ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Радостта

2010-07-22T13:23:08Z

Све: Нова страница: '''РАДОСТТА''' - Днес хората имат скръб. Когато дойде Божественото, ще дойде Радостта. От основн…

'''РАДОСТТА'''

- Днес хората имат скръб. Когато дойде Божественото, ще дойде Радостта.
От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, зависи вашето щастие. Дето има Любов, има и Живот. Дето има Живот, има и Радост. Дом, в който царува Любовта, всички са радостни.

Онези, които не възприемат Любовта, Мъдростта и Истината, ще плачат.

Казано е: „Скръбта им ще се превърне в Радост.”

Любов, която не носи Радост и Светлина, не е истинска.

Адът е място на безлюбието. Дето няма Любов, Мъдрост и Истина, там е адът.

Дето са Любовта, Мъдростта и Истината, там е раят.

Може ли да не бъде тъжен домът, в който няма Любов. Когато дойде Любовта, ще кажеш: „Всички страдания, които могат да дойдат, ще ги нося с Радост.”

Когато имате Любовта, вие сте щастливи и имате сила да работите. Щом изгубите Любовта, отчайвате се. Когато майката изгуби детето си, когато братът изгуби сестра си, когато някой изгуби приятеля си, отчайва се.

Когато Любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед. Всичко ти е приятно, с Радост работиш. Когато обичаш, светът се отваря за тебе и ти го виждаш красив, какъвто не си го виждал. Ако не обичаш, светът е тъмен, непонятен за тебе.

Краските

2010-07-22T13:21:22Z

Све: Нова страница: '''КРАСКИТЕ''' ''Всяко живо Същество, всяко цветенце, всяко плодно дръвче е носител на известна …

'''КРАСКИТЕ'''

''Всяко живо Същество, всяко цветенце, всяко плодно дръвче е носител на известна Сила''
''на Природата. Като ги обичаш и като ги отгледаш, ти възприемаш това, което те носят.'' ''Учителят използваше всяко нещо за нагледно обучение и възпитание. През време на разходките'' и екскурзиите, ''като спираше вниманието върху растенията, животните,'' скалите,'' облаците, той имаше предвид идеята, която Природата е вложила в тях, т.е.'' Божественото, което в даден момент се проявява. Него Учителят използваше като най-естествен'' подтик, за да го събуди в нас. През пролетта почти всеки ден излизахме с него из'' ''околностите, сред пробуждащата се Природа. Веднъж, като посочи огрения от Слънцето свят'' наоколо, Учителят каза:''

- Краските са най-голямото благословение. Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия Свят. Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат. Розата придава мекота. Ако искаш да имаш мекота, отглеждай рози. Всяко цвете придава различни добродетели. Лалето учи човека на правилата на даването - колко трябва да даваш. Който иска да бъде силен, да възприема от лилавата, виолетовата краска. Тя е израз на сила. Синият цвят носи вяра, жълтият - мъдрост. Заленият носи живот, здраве. Портокаленият носи индивидуалност. Червеният носи живот и подвижност.

Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни.

Учителят показа незабравките, които растяха между тревата около нас, и каза:

- Развивайте вашата вяра. Използвайте всички блага, които вярата ви дава. Наблюдавайте краските на цветята и вижте коя краска какво влияние има върху вас. Краските съществуват и в човешката аура. За онзи, който вижда, цветът на омразата в човешката аура е черен.

Природата лекува с цветовете. Който има въображение и усет към краските, може да се обновява чрез тях. И то не само с тези от физическия свят, но и с краските на умствения свят. Това става така: като се концентрирате, ще си представите някоя краска, например червената, в най-чистия й вид, ще се потопите в нея, ще си представите, че върху вас се излива душ от червена светлина и вие сте облени от този душ. Чрез червената светлина ще получите жизненост. Същото ще направите с жълтата краска. Тя обновява мисълта, ума. Синият цвят внася успокоение, мир. Например развълнувани сте, обезнадеждени, смутени - гледайте синия цвят на небето. Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила.

Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот.

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.

Песните на Учителя

2010-07-22T13:12:39Z

Све: Нова страница: '''ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ''' ''Учителят отделяше изключително внимание на музиката. Песните придру…

'''ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ'''

''Учителят отделяше изключително внимание на музиката. Песните придружаваха всяка наша работа,'' ние всякога пеехме. Денят започваше с музика и свършваше с Музика. Всяка беседа на'' Учителя започваше и свършваше с песни. Музиката беше за Учителя среда, необходима като'' въздуха. Пеехме общо, едногласно или хорово. Понякога солисти изпълняваха песни на'' Учителя.''

''Върху музиката Учителят работеше постоянно. Изучаваше тоновете, гамите, модулациите, ритъма,'' ''тяхното Въздействие и изразна сила. Посочваше ни значението и смисъла им в разумния'' ''Живот. Той превеждаше един висш Живот на езика на музиката. Когато Учителят'' ''донасяше цигулката си в клас, всички с радост очаквахме какво ще ни изсвири днес. Той отваряше'' ''голямата двойна кутия, изваждаше отвътре прекрасния блестящ инструмент, обвит с'' ''меко кадифе, почистваше го внимателно с кърпичката си и после изваждаше лъка. Всяко'' ''движение на Учителя беше красиво, изящно, пълно с внимание.''
''Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и'' ''изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго'' ''импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля. Тъй'' ''едно голямо музикално богатство остана незаписано.'' ''Учителят създаваше пред нас'' ''песен върху текст от него или почваше с малък мотив - един, два такта и мелодията се'' ''развиваше просто, раждаше се нова песен. Друг път, като вземаше повод от състоянието на някой'' ''ученик, в отговор създаваше малка мелодия, която имаше магическата сила да'' ''трансформира това състояние.''

''Обикновено Учителят даваше завършени песни, съвършени музикални творби, на които не можеше да'' ''се прибави, нито отнеме. Учителят даваше новите песни в клас или пред група ученици, от'' ''които другите в последствие ги изучаваха. С каква обич се отнасяше Учителят към всяка'' ''нова песен - като към скъп, очакван гост. Тази обич се предаваше и на учениците. Такъв е'' ''законът.''

''Учителят пееше вдъхновено. Гласът му дълбок, проникновен, имаше богати, неизчерпаеми'' ''възможности. Той можеше да предаде всички оттенъци на чувството и мисълта. Застанал прав, със'' ''затворени очи, Учителят понякога придружаваше пеенето си с красиви'' ''изразителни движения. Той беше недостижим изпълнител.''

''Учителят насърчаваше всички да свирят и пеят. И почти нямаше между учениците такива, които да'' не свирят на някой инструмент или поне да не пеят.''

''Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години'' ''извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните'' ''песни, които дълго време беше пазил - свещени песни. Той ги пееше или свиреше,'' ''показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги'' ''запишат и предадат на учениците. Все в това време той даде много концерти, художествени'' ''песни, богати мелодично и модулативни. Това са образци на новата музика. В'' ''някои разговори той е дал обяснение за законите, върху които те са построени. Музиката беше'' ''любима тема на нашите разговори с Учителя:''

- Нашите песни, песните на Бялото Братство и след хиляди години няма да се изменят. Песните „Светъл ден” или „Изгрява Слънцето”, например - всякога ще има светъл ден и всякога ще изгрява Слънцето. Песента „Аз ще се подмладя” не е измислена. Този мотив съществува в Природата. Съществата в Божествения Свят го живеят.

Една сестра попита:

- Те как го живеят?

- Като го живеят, те го пеят.

Нашите песни ги има горе и оттам са свалени. И ние като ги пеем, Възвишените Същества идат и ни поддържат. При нашите песни ние отиваме при тях и те идат при нас. Всяка наша песен е снета отгоре, по песните, които съществуват в Божествения Свят.

Всяка наша песен е построена по плана на висшите гами които съществуват горе. И ако ние тука, при пеенето или свиренето съвпаднем със същинския характер на небесните песни, които са снети, ще получим благословение от Божествения свят.

Когато човек пее с чистота, с Любов, с пълна хармония между ума, сърцето и волята, насочени и трите към Божественото, тогава именно се свързваме с ритъма на небесните песни, от които нашите са взети. И тогава получаваме Божествената струя - Благословението.

Тези Божествени песни вечно се пеят горе, там вечно звучат. Чрез тях се създава и гради Вселената. Моцарт, Бах, Бетховен и пр. в своите композиции са свалили малка част от онова, което е на Небето.

В бъдеще материали за опери ще се вземат от нашите песни и от някои паневритмични упражнения. После, за оперите ще се вземат сюжети от живота ни на езерата, от живота на Изгрева и пр. В тях ще се преплитат нашите песни.

Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък.

В нашите песни не се говори за минало, а за настояще.

Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле. Песента „При всичките условия на живота не губи своя мир” е за солово пеене. При изпълнение на тази песен се иска патос.

В музиката важи същият закон, както и при скъпоценните камъни: някои камъни са образувани при голямо налягане и голяма топлина.

Трябва да дойдат хора, които да ценят песните. Един скъпоценен камък невежите ще го оставят и ще кажат: „камък”. За да оцени човек музиката, трябва да я изпее и да я изслуша, когато другите я пеят. Това не е нещо, което само теоретически може да изучаваш.

От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд - друго. Някой пее „Изгрява Слънцето”, но не я пее както трябва. Когато изгрява, трепти сърцето на Слънцето. То гледа да даде нещо на всяка тревичка. на всяко камъче, всички са доволни от него, а ти пееш тази песен по обикновен начин, без да изразиш това.

Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски” съм дал в 1888 в с. Хотанца, преди да ида в чужбина.

Има още песни, които съм дал и които не са изнесени. Песента на „Блудният син” съм свирил само няколко пъти. Учителят замълча и след това изпя една нова песен:

„В зарите на моя живот

аз рано се пробудих

и Слънцето посрещнах.

То ми донесе радостната вест,

че Бог ме люби."

След това Учителят продължи:

- Тая песен е вътрешна, много свещена, мистична и затова не е за широк кръг.

След това Учителят изсвири една нова песен на цигулка и каза:

- Тая песен значи следното: Всичко в Живота е възможно, когато знаеш как да го направиш.

Песента е път, по който трябва да се изправя Животът.

Днес ние сме най-музикалното общество. Никъде няма толкова нови песни, колкото ние имаме. Ние сме едно духовно общество, което има нова музика.

Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети - на волята.

Аз имах четирима учители по музика в България. Първият беше лирик, вторият - класик, третият го наричам Моцартов тип - на жизнерадостната музика. После дойде класикът. Когато отивах при него на урок, той ми свиреше.

На Изгрева трябва да се образува малък оркестър. Трябва да се даде концерт в София с новата музика.

Стана въпрос за нашите песни, които трябва да се въведат в училището. Един брат каза, че приготовлява сборник от нашите детски песни за печатане. Учителят каза:

- Трябва да се знае как да се предават нашите песни на децата, по кои методи. Трябва да се събудят вътре в човека музикални състояния, тогава хората ще дадат прекрасна музика. Методът при предаване песните на децата е следният: първо, чрез подготовка трябва да оживее Природата за децата и тогава да пеят. Какво ще пее за реката, за извора, за черешата и пр., когато те не се оживели за тях. Те трябва да оживеят.

Културата на ангелите

2010-07-22T13:00:21Z

Све: Нова страница: '''КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ''' ''Беше един от онези кристални дни, когато светлината господства в п…

'''КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ'''

''Беше един от онези кристални дни, когато светлината господства в пространството и които'' ''Учителят наричаше „диамантени дни в Природата”. Всяко камъче и всяка тревичка бяха обкръжени с'' ''ореол, със сияние. Светлината проникваше скалите и те изглеждаха безплътни,'' ''изгубили своята тежест. Самите те грееха. Този ден беше празник на Природата. Ние бяхме с'' ''нашия обичан Учител високо в планината, в светлия мир горе. Той заговори за'' ''ангелите:''

- Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със Същества, които са много по-културни от нас, много по-организирани. На Слънцето има Същества от ангелската йерархия. Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние.

На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени.

Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата.

Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими Същества, които виждат нас, а ние не ги виждаме. Те работят за изправяне на света.

Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени.

Ангелите имат съвсем други мерки. Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението. За тях има само една невъзможност - те не могат да грешат.

Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни.

Какво са нашите грехове ангелите не знаят, защото ако знаят, ще се опетнят. Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия свят. Ние сме предметно учение за тях, както растенията са предметно учение за нас. Някои ангели са минали през една епоха на човешката мисъл и там са се сблъскали и паднали. Ангелите, като бяха изпитани, едни останаха светли, а други станаха тъмни. Тези, които се възгордяха, станаха тъмни. Ангелите се интересуват от човека.

Божественото в човека те не го знаят, понеже човек минава по друг път на развитие, а не по пътя, по който минаха те. Ангелите се учат от живота на хората, понеже в него има нещо незнайно за тях. Тази опитност, която ние имаме, те я нямат. Ние не знаем опитността, която те имат, затова ние ставаме интересни за тях. Те са били човечество преди милиони години.

Ангелът носи знание, приложимо за всички светове: физически, духовен и Божествен. Що е ангел?

Ако съберете цялото знание на човечеството, колкото то знае от хиляда години, ангелът знае всичко това, а знае и нещо повече.

На един ангел, който пътува от една слънчева система до друга, какви превозни средства му трябват? От Слънцето до най-близката звезда те пътуват с бързина по-голяма от тази на светлината. Възвишените Същества, които живеят на Слънцето, слизат на Земята. Също така слизат Същества и от Венера, Марс, Меркурий и пр. Те имат превозни средства. 500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук. Какво огромно пространство! За ангела това е разходка. Нашата мярка е мярка на микроб. Ангелите пътуват по-бързо от светлината.

Светлината за тях е биволска кола. За човека бързината на светлината е непонятна, а какво остава за по-бързото движение. Светлината има най-голяма възможна бързина във физическия свят, а тези бързини, за които говорим, стават в други по-горни светове, в други измерения.

Ангелите са Възвишени Същества, които изпращат енергии по цялата слънчева система Земята е много тясно поле за мощта на един ангел. Ако ангелът се движеше с бързината на светлината, той за част от секундата щеше да обходи цялата Земя. А той се движи с по-голяма бързина.

Ангелите имат тела много по-устойчиви от нашите. Един ангел може да владее своето тяло така, че може да става видим и невидим. Когато ангелът гледа човешкия живот, той не вижда това, което хората виждат. Когато някой ангел ви посети, тогава сте идеалисти, а като дойдат прости духове при вас, казвате: „Простаци сме, невежи сме, говеда сме.”

Ангелът е Същество на абсолютната Справедливост и Чистота. Дрехите им са в класически стил. Трябва да живееш като ангел, за да се облечеш с ангелски дрехи. Трябва да мислиш право, за да се облечеш в Божествена мантия.

„Дева” на санскритски език означава „ангел”. Ангелите са богати с Любов, те работят от Любов. Те сами се досещат каква е Волята на Бога, т.е. какво желае Бог и го изпълняват веднага.
Съществува един свят, дето радостите са реални, а скърбите - привидни. Това е светът на ангелите, на Светлите Същества.

Щастието на Земята не е щастие в Духовния Свят. На Небето не знаят вашите радости и скърби, но те знаят какво нещо е блаженството. В ангелския свят не можеш да кажеш дума, която има две значения или не можеш да кажеш нещо отрицателно. Ако кажеш за нещо, което е чисто, че е нечисто, трябва да излезеш от рая. На Слънцето, ако искаш да кажеш една лоша дума, не се отваря устата ти; когато искаш да кажеш една добра дума, тогава се отваря.
Ангелите стоят по-горе от светиите. Светията е едно от най-високите състояния на човека на земята.

Ангелите са на степени. Има ангели от първо, второ и трето небе. Те говорят на различни езици. За ангелите, които живеят в Първото Небе, е скрит животът от Второто Небе, а за тези от Второто Небе е скрит животът от Третото Небе. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, когото тя означава. Например, ако обичаш ябълки, можеш да произнесеш думата „ябълка”. Но ако не ги обичаш, не можеш да произнесеш тази дума. Там не можеш да казваш: „Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тази дума, няма да го има вече пред тебе. Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица.

Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота.

Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново. От говора им се разпространява Светлина, нещо много хубаво. Нали е казано: „От трошиците на ангелите, от трошиците на трапезата им се хранят хората.” Значи нищо не се губи. Когато хората ядат, от трошиците, които падат, се хранят мравките. Нищо не отива напразно.

Ангелите са служители на Бога. Има ангели на Любовта, на Мъдростта, Кротостта, Въздържанието и пр. Специфичните добродетели се представляват от особени ангели. Също така и специфичните изкуства. Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н.
За съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство.

Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години.

Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува. Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята.

Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения.

Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те. Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества.

Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества. Цветята са деца на ангелите. Те са картини на ангелите, художествени картини. Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си.

Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те?” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание.

Ангелите ни помагат. Ние сме им помагали, когато те са били на мястото на човечеството, а нашите тела са били животински и сега те ни помагат. В бъдеще, когато сегашните животни дойдат до човешката степен на развитие, ние ще им помагаме.

Ангелите са приличали на нас в някои неща, когато са били хора, но в някои неща съвсем не са приличали на нас. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората. Това се дължи на интензивността, с която ангелите живеят. По отношение на ангелите човешкият живот е като този на растенията. За да влезете във връзка с един ангел, той трябва да слезе на Земята и дълго време да ви бута, докато се събуди и раздвижи мозъкът ви. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно Същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.

Писанието казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото това ще разруши твоето дело.” Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш безкрайно нещастен. Съществата, които са завършили своето развитие, изпращат своята Любов към нас. Трябва да се свържем с тях. Както на Слънцето, така и в другите слънчеви системи, те мислят за нас. Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея. Тези светли души ще ви кажат: „Ние ще бъдем с вас.” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Тези напреднали души ви заобикалят и благодарение на това вашият живот може да напредва. Трябва да правите усилия, да станат умовете и сърцата ни олтар, за да работим заедно с тези напреднали души. Човек трябва да изучава не само физическия свят, но и духовния. Той трябва да се свързва не само с физическия свят, но и с духовния. Той трябва да се свързва с напредналите Същества, които му помагат в неговия път. Много от нашите мисли са плод на мислите на Висшите Същества. Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които поникват във вас. Те са голямо богатство. Ако всеки ден във вас прониква по една от тези малки скъпоценни мисли, в продължение на десет години вашият живот коренно ще се измени.

Имате хубаво разположение на духа, значи Висши Същества ви изпращат по радиото една хубава мисъл. А нисшите същества ви изпращат една паразитна мисъл, която да попречи да не чуете ясно. И едните, и другите действат. Когато човек има стари възгледи, той е влязъл в досег със същества, които седят по-ниско от него. Когато има нови възгледи, той е в досег със Същества, които седят по-горе от него.

Ако не влезете в общение със Светлите Същества, няма живот за вас. Ако се храните по правилен начин, ще влезете във връзка с всички чисти и праведни души.

Разумните Същества от Невидимия Свят изпращат своите добри мисли към хората, но ако тези мисли не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли - към своя източник. Тази е причината, поради която при голямото богатство, при голямо изобилие и благословение, които Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни духовно.

Ако при усилията, които правите, можете да се свържете с Разумните Същества, вие ще подобрите съдбата си. Това значи човек да вярва в Бога и да се уповава на Него. Чрез Разумността вие се свързвате с ангелите, а чрез Любовта - с Бога. Красотата на Живота седи в това - човек да бъде в съгласие с напредналите Същества. Човешката мисъл трябва да бъде в хармония с техните мисли. Каква по-велика музика от това - да мислиш както мислят напредналите Същества! Над нас са ангелите, които ни учат. Учете се от тях. Защо да се учите от тях? Защото те разбират по-добре от вас. Следвайте пътя на ангелите, за да изправите погрешките си.

Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и със своите схващания за вярата. Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките. Има какво да се учи.

Вие живеете в един разумен свят. Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата.

Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.”
Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества.

Който има опитности и преживявания от другия свят и болен да е, по-лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от Невидимия Свят ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му. Разумните, интелигентни Сили в света имат голяма активност.
Добрите Същества идват отгоре или отдясно. Изостаналите в развитието си същества - отдолу или отляво.

Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат.
Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза.

Ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него.

Като ви погледна, виждам какво отношение имат към вас Съществата от по-висока култура. Защото вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашата свещ, на вашия ум те съдят за веществото на свещта, както и за горенето, което става у вас - дали е пълно или непълно.
Възвишените Същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък за работа. Когато вие се силите да обичате, Възвишените Същества използват тази енергия за работа.

Има ангели - ръководители на народите. Ангелът е много реално Същество. Той има свое тяло и свой ум. И човекът мисли, и животно го мисли, но каква е разликата между животното и човека?

Някой път Разумни, напреднали Същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестява време в сравнение с раждането. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали Същества са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални, святи хора. Във всеки велик човек живее по един велик дух. Музикант в пълния смисъл на думата ще бъде онзи, в когото живее един ангел. Всичко благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи на ангелите.
Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават.

Аз не вярвам във въодушевлението, а във Вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а Вдъхновението е постоянно. Кой каквото върши, трябва да има Вдъхновение.

Земята за в бъдеще ще свети. По-рано е била светла. Казано е: „Дето е текло, пак ще тече.” Напредналите Същества уреждат нашия живот. Те влагат нещо ново във вашите кесии. За вас е важно дали това , което влагат във вас, ще израсне. Но и вие трябва да вложите нещо в техните кесии. Как? Чрез благодарността към тях. Благодарете на вашите приятели, които ви помагат отгоре.

Всички Възвишени Същества се събират около тези, които имат възвишени стремежи.

Интуицията

2010-07-22T12:53:20Z

Све: Нова страница: '''ИНТУИЦИЯТА''' ''Една сестра разправи своя опитност за предчувствието. И други братя и сестри …

'''ИНТУИЦИЯТА'''

''Една сестра разправи своя опитност за предчувствието. И други братя и сестри разказаха подобни'' ''опитности. Такива има почти всеки човек. Учителят каза:''

- Някога човек е имал предчувствие, но го е загубил. Сега той трябва да се стреми да придобие първоначалната си чувствителност, която е имал. Вземете една книга, която искате да четете, поставете я на челото си, отправете мисълта си към Разумния Свят и си турете мисълта дали да я прочетете или не.

Интуицията се дължи на вътрешния човек. Тя има предназначение да коригира обективния ум на човека.

Има методи за развиване на интуицията. Това става чрез опит, чрез упражнение. Човек трябва да работи, за да я развие.

Всеки може да развие интуицията си, да предчувства какво ще му се случи. Почти всички народи имат до известна степен предчувствие. Няма човек, който да не е предупреждаван за онова, което има да му се случи. В човека има едно вътрешно чувство. То го учи какво да прави. Когато интуицията е развита у човека, той знае какво да прави, какво да учи, какво и кога да говори.

Да имаш интуиция, това значи да знаеш кому какво е нужно и да задоволиш нуждата му. Условията за интуицията са дадени на човека даром, той трябва само да прави усилия да я развие. Човек с интуиция има прозрение за бъдещето. Който се ръководи от своята интуиция, той има чисто сърце, върху което се пишат Божествените работи.

Направете следния опит: седиш вкъщи, искаш да знаеш дали приятелят ти, който живее на края на града, е у дома си. Вместо да пратиш някого да провери това, остани тих и спокоен, концентрирай мисълта си към него и се вслушвай в себе си. Ако останеш спокоен без никакво раздвояване, ще знаеш, че приятелят ти е вкъщи. И ако провериш, оказва се, че той наистина е бил у дома си.

Някой човек чувства, че след двадесет години ще стане в живота му някаква промяна. Но как го знае? Чувства, че ще се влоши или подобри положението му след двадесет години и така става.

Всеки от вас може да познае своето бъдеще. Всеки може да чете в себе си. Чудно е, че имате такава книга в себе си и не можете да я четете! Като направиш първото прегрешение, Духът си отива от тебе и няма кой да те ръководи.

Интуицията е озаряване на обикновеното съзнание от лъчите на свръхсъзнанието

За расите

2010-07-22T12:51:30Z

Све: Нова страница: '''ЗА РАСИТЕ''' ''На една утринна разходка се повдигна въпросът за расите. Учителят каза:'' - Има …

'''ЗА РАСИТЕ'''

''На една утринна разходка се повдигна въпросът за расите. Учителят каза:''

- Има седем раси. Всяка раса се отличава с нещо особено. В черната раса преобладава чувството. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът за първи път се явява в черната раса. Сегашните негри са изродени потомци на своите деди.

Атлантската раса - това са били хора много груби, на насилието, на силата. Жълтата раса и американските индианци са потомци на атлантската раса. Жълтата раса се отличава със силно развити скули.

Черната раса се отличава с дебели устни.

Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система. Те са много енергични.

Бялата раса се отличава с хубаво закръглено чело.

Източните народи имат въображение, а западните - аналитичен ум.

У англосаксонските народи преобладава мъжкия елемент, у славяните и латинските народи - женския.

Бялата раса е на ума, а Шестата раса, която иде, ще бъде раса на Братството и на Любовта.

Законът на Справедливостта

2010-07-22T12:49:39Z

Све: Нова страница: '''ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА''' ''Безумието на войната беше обхванало народите. Насилието се ш…

'''ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА'''

''Безумието на войната беше обхванало народите. Насилието се ширеше по Земята. Положението беше'' ''объркано, неясно, злокобно. Как щеше да завърши всичко това? Много угрижени лица бяха'' ''обърнати към Учителя. Следобед пак се заведе разговор за международното положение.'' ''Учителят каза:''

- Целият сегашен свят е съграден на лъжлива основа.
Всеки народ е част от единния организъм на човечеството. Той развива специфични добродетели и способности. Всеки народ е един елемент в Природата и затова има своя мисия в света. Всеки народ възприема специфични космически енергии, трансформира ги и ги предава на другите. И затова той има място и значение в общочовешкия живот. Всеки народ трябва да роди идея, която да ползва човечеството.

Днес хората мислят, че те са едничките фактори, че от тях зависи всичко. Не е така. Има един Божествен фактор, който хората пренебрегват. Един закон гласи: всяко държавничество трябва да има Божествена санкция, т.е. трябва да зачита Божественото право в света. Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената Справедливост в света. А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие. Не повреждай цветенцето! Като четеш книга нали не трябва да късаш листата от нея? Всички същества в Природата са като букви в листата на нейната Книга. Не трябва да заличиш нито една буква, нито една дума в Книгата, защото ще се изгуби смисълът.

Всяко нарушение на Божествената Справедливост носи своите последствия. Това се отнася както за личния, така и за колективния живот. Нито един министър, нито един държавник няма да се освободи от този закон. Знаете ли какви наказания идат за един държавник, който е постъпил несправедливо? Като умре ще го турят в един вол и ще водят вола да го колят. И тъкмо заколят този вол, ще влезе в друг вол и него ще заколят. И после ще влезе в един заек, когото убиват.

Той ще запомни това добре. И като дойде пак като човек на Земята, той ще каже: „Ти бивал ли си като вол, когото колят, като заек, когото застрелват?” След това няма да нарушава закона на Справедливостта.

В Природата съществува този закон: Всеки народ, който убие представители на друг народ, понеже отнема телата им, после трябва да им даде нови, т.е. избитите трябва да се родят в този народ. Евреите, избити от германците, ще се родят в Германия и с това ще изменят коренно духа на германския народ.

Народите трябва да се приготвят за приложението на Божествените закони. Трябваше умни държавници, които да приложат в света Божествените закони, а не да измислят други.

Всички народи ще поумнеят, понеже сега законът идва по обратен път. Трябва да има умни управници, за да се избегнат много нещастия, много страдания на народите. Понеже това не стана, сега Бог върви по обратен път: народите стават умни и няма да чакат управниците да поумняват.

Ако следвате пътя на Новото Учение, ще намерите начин да си платите полиците. Силата на Новото
Учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Ако приемете Новото Учение, няма да остане неплатена полица. Под стари неплатени полици разбирам кармата. Европейските народи страдат от своята карма. Те живеят под нейната тежест. Когато един народ се вслушва в идеите на Бялото Братство, върви му. Ако не се вслушва - не му върви.

И в Русия, ако се вслушват в идеите на Бялото Братство, ще им върви.

Сега се отива към обединение на народите. Всички народи трябва да се сдружат. При това трябва да се има предвид благото не на един народ, а на всички народи. Един закон гласи: Във всеки народ има нещо добро. Като се съединят народите, това добро ще се прелее във всички народи.

Доброто, което имат англичаните, германците, русите и пр. ще се прелее в другите и ще се образува една нова струя. Свързването между народите ще роди новия човек, новата човешка природа.

Национализмът е дошъл до своя край. Не трябва да се поддържа омразата между народите. Национализмът е безпредметен. Казват „велик народ”. Не. Някой народ иска да бъде велик, за да заповядва на другите народи. Това е идея от старата култура. Целта не е една държава да бъде велика, голяма по пространство. Понеже всички държави представляват общ организъм, един велик народ ще прилича на един силно развит крак. Единият крак е силно развит, а другият е останал къс. Тогава ще има един ненормален организъм. И това ще причини търкане, страдания, неприятности.

Русия е връзката между Изтока и Запада. Тя е посредница между Европа и Азия. Това е една от нейните задачи. Онова, което идеализираме в Русия, това е Светлината, която иде от Бялата Ложа. Българите трябва да се свържат с Русия и с другите народи. Всеки народ трябва да слугува на Господа. Това е новото в света. Това е бъдещето на всеки народ. Народ, който не служи на Господа, ще плати. Българският народ не е пратен да работи за велика България, а е пратен да изпълни Волята на Бога, да служи на Бога. Няма да има вече велика Сърбия, велика България, велика Русия, велика Германия, велика Англия и пр. Нито една велика сила няма да има, а ще има народи, които служат на Бога, т.е. които следват Божиите закони. Всеки народ, който служи на Бога, ще има Божието благословение, ще получи големи блага, ще бъде напреднал народ.

Що е служене на Бога? Служенето на Бога в случая означава следното:
1. Прилагане принципите на Божествената Справедливост.
2. Никакво насилие.
3. Взаимно сътрудничество между народите.
4. Никакво господаруване, а слугуване. Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от Земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ.
Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага.

Напредналите Същества, които идат отгоре - предците на човечеството, ще помагат на онези народи, които добре слугуват на Бога, а на тези, които не искат да слугуват, няма да им се помага.

Нито един народ няма да бъде господар. Който мисли да бъде господар, той е на кривата страна. Едно време живееха големи животни, но какво стана с тях? Изчисти ги Господ. И всички онези, които сега искат да господаруват на Земята, ще ги изчисти и ще ги изпрати на друго място. Затова е казано: „Кротките ще наследят земята.”

Представи си, че имаш да вземаш пари от стотина души. Те ще ти развалят целия живот. За предпочитане е да ги забравиш, да не им искаш нищо. Иначе, ако съдиш сто души, по един човек на месец, колко месеца ще се разправяш и колко тревоги ще имаш. Ще вземеш хиляда лева, а ще похарчиш повече. Идва човек и ти казва: „Нямам, не мога да платя.” Щом няма, остави го. Турците казват: „Това, което имаш да даваш, не го давай. И това, което имаш да вземаш, не го вземай”, т.е. да стане международно взаимно опрощаване на вземанията и даванията.

Един брат запита:

- Кога ще се реализира Новото на Земята?

Учителят каза:

- С биволска кола се пътува много бавно. По-бързо се пътува с конска кола, още по-бързо - с автомобил. С още по-голяма бързина - с аероплан. И още по-бързо - с бързината на светлината.

Питате кога ще се оправят работите? Ако пътувате с биволска кола, ще се оправят за много време. Ако пътувате с бързината на светлината - за много малко време.

Разумността на Природата

2010-07-22T12:45:04Z

Све: Нова страница: '''РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА''' ''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в дол…

'''РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА'''

''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше'' ''топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на'' ''чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко'' ''пъти вече. Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме. Тогава една'' ''сестра каза на Учителя:''

- Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества.

Учителят каза:
- Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие.

Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява.

Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява.

Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? Инженерът. Той регулира движенията им. Той има предвид порядъка на цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед.

По същия закон и Слънцето си има Техник, който го е пуснал в движение и определя пътя му. И Земята, и Луната имат свой път на движение. Учените търсят причините на това движение във физическите сили, правят изчисления и създават разни теории. Прави са тези учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, Разумна Сила, която направлява нещата.

Животът се проявява в една Велика Разумност. От единия до другия край на Живота има Разумност. Има напреднали Същества, които работят в Разумната Природа.
За мене слънчевият лъч представлява Разумност. Една пъпка, един цвят е прозорец, през който виждам един висш реален свят, един възвишен свят, свят на Същества с голяма интелигентност.
Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо. Перото се движи, но има едно Разумно Същество, което го движи. Перото не знае, но разумността на онази ръка, която го движи, знае.

Има връзка между духовния и физическия свят. Физическият свят зависи от духовния. Ако гледаш материалния свят откъснато, нищо не можеш да разбереш. Но ако го гледаш като плод на Духовния

Свят, тогава ще можеш да го разбереш. Когато съзнаеш, че зад материалните явления действат Разумни Сили, тогава тези материални явления ще имат друго влияние върху тебе.
Геологическите промени не се дължат само на механически причини. Зад всяка промяна се крият

Разумни Сили. Геолозите изучават фактите. Дали има Разумни Сили зад тези факти, това не ги интересува. Имало е много нагъвания на земната кора. И сега стават нагъвания, и в бъдеще ще има такива. Има нагъвания на дъното на Атлантическия океан. Сега има места, дето дъното се повдига. По какъв закон става нагъването? Как е станало нагъването, чрез което са се издигнали Хималаите, Алпите и другите планини? Разумните Сили са причина за това.

Тези, които не действат съгласно с природните закони, Природата ги оставя свободни да вършат каквото искат, но ще опитат и последствията. А Природата има съвсем друго отношение към онези, които живеят в съгласие с нейните закони. И когато ще иска да направи нещо, тя ги предупреждава. Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.”

Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват: „Ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари.” Там е нещастието на хората, дето мислят, че могат да подчинят Природата. Това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от умовете на вашите деца! Не е въпросът да подчиним Природата, но да я изучаваме, да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Мнозина учени се стремят да подчинят Природата. Докато я подчинят, тя ги подчинява. Природата скъпо отплаща за всеки опит да я подчинят.

Тази всемирна война учи и възпитава хората. Природата ги пита: „Как смеете да измислите тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?”

Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските хора.

Педагогически въпроси

2010-07-21T11:37:13Z

Све: Нова страница: '''ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ''' ''Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на въз…

'''ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ'''

''Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на възпитание, които Учителят'' ''даваше, а когато идваха при него, споделяха своите опитности. Учителят ги слушаше с голямо'' ''внимание, развиваше и допълваше това, което беше дал, запознаваше ги с методите на'' ''Разумната Природа, като посочваше и как да се приложат те в училище. Така постепенно той'' ''положи основите на новата педагогика.''

''Веднъж, на екскурзия в планината, се повдигнаха въпросите във връзка с възпитанието на детето.''

''Учителят каза:''

- Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура.

При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот.

Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас

Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него.

Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен. Онзи, който е тих, оставете го да си бъде тих Може да го накараш да скача, но то е неестествено за него.

Човешкият живот можем да разделим на три периода от по седем години. Но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-та си година всеки човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в духовния Живот. В него нещо се уравновесява вътрешно. В 66-та си година човек влиза в Мъдростта. И след тази възраст нагоре живее вече в Божествения свят. В него се проявяват душата и духът. Това трябва да има приложение при възпитанието. Защото в първите десет години ще се даде подтик на това, което в съответния период ще даде своите плодове.

Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката.

Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света."

Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му.

След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст.

Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов.

Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.

Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето.

Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!"

Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата

Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко.

Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите.

Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното.

Някой път даровитото дете, като замине отвъд, оттам помага и повдига по-малко даровитото на земята.

''Един брат запита Учителя:''

- Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания?

''Учителят отговори:''

-Запазва се според Любовта, която съществува между тях.
Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите.

''Една учителка каза:''

- Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите
и принципите. И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва.

''Учителят продължи:''

- Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение.

Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане. И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи. Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане. И ако пак не иска, пак ще го оставя. И след няколко опита той вече ще иска да стане да говори.

''Една сестра попита:''

Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя?

Иди при това дете и го заговори. Попитай го: “Как се казва баща ти, майка ти? С какво се занимава баща ти? Имаш ли други братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?” и пр. Тогава това дете ще се сближи с тебе и ще стане мирно.

Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства. Начинът за възпитание днес е механичен. Той е само сортиране на фактите.

''Една сестра запита:''

Учениците ми задават много въпроси и аз всеки месец веднъж ги разглеждам в час. По кой начин да постъпя с тези въпроси?

Най-напред гледайте сами да отговарят на тези въпроси. Нека с тяхната помощ да се получи отговор. И това, на което те не могат да отговорят, вие ще им обясните. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства.

Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства.

Това трябва да каже учителят на учениците - те да разберат, че носят богатства.

Говорете на учениците за Любовта, която носи здраве, за Мъдростта, която освобождава от противоречия и за Истината, която освобождава от ограничения.

Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно.

При Любовта трябва да се почне с яденето. Как с яденето? Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината.

В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума.

Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати.

Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме."

При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата. Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си.

При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена.

Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението. Бъдете яки, като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството.
Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор.

Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение.

Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи.

Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните.

При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете - още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите - гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените.

Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца. Те ще му въздействат, ще го възпитават. Ако пък едно дете е много щедро, ще го туря между две лоши деца, за да уравновесят неговата добрина. Така и едните, и другите ще се ползват.

Човек не трябва да се учи с цел да се прехранва. Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната. Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия. Гледа ли на знанието като условия за прехрана, човек постепенно се изражда. Приеме ли го с Любов, той се повдига. Това трябва да се приложи при възпитанието.

Новото Учение, което носи Всемирното Бяло Братство, трябва да се приложи първо в училището. На младите, които идат сега, трябва да се дадат условия да узреят.

Те идват с големи капитали.

Свободата - Изворът на доброто

2010-07-21T11:28:35Z

Све:

'''СВОБОДАТА'''

''Тази сутрин отивахме с нашия обичан Учител към извора. През нощта беше навалял сняг, небето'' ''беше ясно, но от него все още се сипеха снежинки. Те искряха с диамантени отблясъци и'' ''правеха въздуха още по-свеж и укрепителен. Лек ветрец пощипваше и правеше най-нежния'' ''електрически масаж. Кръвта се носеше леко, свободно, с тиха песен. Като стигнахме на връхчето'' ''над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:''

''Учителю, кажете ни нещо за свободата.''

''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:''

“Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога.

Търсите ли свободата, служете на Бога!

Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен.

Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта.

Там се лъжат всички. Ние искаме да бъдем свободни преди да се обичаме.

Свободата идва като резултат от Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е Любов.

Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов.

Любовта прави човека господар на себе си.

Вие, хората, сте окупирани от тъмни сили. Правиш нещо, което не искаш. Това показва, че си окупиран. Невидимият свят сега иде да ви избави от окупацията. Вие трябва да бъдете господари на положението. Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления.

Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен.
Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога.

Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват.
В Живота на Любовта няма карма.

Има два закона – закон за кармата и закон на дихармата. В закона на дихармата човек влиза чрез Любовта.

Всеки може да опита това. Ако носиш Любовта в сърцето си, и най-голяма змия да срещнеш, тя ще мине настрана от тебе без да ти причини зло.

Синът получава своя дял, когато стане пълнолетен. Каквото е отношението на бащата към синовете, такова е отношението на Природата към човечеството. Днес човечеството е малолетно и се живее в законите на необходимостта. Когато стане пълнолетно, ще се живее в закона на Свободата.

Свободата - Изворът на доброто

2010-07-21T11:27:13Z

Све: Нова страница: '''СВОБОДАТА''' Тази сутрин отивахме с нашия обичан Учител към извора. През нощта беше навалял …

'''СВОБОДАТА'''

Тази сутрин отивахме с нашия обичан Учител към извора. През нощта беше навалял сняг, небето беше ясно, но от него все още се сипеха снежинки. Те искряха с диамантени отблясъци и правеха въздуха още по-свеж и укрепителен. Лек ветрец пощипваше и правеше най-нежния електрически масаж. Кръвта се носеше леко, свободно, с тиха песен. Като стигнахме на връхчето над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:

Учителю, кажете ни нещо за свободата.

Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:
“Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога.

Търсите ли свободата, служете на Бога!

Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен.

Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта.

Там се лъжат всички. Ние искаме да бъдем свободни преди да се обичаме.

Свободата идва като резултат от Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е Любов.

Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов.

Любовта прави човека господар на себе си.

Вие, хората, сте окупирани от тъмни сили. Правиш нещо, което не искаш. Това показва, че си окупиран. Невидимият свят сега иде да ви избави от окупацията. Вие трябва да бъдете господари на положението. Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления.

Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен.
Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога.

Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват.
В Живота на Любовта няма карма.

Има два закона – закон за кармата и закон на дихармата. В закона на дихармата човек влиза чрез Любовта.

Всеки може да опита това. Ако носиш Любовта в сърцето си, и най-голяма змия да срещнеш, тя ще мине настрана от тебе без да ти причини зло.

Синът получава своя дял, когато стане пълнолетен. Каквото е отношението на бащата към синовете, такова е отношението на Природата към човечеството. Днес човечеството е малолетно и се живее в законите на необходимостта. Когато стане пълнолетно, ще се живее в закона на Свободата.

Страдание с Любов

2010-07-21T11:25:25Z

Све: Нова страница: '''СТРАДАНИЯ С ЛЮБОВ''' - Ако в мъчнотиите човек върви напред, без да се спъва, той е силен. Силни…

'''СТРАДАНИЯ С ЛЮБОВ'''

- Ако в мъчнотиите човек върви напред, без да се спъва, той е силен. Силният издържа на всички изпитания. Страданията са тежести, товар, който ние теглим нагоре. Добре, че има разумни Същества, които ни помагат. Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.”

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов.

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината.

Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов.

Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате голяма болка.” Защо? Защото страдате без Любов.

Защо Господ, който е съвършен и всемъдър, е допуснал тези противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, вашата Любов е истинска. Защото, ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е естествено.” Сега Бог е турил хората при такива условия – да преминат през всички сита. И след като ги изпита, ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света.

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените и станете като другите хора.

Когато сте скръбни, нагоре се качвайте.

Много от страданията са привидни. В живота на Земята все има разочарования. Някой е артист, ръкопляскат му; като остарее – на други ръкопляскат. Той казва: „Какво беше едно време!” В бъдеще пак ще има добри условия за този човек. Животът не се състои само в един ден.

Страданията са за един момент, те са краткотрайни. Гневът на Господа е момент, а милостта Му е във век.

Има две крайност: много страдания са излишни, а без страдания е друга крайност. Трябва да имате поне за пет пари страдания.

Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания.
Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват.

Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.”

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята!

Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън.

Кого изпитват в Живота - Ученика

2010-07-21T11:23:18Z

Све: Нова страница: '''КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА''' - На някои хора е дадено да се учат от собствените си погр…

'''КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА'''

- На някои хора е дадено да се учат от собствените си погрешки. Ако им се говори, няма да разберат. Такива се учат по пътя на страданието.

Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не правите едно отклонение.

Когато дойде едно страдание, Провидението го изпраща, като има предвид голямото зло, което иде( за да не дойде това зло, Провидението изпраща по-малкото страдание.)

Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че, има за какво да се работи.

Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.

Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората - при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти.

Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост. Няма Същество, което да не е плакало.

Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят.

Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост.

Страданията са оран, радостите - сеене. Страданието трябва да се превърне в Радост, посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновеният човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига.

При всички изпитания в Живота човек трябва да служи само на Бог, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.

Корените

2010-07-21T11:22:03Z

Све: Нова страница: '''КОРЕНИТЕ''' На някои хора е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори няма …

'''КОРЕНИТЕ'''

На някои хора е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори няма да разберат. Те се учат по пътя на страданието.

Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го праща, като има предвид голямото зло, което иде. За да не дойде това зло, Провидението праща по-малкото страдание.

Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи.

Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.

Дърветата, когато се садят гъсто, израстват тънки и високи; когато се садят рядко, стават яки и дебели. Също и хората – при лошите условия стават идеалисти, а като се поставят при обикновени условия, стават материалисти.

Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш. Или ти, или някой друг, трябва да плаче за тебе. Ако ти плачеш за някого, помагаш му. Хората гледат на плача като на слабост, а той не е слабост. Няма същество, което да не е плакало.

Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят.

Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост.

Страданията са оран, радостите – сеене. Страданието трябва да се превърне в радост – посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновения човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига.

При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.

Крайният предел

2010-07-21T11:20:04Z

Све: Нова страница: '''КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ''' - Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са …

'''КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ'''

- Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието.

Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел.

Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език.

Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота.
Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята.

Ангелите се доближават до Бога чрез радостта.

Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи.

Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него.

Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето.

Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство.

Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.

Разумните страдания

2010-07-21T11:18:03Z

Све: Нова страница: '''РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ''' ''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напусн…

'''РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ'''

''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.''

- Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.

Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка. Също и човекът – за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае.

След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем.

Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него.

Всички страдания, препятствия и изпитания в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.

Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро.

Един генерал беше осъден, лишен от права и затворен. Едва след десет години се избави. Тогава той каза: „Разбрах живота. Разбрах, че генералският чин и всички други неща са празна работа.”

Човек, чиято глава е пукана няколко пъти, поумнява.

Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието. Подаръците, които живата Природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опасностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте.

На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно в развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията Те подготвят човека за Любовта.

Изворът

2010-07-20T11:22:04Z

Све: Нова страница: '''ИЗВОРЪТ''' ''Недалеч от селото имаше минерален извор. Водите му тъй си течаха на свобода в сам…

'''ИЗВОРЪТ'''

''Недалеч от селото имаше минерален извор. Водите му тъй си течаха на свобода в самата местност.'' ''Изворът беше обилен, водата му малко топла, мека, приятна на вкус. Учителят я'' ''намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички. Около извора, на стръмните'' ''склонове, обрасли с млада дъбрава, имаше поляни. Тук често идвахме с Учителя.'' ''Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.''

''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:''

- Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог.

Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства.

Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон.

Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на

Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието.

Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.

Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали

Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център.

Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта.

Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха.

Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н.

Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог.

Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие.

Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.

Чистата и нечиста храна

2010-07-20T11:19:19Z

Све: Нова страница: '''ЧИСТАТА И НЕЧИСТА ХРАНА''' ''Някои братя отвориха въпроса за храната. Учителят каза:'' - Ако ни…

'''ЧИСТАТА И НЕЧИСТА ХРАНА'''

''Някои братя отвориха въпроса за храната. Учителят каза:''

- Ако ние не знаем как да ядем, как да пием вода, как да дишаме и как да възприемаме храната, ще се спънем. Човек притежава един вътрешен усет, който му подсказва коя храна трябва да употребява и ако се остави на него, ще подбира храната си правилно. Този усет човек може да възстанови в себе си, ако води чист живот.

Защо човек не трябва да преяжда? Защото голяма част от мозъчните енергии отиват в стомаха и мозъкът не може да върши своята работа. Човек като преяжда, изразходва всичката мозъчна енергия за работа на стомаха. В мозъка трябва да има известно количество запасни енергии. Като употребява вегетарианска храна, човек става по-чист. Месото съдържа повече отрови и прави човека жесток и груб. Когато колят животните, последните изпитват страх, който образува в организма им страшни отрови. Хората ядат месото, приемат тези отрови в себе си и в резултат се явяват болестите, особено неврастенията. Една от причините е безразборното избиване на животните.

Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото.

Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните.

Когато водата възври, в нея става разширение – праната, магнетизмът се освобождава и по-лесно може да се възприеме от човека.

Интересно е как Разумната Природа пречиства водата. Когато се изпарява, като отиде в горните слоеве на атмосферата, водата се разлага на водород и кислород. Така става нейното коренно обновяване. След това водородът и кислородът отново се съединяват чрез електричеството. Водата умира и се ражда, както и човекът, за да се обнови.

Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата благодарност за жертвата, която прави хлябът. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Искам да се жертвам като хляба.”

Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла година.

Любовта на Единния

2010-07-20T11:17:25Z

Све: Нова страница: '''ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ''' ''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха…

'''ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ'''

''Имаше дни, когато домът на Темелко се изпълваше с гости. Хората идваха не само от града, но и'' ''от всички краища на страната. Всеки искаше да се види с Учителя, да говори с него, да'' ''получи напътствие и насърчение. Учителят приемаше в стаичката си поединично или на групи'' ''посетителите, изслушваше ги и разговаряше с тях.''

''Обедите биваха общи. Това беше естествено, както в едно семейство. Малката трапезария едва'' ''побираше гостите. Сестрите прислужваха. След обяда обикновено изпявахме няколко песни, после'' ''започваше разговора.''

''Един брат запита:''

''- При тези събития, какво ще правят братята и сестрите?''

''Учителят каза:''

- Да проучват беседите и лекциите, да ги проучват от самото начало и да ги прилагат. Всяко Слово е дадено при особени съчетание на планетите и Слънцето. Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие.

''После Учителят поясни:''

- Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука.

И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател.

Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота.
Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми.

Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата.

Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта.

Някой мисли, че е забравен. Това е криво разбиране. Никой не може да ви извади от Божественото Съзнание. В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си.

Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него.

Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава. В света могат да стават всякакви пертурбации, у хората може да има безброй падания и ставания; в каквото и положение да се намират, Бог винаги запазва едни и същи отношения към тях. Ти умираш – Бог пак те кредитира. Ти грешиш – Бог пак те кредитира.

Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания.

Няма по-голяма радост от тази да съзнавате, че живеете, че има Един, който ви обича. Той ви казва отвътре: „Не бойте се, аз ще наредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение.”

Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите мнозина, които ви обичат, които ви изпращат своите добри мисли и чувства.

Който разбере любовта на Бога, той няма да пита какво нещо е Бог.

Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички святи, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на Небето, тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога.

Казвам: Блажени са хората, че Господ ги люби. Там е вашето нещастие, че Господ като ви люби, не знаете това. Едно се иска от вас: да съзнавате, че Този, който ви люби, прави всичко заради вашето добро.

Любовта на Бога седи в това, че Той постоянно дава. Това се нарича втичане от Него – „инфлукс”. Когато настане обратният процес, животът се обезмисля. Докато има това втичане от

Неговия Живот в нас, ние живеем и се радваме.

Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича.

Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога. Докато човек не е свързан с Бога, той прилича на пътник, изхвърлен на пуст остров.

Само Безграничният е в сила да затвори вратата на злото, вратата на лошите условия.
Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент.

Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе казва: „От този човек нищо няма да излезе.” Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си, незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: „Не бой се, не се обезсърчавай. Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които

Бог върши, това е великата истина.

Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина.
Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото.

Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно.

Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си.

Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите.

Един човек направил хубава къща и пуснал в нея наематели, които за една година развалили къщата. Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас.

Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават.

Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават!” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.

Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов.

Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява.

Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева. Бог е Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим, че и Бог се гневи. Това е наше разбиране. Когато Бог ви наказва, това наказание е Неговото поучение, за да се върнете в правия път.

Ще ви кажа една велика истина: към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин.

Любовта на Бога към всяка душа е специфична.

Бъдете съвършени - Изворът на доброто

2010-07-20T11:10:41Z

Све: Нова страница: '''БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ''' ''Запитаха Учителя:'' ''- Кой е новият начин за работа?'' ''Учителят каза:'' - Т…

'''БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ'''

''Запитаха Учителя:''
''- Кой е новият начин за работа?''
''Учителят каза:''

- Трябва да вземем участие в Божията работа. Това значи да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно – както Бог работи.

Той работи по всесъвършен начин.

Бог е дълготърпелив. Ние ще бъдем търпеливи.

Бог е всемъдър. Ние ще бъдем мъдри.

Бог е вселюбящ. Ние ще бъдем любещи.

Бог е всесилен. Ние ще бъдем силни.

Бог е това, което ни подтиква да мислим и да работим.

Паднал си духом – Той те повдига нагоре.

Искаш да умреш – Той ти дава подтик да живееш.

Не искаш да работиш – Бог отвътре ти казва: „Иди да работиш.”

Аз гледам моите мисли и разбирания да съвпадат с разбиранията на Бога. Не искам заради мен да се изменя времето, но се съобразявам с времето, което Великото Разумно Начало нарежда.

Каква е задачата на човека? Непрекъснато самоизправление и самоусъвършенствуване.

Бог е непрестанно изявление на съвършенство, а човек е непрестанно изправление на себе си в пътя на съвършенството.

Това е тълкуване на стиха: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.” Човек непрестанно коригира своето несъвършенство в пътя си към съвършенството.

Животът е музикално изявление на Бога

2010-07-20T11:05:57Z

Све: Нова страница: '''ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА''' ''При Учителя обикновено завършвахме обяда с песни. …

'''ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА'''

''При Учителя обикновено завършвахме обяда с песни. Пеехме едногласно. Хармонията идваше от'' ''различията на гласовете. Музиката дава възможност на човека да се вдълбочи и съсредоточи, да'' ''почувства великата хармония и единство на Живота. Учителят казва:''

- Казано е, че Бог направи човека по свой образ и подобие. Тогава човек представлява Божествената книга. Като изучавате човека, почвате да разбирате и Природата.

Вие не можете да обичате нищо, което не е Божествено. Това, което още не разбирате докрай, внася Радост. А това, което сте разбрали, е само опаковка на Незнайното.

Не е невежа този, който, който не знае, а онзи, който не изучава Незнайното. Като изучавате Незнайното, то ще остане пак Незнайно за вас.

Великото Разумно Начало се разлива и изявява в множеството.
Защо Бог създаде света? За да се изяви.
Няма какво да търсите Бога на онзи свят. Той е в този свят и в онзи свят. В Него са включени всички същества.

Когато помислите за Бога, да почувствате най-възвишеното, да почувствате Живота в неговата целокупност. Да бъдете в хармония с Бога това значи да разбирате целокупния Живот. Трябва ли тогава да казвате, че светът не е хубав? Всичко, което Бог е създал, е ценно, но човек не оценява това, което го заобикаля. Същественото в живота е това, което твори формите. Незнайното е, което твори. Знайното е превозно средство на Незнайното.

Има един господар в света. Това е Бог – Единствената Реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи.

Бог е вложил капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, а изпълнението е вложено в сърцето на човека.

Някой има да ви дава, а казва, че няма да ви дава. Той знае в себе си, че ви дължи, но така казва. Също и тези, които отричат съществуването на Бога, вътрешно знаят, че има Бог.

Казват:”Бога никой никъде не е видял.” Това се отнася до физическия свят.

Вие казвате:”Не сме видели Бога и ангелите.” И Бог си видял, и ангелите, но сляп си бил, нищо повече. Ще дойде време, когато всички хора в света ще виждат проявите на Бога.

Има ад, но Бог не е създал ада. Има и рай, но Бог не е създал и рая. Той е създал нещо много по-велико.

Смисълът на Живота

2010-07-20T10:20:47Z

Све: Нова страница: '''СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА''' ''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх …

'''СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА'''

''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:''

- Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас.

Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва: „Искам да видя Бога.” Не виждате ли проявената Божия Светлина? Тя е изявление на ангелите, на Бога. Сега работете, да чувствате Неговото присъствие навсякъде и всякога. Сутрин, когато отидете на някой връх там да видите Бога.

Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява Великото Разумно Начало. Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб. Престанеш ли да мислиш за Него, Той е зад теб. По-добре е когато Бог е пред теб. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква.

Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде.

Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина.
Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате.

Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота.

Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност.

Бог първо ще намерите в малките неща: в кристалите, в изворите, в цветята, а после в големите.

Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него. Кажете му: „Вие не излизате на светлината, затова сте анемичен и слаб”.

Няма да му говорите за Бога. После ще му кажете: „ Имате нужда от чист въздух. Дишайте дълбоко, иначе ще боледувате.” Друг път ще му кажете: „Кръвта ви не е чиста, трябва да подобрите храната си, иначе ще заболеете.”

Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината с условия, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога.

Великото Разумно Начало

2010-07-20T10:13:43Z

Све: Нова страница: '''ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО''' ''„Изяви ми се тъй, ''както Ти благоволяваш,'' ''както на Тебе е угод…

'''ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО'''

''„Изяви ми се тъй,
''както Ти благоволяваш,''
''както на Тебе е угодно.”''
''Молитвата на ученика''

''Няколко дни валя сняг. Всичко изчезна под бялата покривка. Селските къщи почти се изгубиха.''

''Като разчистиха пътеките, учениците се прибраха за обяд. Въпреки снеговете, гости пак имаше'' ''много. Обядът завърши. Изпяхме няколко песни и после излязохме навън. Въздухът беше'' ''студен, чист, укрепителен. Учителят вдъхна дълбоко, проведе поглед наоколо, после към'' ''синьото небе, след това го спря върху угрижените лица на хората и каза:''''

- Всичко е от Бога.

Питат къде е Бог. Във въздуха. Чрез въздуха, който влиза в тебе, Бог ти дава живот. Бог – Великото Разумно Начало – е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувстваме Неговата самостоятелност. Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс – слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената!

Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога – скрит в Природата.

Дом Темелков - Последната Пасха

2010-07-20T10:02:36Z

Све: Нова страница: '''ДОМ ТЕМЕЛКОВ - '''ПОСЛЕДНАТА ПАСХА''''' И настана денят Безквасници, когато трябваше да се зак…

'''ДОМ ТЕМЕЛКОВ -
'''ПОСЛЕДНАТА ПАСХА'''''

И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13

Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето. Учителят възлизаше с отмерени и ритмични стъпки.

Някаква важна работа извършваше той в дълбоко мълчание.

Четиридесет и два пъти възлезе Учителят на планината.

Движенията в материалния свят, проникнати от Духа, имат магическа сила.

Когато разрушенията засегнаха града и страхът, паниката и ужасът обхванаха хората и легнаха като тежък похлупак, Учителят каза:

- Тука вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога, да излезем.

Той каза това сериозно, тъжен, като че казваше: "Тука няма въздух и слънце - да излезем".

Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко.

Учителят създаде тук малък свят, над които небето беше ясно, слънцето грееше и можеше да се диша свободно. Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.

В онези усилени дни много хора намираха тук убежище, подкрепа, утеха и насърчение, почерпваха сили да издържат изпитанията. Това е отразено в разговорите "Изворът на доброто".

Изворът на доброто*

2010-07-20T09:55:19Z

Све: Нова страница: '''ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО''' В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъ…

'''ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО'''

В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъхтян. Той бързаше.

-Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Цял живот човекът се беше колебал между Божествената Школа и света, сега беше направил своя избор.

-Кажете на Учителя, че искам да говоря с него.

Учениците съобщиха на Учителя:

-Човек иска да говори с Вас.

Учителят мълча дълго, после промълви:

-Кажете му, че концертът свърши.

И пак повтори тихо:

-Концертът свърши вече.

Разговорите "Изворът на доброто" както и беседите, събрани в трите томчета "Заветът на Любовта" са заключителната част на "Великия концерт". В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците.

Разговорите "Изворът на доброто", както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води.

Този Живот иде сега за всички човеци братя.