ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Новите схващания на ученика*

2013-10-12T07:30:03Z

Лъчезарна:

[[Младежки окултен клас]]

ЧЕТВЪРТА ГОДИНА ([[1924]]-[[1925]])

[[Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)]]

== НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА ==

Първа лекция
19 септември [[1924]] г.

Размишление

Тема №1: „Отношение между психология, логика и етика“

Ще ви задам сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните?

Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.

Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?

Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта. Те се различават още и по своята пасивност и активност.

В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казваме мъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.

Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам жената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. А мъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера. Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.

Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците ѝ, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането ѝ. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.

Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.

Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!“ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.

Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.

И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.

Въпрос: Какви са тези мисли?

Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.

Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.

В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.

При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.

Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето ѝ.

Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш?“ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.

Ще кажете: „Защо се раздвоява човек?“ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.

Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.

Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.

Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.

Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.

Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.

Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа. Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви. На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

Запишете си следните три правила за приложение:

1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!

3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели!

Новите схващания на ученика*

2013-10-12T07:23:24Z

Лъчезарна:

[[Младежки окултен клас]]

ЧЕТВЪРТА ГОДИНА ([[1924]]-[[1925]])

[[Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)]]

== НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА ==

Първа лекция
19 септември [[1924]] г.

Размишление

Тема №1: „Отношение между психология, логика и етика“

Ще ви задам сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните?

Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.

Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?

Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта. Те се различават още и по своята пасивност и активност.

В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казваме мъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.

Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам жената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. А мъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера. Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.

Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.

Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.

Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!“ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.

Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.

И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.

Въпрос: Какви са тези мисли?

Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.

Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.

В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.

При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.

Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.

Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш?“ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.

Ще кажете: „Защо се раздвоява човек?“ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.

Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.

Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.

Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.

Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.

Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.

Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа. Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви. На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

Запишете си следните три правила за приложение:

1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!

3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели!

Ще бъде жив

2013-09-29T07:44:45Z

Лъчезарна:

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1926 г.]]

[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]

==26. Ще бъде жив==

''Беседа, държана от Учителя на 9 май, [[1926]] г. в гр. София.''

“Праведният чрез вярата ще бъде жив”

Апостол Павел казва: “Праведният чрез вярата ще бъде жив”.

Мъчно е да се разбере, как тъй праведният чрез вярата може да бъде жив. Когото и да запитате днес, има ли вяра, казва: аз имам вяра. Да, всички хора имат вяра, но при това не живеят, а умират; в Христа вярват, а умират; в народа си вярват, а умират; в баща си вярват, а умират; във всичко вярват и пак умират. За каква вяра тогава говори апостол Павел? Аз наричам тази вяра “обикновена вяра”, от която всички хора умират. Аз я кръщавам с думата “вярвания”, защото вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра. Тогава аз турям като максима в живота следните положения: чистота, която се опетнява, не е чистота. Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра. Чудни са хората като казват,че имали вяра. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък. Така и съвременните философи употребяват някои думи или термини в един смисъл, а други учени ги употребяват в друг смисъл. Някой учен човек употребява едно изречение в един смисъл, а друг учен го употребява в друг смисъл. Та съвременните учени хора говорят още на вавилонски език! Между учените хора няма единомислие. Някои учени хора доказват едно нещо, а други доказват друго нещо. Вземете най-учените хора и ги запитайте, от какво произтича живота. Едни казват, че животът произтича от материята, други казват, че животът произтича от Духа т.е. те считат думата “Дух” за религиозен термин и затова казват, че животът произтича от силата. Те водят помежду си спор. Попитайте един учен човек, какво нещо е материята, ще схванете от него,че тази дума е полуопределена. Както и да е, но в края на краищата учените хора все ще дойдат до някакви заключения.

Сега ние казваме, че Слънцето изгрява от хоризонта. Питам: хоризонтът ли е причината за изгряването на Слънцето? Вие драсвате една кибритена клечка и запалвате огъня на огнището си. Клечката ли произвежда огъня в огнището? Ще кажете: този огън се накладе. Вие ли сте причина да се накладе този огън? Вие сте само една малка причина - драсвате клечката кибрит и дървата пламват. Дърветата с хиляди години са събирали енергия и сега тя се прояввява във вид на топлина. Някоя майка казва: аз родих това дете. Такова раждане прилича като работата на онзи, който драсва клечицата и запалва огъня. Туй семе е расло с години, като е създавало постепенно своите условия. И сега службата на майката е като на онзи, който драсва само кибритената клечка и казва: аз родих това дете. Добре, ако ти си го родила, трябва да го задържиш, пък ако ти не си го родила, не можеш да го задържиш. Чистота, която се опетнява, не е чистота. Ти не знаеш, какво нещо е чистотата. И знание, което се явява и изчезва, не е знание.

Питам ви: кой е важният въпрос, който занимава съвременните учени хора? Съвременните учени хора се стремят, както се стремели и учените от миналите векове, да намерят оня жизнен елексир, с който да продължат живота си. И може би, десетки хиляди хора по целия сят се стремят да продължат живота. И всички религиозни хора проповядват безсмъртието на душата, като казват, че няма смърт вече. Но какво проповядват те? - Че след като умрат хората, пак ще бъдат богати и ще живеят. Значи, ако сега съм богат, след като ме оберат разбойници, пак ще бъда богат. Как ще бъде това нещо? Преди всичко смъртта е обир. Питам: имате ли съобщение от баща ви, който ви е обичал тук на Земята и заминал за онзи свят? Пише ли ви, какво има там? Пише ли ви и майка ви, която също тъй е заминала за онзи свят? Като ви задавам тези въпроси някои от вас, които ме слушат, ще кажат: виж, този човек отрича онзи свят. Та вие още не сте намерили онзи свят!

“Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Вярата е един процес на опитности. Значи, вярата почива върху знанието на миналите векове, което е опитано, което е доказано и обосновано. Вярата почива само върху неща, които са опитани и проверени вече. Ти вярваш в един човек, понеже си го опитал веднъж и дваж. Не можеш да вярваш в неща, които не си опитал. Ти вярваш, че Слънцето ще изгрее. Защо? Защото майка ти, баща ти, дядо ти са опитали това нещо. И ти, на основание на тяхната опитност, вярваш, че Слънцето ще изгрее. В това отношение, вярата е една опитност на целокупното човечество и частична опитност на всеки едного индивидуално. Има неща, в които ние можем да вярваме. Има неща, в които ние не можем да вярваме. Ние не можем да вярваме в неща, за които човечеството не е говорило. И в неща, които не сме опитали, също не можем да вярваме. Вие казвате: ама аз мога да хвъркам във въздуха. Как не! Ако птиците хвъркат, защо и ти да не хвъркаш? Някой казва: аз мога да живея и да плувам във водата. Защо не? Ако рибите могат да плуват във водата, защо ти, човекът да не можеш да плуваш? Ама аз мога да направя един тунел и да ходя под земята. Защо не? Това не е възможно! Ако къртовете ходят под земята, защо и ти като човек да не можеш? Вярваш ли обаче, че можеш да носиш Слънцето на гърба си? Не е достатъчно само да кажеш, че можеш да носиш Слънцето на гърба си. Трябва да го туриш и свободно да се разхождаш с него из пространството и леко да го носиш. Ако допуснем, че аз мога да нося Слънцето на гърба си, това е само едно предположение, едно допущане, но не и вяра. За сега ние се занимаваме с по-близките неща, със самия живот.

И тъй, праведният чрез вярата ще бъде жив. Вярата е една опитност набрана от миналото, една мисъл, която е свързана със живата материя. Следователно, всякога, когато човек повярва, се образува една обща възможност, чрез която живите сили на природата протичат към него. Безверният човек е изолиран от самата природа. Безверието говори за един човек, който няма никакво съобщение с Божествения свят; човекът на живата вяра пък е този, който има общение с Божествения живот. И така е. Щом един човек изгуби живата вяра, вярата на външния свят, той е обсаден, той е в смущение. Същото е и с един град, когато го обсадят. Щом го обсадят, всички се изпоплашват. Защо? Защото нямат общение с външния свят. Така също и всеки човек, който изгубва вярата си, се намира в някакво смущение. Вие не се спирате да разгледате въпроса, защо сте смутени, но отдавате вашето смущение на някакви външни причини. В този смисъл, ние не трябва да изолираме живите същества. Аз считам всеки съзнателен, всеки разумен човек като живо същество, което може да помогне в напредването на нашия живот. Следователно, безсмъртието е колективна опитност на цялото човечество. Когато ви се роди някое дете, вие не искате да се движат само краката и ръцете на това дете, но искате и цялото му тяло да се движи, цялото дете да бъде живо. Всяка частица от тялото му трябва да бъде жива. Значи, вярата трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност. Страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се плашим от смъртта. Смъртта сама по себе си е процес, който показва нарушение на закона на вярата, или законите на разумния живот, или законите на Божествения живот.

Та казвам: не е достатъчно само да вярваш, че има Бог. Някои казват: аз вярвам, че има един Господ в света. Тази е обикновената вяра. Истинската вяра всякога образува една вътрешна връзка между две разумни същества. Това се нарича закон на вярата или закон на разумния живот. Силата, която образува тази именно връзка, ние я наричаме Любов; условията, които продължават този живот, ние наричаме разумност; пътят, по който този живот се развива, ние наричаме Истина. Следователно, ако вие не можете да намерите този път, ако вие не се развивате правилно в живота си, вие ще се раждате и ще умирате, ще се подмладявате и ще остарявате, но това не е живот. Някой казва: аз вече остарях, много време живях на Земята. Не, ни най-малко не си живял, но ти си едно точило, което само ножове точи. Ти си една наковалня, на която само гвоздеи се правят. Ако това наричаме живот, в този живот няма никакъв смисъл. Тогава, в какво седи животът? Животът седи в онази вътрешна хармония с Бога, от когото си излязъл. Вие ще ми възразите: ама аз не познавам Бога. Щом не Го познаваш, ти си от смъртните хора. Твоят живот ще важи дотолкова, доколкото важи живота на жабата, или на кое да е друго млекопитаещо. Ама ние като хора имаме по-големи правдини. Някой казва: аз съм човек! Чудни сте вие! Ако умираш, никакъв човек не си. Ако умираш, никакви права нямаш, никакви правдини нямаш. Чудни са хората, като търсят права, като търсят свобода. И от кого ги търсят? - От хората. Събират се народи, събират се отделни общества, стачка ще правят. Ето на, в Англия сега има стачка. За какво? - Да се увеличи надницата на работника в мините с осем шилинга. Вие направете сметка колко струва една английска лира и оттам вижте колко са тия осем шилинга. Една английска лира струва всичко 20 шилинга, а те съставляват около 650 лв. българска валута. Питам ви: може ли това нещо да представлява някакъв идеал? Има един вътрешен идеал във всеки човек, но съзнанието на хората още не се е събудило, та да могат да го разберат. За пример, в сегашното общество се явяват болести и страдания, но нито един философ, или по право някои само, нито един писател не са се спрели да разгледат, кои са болезнените състояния в съвременното човечество. Причината за всичко това е, че нашите отношения към живата природа, към разумния живот не са такива, каквито трябва да бъдат.

Следователно, ние търсим подобрението на живота чрез палиативни средства. Стачки е имало още по времето на египтяните. Стачки има и в наше време. Всяка болест не е нищо друго, освен една велика стачка. Това, че стачкуват 3 милиона и 500 хиляди хора, то не е нищо още, но, когато нашия стомах или сърцето ни се разболее, когато толкова милиарди клетки се откажат да работят и обявят стачка, това разбирам стачка! Като се разболее стомаха, 10 милиона клетки стачкуват. Те казват: ние искаме от нашия господар да подобри положението ни. Ние искаме щото той да престане да ни дава биволско месо или изсушено свинско месо или тем подобни. Ние не можем да обработваме тази храна. Не искаме вече той да ни измъчва, да ни кара да вършим работи, които не са по нашето естество, нито са по нашите сили. Господарят казва: не, аз ви заповядвам! Хубаво, тогава ние няма да работим. Работата вече се усложнява. Сега господарят започва да преговаря със своите работници - слуги и ги пита, какво искат? - Ще ни даваш ли по малко варени картошки? После какво ще бъде второто меню? -Малко варен ориз с вода и малко сол. Господарят казва: добре, съгласен съм. Ами третото меню? - Варени сливи с малко масло. Добре, тъй ще направя. Никакво точено! - Слушам. -Никакво винце! - Ами какво друго вместо вино? - Прясна топла водица. Това е резюмето на стачката. Господарят и работниците направят един протокол и отношенията се подобряват. Като се съгласят всички стачници на това нещо, отново започват работата си и господарят казва: най-после и моят стомах се подобри. Като се подобри малко, не се минава много време и господарят казва: чакай сега да си похапна и да си попийна малко. Но тогава се обявява още по-голяма стачка. Към стачниците на стомаха се присъединяват стачниците от белите дробове и тогава идва голямото зло.

И тъй, праведният човек ще живее според своите разумни разбирания на законите. Ние, съвременните хора, искаме да устроим живота си, но всеки се страхува от външните условия и казва: как ще прекараме живота си? Какво ще се страхувате? Това, което предстои да минете е определено. Ще кажете: как нима всичко е определено? Ето, в Америка и другаде по света, има учени англичани и всякакви други, които могат да четат по лицето, по ръцете, по главата на хората какво е написано за техния живот. Някои от тия учени могат да четат и по звездите, астролози се наричат те. Други учени, хироманти, физиогномисти могат с най-големи подробности да предскажат всичко, което може да ви се случи в живота. Те могат да предсказват, дали ще станеш професор, доктор, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена си и т.н. Всичко това може да ви се предскаже с точност, почти 90%. Един богат американец, дъщерята на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли дъщеря ми да се ожени за този човек, или не може? Френологът разглежда портрета и казва на бащата: дъщеря ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие. И дъщерята послушва, не се оженва. Действително, друга някоя жена, за която този човек се оженва, след две години пострадва от него, той я убива. Казвате: това е едно съвпадение. Не е съвпадение, но е наука. Тази наука познава всичко. Пред нея са открити всички ония потайни качества, които се крият дълбоко в човешкия характер. Вие не гледайте, че някой човек се моли, ли че плаче, разкайва се като светия. Не, тази наука не се лъже. Това още не показва, че този човек може да бъде добър.

Ще ви разкажа един анекдот за такъв, привидно набожен турчин. Това станало във варненско някъде, още в турско време. Един евреин отивал за едно село и трябвало да мине през една гора. Той носил в чантата си много злато и се боял да не го срещнат някои разбойници. По едно време вижда наблизо пред себе си един турчин, който хвърлил на страна от себе си халата си и се молил. Евреинът си помислил: ето този човек ми е спасител, той ще ми помогне, набожен човек е. Като свършва молитвата си, евреинът се приближава при него и му казва: господин ефенди, виждам, че си набожен човек. - Да, набожен съм. Ще ми направиш една услуга: в тази чанта имам много злато, искам да ме придружиш, да минем заедно с тебе през гората, да не ме срещнат разбойници и колкото струва труда ти, ще ти платя. Турчинът взима чантата в ръката си, но същевременно насочва пушката си към евреина и му казва: дай парите и веднага си върви! Ако не, ще те убия. Как, ти нали си набожен човек? Нали се молиш на Бога? Да се моля на Бога, това е моя длъжност, а да те обера, това е моя занаят. Това са схващания, това се разбирания на живота, това е морал.

Ние съвременните хора, мислим , че в изобилието, което имаме, седи животът. Не, външните условия, в които сме потопени, съдържат богатството на нашия живот. Човек може да бъде богат и да живее един нещастен живот, а може да бъде и най-сиромах и пак да живее един благочестив живот. Ще кажете: как тъй, човек да е сиромах да живее един щастлив живот? Да, някакво изкуство има този човек. Той е лекар, или някой виден художник, или някой виден цигулар и в което село отиде с това изкуство, може да се нахрани. Отиде в едно село, огладнее, отбие се при някой гостилничар и започва да свири. Гостилничарят остава доволен от неговата музика и му казва: “Ела да се нахраниш!” Друг път остане без дрехи, отиде при някой дрехар, започва да му свири и дрехарят казва: “Ела за това изкуство аз ще ти подаря един чифт нови дрехи!” Вие казвате: да, но съвременният живот не е така устроен! Питам ви: какво ще кажете за онзи голям скъперник, който никому пет пари не дава, но като срещне някоя красива, хубава мома, сърцето му трепне, разшири се и той отваря кесията си, с хиляди дава. Ще кажете: това е една слабост. Не, не е слабост, но този човек обича красотата и всичко жертва за нея. Тази красива мома не е глупава, очите й играят, а той разбира движенията й. Вие, които ме слушате, ще кажете: това не е набожно. Кое е набожното в света? Аз наричам набожен човек този, който никога в живота си не е казал лъжа; аз наричам набожен човек този, в ума на когото никога не е проникнала една изменчива мисъл и който е бил всякога чистосърдечен, не като някоя баба, но като човек с будно съзнание. Аз наричам набожен човек, този, който каквото е казал, изпълнил го е; той е човекът, който никога не е изменил на своите вътрешни убеждения. Само такъв човек аз мога да нарека истински набожен, истински религиозен. И тъй, религиозните хора не се създават, но такива се раждат. Те идват готови със своята религиозност.

Чувството на справедливост се среща даже и в най-нисшите животни. Ако вие обикнете едно нисше животно, в него ще се пробуди чувство на признателност. В Индия има много опасни отровни змии, които човек може да привлече към себе си и те да станат за него безопасни. Аз срещнах един американец, който беше приближил при себе си една малка катеричка, която като го видеше, качваше се на гърба му, скачаше по него, скриваше се в палтото му и после слизаше долу на земята - радваше му се. Как е успял той да я привърже към себе си? Преди 15-20 години един американец среща професор Бъкли и го пита: Откъде идеш? - Ходих да гледам как маршируват бълхите. Защо се шегуваш? Да вярно е това, бълхите маршируват и то по всички правила на военната дисциплина. Хайде да отидем двама, да видиш, не е ли тъй, както ти казвам. Отиват те и наистина професор Бъкли вижда този господин, който говорил, заповядвал на бълхите, и те под неговите заповеди се строили на взводове, на полкове, разпределяли се по чинове: ефрейтори, офицери и други. Това става в една културна Америка! Казвам: ако бълхите могат да разбират езика на човека, как да не можете вие разумните хора, да разбирате езика на небето, на духовния свят! Някой казва: не мога да разбера този език. Значи, в човека има една вътрешна разумност, която може да се пробуди при специални условия.

Та когато ние говорим, че праведният ще бъде жив чрез вярата, ние разбираме сегашния живот. Ние не говорим и за миналото, ние говорим за настоящето, за сегашните условия, при които се намираме, защото при тия условия именно животът ни може да се изправи най-добре.

Ще ви приведа един пример, да видите откъде иде злото в света. Дядо Цоко, един български гражданин, който живял в един провинциален град, изпраща един ден своето 15-годишно момче на бакалина със следната поръчка: ще отидеш на бакалницата ”Бяла риба”, където има четири качества дървено масло - от 40 лв., от 50 лв., от 60 лв. и от 70 лв. Ти ще вземеш един килограм от най-хубавото масло, което струва 70 лв. Синът му отива на бакалницата, взима едно кило масло от 60-те лв., а 10-те лева задържа за себе си като ги скрива в джоба си. Връща се при баща си и му подава маслото. Бащата го пита: взе ли синко? Взех. От кое масло? От 70-те лева. Питам: защо синът лъже баща си? Защо не му каже: татко, дай ми 10 лева, трябват ми за нещо? Кои са вътрешните причини, които карат това дете, едва 15-годишно, да не поиска от баща си 10 лева, ами да ги скрива? Той търгува с баща си. Кой от вас, обаче не е взимал скришом от баща си пари? Няма нито един, който да не е взимал нещо скришом от джоба на баща си. Туй чувство у децата, да пооткраднат нещо от баща си, аз наричам невъзпитаност. Такова дете няма любов към баща си, няма любов и към майка си. С тази кражба то е внесло първата отрова в себе си. Ако това дете не се изповяда, не може да изправи живота си.Така човек спира своята еволюция. Много народи, като са лъгали, спрели са своята еволюция и по този начин са изчезнали.

Когато Бог въведе евреите в Хананската земя, каза им как трябва да живеят, как трябва да служат на Единния Бог. Единният Бог е Бог на любовта. Да повярваш в Единния Бог, ние подразбираме да повярваш в Бога на Любовта, в Бога на светлината, В Бога на свободата и в Бога на Истината. В Единния Бог се крият условията на безсмъртния живот. Днес се проповядва на хората: вярвайте в Бога, макар че ще умрете! Не е така. Да повярваш в Бога, значи да придобиеш живота и по този начин да намериш Бога в пълния смисъл на думата. Този, който вярва в Бога, в пълния смисъл на думата, ако страда от някоя епидемическа болест, било от чума или от холера, или от петнист тиф, с тази вяра именно той ще може да унищожи болестта. Петнистият тиф се предизвиква от бацили, които се размножават много бързо. Ако вярата на даден човек е силна, тя ще бъде в състояние да унищожи тия бацили. Вярата е процес, който спира размножаването на всички бацили и човек чрез нея се лекува. Заразителните бацили предизвикват отравяне на кръвта, която като се разнася из целия организъм предизвиква смърт. Но, вярата може да предизвиква обратни процеси. Тя предизвиква силно изпотяване, чрез което отровните вещества се изхвърлят навън от тялото.

Някои питат: как можем да се лекуваме чрез вярата? Ние трябва да правим ред такива опити, да се лекуваме чрез вяра. Например, можем да направим следния опит: да лекуваме скарлатината с топла вода, но приготвена по особен начин и да правим инжекции с нея вода. Има един особен начин, по който може да се вари водата. Няма по-хубаво лекарство в света от топлата вода, но трябва да знаеш как да я възваряваш , как да я топлиш. Най-сигурно лекарство, което аз зная за днес, това е топлата вода. Някой казва: хининът е добро лечебно средство. Не, хининът не струва нищо пред топлата вода. Опитали ли сте силата на това лекарство? Аз не говоря за студената вода от някой извор. Не, ще вземете чиста изворна вода, ще я турите не върху някой пушлив огън, не в обикновен гюм или тенджера, както вие правите, но върху силен огън и в съд от най-чисто злато. Следователно, вие ще сварите тази вода в златен съд и при това не при залез слънце, защото тогава тази вода няма да ви ползува, но когато слънцето изгрява, когато е на зенита. Ще кажете: това е суеверие! Да, суеверие, но според вас. Това е наука, която старите, вещите хора са знаели, но днес, след като са я изгубили, след като са я забравили, считат я за суеверие. Затова днес хората казват: хининът е едно сигурно лекарство. Да, сигурно лекарство е, но само временно, колкото да спре болестта т.е. да я подпуши. Казвам: най-мощното лекарство в света, това е горещата вода. И ако ние знаем, къде се намират най-хубавите извори, трябва да я донасяме оттам, даже и ако те са на разстояние 5-10 км. В селата трябва да има най-хубава вода. Съвременните хора не знаят, каква сила се съдържа във водата. Има известни земни пластове, които са отровни, затова и водата , която минава през тях е отровна. Хората трябва да знаят, че водата е първият елемент на живота и винаги трябва да пият чиста вода.

“Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Господ желае хората да живеят и затова е създал толкова много вода в света. Това показва, че всичкият живот е скрит във водата. Водата е най-добрият проводник на живота. И когато тя започва да изчезва от организма ви, той изсъхва, но след като внесете малко вода, в организма настава омекчаване. И онези хора, които по характер, по темперамент са кисели, имат малко вода в тялото си, онези пък които са съвсем флегматични имат застояла вода в тялото си. Водата в организма трябва да се намира в течащо състояние т.е. тя трябва да бъде в обръщение. Христос казва: “Вие ще бъдете живата вода. И тази вода ще извира от вас”. Съвременните верующи искат да им се даде “вечния живот”. Те мислят, че вечният живот ще бъде като парите или като житото, тъй ще се сипе той в хамбарите на хората. Не, вечният живот ще дойде, когато човек придобие истинското вечно знание. Някой запитва: ти вярваш ли в свети Никола? Русите не вярваха ли в свети Никола? И колко милиони риби му опекоха, но спаси ли ги той? Това е езичество. И когато ние спазваме божиите закони, няма да има робство в света. И когато повярваме в живия Господ, съвременният егоизъм няма да съществува. Господ е толкова великодушен, че само слуша, какви са нашите възгледи за живота. Той се интересува, когато някои спорят дали има Господ или няма. Някой учен казва, че има Господ, а друг казва, че няма Господ. Тогава Бог хване за космите този философ, който го отрича, поразмърда го малко и казва: “Моето философче!” Другаде пък някой държавник спори, Господ го хване за космите поразтърси го малко и казва: “Моят държавник!” Свалят този държавник от власт и казват: нека дойде друг на негово място! Кой създава кризите в света? - Господ. Някоя жена философства, не вярва в Бога. Господ казва на мъжа й: “Я стегни малко гема й, да видим колко знае!” Някъде мъжът философства. Господ казва на жената: “Я му стегни малко гема, да видим колко знае!”

Сега навред където погледнеш и жени, и мъже, и деца все плачат. Някой човек не върви в Бога, казва: сърцето ми се строши! Някой жена казва: сърцето ми се строши! Как може сърцето да ти се строши? Чудни са хората, които вярват, че сърцето може да се троши, да се чупи! Някой казва: умът ми се забърка! Как може да се забърка ума? За учения човек, за верующия човек сърцето не може да се чупи, нито умът може да се забърква, но щом вярва в 100-те хиляди лева и умът може да се забърка, и сърцето може да се чупи. Парите са сила за тия, които вярват в тях, а не вярват в Бога. Вървя по улицата еди ден, гледам – човек плаче. Защо? - Парите си изгубил. Показвам му една златна монета, подавам му я и той се усмихва. Казва ми: вярно ли е това, че ми я даваш? - Вярно е, давам ти я. Взима я той и се усмихва. Този човек вярва в парите, а в мен, в думите ми не вярва. И като взе парите, не остана повече при мене, но ми каза: господине, имам работа в къщи, нямам време да седя тук. Питам: каква сила имат тия хора, които вярват в златото? Златото може да им се вземе, може и да им се даде. Та казвам: когато ние турим живота си в знанието, да вярваме в него, а не в парите, те ще изгубят за нас силата си. Сега хората са вложили живота си в парите , те имат цена за тях. И понеже се подчиняват на този закон, станали са идолопоклонници. Ние вярваме във всичко, но в Бога не вярваме. Срещнете когото и да е, който вярва в Бога и му кажете: моля ти се, в името на Бога дай ми 100 или 1000 лева на заем! И вижте, колко такива хора ще намерите. Пък и вас да опитат. И едните и другите сте такива. Защо ще опитвате хората? Аз няма да опитвам, в какво вярват хората, това не ме интересува. В какво вярвам аз това ме интересува. Аз често се проверявам, казвам си: може ли моята вяра да издържи на всичките мъчнотии, които срещам в живота? Аз вярвам в едно нещо, а именно: че цялото човечество не може да се обърне против мене. Половината може да се обърне против мене, но останалата половина няма да се обърне. Половината от човечеството ще ме обича, другата половина ще ме мрази. Омразата и обичта, това са двете страни на любовта. Туй е закон на поляризиране. Любовта не може да се прояви по един и същи начин.

Сега аз предавам думите на апостол Павел, който е казал: “Праведният чрез вярата ще бъде жив”. Можем ли ние съвременните хора да приложим тази вяра в икономическия живот? - Можем. Тя може да се приложи и в държавата. Свещениците, учителите също могат да я приложат. Тази жива вяра може да се приложи навсякъде. И тогава учителите и учениците ще застанат на почвата на взаимно уважение. Учителите ще имат уважение към учениците си, както и към себе си. Свещеникът ще има уважението на своите пасоми, но и той ги уважава. Държавникът ще бъде уважаван от гражданите, но и той ще ги уважава, без да прави разлика между богати и бедни. Всички хора трябва да имат еднаква почит като души. Казват: пред закона всички хора трябва да бъдат еднакви. Да, в съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещения закон на Бога: всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа. И всеки съдия, всеки държавник не трябва да прави разлика между хората. И казва Писанието, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Следователно, онези, които изпълняват волята Божия, които служат на закона на Любовта, винаги трябва да имат на своята страна Божията подкрепа.

“Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Онзи, който има семейство, не е ли добре за него да има Божието благоволение в дома си и жена му да е здрава, разумна, да го обича и да бъде в мир с него? Онези семейства пък, които имат деца, синове, дъщери, не е ли добре за тях да имат Божието благоволение, децата им да ги обичат и почитат и да им върви всичко по мед и масло? Щом се смущавате, това показва, че живеете в една гъста материя, че имате някакви слабости. Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра. Всяко безверие пък показва, че имате някаква слабост. Вие казвате: ама може да ме срещне някоя мечка, може някой да ме нападне и да ме убие. Това са само предположения. Вярата изключва всякакви противоположности в живота. Не е достатъчно само да вярвам, но като тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха, три ябълки. Това ми е достатъчно. После, като стигна на определеното място, сам ще си наклада огън, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощта на никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-после ще пия и от еликсира на новия живот - топлата вода. Попитали вълка, защо вратът му е дебел? Защото сам си върша работата. Някои изопачили тази поговорка. Дебелият врат подразбира разумно организиран врат, който държи здраво главата. Казват за някого: дебел му е вратът. Дебел му е вратът, но утре чуеш, че умрял от апоплексия. Казвам: не, вратът му не е дебел, напротив, много е слаб и тънък. Хора, които не умират, имат дебел врат, а такива, които умират имат тънък врат. Всички трябва сами да си вършим работата. Ние трябва да имаме свещени възгледи за истината. Например, знаете ли какво нещо е истината? Някой казва: не може без лъжа в живота. Как да не може? Че лъжата е най-голямата отрова в света! Някой казва: да се обичаме! Всякога можем да се обичаме. Като обичаш, ти правиш добро на себе си. И като се стремиш към Истината, ти пак повдигаш себе си. А като повдигаш себе си, ти ставаш стълб на човечеството. Сега няма да се занимаваме с това, да говорим, че трябва да се обичаме, но всеки трябва да даде пример на другите. Мнозина от вас като слушате казвате: до тези неща още не сме доизрасли. Тогава докъде сме доизрасли ние съвременните хора? - Израсли сме до мястото на съмнението. Никога не е имало век с толкова големи съмнения, какъвто е сегашният. Каквото и да говориш на хората, всеки ще те погледне със съмнение и ще си каже: дали говориш Истината или не? Ако отидеш при някой търговец да купиш нещо и той никога няма де ти каже Истината.

Сега, преди Великден влизам в дюкяна на един евреин да купя чинии. Избрах едни чинии, питам го: колко струват тия чинии? - Едната 20 лева. Не скъпи са, казвам му. Не струват толкова. Виж колко трябва да платим, направи си точна сметка, ние не сме богати хора. Той отстъпи по 2 лева, значи по 18 лева едната. Казвам му: слушай, аз виждам фактурата на стоките ти, зная колко струва всяка паница. Те не ти струват повече от 7 лева. Аз ти давам по 12 лева на чиния. Значи, печелиш по пет лева, това ти е достатъчно. В това време, когато се пазарувахме, евреинът бутна една от своите чаши, тя падна на земята и се счупи. Казвам му: видиш ли, това, че чашата се счупи показва, че ти не говориш Истината. Ако дадеш чиниите по 12 лева, ние ще ти платим и счупената чаша. Така и ние, съвременните хора, като речем да излъжем, веднага счупваме една чаша. Лъжем ли, ще се чупят нашите чаши. Какво нещо са чашите. Кажеш ли една лъжа щом се върнеш дома си или чаша си счупил, или жена ти се разболяла, или детето ти заболява и умира и т.н. Внесете ли истинската жива вяра в света, ще внесете и истинските хигиенически условия. Първите хигиенисти трябва да внесат живата вяра в Бога без никаква лъжа! Отвикнеш ли един човек от лъжата , той ще вярва в Бога. Човек, който иска да се учи, ще вярва в Бога, ще живее без никаква лъжа. Трябва да направите един опит. Как ще опитат един българин, например? Най-първо ще му дадат 10000 лева, да отиде до едно място и да се върне назад. После ще му дадат 100000 лева, да видят, дали ще бъде честен във всичките си отношения, да не каже нито една бяла лъжа. Та казвам: при една жива вяра може да се вложи друга култура, различна от сегашната. Само така може да се възпита бъдещето поколение. За да се възпита новото поколение, изискват се други условия, различни от тия, които засега съществуват. Затова, обаче трябват и съответни учители и свещеници. Какви са те? - Трябват ни учители, свещеници, военни, родени за своята работа. Нека имаме военни, но такива, които да носят Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. И нека воюват те, но без да убиват. Нека свещеникът проповядва, но по всички правила на Любовта, Мъдростта и Истината! Туй значи вяра!

И тъй, праведният т.е. разумният човек чрез вярата ще бъде жив. Следователно вярата има практическо приложение в живота. Ако работите са забъркани, ако си болен, хилав, ако си фалирал като търговец и всичко ти върви назад, приложи живата вяра в живота си и виж, как работите ще тръгнат напред. Разправяше ми един приятел следното нещо: по едно време всичко ми беше тръгнало назад. Каквото предприемех, все не ми върви. Най-после ми дойде почти до самоубиване. Решавам, обаче да живея по друг начин, да се обърна към Бога. И когато измених възгледите си за живота, когато реших да живея по Бога, всички спънки, всички мъчнотии в живота ми се измениха, взеха друг характер. Затова казвам: разумната вяра е нова посока на живота. Когато тази вяра дойде, тя ще внесе стабилност в умовете ни, стабилност в чувствата ни и стабилност в нашите постъпки. Не казвам, че съвременният строй е лош, но и най-лошият строй при идеалните хора ще се смекчи, пък и най-добрите условия при неразумните хора ще се развалят. Сега трябва да излязат на лице най-разумните хора и да учат човечеството на този нов път.

Та всички трябва да бъдем мощни! В това трябва да се вярва. Сега у нас, някой професори разискват по въпроса за душата. Едни казват, че има душа, а други казват, че няма душа. Води се спор. Казвам: душата се отличава по това, че тя ще внесе смъртта в живота. Тя е виновница за смъртта. Духът пък е внесъл живота. Следователно, щом има смърт има и душа, щом има живот, има и дух. И понеже хората не вярват в душата, тя всеки ден ги души. От мое гледище, питам: има ли човек в света, който да не умира? - Няма. Защо? - Защото душата ги души. Понеже хората не вярват в душата, смъртта всеки ден ги души. Значи те умират, защото има душа. Като не вярват в нея, тя по закона на духа, ги души. Седнали сега професорите да спорят, има ли душа или няма. - Има, как не! Защо? Защото хората се удушват. Има ли живот? - Има. Защо? - Защото хората се раждат. Когато хората умират, те живеят по закона на душата, а когато живеят, то е по закона на духа.

Аз би трябвало да ви говоря по новите биологически закони, защо човек умира. Умират клетките само, а живее целият организъм. И когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а не и самата фирма т.е. не и самите членове от фирмата. Следователно, щом се занимаваме с въпроса има ли душа или не, трябва да знаем, че душа има, защото има смърт. Живот има, защото има и дух. Човек трябва да умре, за да отвори пътя на новия живот. Когато едни умират, други се раждат. И тъй, в едно отношение смъртта е условие за живот; и животът в едно отношение е условие за смъртта. Това са промени, които стават в живота. В моите очи душата ражда смъртта, а духът ражда живота. Можете ли да приемете това? Когато Бог направи Адам, остави го сам в рая. Бог вложи жива душа в него, но той като не можа да задържи тази душа в себе си, извади я навън. Жената е тази жива душа, която Адам извади извън себе си и с това създаде смъртта. Жените са проводници на смъртта. Някои казват: жената е носителка на културата. Да, тъй е казано само, че жената внесе културата, но в същност тя внесе смъртта.

Какво нещо е смъртта? - В смъртта човек научава велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде живота, хората започват да мислят за по-леки работи. Следователно, всеки ден душата мени формите си, а това сменяване ние наричаме смърт. Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е завършила своето развитие. Ней предстои да мине още през милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с духа. И тогава вече няма да има душа и дух. Какво ще има? - Вечният живот ще излезе на сцената.

“Праведният чрез вярата ще бъде жив.” И тъй, постарайте се да внесете тази жива вяра в себе си, защото само тогава вашият живот ще се осмисли.

''Беседа, държана от Учителя на 9 май, [[1926]] г. в гр. София.''

И земята ще се изпълни със знание

2013-09-01T05:45:27Z

Лъчезарна:

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1926 г.]]

[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]

==22. И земята ще се изпълни със знание==

''Беседа държана от Учителя на 11.04.[[1926]] г. в гр. София.''

Ще прочета 6 глава от Първо послание към Тимотея.

Това послание е писано при изключителни времена, при изключителни условия на Римската империя.

Ако бих говорил върху някое положение върху съвременния живот, бих го озаглавил "пробуждане на човешкото съзнание". Същата тази идея е прокарана и в Стария завет. Пророкът казва: "И земята ще бъде изпълнена със знание за Господа". В Евангелието на Йоана, Христос каза: "Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно".

Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. Цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее. Бог учи хората, как да живеят. Всички науки, преподават и на най-малките животни, как да живеят. Аз започвам от най-малките буболечици, пък и преди тия буболечици, и след тия буболечици, до човека и до ангелите, във всяка наука, Бог учи хората, как трябва да живеят. Под думата "ангели" не разбирам "служители" в обикновения смисъл на думата, но разбирам същества, у които, съзнанието се е тъй разширило, че те светят като слънце. Тяхното разбиране за живота е особено. Техният обществен строй е особен. Ако бихте посетили едно ангелско общество, ще намерите при тях друг ред и порядък, различен от този, който съществува на Земята.

Съвременните хора, или съвременната култура, имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас, с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата, обаче, не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички; като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на слънцето, почерняваш. То дава нещо, но и взема нещо. Днес, другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас, да е приветливо във всички случаи; но, понеже, ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем, как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс - от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това, се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че, ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.

Та казвам: човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислят еднакво. Туй е вярно, както по отношение на индивидите, тъй и по отношение на видовете животни - всички не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на обществата. Всички общества не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на народите. Всички народи не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на всички същества изобщо. Всички същества не мислят еднакво. Вземете пример с най-простото наблюдение. Вие виждате един мъж и една жена, но какво можете да кажете за тях? Ако един физиогномист погледне някой човек, той ще види това, което вие не виждате. Той ще може да опише и миналото на този човек. Ще види майка му, баща му, дядо му, или прадядо му и ще може да каже, как е живял този човек в миналото и т.н. А вие, какво ще видите? - Ще видите един човек с хубаво лице, със сини очи, с хубави устни, добре угоен човек и т.н.

Но не това е човекът. Физиогномистът, като го види, ще може да опише, какви са основните качества на този човек, какво се крие в него и т.н. Вземете, после, един френолог, той другояче ще опише човека. Ти можеш да кажеш за този човек, че има валчеста или продълговата глава, но един френолог ще види това, което ти не виждаш. Като дойдем до учените хора, които гледат под микроскоп и вие, които също може да погледнете под микроскопа, каква ще бъде разликата между вашето виждане и това, на учения? Вие ще кажете: тук виждам една малка животинка. Ученият човек, като погледне под микроскопа, ще каже: много неща има тук. Той ще види това, което ти не можеш и да си помислиш. Вземете онзи астроном, който гледа през някоя тръба. И ти можеш да погледнеш през тази тръба, но ще виждаш обикновени неща, а този астроном, като погледне през тази тръба, ще види движението на тази планета и ще направи своите изчисления. Изобщо, той ще види това, което ти не виждаш. И схващанията им за живота също се различават. Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да се разбере, какво нещо е животът.

Вземете, например, думата "любов", за която ние говорим толкова години. Макар че Любовта се е явила най-рано, тя е една сила, още непозната на човеците. Туй, което сега хората наричат "любов", аз наричам "проявление на човешките чувства". Човешките чувства имат специфични качества. Онова, което майката чувства към детето си, обикновеният човек никога не може да го чувства. То е специфично чувство. Това, което приятелят чувства към приятеля си, обикновеният човек никога не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което слугата чувства към господаря си, обикновеният човек не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което ученикът изпитва към учителя си и онова чувство, което учителят изпитва към ученика си, обикновеният човек не може да почувства. То е специфично. Специфичност има в чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислим, че е лесно нещо - да се обичаме. Не, това е една наука.

Който знае тази наука, може да се постави в съответстващи условия. Ако вие искате да посадите каквото и да е семе, ако вие искате да отгледате някое благородно растение, трябва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната светлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазите съответните условия, вие можете да повредите целия зародиш. Чудни сме ние, съвременните хора, като говорим за любовта и мислим, че тя може да влезе в нас тъй, както когато отваряме прозореца, за да влезе слънчева топлина и светлина. Да, действително любовта влиза, но има свой особен начин, по който влиза. Тя има свой специфичен начин за влизане. Питам тогава: кои са причините, по които загубваме любовта? Защо любовта изчезва? Защо животът изчезва?

Днес виждаме един човек, който живее, но утре, или след няколко, дни той изчезва. Къде е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят, при други, специфични условия. Това са предположения още, но казваме: ние тук засягаме низшия живот. Онези от вас, които, от толкова години се занимават с духовния живот, с онази велика наука за Бога, които са достигнали до известни познания за Бога, трябва ли да се спрат до там? Вие трябва да имате онзи вечен импулс - на малките деца. Трябва у вас да дойде онова разширение, което ще внесе истинска светлина. Това, което се казва в стиха, че "земята ще бъде пълна със знания за Господа", тази Земя сме ние. Под думата "земя", в първоначалния език, се разбирало - всеки човек, който е роден на Земята, и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. Съвременните хора говорят, че какъвто е малкият свят, такъв е и големият, какъвто е микрокосмоса, такъв е и макрокосмоса. Макрокосмосът е външния свят, микрокосмосът е вътрешния свят. Малкият свят не е отражение, но има нещо подобно на големия свят. От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония. Сега, в съвременното общество, във всички учени хора, във всички общественици, във всички религиозни хора, има желание да се подобри света. Всички хора желаят това и от хиляди години те правят опити - един, два, три и повече, и всички тия опити са допринесли нещо за културата. Приготовление е това! И преди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христос дойде, хората не бяха готови да възприемат този изобилен живот. Когато Христос дойде, хората можаха да издържат, едва три години, такъв живот и казаха: доста е вече!

Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той, колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа, да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление, според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да Го познаете, или не. Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука. Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи, то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да Го познаеш, като Петра. Христос го запита: "Ти какво мислиш за мене"? - "Ти си Син Божий" - отговори Му Петър. Христос му казва: "Това плът и кръв не са ти го открили". Значи, това не си открил по пътя на човешкото знание. И Христос му каза: "Ти сега ще мълчиш, никому няма да казваш за това, докато аз си замина. След като си замина, ти можеш да говориш за твоята опитност". Знаете ли, защо Петър трябвало да мълчи?

Аз ще ви приведа един пример, за разяснeние на мисълта си. Представете си, че вие сте син на много богат баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станал гарант на една фирма и така се е оплел, че след време, всичкото му имущество е отишло подир тази фирма. И синът се оплел в тази фирма, за да покрие всичките дългове, за които бащата станал гарант. Така е, щом познават сина на този богат човек, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте, че баща ви е богат. Когато ние изгубим това, което очакваме, всякога можем да се разочароваме в своите идеи. Разочарованието иде от чисто физическия свят. Казваме: в това време, даже и Христовите ученици не можаха да се повдигнат, да разберат смисъла на Христовото учение. Те Го разбраха след смъртта Му, след страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието им. След Христа са изминали вече 2000 години. Две хиляди години, това са два Божествени дни. От гледището на хората, 2000 години са много, но от становището на Бога, това са два Божествени дни. И на третия ден, Христос ще се върне. По какво ще се отличава сега, идването на Христа в света; или, казано на друг език: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога, при сегашните условия? - Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бъде - прославянето на Синовете Божии на земята, или, казано на съвременен език, то ще бъде побратимяването на всички хора. Туй е едно от качествата.

Всички хора искат едно побратимяване в икономическо отношение, уравновесяване на всички условия. Всички хора искат да се задоволят, всички хора искат да имат своя къща, да имат къде да живеят, а не, както сега, да те хука този-онзи хазяин. Така е и с птиците. Чудни сме ние, съвременните хора! Птиците са разрешили този въпрос. Всяка птица има свое гнездо. Тя предварително ще го направи и тогава ще снесе в него яйцата си. Докато хората, предварително снасят яйцата си, без да имат къща. И ако ние приложим в живота си закона на птиците, ще кажем: първо си направи къща, а после се жени. Сега хората се женят, без да имат къща. Ти нямаш никаква дупка и ще ходиш от къща в къща, та ще харосаш. Не е въпросът, да се плодят хората, но въпросът е - да се раждат хора в света. Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат, да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята Божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно.

Казва се в Писанието, че земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи, нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече в нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение в страданията. В известна зона на бялата раса страданията са увеличени 100%. По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам, животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим, щастие и радости. И мирът Божий ще дойде на земята.

Христос казва: "Аз дойдох, за да имат живот". Това е обикновеното съзнание, което сега хората имат. "Да го имат - преизобилно". Това е събуждане на съзнанието. Защото, когато човек има преизобилно, започва да мисли, какво да прави. Всякога, в преизобилието, се ражда мисълта. И в Любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание, да се помири с всички хора и казва: няма нужда да се мразим, да се сърдим. Но после, когато Любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда тъй малодушен! Когато обаче, у човека се прояви чувството на примирение, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора. Не е лесно да се примириш с всички хора. Примирението е цяла наука.

Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му. Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. - Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието. Туй, което Христос е имал предвид, за нашето съзнание, Той е изрекъл в изречението: "Това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите". Или: "Туй, което искате да направят вам, правете го и вие"! Всеки отива при Господа и се моли: Господи, туй да ми дадеш, онова да ми дадеш, да ме благословиш и т.н. Първото нещо - хората започват все с материални работи. Всички молитви започват все с материалното. Първоначално, никой не отива да се моли за нещо духовно. Например, ако душата ти е пълна с любов и умът ти е пълен със знания, и ако си богат, ти няма да се молиш. Ще си кажеш: за какво да се моля на Господа? Но щом осиромашееш, щом децата ти се разболеят, щом дойдат страданията, ти веднага ще отидеш да се молиш, специално за децата си, за пари, че да можеш да дадеш образование на децата си, или пък, ще се молиш, да се подобри обкръжаващата среда.

С това започва човек. Това състояние, в което човек се намира, аз го наричам "анормално състояние". Ние още не се намираме в същинските условия на живота. Ние се намираме при условия, които, според източната философия, се наричат закон на кармата. Значи, от хилядите години, които човек е прекарал на Земята, почвата, на която е живял, толкова се е покварила, че ние сега, трябва да употребим големи усилия, за да я подобрим. Тази почва се е видоизменила.

Как е започнал човек живота си, преди хиляди години? Най-първо, той е живял в една висока сфера в етера и тогава, неговото тяло е било друго. След години, той е живял във въздуха. След много години е живял във водата - най-благоприятните условия, докато най-после, го срещаме в твърдата почва. В разните среди, човек придобива различни качества. В етера човек придобива едно качество. Във въздуха - друго качество. Във водата - трето качество и в твърдата почва - четвърто качество. По този начин, човек изминава един кръг. След това, наново той ще живее във водата. Къде ще бъде тази вода вече? - Тази вода няма да бъде тук, в твърдата почва. Човек ще се превърне на риба и ще живее в астралния свят. Той ще живее там хиляди години, докато в астралния свят, тази вода се оформи и превърне в твърда почва. Тогава човек отново ще започне да живее на твърдата почва, но вече в астралния свят, а не на твърдата почва на Земята. Под думата "вода" разбирам - добрите условия. Човек не е запознат с тия, по-добри условия, които се намират във водата. Питам: този, който твърди тия неща, как ще ги докаже днес на съвременните, учени хора? Съвременните учени хора искат да ни докажат, че човек някога е живял във водата и някои вярват в това, а някои не вярват. Някои казват: тъй, както Бог е направил човека, той не може да живее във водата. Човекът живее в Бога. Хубаво, ние приемаме това. Окултистите, които слушат твърденията на съвременните хора, запитват: ако това, че човек живее в Бога, е вярно, а Бог е една съвършена среда, как е възможно тогава, този, същият човек, да живее един такъв изопачен живот? Значи, тяхното твърдение не е вярно. И Павел казва: "Всички ние се движим и живеем в Бога". Кои ние? - Когато апостол Павел е казвал това нещо, под "ние" той е подразбирал, че всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, те живеят и се движат в Бога. Да, но и онези, у които съзнанието не е пробудено, и те живеят в Бога. Ако ние кажем, че и животните живеят и се движат в Бога, тъй както ние, тогава и резултатите трябва да бъдат еднакви.

Сега, тъй както започва живата природа, в нея има друг един закон. С какво започва Божествения живот? Аз ще направя едно сравнение, една аналогия, като си послужа с някои примери от растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение, ще видите, че коренчетата в него се развиват съразмерно и то, според тяхната големина. Ако вземете едно малко коренче, което е израсло 25 см на големина и го сравните с друго някое, което е израснало повече, какво ще видите? Ще забележите, че между тях има една съразмерност. Изобщо, има една математическа съразмерност в растенето на коренчетата и клончетата на което и да е растение. Едно малко клонче може да израсне до 5-10-15 см, например. Добре, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10-15-20 години, колко голямо може да стане? При обикновения живот, това малко клонче може да израсне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на някое голямо дърво, то ще стане много голямо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Следователно, ако вземем когото и да е и го присадим при Божествените условия, той ще може да се развива добре. Значи, разширение става в него. Тъй щото, сега в живота, става едно такова присаждане. Христос е казал, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подир Него, той няма живот в себе си. - Той е подразбирал, именно, закона на присаждането и за него е говорил. Онези, които не разбират присаждането, ще кажат: ние не разбираме тия неща. Когато дойде Онзи, който присажда, ще те пита: ти искаш ли да се откажеш от майка си и от баща си; от брата си и от сестра си; и да те присадя на тази дивачка?

И ако кажеш, че си готов, Той ще те клъцне и ти ще изпиташ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка и дълго време ще боледуваш, но ще се свържеш с този живот, който не се диференцира, но живот, който дава условия. Аз наричам "дивачките" непроявен Божествен живот, който трябва да се прояви чрез нас и който има условия за проявяване. Ще те турят като присадка на тази дивачка.

Следователно, в това отношение, всеки трябва да се присади. И тук действа същият биологичен закон, както и в растенията. Ти ще седиш на тази дивачка, докато се измени твоето естество. Павел казва на едно място, че "ти си едно маслинено дърво". Ти трябва да седиш на тази дивачка ред поколения, та, като минава Божествения живот през тебе, след време, сам ще станеш подобен на Бога, ще заприличаш на Него. Един ден ти ще дойдеш при условия, при които, плодовете като падат, ще могат да израстват отново. Тогава и корените, и присадката, няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания сега в света, произтичат от този закон - че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката. Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте.

Казвате: всички ние очакваме Христа. Да, очакваме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме слънцето всяка сутрин. След като залезе слънцето, какво настава? Имате ли ясна представа за движението на слънцето? Как се движи слънцето? Всички вие, или поне повечето от вас, сте учили астрономия. Как се движи слънцето? Струва ми се, че слънцето, като че ли, прави своите обръщения от изток към запад. Но, ако вие сте горе, в пространството над земята, ще видите, че слънцето обикаля от север към юг, от северния полюс към южния. В нашето полушарие цялото движение става около половината земя и всички звезди, и слънцето, се завъртят все около една хоризонтална плоскост на движение.

От гледището на Земята нам се вижда, като че Слънцето се движи около нея. Учените хора казват, обаче, че Земята се върти. На какво се дължи това въртене? Това нещо окултистите обясняват, като казват, че Земята е жива и в нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна към Слънцето. Тя не се движи механически, но с едно вътрешно условие. Значи, този процес на движение става съзнателно в нея. И в това движение, с което тя се движи, ние, някой път, изгубваме този такт на движението на Земята. И щом изгубим този такт, в нас се заражда една вътрешна дисхармония. Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25-30см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото "дишане" на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на Земята, със специфичното движение на Слънцето, със специфичното движение на слънчевите лъчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по който могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло - вечерно време оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона, на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство; за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни и разположени духом и казват: много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка, извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена. Казвам: като си лягаш вечерно време, ще се освободиш от всички земни тревоги, които си имал през деня и тогава ще отидеш на разходка. Там ще подишаш чист въздух, ще се обновиш и като се върнеш в тази рудница, ще бъдеш бодър и весел, готов да работиш. Земята е тази рудница. Аз наричам тази разходка - излизане из тази рудница, отиване горе, на повърхността, и после връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. В този случай, спането представлява един метод за почивка. Туй е обикновен метод.

Та, като казвам, че нашето съзнание трябва да бъде будно, да живеем хармоничен живот, това ще ни помогне да отиваме за 10-15 мин. на такава разходка и да се обновим, за да продължим успешно дневната си работа. Хората отиват на курорт, на разходки, но, ако биха знаяли този начин за обновяване, те биха го използвали. Как именно? - Ще отидеш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. А сега, хората, какво правят? - Ще отидат на курорт, ще ядат, ще пият, ще се простудят и най-после, ще кажат: не можахме да използваме курорта, както трябваше. В какво седи техния курорт? - Само в ядене и пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всеки човек, за всеки индивид, има специфична храна, определена от самата природа и ако ние пазим своето съзнание будно, и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам "царска", идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря и ще видите, че закона е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После, направете опит, да видите, до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства, изобщо, вашето развитие.
Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. - Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? - Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите.

И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат, наблюдават се един друг, разглеждат се от главата до петите, единия взема обратна позиция срещу другия. Няма преливане помежду им. Какво особено има в тази сериозна позиция? Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда, понякога, само от нуждата им за храна. Когато вълкът търси своята прехрана, по някой път, може да нападне някоя овца.
Ще ви приведа един анекдот. Оплакала се овцата на кучето и му казала: "Много съм ти благодарна, че ни пазиш. Ние служим на хората даром, даваме вълната и млякото си даром, но децата ни, нашите роднини, нашите ближни, всяка година изчезват и не се връщат". Кучето й отговорило: "Какво да правя, аз ви пазя, но, по някой път, господарят повиква някой от вас и ги праща в странство, да се учат". "Не зная, но досега, нито една от нашите дъщери или синове, не са се върнали"! - Както виждате, аз ви пазя, но има някакъв закон. Кучето е закон. То варди от вълците, но от господаря не може да варди".

Казва Пророкът: "Земята ще бъде пълна със знания за Господа". Във всинца ви има Божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. Направете усилие, да учите Божествената наука. Тя трябва да се тури като основа в живота ви. Всеки човек трябва да направи едно усилие. И къде ще се яви Христос? - Христос ще се яви там, където условията са най- добри. Трябва да знаете, че Той, най-първо ще посети най-добрите хора в света. Няма изключение в това. Най-после ще посети и най-лошите хора. Защото, след смъртта си, Христос посети първо небето, добрите хора, а после посети и ада. Адът, това е най-долното място на земята, то е непробуденото съзнание на хората. "Аз дойдох", казва Христос, "за да имат живот". Ние казваме: ами ако Христос дойде днес, какво ще донесе? Христос няма да дойде с празни ръце. Той няма да дойде сам. Едно време, преди да дойде Христос на земята, дойдоха ангелите, съобщиха, че Христос ще се роди и се върнаха назад на небето. Те казаха: "Ние сега не можем да дойдем". И сега, като дойде Христос и ангелите ще дойдат заедно с него, и ще работят. Питам тогава: Христос ще дойде ли на земята? Ще бъде ли разпнат втори път? Аз ви казвам: Христос няма да дойде на земята. Той ще дойде в земя, в която съзнанието у хората е пробудено. Днес, някои казват, че Христос ще дойде. Други казват, че Христос е дошъл вече. Да, за всички онези, у които съзнанието е пробудено, Христос ще дойде, ще говори с тях и те ще слушат беседите и проповедите Му. А за онези, у които съзнанието не е пробудено, Христос може би друг път ще дойде. Ония, които го чакаха 2000 години, за тях дойде Христос. За онези, които не го очакваха тогава, Той ще дойде след други 2000 години. Те са пак същите, ония преродени хора, които са живяли преди 2000 години. Идването на Христа, тъй както го очакват мнозина, подразбира физическата страна. Под "идването на Христа", ние подразбираме проявлението на Любовта, на Божествения принцип, което ще стане условие за развиване на човечеството. В човека има набрани енергии от 2000 години, които предизвикват известни подпушвания и, ако не им се даде изход, ако човек не заеме своето място, ако тази фаза не мине, то ще стане такъв разгром, какъвто хората не са виждали досега; но казва се, че в Божия път разгром не става.

И казва апостол Павел: "Ще бъдат грабнати във въздуха". Под "грабнати във въздуха", той подразбира - процес на пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадат ръка и ще създадат условия, за проявяване на Божествения принцип. И когато Христос дойде, всички хора трябва да го видят. Ако го видят само няколко души, ще има същия спор, както и сега. Идването на Христа е вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас. Това е същият закон. И тогава, между Бога и нас ще се образуват правилни отношения.
Та сега, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието или, как трябва да се култивира това съзнание. Ето въпросът, който предстои за разрешение от всички. И затова, религиозните хора, като присъстват на някоя духовна проповед, като не разбират, заспиват. Станат веднъж да се молят, станат втори път и най-после, като не издържат, казват: не си струва да се моли човек! Не, вие трябва да разбирате, защо се молите. Ако човек чете Писанието и го преповтаря по няколко пъти, той трябва да намери в него методи и начини, чрез които да работи. Мозъкът, това е почвата, чрез която той трябва да работи. Какво е развил всеки от вас? Любовта развил ли е? Чувствата си развил ли е? Своята интелигентност развил ли е? Музиката развил ли е? Изкуствата развил ли е? Има много работи, които човек трябва да развие в себе си.

Сега ние, съвременните хора, се плашим за здравето си и търсим лекари. Туй, което знаем, е следното: в човешкото тяло им специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са най-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние се разболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. Те си имат лаборатария, където приготовляват своите медикаменти и с тях отлично заздравяват всяка рана. Това е закон! Ако човек има една рана и я предостави на тия клетки, те ще се съберат, ще направят своя превръзка и по този начин, ще я излекуват. После, има специфични клетки и за музиката. От двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Те съставляват тия органи. Някой иска да стане музикант. Нека се остави на тия клетки. После, искаш да помниш, да развиваш паметта си. Остави се на клетките на паметта. Те ще свършат тази работа. Помоли им се и им кажи: моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. Също така и за математиката има специфични клетки. За изкуствата има специфични клетки. За милосърдието има специфични клетки. За зрението има специфични клетки. За говора има специфични клетки. Човек е господар, заобиколен с такива разумни клетки, които седят около него и казват: господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания. Каквото искаш, ние ще направим; но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. А сега, събират се редица хора и казват някому: ти ще помниш добре, ще развиваш правилно паметта си. Не се помни така.

Ще се върнем към Божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат, докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам "ангелчета на смирението", които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. После се връщат на небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист се заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него. Някой ще каже: това са недоказани неща. Единствените неща, които са доказани в света, това са човешките престъпления. Навсякъде се доказват само човешките престъпления и разрушения. Никакви други доказателства нямаме. Някой казва: докажи това! - Само престъпленията са доказани досега. Как ще докажете добродетелта? Паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания. И от миналата култура и от сегашната култура, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство. Това не е модерен строй. Това е едно преходно състояние, но Божественото работи в цялата култура. Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето.

Та казвам: някой от вас сега, седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е Божественото учение. Учението, което внася всеки ден, този Божествен нектар на живота; учението, което внася в тебе този импулс - да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение. Учението, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е Божественото учение. Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не знаете, какви са горе на Небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години. В Писанието се казва, че хората, които се обичат, Господ ще ги тури да живеят на Земята най-малко 120 години и когато се наситят на този живот, целокупно ще напуснат Земята и ще се преселят горе, на Небето. Докато са тук, на земята, ще си направят една колиба, ще ходят, ще обикалят света, накъдето си искат - докато се наситят. Това е животът.

Смъртта за нас е само една възможност, да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път, човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира. Да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може, Божественото в него да му създаде, за в бъдеще, един отличен организъм, с който да служи на Бога. Казвам: сега е време да служим на Бога. Кога друг път можем да служим на Бога? Сега е най-благоприятното време. Задавали ли сте си въпроса, кога можем да служим на Бога? Истинската философия седи в това, като станеш сутрин, да отправиш ума си към Бога, към този Велик принцип и да си кажеш: днес ще обичам всичко, заради Бога! Бог ще бъде за теб един обект и изобилието на живота ще се разлее наоколо ти. Направете този опит и ще видите, че ако Бог живее във вас, във вашия дом, вие ще имате любов. Няма ли Бога във вашия дом, любов няма да имате. Ако Бог живее в един народ, мир ще има в него; ако Бог не живее в този народ, мир няма да има. И ако сега, в България стават размирици, какво показва това? - Че Бог не живее в този народ. Българският народ трябва да стане мек. Този народ, с тази си грубост, не може да се повдигне. Под думата "мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народ ще стане, но ако Бог не го присади, от него нищо няма да стане.

А сега, че трябвало да се решават социални въпроси, че трябвало пари, това са второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари, откъдето искате, но парата не повдига народа. Размножението не повдига народа. Един народ може да се размножава или намалява, но, ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да стане. Ако, обаче, дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.

Питам сега: от къде ще дойде спасението на България? Всички казват: ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 години, откакто България се е освободила и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче, България спаси ли се досега? Положението й от ден на ден се влошава. И във Франция, и навсякъде, стават смени на управляващите. Сменяването означава снемане превръзката на един болен, но не означава още онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си, да е продиктувано от следния девиз: днес ще извършвам тази работа за Бога! Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? - Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега.

А сега, какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят, срещу кого, как да постъпят. "Тези – онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само православната църква"... Та, като изчезнат всички сектанти, България ще хароса ли? Когато изчезнат всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство - цели 500 години.

Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това? - Две хиляди години робуваха. И Христос, който иде днес, казва на съвременния свят: "Вложете Любовта в света и секти няма да има". Щом вложите Любовта в света, сектанството ще изчезне. Вложете Любовта, вложете Светлината! Дайте изобилие! Откъде се раждат кражбите? Откъде се ражда разврата? Чудни са съвременните хора! Ще избият 50 милиона хора и после ще кажат, че имало разврат. Как да няма разврат! Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползвани. След всичко това, разбира се, че ще има разврат и то, полов разврат! Не само в Америка, но това зло е във всички страни. И после, социалистите ще казват: сектантите внесоха това зло в света. Не, приятели, така не се разсъждава. Вие искате да подобрите този народ? Трябва да знаете как да турите ножа в корените. Там е злото. Ама сектантите имали грехове. Може те да имат грехове, това не е чудно, но другаде лежи злото.

Кое е хубавото сега в света? Един народ, който има любов, той ще може да се развива правилно. Той ще се увеличава. Народ ,който няма любов, той ще се смалява, такъв е законът. Къде е най-богатото растително царство? Там, където има светлина и топлина. Където има извори, там има дървета. Където няма тези условия, там няма тази растителност. Коя е причината, че в Сахара, където има толкова топлина и светлина, няма живот? Вода няма там. Било е време, когато в Сахара е царувала култура! Един ден, когато европейците започнат да изкопават Сахара, ще видят че там са заровени цели градове. Там е имало култура! Как е попаднала тази култура? Няма да разглеждам тези неща, но казвам: в миналото Египет извърши едно престъпление, с което плати с унищожението си. Онези, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически божественият закон работи. С каквато мярка мериш, такава ще ти се отмери.

Ние знаем , че величието на който и да е народ, величието и на която и да е култура може да се запази само тогава, когато този народ или тази култура се съобразява със законите на живата природа, когато вървят в унисон с Божиите заповеди и повеления. Само тогава религията ще бъде религия. Само тогава науката ще бъде наука. Само тогава ще има истински обществен строй. Справедливост трябва да има навсякъде! Но ако един човек седи в къщи и се страхува, не зная какъв обществен строй е този? Внесете любовта навсякъде! Още сега при сегашните условя трябва да се внесе любовта. Всеки от вас може да се свърже с невидимия свят и да стане един фактор, да внесе любовта в света, да внесе подобрения в човечеството. Все може да направи един опит и да види, че може да подобри живота си. Ако можете да проповядвате така, това е най-доброто. Ние искаме да се проучат методите за превъзпитание на всеки човек поотделно и по този начин, да се подобри положението и на народа. Аз гледам, че у мнозина има много дарби, но те се ограничават в старото. Е тъй ще си умрат от скука и от недоволство.

Цялото човечеството представлява едно условие на божественото дърво, на което може да расте. Ти не можеш да растеш без да обичаш човечеството. Божественото в света се крепи на човешкото, тъй както човешката глава е символ на цялото тяло и се крепи на него. Човешката глава, която е символ на Божественото се крепи на човешкото. Аз говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тяло. Здравата глава се крепи на здраво тяло. Та казвам: божественото се крепи на човешкото. И когато ние имаме една клетка, която може да извърши волята Божия, имаме всичките блага, на които се крепи цялото човечество. И тогава всеки болен, който се разболее но върши Волята Божия, няма защо да търси лекари щом е в унисон с Божиите закони. Ще отправи своята мисъл в Америка или другаде. Ще се свърже с всички добри по лицето на Земята и горе на Небето и ще оздравее. Да кажем, че някой човек е в лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисълта си към всички добри хора в България. Те ще възприемат мисълта му и ще му се притекат на помощ. Те ще кажат: да се отпуснат на еди кой си господин тия пари. Ако вие сте чиновник без работа, тия братя като разберат положението ви ще кажат: назначете този брат. Тия хора действат навсякъде по света. Това са сили, които действат. А сега някой като види друг, че страда казва: тъй трябва да бъде. Не, ще се подчините на тия сили, които действат за добро. Някой казва: няма какво, ще се приспособим към условията на живота. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на любовта. И тогава, на онези хора, на които искаш да слугуваш, ще можеш едновременно със своята работа да се отзовеш и на тях. По този начин ще изпълниш Волята Божия и ще имаш божието благословение.

Сега има едно изопачаване на нещата, което седи в неразбиране дълбокия смисъл на живота. Казва Христос: дойдох да им дам живот преизобилен. Това значи да ги научи как да живеят. И за бедните и за богати има условия. Благочестието е една придобивка. Онези от вас, които сте нещастни, които сте бедни, които имате малко знания, аз се обръщам към тях и според това учение ви облажавам. И тия от вас, които нямат това учение нека се съединят със своите братя, които са завършили развитието си, за да се подобри и техния живот.Те ще видят едно учение, което има най-първо физическо приложение, после духовно и най-после Божествено приложение. Най-първо ще опитам истината във физическия свят, после в духовния свят и най-после в Божествения свят. Това са три положения, в които човек може да провери истината. И тогава, според принципите на хиромантията, на френологията и на физиогномията, когато един знак съществува на три места в човека, а именно на ръката, на лицето и на главата, този знак има важно значение за него. Когато обаче един знак съществува само на ръката, а другаде го няма, той съставлява 1/3 от истината. Когато се намира на ръката и на лицето, той представлява 2/3 от истината. И най-после, когато се намира на ръката, лицето и на главата, той представлява 3/3 от истината или цялата истина.Тъй щото и в природата е същото нещо. Когато нещата са реални във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят, тогава има тясна връзка между тях. Такава връзка съществува между дробовете, стомаха и главата т.е. такава връзка съществува между физическия, духовния и Божествения свят. Това е философия!

Когато говорим за физическото, ние разбираме ред условия, които природата доказва. Всички минерали, извори, дървета и камъни в природата представляват методи, чрез които трябва да работим. Съвременната наука още не ги е приложила, пък и съвременните религиозни хора не са ги приложили още. Съвременните религиозни хора разглеждат въпросите: в колко лица е Бог, колко хиляди години са изминали от как Христос е дошъл на Земята, колко души са се обърнали към Христа и т.н. Да съвременните християни са отлични. Много добре се бият. Много хубави аероплани имат, много отровни газове са открили и т.н. Не зная дали тия хора могат да се нарекат християни. Христос е употребил всички тия сили в друго направление. За в бъдеше ще има други начини за воюване. Хората от шестата раса, които ще дойдат след вас, знаете ли с какви средства ще си служат? Те ще приспиват хората. Цяла армия да се яви пред тях, те ще могат да я преспят. Те ще могат да преспят и цял народ. Какво могат да направят против тях? Не е ли по-добре да дойдат те при нас, да работим заедно с тях преди да ни преспят? Ще бъде смешно, когато неприятелите ни заобиколят и ни питат: ще се предадете ли или да ви заобиколим с картечен огън? Трябва да се предадете, защото иначе целият град ще отиде. Приспиването означава процес на съзнанието. Казвам: Христос, който иде сега в света носи мир, светлина, свобода и разбирателство. Той иде да възкреси всички, които от памтивека са паднали и да даде нови условия на живота. Това е Божественото.
Всички вие, които слушате трябва да бъдете готови за новото и да учите другите.

Сега всеки пита в какво вярвате. Тъй всеки ще пита и вас в какво вярвате? Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами да го разрешите за себе си. В какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво искате да учите и каква свобода искате? Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разрешили ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. Няма нищо по-хубаво от това, човек да чувства своето положение като човек, да чувства своето достойнство като човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има. Първото, което ще разбере, то е, че като човек той е едно мислещо същество, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия, тъй както е писано в живата свещена книга.

''Беседа държана от Учителя на 11.04.[[1926]] г. в гр. София.''

И земята ще се изпълни със знание

2013-09-01T05:39:36Z

Лъчезарна:

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1926 г.]]

[[Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)]]

==22. И земята ще се изпълни със знание==

''Беседа държана от Учителя на 11.04.[[1926]] г. в гр. София.''

Ще прочета 6 глава от Първо послание към Тимотея.

Това послание е писано при изключителни времена, при изключителни условия на Римската империя.

Ако бих говорил върху някое положение върху съвременния живот, бих го озаглавил "пробуждане на човешкото съзнание". Същата тази идея е прокарана и в Стария завет. Пророкът казва: "И земята ще бъде изпълнена със знание за Господа". В Евангелието на Йоана, Христос каза: "Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно".

Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. Цялото творение, от единия край до другия, от началото и до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее. Бог учи хората, как да живеят. Всички науки, преподават и на най-малките животни, как да живеят. Аз започвам от най-малките буболечици, пък и преди тия буболечици, и след тия буболечици, до човека и до ангелите, във всяка наука, Бог учи хората, как трябва да живеят. Под думата "ангели" не разбирам "служители" в обикновения смисъл на думата, но разбирам същества, у които, съзнанието се е тъй разширило, че те светят като слънце. Тяхното разбиране за живота е особено. Техният обществен строй е особен. Ако бихте посетили едно ангелско общество, ще намерите при тях друг ред и порядък, различен от този, който съществува на Земята.

Съвременните хора, или съвременната култура, имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас, с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата, обаче, не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички; като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на слънцето, почерняваш. То дава нещо, но и взема нещо. Днес, другояче се говори за Слънцето. То може да има друго разположение към нас, да е приветливо във всички случаи; но, понеже, ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаем, как да възприемаме слънчевите лъчи, затова то ни хапе и гори. Причината за това е, че около нашата Земя се образува един черен пояс - от изпаренията на нашите мисли, на нашите чувства и на нашите желания и вследствие на това, се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че, ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.

Та казвам: човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислят еднакво. Туй е вярно, както по отношение на индивидите, тъй и по отношение на видовете животни - всички не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на обществата. Всички общества не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на народите. Всички народи не мислят еднакво. Туй е вярно и по отношение на всички същества изобщо. Всички същества не мислят еднакво. Вземете пример с най-простото наблюдение. Вие виждате един мъж и една жена, но какво можете да кажете за тях? Ако един физиогномист погледне някой човек, той ще види това, което вие не виждате. Той ще може да опише и миналото на този човек. Ще види майка му, баща му, дядо му, или прадядо му и ще може да каже, как е живял този човек в миналото и т.н. А вие, какво ще видите? - Ще видите един човек с хубаво лице, със сини очи, с хубави устни, добре угоен човек и т.н.

Но не това е човекът. Физиогномистът, като го види, ще може да опише, какви са основните качества на този човек, какво се крие в него и т.н. Вземете, после, един френолог, той другояче ще опише човека. Ти можеш да кажеш за този човек, че има валчеста или продълговата глава, но един френолог ще види това, което ти не виждаш. Като дойдем до учените хора, които гледат под микроскоп и вие, които също може да погледнете под микроскопа, каква ще бъде разликата между вашето виждане и това, на учения? Вие ще кажете: тук виждам една малка животинка. Ученият човек, като погледне под микроскопа, ще каже: много неща има тук. Той ще види това, което ти не можеш и да си помислиш. Вземете онзи астроном, който гледа през някоя тръба. И ти можеш да погледнеш през тази тръба, но ще виждаш обикновени неща, а този астроном, като погледне през тази тръба, ще види движението на тази планета и ще направи своите изчисления. Изобщо, той ще види това, което ти не виждаш. И схващанията им за живота също се различават. Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да се разбере, какво нещо е животът.

Вземете, например, думата "любов", за която ние говорим толкова години. Макар че Любовта се е явила най-рано, тя е една сила, още непозната на човеците. Туй, което сега хората наричат "любов", аз наричам "проявление на човешките чувства". Човешките чувства имат специфични качества. Онова, което майката чувства към детето си, обикновеният човек никога не може да го чувства. То е специфично чувство. Това, което приятелят чувства към приятеля си, обикновеният човек никога не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което слугата чувства към господаря си, обикновеният човек не може да почувства. То е специфично чувство. Онова чувство, което ученикът изпитва към учителя си и онова чувство, което учителят изпитва към ученика си, обикновеният човек не може да почувства. То е специфично. Специфичност има в чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислим, че е лесно нещо - да се обичаме. Не, това е една наука.

Който знае тази наука, може да се постави в съответстващи условия. Ако вие искате да посадите каквото и да е семе, ако вие искате да отгледате някое благородно растение, трябва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната светлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазите съответните условия, вие можете да повредите целия зародиш. Чудни сме ние, съвременните хора, като говорим за любовта и мислим, че тя може да влезе в нас тъй, както когато отваряме прозореца, за да влезе слънчева топлина и светлина. Да, действително любовта влиза, но има свой особен начин, по който влиза. Тя има свой специфичен начин за влизане. Питам тогава: кои са причините, по които загубваме любовта? Защо любовта изчезва? Защо животът изчезва?

Днес виждаме един човек, който живее, но утре, или след няколко, дни той изчезва. Къде е отишъл? Ние казваме: той е отишъл на другия свят, при други, специфични условия. Това са предположения още, но казваме: ние тук засягаме низшия живот. Онези от вас, които, от толкова години се занимават с духовния живот, с онази велика наука за Бога, които са достигнали до известни познания за Бога, трябва ли да се спрат до там? Вие трябва да имате онзи вечен импулс - на малките деца. Трябва у вас да дойде онова разширение, което ще внесе истинска светлина. Това, което се казва в стиха, че "земята ще бъде пълна със знания за Господа", тази Земя сме ние. Под думата "земя", в първоначалния език, се разбирало - всеки човек, който е роден на Земята, и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. Съвременните хора говорят, че какъвто е малкият свят, такъв е и големият, какъвто е микрокосмоса, такъв е и макрокосмоса. Макрокосмосът е външния свят, микрокосмосът е вътрешния свят. Малкият свят не е отражение, но има нещо подобно на големия свят. От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония. Сега, в съвременното общество, във всички учени хора, във всички общественици, във всички религиозни хора, има желание да се подобри света. Всички хора желаят това и от хиляди години те правят опити - един, два, три и повече, и всички тия опити са допринесли нещо за културата. Приготовление е това! И преди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христос дойде, хората не бяха готови да възприемат този изобилен живот. Когато Христос дойде, хората можаха да издържат, едва три години, такъв живот и казаха: доста е вече!

Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той, колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа, да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление, според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да Го познаете, или не. Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука. Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи, то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да Го познаеш, като Петра. Христос го запита: "Ти какво мислиш за мене"? - "Ти си Син Божий" - отговори Му Петър. Христос му казва: "Това плът и кръв не са ти го открили". Значи, това не си открил по пътя на човешкото знание. И Христос му каза: "Ти сега ще мълчиш, никому няма да казваш за това, докато аз си замина. След като си замина, ти можеш да говориш за твоята опитност". Знаете ли, защо Петър трябвало да мълчи?

Аз ще ви приведа един пример, за разяснeние на мисълта си. Представете си, че вие сте син на много богат баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станал гарант на една фирма и така се е оплел, че след време, всичкото му имущество е отишло подир тази фирма. И синът се оплел в тази фирма, за да покрие всичките дългове, за които бащата станал гарант. Така е, щом познават сина на този богат човек, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте, че баща ви е богат. Когато ние изгубим това, което очакваме, всякога можем да се разочароваме в своите идеи. Разочарованието иде от чисто физическия свят. Казваме: в това време, даже и Христовите ученици не можаха да се повдигнат, да разберат смисъла на Христовото учение. Те Го разбраха след смъртта Му, след страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието им. След Христа са изминали вече 2000 години. Две хиляди години, това са два Божествени дни. От гледището на хората, 2000 години са много, но от становището на Бога, това са два Божествени дни. И на третия ден, Христос ще се върне. По какво ще се отличава сега, идването на Христа в света; или, казано на друг език: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога, при сегашните условия? - Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бъде - прославянето на Синовете Божии на земята, или, казано на съвременен език, то ще бъде побратимяването на всички хора. Туй е едно от качествата.

Всички хора искат едно побратимяване в икономическо отношение, уравновесяване на всички условия. Всички хора искат да се задоволят, всички хора искат да имат своя къща, да имат къде да живеят, а не, както сега, да те хука този-онзи хазяин. Така е и с птиците. Чудни сме ние, съвременните хора! Птиците са разрешили този въпрос. Всяка птица има свое гнездо. Тя предварително ще го направи и тогава ще снесе в него яйцата си. Докато хората, предварително снасят яйцата си, без да имат къща. И ако ние приложим в живота си закона на птиците, ще кажем: първо си направи къща, а после се жени. Сега хората се женят, без да имат къща. Ти нямаш никаква дупка и ще ходиш от къща в къща, та ще харосаш. Не е въпросът, да се плодят хората, но въпросът е - да се раждат хора в света. Не е въпросът да раждаме синове и дъщери, които да дойдат, да се удоволстват в света, но да се раждат синове и дъщери, които да изпълняват волята Божия, да почитат баща си и майка си и да работят разумно.

Казва се в Писанието, че земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи, нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече в нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение в страданията. В известна зона на бялата раса страданията са увеличени 100%. По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам, животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим, щастие и радости. И мирът Божий ще дойде на земята.

Христос казва: "Аз дойдох, за да имат живот". Това е обикновеното съзнание, което сега хората имат. "Да го имат - преизобилно". Това е събуждане на съзнанието. Защото, когато човек има преизобилно, започва да мисли, какво да прави. Всякога, в преизобилието, се ражда мисълта. И в Любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание, да се помири с всички хора и казва: няма нужда да се мразим, да се сърдим. Но после, когато Любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда тъй малодушен! Когато обаче, у човека се прояви чувството на примирение, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора. Не е лесно да се примириш с всички хора. Примирението е цяла наука.

Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му. Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. - Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието. Туй, което Христос е имал предвид, за нашето съзнание, Той е изрекъл в изречението: "Това, което не искате да правят вам, не правете и вие на другите". Или: "Туй, което искате да направят вам, правете го и вие"! Всеки отива при Господа и се моли: Господи, туй да ми дадеш, онова да ми дадеш, да ме благословиш и т.н. Първото нещо - хората започват все с материални работи. Всички молитви започват все с материалното. Първоначално, никой не отива да се моли за нещо духовно. Например, ако душата ти е пълна с любов и умът ти е пълен със знания, и ако си богат, ти няма да се молиш. Ще си кажеш: за какво да се моля на Господа? Но щом осиромашееш, щом децата ти се разболеят, щом дойдат страданията, ти веднага ще отидеш да се молиш, специално за децата си, за пари, че да можеш да дадеш образование на децата си, или пък, ще се молиш, да се подобри обкръжаващата среда.

С това започва човек. Това състояние, в което човек се намира, аз го наричам "анормално състояние". Ние още не се намираме в същинските условия на живота. Ние се намираме при условия, които, според източната философия, се наричат закон на кармата. Значи, от хилядите години, които човек е прекарал на Земята, почвата, на която е живял, толкова се е покварила, че ние сега, трябва да употребим големи усилия, за да я подобрим. Тази почва се е видоизменила.

Как е започнал човек живота си, преди хиляди години? Най-първо, той е живял в една висока сфера в етера и тогава, неговото тяло е било друго. След години, той е живял във въздуха. След много години е живял във водата - най-благоприятните условия, докато най-после, го срещаме в твърдата почва. В разните среди, човек придобива различни качества. В етера човек придобива едно качество. Във въздуха - друго качество. Във водата - трето качество и в твърдата почва - четвърто качество. По този начин, човек изминава един кръг. След това, наново той ще живее във водата. Къде ще бъде тази вода вече? - Тази вода няма да бъде тук, в твърдата почва. Човек ще се превърне на риба и ще живее в астралния свят. Той ще живее там хиляди години, докато в астралния свят, тази вода се оформи и превърне в твърда почва. Тогава човек отново ще започне да живее на твърдата почва, но вече в астралния свят, а не на твърдата почва на Земята. Под думата "вода" разбирам - добрите условия. Човек не е запознат с тия, по-добри условия, които се намират във водата. Питам: този, който твърди тия неща, как ще ги докаже днес на съвременните, учени хора? Съвременните учени хора искат да ни докажат, че човек някога е живял във водата и някои вярват в това, а някои не вярват. Някои казват: тъй, както Бог е направил човека, той не може да живее във водата. Човекът живее в Бога. Хубаво, ние приемаме това. Окултистите, които слушат твърденията на съвременните хора, запитват: ако това, че човек живее в Бога, е вярно, а Бог е една съвършена среда, как е възможно тогава, този, същият човек, да живее един такъв изопачен живот? Значи, тяхното твърдение не е вярно. И Павел казва: "Всички ние се движим и живеем в Бога". Кои ние? - Когато апостол Павел е казвал това нещо, под "ние" той е подразбирал, че всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, те живеят и се движат в Бога. Да, но и онези, у които съзнанието не е пробудено, и те живеят в Бога. Ако ние кажем, че и животните живеят и се движат в Бога, тъй както ние, тогава и резултатите трябва да бъдат еднакви.

Сега, тъй както започва живата природа, в нея има друг един закон. С какво започва Божествения живот? Аз ще направя едно сравнение, една аналогия, като си послужа с някои примери от растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение, ще видите, че коренчетата в него се развиват съразмерно и то, според тяхната големина. Ако вземете едно малко коренче, което е израсло 25 см на големина и го сравните с друго някое, което е израснало повече, какво ще видите? Ще забележите, че между тях има една съразмерност. Изобщо, има една математическа съразмерност в растенето на коренчетата и клончетата на което и да е растение. Едно малко клонче може да израсне до 5-10-15 см, например. Добре, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10-15-20 години, колко голямо може да стане? При обикновения живот, това малко клонче може да израсне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на някое голямо дърво, то ще стане много голямо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Следователно, ако вземем когото и да е и го присадим при Божествените условия, той ще може да се развива добре. Значи, разширение става в него. Тъй щото, сега в живота, става едно такова присаждане. Христос е казал, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подир Него, той няма живот в себе си. - Той е подразбирал, именно, закона на присаждането и за него е говорил. Онези, които не разбират присаждането, ще кажат: ние не разбираме тия неща. Когато дойде Онзи, който присажда, ще те пита: ти искаш ли да се откажеш от майка си и от баща си; от брата си и от сестра си; и да те присадя на тази дивачка?

И ако кажеш, че си готов, Той ще те клъцне и ти ще изпиташ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка и дълго време ще боледуваш, но ще се свържеш с този живот, който не се диференцира, но живот, който дава условия. Аз наричам "дивачките" непроявен Божествен живот, който трябва да се прояви чрез нас и който има условия за проявяване. Ще те турят като присадка на тази дивачка.

Следователно, в това отношение, всеки трябва да се присади. И тук действа същият биологичен закон, както и в растенията. Ти ще седиш на тази дивачка, докато се измени твоето естество. Павел казва на едно място, че "ти си едно маслинено дърво". Ти трябва да седиш на тази дивачка ред поколения, та, като минава Божествения живот през тебе, след време, сам ще станеш подобен на Бога, ще заприличаш на Него. Един ден ти ще дойдеш при условия, при които, плодовете като падат, ще могат да израстват отново. Тогава и корените, и присадката, няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания сега в света, произтичат от този закон - че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката. Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте.

Казвате: всички ние очакваме Христа. Да, очакваме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме слънцето всяка сутрин. След като залезе слънцето, какво настава? Имате ли ясна представа за движението на слънцето? Как се движи слънцето? Всички вие, или поне повечето от вас, сте учили астрономия. Как се движи слънцето? Струва ми се, че слънцето, като че ли, прави своите обръщения от изток към запад. Но, ако вие сте горе, в пространството над земята, ще видите, че слънцето обикаля от север към юг, от северния полюс към южния. В нашето полушарие цялото движение става около половината земя и всички звезди, и слънцето, се завъртят все около една хоризонтална плоскост на движение.

От гледището на Земята нам се вижда, като че Слънцето се движи около нея. Учените хора казват, обаче, че Земята се върти. На какво се дължи това въртене? Това нещо окултистите обясняват, като казват, че Земята е жива и в нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна към Слънцето. Тя не се движи механически, но с едно вътрешно условие. Значи, този процес на движение става съзнателно в нея. И в това движение, с което тя се движи, ние, някой път, изгубваме този такт на движението на Земята. И щом изгубим този такт, в нас се заражда една вътрешна дисхармония. Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25-30см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото "дишане" на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на Земята, със специфичното движение на Слънцето, със специфичното движение на слънчевите лъчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по който могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло - вечерно време оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона, на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство; за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни и разположени духом и казват: много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка, извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена. Казвам: като си лягаш вечерно време, ще се освободиш от всички земни тревоги, които си имал през деня и тогава ще отидеш на разходка. Там ще подишаш чист въздух, ще се обновиш и като се върнеш в тази рудница, ще бъдеш бодър и весел, готов да работиш. Земята е тази рудница. Аз наричам тази разходка - излизане из тази рудница, отиване горе, на повърхността, и после връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. В този случай, спането представлява един метод за почивка. Туй е обикновен метод.

Та, като казвам, че нашето съзнание трябва да бъде будно, да живеем хармоничен живот, това ще ни помогне да отиваме за 10-15 мин. на такава разходка и да се обновим, за да продължим успешно дневната си работа. Хората отиват на курорт, на разходки, но, ако биха знаяли този начин за обновяване, те биха го използвали. Как именно? - Ще отидеш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. А сега, хората, какво правят? - Ще отидат на курорт, ще ядат, ще пият, ще се простудят и най-после, ще кажат: не можахме да използваме курорта, както трябваше. В какво седи техния курорт? - Само в ядене и пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всеки човек, за всеки индивид, има специфична храна, определена от самата природа и ако ние пазим своето съзнание будно, и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам "царска", идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря и ще видите, че закона е много верен. Вие ще имате тази специфична храна. После, направете опит, да видите, до какви размери са достигнали вашите мисли и чувства, изобщо, вашето развитие.
Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. - Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? - Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите.

И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат, наблюдават се един друг, разглеждат се от главата до петите, единия взема обратна позиция срещу другия. Няма преливане помежду им. Какво особено има в тази сериозна позиция? Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда, понякога, само от нуждата им за храна. Когато вълкът търси своята прехрана, по някой път, може да нападне някоя овца.
Ще ви приведа един анекдот. Оплакала се овцата на кучето и му казала: "Много съм ти благодарна, че ни пазиш. Ние служим на хората даром, даваме вълната и млякото си даром, но децата ни, нашите роднини, нашите ближни, всяка година изчезват и не се връщат". Кучето й отговорило: "Какво да правя, аз ви пазя, но, по някой път, господарят повиква някой от вас и ги праща в странство, да се учат". "Не зная, но досега, нито една от нашите дъщери или синове, не са се върнали"! - Както виждате, аз ви пазя, но има някакъв закон. Кучето е закон. То варди от вълците, но от господаря не може да варди".

Казва Пророкът: "Земята ще бъде пълна със знания за Господа". Във всинца ви има Божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. Направете усилие, да учите Божествената наука. Тя трябва да се тури като основа в живота ви. Всеки човек трябва да направи едно усилие. И къде ще се яви Христос? - Христос ще се яви там, където условията са най- добри. Трябва да знаете, че Той, най-първо ще посети най-добрите хора в света. Няма изключение в това. Най-после ще посети и най-лошите хора. Защото, след смъртта си, Христос посети първо небето, добрите хора, а после посети и ада. Адът, това е най-долното място на земята, то е непробуденото съзнание на хората. "Аз дойдох", казва Христос, "за да имат живот". Ние казваме: ами ако Христос дойде днес, какво ще донесе? Христос няма да дойде с празни ръце. Той няма да дойде сам. Едно време, преди да дойде Христос на земята, дойдоха ангелите, съобщиха, че Христос ще се роди и се върнаха назад на небето. Те казаха: "Ние сега не можем да дойдем". И сега, като дойде Христос и ангелите ще дойдат заедно с него, и ще работят. Питам тогава: Христос ще дойде ли на земята? Ще бъде ли разпнат втори път? Аз ви казвам: Христос няма да дойде на земята. Той ще дойде в земя, в която съзнанието у хората е пробудено. Днес, някои казват, че Христос ще дойде. Други казват, че Христос е дошъл вече. Да, за всички онези, у които съзнанието е пробудено, Христос ще дойде, ще говори с тях и те ще слушат беседите и проповедите Му. А за онези, у които съзнанието не е пробудено, Христос може би друг път ще дойде. Ония, които го чакаха 2000 години, за тях дойде Христос. За онези, които не го очакваха тогава, Той ще дойде след други 2000 години. Те са пак същите, ония преродени хора, които са живяли преди 2000 години. Идването на Христа, тъй както го очакват мнозина, подразбира физическата страна. Под "идването на Христа", ние подразбираме проявлението на Любовта, на Божествения принцип, което ще стане условие за развиване на човечеството. В човека има набрани енергии от 2000 години, които предизвикват известни подпушвания и, ако не им се даде изход, ако човек не заеме своето място, ако тази фаза не мине, то ще стане такъв разгром, какъвто хората не са виждали досега; но казва се, че в Божия път разгром не става.

И казва апостол Павел: "Ще бъдат грабнати във въздуха". Под "грабнати във въздуха", той подразбира - процес на пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадат ръка и ще създадат условия, за проявяване на Божествения принцип. И когато Христос дойде, всички хора трябва да го видят. Ако го видят само няколко души, ще има същия спор, както и сега. Идването на Христа е вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас. Това е същият закон. И тогава, между Бога и нас ще се образуват правилни отношения.
Та сега, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието или, как трябва да се култивира това съзнание. Ето въпросът, който предстои за разрешение от всички. И затова, религиозните хора, като присъстват на някоя духовна проповед, като не разбират, заспиват. Станат веднъж да се молят, станат втори път и най-после, като не издържат, казват: не си струва да се моли човек! Не, вие трябва да разбирате, защо се молите. Ако човек чете Писанието и го преповтаря по няколко пъти, той трябва да намери в него методи и начини, чрез които да работи. Мозъкът, това е почвата, чрез която той трябва да работи. Какво е развил всеки от вас? Любовта развил ли е? Чувствата си развил ли е? Своята интелигентност развил ли е? Музиката развил ли е? Изкуствата развил ли е? Има много работи, които човек трябва да развие в себе си.

Сега ние, съвременните хора, се плашим за здравето си и търсим лекари. Туй, което знаем, е следното: в човешкото тяло им специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са най-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние се разболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. Те си имат лаборатария, където приготовляват своите медикаменти и с тях отлично заздравяват всяка рана. Това е закон! Ако човек има една рана и я предостави на тия клетки, те ще се съберат, ще направят своя превръзка и по този начин, ще я излекуват. После, има специфични клетки и за музиката. От двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Те съставляват тия органи. Някой иска да стане музикант. Нека се остави на тия клетки. После, искаш да помниш, да развиваш паметта си. Остави се на клетките на паметта. Те ще свършат тази работа. Помоли им се и им кажи: моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. Също така и за математиката има специфични клетки. За изкуствата има специфични клетки. За милосърдието има специфични клетки. За зрението има специфични клетки. За говора има специфични клетки. Човек е господар, заобиколен с такива разумни клетки, които седят около него и казват: господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания. Каквото искаш, ние ще направим; но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. А сега, събират се редица хора и казват някому: ти ще помниш добре, ще развиваш правилно паметта си. Не се помни така.

Ще се върнем към Божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат, докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам "ангелчета на смирението", които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. После се връщат на небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист се заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него. Някой ще каже: това са недоказани неща. Единствените неща, които са доказани в света, това са човешките престъпления. Навсякъде се доказват само човешките престъпления и разрушения. Никакви други доказателства нямаме. Някой казва: докажи това! - Само престъпленията са доказани досега. Как ще докажете добродетелта? Паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания. И от миналата култура и от сегашната култура, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство. Това не е модерен строй. Това е едно преходно състояние, но Божественото работи в цялата култура. Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето.

Та казвам: някой от вас сега, седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е Божественото учение. Учението, което внася всеки ден, този Божествен нектар на живота; учението, което внася в тебе този импулс - да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение. Учението, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е Божественото учение. Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не знаете, какви са горе на Небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години. В Писанието се казва, че хората, които се обичат, Господ ще ги тури да живеят на Земята най-малко 120 години и когато се наситят на този живот, целокупно ще напуснат Земята и ще се преселят горе, на Небето. Докато са тук, на земята, ще си направят една колиба, ще ходят, ще обикалят света, накъдето си искат - докато се наситят. Това е животът.

Смъртта за нас е само една възможност, да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път, човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира. Да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може, Божественото в него да му създаде, за в бъдеще, един отличен организъм, с който да служи на Бога. Казвам: сега е време да служим на Бога. Кога друг път можем да служим на Бога? Сега е най-благоприятното време. Задавали ли сте си въпроса, кога можем да служим на Бога? Истинската философия седи в това, като станеш сутрин, да отправиш ума си към Бога, към този Велик принцип и да си кажеш: днес ще обичам всичко, заради Бога! Бог ще бъде за теб един обект и изобилието на живота ще се разлее наоколо ти. Направете този опит и ще видите, че ако Бог живее във вас, във вашия дом, вие ще имате любов. Няма ли Бога във вашия дом, любов няма да имате. Ако Бог живее в един народ, мир ще има в него; ако Бог не живее в този народ, мир няма да има. И ако сега, в България стават размирици, какво показва това? - Че Бог не живее в този народ. Българският народ трябва да стане мек. Този народ, с тази си грубост, не може да се повдигне. Под думата "мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народ ще стане, но ако Бог не го присади, от него нищо няма да стане.

А сега, че трябвало да се решават социални въпроси, че трябвало пари, това са второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари, откъдето искате, но парата не повдига народа. Размножението не повдига народа. Един народ може да се размножава или намалява, но, ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да стане. Ако, обаче, дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.

Питам сега: от къде ще дойде спасението на България? Всички казват: ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре. Казвам: 50 години, откакто България се е освободила и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче, България спаси ли се досега? Положението й от ден на ден се влошава. И във Франция, и навсякъде, стават смени на управляващите. Сменяването означава снемане превръзката на един болен, но не означава още онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си, да е продиктувано от следния девиз: днес ще извършвам тази работа за Бога! Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? - Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега.

А сега, какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят, срещу кого, как да постъпят. "Тези – онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само православната църква"... Та, като изчезнат всички сектанти, България ще хароса ли? Когато изчезнат всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство - цели 500 години.

Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това? - Две хиляди години робуваха. И Христос, който иде днес, казва на съвременния свят: "Вложете Любовта в света и секти няма да има". Щом вложите Любовта в света, сектанството ще изчезне. Вложете Любовта, вложете Светлината! Дайте изобилие! Откъде се раждат кражбите? Откъде се ражда разврата? Чудни са съвременните хора! Ще избият 50 милиона хора и после ще кажат, че имало разврат. Как да няма разврат! Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползвани. След всичко това, разбира се, че ще има разврат и то, полов разврат! Не само в Америка, но това зло е във всички страни. И после, социалистите ще казват: сектантите внесоха това зло в света. Не, приятели, така не се разсъждава. Вие искате да подобрите този народ? Трябва да знаете как да турите ножа в корените. Там е злото. Ама сектантите имали грехове. Може те да имат грехове, това не е чудно, но другаде лежи злото.

Кое е хубавото сега в света? Един народ, който има любов, той ще може да се развива правилно. Той ще се увеличава. Народ ,който няма любов, той ще се смалява, такъв е законът. Къде е най-богатото растително царство? Там, където има светлина и топлина. Където има извори, там има дървета. Където няма тези условия, там няма тази растителност. Коя е причината, че в Сахара, където има толкова топлина и светлина, няма живот? Вода няма там. Било е време, когато в Сахара е царувала култура! Един ден, когато европейците започнат да изкопават Сахара, ще видят че там са заровени цели градове. Там е имало култура! Как е попаднала тази култура? Няма да разглеждам тези неща, но казвам: в миналото Египет извърши едно престъпление, с което плати с унищожението си. Онези, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически божественият закон работи. С каквато мярка мериш, такава ще ти се отмери.

Ние знаем , че величието на който и да е народ, величието и на която и да е култура може да се запази само тогава, когато този народ или тази култура се съобразява със законите на живата природа, когато вървят в унисон с Божиите заповеди и повеления. Само тогава религията ще бъде религия. Само тогава науката ще бъде наука. Само тогава ще има истински обществен строй. Справедливост трябва да има навсякъде! Но ако един човек седи в къщи и се страхува, не зная какъв обществен строй е този? Внесете любовта навсякъде! Още сега при сегашните условя трябва да се внесе любовта. Всеки от вас може да се свърже с невидимия свят и да стане един фактор, да внесе любовта в света, да внесе подобрения в човечеството. Все може да направи един опит и да види, че може да подобри живота си. Ако можете да проповядвате така, това е най-доброто. Ние искаме да се проучат методите за превъзпитание на всеки човек поотделно и по този начин, да се подобри положението и на народа. Аз гледам, че у мнозина има много дарби, но те се ограничават в старото. Е тъй ще си умрат от скука и от недоволство.

Цялото човечеството представлява едно условие на божественото дърво, на което може да расте. Ти не можеш да растеш без да обичаш човечеството. Божественото в света се крепи на човешкото, тъй както човешката глава е символ на цялото тяло и се крепи на него. Човешката глава, която е символ на Божественото се крепи на човешкото. Аз говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тяло. Здравата глава се крепи на здраво тяло. Та казвам: божественото се крепи на човешкото. И когато ние имаме една клетка, която може да извърши волята Божия, имаме всичките блага, на които се крепи цялото човечество. И тогава всеки болен, който се разболее но върши Волята Божия, няма защо да търси лекари щом е в унисон с Божиите закони. Ще отправи своята мисъл в Америка или другаде. Ще се свърже с всички добри по лицето на Земята и горе на Небето и ще оздравее. Да кажем, че някой човек е в лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисълта си към всички добри хора в България. Те ще възприемат мисълта му и ще му се притекат на помощ. Те ще кажат: да се отпуснат на еди кой си господин тия пари. Ако вие сте чиновник без работа, тия братя като разберат положението ви ще кажат: назначете този брат. Тия хора действат навсякъде по света. Това са сили, които действат. А сега някой като види друг, че страда казва: тъй трябва да бъде. Не, ще се подчините на тия сили, които действат за добро. Някой казва: няма какво, ще се приспособим към условията на живота. Не, смешно е това. Каквато и да е твоята длъжност, приспособи се към условията на любовта. И тогава, на онези хора, на които искаш да слугуваш, ще можеш едновременно със своята работа да се отзовеш и на тях. По този начин ще изпълниш Волята Божия и ще имаш божието благословение.

Сега има едно изопачаване на нещата, което седи в неразбиране дълбокия смисъл на живота. Казва Христос: дойдох да им дам живот преизобилен. Това значи да ги научи как да живеят. И за бедните и за богати има условия. Благочестието е една придобивка. Онези от вас, които сте нещастни, които сте бедни, които имате малко знания, аз се обръщам към тях и според това учение ви облажавам. И тия от вас, които нямат това учение нека се съединят със своите братя, които са завършили развитието си, за да се подобри и техния живот.Те ще видят едно учение, което има най-първо физическо приложение, после духовно и най-после Божествено приложение. Най-първо ще опитам истината във физическия свят, после в духовния свят и най-после в Божествения свят. Това са три положения, в които човек може да провери истината. И тогава, според принципите на хиромантията, на френологията и на физиогномията, когато един знак съществува на три места в човека, а именно на ръката, на лицето и на главата, този знак има важно значение за него. Когато обаче един знак съществува само на ръката, а другаде го няма, той съставлява 1/3 от истината. Когато се намира на ръката и на лицето, той представлява 2/3 от истината. И най-после, когато се намира на ръката, лицето и на главата, той представлява 3/3 от истината или цялата истина.Тъй щото и в природата е същото нещо. Когато нещата са реални във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят, тогава има тясна връзка между тях. Такава връзка съществува между дробовете, стомаха и главата т.е. такава връзка съществува между физическия, духовния и Божествения свят. Това е философия!

Когато говорим за физическото, ние разбираме ред условия, които природата доказва. Всички минерали, извори, дървета и камъни в природата представляват методи, чрез които трябва да работим. Съвременната наука още не ги е приложила, пък и съвременните религиозни хора не са ги приложили още. Съвременните религиозни хора разглеждат въпросите: в колко лица е Бог, колко хиляди години са изминали от как Христос е дошъл на Земята, колко души са се обърнали към Христа и т.н. Да съвременните християни са отлични. Много добре се бият. Много хубави аероплани имат, много отровни газове са открили и т.н. Не зная дали тия хора могат да се нарекат християни. Христос е употребил всички тия сили в друго направление. За в бъдеше ще има други начини за воюване. Хората от шестата раса, които ще дойдат след вас, знаете ли с какви средства ще си служат? Те ще приспиват хората. Цяла армия да се яви пред тях, те ще могат да я преспят. Те ще могат да преспят и цял народ. Какво могат да направят против тях? Не е ли по-добре да дойдат те при нас, да работим заедно с тях преди да ни преспят? Ще бъде смешно, когато неприятелите ни заобиколят и ни питат: ще се предадете ли или да ви заобиколим с картечен огън? Трябва да се предадете, защото иначе целият град ще отиде. Приспиването означава процес на съзнанието. Казвам: Христос, който иде сега в света носи мир, светлина, свобода и разбирателство. Той иде да възкреси всички, които от памтивека са паднали и да даде нови условия на живота. Това е Божественото.

Всички вие, които слушате трябва да бъдете готови за новото и да учите другите. Сега всеки пита в какво вярвате. Тъй всеки ще пита и вас в какво вярвате? Аз ще ви оставя с този въпрос, вие сами да го разрешите за себе си. В какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво искате да учите и каква свобода искате? Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разрешили ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. Няма нищо по-хубаво от това, човек да чувства своето положение като човек, да чувства своето достойнство като човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има. Първото, което ще разбере, то е, че като човек той е едно мислещо същество, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия, тъй както е писано в живата свещена книга.

''Беседа държана от Учителя на 11.04.[[1926]] г. в гр. София.''

Изучаване и приемане

2013-08-18T08:04:43Z

Лъчезарна:

[[Рилски беседи]] - [[1940]] година

[[КНИГА: Божественият и човешкият свят]]

==Изучаване и приемане==

Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовта. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема любовта, човек трябва сам да си наложи дисциплина. Трябва ли човек да очаква отвън да го дисциплинират, както железарят туря желязото в огъня и после във вода, докато го кали и му предаде известна твърдост? За да наострите ножа, трябва да го турите на точилото. За да влезе в работа, точилото трябва да има кръгла форма. Следователно, желязото, ножът, точилото се дисциплинират в ръцете на ковача и железаря, но човек не трябва да очаква да дойде някой отвън, да го дисциплинира. Той сам трябва да се заеме с тази работа. Сегашният човек получава много неща наготово. Запример, храна, дрехи, жилище му се дават наготово. Обаче, има неща, за които той сам трябва да се грижи, сам трябва да си ги доставя.
Слушате някой да казва: Трябва да има дисциплина в нашата работа. Отде ще дойде дисциплината? – Отвън. Не е прав този човек. Време е човек да се освободи от дисциплината, която му се налага отвън. Всяка външна дисциплина е резултат на временния порядък в живота. Сега иде нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. Любовта е вътре в човека, а не отвън.

Следователно, истинската дисциплина не иде отвън; тя е в самия човек. Той сам ще си наложи, какво да прави. Новороденото дете е напълно под дисциплината на майката. Тя го увива в пелени и го развива; тя го къпе, храни и постъпва с него, както намира за добре. Обаче, детето плаче, недоволно е от тази дисциплина. – Защо? – Защото иде от по-висок свят, дето няма външна дисциплина, външен ред и порядък. Детето се чуди, как смеят да го ограничават, да отнемат свободата му. То си спомня своя висок произход и започва да заповядва. До четири-петгодишната си възраст детето заповядва на майка си, на баща си, на братята и на сестрите си. Никой няма по-голям чин в дома от малкото дете. То е генералът в семейството. То събужда майка си, когато пожелае, заповядва й, кога да го храни, кога да го къпе. То държи цялата къща на крак. Обаче, колкото расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: от генерал става полковник, подполковник, майор, капитан, поручик, подпоручик, фелдфебел, взводен и най-после слиза до положението на обикновен войник. Щом стане войник, положението му се изменя. Всички му заповядват и го пращат на работа.

Всички хора се оплакват от положението си и казват: Какво беше едно време, какво стана днес! Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Някога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви от високото положение, в което сте заповядвали и ви пращат в живота, като войник – да работите. Това е в реда на нещата. Като сте били генерали, само сте заповядвали. Сега, като войници, изпълнявате заповеди. От какви хора се нуждае светът: от генерали, или от войници? Светът се нуждае от хора, които изпълняват заповеди, т. е., които работят. Всеки може да издаде заповед, но малцина могат да я изпълняват. И грамофонната плоча може да заповядва, но нищо не може да изпълни. В човешкия живот има много плочи. На всяка плоча е написано нещо. Това, което наричат прераждане, не е нищо друго, освен произвеждане на живота върху плочи.

Всяка плоча представя един живот. Някой ден човек е неразположен. – Защо? – Плочата на неговия живот не е добре написана. Върху нея са отпечатани неща, които внасят неразположение на човешкия дух. След няколко часа поставят друга плоча, с добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се изменя, вие ставате радостни. После пак сменят плочата, и вие отново ставате скръбен. Дали сте скръбен или радостен, това се дължи на плочите на вашия живот, през който минавате. Обаче, скръбта и радостта, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на любовта. Който живее в любовта, еднакво приема и скърбите, и радостите. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. – Защо? – Защото чрез скръбта той изучава физическия живот.

Коя е причината за недоволството и за неразположението на човека? Всяко преминаване на човека от приятното към неприятното произвежда недоволство и неразположение. Запример, неприятно е на човека, когато минава от светлина в тъмнина, от радост в скръб, от добро в зло, от младост в старост и т. н. Обаче, и в приятните неща има предел. Силната светлина става неприятна за очите. Тъй щото, понятията „приятно и неприятно" са относителни. Ние считаме приятни неща онези, които са нагодени според законите на природата. В любовта човек сам трябва да се нагажда. Докато хората те нагаждат, ти си генерал; щом започнеш сам да се нагаждаш, ти си войник. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служат, а войникът сам си служи. В широк смисъл на думата, всеки човек е генерал. –Защо? – Защото има двама слуги, които му служат. Това са двата крака, които го носят, дето пожелае. И краката, от своя страна, са генерали, защото имат на разположение десет слуги – пръстите.

Съвременният човек още не се е научил сам да си служи. Той не е дошъл още до положението на прост войник. Като стане войник, човек сам си служи и няма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генерал или полковник, човек дава заповеди на по-долните чинове от себе си и, ако някой не изпълнява заповедите му, той се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войник, човек сам изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всеки човек има по един генерал в себе си, той се пита : Какво да правя с моя генерал? Ще го уволниш и ще го оставиш в запас. Истинският войник никога не се уволнява. – Защо? – Защото работата започва от него и свършва с него. Генералът има знания, но иска другите да изпълняват това, което той знае и заповядва. За да успява в работата си, генералът трябва да дойде до положението на войника, сам да изпълнява това, което знае.

За изясняване на известни идеи ние си служим с формата на генерала и на войника. Вместо генерал и войник, можем да вземем други форми: господар и слуга. Генералът е господар, който заповядва. Войникът е слуга, който воюва. Слугата е войник, който служи. Те се различават само по оръжието, с което боравят.
Човек трябва да бъде въоръжен, но кое е мощното оръжие, с което трябва да воюва? Мощното оръжие на човека е неговата воля. Покрай това оръжие той си служи още и с оръжието на ума. За да стане истински войник, човек трябва да приложи оръжието на любовта – най-мощното оръжие в света. Много време трябва да работи човек върху себе си, докато придобие оръжието на любовта. Мнозина са говорили за магията на любовта, за нейната сила, като оръжие в ръката на човека, вследствие на което всеки се стреми да придобие любовта. Много естествено. Кой не иска да бъде свободен? Само любовта освобождава човека.

Докато не е придобил любовта, човек мисли, че всяко настроение е любов. Не е така. Любовта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мени. Ако е топло на ръцете и на краката ви, това не е любов. И ако ръцете и краката ви изстиват, това още не показва, че сте изгубили любовта си. Има студенина, която се причинява от безлюбието, но тя е различна от студенината, която се дължи на електричеството във въздуха. Човек трябва да различава проявите на нещата. Запример, в детето има нещо чисто, което е проява на любовта. На тази проява, именно, майката и бащата, които са генерали на физическия свят, са готови всякога да се подчиняват. Щом детето изгуби чистотата си, родителите вече не му се подчиняват, не изпълняват неговите заповеди. Малко е детето, но, докато живее в Божествения свят, то заповядва на родителите си, на братята и на сестрите си. В Божествения свят детето е войник, а родителите – генерали. Слезе ли на физическия свят, детето става генерал, а родителите му – войници. Значи, в Божествения свят войниците заповядват, генералите изпълняват. На физическия свят е точно обратно: генералите заповядват, войниците изпълняват.
Един лорд тръгнал с дъщеря си да пътешества по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът, с който пътували, претърпял катастрофа. Лордът, дъщеря му и слугата им успели да се спасят. Качили се на една лодка, която вълните отнесли на един усамотен остров. Тук те прекарали цели десет години. Те носели в куфарите си малко провизии и жито. Понеже слугата бил селянин, познавал земеделската работа, той разорал земята, след което посадил житото. Тук той заповядвал, а лордът и дъщеря му изпълнявали неговите заповеди. Така те могли да прекарат десет години на острова, без да умрат от глад.
По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, един параход минал покрай острова, взел със себе си лорда, дъщеря му и слугата им и ги завел в Англия. Тук лордът заел положението си на господар. Той заповядвал, а слугата изпълнявал.
За да не изпадат в трудности и мъчнотии, мнозина казват: Да бъдем религиозни, да бъдем учени, силни, волеви хора. Питам: ако религията не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако науката не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако нашата воля не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Значи, волята трябва да свързва човека с физическия свят, сърцето – с духовния, а умът – с Божествения. Волята е външната страна на физическия свят, сърцето – външната страна на духовния свят, а умът – външната страна на Божествения свят. В бъдеще, когато се домогнете до вътрешния смисъл на волята, на сърцето и на ума, тогава ще разберете, как трябва да се проявят те.

Изучавайте живота, възприемайте любовта! Днес всички хора говорят за сърцето и за чувствата, които излизат от него. Когато разберат външната страна на чувствата и на сърцето си, те ще знаят, какво представя духовният свят; когато разберат външната страна на ума и на своите мисли, те ще видят, какво представя Божественият свят. Ние можем да заместим думата „разбиране" с познаване. Следователно, човек може да работи свободно със своя ум, със своето сърце и със своята воля, само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиите си. Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. – Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение. Още от ранна възраст на детето внушават мисълта за остаряване, и то постепенно започва да остарява. Близките му казват: И това дете ще порасне, ще възмъжее, докато един ден остарее. Не допущайте никакви отрицателни мисли в ума си. Докато допущате отрицателното в живота си, вие ту ще придобивате нещо, ту ще губите: ще придобиете любовта и ще я изгубите; ще придобиете знание и ще го изгубите. Казват, че старите оглупявали. Не оглупяват старите, но понеже знаят да четат само по книга, щом затворят книгата им, те не могат да кажат нищо.

Един от важните въпроси, които интересуват всички хора, са въпросите, защо нямат успех в живота си, защо работите им не вървят и какво трябва да правят, за да уредят живота си? – На кого работите не вървят добре? – На онзи, който няма приятели. – Какво трябва да прави човек, за да придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането седи в работата. Като работи, човек плаща.

Представете си, че влизате в магазина на вашия приятел, да си купите нещо. Ако нямате достатъчно пари, той сам ще ви предложи да вземете на кредит. Той ви отваря кредит, защото има доверие във вас. Обаче, ако влезете в магазина на чужд човек, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трябва да платите веднага. Той няма доверие във вас, не ви познава. Ако имате добър, богат и разумен баща, мислите ли, че ще изпаднете в нужда? Казвате: Къде да намерим такъв добър баща? От вас зависи, дали баща ви ще бъде добър, или лош. От вас зависи да намерите добрия си баща. Ако държите в джоба си няколко черешеви кокички и не мислите да ги посадите в земята, те всякога ще си останат едни и същи. Вие не можете да познаете, какво се крие в тези кокички. Обаче, ако ги посадите в земята, след четири-пет години ще имате няколко черешеви дървета, от които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие в семките или в костилките на плода.
Тъй щото, ако искате да намерите доброто, което се крие в човека, посадете го в земята, покрийте го отгоре с пръст и след няколко години от него ще израсте голямо дърво, със сладки, вкусни плодове. – Възможно ли е това? – Направете опит и ще се уверите в думите ми. Всеки, който е садил семена, в края на краищата се е облагодетелствал. Природата възнаграждава щедро всеки, който работи.

Съвременните хора малко успяват в живота си, защото се хранят с консервирани мисли, чувства и желания. Мислите и чувствата могат да се посаждат в земята, както и семената. Те крият в себе си динамическа сила, която им дава условия да растат и да се развиват. – Кои мисли и чувства са динамически? – Които имат приложение. Ако мисълта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обединява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постъпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постъпки на хората и ги обединява. Следователно, кооперирайте се с добрите хора, за да си помагате взаимно. Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство и всяка Божествена постъпка са общо благо за всички хора. Днес всеки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Няма човек в света, който, отначало до края на живота си, да е работил сам. Всяко добро дело, всяко постижение е резултат на колективен труд. Ето защо, постиженията на цялото са постижения на едного; постиженията на едного са постижения на цялото. За да влезе човешкият живот в права посока, мислите, чувствата и постъпките на хората трябва да бъдат прави.

Това, за което ви говоря днес, е непостижимо още, но трябва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите любовта сега, но ще я приложите в бъдеще, в друго някое прераждане. Няма защо да отлагате. Това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един ден, а може и в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един ден, отколкото да я отлага. В Божествения живот има само един ден. Като кажете, че можете да свършите работата си за един ден, това значи, да живеете в Божествения свят. В човешкия свят, обаче, за свършване на една работа са нужни много дни. Докато сме на физическия свят, ние свързваме деня с изгряването и залязването на слънцето. В Божествения свят има ли слънце като нашето? Ако и там има слънце, изгрява ли и залязва това слънце? В Божествения свят слънцето нито изгрява, нито залязва, то грее вечно. Ако залезе, човек не може да остане там. Той слиза на земята. Не е Божествен свят този, в който слънцето залязва. Това са отвлечени работи, които нямат нищо общо с живота на сегашните хора.

Като живее на земята, човек се нуждае от здраво тяло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човек не
може да бъде здрав, ако мисълта му не е свързана с мисълта на добрите хора. Човек не може да бъде добър, ако чувствата му не са свързани с чувствата на добрите хора. Човек не може да бъде силен, ако волята му не е свързана с волята на добрите хора. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Какво разбираме под думата „познаване"? Музикантът познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичките музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, дето има теория и практика, там има приложение. Обаче, теорията сама не създава реалността. Теорията произлиза от реалността. – Кой изучава музиката? – Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Някой казва, че трябва да изучава духовния живот. Да изучавате духовния живот, това значи, да го прилагате. Що се отнася до любовта, тя трябва да се възприема, а не само да се изучава. Ако любовта се изучава, без да се възприема, това е теория.

Като ученици, вие трябва да се стремите всеки ден да се свързвате с добри хора от физическия, духовния или Божествения свят. Физическият, духовният и Божественият свят са неразривно свързани помежду си. Те не могат да се проявяват един без друг. Ако се проявява всеки за себе си, това показва, че връзката между тях е прекъсната. Физическият свят е семка, посадена в земята; духовният свят е поникналата вече семка, а Божественият свят е дървото, което дава своите плодове. Следователно, и любовта може да бъде в състояние на семка, току що посадена в земята. Тя може да бъде в състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бъде напълно развито растение, което дава изобилно плодове. Ако човек познава любовта на физическия и на духовния свят, а не познава любовта на Божествения свят, нищо не е познал. Същото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което иде от трите свята едновременно. Изучавайте живота, възприемайте любовта! Значи, има какво да учи човек; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърцето и тялото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свят; който не изучава сърцето си, не може да познае духовния свят; който не изучава тялото си, не може да познае физическия свят. Главата е обект на Божествения свят, сърцето – на духовния, а тялото – на физическия. Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си и служете Му с тялото си. Търсите ли Бога, търсете Го в ума си, а не вън някъде. Не поставяйте човека на мястото на Бога и да му се кланяте. Свещта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свещ показва, че слънцето грее някъде, но тя не е слънце. Докато слънцето грее, и свещта ще гори; щом слънцето изгасне, и свещта изгасва. И огънят гори, защото слънцето грее. Ако слънцето не грее, и огънят сам по себе си ще изгасне. Обаче, огънят не е слънце. Дойдете ли до вашите мисли, чувства и постъпки, гледайте на тях като на проявление на Бога. Те представят само проявления на Бога, но не и самият Бог. Ако мислите, че в тях е Бог, вие ще се натъкнете на големи противоречия.

Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта й е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта й е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. – Защо? – Намирате, че има нещо користолюбиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнем и ще я оставим наследница на голямото богатство в планината.

Като сме дошли на земята, ние трябва да свършим работата си, и то по най-правилен начин. Трябва ли ученикът да свири по десет пъти на ден една и съща пиеса? Ако я свири по няколко пъти и желае майка му и баща му да го слушат, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли пред публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щом го повторите, то ще изгуби красотата си.
Изучавайте живота, приемайте любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използване. Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използвате. Някой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използвате, ден след ден любовта му ще се намалява. Ще дойде ден, когато нищо не остава от любовта му. Обичайте човека за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за благородните му постъпки, без да го използвате. Болният обича здравия, защото може да получи нещо от неговото здраве; бедният обича богатия, защото може да получи нещо от него; невежият обича учения; грешният обича праведния.

Естествено е човек да обича това, което сам той няма, но правилно е да не се стреми да използва благото на другия. – Защо? – Защото любовта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрез насилие. Дето е насилието, там никаква любов не съществува. Любовта не търпи заповеди. Тя сама може да си заповядва, но отвън не позволява на никого да й заповядва. Добре е понякога човек да изпълнява чужди заповеди, но по-добре е, когато сам си заповядва. Видите ли, че някъде не сте желан, че не ви обичат, не чакайте да ви кажат това, но веднага напуснете къщата на тия хора. Трябва ли да чакате, да ви кажат, че не ви обичат? Какво означават думите „не ви обичам"? Да не обичате някого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемете това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемете? Не искате да дадете на някого това, което той желае, защото не е готов да го върне. Не искате от някого нещо, защото не можете да се освободите от него. Той ще ходи подир вас като сянка.

Мнозина се оплакват от живота и от любовта. – Защо се оплакват? – Защото били подложени на постоянни промени. Промените са неизбежни. Те не трябва да ви смущават. Горящата свещ е признак на известни промени в слънцето. Щом стават промени вън и вътре в човека, това показва, че стават промени и в света. Ако в човека не стават промени, и в света не могат да стават. Човек трябва да се радва, докато може да мисли, да чувства и да постъпва. Това показва, че той е проводник на друга мисъл, на други чувства и на други постъпки. – На кого е проводник човек? – На Бога. Който е готов доброволно да възприема и предава Божественото, той може да бъде негов проводник. Яви ли се най-малкото колебание в него, той не може вече да бъде проводник на Божественото. Човек може да бъде проводник на Божественото само по свобода и от любов към истината.

Изучавайте живота, приемайте любовта! Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си, служете Му с тялото си.
Един ден Паганини дал един хубав концерт. Публиката останала възхитена от него и го запитала: Можеш ли да дадеш същия концерт на три струни? Паганини излязъл и свирил на три струни. – Можеш ли да свириш на две струни? Паганини свирил на две струни. – Можеш ли да свириш на една струна? Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явил.
Сега и на вас казвам: Вие ще слушате концерта на великите музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъв концерт няма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката са останали две струни, спрете там. Не желайте да слушате концерт на една струна само.

Оставям ви да мислите върху този анекдот.

Т. м.

14. Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 18 август, 1940 г.
----
* I Посл. към Коринтяните, 13 гл.

Изучаване и приемане

2013-08-18T08:00:48Z

Лъчезарна:

[[Рилски беседи]] - [[1940]] година

[[КНИГА: Божественият и човешкият свят]]

==Изучаване и приемане==

Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовта. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема любовта, човек трябва сам да си наложи дисциплина. Трябва ли човек да очаква отвън да го дисциплинират, както железарят туря желязото в огъня и после във вода, докато го кали и му предаде известна твърдост? За да наострите ножа, трябва да го турите на точилото. За да влезе в работа, точилото трябва да има кръгла форма. Следователно, желязото, ножът, точилото се дисциплинират в ръцете на ковача и железаря, но човек не трябва да очаква да дойде някой отвън, да го дисциплинира. Той сам трябва да се заеме с тази работа. Сегашният човек получава много неща наготово. Запример, храна, дрехи, жилище му се дават наготово. Обаче, има неща, за които той сам трябва да се грижи, сам трябва да си ги доставя.
Слушате някой да казва: Трябва да има дисциплина в нашата работа. Отде ще дойде дисциплината? – Отвън. Не е прав този човек. Време е човек да се освободи от дисциплината, която му се налага отвън. Всяка външна дисциплина е резултат на временния порядък в живота. Сега иде нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. Любовта е вътре в човека, а не отвън.

Следователно, истинската дисциплина не иде отвън; тя е в самия човек. Той сам ще си наложи, какво да прави. Новороденото дете е напълно под дисциплината на майката. Тя го увива в пелени и го развива; тя го къпе, храни и постъпва с него, както намира за добре. Обаче, детето плаче, недоволно е от тази дисциплина. – Защо? – Защото иде от по-висок свят, дето няма външна дисциплина, външен ред и порядък. Детето се чуди, как смеят да го ограничават, да отнемат свободата му. То си спомня своя висок произход и започва да заповядва. До четири-петгодишната си възраст детето заповядва на майка си, на баща си, на братята и на сестрите си. Никой няма по-голям чин в дома от малкото дете. То е генералът в семейството. То събужда майка си, когато пожелае, заповядва й, кога да го храни, кога да го къпе. То държи цялата къща на крак. Обаче, колкото расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: от генерал става полковник, подполковник, майор, капитан, поручик, подпоручик, фелдфебел, взводен и най-после слиза до положението на обикновен войник. Щом стане войник, положението му се изменя. Всички му заповядват и го пращат на работа.

Всички хора се оплакват от положението си и казват: Какво беше едно време, какво стана днес! Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Някога, като деца, сте били генерали. Като порастнахте, свалиха ви от високото положение, в което сте заповядвали и ви пращат в живота, като войник – да работите. Това е в реда на нещата. Като сте били генерали, само сте заповядвали. Сега, като войници, изпълнявате заповеди. От какви хора се нуждае светът: от генерали, или от войници? Светът се нуждае от хора, които изпълняват заповеди, т. е., които работят. Всеки може да издаде заповед, но малцина могат да я изпълняват. И грамофонната плоча може да заповядва, но нищо не може да изпълни. В човешкия живот има много плочи. На всяка плоча е написано нещо. Това, което наричат прераждане, не е нищо друго, освен произвеждане на живота върху плочи.

Всяка плоча представя един живот. Някой ден човек е неразположен. – Защо? – Плочата на неговия живот не е добре написана. Върху нея са отпечатани неща, които внасят неразположение на човешкия дух. След няколко часа поставят друга плоча, с добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се изменя, вие ставате радостни. После пак сменят плочата, и вие отново ставате скръбен. Дали сте скръбен или радостен, това се дължи на плочите на вашия живот, през който минавате. Обаче, скръбта и радостта, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на любовта. Който живее в любовта, еднакво приема и скърбите, и радостите. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. – Защо? – Защото чрез скръбта той изучава физическия живот.

Коя е причината за недоволството и за неразположението на човека? Всяко преминаване на човека от приятното към неприятното произвежда недоволство и неразположение. Запример, неприятно е на човека, когато минава от светлина в тъмнина, от радост в скръб, от добро в зло, от младост в старост и т. н. Обаче, и в приятните неща има предел. Силната светлина става неприятна за очите. Тъй щото, понятията „приятно и неприятно" са относителни. Ние считаме приятни неща онези, които са нагодени според законите на природата. В любовта човек сам трябва да се нагажда. Докато хората те нагаждат, ти си генерал; щом започнеш сам да се нагаждаш, ти си войник. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служат, а войникът сам си служи. В широк смисъл на думата, всеки човек е генерал. –Защо? – Защото има двама слуги, които му служат. Това са двата крака, които го носят, дето пожелае. И краката, от своя страна, са генерали, защото имат на разположение десет слуги – пръстите.

Съвременният човек още не се е научил сам да си служи. Той не е дошъл още до положението на прост войник. Като стане войник, човек сам си служи и няма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генерал или полковник, човек дава заповеди на по-долните чинове от себе си и, ако някой не изпълнява заповедите му, той се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войник, човек сам изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всеки човек има по един генерал в себе си, той се пита : Какво да правя с моя генерал? Ще го уволниш и ще го оставиш в запас. Истинският войник никога не се уволнява. – Защо? – Защото работата започва от него и свършва с него. Генералът има знания, но иска другите да изпълняват това, което той знае и заповядва. За да успява в работата си, генералът трябва да дойде до положението на войника, сам да изпълнява това, което знае.

За изясняване на известни идеи ние си служим с формата на генерала и на войника. Вместо генерал и войник, можем да вземем други форми: господар и слуга. Генералът е господар, който заповядва. Войникът е слуга, който воюва. Слугата е вой-ник, който служи. Те се различават само по оръжието, с което боравят.
Човек трябва да бъде въоръжен, но кое е мощното оръжие, с което трябва да воюва? Мощното оръжие на човека е неговата воля. Покрай това оръжие той си служи още и с оръжието на ума. За да стане истински войник, човек трябва да приложи оръжието на любовта – най-мощното оръжие в света. Много време трябва да работи човек върху себе си, докато придобие оръжието на любовта. Мнозина са говорили за магията на любовта, за нейната сила, като оръжие в ръката на човека, вследствие на което всеки се стреми да придобие любовта. Много естествено. Кой не иска да бъде свободен? Само любовта освобождава човека.

Докато не е придобил любовта, човек мисли, че всяко настроение е любов. Не е така. Любовта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мени. Ако е топло на ръцете и на краката ви, това не е любов. И ако ръцете и краката ви изстиват, това още не показва, че сте изгубили любовта си. Има студенина, която се причинява от безлюбието, но тя е различна от студенината, която се дължи на електричеството във въздуха. Човек трябва да различава проявитв на нещата. Запример, в детето има нещо чисто, което е проява на любовта. На тази проява, именно, майката и бащата, които са генерали на физическия свят, са готови всякога да се подчиняват. Щом детето изгуби чистотата си, родителите вече не му се подчиняват, не изпълняват неговите заповеди. Малко е детето, но, докато живее в Божествения свят, то заповядва на родителите си, на братята и на сестрите си. В Божествения свят детето е войник, а родителите – генерали. Слезе ли на физическия свят, детето става генерал, а родителите му – войници. Значи, в Божествения свят войниците заповядват, генералите изпълняват. На физическия свят е точно обратно: генералите заповядват, войниците изпълняват.
Един лорд тръгнал с дъщеря си да пътешества по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът, с който пътували, претърпял катастрофа. Лордът, дъщеря му и слугата им успели да се спасят. Качили се на една лодка, която вълните отнесли на един усамотен остров. Тук те прекарали цели десет години. Те носели в куфарите си малко провизии и жито. Понеже слугата бил селянин, познавал земеделската работа, той разорал земята, след което посадил житото. Тук той заповядвал, а лордът и дъщеря му изпълнявали неговите заповеди. Така те могли да прекарат десет години на острова, без да умрат от глад.
По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, един параход минал покрай острова, взел със себе си лорда, дъщеря му и слугата им и ги завел в Англия. Тук лордът заел положението си на господар. Той заповядвал, а слугата изпълнявал.
За да не изпадат в трудности и мъчнотии, мнозина казват: Да бъдем религиозни, да бъдем учени, силни, волеви хора. Питам: ако религията не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако науката не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако нашата воля не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Значи, волята трябва да свързва човека с физическия свят, сърцето – с духовния, а умът – с Божествения. Волята е външната страна на физическия свят, сърцето – външната страна на духовния свят, а умът – външната страна на Божествения свят. В бъдеще, когато се домогнете до вътрешния смисъл на волята, на сърцето и на ума, тогава ще разберете, как трябва да се проявят те.

Изучавайте живота, възприемайте любовта! Днес всички хора говорят за сърцето и за чувствата, които излизат от него. Когато разберат външната страна на чувствата и на сърцето си, те ще знаят, какво представя духовният свят; когато разберат външната страна на ума и на своите мисли, те ще видят, какво представя Божественият свят. Ние можем да заместим думата „разбиране" с познаване. Следователно, човек може да работи свободно със своя ум, със своето сърце и със своята воля, само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиите си. Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. – Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение. Още от ранна възраст на детето внушават мисълта за остаряване, и то постепенно започва да остарява. Близките му казват: И това дете ще порастне, ще възмъжее, докато един ден остарее. Не допущайте никакви отрицателни мисли в ума си. Докато допущате отрицателното в живота си, вие ту ще придобивате нещо, ту ще губите: ще придобиете любовта и ще я изгубите; ще придобиете знание и ще го изгубите. Казват, че старите оглупявали. Не оглупяват старите, но понеже знаят да четат само по книга, щом затворят книгата им, те не могат да кажат нищо.

Един от важните въпроси, които интересуват всички хора, са въпросите, защо нямат успех в живота си, защо работите им не вървят и какво трябва да правят, за да уредят живота си? – На кого работите не вървят добре? – На онзи, който няма приятели. – Какво трябва да прави човек, за да придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането седи в работата. Като работи, човек плаща.

Представете си, че влизате в магазина на вашия приятел, да си купите нещо. Ако нямате достатъчно пари, той сам ще ви предложи да вземете на кредит. Той ви отваря кредит, защото има доверие във вас. Обаче, ако влезете в магазина на чужд човек, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трябва да платите веднага. Той няма доверие във вас, не ви познава. Ако имате добър, богат и разумен баща, мислите ли, че ще изпаднете в нужда? Казвате: Къде да намерим такъв добър баща? От вас зависи, дали баща ви ще бъде добър, или лош. От вас зависи да намерите добрия си баща. Ако държите в джоба си няколко черешеви кокички и не мислите да ги посадите в земята, те всякога ще си останат едни и същи. Вие не можете да познаете, какво се крие в тези кокички. Обаче, ако ги посадите в земята, след четири-пет години ще имате няколко черешеви дървета, от които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие в семките или в костилките на плода.
Тъй щото, ако искате да намерите доброто, което се крие в човека, посадете го в земята, покрийте го отгоре с пръст и след няколко години от него ще израсте голямо дърво, със сладки, вкусни плодове. – Възможно ли е това? – Направете опит и ще се уверите в думите ми. Всеки, който е садил семена, в края на краищата се е облагодетелствал. Природата възнаграждава щедро всеки, който работи.

Съвременните хора малко успяват в живота си, защото се хранят с консервирани мисли, чувства и желания. Мислите и чувствата могат да се посаждат в земята, както и семената. Те крият в себе си динамическа сила, която им дава условия да растат и да се развиват. – Кои мисли и чувства са динамически? – Които имат приложение. Ако мисълта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обединява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постъпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постъпки на хората и ги обединява. Следователно, кооперирайте се с добрите хора, за да си помагате взаимно. Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство и всяка Божествена постъпка са общо благо за всички хора. Днес всеки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Няма човек в света, който, отначало до края на живота си, да е работил сам. Всяко добро дело, всяко постижение е резултат на колективен труд. Ето защо, постиженията на цялото са постижения на едного; постиженията на едного са постижения на цялото. За да влезе човешкият живот в права посока, мислите, чувствата и постъпките на хората трябва да бъдат прави.

Това, за което ви говоря днес, е непостижимо още, но трябва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите любовта сега, но ще я приложите в бъдеще, в друго някое прераждане. Няма защо да отлагате. Това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един ден, а може и в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един ден, отколкото да я отлага. В Божествения живот има само един ден. Като кажете, че можете да свършите работата си за един ден, това значи, да живеете в Божествения свят. В човешкия свят, обаче, за свършване на една работа са нужни много дни. Докато сме на физическия свят, ние свързваме деня с изгряването и залязването на слънцето. В Божествения свят има ли слънце като нашето? Ако и там има слънце, изгрява ли и залязва това слънце? В Божествения свят слънцето нито изгрява, нито залязва, то грее вечно. Ако залезе, човек не може да остане там. Той слиза на земята. Не е Божествен свят този, в който слънцето залязва. Това са отвлечени работи, които нямат нищо общо с живота на сегашните хора.

Като живее на земята, човек се нуждае от здраво тяло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човек не
може да бъде здрав, ако мисълта му не е свързана с мисълта на добрите хора. Човек не може да бъде добър, ако чувствата му не са свързани с чувствата на добрите хора. Човек не може да бъде силен, ако волята му не е свързана с волята на добрите хора. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Какво разбираме под думата „познаване"? Музикантът познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичките музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, дето има теория и практика, там има приложение. Обаче, теорията сама не създава реалността. Теорията произлиза от реалността. – Кой изучава музиката? – Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Някой казва, че трябва да изучава духовния живот. Да изучавате духовния живот, това значи, да го прилагате. Що се отнася до любовта, тя трябва да се възприема, а не само да се изучава. Ако любовта се изучава, без да се възприема, това е теория.

Като ученици, вие трябва да се стремите всеки ден да се свързвате с добри хора от физическия, духовния или Божествения свят. Физическият, духовният и Божественият свят са неразривно свързани помежду си. Те не могат да се проявяват един без друг. Ако се проявява всеки за себе си, това показва, че връзката между тях е прекъсната. Физическият свят е семка, посадена в земята; духовният свят е поникналата вече семка, а Божественият свят е дървото, което дава своите плодове. Следователно, и любовта може да баде в състояние на семка, току що посадена в земята. Тя може да бъде в състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бъде напълно развито растение, което дава изобилно плодове. Ако човек познава любовта на физическия и на духовния свят, а не познава любовта на Божествения свят, нищо не е познал. Същото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което иде от трите свята едновременно. Изучавайте живота, възприемайте любовта! Значи, има какво да учи човек; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърцето и тялото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свят; който не изучава сърцето си, не може да познае духовния свят; който не изучава тялото си, не може да познае физическия свят. Главата е обект на Божествения свят, сърцето – на духовния, а тялото – на физическия. Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си и служете Му с тялото си. Търсите ли Бога, търсете Го в ума си, а не вън някъде. Не поставяйте човека на мястото на Бога и да му се кланяте. Свещта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свещ показва, че слънцето грее някъде, но тя не е слънце. Докато слънцето грее, и свещта ще гори; щом слънцето изгасне, и свещта изгасва. И огънят гори, защото слънцето грее. Ако слънцето не грее, и огънят сам по себе си ще изгасне. Обаче, огънят не е слънце. Дойдете ли до вашите мисли, чувства и постъпки, гледайте на тях като на проявление на Бога. Те представят само проявления на Бога, но не и самият Бог. Ако мислите, че в тях е Бог, вие ще се натъкнете на големи противоречия.

Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта й е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта й е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. – Защо? – Намирате, че има нещо користолюбиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнем и ще я оставим наследница на голямото богатство в планината.

Като сме дошли на земята, ние трябва да свършим работата си, и то по най-правилен начин. Трябва ли ученикът да свири по десет пъти на ден една и съща пиеса? Ако я свири по няколко пъти и желае майка му и баща му да го слушат, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли пред публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щом го повторите, то ще изгуби красотата си.
Изучавайте живота, приемайте любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използване. Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използвате. Някой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използвате, ден след ден любовта му ще се намалява. Ще дойде ден, когато нищо не остава от любовта му. Обичайте човека за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за благородните му постъпки, без да го използвате. Болният обича здравия, защото може да получи нещо от неговото здраве; бедният обича богатия, защото може да получи нещо от него; невежият обича учения; грешният обича праведния.

Естествено е човек да обича това, което сам той няма, но правилно е да не се стреми да използва благото на другия. – Защо? – Защото любовта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрез насилие. Дето е насилието, там никаква любов не съществува. Любовта не търпи заповеди. Тя сама може да си заповядва, но отвън не позволява на никого да й заповядва. Добре е понякога човек да изпълнява чужди заповеди, но по-добре е, когато сам си заповядва. Видите ли, че някъде не сте желан, че не ви обичат, не чакайте да ви кажат това, но веднага напуснете къщата на тия хора. Трябва ли да чакате, да ви кажат, че не ви обичат? Какво означават думите „не ви обичам"? Да не обичате някого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемете това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемете? Не искате да дадете на някого това, което той желае, защото не е готов да го върне. Не искате от някого нещо, защото не можете да се освободите от него. Той ще ходи подир вас като сянка.

Мнозина се оплакват от живота и от любовта. – Защо се оплакват? – Защото били подложени на постоянни промени. Про-мените са неизбежни. Те не трябва да ви смущават. Горящата свещ е признак на известни промени в слънцето. Щом стават промени вън и вътре в човека, това показва, че стават промени и в света. Ако в човека не стават промени, и в света не могат да стават. Човек трябва да се радва, докато може да мисли, да чувства и да постъпва. Това показва, че той е проводник на друга мисъл, на други чувства и на други постъпки. – На кого е проводник човек? – На Бога. Който е готов доброволно да възприема и предава Божественото, той може да бъде негов проводник. Яви ли се най-малкото колебание в него, той не може вече да бъде проводник на Божественото. Човек може да бъде проводник на Божественото само по свобода и от любов към истината.

Изучавайте живота, приемайте любовта! Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си, служете Му с тялото си.
Един ден Паганини дал един хубав концерт. Публиката останала възхитена от него и го запитала: Можеш ли да дадеш същия концерт на три струни? Паганини излязъл и свирил на три струни. – Можеш ли да свириш на две струни? Паганини свирил на две струни. – Можеш ли да свириш на една струна? Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явил.
Сега и на вас казвам: Вие ще слушате концерта на великите музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъв концерт няма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката са останали две струни, спрете там. Не желайте да слушате концерт на една струна само.

Оставям ви да мислите върху този анекдот.

Т. м.

14. Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 18 август, 1940 г.
----
* I Посл. към Коринтяните, 13 гл.

Сянка и реалност 2

2013-08-17T08:12:55Z

Лъчезарна:

[[Рилски беседи]] - [[1940]] година

[[КНИГА: Божественият и човешкият свят]]

==Сянка и реалност==

Как ще намерите сенките в живота? – Чрез наблюдение. – А реалността? – Чрез изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайте сенките, изучавайте реалността. Не мислете, че сте придобили любовта. Това, което наричате любов, не е нищо друго, освен прояви на живота. Както запалената свещ, огънят и слънцето са проявления на светлината, така и чувствата на човека са проява на любовта. Значи, човешките чувства са проявления на любовта, но не са самата любов. Свещта гори вечер, когато човек е буден. Тя може да гори и когато той спи. И слънцето свети, когато човек е буден, но слънцето свети и когато човек спи. Какво придобива човек от горящата свещ и от слънцето? Той придобива от благата, които те носят със себе си. Когато е буден, човек чете, учи, работи при светлината на свещта и на слънцето. Обаче, какво придобива, когато спи? За предпочитане е човек да спи при светлина, отколкото при абсолютен мрак. Ние казваме, запример, че нощта е тъмна, но никога нощта не е абсолютно тъмна. Безброй звезди светят на небето и внасят успокоение в човешката душа. Страшно е, когато човек изпадне в абсолютен мрак!
Кога спи човек? Няколко причини могат да заставят човека да спи. Най-естествен е сънят, когато се явява като резултат на умора. Щом се умори, човек иска да си почине. Като си почива, той заспива и сменя състоянието си от активност в покой. Когато пие вино, или други спиртни питиета повече, отколкото трябва, човек пак заспива. Ако пие вода, човек се събужда. Тъй щото, разликата в пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човек заспива; като пие вода, той се пробужда. При какви случаи още човек заспива и при какви се пробужда? Когато живее съзнателно, с интерес към живота, човек се пробужда от някакъв дълбок сън. Когато престане да се интересува от живота, т. е. когато изгуби смисъла на живота, човек постепенно заспива.

Казано е в Евангелието, че когато Христос присъствал на сватба в Кана Галилейска, направил хубаво вино от водата. Защо трябваше да превръща водата във вино, от което хората да се опиват? До това време хората пиеха вино, направено от сладкия сок на гроздето, от което се опиваха и заспиваха. Обаче, Христос направи особен род вино. Той превърна водата във вино. Които пиха от това вино, се пробудиха, а не заспаха. И до днес още те са будни. Следователно, за да бъдете будни и да не заспивате, пийте от виното, което Христос направи. Оттук дохождаме до заключението: всяко учение, което приспива хората, е вино; всяко учение, което пробужда хората, е вода. В човека се извършват едновременно два процеса: процес на приспиване и процес на събуждане. Пиенето на вино води към заспиване; пиенето на вода събужда човека и развива в него желание за работа и за учене. Казано е в Писанието, че от сърцето на човека ще потекат живи реки от вода. Когато видите, че животът за някой човек се е обезсмислил, ще знаете, че той е пил вино. Ние взимаме думата „вино" в широк смисъл. Когато човек се събуди от дълбок сън и в него се яви желание да учи, да работи, той е пил от живата вода. Той започва да оценява живота и да се радва на всичко, което му е дадено.
Мъглата, която ни обикаляше няколко дни, представя човешкото вино. Днес мъглата започва да се вдига. Значи, ние навлизаме в процеса на пробуждането, което се дължи на пиене на живата вода. Когато влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място. Едно е мястото, на което човек се чувства като у дома си. Това място наричаме Божествено.

Как се познава, кога човек е намерил Божественото място? Видите ли, че някой човек проявява любовта си към всички хора, той е стъпил вече на Божественото място. На това място, като във фокус, се събират всички хора. Докато не е започнал да проявява любовта си, човек е далеч още от Божественото място. Обичайте, без да правите сравнения, кой обича повече и кой – по-малко. Ваша задача е да обичате, без да се вглеждате в любовта на другите. Стремете се да дойдете до мястото, дето всички хора се събират. – Защо? – Защото там е животът на безсмъртието. Излезете ли от това място, смъртта ви дебне. В мястото, дето Божията Любов царува, има вечен живот. Вън от това място няма живот, няма радост, няма светлина.

Сега се явява въпрос, какво да прави човек, като влезе в безсмъртието. За това не мислете. Много работа има човек, но важно е да работи с любов. Щом има любов към Бога, животът му ще се осмисли. Той ще живее вечно, без да се отегчи. Той е влязъл вече в Божествения ден на живота, който няма начало, няма и край. Който влезе в Божествения ден на живота, той обича всички, и всички го обичат. Там любовта е еднаква към всички същества. Слънцето не огрява ли всички същества по един и същ начин? Слънцето огрява всички живи същества еднакво, но те нямат еднакви отношения към него. Тази е причината, поради която едни хора се ползват повече от слънчевата светлина, а други – по-малко. От сутрин до вечер слънцето изпраща щедро своите блага, от които всеки може да се ползва. Като залезе, то се отдалечава временно, за да изгрее сутринта отново и да започне пак да разнася благата си на целия свят.

И тъй, докато слънцето грее, всички хора са доволни и щастливи. Защо са доволни? – Подаръци получават от слънцето. Обаче, когато слънцето залезе, хората започват да скърбят. Те са недоволни, понеже са лишени временно от подаръците на слънцето. Между тях и слънцето са застанали други същества, които също така искат да се ползват от благата, т. е. от подаръците на слънцето. Тогава, между тях и тия същества започва борба. Всички се състезават, кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залезе, човек трябва да обработва енергията, която е приел от него. Ако само приема, без да обработва, той ще се натъкне на големи нещастия. Страшно е състоянието на човека, който само придобива, без да обработва придобитото.

Задачата на човека е да бъде доволен от това, което му се дава. – Кога може да бъде доволен човек? – Когато дойде до положение да различава сенките от реалността. Сенките гният ли? Гниенето е процес на раздаване. Дето е щедростта, там става гниене. В сенките няма щедрост. Следователно, в сенките не става никакво гниене. Плодът гние, защото дава нещо от себе си. Дето има състезание, там всякога става гниене. Плодът гние, понеже мнозина се състезават за него, кой да го притежава, кой да получи нещо повече. Тъй щото, дето има спор, състезание, там става гниене. По какво познавате, че някъде става гниене? По миризмата. За да не се тровите от газовете, които се отделят при гниенето, бъдете будни, да не предизвиквате този процес. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеите си, кои са прави и кои – криви. Правата идея сама си пробива път. Тя не се нуждае от доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеите си, те остават здрави и сами си пробиват път. Започнете ли да спорите около тях, те се развалят и започват да гният. Докато няма спор за плода, той остава здрав. Щом започнат да спорят за него, той се разваля. Съвременните хора се съмняват, подозират се едни други, вследствие на което сами развалят живота си. Запример, някой се съмнява в любовта на майка си и се пита, обича ли го майка му, или не. Как може да докаже майката, че обича детето си? Най-голямото доказателство за любовта на майката към детето е това, че тя го родила. Друго доказателство е смъртта. Трябва ли майката да умре, за да докаже на детето си, че го обича? Трябва ли детето да умре, за да разбере, че майката го обича? Днес майката и бащата умират, за да докажат на синовете и на дъщерите си, че ги обичат. И Христос умря, за да докаже на хората, че ги обича. Който обича, като умре, оставя богатството си в наследство на онези, които искат да знаят, обича ли ги, или не. Щом станат наследници на неговото богатство, те казват: Обичал ни е, затова ни е оставил наследство. Ако нищо не получат, те казват: Нашият близък не ни е обичал, затова нищо не е оставил за нас. Това са разсъждения, които представят само опаковка на нещата. Дълго време трябва да мисли човек върху тези въпроси, за да дойде до вътрешното им съдържание и вътрешния им смисъл.

Като ученици, вие трябва да дойдете до онази мисъл, която произвежда светлина. – Коя мисъл произвежда светлина? – Правата мисъл. Кривата мисъл произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася живот в човека. Кривото чувство произвежда студ. При него нещата загасват. Правата постъпка прави човека силен, бодър, смел, а кривата постъпка го обезсилва. Добрите и прави постъпки развиват сърцето, и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползва първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи.

Като слушате беседата, ще видите, че има пропуснати зърна от нея, като оризени зрънца. – Защо са разсипани зрънцата? – Защото опаковката е била слаба. Днес ви давам задача, да съберете разсипаните зрънца, да ги изчистите от праха и да ги турите отново в книгата. Само така ще възстановите целостта на това, което чухте. Ще кажете, че нямате време да събирате падналите зрънца и да се занимавате с тях. Защо нямате време? Защото ви предстоят велики работи? Станете като децата, да се ползвате от всички блага – малки и големи. Ако сте големи, никакъв салон няма да ви събере. Какво ще правите, ако сте големи като слънцето? Кой салон ще ви събере? При това, вие трябва да слушате, каквото ви проповядват.
За да влезете в салона, да слушате проповeдта на разумните хора, вие трябва да се смалите. Един ден, когато придобиете знанието на земята, вие ще влезете в големитe салони, дето се събират великите същества на космоса. За малките същества – малки салони, а за големите – големи салони. Във вселената има грамадни салони, в които се събират съществата на цялата слънчева система. Тези салони имат такава акустика, че звукът се разнася по целия свят. Който има уши, може да се ползва от това, което се преподава там. Обаче, това не се отнася още до вас. Ако преждевременно влезете в тия салони, съвсем ще се объркате.

Според някои учени, човешкият мозък е съставен от три билиона и 600 милиона клетки. Какво ще стане с главата, ако тия клетки се увеличат и станат големи като вас? Главата не би могла да издържи на голямото напрежение, което тия големи клетки биха й причинили. Днес, благодарение на своята микроскопичност, те се събират в главата и правилно извършват своята функция. В какъв салон бихте желали да ви се говори: в голям, или в малък? Днес е по-добре да слушате в малък салон, отколкото в голям. В големия салон гласът се разпръсва, а слухът ви още не е толкова развит, да възприемате добре. Тази е причината, поради която съвременните хора си служат с високоговорители. Всяка права мисъл, всяко право чувство, които човек възприема, не са нищо друго, освен речи, които достигат до ума и до сърцето на човека чрез високоговорители.

И тъй, наблюдавайте сенките на нещата, изучавайте реалността. Наблюдавайте човешкия живот и ще видите, защо хората не успяват. Виждате, някой изоре нивата си, посее я и я оставя на произвола на съдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплеви житото и се връща дома си, като го оставя; трети го ожъне и пак го оставя; четвърти го прибере в хамбара си и не мисли повече за него. Най-после дохожда някой, изнася житото от хамбара и една част занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга част отново посява на нивата. Като занесат брашното, един се заеме да го омеси: меси го няколко минути и го оставя; дойде втори, омеси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща; третият го направи на хлябове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлябът се опече, всички се измиват, обличат се в чисти дрехи и се нареждат около трапезата, с разположение да ядат.
Какво показва този пример? Оттук виждаме, че всеки иска да бъде щастлив, но не знае, как да придобие щастието. Щастието е краен резултат. Всеки трябва да върши съзнателно работата си. Един човек не може да свърши всичко сам, но той трябва да бъде буден, да предаде в ръцете на опитен човек това, което сам не може да направи. Между всички процеси трябва да има съзнателна връзка. Всеки човек има право да яде, всеки има право да се стреми към щастлив живот, понеже е взел участие в работата на цялото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работил, толкова по-лесно ще придобие щастието.

Следователно, стремете се към щастието и бъдете доволни от живота си. Кога и да е, вие ще придобиете щастието. Какво бихте предпочели: да имате един хубав университет, красиво здание, с разкошни аудитории и лаборатории, но професорите да не са добри, или зданието на университета да бъде скромно, а професорите знаменити? Животът е тъкмо такъв университет – скромен, но обширен, с добри и прочути професори. Трябва ли да бъдете недоволни от този университет? Земята е велик университет, който всички трябва да следвате с любов. Природата, която ви обикаля, колкото да е разхвърляна, представя велико училище, с богати предметни учения, които помагат за развитието на човека.

Заслужава човек да следва университета на земята, макар и да минава през страдания. Тук той ще придобие големи знания. Има смисъл човек да прекара няколко страдания, и след това свободно да се грее на слънцето. Кой не е опитал благотворното влияние на слънцето? Често детето плаче, иска нещо от майка си и, в края на краищата, майката го набие и го оставя, не му обръща внимание. Детето излиза на двора, ляга на земята и започва още по-силно да плаче. Като се умори, то заспива. В това време слънцето гальовно му говори, милва го и му дава щедро от своите блага. Като се събуди, детето се оглежда наоколо, усмихва се на слънцето и весело отива при майка си. Детето е радостно, защото обстановката около него се е променила. То вижда цветя и плодове около себе си, радва се на изобилието на живота.

Какво показват страданията? Страданията не са нищо друго, освен картини, в които човек вижда своите незасяти градини, ниви и лозя, своите празни къщи, без осветление и канализация, своите празни каси и т. н. Също така той няма и превозни средства. Какво трябва да правите, за да отидете от едно място на друго? Пеш ще вървите. Понякога пътуването пеш е за предпочитане пред някое превозно средство. Ще имате възможност да разглеждате местностите, да се любувате на красивата природа, да се разговаряте със слънцето.

Сега, съберете ориза на едно място, изчистете го добре, да не остане никакво камъче или прашинка между зрънцата. След това сварете го добре с чиста, прясна вода, която да ви събуди. Ако го сварите с вино, всички ще заспите.

Мислете върху оризените зрънца, върху начина на очистването и сварявянето им.

13. Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 17 август, 1940 г.
----
* Йоан, 3 гл.

Подражатели на Бога

2012-07-27T03:58:03Z

Лъчезарна: /* 27 юли 1932 г.Подражатели на Бога */

[[Съборно слово]]

[[Рилски беседи]]

[[Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.]]

[[1932]]

== Подражатели на Бога ==

Размишление върху добрите условия и върху 8-ми стих, 8-ма глава от Евангелието на Йоана: „И пак се наведе долу и пишеше на земята“.

Ще прочета 5-та глава от Посланието към Ефесяните, а ще говоря върху първия стих: „И тъй, бивайте подражатели на Бога!“

Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?“ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.

Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.

Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се?“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето?

Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.

В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.

Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.

Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.

Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.

Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.

Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.

И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си.

Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.

Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги?“ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли?“ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.

С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това?“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим?“ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си?“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после?“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.

Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“.

Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира.

Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?“ – Можеш. – „Кога?“ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва.

„И тъй, бивайте подражатели на Бога!“ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават. „Бивайте подражатели на Бога!“

Беседа от Учителя, държана на 27 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.

Подражатели на Бога

2012-07-27T03:56:04Z

Лъчезарна:

[[Съборно слово]]

[[Рилски беседи]]

[[Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.]]

[[1932]]

== 27 юли 1932 г.Подражатели на Бога ==

Размишление върху добрите условия и върху 8-ми стих, 8-ма глава от Евангелието на Йоана: „И пак се наведе долу и пишеше на земята“.

Ще прочета 5-та глава от Посланието към Ефесяните, а ще говоря върху първия стих: „И тъй, бивайте подражатели на Бога!“

Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?“ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.

Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.

Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се?“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето?

Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.

В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.

Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.

Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.

Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.

Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои. Детето мисли и чувства. Значи любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: „Покорявайте се един другиму в страх Божий!“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете си, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, да я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма да разберете.

Затова казвам: не гази река, на която дъното е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво мъжът, какви са отношенията помежду им, това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Закон е: не гази кална вода, да не се размъти. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се оцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: „Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш“. За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да е чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа, от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си, може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.

И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, чиста да бъде. Мъжът е граница, брегове. Обаче, това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа: слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си.

Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.

Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги?“ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли?“ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.

С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това?“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим?“ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си?“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после?“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.

Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“.

Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира.

Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?“ – Можеш. – „Кога?“ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва.

„И тъй, бивайте подражатели на Бога!“ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават. „Бивайте подражатели на Бога!“

Беседа от Учителя, държана на 27 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.

Отношение на природните сили към човешката душа

2012-04-16T10:49:18Z

Лъчезарна:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Добри навици, том 2]]

== ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША ==

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

<center>[[Картинка:Jiwkrag1.PNG‎|350px]]</center>

Представете си сега, че пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачите си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг.2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

<center>[[Картинка:Jiwkrag2.PNG‎|350px]]</center>

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни
що не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

<center>[[Картинка:Jiwkrag_3.PNG‎|350px]]</center>

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСD. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.

<center>[[Картинка:Jiwkrag4.PNG‎|350px]]</center>

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг.4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги използвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.

Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.

Тайна молитва.

— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

29-та лекция от Учителя,

държана на 30 май 1923 г., София

Отличителните черти на живота

2012-02-25T07:11:09Z

Лъчезарна:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Младежки окултен клас]] - ВТОРА ГОДИНА ([[1922]]-[[1923]])

[[Допирни точки в природата, том 1]]

== ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ЖИВОТА ==

Fir - fur - fen, Tao bi aumen

Тайна молитва.

Прочетоха се работите върху темата „Отличителните черти на живота".

Съвременните хора казват, че животът е движение. — Съгласни ли сте с това? Вие как разбирате живота?

Прочетоха се следните стихове: Блага дума на устата, Туй е ключът на сърцата.

Коя дума в прочетения стих е най-съществена? Блага дума. Отде произтича благата дума? Отде произтича Любовта? Може ли да се каже, че Любовта произтича от живота? Причината може ли да произлезе от последствието? Ще кажете, че Любовта създава живота. Не, Любовта не може да създаде живота. Защо? Животът не може да бъде създаден. Създаването е механически процес. Създават се, градят се къщи, но в този смисъл животът не може да се гради. Животът е без начало и без край. Може ли да кажете за това, което няма начало и край, че съществува? В своя първичен произход думата „съществува" е била във възходяща степен, но постепенно е слизала и днес в българския език я виждаме в низходяща степен. Думата „съществува" произлиза от корена „са", което значи проява, изявяване. Значи, животът се проявява.

Ще ви задам още няколко въпроса. Може ли да изтече това, което се проявява? Ако кажете, че всяко нещо, което се проявява, изтича, тогава ще ви запитам: Де остава животът? Какво разбирате под думата„живот"? Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, да¬но го нахранят. Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много. Това са излишни думи. Той трябва да каже: Гладен съм! — Нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си. Който го чуе, ще каже: Гладен е човекът, да го нахраним. Всеки знае какво нещо е гладът. Ако гладният започне да обяснява защо е гладен, от колко време гладува, кой как мине покрай него, ще каже: Оставете го, не го слушайте, този човек не е гладен. Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили.

Да се върнем към въпроса за живота. Как мислите, може ли да се определи какво нещо е животът? Някои казват, ме животът е съзнание, т. е. че вън от съзнанието животът не съществува. Думата „съзнание" е съставена от „сь" и „знание" — то означава нещо, което е със знание. Понеже нашето съзнание не обхваща целия живот, следователно животът не може да произтича от съзнанието. Съзнанието не може да обгърне даже нашия живот, а още повече целокупния. Ако приемем живота като движение, самото движение е обхванато от съзнанието. Значи, още по-малко животът може да се разглежда като движение.

Сега да проследим вашата мисъл още по-нататък. Как мислите, постоянно нещо ли е съзнанието? Не е постоянно. Може ли тогава животът да се измерва с непостоянна мярка? Ако съзнанието е постоянно нещо, нека го подложим на десетдневен пост, да видим ще запази ли формата си или ще я измени. При това положение ще забележим, че съзнанието, което първоначално е било светло, постепенно започва да потъмнява. Когато съзнанието ви е светло, вие сте тих, спокоен, доволен. Щом започне да потъмнява, вие ставате нервен, недоволен, не можете да се контролирате. Следователно, ако съзнанието е постоянна, неизменна мярка, може да се каже, че животът е съзнание. Но невъзможно е животът да се сравнява с една непостоянна, изменчива величина, каквато е съзнанието. Художник нарисува една хубава картина и се радва на картината си. На какво се дължи неговата радост: на картината или на друго нещо?

Може ли човек да се радва на предмет, в който няма никакъв живот? Може ли да се радва на един скъпоценен камък? Не може да се радва човек нито на картина, нито на някой скъпоценен камък. Друго нещо предизвиква радостта. Млад момък обича млада мома. Ако този момък намери един скъпоценен камък и го подари на своята възлюбена, той ще се радва. Радостта му обаче, не се дължи на скъпоценния камък, а на това, че го е дал на възлюбената си. Ако тя не съществуваше, скъпоценният камък за него нямаше да има никаква цена.

И тъй, нека всеки си отговори в какво се зак-лючава неговият живот. Мислете върху този въпрос. Сирете се специално върху думата „живот" и наблюдавайте как ще я почувствате дълбоко в себе си, с какво е свързана тази дума у вас. Не търсете какво са казали философите или учените за живота. Важно е как е поставена тази дума за самите вас. Изговорете думата „живот" на срички, проточено, във вид на песен, като наблюдавате какво впечатление ще произведе. На пръв поглед тази дума изглежда обикновена, но в нея се съдържа една от великите истини на природата. Вие не сте си задавали въпроса живеете ли, за да почувствате колко е интересен животът.

Сега вие минавате за ученици от специален клас. Но представете си, че вземете всичките си теми за живота и ги прочетете на един тежко болен. Как мислите, могат ли вашите теми да събудят живота в този болен? На какво мязат темите ви? Лягате вечер, заспивате, а сутринта разправяте, че сте ходили някъде, разхождали сте се, срещали сте се с много хора. Вярно ли е това? Тялото ви е било на леглото, краката и ръцете ви не са се мръднали от мястото си. С какво сте ходили тогава? Будни ли сте били или в спящо състояние? Спали сте. Ако бяхте будни, вие трябваше да помните де сте ходили. Такова е вашето състояние и в будния ви живот. Вие мислите, че сте будни. Не, не сте будни. Вие още спите, но време е вече да се събудите. Само аз не казвам, че спите, и вие сами казвате това. Когато някоя нова идея влезе в ума ви, казвате: Пробудих се! Чудно, как съм спал досега! Като се намерите в по-голяма светлина, казвате: Сега виждам вече, като че се пробуждам от дълбок сън. — Че сте в спящо състояние, това се вижда от обстоятелството, че всички предмети около вас, всички понятия за нещата са разхвърляни, несвързани във вашия ум. Като казвам, че се намирате в спящо състояние, не ви критикувам, но искам да ви дам нова насока на мислите.

Какво означава думата „спящ"? Представете си, че отивате при един учител но музика, искате той да ви учи. Учителят ви показва цигулката, лъка, отваря нотите и гледа какво ще направите. Вие виждате цигулка, лък, някакви точици, чертички, едни нагоре, други надолу и си отивате. Това още не е музика. Вие сте интелигентен, способен, имате желание да учите музика. На другия ден пак отивате при учителя си. Той ви показва същите неща, но същевременно ви дава лист и молив и гледа какво ще правите. Вие взимате молива и започвате да описвате какво представляват цигулката, лъкът, нотите и т.н. — И това още не е музика. На третия ден отивате при учителя си, взимате цигулката и лъка в ръце и започвате да се упражнявате. Учителят ви посочва как да държите цигулката и лъка, как да свирите. Така продължавате ден след ден, докато най-после дойдете до положение сами да свирите. Всички ноти трябва да минат през ума, през съзнанието ви и тогава да кажете, че знаете вече какво нещо е музиката. Такова нещо е животът. Докато не знаете да свирите, вие бяхте спящ за музиката. Щом се научихте да свирите, вие се събудихте за музиката. Опитали ли сте живота? Казвате, че животът е радост. Опитали ли сте радостта? В живота има много скърби. Опитали ли сте тия скърби? Хората още не са изпитали истинските скърби. Една и съща ли е скръбта на овцата, която губи живота си, и на човека, който губи шапката си? Каква скръб е тази, че някой изгубил шапката си? Никаква скръб не е това, то е чиста илюзия. Една скръб познавам и тя се предизвиква при загуба на любовта. Няма но-голямо страдание, по-голяма скръб за човека от тази, да опита веднъж любовта и след това да я изгуби. Тази скръб е истинска, реална скръб. Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота. Кога се радва човек? Когато намери изгубеното.

Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример. Затварят едного в една стая и от време на време му донасят хляб и вода. Седи той в стаята година, две и всички знаят, и той сам знае, че е жив, живее в тази стая. След време изваждат този човек от стаята и го оставят в една хубава градина. В градината той вече може свободно да се разхожда, да диша чист въздух, да се радва на светлината. Той казва: Сега вече живея! Не се минава много, завеждат този човек в една богата библиотека и го оставят там да чете каквото иска, по свобода и по разположение. Този човек се чувства доволен, щастлив и казва: Сега живея още по-добре! Започнах вече да разбирам смисъла на живота. — Както виждате, този човек и в първия случай живее, но като затворник. И във втория случай живее, но свободен е от затвора. В третия случай живее като човек, с всички нужди на своето външно и вътрешно естество.

Животът трябва да се разбира във всички негови най-тънки прояви, във всички негови тънки изисквания. Който изпитва живота в неговите тънки и разумни прояви, той всякога е доволен, защото кръгът на неговата деятелност се разширява. Той изпитва приятно чувство на растене, на живот в своя ум, в своето сърце, в своята душа. Аз употребявам думата „душа", но за вас тя е нещо неопределено. Душата е нещо извън времето и пространството — с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. Животът предизвиква едно топло, нежно чувство в човека.

Който е изпитал това чувство, той никога не може да го забрави. Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала. Вървите бавно, внимателно, но по някаква случайност се подхлъзвате. В този момент един ваш приятел ви хваща за ръката и ви задържа. При тази смяна на чувства, пред ужаса, който изживяхте и при подкрепата, която получихте, у вас се събужда нежно, топло чувство — проява на живота. През каквито и перипетии да минете в живота си, вие никога няма да забравите това чувство. То е толкова по-силно, колкото любовта на приятеля ви е била по-голяма. Той ви е подкрепил с риск на живота си. Анализирайте това чувство в себе си, за да разберете поне външната страна на живота.

Какви качества приписват днес на живота? Казват, че животът носи радост, скръб и движение. Други поддържат, че животът е състояние на душата, в което тя се самосъзнава, т. е. съзнава, че живее, че се намира в хармония със себе си, с великите закони на природата. Да бъдете в хармония със себе си, това значи всичко във вас да бъде в пълен ред и порядък. Представете си, че имате хубава, добре наредена градина, всичките й пътеки постлани с пясък и вие се разхождате из пътеките й доволен, щастлив. По невниимание обаче, каквото сте носили, забравяте на пътеките — тук някое гърне, там някое столче, другаде разхвърляни камъни. Прибирате се вечерта вкъщи доволен, че всичко е в ред и порядък. Случва се, че същата вечер още, увлечен в своите философски размишления, пожелавате да излезете в градината, да се разходите, да подишате чист въздух. Както вървите из пътеките, спъвате се в гърнето и се чудите кой е оставил гърне на пътя ви. После се спъвате в столчето или в някой камък и се чудите кой е оставил тези неща на пътя ви! Забравяте, че вие сами сте оставили тези работи из пътечките на градината. Като се блъскате от предмет на предмет, най-после казвате: Чудно нещо, как се е обърнал светът с главата надолу! — Кой е обърнал света в това положение? Вие самите. Сами вие сте обърнали вашия свят с главата надолу. Сами вие сте поставили пречки по пътя на вашия живот, а после се чудите кой ги е поставил. Спъвате се в нещо и започвате да скърбите. Трябва ли да скърбите, че се е прекатурило едно малко столче? Ще скърбите ли, че сте се спънали в нещо и сте паднали на земята? Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана.

Следователно, като изучавате живота, започнете от най-съществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете и се чувствате нещастен. Няма защо да страдате. Тъкмо в безсилието ви се заключава вашето растене: днес сте изпълнени с радост, скачате, пеете, мислите, че всичко можете да направите. Утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днес се качвате, утре слизате, но не знаете защо се качвате и защо слизате. В тези контрастни състояния именно вие растете. Ако ви попитат защо сте дошли на света, нищо не можете да кажете. Отде сте дошли — пак нищо не знаете. Някои философи, учени казват, че сте дошли от другия свят, но вие не помните това. Имате ли някакви спомени от другия свят? Не само това, но вие не помните дори нещо от първата си годишна възраст, от първата година на раждането. Помните ли нещо от първата година на своето детинство? Нищо не помните. И от втората, и от третата година на детинството си нищо не помните. Можe би едва в четвъртата година на детинството ви е станало слабо пробуждане на съзнанието и вие сте запазили някакви спомени от това време.

Като разсъждавате така, като се анализирате, ще видите, че има мъчни въпроси за разрешаване, които трябва да оставите настрана. Запример, какво бихте писали върху темата „Що е Бог"? Едни ще пишат, че Бог представя онази Първична велика сила, която е създала света, прониква атомите и молекулите и ги движи. Тя е създала целия Космос, всички светове, океани и морета и т.н. — Това не е Бог. Други ще пишат, че Бог е Любов. — В какво се заключава тази любов? Когато Бог, т. е. Божията Любов прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Този човек не е дребнав, той гледа на нещата правилно. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. И милионите му да оберат, и къщите му да отнемат, той не трепва. Той знае, че онова топло, велико чувство, което изпитва в себе си, струва повече от всякакви богатства в света. Той знае, че нищо в света не се губи. Като го оберат, той влиза в ония, които са го обрали, и пак става господар.

Когато една форма се разруши, животът минава в друга форма и това чувство пак се запазва. Няма форма в света, която може да ограничи това чувство. Не е страшно формата да се разруши, но страшно е, когато човек изгуби това чувство, когато любовта го напусне. Който има това чувство в себе си, и мечка да срещне на пътя си, той ще остане тих и спокоен. Защо? Той ще влезе в мечката, със съзнанието си разбира се, и тя ще отстъпи. Човекът на любовта знае, че Единият живее във всички същества. Докато гледате на всички хора, на всички живи същества като на нещо отделно от вас, от вашето съзнание, вие винаги ще страдате. Тогава и мечка ще ви напада, и хората ще ви пакостят. На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички живи същества.

Сега ще ви дам една задача, един опит да превърнете едно свое скръбно състояние в радостно. Представете си, че ставате рано сутрин и дълбоко в себе си изпитвате голяма скръб. Искате да работите — не ви се работи. Искате да се разговаряте с някого — не ви се говори. Никого не можете да търпите, никого не обичате. Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо отчаяние. Какво трябва да направите при това положение? Как ще си помогнете? Ето какво ще направите. За един момент само станете тих и спокоен в себе си и прекарайте скръбното си състояние в съзнанието си. След това опитайте се чрез законите на хармонията да го трансформирате. Ако успеете да постигнете това, ще забележите, че една малка радост прониква съзнанието ви и скръбта ви постепенно се омаломощава, докато съвършено изчезне. Значи, радостта прониква скръбта и тя съвършено изчезва. Тогава човек намира, че няма защо да скърби. Ако става обратното, тогава пък скръбта прониква радостта и я изпъжда навън. Това всеки е опитал. Днес спечели сто лева — радва се. Утре изгуби тия сто лева — скърби. Тези скърби и радости са временни, преходни, но чрез тях човек расте и се развива.

Това са опитности, през които всеки от вас е минал, и всеки ден минава. Запример, вие сте ученик в окултна школа. Намислите нещо хубаво и се радвате, доволен сте от себе си. Дойде учителят ви при вас и каже, че сте първокласен невежа, че нищо не знаете. Вие веднага повярвате и падате духом, изгубвате разположението си. Питам: Трябва ли ученикът веднага да се обезсърчава? Ако той има знания, могат ли тия знания само от една дума на учителя да се унищожат? Ти носиш на гърба си раница, в която има 40 кг злато. Среща те един познат и те пита: Какво носиш в раницата си? — Нося 40 кг злато. — Лъжеш се, никакво злато нямаш в раницата си. — Нямам ли? Ей сега ще ти докажа. — Сваляш раницата от гърба си и започваш да броиш. Казвам: Такова нещо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни в него. И затова като ви кажат, че нищо не знаете, ще свалите раницата от гърба си и ще почнете да проверявате знанието си.

Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. Разбиранията на сегашните хора са подобни по стойност на книжните пари, на банкнотите, с които те си служат. Запример, днес златото е скрито и хората си служат повече с книжни пари, които всеки ден губят от стойността си. Значи, има нещо несигурно в живота на хората, от което те трябва да се освободят. Същото може да се каже и за знанието. В подсъзнанието на човека има складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, за да се освободите от нереалните си знания и да оставите само ония, които са свързани с известни опитности и преживявания. Ако сами не можете да си помогнете, ще повикате някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени в състоянията наричаме окултни масажи. И медицината ги препоръчва, но при условие умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран. Каквито опити да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи. Ако от сто опита десет излязат сполучливи, те са достатъчни, за да придадат нещо към вярата ви в законите на разумната природа.

Да се върнем пак към основната идея — към живота. Мнозина казват, че животът е движение. Движение има само там, дето функционира онова приятно вътрешно чувство на любов към всички живи същества. Дето функционира това чувство, там е животът. Като ставате сутрин, вие трябва да изпитвате това чувство в себе си, за да можете през целия ден да бъдете добри, активни, с импулс за всяка работа. Това значи да чувствате импулса на всяко живо същество, по-високо или по-низко от вас.

Първият закон на радостта е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата „Ж", с която започва думата „живот", е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметъра на кръга. Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу на същата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно човек е произлязъл от движението на тия два кръга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение.
Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголемяване. При тези две положения топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, т. е. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. Най-малката причина е в състояние да доведе човека в положение да изгуби това приятно, красиво чувство. Но както сте изгубили това чувство, така можете да го придобиете. Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува. Ето защо човек само констатира, че се е проявило или че е изчезнало това чувство, но кога е станало това, не може да се определи. Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството.

Ако теглите нрава линия през средата на човешкото лице, ще се образува буквата „Ж". Това показва, че човешкото лице се поляризира, т.е. разделя се на две части, в едната от които на първо място седят чувствата, а на второ място — мисълта. В другата част на лицето е точно обратно: на първо място са мислите, а на второ — чувствата. Когато говорим за човека на плътта, т. е. за човека, който слиза, разбираме, че в него чувствата са взели надмощие над разумния живот; когато се говори за духовния човек, разбираме, че разумният живот в него е взел надмощие над чувствата. Това се вижда по самото лице на човека: когато низшите чувства взимат надмощие над мислите в човека, долната част на лицето му огрубява, разширява се; ако в него преобладават възвишените мисли и чувства, тогава горната част на лицето му се стеснява и става по-нежна. Това е диагноза, по която се определя движението на вътрешния живот в човека.

В продължение на една седмица правете следното наблюдение върху себе си. Като ставате сутрин, следете съществува ли това приятно чувство у вас. То е неизменно чувство и съществува във всеки човек, но вие трябва да се наблюдавате, да го схванете правилно и да го отделите от другите чувства. Щом се концентрирате в себе си, ще схванете това приятно чувство на живота, ще го отбележите, без да критикувате. Едни ще забележат, че това чувство се проявява в ума, други — в сърцето, а трети — в съзнанието. Ако е в съзнанието им, те ще го възприемат във вид на малка, нежна, приятна светлинка. Тя излиза от центъра на тяхното съзнание, във вид на някаква разумна сила. Достатъчно е най-малкото докосване до тази светлинка, до тази разумност, за да преобрази човека, да го застави да гледа разумно на нещата. Това значи пробуждане на съзнанието, това значи разумен живот. Когато изпаднете в мрачно състояние, този светъл център постепенно започва да потъмнява, около него се образуват малки черни точици, които са в постоянно движение. Като се движат, те заоблачават светлите лъчи на този център.

Сега, пожелавам ви като ученици на окултна школа да живеете и да се ползвате от своята собствена опитност, а не от опитността на другите хора. Докато се ползвате от вашата опитност, вие ще седите на Вечната канара, дето няма никакви опасности, никакви изненади. Ако нямате свои опитности, всеки може да ви измами и подхлъзне. Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питам: Ти живееш ли? Ако живееш, ако си на Вечната канара, там всичко е реално. Това лесно може да се провери. Как? Вземи свещта на твоя живот и виж можеш ли да четеш на нейната светлина. — Не мога да чета. — Щом не можеш да четеш, ти не си в реалността. Ела сега при мен и виж можеш ли да четеш на свещта на моя живот. — Мога да чета. — Щом можеш да четеш, сега и двамата сме в реалността. Тази реалност никога не се изменя. И мъчениците, в които е развито чувството на живота, никога не се изменят. Мъченията, гоненията, страданията не са в състояние да ги разклатят, да ги разколебаят. Те всякога запазват своята радост. Следователно дойдете ли до живота, не го търсете вън някъде, било в космоса, било в слънцето.

Де е животът? В самите вас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с неимоверна бързина. То се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано.

Онези от вас, които нямат тази опитност, казват: Може да е така, може и да не е така. Обаче някога, когато се домогнете до това чувство в себе си, ще видите с каква голяма бързина то се движи. Тогава вие ще почувствате, че цялата Вселена, всички живи същества, от най-малките до най-големите, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът. Желая ви това чувство да се прояви у вас и всички да съзнавате живота в себе си. Направете опит за цяла седмица да се наблюдавате, да видите дали ще откриете това чувство в себе си. Все ще откриете нещо. Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Не мислете, че сегашният ви живот е лош. Не, той е най-добрият живот, който сега можете да имате. Засега по-добър от този живот не може да ви се даде.

Следния път ще подложа на изпит едного от вас, да видим какво е разбрал от лекцията. Всички ученици ще му кажат по една обидна дума, да видим как ще може той да ги трансформира. Не е лесно да се издържи такъв изпит. Разбира се, този, който се подложи на изпита, трябва да има здрав гръбнак, да издържа. Не мислете, че ще минете без такива изпити. Всички ще минете през сито. Страшен е този изпит! Той е цяла операция, за която се изисква голямо присъствие на духа. Когото подложат на изпит, поставят го в реторта и там започват изпитанията.

Мнозина от вас, като се видят в реторта или на операционната маса, ще кажат: Не се надявахме, че тези хора, толкова благородни, могат да постъпват по този жесток начин с нас. — Вие трябва да знаете, ме в Школата често прилагат следния морал: започват зле, свършват добре. Щом крайният резултат е добър, постъпките са морални. За нас важат крайните резултати. Не мислете, че ние искаме от вас да се откажете от живота си. Не, ние искаме да ви посочим правия път, ние искаме да се даде ход на всичко онова, което от векове е вложено в душите ви; ние искаме да се даде ход на всички семенца, на всички сили у вас — да се развият, да се облагородят. Ако това не се постигне, така както сега живеете, вие ще се спънете в развитието си. Тази е причината, поради която окултните школи са се криели от хората. Защо? Като не разбират законите, със своето любопитство хората са им причинявали ред пакости. Те са постъпвали с тях, както и до днес още някои постъпват с цъфналите дръвчета. Минава някой човек покрай едно цъфнало дърво и без да мисли много, протегне ръката си и откъсне един клон. Така се изреждат около десетина души и всеки си откъсне по един клон, докато дървото се осакати. Когато човек прави някои опити, има опасност като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова именно Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на природата.

Сега ще направя една аналогия. Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него. Ако ученикът е небрежен към уроците си и професорът е невнимателен към него. По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота у вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен — нещо, което не сте мислили. Тогава ще започнат в света да се втичат интелигентни сили оттам, отдето не сте подозирали. Такъв ще бъде резултатът от първия ви опит.

При това положение, ако сте намислили да отидете запример на Мусала, едно от тия разумни същества ще ви проговори и точно ще определи програмата на вашето пътуване. То ще ви каже в колко часа ще тръгнете, през кой път ще минете, на кой километър ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т.н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза. След това ще ви се каже, че ще ви срещне един старец, който ще ви спре и ще се разговори с вас. По-нататък ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие и наистина се случва точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: Говори ли ми някой или не? — Говори ти, разбира се. Това същество прави и втори, и трети опит с вас. То казва: Ще отидеш на еди-кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората, на разстояние около десет километра. Ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш.

Питам: Илюзия ли е това или реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят, не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва. Когато разумните, възвишените същества ви говорят, всичко е абсолютно вярно, без никакво изключение. Най-после, след като направите тези няколко опита, вашият приятел ще ви каже: Внимавай в живота си, понеже ние всичко виждаме. Внимавай в мислите, желанията и постъпките си, понеже ние всичко знаем. Тогава вие ще повярвате на това чувство в себе си и ще придобиете ценна опитност.

И пак ще чуете гласа на вашия приятел: Винаги бъди внимателен!

Тайна молитва.

Fir - fur - fen, Tao bi aumen

4-та лекция от Учителя,

държана на 25 октомври, 1922 г. София.

Лама савахтани

2012-01-15T07:07:57Z

Лъчезарна:

[[Неделни беседи]]

[[1922]]

[[Живият Господ (1922)]]

==Лама савахтани==

"Или, Или, лама савахтани", т. е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? *

„Или, Или, лама савахтани?"– В тези думи Христос е вложил нещо посече от това, което е предадено в Евангелието. На български думата „Или" има съвсем друго значение – тя е съюзът или. Обаче, на староеврейски смисълът е друг. Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина. Това всеки е проверил. Например, българин отива във Франция. Като изучава езика, той не може да проникне в дълбокия смисъл на думите и лесно се познава, че е чужденец. За него всяка дума е точно определена, установена. В това отношение, той е като аристократ, за когото нещата имат точно определени форми. Животът на аристократа е установен, не търпи никакви промени. Под „аристократ" се разбира човек с установени идеи, със съзнание за своето благородно произхождение, благородна кръв.

Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата. – Кой ги осмисля? – Виделината. Значи, светлината изявява нещата, а виделината ги осмисля. В български език думата „виделина" заместват със „светлина". Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина. Например, намираш се на планината и отдалеч гледаш предметите. Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай. Ама тъмен ти бил светът! Сам по себе си, светът е красив. В твоя мозък има нещо, поради което не схващаш ясно нещата. Щом се приближиш към тях, те изпъкват в своята яснота.

И тъй, когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката любов; когато изгуби човешката любов, придобива Божията Любов. Човешката любов е светлина, а Божията – виделина. Значи, човек създава светлината, а Бог – виделината. Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина. Това психологически е вярно. Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране. Казват за някой момък, че се влюбил, че изявява чувствата си. Какво нещо е влюбването? – Запалил се. – Що е запалването? – Гори някой. – Що е горенето? Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно или ябълчната семка в земята. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условия на семето да израсте, ти никога не би разбрал съдържанието, което се крие в него. Също така не би разбрал смисъла и на думите, ако не им дадеш условие да израстат и да дадат плод. Обаче, има хора, които разбират смисъла на нещата. Как ще познаеш човешката любов? – Виж, какво прави влюбеният. Той започва да обръща голямо внимание на външността си: облича се добре, приглажда косата си, туря си хубава връзка, постоянно се оглежда в огледалото и казва: Любов имам аз! Прав е той. Лицето му е бодро, свежо – отдалеч свети. И това не е лошо, светлина има човекът. Но тази светлина скоро изгасва. Тя се явява бързо и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам, колко скоро се изменят човешките чувства? Представете си един млад момък, лицето му светнало, с доволен израз. В една кутия турил един пръстен и една гривна. Носи ги на своята възлюбена, на която ще изяви любовта си. Но някой му попречил да изкаже любовта си. И знаете ли, как майсторски? Ще ви приведа един пример от софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътува от София до Павлово. Влиза в един трамвай, дето имало много хора. В същото време влиза и един беден човек, с вързоп в ръка, но и той няма къде да застане. Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място. – Ето, тук, при краката ми има място, тури си долу вързопа. Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! Смути се момъкът. Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала. В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват.

Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е Божията Любов. Тя се отличава от човешката любов по това, че е абсолютно безкористна. Ако търсите користолюбие, ще го намерите в човешката любов. Тя използва всичко за себе си. Отглеждаш кокошки, патици, овце, свине – всичко за себе си; отглеждаш плодове, пак за себе си. Обаче, човешката любов има условия да се развива. След всичко това, вие се питате, защо човек страда толкова. – Как да не страдате, когато в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а тя – своя мъж. Родителите използват децата си, а те – родителите си; възлюбеният използва своята възлюбена, а тя – него; учителите използват своите ученици, а те – учителите си. Навсякъде виждаме използване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо. – Този организъм подобен ли е на нашия? – Подобен, но несравнено по-хармоничен и по-добре устроен от нашия. Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека. Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът. – Не отричам, че ги знаете, но не знаете, как да ги приложите в живота. Отчасти, хората знаят, как да прилагат правата линия. Те са турили по една ос в колелата и върху тази права линия се движат. Отчасти, те прилагат и плоскостта. Турят една дъска върху плоскостта, впрегнат два коня, хванат юздите им и казват: Ето едно движение в квадрат. Значи, първото движение е в права линия – праволинейно движение на колелата. Второто движение е на конете, които вървят напред и движат колата. Сега, от вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос; вие сами ще го разрешите.

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Кой не е казвал така при известна мъчнотия? И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: „Боже мой, защо си ме оставил?" Всеки е казвал тези думи. Ще кажете, че сте подобни на Христа. Не, има голяма разлика. Има нещо общо между всички хора, а именно: всички дишат, всички имат дробове. Въпреки това, хората се различават и в дишането: всички не дишат еднакво, всички не дишат един и същ въздух. Какъв въздух дишат онези, които по цели дни прекарват по кафенетата, дето всички пушат и пият? Какво ще занесат тези хора на своята жена и деца? – Дим, пушек – нищо повече. И това са все видни господа. Те решават важни въпроси в пушека, в дима на цигарите. Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша. Ако ме сравните с един от господата в кафенетата, ще намерите ли разлика? Ще намерите, разбира се. Аз съм весел, бодър, с бистър ум, животът има смисъл за мене. Онзи от кафенето ще каже: Има една особена философия, която разрешава всички въпроси. Каква е тази философия? – Философия на дима. – Димът ще се махне. – Как? – Чрез вентилатори. – Не, приятелю, вентилаторите не спасяват положението. Де е писано, че къщите трябва да имат вентилатори? Природата учи човека, как и къде да диша. Какъв въздух е нужен на човека? – Планински. Природата е създала планините, и хората трябва да ги използват. Казваш: И аз съм чел Библията. – Чел си я, но в кафенетата. Аз съм чел Библията на Витоша. Ти имаш разбиране за Библията на дима, а аз имам разбиране за Библията на чистия планински въздух, на белия сняг. Ние взимаме снега като символ на чистотата, на белия цвят. – Ама снегът се топи. – Снегът се топи, но белият цвят не се топи.

Защо белият цвят е невидим? Защо нещата се губят? Ако движа пръста си пред вас бавно, вие ще го виждате. Колкото по-бързо го движа, толкова по-мъчно го виждате, Най-после, бързината на движението става толкова голяма, че вие изгубвате пръста от очите си. Значи, човек не вижда само онези предмети, които се движат с голяма бързина. Очите не могат да схванат тази бързина. В този смисъл, когато се казва, че нещо изчезнало, това говори за голямата бързина, с която се движи. Значи, изчезването на телата има отношение към закона на движението. Следователно, ако вашите идеи и чувства вървят по възходящ път, те се движат с неимоверна бързина, поради което изчезват. Същото се отнася и за онези идеи и чувства, които вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т. е. изчезват от ума и сърцето на човека. Има случаи, когато видни професори загубват своите мисли. За тях се казва, че паметта им отслабнала. – Кога отслабва паметта? Според мене, когато паметта на човека отслабва, това се дължи на сгъстената материя, в която той попада. Гъстата материя прави човека материалист – повече егоист, отколкото идеалист. Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. Затова вие си служете с по-евтини методи.

И тъй, за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта. Ще кажете, че и вие разбирате това, но не е дошло още време за любовта. – Ето една крива идея! – Не е дошло време за любовта!–Какъв е вашият стремеж? Какво търсите вие в живота си? Не търсите ли щастието? Не се ли стремите към здраве, към живот? Всички хора се стремят към великото, незнайното, т. е. към Божественото. Не е важно, как те схващат своя стремеж. За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. Никакво съмнение не се позволява. Човек може да се съмнява отвън, но не и вътрешно. В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение. Впрочем, това зависи от разбирането на човека. В разбирането има степени на градация. Що е истина? За да разберете, дали една дума съдържа в себе си истината, трябва да проверите, доколко тя е музикална, доколко е пластична. Изпейте думата „истина", да видите, доколко се подава на модулация, дали е огъваема, или не.

Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. Като проповядвам, аз поглеждам ту на една, ту на друга страна. Мнозина се запитват, защо ги гледам. Значи, те се съмняват, търсят нещо користолюбиво в мене. Много естествено, като говоря на хората, все ще погледна към някого.

Една млада госпожица, детектив, попаднала в един затънтен град. Като обикаляла града, да намери нещо съмнително, тя срещнала един господин, който я погледнал особено. – Защо я погледнал така? – Харесал я човекът. Той върви и се обръща да я види, влюбил се в нея. Тя си казала: Ето един мошеник. Заслужава да се предаде на полицията. Тя мисли едно, той мисли друго. И аз, като ви говоря, мисля едно, а вие мислите друго. Вие мислите, дали това, което ви говоря, е истина. Аз пък мисля: Като ви говоря, дали истината ще ви засегне и дали ще ви заведе при Бога. Аз зная, какво говоря. Следователно, за мене е важно само едно: да възприемете истината и да я приложите в живота си.

„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Христос се намираше в голяма мъчнотия, затова изрече тези думи. Защо и за какво, тук прекъсвам мисълта си. Ще кажете, че оставям нещата недоизказани. Знаете ли, защо понякога прекъсвам мисълта си? Ще ви отговоря с един пример. Поканвам на обяд 12 души, слагам богата трапеза, и всички започваме да ядем. Изведнъж аз ставам от стола си и казвам: Всички вън! – Защо, какво става? – Всички вън! Час по-скоро, вън! – Кажи нещо, обясни ни! – Без обяснения, вън! Като излезем вън и видите, че къщата гори, ще разберете всичко без обяснения. Ето защо, някога аз прекъсвам мисълта си. Явява се известна празнина, която показва, че някъде става нещастие, някаква опасност ви грози. – Каква опасност ни очаква? – Ако погледнете долу, ще видите, какво ви очаква. Главите ви ще побелеят от ужас. Много пропасти има в живота. В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със счупени ръце и крака. Ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш вън и ще намериш най-близкия път до тях. Там ще отидеш да им помогнеш. – Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам, – На високото място можеш само да се молиш и да плачеш. Ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу, при тях.

Христос се обърна към Бога с думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" С тези думи Христос показа на хората, че при известни случаи, Бог може да ги изостави. – Кога именно? – Когато те забравят Неговия език. Ако посети всички вярващи, не зная, колко от тях разбират езика на Бога и го прилагат. Все ще се намерят такива хора, но са малко. Ако днес Христос посети всички християнски църкви, да чуе, как се проповядва Словото, ще се обърка от тълкуванията на видните проповедници. Всеки тълкува Словото по свой начин. Виден проповедник се качва на амвона и започва с думите: „Или, Или, лама савахтани?" – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" След това продължава да тълкува, защо Христос се обърнал към Бога с тези думи. Като свърши проповедта си, проповедникът пита слушателите си: Добре ли говорих? – Отлично, с голяма последователност. Пък езикът ти беше точен, ясен. Като слуша това, Христос казва: Тези хора говорят добре, но постъпват зле. Ние говорим просто, скромно, по прилагаме истината. От евангелската църква Христос отива в православната. Там, скрит в един ъгъл, Той слуша, какво се говори. От олтара излиза владиката, с мантия, със златна корона на главата и със скиптър в ръка и започва да чете: „Или, Или, лама савахтани?" Знаете ли, братя християни, колко е страдал Христос, за да изрече тези думи? И продължава да развива своята проповед. Слушателите му си казват: Наистина, пострада Христос, но ти се ползваш от Неговите страдания. Ти наметна мантията, тури короната на главата си и взе патерица в ръка. Външен блясък – външна светлина. Опитайте се да кажете днес истината на някого! Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си.

Тази сутрин, всеки от вас ще разреши поне един важен въпрос. Как ще го разрешите? Има само един начин да го разрешите правилно. Ще обясня мисълта си с един пример. Баща си, имаш син доста даровит музикално. За да излезе нещо от него, той трябва да попадне в ръцете на много даровит учител, иначе, нищо няма да постигне. Следователно, всеки въпрос трябва да се разреши правилно, по закона на любовта. Не е достатъчно само да свириш, нужно ти е любов, разбиране. Например, слушаш един велик музикант, който изпълнява музика от Вагнер. Ти обичаш този композитор и отиваш да слушаш музиката му. Някой казва, че музиката на Вагнер е бурна, шумна; в нея има гръмотевици, цялата зала се тресе. Който обича Вагнер, казва: Идея има този музикант! Други възразяват: Никаква идея няма, освен един материализъм. Кога човек се изказва бурно? – Когато иска да убеди някого в нещо. Кога човек се изказва тихо, спокойно? – Когато това, което иска да каже, е много хубаво. Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно, тихият глас на природата представя външна проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете, какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината. Ще кажете, че това са фигури на речта. Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език, мъчно може да се предаде говорът на светлината.

Седим двама души в тъмна стая. Единият казва: Имам да плащам една полица от 100 хиляди лева и, ако не я изплатя в два-три дена, ще отида в затвора. – Не бой се, добър е Господ. – Пари ми са нужни! – Не се безпокой, аз ще направя едно чудо. Оставям на масата няколко златни монети, без той да знае, и му казвам: Ще имаш тази сума. – Това са празни думи, не ги разбирам. Колко са ми говорили такива неща! – Ще имаш тези пари и ще се убедиш в думите ми. – Как ще ги имам? Докато не ги видя, не вярвам. Тъмно е пред очите ми. – Да бъде светлина! Веднага той разбра езика на светлината. Видя парите, взе ги и се зарадва. Питам го: Разбра ли сега езика на светлината? Докато ти говорих в тъмнината, не ме разбираше. Щом дойде светлината, ти ме разбра. Знай, че Бог ти изпраща тези пари. Той плаща дълговете ти, с желание, да разбереш светлината и да не грешиш повече. Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина. И в ума на човека може да настане тъмнина. Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: Не се обезсърчавай, ще се оправят работите. – Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй! Тихият глас в тебе говори: Не се страхувай, всичко ще се нареди. – Кога ще се нареди? – Скоро, много скоро. И наистина, не се минават пет минути, и в ума ти настане просветление. Влезе нова мисъл в ума ти и започваш да разбираш нещата по нов начин. Сега казваш: Дойде светлина! – Светлината те спаси от престъпление.

Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? – Бога, Великото начало в живота. Ново разбиране е нужно на човека. Ще четеш Писанието с Ново разбиране. Ще цитираш следния стих: „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси." Значи, праведният никога не изпада в положение да проси. – Защо? – Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и др. Тръгваме двама души на път, без пет пари в джоба си. Аз вървя тихо, спокойно, не се страхувам от нищо. Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем? Стигаме до едно село. Виждаме в един двор, как селяните се мъчат да поправят една счупена кола. Питам ги: Имате ли нужда от майстор, да поправи колата? – Разбира се, имаме нужда. Спирам се, поправям колата и тръгваме да си вървим. Обаче, те ни задържат, нахранят ни, стоплят ни и след това продължаваме пътя си. На друго място пак имат нужда от мене. При това положение, ще подлагаме ли ръка за помощ? По-нататък, влизаме в друга къща, дето има болен. Аз веднага го преглеждам и давам наставления за лекуването му. След това отиваме на трето място и т. н. В такъв случай, ще подложа ли ръка? – Никога! – Ето защо, когато Бог е с тебе, Той ще те научи на едно изкуство. Излезе ли от тебе Бог, всички изкуства, всички знания ще те напуснат. Като ви казвам, че трябва да научите някое изкуство, това значи, че Бог трябва да влезе във вашата душа и да ви научи да работите. Знаете ли, колко време е работил Господ, за да създаде едно изкуство? Ти казваш: Аз зная всичко. Знаете ли, колко време е употребил Бог за създаването на този свят?

Сега ще ви приведа един пример, да видите, колко повърхностно мисли човек. Да вземем дихателната система. Кой може да обясни, що е дишането? – Е, кой не диша! Учените определят много добре дишането, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 000 000 клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко, разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. В една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди, значи, на обяда се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. Като поемаш въздух, трапезата се слага, а като издишаш, обядът се свършва. В три секунди яденето се слага и вдига, чиниите се измиват. В това време, всяка клетка е извършила своята работа, извършила всички химически процеси и пак се готви за ново ядене. В един час се слагат 1 200 обяда. Ако се пресметне, в 24 часа колко прави, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането. И вие седите недоволни и си казвате: Аз страдам! Казвам: Приятелю, в твоите дробове 600 милиона душички работят денонощно за тебе, и ти пет пари не си платил на тях. Ти си недоволен от живота, оплакваш се от него, не знаеш, защо си дошъл на земята. Други работят за тебе, а ти си мързелив, чакаш наготово. Имаш някаква идея. Но каква е тази идея? Синът е недоволен от баща си, че му пращал малко пари, не толкова, колкото искал той. Наежил се против баща си, Казвам: Този син е търтей. Синът пита: Не съм ли свободен да изповядвам идеите си? Аз съм свободомислещ човек. – Какви са твоите идеи? Идеи на яденето. Като ядеш, мислиш ли за работниците в дробовете? Платил ли си им нещо? Ако на всеки работник плащаш по б лв., колко трябва да платиш? Най-малко 30 милиарда лева. На 600 милиона работника по 5 лв., прави 30 милиарда. Това е само за един ден. Колко ще платите за една година? Какво ще кажете за работниците в стомаха и в мозъка? Милиарди са нужни, за да се изплатите на всички работници във вашето тяло.

Ще цитирате стиха от Евангелието : „Страшно и чудно съм създаден." Това се отнася до човека. Какво страшно има в него? Математика има тук! – По благодат съм спасен. – По благодат си спасен, разбира се. Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако никой човек не те обича, поне Бог те обича. Не пълнете ума си с отрицателни мисли. Не е вярно, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите още много, които ви обичат, които ви изпращат своите красиви мисли и чувства. И вие имате красиви мисли и чувства, но колко от тях сте приложили? Дойде някой и ми казва, какво мисли да прави, Хубави неща е намислил, но минават години, и той нищо не е приложил. Ще се извинява, че се явили препятствия в живота му. Не, приятелю, с твоята гранитна и желязна воля, ти сам си препятстваш. А това е волята на насилието, което всичко разрушава. Ще работиш, да придобиеш диамантена воля. Тогава няма да се намери сила, която да ти препятства. И като вложиш любов в тачи воля, каквото намислиш да направиш, ще успееш. Чрез любовта всичко се постига.

Казваш: Какво да правя, като не ме разбират хората? – Какво да кажа аз? Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да ме разбирате! Обаче, аз търся причината на вашето неразбиране. Слизам долу, до вас, и още по-дочу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня. И вие правете същото. Не питайте, защо хората не ви разбират, но търсете причината за това и, като я камерите, турете я настрана. Всички трябва да извикате „Или, Или". Ще кажете, че много пъти сте викали „Боже мой, Боже мой!" Много пъти сте викали, но не като Христа. Един път извикайте, но както Христос е извикал. Само тогава ще разрешите всички въпроси. Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската. – Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка. Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел. Направил точно изчисление и, след 20 минути, мостът бил готов. Така и вие ще извикате „Или, Или" и ще разрешите важния въпрос.

Днес всеки се оплаква от своята мъчнотия. В какво се заключава мъчнотията ти? Имаш да даваш две хиляди лева. Кредиторът ти извадил изпълнителен лист и, ако не можеш да ги платиш, ще влезеш в затвора. – Може и да не влезеш. Уверен ли си, че непременно ще отидеш в затвора? Който носи Божията Любов в себе си, не може да бъде в затвор. Ако праведният влезе в затвора, това е специална мисия за него. Той е изпратен там да работи между затворниците. Това е привилегия за него. Праведният никога не може да лежи в затвора за дълг. Друг е въпросът за обикновения човек. Той очаква да му дойдат наготово отнякъде пари, да изплати дълга си и, ако не дойдат, казва: Няма Бог в света! Казвам: Един ваш приятел ви изпратил по пощата две хиляди лева, но има някакво закъснение, ще ги получите малко по-късно. Вие веднага се разколебавате в приятеля си и казвате: Той не устоя на думата си. Казвам: Бог всякога устоява на думата си. Не се съмнявайте в Него. Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай, Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът Му не е дошъл навреме, това се дължи на неуредицата във вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от небето тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Кой е крив после? – Пак Бог.

– Какво е нужно на човека? – Любов. Без любов няма живот. Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината. Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за любовта, искам да ви дам правилен начин за нейното възприемане. Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема. Аз се съмнявам в това, че любовта може да дойде в кафенето и оттам да я приемете. Не само, че се съмнявам, но зная положително, че Божията Любов никога не посещава опушени, димящи места. Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш. С други думи казано: Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. Докато сърцето ви е нечисто, Любовта не може да ви посети. Колкото и да викате към Бога, Той ще ви каже: Едно място има за мене – чистото човешко сърце. Очистете сърцето си, и аз ще ви посетя. Щом Бог ви посети, вие ще изпитате широка, безкористна любов към всичко живо в света.

Като ви наблюдавам, виждам, че между вас има и стари, и млади – от различни възрасти. Стари са онези, които са живели повече в мъдростта, а млади, които са живели повече в любовта. Значи, младите излизат от любовта, а старите живеят в мъдростта. Вие се делите на два лагера: на стари и млади. Старите казват: Тия млади! Младите казват: Тия стари! Това е неразбиране на нещата. Младите вървят по майчина линия, а старите – по бащина линия. Ако сте стари, приличате на баща си, имате мъжки темперамент, искате да наложите волята си на другите. Който не се подчинява, показвате му юмрук. Младите казват, че и без юмрук може. – И едните са прави, и другите са прави, но де са допирните точки между тях? Старите живеят с човешката мъдрост, а младите – с човешката любов, поради което влизат в стълкновение помежду си. – Старите трябва да приемат Божията Мъдрост в себе си, а младите – Божията Любов. Само така ще разберете смисъла на думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" Питам: Защо мъжът напуща жена си, и жената напуща своя мъж? – За оправдание, мъжът казва, че жена му е лоша, затова я напуща. И жената казва, че мъжът й е лош. Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си. Ще кажете: Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори! – Пак повтарям: Мъжът трябва да напусне жена си, и жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: Какво учение е това? Продължавам: Кой мъж, като умре, не напуща жена си? И коя жена, като умре, не напуща своя мъж? Ако, в продължение на 24 часа, не изнесат тялото на мъжа от дома му, всички ще бягат от него. Щом започне да мирише, жената вика свещеника да пее, т. е. да го убеди да излезе вън. Същото се отнася и до умрялата жена. Ще седне мъжът да плаче за жена си, да казва, колко много я обичал. Той не говори истината. В себе си ще каже: Слава Богу, че се освободих от нея! Всеки трябва да бъде искрен, да признае истината, както си е, без никакво преувеличаване.

И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека. Закон е: Всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. Това наричат хората развод, напущане, парясване. Разводът търпи касация. Значи, делото се касира. Така се казва на юридически език. Не е лесно да се разведеш. Докато жената се разведе, косата й ще побелее. И докато мъжът се разведе, косата му ще побелее. Мъжът ще върви подир жена си, и жената - подир мъжа си, и на този, и на онзи свят. Не е лесно нещо разводът. Не си правете илюзии. Само любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е великата истина. Дето е истината, там е любовта. Вън от любовта никакво развързване не става. Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си.

– Само един начин има за това – да приемеш Божията Любов. Това значи, да пожертваш всичко за любовта. И мъжът може по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, да й създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля.

Ще приведа един пример за човек със силна воля. Той минава край една кръчма, и кръчмарят го вика: Влез вътре, да се почерпим по една чаша. Влиза вътре, сяда пред масата и казва на кръчмаря: Налей една чаша вино. Вдига чашата, поднася я към устата си и тихо си казва: Слушай, приятелю, досега аз ги се подчинявах, но отсега нататък, ти ще ми се подчиняваш. Ако искаш, свободен си да пиеш, но аз няма да пия. Ще платя за тебе, а ти ще пиеш. Така се разговаря той с приятеля си, който е в него, който го заставя да пие. След това плаща на кръчмаря, излива чашата с вино на земята и си отива у дома. Да пиеш цели 20 години, и в един момент да се откажеш от виното, това значи силна воля. Този е начинът, по който всеки може да работи. Човек има в себе си добри и лоши навици, наследени от ред поколения. С волята си той може да развива добрите си навици, а лошите да корени. – Имам един лош навик, обичам да пия. – Това е привилегия за тебе. Даден ти е случай да приложиш волята си. Напълни чашата с вино и кажи: Аз съм човек с диамантена воля. Същевременно съм безкористен. Мога да пълня чашите, но не и да ги празня. След това, кажи на кръчмаря: Сбогом, приятелю, плащам за чашата вино и я оставям на онзи, който не се е отказал да я изпразва.

„Или, Или, лама савахтани?" Де е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз поставам въпроса рязко: Можете ли в името на вашия Господ да вдигнете пълната чаша до устата си и да я върнете назад? Какво направи Христос, когато Му дадоха да пие? Пи ли Той от него? Какво Му дадоха да пие? – Оцет, смесен с жлъчка. Поднесоха чашата до устата Му, но Той не пи от нея. Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него. Христос изрече още много думи, но и аз не смея да ги кажа. – Кажи ги. – Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча. Ще вдигна чашата и ще я върна назад. Тогава Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си, когато Божията Любов ви посети, и възкръснете, тогава само ще разберете, какво е казал Христос. Внесете чистотата в себе си, и любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Исус, и какво – Христос. На второто пришествие Христос ще произнесе същите думи. Тогава мъртвите ще излязат от гробовете си. Когато Христос извика на кръста „Или, Или", веднага Му отговориха: Свърши се! Всички Го познаха.

Като ви говоря така, виждам по лицата ви съмнение и разочарование. Казвате: Това ли мислехме ние? Това ли очаквахме? – Сега не искам аз да ви гледам, но да ви гледа Божията Любов, и вие да се преобразите, да почувствате любовта и да започнете да живеете по нов начин. Ще приключа беседата си с един окултен разказ - от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи! Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действащо лице била Емелита – високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син, на когото името не се споменава. Астролозите предсказали, че за благото на царския син, трябвало да се извърши една жертва, а именно: Той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и, по изкуството на черната ложа, да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана, именно, Емелита. Значи, Емелита щяла да стане царица. Пратили сватове да я искат. Коя мома би се отказала от това положение? Обаче, на Емелита предстояло да стане жертва за царския син. Адептът Амах - Афу решил да спаси Емелита от нещастието, което я очаквало. Той й казал: Има един начин, по който можеш да се спасиш. В двореца има една слугиня, която прилича на тебе. Ще се уговориш с нея, тя да заеме твоето място, а ти – нейното, само за една седмица. Ще смените дрехите, а същевременно и ролите си: тя ще бъде царица, а ти – слугиня в двореца. Ще кажете, че е несправедливо да се спаси Емелита, а да пострада слугинята. Не, адептът намислил, как да спаси сърцето и на слугинята. Тя се съгласила да заеме мястото на Емелита. Облякла се, накитила се и станала царица, а Емелита заела последното място - слугиня на новата царица.

Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Питам: Защо трябваше слугинята да стане царица, а Емелита – слугиня? – За да се спаси сърцето й. Понеже времето е доста напреднало, оставям ви да мислите върху този разказ, и сами да си отговорите, какво е станало с човешкото сърце. Де е сърцето на човека? – Взето е. Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и, вместо него, ще се постави отнетото, изгубеното сърце. То трябва да се намери! – Кой е отнел истинското сърце? – Раамез-ен-Фухи.

И днес, с каменните си сърца, вие очаквате щастие на земята. Казвам ви: При сегашните условия, човек не може да бъде щастлив. Ако днес, при сегашните променчиви условия на живота, при сегашния обществен строй, се намери човек, който търси щастие, той би бил най-глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Хиляди примери има за това. Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде ден и за щастие, но още е много рано. Дадени ви са условия за това, и вие трябва да ги използвате. Вие търсите външни условия – имате ги; работа се иска от вас. Аз считам силен, велик човек онзи, на когото, като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: Господ даде, Господ взе. Ако му ги върнат, той благодари и казва: Господ взе, Господ даде. Той казва: Може да се живее и с пари, и без пари. Много начини има за живеене, не е само един.

Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство за живот, чрез което да добивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Имате вече човешката любов, всички я познавате. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия – не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината; кажете им, какво ги очаква в женитбата. – Какво представя женитбата? Как трябва да се поддържа родът? – Разумно да се поддържа. – Как трябва да се възпитава детето? – Разумно трябва да се възпитава. Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог, на лъжата, или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на любовта. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони.

Бъдете смели да изповядвате убежденията си. Казвате: Да не съблазним този, онзи. Разумният никого не съблазнява. Като се движа между вас, вие си казвате: Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш! – Аз изнасям истината. Тя иде от Бога. Какво съм аз? – Голям извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е. Всеки слънчев лъч, който ти уловиш, е специално за тебе. Веднъж лъчът паднал на тебе, никой не може да ти го вземе. Той е паднал специално за тебе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади.

Искам да бъдете смели, решителни, да разсъждавате добре. Вие се намирате на кръстопът, дето трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да бъдете! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този въпрос. Само глупавият говори за други пререждания. Ти, който си събуден, сега трябва да свършиш определената си работа. За другите пререждания има по-важни въпроси. Сега е денят, когато трябва да отворите сърцата си и да възприемете Божията Любов: да живеете с нея и да поставите основа на новата култура. Да приложим нейните основни форми. Казано е в Писанието: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам сърца от плът."

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?'' Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората, разбрах, какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми. Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мене, и аз в Теб. Желая и вие да викате Господа, но да знаете, че Той не ви е оставил. Привидно може да чувствате, че ви е оставил, но това е илюзия. Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, някоя човешка душа да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е Той! Положете се на Него. Живейте за Неговата Любов. Работете за Неговата Мъдрост, за Неговата Истина, за Неговата Правда и Доброта. Само така ще опитате пълнотата на Неговата Любов, и Неговата верност ще ви се изяви.

7. Беседа от Учителя, държана на 26 ноември, 1922 г. София.

----
* Матея, 27:46

Лама савахтани

2012-01-15T06:52:08Z

Лъчезарна:

[[Неделни беседи]]

[[1922]]

[[Живият Господ (1922)]]

==Лама савахтани==

"Или, Или, лама савахтани", т. е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? *

„Или, Или, лама савахтани?"– В тези думи Христос е вложил нещо посече от това, което е предадено в Евангелието. На български думата „Или" има съвсем друго значение – тя е съюзът или. Обаче, на староеврейски смисълът е друг. Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина. Това всеки е проверил. Например, българин отива във Франция. Като изучава езика, той не може да проникне в дълбокия смисъл на думите и лесно се познава, че е чужденец. За него всяка дума е точно определена, установена. В това отношение, той е като аристократ, за когото нещата имат точно определени форми. Животът на аристократа е установен, не търпи никакви промени. Под „аристократ" се разбира човек с установени идеи, със съзнание за своето благородно произхождение, благородна кръв.

Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата. – Кой ги осмисля? – Виделината. Значи, светлината изявява нещата, а виделината ги осмисля. В български език думата „виделина" заместват със „светлина". Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина. Например, намираш се на планината и отдалеч гледаш предметите. Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай. Ама тъмен ти бил светът! Сам по себе си, светът е красив. В твоя мозък има нещо, поради което не схващаш ясно пешата. Щом се приближиш към тях, те изпъкват в своята яснота.

И тъй, когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката любов; когато изгуби човешката любов, придобива Божията Любов. Човешката любов е светлина, а Божията – виделина. Значи, човек създава светлината, а Бог – виделината. Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина. Това психологически е вярно. Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране. Казват за някой момък, че се влюбил, че изявява чувствата си. Какво нещо е влюбването? – Запалил се. – Що е запалването? – Гори някой. – Що е горенето? Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно или ябълчната семка в земята. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условия на семето да израсте, ти никога не би разбрал съдържанието, което се крие в него. Също така не би разбрал смисъла и на думите, ако не им дадеш условие да израстат и да дадат плод. Обаче, има хора, които разбират смисъла на нещата. Как ще познаеш човешката любов? – Виж, какво прави влюбеният. Той започва да обръща голямо внимание на външността си: облича се добре, приглажда косата си, туря си хубава връзка, постоянно се оглежда в огледалото и казва: Любов имам аз! Прав е той. Лицето му е бодро, свежо – отдалеч свети. И това не е лошо, светлина има човекът. Но тази светлина скоро изгасва. Тя се явява бързо и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам, колко скоро се изменят човешките чувства? Представете си един млад момък, лицето му светнало, с доволен израз. В една кутия турил един пръстен и една гривна. Носи ги на своята възлюбена, на която ще изяви любовта си. Но някой му попречил да изкаже любовта си. И знаете ли, как майсторски? Ще ви приведа един пример от софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътува от София до Павлово. Влиза в един трамвай, дето имало много хора. В същото време влиза и един беден човек, с вързоп в ръка, но и той няма къде да застане. Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място. – Ето, тук, при краката ми има място, тури си долу вързопа. Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! Смути се момъкът. Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала. В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват.

Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е Божията Любов. Тя се отличава от човешката любов по това, че е абсолютно безкористна. Ако търсите користолюбие, ще го намерите в човешката любов. Тя използва всичко за себе си. Отглеждаш кокошки, патици, овце, свине – всичко за себе си; отглеждаш плодове, пак за себе си. Обаче, човешката любов има условия да се развива. След всичко това, вие се питате, защо човек страда толкова. – Как да не страдате, когато в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а тя – своя мъж. Родителите използват децата си, а те – родителите си; възлюбеният използва своята възлюбена, а тя – него; учителите използват своите ученици, а те – учителите си. Навсякъде виждаме използване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо. – Този организъм подобен ли е на нашия? – Подобен, но несравнено по-хармоничен и по-добре устроен от нашия. Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека. Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът. – Не отричам, че ги знаете, но не знаете, как да ги приложите в живота. Отчасти, хората знаят, как да прилагат правата линия. Те са турили по една ос в колелата и върху тази права линия се движат. Отчасти, те прилагат и плоскостта. Турят една дъска върху плоскостта, впрегнат два коня, хванат юздите им и казват: Ето едно движение в квадрат. Значи, първото движение е в права линия – праволинейно движение на колелата. Второто движение е на конете, които вървят напред и движат колата. Сега, от вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос; вие сами ще го разрешите.

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Кой не е казвал така при известна мъчнотия? И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: „Боже мой, защо си ме оставил?" Всеки е казвал тези думи. Ще кажете, че сте подобни на Христа. Не, има голяма разлика. Има нещо общо между всички хора, а именно: всички дишат, всички имат дробове. Въпреки това, хората се различават и в дишането: всички не дишат еднакво, всички не дишат един и същ въздух. Какъв въздух дишат онези, които по цели дни прекарват по кафенетата, дето всички пушат и пият? Какво ще занесат тези хора на своята жена и деца? – Дим, пушек – нищо повече. И това са все видни господа. Те решават важни въпроси в пушека, в дима на цигарите. Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша. Ако ме сравните с един от господата в кафенетата, ще намерите ли разлика? Ще намерите, разбира се. Аз съм весел, бодър, с бистър ум, животът има смисъл за мене. Онзи от кафенето ще каже: Има една особена философия, която разрешава всички въпроси. Каква е тази философия? – Философия на дима. – Димът ще се махне. – Как? – Чрез вентилатори. – Не, приятелю, вентилаторите не спасяват положението. Де е писано, че къщите трябва да имат вентилатори? Природата учи човека, как и къде да диша. Какъв въздух е нужен на човека? – Планински. Природата е създала планините, и хората трябва да ги използват. Казваш: И аз съм чел Библията. – Чел си я, но в кафенетата. Аз съм чел Библията на Витоша. Ти имаш разбиране за Библията на дима, а аз имам разбиране за Библията на чистия планински въздух, на белия сняг. Ние взимаме снега като символ на чистотата, на белия цвят. – Ама снегът се топи. – Снегът се топи, но белият цвят не се топи.

Защо белият цвят е невидим? Защо нещата се губят? Ако движа пръста си пред вас бавно, вие ще го виждате. Колкото по-бързо го движа, толкова по-мъчно го виждате, Най-после, бързината на движението става толкова голяма, че вие изгубвате пръста от очите си. Значи, човек не вижда само онези предмети, които се движат с голяма бързина. Очите не могат да схванат тази бързина. В този смисъл, когато се казва, че нещо изчезнало, това говори за голямата бързина, с която се движи. Значи, изчезването на телата има отношение към закона на движението. Следователно, ако вашите идеи и чувства вървят по възходящ път, те се движат с неимоверна бързина, поради което изчезват. Същото се отнася и за онези идеи и чувства, които вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т. е. изчезват от ума и сърцето на човека. Има случаи, когато видни професори загубват своите мисли. За тях се казва, че паметта им отслабнала. – Кога отслабва паметта? Според мене, когато паметта на човека отслабва, това се дължи на сгъстената материя, в която той попада. Гъстата материя прави човека материалист – повече егоист, отколкото идеалист. Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. Затова вие си служете с по-евтини методи.

И тъй, за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта. Ще кажете, че и вие разбирате това, но не е дошло още време за любовта. – Ето една крива идея! – Не е дошло време за любовта!–Какъв е вашият стремеж? Какво търсите вие в живота си? Не търсите ли щастието? Не се ли стремите към здраве, към живот? Всички хора се стремят към великото, незнайното, т. е. към Божественото. Не е важно, как те схващат своя стремеж. За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. Никакво съмнение не се позволява. Човек може да се съмнява отвън, но не и вътрешно. В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение. Впрочем, това зависи от разбирането на човека. В разбирането има степени на градация. Що е истина? За да разберете, дали една дума съдържа в себе си истината, трябва да проверите, доколко тя е музикална, доколко е пластична. Изпейте думата „истина", да видите, доколко се подава на модулация, дали е огъваема, или не.

Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. Като проповядвам, аз поглеждам ту на една, ту на друга страна. Мнозина се запитват, защо ги гледам. Значи, те се съмняват, търсят нещо користолюбиво в мене. Много естествено, като говоря на хората, все ще погледна към някого.

Една млада госпожица, детектив, попаднала в един затънтен град. Като обикаляла града, да намери нещо съмнително, тя срещнала един господин, който я погледнал особено. – Защо я погледнал така? – Харесал я човекът. Той върви и се обръща да я види, влюбил се в нея. Тя си казала: Ето един мошеник. Заслужава да се предаде на полицията. Тя мисли едно, той мисли друго. И аз, като ви говоря, мисля едно, а вие мислите друго. Вие мислите, дали това, което ви говоря, е истина. Аз пък мисля: Като ви говоря, дали истината ще ви засегне и дали ще ви заведе при Бога. Аз зная, какво говоря. Следователно, за мене е важно само едно: да възприемете истината и да я приложите в живота си.

„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Христос се намираше в голяма мъчнотия, затова изрече тези думи. Защо и за какво, тук прекъсвам мисълта си. Ще кажете, че оставям нещата недоизказани. Знаете ли, защо понякога прекъсвам мисълта си? Ще ви отговоря с един пример. Поканвам на обяд 12 души, слагам богата трапеза, и всички започваме да ядем. Изведнъж аз ставам от стола си и казвам: Всички вън! – Защо, какво става? – Всички вън! Час по-скоро, вън! – Кажи нещо, обясни ни! – Без обяснения, вън! Като излезем вън и видите, че къщата гори, ще разберете всичко без обяснения. Ето защо, някога аз прекъсвам мисълта си. Явява се известна празнина, която показва, че някъде става нещастие, някаква опасност ви грози. – Каква опасност ни очаква? – Ако погледнете долу, ще видите, какво ви очаква. Главите ви ще побелеят от ужас. Много пропасти има в живота. В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със счупени ръце и крака. Ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш вън и ще намериш най-близкия път до тях. Там ще отидеш да им помогнеш. – Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам, – На високото място можеш само да се молиш и да плачеш. Ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу, при тях.

Христос се обърна към Бога с думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" С тези думи Христос показа на хората, че при известни случаи, Бог може да ги изостави. – Кога именно? – Когато те забравят Неговия език. Ако посети всички вярващи, не зная, колко от тях разбират езика на Бога и го прилагат. Все ще се намерят такива хора, но са малко. Ако днес Христос посети всички християнски църкви, да чуе, как се проповядва Словото, ще се обърка от тълкуванията на видните проповедници. Всеки тълкува Словото по свой начин. Виден проповедник се качва на амвона и започва с думите: „Или, Или, лама савахтани?" – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" След това продължава да тълкува, защо Христос се обърнал към Бога с тези думи. Като свърши проповедта си, проповедникът пита слушателите си: Добре ли говорих? – Отлично, с голяма последователност. Пък езикът ти беше точен, ясен. Като слуша това, Христос казва: Тези хора говорят добре, но постъпват зле. Ние говорим просто, скромно, по прилагаме истината. От евангелската църква Христос отива в православната. Там, скрит в един ъгъл, Той слуша, какво се говори. От олтара излиза владиката, с мантия, със златна корона на главата и със скиптър в ръка и започва да чете: „Или, Или, лама савахтани?" Знаете ли, братя християни, колко е страдал Христос, за да изрече тези думи? И продължава да развива своята проповед. Слушателите му си казват: Наистина, пострада Христос, но ти се ползваш от Неговите страдания. Ти наметна мантията, тури короната на главата си и взе патерица в ръка. Външен блясък – външна светлина. Опитайте се да кажете днес истината на някого! Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си.

Тази сутрин, всеки от вас ще разреши поне един важен въпрос. Как ще го разрешите? Има само един начин да го разрешите правилно. Ще обясня мисълта си с един пример. Баща си, имаш син доста даровит музикално. За да излезе нещо от него, той трябва да попадне в ръцете на много даровит учител, иначе, нищо няма да постигне. Следователно, всеки въпрос трябва да се разреши правилно, по закона на любовта. Не е достатъчно само да свириш, нужно ти е любов, разбиране. Например, слушаш един велик музикант, който изпълнява музика от Вагнер. Ти обичаш този композитор и отиваш да слушаш музиката му. Някой казва, че музиката на Вагнер е бурна, шумна; в нея има гръмотевици, цялата зала се тресе. Който обича Вагнер, казва: Идея има този музикант! Други възразяват: Никаква идея няма, освен един материализъм. Кога човек се изказва бурно? – Когато иска да убеди някого в нещо. Кога човек се изказва тихо, спокойно? – Когато това, което иска да каже, е много хубаво. Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно, тихият глас на природата представя външна проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете, какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината. Ще кажете, че това са фигури на речта. Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език, мъчно може да се предаде говорът на светлината.

Седим двама души в тъмна стая. Единият казва: Имам да плащам една полица от 100 хиляди лева и, ако не я изплатя в два-три дена, ще отида в затвора. – Не бой се, добър е Господ. – Пари ми са нужни! – Не се безпокой, аз ще направя едно чудо. Оставям на масата няколко златни монети, без той да знае, и му казвам: Ще имаш тази сума. – Това са празни думи, не ги разбирам. Колко са ми говорили такива неща! – Ще имаш тези пари и ще се убедиш в думите ми. – Как ще ги имам? Докато не ги видя, не вярвам. Тъмно е пред очите ми. – Да бъде светлина! Веднага той разбра езика на светлината. Видя парите, взе ги и се зарадва. Питам го: Разбра ли сега езика на светлината? Докато ти говорих в тъмнината, не ме разбираше. Щом дойде светлината, ти ме разбра. Знай, че Бог ти изпраща тези пари. Той плаща дълговете ти, с желание, да разбереш светлината и да не грешиш повече. Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина. И в ума на човека може да настане тъмнина. Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: Не се обезсърчавай, ще се оправят работите. – Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй! Тихият глас в тебе говори: Не се страхувай, всичко ще се нареди. – Кога ще се нареди? – Скоро, много скоро. И наистина, не се минават пет минути, и в ума ти настане просветление. Влезе нова мисъл в ума ти и започваш да разбираш нещата по нов начин. Сега казваш: Дойде светлина! – Светлината те спаси от престъпление.

Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? – Бога, Великото начало в живота. Ново разбиране е нужно на човека. Ще четеш Писанието с Ново разбиране. Ще цитираш следния стих: „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси." Значи, праведният никога не изпада в положение да проси. – Защо? – Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и др. Тръгваме двама души на път, без пет пари в джоба си. Аз вървя тихо, спокойно, не се страхувам от нищо. Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем? Стигаме до едно село. Виждаме в един двор, как селяните се мъчат да поправят една счупена кола. Питам ги: Имате ли нужда от майстор, да поправи колата? – Разбира се, имаме нужда. Спирам се, поправям колата и тръгваме да си вървим. Обаче, те ни задържат, нахранят ни, стоплят ни и след това продължаваме пътя си. На друго място пак имат нужда от мене. При това положение, ще подлагаме ли ръка за помощ? По-нататък, влизаме в друга къща, дето има болен. Аз веднага го преглеждам и давам наставления за лекуването му. След това отиваме на трето място и т. н. В такъв случай, ще подложа ли ръка? – Никога! – Ето защо, когато Бог е с тебе, Той ще те научи на едно изкуство. Излезе ли от тебе Бог, всички изкуства, всички знания ще те напуснат. Като ви казвам, че трябва да научите някое изкуство, това значи, че Бог трябва да влезе във вашата душа и да ви научи да работите. Знаете ли, колко време е работил Господ, за да създаде едно изкуство? Ти казваш: Аз зная всичко. Знаете ли, колко време е употребил Бог за създаването на този свят?

Сега ще ви приведа един пример, да видите, колко повърхностно мисли човек. Да вземем дихателната система. Кой може да обясни, що е дишането? – Е, кой не диша! Учените определят много добре дишането, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 000 000 клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко, разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. В една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди, значи, на обяда се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. Като поемаш въздух, трапезата се слага, а като издишаш, обядът се свършва. В три секунди яденето се слага и вдига, чиниите се измиват. В това време, всяка клетка е извършила своята работа, извършила всички химически процеси и пак се готви за ново ядене. В един час се слагат 1 200 обяда. Ако се пресметне, в 24 часа колко прави, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането. И вие седите недоволни и си казвате: Аз страдам! Казвам: Приятелю, в твоите дробове 600 милиона душички работят денонощно за тебе, и ти пет пари не си платил на тях. Ти си недоволен от живота, оплакваш се от него, не знаеш, защо си дошъл на земята. Други работят за тебе, а ти си мързелив, чакаш наготово. Имаш някаква идея. Но каква е тази идея? Синът е недоволен от баща си, че му пращал малко пари, не толкова, колкото искал той. Наежил се против баща си, Казвам: Този син е търтей. Синът пита: Не съм ли свободен да изповядвам идеите си? Аз съм свободомислещ човек. – Какви са твоите идеи? Идеи на яденето. Като ядеш, мислиш ли за работниците в дробовете? Платил ли си им нещо? Ако на всеки работник плащаш по б лв., колко трябва да платиш? Най-малко 30 милиарда лева. На 600 милиона работника по 5 лв., прави 30 милиарда. Това е само за един ден. Колко ще платите за една година? Какво ще кажете за работниците в стомаха и в мозъка? Милиарди са нужни, за да се изплатите на всички работници във вашето тяло.

Ще цитирате стиха от Евангелието : „Страшно и чудно съм създаден." Това се отнася до човека. Какво страшно има в него? Математика има тук! – По благодат съм спасен. – По благодат си спасен, разбира се. Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако никой човек не те обича, поне Бог те обича. Не пълнете ума си с отрицателни мисли. Не е вярно, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите още много, които ви обичат, които ви изпращат своите красиви мисли и чувства. И вие имате красиви мисли и чувства, но колко от тях сте приложили? Дойде някой и ми казва, какво мисли да прави, Хубави неща е намислил, но минават години, и той нищо не е приложил. Ще се извинява, че се явили препятствия в живота му. Не, приятелю, с твоята гранитна и желязна воля, ти сам си препятстваш. А това е волята на насилието, което всичко разрушава. Ще работиш, да придобиеш диамантена воля. Тогава няма да се намери сила, която да ти препятства. И като вложиш любов в тачи воля, каквото намислиш да направиш, ще успееш. Чрез любовта всичко се постига.

Казваш: Какво да правя, като не ме разбират хората? – Какво да кажа аз? Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да ме разбирате! Обаче, аз търся причината на вашето неразбиране. Слизам долу, до вас, и още по-дочу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня. И вие правете същото. Не питайте, защо хората не ви разбират, но търсете причината за това и, като я камерите, турете я настрана. Всички трябва да извикате „Или, Или". Ще кажете, че много пъти сте викали „Боже мой, Боже мой!" Много пъти сте викали, но не като Христа. Един път извикайте, но както Христос е извикал. Само тогава ще разрешите всички въпроси. Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската. – Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка. Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел. Направил точно изчисление и, след 20 минути, мостът бил готов. Така и вие ще извикате „Или, Или" и ще разрешите важния въпрос.

Днес всеки се оплаква от своята мъчнотия. В какво се заключава мъчнотията ти? Имаш да даваш две хиляди лева. Кредиторът ти извадил изпълнителен лист и, ако не можеш да ги платиш, ще влезеш в затвора. – Може и да не влезеш. Уверен ли си, че непременно ще отидеш в затвора? Който носи Божията Любов в себе си, не може да бъде в затвор. Ако праведният влезе в затвора, това е специална мисия за него. Той е изпратен там да работи между затворниците. Това е привилегия за него. Праведният никога не може да лежи в затвора за дълг. Друг е въпросът за обикновения човек. Той очаква да му дойдат наготово отнякъде пари, да изплати дълга си и, ако не дойдат, казва: Няма Бог в света! Казвам: Един ваш приятел ви изпратил по пощата две хиляди лева, но има някакво закъснение, ще ги получите малко по-късно. Вие веднага се разколебавате в приятеля си и казвате: Той не устоя на думата си. Казвам: Бог всякога устоява на думата си. Не се съмнявайте в Него. Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай, Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът Му не е дошъл навреме, това се дължи на неуредицата във вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от небето тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Кой е крив после? – Пак Бог.

– Какво е нужно на човека? – Любов. Без любов няма живот. Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината. Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за любовта, искам да ви дам правилен начин за нейното възприемане. Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема. Аз се съмнявам в това, че любовта може да дойде в кафенето и оттам да я приемете. Не само, че се съмнявам, но зная положително, че Божията Любов никога не посещава опушени, димящи места. Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш. С други думи казано: Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. Докато сърцето ви е нечисто, Любовта не може да ви посети. Колкото и да викате към Бога, Той ще ви каже: Едно място има за мене – чистото човешко сърце. Очистете сърцето си, и аз ще ви посетя. Щом Бог ви посети, вие ще изпитате широка, безкористна любов към всичко живо в света.

Като ви наблюдавам, виждам, че между вас има и стари, и млади – от различни възрасти. Стари са онези, които са живели повече в мъдростта, а млади, които са живели повече в любовта. Значи, младите излизат от любовта, а старите живеят в мъдростта. Вие се делите на два лагера: на стари и млади. Старите казват: Тия млади! Младите казват: Тия стари! Това е неразбиране на нещата. Младите вървят по майчина линия, а старите – по бащина линия. Ако сте стари, приличате на баща си, имате мъжки темперамент, искате да наложите волята си на другите. Който не се подчинява, показвате му юмрук. Младите казват, че и без юмрук може. – И едните са прави, и другите са прави, но де са допирните точки между тях? Старите живеят с човешката мъдрост, а младите – с човешката любов, поради което влизат в стълкновение помежду си. – Старите трябва да приемат Божията Мъдрост в себе си, а младите – Божията Любов. Само така ще разберете смисъла на думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" Питам: Защо мъжът напуща жена си, и жената напуща своя мъж? – За оправдание, мъжът казва, че жена му е лоша, затова я напуща. И жената казва, че мъжът й е лош. Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си. Ще кажете: Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори! – Пак повтарям: Мъжът трябва да напусне жена си, и жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: Какво учение е това? Продължавам: Кой мъж, като умре, не напуща жена си? И коя жена, като умре, не напуща своя мъж? Ако, в продължение на 24 часа, не изнесат тялото на мъжа от дома му, всички ще бягат от него. Щом започне да мирише, жената вика свещеника да пее, т. е. да го убеди да излезе вън. Същото се отнася и до умрялата жена. Ще седне мъжът да плаче за жена си, да казва, колко много я обичал. Той не говори истината. В себе си ще каже: Слава Богу, че се освободих от нея! Всеки трябва да бъде искрен, да признае истината, както си е, без никакво преувеличаване.

И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека. Закон е: Всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. Това наричат хората развод, напущане, парясване. Разводът търпи касация. Значи, делото се касира. Така се казва на юридически език. Не е лесно да се разведеш. Докато жената се разведе, косата й ще побелее. И докато мъжът се разведе, косата му ще побелее. Мъжът ще върви подир жена си, и жената - подир мъжа си, и на този, и на онзи свят. Не е лесно нещо разводът. Не си правете илюзии. Само любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е великата истина. Дето е истината, там е любовта. Вън от любовта никакво развързване не става. Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си.

– Само един начин има за това – да приемеш Божията Любов. Това значи, да пожертваш всичко за любовта. И мъжът може по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, да й създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля.

Ще приведа един пример за човек със силна воля. Той минава край една кръчма, и кръчмарят го вика: Влез вътре, да се почерпим по една чаша. Влиза вътре, сяда пред масата и казва на кръчмаря: Налей една чаша вино. Вдига чашата, поднася я към устата си и тихо си казва: Слушай, приятелю, досега аз ги се подчинявах, но отсега нататък, ти ще ми се подчиняваш. Ако искаш, свободен си да пиеш, но аз няма да пия. Ще платя за тебе, а ти ще пиеш. Така се разговаря той с приятеля си, който е в него, който го заставя да пие. След това плаща на кръчмаря, излива чашата с вино на земята и си отива у дома. Да пиеш цели 20 години, и в един момент да се откажеш от виното, това значи силна воля. Този е начинът, по който всеки може да работи. Човек има в себе си добри и лоши навици, наследени от ред поколения. С волята си той може да развива добрите си навици, а лошите да корени. – Имам един лош навик, обичам да пия. – Това е привилегия за тебе. Даден ти е случай да приложиш волята си. Напълни чашата с вино и кажи: Аз съм човек с диамантена воля. Същевременно съм безкористен. Мога да пълня чашите, но не и да ги празня. След това, кажи на кръчмаря: Сбогом, приятелю, плащам за чашата вино и я оставям на онзи, който не се е отказал да я изпразва.

„Или, Или, лама савахтани?" Де е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз поставам въпроса рязко: Можете ли в името на вашия Господ да вдигнете пълната чаша до устата си и да я върнете назад? Какво направи Христос, когато Му дадоха да пие? Пи ли Той от него? Какво Му дадоха да пие? – Оцет, смесен с жлъчка. Поднесоха чашата до устата Му, но Той не пи от нея. Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него. Христос изрече още много думи, но и аз не смея да ги кажа. – Кажи ги. – Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча. Ще вдигна чашата и ще я върна назад. Тогава Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си, когато Божията Любов ви посети, и възкръснете, тогава само ще разберете, какво е казал Христос. Внесете чистотата в себе си, и любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Исус, и какво – Христос. На второто пришествие Христос ще произнесе същите думи. Тогава мъртвите ще излязат от гробовете си. Когато Христос извика на кръста „Или, Или", веднага Му отговориха: Свърши се! Всички Го познаха.

Като ви говоря така, виждам по лицата ви съмнение и разочарование. Казвате: Това ли мислехме ние? Това ли очаквахме? – Сега не искам аз да ви гледам, но да ви гледа Божията Любов, и вие да се преобразите, да почувствате любовта и да започнете да живеете по нов начин. Ще приключа беседата си с един окултен разказ - от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи! Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действащо лице била Емелита – високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син, на когото името не се споменава. Астролозите предсказали, че за благото на царския син, трябвало да се извърши една жертва, а именно: Той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и, по изкуството на черната ложа, да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана, именно, Емелита. Значи, Емелита щяла да стане царица. Пратили сватове да я искат. Коя мома би се отказала от това положение? Обаче, на Емелита предстояло да стане жертва за царския син. Адептът Амах - Афу решил да спаси Емелита от нещастието, което я очаквало. Той й казал: Има един начин, по който можеш да се спасиш. В двореца има една слугиня, която прилича на тебе. Ще се уговориш с нея, тя да заеме твоето място, а ти – нейното, само за една седмица. Ще смените дрехите, а същевременно и ролите си: тя ще бъде царица, а ти – слугиня в двореца. Ще кажете, че е несправедливо да се спаси Емелита, а да пострада слугинята. Не, адептът намислил, как да спаси сърцето и на слугинята. Тя се съгласила да заеме мястото на Емелита. Облякла се, накитила се и станала царица, а Емелита заела последното място - слугиня на новата царица.

Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Питам: Защо трябваше слугинята да стане царица, а Емелита – слугиня? – За да се спаси сърцето й. Понеже времето е доста напреднало, оставям ви да мислите върху този разказ, и сами да си отговорите, какво е станало с човешкото сърце. Де е сърцето на човека? – Взето е. Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и, вместо него, ще се постави отнетото, изгубеното сърце. То трябва да се намери! – Кой е отнел истинското сърце? – Раамез-ен-Фухи.

И днес, с каменните си сърца, вие очаквате щастие на земята. Казвам ви: При сегашните условия, човек не може да бъде щастлив. Ако днес, при сегашните променчиви условия на живота, при сегашния обществен строй, се намери човек, който търси щастие, той би бил най-глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Хиляди примери има за това. Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде ден и за щастие, но още е много рано. Дадени ви са условия за това, и вие трябва да ги използвате. Вие търсите външни условия – имате ги; работа се иска от вас. Аз считам силен, велик човек онзи, на когото, като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: Господ даде, Господ взе. Ако му ги върнат, той благодари и казва: Господ взе, Господ даде. Той казва: Може да се живее и с пари, и без пари. Много начини има за живеене, не е само един.

Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство за живот, чрез което да добивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Имате вече човешката любов, всички я познавате. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия – не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината; кажете им, какво ги очаква в женитбата. – Какво представя женитбата? Как трябва да се поддържа родът? – Разумно да се поддържа. – Как трябва да се възпитава детето? – Разумно трябва да се възпитава. Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог, на лъжата, или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на любовта. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони.

Бъдете смели да изповядвате убежденията си. Казвате: Да не съблазним този, онзи. Разумният никого не съблазнява. Като се движа между вас, вие си казвате: Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш! – Аз изнасям истината. Тя иде от Бога. Какво съм аз? – Голям извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е. Всеки слънчев лъч, който ти уловиш, е специално за тебе. Веднъж лъчът паднал на тебе, никой не може да ти го вземе. Той е паднал специално за тебе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади.

Искам да бъдете смели, решителни, да разсъждавате добре. Вие се намирате на кръстопът, дето трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да бъдете! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този въпрос. Само глупавият говори за други пререждания. Ти, който си събуден, сега трябва да свършиш определената си работа. За другите пререждания има по-важни въпроси. Сега е денят, когато трябва да отворите сърцата си и да възприемете Божията Любов: да живеете с нея и да поставите основа на новата култура. Да приложим нейните основни форми. Казано е в Писанието: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам сърца от плът."

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?'' Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората, разбрах, какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми. Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мене, и аз в Теб. Желая и вие да викате Господа, но да знаете, че Той не ви е оставил. Привидно може да чувствате, че ви е оставил, но това е илюзия. Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, някоя човешка душа да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е Той! Положете се на Него. Живейте за Неговата Любов. Работете за Неговата Мъдрост, за Неговата Истина, за Неговата Правда и Доброта. Само така ще опитате пълнотата на Неговата Любов, и Неговата верност ще ви се изяви.

7. Беседа от Учителя, държана на 26 ноември, 1922 г. София.

----
* Матея, 27:46

Лама савахтани

2012-01-15T06:27:07Z

Лъчезарна:

[[Неделни беседи]]

[[1922]]

[[Живият Господ (1922)]]

==Лама савахтани==

"Или, Или, лама савахтани", т. е. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? *

„Или, Или, лама савахтани?"– В тези думи Христос е вложил нещо посече от това, което е предадено в Евангелието. На български думата „Или" има съвсем друго значение – тя е съюзът или. Обаче, на староеврейски смисълът е друг. Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина. Това всеки е проверил. Например, българин отива във Франция. Като изучава езика, той не може да проникне в дълбокия смисъл на думите и лесно се познава, че е чужденец. За него всяка дума е точно определена, установена. В това отношение, той е като аристократ, за когото нещата имат точно определени форми. Животът на аристократа е установен, не търпи никакви промени. Под „аристократ" се разбира човек с установени идеи, със съзнание за своето благородно произхождение, благородна кръв.

Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата. – Кой ги осмисля? – Виделината. Значи, светлината изявява нещата, а виделината ги осмисля. В български език думата „виделина" заместват със „светлина". Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина. Например, намираш се на планината и отдалеч гледаш предметите. Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай. Ама тъмен ти бил светът! Сам по себе си, светът е красив. В твоя мозък има нещо, поради което не схващаш ясно пешата. Щом се приближиш към тях, те изпъкват в своята яснота.

И тъй, когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката любов; когато изгуби човешката любов, придобива Божията Любов. Човешката любов е светлина, а Божията – виделина. Значи, човек създава светлината, а Бог – виделината. Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина. Това психологически е вярно. Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране. Казват за някой момък, че се влюбил, че изявява чувствата си. Какво нещо е влюбването? – Запалил се. – Що е запалването? – Гори някой. – Що е горенето? Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно или ябълчната семка в земята. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условия на семето да израсте, ти никога не би разбрал съдържанието, което се крие в него. Също така не би разбрал смисъла и на думите, ако не им дадеш условие да израстат и да дадат плод. Обаче, има хора, които разбират смисъла на нещата. Как ще познаеш човешката любов? – Виж, какво прави влюбеният. Той започва да обръща голямо внимание на външността си: облича се добре, приглажда косата си, туря си хубава връзка, постоянно се оглежда в огледалото и казва: Любов имам аз! Прав е той. Лицето му е бодро, свежо – отдалеч свети. И това не е лошо, светлина има човекът. Но тази светлина скоро изгасва. Тя се явява бързо и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам, колко скоро се изменят човешките чувства? Представете си един млад момък, лицето му светнало, с доволен израз. В една кутия турил един пръстен и една гривна. Носи ги на своята възлюбена, на която ще изяви любовта си. Но някой му попречил да изкаже любовта си. И знаете ли, как майсторски? Ще ви приведа един пример от софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътува от София до Павлово. Влиза в един трамвай, дето имало много хора. В същото време влиза и един беден човек, с вързоп в ръка, но и той няма къде да застане. Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място. – Ето, тук, при краката ми има място, тури си долу вързопа. Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! Смути се момъкът. Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала. В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват.

Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е Божията Любов. Тя се отличава от човешката любов по това, че е абсолютно безкористна. Ако търсите користолюбие, ще го намерите в човешката любов. Тя използва всичко за себе си. Отглеждаш кокошки, патици, овце, свине – всичко за себе си; отглеждаш плодове, пак за себе си. Обаче, човешката любов има условия да се развива. След всичко това, вие се питате, защо човек страда толкова. – Как да не страдате, когато в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а тя – своя мъж. Родителите използват децата си, а те – родителите си; възлюбеният използва своята възлюбена, а тя – него; учителите използват своите ученици, а те – учителите си. Навсякъде виждаме използване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо. – Този организъм подобен ли е на нашия? – Подобен, но несравнено по-хармоничен и по-добре устроен от нашия. Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека. Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът. – Не отричам, че ги знаете, но не знаете, как да ги приложите в живота. Отчасти, хората знаят, как да прилагат правата линия. Те са турили по една ос в колелата и върху тази права линия се движат. Отчасти, те прилагат и плоскостта. Турят една дъска върху плоскостта, впрегнат два коня, хванат юздите им и казват: Ето едно движение в квадрат. Значи, първото движение е в права линия – праволинейно движение на колелата. Второто движение е на конете, които вървят напред и движат колата. Сега, от вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос; вие сами ще го разрешите.

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Кой не е казвал така при известна мъчнотия? И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: „Боже мой, защо си ме оставил?" Всеки е казвал тези думи. Ще кажете, че сте подобни на Христа. Не, има голяма разлика. Има нещо общо между всички хора, а именно: всички дишат, всички имат дробове. Въпреки това, хората се различават и в дишането: всички не дишат еднакво, всички не дишат един и същ въздух. Какъв въздух дишат онези, които по цели дни прекарват по кафенетата, дето всички пушат и пият? Какво ще занесат тези хора на своята жена и деца? – Дим, пушек – нищо повече. И това са все видни господа. Те решават важни въпроси в пушека, в дима на цигарите. Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша. Ако ме сравните с един от господата в кафенетата, ще намерите ли разлика? Ще намерите, разбира се. Аз съм весел, бодър, с бистър ум, животът има смисъл за мене. Онзи от кафенето ще каже: Има една особена философия, която разрешава всички въпроси. Каква е тази философия? – Философия на дима. – Димът ще се махне. – Как? – Чрез вентилатори. – Не, приятелю, вентилаторите не спасяват положението. Де е писано, че къщите трябва да имат вентилатори? Природата учи човека, как и къде да диша. Какъв въздух е нужен на човека? – Планински. Природата е създала планините, и хората трябва да ги използват. Казваш: И аз съм чел Библията. – Чел си я, но в кафенетата. Аз съм чел Библията на Витоша. Ти имаш разбиране за Библията на дима, а аз имам разбиране за Библията на чистия планински въздух, на белия сняг. Ние взимаме снега като символ на чистотата, на белия цвят. – Ама снегът се топи. – Снегът се топи, но белият цвят не се топи.

Защо белият цвят е невидим? Защо нещата се губят? Ако движа пръста си пред вас бавно, вие ще го виждате. Колкото по-бързо го движа, толкова по-мъчно го виждате, Най-после, бързината на движението става толкова голяма, че вие изгубвате пръста от очите си. Значи, човек не вижда само онези предмети, които се движат с голяма бързина. Очите не могат да схванат тази бързина. В този смисъл, когато се казва, че нещо изчезнало, това говори за голямата бързина, с която се движи. Значи, изчезването на телата има отношение към закона на движението. Следователно, ако вашите идеи и чувства вървят по възходящ път, те се движат с неимоверна бързина, поради което изчезват. Същото се отнася и за онези идеи и чувства, които вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т. е. изчезват от ума и сърцето на човека. Има случаи, когато видни професори загубват своите мисли. За тях се казва, че паметта им отслабнала. – Кога отслабва паметта? Според мене, когато паметта на човека отслабва, това се дължи на сгъстената материя, в която той попада. Гъстата материя прави човека материалист – повече егоист, отколкото идеалист. Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. Затова вие си служете с по-евтини методи.

И тъй, за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта. Ще кажете, че и вие разбирате това, но не е дошло още време за любовта. – Ето една крива идея! – Не е дошло време за любовта!–Какъв е вашият стремеж? Какво търсите вие в живота си? Не търсите ли щастието? Не се ли стремите към здраве, към живот? Всички хора се стремят към великото, незнайното, т. е. към Божественото. Не е важно, как те схващат своя стремеж. За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. Никакво съмнение не се позволява. Човек може да се съмнява отвън, но не и вътрешно. В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение. Впрочем, това зависи от разбирането на човека. В разбирането има степени на градация. Що е истина? За да разберете, дали една дума съдържа в себе си истината, трябва да проверите, доколко тя е музикална, доколко е пластична. Изпейте думата „истина", да видите, доколко се подава на модулация, дали е огъваема, или не.

Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. Като проповядвам, аз поглеждам ту на една, ту на друга страна. Мнозина се запитват, защо ги гледам. Значи, те се съмняват, търсят нещо користолюбиво в мене. Много естествено, като говоря на хората, все ще погледна към някого.

Една млада госпожица, детектив, попаднала в един затънтен град. Като обикаляла града, да намери нещо съмнително, тя срещнала един господин, който я погледнал особено. – Защо я погледнал така? – Харесал я човекът. Той върви и се обръща да я види, влюбил се в нея. Тя си казала: Ето един мошеник. Заслужава да се предаде на полицията. Тя мисли едно, той мисли друго. И аз, като ви говоря, мисля едно, а вие мислите друго. Вие мислите, дали това, което ви говоря, е истина. Аз пък мисля: Като ви говоря, дали истината ще ви засегне и дали ще ви заведе при Бога. Аз зная, какво говоря. Следователно, за мене е важно само едно: да възприемете истината и да я приложите в живота си.

„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Христос се намираше в голяма мъчнотия, затова изрече тези думи. Защо и за какво, тук прекъсвам мисълта си. Ще кажете, че оставям нещата недоизказани. Знаете ли, защо понякога прекъсвам мисълта си? Ще ви отговоря с един пример. Поканвам на обяд 12 души, слагам богата трапеза, и всички започваме да ядем. Изведнъж аз ставам от стола си и казвам: Всички вън! – Защо, какво става? – Всички вън! Час по-скоро, вън! – Кажи нещо, обясни ни! – Без обяснения, вън! Като излезем вън и видите, че къщата гори, ще разберете всичко без обяснения. Ето защо, някога аз прекъсвам мисълта си. Явява се известна празнина, която показва, че някъде става нещастие, някаква опасност ви грози. – Каква опасност ни очаква? – Ако погледнете долу, ще видите, какво ви очаква. Главите ви ще побелеят от ужас. Много пропасти има в живота. В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със счупени ръце и крака. Ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш вън и ще намериш най-близкия път до тях. Там ще отидеш да им помогнеш. – Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам, – На високото място можеш само да се молиш и да плачеш. Ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу, при тях.

Христос се обърна към Бога с думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" С тези думи Христос показа на хората, че при известни случаи, Бог може да ги изостави. – Кога именно? – Когато те забравят Неговия език. Ако посети всички вярващи, не зная, колко от тях разбират езика на Бога и го прилагат. Все ще се намерят такива хора, но са малко. Ако днес Христос посети всички християнски църкви, да чуе, как се проповядва Словото, ще се обърка от тълкуванията на видните проповедници. Всеки тълкува Словото по свой начин. Виден проповедник се качва на амвона и започва с думите: „Или, Или, лама савахтани?" – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" След това продължава да тълкува, защо Христос се обърнал към Бога с тези думи. Като свърши проповедта си, проповедникът пита слушателите си: Добре ли говорих? – Отлично, с голяма последователност. Пък езикът ти беше точен, ясен. Като слуша това, Христос казва: Тези хора говорят добре, но постъпват зле. Ние говорим просто, скромно, по прилагаме истината. От евангелската църква Христос отива в православната. Там, скрит в един ъгъл, Той слуша, какво се говори. От олтара излиза владиката, с мантия, със златна корона на главата и със скиптър в ръка и започва да чете: „Или, Или, лама савахтани?" Знаете ли, братя християни, колко е страдал Христос, за да изрече тези думи? И продължава да развива своята проповед. Слушателите му си казват: Наистина, пострада Христос, но ти се ползваш от Неговите страдания. Ти наметна мантията, тури короната на главата си и взе патерица в ръка. Външен блясък – външна светлина. Опитайте се да кажете днес истината на някого! Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си.

Тази сутрин, всеки от вас ще разреши поне един важен въпрос. Как ще го разрешите? Има само един начин да го разрешите правилно. Ще обясня мисълта си с един пример. Баща си, имаш син доста даровит музикално. За да излезе нещо от него, той трябва да попадне в ръцете на много даровит учител, иначе, нищо няма да постигне. Следователно, всеки въпрос трябва да се разреши правилно, по закона на любовта. Не е достатъчно само да свириш, нужно ти е любов, разбиране. Например, слушаш един велик музикант, който изпълнява музика от Вагнер. Ти обичаш този композитор и отиваш да слушаш музиката му. Някой казва, че музиката на Вагнер е бурна, шумна; в нея има гръмотевици, цялата зала се тресе. Който обича Вагнер, казва: Идея има този музикант! Други възразяват: Никаква идея няма, освен един материализъм. Кога човек се изказва бурно? – Когато иска да убеди някого в нещо. Кога човек се изказва тихо, спокойно? – Когато това, което иска да каже, е много хубаво. Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно, тихият глас на природата представя външна проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете, какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината. Ще кажете, че това са фигури на речта. Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език, мъчно може да се предаде говорът на светлината.

Седим двама души в тъмна стая. Единият казва: Имам да плащам една полица от 100 хиляди лева и, ако не я изплатя в два-три дена, ще отида в затвора. – Не бой се, добър е Господ. – Пари ми са нужни! – Не се безпокой, аз ще направя едно чудо. Оставям на масата няколко златни монети, без той да знае, и му казвам: Ще имаш тази сума. – Това са празни думи, не ги разбирам. Колко са ми говорили такива неща! – Ще имаш тези пари и ще се убедиш в думите ми. – Как ще ги имам? Докато не ги видя, не вярвам. Тъмно е пред очите ми. – Да бъде светлина! Веднага той разбра езика на светлината. Видя парите, взе ги и се зарадва. Питам го: Разбра ли сега езика на светлината? Докато ти говорих в тъмнината, не ме разбираше. Щом дойде светлината, ти ме разбра. Знай, че Бог ти изпраща тези пари. Той плаща дълговете ти, с желание, да разбереш светлината и да не грешиш повече. Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина. И в ума на човека може да настане тъмнина. Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: Не се обезсърчавай, ще се оправят работите. – Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй! Тихият глас в тебе говори: Не се страхувай, всичко ще се нареди. – Кога ще се нареди? – Скоро, много скоро. И наистина, не се минават пет минути, и в ума ти настане просветление. Влезе нова мисъл в ума ти и започваш да разбираш нещата по нов начин. Сега казваш: Дойде светлина! – Светлината те спаси от престъпление.

Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? – Бога, Великото начало в живота. Ново разбиране е нужно на човека. Ще четеш Писанието с Ново разбиране. Ще цитираш следния стих: „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси." Значи, праведният никога не изпада в положение да проси. – Защо? – Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и др. Тръгваме двама души на път, без пет пари в джоба си. Аз вървя тихо, спокойно, не се страхувам от нищо. Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем? Стигаме до едно село. Виждаме в един двор, как селяните се мъчат да поправят една счупена кола. Питам ги: Имате ли нужда от майстор, да поправи колата? – Разбира се, имаме нужда. Спирам се, поправям колата и тръгваме да си вървим. Обаче, те ни задържат, нахранят ни, стоплят ни и след това продължаваме пътя си. На друго място пак имат нужда от мене. При това положение, ще подлагаме ли ръка за помощ? По-нататък, влизаме в друга къща, дето има болен. Аз веднага го преглеждам и давам наставления за лекуването му. След това отиваме на трето място и т. н. В такъв случай, ще подложа ли ръка? – Никога! – Ето защо, когато Бог е с тебе, Той ще те научи на едно изкуство. Излезе ли от тебе Бог, всички изкуства, всички знания ще те напуснат. Като ви казвам, че трябва да научите някое изкуство, това значи, че Бог трябва да влезе във вашата душа и да ви научи да работите. Знаете ли, колко време е работил Господ, за да създаде едно изкуство? Ти казваш: Аз зная всичко. Знаете ли, колко време е употребил Бог за създаването на този свят?

Сега ще ви приведа един пример, да видите, колко повърхностно мисли човек. Да вземем дихателната система. Кой може да обясни, що е дишането? – Е, кой не диша! Учените определят много добре дишането, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 000 000 клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко, разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. В една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди, значи, на обяда се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. Като поемаш въздух, трапезата се слага, а като издишаш, обядът се свършва. В три секунди яденето се слага и вдига, чиниите се измиват. В това време, всяка клетка е извършила своята работа, извършила всички химически процеси и пак се готви за ново ядене. В един час се слагат 1 200 обяда. Ако се пресметне, в 24 часа колко прави, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането. И вие седите недоволни и си казвате: Аз страдам! Казвам: Приятелю, в твоите дробове 600 милиона душички работят денонощно за тебе, и ти пет пари не си платил на тях. Ти си недоволен от живота, оплакваш се от него, не знаеш, защо си дошъл на земята. Други работят за тебе, а ти си мързелив, чакаш наготово. Имаш някаква идея. Но каква е тази идея? Синът е недоволен от баща си, че му пращал малко пари, не толкова, колкото искал той. Наежил се против баща си, Казвам: Този син е търтей. Синът пита: Не съм ли свободен да изповядвам идеите си? Аз съм свободомислещ човек. – Какви са твоите идеи? Идеи на яденето. Като ядеш, мислиш ли за работниците в дробовете? Платил ли си им нещо? Ако на всеки работник плащаш по б лв., колко трябва да платиш? Най-малко 30 милиарда лева. На 600 милиона работника по 5 лв., прави 30 милиарда. Това е само за един ден. Колко ще платите за една година? Какво ще кажете за работниците в стомаха и в мозъка? Милиарди са нужни, за да се изплатите на всички работници във вашето тяло.

Ще цитирате стиха от Евангелието : „Страшно и чудно съм създаден." Това се отнася до човека. Какво страшно има в него? Математика има тук! – По благодат съм спасен. – По благодат си спасен, разбира се. Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако никой човек не те обича, поне Бог те обича. Не пълнете ума си с отрицателни мисли. Не е вярно, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите още много, които ви обичат, които ви изпращат своите красиви мисли и чувства. И вие имате красиви мисли и чувства, но колко от тях сте приложили? Дойде някой и ми казва, какво мисли да прави, Хубави неща е намислил, но минават години, и той нищо не е приложил. Ще се извинява, че се явили препятствия в живота му. Не, приятелю, с твоята гранитна и желязна воля, ти сам си препятстваш. А това е волята на насилието, което всичко разрушава. Ще работиш, да придобиеш диамантена воля. Тогава няма да се намери сила, която да ти препятства. И като вложиш любов в тачи воля, каквото намислиш да направиш, ще успееш. Чрез любовта всичко се постига.

Казваш: Какво да правя, като не ме разбират хората? – Какво да кажа аз? Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да ме разбирате! Обаче, аз търся причината на вашето неразбиране. Слизам долу, до вас, и още по-дочу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня. И вие правете същото. Не питайте, защо хората не ви разбират, но търсете причината за това и, като я камерите, турете я настрана. Всички трябва да извикате „Или, Или". Ще кажете, че много пъти сте викали „Боже мой, Боже мой!" Много пъти сте викали, но не като Христа. Един път извикайте, но както Христос е извикал. Само тогава ще разрешите всички въпроси. Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската. – Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка. Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел. Направил точно изчисление и, след 20 минути, мостът бил готов. Така и вие ще извикате „Или, Или" и ще разрешите важния въпрос.

Днес всеки се оплаква от своята мъчнотия. В какво се заключава мъчнотията ти? Имаш да даваш две хиляди лева. Кредиторът ти извадил изпълнителен лист и, ако не можеш да ги платиш, ще влезеш в затвора. – Може и да не влезеш. Уверен ли си, че непременно ще отидеш в затвора? Който носи Божията Любов в себе си, не може да бъде в затвор. Ако праведният влезе в затвора, това е специална мисия за него. Той е изпратен там да работи между затворниците. Това е привилегия за него. Праведният никога не може да лежи в затвора за дълг. Друг е въпросът за обикновения човек. Той очаква да му дойдат наготово отнякъде пари, да изплати дълга си и, ако не дойдат, казва: Няма Бог в света! Казвам: Един ваш приятел ви изпратил по пощата две хиляди лева, но има някакво закъснение, ще ги получите малко по-късно. Вие веднага се разколебавате в приятеля си и казвате: Той не устоя на думата си. Казвам: Бог всякога устоява на думата си. Не се съмнявайте в Него. Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай, Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът Му не е дошъл навреме, това се дължи на неуредицата във вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от небето тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Кой е крив после? – Пак Бог.

– Какво е нужно на човека? – Любов. Без любов няма живот. Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината. Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за любовта, искам да ви дам правилен начин за нейното възприемане. Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема. Аз се съмнявам в това, че любовта може да дойде в кафенето и оттам да я приемете. Не само, че се съмнявам, но зная положително, че Божията Любов никога не посещава опушени, димящи места. Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш. С други думи казано: Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. Докато сърцето ви е нечисто, Любовта не може да ви посети. Колкото и да викате към Бога, Той ще ви каже: Едно място има за мене – чистото човешко сърце. Очистете сърцето си, и аз ще ви посетя. Щом Бог ви посети, вие ще изпитате широка, безкористна любов към всичко живо в света.

Като ви наблюдавам, виждам, че между вас има и стари, и млади – от различни възрасти. Стари са онези, които са живели повече в мъдростта, а млади, които са живели повече в любовта. Значи, младите излизат от любовта, а старите живеят в мъдростта. Вие се делите на два лагера: на стари и млади. Старите казват: Тия млади! Младите казват: Тия стари! Това е неразбиране на нещата. Младите вървят по майчина линия, а старите – по бащина линия. Ако сте стари, приличате на баща си, имате мъжки темперамент, искате да наложите волята си на другите. Който не се подчинява, показвате му юмрук. Младите казват, че и без юмрук може. – И едните са прави, и другите са прави, но де са допирните точки между тях? Старите живеят с човешката мъдрост, а младите – с човешката любов, поради което влизат в стълкновение помежду си. – Старите трябва да приемат Божията Мъдрост в себе си, а младите – Божията Любов. Само така ще разберете смисъла на думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" Питам: Защо мъжът напуща жена си, и жената напуща своя мъж? – За оправдание, мъжът казва, че жена му е лоша, затова я напуща. И жената казва, че мъжът й е лош. Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си. Ще кажете: Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори! – Пак повтарям: Мъжът трябва да напусне жена си, и жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: Какво учение е това? Продължавам: Кой мъж, като умре, не напуща жена си? И коя жена, като умре, не напуща своя мъж? Ако, в продължение на 24 часа, не изнесат тялото на мъжа от дома му, всички ще бягат от него. Щом започне да мирише, жената вика свещеника да пее, т. е. да го убеди да излезе вън. Същото се отнася и до умрялата жена. Ще седне мъжът да плаче за жена си, да казва, колко много я обичал. Той не говори истината. В себе си ще каже: Слава Богу, че се освободих от нея! Всеки трябва да бъде искрен, да признае истината, както си е, без никакво преувеличаване.

И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека. Закон е: Всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. Това наричат хората развод, напущане, парясване. Разводът търпи касация. Значи, делото се касира. Така се казва на юридически език. Не е лесно да се разведеш. Докато жената се разведе, косата й ще побелее. И докато мъжът се разведе, косата му ще побелее. Мъжът ще върви подир жена си, и жената - подир мъжа си, и на този, и на онзи свят. Не е лесно нещо разводът. Не си правете илюзии. Само любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е великата истина. Дето е истината, там е любовта. Вън от любовта никакво развързване не става. Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си.

– Само един начин има за това – да приемеш Божията Любов. Това значи, да пожертваш всичко за любовта. И мъжът може по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, да й създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля.

Ще приведа един пример за човек със силна воля. Той минава край една кръчма, и кръчмарят го вика: Влез вътре, да се почерпим по една чаша. Влиза вътре, сяда пред масата и казва на кръчмаря: Налей една чаша вино. Вдига чашата, поднася я към устата си и тихо си казва: Слушай, приятелю, досега аз ги се подчинявах, но отсега нататък, ти ще ми се подчиняваш. Ако искаш, свободен си да пиеш, но аз няма да пия. Ще платя за тебе, а ти ще пиеш. Така се разговаря той с приятеля си, който е в него, който го заставя да пие. След това плаща на кръчмаря, излива чашата с вино на земята и си отива у дома. Да пиеш цели 20 години, и в един момент да се откажеш от виното, това значи силна воля. Този е начинът, по който всеки може да работи. Човек има в себе си добри и лоши навици, наследени от ред поколения. С волята си той може да развива добрите си навици, а лошите да корени. – Имам един лош навик, обичам да пия. – Това е привилегия за тебе. Даден ти е случай да приложиш волята си. Напълни чашата с вино и кажи: Аз съм човек с диамантена воля. Същевременно съм безкористен. Мога да пълня чашите, но не и да ги празня. След това, кажи на кръчмаря: Сбогом, приятелю, плащам за чашата вино и я оставям на онзи, който не се е отказал да я изпразва.

„Или, Или, лама савахтани?" Де е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз поставам въпроса рязко: Можете ли в името на вашия Господ да вдигнете пълната чаша до устата си и да я върнете назад? Какво направи Христос, когато Му дадоха да пие? Пи ли Той от него? Какво Му дадоха да пие? – Оцет, смесен с жлъчка. Поднесоха чашата до устата Му, но Той не пи от нея. Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него. Христос изрече още много думи, но и аз не смея да ги кажа. – Кажи ги. – Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча. Ще вдигна чашата и ще я върна назад. Тогава Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си, когато Божията Любов ви посети, и възкръснете, тогава само ще разберете, какво е казал Христос. Внесете чистотата в себе си, и любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Исус, и какво – Христос. На второто пришествие Христос ще произнесе същите думи. Тогава мъртвите ще излязат от гробовете си. Когато Христос извика на кръста „Или, Или", веднага Му отговориха: Свърши се! Всички Го познаха.

Като ви говоря така, виждам по лицата ви съмнение и разочарование. Казвате: Това ли мислехме ние? Това ли очаквахме? – Сега не искам аз да ви гледам, но да ви гледа Божията Любов, и вие да се преобразите, да почувствате любовта и да започнете да живеете по нов начин. Ще приключа беседата си с един окултен разказ - от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи! Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действащо лице била Емелита – високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син, на когото името не се споменава. Астролозите предсказали, че за благото на царския сия, трябвало да се извърши една жертва, а именно: Той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и, по изкуството на черната ложа, да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана, именно, Емелита. Значи, Емелита щяла да стане царица. Пратили сватове да я искат. Коя мома би се отказала от това положение? Обаче, на Емелита предстояло да стане жертва за царския син. Адептът Амах - Афу решил да спаси Емелита от нещастието, което я очаквало. Той й казал: Има един начин, по който можеш да се спасиш. В двореца има една слугиня, която прилича на тебе. Ще се уговориш с нея, тя да заеме твоето място, а ти – нейното, само за една седмица. Ще смените дрехите, а същевременно и ролите си: тя ще бъде царица, а ти – слугиня в двореца. Ще кажете, че е несправедливо да се спаси Емелита, а да пострада слугинята. Не, адептът намислил, как да спаси сърцето и на слугинята. Тя се съгласила да заеме мястото на Емелита. Облякла се, накитила се и станала царица, а Емелита заела последното място - слугиня на новата царица.

Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Питам: Защо трябваше слугинята да стане царица, а Емелита – слугиня? – За да се спаси сърцето й. Понеже времето е доста напреднало, оставям ви да мислите върху този разказ, и сами да си отговорите, какво е станало с човешкото сърце. Де е сърцето на човека? – Взето е. Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и, вместо него, ще се постави отнетото, изгубеното сърце. То трябва да се намери! – Кой е отнел истинското сърце? – Раамез-ен-Фухи.

И днес, с каменните си сърца, вие очаквате щастие на земята. Казвам ви: При сегашните условия, човек не може да бъде щастлив. Ако днес, при сегашните променчиви условия на живота, при сегашния обществен строй, се намери човек, който търси щастие, той би бил най-глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Хиляди примери има за това. Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде ден и за щастие, но още е много рано. Дадени ви са условия за това, и вие трябва да ги използвате. Вие търсите външни условия – имате ги; работа се иска от вас. Аз считам силен, велик човек онзи, на когото, като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: Господ даде, Господ взе. Ако му ги върнат, той благодари и казва: Господ взе, Господ даде. Той казва: Може да се живее и с пари, и без пари. Много начини има за живеене, не е само един.

Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство за живот, чрез което да добивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Имате вече човешката любов, всички я познавате. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия – не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината; кажете им, какво ги очаква в женитбата. – Какво представя женитбата? Как трябва да се поддържа родът? – Разумно да се поддържа. – Как трябва да се възпитава детето? – Разумно трябва да се възпитава. Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог, на лъжата, или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на любовта. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони.

Бъдете смели да изповядвате убежденията си. Казвате: Да не съблазним този, онзи. Разумният никого не съблазнява. Като се движа между вас, вие си казвате: Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш! – Аз изнасям истината. Тя иде от Бога. Какво съм аз? – Голям извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е. Всеки слънчев лъч, който ти уловиш, е специално за тебе. Веднъж лъчът паднал на тебе, никой не може да ти го вземе. Той е паднал специално за тебе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади.

Искам да бъдете смели, решителни, да разсъждавате добре. Вие се намирате на кръстопът, дето трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да бъдете! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този въпрос. Само глупавият говори за други пререждания. Ти, който си събуден, сега трябва да свършиш определената си работа. За другите пререждания има по-важни въпроси. Сега е денят, когато трябва да отворите сърцата си и да възприемете Божията Любов: да живеете с нея и да поставите основа на новата култура. Да приложим нейните основни форми. Казано е в Писанието: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам сърца от плът."

Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?'' Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората, разбрах, какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми. Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мене, и аз в Теб. Желая и вие да викате Господа, но да знаете, че Той не ви е оставил. Привидно може да чувствате, че ви е оставил, но това е илюзия. Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, някоя човешка душа да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е Той! Положете се на Него. Живейте за Неговата Любов. Работете за Неговата Мъдрост, за Неговата Истина, за Неговата Правда и Доброта. Само така ще опитате пълнотата на Неговата Любов, и Неговата верност ще ви се изяви.

7. Беседа от Учителя, държана на 26 ноември, 1922 г. София.

----
* Матея, 27:46

КНИГА: Положителни и отрицателни сили

2011-11-28T20:44:34Z

Лъчезарна:

[[Общ Окултен Клас]]

[[1922]]

== Положителни и отрицателни сили ==

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/OO/OOK-02.pdf Положителни и отрицателни сили - оригинал]

* 1. [[Правила за Окултната школа, 01.10.1922]]
* 2. [[Положителни и отрицателни сили в Природата, 06.10.1922]]
* 3. [[Практическо приложение на музиката, 12.10.1922]]
* 4. [[Влияние на музиката, пеенето и движенията, 15.10.1922]]
* 5. [[Окултна музика, 22.10.1922]]
* 6. [[Влиянието на електричеството, 29.10.1922]]
* 7. [[Никаква лъжа, 05.11.1922]]
* 8. [[Музика и пеене – средство за постигане на Божественото, 12.11.1922]]
* 9. [[Музика и пеене – средство за тониране, 19.11.1922]]
* 10. [[Практическо приложение на окултната музика, 26.11.1922]]
* 11. [[Окултна музика, 3.12.1922]]
* 12. [[Значение на гласните при окултното пеене, 10.12.1922]]
* 13. [[Музиката – средство за концентриране, 17.12.1922]]
* 14. [[Окултна медицина, 24.12.1922]]
* 15. [[Правилният растеж на ученика, 02.01.1923]]
* 16. [[Значение на ръцете и пръстите, 07.01.1923]]
* 17. [[Тъмното петно в съзнанието, 21.01.1923]]
* 18. [[Малките случаи, 05.02.1923]]
* 19. [[Съмнение и воля, 11.02.1923]]
* 20. [[Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта, 19.02.1923]]
* 21. [[Качества на ума, на сърцето и волята, 25.02.1923]]
* 22. [[Произход на правите мисли, 08.03.1923]]
* 23. [[Влияние на планетите, 12.03.1923]]
* 24. [[Смисълът на противоречието, 19.03.1923]]
* 25. [[Точността, 08.04.1923]]
* 26. [[Окултна медицина, 15.04.1923]]
* 27. [[Правилни отношения, 22.04.1923]]
* 28. [[Работа на окултните сили, 29.04.1923]]
* 29. [[Правилно разпределение на енергиите, 13.05.1923]]
* 30. [[Закон за контрастите, 20.05.1923]]
* 31. [[Вяра и съмнение, 17.06.1923]]
* 32. [[Божественото и човешкото. Днес, а не утре, 28.06.1922]]
* 33. [[Проява на разумните сили в Природата, 01.07.1923]]
* 34. [[Упътване, 08.07.1922]]
* 35. [[Абсолютното малко и Абсолютното велико, 12.07.1923]]
* 36. [[Ученикът трябва да разбира, 12.07.1923]]

КНИГА: Положителни и отрицателни сили

2011-11-28T20:44:03Z

Лъчезарна:

[[Общ Окултен Клас]]

[[1922]]

== Положителни и отрицателни сили ==

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/OO/OOK-02.pdf Положителни и отрицателни сили - оригинал]

* 1. [[Правила за Окултната школа, 01.10.1922]]
* 2. [[Положителни и отрицателни сили в Природата, 06.10.1922]]
* 3. [[Практическо приложение на музиката, 12.10.1922]]
* 4. [[Влияние на музиката, пеенето и движенията, 15.10.1922]]
* 5. [[Окултна музика, 22.10.1922]]
* 6. [[Влиянието на електричеството, 29.10.1922]]
* 7. [[Никаква лъжа, 05.11.1922]]
* 8. [[Музика и пеене – средство за постигане на Божественото, 12.11.1922]]
* 9. [[Музика и пеене – средство за тониране, 19.11.1922]]
* 10. [[Практическо приложение на окултната музика, 26.11.1922]]
* 11. [[Окултна музика, 3.12.1922]]
* 12. [[Значение на гласните при окултното пеене, 10.12.1922]]
* 13. [[Музиката – средство за концентриране, 17.12.1922]]
* 14. [[Окултна медицина, 24.12.1922]]
* 15. [[Правилният растеж на ученика, 02.01.1923]]
* 16. [[Значение на ръцете и пръстите, 07.01.1923]]
* 17. [[Тъмното петно в съзнанието, 21.01.1923]]
* 18. [[Малките случаи, 05.02.1923]]
* 19. [[Съмнение и воля, 11.02.1923]]
* 20. [[Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта, 19.02.1923]]
* 21. [[Качества на ума, на сърцето и волята, 25.02.1923]]
* 22. [[Произход на правите мисли, 08.03.1923]]
* 23. [[Влияние на планетите, 12.03.1923]]
* 24. [[Смисълът на противоречието, 19.03.1923]]
* 25. [[Точността, 08.04.1923]]
* 26. [[Окултна медицина, 15.04.1923]]
* 27. [[Правилни отношения, 22.04.1923]]
* 28. [[Работа на окултните сили, 29.04.1923]]
* 29. [[Правилно разпределение на енергиите, 13.05.1923]]
* 30. [[Закон за контрастите, 20.05.1923]]
* 31. [[Вяра и съмнение, 17.06.1923]]
* 32. [[Божественото и човешкото. Днес, а не утре, 28.06.1923]]
* 33. [[Проява на разумните сили в Природата, 01.07.1923]]
* 34. [[Упътване, 08.07.1923]]
* 35. [[Абсолютното малко и Абсолютното велико, 12.07.1923]]
* 36. [[Ученикът трябва да разбира, 12.07.1923]]

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-11-01T08:51:49Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Общ Окултен Клас]]
== За Астрологията - Общ окултен клас ==

==1923г. ==

*Да кажем, вие искате да изберете една мома, искате да знаете дали е за вашия син, или не. Трябва да знаете кога е родена. Например родена е в 1899 г., на 30 март, в 4 часа сутринта. Сега онзи, който разбира от астрология, изведнъж ще види по съчетанието на планетите през тази година какво носи тя със себе си, какъв е характерът и т. н. Той ще разбере дали всичко това говори за, или против тази мома. След туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени. Той е роден в 1889 г., на 15 декември, в 6 часа сутринта. Тъй че този астролог, като направи хороскопа и на двамата, веднага ще разберете как ще живеят, дали си подхождат и т. н. Разбира се, съвременната астрология прави известни погрешки и вследствие на това не предсказва абсолютно вярно нещата. Слънцето, като влиза във Водолея, става едно разместване, затова всички астролози трябва да поправят своите астрологии, своите хороскопи. Засега астролозите не предсказват вярно, но принципите са верни. Те трябва да направят известна реорганизация на съвременните хороскопи. Действително, от чисто астрологическо гледище, един астролог днес може да предскаже каква ще бъде съдбата на вашата снаха или на вашия зет с точност 75-80%.

*Аз бих желал някои от окултните ученици да се занимават с астрология. Някои казват: „Какво ще бъде моето щастие?“ Астролозите могат да ви кажат през коя година какво може да ви се случи, каква промяна може да стане в духовния ви живот, какви боледувания ще имате на физическия свят и т. н. Тези неща се предвиждат. Пък като дойдете и до другите науки като физиогномия, френология, хиромантия, ще видите, че нищо не е скрито-покрито. Ще видите, че всичко, каквото предстои на човека да мине, е написано, съдбата му е определена. Това е една обективна наука, която за в бъдеще ще се разработи. Някои казват, че човек трябва да владее звездите. Не, няма какво да владее звездите, но трябва да се води по съвета на звездите. Ние не можем да ги владеем. Човек трябва да се ръководи по съвета на своята съдба.

"[[Свобода, знания и мир]]"05.12.1923г.

[[КНИГА: Високият идеал]]

== 1928 ==
Астролозите познават кой човек е страхлив или кой е подозрителен.Сатурновите типове са подозрителни. Каквото да им се говори, те казват: "Тази работа не ни радва, тя няма да се нареди добре."Защо работите на българите не се уреждат добре? – Понеже Сатурн ги управлява. Каквато работа да започне българинът, в края на краищата той ще фалира. Българинът започва добре, но като дойде до едно място, казва:"Тази работа не върви напред, няма да се нареди както трябва." Той обича да разсъждава, да философства. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят. От астрологическо гледище е интересно да се знае кога ще дойде времето, когато България ще се управлява от друга някоя планета освен Сатурн. Днес всички се запитват кога Сатурн е взел надмощие над българите? Кога са изпаднали българите под влиянието на Сатурн, това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам. Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му веднага започва да тупти и той се съживява. Сатурн, Венера, както и останалите планети, съществуват като реалности и оказват въздействие както върху отделния човек, така и върху отделните народи.

Не само планетите влияят върху човека. В невидимия свят съществуват цели йерархии от напреднали, разумни същества, ангели, които влияят, помагат на цялото човечество. Тези същества са отражение на любовта. Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с този принцип. Не само българите, но всички хора, след грехопадането още, са изгубили връзката си с любовта, с този велик принцип, и днес трябва да я възстановят. Всеки човек може да бъде българин, в смисъл сатурнов тип. Българинът е повече замислен, обича да философства. Като седне някъде, той веднага започва да мисли, да разсъждава и да мълчи. За да се развесели, той трябва да пийне поне половин или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпака си настрана и започва да пее:"3аплакала е гората, гората и планината" Или "Стоян мами думаше".

[[Форми на съзнанието]] 04.01.1928 г.

[[КНИГА: Великото и красивото]]

== 1929 г. ==

Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото [и?] слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

[[Източници на живота]] 30.10.1929 г.

[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]

==1930г. ==

*Да не се занимавате с условията, това значи, да отхвърлите външния свят. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито от външния свят, нито от условията, но ще знаете, че те не трябва да спират вашето развитие. Не се борете със света, но ползвайте се от него. Изучавайте света, за да го разбирате, да не ви подчини със своите условия. И тъй, искате ли да се ползвате от условията, вие трябва да приложите възможностите, които се крият във вас. Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. - Ама ще остарея, ще стана инвалид. От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия. Какво се ползва човек от добрите условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислят, че като знаят асторология, като разбират съчетанията на планетите, могат да изменят настоящето си да подобрят бъдещето си. Въпреки всичкото си знание, те не успяват да подобрят живота си. За да си помогне сам, човек трябва да разбира условията и възможностите, които се крият във физическия, в духовния и в Божествения свят. Значи, той трябва да разбира хороскопите на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако се ползва само от първия хороскоп, човек може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопите на двата свята, той ще подобри положението си два пъти повече от първия случай. Най-после, ако познава трите хороскопа, той ще подобри живота си изцяло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си. Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на големи страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовта, човек трябва да е готов да я постави на мястото и. Той трябва да и каже: Не искам само да паля чергите на хората, но да любя, както Бог люби. Венера трябва да внесе мир и радост в човешката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огън в олтаря на човешката душа.

"[[Права мисъл 2]]"02.04.1930г.

[[КНИГА: Степени на съзнанието]]

== 1933 г. ==

Мнозина от вас страдат от изобилие, а не от недоимък. Вие сте надарени хора, а не бездарници. У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някой изкривил веждите си, друг – устата си, трети – окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието от един пръст до друг, да видиш, къде е отклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време, Сатурн, недоволен от живота си, решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан. Той е недоволен от всички хора и казва: От никого нищо не искам. Дойде ли при него някой да му говори за женитба, той казва: Не мога нищо да те съветвам и аз още не съм венчан. Понеже е Бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания. И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. Като знаеш това, не прави грешки, за да не страдаш нито ти, нито окръжаващите.

[[Човешкият нос]] 01.03.1933 г.

[[КНИГА: Работа на природата]]

==1936г. ==

* Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота и те обясняват на какво се дължат условията, противоречията. Има една наука астрология, която казва, че когато човек е малко буен, той е марсианец, обича да се гневи. Той има много желязо в кръвта си, той проявява сила. Или може да се каже за някой друг, че е венерин тип: има някакви си лоши чувства, каквото обещае, не го изпълнява. Това е по отношение на чувствата. Някой пък може да има влиянието на Меркурий. Сега, откъде са взели тези работи? Казват, че на хората първоначално е дадено едно откровение. Когато бил създаден, дадено му било откровение и хората разработват това сега, което му е било дадено чрез откровение. Това е дълбока работа, да можеш да виждаш влиянията на Марс, на Меркурий, Сатурн, Венера и прочее. От старо време са вярвали в седемте планети. Но едва вещите астролози разбират от тази наука. А пък за другите това са празни думи, да се говори за влиянието на една планета. Казвам, колко е далеч Марс от Земята? ("На 55 милиона километра от Земята най-близо.") Едно небе, което се намира на 55 милиона километра от Земята, да упражнява влияние на хората?! Как ще си представите това? Сега, по закона на аналогията, отде произтича това влияние? Представете си, че краката ти могат да ти влияят. Как? Ако краката ти са здрави, те ще те носят. Но един ден малкият пръст на твоя крак заболее и веднага този крак ти влияе, твоето състояние се изменя.

"[[Три категории храни. Първото обещание КИ]]"29.01.1936г.

[[КНИГА: Към извора]]

== 1943 г. ==

Цялата вселена пее – слънцето, земята, звездите – всички пеят. Следователно, и хората трябва да пеят. Какво е музикалното отношение между земята и слънцето? – Кварта с два потенциала. Всички планети пеят. В музикално отношение, Луната е доста напреднала; музиката й е нежна, любовна. Музиката на Меркурий е повече парична. Той пее, ако му платят. Музиката на Марс е войнствена, на Юпитер – с достойнство, величествена, на Сатурн – критична. Попаднеш ли под критиката на Сатурн, мъчно ще се решиш да излезеш на сцената.

[[Любов и безсмъртие]] 17.11.1943 г.

[[КНИГА: Новият светилник]]

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-11-01T08:50:39Z

Лъчезарна: /* 1929 г. */

За Астрологията - Съборно слово

2011-10-21T19:38:29Z

Лъчезарна:

== 1926 г. ==
Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

[[Педагогически правила]] 09.07.1926 г.

[[IV Младежки събор]]

==1941 г. ==

*Сега ще взема онези, които изучават астрология. И тук, и в Америка, и в Англия, и в Германия правят една погрешка, понеже вземат това изкуство за прехрана. Те мязат на врачки. Една врачка, за да се прехрани, ще каже някоя лъжа. Циганката ще ти каже: „Девет кила късмет имаш.“ Майката и бащата определят качествата на зодиака, астрологическия момент, когато детето се ражда. Ако туй дете се роди на 22 март, понеже март е дом на човешкия ум, туй дете така се поляризира, че всичките домове се намират в едно хармонично съчетание. Но зависи от бащата и майката. Ако бащата е учен, и детето ще бъде умно. Ако майката е умна, и детето ще бъде умно. Те определят неговите астрологически възможности. То не може да измени своя път. Един напреднал дух никога не избира невежа майка. На мене да ми разправят, една напреднала душа избира един отличен баща и една отлична майка. Душа, която не е напреднала, може да избере посредствени.

"[[Двама или трима - Възможности за щастие]]"14.09.1941г.

[[КНИГА: Възможности за щастие]]

*Един професор се занимавал с астрология, но се обезверил дотолкова, че искал да се освободи от всички книги, за които дал много пари. „Не вярвам вече в тази наука“, казал той. „Намерих Христос, нищо повече не искам.“ Защо се обезверил? Причината за обезверяването не е в астрологията, но в самия него. Сърцето му се намира в стълкновение с неговия ум. Той изучавал механичната страна на астрологията, в която, наистина, има неща непроучени и непроверени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. С отричането на астрологията той не разрешава въпросите на живота. Астрологията е за гениалните хора, за светиите и за пророците. И обикновените хора могат да я изучават, но ще се натъкват на противоречия. Какво означава думата „астрология“? Тя е съставена от думата „астро“ – звезда и „логос“ – слово. Значи астрологията е слово за звездите. Следователно само онзи може да изучава астрологията и да се ползва от нея, който гледа на звездите като на живи, разумни същества, които говорят. Ако не можеш да чуваш говора на Слънцето, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Луната, ти не си астролог, нищо не разбираш от астрология.

"[[Единственото нещо]]"

[[КНИГА: Възможности за щастие]]

За Астрологията - Съборно слово

2011-10-21T19:38:06Z

Лъчезарна: /* 1941г. */

За Астрологията - други източници

2011-10-21T19:24:46Z

Лъчезарна: Нова страница: Една сестра запита: „Какво значение има положението на планетите?“ Планетите, изобщо небесн...

Една сестра запита: „Какво значение има положението на планетите?“

Планетите, изобщо небесните тела, са центрове, от които излизат грамадни енергии във всички посоки, и на това се основава тяхното значение. Има особени положения, важни моменти в живота, които се определят от положението на планетите, Слънцето и звездите. Писанието казва: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява.“ Астрологията, ако се изучава по буква, умъртвява, а като наука за Духа е важна. Разумното начало създаде принципите и законите и човек трябва да се учи от тях. В астрологията са изгубени известни ключове. Човек трябва да знае кои часове през деня са на Слънцето; всеки ден си има часове на Слънцето, също и всяка вечер. Уран и Нептун създават твърде големи нещастия на хората, не защото имат лоши влияния, но защото съвременното човечество не е още готово да приема правилно техните енергии. Те сега засилват дейността си. Човек има дванадесет тела и всеки дом в астрологията отговаря на едно тяло; също така и всяка зодия.

Луната влияе за пречистване на чувствата – не да бъдеш разгорещен, а да бъдеш трезвен. Трезвените чувства са религиозните. Като земните жители няма никъде в Слънчевата система – нито на Сатурн, нито на Марс, нито на Венера и пр. – и от тяхната опитност всички се ползват. Земята е една лаборатория за експерименти. В Слънчева система когато искат да прокарат известна реформа, правят я на Земята и когато сполучи, прилагат я и на други места. На Земята могат да стават опити. Сега иде време, когато планетите ще се намерят в благоприятно съчетание и ще почнем една благоприятна еволюция. Тогава условията на Земята ще се изменят. Планетите и звездите ще изменят отношението си към Земята.

По този път, по който хората вървят, никога не могат да бъдат щастливи. Не че щастието е непостижимо, но то е съчетание на всички астрологически принципи, които действат.

Човек има отношение към Космоса; той е микрокосмос и затова всичко, което е вън, в макрокосмоса, го има и вътре в човека. Колкото планети и звезди има вън, толкова има и вътре в човешкия мозък. Вътрешните Венера, Юпитер или Меркурий са във връзка с външните. Вие имате и едно вътрешно Слънце, което е във връзка с външното. Френолозите са намерили, че центърът на Марс е около ушите и малко над тях. Центърът на Земята е отстрани на главата и малко отпред, където е центърът на стежанолюбието. Центърът на Юпитер е малко по-горе. Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина. Едни влияния на Венера са отзад на главата, а други са горе на главата, дето е центърът на милосърдието. Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено. Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека. После, и фазите на Венера оказват влияние. Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи. За съжаление, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея.

Един брат запита: „По какво се отличават слънчевите типове?“

В чистите слънчеви типове има изобилие, те са носители на Живота и отиват от планета на планета като екскурзианти, а после ще се върнат на Слънцето. Всеки слънчев тип, като мине през Земята, оставя отражение на Земята. Много слънчеви типове, които имаме на Земята, са отражение на слънчевите типове, които са минали през нея. Да бъдеш под влияние на Слънцето значи да бъдеш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава имаме съвършени хора.

Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище. Така се изгражда астрологичната ботаника. Всяко растение се намира под влияние на някоя планета. Например дъбът е Юпитерово растение. Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит.

Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една планета и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата планета и на същия зодиакален знак. Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние. Когато някой те намрази, да те намрази при разсип, а когато някой те възлюби, да те възлюби при пълнене на Луната.

[[Човек е микрокосмос]]

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-10-21T19:19:08Z

Лъчезарна: /* 1942 г. */

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Младежки окултен клас]]

== Младежки окултен клас ==

== 1926 г. ==

Сега сте на Земята, ще използвате влиянието на Луната, на Слънцето, на планетите в Слънчевата система и влиянието на звездите. И те упражняват влияние върху нашето съзнание, но хората едва се досещат; даже за някои планети едва се досещат. Например какво влияние упражнява Сатурн? (- Лошо влияние.) Ама защо? Защото хората се борят със Сатурн. Сатурн казва: „Слушай, ти трябва да бъдеш справедлив. Ти като не искаш да слушаш.” [Тогава казват: „Знаеш ли, той е в лоши условия, под влиянието на Сатурн.”]* Казваш: „Аз твоя съвет не искам, аз сам ще си устроя съдбата.” – „Слушай, ще ти пати главата.” – „Аз не искам да зная.” – „Ще видиш.” Явява се Юпитер, казва: „Ти си на Земята, тебе ти трябва култура, трябва да мислиш, благороден, доблестен, щедър, великодушен трябва да бъдеш.” Ти казваш: „Не е твоя работа.” Изваждаш ножа, ще се разправяш. Но Юпитер казва: „Знаеш ли, ти ще повдигнеш една война, но можеш ли да я отстоиш?” Често ние, малките хора на Земята, не трябва да водим никаква война. „Не противи се злому.”

А какво нещо е зло? Всички онези същества, които работят в света без закон. Следователно не се противете на съществата без закон, защото няма какво да ги съдите. Те ще бъдат безпощадни. В тази смисъл* злото, това са същества, които творят. Този човек троши камъни в планината с динамит, не минавай през неговата кариера, остави го да чупи камъните, пък ти си върви по своя път. Някой казва – съдбата. Не се противи на своята съдба. По-далечко малко – изучавай законите на съдбата, ако има някакъв закон.

Разбира се, някои от тези въпроси вие ще ги срещнете в живота си може би след 10, след 1000 [години], а някои може да използвате сега. Вий сте млади, живели сте много пъти на Земята, но сега наскоро трябва да разрешите някои въпроси. Някой казва: „Като остареем.” Като остареете, нищо не може да разрешите. В младини човек може да извърши повече, отколкото в старини. Младият трябва да работи, а старият – да се разкайва. Ако вие ме питате каква е службата на старите хора – разкаяние. А каква е службата на младите хора? – Работа. Но когато младият седне и почне да се разкайва, той остарява. Погрешките ще изправяш, мъчнотиите ще преодоляваш, няма да се разкайваш, няма да се обезверяваш. „Ще работя задачата, която ми е дадена. Ще я разреша. Никакви мъчнотии няма да ме спрат.” – То е доблест, то значи да имаш Юпитер. „Ще разреша тази задача – дадена дума!”

На Земята, в човешкия живот има гении, това са гении на Юпитера, те са същества, общество от същества, които са завършили своето развитие и те представляват Юпитера и влияят. Те ще те срещнат и ще ти кажат: „Ти не слушаш.” Същества има на Сатурн, тук, на Земята, завършили своето развитие, те ще те срещнат, ще ти кажат: „Слушай! Ти трябва да бъдеш справедлив.” Има на Меркурий, на Венера, на Месечината, те са все същества, групи същества. Те ще те срещнат на пътя, ще ти кажат: „Слушай, ние сме минали по този път, ще ти дадем нашите упътвания.” Искаш да бъдеш благороден човек, искаш да бъдеш философ – еди-по кой начин, ще ти разправят. Или искаш да имаш злато - ще ти разправят. Тогава ще те свържат с Юпитера, със Сатурн. Юпитер в дадения случай е банката. Онези, които са на Сатурна, ще кажат: „Ще отидеш в банката на Сатурна, на Месеца ще идеш, на Слънцето ще идеш.” Ако можеш да обикаляш където искаш, да вземаш каквото ти трябва, какъв ще бъдеш? Ученик ще бъдеш! Това е ученикът, който ходи по планетите. Няма да изучаваш на Земята астрология, каква съдба ще имаш, туй не е голяма наука.

[[Посока и растене]] 26.09.1926 г.

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

== 1927 г. ==
Съществува следното окултно твърдение: между Земята и Слънцето има една тъмна планета, която е невидима. Тя е тъмна, понеже не дава никакво отражение. Тя не може да се види. В противовес на тази планета се е създал Месецът, да спаси човечеството на Земята. Вследствие грехопадението, човечеството със своята мисъл е дошло в района (на) тази планета. Следователно тези приливи, които постоянно стават, се дължат на нея. Но тя разбърква и мозъците на хората, туй става по причина на Месеца (?). Учените хора не могат да мислят правилно, и религиозните хора не могат да мислят. "Той, казва, е маниак." Но всичкото маниачество го образува Месецът. Представете си, в известно положение Луната прави един прилив на кръвта вътре в мозъка. Щом дойде този прилив на кръвта, трябва да знаете как да употребите тази енергия; тя нахлува и много хора се повреждат.

Най-първото нещо при възпитанието – човек трябва да се справи с Месеца. А Месецът съответства – със своето религиозно духовно вярване. Всички онези хора, които приличат на Месеца, са големи догматици, крайни материалисти, те обичат външното, те са скръжави(скъперници/стиснати). А онези на Слънцето са крайно щедри, жизнерадостни. А онези на Месеца – той ще ти проповядва за спасението, но ще те остави гладен да умреш. Хората на Месеца са без живот или техният живот е елементарен.

Аз не зная как астролозите са турили Месеца. Тя не трябваше да бъде в зодиака вътре, погрешно са я турили. Като не знаеха кого да турят, туриха Месеца. Това не е астрология. Тя трябва да се извади. Месеца не е планета, тя е един сателит. Тогава защо да не турим и сателитите на Юпитер?

Онези, които изучават дълбоко природата, когато говорят за планетите, разбират: в пространството, през което сега пътуваме, има известни течения, които се отличават по своята гъстота и своята енергия. За пример, когаго говорим за Марс, подразбираме тези течения, които обикалят и проникват цялата Земя, правят едно обръщение и винаги предразполагат хората, действат на ушните области, в страничните части на главата, събуждат чувствата на самосъхранение. Той е юнак, за самосъхранение готов е да извърши всички престъпления. А Луната за едно свое удоволствие може да продаде баща си и майка си. За една дреха продава ги – то е едно лунно състояние.

Вземете едно дете, което цял ден плаче за една шапка. Някой път се ражда желание – ние искаме да бъдем учени хора. Учението не се придобива механически. Способността да знаете, вие имате в себе си, а съчетанието на тези условия отвън – ти си като един художник: четката и боите имате, но съчетанието художникът трябва да даде. Знанието механически не може да дойде. Във всички отрасли схващат живота механически. Когато човек схваща духовно нещата, ще има растене у него, ще стане благороден.

Най-първо всеки от вас трябва да започне със стремежите на Слънцето – не с другите планети. Всеки един от вас, който иска да има една здрава основа, трябва да започне с вибрациите на Слънцето. Основният тон е Слънцето. Щом дойде Слънцето да действа, има разширение в ума и сърцето, ражда се истинският живот, идейният живот. И истинските хора на науката, на изкуството, на музиката, на всичко, са хората на Слънцето. Ще ми говорят за Юпитера – това са онези хора, които обичат да се показват; няма никаква идея, той се хвали с чуждия капитал. Той е Юпитерианец, хубаво. Всички тези – човек трябва да мине през тях. В Юпитер ще обработи външната страна на нещата. В Юпитер се развиват личните качества на човека, достойнството. Това, което отделя човешкото Аз, то е Юпитер.

Аз ви препоръчвам: Ще се държите със Слънцето, но не тъй, както вие виждате Слънцето, туй Слънце, което изгрява и залязва.

(- Какво ще ни кажете за Синята планета?) Когато дойде и се намести на мястото на Месечината, тогава ще говорим за нея. Някои окултисти казват, че тя е влязла в Слънчевата система, невидима е и тези пертурбации, които сега стават, на нея се дължат. Нейните енергии ще погълнат Месеца, ще я преустроят. Туй са теории, какво говорят окултистите. Един ден, когато тя дойде, ще се измени Месецът, ще има синкав, много приятен цвят и ще бъде малко по-голям. На нея ще има живот и няма да обикаля както сега, но ще се върти наоколо, и на Земята ще се създадат условия за една по-възвишена култура. Казват, че в скоро време ще се случи.

[[Слънцето]] 30.01.1927 г.

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

*Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете всяка планета в коя част на тялото ви действа. Планетите менят местата си в човешкото тяло, вследствие на което стават промени и в човешките мисли и чувства. Според мислите, които вълнуват човека в даден момент, можете да съдите за влиянието на една или на друга планета върху него. Силите на Марса правят главата кръгла, а силите на Сатурна я правят продълговата. Ако влиянието на Марса върху човека се увеличава, влиянието на Сатурна се намалява и обратно: ако влиянието на Сатурна се увеличава, влиянието на Марса се намалява. С други думи казано: там, дето философската мисъл престава, войната започва. Наистина, когато воюва, човек не мисли много. Англичанинът, който е практичен, като го обиди някой, веднага се разправя с него; удари го един-два пъти в лицето и въпросът се свършва. И другият му отговаря със същото. Те не мислят много, нито съдилища търсят – разправят се набързо. Така постъпват и американците. Това е влиянието на Марса. Славяните, обаче, не постъпват по този начин. Когато някой ги обиди, те носят мисълта за обидата дълго време в себе си и търсят случай да отговорят за обидата, да се удовлетворят. Така постъпва и българинът. Изобщо, когато Сатурн влияе със своите нисши енергии върху човека, последният става отмъстителен, подозрителен и жлъчен. Сатурновият тип от една страна отрича чувствата, а от друга – ги търси. Единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно, е Венера.

*Като ученици вие трябва да се свързвате със Слънцето, за да се ползвате от неговото влияние. Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система на човека. За да координира силите на своя организъм, човек трябва да свърже симпатичната нервна система с мозъчната нервна система. Когато се усилва деятелността на симпатичната нервна система, мозъчната енергия временно престава. Когато мозъчната система действа усилено, деятелността на симпатичната система отслабва. Затова, именно, трябва да съществува координиране между силите на симпатичната и мозъчна системи. Между костната и мускулна системи също трябва да има координиране. Който е координирал силите в себе си, той се е координирал и със силите на природата. Ходът на такъв човек е пластичен, равномерен. Неговите движения съвпадат с тия на природата. Всяко негово движение е музика и ритъм. Като ходи, този човек не се уморява. Щом ходи правилно, човек мисли правилно. Не е ли съгласувал движенията си с тези на природата, човек се уморява лесно. Той възприема новите идеи, стреми се към тях, но нищо не постига. Защо? Защото не е координирал своите сили.

*Като ученици на окултна школа вие трябва съзнателно да работите върху координиране на силите в своя организъм. Като работите върху себе си, вие помагате и на своите ближни. Щом помагате на ближните си, и на вас ще помагат. Вие трябва да си помагате взаимно във всяко отношение: физически, сърдечно и умствено. Не работите ли съзнателно върху себе си, вие не можете да се повдигате. Всички хора живеят още в миналото си, в зимата на своя живот. Човек трябва да мине в пролетта в своето настояще. Да живее човек в пролетта на своя живот, това значи да се е подмладил.

*Подмладяване може да стане само там, дето силите са координирани. Не може ли да се коорди¬нира, човек клони към остаряване. А всеки стар човек попада под влиянието на Сатурна, който засега е в низходяща степен. Той е минал младините си и слиза в долното полушарие на кръга, в есента и зи¬мата. Човек може да отиде при Сатурна в краен случай, да поиска някакъв съвет. Обаче иска ли да знае как да прекара младините си, нека отиде при Венера – богинята на любовта. Иска ли да знае как да живее изобщо, нека отиде при Меркурий – младият секретар на боговете. Младите трябва да посещават в крайни случаи планетите Сатурн, Уран и Нептун, понеже те влияят отрицателно върху човека. Не е лошо влиянието на тия планети, но младите не са готови за тях. Те не са съградили още ония духовни органи, върху които тия планети се отразяват благотворно. Като не са развили още духовните си органи, щом се намерят под влиянието на тия планети, младите употребяват духовните си сили за физически нужди, вследствие на което огрубяват. Когато не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, човек непременно ще огрубее. Невъзможно е с физически усилия да имате духовни постижения. За физически постижения са нужни физически усилия, за духовните – духовни усилия. Не се ли спазват тия правила, човек непременно ще огрубее. Ето защо всеки човек трябва да работи умерено – нито много, нито малко. Ако работи много, ще огрубее и ще изгуби онази чувствителност, с която възприема висшите духовни вибрации. Ако работи малко, той развива в себе си стремеж към охолен живот – живот на удоволствия.

*Сега, като на ученици, препоръчвам ви да изучавате астрологията. Къде се проявява Сатурн в човека? Костната система, кожата, също така и ушите се намират под негово влияние. Жлъчката на човека пък се намира под влиянието на Марса. Според някои астролози движението на жлъчката съвпада с движението на Марса. Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? (– Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата астрология засяга психическия живот на човека, а втората – физиологическия. Според хелиоцентричната астрология вътрешният живот на човека не зависи от влиянието, което дава знакът. Всяка планета има и второстепенно влияние върху човека – вътрешно, психическо влияние. Ето защо, има случаи, когато някой дисхармоничен аспект от геоцентрично гледище, координиран с хармоничен аспект от хелиоцентрично гледище, излиза добър.) Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си защото слънцето, както и всички останали планети, имат свой специфичен зодиак. За да има верни и правилни разбирания върху астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците, на всички планети.

*Като ученици вие трябва да се стремите към великия идеал на живота, да го реализирате без да се връщате към миналото. В миналото няма онази красота, към която се стремите. Миналото е живот на жертви и противоречия. Бъдещето оправдава всички страдания на човечеството в миналото и в настоящето. За да използва настоящето, човек трябва да координира силите на своя организъм с тия на природата. За да постигне това, човек трябва да координира своя слънчев възел с енергиите на Слънцето, енергиите на черния дроб – с тия на Сатурна, задната част на мозъка – с Венера, долната част на челото – с Меркурий. В долната част на мозъка се намира центърът на наблюдателността – обективният ум на човека. Следователно, когато срещнете човек, който наблюдава нещата с цел да ги изучи, ще знаете, че той е меркурианец. Онзи, който обича да разсъждава, да философства и да прави философски заключения, той е сатурнов тип.

"[[Координиране на силите]]"08.05.1927г.

[[КНИГА: Светото място]]

== 1928 г. ==

*Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница. Астрологически погледнато, този студент е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди какво влияние може да окаже тя върху човешкия живот. Преди всичко, човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, същото го има и в мозъка. Това, което наричаме движение на сили, на силови центрове в мозъка, не е нищо друго, освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Значи човек носи астрологическите знаци в мозъка си. Защо се интересува човек от слънцето? Защото е в неговата глава. Ако слънцето в човека изгасне, той е загубен. Ако една от планетите в неговата глава се разруши, той преживява голям катаклизъм.

*За да не стават катаклизми и пертурбации в човешкия живот, на всички хора се препоръчва съзнателна, разумна работа върху себе си. Въпреки това, човек се гневи, не може да се владее и току грабне ножа, иска да си отмъсти на някого. Какво е станало с него? Коя е причината за гнева му? Марс е дошъл близо до него, влияе му. Но в този момент други планети се намесват, той хвърля ножа и бяга – уплашил се. Значи Сатурн е въздействал на Марс. От голям страх човек може да се разболее. Като утихне гнева, като мине страха и болестта, човек започва да мисли, да търси причината на своето състояние и по този начин сам си въздейства. При втори случай той не се подава на влиянието на Марс, справя се лесно с гнева си. Това наричаме работа върху себе си. Ето защо, когато се натъква на известни състояния, на известни мисли и чувства, човек трябва да търси причините им, защо идат, отде идат и т.н. Така той придобива знания и опитности, от които се ползва в живота си. Когато планетите дохождат близо до слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. С това се обяснява защо човек мисли върху някои неща, а те не се сбъдват, докато не ги почувства в слънчевия възел. Щом нещо трепне под лъжичката му, т.е. в слънчевия възел, това, което мисли, ще се реализира. Не трепне ли, мислите му не се реализират. Колкото по-далеч са планетите от слънцето на човешкия мозък, толкова по-мъчно се реализират неговите мисли. Години ще минат, докато се реализират. Крайният предел за реализиране на една човешка мисъл на физическия свят е 22 години. Ако през този период не се реализира, тя остава нереализирана.

*И тъй, всеки трябва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т.е. Божественото чувство. Чрез интуицията той ще знае как ще свърши гимназия или университет, дали ще успее в предприятията си и т.н. Интуицията е вътрешният пътеводител. Тя води човека в правия път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н. Чрез интуицията човек изучава вътрешната астрология, т.е. астрологията на своя мозък. Щом научи нея, той може да изучава и външната, обширна, космическа астрология. Ако разбере вътрешната, ще разбере и външната. Без познаване на вътрешната астрология, външната не може много да ви ползва. Като изучава себе си, човек може да си даде отчет за всички свои движения, да разбере, произволни ли са те, или не са произволни. Той ще разбере, че много от неговите движения са под влиянието на низши същества и ще прави опити да се владее. Човек не трябва да се поддава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния. Чрез възпитанието и самовъзпитанието вие можете да си помагате, да не се поддавате на външни влияния, или поне да ги разбирате и да знаете как да си въздействате. И най-силният, и най-ученият човек не може да се освободи от влияния. Малко или много, всеки човек се намира под чужди влияния и внушения.

"[[Разумно ограничение]]"08.01.1928г.

[[КНИГА: Божествената мисъл]]

----

Както астрономът изучава планетите и звездите чрез наблюдения и математически изчисления, така човек може да определи силата на своите желания, големината и посоката, отдето излизат те. Значи, всяко желание има определен път, по който се движи: едни желания се движат по пътя на Венера, други – по пътя на Меркурий, трети – по пътя на Марс, Юпитер, Земята, Слънцето и т. н.

Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот.

...когато се говори за постигане на човешките желания, ще знаете, че само онези от тях са постижими, които влизат в неговата система. Всички желания на слънчевата система могат да се реализират от слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движат само онези планети, които влизат в неговата система. Ето защо, когато дойдете до някое непостижимо желание, не се обезсърчавайте, но знайте, че то не е влязло още във вашата система. Трябва да чакате известно време, докато то влезе във вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които са нужни 20 милиона години. Ако попаднете на едно от тези желания, трябва да се въоръжите с велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание са нужни три месеца – времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализират бързо. Луната обикаля земята за 27 дена и няколко часа. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нужни са 240 дни за реализирането му. Значи, любовните желания се реализират за 240 дни.

Когато се говори за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий от Слънцето? – На 67 и половина милиона километра. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентността си, човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от Слънцето. Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философстване. Юпитер пък определя неговото благородство. Върху духовните хора оказват влияние планети Уран и Нептун.

Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказват различните планети върху човека.

[[Закон за постижение]] 12.10.1928 г.

[[КНИГА: Божествените условия]]

== 1929 г. ==

*Без астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологът знае, защо едни хора не си хармонират, а други си хармонират. Като разбира причините, които създават лошите отношения между хората, той може да ги отбягва. На научен език лошите отношения между хората се наричат карма, лош съвпад на планетите и т. н. За ученика не е достатъчно да знае това, той трябва да се ползва от своето знание. Като прилага знанието си, ученикът дохожда до положение да сменя отрицателните си състояния в положителни. Само по този начин той може да си пробие път в живота и да реализира желанията си. Мъчно е да постигне човек това знание, но без него всеки ден ще претърпява неуспехи. И в края на краищата, той ще търси вината вън от себе си. Да мисли човек, че външните хора са виновни за неуспеха му, това значи, да живее в заблуждения. Ученикът трябва да има стабилно знание, с което да постига своите желания. Божественото знание дава устой, стабилност на човека.

"[[Смяна на състоянията]]"06.09.1929г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

----

На какво се дължи способността на човека да говори? Коя планета оказва влияние върху говора? Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакът търси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта – към Венера, среброто – към Луната, желязото – към Марс, калаят – към Юпитер, оловото – към Сатурн, платината – към Уран.

[[Органическо злато]] 04.10.1929 г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

----

Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетите, специално тия, които се намират вътре в орбитата на земята, оказват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека. Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. Например, ако имате нужда от пари, ще се отправите първо към Юпитер, който ще ви изпрати при Сатурн – секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс – съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използвате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще й дадете една малка сума.

Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергии, които действат съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си – нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използва. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до тях, той трябва да ги използва разумно, за да придобие истинския живот. Придобие ли този живот, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човек идването си на земята, това значи, разумно да използва всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработил.

[[Здраве, богатство и учение]] 25.10.1929 г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

== 1931 г. ==

Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. - Кой заема първо място в слънчевата система? - Слънцето. Значи, човек трябва да заеме мястото на слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. - Кой може да заеме мястото на слънцето? - Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина.

[[Тригон]] 03.04.1931 г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

==1937 г. ==

*С тези работи в съвременната наука не се занимават; учените се занимават с по-велики работи, а тези ги считат за маловажни. Хората се занимават с ония работи, които са необходими, които са грандиозни. Учените хора търсят причината – как е създадена Вселената. Ония теории, математически изчисления и геометрически чертания – как, защо и за какво се движат телата, какви са били причините, които са създали Слънцето, планетите, кометите, падащите звезди и т. н. – това искат те да изяснят. Един обикновен човек казва: „Далечни работи, не ми трябват. В старо време са изучавали астрологията. Обаче не можеш да бъдеш астролог, ако не разбираш устройството на Слънчевата система. Не можеш да бъдеш астролог, ако не знаеш нещо за домовете на Слънцето. Земята обикаля около Слънцето, има дванадесет дома и когато се спира, образува известни характери в хората, които се раждат. Откъде-накъде Земята се е спряла в някоя зодия? Да кажем, че се е спряла в Овен, в Бик, в Рак. Донякъде тия животни, които са турени в Зодиака, отговарят на някаква идея.

"[[Което мислиш, става]]"08.01.1937 г.

[[КНИГА: Разумните същества]]

== 1942 г. ==
Ако вземем астрологически земята като точка, имаме Венера, Меркурий, имаме Слънцето – те са вътрешните планети. Тогава имаме Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, те са външни планети. Три вътрешни и пет външни. Оставяме сега Луната. Тия външните планети представят условията. Вътрешните планети и Слънцето се изявяват в човека в напрежението. Вътрешните се изявяват отвътре навън, от центъра към периферията. Външните – от периферията към центъра. Те са условните работи. Сега не вадете криви заключения. Всички ония хора, които влизат във вашата сфера, това са възможности за вас. Всички хора, които ви ограждат, вие попадате в тяхната сфера, вие сте възможности за тях, те съставят за вас условия. Сега да кажем: Има един човек, който вас ви обича. Какво е той за вас? Щом вие обичате, какво е той за вас, възможност ли или условие? По видимому се схваща движението на земята. Слънцето спада в сферата на земята, тия планети образуват едно полушарие, кръг. От гледище на Слънцето всичките планети са условие на Слънцето да се прояви. Щом вие обичате, какво са хората? Щом те обичат, ти си в техния кръг. Ти си възможност за тях. Щом те обичат, те са условие, ти си възможност. В дадения случай онзи, който те обича, той е едно условие за тебе, ти си една възможност заради него.

[[Силна вяра, силна надежда и всесилна любов]] 30.01.1942 г.

[[КНИГА: Две Божествени посещения]]

Вие имате един спирал. Имате един външен кръг и може да вземете един радиус от центъра на спиралата до външния кръг. Този спирал има отношение към всичките малки кръгове, еднакво отношение има. Само, че радиусът показва основата. На всичките малки кръгове условията са лоши. Колкото кръговете стават по-големи, подобряват се условията. Когато една небулоза става обширна, показва, че се намаляват външните лоши условия, затова тя се разширява. Когато условията станат много благоприятни, тя се разширява още повече. Било е време когато Земята е била в много лоши условия. Тя при лошите условия се е отделила от Слънцето. Кое накара Земята да се отдели? Когато Юпитер се отдели, в Слънцето имаше спор за личните чувства. Личните чувства накараха Юпитер да се отдели. Когато се образува Марс, въпросът на Слънцето беше за война. Когато Земята се отделила, въпросът бил за богатство. Колко богатство трябва да има е било въпрос. Земята била на особено мнение и излязла. Когато се образувала Венера, въпросът е бил за любовта и понеже Венера била на особено мнение тя се отделила. Когато Меркурий се е отделил, въпросът е бил за търговия. Ето една нова теория за отделянето на планетите. Как се е образувала слънчевата система. Това отделяне се обуславя на известни идеи. Юпитер е най-голямата планета от всички. Когато Сатурн се е отделял, философски въпроси е имало. Сатурн не се е съгласил и се е отделил. Когато са се отделили Уран, Нептун, тогава социални въпроси са се разрешавали. Тия въпроси сега ние разрешаваме. Ние разрешаваме въпросите на Уран и на Нептун. В миналото се повтаря само в друг смисъл.

[[Пълната чаша]] 15.05.1942 г.

[[КНИГА: Две Божествени посещения]]

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-10-21T19:18:53Z

Лъчезарна: /* 1942 г. */

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-10-21T19:14:47Z

Лъчезарна: /* 1937г. */

За Астрологията - Неделни беседи

2011-09-30T13:30:38Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Неделни беседи]]

== Неделни беседи ==

== 1940 г. ==
Понеже хората се намират под влиянието на различни планети, те се различават едни от други. Който се намира под влиянието на Сатурна, е подозрителен. Който се намира под влиянието на Юпитера, има достойнство. По фигура той е широкоплещест. Земният тип пък е малко прегърбен, с поглед, устремен към земята. С една дума, всички планети са трансформатори на Божествената енергия в различните организми. Всички планети са населени с разумни същества. – Кой управлява тия същества? – Има кой да ги управлява. Не мислете, че животът се изявява механически. Красив е светът със своето голямо разнообразие! Ако отидете на Юпитер, ще видите същества с достойнство, със съзнание за себе си. Те мислят, че много знаят. Те не са още съвършени. Горделиви са юпитерианците. Те са огняри на слънцето. Там те минават за електротехници. Сатурновите типове пък минават за философи, понеже разглеждат нещата философски. Те са едни от най-старите жители на слънчевата система. Обаче, Уран и Нептун са излезли преди Сатурна. Техните жители са по-стари от тия на Сатурна.

...Светът ще се оправи, когато хората се намират под добрите влияния на планетите. Меркурий учи човека да не се товари повече, отколкото трябва. Венера пък го учи да не товари сърцето си с любовни работи повече, отколкото трябва. Луната влияе върху въображението на човека. Без въображение, т. е. без луната никакво изкуство не може да съществува. Марс предава на човека войнственост, смелост, да защитава своето право. Без смелост човек нищо не може да направи. Той трябва да има нож, с който да се защитава. Ножът представя човешкия ум. Влезе ли в умствения свят, човек трябва да има нож, или сабя, която да го ръководи. Без ум човек не може да се развива правилно. Юпитер влияе върху достойнството на човека. Сатурн е философът, т. е, старият човек, който е паднал от ЛИЧИЕТО / Виж оригинал /, на което се намирал. На мястото на Сатурн днес седи Юпитер – новият човек, който ще господарува. Сатурн представя света на законите и на насилието, а Юпитер е представител на новия свят – светът на човешкото достойнство. Юпитерианците са хора, които ще служат на Бога, на новото в света. За да служи на новото, човек трябва да се новороди. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите из-ново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако човек не се роди от умна майка и от умен баща, не може да влезе в Царството Божие. Ако бащата не е гениален, а майката – талантлива, детето не може да влезе в Царството Божие. И тъй, да се родиш изново, това значи, да вярваш в един Бог. Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не се родиш от Него. За да вярваш в Бога, ти трябва да Му слугуваш. Едно време, когато Сатурн царуваше, хората вярваха в Бога, но различно от сегашните хора, които живеят в епохата на Юпитер.

[[Добрата покана]] 01.09.1940 г.

== 1942 г. ==

Сега нека се разберем на един ясен език, но понятен език. Имате наука и религия. В старо време, когато се създаде слънчевата система, знаете ли причината? – Нека започнем с Уран и Нептун. Когато те се отделиха, кои бяха подбудителните причини? – Когато в слънцето се отделиха, чисто социални въпроси се разрешаваха. Понеже, не били в съгласие със слънцето, казват: Ще се отделим. Отделят се, слънцето ги изпраща, казва: Уреждайте живота. След това Сатурн се отдели, кои бяха подбудителните причини? – Чисто философски разбирания. Какъв е смисълът на живота? – Понеже слънцето не споделя неговите възгледи, казва: Аз ще се отделя. Отделя се. Дойде Юпитер. Какви са подбудителните причини? – Религиозни работи, разбирания за достойнството, голяма почит и уважение. Понеже не го считаха, че той е най-голям и той се отдели. Дойде Марс, той казва: Ние трябва да се бием, да завладеем света. Не може, как ще завладеем света? – Само като не приели тази идея, той се отделил. Дойде земята, казва: Нито философия ме интересува, нито религия ме интересува, абтен гевезен. Може да кажем, че земята представя онзи пример на Христа за младия син, който се е отделил от баща си. Земята казва: Каквото ми се пада, дай ми моето. Тя излезе да яде и пие. Виждаме едно подобие. Той се разкайва, връща се при баща си. На земята става спасение, хората се избиват, връщат се при баща си, казват: Съгрешихме. То са теории. Венера се отдели по любовни работи. Млада мома искаше да се жени. Не се съгласиха на слънцето, напуща бащиния си дом. Най-после Меркурий се отделя по търговски работи, искаше търговец да стане. Остана слънцето и гледа всичките свои синове и дъщери, които се отделиха. Около Юпитер има доста негови съпътници. Това са аксиоми, които са верни принципално. Защото, когато дойдеш под влиянието на Юпитера, някои хора мязат на Юпитер. То са религиозни заблуждения, колкото искаш. Може да е религиозен с разбиране, може да те поставят на ешафода. Казва: Ти как вярваш. Христос Син Божи ли е, или не? – Дали ти живееш според както Христос учи, не се интересува, но ти какво мислиш, какъв е той? – Отде да го зная. Преди две хиляди години е живял някъде, не бях там да го слушам като човек. Писано е тук в Евангелието, но други са го писали. Сега някои казват: Така не се говори. Хубаво тъй не се говори, но ако тъй не говоря, е бяла лъжа. Аз не говоря едно да разбирам друго. Казвам: Чакай туй учение да го опитам, говорил ли е Христос право или не. Учението ще го приложа на опит.

[[Пристъпиха при Исуса]] 22.03.1942 г.

[[Благословен (1941-1942)]]

За Астрологията - Неделни беседи

2011-09-30T13:18:17Z

Лъчезарна: Нова страница: УИКИПЕДИЯ Уикицитати За Астрологията Неделни беседи == Неделни беседи == == 1940 г. == П...

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:53:21Z

Лъчезарна:

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:47:42Z

Лъчезарна:

За Астрологията - Утринни слова

2011-09-30T05:37:17Z

Лъчезарна: Нова страница: УИКИПЕДИЯ Уикицитати За Астрологията Утринни слова == Утринни слова == == 1935 г. == Най-...

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Утринни слова]]

== Утринни слова ==

== 1935 г. ==
Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени. Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променлив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер оказвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философства. По отношение на планетите, Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга и най-после казал: Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си - нищо повече не ми остана.

[[Придобиване и задържане]] 31.03.1935 г.

[[Ценната дума, том 2]]

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-09-30T05:31:43Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Общ Окултен Клас]]
== За Астрологията - Общ окултен клас ==

== 1929 г. ==

Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото [и?] слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

[[Източници на живота]] 30.10.1929 г.

[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]

== 1933 г. ==

Мнозина от вас страдат от изобилие, а не от недоимък. Вие сте надарени хора, а не бездарници. У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някой изкривил веждите си, друг – устата си, трети – окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието от един пръст до друг, да видиш, къде е отклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време, Сатурн, недоволен от живота си, решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан. Той е недоволен от всички хора и казва: От никого нищо не искам. Дойде ли при него някой да му говори за женитба, той казва: Не мога нищо да те съветвам и аз още не съм венчан. Понеже е Бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания. И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. Като знаеш това, не прави грешки, за да не страдаш нито ти, нито окръжаващите.

[[Човешкият нос]] 01.03.1933 г.

[[КНИГА: Работа на природата]]

== 1943 г. ==

Цялата вселена пее – слънцето, земята, звездите – всички пеят. Следователно, и хората трябва да пеят. Какво е музикалното отношение между земята и слънцето? – Кварта с два потенциала. Всички планети пеят. В музикално отношение, Луната е доста напреднала; музиката й е нежна, любовна. Музиката на Меркурий е повече парична. Той пее, ако му платят. Музиката на Марс е войнствена, на Юпитер – с достойнство, величествена, на Сатурн – критична. Попаднеш ли под критиката на Сатурн, мъчно ще се решиш да излезеш на сцената.

[[Любов и безсмъртие]] 17.11.1943 г.

[[КНИГА: Новият светилник]]

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-09-30T05:25:24Z

Лъчезарна:

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:24:57Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Младежки окултен клас]]

== Младежки окултен клас ==

== 1928 г. ==

Както астрономът изучава планетите и звездите чрез наблюдения и математически изчисления, така човек може да определи силата на своите желания, големината и посоката, отдето излизат те. Значи, всяко желание има определен път, по който се движи: едни желания се движат по пътя на Венера, други – по пътя на Меркурий, трети – по пътя на Марс, Юпитер, Земята, Слънцето и т. н.

Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот.

...когато се говори за постигане на човешките желания, ще знаете, че само онези от тях са постижими, които влизат в неговата система. Всички желания на слънчевата система могат да се реализират от слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движат само онези планети, които влизат в неговата система. Ето защо, когато дойдете до някое непостижимо желание, не се обезсърчавайте, но знайте, че то не е влязло още във вашата система. Трябва да чакате известно време, докато то влезе във вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които са нужни 20 милиона години. Ако попаднете на едно от тези желания, трябва да се въоръжите с велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание са нужни три месеца – времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализират бързо. Луната обикаля земята за 27 дена и няколко часа. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нужни са 240 дни за реализирането му. Значи, любовните желания се реализират за 240 дни.

Когато се говори за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий от Слънцето? – На 67 и половина милиона километра. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентността си, човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от Слънцето. Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философстване. Юпитер пък определя неговото благородство. Върху духовните хора оказват влияние планети Уран и Нептун.

Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказват различните планети върху човека.

[[Закон за постижение]] 12.10.1928 г.

[[КНИГА: Божествените условия]]

== 1929 г. ==

На какво се дължи способността на човека да говори? Коя планета оказва влияние върху говора? Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакът търси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта – към Венера, среброто – към Луната, желязото – към Марс, калаят – към Юпитер, оловото – към Сатурн, платината – към Уран.

[[Органическо злато]] 04.10.1929 г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетите, специално тия, които се намират вътре в орбитата на земята, оказват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека. Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. Например, ако имате нужда от пари, ще се отправите първо към Юпитер, който ще ви изпрати при Сатурн – секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс – съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използвате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще й дадете една малка сума.

Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергии, които действат съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си – нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използва. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до тях, той трябва да ги използва разумно, за да придобие истинския живот. Придобие ли този живот, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човек идването си на земята, това значи, разумно да използва всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработил.

[[Здраве, богатство и учение]] 25.10.1929 г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

== 1931 г. ==

Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. - Кой заема първо място в слънчевата система? - Слънцето. Значи, човек трябва да заеме мястото на слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. - Кой може да заеме мястото на слънцето? - Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина.

[[Тригон]] 03.04.1931 г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:23:25Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

== Младежки Окултен Клас ==

== 1928 г. ==

Както астрономът изучава планетите и звездите чрез наблюдения и математически изчисления, така човек може да определи силата на своите желания, големината и посоката, отдето излизат те. Значи, всяко желание има определен път, по който се движи: едни желания се движат по пътя на Венера, други – по пътя на Меркурий, трети – по пътя на Марс, Юпитер, Земята, Слънцето и т. н.

Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот.

...когато се говори за постигане на човешките желания, ще знаете, че само онези от тях са постижими, които влизат в неговата система. Всички желания на слънчевата система могат да се реализират от слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движат само онези планети, които влизат в неговата система. Ето защо, когато дойдете до някое непостижимо желание, не се обезсърчавайте, но знайте, че то не е влязло още във вашата система. Трябва да чакате известно време, докато то влезе във вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които са нужни 20 милиона години. Ако попаднете на едно от тези желания, трябва да се въоръжите с велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание са нужни три месеца – времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализират бързо. Луната обикаля земята за 27 дена и няколко часа. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нужни са 240 дни за реализирането му. Значи, любовните желания се реализират за 240 дни.

Когато се говори за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий от Слънцето? – На 67 и половина милиона километра. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентността си, човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от Слънцето. Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философстване. Юпитер пък определя неговото благородство. Върху духовните хора оказват влияние планети Уран и Нептун.

Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказват различните планети върху човека.

[[Закон за постижение]] 12.10.1928 г.

[[КНИГА: Божествените условия]]

== 1929 г. ==

На какво се дължи способността на човека да говори? Коя планета оказва влияние върху говора? Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакът търси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета. Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои характерни черти на дадена планета. Златото има отношение към Слънцето, медта – към Венера, среброто – към Луната, желязото – към Марс, калаят – към Юпитер, оловото – към Сатурн, платината – към Уран.

[[Органическо злато]] 04.10.1929 г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

Като ученици, вие трябва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетите върху човека. Едни от планетите, специално тия, които се намират вътре в орбитата на земята, оказват влияние върху субективния, или вътрешен живот на човека. Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека. Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. Например, ако имате нужда от пари, ще се отправите първо към Юпитер, който ще ви изпрати при Сатурн – секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг. Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс – съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете. Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използвате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо? Вие ще бръкнете в джоба си и ще й дадете една малка сума.

Когато говорим за влиянието на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергии, които действат съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човек взима в живота си – нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, към това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използва. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. Това са три необходими условия в човешкия живот. Щом се домогне до тях, той трябва да ги използва разумно, за да придобие истинския живот. Придобие ли този живот, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човек идването си на земята, това значи, разумно да използва всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработил.

[[Здраве, богатство и учение]] 25.10.1929 г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

== 1931 г. ==

Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. - Кой заема първо място в слънчевата система? - Слънцето. Значи, човек трябва да заеме мястото на слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. - Кой може да заеме мястото на слънцето? - Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина.

[[Тригон]] 03.04.1931 г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:23:13Z

Лъчезарна: /* Младежки Окултен Клас */

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:22:36Z

Лъчезарна:

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-09-30T05:14:57Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

== За Астрологията - Общ окултен клас ==

== 1929 г. ==

Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото [и?] слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

[[Източници на живота]] 30.10.1929 г.

[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]

== 1933 г. ==

Мнозина от вас страдат от изобилие, а не от недоимък. Вие сте надарени хора, а не бездарници. У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някой изкривил веждите си, друг – устата си, трети – окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието от един пръст до друг, да видиш, къде е отклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време, Сатурн, недоволен от живота си, решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан. Той е недоволен от всички хора и казва: От никого нищо не искам. Дойде ли при него някой да му говори за женитба, той казва: Не мога нищо да те съветвам и аз още не съм венчан. Понеже е Бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания. И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. Като знаеш това, не прави грешки, за да не страдаш нито ти, нито окръжаващите.

[[Човешкият нос]] 01.03.1933 г.

[[КНИГА: Работа на природата]]

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:07:39Z

Лъчезарна: /* 1929 г. */

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T05:03:51Z

Лъчезарна:

За Астрологията - Младежки окултен клас

2011-09-30T04:59:12Z

Лъчезарна: Нова страница: УИКИПЕДИЯ Уикицитати За Астрологията == Младежки Окултен Клас == == 1929 г. == Както астр...

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

== Младежки Окултен Клас ==

== 1929 г. ==

Както астрономът изучава планетите и звездите чрез наблюдения и математически изчисления, така човек може да определи силата на своите желания, големината и посоката, отдето излизат те. Значи, всяко желание има определен път, по който се движи: едни желания се движат по пътя на Венера, други – по пътя на Меркурий, трети – по пътя на Марс, Юпитер, Земята, Слънцето и т. н.

Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот.

...когато се говори за постигане на човешките желания, ще знаете, че само онези от тях са постижими, които влизат в неговата система. Всички желания на слънчевата система могат да се реализират от слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движат само онези планети, които влизат в неговата система. Ето защо, когато дойдете до някое непостижимо желание, не се обезсърчавайте, но знайте, че то не е влязло още във вашата система. Трябва да чакате известно време, докато то влезе във вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които са нужни 20 милиона години. Ако попаднете на едно от тези желания, трябва да се въоръжите с велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание са нужни три месеца – времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализират бързо. Луната обикаля земята за 27 дена и няколко часа. Ако едно желание се движи по пътя на Венера, нужни са 240 дни за реализирането му. Значи, любовните желания се реализират за 240 дни.

Когато се говори за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий от Слънцето? – На 67 и половина милиона километра. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентността си, човек трябва да се намира на такова разстояние от Слънцето, на каквото се намира Меркурий от Слънцето. Сатурн определя разумността на човека и склонността му към философстване. Юпитер пък определя неговото благородство. Върху духовните хора оказват влияние планети Уран и Нептун.

Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказват различните планети върху човека.

[[Закон за постижение]] 12.10.1928 г.

[[КНИГА: Божествените условия]]

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-09-30T04:52:06Z

Лъчезарна:

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-09-30T04:32:36Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Общ Окултен Клас]]

== 1929 г. ==

Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото [и?] слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

[[Източници на живота]] 30.10.1929 г.

[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]

За Астрологията - Общ окултен клас

2011-09-30T04:26:00Z

Лъчезарна: Нова страница: УИКИПЕДИЯ Уикицитати За Астрологията Общ окултен клас == 1929 г. == Сега, като знаете, ...

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За Астрологията]]

[[Общ окултен клас]]

== 1929 г. ==

Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото [и?] слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

[[Източници на живота]] 30.10.1929 г.

[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]

За Астрологията

2011-09-30T04:18:56Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

== За Астрологията ==

[[За Астрологията - Неделни беседи]]

[[За Астрологията - Утринни слова]]

[[За Астрологията - Младежки окултен клас]]

[[За Астрологията - Общ окултен клас]]

[[За Астрологията - Съборно слово]]

[[За Астрологията - Извънредни беседи]]

[[За Астрологията - други източници]]

За цветовете - Неделни беседи

2011-09-29T05:51:39Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За цветовете]]

[[Неделни беседи]]

== За цветовете - Неделни беседи ==

== 1917 ==

Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земеделец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики Божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината 10 пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си?

[[Виделината]] - 01.04.1917г.

[[Сила и живот, III серия (1917-1919)]]

*Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.

[[Вземане и даване]] - 06.05.1917

[[Все що е писано]]

----

*Съблечете старите си дрехи, ушити по модата, и облечете нови, бели, чисти дрехи. Белият цвят означава Доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържете с Доброто. Дето видите бял цвят – на цвете, на къща, измазана бяло, свързвайте го с Доброто. Така ще минавате от видимото към невидимото. Като видите някое бяло цвете, спрете се пред него и кажете: "Искам да бъда бял, добър и чист като това цвете." Мислете често за белия цвят, за Доброто и за Чистотата, за да се облечете в нова дреха – в дрехата на новия човек. Това е прост метод, с който можете да си помогнете.

[[Събличане и обличане]] - 28.07.1917

[[Дали може (1917-1918)]]

== 1918 ==

*В слънчевото учение се забелязват два процеса: разлагане на светлината и усилване на светлината. За да се създадат всички камъни, растения, животни и хора, светлината трябва да се разложи на съставните си елементи. От съчетанието на тези елементи зависи устойчивостта или неустойчивостта на телата. Неустойчивите тела ферментират, а устойчивите се запазват за вечни времена. Цветове с различна гъстота също така променят състоянията на телата, особено на живите. Например, ако към яснозеления цвят прибавите тъмночервена боя, ще се получи смес, която ще измени състоянието ви. Ако покажете на бика дреха, боядисана с яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система.

[[Доброто вино]] - 04.08.1918г.

[[Все що е писано]]

== 1919 ==

Едно време, когато Господ създал света, слънчевите лъчи решили да слязат на Земята, облекли се в най-хубавите си светли премени и слезли да я посетят. Тези лъчи били седем сестри. Но щом слезли на Земята, какво било учудването им, когато видели, че дрехите им, от светли, се превърнали в седем други цвята: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин и виолетов. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: "Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?" Също и разликата между вас се дължи на тези седем сестри, които слезли на Земята: някой от вас е червен, друг - портокален, трети - жълт, четвърти - зелен и т.н. Щом се намерили в това чудо, сестрите написали на баща си: "Татко, когато слязохме на Земята, дрехите, които ни даде, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас". Тогава бащата отговорил на първата си дъщеря: "Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена". Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите, кой повече да вземе.

На втората си дъщеря бащата написал: "Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален". Хората, обаче, не разбрали - какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат... Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари, или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите?

Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си - само ли се храни, или го храни майката?...

На третата си дъщеря бащата написал: "Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят". На четвъртата си дъщеря написал: "Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва, и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва". На петата си дъщеря бащата написал: "Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина, как да се запазва Божествената топлина в душата на хората". Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно - всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.

Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към виолетовия цвят. На седмата, последната своя дъщеря, бащата написал: "Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са виолетови"...

[[С Любов се взима]] 22.03.1919 г.

*На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения, под действието на всеки един лъч, да видят, какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.

И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек, различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви.

"[[Като го видя Петър]]" - 20.04.1919 г.

[[Да възлюбиш Господа (1914-1920)]]

----

*Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото Зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. Когато не мислите право, наблюдавайте изгряването и залязването на слънцето, да възприемете жълтите лъчи.

[[Бог е говорил]] - 09.11.1919 г. XI лекция

[[Да възлюбиш Господа (1914-1920)]]

----

*Всеки има право да живее охолно, обаче, неизбежно ще носи последствията на този живот. Който иска охолен живот, нека отиде сред природата, между реките и изворите, между цветята и плодните дървета, да изучава истинското художество. Само така човек ще се запознае с цветовете и истинските бои. Боите на природата са трайни. Тези бои се наричат „хас“. Колкото повече се употребяват, толкова по-хубав става цветът и. Може ли да се каже същото и за човека? Истински човек е този, който носи страданията с любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е преживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. Това значи, човек боядисан с хас боя, т.е. с боята на страданието. Срещнете ли човек, който постоянно се оплаква от страданията, ще знаете, че той още не е боядисан с боята на страданието.

[[И отиде, та се пристави]] - 30.11.1919

[[Великите условия на живота (1919)]]

==1923г. ==

Той казва, че цветята са полусъзнателни, т.е. неразумни същества. Въпреки това той сам не може да си обясни защо едни цветя са бели, други – сини, трети – червени и т.н. Тогава какво ще кажете: „Защо мъжът и жената, като разумни същества, се обличат с дрехи в различен цвят? Защо носят шапки в различни цветове?“ Цветът определя две неща: какво трябва да бъде цветето и по какъв начин може да се развива то. На бялото цвете природата казва: „Ти трябва да работиш в чистота“. Докато работи така, цветето е бяло. Щом постигне нужната чистота, това цвете започва да работи в друга посока – да запази своята чистота. Като запази чистотата си, природата дава жълта краска на цветето и му казва: „Сега се нуждаеш от интелигентност“. После, когато цветето придобие тези качества, природата му казва: „Ти се нуждаеш от синия цвят, за да добиеш материята, необходима за посаждане на истината“. Краските на цветята са азбука на природата. Жълтият цвят например показва интелигентността на дадено цвете, но то няма органи както човека да изрази своята интелигентност.

Като говоря за цветята и човека, правя аналогия между човека и ангелите. По отношение на ангелите хората са цветя. Значи нашите добродетели и недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветя. Ангелите изучават човека от неговия цвят. Не мислете, че в ангелския свят човек има такъв образ, както на земята. Там той е цвят, който се познава по краската си.

[[Здравият ум]]26.08.1923г.

[[]]

== 1925 ==

Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.

Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
Ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром!

[[Аз Те познах]]

[[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]]

==1926 ==

Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: Червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-пак в стаята си всеки трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джоба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: "Аз обичам само един цвят." - Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: "Това съществува в природата."

Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответства. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползвате от тях.

[[Освобождаване]]

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.

[[]]28.11.1926г.

[[]]

== 1927 ==

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.

[[Сам с ума си]]

[[Влизане, IX серия, II том (1927)]]
*Питам: на какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено икономическия живот. Всички хора казват: пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.

[[За тяхното неверство]] - 6 февруари, 1927 г.

[[Влизане, IX серия, II том (1927)]]

----
*„За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и нейният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на дрехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не допринасят нищо хубаво. На някои хора, например не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да носят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижката мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли дрехи с такива цветове, от тези хора не могат да излязат нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, но работите им не вървят добре. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например, зеленият цвят е материалистически; червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните; портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората са ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото, аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явление в живота има неразривна връзка.“

„[[Няма тайно]]“ – 17 март 1927 г.

[[Праведният, IX серия, III том (1927)]]

== 1930 ==

*„Какво представя червеният цвят? Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, човек става пасивен и започва да философства. Той казва, че животът няма смисъл. Той става песимист. Защо? Защото червеният цвят в него е потъмнял.“

„[[Делата Божии]]“ - 23.03.1930 г.

[[Делата Божии, XIII серия, том III (1930)]]

Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.

Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.

[[Двама или трима]]23.11.1930г.

[[Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)]]

==1932г. ==

Жълтият цвят на очите показва, че чувствата са в анормално състояние, вследствие на това тия нисши чувства влияят на черния дроб и той не функционира правилно. Те изпращат тази жълтина по цялото тяло, с което искат да кажат на господаря: Господарю, твоите чувства не са нормални. Ако този цвят се разпространи по цялото тяло, зле ще бъде на господаря на тялото. Ти като видиш тази жълтина, казваш: да вземем мерки. Това е едно субективно схващане на лекаря. Туй не е наука. Сега по някой път учените хора, лекарите изучават човека за това, че очите му са жълти. Ако попитате един окултист, той ще ви каже, че жълтият цвят е признак на интелигентност. Значи, ако на този човек очите му са станали жълти, той е интелигентен, докато не са жълти той ходи, играе, забавлява се. Като пожълтеят очите му, той почва да мисли: Откъде е дошъл този жълт цвят? Индусите в едно свое посвещение обличат жълта дреха. Туй значи голямо достойнство. У нас на запад, като си тури човек жълт цвят на тялото казват, че това е болезнено състояние. Никой няма право да се приближава до него. Това е едно схващане. Обаче цветовете в природата имат точно определено значение. Цветовете са образувани от разумния свят, от разумни същества. Цветът е една разумна проява за този, който може да чете и разбира. Според степента на цветовете, колкото червеният цвят е по-ясен, по-червен, толкова животът, любовта, жизнеността са от по-висока степен. Колкото този цвят е по-мътен, по-неопределен, толкова горните качества са в по-слаба и по-нисша проява. Туй може да се определи от свойствата на химическите съединения. Съединенията не образуват живота, те дават възможност животът да се прояви. Запример вие може да проектирате слънчевите лъчи през една призма и да се образуват цветовете. Призмата не образува цветовете, тя само разлага светлината. Може да се употреби една призма, тя дава възможност да се прояви светлината. Когато един човек се разлага и проявява своя характер, разлага ли се той? Само мъртвото се разлага. Значи аз тълкувам: щом светлината се разлага, тя е умряла. Тогава ние имаме тези умрелите цветове. Когато светлината се разлага, тя оживява. Аз казвам: когато светлината минава през призмата, тя се ражда. Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане. Това е психологическо схващане. Следователно, всеки един цвят в туй новото раждане на светлината, тази светлина взема обем в себе си. Най-първо тя има един лъч, като се ражда, тя придобива широчина, цялата гама цветове се разпределят и тогава тя е като един цвят, който се разцъфтял и показва какво е скрито в него. Следователно изложете болния човек на светлината и той ще оздравее. Всеки от вас да има една голяма призма и всеки ден да гледате през тази призма. Болният човек е неразположен, или неврастеник, или страда от каквато и да е болест, всеки от вас, като има един такъв лъч, по който слънчевият спектър отгоре му да минава, иска не иска, ще оздравее на общо основание. И без да иска, ще оздравее.

[[Когато беше по-млад]]01.05.1932г.

[[Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)]]

== 1938 ==

*"Здравето ти ще го добиеш от светлината. Малокръвен си, обикни светлината, обикни червения цвят. Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш. Туй растенията го знаят. Сегашните хора, религиозни и светски, всички трябва да изучават тази наука. Умните хора трябва да се хранят с жълтия цвят, религиозните хора трябва да се хранят със синия цвят. Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят. Онези, които искат мощност и благородство, трябва да се хранят с портокаловия цвят. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. Трябва да се хранят с червената светлина, с портокалената светлина, с жълтата, със синята, със зелената, с тъмносинята, с виолетовата светлина трябва да се хранят. Това е едно меню от порцията. Във вторник – с червения цвят. В неделя – с портокаления цвят, а в другите дни, вие ще ги намерите. В сряда – с жълтия цвят."

[[Радвайте се и веселете се]] - 6 март, 1938 г.

[[По образ и подобие (1937–1938)]]

== 1940 г. ==

Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят. Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.

Вие може да възразите, че това е много алегорично. Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят. Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.

[[Животът]] 09.06.1940 г.

[[Път на зазоряване (1939–1940)]]

== 1941 г. ==

От устата ви трябва да излиза най-хубавото ухание, като от някой цвят. После очите ви да бъдат като някой фар, да издават светлина. Не само човек трябва да гледа, но трябва да гледаш хубаво. Хората не искат да гледаш както гледа един вълк, една лисица, но от твоите очи трябва да излиза една приятна светлина. Всичките хора са създадени, за да изпращат най-хубавата светлина, която съществува вътре в битието. Туй е предназначението. Аз по някой път виждам очи, които изпращат червена много ярка светлина, не войнствена, но прекрасна червена светлина, която е емблема на живота. Виждам някои очи, които изпращат портокален цвят, най-хубавият портокален цвят. В други очи виждам да изпращат зелена светлина, други – синя, ясно синя, тъмно синя, виолетова и още много други цветове. Червеният цвят за мене показва състояние на човека, показва в какво състояние се намира неговото сърце. Като видя тоя цвят, зная, че сърцето е в нормално състояние. Този човек е отличен по сърце. Щом видя хубав жълт цвят, зная, че неговият мозък е в нормално състояние, диагноза е това. Щом видя този хубавия ясен син цвят, виждам, че неговите вярвания, неговата вяра към Бога е отлична. Този човек тук и там не се колебае – той вярва. Той не се колебае между вяра и безверие.

[[Блажени кротките]]23.11.1941г.

[[Благословен (1941-1942)]]

Вземете всеки от тия цветове, то са сенки. Червеният цвят е сянка на една реалност, портокаловият цвят е сянка на една реалност, зеленият цвят е сянка на една реалност, жълтият цвят е сянка на една реалност, синият цвят, ясно синият, тъмносиният, виолетовият, това са (в)се сенки. От сенките ще намериш реалността. Реалността на един червен цвят в какво седи? Каква трябва да бъде кръвта. Вечерно време вземете една от тези електрическите лампи, отворете лампата и турете под ръката. Ще видите тъмно в средата, но наоколо ще видите един червен цвят, който приблизително показва, какво е състоянието на кръвта. Препоръчвам ви да си имате една лампичка и всяка вечер да наблюдавате има ли промяна в кръвта, в цвета. Някой художник като гледам картините му, виждам колко е успял. Някои са с много сенки са, неверни са. Някои са много светли, и те са неверни. Щом погледнеш един естествен цвят, донася радост, погледнеш естествения цвят, той те интересува.

[[Роденият]]30.11.1941г.

[[Благословен (1941-1942)]]

Мен например някой път ме интересува светлината, понеже светлината е един метод за разговор. Има хора, у които господствува червеният цвят. Те са хора Марсианци, има хора, в които господствува портокаленият цвят, те са хора индивидуалисти. Дето ходят личат, че са генерали навсякъде. Първото място искат. Ако се образува дружество, искат председател да станат, да заемат най-високата служба. Има хора, които носят жълтия цвят, занимават се с високи работи, поезия, философия, искат да служат, да разкрият тайни. Другите, които се занимават със зеления цвят, искат да станат най-богати хора. Другите, които се занимават със синия цвят, искат да станат големи религиозни хора, патриарси, владики, необикновени работи, че да заповядват на света. Които носят виолетовия цвят, те пък искат да имат царска мантия, като го погледнете, голям човек ще стане.

[[На прага е]]28.12.1941г.

[[Благословен (1941-1942)]]

== 1942г. ==

Туриш червен ширит или панделка, мода е. Или дрехи червени, сини или жълти. В природата какво разнообразие има. Аз съм за мода, но когато се облечеш, да знаеш цветовете как да ги турим. Ако си слаб в ума, носи жълт цвят. Ако си слаб във вярата, носи син цвят. Ако си слаб в живота, хилав, носи червен цвят. Ако те тъпчат хората, носи портокален цвят. Ако си слаб, носи виолетов, люляков цвят. Сега говоря за положителната страна на цветовете. Има отрицателни цветове, има и положителни цветове. Един положителен цвят е здравословен.

Сега например в природата законът е, че всичките цветя, които са жълти, той е, с които разполагат. Казват: Ние продаваме само жълтия цвят. Цветята, които са червени, казват: Даваме само червения цвят, излишен е. Сините цветя дават излишния им син цвят. В човека, когато има жълт цвят, показва, че има недоимък. Защото не е онзи чистият живот. Казват: Ние, съвременните хора, се нуждаем от жълт цвят, не се нуждаем на лицето от виолетов, не се нуждаем от портокален. Той не може да даде. Тепърва трябва да носим онзи светъл, бял цвят, който е в постоянно движение. В бялото един трепет има, този е светло бял цвят. Умът и сърцето са изпълнени с възвишени мисли. Ти ставаш здрав, благороден по чувства, благороден и по ум. Веднага започваш да живееш един разумен живот. Този цвят се предава чрез хората. Вие не можете да го приемете от цветята. Цветята са само пионери, хората са само проводници. Има хора, които са проводници на червения цвят, има хора, които са проводници на жълтия цвят. На синия – трите основни цвята. Има хора, които са проводници на смесените цветове, те са повече от 40 цвята. Цяла наука е да знаеш какъв цвят трябва. Недоимъкът на цветовете носят известни храни. Цветовете са форма на светлината. Светлината е носителка на Божествената храна. Ако вие не знаете как да сгъстявате, да възприемате светлината, вие не можете да бъдете нито умен, нито благороден по чувства, нито здрав човек. Трябва да имате знание. Казват, че Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света. Виждам слънцето свети! – Грее, живот има. Подтикът в човека на светлината засяга и човешкия ум.

[[Неделимото]]05.07.1942г.

[[Благословен (1941-1942)]]

==1943 ==

Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят.

[[Ценни неща]]-31.10.1943г.

[[Вечно подмладяване]]

За цветовете - Неделни беседи

2011-09-29T05:41:05Z

Лъчезарна: /* 1919 */

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За цветовете]]

[[Неделни беседи]]

== За цветовете - Неделни беседи ==

== 1917 ==

Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земеделец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики Божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината 10 пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си?

[[Виделината]] - 01.04.1917г.

[[Сила и живот, III серия (1917-1919)]]

*Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.

[[Вземане и даване]] - 06.05.1917

[[Все що е писано]]

----

*Съблечете старите си дрехи, ушити по модата, и облечете нови, бели, чисти дрехи. Белият цвят означава Доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържете с Доброто. Дето видите бял цвят – на цвете, на къща, измазана бяло, свързвайте го с Доброто. Така ще минавате от видимото към невидимото. Като видите някое бяло цвете, спрете се пред него и кажете: "Искам да бъда бял, добър и чист като това цвете." Мислете често за белия цвят, за Доброто и за Чистотата, за да се облечете в нова дреха – в дрехата на новия човек. Това е прост метод, с който можете да си помогнете.

[[Събличане и обличане]] - 28.07.1917

[[Дали може (1917-1918)]]

== 1918 ==

*В слънчевото учение се забелязват два процеса: разлагане на светлината и усилване на светлината. За да се създадат всички камъни, растения, животни и хора, светлината трябва да се разложи на съставните си елементи. От съчетанието на тези елементи зависи устойчивостта или неустойчивостта на телата. Неустойчивите тела ферментират, а устойчивите се запазват за вечни времена. Цветове с различна гъстота също така променят състоянията на телата, особено на живите. Например, ако към яснозеления цвят прибавите тъмночервена боя, ще се получи смес, която ще измени състоянието ви. Ако покажете на бика дреха, боядисана с яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система.

[[Доброто вино]] - 04.08.1918г.

[[Все що е писано]]

== 1919 ==

Едно време, когато Господ създал света, слънчевите лъчи решили да слязат на Земята, облекли се в най-хубавите си светли премени и слезли да я посетят. Тези лъчи били седем сестри. Но щом слезли на Земята, какво било учудването им, когато видели, че дрехите им, от светли, се превърнали в седем други цвята: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин и виолетов. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: "Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?" Също и разликата между вас се дължи на тези седем сестри, които слезли на Земята: някой от вас е червен, друг - портокален, трети - жълт, четвърти - зелен и т.н. Щом се намерили в това чудо, сестрите написали на баща си: "Татко, когато слязохме на Земята, дрехите, които ни даде, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас". Тогава бащата отговорил на първата си дъщеря: "Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена". Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите, кой повече да вземе.

На втората си дъщеря бащата написал: "Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален". Хората, обаче, не разбрали - какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат... Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари, или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите?

Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си - само ли се храни, или го храни майката?...

На третата си дъщеря бащата написал: "Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят". На четвъртата си дъщеря написал: "Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва, и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва". На петата си дъщеря бащата написал: "Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина, как да се запазва Божествената топлина в душата на хората". Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно - всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.

Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към виолетовия цвят. На седмата, последната своя дъщеря, бащата написал: "Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са виолетови"...

[[С Любов се взима]] 22.03.1919 г.

*На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения, под действието на всеки един лъч, да видят, какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.

И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек, различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви.

"[[Като го видя Петър]]" - 20.04.1919 г.

[[Да възлюбиш Господа (1914-1920)]]

----

*Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото Зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. Когато не мислите право, наблюдавайте изгряването и залязването на слънцето, да възприемете жълтите лъчи.

[[Бог е говорил]] - 09.11.1919 г. XI лекция

[[Да възлюбиш Господа (1914-1920)]]

----

*Всеки има право да живее охолно, обаче, неизбежно ще носи последствията на този живот. Който иска охолен живот, нека отиде сред природата, между реките и изворите, между цветята и плодните дървета, да изучава истинското художество. Само така човек ще се запознае с цветовете и истинските бои. Боите на природата са трайни. Тези бои се наричат „хас“. Колкото повече се употребяват, толкова по-хубав става цветът и. Може ли да се каже същото и за човека? Истински човек е този, който носи страданията с любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е преживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. Това значи, човек боядисан с хас боя, т.е. с боята на страданието. Срещнете ли човек, който постоянно се оплаква от страданията, ще знаете, че той още не е боядисан с боята на страданието.

[[И отиде, та се пристави]] - 30.11.1919

[[Великите условия на живота (1919)]]

==1923г. ==

Той казва, че цветята са полусъзнателни, т.е. неразумни същества. Въпреки това той сам не може да си обясни защо едни цветя са бели, други – сини, трети – червени и т.н. Тогава какво ще кажете: „Защо мъжът и жената, като разумни същества, се обличат с дрехи в различен цвят? Защо носят шапки в различни цветове?“ Цветът определя две неща: какво трябва да бъде цветето и по какъв начин може да се развива то. На бялото цвете природата казва: „Ти трябва да работиш в чистота“. Докато работи така, цветето е бяло. Щом постигне нужната чистота, това цвете започва да работи в друга посока – да запази своята чистота. Като запази чистотата си, природата дава жълта краска на цветето и му казва: „Сега се нуждаеш от интелигентност“. После, когато цветето придобие тези качества, природата му казва: „Ти се нуждаеш от синия цвят, за да добиеш материята, необходима за посаждане на истината“. Краските на цветята са азбука на природата. Жълтият цвят например показва интелигентността на дадено цвете, но то няма органи както човека да изрази своята интелигентност.

Като говоря за цветята и човека, правя аналогия между човека и ангелите. По отношение на ангелите хората са цветя. Значи нашите добродетели и недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветя. Ангелите изучават човека от неговия цвят. Не мислете, че в ангелския свят човек има такъв образ, както на земята. Там той е цвят, който се познава по краската си.

[[Здравият ум]]26.08.1923г.

[[]]

== 1925 ==

Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.

Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
Ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром!

[[Аз Те познах]]

[[Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)]]

==1926 ==

Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: Червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-пак в стаята си всеки трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джоба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: "Аз обичам само един цвят." - Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: "Това съществува в природата."

Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответства. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползвате от тях.

[[Освобождаване]]

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? - Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.

[[]]28.11.1926г.

[[]]

== 1927 ==

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.

[[Сам с ума си]]

[[Влизане, IX серия, II том (1927)]]
*Питам: на какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено икономическия живот. Всички хора казват: пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.

[[За тяхното неверство]] - 6 февруари, 1927 г.

[[Влизане, IX серия, II том (1927)]]

----
*„За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и нейният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на дрехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не допринасят нищо хубаво. На някои хора, например не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да носят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижката мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли дрехи с такива цветове, от тези хора не могат да излязат нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, но работите им не вървят добре. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например, зеленият цвят е материалистически; червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните; портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората са ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото, аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явление в живота има неразривна връзка.“

„[[Няма тайно]]“ – 17 март 1927 г.

[[Праведният, IX серия, III том (1927)]]

== 1930 ==

*„Какво представя червеният цвят? Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, човек става пасивен и започва да философства. Той казва, че животът няма смисъл. Той става песимист. Защо? Защото червеният цвят в него е потъмнял.“

„[[Делата Божии]]“ - 23.03.1930 г.

[[Делата Божии, XIII серия, том III (1930)]]

Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.

Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.

[[Двама или трима]]23.11.1930г.

[[Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)]]

==1932г. ==

Жълтият цвят на очите показва, че чувствата са в анормално състояние, вследствие на това тия нисши чувства влияят на черния дроб и той не функционира правилно. Те изпращат тази жълтина по цялото тяло, с което искат да кажат на господаря: Господарю, твоите чувства не са нормални. Ако този цвят се разпространи по цялото тяло, зле ще бъде на господаря на тялото. Ти като видиш тази жълтина, казваш: да вземем мерки. Това е едно субективно схващане на лекаря. Туй не е наука. Сега по някой път учените хора, лекарите изучават човека за това, че очите му са жълти. Ако попитате един окултист, той ще ви каже, че жълтият цвят е признак на интелигентност. Значи, ако на този човек очите му са станали жълти, той е интелигентен, докато не са жълти той ходи, играе, забавлява се. Като пожълтеят очите му, той почва да мисли: Откъде е дошъл този жълт цвят? Индусите в едно свое посвещение обличат жълта дреха. Туй значи голямо достойнство. У нас на запад, като си тури човек жълт цвят на тялото казват, че това е болезнено състояние. Никой няма право да се приближава до него. Това е едно схващане. Обаче цветовете в природата имат точно определено значение. Цветовете са образувани от разумния свят, от разумни същества. Цветът е една разумна проява за този, който може да чете и разбира. Според степента на цветовете, колкото червеният цвят е по-ясен, по-червен, толкова животът, любовта, жизнеността са от по-висока степен. Колкото този цвят е по-мътен, по-неопределен, толкова горните качества са в по-слаба и по-нисша проява. Туй може да се определи от свойствата на химическите съединения. Съединенията не образуват живота, те дават възможност животът да се прояви. Запример вие може да проектирате слънчевите лъчи през една призма и да се образуват цветовете. Призмата не образува цветовете, тя само разлага светлината. Може да се употреби една призма, тя дава възможност да се прояви светлината. Когато един човек се разлага и проявява своя характер, разлага ли се той? Само мъртвото се разлага. Значи аз тълкувам: щом светлината се разлага, тя е умряла. Тогава ние имаме тези умрелите цветове. Когато светлината се разлага, тя оживява. Аз казвам: когато светлината минава през призмата, тя се ражда. Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане. Това е психологическо схващане. Следователно, всеки един цвят в туй новото раждане на светлината, тази светлина взема обем в себе си. Най-първо тя има един лъч, като се ражда, тя придобива широчина, цялата гама цветове се разпределят и тогава тя е като един цвят, който се разцъфтял и показва какво е скрито в него. Следователно изложете болния човек на светлината и той ще оздравее. Всеки от вас да има една голяма призма и всеки ден да гледате през тази призма. Болният човек е неразположен, или неврастеник, или страда от каквато и да е болест, всеки от вас, като има един такъв лъч, по който слънчевият спектър отгоре му да минава, иска не иска, ще оздравее на общо основание. И без да иска, ще оздравее.

[[Когато беше по-млад]]01.05.1932г.

[[Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)]]

== 1938 ==

*"Здравето ти ще го добиеш от светлината. Малокръвен си, обикни светлината, обикни червения цвят. Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш. Туй растенията го знаят. Сегашните хора, религиозни и светски, всички трябва да изучават тази наука. Умните хора трябва да се хранят с жълтия цвят, религиозните хора трябва да се хранят със синия цвят. Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят. Онези, които искат мощност и благородство, трябва да се хранят с портокаловия цвят. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. Трябва да се хранят с червената светлина, с портокалената светлина, с жълтата, със синята, със зелената, с тъмносинята, с виолетовата светлина трябва да се хранят. Това е едно меню от порцията. Във вторник – с червения цвят. В неделя – с портокаления цвят, а в другите дни, вие ще ги намерите. В сряда – с жълтия цвят."

[[Радвайте се и веселете се]] - 6 март, 1938 г.

[[По образ и подобие (1937–1938)]]

==1941г. ==

От устата ви трябва да излиза най-хубавото ухание, като от някой цвят. После очите ви да бъдат като някой фар, да издават светлина. Не само човек трябва да гледа, но трябва да гледаш хубаво. Хората не искат да гледаш както гледа един вълк, една лисица, но от твоите очи трябва да излиза една приятна светлина. Всичките хора са създадени, за да изпращат най-хубавата светлина, която съществува вътре в битието. Туй е предназначението. Аз по някой път виждам очи, които изпращат червена много ярка светлина, не войнствена, но прекрасна червена светлина, която е емблема на живота. Виждам някои очи, които изпращат портокален цвят, най-хубавият портокален цвят. В други очи виждам да изпращат зелена светлина, други – синя, ясно синя, тъмно синя, виолетова и още много други цветове. Червеният цвят за мене показва състояние на човека, показва в какво състояние се намира неговото сърце. Като видя тоя цвят, зная, че сърцето е в нормално състояние. Този човек е отличен по сърце. Щом видя хубав жълт цвят, зная, че неговият мозък е в нормално състояние, диагноза е това. Щом видя този хубавия ясен син цвят, виждам, че неговите вярвания, неговата вяра към Бога е отлична. Този човек тук и там не се колебае – той вярва. Той не се колебае между вяра и безверие.

[[Блажени кротките]]23.11.1941г.

[[Благословен (1941-1942)]]

Вземете всеки от тия цветове, то са сенки. Червеният цвят е сянка на една реалност, портокаловият цвят е сянка на една реалност, зеленият цвят е сянка на една реалност, жълтият цвят е сянка на една реалност, синият цвят, ясно синият, тъмносиният, виолетовият, това са (в)се сенки. От сенките ще намериш реалността. Реалността на един червен цвят в какво седи? Каква трябва да бъде кръвта. Вечерно време вземете една от тези електрическите лампи, отворете лампата и турете под ръката. Ще видите тъмно в средата, но наоколо ще видите един червен цвят, който приблизително показва, какво е състоянието на кръвта. Препоръчвам ви да си имате една лампичка и всяка вечер да наблюдавате има ли промяна в кръвта, в цвета. Някой художник като гледам картините му, виждам колко е успял. Някои са с много сенки са, неверни са. Някои са много светли, и те са неверни. Щом погледнеш един естествен цвят, донася радост, погледнеш естествения цвят, той те интересува.

[[Роденият]]30.11.1941г.

[[Благословен (1941-1942)]]

Мен например някой път ме интересува светлината, понеже светлината е един метод за разговор. Има хора, у които господствува червеният цвят. Те са хора Марсианци, има хора, в които господствува портокаленият цвят, те са хора индивидуалисти. Дето ходят личат, че са генерали навсякъде. Първото място искат. Ако се образува дружество, искат председател да станат, да заемат най-високата служба. Има хора, които носят жълтия цвят, занимават се с високи работи, поезия, философия, искат да служат, да разкрият тайни. Другите, които се занимават със зеления цвят, искат да станат най-богати хора. Другите, които се занимават със синия цвят, искат да станат големи религиозни хора, патриарси, владики, необикновени работи, че да заповядват на света. Които носят виолетовия цвят, те пък искат да имат царска мантия, като го погледнете, голям човек ще стане.

[[На прага е]]28.12.1941г.

[[Благословен (1941-1942)]]

== 1942г. ==

Туриш червен ширит или панделка, мода е. Или дрехи червени, сини или жълти. В природата какво разнообразие има. Аз съм за мода, но когато се облечеш, да знаеш цветовете как да ги турим. Ако си слаб в ума, носи жълт цвят. Ако си слаб във вярата, носи син цвят. Ако си слаб в живота, хилав, носи червен цвят. Ако те тъпчат хората, носи портокален цвят. Ако си слаб, носи виолетов, люляков цвят. Сега говоря за положителната страна на цветовете. Има отрицателни цветове, има и положителни цветове. Един положителен цвят е здравословен.

Сега например в природата законът е, че всичките цветя, които са жълти, той е, с които разполагат. Казват: Ние продаваме само жълтия цвят. Цветята, които са червени, казват: Даваме само червения цвят, излишен е. Сините цветя дават излишния им син цвят. В човека, когато има жълт цвят, показва, че има недоимък. Защото не е онзи чистият живот. Казват: Ние, съвременните хора, се нуждаем от жълт цвят, не се нуждаем на лицето от виолетов, не се нуждаем от портокален. Той не може да даде. Тепърва трябва да носим онзи светъл, бял цвят, който е в постоянно движение. В бялото един трепет има, този е светло бял цвят. Умът и сърцето са изпълнени с възвишени мисли. Ти ставаш здрав, благороден по чувства, благороден и по ум. Веднага започваш да живееш един разумен живот. Този цвят се предава чрез хората. Вие не можете да го приемете от цветята. Цветята са само пионери, хората са само проводници. Има хора, които са проводници на червения цвят, има хора, които са проводници на жълтия цвят. На синия – трите основни цвята. Има хора, които са проводници на смесените цветове, те са повече от 40 цвята. Цяла наука е да знаеш какъв цвят трябва. Недоимъкът на цветовете носят известни храни. Цветовете са форма на светлината. Светлината е носителка на Божествената храна. Ако вие не знаете как да сгъстявате, да възприемате светлината, вие не можете да бъдете нито умен, нито благороден по чувства, нито здрав човек. Трябва да имате знание. Казват, че Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света. Виждам слънцето свети! – Грее, живот има. Подтикът в човека на светлината засяга и човешкия ум.

[[Неделимото]]05.07.1942г.

[[Благословен (1941-1942)]]

==1943 ==

Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят.

[[Ценни неща]]-31.10.1943г.

[[Вечно подмладяване]]

За цветовете - Младежки окултен клас

2011-09-29T05:27:49Z

Лъчезарна:

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[Младежки окултен клас]]

[[За цветовете]]

== За цветовете - Младежки окултен клас ==

== 1923 ==

И тъй, при всяко вдишване и издишване ще мислите едновременно за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражненията си на чист въздух, ако имате у дома си градина. ...

Ще ви запитам каква е ролята на червения цвят например? Окултистите казват, че червеният цвят е свързан с чувствата или с Любовта. Той всякога носи Живот. От какво зависи различието в интензивността на червения цвят? – От това в каква гама е, както и в музикалните тонове. Да вземем линията АВ, която да ни представлява стълбата, по която се нареждат седемте основни цвята на светлината. Вълната а означава първия, червения цвят на светлината в първата гама. След червения цвят идват по ред другите цветове на светлината, докато стигнете до седмия, който е виолетовият (g). С този цвят свършва първата гама от седемте цвята и отново започва пак червеният цвят, обаче от втората, по-висока гама. И тук се изреждат същите цветове – А, В, С... до G (виолетовия цвят). Отново иде червеният цвят, но вече в още по-висока гама, а след него – останалите. Малките форми на червения цвят показват външната страна на Любовта, т. е. намаление на Любовта.

"[[Превръщане на цветовете]]" - 11.11.1923г.

[[Разумният живот (Четири книжки)]]

== 1926 ==

*Какво е имала предвид природата, когато е създавала очите? Къде се получава образът на предметите в окото? В жълтото петно на ретината. Изучавайте влиянието на цветовете върху очите. Правете опити с различни цветове, да видите какво е влиянието на всеки цвят поотделно. Запример първия ден наблюдавайте влиянието на червения цвят, втория ден – на портокаловия цвят и т.н. Същевременно добре е да проследите влиянието на различните цветове през различните часове на деня. Сутрин – от четири-пет часа около изгрев слънце; от седем-осем след изгрев слънце; около обяд – от единайсет-дванайсет, и след обяд от четири-пет часа. Добре е за тази цел да си служите със стъклена призма. Такава призма, която разлага слънчевите лъчи, съществува и в човешкия мозък. Който е развил в себе си тази призма, той може да се лекува с нея. Ако гърлото ви боли, вие можете да отправите към него портокаловия цвят. След известно време вие ще почувствате поне малко подобряване. Човек може да се ползва не само от цветовете на спектъра, но и от неговите светлинни лъчи. Ако мозъчната призма на някой човек не е развита, той може да се лекува със стъклена. Пък и да е развита донякъде, за предпочитане е да се ползва от стъклената призма, защото мозъчната изисква по-голямо напрежение на мозъка, по-голямо концентриране на мисълта.

Който не разбира законите, при които може да си служи с тази призма, той ще се почувства зле.

И тъй, преди да е заболял още, човек може да се лекува с цветните лъчи. Седемте цвята представят седем разумни свята, които изпращат на земята по един цветен лъч. Седемте цвята пък представляват слънчевия спектър. Колкото по-силен е цветът, толкова по-близо е до нас светът, който изпраща този цвят. От цветовете на дъгата можем да познаем към коя област се движим. Колкото повече се отдалечаваме от един свят, толкова повече и цветът на този свят отслабва.
Колкото повече се приближаваме към даден свят, толкова и неговият цвят става по-силен. Кой цвят преобладава на земята? Зеленият цвят. Всички същества на земята са потопени в зеления цвят. Същевременно ние сме свързани с всички планети и слънца, които са и съществата, които ги населяват. Светещата раса обаче представя същества, които са творчески. Те творят, съграждат вселената. За нашето зрение те са невидими. В бъдеще, когато зрението на хората се развие, те ще виждат светлината, която светещата раса носи със себе си. Те ще виждат светлината и на онези звезди, които днес не виждат.

И тъй, започнете ли да изучавате цветовете, запример червения цвят, изучавайте го не само като впечатление, но като символ, който ви се изпраща от един разумен свят, да го разгадаете. Съществата, които изпращат живот на земята, изпращат червения цвят именно като символ на живот. И червеният цвят, от своя страна, е съставен от седем цвята с различна интензивност на вибриране и с различен брой вибрации. Човек с добре развито око може да различава седем краски на червения цвят и разумно да се ползва от тях. Тези краски са негативни и трябва да се превърнат в положителни. Те представят написана книга, която трябва да се разгадае. Не се ли разгадае, тя остава като старина, от която малцина могат да се ползват. Който може да раздели седемте краски на червения цвят една от друга и да използва всяка от тях според нейните качества, той ще се почувства напълно ободрен. Червената светлина се препоръчва за малокръвни. Ако могат правилно да възприемат праната на червения цвят, те ще я препратят към клетките на своя организъм и ще се обновят.

Хората могат да се ползват от цветните лъчи за лекуване.

Когато страдате от главоболие, очеболие, ревматизъм или друга някаква болест, правете опити с цветните лъчи, да видите как ще се отразят върху организма ви. Всеки сам трябва да дойде до положителни резултати, да види какво действие ще му окажат. Много начини има, по които човек може да се лекува, но лекуването с цветни лъчи е един от най-евтините. Колкото и да е евтин този начин, човек все трябва да плати нещо. Ако доброволно не иска да плаща, природата насила ще го застави да плати. Природата иска да научи човека да се жертва. Тя иска да научи човека на щедрост. Ако той не иска доброволно да упражнява щедростта, природата ще го застави насила да бъде щедър.

И тъй учете се сами да се лекувате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината върху главата, гърдите и стомаха си. Изобщо добре е човек да отправя сини, жълти или портокалови лъчи към онези органи на тялото си, в които чувства излишна енергия. Понякога на някои места в организма на човека става известно подпушване, което създава анормални състояния. Той трябва да облива тялото си със сини и жълти лъчи на светлината. Човек може да приема тези лъчи от слънцето. Първоначално той ще си служи със стъклена призма. С помощта на тази призма човек може да получи слънчевия спектър на стената. Като получи спектъра, той трябва да съсредоточи вниманието си към синия цвят и да се опита да го възприеме в себе си. След това нека затвори очите си, да види може ли същият цвят да се отпечата в мозъка му. Като прави тези упражнения, той ще може, когато пожелае, да произведе синия, жълтия или кой и да е цвят в мозъка си и да се лекува.

Когато правите тези опити, в първо време ще настане в съзнанието ви голяма тъмнина. След известно време върху мозъка ви като върху екран ще блесне малка светлинка, както се зазорява на хоризонта. Тази светлина постепенно ще се увеличава, докато се засили толкова, че може да лекува. Правете този опит по няколко пъти на ден, докато придобиете резултат. Вие можете да използвате цветните лъчи направо от слънцето, но трябва да знаете под какъв ъгъл да отправяте погледа си. Започнете ли да гледате направо в слънцето, вие ще възприемете такива лъчи, които ще ви се отразят вредно. Когато слънчевата светлина е силна, вие трябва да я приемете през клепачите си. Тогава тя става приятна и действа лековито върху човека. Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от осем-девет часа. Към обяд лъчите са много силни и не действат добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действат особено добре върху анемични хора.

Днес всички хора говорят за светлината, но ако ги поставят на изпит, едва ли ще могат да докажат нейното влияние върху човека. Това е въпрос на концентриране, на наблюдение. Човек трябва да прави ред опити. Всеки ден през различни часове на деня той трябва да се излага на слънце, докато мозъкът му привикне на действието на слънчевите лъчи. Хората не познават още какво нещо е слънцето. Те познават донякъде само физическата страна на слънцето. За да не се влюбват в слънцето, Мойсей е забранявал на еврейския народ да се кланя на слънцето. Когато отношенията на хората към слънцето станат съзнателни, когато привикнат на неговите лъчи и могат разумно да ги използват, тогава слънцето ще им покаже истинската красота, която крие в себе си.

Сега направете едно просто наблюдение върху себе си само за пет минути, по три пъти на ден – сутрин, преди обяд и вечер, да видите какво влияние ще окажат върху вас всички цветни лъчи на дъгата, като започнете от червения и дойдете до виолетовия. При това следете какви цветове произвежда изговарянето на думите любов, мъдрост, истина и др. Любовта трябва да произведе червен цвят, мъдростта – жълт, истината – син. Ако при изговаряне на тия думи пред вас не изпъкнат техните цветове, това показва, че вие сте изгубили първичния език, на който тия думи са били изговаряни. Всяка дума, при изговарянето на която не се произвежда съответстващ цвят, не е естествена, не е първична дума. В нея е вложен някакъв чужд елемент, от който тя трябва да се освободи. Казват за някого, че лицето му е пожълтяло, станал е като светия, придобил е голяма мъдрост. Когато лицето или тялото на човека пожълтява, това показва, че умствената му енергия се е отбила от своя път и е слязла на физическия свят.

Следователно умът на човека трябва да зрее, да пожълтява, а не тялото му. Тялото не се нуждае от жълт цвят. Всяка дума, всеки цвят трябва да бъде на своето място. Не са ли на мястото си, те не произвеждат нужния ефект.

"[[Влияние на цветовете]]" - 02.05.1926г.

[[Том III. Жива реч]]

----

Упражнението, което ви дадох миналата седмица за цветовете на светлината, ще го продължите още една седмица. Всеки ден ще изучавате по един цвят от спектъра. Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят запример действа върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действа върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове – ясносиният, ясножълтият, действат успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електрическите течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека.

Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния начин. Понеделник – червения цвят, вторник – портокаловия, сряда – жълтия, четвъртък - зеления, петък – ясносиния, събота – тъмносиния, неделя – виолетовия.

[[Място на добродетелите]]-09.05.1926

[[Том III. Жива реч ]]

Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: Червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-пак в стаята си всеки трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джоба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: "Аз обичам само един цвят." - Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: "Това съществува в природата."

Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответства. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползвате от тях.
На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода. Щом ръцете им изстинат. А онези, които имат кестеняви очи, да си измиват краката с топла вода и слабините с топла вода. Като едно външно средство. Във всички стари школи са употребявали баните. Човек с кестеняви очи – топли бани, температура както тялото, да е около 39 до 40 градуса, 41 градуса е отлична вода. А онзи, който има тези, сивите очи, той не трябва да се плаши, трябва да бъде винаги спокоен. Трябва да бъде работлив, да има един малък занаят, една малка работа, че да бъде мирен. Не му трябва да се занимава с велики въпроси. Но да се занимава тихо и спокойно. За туй е дошъл той в света. Зелени очи няма. Черни очи няма, те са тъмно кафяви. Хора с черни очи са малко материалисти. За да станат кестеняви очите им, трябва да се вземе малко от париците.

Според мислите и желанията на човека, очите могат да се изменят. Има случаи, когато очите се изменят. Кафявите очи, сините, черните, природата ги е турила като символи, да покаже кой от какво се нуждае. Онзи, който има кафяви очи, любвеобилен е. Нуждае се от топлина. Лесно се вплита. Онзи, който има сини очи, той е идеалист, в облаците хвърка. И на Христос турят сини очи. Някои Го рисуват с кафяви очи. Възможно е да е имал идеално сини очи. Ако е имал сини очи, много е право, че той е изваждал рибата от водата. Онези с кафявите очи риба не трябва да ядат. Ако са месоядци, може да ядат агнешко. Човек с кафяви очи – агнешко месо. Човек със сини очи – риба да яде.

[[Освобождаване 2]]

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

Казвате, че има различни цветове в природата – червен, портокалов, розов, син, жълт, зелен, виолетов и т.н. Казвате, че обичате, запример, повече розовия от синия, но защо предпочитате единия пред другия, не знаете. Каква е разликата между един и друг цвят, не знаете. Ще кажете, че те се различават по броя на трептенията си, но колко трептения има всеки цвят, и това не знаете. Защо едни животни са топлокръвни, а други – студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества.

[[Малките мъчнотии]]12.12.1926г.

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

== 1927 ==

За ясновидеца всяко едно желание си има своя цвят. Ако вие имате едно възвишено и благородно чувство в себе си, ако чувството ви е от духовен характер, на физическото поле то ще има един прекрасен нежен розов цвят, ако е и в двама ви. Ако туй чувство се прояви в своя груб характер, този цвят ще бъде по-тъмен. Цветовете показват степента на проявеното чувство.

[[Справяне]]-17.04.1927г.

[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]

== 1929 ==

*Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.

[[Смени в природата]] - 13.12.1929г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

==1930 ==

Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата - по нейната хигиена.

Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос.

Кой е основният тон на живота? - Червеният цвят. Ако не знаете, отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернее, той не може повече да се развива и да върви напред.

[[Показване]]-02.05.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

== 1931 ==

Като наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, розов, тъмен, почти черен. Цветът на лицето се определя от мислите. Черният цвят е земен. Когато лицето на човека почернее, това показва, че той е свързан със земята. Недоволството в човека предизвиква потъмняване на лицето. Когато честолюбието и тщеславието вземат надмощие в човека, лицето му пожълтява. Жълтият цвят на лицето е неестествен. Ще кажете, че и светиите са жълти. Грамадна разлика има между цвета на лицето на светията и на честолюбивия човек. Какъвто и да е цветът на лицето, той трябва да остане отвън, да не прониква в живота. Сам по себе си животът е безцветен: вътрешно е безцветен, а външно - обагрен с различни цветове. Влезе ли един от цветовете в живота, човек става нещастен. Казват, че някой човек е посинял. Това е неестествено състояние. Посиняването показва, че кръвта му е нечиста, отровна. Щом кръвта е нечиста, устните, лицето на човека посиняват.

Цветовете се делят на топли и на студени. Например, червеният цвят е топъл, магнетичен. Ако искате да растете, да се развивате правилно, свържете се с червения цвят, не червеният, бояджийски цвят, но с живия червен цвят, с който природата си служи. Достатъчно е един път да видите този цвят, за да не го забравите никога. Често този цвят се явява на устните на здравия, жизнерадостен човек. За да бъде здрав, човек трябва да вижда красотата в природата и да я цени. Красотата храни човека. Изучавайте природата с любов, да се свържете с нейните красиви линии, които помагат за правилното свиване и разширяване на капилярите. Излизайте сутрин, да наблюдавате изгрева на слънцето, и вечер, да наблюдавате звездите, да видите красивите линии на природата. Благословение е да гледа човек красивото. Ако очите не гледат и не търсят красивото, човек не може да расте и да се развива.

[[Свиване и разширяване]]- 19.06.1931г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

----

*Сега ще ви кажа нещо за музикалните тонове във връзка с цветовете. Всеки музикален тон има специфичен цвят. Например, тонът „до” има червен цвят, „си” – виолетов, „ла” – син цвят, „сол” – светлосин, „фа” – зелен, „ми” – жълт, „ре” – портокалов. Значи, между музиката и цветовете има известно съотношение. При това, всеки цвят оказва влияние върху човека. Ако някой тон има надмощие в организма, и цветът на тоя тон има надмощие. Например, ако тонът „ми” има надмощие в човека, той пожълтява; ако „ре” има надмощие, лицето на човека става оранжево; при тона „до”, лицето става червено; при „фа”, лицето позеленява. Какво знаете, изобщо, за светлината и за нейното отражение? Тоновете, както и цветовете, се отразяват и върху характера на човека. Казват за някого, че е весел, засмян човек. Кога се смее човек? Какъв е произходът на смеха? Кои цветове влияят върху смеха? Има ли връзка между смеха и плача? – Смехът е песен. Кой тон взима надмощие в смеха? Ако може да определите тона на смеха, ще определите и характера на човека, както и подбудителната причина да се смее. Ако смехът ти започва с „до”, ще знаеш как да наредиш останалите тонове в гамата. Може ли някой от вас да каже, как плачат децата? Как плачат възрастните? Как плачат майката, бащата, момата, момъкът, поетът? Бащата плаче по-рядко от майката, но изобщо няма човек на земята, който да не плаче.

Казвате: Какво ни интересуват музикалните тонове и техните цветове? Ние се интересуваме от хлебеца, да има какво да хапнем. Който разсъждава така, той се намира в тона „фа”, в зеления цвят, в материята. Всички животни се намират в тона „фа” – при зеления цвят, при тревата.

Колко цветове са нужни за създаването на една красива мисъл? Когато всичките цветове се съчетаят правилно, в съвършена форма, тогава се образува една красива мисъл. Без цветове никаква мисъл не съществува. Когато мисълта стигне до своето най-високо развитие, до своя апогей, тя се превръща в светлина. Под „светлина” разбираме хармонично съчетание на всички цветове. От Божествено гледище, червеният цвят означава жертва. Чрез тоя цвят Бог казва: Готов съм да дам живота си в жертва за другите. Казвате: Тоя човек се е зачервил. – Не разбирате значението на тоя цвят. Чрез червения цвят природата е готова всеки момент да даде живот на всички същества. Така разбран, червеният цвят има смисъл. Според някои, червеният цвят е на чувствата. Обаче, първоначално, червеният цвят означавал жертва. Той е готов всякога да дава. Това, което ви давам като ключ за значението на червения цвят, нека ви послужи за обяснение значението на останалите цветове.

[[Вътрешното богатство]] - 25 декември, 1931 г.МОК

[[КНИГА: Живот и отношения]]

----

== 1932 ==

*Значи, каквато и да е светлината, тя трябва да има сянка. Щом лъчът се пречупва, явяват се известни цветове. Според физиците, пречупването на лъча подразбира разлагането му на цветове. – Какво представят цветовете? – Елементи на светлината. – На колко цвята се разлага бялата светлина? – На седем цвята, които, съединени в едно, дават пак белия цвят. – Възможно ли е това? – Бялата светлина прилича ли на цветовете? – Не прилича. Щом е така, цветовете не са елементи на светлината, но нейни сенки.

[[Сенки на Битието]] - 22.01.1932г.

[[КНИГА: Живот и отношения]]

==1937 г. ==

Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи. Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те? Разбира се, не живеят в тропика. А хората с черни очи са повече на чувствата – те живеят в тропическите места. Хората със сини очи са сантиментални, имат много широк свят, имат похват. А тези с черните очи всичко изказват. Всъщност, по закона на еволюцията най-първо слязоха хората с белите очи – с очите на светлината. В началото всички имаха бели очи и знаете ли с какъв бял цвят? Този бял цвят, който имате сега, в сравнение с него е като черен. Тези хора започнаха с белия цвят, но видяха, че с него по-надолу не могат да идат. Как са разположени цветовете в цветната гама? – Виолетов, тъмно син, небесно син, зелен и т. н. Така че, по-късно те си направиха сини очи. Но зеницата синя може ли да бъде? Тя е черна, а само ирисът около нея може да бъде син. Тогава каква е зеницата в онези, които имат черни очи? Черният цвят е гъстата материя, където светлината не може да проникне.

[[Хигиена на сетивата]] 19.02.1937 г.

[[КНИГА: Разумните същества]]

==1943 г. ==

От какво се нуждае човек? Първо човек се нуждае от светлина. Той трябва да знае, как да я възприема и как да я прилага. – Болен съм. – Болестта ти се дължи на недоимък от светлина в организма ти. – Как ще оздравея? – Като приемеш необходимата светлина в себе си. Всяка болест се лекува със светлина – червена, синя, жълта, портокалена, виолетова – според болестта се избира и светлината. Светлината играе важна роля в човешкия живот. Дали страдаш от недоимък, или от излишък на светлина в организма си, ти си изложен на неправилни прояви – физични или психични. Ако се оплакваш от неразположение, от нежелание да се движиш, ти си лишен от червената светлина. Ако нямаш желание да се проявиш, ти си лишен от портокаловата светлина. Някой се проявява повече, отколкото трябва – в организма му има излишък от портокалова светлина. Някой има желание да забогатее, иска да държи богатството само за себе си. Причината на това се крие в излишъка на зелената светлина в организма му. – Какво да правя, за да се освободя от тоя излишък? – Раздай част от богатството си, не ти трябва тоя излишък.

[[Силите в природата]]08.10.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

Аз, ако бях преподавал в някое първоначално училище, за учениците щях да имам всичките краски. Децата да ги гледат хубаво нарисувани. Всичките краски на една дъга, като влизат, да ги гледат. Или бих накарал децата да носят седемте краски. Да имат по една панделка и всеки ден да ги менят. По една панделка да имат закачена на рамото. Така щяха да бъдат по-здрави децата. Макар че, първоначално, може да се посмеят малко. Има думи, които имат червен цвят, други имат портокален цвят, други имат зелен, жълт, ясно-син, тъмносин, виолетов. Думите имат цветове. Ако нямате пари да си купите панделки, намерете думи със съответните цветове.

[[Зло и добро]]12.03.1943г.

[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]

Сега всички препоръчват да се превърне един цвят. Да кажем, имате бял цвят. Как ще го превърнете в червен? Ще го боядисате. Вие знаете да боядисвате. За да стане някой човек по-активен, да произведете активност в човека, някой път е нужен червеният цвят. Казваш: Аз нищо не зная. Ето червеният цвят. Или казвате: Ти си много скържав. – Как, аз скържав? То е бояджилък. Това е червеният цвят, предизвикан по негативен начин.

[[Червеният цвят]]09.07.1943г.

[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]

Цветята регулират нервната система. Добре е нервният човек да полива червени цветя и да ги мирише. Забелязано е, че музикантите, които обичат цветя, свирят по-добре от ония, които не ги обичат. Мога да определя на всеки музикант, какви цветя да отглежда. Това помага и за физическото им развитие. И тоновете имат свои цветове. Тонът „до” има един цвят, „ре” – друг цвят. Колкото по-чист е тонът, толкова по-ясен е неговият цвят. Чистотата на тона се познава по яснотата на цвета.

[[Закон на хармонията]]12.11.1943

[[КНИГА: Силите на Природата]]

За цветовете - Съборно слово

2011-09-29T05:03:05Z

Лъчезарна: /* 1939г. */

[[УИКИПЕДИЯ]]

[[Уикицитати]]

[[За цветовете]]

== За цветовете - Съборно слово ==

==1937 ==

Изучавайте светлината със седемте и краски. Седемте краски на светлината представят седем пътища, през които човешкият ум е вървял в развитието си. Тия седем цвята са седем правила, които умът трябва да прилага за своите постижения. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слухът на човека се развие силно, той може да чуе тона на червения цвят. Най-много червеният цвят се вижда по лицето на младите. Когато младата мома съзнае, че е красива, веднага червеният цвят се явява на лицето й. Червеният цвят е израз на съзнателния живот на човека. Когато се разболее, човек постепенно губи червения цвят на лицето си, което показва отсъствие на здраве. На главите на младите булки турят венец от бели и червени цветя. Белите цветя символизират чистота, а червените – здраве и живот.

Сега, като говоря за червения цвят, като символ на живота, аз имам пред вид целокупния живот , а не този, който хората разбират. Хората имат представа за частичния, а не за целокупния живот, вследствие на което те нямат реално понятие за живота.

[[Основни тонове]]-25.07.1937г.

[[КНИГА: Лъчи на живота]]

----

В това отношение аз поддържам вътрешната, а не външната козметика. За да придобие червен цвят на лицето си, човек трябва да си представя този цвят във въображението си, да се свърже с всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той няма да забележи, как ще се яви червена краска на лицето му. Щом придобие тази краска, той ще се почувства по-здрав, по-любвеобилен. Неговата призма ще започне правилно да пречупва светлината, и той ще придобие истинско понятие за любовта. Докато не придобие червения цвят, човек все ще бъде изложен на ред болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвят, човек ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвят, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвят, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвят, той ще започне да се изражда в религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвят, човек постепенно ще почне да губи силата на своята воля.

И тъй, когато светлината се пречупва, явяват се седем цвята, т. е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, дето е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане, и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвята: червен, жълт и син. Любовта поддържа червения цвят, мъдростта – жълтия, а истината – синия. Когато тези три основни цвsта се съединят в едно, образува се четвcрти, производен цвят.

Следователно, достатъчно е човек да схване правилно основните тонове на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие.

[[Основни тонове]]-01.08.1937г.

[[КНИГА: Лъчи на живота]]

----

Като изучавате седемте цвята на спектъра, вие трябва последователно да минавате през тях, да придобивате по нещо от свойствата им. Не минете ли през всички цветове на дъгата, вие нищо не сте разбрали от живота. Когато човек се облича с бели дрехи, цвътът на еднообразието, това показва, че той иска да излезе от еднообразието, да го изнесе навън и да придобие разнообразието. Той ще разложи 6елия цвят в себе си и ще получи седемте различни цвята. Всеки, който се облича с дрехи, които имат син цвят, това показва, че той се е обезверил, иска да придобие цвета на вярата. Новото в човека се познава по цвета на дрехите, с които е облечен. Това виждаме и в птиците, някои от които са облечени с великолепни дрехи, със своите краски, с движението на крилцата си, птиците произвеждат във въздуха особени трептения, които се предават на километри. Чувствителният човек възприема тия трептения. Например, райската птица е облечена с такава красива дреха, каквато и цариците на земните държави не носят.

Човек не може да разбере любовта, докато не научи външните и вътрешни свойства на червения цвят, във всички негови нюанси. Всеки цвят на спектъра има своя специфична аура, която за обикновеното око е невидима. Под думата „аура" на един цвят разбираме проявата на този цвят във всички негови нюанси, видими и невидими. Червеният цвът символизира от една страна живота, а от друга – борбата в живота.

[[Хармонични и дисхармонични съпоставяния]]-11.08.1937г.

[[КНИГА: Лъчи на живота]]

== 1938 ==

Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост.

Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Запример, червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно, сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. – В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. – Киселостта му? – В синия цвят. – А горчевината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. – Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив.

[[Видове храна]]-13.07.1938г.

[[КНИГА: Двигатели в живота]]

----

*"Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца.
Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост.
Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи,
но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра.

Червеният цвят е проява на живота;

оранжевият означава индивидуализиране на живота;

жълтият – проява на интелигентността в живота;

зеленият – стремеж към растене;

ясносиният –проява на вярата;

тъмносиният – придобивка в живота;

виолетовият – проява на силата в живота.

Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват.

Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа,
без никакви външни правила и методи. "

[[Прояви и постижение на Любовта]] - 28.08.1938 г.

[[КНИГА: Двигатели в живота]]

==1939 г. ==

Кога можем да кажем, че човек мисли право? Човек мисли право само тогава, когато се вглежда във вътрешния смисъл на нещата. Ако види на пътя си червено, синьо, жълто, или какво да е друго цвете, той не казва, че това са произволни неща, но ги разглежда като особени явления, чрез които разумният свят му говори. Краските на цветята са език на разумните същества. Червената краска казва на човека: Аз съм носителка на живота. Ако живееш разумно и не грешиш, ти ще запазиш червения си цвят, ще запазиш свободата си. Грешиш ли, ти губиш червения си цвят, губиш свободата си и потъмняваш. Щом изгуби свободата си, човек се лишава от условия за работа. Той се усеща затворен, ограничен, като в черупка. Така затворен и ограничен, той е лишен от Божествената светлина, от разумността. Всеки цвят, като лъч на Божествената светлина, носи живот в себе си. Всеки цвят има активни и пасивни тонове. Попадне ли в активните тонове на известен цвят, човек става активен, свободен и започва да работи, да говори, да пее и да свири. Всяко действие започва със специфичен основен тон.

[[Божествена светлина 2]] 30.07.1939 г.

[[КНИГА: Езикът на Любовта ]]

Съвременните учени са успели да разложат светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами, със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрява, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете й са по-меки и приятни. Като излезете от концентрирането, вие пак ще минете през същата тъмна зона. Всички хора, които умират, минават през тази тъмна зона. Без да е умрял, човек може да се излъчи, да отиде в тъмната зона. Ако се излъчва съзнателно, той пак може да се върне на физическия свят. Ако излъчването става несъзнателно, човек мисли, че е умрял и не може да се върне назад.

Много от съвременните хора са болни. Защо? Защото не знаят, как да се ползват от слънчевите лъчи. Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. За да може болният да приеме светлината от слънцето, тя трябва да мине през мозъка на няколко души, като през призма. Същото става и със светлината, която приемаме от слънцето. За да дойде слънчевата енергия до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Тъй щото, ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност.

Какво означава побеляването? Белият цвят е здравословен, той е цвят на щедрост. Докато косата е черна, човек събира само в себе си. Щом побелее косата му, той започва да раздава. Мнозина мислят, че като побелее, човек осиромашава. Не, хората с бели коси са много богати. Те сега, именно започват да раздават. Хората с черни коси почват да забогатяват, но докато косите им не станат съвършено бели, не могат да се нарекат богати. Хората с черни коси са нетърпеливи, избухливи. Те изразходват много енергия напразно. Хората с бели коси са кротки. Те не изразходват енергията си напразно, защото знаят, че мъчно се печели. Следователно, за да поумнее човек, косата му трябва да побелее. Черният цвят е цвят на възприемане и на почивка. Който иска да си почине, той трябва да има черен цвят. Затова е създадена нощта. Някой гледа на черния цвят като на зло, като носител на нещастие. Черният цвят има и добра страна. Когато иска да си почине, да приема по-малко впечатления, човек търси нощта. Когато човек приема много впечатления, когато има много желания, косата му побелява. Някои казват, че косата на човека побелява от много тревоги и безпокойства. Такъв човек побелява преждевременно. Значи, той е побелял преди да поумнее. Това показва, че не всички хора с бели коси са умни, и не всички хора с черни коси са лоши.

[[Постоянното в живота]] 06.08.1939 г.

[[КНИГА: Езикът на Любовта]]

Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо. Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него.

[[Възможности на любовта]] 16.08.1939 г.

[[КНИГА: Езикът на Любовта]]

Запалете свещения огън в човека с Божията Любов и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свети, но без да изгаря. Запалете човешката душа със свещения огън на Божията Любов и вижте, какво ще стане с нея. Тя ще се облаче в бял цвят и ще започне да свети. Белият цвят е емблема на чистота. Божиите блага се събират в белия цвят. Като разложите този цвят, ще намерите тия блага, изразени в седем различни цвята. Съвременните учени не знаят, какво представя всеки цвят отделно и какво е неговото приложение. Те знаят, от колко билиона трептения е съставен всеки цвят, но каква е употребата на тия цветове, не знаят. Това знаят само посветените, гениалните. Същото можем да кажем и за свещения огън. Само посветените знаят, какво представя свещеният огън. Талантливите едва сега са започнали да го изучават, а обикновените хора не са чували нищо за него.

[[Запалка на свещения огън]] 27.08.1939 г.

[[КНИГА: Езикът на Любовта]]

==1940 ==

Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа. Казват, че светиите имали ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и цяла дреха, изтъкана от лъчите на светлината. Дрехата на светията, както и ореолът му, са образувани от цветовете на спектъра. Жълтият цвят на ореола на светията показва неговата мъдрост, зеленият – неговото растене, червеният – възвишения живот, който се влива в него, синият – неговата вяра и т. н. Докато ореолът на човешката глава свети, човек е здрав и вярва в живота и в любовта. Щом изгуби ореола си, човек заболява. Болният не вярва нито в живота, нито в любовта. Той знае, че е изгубил нещо, което мъчно може да възстанови.

[[Вслушване]]29.08.1940г.

[[КНИГА: Божественият и човешкият свят]]

==1943г. ==

Очите ще храните с мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате от различните цветове, както това правят и растенията. В това отношение, растенията знаят по-добре изкуството да разлагат светлината и да се ползват от цветовете ѝ. Едни растения си правят червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако в човешкия живот преобладаваше червената светлина, хората щяха да бъдат войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвят, всички щяха да бъдат крайни индивидуалисти; всеки ще мисли, че светът е създаден само за него. Ако преобладаваше жълтият цвят умът щеше да бъде крайно развит. Дето умът на човека е много развит, страданията му са големи. Ако преобладаваше синият цвят, човек щеше да се отличава с чрезмерно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик: каквото каже той, или в каквото вярва, думата му трябва да се изпълни.

[[Блаженствата]]05.09.1943г.

[[КНИГА: Вечното благо]]