, това е* факт, който всеки сам може да провери.

Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присътствувал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използува дадените условия. След сказката, от- публиката излиза един млад човек,

122

който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа затова. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един -богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. Ще го подържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едио време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност.

– Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти
никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно
в себе си. – Ами тоза, което ти проповядваш, истина
ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината,
която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината,
нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах
и пепел. Всичко добро и възвишено в мене се дължи на
истината. Аз живея в тази истина, в която човек не може
да се съмнява." Тя дава мощ и дух на всеки, който я из
повядва, безразлично, дали той е прост или учен, богат
или сиромах. Не е важно, как е облечен човек. Важно
е съдържанието и смисълът, които човек носи в се"бе си.

Какво се иска от човека? – Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. – Има ли човек душа? – Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира.

– Верно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с
дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка.
Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото й
в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на
земята, мъчно може да определи, какво представя душата.
Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за
което е казано, че око не е видяло, и ухо не е дуло това,
което се крие в него. Неизброими са възможностите на
душата. В обикновения живот се казва, че като умира,
човек предава душата си на архангел Михаил. Това са

123

поетични приказки за обикновените хора. Обаче, не е така и за мъдреца. Той знае,' че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени потици в човека, е неговата душа. Казвате: Да спасим душичките си. – Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Телето може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свеюто в човека, което служи На Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе. Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано ес „В начало бе Словото." Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. Злото, обаче, не е никаква реалност. Вън от доброто, никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вечно. Следователно, само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си.

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.

"В начало бе Словото. Всичко чрез Него стана." Чрез Словото се проявява и животът, и светлината, която осветява всички човеци.

7. Беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София.–Изгрев.

*) Йоана 1:1,

Разумното Слово

2009-05-24T13:43:12Z

Тонина:

==Разумното Слово==

"Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога."*)

Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо верно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото.

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Като слушам философските разсъждения на учените,
виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на
философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява отвреме-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте
ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици.

Питате: На какво се дължи съвременната економическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласимент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те удобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като

ш

се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност,, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князъг, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш

112

да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувствуваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тев-терите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен.

Смисълът на живота не се заключава в смятането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живее на физическия свят, човек не може без смятане. Обаче, другите светове изискват други неща, а именно: ще минеш през света на мислите, през света на чувствата и най-после ще дойдеш в света на материята, т. е. до физическия свят, който е свят на резултатите. Когато се говори за слънцето} за звездите, аз гледам на тях като на резултати от дейността на разумни същества, живели преди милиони, милиарди години. Например, има,същества, които са живели преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и също число, минало през своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървят по една и съща линия, но с различни резултати – резултати на разумния живот. Този живот е предшествувал нашето съзнание. С нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можем да ги използуваме, както трябва. Дали човек съзнава нещата, или не, това е друг въпрос. Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не «: интересува, защото стремежът на човешката душа се

113

дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното подържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил,, в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да- се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Какво разбираме под „любов"? Любовта е неопределена идея. Тя подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното На-- чало в нас. Под „Разумно Начало" разбираме Бога, Когото поставяте на едно или на друго място. Всъщност, на кое място поставяте Бога? Оттам се явява и въпросът, на кое място е душата. Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в телото само около една стотна част от секундата и след това, наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нещо. Какво ще разберете от едно число, съставено от единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число от единица к 39 нули? Ако това е дълг, кога ще се изплати? Как-

8

114

вото и да прави човек, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трябва всяка минута, в продължение на 2,000 години да се внасят в^ банката такива големи кълба злато, колкото е голяма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими са известни ьдеи за човека.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човока е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води кьм щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към ~ щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са зйкон на свободата. Ако веднъж са те 'разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и доднес още държат Христа закован-на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още дър'жат Христа на кръвта и се съмняват, наистина _ли ,е бил разпнат, защо са Го разгшали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хоратаГ да я приемат и да дойде Царството

По

Ьожие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешка^ воля, а не Божията.

– Защо идат страдавията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, те казват, че било определено Христос да бъде разпнат. – Не, определено беше Христос да страда, но не да бъде разпиат на позорния римски кръст. Ще кажете, че било определено Христос да умре. – Това е друг въпрос. Кога умира човек? Кога се събаря една къща? – Когато не е направена според правилата на природата, както и според изискванията на техниката. При тези условия, тя непременно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго време. В това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мъчи хората, но иска те да бъдат разумни.

„Вначало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена свет-

116

лина. Дърветата^ също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, сьщо зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни.-Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, дь придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използуват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.

Сегашното човечество се намира още в железния век на плуга. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от железните рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората от желязото. Знае се, че някога в Египет съществувала п.о-висока култура от сегашната. До това време реката Нил текла в друга посока, различна от тази, в която тече сега. Значи, хората са й дали ново направление. Тогавашните културни египтяни напояваха с реката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Те обработваха нивите си без железни рала, и те донасяха повече плод, отколкото сега. Докато египтяните спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египет цъвтеше. Щом потъпкаха тези правила и наложиха користолюбието, Египет изгуби силата си. Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната

117

алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбиего се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

Един голям милионер, англичанин, се връщал от Африка за отечеството си, за да присътствува на коронясването на краля. Още в парахода той си правел сметка, дали ще може да се справи със своите 365 милиона английски лири, които имал ка разположение по случай коронясването. Като направил сметката си, видял, че парите няма да му стигнат. В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човека щастлив. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житйо зрънце толкова, колкото и на пълните чували със жито. Това значи гениален човек. Ако изгу-. баш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си кдто човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се счаква много. Вие- не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, економика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите." Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме,1 как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казза: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Житните зрънца са малките со-мунчета/слезли от небето. И след всичко това, очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл, и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. Възможно е Христос да дойде и по този начин, по който хората Го очакват. Често хората казват: Това жито не струва. Като не го оценяват, хората започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т. н. Обаче, някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност,

118

Вътрешността на житото е определена за по-благородни и добри хора, които мсгат правилно да го използуват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Време е вече да се отдели религиозният живот от обществения. Ще кажете, че религиозният живот е остарял вече. Религиозният живот е1 стар в едно отношение, общественият живот – в друго отношение, научният живот – в трето отношение. Науката е в противоречие с религията. Ако се говори за формите на религията, както и на разумния .живот, те трябва да бъдат строго определени. – Какво означава религиозният живот? – Служене на Бога. Човек трябва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенствуване, но и за усъвършенствуване на своите ближни. Общественикът ще-работи за подобрението живота на своите ближни. Ученият ще работи за подобрение на външните условия на човешкия живот. Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. '– Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе, какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, с обикновеното човешко око, житните зьрна не се различават едно от друго. Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда, Щом престане да се ражда, той умира вече.,–■ Кога умира човек? –• Когато не може да се ражда. Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата. Освен това, между едно и друго раждане трябва да има тясна, неразривна връзка.

Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се от-надя до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки

119

момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес ей обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховете: „Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." Това еа закони и методи, чрез които човек се развива; така, именно, той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата^ земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите. Не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият – преяжда. В края на краищата, от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Гова са мои твърдения. Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели, както бога ги г*, от преяждане.

Сега, като говоря така, т не искам да приемате нещата догматически, нито да вярвате, както аз вярвам. Това, в-- което аз вярвам, остава за мене. Обаче, ако и аз, и вие вярваме в едно и сьщо нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от мояга и от вашата вяра, гова е друг въпрос. Мояга вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро, както чаетно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще посгигна, като ви кажа да раздадете имането си на~ бедните, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бедни, които не са истински бедни. Значи, трябва да различавате, кой е истински беден, и кой – истински богат. Има бедни, които играят ролята на бедни; има и богати, които играят роля на богати.

120

Събрали се стотина американски милионери и решили да изиграят ролята на бедни хора, да се представят като бедни. За тази цел, те се облекли в скъсани дрехи, хвърлили шапките, обувките си и тръгнали в такъв вид из града, да видят, как ще се почувствуват в положението на бедни и просяци. Като се поглеждали едни-други, те се смеели. Това е животът, дето хората играят роля на бедни и богати. Умрелият не е ли беден? Той е фалирал търговец, изгубил всичкото си богатство. Като гледате на умрелия, като на фалирал търговец, кой няма да му се смее, щом» го види с окъсани дрехи, бос и гологлав? Всички умрели, които занасят на гробищата, са все фалирали търговци. – Тогава да се откажем от този живот. – Не е въпрос да се откажете от живота, но умни да бъдете. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си." Да бъдеш умен, значи, да любиш. Не можеш да любиш, ако не носиш Разумното Слово в себе си. То дава мощ на човека. Без Словото любовта не може да се прояви. Любовта е мощна сила, чрез която всеки момент можеш да работиш, както ученият работи със своите уреди и инструменти. Любовта урежда и най-обърканите работи. Любовта укротява и най-свирепите животни. Казано е: „Бог е огън всепояждащ." Понеже Бог е Любов, значи, Любовта е огън всепояждащ. Тя не ^изгаря, но смекчава и стопява и пай-твърдия метал.

Мнозина, в алчността си, приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кгр. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не

121

могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и _да възстановят силите си. Вървели ден - два, все гладни и не знаели, отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение," той казал: Вървете"с мене, аз ще ви заведа на цруго" място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали маса и си казвали: Чудно нещо, този човек не носи нищо 'на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът, със своето знание, доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после, той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.

Питат: Кое е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче, не е важно, в какво вярва човек; важно е, какво може да направи човек със своята вяра. Казваш: Аз направих едно добро. – Не е достатъчно да направиш само едно добро. Доброто е непреривно. Добрите дела са свързани едно с друго, като верига. Всеки ден, всеки момент трябва да правиш добро. Мислите, чувствата и' действията на човека трябва да бъдат свързани едно с друго. Това е неговият идеал, неговото щастие. Има начин, по който човек маже да постигне своето щастие. – Какъв е този начин? – Елате с мене, аз ще ви покажа. Аз ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трябва да се мине пеш. Всеки трябва да си помисли, може ли да извърви това разстояние. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Ако вярвате, ще видите, че е верно;' ако не вярвате, не е верно. Ог гледището на природата, това е* факт, който всеки сам може да провери.

Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присътствувал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използува дадените условия. След сказката, от- публиката излиза един млад човек,

122

който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа затова. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един -богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. Ще го подържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едио време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност.

– Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти
никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно
в себе си. – Ами тоза, което ти проповядваш, истина
ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината,
която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината,
нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах
и пепел. Всичко добро и възвишено в мене се дължи на
истината. Аз живея в тази истина, в която човек не може
да се съмнява." Тя дава мощ и дух на всеки, който я из
повядва, безразлично, дали той е прост или учен, богат
или сиромах. Не е важно, как е облечен човек. Важно
е съдържанието и смисълът, които човек носи в се"бе си.

Какво се иска от човека? – Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. – Има ли човек душа? – Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира.

– Верно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с
дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка.
Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото й
в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на
земята, мъчно може да определи, какво представя душата.
Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за
което е казано, че око не е видяло, и ухо не е дуло това,
което се крие в него. Неизброими са възможностите на
душата. В обикновения живот се казва, че като умира,
човек предава душата си на архангел Михаил. Това са

123

поетични приказки за обикновените хора. Обаче, не е така и за мъдреца. Той знае,' че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени потици в човека, е неговата душа. Казвате: Да спасим душичките си. – Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Телето може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свеюто в човека, което служи На Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе. Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано ес „В начало бе Словото." Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. Злото, обаче, не е никаква реалност. Вън от доброто, никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вечно. Следователно, само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си.

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.

"В начало бе Словото. Всичко чрез Него стана." Чрез Словото се проявява и животът, и светлината, която осветява всички човеци.

7. Беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София.–Изгрев.

*) Йоана 1:1,

КНИГА: Условия за растене

2009-05-24T12:24:26Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-13s-4_Uslovia_za_rastene.pdf Условия за растене]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Условия за растене]](НадяД)(готово)
* 2. [[Имам ястие]] (Хирон) (работи се)
* 3. [[Просете, търсете и хлопайте]] (ru_ana) (работи се)
* 4. [[От Египет]] (Назъров) (работи се)
* 5. [[Не могат да приемат]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Иде Исус]] (Албена Д) (работи се)
* 7. [[Разумното Слово]] (Тонина) (работи се)
* 8. [[Отец люби Сина]]
* 9. [[Живият хляб]]
* 10. [[Да се благовествува]]
* 11. [[Него видя Исус]]
* 12. [[Ще ме видите ]]
* 13. [[Двама или трима]]
* 14. [[Дигнете камъка]]

КНИГА: Божественият и човешкият свят

2009-04-29T10:41:01Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1940-Bozhestvenia_i_choveshki_svyat.pdf Божественият и човешкият свят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Божественият и човешкият свят]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Правила на любовта]] (Ваня) '''(готово)'''
* 3. [[Закон за частите и за Цялото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Вечно обновяване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 5. [[На сватба]] (mvm) '''(готово)'''
* 6. [[Реалност на живота]] (Назъров) '''(готово)'''
* 7. [[Стотникът]](Ваня) '''(готово)'''
* 8. [[Вяра и вярване]] (работи се)
* 9. [[Да имате любов]] (Тонина) '''(готово)'''
* 10. [[Божествена радост]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Магическата сила на любовта]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Господаруване и слугуване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Сянка и реалност 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 14. [[Изучаване и приемане]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 15. [[Проветряване]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 16. [[Единство в любовта]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 17. [[Неоцененото богатство]] (Албена Д) (работи се)
* 18. [[Двете царства]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 19. [[Учене и служене 2]] (Тонина) '''(готово)'''
* 20. [[Вслушване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 21. [[Прилежание]] (ru_ana) (работи се)
* 22. [[Десетте девици]] (Хирон) (работи се)
* 23. [[Добрата покана]]
* 24. [[Закони на дишането]](Моника13)('''готово''')
* 25. [[Функции на вярата]]
* 26. [[Израил и българин]]
* 27. [[Любов в трите свята]]
* 28. [[Разбрани и неразбрани езици]]
* 29. [[Връзка между Бога и човека]]
* 30. [[В Божественото училище]]

Учене и служене 2

2009-04-29T10:39:34Z

Тонина:

==Учене и служене==

"И повярва човекът на

речта, която му рече Исус, и

отиваше си"*.

В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите "положително и отрицателно" са относителни. Според някои, думата "отрицателно" подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. Запример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е, от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т. н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат пред вид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.

Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.

Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам пред вид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.

Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват, и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че свършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява, защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.

Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи, те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.

Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят, как и отде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.

Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това, човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, как да се облече и кое да тури първо, кое – второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облаче дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на земята.

Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите, най-мощно е, обаче, оръжието на любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент, как и къде да прилага любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на любовта, за да стане красив, умен и свят. Който иска да стане светия, той трябва да придобие любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи, как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае, как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.

Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Тона са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае.

Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, от една страна, и между бащата и сина, от друга – има тясна връзка. Затова, именно, успехът на дъщерята зависи от успеха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, тя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получават от майка си и от баща си и да са готови и те да предават своите блага на другите хора.

Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.

Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи, има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: Виждам нещо да се движи; виждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си, не виждам и не разбирам. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия.

Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод.

Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.

Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човек е разумен, справедлив, смел и т. н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и смелостта си. Истински смелият не носи парите в себе си, но те вървят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва, къде да отидат и каква работа да свършат. Златната монета върви подир господаря си, и, като й каже той да свърши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното място. Докато парите не се подчиняват на вашите заповеди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ленивите господари. Предназначението на парите е да се търкалят, да вършат работа. Едно време парите са били четириъгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашните пари са кръгли, лесно се движат и много работа вършат. Каквото им се каже, те веднага изпълняват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т. н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности. В материално отношение, кой каквото притежава, има и съответен документ за това. Ако притежава къща, човек има крепостен акт за собственост. Които иска да докаже, че къщата е негова, той веднага показва документа си. Някой казва, че има любов в сърцето си. Къде е документът му за това? Къде е линията, която показва, че, наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това. Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собствености човешкият живот няма смисъл.

Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите живота – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят, какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си и търпеливо очаквайте техния плод. Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: "Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целият свят щеше да живее в изобилие и доволство. Следователно, ако със своите мисли, чувства и постъпки, като житни зрънца, човек не може да бъде полезен на себе си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.

Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представя нещо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете цяр за болестта му. Като обичате някого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Като не го обичате, и лек не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае техните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учителят обича учениците си, всякога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.

Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.

Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре във вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окръжаващите неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се върнат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите с вашите аероплани. Ако мисълта на човека не лети с аероплан и не обикаля целия свят, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-отдалечените звезди на небето, какво око е това?

Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още нямат такива усъвършенствани телескопи, с които да виждат светлината и на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен телескоп човек и днес може да види, какво представят жителите на слънцето и на луната и как живеят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност. По какъвто и да е начин, в бъдеще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, дето хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е научил вече азбуката.

Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърчи? Днес сте млади, след време ще остареете. Какво се ползвате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от любовта, а старият – от мъдростта. Младият живее в градината на любовта, накичена с безброй сладки, зрели плодове. Тази е причината, поради която младите се захласват по плодните дървета. Старият живее в библиотеката на знанието и на мъдростта, дето по цели дни чете и прелиства книгите на живота.

Следователно, като млад, човек изучава любовта; като възрастен, той изучава мъдростта, а като стар, той изучава истината. Без да са минали през тези училища, мнозина очакват времето на заминаването си за онзи свят. Те искат да знаят, какво има на онзи свят. Аз няма да ви кажа, какво има, но ще ви кажа, какво няма. Там няма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. В онзи свят всеки е на своето място. Там всички пеят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.

Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е научил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче, цялото писмо е нацапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щеше да напише писмото със златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено мастило. Буквите щяха да бъдат добре написани, със спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо, и всеки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовта, всичко става безпогрешно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори няколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които любовта пише, са еднакви по големина. Ако излезе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Препинателните знакове също се поставят на местата си.

Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезен означава човек, който носи нещо. Обичен е този, който служи. Прелюбезен е този, който става поръчител на някого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само любовта е в състояние да освободи човека от старото. Оцапаната дреха може да се очисти само с топла вода и сапун. В този смисъл, само любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. Кой човек, като мине през калта, няма да оцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи с чисти крака.

Две неща са потребни на човека: правилно да възприема Божията Любов и правилно да я предава. Това значи, да бъдем добри проводници на Божията Любов. Днешният ден благоприятства за това. Небето е чисто, ясно. Въздухът е свеж, кристален. И той благоприятства да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свят. Той управлява света, и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира, какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но като минат през страдания, те се каляват, придобиват големи опитности, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.

Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подозират. Христос мина през големи страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпне. Като дойде втори път на земята, всички ще станат прави и мирни ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез възкресението, Той доказа, че е силен. Нищо в света не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да влезе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъртта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят".

Какво нещо е женитбата? Ограничение. – Защо се женят хората? Да станат проводници на великия Божествен живот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителите трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповедник е този, който не може да внесе любов между хората, на които проповядва? Какъв проповедник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски проповедник казва: Аз вярвам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък вярвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и целият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцете му.

Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата "кесии" разбирам сърцата ви. Значи, сърцата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по любов. Каквото давате, давайте го със съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше нещо е любовта, която се излива от сърцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви.

Няма по-велико нещо в света от това, да върши човек всичко с любов. Най-малкото нещо, направено с любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всякога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-голямо изкуство е да поставиш добри хора в нея. При това, къщата трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.

"И повярва човекът на речта, която му рече Исус". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : "Аз съм пътят, истината и животът". Това значи: както Христос върви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос проповядва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всякога се изпитва. Не се страхувайте от изпитите. И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погрешка, ще я изправите. С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупките, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъпвайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им.

Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но виж кого обича той. Щом намериш такъв човек, сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човек, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законите на любовта, хората едни на други си пакостят. Запример, като видят, че двама души се обичат, неприятно им става. Нека те обикнат друг някой. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всяко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ще обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и космите му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов.

Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учителят служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учителят го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невидимият свят ви е служил, със своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега нататък вие ще служите, а те ще ви изпитват.

И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един беден или болен с любов. Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да полее едно цвете с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прави по едно малко добро.

Хората се молят на Бога и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Божиите дела, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картините на някой художник или на творбите на някой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тяло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква новият живот от всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човешкият ум. Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух.

19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.

Учене и служене 2

2009-04-29T09:51:25Z

Тонина:

==Учене и служене==

"И повярва човекът на

речта, която му рече Исус, и

отиваше си"*.

В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите "положително и отрицателно" са относителни. Според някои, думата "отрицателно" подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. Запример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е, от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т. н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат пред вид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.

Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.

Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам пред вид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.

Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват, и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че свършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява, защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.

Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи, те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.

Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят, как и отде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.

Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това, човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, как да се облече и кое да тури първо, кое – второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облаче дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на земята.

Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите, най-мощно е, обаче, оръжието на любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент, как и къде да прилага любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на любовта, за да стане красив, умен и свят. Който иска да стане светия, той трябва да придобие любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи, как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае, как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.

Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Тона са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае.

Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, от една страна, и между бащата и сина, от друга – има тясна връзка. Затова, именно, успехът на дъщерята зависи от успеха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, тя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получават от майка си и от баща си и да са готови и те да предават своите блага на другите хора.

Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.

Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи, има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: Виждам нещо да се движи; виждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си, не виждам и не разбирам. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия.

Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод.

Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.

Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човек е разумен, справедлив, смел и т. н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и смелостта си. Истински смелият не носи парите в себе си, но те вървят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва, къде да отидат и каква работа да свършат. Златната монета върви подир господаря си, и, като й каже той да свърши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното място. Докато парите не се подчиняват на вашите заповеди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ленивите господари. Предназначението на парите е да се търкалят, да вършат работа. Едно време парите са били четириъгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашните пари са кръгли. лесно се движат и много работа вършат. Каквото им се каже, те веднага изпълняват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т. н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности. В материално отношение, кой каквото притежава, има и съответен документ за това. Ако притежава къща, човек има крепостен акт за собственост. Които иска да докаже, че къщата е негова, той веднага показва документа си. Някой казва, че има любов в сърцето си. Къде е документът му за това? Къде е линията, която показва, че, наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това. Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собствености човешкият живот няма смисъл.

Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите живота – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят, какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си и търпеливо очаквайте техния плод. Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: "Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целият свят щеше да живее в изобилие и доволство. Следователно, ако със своите мисли, чувства и постъпки, като житни зрънца, човек не може да бъде полезен на себе си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.

Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представя нещо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете цяр за болестта му. Като обичате някого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Като не го обичате, и лек не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае техните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учителят обича учениците си, всякога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.

Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.

Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре във вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окръжаващите неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се върнат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите с вашите аероплани. Ако мисълта на човека не лети с аероплан и не обикаля целия свят, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-отдалечените звезди на небето, какво око е това?

Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още нямат такива усъвършенствани телескопи, с които да виждат светлината и на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен телескоп човек и днес може да види, какво представят жителите на слънцето и на луната и как живеят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност. По какъвто и да е начин, в бъдеще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, дето хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е научил вече азбуката.

Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърчи? Днес сте млади, след време ще остареете. Какво се ползвате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от любовта, а старият – от мъдростта. Младият живее в градината на любовта, накичена с безброй сладки, зрели плодове. Тази е причината, поради която младите се захласват по плодните дървета. Старият живее в библиотеката на знанието и на мъдростта, дето по цели дни чете и прелиства книгите на живота.

Следователно, като млад, човек изучава любовта; като възрастен, той изучава мъдростта, а като стар, той изучава истината. Без да са минали през тези училища, мнозина очакват времето на заминаването си за онзи свят. Те искат да знаят, какво има на онзи свят. Аз няма да ви кажа, какво има, но ще ви кажа, какво няма. Там няма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. В онзи свят всеки е на своето място. Там всички пеят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.

Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е научил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче, цялото писмо е нацапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щеше да напише писмото със златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено мастило. Буквите щяха да бъдат добре написани, със спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо, и всеки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовта, всичко става безпогрешно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори няколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които любовта пише, са еднакви по големина. Ако излезе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Препинателните знакове също се поставят на местата си.

Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезен означава човек, който носи нещо. Обичен е този, който служи. Прелюбезен е този, който става поръчител на някого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само любовта е в състояние да освободи човека от старото. Оцапаната дреха може да се очисти само с топла вода и сапун. В този смисъл, само любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. Кой човек, като мине през калта, няма да оцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи с чисти крака.

Две неща са потребни на човека: правилно да възприема Божията Любов и правилно да я предава. Това значи, да бъдем добри проводници на Божията Любов. Днешният ден благоприятства за това. Небето е чисто, ясно. Въздухът е свеж, кристален. И той благоприятства да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свят. Той управлява света, и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира, какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но като минат през страдания, те се каляват, придобиват големи опитности, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.

Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подо-

2^4

зират. Христос мина през гол-бми страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпие. Като дойде втори пжл на земята, всички ще станат прави и мирн*и ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез възкресението, Той доказа, че е силен. Нищо в св-б-та не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да вл-взе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъргьта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избътнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие ши-рок, красив свет, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича „дом неръкотворенъ". Това показва, че като напусне тленното си тъ\ло, човек влиза в друго тъ\ао, което не гние и не се разваля. Някой пита, с старото гЬло ли ще възкръсне, или с дру-

295

го н-вкое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: „Които се сподобят с този в&к, нито умират, нито се раждат, нито се женятъ".

Какво нещо е женитбата!1 О) раничение. – Защо се жсняг хората? Да станат проводници на великия Божесшеи жинот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителитъ* трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповътшик е този, който не може да внесе любов между хората, на които проповядва? Какъв пропо-в"вдник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски пропов-вдник казва: Аз вервам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък въфвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и ц-б-лият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцетъ1 му.

296

Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата „кесии" разбирам сърцата ви. Значи, сърд-цата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по лю-бов. Каквото давате, давайте го с съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше н-в-що е любовта, която се излива от сърд-цето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви.

Няма по-велико нещо в света от това, да верши човек всичко с любов. Най-малкото н-бщо, направено с любов, причинява голъчиа радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всвкога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към т-бх, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-гол-бмо изкуство е да поста-виш добри хора в нея. При това, къщата

:>!>/

трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.

„И повярва човекът на речьта, която му рече Исусъ". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : „Аз съм пътт, истината и животътъ". Това значи: както Христос верви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос пропов-вдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всб-кога се изпитва. Не се страхувайте от изпи-титъч И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погр-вшка, ще я изправите, С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупкит, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъп-вайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им.

298

Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но вижъг кого обича той. Щом намЪриш такъв човекъг сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човечс, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законитъ1 на лю-бовьта, хората едни на други си пакостят. За-пример, като видят, че двама души се оби-чат, неприятно им става. Нека тъ* обикнат друг някой. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всЬко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната лю-бов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ше обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и ко-смит"Б му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов.

Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учительт служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учительт го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да

299'

служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невиди-мият свет ви е служил, с своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега на-татък вие ще служите, а г ще ви изпитват.

И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един бедеа или болен с любов. Всеки може да посети своя ириятел с любов. Всеки може да полъе едно цв-б-те с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прани по едно малко добро.

Хората се моля г на 1хн а и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Ьожиите дъла, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинит!-. на някой художник или на творбите на н 1>кой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тъло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-по-сле неговото тЪло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква

300

новият живот от всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човетикият ум. Зад всичко, което предизвиква човетаките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух.

19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгр-вв.

Учене и служене 2

2009-04-29T08:54:37Z

Тонина:

==Учене и служене==

"И повярва човекът на

речта, която му рече Исус, и

отиваше си"*.

В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите "положително и отрицателно" са относителни. Според някои, думата "отрицателно" подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. Запример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е, от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т. н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат пред вид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.

Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.

Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам пред вид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.

Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват, и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че свършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява, защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.

Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи, те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.

Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят, как и отде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.

Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това, човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, как да се облече и кое да тури първо, кое – второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облаче дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на земята.

Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите, най-мощно е, обаче, оръжието на любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент, как и къде да прилага любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на любовта, за да стане красив, умен и свят. Който иска да стане светия, той трябва да придобие любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи, как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае, как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.

Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Тона са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае.

Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, от една страна, и между бащата и сина, от друга – има тясна връзка. Затова, именно, успехът на дъщерята зависи от успеха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, тя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получават от майка си и от баща си и да са готови и те да предават своите блага на другите хора.

Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.

Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи, има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: Виждам нещо да се движи; виждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си, не виждам и не разбирам. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия.

Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод.

Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.

Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човек е разумен, справедлив, смел и т. н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и смелостта си. Истински смелият не носи парите в себе си, но те вървят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва, къде да отидат и каква работа да свършат. Златната монета върви подир господаря си, и, като й каже той да свърши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното място. Докато парите не се подчиняват на вашите заповеди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ленивите господари. Предназначението на парите е да се търкалят, да вършат работа. Едно време парите са били четириъгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашните пари са кръгли. лесно се движат и много работа вършат. Каквото им се каже, те веднага изпълняват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т. н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности. В материално отношение, кой каквото притежава, има и съответен документ за това. Ако притежава къща, човек има крепостен акт за собственост. Които иска да докаже, че къщата е негова, той веднага показва документа си. Някой казва, че има любов в сърцето си. Къде е документът му за това? Къде е линията, която показва, че, наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това. Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собствености човешкият живот няма смисъл.

Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите живота – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят, какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и 1сниалним\ хора сл слаплли такива, защою деп и нощ с;к рабоили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житни! зр!нца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес оше в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, т-б имат условия да растат. Поените ги на нивит% си и търпеливо очаквайте гЬхния плод Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посвйге ги на нивите си' Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плодъ". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, ц-влиятъсвЬч щ^ше да жив-ве в изобилие и доволство. Следователно, ако с своите мисли, чувства и по-стъпки, като житни зрънца, човек не може

288

да бъде полезен на себе Си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.

Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представя нещо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божественъпро-изход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в гбх. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете ц/вр за болестта му. Като обичате никого, вие можете да му помогнете при всички условия. Ко1ато обичате човека, ще намерите и лЬк за болката му. Като не го обичате, и л-бк не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае т-бхните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учительт обича учениците си, всвкога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.

Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си,

2ЪЧ

да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лЪкар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.

Помнете: един е вашият Учител, Който е в връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е в връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре в вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре в вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окрж-жаващит-Б неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се вернат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хверчите с вашите аероплани. Ако ми-съльта на човека не лети с аероплан и не обикаля цЪлия св-бт, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-от-далечените звезди на небето, какво око е това?

Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още н^мат такива усъвершенствувани телескопи, с които да виждат светлината и

290

на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен те-лескоп човек и днес може да види, какво представят жителите на слънцето и на луната и как живЕят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност По какъвто и да е начин, в бъде-ще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, дето хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е нау-чилъ__вече „азбуката.

"Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете ; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърдчи? Днес сте млади, след време ще остареете. Какво се ползувате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от лю-бовьта, а старият – от мъдростта. Младият живее в градината ка любовта, наки-чена с безброй сладки, зрЪли плодове. Тази е причината, поради която младите се захлас-

291

ват по плодните дървета. Старият жив"Ье <в библиотеката на знанието и на мъдростта, дето по цЪли дни чете и прелиства книгите на живота.

Следователно, като млад, човек изучава любовта; като ш.фасгсп, той изучава мъдростта, а като сгар, той ту чана истината. Без да са минали нрез гЬчи училища, мнозина очакнат времето на заминаването си за онзи св'бт. Т искат да лпаиг, какво има на онзи сивт. Аз няма да ии кажа, какво има, но ще ви кажа, какво нЬма. Там н^вма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. В онзи св-вт всеки е на своето място. Там всички пЕят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.

Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е на-учил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче, ц-блото писмо е на-цапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щъчпе да напише писмото с златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено

292

мастило. Буквите ш/вха да бъдат добре на-писани, с спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо, и вевки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовта, всичко става безпогръшно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори н-бколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които любовта пише, са еднакви по големина. Ако изл-взе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Преиинателните знакове също се поставят на местата си.

Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезен означава чов"бк, който носи н-бщо. Обичен е този, който служи. Прелю-безен е този, който става поръчител на никого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Т"Б искат да се освободят от старото. Само любовта е в състояние да освободи човека от старото. Оцапаната дреха може да се очисти само с топла вода и сапун. В този

2943

смисъл, само любовта е в състояние да измие човешката душа 01 калта, която се е наслоила върху нея от нЬконе насам. Кой човек, като мине през калг.га, нтема да оцапа краката си? Като се верне у дома си, той ще се измие и ще легне ла сми с чисти крака.

Две неща са потръЧшн н<1 човека: правилно да възприема Божии 1л .Любов и правилно да я предава. Тона .тачи, ла бъдем добри проводници иа Божишм Любов. Дне-шният ден блатпршпетвунл затова. Пебею е чисто, ясно. Въздухъг е свеж, крие гален . И той благоприятствува да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свет. Той управлява св-б-та, и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира, какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло никакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но. като минат през страдания, т се каляват, придобиват гол-бми опитно-сти, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.

Велико нещо са страданията. Т"Б носят такива богатства, които хората още не подо-

2^4

зират. Христос мина през гол-бми страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпие. Като дойде втори пжл на земята, всички ще станат прави и мирн*и ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез възкресението, Той доказа, че е силен. Нищо в св-б-та не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да вл-взе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъргьта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избътнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие ши-рок, красив свет, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича „дом неръкотворенъ". Това показва, че като напусне тленното си тъ\ло, човек влиза в друго тъ\ао, което не гние и не се разваля. Някой пита, с старото гЬло ли ще възкръсне, или с дру-

295

го н-вкое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: „Които се сподобят с този в&к, нито умират, нито се раждат, нито се женятъ".

Какво нещо е женитбата!1 О) раничение. – Защо се жсняг хората? Да станат проводници на великия Божесшеи жинот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителитъ* трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповътшик е този, който не може да внесе любов между хората, на които проповядва? Какъв пропо-в"вдник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски пропов-вдник казва: Аз вервам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък въфвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и ц-б-лият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцетъ1 му.

296

Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата „кесии" разбирам сърцата ви. Значи, сърд-цата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по лю-бов. Каквото давате, давайте го с съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше н-в-що е любовта, която се излива от сърд-цето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви.

Няма по-велико нещо в света от това, да верши човек всичко с любов. Най-малкото н-бщо, направено с любов, причинява голъчиа радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всвкога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към т-бх, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-гол-бмо изкуство е да поста-виш добри хора в нея. При това, къщата

:>!>/

трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.

„И повярва човекът на речьта, която му рече Исусъ". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : „Аз съм пътт, истината и животътъ". Това значи: както Христос верви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос пропов-вдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всб-кога се изпитва. Не се страхувайте от изпи-титъч И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погр-вшка, ще я изправите, С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупкит, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъп-вайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им.

298

Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но вижъг кого обича той. Щом намЪриш такъв човекъг сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човечс, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законитъ1 на лю-бовьта, хората едни на други си пакостят. За-пример, като видят, че двама души се оби-чат, неприятно им става. Нека тъ* обикнат друг някой. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всЬко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната лю-бов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ше обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и ко-смит"Б му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов.

Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учительт служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учительт го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да

299'

служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невиди-мият свет ви е служил, с своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега на-татък вие ще служите, а г ще ви изпитват.

И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един бедеа или болен с любов. Всеки може да посети своя ириятел с любов. Всеки може да полъе едно цв-б-те с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прани по едно малко добро.

Хората се моля г на 1хн а и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Ьожиите дъла, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинит!-. на някой художник или на творбите на н 1>кой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тъло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-по-сле неговото тЪло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква

300

новият живот от всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човетикият ум. Зад всичко, което предизвиква човетаките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух.

19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгр-вв.

Учене и служене 2

2009-04-28T14:29:47Z

Тонина:

==Учене и служене==

"И повярва човекът на

речта, която му рече Исус, и

отиваше си"*.

В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите "положително и отрицателно" са относителни. Според някои, думата "отрицателно" подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. Запример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е, от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т. н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат пред вид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.

Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.

Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам пред вид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.

Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват, и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че свършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява, защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.

Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи, те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.

Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят, как и отде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.

Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това, човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, как да се облече и кое да тури първо, кое – второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облаче дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на земята.

Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите, най-мощно е, обаче, оръжието на любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент, как и къде да прилага любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на любовта, за да стане красив, умен и свят. Който иска да стане светия, той трябва да придобие любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи, как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае, как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.

Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Тона са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае.

Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, от една страна, и между бащата и сина, от друга – има тясна връзка. Затова, именно, успехът на дъщерята зависи от успеха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, тя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получават от майка си и от баща си и да са готови и те да предават своите блага на другите хора.

Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.

Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи, има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: Виждам нещо да се движи; виждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си, не виждам и не разбирам. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия.

Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод.

Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.

Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човек е разумен, справед-лив, см-вл и т. н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и см-влостта си. Истински см-бли-ят не носи парите в себе си, но те вер-вят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва, къде да отидат и каква работа да свершат. Златната монета верви подир господаря си, и, като й каже той да сверши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното мъ-

286

сго. Докато парите не се подчиняват на вашите заповЬди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ле-нивитъ* господари Предназначението на пари-т1> е да се търкалят, да вершат работа. Едно време парите са били четирижгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свершвали. Сегашните пари са кръгли. лесно се движат и много работа вершат. Каквото им се каже, г веднага изпъл-няват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т. н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности В материално отношение, кои каквото притежава, има и съответен докумеш ш гова Ако пршежава къща, чо-в^к ама крепосген акт. за собственост. Които иска да докаже, че къщага е негова, той веднш а показва документа си Някой казва, че има любов в сърцего си. Къде е доку-ментьп. му за това? Къде е линията, която показва, че, наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги за-крепостите. Който погледне на главата и на

287

лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собственосли човвшкият жи-вот няма смисъл.

Днес и вярващи, и бсчвЬрници се опла-кват от мж.чнотипг н живота – Защо имат мжлнотии? – Запило не приллах това, което знаят. Всички хора творим, какво е казал Со^ат, Толслои Христс, по не пра-вят опити да следна! примЬра на тликите хора. Великите и 1сниалним\ хора сл слаплли такива, защою деп и нощ с;к рабоили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житни! зр!нца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес оше в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, т-б имат условия да растат. Поените ги на нивит% си и търпеливо очаквайте гЬхния плод Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посвйге ги на нивите си' Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плодъ". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, ц-влиятъсвЬч щ^ше да жив-ве в изобилие и доволство. Следователно, ако с своите мисли, чувства и по-стъпки, като житни зрънца, човек не може

288

да бъде полезен на себе Си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.

Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представя нещо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божественъпро-изход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в гбх. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете ц/вр за болестта му. Като обичате никого, вие можете да му помогнете при всички условия. Ко1ато обичате човека, ще намерите и лЬк за болката му. Като не го обичате, и л-бк не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае т-бхните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учительт обича учениците си, всвкога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.

Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си,

2ЪЧ

да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лЪкар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.

Помнете: един е вашият Учител, Който е в връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е в връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре в вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре в вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окрж-жаващит-Б неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се вернат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хверчите с вашите аероплани. Ако ми-съльта на човека не лети с аероплан и не обикаля цЪлия св-бт, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-от-далечените звезди на небето, какво око е това?

Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още н^мат такива усъвершенствувани телескопи, с които да виждат светлината и

290

на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен те-лескоп човек и днес може да види, какво представят жителите на слънцето и на луната и как живЕят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност По какъвто и да е начин, в бъде-ще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, дето хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е нау-чилъ__вече „азбуката.

"Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете ; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърдчи? Днес сте млади, след време ще остареете. Какво се ползувате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от лю-бовьта, а старият – от мъдростта. Младият живее в градината ка любовта, наки-чена с безброй сладки, зрЪли плодове. Тази е причината, поради която младите се захлас-

291

ват по плодните дървета. Старият жив"Ье <в библиотеката на знанието и на мъдростта, дето по цЪли дни чете и прелиства книгите на живота.

Следователно, като млад, човек изучава любовта; като ш.фасгсп, той изучава мъдростта, а като сгар, той ту чана истината. Без да са минали нрез гЬчи училища, мнозина очакнат времето на заминаването си за онзи св'бт. Т искат да лпаиг, какво има на онзи сивт. Аз няма да ии кажа, какво има, но ще ви кажа, какво нЬма. Там н^вма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. В онзи св-вт всеки е на своето място. Там всички пЕят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.

Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е на-учил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче, ц-блото писмо е на-цапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щъчпе да напише писмото с златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено

292

мастило. Буквите ш/вха да бъдат добре на-писани, с спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо, и вевки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовта, всичко става безпогръшно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори н-бколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които любовта пише, са еднакви по големина. Ако изл-взе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Преиинателните знакове също се поставят на местата си.

Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезен означава чов"бк, който носи н-бщо. Обичен е този, който служи. Прелю-безен е този, който става поръчител на никого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Т"Б искат да се освободят от старото. Само любовта е в състояние да освободи човека от старото. Оцапаната дреха може да се очисти само с топла вода и сапун. В този

2943

смисъл, само любовта е в състояние да измие човешката душа 01 калта, която се е наслоила върху нея от нЬконе насам. Кой човек, като мине през калг.га, нтема да оцапа краката си? Като се верне у дома си, той ще се измие и ще легне ла сми с чисти крака.

Две неща са потръЧшн н<1 човека: правилно да възприема Божии 1л .Любов и правилно да я предава. Тона .тачи, ла бъдем добри проводници иа Божишм Любов. Дне-шният ден блатпршпетвунл затова. Пебею е чисто, ясно. Въздухъг е свеж, крие гален . И той благоприятствува да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свет. Той управлява св-б-та, и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира, какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло никакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но. като минат през страдания, т се каляват, придобиват гол-бми опитно-сти, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.

Велико нещо са страданията. Т"Б носят такива богатства, които хората още не подо-

2^4

зират. Христос мина през гол-бми страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпие. Като дойде втори пжл на земята, всички ще станат прави и мирн*и ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез възкресението, Той доказа, че е силен. Нищо в св-б-та не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да вл-взе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъргьта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избътнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие ши-рок, красив свет, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича „дом неръкотворенъ". Това показва, че като напусне тленното си тъ\ло, човек влиза в друго тъ\ао, което не гние и не се разваля. Някой пита, с старото гЬло ли ще възкръсне, или с дру-

295

го н-вкое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: „Които се сподобят с този в&к, нито умират, нито се раждат, нито се женятъ".

Какво нещо е женитбата!1 О) раничение. – Защо се жсняг хората? Да станат проводници на великия Божесшеи жинот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителитъ* трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповътшик е този, който не може да внесе любов между хората, на които проповядва? Какъв пропо-в"вдник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски пропов-вдник казва: Аз вервам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък въфвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и ц-б-лият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцетъ1 му.

296

Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата „кесии" разбирам сърцата ви. Значи, сърд-цата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по лю-бов. Каквото давате, давайте го с съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше н-в-що е любовта, която се излива от сърд-цето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви.

Няма по-велико нещо в света от това, да верши човек всичко с любов. Най-малкото н-бщо, направено с любов, причинява голъчиа радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всвкога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към т-бх, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-гол-бмо изкуство е да поста-виш добри хора в нея. При това, къщата

:>!>/

трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.

„И повярва човекът на речьта, която му рече Исусъ". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : „Аз съм пътт, истината и животътъ". Това значи: както Христос верви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос пропов-вдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всб-кога се изпитва. Не се страхувайте от изпи-титъч И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погр-вшка, ще я изправите, С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупкит, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъп-вайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им.

298

Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но вижъг кого обича той. Щом намЪриш такъв човекъг сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човечс, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законитъ1 на лю-бовьта, хората едни на други си пакостят. За-пример, като видят, че двама души се оби-чат, неприятно им става. Нека тъ* обикнат друг някой. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всЬко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната лю-бов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ше обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и ко-смит"Б му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов.

Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учительт служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учительт го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да

299'

служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невиди-мият свет ви е служил, с своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега на-татък вие ще служите, а г ще ви изпитват.

И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един бедеа или болен с любов. Всеки може да посети своя ириятел с любов. Всеки може да полъе едно цв-б-те с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прани по едно малко добро.

Хората се моля г на 1хн а и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Ьожиите дъла, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинит!-. на някой художник или на творбите на н 1>кой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тъло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-по-сле неговото тЪло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква

300

новият живот от всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човетикият ум. Зад всичко, което предизвиква човетаките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух.

19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгр-вв.

Учене и служене 2

2009-04-28T13:29:03Z

Тонина:

==Учене и служене==

"И повярва човекът на

речта, която му рече Исус, и

отиваше си"*.

В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите "положително и отрицателно" са относителни. Според някои, думата "отрицателно" подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. Запример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е, от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т. н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат пред вид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.

Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.

Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам пред вид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.

Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват, и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че свършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява, защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.

Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи, те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.

Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят, как и отде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.

Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това, човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, как да се облече и кое да тури първо, кое – второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облаче дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на земята.

Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите, най-мощно е, обаче, оръжието на любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент, как и къде да прилага любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на любовта, за да стане красив, умен и свят. Който иска да стане светия, той трябва да придобие любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи, как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае, как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.

Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, чов"Бк не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излтЬзе от нея? Една диехармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото с в тебе: не знаеш да жив-веш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувствуваш и да постжинаш с себе си и с своите ближни. Тона са еле-

282

ментарни н-кца, които всеки чов"Ьк трябва да знае.

Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, ог една страна, и между бащата и сина, от друга – има т-всна връзка. Затова, именно, успЪ-хът на дъщерята зависи от усп-кха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, гя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получанаг от майка си и от баща си и да елч готови и тв да предаваг своите блага на друшг хора.

Новото възпитание препоръчва на децата и на възрасгните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би чо-век да осиромашее. Колкото повече дава чо-втж, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залъзва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се

:'«,'.

правяг никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея нема живот, нема мисъл, нема знание. Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи, има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: Виждам нещо да се движи; ви-ждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си. не виждам и не разбирам. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да верши тона съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристлшва изведнъж към | нея. Ще я подържи известно време в р,-к- !, ката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ) ще се разговори с нея и тогапа ще яде.

284

Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства в всички негови действия.

Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползува от Божиите блага. Той е подобен на тржба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъвти и зръе. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в свои-т' градини, да мо! ат цвътята да растат и да се развиват. Човешките души са гра-дините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства– цвътята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод.

Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка

285

за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не с доволен от себе си, цъл свет да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и развали нещата. Кой не е чупил стомни? В тона псЬкн е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.

Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човек е разумен, справед-лив, см-вл и т. н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и см-влостта си. Истински см-бли-ят не носи парите в себе си, но те вер-вят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва, къде да отидат и каква работа да свершат. Златната монета верви подир господаря си, и, като й каже той да сверши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното мъ-

286

сго. Докато парите не се подчиняват на вашите заповЬди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ле-нивитъ* господари Предназначението на пари-т1> е да се търкалят, да вершат работа. Едно време парите са били четирижгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свершвали. Сегашните пари са кръгли. лесно се движат и много работа вершат. Каквото им се каже, г веднага изпъл-няват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т. н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности В материално отношение, кои каквото притежава, има и съответен докумеш ш гова Ако пршежава къща, чо-в^к ама крепосген акт. за собственост. Които иска да докаже, че къщага е негова, той веднш а показва документа си Някой казва, че има любов в сърцего си. Къде е доку-ментьп. му за това? Къде е линията, която показва, че, наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги за-крепостите. Който погледне на главата и на

287

лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собственосли човвшкият жи-вот няма смисъл.

Днес и вярващи, и бсчвЬрници се опла-кват от мж.чнотипг н живота – Защо имат мжлнотии? – Запило не приллах това, което знаят. Всички хора творим, какво е казал Со^ат, Толслои Христс, по не пра-вят опити да следна! примЬра на тликите хора. Великите и 1сниалним\ хора сл слаплли такива, защою деп и нощ с;к рабоили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житни! зр!нца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес оше в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, т-б имат условия да растат. Поените ги на нивит% си и търпеливо очаквайте гЬхния плод Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посвйге ги на нивите си' Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плодъ". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, ц-влиятъсвЬч щ^ше да жив-ве в изобилие и доволство. Следователно, ако с своите мисли, чувства и по-стъпки, като житни зрънца, човек не може

288

да бъде полезен на себе Си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.

Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представя нещо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божественъпро-изход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в гбх. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете ц/вр за болестта му. Като обичате никого, вие можете да му помогнете при всички условия. Ко1ато обичате човека, ще намерите и лЬк за болката му. Като не го обичате, и л-бк не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае т-бхните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учительт обича учениците си, всвкога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.

Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си,

2ЪЧ

да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лЪкар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.

Помнете: един е вашият Учител, Който е в връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е в връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре в вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре в вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окрж-жаващит-Б неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се вернат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хверчите с вашите аероплани. Ако ми-съльта на човека не лети с аероплан и не обикаля цЪлия св-бт, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-от-далечените звезди на небето, какво око е това?

Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още н^мат такива усъвершенствувани телескопи, с които да виждат светлината и

290

на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен те-лескоп човек и днес може да види, какво представят жителите на слънцето и на луната и как живЕят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност По какъвто и да е начин, в бъде-ще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, дето хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е нау-чилъ__вече „азбуката.

"Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете ; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърдчи? Днес сте млади, след време ще остареете. Какво се ползувате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от лю-бовьта, а старият – от мъдростта. Младият живее в градината ка любовта, наки-чена с безброй сладки, зрЪли плодове. Тази е причината, поради която младите се захлас-

291

ват по плодните дървета. Старият жив"Ье <в библиотеката на знанието и на мъдростта, дето по цЪли дни чете и прелиства книгите на живота.

Следователно, като млад, човек изучава любовта; като ш.фасгсп, той изучава мъдростта, а като сгар, той ту чана истината. Без да са минали нрез гЬчи училища, мнозина очакнат времето на заминаването си за онзи св'бт. Т искат да лпаиг, какво има на онзи сивт. Аз няма да ии кажа, какво има, но ще ви кажа, какво нЬма. Там н^вма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. В онзи св-вт всеки е на своето място. Там всички пЕят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.

Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е на-учил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче, ц-блото писмо е на-цапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щъчпе да напише писмото с златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено

292

мастило. Буквите ш/вха да бъдат добре на-писани, с спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо, и вевки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовта, всичко става безпогръшно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори н-бколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които любовта пише, са еднакви по големина. Ако изл-взе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Преиинателните знакове също се поставят на местата си.

Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезен означава чов"бк, който носи н-бщо. Обичен е този, който служи. Прелю-безен е този, който става поръчител на никого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Т"Б искат да се освободят от старото. Само любовта е в състояние да освободи човека от старото. Оцапаната дреха може да се очисти само с топла вода и сапун. В този

2943

смисъл, само любовта е в състояние да измие човешката душа 01 калта, която се е наслоила върху нея от нЬконе насам. Кой човек, като мине през калг.га, нтема да оцапа краката си? Като се верне у дома си, той ще се измие и ще легне ла сми с чисти крака.

Две неща са потръЧшн н<1 човека: правилно да възприема Божии 1л .Любов и правилно да я предава. Тона .тачи, ла бъдем добри проводници иа Божишм Любов. Дне-шният ден блатпршпетвунл затова. Пебею е чисто, ясно. Въздухъг е свеж, крие гален . И той благоприятствува да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свет. Той управлява св-б-та, и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира, какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло никакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но. като минат през страдания, т се каляват, придобиват гол-бми опитно-сти, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.

Велико нещо са страданията. Т"Б носят такива богатства, които хората още не подо-

2^4

зират. Христос мина през гол-бми страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпие. Като дойде втори пжл на земята, всички ще станат прави и мирн*и ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез възкресението, Той доказа, че е силен. Нищо в св-б-та не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да вл-взе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъргьта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избътнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие ши-рок, красив свет, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича „дом неръкотворенъ". Това показва, че като напусне тленното си тъ\ло, човек влиза в друго тъ\ао, което не гние и не се разваля. Някой пита, с старото гЬло ли ще възкръсне, или с дру-

295

го н-вкое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: „Които се сподобят с този в&к, нито умират, нито се раждат, нито се женятъ".

Какво нещо е женитбата!1 О) раничение. – Защо се жсняг хората? Да станат проводници на великия Божесшеи жинот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителитъ* трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповътшик е този, който не може да внесе любов между хората, на които проповядва? Какъв пропо-в"вдник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски пропов-вдник казва: Аз вервам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък въфвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и ц-б-лият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцетъ1 му.

296

Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата „кесии" разбирам сърцата ви. Значи, сърд-цата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по лю-бов. Каквото давате, давайте го с съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше н-в-що е любовта, която се излива от сърд-цето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви.

Няма по-велико нещо в света от това, да верши човек всичко с любов. Най-малкото н-бщо, направено с любов, причинява голъчиа радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всвкога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към т-бх, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-гол-бмо изкуство е да поста-виш добри хора в нея. При това, къщата

:>!>/

трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.

„И повярва човекът на речьта, която му рече Исусъ". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : „Аз съм пътт, истината и животътъ". Това значи: както Христос верви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос пропов-вдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всб-кога се изпитва. Не се страхувайте от изпи-титъч И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погр-вшка, ще я изправите, С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупкит, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъп-вайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им.

298

Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но вижъг кого обича той. Щом намЪриш такъв човекъг сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човечс, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законитъ1 на лю-бовьта, хората едни на други си пакостят. За-пример, като видят, че двама души се оби-чат, неприятно им става. Нека тъ* обикнат друг някой. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всЬко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната лю-бов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ше обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и ко-смит"Б му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов.

Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учительт служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учительт го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да

299'

служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невиди-мият свет ви е служил, с своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега на-татък вие ще служите, а г ще ви изпитват.

И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един бедеа или болен с любов. Всеки може да посети своя ириятел с любов. Всеки може да полъе едно цв-б-те с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прани по едно малко добро.

Хората се моля г на 1хн а и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Ьожиите дъла, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинит!-. на някой художник или на творбите на н 1>кой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тъло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-по-сле неговото тЪло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква

300

новият живот от всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човетикият ум. Зад всичко, което предизвиква човетаките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух.

19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгр-вв.

КНИГА: Божественият и човешкият свят

2009-04-28T12:06:19Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1940-Bozhestvenia_i_choveshki_svyat.pdf Божественият и човешкият свят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Божественият и човешкият свят]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Правила на любовта]] (Ваня) '''(готово)'''
* 3. [[Закон за частите и за Цялото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Вечно обновяване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 5. [[На сватба]] (mvm) '''(готово)'''
* 6. [[Реалност на живота]] (Назъров) '''(готово)'''
* 7. [[Стотникът]](Ваня) '''(готово)'''
* 8. [[Вяра и вярване]] (работи се)
* 9. [[Да имате любов]] (Тонина) '''(готово)'''
* 10. [[Божествена радост]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Магическата сила на любовта]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Господаруване и слугуване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Сянка и реалност 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 14. [[Изучаване и приемане]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 15. [[Проветряване]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 16. [[Единство в любовта]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 17. [[Неоцененото богатство]] (Албена Д) (работи се)
* 18. [[Двете царства]] (ru_ana) (работи се)
* 19. [[Учене и служене 2]] (Тонина) (работи се)
* 20. [[Вслушване]]
* 21. [[Прилежание]]
* 22. [[Десетте девици]]
* 23. [[Добрата покана]]
* 24. [[Закони на дишането]](Моника13)('''готово''')
* 25. [[Функции на вярата]]
* 26. [[Израил и българин]]
* 27. [[Любов в трите свята]]
* 28. [[Разбрани и неразбрани езици]]
* 29. [[Връзка между Бога и човека]]
* 30. [[В Божественото училище]]

КНИГА: Божественият и човешкият свят

2009-04-28T12:01:54Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1940-Bozhestvenia_i_choveshki_svyat.pdf Божественият и човешкият свят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Божественият и човешкият свят]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Правила на любовта]] (Ваня) '''(готово)'''
* 3. [[Закон за частите и за Цялото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Вечно обновяване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 5. [[На сватба]] (mvm) '''(готово)'''
* 6. [[Реалност на живота]] (Назъров) '''(готово)'''
* 7. [[Стотникът]](Ваня) '''(готово)'''
* 8. [[Вяра и вярване]] (работи се)
* 9. [[Да имате любов]] (Тонина) '''(готово)'''
* 10. [[Божествена радост]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Магическата сила на любовта]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Господаруване и слугуване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Сянка и реалност 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 14. [[Изучаване и приемане]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 15. [[Проветряване]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 16. [[Единство в любовта]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 17. [[Неоцененото богатство]] (Албена Д) (работи се)
* 18. [[Двете царства]] (ru_ana) (работи се)
* 19. [[Учене и служене 2]]
* 20. [[Вслушване]]
* 21. [[Прилежание]]
* 22. [[Десетте девици]]
* 23. [[Добрата покана]]
* 24. [[Закони на дишането]](Моника13)('''готово''')
* 25. [[Функции на вярата]]
* 26. [[Израил и българин]]
* 27. [[Любов в трите свята]]
* 28. [[Разбрани и неразбрани езици]]
* 29. [[Връзка между Бога и човека]]
* 30. [[В Божественото училище]]

Да имате любов

2009-04-28T11:56:07Z

Тонина:

==Да имате любов==

На едно място в Евангелието Христос казва: "Да имате любов един към друг". Няма по-велико нещо в света от любовта. Но в любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.

От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: "Да се не смущава сърцето ти". Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: "Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!" Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.

Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си, налягането не е лошо нещо. Туриш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва, да се избягват всички видове смущения. Щом имате любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защищава някой слаб човек. Ако слабият ви защищава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защищава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.

Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: Не мога да направя това или онова. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя й се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение, и два метра височина да й се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение, човек представя една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселини в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. Запример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи, във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е, човек да бъде силен в духовно отношение. В това седи смисълът на живота.

Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което иде сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш погрешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли, колко мъчно е да обичаш човека?

Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясал хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно, не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясал хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.

Иде нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели, и когото обичат също печели. Значи, в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на любовта. Тъй щото, дойдете ли до любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.

Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човек, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.

Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява, как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.

Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовта. Ако я оценява, любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява любовта си, и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че, наистина, и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е грешил. Доволният човек не греши. Ще каже някой, че умира от любов към Христа. Ние се нуждаем от хора, които живеят за Христа, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое й дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да живее без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч.

И тъй, ние говорим за онази любов, която изисква живот от нас. Ние говорим за онази любов, която носи живот за всички хора. Тази любов е Божествена. Отдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете, че тя ще дойде само от едно място. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата "отгоре"? С аероплан ли ще слезе любовта? Ако е въпрос за аероплан, ние виждаме, какво слиза от съвременните аероплани. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете, какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл, тия изобретения са женски, понеже раждат, т. е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бяха най-големи. Но сега има яйца още по-големи от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причинява големи пакости.

Аз не съм против аеропланите, против пушките и оръдията, но искам, техните яйца да допринасят благо за човечеството. Дето падне такова яйце, да поникне нещо хубаво – обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно от тия яйца? Като се превърне в пари, то задоволява нуждите на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче, от яйцата на сегашните птици, които се превърнали в машини, всеки бяга. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашните яйца! Дето паднат, рушат, разорават земята на голяма дълбочина.

Като изучавате живота, виждате, че най-лесните неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. Запример, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако, наистина, съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: Можеш ли да ми помогнеш в нещо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато взима нещо от мен. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни.

Тъй щото, когато казвате, че един човек е много добър, или много лош, вие трябва да имате мярка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е марката, според която определяте качествата на нещата? Когато кажете, че обичате някого повече от всички хора, вие нямате мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още мярка. Друг е въпросът, ако кажете на някого, че го обичате като себе си. Като "себе си", това е мащаб, който всички познават. Да обичаш някого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичта внася разположение в човека, а не тревога. Когато помислиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря широк, красив свят.

Следователно, любовта отваря очите на човека, да вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Само любещият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най- малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и вижда звездите, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звездите някои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че, наистина, Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер с своя телескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Добре е да бъде човек астроном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.

Съвременният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Ученикът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човека. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвят, и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвят възприема нещо велико от Божествения свят, с което заслужава вниманието на човека. След милиони години този цвят ще се превърне в някой арахангел. Като видите едно цвете, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче, то има такъв аромат, какъвто човек няма. В дадения случай, цветето е по-учено от човека. От човека зависи, как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсякъде вижда Божественото и го цени.

Сегашните хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсякъде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного.

Ще кажете, че това е мъчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се превърне на рай. При това положение, човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човека мощен. И сегашните хора се обичат, говорят за любов, но се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази, която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмняват в любовта. Те се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на любовта. Те разнасят особен аромат. От тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усетите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче, трябва да знаете, че любовта започва в тайно, а свършва в явно. Тя мяза на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огънят голям, всички го виждат.

Любовта има две запалки. Като се докоснеш до едната, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме "сляпа любов". Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна светлина. Това е любовта, на която очите са отворени. Тя вижда не само напред, но и назад. Погледне ли те веднъж, ти веднага тръгваш след нея и започваш да се въртиш наоколо й, както земята се върти около слънцето. Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далеч от него, на милиони километри. На същото основание, казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бога в тях, той ще хвръкне някъде из пространството, т. е. ще умре. Той ще се намери на километри далеч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в тях. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата.

Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате, от какъв източник идат тия думи. Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли, какво ще стане с мене? Ще хвръкна някъде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота.

Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме любовта, смъртта царува; щом познаем любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха, който Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".

Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледал. Не мислете, че любовта не съществува в света. От хиляди години насам любовта съществува на земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, някои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвали за вас повече, отколкото вие сте жертвали за себе си.

И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В любовта няма измяна. Единственото нещо, в което няма измяна, това е любовта. Там, дето има измяна, това не е любов. Най-чистото нещо на света е любовта. Следователно, вярвайте в онази любов, в която няма никаква измяна.

Т. м.

9. Беседа от Учителя, държана на 11 август, 1940 г. 10 ч. с. София. – Изгрев.

Да имате любов

2009-04-28T11:03:51Z

Тонина:

==Да имате любов==

На едно място в Евангелието Христос казва: "Да имате любов един към друг". Няма по-велико нещо в света от любовта. Но в любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.

От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: "Да се не смущава сърцето ти". Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: "Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!" Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.

Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си, налягането не е лошо нещо. Туриш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва, да се избягват всички видове смущения. Щом имате любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защищава някой слаб човек. Ако слабият ви защищава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защищава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.

Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: Не мога да направя това или онова. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя й се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение, и два метра височина да й се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение, човек представя една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселини в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. Запример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи, във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е, човек да бъде силен в духовно отношение. В това седи смисълът на живота.

Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което иде сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш погрешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли, колко мъчно е да обичаш човека?

Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясал хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно, не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясал хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.

Иде нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели, и когото обичат също печели. Значи, в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на любовта. Тъй щото, дойдете ли до любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.

Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човек, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.

Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява, как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.

Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовта. Ако я оценява, любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява любовта си, и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че, наистина, и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е грешил. Доволният човек не греши. Ще каже някой, че умира от любов към Христа. Ние се нуждаем от хора, които живеят за Христа, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое й дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да живее без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч.

И тъй, ние говорим за онази любов, която изисква живот от нас. Ние говорим за онази любов, която носи живот за всички хора. Тази любов е Божествена. Отдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете, че тя ще дойде само от едно място. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане место, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата "отгоре"? С аероплан ли ще слезе любовта? Ако е въпрос за аероплан, ние виждаме, какво слиза от съвременните аероплани. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете, какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл, тия изобретения са женски, понеже раждат, т. е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бяха най-големи. Но сега има яйца още по-големи от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причинява големи пакости.

Аз не съм против аеропланите, против пушките и оръдията, но искам, техните яйца да допринасят благо за човечеството. Дето падне такова яйце, да поникне нещо хубаво – обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно от тия яйца? Като се превърне в пари, то задоволява нуждите на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче, от яйцата на сегашните птици, които се превърнали в машини, всеки бяга. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашните яйца! Дето паднат, рушат, разорават земята на голяма дълбочина.

Като изучавате живота, виждате, че най-лесните неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. Запример, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако, наистина, съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: Можеш ли да ми помогнеш в нещо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато взима нещо от мен. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни.

Тъй щото, когато казвате, че един човек е много добър, или много лош, вие трябва да имате мярка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е марката, според която определяте качествата на нещата? Когато кажете, че обичате някого повече от всички хора, вие нямате мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още мярка. Друг е въпросът, ако кажете на някого, че го обичате като себе си. Като "себе си", това е мащаб, който всички познават. Да обичаш някого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичта внася разположение в човека, а не тревога. Когато помислиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря широк, красив свят.

Следователно, любовта отваря очите на човека, да вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Само любещият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най- малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и вижда звездите, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звездите някои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че, наистина, Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер с своя телескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Добре е да бъде човек астроном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.

Съвременният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Ученикът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човека. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвят, и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвят възприема нещо велико от Божествения свят, с което заслужава вниманието на човека. След милиони години този цвят ще се превърне в някой арахангел. Като видите едно цвете, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче, то има такъв аромат, какъвто човек няма. В дадения случай, цветето е по-учено от човека. От човека зависи, как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсякъде вижда Божественото и го цени.

Сегашните хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсякъде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного.

Ще кажете, че това е мъчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се превърне на рай. При това положение, човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човека мощен. И сегашните хора се обичат, говорят за любов, но се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази, която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмняват в любовта. Те се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на любовта. Те разнасят особен аромат. От тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усетите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче, трябва да знаете, че любовта започва в тайно, а свършва в явно. Тя мяза на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огънят голям, всички го виждат.

Любовта има две запалки. Като се докоснеш до едната, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме "сляпа любов". Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна светлина. Това е любовта, на която очите са отворени. Тя вижда не само напред, но и назад. Погледне ли те веднъж, ти веднага тръгваш след нея и започваш да се въртиш наоколо й, както земята се върти около слънцето. Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далеч от него, на милиони километри. На същото основание, казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бога в тях, той ще хвръкне някъде из пространството, т. е. ще умре. Той ще се намери на километри далеч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в тях. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата.

Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате, от какъв източник идат тия думи. Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли, какво ще стане с мене? Ще хвръкна някъде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота.

Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме любовта, смъртта царува; щом познаем любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христос е казал: „Това е живот вЪ-чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ".

Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, какю никой досега не е гледал. Не мислею, че любовта не съществува в света. Оп. хиляди години насам любовта същестуна на

148

земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, нтжои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвували за вас повече, отколкото вие сте жертвували за себе си. И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В любовта н'Ьма измЪна. Единственото н-бщо,~в което няма изм-вна, това е любовта. Там, дето има измина, това не е любов. Най-чистото н-бщо на света е любовта. Следователно, вярвайте в онази любов, в която няма никаква измина.

Т. м.

9. Беседа от Учителя, държана на 11. август, 1940 г. 10 ч. с. София. – Изгрев.

Да имате любов

2009-04-28T10:15:25Z

Тонина:

==Да имате любов==

На едно място в Евангелието Христос казва: "Да имате любов един към друг". Няма по-велико нещо в света от любовта. Но в любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.

От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: "Да се не смущава сърцето ти". Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: "Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!" Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.

Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си, налягането не е лошо нещо. Туриш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва, да се избягват всички видове смущения. Щом имате любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защищава някой слаб човек. Ако слабият ви защищава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защищава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.

Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: Не мога да направя това или онова. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя й се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение, и два метра височина да й се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение, човек представя една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселини в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. Запример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи, във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е, човек да бъде силен в духовно отношение. В това седи смисълът на живота.

Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което иде сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш погрешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли, колко мъчно е да обичаш човека?

Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясал хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно, не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясал хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.

Иде нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели, и когото обичат също печели. Значи, в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на любовта. Тъй щото, дойдете ли до любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.

Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човек, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.

Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява, как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.

Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовта. Ако я оценява, любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява любовта си, и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че, наистина, и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е гр^шил. Доволният чов"Ьк не гръчли. Ще каже н'Ькой, че умира от любов "1й>м Христа. Ние се нуждаем от хора, които жив-вят за Христа, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое й дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да жив"Бе

141

без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч. >

И тъй, ние говорим за онази любов, която изисква живот от иас. Ние говорим за онази любов, която носи живот за всички хора. Тази любов е Божествена. Отдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете. че тя ще дойде само от едно мЪ-сто. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане место, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата „отгоре"? С аероплан ли ще слезе любовта? Ако е въпрос за аероплан, ние виждаме, какво слиза от съвремеин нитъ* аероплани. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете, какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл, тия изобретения са женски, понеже раждат, т. е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бвха най-големи. Но сега има яйца още по-големи

142

от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причинява големи пакости.

Аз не съм против аеропланите, про-тив пушките и орждията, но искам, тЬхните яйца да допринасят благо за човечеството. Дето падне такова яйце, да поникне нещо хубаво – обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно от тия яйца? Като се преверне в пари, то задоволява нуждитъ1 на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче, от яйцата на сегашнитъ1 птици, които се превернали в машини, всеки бъта. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашнитъ-яйца! Дето паднат, рушат, разорават земята на гол-вма дълбочина.

Като изучавате живота, виждате, че най-леснитъ" неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. Заприм-вр, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако, наистина, съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: Можеш ли да ми помогнеш в нещо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато

143

взима н-бщо от мен. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва/ да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни.

Тъй щото, когато казвате, че един чо-втж е много добър, или много лош, вие трябва да имате м-врка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е марката, спорсд която опрсделятс качествата на нещата? Когато кажете, че обичате н'Ько1 о повече от всички хора, вие нЬматс мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още м'Ьр-ка. Друг е въпросът, ако кажете на нъчшго, че го обичате като себе си. Като „себе си", това е мащаб, който всички познават. Да обичат никого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичьта внася разположение в човека, а не тревога. Когато поми-слиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря ши-рок, красив свтуг.

Следователно, любовта отваря очите на човека, да вижда нтлца, които с обикновени очи не вижда. Само любещият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най- малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и ви-

144

жда звездит, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звез-дите н'Ькои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползуват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че, наистина, Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер с своя те-лескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всвка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всЬкакво обезсърдчение. Добре е да бъде човек астро-ном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.

Съвремеиният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Учени-кът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и чо-въка. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвът,

нг>

и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвът възприема нещо велико от Божествения свет, с което заслужва вниманието на човека. След милиони години този цвът ще се преверне в някой арахангел. Като видите едно цвъте, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче, то има такъв аромат, какъвто човт>к н-вма. В дадения случай, цвътето е по-учено от човека. От човека зависи, как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсЬкж.де вижда Божественото и го цеьи,

Сегатшит-Б хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсъ-къде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного.

Ще кажете, че това е мжлна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се преверне на рай. При това положение, човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човт>ка мощен. И сегапшите хора се обичат, говорят за любов, по се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази,

146

която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмпяват в любовта. Ттв се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на любовта. Те разнасят особен аромат. Ог тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усЬтите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче, трябва да знаете, че любовта започва в тайно, а свершва в явно. Тя мяза на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огъньт голям, всички го виждат. Любовта има две запалки. Като се до-коснеш до една га, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме „сляпа любов". Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна еветлина. Това е любовта, на която очите са отворени. Тя виждане само напред, но и назад. Погледне ли те вед-нъж, ти веднага трътеаш след нея и започ-ваш да се вертиш наоколо й, както земята се верти около слънцето Ако престане да се верти около слънцето, земята ще хвръкне да-леч от него, па милиони километри. На същото основание, казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бога в тях, той ще

\Л7

хвръкне някъде из пространството, т. е. ще умре. Той ще се намери на километри далсч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в гЬх. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата.

Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате, от какъв източник идат тия думи Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли, какво ще стане с мене? Ще хвръкна нтъжде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота.

Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме любовта, смъртта царува; щом познаем любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христос е казал: „Това е живот вЪ-чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ".

Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, какю никой досега не е гледал. Не мислею, че любовта не съществува в света. Оп. хиляди години насам любовта същестуна на

148

земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, нтжои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвували за вас повече, отколкото вие сте жертвували за себе си. И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В любовта н'Ьма измЪна. Единственото н-бщо,~в което няма изм-вна, това е любовта. Там, дето има измина, това не е любов. Най-чистото н-бщо на света е любовта. Следователно, вярвайте в онази любов, в която няма никаква измина.

Т. м.

9. Беседа от Учителя, държана на 11. август, 1940 г. 10 ч. с. София. – Изгрев.

Да имате любов

2009-04-26T20:39:58Z

Тонина:

==Да имате любов==

На едно място в Евангелието Христос казва: "Да имате любов един към друг". Няма по-велико нещо в света от любовта. Но в любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.

От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: "Да се не смущава сърцето ти". Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: "Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!" Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.

Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си, налягането не е лошо нещо. Туриш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва, да се избягват всички видове смущения. Щом имате любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защищава някой слаб човек. Ако слабият ви защищава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защищава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.

Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: Не мога да направя това или онова. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя й се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение, и два метра височина да й се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение, човек представя една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.

"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселини в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. Запример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи, във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е, човек да бъде силен в духовно отношение. В това седи смисълът на живота.

Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже

138

и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държа-вите от своя страна се д-влят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи свъ-гът от борби. Има нещо ново, което иде сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш погръшките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живъх добре. Лесно е да кажеш на никого, че трябва да обича. Знаете ли, колко мъчно е да обичаш човека?

Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясал хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат прЪсен, доброкачествен хлъб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно, не е лесно да верши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясал хл-вб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.

Иде нова епоха в света, която прееЪва хората. Това е епохата на любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на мъх го. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели, и когото обичат също

139

печели. Значи, в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата \ губят. Това е новото определение на любовта. Тъй щото, дойдете ли до любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и в физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.

Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора пла-чат от любов, земята би се превернала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху н-вкое дърво или растение, т ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човек, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.

Като изучавам хората, аз търся причини-т за гбхнит-б смущения. Слушам проповяд-никът, все за онзи свтуг говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя

140

си въобразява, как той ще я гледа като царица, как ще живът в палат, обиколена с слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лош човек излЪзе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.

Следователно, ако н'Ькой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовта. Ако я оценява, любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любове тази, която прави хората недоволни? Ог хиляди години насам Бог проявява любовта си, и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че, наистина, и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е гр^шил. Доволният чов"Ьк не гръчли. Ще каже н'Ькой, че умира от любов "1й>м Христа. Ние се нуждаем от хора, които жив-вят за Христа, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое й дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да жив"Бе

141

без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч. >

И тъй, ние говорим за онази любов, която изисква живот от иас. Ние говорим за онази любов, която носи живот за всички хора. Тази любов е Божествена. Отдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете. че тя ще дойде само от едно мЪ-сто. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане место, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата „отгоре"? С аероплан ли ще слезе любовта? Ако е въпрос за аероплан, ние виждаме, какво слиза от съвремеин нитъ* аероплани. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете, какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл, тия изобретения са женски, понеже раждат, т. е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бвха най-големи. Но сега има яйца още по-големи

142

от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причинява големи пакости.

Аз не съм против аеропланите, про-тив пушките и орждията, но искам, тЬхните яйца да допринасят благо за човечеството. Дето падне такова яйце, да поникне нещо хубаво – обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно от тия яйца? Като се преверне в пари, то задоволява нуждитъ1 на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче, от яйцата на сегашнитъ1 птици, които се превернали в машини, всеки бъта. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашнитъ-яйца! Дето паднат, рушат, разорават земята на гол-вма дълбочина.

Като изучавате живота, виждате, че най-леснитъ" неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. Заприм-вр, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако, наистина, съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: Можеш ли да ми помогнеш в нещо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато

143

взима н-бщо от мен. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва/ да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни.

Тъй щото, когато казвате, че един чо-втж е много добър, или много лош, вие трябва да имате м-врка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е марката, спорсд която опрсделятс качествата на нещата? Когато кажете, че обичате н'Ько1 о повече от всички хора, вие нЬматс мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още м'Ьр-ка. Друг е въпросът, ако кажете на нъчшго, че го обичате като себе си. Като „себе си", това е мащаб, който всички познават. Да обичат никого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичьта внася разположение в човека, а не тревога. Когато поми-слиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря ши-рок, красив свтуг.

Следователно, любовта отваря очите на човека, да вижда нтлца, които с обикновени очи не вижда. Само любещият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най- малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и ви-

144

жда звездит, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звез-дите н'Ькои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползуват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че, наистина, Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер с своя те-лескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всвка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всЬкакво обезсърдчение. Добре е да бъде човек астро-ном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.

Съвремеиният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Учени-кът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и чо-въка. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвът,

нг>

и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвът възприема нещо велико от Божествения свет, с което заслужва вниманието на човека. След милиони години този цвът ще се преверне в някой арахангел. Като видите едно цвъте, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче, то има такъв аромат, какъвто човт>к н-вма. В дадения случай, цвътето е по-учено от човека. От човека зависи, как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсЬкж.де вижда Божественото и го цеьи,

Сегатшит-Б хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсъ-къде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного.

Ще кажете, че това е мжлна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се преверне на рай. При това положение, човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човт>ка мощен. И сегапшите хора се обичат, говорят за любов, по се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази,

146

която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмпяват в любовта. Ттв се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на любовта. Те разнасят особен аромат. Ог тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усЬтите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче, трябва да знаете, че любовта започва в тайно, а свершва в явно. Тя мяза на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огъньт голям, всички го виждат. Любовта има две запалки. Като се до-коснеш до една га, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме „сляпа любов". Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна еветлина. Това е любовта, на която очите са отворени. Тя виждане само напред, но и назад. Погледне ли те вед-нъж, ти веднага трътеаш след нея и започ-ваш да се вертиш наоколо й, както земята се верти около слънцето Ако престане да се верти около слънцето, земята ще хвръкне да-леч от него, па милиони километри. На същото основание, казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бога в тях, той ще

\Л7

хвръкне някъде из пространството, т. е. ще умре. Той ще се намери на километри далсч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в гЬх. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата.

Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате, от какъв източник идат тия думи Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли, какво ще стане с мене? Ще хвръкна нтъжде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота.

Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме любовта, смъртта царува; щом познаем любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христос е казал: „Това е живот вЪ-чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ".

Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, какю никой досега не е гледал. Не мислею, че любовта не съществува в света. Оп. хиляди години насам любовта същестуна на

148

земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, нтжои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвували за вас повече, отколкото вие сте жертвували за себе си. И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В любовта н'Ьма измЪна. Единственото н-бщо,~в което няма изм-вна, това е любовта. Там, дето има измина, това не е любов. Най-чистото н-бщо на света е любовта. Следователно, вярвайте в онази любов, в която няма никаква измина.

Т. м.

9. Беседа от Учителя, държана на 11. август, 1940 г. 10 ч. с. София. – Изгрев.

КНИГА: Божественият и човешкият свят

2009-04-26T19:56:02Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1940-Bozhestvenia_i_choveshki_svyat.pdf Божественият и човешкият свят]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Божественият и човешкият свят]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Правила на любовта]] (Ваня) '''(готово)'''
* 3. [[Закон за частите и за Цялото]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 4. [[Вечно обновяване]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 5. [[На сватба]] (mvm) '''(готово)'''
* 6. [[Реалност на живота]] (Назъров) (работи се)
* 7. [[Стотникът]](Ваня) '''(готово)'''
* 8. [[Вяра и вярване]] (работи се)
* 9. [[Да имате любов]] (Тонина) (работи се)
* 10. [[Божествена радост]]
* 11. [[Магическата сила на любовта]]
* 12. [[Господаруване и слугуване]]
* 13. [[Сянка и реалност 2]]
* 14. [[Изучаване и приемане]]
* 15. [[Проветряване]]
* 16. [[Единство в любовта]]
* 17. [[Неоцененото богатство]]
* 18. [[Двете царства]]
* 19. [[Учене и служене 2]]
* 20. [[Вслушване]]
* 21. [[Прилежание]]
* 22. [[Десетте девици]]
* 23. [[Добрата покана]]
* 24. [[Закони на дишането]]
* 25. [[Функции на вярата]]
* 26. [[Израил и българин]]
* 27. [[Любов в трите свята]]
* 28. [[Разбрани и неразбрани езици]]
* 29. [[Връзка между Бога и човека]]
* 30. [[В Божественото училище]]

КНИГА: Да възлюбиш

2009-04-04T21:30:21Z

Тонина: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-II-MS-Da_vazlyubish.pdf Да възлюбиш]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, означени със "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Да възлюбиш]] (Тонина) '''(готово)'''
* 2. [[Правилно разбиране на природните действия]](Моника13)('''готово''')
* 3. [[Любов и мисъл]] (Назъров) '''(Готово)'''
* 4. [[Топлината на живота]] (Назъров) '''(Готово)'''
* 5. [[Новото възпитание]] (Назъров) (работи се)

Да възлюбиш

2009-04-04T21:29:13Z

Тонина:

==Да възлюбиш==

В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!"

За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини.

Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонна площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си, човек съзнателно се качва нагоре и се ползва от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода.

"Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Великото Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание, казваме, че грехът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие.

"Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в малкото и малкото във великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота.

Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите й в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта във физическия свят и проявите на стомаха, с които се занимават економистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат економическия въпрос за хляба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес." Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата й.

Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи.

Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота.

Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната й предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото, да предаде от своя живот, т. е. от своята енергия, на всяка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назад, да се пречисти. Ако венозната кръв не се върне в сърцето, т. е. в своя първоизточник на живота, не може да се пречисти. Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чист трябва да бъде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистите по сърце ще видят Бога. Само те могат да се приближат към първоизточника на живота, да се пречистят и обновят.

Мнозина се запитват, може ли човек да живее на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва да знае, по какъв начин да се чисти. Първо той трябва да намери причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идат, и след това да отиде при великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Те са. изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен.

Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малките, и на големите същества. Една от отличителните черти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в себе си и голямото. Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания. Христос казва: "Аз говоря това, на което Отец ме е научил". Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – потик за човешкия дух.

Христос казва: "Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голямото. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човек познава цялата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя. Две тела еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо.

Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича да полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, от която са направени. Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: "В който ден престъпиш моя закон, ще умреш". С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване.

Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свят, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Които забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Ако човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека.

Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах й, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъсне, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му се отделят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измени посоката на своята мисъл, на своите чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра.

Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на древността, някой си Апио, който живял някъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млекото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача.

Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта като младенци.

Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижите на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът й ще бъде благословен. Мислите ли, че решенията, които съдията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си.

Преди години ми зададоха следния въпрос: Как се обясняват и оправдават неправдите, които съществуват в съвременния свят? Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за земята не са и за небето, защото земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни.

Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си. Трябва ли да питате, защо изгрява слънцето? Слънцето изгрява и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грее слънцето, ще се ползва от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т. е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота.

В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора.

Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се подава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек, непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урежда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия.

Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде. Казвам: Нали хляб и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувства и постъпва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал.

"Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Ако иска да излезе от закона на промените, човек трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта върши чудеса.

Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповяда: Отче, не зная, какво да правя, как да си въздействам. От известно време нещо в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нещо в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човек, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не стане пияница. Няма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействащи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Христос превърнал водата във вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Христос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се намери човек, който да превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години.

Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Целият свят да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога. Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си.

В древността един адепт носел със себе си един скъпоценен камък. За да не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък.

Следователно, знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живее и умира заради Бога, гледайте и на семейните отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма. Искате ли да видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.

И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта.

Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви.

Желая ви да приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот.

1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София.

----
Посл. към Коринтяните, 13 гл.

Да възлюбиш

2009-04-04T21:05:18Z

Тонина:

==Да възлюбиш==

В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!"

За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини.

Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонна площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си, човек съзнателно се качва нагоре и се ползва от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода.

"Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Великото Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с цялото. На това основание, казваме, че грехът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отделил от цялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от греха? Той трябва да се върне към Бога с молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие.

"Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в малкото и малкото във великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота.

Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите й в трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта във физическия свят и проявите на стомаха, с които се занимават економистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат економическия въпрос за хляба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес." Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата й.

Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлюбен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи.

Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие преживявате заедно с него и радостите, и скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота.

Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвта по артериите. Чистата артериална кръв се разнася по цялото тяло и го храни. Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната й предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото, да предаде от своя живот, т. е. от своята енергия, на всяка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назад, да се пречисти. Ако венозната кръв не се върне в сърцето, т. е. в своя първоизточник на живота, не може да се пречисти. Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чист трябва да бъде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистите по сърце ще видят Бога. Само те могат да се приближат към първоизточника на живота, да се пречистят и обновят.

Мнозина се запитват, може ли човек да живее на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва да знае, по какъв начин да се чисти. Първо той трябва да намери причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идат, и след това да отиде при великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Те са. изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен.

Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малките, и на големите същества. Една от отличителните черти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в себе си и голямото. Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.

Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания. Христос казва: "Аз говоря това, на което Отец ме е научил". Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – потик за човешкия дух.

Христос казва: "Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голямото. Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви. Да придобие човек великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човек познава цялата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя. Две тела еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо.

Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича да полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, от която са направени. Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт. След всичко това някои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: "В който ден престъпиш моя закон, ще умреш". С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване.

Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свят, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Които забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Ако човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека.

Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах й, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъсне, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му се отделят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измени посоката на своята мисъл, на своите чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра.

Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на древността, някой си Апио, който живял някъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млекото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача.

Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта като младенци.

Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижите на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да приложат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсякъде и на всяко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата си с любов, ще има по-малко плод от другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът й ще бъде благословен. Мислите ли, че решенията, които съдията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Без любов никакъв живот не съществува. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си.

Преди години ми зададоха следния въпрос: Как се обясняват и оправдават неправдите, които съществуват в съвременния свят? Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за земята не са и за небето, защото земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни.

Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си. Трябва ли да питате, защо изгрява слънцето? Слънцето изгрява и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грее слънцето, ще се ползва от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрявам и залязвам. Съвременните хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро дело, т. е. да изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота.

В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора.

Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се подава на различни мнения. В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма да има нужда от никакви пещи. Днес жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да сготви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на някое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъжката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо място се запитват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въпрос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек, непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урежда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Те няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трябва да занимава човека, е как по-добре да изпълни волята Божия.

Сегашните хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живее, че няма какво да се яде. Казвам: Нали хляб и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вкусен обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка. Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувства и постъпва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал.

"Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Ако иска да излезе от закона на промените, човек трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта върши чудеса.

Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповъда: Отче, не зная, какво да правя, как да си възцействувам. Ог известно време н^що в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нъ-що в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човтж, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пини малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не сгане пияница. Н^ма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействуващи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не

26

може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Хри-стос превернал водата в вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата в вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Хри-стос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се нам-ври човек, който да преверне водата в вино, както е направил Христос преди две хиляди години.

Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Цълият св'Ьт да се нахверли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живЪем и се движим в Бога- Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За н-бщо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърдча-вай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие никакво благо, което един день

27

ще разбереш. Като слушаш грубит думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са. хубави тия думи! Има н-бщо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Т крият нъкакво богатство в себе си.

В древността един адепт ноевл с себе си един скжлоценен камък. За да не го открадне нтжой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Койтс минавал покрай него и усвщал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скжлоценен камък.

Следователно, знайте, че в вевка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцетъ-си, развите я, измите я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живЪе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитъ-отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма.Иска-те ли да видите, как работи ьаконът на лю-бовьта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.

И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога в всички проя-

28

ви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете : Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога в великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта.

Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душит"Б и в духа ви.

Желая ви да приложите любовта, мж-дростта и истината в всички прояви на своя живот.

1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София.

----
Посл. към Коринтяните, 13 гл.