ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Четирите кръга

2011-03-03T17:55:06Z

НадяД: /* Четирите кръга */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[1927]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Четирите кръга ==
Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934

[http://www.uchitelia.com/OOK-06-4_4-te_kraga.pdf pdf за сравняване он-лаин]

* 1. [[Четирите кръга]] - Нели
11 май 1927 г. София

* 2. [[Общи упътвания]] - Нели
18 май 1927 г. София

* 3. [[Постъпки]] - Нели
20 май 1927 г. София

* 4. [[Съзвучно движение]] - Нели
1 юни 1927 г. София

* 5. [[Основни мисли]] - Нели
8 юни 1927 г. София

* 6. [[Връзка на съзнанието]] - Нели
15 юни 1927 г. София

* 7. [[Отличителни черти]] - '''готово'''
22 юни 1927 г. София

* 8. [[Класическата книга на Любовта]] - '''готово'''
29 юни 1927 г. София

* 9. [[В живота]]-
6 юли 1927 г. София

* 10. [[Равни страни]] - работи се (Преслава)
13 юли 1927 г. София

* 11. [[Работа на природата 2]] - (НадяД)(готово)
20 юни 1927 г. София

КНИГА: Четирите кръга

2011-03-03T17:54:06Z

НадяД: /* Четирите кръга */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[1927]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Четирите кръга ==
Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934

[http://www.uchitelia.com/OOK-06-4_4-te_kraga.pdf pdf за сравняване он-лаин]

* 1. [[Четирите кръга]] - Нели
11 май 1927 г. София

* 2. [[Общи упътвания]] - Нели
18 май 1927 г. София

* 3. [[Постъпки]] - Нели
20 май 1927 г. София

* 4. [[Съзвучно движение]] - Нели
1 юни 1927 г. София

* 5. [[Основни мисли]] - Нели
8 юни 1927 г. София

* 6. [[Връзка на съзнанието]] - Нели
15 юни 1927 г. София

* 7. [[Отличителни черти]] - '''готово'''
22 юни 1927 г. София

* 8. [[Класическата книга на Любовта]] - '''готово'''
29 юни 1927 г. София

* 9. [[В живота]]-
6 юли 1927 г. София

* 10. [[Равни страни]] - работи се (Преслава)
13 юли 1927 г. София

* 11. [[Работа на природата 2]] - (готово)(НадяД)
20 юни 1927 г. София

Работа на природата 2

2011-03-03T17:52:50Z

НадяД: /* РАБОТА НА ПРИРОДАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== РАБОТА НА ПРИРОДАТА ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота Да бъде благословено името Му".

Размишление

Какво разбирате под думите „Бог да бъде идеал в живота ви?” Бог може ли да бъде идеал? От обективно гледище, какво разбирате под думата „идеал”? Отговорете на въпроса от гледището на живата природа, а не от това, какво хората мислят. Идеал е гръцка дума. Идеал и идея е едно и също нещо. Идеите произлизат от идеала. Идеята става идеал, когато се оформява. Идеята е форма на нещо, тя сама по себе си не е нещо живо. Някой казва: Аз имам някаква идея. – Каква идея имаш? – Да стана учен човек. – Какво от това, че ще станеш учен човек? Нима светът не е пълен с учени хора? Каква е задачата на учените хора? Да изучават, как се е създала земята? Някои учени казват, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази големина, която днес виждаме. Питам: тия учени присъствали ли са при създаването на земята? Това, което те казват за създаването на земята, са научни предположения само. Те могат да бъдат верни, а могат и да не са верни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито в официалната наука, нито в окултизма, която да обяснява точно как е създадена и образувана земята.

Мойсей, който бил запознат с египетската мъдрост, пише в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята”. Знаете ли, какво означава думата „създаде”? Разбирате ли нейния дълбок смисъл? Човек се интересува от създаването на земята, защото той е минал през всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървяло паралелно с развитието на човека. Ако земята не представяше история на човешкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Бог небето и земята”. Небето подразбира висшето начало в човека. Земята – низшето начало в човека. Човек се интересува от създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано с неговото висше съзнание, с неговия ум. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, през какви места сте минали, кой ви свали на земята, през коя врата сте минали и т.н. В пространството, през което минават душите, има един кръг обширен, но твърд. Този кръг има 12 врати. Когато някоя душа трябва да слезе на земята, духовете, които я носят, обикалят земята три пъти, докато най-после минат през една от 12-те врати. Всяка врата определя пътя, по който човек ще върви, като слезе на земята. Важно е, значи, през коя от тия 12 врати ще мине човек. От голямо значение за човека е вратата, през която ще мине неговата душа. Ако по погрешка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в някаква животинска форма. Ако някой се въплъти във формата на заек, какво ще научи? През цял живот той ще остри ушите си, ще се вслушва, ще бъде нащрек, да не дойде отнякъде някаква опасност. Ето защо и като слиза на земята, и като се качва на небето, човек трябва да бъде внимателен, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния път, цял живот ще плаща погрешката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човек да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но за това се изисква особена заслуга. Казва се за пророк Илия, че се е възнесъл на небето с огнена колесница. Но един беше пророк Илия. Никой друг не отиде на небето с колесница.

Често окултният ученик изпада в положение да мисли, че много знае, а понякога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква от него: това, което днес знае, той трябва да постави за основа на бъдещето знание. Вземете, например, въпроса за вярата. Казано е за учениците Христови, че са се обърнали към Христа с думите: „Придай ни вяра”. Това показва, че те не са знаели, какво всъщност представя вярата. Вярата не е нещо механическо, което се дава; вярата е процес на растене, процес на развитие. Затова, именно, Христос уподобява вярата на синапово зърно, което се посажда в земята, расте и се развива. Значи и вярата като синаповото зърно расте в човека. Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. От гледището на съзнателния органически живот, страданията имат за цел да уякчат, да засилят вярата на човека. Великите, светите хора са имали силна вяра и положителни знания, вследствие на което са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с радост. Запитали един от древните адепти, какво нещо е Господ, но вместо отговор, той взел една керемида и я стиснал: отгоре ù излязъл огън, отдолу потекла вода, а в средата останала твърда. С това той искал да каже, че има три начина, чрез които може да се обясни, какво нещо е Господ: чрез огън, чрез вода и чрез твърдата материя.

Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човешкото тяло, което стискате, за да извадите от него огъня, т.е. мисълта и водата, т.е. живота. Огънят, пламъкът излиза нагоре, водата изтича отдолу, а в средата остава твърдата материя – човекът. Обаче, във физическо отношение, човешкото тяло представя група от клетки. Тази аналогия на човека, на човешкото тяло с керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човека да изяде една круша и
да обясни, какво представя крушата, как се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на някой индус да насади една семка от портокал и в един час само да ù въздейства с мисълта си, да я накара да израсте, да цъфне и да върже плод, отколкото да обясни, как става това нещо. Със силата на мисълта си той може да създаде цяло растение, но не знае как става това, не познава законите, тайните на природата. Какво ще се ползвате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вътрешните закони, чрез които природата си служи? Днес учените по целия свят се стремят именно към това, да се домогнат до тайните на природата и да владеят нейните сили.

Днес всички хора имат желание изведнъж да станат учени, богати, силни, щастливи. Те искат да придобият всичка това за един час, както някои индуси могат в един час да създадат цял портокал, или житен клас от една семка само. Обаче, всеки такъв плод е лишен от своята естествена сочност, сладост и вкус. Така израснал, плодът коренно се различава от онзи, който е образуван и развит чрез закона на вярата, т.е. чрез последователните процеси на растене, завързване и узряване. Всички Божествени процеси в природата се извършват бавно, последователно. Всеки плод, който се е образувал чрез силата на мисълта, е лишен главно от своята хранителност, както и от условията за по-нататъшното му развитие. Вземете, например, метода, до който съвременните учени са дошли при изкуственото излюпване на яйца. Днес могат, в специални апарати, да се създават по изкуствен начин пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца и пиленца ще има. Няма нужда вече от квачки. Обаче, от яйцата на тия излюпени пиленца не могат да се излюпват нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че в тия яйца липсва нещо съществено – живот липсва.

Казвам: природата не търпи бързите процеси. В бързите процеси всякога стават погрешки. Често младите бързат да изживеят всичко. Те казват: Да изживеем всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Според мене, да желае човек всичко да опита още в младините си, това значи преждевременно да остарее. Човек трябва да остави някои неща за по-късно, да не изпита всичко изведнъж, но да остане нещо, което да го интересува. Щом не се интересува от нищо, той е стар. Колкото по-голям интерес и любознателност има човек, толкова по-млад е той. Колкото повече идеи има човек, толкова по-голяма е възможността за продължаване на неговия живот. Идеите в човека са яйца, които предстоят на излюпване. Разумният човек излюпва само толкова идеи, колкото храна има за тях. Ще кажете: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Аз пък ще ви запитам: Като мислите, че за времето, през което сте работили, е трябвало да придобиете много нещо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята и кой ви е пратил? Вие сами ли дойдохте, или Бог ви прати?

Казвате, че всичко чрез Него стана. – Ако наистина е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарят го бил? Защо ограбеният се оплаква, че го обрали? Нека всеки, който страда, каже, че всичко чрез Него стана и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихът: „Всичко чрез Него стана” се отнася до висшето в човека, което дава подтик, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрез Него стават, но конечните, временните не стават чрез Него. В конечните работи Бог не взима никакво участие. Че е така, виждаме от това, че сам Бог се чуди за всички ония думи, които пророците изнасят като Божии. Бог говори чрез пророците, но не всичко, което те говорят, е все от Бога казано. Като се намерил в големи противоречия, един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” На друго место същият пророк казва: „Господи, защо ме излъга?” Пророкът искал да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искал да каже: Господи, в усърдието си да Ти служа, аз се излъгах и опозорих името Ти. Значи, сам пророкът не е предал точно мисълта си, вследствие на което е внесъл известно заблуждение в умовете на хората. Ето защо, когато някой казва, че всичко е от Бога, с това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога и лесно може да се изправи. Методите за изправяне на погрешките на престъпленията се намират в ръцете на човека. Когато нивата на земеделеца не даде своите плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде в гората, да чака пътници да ги обира. Да, но това не е от Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човешки ум.

От всички хора се иска права мисъл. Когато някой съжалява, че влязъл в духовния път, това показва, че той имал някаква користолюбива мисъл, да спечели много нещо. Преди всичко, никой никого не е канил в дадено общество. Ученикът сам отива на училище, студентът сам се записва в университета. Нито учителите, нито професорите застават насила учениците си да следват училище или университет. – Ама не сме придобили много. - Това зависи от самите вас. Има причини, заради които невидимият свят не ви дава онези начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има неща, които природата е затворила с девет ключа и ги пази най-ревностно от своите неразумни деца. Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидят взаимно, те не търсят нито съд, нито защита от никого, но се набиват, а след това си подават ръка, сбогуват се и си заминават. Как постъпват окултните ученици при подобни случаи? Като кажат една обидна дума на някой ученик, той разправя на всички около себе си, че го обидили. – Това не е ученик. Такъв ученик трябва да се изключи от Школата. Едно трябва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не трябва да се обижда от истината. От това гледище, като служи на Бога, на истината, човек ще бъде полезен и на себе си, и на другите. Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил със себе си. Някой проповядвал на един свой приятел, че трябва да служи на Бога. Приятелят му бил шивач. Още на другия ден той затворил дюкяна си и тръгнал от град в град да проповядва Словото Божие без пари. Обаче, учителят му, който го съветвал да направи това, не могъл да се реши да предприеме същата работа. Ето защо, човек трябва да е готов да направи всичко, каквото говори. За тази цел се изискват опити. Без опити никаква наука, никакви знания не се придобиват.

Това, което ви говоря, се отнася за ония, които са готови да изпълнят волята Божия. Колко души днес са готови да отидат на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могат, като Хус, да се качат на кладата и да изгорят за своите убеждения? Обаче, трябва да знаете, че хората, които истински служат на новото учение, не изгарят, нито лъвове ги изяждат. Например, тримата момци, за които се говори в Стария Завет, бяха хвърлени в огнена пещ, но не изгоряха. Пророк Данаил беше хвърлен в ров между лъвове, но те не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бяха те. Същото може да се каже и за окултния ученик: той нито изгаря, нито лъвове могат да го изядат. Ще дойде време, когато всеки ще се постави на такъв изпит, да се провери, да опита себе си. Днес всички се тревожат, как ще прекарат живота си, как да се справят със сиромашията си и т.н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всичко може да преодолее.

Казвам: безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете”! Значи, човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора и по този начин да се пази и от чуждите влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срещате някой човек, въодушевил се от нещо, иска да направи някакво добро. На другия ден го срещате, иска да направи някакво зло. Вчера се повлиял от доброто, а днес – от злото.

Сега, за да се предпазва от лошите влияния, човек трябва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечер, като си ляга, човек трябва да се огради добре: къщата си, леглото си, тялото си, както и всички удове на организма си. Това са правили хората и от най-старите времена, било с молитви, било с песни. Днес вие си лягате и казвате формулата: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов”. Ако любовта е в човека, той е разрешил всички въпроси. Сега, като ви говоря така, аз нямам намерение да ви плаша, да ви изкарвам от релсите. Напротив, аз искам да ви наместя на релсите. За тази цел вие трябва да поставите в ума си една основна, идейна мисъл и да се държите за нея. Щом имате такава мисъл в ума си, ще знаете, че противоречията в живота са вън от Бога. Щом мислите така, всички напреднали, разумни същества ще ви бъдат в услуга. И най-лош човек да сте, те ще ви помогнат, ще ви извадят от всички мъчения и страдания, на които се натъквате. Бог разполага с хиляди методи, чрез които може да помогне на всеки човек. Трябва да бъдете смели, от нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пътя си, не се безпокойте. Ще се качите на някое дърво и ще се спасите от нея. – Ами, ако няма дърво? – Ще се качите на някой голям камък.— Ако и камък няма наблизо? – Тогава, ако сте страхлив, ще легнете на земята и ще се престорите на умрял. Обаче, това са все методи за страхливците. Ако окултен ученик срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстъпи настрана, понеже е срещнала човек, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молят. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете в този момент, на лицето ù ще забележите особен израз, нещо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиозните правят. Това е преживяване. Следователно, човек не трябва да бъде религиозен, но духовен, да води живот пълен с вътрешни преживявания.

И тъй, едно се иска от ученика – любов към Бога. Тази любов трябва да бъде непреривна и неизменна, каквато е любовта на Бога към всички живи същества. Любовта към хората може да се мени, да става по-гореща и по-студена, както огънят, който може да се запалва и да изгасва. Човешкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето – никога. Човешката любов може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и съща, непоколебима. Хората мислят, че каквито промени стават с малките поточета и реки, такива промени могат да стават и с извора. Не, изворът не се мени. Вследствие на кривите и прибързани заключения на хората се създават и противоречията в техния живот. Няма човек в света, който да не отговаря на любовта. Дойдете ли до любовта, всички противоречия изчезват. Божията Любов изисква от хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание към хората, той губи уважение и почитание и към себе си. Щом изгуби уважение и почитание към себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гневи, сърди или обижда, човек трябва да знае, че се намира пред Божието лице и Бог всичко вижда.

Казвам: стари и млади, всички трябва да имате страхопочитание към Бога. Такъв човек ще бъде смел, решителен, чист по душа и сърце. Той знае, кога и по какъв начин да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува. Ако дървото е посадено на място, кой как мине покрай него, ще пожелае да го полее. Ако не е посято на място, това дърво ще изсъхне. То трябва да се премести някъде, дето всички ще го виждат. Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля”. Това не значи, че вие сте такива пръчки, но ако дойде и до отрязването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, след като получавате от Бога хиляди блага, всеки трябва да си зададе въпроса, какво той е направил за Господа? Казано е в Писанието: „Да просветнат лицата ви пред человеците, за да видят славата Божия”. Това се изисква от човека.

Някой казва, че иска да умре. – И това не е лошо, но смъртта не разрешава въпросите. Друг пък иска да живее. – И желанието за живот не разрешава въпросите. Който иска да умре, той иска да се освободи от страданията; който иска да живее, той иска да придобие нещо. Има смисъл да умре човек, но ако може да премине от едно положение в друго. Обаче, ако умре без да придобие нещо, тази смърт не е на мястото си. Тъй щото, не е въпросът човека да се лиши от живота си, но той трябва да дойде до съществените работи, да придобие истинската любов и истинското знание. Много неща човек не е опитал и разбрал, а трябва да ги опита. Можете ли да наречете живот този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животът подразбира ползване на човека от всички блага, които могат да разширят и освободят душата му. Който разбира живота така, той е подобен на пеперуда, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Животът на окултния ученик с неговите мисли и чувства представя градина от разкошни цветя, върху които хората, като пеперуди, събират сладък сок. Напролет тази градина е пълна с всевъзможни цъфнали ароматни цветя. Който опита соковете на тия цветя, той трябва да благодари за тях. През есента тази градина е пълна със сладки, зрели плодове. Те не са за пеперудата. Тя трябва да махне хобота си, да се приближи до човека и в този вид да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще къса един след друг плодовете, ще се разговаря с тях по братски и ще им благодари. Тия плодове представят съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Парите не могат да бъдат връзка. Знанието не може да бъде връзка. Те са само условия. Само вечната Божия Любов може да бъде връзка между душите. Само Божият Дух може да направлява душите. Само Той знае, кога една душа трябва да влезе в контакт с друга, за да могат и двете взаимно да проявят енергиите си. Така трябва да се групират душите по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявят своите качества. В Божествения свят се групират по десет души; в ангелския – по хиляда; в човешкия свят – по сто души. Затова е казано: „Дето се съберат двама или трима в мое име, там съм и аз. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде”. Едно трябва да знаете: докато вървите в Божествения закон, ще имате всичко в изобилие. Щом се отклоните от този закон, изворът на Божиите блага пресъхва.

Като ученици, вие трябва да научите закона на самопожертването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христос казва: „Без мене, без Любовта Божия, нищо не можете да направите.” Христос, един от Великите Учители, казва за себе си: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа на Онзи, Който ме е пратил на земята”. Ако това се отнася за Христа, колко повече за вас? Доколкото вярвате в Бога и Го обичате, дотолкова и работите ви ще се уреждат добре. Не е достатъчно временно само да се уредят работите ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Бог урежда работите на човека и като ляга, и като става, и в младини, и в старини той е доволен от живота си, всеки ден има по една малка придобивка.

Казвате: Животът е непостоянен, временен. – Не, истинският живот се отличава със спокойствие. Като лягаш вечер да си спокоен, че всичките ти работи са в изправност и си готов да заминеш, ако те повикат. Като ставаш сутрин пак да си доволен, че ще продължиш работите си отново. Вечер ще приключваш, сутрин ще продължаваш работите си и така ще проявяваш Божията Любов. Не се смущавайте от мисълта, че сте между грешни хора на земята. Не е лесно да дойде един чист, възвишен дух между хората. Няколко хиляди години трябваше хората да работят на земята, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.

И тъй, ако между вас се явяват противоречия, вие трябва да се ползвате от опитността на миналото. Вие трябва да бъдете по-смели, по-решителни от учениците на миналите епохи. И между вас ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напред. Това всички трябва да имате пред вид. Един ден противоречията ще изчезнат и вие ще влезете в нова област на живота. Тогава езикът на хората ще бъде по-красив, а мисълта им – права, без никаква критика. Критиката не разрешава въпросите. Знанието, разбирането на нещата изключва всякаква критика. Истинският музикант разбира от музиката; той схваща и най-тънките тонове. Добрата певица различава тоновете, правилни ли са, или не. Като гледа под микроскоп истински ученият различава нещата в най-малките им подробности. Може ли тук да става въпрос за някаква критика? Човек не трябва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползва, но ви спъва.

Сега ще ви дам една задача за разрешаване. Представете си, че пред вас, като млади, учени хора, свършили университет, дойдат една стара баба и един стар дядо и ви питат, какво да правят сега, като краката им не държат вече, очите им не виждат? Вие ще им кажете да вярват в Господа. Те, обаче, ще ви отговорят: В Господа вярвахме, но остаряхме. В Господа вярвахме, но очите ни отслабнаха, краката ни не държат. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правим?

Сега и аз ви оставям с тази задача, да видим, кой как ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатите. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, те ще ви бъдат благодарни през целия си живот.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!”

*

43. Лекция от Учителя, държана на 20 юни, 1927 г. София.

*

КНИГА: Четирите кръга

2011-03-03T17:24:20Z

НадяД: /* Четирите кръга */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[1927]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Четирите кръга ==
Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934

[http://www.uchitelia.com/OOK-06-4_4-te_kraga.pdf pdf за сравняване он-лаин]

* 1. [[Четирите кръга]] - Нели
11 май 1927 г. София

* 2. [[Общи упътвания]] - Нели
18 май 1927 г. София

* 3. [[Постъпки]] - Нели
20 май 1927 г. София

* 4. [[Съзвучно движение]] - Нели
1 юни 1927 г. София

* 5. [[Основни мисли]] - Нели
8 юни 1927 г. София

* 6. [[Връзка на съзнанието]] - Нели
15 юни 1927 г. София

* 7. [[Отличителни черти]] - '''готово'''
22 юни 1927 г. София

* 8. [[Класическата книга на Любовта]] - '''готово'''
29 юни 1927 г. София

* 9. [[В живота]]-Работи се
6 юли 1927 г. София

* 10. [[Равни страни]] - работи се (Преслава)
13 юли 1927 г. София

* 11. [[Работа на природата 2]] - работи се(НадяД)
20 юни 1927 г. София

Допирни точки в природата, том 1

2011-02-08T21:18:33Z

НадяД: /* Допирни точки в природата, том 1 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

== Допирни точки в природата, том 1 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://petardanov.com/downloads/dopirnite_to4ki_MOK_2.pdf Допирни точки в природата, том 1]

*1. [[Допирните точки в природата]] - готово
държана на 4 октомври 1922 г., София

*2. [[Отличителни качества на волята]] - готово
държана на 11 октомври 1922 г., София

*3. [[Психическо наблюдение]] - готово
държана на 18 октомври 1922 г., София

*4. [[Отличителните черти на живота]] - готово
държана на 25 октомври, 1922 г. София

*5. [[Нагласяване на силите]] - готово
държана на 1 ноември 1922 г., София

*6. [[Хармонизиране на енергиите]] (НадяД)(готово -липсват 6 фиг. и един символ, означен с [])
държана на 8 ноември 1922 г., София

*7. [[Предназначение на дихателната система]]
държана на 22 ноември 1922 г., София

*8. [[Единство на съзнанието - МОК]]
държана на 29 ноември 1922 г., София

*9. [[Закон на съотношения - МОК]]
държана на 13 декември 1922 г., София

*10. [[Самоопределение]]
държана на 20 декември 1922 г., София

*11. [[Признаци на проявеното човешко съзнание]]
държана на 27 декември 1922 г., София

*12. [[Прояви на съзнанието]]
държана на 3 януари 1923 г., София

*13. [[Окултна страна на живота]]
държана на 10 януари 1923 г., София

*14. [[Установени мерки]]
държана на 17 януари, 1923 г. София

*15. [[Гордост и тщеславие]]
държана на 24 януари 1923 г., София

Хармонизиране на енергиите

2011-02-08T21:15:53Z

НадяД: /* ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Допирни точки в природата, том 1]]

== ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

Тайна молитва.

За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух".

Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране.

Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид степента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото?

Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запример, буквата „Б", вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да направя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битието" — създаването на света, дето първата буква е пак „Б".

Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно, при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от астралния свят (долната устна).

Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „Г" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език.

При изговарянето на звука „д" езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представя активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука „д" разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д" той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез които силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаряне на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата [ ] означава размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака [ ].Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква „ш", шинът: „w". От това гледище, буквата [ ] означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.

Когато произнасяте буквата „ж", между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енергии, които съдействуват за растенето на органическите семена в живота. Като разглеждате буквата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването.

Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в трапчинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

Фиг. 1 и 2

И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло.

Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (фиг.1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят.

Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на човека. И те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения.

Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени.

Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и означава „певица". Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шантонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот.

И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата „престъпник" може да се замести с думата „злодеец". Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз.

Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива изворна течуща". То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите „сладко медено". При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физически, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов.

Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.

Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.

И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов.

Фиг. 3

И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предната и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг.3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта.

Фиг.4

Фиг.5

Ако от ухото прекарате две линии, едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 градуса, който определя интелигентността на човека (Фиг.4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност на животните. Първоначално центърът на тежестта
на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОВ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в думата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата „любов", ще видите,че ъгълът АВС, (фиг.5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действат в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действат в квадратите, построени върху двата катета.

Фиг. 6

Често се говори в живота за правия път, който се символизира с права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки, но в никои случаи тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действат в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и N, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СD и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето NА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СD, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.

Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира.

Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" няколко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „душа" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „дух" — разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух".

После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата „дух" теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си.

Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществат между духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на живота. Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд.

Тайна молитва.

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

6-та лекция от Учителя,

държана на 8 ноември 1922 г., София.

Хармонизиране на енергиите

2011-02-08T21:08:22Z

НадяД: /* ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Допирни точки в природата, том 1]]

== ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

Тайна молитва.

За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух".

Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране.

Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид степента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото?

Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запример, буквата „Б", вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да направя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битието" — създаването на света, дето първата буква е пак „Б".

Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно, при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от астралния свят (долната устна).

Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „Г" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език.

При изговарянето на звука „д" езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представя активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука „д" разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д" той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез които силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаряне на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата [ ] означава размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака [ ].Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква „ш", шинът: „w". От това гледище, буквата [ ] означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.

Когато произнасяте буквата „ж", между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енергии, които съдействуват за растенето на органическите семена в живота. Като разглеждате буквата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването.

Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в трапчинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

Фиг. 1 и 2

И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло.

Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (фиг.1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят.

Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на човека. И те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения.

Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени.

Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и означава „певица". Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шантонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот.

И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата „престъпник" може да се замести с думата „злодеец". Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз.

Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива изворна течуща". То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите „сладко медено". При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физически, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов.

Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.

Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.

И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов.

Фиг. 3

И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предната и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг.3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта.

Фиг.4

Фиг.5

Ако от ухото прекарате две линии, едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 градуса, който определя интелигентността на човека (Фиг.4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност на животните. Първоначално центърът на тежестта
на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОВ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в думата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата „любов", ще видите,че ъгълът АВС, (фиг.5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действат в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действат в квадратите, построени върху двата катета.

Често се говори в живота за правия път, който се символизира с права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние
N
\
\
\
/
/
/
М
Фиг. 6
между две точки, но в
никои случаи тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви ^ А в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действуват в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и ГЧ, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СО и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето ИА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СО, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.
Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира.

Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" няколко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „душа" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „дух" — разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух".
После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата „дух" теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си.

Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществуват между духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на живота. Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд.

Тайна молитва.

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

6-та лекция от Учителя,

държана на 8 ноември 1922 г., София.

Хармонизиране на енергиите

2011-02-08T21:01:51Z

НадяД: /* ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Допирни точки в природата, том 1]]

== ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

Тайна молитва.

За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух".

Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране.

Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид степента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото?

Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запример, буквата „Б", вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да направя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битието" — създаването на света, дето първата буква е пак „Б".

Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно, при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от астралния свят (долната устна).

Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „Г" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език.

При изговарянето на звука „д" езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представя активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука „д" разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д" той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез които силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаряне на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата [ ] означава размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака [ ].Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква „ш", шинът: „w". От това гледище, буквата [ ] означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.

Когато произнасяте буквата „ж", между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енергии, които съдействуват за растенето на органическите семена в живота. Като разглеждате буквата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването.

Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в трапчинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

Фиг. 1 и 2

И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло.

Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (фиг.1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят.

Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на човека. И те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения.

Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени.

Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и означава „певица". Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шантонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот.

И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата „престъпник" може да се замести с думата „злодеец". Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз.

Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива изворна течуща". То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите „сладко медено". При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физически, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов.

Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.

Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.

И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов.

Фиг. 3

силите, които действуват в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предна-

И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината,, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото поголяма е ши-рочината на главата, толкова по-голяма е интензивността на

I
Фиг. 4
та и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг. 3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта.

Ако от ухото прекарате две линии, едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 градуса, който определя интелигентността на човека (Фиг. 4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност на животните. Първоначално центърът на тежестта
на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОБ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в думата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този
ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата „лю- фИГ- 5 бов", ще видите,

че ъгълът А ВС, (фиг. 5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действуват в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действуват в квадратите, построени върху двата катета.

Често се говори в живота за правия път, кой¬то се символизира с права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние
N
\
\
\
/
/
/
М
Фиг. 6
между две точки, но в
никои случаи тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви ^ А в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действуват в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и ГЧ, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СО и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето ИА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СО, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.
Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира.

Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" няколко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „душа" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „дух" — разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух".
После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата „дух" теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си.

Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществуват между духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на живота. Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд.

Тайна молитва.

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

6-та лекция от Учителя,

държана на 8 ноември 1922 г., София.

Хармонизиране на енергиите

2011-02-07T19:28:17Z

НадяД: /* ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Допирни точки в природата, том 1]]

== ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

Тайна молитва.

За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух".

Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране.

Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид стенента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото?

Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запример, буквата „Б", вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да направя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битието" — създаването на света, дето първата буква е пак „Б".

Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно, при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от астралния свят (долната устна).

Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „Г" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език.

При изговарянето на звука „д" езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представя активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука „д" разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д" той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез които силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаряне на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата означава размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква „ш", шинът: „\у". От това гледище, буквата „V означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.

Когато произнасяте буквата „ж", между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енергии, които съдействуват за растенето на органическите семена в живота. Като разглеждате буквата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването.

Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в траичинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

Фиг. 1 и 2

И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло.

Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (фиг.1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят.

Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на човека. И те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения.

Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени.

Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и означава „певица". Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шантонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот.

И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата „престъпник" може да се замести с думата „злодеец". Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз.

Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива изворна течуща". То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите „сладко медено". При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използуват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физически, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов.

Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.

Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.

И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов.

Фиг. 3

силите, които действуват в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предна-

И тъй, ако широчината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината,, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото поголяма е ши-рочината на главата, толкова по-голяма е интензивността на

I
Фиг. 4
та и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг. 3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта.

Ако от ухото прекарате две линии, едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 градуса, който определя интелигентността на човека (Фиг. 4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност на животните. Първоначално центърът на тежестта
на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОБ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в думата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този
ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата „лю- фИГ- 5 бов", ще видите,

че ъгълът А ВС, (фиг. 5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действуват в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действуват в квадратите, построени върху двата катета.

Често се говори в живота за правия път, кой¬то се символизира с права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние
N
\
\
\
/
/
/
М
Фиг. 6
между две точки, но в
никои случаи тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви ^ А в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действуват в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и ГЧ, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СО и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето ИА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СО, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.
Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира.

Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" няколко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „душа" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „дух" — разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух".
После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата „дух" теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си.

Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществуват между духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на живота. Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд.

Тайна молитва.

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

6-та лекция от Учителя,

държана на 8 ноември 1922 г., София.

Хармонизиране на енергиите

2011-02-07T19:18:22Z

НадяД: /* ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Допирни точки в природата, том 1]]

== ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

Тайна молитва.

За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух".
Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под понятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране.
Какво разбирате под думата „разлика"? Говорите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се сравняват, става въпрос за разлика между тях. Прави се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се различие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид стенента на човешкото развитие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигентността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква услуга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е направил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото?
Сега искам да спра вниманието ви върху съгласните букви. В случая за вас не е важен характерът на буквите, нито символът, който те изразяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е необходима за нейното произнасяне. За да произнесете, запример, буквата „Б", вие доближавате устните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да направи нещо, човек се напряга, напъва се, като че изговаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да направя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е произволно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете този звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той казал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започва с „Битието" — създаването на света, дето първата буква е пак „Б".
Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следователно, при изговарянето на този звук става съединяване на един активен принцип от физическия свят (зъбите) с един пасивен принцип от астралния свят (долната устна).
Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което езикът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което показва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „Г" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език.
При изговарянето на звука „д" езикът се допира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък представя активен принцип от Божествения свят. Следователно при изговаряне на звука „д" разумното начало в човека влиза в контакт с Божествения свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да говори. При изговаряне на буквата „д" той се докосва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез които силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаряне на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата означава
размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от делението на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака Ако същата буква се
обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската буква „ш", шинът: „\у". От това гледище, буквата „V означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.
Когато произнасяте буквата „ж", между небцето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енергии, които съдействуват за растенето на органическите семена в живота. Като разглеждате буквата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образувана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които работят за растенето и развиването.
Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енергиите, които излизат от мислите, чувствата, думите и постъпките на човека, се обясняват хармоничните и дисхармоничните състояния, които човек преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположение. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, възвишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, напрежение около слепите очи. Съмнението е причина за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в траичинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възвишения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.

Фиг. 1 и 2
И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, последният повдига мислите на ученика си нависоко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съзнанието му е светло.
Следователно при срещата на две хармонични мисли се образуват вълни, които вървят правилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образуват една вълна (фиг.1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат едно в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спират. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят.
Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхармоничните мисли върху човека. При две хармонични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две течения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в едното полушарие на мозъка му се образуват студени течения, а в другото — топли, магнетически течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възстанови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на човека. И те се образуват при срещата на две противоположни вълни или течения.
Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, обаче има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възходящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е нарушило законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благородно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. направи първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви затвор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е придаден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени.
97
Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. Също така е опорочена и думата „шантонерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и означава „певица". Тази дума е от високо, от благородно произхождение. Като напуснала отечеството си, тя останала без майка и баща, тръгнала по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шантонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот.
И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. Казвате, че думата „престъпник" може да се замести с думата „злодеец". Тази дума означава човек, който работи с отрицателен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържанието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз.
Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до положение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първото окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражнение беше от физическия свят: „Сила жива изворна течуща". То представя жива картина на водата, която тече, която се движи. Второто музикално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на това, че всички растения изникват, растат и се развиват. Това е друга картина, но вече от астралния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят.
Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите „сладко медено". При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използуват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.
И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физически, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каквато понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но някои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се говори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животните, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов.
Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.
Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат някъде, са низши, ние употребяваме думата „животинско", обаче тази дума ни най-малко не съдържа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свързана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материалният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, дотолкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и материалния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много заедно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опасността, която ги застрашава, те веднага се разпръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.
И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида течения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще означите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов.
И тъй, ако широ-

Фиг. 3
силите, които действуват в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна активност, която произтича от обема, от пространството, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предна-
чината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината,, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото поголяма е ши-рочината на главата, толкова по-голяма е интензивността на

I
Фиг. 4
та и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг. 3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на любовта, която се проявява в даден човек. Дължината на радиусите определя степените на интензивността на любовта.
Ако от ухото прекарате две линии, едната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 градуса, който определя интелигентността на човека (Фиг. 4). По големината на този ъгъл можете да определите различните степени на интелигентност на животните. Първоначално центърът на тежестта
на мозъка е бил отзад някъде, но при постепенното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОБ определя интензивността на умствените енергии в човека. Ако разгледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в думата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този
ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, които се движат в две различни посоки и противодействат една на друга. Като напишете думата „лю- фИГ- 5 бов", ще видите,

че ъгълът А ВС, (фиг. 5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големина. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъгълник, по отношение на който може да се приложи Питагоровата теорема: сборът от квадратите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площта е мярка на силите. Следователно силите, които действуват в квадрата, построен върху хипотенузата, са равни на сумата от силите, които действуват в квадратите, построени върху двата катета.
Често се говори в живота за правия път, кой¬то се символизира с права линия. Обаче, правата линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние
N
\
\
\
/
/
/
М
Фиг. 6
между две точки, но в
никои случаи тя не определя правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви ^ А в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действуват в човека. Ще представя тази идея графически (фиг. 6). Имате силите М и ГЧ, които идат от две различни посоки и се движат към точка А, обаче срещат съпротивлението СО и се отблъскват. Това съпротивление представя скала, всред която има извор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сърцето ИА. Когато тези сили срещнат съпротивлението СО, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия сили трябва да се впрегнат на работа. Това ще извърши волята. Волята е сила, която впряга мислите и чувствата на човека на работа и произвежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образуват по един кръг, без да извършат някаква работа. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо.
Това са обяснения, които отклоняват вниманието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките деца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си приказка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обясненията, които ви давам за силите, не можете да намерите връзка между това, с което започнах лекцията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съдържат възходящи сили и могат да бъдат положителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движенията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си нагоре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира.
Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" няколко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „душа" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „дух" — разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух".
После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в организъма; при произнасянето на думата „дух" теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределени, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са разпределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си.
Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя организъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя организъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществуват между духа и душата. Щом постигнете това, ще можете да изпълните задълженията си, които имате към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да познаете себе си. Това е смисълът на живота. Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд.

Тайна молитва.

Fir— fur — fen.

Tau — bi — aumen.

6-та лекция от Учителя,

държана на 8 ноември 1922 г., София.

Допирни точки в природата, том 1

2011-02-07T19:14:35Z

НадяД: /* Допирни точки в природата, том 1 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

== Допирни точки в природата, том 1 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://petardanov.com/downloads/dopirnite_to4ki_MOK_2.pdf Допирни точки в природата, том 1]

*1. [[Допирните точки в природата]] - готово
държана на 4 октомври 1922 г., София

*2. [[Отличителни качества на волята]] - готово
държана на 11 октомври 1922 г., София

*3. [[Психическо наблюдение]] - готово
държана на 18 октомври 1922 г., София

*4. [[Отличителните черти на живота]] - готово
държана на 25 октомври, 1922 г. София

*5. [[Нагласяване на силите]] - готово
държана на 1 ноември 1922 г., София

*6. [[Хармонизиране на енергиите]] (НадяД)(работи се)
държана на 8 ноември 1922 г., София

*7. [[Предназначение на дихателната система]]
държана на 22 ноември 1922 г., София

*8. [[Единство на съзнанието - МОК]]
държана на 29 ноември 1922 г., София

*9. [[Закон на съотношения - МОК]]
държана на 13 декември 1922 г., София

*10. [[Самоопределение]]
държана на 20 декември 1922 г., София

*11. [[Признаци на проявеното човешко съзнание]]
държана на 27 декември 1922 г., София

*12. [[Прояви на съзнанието]]
държана на 3 януари 1923 г., София

*13. [[Окултна страна на живота]]
държана на 10 януари 1923 г., София

*14. [[Установени мерки]]
държана на 17 януари, 1923 г. София

*15. [[Гордост и тщеславие]]
държана на 24 януари 1923 г., София

Работна среда на електронния архив

2011-02-07T19:12:58Z

НадяД: /* В момента се работи по корекцията на */

<big>'''Работна Виртуална Среда за Проекта'''</big>

Разгледайте [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA ръководството на български] (макар и за друг проект) за подробна информация относно използването на уики софтуера.

Ако искате да тествате функциите на Уики, влезте в специално направената за целта [[Тестова страница]].

Описание на параметрите на каталога тук: [[Каталог - спецификация]]<br>
Обсъждането във форума беше започнато [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5927 тук]

== Основи на Проекта ==

* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5674 Цели и задачи]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5787 Отговорници]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5786 Условия за участие]

== Как да се включите ==
Ако вече сте се запознали с начина на работа с тази виртуална среда и сте приели основите на проекта, можете лесно да се включите с помощ. За целта щракнете върху линка на текста, по който искате да работите в секцията "В момента се работи по корекцията на" или в секцията "Книги за сверяване" и можете веднага да започнете да работите. Вижте преди това [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5856 инструкциите за работа].

== В момента се работи по корекцията на ==
* Книга: [[Хио Ели Мели Месаил]] - 01.10.1897
* КНИГА: [[Допирни точки в природата, том 1]]
* КНИГА: [[Добри навици, том 2]](готово,но с липсващи чертежи)
* [[I Младежки събор]] (I Младежки събор на учениците на Всемирното Бяло Братство, 2 - 3 юли 1923 г., Русе)(Ruana)(готово)
*[[III Младежки събор]] (III Младежки събор на учениците на Всемирното Бяло Братство, 5 - 8 юли 1925 г., София)
*[[V Младежки събор]] (V Младежки събор на учениците на Всемирното Бяло Братство, 14 - 17 август 1927 г., София
*[[КНИГА: Разумния живот]] Обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство през септември 1924 год.
*[[КНИГА: Четирите кръга]] - Общ окултен клас. Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934.

== Книги за сверяване ==
...

== Готови книги ==

* [[Готови книги]] - тук са книгите на български, които вече са обработени в тази виртуална среда
* [[Готови книги 2]] - тук са книгите, обработени в предходни братски проекти

== Kниги на други езици==
[https://sites.google.com/site/naukataivzpitanieto/ Науката и възпитанието - руски език]

== Състояние на електронния архив до момента ==
* [[Електронен архив]] към януари 2010

Добри навици, том 2

2011-02-07T19:11:21Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(готово)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]] (готово)(липсва чертеж)
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]] (НадяД)(готово)
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]] (НадяД)(готово)(липсват 4 чертежа)
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София (НадяД)(готово)(липсва чертеж)

*16.[[Нежност и грубост]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 27 юни 1923 г., София

Нежност и грубост

2011-02-07T19:10:04Z

НадяД: /* НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Тайна молитва.

Чете се резюме на темата „Метод за правилно дишане".

Чете се темата „Влиянието на силните и на слабите думи".

За следния път пишете върху темата „Произход на силата и материята". Който не може да пише по тази тема, да не се мъчи да измисля нещо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нещо.

Пишете и върху следните теми: „Произход на човешката душа", „Принцип ли е умът или не?"

За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят.

фиг. 1

Представете си, че на физическия свят човек се намира в центъра С и пред него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в полето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни
впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание.

Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.

Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по неволя, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание.

Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите
Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.

И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение. Промени стават и с физическите тела. И те се движат, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една къща на земята и след сто години речете да я съборите, ще видите, че всяка тухла, всеки камък, всяка греда се намират почти на същото място, на което първоначално са били поставени. Те са изместени малко, подвижили са се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно и континентите, и реките, и планините се местят, но незабелязано. Преди хиляди години континентите не са били на тия места, на които са днес. В бъдеще ще се преместят, ще се подвижат, но пак няма да бъдат на днешните си места. В духовния свят обаче, това движение е много по-бързо. Там нещата се движат толкова бързо, че ако човек внезапно попадне в този свят, той по никой начин сам не би могъл да се ориентира. Дето има движение, там има живот.

Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. Запример, след хиляди години клетките на краката ще дойдат в мозъка, ще сменят службата си. От местата на клетките в човешкия организъм зависи тяхната служба, а същевременно и техният състав. Колкото и да си приличат клетките по състав на веществото или материята, от която са направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запример, кислородът, който влиза като съставна част на клетките на краката, се различава по нещо от кислорода на кръвта; кислородът на кръвта пък се различава от кислорода на мозъчните клетки и т.н. Във физическо отношение обаче няма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсякъде е един и същ — все е елемент кислород. В органическо и психическо отношение кислородът се различава по свойствата си от физическия кислород. И затова можем да кажем, че кислородът има външни или физически свойства, но има и вътрешни или психически свойства, които учените наричат химически свойства. Но и физическите, и химическите свойства на разните видове кислород се различават по място и по служба.

Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на някоя мида, надробете я на ситно, турете я във вода и вижте ще можете ли да възстановите първоначалната й форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата й. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вън от нея. Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят. Това показва, че силата, която е действала за образуване на кристалите, е в самите тях. Значи в едни случаи силите на природата действат вън от телата, а в други случаи — вътре в самите тела. Същото може да се каже и за атомите. Има атоми, животът на които е отвън, има атоми, животът на които е отвътре. Това се забелязва и във вашите идеи. Запример, има идеи, в които животът на кислородните атоми е отвън; има идеи, в които животът на кислородните атоми е вътре в тях. Това нещо създава различие и в самите идеи. Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Запример, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка. Това наричат хората еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение. Това наричат хората карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката или в главата на космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на живота.

Като слушат да им се говори по този начин, мнозина искат да бъдат умни, добри, по-скоро да еволюират. Човек не може да бъде умен, нито може да бъде глупав; той не може да бъде нито добър, нито лош. Защо? — Защото частта не може да бъде равна на цялото. Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. Той всякога ще представя малка частица, която няма нищо общо с цялото. Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него. Отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонът изговаря речта на някои виден оратор. Сам грамофонът има ли качествата на човека, чиято реч възпроизвежда? Има ли той някаква разумност? — В грамофона или във фонографа няма никаква разумност. Те могат да бъдат само отражение на човека. Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Евангелието: „Бъдете като Бога". Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога. Едно от качествата на Бога е, че след като се занимава с велики работи — със създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага й се притичва на помощ. Божието око, Божието съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. Ако човек не може да прояви тия качества в малкия свят, в който живее, какво остава за проявите му в големия свят?

Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае от условия: почва, вода, въздух и светлина. Като знаете това, вие трябва да отглеждате семето без да се обезсърчавате. Ако първите няколко години не даде плод, ще даде на петата или шестата година. Семето трябва да бъде посято навреме и при благоприятни за него условия. Всяка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използвайте тези условия, за да може посятото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опита да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне, човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работят върху него.

Какво представя Божественият свят? Божественият свят е разумен, съзнателен свят, а не механически, както някои си го представят. Ако сте слаби, но използвате условията на този свят разумно, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживеете най-големи разочарования. Защо? — Защото най-малката погрешка в Божествения свят е в състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човек трябва да използва благоприятните условия. Иначе той ще изпадне в крайност, както често някои хора изпадат. Слушате някой да говори: Бог ще помисли за всичко. Значи той ще седи и ще чака Бог да помисли за него. Това е крайност. Друг пък казва: Аз сам трябва да работя, на никого да не разчитам. И виждате, че този човек се напъва, прави усилия да преодолее мъчнотиите в живота, но не успява. Това е друга крайност. Едно трябва да знаете: някъде Бог ще помисли, някъде човек ще помисли. Някъде Бог ще работи, някъде човек ще работи. Какво разбирате под думите „Бог работи?" Кога Бог работи? — Когато човек е слаб. Това значи: когато синът е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синът работи за нея. В първия случай детето, синът представя човека, а майката — Бог, Който работи за него. Във втория случай майката е човек, а синът — Бог, Който работи за нея. По този начин става смяна: когато един почива, друг работи. Ако не ставаше тази смяна, хората не биха могли да си помагат.

И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва.

Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има в това да учи човек да препарира различни животни? Ще дойде ден да препарират и този човек, който е препарирал хиляди по-низкостоящи от себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази — да изучава човек животните, без да ги препарира. Докато се занимава с препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто в живота, едновременно с това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освен чрез препариране на животни природата може да се изучава и по съвсем други методи, различни от досегашните.

И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда. Изобщо няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това.

Тъй щото, който изучава природата, той трябва да спазва известни свещени правила, каквито съвременните учени не познават и не прилагат. Ако някой иска да изучава пеперудите запример, той трябва да отиде при онова възвишено същество, което ги покровителства, и да иска от него позволение да ги изучава. Ако това същество му позволи, то ще му даде начин как да постъпва с тях, как да ги изучава без да пострадат. Рече ли този човек да влезе в царството на пеперудите без позволение, техният покровител ще му даде един урок, да го помни за вечни времена. Ако някой иска да влезе като химик в царството на елементите и да ги изучава, той пак трябва да иска разрешение от пазителя на елементите — дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т.н. Да се иска позволение при изучаването на каквато и да е наука — това е първото свещено правило, което трябва да се спазва. Иначе всеки ще плати скъпо за нарушаване на това правило. Това е причината, задето много учени при своите опити плащат скъпо. Мнозина са платили даже със живота си. Всяка област на науката е свещена и който пожелае да я изучава, той трябва да има позволение от ония, които управляват тази област. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи.

Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат сила дотолкова, доколкото е неговата вяра. Щом е така, човек може да се лекува и без лекарства. Представете си, че в една болница има 30 души парализирани: един с парализиран крак, друг с парализирана ръка и т.н. Ако тия болни имат силна вяра, с една формула само могат да се из¬лекуват. Мощно нещо е вярата на човека!

И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека. Който може да използва тези условия, той може да стане учен човек. Значи, училището не прави човек учен, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане учен. Черквата не прави човека религиозен, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предвид, че класът, в който сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използвате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използвате както трябва, вие нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в Школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двусмисленост. За да възприемете идеите, които ви се преподават, вие трябва да бъдете като деца. Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае. Този човек е преждевременно остарял. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голям човек.

Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушиш тютюн. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца? — Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.

Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И втори: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

31-а лекция от Учителя,

държана на 27 юни 1923 г., София

(Последна лекция от II годишнина — 1923 г.)

Нежност и грубост

2011-02-07T18:50:45Z

НадяД: /* НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== НЕЖНОСТ И ГРУБОСТ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Тайна молитва.

Чете се резюме на темата „Метод за правилно дишане".

Чете се темата „Влиянието на силните и на слабите думи".

За следния път пишете върху темата „Произход на силата и материята". Който не може да пише по тази тема, да не се мъчи да измисля нещо. По-добре е нищо да не напише, отколкото да се самоизлъгва, че знае нещо.
Пишете и върху следните теми: „Произход на човешката душа", „Принцип ли е умът или не?"

За да може правилно да отговаря на всички зададени въпроси, човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум, да влиза през тях повече светлина. — Възможно ли е това? — Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят на човека е неговият вътрешен свят.

фиг. 1

Представете си, че на физическия свят човек се намира в центъра С и пред него се разкрива известно поле на зрение. Той вижда нещата само под ъгъла АСВ (фиг.1). Този ъгъл съставя четвърт от целия кръг и е равен на 90°. Ако иска да види нещо в духовния свят, човек трябва да се обърне в посока противоположна на физическия свят и да влезе в гюлето на този свят, който може да се представи с ъгъла МСN. Физическият, външният свят дава само външни
впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да раз¬берете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание.

Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.

Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по не¬воля, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание.

Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите
Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.

И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение. Промени стават и с физическите тела. И те се движат, но всичко това става бавно, почти незабелязано. Ако направите една къща на земята и след сто години речете да я съборите, ще видите, че всяка тухла, всеки камък, всяка греда се намират почти на същото място, на което първоначално са били поставени . Те са изместени малко, подвижили са се на една или друга страна, но това движение, това помръдване е почти незабелязано за обикновеното око. Следователно и континентите, и реките, и планините се местят, но незабелязано. Преди хиляди години континентите не са били на тия места, на които са днес. В бъдеще ще се преместят, ще се подвижат, но пак няма да бъдат на днешните си места. В духовния свят обаче, това движение е много по-бързо. Там нещата се движат толкова бързо, че ако човек внезапно попадне в този свят, той по никой начин сам не би могъл да се ориентира. Дето има движение, там има живот.

Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. Запример, след хиляди години клетките на краката ще дойдат в мозъка, ще сменят службата си. От местата на клетките в човешкия организъм зави¬си тяхната служба, а същевременно и техният състав. Колкото и да си приличат клетките по състав на веществото или материята, от която са направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запример, кислородът, който влиза като съставна част на клетките на краката, се раз¬личава по нещо от кислорода на кръвта; кислородът на кръвта пък се различава от кислорода на мозъчните клетки и т.н. Във физическо отношение обаче няма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсякъде е един и същ — все е елемент кислород. В органическо и психическо отношение кислородът се различава по свойствата си от физическия кислород. И затова можем да кажем, че кислородът има външни или физически свойства, но има и вътрешни или психически свойства, които учените наричат химически свойства. Но и физическите, и химическите свойства на разните видове кислород се различават по място и по служба.

Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на някоя мида, надробете я на ситно, турете я във вода и вижте ще можете ли да възстановите първо¬началната й форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата й. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вън от нея. Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят. Това показва, че силата, която е действала за образуване на кристалите, е в самите тях. Значи в едни случаи силите на природата действат вън от телата, а в други случаи — вътре в самите тела. Същото може да се каже и за атомите. Има атоми, животът на които е отвън, има атоми, животът на които е отвътре. Това се забелязва и във вашите идеи. Запример, има идеи, в които животът на кислородните атоми е отвън; има идеи, в които животът на кислородните атоми е вътре в тях. Това нещо създава различие и в самите идеи. Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Запример, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка. Това нари¬чат хората еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение. Това наричат хората карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката или в главата на космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на живота.

Като слушат да им се говори по този начин,
мнозина искат да бъдат умни, добри, по-скоро да еволюират. Човек не може да бъде умен, нито може да бъде глупав; той не може да бъде нито добър, нито лош. Защо? — Защото частта не може да бъде равна на цялото. Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. Той всякога ще представя малка частица, която няма нищо общо с цялото. Представете си, че вие се оглеждате в едно плоско огледало и виждате отражението си в него. Отражението ви в огледалото има ли същите качества, каквито имате вие? Привидно отражението мяза на вас, но то няма тези качества, каквито вие имате. Слушате, че грамофонът изговаря речта на някои виден оратор. Сам грамофонът има ли качества¬та на човека, чиято реч възпроизвежда? Има ли той някаква разумност? — В грамофона или във фонографа няма никаква разумност. Те могат да бъдат само отражение на човека. Следователно отражението не може да бъде равно на реалността. И човек не може да бъде като Бога. Казано е в Евангелието: „Бъдете като Бога". Това не значи, че човек може да бъде като Бога, но той трябва да се стреми да има проявите на Бога. Едно от качествата на Бога е, че след като се занимава с велики работи — със създаването на слънца и вселени, Той има грижата и за мравката. Като види, че една мравка се дави, Той веднага й се притичва на помощ. Божието око, Божие¬то съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. Ако човек не може да прояви тия качества в малкия свят, в който живее, какво остава за проявите му в големия свят?

Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае от условия: почва, вода, въздух и светлина. Като знаете това, вие трябва да отглеждате семето без да се обезсърчавате. Ако първите няколко години не даде плод, ще даде на петата или шестата година. Семето трябва да бъде посято навреме и при благоприятни за него условия. Всяка лекция, която слушате, представя благоприятни условия за посаждане на семена. Използвайте тези условия, за да може посятото семе да расте и да се развива. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да взе¬мете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опита да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне, човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, други ще работят върху него.

Какво представя Божественият свят? Божественият свят е разумен, съзнателен свят, а не механически, както някои си го представят. Ако сте слаби, но използвате условията на този свят разум¬но, вие ще станете силни. Обаче, ако сте силни, но невнимателни, можете да преживеете най-големи разочарования. Защо? — Защото най-малката погрешка в Божествения свят е в състояние да произведе лоши последствия. За да не дойде до това положение, човек трябва да използва благоприятните условия. Иначе той ще изпадне в крайност, както често някои хора изпадат. Слушате някой да говори: Бог ще помисли за всичко. Значи той ще седи и ще чака Бог да помисли за него. Това е крайност. Друг пък казва: Аз сам трябва да работя, на никого да не разчитам. И виждате, че този човек се напъва, прави усилия да преодолее мъчнотиите в живота, но не успява. Това е друга крайност. Едно трябва да знаете: някъде Бог ще помисли, някъде човек ще помисли. Някъде Бог ще работи, някъде човек ще работи. Какво разбирате под думите „Бог работи?" Кога Бог работи? — Когато човек е слаб. Това значи: когато синът е слаб, майката работи за него; когато майката е слаба, синът работи за нея. В първия случай детето, синът представя човека, а майката — Бог, Който работи за него. Във втория случай майката е човек, а синът — Бог, Който работи за нея. По този начин става смяна: когато един почива, друг работи. Ако не ставаше тази смяна, хората не биха могли да си помагат.

И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се за¬говори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако по-викате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. Ние работим задружно — тя започва една работа, аз я свършвам. После аз започвам, тя свършва.

Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал? Какво изкуство е препарирането? Каква наука има в това да уми човек да препарира различни животни? Ще дойде ден да препарират и този човек, който е препарирал хиляди по-низкостоящи от себе си животни. Истинско изкуство, истинска наука е тази — да изучава човек животните, без да ги препарира. Докато се занимава с препариране на животни, науката взима криво направление. Като внася доброто в живота, едновременно с това тя внася и лошото, грубото, жестокото. Освен чрез препариране на животни природата може да се изучава и по съвсем други методи, различни от досегашните.

И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда. Изобщо няма човек в света, който като е нарушил Божествения закон, да не е платил скъпо за това.

Тъй щото, който изучава природата, той трябва да спазва известни свещени правила, каквито съвременните учени не познават и не прилагат. Ако някой иска да изучава пеперудите запример, той трябва да отиде при онова възвишено същество, което ги покровителства, и да иска от него позволение да ги изучава. Ако това същество му позволи, то ще му даде начин как да постъпва с тях, как да ги изучава без да пострадат. Рече ли този човек да влезе в царството на пеперудите без позволение, техният покровител ще му даде един урок, да го помни за вечни времена. Ако някой иска да влезе като химик в царството на елементите и да ги изучава, той пак трябва да иска разрешение от пазителя на елементите — дали може да ги изучава, колко елементи да изучава и т.н. Да се иска позволение при изучаването на каквато и да е наука — това е първото свещено правило, което трябва да се спазва. Иначе всеки ще плати скъпо за нарушаване на това правило. Това е причината, задето много учени при своите опити плащат скъпо. Мнозина са платили даже със живота си. Всяка област на науката е свещена и който пожелае да я изучава, той трябва да има позволение от ония, които управляват тази област. Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи.

Едно се иска от човека: вяра! Той трябва да вярва в онова, което изучава. И като се лекува, човек пак трябва да има вяра. Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат сила дотолкова, доколкото е неговата вяра. Щом е така, човек може да се лекува и без лекарства. Представете си, че в една болница има 30 души парализирани: един с парализиран крак, друг с парализирана ръка и т.н. Ако тия болни имат силна вяра, с една формула само могат да се из¬лекуват. Мощно нещо е вярата на човека!

И тъй, както вярата е условие за лекуване на болния, така и училището дава условия за развиване на дарбите и способностите, вложени в човека. Който може да използва тези условия, той може да стане учен човек. Значи, училището не прави човек учен, нито му дава знания, но му дава условия да придобива знания, да стане учен. Черквата не прави човека религиозен, но дава условия за развиване на религиозното му чувство. Като знаете това, ще имате предвид, че класът, в който сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използвате условията, вие ще станете добри ученици; ако не ги използвате както трябва, вие нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в Школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двусмисленост. За да възприемете идеите, които ви се преподават, вие трябва да бъдете като деца. Няма по-смешно нещо за човека от това да мисли, че е стар, че е възрастен и всичко знае. Този човек е преждевременно остарял. Той мяза на дете, което има съзнание за себе си, че е голям човек.

Един французин върви по улиците на един град във Франция и среща едно малко момченце с цигара в уста. Той го спира и му казва: Момченце, не е добре, че пушиш тютюн. Ти си толкова малко дете! — Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца? — Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.

Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: Когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И втори: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно, пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

31-а лекция от Учителя,

държана на 27 юни 1923 г., София

(Последна лекция от II годишнина — 1923 г.)

Добри навици, том 2

2011-02-07T18:39:52Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(готово)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]] (готово)(липсва чертеж)
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]] (НадяД)(готово)
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]] (НадяД)(готово)(липсват 4 чертежа)
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София (НадяД)(готово)(липсва чертеж)

*16.[[Нежност и грубост]] (НадяД)(работи се)
държана на 27 юни 1923 г., София

Опити

2011-02-07T18:22:52Z

НадяД: /* ОПИТИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОПИТИ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се темата „Метод за правилно дишане".

Знаете ли как се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане с любов. Друг пък ще каже, че правилното дишане е в зависимост от правата мисъл.

Като дишате вие можете да правите различни опити: да дишате ту с двете ноздри, ту с едната. Естествено дишане е, когато поемате въздух през двете ноздри. Според науката за дълбокото дишане в човешкия организъм се забелязват две течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава става известно нарушаване в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрез дишането поетата от дробовете храна се разпространява по целия организъм.

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти.

Мнозина се смеят на това упражнение — вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздух в дробовете си и го задържате известно време, ще усетите едно задушаване, но това именно показва, че имате полза от упражнението.

Велика наука е науката за дишането. За дишането са писани книги, които трябва да четете, да видите какви методи се препоръчват там и кои от тях можете да приложите. За да приложите кой и да е метод, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Какво нещо е опорната точка? Всеки възел, в който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запример, опорната точка на електрическите лампи е мястото, дето енергията се проявява. Опорни точки са нужни и в живота, и в природата. Като знаете това, можете да разберете какво е предназначението на окултните школи. Предназначението на тия школи е да подготвят ученици, които да послужат за опорни точки на разумните сили в природата, на Божествените мисли. Следователно, когато се намерите в трудно положение, задайте си въпроса дали сте опорни точки на Божествената мисъл или не сте.

Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека.

В едно село през лятото настанала голяма суша, вследствие на което всички сеитби били осъдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникът, заедно със селяните, решил да устрои обща молитва за дъжд, в която цялото село да вземе участие. По този случай един баща взел със себе си десетгодишното си момченце и то да присъства на тази молитва. Детето взело със себе си чадър, защото очаквало като отговор на молитвата да вали дъжд. Бащата излязъл от дома си, без да вземе чадър. Защо? — Защото той си казал: Я вали дъжд, я не вали. Той не вярвал в силата на молитвата. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже не вярват в това, за което се молят. Те нямат опорни точки в живота си, вследствие на което се колебаят и съмняват във всичко. Обаче, който живее с вяра в положителното, той всякога има опорни точки в живота си. Щом има опорни точки, той ще има и добри резултати.

Фиг.1

Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си с тъкан копринен конец (фиг.1). При сегашните условия може ли човек да мине по тази нишка? — Не може. При други условия обаче това е възможно. Но днес никой човек не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек. Ако по някакъв начин се увеличи сцеплението между частиците на този конец, тогава и човек може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите колко такива нишки трябва да се съединят в едно, за да може човек да мине по тях като по дебело въже. Намерено е, че копринената нишка от бубата е двойна и е дебела 0,026 мм. Следователно едната нишка само е дебела 0,013 мм.

Всички сте писали нещо за дишането, всеки е дал поне един метод за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче ако проследите дишането на всеки поотделно, ще забележите, че един диша много бързо, друг — бавно, трети — с голямо прекъсване и т.н. За да се уверите в правилността на вашите методи, направете опит с тях. Приложете методите си върху такива хора, които не дишат правилно и вижте какви резултати ще имате.

Като изучавате различните методи за дишане, същевременно търсете причините за неправилното дишане. Защо някога изпитвате разширяване, а някога — свиване на дробовете? Забелязали ли сте в кои случаи се чувствате свободни, разширени господари на положението и в кои — стеснени, ограничени? Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства. Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението.

Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане или каквито и да е опити и упражнения, вие трябва да имате такова съзнание, каквото имате пред децата. Само по този начин ще придобиете нещо. Стеснявате ли се, както пред възрастните, вие нищо няма да придобиете. Запример, ако искате да приложите някой природен метод за дишане, но се страхувате за резултатите, вие се стеснявате и нищо не придобивате. Други пък правят упражнения за дишане, но бързат по-скоро да свършат. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсредоточено, за да имате резултат. Иначе ще го механизирате и нищо няма да придобиете. Употребявайте по 5-10 минути за дишане и през това време не мислете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързат. Като дадете ябълка на някое дете, то ще я обърне оттук-оттам, ще я погледне, ще й се порадва и след това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на някой философ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Аз нямам време сега да се занимавам с такива малки работи. Велики въпроси ме чакат мене. Този философ не знае, че чрез ябълката може да се домогне до ред философски въпроси. Запример, като разглежда листата, цвета, формата й той може да дойде до произхода на ябълката — един важен философски въпрос. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена от атоми и молекули. Тя принадлежи към предметния, към обективния свят, а аз се занимавам с велики, отвлечени въпроси. Съвременните учени искат да ни убедят, че знаят от какво е направена ябълката.

Изследванията, които правят материалистите-учени, са подобни на тия, които може да направи някой прост, невежа човек върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглежда я външно и казва: Тази книга е подвързана с еди-каква си кожа. Хартията, от която е направена, е оризова. Вътре е печатана с черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследваш една ябълка външно само и да кажеш каква е материята й, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот.

В това отношение вие трябва да правите ред опити, да се уверите в истинността на моите думи. Те не трябва да останат само теория, но трябва да се подложат на опит. Когато сте неразположени духом, направете следния опит. Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън в 10 ч. преди обед. Обърнете се към слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 ч. трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележите една промяна в състоянието, в разположението си. Това е резултат на черешите. Онези пък, които са чиновници, ще направят този опит по-рано, от 8 до 8 1/2 ч.с. Ще знаете, че за този опит природата определя само половин килограм череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, няма да забележите резултата от него, защото и без това сте били добре разположени. Този опит има смисъл само когато не сте добре разположени.

Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. Ако искате да се ползвате от знанието, което ви се дава в Школата, вие трябва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпределяте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква от ученика. Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не и интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Ръката му е отпусната, пасивна, без никаква енергия и живот. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергии.

Упражнение: Затворете очите си и мислено си представете една череша от едрите доброкачествени череши и мислете за нея пет минути. Ако в това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитът е излязъл несполучлив. За да имате по-добър резултат, направете опита с черешово дърво, окичено със зрели, едри плодове. В този случай мисълта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подейства върху разположението на вашия дух. Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта.

За следния път пишете върху темата „Влиянието на силните и на слабите думи". Ще се спрете само върху силните и слабите думи в положителен смисъл. Ако разгледате думите „любов" и „обич", как мислите, коя от двете думи ще окаже по-силно влияние върху човека и на коя от двете думи влиянието ще бъде по-трайно. И правите, и обратните реакции на любовта са по-силни от тия на обичта. Като кажете на някого „бъди благ" или „бъди добър", кое от двете пожелания ще окаже по-силно влияние? Или ако кажете „бъди милостив", „бъди снизходителен", кое пожелание ще се отрази по-силно върху човека? — „Бъди милостив" ще се отрази по-силно, отколкото „бъди снизходителен". За да се произнесете върху влиянието на думите, за степента на тяхната сила, вие трябва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думите „добър", „благ", „милостив", „справедлив", „търпелив" и др. и вижте какво влияние ще произведат върху вас. Направете този опит главно с такива думи, които имат съдържание и смисъл за самите вас.

Сега, като правите упражнението за дишане, сутрин, преди обед и вечер по седем пъти, едновременно с това записвайте в тетрадката си третия стих от трета глава на Евангелието на Йоана. Значи, този стих ще го пишете по три пъти на ден. След всяко написване ще теглите една черта. Всичко каквото пишете, старайте са да бъде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голяма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листовете си, за да направя свои бележки върху тях. Написвайте стиха преди започване на дишането. Стихът, който ще пишете, е следният: „Истина, истина ви казвам, че ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие".

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

30-та лекция от Учителя,

държана на 20 юни 1923 г., София.

Опити

2011-02-06T20:42:26Z

НадяД: /* ОПИТИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОПИТИ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се темата „Метод за правилно дишане".

Знаете ли как се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане с любов. Друг пък ще каже, че правилното дишане е в зависимост от правата мисъл.

Като дишате вие можете да правите различни опити: да дишате ту с двете ноздри, ту с едната. Естествено дишане е, когато поемате въздух през двете ноздри. Според науката за дълбокото дишане в човешкия организъм се забелязват две течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава става известно нарушаване в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрез дишането поетата от дробовете храна се разпространява по целия организъм.

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти.

Мнозина се смеят на това упражнение — вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздух в дробовете си и го задържате известно време, ще усетите едно задушаване, но това именно показва, че имате полза от упражнението.

Велика наука е науката за дишането. За дишането са писани книги, които трябва да четете, да видите какви методи се препоръчват там и кои от тях можете да приложите. За да приложите кой и да е метод, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Какво нещо е опорната точка? Всеки възел, в който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запример, опорната точка на електрическите лампи е мястото, дето енергията се проявява. Опорни точки са нужни и в живота, и в природата. Като знаете това, можете да разберете какво е предназначението на окултните школи. Предназначението на тия школи е да подготвят ученици, които да послужат за опорни точки на разумните сили в природата, на Божествените мисли. Следователно, когато се на¬мерите в трудно положение, задайте си въпроса дали сте опорни точки на Божествената мисъл или не сте.

Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа.Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека.

В едно село през лятото настанала голяма суша, вследствие на което всички сеитби били осъдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникът, заедно със селяните, решил да устрои обща молитва за дъжд, в която цялото село да вземе участие. По този случай един баща взел със себе си десетгодишното си момченце и то да присъства на тази молитва. Детето взело със себе си чадър, защото очаквало като отговор на молитвата да вали дъжд. Бащата излязъл от дома си, без да вземе чадър. Защо? — Защото той си казал: Я вали дъжд, я не вали. Той не вярвал в силата на молитвата. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже не вярват в това, за което се молят. Те нямат опорни точки в живота си, вследствие на което се колебаят и съмняват във всичко. Обаче, който живее с вяра в положителното, той всякога има опорни точки в живота си. Щом има опорни точки, той ще има и добри резултати.

Фиг.1

Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си с тъкан копринен конец (фиг.1). При сегашните условия може ли човек да мине по тази нишка? — Не може. При други условия обаче това е възможно. Но днес никой човек не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек. Ако по някакъв начин се увеличи сцеплението между частиците на този конец, Тогава и човек може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите колко такива нишки трябва да се съединят в едно, за да може човек да мине по тях като по дебело въже. Намерено е, че копринената нишка от бубата е двойна и е дебела 0,026 мм. Следователно едната нишка само е дебела 0,013 мм.

Всички сте писали нещо за дишането, всеки е дал поне един метод за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче ако проследите дишането на всеки поотделно, ще забележите, че един диша много бързо, друг — бавно, трети — с голямо прекъсване и т.н. За да се уверите в правилността на вашите методи, направете опит с тях. Приложете методите си върху такива хора, които не дишат правилно и вижте какви резултати ще имате.

Като изучавате различните методи за дишане, същевременно търсете причините за неправилното дишане. Защо някога изпитвате разширяване, а някога — свиване на дробовете? Забелязали ли сте в кои случаи се чувствате свободни, разширени господари на положението и в кои — стеснени, ограничени? Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства. Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не из¬даде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението.

Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане или каквито и да е опити и упражнения, вие трябва да имате такова съзнание, каквото имате пред децата. Само по този начин ще придобиете нещо. Стеснявате ли се, както пред възрастните, вие нищо няма да придобиете. Запример, ако искате да приложите някой природен метод за дишане, но се страхувате за резултатите, вие се стеснявате и нищо не придобивате. Други пък правят упражнения за дишане, но бързат по-скоро да свършат. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсредоточено, за да имате резултат. Иначе ще го механизирате и нищо няма да придобиете. Употребявайте по 5-10 минути за дишане и през това време не мислете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързат. Като дадете ябълка на някое дете, то ще я обърне оттук-оттам, ще я погледне, ще й се порадва и след това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на някой философ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Аз нямам време сега да се занимавам с такива малки работи. Велики въпроси ме чакат мене. Този философ не знае, че чрез ябълката може да се домогне до ред философски въпроси. Запример, като разглежда листата, цвета, формата й той може да дойде до произхода на ябълката — един важен философски въпрос. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена от атоми и молекули. Тя принадлежи към предметния, към обективния свят, а аз се занимавам с велики, отвлечени въпроси. Съвременните учени искат да ни убедят, че знаят от какво е направена ябълката.

Изследванията, които правят материалистите-учени, са подобни на тия, които може да направи някой прост, невежа човек върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглежда я външно и казва: Тази книга е подвързана с еди-каква си кожа. Хартията, от която е направена, е оризова. Вътре е печатана с черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследваш една ябълка външно само и да кажеш каква е материята й, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот.

В това отношение вие трябва да правите ред опити, да се уверите в истинността на моите думи. Те не трябва да останат само теория, но трябва да се подложат на опит. Когато сте неразположени духом, направете следния опит. Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън в 10 ч. преди обед. Обърнете се към слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 ч. трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележите една промяна в състоянието, в разположение¬то си. Това е резултат на черешите. Онези пък, които са чиновници, ще направят този опит по-рано, от 8 до 8 1/2 ч.с. Ще знаете, че за този опит природата определя само половин килограм череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, няма да забележите резултата от него, защото и без това сте били добре разположени. Този опит има смисъл само когато не сте добре разположени.

Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. Ако искате да се ползвате от знанието, което ви се дава в Школата, вие трябва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпределяте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква от ученика. Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не и интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Ръката му е отпусната, пасивна, без никаква енергия и живот. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергии.

Упражнение: Затворете очите си и мислено си представете една череша от едрите доброкачествени череши и мислете за нея пет минути. Ако в това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитът е излязъл несполучлив. За да имате по-добър резултат, направете опита с черешово дърво, окичено със зрели, едри плодове. В този случай мисълта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подейства върху раз-положението на вашия дух. Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта.

а следния път пишете върху темата „Влиянието на силните и на слабите думи". Ще се спрете само върху силните и слабите думи в положителен смисъл. Ако разгледате думите „любов" и „обич", как мислите, коя от двете думи ще окаже по-силно влияние върху човека и на коя от двете думи влиянието ще бъде по-трайно. И правите, и обратните реакции на любовта са по- силни от тия на обичта. Като кажете на някого „бъди благ" или „бъди добър", кое от двете пожелания ще окаже по-силно влияние? Или ако кажете „бъди милостив", „бъди снизходителен", кое пожелание ще се отрази по-силно върху човека? — „Бъди милостив" ще се отрази по-силно, отколкото „бъди снизходителен". За да се произнесете върху влиянието на думите, за степента на тяхната сила, вие трябва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думите „добър", „благ", „милостив", „справедлив", „търпелив" и др. и вижте какво влияние ще произведат върху вас. Направете този опит главно с такива думи, които имат съдържание и смисъл за самите вас.

Сега, като правите упражнението за дишане, сутрин, преди обед и вечер но седем пъти, едновременно с това записвайте в тетрадката си третия стих от трета глава на Евангелието на Йоана. Значи, този стих ще го пишете по три пъти на ден. След всяко написване ще теглите една черта. Всичко каквото пишете, старайте са да бъде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голяма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листовете си, за да направя свои бележки върху тях. Написвайте стиха преди започване на дишането. Стихът, който ще пишете, е следният: „Истина, истина ви казвам, че ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие".

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

30-та лекция от Учителя,

държана на 20 юни 1923 г., София.

Опити

2011-02-06T20:40:50Z

НадяД: /* ОПИТИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОПИТИ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се темата „Метод за правилно дишане".

Знаете ли как се диша правилно? Ще кажете, че правилното дишане подразбира дишане с любов. Друг пък ще каже, че правилното дишане е в зависимост от правата мисъл.

Като дишате вие можете да правите различни опити: да дишате ту с двете ноздри, ту с едната. Естествено дишане е, когато поемате въздух през двете ноздри. Според науката за дълбокото дишане в човешкия организъм се забелязват две течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава става известно нарушаване в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно, нито е правилно. Чрез дишането поетата от дробовете храна се разпространява по целия организъм.

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти.

Мнозина се смеят на това упражнение — вижда им се дребна работа. Те не знаят, че който не може да прави малки упражнения или не може да решава малки задачи, той не може да решава и големи задачи. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си. Като поемате въздух в дробовете си и го задържате известно време, ще усетите едно задушаване, но това именно показва, че имате полза от упражнението.

Велика наука е науката за дишането. За дишането са писани книги, които трябва да четете, да видите какви методи се препоръчват там и кои от тях можете да приложите. За да приложите кой и да е метод, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Какво нещо е опорната точка? Всеки възел, в който известна разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. Запример, опорната точка на електрическите лампи е мястото, дето енергията се проявява. Опорни точки са нужни и в живота, и в природата. Като знаете това, можете да разберете какво е предназначението на окултните школи. Предназначението на тия школи е да подготвят ученици, които да послужат за опорни точки на разумните сили в природата, на Божествените мисли. Следователно, когато се на¬мерите в трудно положение, задайте си въпроса дали сте опорни точки на Божествената мисъл или не сте.

Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа.Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека.

В едно село през лятото настанала голяма суша, вследствие на което всички сеитби били осъдени на изгаряне, на изсушаване. Свещеникът, заедно със селяните, решил да устрои обща молитва за дъжд, в която цялото село да вземе участие. По този случай един баща взел със себе си десетгодишното си момченце и то да присъства на тази молитва. Детето взело със себе си чадър, защото очаквало като отговор на молитвата да вали дъжд. Бащата излязъл от дома си, без да вземе чадър. Защо? — Защото той си казал: Я вали дъжд, я не вали. Той не вярвал в силата на молитвата. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже не вярват в това, за което се молят. Те нямат опорни точки в живота си, вследствие на което се колебаят и съмняват във всичко. Обаче, който живее с вяра в положителното, той всякога има опорни точки в живота си. Щом има опорни точки, той ще има и добри резултати.

Фиг.1

Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си с тъкан копринен конец (фиг.1). При сегашните условия може ли човек да мине по тази нишка? — Не може. При други условия обаче това е възможно. Но днес никой човек не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек. Ако по някакъв начин се увеличи сцеплението между частиците на този конец, Тогава и човек може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите колко такива нишки трябва да се съединят в едно, за да може човек да мине по тях като по дебело въже. Намерено е, че копринената нишка от бубата е двойна и е дебела 0,026 мм. Следователно едната нишка само е дебела 0,013 мм.

Всички сте писали нещо за дишането, всеки е дал поне един метод за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно. Обаче ако проследите дишането на всеки поотделно, ще забележите, че един диша много бързо, друг — бавно, трети — с голямо прекъсване и т.н. За да се уверите в правилността на вашите методи, направете опит с тях. Приложете методите си върху такива хора, които не дишат правилно и вижте какви резултати ще имате.

Като изучавате различните методи за дишане, същевременно търсете причините за неправилното дишане. Защо някога изпитвате разширяване, а някога — свиване на дробовете? Забелязали ли сте в кои случаи се чувствате свободни, разширени господари на положението и в кои — стеснени, ограничени? Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства. Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не из¬даде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението.

Следователно, когато искате да правите упражнения за дишане или каквито и да е опити и упражнения, вие трябва да имате такова съзнание, каквото имате пред децата. Само по този начин ще придобиете нещо. Стеснявате ли се, както пред възрастните, вие нищо няма да придобиете. Запример, ако искате да приложите някой природен метод за дишане, но се страхувате за резултатите, вие се стеснявате и нищо не придобивате. Други пък правят упражнения за дишане, но бързат по-скоро да свършат. — Не, никакво бързане не се позволява. Направете упражнението спокойно, съсредоточено, за да имате резултат. Иначе ще го механизирате и нищо няма да придобиете. Употребявайте по 5- 10 минути за дишане и през това време не мис¬лете за нищо друго. Ако бързате, ще мязате на стари, на възрастни хора. Децата никога не бързат. Като дадете ябълка на някое дете, то ще я обърне оттук-оттам, ще я погледне, ще й се порадва и след това ще я изяде. Ако дадете една ябълка на някой философ, той ще я погледне, ще я остави настрана и ще каже: Аз нямам време сега да се занимавам с такива малки работи. Велики въпроси ме чакат мене. Този философ не знае, че чрез ябълката може да се домогне до ред философски въпроси. Запример, като разглежда листата, цвета, формата й той може да дойде до произхода на ябълката — един важен философски въпрос. Обаче, той я погледне отгоре-отгоре и казва: Ябълка е това, направена от атоми и молекули. Тя принадлежи към предметния, към обективния свят, а аз се занимавам с велики, отвлечени въпроси. Съвременните учени искат да ни убедят, че знаят от какво е направена ябълката.

Изследванията, които правят материалистите-учени, са подобни на тия, които може да направи някой прост, невежа човек върху една научна книга. Той взима книгата, но понеже не знае да чете, разглежда я външно и казва: Тази книга е подвързана с еди-каква си кожа. Хартията, от която е направена, е оризова. Вътре е печатана с черно мастило. Обаче, какво е съдържанието на тази книга, какви мисли съдържа, той не знае. Това не е научно изследване. Да изследваш една ябълка външно само и да кажеш каква е материята й, какви елементи съдържа, това не е пълно изследване. Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа. Който вкуси една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност. Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот.

В това отношение вие трябва да правите ред опити, да се уверите в истинността на моите думи. Те не трябва да останат само теория, но трябва да се подложат на опит. Когато сте неразположени духом, направете следния опит. Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън в 10 ч. преди обед. Обърнете се към слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 ч. трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележи¬те една промяна в състоянието, в разположение¬то си. Това е резултат на черешите. Онези пък, които са чиновници, ще направят този опит по-рано, от 8 до 8 1/2 ч.с. Ще знаете, че за този опит природата определя само половин килограм череши. Ако направите опита при добро разположение на духа си, няма да забележите резултата от него, защото и без това сте били добре разположени. Този опит има смисъл само когато не сте добре разположени.

Сега, като наблюдавам лицата ви, както и тия на съвременните хора изобщо, намирам, че всички сте силно напрегнати като пълни пушки, които при най-малкото побутване са готови да избухнат. Вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да се справяте с тази енергия. Ако искате да се ползвате от знанието, което ви се дава в Школата, вие трябва да трансформирате мозъчната си енергия, да я разпределяте правилно по всички мозъчни центрове. Това не се постига лесно, но работа се изисква от ученика. Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не и интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Ръката му е отпусната, пасивна, без никаква енергия и живот. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергии.

Упражнение: Затворете очите си и мислено си представете една череша от едрите доброкачествени череши и мислете за нея пет минути. Ако в това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитът е излязъл несполучлив. За да имате по-добър резултат, направете опита с черешово дърво, окичено със зрели, едри плодове. В този случай мисълта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подейства върху раз-положението на вашия дух. Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта.

а следния път пишете върху темата „Влияни¬ето на силните и на слабите думи". Ще се спрете само върху силните и слабите думи в положите¬лен смисъл. Ако разгледате думите „любов" и „обич", как мислите, коя от двете думи ще ока¬же по-силно влияние върху човека и на коя от двете думи влиянието ще бъде по-трайно. И правите, и обратните реакции на любовта са по- силни от тия на обичта. Като кажете на някого „бъди благ" или „бъди добър", кое от двете по¬желания ще окаже по-силно влияние? Или ако кажете „бъди милостив", „бъди снизходителен", кое пожелание ще се отрази по-силно върху човека? — „Бъди милостив" ще се отрази по-силно, отколкото „бъди снизходителен". За да се произнесете върху влиянието на думите, за степента на тяхната сила, вие трябва да ги опитате първо върху себе си. Изговорете тихо думите „добър", „благ", „милостив", „справедлив", „търпелив" и др. и вижте какво влияние ще произведат върху вас. Направете този опит главно с такива думи, които имат съдържание и смисъл за самите вас.

Сега, като правите упражнението за дишане, сутрин, преди обед и вечер но седем пъти, едновременно с това записвайте в тетрадката си третия стих от трета глава на Евангелието на Йоана. Значи, този стих ще го пишете по три пъти на ден. След всяко написване ще теглите една черта. Всичко каквото пишете, старайте са да бъде чисто написано, на хубава хартия, еднакво голяма за всички. Ще пишете внимателно, чисто, отчетливо. Като свършите упражнението, ще ми дадете листовете си, за да направя свои бележки върху тях. Написвайте стиха преди за¬почване на дишането. Стихът, който ще пишете, е следният: „Истина, истина ви казвам, че ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие".

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

30-та лекция от Учителя,

държана на 20 юни 1923 г., София.

Добри навици, том 2

2011-02-06T20:32:34Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(готово)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]] (готово)(липсва чертеж)
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]] (НадяД)(готово)
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]] (НадяД)(готово)(липсват 4 чертежа)
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]] (НадяД)(работи се)
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Отношение на природните сили към човешката душа

2011-02-06T20:29:23Z

НадяД: /* ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

Фиг. 1

Представете си сега, ме пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачите си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг.2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

Фиг.2

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни
що не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

фиг. 3

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСD. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.

Фиг.4

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг.4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги използвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.

Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.

Тайна молитва.

— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

29-та лекция от Учителя,

държана на 30 май 1923 г., София

Отношение на природните сили към човешката душа

2011-02-06T20:08:45Z

НадяД: /* ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

Фиг. 1

Представете си сега, ме пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачите си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг.2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

Фиг.2

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни
що не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

фиг. 3

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живо¬то, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСД.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С , вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа за¬мине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползувайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условия¬та, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия мора¬лен устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлина¬та не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старо¬то учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва воля¬та, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.

Фиг. 4

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг. 4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги из¬ползвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултни¬те ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.

Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.

Тайна молитва.

— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

29-та лекция от Учителя,

държана на 30 май 1923 г., София

Отношение на природните сили към човешката душа

2011-02-06T15:14:04Z

НадяД: /* ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

Фиг. 1

Представете си сега, ме пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг. 1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А В . Предметът АВ е реален, А В е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А В навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависи-мост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачи¬те си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг. 2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

Фиг. 2

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. По¬някога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни
що не сте разрешили. В коя категория сте по-паднали, когато мислите че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си С Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този на-чин, в душата на човека остава известна празни-на, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

фиг. 3

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изуча-ват математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живо¬то, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСД.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С , вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа за¬мине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползувайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условия¬та, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия мора¬лен устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлина¬та не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старо¬то учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва воля¬та, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.

Фиг. 4

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг. 4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги из¬ползвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултни¬те ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.

Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.

Тайна молитва.

— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

29-та лекция от Учителя,

държана на 30 май 1923 г., София

Отношение на природните сили към човешката душа

2011-02-06T15:11:49Z

НадяД: /* ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

Фиг. 1

Представете си сега, ме пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг. 1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А В . Предметът АВ е реален, А В е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А В навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависи-мост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачи¬те си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг. 2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

Фиг. 2

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. По¬някога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни
що не сте разрешили. В коя категория сте по-паднали, когато мислите че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си С Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятели¬те си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисъл¬та си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Кога¬то човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този на-чин, в душата на човека остава известна празни-на, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

фиг. 3

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изуча-ват математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живо¬то, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСД.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С , вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отпра¬ви към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа за¬мине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползувайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условия¬та, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мисли¬те и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия мора¬лен устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлина¬та не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старо¬то учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва воля¬та, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.

Фиг. 4

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг. 4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито оиитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги из¬ползвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да види¬те в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултни¬те ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.

Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. За-що? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.

Тайна молитва.

— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

29-та лекция от Учителя,

държана на 30 май 1923 г., София

Отношение на природните сили към човешката душа

2011-02-06T14:54:30Z

НадяД: /* ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

Фиг. 1

Представете си сега, ме пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг. 1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А В . Предметът АВ е реален, А В е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А В навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависи-мост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачи¬те си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг. 2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

Фиг. 2

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. По¬някога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни
що не сте разрешили. В коя категория сте по-паднали, когато мислите че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си С Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятели¬те си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисъл¬та си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпи¬та едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледи¬те на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по- реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материя¬та, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го по¬мирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Кога¬то човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да на-пише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят ни-какъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този на-чин, в душата на човека остава известна празни-на, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

фиг. 3

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изуча-ват математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстаови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на кое¬то всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живо¬то, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСД.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на ученици¬те във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това по¬казва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С , вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отпра¬ви към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа за¬мине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползувайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божествено¬то в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условия¬та, които ви са били дадени, вследствие на кое-то и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който за¬ровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който все¬ки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у до¬ма си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.
Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.
Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мисли¬те и чувствата на човека. Когато мислите на чо-века са прави, чувствата и постъпките му ще бъ¬дат на мястото си. Изобщо, има пълна зависи¬мост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е въз-можно. Защо? Защото външната ученост или не- ученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия мора¬лен устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.
Като ученици на окултна школа от вас се ис¬ка да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си съз¬дадете нова мисъл, а не само да повтаряте даде¬ните в Школата формули и правила. Всяка фор¬мула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мис¬ли. Повторението на нещата не води към зна¬ние. Каквито и да са условията, при които живе¬ете, те ни най-малко не могат да пречат за прие¬мане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да прие-ме новата мисъл, той е на крив път. Като прос¬ледите историята на човешкото развитие, ще ви¬дите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да
превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропа¬дал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на деца¬та, в първо време те се намират в чудо, но пос-тепенно започват да ги решават, да им се виж¬дат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениал¬ност, трябва да работи, да учи.
Какво е нужно на ученика, за да учи? Светли¬на. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светли¬ната, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следо-вателно вие зависите от Онзи, Който дава свет¬лината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлина¬та не носи знания, но тя е условие за придоби¬ване на знания. Дето е светлината, там са и зна¬нията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с ду¬ми, а на опит. Нека двама души — единият пос¬ледовател на новото учение, а другият на старо¬то учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, кой-
то следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброка¬чествени от вторите. Какво по-голямо доказа¬телство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божестве¬но, то е право учение. Всяко учение, което пом¬рачава ума, огрубява сърцето и отслабва воля¬та, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.
С1

Фиг. 4
И тъй, всички трябва спазвате закона на три-ъгълниците, понеже той разрешава противоречи¬ята в живота. Да допуснем, че имате две разум¬ни същества А и В (фиг. 4), които се движат ед¬но срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, ^ьщо трябва да направят и същества¬та А и В . Те трябва да отправят енергиите си
1 2 към центъра С . Ако други две същества А и
В имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С . По този начин всички хора ще се срещнат в центровете (И, С , С на триъгълниците АВС, АВС, А"В С и ще се движат по права линия. Правият път на дви¬жение на отношенията между хората е през цен¬тровете С, С , С . С други думи казано — всич¬ки неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Бо¬жествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти. <
Това са нахвърляни мисли, върху които тряб¬ва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тога¬ва каквото знание и каквито оиитности придо¬биете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги из¬ползвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една мал¬ка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармо- нията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодо¬лява. Като преодолява препятствията и мъчно¬тиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се стра¬хувайте. Използвайте всичко за добро. Приро¬дата работи за доброто на онези, които я разби-рат, които мислят, чувстват и постъпват правил¬но. Това са разумните хора в света.
Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупа¬вите. Можете да направите изчисление, да види¬те в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по- голям морален устой или толкова по-здрав мо¬рален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в кояТо се работи с различни киселини и основи. Най-мал¬кото невнимание от страна на ученика при опи¬тите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.
Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачита¬не. Който е дошъл веднъж на земята, той неиз¬бежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природа¬та, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се прие¬мат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разреша¬ва задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да из¬пълниш волята Божия. Остен има и за окултни¬те ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.
Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещас¬тия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считай¬те, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаля¬ват, че са дошли тук да страдат. Какво ще каже¬те тогава за съществата, които живеят под земя¬та? Ако могат да излязат на повърхността на зе¬мята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. За-що? Защото го сравнявате с живота на по-нап-редналите от вас същества. Когато някой мили¬онер изпадне до положението на последен бед¬няк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спе¬чели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нуж¬на за растенето му.
И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото ви¬наги има идейност, честност, справедливост, ис¬креност — както към себе си, така и към окръ¬жаващите. Всичко най-добро се крие в Божест¬веното — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот ни¬що не можете да постигнете. Съвременната нау¬ка се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.
Тайна молитва.
— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.
29-та лекция от Учителя,
държана на 30 май 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-06T14:42:11Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(готово)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]] (готово)(липсва чертеж)
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]] (НадяД)(готово)
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]] (НадяД)(работи се)
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Движение на разумните сили

2011-02-06T14:39:27Z

НадяД: /* ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Чете се резюме на 15-та лекция от първа година.

Четоха се резюмета на темите: „На какво са символ варницата и пепелището" и „Отличителните черти на силната воля".

За следния път пишете върху темата „Разлика между мъдрост и знание".

Какво определение дава относителната геометрия за кръга? — Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент.

Представете си, че имате два малки кръга. Единият представя семе на дъб — желъд, другият — семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност. Кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар: дъбът или царевицата? — Царевицата е постара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво. Другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример. Представете си, че имате една мисъл. Когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата й съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви.

Като ученици вие трябва да учите, да придобивате знания. Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са учени, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. — Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек. Дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив. Обръщат внимание на художника да изправи тази погрешка, но той я отрича; поддържа, че носът на човека бил крив. Като се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден. Най-после художникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. — Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените — няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува. За тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следователно идеите имат смисъл само когато се прилагат в живота. Казва някой, че иска да бъде добър. Това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъде кротък. Това е друга неприложена идея. Какво значи да бъде човек кротък? Кои са отличителните черти на добротата и на кротостта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката й точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му — ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит. Тръгвате на дълъг път и взимате в торбата си един килограм хляб. Целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото да задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса: Кокошката ли се е явила по-рано или яйцето? Това са две относителни, а не абсолютни величини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят космоса във вид на яйце, готово да се излюпи. Обаче това е символ само.

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл? Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването или удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин — чрез мисълта. От тук можем да извадим следното заключение: Както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Това се ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? — Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие.

И тъй, от всички се иска съзнателна работа, постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Запример, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един. Събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си.

Човек се натъква на същите положения и в живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха. Тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.

Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни. Слабите не трябва да правят опитите, за да не губят изкуствено разположението на духа си. За тях са достатъчни опитите, които животът им налага. Животът на хората е нареден така, че без да искат, ще претърпят големи изпитания. Такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват. Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити да види доколко могат да издържат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на природата, докато не развие в себе си съответни качества. Запример, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни. Дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа. После му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взима парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа? Значи, човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт. Той е дал обещание, че няма да излезе от затвора докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага да излезе. Отваря вратата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се колебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще видят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено праведен човек. Праведния никой не може да осъди на смърт. За него закон не съществува.

Следователно, както законът има две различни отношения — към обикновения и към праведния човек, така и моралът има двояко проявление: абсолютен морал — към Бога и относителен морал — към хората. Това значи: Абсолютният морал познава само отношения на човека към Бога. Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал. Отношенията на човека към Бога всякога имат една и съща цена, т.е. никога не се изменят. Отношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви. Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила да анулира всички останали отношения, към когото и да е. Обаче всички тия отношения не са в състояние да анулират отношението на човека към Бога. Запример, някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от истината, т.е. да измени на отношенията си към Бога. — Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променчиви.

Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия. Природата не търпи никакви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест. По едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате, този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да надебелее, да стане пълен? — За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората. Всъщност кое определя пространството? — Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. — нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла — духа на мисълта.

Значи, всяка мисъл се разглежда първо по обем — какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната й форма. После се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после — нейният смисъл. Мисълта се движи по права линия. Вътрешното й съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта, й придават кръгообразна форма. Значи, правата линия определя формата на мисълта. Кръгът определя съдържанието на мисълта. В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: „Любовта е плод на Духа". Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата. Когато казваме: „Бог е Любов", разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия, това значи да се прояви Божественият свят. Когато се говори за живота, подразбираме специална проява на Божията Любов от всички живи същества. Всяко живо същество проявява любовта по свой специфичен начин. Това представя неговият живот. Бог е Любов — това подразбира целокупния живот, пълнотата на любовта. Животът, изразен чрез всички живи същества, представя частично, индивидуално проявяване на любовта.

Сега да изразим идеята за време и пространство в следната форма. Целият човек представя съвкупност от време и пространство. Главата представя пространството, необятността затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се вижда от ламтежа на човека към знания. Колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може да преживее. Тялото на човека пък представя времето. Значи, тялото представя вътрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрез тялото. Проявената деятелност на цялото тяло представя смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по-малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситна остава. Колкото да й се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството. Когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата.

Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство: като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Запример, нарисувате една картина на платно. Тази картина е поставена на плоскост; значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче, същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после, същата картина може да се представи извън трите измерения, да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството. Какво представя тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността. Кръгът е част от сферата, а сферата е тяло от триизмерния свят.

Това са отвлечени идеи, които водят в неразбрана за вас област, без никакво практическо приложение. Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Запример, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? — Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава. И обратно — той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно: когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате. Отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи, и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? — На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Откъде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? Може би той днес иде при вас с най-добро намерение — да ви направи едно голямо добро, с което приятно да ви изненада. Вие не знаете скритите намерения на хората. Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състояние да ви причини най-голямо добро. Приятелството бива устойчиво и неустойчиво.

Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? — Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представят един елемент. Значи, във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността (Р) трябва да съставя 3% от цялото; милосърдието (М) — 5%; съвестта (С) — 9%; твърдостта (Т) — 6%; самоуважението (СУ) - 7%; дружелюбието (Д) - 7 %. Същите числа могат да се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37. Общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще имате дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите 37 и общият сбор на знаменателите 67 дават нова дроб — 37/67. Събираме сбора от цифрите им и получаваме:

3 + 7 10 1 + 0 1
----- = -- = ----- = -
6 + 7 13 1 + 3 4

Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото пет — човекът. Единицата представя Божествения принцип; четворката — животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си. В това седи смисълът на живота.

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата — числото пет, върху което, като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: единицата е киселина от първа степен, а четирите — киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото пет представя основа от втора степен. Киселината — единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател — четири.

За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/6 представя част от Божествената разумност; 5/8 — част от Божественото милосърдие; 9/10 — част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест. Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представя част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представя част от самоуважението на човека. Такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представя част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на любовта. Сега, като съберем числителя и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6 — 3 + 6 = 9; 5/8 — 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4; 9/10 - 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10; 6/12 - 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9; 7/15 - 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4; 7/16 - 7 + 16 = 23, а 2 + 3 = 5. Числата работят при създаване приятелство между двама души. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му. Няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика. Когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума. И най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще забърка работите. След нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага прямо за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее растенията спират своя процес на растене. Щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл — престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него.

Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава — според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож. Той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната, със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? — Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта. Ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взима техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн — съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн. Той й се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки.

Размишление.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

28-а лекция от Учителя,

държана на 9 май 1923 г., София

Движение на разумните сили

2011-02-06T14:27:38Z

НадяД: /* ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Чете се резюме на 15-та лекция от първа година.

Четоха се резюмета на темите: „На какво са символ варницата и пепелището" и „Отличителните черти на силната воля".

За следния път пишете върху темата „Разлика между мъдрост и знание".

Какво определение дава относителната геометрия за кръга? — Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент.

Представете си, че имате два малки кръга. Единият представя семе на дъб — желъд, другият — семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност. Кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар: дъбът или царевицата? — Царевицата е постара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво. Другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример. Представете си, че имате една мисъл. Когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата й съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви.

Като ученици вие трябва да учите, да придобивате знания. Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са учени, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. — Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек. Дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив. Обръщат внимание на художника да изправи тази погрешка, но той я отрича; поддържа, че носът на човека бил крив. Като се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден. Най-после художникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. — Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените — няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува. За тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следователно идеите имат смисъл само когато се прилагат в живота. Казва някой, че иска да бъде добър. Това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъде кротък. Това е друга неприложена идея. Какво значи да бъде човек кротък? Кои са отличителните черти на добротата и на кротостта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката й точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му — ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит. Тръгвате на дълъг път и взимате в торбата си един килограм хляб. Целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото да задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса: Кокошката ли се е явила по-рано или яйцето? Това са две относителни, а не абсолютни величини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят космоса във вид на яйце, готово да се излюпи. Обаче това е символ само.

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл? Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването или удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин — чрез мисълта. От тук можем да извадим следното заключение: Както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Това се ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? — Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие.

И тъй, от всички се иска съзнателна работа, постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Запример, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един. Събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си.

Човек се натъква на същите положения и в живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха. Тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.

Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни. Слабите не трябва да правят опитите, за да не губят изкуствено разположението на духа си. За тях са достатъчни опитите, които животът им налага. Животът на хората е нареден така, че без да искат, ще претърпят големи изпитания. Такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват. Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити да види доколко могат да издържат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на природата, докато не развие в себе си съответни качества. Запример, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни. Дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа. После му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взима парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа? Значи, човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт. Той е дал обещание, че няма да излезе от затвора докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага да излезе. Отваря вратата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се колебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще видят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено праведен човек. Праведния никой не може да осъди на смърт. За него закон не съществува.

Следователно, както законът има две различни отношения — към обикновения и към праведния човек, така и моралът има двояко проявление: абсолютен морал — към Бога и относителен морал — към хората. Това значи: Абсолютният морал познава само отношения на човека към Бога. Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал. Отношенията на човека към Бога всякога имат една и съща цена, т.е. никога не се изменят. Отношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви. Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила да анулира всички останали отношения, към когото и да е. Обаче всички тия отношения не са в състояние да анулират отношението на човека към Бога. Запример, някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от истината, т.е. да измени на отношенията си към Бога. — Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променчиви.

Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия. Природата не търпи никакви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест. По едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате, този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да надебелее, да стане пълен? — За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората. Всъщност кое определя пространството? — Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. — нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла — духа на мисълта.

Значи, всяка мисъл се разглежда първо по обем — какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната й форма. После се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после — нейният смисъл. Мисълта се движи по права линия. Вътрешното й съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта, й придават кръгообразна форма. Значи, правата линия определя формата на мисълта. Кръгът определя съдържанието на мисълта. В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: „Любовта е плод на Духа". Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата. Когато казваме: „Бог е Любов", разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия, това значи да се прояви Божественият свят. Когато се говори за живота, подразбираме специална проява на Божията Любов от всички живи същества. Всяко живо същество проявява любовта по свой специфичен начин. Това представя неговият живот. Бог е Любов — това подразбира целокупния живот, пълнотата на любовта. Животът, изразен чрез всички живи същества, представя частично, индивидуално проявяване на любовта.

Сега да изразим идеята за време и пространство в следната форма. Целият човек представя съвкупност от време и пространство. Главата представя пространството, необятността затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се вижда от ламтежа на човека към знания. Колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може да преживее. Тялото на човека пък представя времето. Значи, тялото представя вътрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрез тялото. Проявената деятелност на цялото тяло представя смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по-малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситна остава. Колкото да й се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството. Когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата.

Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство: като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Запример, нарисувате една картина на платно. Тази картина е поставена на плоскост; значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче, същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после, същата картина може да се представи извън трите измерения, да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството. Какво представя тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността. Кръгът е част от сферата, а сферата е тяло от триизмерния свят.

Това са отвлечени идеи, които водят в неразбрана за вас област, без никакво практическо приложение. Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Запример, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? — Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава. И обратно — той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно: когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате. Отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи, и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? — На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Откъде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? Може би той днес иде при вас с най-добро намерение — да ви направи едно голямо добро, с което приятно да ви изненада. Вие не знаете скритите намерения на хората. Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състояние да ви причини най-голямо добро. Приятелството бива устойчиво и неустойчиво.

Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? — Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представят един елемент. Значи, във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността (Р) трябва да съставя 3% от цялото; милосърдието (М) — 5%; съвестта (С) — 9%; твърдостта (Т) — 6%; самоуважението (СУ) - 7%; дружелюбието (Д) - 7 %. Същите числа могат да се вземат като числители на дро¬би, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37. Общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще има¬те дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите 37 и общият сбор на знаменателите 67 дават нова дроб — 37/67. Събираме сбора от цифрите им и получаваме:

3 + 7 10 1+0 1
6 + 7 13 1 + 3 4

Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото пет — човекът. Единицата представя Божествения принцип; четворката — животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си. В това седи смисълът на живота.

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата — числото пет, върху което, като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: единицата е киселина от първа степен, а четирите — киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото пет представя основа от втора степен. Киселината — единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател — четири.

За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/6 представя част от Божествената разумност; 5/8 — част от Божественото милосърдие; 9/10 — част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест. Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представя част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представя част от самоуважението на човека. Такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представя част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на любовта. Сега, като съберем числи¬теля и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6 — 3 + 6 = 9; 5/8 — 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4; 9/10 - 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10; 6/12 - 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9; 7/15 - 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4; 7/16 -7+16 = 23, а 2 + 3 = 5. Числата работят при създава¬не приятелство между двама души. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му. Няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика. Когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума. И най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще за¬бърка работите. След нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага прямо за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее растенията спират своя процес на растене. Щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл — престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него.

Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава — според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож. Той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната, със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? — Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта. Ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взима техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн — съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн. Той й се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки.

Размишление.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

28-а лекция от Учителя,

държана на 9 май 1923 г., София

Движение на разумните сили

2011-02-05T13:12:57Z

НадяД: /* ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Чете се резюме на 15-та лекция от първа година.

Четоха се резюмета на темите: „На какво са символ варницата и пепелището" и „Отличителните черти на силната воля".

За следния път пишете върху темата „Разлика между мъдрост и знание".

Какво определение дава относителната геометрия за кръга? — Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент.

Представете си, че имате два малки кръга. Единият представя семе на дъб — желъд, другият — семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност. Кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар: дъбът или царевицата? — Царевицата е постара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво. Другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример. Представете си, че имате една мисъл. Когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата й съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви.

Като ученици вие трябва да учите, да придобивате знания. Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са учени, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. — Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек. Дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив. Обръщат внимание на художника да изправи тази погрешка, но той я отрича; поддържа, че носът на човека бил крив. Като се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден. Най-после художникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, до¬като я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. — Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените — няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува. За тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следователно идеите имат смисъл само когато се прилагат в живота. Казва някой, че иска да бъде добър. Това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъде кротък. Това е друга неприложена идея. Какво значи да бъде човек кротък? Кои са отличителните черти на добротата и на кротостта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката й точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му — ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит. Тръгвате на дълъг път и взимате в торбата си един килограм хляб. Целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото да задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса: Кокошката ли се е явила по-рано или яйцето? Това са две относителни, а не абсолютни величини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят космоса във вид на яйце, готово да се излюпи. Обаче това е символ само.

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл? Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването или удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин — чрез мисълта. От тук можем да извадим следното заключение: Както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката прозвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Това се ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? — Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие.

И тъй, от всички се иска съзнателна работа, постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Запример, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един. Събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си.

Човек се натъква на същите положения и в живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха. Тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.

Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни. Слабите не трябва да правят опитите, за да не губят изкуствено разположението на духа си. За тях са достатъчни опитите, които животът им налага. Животът на хората е нареден така, че без да искат, ще претърпят големи изпитания. Такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват. Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити да види доколко могат да из-държат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на природата, докато не развие в себе си съответни качества. Запример, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни. Дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа. После му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взима парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа? Значи, човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт. Той е дал обещание, че няма да излезе от затвора докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага да излезе. Отваря вратата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се колебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще видят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено праведен човек. Праведния никой не може да осъди на смърт. За него закон не съществува.

Следователно, както законът има две различни отношения — към обикновения и към праведния човек, така и моралът има двояко проявление: абсолютен морал — към Бога и относителен морал — към хората. Това значи: Абсолютният морал познава само отношения на човека към Бога. Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал. Отношенията на човека към Бога всякога имат една и съща цена, т.е. никога не се изменят. Отношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви. Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила да анулира всички останали отношения, към когото и да е. Обаче всички тия отношения не са в състояние да анулират отношението на човека към Бога. Запример, някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от истината, т.е. да измени на отношенията си към Бога. — Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променчиви.

Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия. Природата не търпи ни¬какви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест. По едно време работите му тръгват добре и той за¬почва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате, този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да надебелее, да стане пълен? — За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората. Всъщност кое определя пространството? — Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. — нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла — духа на мисълта.

Значи, всяка мисъл се разглежда първо по обем — какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната й форма. После се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после — нейният смисъл. Мисълта се движи по права линия. Вътрешното й съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта, й придават кръгообразна форма. Значи, правата линия определя форма¬та на мисълта. Кръгът определя съдържанието на мисълта. В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: „Любовта е плод на Духа". Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата. Когато казваме: „Бог е Любов", разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия, това значи да се прояви Божественият свят. Когато се говори за живота, подразбираме специална проява на Божията Любов от всички живи същества. Всяко живо същество проявява любовта по свой специфичен начин. Това представя неговият живот. Бог е Любов — това подразбира целокупния живот, пълнотата на любовта. Животът, изразен чрез всички живи същества, представя частично, индивидуално проявяване на любовта.

Сега да изразим идеята за време и пространство в следната форма. Целият човек представя съвкупност от време и пространство. Главата представя пространството, необятността затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се виж-да от ламтежа на човека към знания. Колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може да преживее. Тялото на човека пък представя времето. Значи, тялото представя вътрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрез тялото. Проявената деятелност на цялото тяло представя смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по- малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситна остава. Колкото да й се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространство¬то. Когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата.

Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство: като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Запример, нарисувате една картина на платно. Тази картина е поставена на плоскост; значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче, същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после, същата картина може да се представи из¬вън трите измерения, да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството. Какво представя тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността. Кръгът е част от сферата, а сферата е тяло ог триизмерния свят.

Това са отвлечени идеи, които водят в неразбрана за вас област, без никакво практическо приложение. Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Запример, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? — Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава. И обратно — той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно: когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате. Отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи, и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? — На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Откъде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? Може би той днес иде при вас с най-добро намерение — да ви направи едно голямо добро, с което приятно да ви изненада. Вие не знаете скритите намерения на хората. Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състояние да ви причини най-голямо добро. Приятелството бива устойчиво и неустойчиво.

Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? — Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представят един елемент. Значи, във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността (Р) трябва да съставя 3% от цялото; милосърдието (М) — 5%; съвестта (С) — 9%; твърдостта (Т) — 6%; самоуважението (СУ) - 7%; дружелюбието (Д) - 7 %. Същите числа могат да се вземат като числители на дро¬би, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37. Общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще има¬те дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите 37 и общият сбор на знаменателите 67 дават нова дроб — 37/67. Събираме сбора от цифрите им и получаваме:

3 + 7 10 1+0 1
6 + 7 13 1 + 3 4

Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото пет — човекът. Единицата представя Божествения принцип; четворката — животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си. В това седи смисълът на живота.

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата — числото пет, върху което, като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: единицата е киселина от първа степен, а четирите — киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото пет представя основа от втора степен. Киселината — единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател — четири.

За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/6 представя част от Божествената разумност; 5/8 — част от Божественото милосърдие; 9/10 — част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест. Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представя част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представя част от самоуважението на човека. Такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представя част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на любовта. Сега, като съберем числи¬теля и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6 — 3 + 6 = 9; 5/8 — 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4; 9/10 - 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10; 6/12 - 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9; 7/15 - 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4; 7/16 -7+16 = 23, а 2 + 3 = 5. Числата работят при създава¬не приятелство между двама души. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му. Няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика. Когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума. И най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще за¬бърка работите. След нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага прямо за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее растенията спират своя процес на растене. Щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл — престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него.

Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава — според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож. Той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната, със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? — Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта. Ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взима техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн — съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн. Той й се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки.

Размишление.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

28-а лекция от Учителя,

държана на 9 май 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-05T13:01:44Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(готово)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]] (готово)(липсва чертеж)
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]] (НадяД)(работи се)
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]]
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Живият кръг

2011-02-05T13:00:20Z

НадяД: /* ЖИВИЯТ КРЪГ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЖИВИЯТ КРЪГ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Четоха се резюмета на 13-та и 14-та лекции от първа година.

Четоха се резюмета на темите: „Разлика между съзнание и самосъзнание" и „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

За следния път пишете върху темата „Полза и вреда от киселините".

Фиг.1

На фиг.1 имате един кръг. Как се образува кръгът? — Кръгът се образува от въртенето на радиуса ОА около центъра. Как наричате правата Т, която се допира до окръжността? — Тангента. Значи, тангента е всяка права, която има една допирна точка с окръжността. Тя представя частен случай от поляра. Когато полюсът дойде на окръжността, тогава полярата става тангента. — Може ли тангентата да въздейства върху кръга?

Да допуснем, че кръгът, представен на фиг. 1, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата, чрез точката на допирането си с окръжността, упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави.

В окултната геометрия кръгът представя един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида — субекта. Кръгът — това е неговият вътрешен, субективен свят. Периферията или окръжността — това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят.

Ясно е тогава, че тангентите представят отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него. Чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли, чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представя.

Освен тези външни влияния върху съзнанието на човека, които тангентите предизвикват, има и други — вътрешни, субективни влияния. На нашата фигура кръгът S, който минава през центъра О, представя едно висше съзнание, което докосва самия център на съзнанието у индивида и упражнява влияние върху субективния му живот. Тогава у човека настъпват дълбоки вътрешни промени, които изхождат от самия му център и за резултат имат онова, което наричаме разширение, повдигане, просветление на съзнанието и пр. Само в такъв случай човек може да се освободи от ограничителното въздействие на външните тангенти.

На фиг. 1 са дадени кръгът К с трите тангенти — Т, Т1 Т2, а също и кръгът S, който минава през центъра О на кръга К. Трите тангенти могат да се уподобят на три общества: Т — търговско общество, Т1 — земеделско общество и Т2 - учителско общество. Всяко едно от тия общества ще се занимава и ще разговаря за неща, които влизат в неговия интерес. Търговците ще говорят за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земеделците ще говорят за ниви, за лозя, за къщи; учителите ще говорят за училища, за ученици, за книги. Кръгът S пък и животът, който се проявява около неговия център, ще имат за предмет отвлечени въпроси — въпросите за Любовта, Мъдростта и Истината. Който не разбира тия въпроси, той се натъква на ред противоречия. Обаче тези противоречия са привидни, а не действителни. Всяко противоречие се предизвиква от същества с ниска култура, било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека.

Освен тия светове съществуват и други — с висша култура, които ние приемаме като течения в природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. Когато живият кръг S влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справя със силите, със законите, които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия в средата, в която влиза. Запример, ако извадите рибата от морето, преди да е превърнала хрилете си в дробове, тя непременно ще умре. Водата е среда за рибата, а не въздухът. Ако рибата успее, както земноводните, които са една преходна фаза на живот, да се приспособи към земния живот, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пак да влиза във водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за нов живот, по-добре да си останете в стария, т.е. като не можете да живеете на сушата, да си останете във водата. Обаче вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари и тогава, искате или не, ще се намерите на сушата, но неприготвени за този живот. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. Днес всички хора чувстват, че става нещо особено във водата. Мнозина вече доброволно искат да напуснат тези условия, да излязат вън от водата, на сушата. Запример, срещате един материалист. Говорите с него и забелязвате, че той се стреми към духовен живот, иска да напусне водата. Като напусне водата, той ще се освободи от жабите в себе си, които представят материализма. Жабата е символ на краен материализъм.

И тъй, щом попаднете под влиянието на живия кръг, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано: Всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг. Що се отнася до тангентите, техният брой е неопределен. Може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста, и повече тангенти. Всяка тангента предизвиква известна промяна в съзнанието на човека. Промените в съзнанието могат да се представят геометрически; също така може да се определи центърът на всяка тангента, която засяга човешкото съзнание, както и посоката на нейното движение.

Колко тангенти трябва да има човек? — Нито една. — Но ако има тангенти, какво трябва да прави, за да се избави от тяхното влияние? — Съзнанието трябва да се прибере в своя център и тангентата да отиде в безкрайност. — Какво трябва да се направи с кръга: да се стесни или да се разшири? — Когато кръгът се разширява, тангентите постепенно се явяват. Когато кръгът се стеснява, т.е. когато енергиите в кръга се събират към центъра, тангентите постепенно се отблъскват. Оттук вадим следния закон: Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена дейност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека.

Мислете върху живия кръг, върху тангентите на кръга.

Упражнение. Изнасяне лявата ръка напред. Бавно движение на дясната ръка върху лявата, като започва от рамото и стига до пръстите на ръката и обратно: от пръстите нагоре до рамото. Изнасяне дясната ръка напред. Лявата ръка прави същото движение върху дясната: бавно движение на лявата ръка върху дясната, като започва от рамото до пръстите и назад. Ще направите това упражнение няколко пъти с лявата и няколко пъти с дясната ръка.

Тайна молитва.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

27-а лекция от Учителя,

държана на 2 май 1923 г., София

Живият кръг

2011-02-05T12:53:18Z

НадяД: /* ЖИВИЯТ КРЪГ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЖИВИЯТ КРЪГ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Четоха се резюмета на 13-та и 14-та лекции от първа година.

Четоха се резюмета на темите: „Разлика между съзнание и самосъзнание" и „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

За следния път пишете върху темата „Полза и вреда от киселините".

Фиг. 1

На фиг. 1 имате един кръг. Как се образува кръгът? — Кръгът се образува от въртенето на радиуса ОА около центъра. Как наричате правата Т, която се до¬пира до окръжността? — Тангента. Значи, тангента е всяка права, която има една допирна точка с окръжността. Тя представя частен случай от поляра. Когато полюсът дойде на окръжността, тогава полярата става тангента. — Може ли тангентата да въздейства върху кръга?

Да допуснем, че кръгът, представен на фиг. 1, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата, чрез точката на допирането си с окръжността, упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави.

В окултната геометрия кръгът представя един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида — субекта. Кръгът — това е неговият вътрешен, субективен свят. Периферията или окръжността — това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят.

Ясно е тогава, че тангентите представят отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него. Чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли, чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представя.

Освен тези външни влияния върху съзнанието на човека, които тангентите предизвикват, има и други — вътрешни, субективни влияния. На нашата фигура кръгът 8, който минава през центъра О, представя едно висше съзнание, което докосва самия център на съзнанието у индивида и упражнява влияние върху субективния му живот. Тогава у човека настъпват дълбоки вътрешни промени, които изхождат от самия му център и за резултат имат онова, което наричаме разширение, повдигане, просветление на съзнанието и пр. Само в такъв случай човек може да се освободи от ограничителното въздействие на външните тангенти.

На фиг. 1 са дадени кръгът К с трите тангенти — Т, Ть Тг, а също и кръгът 8, който минава през центъра О на кръга К. Трите тангенти могат да се уподобят на три общества: Т — търговско общество, Т1 — земеделско общество и Тг - учителско общество. Всяко едно от тия общества ще се занимава и ще разговаря за неща, които влизат в неговия интерес. Търговците ще говорят за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земеделците ще говорят за ниви, за лозя, за къщи; учителите ще говорят за училища, за ученици, за книги. Кръгът 8 пък и животът, който се проявява около неговия център, ще имат за предмет отвлечени въпроси — въпросите за Любовта, Мъдростта и Истината. Който не разбира тия въпроси, той се натъква на ред противоречия. Обаче тези противоречия са привидни, а не действителни. Всяко противоречие се предизвиква от същества с ниска култура, било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека.

Освен тия светове съществуват и други — с висша култура, които ние приемаме като течения в природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. Когато живият кръг 8 влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справя със силите, със законите, които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия в средата, в която влиза. Запример, ако извадите рибата от морето, преди да е превърнала хрилете си в дробове, тя непременно ще умре. Водата е среда за рибата, а не въздухът. Ако рибата успее, както земноводните, които са една преходна фаза на живот, да се приспособи към земния живот, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пак да влиза във водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за нов живот, по-добре да си останете в стария, т.е. като не можете да живеете на сушата, да си останете във водата. Обаче вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари и тогава, искате или не, ще се намерите на сушата, но неприготвени за този живот. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. Днес всички хора чувстват, че става нещо особено във водата. Мнозина вече доброволно искат да напуснат тези условия, да излязат вън от водата, на сушата. Запример, срещате един материалист. Говорите с него и забелязвате, че той се стреми към духовен живот, иска да напусне водата. Като напусне водата, той ще се освободи от жабите в себе си, които представят материализма. Жабата е символ на краен материализъм.

И тъй, щом попаднете под влиянието на живия кръг, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано: Всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг. Що се отнася до тангентите, техният брой е неопределен. Може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста, и повече тангенти. Всяка тангента предизвиква известна промяна в съзнанието на човека. Промените в съзнанието могат да се представят геометрически; също така може да се определи центърът на всяка тангента, която засяга човешкото съзнание, както и посоката на нейното движение.

Колко тангенти трябва да има човек? — Нито една. — Но ако има тангенти, какво трябва да прави, за да се избави от тяхното влияние? — Съзнанието трябва да се прибере в своя център и тангентата да отиде в безкрайност. — Какво трябва да се направи с кръга: да се стесни или да се разшири? — Когато кръгът се разширява, тангентите постепенно се явяват. Когато кръгът се стеснява, т.е. когато енергиите в кръга се събират към центъра, тангентите постепенно се отблъскват. Оттук вадим следния закон: Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена дейност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека.

Мислете върху живия кръг, върху тангентите на кръга.

Упражнение. Изнасяне лявата ръка напред. Бавно движение на дясната ръка върху лявата, като започва от рамото и стига до пръстите на ръката и обратно: от пръстите нагоре до рамото. Изнасяне дясната ръка напред. Лявата ръка прави същото движение върху дясната: бавно движение на лявата ръка върху дясната, като започва от рамото до пръстите и назад. Ще направите това упражнение няколко пъти с лявата и няколко пъти с дясната ръка.

Тайна молитва.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

27-а лекция от Учителя,

държана на 2 май 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-05T12:46:49Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(готово)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]] (НадяД)(работи се)
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]]
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]]
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Четирите съзнания

2011-02-05T12:45:35Z

НадяД: /* ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Четоха се резюмета на 11-та и 12-та лекции от първа година.

Чете се темата „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Какво ще получите като съберете следните числа:

- 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9

+

+ 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9

_____________________________________

0 0 0 0 0 0 0 0 0

Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва.

Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо.

Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръхсъзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.

Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си.

Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил, че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил.

Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?

Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере.

Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова.

Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически. Художникът взима четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд.

Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването й. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.

Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? — Име. Защо е дадено това име на човека? — За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създадени. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме.

Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, основани на известен принцип. Прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разрешили задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието.

Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнание" върху вас? Засега думата „съзнание" е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.

И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение.

Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете. Това е изказал Христос със стиха: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?". Турете в ума си мисълта да разберете елементарните работи в живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието.

Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. В първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, ценните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по-хубави.

Като ученици от вас се иска точност в думите: по форма, по съдържание и по смисъл. По отношение на форма на думите, ние казваме например: „добър", „по-добър" и „най-добър". Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо; по-добър — по отношение на някого специално и най-добър — също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно. Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят и по смисъл. Казваме: „добър", „по-добър" и „най-добър" или „много добър човек". По отношение на кого този човек е добър? — По отношение законите на живата природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение природата е меродавна към доброто в човека. Тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния живот, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете в себе си: Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.

Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на живата природа. За него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с природата никой философ не може да бъде меродавен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири. Ако ученикът е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което природата е вложила. За човека е меродавно онова, което природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила като дарби или способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си в един ден; друг — в един или няколко месеца; трети — в година; четвърти — в десет години; пети — в цял живот; шести — в няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

26-та лекция от Учителя,

държана на 25 април 1923 г., София

Четирите съзнания

2011-02-05T11:59:31Z

НадяД: /* ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Четоха се резюмета на 11-та и 12-та лекции от първа година.

Чете се темата „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Какво ще получите като съберете следните числа:

- 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9

+

+ 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9

_____________________________________

0 0 0 0 0 0 0 0 0

Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва.

Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо.

Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръхсъзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.

Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си.

Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил, че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил.

Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?

Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере.

Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова.

Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически. Художникът взима четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд.

Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването й. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философ¬ски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.

Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? — Име. Защо е дадено това име на човека? — За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създаде¬ни. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразява¬ме това, което чувстваме и преживяваме.

Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, осно¬вани на известен принцип. Прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разрешили задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието.

Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнанией върху вас? Засега думата „съзнанией е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.

И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение.

Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете. Това е изказал Христос със стиха: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?". Турете в ума си мисълта да разберете елементарните работи в живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието.

Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. В първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, ценните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по- хубави.

Като ученици от вас се иска точност в думите: по форма, по съдържание и по смисъл. По отношение на форма на думите, ние казваме например: „добър", „по-добър" и „най-добър". Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо; по-добър — по отношение на някого специално и най-добър — също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно. Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят и по смисъл. Казваме: „добър", „по-добър" и „най-добър" или „много добър човек". По отношение на кого този човек е добър? — По отношение законите на живата природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение природата е меродавна към доброто в човека. Тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния живот, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете в себе си: Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.

Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на живата природа. За него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с природата никой философ не може да бъде меродавен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири. Ако ученикът е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което природата е вложила. За човека е меродавно онова, което природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила като дарби или способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си в един ден;
друг — в един или няколко месеца; трети — в година; четвърти — в десет години; пети — в цял живот; шести — в няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

26-та лекция от Учителя,

държана на 25 април 1923 г., София

Четирите съзнания

2011-02-05T11:50:43Z

НадяД: /* ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Четоха се резюмета на 11-та и 12-та лекции от първа година.

Чете се темата „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Какво ще получите като съберете следните числа:

- 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9

+

+ 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9

_____________________________________

0 0 0 0 0 0 0 0 0

Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва.

Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо.

Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнание¬то представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръх-съзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Само-съзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.

Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си.

Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил.

Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?

Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере.

Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова.

Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически. Художникът взима четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд.

Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването й. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философ¬ски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.

Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? — Име. Защо е дадено това име на човека? — За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създаде¬ни. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразява¬ме това, което чувстваме и преживяваме.

Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, осно¬вани на известен принцип. Прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разрешили задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието.

Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнанией върху вас? Засега думата „съзнанией е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.

И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение.

Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете. Това е изказал Христос със стиха: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?". Турете в ума си мисълта да разберете елементарните работи в живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието.

Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. В първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, ценните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по- хубави.

Като ученици от вас се иска точност в думите: по форма, по съдържание и по смисъл. По отношение на форма на думите, ние казваме например: „добър", „по-добър" и „най-добър". Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо; по-добър — по отношение на някого специално и най-добър — също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно. Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят и по смисъл. Казваме: „добър", „по-добър" и „най-добър" или „много добър човек". По отношение на кого този човек е добър? — По отношение законите на живата природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение природата е меродавна към доброто в човека. Тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния живот, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете в себе си: Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.

Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на живата природа. За него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с природата никой философ не може да бъде меродавен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири. Ако ученикът е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което природата е вложила. За човека е меродавно онова, което природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила като дарби или способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си в един ден;
друг — в един или няколко месеца; трети — в година; четвърти — в десет години; пети — в цял живот; шести — в няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

26-та лекция от Учителя,

държана на 25 април 1923 г., София

Четирите съзнания

2011-02-04T19:48:20Z

НадяД: /* ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Четоха се резюмета на 11-та и 12-та лекции от първа година.

Чете се темата „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Какво ще получите като съберете следните числа:

- 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9

+

+ 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9

_____________________________________

0 0 0 0 0 0 0 0 0

Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва.
Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо.
Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнание¬то представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръх-съзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота.
Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Само-съзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.
Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си.
Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил.
Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?
Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере.
Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова.
Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически. Художникът взима четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд.
Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването й. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философ¬ски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.
Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? — Име. Защо е дадено това име на човека? — За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създаде¬ни. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразява¬ме това, което чувстваме и преживяваме.
Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, осно¬вани на известен принцип. Прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разрешили задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието.
Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнанией върху вас? Засега думата „съзнанией е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.
И тъй, човек не трябва да живее само с понятието „съзнание", но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието „съзнание", човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение.
Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете. Това е изказал Христос със стиха: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?". Турете в ума си мисълта да разберете елементарните работи в живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието.
Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, коя¬то сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. В първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, ценните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по- хубави.
Като ученици от вас се иска точност в думите: по форма, по съдържание и по смисъл. По отношение на форма на думите, ние казваме например: „добър", „по-добър" и „най-добър". Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо; по-добър — по отношение на някого специално и най-добър — също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно. Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят и по смисъл. Казваме: „добър", „по-добър" и „най-добър" или „много добър човек". По отношение на кого този човек е добър? — По отношение законите на живата природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение природата е меродавна към доброто в човека. Тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния живот, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, кажете в себе си: Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.
Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на живата природа. За него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с природата никой философ не може да бъде меродавен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири. Ако ученикът е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което природата е вложила. За човека е меродавно онова, което природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила като дарби или способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си в един ден;
друг — в един или няколко месеца; трети — в година; четвърти — в десет години; пети — в цял живот; шести — в няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време; за талантливия — по-малко; за гениалния — най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

26-та лекция от Учителя,

държана на 25 април 1923 г., София

Четирите съзнания

2011-02-04T19:03:42Z

НадяД: /* ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Четоха се резюмета на 11-та и 12-та лекции от първа година.

Чете се темата „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Какво ще получите като съберете следните числа:

- 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9

+

+ 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9

_____________________________________

0 0 0 0 0 0 0 0 0

Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представя реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва.
Като разглеждам тия въпроси, аз имам жела¬ние да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Запример, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно. Такъв процес не съществува в природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да яде¬те, пак няма да разрешите въпроса за яденето. Този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо.
Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Запример, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата „съзнание" се е образувала от предлога „с" и съществителното „знание". Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнание¬то представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. В живота на свръх-съзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота.
Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че животът е най-важен. Обаче, как ще отидете до живота, ако нямате път? Друг ще каже, че пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите истината, светлината в себе си? Следователно, нито живот без път и истина, нито път без истина и живот, нито истина без път и живот. Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Само-съзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.
Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката. Търговецът му дал една рамка, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си.
Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил.
Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?
Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, кой¬то може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере.
Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова.
Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Раз¬решението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически. Художникът взима четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд.
Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването й. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците — също. Обаче, какви са доказателствата на художника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философ¬ски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва е реално. Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.
Сега ще изясня тази идея със следния пример. Ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? — Име. Защо е дадено това име на човека? — За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създаде¬ни. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък. В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразява¬ме това, което чувстваме и преживяваме.
Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка свет линка, която пък внася у вас радост. Щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Запример съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, осно¬вани на известен принцип. Прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка светлинка и вие се зарадвате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпроса. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разреши¬ли задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието.
Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнанией върху вас? Засега думата „съзнанией е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съз-нанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, ва¬шият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се нами¬рате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориенти¬рате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че има¬те една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драс- вате кибрита, запалвате свещта, осветявате стая¬та и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, на¬къде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.
И тъй, човек не трябва да живее само с поня-тието „съзнание", но със съзнанието като реал¬ност. Докато живее с понятието „съзнание", чо¬век е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се про¬никне от съзнанието като реалност, в която жи¬вее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнание¬то на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всич¬ко можете да четете. С тази свещ и в най-голя¬мата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фити¬лът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение.
Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата при¬рода са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите раз¬берете, и сложните ще разберете. Това е изказал Христос със стиха: „Ако земните работи не раз¬берете, как ще разберете небесните?". Турете в ума си мисълта да разберете елементарните ра¬боти в живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието.
Като пишете темите си, написвайте ги по ня-колко пъти, докато ви харесат. Ако темата, коя¬то сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва. В първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време мина¬ва, толкова повече ще ви се харесва. Какво по¬казва това? Това показва, че обикновените ра¬боти в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, цен¬ните работи обратно: в началото изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по- хубави.
Като ученици от вас се иска точност в думи¬те: по форма, по съдържание и по смисъл. По отношение на форма на думите, ние казваме например: „добър", „по-добър" и „най-добър". Това е изказване на една дума в различни фор¬ми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо; по-добър — по отношение на някого специално и най-добър — също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това раз¬биране на нещата не е правилно. Няма защо да сравнявате човек с човека. Никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думи¬те могат да се изговарят и по смисъл. Казваме: „добър", „по-добър" и „най-добър" или „много добър човек". По отношение на кого този човек е добър? — По отношение законите на живата природа. Човек се мени по отноше¬ние на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много до¬бър. При това положение природата е меродав¬на към доброто в човека. Тя го измерва и опре¬деля. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния живот, както и на живата природа. Като дойдете до живата природа, ка¬жете в себе си: Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.
Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на живата природа. За него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с при¬родата никой философ не може да бъде меро¬давен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири. Ако ученикът е музика¬лен, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което природата е вложила. За човека е меродавно онова, което природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила ка¬то дарби или способности. Щом работите съз¬нателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: ня¬кой може да разреши задачите си в един ден;
друг — в един или няколко месеца; трети — в година; четвърти — в десет години; пети — в цял живот; шести — в няколко живота. Това за¬виси от човека. За обикновения човек се изисква много време; за талантливия — по-малко; за ге¬ниалния — най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.
26-та лекция от Учителя,
държана на 25 април 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-04T17:02:02Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(готово)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]] (НадяД)(работи се)
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]]
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]]
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]]
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Разпределяне на енергиите

2011-02-04T17:00:38Z

НадяД: /* РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на темата „Ползата от съня".

Четоха се резюметата на девета и десета лекция от първа година.

Чете се темата „Разлика между съзнание и самосъзнание".

Упражнение: Изнасяне на ръцете встрани. В това положение ще държите ръцете си неподвижно пет минути, като концентрирате мисълта си към тях. След това изнасяте лявата ръка настрана, а дясната движите по лявата, като започвате от пръстите на лявата ръка, дохождате до рамото й, минавате под брадата, изнасяте я настрана, напред и надолу. Същото кръгообразно движение правите и около дясната ръка. Дясната ръка изнасяте настрана, а лявата се движи по нея. Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка и то първоначално бързо, а после все по-бавно.

Упражненията, които правите, са необходими, за да могат енергиите на вашето тяло правилно да се поляризират. Когато човек не живее добре, енергиите в неговия организъм не могат правилно да се разпределят, вследствие на което в едни части на тялото се натрупва повече енергия, а в други — по-малко.

Енергията в природата иде главно от два източника: от центъра на слънцето и от центъра на земята. Преобладаваща енергия в природата е тази, която иде от центъра на слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка. Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата ръка, в лицето и т.н. За да се разпредели тази енергия равномерно по всички части на тялото, необходими са окултни гимнастически упражнения. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия в мозъка. За да се освободите от нея, трябва да правите такива упражнения, чрез които да я отправите по другите части на тялото. Това става по няколко начина: или чрез концентриране на мисълта към върха на носа в продължение на пет минути, или чрез измиване на краката в топла вода, да привлечете част от кръвта в главата да слезе надолу. Натрупването на слънчевата енергия в някои части на тялото в по-голямо количество създава за останалите удове ред болезнени състояния. Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т.е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някой заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява.

И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на земята. След това вземете тази енергия от центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някои от вашите удове. За да не става това вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на слънцето. После прекарайте същата енергия към центъра на земята.Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малко топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво. Ето защо човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат — от центъра на земята или от центъра на слънцето.

Като знаете това, от вас като ученици се изисква да контролирате мислите и желанията си. Какво значи да контролирате една мисъл? Да контролирате една мисъл, това значи да проследите направлението, посоката й — отде иде и къде отива, и според разбирането ви или да й дадете път, или да я трансформирате, или да спрете движението й. Затова трябва да правите опити да различавате коя мисъл откъде иде и накъде отива. Без опити, без приложение вие ще натрупате много необработено знание, което ще ви създаде големи неприятности. Ако се събере много необработено, неприложено знание, енергията на това знание ще се натрупа в задната част на главата, дето са личните чувства на човека. Това излишно количество енергия пък ще наруши равновесието в мозъчните центрове на главата. За да се възстанови това равновесие, част от тази енергия трябва да се отправи в предната част на мозъка. В това отношение мозъкът представлява чувствителни везни, дето се отбелязва най-малкото отклоняване, най-малкото нарушаване на равновесието. Забелязано е, че горделивите хора държат главата си вирната. Защо? — Защото центърът на тежестта на мозъка им е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част на мозъка. Затова именно философите ходят повече с малко наведена глава напред. Те са всякога замислени. У религиозните хора енергията е натрупана повече в центъра, в горната част на главата, дето е религиозното им чувство, вследствие на което те държат главата си изправена. Погледът им е отправен нагоре. За такива хора казват, че са мистични, обичат да съзерцават.

Понеже мозъкът е свързан с всички части на тялото, каквото поляризиране да става в някои негови центрове, то веднага се отразява в съответните органи на тялото, които по такъв начин взимат участие в натрупване на енергии. Като знаете това, вие трябва да търсите начин да пренасяте излишната енергия в организма си от един център в друг или от един уд в друг. Щом постигнете това изкуство, вие ще можете да мислите правилно. С пренасяне на излишната енергия от едно място на друго вие ще развивате волята си. Силната воля прави главата на човека при ушите широка. Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. Всяко положително чувство придава нещо хубаво на човека. Запример, ако религиозното чувство в човека не достига до фанатизъм, то развива благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича. Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с презрение към бедните, към простите хора.

Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. Когато разумът е добре развит в човека, той може да разсъждава върху причините и последствията на нещата. Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н. Това са все дефекти, които развалят живота ви; те внасят у вас съмнения, колебания, недоразумения, обезсърчаване и т.н. Вие трябва да развивате в себе си положителни качества, за да подобрите характера си. Добрият характер изисква добре развита разсъдливост, въображение, чувство на сравнение, музика. Човек с добър характер подразбира отворен човек, в когото излишната влага се изпарява — да не бъде много влажен, нито много сух. Той трябва да бъде твърд в идеите си, дружелюбен и общителен. Тези качества усилват ума на човека. Човек се ражда със способности и дарби, които са в зародиш, но трябва да работи върху тях да се развиват. Колкото повече човек съсредоточава мисълта си към тия центрове, толкова повече кръв приижда там и те повече се развиват. Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на тия центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят у тях висши морални чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности. Забелязано е, че когато някои народи останат назад в умственото си развитие, невидимият свят изпраща между тях учени, духовно просветени хора, които да внасят в умовете им тласък към наука, просвета и култура — духовна и умствена. Така е било в 19 в., във времето на Възраждането. Всеки век създава свои хора, творци на нова мисъл, нов живот, които тласкат културата напред и нагоре.

В развитието си съвременната култура върви спираловидно, по един възходящ път. След тази култура, която е култура на петата раса, ще дойде културата на шестата раса, културата на чувствата, на сърцето, която е една от възвишените култури. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той ще потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и ще ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Веднага около него ще се наредят четирима души със силно развито религиозно чувство: един отляво, друг — отдясно, трети — отпред и четвърти — отзад. Всеки от тия четирима души ще тури ръката си върху мястото, където е религиозното чувство на онзи със слабо развито чувство и така ще подържат ръцете си около един час. Като продължават този опит една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Този опит се основава на скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергията от един човек на друг, както се преливат течности от един скачен съд в друг.

В развитието на сегашния живот ние виждаме, че едни хора са учени, други — прости; едни са умни, други — глупави; едни са бедни, други — богати. Коя е причината за това? За изяснение на този въпрос ще приведа следния пример. Виждате един планински връх, от който постоянно се спущат изобилни води, които образуват голяма, пълноводна река, от водите на която се напояват градини, бостани, карат се воденици и т.н. Докато реката тече буйно, около нея кипи живот, развива се и растителна, и духовна култура. Щом реката се отбие, щом й се даде друго направление, животът на това място заглъхва. Значи, дето има изобилно енергия, там животът на човека се развива добре — той има условия да расте и да се развива физически и умствено. Щом тази енергия се отбие, животът намалява. Там се явява недоимък на сили, на условия за развитие.

Определено е строго математически какво количество енергия може да се изразходва за всеки век. Определено е също така какво количество ученици могат да се поддържат от тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всеки мозъчен център е свързано с известно количество енергия. В това отношение природата държи точна сметка за енергията, която изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напускат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? — Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за развитие. И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си. Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи. На друго място виждате, че някой си направил бостан покрай една река. Той си направил вадички, през които прекарва вода от реката да напоява зеленчуците си. Утре реката се отбива и бостанът изсъхва.

И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трябва разумно да я използвате. Не я ли използвате, друг ще се настани на вашето място. След вас има други, които чакат своя ред. Нищо в природата и в живота не е произволно. Щом можете да използвате разумно това, което природата е определила за вас, вие се намирате в благоприятни условия на живота. Не можете ли да ги използвате, вие се намирате в неблагоприятни условия за развиване на ума, на сърцето и на волята. Докато имате желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използвате енергията, условията, които природата е предвидила за вас. Бюджетът за всеки човек, за всяко общество, за всеки народ и за цялото човечество се определя от слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т.е. днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия. Значи, енергиите се различават. Затова казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите каква енергия излъчва от себе си всеки човек.

Сега, като знаете това, не мислете, че каквото пожелаете, можете да постигнете. За всяко нещо се изискват съответни условия. За да се ползват от умствената енергия на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изискват огнища, общества от хора с умствени, интелектуални стремежи. Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на студента се запалват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата от най-ранната си възраст се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище или на някой университет с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма — на университета.

Когато казваме, ме човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме предвид той да използва съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завладеят в гъстата материя, откъдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? — Защото без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. Дълго време трябва този материалист да учи, да просвещава ума си, докато осъзнае, че е обиколен от духове с различно развитие, от които се влияе в положителен или отрицателен смисъл. Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благотворно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху човека. Първите енергии помагат за повдигането на човека, а вторите — за неговото падане. Свързвайте се с енергиите, които идват отгоре, а не с низшите енергии на земята. Ония сили, които противодействат на човешкото развитие, имат за цел да прекъснат съобщението между висшите енергии на слънцето и човека, за да го поставят изключително под влиянието на низшите земни енергии. Докато слънчевите енергии взимат надмощие над земните течения в човека, той има възможност да се освободи от заблужденията на света, от кривите положения на неговия живот. Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепел ще го превърне. Слънцето ще донесе на земята чистия, възвишения живот. За кого? — За готовите души. Готовият човек е пъпка, която чака да изгрее слънцето, за да се разцъфти.

Човек трябва да бъде цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Умът на човека трябва да бъде насочен към слънчевата светлина, която единствена може да разсейва тъмнината в живота му и да помага за неговото развитие. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът сам по себе си се развива правилно.

Размишление.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

25-та лекция от Учителя,

държана на 18 април 1923 г., София

Разпределяне на енергиите

2011-02-04T16:45:02Z

НадяД: /* РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на темата „Ползата от съня".

Четоха се резюметата на девета и десета лекция от първа година.

Чете се темата „Разлика между съзнание и самосъзнание".

Упражнение: Изнасяне на ръцете встрани. В това положение ще държите ръцете си неподвижно пет минути, като концентрирате мисълта си към тях. След това изнасяте лявата ръка настрана, а дясната движите по лявата, като започвате от пръстите на лявата ръка, дохождате до рамото й, минавате под брадата, изнасяте я настрана, напред и надолу. Същото кръгообразно движение правите и около дясната ръка. Дясната ръка изнасяте настрана, а лявата се движи по нея. Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка и то първоначално бързо, а после все по-бавно.

Упражненията, които правите, са необходими, за да могат енергиите на вашето тяло правилно да се поляризират. Когато човек не живее добре, енергиите в неговия организъм не могат правилно да се разпределят, вследствие на което в едни части на тялото се натрупва повече енергия, а в други — по-малко.

Енергията в природата иде главно от два източника: от центъра на слънцето и от центъра на земята. Преобладаваща енергия в природата е тази, която иде от центъра на слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка. Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата ръка, в лицето и т.н. За да се разпредели тази енергия равномерно по всички части на тялото, необходими са окултни гимнастически упражнения. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия в мозъка. За да се освободите от нея, трябва да правите такива упражнения, чрез които да я отправите по другите части на тялото. Това става по няколко начина: или чрез концентриране на мисълта към върха на носа в продължение на пет минути, или чрез измиване на краката в топла вода, да привлечете част от кръвта в главата да слезе надолу. Натрупването на слънчевата енергия в някои части на тялото в по-голямо количество създава за останалите удове ред болезнени състояния. Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т.е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някой заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява.

И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на земята. След това вземете тази енергия от центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някои от вашите удове. За да не става това вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на слънцето. После прекарайте същата енергия към центъра на земята.Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малко топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво. Ето защо човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат — от центъра на земята или от центъра на слънцето.

Като знаете това, от вас като ученици се изисква да контролирате мислите и желанията си. Какво значи да контролирате една мисъл? Да контролирате една мисъл, това значи да проследите направлението, посоката й — отде иде и къде отива, и според разбирането ви или да й дадете път, или да я трансформирате, или да спрете движението й. Затова трябва да правите опити да различавате коя мисъл откъде иде и накъде отива. Без опити, без приложение вие ще натрупате много необработено знание, което ще ви създаде големи неприятности. Ако се събере много необработено, неприложено знание, енергията на това знание ще се натрупа в задната част на главата, дето са личните чувства на човека. Това излишно количество енергия пък ще наруши равновесието в мозъчните центрове на главата. За да се възстанови това равновесие, част от тази енергия трябва да се отправи в предната част на мозъка. В това отношение мозъкът представлява чувствителни везни, дето се отбелязва най-малкото отклоняване, най-малкото нарушаване на равновесието. Забелязано е, че горделивите хора държат главата си вирната. Защо? — Защото центърът на тежестта на мозъка им е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част на мозъка. Затова именно философите ходят повече с малко наведена глава напред. Те са всякога замислени. У религиозните хора енергията е натрупана повече в центъра, в горната част на главата, дето е религиозното им чувство, вследствие на което те държат главата си изправена. Погледът им е отправен нагоре. За такива хора казват, че са мистични, обичат да съзерцават.

Понеже мозъкът е свързан с всички части на тялото, каквото поляризиране да става в някои негови центрове, то веднага се отразява в съответните органи на тялото, които по такъв начин взимат участие в натрупване на енергии. Като знаете това, вие трябва да търсите начин да пренасяте излишната енергия в организма си от един център в друг или от един уд в друг. Щом постигнете това изкуство, вие ще можете да мислите правилно. С пренасяне на излишната енергия от едно място на друго вие ще развивате волята си. Силната воля прави главата на човека при ушите широка. Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. Всяко положително чувство придава нещо хубаво на човека. Запример, ако религиозното чувство в човека не достига до фанатизъм, то развива благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича. Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с презрение към бедните, към простите хора.
Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. Когато разумът е добре развит в човека, той може да разсъждава върху причините и последствията на нещата. Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н. Това са все дефекти, които развалят живота ви; те внасят у вас съмнения, колебания, недоразумения, обезсърчаване и т.н. Вие трябва да развивате в себе си положителни качества, за да подобрите характера си. Добрият характер изисква добре развита разсъдливост, въображение, чувство на сравнение, музика. Човек с добър характер подразбира отворен човек, в когото излишната влага се изпарява — да не бъде много влажен, нито много сух. Той трябва да бъде твърд в идеите си, дружелюбен и общителен. Тези качества усилват ума на човека. Човек се ражда със способности и дарби, които са в зародиш, но трябва да работи върху тях да се развиват. Колкото повече човек съсредоточава мисълта си към тия центрове, толкова повече кръв приижда там и те повече се развиват. Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на тия центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят у тях висши морални чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности. Забелязано е, че когато някои народи останат назад в умственото си развитие, невидимият свят изпраща между тях учени, духовно просветени хора, които да внасят в умовете им тласък към наука, просвета и култура — духовна и умствена. Така е било в 19 в., във времето на Възраждането. Всеки век създава свои хора, творци на нова мисъл, нов живот, които тласкат културата напред и нагоре.
В развитието си съвременната култура върви спираловидно, по един възходящ път. След тази култура, която е култура на петата раса, ще дойде културата на шестата раса, културата на чувствата, на сърцето, която е една от възвишените култури. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той ще потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и ще ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Веднага около него ще се наредят четирима души със силно развито религиозно чувство: един отляво, друг — отдясно, трети — отпред и четвърти — отзад. Всеки от тия четирима души ще тури ръката си върху мястото, където е религиозното чувство на онзи със слабо развито чувство и така ще подържат ръцете си около един час. Като продължават този опит една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Този опит се основава на скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергията от един човек на друг, както се преливат течности от един скачен съд в друг.
В развитието на сегашния живот ние виждаме, че едни хора са учени, други — прости; едни са умни, други — глупави; едни са бедни, други — богати. Коя е причината за това? За изяснение на този въпрос ще приведа следния пример. Виждате един планински връх, от който постоянно се спущат изобилни води, които образуват голяма, пълноводна река, от водите на която се напояват градини, бостани, карат се воденици и т.н. Докато реката тече буйно, около нея кипи живот, развива се и растителна, и духовна култура. Щом реката се отбие, щом й се даде друго направление, животът на това място заглъхва. Значи, дето има изобилно енергия, там животът на човека се развива добре — той има условия да расте и да се развива физически и умствено. Щом тази енергия се отбие, животът намалява. Там се явява недоимък на сили, на условия за развитие.
Определено е строго математически какво количество енергия може да се изразходва за всеки век. Определено е също така какво количество ученици могат да се поддържат от тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всеки мозъчен център е свързано с известно количество енергия. В това отношение природата държи точна сметка за енергията, която изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напускат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? — Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за развитие. И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си. Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи. На друго място виждате, че някой си направил бостан покрай една река. Той си направил вадички, през които прекарва вода от реката да напоява зеленчуците си. Утре реката се отбива и бостанът изсъхва.
И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трябва разумно да я из-ползвате. Не я ли използвате, друг ще се настани на вашето място. След вас има други, които чакат своя ред. Нищо в природата и в живота не е произволно. Щом можете да използвате разумно това, което природата е определила за вас, вие се намирате в благоприятни условия на живота. Не можете ли да ги използвате, вие се намирате в неблагоприятни условия за развиване на ума, на сърцето и на волята. Докато има¬те желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използвате енергията, условията, които природата е предвидила за вас. Бюджетът за всеки човек, за всяко общество, за всеки народ и за цялото човечество се определя от слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т.е. днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия. Значи, енергиите се различават. Затова казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите каква енергия излъчва от себе си всеки човек.
Сега, като знаете това, не мислете, че какво¬то пожелаете, можете да постигнете. За всяко нещо се изискват съответни условия. За да се ползват от умствената енергия на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изискват огнища, общества от хора с умствени, интелектуални стремежи. Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на студента се запалват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата от най-ранната си възраст се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище или на някой университет с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма — на университета.
Когато казваме, ме човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме предвид той да използва съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завладеят в гъстата материя, откъдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? — Защото без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. Дълго време трябва този материалист да учи, да просвещава ума си, докато осъзнае, че е обиколен от духове с различно развитие, от които се влияе в положителен или отрицателен смисъл. Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благотворно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху човека. Първите енергии помагат за повдигането на човека, а вторите — за неговото падане. Свързвайте се с енергиите, които идват отгоре, а не с низшите енергии на земята. Ония сили, които противодействат на човешкото развитие, имат за цел да прекъснат съобщението между висшите енергии на слънцето и човека, за да го поставят изключително под влиянието на низшите земни енергии. Докато слънчевите енергии взимат надмощие над земните течения в човека, той има възможност да се освободи от заблужденията на света, от кривите положения на неговия живот. Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепел ще го превърне. Слънцето ще донесе на земята чистия, възвишения живот. За кого? — За готовите души. Готовият човек е пъпка, която чака да изгрее слънцето, за да се разцъфти.
Човек трябва да бъде цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Умът на човека трябва да бъде насочен към слънчевата светлина, която единствена може да разсейва тъмнината в живота му и да помага за неговото развитие. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът сам по себе си се развива правилно.

Размишление.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

25-та лекция от Учителя,

държана на 18 април 1923 г., София

Разпределяне на енергиите

2011-02-04T16:39:18Z

НадяД: /* РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на темата „Ползата от съня".

Четоха се резюметата на девета и десета лекция от първа година.
Чете се темата „Разлика между съзнание и самосъзнание".
Упражнение: Изнасяне на ръцете встрани. В това положение ще държите ръцете си неподвижно пет минути, като концентрирате мисълта си към тях. След това изнасяте лявата ръка настрана, а дясната движите по лявата, като започвате от пръстите на лявата ръка, дохождате до рамото й, минавате под брадата, изнасяте я настрана, напред и надолу. Същото кръгообразно движение правите и около дясната ръка. Дясна¬та ръка изнасяте настрана, а лявата се движи по нея. Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка и то първоначално бързо, а после все по-бавно.
Упражненията, които правите, са необходими, за да могат енергиите на вашето тяло правилно да се поляризират. Когато човек не живее добре, енергиите в неговия организъм не могат правилно да се разпределят, вследствие на което в едни части на тялото се натрупва повече енергия, а в други — по-малко.
Енергията в природата иде главно от два източника: от центъра на слънцето и от центъра на земята. Преобладаваща енергия в природата е тази, която иде от центъра на слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка. Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата ръка, в лицето и т.н. За да се разпредели тази енергия равномерно по всички части на тялото, необходими са окултни гимнастич^ и упражнения. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия в мозъка. За да се освободите от нея, трябва да правите такива упражнения, чрез които да я отправите по другите части на тялото. Това става по няколко начина: или чрез концентриране на мисълта към върха на носа в продължение на пет минути, или чрез измиване на краката в топла вода, да привлечете част от кръвта в главата да слезе надолу. Натрупването на слънчевата енергия в някои части на тялото в по-голямо количество създава за останалите удове ред болезнени състояния. Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т.е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някой заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява.
И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на земята. След това вземете тази енергия от центъра на земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някои от вашите удове. За да не става това вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на слънцето. После прекарайте същата енергия към центъра на земята.Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която дде се срещнат в човека е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малко топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво. Ето защо човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат — от центъра на земята или от центъра на слънцето.
Като знаете това, от вас като ученици се изисква да контролирате мислите и желанията си. Какво значи да контролирате една мисъл? Да контролирате една мисъл, това значи да проследите направлението, посоката й — отде иде и къде отива, и според разбирането ви или да й дадете път, или да я трансформирате, или да спрете движението й. Затова трябва да прави¬те опити да различавате коя мисъл откъде иде и накъде отива. Без опити, без приложение вие ще натрупате много необработено знание, което ще ви създаде големи неприятности. Ако се събере много необработено, неприложено знание, енергията на това знание ще се натрупа в задната част на главата, дето са личните чувства на човека. Това излишно количество енергия пък ще наруши равновесието в мозъчните центрове на главата. За да се възстанови това равновесие, част от тази енергия трябва да се отправи в предната част на мозъка. В това отношение мозъкът представлява чувствителни везни, дето се отбелязва най-малкото отклоняване, най-малкото нарушаване на равновесието. Забелязано е, че горделивите хора държат главата си вирната. Защо? — Защото центърът на тежестта на мозъка им е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част на мозъка. Затова именно философите ходят повече с малко наведена глава напред. Те са всякога замислени. У религиозните хора енергията е натрупана повече в центъра, в горната част на главата, дето е религиозното им чувство, вследствие на което те държат главата си изправена. Погледът им е отправен нагоре. За такива хора казват, че са мистични, обичат да съзерцават.
Понеже мозъкът е свързан с всички части на тялото, каквото поляризиране да става в някои негови центрове, то веднага се отразява в съответните органи на тялото, които по такъв начин взимат участие в натрупване на енергии. Като знаете това, вие трябва да търсите начин да пренасяте излишната енергия в организма си от един център в друг или от един уд в друг. Щом постигнете това изкуство, вие ще можете да мислите правилно. С пренасяне на излишната енергия от едно място на друго вие ще развивате волята си. Силната воля прави главата на човека при ушите широка. Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. Всяко положително чувство придава нещо хубаво на човека. Запример, ако религиозното чувство в човека не достига до фанатизъм, то развива благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича. Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с презрение към бедните, към простите хора.
Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. Когато разумът е добре развит в човека, той може да разсъждава върху причините и последствията на нещата. Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н. Това са все дефекти, които развалят живота ви; те внасят у вас съмнения, колебания, недоразумения, обезсърчаване и т.н. Вие трябва да развивате в себе си положителни качества, за да подобрите характера си. Добрият характер изисква добре развита разсъдливост, въображение, чувство на сравнение, музика. Човек с добър характер подразбира отворен човек, в когото излишната влага се изпарява — да не бъде много влажен, нито много сух. Той трябва да бъде твърд в идеите си, дружелюбен и общителен. Тези качества усилват ума на човека. Човек се ражда със способности и дарби, които са в зародиш, но трябва да работи върху тях да се развиват. Колкото повече човек съсредоточава мисълта си към тия центрове, толкова повече кръв приижда там и те повече се развиват. Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на тия центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят у тях висши морални чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности. Забелязано е, че когато някои народи останат назад в умственото си развитие, невидимият свят изпраща между тях учени, духовно просветени хора, които да внасят в умовете им тласък към наука, просвета и култура — духовна и умствена. Така е било в 19 в., във времето на Възраждането. Всеки век създава свои хора, творци на нова мисъл, нов живот, които тласкат културата напред и нагоре.
В развитието си съвременната култура върви спираловидно, по един възходящ път. След тази култура, която е култура на петата раса, ще дойде културата на шестата раса, културата на чувствата, на сърцето, която е една от възвишените култури. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той ще потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и ще ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Веднага около него ще се наредят четирима души със силно развито религиозно чувство: един отляво, друг — отдясно, трети — отпред и четвърти — отзад. Всеки от тия четирима души ще тури ръката си върху мястото, където е религиозното чувство на онзи със слабо развито чувство и така ще подържат ръцете си около един час. Като продължават този опит една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Този опит се основава на скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергията от един човек на друг, както се преливат течности от един скачен съд в друг.
В развитието на сегашния живот ние виждаме, че едни хора са учени, други — прости; едни са умни, други — глупави; едни са бедни, други — богати. Коя е причината за това? За изяснение на този въпрос ще приведа следния пример. Виждате един планински връх, от който постоянно се спущат изобилни води, които образуват голяма, пълноводна река, от водите на която се напояват градини, бостани, карат се воденици и т.н. Докато реката тече буйно, около нея кипи живот, развива се и растителна, и духовна култура. Щом реката се отбие, щом й се даде друго направление, животът на това място заглъхва. Значи, дето има изобилно енергия, там животът на човека се развива добре — той има условия да расте и да се развива физически и умствено. Щом тази енергия се отбие, животът намалява. Там се явява недоимък на сили, на условия за развитие.
Определено е строго математически какво количество енергия може да се изразходва за всеки век. Определено е също така какво количество ученици могат да се поддържат от тази енергия. Грамадна енергия се изисква за издръжка на мозъка на тия ученици. Развитието на всеки мозъчен център е свързано с известно количество енергия. В това отношение природата държи точна сметка за енергията, която изразходва. Тази е причината, задето някои ученици не могат да свършат училище. Като дойдат до първи или втори клас, те напускат училище, нямат условия да следват по-нататък. Защо? — Защото другарите им поглъщат всичката енергия и за тях нищо не остава. Те излизат от училището и търсят друг начин за развитие. И наистина, виждате, че някой воденичар работи на воденицата си няколко години, работата му върви добре и той е доволен от положението си. Обаче дойде някой, отбие водата към себе си и воденицата престава да работи. На друго място виждате, че някой си направил бостан покрай една река. Той си направил вадички, през които прекарва вода от реката да напоява зеленчуците си. Утре реката се отбива и бостанът изсъхва.
И тъй, докато имате условия, докато природата е оставила на ваше разположение известно количество енергия, вие трябва разумно да я из-ползвате. Не я ли използвате, друг ще се настани на вашето място. След вас има други, които чакат своя ред. Нищо в природата и в живота не е произволно. Щом можете да използвате разумно това, което природата е определила за вас, вие се намирате в благоприятни условия на живота. Не можете ли да ги използвате, вие се намирате в неблагоприятни условия за развиване на ума, на сърцето и на волята. Докато има¬те желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използвате енергията, условията, които природата е предвидила за вас. Бюджетът за всеки човек, за всяко общество, за всеки народ и за цялото човечество се определя от слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т.е. днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия. Значи, енергиите се различават. Затова казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите каква енергия излъчва от себе си всеки човек.
Сега, като знаете това, не мислете, че какво¬то пожелаете, можете да постигнете. За всяко нещо се изискват съответни условия. За да се ползват от умствената енергия на природата, хората трябва да знаят как да я привлекат към себе си. За тази цел се изискват огнища, общества от хора с умствени, интелектуални стремежи. Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на студента се запалват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата от най-ранната си възраст се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище или на някой университет с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма — на университета.
Когато казваме, ме човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме предвид той да използва съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завладеят в гъстата материя, откъдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? — Защото без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. Дълго време трябва този материалист да учи, да просвещава ума си, докато осъзнае, че е обиколен от духове с различно развитие, от които се влияе в положителен или отрицателен смисъл. Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благотворно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху човека. Първите енергии помагат за повдигането на човека, а вторите — за неговото падане. Свързвайте се с енергиите, които идват отгоре, а не с низшите енергии на земята. Ония сили, които противодействат на човешкото развитие, имат за цел да прекъснат съобщението между висшите енергии на слънцето и човека, за да го поставят изключително под влиянието на низшите земни енергии. Докато слънчевите енергии взимат надмощие над земните течения в човека, той има възможност да се освободи от заблужденията на света, от кривите положения на неговия живот. Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепел ще го превърне. Слънцето ще донесе на земята чистия, възвишения живот. За кого? — За готовите души. Готовият човек е пъпка, която чака да изгрее слънцето, за да се разцъфти.
Човек трябва да бъде цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Умът на човека трябва да бъде насочен към слънчевата светлина, която единствена може да разсейва тъмнината в живота му и да помага за неговото развитие. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът сам по себе си се развива правилно.

Размишление.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

25-та лекция от Учителя,

държана на 18 април 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-04T16:33:35Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]] (НадяД)(работи се)
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]]
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]]
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]]
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]]
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Житно зърно

2011-02-04T16:31:40Z

НадяД: /* ЖИТНО ЗЪРНО */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЖИТНО ЗЪРНО ==

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Четоха се резюмета от седма и осма лекция на първата година.

Чете се тема „Полза от съня".

Представете си, че точка С (фиг.1) е семка, резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зърно и др. Какво трябва да правите с тази семка? — Да й дадете условия да се развие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Първият елемент е почвата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представя резултат. Тя е материя, изостанала в развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти материята представя спящи духове в природата. Работата на семката в дадения случай се заключава в това, да събуди тия духове. На научен език казано: Работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в кинетически.

Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла nmp. За да се развие семката, трябва непременно да възприеме слънчевите лъчи, които падат върху нея.

Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването й надолу към центъра на земята. После тя се отправя нагоре към центъра на слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между корените и клоните. На всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон; на малкия корен отговаря малък клон. Оттам, когато един корен или коренче изсъхне, с него заедно изсъхва и съответният на него клон или клонче.

Ако проследим развитието на човека от първичната клетка, ще видим, че и той е създаден от делението на тази клетка на две части във вид на две семки. Човешкият мозък се е образувал от семка, в него се намират корените на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозък, от който произлиза симпатичната нервна система. Корените на тази система са в стомашния мозък. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човека. Вие трябва добре да изучите тия две системи, да се запознаете с техните функции, да знаете как да се справяте с тях. Запример, някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функциите на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това неразположение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна на неговия организъм.

Като ученици вие трябва да работите усърдно върху себе си, без да търсите лесния път. Вие трябва да знаете, че лесният път е най-мъчният път в живота. Лесният път носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Следователно, ако искате да успявате в живота си, търсете мъчния път. Търсите ли лесния път, ще имате големи изненади и изпитания.

Представете си, че житното зърно има съзнанието на човека и казва: Аз искам да намеря лесния път и там да се отправя. Не искам да ме заравят надълбоко. Достатъчно е да ме поставят на един сантиметър дълбочина в земята и да ме посипят отгоре с малко пръст. Какво ще стане с житното зърно при тези условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лесния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота. Защо не е нужна математиката? — Защото търсят лесния път. — Какво им е нужно тогава? — Според тях, нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика. Изобщо всеки предмет е важен за ученика. Той трябва да го изучава така, че предметът да проникне дълбоко в съзнанието му. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика никакво хармониране не може да става между учениците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в земята, за да придобиете от една страна по-голяма стабилност, а от друга — да извадите колкото е възможно повече сокове от земята и да ги изпратите към клоните.

И тъй, ще знаете, че устойчивостта, силата на идеите ви зависи от дълбочината, до която корените на тия идеи са стигнали в земята. Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си, това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето — възвишени и благородни чувства. Тези елементи са подобни на инжекциите, които съвременните лекари правят на болните. Обаче преди да възприемете тези мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болният изпитва, когато му правят инжекции. Какво изпитва болният? В първо време се подува мястото, дето е направена инжекцията, после се явява температура, треска. Почти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите резултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. В случая страданието представлява инжекцията. Така е било с всички велики хора; така е било с всички изобретатели; така е било с всички поети, писатели, учени и проповедници; така е било с всички музиканти и художници. Законът е верен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият.

Следователно, когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в реда на великите закони на природата. Правият път подразбира добрия, съзнателния живот, който трябва да се разбира правилно. Запример, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска от учениците. Думата „лош" не е положителна. Някой ви казва: Не си толкова лош. Значи, ти не си толкова лош, колкото мислиш, не си толкова лош, колкото другите хора. Щом се каже така, ти се ободряваш, обновяваш. Това показва, че има отрицателни думи с възходящо действие върху човека; има положителни думи с низходящо действие. Запример някой ви казва: Ти не си по-добър от другите. Значи, другите хора са добри, но ти не си по-добър от тях. Думата „добър" е положителна, но в случая ти се обиждаш, обезсърчаваш се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употребена в изречението „Ти не си по-добър от другите" те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нещо особено и изведнъж ви сравняват с всички хора. Какво трябва да разбирате под думата „добър"? Добър човек е онзи, който има права мисъл, прави чувства, прави действия. Значи три елемента определят добротата. Не може да бъде добър човек онзи, който няма права мисъл, прави чувства и прави действия. Доброто е резултат. Добрият човек лесно решава задачите си, лесно излиза от мъчнотиите на своя живот. Той знае причините на нещата, той разполага със знания.

Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарт, на немски Кант, на английски Бейкън? Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помогне. Боли го главата. Питат го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можеш ли да си помогнеш? — Не мога. Боли го стомах, не знае причината за болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам: Учен човек ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито сам може да си помогне? Този човек е първокласен невежа. Лекарят ще дойде, ще погледне дали езикът е бял, окото — жълто, пулсът на сърцето ускорен и ще се произнесе, че е болен, има стомашно разстройство, придружено от главоболие. След това ще му предпише някаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и определяне причините на заболяването.

Всеки, който страда от главоболие, той не обича да говори истината. Който страда от болки в зъбите, той е нарушил някакъв природен закон и трябва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избягвайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което някога сте причинили в природата. Те идват да възстановят у вас нарушеното равновесие на организма ви. Какво правят хората днес? Като ги заболи зъбът, бързат да го извадят. Обаче болката продължава и след изваждане на зъба.Окултният ученик трябва да издържи болките до край. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания.

Като ученици вие трябва да знаете, че страданията са неизбежни в пътя ви. Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страданията на житното зърно! Посадено в земята, затрупано отгоре с пръст, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение. Следователно ще знаете, че няма да избегнете от страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително. Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причината на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота — нищо лошо няма в това. Важно е да се знаят причините на нещата. Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея.

И тъй, като ученици на окултизма вие трябва да познавате законите, за да разполагате с окултните науки, да се ползвате от тях. Сега сте млади още, но ако не изучавате законите на природата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на живота, с които не ще можете да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато, незабелязано и от самите вас, гръбнакът ви постепенно ще се огъва — един ден ще се видите прегърбени във вид на въпросителен знак. Като се видите в това положение, ще кажете: Остарях вече! Всичко е свършено с мене. — Защо си дошъл до това положение? Какво прави, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад? Не знаеш. Знаеш ли защо остаря? И това не знаеш. Какво знаеш тогава? Знаеш, че като млад ходеше прав, а като стар се прегърби. Окултният ученик трябва да бъде прав! На каквато възраст и да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е символ на остаряване. Изправете гърбиците си! Никакви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като стенете сутрин, не бързайте да започнете работа! Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на земята, да възприемете нейната енергия. После отправете тази енергия към центъра на слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му — не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви.

Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата.

Същото може да се каже и за човека. Докато благодари, човек мисли. Щом престане да благодари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. Ученикът трябва да има светла, възвишена мисъл, благородни чувства и действия. В мислите си той трябва да бъде оптимист, да гледа светло на нещата, да не се обезсърчава. Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е неспособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да направи нещо. Всеки може да направи нещо, поне колкото цветето. Мислите, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени.

Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цвете. Така също не е все едно мислите ви да бъдат преживени, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтърсване на ума или — само прочетени и изговорени. В първия случай вие сте минали през процеса на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочитане е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот. За предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придобие пришки на ръцете си, а лицето му да почернее, отколкото да няма никакви пришки и лицето му да остане бяло, незасегнато от слънцето.

Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дял в него. Природата обича работните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или черен — това не е важно. От всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг!" Това значи: Помагайте си взаимно! Като видите, че някой е скръбен, трябва да му се притечете на помощ. Вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогнете. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да помага на ближните си и в трите свята: физически, сърдечен и умствен. Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания.

Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива знания. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложение. Истинско знание е онова, посредством което човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо, някаква болест запример, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля да преодолява препятствията, които среща на пътя си.

За следния път пишете върху темата „Отличителните черти на силната воля". Волята представя проявения човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства. Значи волята представя човека. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговите произведения. — По какво ще познаете художника? — По неговите картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора, както и на окултните ученици липсва силна воля. Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Запример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение.

Изобщо, всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им. Един от начините за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрез самонаблюдение. В това направление в Школата се дават различни методи за работа. Ще работите с киселини, с основи и със соли. Киселините представят отрицателните сили на природата. В лабораторията на природата те са толкова необходими, колкото основите и солите. В съвременните химически лаборатории си служат с киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нещо от някой човек, кажете му една обидна дума. Обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй, да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно отрицателните мисли и чувства са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека.

И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит. Ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия, през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца. След това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили. След това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най-после се домогне до гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи. Той вижда, че баща му е богат и решава да живее на негови средства. И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат — отвън или отвътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете й и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хора, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: Как така ние, религиозните хора, вместо да живеем добре помежду си, казваме си обидни думи. Казвам: Нищо лошо няма в обидните думи. Те са големи богатства, тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи религиозен човек. Като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа.

И тъй, всякога дръжте в ума си идеята за житното зърно. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговите стъпки. Мислено слезте с корените му в земята. После излезте на повърхността на земята, дето ще развиете стъбло и листа; след време пък ще цъфнете, плод ще завържете и ще узреете. Само по този начин ще разрешите мъчнотията, която се е изпречила на пътя ви. Като хапнете узрялото житно зрънце, мъчнотията ви ще изчезне. Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте.

Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен невежа. Сега ще ви задам задача, в продължение на една седмица да трансформирате енергията, която съдържа в тази обида и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит. Вземете семка от портокал и я посадете мислено в един голям съд с пръст. Започнете след това да следите с мисълта си целия път на развитие на тази семка. Слезте с нея заедно в пръстта, докато пусне коренчета. След това излезте над земята и вървете по пътя на развитието й: по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал. Като видите този красив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко минути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете оттам, докъдето сте стигнали. Първата вечер семката може само да поникне; втората вечер — да даде стъбло и листа, третата вечер — да цъфне и т.н. Така ще продължите цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и да даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще провери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н.

Този опит е в умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свят. Засега обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, нравете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си.

Когато се натъквате на отрицателни мисли или преживявате отрицателни състояния, бъдете внимателни да не ги задържате дълго време в организма си, защото те внасят отрови в кръвта, от които трябва да се освобождавате. Тези отрови са подобни на отровите, които бацилите образуват при размножаването си. За да дойде организмът в своето нормално състояние, лекарите препоръчват различни лекарства, които имат за цел да свържат тия отрови в безвредни за организма съединения и впоследствие да ги изхвърлят навън. В такива случаи ние препоръчваме пиене на гореща вода. Болният трябва да изпие няколко чаши гореща вода, която да разреди серума, в който бацилите се размножават. По този начин тяхната размножителна сила се намалява и организмът дохожда до своето нормално състояние.

Упражнение: Изнесете ръцете си пред гърдите и допрете върховете на палеца и на малкия пръст от едната ръка с палеца и малкия пръст на другата така, че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете. При това положение палците и малките пръсти остават неподвижно, допрени с върховете си, а трите средни пръсти са подвижни, при което тия на дясната ръка поставяте върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгате по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгате същите пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате ръцете надолу, докъдето е възможно, но тъй, че малките пръсти и палците да останат неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на лявата ръка се плъзгат върху трите свободни пръста на дясната ръка — първо отгоре, а после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на ръцете в първото положение, успоредно на раменете, с десните пръсти върху левите. Упражнението се продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите.

Правете това упражнение десет деня наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по 20 минути за двете упражнения. Когато работите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреждат, той държи палците на ръцете си нагоре.

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

24-та лекция от Учителя,
държана на 11 април 1923 г., София

Житно зърно

2011-02-03T18:57:03Z

НадяД: /* ЖИТНО ЗЪРНО */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ЖИТНО ЗЪРНО ==

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Четоха се резюмета от седма и осма лекция на първата година.

Чете се тема „Полза от съня". Представете си, че точка С (фиг. 1) е семка,
резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зърно и др. Какво трябва да правите с тази семка? — Да й дадете условия да се раз¬вие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Първият елемент е почвата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представя резултат. Тя е материя, изостанала в развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти материята представя спящи духове в природата. Работата на семката в дадения случай се заключава в това, да събуди тия духове. На научен
език казано: Работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в кинетически.
Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла пшр. За да се развие семката, трябва непременно да възприеме слънчевите лъчи, които падат върху нея.
Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването й надолу към центъра на земята. После тя се отправя нагоре към центъра на слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между корените и клоните. На всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон; на малкия корен отговаря малък клон. Оттам, когато един корен или коренче изсъхне, с него за¬едно изсъхва и съответният на него клон или клонче.
Ако проследим развитието на човека от първичната клетка, ще видим, че и той е създаден от делението на тази клетка на две части във вид на две семки. Човешкият мозък се е образувал от семка, в него се намират корените на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозък, от който произлиза симпатичната нервна система. Корените на тази система са в стомашния мозък. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човека. Вие трябва добре да изучите тия две системи, да се запознаете с техните функции, да знаете как да се справяте с тях. Запример, някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функциите на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това неразположение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна на неговия организъм.
Като ученици вие трябва да работите усърдно върху себе си, без да търсите лесния път. Вие трябва да знаете, че лесният път е най-мъчният път в живота. Лесният път носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Следователно, ако искате да успявате в живота си, търсете мъчния път. Търсите ли лесния път, ще имате големи изненади и изпитания.
Представете си, че житното зърно има съзнанието на човека и казва: Аз искам да намеря лесния път и там да се отправя. Не искам да ме заравят надълбоко. Достатъчно е да ме поставят на един сантиметър дълбочина в земята и да ме посипят отгоре с малко пръст. Какво ще стане с житното зърно при тези условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лесния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота. Защо не е нужна математиката? — Защото търсят лесния път. — Какво им е нужно тогава? — Според тях, нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика. Изобщо всеки предмет е важен за ученика. Той трябва да го изучава така, че предметът да проникне дълбоко в съзнанието му. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика ни-какво хармониране не може да става между учениците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в земята, за да придобиете от една страна по-голяма стабилност, а от друга — да извадите колкото е възможно повече сокове от земята и да ги изпратите към клоните.
И тъй, ще знаете, че устойчивостта, силата на идеите ви зависи от дълбочината, до която корените на тия идеи са стигнали в земята. Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си, това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето — възвишени и благородни чувства. Тези елементи са подобни на инжекциите, които съвременните лекари правят на болните. Обаче преди да възприемете тези мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болният изпитва, когато му правят инжекции. Какво изпитва болният? В първо време се подува мястото, дето е направена инжекцията, после се явява температура, треска. Почти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите резултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. В случая страданието представлява инжекцията. Така е било с всички велики хора; така е било с всички изобретатели; така е било с всички поети, писатели, учени и проповедници; така е било с всички музиканти и художници. Законът е верен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият.
Следователно, когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в реда на великите закони на природата. Правият път подразбира добрия, съзнателния живот, който трябва да се разбира правилно. Запример, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска от учениците. Думата „лош" не е положителна. Някой ви казва: Не си толкова лош. Значи, ти не си толкова лош, колкото мислиш, не си толкова лош, колкото другите хора. Щом се каже така, ти се ободряваш, обновяваш. Това показва, че има отрицателни думи с възходящо действие върху човека; има положителни думи с низходящо действие. Запример някой ви казва: Ти не си по-добър от другите. Значи, другите хора са добри, но ти не си по-добър от тях. Думата „добър" е положителна, но в случая ти се обиждаш, обезсърчаваш се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употребена в изречението „Ти не си по-добър от другите" те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нещо особено и изведнъж ви сравняват с всички хора. Какво трябва да разбирате под думата „добър"? Добър човек е онзи, който има права мисъл, прави чувства, прави действия. Значи три елемента определят добротата. Не може да бъде добър човек онзи, който няма права мисъл, прави чувства и прави действия. Доброто е резултат. Добрият човек лесно решава задачите си, лесно излиза от мъчнотиите на своя живот. Той знае причините на нещата, той разполага със знания.
Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарта, на немски Канта, на английски Бейкън? Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помогне. Боли го главата. Питат го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можеш ли да си помогнеш? — Не мога. Боли го стомах, не знае причината за болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам: Учен човек ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито сам може да си помогне? Този човек е първокласен невежа. Лекарят ще дойде, ще погледне дали езикът е бял, окото — жълто, пулсът на сърцето ускорен и ще се произнесе, че е болен, има стомашно разстройство, придружено от главоболие. След това ще му предпише някаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и определяне причините на заболяването.
Всеки, който страда от главоболие, той не обича да говори истината. Който страда от болки в зъбите, той е нарушил някакъв природен закон и трябва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избягвайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което някога сте причинили в природата. Те идват да възстановят у вас нарушеното равновесие на организма ви. Какво правят хората днес? Като ги заболи зъбът, бързат да го извадят. Обаче болката продължава и след изваждане на зъба.
Окултният ученик трябва да издържи болките до край. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания.
Като ученици вие трябва да знаете, че страданията са неизбежни в пътя ви. Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страданията на житното зърно! Посадено в земята, затрупано отгоре с пръст, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение. Следователно ще знаете, че няма да избегнете от страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително. Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причината на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота — нищо лошо няма в това. Важно е да се знаят причините на нещата. Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея.
И тъй, като ученици на окултизма вие трябва да познавате законите, за да разполагате с окултните науки, да се ползвате от тях. Сега сте млади още, но ако не изучавате законите на природата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на живота, с които не ще можете да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато, незабелязано и от самите вас, гръбнакът ви постепенно ще се огъва — един ден ще се видите прегърбени във вид на въпросителен знак. Като се видите в това положение, ще кажете: Остарях вече! Всичко е свършено с мене. — Защо си дошъл до това положение? Какво прави, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад? Не знаеш. Знаеш ли защо остаря? И това не знаеш. Какво знаеш тогава? Знаеш, че като млад ходеше прав, а като стар се прегърби. Окултният ученик трябва да бъде прав! На каквато възраст и да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е символ на остаряване. Изправете гърбиците си! Никакви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като стенете сутрин, не бързайте да за¬почнете работа! Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на земята, да възприемете нейната енергия. После отправете тази енергия към центъра на слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към
Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му — не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви.
Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Дока¬то цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата.
Същото може да се каже и за човека. Докато благодари, човек мисли. Щом престане да благодари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. Ученикът трябва да има светла, възвишена мисъл, благородни чувства и действия. В мислите си той трябва да бъде оптимист, да гледа светло на нещата, да не се обезсърчава. Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е неспособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да направи нещо. Всеки може да направи нещо, поне колкото цветето. Мислите, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени.
Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цвете. Така също не е все едно мислите ви да бъдат преживени, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтърсване на ума или — само прочетени и изговорени. В първия случай вие сте минали през процеса на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочитане е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот. За предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придобие пришки на ръцете си, а лицето му да почернее, отколкото да няма никакви пришки и лицето му да остане бяло, незасегнато от слънцето.
Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дял в него. Природата обича работните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или черен — това не е важно. От всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг!" Това значи: Помагайте си взаимно! Като видите, че някой е скръбен, трябва да му се притечете на помощ. Вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогнете. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да по-мага на ближните си и в трите свята: физически, сърдечен и умствен. Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания.
Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива знания. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложение. Истинско знание е онова, посредством което човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо, някаква болест запример, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля да преодолява препятствията, които среща на пътя си.
За следния път пишете върху темата „Отличителните черти на силната воля". Волята пред-ставя проявения човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства. Значи волята представя човека. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговите произведения. — По какво ще познаете художника? — По неговите картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора, както и на окултните ученици липсва силна воля. Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Запример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение.
Изобщо, всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им. Един от начините за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрез самонаблюдение. В това направление в Школата се дават различни методи за работа. Ще работите с киселини, с основи и със соли. Киселините представят отрицателните сили на природата. В лабораторията на природата те са толкова необходими, колкото основите и солите. В съвременните химически лаборатории си служат с киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нещо от някой човек, кажете му една обидна дума. Обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй, да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно отрицателните мисли и чувства са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека.
И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит. Ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия, през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца. След това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили. След това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най- после се домогне до гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи. Той вижда, че баща му е богат и решава да живее на негови средства. И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат — отвън или отвътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете й и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хора, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: Как така ние, религиозните хора, вместо да живеем добре помежду си, казва¬ме си обидни думи. Казвам: Нищо лошо няма в обидните думи. Те са големи богатства, тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи религиозен човек. Като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа.
И тъй, всякога дръжте в ума си идеята за житното зърно. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговите стъпки. Мислено слезте с корените му в земята. После излезте на повърхността на земята, дето ще развиете стъбло и листа; след време пък ще цъфнете, плод ще завържете и ще узреете. Само по този начин ще разрешите мъчнотията, която се е изпречила на пътя ви. Като хапнете узряло¬то житно зрънце, мъчнотията ви ще изчезне. Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте.
Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен невежа. Сега ще ви задам задача, в продължение на една седмица да трансформирате енергията, която съдържа в тази обида и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит. Вземете семка от портокал и я посадете мислено в един голям съд с пръст. Започнете след това да следите с мисълта си целия път на развитие на тази семка. Слезте с нея заедно в пръстта, докато пусне коренчета. След това излезте над земята и вървете по пътя на развитието й: по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал. Като видите този красив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко минути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете оттам, докъдето сте стигнали. Първата вечер семката може само да поникне; втората вечер — да даде стъбло и листа, третата вечер — да цъфне и т.н. Така ще продължите цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и да даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще провери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н.
Този опит е в умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свят. Засега обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, нравете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си.
Когато се натъквате на отрицателни мисли или преживявате отрицателни състояния, бъдете внимателни да не ги задържате дълго време в организма си, защото те внасят отрови в кръвта, от които трябва да се освобождавате. Тези отрови са подобни на отровите, които бацилите образуват при размножаването си. За да дойде организмът в своето нормално състояние, лекарите препоръчват различни лекарства, които имат за цел да свържат тия отрови в безвредни за организма съединения и впоследствие да ги изхвърлят навън. В такива случаи ние препоръчваме пиене на гореща вода. Болният трябва да изпие няколко чаши гореща вода, която да разреди серума, в който бацилите се размножават. По този начин тяхната размножителна сила се намалява и организмът дохожда до своето нормално състояние.
Упражнение: Изнесете ръцете си пред гърди¬те и допрете върховете на палеца и на малкия пръст от едната ръка с палеца и малкия пръст на другата така, че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете. При това положение палците и малките пръсти остават неподвижно, допрени с върховете си, а трите средни пръсти са подвижни, при което тия на дясната ръка поставяте върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгате по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгате същите пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате ръцете надолу, докъдето е възможно, но тъй, че малките пръсти и палците да останат неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на лявата ръка се плъзгат върху трите свободни пръста на дясната ръка — първо отгоре, а после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на ръцете в първото положение, успоредно на раменете, с десните пръсти върху левите. Упражнението се продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите.
Правете това упражнение десет деня наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по 20 минути за двете упражнения. Когато работите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреждат, той държи палците на ръцете си нагоре.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.
24-та лекция от Учителя,
държана на 11 април 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-03T14:00:51Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]] (НадяД)(работи се)
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]]
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]]
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]]
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]]
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]]
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София

Най-добрият метод

2011-02-03T13:59:19Z

НадяД: /* НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД ==

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година.

Пишете върху темите: „Ползата от съня", „Разлика между съзнание и самосъзнание", „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в живота и природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представя часовник, с който животът и природата си служат.

Пространството пък представя книга на живота, на природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството — до резултатите. Времето и пространството са в самия живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време. Как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време — само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час. Това не е случайно. Причината затова може би е кармическа. Възможно е някога, в далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днес, по силата на закона на възмездието, и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас. Вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? — Нищо няма да придобиете.

Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих. След малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте например стиха: „Горо ле, горо, зелена; водо ле, водо, студена". След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? — Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в природата? — Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек. И той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо и в какво този, който възпроизвежда? — В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо: от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него.

И тъй, под „ехо" в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме: Отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината. Това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? — Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът „познай себе си" е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява.

Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.

И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои грешки. Защо? — Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието — след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28- та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в четири часа сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в четири часа — нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута. — Не, никаква минута не ви оправдава. С една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността. В нея нещата стават точно на определено време: нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилото в живота.

Като ученици, от вас се иска точност. Бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно, природата е абсолютно справедлива. Преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти. И след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: Хайде, стани и тръгни! — Ама рано е още, не ми се става. Втори път ще го бутне: Стани и тръгни! — Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал. Трети път: Стани и тръгни! — Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани. — Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. — Ама шапка нямам. — С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни дадено обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от великите духове дохожда при вас и ви казва „стани и тръгни", това показва, че работата е много важна и не търпи никакво отлагане.

Следователно от всички се иска внимание и послушание, да се вслушвате в най-малките вътрешни побуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение да развиете в себе си точност. Запример, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до четири часа след обяд. Стигате при него в два часа и в четири трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само да ви задържи при себе си. Обаче веднъж сте си обещали да тръгнете в четири часа, вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в четири часа. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина, всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? — Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в светлина. Точността пък е една от проявите на светлината. Да бъдете точни, това значи да използвате светлината в една от нейните прояви.

Сега ще ви дам следната нова мисъл: Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата „вино"? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на земята, които от тяхно гледище минават за мъртви.

И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че светлината представя трептения, вибрации, но тези трептения носят живот. Само онзи, у когото съзнанието е пробудено, може да схване живота, който светлината носи. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме, живота на светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и доброто не може да вирее при неблагоприятни условия.

За следния път пишете върху темата „На какво са емблема пепелта и варта?" Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може доброто в човека да расте и да се развива, затова се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго освен будно съзнание.

И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия. Той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден. Ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си.

Учителят дава на ученика задача да направи едно добро. Ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар. Вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели — нищо не те извинява. За доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично.

Следователно ученикът трябва да бъде буден, всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате запример ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? — Защото след като пропуснал една година, мъчно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни. Въпрос е само дали те ще бъдат в началото или накрая. Никой не е избягнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте. Всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време. Никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време — ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи.

Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7 1/2 ч. вечерта. С тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си. Каже ли ви, че ще се срещнете в четири часа, точно в това време той ще бъде на определеното място: нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в живота на човека.

В природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време. Те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление. Всяко престъпление пък е отклонение от точността в природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, сложете в живота си правилото: Всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел, каквато и мъчнотия да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на задачата. Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл. Има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел. Най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот.

Упражнение: Проточете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка.

Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: Аз не искам да се спъвам в приложението на точността. Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете.

Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, да не пропусне разпорежданията, които природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се гради върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.

Размишление.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

23-та лекция от Учителя,

държана на 4 април 1923 г., София

Най-добрият метод

2011-02-03T13:46:10Z

НадяД: /* НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД ==

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година.

Пишете върху темите: „Ползата от съня", „Разлика между съзнание и самосъзнание", „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".

Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в живота и природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представя часовник, с който животът и природата си служат.

Пространството пък представя книга на живота, на природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството — до резултатите. Времето и пространството са в самия живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време. Как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време — само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час. Това не е случайно. Причината затова може би е кармическа. Възможно е някога, в далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днес, по силата на закона на възмездието, и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас. Вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? — Нищо няма да придобиете.

Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих. След малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте например стиха: „Горо ле, горо, зелена; водо ле, водо, студена". След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? — Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в природата? — Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек. И той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо и в какво този, който възпроизвежда? — В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо: от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него.

И тъй, под „ехо" в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме: Отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината. Това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? — Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът „познай себе си" е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява.

Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.

И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои грешки. Защо? — Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието — след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28- та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в четири часа сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в четири часа — нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута. — Не, никаква минута не ви оправдава. С една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността. В нея нещата стават точно на определено време: нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилото в живота.

Като ученици, от вас се иска точност. Бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно, природата е абсолютно справедлива. Преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти. И след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: Хайде, стани и тръгни! — Ама рано е още, не ми се става. Втори път ще го бутне: Стани и тръгни! — Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал. Трети път: Стани и тръгни! — Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани. — Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. — Ама шапка нямам. — С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни дадено обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от великите духове дохожда при вас и ви казва „стани и тръгни", това показва, че работата е много важна и не търпи никакво отлагане.

Следователно от всички се иска внимание и послушание, да се вслушвате в най-малките вътрешни побуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение да развиете в себе си точност. Запример, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до четири часа след обяд. Стигате при него в два часа и в четири трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само да ви задържи при себе си. Обаче веднъж сте си обещали да тръгнете в четири часа, вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в четири часа. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете.

Първото нещо, което се изисква от ученика, е абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина, всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? — Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в светлина. Точността пък е една от проявите на светлината. Да бъдете точни, това значи да използвате светлината в една от нейните прояви.

Сега ще ви дам следната нова мисъл: Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата „вино"? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на земята, които от тях¬но гледище минават за мъртви.
И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че светлината представя трептения, вибрации, но тези трептения носят живот. Само онзи, у когото съзнанието е пробудено, може да схване живота, който светлината носи. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме, живота на светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и доброто не може да вирее при неблагоприятни условия.
За следния път пишете върху темата „На какво са емблема пепелта и варта?" Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може доброто в човека да расте и да се развива, затова се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго освен будно съзнание.
И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия. Той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден. Ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си.
Учителят дава на ученика задача да направи едно добро. Ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар. Вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели — нищо не те извинява. За доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично.
Следователно ученикът трябва да бъде буден, всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате запример ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? — Защото след като пропуснал една година, мъчно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни. Въпрос е само дали те ще бъдат в началото или накрая. Никой не е избягнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте. Всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време. Никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време — ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи.
Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7 1/2 ч. вечерта. С тази за¬дача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си. Каже ли ви, че ще се срещнете в четири часа, точно в това време той ще бъде на определеното място: нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в живота на човека.
В природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време. Те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление. Всяко престъпление пък е отклонение от точността в природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, сложете в живота си правилото: Всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел, каквато и мъчнотия да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на задачата. Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл. Има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел. Най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот.
Упражнение: Проточете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка.
Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: Аз не искам да се спъвам в приложението на точността. Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете.
Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, да не пропусне разпорежданията, които природата е предвидила в
своите действия. Бъдещето на ученика се градя- ти върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.
Размишление.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
23-та лекция от Учителя, държана на 4 април 1923 г., София

Най-добрият метод

2011-02-02T18:17:13Z

НадяД: /* НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД ==

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година.
Пишете върху темите: „Ползата от съня", „Разлика между съзнание и самосъзнание", „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание".
Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в живота и природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представя часовник, с който животът и природата си служат.
Пространството пък представя книга на живота, на природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството — до резултатите. Времето и пространството са в самия живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време. Как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време — само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час. Това не е случайно. Причината затова може би е кармическа. Възможно е някога, в далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днес, по силата на закона на възмездието, и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не из¬пълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но по¬търсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас. Вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? — Нищо няма да придобиете.
Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих. След малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте например стиха: „Го- ро ле, горо, зелена; водо ле, водо, студена". След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? — Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в природата? — Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек. И той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо и в какво този, който възпроизвежда? — В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо: от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него.
И тъй, под „ехо" в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме: Отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината. Това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? — Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът „познай себе си" е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, природата
е създала външния С свят, т.е. света, който виждаме около себе си. То- А В зи свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание 6 направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява.
Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.
И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои грешки. Защо? — Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието — след седем годи¬ни, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28- та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в четири часа сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в четири часа — нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута. — Не, никаква минута не ви оправдава. С една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността. В нея нещата стават точно на определено време: нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилото в живота.
Като ученици, от вас се иска точност. Бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно, природата е абсолютно справедлива. Преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти. И след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: Хайде, стани и тръгни! — Ама рано е още, не ми се става. Втори път ще го бутне: Стани и тръгни! — Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал. Трети път: Стани и тръгни! — Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани. — Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. — Ама шапка нямам. — С шапка ли се роди? За пред¬почитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни дадено обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от великите духове дохожда при вас и ви казва „стани и тръгни", това показва, че работата е много важна и не търпи никакво отлагане.
Следователно от всички се иска внимание и послушание, да се вслушвате в най-малките вътрешни побуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение да развиете в себе си точност. Запример, решавате да посети¬те някой ваш приятел и да останете при него до четири часа след обяд. Стигате при него в два часа и в четири трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само да ви задържи при себе си. Обаче веднъж сте си обещали да тръгнете в четири часа, вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в четири часа. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина, всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? — Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в светлина. Точността пък е една от проявите на светлината. Да бъдете точни, това значи да използвате светлината в една от нейните прояви.
Сега ще ви дам следната нова мисъл: Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата „вино"? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на земята, които от тях¬но гледище минават за мъртви.
И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че светлината представя трептения, вибрации, но тези трептения носят живот. Само онзи, у когото съзнанието е пробудено, може да схване живота, който светлината носи. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме, живота на светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и доброто не може да вирее при неблагоприятни условия.
За следния път пишете върху темата „На какво са емблема пепелта и варта?" Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може доброто в човека да расте и да се развива, затова се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго освен будно съзнание.
И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия. Той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден. Ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си.
Учителят дава на ученика задача да направи едно добро. Ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар. Вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели — нищо не те извинява. За доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично.
Следователно ученикът трябва да бъде буден, всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате запример ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? — Защото след като пропуснал една година, мъчно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни. Въпрос е само дали те ще бъдат в началото или накрая. Никой не е избягнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте. Всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време. Никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време — ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи.
Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7 1/2 ч. вечерта. С тази за¬дача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си. Каже ли ви, че ще се срещнете в четири часа, точно в това време той ще бъде на определеното място: нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в живота на човека.
В природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време. Те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление. Всяко престъпление пък е отклонение от точността в природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, сложете в живота си правилото: Всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел, каквато и мъчнотия да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на задачата. Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл. Има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел. Най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот.
Упражнение: Проточете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка.
Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: Аз не искам да се спъвам в приложението на точността. Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете.
Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, да не пропусне разпорежданията, които природата е предвидила в
своите действия. Бъдещето на ученика се градя- ти върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.
Размишление.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
23-та лекция от Учителя, държана на 4 април 1923 г., София

Добри навици, том 2

2011-02-02T18:10:28Z

НадяД: /* Добри навици, том 2 */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Добри навици, том 2 ==
МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС ГОД. II (1922 - 1923)

[http://www.petardanov.com/downloads/dobri_navitsi.rar pdf за сверяване]

*1.[[Добри навици]] (НадяД)(готово)
държана на 7 февруари 1923 г., София

*2.[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*3.[[Първата родена мисъл]] (НадяД)(готово)
държана на 21 февруари 1923 г., София

*4.[[Развитие на мозъчните центрове]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 28 февруари 1923 г., София

*5.[[Педагогическа лекция]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
държана на 7 март 1923 г., София

*6.[[Силата на тъмнината и светлината]] (НадяД)(готово)(липсва чертеж)
14 март 1923 г., София

*7.[[Бяла и черна светлина]] (НадяД)(готово)(липсват 2 чертежа)
държана на 21 март 1923 г., София

*8.[[Най-добрият метод]] (НадяД)(работи се)
държана на 4 април 1923 г., София

*9.[[Житно зърно]]
държана на 11 април 1923 г., София

*10.[[Разпределяне на енергиите]]
държана на 18 април 1923 г., София

*11.[[Четирите съзнания]]
държана на 25 април 1923 г., София

*12.[[Живият кръг]]
държана на 2 май 1923 г., София

*13.[[Движение на разумните сили]]
държана на 9 май 1923 г., София

*14.[[Отношение на природните сили към човешката душа]]
държана на 30 май 1923 г., София

*15.[[Опити]]
държана на 20 юни 1923 г., София

*16.[[Нежност и грубост]]
държана на 27 юни 1923 г., София