ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Ходете във виделината

2009-10-20T20:49:29Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Drugi-Hodete_vav_videlinata.pdf Ходете във виделината]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Призив]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Божието желание]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Мир да бъде на всички ви]] (Хирон) '''(готово)'''
* 4. [[Слово]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Поздрав на всички]] (Хирон) '''(готово)'''
* 6. [[Любовта]] (Хирон) '''(готово)'''
* 7. [[Бележки от едно тефтерче на брат Димитър Голов]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 8. [[Добро сърце и добър ум]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 9. [[Канарата и дървото]] (Хирон) '''(готово)'''
* 10. [[Мисли от г-н П Дънов]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 2 октомври 1911 г]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Друго направление]] (Хирон) '''(готово)'''
* 13. [[Камъкът има мистично значение]] (Хирон) '''(готово)'''
* 14. [[Защо Бог не премахне злото завинаги?]] (Хирон) '''(готово)'''
* 15. [[Упование на Господа]] (Хирон) '''(готово)'''
* 16. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 26 февруари 1912 г]] (Хирон) '''(готово)'''
* 17. [[Любов и единство]] (Хирон) '''(готово)'''
* 18. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 11 март 1912 г]] (Хирон) '''(готово)'''
* 19. [[Що значи съдба?]] (Хирон) '''(готово)'''
* 20. [[За да възкръснеш]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 21. [[И гласът му се чува]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 22. [[Съединителната линия]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 23. [[Да бъдем готови]] (НадяД) '''(готово)'''
* 24. [[Силната отрова]] (НадяД) '''(готово)'''
* 25. [[Вечно млади]] (НадяД) '''(готово)'''
* 26. [[Подквасата]] (НадяД) '''(готово)'''
* 27. [[Деца по сърце]] (НадяД) '''(готово)'''
* 28. [[Ще дойде като светлина]] (НадяД) '''(готово)'''
* 29. [[Завета на цветните лъчи на светлината. Как да се употребява книгата "Завета на цветните лъчи на светлината" – Б. Боев]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 30. [[Псалом 91]] (НадяД) '''(готово)'''
* 31. [[Вие сте поканени да работите]] (НадяД) '''(готово)'''
* 32. [[Защо ви помагам]] (НадяД) '''(готово)'''
* 33. [[Въжето на дявола]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 34. [[Преходната граница]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 35. [[Обсадно положение]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 36. [[Елохим]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 37. [[Същественото за днес]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 38. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 14 октомври 1912 г.]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 39. [[Името Господне]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 40. [[Всекиму според вечната правда]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 41. [[Към всички]] (Хирон) '''(готово)'''
* 42. [[Назидавайте себе си]] (Назъров) '''(готово)'''
* 43. [[Умни и силни]] (Хирон) '''(готово)'''
* 44. [[Ще постигнем]]
* 45. [[Делението]]
* 46. [[Смел и решителен]]
* 47. [[Ще се приравнят всички по закона на любовта и мъдростта]]
* 48. [[Като младенци]]
* 49. [[Постоянството Благословение от Бога]]
* 50. [[Онова, което ще повдигне човека]]
* 51. [[Пояснения относно беседите на Учителя – Лалка Кръстева]]

Назидавайте себе си

2009-10-20T20:48:36Z

Назъров: Коригирана

== НАЗИДАВАЙТЕ СЕБЕ СИ ==

Ако Бог е с нас.

"Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим."

Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно. В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи да съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за да очистиш сърцето, значи да го обработваш, да има кой да му помага. В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може да очисти своя ум и да повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него.

Душата умира, погинва, духът пада, но не умира. Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане. Материалният свят и духовният свят са двата полюса в живота, слизане от духовния свят в материалния и качване от материалния свят в духовния. Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за да добият хората прогресивна мисъл, т.е. да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта. Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието - на материалния свят. Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Обаче във всеки живот има смърт и във всяка смърт има живот.

Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си "От днес решавам да следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това". Вие веднага възприемате внушението и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който, като решил редовно да се черкува и тръгнал за черква, срещнал го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил млад, а черкуването било само за стари хора. Обаче, като остарял този млад човек и тръгнал за черква, отново го срещнал дяволът и му рекъл "Сега си стар, къде си тръгнал, не виждаш ли на какво приличаш, седи си у дома, почивай си, тая работа е за младите".

Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румънците? - Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? - Те. Те искат да ви накарат да се оттеглите от пътя Господен. Чудното е, че и вие самите биехте тъпана и искахте да се биете, бихте се, но ето ви последствията. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Този е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така дяволът дохожда и ви убеждава, че всичките богатства и възможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато, като Христа трябва да му кажете "Махни се от пред мен, Сатано!" Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле - арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие ще познаете дали сте обсебени от лош дух - не остава нищо друго, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате. Веднага ще видите промяна на лицето ви от хипнотичното влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готов да жертвате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, така щото да сте готови да жертвате всичко, в тази мисъл или форма живее или един добър дух, или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "да назидавате себе си във вярата".

Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега.

Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми пример, някой от вас, който в днешно време да го обичат както подобава синовете и дъщерите му. Намерете ми подчинени, които да милеят за началстващите ги. Няма! Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло.

Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш!" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Четете Павла в 13 глава от Първото Послание към Коринтяном и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме изгубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде в ума ви мисъл да критикувате някого, попитайте се: Защо да храня лошо настроение в себе си? Искате ли да се лекувате и избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова, защото подозирам за вас голяма опасност да ви дебне. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовност да Му служите, дотолкова ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава, така ли лесно напущате бойното поле? Мнозина, като са натясно, си казват "Щом Господ не ни помага, ще отидем на друга посока. Ще отидем в тройния съюз Напущаме тройната Антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост във вас Това няма да ви препоръча в небето за хора със силен, солиден характер, характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас Всичко това не е чудно Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да може да изчакате младоженеца. Аслъ, колко още ще живеете тук? Най-много да живеете още 50 години. Ако речем, че всичките тези години вие добрувате, то душите ви къде ще са? Когато и след изминаването на петдесетте години вие остареете, тялото ви рухне и силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте! Тия големи и солидни здания виждате ли? Камък на камък няма да остане от тях - дотолкова е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това е за вас урок, който трябва да разберете и схванете, и проумеете, и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате да останете още в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида по своето предназначение. Но и за вас далеко по-износно е да последвате мене. Защото, казвам ви, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има и опасност да ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което сега Господ Исус Христос ви казва. Ще заключа своята реч с една малка приказка. Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на уединение, философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал в своята философия, толкова работите му не отивали на добре Оженил се, но и жена му скоро го намразила заради неговата особеност - неговото мълчание и начумереност, и работата дошла до там, че трябвало да се разделят, защото тя търсела друг живот, живот весел, със забавления и удоволствия. Той й разрешил да се омъжи за друг, да бъде свободна. Омъжила се тя за богат търговец. По едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потърсили Ляо-янг за съвет. Чрез мъдрия си съвет той станал известен и възнаграден от първенци и народ. Тогава бившата му жена отива при него и го помолила да й разреши да се върне в неговия дом, да забрави миналото и да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, но взел, че излял на земята една чаша, пълна с нектар, като й рекъл, ако може да събере от разлелия се нектар, да го върне в чашата и да запази чистотата му. Разбира се, тя не могла да стори това.

Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но вие няма да можете да го съберете.

Можех да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в просото.

Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души, и ще ви помогне Христос.

Настоящето слово е дадено в софийския кръжок чрез г-н Дънов на 11 август 1913 г., неделя.

КНИГА: Ходете във виделината

2009-10-19T21:26:13Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Drugi-Hodete_vav_videlinata.pdf Ходете във виделината]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата.

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Призив]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 2. [[Божието желание]] (Хирон) '''(готово)'''
* 3. [[Мир да бъде на всички ви]] (Хирон) '''(готово)'''
* 4. [[Слово]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Поздрав на всички]] (Хирон) '''(готово)'''
* 6. [[Любовта]] (Хирон) '''(готово)'''
* 7. [[Бележки от едно тефтерче на брат Димитър Голов]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 8. [[Добро сърце и добър ум]] (anotherseeker) (работи се)
* 9. [[Канарата и дървото]] (Хирон) '''(готово)'''
* 10. [[Мисли от г-н П Дънов]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 2 октомври 1911 г]] (Хирон) '''(готово)'''
* 12. [[Друго направление]] (Хирон) '''(готово)'''
* 13. [[Камъкът има мистично значение]] (Хирон) '''(готово)'''
* 14. [[Защо Бог не премахне злото завинаги?]] (Хирон) '''(готово)'''
* 15. [[Упование на Господа]] (Хирон) '''(готово)'''
* 16. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 26 февруари 1912 г]] (Хирон) '''(готово)'''
* 17. [[Любов и единство]] (Хирон) '''(готово)'''
* 18. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 11 март 1912 г]] (Хирон) '''(готово)'''
* 19. [[Що значи съдба?]] (Хирон) '''(готово)'''
* 20. [[За да възкръснеш]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 21. [[И гласът му се чува]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 22. [[Съединителната линия]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 23. [[Да бъдем готови]](НадяД)(готово)
* 24. [[Силната отрова]](НадяД)(готово)
* 25. [[Вечно млади]](НадяД)(готово)
* 26. [[Подквасата]](НадяД)(готово)
* 27. [[Деца по сърце]](НадяД)(готово)
* 28. [[Ще дойде като светлина]](НадяД)(готово)
* 29. [[Завета на цветните лъчи на светлината. Как да се употребява книгата "Завета на цветните лъчи на светлината" – Б. Боев]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 30. [[Псалом 91]](НадяД)(готово)
* 31. [[Вие сте поканени да работите]](НадяД)(готово)
* 32. [[Защо ви помагам]](НадяД)(готово)
* 33. [[Въжето на дявола]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 34. [[Преходната граница]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 35. [[Обсадно положение]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 36. [[Елохим]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 37. [[Същественото за днес]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 38. [[Събрание, водено от г-н П Дънов, 14 октомври 1912 г.]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 39. [[Името Господне]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 40. [[Всекиму според вечната правда]] (anotherseeker) '''(готово)'''
* 41. [[Към всички]]
* 42. [[Назидавайте себе си]] (Назъров) (Работи се)
* 43. [[Умни и силни]]
* 44. [[Ще постигнем]]
* 45. [[Делението]]
* 46. [[Смел и решителен]]
* 47. [[Ще се приравнят всички по закона на любовта и мъдростта]]
* 48. [[Като младенци]]
* 49. [[Постоянството Благословение от Бога]]
* 50. [[Онова, което ще повдигне човека]]
* 51. [[Пояснения относно беседите на Учителя – Лалка Кръстева]]

КНИГА: Живият Господ

2009-10-02T19:12:46Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1922-Zhivia_Gospod.pdf Живият Господ]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!'''

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Живият Господ]] (НадяД) '''(готово)'''
* 2. [[Възлюби го]] (Ани) '''(готово)'''
* 3. [[Станете да отидем]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 4. [[По-леко ще бъде наказанието]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Не знаете, що искате]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Да наследя]] (НадяД) '''(готово)'''
* 7. [[Лама савахтани]] (НадяД) '''(готово)'''
* 8. [[Дойде да послужи]] (Назъров) '''(готово)'''
* 9. [[Ще ви научи]] (Ани) '''(готово)'''
* 10. [[Добрата земя]](НадяД) '''(готово)'''
* 11. [[Защо не можахме]] (Назъров) '''(готово)'''
* 12. [[Простри ръката си]] (Ани) '''(готово)'''

Защо не можахме

2009-10-02T19:11:01Z

Назъров: Коригирана

== Защо не можахме ==

Когато влезе вкъщи, учениците Му питаха Го настрана: "Защо ние не можахме да го изпъдим?" (Марк, 9:28)

"И внезапно, като се обърнаха, не видяха вече никого със себе си, освен Исуса самичък." (8 ст.) Хората наричат такова състояние халюцинация. Целият свят е само една халюцинация — нищо повече! Много просто, Вярно ли е всичко, което виждате? Вие не можете да докажете, кое е вярно, и кое не е вярно. Всяко нещо може, колкото да се докаже, толкова и да се откаже, т.е. да се отрече.

"И когато слизаха от гората, заръча им да не кажат никому това, що видяха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите." (9 ст.) — И досега още се задава въпросът, какво значи да възкръсне човек от мъртвите.

"Но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му, каквото щяха, както е писано за него." (13 ст.) Христос казва, че Илия дошъл. Ето едно доказателство за прераждането. Този стих се отнася за онези, които го отричат.

"И като дойде при учениците, видя около тях народ много, и книжници, които се препираха с тях." (14 ст.) Светът е пълен с книжници. Христос е горе на планината, а книжниците долу, под планината, водят спор, както става сега, по въпросите около жилищната криза. Днес всички спорят за хляб, за захар, кой взел повече, кой — по-малко. Ето с какви въпроси се занимават хората днес.

И попита книжниците: "Какво се препирате с тях?" (16 ст.)

И отговори един от народа и рече: "Учителю, доведох при Тебе сина си, който има дух ням." (17 ст.)

"И рекох на Твоите ученици да изпъдят бяса, но не можаха." (18 ст.) Като се намерите в затруднение, вие започвате да спорите, кое учение е право, и кое не е. И сега на дневен ред е въпросът, кое учение е по-право.

А Той му отговори и рече: "О роде неверни, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при мене!" (19 ст.) Мнозина казват, че когато дойде Христос втори път, ще оправи света. Според мене, ако Христос дойде сега на земята, ще Го окачат не на един кръст, но на десет.

"И доведоха го при Него. И като Го видя бесният, тутакси духът го покъса; и той падна на земята и валяше се запенен." (20 ст.)

И запита Исус баща му: "Колко време, откак му стана това?"(21 ст.)

А Исус, като видя, че се стича народ, запрети [забрани] на нечистия дух и му казваше: "Душе неми и глухи, аз ти повелявам, излез от него, и да не влезеш вече в него!" (25 ст.) Значи, Исус повеляваше на нечистите духове. Каза му да излезе вън.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Някой учен прави много изследвания, но безуспешно, нещо не му върви. Някой адвокат разглежда много дела, но работите му не вървят добре. — Защо? Някъде в домовете, между мъжа и жената, работите им не се нареждат добре. Някой свещеник се оплаква, че и неговата работа не върви добре. — Защо? — Богомолците не го посещавали. Актьорът се оплаква, че работите му не се нареждат добре. — Защо? — Все има някаква причина.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Учениците запитаха Христа: Защо не можахме да го изпъдим, та се изложихме пред света? В отговор на това Христос им отговори: "Този дух не излиза, освен с пост и молитва." И съвременната църква дава нареждания за пост и молитва, но този пост коренно се отличава от Христовия. И сегашните хора се молят, но това не е истинска молитва. — Как да не е молитва! — Молитва е но не е истинска; пост е, но не е истински. Истинска молитва, истински пост са нужни. Мислите ли, че всеки който вземе четка в ръка, може да рисува? Ако твоето дете нарисува една гарга, може ли художникът да приеме тази картина за изложба? Само онзи може да държи четка в ръка, който знае, как да нанася сенките, да създаде подтик у човека. Може ли да се нарече музикант онзи, който държи цигулка в ръка? Може ли да се нарече пианист онзи, който свири на пиано? Да свириш на пиано, това не значи да движиш ръцете по клавишите отгоре до долу. Може ли да се нарече Божи служител онзи, който облича одежди на свещеник? Ние отричаме тези неща. Всеки може да се заблуждава от външната страна на нещата, но аз никога. — 3аЩо? — Аз съм художник, не приемам нещата на доверие. Като погледна рисунката на някого, казвам: Това не е картина, това са гарги. — Вземи четката и ела да рисуваме заедно. Аз рисувам, и той рисува. — Сравни сега твоята гарга с моята и виж разликата. Някой музикант дойде при мене и се хвали със знанието си. Казвам му: Това не е музика, така не се свири. — Как се свири? Вземи си цигулката, и аз ще взема моята, да свирим и двамата. Молиш се и минаваш за набожен. — Каква е твоята молитва? Можеш ли с молитвата си да се излекуваш? Оплакваш се, че те болят краката. Молиш се, но болката ти не минава. — Защо? — Молитвата ти е слаба, не е истинска. Спираш се пред един извор, който бучи, надалеч се чува бученето на водата. Ти си нервен, търсиш тишина. Започваш да се молиш на извора: Моля ти се, спри течението си. Престани да бучиш, нервите ми не понасят. — Слушай, приятелю, това е моето естество. Тук е моето царство. Ако не можеш да понасяш шума, иди някъде далеч, да успокоиш нервите си. Аз съм оставен тук, да свърша някаква работа, не мога да не вдигам шум.

Днес и мене ме питат: Защо говориш така на хората?—Аз съм извор, върша работата си. Ако не искаш да ме слушаш, стой настрана. Никого не съм канил. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Около мене има тревички, бубулечици, мушици, те ще пият от моята вода. Аз давам вода на всички. Вечер се отбиват при мене змии, жаби, свраки, гарги и др. Пият, задоволят жаждата си и си отиват.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? — Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори. Ти впрягаш вола в счупеното си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си. Много просто, поправи ралото си и тогава иди да ореш. Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в счупеното рало, или в слабите волове.

Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото. Имаш възможност да направиш избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако избереш светлината на лампата, не си умен. Ако избереш слънчевата светлина, ти си умен човек. На слънчевата светлина и топлина всичко расте и зрее, всичко се облагородява. На човешкото огнище само няколко души могат да се топлят. Ученият е огнище, на което могат да се греят не повече от стотина души. Колко хора могат да се греят на слънцето? — Около 2.5 милиарда хора, освен десетте милиарда животни, мушици, бубулечици и пак ще остане място за още много същества. На слънчевата светлина могат да излязат всички хора да се греят. Това значи Божествен огън. Божествен авторитет. Кой не зачита Божественото? За всички е важен Божественият авторитет, а не човешкият. Въпреки това, някои гледат на Бога, като на същество, далеч някъде, Когото не могат нито да видят, нито да разберат. То е все едно, да убеждаваш хората, че не могат да видят слънцето. Трябва ли да видиш отражението на слънцето в огледалото, за да се увериш, че то съществува? — Не, излез вън, сам да видиш изгряващото слънце, сам да се погрееш на неговата топлина. Аз чувствам Бога с цялото си същество: с главата, със сърцето си. Ако разчитам на отражението в огледалото, ще се осакатя и ще оглупея. Аз искам да бъда вън от човешките закони; да изляза всред природата и там да се свържа с Бога.

Питат: Защо хората не ходят в църква? — Защото няма любов. — Защо свещениците са изгубили своя авторитет? — Защото няма любов. — Защо хората не мислят право? — Защото няма любов. — Защо управниците губят авторитета си? — Защото няма любов. След всичко това, хората ще отричат Бога. Те са много неискрени. Аз се обръщам към онези хора, които говорят за един Бог на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта, а не изпълняват Неговата воля. Питам ги: Как могат да говорят за новото учение, че развращавало света? Какво ще кажат те за християнските народи, които воюваха помежду си, избиха милиони хора и внесоха разврата в света. Де останаха религиозните хора и техните водители? Защо владиците, свещениците, проповедниците не казаха думата си? Нали Бог е Любов? Той допуска ли войната? Когато хората се убиваха, тормозеха, духовенството мълчеше. След това започнаха да се питат, кой внесе разврата в света и, понеже не са готови да чуят истината, те държат виновен този - онзи, но не и себе си. — Кой разврати света? Отговарят: Учените хора, новото учение, — Не, вие, които подържахте войната, развратихте света. Моето учение не може да развращава. Питам: Кой кодекс от Евангелието ви дава право да се биете? Може ли, в името на Христа да поддържате войната? След всичко това, пишат във вестниците, че аз съм развратил света.

Син Божи, Христос иде на земята! Знаете ли, какво носи Той за вас? Христос носи такъв камшик за владиците и свещениците, че щат-не щат, ще разберат, колко думите ми са верни и истинни. Няма да остане свещеник, проповедник или владика, на когото да не ударят 25 тояги. Няма да остане човек в света, когото Христос да не държи отговорен. Христос ще извика всички свети старци от Синода и ще ги пита, на кого служат. Народът, на когото те служат, е на Бога, не е техен. Българският народ не е създаден за светите старци и за светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот, преди да са били християни. Бог е навсякъде, между всички народи. Те са съществували и съществуват и без християнството. Аз не защищавам себе си, но казвам: Слушайте, братя, камшик иде за всички! За мене е добре, моят гръб няма да страда. Вашите гърбове ще страдат. Всички ще страдате.

Днес светият Синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? — Един човек, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво има да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи, зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? — Зад гърба ми стои великата Божия Любов; зад гърба ми стоят великата Божия Мъдрост и Истина; зад гърба ми стоят великата Божия Правда и Добродетели. Всичките живи добродетели са зад гърба ми. Всички разумни, културни същества са зад гърба ми. Знаете ли, колко велики са те? Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най внимателно; Ако ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. Например, спирам се пред един мравуняк. Гледам — една мравка излиза от мравуняка и се спира тук-там, търси нещо, но се връща празна. Казвам си: Сега ще направя един опит. Изваждам от джоба си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка. Изведнъж от мравуняка излизат няколко мравки и се отправят към житните зрънца. Всяка си взима по едно зрънце и се връща в мравуняка. Мравките казват: Голяма благодат се изля върху нас! Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това? — Не, знаем само, че стана нещо особено. Казвам: Аз имам милост към вас и ви подхвърлих няколко зрънца. Така постъпват и тези велики същества. Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от джобовете си и ги подхвърлят. Хората се трупат върху тях, събират ги и казват: Голяма благодат е дошла! Ще пишат във вестниците, ще обясняват причината за тази благодат. Великите същества ги наблюдават, смеят се, както аз се смея на мравките и казват: Утре, като минем покрай вас, пак ще ви подхвърлим нещо. А хората казват: В нашия свят става някакво чудо, някаква особена манна пада периодически от небето. Причината за това чудо съм аз. Като обикалям планината и правя своите научни изследвания, минал съм покрай този мравуняк и съм го облагодетелствал. Като не минавам вече оттам, мравките казват: Измени се вече светът. — Не се е изменил светът, но аз минавам през друг път. Между великите същества е и Христос. И той е един от тях.

Сега и религиозни, и светски хора разсъждават върху въпроса: Бог ли е Христос, или обикновен човек? Не съдя свещениците, но казвам, че и те не вярват в Божествения произход на Христа. Досега аз не съм осъдил нито един свещеник, нито един владика, но им казвам истината. Влизам в една касапница и отдалеч мирише — месото е развалено. Казвам на касапина: Месото е развалено, ти ще се компрометираш пред клиентите. Влизам в една бакалница да си купя захар. Опитвам захарта и намирам, че е фалшифицирана. Казвам на бакалина: Приятелю, захарта ти е лоша. Аз нямам нищо против касапина, нито против бакалина, но казвам, че стоката им не е добра. Трябва да продават чиста стока. — Майка ми и баща ми бяха добри, честни хора. — Остави това, но като търговец, ти си длъжен да продаваш честно. Като свещеник, ти си длъжен да работиш честно. Сега свещениците казват, какъв е бил Христос, какво е проповядвал Той; какво е Символът на вярата. Някой път, при свободно време, ще ви разтълкувам Символа на вярата. Първият член; Вярвам в Единнаго, Истиннаго Бога. —Вярваш, че Бог е любов, а твоят брат страда, умира; твоята сестра си предава честта. Стотици българки гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите, кой ги въведе там? Нека те първи кажат истината. Ако аз съм направил нещо лошо, готов съм да го изправя. Аз съм готов да изправя всяка своя грешка. Вие готови ли сте? Аз съм искрен, вие искрени ли сте? Аз обръщам внимание и на най-малките работи. Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението, И вие спазвайте този принцип. Духовенството се страхува от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде, да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Каквото и да направя в това направление, според мене, това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертваш живота си. Кой от нас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на любовта. Днес само се говори за любов, но не е това пътят.

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" Христос отговаря: "Този род не може да излезе, освен с пост и молитва." — Какъв пост? — На себеотричане. Ако не ядеш три деня, ще извикаш един беден, гладен и ще му дадеш твоята храна. Той ще яде, а ти ще му прислужваш. Както ти постъпваш, така ще постъпват и с тебе. Питам ви: Знаете ли, откъде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши, да не им отнема богатството. Наистина, българските свещеници са богати: църквата е в техни ръце, а аз нямам никакви приходи, нищо нямам в ръцете си. Най-напред те трябваше да ме приемат. Аз съм странник, ида отдалеч. Те имат власт, имат приходи, трябваше да ме приемат в дома си, да покажат своето гостоприемство, своето благородство и да кажат пред света: Ние първи Го приехме. Моят крак още не е влязъл в къщата им, а те казват: Видите ли Го този? — Да Го махнем. Той ще развали българския народ. Те настройват хората срещу мене и казват, че петня името Божие, че подронвам авторитета на светата църква. Питам ги: Де е вашият Бог? Де е Синът Божи? Синът Божи е синът на любовта. Де е вашата любов? Аз никъде не я виждам.

Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500 — 600 години, докато дойде новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят, как се работи с любов. Новата култура изисква нови хора, Тогава те ще разберат, как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на любовта, нямаше да плачат и страдат. Днес ви кръщавам: Заповядайте в дома ми, има място за всички. Тук ще видите, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове. Под "поп" и "владика" разбирам всеки човек. Едновременно, човек е и поп, и владика. Под "владика" разбирам цар. Всички сме царе. Понеже всички сме братя, ние не се нуждаем от владици и попове. Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика. Трябва ли да ти казвам да познаеш Бога? И двамата Го познаваме. Щом любовта царува в душите ни, ние трябва да я приложим в живота си и то в най-малките работи. Това значи, да живееш по любов, християнски. Това ще стане постепенно, но ще дойде отвътре, не отвън. Така трябваше да постъпи духовенството. Помнете: Великият закон на любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има свое последствие, и всяка лъжа — своя реакция. Каквато да е лъжата, тя всякога е лъжа, а истината е всякога истина.

Като говоря, аз разглеждам нещата от друга страна. Например, казват ми за някого, че е лош. Щом е така, аз ще разровя корените му и ще го изследвам. Какво виждам? — Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клоните му — на трън. Значи, той е присаден с трън. Долу той е добър, а горе — лош. Като зная причината за неговата лошавина, аз си мълча, нищо не казвам. За друг ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка. Значи, той е присаден с ябълка. Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е. Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка? — Защото той не е попаднал в почвата на любовта. Неговата почва е груба, необлагородена. Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.

Сега, като делим хората на добри и лоши, това е относително, Ето защо, като се казва, че даден човек е добър, или лош, първо трябва да проследим, какъв е коренът му и каква — неговата присадка. Коренът е важен, а не присадката. Ако бутна присадката на свещеника, ще остане само коренът му. Тогава той ще види ясно, кой е бил мотивът, който го [е] заставил да стане свещеник: от любов към Бога ли е станал такъв, или от любов към себе си. Това не е упрек. Аз разглеждам въпроса принципно. И аз, като проповядвам, се питам: От любов ли правя това, или от някаква користна цел? Ако проповядвам от любов, на прав път съм. Говоря за любовта, за любовното чувство. По какво се познава това чувство? То внася в човека безгранична свобода, безгранична светлина и топлина, безгранична пълнота и безгранична чистота.

Христос казва на учениците си: "Този дух не може да се изпъди, освен с пост и молитва." Постът подразбира самоотричане. Ще постиш, но ще дадеш залъка си на онзи, който гладува. Ще го извикаш у дома си и ще му кажеш: Братко, приятно ми е да отстъпя залъка си на тебе. "С пост и молитва." Така ще се молиш, че да приемеш любовта в себе си. За да проповядвам, трябва да имам любов. Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора. Проявил ли се е Бог чрез българската църква? Знаят ли нашите свещеници, какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци, какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил нито едно оплакване до невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в невидимия свят, знаете ли, какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието име и ме наричат "лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама — никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека.

Българският народ е видял от мене само добро, но зло — никога. След това, светите старци се осмеляват да ме наричат "лъжеучител"! Това показва, какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене, лъже, никога не може да се извини. — Защо? — Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото име.

Седя някога недоволен, пълен с негодувание, искам да се проявя, но, като видя Божието лице, казвам: Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов на никого няма да пакостя. И на хората казвам: Почит и уважение се иска от всички! Ще говорят те за Сина Божи, за Христа! След всичко това, свещениците тръгнаха с кръст в ръка да благославят войната, да благославят оръжието! Христос плака по бойните полета, а те плачат за Него и казват, че Го обичат. Хиляди хора се осакатиха, а после ще плачат, че светата църква се осквернила! Признайте греховете си, защото и в бъдеще няма да ви се простят. Ще кажете, че искам да ви плаша. Защо ще ви плаша? Аз още не Съм дал оплакването си, но в мене се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи, и всяка нечиста душа да се сломи. Всички да познаят, че има един Велик Закон на безпристрастие. Не е въпрос за мене, за моята личност. Въпросът е да изпъкне самата истина.

Мнозина говорят за Христа, за светата църква. Що е светата църква? — Тя е общение на живи души, които трябва да дишат свободно. Питам тези мои братя: Какво трябва да дишат тия хора? — Чистата Божествена Истина. Те трябва да черпят соковете на Любовта, и умовете им да се проникнат от Божествената Мъдрост. Общение на живи души, това е Светата църква. Онзи, Който ги обединява в едно цяло, това е Божият Дух. Църквата, за която говорим ние, не е стопанство, не е сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна; тя е подвижна църква, на промени от любов към любов, от истина към истина, от мъдрост към мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е днес. Българският народ е останал толкова назад, благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: Внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека. Ученичката, която заболяла, по наследство от майчина линия, носи разположение към полудяване. Някога и майката била разстроена. Аз зная дълбоката причина за това. Всяко полудяване се дължи на някакви любовни връзки. Когато млада мома се разстрои, това показва, че имала любовни връзки с някой момък, и той я изиграл. Отблъсната от него, от родителите си и от обществото, тя не може да издържи това голямо напрежение и заболява. С други думи казано: Присадката се счупва, трънът се показва, и човек се проявява като луд. Като не знаят причината за това заболяване, казват, че ученичката заболяла от моето учение. Аз съм готов да направя опит да я излекувам, но с условие да повярвате. Готов съм да направя опита в присъствието на това момиче, на светия Синод, на целия учителски състав в Пловдив и на целия български народ. Ако всички се решат да служат на Бога с любов, да забравят своите дългове и грехове, аз съм готов да кажа само една дума и да излекувам болното момиче. По друг начин не съм съгласен да го лекувам. Ако не се съгласите, ще го оставя да се лекува по естествен път, докато му дойде умът на място. Като следя, какви хора говорят за мене, виждам, че това са все учени — учители, лекари, хора с висше образование — историци, математици, естественици. Защо са толкова пристрастни? Защо не изследват работата научно? Ако ученичката е заболяла от моето учение, аз ще изправя грешката си. Но преди да говорите, изследвайте въпроса добре. Не се самозаблуждавайте! Нека истината излезе на лице! Всеки да я чуе и разбере. Аз се чудя на учителите, които толкова лесно се подават на един стар навик, на старото патриотическо чувство "да не погине нашият народ." Всеки народ може да погине, но кога? — Когато няма любов в себе си. Под "любов" разбирам пълно безкористна навсякъде.

Питате: Трябва ли да се зачита властта? — Трябва, но кой може да зачита? — Любовта зачита. — Трябва ли да се почита църквата? — Ако я обичаш, ще я почиташ. Като обичаш някого, ти го почиташ; като не го обичаш, не го почиташ. Може да лицемериш, но това не е любов. Някой лесно може да се откаже от мене заради църквата, но това е политика. Ние нямаме политика, но се ръководим от следния свещен принцип: Истината е всякога истина. Ние сме прями, искрени. Мога ли да се откажа от хляба, от водата, от въздуха и от светлината? — Не мога. Да се откажа от тях, това значи, да искате моята смърт. Да се откажа от светлината? Невъзможно ми е. Да се откажа от въздуха? Невъзможно ми е. Да се откажа от хляба? Невъзможно ми е. Мога ли да се откажа от своите мисли и чувства? Не мога. Изобщо, не мога да се откажа от това, което Бог ми е дал. Мислите и чувствата ни са заради нас. Въздухът, светлината, слънцето са заради нас. Ето защо, всички трябва да проповядваме повече въздух, повече светлина, повече слънце. С по-малко храна можем, но да бъде чиста и здрава.

Сега ще ви разкажа една интересна приказка. Някога живял един голям магьосник със слугата си. Като трябвало да измете стаята си, той казвал на метлата: Хайде, метла, измети добре стаята ми. Метлата напущала мястото си и веднага измитала стаята му. После той казвал: Метла, донеси вода. Тя взимала съда и донасяла вода. Като му трябвали дърва, магьосникът казвал на брадвата: Хайде, брадва, да ми насечеш дърва. Тя веднага изпълнявала желанието му. Слугата наблюдавал, как господарят му заповядвал на метлата, на брадвата и си казвал: И аз мога да заповядвам. Един ден господарят му казал: Хайде, иди сега да ми донесеш вода. Слугата отишъл в стаята, дето била метлата, и казал: Хайде, метла, иди да донесеш вода. Метлата отишла за вода, изсипала я на мястото й и отишла втори път. След това трети, четвърти, пети път: носела вода и я изливала, носела и изливала — всичко се напълнило с вода. Слугата се видял в чудо, казвал й да спре, но тя не го разбирала. Той не чул от господаря си, какви думи казва на метлата, когато не иска повече вода. Веднага се затичал при господаря си и му казал: Господарю, направих една голяма беля, всичко се напълни с вода. Господарят отишъл при метлата и казал: Слушай, метла, твоето място е в ъгъла. Тя веднага се прибрала на мястото си. Слугата забравил да каже на метлата, че мястото й е в ъгъла.

Съвременното духовенство е забравило да каже: Парички, вашето място е в ъгъла. Това се отнася до всички. Парите, с които си служим, трябва да стоят в ъгъла! Да иска човек много пари, това не е лошо, нито е грешно. Обаче, първоначално, човек е желал добродетели. Сега иска неща, които са отживели времето си. Ще бъде смешно, младата мома, свършила университет, свири на пиано, да играе с кукли! И това не е лошо, но минало е времето, когато тази мома играла с кукли. Сега и тия наши приятели искат да ни върнат назад, във времето, когато сме играли с куклички. Как е възможно, аз, който съм свършил университет, да си играя с кукли! Сега аз искам да се занимавам с други неща, да върша други работи. Ще ми налагат епитимия, като отцепник от църквата, да направя 500 поклона. И това не е лошо, добра гимнастика е. Ще се наведа 500 пъти, но как ще се вдигам? Не е малко, 500 пъти! После ще се наметна с един халат и ще постя 15-20 дни. Покаях ли се с това? Външно е така, но не и вътрешно, в сърцето.

И аз мога да ви накарам да клякате, но покаяние ли е това? В душата ми трябва да се яви вътрешно желание, да правя всичко съзнателно. Тогава и халатът ще бъде на мястото си. Да се преклониш, но пред кого? — Пред любовта. Всички на работа! Още утре ще взема мотиката, ще отида на лозето и ще кажа: Днес ще направя не 500 поклона, а 1,500. Ще се поклоня пред един чукан, пред втори, пред 1,500 чукана и ще кажа: Благодаря, че можах днес да подишам чист въздух и да прекопая 1,500 чукана. Така ще направя добро и на себе си, и на чуканите. Какво правят религиозните днес? — Поклони. Не е този пътят. Това е заблуждение. Можеш да се поклониш, но пред ябълката. Тя очаква твоя поклон. Можеш да коленичиш, но пред твоята болна сестра. Ще коленичиш, за да измиеш краката й, да й услужиш. Ако трябва аз да наложа на някого епитимия, тя ще бъде следната: Ще го накарам да посети 500 бедни семейства, да им се поклони, т.е. да им донесе хляб и дърва. Ако има болни между тях, той ще им накладе огъня, ще им даде хляб да ядат, ще им сготви топла чорбица. Ако има възможност, ще им даде по една дреха. Това наричам аз наказание. То има смисъл. Такова наказание налага и Бог. Когато иска да накаже някого. Той му дава богатство — къщи, ниви, лозя и му казва: С това богатство искам да оправиш живота си. Ще кажете, че богатите са щастливи хора. — Не, те са най-нещастните; те са изпратени на земята да плащат дълговете си. На тях е наложена най-строгата епитимия. Днес свещеникът влиза в дома на богатия с почит и уважение. — Не, той трябва да му каже истината: Братко, съблечи официалните си дрехи, облечи работническия халат и започни да работиш. Аз те пратих на земята да се покаеш. Дадох ти богатство, не лично за тебе, но да изплатиш всичките си грехове. Ако днес не направиш това, никога няма да го направиш. Ако така изпълниш задачата си, аз ще бъда доволен от тебе. Това значи покаяние. Ще обикаляш бедни, болни, страдащи и на всички ще помагаш. Това значи, да изпълниш Божията воля. Това значи, да приложиш учението, което проповядвам. Това е задача на всеки човек, на всеки свещеник.

Какво прави свещеникът? Като дойде някакъв празник, той вземе кръста и китката в едната ръка, котлето с вода в другата и тръгва от къща в къща да ръси. Това всеки може да направи. И аз мога да взема котлето и да обиколя цяла София, но аз искам котлето ми да бъде пълно с любов. Като пъхна китката във водата, да поръся хората с капките на любовта и да кажа: Братя, ръся ви в името на любовта, която отваря сърцето на човека към слаби и угнетени, към онеправдани и страдащи. Преди няколко години дойде един свещеник от варненските села да ме ръси. Казах му: Почакай малко, ако е за пеене, аз пея по-добре от тебе. Защо носиш този златен кръст в ръката си? Отвори сърцето си, да ти покажа любовта си. Готов съм по-скоро тебе да целуна, отколкото кръста. Ти си живият кръст, когото всеки може да целуне. Няма защо да разнасяш този кръст. Искаш да покажеш, че си православен. Това не е учението на Христа, т.е. на любовта. Това е лицемерие. Да носиш кръста отвън, това значи да петниш Христа. Носи кръста вътре в себе си, а не отвън. Ти искаш да печелиш с този кръст. Не, хвърли го, той е опозорен. Ти си живият кръст. Ако искам да покажа, че съм православен, тебе ще целуна. Готов съм да целувам живите кръстове на православието, но не и златните. Стопете златните кръстове и парите раздайте на бедните. Ще кажете, че като говоря така, подронвам престижа на православната църква. — Че той отдавна е паднал! Ще дойде ден, когато всеки ще каже на своя ближен: Братко, познавам твоя жив кръст в сърцето и в ума ти. Готов съм да ти помогна и да те повдигна.

Сега, като говоря така, не искам да станете много меки. Не искам да бъдете и много твърди. И едното е опасно, и другото е опасно. Искам да бъдете умни и предвидливи. Като говоря за духовенството, аз зная, какви ще бъдат последствията, но не се страхувам. Ще кажете, че ще си напакостя. Няма какво да си напакостя. Това, което правя, е в името на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина, в името на Божията Правда и Добродетел. Важно е на тях да не пакостя, а не на себе си. Щом имам тяхното съдействие, и аз, и вие ще се радваме на благата в живота. Какъв смисъл има да ви говоря сладки думи, а да нямам любов; да ви прегръщам и целувам, а зад гърба си да държа въже за обесване? Аз искам първо духовенството, което говори за Син Божи, да Го познае. Нека покажат на хората, кой е Син Божи, кой е Синът на Любовта. Той не е в мъртвите форми на църквата. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч — на небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. — Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влязат в нея хиляда души? Там имало скрита някаква тайнствена, особена икона. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Аз бих поставил кого и да е от вас, вместо икона. Всеки ден ме посещават десетки живи икони. За предпочитане е да се молиш на жива икона отколкото на дървените. С живите икони влизаш в общение, може да размениш мисли с тях. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в любовта и да придобиват добродетели. Имате страдания, но вървете напред, бъдещето е пред вас. Така аз гледам на нещата, така трябва да гледате и вие. В душата на всекиго нека седи идеята, да живеят помежду си братски. Ако не постигнете нещо, не се обезсърчавайте. — Защо не можем да постигнем желанията си? Защото не сте познали любовта в своята [нейната] пълнота. — Аз я познавам. — Като мъдрост позна ли я? Като истина позна ли я? Като правда, като добродетел, като милосърдие позна ли я? Не си я познала. Велико нещо е да познаеш любовта. Като я познаеш, ще бъдеш толкова предвидлив и искрен, толкова смирен и милосърден, че и цар да си, като дойде при тебе твоят беден брат, веднага ставаш, посрещаш го задоволяваш нуждите му. Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. Съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. — Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака. Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва любовта, така работи Бог в света.

Велик е Бог. Мощен и силен е Той. Обръща внимание на бедните, обидените, оскърбените, изоставени от всички. На богатите Той не се изявява, но дойде ли при бедния, веднага Му се открива и казва: Не бой се! Има Един в света, който те люби. Той е Синът Божи, Синът на Любовта. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, да могат и те, като всички, да дишат чистия въздух, да възприемат Божествената светлина. Да повдигнеш човека до себе си, това е обществен морал. Той трябва да владее навсякъде. Ние се молим за ония, които пътуват по море, за болните, за страдащите. Ние се молим за падналите в морално отношение, те са болните в света. И днес Христос носи камшика. — Какъв камшик? — Камшикът на любовта. Който свещеник опита този камшик, той придобива любов. Като не разбира учението на камшика, той казва: Господи, всичко се свърши с мене, но аз ще служа на правото учение, — Не е въпроса до камшика. Ние можем да дадем повече и на свещеници, и на владици, и на учители. Желая, този камшик да засегне повече хора. — Защо? — За да дойде любовта в тях. В цялото човечество се забелязва едно раздвижване.

Слизат Великите Братя отгоре и носят мъдрост и знание. Те ще изменят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли, какво могат да направят тези Велики Братя? Те могат да вдигнат земята с ръката си и да я носят в пространството. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Ако аз мога да вдигна сто килограма с едната си ръка, за мравката това е чудо. И за най-силните мравки това е невъзможно. Как ще ме разберете, ако ви кажа, че тези Велики Братя носят земята на ръцете си? Ще кажете, че земята се върти около оста си. Кое е по-вярно: моето твърдение, или твърдението на учените? Казвате, че колелата на колата се въртят и движат колата напред. Аз пък казвам, че конете движат колелата, а те — колата. Вярно ли е това? Ако нямаше коне, щеше ли да се движи колата? Ако не беше коларят, с камшика в ръка, конете щяха ли да се движат? Чудни са хората, като искат да ме убедят, че колата се движи, че земята се върти, че слънцето също се движи. Съгласен съм и с вас, но казвам, че конете карат колата, а коларят подкарва тях, с камшик в ръка. Това са символи, но има нещо по-велико — Великата Разумност, която управлява всичко в света. Тя осмисля живота. Дето се прояви тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато Великите, Светли Братя дойдат на земята, отвсякъде ще потече благословение. Всеки ще вади от джобовете си и ще дава. Те ще кажат: Ние идем на земята да изпълним волята на Бога, на нашия Велик Баща. Ние сме вашите големи Братя, и вие трябва да ни слушате. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли?

"Защо ние не можахме да го изпъдим?" — Защото не вярвате във вашите Велики Братя. — Защо работите на българите не се нареждат добре? — Защото [са] се обезверили. Защо не вярват? — Защото не им се говори истината; защото нямат любов. — Защо нямат любов? — Защото Духът не ги е посетил. Сега в България ще стане обратното, т.е. онова, което не се очаква. Народът ще изпревари духовенството. Той ще влезе по-напред от тях в Царството Божие. Народът разбира живота по-добре от тях. Това не е упрек, но истина. — Какво решение е издал Светият синод? — Да се препятства на Новото учение и на неговите последователи, понеже то щяло да съсипе народа. Според мене, тяхната мярка ще съсипе народа, а не ние. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото учение, ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение, като любов, както е дадено от Христа, нищо няма да постигне. Сам Христос казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи."

Сега ще ни говорят за Христа, Който живял преди 2,000 години. По-лесно се говори за умрелите, отколкото за живите. Аз съм сит на тази философия. Мъжът на някоя жена умре, тя се почерни и плаче: Колко много го обичах! Докато бил жив, тя му чукала сол на главата, карала се с него, а сега се представя, че го обичала: ходи на гробищата, пали свещи, плаче. Той се обажда от гроба: Слушай, жено, не вярвам в нищо и не искам да изляза от гроба. Тук ми е по-добре, отколкото вкъщи. — Защо умрелите не се връщат? Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята. Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената паша, да се върне в обора? — Волът казва: За нищо в света не се връщам в обора. Тук е по-хубаво, отколкото в задушливия въздух на обора. И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас. Ако е за музика и изкуство, и тук ги има. Въпреки всичко, има нещо, което ме привлича — това е Божественото във вас. То расте и се развива. Заради него, заради любовта, готов съм да дойда при вас, да работя за моите братя. Да виждаме Божественото в човека и да работим за него! Не само аз, но всички да работим!

Някога, като говоря, повишавам гласа си. С това нарушавам закона на любовта. Неприятно ми е, че някога си служа с горчиви думи. Това е неизбежно. Нужно е да бъда внимателен, учтив, както към себе си, да не ви обидя с нещо. Това изисква благородството на човека. Най-малкото навъсване ви огорчава. Това е човешко. Аз тегля думите и постъпките си на везни, да не ви обидя. Като говоря за братя или сестри, спирам се и проверявам думите си, как им се отразяват. Зная, че Бог живее във всяка душа и не искам да остане нито една крива мисъл в съзнанието им. Аз искам да бъда искрен към себе си и [към] вас; да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие.

Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам, това е измамата. Ето защо, като дойдете у дома, ще ви предложа най-чистото ядене, което може да ви освежи и облагороди. Всяко нещо, което ви давам, трябва да отговаря на думите ми. Това изисква законът на любовта, в това е приложението на Новото учение. Всички трябва да работим с усърдие, с любов, и можем да работим. Това изискват Великите Братя, това изисква Христос от вас. Някои си представят, че като дойде Христос на земята, сам ще посее житото, та като възкръснат мъртвите, да имат готова храна. Детинско схващане! Значи, Христос ще погледне към гробовете и ще каже: Братя, хиляди години са ви опявали и заблуждавали. Ето, дошъл е часът. Станете, излезте от гробовете си; свършиха се годините на робството. Над всеки гроб ще слезе по един от Великите Братя, ще махне камъка над него и ще каже: Свободен си вече. Минаха дните на робство и заблуждения. Влезте в безсмъртието! Кой ще опява възкръсналия? Светите старци мислят, какво що стане с мене, като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури епитрахила си над мене. Друго покаяние не зная. Ще кажа: Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата си, нямам нужда от нищо друго; не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей, там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно това. Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.

"Защо ние не можахме?" — Да, зная защо. Аз зная за Бога това, което те не знаят. Аз съм видял това, което те не са виждали, и аз живея там, дето те не са живели. И който иска да ме изпита, какво съм, нека дойде при мене, у дома. Онзи, който мисли, че съм лош, че съм хитър, че съм омагьосвал, хипнотизирал, нека дойде при мене, да поговорим един час. Като излезе, той ще види, в какво съм го омагьосал. Такива работи у нас няма. Аз ще му говоря, колко е велик Господ; колко е велика природата, ще му говоря за светлината. И той ще говори. Ще се поразходим, ще се разговаряме, ще седнем приятелски да си похапнем и ще се разберем. Това е животът на земята. Някои се страхуват. Заради любовта, няма защо да се страхувате. Питат: Православен ли си? Няма защо да бъда православен. Ние сме синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи, е синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по любов.

"Защо твоите ученици не можаха?" Христос казва: В това е учението. Вие говорете право и положително. Всичко вече е свършено на земята. Новото идва! Ще видите. Новото ще изникне в една нощ; изведнъж ще дойде, и земята ще рухне. И светът ще има нов изглед. — За кои? — Само за съзнанието на ония хора, у които има чувство. Те ще видят новото. Мравките нищо не знаят за човешката култура, за човешката философия. Нашето съзнание се пробужда. Иде новата култура в света. Тя е идейна, тя е положителна. Същевременно, тази култура е и материална, и духовна, и Божествена. Материална е по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената, и те ще живеят идеален живот. Мъжът, като влезе вкъщи, сърцето на жена му ще трепне. И жената, като влезе вкъщи, сърцето на мъжа й ще трепне. Лицата на хората ще бъдат весели, няма да има грубости. Земята навсякъде ще бъде пълна с благородни хора и във всичко ще се вижда култура.

"Защо ние не можахме?" Те не можаха, а ние можахме. И казва Христос: "Онзи, който вярва в мене, и по-големи работи ще прави." Това подразбира закона на любовта. Днес Христос прави по-големи работи. Хората мислят, че Христос е същият, както преди 2,000 години. Ако сега дойде на земята, Той ще прави по-големи, по-чудни работа. Сега едни разискват, че Христос е Бог по еволюция, а други поддържат, че Той е Бог по естество. Това са неразбрани неща. Какво значи по еволюция, и какво — по естество? Този въпрос е толкова трънлив, че аз няма да го зачеквам. Ще се спра само върху това — по еволюция. Съществено е да разбираме истината. Съществена мисъл е, че ние трябва да турим най-напред живота си на здрава основа, на една разумна любов, която да не раздвоява чувствата ни. Новата култура ще се основава на любовта, не както ние я схващаме. Нашата любов не е в състояние да понесе, да претърпи обидите.

Христос, Който бе толкова силен в любовта, Бог Го попита: Какво искаш? — Искам да спася човечеството. — Уповаваш ли на себе си, вярваш ли, че можеш да го спасиш? — Вярвам. —Ще те опитаме. Като го туриха на кръста, пак Го попитаха: Вярваш ли, че можеш да спасиш човечеството? — Мога да го спася. — Но как? — Не се съмнявам, че ще помогна на хората. Тогава гласът каза: Свърши се! Право мислиш, че ще ги спасиш. Сега и на мене искат да кажат: Защо си дошъл да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква. — Когато дойде Христос да проповядва своето учение, евреите нямаха ли църква? И те не Го ли питаха, защо е дошъл? И каква църква имаха те, не както сегашната! Учени бяха техните равини. Питаха Го: Защо си дошъл? Аз казвам: Аз не дойдох, аз не съм дошъл още. Като дойда, работата ще бъде опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: Вие не вършите работите си, както трябва.

Сега, аз не искам да се обиждате. Има една велика истина в живота. Герои трябва да бъдете, всичко да понасяте. Мнозина обещават да направят нещо, но не го правят. Кажи, и го направи. Всички трябва да бъдем изпълнителни в обещанията си. Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Сега още няма да го направя, но това ще бъде. Ако е да се защищавам, има кой да ме защищава. Онези, които ще се застъпят за мене, са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божествено войнство! Питате: Де са, да ги видим! — Ще ги видите. Техните ножове проникват навсякъде, невидими са те. Като ги гледам, ножовете им са готови, аз им казвам: Почакайте още. Ще кажете: Той ни плаши. — Не, с това искам да ви покажа, че тези интелигентни, благородни същества могат да направят много нещо, но те са толкова снизходителни, и Бог е толкова търпелив, че оставят хората сами да дойдат до разкаяние.

"Защо ние не можахме?" Необикновена любов е нужна на хората. Любов да се проповядва! Как ще влезете в новата култура? Как ще посрещнете утрешния ден? Той е съдбоносен за вас. Ти си чиновник, но чиновничеството не разрешава въпроса. При законите, в които ще влезете, трябва да бъдете искрени. Ще се пробуди вашето съзнание, и вие ще видите всичките ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас. И в Писанието се казва: "Ще се отворят книгите на живота; ще бъдат съдени и живи, и мъртви." Те взимат буквата на закона. Трябва да бъдем съдени. Това ще бъде един много тържествен ден. — Как ще бъдем съдени? — Добрите ще бъдат съдени, като ги награждават. В бъдеще, само добрите ще бъдат съдени. Грешните няма да дойдат пред съд. Лошите хора, грешните, ще бъдат съдени на земята, а ние ще съдим праведните. То ще бъде благоволение към тях. Всички ще бъдем съдени! Големи наказания ще има, и всеки ще понесе наказанието си. И, като го приемеш, лицето ти ще бъде радостно, че си удостоен с великия вечен живот. Наказание, поука от Бога. Той ще учи хората и ще им даде мъдрост.

Пак ви казвам: Вложете любовта за основа, и от нейно гледище, бъдете смели и в нищо не се самозаблуждавайте. Трябва да дадете пример на разбиране в света. И млади, и стари да кажат: Тук си прав, тук не си прав. И аз бих желал, българите да се отличават с характер, че каквото кажат, да го изпълнят. Например, някой обещава да дойде в три часа, а той иде в пет часа. Два часа закъснение! После търси причини да се извинява. Обещаваш да услужиш на някого, и не изпълниш обещанието си. Бъди точен! Каквото обещаеш, трябва да го изпълниш. Имаш някакво убеждение. Смело изповядвай убеждението си! Не се страхувай. Ако нямаш убеждение, това е друг въпрос. Питат те, в какво вярваш. Ще кажеш: Вярвам в Бога на Любовта, Мъдростта и Истината. Вярвам в Бога на Правдата и Добродетелта. Ама нямало правда в света! И за това си има причини. Ще дойде ден, когато всички ще видят правдата. Казано е в Писанието: "Бог ще изтрие всяка сълза от очите на хората, и скръб не ще да има." — А сега? — Сега е денят, когато богати и бедни, учени и прости трябва да служат на Бога.

Сега аз желая да събудя Божественото във вас, защото моето Божествено е и ваше, и вашето е мое. Това, което аз печеля, и вие печелите; това, което вие печелите, и аз печеля. Така трябва да мислите всички. Аз се радвам, като чуя, че някой от вас свири и пее добре. Като вървя из града, дето чуя хубаво пеене или свирене, спирам се да слушам. Радвам се на успеха на всяка душа. Радвам се на вашите светли мисли, на вашите благородни чувства, на вашите добри постъпки. Не се интересувам от вашите дрехи, от вашите къщи и богатства. Интересувам се от успеха на вашата душа и на него се радвам. Затова моля Господа да подобри условията ви.

"Защо ние не можахме?" — Защото нямате любов.

— Защо и българите не успяват? — Любов нямат, любов им трябва. Бог помага на онзи народ, който има любов. — Неправда има в света. — Не, няма неправда, но днес действат законите на кармата, на строгата, неумолима карма. Ще видите, че само онези народи успяват, имат бъдеще, които постъпват справедливо и благородно. Само онзи народ успява, който има за основа любовта, правдата и свободата. Дето е лъжата, никакъв успех няма. И от българите се иска, в основата им да лежи правдата. Това се иска и от всеки човек.

Като говоря така, някои от вас са вътрешно недоволни, протестират в себе си: Ние не сме лоши. — Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки. Имаш любов, но долу си трън,

— Какво да правя? — Ще измениш коренно живота си в основата, в почвата, и дивачката ще стане ябълка. — Как ще стане това? — Приемете Христа в себе си, приемете Великия Брат на човечеството. Приемете Го като единствен добър човек, като единствен, Който има любовта. Който има мъдростта, Който има истината в себе си. Приемете Го като единствено същество, от което произлиза всичко добро. Това е Бог. Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него, за Царството Божие. Следователно, можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасте Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища. Досега Бог се е проявил за нашето съзнание като Любов, като Мъдрост, като Истина, като Правда и като Добродетел. Каква е същината на Бога зад нашето съзнание, не знаем. Хиляди и милиони години са нужни, за да познаем величието на Бога. Великите Братя, за които казвам, че носят земята на ръката си, застават пред Бога с всичкото си смирение. Те виждат в Неговото Лице Онзи, Който държи с малкия пръст на ръката си не само земята, но цялата вселена, всички светове. Той носи всичко. Велик е Бог! Необятен, безграничен е Той, Можете ли да си представите, каква грандиозна идея, какво необятно понятие е Бог!

Да застанем пред Бога, като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание — нищо повече. Като кажем "Бог е Любов", душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина, Велик е Той! Велики са всички, които изпълняват Неговата воля с любов! Велики сме и ние, понеже изпълняваме Неговата воля!

11. Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1922 г., София.

КНИГА: Живият Господ

2009-09-27T19:41:45Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1922-Zhivia_Gospod.pdf Живият Господ]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!'''

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Живият Господ]](НадяД) '''(готово)'''
* 2. [[Възлюби го]] (Ани) '''(готово)'''
* 3. [[Станете да отидем]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 4. [[По-леко ще бъде наказанието]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Не знаете, що искате]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Да наследя]](НадяД) '''(готово)''' [При тази и следващите беседи се разминава номерацията в края]
* 7. [[Лама савахтани]](НадяД) '''(готово)'''
* 8. [[Дойде да послужи]] (Назъров) '''(готово)'''
* 9. [[Ще ви научи]] (Ани) (работи се)
* 10. [[Добрата земя]](НадяД)(работи се)
* 11. [[Защо не можахме]] (Назъров) (работи се)
* 12. [[Простри ръката си]]

КНИГА: Живият Господ

2009-09-26T20:51:50Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1922-Zhivia_Gospod.pdf Живият Господ]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!'''

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Живият Господ]](НадяД) '''(готово)'''
* 2. [[Възлюби го]] (Ани) '''(готово)'''
* 3. [[Станете да отидем]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 4. [[По-леко ще бъде наказанието]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Не знаете, що искате]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Да наследя]](НадяД) '''(готово)''' [При тази и следващите беседи се разминава номерацията в края]
* 7. [[Лама савахтани]](НадяД) '''(готово)'''
* 8. [[Дойде да послужи]] (Назъров) '''(готово)'''
* 9. [[Ще ви научи]] (Ани) (работи се)
* 10. [[Добрата земя]]
* 11. [[Защо не можахме]]
* 12. [[Простри ръката си]]

КНИГА: Живият Господ

2009-09-26T20:51:00Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1922-Zhivia_Gospod.pdf Живият Господ]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!'''

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Живият Господ]](НадяД)(готово)
* 2. [[Възлюби го]] (Ани) '''(готово)'''
* 3. [[Станете да отидем]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 4. [[По-леко ще бъде наказанието]] (Данчето)''' (готово)'''
* 5. [[Не знаете, що искате]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Да наследя]](НадяД)(готово)[При тази и следващите беседи се разминава номерацията в края]
* 7. [[Лама савахтани]](НадяД)(готово)
* 8. [[Дойде да послужи]] (Назъров) '''(готово)'''
* 9. [[Ще ви научи]] (Ани) (работи се)
* 10. [[Добрата земя]]
* 11. [[Защо не можахме]]
* 12. [[Простри ръката си]]

Дойде да послужи

2009-09-26T20:49:56Z

Назъров: Коригирана

== '''Дойде да послужи''' ==

"Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." (Матей, 20:28)

Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т. е. да съгласува техните интереси. Тук, между вас, има филолози. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Интересен е фактът: защо хора, които произтичат от една кръв, или както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици. Защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите, кой език да има господство над другите. Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена.

Учените имат свой речник, с научни термини: субстанция, есенция, тангента, косинус, синус, квадрат и др. Те си служат също с различни формули: 2пr, пr2, R, D и др. Има ли връзка между тези термини? Еднакви ли са те в различните езици? В психологията срещате термините възприятие, усещане. Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет". С буквата "у" египтяните означавали "човек". С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш. Аз наричам това още истина. Какво означава истината? — Посаждане на един Божествен плод в съответна за него почва, за да израсте, да даде плод и да го вкусиш. Значи, истината означава нещо проявено. Казва се, че истината била абсолютна. Такава истина е непознаваема. Има и абсолютна любов, също непознаваема. Мнозина говорят за любовта. Според мене, любовта всякога се проявява, но никога не се изявява. Що е Бог? — Онова Начало, Което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. Какво разбирате от този философски език? Значи, Бог се ограничава, без да е ограничен. Сега и вие сте се събрали тук да ме слушате, но интересите ви са различни. Аз не ви вменявам това в грях. Понеже условията, при които живеете, са различни, другояче не може да бъде.

Ще си послужа с един афоризъм: Няма по-голям враг за мъжа от жената; и няма по-голям враг за жената от мъжа. Ще дам една контрастна мисъл на тази: Няма по-голям благодетел за мъжа от жената; и няма по-голям благодетел за жената от мъжа. Какво ще разберете от тези афоризми? Що е жена? — Тя е форма, която, като се превърне в мъж, никога не губи своята женственост. Що е мъж? — Форма, която, като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Казвам: Изкуство е, като притуриш на живота ум, той да не се измени; и като притуриш към ума живот, и умът да не се измени. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума. За случая, ще си послужа с думата "болтать" — руска дума. Българите употребяват думата "балтая се" в смисъл "лутам се".

Сега, да се върнем към стиха; "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина". Какво представя служенето? — Това е закон за ума. Някои казват вместо служене "слугуване". Така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? — Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява. От какво се изкушава мъжът? Например, иска да стане пръв министър — изкушава се той. От какво се съблазнява жената? — От хубавото облекло, от накити. Съблазънта живее в сърцето, а изкушението — в ума. Някои ги разместват: изкушението турят в сърцето, а съблазънта — в ума. Не е така. Понеже сърцето е слабо, затова лесно може да се съблазни. Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гледаш нещо хубаво, красиво отвън; искаш да го опиташ, но ще видиш лъжата в него — изкушен си вече.

"Син Человечески дойде да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон, а те мислят, че са Го разбрали и научили. Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо, вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. Какъв е начинът за прилагането на тези величини, ще го видите в изгряващото слънце. Изведнъж ли изгрява слънцето? Изведнъж ли се ражда човек? Ако разгледате човешкия зародиш, в първо време той е невидим, с микроскоп даже не се вижда. Той няма и тегло: едва ли тежи една стохилядна от грама. Първоначално, той не е свързан със силите на земята, следователно, няма никакво привличане. Този зародиш е в пълно бездействие, — Как е възможно да няма никакво тегло? — Много естествено, няма никакво притегляне. Какво ще стане с човека, ако двама юнаци го хванат за ръцете и го дърпат към себе си? Без тегло ли ще бъде той? Турете го на кантара и вижте, ще тежи ли този човек, или няма да тежи. Той ще тежи повече, отколкото е неговото тегло. Това е благодарение на двамата юнаци, които заместват земното притегляне. Ако теглят същия човек нагоре, теглото му ще бъде по-малко. Както виждате, нещата са относителни. Днес вие изработвате вашите схващания върху относителността, а не върху абсолютното.

Сега, да дойдем до положителните прояви на човека. Казваш: Ще направя нещо за своя приятел. Отиваш у дома си и се размисляш — отменяш решението ся. Това положителна проява ли е? Обичаш някого и си казваш: Обичам този човек. Той ще види, какво значи обич! След две години, любовта ти към него изчезва. Положителна ли е тази любов? Де е реалната любов? Можете ли от тези временни, преходни прояви да извадите едно положително заключение? Днес даваш обещание, от което утре се отказваш. Днес обичаш, утре не обичаш. В това отношение, хората приличат на онези две партии, които подържали две противоположни мнения. В един стар български град строили баня. Там имало две партии, които решавали въпросите. Те взели участие и в строежа на банята. Когато дошли вече до постилането на банята, едната партия подържала да постелят банята с нерендосани дъски, за да не се хлъзгат хората. Другата партия намирала това за некултурно и подържала да се постеле банята с борови дъски, добре рендосани. Благодарение на този спор, банята останала недовършена. Най-после, изпратили инспектор да разреши спора. Като разбрал, че нито едната, нито другата партия отстъпва, той казал: Едната половина на банята ще се постеле с рендосани дъски, а другата половина — с нерендосани. Който иска да стъпва по рендосани дъски, ще влезе в едната половина; който се страхува да не се хлъзне, ще влезе в другата половина на банята. Често и вие постилате половината си къща с рендосани дъски, а другата половина — с нерендосани, та кой дето иска, там да стъпва. И двете партии имат свои аргументи; и двете имат добро желание. Обаче, правилно е да се приложи или едното, или другото мнение.

Казано е в Писанието: "Син Человечески дойде да послужи," Въпросът е ясен, категоричен, не търпи никакви тълкувания. Сега хората цитират този стих и го тълкуват. Проповедниците и свещениците също го тълкуват и казват: Ще дойде ли втори път Христос? Какво ще говори тогава? — Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Христовите последователи представят Христа като голям мечтател, идеалист и казват: За да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години. Питам: Като минат хиляди години, от де ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните хора не вярват в друг живот. Какви хора очаквате да дойдат след хиляди години, които да вярват в друг живот? — Е, сегашните хора ще еволюират. — Не се разсъждава така. Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото — глупаво. Кое е разумното в тази епоха? Де е главата на тази разумност? Нали тази глава ще създаде бъдещата разумност?

Разговарям се с един студент по философия. Той предава думите на своя професор: В природата не съществува никаква субстанция; освен вещ и индивид, нищо друго не съществува. Професорът е прав, но питам: Как се е образувала вещта? Когато охлювът излезе от черупката си, последната остава — тя е вещта. Де е индивидът? Значи, вещта съществува, а онзи, който я направил, го няма. Така, че вещта съществува, а субстанцията не съществува. Черупката на охлюва съществува, а самият охлюв не съществува. Костите на хората съществуват, а хората ги няма. Де са хората? Според философите, хората са изчезнали, а съзнанието им се слива с великото, космично съзнание. Какво е това съзнание: Яде ли се, пие ли се? Сега и аз спирам вниманието си върху това съзнание и питам: Що е съзнание? Тази дума разделям на "съ" и "знание". Това значи: ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че светлина се произвежда от триенето или търкането на два предмета. Значи, триене, търкане е нужно в света. Като не знаят, как да става триенето, хората се карат, бият, и най-после произвеждат светлина. Казвате; Груба работа е тази. Толкова мъчно произлезе светлината, — Много естествено, не познавате още физиката. Един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина.

"Дойде да послужи." Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят, материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата; там те са субстанцията, те са вещта. За умствения свят мислите са реални, за причинния свят — причините, а за света на любовта, реална е само любовта. Какво разбрахте от това? Ще кажете, че всичко е материя. Материята не подразбира само сбор от безброй частици. Под "материя" се разбира майка на нещата, т.е. това, което ги е облякло, което ги е развило в себе си. Ще кажете, че материята е нещо илюзорно. Вие смесвате материя с плът. Те са две различни неща, не са синоними.

Каквото и да се говори за субстанция, за вещ и за индивид, това са философски въпроси. Други въпроси ви вълнуват сега. Например, мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да Го разбере, първо трябва да се научи да пости. — Това налагаше и старото калугерство. Там ли ще се връщаме? — Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогвал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш, колко време може да постиш. — Три дена мога ли да постя? — Опитай! — Ами една седмица? — Опитай! Като прави опити, човек вижда, колко време най-много може да издържи пост. Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане, Вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания. Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония.

Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк? Че някой казал тъй или иначе, това е друг въпрос. — В Библията е писано така. — Проверил ли си, че всичко в Библията е вярно? — Но тя е безпогрешна. — Ако беше така, тя щеше да спаси света. Някой туря Библията под главата си, но тя не го спасява. Силата на Библията е в прилагането й, а не в самата книга. В нея са дадени само формули, които трябва да се приложат. Ще кажете, че тя е свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази книга е в душата ти, в съзнанието, което имаш за нея. Тя е само отражение на твоята душа. Всичко, което излиза от душата ти, още не е написано в тази книга. Друго заблуждение: Някои казват, че каквото са писали старите пророци е вярно, а сегашните пророци са лъжци. — Ако сегашните пророци са лъжци, и старите са такива. Ако бащата бил честен и всякога говорил истината, и синът ще бъде такъв. Нищо повече! Ако бащата бил лъжец, и синът ще бъде лъжец. Защо старите пророци са говорили истината, а сегашните лъжат? Та и тогава е имало лъжепророци. Във времето на Иеремия се явиха 400 души лъжепророци, които се обявиха против него. Той им каза: Ще познаете, че Бог ми говори по предсказанията. Ако те се сбъднат, наистина, Бог ми говори. Пророк, на когото предсказанията не се сбъдват, не е истински. Вие говорите за светото Писание. — И аз съм съгласен, че думите на Христа са свещени, че Христос е дошъл да спаси света. Питам: Спаси ли Той вашите кесии? Да спаси кесиите ви, това значи, първо, да ги изпразни съвършено, а после да се напълнят. Много естествено. Когато човек преяде, за да се спаси, трябва да вземе рициново масло, съвършено да се изчисти стомахът му. Изпразването на стомаха има отношение към изпразване на кесията. Обаче, това изпразване е неестествено. Следователно, когато се казва, че Христос спасява, аз разбирам изпразване кесиите на болните хора. Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне. Той ще изпразни кесията му. — После? — Ще започне отново да я пълни. Значи, спасението на човека се заключава в разумното изпразване и пълнене на кесията.

Христос дойде да послужи. — На кого? — На нас. Ще кажете, че това е било едно време. Сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, да съди хората. Така "проповядват мнозина, но това е заблуждение, материалистично схващане. Христос никога не е напущал света. Какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. Пак повтарям: Христос никога не е напущал света. Това е духовно схващане, т.е. движение в много посоки. Казано е, че Бог е Любов. И така е. А любовта пребъдва във всички същества. И Христос, първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така, именно, Той свързал любовта с мъдростта. Днес Христос живее много по-интимно, по-близко с хората, отколкото преди две хиляди години. Според някои, Христос е на небето и оттам наблюдава, какво правят хората. Като види, че някой греши, веднага записва името му в тефтера си, в бъдеще да го съди. Това е детинско разбиране.

Често се говори за душата и тялото и, според мнението на мнозина, няма разлика между тях. Не е така. Тялото е къща, взета под наем. Значи, на земята, всеки човек е кираджия, още не е собственик. — Аз съм собственик, господар, сам си заповядвам, сам изпълнявам. — Че не си собственик, всеки момент можеш да се увериш. Какъв собственик си, когато още днес Бог ще ти каже: Веднага напусни къщата си и излез вън! Тогава ще дойдат свещеници, с кадилници в ръка и ще започнат да пеят "а... а... а". Това значи: И ние сме свидетели, че не си собственик, че те пъдят от тази къща и те заставят да предадеш материала, с който досега си работил. Той не е твоя собственост. Казвате: Горкият човек! Ще — не ще, напусна къщата си. Казвам: Това са заблуждения, от които трябва да се освободим. При сегашната култура, човек няма собственост.

Христос дойде на земята да покаже на хората истинския начин за създаване на свои собствени тела, от свой материал. Сегашният човек трябва да си изработи свое собствено тяло, което никой да не може да му отнеме. Знаете ли, какво ще бъде положението на човек с такова тяло? Например, някой го преследва и иска да го върже, но той веднага изчезва. Къде отива? — Зад гърба му. Преследвачът вика: Дръжте го! Веднага го обикалят стотина души, но той пак изчезва. Дойдат 5-6 стражари, но не могат да го намерят. Най-после казват: Хайде, оставете го! Как ще хванете такъв човек; как ще го вържете; как ще го осъдите? Като видят, че той ту се явява, ту изчезва, те ще се уплашат и ще кажат: Дух е това. — Никакъв дух не е. Явил се човек, който владее материята и формата. Той е въплътен дух, който разбира законите на материята и на духа. Дух е, но малцина са такива духове. — Съществуват ли духове? — Съществуват, разбира се. Аз констатирам един факт, в който вие се съмнявате. Не правеше ли същото Христос? Той се явяваше четиридесет деня наред на учениците си. Яви се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия?" Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко.

Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. Това мога да ви докажа математически. В това отношение, математиците знаят повече от мене. Те взимат една въображаема величина, без пространство и място, и я превръщат в реална. Как може, числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да им се предаде известно съществуване, известна реалност? В бъдеще, математиците ще докажат, как става това. То е сложна работа, дълбока вода, която мъчно може да се премине. Тъй щото, илюзии, в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват. Значи, това, което е вярно, то е илюзия. Това е абсолютна истина. Единственото нещо, което подтиква човека към труд, към работа, това е илюзията! Извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне. Извадите ли илюзиите от човешкия ум, всяка култура ще се спъне. Извадите ли от ума на механика илюзиите, чрез които той строи плоскости, пресича оси, цялата му работа ще спре. Казвате: "Празна Мара тъпан била!" — Празна работа ли? Един ден празните работи ще създадат цялата индустрия. Казвате, че и поетите били хора на илюзиите. Как! Поетите подържат света! Докато в дома има поезия, там ще има радост и веселие. Щом изчезне поезията, сълзите ще рукнат. За какво плачеш? — За илюзиите. Благословение са илюзиите в живота! Представи си, че имаш възлюбен, който притежава свойството да изчезва и да се явява. Може ли да се малтретира такъв човек? Ако се навъсиш, той веднага ще изчезне. Казваш: Не мога без тебе. Той пак се явява и казва: А-а! Значи, не можеш без мене.

Като се спирам на буквата "а" като главна, аз наричам всички гласни букви празни, а съгласните — пълни. Детето вика: А-а! Това значи: Мамо, хлебец нямам. Кога се изговаря: О-о! Когато се означава нещо велико, разумно. Какво ще правите с гласните и съгласни букви? — Ще почнете да преливате от празното в пълното и от пълното в празното. Така вървят работите в живота. Христос дойде на земята да послужи, т.е. да ни научи да разбираме великата реалност. В какво се заключава тази реалност?

Сега ще дойдем до друго едно заблуждение у вярващите. Те често казват: Ще изпълним волята Божия, но като се очистим. — Как ще се очистиш? — Като постя десет дена, все ще стана по-чист. — Лъжеш се! Аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти. Имаш една проста, глинена чиния. Ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си? Ще стане ли по-чиста? Ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна? Самата чиния няма да се измени. Следователно, не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества. Чрез поста, ти само ще се освободиш от многото работа. Ще имаш възможност да отидеш при Господа и да се разговориш с Него. Като постиш, ти ще разбереш, че можеш да минаваш и с по-малко храна, а някога - и съвсем без храна. Според мене, сегашните културни хора ядат много. Какво ли не ядат те! — Кокошки, агнета, прасета, пуйки, какво ли още не! Христос дойде на земята да ни научи, как да ядем и колко да ядем. На земята още не си научил да живееш, както трябва, а мислиш, че, като отидеш на небето, там ще научиш всичко. На земята ти си в основното училище. Не си научил четирите аритметически действия, а мислиш, че ще влезеш направо в Университета, да изучаваш висша математика. Това е невъзможно! Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който, малкото се благославя при известни условия. Закон е: С малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана.

Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш? — Печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши! Как ще се справи стомахът с този товар? Казваш, че човек яде, за да бъде здрав. Ако е така, богатите, които ядат най-много, трябваше да бъдат най-здрави. Така ли е, всъщност? Лекарите твърдят, че човек трябва да се храни добре. Не отричам това, но храненето се обуславя от един велик закон. Защо богатите, които се хранят много добре, често боледуват? Даже най-много боледуват богатите. — Защо? — Не знаят, как да се хранят. Забелязано е, че едни хора страдат от преяждане, а други — от недояждане. Бог, Който царува на земята, не благоволи нито към едните, нито към другите. Приемай толкова храна, колкото можеш да асимилираш. Този начин на хранене се благославя. Като се храниш така, ще се радваш и веселиш. Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, което я родило. И душата ти да се свърже с всички същества, които са работили за нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ти ще придобиеш повече енергия, отколкото придобитата енергия за цяла година. Но затова се изисква знание, вяра. Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат. — Защо страдаме? — Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, с най-благородните и благочестиви хора, и се чудя, колко лесно се съблазняват!

Казвам: Човешката душа не трябва да се съблазнява. Сама по себе си, човешката душа е неуловима. Мислиш ли, че, като си пипнал тялото На човека, хванал си душата му? Казваш: Как, роб да ме направят? — Ти никога няма да станеш роб, т.е. душата не може да бъде робиня. Що се отнася до физическия човек, външно може да си свободен, и пак да си роб. Или външно да си роб, и пак да си свободен. Може да живееш в дворец, и пак да си роб. Това са факти, които лесно мога да докажа. — Може ли човек да излезе от тялото си? — Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате. Ако неочаквано влизам и излизам от стаята ви, ще кажете: Дали и тази вечер пак ще дойде? — Не искам да ви смущавам. Тъкмо сте се затворили в стаята си и се занимавате, като ме видите, ще се изплашите. Нужно е взаимно доверие между хората. Аз искам да предам това изкуство на всички, та, като почна да се явявам и изчезвам пред вас, да кажете: И ние знаем това изкуство. Тогава, аз ще се явя, ти ще изчезнеш. И ще кажем: Майстори сме и двамата! Вляза в стаята на една млада мома, и тя веднага изчезва. После тя влезе в стаята ми, аз изчезвам. Значи, и двамата владеем това изкуство. Казвате: Е, да знае младата мома това изкуство; или младият момък да знае това изкуство! Това е материалистично схващане. От всички се иска абсолютна чистота. Човек не трябва да допуска в душата си нищо нечисто, с което да опетни душата на своя брат или на своята сестра. Велик морал е нужен на всички! Питаш: Защо ме гледаш? — Че аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Аз виждам, че твоите прозорци са затворени и си мисля: Да отворя ли прозорците ти да ме видиш, или да вляза, без да ме видиш. Питам се: Да вляза ли, или да не вляза? Хайде, да не вляза.

Как ще приложите сега Христовото учение? — Като се обичаме. — Какво е вашето разбиране за любовта? Аз не отричам вашата опитност в любовта. И вие имате известни морални правила, но вашият морал не трябва да спре дотук. Направете крачка напред. Ако срещнете красива мома на улицата, няма да я нападнете. Напротив, всеки ще си свали шапката, ще я поздрави и ще си отмине. Като срещнете същата мома, сама в гората, и я нападнете, какъв е вашият морал? Моралът ви ще се изпита в гората. Ако влезеш в стаята ми, в присъствието на няколко души, и не вземеш нищо, минаваш за честен човек. Но ако си сам и вземеш най-малкото нещо, ти не си честен, не си морален човек. Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена, сама в гората и, ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш. Нека тя ти благодари и спечелиш нейното доверие. Правилно ли е, да срещнеш една жена, и тя да трепери от тебе? Морал ли е това? Казвате, че сте културни хора, че имате култура. Каква култура е тази, която се пази с острието на ножа, с револвери, с пушки, картечници, с детективи? Това е външна култура, но не и вътрешна. Питате: Има ли обществено мнение? Как се произнася то по разните въпроси? — Няма по-добро обществено мнение от мнението на самия човек.

"Христос дойде да ни послужи." Казвам: Христос дойде да внесе в душите ни великия морал. Желая, всички млади и стари, да живеете по новия морал. Ще кажете, че това е морализиране. За да живеем по нов начин, трябва да знаем как. Всички се нуждаем от новата Божествена светлина. Всички трябва да излезем вън, както цветята, на Божествената светлина, и да се посадим там на добра почва. Но затова трябва да се освободим от всички заблуждения. Не механически да се освободим, а съзнателно, обмислено.

Един богат търговец решил да замине за Света-гора на поклонение. Преди да тръгне, той извикал синовете си и им казал: Аз вече не се нуждая от имоти, прекъсвам и търговията си. На всеки от вас ще дам частта, която му се пада. Ето и тефтерите, в които съм водил сметките си. Като търговец, може да съм направил грешки, да Съм взел оттук-оттам повече. Понеже ликвидирам с тази работа, ще изгоря тефтера си, от никого нищо не искам. Като раздал имането си, той заминал за Света-гора, дето прекарал пет-шест години. Питам: Всичко написано във вашите тефтери, право ли е? Мислите ли, че лихвите 12%, 25%, 50%, 100% са естествени? Знаете ли, коя е естествената лихва на природата? Можете ли и вие, като този търговец, да изгорите своя тефтер? Той разбрал Божествените закони и изгорил тефтерите си.

И тъй, всички тефтери, пълни с неправда, трябва да се изгорят! В какво се състои неправдата в тях? Срещнеш някого и казваш: Не харесвам характера на този човек. Той обича да критикува. Запитай се: Нямаш ли и ти същата черта в характера си? — Ама той завижда. Запитай се: Ти не завиждаш ли? — Той краде. — Ти не крадеш ли? Бъдете честни, искрени към себе си. В какво се състои вашата честност? Бих желал, някой от вас да се изкаже. Евангелистите имат една хубава черта — те се изповядват. Може да се изповядаш по десет пъти на ден, и пак да грешиш. Някога и в изповядването има тщеславие и гордост. Някой външно се представя скромен, а, всъщност, не е такъв. Един от учениците на Сократ се явил пред учителя си със скъсани гащи. С това той искал да се представи за смирен. Сократ му казал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи. Пазете се да не изпаднете в положението на онзи, който искал да покаже, че не зачита общественото мнение. Той тръгнал гол по улиците. Цяла тълпа деца тръгнала след него, викали, подигравали го. Крайно възмутен, той започнал да хвърля камъни върху децата, да ги прогони, но не успял. Най-после си казал: Освободих се от общественото мнение, но от мнението на децата не можах да се освободя. Когато се дразниш в своя дом, това не е ли мнението на децата? Кой е добър в собствения си дом?

Често си говорите: Това казал Учителят, онова казал. — Какво казал Учителят? — Че в домовете ви трябва да има мир. — Да, но това се отнася само за майките и бащите. — И за дъщерите, и за синовете. Когато бащата се връща от път, дъщерята да накладе огън, да стопли вода и да му измие краката. След това да му, даде да се нахрани. Всъщност, така ли постъпва? Тя казва: Аз съм ученичка, нямам време да ти услужвам. Това не е моя работа. Майката чува това и си казва: Какво да прави детето? Тя няма време да мие крака, да услужва. Не е просто момиче. Пък и аз съм председателка на дружество, заета съм, нямам време да му услужвам. В Америка има жени — проповеднички, които по цяла седмица не се връщат вкъщи, а оставят всичката работа на мъжете си. Те гледат децата, те готвят. Там жените заповядват. Това не е култура.

Взаимно почитание и уважение се изисква заради Господа. Този въпрос трябва да се постави ребром, заради любовта. Ако обичаш мъжа си или жена си, ще обичаш заради Господа. Ще проявиш всичката си любов, не за човека, а заради Господа. Това значи истински живот. Желая, жените да бъдат нежни с мъжете си. Когато мъжът се връща от работа, жената да му се усмихне и да не казва: И - их, иде си вече! Защо се ожених? — Не, ще го погледнеш весело и ще си кажеш: Иде моят възлюбен! Любовта е велика, съзнателна сила. Всички същества, големи и малки, добри и лоши, са готови да направят заради нея всичко, каквото тя пожелае. Няма същество, което да мрази любовта. Дето и да се яви тя, всички я обичат. Защо се явява омразата? — От обич към любовта. Някой оскърбил любовта, друг взима нож, излиза срещу него и го пита: Защо оскърби любовта? Ще я признаеш ли? Той вика, търси помощ. Любовта го пита: Какво има? — Убиха ме! Тя наплюнчи раната му, и той оздравява. Всички отрицателни черти са ножове в ръцете на защитниците на любовта. Те казват: Ще опитате любовта! Докато не я признаете, ще страдате. Мъжът бие жена си и я пита: Познаваш ли любовта? Жената е длъжна да каже истината, а именно: Мъжът ми ме наби, защото не познавах любовта. — Сега познаваш ли я? — Познавам я. Влезе крадец в дома ти и те обере. Какво ще правиш? Ще кажеш, че един твой брат те освободил от едно неестествено състояние. Взел парите ти и те облекчил. Все едно, че ти дал очистително. И, наистина, всички хора, пропаднали материално, след време се повдигат. Бедните стават богати, а богатите обедняват. В 1875 година в Чикаго избухнал голям пожар, който унищожил целия град. Причината за пожара била малка: някой доил кравата си в яхъра. Кравата бутнала с крака си свещта, и сламата се запалила. От нея се запалил целият град. Впоследствие, градът бил възстановен, и днес Чикаго е вторият град след Ню - Йорк. Той има прекрасни здания и широки улици.

Христос дойде на земята да научи хората на търпение. Да търпиш, това е велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: Много ти благодаря, имаш право да ме биеш, колкото искаш. Да му благодариш и да му целунеш ръцете. Според мене, това е велико геройство. Ето жена — герой! Така може да постъпи само една велика жена, една велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: Как, той да ме бие, и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя. Питам: Какво ни е дала старата култура? — Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура?

Приложете новото учение! То е лично учение за всеки отделно, но трябва да се приложи. Не се питайте един друг, кой го е приложил, и кой не. Всеки сам да го приложи по вътрешно разположение. Питат ме, защо аз не ви наложа новото учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля. Бог казва: Ако следвате закона на любовта, всичко ще ви се нареди добре. Страданията ще ви напуснат, противоречията ви ще се разрешат. Ако не вървите по закона на любовта, страданията ви ще се увеличат, но няма да ви напуснат. Докато дойдете до любовта, понасяйте страданията си с търпение и смирение. Не се спъвайте от своето минало. Не се страхувайте от страданията. — Не може ли без страдания? — Само умрелите могат без страдания. — Без хляб може ли? — Само умрелите могат без хляб. Те не се нуждаят от нищо. Обаче, живите се нуждаят от много неща. Син Человечески трябва да дойде на земята, да ни запознае със Своето учение. Христос дойде на земята, но поругаха Го, биха Го, докато най-после Го разпнаха. Знаете ли, как понесе Той страданията? Римските войници нанасяха удари върху Него, но Той остана тих и спокоен. Велико търпение прояви Христос. Герой беше Той! Цял легион римски войници се гавреха с Христа и Го наричаха "цар юдейски". В едно предание се казва, че нанесли на Христа 80 хиляди удара. Даже хиляда да са, не са малко. Днес и най-големият герой едва издържа 50 удара. Тежък беше кръстът на Христа! Колцина от вас могат да понесат този кръст?

Някои религиозни казват: Господи, приеми ни в рая, при ангелите; да ни облекат с бели дрехи, да ни свирят с арфи и с китари, — И това може, но, преди него, камшикът трябва да играе по гърба ви. Първо, ще минете през страдания, а после — през радости. Първо, през противоречията, а после — през любовта. Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на любовта. Един момент на любовта се равнява на сто страдания. Следователно, щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на любовта. Знаете ли, какво нещо е усмивката на любовта? Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Всичко друго ще забравите, но тази усмивка — никога! Това значи, да придобиеш радостта и веселието. Това носи новото учение.

Казвате: Да се посветим, да се облечем в черни дрехи. — Това е крайност. Може да бъдеш в черна дреха и да не си се посветил. Едно време някои от нашите сестри носеха бели кърпи на главите си, а други — черни кърпи. Защо едните носеха бели кърпи, а другите — черни? Обикновено, старите жени носеха черни кърпи. Те казваха: Не е прилично стара жена да носи бяла кърпа на главата си. — Черният цвят е символ на покаяние, а белият — на примирение. Черният цвят означава отричане от света, а белият — състояние на духа. Едно е важно, че и стари, и млади носят бели ризи. Има един велик закон, на който се основават всички наши постъпки. Ние трябва да се подчиним на този закон. Той определя и начина, по който се обличаме. И най-хубавото облекло, и най-скъпите накити са нищо пред жителите на небето. Това е все едно, че си гол. Истинското облекло е добродетелта. Голотата е грях [Грехът е голота], а добродетелта — облекло на душата. Добродетелният човек на небето, като слезе на земята, е облечен в най-хубавите си дрехи. Значи, на небето е бил гол, а на земята е облечен. И обратно, най-добре облеченият човек на земята, ако няма добродетели, все едно, че е гол.

Днес всички хора се стремят към външен живот. Всеки гледа да бъде добре облечен и нахранен. И това е добре, но човек трябва да бъде и вътрешно облечен

— с добродетели. Те са същественото в живота. Да бъдеш добре облечен на земята и да живееш само за дрехи, това значи, да си облечен в грехове. Дали си на земята, или на небето, ще се облечеш с дрехата на своите мисли, чувства и постъпки. Дойде някоя сестра при мене, иска да каже нещо, но се въздържа. Погледна я един-два пъти и я питам: Сестра, любовта прониква ли в твоето сърце? Готова ли си да понесеш всички страдания за благото на своя ближен? Тя поглежда към земята, с което иска да каже: Аз съм човек от земята, искам да си поживея малко. Ако Бог ви срещне, и Той ще ви погледне. Знаете ли, какъв е погледът на Бога? Неговият поглед излъчва светлина и сила. Този поглед стопява всичко. Следователно, радвай се, че Бог те е погледнал.

— Страхувам се от погледа на Бога. — Няма защо да се страхуваш. Този поглед ще стопи всичките ти грехове и престъпления. Тогава ще станеш абсолютно чист. Желая на всички да придобиете такава чистота, каквато никога не сте виждали.

Днес аз говоря за морала, но не за този на църквата. Казано е в Писанието: "Бог не гледа на лице, но на сърце." Значи, чистота се иска от човека. Какъвто и да е той — лекар, адвокат, учител, метач — чистота му е нужна. Може да си метач, но праведен човек. Ще метеш улиците и ще мислиш, че метеш и чистиш греховете на хората. Който живее на улица, метена от праведник, ще се благослови. Всички хора, живеещи там, ще се разберат и братски ще живеят. Колко такива метачи има сега? Те заслужават добро възнаграждение. — Кои метат днес улиците? — Които носят нечистота и зараза. Вместо да чистят, те оставят своята психична зараза. Така действат и слугините. Вместо да помагат на домакинята, те носят нещастие за нейния дом. Те развращават децата. Изобщо, аз гледам особено на слугинския въпрос, затова се обявявам против слугините. Друг е въпросът, ако дойде някоя помощница отвън, да ви служи от любов. Аз разглеждам въпроса принципно. Как е възможно, да наемеш един човек, да ти служи цял месец само за 150—200 лева. Освен това, събират се господарка и слугиня да живеят заедно, а любов между тях няма. Да служиш без любов, това не е никакво слугуване. Душата на господарката и на слугинята са от Бога. Тогава, защо не живеят в любов? Защо слугинята завижда на господарката, а господарката — на слугинята? И господарката, и слугинята трябва да заемат последно място. Само така ще си помагат взаимно. Ако едната използва другата, без да й даде нещо от себе си, те не могат да живеят добре. Отношенията между хората са правилни, когато те се ръководят от стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина."

Питам: Кой е Онзи, Който утешава човека? Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе, Бог чува молбата и тихо й отговаря: Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си,

— Как да го обичам, като е толкова груб към мене?

— Обичай го, и повече не мисли. После господарят се оплаква от слугите си: Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми. Бог тихо му отговаря: Не се смущавай. Обикни слугите си, и твоята работа ще се оправи. Така се оплакват всички хора, но никой не е готов да отстъпи от своите интереси.

Вслушвайте се в тихия глас, който говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога, на Христа. Няма човек на земята, на когото този глас да не говори. Той шепне: Любов към Бога! Любов към ближния и към себе си! Милост, благост, истина! Възлюбете всички! Хиляди години може да ме слушате, но ако нямате любов, нищо няма да придобиете. Ако приложите любовта, още сега животът ви ще се подобри: ангели ще почнат да ви посещават, и всеки ден ще ви носят по едно писмо от вашия Велик Баща. Той пише: Радвам се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил. Христос казва: "Голяма е радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога." И аз казвам: Голяма е радостта на небето, когато една душа — мъж или жена, се реши да живее по великия закон на любовта. Голяма е радостта и на ангелите, като видят, че една душа решила да приложи закона на великата любов в живота си. Една слугиня получава едно любовно писмо: Обична Иванке, голяма е радостта ни, като чухме, че си решила да живееш според закона на великата любов. Нашите сърца трептят от радост. Идем да те посетим, да ти донесем своите благословения и подаръци. Не се минава много време, Иванка започва да се изменя: става по-добра, по-красива и по-умна. Всички я обикват: и другарките й, и господарката й. Те се чудят, какво става с Иванка. Това значи, да получиш писмо от един ангел. Това значи, да получиш Божието благословение!

Слушайте тихия глас на Бога и на Христа, Който говори на душите ви. Той ще ви изведе на виделина и ще ви покаже правия път. Това е гласът на Любовта. Това е учението на Христа.

9. Беседа от Учителя, държана на 3-ти декември, 1922 г. София.

КНИГА: Живият Господ

2009-09-23T19:23:48Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-1922-Zhivia_Gospod.pdf Живият Господ]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!'''

Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Живият Господ]](НадяД)(готово)
* 2. [[Възлюби го]] (Ани) '''(готово)'''
* 3. [[Станете да отидем]] (Ваня Златева) '''(готово)'''
* 4. [[По-леко ще бъде наказанието]] (Данчето)''' (готово)'''
* 5. [[Не знаете, що искате]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Да наследя]](НадяД)(готово)[При тази и следващите беседи се разминава номерацията в края]
* 7. [[Лама савахтани]](НадяД)(готово)
* 8. [[Дойде да послужи]] (Назъров) (работи се)
* 9. [[Ще ви научи]]
* 10. [[Добрата земя]]
* 11. [[Защо не можахме]]
* 12. [[Простри ръката си]]

КНИГА: Към обетованата земя

2009-08-26T19:49:11Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-1_Kam_obetovanata.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Единственото богатство]] (Ани) '''(готово)'''
* 2. [[Което Той ви казва]] (Назъров) '''(готово)'''
* 3. [[Към обетованата земя]] (Хирон) '''(готово)'''
* 4. [[Малките Божествени подтици]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Оценяване на Божествената Любов]] (НадяД) '''(готово)'''
* 6. [[Правилно възприемане и правилно даване]] (НадяД) '''(готово)'''
* 7. [[Към свобода 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Хубавата страна]] (Назъров) '''(готово)'''
* 9. [[Божествената топлина]] (Ани) '''(готово)'''
* 10. [[Търсене на изгубената дума]] (Хирон) '''(готово)'''
* 11. [[Един опит]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Дайте свобода]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Музикална задача]](Моника13)('''готово''')

Файл:ХУБАВАТА СТРАНА 4.PNG

2009-08-26T19:45:41Z

Назъров:

Файл:ХУБАВАТА СТРАНА 3.PNG

2009-08-26T19:45:28Z

Назъров:

Файл:ХУБАВАТА СТРАНА 2.PNG

2009-08-26T19:45:15Z

Назъров:

Файл:ХУБАВАТА СТРАНА 1.PNG

2009-08-26T19:44:55Z

Назъров:

Хубавата страна

2009-08-26T19:43:54Z

Назъров: Коригирана

== ХУБАВАТА СТРАНА ==

"Отче наш"

"В начало бе Словото"

"Махар Бену Аба"

Представете си, че отидете в странство, научите един език, но после няма кому да говорите на този език. След 10-15 години вие ще изгубите своя навик.

Най-първо може да се зададе въпрос: "Какъв е смисълът на живота?" Ако котката си зададе въпроса, какъв е смисълът на нейния живот, как ще си отговори? Преди всичко тя не може да си отговори на въпроса. Или ако една птица си зададе този въпрос, как ще си отговори? И тя не може да си отговори. Ако може, тя ще отговори на този въпрос така: "Аз съм родена, за да хвъркам." Но ако през целия си живот само хвърка, какво ще постигне? Или, ако рибата си зададе въпрос: "За какво съм родена?", ще си каже: "Аз съм родена да плувам." Но, ако през целия си живот само плува, какво ще постигне?

Или някой религиозен казва: "Да ходя в църква." Но, ако през целия си живот - сутрин, обед и вечер - ходи в църква, какво ще придобие от църквата? Или, ако попита някой, защо се е родил човек, той, може би, ще си отговори така: "За да се облича по три пъти на ден с разни костюми"... Ако прави това, какво ще добие? Все ще добие нещо...

Казвам, хората са дошли до възможността да си задават задачи според степента на своето развитие. Търговецът казва: "Смисълът на моя живот е да бъда търговец - да купувам и да продавам." Банкерът казва: "Аз съм роден, за да обменям пари -да давам на заем и да вземам това, което съм дал." И в края на краищата от всички професии, които съществуват, като теглим един баланс, какво придобиват хората? Търговецът до известна степен забогатява - забогатява, но после осиромашава.

Трябва да се преведат нещата. Имате събиране и изваждане - плюс и минус. Да даваш и да вземаш. Или да изваждаш и да събираш. Какво нещо е изваждането и какво - събирането? Какво значи думата "събиране"? Човек трябва да си зададе този въпрос. Някой казва: "Аз трябва да събирам." Какво ще събираш? Много работи можеш да събираш: трески, пясък, съдрани книжки, съдрани дрехи и пр. Някой казва: "Ние да се събираме." Хубаво, като се съберат двама души, какво ще направят? Или казва някой: "Да изваждаме." Какво трябва да изваждаме? Нали някой път някой казва: "Да извадим дрехите от коритото." Но дрехите, като се извадят от коритото, може да са опрани добре, а може и да не са опрани. След като се извадят от коритото, дрехите добиват ли нещо? Дрехите, като ги туриш в коритото, ти ги събираш с това корито. И след като е минала през един дълъг процес, какво е спечелила ризата? Тя е изгубила нещо ценно. Тя е изгубила своя тор. Ти ториш ли нивата? Хубавото на ризата е отишло навън. Тази риза е седяла при някой учен човек. Той може да я е носил цяла година - нямало кой да я пере. И тя придобила всички научни работи - всичкият научен магнетизъм е влязъл вътре, и сега, като я опереш, измиваш този магнетизъм. Ако ти вземеш ризата на един светия, знаеш ли какво ще стане? Ти искаш да я очистиш. Той като не я е очистил, ти ще я очистиш!...

Често ние постъпваме неразумно. Например ако вземе някой начернена книга и рече да я пречисти, и ако изтърка всичко, каквото е написано, питам, какво ще добие книгата?

Някой път човек е малко сприхав. Казват: "Да стане мек!" Че ти, ако премахнеш неговата сприхавост, знаеш ли какво ще излезе? Някой път аз разсъждавам, но пътят, по който върви мисълта ми, не е много трезвен. Да кажем, че имаш един кон, който работи, но има навик да хапе. Най-после си казваш: "Ти много си го охранил!" Я го дръж гладен, цяла година му давай само слама без зоб. Ще почнат да му се четат ребрата. Е, няма да рита и да хапе. Много добър ще стане... Отличен кон, но едва ще крета... Казваш: "Избави се той от един лош навик!" Но този кон за работа вече не го бива... Та, ако конят стане кротък и не хапе, той и не работи вече. Предназначението му е, като се впрегне в каруцата, да я тегли. По-добре да я тегли и да хапе и рита, отколкото да не рита и да не хапе, но да не я тегли. Това е от практично гледище.

Слушам мнозина да казват: "Ние не живеем добре". Хубаво, но как трябва сега да се живее добре? Казвате: "Ние през целия ден ходим!" Щом ходите, вие живеете добре! "Ние не сме справедливи" - казваш. Как да не сте справедливи! По цял ден работиш с ръцете си: вземаш нещо, разместваш нещо - чинии, паници, дърва нареждаш с ръцете си... На всяко дърво намираш място и на всяка риза, шапка и пр. Накрая казваш: "Отлично е наредена тая къща - всяко нещо е турено на мястото му." Какво още ти липсва? Казвам: "Не живееш добре." Има един вътрешен процес. Отвън може човек да бъде справедлив - във физическия свят, но в сърцето си да не е справедлив. От това се подразбира, че всяко чувство не е на мястото си. Или човек не е справедлив в мислите си. Ако той не е справедлив, трябва да знае къде е несправедливостта - в сърцето му, или в ума му?

Да допуснем, че двама души спорят. Казват: "Вие обичате някого повече!" Че какво лошо има, ако вие обичате някого повече? Казват: "Той еди кого си обича повече!" Какво лошо има в това? Ако майката обича повече детето си, какво лошо има в това? Че коя птичка не обича своите деца повече? Казват: "Трябва да обичаме всички!" Тая идея да обичаме всички е идея неразбрана. Вие правили ли сте някой път опит да обичате всички? Най-първо, ти не можеш да мислиш за всички! Представяте ли си вие да обичате всички хора - да услужваш на всеки човек от един милион души? Представи си, че си един слуга и на един милион души трябва да услужиш, да им дадеш храна - сутрин, на обед и на вечеря. Какво ще стане с тебе, ако правиш така една година? Ако сравним тази работа с праха, ще кажеш: "Искам да се освободя от този прах!"

Ние не разбираме идеята на израза: "Да обичаме всички". Това е идея за Бога, не е наша идея. С това само констатираме, че Бог обича всички. Казваме някой път: "Какво представлява това, Бог да обича всички?" Той като стане, изведнъж е промислил за всичко онова, което е създал, което е живо, което има съзнание. Бог мисли за всички тях. Бог е помислил за тях.

Да кажем, че някому са услужили сутринта, дали са му закуска. Ако и аз го викам да му дам закуска, питам: моята закуска на място ли е? Ако дойде между вас един, когото вие всички обичате и искате сутрин да му дадете закуска, можете ли всички да задоволите вашето желание? Ти казваш: "Друго време няма - само сутринта". Вие сте 200-300 души? Може ли да задоволи той вашето желание, да дойде на закуска едновременно при 200-300 души? Това е невъзможно!

За някого казват: "Той пее, като ходи". Че кой не пее? Ти постоянно пееш. Въздухът излиза навън - пееш. И някой път, като си пял, не ти харесват пеенето. Като си работил, не ти харесват това пеене. Работа е пеенето. За да пееш, трябва да чуваш нещо. Всичко онова, което ти чуваш, е пеене. Под пеене ние разбираме специфичното пеене. В какво седи специфичното пеене? Трябва да се направи един опит. Децата пеят повече, а старите - по-малко. Когато щурците пеят пролетно време, какво показва това? Защо пеят щурците? А зимно време защо мълчат? Лятно време са млади, а зимно време са стари.

Какво означават тези два знака - умножение (х) и деление (:)? Всеки от вас е делил, но знаете ли колко мъчно е да разделиш! Някой път и съдията дели. Някой път онзи, възлюбеният, който е направил погрешка, съдията го отделя от майка му - осъжда го на 4-5 месеца затвор. По някой път умножавате. Имате два вида умножение. Можеш да умножиш добродетелите си, а можеш да умножиш и грешките си; можеш да умножиш придобивките си, а можеш да умножиш и загубите си. Това е все умножение.

Какъв е процесът при придобиването? Отваряш раницата и туряш в нея нещо. Отиваш на екскурзия. Туряш в раницата три ризи, предполагаш, че по тоя път ще се изпотиш. Може да е лятно време и да има 25-30 градуса топлина. Зимно време, когато има 25-30 градуса студ, питам: като туриш трите ризи, ще се изпотиш ли? Сега ще преведете какво означава изпотяването. В едно отношение да се изпотите е добре. А в друго отношение е лошо. В известен случай, ако се изпотиш, чрез потта се отварят порите на тялото - кожата диша. И нечистотиите се изхвърлят навън. Но чрез изпотяването голяма част от твоята нормална телесна топлина се намалява, става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек се простудява и веднага почва да усеща тръпки. При изпотяването голяма част от топлината се губи. Какво трябва да правиш? Ако изпиеш една-две чаши студена вода, съвсем ще загазиш. Какво трябва да се нрави? Изисква се пиене на топла вода, за да възстановиш нормалната топлина. Това е физическият свят.

Едно такова изстиване често става и в духовния или в умствения свят. Ако обикнеш един човек, ти ще се изпотиш. И ако се изпотиш и не пиеш топла вода, ще боледуваш после. Нали сте боледували от любов. Обикнеш някого - и изстинеш.

Една млада мома ми разказа своята опитност. Тя каза: "Аз си бях свободна. Един ден срещнах един момък, който ми се харесваше. Най-първо си гугукахме сладко, приятно ми беше. Един ден стана нещо - като че се завързахме. И само един ден бях щастлива. Един ден знаех какво нещо е любовта." Сега аз не зная какво е чувствала тя, но превеждам думите й на класическия език на любовта. Тя казваше: "Един ден бях щастлива и две години бях в ада. Две години се мъчих като някой вол!" Значи тя е била един ден щастлива и две години в мъчение. Две години колко дни имат - 730 дни. От тези дни ще извадите единия щастлив ден; ще извадите два дена - от всяка година по един щастлив ден. Остават 728 дена да се мъчиш. Питам сега, струват ли си два дена щастие при толкова дни мъчение? Но в какво е било мъчението? Аз си го представям, въобразявам си го. Онзи, когото обичаш, те покани на гости и ти даде отличен, богат обяд, с всичките му плодове - сутринта, на обяд и вечерта. На другия ден, като дойде, кара те да ядеш сух хляб, мухлясал. Кара те една цяла година да ядеш сух хляб. И казва: "Нали ме обичаш - сух хляб ще ядеш; нали ме обичаш - суха пастърма ще ядеш; нали ме обичаш - ти това, ти онова..." Тук е пресилена работата малко. Не е съвсем така.

Светът на любовта е свят на големи страдания. Всички искате любовта. Много учен трябва да бъдеш, много добър. Любовта е за най-силните хора. Това не е нещо за всякого. Детето не обича майката. Казват, че децата са доволни. Ни най-малко не са доволни децата. Майката, като силна, никога не пита детето - съблекат детето и го турят в коритото с топла вода. Детето се уплаши от топлата вода и плаче. Тя го търка, а то плаче. Извади го навън, обвие го е пелени и го повъргаля. То плаче. И майката му казва: "Ще мълчиш, аз те обичам!" Детето казва: "Изкарай ме малко по-рано от коритото!" Майката не го пита. Тя казва: "Трябва да изкъпя това дете." Детето мисли, че е минало през един изпит. И казва: "Моля, мамо, още веднъж да не ме туриш в коритото!" На другата сутрин майката пак туря детето в коритото и пак го търка. То пак я погледне и казва: "Моля ти се да бъдеш така добра, да не ме туряш в тази вода. Тя ме плаши!" Майката казва: "Трябва да е болно това дете..." На другия ден - пак в коритото. Всички деца плачат. Може би вие сте имали деца, които не плачат. След като къпят детето една-две години, най-после то се разполага и цапа във водата. Нали има и такова нещо? Предполагам, В дадения случай майката има идея, че трябва да се окъпе това дете, та порите му да бъдат отворени. И да бъде детето чисто. Но детето не разбира тази философия. Майката казва: "Ти после ще разбереш."

Та казвам, това е аналогия. Когато човек влезе в духовния свят, има такова корито. Майката ще те къпе. Като дойде бащата, и той ще те къпе. После, ако имаш и по-голям брат, и той ще те окъпе. По-голямата сестра - и тя ще те окъпе. На физическото поле има едно къпане, а в духовния свят всяка сутрин има 4 къпания.

Ето пример за къпане. Ще дойде някой и ще ти каже: "Ти не живееш добре!" Ти ще влезеш в коритото и той ще почне да те къпе. Тъкмо излезеш и друг ще дойде и ще ти каже същото - пак ще те тури в коритото. Ще те тури и ще те разтрива. Две години четирима души всяка сутрин ще те разтриват!

Разправяше ми един: "Отидох веднъж в една баня. Бяха ми казали преди: "Като отидеш на баня, ще хванеш един теляк да те изтрие хубаво." Отидох при един теляк. Иде един манафин - теляк. Носи една дебела изтривалка от козина. Аз съм българин, а пък той - турчин. Той търка. Казвам му: "Ще ми одереш гърба!" Той пита: "Какво казваш, ефендим?" И ме натиска още повече. Казвам му: "Ти не разбираш български. Така не се трие." Той трие навсякъде. Намерих си беля на главата. Виждам, че човекът иска да направи добро, но това триене ми е неприятно."

Та казвам, в сегашния живот ние се намираме при такива теляци. Ние говорим на един език, а той не разбира - говори на друг език. Той натиска с кесията и търка.

Ти видиш един човек и му казваш: "Ти не постъпваш добре!" Някой е писал, ти му казваш: "Не пишеш хубаво!" Някой пише така: [[Картинка:ХУБАВАТА_СТРАНА_1.PNG]]. За последната буква казваш: "Това е много широко. Много пари струва. Да го събереш в малко пространство!" Всяко нещо трябва да бъде хубаво направено. [[Картинка:ХУБАВАТА_СТРАНА_2.PNG]] - на това "Т" единият крак е по-дълъг, средният по-къс, а третият още по-къс. Някой пише "Р" така [[Картинка:ХУБАВАТА_СТРАНА_3.PNG]], а друг така [[Картинка:ХУБАВАТА_СТРАНА_4.PNG]]. Ако ти пишеш буквите "Р" и "А", какво придобиващ? Ако произнесеш "А", какво придобиваш? Буквата "А" е една основна гласна. Тя показва как да натовариш нещата. Ако не знаещ как да товариш и разтоварващ ума си, ти не можещ да напишеш "А". Буквата "А" товари. Буквата "О" показва, че знаеш как да определиш нещата, какво количество да вземеш. И гласната буква "Е" има смисъл, за да я произнесеш, трябва да знаеш как да се разширяваш и всяко нещо да го туряш на мястото му. Казваш: "Ето го! Иде!" Виждаш някой човек, възкликваш и казваш: "Ааа!" Натоварен е той - човек или кон. При "А" искаме някой човек да направи услуга така, че ние да сме доволни от неговата услуга. Това е "А".

Ние искаме да живеем добър живот. Добрият живот се отнася до краката. Искаме да бъдем справедливи - това има отношение към нашите ръце - всякога да разпределяме нещата справедливо.

Ти трябва да слушаш и трябва да се научиш, когато ти говорят всички хора, да ги разбереш и на всеки човек да дадеш съответно това, което иска от тебе. Ти трябва да се научиш да гледаш и като гледаш един човек, да оцениш кое е хубаво в него. И да вземеш от него нещо и да му дадеш нещо. Трябва да научиш изкуството на яденето. Ако някой ти дава плодове от своята градина, ти ще вкусиш от тях и ще познаеш до известна степен какъв е този човек. Следователно в яденето ние опитваме доколко някой е благ. Като ядем всички плодове, ние се запознаваме с Бога - чрез онова, което той е направил. Ти ядеш ябълки, круши, пшеничен хляб, сладкиши. Чрез всичко това ще опиташ Божията благост. И ако ти ядеш както трябва, ако влизаш в света на тая храна и разбираш езика й, ако разбираш това Божествено ядене, ти ще бъдеш здрав. Иначе ще боледуваш. И боледуването произтича от това, че не сме разбрали яденето. Ядеш - и не си доволен...

Или слушаш и не си доволен от слушането. Ти, като слушаш, трябва да бъдеш доволен от това, което ти се говори. Господ ти говори чрез вятъра и ти не си доволен. Той ти говори и ти не го разбираш. Хубаво ти говори, а пък ти казваш: "Дано да престане този вятър!" Хубаво, престане вятърът. Грее слънце. Ако ти не разбираш защо грее слънцето, защо духа вятърът, защо цъфтят цветята и текат реките, ти ако не разбираш смисъла на живота, какво си разбрал? "Аз искам да бъда щастлив човек" - заявяваш ти. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако ходиш, ако работиш, ако гледаш, ако слушаш, ако възприемаш уханието на цветята, ако ядеш. Всичко това е външната страна. И можеш да бъдещ щастлив, като мислиш добре и като постъпваш добре. Мисленето спада към един особен свят, чувстването към друг свят. И постъпките - към трети свят.

Та казвам, при сегашните условия трябва да се даде съвсем друга насока на живота. Ти сам трябва да си дадеш тази насока. Никой не може да те научи как да живееш добре.

Вие сте правили опити. Имали сте деца. Тук имаме доста майки и бащи. Вашите деца, които сте отглеждали, щастливи ли са? И ако не са щастливи, къде е причината? Болният човек може ли да даде здраве? Двама души са болни и ще искат услуга един от друг! Болен на болния какво може да помогне? Двама болни могат да си приказват сладко. Единият ще разправи своите патила... И казва: "Остави ме, имам тази болка в крака си. Свива ме." Другият казва: "Имам нещо в корема и ме гърчи". Мен коремът и кракът не ме болят и се чудя какво го свива в крака или в корема? Чудя се какво нещо е това болка. Казват: "Да не ти дава Господ такива работи!"

Аз посетих един български свещеник. Беше го заболял коремът. Този човек седна на колене и почна да рита на земята. И се върти. "Гимнастика ли правиш?" - го питам. "Каква гимнастика, пъпа ми се разви!" Повикаха някого от селото, който е завивал пъп. Той дойде. Сега гледам как му завива пъпа този специалист лекар. И най-сетне попът се изправи и каза: "Слава Богу, зави ми пъпа!" Това развиване на пъпа зависи от една анормалност на човешките лични чувства. Има някои мускули долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп? Знаете го по-добре. Развиването на пъпа аз считам за следното: когато някой път има нечистотии в кръвта, пораждат се болести. Има система, която е определена да изхвърли нечистотиите. Но ако нечистотиите са толкова много, че не могат да излязат по нормален начин - току погледнеш, че някъде направили някой абсцес. Някой голям цирей забрал. Нали сте имали някога голям цирей? Циреите излизат изобщо повечето на врата. Те са нечистотии, които природата туря там и ги изхвърля. Ще се подуе мястото, ще гнояса и тези нечистотии ще се изхвърлят. Той трябва да е внимателен, та чрез този цирей нечистотиите да излязат навън.

Но такива циреи стават и в човешкото сърце. Ти казваш: "Някакво чувство ме мъчи." Но не е в корема. Цял ден не си намираш място. Болестта не е определена. Има общо помрачаване на ума ти. Та не можещ да си намериш място. Или някой път отслабва нервната система на човека, мисълта на човека. Някой път с години не можеш да разрешиш известна мисъл. В това опитно училище на земята ние трябва да знаем да бъдем господари на своята нервна система. Да бъдем господари на мозъка си. Трябва да бъдем господари на своите дробове, на своя стомах и на всичките си мускули. И трябва да се знае езикът на нещата. Всяко нещо си има известен език. Да кажем, че ти имаш известни мускули. Хиляди и милиони клетки са събрани, за да образуват един мускул или какъв и да е орган. Например един пръст. Ако ти не разбираш как да си клатиш палеца, това показва, че е заболяла нервната ти система. Ако искаш да знаеш дали твоята воля е на място, направи сутринта гимнастика с палеца си няколко минути. После с всички пръсти прави гимнастика. Обръщай ръката си на всички страни. Палецът е баща ти. Ако той е добре, работите ти ще вървят добре. Някой път човек си крие палеца. Това показва, че ти се страхуваш. С това казваш: "Защищавай ме, някаква опасност има!" Това е здравословното състояние: палецът е Божественият свят. Той трябва да възприема и затова трябва да бъде отгоре. И като седиш, той трябва да дава насока на твоята мисъл. Този палец е изражение на правилното функциониране на твоя ум, сърце и воля. Ако твоят ум, сърце и воля действат правилно, тогава палците функционират правилно. Ако умът ти функционира правилно, палецът на дясната ти ръка действа правилно. Ако сърцето ти действа правилно, то палецът на лявата ти ръка действа правилно. Ако и двата палеца действат еднакво правилно, то значи, че волята е права, учените хора изучават това. Когато човек заболее душевно, това се отразява на големия палец, после на другите пръсти. Тогава ти ще се молиш на Господа. Ще кажеш: "Искам моят палец да работи добре!" Палецът означава волята.

Та казвам, ако не знаем как да се отнасяме с тялото, което Господ ни е дал и в което живеем, как ще ни даде Господ други работи? Ако не знаеш защо ти е ръката, защо ти са краката, защо ти са очите, тогава какво знаеш? Някой си навежда главата и чете прегърбен. Така сгънат никога, никога не учете! Гръбнакът да бъде отвесен. Щом много се навеждаш, ще се изкриви гърбът ти, а пък щом се изкриви гърбът ти, това е едно неестествено положение. После, отиваш някъде и очите ти са отворени повече, отколкото трябва. Тези хора, които са раждани вечерно време, очите им са големи, отворени. Така е и у всички месоядни животни. Те отварят повече очите си, за да може повече светлина да възприемат.

Та казвам, ако вие изучавате очите, ще видите, че у обикновените хора те имат особена форма; гениалните имат други очи; талантливите - други. На един гениален човек и ушите са другояче построени. Изучавайте строежа на ушите. Всяка придобивка, която имате в живота си, Господ я туря на вас като украшение. И това в течение на ред поколения. Всички добри неща, които придобивате, Бог ги туря за украшение на вас. И всички лоши работи, които придобивате, и тях ги туря отгоре ви. Та, като погледнете един човек, ще видите какво е придобил.

Ние казваме: "Той е добър човек!" Един човек, който няма добри очи, добри уши, добър нос, добри уста, не е добър човек. За мене добър човек е онзи, който има добри крака. Знаете ли какъв трябва да бъде добрият крак? И ръката ви трябва да бъде добра, и носът и пр.

Добрият човек трябва да има една отлична глава. На добрия човек и дробовете му трябва да бъдат добри, и стомахът му трябва да бъде добър. Всичко в него трябва да бъде в изящно положение - както Бог го е направил. Това е смисълът на живота сега!

Ние казваме: "Да се освободя. Да умра, че да се освободя, като отида в онзи свят." Имайте една ясна представа: докато човек не стане добър, справедлив, учен, любящ, докато не обича истината, той не може да бъде щастлив. Като отидете в онзи свят, кой ще ви обърне внимание, за какво ще ви обичат хората? Аз обичам един човек, понеже има добър ум, добро сърце и добра воля. Обичам един човек, защото е милостив; обичам го заради добрата му обхода. Човек се обича за нещо съществено. Под думата "добро сърце" аз не разбирам само едно движение. Под добро сърце разбирам следното: като се приближиш при човека с добро сърце, от него излиза нещо приятно. Добрият човек прилича на един хубав извор. И ти, като минаваш, можеш да си измиеш краката и те ще станат чисти. От сърцето на добрия човек излиза нещо добро. От ума на умния човек излиза светлина. И ти стават ясни нещата, като дойдеш при него. Той ти предава нещо. Ние дотолкова сме добри, доколкото можем да предадем от нашата топлина и на другите. Не да предадем цялата наша добрина, но добрината, която изтича от нас да предадем. И Писанието казва: "Никой човек не живее за себе си." Всеки човек е носител на Божественото. Ако очите ти не са един проводник на Божествената светлина, значи не си се научил да гледаш. Ако ушите ти не са проводници на Божията мъдрост, значи не си се научил да слушаш. Чрез слушането ще придобиеш морален характер. Най-първо се научете, когато ви говорят, да слушате хората. Онзи, който слуша, трябва добре да възприема. И когато говорите, говорете това, което трябва.

Като срещнете един човек, когото обичате, какво трябва да му кажете? Като ме срещне един художник, той няма какво да ми разправя. Той ще ми покаже, че знае да рисува. Ще ми покаже за половин час една хубава картина. Онова, което той изрисува, струва повече от това, което той може да разправи. То е обективно за мене.

Някой път, като дойдете, искате да си дадете вид, какъвто нямате. Всеки човек, като дойде, иска да се постави благоприятно. Изкуство е това. Каква поза трябва да заемеш? Трябва да заемеш една форма на очите, когато посрещнеш онзи, когото обичаш (ако той иска да го обичаш). Като го погледнеш, любовта трябва да излиза от тебе. Любовта тече. Любовта не се дели. Тя изтича. Непреривна е Любовта! Ако търсят преривната любов, такава любов не съществува. Любовта е непреривна и ако вие се мъчите да обичате само едного, вие се лъжете!

Когато дойде един човек, какво ще обичате в него? Най-първо хората се ръкуват. Може ли да ми предадете какво нещо е ръкуването? Ръкуването е запознаване с женската, гладката страна на ръката, дето няма косми. Това е мекият принцип. Я се хванете две сестри. Най-първо майките ви се запознават - пръстите са децата, а пък дланите са техните майки. Те искат да знаят как са вашите деца, слушат ли... Бащите са отгоре, на гърба на ръката. Затова при ръкуването големият пръст - палецът, ще хване бащата. Майките се прегръщат повече, имат повече любов, а пък бащата е по-строг, едвам пипа, да не би да се докачи онзи, с когото се ръкува. Едва го чувства отгоре. Някой път става и прегръщане. Бащата се радва. Той е по-благороден. Той се радва, че двете майки се прегръщат. Едната майка казва: "Много добра другарка имам!" Някой път, като се ръкуваш, усещаш някакво недоволство и казваш: "Не му харесвам ръката!" Кое не му харесваш? Някой път ръката му е суха. Сухата ръка не е здравословна. Или някой път ръката му е влажна. И влажната ръка не е приятна. Това показва, че чувствата не са в естествено положение. А пък сухотата показва, че умът не е в естествено положение.

Някой път можете да направите опит като прекарате дланта на дясната ръка върху дланта на лявата ръка. От лявата ръка излизат един род енергии, а пък от дясната - друг род енергии. И хубаво е някой път да направите следното упражнение: двете ръце се поставят с дланите навътре пред гърдите, дясната ръка върху лявата. Движете ръцете настрани, бавно, до протягането им съвсем настрани в хоризонтално положение. По този начин ще урегулирате трептенията на вашата симпатикова нервна система. В слънчевия възел някой път стават някои анормалности. И чрез това упражнение те се урегулират. Някой може да е писал книги по този въпрос. Но тук трябва разбиране. С хиляди години ще се учите на това. То е един обширен свят. Като прекарвате така ръцете си в обратни посоки, като дойдете до четирите пръста, трябва да ги прекарате много деликатно. Цяла седмица - сутрин като станете и вечер като си лягате - ще правите по десет такива упражнения. Два пъти - сутрин и вечер. Нека да бъдат по 6 упражнения. Тези 6 упражнения ще се редуват с други 6 упражнения, при които ръцете ще бъдат поставени пак пред гърдите, но с дланите една срещу друга, при което лявата върху дясната. Пак бавно ще се протягат ръцете настрани, докато дойдат до хоризонтално положение встрани. По 6 упражнения от всеки вид правят всичко 12 упражнения. Тези 12 упражнения да се правят за 5 минути - на всяко упражнение отделно се падат по 25 секунди. Сутрин да се правят 12 упражнения за 5 минути, вечер също.

С това упражнение ще имате микроскопическа придобивка. Законът, който седи в разумното в света, ще работи във вас. Но при това упражнение умът и сърцето ви трябва да присъстват във вас. Най-малката работа е това. И, когато го правите, никой да няма около вас. И никой да не пита защо го правите. Ако има някой друг, ще пита защо го правите. Ще застанете сам. Никой да не ви вижда.

Аз мога да ви заставя да го правите всички. Ако кажа, че, ако правите всички това упражнение цяла година, ще спечелите два милиона, тогава ще го правите... А пък аз ви казвам: никакви два милиона няма да спечелите. Ще придобиете едно трезвено състояние. Ще стане едно малко прояснение в ума ви. Един лъч от някаква нова светлина ще дойде в ума ви и един лъч от някаква нова топлина ще дойде в сърцето ви. Това е доста. Значи, приели сме от Божественото, от което сме лишени. Когато слушаш и не възприемаш това, което Бог ти изпраща, когато гледаш и не възприемаш това, което Бог ти изпраща, когато ядеш и не възприемаш Божественото, когато работиш и в работата не възприемащ Божественото, ти се усещаш недоволен. (Учителят ходи много бързо и нервно; след това учителят ходи бавно и през това време прави това упражнение с ръцете си.) Ако ходите и това упражнение на ръцете не съвпада с движението на краката, то не е правилно. Когато съм в гората сам, аз правя това упражнение така. (учителят ходи и прави това упражнение с ръцете.) Какво се добива с това упражнение? Добиваш една Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила в себе си. И радвай се на малкото, което придобиваш. След като сме придобили това, цветята, камъчетата, изворите, небето, облаците започват да ни говорят - и чуваш един тих, нежен глас. А пък когато не ги правиш, някой трън ще те убоде, някоя муха ще те ухапе някъде, някое камъче ще те блъсне. Когато дойде тази Божествена светлина, ти можеш да минеш по косъм и да не паднеш. Иначе можеш да паднеш.

Веднъж свързали едно телено въже на река Ниагара. И един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие на духа трябва да има! Първият път минал с върлина. Вторият път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи.

Ти, ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш? Казваш: "Дали ще ме прекара добре?" Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: "Няма да мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото." Та ние сме дошли на земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: "Господи, онзи, който ни носи по твоето въже, благослови го!" Ниагара е широка. Някъде повече от един километър. Има и бучене. Какво присъствие на духа трябва! Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шума на Ниагара. Герой ще бъдеш! Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: "Не се качвай на гърба ми!" Ако пък можеш да го прекараш - вземи го. Ще му кажеш: "Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност!" Това е, докато ходим по въжето. А пък като слезем на сушата, ти си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем. Това е Божественият закон.

Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш! Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучене! Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: "Животът ми не е уреден." Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже! Ние сме на това въже!

Ето защо трябва да се молим. Ще се молим! Цяла Европа трябва да мине по това въже. Ако не - долу!

Някой казва: "Да се бием!" Какво ще се биеш? "Бий", "биен" е много хубава дума. На френски значи добре - работата е добре свършена. Ние казваме: бит. "Бит" означава културата, нравите на хората, а пък ние разбираме, че някой е бит. Някой път една дреха се изтърсва, та да падне прахът. Или земята се разкопава, за да се сади в нея.

Та казвам, всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят; те са едно благо, което може би не е за днес, благо, което може би ще дойде след 10-15 години или след няколко прераждания. Това е безразлично за Божествения свят. Ти се радвай на всичките блага, които приемаш. Една добра мисъл, която прониква в тебе, е Божествено благо; едно хубаво чувство или един хубав подтик, които проникват в тебе, са едно Божествено благо. На праведния Бог казва: "Няма да умреш!" А пък той съгреши и казва после: "Това, което ми каза, няма да стане." Когато на грешния Бог каже: "Непременно ще умреш", то, ако грешният измени живота си, няма да умре.

Бог казва на Адама: "В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!" Или, с други думи казано, ако изпълняваме Волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. А ако не изпълняваме Волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непрестанно да се действа в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним Волята Божия; в ежедневния си живот трябва непременно да изпълняваме Волята Божия. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после неговата. А пък законът е следният: най-първо прилагайте Волята Божия, и след като я приложите, после прилагайте вашата воля. Волята Божия е: ти ще изореш една нива, ще я засееш, ще я пожънеш и ще извадиш жито от хамбара, в който си прибрал житото. И ще направиш една погача, и след като се наядеш. Бог ще ти каже: "Чакай, Аз ще ти дам сега онова благо, което ти търсиш. Не се тревожи вече. Онова, което искаш, ще ти го дам." Но, докато не си орал нивата, докато не си я посял, докато не си чакал да даде плод, докато не си я пожънал и овършал, ти не можеш да чакаш Божието Благо. И всичката ни мъчнотия е, че ние, без да работим много, очакваме нещата. Работата е не.що красиво. Ето какво значи работа. Под "работа" разбирам да обичаш; после - да си любознателен; после - да обичаш истината; това, което заучиш, да го знаеш. Не наполовина. Ако знаеш една песен хубаво, ти си свободен. Подтикът да научиш песента е любовта. Една песен ще я изпееш веднъж, дваж, триж, но не по един и същи начин. Например думата "говоря" можеш да я кажеш и грубо, и нежно. Можеш да кажеш грубо думите: "Любов, къде си ти?" Любовта ще ти каже: "Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрал." Към кой род спада думата "любов"? В българския език тя е от женски род. Любовта ще ти каже горните думи, ако си мъж. а ако си жена, ще ти каже: "Аз съм в тебе, но ти не си ме разбрала." Ако си дете, ще каже: "Ти не си ме разбрало." В думата "жена" крайната буква е "А". Любовта казва: "Значи ти не знаеш как да носиш товара." А на детето Любовта казва: "Не можеш да използваш условията, които ти се дават." А пък на мъжа Любовта казва: "Като те турят на поста, няма да се мърдаш, докато не те сменят." Часовой ще бъдеш на поста си; нямаш право да се местиш наляво и надясно. Но ще чакаш там. За да стане човек, той ще си постави гърба да го натоварят. И след като го натоварят, ще дойде жената. Децата идват и разтоварят. Децата са, които разтоварват. При мъжа става натоварване, при жената - тръгване, а при децата - разтоварване. Като дойдат добродетелите, те ще те разтоварят, т.е. ще те освободят от мъчнотиите. Те са децата. Ти без добродетели ще бъдеш един безплоден светия.

Щом си баща, като дойде страданието, ще го носиш. То ще тропа, ще скача навсякъде. Ти ще седиш, и като дойде радостта, и нея ще приемеш спокойно. Както скръбта, така и радостта ще приемеш тихо и спокойно. Мускул няма да ти мръдне. Като дойде скръбта, няма да покажеш, че си тъжен. И като дойде радостта, пак ще имаш тихо разположение. Ще ги носиш. И като стигнеш до местоназначението, добродетелите ще те разтоварят.

Писанието казва: "Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, им съдейства за добро." Казвам: "Научете се да обичате баща си, който седи на едно място; научете се да обичате майка си, която се движи по пътя; научете се да обичате и вашите братя и сестри, които ви разтоварват от вашите мъчнотии и страдания." Вие имате нужда едни от други. Има същества, които могат да ви помагат. Онези, които донасят благата, са ангелите, а пък онези, които разтоварват благата, са хората, любящите хора. Когато придобиваш радост или се разтоварваш от страданието, това са човешки души. Благодари на Бога. Благодари на Бога за онези ангели, които са дошли да ти донесат онова благо. Благодари и на Бога, който седи на едно място сам и гледа всичко. Той вижда всичкото движение и всичкото разтоварване става под Неговия взор. Когато страдаш, Божието око наблюдава твоята радост. И всичко, каквото придобиваш и каквото вършиш, Божието око го вижда. Той вижда и дали ще можеш да го използваш или не. И да бъдеш готов да възприемеш всяко едно наставление, което ти даде. Не роптай в душата си! Аз не укорявам хората, които роптаят. Но като роптаят, погрешката е в следното: когато размътваш една река, ако се спре течението й, то мътната вода няма къде да отиде и се събират утайки. Това не е умно. Нали като измиеш една паница, изхвърляш водата? Бъдете недоволни, но при това недоволство дъното да се чисти - пусни течението да си върви. И като остане дъното чисто, няма да има защо да роптаеш. Ти роптаеш за калта на дъното. Недоволен си - значи има кал. Почни да бъркаш. Някой път кладеш огън със сурови дърва. Така не се запалва огън. Турете сухи дърва и повече борина. Налейте повече масло, когато готвите, но не един килограм. Колко туряте на едно ядене? Аз ще туря най-малко 300 грама на едно ядене. 300 грама е много хубава мярка. За мене 300 грама струва 5 стотинки. За вас колко струва? В нашия свят лошото масло струва много скъпо, а пък хубавите масла са много евтини. А пък у вас хубавите масла са скъпи, а пък лошите - евтини. С лошо масло да не готвиш! Едва ще туриш няколко капки. Три капки може да туриш. Три капки много струват. По един милион струва килограмът в нашия свят. Не мислете, че това е една реалност. Има свят, дето злото седи само за украшение. И в съвременния свят, ако се прекара електричество през една жица, която не е отворена, няма да ви причини никаква вреда. Но ако разкъсате жицата, веднага можете да бъдете поразени. Злото е разкъсан кръг. Всякога, когато разкъсваш живота, има удар. убиеш някой човек. Това е разкъсване на живота. Ражда се някой човек - ти съединяваш кръга.

Разкъсваш своята мисъл - злото идва. Разкъсваш своите чувства - злото идва. Разкъсваш своята воля - злото идва. Дето има разкъсване на каквото и да е, злото се проявява. И щом разкъсаш любовта, злото се проявява. Щом разкъсаш Божията Мъдрост, злото се проявява. Щом разкъсаш Божията Истина -също. Или казано другояче, ако не обичаш - злото идва; ако не мислиш добре - злото идва; ако не постъпваш добре - злото идва. Доброто седи в праведната любов. Обичай така, както Бог изисква! Не искам да ви уча как да обичате. Всеки да обича така, както е научен. Дръжте се о [за] любовта, която майка ви и баща ви са ви предали първоначално. Каквото сте научили отпосле, дръжте го настрана.

И в животните има признателност. Животните знаят как да обичат. При закона на Любовта не питай как да обичаш. Как да обичаме - това е право на Бога! Бог е научил всички хора как да обичат. И като казвам: "Обичайте се", да се обичате така, както Бог ви е научил. И никой да не се меси в любовта на другите! Всеки да обича така, както Бог го е научил. Няма по-хубаво от това. И майката оставете да отгледа детето, както тя знае. И птичката да отгледа птиченцата така, както тя знае. И човек може да отгледа птичката, но птичката знае много по-добре. Не вземайте мястото на птичката. Оставете ума да отгледа своите мисли, оставете сърцето да отгледа своите чувства и оставете волята да отгледа своите постъпки. Някой път казваш: "Това не е направено добре." Някой път имаш нещастие: охлузен е пръстът ти - умът те е избавил от голямо нещастие - има само малко одраскване. Ако дойде някое малко страдание и ако не беше се намесил Бог да те защити, щеше да пострадаш много. Куршум те одраскал. Ти благодари, че не те е убил. Пазил те е Господ! Във всички неща в живота виждайте хубавата страна. Това е Божественото! А пък ти казваш: "Защо Господ допусна това?" Че ти отиде на бойното поле! Господ не те е пратил там. Ти, като отидеш да примиряваш змиите, които се давят, трябва да бъдеш много внимателен. Ще имаш дебели кожени ръкавици. Като те хапят, кожата ти трябва да бъде дебела. И онези пътешественици, които отиват в Африка, носят дебели обуща. Иначе ще ги ухапе някоя змия и ще умрат.

Та казвам, ръкавици трябва да имате, направени от Истината; на езика си трябва да имате ръкавици от Истината; на очите си, на ушите си трябва да имате ръкавици.

"Добрата молитва"

8. Лекция на Учителя, държана на 22-ри ноември 1939 г., 5 - 6:30 часа сутринта. София, Изгрев.

Тихо, студено, облачно време; през нощта прехвърча сняг.

КНИГА: Към обетованата земя

2009-08-24T12:37:48Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-1_Kam_obetovanata.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Единственото богатство]] (Ани) '''(готово)'''
* 2. [[Което Той ви казва]] (Назъров) '''(готово)'''
* 3. [[Към обетованата земя]] (Хирон) '''(готово)'''
* 4. [[Малките Божествени подтици]] (Назъров) '''(готово)'''
* 5. [[Оценяване на Божествената Любов]] (НадяД) '''(готово)'''
* 6. [[Правилно възприемане и правилно даване]](НадяД)(работи се)
* 7. [[Към свобода 2]] (ru_ana) (работи се)
* 8. [[Хубавата страна]] (Назъров) (работи се)
* 9. [[Божествената топлина]]
* 10. [[Търсене на изгубената дума]]
* 11. [[Един опит]]
* 12. [[Дайте свобода]]
* 13. [[Музикална задача]]

Файл:МАЛКИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОДТИЦИ.PNG

2009-08-24T12:36:25Z

Назъров:

Малките Божествени подтици

2009-08-24T12:35:59Z

Назъров: /* МАЛКИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОДТИЦИ */

== МАЛКИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОДТИЦИ ==

"Отче наш"

"В начало бе Словото"

Има две неща, които са необходими за ученика. Ученикът, който не знае, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага! Правят се две грешки: онези, които не знаят, не искат да учат, а пък онези, които знаят, не искат да прилагат и вследствие на това няма резултати. Те казват, че светът ще се оправи, че Господ ще оправи света. "Ще го оправи!" Като че не е оправен! Те самите своя свят трябва да оправят! Някои казват: "Ще чакаме бъдещето, когато станем по-даровити." Като че сега не сме даровити! Това са частни схващания. Младият не се е научил и не се учи, а пък старият, който много знае, не прилага. Питам, каква полза има, ако си млад и не учиш? И каква полза има, ако си стар и не прилагаш. Какво търси младият? Малкото дете търси прегръдки, търси любов; малкото дете иска да го носят на ръце, да го галят, да го целуват. Иска всичко за него да правят; да го турят в количката; да го къпят; после да го турят да си полегне. То иска удобства, цял аристократ е. По-голям аристократ от него няма. И старият има същите навици. Като дойде до голяма възраст, иска да му прислужват. Става взискателен, нервен, прави въпрос защо не го почитат, не го уважават. Но това са сега частични работи. Като говоря така, не значи, че целият живот е такъв. Само в известни области е така. При сегашното състояние[положение] хората се намират в едно анормално състояние. И младият е болен, и старият е болен. Те имат еднакви навици, привички. И единият, и другият пъшка. Има някъде малко различие, а именно, че пъшкането на младия е с тънък глас, а на стария - с дебеличък. А пък зад този, тънкия, и зад този, дебелия глас, седят различни разбирания.

Как ще си обясните сега следното: германците, англичаните и французите имат няколко милиона войска и се бият с топове, пушки. Как ще си обясните това? Ще кажете: "Това е Волята Божия. Господ им е дал знание и сила, те имат право да се бият. Това е въпрос. Защото правото идва отпосле. Кой търси правото -праведният или грешникът? Кой търси здравето - здравият или болният? Болният го търси. Здравият даже не подозира, че му трябва здраве. Като му говориш за здраве, той казва: "Оставете този въпрос настрана, не ме интересува. Ако иска да дойде повече здраве, да дойде". А пък болният казва: "Здраве трябва да дойде!" Трябва му здраве. Богатият казва: "Ако ми говориш за богатство, остави този въпрос настрана." А който е беден, той се интересува от богатството, той иска богатството да дойде. Вие може да разсъждавате за причините за войната. Но кои са същинските причини за една война? Толкоз обяснения има! Защо някой има подтик да учи, а пък друг не иска да учи? Някой казва, че му е потребно знание, а пък друг казва, че малко знание му трябва. Казват: "Защо трябва да се бият хората?" Има си причини. Някой път излизат от факта, че като се насъбере известна енергия у хората, тази енергия иска да се прояви по някой начин. Ако не се прояви тази енергия разумно, тя ще се прояви по насилствен начин. Например някой има да дава и му казват: "Плати си дълга!" Минават се ден, два, онзи чака, лихвата се увеличава... Но най-после има закон. Онзи, който има да взема от него, дава го под съд. Онзи пък, когото дават под съд, казва: "Не е право! Трябва да търпи, нали има братство, равенство." Онзи казва: "Братство, равенство, но той трябва да си плати дълга!" Питам сега, има ли право човек да диша? Имаме ли право тук да осветляваме салона? Имаме право. Но един ден ще дойдат онези и ще кажат: "Да ни платите толкова киловата енергия!" Ние казваме: "Ние не трябва да плащаме, защото от слънцето иде тая енергия." Те казват: "Откъдето и да иде, трябва да платите." Щом човек не иска да плаща, той сам да си образува светлина. Той си има в мозъка светлина, защо му трябва друга светлина? Това са ред разсъждения. Това аз го наричам гимнастическо упражнение.

В дадения случай днес какво ви трябва? Най-същественото -днес ви трябва най-малко 250 г хляб. Трябват ви няколко килограма въздух, трябва ви известно количество светлина. За въздуха, за светлината, за храната ние плащаме на природата чрез известна работа, която вършим. Понеже на природата й трябват някои енергии, тя е много умна и те кара да ядеш. Ти, ученият човек, който си свършил цялата философия, трябва да седнеш и да ядеш. И ще вземеш малко хлебец и ще го дъвчеш Ще "трошиш камъни". И сега спекулантите, като ги хванат, трошат камъни. Големите крадци мъчно се хващат, но някого за 20-30 лева ще го пратят да чука камъни 6 месеца. Та казвам, ти седиш и почнеш да дъвчеш, "да чукаш камъните" и да мислиш, че като ядеш, ще добиеш енергия. Тази храна ще влезе в стомаха ти и част от нея ще се приеме от тялото. Част ще изхвърлиш. И ако не ти дадат да "чукаш камъни", ти се докачаш и казваш: "Гладен ли ще умра?" Като "чукаш камъни" с устата си, живееш. А иначе преставаш да живееш. Има други, по-тънки работи. Тази е по-груба работа. Друга работа, по-деликатна е дишането. Но там трябва да свършиш известна работа. Та казвам сега, като ти дадат работа в природата, има закон: ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво. Калпав материал не върви. Ще кажеш: "Направихме погрешка, ще ни дадете да чукаме камъни, но ще ни дадете най-хубавите камъни. Ако не ни дадете такива, не чукаме." Питам сега, яденето наказание ли е или благо? Сега, къде е погрешката в един такъв закон? Когато има един закон, който не искате, това е Божествен закон. Божественият закон е наложен отвътре, а пък човешкият закон е наложен отвън. Щом те заставят да чукаш камъни отвън, то не е Божествен закон. Щом чукаш камъни, някой път можеш да станеш човек, но някой път и да чукаш, не ставаш човек. Ако чукаш камъни, и ако чукаш мляко, каква е разликата? Ако чукаш камъни или мляко, какво ще извадиш? Всички Божествени работи вървят по закона на свободата, а пък всички човешки работи вървят по закона на насилието. Да допуснем, че някой път се сърдите на себе си. Нали се сърдите? Някой път критикувате отвън, а някой път се критикувате отвътре и казвате: "Много глупав човек съм. Другите хора си уредиха работите, а пък аз досега нищо не съм уредил." Какво трябва да разбираме под думите: "урежда си човек работите." Ако се забие един кол в земята, работата уредена ли е? Ако се посее едно семе в земята, например една ябълкова семка, на кого е уредена работата? На кола му е уредена работата; щом го забиете, той е там чиновник - взема си поста, пази като стражар никой да не може да минава. Но един кол за колко години могат да го турят стражар? Тук имаме такива стражари, които след 45 години се отказаха и си дадоха оставката. Трябваше да им търсим други заместници. Това е човешкото. Всички човешки работи претърпяват една такава криза. Но щом посееш една семка, тя се различава. Тя расте. Това, което се увеличава в човека, то е Божественото! А пък онова, което никога не се увеличава, то е човешкото. Някой път слушам да казвате: "Едно време бяхме по-добри, а пък сега сме по-лоши." Че доста голям прогрес сте направили!... Аз разсъждавам малко по-другояче. Представете си, че тук това е една плоскост. Имате тук горе една идея и долу друга идея.

[[Картинка:МАЛКИТЕ_БОЖЕСТВЕНИ_ПОДТИЦИ.PNG]]

Идея възходяща и идея низходяща. Горната слиза надолу, а пък долната се качва нагоре. Казваш: "Слезнал съм" Все си извървял известен път. Щом се качиш нагоре, втори път какво трябва да правиш? Щом дойдеш догоре, пак ще слезеш. При възходящата идея се започва с възкачване, но щом се възкачиш, ще слезеш надолу. Този, който слиза, ще слезе донякъде и после ще се качи нагоре. И като се качите, ще се срещнете. Като се възкачи единият до едно място, после ще слезе надолу. И двамата се движат. Но в какво седи разликата? Единият, който слиза, се движи малко в по-гъста материя; следователно, който слиза винаги губи повече енергия. А пък онзи, който се качва нагоре, пак харчи доста, понеже трябва да прави усилие. Онзи, който слиза надолу, слизането му е по-лесно, но то е затруднено, понеже материята е по-гъста. А сега всички вие търсите лесния път.

Любовта е един път. Но в любовта има път на слизане и път на възкачване. В човешката любов слизаш, а пък в божествената любов се качваш. Каква е разликата тогава между Божествената и човешката любов? Всички постижения в човешката любов са временни. Имаш един слуга, когото обичаш, но той макар и син да ти е, за колко време може да ти бъде слуга? За 4-5 години. Той сам си заминава или някой път ще го повикат от другия свят. Аз войната я наричам така: "Експедитивно дружество за онзи свят". Някои искат, не искат, Експедитивното дружество за онзи свят ги хваща, дава им билет и ги праща за онзи свят. Вие ще кажете: "Благодарим на такова експедитивно дружество! По такъв начин ние не искаме."

Това, което се мени, е човешкото. То е потребно. Защо се изменя човек? Това е човешката страна. Там, дето има изменение, има известен извървян път, но Божественото е това, което дава цена на нещата. Ако ти по човешки работиш, няма да ти се плати нищо. Само ще ти платят за яденето. А пък друго нищо. Господарят подготвя работници. След като работиш 20 години, ще те изпратят, както си дошъл. И ще ти дадат същите дрехи. Войникът го обличат по войнишки, като служи, но като го уволнят, дават му същите дрехи и го изпращат такъв, какъвто е дошъл. Казват му: "Като дойдеш при нас, ще ти дадем дрехи, каквито искаме, а пък като си заминаваш, ще си вземеш дрехите, с които си дошъл." Вие сте новобранци от невидимия свят. Някои сте дошли по-рано като новобранци и очаквате да ви повикат. Например един войник като е служил, е бил редник; друг е станал взводен или фелдфебел - придобил е един чин, но в края на краищата и войника, и ефрейтора, и фелдфебела, и всички генерали горе все ги уволняват. Това е човешки порядък, който трябва да ни служи като едно предметно учение. Сега човек е дошъл - той е войник в живота. Ученик, войник, слуга -това са все синоними. Войникът учи нещо. Той се учи да брани своето отечество. Ученикът - и той се учи на нещо. Той се учи на знание, за да може в живота да постигне по-добре онова, което иска. Казват: "човек трябва да има вяра, трябва да вярва." Това е едно много елементарно разбиране. Аз вярвам, че вие сте ученици. И вие вярвате, че аз съм учител. Питам, какво ме ползва мене, като вярвам, че вие сте ученици; и какво ви ползва вас, като вярвате, че аз съм учител? Какво ползва детето, като мисли, че тази жена е майка му и майката като мисли, че това й е дете? Или какво се ползва господарят, като мисли, че онзи му е слуга? И какво се ползва слугата, ако мисли, че онзи му е господар? Какво се ползват те, ако само вярват? Ако останат в това положение те нищо не се ползват. То е все едно следното: да кажем, че имате нотата "до". Напишеш на петолинието нотата "до". Вие казвате: "Това е нотата "до". Ако само казвате, че това е "до", а не го пеете, какво се ползвате? Или казваш: "Това е "ре", "ми", "фа", "сол" - всички имена знаеш. Казват ти: "Изпей ги!" Ти казваш: "Това не ме интересува." Като ги изпееш, ти се ползваш! Който знае да пее "до", той е човек, който много работа може да свърши. Ти започваш една работа и искаш да знаеш дали ще излезе успешна или не. В музикалния свят всеки човек като си намисли някаква работа, трябва да търси "до". И ако може да го изпее - да започне работа, но ако не може да изпее "до" - да не я бута! Работа, дето можеш да изпееш "до", започни я. А дето не можещ да изпееш "до", не я започвай.

Казвате: "Защо човек трябва да пее "до"? За да му върви работата, която е намислил. Една мома търси някой момък. Къде ще го намери? Ако може да пее "до", ще го намери, ако не може да пее, никъде няма да го намери. Тези работи ги давам за изяснение. Или искаш да учиш. Ако не можеш да пееш "до", не можеш да учиш. Та казвам, цялата музикална гама от "до" до "си" показва пътя, по който човек трябва да мине. Ако човек не върви по този музикален път, той нищо не може да постигне. Щом може да пее "до", може да пее и "ре"; щом може да пее "ре", може да пее и "ми", и "сол", и "ла", и "си". Ако не можеш да пееш "фа" както трябва, богат не можеш да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не можеш да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш. Тогава в какво седи успехът? Ти богат човек можеш да станеш, ако имаш любов към парите - да обичаш парите и те да те обичат. Всичкото онова злато, което търсим, е резултат от работите на разумни същества. Ти искаш да станеш богат, но те трябва да ти отпуснат кредит. Законът на богатството се определя от известно условие. Ти можеш да имаш толкова злато, колкото злато имаш в кръвта си. Известно отношение има между златото и кръвта. Някои хора имат повече външно злато, а пък някои имат повече злато в кръвта си. За предпочитане е да имаш в кръвта си повече злато. И ако имаш в кръвта си повече злато, ще бъдеш здрав, добър и умен. Ако малко злато имаш в кръвта си, постоянно ще боледуваш, доброто ти ще се колебае. И знанието, което имаш, ще бъде малко. Ние говорим за богатство и хората, които не разбират вътрешния закон, го търсят отвън. И като намерят богатство, те мислят, че са уредили този въпрос. Христос другояче казва: "Не събирайте външно богатство, което крадец може да ви отнеме. А събирайте богатство там, където никой няма да го открадне". Златото трябва да бъде вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Аз не казвам, че трябва да се измени сегашният порядък на нещата. Този порядък е установен от Бога. Но той е изопачен в човешките разбирания. Да допуснем, че ти имаш една свещена книга като Библията, но не си учил; вземеш я, туриш я под възглавницата, но не можеш да четеш. Един богат човек прилича на този, който държи Свещената книга и трепери за нея, но не я чете. А пък онзи човек, който има злато вътре в себе си, той прилича на онзи, който взима Свещената книга и я изпълнява. Богатството на един човек е дадено, за да си направи приятели. Казано е: "Направете си приятели от богатството на правдата." Не искам да тълкувам това. Ти си богат човек. От външното богатство, което имаш, направи си приятели, че като отидеш на небето, да те приемат. Христос казва: "Гладен бях и не ме нахранихте; жаден бях и не ме напоихте; болен бях и не ме посетихте; в тъмница бях и не ме посетихте и затова не искам нищо да знам за вас." Ще Го попитат: "Кога те видяхме гладен и не те нахранихме; жаден и не те напоихме?" и пр. Той ще им каже: "Понеже не сте го направили на най-малкия от Моите братя, и на Мене не сте го направили." А на другите ще каже: "Елате при Мене, понеже гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте" и пр. И ще Го попитат: "Кога те видяхме гладен и те нахранихме?" и пр. "Понеже сте го направили на най-малкия от Моите братя, на Мен сте го направили."

Вие всички тук за какво сте дошли на земята? За три божествени неща човек е дошъл на земята: да прослави Името Божие, да служи на Царството Божие и да върши Волята Божия. За оня, който разбира, това е смисълът на живота. А оня, който не разбира, той, вместо Славата Божия, търси своята слава, вместо да служи на Царството Божие, изпълнява своите желания и вместо да изпълни Волята Божия, ще изпълни своята воля.

Идете в гробището на благородниците и ще видите, че там пише така: "Тук почива един, който е служил на себе си." И понеже ще му трябва молитва, ще го поливат с вода и с вино, дано израсне. Поливат го с вода, с вино, възнасят молитви, дано да израсне, но нищо не излиза оттам. Писанието казва: "Ще възкръснат." Казвахме, че един ден мъртвите ще възкръснат. Но кои ще възкръснат? Тайната е скрита на друго място, умрелите трябва да възкръснат. Нашето съзнание да е пробудено така, че човек вместо да слиза надолу, да се качва. Земният живот е слизане надолу. После се качваш, пак слизащ и т.н. Та ние правим тази грешка. Една дама, която е била много благородна, страдала от неврастения и от бездействие. Седяла по цял ден. Лекарят й казал: "Трябва да упражнявате всеки ден и краката, и ръцете си." И тя си кръстосала пръстите на двете си ръце, като оставила само палците свободни един до друг. И почнала да върти палците в една посока; после обърнала в обратна посока. Право е това движение. С това се активира волята. Палците трябва да се движат. Го е хубаво. Като се движат пръстите, човек вече може да оздравее. Тя трябва да излезе от това статическо положение. Ще излезе по този начин. Двама парализирани лежали в болницата 20 години. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Оставили ги в една стая. И те си казали: "20 години сме тук и тук ще си останем." Това било малко градче в планината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя бягала и влязла в болницата, влязла в тази стая. Те, като видели, че влиза боата, изведнъж се намерили отвън. И казали: "Благодарим, че влезе голяма боа! И вървим вече здрави!" Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило горещо желание да излязат вън и излезли... Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: "Това не мога, онова не мога." Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло. Войниците са спретнати, облечени са хубаво. По-рано той е бил хлабав, а пък сега е хубаво облечен, хубаво се движи и се учи да стреля. Какво е биенето, стрелянето? Да знаеш да мислиш. Да стреляш, това значи, че всяка мисъл, която излиза от твоя у.м, от твоята пушка, ще бъде за благото на човечеството. По този начин трябва да се разсъждава. Ако разглеждаме живота в тялото си, ще ни убеждават, че в бъдеще, в някое друго прераждане ще се подобрят работите! Пита ме един: "В миналото прераждане какъв съм бил?" Казвам му: "Бил си грък. В Атина си живял." "А в друго прераждане къде съм бил?" "В Рим." Той пита за по-нататък. Най-после го докарах до едно положение и му казах: "Бил си и в гората вълк!" Той се намери в чудо. Ти като питаш така, ще дойдеш до вълка, и от вълка по-надолу си бил - риба си бил, после ще намериш, че си бил по-долу - дърво и камък в земята. И оттам нататък ще намериш, че си бил някоя частица, излязла от слънцето и т.н.

Ти казваш: "Какъв съм бил в миналото?" Това са форми на живота! Вълкът е една форма, в която човек не е разбирал живота. Или си бил във формата на някое дърво. Ти се заблуждаваш от външната форма на растението. Я погледнете една ябълка, колко добрини прави? Едно житно зърно какво самоотрицание има! То се дава за жертва на човечеството. Житните зърна са все същества, които минават по този път, те упражняват добродетелите, жертват се. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, не можете да влезете в Царството Божие." Житното зърно се е отрекло. То прави първите опити. Ние казваме: "Това е жито, това е ябълка..." всички трябва да вземем пример от житото, от ябълките. Това жито прави тези жертви, за да може да прогресира. Ако не ги прави, то не може да прогресира. И ако ние в живота си не сме готови да вършим волята Божия, ще се спре прогресът ни. И няма да можем да се организираме.

Тия работи вие ги знаете. Някой път погрешката е в това, че ние казваме: "Има време." Тогава закъсняваме и почваме да вървим бързо. И мислим, че знанието може да се добие бързо и че е лесно да станем гениални. Всеки един момент има своята работа. И като дойде всеки ден, ти не се грижи за работите, които не са за този момент. Например дойде ти идея да имаш 100 милиона. Защо ти са 100 милиона? Какво ще правиш с тях? ще ви дам пояснение за богатия човек. Отивам в една банка да ме кредитират и вземам 100 хиляди лева. Но тези пари ми ги дават с лихва. Аз не мога да ги платя и лихвите се увеличават. И най-после има закон. Хванат ме и ме принудят да работя за тях и да ги изплатя. Колко години трябва да работя, докато изплатя 100 хиляди лева? А пък друг някой отива в банката и го кредитират 100 лева. Като ви кредитират 100 лева е по-безопасно, а пък ако никак не ви кредитират, е най-добре. Мислите ли, че големият кредит, който ви се дава, е във ваша полза? Полезно е за човека само онова, което той сам може да изработи - онази мисъл, която сам можеш да изработиш. Една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка, които можеш да изработиш, струват повече, отколкото всичкото богатство, което могат да ти дадат. Аз не казвам, че тези работи не са потребни, но ако можеш да изработиш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, то всички други неща, които ще дойдат, са на място. Аз разсъждавам, че в здравата мисъл е щастието на човешкия ум, в здравото чувство е щастието на сърцето и в здравата постъпка е щастието на неговата воля. Защо ти е една храна, която, като приемеш, след няколко часа ще имаш коремоболие? И защо ти е този въздух, който, като приемеш, ще ти образува болки в дробовете? И защо ти е една мисъл, която ще образува болка в ума ти? Трябва да приемеш мисъл, която да внесе блага в ума ти; въздухът, който приемаш и храната, която приемаш, трябва да ти донесат блага. Сега мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Старият метод аз го наричам "метод на безлюбието", а пък новият метод го наричам "метод на любовта". Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си - то е Божествената любов, която всякога се проявява, неизменна при всичките условия. При тази любов ще забележите всякога в себе си следното: когато се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за Любовта, веднага ще почувстваш една радост, ще ти светне. А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че богатството може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че здравето може да се изгуби. А при Божествения ред на нещата и да си болен, ще ти се каже отвътре: "Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри." Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега!

Вие казвате на някого: "Този не е търпелив, онзи не е търпелив." Най-първо трябва да знаеш, в какво седи търпението. Да не казваш никога една обидна дума, това не значи, че си търпелив. Да кажем, че имам да плащам. Тогава изглеждам много щедър. Да кажем, че имам да плащам на 30-40 души. Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: "Много е щедър!" Дойде друг и му давам 200 лева, на трети - 500 лева, на други - 1000 лева, 2 хиляди лева, 3 хиляди лева и пр. и всички казват: "Много дава този човек." Давам от зор! Защото тези, на които имам да давам, ми казват: "Ако не дадеш - призовка!" Казвам им: "Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече." Това не е добрина. Това е насилие. Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: "Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и знай, че твоите работи ще се уредят." Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще туря до възглавницата сумата, която иска и носле ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: "уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!" Казвам му: "Много се радвам, че са ти помогнали." Аз като помагам, гледам да не разберат, че помагам, за да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. Защото ако знаят, че помагам, ще бъда недоволен. Някой ще дойде и ще каже: "Дай ми!" А аз ще почна да мърморя в себе си: "Днес ли намери той да дойде! Не знае, че не ми е възможно! Не знае кога да иска." И така ще направя зло на себе си.

Мнозина казват: "Когато дойде Любовта." Вие мислите така, като че нямате любов. Че вие живеете! Любовта отдавна е дошла! Щом вече съзнавам, че Бог е създал света, значи има любов! Светлината свети - Любов има! Казвам, защо Бог създаде света? За мен създаде Бог света! Защо създаде слънцето? За мен! И като изгрее слънцето, аз трябва да отворя Божествената книга на живота и да прочета онова писмо, което ми е писано. И каквото пише в това писмо да го изпълня. Всеки ден така да правя. Като се събудиш, прочети писмото. Пишат ти от невидимия свят. Колко души се оплакват вече, че не си показал любов към тях? В какво седи любовта? Понеже чрез теб са изпратили няколко писма, да им ги дадеш, а ти си закъснял само с половин час и те се оплакват, че не си им ги дал. С половин час си закъснял. В това седи погрешката. Щом дойде писмото, ще отидеш точно навреме и ще го предадеш. Не закъснявай, защото пощата е голяма. Като закъснееш половин час и твоите писма ще започнат да закъсняват. Чрез пощата ти е пратено писмото и ти е казано: "В понеделник в 8 часа тръгни да си дойдеш." Тази поща с половин час е закъсняла. Тогава изгубваш понеделника. Всяка една мисъл, която е изпратена до вас, е едно писмо от невидимия свят, изпратено до вас. За вас или за някого. Ако е за теб, прочети го, а ако е за друг, предай го. Ако закъснееш с половин час да прочетеш писмото си, ще изгубиш. Щом дойде до тебе писмо, отвори го и го прочети. Някои казват, че не трябва да се четат писмата веднага, че трябва да бъдем търпеливи. Аз казвам: някой ти писа писмо и те реже в писмото. Това писмо, като го приемеш, тури го на масата, тури го настрана. Ти говориш любовно за приятелите, имаш събрание някъде. Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже, след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които получават такива писма, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, отговори така: "Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!" Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втория път. Той ще ти пише така: "Голям лицемер си ти!" Ти .му пиши второ такова писмо. "Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото писмо. Аз се зарадвах, само че да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам." Така можете ли да пишете?

От неправилната любов произтичат всичките нещастия. Яков имаше 12 сина и обичаше единия повече, но обичаше го заради майка му, понеже той беше излязъл от неговата любимка. И като го погледнеше, радваше се. Направи му хубава дрешка. Така направи другите синове да имат желание да го претрепят. Голяма злоба имаха - как така баща им да го обича повече от другите. И продадоха Йосифа и той две години седя в затвора, учеше се в Египет. И баща му никак не подозираше, че тази любов има някой път лошо влияние. В Йосифа влезе човешкото тщеславие, че баща му го обича повече. И че седи по-горе от братята си. Но като отиде в Египет, като се отдели от братята си, от баща си и от майка си, дойде между хората да опита грубата, лошата страна. И да съпостави двете неща. В света ние сме в опасност: вие сте като Йосифа с хубави дрехи облечени. И сънища хубави имате. И виждате, че като жънете на нивата, на вашия сноп се покланят другите снопи - снопите на братята, 11 снопа, плюс снопа на баща ви и майка ви. Този сън възгордява. И вие може да помислите: "Ние сме окултни ученици! Ние знаем вече за онзи свят." Имате право да мислите така ето при какви условия: когато проговорите - умрелите да станат от гробницата. Когато проговорите на камъните - и те да станат. Като проговорите на замръзналата вода - тя да се разтопи; когато проговорите на слънцето и звездите - те да ви слушат; когато заговорите на вятъра - също. Тогава имате право да кажете: "Вие знаете ли аз кой съм?" Тогава може да кажете: "Аз съм човек, който, като кажа една дума - умрелите стават; като кажа на водата - тя тръгва; като кажа на леда да се разтопи -той се разтопява; като кажа на вятъра - той ме слуша; като кажа на слънцето - то изгрява; като кажа на звездите - и те ме слушат." Тогава имате факти. Вие ще кажете: "Тщеславие е това." Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие можете да кажете: "Аз съм говорил на умрелите и те са станали." Другите ще ви кажат: "Сега го направи!" Вие казвате: "сега не!"

Често ние, съвременните хора, приличаме на онзи старец на 85 години. Тръгнал той да се разхожда. Дошъл до едно място, където имало един трап. Той казал: "Едно време, когато бях млад, аз прескачах този трап. Но това беше на млади години. Сега на стари години не мога." И като погледнал, че няма никой наоколо, казал: "Каквото беше на млади години, такова е и сега." Вие казвате: "Едно време бяхме по-добри." Каквото е едно време, такова е и сега! Златото не може да си измени състава. С добрия човек може да стане външна промяна, но вътре в човека не може да стане промяна. Сега ви говоря за един подтик, но не външен. Трябва да имаме един вътрешен подтик, да слушаме онзи вътрешен подтик на Божественото. Бог ни поощрява във всички направления. Някой път гледам на полянката някоя малка книжка и ми минава мисълта: "Кой ли я е хвърлил?" И си казвам: "Който я е хвърлил, той я е хвърлил, за да я взема аз." И аз я вземам и я чета. Някой писал едно писмо и го скъсал. Аз събирам късовете и чета: "Любезна, снощи те чаках, но ти не дойде." Взимам писмото. Аз я срещам и й казвам: "Намерих писмото на вашия възлюбен. Той от гняв, понеже не ви е срещнал, написал писмо и го е хвърлил. Бъдете така добра, много е отпаднал духом вашият възлюбен. Намерих, че е накъсал писмото, което е писал до вас. Не му чупете сърцето. Напишете му едно писмо." Той го е нахвърлил така, че умният, като го чете, да разбере. Казвам: ето един благороден човек! Той й казва така: на една възлюбена, която не седи на думата си, обещава и не изпълнява, аз вече не чета писмата й. И хвърля писмото, което й е написал. А пък аз си казвам: аз именно това търся! Понеже той не иска да й го прати, аз търся писмото, прочитам го, за да изправя една погрешка. Ти видиш погрешката на един човек. То е скъсано писмо. Прочети го. Ти се повдигаш - повдигаш и другите. Помнете, всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага и на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та въпросът е никой не живее за себе си. Ти, като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. А като не служиш, спъваш и себе си. За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство, благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство и за него благодарете. И то е скъсано писмо. Всички лоши мисли, чувства, желания и постъпки са скъсани писма.

Аз съм привеждал следния пример, от който се вижда как мислите се предават. Това беше може би преди повече от 35 години. Аз се разхождам по Галата, Варненско. Седя, няма никой. Горе, по поляната се разхождам. Морето, може би, е на половин километър разстояние. Изведнъж ми идва една мисъл, която никога не ми е идвала на ум. Идва ми на ум, че пред мен седи една млада мома и иска да я целуна. Казах: "Аз не съм целувал." Откъде сега това? Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък. Тя иска той да я целуне. Той се опъва. И после той я прегърна и я целуна... Те спорят хората, а пък вие седите на известно разстояние и тези мисли минават и през вас... Казвам си: "Тази работа не е моя работа. Аз не трябва да се спирам." Аз, като отивах към двойката, той не искаше да я целува, понеже аз си бях казал: "Не може!" И аз казах: "Целуни я, за да не ме кара аз да я целуна. Защото аз си имам горе друга работа, а ти работа нямаш." Аз обяснявам въпроса. Обяснявам един закон, който е верен. Казвам му: "Свърши си работата, която имаш". Това е Божия работа. Вие, като не искате да изпълните Волята Божия, пращате друг да я изпълни. Не! Свърши си тази работа, която е за теб. И ако ние всички вършим работите си, светът щеше да има друг облик. При това дълбоко разбиране няма да бъдете такива религиозни и такива духовни, както сте сега. Че има страдания, спънки - те са временни неща. Нека да се радваме, че сме дошли до това положение, в което сега се намираме. Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност. Радвай се и на доброто, и на злото. И от една лоша постъпка, която направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползвайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. А пък ти направиш погрешката, и като не я поправиш, прекратяваш доброто. Ти, като се отклониш, то ще дойдат други хора, и като дойдат на това място, ще се отклонят и те.

Та искам сега да бъдете хора, които да не се отклонявате от своя път. Аз говоря за малките подтици. Дойде една мисъл, едно чувство, една постъпка - поправи ги. Може да не са твои. Поправи ги, понеже всички, които дойдат след тебе, ще ти благодарят, че им услужваш. И тогава тези хора няма да правят погрешка. Вчера идва един брат и ми казва: "учителю, един от нашите братя влезнал в една изба, в която имало една дупка от 2 метра." Той в тъмнината пада в нея и си удря ръката! И той ме пита: "При Воденичаров ли да отиде или преди това на рентген? Да му направят снимка, за да се види дали се е пукнала костта." Казах му: "Нека да отиде при Воденичаров, с по-малко разноски ще мине. Ако отиде за рентгенова снимка, ще се мине повече време и затова болките ще траят повече. Да отиде при Воденичаров и ако Воденичаров му каже да отиде на рентген, ще отиде и ще се свърши работата. Та сега вие казвате: "При Воденичаров ли да отида или на рентген? По-добре иди при Воденичаров и ако Воденичаров каже да отидеш на рентген, иди, а пък ако не, ще се задоволиш само с Воденичаров. И аз казвам на себе си: когато влизаш в изба, да имаш запалена електрическа лампа, за да видиш дали няма някоя дупка. Тъй че, когато влизаш в изба, запали лампичката и виж. Ако има дупка, спри се. Не бързай да вървиш. Сега някои се спират и казват: "Как е писано?" Има много хубави работи, които са писани, написани работи има и в Библията, и в други книги, но има работи, които не са приложени и сега трябва да се направят. И ние страдаме все от написаните работи, които трябва да се изправят. Та сега сме призвани да поправим миналото. Защото миналото не може да се изправи, ако умът, сърцето и човешката воля не вземат участие.

Та казвам, всички страдания, които ви идват, може да са чужди. 99 на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания. Внимавайте в погрешките на чуждите хора. Помагайте на погрешките на хората, които минават през вас - поправете ги. И във всички хора, като се зароди желание да поправят чуждите погрешки, то ще се намалят страданията и животът ще стане по-сносен. Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, с това помага на цялото човечество. Ти казваш: "Дали думите ми ще се приемат?" Ти ще се намериш на мястото на пророка, комуто казват: "Иди и кажи, а дали ще те приемат или не, то е друг въпрос." Ако не приемат, отговорността е тяхна, а ако приемат, ти се ползваш. Всяко добро, което направим и всяко добро, за което станем повод да се направи, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което станем причина да не стане, то е в наш ущърб. Всички трябва да работим за поощрение на доброто в света. Не само нашият живот трябва да се подобри. В Бога има желание, но трябват работници. И тези работници не трябва да бъдат сакати, с пукнати кости, с пукнати колене, а трябва да бъдат със здрави крака, здрави ръце - това показва човек със здрава воля, с добро сърце, в което има разположение. Такъв човек има разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар. Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали те са негови мисли или чужди. Дали са негови желания или чужди. И ще тури всяко нещо на мястото му. Ще поправим и нашите погрешки, и чуждите погрешки. И другите хора в същия закон ще работят и своите погрешки ще поправят. И този е пътят, по който човечеството ще се повдигне. Дълго време трябва да се работи. Това е работа не за един ден. За един ден, за сто години няма да стане. А хиляди години трябва да се работи, за да се достигне това, което искаме.

Та вие в себе си може да внесете това: щастливи може да бъдете за един час. Ако един час сте щастливи, това ще ви струва за целия ден.

Слугувайте добре на вашите мисли!

Слугувайте добре на вашите чувства!

Слугувайте добре на вашите постъпки!

Това е сега, което трябва.

"Добрата молитва"

Чистите по сърце ще видят Бога!

4. Лекция на Учителя, държана на 18-ти октомври 1939 г., 5 - 6:32 часа сутринта. София, Изгрев.

Тихо и топло време, чисто небе.

Малките Божествени подтици

2009-08-24T12:34:09Z

Назъров: Коригирана

== МАЛКИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОДТИЦИ ==

"Отче наш"

"В начало бе Словото"

Има две неща, които са необходими за ученика. Ученикът, който не знае, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага! Правят се две грешки: онези, които не знаят, не искат да учат, а пък онези, които знаят, не искат да прилагат и вследствие на това няма резултати. Те казват, че светът ще се оправи, че Господ ще оправи света. "Ще го оправи!" Като че не е оправен! Те самите своя свят трябва да оправят! Някои казват: "Ще чакаме бъдещето, когато станем по-даровити." Като че сега не сме даровити! Това са частни схващания. Младият не се е научил и не се учи, а пък старият, който много знае, не прилага. Питам, каква полза има, ако си млад и не учиш? И каква полза има, ако си стар и не прилагаш. Какво търси младият? Малкото дете търси прегръдки, търси любов; малкото дете иска да го носят на ръце, да го галят, да го целуват. Иска всичко за него да правят; да го турят в количката; да го къпят; после да го турят да си полегне. То иска удобства, цял аристократ е. По-голям аристократ от него няма. И старият има същите навици. Като дойде до голяма възраст, иска да му прислужват. Става взискателен, нервен, прави въпрос защо не го почитат, не го уважават. Но това са сега частични работи. Като говоря така, не значи, че целият живот е такъв. Само в известни области е така. При сегашното състояние[положение] хората се намират в едно анормално състояние. И младият е болен, и старият е болен. Те имат еднакви навици, привички. И единият, и другият пъшка. Има някъде малко различие, а именно, че пъшкането на младия е с тънък глас, а на стария - с дебеличък. А пък зад този, тънкия, и зад този, дебелия глас, седят различни разбирания.

Как ще си обясните сега следното: германците, англичаните и французите имат няколко милиона войска и се бият с топове, пушки. Как ще си обясните това? Ще кажете: "Това е Волята Божия. Господ им е дал знание и сила, те имат право да се бият. Това е въпрос. Защото правото идва отпосле. Кой търси правото -праведният или грешникът? Кой търси здравето - здравият или болният? Болният го търси. Здравият даже не подозира, че му трябва здраве. Като му говориш за здраве, той казва: "Оставете този въпрос настрана, не ме интересува. Ако иска да дойде повече здраве, да дойде". А пък болният казва: "Здраве трябва да дойде!" Трябва му здраве. Богатият казва: "Ако ми говориш за богатство, остави този въпрос настрана." А който е беден, той се интересува от богатството, той иска богатството да дойде. Вие може да разсъждавате за причините за войната. Но кои са същинските причини за една война? Толкоз обяснения има! Защо някой има подтик да учи, а пък друг не иска да учи? Някой казва, че му е потребно знание, а пък друг казва, че малко знание му трябва. Казват: "Защо трябва да се бият хората?" Има си причини. Някой път излизат от факта, че като се насъбере известна енергия у хората, тази енергия иска да се прояви по някой начин. Ако не се прояви тази енергия разумно, тя ще се прояви по насилствен начин. Например някой има да дава и му казват: "Плати си дълга!" Минават се ден, два, онзи чака, лихвата се увеличава... Но най-после има закон. Онзи, който има да взема от него, дава го под съд. Онзи пък, когото дават под съд, казва: "Не е право! Трябва да търпи, нали има братство, равенство." Онзи казва: "Братство, равенство, но той трябва да си плати дълга!" Питам сега, има ли право човек да диша? Имаме ли право тук да осветляваме салона? Имаме право. Но един ден ще дойдат онези и ще кажат: "Да ни платите толкова киловата енергия!" Ние казваме: "Ние не трябва да плащаме, защото от слънцето иде тая енергия." Те казват: "Откъдето и да иде, трябва да платите." Щом човек не иска да плаща, той сам да си образува светлина. Той си има в мозъка светлина, защо му трябва друга светлина? Това са ред разсъждения. Това аз го наричам гимнастическо упражнение.

В дадения случай днес какво ви трябва? Най-същественото -днес ви трябва най-малко 250 г хляб. Трябват ви няколко килограма въздух, трябва ви известно количество светлина. За въздуха, за светлината, за храната ние плащаме на природата чрез известна работа, която вършим. Понеже на природата й трябват някои енергии, тя е много умна и те кара да ядеш. Ти, ученият човек, който си свършил цялата философия, трябва да седнеш и да ядеш. И ще вземеш малко хлебец и ще го дъвчеш Ще "трошиш камъни". И сега спекулантите, като ги хванат, трошат камъни. Големите крадци мъчно се хващат, но някого за 20-30 лева ще го пратят да чука камъни 6 месеца. Та казвам, ти седиш и почнеш да дъвчеш, "да чукаш камъните" и да мислиш, че като ядеш, ще добиеш енергия. Тази храна ще влезе в стомаха ти и част от нея ще се приеме от тялото. Част ще изхвърлиш. И ако не ти дадат да "чукаш камъни", ти се докачаш и казваш: "Гладен ли ще умра?" Като "чукаш камъни" с устата си, живееш. А иначе преставаш да живееш. Има други, по-тънки работи. Тази е по-груба работа. Друга работа, по-деликатна е дишането. Но там трябва да свършиш известна работа. Та казвам сега, като ти дадат работа в природата, има закон: ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво. Калпав материал не върви. Ще кажеш: "Направихме погрешка, ще ни дадете да чукаме камъни, но ще ни дадете най-хубавите камъни. Ако не ни дадете такива, не чукаме." Питам сега, яденето наказание ли е или благо? Сега, къде е погрешката в един такъв закон? Когато има един закон, който не искате, това е Божествен закон. Божественият закон е наложен отвътре, а пък човешкият закон е наложен отвън. Щом те заставят да чукаш камъни отвън, то не е Божествен закон. Щом чукаш камъни, някой път можеш да станеш човек, но някой път и да чукаш, не ставаш човек. Ако чукаш камъни, и ако чукаш мляко, каква е разликата? Ако чукаш камъни или мляко, какво ще извадиш? Всички Божествени работи вървят по закона на свободата, а пък всички човешки работи вървят по закона на насилието. Да допуснем, че някой път се сърдите на себе си. Нали се сърдите? Някой път критикувате отвън, а някой път се критикувате отвътре и казвате: "Много глупав човек съм. Другите хора си уредиха работите, а пък аз досега нищо не съм уредил." Какво трябва да разбираме под думите: "урежда си човек работите." Ако се забие един кол в земята, работата уредена ли е? Ако се посее едно семе в земята, например една ябълкова семка, на кого е уредена работата? На кола му е уредена работата; щом го забиете, той е там чиновник - взема си поста, пази като стражар никой да не може да минава. Но един кол за колко години могат да го турят стражар? Тук имаме такива стражари, които след 45 години се отказаха и си дадоха оставката. Трябваше да им търсим други заместници. Това е човешкото. Всички човешки работи претърпяват една такава криза. Но щом посееш една семка, тя се различава. Тя расте. Това, което се увеличава в човека, то е Божественото! А пък онова, което никога не се увеличава, то е човешкото. Някой път слушам да казвате: "Едно време бяхме по-добри, а пък сега сме по-лоши." Че доста голям прогрес сте направили!... Аз разсъждавам малко по-другояче. Представете си, че тук това е една плоскост. Имате тук горе една идея и долу друга идея.

Идея възходяща и идея низходяща. Горната слиза надолу, а пък долната се качва нагоре. Казваш: "Слезнал съм" Все си извървял известен път. Щом се качиш нагоре, втори път какво трябва да правиш? Щом дойдеш догоре, пак ще слезеш. При възходящата идея се започва с възкачване, но щом се възкачиш, ще слезеш надолу. Този, който слиза, ще слезе донякъде и после ще се качи нагоре. И като се качите, ще се срещнете. Като се възкачи единият до едно място, после ще слезе надолу. И двамата се движат. Но в какво седи разликата? Единият, който слиза, се движи малко в по-гъста материя; следователно, който слиза винаги губи повече енергия. А пък онзи, който се качва нагоре, пак харчи доста, понеже трябва да прави усилие. Онзи, който слиза надолу, слизането му е по-лесно, но то е затруднено, понеже материята е по-гъста. А сега всички вие търсите лесния път.

Любовта е един път. Но в любовта има път на слизане и път на възкачване. В човешката любов слизаш, а пък в божествената любов се качваш. Каква е разликата тогава между Божествената и човешката любов? Всички постижения в човешката любов са временни. Имаш един слуга, когото обичаш, но той макар и син да ти е, за колко време може да ти бъде слуга? За 4-5 години. Той сам си заминава или някой път ще го повикат от другия свят. Аз войната я наричам така: "Експедитивно дружество за онзи свят". Някои искат, не искат, Експедитивното дружество за онзи свят ги хваща, дава им билет и ги праща за онзи свят. Вие ще кажете: "Благодарим на такова експедитивно дружество! По такъв начин ние не искаме."

Това, което се мени, е човешкото. То е потребно. Защо се изменя човек? Това е човешката страна. Там, дето има изменение, има известен извървян път, но Божественото е това, което дава цена на нещата. Ако ти по човешки работиш, няма да ти се плати нищо. Само ще ти платят за яденето. А пък друго нищо. Господарят подготвя работници. След като работиш 20 години, ще те изпратят, както си дошъл. И ще ти дадат същите дрехи. Войникът го обличат по войнишки, като служи, но като го уволнят, дават му същите дрехи и го изпращат такъв, какъвто е дошъл. Казват му: "Като дойдеш при нас, ще ти дадем дрехи, каквито искаме, а пък като си заминаваш, ще си вземеш дрехите, с които си дошъл." Вие сте новобранци от невидимия свят. Някои сте дошли по-рано като новобранци и очаквате да ви повикат. Например един войник като е служил, е бил редник; друг е станал взводен или фелдфебел - придобил е един чин, но в края на краищата и войника, и ефрейтора, и фелдфебела, и всички генерали горе все ги уволняват. Това е човешки порядък, който трябва да ни служи като едно предметно учение. Сега човек е дошъл - той е войник в живота. Ученик, войник, слуга -това са все синоними. Войникът учи нещо. Той се учи да брани своето отечество. Ученикът - и той се учи на нещо. Той се учи на знание, за да може в живота да постигне по-добре онова, което иска. Казват: "човек трябва да има вяра, трябва да вярва." Това е едно много елементарно разбиране. Аз вярвам, че вие сте ученици. И вие вярвате, че аз съм учител. Питам, какво ме ползва мене, като вярвам, че вие сте ученици; и какво ви ползва вас, като вярвате, че аз съм учител? Какво ползва детето, като мисли, че тази жена е майка му и майката като мисли, че това й е дете? Или какво се ползва господарят, като мисли, че онзи му е слуга? И какво се ползва слугата, ако мисли, че онзи му е господар? Какво се ползват те, ако само вярват? Ако останат в това положение те нищо не се ползват. То е все едно следното: да кажем, че имате нотата "до". Напишеш на петолинието нотата "до". Вие казвате: "Това е нотата "до". Ако само казвате, че това е "до", а не го пеете, какво се ползвате? Или казваш: "Това е "ре", "ми", "фа", "сол" - всички имена знаеш. Казват ти: "Изпей ги!" Ти казваш: "Това не ме интересува." Като ги изпееш, ти се ползваш! Който знае да пее "до", той е човек, който много работа може да свърши. Ти започваш една работа и искаш да знаеш дали ще излезе успешна или не. В музикалния свят всеки човек като си намисли някаква работа, трябва да търси "до". И ако може да го изпее - да започне работа, но ако не може да изпее "до" - да не я бута! Работа, дето можеш да изпееш "до", започни я. А дето не можещ да изпееш "до", не я започвай.

Казвате: "Защо човек трябва да пее "до"? За да му върви работата, която е намислил. Една мома търси някой момък. Къде ще го намери? Ако може да пее "до", ще го намери, ако не може да пее, никъде няма да го намери. Тези работи ги давам за изяснение. Или искаш да учиш. Ако не можеш да пееш "до", не можеш да учиш. Та казвам, цялата музикална гама от "до" до "си" показва пътя, по който човек трябва да мине. Ако човек не върви по този музикален път, той нищо не може да постигне. Щом може да пее "до", може да пее и "ре"; щом може да пее "ре", може да пее и "ми", и "сол", и "ла", и "си". Ако не можеш да пееш "фа" както трябва, богат не можеш да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не можеш да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш. Тогава в какво седи успехът? Ти богат човек можеш да станеш, ако имаш любов към парите - да обичаш парите и те да те обичат. Всичкото онова злато, което търсим, е резултат от работите на разумни същества. Ти искаш да станеш богат, но те трябва да ти отпуснат кредит. Законът на богатството се определя от известно условие. Ти можеш да имаш толкова злато, колкото злато имаш в кръвта си. Известно отношение има между златото и кръвта. Някои хора имат повече външно злато, а пък някои имат повече злато в кръвта си. За предпочитане е да имаш в кръвта си повече злато. И ако имаш в кръвта си повече злато, ще бъдеш здрав, добър и умен. Ако малко злато имаш в кръвта си, постоянно ще боледуваш, доброто ти ще се колебае. И знанието, което имаш, ще бъде малко. Ние говорим за богатство и хората, които не разбират вътрешния закон, го търсят отвън. И като намерят богатство, те мислят, че са уредили този въпрос. Христос другояче казва: "Не събирайте външно богатство, което крадец може да ви отнеме. А събирайте богатство там, където никой няма да го открадне". Златото трябва да бъде вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Аз не казвам, че трябва да се измени сегашният порядък на нещата. Този порядък е установен от Бога. Но той е изопачен в човешките разбирания. Да допуснем, че ти имаш една свещена книга като Библията, но не си учил; вземеш я, туриш я под възглавницата, но не можеш да четеш. Един богат човек прилича на този, който държи Свещената книга и трепери за нея, но не я чете. А пък онзи човек, който има злато вътре в себе си, той прилича на онзи, който взима Свещената книга и я изпълнява. Богатството на един човек е дадено, за да си направи приятели. Казано е: "Направете си приятели от богатството на правдата." Не искам да тълкувам това. Ти си богат човек. От външното богатство, което имаш, направи си приятели, че като отидеш на небето, да те приемат. Христос казва: "Гладен бях и не ме нахранихте; жаден бях и не ме напоихте; болен бях и не ме посетихте; в тъмница бях и не ме посетихте и затова не искам нищо да знам за вас." Ще Го попитат: "Кога те видяхме гладен и не те нахранихме; жаден и не те напоихме?" и пр. Той ще им каже: "Понеже не сте го направили на най-малкия от Моите братя, и на Мене не сте го направили." А на другите ще каже: "Елате при Мене, понеже гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте" и пр. И ще Го попитат: "Кога те видяхме гладен и те нахранихме?" и пр. "Понеже сте го направили на най-малкия от Моите братя, на Мен сте го направили."

Вие всички тук за какво сте дошли на земята? За три божествени неща човек е дошъл на земята: да прослави Името Божие, да служи на Царството Божие и да върши Волята Божия. За оня, който разбира, това е смисълът на живота. А оня, който не разбира, той, вместо Славата Божия, търси своята слава, вместо да служи на Царството Божие, изпълнява своите желания и вместо да изпълни Волята Божия, ще изпълни своята воля.

Идете в гробището на благородниците и ще видите, че там пише така: "Тук почива един, който е служил на себе си." И понеже ще му трябва молитва, ще го поливат с вода и с вино, дано израсне. Поливат го с вода, с вино, възнасят молитви, дано да израсне, но нищо не излиза оттам. Писанието казва: "Ще възкръснат." Казвахме, че един ден мъртвите ще възкръснат. Но кои ще възкръснат? Тайната е скрита на друго място, умрелите трябва да възкръснат. Нашето съзнание да е пробудено така, че човек вместо да слиза надолу, да се качва. Земният живот е слизане надолу. После се качваш, пак слизащ и т.н. Та ние правим тази грешка. Една дама, която е била много благородна, страдала от неврастения и от бездействие. Седяла по цял ден. Лекарят й казал: "Трябва да упражнявате всеки ден и краката, и ръцете си." И тя си кръстосала пръстите на двете си ръце, като оставила само палците свободни един до друг. И почнала да върти палците в една посока; после обърнала в обратна посока. Право е това движение. С това се активира волята. Палците трябва да се движат. Го е хубаво. Като се движат пръстите, човек вече може да оздравее. Тя трябва да излезе от това статическо положение. Ще излезе по този начин. Двама парализирани лежали в болницата 20 години. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Оставили ги в една стая. И те си казали: "20 години сме тук и тук ще си останем." Това било малко градче в планината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя бягала и влязла в болницата, влязла в тази стая. Те, като видели, че влиза боата, изведнъж се намерили отвън. И казали: "Благодарим, че влезе голяма боа! И вървим вече здрави!" Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило горещо желание да излязат вън и излезли... Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: "Това не мога, онова не мога." Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло. Войниците са спретнати, облечени са хубаво. По-рано той е бил хлабав, а пък сега е хубаво облечен, хубаво се движи и се учи да стреля. Какво е биенето, стрелянето? Да знаеш да мислиш. Да стреляш, това значи, че всяка мисъл, която излиза от твоя у.м, от твоята пушка, ще бъде за благото на човечеството. По този начин трябва да се разсъждава. Ако разглеждаме живота в тялото си, ще ни убеждават, че в бъдеще, в някое друго прераждане ще се подобрят работите! Пита ме един: "В миналото прераждане какъв съм бил?" Казвам му: "Бил си грък. В Атина си живял." "А в друго прераждане къде съм бил?" "В Рим." Той пита за по-нататък. Най-после го докарах до едно положение и му казах: "Бил си и в гората вълк!" Той се намери в чудо. Ти като питаш така, ще дойдеш до вълка, и от вълка по-надолу си бил - риба си бил, после ще намериш, че си бил по-долу - дърво и камък в земята. И оттам нататък ще намериш, че си бил някоя частица, излязла от слънцето и т.н.

Ти казваш: "Какъв съм бил в миналото?" Това са форми на живота! Вълкът е една форма, в която човек не е разбирал живота. Или си бил във формата на някое дърво. Ти се заблуждаваш от външната форма на растението. Я погледнете една ябълка, колко добрини прави? Едно житно зърно какво самоотрицание има! То се дава за жертва на човечеството. Житните зърна са все същества, които минават по този път, те упражняват добродетелите, жертват се. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, не можете да влезете в Царството Божие." Житното зърно се е отрекло. То прави първите опити. Ние казваме: "Това е жито, това е ябълка..." всички трябва да вземем пример от житото, от ябълките. Това жито прави тези жертви, за да може да прогресира. Ако не ги прави, то не може да прогресира. И ако ние в живота си не сме готови да вършим волята Божия, ще се спре прогресът ни. И няма да можем да се организираме.

Тия работи вие ги знаете. Някой път погрешката е в това, че ние казваме: "Има време." Тогава закъсняваме и почваме да вървим бързо. И мислим, че знанието може да се добие бързо и че е лесно да станем гениални. Всеки един момент има своята работа. И като дойде всеки ден, ти не се грижи за работите, които не са за този момент. Например дойде ти идея да имаш 100 милиона. Защо ти са 100 милиона? Какво ще правиш с тях? ще ви дам пояснение за богатия човек. Отивам в една банка да ме кредитират и вземам 100 хиляди лева. Но тези пари ми ги дават с лихва. Аз не мога да ги платя и лихвите се увеличават. И най-после има закон. Хванат ме и ме принудят да работя за тях и да ги изплатя. Колко години трябва да работя, докато изплатя 100 хиляди лева? А пък друг някой отива в банката и го кредитират 100 лева. Като ви кредитират 100 лева е по-безопасно, а пък ако никак не ви кредитират, е най-добре. Мислите ли, че големият кредит, който ви се дава, е във ваша полза? Полезно е за човека само онова, което той сам може да изработи - онази мисъл, която сам можеш да изработиш. Една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка, които можеш да изработиш, струват повече, отколкото всичкото богатство, което могат да ти дадат. Аз не казвам, че тези работи не са потребни, но ако можеш да изработиш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, то всички други неща, които ще дойдат, са на място. Аз разсъждавам, че в здравата мисъл е щастието на човешкия ум, в здравото чувство е щастието на сърцето и в здравата постъпка е щастието на неговата воля. Защо ти е една храна, която, като приемеш, след няколко часа ще имаш коремоболие? И защо ти е този въздух, който, като приемеш, ще ти образува болки в дробовете? И защо ти е една мисъл, която ще образува болка в ума ти? Трябва да приемеш мисъл, която да внесе блага в ума ти; въздухът, който приемаш и храната, която приемаш, трябва да ти донесат блага. Сега мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Старият метод аз го наричам "метод на безлюбието", а пък новият метод го наричам "метод на любовта". Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си - то е Божествената любов, която всякога се проявява, неизменна при всичките условия. При тази любов ще забележите всякога в себе си следното: когато се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за Любовта, веднага ще почувстваш една радост, ще ти светне. А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че богатството може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че здравето може да се изгуби. А при Божествения ред на нещата и да си болен, ще ти се каже отвътре: "Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри." Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега!

Вие казвате на някого: "Този не е търпелив, онзи не е търпелив." Най-първо трябва да знаеш, в какво седи търпението. Да не казваш никога една обидна дума, това не значи, че си търпелив. Да кажем, че имам да плащам. Тогава изглеждам много щедър. Да кажем, че имам да плащам на 30-40 души. Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: "Много е щедър!" Дойде друг и му давам 200 лева, на трети - 500 лева, на други - 1000 лева, 2 хиляди лева, 3 хиляди лева и пр. и всички казват: "Много дава този човек." Давам от зор! Защото тези, на които имам да давам, ми казват: "Ако не дадеш - призовка!" Казвам им: "Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече." Това не е добрина. Това е насилие. Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: "Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и знай, че твоите работи ще се уредят." Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще туря до възглавницата сумата, която иска и носле ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: "уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!" Казвам му: "Много се радвам, че са ти помогнали." Аз като помагам, гледам да не разберат, че помагам, за да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. Защото ако знаят, че помагам, ще бъда недоволен. Някой ще дойде и ще каже: "Дай ми!" А аз ще почна да мърморя в себе си: "Днес ли намери той да дойде! Не знае, че не ми е възможно! Не знае кога да иска." И така ще направя зло на себе си.

Мнозина казват: "Когато дойде Любовта." Вие мислите така, като че нямате любов. Че вие живеете! Любовта отдавна е дошла! Щом вече съзнавам, че Бог е създал света, значи има любов! Светлината свети - Любов има! Казвам, защо Бог създаде света? За мен създаде Бог света! Защо създаде слънцето? За мен! И като изгрее слънцето, аз трябва да отворя Божествената книга на живота и да прочета онова писмо, което ми е писано. И каквото пише в това писмо да го изпълня. Всеки ден така да правя. Като се събудиш, прочети писмото. Пишат ти от невидимия свят. Колко души се оплакват вече, че не си показал любов към тях? В какво седи любовта? Понеже чрез теб са изпратили няколко писма, да им ги дадеш, а ти си закъснял само с половин час и те се оплакват, че не си им ги дал. С половин час си закъснял. В това седи погрешката. Щом дойде писмото, ще отидеш точно навреме и ще го предадеш. Не закъснявай, защото пощата е голяма. Като закъснееш половин час и твоите писма ще започнат да закъсняват. Чрез пощата ти е пратено писмото и ти е казано: "В понеделник в 8 часа тръгни да си дойдеш." Тази поща с половин час е закъсняла. Тогава изгубваш понеделника. Всяка една мисъл, която е изпратена до вас, е едно писмо от невидимия свят, изпратено до вас. За вас или за някого. Ако е за теб, прочети го, а ако е за друг, предай го. Ако закъснееш с половин час да прочетеш писмото си, ще изгубиш. Щом дойде до тебе писмо, отвори го и го прочети. Някои казват, че не трябва да се четат писмата веднага, че трябва да бъдем търпеливи. Аз казвам: някой ти писа писмо и те реже в писмото. Това писмо, като го приемеш, тури го на масата, тури го настрана. Ти говориш любовно за приятелите, имаш събрание някъде. Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже, след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които получават такива писма, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, отговори така: "Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!" Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втория път. Той ще ти пише така: "Голям лицемер си ти!" Ти .му пиши второ такова писмо. "Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото писмо. Аз се зарадвах, само че да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам." Така можете ли да пишете?

От неправилната любов произтичат всичките нещастия. Яков имаше 12 сина и обичаше единия повече, но обичаше го заради майка му, понеже той беше излязъл от неговата любимка. И като го погледнеше, радваше се. Направи му хубава дрешка. Така направи другите синове да имат желание да го претрепят. Голяма злоба имаха - как така баща им да го обича повече от другите. И продадоха Йосифа и той две години седя в затвора, учеше се в Египет. И баща му никак не подозираше, че тази любов има някой път лошо влияние. В Йосифа влезе човешкото тщеславие, че баща му го обича повече. И че седи по-горе от братята си. Но като отиде в Египет, като се отдели от братята си, от баща си и от майка си, дойде между хората да опита грубата, лошата страна. И да съпостави двете неща. В света ние сме в опасност: вие сте като Йосифа с хубави дрехи облечени. И сънища хубави имате. И виждате, че като жънете на нивата, на вашия сноп се покланят другите снопи - снопите на братята, 11 снопа, плюс снопа на баща ви и майка ви. Този сън възгордява. И вие може да помислите: "Ние сме окултни ученици! Ние знаем вече за онзи свят." Имате право да мислите така ето при какви условия: когато проговорите - умрелите да станат от гробницата. Когато проговорите на камъните - и те да станат. Като проговорите на замръзналата вода - тя да се разтопи; когато проговорите на слънцето и звездите - те да ви слушат; когато заговорите на вятъра - също. Тогава имате право да кажете: "Вие знаете ли аз кой съм?" Тогава може да кажете: "Аз съм човек, който, като кажа една дума - умрелите стават; като кажа на водата - тя тръгва; като кажа на леда да се разтопи -той се разтопява; като кажа на вятъра - той ме слуша; като кажа на слънцето - то изгрява; като кажа на звездите - и те ме слушат." Тогава имате факти. Вие ще кажете: "Тщеславие е това." Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие можете да кажете: "Аз съм говорил на умрелите и те са станали." Другите ще ви кажат: "Сега го направи!" Вие казвате: "сега не!"

Често ние, съвременните хора, приличаме на онзи старец на 85 години. Тръгнал той да се разхожда. Дошъл до едно място, където имало един трап. Той казал: "Едно време, когато бях млад, аз прескачах този трап. Но това беше на млади години. Сега на стари години не мога." И като погледнал, че няма никой наоколо, казал: "Каквото беше на млади години, такова е и сега." Вие казвате: "Едно време бяхме по-добри." Каквото е едно време, такова е и сега! Златото не може да си измени състава. С добрия човек може да стане външна промяна, но вътре в човека не може да стане промяна. Сега ви говоря за един подтик, но не външен. Трябва да имаме един вътрешен подтик, да слушаме онзи вътрешен подтик на Божественото. Бог ни поощрява във всички направления. Някой път гледам на полянката някоя малка книжка и ми минава мисълта: "Кой ли я е хвърлил?" И си казвам: "Който я е хвърлил, той я е хвърлил, за да я взема аз." И аз я вземам и я чета. Някой писал едно писмо и го скъсал. Аз събирам късовете и чета: "Любезна, снощи те чаках, но ти не дойде." Взимам писмото. Аз я срещам и й казвам: "Намерих писмото на вашия възлюбен. Той от гняв, понеже не ви е срещнал, написал писмо и го е хвърлил. Бъдете така добра, много е отпаднал духом вашият възлюбен. Намерих, че е накъсал писмото, което е писал до вас. Не му чупете сърцето. Напишете му едно писмо." Той го е нахвърлил така, че умният, като го чете, да разбере. Казвам: ето един благороден човек! Той й казва така: на една възлюбена, която не седи на думата си, обещава и не изпълнява, аз вече не чета писмата й. И хвърля писмото, което й е написал. А пък аз си казвам: аз именно това търся! Понеже той не иска да й го прати, аз търся писмото, прочитам го, за да изправя една погрешка. Ти видиш погрешката на един човек. То е скъсано писмо. Прочети го. Ти се повдигаш - повдигаш и другите. Помнете, всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага и на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та въпросът е никой не живее за себе си. Ти, като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. А като не служиш, спъваш и себе си. За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство, благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство и за него благодарете. И то е скъсано писмо. Всички лоши мисли, чувства, желания и постъпки са скъсани писма.

Аз съм привеждал следния пример, от който се вижда как мислите се предават. Това беше може би преди повече от 35 години. Аз се разхождам по Галата, Варненско. Седя, няма никой. Горе, по поляната се разхождам. Морето, може би, е на половин километър разстояние. Изведнъж ми идва една мисъл, която никога не ми е идвала на ум. Идва ми на ум, че пред мен седи една млада мома и иска да я целуна. Казах: "Аз не съм целувал." Откъде сега това? Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък. Тя иска той да я целуне. Той се опъва. И после той я прегърна и я целуна... Те спорят хората, а пък вие седите на известно разстояние и тези мисли минават и през вас... Казвам си: "Тази работа не е моя работа. Аз не трябва да се спирам." Аз, като отивах към двойката, той не искаше да я целува, понеже аз си бях казал: "Не може!" И аз казах: "Целуни я, за да не ме кара аз да я целуна. Защото аз си имам горе друга работа, а ти работа нямаш." Аз обяснявам въпроса. Обяснявам един закон, който е верен. Казвам му: "Свърши си работата, която имаш". Това е Божия работа. Вие, като не искате да изпълните Волята Божия, пращате друг да я изпълни. Не! Свърши си тази работа, която е за теб. И ако ние всички вършим работите си, светът щеше да има друг облик. При това дълбоко разбиране няма да бъдете такива религиозни и такива духовни, както сте сега. Че има страдания, спънки - те са временни неща. Нека да се радваме, че сме дошли до това положение, в което сега се намираме. Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност. Радвай се и на доброто, и на злото. И от една лоша постъпка, която направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползвайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. А пък ти направиш погрешката, и като не я поправиш, прекратяваш доброто. Ти, като се отклониш, то ще дойдат други хора, и като дойдат на това място, ще се отклонят и те.

Та искам сега да бъдете хора, които да не се отклонявате от своя път. Аз говоря за малките подтици. Дойде една мисъл, едно чувство, една постъпка - поправи ги. Може да не са твои. Поправи ги, понеже всички, които дойдат след тебе, ще ти благодарят, че им услужваш. И тогава тези хора няма да правят погрешка. Вчера идва един брат и ми казва: "учителю, един от нашите братя влезнал в една изба, в която имало една дупка от 2 метра." Той в тъмнината пада в нея и си удря ръката! И той ме пита: "При Воденичаров ли да отиде или преди това на рентген? Да му направят снимка, за да се види дали се е пукнала костта." Казах му: "Нека да отиде при Воденичаров, с по-малко разноски ще мине. Ако отиде за рентгенова снимка, ще се мине повече време и затова болките ще траят повече. Да отиде при Воденичаров и ако Воденичаров му каже да отиде на рентген, ще отиде и ще се свърши работата. Та сега вие казвате: "При Воденичаров ли да отида или на рентген? По-добре иди при Воденичаров и ако Воденичаров каже да отидеш на рентген, иди, а пък ако не, ще се задоволиш само с Воденичаров. И аз казвам на себе си: когато влизаш в изба, да имаш запалена електрическа лампа, за да видиш дали няма някоя дупка. Тъй че, когато влизаш в изба, запали лампичката и виж. Ако има дупка, спри се. Не бързай да вървиш. Сега някои се спират и казват: "Как е писано?" Има много хубави работи, които са писани, написани работи има и в Библията, и в други книги, но има работи, които не са приложени и сега трябва да се направят. И ние страдаме все от написаните работи, които трябва да се изправят. Та сега сме призвани да поправим миналото. Защото миналото не може да се изправи, ако умът, сърцето и човешката воля не вземат участие.

Та казвам, всички страдания, които ви идват, може да са чужди. 99 на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания. Внимавайте в погрешките на чуждите хора. Помагайте на погрешките на хората, които минават през вас - поправете ги. И във всички хора, като се зароди желание да поправят чуждите погрешки, то ще се намалят страданията и животът ще стане по-сносен. Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, с това помага на цялото човечество. Ти казваш: "Дали думите ми ще се приемат?" Ти ще се намериш на мястото на пророка, комуто казват: "Иди и кажи, а дали ще те приемат или не, то е друг въпрос." Ако не приемат, отговорността е тяхна, а ако приемат, ти се ползваш. Всяко добро, което направим и всяко добро, за което станем повод да се направи, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което станем причина да не стане, то е в наш ущърб. Всички трябва да работим за поощрение на доброто в света. Не само нашият живот трябва да се подобри. В Бога има желание, но трябват работници. И тези работници не трябва да бъдат сакати, с пукнати кости, с пукнати колене, а трябва да бъдат със здрави крака, здрави ръце - това показва човек със здрава воля, с добро сърце, в което има разположение. Такъв човек има разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар. Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали те са негови мисли или чужди. Дали са негови желания или чужди. И ще тури всяко нещо на мястото му. Ще поправим и нашите погрешки, и чуждите погрешки. И другите хора в същия закон ще работят и своите погрешки ще поправят. И този е пътят, по който човечеството ще се повдигне. Дълго време трябва да се работи. Това е работа не за един ден. За един ден, за сто години няма да стане. А хиляди години трябва да се работи, за да се достигне това, което искаме.

Та вие в себе си може да внесете това: щастливи може да бъдете за един час. Ако един час сте щастливи, това ще ви струва за целия ден.

Слугувайте добре на вашите мисли!

Слугувайте добре на вашите чувства!

Слугувайте добре на вашите постъпки!

Това е сега, което трябва.

"Добрата молитва"

Чистите по сърце ще видят Бога!

4. Лекция на Учителя, държана на 18-ти октомври 1939 г., 5 - 6:32 часа сутринта. София, Изгрев.

Тихо и топло време, чисто небе.

КНИГА: Към обетованата земя

2009-08-20T11:11:13Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-1_Kam_obetovanata.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Единственото богатство]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Което Той ви казва]] (Назъров) '''(готово)'''
* 3. [[Към обетованата земя]] (Хирон) (работи се)
* 4. [[Малките Божествени подтици]] (Назъров) (работи се)
* 5. [[Оценяване на Божествената Любов]]
* 6. [[Правилно възприемане и правилно даване]]
* 7. [[Към свобода 2]]
* 8. [[Хубавата страна]]
* 9. [[Божествената топлина]]
* 10. [[Търсене на изгубената дума]]
* 11. [[Един опит]]
* 12. [[Дайте свобода]]
* 13. [[Музикална задача]]

КНИГА: Към обетованата земя

2009-08-20T11:00:17Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-1_Kam_obetovanata.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Единственото богатство]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Което Той ви казва]] (Назъров) '''(готово)'''
* 3. [[Към обетованата земя]] (Хирон) (работи се)
* 4. [[Малките Божествени подтици]]
* 5. [[Оценяване на Божествената Любов]]
* 6. [[Правилно възприемане и правилно даване]]
* 7. [[Към свобода 2]]
* 8. [[Хубавата страна]]
* 9. [[Божествената топлина]]
* 10. [[Търсене на изгубената дума]]
* 11. [[Един опит]]
* 12. [[Дайте свобода]]
* 13. [[Музикална задача]]

Което Той ви казва

2009-08-20T10:59:35Z

Назъров: [НЕ СЕ ЧЕТЕ]

== '''КОЕТО ТОЙ ВИ КАЗВА''' ==

"Добрата молитва"

"Духът Божий"

Имате ли зададена тема? Пишете върху темата: "Службата на устата". Ще пишете върху разумната служба, защото има и глупава служба. Пишете върху разумната служба на устата, а не върху глупавата. Защото някой път устата прави глупави работи, от които човек страда. Няма по-хубаво нещо от служенето! Но и няма по-лошо нещо от служенето. Когато знаеш как да служиш, по-хубаво нещо от това няма. Но когато не знаеш как да служиш, няма по-лошо нещо от това. Някои мислят, че служенето е качество на малките, че само те трябва да служат. И големите служат!

Сега вие се нуждаете от едно. Днешните хора са много натоварени, с 10 черупки са увити. Най-първо имаш отвътре една бяла риза. Някой се задоволява само с ризата, а друг има и една външна риза за пред хората. После имаш и жилетка и палто, а зимно време слагаш и една фланела - може да е памучна или вълнена; някои турят и по две фланели. Преди години дойде една сестра - доста умна и доста набожна, но страдаше. Тя каза: "Не съм здрава!" Как ще е здрава, като е намъкнала толкова дрехи! Казах й: "Трябва да снемеш половината от тези дрехи." Турила на себе си две палта и все й е студено...

Човешката мисъл изстудява човека, ако е без любовно чувство. Тогава тя свива капилярните съдове. Страхът изстудява човека - свива капилярните съдове и краката на човека почват да треперят. Значи, събира се доста енергия, която няма къде да изтече и целият организъм страда. Някой път накарай воденичаря да спре воденицата за 20 минути и после да пусне водата. Като дойде водата, в началото изведнъж завърти камъка, докато се успокои и го задвижи по-правилно. Някои чувства ви тресат, смущават ви - вие треперите. Щом обаче тази енергия протече правилно, възстановява се правилният ход. Има много работи, които трябва да изправим. Сега мислим, че много знаем. Може да знаем, но въпросът е, доколко това знание може да влезе в действие. Ако се намерим в положението на германците, чиято марка така спадна, че човек не може с един милиард марки да се нахрани, тогава какво ще правим? Та понякога се обезценяват нещата. И у човека понякога идеите стават фиктивни. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин: "Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата - без да искат -и мъжът и жената. Понеже ги държах - и те, наместо единият да удари другия, всеки удряше мене - мене натупаха." По някой път вие сте от миролюбивите, които искат да примирят непримиримите. Човек, който иска да примирява хората, той първо трябва да примири нещо в себе си. Има нещо в човека, което е непримиримо. Да кажем, обиден си. И тогава нещо започва да ти говори отвътре. Ти съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре недоволства. Легнеш си, станеш сутринта -онова нещо пак ти мърмори. И тогава казваш: "Трябваше ли да ме нагруби той?" Подхлъзнал се е езикът му. Но ти продължаваш: "Трябваше да си владее езика!"

Как ще убедиш сега такъв човек, че не са го обидили? Кой е този вътре, който се е обидил? Когато някой турчин направи грешка, казва: "Афедерсин!" На български ще кажат: "Извинете"; на френски ще кажат: "Пардон"; на английски ще кажат: "Екскюз ми!" Ако на един французин кажеш "Извинете", той какво ще каже? Ако му кажеш: "Пардон, мосю!", ще разбере. Но трябва да знаеш и как да му го кажеш. Има един специален начин за казване. Защото психологически има хора, в които личните чувства са силно развити, те не могат да се самовладеят. Човек трябва да владее чувствата си. Личните чувства, са най-високото стъпало, до което човек днес е дошъл. В личния живот на човека няма по-силно чувство от чувството за собствено достойнство. Ти трябва да знаеш в какво именно се състои обидата. Обидата иде от това, че някой е унизил твоето достойнство. И какво като те е унизил? Или какво от това, че някой те е похвалил? Това са човешки схващания за нещата. Ако позлатим един метал, например медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. Никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав. За някои работи вие мислите, че сте глупави или слаби. При какви условия мислите, че сте слаби? Нека вземем мярката на нашата сила. Най-силните хора колко могат да вдигат? Човек нормално може да вдига толкова, колкото сам тежи. Мравката вдига 10 пъти повече от своята тежест, но мравката се е упражнявала. Колко силен организъм е тя! Тя е един атлет.

Някой от вас има материя, която не му е потребна. Например някои от вас сте пълни. Тази пълнота за нищо не ви служи. Човек трябва да е изтъкан от фина материя и да няма никакви мазнини. Един идеален човек не трябва да има никакви мазнини на врата си. Трябва да има малко мазнини, колкото да се върти колелото, но инак, никакви мазнини! Мъжете понякога приличат на бременни жени. Кръстът трябва да бъде доста тънък. Мярката на кръста трябва да се нанася два пъти на рамената. Рамената трябва да бъдат широки! Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво.

Сега ние се спираме върху известни погрешки, дължащи се на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки. Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква апоплектичен удар. Такъв човек трябва да се пази. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав. Да го бутнеш - и ще избухне...

Та първото нещо сега е да откриете правилната служба на устата. Трябва да се научите да говорите. Не бързайте никога в говоренето! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Тури си ръката отзад и си кажи: "Не говори!" Тури си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: "Не говори!" Тури си ръката на челото и на носа и пак си кажи така. И тогава чак кажи някоя дума. Направи това, за да вложиш известна мекота в думите си. Като пипаш тези центрове, ти ще предизвикаш мекотата. Мекота трябва да има в думите ти! Но тази мекота не трябва да бъде и една каша. Има мекота, която е организирана. Нали знаете колко е гъвкаво тялото на змията? Тази змия може да счупи гръбначния стълб на всеки. Човек трябва да има мекота, но мекота организирана.

През целия си живот искате хората да ви обичат. То е ваше право. Но за какво хората могат да ви обичат? За някое качество, което Бог е вложил във вас. Ти може да обичаш някой човек за музикалното чувство, което Бог е вложил в него. Друг път може да обичаш човека за хубавия му говор. Сладчина има в говора му. Но този човек трябва да упражнява говора си. Пет години ви трябват да се упражнявате, за да се научите да говорите така, че като кажете една дума, мед да капе; с думата ви да протече мед. Гледам някоя сестра, като дойде да ми каже нещо, текнат сълзи от очите й, но от езика й нищо не излиза. Сълзи да потекат - и това е хубаво. Това е един добър признак. Щом видя, че някоя сестра плаче, аз си казвам: "Тя си мие прозорците, за да вижда по-ясно." И я чакам да измие прозорците. Тя си извади кърпата и, като потекат сълзи, бърше ги. Това е един дълъг процес. Виждам, че прозорците й още не са измити. Погледна пак и виждам, че още плаче - не са доизмити прозорците. Пак си бърше очите. И най-после почне да говори. Вие ще кажете: "Това е мекота." Това е женски характер... Няма човек, който да не е плакал. Няма човек, който да не си е мил очите. И трябва постоянно да ги мие. Ако много плачеш и триеш очите си, за тях трябва да имаш една копринена кърпа, много мека. Никога не бършете очите си с твърда кърпа. И като заплачете, не позволявайте да падат сълзите ви долу, но напоете кърпата си с тези сълзи. Те действат лечебно! Ако бихте събирали тези сълзи в шишенца, щяхте да можете да се лекувате от ревматизъм, от бъбречна болест, от захарна болест, от склероза. Склерозата произтича от голямо безпокоене. Ти се безпокоиш например, че къщата ти не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: "Този креват креват ли е? Човек не може да спи!" Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там. С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. Вие сте пратени от невидимия свят. Вие сте имали всички удобства в невидимия свят, защо дойдохте на земята? За печалба. Ти си бил на небето. Там не можеш да печелиш. Ти може да си един царски син, но ако живееш само с идеята, че си такъв, че скъпа кръв тече в жилите ти, че другите те обличат, какво ще те ползва всичко това? Ти трябва да събудиш в себе си знание, всички ония сили и способности, които имаш. Ето за какво могат да те уважават хората.

Някои от вас искат да бъдат светии. И много хора в миналото не можеха да станат светии по единствената причина, че не знаят как се става светия. Казват за някого: "Той е свят човек." То е въпрос, доколко е свят. Светията преди всичко трябва да разбира законите на светлината. Светия, който не разбира как се създава човешката мисъл, който не разбира как да съчетава своите мисли, който не знае да ги цени, който не знае да постави всяка мисъл на нейното място, той не може да бъде светия. Защото всяка мисъл е форма, в която ще се влее някое чувство. Ако ти не мислиш право и сърцето ти няма да има правилно чувство. Какъвто е умът на човека, такова му е и сърцето. Това, което ви казвам, са общи работи. Всеки един от вас иска да бъде светия. Най-първо, никога няма да загасваш светлината на своя ум. При всички случаи трябва да имаш поне някоя малка вощеница, която да ти свети. Няма да палиш голяма свещ. Това на първо време, за да не стават големи разходи. После, светията никога не загасва огъня си. Той не се гаси. Всякога огънят му блещука. А пък онези, които не са светии, всяка сутрин, като станат, ще палят огъня. Светията постоянно свети, той огън не пали. Другите, като се събудят нощно време, ще палят огън. Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство и страх, че може да изгуби нещо. И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш. Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи, с поглед може да те удари. Може да те удари и с ръката си. Та има различни удари, които произвеждат различни последствия. При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си. Искат да кажат: "Защо не е мислила!" Някой си пляска главата отгоре, а друг отстрани.

Ние ще обявим един конкурс за самовъзпитанието на човека. Като отидете в невидимия свят, най-първо ще ви извикат да кажете една дума. Ще ви запитат: "Откъде идете?" Вие ще кажете: "Ида от България." Ако не знаеш как да произнесеш "България", ще те върнат назад. Ще ти зададат втори въпрос: "Защо напуснахте България?" Вие ще кажете: "Не се живее там." Ще ви кажат: "Ако не се живееше, тогава всички българи щяха да бъдат тук. Понеже сам си дошъл, ти не говориш истината." Или ще кажеш: "Животът на земята е станал тежък." "Ако животът на земята е станал тежък, то всички хора трябваше да са дошли тук. Но понеже са там, ти не говориш истината." Какво трябва да кажеш тогава? Питат те най-после: "Защо идваш тук?" "Идвам да си почина." Колко време може да почивате в невидимия свят? 45 години. След 45 години ще ви запитат: "Ще седите ли още? Или ще останете? И ако речете да останете, веднага ще ви намерят работа и ще започнете да работите мъжки. Каквото ви кажат, всичко ще направите. Няма да кажеш: "Това не мога, онова не мога..." Ще работиш!

Някои са ме питали как трябва да се обхождаме с хората. Как човек трябва да се обхожда със себе си? Има една добра обхода: ще се държиш така, че да не унижиш своето достойнство - най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувстваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, ти унижаваш себе си. Най-първо не бива да унижаваш по никой начин себе си! Така, както Бог те е създал, така ще постъпваш! Трудна работа е тая, но всички трудни работи се постигат. Няма трудна работа, която да не може да се постигне в света. То е само въпрос на време или въпрос на знание, въпрос на стремеж и въпрос на сила. Ако човек има една силна мисъл, ако той има един силен стремеж и ако е силен в постъпките си, той може да постигне всичко. Някои от вас са доста захласнати. Човек е захласнат, когато неговият ум или неговото сърце се раздвоят. Тогава ще почнеш да мислиш какво ли ще стане с тебе след 20 години. Тръгваш на училище и мислиш дали ще свършиш или не. Не ти трябва да знаеш дали ще свършиш или не! Способният човек, каквото трябва за днес, ще го направи. Всеки ден ще се грижи за себе си. Остави денят да се грижи за себе си, а пък ти ще се грижиш за оня ден, в който живееш. Днешният ден е най-важен. Каквото придобиеш в днешния ден, то е най-важно. Ще придобиете нещо ново във вашето разбиране. Трябва да имате най-доброто разположение. Вътре в нас има един цял свят и трябва да имаме разположението на този вътрешен свят.

Знаете ли какво противоречие съществува? Ако преди години си бил в Русия и ако не си бил набожен, горко ти! А пък сега, ако отидеш в Русия и ако се кръстиш, пак ще те накажат. Тогава, ако не вярваше в Бога, щяха да те накажат, а сега, ако вярваш, ще те накажат. Онези считаха, че онова верую е право, а днешните считат, че тяхното верую е право.

Няма да вярваме на миналото. Има неща, в които можем да вярваме, и има неща, в които не можем да вярваме. Въпросът за Бога винаги е бил поставян така, както не трябва. Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога, но любов нямаш, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма мъдрост, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, това е фикция. Ти, като вярваш в Бога, Любовта трябва да изникне. Писанието казва: "Бог е Дух и ония, които му се кланят, с Дух и Истина трябва да му се кланят." Значи, трябва да има пълно разбиране.

В някои отношения вие сте много напреднали. У някои от вас личните чувства са развити повече, отколкото трябва. Вие имате толкова силно развити лични чувства, че това става опасно. Трябва да ги понамалите малко. У някои от вас личните чувства са развити, а милосърдието е много слабо. Понеже имате много силни лични чувства, за милосърдието малко мислите. Обичаш жена си, дъщеря си, някои свои роднини, а пък за другите казваш: "Господ да им е на помощ, Господ да се грижи за тях." Това не е милосърдие. Това е частично разбиране. Ако твоето сърце не се стимулира от стремежа на всички души по света - като гледаш какви усилия правят - слабо милосърдие имаш. Защото всички души правят усилия, за да осъществят идеала си. Всички души имат идеал, към който се стремят. Но всички не са подготвени. Някои имат подходяща материя, а пък някои нямат. И колко години трябва да работят, за да си създадат хубав материал! Ти, ако искаш да усилиш милосърдието в себе си, няма да търсиш хора подобни на тебе, без милосърдие, а ще търсиш хора със силно развито милосърдие. И всеки ден трябва да се видиш с 10 души милосърдни и да мислиш за тях. Като срещаш милосърдни хора и общуваш с тях, ще почувстваш в душата си едно ново разположение. Ако пък минеш покрай някой скържав (стиснат, скъперник; ост., б.р.), ще станеш още по-скържав.

Хората се занимават с въпроса кой е религиозен. За да бъде човек религиозен, трябва да има беззаветна вяра! Каквото му кажеш, той ще вярва. Аз съм давал онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. Казва: "Баща ми, като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния." Султанът казал: "Възможно е!" Друг носи едно паче яйце и казва: "Майка ми, като тури такова паче яйце, излиза цяла камила." Султанът казал: "Възможно е!" Най-после двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водел носачите, казал: "Баща ви едно време ходи па война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп." Султанът казал: "Това е лъжа!" Защото, ако каже пак "Възможно е", трябва да плати. Та всяко нещо, което не ни допада, което ни засяга, за него казваме: "Това е лъжа!" А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: "Възможно е!"

Преди всичко вие вложете в ума си и поддържайте следната идея: всичко в света Бог е създал за добро. Второто, което трябва да поддържате, е, че Бог е турил някои неща като контрасти, като сенките, необходими за един художник. Художникът без сенки нищо не може да направи. Но художеството не се състои в сенките. Художеството е в линията.

[[Картинка:КОЕТО_ТОЙ_ВИ_КАЗВА_1.PNG]] (Учителят начерта една линия на дъската.)

От тази линия може да направите един човешки нос. За да бъде носът хубав, не е важна само дължината му, но и строежът - носът има известен строеж. Някой нос може да е много дълъг, но долу е сплескан, липсва му нещо. В този нос има интелигентност, но му липсва стремеж, няма стремеж. У децата, които не мислят, носовете са къси. А пък онези хора, които са много замислени, у тях носът се е проточил. Но колко трябва да се проточи носът? Носът трябва да се проточи достатъчно, че да имаш необходимия разумен страх. Линията на носа съответства на линията на ума. Да вземем билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, ако отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина. Понеже живеем в един свят на големи опасности, човек трябва да бъде предпазлив; като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното (това се случило във Варна): "Вървя, облечен в нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа върху главата ми. Това стана в новата махала във Варна. Жената, която ме поля, се извини, че къпела детето си и изляла целия леген на улицата, без да гледа. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми. Развеселих се и започнах да се смея. Неразположението си отиде. Разбрах, че детето, което жената е къпала, е добро и човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: "Няма нищо, стават тези работи!" И си отидох весел у дома. Тогава разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: "И от мене човек ще стане вече!" И оттам насетне всичко ми провървя. Дотогава не ми вървяха работите. Но като ми изляха водата и ме окъпаха, тръгна ми. И никакво петно не остана по дрехите..." Та казвам: Божиите благословения понякога идат по този начин. Когато окъпят някога едно дете, ако не си доволен, ще излеят малко вода върху главата ти. Защо хората бягат от дъжда? Че това са все окъпаните деца на небето! И разпръскват тази вода по всичките треви и дървета. Сега аз ви говоря за онзи вътрешен, обновителен процес, който трябва да стане в душата ви. Има едно ужасно положение, в което съвременният свят се намира. Представете си един генерал на бойното поле, който е пред сражение. Хиляди хора са там и той мисли как да победи. Знаете ли за тази победа колцина трябва да станат жертва? Ако този генерал е мекушав, той ще даде гръб. Но той трябва да даде отпор! Тази война и в самите нас става. Ти казваш: "Без война!" Я кажете как става без война? Докато не решим този въпрос вътрешно, войната отвън не може да изчезне. То е един вътрешен процес. Ние не сме се научили да живеем мирно. Тепърва има да се учим да живеем мирно. "Бог живее във всинца ни" казваш ти. Но като дойдеш до един човек, ни най-малко не мислиш, че Бог живее в него! И той, като те погледне, мисли, че Бог го няма в тебе. Но Бог се проявява в нашите мисли и чувства. Колкото мисълта става по-светла и колкото чувствата стават по-топли и носят живот, толкова Бог е по-проявен. Бог се проявява чрез нашите мисли и чрез нашето сърце. Някой път дойдеш до едно тежко положение и отвътре ти се говори: "Търпи, тази работа ще се уреди." Питаш: "Как ще се уреди?" Казвам: "Твоите работи са уредени. Ти имаш една хубава глава. Бог те е пратил да пееш на хората, а пък ти си тръгнал да търсиш други работи. В това ти е бъдещето." "Истина ли е?" "Истина е!" Другиму казвам: "Ти си много даровит човек! Веждите ти показват, че имаш отлични художествени способности. Много добри очи имаш! От тебе прекрасен, гениален художник може да стане." Той казва: "С цапане какво мога да направя?" Казах му: "Ще направиш картини - и пари и всичко друго ще дойде."

Мога да ви покажа в какво се крие вашето щастие. Ако знаехте как да обърнете вашия език, много бихте направили. Знаете ли как да обърнете езика си? Вие не сте правили гимнастика на езика си. Вие някой път казвате на някой човек: "Обичам ви." Не! Ако аз бях на вашето място, щях да взема една диня на масата си и ще седна. Ще й кажа: "Много те обичам!" Но да чувствам, че я обичам. И като й кажа: "Обичам те!" ще река; "За да ти покажа, че те обичам, сега ще те изям." След като изям динята, ще й кажа: "Много те обикнах! Ще ти дам най-хубавото място, което имам в себе си!" Или ще взема една ябълка и ще и кажа: "Много те обичам." Та като се научите на ябълките, на черешите, на дините, на реалните неща да казвате "Обичам ви", тогава ще говорите и на хората същото. Днес онзи, когото обичате, ще ви постави на изпит и ще каже: "Щом ме обичаш, какво ще ми дадеш?" Тогава аз, за да изявя своята любов, ще изляза на улицата, ще намеря един гладен човек, който не е ял три дни и който си казва: "Да имаше някой добър човек да ме покани!" Ще му направя един хубав обяд и ще го поканя. И ще седна на стола. Двамата ще разговаряме и ще ядем. Това е Любовта! Като ядем двамата, аз ще го питам: "Обичате ли това ядене?" Ще му туря хляб и ще му кажа: "Обичате ли такъв хляб?" Той ще каже: "Много го обичам!" След първото ядене ще кажа: "Харесахте ли го?" Така ще говоря за Любовта - аз ще го питам и той ще ми отговаря.

Вие проверявали ли сте докъде е стигнала вашата любов? Бог толкова много ни обича, а щом се появят някои малки противоречия в живота ни, започваме да се колебаем, да се съмняваме в обичта Му. Истинската Любов се познава само в противоречията. Ако не можеш да обичаш един човек, при противоречията, които срещаш, каква любов имаш? Представи си, че един много умен човек оправя крака ти, който е счупен. Ще кажеш: "Колко е жесток! Не знае как да пипа." Не, ти ще благодариш на Бога, че този човек ще ти помогне. Той ще ти причини страдание, но след време ще бъдеш здрав.

Всяка болка, която причиняваш на някой човек, ще дойде до тебе. Всички страдания, които съществуват, са за изправяне на някой недъг, който съществува в тебе. Вие сега се страхувате само от обидата на хората. Но има и други хора, които не виждате. При всеки човек има един друг човек, от другия свят - неговият ангел! Ти може да обидиш видимия човек, но може да обидиш и неговия дух. Някой казва: "Той обиди моя дух!" Ще се пазим да не обиждаме Духа - онези възвишени същества, които ръководят душата. Те виждат всички слабости на човека, но го възпитават. Един ангел е пратен да възпита някои хора и кога ще се върне на небето, зависи от това, кога ще възпита тия души. Ако не успее, ще остане още дълго време тук. Един ангел може да се намира в голямо противоречие. Някои хора постоянно развалят това, което той изработва в тях, като с това усложняват работите и усилват страданията му. Някой път причиняваме страдания на Христа, който иска да ни помогне. Седим ние и Му създаваме мъчнотии - отгоре на всички други, които има Той. При големите мъчнотии, които има, ние искаме Той да направи всичко заради[за] нас! Той казва: "Потърпи малко!" Ти казваш: "Как да търпя?" Христос казва: "И аз учих това търпение. Когато ме биха онази вечер, аз търпях. И аз имах достойнство! Минавах за Син Божий, но като ме налагаха, учих се на земята какво нещо е търпението." Представяте ли си какво беше положението на Христа онази вечер? Той четеше[броеше] ударите: 1, 2, 3, 4,... Воля имаше! На войниците отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: "За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи!" Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли присъствал във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари? Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И казва: "Благословена да бъде ръката, която ме бие!" Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер. И оттам насетне Христос жъна плодовете на своето търпение. Вие още не сте минали това мъчение. Един ден, когато те спуснат в гроба и видиш, че душата ти не може да излезе оттам, знаеш ли какви мъки ще изпиташ? Знаеш ли как ще страдаш, като почнеш да чувстваш, че това, за което си се грижил, си отива? Дойде един удар и откъсне един пръст. После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба, какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: "Избавете ни, избавете ни!" Но никой не идва. С това не искам да ви уплаша. Но всеки човек ще бъде поставен на известни изпитания, които трябва да издържи. Не трябва да се плашим от нищо. И при най-големите страдания човек трябва да види ръката Божия, която действа. И на вас всинца ви е необходимо да чувствате в себе си присъствието на Бога. Да мислите, че има една Ръка над вас. И Писанието казва: "Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, се превръща на добро!" Не искам да се връщаме назад. Вие не сте завършили вашето развитие. По пътя на Христа всички ще минете! И цялата сегашна култура минава по пътя на страданията. Тези народи, които сега се бият, са християни. Едно време казваха: "Езически са тези народи!" Понеже газовите маски не стават, когато човек е с брада, то кардиналите трябва да си обръснат брадите, за да си сложат маски, да не се задушат от газовете. Та английските "светии" си обръснаха брадите. И някои калугери си пожертваха брадите. Някои от кардиналите - също... Така че, ще се наложи някой ден да пожертваме някои работи. Да кажем, имаш достойнство. Това е една брада - "Брада на достойнството". Или мислиш, че си нещо. На бойното поле колко пари дават за твоята брада? Казваш: "Аз не обичам да се покланям." Но като идва граната, ти се навеждаш и пълзиш по земята, нали? Ще се наклониш и оттатък ще минеш. Когато дойде страданието, ще вземеш позиция, ще намериш тогава смисъл в страданието. Ще видиш, че разсъждаваш какво може да ти донесе едно страдание. Нашият свят на първо място е свят на страдание. Онези ангели от невидимия свят, които не знаят какво е страдание, ги пращат на земята, за да научат, какво представлява то. Това знание чрез опит трябва да го добием. Сега тези неща и да ги искаме, и да не ги искаме, ще дойдат. Но вярвайте, че никога няма да се даде страдание, което да не можете да носите. Ще ви дойдат страдания, които са ви необходими за вашето развитие, но няма да ви дойде по-голямо страдание от това, което можете да носите.

Та сега какво ви трябва на вас? Трябват нови упражнения. Човек трябва да отдели на ден най-малко 10-15 минути за милосърдието! Да размишлява какво нещо е милосърдието. Да отдели 10-15 минути за Божията Любов. Да разгледа какво нещо е Божията Любов. После да отдели 10-15 минути за вярата. Да разгледа какво нещо е вярата като чувство. Как ще разберете вие милосърдието например? Вие казвате: "Милосърдие е да дадем някому нещо." Такова милосърдие е само на физическото поле. В страдащия човек има само една вътрешна болка. Никой не му е казал една блага дума. Никой не му е влязъл в положението. С хляб тази работа не става! Трябва да имате известна опитност. Трябва да му кажете една блага дума, да знаете как да го утешите, че да му стане леко. Онзи не знае защо му идват такива големи страдания. Вие трябва да му дадете истинското разрешение на въпроса. Всички хора имат нужда от такова разрешение.

Наскоро един млад момък идва при мене и ми разправя една своя опитност: "За пръв път аз срещнах една мома, която не предизвиква в мене полово влечение, но ме изпълва с толкова хубави чувства, че само като я видя, върна ли се у дома, уча, пиша, работя! Само като я видя! Искам сега да й се обадя. И като я видя, в мене се ражда най-хубавото." Това е Божественото. Божествено е това, което събужда у нас най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. Ти вярваш в Бога, но не се събужда в тебе никакъв подтик. Това не е божествено. Ти вярваш в някаква любов, но в теб не се събужда никакво хубаво чувство. Онази любов, онази мисъл, която събужда в теб един велик подтик - тя е Божественото! Щом дойде Божественото вътре, веднага тази мъгла, която съществува в тебе, ще се разпръсне. Този момък ми каза: "Тя е като катализатор в моя живот. Като я видя, всичко отрицателно в мене изчезва и се разтопява. А като не я виждам, пак отпадам духом." Именно Божественото е, което постоянно повдига духа ни! Ние минаваме през област на изпитания. И най-хубавото, което имаме, може да ни се отнеме, ако не сме силни. Та Божественото постоянно идва и ни поддържа. Дръжте постоянно Божественото в себе си! (Учителя погледна зората, която беше розова.) Там, изтокът, какво показва? Този цвят показва, че в човека трябва да има мисъл, той трябва да има един прозорец. Това е прозорецът на Божественото. Всякога в човека трябва да има един прозорец!

Та казвам, преодолявайте сега по един съзнателен начин мъчнотиите, които имате. Вие имате вътрешни мъчнотии, в които никой не може да ви помогне; неща, които вие сами трябва да преодолеете. И вашата сила зависи от това преодоляване. например недоволен си. Само като помислиш за Бога, веднага ще ти олекне на душата. Като си помислиш за Бога, болестта ще изчезне! Сиромах си, но като помислиш за Бога и сиромашията ще изчезне. Не разбираш някой предмет, като помислиш за Бога, предметът става ясен. Писанието казва: "Бог е, който действа в нас." Той е, който [ни] учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. Той и сега много добре ни учи. Нека бъдем радостни и благодарни на онова учение, с което Той ни учи отвътре. И да оставим всички противоречия на живота. Да оставим нещата, които не можем да разрешим - да оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е въпрос, който можем да разрешим. Свободата не е нещо, което можем да извоюваме. Да запазим свободата можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от Този, живия извор на живота!

Та казвам, всички вие трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога - дръжте онова, което той ви казва: "Обичайте ближния си като себе си!" Разберете това! "Любете врага си" Разберете това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш! Врагът е вътре в тебе -ще го обичаш! Това е плътта. Писанието казва: "Човек трябва да обича плътта си." Този враг, който ти създаде всички страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, но той казва: "Ще живееш и заради мене! Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо." Следователно в това отношение ти трябва да служиш цялостно на себе си, за да бъде твоят дух свободен. Така, както Бог е създал света, всичко е на мястото си. Трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден, като станем, трябва да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не сме по-зле от вчера. И че всеки ден нещата вървят все по-добре и по-добре. По този начин всичко ще тръгне добре. Духовно трябва да заякнете всички! Сега идат времена на големи изпитания. И всички трябва да бъдете юнаци. Няма кой да ви носи. Няма да има коне, но каквото имаш, на гърба си ще го носиш. Ако не можеш да носиш, ще остане '''[НЕ СЕ ЧЕТЕ]'''. Хората може да имат желание, но няма да могат '''[НЕ СЕ ЧЕТЕ]'''. Развивайте тогава в себе си онази вяра, която носи силата на човешкия ум. Развивайте надеждата, която носи силата на човешките чувства. Развивайте и любовта - на първо място любовта, която носи в себе си Божествения живот. И Христос казва: "И това е живот вечен, да познаете Бога!"

'''"Отче наш"'''

2-ра Лекция на Учителя, държана на 4-ти октомври 1939 г., 5:00 - 6:20 часа сутринта.

София, Изгрев. Тихо и топло време с разкъсана облачност.

Файл:КОЕТО ТОЙ ВИ КАЗВА 1.PNG

2009-08-20T10:57:55Z

Назъров:

Което Той ви казва

2009-08-20T10:57:05Z

Назъров: Коригирана

== '''КОЕТО ТОЙ ВИ КАЗВА''' ==

"Добрата молитва"

"Духът Божий"

Имате ли зададена тема? Пишете върху темата: "Службата на устата". Ще пишете върху разумната служба, защото има и глупава служба. Пишете върху разумната служба на устата, а не върху глупавата. Защото някой път устата прави глупави работи, от които човек страда. Няма по-хубаво нещо от служенето! Но и няма по-лошо нещо от служенето. Когато знаеш как да служиш, по-хубаво нещо от това няма. Но когато не знаеш как да служиш, няма по-лошо нещо от това. Някои мислят, че служенето е качество на малките, че само те трябва да служат. И големите служат!

Сега вие се нуждаете от едно. Днешните хора са много натоварени, с 10 черупки са увити. Най-първо имаш отвътре една бяла риза. Някой се задоволява само с ризата, а друг има и една външна риза за пред хората. После имаш и жилетка и палто, а зимно време слагаш и една фланела - може да е памучна или вълнена; някои турят и по две фланели. Преди години дойде една сестра - доста умна и доста набожна, но страдаше. Тя каза: "Не съм здрава!" Как ще е здрава, като е намъкнала толкова дрехи! Казах й: "Трябва да снемеш половината от тези дрехи." Турила на себе си две палта и все й е студено...

Човешката мисъл изстудява човека, ако е без любовно чувство. Тогава тя свива капилярните съдове. Страхът изстудява човека - свива капилярните съдове и краката на човека почват да треперят. Значи, събира се доста енергия, която няма къде да изтече и целият организъм страда. Някой път накарай воденичаря да спре воденицата за 20 минути и после да пусне водата. Като дойде водата, в началото изведнъж завърти камъка, докато се успокои и го задвижи по-правилно. Някои чувства ви тресат, смущават ви - вие треперите. Щом обаче тази енергия протече правилно, възстановява се правилният ход. Има много работи, които трябва да изправим. Сега мислим, че много знаем. Може да знаем, но въпросът е, доколко това знание може да влезе в действие. Ако се намерим в положението на германците, чиято марка така спадна, че човек не може с един милиард марки да се нахрани, тогава какво ще правим? Та понякога се обезценяват нещата. И у човека понякога идеите стават фиктивни. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин: "Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата - без да искат -и мъжът и жената. Понеже ги държах - и те, наместо единият да удари другия, всеки удряше мене - мене натупаха." По някой път вие сте от миролюбивите, които искат да примирят непримиримите. Човек, който иска да примирява хората, той първо трябва да примири нещо в себе си. Има нещо в човека, което е непримиримо. Да кажем, обиден си. И тогава нещо започва да ти говори отвътре. Ти съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре недоволства. Легнеш си, станеш сутринта -онова нещо пак ти мърмори. И тогава казваш: "Трябваше ли да ме нагруби той?" Подхлъзнал се е езикът му. Но ти продължаваш: "Трябваше да си владее езика!"

Как ще убедиш сега такъв човек, че не са го обидили? Кой е този вътре, който се е обидил? Когато някой турчин направи грешка, казва: "Афедерсин!" На български ще кажат: "Извинете"; на френски ще кажат: "Пардон"; на английски ще кажат: "Екскюз ми!" Ако на един французин кажеш "Извинете", той какво ще каже? Ако му кажеш: "Пардон, мосю!", ще разбере. Но трябва да знаеш и как да му го кажеш. Има един специален начин за казване. Защото психологически има хора, в които личните чувства са силно развити, те не могат да се самовладеят. Човек трябва да владее чувствата си. Личните чувства, са най-високото стъпало, до което човек днес е дошъл. В личния живот на човека няма по-силно чувство от чувството за собствено достойнство. Ти трябва да знаеш в какво именно се състои обидата. Обидата иде от това, че някой е унизил твоето достойнство. И какво като те е унизил? Или какво от това, че някой те е похвалил? Това са човешки схващания за нещата. Ако позлатим един метал, например медта, може ли да стане злато? Или ако златото го окаляме, може ли да се отнеме качеството му? Нещата винаги си остават такива, каквито са. Това, което имаме, всъщност никой не може да го отнеме. Но и това, което го нямаме, никой не може да ни го даде. Никой не може да те направи добър, ако не си добър. Никой не може да те направи лош, ако не си лош. Никой не може да те направи умен, ако не си умен. И никой не може да те направи глупав, ако не си глупав. За някои работи вие мислите, че сте глупави или слаби. При какви условия мислите, че сте слаби? Нека вземем мярката на нашата сила. Най-силните хора колко могат да вдигат? Човек нормално може да вдига толкова, колкото сам тежи. Мравката вдига 10 пъти повече от своята тежест, но мравката се е упражнявала. Колко силен организъм е тя! Тя е един атлет.

Някой от вас има материя, която не му е потребна. Например някои от вас сте пълни. Тази пълнота за нищо не ви служи. Човек трябва да е изтъкан от фина материя и да няма никакви мазнини. Един идеален човек не трябва да има никакви мазнини на врата си. Трябва да има малко мазнини, колкото да се върти колелото, но инак, никакви мазнини! Мъжете понякога приличат на бременни жени. Кръстът трябва да бъде доста тънък. Мярката на кръста трябва да се нанася два пъти на рамената. Рамената трябва да бъдат широки! Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво.

Сега ние се спираме върху известни погрешки, дължащи се на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки. Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква апоплектичен удар. Такъв човек трябва да се пази. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав. Да го бутнеш - и ще избухне...

Та първото нещо сега е да откриете правилната служба на устата. Трябва да се научите да говорите. Не бързайте никога в говоренето! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Тури си ръката отзад и си кажи: "Не говори!" Тури си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: "Не говори!" Тури си ръката на челото и на носа и пак си кажи така. И тогава чак кажи някоя дума. Направи това, за да вложиш известна мекота в думите си. Като пипаш тези центрове, ти ще предизвикаш мекотата. Мекота трябва да има в думите ти! Но тази мекота не трябва да бъде и една каша. Има мекота, която е организирана. Нали знаете колко е гъвкаво тялото на змията? Тази змия може да счупи гръбначния стълб на всеки. Човек трябва да има мекота, но мекота организирана.

През целия си живот искате хората да ви обичат. То е ваше право. Но за какво хората могат да ви обичат? За някое качество, което Бог е вложил във вас. Ти може да обичаш някой човек за музикалното чувство, което Бог е вложил в него. Друг път може да обичаш човека за хубавия му говор. Сладчина има в говора му. Но този човек трябва да упражнява говора си. Пет години ви трябват да се упражнявате, за да се научите да говорите така, че като кажете една дума, мед да капе; с думата ви да протече мед. Гледам някоя сестра, като дойде да ми каже нещо, текнат сълзи от очите й, но от езика й нищо не излиза. Сълзи да потекат - и това е хубаво. Това е един добър признак. Щом видя, че някоя сестра плаче, аз си казвам: "Тя си мие прозорците, за да вижда по-ясно." И я чакам да измие прозорците. Тя си извади кърпата и, като потекат сълзи, бърше ги. Това е един дълъг процес. Виждам, че прозорците й още не са измити. Погледна пак и виждам, че още плаче - не са доизмити прозорците. Пак си бърше очите. И най-после почне да говори. Вие ще кажете: "Това е мекота." Това е женски характер... Няма човек, който да не е плакал. Няма човек, който да не си е мил очите. И трябва постоянно да ги мие. Ако много плачеш и триеш очите си, за тях трябва да имаш една копринена кърпа, много мека. Никога не бършете очите си с твърда кърпа. И като заплачете, не позволявайте да падат сълзите ви долу, но напоете кърпата си с тези сълзи. Те действат лечебно! Ако бихте събирали тези сълзи в шишенца, щяхте да можете да се лекувате от ревматизъм, от бъбречна болест, от захарна болест, от склероза. Склерозата произтича от голямо безпокоене. Ти се безпокоиш например, че къщата ти не е хубава, че стените не са хубави, че този стол не е хубав. Казваш: "Този креват креват ли е? Човек не може да спи!" Креватът е там, в главата. И столът, и всичко е там. С други думи казано, всичко това зависи от човешкия ум. Вие сте пратени от невидимия свят. Вие сте имали всички удобства в невидимия свят, защо дойдохте на земята? За печалба. Ти си бил на небето. Там не можеш да печелиш. Ти може да си един царски син, но ако живееш само с идеята, че си такъв, че скъпа кръв тече в жилите ти, че другите те обличат, какво ще те ползва всичко това? Ти трябва да събудиш в себе си знание, всички ония сили и способности, които имаш. Ето за какво могат да те уважават хората.

Някои от вас искат да бъдат светии. И много хора в миналото не можеха да станат светии по единствената причина, че не знаят как се става светия. Казват за някого: "Той е свят човек." То е въпрос, доколко е свят. Светията преди всичко трябва да разбира законите на светлината. Светия, който не разбира как се създава човешката мисъл, който не разбира как да съчетава своите мисли, който не знае да ги цени, който не знае да постави всяка мисъл на нейното място, той не може да бъде светия. Защото всяка мисъл е форма, в която ще се влее някое чувство. Ако ти не мислиш право и сърцето ти няма да има правилно чувство. Какъвто е умът на човека, такова му е и сърцето. Това, което ви казвам, са общи работи. Всеки един от вас иска да бъде светия. Най-първо, никога няма да загасваш светлината на своя ум. При всички случаи трябва да имаш поне някоя малка вощеница, която да ти свети. Няма да палиш голяма свещ. Това на първо време, за да не стават големи разходи. После, светията никога не загасва огъня си. Той не се гаси. Всякога огънят му блещука. А пък онези, които не са светии, всяка сутрин, като станат, ще палят огъня. Светията постоянно свети, той огън не пали. Другите, като се събудят нощно време, ще палят огън. Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство и страх, че може да изгуби нещо. И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш. Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи, с поглед може да те удари. Може да те удари и с ръката си. Та има различни удари, които произвеждат различни последствия. При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си. Искат да кажат: "Защо не е мислила!" Някой си пляска главата отгоре, а друг отстрани.

Ние ще обявим един конкурс за самовъзпитанието на човека. Като отидете в невидимия свят, най-първо ще ви извикат да кажете една дума. Ще ви запитат: "Откъде идете?" Вие ще кажете: "Ида от България." Ако не знаеш как да произнесеш "България", ще те върнат назад. Ще ти зададат втори въпрос: "Защо напуснахте България?" Вие ще кажете: "Не се живее там." Ще ви кажат: "Ако не се живееше, тогава всички българи щяха да бъдат тук. Понеже сам си дошъл, ти не говориш истината." Или ще кажеш: "Животът на земята е станал тежък." "Ако животът на земята е станал тежък, то всички хора трябваше да са дошли тук. Но понеже са там, ти не говориш истината." Какво трябва да кажеш тогава? Питат те най-после: "Защо идваш тук?" "Идвам да си почина." Колко време може да почивате в невидимия свят? 45 години. След 45 години ще ви запитат: "Ще седите ли още? Или ще останете? И ако речете да останете, веднага ще ви намерят работа и ще започнете да работите мъжки. Каквото ви кажат, всичко ще направите. Няма да кажеш: "Това не мога, онова не мога..." Ще работиш!

Някои са ме питали как трябва да се обхождаме с хората. Как човек трябва да се обхожда със себе си? Има една добра обхода: ще се държиш така, че да не унижиш своето достойнство - най-първо да не унижиш себе си. Ако говориш неверни работи, ако не чувстваш, не мислиш и не постъпваш както трябва, ти унижаваш себе си. Най-първо не бива да унижаваш по никой начин себе си! Така, както Бог те е създал, така ще постъпваш! Трудна работа е тая, но всички трудни работи се постигат. Няма трудна работа, която да не може да се постигне в света. То е само въпрос на време или въпрос на знание, въпрос на стремеж и въпрос на сила. Ако човек има една силна мисъл, ако той има един силен стремеж и ако е силен в постъпките си, той може да постигне всичко. Някои от вас са доста захласнати. Човек е захласнат, когато неговият ум или неговото сърце се раздвоят. Тогава ще почнеш да мислиш какво ли ще стане с тебе след 20 години. Тръгваш на училище и мислиш дали ще свършиш или не. Не ти трябва да знаеш дали ще свършиш или не! Способният човек, каквото трябва за днес, ще го направи. Всеки ден ще се грижи за себе си. Остави денят да се грижи за себе си, а пък ти ще се грижиш за оня ден, в който живееш. Днешният ден е най-важен. Каквото придобиеш в днешния ден, то е най-важно. Ще придобиете нещо ново във вашето разбиране. Трябва да имате най-доброто разположение. Вътре в нас има един цял свят и трябва да имаме разположението на този вътрешен свят.

Знаете ли какво противоречие съществува? Ако преди години си бил в Русия и ако не си бил набожен, горко ти! А пък сега, ако отидеш в Русия и ако се кръстиш, пак ще те накажат. Тогава, ако не вярваше в Бога, щяха да те накажат, а сега, ако вярваш, ще те накажат. Онези считаха, че онова верую е право, а днешните считат, че тяхното верую е право.

Няма да вярваме на миналото. Има неща, в които можем да вярваме, и има неща, в които не можем да вярваме. Въпросът за Бога винаги е бил поставян така, както не трябва. Ако мислиш за Бога, ако вярваш в Бога, но любов нямаш, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма мъдрост, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма живот, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма светлина, знание, това е фикция. Ако вярваш в един Бог, дето няма свобода, това е фикция. Ти, като вярваш в Бога, Любовта трябва да изникне. Писанието казва: "Бог е Дух и ония, които му се кланят, с Дух и Истина трябва да му се кланят." Значи, трябва да има пълно разбиране.

В някои отношения вие сте много напреднали. У някои от вас личните чувства са развити повече, отколкото трябва. Вие имате толкова силно развити лични чувства, че това става опасно. Трябва да ги понамалите малко. У някои от вас личните чувства са развити, а милосърдието е много слабо. Понеже имате много силни лични чувства, за милосърдието малко мислите. Обичаш жена си, дъщеря си, някои свои роднини, а пък за другите казваш: "Господ да им е на помощ, Господ да се грижи за тях." Това не е милосърдие. Това е частично разбиране. Ако твоето сърце не се стимулира от стремежа на всички души по света - като гледаш какви усилия правят - слабо милосърдие имаш. Защото всички души правят усилия, за да осъществят идеала си. Всички души имат идеал, към който се стремят. Но всички не са подготвени. Някои имат подходяща материя, а пък някои нямат. И колко години трябва да работят, за да си създадат хубав материал! Ти, ако искаш да усилиш милосърдието в себе си, няма да търсиш хора подобни на тебе, без милосърдие, а ще търсиш хора със силно развито милосърдие. И всеки ден трябва да се видиш с 10 души милосърдни и да мислиш за тях. Като срещаш милосърдни хора и общуваш с тях, ще почувстваш в душата си едно ново разположение. Ако пък минеш покрай някой скържав (стиснат, скъперник; ост., б.р.), ще станеш още по-скържав.

Хората се занимават с въпроса кой е религиозен. За да бъде човек религиозен, трябва да има беззаветна вяра! Каквото му кажеш, той ще вярва. Аз съм давал онзи пример за един султан, който издал заповед да му кажат една същинска лъжа. Идва един и носи един косъм от брадата на баща си. Казва: "Баща ми, като тури този косъм на Дунава, стана мост и нашите войски минаха в Румъния." Султанът казал: "Възможно е!" Друг носи едно паче яйце и казва: "Майка ми, като тури такова паче яйце, излиза цяла камила." Султанът казал: "Възможно е!" Най-после двама носачи носят един голям кюп. Човекът, който водел носачите, казал: "Баща ви едно време ходи па война с московците и взе назаем пари от баща ми с този кюп." Султанът казал: "Това е лъжа!" Защото, ако каже пак "Възможно е", трябва да плати. Та всяко нещо, което не ни допада, което ни засяга, за него казваме: "Това е лъжа!" А пък за всяко нещо, което не ни засяга, казваме: "Възможно е!"

Преди всичко вие вложете в ума си и поддържайте следната идея: всичко в света Бог е създал за добро. Второто, което трябва да поддържате, е, че Бог е турил някои неща като контрасти, като сенките, необходими за един художник. Художникът без сенки нищо не може да направи. Но художеството не се състои в сенките. Художеството е в линията.

[[Картинка:КОЕТО_ТОЙ_ВИ_КАЗВА_1.PNG]] (Учителят начерта една линия на дъската.)

От тази линия може да направите един човешки нос. За да бъде носът хубав, не е важна само дължината му, но и строежът - носът има известен строеж. Някой нос може да е много дълъг, но долу е сплескан, липсва му нещо. В този нос има интелигентност, но му липсва стремеж, няма стремеж. У децата, които не мислят, носовете са къси. А пък онези хора, които са много замислени, у тях носът се е проточил. Но колко трябва да се проточи носът? Носът трябва да се проточи достатъчно, че да имаш необходимия разумен страх. Линията на носа съответства на линията на ума. Да вземем билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, ако отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина. Понеже живеем в един свят на големи опасности, човек трябва да бъде предпазлив; като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното (това се случило във Варна): "Вървя, облечен в нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа върху главата ми. Това стана в новата махала във Варна. Жената, която ме поля, се извини, че къпела детето си и изляла целия леген на улицата, без да гледа. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми. Развеселих се и започнах да се смея. Неразположението си отиде. Разбрах, че детето, което жената е къпала, е добро и човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: "Няма нищо, стават тези работи!" И си отидох весел у дома. Тогава разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: "И от мене човек ще стане вече!" И оттам насетне всичко ми провървя. Дотогава не ми вървяха работите. Но като ми изляха водата и ме окъпаха, тръгна ми. И никакво петно не остана по дрехите..." Та казвам: Божиите благословения понякога идат по този начин. Когато окъпят някога едно дете, ако не си доволен, ще излеят малко вода върху главата ти. Защо хората бягат от дъжда? Че това са все окъпаните деца на небето! И разпръскват тази вода по всичките треви и дървета. Сега аз ви говоря за онзи вътрешен, обновителен процес, който трябва да стане в душата ви. Има едно ужасно положение, в което съвременният свят се намира. Представете си един генерал на бойното поле, който е пред сражение. Хиляди хора са там и той мисли как да победи. Знаете ли за тази победа колцина трябва да станат жертва? Ако този генерал е мекушав, той ще даде гръб. Но той трябва да даде отпор! Тази война и в самите нас става. Ти казваш: "Без война!" Я кажете как става без война? Докато не решим този въпрос вътрешно, войната отвън не може да изчезне. То е един вътрешен процес. Ние не сме се научили да живеем мирно. Тепърва има да се учим да живеем мирно. "Бог живее във всинца ни" казваш ти. Но като дойдеш до един човек, ни най-малко не мислиш, че Бог живее в него! И той, като те погледне, мисли, че Бог го няма в тебе. Но Бог се проявява в нашите мисли и чувства. Колкото мисълта става по-светла и колкото чувствата стават по-топли и носят живот, толкова Бог е по-проявен. Бог се проявява чрез нашите мисли и чрез нашето сърце. Някой път дойдеш до едно тежко положение и отвътре ти се говори: "Търпи, тази работа ще се уреди." Питаш: "Как ще се уреди?" Казвам: "Твоите работи са уредени. Ти имаш една хубава глава. Бог те е пратил да пееш на хората, а пък ти си тръгнал да търсиш други работи. В това ти е бъдещето." "Истина ли е?" "Истина е!" Другиму казвам: "Ти си много даровит човек! Веждите ти показват, че имаш отлични художествени способности. Много добри очи имаш! От тебе прекрасен, гениален художник може да стане." Той казва: "С цапане какво мога да направя?" Казах му: "Ще направиш картини - и пари и всичко друго ще дойде."

Мога да ви покажа в какво се крие вашето щастие. Ако знаехте как да обърнете вашия език, много бихте направили. Знаете ли как да обърнете езика си? Вие не сте правили гимнастика на езика си. Вие някой път казвате на някой човек: "Обичам ви." Не! Ако аз бях на вашето място, щях да взема една диня на масата си и ще седна. Ще й кажа: "Много те обичам!" Но да чувствам, че я обичам. И като й кажа: "Обичам те!" ще река; "За да ти покажа, че те обичам, сега ще те изям." След като изям динята, ще й кажа: "Много те обикнах! Ще ти дам най-хубавото място, което имам в себе си!" Или ще взема една ябълка и ще и кажа: "Много те обичам." Та като се научите на ябълките, на черешите, на дините, на реалните неща да казвате "Обичам ви", тогава ще говорите и на хората същото. Днес онзи, когото обичате, ще ви постави на изпит и ще каже: "Щом ме обичаш, какво ще ми дадеш?" Тогава аз, за да изявя своята любов, ще изляза на улицата, ще намеря един гладен човек, който не е ял три дни и който си казва: "Да имаше някой добър човек да ме покани!" Ще му направя един хубав обяд и ще го поканя. И ще седна на стола. Двамата ще разговаряме и ще ядем. Това е Любовта! Като ядем двамата, аз ще го питам: "Обичате ли това ядене?" Ще му туря хляб и ще му кажа: "Обичате ли такъв хляб?" Той ще каже: "Много го обичам!" След първото ядене ще кажа: "Харесахте ли го?" Така ще говоря за Любовта - аз ще го питам и той ще ми отговаря.

Вие проверявали ли сте докъде е стигнала вашата любов? Бог толкова много ни обича, а щом се появят някои малки противоречия в живота ни, започваме да се колебаем, да се съмняваме в обичта Му. Истинската Любов се познава само в противоречията. Ако не можеш да обичаш един човек, при противоречията, които срещаш, каква любов имаш? Представи си, че един много умен човек оправя крака ти, който е счупен. Ще кажеш: "Колко е жесток! Не знае как да пипа." Не, ти ще благодариш на Бога, че този човек ще ти помогне. Той ще ти причини страдание, но след време ще бъдеш здрав.

Всяка болка, която причиняваш на някой човек, ще дойде до тебе. Всички страдания, които съществуват, са за изправяне на някой недъг, който съществува в тебе. Вие сега се страхувате само от обидата на хората. Но има и други хора, които не виждате. При всеки човек има един друг човек, от другия свят - неговият ангел! Ти може да обидиш видимия човек, но може да обидиш и неговия дух. Някой казва: "Той обиди моя дух!" Ще се пазим да не обиждаме Духа - онези възвишени същества, които ръководят душата. Те виждат всички слабости на човека, но го възпитават. Един ангел е пратен да възпита някои хора и кога ще се върне на небето, зависи от това, кога ще възпита тия души. Ако не успее, ще остане още дълго време тук. Един ангел може да се намира в голямо противоречие. Някои хора постоянно развалят това, което той изработва в тях, като с това усложняват работите и усилват страданията му. Някой път причиняваме страдания на Христа, който иска да ни помогне. Седим ние и Му създаваме мъчнотии - отгоре на всички други, които има Той. При големите мъчнотии, които има, ние искаме Той да направи всичко заради[за] нас! Той казва: "Потърпи малко!" Ти казваш: "Как да търпя?" Христос казва: "И аз учих това търпение. Когато ме биха онази вечер, аз търпях. И аз имах достойнство! Минавах за Син Божий, но като ме налагаха, учих се на земята какво нещо е търпението." Представяте ли си какво беше положението на Христа онази вечер? Той четеше[броеше] ударите: 1, 2, 3, 4,... Воля имаше! На войниците отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: "За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи!" Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли присъствал във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари? Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И казва: "Благословена да бъде ръката, която ме бие!" Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер. И оттам насетне Христос жъна плодовете на своето търпение. Вие още не сте минали това мъчение. Един ден, когато те спуснат в гроба и видиш, че душата ти не може да излезе оттам, знаеш ли какви мъки ще изпиташ? Знаеш ли как ще страдаш, като почнеш да чувстваш, че това, за което си се грижил, си отива? Дойде един удар и откъсне един пръст. После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба, какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: "Избавете ни, избавете ни!" Но никой не идва. С това не искам да ви уплаша. Но всеки човек ще бъде поставен на известни изпитания, които трябва да издържи. Не трябва да се плашим от нищо. И при най-големите страдания човек трябва да види ръката Божия, която действа. И на вас всинца ви е необходимо да чувствате в себе си присъствието на Бога. Да мислите, че има една Ръка над вас. И Писанието казва: "Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, се превръща на добро!" Не искам да се връщаме назад. Вие не сте завършили вашето развитие. По пътя на Христа всички ще минете! И цялата сегашна култура минава по пътя на страданията. Тези народи, които сега се бият, са християни. Едно време казваха: "Езически са тези народи!" Понеже газовите маски не стават, когато човек е с брада, то кардиналите трябва да си обръснат брадите, за да си сложат маски, да не се задушат от газовете. Та английските "светии" си обръснаха брадите. И някои калугери си пожертваха брадите. Някои от кардиналите - също... Така че, ще се наложи някой ден да пожертваме някои работи. Да кажем, имаш достойнство. Това е една брада - "Брада на достойнството". Или мислиш, че си нещо. На бойното поле колко пари дават за твоята брада? Казваш: "Аз не обичам да се покланям." Но като идва граната, ти се навеждаш и пълзиш по земята, нали? Ще се наклониш и оттатък ще минеш. Когато дойде страданието, ще вземеш позиция, ще намериш тогава смисъл в страданието. Ще видиш, че разсъждаваш какво може да ти донесе едно страдание. Нашият свят на първо място е свят на страдание. Онези ангели от невидимия свят, които не знаят какво е страдание, ги пращат на земята, за да научат, какво представлява то. Това знание чрез опит трябва да го добием. Сега тези неща и да ги искаме, и да не ги искаме, ще дойдат. Но вярвайте, че никога няма да се даде страдание, което да не можете да носите. Ще ви дойдат страдания, които са ви необходими за вашето развитие, но няма да ви дойде по-голямо страдание от това, което можете да носите.

Та сега какво ви трябва на вас? Трябват нови упражнения. Човек трябва да отдели на ден най-малко 10-15 минути за милосърдието! Да размишлява какво нещо е милосърдието. Да отдели 10-15 минути за Божията Любов. Да разгледа какво нещо е Божията Любов. После да отдели 10-15 минути за вярата. Да разгледа какво нещо е вярата като чувство. Как ще разберете вие милосърдието например? Вие казвате: "Милосърдие е да дадем някому нещо." Такова милосърдие е само на физическото поле. В страдащия човек има само една вътрешна болка. Никой не му е казал една блага дума. Никой не му е влязъл в положението. С хляб тази работа не става! Трябва да имате известна опитност. Трябва да му кажете една блага дума, да знаете как да го утешите, че да му стане леко. Онзи не знае защо му идват такива големи страдания. Вие трябва да му дадете истинското разрешение на въпроса. Всички хора имат нужда от такова разрешение.

Наскоро един млад момък идва при мене и ми разправя една своя опитност: "За пръв път аз срещнах една мома, която не предизвиква в мене полово влечение, но ме изпълва с толкова хубави чувства, че само като я видя, върна ли се у дома, уча, пиша, работя! Само като я видя! Искам сега да й се обадя. И като я видя, в мене се ражда най-хубавото." Това е Божественото. Божествено е това, което събужда у нас най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. Ти вярваш в Бога, но не се събужда в тебе никакъв подтик. Това не е божествено. Ти вярваш в някаква любов, но в теб не се събужда никакво хубаво чувство. Онази любов, онази мисъл, която събужда в теб един велик подтик - тя е Божественото! Щом дойде Божественото вътре, веднага тази мъгла, която съществува в тебе, ще се разпръсне. Този момък ми каза: "Тя е като катализатор в моя живот. Като я видя, всичко отрицателно в мене изчезва и се разтопява. А като не я виждам, пак отпадам духом." Именно Божественото е, което постоянно повдига духа ни! Ние минаваме през област на изпитания. И най-хубавото, което имаме, може да ни се отнеме, ако не сме силни. Та Божественото постоянно идва и ни поддържа. Дръжте постоянно Божественото в себе си! (Учителя погледна зората, която беше розова.) Там, изтокът, какво показва? Този цвят показва, че в човека трябва да има мисъл, той трябва да има един прозорец. Това е прозорецът на Божественото. Всякога в човека трябва да има един прозорец!

Та казвам, преодолявайте сега по един съзнателен начин мъчнотиите, които имате. Вие имате вътрешни мъчнотии, в които никой не може да ви помогне; неща, които вие сами трябва да преодолеете. И вашата сила зависи от това преодоляване. например недоволен си. Само като помислиш за Бога, веднага ще ти олекне на душата. Като си помислиш за Бога, болестта ще изчезне! Сиромах си, но като помислиш за Бога и сиромашията ще изчезне. Не разбираш някой предмет, като помислиш за Бога, предметът става ясен. Писанието казва: "Бог е, който действа в нас." Той е, който [ни] учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. Той и сега много добре ни учи. Нека бъдем радостни и благодарни на онова учение, с което Той ни учи отвътре. И да оставим всички противоречия на живота. Да оставим нещата, които не можем да разрешим - да оставим на Него, Той да ги разреши. Смъртта не е въпрос, който можем да разрешим. Свободата не е нещо, което можем да извоюваме. Да запазим свободата можем, но да я добием, не е по нашите сили. Има неща, които идат от Този, живия извор на живота!

Та казвам, всички вие трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога - дръжте онова, което той ви казва: "Обичайте ближния си като себе си!" Разберете това! "Любете врага си" Разберете това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш! Врагът е вътре в тебе -ще го обичаш! Това е плътта. Писанието казва: "Човек трябва да обича плътта си." Този враг, който ти създаде всички страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, но той казва: "Ще живееш и заради мене! Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо." Следователно в това отношение ти трябва да служиш цялостно на себе си, за да бъде твоят дух свободен. Така, както Бог е създал света, всичко е на мястото си. Трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден, като станем, трябва да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не сме по-зле от вчера. И че всеки ден нещата вървят все по-добре и по-добре. По този начин всичко ще тръгне добре. Духовно трябва да заякнете всички! Сега идат времена на големи изпитания. И всички трябва да бъдете юнаци. Няма кой да ви носи. Няма да има коне, но каквото имаш, на гърба си ще го носиш. Ако не можеш да носиш, ще остане [не се чете]. Хората може да имат желание, но няма да могат [не се чете]. Развивайте тогава в себе си онази вяра, която носи силата на човешкия ум. Развивайте надеждата, която носи силата на човешките чувства. Развивайте и любовта - на първо място любовта, която носи в себе си Божествения живот. И Христос казва: "И това е живот вечен, да познаете Бога!"

'''"Отче наш"'''

2-ра Лекция на Учителя, държана на 4-ти октомври 1939 г., 5:00 - 6:20 часа сутринта.

София, Изгрев. Тихо и топло време с разкъсана облачност.

КНИГА: Към обетованата земя

2009-08-20T08:17:32Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-1_Kam_obetovanata.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Единственото богатство]] (Ани) (работи се)
* 2. [[Което Той ви казва]] (Назъров) (работи се)
* 3. [[Към обетованата земя]]
* 4. [[Малките Божествени подтици]]
* 5. [[Оценяване на Божествената Любов]]
* 6. [[Правилно възприемане и правилно даване]]
* 7. [[Към свобода 2]]
* 8. [[Хубавата страна]]
* 9. [[Божествената топлина]]
* 10. [[Търсене на изгубената дума]]
* 11. [[Един опит]]
* 12. [[Дайте свобода]]
* 13. [[Музикална задача]]

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-18T10:25:23Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето)''' (готово)'''
* 3. [[Новият ден]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Две задачи]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Подмладяване]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 7. [[Обичайте и ценете]] (Данчето) '''(готово)'''
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]] (Хирон) '''(готово)'''
* 9. [[Минало и настояще]] (Данчето)''' (готово)'''
* 10. [[Съвършенството]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 11. [[Наука за живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]] (Данчето) '''(готово)'''
* 13. [[Трите закона]] (Данчето) '''(готово)'''
* 14. [[Влюбване и любов]] (Назъров) '''(готово)'''
* 15. [[Към съвършенство]] (Ани) '''(готово)'''
* 16. [[Отворената врата]] (Назъров) '''(готово)'''
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]] (Ани) '''(готово)'''

Файл:ОТВОРЕНАТА ВРАТА 2.PNG

2009-08-18T10:24:44Z

Назъров:

Файл:ОТВОРЕНАТА ВРАТА 1.PNG

2009-08-18T10:24:29Z

Назъров:

Отворената врата

2009-08-18T10:23:24Z

Назъров: Коригирана

== '''ОТВОРЕНАТА ВРАТА''' ==

"Отче наш"

Пишете върху темата: "Малки загуби и малки придобивки". Каква е разликата им? Някой път, когато се дава една тема, вие казвате: "Е, каква тема!" Една тема се дава като една ябълкова семка, да я посадите. Вие като я посаждате, и тя израства. Често пъти носите семката и не я посаждате, чакате, за да станат две хиляди, три хиляди семена, като казвате: "Какво става с едно семе?" — Търговски разсъждавате. Казвате: "Да има човек сто, двеста, петстотин, че да спечели нещо." Всички хора страдат все от печалба, но кого обират, бедните или богатите? Кого обират, болния или здравия? Болният всякога има надежда, че ще оздравее. Здравият трябва да се пази да не заболее. Сегашните добри и здрави хора имат нужда да се пазят, да не загубят това, което имат. Какво ще изгуби човек? Ще изгуби здравето си, ще изгуби разположението, което има, ще изгуби младостта си. Ще изгуби онази сила, която има. Като ги изгуби, не може да си обясни защо ги е изгубил. Някой казва: "Нямам разположение." Но това нищо не значи. Нямаш разположение, защо? "Тъмно е в ума ми." Щом ти е тъмно, ти не разрешаваш нищо. Тъмно, тъмно. Казвате, ще му дойде времето. Ще се оправи, но кога? Ще дойде времето, кога? Някога ще дойде времето. Като дойде времето, ти ще бъдеш ли готов да използват това време? Всички имат едно тъмно понятие за времето. Мислят, че времето е като водата, която тече, но времето за добрите хора носи светлина, благословение, за лошите страдания, наказания. Не че самата светлина ги наказва. Като дойде светлината, разкриват се делата им. Един крадец светлината ли го наказва? Но светлината като дойде, те го хващат и го наказват. Хората го наказват.

Та в света най-големите критици, знаете ли кои са? Младите моми и младите момци. Много хубава критика има в тях. Вие идете в село да видите какво нещо е критика. Казват: "Вижте, не знае къде да си тури китката, къде я е турила." "Не знае да си забради чембера." "Пък сукманът й никак не е надиплен." "Пък ризата му не е нашарена." Критика, критика. Младите критикуват. Пък като дойдат по-възрастните, и те почват. "Представете си, мари, представете си" и започват да критикуват. Започне цялото село да критикува, че сукманът не бил надиплен, както трябва, че чемберът не бил, както трябва, че китката не е хубава или не е турена намясто.

Сега и между вас има критика. Казвате: "Не знае да мисли." Хубаво, какво значи това: "Не знае да мисли." В какво седи мисълта? Казвате: "Няма чувство." Възможно е да няма чувства, но в какво седят чувствата. Казвате: "Ти виж, лицето му погрозняло, хлътнали му очите." Или пък: "Очите му са изпъкнали като на жаба." Някой се е угоил, а за друг казват: "Какво се е сгърчил, какво се е изсушил." Тези са основните критики. Когато се критикувате, на свят се критикувайте като младите моми. Една мома най-добре ще е да тури китката на ухото си и нищо да не казва. Като я погледнете, да кажете: "Колко е хубаво облечена, колко е стройна като свещ."

[[Картинка:ОТВОРЕНАТА_ВРАТА_1.PNG]]

Понеже вие сте от учените хора, ето тук имате една линия АВ (фиг. 1). АВ е един резултат, един изходен път. Туй място, от А до В е изходено. Каква е причината, която може да те застави да изходиш това пространство? Тръгвате вие - кои са подбудителните причини да тръгнете от А към В? И мислите ли, че като тръгнете от А към В, ще постигнете вашата цел. Няма никакво постижение. Това са два полюса. А е началото на нещата. В е краят. В дадения случай резултатът е една смяна. Но тази смяна ще стане в С и О. Тази линия представя едно състояние, А е мъжът, В е жената. Ако мъжът дойде при жената, какво ще стане? Ще се скарат. Ако обърнете движението обратно - жената да иде при мъжа, пак ще се скарат. Вие мислите, като се съберат хората на едно място, ще си гугуцат, че всичко ще бъде наред. Щом хората се приближават много, каране ще има в света. Между всички хора трябва да има едно пространство. Изгуби ли се това пространство, динамическата сила се явява и там се появяват всичките раздори. Казва: "Ограничава ме той." Ограничението разбира, че в туй пространство, което имаш, в което можеш да се проявиш, не си свободен да се проявиш. Например по някой път вие имате един навик, дойдете и близо до ухото шушнете нещо някому. Казваш: "Чакай да ти кажа нещо, никой да не чуе." Какво се казва близо до ухото? Най-първо, щом шушнете, вие не сте много от умните хора, това да го знаете. Страх ви е някой да не ви чуе. Шушненето показва, че имате страх. Страх някой да не чуе. Всеки, който шушне, го е страх - ще ви кажа нещо, но да не го казвате никому. Но вие въпреки това отивате и на друг го казвате. Този, другият, ще отиде при трети и ще каже: "Никому да не го казваш" и т.н.

Наскоро дойде една сестра, на която казах: Няма да носиш чужди лъжи при мене и да ми ги представяш под формата на истини. Говорил ти някой нещо, ти не си го проверила, то е цяла лъжа. Ще дойдеш при мен да ми го разправяш като истина. Ти си чула нещо, ще го провериш и ще мълчиш. Някой обещал, това ще направи за Господа, онова ще направи. Това са дубари, това са лъжи. Това ще направя, онова ще направя, пък нищо не прави. Кажете ли нещо, ще го сторите. Светът е пълен само с лъжи. Аз това ще направя, аз онова ще направя. Слушал съм мнозина да дават разни обещания. Младият момък казва на момата: "Ти при мен ще бъдеш като царица." Едно време нямаше автомобили, с файтони ги возеха. Казва: "При мен ще бъдеш облечена с коприна, прах няма да падне отгоре ти. Като дойдеш при мене, ще се увериш, че майка ми е светица, пък баща ми е светец. Имаме няколко души слуги." Тя мисли, че вече отива в рая.

Два възгледа има в рая. В рая започнаха с два възгледа. Когато Бог дойде при Адам, каза: "В който ден ядеш от това дърво за познание на добро и на зло, ще умреш". Няма да го буташ, не яж от него, стой настрана от него. На другата страна на рая дойде един адепт и казва на Ева: "В който ден ядете от това дърво, като Бог ще станете". Адам имаше един възглед, който Бог му даде, че ако яде, ще умре. Ева имаше друг възглед, че ако яде, като Бога ще стане. Сега вие всички все по тия два възгледа вървите. Къде е погрешката. Митът е такъв. Бог казва на Адам: "Това, което ти казвам, кажи го на Ева, че и тя да знае." Пък той не го каза на Ева. Той мислеше: "Тя е дете, какво ще й разправям. Тя е млада." После Господ му каза: "Кажи й да не ходи около дървото." Той казва: "Дете е още, има толкоз други работи за забавление, няма да иде." Така Адам не предупреди Ева. Дойде черният адепт и той й даде другия възглед. Мъжът нямаше инициатива, той беше зает със своята наука. Адам се занимаваше със зоология, голям зоолог беше. Той е най-прочутият зоолог, който някога е съществувал на земята. Като прекарал Бог всичките животни, които съществуваха, и птици, и бръмбари покрай него, на всички Адам е турил имена. Много учен човек, зоолог. Адам даде име на всички животни, изследваше ги, с научна дейност се занимаваше. Не му остана време да каже на Ева, че не трябва да яде от дървото. Тя си каза: "Баща ми е зоолог, аз ще стана ботаник". И тя се захвана с ботаниката. Тя е прочута ботаничка. Тя ходеше да се разправя с цветята. Сега затова всичките моми отглеждат цветя и се кичат с тях. Някое момче ще хване някой бръмбар, ще го пусне да хвръкне - зоолог е вече. Ще попитате, че няма ли човек с нещо друго да се занимава? Зоологията е прочута наука. Ботаниката е прочута наука. Зоологията е цяла азбука. Ботаниката - също. От зоологично гледище ще разбирате света по един начин, от ботаническо гледище ще го разбирате по друг. Това са сили, които са скрити, и те трябва да се изучават. Когато се лекува някой човек, изваждат се от листата на растенията ония сокове, които лекуват. Трябва да изучавате магическата сила на растенията. Например вие имате къща и посеете дървета до къщата близо. Вие не разбирате закона на растенията. Растенията, без да искат, ще ви причинят пакост. Достатъчно е вие да се изпотите и да легнете близо до короните[корените] на едно растение или до някой орех, за да видите какво има в растенията. В растенията има една жажда за вода. Те обичат водата. Те като изтеглят водата, ще изтеглят и соковете на живота. Казвам: Никога не трябва да заспивате под сянката на растенията, защото като заспите, тогава идват всичките нещастия на човека.

Най-първо злото в света си служи с опивателни[опияняващи] средства. Вие говорите за влюбването. Да се влюбиш — това е опивателно[опияняващо] средство. Влюбването е позлатяване на един предмет. Може да се влюбиш в един предмет или може да имаш отвращение от един предмет. Да се влюбиш е заблуждение. И да имаш отвращение е заблуждение. Когато се роди отвращение от един предмет, то е окалване, ти окаляш едно добро. Тъмните сили окалят един предмет, за да имаш отвращение. В първия случай, когато ти се влюбиш в един предмет, ти мислиш, че като него няма в света. То е единственото нещо, което ти трябва. Вероятността това да е вярно е едно на сто. След като опиташ това, в което си се влюбил, ще разбереш истината. Тия неща, които ти очакваш, не седят там. Ти си се влюбил в един предмет вън от себе си, мислиш, че твоето щастие зависи от този предмет. Това е заблуждение, защото щастието не седи вън от тебе.

[[Картинка:ОТВОРЕНАТА_ВРАТА_2.PNG]]

Сега много мъчно е да се разбере посоката на движението. А се движи към С и В се движи към С (фиг. 2). В този триъгълник се показва: Ако движението е равномерно, тогава 2 имаме един равностранен триъгълник, в който имаме равни ъгли, имаме равни движения, равни постижения, при по-малките ъгли имаме по-малки постижения. Ако този ъгъл А се измени, стане по-голям, при по-големите ъгли имаме по-големи постижения. Но това постижение - АВ, представлява тялото на човека. АС представлява ума на човека. ВС представлява сърцето на човека, неговата чувствителност. Ако линията АВ се скъсява, а линията АС и ВС се удължават, се показва, че умствената и сърдечната деятелност се увеличават, а тялото намалява. Тогава ще имаме един човек, който започва да слабее. Ако се развиват чрезмерно умът и сърцето на човека, изтощава се тялото. И обратното може да стане - АВ се удвоява, става по-голямо, тогава двете линии АС и ВС се намаляват. Това ще показва, че умствената и сърдечната линия на човека се намалява в полза на тялото. Като се развива тялото на човека, частите стават по-големи. Ръката става по-голяма, краката стават по-големи. Очите, носът, всички стават по-големи. Предпотопните животни са били големи. Имало е предпотопни животни, които са били два пъти по-големи от нашия слой[слон]. Тия същества са били с идеята, че от голямото тяло зависи силата им. Такова разбиране са имали. Тази идея и сега не е изчезнала. Човек сега мисли да си направи голяма къща, да има много ниви да посее, всички хора имат тия желания. Но трябва да разбирате в какво седи големината на човека. Закон има в природата, че всяко нещо, което притежавате, трябва да го употребите на място. Ако вие имате един ум, но не знаете законите, по които се движи вашият ум, няма да знаете как да постъпвате в даден случай. Ако имате едно сърце и не знаете как да постъпите в даден случай със сърцето си, може само нещастни да бъдете. Ако имате едно тяло и не знаете как да постъпвате в дадения случай, тогава може ли да мислите, че сте от умните хора? Наричам умен човек оня, който знае добре да постъпва най-първо със себе си и после с другите. Човек, който не може да постъпва със себе си добре, той не може да постъпва и с другите добре. Под думите "да постъпваш със себе си добре" разбирам съзнанието на Божественото, което е вътре в мен. Ако аз не мога да постъпя добре с туй съзнание, ако не го оценявам, аз не мога да оценя нещата, които са вън от мен. Тогава Божественото и вън от мен няма да го оценя. Мислите ли, че една дъщеря, която не обича майка си, може да обича другите? Или мислите ли, че един човек, който не обича себе си, може да обича другите? Важно е в дадения случай аз да разбирам онова Божественото, което е внесло живота. Съзнанието, което имам, то се е родило от Божественото, което е в мен. Казвате: "Аз съм личност. Аз съм душа." Ти си душа, която е излязла от Бога, следователно Бог е вътре в теб. Ако душата, която е излязла от Бога, не обичаш, как ще обичаш другите? Сега казвате: "Тази идея е смътна." Но ти си се влюбил в един предмет отвън. Значи, щом си се влюбил, обичаш този предмет? Често ме запитват: "Защо еди кой си не ме обича?" Че ти си се влюбил сега, то е твоя работа, а защо не те обича някой, то е друг въпрос. "Ама аз го обичам, пък той не ме обича." Как е възможно да обичаш някого, пък той да не те обича? Може ли да не обичаш себе си? Може ли едновременно да обичаш и да не обичаш себе си? Представи си даден човек, който е само една форма над тебе, ти си го обикнал, без да знаеш, че това си ти сам. Той ти прави известно впечатление. Защото щом обичаш един човек, има известно изменение. Някой идва и казва: "Аз го обичам." А аз виждам, че той не го обича, той сам се лъже. Лицето не показва, че е на човек, който обича. Като ми каже, че обича, казвам: Чакай да ти премеря врата. Когато люби човек, има мярка, особена мярка на врата, на китката. Това е тайна, която не мога да поверя никому. Като премеря врата му, виждам, че той сам се лъже. Той мисли, че обича и казва, че обича. Казвам: Дай да ти премеря ръката. Виждам, че там няма любов. Премеря двете ръце - и там няма никаква любов. Премеря двата крака - и там няма никаква любов. Премеря му носа — и там няма любов. Премеря ушите - и там няма любов. Имам си такива инструменти, с които измервам каква е дебелината на космите. И там няма любов. Виждам косите са сухи, набръчкани от сухота, от суша страдат. Вие наричате красиви къдравите коси. Мнозина харесват къдравите коси. Ако търсите безлюбие, ще го намерите в къдравите коси. Сега се интересувате повече от къдравите коси. Не е лошо да има човек къдрави, но леко къдрави, вълнисти, а не ситно къдрави коси. Любовта е една мярка. Тя е съразмерност. Мярка има, с която се измерва. Когато любовта започне да действа в човешкия организъм, всички части на тялото вече стават съразмерни, хармонични.

Един ден, когато хората разберат закона на любовта, частите ще бъдат съразмерни. Няма да имат тия противоречия, които сега съществуват в света. Противоречията не зависят от вас. Защо се ражда такава ревност? Като обичате някого, защо се ражда ревност. Вие не знаете произхода на ревността. Няма да ви обяснявам, но вие ревнувате да не би някой да ви измести. И между двама лекари има ревност, и в младите моми има ревност, и в младите момци има ревност. И в майките има ревност, и в бащите има ревност, и в слугите има ревност. Няма същество в света, в което ревността да не се проявява. Ревността наричам инерция. Като се движи един предмет, ако не знаете закона как да спрете предмета, ще се роди ревност, една инертна сила, която може да произведе някой път цяла катастрофа.

В религиозния живот човек се занимава с човешкото сърце. Религиозните хора, като нямат знания, не развиват ума си, а работят повече със сърцето. По този начин си създават големи нещастия. Онзи, който се занимава с естествените науки, той се занимава с мисълта, но ако не разбира законите на мисълта, само може да си докара нещастие. За да обичаш един човек, трябва да знаеш от какво се нуждаят неговите чувства. Всякога, когато искаш да бъдеш полезен на един човек, не накърнявай неговите чувства. Не трябва да му причиниш ни най-малка вреда. Защото в любовта, щом причиниш най-малкия ущърб, ти ще изгубиш любовта. Вие сега казвате: "Как е възможно да се изгуби Божията любов?" Тя, Божията любов не се изгубва, но ако вие имате енергия, която тече по жици, и ако вие бутнете и прекъснете жицата, енергията престава да тече. Не че енергията отвън се е изгубила, но енергията, която иде към вас, не тече. Като спрете тока, който ви е полезен, вие ще спрете вашата мисъл. Тогава ще се намерите в тъмно. Умът ви ще стане тъмен. Токът се прекъсва. Трябва да разбирате закона за енергиите и да поправяте своевременно всяко прекъсване. Може вие да не сте причината, някой друг може да е дошъл и да е прекъснал този ток. Токовете на ума и на сърцето може да се прекъснат. Те може да се прекъснат от тия лъжи, с които се занимавате. Всеки ден се занимавате с лъжи и тия лъжи носите във вид на истини. Каже ви някой нещо, и вие, без да го проверите, го казвате като истина. Казал ви, че той не пее хубаво, че пеенето има чисто възпитателен характер. Някой казва, че момата не пее хубаво. Пък като я видя, зная, че тази мома може да пее хубаво. Цветята хубаво растат. Всичко наоколо е чисто, всичко расте. Още като вляза в някой двор, от цветята зная дали момата пее хубаво или не. Някой път казват, че момата знае да пее. Виждам листата на дърветата изсъхнали, казвам: Тя не знае да пее. Вие може да познаете дали ще станете певец или не. Вземете няколко саксии цветя и като пеете, ако цветята растат и цъфнат, вие ще станете певец. Дали ще станете артист или цигулар, все същият закон е. Сега има други потънкости, които не искам да ви разправям. Защото вие имате една най-силна черта - всички търсите нещата наготово, завършени. Много пъти ходя на концерт. Аз, който разбирам музика, седя и слушам. Някой отворил една книга, той едва разбира от музиката и в книгата проверява текстовете, как свири музикантът. Онзи музикант свири и той вижда дали взема вярно. Отбелязва си и казва: "Тук не взе хубаво, там не взе хубаво." Ти слушай, да остане нещо, недей гледа какво е писано там. Ще вземем една книга, в която някой пише слънцето как изгрява. Ще гледам слънцето не по книгите как изгрява. Като изгрее, ще го нарисувам, ще направя едно сравнение. В музиката това са диези. Имате разстройство на стомаха си, лекарят, като дойде, ако е истински музикант, такава рецепта ще даде. Ще изпее три тона и вие ще оздравеете. Кои са, няма да ви ги кажа. И като изпее тия, трите тона, веднага коремоболието ще изчезне. Имате някаква тежест на сърцето, дойде той, изпее други три тона. Тогава ще изпее една кварта. Веднага всичката тежест на сърцето ви ще изчезне. Някой предмет не може да разберете. Лекарят ще дойде и ще изпее една квинта по един начин и веднага ще дойде светлина във вашия ум. Лесно ще стават работите. Сега мнозина от вас кварти пеете, квинти пеете, то това е механическата страна на музиката. И аз мога да премеря един плат, но онзи, който шие дрехите, като премери плата, знае каква дреха може да се направи. А аз не разбирам каква дреха може да се направи. Аз привеждах един пример в първите си беседи за един българин. Най-първо той ходил като градинар в Солун. В турско време било. Три-четири години работил, излизали пришки на ръцете му и все казвал: "Тежък е този живот." Един ден, вървейки из Солун, търсил да се хване на работа някъде като чирак. Гледа един абаджия, от старомодните абаджии. Седи и работи в дюкяна си. Влиза българинът вътре и казва: "Искам да науча този занаят, вижда ми се лек, с иглата се шие." "Добре." Господарят му дал една игла и той започнал да шие. Казва: "Туй разбирам човек да си почине, само с игла да шие, без конец." После турят конци, седял две седмици, започнал да изкарва и конеца. Господарят му бил прочут. Идва един турски бей, иска да му се ушие един бирбучуклия (дълга горна дреха, б.р.). Господарят знае да шие. Чиракът е бил голям, на двадесет и една година. Дава му ножици, аршин и го изпраща при бея. И казва, че той ще отиде след него. Но случва му се работа, закъснява, не дохожда навреме. Анекдотът е такъв. Беят, като го гледал, харесал му чиракът и му казал: "Ти ми се виждаш майстор. Тъй както те гледам, имаш вид, разбираш що е занаят." Чиракът не казал, че отскоро работи, едва от две седмици. Беят искал да му ушие бирбучуклията, като изважда един топ сукно. Чиракът започва да мери. Рязал, рязал, гледа го беят и казва: "То бирбучуклия няма да стане, ами направи ми салтамарка." (Къса горна дреха, обикновено подплатена с кожи, б.р.) Той пак мерил, мерил, рязал. "Виждам — казва — синко, умът ти е на друго място. Като си изучил занаята, за момите си мислил, но я поне една тютюнева кесия да ми направиш. И ако не можеш да ми направиш една тютюнева кесия, ще те набия вече."

Та и вие сега имате занаяти, но не сте ги научили, режете, кроите на общо основание. Бирбучуклия не става, салтамарка не става и остава тютюневата кесия да се направи. Това не е занаят. Както гледам всинца ви, си мисля какво ли ще излезе от вас. Поне да имате знание. Дойде ви едно неразположение. Имате една мисъл, която ви мъчи. Да знаете как да се освободите от тази тежка мисъл и това ще е предостатъчно. Вие обикаляте цялата махала, разправяте, че ви е мъчно. Казват: "Какво имаш на лицето, като че не си разположен?" Казва: "Случи ми се нещо." Какво се случи? Случило се нещо. Че какво се е случило? Че яденето било малко преселено, снахата пресолила яденето, не знае как да соли. Снахата пресолила яденето и свекървата тръгва да разправя това нещо навред. Снаха й пресолила яденето, снаха й пресолила яденето. Всички чуха, че свекървата говори, че снахата пресолила яденето. Втори път тя се поправя. Много малко сол турила. Толкова малко, че яденето останало несолено. Пак свекървата разправя: "Представете си безсолно направила яденето." И пак ходи по махалата да разправя, че е безсолно яденето. Аз ако съм, ако бобът е пресолен, ще му налея едно кило вода и ще оправя работата. Ако е безсолно, аз ще го осоля. А свекървата разправя: "Представете си нашата снаха не знае как да соли." Ако тури повече сол, много сол турила - лошо. Ако тури малко сол - пак лошо. Питам сега: Какво да прави снахата? Аз ако бях снаха, като варя боб, няма да му слагам никаква сол. Ще кажа: "Мога да сваря боб, то е моя работа, но да го соля, то е ваша работа. Аз мога да сваря боба, а вие ще го солите. Вие ще носите отговорността. Солен или несолен, то не е моя работа." Казвам ви сега едно правило. Като варите боб, не го солете. По някой път чувствата са пресолени, умът е безсолен. Някъде умът може да е пресолен, а сърцето да е обезсолено.

Та казвам, ако солта се изгуби, това е процес на мислене[чувстване], процесът на осоляването е процес на чувстване[мислене (солта има отношение към мисленето, бел. кор.)]. Ако вие не можете да мислите правилно, вашият ум не може да се осоли. Процесът на мисленето е процес на осоляване. Следователно да осолите един предмет, значи той да се прояви в своята красота. Да обичате някого, то е осоляване. Трябва да знаете как да обичате. Цяла наука е да знаете един човек как да го обичате. Вие забелязали ли сте как започвате вашата любов? Сега сте минали през цяла школа на любовта. Като погледнете булката, наведе ли очите надолу, пресолено е яденето. Гледате ли надолу, това е законът на растенията. Главата им е заровена в земята. На тия растения защо главите им са надолу? Когато растенията дойдоха на земята, северният полюс беше на друго място. И растенията показват къде е бил северният полюс. Той е бил долу. Там е била и човешката глава, заровена долу в материята. Сега е точно обратното. Главата му е перпендикулярна, в обратна посока. Северният полюс сега е в друга посока. Когато са се явили млекопитаещите животни, полюсът е бил към изток. Дето е нашият изток, там е бил полюсът. Растенията показват къде е бил северният полюс, когато те са дошли на земята. Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът, полюсът е там, където е сега. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на двадесет и три градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре у вас. На двадесет и три градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на любовта. Лъчите на любовта в човешката душа идат правилно, но човек поради отклонението не ги възприема правилно. Вследствие на това има един дисонанс в човека. Земята е отдалечена, не е погрешка това. Погрешката е вътре в човека.

За в бъдеще тази ос, в която се движим във физическия свят, трябва да бъде перпендикулярна спрямо Божественото слънце, около което ние се движим. Всички вие трябва да изправите вашата ос. И тогава Писанието казва: "Роденият от Бога грях не прави". На родения от Бога оста му е изправена. На неродения от Бога оста му е изкривена. Вие, като предете, как въртите вретеното? Като предете, вретеното се върти отляво надясно. Отвесно се движи, не настрана. Можем да извадим една хубава мисъл в себе си. Ако вашата ос е изкривена, това значи, че в отношенията между вашето сърце и тяло има нещо изкривено. Под отвесно положение към центъра разбираме едно хармонично съчетание на ума, сърцето и тялото със законите, които съществуват вече в света. Вие всички търсите помощ. Болният човек, ако отиде при някой болен, може ли да му помогне? Защото и да иска болният да му помогне, няма да може, тъй като не притежава силата на здравето. Ако отидете при болния, трябва да бъдете здрави. При болните трябва да ходят здравите хора. Здравият човек, като отиде при болния, лекува. От него излиза магнетична сила. Здравият човек има една приятна топлина. Онези хора, които не са здрави, имат особена студенина. Щом пръстите на краката започнат да изстиват, кръвообращението не става правилно. Щом краката ви изстиват, това показва, че вашата симпатикова нервна система не функционира правилно. Студените пръсти показват, че мозъчната система не функционира, няма хармония. Вие може да направите някои опити. Ако хармонирате сърцето си, ако хармонирате ума си, веднага ще се стоплят ръцете ви. За някой човек, ваш близък, вие имате лошо мнение. Ако имате например лошо мнение за баща си, непременно пръстите на ръцете ви ще изстинат. Ако имате лошо разположение към майка си, пръстите на краката ви ще изстиват. Изправете отношението към баща си, веднага ще започнат да се стоплят пръстите на ръцете ви. Изправете отношението към майка си и краката ви долу ще се стоплят. Туй показва, че майка ви и баща ви започват да функционират. Когато аз говоря, че хората трябва да се обичат, разбирам, че трябва да обичат близките хора, за да се подобри кръвообращението. Кръвообращението — туй движение, показва правата мисъл, правите чувства, които образуват кръгово движение, което е необходимо за здравето. Това движение се образува вътре в артериалната и венозната система. Образува се движение на човешката мисъл, която трябва да мине през цялото тяло. Една мисъл трябва да мине през всичките клетки на тялото. Едно чувство трябва да мине през всички клетки. Този процес и в най-малките частици на тялото и ума трябва да проникне. Следователно, когато мисълта минава без никакво съпротивление по цялото тяло, човек става здрав. Когато неговите чувства минават по цялото тяло, той е здрав. Когато само през известни части минават, тогава човек е частично болен.

Когато говорим за Бога, ние разбираме тази вътрешна хармония, от която нашият ум се нуждае. Да обичаме Бога разбирам да обичаме Неговия Дух, да се образува този кръговрат в нас, да чувстваме присъствието на Бога. Да чувстваме всичко онова, което той е създал и да ни е обично заради Него. Да обичаме всичко онова, което съществува.

Вие мислите да изходите пътя от А до В. Какво представлява в дадения случай С? - С е Божествената Любов, към която човек се стреми. Мъжът и жената трябва да се стремят към С. Това е Божествената Любов, т.е. ако мъжът се стреми към С и ако жената се стреми към А, никакъв резултат няма да има. Ако В се стреми към С и ако А се стреми към С, имате вече резултат. Този закон се проявява, когато на едно дърво клоните се стремят към центъра на слънцето. Когато едно дърво расте, кой е центърът, към който се стреми плодът? В дадения случай С е плод, който се ражда от едно дърво. Корените имат стремеж към С и клоните имат стремеж към С, следователно такова дърво ни е приятно. Онези дървета, които нямат плод, считаме безплодни. Те нямат стремеж към С, те не са обичани. Ако във вашия ум не може да дойде плодът, вие сте безплодни. И ако вашето сърце плод не дава, вие сте безплодни. Любовта не съществува като стремеж във вашия живот. Когато стремежът е правилен, плодът ще дойде. Не само да има плод, но да има качество на плодовете. Значи умът ви трябва да даде най-хубавите плодове. Сърцето ви трябва да даде най-хубавите плодове. От това зависи качеството, от това зависи бъдещето. Като кажем някой път "Не се занимавай с другите хора", то значи погрешката на другите хора нищо няма да ни ползва. Питам сега свекървата, която казва, че снахата пресолила боба, какво се ползва? Каква е целта? Свекървата няма любов към снахата, нищо повече. Когато е пресолила боба, или ако малко сол е турила и оставила боба безсолен, каква погрешка има в това? Тя има сол, солта е в нейните ръце. Да тури. Ако има много сол и ако аз бях на мястото на свекървата, ето какво щях да направя. Щом снахата е пресолила боба, аз ще взема друг боб. Ще го туря в гърнето, ще го сваря и не ще го пресоля. И ще кажа: "Пресоленият боб ще го оставя за мен." А новият боб, който ще сваря, ще кажа, че е на снахата. Аз да кажа каква свекърва съм. Аз ще взема нейната погрешка. Дойде някой и ти се оплаква. Аз ще приведа един пример.

Аз имам двама приятели. Единият беше наш брат, той беше адвокат. Замина си той. А другият беше един евангелски проповедник. Отивам при адвоката и заварвам там двамата правят заявление. Казват, че един млад момък взел сто лева от нашия приятел и обещал на проповедника брашно да му купи, но го излъгал. И двамата се съгласили да го дадат под съд. Това беше в четиринадесетата година, във време на войната. Рекох: Този момък иска да се жени. Трябвали му пари за младата булка. Искал някой брашно, но момата дошла, тя развалила брашното. Парите тя изяла. Вие сега ще идете да го съдите. После ще го карате да се кълне. Ще направите една погрешка. Казвам: Колко ти дължи? Проповедникът казва: "Взе двадесет и пет лева." Изваждам и давам двадесет и пет лева. Изваждам и давам сто лева на нашия брат. Казвам: Аз плащам заради него. Имам да му давам. Младият момък ми направи една работа и аз плащам. Считайте рекох, че въпросът е разрешен. Един ден, ако той дойде и ви даде парите, тогава може да ми ги върнете. Като извадих да дам на брата парите, той казва: "Аз не искам." Аз взимам соления боб за себе си. Аз направих този пример за двадесет и пет лева. Казвам ви го на вас: Струва ми двадесет и пет лева. Братът се отказа. Не иска парите. Веднага се примирихме. И тия двамата бяха щастливи, че не го дадоха под съд. Вместо като свекървата да ходя, да разправям, че не е осолен [е пресолен] бобът, аз направих един безсолен боб, пък взех соления за себе си.

Сега на вас представям соления боб, понеже вие сте много умни. На вас казвам - турете малко вода.

Стремеж у всинца ви трябва да има към онова, Божественото. Всякога се спирате да направите една малка жертва, но не от страх. Човек има много неприятели в невидимия свят. Ние сме изложени както растенията на разни бури, на разни насекоми, гъсеници, много неприятели имаме. Тия растения сами не могат да си помогнат. Някой човек е тъй безпомощен към окръжаващата среда и него може да изядат така, както гъсениците дърветата. Трябва да дойде някое разумно същество да ги освободи от гъсениците.

Казвам: Мнозина от вас имат такива гъсеници, които изпояждат най-хубавото, което имате в себе си. Ако вие обърнете ума и сърцето си към Бога, онези, които ви обичат от невидимия свят, ще ви помогнат.

В Писанието се казва, че Той изпраща духовете си да помагат на онези, които ще наследят Царството Божие. Понеже вие сте определени да наследите Царството Божие, затова постоянно трябва да отправяте сърцето си и ума си към Бога, за да бъде този път отворен, да слизат отгоре да ви помагат. Затова казвам, не затваряйте ума си, не затваряйте сърцето си за Божествения Дух, който работи във вас. Да не затваряте, а да любите, значи вратата ви постоянно да бъде отворена за Бога. Като говорим за Любовта, разбирам отворената врата, през която Божествените сили ще дойдат, ще ни помогнат да се повдигнем. В края на краищата всичко онова, което искаме, ще постигнем. С Любов всичко можем да постигнем. Не в един ден, но в живота, който трябва да прекараме на земята, ще се постигне. Има много хубави работи, които може да се постигнат. Хубави и красиви работи може да се постигнат. Туй, което опитваме, туй, което остава в нас, то е реалното. Онова, което не сме опитали, онова, което не е в нас, то не е реално.

Когато говоря за Любовта, аз разбирам същинските плодове на живота, които са родени от дървото на живота. Не разбирам гипсови ябълки и плодове. Има хора, направени от гипс, за тях не говоря. Говоря за хора, които Бог е направил, в които е Божественият живот. Обичайте тях.

"Добрата молитва "

29-та лекция на Учителя, държана на 17-ти април 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-15T08:02:39Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето)''' (готово)'''
* 3. [[Новият ден]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Две задачи]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Подмладяване]] (Албена Д) (работи се)
* 7. [[Обичайте и ценете]] (Данчето) '''(готово)'''
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]] (Хирон) (работи се)
* 9. [[Минало и настояще]] (Данчето)''' (готово)'''
* 10. [[Съвършенството]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 11. [[Наука за живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]] (Данчето) '''(готово)'''
* 13. [[Трите закона]] (Данчето) '''(готово)'''
* 14. [[Влюбване и любов]] (Назъров) '''(готово)'''
* 15. [[Към съвършенство]] (Ани) (работи се)
* 16. [[Отворената врата]] (Назъров) (работи се)
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]]

Файл:Влюбване и любов 2.PNG

2009-08-15T08:00:35Z

Назъров:

Файл:Влюбване и любов 1.PNG

2009-08-15T07:59:43Z

Назъров:

Влюбване и любов

2009-08-15T07:58:26Z

Назъров: Коригирана

== '''ВЛЮБВАНЕ И ЛЮБОВ''' ==

"Добрата молитва"

"В начало бе словото"

Ако ви запитат или ако ви дадат една тема как да си създадете добър живот, как ще отговорите? Казвате: "Да се създаде добрият живот." — Как би се създал добрият живот сега? Всеки един от вас изпада в какви ли не състояния. Някой път седи замислен, тъжен, друг път е весел. От какво зависи, за да е тъжен човек? Тъгата е нещо чуждо. Ако влезе един трън в крака ви, как може да вървите спокойно? Не сте свободни. Този трън може да е в крака, може да е в ръката, може да е в гърба, на различни места може да е. Вие всички носите разположението на младите момци и младите моми. Всички носите разположението на бащите и на майките и после носите разположението на старите хора. Някой път сте с инициатива, въображението във вас работи. Най-първо младата мома мисли, че тя може да оправи света. И младият момък мисли, че не само може да го оправи, но нов свят да създаде. Той казва: това зная, онова зная. Показва, че има ред и порядък. Космите му са на място, дрехите му са на място, като върви спретнат, от него излиза енергия. Питам: Откъде дойде енергията в този млад момък?

Да допуснем, че имате един магнит, който привлича железните стърготини. Има нещо, което привлича стърготините. След туй погледнете младия момък; в него настава промяна. Тук преди години в братството имаше един брат и една сестра, които ходеха много неглиже, като че нито братът, нито сестрата се интересуват от някои външни неща. Толкова са вглъбени в себе си. Някои ги мислеха, че са много религиозни. В моите очи не бяха религиозни вътрешно. Външно те се показваха, че са религиозни, но подбудителните причини, които ги караха да бъдат такива, ни най-малко не беше Божествената любов. Съвсем други бяха причините. След пет-шест години този брат и тази сестра започнаха да се обличат хубаво, братът се обличаше добре и сестрата се обличаше добре. Другите казваха: "Те поумняха." В моите очи ни най-малко не поумняха, те оглупяха. Защото когато един човек започне много да яде, осиромашава. От ядене и пиене осиромашава човек. Някои от вас искате да бъдете спретнати, красиви. Хубаво е. В какво седи красотата. У човека трябва да има една симетрия. Ако той не е устроен симетрично, много страдания ще има. Ако вземете да премерите лицето, краката на всички хора, които са нещастни, ще видите откъде произтича нещастието им. Ако влезете в една прихлупена къща, таванът на която е един метър и половина висок, откъде произтича нещастието? Като влезете, трябва да се навеждате. Ако човек е късичък, както и да е. Но да кажем, сте като нашия брат Гради, който като го взеха войник, не можаха да му намерят дрехи и трябваше нов шинел да му направят. Как ще влезете тогава?

Има някои хора, които много мислят. Много мислят и пресмятат. Други за нищо не мислят и не пресмятат. На онзи, който всичко премисля, и пръстите му показват това. Хора, които са пресметливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж на пръстите. На онези, които не са разчетливи и гледат общо на всичко, пръстите им другояче са построени в основата. На онези, които не обичат да се хранят, които са неглиже в яденето, пръстите другояче са построени. И главите им са по същия начин сътворени. Сега вие ще извадите заключение: от нас зависи тогава как да си построим къщите. Къщите, хубави или не, вие сте ги построили така. Направили сте едно седло или един самар за коня. Построили сте един гем. Нима този кон за вашия гем е създаден? Създали сте гема за кон, туряте го на главата му и казвате: "Каквото аз казвам, това ще правиш. Ще вървиш в правата посока." Рече ли да върви надясно, веднага дръпвате лявата страна на гема. Този кон пита: "Защо ме теглиш?" Казвате: "В правия път да вървиш." Този прав път прав път ли е за коня или е прав път за онзи, който го ръководи. Всеки един от вас казва: "Аз вярвам в правия път." Това е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вярвате във вашия прав път, в това се съмнявам.

Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, като се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че вие се съмнявате в себе си, каква полза ще имате от такова съмнение? Човек може да се съмнява в своя ум. Човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли ли ви крак? Ако много ви боли, вие се усъмните, че няма да може да направите екскурзията, за която мислите. Казвате: "С този болен крак на екскурзия не мога да отида." Искате да предприемете нещо, но сърцето ви куца. Според мене и сърцето има крака. Умът и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям както малките деца. Сърцето си представям като млада мома, ума си го представям като млад момък, тялото си го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: "Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш." Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казват: "Много хубаво направи." Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж. Сестрата седи във втория етаж. Иванчо е в сутерена. Но някой път сутеренът е влажен.

[[Картинка:Влюбване и любов 1.PNG]]

Тази крива линия (фиг. 1) представлява идеалиста, който е щедър, иска да даде, има добро желание да даде и да върви по правия път. Този човек представя хубавата мисъл. Питам, този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им образува едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове, горе, е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път чувствате, че ви е студено. Тия, високите места, са хладни сърца. Като се качите на тези върхове, не може да имате топли сърца, може да имате светли умове, които да светят като фар. Но питам: Кого ще осветите? Ще осветите езерото, ще осветите рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се обновява, на тази вода трябва да й се намери място.

[[Картинка:Влюбване и любов 2.PNG]]

Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии (фиг. 2) със стрелките — това са жиглите. Казвате: "Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да потегли." Те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнете два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги попитате защо са впрегнати, казват: "Съдбата е такава." И вие допускате, че съдбата е такава.

Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: "Я близни от тази чаша, една чаша с винце." Близнете, доста хубаво винце. То дава сила. Изобщо се препоръчва винце на старите хора, които са на осемдесет-деветдесет години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват пет-шест-седем-десетгодишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже писателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша или по една глътка, сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер, докато дойде един ден, когато не пият по една глътка, но по една чаша пият. После казват: "Една чаша е много самотна, хайде още по една чаша, брат и сестра да станат." После казват: "Две чаши са много самотни, хайде да се увеличи семейството." Изпият и трета чаша. Но с три чаши работата не става, изпият и четвърта чаша. Но трябват и слуги, да работят и почнат по пет, шест, седем, осем чаши на ден да пият. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? — По тридесет-четиридесет цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Взема цигарата, пухка, мисли, че много право мисли. Вдига дим. Много се пуши сега на земята. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат какво им е положението. Някой взел една пура, турил я в устата си и така разсъждава и пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата, отстрани на устата по една пура и една в средата перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си представите на физическото поле, като как е тази работа. На земята три лули може ли едновременно да има в устата си човек? Виждали ли сте човек с три лули?

Ние наричаме тия неща навици. Казвате: "Без лула не мога." Понеже мислите, че не можете, затова не можете. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте отчет, като живее човек петдесет-шестдесет години и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. Триста шестдесет и пет дни по десет лева правят три хиляди шестстотин и петдесет лева на година. Той живее деветдесет години, колко ще похарчи? Знаете къде е загубата. Има една загуба в света. Парите ги харчите за нищо и никакво. Като ви дими лулата, ще гледате как димът излиза навън. Като се занимавате много със своята лула, освен че няма много да научите, но ще загубите и това, което имате. Един навик е подобен на лулата. Всеки лош навик ще ви създаде много неприятности. Например имате една лула, влизате в едно общество, където хората не пушат. Някой път са влизали при мене хора, които пушат, и казват: "Моля, позволявате ли ми да пуша?" Казвам: Бих ви позволил, ако сте поп. На попа с кандилницата бих позволил да ми кади стаята с тамян, но понеже не сте поп, не позволявам.

Сега аз говоря за лулата, но имам предвид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време го изживяваме за тях, така че не може да схванем действително хубавото. Станете сутрин, лулата ви е гладна. Яденето й не е хубаво сготвено и заради лулата вие се сърдите - как така да няма ядене за лулата? Трябва да пушите с тази лула - трябва тютюн. Сърдите се, че лулата не е яла или се сърдите, че имате само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите? Опъват ли ги. С такъв един навик човек изгубва най-хубавото. Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубите хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има и един прилив на лошите условия. Ако вие не събирате положителните енергии, идват неблагоприятни условия на живота. Всеки седем години се сменят условията, в които каквото посеете, това ще пожънете, в смисъл, че се формират навици, възпитание, развива се тялото. От една до седем години - това е детето. От седем до четиринадесет години - това е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От четиринадесет до двадесет и една година се развива неговият ум. Или в първите седем години расте тялото. Децата изобщо обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите седем години те служат на своето сърце, в третите седем години започват да мислят малко. Затуй учениците от четиринадесет до двадесет и една година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всички. От двадесет и една до двадесет и осем те стават разумни. Тогава настава един критически период от три години и ако оживее човек, ще стане, ако не оживее, отиде. Ако до двадесет и осем години вие не уредите живота си, както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справите. Нещата се повтарят. От двадесет и осем години нагоре вие сте в четвъртия период, влизате в крайния предел, в причинния свят. В този период са всичките възможности. Остават други три свята, които ви засягат. Наричат това идеен живот на човека, блянове на живота. Мислите за оня свят, но нямате нищо определено. Къде е раят, не го знаете. Някой ви казва: "Вътре в главата." Някой казва: "Вътре в сърцето." Но къде е всъщност, не го знаете. Така е всичко разбъркано, че не знаете в главата ли е, в сърцето ли е. Какъв рай може да има в човешката глава. В една такава малка глава какъв рай може да има. Казват: "Всичко е в ума на човека." В тази, сегашната глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Други казват: "Раят е в тялото на човека." И в тялото на човека рай не може да има. Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели в този замък, но той има малки прозорци. Представете си, че тия стъкла са млечни, матови и вие усещате, че вън, извън тия прозорци може да има нещо. Някой ви казва: "Всичко е тук, в този замък. Ти имаш осветление, всичко имаш, задоволен си вътре." С години прекарваш там. Казвам: Ако ви затворят с години да седите в нашия салон, може ли да бъдете щастливи? Ако живеете в един такъв салон 90 години, ще познавате всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаете. Питам: Какво ще ви ползва това знание, което сте научили вътре? То е вашето минало. Вие се спъвате от това, като изучавате какви сте били в миналото. Самите вас миналото не ползва. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледате. Представете си, че сте били едно време един слон, въртели сте си опашката, хобота, тук сте откъснали един лист, там сте откъснали един лист, един клон. Тук сте се подпрели, там сте се подпрели. На училище не сте ходили, книги не сте чели, никакви философски възгледи не сте имали. Били сте един голям слон, ръководили сте цялото стадо, влезли в едно езеро, излезли от езерото, минавали из гората. Какво сте направили тогава? Никоя книга не сте написали, никое здание не сте съградили и закони не сте създавали. Но аз разглеждам въпроса другояче. Това слонско тяло е един замък, в който живеете. Вие сте мислили, че като слезете на земята и имате тялото на един слон, всичко ще ви върви напред. Но питам: Каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Много хубави работи има направени от слонова кост. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост и бяха много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени от друг материал.

Сега вие, като ме слушате, знаете ли на какво мяза работата. Или като четете някой роман и мислите, че сте научили нещо. Казвате: "Този път намерих един хубав роман." Ако четете романите на Виктор Юго, или на Толстой, или на всички други автори, след като прочетете романа, знаете толкова, колкото и преди да сте го чели. Това, което описва авторът, вие го имате в себе си. Сюжетът обикновено е такъв. Двама млади, герой и героиня седят, гледат се, говорят. Те после се влюбват. Всеки роман има герой и героиня и те са млади — винаги до деветнадесет-двадесет и една година. Тия герои са влюбени, но не си изказват още любовта. Всеки един е самостоятелен. Тя е от княжеска фамилия и той е от княжеска фамилия. Високо се държат, само минават един край друг. Той ще мине покрай къщата, ще погледне, ще се поклони. Тя мине покрай къщата, уж че нищо не иска да знае. После авторът започне да прави интриги. Той мисли каква интрига да образува. Той ще направи една такава интрига, че младата мома като върви, бръкне в джоба, кърпичката й падне на земята. Ще направи така, че младият момък да се случи отподире й да върви, за да й я даде. Тя го счита за голяма привилегия, че е толкова учтив, обърнал внимание на падналата кърпичка. Втора интрига: като вървят, тъй се случва, провидението тъй прави, че момъкът падне и си изкълчи крака, че не може да върви. Младата мома се притичва, хване крака, понамести го. Той стане, започва да куца, тя го хване за ръка, казва: "Ще мине всичко, ще оздравееш." Запознаят се. Той казва: "Колко е умна, знае да разтрива хубаво, намести ми крака. Много й благодаря. Ако тя не беше, щях да осакатея. Какво щеше да стане с мене?" Тя казва: "Няма нищо, случват се тия работи. Аз се радвам, че мога да ви помогна."

Сега да се не разпростираме. Този автор прави разни интриги, докарва около тях много хора, разни градини, цветя, слънцето изгрява, после музика има, угощения има, разнообразява работата. Всичките хора се радват. Всичко наоколо става заради тия двамата млади. По същия начин и цялата природа си служи с подобни прийоми. За какво става всичко туй около нас? Растения, животни, облаци — всичко е за нас. Ние сме героите. Хората са героите. За тях са всички животни в света, растенията, водите, облаците, слънцето и звездите. Всичко за нас Бог е създал. Ние сме герои на земята. Слънцето изгрява за нас. Залязва пак за нас от голяма учтивост, за да не ни изгори съвсем. То се скрива, че да си починем. Питам: Толкова години вие сте живели, какво сте разрешили. Как сте разрешили въпросите, които са ви вълнували? Знание още нямате. Понеже ви отиде младостта, не знаете къде отиде младостта. Вътре сте млади, а отвън черните ви коси станаха бели. Зимно време е, сняг има. Отвън побелее косата. Имахме един окултист, той беше измислил някаква боя за боядисване на косата. Наистина, че косата, боядисана с нея, беше хубава.

Естествено ли е човек да остарява? Не е естествено. Човек остарява по единствената причина, че не спазва онова равновесие, което трябва да има в ума си. Всички се безпокоите за какво ли не. Младите се безпокоят за едно. Младата мома се безпокои, дали ще намери онзи, когото тя търси. Тя носи един герой в ума си, един портрет. Всяка млада мома и всеки млад момък носят портрета на един герой: момата носи портрета на героя, момъкът носи портрета на героинята. Всеки един го носи в себе си. Извади портрета, погледне, въздъхне. Сутрин го погледне, на обед го погледне. Някъде се случи, че го намери, някъде не го намери. Защо трябва да се безпокои за героя, дали ще дойде или не. Може този герой да е тръгнал от далечното пространство. Представете си, че вашият герой е на слънцето. Той иде от далечното пространство, а през тези деветдесет и два милиона мили всичко става. Може да закъснее с една година, с две, с три, пък някой път може би, като тръгне от слънцето, някаква семейна работа или друга някаква работа да го задържи, че да не може да дойде навреме. Вие се безпокоите.

Казвате по някой път, че любовта е смисълът на живота. Правете разлика между любов и влюбване. Влюбването е едно статическо положение, любовта е едно динамическо положение. Влюбеният държи само един предмет в статическо положение, няма движение. Вие сте се установили само на едно място, щом сте се влюбили. Любовта е един динамически процес. Щом се безпокоите, трябва да знаете, че това не е любов, то е влюбване. Влюбването допуска безпокойства. Любовта изключва безпокойствата. При любовта ще дойдете на станцията: "Ало"! Ще го извикате, ще разберете причините, поради които е закъснял. Всякога щом се обичате, веднага по радиото може да се разберете. Всички хора, които се обичат, радио имат. Където и да е, и зад слънчевата система да иде, всякога човекът, когото обичате, ще ви телеграфира и вие ще му телеграфирате. Ако е на някоя далечна звезда, ще чакате. Ако е на най-близката звезда до земята, ще чакате три години, докато дойде телеграмата тук. Ако е на някоя по-далечна система, десет години ще чакате, докато дойде телеграмата. Телеграмите не може бързо да идват.

Научили сте се вашият живот да се нарежда тъй, както искате. Имате едно понятие за Бога, че каквото поискате, трябва да стане. Трябва ли в живота на човека да стане всичко това, което той иска. Провидението всякога го пита три пъти: "Туй, което мислиш, искаш ли да стане?" Мислите ли, че ако стане това, което вие мислите, то ще бъде за ваше добро? Мислите ли, че ще бъдете щастливи? Като ви попитат три пъти и вие и трите пъти го поискате, тогава ви го дават. Като ви го дадат, станете нещастни. Представете си, че тук има хора, които обичат плодовете, и други, които обичат месната храна. Месоядецът иска една млада ярчица, заклана, най-първо сварена в тенджерата, после опържена или направена на супа с ориз, с лимон. Ако не е ярчица, не може, става му лошо на стомаха. Питам: Какво ще добие човек, ако изяде една ярка. Той казва: "Човек само с плодове не може. Мисълта не може да се развие и сърцето, и тялото слаби ще станат." Другият иска да го убеди, че ако яде растителна храна, по-добре ще бъде. И двамата все спорят. И двамата спорят, понеже имат два различни възгледа. Бог, като създаде света, на всеки човек определи каква трябва да бъде храната му. Бог, като създаде сърцето, и на него определи храната. Сърцето се храни с една храна, която е свойствена на него в дадения случай. То може да се храни с храна, която е свойствена на него. Тялото и мускулната система се хранят с храна, която е свойствена на тях. Всяка частица на човешкия организъм трябва да взема съответна храна. Щом има дисонанс, разногласие в храната, настава противоречие. Да допуснем, че вие искате да създадете един живот. С какво трябва да се храните? Най-първо трябва да разбирате естеството на светлината. Ако искате да имате хубав живот, трябва да разбирате освен това и естеството на топлината и после трябва да разбирате какво нещо е силата. Някой път човек се пресилва, той развива сила. Ако речете да развиете чрезмерна сила на тялото си, ще придобиете един противоположен процес. Ако развиете чрезмерна сила, ще станете твърд. Ако развиете чрезмерна топлина в сърцето си, сърцето се разтопява. Ако развиете чрезмерна светлина на физическото поле, умът ви не може да бъде способен да мисли. Защото по някой път е необходимо в ума да има и малко сенки, както при фотографията, за да има хубави снимки, има тъмнина в камер обскурата. За да може да мислите, трябва да разбирате законите на светлината и сенките. Ако не разбирате тия закони, няма да бъдете добър фотограф или ще си създадете големи неприятности в живота. Големите скърби и страдания не са нищо друго освен сенки, които хвърляте в умовете си. Ако рисувате един човек и турите под очите му големи сенки, тъмни петна, това какво показва? Щом мястото около очите започва да потъмнява, това говори за едно неестествено положение на сърцето и че симпатиковата нервна система не е в изправно положение. Щом започнат очите да потъмняват, погледът се размътва. Това показва, че стомашната система е в безпорядък. Какъв е безпорядъкът? Ако пък очите съвсем светнат, оцъклят се, мозъкът не е в порядък. Има една светлина в очите, която се явява, когато човек мисли, която е мека и приятна. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, после сенките трябва да бъдат приятни. Да има малки сенки край очите, които дават израз, да правят очите по-красиви. Ние казваме: "Животът Господ така го създаде." Хората създадоха един живот, на който туриха Божествената табела. За всичко, което хората създадоха, казват: "Господ създаде света така." Има много работи, които ние създадохме. Ние трябва да се освободим от старите навици.

Да допуснем, че искате да бъдете милосърден човек. Нали трябва да помагате на ония хора, които имат нужда, а не на онези, които нямат нужда. Вие слугувате на един здрав човек, но слугувате и на един болен човек. Кому ще угодите повече - на здравия или на болния? По кой начин може да се слугува на един болен човек? Или на един здрав човек как може да се слугува? Слугуването не е лесна работа. То е много трудна работа. Много пъти слугинята ще направи нещо, господарят ще се сърди, господарката ще се сърди. Значи не е направила работата, както трябва. Някой ученик пише някоя тема в училището, не е написал, както трябва, както учителят изисква.

Вие развивате темата: "Добрият живот". В какво седи добрият живот? Ако идете в Лондон или в Париж, и там ли ще се изразява по същия начин добрият живот? Ако джобовете ви са пълни със звонкови, животът ви ще бъде много добър: автомобили, хотели, ресторанти. Дето влезете, всички ще бъдат на ваше разположение. Ако джобовете ви са празни и хотелите ще бъдат затворени за вас, и ресторантите ще бъдат затворени, и железниците ще бъдат затворени. Казват: "То и без пари може." - Но не може без пари. Ето в какво отношение не може без пари. Аз разсъждавам по следния начин. Без мисъл не може. Но умът трябва да бъде пълен с най-хубави мисли. Богат трябва да бъдеш с мисъл. Всичките джобове на ума трябва да бъдат пълни с умствено богатство. После, ако дойдем до духовния свят, сърцето трябва да бъде пълно с най-хубавите чувства. Ако дойдем до тялото, то трябва да бъде пълно със сила. Защото в тази сила ще се изразят постъпките. Ако тялото не е здраво, няма да знаеш как да постъпваш. Ако в сърцето нямаш най-добрите чувства, няма да знаеш как да постъпваш. Ако нямаш хубави мисли и умствено няма да знаеш как да постъпваш. Щом се колебаеш в нещо, това показва, че има нещо, което те препятства. Да кажем, един човек иска да пее. Казвам му: Вземи "до". Той започва да се колебае. Той още като си каже "до", така трябва да го каже, че тонът да звучи в него, да го чува. В умствено отношение трябва да мислиш музикално. Ако не мислиш музикално, не можеш да бъдеш музикант. Ако не чувстваш музикално, не можеш да бъдещ музикант. Ти можеш да бъдеш, но тогава ще си служиш с един камертон. Тия камертони, щом се измени времето, и те се изменят. Има едно изменение. Има в човека един естествен камертон, който не се изменя.

Ти не знаеш в дадения случай твоята мисъл права ли е или не. В живота има хора, които са много чувствителни. Ти може да ги обидиш с един малък намек, че да му стане мъчно на човека. Или някак си го погледнал и той станал недоволен. Излиза и казва: "Той много лошо ме погледна." Или някой път ти имаш навик да правиш неосъзнато някаква гримаса. Може да се обиди някой от това.

Тогава ще се намериш в положението на един проповедник, който още, като бил дете, в училището обичал да мига. Това му останало навик и като голям. Някой път като говори, проповядва на някоя млада жена и ще мига с очите. Не може да се освободи от този навик. И той не знае какво да прави. Един път говорил с една млада жена и мигал с окото. Мъжът й, като видял това, казал: "Туй безобразие не искам да правите с жена ми." Проповедникът казал: "Извинете, това е един стар навик, като дете се бях научил и не мога да се отуча." Ти виждаш една млада жена и веднага ти дойде лоша мисъл в главата. Не че ти искаш, но на — дошла такава мисъл. Като дойде, ти сам се измъчваш. Веднъж наблюдавах един млад момък. Говореше с една млада, тридесет и петгодишна дама. Като замина дамата, момъкът започна да маха с ръцете, като че искаше да изгони мислите си из главата. Аз чета мислите. Дойдоха му в главата такива лоши мисли, иска да се махнат тия трептения. Той маха сега горкият, да се премахнат, да се затворят вратите за тях.

Аз в такъв случай ви препоръчвам да имате памук. Туряте памук в ушите си. Трябва да гледате трезво. Представете си, че наближавате една градина с карамфили и чувствате тяхното ухание. Колкото повече се приближавате, уханието става по-силно. Представете си и това, че приближавате един труп, който гние, усещате нещо неприятно. Не че злото е у вас. Вашето ухание [обоняние] ви предупреждава от [за] една опасност.

Всякога, когато в нас има едно единство, това показва степента на нашата мисъл. Ако това чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се до предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш до един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш до водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство в твоя мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ти симпатикова нервна система.

Та най-първо трябва да изучаваме законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармониране. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувства добре и трябва да постъпва добре, това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпите добре? С този човек, с когото вие искате да образувате хармония, сте два противоположни полюса. Не може да завържете с него никаква връзка, ако не турите помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. Някой път трябва да прекарате дванадесет души в мисълта си, докато се хармонирате с един човек. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой негов приятел, та да каже той една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят седем-осем души да му говорят и в него все ще стане промяна. Изобщо духовните хора не изучават законите, те казват: "Господ ще уреди въпроса." Има и друг закон. Ако искаш някой човек да ти помага, да те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе.

По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че вие правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: "Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек." Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някои пък пред Бога ще се обвинявате. Господ не обича нито да се обвинявате, нито да се оправдавате. Бог обича да му представите нещата тъй, както са. На детето майката казала така: "Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки." То откъсне и после казва: "Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах." Какво наказание ще му наложите? Друго дете ще каже, че някое друго дете го е накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало.

Много пъти ми казват: "Да нямаш лошо мнение за мене." Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите, както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Може да сте филолог по български, може български да говорите много добре, но френски не можете. Има случаи и самите англичани не могат да произнесат някои английски думи. Езикът се мени. Произношението на думите и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположно значение. Думата "prevent" на английски преди двеста години значела "Накарай ме, Господи, да направя това." Сега значи "Забрани ми, Господи." Как е станала тази еволюция в думата?

В нас едни състояния преди две години са действали по един начин, сега тия състояния действат по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствания. Някой път чувстванията на ума, на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да ги различим, но физическите чувствания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено в Божествения свят, има изобилие, няма тази теснота. Сега е много мъчно да се обясни. Някой път на физическото поле туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти можеш да виждаш всичко, без да те препятства нещо. Всички ония желания, които имаш, които те препятстват, говорят, че си дошъл много близо до желанията. Някои от желанията може да отдалечиш от себе си. Например пияницата мисли, че без вино не може. Все чашата държи в ума си. Онзи, който е свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. Парите зависят и от неговото сърце, и от тялото му. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия. Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: "Като помисля нещо, и става." Колко пъти може да помислиш и не става работата.

Все ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората и все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял повече сол. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол, как мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после да му турите толкова сол, колкото искате. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява общо сготвеният за всички, защото моят вкус не е мярка за останалите. Някои са по-чувствителни към солта, някои - не. Те поддържали това философски. Единият казвал: "Бобът сам трябва да се осоли." Е, той варял боба без сол. Другият поддържал, че бобът трябва да се осоли и го осолявал.

Сега тия неща са само за обяснение. В дадения случай не ползват никого. Това, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя е, която образува връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят съществува връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всички хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това, което ще ви кажа, е станало в Цариград. Един българин, който започнал да работи в духовните работи и духовете започнали да му говорят, отива при един мисионер и му казва: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Мисионерът му казва: "Ти си сбъркал. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене." Ще идеш да пиеш при онази чешма, която има вода, там ще пиеш. Отидете на чешмата - суха. Криво сте разбрали.

Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души, приятели, вървят с мене, казват: "Няма нито един извор тук. Има реки, но не искаме да пием от тях." Рекох: Да ви заведа. Завеждам ги на едно място, няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде да рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл си има път, по който върви. Всяко едно чувство и то си има път, по който върви.

Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: "Той е беден брат." Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло, беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша, може да му дадем въздух, колкото иска. Хляб иска, може да му се даде. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помогнат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздаваш в себе си Божественото милосърдие. С това се благославяш. Ако се молиш, развиваш също хубави чувства в себе си. Сега ги ползваш. Ако обичаш хората, себе си ползваш. Хората са обект за тебе, за да може да се развива в тебе Божествено чувство. Когато те обичат, ти си обект за тях, да се развие в тях хубавото. Ако те обича някой, печели той. Ти си обект, от тебе се учат. Едновременно, когато хората са обект за вас, се ползвате и вие, за да се усъвършенствате. Когато те са обект, вие се ползвате. Пък когато вие сте обект, те се ползват. Някои казват за някого: "Аз го обичам." Радвайте се, че можете да обичате. Щом обичате някого на земята, то е само отражение. Не може да обичате един човек на земята, докато не го обичате горе. Вие не може да обичате човека, ако не обичате Бога. Не може да обичате хората, ако не обичате себе си. Най-първо започвате да обичате себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си и намираме, че някой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че никой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е творчеството на Битието. Всички хора съставляват едно тяло с голямо вътрешно разнообразие. Вие се радвайте, че никой не е като вас. Вие се радвайте, че не сте като другите. Радвайте се, че един за друг сте условия. Тогава казвам. Има една условна любов. Има една възможна любов. Има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов — това са външните условия. В какво седят външните условия? За да обичам един човек, той трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз мога да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка.

Всички трябва да бъдете като плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберете, защото вие представлявате плодни дървета. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките." Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите, за доброто на себе си, на ближните и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако вие всички посветите живота си да служите на Бога, на ближните и на себе си, може тогава да се каже: ето едно идеално общество.

Първото нещо е отучете се да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме двадесет и девет хиляди лева борч за електрическата енергия (инсталация), петдесет и двама има, които не плащат, а седемдесет плащат. Другите турят ютии, туй, онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние изразходваме хиляда, хиляда и двеста, някой път две хиляди киловата електричество в месец. Хиляда киловата по четири лева и половина, то са четири хиляди и петстотин лева. Вземете по седем лева за киловат. Имаме хиляда киловата, остават две хиляди и петстотин лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакатявате така. Всеки един от вас, трябва да мисли, че може да плати. Да работи, ще му създадем работа, да изкара пари и да плати. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Така се заразяват един от друг хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуска. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие в нас, а ние какво правим. Че ако ние не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки тук прави, каквото си иска и казва: "То е братство." Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идват. После мнозина минават, чупят клонища. Не всички правят това, няколко души има, забелязал съм, го правят.

Казвам: Ние сега се приготвяме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за в бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. Бог благославя всякога ония, които вършат волята му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери и казва: "Какво търсиш тук, защо не се обади, когато те викам?" Боя се от тебе. "Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?" Казва: "Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми." Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето.

Сега пак казвам, че не е въпросът в парите. Че двадесет и девет хиляди лева пари ли са? Изчисляват сега, че на Англия всеки един войник струва сто хиляди лева. Тя харчи на ден три милиарда български пари. Ако войната продължи повече от една година, ще има повече от хиляда милиарда. Двадесет и девет хиляди — какво са те за тия герои тук? После ние сме изложени на друга опасност. Аз оставих нещата тъй. Те си правиха инсталация, Господ да е на помощ, голяма опасност имаме. Може да стане пожар и целият Изгрев да иде. Много работи може да станат.

За бъдеще не може да вървим по този начин. Ние тук не живеем по закон, но всеки трябва да стане закон за себе си. В духовния свят закон има. Имаме закон на любовта. Сега според мене безпредметно е да ви говоря. Според онова, което аз поддържам, според закона на любовта, трябва да платя двадесет и девет хиляди и дума да не правя. Че някой направил това, няма нищо от това. Задигнал двадесет и девет хиляди, няма да ги изяде. Но аз ви говоря това, защото ви съжалявам. Вие спъвате себе си в Божествената енергия. После всяка лъжа туря точка, вие замръзвате. Вие се лишавате от Божието благо. Един ден вие ще се задушите. Лъжата уморява хората. Аз ви съжалявам. Никаква лъжа. Не лъжете себе си, нито другите.

Всякога трябва да имате желание да изпълните волята Божия. Ще имате една светла мисъл, едно светло чувство, ще бъдете здрави, ще ви благословят. Вие боледувате, понеже не спазвате този закон. Казвате: "Да бъдем едно общество, което свободно да върши Волята Божия." Сега тук защо нямаме електричество? Това е политика. Аз зная и като гледам, намирам, че е политика.

Това е насилие. Тия хора дойдоха и скъсаха жиците, защото не плащаме. Не е по братски. Казват: "Платете си, тогава ще ви пуснем тока." Някой брат казва: "Не съм ли аз свободен да си паля вечер електрическата крушка?" Хубаво, нека си отвори лампата. Гледам въртят ключа, нищо не върви. Хората не дават енергията без пари. Ние не сме, които образуваме енергията. В зависимост сме от тях, ще плащаме. Казвате: "Да има някой да плати." Лесно е. Може да платим, но утре ще дойдете пак до същото. Аз например този въпрос съм го разрешил. Там, дето се карат, зная, няма да мина да слушам караница. Какво се ползвам, ако чопля греховете някому. Вие искате за бъдеще да уредите вашия живот. Ами като се отвори онази книга на вашия живот, ще намерите десет лъжи, които не са ликвидирани. Знаете ли колко струват десет лъжи. Имайте предвид, че ние носим отговорност. В света има един, който мълчи. Бог мълчи и постоянно, всеки ден ни дава благословение. Тогава резултатите идват: страдание след страдание, безпокойство в ума, в сърцето, в тялото. И ние търсим причините отвън, изучаваме наоколо. Този въпрос много лесно може да се уреди. Нали толкова години аз ви говоря за любовта. Какво разбирам? Любовта не трябва да прави зло. Ама при мене са идвали и са ми казвали: "Този брат е много нетърпелив." Според любовта, щом е нетърпелив, моли се за него да му даде Бог търпение. Ако вие бяхте се молили един за друг, между вас не щеше да има никакви спорове. Искате хората да станат добри сами по себе си. Някой път вие сте като цветята. Сухо е това цвете, чака Господ да го полее. Но някой път вие трябва да поливате цветята. Ако не ги поливате, изсъхват. Тогава цветята са доста умни, пускат корени. Някои са много деликатни. Казвам: Подкрепете вашите чувства, не се осакатявайте. Кажете ми сега след колко време ще дойде тока? То е предметно учение. Благодарение, че Рила дойде тук да ни освети. (Салонът е осветен с лампите от Рила.)

Не влюбване, но любов. Хубаво е да се влюбиш, не е лошо. Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, да се хванеш за дъската. Но каква нужда имаш да се хванеш за дъската, когато си горе на парахода? Щом параходът е потънал, влюбването е намясто. Щом параходът не е потънал, ти се разхождаш отгоре, любов не ти трябва. Казвам: Разхождайте се на Божествения параход. Не търсете парчетата на влюбените. Ако си на парахода, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. Когато си на сушата, ни бяла, ни черна лъжа. Първият, който каза лъжа, е Адам, а после и Ева. Ева каза: "Господи, мене змията ме излъга." Адам каза: "Мене жената ме излъга." На Адам Господ каза: "Ти ще ореш земята." А на жената каза: "Ти ще раждаш хората, че те ще оправят света чрез раждането." Всички майки сега оправят погрешките на своето минало. Всички бащи, които орат и работят за децата, оправят погрешките на своето минало.

Как ще свършим с погрешките на Адам и Ева? Няма да ядем от забраненото дърво. Сега ще ядем от дървото на живота. Защо се направи онази погрешка? - Първото дърво нямаше кой да го пази, дървото на познанието на доброто и злото, а пък Господ при дървото на живота турил ангели да го пазят. Сега ни е забранено да ядем от дървото на живота. Сега трябва да направим друга погрешка - този ангел да подкупим с нещо. С едно нещо може да се подкупи ангела - като го обичаме. Като ядем от дървото на живота, няма да ядем от дървото на познанието, на доброто и злото. Само един начин има, по който може да подкупим този ангел, който пази дървото на живота. С любовта.

Обичайте Бога с всичката си душа и светлината ще дойде.

Да се пазим да не загубим благословението на Бога, благословението, което има към нас. Защото няма по-голямо страдание, когато човек изгуби благословението.

Понеже ние тук сме образец, мислете за това. Хората от нас очакват повече, отколкото може да им дадем. А трябва да дадем това! "Отче наш"

27-а лекция на Учителя, държана на 3 април 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-13T13:37:56Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето)''' (готово)'''
* 3. [[Новият ден]] (Ани) '''(готово)'''
* 4. [[Две задачи]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Подмладяване]] (Албена Д) (работи се)
* 7. [[Обичайте и ценете]] (Данчето) '''(готово)'''
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]] (Хирон) (работи се)
* 9. [[Минало и настояще]] (Данчето)''' (готово)'''
* 10. [[Съвършенството]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 11. [[Наука за живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]] (Данчето) '''(готово)'''
* 13. [[Трите закона]] (Данчето) '''(готово)'''
* 14. [[Влюбване и любов]] (Назъров) (работи се)
* 15. [[Към съвършенство]] (Ани) (работи се)
* 16. [[Отворената врата]]
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]]

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-07T23:44:31Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Божествената усмивка]] (Данчето) (работи се)
* 3. [[Новият ден]] (Ани) (работи се)
* 4. [[Две задачи]]
* 5. [[Трите връзки]] (Албена Д) '''(готово)'''
* 6. [[Подмладяване]] (Албена Д) (работи се)
* 7. [[Обичайте и ценете]]
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]]
* 9. [[Минало и настояще]]
* 10. [[Съвършенството]]
* 11. [[Наука за живота]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]]
* 13. [[Трите закона]]
* 14. [[Влюбване и любов]]
* 15. [[Към съвършенство]]
* 16. [[Отворената врата]]
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]]

Вътрешният господар

2009-08-07T23:43:40Z

Назъров: Коригирана

== '''вътрешният господар''' ==

"Отче Наш"

Каква е задачата на болния, като стане от леглото? — Да пристъпва, за да види дали може да се държи на краката си. Често хората имат идеи, подобни на нашата идея с лотарийните билети. Вие не сте спечелили и ще ме глобите. Но когато ви казах, че ако спечелите един милион, половината ще дадете, вие си помислихте: "Много е!" Та сега сме квит.

В какво седи престъплението на човека в света? — Престъплението излиза от доброто. Понеже ако не употребите доброто на място, вършите престъпление. И ако нямахте добро, нямаше да има престъпление. От какво произлиза невежеството? - От знанието. Ако нямате знание, имате невежество. От какво излиза безсилието? — От силата. Ако нямате сила, имате безсилие. Някой ще каже: - "Докажи ми." Имаш една точка. Какво можеш да направиш с една точка? От една точка А имаш само една възможност. Като се движиш от точката, ще направиш една права линия. Вие знаете, че правата линия е много дълга. Не, точката има само една възможност. Точката може да направи само една крачка. И като направи една крачка, ще намери друга точка и там ще се срещнат. Така че две разумни същества ще се срещнат, като отиват едно към друго. Как ще се разминат две същества? Представете си, че вие ще се срещнете на една права линия. А пък правата линия има дължина, но няма широчина, няма и дебелина. Как ще се разминете? - Няма да може да се разминете. Тогава какво можете да разрешите по правата линия? Вие казвате: "Човек трябва да бъде прав." Правият човек какво ще разреши? Тези хора ще се съгласят да тръгнат в друг път. Ще кажат: "По пътя, по който сме тръгнали, не сме завършили своята еволюция. По нов път трябва да тръгнем." За този нов път има две възможности. Някой ще каже, че трябва да се пречупи линията. Не да се пречупи, а трябва да се огъне. Ще кажете: "Как ще се огъне човек?" Казват: "Не се огъвай." Защо да не се огъва човек? И защо трябва да се огъне? Казват, че човек трябва да бъде добър. Защо трябва да бъде добър?

[[Картинка:OOK-19-2-1-1.gif|left]]

Човек трябва да има една възможност. Защото, като се срещнат двете същества на правата линия, нищо не могат да направят. Ще си гугуцат, пак ще гугуцат, каквото имат, ще го изядат и гугуцането ще престане и трябва да измислят някоя нова идея. Единственото нещо, което трябва да направят, е да се пречупят или по-добре да се огънат. Да допуснем, че вие сте богати. Седнали сте на стола, имате слугини, натиснете звънеца, слугините идват. И вие заповядвате. Вие сте център на движение. Дойде един слуга. Заповядвате му да донесе хляб. Друг да донесе друго. Представете си, че един ден слугите се разболеят. Звъните, но слугата не идва, болен е. Какво ще правите тогава? Ако сте религиозен, вие ще кажете: "Господ как е наредил." Не разбирате какво е наредил Господ. Господ е наредил, като ви е пратил на земята, да учите. Не ви е пратил да седите на стол, а да учите. Какво трябва да учите? Детето в утробата на майка си има всичкото желание и мисли как да излезе, да се освободи от ограничението, което майка му е създала. И знаете ли какво ограничение му е създала тя? Тя му казва: "Тук ще седиш и ще мълчиш." То седи на едно място и мисли какво да прави. Това дете е на правата линия АВ. Седи с майка си и си гугуцат. Представете си, че това дете не иска да излезе. И майката не иска да го пусне. Минават девет месеца и то почва да расте отвътре. Минават година, две, то расте. Какво ще стане с майката, я ми кажете. Мнозина от вас сте философи. Казвате: "Как Господ е направил света!" Трябва да се знае начина, по който се изучава Божественият свят. Тази година ще се научите на едно нещо. В света сега има два милиарда господари. Няма слуги. На всички трябва да се подчинявате. Какво ще правите, кажете ми! Всички нещастия в света произтичат от господарите. Всеки господар иска да му служат. Кой на кого да служи? Седят двама инвалиди в една болница, единият с отрязан крак, а на другия и двата крака отрязани. Този с отрязания крак казал на другия, с двата отрязани крака: "Стани да ми донесеш малко вода." Другият казал: "А, стани ти! Ти имаш поне един крак." Питам сега: кой трябва да донесе вода - онзи, комуто двата крака са отрязани, или този с единия отрязан крак? Кой има по-големи възможности? Това са обикновени разсъждения, които ни помагат.

Вие имате един килограм желязо. Колко струва един килограм желязо? - Четири, пет лева. Сега то е по-скъпо. Ако разточите това желязо на нишка, ще му повишите цената на двадесет и пет хиляди лева. Ако го направите на тънки жици и го продадете, ще вземете двадесет и пет хиляди лева. Следователно нещата трябва да се обработят. Имате известна добродетел. Тази добродетел е в потенциално състояние. Какво означава това? (Учителят вдига нагоре показалеца и средния си пръст.) В музикално отношение това е терца. Какви са свойствата на терцата? Терцата има само един потенциал. Силата на терцата е в потенциала. Значи има един затворен тон. Затвореният тон е потенциал в музиката. Ако вземете два тона, например "до" и "ми", то потенциалът в терцата е "ре". Квартата има два потенциала. Какъв е потенциалът на квинтата? Тя има три потенциала. Да оставим сега философията на музиката. (Учителят изправя показалеца и средния си пръст и свива другите пръсти.) Тези отворени пръсти дават, а пък свитите вземат. (Учителят изправя малкия пръст и показалеца.) Свещениците дават благословение в квинта. Да кажем, че сте неразположени — това е потенциал. Когато имате разположение, и то е потенциал. Това е капитал, турен в обръщение. В човека всичкия потенциал, вложения капитал е в неговия мозък. Потенциалната енергия е в главата. Капиталът в обръщение е в лицето. В главата е вложен целият капитал в човека. Главата показва колко е целият капитал на човека. Лицето показва колко от този капитал е в обръщение, в работа. А пък ръката показва колко от този капитал принася полза. Ръцете показват какво има човек, колко приходи може да има. Един човек с къси пръсти може да учи само история. Той не може да учи математика. Добрите математици имат дълги пръсти, дълго лице и развито чело. Не всеки може да смята. Математиката е наука за събиране и за отношенията, които съществуват в света. Знаете ли какво е едно отношение? Вие искате да оздравеете. Болният трябва да бъде умен. Ако той иска да бъде здрав, не трябва да среща други болни като себе си. Защото ще вземе още от болестта им. Трябва да срещне един здрав човек и да стане приятел с него, за да получи нещо от силата му. Ако не срещне здрав, по-мъчно ще му мине болестта. Същият закон важи за вътрешния живот. Искате да бъдете умни, ще дружите с умни хора, а не с глупави. Ще дружите с най-умните хора. Искате да бъдете добри, ще дружите с най-добрите хора. Вие сега искате да обърнете хората към новото учение или към Бога. Казвате: "Да ги обърнем към Христа." Че как ще стане това? Какво значи да се обърне една дреха? Как обръщат една дреха? Понякога, като се говори, туря се една смешка, за да се накара човек да мисли.

Защо не можахте да спечелите от лотарията? Понеже всички тези числа на билета ви бяха все невежи, простаци. Ако дойде един, който не разбира електротехника и иска да поправи лампите, той ще ги развали. Имаше един часовникар, българин. Препоръчаха ми го, когато живеех на "Опълченска" 66. Часовникът ми се беше напрашил. Този часовникар го поправи. После трябваше всяка седмица да поправям този часовник — върви, върви и спре. А по-рано вървеше по-добре. Тогава казах: "Такъв часовникар да не ми препоръчвате." Отново го препоръчаха, бил стар и опитен. Казах: "Опитен е, научил е само да разваля!" Така не се поправя часовник.

Та и вие, когато обърнете някого, той не върви вече. Какво значи да се обърне човек? Вие вървите в една посока. Какво значи обръщане? - Да покажете, че пътят АВ е вече изходящ. Някой казва: "Аз се моля." Една сестра взела шест билета по двадесет и пет лева според всичките правила, които аз съм ви препоръчал. И едвам спечелила петдесет лева. Шест билета правят сто и петдесет лева. Аз разглеждам всичките билети и виждам, че са много прости и невежи. В номерата няма седем и девет. А седем и девет печелят, а пък има три и четири. Казах: "Много прости са тези числа." Човека има нюх, има едно вътрешно чувство, което показва дали билетът ще спечели. Няма да ви го кажа сега. Защото то е опасно чувство. Човек може да знае в даден случай ще сполучи ли или няма да сполучи. Така, както онзи, който има обоняние, като се приближи, усеща, че във въздуха се носи едно хубаво ухание от някое цвете. От половин километър го чувства. Не го знае къде е. И колкото повече се приближава, уханието се увеличава, и обратно. Трябва да го намерите къде е. Та казвам: това ухание събужда човешкия ум да мисли. Гладни сте. Гладът ще ви застави да намерите в даден случай това, от което имате нужда. Или сте невежа. Невежеството е един подтик, който ще ви застави да намерите знанието. Невежеството е потенциал. Не че сте невежи. Вие имате в себе си известни възможности, но ви трябват условия, за да се развивате. Не трябва да разчитате сега на чуждия капитал. Ако ви дадат двадесет и пет хиляди лева назаем, какво трябва да ги направите? Вие трябва да ги турите в оборот, да спечелите, защото този, който ви е дал двадесет и пет хиляди лева, след една година ще иска и той да спечели. Той няма да ви ги даде за добрина, за никаква добрина. И може да вземе четири процента лихва. В пощата по колко процента вземат? — По четири или по пет процента. Да допуснем, че вземете по четири процента. Вие влагате хиляда лева в пощата. Колко ще спечелите след една година - четиридесет лева. Като вземете назаем двадесет и пет хиляди лева, след една година трябва да ги върнете. Освен това, като сметнете по четиридесет лева на всеки хиляда лева, то трябва да платите общо двадесет и шест хиляди лева. Ако държите тези пари и не правите оборот, какво ще спечелите? Но ако ги турите в обръщение и спечелите четири хиляди лева, като платите лихвата, ще имате няколко хиляди лева печалба.

Та сега вие всинца очаквате знанието да ви дойде отнякъде. Най-първо трябва да развиете в себе си сила. След това трябва да придобиете здраве. Тогава богатството ще дойде като резултат. Силата, здравето са богатства. Ако вие не сте силен и ако не сте здрав, не можете да бъдете богат. И да имате богатство, то ще бъде безпредметно за вас. Богатството има смисъл само за здравия човек. Под думата богатство разбирам външните условия и вътрешните възможности, при които човек може да се развива добре. Ще имате условия и възможности да работите. Ако седите на едно място и не можете да разрешавате една мъчнотия, какво ще правите? Какво разрешавате сега, кажете ми? Някои от вас сте на петдесет, шестдесет години. Минава ви през ума, че може да умрете. То е една възможност. Може да се родите. И то е една възможност. Хубаво, трябва да разрешите въпроса. Като умрете, ще отидете някъде. Къде ще отидете? Казвате: "Като умра, ще видя." Не чакайте, като умрете, да видите и тогава да разрешавате. Тази задача разрешете сега. Вие казвате: "Вярвам в Господа." Хубаво, Господ ви е пратил на земята, но Той най-първо ви е пратил тук за работа. Сега като отидете в онзи свят, какво ще занесете там, какво ще занесете със себе си? Синът, който е ходил в странство и се е върнал, е донесъл знание на баща си, пък онзи, който е ходил да спечели богатство, като спечели, ще донесе и той нещо. Но ако не е спечелил, какво ще донесе? Тогава ще вземете примера за онзи син, който взел каквото му се падало от баща си, изпоял всичко, нищо не спечелил и като закъсал, като осиромашал, върнал се при баща си. Когато закъсал, турили го свинар. Но като свинар не му давали да яде от рошковите, които ядели свинете. Той слязъл по-ниско и от свинете. Те имали право да ядат от рошковите, а пък той нямал право да яде от тях. И си казал: "При баща си имах в изобилие да ям и да пия, а пък сега нямам." Няма що, със свинарство работите не вървят. Какво значи свинарство? Имате в сърцето си едно неразположение. Често се обезверявате — на този, на онзи не вярвате. Казвате: "Този е лош, онзи е лош." Питам, това не е ли пасене на свине. Ето с какво се храните. На сто души знаете лошите черти. Знаете какво са писали вестниците. Какво ще ви допринесе да знаете лошите работи.

Не носете погрешките на хората. Не се занимавайте с погрешките на хората. Върнете се при баща си и се занимавайте с добродетели. Като срещнете някой човек, не търсете погрешките му, а търсете добродетелите му, какви дарби има, какви способности. Ако е музикант, запознайте се с музикалните му дарби. Ако е полиглот, лингвист, запознайте се с това какви езици знае. Запознайте се с езиците, които знае. Той има какво да ви предаде. Ако е художник, запознайте се с неговата художествена работа. Казваш: "Човек трябва да бъде мълчалив." Кога човек трябва да бъде мълчалив? Да бъдете мълчаливи, значи да не слушате хората какво говорят.

Тая сутрин какво си говорихте? Като станахте от леглото, какво говорихте? Вие може да ми зададете същия въпрос. — Аз ще ви кажа. Дойде ми мисълта с цигулката ли да дойда тук или без цигулката. - Имам си съображение. Та като помислих, казах си: "Без нея." Понеже ако дойда с нея, ще трябва да взема билет, да плащам. Трябва да се плати за цигулката, за разходката дотук. От икономическо гледище не я взех. Ако я бях взел, трябваше да свиря, а пък енергията на музиката е много голяма. Един ден ще ми представят квитанция, че съм свирил и ще кажат: "Ти си свирил, но трябва да платиш такса. Ти искаш да им правиш развлечение." За развлечението трябва да платя. А пък аз като свиря, вие нищо не плащате. Сега аз ви представям една истина в детинска форма. Не е лошо да дойда с цигулката, но някой път и тя е неразположена и врънка: "Тези сребърни нишки са много хубави, но трябва да туриш златни струни, специални, поне някои. А другите да са сребърни."

Някой път у вас се заражда желание да се облечете добре, с хубави обуща и да се покажете. Защо искате да се облечете добре? Вие ще си направите тесни обуща, по модел и от много хубава камилска кожа, но заострени като рогата на някой вол. И след като носите тези обуща една година, те ще образуват мазоли на пръстите. И тогава ще почнете да мислите как да лекувате мазолите си. Ще им турите това-онова, ще ги режете. Казвам: "Защо носите такива тесни обуща?" — Казвате: "Модата е такава." Господ направи краката на човек. Обущата да се съобразяват с краката. (Учителят слага ръката си върху черната дъска и с тебешир чертае контурите й.) Искам да направя една ръкавица, която да прилепя на всичките ми пръсти. Тесните ръкавици после трябва да ги разширявам. Няма какво да ги разширявам, а ще ги направя толкова широки, колкото е ръката ми.

Не стеснявай себе си в нищо. Не стеснявай в себе си любовта, понеже ако я стесняваш, ще образуваш мазоли. Не стеснявай правдата в себе си. Не стеснявай ума си, понеже ако го стесняваш, ще образуваш пак мазоли в себе си. Не стеснявайте сърцето си, волята си и ума си. Бог е направил толкова широк света, че най-първо трябва да имате простор, въздух в душите си. И когато мислите за Бога, ще мислите, че Той е най-умното и най-благородното същество. Когато му кажат, че е извършено престъпление, че някой е убит. Господ казва: "Дайте му живот!" - Не вика да съди този, който е убил. Където види, че някой е умрял, Той само го побутва и онзи се съживява. И му казва: "Стой малко по-далеч от този, който те уби. Не се доближавай до него." На какво разстояние трябва да седите от онзи, който ви е лъгал? - Щом ви е лъгал, стойте на три-четири метра разстояние. Вие в ума си казвате: "Тези работи ние ги знаем." Хубаво, знаете ги, но не ги прилагате. Казвате: "Ние имаме известен идеал, Христос е идеалът!" - Какво подразбирате под думата идеал? Вие мислите, че който е идеален човек, той е съвършен. Идеалът не е съвършенство. Ние сме идеални по отношение на миналите поколения. Европейската култура идеална ли е? Вижте онези оръдия, които имат европейските народи. Вие казвате за някой човек: "Той е идеален човек, богат, къщата му е много хубава." Но идеален ли е този богат човек? Той е идеален за себе си. Разбира живота толкова, колкото да си урежда работите. Но този идеал и на вас може да послужи. — И вие може да си уредите живота. Но това не показва, че неговият живот е съвършен. Идеалът има две лица: черно и бяло. Идеалът е външната страна на живота. Някой е облечен с хубава дреха. Детето е идеално облечено. Но утре то не може да бъде облечено с тези идеални дрехи. Ще се измени неговият идеал. Дрехите му трябва да бъдат по-големи. И ако вашата идея за Бога не се изменя, вие нямате идея. Идеалът ви трябва да се изменя. Това е гръцка дума и какво означава? - Представа. Ако видите един грозен човек, това още не е идеалният човек. Той не е и съвършен.

Сега ще ви дам едно пояснение. Вие мислите, че като повярвате и като почнете да любите, всичките мъчнотии ще се премахнат. Вие се лъжете. Представете си, че един скулптор намери един хубав камък. Хората са го подритвали, птиците са кацали на него, никой не е обръщал внимание на този камък. Но този скулптор казал, че от този камък ще излезе нещо. Той мислил, че като е сложен тук, нищо не става от него. Един ден взима чуковете си, вдига камъка и го натоварва. Камъкът казал: "И за мен настанаха приятни дни!" Отишли с колата до едно място, където скулпторът изправил камъка. Вдига чука и удря от тая и от другата страна, чупи парчета, а камъкът кряска и вика. Той казва: "Беля!" Наближава време идеята да се въплати в камъка. Скулпторът взема пак чука и удря, докато най-после излиза една статуя на идеалния човек. Подобно на гръцкия Аполон. И туря статуята на един пиедестал. Идва публиката и се възхищава. По-рано камъка са го подритвали, а сега, който мине, погледне го и казва: "Много е хубава статуята." Ако вие сте този скулптор, от вас ще се учат хората.

Пак ще има дъжд, сняг и вятър върху статуята, птици пак ще кацат по нея, но положението ще се измени, ще стане по-добро. Та не искайте на Земята да се премахнат всички препятствия. Това би било най-голямото ви нещастие.

Кой трябва да бъде господарят във вас? Господ трябва да бъде вашия дух. Господарка трябва да бъде вашата душа. Слуги трябва да бъдат вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Трима слуги трябва да имате и двама господари. По какво се отличават господарят и господарката. Господарят трябва да говори гърлесто, господарката трябва да говори много тъничко. Ако вземем музиката — кой говори дебело? Басът. Я ми изпейте сега нещо. Аз ви слушах отгоре да пеете: "Давай, давай!" Я ми я изпейте, да видим как пее господарката: "Давай, давай" или как господарят пее дебело: "Давай, давай". Не цялата песен, а само няколко думи. (Към Олга.) Господар си, кажи си думата. Ето публиката! Къде ще намериш такава публика? (Сестрата изпя само първия ред, след това и Учителят го изпя.) Господарят пее басът. В баса има съдържание на нещата. Той е отглас. В сопраното има интензивност — това са късите вълни. Те проникват. А пък алтът е украшение, гарнитура.

Не се занимавайте с вашите погрешки, но ги облагородявайте с присадка. За вас те са капитал, едно голямо богатство. Ако има трън във вашата градина, не го изкоренявайте - облагородете го. Едно чувство, една мисъл, една постъпка могат да се облагородят, да се присадят. Има много работи, наследени от ред минали поколения. Имате характер, който не се дължи на вас, той е наследен от вашите деди, прадеди, бащи и пр. Вие трябва да бъдете умни. Някои от вашите способности, чувства, мисли трябва да се облагородят. Всичко е в присаждането.

Например имате един човек, когото не обичате. Този човек не го обичате по единствената причина, че прилича на вас. Вие не обичате в него един ваш недостатък. И този недостатък, вашият дефект, се проектира в онзи човек. Сега това е само твърдение. Вие не сте виновни. Дойде един човек и вие не го обичате. Имате право. Някой казва: "Не можем да обичаме всички хора." И Бог не обича всички. На грешниците Той се гневи. Грешниците ги наказва. Ние мислим, че Господ е любов. И в наказанието Той влага любов. Той казва на човека: "Ти не трябва да измъчваш другите хора." Бог вижда, че някой по-силен измъчва другите. Той го туря на мъчение и казва: "Приятно ли ти е?" Онзи отговаря: "Не!" Бог му казва: "Тогава не го прави и на другите! Втори път като дойда, ще видя."

Някои са си създали теории за прераждането. Мнозина питат: "Вярваш ли в прераждането?" Какво значи да вярвам в прераждането? Някой пита: "Я ми кажете какъв съм бил в миналото?" Казвам му: "От близките ли прераждания или от далечните, какъв си бил преди шестстотин, седемстотин прераждания. Преди десет прераждания си бил един толкова жесток цар, че сам си бесил хората. И от това царуване е всичката беля, която сега имаш. И всички тези хора, които си избесил тогава, са сега около тебе и ти правят пакости. И тези хора те мразят. Ти казваш: "Защо правят така?" Защото си бил цар. И си мислил, че си уредил въпроса, като си ги избесил, и че няма да даваш отчет. Но няма такова нещо. Бог държи всички хора отговорни и ги благославя. Добрите благославя и грешните благославя. Добрите милва, а пък грешните сурвака с дрянова сурвачка. Тази сутрин слушам, че някой отвън вика. Трябваше да се върна от разходката си. Виждам, че една сестра чука на вратата и казва: "Сестра ми умира, какво да направя? Стомахът я боли." Казах: "Топла вода!" Дадох й и други наставления. Казах й: "Идете и направете това! Тя за новата година е яла, каквото не трябва. Яденето не е било хубаво." Тая сестра, след като дадох наставленията, си отиде. Не зная коя беше.

Вие имате някоя мъчнотия в себе си и казвате: "Защо Господ е създал света така?" - Как трябва да го създаде? В това противоречие, в което си поставен, трябва да намериш един изходен път. Някой казва: "Учителят ще ни обясни." Ученикът трябва да е прилежен. Ученикът трябва да приложи казаното. Да допуснем, че аз пея и вие казвате: "Много хубаво пееш." Но и вие трябва да пеете. Моето пеене ползва мен, но вие, като пеете, може да си помогнете.

Имате една болест. Като й пеете, тя ще ви напусне. Като пеете на ревматизма три дена, той ще ви напусне. Трябва да знаете как да пеете. Имате главоболие. Можете с пеене да си лекувате главоболието. Болката представлява насъбрана излишна енергия във вашия ум и тази енергия не може да се освободи. Има голямо напрежение в нервната система.

Или имате коремоболие. Това е насъбрана енергия, която не може да се пласира, както трябва. Или имате ставен ревматизъм. Това е също излишна, насъбрана потенциална енергия. Няма движение, енергията е застояла. Жизнена енергия не идва и органите са лишени от нея - има недоимък. Седите в една задушна стая, в която има насъбран доста въглероден двуокис. Какво се изисква? - Или да излезете вън, или да отворите прозореца и да влезе пресен въздух. Или сте яли известна храна, която стомахът ви не може да смели. Яжте прясна храна, която стомахът ви може да асимилира, за да ви достави нужната енергия. Тези работи вие ги знаете. Трябва да направите един контакт с природата. Само ще влезете в съприкосновение с природата и тя ще ви даде това, от което се нуждаете.

Вие искате да се обичате. Знаете ли какъв е законът на обичта? В любовта е вложен следният закон: ако двама се обичат и ако тяхната любов не изпраща лъчи от себе си към другите, ако от тяхната любов не се ползват хората, тази любов е безполезна. Двама души, като се обичат, ако не проявяват любовта си към другите, тази любов ще бъде еднообразна. В любовта вие сте много взискателни. Какво правите, щом обичате някого? Тук има три прояви. Ако сте на физическото поле, ако съзнанието ви е на физическото поле, вие искате целия ден той да мисли за вас. И питате: "Какво мисли той за мене?" То е цяло нещастие да турят нещата близо до очите ви и друго да не можете да виждате, а да виждате само един човек пред вас.

Трябва да се учите на любовта, която идва при вас. Трябва да използвате онези блага, които любовта носи в себе си. Любовта, която иде, трябва да събуди активност във вашия ум. Не само това — освен ума, трябва да събудите способностите, които имате. После любовта трябва да събуди вашето сърце и вашата воля. Най-сетне любовта трябва да внесе жизнен еликсир във вашето тяло. Та като дойде любовта във вас, ако ви събуди ума, способностите, сърцето, волята и не остави еликсир в тялото, тази любов не е оная, Божествената любов, за която аз говоря. Това е бъдещият идеал. Това не се постига в един ден. Вие имате големи постижения. Имате много богатства. Аз съм слушал да говорите: "Не виждам да имам някакъв талант." В какво седи талантът на един скулптор? В какво седи талантът на един математик? Това е отношението на числата. В математиката се работи с живи числа. Ще съберете на едно място един умен човек и един добър човек. Под думата умен разбирам ума, а под думата добър разбирам сърцето. Ако се съберат умният и добрият, те ще оправят сърцето. Но ако се съберат само двама умни хора, те ще критикуват, но няма да оправят нищо.

Когато рисувате, няма да рисувате целия човек, а само една основна черта в него, която определя характера му. Вие не можете да нарисувате едно живо лице, ще нарисувате само едно качество, което е статически в него. Ако сте го нарисували в старост, той е стар; ако сте го рисували в младост, той е млад. Картината не прогресира в тебе. Това, което не прогресира в тебе, то е картина. Ти мислиш, че си добър човек - това е картина. Ти мислиш, че си умен човек — това е картина. Ти мислиш, че си силен човек - това е картина. Хубаво е да е картина, но тя определя само едно състояние. Като се видиш на картината на десет години, тази младост си седи там. А умният човек може да бъде млад, възрастен и стар, може да изменя живота си.

Умният човек не знае какво нещо е слабост. Слабостта произтича от нарушението на Божиите закони. Вие ставате слаби по единствената причина, че не употребявате Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина на място. Човечеството страда от безлюбие, невежество и от неправди. Никой не може да влезе в положението на другиго и да му помогне. Единственото Същество, което ни помага, е Бог. Той ни помага отвътре. Той ни нашепва какво не ни достига.

Давам ви следните думи: "Сила, здраве е богатство." Тия думи ще ги изпеете. Всички неща, които не са направени хубаво, имате право да ги критикувате, но хубавите неща не можете да критикувате. Умният човек, добрият човек, силният човек не може да критикувате. Си-ла - това са два тона. Тук има слизане отгоре надолу. Къде е ударението? На първата сричка. Тия думи могат да се изпеят по много начини, но има само един истински начин. Когато пеенето ви е в съгласие с природата, вие придобивате нещо; не придобивате ли — не пеете хубаво. Ако не пеете хубаво, ще ви критикуват. Аз говоря за музиката, при която се придобива нещо. Музиката дава разположение. Най-първо ще пеете тихо и след като се научите да пеете хубаво, ще пеете по-високо. Хората непременно трябва да пеят. Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в душата си". Нека да започнем изпяването на тези думи. (Учителят много пъти изпя тези думи: "Сила, здраве е богатство".) Всички хора съставляват възможности. Те са едно благословение. Всеки един човек е едно благословение в света. Всяко едно същество, всяко дърво и другите същества са възможности. На всичко трябва да се радваме. Това са възможности, които Бог е създал в света. Радвайте се, че сте [в] един свят на възможности. Я изпейте сега тия думи. (Всички пеем.) Вижте каква сила дойде сега чрез тая песен. Силата дойде от невидимия свят. Гениите на музиката я изпращат. Необходимо е човек да има спокойствие в душата си. Всеки човек трябва да се владее - и млади, и възрастни, и стари, - понеже се намират в един свят на вечни възможности. Не съжалявайте, че нещо не е станало. Радвайте се, че не е станало. Радвайте се на всички страдания, които са дошли. Всичко, което става в света, ще се обърне на добро. (Всички пяхме старата песен.) Влезте в съобщение с могъщите сили в природата. Вятърът като дойде, той раздвижва листата. Те се движат в зависимост от неговата сила и от неговото разположение. Когато дойде духът, когато пристигне Божественият Дух, той знае как да раздвижи човешкия ум и човешкото сърце. Оставете във вас Божественото да действа.

Първото нещо е: не се спирайте върху вашите слабости, не се спирайте върху вашето недоволство. Защо? — Понеже се намирате в един свят на вечни възможности. Бог е пълен с всичките благости. Всичко хубаво е в Него. Той е определил всичко, което е хубаво за хората, да дойде. Защо се смущаваме? Не сме в един беден свят, а в богат свят. И всеки един от вас има възможности. Така, както всеки е създаден, в него има големи възможности. Вие ще успеете в това, което желаете, но не се стремете да го постигнете изведнъж. За всеки ден да имате едно постижение. Вие искате да бъдете праведни. Старайте се да прилагате правдата, а не да бъдете праведни. Старайте се да прилагате разумността, а не да бъдете разумни. Понеже разумният човек е едно статично положение. Той може да се самозаблуди. Отвсякъде трябва да се учите. Има неща, които можете да учите отвсякъде. От всички хора може да се учите. Ще отидете при обущаря. Той ще ви вземе мярка и ще ви услужи. Там дето някой може да ви принесе услуга, слушайте го. И всеки, на когото може да направите услуга, да ви слуша в дадения момент.

Всинца трябва да слушате — по Божественому. Да слушате от любов. Да слушате, понеже това е желанието на Бога. И той казва: "Обърнете се към мене, когато сте в скръб, и аз ще ви се изявя"! Реалността в общението между мене и слънцето седи в светлината, която приемам. Слънцето е мой възлюбен. Аз съм възлюбен в дадения случай. Аз не искам никой да дойде между слънцето и мене. Нека всички да седят отляво и отдясно. Искам този лъч, който иде отгоре, никой да не го прекъсне. Никой човек да не застава на пътя на този лъч, който иде от Бога. Вие спъвате вашата еволюция, като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари — да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за постигането на вашето съвършенство. Не ви препоръчвам сиромашията, не ви препоръчвам и богатството. Но в даден случай мога да ви препоръчам сиромашията или богатството. Ето какво подразбирам под това! Имам едно шише, направено от порцелан. То е бедно. Напълня го — богато е. След това мога да го направя пак бедно — като изсипя съдържанието. Вие сте като шише, което може да стане бедно и богато. Значи движение трябва да има. Шишето трябва да се пълни и да се изпразва. Не роптай, че си изпразнен; учи се - нова вода ще дойде. С това излизане и влизане на водата ще растеш. Ако няма в света сиромашия и богатство, няма да има движение. Щом си сиромах, радвай се, че ще станеш богат; щом си богат, радвай се, че ще станеш сиромах. Да държиш богатството само за себе си, то е едно погрешно схващане.

Какво може да направи кракът за теб? Какво може да направи ръката за теб? Или какво могат да направят ушите, очите, устата? Те могат да направят много нещо! Едната ръка има пет възможности. Какво може да направи първият пръст - показалецът? Ако се отреже първият пръст, човек ще изгуби своето благородство; ако се отреже вторият пръст — средният, човек ще изгуби съзнанието за справедливост; ако се отреже третият пръст — слънчевият пръст, човек ще изгуби идеята за хубавото, красивото в природата; ако се отреже малкият пръст, човек ще изгуби добрите отношения, които може да има към хората. Ако се отреже палецът, човек ще престане да действа. Искате да бъдете благородни. Какво трябва да правите? Не искам да ме разбирате механически. Ще направите следното: Концентрирайте ума си и гладете показалеца на дясната ръка с всичките пръсти на лявата ръка. От основата на показалеца към върха. Сутрин станете и сте неразположени духом. Искате да се оправите. Направете това упражнение с показалеца. Ще го погладите и ще кажете: "Трябва да отсъдиш работите добре!"

Някой носи нечисти, оцапани, скъсани дрехи. Не бива да бъдете оцапани - никакво петно да нямате. Чисти трябва да бъдете. Казано е: "Чистите по сърце ще видят Бога. Чистите по ум ще видят Бога! И чистите по воля ще видят Бога!" Човек трябва да бъде чист по ум, по сърце и по воля. Трябва да имате отлична идея за чистотата. И онзи човек, когото обичате, той трябва да е чист. И аз не мога да обичам, ако не съм чист. За да обичате, трябва да имате хармонично съчетание между ум, сърце и воля. Само тогава можете да обичате. Тогава ще имате светлина и топлина. Тогава ще сте доволни от себе си. И след като си замине онзи, когото обичате, ще сте радостни, няма да съжалявате, че е заминал, защото усещате, че той е близо. И на небето да е, дето и да е, щом сте настроени на една вълна, той по радиото все ви говори, отвсякъде се обажда.

Реалността ни носи постоянно една вътрешна утеха. Казахме: "Сила, здраве е богатство!" Тогава ще дойдете и до следните три думи: път, истина, живот! Как ще изпеете тези думи? За три месеца пейте песента "Сила, здраве е богатство!" Развейте знамето. Като станете от леглото, запейте тези думи из стаята. Ако някой ви гледа отвън, ще каже: "Какво прави този човек?"

Колко работи ни пържат! Колко работи ни стягат! Когато имате ставен ревматизъм, или неврастения, или главоболие, това не е ли стягане? Онези от вас, които са нервни, да пеят "Сила, здраве е богатство" и ще се излекуват! Никакви други церове. И онзи, който има болки в корема, и той по същия начин да пее: "Сила, здраве е богатство". Така ще се излекува.

Силата на човека седи в неговия ум, в неговото сърце и в неговото тяло. Ако умът ви, сърцето ви и волята ви не са свободни, трябва да ги освободите. Най-първо трябва да се освободите. Това освобождаване не е еднократен процес - това е непреривен процес. Постоянно трябва да се освобождавате, понеже се наслоява прах върху вашия ум, сърце и воля. Погледнете тези лампички. Най-първо те са чисти. Но след като са горели дълго време, почерняват, става наслояване. Трябва да се чистят. Та всяка сутрин, като станете, очистете ума си, сърцето си и волята си, поблагодарете на Бога и започнете да работите.

Направете упражнения с молитвата "Отче наш" до двадесет и втори март. Ще разпределите молитвата според числата, които имате до двадесет и втори март. Като кажете "Отче наш", цял ден ще мислите върху тези думи. Може три дена да изговаряте "Отче наш", след това на четвъртия ден ще кажете: "Отче наш, който си на небето" и ще размишлявате върху последните думи, и т.н. Само ако знаете какво нещо се съдържа в тези две думи "Отче наш". Да знаете какво нещо са думите: "Който си на небето" и думите: "Да се свети". Бих желал да прочетем "Отче наш" веднъж, но пред всички. Та сега четете го до двадесет и втори март. Може да изберете "Отче наш" или "Добрата молитва". За всеки ден ще вземете един малък пасаж от една, две или три думи. И цял ден тези думи ще останат в ума ви.

(Всички стават.)

Сега да изговорим само тези думи: "Отче наш".

14 лекция на Учителя, държана на 3 януари 1940 г., сряда, 5-6,35 часа сутринта, София, Изгрев.

КНИГА: Вътрешният господар

2009-08-06T08:38:08Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-19-2_Vatreshniyat_gospodar.pdf Вътрешният господар]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Вътрешният господар]] (Назъров) (работи се)
* 2. [[Божествената усмивка]]
* 3. [[Новият ден]]
* 4. [[Две задачи]]
* 5. [[Трите връзки]]
* 6. [[Подмладяване]]
* 7. [[Обичайте и ценете]]
* 8. [[Любов към себе си, любов към ближния, любов към Бога]]
* 9. [[Минало и настояще]]
* 10. [[Съвършенството]]
* 11. [[Наука за живота]]
* 12. [[Името Божие, царството Божие, волята Божия]]
* 13. [[Трите закона]]
* 14. [[Влюбване и любов]]
* 15. [[Към съвършенство]]
* 16. [[Отворената врата]]
* 17. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване]]

КНИГА: Закон за единство и общност

2009-08-05T09:00:57Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Zakon_za_edinstvo.pdf Закон за единство и общност]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Роден от Бога]] (Назъров) '''(готово)'''
* 2. [[Без окови]] (ru_ana) (работи се)
* 3. [[Към свобода]] (Ани) (работи се)

Роден от Бога

2009-08-05T08:59:28Z

Назъров: Коригирана

== '''Роден от Бога''' ==

Неделя, 5 ч. с., 8 юли.

Ще говоря само върху три думи от свещената книга: "Роден от Бога".

Често съвременните философи третират въпроса: какъв е смисълът на живота? Аз няма да говоря подробно върху този въпрос, но казвам: когато човек е роден, животът вече има смисъл. Питам: можете ли да определите дължината на една река, която още не е започнала да тече? Можете ли да определите светлината на слънцето, което още не е изгряло? Тогава, как ще определите, какъв е смисълът на живота, ако хората не са още родени? Следователно, животът не може да има някакъв смисъл за човека, който още не е роден.

Някой пита: може ли да излезе нещо от мене? — Ако не си роден, нищо не може да излезе. Чудни сте! Как може да излезе нещо от това, което не е родено? Как може да излезе нещо от земя, на която нищо не си сял? Щом нищо не си сял, нищо не може да излезе. Ако си сял жито, ще излезе жито; ако си сял царевица, ще излезе царевица. Изобщо, каквото си сял, това ще излезе. Да разискваш върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сял, това е празно философстване. Това аз наричам "философия на празните думи".

Мнозина от съвременните хора питат: как можем да се спасим? — Ако не си роден, не можеш да се спасиш; ако си роден, можеш да се спасиш. Който не е роден, той не е грешил, и няма какво да се спасява. Някой казва: как ще позная Бога? — Ако си роден, ще Го познаеш; ако не си роден, няма какво да Го познаваш. Намерите ли се пред известно противоречие в живота си, разсъждавайте философски: роден ли съм аз, или не съм роден. То значи: посят ли съм на нивата, или не съм посят. — Ама аз трябва да мисля. — Ако не си роден, нищо не можеш да мислиш, главата ти нищо не може да роди. Роден ли си, ще мислиш и ще чувстваш — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко в теб ще ражда. То значи: роденият ще сее и плод ще ражда.

Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Аз говоря за тези, които са родени и зная положително, че те ще ме разберат. У вас ще се зароди мисълта, дали сте родени или не. Това е задача, разрешението на която се отнася лично до всеки едного. Някой може да запита: аз роден ли съм, или не? Който задава такъв въпрос, ще мяза на онзи българин Стоян, на когото откраднали магарето. Един ден той тръгнал за града да продава магарето си, но по пътя се уморил и легнал под едно дърво да си почине. За да не открадне някой магарето му, той го завързал с юлара за ръката си и спокойно заспал. В това време покрай него минали няколко деца, и като го видели, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара в ръцете му, и избягали. Като се събудил, Стоян видял в ръката си само юлара, а магарето го нямало. Той поразтъркал очите си, да види, дали не се лъже, и си казал: "Стоян ли съм аз, или не съм? Ако съм Стоян, магарето отиде; ако не съм Стоян, спечелих един юлар." Защо Стоян се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих".

Често и ние, съвременните хора, като изгубим нещо съществено в живота — магарето си — се утешаваме поне с юлара. Като влезе в живота и изгуби магарето си, човек съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето. Изгуби ли магарето си, той казва: тежък е животът ми! Защо е тежък животът ти? — Изгубих магарето. После казва: животът ми олекна. Защо? — Намерих магарето си.

"Роденият от Бога грях не прави."

Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата "роден от Бога, раждане" не подразбира еднократен процес, но вечен, непреривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждаш. Да мисли човек, че само един път се ражда, това не е някаква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. От Божествено гледище "раждането" е вечен процес. Вчера може да си бил роден, а днес да не си роден и обратно: вчера може да не си бил роден, а днес да си роден. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: в тази мисъл има противоречие. — Ние не се занимаваме с противоречията в живота, оставяме ги сами да се разрешават. Има една философия, която казва: не губете времето си с разрешаване на противоречията в живота. Защо? — Понеже хората на Земята не разполагат с достатъчно време. Вие сте се родили в епоха, в която нямате на разположение много време, затова живеете почти извън времето. Във физическия свят пространство имате достатъчно, но време нямате.

Днес хората съзнават този факт, и затова всички бързат, като казват: време нямаме! Предложете на кого и да е да прочете някоя хубава книга, той ще ви каже: време нямам! Накарайте някоя домакиня да направи нещо извън своята работа, и тя ще каже: време нямам! Всички хора се оплакват, че нямат време. Всеки момент от времето е зает с определена работа.

Думата "раждане" може да се разгледа в тесен и в широк смисъл. Аз я разглеждам в широк смисъл, за да не се спънете, защото в теснотата се крие злото. Когато човек се спъва, това показва, че той живее в тесния смисъл на нещата. Злото живее в тесния смисъл на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта и т.н. Злото търси място в тесногръдството, но дойде ли до широчината, до широкогръдството, то казва: това място не е за мене, тук не мога да живея, изгубвам се. И действително, всяко нещо трябва да има свое първоначално място, т.е. свое начало. Ако нещата започват от своя първоначален пункт, те ще получат и своя естествен подем. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането.

Често хората запитват, на какво се дължат противоречията в живота. За да се обяснят противоречията в живота, ще ви приведа един малък разказ, който се отнася до старите времена. В разказа се говори за някой си граф Карнаци — чудак човек в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помнил да е направил някому най малкото добро. Богат човек бил граф Карнаци, живеел близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал.

Наблизо до къщата на графа живеел беден, скромен човек, но голям философ, наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и без обуща, от никого нищо не приемал, живеел с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се, обаче, с философия и наука — единственото удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ-стоик. Един ден Севадин се заинтересувал от живота на граф Карнаци, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин да измени малко своя характер. Ред години той проучвал живота на Карнаци, наблюдавал го в неговите редовни разходки покрай морето. Веднъж му дохожда на ум една светла идея, да отвори тази душа, и си казва: "Ще направя един опит, да видя, какъв резултат имат моите теории."

Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т.н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: "Да не би това да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак!" Продължавал да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. "Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заличени", си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не много далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: "Ти без работа ли си?" — Да.

— Беден човек ли си? — Да, беден съм.

— Знаеш ли да пишеш? — Зная. — Вземи тогава този лист и молив и тръгни след мене, ще ти кажа, какво ще правиш.

Сега вече тръгват двамата заедно: Карнаци напред, Севадин след него. Карнаци спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: "Пиши, каквото чуваш". Севадин пише. Отиват на друго място. Карнаци чете второто изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четвърто място. Севадин преписва всичките написани изречения. Казва му Карнаци: "Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал досега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш". Ден след ден отивал Севадин на морския бряг и преписвал своите изречения.

И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка!" След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече". И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро?" — "Помисли малко!" казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години. Като влязъл вътре, замислил се и си казал: "Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми." Отваря кепенците на прозорците и веднага вижда обстановката на цялата стая.

На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския бряг и четат написано ново изречение: "Прочети най-прашасалата книга в твоята стая! При това, чети я тъй, както е, с праха заедно, без да го изтърсваш!" Карнаци си казва: имам една такава книга, навярно от никого непипана и неотваряна от ред поколения. Влиза в стаята си. намира тази книга и без да я чисти от праха, започва да я чете. Да четеш една книга, както е прашасала, да не чистиш праха й, това е философия! Чистиш ли праха й и после я четеш, прахът ще влезе в белите дробове и ще повлияе върху ума ти. Не махай праха от книгите. Чети ги с него заедно. Прахът, който е полепнал по книгите на хората, има свое съдържание. Това не може да се доказва, но може да се опита. Ако някой цигулар постави внимателно на цигулката една хартия, посипана с прашец, и полека тегли лъка върху струните, от праха ще се образуват известни линии, по които ще се познае, какви са били тоновете. Ще кажете: за нас е непонятно, как така прахът върху книгите да има свой смисъл и съдържание. Казвам: неразбраните неща в живота имат свой вътрешен смисъл.

Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се оказала Библията, която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: "Бог е Любов."

Замисля се върху тия думи и си казва: "Вярно е, че Бог е Любов, но Той оставя своите деца да се напрашат така, както тази книга, затворена от четири поколения насам." Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това съществуват най-големите страдания в света? Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това смъртта съществува в света? Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това злото съществува на Земята?

Аз приведох този пример, за да ви изясня чрез него положението, в което вие се намирате. Севадин, това сте вие. Карнаци, това са условията, обществото, в които живеете. Мнозина казват: няма работа за нас. Казвам: вземете пример от Севадин. Той не беше богат човек, но намери изходен път, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелят. Следователно, намерите ли се пред някое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. То е вашият Карнаци, с когото вашият Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-после да се сприятели. Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. Ако едно от тия семенца попадне в ума или в сърцето на Карнаци, целта, към която се стремял Севадин, е постигната.

Каква е била целта на Севадин, няма да обяснявам. Важното е, че той имал близка и далечна цел в живота си, към която се стремял. Аз не говоря за целта на онези, които не са родени от Бога, но за целта на родените от Бога. За последните Писанието казва: "Родените от Бога грях не правят". Това не подразбира, че по време и пространство те не правят грях, но роденият от Бога, за всеки даден момент, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грях не може да направи. От философско гледище този въпрос е ясен. Богатият не може да краде. Питате: защо богатият не може да краде? — Защото той е задоволен, може да има всичко, каквото пожелае.

Ще кажете: в какво седи тази невъзможност? Допуснете, че вие носите на гърба си един чувал, пълен със скъпоценни камъни и цял сте в пот от тежестта на този товар. Питам: ако намерите по пътя още един такъв чувал, пълен със скъпоценности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувал за друг път, той сега не може да ви съблазнява. В този момент вие сте богат, задоволен човек. Когато се явяват противоречията в живота ви, това показва, че вие не можете да се справите с положението, защо едни хора носят пълни чували на гърба си, а други носят празни чували. Всеки човек, който носи на гърба си празен чувал, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания в живота произтичат от празните чували. Човек, който носи на гърба си чувал, пълен със скъпоценности, е цял в пот, пъшка, страда от тежестта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго — разчита на нещо. Човек, който носи празен чувал на гърба си, обръща се натук-натам, навсякъде вижда безсмислие и пустота, и казва: празен е животът, няма смисъл в него.

Казвам: нека този, който носи празния чувал на гърба си, хване пътя на Севадин и отиде на морския бряг да пише велики мисли. Онзи пък, който носи пълния чувал на гърба си, е граф Карнаци. Нека той преписва изреченията от морския бряг и ги прилага в живота си. Не постъпвате ли така, всякога ще се намерите пред противоречия в живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрешавате противоречията!

Тази сутрин аз говоря на младите ученици. Млади наричам тия, които сега започват работата си, а стари — тия, които отдавна работят. Това не подразбира, че старите са завършили своята работа, но работят вече. Като се говори, че едни са млади, а други стари, това е по отношение времето на тяхната работа. Някой ученик може да е постъпил в училището преди няколко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още млад, не съзнава, какво трябва да прави. Друг може да е постъпил само преди една година, но той учи, работи. Този ученик е стар, съзнава задълженията си и учи. Често младите ученици са по-способни от старите, а някога старите ученици са по-способни от младите. Способни ученици има и между младите, и между старите. Не разбирайте понятията "млад и стар" в техния буквален смисъл. Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в училището, нито в обществото, но училището и обществото са само фактори, условия за тяхното развитие. Следователно, човек иде отнякъде с готови заложби в себе си, които той развива и разработва в живота. Откъде иде човек в света, този въпрос ще оставим настрана, защото, ако говорим за другия свят, мнозина ще кажат, че той не е реален. Действително, всеки свят, който не може да даде отпечатък на физическия свят, се счита нереален. Обаче, има светове, които могат да се отпечатват на физическия свят. Същото нещо е и с идеите. Има идеи, които могат да се отпечатват в нашия ум, а има идеи, които не могат да се отпечатват в нашия ум.

Роден от Бога! — Това е началото на истинския, разумния живот в човека, някой казва: за да бъде човек роден от Бога, трябва да е високо учен! Ученикът трябва да започне с тази велика проблема на живота си — да бъде роден от Бога. Правилен ли е процесът на физическото раждане? Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? — Девет месеца. През този период зародишът минава през 400,000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освен 400,000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които сега няма да говоря. През цялото време на бременността вие можете да изчислите, по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден. Когато кажем, че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и във физическия свят на Земята. Роденият от Бога постепенно ще минава от слава в слава, от знание в знание, от любов в любов, от правда в правда, от истина в истина и т.н. Когато някой казва, че има широки схващания за живота, аз разбирам, че той се намира в процеса на ново зачеване и отива към новораждането, защото само в този процес има постепенно разширяване.

Ще ви приведа още един разказ, без да споменавам имена на лицата, за които се говори в разказа. Ще ви предам разказа в проста форма, както децата разправят приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболяла зле и била почти на умиране. Тя се обърнала към Бога с гореща молба да продължи живота й, да поживее още на Земята. Бог чул нейната молба и решил да продължи живота й с 20 години. За тази цел Той изпраща от небето един ангел с писмо, в което съобщава на царската дъщеря, че животът й се продължава с 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала към Божия посланик. В този момент се влюбила в него. Сега вече тя се намерила пред една дилема, която не могла да разреши. Да отиде с ангела на небето — не може, Бог продължил живота й с още 20 години. Освен това, мъчно ще й бъде за майка й, за баща й — искало й се да поживее на Земята. Да остане ангелът при нея — и това не може. Той дошъл на Земята с мисия: да предаде писмото на царската дъщеря и да се върне горе. Какво да прави? Ако знаеше съдържанието на писмото преди да го отвори, тя би пожелала да отиде с ангела заедно на небето. Ами сега? Ако рече да напусне Земята и отиде с ангела, тя ще престъпи Божия закон. Бог й продължава живота с 20 години. Ако ангелът остане на Земята при нея, той престъпва Божия закон, не е изпълнил мисията си, както трябва. Какво да се прави? — Вие ще разрешите тази задача.

Този разказ изобразява сегашния ви живот с всички противоречия, които се срещат в него. Сега животът на всинца ви е продължен с 20 години. Какво ще правите? Любовта дойде, донесе ви писмо от Господа, но ще си замине. С нея не можете да отидете. Беше време, когато можахте да отидете с нея, но тогава се отказахте. Сега, младите ученици, нека мислят, а старите нека разгадават. Младите ученици да орат, а старите да сеят! Младите да жънат, а старите да вършеят! Младите да копаят лозето, а старите да берат гроздето! Младите да готвят, а старите да ядат! Младите да печелят, а старите да харчат! Това са положения из живота. Това е философия, която всеки ще разбира, както може. Разбирайте я широко, според новите схващания, според великия Божествен за кон, който работи в света. За някои светът е загадка, а за други той е въпрос на разрешение. За някои светът е мъчение, а за други той е светлина. Светът включва различни условия, при които всеки човек се намира. Заключенията, изводите на този или онзи човек за света, че той е добър, или лош, са субективни. "Отчасти знаем, отчасти мъдруваме", казва Павел.

Някой казва: тежък е животът ми! Аз подразбирам, че неговият живот е тежък, но не и животът на другите хора, нито животът на ангелите. Животът на ангелите е щастлив, смислен. Когато някой каже, че животът е бреме, или че животът е борба, неговият живот е бреме, неговият живот е борба. Никой не може да говори за трудностите на целокупния живот. Когато някой каже, че животът е щастлив, това подразбира неговия живот, но не и живота на другите хора и същества. Това, което в даден случай е вярно за едного, не е вярно за всички. Ако някой човек се намира при същите условия, при които се намирам и аз, и двамата ще имаме една и съща опитност. И тогава, ако аз съм нещастен, и той ще бъде нещастен; ако аз съм щастлив, и той ще бъде щастлив. Като казвам, че и двамата ще имаме същата опитност, не подразбирам абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нещата постоянно се менят по време и пространство. Двама души могат да имат една и съща опитност, но все пак ще има някакви малки различия в опитността на двамата. Роден от Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъл. Помислете малко и върху двата малки разказа. Те изясняват някои положения от вашия живот. Казва се в Писанието: "Бог е Любов! Любовта ражда живота." Значи, същевременно Бог е животът, в който се пишат хубавите неща, но идват вълните на морския бряг и заличават написаното. Вълните, това е бурният живот, който заличава всичко. Ако вие, като граф Карнаци, нямате обичай да пишете, светът, бурното море у вас ще заличи всичко. Вие трябва да намерите в себе си този Севадин, който пише всеки ден по нещо ново на морския бряг и после го преписва в чиста тетрадка. Този Севадин се намира във всеки човек. Севадин не е богат, не е силен, не е знатен човек за света, но той разбира живота и за всеки даден случай може да ви помогне.

Казвам: условията, при които живеете, ще определят вашия характер. Всеки човек, който не иска да се състезава с мъчнотиите в живота; който не иска да разрешава проблема на греха, на злобата, на омразата, на съмнението в себе си, той е първокласен охлюв, с два рога. Животът на такъв човек е въздухообразен. Онзи човек, който не иска да страда, той е в положението на охлюв. Станеш ли като охлюва, никакво страдание няма да имаш. Искаш ли човек да станеш, ще напуснеш своя охлювообразен живот. Човешкият живот е придружен, ако не с най-великите задачи, поне с по-високи задачи от тия на охлюва. Вие казвате: чудно нещо! Едно време живеех чист и свят живот, всички мъчнотии в живота си разрешавах лесно. Какво стана сега с мене, че не мога вече лесно да решавам задачите си, не мога да живия такъв чист живот? Казвам: едно време, като охлюв, ти разрешаваше лесно задачите си, но сега си човек. И като човек твоите задачи сега са по-трудни, от тебе изискват повече. Какво лошо има в това, че мъчно решаваш задачите си? Радвай се, ти сега си човек! Някой пита: какво да правя тогава? — Ще се мъчиш, ще страдаш и ще се радваш, ще разрешаваш задачите си. — Ако не мога? — Охлюв ще станеш. Като охлюв няма да имаш големи страдания и щастлив ще бъдеш. Понякога може да те турят в тенджерата, да те сварят. И тогава ще минеш от едно състояние в друго.

И тъй, всеки сам ще избере положението, в което трябва да работи и да решава задачите си. Такъв е Божественият свят — свят на свобода. Всеки сам постъпва в училището. Когато детето отива на училище да учи, учителят ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. В детето има силно желание да учи, ученик да бъде. По същия начин и вие сами сте постъпили в училището да учите. Щом е така, ще изучавате предметите, които сa турени в програмата на училището. Някой казва: за що влязох в училището? — Да учиш!

— Ама не мога да уча. — Тогава ще излезеш от училището. — Но искам да уча!

— Щом искаш да учиш, ще разрешаваш всички задачи, ще приемеш всички страдания и радости, които ще те следват в живота. Приемете ли тия нища, няма да се оплаквате, че Господ е несправедлив към вас, че учителите не ви разбират и ценят правилно, че хората не ви обичат, че вашият живот е малко по-другояче поставен от този на другите и т.н. Това са второстепенни въпроси. Трябва да знаете, че към способния ученик всички учители се отнасят благосклонно. Той разрешава всички задачи, които му се дават, колкото трудни и да са те.

Казвам: когато хората съзнаят, че положението, в което се намират, е доброволно поето от тях, те ще избегнат голяма част от нещастията и страданията, в които сега изпадат. Някой човек страда, като гледа себе си нещастен и прост, а друг живее чист и свят живот и минава за учен. Преди всичко, всеки сам е причина за своето положение. Питам: коя е нормата ви, чрез която определяте светостта на човека? Коя е вашата норма, чрез която определяте учеността на човека? Коя е вашата норма, чрез която определяте, че някой човек е добър? — Ама така мисля. — Това не е наука. В природата има една положителна, установена мярка, с която се определя, кой човек е лош и кой - добър, кой човек е прост, кой - учен и т.н. Не може да се разчита на онзи човек, който няма мярката на природата, с която да различава злото от доброто, грозното от красивото.

Днес много от съвременните хора си служат с несъвършен език. Говори се за неща, които нямат начало. Не може да се определи дължината на река, която още не е започнала да тече. Не може да се определи смисъла на живота, ако той още не е проявен. Не може да се определят качествата на семето, което още не е посято в земята.

Мнозина питат: как ще познаем новото учение? — По делата на хората. Христос казва: "По делата ви ще познаят, че сте мои ученици". Посели ли сте новото учение в сърцето или в ума си? Някои казват: чели сме нещо по новото учение. — Това още нищо не значи. Ако видите един малък портрет на царската дъщеря, това означава ли, че сте видели действителния й образ? Можете ли да определите характера й по нейния малък портрет? — За да определите точно характера трябва да имате най малко 400,000 портрета от нея, вадени от деня на раждането й до последния час. Днес има физиогномисти, които, щом погледнат лицето на някой човек, могат да говорят какъв е той. За такива случаи турците казват: "И да видиш, не вярвай!" Факт е, обаче, че лицето на човека е огледало на душата. Казват за някого този човек е честен, способен, добър. Питам: докъде се простира неговата честност? Един виден инженер преди няколко години ме запита: "Господине, кажи ми някоя черта от моя характер." Аз му казах: "Ти си честен човек, но твоята честност може да издържи до един милион лева. От един милион нагоре не може ла отиде. С един милион лева могат да те подкупят. Със 100,000 лева, със 200,000 лева, със 500,000 лева не могат да те подкупят, но дойде ли до един милион, ти отстъпваш." — "Прав си. С един милион лева могат да ме подкупят: ще замина за странство, там да живея." Казвам: да познаваш хората по този начин, това е наука. Всеки трябва да знае, докъде се простират неговите добродетели и колко може да издържа.

Някой казва: аз съм търпелив човек. — Колко си търпелив? Като ти ударят една-две пръчки, издържаш, но ударят ли ти 25 пръчки, викаш вече: ох, убиха ме! — Това не е търпение. Като ти ударят 25 тояги, всичкото ти търпение се изчерпва. Аз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало да го удря с пръчка по главата. Той разрешавал един много важен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта си, че не усетил нито един от ударите на това дете. По едно време вдигнал главата си нагоре и вижда, че детето седи с пръчка в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук?" — Ти нищо ли не усети? — Не.

— Чудно нещо! Аз те удрях досега с тази пръчка по главата. — Не съм усетил нищо.

— Не брои ли, колко пъти те ударих? — Не. Колко пъти ме удари? — 1000 пъти. Казвам: това наричам аз търпение. Нетърпеливият човек, когато разрешава някоя важна задача, още от първия удар на това дете ще каже: "Слушай, ти нямаш ли друга работа, ами се занимаваш с мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаеш ли, че аз се занимавам с решението на един много важен въпрос? Ако те ударя един път, ще се търколиш на земята." Питам: какво може да се направи на Земята при такива разбирания за живота? Който върши човешки работи, това е лесно, то всякога може да стане, но що се отнася до Божественото, друг е въпросът. Там се изискват нови разбирания, нови хора.

Сега аз не говоря за човешкия живот

— за него всички хора са майстори. Аз говоря за Божествения живот. за Божественото у нас. Когато Божественото начало живее у хората, те няма да се запитват, дали са родени, или не, но веднага ще се разберат. Двама души, родени от Бога, могат да говорят помежду си за Божествения живот и ще се разбират. Двама души, които не са родени от Бога, могат да си говорят за човешкия живот и ще се разбират. Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират.

Ще ви приведа един пример за обяснение на мисълта си. Едно младо момче среща на пътя си старец възседнал едно магаре и му казва: "Дядо, хайде да си поговорим за онова, което не може да бъде!"

— А, синко, аз съм философ човек, с опитност в живота, всичко може да бъде.

— Не, дядо, има неща, които не могат да бъдат. Старецът отговаря: "Не е така, дядовото, всичко може да бъде." — Добре, тогава, слез от магарето, за да се кача аз! — А, това не може да бъде! Както виждате, дядото веднага опровергава своята философия. При втори случай дядото среща момчето на пътя си, възседнало едно магаре и му казва: "Синко, хайде да си поговорим за онова, което може да бъде. — Да си поговорим, дядо! — Слез от магарето, за да се кача аз на него! — Може, дядо. Момчето веднага слиза от магарето, и дядото се качва на него.

Питам: защо дядото не можа да слезе от магарето, а момчето слезе? Всичкият спор в живота седи в това, че ние не слизаме от магарето. Някой казва: аз не слизам от магарето — Прав си, но зависи, де си отишъл с това магаре. Ако отиваш на гости при своя приятел, няма ли да слезеш от магарето? — Ще слезеш, защото е непочтително да влезеш с магарето в дома на своя приятел. Магарето ще отиде на едно място, а ти — на друго. Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него да се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях. Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг. Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил. В такъв случай аз мога да приложа тия изречения в живота си".

И тъй, младите ученици да пишат, а старите — да прилагат. Наблюдавайте новороденото дете. Нали то учи майка си? Тази майка, която като мома била малко мързеливичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойде първото й детенце, става вече виден професор, лекции чете. Детето, като млад ученик, изправя се пред нея почтително и казва: "Добър ден. господин професоре!" — и майката започва своите лекции. Като преподаде лекцията си, тя излиза навън и казва: "Ти ще учиш тук урока си, аз скоро ще се върна." Този млад професор има вече и търпение, може да изтърпява своя пръв ученик. Той пише, драска всеки ден, а тя търпеливо чака, надява се, че ще дойде ден, когато този млад ученик ще стане виден, знаменит човек и някои от нейните идеи ще се реализират чрез него. Ако майката знаеше, че от това дете нищо няма да излезе, тя не би се интересувала от него. Следователно, и учителят, който преподава на своите ученици, работи по същия закон — по закона на Любовта. И Бог, Който създаде света, работи по закона на Любовта. И майката, и учителят, и Бог работят с една и съща определена цел. Разликата е в степента на проявленията.

Някои от младите ученици казват: какво да правим при тия мъчни условия на живота, като виждаме, как хората се разколебават в своите убеждения? Казвам: тия хора никога не са имали убеждения.

— Защо са охладнели в любовта си? — Те не са имали силна любов. Истинската, правилната любов никога не охлажда. — Ама те мислят криво. — Право никога не са мислили. — Лоши хора са станали. — Добри никога не са били. И обратното положение ще срещнете. Ще ви кажат за някого: този човек е добър. — Лош никога не е бил.

— Ама той е истинолюбив. — Този човек никога не е лъгал. — Той е много справедлив. — Неправда той не познава. Резки и положителни трябва да бъдете! Казвате: ние можем да грешим — можем и да не грешим. Ако в даден случай някой човек прави добро, той не може да греши. Доброто изключва всякаква погрешка, всякакво зло. Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло или някакво добро — зависи от неговите мисли, чувства и настроения през това време. Както мисли, както чувства и както действа, такива ще бъдат и резултатите. Каквито са причините, такива ще бъдат и действията. Каквито са схващанията, такива ще бъдат и заключенията. Прави схващания, прави заключения!

Младите ученици са дошли до едно крайно заключение и казват: какво трябва да правим по нататък? Казвам: най-първо трябва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричат "закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието. Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо. Когато човек се преражда, той не разбира дълбокия смисъл на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само роденият от Бога разбира дълбокия смисъл на живота. И тогава, приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? — Само за родения от Бога. За добрия човек е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нещо. Някои казват, че по-приятно е да се дава на човека, отколкото да му се взима. Така е за човека, който живее с обикновените изисквания и разбирания на живота. За съвършения, за Божествения човек процесите и на взимането, и на даването са еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима. Еднакво приятно ли ще бъде ако някой ви дава своите дългове, своите престъпления, или ако ви дава скъпоценни камъни, или своето голямо наследство? — Не е еднакво приятно, разбира се. За съвършения човек, обаче, и мъчнотията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение.

Роден от Бога! — Това е първият контакт, чрез който човек може да влезе в съгласие с Първичната Причина, от която е излязъл. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. В човешкия живот началото е чисто, а краят постепенно става по-мътен и по-мътен. В Божествения живот и началото, и краят са чисти. В същност, водата на края става по-чиста, отколкото е била в началото. Животът в края има по-голям израз.

Сега ще ви дам още един пример, с който ще си изясните някои от противоречията, които срещате в живота си. Например, често вие казвате, че водата тече между два бряга. Това твърдение е наполовина вярно. Защо? — Водата може да тече и без брегове. Ако под думата "брегове" вие разбирате твърда, суха почва, питам: как можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщром в Атлантическия океан, което заема пространство около 150 км.? Как може да се образува това топло течение всред водата, без да има брегове от твърда почва? Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана може да образува брегове на по силно течение. Значи, слабото течение образува бреговете на силното течение. Тъй щото, оттук извличаме следния закон: силните хора са реки, които текат, а слабите хора са брегове, между които тия реки текат. В това отношение човек може да бъде или бряг, или река — няма друго положение. Ако си силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето.

Казвам: човек може да заема две положения в живота. Когато животът ти се проявява и бързо тече, река ще бъдеш; когато животът ти бавно тече, бряг ще бъдеш, от който постоянно ще се отнемат частици и ще се отнасят в морето. Ако питате, защо еди-коя си река постоянно завлича своите брегове, ние отговаряме: тази река завлича бреговете си, защото е силна в своето движение, живот има в нея. Кажат ли за някого, че този човек завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи света, той всичко ще завлече. Страданията в света произтичат от факта, че тялото, сърцето или умът на човека са нечисти. И тогава, Божествените сили, като влязат в човека, срещат известно съпротивление; но понеже те се движат бързо, завличат всички тия препятствия, вследствие на което се явяват страданията. Ако човек е чист, ако неговото тяло, сърце и ум са чисти, свободни от всякакви нечистотии, върху него могат да падат хиляди електрически искри, без да го умъртвят. Електричеството ще мине и замине през него, без да му направи някаква пакост. Ако вашето тяло, сърце и ум са чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай вас без да ви докосне. Когато в Писанието се казва, че трябва да бъдем чисти, това е по отношение изявленията на живота. Чистотата не е само физиологическа потреба на организма, но тя е и необходимост за истинското проявление на живота. Ако искаш да бъдеш здрав, тялото ти трябва да бъде чисто; ако искаш да бъдеш щастлив, сърцето ти трябва да бъде чисто; ако искаш да бъдеш поет, да имаш светли идеи, умът ти трябва да бъде чист. Някои казват, че едни хора са надарени богато от Бога, а други са по-малко надарени. — Първоначално всички хора са били еднакво надарени, но всички не са обработвали еднакво дарбите си.

Сега казвам на младите ученици: понеже всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия — от вас зависи всичко. Започнете с най-малкото добро, което досега не сте направили. Всеки, който започва с най-голямото добро, се заема с много трудна задача.

Писанието казва: "Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога започва с Любовта. Както Бог преподава на хората Любовта, така и майката я преподава, на своите деца, така и учителят — на своите ученици. Христос, който беше роден от Бога, казваше: "Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих. Пребъдете в моята Любов, както и аз пребъдвам в Любовта на Отца си". Само роденият от Бога може да пребъдва в Любовта. Добре е всяка сутрин, като ставате, да се запитвате, не само веднъж, но много пъти през деня, родени ли сте от Бога, или ще се раждате и прераждате.

Някои казват: дотегна ми вече да се раждам и прераждам. Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане. Щастлив е моментът, когато човек почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога. В този момент Бог усилено работи върху човешката душа. Може ли някой да се оплаква при това положение? Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му е дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху камъка, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Когато Бог работи върху вас, Той все ще извае нещо; когато хората и механическата природа работят върху вас, на пясък ще станете. Сега ще ви запитам: Бог ли трябва да работи върху вас, или хората? Ако хората работят върху вас, на пясък ще станете; ако кажете "да бъде волята Божия", от вас, макар и камък, хубава статуя ще се извае. Вие трябва да разглеждате нещата в техния оптимистичен смисъл. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човека на правата мисъл всичко е възможно. В този смисъл Христос казва: "Ако думите ми не пребъдват във вас, нямате живот в себе си". То значи: ако Любовта, Мъдростта и Истината не пребъдват във вас, и вие не пребъдвате в мене, нямате живот в себе си. По-нататък Христос казва: "Ако Словото ми пребъдва във вас и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище във вас ще направим." Това са дълбоки философски въпроси, които за в бъдеще ще разрешават и младите, и старите ученици.

Прочетете шеста глава от Евангелието на Йоан, за да придобиете по-широки разбирания за живота. Всеки, който е роден от Бога, да започне да пише велики мисли върху морския бряг. Красиво е да срещне човек някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания! Жалко е да срещнете някой млад ученик, който едва що влиза в училището, започва да мисли, как да се препитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпрос е разрешен. Христос казва: "Погледнете криновете на полето, нито сеят, ни орат." Ако вие сте родени от Бога, този въпрос за вас е разрешен; и ако не сте родени от Бога, въпросът е пак разрешен. Всяко дете, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божествен закон, човек трябва да размишлява върху нещата.

Някои казват: изгубихме вече смисъла на живота, не знаем, какво ще става по-нататък. Остаряхме вече и не постигнахме своите идеали. Как ще ги постигнете? По този път, по който сега вървите, и хиляди години да живеете, пак няма да постигнете своите идеали. Като дойдат съмненията в живота, те така го обезсмислят, както морските вълни заличават всичко, което вие пишете на морския бряг. Какво можете да постигнете с такова писане? Ако приложите в живота си всичко това, което е изписано на морския бряг, животът ви ще се разреши другояче. Много от съвременните хора очакват щастието да дойде отвън. Щастието е въпрос на дълбоко разбиране на живота.

Аз говоря на младите ученици. Те често казват: идеализъм, идеализъм, но като дойде грубият живот, той изисква друго нещо. Кой е грубият живот? — Неразбраният живот. Ние не можем да изпълним всичко, което се говори. — Майсторът-шивач, който разбира своя занаят, лесно крои, лесно шие. Онзи майстор, който не разбира добре от занаята си, мъчно крои, мъчно шие. Поетът, който добре разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поет, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетът, комуто се удава стихотворството, е придобил с усилие това изкуство. Той като пише се пренася в света на поезията и така твори.

Роден от Бога! Младите трябва да поставят тая мисъл като мото на своя живот. С него трябва да започне философията на вашия живот. Казвате: какъв е смисълът, каква е задачата на родения от Бога? Онзи, който е роден от Бога, намира смисъл в живота и лесно решава задачите си. И той има мъчнотии, но ги решава без големи затруднения. Ако мислите, че можете да прекарате живота си без мъчнотии и страдания, без да ви засегне нещо, вие сте на крив път. Такъв живот съществува в приказките от 1001 нощ. Питам: как са били посрещнати на Земята най-видните учени, велики хора и философи? Как са посрещнали Христа и апостолите на своето време? Цели три години от своя живот Христос беше подлаган на големи изпитания и поругания, а от 2000 години насам Го посрещат с финикови вейки. Днес всеки говори за Него, всеки цитира Неговите думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правят в Негово име? Всички се обличат за Христа. Кой не мечтае да бъде посетен от Христа, да изпрати Духа си върху него? Питам: по кой начин дойде Христос? Казвате: Христос е роден от Бога.

Роден от Бога! — Това е философия, от която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христос казва на учениците си: "Както аз не съм от тоя свят, така и вие не сте от този свят." Действително, роденият от Бога не е от този свят. Ако вие искате едновременно да бъдете граждани и на този, и на онзи свят, няма да успеете. Вие ще бъдете граждани на земята, а ще работите за онзи свят, та като отидете там, веднага да станете граждани на Царството Божие горе на небето. В същност, Царството Божие е и долу на земята, и горе на небето — зависи, как живее човек. Турете тази мисъл в ума си. Тя съществува отдавна, но сега ви давам правилото, как да разрешавате правилно мъчнотиите, които срещате в живота си. Каквито задачи и да се дават, ако нямате в ума си основната мисъл — да бъдете родени от Бога — вие не ще можете да разрешите правилно задачите на своя живот. Сиромашията е изключена за родения от Бога. Роденият от Бога грях не прави. Като не прави грях, той не може да умре. Значи, животът е с него. Роденият от Бога не може да бъде нещастен, понеже щастието е с него. Роденият от Бога не познава оскъдност и лишения, понеже е богат. Богатството на човека седи в опитностите на неговата душа. За да бъде богат, човек трябва да се ползва от опитностите на миналото. Опитностите на миналите векове трябва да бъдат и ваша опитност.

Като говоря за миналото, мнозина запитват, дали са съществували в миналото. — Ако си роден, съществувал си; ако не си роден, не си съществувал. Само роденият човек може да разрешава въпроса за раждането. Със светлината, която има, той прониква навсякъде. На онзи, който не е роден от Бога, ще отговорим, както един американски френолог отговорил на един голям богаташ. Този богаташ отива при американския френолог и му казва: "Господине, ако ми кажете нещо от характера, добре ще ви заплатя." Френологът започва да пипа главата му, дано прочете нещо, да каже на богаташа някои негови характерни черти. След дълго изследване, той му казва: "Господине, нито парите ви искам, нищо не искам. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета." Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питам: каква глава искате да имате — глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Някой казва: аз не искам хората да четат по главата ми, да ме познаят, какъв съм. Казвам: преимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могат да четат по моята глава, защо ми е тя? Ако и аз не мога да чета по своята глава, защо ми е тя? Всеки трябва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другите. Казвате: ами ако хората узнаят характера ми? — Какво лошо има в това, че ще узнаят характера ви? — Може да открият някои лоши черти. — Какво лошо има в това? Така поне ще можете да изправите грешките си.

Казвам: когато човек чете по главата на някого, той трябва да е просветен човек, да разбира смисъла на нещата. Някои хора, които не разбират смисъла на нещата, казват: в Библията има лоши работи — Не, вие не разбирате дълбокия смисъл на това, което четете. Друг някой казва: хубави работи има в Библията. Това показва, че си започнал да разбираш смисъла на нещата. В този смисъл, всяка написана книга е отворена книга, която всички трябва да четат. Когато човек се натъкне на известни противоречия, не трябва да казва, че Господ го е създал така, но трябва да търси смисъла на тия противоречия.

Роденият от Бога грях не прави. Роденият от Бога не мисли криво. Роденият от Бога зло не прави. Роденият от Бога ученик може да бъде, а който не е роден от Бога, никакъв ученик не може да бъде. В старите времена само княжеските, само царските синове отивали на училище. Днес, понеже има много царски синове, отворили са се много училища, дето царските синове се учат. Ако някой човек не е роден от Бога, за него цялата природа ще бъде една затворена книга, от която той не ще може да чете. За него тя ще бъде ситно написана книга. За родения от Бога природата ще бъде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. Във всеки лист на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радват. Ето защо, всеки трябва да се стреми към основното и дълбоко разбиране [на] смисъла на нещата. Някои хора мислят, че знаят много и не искат да учат. Един 90 годишен американец прочел Библията 90 пъти през живота си. Питам: какво е научил този човек от Библията? — Все е научил нещо. Ако ние четем и препрочитаме своя живот 90 пъти, ще научим ли нещо? — Ще научим нещо, разбира се. Какво може да се очаква от човека, който нито веднъж не е прочел своя живот? Някой казва: аз искам да ми се разправи нещо за свещената книга. — Първо ще я прочетеш, и после ще ти се разправя.

Съвременните хора питат: защо сме дошли на земята? Каква е задачата на живота? — Ние сме дошли на земята да четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена пред нас. Първо трябва да се прочете до край, а след това ще се започне нейното основно проучване. Така разбираме ние смисъла на живота, затова няма да се спираме върху дребнавостите, кой как живее, кой какво върши и т.н. За човека, който е роден от Бога, животът е красив във всички свои черти и проявления. Всички постъпки на добрия човек са красиви. Ако отрежете една малка част от някоя картина, или отчупите една малка част от някоя статуя, можете ли от тази малка част да съдите за красотата на цялата картина или статуя? — Не може. По същия начин и ние някога анализираме една малка част от някой човек и се произнасяме, а с това се изгубва красотата на цялото. Красотата седи в целокупността на нещата. Гениален трябва да бъде човек, за да постави на своето място една малка част, отчупена от някоя статуя. Понякога аз употребявам цяла година, за да поставя на своето[неговото] място някой малък камък, намерен някъде из Витоша. Поставя ли го на своето[неговото] място, започвам вече да чета. Някой казва: аз не мога да употребя толкова време, за да търся мястото на това малко камъче. Време нямам за това. — Ще намериш време. Ами, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно да знаеш, кои са причините за това спъване? По същия начин и вие не трябва да отделяте своите постъпки от целия ви живот. Всяка ваша погрешка има свой произход. Тя е част от цялото, и вие трябва да я поставите на своето[нейното] място. Поставите ли я на мястото й, вие ще извадите поука от нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всеки уд, взет в съотношение с цялото, е красив и смислен. Отделно разгледан, той няма вече никаква красота, никакъв смисъл.

Допуснете, че аз нахранвам един човек, като му занасям най-хубавата храна. Този човек преяжда и се разстройва. Питам: кой от двамата е виновен за това нещастие: аз, който занесох яденето ли съм виновен, или той, който нямаше мярка в яденето и преяде? И аз имам известна вина, и той има известна вина. У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото беше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човек беше болен. Аз знаех, че той е болен и трябваше да го предупредя да не изяжда всичко, за да не се повреди повече. Пък и той, като знае, че е болен, трябваше да изяде най много десетина лъжици, да не се пресилва, а останалото да задържи за втори път. Правилното разрешение на въпроса седи в следното: аз трябва да оставя човека свободен да постъпва, както намира за добре. А той, от своя страна трябва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да морализирате човека, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мъжа си с игла, понеже той обичал да яде много и не могъл да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носела със себе си игла, та като се увличал мъжа й в яденето, бодвала го от време на време с иглата. Като се връщали дома си, той й казвал: "Много ти благодаря за подсещането, но не трябваше да забиваш иглата така дълбоко. Достатъчно беше само да допреш иглата, аз щях да се сетя, какво искаш да ми кажеш." Сега и на вас казвам: носете иглите си, но не ги забивайте тъй дълбоко. Хората лесно разбират, какво искате да им кажете. Достатъчно е да кажеш на мъжа си следните думи: "Мъжо, знаеш ли де е иглата ми? Искам да шия." Символично ще си говорите. Мъжът ви ще разбере, че не трябва да преяжда.

Един православен свещеник ми разправяше следната своя опитност: "Един ден ми сложиха на обед хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси [услади], аз не се задоволих с малко, но изядох цял кебап. След това, обаче, лежах на легло цели две седмици. И дълго време помних този кебап." Казвам малко яжте, но добре яжте! Този закон се отнася до много случаи из живота. Казва се: малко разбирайте, но добре разбирайте; малко четете, но добре четете! Не разрешавайте всички задачи изведнъж. Казвате: ние трябва да знаем всичко, което става на небето и под небето. Какво става на небето? Това са велики задачи, достъпни само за Бога. Само Бог знае дълбокия смисъл на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използваме добре благата, които Бог ни е дал. Ние трябва да се радваме, като гледаме, как Бог разрешава задачите. За всеки ден Бог има определена задача, която трябва да изпълни. Христос казва: "Отец ми работи непрестанно. И както Той работи, така и аз работя." Така и всички ние трябва разумно да работим и правилно да разбираме живота.

Сега, аз вярвам, че родените от Бога ще започнат да работят. Работят ли за Бога, животът им ще се оформи, ще стане по-красив. Умовете им ще станат по-светли, а сърцата — по-чисти. Само така те ще получат благоволението на Онзи, Който ги е родил. Няма по-голяма радост за майката от тази, да вижда, че детето й се развива правилно! Няма по-голяма радост за Бога от тази, да вижда, че родените от Него деца вървят по Неговите пътища и славят името Му! Няма по-хубаво нещо от това, когато ние вършим волята Божия на Земята! Не е въпросът за грандиозни работи. Малки работи се изискват от нас! Малко добро е, ако аз мога да отворя кепенците на своите прозорци. Ако мога да отворя кепенците на прозорците си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпея гамата, както трябва, ще мога да изпълня и композициите на Бетовен. Това показва, че съм велик музикант. Тази гама влиза и в произведенията на Бетовен. Не мога ли да изпея гамата, както трябва, нищо не мога да направя. Вие трябва да започвате с елементарни работи. Ако мога да напиша числата от 1 до 10, както трябва, с най-голямо разбиране, аз съм велик математик. Разбирам ли смисъла на тия числа, ще мога да решавам всички задачи в математиката. Това е само въпрос на времето. Не може ли човек да напише, както трябва, числата от 1 до 10, от него нищо не може да стане.

"Роденият от Бога грях не прави." Двата примера, които ви дадох, за Карнаци и за Севадин, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите в ума си, като елементи, необходими за разрешаване задачата на вашия живот. Който не държи в ума си мисълта, че роденият от Бога грях не прави, от него нищо не може да излезе. Който не държи в ума си образите на Карнаци, Севадин, ангела и царската дъщеря, от него нищо не може да излезе. Векът, в който живеете, изисква герои. Сегашният живот не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откъснати от дърветата, които вятърът навсякъде може да отнася. Сегашният живот иска хора с определени убеждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могат разумно да носят страданията. Който носи страданията разумно, като го бият, не страда. Изкуство е като богат да носиш сиромашията, като учен да носиш невежеството, като праведен да носиш неправдата. Да си неправеден [праведен] и да носиш неправдата, това е тежък товар.

"Роденият от Бога грях не прави". Сега, аз ще поздравя по официалния ред младите с тяхната среща. Аз считам млади ученици само тия, които са родени от Бога. Ако сте родени от Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна среща. Поставете този въпрос идейно в ума си. Сега се изискват разумни събирания! Неразумните хора се трупат, а разумните се събират. Ако сте родени от Бога, ако сте ученици, тогава целият невидим свят — Бог, ангелите, светиите, праведните и добрите хора ще вземат участие във вашата работа. Тогава ще се проникнете от хубави и възвишени мисли и идеи. Който върви по стария път, нищо не може да изкара, и в края на краищата казва: "Празна Мара тъпан била". — Не трябва да се бие тъпана напразно. Кога бият тъпана? — Когато се удари тъпанът, всички войници тръгват на поход. Тъпанът за войниците е важен, надалеч се чува гласът му.

Сега вие ще се натъкнете на едно противоречие с досегашните си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излезе! Не разрешавайте сами мъчните въпроси. Ще ви дам обяснение в общ смисъл на следното правило: "Не късай най-тънкия конец! Не късай и най-дебелото въже!" Най-тънкият конец представлява обикновения живот на човека. Каквото и да ви се случи в живота, не късайте този конец! Най-дебелото въже представлява идейния живот на човека. Християнството е това дебело въже, което минава през твоя двор. Тури дрехите си на него, но не го късай! Късате ли тънкия конец и дебелото въже, ще изгубите времето си. Сега се образува третият конец, от средна величина. Дайте място и на този конец в себе си! Вие сами трябва да намерите вътрешния смисъл на третия конец. Не късайте тия три конци, т.е. не разваляйте условията за тяхното развитие. Най-тънкият конец и най-дебелото въже ще бъдат в услуга на новия конец, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисъл на живота. Той е коментарът на всички прояви в живота. Досега най-тънкият конец и най-дебелото въже са били без коментар. Третият конец, който сега се проектира, е новата светлина, която иде в света, за да обясни всички противоречия и страдания, които смущават човечеството. Тази светлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо в света, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нещо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бъдете.

И тъй, третият конец е Божественото благовестие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човешки език преведено, то представлява Духа Божий, Който отива при царската дъщеря да й каже, че Бог продължава живота й с още 20 години. Обаче, какъв смисъл ще има вашият живот, ако вие се влюбите в този ангел, когото Бог изпраща до вас? Това е ваша лична погрешка, която вие сами трябва да разрешите. Този ангел, Духът Божий, ще слезе до всеки едного, който е роден от Бога. Когато Христос се роди, не само един, но много ангели слязоха от небето да известят, че Христос се роди.

Желая на всинца ви тази опитност — да слезе при вас поне един ангел. Може да дойдат двама, трима, четирима, петима, дори и цяла дружина ангели при вас, но задръжте тази опитност за себе си. Когато дойдат ангелите, бъдете радостни. На вашето небе ще се яви една звезда, която ще означава, че сте се родили от Бога. Който се роди от Бога, звезда на небето ще се яви, и ангел ще слезе върху него.

Желая на всички да бъдете родени от Бога, с чисти сърца и умове, духовно добре облечени, за да бъдете приятни на Бога!

"Роденият от Бога грях не прави." Той на всичко се радва — във всичко намира смисъл. За него Бог прониква навсякъде и във всичко. Той не къса най-тънкия конец, не къса и най-дебелото въже и създава условия за новата светлина, която слиза от Бога.

КНИГА: Закон за единство и общност

2009-08-01T15:01:24Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Zakon_za_edinstvo.pdf Закон за единство и общност]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Роден от Бога]] (Назъров) (работи се)
* 2. [[Без окови]]
* 3. [[Към свобода]]

КНИГА: Кротките

2009-07-24T09:30:01Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Krotkite.pdf Кротките]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Нова година - 1921 г.]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 2. [[Частен разговор с Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 3. [[Двата велики закона]] (Данчето)''' (готово)'''
* 4. [[Съвети от Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Лекуване на разни болести]](Моника13)('''готово''')
* 6. [[Запазване и консервиране на плодове]](Моника13)('''готово''')
* 7. [[Кротките 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Физическият живот - път към духовния и Божествения живот]](Моника13)('''готово''')
* 9. [[Влиянието на хармонията в живота]] (Назъров) '''(готово)'''
* 10. [[Свидетелството на Духа]] (Ани) (работи се)
* 11. [[Живо течение]] (Ани) '''(готово)'''
* 12. [[Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Семената]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 14. [[Празното време]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 15. [[Верен на себе си]] (Данчето) '''(готово)'''
* 16. [[Здравец]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 17. [[Без Бога и без Любов не може]] (Данчето)''' (готово)'''
* 18. [[Изворите]] (Данчето)''' (готово )'''
* 19. [[Актьори и работници]] (Данчето) '''(готово)'''
* 20. [[Характерни черти]] (Данчето) '''(готово)'''
* 21. [[Бележка на Савка Керемидчиева]] (Данчето) '''(готово)'''
* 22. [[Един малък опит]] (Данчето) '''(готово)'''
* 23. [[Кое е полезно и кое не е]] (Данчето) '''(готово)'''
* 24. [[На екскурзия с Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 25. [[Какво ще срещне ученикът на пътя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 26. [[Изтълкувай ни тази притча]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 27. [[Вътрешно разбиране на духовния живот на ученика]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 28. [[Спомен от търновските събори - 1922 г.]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 29. [[Съвети и наставления за учениците]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 30. [[Празникът на труда]] (Назъров) '''(готово)'''
* 31. [[Трите допирни точки]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 32. [[Приложение]](Моника13)('''готово''')
* 33. [[Черни връх]] (Ани) '''(готово)'''
* 34. [[Здравият ум]] (Ани) '''(готово)'''
* 35. [[Основният закон на съзнателния живот]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 36. [[Три правила за ученика ]] (Данчето) '''(готово)'''
* 37. [[Абсолютно най-малката величина]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 38. [[Окултният закон за противоречията]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 39. [[За чистотата]] (Ани) '''(готово)'''

Празникът на труда

2009-07-24T09:28:44Z

Назъров: Коригирана

== '''ПРАЗНИКЪТ НА ТРУДА''' ==

Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Вие както през всичките години, тъй и сега се спъвате в буквата на нещата, и затова не може да се ползвате. Всички тези думи, които са дадени, вие трябва да ги посадите, да станат живи дървета. Изречението там (от наряда): "да сме чисти като живата вода и като светлината" трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. После, изисква се малко повече труд, да заучите движенията и да ги усвоите.

Сега вие всички сте заети със своите работи и с дребни работи, които за в бъдеще нищо няма да ви ползват. Питам ви, когато едно малко момиченце се занимава със своите кукли 7-8 години, повива ги, развива ги, какво се ползва? - Куклите няма да израснат и няма да оживеят. Питам сега: Каква е задачата на куклите? - То е просто едно упражнение. Всичките ви работи на Земята, те са едно упражнение, т.е. те не съставляват нещо съществено. Животът иде от друго място. Животът иде от Бога! Вие мислите, че животът иде от храната, но храната е само един проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви даде тази сила, че и по друг начин да я имате. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото седи на друго място. Искате да се осигурите на Земята. Но единственото осигуряване седи само в Божията Любов. Може ли да имате любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но тази любов в какво седи? - Вие още, досега не разбирате любовта, вие виждате погрешките на хората, вие лесно се съблазнявате във всичко. То не е любов. Любовта премахва всичките недоразумения, погрешки. Гневите се, злопаметни сте, някои мислят, че сте праведни, но злопаметни сте, вие не можете да си простите, не можете да забравите старите си врагове и при това идете на събор. Този наряд не може да изпълните. Вие не служите на хората, на Бога служите. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко. И трябва да бъдем съзнателни, като извършим един наряд, да бъдем доволни. Питам: Днешния наряд като извършите, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите? Вие, които желаете да се приближите при този камък на любовта, разбирате ли какво е то? -"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване." - Направихте ли го? - Вярвам да сте го направили. И ако не го направите, Господ ще го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да прави. Вижте какво прави Господ на тези, които служат на тялото си. Като заровят някой човек, голи кости остават след една година само. Мислите ли, че Господ с вас ще направи изключение?

'''''"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване."'''''

'''''"Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко,'''''

Тази година от днес трябва да турите точка на старото. Досега можеше, но от сега като ученици на окултната школа не се позволява абсолютно никакво одумване, Ще кажете: "Може ли?" - Може. Един човек, който е живял като едно прасе в кочината и е грухтял, невъзможно е да скача като едно теле при чистите извори. Ако е бил на кочината зает, не може да иде по далеч. Аз питам, защо да не можем да живеем един чист и свят живот? - Туй е едно заблуждение, че ако почнем да живеем по Бога, нашите работи за в бъдеще ще се развалят. - Не, именно с неживеенето ви по Бога вашите работи се развалят, неразположен сте, обезсърчен сте. "Това няма да го бъде." - Какво няма да го бъде? - "Ами мен не ме обичат" - Не е въпросът тебе да обичат, ами ти да обичаш. Като си болен, не е въпросът, че хората ходят. Другите може да ходят, вас това не ви ползва. Чуждите добрини вас няма да ви ползват. Другите хора може да са добри, туй, което вас ще ви ползва, то е вие да се учите, вие да бъдете добри. Да се учите, и туй е необходимо за вашето бъдеще, нищо повече! Не ви учим едно учение на калугерски живот, но това е като един занаят, като един колар, абаджия, гайдарин, цигулар - туй, което знаеш, да го знаеш добре.

'''''"Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен."'''''

Значи хората отхвърлят това учение, те са го отхвърлили. Вижте на 17-ти септември, и как добре се уреждат работите. Сега, ако и вие не приемете любовта, същото ще стане. Защото една горчива дума, която може да се каже, да разбие сърцето, то е все едно да се пукне главата. И в духовния свят, и там има счупване на глави.* (* На 17-ти септември 1922 г. щяло да има конгрес на десните партии - радикали, либерали, демократи и пр. във В. Търново. Земеделците на Александър Стамболийски от цяла България се стичат в този ден със сопи, тояги (затова после ги наричат сопаджии), за да не позволят на десните да правят конгрес. Пресрещат ги, свалят ги от файтоните и почват да ги бият, да им скубят брадите и т.н. В Търново настъпва хаос. Съборът на общество "Бяло Братство" е забранен поради тези събития, но всичко се е оправило според беседата на Учителя.)

'''''"И вие, като живи камъни, съзиждайте се на дом духовен, на свещено свято място, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу, чрез Исуса Христа на Любовта."'''''

Мислете как ще дойде тази любов във вас. Аз пък ще ви питам: Онази, младата мома как ще привлече своя възлюбен? Най-първо нейното сърце се запали, разгорещи се. Как очаква майката своя син, който отишъл да работи вън? - Тя запалва огъня и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце. Вкъщи непометено, наглеждат и чакат възлюбеният да дойде, той да нареди всичко и мязат на онази българка: валяло дъжд, та не отишла за вода, а чакала мъжът й да дойде, понеже бил мокър, той да иде за вода. Това е учението на евангелистите, които казват: "Неговата крава всичко ще оправи. Баща ми като умре, той ще ме остави наследник." Такъв волски живот не искаме ние. В Божията книга е писано: "Всичките Божии синове ще работят на общо основание, и без пари ще работят." Който иска да бъде син на баща, ще работи и пет пари няма да взема. И ще благодариш на Бога, че ти е дал живот и здраве да бъдеш днес в Неговото Царство. Сега, да допуснем, че вие виждате погрешките на другите, какво ще ви ползва? - Вие гледайте своите си погрешки.

Сега аз в символи ще приведа ред правила, няма да говоря за греховете, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че вие виждате, че някой ваш другар има въшка на главата си, ухилвате се, казвате: "Въшки го нападнали." Излизате вън, казвате: "Знаете ли, въшки го нападнали." Тръгват сега и всички казват: "Въшки има - и се оттеглят - гледайте от неговите въшки да не ви нападнат!" И като дойдете вкъщи, казвате: "Колко е хубаво!" Питам: Вие как изчиствате вашите въшки? - Ще му кажеш: "Братко, едно време аз имах въшки, ела, с този гребен вземи, вчеши се и кажи: "Моята глава не е място за въшки", ти ще ги снемеш в шишенце, ще ги пренесеш на тревата и ще кажеш: "Тук ще пасете!" Сега вашите погрешки са все такива. Наместо една въшка в главата не е ли по-добре една овца да блее в двора ти, или пчели в кошера ти? Наместо въшки и гниди да вземем всички полезни животни. Като вземем всички лоши мисли, това са същества живи, защо е дошла една лоша мисъл? - Тя е дошла отнякъде, привлякла се е.

Та при тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. Нали аз казах, че всички ще имате диамантена воля, и какво трябва да направите сега? Аз съм ви дал формула, с която да започвате деня.

'''"Благословен е Той."'''

Значи ще започнете днешния ден с благославяне: "Бог е Любов и Той е, Който ни благославя." Само Онзи може да благославя, Който е Любов.

'''"Бог на Любовта.'''

'''Благословен е Той."'''

Защо издигате вашите ръце? Досега вашите ръце тъй пуснати са седели. Не се позволява молитва със скръстени ръце: "Господи, ние сме много грешници. Господи, Господи, Господи, молим Ти се." Ти само клякаш, ставаш, не е туй клякане. Аз да ви кажа: Клякане е - брат ти там страда, иди клекни при него, снеми му обущата, измети му, а онуй, то е попско клякане, византийско клякане. Господ не се нуждае от нашето клякане и ставане. И тия наши ръце, които ни ги Господ дава, като ги издигнем, ще кажем: "Благословен е Той." Както птицата ще хвръкне, да си намери храната, тъй и вашите ръце да са готови за работа. Като ученици ви казвам: Вие може да имате ваши стари възгледи, нищо няма да придобиете от тях. Старото ще напуснете тъй, както напускате вашата стара дреха. Някоя булчинска дреха може да е много хубава, баба ви се е венчала с нея, майка ви, най-после и вие, тя се е скъсала на 99 места, и мислите и вашата дъщеря, и тя да се ожени с нея. Не, не, на дъщеря ви ще скроите нов плат, разбирате ли? И за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се облечем с тия скъсани дрехи вярвания! Не, не, ние ще се върнем при Него и какво ще Му кажем? - Татко! - Как ще се явим пред лицето Му? - Като влезнеш в клас при Учителя си, какво ще му кажеш? Някой благочестив седне тъй, въздиша: "Господи, Господи, помилуй", и ръцете на гърдите. Ама в училището не минават "Господи, помилуй!" Учителят ще каже: 'Иване, я стани, кажи урока си!" - "Господи, помилуй!" - "Я кажи урока, какво казах миналия път?" - Ако кажеш, изважда тефтерчето, записва, ако не, туря ти единица. - "Седни!" - Не "Господи, помилуй", но ще учиш. Не да помилва Господ, а ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще кажеш точно причините, защо не си го научил. Ходил си, играл си някъде и искаш да излъжеш учителя и казваш: "Господи, ние сме все грешни." Господ ни е дал живота, да се учим. За да живее човек цял живот, трябва да учи. И който се учи, той може да живее. Например ние вземаме храна. Тази храна има живот. Ако имаме любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи за съграждане на нашия нов живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любим. Без любов идва смъртта. Само с любовта идва животът. Туй трябва да го знаете! С любовта за човека идва животът. И онзи, който казва, че не може да люби, ще му кажа: Ти постепенно ще почнеш да умираш. Върху тебе ще дойдат всички неописуеми страдания. - "Защо?" - Защото не приемаш любовта. Какво мъчно има? Да кажем, баща ти е дал да пренесеш сто килограма. Тия сто килограма ти не може да изнесеш, той ти е казал: "Разпредели стоте килограма, в един час или сто минути ти трябва да ги пренесеш." То е трудно сто килограма изведнъж. Ти почни, вземи десет кила, след туй други десет кила и т.н., и ще пренесеш тия сто кила, тъй както ти е казал баща ти. Сега по този начин вие ще се обновите, а другояче вие ще мислите, че сте стари. Е, хубаво, небето стари хора не иска, небето иска все млади. И Христос е казал: "Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие." Стар човек не може да влезе а Царството Божие. С вашите стари възгледи, тъй както сега мислите, не може. Законът е закон!

А млад е само онзи, който люби! Туй ще го знаете, няма изключение. Любиш ли, ще придобиеш вечния живот, не любиш ли, смъртта ще дойде, а в къщата ти болести ще дойдат. Туй е необходимо за вас. И като ученици сега ще се махнат всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици "ученици на любовта", на тях ще отправим тези работи. Сега ще имаме: едни, които прилагат любовта - учениците; други, които се стремят към любовта - оглашени; трети, които мислят за любовта; и четвърти, които казват: "Е, за в бъдеще можем да приложим любовта!"

Сега аз бих желал вие да сте ученици на любовта. Имаме стремеж, мислим за любовта, не е лошо, и то е хубаво. И ще я придобием. Не го говорете, няма да ви ползва. Вие досега сте служили на всички тия, сега остава да бъдете всички вие ученици на любовта. И тази любов, като казвам тази любов, тя няма да дойде, нека се разберем. Вземете, когато човек яде, първата хапка, тя ти причинява известна радост, ти я глътнеш, пак не се уталожи гладът, пак сдъвчеш друга хапка, пак ти е приятно, но ще дойде до известно място, ще спреш, за идущия ден пак, ти няма да кажеш: "Яж, да ям, че да се свърши работата за през целия живот." Питам сега защо са тия хапки? Един ден, като влезете по дълбоко да разбирате какво нещо е яденето, в школата като почнете да учите лекциите, които аз съм говорил, ще се хвърли светлина върху това, какво предназначение има яденето, пиенето. Това са процеси вътре. Онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще се учите. И аз съм казал на учениците си: Искам само един час на ден работа за Бога, не целия ви живот. Един час, който да се посвети. Както честният търговец, като вземеш пари на заем, да имаш на ума да ги платиш. Вие като влезете, ще кажете: "Я учим, я не учим." Не, не, аз искам, като влезнете в Школата, да кажете: "Ние ще свършим." Не да кажете: "Може да свършим добре, може и да не свършим." Не, вие сами себе си лъжете.

И започва нарядът така:

'''Благословен е Той.'''

Човек трябва да благославя. Сега, първото нещо - да сме благи.

Ами кои неща ядете вие, нали все благите? Плод, грозде! И като не е благо, ние го хвърляме настрана. В света същият закон е. Като някой се приближава при вас, той е толкова приятен, доколкото е благ. И при Бога като се приближаваме, дотолкова сме благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли. Ако нямаме благост, идват страдания - Защо са страданията? - Един процес да внасят тази благост.

'''Благи, благи, после да сме силни.'''

Второто нещо след благостта, човек трябва да бъде силен, той да издържа. Като работник ръцете ти трябва да бъдат крепки - силен трябва да бъдеш. Като идеш на лозето, да можеш да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаем.

'''После да сме крепки.'''

Не само силни, но да бъдем крепки, да има у нас издръжливост.

'''Да сме твърди.'''

Като се забие на едно място, да бъде като кол, нищо да не го разклати. Дървото наше е твърдо, измести ли се веднъж, смърт го очаква. И вие в убежденията си ще гледате да бъдете твърди, корените да бъдат дълбоко. Разклатят ли се корените, вашият въпрос е решен.

'''Твърди като диамант.'''

Т.е. нищо да не може да ви надраска. Вие да се врязвате, без нещата да се врязват във вас.

'''Да сме чисти.'''

Три неща иска тази чистота: да сме чисти като водата, като светлината и като любовта. И после се казва:

'''Нашият закон е Любовта.'''

Този е великият закон на Любовта. Това е пътят, който регулира всичко.

'''Нашият път е чистата светлина.'''

'''Нашето слово е Мъдростта.'''

Значи само Божественото Слово говори правото.

'''Ние сме всички крепки в Бога на Любовта.'''

'''В Него ние победихме света.'''

'''В Неговата Любов ние добихме своята свобода.'''

'''Ние сме вече свободни от закона на смъртта.'''

'''Необятната Любов ни въздигна.'''

'''Безпределната Мъдрост ни оживи'''

'''и едната неизказана Истина ни възкреси.'''

И сега, когато една душа е работила, въздига очите си и казва:

'''Свети Отче на небето, ние осветихме името Ти,'''

'''ние свършихме делото Ти'''

'''и въдворихме Твоето Царство.'''

'''Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин.'''

Т.е. всяка една душа, която е завършила живота си, като напуща земята, тази е последната молитва, която тя чете: "Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе, да ми дадеш туй, което Ти благоволяваш. Амин."

И сега като ученици ще бъдете бодри и весели. Ученикът като си вземе торбичката, тури си книжките, ще учи и ще знае, че баща му е приготвил и храна, и дрехи, а той трябва да учи. И туй, което вас ще ви спаси, туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Сега трябва да имате търпение. Не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и любовта ще се прояви постепенно, тази Божествена Любов. При сегашното ви състояние, ако Божествената Любов се прояви, вашият организъм ще бъде стопен. Та постепенно телата ви, умовете ви ще се приспособят към любовта. Вие не може да издържите един момент на интензивна любов, защото любовта заедно с доброто носи и огън със себе си. Може да имате още някои мисли, които ви спъват. Този въпрос ще се разреши през цялата година, като работите. Идущата година аз ще ви дам нещо по-хубаво. Ще работите, ще проучвате всичкия наряд, ще садите и върху туй, което е казано, ще мислите и ще размишлявате. И вън от живота, каквото ви се случи, ще проучвате. Вие искате да се осигурите на земята, но може Господ да похлопа, да каже: "Повикайте едно от Моите деца, да се върне от пансиона." Но ако не сте свършили учението, бащата ще каже: "Не го въвеждайте вкъщи!" И ще ви прати в друг пансион. Там се оплакват от вас, ще ви пратят в друго училище, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви прати в ново училище, ако не се учите. Господ ще ви прати в по-долен клас, във великото училище. Аз през целия събор съм следил и съм забелязал: в училището някой ученик не може да отговори, а другите другари се кискат. Но учителят вика този, който се смее: "Петко Стоянов на урок!" И той не може да отговори, другарите се кискат. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Не е ли същото: един каже, че някой има погрешки. Аз питам учениците, които нямат погрешки, даже и най-способните ученици от класа, ако учителят им зададе една задача по-трудна, те не ще могат да я решат. Те може да решават лесно другите задачи, но има задачи в математиката, дето и те ще кажат: "Не знаем." Много неща има, които не знаят и най-учените хора. Тъй, не знаят, туй да ви не смущава. Но урок, зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го знае.

Сега, този наряд, той ви е даден като едно упътване. И цяла година ако вие работите съзнателно, ще ви дойде светлина. Аз искам вие да имате едно ваше преживяване. Някой казва: "Хрумна ми една мисъл", някой дух му казал. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат тия духове от Бялата школа и ви дадат нещо, разбирам, но има духове вън от школата, които ви занимават с празни работи. Аз гледам във вестника пише: еди-кой си бил бит, Блока ги били, те се оплакват, но като дойдат, и те ще постъпят същото. И едните бият, и другите бият. Сега вие, които сте вътре в школата, мислите ли, че ние трябва да постъпваме тъй в училището на Бялото Братство? Там абсолютно са изключени всичките погрешки. Не се позволява на един ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще кажете: "Аз съм жена, деца имам, мъж." Женени хора в клас не се приемат. - "Ама работа имам." - Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Първостепенна работа е да се учиш. То е, което ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, тогава ще излезеш да си играеш, но удари ли звънецът, остави всичко, жена и деца, това е едно забавление. За тебе удари ли Божият звънец - в клас, ще учиш! На един мой приятел в София му казвам: Довечера ще дойдеш на събрание. - "Ще видя, имам работа." Казвам: Представи си, че тази вечер Господ те повика, нали ще напуснеш работата си? Ти ще кажеш: "Аз ще дойда на събрание, ако си уредя работите." - Е, хубаво, ако Господ те повика, няма ли да напуснеш наполовина работите си? Щом дойде час за училището, всичко ще напуснеш. Същият закон е: не направиш ли това, ще дойдат, ще те вземат по същия начин. Та вие ще знаете, че законите в Бялото Братство са закони без изключение. Влезнете ли вътре, ще учите. "Ако е толкова строго, да не влизам в училището?" Ако останете вънка от училището, ще бъде десет пъти по-лошо за вас. Ако влезете в школата, то е добре, но ако не влезете, ще ви побелеят главите десет пъти, по-лошо е. И ще кажете: "Де да бяхме влезли вътре!" Сега искам вие да влезете.

Христос е казал преди години: "Моето иго е леко." Той е казал и друго нещо: "И Моето учение е приятно." Глава на туй учение е Христос. Истината е: всеки, който се е учил там, в това учение, той е придобил знания. Който е последвал Христа, той е придобил живот вечен, той е придобил любовта. Придобил е всички Божии добродетели. Сега по какво ще се отличаваме ние? По какво ще се отличавате вие в новото учение? Ако ти, който си се разсърдил с някого... аз от няколко време правя опит, имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например взема един ученик и му казвам: Ти си най-голям вагабонтин, негодяй. Той ме погледне. Казвам: Превърни тази енергия! - Той се обиди. Ха да видим туй чувство на обида в колко минути може да го превърнеш! Да го забравиш! Ти си най-големият вагабонтин, от тебе по-голям вагабонтин няма. - "Как, Учителю, аз съм живял добър живот." - Добър живот? Никакъв добър живот! Ти си най-големият негодяй. И след туй му казвам. Ха превърни тази дума. Сега аз те обиждам, а утре ще дойде друг да ти каже същото. Може да мине ден-два-три, ще зависи, додето той превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат тази дума. И от вас искам вие да превърнете тия думи. Теб ти казали "вагабонтин". Ще кажеш: "Господи, аз ще превърна всичко." - Как ще превърнеш? Той ти е казал "мерзавец". Аз да ви изтълкувам думата "мерзавец". Братко, ти най-първо ще слезнеш в долината, там ще ореш, сееш, там има условия. И после главата ти трябва да бъде свързана с небето, а краката със земята. С главата при Бога, а с краката на земята. И после, ти като си свиеш ръката, докато не свършиш работата, да не я напущаш. И после, зло на хората да не правиш, да се качваш и слизаш от небето. Това значи мерзавец. А който не разбира, казва: "Аз мерзавец?!" За учениците всяка дума има друго значение. - "Лъжец си ти." - Като го изтълкуваш, ти ще вземеш думата, ще я превърнеш. Сега ще кажеш; "Кой е лъжец? Той ми каза "лъжец." - Някой като ти каже "лъжец", може ли да станеш? - Не може. Някой като ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? - Може. Ти ще вземаш едната и другата дума, това са енергии в света. И Христос казва: "Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч." Не казва: "Радвайте се, когато ви кажат много хубави работи, когато ви похвалят, добре посрещнат", но казва: "Радвайте се, когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето." То е един вътрешен велик окултен закон. Следователно вие не се плашете, че ще ви кажат "вагабонтин". Каквото и да ви кажат, вие ще имате Бога пред себе си, ще кажете: "Аз живея в любовта!" Живеете ли в любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: "Аз живея в светлината." Живеете ли в светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: "Аз живея в истината." Живеете ли в истината, никой зло не може да ви направи.

"Да сме чисти като живата вода!" - Ако някой неприятел те гони и ти влезеш във водата стотина метра, той ще те гони, ще погледа, погледа и ще се върне назад.

Второто беше: "Да сме чисти като светлината." Е, хубаво, онзи, който те гони, в тъмнина те гони, но като изгрее слънцето, той казва: "А, ще ме видят" - и върне се назад. Ако те гони на светлина, то е огън и той ще каже: "А, на скара не се пека!" И ще те остави.

"Чисти като водата, като светлината и като любовта." Това са три велики сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. И ви казвам: Вие трябва да учите сега, не само да ходите, някои идват при мене, да се афектират. Не, афектации няма! Туй, което чувстваме, туй, което вярваме, ние трябва да знаем точно, както един търговец: "Този плат ленен ли е?" - "Ленен." - "Памучен ли е?" - "Памучен." И в нашето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега.

Ако искате тази година да предадете наряда някому, ще го предадете в 7 дена наред. То не става в един час, трябват 7 дена. Тук едва го научихте, а той в един ден иска да го предаде. 7 дена ще повтаряш, докато той научи наряда като тебе. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат, буден. Ще каже някой: "Аз съм на 50 години." Ама ако аз те сравня с Матусал, който е живял 969 години, я сметни? - Ти на 50 години си едно бебенце. Ти си едно момченце на 10 години и едва сега започваш живота. - "Побеляла ми е главата!" - Опитен си. То е хубаво, като е побеляла главата ти, то е за оране. Ще кажете: "Каква стана главата ми!" - Ще впрегнете воловете и ще орете. Главата е място за оране. Щом е побеляла, дошла е светлината, това показва, че трябва да се учиш. - "Немога да изпълнявам, остарях." - А голата глава трябва да иде на работа. - "От мене нищо няма да остане, остарях, какво да се прави, като се иде на онзи свят?" В онзи свят стари хора не искат, казано е там: "Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога." Значи ще се повърнеш, ще станеш дете. Ти няма да мислиш, че си стар. Ще кажеш: "Тази гола глава не е гола глава, има ниви за оране." Имаш побеляла глава. Ще вземеш книгата, ще кажеш: "Време е да се учи." - Тъй се тълкуват тия работи. Като ви виждам сега някои с глави побелели, на тях казвам: Торбите, и на училище! И нека се приготовляват.

Та сега, ще бъдете бодри, свежи! Какво да се прави? - Няма какво да се прави. От сега нататък, като излезете отвънка, няма да му мислите много. Ученикът ще е добре облечен, изчистен, ще започне работата с пеене. Няма да [му] мисли. Като си поплаче малко, ще каже: "Поливам си градината, да се изчисти." То е потребно. И определям тогава какво нещо е. Всеки, който няма любов, скърби. Който не приема любовта, Господ му дава скръб; който не приема скръбта, Господ му дава злото; който и злото не признава, Господ му дава разрушението. И тогава като ученици, ако искаме да се освободим от злото, ето дълбоката философия. Дойде ли скръбта, ще кажем: "Аз ще повикам любовта!" Скръбта е един прекрасен дух, тя има една много добра сестра в небето, тя плаче, казва: "Аз скърбя." Кажете й: "Моля ти се, скръб, иди повикай сестра си." И тя ще повика сестра си - любовта. А като дойде любовта във вас, тогава тя казва: "Аз имам една сестра - скръбта, тя е много добра. Как облагородява, дето влезе, хората се смекчават."

Злото, то е закон, тъй ще учите в окултизма законите. Досега сте учили много работи, те са стари работи. Аз искам всички вие да се подмладите. Вие седите, казвате: "Ние остаряхме." Десет години какво сме учили? Дойдете, изправите се, бързате да прочетете наряда и после - дюкянът да се отвори. - "Дълъг е нарядът!" - Като че за мене е. За вас е. Ти след като си изкараш хубаво наряда, работата ще върви много по-добре. Ако дойде любовта с тебе, то е благословение. Знаете ли какво нещо е любовта? - Като дойде някой търговец да купува платове от дюкяна ви, тази любов ще отвори сърцето му. Без любов той ще вземе за 1-2 лева стока или ще каже: "Я смени този плат!" И най-после ще вземе само един метър. Ти си се мъчил да снемаш половин час платове! Ако е пък любовта, той ще вземе за 10 хиляди лева. Ще вземе всичката стока! Ама туй любовта го прави! И той му каже: "Аз ще взема всичката стока, тук е място на любовта." Ще взема и ще прокопса човек. С любовта всичко върви. Пък няма ли любовта, ще имате загуба.

Сега, това за днес.

Да излезем да направим упражненията си.

Та казвам, сега, като ученици на школата ще се справите. Аз не искам изведнъж да станете съвършени, но цел ще имате да сте съвършени. И всяко препятствие дошло на пътя, то е едно велико условие да се прояви характерът ви. Ами във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска!

Аз ви давам пример, толкова години поповете вдигат шум. Ако аз бях като тях, да се плаща... Аз им дадох тук първия урок. Аз им казах какво мога да направя, не го приеха, нали? Но дойде дървото на 17-ти септември. Аз им казах кое учение е хубаво. Искате ли вие дървото? - Набиха ви. Ето старото учение и целият град Търново можеше да хвръкне. Ако приемехте любовта, на 17-ти септември нямаше да има тия работи. Сега и вие ако не приложите учението на любовта, дърво ще има, пукнати глави ще има. И за вас е същият закон. И ако приемете любовта, всичкото благословение ще дойде от Бога. Защото всичко в света само Бог е. Като говоря за любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота, но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Тази любов като дойде, няма да се съмняваме. Сега аз вярвам, вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в школата. То ще дойде, не го приемайте, изпитвайте нещата 99 пъти. Защото законът е: който се съмнява, той прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, то си има причина, злото не е зло, то е една необходимост за живота. Греховете на хората, това е едно благословение за тях. Тъй гледаме ние. Направил той погрешки, нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката и да каже: "Учителю, прости ми..." Учителят ще каже: "Дръж цигулката, гледай как аз свиря, пущай цигулката си, спри се, слушай сега." И той взема тона с лъка ясно, "Ха сега ти го направи веднъж-два-три пъти!" А ние оставим цигулката, клекнем: "Господи, помилуй!" - Не, не "Господи, помилуй!" Ще изправиш погрешката и ще учиш. Учиш ли, то е "Господи, помилуй", не учиш ли, то е заблуждение. Сега, в окултната школа туй заблуждение не се допуска. Не мислете, че имате погрешки! То е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я увеличавате, нито ще я намалявате. В школата не се допуска лъжа! - Увеличиш ли - лъжа е, намалиш ли - пак е лъжа. Ще кажеш: "Не взех този тон вярно." Ще го вземеш втори път, не може; трети път, четвърти, докато този тон се научиш да го вземаш вярно. И по този начин вие като ученици ще може да изправите живота си. Да ходите свежо и бодро, да имате един правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега всички може да бъдете млади, всички може да бъдете добри ученици. Някои казват: "Аз съм неспособен." Така се самозаблуждавате. Питат някои: "Кои ученици може да влязат в школата?" - Които се учат, които успяват, които се научат. - "Към кои Учителят ще благоволява?" - Пак към тези, които се учат! Учителят никога не се заблуждава! В света някой ученик напарфюмирал се, богат е, но не си знае урока. Казвам: Тук дрехи и цветя не минават. Учение трябва! А който се учи, дрехите му са скромни, но любим е на учителя си. Ние може сто пъти на ден да се молим, да казваме най-хубавите думи, но учителят като каже: "Стани, знаеш ли урока си?" - едно "Господи, помилуй" минава, но не го ли знаеш, и 10 хиляди "Господи, помилуй" не минават. И сега Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва ново знание. Той живее със своето минало. Казва: "От едно време са останали все богаташи. Търновци са осигурени." Доколко са осигурени? - Ние сме сигурни само когато учим. Някои ще кажат: "Ама няма кой да работи!" Има Един, с Когото може да работите. Господ е дошъл, може ли да работите с Него?

През тази година Господ да ви помогне, да ви даде наставление. Ще учите, Той няма да говори. Нали с факти ще учите? Рано ще ставате, ще учите и ще ви научи. Но не учите ли, не може да научите нищо. И търновци трябва да се подмладят!

Ха да слезем сега долу!

22 септември 1922 г., петък, 6 ч.

В. Търново, в горницата.

КНИГА: Кротките

2009-07-19T10:48:09Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Krotkite.pdf Кротките]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Нова година - 1921 г.]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 2. [[Частен разговор с Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 3. [[Двата велики закона]] (Данчето)''' (готово)'''
* 4. [[Съвети от Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 5. [[Лекуване на разни болести]](Моника13)('''готово''')
* 6. [[Запазване и консервиране на плодове]](Моника13)('''готово''')
* 7. [[Кротките 2]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Физическият живот - път към духовния и Божествения живот]](Моника13)('''готово''')
* 9. [[Влиянието на хармонията в живота]] (Назъров) '''(готово)'''
* 10. [[Свидетелството на Духа]] (Ани) (работи се)
* 11. [[Живо течение]] (Ани) '''(готово)'''
* 12. [[Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 13. [[Семената]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 14. [[Празното време]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 15. [[Верен на себе си]] (Данчето) '''(готово)'''
* 16. [[Здравец]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 17. [[Без Бога и без Любов не може]] (Данчето)''' (готово)'''
* 18. [[Изворите]] (Данчето)''' (готово )'''
* 19. [[Актьори и работници]] (Данчето) '''(готово)'''
* 20. [[Характерни черти]] (Данчето) '''(готово)'''
* 21. [[Бележка на Савка Керемидчиева]] (Данчето) '''(готово)'''
* 22. [[Един малък опит]] (Данчето) '''(готово)'''
* 23. [[Кое е полезно и кое не е]] (Данчето) '''(готово)'''
* 24. [[На екскурзия с Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 25. [[Какво ще срещне ученикът на пътя]] (Данчето) (работи се)
* 26. [[Изтълкувай ни тази притча]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 27. [[Вътрешно разбиране на духовния живот на ученика]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 28. [[Спомен от търновските събори - 1922 г.]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 29. [[Съвети и наставления за учениците]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 30. [[Празникът на труда]] (Назъров) (работи се)
* 31. [[Трите допирни точки]]
* 32. [[Приложение]](Моника13)(работи се)
* 33. [[Черни връх]]
* 34. [[Здравият ум]]
* 35. [[Основният закон на съзнателния живот]]
* 36. [[Три правила за ученика ]]
* 37. [[Абсолютно най-малката величина]]
* 38. [[Окултният закон за противоречията]]
* 39. [[За чистотата]]

Влиянието на хармонията в живота

2009-07-19T10:46:47Z

Назъров: Коригирана

== '''ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА''' ==

Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате, или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4, или 1/8, или 1/16 Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът, и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по реда на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: "Аз така мисля, аз иначе мисля" Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: "Знаете ли, че аз съм на особено мнение?". "Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, те. от този ключ, и там можете да правите каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу, и ако Го слушате, ще минете всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език "съзнателен живот". Значи, ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично Това е философия, която трябва да разбираме и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като 1/4, а тя иска да стане 1/2, капелмайсторът ще я хване и ще й каже: "Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш." "Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!" Не, ще бъдеш толкова голяма, колкото ти е определено, ни по-голяма, ни по-малка. Сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и по ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, тъй и за вашия семеен и за вашия обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настъпва в сърцата ви, като нарушите хармонията. Всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има радост; щом има хармония, в ума има радост.

Първият ключ на хармонията вътре в живота, това е любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът „сол”. И действително на хората трябва „сол”. То е едно съвпадение ключът „сол” и сол за ядене. Забележете, че когато се вземат нотите "до", "ми", "сол", "си" - в тези четири основни ноти "сол" е третата.

Засега вие сте поставени на този ключ. Искаме да ви нагласим всинца според този ключ "сол". Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът "сол", а музикант е този, който знае нотите, може да взема правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от "сол" до "сол". Тъй искам да разбирате и вие ключа "сол", да вземате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да [за]легне идеята, че щом дойдете до ключ "сол", има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото, щом хората останат на особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.

Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите къде са погрешките, ще започнете от ключа "сол". Искам да видя дали вие, жените поне, ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ "сол". Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот. Показвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: "Колко я познаваме тази любов!" Вие още на ключ "сол" не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ "сол"? Това е най-възвишеното, най благородното у човека. Когато той се нареди на ключ "сол", у него става един подем на мисълта, на чувствата на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът "сол" Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол”. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.

Сега, хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото в живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: "Днес работата ми върви много добре." Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя! Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога чрез човешката интуиция този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчна, за да се изучи.

Този велик закон на любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага, в 5 минути, всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Значи като бърз метод на лекуване аз считам поставянето [на] хармонията в живота. Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: "Привлякох ви със закона на любовта", т.е. ключът "сол" ги е привлякъл. Щом хората [за]почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това, трябва да знаете как да пеете по ключа "сол", [за] да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол”, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: "Ние нямаме глас." Защо нямате глас? - Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като махнеш, като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш.

Сега вие във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: "За това мисля, за онова мисля", но доколкото схващам хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? - Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: "Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж." А тези, които казват, че "аз съм готов да се жертвам", това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин, трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: "Аз не направих добре." Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде.

Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: "Чакай да завъртя колелото." То се завърта само когато си на ключ „сол”. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Като влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа "млади", подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия, у вас има много усилия, стремеж, всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: "Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?" - Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви. После вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, живота, ще ви разгласят. Вие нагласявате някой, те ви разгласяват. Казвате: "Хайде да се нагласим!" Ти го гласиш, той се разгласява, цял ден минавате в нагласяване - тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне (омекне, овлажнее) струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези четири струни, на които трябва да свирите, това са вашите четири темперамента, които трябва да се нагласят.

Тези четири темперамента са:

Сангвиничен темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко на думи, но като дойде за изпълнение, казват: "Нямам нищо!"

Другата жица е тъй нареченият холеричен темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица дебели навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести; и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмруци.

Третата жица е флегматичният темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат Тези хора имат флегматичен темперамент, те като седнат, мъчно стават. Те никога не се тревожат.

Четвъртият темперамент е меланхоличният, или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота.

Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка всички ноти се разскачват. ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: "Бях на едно място, но се чувствах там като на парил[к]а (горещ извор в баня)." Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парил[к]а ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиничният темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези четири струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлезе вътре, проветрява. Та сангвиничният темперамент е въздух, дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пък ще стопли стаята.

Сега, този закон на хармонията ще изисква дълго време докато го изучите, Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ни се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: "Чакай, помисли, преди да започнеш една работа." Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: "Може вече да тръгнете напред." Някой път сте като непослушни деца, майка ви, макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: "Утре като стана, работата ще се нареди." Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега, законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не вземат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да вземате правилни тонове. Следователно в окултен смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония. Сега всички можете да бъдете музикални, никой от вас няма право да каже, че "аз не мога да направя това". Необходимо е да го направите. Хармонията изключва думата "не мога". Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва "мога", а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате "мога". Сега не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще се мине от началото до края. Някой казва: "Да стигна до онзи край, да видя какво има." Казвам: "Каквото е началото, такъв е и краят." На онзи край ще има същото, каквото и в началото. Та вие се лъжете, като казвате: "Чакай да отида на Небето, да видя какво има." Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте изпели и дойдете в Небето до края на музиката, ще има ръкопляскане и вие ще учите. Ако не сте изпели, ще дойдете в Небето и ще кажете: "Долу, долу на Земята да отидем." Това значи небесен живот, че от Земята до Небето тази музика е една и съща и като си завършите там, има ръкопляскания а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Ако започнете добре, добре свършвате; ако започнете зле, зле свършвате. Някой казва: "Зле да започна, добре да свърша." Това подразбира закона на силите.

И тъй, музиката на земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво, и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Та музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват помежду вас. Често вие се спирате и казвате: "Еди-кой си там не пее хубаво, фалшиви." - Да, но и ти не пееш хубаво. - "И аз не пея хубаво, но и той не пее." Трябва да се намери някой друг, да каже: "Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим." Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като имам камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега, разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол” и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя погрешките на черната дъска и учениците от там поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: "Нямаме вдъхновение, нямаме разположение." Но трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, във връзка понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие като вървите сами, може да си вървите както искате - и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад. Та когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на хода си, ще тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да си приспособите краката, да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите. Ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост. Ушите на човешката душа, това са мъдрите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа, това е любовта, външната страна на любовта, чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената Любов ще излезе. Едната любов - външната - ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде отвън, чрез нея. Затова сега трябва да сформирате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; да сформирате устата на вашата душа, за да бъдете в любов; да сформирате краката на вашата душа, за да бъдете добри, добродетелни; да сформирате ръцете на вашата душа, за да бъдете справедливи. Като отидете на онзи свят, ще видите, че някои нямат уши например. Та всички добродетели, които сега упражняваме в този свят, служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? - За да има душата му крака. Защо човек трябва да бъде справедлив? - За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? - За да има душата му уши.

Та всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има право отношение към нашата душа. Значи всички усилия, които правим, това са едно благо за нас, за нашите ближни и за Божествения принцип. Това значи да се проявява Бог в делата ви. Например, да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да я извършите. Как бихте започнали тази работа? Да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете. Как ще постъпите вие? Как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от 5-6-7 жени, ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя секретарка, коя касиерка. Цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, вие ще чакате. После пак спор - кой ще раздава тези пари. Е, пак избраните седем души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа?

(Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. (Отговарят: На късмет, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги наглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка. Отглеждането на тези деца започва. От невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: "На нас за в бъдеще ще се дадат деца." Те могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега именно, при сегашните условия на живота, а не при бъдещите условия, ние трябва да използваме този съзнателен живот, закона на хармонията. Умните хора използват сегашните условия, а ленивите хора - бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите - от своето бъдеще. Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите вътре в един ден само; давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармония. И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол” и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено! Ами представете си един такъв случай - да допуснем, че живеете в един дом, където има четири сестри и трима братя, и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: "Ще изляза в друга къща." Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол” и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат от там, а добрият певец всички ще желаят да им пее, и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: "Как може да се оправи тази дисхармония?" - Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като [за] Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията. Ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй далеч от нас, нам се вижда, като да е спокойно.

В невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа "сол", към Който всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате едни от тях и като възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа "сол". Аз ви откривам един практичен метод как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: "Ето какво казва Учителят..." Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила, от една страна, аз каквото съм ви казал, и от друга, вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел, и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната нито другата проверили тази работа и се питат: " Как беше това нещо, хайде да се върнем назад." Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: "Какво да правя?" - Пей! - "Че животът песен ли е?" - Ако не можеш да направиш това - тъчи! Ако не можеш да тъчеш - яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снема се от кросното и тогава се продава. Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят, а вие да се нагласите хармонично, или с музикален език казано: там, където не вземате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ; а щом се нагласите в един ключ, ще узнаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще идем, ще се веселим заедно с Бога.

Вчера казах на мъжете: Аз оставям сега жените да ви нагласят. Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли вие да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му поп го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал, дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: "Стояне, плаче ли лозето?" - "И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят.

На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, говорите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията - и млади, и стари. Младите от началото, старите от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.

Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв. Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол". Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи.

И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани.

Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. "Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен. Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползва; това, което ние ядем, то ни ползва. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите, и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: "Хайде да се хармонизираме!" Всеки сам ще се хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има. Ако не се хармонизирате, хармония няма да има.

Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор-заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: "Излез ти да ми оправиш работата." Той излиза и казва: "Какво търсиш ти, вагабонтино?" - Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: "Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш." Добрият дух като проговори на кредитора ти, той казва: "Хубаво, ще отложа полицата." То ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги престъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията, тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувстваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка. Като казвам, че аз ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в духовния свят. Той е един за всички. Учителят постъпва също така: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави. Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика. Направи ли грешка - вън, поправи ли се пак - вътре, защото в дисхармонията цялото небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще имате като правило, това е съзнателният закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от хармонията. Вие сте, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията.

Та казвам ви да прилагате този велик закон на природата, той е потребен на Земята, той е практически закон. Не мислете, че той е строг закон, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в рая, но като хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка! Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти -три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта. Законът е абсолютен - дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: "Ако ме обичаш, потърпи малко", но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е Вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.

Сега аз ви тълкувам любовта в ключа "сол", в първа степен. Казвате: "Да се любим." Че за да любиш, трябва да туриш ключа „сол”, да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшества хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите. Аз ще определя една комисия, да ви изпита всички ноти - от начало до край ще има изпити. Една комисия от небето ще дойде тук, да ви изпита; тя ще посети домовете ви, ще държите изпити по хармония, ще пеете. Сега гледайте, като дойде изпитната комисия в дома ви, да има хармония, за да остане Божието благословение у вас. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да ви остави. Да не съжалявате после. Една комисия от небето ще се изпрати. Как бихте проверили тази мисъл? Тази мисъл е малко неразбрана. Комисия - значи общинари, може да бъдат 3-4-5 или 10 души общинари от общата хармония, те ще ви изпитат по хармония, как пеете, как живеете, как чувствате, как мислите, как действате.

Тази година е 13-а (по сбор от цифрите й) Ако нямате резултат, по-нататък няма да имате. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще има? Ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако не оправите ключ "сол" както трябва, няма да минете на нов ключ, ще останете пак на същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ. Това искам да ви кажа. Тези неща са понятни, вие сте живели с тях, знаете ги, но сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овце, казва: "Корени не се ядат", но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира си ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаели. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили.

Христос казва: "Когато този Дух на истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал." Това нещо е написано в душите и в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: "Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная." Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно." Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да влиза да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония, тогава животът е тежък. Скърби, скърби, една след друга и започвате да пеете песните: "Девет години болен Дойчин лежал" или "Години, години, усилни години". Това значи живот без хармония.

И тъй, сега ви дадох един ключ, един метод много прост, но много естествен и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл - за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: "Мъжът ми не взема правилно тоновете." Не, трябва да кажеш: "Аз ще взема правилен тон на ключа „сол”, ще му покажа как се пее." А ти започваш: "Какво си се раздрънкал!" Той дрънка, тя дрънка и какво излиза, като се раздрънкате двама души? - Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: "Любовта, това е ключът „сол”, чакай да взема камертона." Вземаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: "Любов и съгласие, любов и съгласие." Ще идеш, ще пееш, ще повишаваш тона си и, току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той: "Любов и съгласие. Хайде да се примирим!" Туй е Божествено, ще слушаш какво казва Господ от горе. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега, ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели. Ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорчението си и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата.

Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението продължи две минути.) Ще мислите две минути върху думите "любов и съгласие". Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по две минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тренират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг.

Като направите няколко такива опита и видите резултата, ще ми съобщите. И като се уверите в добрите резултати, тогава може да помагате на най-близките си.

20 юни 1921 г., понеделник. Свети Дух, 10 ч.

Беседа за жени

Влиянието на хармонията в живота

2009-07-19T10:41:38Z

Назъров: Коригирана

== '''ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА''' ==

Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате, или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4, или 1/8, или 1/16 Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът, и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по реда на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: "Аз така мисля, аз иначе мисля" Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: "Знаете ли, че аз съм на особено мнение?". "Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, те. от този ключ, и там можете да правите каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу, и ако Го слушате, ще минете всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език "съзнателен живот". Значи, ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично Това е философия, която трябва да разбираме и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като 1/4, а тя иска да стане 1/2, капелмайсторът ще я хване и ще й каже: "Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш." "Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!" Не, ще бъдеш толкова голяма, колкото ти е определено, ни по-голяма, ни по-малка. Сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и по ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, тъй и за вашия семеен и за вашия обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настъпва в сърцата ви, като нарушите хармонията. Всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има радост; щом има хармония, в ума има радост.

Първият ключ на хармонията вътре в живота, това е любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът сол. И действително на хората трябва сол. То е едно съвпадение ключът сол и сол за ядене. Забележете, че когато се вземат нотите "до", "ми", "сол", "си" - в тези четири основни ноти "сол" е третата.

Засега вие сте поставени на този ключ. Искаме да ви нагласим всинца според този ключ "сол". Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът "сол", а музикант е този, който знае нотите, може да взема правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от "сол" до "сол". Тъй искам да разбирате и вие ключа "сол", да вземате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да [за]легне идеята, че щом дойдете до ключ "сол", има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото, щом хората останат на особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.

Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите къде са погрешките, ще започнете от ключа "сол". Искам да видя дали вие, жените поне, ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ "сол". Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот. Показвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: "Колко я познаваме тази любов!" Вие още на ключ "сол" не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ "сол"? Това е най-възвишеното, най благородното у човека. Когато той се нареди на ключ "сол", у него става един подем на мисълта, на чувствата на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът "сол" Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ сол. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.

Сега, хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото в живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: "Днес работата ми върви много добре." Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя! Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога чрез човешката интуиция този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчна, за да се изучи.

Този велик закон на любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага, в 5 минути, всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Значи като бърз метод на лекуване аз считам поставянето [на] хармонията в живота. Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: "Привлякох ви със закона на любовта", т.е. ключът "сол" ги е привлякъл. Щом хората [за]почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това, трябва да знаете как да пеете по ключа "сол", [за] да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа сол, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: "Ние нямаме глас." Защо нямате глас? - Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като махнеш, като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш.

Сега вие във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: "За това мисля, за онова мисля", но доколкото схващам хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? - Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: "Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж." А тези, които казват, че "аз съм готов да се жертвам", това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин, трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: "Аз не направих добре." Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде.

Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: "Чакай да завъртя колелото." То се завърта само когато си на ключ сол. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Като влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа "млади", подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия, у вас има много усилия, стремеж, всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: "Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?" - Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви. После вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, живота, ще ви разгласят. Вие нагласявате някой, те ви разгласяват. Казвате: "Хайде да се нагласим!" Ти го гласиш, той се разгласява, цял ден минавате в нагласяване - тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне (омекне, овлажнее) струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези четири струни, на които трябва да свирите, това са вашите четири темперамента, които трябва да се нагласят.

Тези четири темперамента са:

Сангвиничен темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко на думи, но като дойде за изпълнение, казват: "Нямам нищо!"

Другата жица е тъй нареченият холеричен темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица дебели навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести; и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмруци.

Третата жица е флегматичният темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат Тези хора имат флегматичен темперамент, те като седнат, мъчно стават. Те никога не се тревожат.

Четвъртият темперамент е меланхоличният, или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота.

Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка всички ноти се разскачват. ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: "Бях на едно място, но се чувствах там като на парил[к]а (горещ извор в баня)." Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парил[к]а ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиничният темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези четири струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлезе вътре, проветрява. Та сангвиничният темперамент е въздух, дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пък ще стопли стаята.

Сега, този закон на хармонията ще изисква дълго време докато го изучите, Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ни се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: "Чакай, помисли, преди да започнеш една работа." Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: "Може вече да тръгнете напред." Някой път сте като непослушни деца, майка ви, макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: "Утре като стана, работата ще се нареди." Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега, законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не вземат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да вземате правилни тонове. Следователно в окултен смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония. Сега всички можете да бъдете музикални, никой от вас няма право да каже, че "аз не мога да направя това". Необходимо е да го направите. Хармонията изключва думата "не мога". Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва "мога", а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате "мога". Сега не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще се мине от началото до края. Някой казва: "Да стигна до онзи край, да видя какво има." Казвам: "Каквото е началото, такъв е и краят." На онзи край ще има същото, каквото и в началото. Та вие се лъжете, като казвате: "Чакай да отида на Небето, да видя какво има." Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте изпели и дойдете в Небето до края на музиката, ще има ръкопляскане и вие ще учите. Ако не сте изпели, ще дойдете в Небето и ще кажете: "Долу, долу на Земята да отидем." Това значи небесен живот, че от Земята до Небето тази музика е една и съща и като си завършите там, има ръкопляскания а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Ако започнете добре, добре свършвате; ако започнете зле, зле свършвате. Някой казва: "Зле да започна, добре да свърша." Това подразбира закона на силите.

И тъй, музиката на земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво, и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Та музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват помежду вас. Често вие се спирате и казвате: "Еди-кой си там не пее хубаво, фалшиви." - Да, но и ти не пееш хубаво. - "И аз не пея хубаво, но и той не пее." Трябва да се намери някой друг, да каже: "Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим." Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като имам камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега, разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът сол и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя погрешките на черната дъска и учениците от там поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: "Нямаме вдъхновение, нямаме разположение." Но трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, във връзка понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие като вървите сами, може да си вървите както искате - и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад. Та когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на хода си, ще тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да си приспособите краката, да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите. Ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост. Ушите на човешката душа, това са мъдрите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа, това е любовта, външната страна на любовта, чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената Любов ще излезе. Едната любов - външната - ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде отвън, чрез нея. Затова сега трябва да сформирате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; да сформирате устата на вашата душа, за да бъдете в любов; да сформирате краката на вашата душа, за да бъдете добри, добродетелни; да сформирате ръцете на вашата душа, за да бъдете справедливи. Като отидете на онзи свят, ще видите, че някои нямат уши например. Та всички добродетели, които сега упражняваме в този свят, служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? - За да има душата му крака. Защо човек трябва да бъде справедлив? - За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? - За да има душата му уши.

Та всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има право отношение към нашата душа. Значи всички усилия, които правим, това са едно благо за нас, за нашите ближни и за Божествения принцип. Това значи да се проявява Бог в делата ви. Например, да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да я извършите. Как бихте започнали тази работа? Да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете. Как ще постъпите вие? Как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от 5-6-7 жени, ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя секретарка, коя касиерка. Цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, вие ще чакате. После пак спор - кой ще раздава тези пари. Е, пак избраните седем души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа?

(Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. (Отговарят: На късмет, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги наглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка. Отглеждането на тези деца започва. От невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: "На нас за в бъдеще ще се дадат деца." Те могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега именно, при сегашните условия на живота, а не при бъдещите условия, ние трябва да използваме този съзнателен живот, закона на хармонията. Умните хора използват сегашните условия, а ленивите хора - бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите - от своето бъдеще. Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите вътре в един ден само; давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармония. И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа сол и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено! Ами представете си един такъв случай - да допуснем, че живеете в един дом, където има четири сестри и трима братя, и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: "Ще изляза в друга къща." Е, ако вие не сте се нагласили в ключа сол и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат от там, а добрият певец всички ще желаят да им пее, и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: "Как може да се оправи тази дисхармония?" - Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като [за] Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията. Ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй далеч от нас, нам се вижда, като да е спокойно.

В невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа "сол", към Който всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате едни от тях и като възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа "сол". Аз ви откривам един практичен метод как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: "Ето какво казва Учителят..." Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила, от една страна, аз каквото съм ви казал, и от друга, вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел, и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната нито другата проверили тази работа и се питат: " Как беше това нещо, хайде да се върнем назад." Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: "Какво да правя?" - Пей! - "Че животът песен ли е?" - Ако не можеш да направиш това - тъчи! Ако не можеш да тъчеш - яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снема се от кросното и тогава се продава. Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят, а вие да се нагласите хармонично, или с музикален език казано: там, където не вземате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ; а щом се нагласите в един ключ, ще узнаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще идем, ще се веселим заедно с Бога.

Вчера казах на мъжете: Аз оставям сега жените да ви нагласят. Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли вие да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му поп го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал, дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: "Стояне, плаче ли лозето?" - "И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят.

На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, говорите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията - и млади, и стари. Младите от началото, старите от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.

Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв. Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол". Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи.

И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани.

Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. "Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен. Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползва; това, което ние ядем, то ни ползва. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите, и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: "Хайде да се хармонизираме!" Всеки сам ще се хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има. Ако не се хармонизирате, хармония няма да има.

Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор-заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: "Излез ти да ми оправиш работата." Той излиза и казва: "Какво търсиш ти, вагабонтино?" - Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: "Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш." Добрият дух като проговори на кредитора ти, той казва: "Хубаво, ще отложа полицата." То ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги престъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията, тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувстваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка. Като казвам, че аз ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в духовния свят. Той е един за всички. Учителят постъпва също така: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави. Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика. Направи ли грешка - вън, поправи ли се пак - вътре, защото в дисхармонията цялото небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще имате като правило, това е съзнателният закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от хармонията. Вие сте, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията.

Та казвам ви да прилагате този велик закон на природата, той е потребен на Земята, той е практически закон. Не мислете, че той е строг закон, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в рая, но като хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка! Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти -три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта. Законът е абсолютен - дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: "Ако ме обичаш, потърпи малко", но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е Вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.

Сега аз ви тълкувам любовта в ключа "сол", в първа степен. Казвате: "Да се любим." Че за да любиш, трябва да туриш ключа сол, да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшества хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите. Аз ще определя една комисия, да ви изпита всички ноти - от начало до край ще има изпити. Една комисия от небето ще дойде тук, да ви изпита; тя ще посети домовете ви, ще държите изпити по хармония, ще пеете. Сега гледайте, като дойде изпитната комисия в дома ви, да има хармония, за да остане Божието благословение у вас. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да ви остави. Да не съжалявате после. Една комисия от небето ще се изпрати. Как бихте проверили тази мисъл? Тази мисъл е малко неразбрана. Комисия - значи общинари, може да бъдат 3-4-5 или 10 души общинари от общата хармония, те ще ви изпитат по хармония, как пеете, как живеете, как чувствате, как мислите, как действате.

Тази година е 13-а (по сбор от цифрите й) Ако нямате резултат, по-нататък няма да имате. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще има? Ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако не оправите ключ "сол" както трябва, няма да минете на нов ключ, ще останете пак на същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ. Това искам да ви кажа. Тези неща са понятни, вие сте живели с тях, знаете ги, но сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овце, казва: "Корени не се ядат", но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира си ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаели. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили.

Христос казва: "Когато този Дух на истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал." Това нещо е написано в душите и в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: "Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная." Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно." Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да влиза да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония, тогава животът е тежък. Скърби, скърби, една след друга и започвате да пеете песните: "Девет години болен Дойчин лежал" или "Години, години, усилни години". Това значи живот без хармония.

И тъй, сега ви дадох един ключ, един метод много прост, но много естествен и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл - за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: "Мъжът ми не взема правилно тоновете." Не, трябва да кажеш: "Аз ще взема правилен тон на ключа сол, ще му покажа как се пее." А ти започваш: "Какво си се раздрънкал!" Той дрънка, тя дрънка и какво излиза, като се раздрънкате двама души? - Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: "Любовта, това е ключът сол, чакай да взема камертона." Вземаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: "Любов и съгласие, любов и съгласие." Ще идеш, ще пееш, ще повишаваш тона си и, току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той: "Любов и съгласие. Хайде да се примирим!" Туй е Божествено, ще слушаш какво казва Господ от горе. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега, ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели. Ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорчението си и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата.

Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението продължи две минути.) Ще мислите две минути върху думите "любов и съгласие". Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по две минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тренират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг.

Като направите няколко такива опита и видите резултата, ще ми съобщите. И като се уверите в добрите резултати, тогава може да помагате на най-близките си.

20 юни 1921 г., понеделник. Свети Дух, 10 ч.

Беседа за жени

КНИГА: Кротките

2009-07-16T07:37:09Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/Krotkite.pdf Кротките]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Нова година - 1921 г.]] ( Данчето) '''(готово)'''
* 2. [[Частен разговор с Учителя]] (Данчето) '''(готово)'''
* 3. [[Двата велики закона]] (Данчето)''' (готово)'''
* 4. [[Съвети от Учителя]] (Данчето) (работи се)
* 5. [[Лекуване на разни болести]](Моника13)('''готово''')
* 6. [[Запазване и консервиране на плодове]](Моника13)('''готово''')
* 7. [[Кротките 2]] (ru_ana) (работи се)
* 8. [[Физическият живот - път към духовния и Божествения живот]](Моника13)(работи се)
* 9. [[Влиянието на хармонията в живота]] (Назъров) (работи се)
* 10. [[Свидетелството на Духа]]
* 11. [[Живо течение]]
* 12. [[Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство]]
* 13. [[Семената]]
* 14. [[Празното време]]
* 15. [[Верен на себе си]]
* 16. [[Здравец]]
* 17. [[Без Бога и без Любов не може]]
* 18. [[Изворите]]
* 19. [[Актьори и работници]]
* 20. [[Характерни черти]]
* 21. [[Бележка на Савка Керемидчиева]]
* 22. [[Един малък опит]]
* 23. [[Кое е полезно и кое не е]]
* 24. [[На екскурзия с Учителя]]
* 25. [[Какво ще срещне ученикът на пътя]]
* 26. [[Изтълкувай ни тази притча]]
* 27. [[Вътрешно разбиране на духовния живот на ученика]]
* 28. [[Спомен от търновските събори - 1922 г.]]
* 29. [[Съвети и наставления за учениците]]
* 30. [[Празникът на труда]]
* 31. [[Трите допирни точки]]
* 32. [[Приложение]]
* 33. [[Черни връх]]
* 34. [[Здравият ум]]
* 35. [[Основният закон на съзнателния живот]]
* 36. [[Три правила за ученика ]]
* 37. [[Абсолютно най-малката величина]]
* 38. [[Окултният закон за противоречията]]
* 39. [[За чистотата]]

КНИГА: Старото отмина

2009-07-04T20:30:43Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/US-1937-2-Staroto_otmina.pdf Старото отмина]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. Не изтривайте цифрите след заглавието в съдържанието, ако има такива!
Бележките поставяйте след края на беседата, всичките означени с една "*".

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Старото отмина]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 2. [[Примирителната постъпка]] (НадяД) '''(готово)'''
* 3. [[Степени на любовта]] (Данчето) ('''готово''')
* 4. [[Двамата синове]] (Хирон) '''(готово)'''
* 5. [[Истина и благост]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 6. [[Първата дума]] (Назъров) '''(готово)'''
* 7. [[Както Бог мисли и прави]] (ru_ana) '''(готово)'''
* 8. [[Единият и многото]] (Ани) '''(готово)'''
* 9. [[Първото място]] (Хирон) '''(готово)'''
* 10. [[Новото]] (Ани) '''(готово)'''
* 11. [[Упование на Божественото]] (Ани) '''(готово)'''
* 12. [[Детето на истината]] (Хирон) '''(готово)'''
* 13. [[Проводници на любовта 2]] (Данчето) ('''готово''')
* 14. [[Особености на човека]] (Данчето) '''(готово)'''
* 15. [[Външен и вътрешен живот]] (Назъров) '''(готово)'''
* 16. [[Смекчаване на злото]] (Ани) '''(готово)'''
* 17. [[Вътрешна обхода]] (Назъров) '''(готово)'''
* 18. [[Силният]] (Хирон) '''(готово)'''
* 19. [[Свят на промени]] (Албена Д) (работи се)
* 20. [[Любов и приравняване]] (Назъров) '''(готово)'''

Любов и приравняване

2009-07-04T20:29:57Z

Назъров: Коригирана

== '''Любов и приравняване''' ==

Ще прочета 25-а глава от Исайя.

"Защото си бил сила на сиромаха, сила на нищия в утеснението му." (— 4 ст.)

"От вина, очистени върху дрождията." (— 6 ст.)

— Всички ще бъдат очистени. Няма да остане нечист, неорганизиран човек.

Много неща е казал пророк Исайя. Това, което не се е сбъднало в негово време, ще се сбъдне сега. Същото се отнася и до човешкото съзнание. Това, което човек не може да възприеме в съзнанието си днес, ще го възприеме след време. Затова казвам, че много време трябва да се говори на човека, за да възприеме известна истина. Ако казваш на новороденото дете, че 2х2=4, то нищо няма да разбере; ако казваш същото на двегодишно дете, и то нищо няма да разбере. Обаче, ученикът отчасти разбира, какво значи 2х2 и 2+2. Днес и възрастният не разбира дълбокия смисъл на числата и на действията с тях. Като кажем, че 2х2=4, имаме един умствен резултат.

Ако бедният човек има да дава 4,000 лв., той се ограничава, влиза в затвор. Ако двама приятели му дават по две хиляди лева, те го освобождават от затвора. Значи, 2х2 означава закон, който изважда човека от затвора. Двойката освобождава, а четворката ограничава. Какво значи ограничението? — Дълг. Когато има да дава, човек всякога се ограничава. — Кога заробват човека? — Когато искат нещо от него. — Кого заробват? — Богатия. Щом го заробят, лесно го обират. — Кого нападат? — И глупавия, и учения. — Кого цапат? — Светията. Грешният, сам по себе си, е оцапан, няма какво повече да го цапат. Следователно, това, от което светията се цапа, грешника никога не може да го оцапа. И обратно: това, с което светията се мие и чисти, грешният се цапа. Какво ще стане с черната дреха на грешния, ако върху нея туриш бяло петно? Ще се оцапа. Който го види, ще каже: Какво е това бяло петно на черната ти дреха? То не отговаря на черния цвят.

Често питате, какво нещо е омразата и какво — любовта. — Омразата е слизане надолу, в гъстата материя. Любовта е качване нагоре, в рядката материя. Ако се стремиш към забогатяване, ти си под влиянието на омразата; като се откажеш от богатството, ти си под влиянието на любовта. Ако от богат искаш да станеш беден, ти ще имаш любов, колкото искаш; ако от беден пожелаеш да станеш богат, ти ще имаш омраза, колкото искаш. Как може да те обичат хората, ако на сто души свои работници задържаш всеки ден по един лев от надницата? Ти печелиш от техния труд, затова не могат да те обичат. Ония, които работят, и те са като тебе. Ти си техен баща, а те — твои деца. Какъвто е бащата, такива са и децата. Могат ли вълчетата да бъдат подобри от стария вълк? Могат ли агънцата да бъдат по-добри от овена?

Казвате: Да се обичаме! Това значи да обичате всички. Ето един мъчен въпрос за разрешаване. Как ще обичате всички? Като речеш да обичаш всички, ще задържиш на всички по половин или по един лев от надницата. Първо ще ги извикаш да работят при тебе, ще им определиш надница сто лева, а после ще им задържиш по един лев. Де е злото сега? — В това, което им задържаш. Ти си наел хиляда души работници, плащаш им по сто лева, а на всички задържаш по един лев. Хиляда работника по един лев правят хиляда лева. Значи, работникът получава сто лева дневно, а господарят — хиляда. Може ли при това положение да се обичате? — Невъзможно е. Може ли един мъж да се ожени за две жени, и те да се обичат? Той непременно ще обича едната повече, а другата — по-малко. Ако той обича и двете еднакво, и те ще се обичат. Яков имаше 12 сина, но най-много обичаше Йосифа. Това породи омразата на останалите братя, заради което те го продадоха.

Казвам: Омраза се явява не само между отделни лица, между господари и слуги, но и между различните религиозни секти. Една секта се счита по-близо до Бога, по-права, и с това предизвиква омразата на всички останали секти. — Какво трябва да се прави, за да се обикнат хората? — Да се приравнят. Щом даваш на работниците си по сто лева надница, и за себе си ще задържиш сто лева. Ако някой се издигне повече от другите, веднага ще го намразят. — Защо? — Защото му се плаща по-голяма надница. Светията получава по-голяма надница, затова някои хора не го обичат. Като казвам, че нещата трябва да се приравнят, нямам пред вид външното приравняване, но вътрешното. Изгладете, т.е. изравнете грапавините в сърцето си, за да обичате, както трябва — чисто и безкористно. В любовта и в обичта се крие известно користолюбие. Някой казва: Обичам те.

— Зная, защо ме обичаш. Ти си болен, вярваш, че мога да те излекувам. — И аз те обичам. — Зная, защо ме обичаш. Ти имаш сто лева надница, аз имам хиляда лева — очакваш да ти дам нещо.

Христос казва: "Ако не се отречете от всичко, което имате, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи, да обичаш безкористно. Ако не се отречете от своите стари идеи, и в небето да влезете, пак ще се карате.

— Какво трябва да се прави тогава? — Там е философията. Казваш: Аз мисля по-особено от другите хора. — Там е злото. — Постъпвам другояче, не като всички хора. — Там е злото. В желанието си да бъдеш особен, да постъпваш особено, в това се крие злото.

Един ден иде един музикант при мене и ми казва: Аз мисля за музиката особено, не както другите музиканти. — И аз мисля особено. Не е там въпросът. Хайде, да направим един опит. Поставям пред нас една кибритена клечка. Изпей първо ти една песен, после и аз ще изпея една песен. Който от двамата може да запали кибритената клечка, той е истински певец. Сега и аз, като ви проповядвам, казвам: Всеки от вас е една кибритена клечка. Ако ви проповядвам и мога да ви запаля, проповедта ми почива на истината; ако не мога да ви запаля, истината е далеч от мене. Всяко нещо е истинно и вярно, когато има някакъв видим резултат — Обичам даден човек. — Приравни ли го със себе си? — Не съм го приравнил. Значи, не го обичаш. За да обичаш някого, ти трябва да го приравниш със себе си. Ако го туриш по-високо от себе си, ти го поставяш на опасен път; ако го туриш по-низко от себе си, ти го правиш свой слуга. Следователно, ако твоят ближен е долу, а ти — горе, господар си му; ако той е горе, а ти — долу, той ще ти заповядва, а ти ще му се подчиняваш. Ако той е над тебе, ти ще бъдеш недоволен от него; ако е под тебе, той ще бъде недоволен. Плюсът е над тебе, минусът е под тебе. Кой е стрелката, която уравновесява?

Какво разбирате под думата „клечка”? Според мене, клечка е това, което може да се огъва, без да се чупи. Това, което не може да се огъва, не е клечка. Под клечка не разбирайте кибритената. Следователно, като казвам, че вие сте кибритени клечки, имам предвид възможността на кибритената клечка да се запалва, да свети и сама да пали огъня. Думите „кибритена клечка” започват с буквата „К”, която е съставена от една права линия и две наклонени към нея. Двете наклонени към правата представят удар, който причинява запалване на клечката. Всяка проява на живота е удар — по-малък, или по-голям. Например, любовта е удар, омразата също е удар. Любовта бие господарите, а омразата — слугите. Вие говорите за любовта, но не я разбирате. Говорите за Христовата Любов, а се обиждате от най-малкото нещо. Това не е любов. Някой казал, че си лаком, и ти се обиждаш. В коя буква на тая дума се крие обидата? Буквата "Л" е добра. В нея има възлизане нагоре, към Бога. Буквата "А" означава бременност; тя е натоварена буква. Всяко нещо, което е натоварено, трябва да се разтовари. Омразата е натоварване на човека, а любовта — разтоварване. Кое е натоварено в човека? — Неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух.

Следователно, всяко натоварено нещо трябва да си почине. Любовта носи почивката. Тя разтоварва човека. Значи, омразата товари, а любовта разтоварва. Да те мразят, това значи, да те натоварят с нещо, да го носиш. Като го поносиш малко и се умориш, ще дойде любовта да те разтовари. Докато беше на небето, Христос разполагаше с голямо богатство — натоварен беше. Щом слезе на земята. Той се разтовари и раздаде богатството си на хората. Христос беше богат с любов, а хората — с омраза. Казва се, че Христос понесе греховете на човечеството. Това значи: Той купи стоката на хората, т.е. техните грехове. — С какво ги купи? — С капитала, който носеше от небето. И апостол Павел казва, че обеднял, т.е. купил греховете на хората. Не мислете, че в греховете не се крие нещо ценно. Те са скъпа стока. Важно е да знаеш, как да извадиш съдържанието, което се крие в тях. Ако владееш това изкуство, ти ще бъдеш богат човек. Който не може да извади богатството, скрито в греха, ще се опетни. И, ако не разбира смисъла на тая идея, пак ще се опетни. — Как ще се опетни?

Представете си, че един опитен лекар, но млад, красив човек, дойде да прегледа вашата жена, болна от проказа. Какво ще правите? Лекарят ще я пипне на няколко места, да види, какво е състоянието й и как да й помогне. Вие ще гледате спокойно и няма да помислите, че лекарят има някаква задна цел. Напротив, ще бъдете доволен, че той й помага. Друг е въпросът, ако жена ви е млада, красива, жизнерадостна, и лекарят си позволи да я пипне. Не само, че ще бъдете недоволен от него, но няма да му позволите втори път да стъпи във вашия дом. Защо в първия случай позволяват на лекаря да пипа болната жена, а във втория случай не позволяват?

Един ден вървим с един бивш гимназиален учител из града и говорим върху различни философски теми. Минахме край една гостилница. Вътре, около масите, бяха насядали много хора, всички разположени, ядат. Отдалеч още миришеше на пържоли. Учителят каза: Едно време, когато бях на работа, и аз ядях от тия хубави неща, но сега, ще минавам само и ще помирисвам. Той въздъхна дълбоко и продължи: Така е, като нямаш пари, ще носиш неволята. Погледнах го и му казах: Ако искаш, аз мога да ти помогна да прекараш един ден в доволство: да ядеш и пиеш, колкото искаш. Но ще знаеш, че на другия ден няма да бъдеш между живите. Не ти е дадено да се удоволстваш. — Откъде знаеш това? — Не е важно, откъде зная. Казвам ти, че ако не беше уволнен от служба, нямаше да бъдеш между живите. Разумният свят те уволни, за да се продължи животът ти.

Какво ще разберете от тоя пример? Поуката е следната: Не можеш да живееш едновременно по два начина — като богат и като беден, като добър и лош, като учен и прост, с омраза и с любов. Омразата и любовта са тясно свързани помежду си; те са женени една за друга. И тогава, ако жената ви направи добро, мъжът ще ви обере; ако мъжът ви направи добро, жената ще ви обере. Това наричат хората любов! Никаква любов не е. Ако първо ви дадат нещо, накрая ще ви оберат; ако първо ви оберат, накрая ще ви дадат нещо. В тая любов се крие едно вътрешно користолюбие, от което трябва да се освободите. Вие обичате Бога, за да ви даде нещо. — Това е користолюбие. Това е неразбиране на истинската любов. Бог постоянно дава. Хората взимат, а Бог дава. Щом е така, трябва ли да обичате Бога, само за да ви даде нещо? Като взима, човек постоянно се товари, докато товарът му стане непоносим, и той умира. Затова казвам, че Бог дава, но даването му причинява страдания. Мислите, чувствата и желанията на човека са товар, който той не може да носи и умира. Как няма да умреш, ако постоянно носиш в себе си мисълта и желанието да спечелиш няколко милиона? Някога ще ги спечелиш, но след това ще ги изгубиш. Загубата на милионите може да ти причини смърт. Друг някой желае да влезе в едно духовно общество, като член, но в скоро време му предлагат да напусне обществото, понеже се различава по възгледите и вярванията си от останалите членове. Той напуща обществото, но се разочарова от живота.

И тъй, желанието на мнозина е да бъдат обичани, но така, че само да взимат, без да дават. Всеки иска да бъде обичан, но да не взимат нещо от него. Така постъпват някои момци. Един момък откъсне едно бяло карамфилче и го занесе на своята възлюбена, срещу което иска сърцето й. После ще отиде при втора, трета мома, да им занесе по едно карамфилче и да вземе сърцето им. Така той иска да им каже, че карамфилчето струва много, затова иска сърцето им. Това не е истина. Момата взима карамфилчето, дава срещу него сърцето си и след това започва да се оплаква. Младата мома е оня, който се влюбва в Господа и Му дава сърцето си за едно карамфилче. Който дава сърцето си на човека, всякога остава недоволен и казва: Откраднаха сърцето ми!

Сега ще кажете, че говоря все за младите. Според мене, всички сте млади. Старите казват: Какво правят младите! — Каквото правят младите, това правят и старите. И младите, и старите са дошли за любов. Разберете ме. Аз не критикувам нещата, но ги разглеждам по същество. Казваш за някого: Обичам тоя човек. — Защо го обичаш? Какви са твоите вътрешни подбуди? Даваш му едно карамфилче, срещу което взимаш сърцето му. Ти храниш една кокошка по няколко пъти на ден, докато я угоиш, заколиш и изядеш. Това любов ли е? Ако изядеш кокошката и, като се ожениш, тя се роди като твое дете, изяждането й има смисъл. Ако я изядеш и не й дадеш живот, изяждането й не се оправдава. Между тебе и кокошката трябва да стане приравняване. Това изисква любовта. Двама души се обичат, когато единият може да слезе до уровена на другия, а другият може да се качи до уровена на първия. Ако това не може да стане, единият е господар, а другият слуга. Христос дойде на земята да постави всички хора на един уровен, да ги направи Синове Божии. Докато хората не се приравнят, не могат да бъдат братя. Това значи, всеки да зачита правата на другия, както зачита своите. Любовта подразбира вътрешно зачитане на всички свещени права на душата.

Като слушате да говоря за любовта, казвате: Толкова години вече работим върху себе си, но нищо не постигнахме. — Как ще постигнете, докато мислите само за пари и удобства? Така и банкерът работи върху себе си, но той никога не може да стане светия. Не е достатъчно само да сееш. Сятото трябва да израсте, да даде плод, да се ожъне и прибере в хамбара. Колкото посееш, толкова трябва да събереш. Дойде някой при мене, иска да служи на Господа, но първо се интересува от оня свят. Казва: Искам да ме убедиш в съществуването на оня свят. Значи, с едно карамфилче искаш да убедиш младата мома, че Бог съществува, че има друг свят. Защо ще го убеждавам, че има друг свят? Ние сме двама братя, родени от един баща. Защо той ще ме заставя да обичам баща си? Аз виждам баща си, и той го вижда. На мене говори, и на него говори. Защо трябва да ме убеждава да го обичам? Да бъркам в кесията му? Бащата е дал вече нещо от себе си на своите синове, няма защо да им дава още, за да ги учи на любов. Сега синът трябва да прояви любовта си, без да казва на баща си, че го обича. Каже ли, че го обича, това е користолюбие.

Сега и вие ще кажете, че ме обичате. Какво сте направили за мене? Само оня люби, който може да направи нещо необикновено. Кой от вас е направил слънцето? Кой е направил звездите, дърветата, цветята? — Ние говорим за любовта. — Това нищо не значи. Говориш, т.е. раздвижваш въздуха и после искаш дял в тая работа. Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин чука кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ. Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще чукаш, аз ще казвам хъ, хъ. — Да станем ортаци. Турчинът продължавал работата си. Започнали да дохождат клиенти. Той правел кафета и събирал пари. Съдружникът му казал: Дай и на мене пари, нали работим заедно. Турчинът си мълчал. Съдружникът завел дело. Съдията изслушал и двете страни и казал: Туряйте парите в една тенекиена кутия. Като падат вътре, ще се чува един звук "тин". Парите ще вземе турчинът, а съдружникът ще вземе "тин". В случая, парите представят реалността, а "тин" е нереалното.

Казано е в Писанието: "Ония, които чуят гласа Му, ще станат и ще оживеят". Не е достатъчно само да стане, човек трябва и да яде, да расте. Каква полза ще имам от семето, ако не го хвърля в земята да израсте, да се развие и да даде плод, който да опитам? Не е достатъчно да се говори за любовта; тя трябва да се опита. Изворът, който непрестанно блика, е истинската любов. Тоя извор трябва да се опита. Бог направи извора, плодните дървета, слънцето и каза: Ще бъдете като извора, като плодното дърво, като слънцето — постоянно ще давате. Който дава, той изпълнява Божията воля и е щастлив; който само взима, изпълнява своята воля и е нещастен. Направете си избор. Ако искате да живеете, давайте; ако искате да умрете, взимайте. Ако искате да живеете, обичайте; ако искате да умрете, мразете. Казваш: Щастието не е нито в любовта, нито в безлюбието. — Това е заблуждение. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Щастието е в Бога, във вечния живот. Трябва да обичаме Бога и да отидем при Него. Само така ще се оправи светът. Всички други начини са помощни средства. Когато всички обикнем Бога и вършим волята Му, светът ще се изправи. — Ние обичаме Бога. — Защо сте нещастни тогава? Вие обичате себе си, като божество; искате да бъдете център, всички да ви обичат. Затова сте нещастни. Щастието ще дойде по обратен път. Първо да обичате Бога, да вършите Неговата воля. После ще обичате себе си. От любовта към Бога ще научите, как да обичате ближния си и как — себе си. Така ще се научите, как да помагате и на кого да помагате. Здравият, силният, умният, праведният и светията нямат нужда от моята помощ. Обаче, болният, слабият, глупавият, грешният се нуждаят от помощ, но трябва да знаете, как да помагате.

Сега, аз не искам да смущавам умовете ви. Вие се държите за старите си убеждения, като слепец за тояга. Не казвам, че трябва да ги хвърлите, но искам да ми ги продадете. Колкото искате за тях, ще ви заплатя. Нека има отношение между мене и вас. Ако не ги купя, между нас няма да има никакво отношение. Ето, Христос купи греховете на хората. Без любов към Бога щастие не съществува. Без познаване на Бога живот не съществува. Като знаете това, не питайте, защо остарявате и защо отслабвате. Говорите за оня свят. С какво ще се похвалите, като отидете на оня свят? — Искаме да видим Христа. — Как ще Го видите, като не приличате на Него? То е все едно, да дойде една кокошка при мене да ме види. Първо, тя не може да ме види такъв, какъвто съм. Какво ще ми каже? Че снесла много яйца, че кудкудякала. Това не ме интересува. Това се отнася до кокошките, а не до хората. Мнозина приличат на кокошките. Направят едно добро и крякат, всички да ги чуят. Дали на едно благотворително дружество известна сума и ще разказват на всички да знаят. Това е работа за кокошката, а не за човека.

Казвате: Какво ли още има да ни каже Учителят? Вие не сте сънували даже, какво имам още да кажа. — Какво ли знае Учителят? — Ако ви кажа това, което зная, главите ви ще побелеят. — Страшно нещо! — Нищо не е страшно. Докато главите ви не побелеят, вие няма да поумнеете. — Защо побеля твоята глава? — Защото съм започнал да поумнявам. Белият цвят е символ на щедрост; той дава всичко. От научна гледна точка, всички цветове — бял, червен, жълт, син, зелен са отражение на нещо. Черният цвят е цвят на пресищане. Той съдържа всички цветове, но ги задържа само за себе си, нищо не дава. Затова, който ходи в светлина, той върши Божията воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си.

Казано е: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината.

Казано е в Писанието: "Благословени са краката на оня, който проповядва." Само оня може да проповядва, който раздава Божиите блага, без да задържа нещо за себе си. Единственото благо за него е благоволението на Бога Той се радва, че изпълнява Божията воля, както трябва.

Един българин си градил къща. Трябвало да подпре къщата на една здрава греда, която после да се замести с каменен стълб. Като пъхнал гредата под къщата, не могъл вече да мръдне от мястото си; всяко мръдване било опасно да не се събори къщата. Той се оглеждал, дано дойде някой да му помогне. Най-после видял един циганин, който го запитал: Какво правиш? Можеш ли сам да работиш? Българинът му казал: Ела за малко да подпреш къщата и [да] подържиш гредата, докато си свърша една работа. Циганинът го заместил, но се отегчил: чакал няколко часа, българинът не се връщал. Ако пусне гредата, къщата ще падне върху него. Като се върнал българинът, циганинът му казал: Много се забави!

Днес всички хора държат по една греда на рамото си и, като не могат да я пуснат, очакват Бог да дойде да им помогне. Като Го видят, казват: Господи, защо се забави толкова много? — Бог се забавя, защото ви тежи нещо на рамото, на ума, на сърцето. — Какво трябва да се направи? — Да се тури един стълб, който да подпира къщата, да не тежи гредата на рамото ви. Само така човек може да бъде свободен.

Желая на всички да бъдете свободни от грижите на света, за да изпълнявате доброволно Божията воля.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

— В Божията Любов е благото на човека.

35. Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти септември, 1937 г. София — Изгрев.

КНИГА: Старото отмина

2009-07-04T19:12:08Z

Назъров: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */