ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи

2012-05-09T08:56:21Z

Дриада: /* 1936 */

За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи

2012-05-09T08:54:45Z

Дриада: /* 1936 */

За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи

2012-05-09T08:54:27Z

Дриада: /* 1936 */

За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи

2012-05-09T08:51:39Z

Дриада: /* 1936 */

За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи

2012-05-09T08:34:32Z

Дриада: /* 1927г. */

[[Уикицитати]]

[[За Музиката, пеенето, тоновете]]

= За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи =

== 1921г ==

*В музиката има свързване на нотите. Какво значи „свързване“? Пишат се прави линии, има слизане, качване нагоре, и нотите се свързват, а самите тонове се сливат. Сливането на тонове дава обем, широта, но всяка една вибрация е отделна, те не се поглъщат, а завземат своето пространство. Но ако тия вълни се вливат една в друга, тоновете изчезват.

"[[Още по-блажени са!]]"04,12,1921г

[[Сила и живот, IV серия (1921-1922)]]

==1927г. ==

* Има ли изкуствено понятие за природата, тогава и музиката, и науката, и религията за него ще бъдат изкуствени. Пее ли някой с трепетлив, или с прекалено силен глас, това говори за известни дисхармонични състояния в неговия организъм. Това не е пеене. Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото, за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване. Болният през целия ден трябва да пее, да взима разни тонове, които се отразяват лечебно върху неговия организъм. Здравият пък, ако иска да запази здравето си, също така трябва да пее. Например, колкото по-правилно човек взима тона „ре“, толкова и състоянието на неговите дробове се подобрява. Ако искате да познаете, дали сте взели правилно този тон, трябва да се справите с тона на цигулката. Ако вашият тон и този на цигулката звучат еднакво, вие сте взели правилно тона.

*Музиката, в това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свят. Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната деятелност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Значи, ако деятелността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това, всеки музикален тон има и свой определен цвят. Например, ако устните на някое дете почерняват, това показва, че черният му дроб е в безпорядък. Забележат ли родителите на това дете, че устните му почерняват, те трябва веднага да вземат мерки за неговото лекуване. Как трябва да се лекуват хората? За в бъдеще лекарите трябва да бъдат добри певци и музиканти, за да могат чрез музиката да лекуват своите болни. Който не знае хубаво да пее и да свири, той не може да бъде лекар.

*Те трябва да знаят, че способностите и дарбите, които им са дадени, са свързани едни с други. У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни. Казвате: Кой ще ни учи на тази музика. Няма защо хората да ви учат. Музиката, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси някой учител, който от време на време само да го напътва. Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия. Щом в дома на някое семейство възникне известно противоречие, мъжът трябва да пее с гласния звук и-и-и; жената – със звука а-а-а, а детето – със звука у-у-у. Запеят ли и тримата в един глас, всякакво противоречие от този дом ще изчезне. Чрез звука „и“ мъжът ще поддържа нормалното състояние на ума си; чрез звука „а“ жената ще поддържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърцето си, а чрез звука „у“ детето ще поддържа нормалното състояние на своята воля.

"[[Няма тайно]]"

[[Праведният, IX серия, III том (1927)]]

----

== 1936 ==

*И ако у някой човек съзнанието не е пълно, той не е пробуден човек. Защото съзнанието диша чрез музика. Музиката това е дихание на съзнанието в човешкия ум. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. То е, в което висшият свят може да се прояви. Средата за рибата е водата. Рибата без вода не може да живее. Тъй както е устроена птицата, без въздух не може да се прояви. Човешката душа, висшето в човека, ако съзнанието не се е пробудило – като среда – човешкият дух не може да се прояви. Музикалната страна това е активната страна, в която съзнанието се проявява. В свет(а) всичките нещастия произтичат, че хората не знаят какво нещо е музика(та). Не мислете, че това, което един цигулар може да ви свири, е музика. Това е предисловие за музиката. Музиката, за която говоря, като засвирят, умрелите да скочат. Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече. Единственото, силното нещо е музиката. Искат да възпитават съвременното поколение. Съвременното поколение без музика не може да се възпита. Туй да го знаете. Всичко може да положите, всички усилия и пари, и книги да пишете, но възпитание, култура да създадете, не може без музика. И виждам, че от няколко хиляди години всичките усилия на човечеството все са допринесли нещо. Но човек съзнал, че музиката в първите времена имало една епоха, когато музиката играла важна роля. Те мислят, че в музиката се е събудило човешкото съзнание. Нещо преди 1500, 2000, 1500–2000 години преди Христа музиката се е събудила в една тясна област, както сега. Човешкото съзнание в тази тясната форма, както съществува, то е около 3500 години, то е, както сега живеят хората. Казвам: Съвременните описатели, както говорят, те създават нещо, те, те турят, казват: Любов да имаме. Ти не можеш да имаш любов, докато нямаш среда. Любовта изисква среда. Средата за Любовта това е човешкият ум, а средата за ума е човешкото съзнание, а средата за съзнанието е музиката. Те са неща, скачени като верига. А за да може да надделееш, в музиката има всичките сили, за да надделееш всичките препятствия, които съществуват. Ако ние при сегашните условия сме музикални, бихме надделели хиляди препятствия, мъчнотии, които сега ни се случват. Сега туй е човешко. Ще кажете – затова вече се изисква опит. Опит може да се направи, изисква се известно условие. При възпитанието на децата може да се направи един опит с музиката. Музиката си има свои методи, свои формули. За пример аз определям основния тон в музиката. Той е онзи момент, когато съзнанието се пробуди. Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на самосъзнанието, че той е човек, той е основният тон на музиката. Той е до или (си). Не сега този тон, който имате на камертона, той е далече. Основният тон е, когато умът се пробужда и съзнанието започва да функционира. Съзнанието се качва по тази музикална стълбица, която има 25 хиляди тона. 25 хиляди тона има. Сега имаме осем октави в пианото. Даже последната октава, човешкият слух, ухото не е в състояние да я схване. Ние още нямаме певици, които да вземат тези тонове на пианото. Няма нещо музикално, но развива се твоето съзнание постепенно.

Та казвам: Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавиш от песимизъм, трябва да оперира с късите вълни на музиката. Когато някой човек става песимист, то е болезнено състояние, с много дълги вълни оперират песимистите. Техният ум е така заоблачен, че им трябва проветрение на излишните впечатления и мисли. Защото мисълта, това е един сбор. Мисълта представлява долина, в която се събират мислите – втичане на мисълта на едно място. А пък чувствата на човека представляват хора, които са на едно угощение, на ядене и пиене. Туй, което чувства човек, то е ядене и пиене – банкет. После като се наядат хората, няма кой да плаща. Да ядат мнозина – да плащат малцина. Всичкото нещастие е, че хората ядат, без да плащат. Природата не обича безпорядък. На всеки по едного, тя му дава средства достатъчно, като се наяде да си плати. Ти трябва да платиш. Най-първо ти трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да постъпваш. Или другояче казано: Трябва да туриш ума си на работа, сърцето си на работа и волята си на работа. Или другояче казано: Духът трябва да вземе управлението вътре на онези вътре в душата и да стане пръв Министър. Тогава умът ти, сърцето ти и волята ти ще бъдат слуги на тази държава, да тръгне работата наред. Понятие запример, за духа, то е отвлечено. Хората спорят сега за духа и за душата – какво нещо е духът, какво нещо е душата. Запример, те обясняват душата с нещо материално, когато самите учени хора не са произнесли какво е материя. Материята е нещо неопределено. Душата не е тяло, душата е нещо неопределено. Телата, които виждаме, те са триизмерни, а в природата има повече от три измерения. Душата не може да бъде триизмерно тяло, не може да бъде четириизмерно, не може да бъде и петоизмерно. Защото чувственият свят е четириизмерен, или духовният свят, умственият свят е петоизмерен, причинният свят е шестоизмерен. Тия неща са параметафизика. Сега мнозина искат да знаят какво нещо е духът. Пък там, дето душата функционира, е седмоизмерен свят. Искат да уподобят духовния свят на обикновения. Тогава ние ще попаднем в положението на животни, които мислят. Какъв е вътрешният живот на хората? – Точно като нашия. Има нещо, с което ние мязаме на животните. Ядем като тях, но малко по-другояче. Те още нямат вилици и ножове и трапези нямат. Ние имаме трапези, вилици, чинии, кърпи, туряме, после имаме тенджери, огън, на който готвим. У тях това още го няма. В животните няма никаква книжнина. Имат си стара книжнина, която носят със себе си, една библиотека, но то е от вътрешен характер, туй което и човек има.

Сега ние питаме какъв е онзи свят, към който отиваме. Онзи свят, който иде след този свят, е точно такъв, както нашият свят е за животните. Нашият свят за животните е точно такъв, както този свят, който иде след човешкия. Светът на млекопитающите, който дошъл след тях, то е човешкият свят. Следователно, онзи свят ще има такова отношение, ще бъде нещо по-величествено. Сега човек за онзи свят, който иде, той ще бъде почти на същото стъпало. Сега ние минаваме за много културни, но не знаем в какво седи културата. Културата седи във вътрешното, което е вътре в човека. Културен човек е онзи, който като изчезне самата култура, може да я създаде. Той е културен. Като изчезне като една семка, която може да произведе цялото растение. Човек ако може да произведе, той е учен.

Сега в съвременната математика казват, че частта не може да бъде по-голяма от цялото. Обаче, има една математика, която казва, че частта може да бъде по-голяма от цялото при дадени условия. При някои условия нали частта може да произведе цялото, както една семка може да произведе цялото дърво. Това са разсъждения. Дали ги разбирате, е друг въпрос. Не е необходимо да ги разбирате, понеже се изисква голямо въображение. Цял математически процес трябва да минете, проекции на плоскост, на отсечки, на ъгли, сечения, движения. Вземете един физиогномист, той има тия плоскости. Той като види пресичанията на линиите, по пресичането на плоскостите и телата, които се пресичат в него, чете по твоето лице. Не само чете какъв е характерът на миналото, но чете и сегашният характер и донякъде може да предскаже какво ще бъде твоето бъдеще. Както един астроном може да предскаже след колко години една планета може да направи едно обръщение, даже сега се мъчат да изчислят движението на слънцето, изчислява движението на звездите. Човек има хубава задача. Онези, които не разбират, казват: Това е лъжа, никой не може да разбере живота. Ако животът не се проявяваше никой няма да разбере, да знае, но проявеният живот го знаем. Няма скрити работи в природата. Скритото и потайното е само за онези, които са слепи, които са глухи, но не за онези, които виждат. Не мислете, че изведнъж можете да станете учени. Вие не знаете колко години има цялото човечество, как е дошло на земята. Библията туря 8 хиляди години. Окултната наука туря идването на човека от 18 милиона години, туй е повече, 18 милиона години откак човек има сегашната форма. Сегашната форма, която човек развива, е била по-голяма. Той постепенно се е смалявал, понеже, видял, че тази грамадна форма не е практична. Представете си, ако човек беше 15 метра висок, економически би бил затруднен. Един баща да има един син 15 метра висок, взема 3000 на месец, ще трябват 30 метра плат, за да му скроиш един костюм, 30 метра плат по 100 лева, много средства ще трябват. Природата видяла, че туй състояние не е практично и тя започнала да намалява. Тя е започнала да смалява от економическо гледище, понеже условията ще се влошат. Не е необходимо да имат толкова голямо тяло. После колко време взело, докато му напълни главата. Човек искал много голяма глава. Тя го убедила най-първо да живее в една къща, която има 19–21 сантиметра дължина. От 15–16 см широчина и 15–16 сантиметра височина. Едва можела сега да го убеди да живее в тази къща. В голяма къща не живее той, направил друга къща казва: Тази къща е моя. Аз бих предпочел да живея в една къща от 19 сантиметра дължина, 16 см височина и 15.5 см широчина, отколкото една такава глава, пък нищо да не разбирам. Сега учените хора спорят върху голямата глава, върху тежестта на мозъка. Съгласен съм с тях. Какво разбират те под голям мозък? То е площта, която мозъкът заема, после браздите, какви долини, какви планини има. Мозъкът е нашарен. Мозъкът има точно такива равнини, както земята. Както е устроена земята, така е устроен и мозъкът на човека според правилата на земята. За в бъдеще земята ще има точно формата на главата, така ще бъде набраздена. Някои мислят земята да стане гладка. Тя е била гладка, но не обла – била практична за човешкия живот. Гладките работи не вървят гладко. Сега малко трудно е да се говори на сегашните хора, които мисля, че имат реалността. Тия неща тия условия, през които сега минаваме, те са условия на един органически живот, който иде. В природата влиза една нова материя, в която човекът трябва да бъде направен. Сегашната материя не е така пластична. Сегашният човешки мозък не е така пластичен. Лесно се изтриват образите, които имаме, и следствие на това тя създава един нов тип. Тук там в света имаме тия новите типове, които сега се появяват. Те са бъдещите господари. Всички от тях са все музикални. Сега аз искам вие да се освободите от вашите предубеждения. Вие казвате: Ние сме християни. Оставете се от вашето християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция. Христос е човек, който завършил своята еволюция, който разбира законите на природата, законите на битието. Един човек, който казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Този човек знае как да постъпи в своята власт. И в това вярване на света няма да употребяваме тия старите методи. В по старите методи има два начина за живеене: Единият метод е ограничението, то е законът, то е механическото. Другият закон е по закона на Любовта. Онзи човек, който трябва да функционира с любовта ѝ, трябва да бъде запознат с тия закони, които съществуват, казваме: Каквото Господ даде. – Криво схващане е това. Даването е от Бог, то не е процес отвън. Каквото Господ даде, онова, което Той вложи в мене, то е онова, което Бог даде по един нов начин. Когато Бог даде, ние се плашим от новото. Казвате: Да не би да ме заблуждаваш. Аз съм виждал много православни и евангелисти, които казват: Ще ни възлюбиш. Казвам: Никога не сте били в пътя на истината. Ще ме извините. Ако разбирате, вие никога не сте били в пътя на истината, не разбирате. Вие вярвате в Бога, но не разбирате езика. Когато ви говори, съмнявате се в Него. Аз не ви се сърдя. Вие с Бога не може да говорите, с мене ли ще говорите? Аз говоря същия език. Него като не можете да разберете, мене ли ще разберете? Казват, ти ни считаш за невежи. – Не, считам ви за хора неспособни да учите езици. Знаеш ли, ние говорим френски. – Радвам се. Френски е един език. Римляните като дойдоха учиха гръцки. Гърците не бяха голям народ, но римляните изучаваха гръцкия език, гръцката култура, те бяха на мода. В древността на мода е бил санскритският език. Преди санскритския език на мода е бил ватанският език, от който всичките езици черпят своето начало. Сега на мода е английски, френски, германски и на опашката иде славянският език. Когато се говори за езици, казват, кой език е изразителен. Изразителен език е този, който е среда за съзнанието да може човек да се изразява, да може да мисли той. Ние, съвременните хора, не можем да имаме висока култура, тъй както мислим. Каквото и да говорим от своето гледище, ние, както чувствуваме, както мислим, не можем да имаме висока култура. При сегашните условия умните, силните хора, те имат право. Правото си пробива път. Но туй право може да се установи само кога? Не когато се налага на един човек, да му говориш, че след един час той да признае да се убедя. Няма какво да му говоря. Този човек в съзнанието трябва да знае говоря ли аз истината или не, може ли да се разберем. Ти още в началото да имаш правилна обмяна. Ние, съвременните хора, имаме криво понятие за човечеството. Ние мислим, че всичките хора са одарени. Всеки трябва да мисли за себе си. Не е така. Отчасти можем да мислим за себе си, но всички в природата съставляват един организъм велик, в който цялото се грижи за частите. Но понеже частите не функционират правилно, някой път дълго време взима на цялото, докато изправи погрешките на органите, които зле функционират. Запример ние виждаме тялото. Ако вие нарушите функциите на стомаха, дълго време взема, докато се поправи. Ако нарушите функциите на вашите дробове, дълго време докато се поправят. Ако нарушите функциите на вашия мозък, дълго време дълго време взема докато се поправят. Дълго време, докато се възстанови равновесието в ума. Равновесието човек трябва да разбира. Те са два полюса. Сегашните развиват мозъчната система. Туй вярно е. Но(в)мозъчната и симпатичната нервна система те са два полюса. Единият полюс е магнетичен, другият полюс е електричен. Мозъкът се нуждае от една среда, която да е суха; симпатичната нервна система се нуждае от среда, която трябва да е влажна. Преплитането на тия двете среди дават условията да има обмяна между човешката мисъл и човешките чувства. Някой път и вие ще забележите, може всеки един от вас да направи един опит. Не искам да ви разправям някои работи да не би да влезе някой бръмбар в главата ви. Щом пипнеш ръката и е суха, то е признак, че (у) вас електричеството има надмощие. Следователно, кожата ви започва да се бели. Щом ръката е много влажна, нервната система има надмощие. За да има правилна обмяна, ръката трябва да бъде мека и топла и малко влажна. Защото мекота не може да се образува там, дето няма влага. Не можеш ти да мислиш правилно, не можеш да имаш едно разположение, ако няма влага. Ако има сухота, ще бъдеш рязък във всичко, в чувствата ще бъдеш рязък, в мислите. Тогава проповедници, които имат сухота в нервната система, режат така, режат, режат. Които имат голяма влага, те са магнетични, казва, моля, братя, да се обърнете, ние сме много разположени към вас, че ние се обичаме, ние сме готови да се пожертвуваме за вашето добро. Другите казват: Вие там, трябва да идете на бойното поле, да умрете, за отечеството. Нито едните нито другите разбират закона. Единият би накарал хората да умрат на бойното поле, без той да умре. Единият, който казва. Другият, който казва да се жертвуваме, той ще накара другите да се жертвуват, без той сам да се жертвува. То са методи. Един човек от новия тип той трябва да бъде тъй справедлив, както към себе си. Аз турям едно правило: Не да се отречеш от баща си. Ще обичаш баща си, както себе си. Ще обичаш майка си, както себе си. Ще обичаш брата си, както себе си. Ще обичаш приятеля, както себе си. Ще обичаш слугата, като себе си. Всички живи хора ще ги обичаш като себе си. То е правилото „Като себе си“. Понеже, любовта към себе си тя вече е вторичен извор. Сега някой казва: Какво нещо е Господ? Кажи ми къде е Господ? – Аз не мога да ви кажа, защото ще ви заблудя, ако ви кажа къде е Господ. Но ти казвам: Това, което е в тебе, е от Господа. Туй сърце е от Господа. Туй, което чувствуваш. Тази воля, всички хора наоколо дишат, живеят, стремят се, добро и зло като правят все е от Господа. Вие казвате защо Господ ги кара да правят зло? Господ ги кара всичките да правят добро, но те като не го разбират, правят зло. Най-първо му каза на човека: В деня, в който направиш първото зло, ще умреш. Първото зло седи в това непослушание. Като го правиш, ще умреш. Първото зло е непослушанието. Щом не слушаш закона на Любовта, в тебе всичко е свършено. Сега ние мислим, че всички неща са отживели. Казва: Те са стари работи.

Новият човек трябва да бъде силен и мощен да си поправи положението. Хубаво. Ако един се бие и ако сто хиляди се бият, в какво седи разликата. Кажете ми. То е все същото нещо. Мислиш тия хора, които отиват на бойното поле, ще оправят света? Не ни трябва воюване. Ние сме против войната, против онези криви методи, против кривите схващания за воюването в света. Ние не сме против религията, но сме против онези криви разбирания, против онова, което не е религия. Ние не сме против науката, но сме против онези криви методи, които се разбират за научни.

Христос казва: „Всичко каквото чух“. Той казва на Своите ученици, че говорил неща, които не могат да се изнасят. И за да се изнесат, непременно трябва да бъдете музикални. Ако някога бих говорил на когото и да е от вас, ще му кажа да ми изпее едно музикално парче. Тъй както съм, да ми изпеете. Ще кажеш: Аз зная някое парче от Бетховен. – Няма да мине. – Ама някое парче от Моцарт. – Няма да мине. – От Шопен. – Сега няма да мине. Не че сега от туй трябва да ви се даде да се развие. Музиката във вас да стане нещо насъще. Аз наричам музика, ако се разболея и като запея, да стана от леглото, болестта да си замине. Няма болест, на която аз съм пял, че да не си заминала. Тя не може да издържа на тия трептения. Или ще си замине или ще ми стане приятелка. Много болки има, които (са) ми станали приятели, вече живеят на земята, до едно време бях банка, сега работят с мене заедно. Всички болести в света се произвождат от немузикални същества. Те са най-грубите същества. Щом научиш туй живото същество, то се привързва към тебе, казва: Ти за мене си всичко, научи ме да живея. Сега дойде някоя болест, ще викат лекар. Ще каже, че кръвта се отровила. Болестта не е в кръвта. Едва сега модерната наука съзнава, че всичките болести в организъма се дължат на известни микроорганизми, някои даже са толкова малки, че с най-големите микроскопи едва се виждат. Те се размножават толкова бързо, много нечисто живеят и всичките извержения остават в нас, в нас остават лайнушините. Те тъй се размножават, че ти и да чистиш отиде вече. Предпочиташ да напуснеш къщата, отколкото да изчистиш къщата. Законът тогава е: Ще турите филтър. Тия неканени гости ще ги турите на карантина отвън. После като ги турите на карантина, ще турите най-добрите певци да им пеят. Като попееш на чумата, тя трепери вече. На холерата като попееш и тя трепери.

Сега вие може да попитате, туй, което говориш, истината ли е? Аз ви питам: Туй, в което вярвате, истина ли е или не? Ако вие ми кажете не вярвате и аз ви казвам: Моето е толкоз вярно, колкото вашето. И моето твърдение е толкова вярно, колкото вашето. Че какво може да се постигне с това, което ти казваш? – Казвате: Но какво се постига с вашето? След като ми каже какво се постига? Казвам: Ето какво се постига с туй учение, с туй верую. Музиката като стане метод, ще имате по възможност в десетте години едно заболяване. Като дойде един лекар ще ви направи преглеждане от любов. Вие ще му платите от любов. Не е въпрос до парите. Аз може да му дам пари. Той, лекарят, като дойде, ще си носи цигулката. Ако аз съм го поразболял малко, той ще изсвири едно парче. Той, лекарят, ще бъде артист. Музикално ще изсвири едно парче, той знае рецептата. Една формула като изсвири и ако страдаш от чума, като ти посвири 10–15 минути музикално, ще станеш. После имаш да вземаш пари от някого. Ще идеш, ще изпееш една песен, и той ще ти плати дълга. Няма да ходиш да го обиждаш, да държиш изпит в училището. Ще изпееш една песен и учителят вече знае, че си учил. Щом можеш да пееш, той казва, е научил и му туря бележка. Ако си подсъдим, ще изпееш една песен, съдията щом пее хубаво, тогава една резолюция, оправдава го. Във всичките положения, като изпееш една песен, работата става. Подозираш жена си, изпей една песен. Той ще каже, жена, която така пее, не може да прави престъпления. Синът дойде, ще каже: Я сине, попей ми. Щом ти изпее, ще имате доказателство, че вие имате вече един истински живот. Ако хората станеха музикални в света, ние можехме да спестим голяма част от времето си и да вършим работата много по-лесно, отколкото сега. Сега цялата нощ ще мислиш какво да правиш със сина си, в лош път върви, много пари харчи. Тогава няма да имаш тия безпокойства. Сега някой, от вас се интересуват като слушат, казват: Кажи ни сега да се освободим. Трябва да се образува опитна школа. Може някой да се насърчи да пеете един, два дни, ще кажете то и с пеене не става. В музиката човек трябва да има голямо постоянство. При най-неблагоприятните условия ти ще намериш пет минути време. Вечерно време, когато спите, ще станеш 5–10 минути ще попееш, ще посвириш, ще си легнеш. Преди да си започнал да се молиш на Бога, ще попееш. Ако можеш да пееш, ще се молиш, ако не можеш да пееш молитвата, ти няма да бъде приета, нищо повече.

Та казвам сега. Този, новият човек, трябва да бъде музикален. Ще диша нещо светло. Ти като го срещнеш още отдалече от 10–15–20 километра като приближава, ти ще усетиш нещо със своята аура. Като иде такъв човек, светът го посреща и ще носи такъв един хубав ден като днешния. Кога на Богоявление е било така хубаво, както днес? – Времето показва, че това, което говоря, е истина. Българинът казва, че когато на Богоявление е така хубаво, няма да има берекет, трепери българинът. Но днешният ден носи нещо хубав; носи онова новото съзнание за българите. За мъже, за жени, за деца, за животни, ако те разбират, Богоявление носи туй. Аз го виждам. Ние казваме, че от много ядене хората боледуват. Защото каква е максимата на яденето? Има едни нови изобретения в машините, че с малко гориво използуват всичката енергия сега. Така се економисва енергията. Тъй че от малко количество вещество, много енергия може да се произведе. Казвам, какви трябва да бъдат нашите схващания? Едва сега хората на науката говорят какви са нашите схващания в света. Казват сега, че атомите разлагат и йоните. Те имат три състояния на материята, които учените хора не са ги разложили. Атомите, както сега са създадени, те са произведения на разумни същества, които са работили. Тези тухли, с които светът е съграден. Това е градивото, с което светът е създаден. Както намираме камъните и правим къщи, така и тия същества от вечността намират туй вещество и образуват атомите, с които е построена цялата наша земя, слънчевата система, звездите. И светът е нареден тъй разумно. За тази музика, за която ви говоря, не мислете, че тя скоро е влязла. Един ден ние ще приемем по радиото музикалните творби от слънцето. И може би няма да се минат повече от хиляда години, някои ще слушат музика от слънцето. Колко чувствително трябва да бъде радиото, да имате тези плочи. Ако един виртуоз от слънцето пее и слънчевата плоча, ако турите ще произведете една слънчева мелодия. Тя ще се отличава по това, че ако вие подложите тази слънчева мелодия на опит, ако имате анемичен човек, веднага ще се поправи неговото положение.

Аз ще ви приведа един пример. Казвате: Някои работи трябва да се докажат. Мисля сега има един съд, който доказва една задача. Ще ви приведа примера. Мисля, че това се случва с един унгарец – вестникът съобщава това. Купува си той един лотариен билет, записва номера му и понеже не бил богат човек, за по-сигурно го зашил в шапката си. Турил го там и забравил. Дошъл веднъж един просяк и жена му като нямало какво да му даде, взела, че дала шапката на мъжа си. Той я отнесъл. След време вижда, че неговият билет печели десет хиляди унгарски крони, около милион и половина български пари. Казва на жена си: Къде е шапката? – Поправи се нашето положение. Тя казва, че дала шапката на един просяк. Но, билетът, щастието е там! Заинтересува се той от просяка, намира просяка. Просякът пък се намирал в трудно положение, заложил шапката на един търговец-вехтошар. Казва той на просяка, че ще му даде голяма сума за шапката, понеже му трябва. Просякът се усъмнил, намира търговеца, взима шапката и намира вътре билета. Сега се съдят кому се падат парите – на просяка или на другия. Съдиите след три седмици ще се произнесат. Казват, че жената като дала шапката, тя дала и билета. Онзи казва, че жена му подарила шапката, но не и билета. Билетът е негов. Питам сега, ако вашата жена даде онзи билет, който печели, вие какво ще направите? Аз не зная дали една жена има право да подарява шапката на мъжа си. Никога това аз не бих направил, ако съм една жена. Сега вие ще ми възразите, (нима) трябва да се прави добро. Вземи плат, скрои една шапка, подари я. Никога не подарявай вехтата шапка. Вехтите работи са ценни работи, те са за учени хора. Ако е някой философ, мъдрец, подари му тази шапка. Щом е един просяк, дръж си шапката за себе си. Той не ти носи никакво щастие. Мислите ли, че ако на един просяк вие дадете най-хубавата книга, той би я разбрал? Той ще я продаде. Той заложил шапката. Та това, което ние, съвременните хора, правим. Онова знание, което Бог ни дал, което вложил в нас, ние залагаме някъде. Всички ние вървим по един крив път. Мъжът мисли като намери една жена, да си оправи работите. Жената мисли, като намери един мъж, да си оправи работите. След като се оженят, двамата мислят, че като им се роди дете, ще се оправи работата. Съдията мисли, че като има престъпници и съдии, ще се оправи светът. Адвокатът мисли, че ще оправи света: Всички мислят да оправят света. Оправят го, но светът не функционира правилно.

Слушам един български списател казва, че тия съчинения, които пишат, те може да го кажат в няколко листа, в 5–10 страници да го кажат. Нека кажат нещо разбрано сега. Те най-първо започват да описват една мома, била стройна като мотовила. Веждите ѝ тънки като копринен конец, очите ѝ черни, клепачите такива, устните тънки червени, пръстите ѝ заострени. Описват неща, които не са съществени. Това е външната страна, то не е човекът. Че е стройна като мотовила. Ако е момък, ще кажат, че е снажен (строен), като планина. Каква стройност има в планината? То са фигури. Стройността на момъка и стройността на момата седят другаде. Стройността на момата седи в онази мекота, която тя носи, тя носи влага. Там, дето има мома, има плодове, ябълки, всичко има. Там, дето има мъж, вятър има, проветрение, духа, лъха, всичките хора почиват. Вятърът и влагата, като се съединят, дават общото изобилие. Но всичко това не може да стане без музика. Влагата без музика не може да се (прояви). Слънцето без музика не може да грее. Човекът без музика не може да мисли. Човекът без музика не може да бъде щастлив. То е немислимо. Нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен, но той не е в тази смисъл, както ние приемаме учените хора.

Сега Христос какво учеше? Той слезе от един свят и донесе хубави работи. Казва: Ако ви казвам земните работи и не ги разбирате, как ще ме разберете, ако ви кажа небесните? Аз ви говоря за неща, които са обикновени, ако река да говоря за отвлечените, ще кажете: Тия неща не са верни. Всяко нещо, което ние не можем да видим, казваме, не го виждам. Че виждането е функция на съзнанието. Човек, който има пробудено съзнание, той вижда в Америка какво има. Един човек, който има такова пробудено съзнание, той вижда в слънцето какво има. Той вижда в млечния път какво има. Достатъчно е на човека съзнанието да бъде музикално, ти няма да разправяш за месечината, той ще види. Тогава ще имаш друго понятие за месечината. Не такова, каквото учените хора имат, както те я схващат. В месечината има един живот, който учените хора не го схващат. В месечината има най-хубавите условия за научни изследвания, каквито другаде няма. В месечината няма условия за болести. Много малко болести има. В тази месечина живеят най-напредналите учени хора. Един ден, когато завършите вашия курс на земята, най-малко 10 години ще живеете на месечината. Десет години ще стажувате на месечината и ще ви подпишат паспорта. Оттам ще тръгнете и ще идете на Венера. И там ще седите 10 години и там ще ви подпишат паспорта. Венера вече е Любовта. Месечината ще даде простор, Венера ще подпише, че чувствата ви са нормални. След туй в Меркурий 10 години, там ще подпишат, че вие може да разсъждавате. След туй ще влезете в слънцето. Сега в слънцето ще ви оставят да живеете, колкото искате. На месечината няма условия за много хора. И във Венера и там не допущат. Там всичко е покрито, откъде произтича светлината, вътрешното светило. Отвън те са покрити, никой не знае. Сега това са научни данни. Може да кажете, това нас що ви трябва? Важно е за нас сега как ще прекараме живота си. Въпросът за мене стои другояче. Ние сме дошли на земята как да изпълним Волята Божия на земята. Нима ние сме създадени от сутрин до вечер да се безпокоим? Или ние сме създадени целия ден да се спорим кой какъв възглед има? Музиката хубаво нещо. Седне един свири, седне други, пее. Ти не можеш да не слушаш хубавото, което пеят. Казвам, ако вие бяхте пели, какво щеше да бъде? Много трудна работа е тази музика. Гласът ви трябва да бъде над 18 октави. Като вземете 8 октави и над 10 трябва да вземете тоновете и може да пеете като един ученик, който стъпва в музиката. С тази широка амплитуда вие като седите, казвате: Тия неща са непостижими. Тъй както сега мислим, е непостижимо, защото вие искате да разберете, както са. Те съществуват вече, те съществуват тия работи. Може да се направи един опит. Човешкият глас може да се подигне. Туй, което аз зная, е приблизително така: Ако един човек се постави в един музикален, магнетичен сън, в пета степен, може приблизително до седем октави да му се подигне гласът. Но то ще бъде недостъпно за вас. Този, като се събуди, изгубва всичко. Докато спи, може да пее, след като се събуди, не може да пее. Трябва да го приспиш на сцената да пее. То ще бъде един феномен. В литературата съм срещал само един пример, който приблизително изяснява тази идея. Един даровит музикант, той е от миналото столетие, много даровит музикант, но имал обикновен глас, намира една мома, която не е толкова музикална, но с отлично развит ларинкс. Той влага в нея своята магнетическа сила и тя пее. Той седи скрит на сцената и тя пее. Всичката публика ръкопляска. Влюбва се един младеж и вижда този обикаля около нея, мисли, че е неин любовник. Един ден иска да се освободи и го застрелва на сцената. Като го убива и тя спира, вече не може да пее нищо, всичкото знание изчезва.

В човека туй го наричат новото съзнание, новият човек носи тази дарба. Представете си, че вие може 4 октави може да пеете. Много рядко се случва това. В историята мисля има един пример само една италианска певица 4 октави могла да взема. 4 октави да можеш да пееш с трели, че ти може ли да бъдеш беден човек? Дето минеш, всеки ще те слуша. Ние сега туряме тия работи за бъдеще. Казва, кой ще се занимава с тия илюзии, взема една поза на живота. – Трябва да бъдем добри, трябва да си помагаме това-онова. Че досега не сме ли работили? – Хиляди работи сме работили. Накарали сме аеропланите да хвъркат, железниците, параходите да се движат, но липсва нещо съществено в човека. Тия работи са хубави. Ако музиката може в света да управлява, тогава щеше да има много малко потъвания на параходи, много малко аеропланни катастрофи. Ако дойде този музикален свят най-малко 70% от всички тия катастрофи щяха да се намалят. Че статистиката показва, че такива катастрофи всякога се случват при едно немузикално състояние, когато изгубят своята музикалност. Когато човек престане да се моли, той се умори, не мисли, той не е господар на нервната си система, той ще даде криво направление, всички се изменят. Някой казват: Дотегна ми, не ми се живее. В този момент ще се случи нещо. Умният човек като дойде при големите изпитания изгубва присъствието на своя дух и казва: Не ми се живее. От тебе не зависи да живееш. Животът на тебе е наложен. И ти трябва да бъдеш честен и справедлив – да оправдаеш вярата, да оправдаеш Любовта, която е вложена в тебе. Да оправдаеш себе си пред онези, които са те кредитирали. Когато дойде отчаянието, има нещо, което казва: Ще се оправи тази работа. – Ама как ще се оправи? Ще се оправи работата.

Казвам: Онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Който пее, нека пее за рисуванието си. Който е чиновник, нека пее за чиновничеството си. Който е банкер, да пее за банкерството си. Който е женен, да пее за женитбата си. Който има деца, да пее за децата. Ако неговото пеене е много правилно, ще ви кажа децата ще бъдат много добри. Неговото пеене ще се отрази. Ако пееш, ще видиш с по-малко дрязги, всичко ще тръгне напред. Ще има по-малко болести най-първото нещо. После ще има хармония в къщи, една атмосфера много приятна.

Аз гледам сега всички започват немузикално. Казват: Както е писано. Христос казва: Да се отречете от себе си. Христос е казал да пееш хубаво. – Ама Той казва: Да любиш Господа. – Христос казва, преди да възлюбиш Господа да му попееш. Ако ти хареса пеенето, Той ще те възлюби. Ти не можеш да бъдеш възлюблен на един човек, ако не знаеш да пееш. Защото този разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ти даде нещо, но ако не знаеш да пееш, ти ще внесеш в душата му една тъга, че не може да ти помогне. Той ще те повика и ще ти каже: Искам на тебе да ти направя едно добро, но ще започне да пееш. Казва Писанието: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!“ Казват: Нима за спасението нам ни е потребно пеене? Потребно е пеене. Потребно е, ти не може да се спасиш без пеене. Аз не вземам пеене в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, ти не можеш да поддържаш спасението. Този дух на спасението ти не можеш да поддържаш, ти ще се обезсърчиш. Един човек, който има това музикално чувство в себе си, той никога не се обезсърчава. Музикантът най-мъчно се обезсърчава. Между музикантите престъпници, убийци няма. В статистиката няма. Така аз зная. Музикантите някой път обичат да попиват, но престъпници няма между музикантите. Понякога попиват, понеже не ги разбират хората. Но има нещо благородно в тях. Ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, те щяха да преобразят света. Той като тегли лъка, всички слушат. Ти като теглиш лъка в едно заведение, дето хората пият, онези чаши да спрат да се дигнат. Виждал съм в България, наблюдавал съм български гъдулари – родени, гениални ги наричам. Като влязат в кръчмата, всички пият, говорят. Той като тегли лъка, всички оставят чашите, оканиците слушат. И казват, свири този човек! Като запее, всичкото тракане на чашите престане, всички слушат. Кръчмарят току гледа по-скоро да го изчушка навън. Той като не пият, става щедър. Някои кръчмари са много умни. 30–40 лева му даде и казва: Иди на друга кръчма. Като иде там и посвири, всички престават да пият и го слушат. Онзи кръчмар му даде нещо и го прати на трета кръчма. Това са ред наблюдения. Много лоши навици у нас бихме победили, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом се колебаеш, тонът не е верен. Щом вземаш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, обединение между ума и чувствата. Ако в себе си имаш противоречие в ума, в сърцето си имаш някакво противоречие. Щом запееш, всички противоречия изчезват. Вече ти влизаш в един нов свят. Аз имам само един пример, който ми го разказваше един мой познат, американец. Той слушал Камила Русо, която била ученичка на Паганини, една от най-добрите ученици. Той богат човек беше, слушал, я когато свирила „Сънят на живота“. Казва: Когато слушах, бях готов с всичките си врагове да се примиря, да раздам всичкото си богатство. Съжалявам, че изгубих туй чувство, бих желал да я намеря и да ми посвири. Туй е приблизително влиянието на музиката.

Питам сега: Ако Христос дойде втори път, трябва да намери света немузикален ли? Не. Когато Христос дойде, във всяка една къща трябва да се чува песен. Във всяко училище трябва да се чува песен. Не обикновена песен. Та на вас някой път може да ви дадем едно предметно учение. Ако някой път сте готови можем да ви дадем само отчасти едно предисловие на такава музика. Може да бъде след години, след 10, 20. Изисква се специфично време. Тя не може да се пее между хора, на които съзнанието не е пробудено, които казват: Чакай да видим туй. Пробуждането е едно високо състояние. Онези, които поддържат този възглед, те знаят, че когато вече туй музикално чувство се пробуди, ние вече ще се простим с настоящия порядък на нещата. То ще бъде началото на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има между хората. Хората ще кажат: Сбогом, сиромашийо; сбогом, беднотийо; сбогом, болести; сбогом, недоразумения. На всичко туй ще кажат сбогом. Сега всички казваме, че като дойде Христос – те го представят, че ще дойде ангели да тръбят. Архангел Михаил ще дойде, ще затръби. Той няма да затръби с една бория, той ще засвири така, че като чуят хората, ще кажат: Това е музика. Като засвири, ще дойдат да слушат. Той ще засвири и мъртвите ще възкръснат. Ще възкръснат, разбира се. Човек, като чуе тази музика, не може да не възкръсне. Ще възкръсне. То са евангелски образи, които са верни. Казват: Те са алегории, мистични работи. Те са сбъднати работи. Те са неща, които хората не са ги слушали. От хиляди и милиони години са сбъднати, които са ги слушали. Вие казвате: Защо ние не знаем. – Вие останахте малко назад. Че как тъй. – Когато те пеят, вие спяхте.

Та именно, каквото и да ви се говори, новото учение ще влезе с дикция в света. Тази наука ще бъде основа, ще има единство на съзнанието. Във всички, в които има туй чувство, ще имате туй чувство и на братство, и на единство, че всеки ще се радва на другите и всеки ще обича другият да му попее. Сега остава само да чуете: „Всичко, което чух“. Ако вие можете да чуете всичко. Казвате, задавате въпроса: Кога ще чуете? – Зависи от вашето музикално чувство. Вземете в света влюбените – те чуват туй, което обикновените хора не чуват. Аз съм виждал влюбени хора единият при вратата говори, другите при другия край, каквото му говори, разбира. Другите казват: Онзи там какво ли говори? Никой не чул, но тя, неговата възлюблена, чула. Онзи ѝ казва на кое място да се срещнат и тя всичко чула. Туй е музикално чувство, което в живота на земята там го виждат. Виждам почва има (за)развиване на новата музика. Ако този момък говори на единия край, тя го чува на другия край. Какъв развит слух има. Другите казват: Каквото каза, нищо не чух. Тя казва: Аз го чух. В тази област необходимо е човек да почне с Любовта, която е въплощение на една човешка мисъл. Аз говоря за Любовта като въплощение на една човешка мисъл. Аз говоря за Любовта като въплощение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае.

Той желае три неща: Той желае да бъде свободен. Той желае да има светлина. Той желае да има живот. Това е то въплотената Любов. Ако човек не може да придобие своята свобода, не може да придобие светлината и знание, и живот не може да придобие. Ако в него не се пробуди неговото съзнание, не дойде музиката, той и другите работи не може да добие. Музиката взимам във висок и широк смисъл, като един преходен период. Тя е диагонал в един квадрат. Или това са двата диаметъра в кръга, които отделят кръга. Всичките части на окръжността са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Казвам: Бог е вложил във вас една сила, за която вие не мислите. Вие мислите за много работи, но за същественото не мислите, за музиката не мислите. Казвате: Кой е музикален. Вашата свобода зависи от музиката. Вашето знание зависи от музиката. Вашият живот зависи от музиката. Ако вие сте музикални, вие ще имате всичко това. Казвате, много музикални хора умират. Аз не споделям този възглед. Човек, който умира, той не е музикален. Той е само напръскан с музика. Не да ми разправя за музика, но да ми свири. Музикантът като иде отдалече, аз го чувствувам, че е музикант. Той е музикален. Той може да не свири. Той носи нещо музикално в себе си. Той има разбиране. С един музикален човек ти не може да влезеш в противоречие. Ами, че как мислите, Бог, Който е толкова търпелив. Астрономите казват, че има хармония на сферите. Всяка звезда има свой път, има една хармония. Колко произведения е писал Бетховен. Колко симфонии е писал. – 9. Значи една симфония на битието. Един ден, ако вашият ум се развие, ще слушате симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят. Че ако достигнат до вашия дух, всички те ще разправят за онова, което става в техните светове. Знаете каква радост ще бъде да чуете как пеят жителите на слънцето. Каква радост ще бъде да чуете жителите на Венера или на Меркурий, или жителите на Марс – те са малко войнствени. Да чуете жителите на Юпитер, на Сатурн. Всички пеят. Там, дето има жители, те пеят. И жителите на месечината и те пеят. И жителите на месечината и те пеят. Ние предполагаме, че има жителите на луната. Ще кажете: Как живеят, там условията са лоши. Но умните хора живеят и при най-лошите условия. Но лошите условия на луната, падането на луната се дължи на падането на земята. Че температурата на луната е по-ниска причината е на земята. Сега научно може да го докажем, ако дойде до научно доказателство. Причината е на земята. Понеже земята е изтеглена влагата от месечината, следователно, там стават големи изпарения. Жителите на луната имат много малко влага и онази влага, която останала на месечината, те я пазят и по малко те употребяват. Страхуват се от хората на земята и затова живеят под повърхността на луната. Водата теглят по-малко, защото на земята им я открадват. Сега научно може да ви докажа, защо именно месечината останала без вода. На нея преди милиони години преди още да е имало живот на земята, там имало един отличен живот, културен живот. Окултната наука проповядва, че сегашните жители на земята слезли от месечината. Понеже, там било недостъпно за тях, карали се, биели се, пратили ги с парашут, с аероплан през пространството не в тази форма, че като слезли на земята им съградили такива подходящи тела. Те били такива пионери, които дошли на земята. Жителите на месечината се върнали пак на месечината. И сега отдалече ги наблюдават. По някой път хората от месечината слизат да наблюдават хората и нищо не казват. Сега аз не искам да вярвате във всичко това. Може да го считате като хиляда и една нощ. Аз ви говоря за това, което е. Вие може да вярвате, че не е. То е безразлично. Аз зная, че онова, което е – и онова, което не е, не е. Както и да говориш, не е. Аз считам това е едно криво заключение. Не може да има жители на земята и да няма жители на месечината, не може да няма жители на слънцето. Температурата ни най-малко не препятствува на живота. Защото топлината, температурата, която има в една планета, причината е животът. От самия живот зависи. Тя е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлина. Не може да се изгуби, не може да се разложи. Той образува топлина, той е господар. Истинският живот е господар на топлината. Следователно в слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията с естеството на самата планета. На земята има такива хора като нас. Земята е най-ниското положение, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти. Носът, челото, цветът, залостени са на земята. Казват, че слънчевите типове са весели, оптимисти. Хората на месечината са с широко въображение. Типовете, върху които Юпитер влияе на земята, те имат достойнство, религия, ред, порядък. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката. Много подозрителни. Старите астролози, които разбирали тия закони, турили тип на Сатурн, Юпитер, месечината, на Марс, венерианци, меркурианци, слънчеви типове.

Съвременните учени хора турят 6 хиляди градуса на слънцето. На слънцето има повече от 25 хиляди градуса. Според моите изчисления има 25 хиляди градуса и това е пак малко. 25 милиона градуса не е и това е пак малко. 25 милиона градуса не е разрушителна. Ако вие прекарате 1000–2000 волта в един организъм, туй електричество убива. Ако прекарате един волтаж от 50–60 хиляди волта, не само че не умира, но чисти. Един физик, който е още жив, мисля, че е славянин, поддържа една теория, според която частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите. Тия от 2000 волта са по-дълги, че разкъсват тъканите и вследствие на това умира човек. Следователно, има един огън, частиците на който са толкова ефирни, че този огън от 25 милиона градуса той не може да се измени. Нямаме такива уреди. Тази топлина като мине през тялото, чисти, пречиства, човек светва и става гениален. Ако тази топлина мине през тебе, ще бъдеш първокласен гений. Умът ще се пречисти, всички микроби ще се пречистят и нашият живот, лицето ти ще светне като ангел.

Музиката, именно, въвежда в тази нова област, там дето огънят не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Единственото нещо, което не разрушава, то е музиката. Любов без музика руши и то са страстите. Любов с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши. Мисъл без музика руши. Морал без музика руши. Морал с музика не руши. Всичките неща, в които музиката влиза като съставен елемент, не рушат, съграждат. Живот без музика се руши, живот с музика не се руши. Това е основното положение, в което трябва да вярвате. За да ви се докажат някои работи, трябва да ги приемете, докато дойде във вас да се отвори. Защото реалността аз може да ви кажа, пък, ако вие не ме слушате, ако не сте заинтересовани. За да ви говоря истината, аз не трябва да съм заинтересован от вашата личност. Аз като музикант свиря за себе си. Свиря онова, което обичам. Ако вие слушате, вие не може да не оцените. Аз не ви искам нещо, аз свиря за себе си. Че вие ме слушате, приятно ми е, че вие може да ме слушате. Вие не може да бъдете в разногласие с мене, нито аз с вас. Ако вие пеете по същия начин, вие не можете да бъдете в разногласие с хората. Аз не съм заинтересован. Но щом вие искате да завземете, каквото и да е място, че може да ви плащат повече, че хората може да ви почитат, тогава се състезаваме за глупави работи. Щом пееш и почнеш да четеш някоя книга, някоя научна книга като пееш, ще започнеш да разбираш. Ако не пееш, нищо няма да разбираш. Ще срещнеш някой свой приятел, искаш да знаеш ще можеш ли да живееш с него или не. Ще изпееш една песен и веднага ще знаеш, ще можеш ли да живееш или не.

Един гадател, оракул, че той турил около 40 кръга разделени. Ще пуснеш зрънце на кръга и ще видиш, ще се ожени ли човек или няма да се ожени. Че като падне зърното в средата, онзи чете. За всяко кръгче има обяснения дадени и според това в кое кръгче ще се падне зърното, ще знаеш, ще бъдеш ли щастлив или няма да бъдеш. Не е лошо. Аз още като видя човек, спущам своето зрънце и веднага показва по същия закон. Тия кръгове са много хубаво наредени и показват, според гадателите на Египет, Индия, Вавилония, Асирия. Това сега е модерно, нагласено. Наричат ги оракули на бъдещето. Верни работи. Но тия работи са сенки на реалността. Ти сега може да се колебаеш. Като пуснеш зрънцето и не ти хареса, ще каже, не го пусна добре. Човек все трябва да направи нещо. Ако ти туриш ръката отгоре и започне да трепери ръката, знаеш какво има в тази ръка? Сега чувствителните хора като вземат един уред за намиране на метали и този уред показва къде какви метали има в земята. Ако има злато, той прави елипсовидни кръгове. Ако има злато, върти се в елипса. Щом дойде до златни предмети, ръката не се движи в кръг, но в елипса. Значи има два центъра златото, по които се движи. Този уред сега използуват да намират къде има метали. Тия хора, които са чувствителни, като дойдат до туй място, дето има някой метал, правят най-силни амплитуди, установява се на едно място и може да намери златото. То е външната страна. То е механическата страна.

Щом ти в себе си развиеш това музикално чувство, ти като стъпиш, ще знаеш, че под краката има злато. Вече не ти трябва този уред да се върти. Ти като стъпиш, ще кажеш: Тук е златото. Та някой казва: Кажи ми къде има пари. Аз зная всичките пари къде са заровени в света, в България къде има заровени пари зная. – Защо не ги разровиш? Всяка банка е заровено имане. Ако ти идеш по този закон на музиката при един банкер само като бутнеш ръката, той веднага ще извади, ще ти даде. Щом ти си музикант, щом туриш ръката на главата, той веднага ще каже: Да дам нещо за Господа, досега нищо не съм дал, 20–30–50 хиляди ще даде. Някой път за благотворителни работи може да дадат и сто хиляди даже. Такъв човек като Хаджи Калчо и той даде 500–600 хиляди лева. Пипнал го е някой музикален човек. Сега ви казвам на вас. Ако искате да тръгнете по новия път, започнете да пеете, че втори път като дойдете да пеете, да използвате живота си и да възкръснете. Сега не е време да се прераждате втори път. Сега е време за възкресение. За да възкръснете, трябва да станете музикални. Научно препоръчвам на всинца ви. Не ви казвам да бъдете религиозни, не ви казвам да бъдете учени, не ви казвам да бъдете силни, най-реалното е да станете музикални. Пейте сутрин, когато станете една песен 5 минути, на обед 5 минути и вечер 5 минути – 15 минути на деня да ви бъде като Отче наш пеене. Не да пеете еднообразни песни. Някъде сами ще съберете 3, 4, 10 думи в песните, и те са свестни, да няма две значения. Онази песен е хубава, в която думите са еднозначни. Истината е истина, не е лъжа. Любовта е любов, не е нещо друго. Гладът е глад, не е нещо друго. Жаждата е жажда, не е нещо друго. Имат само едно значение думите.

„Всичко, което чух, ви го казах“. „Отчасти ви го казах.“ И виждам, вие отчасти ме разбрахте и предвиждам, че отчасти ще изпълните. Но все-таки се радвам, че отчасти сте чули и отчасти ще изпълните. Пак е хубаво.

Благословен Господ наш.

"[[]]"1935-1936г

[[]]

----

== 1938г. ==

*Сутрин като музикант като станеш, изпей на Господа една песен. Че защо да не му изпееш една песен? Казва: „Искам да ви изпея една песен.“ Че защо да не изпеете една песен? Някой път и на мене ми пеят и като ми пеят, имам един уред, понеже човешкият глас е много дисхармоничен, турям този уред на ухото, че и най-грубите звукове ги прави мелодични, когато някой много кряска, аз казвам: Много хубаво пееш. Но ако не е този уред, ще кажа: Много грубо пееш. Едва те търпя. Но тъй много музикално звучи.

*Един човек не може да пее, докато той в душата си няма любов. Че ти като кажеш „Любов“, ти трябва да разбираш, че излизаш от Божествения център в света, дето те очакват твоите братя и сестри. Казвате: „Как така?“ Казва някой: „Такт у мене няма.“ Няма да казваш тъй. Ще вземеш такт. И той, който криво свири, това е едно течение. В един капелмайстор това са течения, това е ритъм. Ако не можеш да попаднеш в този ритъм, ще има едно стълкновение. Ако попаднеш под този ритъм, всички ноти се изреждат в ред и порядък във всички инструменти. Сега някои помислювате, че имам един инструмент. Аз като пея или свиря, веднага чувствувам всичките инструменти едновременно. Всичко това свири. Сега, достатъчно е да се отпечата туй, да видите какво нещо е музика. Туй не го създавам аз, но то е един отглас на онова, което е в природата. Щом вземете един тон, този тон има своя отглас. Всичко се отразява вътре. Туй, което сегашните музиканти търсят, туй е новото в света. Новото в света ще дойде чрез любовта. Кой тон е тонът на любовта? Сегашната любов трябва да започне от „сол“. „Сол“ означава човешката душа, която се разцъфтява в себе си. Туй се нарича доминанта. Основното в музиката наричат доминанта. То е тържествено, в музиката държи едно тъжествено положение. Любовта в музиката от „сол“ започва. И тогава ще дойде отглас на „сол“, всичките тонове, които вървят в хармония с любовта, с проявата на любовта в света. После, когато дойде любовта, аз съм правил опити. Аз дойда с цигулката си и мога да взема три октави и половина. Щом вляза между хората, едва някой път една октава мога да свиря, октава и половина изгубвам, изчезват трептенията на звука. Ще кажете: „Де е една октава и половина?“ А даже някой път и две октави се губят. Забелязвам, че колкото средата е по-груба, гласът толкова повече се губи, колкото средата е по-деликатна, и гласът се усилва. Щом влезете някъде, дето не можете да пеете, средата е по-груба. Колкото по-хубаво пеете, средата е по-деликатна. Хубаво е всички да пеете, но от любовта започнете. Сега някой казва: „Ние ще се молим.“ Молбата, това е едно състояние стегнато. Ти се молиш за какво? По-добре, казва, да започнем с молитва. Насила ни заставят да се молим. Ти отиваш някому да се молиш от немай къде. Ти се молиш, но се молиш заради жаждата.

*Та всякога, когато ние направим едно (добро) дело в света, в небето има един хор и всички запяват: „Слава на Господа, че един човек в света е направил едно добро дело.“ Тогава за всяка една песен, като се върнете вечерта, по радиото има едно пеене. Значи, носи се нещо хубаво. Като издържиш изпита, чуваш хор. Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са?“ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го!“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора.

*Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.

*В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал.

"[[И прослави Бога]]" 1938Г.

[[Неделни беседи - 1938 г.]]

----

== 1943г ==

*Ще кажете: „Защо ми е „до“? Някои песни започват с основния тон „до“. Вие казвате: „Не ни трябва „до“. Туй „до“ не само в началото на песента ще го срещнеш, но и във втората октава, и в третата октава, на много места ще го намериш този тон „до“. Ако не знаеш този тон „до“ да го вземеш вярно, каква песен ще изпееш? Някой казва: „Мене музика не ми трябва.“ Вие не разбирате какво нещо е музика.

*Музиката е една мощна сила в света, която работи със 7 принципа.

*Първият принцип е „до“ – подтик на движението отдолу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои. Като влезе едно семенце където и да е, ще израсне нагоре и плод ще даде.

*Вторият принцип е „ре“. Този принцип по права линия върви. Човек, който не може „ре“ добре да вземе, той не е прав човек, той не знае какво нещо е правото.

*Един човек, който не знае как да пее „ми“, няма обхода, той не знае как да се обхожда. Затова този човек да вземе да учи „ми“ ден, два, три, четири, докато научиш да го вземаш вярно. Като се научи да взема вярно тона, ще знае как да се обхожда.

*Казвате: „Той е разпилян човек.“ Той не знае как да взема „фа“. Като знае да взема „фа“, ще знае пеене, поезия ще нарежда, стихове ще пише. Ще се извинявате, че нервен бил, това било, онова било – „фа“ не знае да пее правилно.

*Ако не знае как да се облича, ако е грозен, той не знае „сол“ да вземе правилно. Всички, които не вземат „сол“ вярно, са грозни хора по ум, по сърце, по душа. В музиката „сол“ минава за доминанта, за господствующ. Много хубав е „сол“.

*Ти ако не знаеш „ла“ да вземаш добре, няма да разбираш Истината. Ако искаш да те знаят, ти трябва да носиш нещо със себе си. Ти не можеш да бъдеш зрял плод, ако не знаеш да пееш „ла“. Не може да разбираш Истината, не може да разбираш Божията Мъдрост, ако не знаеш да пееш „ла“. Следователно ако искаш да познаеш Истината, пей „ла“. Ако не е правилен, пей втори път, три пъти. Има един основен тон в природата, тъй както е направен да разбираш Истината. Щом я разбираш, тебе ще ти стане радостно, че разбираш хората. С всичките хора ще бъдеш добре, в съгласие с тях. „Ла“ аз наричам метод, по който се познава Истината. Щом познаваш Истината, всичките хора навсякъде ще те познават, всички ще бъдете в акорд. Щом се разбирате, вие сте в акорд. Казва: „Аз имам особено мнение.“ Друг казва: „Аз имам особено мнение.“ – „Ла“ не вземате правилно. Музикантите имат камертон. Има два строежа: един по-висок, един по-низък. Всеки от вас е създаден, има известен тон.

*Когато ви говоря, във вас се заражда мисълта дали това е вярно. Вас ви се вижда мъчно. „Какво ще бъде, ако аз не зная да пея?“ Като мислиш, ще пееш. Без пеене не може да мислиш. Без песен ти не може да чувствуваш, без песен ти не може да имаш движение. Без песен ти не може да се помръднеш. Всяко помръдване е песен. Не само да пееш, но всичката природа пее. Ако престанеш да пееш, ще замръзнеш. Когато ние сме здрави, показва, че всичко около нас е хармонично. Щом изчезне тази хармония, започваме да чувствуваме болка в краката, болка в пръстите, болка в гръбначния стълб, главоболие.

*Какво трябва да правим? Ще вземеш основния тон на Любовта. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Божията Мъдрост. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Истината. Аз да ви го кажа: „До – ми – сол – до“. Трябва да го знаете. Що е „до“? Тон на Любовта. Що е „ми“? Тон на Мъдростта. Що е „сол“? Тон на Истината. Според мене те са основните тонове. Гдето ходя, казвам: „до – ми – сол – до.“ Като кажа „до – ми – сол“, зачитам закона на Любовта, закона на Мъдростта и закона на Истината.

*Искам да ме слушате не със страх, но с Любов. Някой път аз като говоря, схващам, че някой мисли: „Той не може да види нещата добре.“ Ти пееш, но искам да пееш по-добре. Всеки може да види дали е добър певец. Ако си добър певец, иди в гората и ако вземеш вярно, очисти се небето за половин час, ти си добър певец. Ако небето е било ясно и ти като си пял, е станало облачно, не си добър певец. Ти искаш да знаеш дали си религиозен, дали Господ те слуша. Моли се за половин час и времето ще се уясни. Но ако след като се молиш, освен, че не се изясни, но се заоблачи повече, значи молитвата ти е още слаба.

"[[Създаде Небето и Земята]]"20,06,1943г

[[Оживяване (1942-1943)]]

----

== 1942г. ==

*Ако един певец разправя за ноти, теория, а не може да пее, че той не е певец, не разбира музиката. Какво ухо има. Всичко невярно взема, а минава за музикант, за учен, че как ще учи другите. Всичките ще ги учи грешно. Гледам мнозина, които преподават музика, не разбират. Малко учители съм срещал, които вземат вярно тоновете. Фалшиви ги взима, някъде кряскане на жаба. Жабите са много музикални. Но трябва да се върнем хиляди години назад, когато жабите учеха музикална теорията, светът беше друг. Сега жабешката музика остана назад. Някога е била музика, цяла хармония имало в жабешкото пеене. Сега един джаз банд.

*В даден случай ефектът, който произвежда един тон, е верен, защото за бъдещето на до. Ние още не сме готови. Ако се изпее един тон, тъй както е сега музикално. Малко хора има, които ще издържат на трептенията. Ако се изпее, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, то е техника, механически много вярно е. Но тази музика в органическия свят, не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш технически, като пееш, едно растение то расте, ако като свирят технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили опити. Свирили са му с медна тръба, свирили му с кавал, или попей на цветето, да видиш каква разлика има в пеенето. Музиката не е нещо .............. . Музикалните тонове имат каймак, тъй както млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш, ще го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изядат каймака на тона, и като го изядат остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. Заради мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Тонът още като пееш знае къде е. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх. Онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като пее остава в тебе недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже, един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят, музиката е най-добрата среда. Ако чрез музика не може да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика? “Заплакал е Стоян!” Защо плаче, защото си няма любима. Защо си няма любима? Защото кой Стояна ще го люби, когато няма за какво да го любят.

*Музиката не търпи никакво насилие. Може да туриш насилие, но всичко е мъртво. Капелмайсторът и певците по любов трябва да дойдат. От само себе си да пеят. От Любов да те слушат, разбират те. Преди да си почнал тоновете излизат верни. Имате отличен хор на любовта. Щом започнеш да ги избираш, те не се избират. Музикантите се раждат. Раждат се обикновените музиканти, раждат се талантливите музиканти, раждат се гениалните музиканти. В един живот какъвто си роден, такъв ще останеш. Следващия живот можеш да бъдеш друг. В един човек си роден обикновен музикант, такъв можеш да бъдеш, до най-високата степен, но талантлив не можеш да станеш. В талантливия човек, широчината на челото се отличава. В обикновените хора челото е тясно, а в талантливите, челото е широко. В гениалните хора, няма да ви кажа каква широчина има. Те са пропорции. В какво седи една гениална пропорция? Сега мислите, че един италианец дал една нова форма на гениалния човек. Едно съчетание на едно скулптурно творение е дал.

*В дадения случай аз не искам него, искам да пея. Не искам да науча музика, но искам да пея една песен. Искам тая песен да я изпея по всичките правила, че като я изпея да ме слушат. Аз по някой път съм пял, когато вятър има, и вятърът престава. Като му запея и той престане. Като спра да пея, той започне пак да бучи. Някой път пея и той не престава. Не харесва пеенето ми. Като ми хареса пеенето, престава. А като не ми хареса пеенето, не престава. Той бучи, аз пея. Заглушава ме, не му се сърдя. Казвам, престани, и той престане, когато пея хубаво. Млъкне, казвам: Хубаво пея. Когато той бучи, аз пея и той престава. Казва: Харесвам те. Но, когато бучи, и аз го слушам. В големите бури има една музика. Много пъти от бученето на вятъра съм се научил как да пея. Който не разбира музиката, е бучене. Аз разбирам, има скрити тонове. Някой път идват периодично. След като престане вятърът и пее същата песен, по-хубаво излиза. Затуй, когато в света ви се случи едно противоречие, показва, че вашият живот не е в съгласие с Божествения закон. Щом има съгласие, се явява хармония.

*Да ви приведа следния пример: Минава едно малко момиченце, дъщеря на един княз, 10-годишно. Вижда едно момче, на 15 години, казва на майка си: Туй момче ми се вижда даровито, бедно е, я да го издържим, то е даровито по музика. Майката започва да го издържа, тя го издържа и той става доктор по музиката, прочут музикант. Но то никога не казало на този доктор музикант, че го обича. Този музикант дължи своите условия на туй малкото момиче. Погледът, който хвърлило то към него, казва, да го издържаме. Ако вас няма някоя княжеска дъщеря, която да е казала да ви издържа, какво ще стане с вас? Всеки един от вас има ангел хранител, който казва на Господа да го издържаме Господи, този е даровит. Погледне те така, вие се считате радостни, весели. Туй момче като израства, какво ще стане? Той става прочут учител по музика. Като свършил тя дошла да взема уроци да се учи от него. И тя била една от най-добрите ученички, не ходила да се любува, но изучава музиката. Една нейна съученичка започнала да й завижда, завист се явява. Казва, тя не е даровита толкоз. Тя гледа да преписва от другите, но учителят вижда, той разбира, че е даровита, и както каже, той, тя прави. А онази постоянно търси. Той само погледне и ние често най-даровитите се пържим в своето масло, търсим погрешките. Питаме кой е за препоръка. Онова младо момиче, което казва, този младият да го издържаме, или тази, която оттук оттам вземала. И без да му каже той отпосле се научил, че като завършила курса по музика при него, тя си заминала. Отпосле се научил, че цялото негово щастие зависи от нея, че БЕЗКОРИСТНА Е БИЛА ТАЗИ ЛЮБОВ.

"[[Неразбраните неща]]"26.04.1942г.

[[Благословен (1941-1942)]]

----
*Един певец, който иска да пее на хората, никога не знае къде е скрил своята слабост в пеенето. Как ще скриеш, че някои високи тонове не може да ги вземеш правилно. Най-обикновените слушатели ще разберат. Изисква се от нас едно изкуство. Ще излезеш, ще кажеш: Аз ви давам най-хубавото, което имам. Един певец като излиза да пее, той трябва най-първо сам да знае и сам да се любува на себе си. Аз считам един певец добър, като се качи на сцената. Да пее публиката, която не е разположена, като запее, всичките изведнъж да имат хубаво разположение. Той е добър певец. Първото положение е всички да добият разположение, всички лоши мисли да изчезнат. Второто положение е всички да вземат участие в пеенето, да се яви в тях желание да пеят, да се отвори сърцето им да пеят, като слушаш певеца, да го и придружаваш, не само да го слушаш, но и вътрешно да пееш. Аз като слушам някой певец да пее, и аз пея вътрешно, и аз пея, помагам му. Някой човек иска да изяви своята Любов, ако вий не вземате участие – Любовта не е изявена. Любовта е най-хубавото пеене, което съществува в света. Тя е магическо нещо. Като чуеш тона всичко се преобразява. Тя като дойде в света, всичко израства. Любовта като дойде растенията растат, плодните дървета плод дават, децата добре учат, в семейството навсякъде където влиза Любовта, внася хармония. Болните оздравяват.

*Вярвай в Бога. То е мъчна работа. В музиката има 7 начина, по които ти човек може да станеш. Не ти върви в света. В най-лошите условия си, ще се научиш да вземеш ДО. Щом се научиш да вземеш ДО правилно – всичко ще тръгне. Мъчнотиите ще изчезнат. Не ти върви на пътешествия, имаш големи спънки, ще се научиш да вземаш РЕ, нищо повече. Всичките ти трудности ще изчезнат, всичко ще тръгне на ред, всичките пътища ще бъдат отворени. Но музикално трябва да вземеш РЕ. Сега вий ще ме запитате: Така ли магически действува музиката. Музиката има магическата сила на царя. Царят каквото каже, става. Като тури подписа си всичко се изпълнява. Като даде заповед и тя става. Ако вий разбирате музиката тъй както трябва, всичко може да постигнете. Тя е пътят, по който Бог е направил всичко. И всичко ще стане тъй както в музиката. Тебе с някой човек не ти върви, не може да се спогаждаш. Ще вземеш МИ по всичките правила. Туй МИ да е добро, да е справедливо и да е разумно. Или другояче казано: да е красив тонът, силен, ясен. Да съдържа повече мощ този тон. Тебе те гони сиромашия, ще се научиш да вземаш ФА. Искаш в света дипломат да станеш. Министър да станеш – цар да станеш, ще се научиш да вземаш СОЛ. Искаш светия да станеш, ще се научиш да вземаш ЛА. Хайде не светия, гений да станеш. Най-после искаш да идеш при Бога, ще се научиш да вземаш СИ. Знаете колко лесно е? Като изпееш гамата, всичките мъчнотии ще изчезнат, при ГОСПОДА ще идеш. Сега ще се пънкаш, в църква ще ходиш да се кръстиш, икони имаш – не върви. Евангелие четеш, не върви. Проповедници слушаш, не върви. Добри хора са тези, които проповядват само това, което знаят. Казвате: Ние знаем да пеем гамата. Някой е музикант, пее, но е болен. Аз не вярвам в неговата музика. Някой музикант е сиромах. Аз не вярвам в неговата музика, някой пее, но е невежа, аз не вярвам в неговата музика. Един музикант е гений. Най-простият музикант е гений от I-ва степен, нищо повече. Говорят за музикалните плочи. Аз говоря за същността на нещата. Няма да се учиш от музикалните плочи, но ще се учиш от гениалния музикант, който е изпратен от БОГА. Някой е поет. Аз не вярвам в поет, който не знае да пее. Някой е философ, аз не вярвам във философ, който не знае да пее. Ето аз какво разбирам. Аз не искам да туря философията по-горе, аз искам да разглеждам нещата тъй както са. За мене музиката е брашното, от което трябва да се създадат всичките форми. За хляб, за баница, за баклави брашно трябва. Трябва да знаеш как да го направиш. Има брашно, всичко има. Няма брашно, няма ядене. Казвам: Бог ни е дал музиката в нас. Тя е крайният предел, тя е границата на нашия умствен свят. Музикалното чувство се намира от двете страни на челото, по ръбовете на челото. Казвам: Всеки ще постави музикален венец, че всеки като стане да изпее една песен. Вий станете сутрин, какво правите. Ще пеете до, после ще пеете ре, ми, фа, сол и т. н. след туй ще пеете секунди, терци. Терца аз наричам един интервал с един потенциал. Да кажем имате ДО и МИ. РЕ е потенциалът. Те съществуват на този интервал. До и Ми като се вземат, черпят своята сила от Ре. Имате една кварта, До – Фа, имате два потенциала Ре Ми. Те са капитал. В една терца имате един потенциал, то е слънчев интервал. Ако имате една кварта, квартата не е тъй силна както терцата. Малко по-земна, по-груба е. Ако искате мекота, в една терца. Ако искате сила – в една кварта. Сега вий казвате: Няма ли някой по-лесен път, да се не оплетем? Има лесни пътища. Аз да ви кажа: Много лесен път има. Има пътища на дините, има пътища на дъбовете.

"[[Неразбраните неща]]"1942г.

[[Благословен (1941-1942)]]

За Музиката, пеенето, тоновете-Младежки окултен клас

2012-05-09T08:30:28Z

Дриада: /* 1923г */

[[Уикицитати]]

[[За Музиката, пеенето, тоновете]]

== 1923г ==

*Втория път ще ви изпитам всички да пеете. Някои от вас ще се срамуват, ще кажат: „Ама как ще пеем?“ Аз искам да пеете за себе си; ако е за други, мен това не ме интересува. Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си – един по един, после по двама, по трима, по четирима и т. н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки – ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взeма тоновете, колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържем тия упражнения по музика с ред други упражнения.

*Сега вие ще кажете: „Това е проста работа, аз не зная ли какво нещо е do, re, mi...? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пеене е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате т. нар. трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се вземат съвсем другояче. А сега певците, като не могат да вземат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. Трели – значи нещо, което трепти, звучи.

*Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове – за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т. н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя, вие всякога не почвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други – по-слаб, и в тях се вижда слепоочната кухина. У добрите музиканти челото при слепите очи е запълнено. В душата на всеки човек обаче този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс – те стават добри певци, у други музикалността е свързана с техния ум – те стават композитори; у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.

"[[Предаване на мислите. Музикалност]]"21,10,1923г

[[Разумният живот (Четири книжки)]] 3 книжка

==1924г. ==

*Представете си, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекох, различно нагласени са тия две арфи. Но ти не знаеш как да нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трябва да научите да нагласявате телата си. Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами. Не е злото там, но ако искате да работите заедно, трябва да нагласите ключовете си в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всеки ще мисли, всеки ще чувствува и ще действува разнообразно и пак ще има хармония. Нали имаме много песни на един ключ. Например на цигулния ключ сол.

*В природата има ли музика? Има. Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване във всеки един лист шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те са по-високи и по-ниски. Тъй. В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които са физични; в тия трептения може да има интензивност и най-после тонът може да има смисъл. Може да накарам тонът, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това са висша музика и когато вашите чувства са такива, че няма музика във вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви са музикални, тогава усещате едно разширение.

*В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек почне да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувствуваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

"[[Светлина и знание 2]]"23.11.1924г.

[[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]]

==1930г. ==

*Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. Свирил ли си на някакъв инструмент? Не съм свирил. Кога се яви в тебе желание да свириш? Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. Аз ще свиря много, по десет часа на ден. Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. Защо? Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.

*Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

*Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Те са точно измерени и определени. Както в музикалните тонове не можете да прибавите или отнемете един тон, така и във функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. Например, тонът do (долно do) има 32 трептения, re – 36, горно do – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате, кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

*И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката, изобщо, е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.

*Всяко музикално парче има свой определен такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще измените и характера му. Не можете да пеете миньорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели песни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе. Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.

*Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.

"[[Функции на човешкия организъм]]"10.01.1930г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

----

*Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират.

*Как ще изразите "доброто" музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева. Като удари силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение. Пианистът пък удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче, как ще изразите "доброто" музикално?

*Истинският музикант трябва да познава тона на доброто и да го предаде чрез инструмента си. Всяко чувство, всяка мисъл има свой специфичен тон. Може ли да попадне на тези тонове, музикантът не само свири, но и говори чрез инструмента си. Неговата музика действа благотворно върху слушателите му.

"[[Органична и неорганична материя]]"28.03.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

----

*Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката, като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

*Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. Какво трябва да правим, когато не сме разположени? Ще изхвърлите частицата "не" и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея.

*В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като й попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте, как болен пее на болестта си, и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото - потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае, как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

"[[Показване]]"02.05.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

==1931г. ==

*Като ученици, вие изучавате музика и пеене, минавате за музикални. Щом е така, изпейте един идеен тон. Вие знаете вече, в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон, той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуска салона и излиза вън. За него обикновеният тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона си и чува фалшивите тонове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т.е. обикновени, и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот. Кое му е дотегнало? Фалшивите тонове, т.е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи, да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен инструмент - камертон. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин, и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона.

*И тъй, ако искате да знаете, какъв е основният тон, идете в музикалния свят, между възвишените същества. Там ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чист, верен тон. Основният тон има свойството да пали загасените свещи. Следователно, ако вашата свещ е загаснала, като чуете основния тон, тя веднага ще се запали и ще свети. Ако тонът не е основен, свещта няма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: “Свещта му е загаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. В музиката обаче, основният тон е do. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд, или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между трите тона представлява основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическият, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове.

"[[Обикновени и необикновени идеи]]"08.05.1931г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

== 1932г. ==

*Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката. Тя внася подтик, импулс в човека. Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Що е музиката? Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона „до – ми“представят терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. Тя е път, който ще те извади от противодействието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен – нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата „анзохер“представя терца.

*Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно.

*Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра – основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят – крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам – на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

*Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално.

*Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално. Ако критикуваш, ти си стражар, извадил си езика и режеш надясно – наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

*Музиката е истинският път за реализиране на каква и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. Условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механически постижения. Например, печалбата на лотария е механическо постижение. Да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механическо постижение.

*Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите, как си пял. Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от тебе. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват.

*Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи. Така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота. Тя се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно, превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата, като метод за работа, има и други методи – кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци до днес работят с терцата. Тя разрешава всички мъчнотии. Ако си ученик в музикално училище и се подаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш. Ще влезеш в стълкновение с окръжаващите и, вместо придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба която трябва да се изпразни внимателно и материалът и да се употреби за работа. Ще унищожа личните си чувства. Не ги пипай, но ги тури на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

*И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувствува и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета „терца“. Защо? Защото терцата разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. Над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона. Затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, да звучат по-дълго време в тебе. То е все едно, когато пътуваш през красиви местности, там се спираш повече, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за тебе местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите, с цел да ги изучи.

*Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище, всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си, или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика. Това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си. Той готви, каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си. Ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири. Ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

* Коя музика е класическа? Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетовен, Бах и другите класици, те да обяснят, какво представя класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетовен. Коя от тях представя терцата? Той написал девет симфонии. Значи, три пъти повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетовен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае, коя симфония е първа, коя – втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетовен. Това трябва да се знае. Може би, сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетовен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетовена и прониква в тяхната дълбочина, той знае, коя е първа, коя – втора и т.н. Казваш, че не можеш да живееш без музика. Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме „вечно добро“. Без музика не можеш да бъдеш добър. Това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: Моля, какво искаш? Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други. В това няма никаква музикалност.

*Хората се питат, защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. Колата ми не върви. Намажи я, всички средства за това са в тебе. Всеки сам може да разреши задачите си. С търпение ще разреша всичко. Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата „анзохер“означава “право мисли“. И като мисли право, човек не може да разреши всички мъчнотии изведнъж. В даден момент, ще разрешиш само една мъчнотия. Като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент, от тебе се иска да напишеш едно малко музикално парче. Като го напишеш, ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент. Като прескочиш една мъчнотия, запитай се дае прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата, човек е в постоянно движение. При терцата, той е в триъгълника. В кабалата си служат с думите „Хокма, Бина“. Те означават Вечното Начало, Непостижимото, Великата Разумност. От Вечното Начало произтича мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното Начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията към постиженията.

*Защо страдаме? Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. Какво да правя? Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.

*Казваш: Трябва да се живее. Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота – ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди тебе някой работил върху известен въпрос и направил грешки. Ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг – силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате, природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте, как свири начинаещият. Той взима цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, път и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

*Следователно, който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата. Той първо мисли, после чувствува. Наистина, чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света, първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. Значи, всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат. За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. Няма да ставаме виртуози. Ако не за другите, поне за себе си, всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на тебе да ти е приятно. Ще пееш и ще мислиш. – Как ще изпеете думата „анзохер“? Тя има три срички, както терцата – три тона. Средният тон, или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са „до“и „ми“. Тонът „ре“не се чува. Той представя оранжевия цвят. Началният тон „до“представя червеният цвят – животът, който означава още жената. Тонът „ми“- крайният тон означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например „до – ми“е една терца; „ре – фа“- друга терца; „ми – сол“- трета. Всяка терца има свои постижения.

* Как ще се справим с мъчнотиите си? Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на природата. Боледуваш – нарушил си тези правила. Неразположен си – нарушил си тези правила. Гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти. Какво да правя? Приложи терцата. Как? Като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката, може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите – седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

*Изучавайте музиката, като необходим метод на природата. Не мога да бъда музикален. Това е твоя работа. Щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално – нищо повече. Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален. Не можеш да обичаш без музика. В музиката „до“е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. Обичам еди кого си. Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви напред.

* Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. Какво да правим със знанието за музиката? Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовена, добре е да знаеш, кога се е създала тази песен – сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи, кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете, кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на разумната природа.

*Когато Бетовен и другите велики музиканти творили, с тях заедно работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл, сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно, има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам някой трие сълзите си, усмихва се и казва: Намерих грешката си. Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: Как може да живеем добре? Пей и свири, да станеш музикален. Как да постигна желанието си? Пей! Изпееш нещо, не върви. Изпееш го втори път, пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и природата трябва да е доволна от тебе. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя.

* Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви, да се разговаряте музикално. Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това, като музика и го предава в песен.

*Ако говориш с природата музикално и тя ще ти отговори музикално. Обезсърчиш се. Нямаш музикален метод за работа. Не мога да разреша едно противоречие. Нямаш музикален метод. Докога ще страдам? Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа. Сега ще ви дам следното правило: Вървете по пътя на терцата, като музикален път в живота.

*От всичко казано досега, искам да остане у вас мисълта: Без музика нищо не се постига. С музика всичко се постига.

"[[Музикален път]]"09.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

----

*Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. Що е паузата? Знак за мълчание.

*Кога е щастлив певецът? Когато пее. Цигуларят? Когато свири. Ученикът? Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

*Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. Кога? Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.

* Какво представя животът? Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

*Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

*Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.

*Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

*Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее.

"[[Терцата в живота]]"16.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

== 1933г. ==

*Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже човешкото сърце е свят на тъмнина, а в тъмнината няма никаква музика. Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство.

*В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща.

*Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене. Дето няма мисъл, има само пъшкане. Дето започва мисълта, започва пеенето. А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата.

*В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувствуванията на човека.

*Със сегашната музика може да опитате доде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства. Те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.

*Та бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, той трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля. Това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена. Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми - малцина има там, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но те са били преходни. Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката.

*Музиката има две страни. Аз ги наричам така: Има една музика светла и друга музика - топла. В природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за урегулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата. Тя е музика на любовта. Тепърва ще има да я учат хората. От любовната музика няма нито една сянка още. Сегашната музика не е никаква любов. Музика на чувствата е. Някои музиканти говорят за творчество. В какво седи творчеството? Казват: „Бах." В какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа. Там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа. А ми е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. А пък фа у българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб. Той е всякога тъжен. Той, като вземе фа, запее за това, което не е постигнал. Пее: „Заплакала е гората, гората и планината." И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, той вземе фа хомеопатично и ми прозвучи. Взема по малко фа и, където е тропането, то е слизането от ла към фа. После пак подскочи. Ми, фа, ми, фа. Ми е по-ниско от фа. В тонално отношение фа е по-горе. Но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ла. Колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа.

*С музиката може да си служите за вашето развитие, както съществува в разумния свят. За да може да се ползвате от тази музика, вие трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела.

*В българската народна песен българинът казва: "Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи." Това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва, де е стигнал българинът. Но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата. После пак дойде тъжната част. Вследствие на това всякога в българската музика остава една тъга. И след като играеш, тъжен си, после пак весел, после пак тъжен, играе си българинът. И казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?"

*Западната музика се отличава със замах, с по-широк замах. Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите. Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Вие искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. Това е все едно миризмата, която изпращат цветята навън. Това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от тебе; това не е музика, а онова, което остава вътре в тебе, това е музика. Онова, което остава вътре в тебе, след като пееш или свириш, това е музика. Онова, което е отишло навън, то няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува.

*Сегашната музика е динамическа. Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т.е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого. И като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш. Не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине другиго. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в природата.

*Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе. Това, което сега в музиката е постигнато, е грамадно. Тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега - това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.

*Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш.

*Ти си близо вече, ще пееш, за да не я изгубиш. Който пее, е силен човек. Който не пее, е слаб човек. Аз така определям. Силните хора пеят, а слабите хора не пеят. Щом не пееш, ти си слаб човек. Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика.

*Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза.

*Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене." И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне.

*Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, за да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. Ако тия трима души ги тресе, значи има разрешение от невидимия свят за концерт. Но ако не са трима, значи от невидимия свят няма разрешение за концерт. Ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас. Аз говоря за треската само във физическо отношение, на тялото.

*Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти. Всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пренесеш. А пък сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? Ти, за да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с всичката съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш да слушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене. Пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т. е. да се въплоти. Тогаз може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности. И може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си.

*Вие се радвайте на сегашната музика, да я направите като една основа на бъдещето, което е скрито.

* Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва да станат подтик. Това грамадно богатство трябва да стане подтик. Някои от вас може да го проучвате. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обертоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон, това е начатък, това е началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива. Стига до най-високата област в обертоновете. И след това се образува пак едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти не може да пееш ла, докато твоите работи не са уредени. Не може да пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна. Тогава ла не може да вземеш вярно. Обикновеното ла може да вземеш, но онова, истинското ла, не може да го вземеш. (Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни." Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла. Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може да вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може да вземете ла. Защото, ако вземете един милион, може да кажете: Защо не са два милиона? И тогава не може да вземете ла вярно. Ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, значи си в един свят, дето няма противоречие. Какво значи ла? Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме и невежи сме. Безсилни сме, сиромаси сме. Какво ще се прави? Студено е, скъсани са обущата. Изисква се едно вътрешно разположение. А пък четири елемента има в едно разположение. В него трябва да вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва да вземе участие човешката душа със своя израз; трябва да вземе участие умът със своята светлина и трябва да вземе участие сърцето със своята топлина. (Учителя свири и пее.) „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини." МИР - М - вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете. При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път, няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш една погрешка. Трябва всяко нещо да се вземе вярно. Новата музика се дава на нас. Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш.

* Музиката, това е едно богатство.

* Онова, което можем да вземем от музиката и да остане в нас, това е важното. Музиката да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше.

* Може ли той да ви проповядва една лекция, без да ви предаде музикалността, която има. Неговата лекция излиза от него по един музикален начин. Когато ти четеш правилно, има известна музика в това, и поезия има. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. Думите му трябва да са наредени по една музикална, хармонична форма. А пък както сега изпълняват музиката, това е външен израз на нещата.

* Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал човека и да не е вложил нещо в него? Той е вложил. В човека има една способност за музиката, вложена от Бога. Някой казва: „Аз имам музикално чувство." Това не е чувство, а е музикална способност. Музиката не е чувство. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Онзи, истинският израз на Любовта, е музикален. Който пее, може да кажем, че е дошъл в първата фаза, че може да обича. Онзи, който не пее, той и за Любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, той още спи.

*Сега има повече инструменти, повече дълбочина има в музиката, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и хвъркането.
Тези песни, както са написани, вие не може да ги пеете, ако не мислите. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата на музиката отсега нататък трябва да я развиете.

"[[Закон за музиката]]"29.12.1933г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

== 1934г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия. В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини. Казваш: Сърцето ми трепти. Голямо богатство се крие в трептенията на сърцето. Всяко трептение се състои от много точки, линии, плоскости, сфери. Всичко това трябва да се изучава. Казваш: Имам трепет, сърцето ми трепти. Това показва, че си в затворена стая, на тъмно. Трепетът ще те изведе навън, на светло, в широкия свят. Там ще видиш много неща: едни ще те задоволят, други няма да те задоволят.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а".

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето". Майката удря бързо, енергично и пее: "Сила жива, изворна течаща". Като ви бият, пейте песента: "Изгрява моето слънце, праща светлина, носи радост в моя живот." – За кого изгрява слънцето? – За мене, за тебе и за безброй същества. Ако кажеш, че слънцето изгрява само за тебе, това е затворен, ограничен интервал. Ако кажеш, че слънцето изгрява за всички, това е отворен интервал. Щом кажеш "аз", това показва, че съзнанието ти е пробудено; ти си личност, която се разтоварва. Обаче, всички те държат отговорен за това, което ти е дадено да носиш. И коня товарят, но не го държат отговорен за товара – друг то води.

*Ти си натоварен с ценни писма, които трябва да занесеш на определено място. Питат те: Занесе ли писмата? Ти си отговорен за товара, който носиш. Пееш една песен – отговорен си вече. Трябва да я пееш хубаво. Ако не знаеш песента, не си отговорен. Дойде някой при тебе мрачен, недоволен, че няма пари. Ти знаеш да пееш. Ще му пееш, докато се развесели.

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. – Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните черти на лицето.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека.

*Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"29.10.1934г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Турете в мисълта си един интервал от долно “до” до горно “до”. Колко ноти има? Седем. Да кажем, че знаете първия тон. Тогава от първия тон последователно всичките тонове може да ги вземете по-лесно. Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или фа, или си? Да кажем, че в първата октава може да вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли? Колцина от вас можете да вземете две октави в пеенето? Има ли някой от вас? Вие колко вземате? За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една октава за алта. Една октава за сопрана. Четвъртата е за сопрана. За сега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави. Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.

*В това отношение в сегашната култура, в сегашния свят, дето на хората не им върви, това е, защото не са толкова музикални. Те обичат музиката, но като някоя мода. И казват: „Много хубаво пее." Но трябва да развие този център в себе си. Той сам е музикален, но той трябва да вземе музиката присърце, да не мисли, че музиката е само за музикантите.

"[[Практическо приложение на музиката]]"25.05.1934г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

==1935г. ==

*Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.

*Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа? Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката. Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа.

*Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.

*Значи фа диез с какво се отличава? Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!"

*Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.

*Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре. Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.

*В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?" Туй е слизането вътре в материалния свят. Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".

"[[Фа-фа диез, 31.05.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]

----
*Вие досега не знаехте, че българите имат една музика с незавършени тонове. Вие не ги знаете кои са. Те може да са толкова тънки, че едва ли ще направите разлика. Ще има една разлика. Не мислете, че незавършените работи не са хубави. Хубави са, но незавършени са. Началото е хубаво, започната работа, но незавършена работа. Това е една песен с незавършени тонове, незавършена песен. Няма изходен път. То е замотан кръг. Това е незавършена песен, тропаница има. Незавършена работа, като тропа вдига прах. Защото българинът, като тропа бързо, майсторски тропа. Какъв майсторлък има в едно тропане, дето се вдига само прах? Вдигнал прах, казва, че хубаво играл. Много повече прах е вдигнал, отколкото е играл. Та, когато вие, във вашата мисъл вдигате повече прах, това са незавършените тонове. Сега да дойдем до преходните, завършени тонове няма да ви свиря. За преходните тонове ще ви дам един модел от европейската музика. Това е преходна музика. Тук всички тонове са преходни. Има стремеж към някъде, към завършените тонове. Всякога, щом си в областта на един незавършен тон, ти усещаш недоволство. След като си играл толкоз, най-първо си играл, доволен си. Като играеш, след като спреш, казваш: "Уморен съм, много тропах, много играх, прах се вдигна, изгубих си времето." Недоволен си. В незавършените тонове ти всякога чувстваш недоволство. И недовършена работа, тя няма край, не излиза работата. А пък в преходните тонове в тебе има едно малко обнадеждаване. Щом минаваш от един незавършен процес към един преходен, ще има обнадеждаване. Че това, непостижимото в света има надежда да се постигне. Аз слушам някой път пеете незавършени песни. Кога ти може да определиш точно песента, че не е завършена? Завършените песни никой не може да пее. Как ги разбирате, незавършените песни? Значи българинът дето не му върви, той трябва да измени тоновете: (Учителят свири и пее: "Не пей синко, какво правиш?") Какво ще направи ще тропа или ще плаче. Вие седнете и плачете.

*Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не може да си дадете отчет. Казвате: "Защо ми е?" То е според разбирането на хората. Сега всички, които изучават българска музика, казват: "Гениална е, хубава!" Тя е една музика, която е незавършена. Има образци, колкото искаш, но незавършени. В тоновете трябва да се даде нещо. Някъде чувствата са завършени, тоновете не са завършени. Най-първо вие туряте на една песен незавършени тонове, после преходни тонове, докато дойдете до положението на завършените тонове. Един завършен тон е мощна сила. Завършеният тон е една река, дошла в морето. Кораби може да плават от единия й край до другия. Този тон е незавършен. Той е непреходен тон. Той е в трета позиция. По какво може да познаете? Липсва му нещо. Както и да го пеете, незавършен тон е. Туй е преходен тон. Следователно, незавършените положения на вашата мисъл трябва да знаете, че са като едно преходно състояние. Вземате сега самото пеене. "Господи, Който Си на небето, да се свети Името Ти и т.н." Аз бих дал на Отче наш друго пеене. Това е едно незавършено пеене. Дайте ми едно преходно състояние на Отче наш. Отче наш е незавършено, преходно как трябва да се пее? Мъчна работа. Преходно трябва да се пее. "Отче наш" Това е преходно състояние. Ти вече слизаш с туй, може да работиш. Имаш вдъхновение.

"[[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]
----

*Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката му върху музиката? "Неправилна". Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ – и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /"Ако вратата е тясна"./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата "врата" се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.

*Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: "Вярно ли е туй?" Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.

*Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското "Цвете мило, цвете красно", вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял "Цвете мило, цвете красно" и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: "Снощи пя един "Цвете мило, цвете красно", късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря".

*Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: "Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството

"[[Неразбраното]]"13.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

----

*Аз снощи бях на концерт, на "Месия" от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата й спъваше тона. Главата й тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: "Той знае това, той знае онова". Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: "Господине, дай ми сто лева!", но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: "Дай ми сто лева!", така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.

*Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила "Сънят на живота". Той казва: "Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят". И пак: "Такова настроение създаде!" Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. "Това да направим, онова да направим", всичко какво Бог [иска], не виждат. "Ама да се обичаме" – и остават пак същите. На другия ден пак: "Да се обичаме". Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има]. Няма така свободно да попеят.

*Целта ми е да се обясни схващането на музиката. Всеки от вас има дарби. В музикално отношение няма двама души, които да имат еднакви схващания за музиката, които да имат еднакви дарби. Няма двама души да живеят еднакво. Всеки човек ще свири и ще пее, тъй както може да приложи. Радвай се на другите хора, както пеят. Може да се намират при неблагоприятни условия. Когато сте при благоприятни условия, пеете хубаво, когато сте при неблагоприятни условия, не пеете хубаво. Някой път има депресия. На другите не можеш да свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш.

*Сега казвате: "Той взема криво тона". Може да направите един опит със себе си. Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече. Като гледа [човек] тия английски [лири], започва сърцето да трепери. Хайде един да изпее тона, ще му дам десет английски. Сега вие не можете да го изпеете, понеже не вярвате в туй, което казвам. Казвате: "Учителят сега ме изпитва" и не може да го изпеете.

*Тогава да вземем два тона: ДО, МИ и СИ, РЕ. /Всички пяхме ДО, МИ, СИ, РЕ, после СОЛ и т.н./ Учителят свири и пее: "Добре мисли"./ Тук има един дисонанс. Какво трябва да турим вместо "добре мисли?" /"Право мисли"./ "Добре" е качество. "Мисли, право мисли!"

* Учителят пее: "Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи"./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ "О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш". Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви.

*Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.

*Сега, как беше песента? "Приятен е животът със светлината". Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на "-ната". Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.

*Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента "При всичките условия на живота". Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.

"[[Съзнателно говорене]]"27.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1936г. ==

*Сега, представете си, че в първата октава вземете един тон, запример ДО. След всеки седем тона вие пак имате ДО. Да допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете да вземете ДО. Понеже този тон не можете да го вземете, той не съществува ли? В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете да го вземете. Дойдете до крайния предел на пианото и оттам казвате: "Вече не може". Мислите ли, че повече тонове не съществуват, отколкото са тези в пианото? Представете си, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона. Един орган или едно пиано с 25 хиляди клавиши. Колко октави ще бъдат? Значи, над 3 хиляди октави ще има. Ако можете да вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето да ви слушат като пеете тук, на земята. Защото ще имате тия, късите вълни. В човешкия мозък, като изчисляват, има един орган, има една клавиатура с 25 хиляди клавиши. Сега в музиката има разработени около осем октави. И следователно, до де се чува гласът? Една певица като пее, се чува едва на 2-3 километра. Хайде, осем октави да кажем, се чуват на осем километра. Ако можете да ги изпеете тези осем октави, ще може да се чува гласът ви на осем километра и повече.

*Аз как определям основния тон, аз, който съм се занимавал с философията на музиката. За да вземеш основния тон, ти трябва последователно да вземеш тоновете, които съществуват на тази гама. То не са един, два, това са хиляди. Значи, последователно да можеш да вземеш всичките. Не можеш да вземеш основния тон, ако не можеш да вземеш правилно останалите тонове. Той е относителен тон. Сега няма да се спра върху числото 25 защо го вземам. То е число, което подхожда да обясня известна идея, вътрешния [и] смисъл. Казва: "Аз [вземам] един тон правилно". Ти постепенно можеш да вземеш и другите. Ако можеш да вземеш осем октави, ти на ангелите концерт можеш да дадеш. И ангелите ще те слушат. Сега във вас се заражда желанието. Каква сила ще бъде това в човека. Пеенето е само метод в човешката мисъл. То е един от методите, за да мислиш правилно. Музиката е външната страна на човешката мисъл.

*Всяко изкуство, което завземаш да вършиш, то има особена песен. Ако можеш да пееш тази песен, ще можеш да постигнеш [успех]. Ако не можеш да пееш, тази врата ще остане затворена за тебе. И в духовния свят ако искаш да отидеш, ще научиш песента. Ако можеш да изпееш песента, ще влезеш; ако не можеш, ще кажеш: "Това не е за мене. Като изпея една песен, ще знаят какво изкуство може да изуча". Това го давам само за изяснение. Вие ще кажете: "Много ограничен свят". Не, определен е. Може да пееш – може да го научиш. Не можеш да пееш – не може да го научиш. Тогава ще кажеш: "Не е за сега". Сега на земята, всичко става човек. И всичко става, и нищо не става. Колко гениални музиканти имате? Имате доста гениални музиканти. Но музиката е един начин, с който може да си послужите в живота. Индусите, които са проучили този закон, те имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група от тонове. Той започва да пее, и докато пее, може да мине през най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се опитва да му направи нещо. Ако тези адепт престане да пее, той веднага ще хвръкне. Тия животни, като слушат песента, приятно им е. Минат и заминат. Ако той престане за половин секунда [да пее], в тях се явява онова, зверското, и отиде. Сега, не само тази музика съществува. И на дявола като пееш, в света има една музика, и той става кротък, и той слуша. Дяволът, като пееш, нищо не може да ти направи; като престанеш да пееш, тогава ще [те] изкушава. Той, като пееш, не те изкушава. Щом престанеш да пееш, тогава ще ти тури примка. Ти пееш и той слуша, безопасно е. Пей и не бой се. Питам сега, каква песен трябва да пеете там, дето всичките дяволи минават? Като минаваш там, дето мечките минават, ще пееш мечата песен: "Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава". За всичките животни има песни.

*Един ангел може да пее. Всички са много добри певци.

*Вие сега очаквате да станете здрави и тогава да пеете. Знаете, че здравето почива върху музиката. Дотогава, докато ти си здрав, ти си музикален. Щом престанеш да пееш в съзнанието, болестта вече иде. Всичките болезнени състояния са дисонанси в музиката. Дали органически - вашето тяло, или вашите чувства страдат, то е дисонанс. Пеете правилно или мислите правилно – законът е се същ[ият]. Сега, като ви говоря, опасността е, че мъчно може да се направи опит. Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: "Не мога да издържам". Той беше волски темперамент, казва: "Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си". Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе. Или, някой път вие се намирате подпушени, мъчи ви нещо, отде иде, не знаете. То са музикални звукове.

*Сега, в музиката искат да покажат, какви са резултатите. Ако човек правилно мисли, той няма да има противоречия. Правата мисъл е тази, в която няма противоречия, няма сянка. Защото, щом кажеш така: "Аз зная всичко, няма какво повече да уча", това не е една права мисъл. Ти нищо не си придобил. Казва: "Ще стана богат, после какво?" Ти стани богат първо. "Да стана учен, че после, какво?" Ти първо стани учен, че тогава ще видиш. "Ако придобия всичката сила, че после, какво?" Ама ти не си придобил силата.

*Сега, на земята, каква песен трябва да пеете? На земята, ако пеете, туй, което имате, ще го изгубите. Често пеете криви парчета и вследствие на това, изпарява се животът. Пеете една песен, изгубва се нещо.

*Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: "Няма нищо, всичко ще се уреди". Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се "такива бръмбарчета". Като бутне тъмнината и пее, тъмнината ще се разпръсне. И във всичките религии пеят. Има пеене, което внася тъмнина. В музиката има едно пеене, което сгъстява. Ходили ли сте на кабарета? Тия неща, тия оргии, шлагерите са нищо. Трябва да сте ходили в тия кабарета долу, за да разберете музиката на тъмнината.

*Музиката е свят, през който трябва да минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе. Ти ще влезеш в този свят на възможностите. Има разни пътища. Ти в този свят изведнъж няма да влезеш, да се запознаеш. Ти си свободен да вземеш който и да е път да проучаваш света. Аз говоря за наука на съзнанието, не за препитание, както е сега на земята. Ти свириш на някой инструмент хубаво, разсъждаваш. Аз наричам хубава музика тази – когато един човек те обиди, ти кажеш: "Не мога да му простя", изпея ти една песен и ти си готов да му простиш веднага.

* Говоря за пеенето, но вие не сте в състояние всеки един от вас да вземе три октави и половина. Всинца, които сте тук, до три октави – [опитайте], няма който може да взема три октави и половина, но до три, аз подписвам с две ръце, всички може да пеете. Заражда се въпросът, като пеем до три октави, какво се постига? Ще се качиш на коня, ще го възседнеш. Като пееш три октави, ти ще се научиш как да възсядаш коня. Като пееш четири октави, ще знаеш как да го караш и докъде. Като пееш четири октави, ще знаеш в един ограничен район да го накараш навсякъде през пътищата, по които той може да мине. Като пееш пет октави, ще минеш по някой път, дето не сте минали. При шестата октава ще слезеш от коня, ще вървиш малко. При седмата октава вие с коня ще вървите. Като дойдеш на осмата октава, ще се качиш на гърба [му], той ще каже: "Не върви" – Ти отгоре [седи]. Той хвърка. То са неща, които стават, че нали хората хвърчат? Казва: "Хвърка ли човек?" Може да хвъркаш, ако знаеш как да яздиш коня. В умствено отношение хората са дошли до осмата октава. Като дойде деветата октава, тогава светът ще се уреди. Сега сме в границата на деветата октава, ще имаме известни норми на движение в света. Че то е пеене.

*Ти попей на себе си, пей на противоречието, не се обезсърчавай! Казвам: Музиката трябва да изрази живота - каквото мисли човек и чувства. Упражненията са хубави, най-първо живот трябва да има. На едно живо тяло всичките дрехи са красиви, но на умрелия и най-хубавите дрехи не мязат.

*Ако вие знаете да пеете хубаво и ако знаете да свирите хубаво, няма ли да ви слушат? Свири на свят и той има пасан [пасан от (фр.) пасаван – в смисъл "минава напред"]. Я му посвири, я му попей. Те не са такива в света. Как ще изтълкувате вие, че светът има нещо.

*По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.

"[[Двата вида пеене]]"03.01.1936г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1943г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. (Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия). В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал. Не е лошо това, но трябва да намериш начин, как да използваш приетото. Ако имаш знание, което не можеш да употребиш, то е затворен интервал. Младият започва със затворен интервал и посажда семената. Старият започва с отворен интервал – дава плодове. Това, което младият посажда, старият го обработва. Младият започва със затворен интервал и завършва с отворен; старият започва с отворен интервал и завършва със затворен.

*Като влизаш вкъщи и затваряш вратата. Това означава затворен интервал; като излизаш навън, ти оставяш вратата отворена – това е отворен интервал. Старият влиза вътре и започва да учи. Младият излиза навън, отива на нивата и започва да сее. Той посажда затворените интервали в земята. За младия къщата е празна, а външният свят пълен. За стария светът е празен, къщата –пълна. Какво ще правя, като остарея? Ще учиш философията на затворените интервали. Като млад, ще учиш философията на отворените интервали. Така ти излизаш от затвореното съзнание, от невежеството и придобиваш знание. Невежеството е затворен интервал. Ще правиш опити да го отвориш, докато се просветиш вътрешно. Не можеш да пееш дадена песен – това е затворен интервал. Щом я научиш, това е отворен интервал. Човек се учи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са отворени и затворени интервали. Отворените и затворените интервали на обикновен език означават влизане и излизане от живота. Човек първо влиза в живота, а после излиза.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а". Този тон е плод, който пада на земята. Когато берат черници, хората друсат дървото, под което има черга, в която падат плодовете. Като слезе от дървото, на което е седяло, детето изпитва страх и започва да плаче. Съзнанието му се разтърсва, и то започва да диша. Ако не се разтърси и не заплаче, детето не може да живее. Животът започва с първия тон "уа", чрез който става дишането. Човек изучава музиката отначалото на живота си докрая. Някои деца започват живота с мажорна музика, а други – с минорна. Добре е, че децата плачат. Ако не плачеха, по-лошо щеше да бъде за тях.

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето".

*Как ще изпеете песента за слънцето на български мотив? (Учителят изпя тази песен на нов, български мотив, с ново съдържание). Пеем: "Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее, светлика ще ми изпрати, и радост в моя живот ще внесе. Тогава, мамо, аз ще се проявя, готов ще бъда за доброто в света: ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре. Ти, мамо, ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее."

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на слънцето при ясно, чисто небе. Какъвто е денят, такъв ритъм приемаш от слънцето. Важно е да схванеш ритъма на изгряващото слънце такъв, какъвто е, а не в зависимост от деня. Прави опити в това направление. Ако първият опит излезе несполучлив, не се отчайвай – направи сто опита, докато имаш резултат. Толстой е преписвал някои свои съчинения по три-четири пъти, докато ги хареса. Някой казва, че не обича да поправя работите си. Както ги напише първия път, така остават. Природата обича да коригира нещата. Докато не намери най-добрия метод, тя не туря подписа си. Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. – Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. – И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"23.10.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----
*Любовта не е нищо друго, освен висша музика. За тая любов още не се е говорило. Как бихте изпели една песен по ключа на любовта? Ще кажете, че това е лесна работа, познавате любовта, умирали сте от любов. Това, което причинява смърт, не е любов. Да живееш от подтика на любовта, разбирам; да умираш от любов, не разбирам. Човек умира от безлюбие, а се ражда от любов. Ако не е роден, както трябва, скоро умира. Който умира, не е засегнат от любовта. Той не може да живее дълго време, защото само сянката му е дошла на земята. Защо хората не разбират любовта? Защо не могат да я приложат? Защото тя има много високи тонове; тя отговаря на най-високия сопран. За да бъде понятна на хората, тонът на любовта трябва да претърпи най-малко три пречупвания. Когато слезе на четвъртата октава, тогава хората започват да разбират любовта. Докато любовта не те е посетила, ти мислиш, че можеш да свършиш много неща.

*Така е и в музиката. Ако повишиш един тон повече, отколкото трябва, ще се чуе крясък, писък. В тоя тон няма музикалност. Казват за Шаляпин, че гласът му бил толкова силен, че изгасвал лампите. Какви били лампите? Според мене, те били газени. Електрическите лампи не изгасват от силно пеене или свирене. Напротив, музиката усилва електрическата светлина. Мажорните гами са свързани с електричеството, а миньорните –- с магнетизма. От гледището на психичната хигиена, препоръчвам ви да се занимавате с музика. Така се пести време и енергия. Вчера дойде една сестра при мене, оплаква се, че ударила коляното си. Вместо да й препоръчвам метод за лекуване, посвирих й малко с цигулката. Като послуша музика, силната болка изчезна. Следователно, ако те боли глава, пей. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песен. Вместо да препоръчват лекарства па болния, те ще му пеят и свирят. Вие се смеете на това, но хората не подозират, колко са смешни и изопачени без музика. Музиката е нужна на съвременния човек: музика в обходата, в движенията, в чувствата, в мислите и в постъпките.

*И тъй, изучавайте музиката, защото в нея са застъпени законите, по които се развива човешкия живот. Както тоновете имат определени трептения, така и всеки нерв има определени трептения. Колкото по-добре са развити белите мозъчни нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. В животните тия нишки не са развити, затова няма музика в тях. Висшата или възходящата музика се проявява чрез ума, а нисшата или низходящата чрез сърцето, Музика има и в говора. Като си радостен, говорът е възходящ, като си скръбен – низходящ. И в буквите има музика: гласните букви представят dur т. е. мажорни тонове, а съгласните moll–миньорни. В еврейски език има 22 съгласни букви, а гласните се подразбират. Значи, тук съществуват само moll – миньорни тонове, а dur – мажорните се подразбират. В човешката музика има паузи от различна трайност – цяла, половина, четвъртина, осмина и др. В природата, обаче, никакви паузи не съществуват. Какво е паузата? – Препятствие, което съществува между човека и тона. То пречи да се чуе тонът ясно.

*Какво представят още dur и moll? Здравето е dur, а болестта – moll. Под „dur” разбираме здраво, твърдо,състояние; под „moll” разбираме нещо меко. Ако знаеш да пееш добре, болестта ти се смекчава. Който не знае да пее, както трябва, налагат го миньорните гами – различни болести, и той вика музикално „Оле-ле, оле - ле!” На български думата „оле” означава воля. Наистина, за да се научиш да пееш добре, воля се иска. „Оле” означава, че се излива нещо върху човека. Защо се излива, не знаеш. Природата глобява всеки, който не пее. Ако те боли корем, това показва, че не си пял хубаво; ако те боли глава, не мислиш правилно ; ако те боли сърце, не чувстваш музикално. Това може да се провери. Изпей една песен хубаво, веднага болката ти ще изчезне. Всички болести се дължат на известна дисхармония в организма. Щом се възстанови хармонията, болестите изчезват.

*Следователно, ако хванеш крайната става на пръста, ти се занимаваш с Божествената музика; ако хванеш средната става, занимаваш се с духовната музика и най-после, ако хванеш ставата в основата на пръста, занимаваш се с материалната музика.

*Ако искате да знаете, дали известен човек е музикален, вижте, какъв е третият му пръст, неправилно наречен безименен. Той е пръст на музиката, т. е. на хармонията.

*Четвъртият пръст – музикалният е на Слънцето. Той само дава, без да съди.

*Изучавайте главите си. Вашите глави още не са идеални. Тук-там има нещо за изправяне, В някои от вас центърът на времето е слабо развит. Човек, в когото тоя център с силно развит, може на всяко време да опре-лели, колко е часът. От сън да го събудите. Той ще каже, колко е часът. Като слуша някой да свири, той може да определи, дали издържа такта, или прибързва. Не само това, по определя точно, дали с 1/16 или с 1/32 нота е прибързал или забавил. Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона. Казвате, че тонът може да се повиши или понижи. Според мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина. Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло.

"[[Закон на хармонията]]"12.11.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Аз наричам тази лекция музикална екскурзия, музикален опит.

*Да кажем, че минавате музикално през първичната област на живота, през подсъзнанието – минералите, кристалите имат подсъзнание. В подсъзнанието са складирани нещата. Оттам минавате в органическия свят – растенията и животните. Те нямат съзнание. После влизате в човешкия свят. Там има самосъзнание. След това минавате в ангелския свят. Те имат свръхсъзнание – там трябват къси вълни. /Учителят свири на цигулка./ Това са дългите вълни. Това е една музикална разходка – такива тонове. /Учителят свири друго нещо./ в това, което свирех, едните тонове – вълните са по-далече, а другото -са по-близко. Музикалността, музиката се предава, като се пее и като се свири.

*Като са пели ангелите, сега достигат вече техните песни до нас. Човек трябва да се учи да слуша. Тихо пеят и силно пеят. Тихото пеене е на къси вълни, а силното е на дълги. Дългите вълни запълват близкото пространство, а пък късите – далечното пространство.

*Музиката кара човека да мисли. Това е доброто. Човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Тези три неща са важни за човека. А пък всички други неща са методи. Много методи има, които спомагат на човешките мисли, чувства и постъпки. Като отидеш на един концерт, ти се ползуваш. Това е само като един метод за посвещение. Като отидеш на театър, това е пак метод за посвещение на човешкия ум и сърце. И като гледаш на един скъпоценен камък, човек се поощрява.

"[[Дълги и къси вълни]]"19.11.1943г.

[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]

----

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз.

*Отиваш на концерт, да слушаш някой виден музикант. Казваш: Не свири добре. Бързо се произнасяш. Той свири добре, но ти не си дочул, как свири. Измий го първо и после говори. Музиката е богатство, в което няма никакъв дисонанс. Яви ли се дисонанс в музиката, причината е външна. Когато две гами не се обичат, произвеждат дисонанс.

*Музиката е живо нещо. Тоновете говорят, както хората. Между тях съществуват добри и лоши отношения, които произвеждат хармонията и дисхармонията в музиката. Когато искам да разбера, как се нареждат мъчните работи, питам тона „до”, който е в гъстата материя. Когато искам да се разходя някъде, съветвам се с „ре” – тон на движението. Когато искам да зная, каква обхода да имам с някого, питам „ми” – той знае, какво да каже на всеки човек. Тонът „фа” е банкер, разполага с пари. Тонът „сол” се облича добре; той знае, как да се представи пред хората. Тонът „ла” е богат гостилничар, който услужва на хората. Питате: Де съществува тая музика? В умствения свят на човека. Колкото и да я търсите на физичния свят, няма да я намерите.

*Защо някои не успяват в училището и в живота? Защото не пеят. Приложете музиката навсякъде в живота си, да видите, какъв резултат ще имате. Ученик си, не ти върви в математиката. Пей и свири – само така ще си помогнеш, ще решиш задачите си по-лесно. Направи следния опит: Посей няколко житни зрънца и всяка сутрин им пей. Ще видиш, какъв резултат ще имаш. Ще пееш тихо, само зрънцата да чуват и да се радват. Българинът има обичай, като посее нивата си, всяка сутрин отива да я наглежда.

*Същото се отнася и до музиката. Тя е за всички, не само за едного. Ако музиката е само за тебе, това е нещастие. Такава музика е в застой, както водата, затворена в шише. Това, което е дадено за всички, е извор, който постоянно блика и носи живот, идещ от Бога. Музиката, която постоянно изтича, иде от Божествения свят. Не говоря за човешката музика, но за оная музика, която прониква във всички хора и носи Божието благословение.

*И тъй, дайте път на оная музика, която иде от Божествения свят.

*И музикантът остарява и престава да свири. Докато е млад, той свири и напредва. Щом дойде старостта, и музиката престава.

* Ако си музикант или певец, не късай въжетата на хората. Има цигулари, от свиренето на които хората се разболяват. Те не са добри музиканти. Има певци и музиканти, от свиренето на които болните оздравяват, обезсърчените се насърчават. Те са добри музиканти и певци.

*Същото нещо се отнася и до музиканта и певеца. Не е музикант оня, който не знае, какво нещо е сопран, алт, тенор и бас. Това са бащата, майката, братът и сестрата. Музикантът трябва да е доволен от своите баща, майка, брат и сестра. Кое е по-добре за тебе: да се занимаваш с музика, с деца или със семена? Ако се занимаваш с музика, ще заповядваш на тоновете; ако се занимаваш с деца, ще им заповядваш, но те няма да те слушат; ако се занимаваш със семена, ще им заповядваш, и те ще те слушат.

* Като благо, и музиката има отношение към духа, душата, ума и сърцето на човека. Няма ли това отношение към него, тя остава неразбрана. Ако музиката не може да въздейства на човешкия ум, сърце, душа и дух, не е истинска музика. Каква музика е тая, която не раздвижва човека?

* Не можеш да пееш без светлина и топлина. И във физично отношение е същото. Салонът, в който пееш, трябва да бъде осветен и отоплен. Следователно, ако искаш нещо от Бога, салонът ти трябва да бъде осветен и отоплен. Иначе, и да получиш нещо, няма да го използваш. Пей и свири на светло и на топло, за да придобиеш нещо.

*Падаревски, знаменит полски пианист, отишъл в един град на Южна Америка да даде концерт. Жителите на тоя град били испанци. Когато свирил, те се разговаряли помежду си. Падаревски дал един концерт, но повече не пожелал да остане в тоя град. Като го запитали, защо не даде още един концерт, той отговорил: Не мога да свиря на хора, които вместо да слушат, се разговарят. И вие, като тия испанци, искате Бог да ви говори, но същевременно и вие говорите. Невъзможно е двама души едновременно да говорят: единият ще говори, другият ще мълчи. Падаревски ще свири, а публиката ще слуша. Ако тя говори, никакъв концерт няма да чуе. Жителите на тоя град били засегнати от отказа на Падаревски и, за да не се препоръчат зле пред другите градове на Южна Америка, те решили да се въздържат. Поканили още един път Падаревски да даде концерт, като обещали, че ще мълчат и слушат. Той се съгласил, дал втория си концерт, от който сам останал доволен. Публиката слушала с голямо внимание – никакъв глас не се чул.

*Човек страда по единствената причина, че не знае как да пее, да свири и да живее. Ще кажеш, че плащаш да ти свирят. – Това благо иде отвън. Важно е благото да излезе от тебе. Слънцето дава изобилно блага, но никой не може да го подкупи.

*В песента „Вечер-сутрин” има едно противоречие. Тя започва с думата „вечер”, а не със сутрин. Това е привидно противоречие. Правилно е да бъде „Вечер-сутрин”. Защо? Защото е правилно да започнеш с болестта, за да дойде здравето. Ако започнеш със сутринта, т. е. със здравето, ще дойде вечерта – болестта. Започвай с неблагоприятните условия, за да свършиш с благоприятните.

*Изпейте песента „Вечер-сутрин”. Както я пеете, вие ще накарате злото да си върви. Виждайте хубавото в светлината, приятното във въздуха, красивото във водата и доброто в живота.

*Като пеете песента „Тъги, скърби”, трябва да се пее отсечено, с определен ритъм. Във всяко нещо има ритъм, който трябва да се спазва. И в болестта, и в тъгата има ритъм. Ако спазиш ритъма им, те стават разбрани и тогава, нито болестта е болест, нито тъгата – тъга. Всички разбрани неща са приятни. Когато разбереш живота, и той става приятен и красив.

*И тъй, най-голямото изкуство е да живееш добре. И музиката, и поезията допринасят нещо към живота. Приятно е да чуваш хубаво пеене, да слушаш права мисъл, да изпитваш красиви чувства. Като мисли, човек трябва да има достатъчно светлина; като чувствува, трябва да има достатъчно топлина и като действува – достатъчно сила.

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз. Другите качества са спомагателни средства. Ако искаш да изпееш думите „отивам на училище да уча”, ще започнеш от тона „ми”, който означава обхода. За да отидеш на училище, трябва да имаш обхода, да знаеш, на кой чин да седнеш, между кои деца и т. н.

*И тъй, като говоря за тоновете, виждам, че не ги разбирате и мъчно може да се справите с тоя предмет.

"[[Най-голямото изкуство 3]]"03.12.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

== 1944г. ==

*И тъй, пейте и свирете. Един ще пее, други ще слушат. Ако всички пеят, няма кой да слуша. Ако всички слушат, няма кой да пее. Кой пее и свири най-хубаво? – Природата. По-хубави песни от нейните не съществуват. Ако слухът ви е развит, ще чуете хубавото пеене на природата. Понеже слухът ви не е развит, нямате представа за музиката на природата. Възвишените мисли са музика на същества от друг свят. Възвишените чувства са музика на същите същества. Доброто разположение е музика. Вие нагласявате вашето радио, да чуете нещо хубаво, но се натъквате на обикновена музика.

"[[Ново разбиране 3]]"07.01.1944г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

За Музиката, пеенето, тоновете-Младежки окултен клас

2012-05-09T08:29:54Z

Дриада: /* 1923г */

[[Уикицитати]]

[[За Музиката, пеенето, тоновете]]

== 1923г ==

*Втория път ще ви изпитам всички да пеете. Някои от вас ще се срамуват, ще кажат: „Ама как ще пеем?“ Аз искам да пеете за себе си; ако е за други, мен това не ме интересува. Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си – един по един, после по двама, по трима, по четирима и т. н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки – ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взeма тоновете, колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържем тия упражнения по музика с ред други упражнения.

*Сега вие ще кажете: „Това е проста работа, аз не зная ли какво нещо е do, re, mi...? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пеене е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате т. нар. трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се вземат съвсем другояче. А сега певците, като не могат да вземат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. Трели – значи нещо, което трепти, звучи.

*Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове – за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т. н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя, вие всякога не почвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други – по-слаб, и в тях се вижда слепоочната кухина. У добрите музиканти челото при слепите очи е запълнено. В душата на всеки човек обаче този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс – те стават добри певци, у други музикалността е свързана с техния ум – те стават композитори; у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.

"[[]]"21,10,1923г

[[Разумният живот (Четири книжки)]] 3 книжка

==1924г. ==

*Представете си, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекох, различно нагласени са тия две арфи. Но ти не знаеш как да нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трябва да научите да нагласявате телата си. Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами. Не е злото там, но ако искате да работите заедно, трябва да нагласите ключовете си в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всеки ще мисли, всеки ще чувствува и ще действува разнообразно и пак ще има хармония. Нали имаме много песни на един ключ. Например на цигулния ключ сол.

*В природата има ли музика? Има. Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване във всеки един лист шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те са по-високи и по-ниски. Тъй. В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които са физични; в тия трептения може да има интензивност и най-после тонът може да има смисъл. Може да накарам тонът, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това са висша музика и когато вашите чувства са такива, че няма музика във вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви са музикални, тогава усещате едно разширение.

*В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек почне да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувствуваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

"[[Светлина и знание 2]]"23.11.1924г.

[[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]]

==1930г. ==

*Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. Свирил ли си на някакъв инструмент? Не съм свирил. Кога се яви в тебе желание да свириш? Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. Аз ще свиря много, по десет часа на ден. Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. Защо? Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.

*Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

*Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Те са точно измерени и определени. Както в музикалните тонове не можете да прибавите или отнемете един тон, така и във функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. Например, тонът do (долно do) има 32 трептения, re – 36, горно do – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате, кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

*И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката, изобщо, е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.

*Всяко музикално парче има свой определен такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще измените и характера му. Не можете да пеете миньорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели песни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе. Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.

*Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.

"[[Функции на човешкия организъм]]"10.01.1930г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

----

*Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират.

*Как ще изразите "доброто" музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева. Като удари силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение. Пианистът пък удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче, как ще изразите "доброто" музикално?

*Истинският музикант трябва да познава тона на доброто и да го предаде чрез инструмента си. Всяко чувство, всяка мисъл има свой специфичен тон. Може ли да попадне на тези тонове, музикантът не само свири, но и говори чрез инструмента си. Неговата музика действа благотворно върху слушателите му.

"[[Органична и неорганична материя]]"28.03.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

----

*Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката, като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

*Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. Какво трябва да правим, когато не сме разположени? Ще изхвърлите частицата "не" и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея.

*В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като й попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте, как болен пее на болестта си, и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото - потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае, как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

"[[Показване]]"02.05.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

==1931г. ==

*Като ученици, вие изучавате музика и пеене, минавате за музикални. Щом е така, изпейте един идеен тон. Вие знаете вече, в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон, той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуска салона и излиза вън. За него обикновеният тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона си и чува фалшивите тонове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т.е. обикновени, и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот. Кое му е дотегнало? Фалшивите тонове, т.е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи, да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен инструмент - камертон. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин, и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона.

*И тъй, ако искате да знаете, какъв е основният тон, идете в музикалния свят, между възвишените същества. Там ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чист, верен тон. Основният тон има свойството да пали загасените свещи. Следователно, ако вашата свещ е загаснала, като чуете основния тон, тя веднага ще се запали и ще свети. Ако тонът не е основен, свещта няма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: “Свещта му е загаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. В музиката обаче, основният тон е do. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд, или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между трите тона представлява основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическият, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове.

"[[Обикновени и необикновени идеи]]"08.05.1931г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

== 1932г. ==

*Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката. Тя внася подтик, импулс в човека. Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Що е музиката? Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона „до – ми“представят терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. Тя е път, който ще те извади от противодействието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен – нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата „анзохер“представя терца.

*Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно.

*Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра – основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят – крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам – на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

*Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално.

*Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално. Ако критикуваш, ти си стражар, извадил си езика и режеш надясно – наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

*Музиката е истинският път за реализиране на каква и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. Условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механически постижения. Например, печалбата на лотария е механическо постижение. Да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механическо постижение.

*Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите, как си пял. Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от тебе. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват.

*Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи. Така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота. Тя се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно, превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата, като метод за работа, има и други методи – кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци до днес работят с терцата. Тя разрешава всички мъчнотии. Ако си ученик в музикално училище и се подаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш. Ще влезеш в стълкновение с окръжаващите и, вместо придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба която трябва да се изпразни внимателно и материалът и да се употреби за работа. Ще унищожа личните си чувства. Не ги пипай, но ги тури на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

*И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувствува и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета „терца“. Защо? Защото терцата разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. Над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона. Затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, да звучат по-дълго време в тебе. То е все едно, когато пътуваш през красиви местности, там се спираш повече, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за тебе местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите, с цел да ги изучи.

*Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище, всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си, или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика. Това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си. Той готви, каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си. Ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири. Ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

* Коя музика е класическа? Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетовен, Бах и другите класици, те да обяснят, какво представя класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетовен. Коя от тях представя терцата? Той написал девет симфонии. Значи, три пъти повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетовен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае, коя симфония е първа, коя – втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетовен. Това трябва да се знае. Може би, сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетовен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетовена и прониква в тяхната дълбочина, той знае, коя е първа, коя – втора и т.н. Казваш, че не можеш да живееш без музика. Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме „вечно добро“. Без музика не можеш да бъдеш добър. Това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: Моля, какво искаш? Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други. В това няма никаква музикалност.

*Хората се питат, защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. Колата ми не върви. Намажи я, всички средства за това са в тебе. Всеки сам може да разреши задачите си. С търпение ще разреша всичко. Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата „анзохер“означава “право мисли“. И като мисли право, човек не може да разреши всички мъчнотии изведнъж. В даден момент, ще разрешиш само една мъчнотия. Като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент, от тебе се иска да напишеш едно малко музикално парче. Като го напишеш, ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент. Като прескочиш една мъчнотия, запитай се дае прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата, човек е в постоянно движение. При терцата, той е в триъгълника. В кабалата си служат с думите „Хокма, Бина“. Те означават Вечното Начало, Непостижимото, Великата Разумност. От Вечното Начало произтича мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното Начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията към постиженията.

*Защо страдаме? Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. Какво да правя? Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.

*Казваш: Трябва да се живее. Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота – ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди тебе някой работил върху известен въпрос и направил грешки. Ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг – силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате, природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте, как свири начинаещият. Той взима цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, път и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

*Следователно, който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата. Той първо мисли, после чувствува. Наистина, чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света, първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. Значи, всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат. За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. Няма да ставаме виртуози. Ако не за другите, поне за себе си, всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на тебе да ти е приятно. Ще пееш и ще мислиш. – Как ще изпеете думата „анзохер“? Тя има три срички, както терцата – три тона. Средният тон, или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са „до“и „ми“. Тонът „ре“не се чува. Той представя оранжевия цвят. Началният тон „до“представя червеният цвят – животът, който означава още жената. Тонът „ми“- крайният тон означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например „до – ми“е една терца; „ре – фа“- друга терца; „ми – сол“- трета. Всяка терца има свои постижения.

* Как ще се справим с мъчнотиите си? Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на природата. Боледуваш – нарушил си тези правила. Неразположен си – нарушил си тези правила. Гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти. Какво да правя? Приложи терцата. Как? Като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката, може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите – седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

*Изучавайте музиката, като необходим метод на природата. Не мога да бъда музикален. Това е твоя работа. Щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално – нищо повече. Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален. Не можеш да обичаш без музика. В музиката „до“е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. Обичам еди кого си. Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви напред.

* Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. Какво да правим със знанието за музиката? Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовена, добре е да знаеш, кога се е създала тази песен – сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи, кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете, кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на разумната природа.

*Когато Бетовен и другите велики музиканти творили, с тях заедно работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл, сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно, има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам някой трие сълзите си, усмихва се и казва: Намерих грешката си. Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: Как може да живеем добре? Пей и свири, да станеш музикален. Как да постигна желанието си? Пей! Изпееш нещо, не върви. Изпееш го втори път, пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и природата трябва да е доволна от тебе. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя.

* Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви, да се разговаряте музикално. Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това, като музика и го предава в песен.

*Ако говориш с природата музикално и тя ще ти отговори музикално. Обезсърчиш се. Нямаш музикален метод за работа. Не мога да разреша едно противоречие. Нямаш музикален метод. Докога ще страдам? Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа. Сега ще ви дам следното правило: Вървете по пътя на терцата, като музикален път в живота.

*От всичко казано досега, искам да остане у вас мисълта: Без музика нищо не се постига. С музика всичко се постига.

"[[Музикален път]]"09.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

----

*Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. Що е паузата? Знак за мълчание.

*Кога е щастлив певецът? Когато пее. Цигуларят? Когато свири. Ученикът? Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

*Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. Кога? Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.

* Какво представя животът? Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

*Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

*Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.

*Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

*Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее.

"[[Терцата в живота]]"16.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

== 1933г. ==

*Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже човешкото сърце е свят на тъмнина, а в тъмнината няма никаква музика. Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство.

*В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща.

*Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене. Дето няма мисъл, има само пъшкане. Дето започва мисълта, започва пеенето. А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата.

*В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувствуванията на човека.

*Със сегашната музика може да опитате доде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства. Те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.

*Та бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, той трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля. Това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена. Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми - малцина има там, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но те са били преходни. Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката.

*Музиката има две страни. Аз ги наричам така: Има една музика светла и друга музика - топла. В природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за урегулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата. Тя е музика на любовта. Тепърва ще има да я учат хората. От любовната музика няма нито една сянка още. Сегашната музика не е никаква любов. Музика на чувствата е. Някои музиканти говорят за творчество. В какво седи творчеството? Казват: „Бах." В какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа. Там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа. А ми е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. А пък фа у българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб. Той е всякога тъжен. Той, като вземе фа, запее за това, което не е постигнал. Пее: „Заплакала е гората, гората и планината." И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, той вземе фа хомеопатично и ми прозвучи. Взема по малко фа и, където е тропането, то е слизането от ла към фа. После пак подскочи. Ми, фа, ми, фа. Ми е по-ниско от фа. В тонално отношение фа е по-горе. Но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ла. Колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа.

*С музиката може да си служите за вашето развитие, както съществува в разумния свят. За да може да се ползвате от тази музика, вие трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела.

*В българската народна песен българинът казва: "Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи." Това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва, де е стигнал българинът. Но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата. После пак дойде тъжната част. Вследствие на това всякога в българската музика остава една тъга. И след като играеш, тъжен си, после пак весел, после пак тъжен, играе си българинът. И казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?"

*Западната музика се отличава със замах, с по-широк замах. Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите. Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Вие искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. Това е все едно миризмата, която изпращат цветята навън. Това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от тебе; това не е музика, а онова, което остава вътре в тебе, това е музика. Онова, което остава вътре в тебе, след като пееш или свириш, това е музика. Онова, което е отишло навън, то няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува.

*Сегашната музика е динамическа. Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т.е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого. И като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш. Не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине другиго. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в природата.

*Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе. Това, което сега в музиката е постигнато, е грамадно. Тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега - това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.

*Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш.

*Ти си близо вече, ще пееш, за да не я изгубиш. Който пее, е силен човек. Който не пее, е слаб човек. Аз така определям. Силните хора пеят, а слабите хора не пеят. Щом не пееш, ти си слаб човек. Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика.

*Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза.

*Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене." И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне.

*Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, за да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. Ако тия трима души ги тресе, значи има разрешение от невидимия свят за концерт. Но ако не са трима, значи от невидимия свят няма разрешение за концерт. Ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас. Аз говоря за треската само във физическо отношение, на тялото.

*Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти. Всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пренесеш. А пък сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? Ти, за да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с всичката съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш да слушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене. Пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т. е. да се въплоти. Тогаз може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности. И може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си.

*Вие се радвайте на сегашната музика, да я направите като една основа на бъдещето, което е скрито.

* Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва да станат подтик. Това грамадно богатство трябва да стане подтик. Някои от вас може да го проучвате. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обертоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон, това е начатък, това е началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива. Стига до най-високата област в обертоновете. И след това се образува пак едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти не може да пееш ла, докато твоите работи не са уредени. Не може да пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна. Тогава ла не може да вземеш вярно. Обикновеното ла може да вземеш, но онова, истинското ла, не може да го вземеш. (Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни." Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла. Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може да вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може да вземете ла. Защото, ако вземете един милион, може да кажете: Защо не са два милиона? И тогава не може да вземете ла вярно. Ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, значи си в един свят, дето няма противоречие. Какво значи ла? Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме и невежи сме. Безсилни сме, сиромаси сме. Какво ще се прави? Студено е, скъсани са обущата. Изисква се едно вътрешно разположение. А пък четири елемента има в едно разположение. В него трябва да вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва да вземе участие човешката душа със своя израз; трябва да вземе участие умът със своята светлина и трябва да вземе участие сърцето със своята топлина. (Учителя свири и пее.) „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини." МИР - М - вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете. При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път, няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш една погрешка. Трябва всяко нещо да се вземе вярно. Новата музика се дава на нас. Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш.

* Музиката, това е едно богатство.

* Онова, което можем да вземем от музиката и да остане в нас, това е важното. Музиката да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше.

* Може ли той да ви проповядва една лекция, без да ви предаде музикалността, която има. Неговата лекция излиза от него по един музикален начин. Когато ти четеш правилно, има известна музика в това, и поезия има. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. Думите му трябва да са наредени по една музикална, хармонична форма. А пък както сега изпълняват музиката, това е външен израз на нещата.

* Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал човека и да не е вложил нещо в него? Той е вложил. В човека има една способност за музиката, вложена от Бога. Някой казва: „Аз имам музикално чувство." Това не е чувство, а е музикална способност. Музиката не е чувство. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Онзи, истинският израз на Любовта, е музикален. Който пее, може да кажем, че е дошъл в първата фаза, че може да обича. Онзи, който не пее, той и за Любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, той още спи.

*Сега има повече инструменти, повече дълбочина има в музиката, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и хвъркането.
Тези песни, както са написани, вие не може да ги пеете, ако не мислите. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата на музиката отсега нататък трябва да я развиете.

"[[Закон за музиката]]"29.12.1933г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

== 1934г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия. В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини. Казваш: Сърцето ми трепти. Голямо богатство се крие в трептенията на сърцето. Всяко трептение се състои от много точки, линии, плоскости, сфери. Всичко това трябва да се изучава. Казваш: Имам трепет, сърцето ми трепти. Това показва, че си в затворена стая, на тъмно. Трепетът ще те изведе навън, на светло, в широкия свят. Там ще видиш много неща: едни ще те задоволят, други няма да те задоволят.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а".

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето". Майката удря бързо, енергично и пее: "Сила жива, изворна течаща". Като ви бият, пейте песента: "Изгрява моето слънце, праща светлина, носи радост в моя живот." – За кого изгрява слънцето? – За мене, за тебе и за безброй същества. Ако кажеш, че слънцето изгрява само за тебе, това е затворен, ограничен интервал. Ако кажеш, че слънцето изгрява за всички, това е отворен интервал. Щом кажеш "аз", това показва, че съзнанието ти е пробудено; ти си личност, която се разтоварва. Обаче, всички те държат отговорен за това, което ти е дадено да носиш. И коня товарят, но не го държат отговорен за товара – друг то води.

*Ти си натоварен с ценни писма, които трябва да занесеш на определено място. Питат те: Занесе ли писмата? Ти си отговорен за товара, който носиш. Пееш една песен – отговорен си вече. Трябва да я пееш хубаво. Ако не знаеш песента, не си отговорен. Дойде някой при тебе мрачен, недоволен, че няма пари. Ти знаеш да пееш. Ще му пееш, докато се развесели.

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. – Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните черти на лицето.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека.

*Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"29.10.1934г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Турете в мисълта си един интервал от долно “до” до горно “до”. Колко ноти има? Седем. Да кажем, че знаете първия тон. Тогава от първия тон последователно всичките тонове може да ги вземете по-лесно. Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или фа, или си? Да кажем, че в първата октава може да вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли? Колцина от вас можете да вземете две октави в пеенето? Има ли някой от вас? Вие колко вземате? За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една октава за алта. Една октава за сопрана. Четвъртата е за сопрана. За сега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави. Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.

*В това отношение в сегашната култура, в сегашния свят, дето на хората не им върви, това е, защото не са толкова музикални. Те обичат музиката, но като някоя мода. И казват: „Много хубаво пее." Но трябва да развие този център в себе си. Той сам е музикален, но той трябва да вземе музиката присърце, да не мисли, че музиката е само за музикантите.

"[[Практическо приложение на музиката]]"25.05.1934г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

==1935г. ==

*Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.

*Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа? Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката. Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа.

*Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.

*Значи фа диез с какво се отличава? Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!"

*Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.

*Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре. Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.

*В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?" Туй е слизането вътре в материалния свят. Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".

"[[Фа-фа диез, 31.05.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]

----
*Вие досега не знаехте, че българите имат една музика с незавършени тонове. Вие не ги знаете кои са. Те може да са толкова тънки, че едва ли ще направите разлика. Ще има една разлика. Не мислете, че незавършените работи не са хубави. Хубави са, но незавършени са. Началото е хубаво, започната работа, но незавършена работа. Това е една песен с незавършени тонове, незавършена песен. Няма изходен път. То е замотан кръг. Това е незавършена песен, тропаница има. Незавършена работа, като тропа вдига прах. Защото българинът, като тропа бързо, майсторски тропа. Какъв майсторлък има в едно тропане, дето се вдига само прах? Вдигнал прах, казва, че хубаво играл. Много повече прах е вдигнал, отколкото е играл. Та, когато вие, във вашата мисъл вдигате повече прах, това са незавършените тонове. Сега да дойдем до преходните, завършени тонове няма да ви свиря. За преходните тонове ще ви дам един модел от европейската музика. Това е преходна музика. Тук всички тонове са преходни. Има стремеж към някъде, към завършените тонове. Всякога, щом си в областта на един незавършен тон, ти усещаш недоволство. След като си играл толкоз, най-първо си играл, доволен си. Като играеш, след като спреш, казваш: "Уморен съм, много тропах, много играх, прах се вдигна, изгубих си времето." Недоволен си. В незавършените тонове ти всякога чувстваш недоволство. И недовършена работа, тя няма край, не излиза работата. А пък в преходните тонове в тебе има едно малко обнадеждаване. Щом минаваш от един незавършен процес към един преходен, ще има обнадеждаване. Че това, непостижимото в света има надежда да се постигне. Аз слушам някой път пеете незавършени песни. Кога ти може да определиш точно песента, че не е завършена? Завършените песни никой не може да пее. Как ги разбирате, незавършените песни? Значи българинът дето не му върви, той трябва да измени тоновете: (Учителят свири и пее: "Не пей синко, какво правиш?") Какво ще направи ще тропа или ще плаче. Вие седнете и плачете.

*Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не може да си дадете отчет. Казвате: "Защо ми е?" То е според разбирането на хората. Сега всички, които изучават българска музика, казват: "Гениална е, хубава!" Тя е една музика, която е незавършена. Има образци, колкото искаш, но незавършени. В тоновете трябва да се даде нещо. Някъде чувствата са завършени, тоновете не са завършени. Най-първо вие туряте на една песен незавършени тонове, после преходни тонове, докато дойдете до положението на завършените тонове. Един завършен тон е мощна сила. Завършеният тон е една река, дошла в морето. Кораби може да плават от единия й край до другия. Този тон е незавършен. Той е непреходен тон. Той е в трета позиция. По какво може да познаете? Липсва му нещо. Както и да го пеете, незавършен тон е. Туй е преходен тон. Следователно, незавършените положения на вашата мисъл трябва да знаете, че са като едно преходно състояние. Вземате сега самото пеене. "Господи, Който Си на небето, да се свети Името Ти и т.н." Аз бих дал на Отче наш друго пеене. Това е едно незавършено пеене. Дайте ми едно преходно състояние на Отче наш. Отче наш е незавършено, преходно как трябва да се пее? Мъчна работа. Преходно трябва да се пее. "Отче наш" Това е преходно състояние. Ти вече слизаш с туй, може да работиш. Имаш вдъхновение.

"[[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]
----

*Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката му върху музиката? "Неправилна". Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ – и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /"Ако вратата е тясна"./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата "врата" се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.

*Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: "Вярно ли е туй?" Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.

*Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското "Цвете мило, цвете красно", вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял "Цвете мило, цвете красно" и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: "Снощи пя един "Цвете мило, цвете красно", късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря".

*Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: "Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството

"[[Неразбраното]]"13.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

----

*Аз снощи бях на концерт, на "Месия" от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата й спъваше тона. Главата й тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: "Той знае това, той знае онова". Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: "Господине, дай ми сто лева!", но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: "Дай ми сто лева!", така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.

*Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила "Сънят на живота". Той казва: "Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят". И пак: "Такова настроение създаде!" Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. "Това да направим, онова да направим", всичко какво Бог [иска], не виждат. "Ама да се обичаме" – и остават пак същите. На другия ден пак: "Да се обичаме". Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има]. Няма така свободно да попеят.

*Целта ми е да се обясни схващането на музиката. Всеки от вас има дарби. В музикално отношение няма двама души, които да имат еднакви схващания за музиката, които да имат еднакви дарби. Няма двама души да живеят еднакво. Всеки човек ще свири и ще пее, тъй както може да приложи. Радвай се на другите хора, както пеят. Може да се намират при неблагоприятни условия. Когато сте при благоприятни условия, пеете хубаво, когато сте при неблагоприятни условия, не пеете хубаво. Някой път има депресия. На другите не можеш да свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш.

*Сега казвате: "Той взема криво тона". Може да направите един опит със себе си. Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече. Като гледа [човек] тия английски [лири], започва сърцето да трепери. Хайде един да изпее тона, ще му дам десет английски. Сега вие не можете да го изпеете, понеже не вярвате в туй, което казвам. Казвате: "Учителят сега ме изпитва" и не може да го изпеете.

*Тогава да вземем два тона: ДО, МИ и СИ, РЕ. /Всички пяхме ДО, МИ, СИ, РЕ, после СОЛ и т.н./ Учителят свири и пее: "Добре мисли"./ Тук има един дисонанс. Какво трябва да турим вместо "добре мисли?" /"Право мисли"./ "Добре" е качество. "Мисли, право мисли!"

* Учителят пее: "Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи"./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ "О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш". Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви.

*Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.

*Сега, как беше песента? "Приятен е животът със светлината". Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на "-ната". Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.

*Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента "При всичките условия на живота". Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.

"[[Съзнателно говорене]]"27.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1936г. ==

*Сега, представете си, че в първата октава вземете един тон, запример ДО. След всеки седем тона вие пак имате ДО. Да допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете да вземете ДО. Понеже този тон не можете да го вземете, той не съществува ли? В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете да го вземете. Дойдете до крайния предел на пианото и оттам казвате: "Вече не може". Мислите ли, че повече тонове не съществуват, отколкото са тези в пианото? Представете си, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона. Един орган или едно пиано с 25 хиляди клавиши. Колко октави ще бъдат? Значи, над 3 хиляди октави ще има. Ако можете да вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето да ви слушат като пеете тук, на земята. Защото ще имате тия, късите вълни. В човешкия мозък, като изчисляват, има един орган, има една клавиатура с 25 хиляди клавиши. Сега в музиката има разработени около осем октави. И следователно, до де се чува гласът? Една певица като пее, се чува едва на 2-3 километра. Хайде, осем октави да кажем, се чуват на осем километра. Ако можете да ги изпеете тези осем октави, ще може да се чува гласът ви на осем километра и повече.

*Аз как определям основния тон, аз, който съм се занимавал с философията на музиката. За да вземеш основния тон, ти трябва последователно да вземеш тоновете, които съществуват на тази гама. То не са един, два, това са хиляди. Значи, последователно да можеш да вземеш всичките. Не можеш да вземеш основния тон, ако не можеш да вземеш правилно останалите тонове. Той е относителен тон. Сега няма да се спра върху числото 25 защо го вземам. То е число, което подхожда да обясня известна идея, вътрешния [и] смисъл. Казва: "Аз [вземам] един тон правилно". Ти постепенно можеш да вземеш и другите. Ако можеш да вземеш осем октави, ти на ангелите концерт можеш да дадеш. И ангелите ще те слушат. Сега във вас се заражда желанието. Каква сила ще бъде това в човека. Пеенето е само метод в човешката мисъл. То е един от методите, за да мислиш правилно. Музиката е външната страна на човешката мисъл.

*Всяко изкуство, което завземаш да вършиш, то има особена песен. Ако можеш да пееш тази песен, ще можеш да постигнеш [успех]. Ако не можеш да пееш, тази врата ще остане затворена за тебе. И в духовния свят ако искаш да отидеш, ще научиш песента. Ако можеш да изпееш песента, ще влезеш; ако не можеш, ще кажеш: "Това не е за мене. Като изпея една песен, ще знаят какво изкуство може да изуча". Това го давам само за изяснение. Вие ще кажете: "Много ограничен свят". Не, определен е. Може да пееш – може да го научиш. Не можеш да пееш – не може да го научиш. Тогава ще кажеш: "Не е за сега". Сега на земята, всичко става човек. И всичко става, и нищо не става. Колко гениални музиканти имате? Имате доста гениални музиканти. Но музиката е един начин, с който може да си послужите в живота. Индусите, които са проучили този закон, те имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група от тонове. Той започва да пее, и докато пее, може да мине през най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се опитва да му направи нещо. Ако тези адепт престане да пее, той веднага ще хвръкне. Тия животни, като слушат песента, приятно им е. Минат и заминат. Ако той престане за половин секунда [да пее], в тях се явява онова, зверското, и отиде. Сега, не само тази музика съществува. И на дявола като пееш, в света има една музика, и той става кротък, и той слуша. Дяволът, като пееш, нищо не може да ти направи; като престанеш да пееш, тогава ще [те] изкушава. Той, като пееш, не те изкушава. Щом престанеш да пееш, тогава ще ти тури примка. Ти пееш и той слуша, безопасно е. Пей и не бой се. Питам сега, каква песен трябва да пеете там, дето всичките дяволи минават? Като минаваш там, дето мечките минават, ще пееш мечата песен: "Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава". За всичките животни има песни.

*Един ангел може да пее. Всички са много добри певци.

*Вие сега очаквате да станете здрави и тогава да пеете. Знаете, че здравето почива върху музиката. Дотогава, докато ти си здрав, ти си музикален. Щом престанеш да пееш в съзнанието, болестта вече иде. Всичките болезнени състояния са дисонанси в музиката. Дали органически - вашето тяло, или вашите чувства страдат, то е дисонанс. Пеете правилно или мислите правилно – законът е се същ[ият]. Сега, като ви говоря, опасността е, че мъчно може да се направи опит. Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: "Не мога да издържам". Той беше волски темперамент, казва: "Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си". Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе. Или, някой път вие се намирате подпушени, мъчи ви нещо, отде иде, не знаете. То са музикални звукове.

*Сега, в музиката искат да покажат, какви са резултатите. Ако човек правилно мисли, той няма да има противоречия. Правата мисъл е тази, в която няма противоречия, няма сянка. Защото, щом кажеш така: "Аз зная всичко, няма какво повече да уча", това не е една права мисъл. Ти нищо не си придобил. Казва: "Ще стана богат, после какво?" Ти стани богат първо. "Да стана учен, че после, какво?" Ти първо стани учен, че тогава ще видиш. "Ако придобия всичката сила, че после, какво?" Ама ти не си придобил силата.

*Сега, на земята, каква песен трябва да пеете? На земята, ако пеете, туй, което имате, ще го изгубите. Често пеете криви парчета и вследствие на това, изпарява се животът. Пеете една песен, изгубва се нещо.

*Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: "Няма нищо, всичко ще се уреди". Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се "такива бръмбарчета". Като бутне тъмнината и пее, тъмнината ще се разпръсне. И във всичките религии пеят. Има пеене, което внася тъмнина. В музиката има едно пеене, което сгъстява. Ходили ли сте на кабарета? Тия неща, тия оргии, шлагерите са нищо. Трябва да сте ходили в тия кабарета долу, за да разберете музиката на тъмнината.

*Музиката е свят, през който трябва да минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе. Ти ще влезеш в този свят на възможностите. Има разни пътища. Ти в този свят изведнъж няма да влезеш, да се запознаеш. Ти си свободен да вземеш който и да е път да проучаваш света. Аз говоря за наука на съзнанието, не за препитание, както е сега на земята. Ти свириш на някой инструмент хубаво, разсъждаваш. Аз наричам хубава музика тази – когато един човек те обиди, ти кажеш: "Не мога да му простя", изпея ти една песен и ти си готов да му простиш веднага.

* Говоря за пеенето, но вие не сте в състояние всеки един от вас да вземе три октави и половина. Всинца, които сте тук, до три октави – [опитайте], няма който може да взема три октави и половина, но до три, аз подписвам с две ръце, всички може да пеете. Заражда се въпросът, като пеем до три октави, какво се постига? Ще се качиш на коня, ще го възседнеш. Като пееш три октави, ти ще се научиш как да възсядаш коня. Като пееш четири октави, ще знаеш как да го караш и докъде. Като пееш четири октави, ще знаеш в един ограничен район да го накараш навсякъде през пътищата, по които той може да мине. Като пееш пет октави, ще минеш по някой път, дето не сте минали. При шестата октава ще слезеш от коня, ще вървиш малко. При седмата октава вие с коня ще вървите. Като дойдеш на осмата октава, ще се качиш на гърба [му], той ще каже: "Не върви" – Ти отгоре [седи]. Той хвърка. То са неща, които стават, че нали хората хвърчат? Казва: "Хвърка ли човек?" Може да хвъркаш, ако знаеш как да яздиш коня. В умствено отношение хората са дошли до осмата октава. Като дойде деветата октава, тогава светът ще се уреди. Сега сме в границата на деветата октава, ще имаме известни норми на движение в света. Че то е пеене.

*Ти попей на себе си, пей на противоречието, не се обезсърчавай! Казвам: Музиката трябва да изрази живота - каквото мисли човек и чувства. Упражненията са хубави, най-първо живот трябва да има. На едно живо тяло всичките дрехи са красиви, но на умрелия и най-хубавите дрехи не мязат.

*Ако вие знаете да пеете хубаво и ако знаете да свирите хубаво, няма ли да ви слушат? Свири на свят и той има пасан [пасан от (фр.) пасаван – в смисъл "минава напред"]. Я му посвири, я му попей. Те не са такива в света. Как ще изтълкувате вие, че светът има нещо.

*По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.

"[[Двата вида пеене]]"03.01.1936г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1943г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. (Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия). В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал. Не е лошо това, но трябва да намериш начин, как да използваш приетото. Ако имаш знание, което не можеш да употребиш, то е затворен интервал. Младият започва със затворен интервал и посажда семената. Старият започва с отворен интервал – дава плодове. Това, което младият посажда, старият го обработва. Младият започва със затворен интервал и завършва с отворен; старият започва с отворен интервал и завършва със затворен.

*Като влизаш вкъщи и затваряш вратата. Това означава затворен интервал; като излизаш навън, ти оставяш вратата отворена – това е отворен интервал. Старият влиза вътре и започва да учи. Младият излиза навън, отива на нивата и започва да сее. Той посажда затворените интервали в земята. За младия къщата е празна, а външният свят пълен. За стария светът е празен, къщата –пълна. Какво ще правя, като остарея? Ще учиш философията на затворените интервали. Като млад, ще учиш философията на отворените интервали. Така ти излизаш от затвореното съзнание, от невежеството и придобиваш знание. Невежеството е затворен интервал. Ще правиш опити да го отвориш, докато се просветиш вътрешно. Не можеш да пееш дадена песен – това е затворен интервал. Щом я научиш, това е отворен интервал. Човек се учи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са отворени и затворени интервали. Отворените и затворените интервали на обикновен език означават влизане и излизане от живота. Човек първо влиза в живота, а после излиза.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а". Този тон е плод, който пада на земята. Когато берат черници, хората друсат дървото, под което има черга, в която падат плодовете. Като слезе от дървото, на което е седяло, детето изпитва страх и започва да плаче. Съзнанието му се разтърсва, и то започва да диша. Ако не се разтърси и не заплаче, детето не може да живее. Животът започва с първия тон "уа", чрез който става дишането. Човек изучава музиката отначалото на живота си докрая. Някои деца започват живота с мажорна музика, а други – с минорна. Добре е, че децата плачат. Ако не плачеха, по-лошо щеше да бъде за тях.

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето".

*Как ще изпеете песента за слънцето на български мотив? (Учителят изпя тази песен на нов, български мотив, с ново съдържание). Пеем: "Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее, светлика ще ми изпрати, и радост в моя живот ще внесе. Тогава, мамо, аз ще се проявя, готов ще бъда за доброто в света: ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре. Ти, мамо, ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее."

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на слънцето при ясно, чисто небе. Какъвто е денят, такъв ритъм приемаш от слънцето. Важно е да схванеш ритъма на изгряващото слънце такъв, какъвто е, а не в зависимост от деня. Прави опити в това направление. Ако първият опит излезе несполучлив, не се отчайвай – направи сто опита, докато имаш резултат. Толстой е преписвал някои свои съчинения по три-четири пъти, докато ги хареса. Някой казва, че не обича да поправя работите си. Както ги напише първия път, така остават. Природата обича да коригира нещата. Докато не намери най-добрия метод, тя не туря подписа си. Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. – Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. – И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"23.10.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----
*Любовта не е нищо друго, освен висша музика. За тая любов още не се е говорило. Как бихте изпели една песен по ключа на любовта? Ще кажете, че това е лесна работа, познавате любовта, умирали сте от любов. Това, което причинява смърт, не е любов. Да живееш от подтика на любовта, разбирам; да умираш от любов, не разбирам. Човек умира от безлюбие, а се ражда от любов. Ако не е роден, както трябва, скоро умира. Който умира, не е засегнат от любовта. Той не може да живее дълго време, защото само сянката му е дошла на земята. Защо хората не разбират любовта? Защо не могат да я приложат? Защото тя има много високи тонове; тя отговаря на най-високия сопран. За да бъде понятна на хората, тонът на любовта трябва да претърпи най-малко три пречупвания. Когато слезе на четвъртата октава, тогава хората започват да разбират любовта. Докато любовта не те е посетила, ти мислиш, че можеш да свършиш много неща.

*Така е и в музиката. Ако повишиш един тон повече, отколкото трябва, ще се чуе крясък, писък. В тоя тон няма музикалност. Казват за Шаляпин, че гласът му бил толкова силен, че изгасвал лампите. Какви били лампите? Според мене, те били газени. Електрическите лампи не изгасват от силно пеене или свирене. Напротив, музиката усилва електрическата светлина. Мажорните гами са свързани с електричеството, а миньорните –- с магнетизма. От гледището на психичната хигиена, препоръчвам ви да се занимавате с музика. Така се пести време и енергия. Вчера дойде една сестра при мене, оплаква се, че ударила коляното си. Вместо да й препоръчвам метод за лекуване, посвирих й малко с цигулката. Като послуша музика, силната болка изчезна. Следователно, ако те боли глава, пей. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песен. Вместо да препоръчват лекарства па болния, те ще му пеят и свирят. Вие се смеете на това, но хората не подозират, колко са смешни и изопачени без музика. Музиката е нужна на съвременния човек: музика в обходата, в движенията, в чувствата, в мислите и в постъпките.

*И тъй, изучавайте музиката, защото в нея са застъпени законите, по които се развива човешкия живот. Както тоновете имат определени трептения, така и всеки нерв има определени трептения. Колкото по-добре са развити белите мозъчни нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. В животните тия нишки не са развити, затова няма музика в тях. Висшата или възходящата музика се проявява чрез ума, а нисшата или низходящата чрез сърцето, Музика има и в говора. Като си радостен, говорът е възходящ, като си скръбен – низходящ. И в буквите има музика: гласните букви представят dur т. е. мажорни тонове, а съгласните moll–миньорни. В еврейски език има 22 съгласни букви, а гласните се подразбират. Значи, тук съществуват само moll – миньорни тонове, а dur – мажорните се подразбират. В човешката музика има паузи от различна трайност – цяла, половина, четвъртина, осмина и др. В природата, обаче, никакви паузи не съществуват. Какво е паузата? – Препятствие, което съществува между човека и тона. То пречи да се чуе тонът ясно.

*Какво представят още dur и moll? Здравето е dur, а болестта – moll. Под „dur” разбираме здраво, твърдо,състояние; под „moll” разбираме нещо меко. Ако знаеш да пееш добре, болестта ти се смекчава. Който не знае да пее, както трябва, налагат го миньорните гами – различни болести, и той вика музикално „Оле-ле, оле - ле!” На български думата „оле” означава воля. Наистина, за да се научиш да пееш добре, воля се иска. „Оле” означава, че се излива нещо върху човека. Защо се излива, не знаеш. Природата глобява всеки, който не пее. Ако те боли корем, това показва, че не си пял хубаво; ако те боли глава, не мислиш правилно ; ако те боли сърце, не чувстваш музикално. Това може да се провери. Изпей една песен хубаво, веднага болката ти ще изчезне. Всички болести се дължат на известна дисхармония в организма. Щом се възстанови хармонията, болестите изчезват.

*Следователно, ако хванеш крайната става на пръста, ти се занимаваш с Божествената музика; ако хванеш средната става, занимаваш се с духовната музика и най-после, ако хванеш ставата в основата на пръста, занимаваш се с материалната музика.

*Ако искате да знаете, дали известен човек е музикален, вижте, какъв е третият му пръст, неправилно наречен безименен. Той е пръст на музиката, т. е. на хармонията.

*Четвъртият пръст – музикалният е на Слънцето. Той само дава, без да съди.

*Изучавайте главите си. Вашите глави още не са идеални. Тук-там има нещо за изправяне, В някои от вас центърът на времето е слабо развит. Човек, в когото тоя център с силно развит, може на всяко време да опре-лели, колко е часът. От сън да го събудите. Той ще каже, колко е часът. Като слуша някой да свири, той може да определи, дали издържа такта, или прибързва. Не само това, по определя точно, дали с 1/16 или с 1/32 нота е прибързал или забавил. Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона. Казвате, че тонът може да се повиши или понижи. Според мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина. Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло.

"[[Закон на хармонията]]"12.11.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Аз наричам тази лекция музикална екскурзия, музикален опит.

*Да кажем, че минавате музикално през първичната област на живота, през подсъзнанието – минералите, кристалите имат подсъзнание. В подсъзнанието са складирани нещата. Оттам минавате в органическия свят – растенията и животните. Те нямат съзнание. После влизате в човешкия свят. Там има самосъзнание. След това минавате в ангелския свят. Те имат свръхсъзнание – там трябват къси вълни. /Учителят свири на цигулка./ Това са дългите вълни. Това е една музикална разходка – такива тонове. /Учителят свири друго нещо./ в това, което свирех, едните тонове – вълните са по-далече, а другото -са по-близко. Музикалността, музиката се предава, като се пее и като се свири.

*Като са пели ангелите, сега достигат вече техните песни до нас. Човек трябва да се учи да слуша. Тихо пеят и силно пеят. Тихото пеене е на къси вълни, а силното е на дълги. Дългите вълни запълват близкото пространство, а пък късите – далечното пространство.

*Музиката кара човека да мисли. Това е доброто. Човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Тези три неща са важни за човека. А пък всички други неща са методи. Много методи има, които спомагат на човешките мисли, чувства и постъпки. Като отидеш на един концерт, ти се ползуваш. Това е само като един метод за посвещение. Като отидеш на театър, това е пак метод за посвещение на човешкия ум и сърце. И като гледаш на един скъпоценен камък, човек се поощрява.

"[[Дълги и къси вълни]]"19.11.1943г.

[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]

----

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз.

*Отиваш на концерт, да слушаш някой виден музикант. Казваш: Не свири добре. Бързо се произнасяш. Той свири добре, но ти не си дочул, как свири. Измий го първо и после говори. Музиката е богатство, в което няма никакъв дисонанс. Яви ли се дисонанс в музиката, причината е външна. Когато две гами не се обичат, произвеждат дисонанс.

*Музиката е живо нещо. Тоновете говорят, както хората. Между тях съществуват добри и лоши отношения, които произвеждат хармонията и дисхармонията в музиката. Когато искам да разбера, как се нареждат мъчните работи, питам тона „до”, който е в гъстата материя. Когато искам да се разходя някъде, съветвам се с „ре” – тон на движението. Когато искам да зная, каква обхода да имам с някого, питам „ми” – той знае, какво да каже на всеки човек. Тонът „фа” е банкер, разполага с пари. Тонът „сол” се облича добре; той знае, как да се представи пред хората. Тонът „ла” е богат гостилничар, който услужва на хората. Питате: Де съществува тая музика? В умствения свят на човека. Колкото и да я търсите на физичния свят, няма да я намерите.

*Защо някои не успяват в училището и в живота? Защото не пеят. Приложете музиката навсякъде в живота си, да видите, какъв резултат ще имате. Ученик си, не ти върви в математиката. Пей и свири – само така ще си помогнеш, ще решиш задачите си по-лесно. Направи следния опит: Посей няколко житни зрънца и всяка сутрин им пей. Ще видиш, какъв резултат ще имаш. Ще пееш тихо, само зрънцата да чуват и да се радват. Българинът има обичай, като посее нивата си, всяка сутрин отива да я наглежда.

*Същото се отнася и до музиката. Тя е за всички, не само за едного. Ако музиката е само за тебе, това е нещастие. Такава музика е в застой, както водата, затворена в шише. Това, което е дадено за всички, е извор, който постоянно блика и носи живот, идещ от Бога. Музиката, която постоянно изтича, иде от Божествения свят. Не говоря за човешката музика, но за оная музика, която прониква във всички хора и носи Божието благословение.

*И тъй, дайте път на оная музика, която иде от Божествения свят.

*И музикантът остарява и престава да свири. Докато е млад, той свири и напредва. Щом дойде старостта, и музиката престава.

* Ако си музикант или певец, не късай въжетата на хората. Има цигулари, от свиренето на които хората се разболяват. Те не са добри музиканти. Има певци и музиканти, от свиренето на които болните оздравяват, обезсърчените се насърчават. Те са добри музиканти и певци.

*Същото нещо се отнася и до музиканта и певеца. Не е музикант оня, който не знае, какво нещо е сопран, алт, тенор и бас. Това са бащата, майката, братът и сестрата. Музикантът трябва да е доволен от своите баща, майка, брат и сестра. Кое е по-добре за тебе: да се занимаваш с музика, с деца или със семена? Ако се занимаваш с музика, ще заповядваш на тоновете; ако се занимаваш с деца, ще им заповядваш, но те няма да те слушат; ако се занимаваш със семена, ще им заповядваш, и те ще те слушат.

* Като благо, и музиката има отношение към духа, душата, ума и сърцето на човека. Няма ли това отношение към него, тя остава неразбрана. Ако музиката не може да въздейства на човешкия ум, сърце, душа и дух, не е истинска музика. Каква музика е тая, която не раздвижва човека?

* Не можеш да пееш без светлина и топлина. И във физично отношение е същото. Салонът, в който пееш, трябва да бъде осветен и отоплен. Следователно, ако искаш нещо от Бога, салонът ти трябва да бъде осветен и отоплен. Иначе, и да получиш нещо, няма да го използваш. Пей и свири на светло и на топло, за да придобиеш нещо.

*Падаревски, знаменит полски пианист, отишъл в един град на Южна Америка да даде концерт. Жителите на тоя град били испанци. Когато свирил, те се разговаряли помежду си. Падаревски дал един концерт, но повече не пожелал да остане в тоя град. Като го запитали, защо не даде още един концерт, той отговорил: Не мога да свиря на хора, които вместо да слушат, се разговарят. И вие, като тия испанци, искате Бог да ви говори, но същевременно и вие говорите. Невъзможно е двама души едновременно да говорят: единият ще говори, другият ще мълчи. Падаревски ще свири, а публиката ще слуша. Ако тя говори, никакъв концерт няма да чуе. Жителите на тоя град били засегнати от отказа на Падаревски и, за да не се препоръчат зле пред другите градове на Южна Америка, те решили да се въздържат. Поканили още един път Падаревски да даде концерт, като обещали, че ще мълчат и слушат. Той се съгласил, дал втория си концерт, от който сам останал доволен. Публиката слушала с голямо внимание – никакъв глас не се чул.

*Човек страда по единствената причина, че не знае как да пее, да свири и да живее. Ще кажеш, че плащаш да ти свирят. – Това благо иде отвън. Важно е благото да излезе от тебе. Слънцето дава изобилно блага, но никой не може да го подкупи.

*В песента „Вечер-сутрин” има едно противоречие. Тя започва с думата „вечер”, а не със сутрин. Това е привидно противоречие. Правилно е да бъде „Вечер-сутрин”. Защо? Защото е правилно да започнеш с болестта, за да дойде здравето. Ако започнеш със сутринта, т. е. със здравето, ще дойде вечерта – болестта. Започвай с неблагоприятните условия, за да свършиш с благоприятните.

*Изпейте песента „Вечер-сутрин”. Както я пеете, вие ще накарате злото да си върви. Виждайте хубавото в светлината, приятното във въздуха, красивото във водата и доброто в живота.

*Като пеете песента „Тъги, скърби”, трябва да се пее отсечено, с определен ритъм. Във всяко нещо има ритъм, който трябва да се спазва. И в болестта, и в тъгата има ритъм. Ако спазиш ритъма им, те стават разбрани и тогава, нито болестта е болест, нито тъгата – тъга. Всички разбрани неща са приятни. Когато разбереш живота, и той става приятен и красив.

*И тъй, най-голямото изкуство е да живееш добре. И музиката, и поезията допринасят нещо към живота. Приятно е да чуваш хубаво пеене, да слушаш права мисъл, да изпитваш красиви чувства. Като мисли, човек трябва да има достатъчно светлина; като чувствува, трябва да има достатъчно топлина и като действува – достатъчно сила.

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз. Другите качества са спомагателни средства. Ако искаш да изпееш думите „отивам на училище да уча”, ще започнеш от тона „ми”, който означава обхода. За да отидеш на училище, трябва да имаш обхода, да знаеш, на кой чин да седнеш, между кои деца и т. н.

*И тъй, като говоря за тоновете, виждам, че не ги разбирате и мъчно може да се справите с тоя предмет.

"[[Най-голямото изкуство 3]]"03.12.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

== 1944г. ==

*И тъй, пейте и свирете. Един ще пее, други ще слушат. Ако всички пеят, няма кой да слуша. Ако всички слушат, няма кой да пее. Кой пее и свири най-хубаво? – Природата. По-хубави песни от нейните не съществуват. Ако слухът ви е развит, ще чуете хубавото пеене на природата. Понеже слухът ви не е развит, нямате представа за музиката на природата. Възвишените мисли са музика на същества от друг свят. Възвишените чувства са музика на същите същества. Доброто разположение е музика. Вие нагласявате вашето радио, да чуете нещо хубаво, но се натъквате на обикновена музика.

"[[Ново разбиране 3]]"07.01.1944г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

За Музиката, пеенето, тоновете-Младежки окултен клас

2012-05-09T08:28:21Z

Дриада: /* 1923г */

[[Уикицитати]]

[[За Музиката, пеенето, тоновете]]

== 1923г ==

*Втория път ще ви изпитам всички да пеете. Някои от вас ще се срамуват, ще кажат: „Ама как ще пеем?“ Аз искам да пеете за себе си; ако е за други, мен това не ме интересува. Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си – един по един, после по двама, по трима, по четирима и т. н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки – ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взeма тоновете, колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържем тия упражнения по музика с ред други упражнения.

*Сега вие ще кажете: „Това е проста работа, аз не зная ли какво нещо е do, re, mi...? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пеене е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате т. нар. трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се вземат съвсем другояче. А сега певците, като не могат да вземат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. Трели – значи нещо, което трепти, звучи.

*Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове – за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т. н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя, вие всякога не почвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други – по-слаб, и в тях се вижда слепоочната кухина. У добрите музиканти челото при слепите очи е запълнено. В душата на всеки човек обаче този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс – те стават добри певци, у други музикалността е свързана с техния ум – те стават композитори; у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.

"[[]]"21,10,1923г

[[]]

==1924г. ==

*Представете си, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекох, различно нагласени са тия две арфи. Но ти не знаеш как да нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трябва да научите да нагласявате телата си. Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами. Не е злото там, но ако искате да работите заедно, трябва да нагласите ключовете си в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всеки ще мисли, всеки ще чувствува и ще действува разнообразно и пак ще има хармония. Нали имаме много песни на един ключ. Например на цигулния ключ сол.

*В природата има ли музика? Има. Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване във всеки един лист шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те са по-високи и по-ниски. Тъй. В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които са физични; в тия трептения може да има интензивност и най-после тонът може да има смисъл. Може да накарам тонът, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това са висша музика и когато вашите чувства са такива, че няма музика във вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви са музикални, тогава усещате едно разширение.

*В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек почне да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувствуваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

"[[Светлина и знание 2]]"23.11.1924г.

[[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]]

==1930г. ==

*Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. Свирил ли си на някакъв инструмент? Не съм свирил. Кога се яви в тебе желание да свириш? Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. Аз ще свиря много, по десет часа на ден. Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. Защо? Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.

*Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

*Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Те са точно измерени и определени. Както в музикалните тонове не можете да прибавите или отнемете един тон, така и във функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. Например, тонът do (долно do) има 32 трептения, re – 36, горно do – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате, кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

*И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката, изобщо, е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.

*Всяко музикално парче има свой определен такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще измените и характера му. Не можете да пеете миньорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели песни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе. Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.

*Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.

"[[Функции на човешкия организъм]]"10.01.1930г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

----

*Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират.

*Как ще изразите "доброто" музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева. Като удари силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение. Пианистът пък удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче, как ще изразите "доброто" музикално?

*Истинският музикант трябва да познава тона на доброто и да го предаде чрез инструмента си. Всяко чувство, всяка мисъл има свой специфичен тон. Може ли да попадне на тези тонове, музикантът не само свири, но и говори чрез инструмента си. Неговата музика действа благотворно върху слушателите му.

"[[Органична и неорганична материя]]"28.03.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

----

*Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката, като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

*Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. Какво трябва да правим, когато не сме разположени? Ще изхвърлите частицата "не" и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея.

*В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като й попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте, как болен пее на болестта си, и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото - потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае, как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

"[[Показване]]"02.05.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

==1931г. ==

*Като ученици, вие изучавате музика и пеене, минавате за музикални. Щом е така, изпейте един идеен тон. Вие знаете вече, в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон, той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуска салона и излиза вън. За него обикновеният тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона си и чува фалшивите тонове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т.е. обикновени, и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот. Кое му е дотегнало? Фалшивите тонове, т.е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи, да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен инструмент - камертон. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин, и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона.

*И тъй, ако искате да знаете, какъв е основният тон, идете в музикалния свят, между възвишените същества. Там ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чист, верен тон. Основният тон има свойството да пали загасените свещи. Следователно, ако вашата свещ е загаснала, като чуете основния тон, тя веднага ще се запали и ще свети. Ако тонът не е основен, свещта няма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: “Свещта му е загаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. В музиката обаче, основният тон е do. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд, или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между трите тона представлява основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическият, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове.

"[[Обикновени и необикновени идеи]]"08.05.1931г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

== 1932г. ==

*Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката. Тя внася подтик, импулс в човека. Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Що е музиката? Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона „до – ми“представят терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. Тя е път, който ще те извади от противодействието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен – нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата „анзохер“представя терца.

*Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно.

*Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра – основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят – крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам – на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

*Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално.

*Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално. Ако критикуваш, ти си стражар, извадил си езика и режеш надясно – наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

*Музиката е истинският път за реализиране на каква и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. Условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механически постижения. Например, печалбата на лотария е механическо постижение. Да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механическо постижение.

*Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите, как си пял. Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от тебе. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват.

*Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи. Така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота. Тя се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно, превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата, като метод за работа, има и други методи – кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци до днес работят с терцата. Тя разрешава всички мъчнотии. Ако си ученик в музикално училище и се подаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш. Ще влезеш в стълкновение с окръжаващите и, вместо придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба която трябва да се изпразни внимателно и материалът и да се употреби за работа. Ще унищожа личните си чувства. Не ги пипай, но ги тури на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

*И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувствува и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета „терца“. Защо? Защото терцата разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. Над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона. Затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, да звучат по-дълго време в тебе. То е все едно, когато пътуваш през красиви местности, там се спираш повече, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за тебе местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите, с цел да ги изучи.

*Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище, всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си, или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика. Това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си. Той готви, каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си. Ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири. Ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

* Коя музика е класическа? Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетовен, Бах и другите класици, те да обяснят, какво представя класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетовен. Коя от тях представя терцата? Той написал девет симфонии. Значи, три пъти повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетовен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае, коя симфония е първа, коя – втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетовен. Това трябва да се знае. Може би, сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетовен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетовена и прониква в тяхната дълбочина, той знае, коя е първа, коя – втора и т.н. Казваш, че не можеш да живееш без музика. Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме „вечно добро“. Без музика не можеш да бъдеш добър. Това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: Моля, какво искаш? Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други. В това няма никаква музикалност.

*Хората се питат, защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. Колата ми не върви. Намажи я, всички средства за това са в тебе. Всеки сам може да разреши задачите си. С търпение ще разреша всичко. Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата „анзохер“означава “право мисли“. И като мисли право, човек не може да разреши всички мъчнотии изведнъж. В даден момент, ще разрешиш само една мъчнотия. Като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент, от тебе се иска да напишеш едно малко музикално парче. Като го напишеш, ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент. Като прескочиш една мъчнотия, запитай се дае прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата, човек е в постоянно движение. При терцата, той е в триъгълника. В кабалата си служат с думите „Хокма, Бина“. Те означават Вечното Начало, Непостижимото, Великата Разумност. От Вечното Начало произтича мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното Начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията към постиженията.

*Защо страдаме? Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. Какво да правя? Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.

*Казваш: Трябва да се живее. Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота – ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди тебе някой работил върху известен въпрос и направил грешки. Ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг – силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате, природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте, как свири начинаещият. Той взима цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, път и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

*Следователно, който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата. Той първо мисли, после чувствува. Наистина, чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света, първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. Значи, всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат. За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. Няма да ставаме виртуози. Ако не за другите, поне за себе си, всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на тебе да ти е приятно. Ще пееш и ще мислиш. – Как ще изпеете думата „анзохер“? Тя има три срички, както терцата – три тона. Средният тон, или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са „до“и „ми“. Тонът „ре“не се чува. Той представя оранжевия цвят. Началният тон „до“представя червеният цвят – животът, който означава още жената. Тонът „ми“- крайният тон означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например „до – ми“е една терца; „ре – фа“- друга терца; „ми – сол“- трета. Всяка терца има свои постижения.

* Как ще се справим с мъчнотиите си? Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на природата. Боледуваш – нарушил си тези правила. Неразположен си – нарушил си тези правила. Гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти. Какво да правя? Приложи терцата. Как? Като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката, може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите – седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

*Изучавайте музиката, като необходим метод на природата. Не мога да бъда музикален. Това е твоя работа. Щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално – нищо повече. Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален. Не можеш да обичаш без музика. В музиката „до“е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. Обичам еди кого си. Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви напред.

* Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. Какво да правим със знанието за музиката? Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовена, добре е да знаеш, кога се е създала тази песен – сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи, кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете, кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на разумната природа.

*Когато Бетовен и другите велики музиканти творили, с тях заедно работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл, сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно, има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам някой трие сълзите си, усмихва се и казва: Намерих грешката си. Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: Как може да живеем добре? Пей и свири, да станеш музикален. Как да постигна желанието си? Пей! Изпееш нещо, не върви. Изпееш го втори път, пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и природата трябва да е доволна от тебе. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя.

* Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви, да се разговаряте музикално. Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това, като музика и го предава в песен.

*Ако говориш с природата музикално и тя ще ти отговори музикално. Обезсърчиш се. Нямаш музикален метод за работа. Не мога да разреша едно противоречие. Нямаш музикален метод. Докога ще страдам? Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа. Сега ще ви дам следното правило: Вървете по пътя на терцата, като музикален път в живота.

*От всичко казано досега, искам да остане у вас мисълта: Без музика нищо не се постига. С музика всичко се постига.

"[[Музикален път]]"09.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

----

*Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. Що е паузата? Знак за мълчание.

*Кога е щастлив певецът? Когато пее. Цигуларят? Когато свири. Ученикът? Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

*Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. Кога? Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.

* Какво представя животът? Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

*Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

*Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.

*Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

*Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее.

"[[Терцата в живота]]"16.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

== 1933г. ==

*Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже човешкото сърце е свят на тъмнина, а в тъмнината няма никаква музика. Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство.

*В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща.

*Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене. Дето няма мисъл, има само пъшкане. Дето започва мисълта, започва пеенето. А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата.

*В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувствуванията на човека.

*Със сегашната музика може да опитате доде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства. Те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.

*Та бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, той трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля. Това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена. Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми - малцина има там, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но те са били преходни. Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката.

*Музиката има две страни. Аз ги наричам така: Има една музика светла и друга музика - топла. В природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за урегулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата. Тя е музика на любовта. Тепърва ще има да я учат хората. От любовната музика няма нито една сянка още. Сегашната музика не е никаква любов. Музика на чувствата е. Някои музиканти говорят за творчество. В какво седи творчеството? Казват: „Бах." В какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа. Там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа. А ми е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. А пък фа у българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб. Той е всякога тъжен. Той, като вземе фа, запее за това, което не е постигнал. Пее: „Заплакала е гората, гората и планината." И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, той вземе фа хомеопатично и ми прозвучи. Взема по малко фа и, където е тропането, то е слизането от ла към фа. После пак подскочи. Ми, фа, ми, фа. Ми е по-ниско от фа. В тонално отношение фа е по-горе. Но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ла. Колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа.

*С музиката може да си служите за вашето развитие, както съществува в разумния свят. За да може да се ползвате от тази музика, вие трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела.

*В българската народна песен българинът казва: "Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи." Това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва, де е стигнал българинът. Но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата. После пак дойде тъжната част. Вследствие на това всякога в българската музика остава една тъга. И след като играеш, тъжен си, после пак весел, после пак тъжен, играе си българинът. И казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?"

*Западната музика се отличава със замах, с по-широк замах. Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите. Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Вие искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. Това е все едно миризмата, която изпращат цветята навън. Това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от тебе; това не е музика, а онова, което остава вътре в тебе, това е музика. Онова, което остава вътре в тебе, след като пееш или свириш, това е музика. Онова, което е отишло навън, то няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува.

*Сегашната музика е динамическа. Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т.е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого. И като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш. Не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине другиго. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в природата.

*Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе. Това, което сега в музиката е постигнато, е грамадно. Тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега - това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.

*Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш.

*Ти си близо вече, ще пееш, за да не я изгубиш. Който пее, е силен човек. Който не пее, е слаб човек. Аз така определям. Силните хора пеят, а слабите хора не пеят. Щом не пееш, ти си слаб човек. Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика.

*Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза.

*Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене." И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне.

*Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, за да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. Ако тия трима души ги тресе, значи има разрешение от невидимия свят за концерт. Но ако не са трима, значи от невидимия свят няма разрешение за концерт. Ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас. Аз говоря за треската само във физическо отношение, на тялото.

*Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти. Всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пренесеш. А пък сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? Ти, за да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с всичката съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш да слушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене. Пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т. е. да се въплоти. Тогаз може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности. И може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си.

*Вие се радвайте на сегашната музика, да я направите като една основа на бъдещето, което е скрито.

* Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва да станат подтик. Това грамадно богатство трябва да стане подтик. Някои от вас може да го проучвате. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обертоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон, това е начатък, това е началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива. Стига до най-високата област в обертоновете. И след това се образува пак едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти не може да пееш ла, докато твоите работи не са уредени. Не може да пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна. Тогава ла не може да вземеш вярно. Обикновеното ла може да вземеш, но онова, истинското ла, не може да го вземеш. (Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни." Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла. Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може да вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може да вземете ла. Защото, ако вземете един милион, може да кажете: Защо не са два милиона? И тогава не може да вземете ла вярно. Ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, значи си в един свят, дето няма противоречие. Какво значи ла? Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме и невежи сме. Безсилни сме, сиромаси сме. Какво ще се прави? Студено е, скъсани са обущата. Изисква се едно вътрешно разположение. А пък четири елемента има в едно разположение. В него трябва да вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва да вземе участие човешката душа със своя израз; трябва да вземе участие умът със своята светлина и трябва да вземе участие сърцето със своята топлина. (Учителя свири и пее.) „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини." МИР - М - вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете. При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път, няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш една погрешка. Трябва всяко нещо да се вземе вярно. Новата музика се дава на нас. Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш.

* Музиката, това е едно богатство.

* Онова, което можем да вземем от музиката и да остане в нас, това е важното. Музиката да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше.

* Може ли той да ви проповядва една лекция, без да ви предаде музикалността, която има. Неговата лекция излиза от него по един музикален начин. Когато ти четеш правилно, има известна музика в това, и поезия има. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. Думите му трябва да са наредени по една музикална, хармонична форма. А пък както сега изпълняват музиката, това е външен израз на нещата.

* Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал човека и да не е вложил нещо в него? Той е вложил. В човека има една способност за музиката, вложена от Бога. Някой казва: „Аз имам музикално чувство." Това не е чувство, а е музикална способност. Музиката не е чувство. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Онзи, истинският израз на Любовта, е музикален. Който пее, може да кажем, че е дошъл в първата фаза, че може да обича. Онзи, който не пее, той и за Любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, той още спи.

*Сега има повече инструменти, повече дълбочина има в музиката, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и хвъркането.
Тези песни, както са написани, вие не може да ги пеете, ако не мислите. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата на музиката отсега нататък трябва да я развиете.

"[[Закон за музиката]]"29.12.1933г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

== 1934г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия. В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини. Казваш: Сърцето ми трепти. Голямо богатство се крие в трептенията на сърцето. Всяко трептение се състои от много точки, линии, плоскости, сфери. Всичко това трябва да се изучава. Казваш: Имам трепет, сърцето ми трепти. Това показва, че си в затворена стая, на тъмно. Трепетът ще те изведе навън, на светло, в широкия свят. Там ще видиш много неща: едни ще те задоволят, други няма да те задоволят.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а".

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето". Майката удря бързо, енергично и пее: "Сила жива, изворна течаща". Като ви бият, пейте песента: "Изгрява моето слънце, праща светлина, носи радост в моя живот." – За кого изгрява слънцето? – За мене, за тебе и за безброй същества. Ако кажеш, че слънцето изгрява само за тебе, това е затворен, ограничен интервал. Ако кажеш, че слънцето изгрява за всички, това е отворен интервал. Щом кажеш "аз", това показва, че съзнанието ти е пробудено; ти си личност, която се разтоварва. Обаче, всички те държат отговорен за това, което ти е дадено да носиш. И коня товарят, но не го държат отговорен за товара – друг то води.

*Ти си натоварен с ценни писма, които трябва да занесеш на определено място. Питат те: Занесе ли писмата? Ти си отговорен за товара, който носиш. Пееш една песен – отговорен си вече. Трябва да я пееш хубаво. Ако не знаеш песента, не си отговорен. Дойде някой при тебе мрачен, недоволен, че няма пари. Ти знаеш да пееш. Ще му пееш, докато се развесели.

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. – Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните черти на лицето.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека.

*Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"29.10.1934г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Турете в мисълта си един интервал от долно “до” до горно “до”. Колко ноти има? Седем. Да кажем, че знаете първия тон. Тогава от първия тон последователно всичките тонове може да ги вземете по-лесно. Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или фа, или си? Да кажем, че в първата октава може да вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли? Колцина от вас можете да вземете две октави в пеенето? Има ли някой от вас? Вие колко вземате? За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една октава за алта. Една октава за сопрана. Четвъртата е за сопрана. За сега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави. Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.

*В това отношение в сегашната култура, в сегашния свят, дето на хората не им върви, това е, защото не са толкова музикални. Те обичат музиката, но като някоя мода. И казват: „Много хубаво пее." Но трябва да развие този център в себе си. Той сам е музикален, но той трябва да вземе музиката присърце, да не мисли, че музиката е само за музикантите.

"[[Практическо приложение на музиката]]"25.05.1934г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

==1935г. ==

*Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.

*Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа? Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката. Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа.

*Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.

*Значи фа диез с какво се отличава? Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!"

*Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.

*Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре. Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.

*В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?" Туй е слизането вътре в материалния свят. Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".

"[[Фа-фа диез, 31.05.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]

----
*Вие досега не знаехте, че българите имат една музика с незавършени тонове. Вие не ги знаете кои са. Те може да са толкова тънки, че едва ли ще направите разлика. Ще има една разлика. Не мислете, че незавършените работи не са хубави. Хубави са, но незавършени са. Началото е хубаво, започната работа, но незавършена работа. Това е една песен с незавършени тонове, незавършена песен. Няма изходен път. То е замотан кръг. Това е незавършена песен, тропаница има. Незавършена работа, като тропа вдига прах. Защото българинът, като тропа бързо, майсторски тропа. Какъв майсторлък има в едно тропане, дето се вдига само прах? Вдигнал прах, казва, че хубаво играл. Много повече прах е вдигнал, отколкото е играл. Та, когато вие, във вашата мисъл вдигате повече прах, това са незавършените тонове. Сега да дойдем до преходните, завършени тонове няма да ви свиря. За преходните тонове ще ви дам един модел от европейската музика. Това е преходна музика. Тук всички тонове са преходни. Има стремеж към някъде, към завършените тонове. Всякога, щом си в областта на един незавършен тон, ти усещаш недоволство. След като си играл толкоз, най-първо си играл, доволен си. Като играеш, след като спреш, казваш: "Уморен съм, много тропах, много играх, прах се вдигна, изгубих си времето." Недоволен си. В незавършените тонове ти всякога чувстваш недоволство. И недовършена работа, тя няма край, не излиза работата. А пък в преходните тонове в тебе има едно малко обнадеждаване. Щом минаваш от един незавършен процес към един преходен, ще има обнадеждаване. Че това, непостижимото в света има надежда да се постигне. Аз слушам някой път пеете незавършени песни. Кога ти може да определиш точно песента, че не е завършена? Завършените песни никой не може да пее. Как ги разбирате, незавършените песни? Значи българинът дето не му върви, той трябва да измени тоновете: (Учителят свири и пее: "Не пей синко, какво правиш?") Какво ще направи ще тропа или ще плаче. Вие седнете и плачете.

*Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не може да си дадете отчет. Казвате: "Защо ми е?" То е според разбирането на хората. Сега всички, които изучават българска музика, казват: "Гениална е, хубава!" Тя е една музика, която е незавършена. Има образци, колкото искаш, но незавършени. В тоновете трябва да се даде нещо. Някъде чувствата са завършени, тоновете не са завършени. Най-първо вие туряте на една песен незавършени тонове, после преходни тонове, докато дойдете до положението на завършените тонове. Един завършен тон е мощна сила. Завършеният тон е една река, дошла в морето. Кораби може да плават от единия й край до другия. Този тон е незавършен. Той е непреходен тон. Той е в трета позиция. По какво може да познаете? Липсва му нещо. Както и да го пеете, незавършен тон е. Туй е преходен тон. Следователно, незавършените положения на вашата мисъл трябва да знаете, че са като едно преходно състояние. Вземате сега самото пеене. "Господи, Който Си на небето, да се свети Името Ти и т.н." Аз бих дал на Отче наш друго пеене. Това е едно незавършено пеене. Дайте ми едно преходно състояние на Отче наш. Отче наш е незавършено, преходно как трябва да се пее? Мъчна работа. Преходно трябва да се пее. "Отче наш" Това е преходно състояние. Ти вече слизаш с туй, може да работиш. Имаш вдъхновение.

"[[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]
----

*Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката му върху музиката? "Неправилна". Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ – и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /"Ако вратата е тясна"./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата "врата" се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.

*Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: "Вярно ли е туй?" Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.

*Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското "Цвете мило, цвете красно", вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял "Цвете мило, цвете красно" и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: "Снощи пя един "Цвете мило, цвете красно", късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря".

*Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: "Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството

"[[Неразбраното]]"13.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

----

*Аз снощи бях на концерт, на "Месия" от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата й спъваше тона. Главата й тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: "Той знае това, той знае онова". Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: "Господине, дай ми сто лева!", но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: "Дай ми сто лева!", така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.

*Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила "Сънят на живота". Той казва: "Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят". И пак: "Такова настроение създаде!" Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. "Това да направим, онова да направим", всичко какво Бог [иска], не виждат. "Ама да се обичаме" – и остават пак същите. На другия ден пак: "Да се обичаме". Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има]. Няма така свободно да попеят.

*Целта ми е да се обясни схващането на музиката. Всеки от вас има дарби. В музикално отношение няма двама души, които да имат еднакви схващания за музиката, които да имат еднакви дарби. Няма двама души да живеят еднакво. Всеки човек ще свири и ще пее, тъй както може да приложи. Радвай се на другите хора, както пеят. Може да се намират при неблагоприятни условия. Когато сте при благоприятни условия, пеете хубаво, когато сте при неблагоприятни условия, не пеете хубаво. Някой път има депресия. На другите не можеш да свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш.

*Сега казвате: "Той взема криво тона". Може да направите един опит със себе си. Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече. Като гледа [човек] тия английски [лири], започва сърцето да трепери. Хайде един да изпее тона, ще му дам десет английски. Сега вие не можете да го изпеете, понеже не вярвате в туй, което казвам. Казвате: "Учителят сега ме изпитва" и не може да го изпеете.

*Тогава да вземем два тона: ДО, МИ и СИ, РЕ. /Всички пяхме ДО, МИ, СИ, РЕ, после СОЛ и т.н./ Учителят свири и пее: "Добре мисли"./ Тук има един дисонанс. Какво трябва да турим вместо "добре мисли?" /"Право мисли"./ "Добре" е качество. "Мисли, право мисли!"

* Учителят пее: "Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи"./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ "О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш". Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви.

*Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.

*Сега, как беше песента? "Приятен е животът със светлината". Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на "-ната". Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.

*Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента "При всичките условия на живота". Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.

"[[Съзнателно говорене]]"27.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1936г. ==

*Сега, представете си, че в първата октава вземете един тон, запример ДО. След всеки седем тона вие пак имате ДО. Да допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете да вземете ДО. Понеже този тон не можете да го вземете, той не съществува ли? В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете да го вземете. Дойдете до крайния предел на пианото и оттам казвате: "Вече не може". Мислите ли, че повече тонове не съществуват, отколкото са тези в пианото? Представете си, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона. Един орган или едно пиано с 25 хиляди клавиши. Колко октави ще бъдат? Значи, над 3 хиляди октави ще има. Ако можете да вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето да ви слушат като пеете тук, на земята. Защото ще имате тия, късите вълни. В човешкия мозък, като изчисляват, има един орган, има една клавиатура с 25 хиляди клавиши. Сега в музиката има разработени около осем октави. И следователно, до де се чува гласът? Една певица като пее, се чува едва на 2-3 километра. Хайде, осем октави да кажем, се чуват на осем километра. Ако можете да ги изпеете тези осем октави, ще може да се чува гласът ви на осем километра и повече.

*Аз как определям основния тон, аз, който съм се занимавал с философията на музиката. За да вземеш основния тон, ти трябва последователно да вземеш тоновете, които съществуват на тази гама. То не са един, два, това са хиляди. Значи, последователно да можеш да вземеш всичките. Не можеш да вземеш основния тон, ако не можеш да вземеш правилно останалите тонове. Той е относителен тон. Сега няма да се спра върху числото 25 защо го вземам. То е число, което подхожда да обясня известна идея, вътрешния [и] смисъл. Казва: "Аз [вземам] един тон правилно". Ти постепенно можеш да вземеш и другите. Ако можеш да вземеш осем октави, ти на ангелите концерт можеш да дадеш. И ангелите ще те слушат. Сега във вас се заражда желанието. Каква сила ще бъде това в човека. Пеенето е само метод в човешката мисъл. То е един от методите, за да мислиш правилно. Музиката е външната страна на човешката мисъл.

*Всяко изкуство, което завземаш да вършиш, то има особена песен. Ако можеш да пееш тази песен, ще можеш да постигнеш [успех]. Ако не можеш да пееш, тази врата ще остане затворена за тебе. И в духовния свят ако искаш да отидеш, ще научиш песента. Ако можеш да изпееш песента, ще влезеш; ако не можеш, ще кажеш: "Това не е за мене. Като изпея една песен, ще знаят какво изкуство може да изуча". Това го давам само за изяснение. Вие ще кажете: "Много ограничен свят". Не, определен е. Може да пееш – може да го научиш. Не можеш да пееш – не може да го научиш. Тогава ще кажеш: "Не е за сега". Сега на земята, всичко става човек. И всичко става, и нищо не става. Колко гениални музиканти имате? Имате доста гениални музиканти. Но музиката е един начин, с който може да си послужите в живота. Индусите, които са проучили този закон, те имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група от тонове. Той започва да пее, и докато пее, може да мине през най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се опитва да му направи нещо. Ако тези адепт престане да пее, той веднага ще хвръкне. Тия животни, като слушат песента, приятно им е. Минат и заминат. Ако той престане за половин секунда [да пее], в тях се явява онова, зверското, и отиде. Сега, не само тази музика съществува. И на дявола като пееш, в света има една музика, и той става кротък, и той слуша. Дяволът, като пееш, нищо не може да ти направи; като престанеш да пееш, тогава ще [те] изкушава. Той, като пееш, не те изкушава. Щом престанеш да пееш, тогава ще ти тури примка. Ти пееш и той слуша, безопасно е. Пей и не бой се. Питам сега, каква песен трябва да пеете там, дето всичките дяволи минават? Като минаваш там, дето мечките минават, ще пееш мечата песен: "Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава". За всичките животни има песни.

*Един ангел може да пее. Всички са много добри певци.

*Вие сега очаквате да станете здрави и тогава да пеете. Знаете, че здравето почива върху музиката. Дотогава, докато ти си здрав, ти си музикален. Щом престанеш да пееш в съзнанието, болестта вече иде. Всичките болезнени състояния са дисонанси в музиката. Дали органически - вашето тяло, или вашите чувства страдат, то е дисонанс. Пеете правилно или мислите правилно – законът е се същ[ият]. Сега, като ви говоря, опасността е, че мъчно може да се направи опит. Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: "Не мога да издържам". Той беше волски темперамент, казва: "Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си". Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе. Или, някой път вие се намирате подпушени, мъчи ви нещо, отде иде, не знаете. То са музикални звукове.

*Сега, в музиката искат да покажат, какви са резултатите. Ако човек правилно мисли, той няма да има противоречия. Правата мисъл е тази, в която няма противоречия, няма сянка. Защото, щом кажеш така: "Аз зная всичко, няма какво повече да уча", това не е една права мисъл. Ти нищо не си придобил. Казва: "Ще стана богат, после какво?" Ти стани богат първо. "Да стана учен, че после, какво?" Ти първо стани учен, че тогава ще видиш. "Ако придобия всичката сила, че после, какво?" Ама ти не си придобил силата.

*Сега, на земята, каква песен трябва да пеете? На земята, ако пеете, туй, което имате, ще го изгубите. Често пеете криви парчета и вследствие на това, изпарява се животът. Пеете една песен, изгубва се нещо.

*Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: "Няма нищо, всичко ще се уреди". Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се "такива бръмбарчета". Като бутне тъмнината и пее, тъмнината ще се разпръсне. И във всичките религии пеят. Има пеене, което внася тъмнина. В музиката има едно пеене, което сгъстява. Ходили ли сте на кабарета? Тия неща, тия оргии, шлагерите са нищо. Трябва да сте ходили в тия кабарета долу, за да разберете музиката на тъмнината.

*Музиката е свят, през който трябва да минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе. Ти ще влезеш в този свят на възможностите. Има разни пътища. Ти в този свят изведнъж няма да влезеш, да се запознаеш. Ти си свободен да вземеш който и да е път да проучаваш света. Аз говоря за наука на съзнанието, не за препитание, както е сега на земята. Ти свириш на някой инструмент хубаво, разсъждаваш. Аз наричам хубава музика тази – когато един човек те обиди, ти кажеш: "Не мога да му простя", изпея ти една песен и ти си готов да му простиш веднага.

* Говоря за пеенето, но вие не сте в състояние всеки един от вас да вземе три октави и половина. Всинца, които сте тук, до три октави – [опитайте], няма който може да взема три октави и половина, но до три, аз подписвам с две ръце, всички може да пеете. Заражда се въпросът, като пеем до три октави, какво се постига? Ще се качиш на коня, ще го възседнеш. Като пееш три октави, ти ще се научиш как да възсядаш коня. Като пееш четири октави, ще знаеш как да го караш и докъде. Като пееш четири октави, ще знаеш в един ограничен район да го накараш навсякъде през пътищата, по които той може да мине. Като пееш пет октави, ще минеш по някой път, дето не сте минали. При шестата октава ще слезеш от коня, ще вървиш малко. При седмата октава вие с коня ще вървите. Като дойдеш на осмата октава, ще се качиш на гърба [му], той ще каже: "Не върви" – Ти отгоре [седи]. Той хвърка. То са неща, които стават, че нали хората хвърчат? Казва: "Хвърка ли човек?" Може да хвъркаш, ако знаеш как да яздиш коня. В умствено отношение хората са дошли до осмата октава. Като дойде деветата октава, тогава светът ще се уреди. Сега сме в границата на деветата октава, ще имаме известни норми на движение в света. Че то е пеене.

*Ти попей на себе си, пей на противоречието, не се обезсърчавай! Казвам: Музиката трябва да изрази живота - каквото мисли човек и чувства. Упражненията са хубави, най-първо живот трябва да има. На едно живо тяло всичките дрехи са красиви, но на умрелия и най-хубавите дрехи не мязат.

*Ако вие знаете да пеете хубаво и ако знаете да свирите хубаво, няма ли да ви слушат? Свири на свят и той има пасан [пасан от (фр.) пасаван – в смисъл "минава напред"]. Я му посвири, я му попей. Те не са такива в света. Как ще изтълкувате вие, че светът има нещо.

*По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.

"[[Двата вида пеене]]"03.01.1936г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1943г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. (Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия). В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал. Не е лошо това, но трябва да намериш начин, как да използваш приетото. Ако имаш знание, което не можеш да употребиш, то е затворен интервал. Младият започва със затворен интервал и посажда семената. Старият започва с отворен интервал – дава плодове. Това, което младият посажда, старият го обработва. Младият започва със затворен интервал и завършва с отворен; старият започва с отворен интервал и завършва със затворен.

*Като влизаш вкъщи и затваряш вратата. Това означава затворен интервал; като излизаш навън, ти оставяш вратата отворена – това е отворен интервал. Старият влиза вътре и започва да учи. Младият излиза навън, отива на нивата и започва да сее. Той посажда затворените интервали в земята. За младия къщата е празна, а външният свят пълен. За стария светът е празен, къщата –пълна. Какво ще правя, като остарея? Ще учиш философията на затворените интервали. Като млад, ще учиш философията на отворените интервали. Така ти излизаш от затвореното съзнание, от невежеството и придобиваш знание. Невежеството е затворен интервал. Ще правиш опити да го отвориш, докато се просветиш вътрешно. Не можеш да пееш дадена песен – това е затворен интервал. Щом я научиш, това е отворен интервал. Човек се учи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са отворени и затворени интервали. Отворените и затворените интервали на обикновен език означават влизане и излизане от живота. Човек първо влиза в живота, а после излиза.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а". Този тон е плод, който пада на земята. Когато берат черници, хората друсат дървото, под което има черга, в която падат плодовете. Като слезе от дървото, на което е седяло, детето изпитва страх и започва да плаче. Съзнанието му се разтърсва, и то започва да диша. Ако не се разтърси и не заплаче, детето не може да живее. Животът започва с първия тон "уа", чрез който става дишането. Човек изучава музиката отначалото на живота си докрая. Някои деца започват живота с мажорна музика, а други – с минорна. Добре е, че децата плачат. Ако не плачеха, по-лошо щеше да бъде за тях.

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето".

*Как ще изпеете песента за слънцето на български мотив? (Учителят изпя тази песен на нов, български мотив, с ново съдържание). Пеем: "Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее, светлика ще ми изпрати, и радост в моя живот ще внесе. Тогава, мамо, аз ще се проявя, готов ще бъда за доброто в света: ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре. Ти, мамо, ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее."

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на слънцето при ясно, чисто небе. Какъвто е денят, такъв ритъм приемаш от слънцето. Важно е да схванеш ритъма на изгряващото слънце такъв, какъвто е, а не в зависимост от деня. Прави опити в това направление. Ако първият опит излезе несполучлив, не се отчайвай – направи сто опита, докато имаш резултат. Толстой е преписвал някои свои съчинения по три-четири пъти, докато ги хареса. Някой казва, че не обича да поправя работите си. Както ги напише първия път, така остават. Природата обича да коригира нещата. Докато не намери най-добрия метод, тя не туря подписа си. Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. – Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. – И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"23.10.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----
*Любовта не е нищо друго, освен висша музика. За тая любов още не се е говорило. Как бихте изпели една песен по ключа на любовта? Ще кажете, че това е лесна работа, познавате любовта, умирали сте от любов. Това, което причинява смърт, не е любов. Да живееш от подтика на любовта, разбирам; да умираш от любов, не разбирам. Човек умира от безлюбие, а се ражда от любов. Ако не е роден, както трябва, скоро умира. Който умира, не е засегнат от любовта. Той не може да живее дълго време, защото само сянката му е дошла на земята. Защо хората не разбират любовта? Защо не могат да я приложат? Защото тя има много високи тонове; тя отговаря на най-високия сопран. За да бъде понятна на хората, тонът на любовта трябва да претърпи най-малко три пречупвания. Когато слезе на четвъртата октава, тогава хората започват да разбират любовта. Докато любовта не те е посетила, ти мислиш, че можеш да свършиш много неща.

*Така е и в музиката. Ако повишиш един тон повече, отколкото трябва, ще се чуе крясък, писък. В тоя тон няма музикалност. Казват за Шаляпин, че гласът му бил толкова силен, че изгасвал лампите. Какви били лампите? Според мене, те били газени. Електрическите лампи не изгасват от силно пеене или свирене. Напротив, музиката усилва електрическата светлина. Мажорните гами са свързани с електричеството, а миньорните –- с магнетизма. От гледището на психичната хигиена, препоръчвам ви да се занимавате с музика. Така се пести време и енергия. Вчера дойде една сестра при мене, оплаква се, че ударила коляното си. Вместо да й препоръчвам метод за лекуване, посвирих й малко с цигулката. Като послуша музика, силната болка изчезна. Следователно, ако те боли глава, пей. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песен. Вместо да препоръчват лекарства па болния, те ще му пеят и свирят. Вие се смеете на това, но хората не подозират, колко са смешни и изопачени без музика. Музиката е нужна на съвременния човек: музика в обходата, в движенията, в чувствата, в мислите и в постъпките.

*И тъй, изучавайте музиката, защото в нея са застъпени законите, по които се развива човешкия живот. Както тоновете имат определени трептения, така и всеки нерв има определени трептения. Колкото по-добре са развити белите мозъчни нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. В животните тия нишки не са развити, затова няма музика в тях. Висшата или възходящата музика се проявява чрез ума, а нисшата или низходящата чрез сърцето, Музика има и в говора. Като си радостен, говорът е възходящ, като си скръбен – низходящ. И в буквите има музика: гласните букви представят dur т. е. мажорни тонове, а съгласните moll–миньорни. В еврейски език има 22 съгласни букви, а гласните се подразбират. Значи, тук съществуват само moll – миньорни тонове, а dur – мажорните се подразбират. В човешката музика има паузи от различна трайност – цяла, половина, четвъртина, осмина и др. В природата, обаче, никакви паузи не съществуват. Какво е паузата? – Препятствие, което съществува между човека и тона. То пречи да се чуе тонът ясно.

*Какво представят още dur и moll? Здравето е dur, а болестта – moll. Под „dur” разбираме здраво, твърдо,състояние; под „moll” разбираме нещо меко. Ако знаеш да пееш добре, болестта ти се смекчава. Който не знае да пее, както трябва, налагат го миньорните гами – различни болести, и той вика музикално „Оле-ле, оле - ле!” На български думата „оле” означава воля. Наистина, за да се научиш да пееш добре, воля се иска. „Оле” означава, че се излива нещо върху човека. Защо се излива, не знаеш. Природата глобява всеки, който не пее. Ако те боли корем, това показва, че не си пял хубаво; ако те боли глава, не мислиш правилно ; ако те боли сърце, не чувстваш музикално. Това може да се провери. Изпей една песен хубаво, веднага болката ти ще изчезне. Всички болести се дължат на известна дисхармония в организма. Щом се възстанови хармонията, болестите изчезват.

*Следователно, ако хванеш крайната става на пръста, ти се занимаваш с Божествената музика; ако хванеш средната става, занимаваш се с духовната музика и най-после, ако хванеш ставата в основата на пръста, занимаваш се с материалната музика.

*Ако искате да знаете, дали известен човек е музикален, вижте, какъв е третият му пръст, неправилно наречен безименен. Той е пръст на музиката, т. е. на хармонията.

*Четвъртият пръст – музикалният е на Слънцето. Той само дава, без да съди.

*Изучавайте главите си. Вашите глави още не са идеални. Тук-там има нещо за изправяне, В някои от вас центърът на времето е слабо развит. Човек, в когото тоя център с силно развит, може на всяко време да опре-лели, колко е часът. От сън да го събудите. Той ще каже, колко е часът. Като слуша някой да свири, той може да определи, дали издържа такта, или прибързва. Не само това, по определя точно, дали с 1/16 или с 1/32 нота е прибързал или забавил. Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона. Казвате, че тонът може да се повиши или понижи. Според мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина. Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло.

"[[Закон на хармонията]]"12.11.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Аз наричам тази лекция музикална екскурзия, музикален опит.

*Да кажем, че минавате музикално през първичната област на живота, през подсъзнанието – минералите, кристалите имат подсъзнание. В подсъзнанието са складирани нещата. Оттам минавате в органическия свят – растенията и животните. Те нямат съзнание. После влизате в човешкия свят. Там има самосъзнание. След това минавате в ангелския свят. Те имат свръхсъзнание – там трябват къси вълни. /Учителят свири на цигулка./ Това са дългите вълни. Това е една музикална разходка – такива тонове. /Учителят свири друго нещо./ в това, което свирех, едните тонове – вълните са по-далече, а другото -са по-близко. Музикалността, музиката се предава, като се пее и като се свири.

*Като са пели ангелите, сега достигат вече техните песни до нас. Човек трябва да се учи да слуша. Тихо пеят и силно пеят. Тихото пеене е на къси вълни, а силното е на дълги. Дългите вълни запълват близкото пространство, а пък късите – далечното пространство.

*Музиката кара човека да мисли. Това е доброто. Човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Тези три неща са важни за човека. А пък всички други неща са методи. Много методи има, които спомагат на човешките мисли, чувства и постъпки. Като отидеш на един концерт, ти се ползуваш. Това е само като един метод за посвещение. Като отидеш на театър, това е пак метод за посвещение на човешкия ум и сърце. И като гледаш на един скъпоценен камък, човек се поощрява.

"[[Дълги и къси вълни]]"19.11.1943г.

[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]

----

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз.

*Отиваш на концерт, да слушаш някой виден музикант. Казваш: Не свири добре. Бързо се произнасяш. Той свири добре, но ти не си дочул, как свири. Измий го първо и после говори. Музиката е богатство, в което няма никакъв дисонанс. Яви ли се дисонанс в музиката, причината е външна. Когато две гами не се обичат, произвеждат дисонанс.

*Музиката е живо нещо. Тоновете говорят, както хората. Между тях съществуват добри и лоши отношения, които произвеждат хармонията и дисхармонията в музиката. Когато искам да разбера, как се нареждат мъчните работи, питам тона „до”, който е в гъстата материя. Когато искам да се разходя някъде, съветвам се с „ре” – тон на движението. Когато искам да зная, каква обхода да имам с някого, питам „ми” – той знае, какво да каже на всеки човек. Тонът „фа” е банкер, разполага с пари. Тонът „сол” се облича добре; той знае, как да се представи пред хората. Тонът „ла” е богат гостилничар, който услужва на хората. Питате: Де съществува тая музика? В умствения свят на човека. Колкото и да я търсите на физичния свят, няма да я намерите.

*Защо някои не успяват в училището и в живота? Защото не пеят. Приложете музиката навсякъде в живота си, да видите, какъв резултат ще имате. Ученик си, не ти върви в математиката. Пей и свири – само така ще си помогнеш, ще решиш задачите си по-лесно. Направи следния опит: Посей няколко житни зрънца и всяка сутрин им пей. Ще видиш, какъв резултат ще имаш. Ще пееш тихо, само зрънцата да чуват и да се радват. Българинът има обичай, като посее нивата си, всяка сутрин отива да я наглежда.

*Същото се отнася и до музиката. Тя е за всички, не само за едного. Ако музиката е само за тебе, това е нещастие. Такава музика е в застой, както водата, затворена в шише. Това, което е дадено за всички, е извор, който постоянно блика и носи живот, идещ от Бога. Музиката, която постоянно изтича, иде от Божествения свят. Не говоря за човешката музика, но за оная музика, която прониква във всички хора и носи Божието благословение.

*И тъй, дайте път на оная музика, която иде от Божествения свят.

*И музикантът остарява и престава да свири. Докато е млад, той свири и напредва. Щом дойде старостта, и музиката престава.

* Ако си музикант или певец, не късай въжетата на хората. Има цигулари, от свиренето на които хората се разболяват. Те не са добри музиканти. Има певци и музиканти, от свиренето на които болните оздравяват, обезсърчените се насърчават. Те са добри музиканти и певци.

*Същото нещо се отнася и до музиканта и певеца. Не е музикант оня, който не знае, какво нещо е сопран, алт, тенор и бас. Това са бащата, майката, братът и сестрата. Музикантът трябва да е доволен от своите баща, майка, брат и сестра. Кое е по-добре за тебе: да се занимаваш с музика, с деца или със семена? Ако се занимаваш с музика, ще заповядваш на тоновете; ако се занимаваш с деца, ще им заповядваш, но те няма да те слушат; ако се занимаваш със семена, ще им заповядваш, и те ще те слушат.

* Като благо, и музиката има отношение към духа, душата, ума и сърцето на човека. Няма ли това отношение към него, тя остава неразбрана. Ако музиката не може да въздейства на човешкия ум, сърце, душа и дух, не е истинска музика. Каква музика е тая, която не раздвижва човека?

* Не можеш да пееш без светлина и топлина. И във физично отношение е същото. Салонът, в който пееш, трябва да бъде осветен и отоплен. Следователно, ако искаш нещо от Бога, салонът ти трябва да бъде осветен и отоплен. Иначе, и да получиш нещо, няма да го използваш. Пей и свири на светло и на топло, за да придобиеш нещо.

*Падаревски, знаменит полски пианист, отишъл в един град на Южна Америка да даде концерт. Жителите на тоя град били испанци. Когато свирил, те се разговаряли помежду си. Падаревски дал един концерт, но повече не пожелал да остане в тоя град. Като го запитали, защо не даде още един концерт, той отговорил: Не мога да свиря на хора, които вместо да слушат, се разговарят. И вие, като тия испанци, искате Бог да ви говори, но същевременно и вие говорите. Невъзможно е двама души едновременно да говорят: единият ще говори, другият ще мълчи. Падаревски ще свири, а публиката ще слуша. Ако тя говори, никакъв концерт няма да чуе. Жителите на тоя град били засегнати от отказа на Падаревски и, за да не се препоръчат зле пред другите градове на Южна Америка, те решили да се въздържат. Поканили още един път Падаревски да даде концерт, като обещали, че ще мълчат и слушат. Той се съгласил, дал втория си концерт, от който сам останал доволен. Публиката слушала с голямо внимание – никакъв глас не се чул.

*Човек страда по единствената причина, че не знае как да пее, да свири и да живее. Ще кажеш, че плащаш да ти свирят. – Това благо иде отвън. Важно е благото да излезе от тебе. Слънцето дава изобилно блага, но никой не може да го подкупи.

*В песента „Вечер-сутрин” има едно противоречие. Тя започва с думата „вечер”, а не със сутрин. Това е привидно противоречие. Правилно е да бъде „Вечер-сутрин”. Защо? Защото е правилно да започнеш с болестта, за да дойде здравето. Ако започнеш със сутринта, т. е. със здравето, ще дойде вечерта – болестта. Започвай с неблагоприятните условия, за да свършиш с благоприятните.

*Изпейте песента „Вечер-сутрин”. Както я пеете, вие ще накарате злото да си върви. Виждайте хубавото в светлината, приятното във въздуха, красивото във водата и доброто в живота.

*Като пеете песента „Тъги, скърби”, трябва да се пее отсечено, с определен ритъм. Във всяко нещо има ритъм, който трябва да се спазва. И в болестта, и в тъгата има ритъм. Ако спазиш ритъма им, те стават разбрани и тогава, нито болестта е болест, нито тъгата – тъга. Всички разбрани неща са приятни. Когато разбереш живота, и той става приятен и красив.

*И тъй, най-голямото изкуство е да живееш добре. И музиката, и поезията допринасят нещо към живота. Приятно е да чуваш хубаво пеене, да слушаш права мисъл, да изпитваш красиви чувства. Като мисли, човек трябва да има достатъчно светлина; като чувствува, трябва да има достатъчно топлина и като действува – достатъчно сила.

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз. Другите качества са спомагателни средства. Ако искаш да изпееш думите „отивам на училище да уча”, ще започнеш от тона „ми”, който означава обхода. За да отидеш на училище, трябва да имаш обхода, да знаеш, на кой чин да седнеш, между кои деца и т. н.

*И тъй, като говоря за тоновете, виждам, че не ги разбирате и мъчно може да се справите с тоя предмет.

"[[Най-голямото изкуство 3]]"03.12.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

== 1944г. ==

*И тъй, пейте и свирете. Един ще пее, други ще слушат. Ако всички пеят, няма кой да слуша. Ако всички слушат, няма кой да пее. Кой пее и свири най-хубаво? – Природата. По-хубави песни от нейните не съществуват. Ако слухът ви е развит, ще чуете хубавото пеене на природата. Понеже слухът ви не е развит, нямате представа за музиката на природата. Възвишените мисли са музика на същества от друг свят. Възвишените чувства са музика на същите същества. Доброто разположение е музика. Вие нагласявате вашето радио, да чуете нещо хубаво, но се натъквате на обикновена музика.

"[[Ново разбиране 3]]"07.01.1944г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

За Музиката, пеенето, тоновете-Младежки окултен клас

2012-05-09T08:27:26Z

Дриада: /* 1924г. */

[[Уикицитати]]

[[За Музиката, пеенето, тоновете]]

== 1923г ==

*Втория път ще ви изпитам всички да пеете. Някои от вас ще се срамуват, ще кажат: „Ама как ще пеем?“ Аз искам да пеете за себе си; ако е за други, мен това не ме интересува. Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си – един по един, после по двама, по трима, по четирима и т. н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки – ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взeма тоновете, колкото е възможно по-правилно. Ние не искаме невъзможното; ние ще свържем тия упражнения по музика с ред други упражнения.

Сега вие ще кажете: „Това е проста работа, аз не зная ли какво нещо е do, re, mi...? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пеене е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате т. нар. трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се вземат съвсем другояче. А сега певците, като не могат да вземат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. Трели – значи нещо, което трепти, звучи.

Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове – за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т. н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя, вие всякога не почвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, дето не говорите музикално, то е, защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологическо гледище има свой център при слепите очи. У някои хора този център е по-развит, у други – по-слаб, и в тях се вижда слепоочната кухина. У добрите музиканти челото при слепите очи е запълнено. В душата на всеки човек обаче този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. У някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс – те стават добри певци, у други музикалността е свързана с техния ум – те стават композитори; у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото, от това с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.

Сега ще изучавате влиянието на мислите, като правите за целта ред опити. Всяка проектирана мисъл излиза като струя и се движи из пространството вълнообразно. Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми. По формата на тия вълни може да съдите за какво мисли вашият приятел. Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора. Затова именно трябва да си изпращате добри мисли. Не е достатъчно само да пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва да бъде активна.

Тези от вас, които имат време, нека направят следния опит: посадете си от семе едно цвете от луковичните – зюмбюлче или някое лале – и го наблюдавайте. Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта си към него да израсте добре – туряйте си ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл. Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии: всяка сутрин слагайте ръцете си и проектирайте мисълта си само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете да се развива по естествен път. После вижте кое от тия цветя ще върви по-добре. Нека няколко души от класа направят този опит. Ще употребявате за опита всяка сутрин по две-три минути. Този опит няма да ангажира напълно ума ви да мислите само за цветето – ще му изпратите една добра мисъл и ще го забравите. От този малък опит ще видите какво влияние оказва мисълта ви.

Вие трябва да приложите в живота си окултната наука. Ще срещнете ред мъчнотии, но това да не ви спира. Тъй, както сте събрани в класа – с различни темпераменти, като не знаете как да се отнасяте едни към други, как да се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете де да пласирате. Американските студенти, както и тия из Европа (това е общ закон в живота им), като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления. Например студентите от първите два курса определят да се боксират помежду си, за да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни. Понякога втори курс взима надмощие – те бият първи курс и казват: „Никой от първи курс няма право да носи бастун!“ Някой път се случва обратното – първи курс надвива втори и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат, като се боксират, и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса. Те могат да се боксират или за един бастун, или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка, или за какво и да е друго. Туй не вършат госпожиците, а господата. Някой път виждам, че и вие се боксирате. Туй ви изнасям като факт, защото у вас често се заражда излишна енергия, но тя трябва да се пласира разумно. Ако човек не може да я пласира разумно, Природата сама ще си вземе излишното. Природата не търпи нищо излишно – тогава ще се яви някоя болест. Например някой яде по цял ден; Природата в този случай казва: „Вземете му тази енергия, не трябва да яде толкова много.“ И какво става? – Разболява се. Някой пък прахосва излишната си енергия в харчене, пръскане пари надясно-наляво; Природата казва: „Не трябват толкова пари на този човек, вземете му ги.“ Природата обича точност: туй, което тя дава днес, трябва да го употребиш веднага, още същия ден. Тя не търпи нито излишък, нито недоимък, в нея всичко е хармонично. Като свършиш работата си, тя казва: „Почини си сега малко, няма какво да мислиш за утрешния ден, той ще се погрижи за теб.“

Та сега ще се справяте с излишната енергия, която се заражда във вас. Някои имат излишна енергия в едно отношение, а недоимък в друго. Например някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха – дето върви, все се страхува, набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит: нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне. Този опит може да се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия. Гневът също тъй е набиране на излишна енергия; центърът му е зад ушите. По същия начин нека онзи, който е много разположен, да си тури ръцете на това място и гневът веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме от човека, веднага започва едно свиване на мускулите. И след пет-десет минути, като мине гневното състояние, човек казва: „Извини ме, аз не бях в духа си, нервен съм.“ Това е много проста работа – набрала се е в тебе излишна енергия, която трябва да дадеш. Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото, и по този начин всички тия хора ще се хармонират.

"[[]]"21,10,1923г

[[]]

==1924г. ==

*Представете си, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласени на два различни ключа. Явява се една дисхармония. Рекох, различно нагласени са тия две арфи. Но ти не знаеш как да нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично. Та, най-първо ще трябва да научите да нагласявате телата си. Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами. Не е злото там, но ако искате да работите заедно, трябва да нагласите ключовете си в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония. Не е необходимо всинца да мислите едно. Всеки ще мисли, всеки ще чувствува и ще действува разнообразно и пак ще има хармония. Нали имаме много песни на един ключ. Например на цигулния ключ сол.

*В природата има ли музика? Има. Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване във всеки един лист шумолението какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те са по-високи и по-ниски. Тъй. В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които са физични; в тия трептения може да има интензивност и най-после тонът може да има смисъл. Може да накарам тонът, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато той е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули, наричат го вдъхновение или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта, това е висша музика; чувствата, това са висша музика и когато вашите чувства са такива, че няма музика във вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви са музикални, тогава усещате едно разширение.

*В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта. И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви. Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само, когато човек почне да мисли музикално и да чувствува музикално и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете, като че някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, а мислиш друго. Пееш едно, а чувствуваш друго. А в пението именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика. И там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

"[[Светлина и знание 2]]"23.11.1924г.

[[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]]

==1930г. ==

*Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. Свирил ли си на някакъв инструмент? Не съм свирил. Кога се яви в тебе желание да свириш? Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. Аз ще свиря много, по десет часа на ден. Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. Защо? Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.

*Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

*Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Те са точно измерени и определени. Както в музикалните тонове не можете да прибавите или отнемете един тон, така и във функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. Например, тонът do (долно do) има 32 трептения, re – 36, горно do – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате, кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

*И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката, изобщо, е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.

*Всяко музикално парче има свой определен такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще измените и характера му. Не можете да пеете миньорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели песни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе. Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.

*Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.

"[[Функции на човешкия организъм]]"10.01.1930г.

[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

----

*Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират.

*Как ще изразите "доброто" музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева. Като удари силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение. Пианистът пък удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче, как ще изразите "доброто" музикално?

*Истинският музикант трябва да познава тона на доброто и да го предаде чрез инструмента си. Всяко чувство, всяка мисъл има свой специфичен тон. Може ли да попадне на тези тонове, музикантът не само свири, но и говори чрез инструмента си. Неговата музика действа благотворно върху слушателите му.

"[[Органична и неорганична материя]]"28.03.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

----

*Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката, като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

*Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. Какво трябва да правим, когато не сме разположени? Ще изхвърлите частицата "не" и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея.

*В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като й попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте, как болен пее на болестта си, и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото - потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае, как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

"[[Показване]]"02.05.1930г.

[[КНИГА: Закони на доброто]]

==1931г. ==

*Като ученици, вие изучавате музика и пеене, минавате за музикални. Щом е така, изпейте един идеен тон. Вие знаете вече, в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон, той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуска салона и излиза вън. За него обикновеният тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона си и чува фалшивите тонове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т.е. обикновени, и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот. Кое му е дотегнало? Фалшивите тонове, т.е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи, да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен инструмент - камертон. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин, и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона.

*И тъй, ако искате да знаете, какъв е основният тон, идете в музикалния свят, между възвишените същества. Там ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чист, верен тон. Основният тон има свойството да пали загасените свещи. Следователно, ако вашата свещ е загаснала, като чуете основния тон, тя веднага ще се запали и ще свети. Ако тонът не е основен, свещта няма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: “Свещта му е загаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. В музиката обаче, основният тон е do. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд, или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между трите тона представлява основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическият, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове.

"[[Обикновени и необикновени идеи]]"08.05.1931г.

[[КНИГА: Методи на самовъзпитание]]

== 1932г. ==

*Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката. Тя внася подтик, импулс в човека. Без музика нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Що е музиката? Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона „до – ми“представят терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. Тя е път, който ще те извади от противодействието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен – нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата „анзохер“представя терца.

*Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно.

*Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра – основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят – крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам – на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

*Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално.

*Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално. Ако критикуваш, ти си стражар, извадил си езика и режеш надясно – наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

*Музиката е истинският път за реализиране на каква и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа. Условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механически постижения. Например, печалбата на лотария е механическо постижение. Да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механическо постижение.

*Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите, как си пял. Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от тебе. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват.

*Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи. Така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота. Тя се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно, превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата, като метод за работа, има и други методи – кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци до днес работят с терцата. Тя разрешава всички мъчнотии. Ако си ученик в музикално училище и се подаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш. Ще влезеш в стълкновение с окръжаващите и, вместо придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба която трябва да се изпразни внимателно и материалът и да се употреби за работа. Ще унищожа личните си чувства. Не ги пипай, но ги тури на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

*И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувствува и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета „терца“. Защо? Защото терцата разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. Над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона. Затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, да звучат по-дълго време в тебе. То е все едно, когато пътуваш през красиви местности, там се спираш повече, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за тебе местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите, с цел да ги изучи.

*Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище, всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си, или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика. Това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си. Той готви, каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си. Ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири. Ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

* Коя музика е класическа? Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетовен, Бах и другите класици, те да обяснят, какво представя класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетовен. Коя от тях представя терцата? Той написал девет симфонии. Значи, три пъти повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетовен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае, коя симфония е първа, коя – втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетовен. Това трябва да се знае. Може би, сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетовен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетовена и прониква в тяхната дълбочина, той знае, коя е първа, коя – втора и т.н. Казваш, че не можеш да живееш без музика. Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси. Тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме „вечно добро“. Без музика не можеш да бъдеш добър. Това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: Моля, какво искаш? Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други. В това няма никаква музикалност.

*Хората се питат, защо идат страданията и нещастията в живота. Те не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. Колата ми не върви. Намажи я, всички средства за това са в тебе. Всеки сам може да разреши задачите си. С търпение ще разреша всичко. Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата „анзохер“означава “право мисли“. И като мисли право, човек не може да разреши всички мъчнотии изведнъж. В даден момент, ще разрешиш само една мъчнотия. Като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент, от тебе се иска да напишеш едно малко музикално парче. Като го напишеш, ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент. Като прескочиш една мъчнотия, запитай се дае прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата, човек е в постоянно движение. При терцата, той е в триъгълника. В кабалата си служат с думите „Хокма, Бина“. Те означават Вечното Начало, Непостижимото, Великата Разумност. От Вечното Начало произтича мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното Начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията към постиженията.

*Защо страдаме? Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. Какво да правя? Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.

*Казваш: Трябва да се живее. Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота – ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди тебе някой работил върху известен въпрос и направил грешки. Ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг – силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате, природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте, как свири начинаещият. Той взима цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, път и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

*Следователно, който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата. Той първо мисли, после чувствува. Наистина, чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света, първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. Значи, всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат. За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. Няма да ставаме виртуози. Ако не за другите, поне за себе си, всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на тебе да ти е приятно. Ще пееш и ще мислиш. – Как ще изпеете думата „анзохер“? Тя има три срички, както терцата – три тона. Средният тон, или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са „до“и „ми“. Тонът „ре“не се чува. Той представя оранжевия цвят. Началният тон „до“представя червеният цвят – животът, който означава още жената. Тонът „ми“- крайният тон означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например „до – ми“е една терца; „ре – фа“- друга терца; „ми – сол“- трета. Всяка терца има свои постижения.

* Как ще се справим с мъчнотиите си? Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на природата. Боледуваш – нарушил си тези правила. Неразположен си – нарушил си тези правила. Гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти. Какво да правя? Приложи терцата. Как? Като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката, може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите – седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

*Изучавайте музиката, като необходим метод на природата. Не мога да бъда музикален. Това е твоя работа. Щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувствуваш и постъпваш музикално – нищо повече. Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален. Не можеш да обичаш без музика. В музиката „до“е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. Обичам еди кого си. Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко. Тогава и мисълта, и волята ти действат правилно. Дето има музика, там всичко върви напред.

* Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите, имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона „ре“. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът „сол“. Той прави човека смел, самоуверен. Какво да правим със знанието за музиката? Дръжте го в себе си и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовена, добре е да знаеш, кога се е създала тази песен – сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи, кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете, кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на разумната природа.

*Когато Бетовен и другите велики музиканти творили, с тях заедно работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл, сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно, има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам някой трие сълзите си, усмихва се и казва: Намерих грешката си. Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: Как може да живеем добре? Пей и свири, да станеш музикален. Как да постигна желанието си? Пей! Изпееш нещо, не върви. Изпееш го втори път, пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и природата трябва да е доволна от тебе. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя.

* Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви, да се разговаряте музикално. Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това, като музика и го предава в песен.

*Ако говориш с природата музикално и тя ще ти отговори музикално. Обезсърчиш се. Нямаш музикален метод за работа. Не мога да разреша едно противоречие. Нямаш музикален метод. Докога ще страдам? Докато развиеш своята музикалност. Тя е първият окултен метод за работа. Сега ще ви дам следното правило: Вървете по пътя на терцата, като музикален път в живота.

*От всичко казано досега, искам да остане у вас мисълта: Без музика нищо не се постига. С музика всичко се постига.

"[[Музикален път]]"09.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

----

*Сега няма да философствам, но искам да ви изпитам, да видя, доколко сте музикални, колко знаете да пеете. Кажете ми, какво означава терцата в музиката? Когато два тона заемат мястото на три тона, имаме терца. Например, „до – ми“е терца. Между тях е тонът „ре“, който не се чува. Двата тона се чуват, а третият мълчи. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Средният тон „ре“в терцата, определя движението, посоката на песента. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен. В терцата „до – ми“, първият тон е „до“, крайният – „ми“. Това е музикална терца. Ако става въпрос за музикална терца, лесно се говори за нея. Обаче, терцата съществува навсякъде в живота. Започваш една работа и след време я свършваш – ето една терца. В музиката се говори за малка и голяма терца. Малка терца е „ре – фа“, а голяма – „до – ми“. Музиката има приложение в живота. И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински. Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато. Двама души се срещат: единият се качва на планината и си пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му. До едно време той чува песента, но после не може да я следи – първият се отдалечава от него, но не престава да пее. Такова нещо са природните тонове. В музиката има и паузи. Що е паузата? Знак за мълчание.

*Кога е щастлив певецът? Когато пее. Цигуларят? Когато свири. Ученикът? Когато учи. Това са музикални максими, които трябва да се знаят.

*Идеите се движат непрекъснато, никъде не се спират. Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“. Колко думи има в тази песен? Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва да се преодолее. За да го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва да знаеш. Не от всяко място може да тръгнеш. Ще тръгнеш оттам, отдето се очаква постижение. Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете. Кога? Когато сте болни. Обръщате се на една, на друга страна, пъшкате и пеете „ох – ох“. Това е драматическо пеене. Слушал съм, как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.

* Какво представя животът? Песен. Няма по-хубава песен от живота. Така гледам аз на живота. На какво можем да уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония? Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено. В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните. В мелодичните терци линиите са повече огънати, а в хармоничните – линиите са прави. В мелодичната музика има огъване, а в хармоничната – широта и простор.

*Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието си. Трябва да се намери място на всеки тон.

*Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“. Разумният човек очаква времето, което носи благата. Ако доброто не е в него, той не може да има постижения.

*Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Времето е един фактор, а човек – друг. Тогава делим: едната половина за човека, а другата половина за времето. Изпейте още няколко пъти песента. Финалът на песента е добър. Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение. Това се дължи на тоновете и на съдържанието на песента. Те оставят нещо във вашето съзнание. Досега пяхте песента по терците на хармонията. Изпейте я сега по терците на мелодията. Да изпеете хармонично една песен, това значи отмереност. В мелодията тази отмереност не съществува. Опитайте се да направите втори глас на песента.

*Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее.

"[[Терцата в живота]]"16.12.1932г.

[[КНИГА: Великата разумност]]

== 1933г. ==

*Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже човешкото сърце е свят на тъмнина, а в тъмнината няма никаква музика. Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство.

*В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща.

*Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене. Дето няма мисъл, има само пъшкане. Дето започва мисълта, започва пеенето. А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата.

*В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувствуванията на човека.

*Със сегашната музика може да опитате доде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства. Те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.

*Та бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, той трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля. Това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена. Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми - малцина има там, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но те са били преходни. Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката.

*Музиката има две страни. Аз ги наричам така: Има една музика светла и друга музика - топла. В природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за урегулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата. Тя е музика на любовта. Тепърва ще има да я учат хората. От любовната музика няма нито една сянка още. Сегашната музика не е никаква любов. Музика на чувствата е. Някои музиканти говорят за творчество. В какво седи творчеството? Казват: „Бах." В какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа. Там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа. А ми е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. А пък фа у българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб. Той е всякога тъжен. Той, като вземе фа, запее за това, което не е постигнал. Пее: „Заплакала е гората, гората и планината." И когато дойде до някои песни, които разрешават донякъде въпроса, той вземе фа хомеопатично и ми прозвучи. Взема по малко фа и, където е тропането, то е слизането от ла към фа. После пак подскочи. Ми, фа, ми, фа. Ми е по-ниско от фа. В тонално отношение фа е по-горе. Но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ла. Колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа.

*С музиката може да си служите за вашето развитие, както съществува в разумния свят. За да може да се ползвате от тази музика, вие трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела.

*В българската народна песен българинът казва: "Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи." Това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва, де е стигнал българинът. Но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата. После пак дойде тъжната част. Вследствие на това всякога в българската музика остава една тъга. И след като играеш, тъжен си, после пак весел, после пак тъжен, играе си българинът. И казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?"

*Западната музика се отличава със замах, с по-широк замах. Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите. Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Вие искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. Това е все едно миризмата, която изпращат цветята навън. Това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от тебе; това не е музика, а онова, което остава вътре в тебе, това е музика. Онова, което остава вътре в тебе, след като пееш или свириш, това е музика. Онова, което е отишло навън, то няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува.

*Сегашната музика е динамическа. Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т.е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого. И като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш. Не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине другиго. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в природата.

*Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе. Това, което сега в музиката е постигнато, е грамадно. Тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега - това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.

*Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш.

*Ти си близо вече, ще пееш, за да не я изгубиш. Който пее, е силен човек. Който не пее, е слаб човек. Аз така определям. Силните хора пеят, а слабите хора не пеят. Щом не пееш, ти си слаб човек. Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика.

*Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза.

*Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене." И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне.

*Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, за да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. Ако тия трима души ги тресе, значи има разрешение от невидимия свят за концерт. Но ако не са трима, значи от невидимия свят няма разрешение за концерт. Ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас. Аз говоря за треската само във физическо отношение, на тялото.

*Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти. Всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пренесеш. А пък сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? Ти, за да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с всичката съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш да слушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене. Пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т. е. да се въплоти. Тогаз може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности. И може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си.

*Вие се радвайте на сегашната музика, да я направите като една основа на бъдещето, което е скрито.

* Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва да станат подтик. Това грамадно богатство трябва да стане подтик. Някои от вас може да го проучвате. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обертоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон, това е начатък, това е началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива. Стига до най-високата област в обертоновете. И след това се образува пак едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти не може да пееш ла, докато твоите работи не са уредени. Не може да пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна. Тогава ла не може да вземеш вярно. Обикновеното ла може да вземеш, но онова, истинското ла, не може да го вземеш. (Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни." Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла. Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може да вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може да вземете ла. Защото, ако вземете един милион, може да кажете: Защо не са два милиона? И тогава не може да вземете ла вярно. Ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, значи си в един свят, дето няма противоречие. Какво значи ла? Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме и невежи сме. Безсилни сме, сиромаси сме. Какво ще се прави? Студено е, скъсани са обущата. Изисква се едно вътрешно разположение. А пък четири елемента има в едно разположение. В него трябва да вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва да вземе участие човешката душа със своя израз; трябва да вземе участие умът със своята светлина и трябва да вземе участие сърцето със своята топлина. (Учителя свири и пее.) „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини." МИР - М - вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете. При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път, няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш една погрешка. Трябва всяко нещо да се вземе вярно. Новата музика се дава на нас. Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш.

* Музиката, това е едно богатство.

* Онова, което можем да вземем от музиката и да остане в нас, това е важното. Музиката да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше.

* Може ли той да ви проповядва една лекция, без да ви предаде музикалността, която има. Неговата лекция излиза от него по един музикален начин. Когато ти четеш правилно, има известна музика в това, и поезия има. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. Думите му трябва да са наредени по една музикална, хармонична форма. А пък както сега изпълняват музиката, това е външен израз на нещата.

* Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал човека и да не е вложил нещо в него? Той е вложил. В човека има една способност за музиката, вложена от Бога. Някой казва: „Аз имам музикално чувство." Това не е чувство, а е музикална способност. Музиката не е чувство. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта. Онзи, истинският израз на Любовта, е музикален. Който пее, може да кажем, че е дошъл в първата фаза, че може да обича. Онзи, който не пее, той и за Любовта да ви говори, за каквото и да ви говори, той още спи.

*Сега има повече инструменти, повече дълбочина има в музиката, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и хвъркането.
Тези песни, както са написани, вие не може да ги пеете, ако не мислите. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата на музиката отсега нататък трябва да я развиете.

"[[Закон за музиката]]"29.12.1933г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

== 1934г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия. В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини. Казваш: Сърцето ми трепти. Голямо богатство се крие в трептенията на сърцето. Всяко трептение се състои от много точки, линии, плоскости, сфери. Всичко това трябва да се изучава. Казваш: Имам трепет, сърцето ми трепти. Това показва, че си в затворена стая, на тъмно. Трепетът ще те изведе навън, на светло, в широкия свят. Там ще видиш много неща: едни ще те задоволят, други няма да те задоволят.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а".

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето". Майката удря бързо, енергично и пее: "Сила жива, изворна течаща". Като ви бият, пейте песента: "Изгрява моето слънце, праща светлина, носи радост в моя живот." – За кого изгрява слънцето? – За мене, за тебе и за безброй същества. Ако кажеш, че слънцето изгрява само за тебе, това е затворен, ограничен интервал. Ако кажеш, че слънцето изгрява за всички, това е отворен интервал. Щом кажеш "аз", това показва, че съзнанието ти е пробудено; ти си личност, която се разтоварва. Обаче, всички те държат отговорен за това, което ти е дадено да носиш. И коня товарят, но не го държат отговорен за товара – друг то води.

*Ти си натоварен с ценни писма, които трябва да занесеш на определено място. Питат те: Занесе ли писмата? Ти си отговорен за товара, който носиш. Пееш една песен – отговорен си вече. Трябва да я пееш хубаво. Ако не знаеш песента, не си отговорен. Дойде някой при тебе мрачен, недоволен, че няма пари. Ти знаеш да пееш. Ще му пееш, докато се развесели.

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. – Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните черти на лицето.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека.

*Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"29.10.1934г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Турете в мисълта си един интервал от долно “до” до горно “до”. Колко ноти има? Седем. Да кажем, че знаете първия тон. Тогава от първия тон последователно всичките тонове може да ги вземете по-лесно. Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или фа, или си? Да кажем, че в първата октава може да вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли? Колцина от вас можете да вземете две октави в пеенето? Има ли някой от вас? Вие колко вземате? За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една октава за алта. Една октава за сопрана. Четвъртата е за сопрана. За сега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави. Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.

*В това отношение в сегашната култура, в сегашния свят, дето на хората не им върви, това е, защото не са толкова музикални. Те обичат музиката, но като някоя мода. И казват: „Много хубаво пее." Но трябва да развие този център в себе си. Той сам е музикален, но той трябва да вземе музиката присърце, да не мисли, че музиката е само за музикантите.

"[[Практическо приложение на музиката]]"25.05.1934г.

[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]

==1935г. ==

*Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите. Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.

*Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа-то вярно. За да вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако тия двете движения нямаш, фа-то не е вярно. Ако седиш и нямаш движение нагоре и движение напред, фа-то не е вярно. Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш да работиш, то е един резултат. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа? Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. И ти трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. Не можеш ли правилно да вземеш фа-то, не знаеш как да използуваш очите си, не знаеш да пееш фа. Сега разбирате ли какво нещо е фа? Без свещ ти по пътя не можеш да ходиш, без очите също. Това е фа, също без ръце и с ръце, това е фа. Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В туй отношение, при сегашните условия, при които сега се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действува. Но туй сегашното положение е започнало от фа. Следователно ти ще искаш да вземеш фа-то много вярно. Защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката. Ти ще си навлечеш много "беля", много бели в живота. Казвам, истината е фа. Не знаеш как да пееш, А – Бе има. Фа диез и фа бемол има – понижение. Според моята система фа - бе има ли? (-То е ми.) Трябва да знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония. Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може да излезете. Всичките други цели тонове, това са затворени места. В естествената гама, както е сега, са турени две полутония. Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може да излезете. А целите тонове са затворени места. Вие сега ще се спрете, защото тези работи не са ви ясни. Ще запитате защо е така? Спрете се върху туй, което аз ви казвам. Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може да функционира, естественото положение, в което природата го е турила. И туй още не е ясно, защото за да бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва да го преведеш в геометрия, трябва да го преведеш в органическия свят, трябва да го преведеш в практическия живот. Казваш: "Откъде накъде от фа-то да зависят моите очи?" Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира. Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече. Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез ти отваряш тази врата и отиваш на работа. Ако можеш вярно да вземеш тона, отворил си вратата и излизаш. Ако не може да намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота. Казваш: "фа" ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън. И целият ден ще пееш, ще бъдеш весел. А не можеш ли да вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана. Дяволска работа!" Е, защо е дяволска работа? Не можеш да вземеш фа диез. Вие ще кажете: "Колко лесна работа!" Много лесна работа е, но лесните работи са мъчни. Поне докато човек ги усвои. Възпитание е музиката. Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа диез. Като дойде там фа-то, той го взема, присърце му е, но обича външната страна. И българинът взема фа само като си е свършил работите. Той се е учил да пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона. Като си свърши работата, приблизително вярно го взема. Но като свърши работата, трябва да мине през друга една гама. Защото в музиката изходният пункт е фа диез. А после къде ще се върнеш? (През ми.) Е, какво ще направи тогава? Да кажем понижите известен тон. Как ще обясните понижението на един тон? Увеличението знаете, понижението трябва да отделите. От "ми" какво ще отделиш? "Ми бе". Значи в този случай аз не ви казвам, вие още не знаете откъде ще излезете. Вие знаете как ще излезете, но не знаете как ще се върнете в гамата. Излезнахте, но през фа-то не може да се върнете. Сега да ви кажа откъде. Не искам да ви кажа, откъде да се върнете, понеже вие не сте излезли, пък да ви кажа как да се върнете, то е неразбрана работа. След като сте разбрали добре излизането, тогава ще ви разправя за връщането. Как ще ви кажа, как да се върнете от Витоша. То е изходно пространство и ще се върнете. Може да не се върнете по същия път. Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може да се върне по същия път, стъпка по стъпка не може да се върнете. Може да бързаш тогава. Как казвате по същия път? Не е фа диез. Излизането е фа диез. Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно. Вземете сега естественото фа.

*Може ли да излезете с това фа от една мъчнотия? Трябва ви една философия за разсъждение, за да си уяснявате нещата. Един отличен въпрос е този – философия на музиката. Отвлечена философия, но философия, която разрешава живота в неговото сегашно положение. Музиката това е една философия, едно правило. Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай. В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега да му пея!" Но ти ще пееш! Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.

*Значи фа диез с какво се отличава? Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш. Ти си в един затворен палат, не си си ударил още главата на камертона. И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре!"

*Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ. Радиусът АВ е фа диез. През туй място ти можеш да излезеш. То е отворена врата. Но от фа диез повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол. Функцията на сол каква е? Как ще обясните функцията? Аз се спирам върху фа като изходен пункт. Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.

*Вземете сега фа! Фа, фа диез. Сега усилвайте и отслабвайте фа-то. Тихо да почнем и постепенно да усилваме и после пак да отслабваме тихо. Същото и с фа диез. Усилване и отслабване. Сега на фа-то казваме: Ставам. Аз ви давам една фигура. Ставам. Едно положение – излизането е фа диез. Ставам във фа-то е едно положение – развиване. Само за обяснение ви давам това. Ставам – туй е пробуждане на съзнанието. Значи от центъра се явява този радиус – фа. Излизам значи от ставането излизам навън. Фа диез е взет правилно – излизам на работа. Вземете сега думите: "излизам с фа диез". Из-ли-зам. Фа диез. И вземете: "ставам с фа-то". (Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът? Мисля, че е малко по-висок. Две стражи има: когато се разваля времето, гласът звучи по един начин, а когато се оправя времето – по друг начин. Когато работите се развалят, оправя се времето. А когато работите се оправят, се разваля времето. (Учителят взема с цигулката си фа – ставам, излизам. Фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона. (Учителят свири с цигулката си някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение. В дадения случай вие с фа трябва да вземете изражението вярно. Той е основен тон на живота при сегашното развитие. Всичката сила на фа е да се отвори вратата. Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може да се постигат някои неща, вие сте вече на път да вземете този тон вярно. С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата. Досега фа ви е помогнало само да отворите вратата. Щом си отворите вратата, вие с фа всичко не може да постигнете. Чрез фа-то се постига само отварянето на вратата. Щом излезете навън от врата, то е фа диез. А сега за постижение на работата. С фа вие не може да постигнете, кой тон ще вземете? (Сол.) Не. (Ми? Учителят свири.) Фа само отваря вратата. С кой тон започвате вие? – Тона на движение е ре. Вече вие имате ре. "Йова и ре", знаете ли какво значи това? (Бог ще помогне.) Вие нямате Йова и ре. "Ре" значи път. (Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.

*В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След туй, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш. (Учителят свири едно свое парче. И много пъти ре,ре.) Туй е един, който е седял дълго време, и казва: "След като изляза, какво ще направя?" Туй е слизането вътре в материалния свят. Ре. Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение. Пак се оправи. Това е естествено движение. И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира. Всяко едно движение е един резултат на един основен музикален тон. То е метод. Музиката е метод. Как беше определението? Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай. Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то да вземате и когато знаете ре-то как да вземете. Но и ре-то частично разрешава. А след ре друго ще дойде. Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"? То е фа. От фа трябва да започнем. (-От "до" започва.) Като излезеш от "фа" ще дойдеш до "до". "До" вече е основа, откъдето ти излизаш. Един център, който се развива. Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва. "До" е основния тон на живота. Но в органическия е фа. Ако фа-то не може да вземете, вие не може да работите. Вземете фа диез. Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".

"[[Фа-фа диез, 31.05.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]

----
*Вие досега не знаехте, че българите имат една музика с незавършени тонове. Вие не ги знаете кои са. Те може да са толкова тънки, че едва ли ще направите разлика. Ще има една разлика. Не мислете, че незавършените работи не са хубави. Хубави са, но незавършени са. Началото е хубаво, започната работа, но незавършена работа. Това е една песен с незавършени тонове, незавършена песен. Няма изходен път. То е замотан кръг. Това е незавършена песен, тропаница има. Незавършена работа, като тропа вдига прах. Защото българинът, като тропа бързо, майсторски тропа. Какъв майсторлък има в едно тропане, дето се вдига само прах? Вдигнал прах, казва, че хубаво играл. Много повече прах е вдигнал, отколкото е играл. Та, когато вие, във вашата мисъл вдигате повече прах, това са незавършените тонове. Сега да дойдем до преходните, завършени тонове няма да ви свиря. За преходните тонове ще ви дам един модел от европейската музика. Това е преходна музика. Тук всички тонове са преходни. Има стремеж към някъде, към завършените тонове. Всякога, щом си в областта на един незавършен тон, ти усещаш недоволство. След като си играл толкоз, най-първо си играл, доволен си. Като играеш, след като спреш, казваш: "Уморен съм, много тропах, много играх, прах се вдигна, изгубих си времето." Недоволен си. В незавършените тонове ти всякога чувстваш недоволство. И недовършена работа, тя няма край, не излиза работата. А пък в преходните тонове в тебе има едно малко обнадеждаване. Щом минаваш от един незавършен процес към един преходен, ще има обнадеждаване. Че това, непостижимото в света има надежда да се постигне. Аз слушам някой път пеете незавършени песни. Кога ти може да определиш точно песента, че не е завършена? Завършените песни никой не може да пее. Как ги разбирате, незавършените песни? Значи българинът дето не му върви, той трябва да измени тоновете: (Учителят свири и пее: "Не пей синко, какво правиш?") Какво ще направи ще тропа или ще плаче. Вие седнете и плачете.

*Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не може да си дадете отчет. Казвате: "Защо ми е?" То е според разбирането на хората. Сега всички, които изучават българска музика, казват: "Гениална е, хубава!" Тя е една музика, която е незавършена. Има образци, колкото искаш, но незавършени. В тоновете трябва да се даде нещо. Някъде чувствата са завършени, тоновете не са завършени. Най-първо вие туряте на една песен незавършени тонове, после преходни тонове, докато дойдете до положението на завършените тонове. Един завършен тон е мощна сила. Завършеният тон е една река, дошла в морето. Кораби може да плават от единия й край до другия. Този тон е незавършен. Той е непреходен тон. Той е в трета позиция. По какво може да познаете? Липсва му нещо. Както и да го пеете, незавършен тон е. Туй е преходен тон. Следователно, незавършените положения на вашата мисъл трябва да знаете, че са като едно преходно състояние. Вземате сега самото пеене. "Господи, Който Си на небето, да се свети Името Ти и т.н." Аз бих дал на Отче наш друго пеене. Това е едно незавършено пеене. Дайте ми едно преходно състояние на Отче наш. Отче наш е незавършено, преходно как трябва да се пее? Мъчна работа. Преходно трябва да се пее. "Отче наш" Това е преходно състояние. Ти вече слизаш с туй, може да работиш. Имаш вдъхновение.

"[[Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935]]"

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]
----

*Вземете, в музиката има степени. Някой е добър певец, но слухът му не е развит. Каква ще бъде критиката му върху музиката? "Неправилна". Каква е нормата за правилната критика? Ако вземете, един свири на пиано. Онези, които разбират музиката, които знаят, разбират от ноти като него, те ще разберат едно, а онези, които не разбират, чувстват нещо. Запример, ти, който разбираш от музика, той като минава от една гама в друга гама, ти като слушаш, знаеш де е минал, де е вложил нещо свое, какво е сменил. Допуснете – в музиката един тъжен пасаж имате. Кои са тъжните пасажи? Кои са тъжните ноти, я ми кажете? Ако изпеете ДО, МИ, СОЛ, ДО, /Учителят го изпя/, ако вземете СИ, тъжно ли е? Защото, като наредите тези ноти, които нямат никаква тъга, искате да ме убедите, че има тъга, като ги наредите. Имате при СИ – и МИ полутон, искате да ме убедите, че е тъжен полутон. То е една врата, през която ти влизаш. Де е тъгата тогава? – /"Ако вратата е тясна"./ Един човек, който иска да влезе през една врата, той всякога трябва да е по-малък от вратата. Щом не е по-малък от вратата, въпросът не се отнася до него. Под думата "врата" се разбира място, през което можеш да минеш. Имате между МИ и ФА полутон, къде е тъгата? Или да кажем понижавате РЕ с бемол, има ли някаква тъга? Обаче, музикантите в музиката може да турят нещо, което не съществува. Аз мога да направя известни ноти тъжни, но то е магия в мене. Самата [нота] никаква тъга не съдържа. В музиката никаква скръб няма. Те, музикантите правят тия работи.

*Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: "Вярно ли е туй?" Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.

*Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското "Цвете мило, цвете красно", вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял "Цвете мило, цвете красно" и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: "Снощи пя един "Цвете мило, цвете красно", късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря".

*Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: "Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в тебе, това е равнодействаща сила в тебе. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството

"[[Неразбраното]]"13.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

----

*Аз снощи бях на концерт, на "Месия" от Хендел. Общо хорът ми хареса, а пък четирима[та] солисти, които пяха квартет – слабо. Сопранът пее, ама Господ да му е на помощ. Хорът имаше хубав ансамбъл, не може да им ям хака. Тези, които пяха, пяха хубаво, сопранът беше най-слаб. Аз зная къде беше спънката – тази певица, главата й спъваше тона. Главата й тъй направена, че резонанс няма. Нали [в] някои салони като говорят, имат резонанс. Главата на певицата нямаше акустика. Тя, и да пее, акустика няма. Сега аз ви навеждам това и не искам да обсъждам солистите. Казвам: Целият наш живот седи от неща непроверени. Казва: "Той знае това, той знае онова". Колко малко знаем всъщност? Аз наричам знание – да знаеш [музикално] езика. Каквото кажеш, [да стане], то е знание. Ако аз отивам, нямаше да кажа: "Господине, дай ми сто лева!", но веднага ще застана, ще изсвиря една песен. Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде. Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва да говориш на англичанина. Ако на англичанина можеш да изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева. Може да говориш: "Дай ми сто лева!", така не се говори, високо – тъпан е това. Я сега някой да изпее една песен, ще му дадете сто лева. Ако някой иска от мене сто лева назаем, [ще ми пее]. То не е [за] смях, но да направим един научен опит.

*Тази певица снощи, и тя пя според нейното разбиране. Аз ако имам нейното разбиране, не бих пял по-хубаво. Тя взема количествено тоновете, но този тон няма мекота. Някой, като свири, като вземе цигулката, колебае се, страх го е. Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш да свириш. Ами че говорът, това е пеене. Ако ти не можеш да говориш така хубаво, мислено трябва да се говори. Или, всяка една работа, която започваш, трябва да бъде направена мислено. Сега и аз ще ви свиря. Някой път музиката, има [схващане], че е забавление. Класическата музика е забавление. Знае[те] какво значи забавление. В най-добрата смисъл – забавляваш някого. Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект. Аз, като излеза, съвсем другояче ще мисля. Мен ми разправяше един познат, като свирила Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила "Сънят на живота". Той казва: "Този момент, когато свиреше, бях готов да се примиря с целия свят". И пак: "Такова настроение създаде!" Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават. Пееш, пееш – пак [си] на същото място. То е обикновеният живот; говорим, то е обикновеният живот. "Това да направим, онова да направим", всичко какво Бог [иска], не виждат. "Ама да се обичаме" – и остават пак същите. На другия ден пак: "Да се обичаме". Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има]. Няма така свободно да попеят.

*Целта ми е да се обясни схващането на музиката. Всеки от вас има дарби. В музикално отношение няма двама души, които да имат еднакви схващания за музиката, които да имат еднакви дарби. Няма двама души да живеят еднакво. Всеки човек ще свири и ще пее, тъй както може да приложи. Радвай се на другите хора, както пеят. Може да се намират при неблагоприятни условия. Когато сте при благоприятни условия, пеете хубаво, когато сте при неблагоприятни условия, не пеете хубаво. Някой път има депресия. На другите не можеш да свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш.

*Сега казвате: "Той взема криво тона". Може да направите един опит със себе си. Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече. Като гледа [човек] тия английски [лири], започва сърцето да трепери. Хайде един да изпее тона, ще му дам десет английски. Сега вие не можете да го изпеете, понеже не вярвате в туй, което казвам. Казвате: "Учителят сега ме изпитва" и не може да го изпеете.

*Тогава да вземем два тона: ДО, МИ и СИ, РЕ. /Всички пяхме ДО, МИ, СИ, РЕ, после СОЛ и т.н./ Учителят свири и пее: "Добре мисли"./ Тук има един дисонанс. Какво трябва да турим вместо "добре мисли?" /"Право мисли"./ "Добре" е качество. "Мисли, право мисли!"

* Учителят пее: "Ставай рано, не се потривай. Ставай рано, шапката си добре отривай. Ставай рано, уроците си добре учи"./ Тук има един дисонанс. /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Ха, тук има погрешка, как да я изправим? /Учителят пее: "Ставай рано, уроците си добре учи"./ Сега сме по-близо до правилното пеене. Има един, на когото трябва да му пеем. Той е аристократ. Като пееш, той разбира. Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ "О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш. Искам с тебе да си поговоря. Думите ми трябва да разбереш, да не би да стане някоя случка, криво да ме разбереш". Като станеш, да пееш вътрешно. Ако той не разбира, ти нему ще пееш. Щом пеете, всичко върви. Той, като разбира, всичко върви.

*Силата на един музикант в какво седи? Някой път ние засягаме силата на знанието. Умът ни може да се подобри само при едно добро разположение. Всякога трябва да имаме светли мисли. Тия думи, които употребяваме, трябва да са еднозначущи, да вярваме в тях. Във всяка една дума [да има] онова, което искаш да постигнеш; трябва да избираш думи, в които да вярваш. После, никога не предприемай нещо, в което можеш да се съблазниш, сам да се обезсърчиш. Избирай нещата, които можеш да постигнеш. След като [ги] постигнеш, може да се роди обратна реакция в тебе. Пееш, не си доволен. Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш. Не съжалявай, че си направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо. В следния момент ще направиш по-хубаво. В дадения момент имай предвид следния момент, гледай да е по-хубаво. Аз съм пял вътрешно. Направеното е направено. Следния момент имай всякога пред вид да се направи по-хубаво.

*Сега, как беше песента? "Приятен е животът със светлината". Изпейте я. /Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на "-ната". Всичките онези области в пеенето, те са съединителни. [При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете да направите. В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете да направите. На земята една форма, за да прогресира, не трябва да бъде завършена.

*Снощи на концерта имаше един пасаж, също като на една от нашите песни. Мотивът го има, но няма разрешение. Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение. В сегашната музика няма завършени форми. Запример, вие считате, че трябва да се завърши там, отдето е започнала. Ни най-малко не трябва да се завърши на същото място. Защото, ако се качваме нагоре – оттам, отдето сме започнали – ще завършим малко по-нагоре. Но ако слизаме надолу – оттам, отдето сме започнали – ще свършим по-долу. По-горе и по-долу – то е посока на музиката, във възходяща или в низходяща степен. Но всякога един пасаж в музиката трябва да дава място на следния пасаж, който следва. Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента "При всичките условия на живота". Там имаше един пасаж, който мяза на него. Те го повтаряха няколко пъти.

"[[Съзнателно говорене]]"27.12.1935г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1936г. ==

*Сега, представете си, че в първата октава вземете един тон, запример ДО. След всеки седем тона вие пак имате ДО. Да допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете да вземете ДО. Понеже този тон не можете да го вземете, той не съществува ли? В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете да го вземете. Дойдете до крайния предел на пианото и оттам казвате: "Вече не може". Мислите ли, че повече тонове не съществуват, отколкото са тези в пианото? Представете си, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона. Един орган или едно пиано с 25 хиляди клавиши. Колко октави ще бъдат? Значи, над 3 хиляди октави ще има. Ако можете да вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето да ви слушат като пеете тук, на земята. Защото ще имате тия, късите вълни. В човешкия мозък, като изчисляват, има един орган, има една клавиатура с 25 хиляди клавиши. Сега в музиката има разработени около осем октави. И следователно, до де се чува гласът? Една певица като пее, се чува едва на 2-3 километра. Хайде, осем октави да кажем, се чуват на осем километра. Ако можете да ги изпеете тези осем октави, ще може да се чува гласът ви на осем километра и повече.

*Аз как определям основния тон, аз, който съм се занимавал с философията на музиката. За да вземеш основния тон, ти трябва последователно да вземеш тоновете, които съществуват на тази гама. То не са един, два, това са хиляди. Значи, последователно да можеш да вземеш всичките. Не можеш да вземеш основния тон, ако не можеш да вземеш правилно останалите тонове. Той е относителен тон. Сега няма да се спра върху числото 25 защо го вземам. То е число, което подхожда да обясня известна идея, вътрешния [и] смисъл. Казва: "Аз [вземам] един тон правилно". Ти постепенно можеш да вземеш и другите. Ако можеш да вземеш осем октави, ти на ангелите концерт можеш да дадеш. И ангелите ще те слушат. Сега във вас се заражда желанието. Каква сила ще бъде това в човека. Пеенето е само метод в човешката мисъл. То е един от методите, за да мислиш правилно. Музиката е външната страна на човешката мисъл.

*Всяко изкуство, което завземаш да вършиш, то има особена песен. Ако можеш да пееш тази песен, ще можеш да постигнеш [успех]. Ако не можеш да пееш, тази врата ще остане затворена за тебе. И в духовния свят ако искаш да отидеш, ще научиш песента. Ако можеш да изпееш песента, ще влезеш; ако не можеш, ще кажеш: "Това не е за мене. Като изпея една песен, ще знаят какво изкуство може да изуча". Това го давам само за изяснение. Вие ще кажете: "Много ограничен свят". Не, определен е. Може да пееш – може да го научиш. Не можеш да пееш – не може да го научиш. Тогава ще кажеш: "Не е за сега". Сега на земята, всичко става човек. И всичко става, и нищо не става. Колко гениални музиканти имате? Имате доста гениални музиканти. Но музиката е един начин, с който може да си послужите в живота. Индусите, които са проучили този закон, те имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група от тонове. Той започва да пее, и докато пее, може да мине през най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се опитва да му направи нещо. Ако тези адепт престане да пее, той веднага ще хвръкне. Тия животни, като слушат песента, приятно им е. Минат и заминат. Ако той престане за половин секунда [да пее], в тях се явява онова, зверското, и отиде. Сега, не само тази музика съществува. И на дявола като пееш, в света има една музика, и той става кротък, и той слуша. Дяволът, като пееш, нищо не може да ти направи; като престанеш да пееш, тогава ще [те] изкушава. Той, като пееш, не те изкушава. Щом престанеш да пееш, тогава ще ти тури примка. Ти пееш и той слуша, безопасно е. Пей и не бой се. Питам сега, каква песен трябва да пеете там, дето всичките дяволи минават? Като минаваш там, дето мечките минават, ще пееш мечата песен: "Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава". За всичките животни има песни.

*Един ангел може да пее. Всички са много добри певци.

*Вие сега очаквате да станете здрави и тогава да пеете. Знаете, че здравето почива върху музиката. Дотогава, докато ти си здрав, ти си музикален. Щом престанеш да пееш в съзнанието, болестта вече иде. Всичките болезнени състояния са дисонанси в музиката. Дали органически - вашето тяло, или вашите чувства страдат, то е дисонанс. Пеете правилно или мислите правилно – законът е се същ[ият]. Сега, като ви говоря, опасността е, че мъчно може да се направи опит. Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: "Не мога да издържам". Той беше волски темперамент, казва: "Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си". Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе. Или, някой път вие се намирате подпушени, мъчи ви нещо, отде иде, не знаете. То са музикални звукове.

*Сега, в музиката искат да покажат, какви са резултатите. Ако човек правилно мисли, той няма да има противоречия. Правата мисъл е тази, в която няма противоречия, няма сянка. Защото, щом кажеш така: "Аз зная всичко, няма какво повече да уча", това не е една права мисъл. Ти нищо не си придобил. Казва: "Ще стана богат, после какво?" Ти стани богат първо. "Да стана учен, че после, какво?" Ти първо стани учен, че тогава ще видиш. "Ако придобия всичката сила, че после, какво?" Ама ти не си придобил силата.

*Сега, на земята, каква песен трябва да пеете? На земята, ако пеете, туй, което имате, ще го изгубите. Често пеете криви парчета и вследствие на това, изпарява се животът. Пеете една песен, изгубва се нещо.

*Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: "Няма нищо, всичко ще се уреди". Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се "такива бръмбарчета". Като бутне тъмнината и пее, тъмнината ще се разпръсне. И във всичките религии пеят. Има пеене, което внася тъмнина. В музиката има едно пеене, което сгъстява. Ходили ли сте на кабарета? Тия неща, тия оргии, шлагерите са нищо. Трябва да сте ходили в тия кабарета долу, за да разберете музиката на тъмнината.

*Музиката е свят, през който трябва да минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе. Ти ще влезеш в този свят на възможностите. Има разни пътища. Ти в този свят изведнъж няма да влезеш, да се запознаеш. Ти си свободен да вземеш който и да е път да проучаваш света. Аз говоря за наука на съзнанието, не за препитание, както е сега на земята. Ти свириш на някой инструмент хубаво, разсъждаваш. Аз наричам хубава музика тази – когато един човек те обиди, ти кажеш: "Не мога да му простя", изпея ти една песен и ти си готов да му простиш веднага.

* Говоря за пеенето, но вие не сте в състояние всеки един от вас да вземе три октави и половина. Всинца, които сте тук, до три октави – [опитайте], няма който може да взема три октави и половина, но до три, аз подписвам с две ръце, всички може да пеете. Заражда се въпросът, като пеем до три октави, какво се постига? Ще се качиш на коня, ще го възседнеш. Като пееш три октави, ти ще се научиш как да възсядаш коня. Като пееш четири октави, ще знаеш как да го караш и докъде. Като пееш четири октави, ще знаеш в един ограничен район да го накараш навсякъде през пътищата, по които той може да мине. Като пееш пет октави, ще минеш по някой път, дето не сте минали. При шестата октава ще слезеш от коня, ще вървиш малко. При седмата октава вие с коня ще вървите. Като дойдеш на осмата октава, ще се качиш на гърба [му], той ще каже: "Не върви" – Ти отгоре [седи]. Той хвърка. То са неща, които стават, че нали хората хвърчат? Казва: "Хвърка ли човек?" Може да хвъркаш, ако знаеш как да яздиш коня. В умствено отношение хората са дошли до осмата октава. Като дойде деветата октава, тогава светът ще се уреди. Сега сме в границата на деветата октава, ще имаме известни норми на движение в света. Че то е пеене.

*Ти попей на себе си, пей на противоречието, не се обезсърчавай! Казвам: Музиката трябва да изрази живота - каквото мисли човек и чувства. Упражненията са хубави, най-първо живот трябва да има. На едно живо тяло всичките дрехи са красиви, но на умрелия и най-хубавите дрехи не мязат.

*Ако вие знаете да пеете хубаво и ако знаете да свирите хубаво, няма ли да ви слушат? Свири на свят и той има пасан [пасан от (фр.) пасаван – в смисъл "минава напред"]. Я му посвири, я му попей. Те не са такива в света. Как ще изтълкувате вие, че светът има нещо.

*По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разредявате материята и като пеете, да я сгъстявате. Тогава, да знаете да я моделирате. Нали, качване и слизане на високите и ниските тонове, то е моделиране, магическият закон.

"[[Двата вида пеене]]"03.01.1936г.

[[КНИГА: Господар и слуга]]

==1943г. ==

*Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

*Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. (Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия). В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал. Не е лошо това, но трябва да намериш начин, как да използваш приетото. Ако имаш знание, което не можеш да употребиш, то е затворен интервал. Младият започва със затворен интервал и посажда семената. Старият започва с отворен интервал – дава плодове. Това, което младият посажда, старият го обработва. Младият започва със затворен интервал и завършва с отворен; старият започва с отворен интервал и завършва със затворен.

*Като влизаш вкъщи и затваряш вратата. Това означава затворен интервал; като излизаш навън, ти оставяш вратата отворена – това е отворен интервал. Старият влиза вътре и започва да учи. Младият излиза навън, отива на нивата и започва да сее. Той посажда затворените интервали в земята. За младия къщата е празна, а външният свят пълен. За стария светът е празен, къщата –пълна. Какво ще правя, като остарея? Ще учиш философията на затворените интервали. Като млад, ще учиш философията на отворените интервали. Така ти излизаш от затвореното съзнание, от невежеството и придобиваш знание. Невежеството е затворен интервал. Ще правиш опити да го отвориш, докато се просветиш вътрешно. Не можеш да пееш дадена песен – това е затворен интервал. Щом я научиш, това е отворен интервал. Човек се учи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са отворени и затворени интервали. Отворените и затворените интервали на обикновен език означават влизане и излизане от живота. Човек първо влиза в живота, а после излиза.

*Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

*Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини.

*Какво дава музиката на човека? Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а". Този тон е плод, който пада на земята. Когато берат черници, хората друсат дървото, под което има черга, в която падат плодовете. Като слезе от дървото, на което е седяло, детето изпитва страх и започва да плаче. Съзнанието му се разтърсва, и то започва да диша. Ако не се разтърси и не заплаче, детето не може да живее. Животът започва с първия тон "уа", чрез който става дишането. Човек изучава музиката отначалото на живота си докрая. Някои деца започват живота с мажорна музика, а други – с минорна. Добре е, че децата плачат. Ако не плачеха, по-лошо щеше да бъде за тях.

*Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

*Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето".

*Как ще изпеете песента за слънцето на български мотив? (Учителят изпя тази песен на нов, български мотив, с ново съдържание). Пеем: "Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее, светлика ще ми изпрати, и радост в моя живот ще внесе. Тогава, мамо, аз ще се проявя, готов ще бъда за доброто в света: ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре. Ти, мамо, ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее."

*Защо не можахте да схванете цялата песен? От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш.

*Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на слънцето при ясно, чисто небе. Какъвто е денят, такъв ритъм приемаш от слънцето. Важно е да схванеш ритъма на изгряващото слънце такъв, какъвто е, а не в зависимост от деня. Прави опити в това направление. Ако първият опит излезе несполучлив, не се отчайвай – направи сто опита, докато имаш резултат. Толстой е преписвал някои свои съчинения по три-четири пъти, докато ги хареса. Някой казва, че не обича да поправя работите си. Както ги напише първия път, така остават. Природата обича да коригира нещата. Докато не намери най-добрия метод, тя не туря подписа си. Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. Ще изгубя времето си. – Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. – И без пеене може. Не може без пеене.

"[[Млад и стар]]"23.10.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----
*Любовта не е нищо друго, освен висша музика. За тая любов още не се е говорило. Как бихте изпели една песен по ключа на любовта? Ще кажете, че това е лесна работа, познавате любовта, умирали сте от любов. Това, което причинява смърт, не е любов. Да живееш от подтика на любовта, разбирам; да умираш от любов, не разбирам. Човек умира от безлюбие, а се ражда от любов. Ако не е роден, както трябва, скоро умира. Който умира, не е засегнат от любовта. Той не може да живее дълго време, защото само сянката му е дошла на земята. Защо хората не разбират любовта? Защо не могат да я приложат? Защото тя има много високи тонове; тя отговаря на най-високия сопран. За да бъде понятна на хората, тонът на любовта трябва да претърпи най-малко три пречупвания. Когато слезе на четвъртата октава, тогава хората започват да разбират любовта. Докато любовта не те е посетила, ти мислиш, че можеш да свършиш много неща.

*Така е и в музиката. Ако повишиш един тон повече, отколкото трябва, ще се чуе крясък, писък. В тоя тон няма музикалност. Казват за Шаляпин, че гласът му бил толкова силен, че изгасвал лампите. Какви били лампите? Според мене, те били газени. Електрическите лампи не изгасват от силно пеене или свирене. Напротив, музиката усилва електрическата светлина. Мажорните гами са свързани с електричеството, а миньорните –- с магнетизма. От гледището на психичната хигиена, препоръчвам ви да се занимавате с музика. Така се пести време и енергия. Вчера дойде една сестра при мене, оплаква се, че ударила коляното си. Вместо да й препоръчвам метод за лекуване, посвирих й малко с цигулката. Като послуша музика, силната болка изчезна. Следователно, ако те боли глава, пей. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песен. Вместо да препоръчват лекарства па болния, те ще му пеят и свирят. Вие се смеете на това, но хората не подозират, колко са смешни и изопачени без музика. Музиката е нужна на съвременния човек: музика в обходата, в движенията, в чувствата, в мислите и в постъпките.

*И тъй, изучавайте музиката, защото в нея са застъпени законите, по които се развива човешкия живот. Както тоновете имат определени трептения, така и всеки нерв има определени трептения. Колкото по-добре са развити белите мозъчни нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. В животните тия нишки не са развити, затова няма музика в тях. Висшата или възходящата музика се проявява чрез ума, а нисшата или низходящата чрез сърцето, Музика има и в говора. Като си радостен, говорът е възходящ, като си скръбен – низходящ. И в буквите има музика: гласните букви представят dur т. е. мажорни тонове, а съгласните moll–миньорни. В еврейски език има 22 съгласни букви, а гласните се подразбират. Значи, тук съществуват само moll – миньорни тонове, а dur – мажорните се подразбират. В човешката музика има паузи от различна трайност – цяла, половина, четвъртина, осмина и др. В природата, обаче, никакви паузи не съществуват. Какво е паузата? – Препятствие, което съществува между човека и тона. То пречи да се чуе тонът ясно.

*Какво представят още dur и moll? Здравето е dur, а болестта – moll. Под „dur” разбираме здраво, твърдо,състояние; под „moll” разбираме нещо меко. Ако знаеш да пееш добре, болестта ти се смекчава. Който не знае да пее, както трябва, налагат го миньорните гами – различни болести, и той вика музикално „Оле-ле, оле - ле!” На български думата „оле” означава воля. Наистина, за да се научиш да пееш добре, воля се иска. „Оле” означава, че се излива нещо върху човека. Защо се излива, не знаеш. Природата глобява всеки, който не пее. Ако те боли корем, това показва, че не си пял хубаво; ако те боли глава, не мислиш правилно ; ако те боли сърце, не чувстваш музикално. Това може да се провери. Изпей една песен хубаво, веднага болката ти ще изчезне. Всички болести се дължат на известна дисхармония в организма. Щом се възстанови хармонията, болестите изчезват.

*Следователно, ако хванеш крайната става на пръста, ти се занимаваш с Божествената музика; ако хванеш средната става, занимаваш се с духовната музика и най-после, ако хванеш ставата в основата на пръста, занимаваш се с материалната музика.

*Ако искате да знаете, дали известен човек е музикален, вижте, какъв е третият му пръст, неправилно наречен безименен. Той е пръст на музиката, т. е. на хармонията.

*Четвъртият пръст – музикалният е на Слънцето. Той само дава, без да съди.

*Изучавайте главите си. Вашите глави още не са идеални. Тук-там има нещо за изправяне, В някои от вас центърът на времето е слабо развит. Човек, в когото тоя център с силно развит, може на всяко време да опре-лели, колко е часът. От сън да го събудите. Той ще каже, колко е часът. Като слуша някой да свири, той може да определи, дали издържа такта, или прибързва. Не само това, по определя точно, дали с 1/16 или с 1/32 нота е прибързал или забавил. Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона. Казвате, че тонът може да се повиши или понижи. Според мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина. Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло.

"[[Закон на хармонията]]"12.11.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

*Аз наричам тази лекция музикална екскурзия, музикален опит.

*Да кажем, че минавате музикално през първичната област на живота, през подсъзнанието – минералите, кристалите имат подсъзнание. В подсъзнанието са складирани нещата. Оттам минавате в органическия свят – растенията и животните. Те нямат съзнание. После влизате в човешкия свят. Там има самосъзнание. След това минавате в ангелския свят. Те имат свръхсъзнание – там трябват къси вълни. /Учителят свири на цигулка./ Това са дългите вълни. Това е една музикална разходка – такива тонове. /Учителят свири друго нещо./ в това, което свирех, едните тонове – вълните са по-далече, а другото -са по-близко. Музикалността, музиката се предава, като се пее и като се свири.

*Като са пели ангелите, сега достигат вече техните песни до нас. Човек трябва да се учи да слуша. Тихо пеят и силно пеят. Тихото пеене е на къси вълни, а силното е на дълги. Дългите вълни запълват близкото пространство, а пък късите – далечното пространство.

*Музиката кара човека да мисли. Това е доброто. Човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Тези три неща са важни за човека. А пък всички други неща са методи. Много методи има, които спомагат на човешките мисли, чувства и постъпки. Като отидеш на един концерт, ти се ползуваш. Това е само като един метод за посвещение. Като отидеш на театър, това е пак метод за посвещение на човешкия ум и сърце. И като гледаш на един скъпоценен камък, човек се поощрява.

"[[Дълги и къси вълни]]"19.11.1943г.

[[КНИГА: Минало, настояще, бъдеще]]

----

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз.

*Отиваш на концерт, да слушаш някой виден музикант. Казваш: Не свири добре. Бързо се произнасяш. Той свири добре, но ти не си дочул, как свири. Измий го първо и после говори. Музиката е богатство, в което няма никакъв дисонанс. Яви ли се дисонанс в музиката, причината е външна. Когато две гами не се обичат, произвеждат дисонанс.

*Музиката е живо нещо. Тоновете говорят, както хората. Между тях съществуват добри и лоши отношения, които произвеждат хармонията и дисхармонията в музиката. Когато искам да разбера, как се нареждат мъчните работи, питам тона „до”, който е в гъстата материя. Когато искам да се разходя някъде, съветвам се с „ре” – тон на движението. Когато искам да зная, каква обхода да имам с някого, питам „ми” – той знае, какво да каже на всеки човек. Тонът „фа” е банкер, разполага с пари. Тонът „сол” се облича добре; той знае, как да се представи пред хората. Тонът „ла” е богат гостилничар, който услужва на хората. Питате: Де съществува тая музика? В умствения свят на човека. Колкото и да я търсите на физичния свят, няма да я намерите.

*Защо някои не успяват в училището и в живота? Защото не пеят. Приложете музиката навсякъде в живота си, да видите, какъв резултат ще имате. Ученик си, не ти върви в математиката. Пей и свири – само така ще си помогнеш, ще решиш задачите си по-лесно. Направи следния опит: Посей няколко житни зрънца и всяка сутрин им пей. Ще видиш, какъв резултат ще имаш. Ще пееш тихо, само зрънцата да чуват и да се радват. Българинът има обичай, като посее нивата си, всяка сутрин отива да я наглежда.

*Същото се отнася и до музиката. Тя е за всички, не само за едного. Ако музиката е само за тебе, това е нещастие. Такава музика е в застой, както водата, затворена в шише. Това, което е дадено за всички, е извор, който постоянно блика и носи живот, идещ от Бога. Музиката, която постоянно изтича, иде от Божествения свят. Не говоря за човешката музика, но за оная музика, която прониква във всички хора и носи Божието благословение.

*И тъй, дайте път на оная музика, която иде от Божествения свят.

*И музикантът остарява и престава да свири. Докато е млад, той свири и напредва. Щом дойде старостта, и музиката престава.

* Ако си музикант или певец, не късай въжетата на хората. Има цигулари, от свиренето на които хората се разболяват. Те не са добри музиканти. Има певци и музиканти, от свиренето на които болните оздравяват, обезсърчените се насърчават. Те са добри музиканти и певци.

*Същото нещо се отнася и до музиканта и певеца. Не е музикант оня, който не знае, какво нещо е сопран, алт, тенор и бас. Това са бащата, майката, братът и сестрата. Музикантът трябва да е доволен от своите баща, майка, брат и сестра. Кое е по-добре за тебе: да се занимаваш с музика, с деца или със семена? Ако се занимаваш с музика, ще заповядваш на тоновете; ако се занимаваш с деца, ще им заповядваш, но те няма да те слушат; ако се занимаваш със семена, ще им заповядваш, и те ще те слушат.

* Като благо, и музиката има отношение към духа, душата, ума и сърцето на човека. Няма ли това отношение към него, тя остава неразбрана. Ако музиката не може да въздейства на човешкия ум, сърце, душа и дух, не е истинска музика. Каква музика е тая, която не раздвижва човека?

* Не можеш да пееш без светлина и топлина. И във физично отношение е същото. Салонът, в който пееш, трябва да бъде осветен и отоплен. Следователно, ако искаш нещо от Бога, салонът ти трябва да бъде осветен и отоплен. Иначе, и да получиш нещо, няма да го използваш. Пей и свири на светло и на топло, за да придобиеш нещо.

*Падаревски, знаменит полски пианист, отишъл в един град на Южна Америка да даде концерт. Жителите на тоя град били испанци. Когато свирил, те се разговаряли помежду си. Падаревски дал един концерт, но повече не пожелал да остане в тоя град. Като го запитали, защо не даде още един концерт, той отговорил: Не мога да свиря на хора, които вместо да слушат, се разговарят. И вие, като тия испанци, искате Бог да ви говори, но същевременно и вие говорите. Невъзможно е двама души едновременно да говорят: единият ще говори, другият ще мълчи. Падаревски ще свири, а публиката ще слуша. Ако тя говори, никакъв концерт няма да чуе. Жителите на тоя град били засегнати от отказа на Падаревски и, за да не се препоръчат зле пред другите градове на Южна Америка, те решили да се въздържат. Поканили още един път Падаревски да даде концерт, като обещали, че ще мълчат и слушат. Той се съгласил, дал втория си концерт, от който сам останал доволен. Публиката слушала с голямо внимание – никакъв глас не се чул.

*Човек страда по единствената причина, че не знае как да пее, да свири и да живее. Ще кажеш, че плащаш да ти свирят. – Това благо иде отвън. Важно е благото да излезе от тебе. Слънцето дава изобилно блага, но никой не може да го подкупи.

*В песента „Вечер-сутрин” има едно противоречие. Тя започва с думата „вечер”, а не със сутрин. Това е привидно противоречие. Правилно е да бъде „Вечер-сутрин”. Защо? Защото е правилно да започнеш с болестта, за да дойде здравето. Ако започнеш със сутринта, т. е. със здравето, ще дойде вечерта – болестта. Започвай с неблагоприятните условия, за да свършиш с благоприятните.

*Изпейте песента „Вечер-сутрин”. Както я пеете, вие ще накарате злото да си върви. Виждайте хубавото в светлината, приятното във въздуха, красивото във водата и доброто в живота.

*Като пеете песента „Тъги, скърби”, трябва да се пее отсечено, с определен ритъм. Във всяко нещо има ритъм, който трябва да се спазва. И в болестта, и в тъгата има ритъм. Ако спазиш ритъма им, те стават разбрани и тогава, нито болестта е болест, нито тъгата – тъга. Всички разбрани неща са приятни. Когато разбереш живота, и той става приятен и красив.

*И тъй, най-голямото изкуство е да живееш добре. И музиката, и поезията допринасят нещо към живота. Приятно е да чуваш хубаво пеене, да слушаш права мисъл, да изпитваш красиви чувства. Като мисли, човек трябва да има достатъчно светлина; като чувствува, трябва да има достатъчно топлина и като действува – достатъчно сила.

*Сега, като се говори за музикалните тонове, трябва да знаете, че всеки тон има седем качества. Например, тонът „до” също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взима надмощие, а останалите шест се проявяват слабо, почти незабелязано. Те държат исо на главното, проявено вече, качество. Доминиращото качество на тона се изявява, както солистът в някой оркестър. Когато едно от качествата на тона взима първенство, останалите само го пригласят. Изобщо, силно качество е онова, на което даваш израз. Другите качества са спомагателни средства. Ако искаш да изпееш думите „отивам на училище да уча”, ще започнеш от тона „ми”, който означава обхода. За да отидеш на училище, трябва да имаш обхода, да знаеш, на кой чин да седнеш, между кои деца и т. н.

*И тъй, като говоря за тоновете, виждам, че не ги разбирате и мъчно може да се справите с тоя предмет.

"[[Най-голямото изкуство 3]]"03.12.1943г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

----

== 1944г. ==

*И тъй, пейте и свирете. Един ще пее, други ще слушат. Ако всички пеят, няма кой да слуша. Ако всички слушат, няма кой да пее. Кой пее и свири най-хубаво? – Природата. По-хубави песни от нейните не съществуват. Ако слухът ви е развит, ще чуете хубавото пеене на природата. Понеже слухът ви не е развит, нямате представа за музиката на природата. Възвишените мисли са музика на същества от друг свят. Възвишените чувства са музика на същите същества. Доброто разположение е музика. Вие нагласявате вашето радио, да чуете нещо хубаво, но се натъквате на обикновена музика.

"[[Ново разбиране 3]]"07.01.1944г.

[[КНИГА: Силите на Природата]]

За Музиката, пеенето, тоновете-Общ окултен клас

2012-05-09T08:20:34Z

Дриада: /* 1922г. */

[[Уикицитати]]

[[За Музиката, пеенето, тоновете]]

==1922г. ==

*Сега, ако ви попитат кой свят засяга музиката или от кой свят произхожда музиката, какво ще отговорите? От Умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно музиката и човешката интелигентност вървят заедно. Защото правилната мисъл, това е музика. Сега аз ще ви дам един малък музикален опит. Разбира се онези от вас, които не знаят да пеят, трябва да правят усилие. Най-първо заучете гамата, седемте тона и от тях – естественият тон, от който започва гамата. Може да вземете естествения тон на органа или на пианото. Някои пиана започват по-високо или по-ниско с половин тон. Заучете тоновете на гамата без повишение и без понижение, естествено, всички тук заучете до, ре, ми... до, си – напред и назад.

*Когато имате добро разположение изпейте тоновете. После, щом се измени вашето разположение, пак ги изпейте и забележете каква е разликата. Например гневен сте, изпейте до, ре... до, си и назад и вижте какви съпротивления ще срещнете. Наблюдавайте психически, правете разлика в пеенето: някой път имате дисхармонично настроение – вижте на кои тонове каква дисхармония се явява; някой път може да имате някой вътрешен страх – пак изпейте гамата напред и назад, забележете при кои тонове не върви добре.

*Например някои музиканти, слушал съм, вземат по-високо ре, не могат да го вземат правилно.

*Да пееш, значи, че всякога трябва да вземаш тоновете правилно. Щом ги измениш в каквото и да е отношение, ти вече не си музикант, не спазваш правилата. Следователно музикант е само този, който при всички условия спазва природните отношения – разбирам разумните природни отношения, които съществуват между тоновете.

*Сега например, когато се карате, а карането е музика, някъде натъртването при някой тон е по-силно. В говора нали има повишение и понижение? Ако ние преведем гнева в музикален език, то когато се разсърди някой, той пее forte; когато иска някой да го замаже, той пее много меко, пее pianissimo. Но ще забележите, че у всички вас тоновете са слабо застъпени. В миналото вие не сте научили музиката и сега трябва да правите много големи усилия. И вашето скъсяване на живота се дължи на липса на музика. Престъпността у хората се дължи на това, че музика няма.

* Следователно музиката е един стимул – щом почнеш да пееш, кръвта почва да се пренася към предната част на главата, мозъкът привлича кръвта към предната част и тъй се развива правилно.

* После, у някои хора има срам – те обичат музиката, но не пеят, понеже другите ще им се смеят. Няма какво да се срамувате, защото няма певици. Само една певица съм чувал да пее хубаво, тъй да владее гласа си – една туркиня, чувал съм я преди двадесет години. Две или три певици съм слушал, които пеят хубаво – да взема душата участие, а не само да трепери гласа, да правиш усилие.

*Музиката е едно естествено изкуство. Като седнеш, ти почнеш да мислиш как ще пееш. Не, трябва да пееш без да мислиш; почнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш.

*Сега, учениците на Окултната школа не знаят музика.

*Едно условие: без музика не може да бъдете ученици на Школата и то доста добри ученици. И първият изпит, който ще дадем, е по музика и там може да пропаднете. Първият изпит в Школата е музиката – ще ви дадат едно парче да го изпеете, една много проста песен ще ти дадат да изпееш.

*Тъй, разбирате вече, музиката и мисълта вървят паралелно. И после, музиката може да я употребим като едно възпитателно средство. Наблюдавайте кои хора какви песни обичат. Когато някой е неразположен, изпейте му песента, която обича, и той ще има разположение. Всеки човек има любима песен. Религиозните хора в православната, в евангелската църква все си имат някоя любима песен.

*Сега първо, вашето наблюдение, което трябва да правите е при вземането на гамата. Туй упражнение ще го правите две седмици наред – всеки ден, сутрин и вечер преди да си лягате. Сутрин ще изпеете гамата по три пъти – наблюдения ще правите, не само тъй. Вие искате да изучавате окултни науки, имате велики идеи да схващате силите на Природата, но ако не можете да схванете разликата, леките вибрации между два музикални тона, как ще схванете ония велики сили, на които тоновете са по-високи? И сега аз не искам да ви поощрявам, но когато изучите окултната музика и като запеете, ще почнат да се групират всички песъчинки на едно място и да образуват камъни – има окултни песни, при които само като запееш на един камък, за десет минути отгоре той ще почне да се разсипва; има окултна музика, която ако я запееш, ти можеш да спреш течението на една река; има окултна музика, която ако я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне.

*И защо някои болести не се лекуват? Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее, умира. Имаш възпаление, четиридесет градуса температура; запей някоя песен и веднага с няколко градуса ще спадне температурата. А лекарите ще кажат: „Той е болен, да мълчи, никакво пеене, само да чувства диханието си.“ Имате неразположение, едно неприятно състояние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпеете подобаващата песен. Практическото възпитателно влияние на музиката – то ни интересува. Не ни интересуват тия неща, които ни пречат, а какво може да произведе в нас музиката, то ни интересува.

*Сега, във връзка с музиката, ще определя два пътя на Живота: един възходящ – правият път на Живота – и низходящ път на Живота. Възходящият, правият път на Живота е път, който съдържа в себе си всички възходящи сили: форми има, съдържание има и смисъл в себе си има; той се нарича Правия път. Низходящият път е път, който съдържа всички низходящи форми, съдържание и смисъл на низходящия живот; наричат го Левия път. И тъй, под Път ще разбирате всички възможности, които Животът изисква в даден момент – туй се нарича Път. Сега, музиката е едно от средствата на Правия път, на възходящия път, едно от великите средства на възходящия прав път на Живота. И следователно всеки един живот трябва да започне с музика.

*Сега, когато пеете, няма да пеете както учениците до, ре, ми, фа, сол... – това не е пеене. Ти ще се спреш и като кажеш до, ще забравиш, че си в света – като кажеш до, ще мислиш, че започваш Живота, започваш да живееш. И като кажеш ре, ще мислиш, че този Живот, в който живееш, ще почнеш да го оформяш, да събираш материали за него. Като дойдеш до ми, ще подразбираш, че разпределяш този материал. Фа подразбира за какво полученото вътрешно съчетание може да се прилага в Живота. Сол, това е градеж – започване на градежа, ла е мазилка, си e завършване на прозорци и врати. Тогава вие ще свършите – ще направите не само механически прозорци, но ще знаете, че един прозорец е едно отверстие, място отдето Светлината може да дойде. Вратата е място, отгдето един човек може да дойде – път за движение на душата. Когато ние говорим за прозорци и врати, разбираме, че прозорецът е място, дето Светлината може да проникне, а вратата е място, през което душата може да влезе. Това са само някои окултни бележки в музиката, за тях ще говоря и друг път.

*Сега изпейте до. Вие вземате до-о, има ли музика в туй до-о-о? Още по-тихо! Душата още не взема участие в туй пеене. В тия трептения не само ти трябва да вземеш участие, но трябва да контролираш и дихателната си система, понеже тук имате още един от важните центрове – ларинкса. Чрез мозъка вие ще развиете ларинкса. Правилният говор в света зависи от музиката – ако музиката е правилно развита, и говорът ще бъде правилно развит. Следователно ще съсредоточите всичката си енергия в белите дробове – между симпатичната система и ларинкса; между тия два възела започва да се върти това колело на мозъка. Разбира се, у вас има този срам – ако вдигна някого сега да пее, вие всинца ще почнете да се смеете. Например няма да гледате как пее той, ами ще се кискате, ще се смеете, че той не взема правилно тоновете. А с това вие убивате желанието му да пее.

*Е добре, сега нека вземем всички първия тон до. (Всички пеят: до, до, до.) Сега, да дойдем до ре. До, ре, ре, ре – по-силно. (Всички пеят.) Не го вземате правилно, не е чисто туй ре, куца ви нещо, показва, че енергиите не са разпределени правилно. Но до е чисто, добре е. (Всички изпяха последователно цялата гама.)

*Аз някога ще ви занимая – ще вземем някое окултно упражнение по музика. Тогава ще направим една разлика: ще изпеем една обикновена песен по обикновеному, а после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, за да видим какъв ефект може да произведе тя.

*Сега, останалите работи ще прочетете следващия път. Друга тема имате ли? (– Не.)

*За музиката всъщност отсега нататък ще мислите. Колкото теми сте написали, ще се спирате върху тях и ще ги преглеждате наново, защото в бъдеще ще започнем да съчетаваме – например ще искам да съчетаете отношенията, които съществуват между музиката и планинските върхове. Разбира се това са сложни упражнения, ние ще минем по-после към тях. След още една година ще дойдем до сложните упражнения. Ще гледате да турите сега една здрава основа, защото ако не турите тази здрава основа, не можете да съградите. Защото в Окултната школа ние имаме за цел първо да развием центровете на Вяра, Надежда, Любов, да развием музикалните чувства, да развием въображението, да развием математическите способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие, човешката гордост, после да впрегнем екзекутивните способности на човека в работа, да развием речта, да я турим в правилен път, после да създадем правилните форми за Живота. Това са задачи, върху които трябва да се работи. И след като се развият тия центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известно течение и тогава може да се манипулира вече. Та предстоят упражнения, упражнения.

*Ще пее, ще почне да пее гамата отдолу нагоре и отгоре надолу, ще каже: „Животът е една възходяща гама.“ Започни от долно до и върви до другото, до горно до. – „Мен са ме скъсали“ – ще слезеш надолу с гамата, т.е. скъсването ще го считаш за връщане по обратния път. Като скъсат някого, ще кажат: „Върни гамата назад – до, си, ла...“ Който не разбира музиката, ще каже: „Скъсан съм“, а който разбира музиката ще каже: „Пея гамата по обратния път“ – и тогава ще се качи отново до горно до. И когато усвои тоновете, той благополучно минава изпита. Но и когато го скъсат, пак ще пее правилно гамата назад – то е едно и също нещо.

"[[Влиянието на музиката 2]]"22.06.1922г.

[[КНИГА: Трите живота]]

----

*Сега тази вечер ще имаме едно окултно упражнение по музика. Ще пристъпим към него, за да ви дам понятие за трансформирането на енергиите по един музикален начин.

*Вие седите някой път и си мислите: "Един човек, който говори за Бога, трябва ли да пее, трябва ли да свири?" Религиозните хора имат смешни възгледи: "Светият човек да вземе цигулката и да свири! Той трябва да бъде мълчалив като дъб."

*Ще пееш, когато ти се пее; ще запееш и не се бой, който и да е там. Ама имало болен. Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее. Той ще ти каже: "Благодаря, че ми запя." Има песен, която дразни хората. Тогава не пей.

*Тази вечер ще имаме едно упражнение Сила жива, изворна, течуща. То ще бъде първото окултно упражнение по музика. Ние ще се отклоним от всички музикални правила. Сега ще кажете: "Ама туй не е по правилата на музиката." Задръжте си за вас тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечер ще изпълним едно упражнение по окултна музика. Ако можем да го усвоим – добре, ако не – за друг път ще го отложим. (Учителя нагласява цигулката си.) Сега поразпуснете се малко, ще пеете, нали? Поотпуснете си гърлата! Някой ще каже: "Аз съм стар." Никакви стари хора не искаме, а певци. Аз ви считам всички сега за хор. Другите ще ви избират, ще опитват гласовете ви на цигулка. Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителя свири на цигулката и пее упражнението "Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето." Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. Следователно ние можем да направим и онова, което не знаем. Ние ще ви създадем ред окултни упражнения. Сега да изпеем пак упражнението. (Всички го изпяхме.) Свършена работа! Още веднъж! (Изпяхме го още веднъж.) Сега думите в това упражнение са нагласени на тонове, които са във възходяща степен. И вибрациите им са такива. Тъй че когато искате да се тонирате, може да пеете това упражнение. Щом пеете, всякога ще се тонирате. Неразположени сте – започнете. Сега с туй упражнение ще направите опит. Имате най-лошото разположение – ще изпеете упражнението и ще видите резултатите, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните мелодията. Изпейте го още веднъж! (Изпяхме го още веднъж.) Думите "зум-мезум" в окултната музика регулират; те са равнодействащи сили. Сили, които регулират всичко. Зум-мезум – те са мярка. "Тумето" има едно от най-хубавите съдържания. Но понеже съдържанието е толкоз хубаво, аз не искам да ви го преведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пеете, без да знаете превода. Сега вие може да го тълкувате, както искате, всеки може да му даде какъвто иска превод. Трябва да знаете, че това и ред други упражнения са необходими за вас. Тия упражнения няма да ги изнасяте навън, за Школата са. Вие ще правите опити с тях и когато сте убедени в силата им, ще ги кажете на другите. Няма да ги изнасяте навън; ще правите опити, ще наблюдавате и един ден, когато ще имате резултати, тогава може да ги поверите на друг. Но вие ще кажете: "Нали това е едно благо, защо да не го поверим на света?" Какво ще го поверявате – другите хора си имат песни. Я го изпейте пак! (Изпяхме го наново.)

*Някой път, като дадете концерт, туй упражнение ще го сложите между номерата като куриоз – да изненадате публиката, да видим какъв ефект ще произведе. То половината е на български, половината – на език, който не го знаете. Още веднъж. (Пак го изпяхме.)

*Сега в ума ми има една мисъл: да ви поверя ли втория глас, или да го задържа за друг път? Защото щом вземем втория глас, ще се измени настроението ви. Първият е в мажорна гама, а вторият е даден в минорна гама. Хайде, изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.)

*Сега именно, при условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката – това е един от великите Божествени методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме, и всички трябва да пеем. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш, отслабваш. Постоянно пеене, пеене, за да се тонираме. Я още веднъж го изпейте! (Учителя свиреше на цигулка и ние всички изпяхме упражнението два пъти.) Виж как лесно се усвоява! Виж какви опитни певци сте всички! Значи първото упражнение е много сполучливо, препоръчвам ви го. Ако тъй можете да го завършите, отлична е работата. Още веднъж го изпейте! (Изпяхме го всички още веднъж.) Всякога ще спазвате правилата, да не ги изопачавате. Като пеете зум-мезум, да не дойде там да протакате. Това е упражнение, не е песен. Това аз го наричам окултно упражнение, думите са нагласени на особени гами. Ще минем към окултната музика, за да може да се пробудят някои висши чувства у вас. Те могат само чрез музика да се пробудят, да дадат нов импулс. Още веднъж! (Изпяхме пак упражнението.) Вярвам, че няма да го забравите, нали? Още веднъж! (Всички пеем упражнението.)

*Аз взимам тия окултни упражнения по музика, макар че те са доста трудни. Но тия окултни упражнения служат за превръщане на енергиите. Например техникът или човекът на съвременната наука знае да превърне водата в пара, парата може да превърне на електричество и да я впрегне на работа.

*Та сега от всинца ви искам най-първо най-нежното чувство, най-мекия поглед и най-сладката дума. И затуй тази вечер ви пея тази песен. Аз никога тук с цигулката си не бих дошъл да ви свиря. Плащате ли ми нещо вие? Ако аз ви дам един концерт, трябваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате и не само че не плащате, но като влезете в дома си, не го прилагате.

*Сега ни най-малко не се смущавайте, че не можахме да свършим упражнението. Аз нарочно го оставих, за да се роди във вас една мисъл да работите, да се развива музиката. Законът в окултизма е такъв – щом се разреши един въпрос, десет въпроса трябва да останат неразрешени. Първия глас знаете, втория всеки да се старае да си го припомни. По един или по друг начин, като правите усилия, той ще дойде; той се е запечатал във вас и ако вие се нагодите, гласът ще дойде. От вас ще изкараме добри певци. След една година старите ще имат гласове като на младите. Ако пазите правилата, гласът ви ще се възобнови.

*Упражнявайте се всички в музиката. Без музика в училището не може да бъдете ученици. В Школата музиката е един от необходимите предмети и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бъдете музикални, ще пеете, ще свирите. Най-малко трябва да знаете да пеете. Всинца може би нямате възможност да се занимавате инструментално, но за пеене всички без изключение можете. Думата не може е изключена. Виж, за инструменталната музика – там може да кажете: "Не можем да свирим." Но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е поставил цигулка на всички – гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук вътре цигулка имаш и ще пееш. И за всички – и за млади, и за стари – правило е в нас: ще пеем. После няма да се свеним от хората какво ще кажат. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Ние ще покажем на хората от музикалния свят, че има нещо повече, отколкото те разбират. Ще им дадем един подтик. И те мислят, че са музикални. Ние се радваме, че те така мислят и че работят. И хубаво – те приготвят пътя. Ние им благодарим. Те са изработили доста хубав инструмент – цигулката, но от чисто окултно гледище тя може да претърпи известно видоизменение. Там, докъдето днес са достигнали цигулките, те повече по никой начин никакво видоизменение не могат да претърпят. От триста години насам цигулката не се е изменила. Тя е достигнала до крайния си предел. Но по окултен начин цигулката може да бъде изменена, обаче трябва да се пробудят у човека онези вътрешни музикални чувства. Щом се събуди музикалното чувство, ще се намери майстор, който ще приспособи цигулката. Но засега цигулката е достатъчна. С нея може да се вземат не само половини тонове, но и четвъртини. Между един тон и половин тон има други тонове, които може да се вземат с цигулка. Всички тонове, които могат да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Ще пеете. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но са необработени. И между младите, и между старите, между мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения – ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат нисшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете: ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи. Например някои жени се чудят как да укротят мъжете си. Ако жената може да пее сладко, когато мъжът спи дълбоко, на другия ден сутринта, като стане, той ще бъде мек като памук и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпее най-хубавата песен. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се над главата му: "Хм...!" И той, като стане на другия ден – такъв ще бъде. И той почне: "Хм...!" Българите имат една поговорка: "Каквото повикало, такова се и отзовало." Спи мъжът. Изпей му най-хубавата песен и като стане, той ще бъде друг.

*За в бъдеще музиката ще бъде един метод за възпитание на децата. Поне децата може да се възпитават с нея. Затуй ще гледаме да употребим част от времето си само за музика.

"[[Практическо приложение на музиката - 1922]]"12.10.1922г.

[[КНИГА: Правила за окултната школа]]

----

*Като изучавате окултната музика, вие ще пеете – това е един начин за подмладяване. Под музика подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че е в нас – и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл.

*Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката. Тия закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика; ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите световни чувства, те са приложили музиката за световна цел. Всеки е използвал музиката за своята цел. Обаче окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Аз не искам да влязат някои в класа и да кажат: „Тези хора с какво се занимават! Не вземат да се молят, ами един седнал да свири, а другите пеят. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите от онези, които идват с такава цел – да критикуват. Ние ще използваме част от времето на неделната вечер за музика.

"[[Окултна музика, 22.10.1922]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

*И затуй аз употребявам окултната музика – тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен – ще почнеш да пееш. Не си разположен – ще почнеш да играеш, и правилно ще играеш. Метод е това – ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме.

*Ще пеете съзнателно. Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете; ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов – от Бога е; не играеш ли от Любов – не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество.

*Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят музикантите днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък. Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда, и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази. Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение: Сладко, медено, от Слънцето изпратено, от пчелите донесено.

*Сега някои казват: „Да имаме едно оперно парче!“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен това. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици – аз ви давам пълно право да пеете, каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко, медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането е: ще се поляризирате чрез музиката.

*В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си. Защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо.

*Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой – там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителя пее „Сладко, медено“.)

*Туй е светска музика, не е обикновена. Един тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сурдинка, за да свирят тихо, докато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителя свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон, като се вземе с първия, втория или с третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.

"[[Влиянието на електричеството, 29.10.1922]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

*Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – през източните, западните, както и при българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци – откъде е взета, как е произлязла тя, тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче.“ Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.

*Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да се създадат у вас новите образи. Например езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва също да бъдат картинни, да имат много живи образи.

*Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не можеш да я превърнеш по никой начин в една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.

*Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде водата на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени.

*Българските народни песни, тия, игривите хороводни песни, са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни, са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.

*А онзи овчар, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама; мелодията заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.

*После ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия, ще ви дам образец на духовна музика. В църквата туй, гръцкото пеене, както днес пеят – това не е духовна музика. Трябва да мине време, тогава ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, Небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, Небето не се отваря. То не е и упражнение.

*Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябват музика и поезия заедно.

*Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“ Със своята крайна мекота, с яснота, картинност и с природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.

*Музиката е изкуство на Ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за Ангелите всеки един музикален тон – това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за Ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем дo, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалече само звука. Звукът е достигнал до нас, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа например тъй: хм – хм (Учителя пее „Сила жива“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това!

*Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама той е в хармония, във връзка е с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка.“ Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй както са.

"[[Музика и пеене – средство за тониране, 19.11.1922]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

*Музиката, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му въздействате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но и интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и във вътрешната. Например ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и светските отвън, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, че има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение – може да идем до Елидере и да изберем там някое стръмно място. Там, където реката се отбива, има едно ханче; ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението ª. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, на камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика.“ Хубаво, този шум е произвел едно благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концерт, който се дава, слушайте най-големия виртуоз и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шумът на тази река. После не само това – идете при някое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, в калните ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, където да има камъчета, големи и малки, и водата да се блъска тук и там. Ще видите каква музика има там! После, като идете в гората, там ще чуете такива симфонии, арии... Трябва да ви изведа там, има особено време през годината, когато ще чуете този концерт. Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли, вие сте минали оттам, ама не сте наблюдавали. Ще идете сред Природата, ще забравите всичките ваши грижи и ще слушате. Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо; после забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва, дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища и след туй пак започне утихване. Ако имате слух, ще чуете, че туй трептене от всеки един лист има особени звукове.

*Окултните гами на Природата са други по отношение на нашите гами – с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена. И ако вие се настроите според тази музика на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „Откъде взехте това парче, от кой автор?“ Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живата Природа, от дърветата особено.

* Красивият живот е Разумният живот! Нищо повече! А този Разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз. А вътрешният израз сега за нас се изявява чрез музиката. В нас има музика. Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее; макар и да не е певец, той вътрешно пее – или си пее, или се моли. Що е молитва? То е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще Ă дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка – направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от Ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, той е от Божествения свят.

*Та музиката е един начин да оживее Природата за вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот – няма да намерите у тях тази преснота. Например българите постоянно говорят за своята музика.

*Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора отделят повече време за нея. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ще ги похваля.

*Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка – сто направи, но се научи да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея!“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – това нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец.“ Ще ви дам правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви.

*Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете.

*Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са духовете. Някои си казват какво ли правя аз? Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как тя пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам Ă: „Колко е хубаво. Тук, еди-къде си, хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила* малко.“ Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиват, но на някои казвам: „Ти трябва още да се учиш.“ Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета; отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох – да видя къде се е скрил.

*Отидох – оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“ Казвам: слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти!

*В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, се е проявявал като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух.

*Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по любов да пеят. Ако искате да се учите и тия упражнения да произведат ефект върху вас, ще трябва всичко по любов да правите и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законите. Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да взимате тоновете много вярно, чисто. Най-първо ще се научите да взимате добре четирите основни тона на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези четири тона и след това постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Аз не казвам, че без музика не можете да живеете, можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си.

*Та в новото Учение непременно искам от всинца ви да знаете музика. В Школата който не е музикален, той не може да бъде ученик. Всички трябва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото ако станете много чувствителни, ще станете тщеславни и горделиви, но трябва да развивате образи – чувствителността да се обърне на образна музика. Образите са качество на човешкия ум.

*За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана* си, ще правите известни упражнения – да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието – всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч – и тя се изразява по един музикален начин. Например като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да възстановят музиката чрез пеенето и играта, а ние, като видим това, ще се произнесем малко нецензурно, ще кажем: „Туй са известен род кълчения.“

*Всяко едно движение изразява известен музикален тон. И с музиката по-нататък ние ще изучим тия движения. Когато движението съвпада с тона, който му съответства, то е една велика сила. Сега там псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават.“ Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам предвид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега, доколкото виждам, между всички ви има някои доста даровити по музика. А то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността! А нам ни трябва мекота, музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. И ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде.“

*Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката. В него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път.

*Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на четири части и едва може да я пеят.

*Прилагайте музиката в живота си! Да кажем, имате някоя мъчна работа да свършите: започнете да пеете. (Учителя пее сам „Лъчи от Бога Благост ще ти донесат и в душа ти Радост ще внесат.“) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми сладки думи две.“… (Учителя пее сам.) Тези, сладките думи, кои са те? Туй не е измислено. Казват българите: „Кажи ми две сладки думи!“ Там се взимат и хубави, и весели думи. (Учителя свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Това са български песни.“ Не, не са български песни. Това са песни на Природата. Този мотив не е роден от българската глава. Българска музика било това!

*Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но тя има два превода. Музиката си е музика, един принцип е – тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, то е музика. Всяко приятно настроение – това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък, както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия Живот. Музиката е граница. Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба му) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват: „Човек е манас“ – то е светът на Ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ пред един най-прост Ангел е като един невежа. Най-ученият философ на Земята пред един най-прост Ангел ще се намери в положението на едно малко бебе.

*И тъй, ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем. Но тази музика, която аз препоръчвам, тя трябва да внесе следните елементи – окултната музика внася освежаване на ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Ако имаш да решаваш някоя задача, правилно ще я разрешиш. Някой пита: „Как да реша задачата?“ Ще пееш и правилно ще я решиш. Като си попееш пет минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение, светлина и чистота в ума, тя върви в съгласие. Трябва не само да се възродиш, но и да решиш правилно задачата си. Например в музиката има и някои тонове, които са свързани с думи. Ние ги свързваме с думите, за да се развие в нас чувствителността. Пък някой път чувствителността се отразява зле върху нашата памет. Сегашните музиканти са много чувствителни. Изобщо музикантите са много честолюбиви, от много малко кипват. Вземете някой капелмайстор или някой диригент на хор – като си втренчи очите, не може да търпи грешки. А той трябва да бъде тих и спокоен. Туй е, защото идейна музика няма още. Сега няма какво да го осъждаме. Прав е, трябва да се пее хубаво. Той не може да слуша тия неверни тонове. Прав е! Та първо ние ще пеем за кого? Ние ще пеем от Любов. Ще турим за основа Любовта и ще пеем! Тогава аз например казвам: „Много ми е тъжно, не ми се пее вече.“ Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето – трябва да пееш! Защо да не пееш? Както ви казах тази сутрин, ние трябва да мислим, защото много скъпо костваме на Невидимия свят.

"[[Практическо приложение на окултната музика, 26.11.1922]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

*Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. „Ама не ми се пее.“ Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото.

*Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява.

*И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: „И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език.“ Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален.

*Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение.

*Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех.

*Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: „Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея.“ Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер.

"[[Окултна музика, 3.12.1922]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

*Писането, пеенето – това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, като едно от мощните средства за развитието ни. Пеенето, размишлението – това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно е концентрирането на ума. Например защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може.“ Може. В нашия живот по-напред Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към Земята.

*Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега аз сам ще пея.

*Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво.“ Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както Ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както Ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон – тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци.

*Всички може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали от него! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката можем да привлечем Ангелите, те ще се заинтересуват от нас и вие ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие.“ И ще започнем да пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. *Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят.

*Ти ще пееш като за себе си – ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще си тръгнеш, като че нищо не се е случило.

*Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта – ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да вземате тоновете ясно.

"[[Музиката – средство за концентриране]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

*За музиката има разни мнения. Сега вие ще заучите тези музикални правила тъй, както са, като образци. От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. Сега ние минаваме набързо тия упражнения.

*Сега в музиката вие слушате тия класически музиканти и композитори: Моцарт, Бетховен… Но ако някой ви попита: „В какво седи класицизмът на Бетховен?“, казвате: „Чудно нещо! Той е дивен!“ Но какъв е? Казваш: „На еди-кой си чувствам аз силата му.“ Какво чувстваш? Там, като видиш нотите, може да покажеш коя нота, кой пасаж ти харесва, защо и за какво. Той може да означава някаква идея. Например може ли някой човек да се кара и да ти говори тихо? Той, като ти говори любовно, може да ти каже: „Ти си благ човек.“ А като иска да се кара, ще натърти гласа си съобразно с тоновете в Природата: с това, дали тоновете са силни или тихи, се изразява известна идея. Така и на някой концерт ще вдигнат една олелия. Хората казват: „Отлично свири!“ А пък аз казвам: все се караха те. Има оркестранти, които свирят бурно. То е хубаво; като караница е, но трябва да изразят известна идея. В музиката трябва да изразяваме образно всичките чувства. Трябва да знаем и начина, по който се изразява едно чувство. И в пеенето е същото. Ние като започнем, че и Любов, и всичко – караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има в нея. Поезията е скрита вътре в самата музика. И аз искам да помислите върху туй. Това е една широка област. Сега, тази вечер, ние ще ви изпеем В зорите на живота, после ще ви изпеем нещо за Мусала.

*Не е мъчен този мотив, но в пеенето ще пазите едно правило: когато пеете, ще концентрирате ума си! Щом изгубите концентрирането на ума си, не може да пеете. После, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Певците не мислят за гърлото. Гласът ви и умът ви ще присъстват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Само така ще се създадат хубави гласове. Израз на мекота трябва! Това са упражнения, които трябва да минете. Сега, като пеете Махар Бену Аба, внимавайте за израза на песента. Това са едни от най -великите звукове.

*Няма да се плашите, няма да се страхувате – ще давате израз на душата си. В окултната музика няма да се страхувате. Може да има страх, но не тук. (Изпяхме всички „Махар Бену Аба“.) Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние. Туй прекъсване, което се вижда в упражнението, то е във връзка с други музикални гами.

*Прекъсването значи, че има други гами, други упражнения, които не можем да ги изпълним; ние изваждаме само простите. Аз ви казах, че има мелодии, които мъчно могат да се преведат в една окултна песен; даже и в едно окултно упражнение има големи тънкости в тях. Ако не можем да извадим тези тънкости чрез обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда обикновени работи.

*Сега да изпеем слога ХА. Вие се смеете, но направете някой път опит, да видите как действа това ХА. Окултен тон е той. Всеки, който се смее така: ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят, да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога ХА се отваря душата. Тъй! Природата си има израз и ние изкуствено трябва да го предадем. Трябва да се упражнявате! После правете упражнение с буквите а и е! Вие трябва да избягвате туй пеене със звуковете иее-иее, то е гръцко пеене. Ти едновременно трябва да прокараш три тона отдолу през гортана си. (Учителя свири съвсем тихо, след това пее: ха-ха-ха.) Човек може да прокара гласа си чрез лъка на цигулката си и да накара цигулката да пее, каквото той иска. Сега за онези от вас, които не са толкова добри певци, като на ученици на окултната наука аз поставям за тях музиката като средство за усилване на волята. Ако вие не можете да преодолеете малкото мъчнотии на гласа си, тогава где седи волята ви? Именно в преодоляването на мъчнотиите ще калите волята си. Онзи, който не е способен в пеенето, той чрез думите на упражненията ще трябва да упражнява и своята воля. И музикантите се развалят по нямане на воля. Те си създават идеята, че знаят много да свирят, че са добри цигулари, но всъщност хората днес едва са засегнали изкуството да свирят на цигулка. Те мислят, че имат добро изпълнение. Може ли един музикант тъй да предаде едно любовно настроение с цигулката, че като свири, околните да познаят, че за Любов свири – да изрази гласа на Любовта? По някой път, след като ти е разказвал дълго време за тези неща, едва ще разбереш за какво ти свири и ще почнеш да чувстваш това. Не, не! Вие, без да знаете всичко това, само като ви засвири някой, трябва да почнете да го чувствате. Хубаво свирене е това – и онзи, който не знае какво се свири, да го чувства. (Учителя свири селския диалог много живо и образно.) И мислите ли, че известни наши чувства ние не можем да ги изразим чрез музиката? Можем. Не само това ще знаем чрез музиката, но ще знаем и как човек играе.

*Сега имайте предвид, че всичките движения на ръцете са музикални. Всички движения в нас трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони. И често, когато ние парализираме волята си, то е, защото ние не правим правилни движения. Всяко движение на очите, на ръцете ни, във всичките наши пози трябва да бъде съвършено естествено. И към туй трябва да се стремим. Можем ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от Невидимия свят ще почнат да ни преподават.

*Ще бъдеш искрен в движенията си. Нашите движения трябва да бъдат музикални. И говорът ни – също. Когато аз говоря музикално, думите ми произвеждат един ефект, но някой път правя известни нарушения, за да видя какви резултати ще произведат думите ми. И често, когато съм употребявал някоя дисхармоничност, някой дисонанс, виждал съм какви резултати произвеждат те.

*Трябва да говорим музикално! И човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. Само любещият човек може да изрази Любовта! Любовта – това е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение с Бога и следователно, когато ние любим някого, всичките негови действия са за нас красиви. А щом не го обичаме, колкото и да е съвършен, не ни харесва. Питам: коя е онази сила, която прави хората пред нас красиви, добри? Любовта, Любовта изглажда нещата. Ако вие дружите с човек, който ви обича, Любовта му ще преобрази вашия характер, вашият поглед ще стане по-мек. Любовта ще я турим в действие: в гърлото, в очите – навсякъде. Ако аз те срещна и ти се пооблещя, какво ще произлезе от това? Това не са естествени маниери, движения. Това са карикатури. Ти изведнъж искаш да представиш известна идея. Тази идея има само едно правило, само един начин за изразяване – нещо сериозно има в нея. Може да се усмихнеш естествено: този твой смях ще бъде тъй естествен, тъй искрен, че всекиму ще е приятно, а не да се изкривиш. Не прави така, че хората всичко следят.

*Та в Школата аз ще ви обърна внимание на правилните движения. Внимавайте за вашите движения! Неправилните движения развращават света. Всяко движение да е на място. Туриш очите си в едно направление – трябва да изразяват нещо, в друго направление – също. Например вие погледнете едного и после изведнъж погледнете надолу. Туй не е красиво. Задръж погледа си. После, някой се ръкува бързо и си отдръпне ръката. Като се ръкуваш, не задържай ръката дълго време, не я стискай много; като хванеш ръката, хвани я добре. Тъй и ръкуването, и то е ритъм вътре в Природата, следователно и движенията ни трябва да са музикални. Сега аз не искам да започнете само да пеете, но казвам, че музиката има свои вътрешни изрази в движенията. Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с речта, тя става още по-красива. Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята.

*Питам: ако във всяка една къща имаше хубаво пеене, ако дъщерята и жената пеят хубаво, бащата като влезе в дома си, не ще ли му бъде приятно? Пейте, не бойте се – ще има мир вкъщи! А сега хората, като са престанали да пеят (т.е. те пак пеят, но по друг начин), на друга гама са започнали да пеят и не се разбират. И това е музика, но много груба. А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите. Аз да ви кажа как да пеете: пейте си вие тъй, като че няма кой да ви слуша. (Учителя свири и пее „Мусала“.) Сега хубостта, значението на тия песни какво е, защо ги пеем? Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо.

*Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. „Ама не ми се пее.“ Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото.

*В туй отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява. После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: „Е, той е класически автор, този Бетховен.“ Но какво е искал да каже Бетховен? Той имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идат други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира.

*И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: „И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език.“ Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален. У англичаните, които са такива материалисти, много малко музика има в тях. Също и у американците, но американците съзнават това, чувстват тази нужда и викат най-видните музиканти да работят между тях, плащат им скъпо, защото те знаят, че ако не е развита музиката, ще пострадат. И ние за вас ще повикаме такива велики музиканти и ще им платим.

*Сега аз ви гледам – вие оставяте на хора той сам да пее. Не, в неделя сутрин всички ще пеете; ще се вслушвате в хора, ще се водите по него, но непременно ще вземате участие. Всички ще пеете, без пари ще пеете. Нека всички вземат участие в туй пеене в неделя сутринта. Някои от по-старите казват: „Чакай да видим как ще пее хорът“, и вземат едно критическо положение. Не, не, всички ще пеете. Вие се вслушвайте в хора – той изразява музиката.

*Тия бележки, които сега нахвърлих, те са важни, важни са заради бъдещите ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нямате музика в душата си, този океан – животът, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде никоя вълна, заличи написаното – и пак наново пишат. Това е животът без музика. Ти пишеш – той заличава; ти пишеш – той заличава. И най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Защо? Защото няма музика. Хората не се молят, казват: „Молитвата е глупаво нещо, не е изкуство.“ Не! Молитвата е още по-велико изкуство в живота. Да се моли човек – това е още по-велико пеене.

*Сега някой ще каже: „Защо да не вземем do, rе, mi, fа и т.н.?“ Ако вземем тия тонове, няма да има никакво значение, не е то do, rе, mi..., то е ха. Да изпеем пак с ха цялата гама, но с постепенно усилване. Сега пак ще се изпее, но с едно малко спиране на ха, тъй – ха, ха, ха. Буквата х е пълна буква, а буквата а е празна. Като произнесеш буквата х, ще се напълниш, казваш ха, ха. Сега ще изпеем по друг начин гамата: do, rе, mi, fа, sol, lа, si, dо. Забелязахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пяхте ха, ха..., имаше утихване, утихване. (Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си. Туй, силното пеене, после ще дойде. Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте, пейте ха, ха, ха... (Учителя пее.) Вземете основните тонове: do, mi, sol, dо. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. (Всички пеем „хаааааа“ към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом. Седнете, произнесете с пеене слога ха – пейте така, с постепенно отслабване. (Учителя пее, показва как. После пее друга мелодия.) Сега ще кажете: „Е, аз ще направя това?“ Не трябва само да го изпеете, но важно е какво ще излезе. После, това упражнение със слога ха не позволява да се пее как и да е. (Учителя пее „ха, ха, ха“ с повишение и после с понижение на гласа.) Може да ви дам едно упражнение: сутрин, като станете, ще изпеете изведнъж ха, ха, ха с повишение и после ха, ха, ха с понижение, колкото пъти можете да го вземете с гласа си. С усилване на тона може да се вземе десет пъти. Туй упражнение е същевременно и за дишането, но тихо го пейте. Защото ако пеете много силно, ще развалите гласа си, вашият гортан ще се развали – тия, грубите движения ще го развалят. Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадат тия упражнения, някои от вас казват: „То и без тях може.“ Без всичко може, но без тях не може. Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може. Те са неща необходими и основни. Не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех. Въпросът не е в многото учене, а да се стремим към туй, същественото, което трябва да стане у нас. В туй отношение искам окултната музика да ви даде един подтик. Този опит е пръв; искам да приложим музиката като едно средство за лекуване на самите вас, като средство за подем. То не е тъй лесно, но може да се приложи.

*Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: „Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея.“ Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер. А сега не че вие не искате да бъдете устойчиви, но външният свят е много неустойчив, нециментиран; и тогава, разбира се, неустойчив ще бъде и вашият свят.

"[[Окултна музика. "Мусала", "В зорите на живота", "Махар Бену Аба"]]"03.12.1922г.

[[КНИГА: Правила за окултната школа]]

----

*За да може музиката да произведе ефект или за да можете да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни по сила тона. Например, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове , те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви. При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате. Ако в един момент в живота ви например вие сте тихи и добри, това са тихите тонове. А някой път в някои моменти от живота ви вие сте гневни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е един контраст, туй са силните тонове. Не считайте това състояние на душата си като нещо лошо. Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй, третото, не се предава чрез цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката.

*Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо!“ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание.

*Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате. В туй отношение трябва да научите елементарните тонове: силните и тихите тонове. Например някой път сте възбудени. Тогава употребете един силен контраст в музиката. Ще кажете: „Време за пеене ли е?“ Ами че как ще се упражните вие, как ще си въздействате, как ще калите вашата воля? Време за каляване е – да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия от която и да е част на мозъка се отразява върху музикалните ви центрове. Всички не сте еднакво подготвени за тази музика, но за в бъдеще с нея все-таки ще може да си въздействате във възпитателно отношение, за да можете да регулирате вашата енергия.

*Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменитите цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие, като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на своето гърло, за да може той да ви слуша.

*В говоренето трябва да има музика – ще говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си.

*Как свиря – аз това го зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо, според това как въздейства цигулката върху мене. Например някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя Добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам под музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си.

"[[Закон за контрастите, 20.05.1923]]"

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

----

== 1925г ==

*Вашето пеене е обикновено. Като пеете, идеята трябва да изпъкне. Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг начин? Пееш ли на другите, както и на себе си, тонът не се губи. Това е естествено пеене. Първата спънка за вас е там, дето не сте естествени.

*Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба!

*Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Да се молиш добре, значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата, приета от Бога. Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика.

*Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрия живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?“ Какво ще каже? Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. Някои от вас имат доста хубави гласове.

*Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея!“ Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. Често вие казвате: „Аз няма да направя това, аз няма да ида при еди-кого си.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого си“, и т.н. Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни. Например в някой вестник пише, че къщата на Стойчо Драганов изгоряла. Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата си къща и си е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл. После съобщават, че някой си Славчев изгубил десет хиляди лева. Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните. Те не са изгубени пари.“ Ами този, който ги е намерил, какво прави? – Хвали Господа. Може би ги е намерил някой беден човек. Вие ще кажете в себе си: „Откраднали са парите на този човек!“ И след всичко това уж по Бога ходите. В нас обиране няма, никой не може да ни обере. Изгубиш ли пари, ще си кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила. Положителни мисли ви трябват! Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога да живея.“ Надали ще живееш!? Ти още не си започнал да живееш – какво говориш за живота си? Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползвате от тях. Слаби или силни, те ще ви уякчат.

*И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но само онзи може да пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. Виж българина, като му дойде кумът на гости, как хубаво пеят и двамата! После, вижте как хубаво пеят момите и момците на хорото! Все трябва да има нещо, което да стимулира човека. Пък вие тук както сте, нямате обект. Казвате: „Защо ми трябва да пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва да пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек? Трябва ли да изляза на сцената да пея? Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но да допуснем, че всички ние започнем да съзерцаваме. Какво ще излезе от това? Не, има време за всичко. За всяка деятелност в света има определено време. Времето за музика трябва да го отделим за музика, то е определено време. Времето за мислене трябва да го отделим за мислене. Времето за работа трябва да го отделим за работа, и т.н. Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало. Ама баща ти умрял. Пей на умрелия си баща! Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!

*В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.

"[[Правилно пение]]"28,01,1925г

[[КНИГА: Абсолютна справедливост]]

==1927г. ==

*Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.

"[[Предназначение]]"12.01.1927г.

[[КНИГА: Неразрешеното]]

----

* Добре е човек да пее хубаво, да завладява с гласа си. Добрият певец задоволява себе си, задоволява и слушателите си. Истинско пеене е, когато човек пее за себе си. Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят. И който знае, и който не знае ще пеят. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.

*Ако в мислите и желанията на хората има музика и поезия, те непременно щяха да се реализират. Всеки човек не може да има музика. Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ларинкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко певци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете do, mi, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути.

*Изпейте гамата до мажор, а след нея песента: "Духът Божий".

*За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добрият певец се обезсърдчава, ако няма хора, които да го разбират. Великият певец, великият поет трябва да бъдат заобиколени от хора, които да ги разбират.

*Допуснете сега, че искате да изпеете една нова песен. Какво се изисква за това? На първо място се изисква разбиране. Без разбиране всеки ще изпее песента по различен начин. Всъщност един е правилният начин за изпяване на дадена песен. Тъй както вие изпяхте песента "Духът Божий", това е обикновено пеене, вън от правилата на истинското пеене. При такова пеене песента изгубва всякакво значение. Като изпеете песента така, тя става обикновена и у вас изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга песен.

*Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама.

*Изпя се новата песен: "Синът Божий." Тя започва с думите: "Имаше человек.." (текст от Евангелието на Йоана, 1 гл.). Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате в пенето, вие ще станете добри певци. Какво става всъщност? Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен.

"[[Вероятности и възможности]]"30.10.1927г.

[[КНИГА: Великото и красивото]]

==1931г. ==

*В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35 000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.

*Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете, струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.

*Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете, дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.

*Упражнение. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента "В начало бе Словото", на обед – "Бог е Любов" и вечер – Духът Божи". След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме, как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота, само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни, или радостни, мислете право. Дали сте скръбни, или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда

"[[Музикални прояви]]"20.05.1931Г.

[[КНИГА: Реалности и сенки]]

----
*Музиката хармонизира мислите и чувствата на човека. Щом мислите и чувствата му са хармонични и постъпките му ще бъдат хармонични. Това наричаме ние музикален живот. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човека не са регулирани. Такъв човек се отличава с голяма разсеяност. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката в живота си, чувствата му постепенно се уравновесяват.е противодействие, което го спъва.

*И тъй ще уреждате сметките си по любов; ще пеете и ще свирите по любов. Методът на любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

*Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. Кой създава дисхармонията? Хората я създават. Обаче, те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.

*Истинска музика е тази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото.

*И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности. Човек твори, когато съчетае хармонията на мисълта и мелодията на сърцето си в едно цяло.

*Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания.

*Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете, какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално.

*Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.

*Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

*Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната!! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите, като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. Ама нервен съм, не мога да бъда музикален. Нервността не изключва музикалността.

*Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм.

* Например, искате да вземете един тон, но не знаете, кой да вземете и как да го изпеете или изсвирите. Щом взимате отделен тон, той трябва да бъде основният. После, трябва да го вземете правилно. Всеки тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Главният тон е важен, а останалите шест са допълнителни тонове. Когато между различните тонове има хармония, те изпъкват един след друг. Най-малката дисхармония между тоновете е причина за тяхната неправилност. Достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите. Ако всички са в съгласие, между тях има яснота и чистота.

"[[Музикален живот]]"17.06.1931Г.

[[КНИГА: Реалности и сенки]]

----

*Каквото и да се говори на хората за тоновете в музиката и за мислите в човешкия живот, малцина имат ясна представа за тях. Както тонът, така и мисълта са сложни неща. Затова между тоновете и мислите може да се направи връзка. Правилният тон е подобен на правата мисъл. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл. Той има отношение към правите мисли, чувства и действия. С други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно, само музикалният човек живее правилно. Защо? Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички неща стават във време и пространство. Затова под "тактичен" човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо навреме и на място. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно. Който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др.

*Ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат, но като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на земята.

*Каква връзка има между правилния тон в музиката и целувката? Неправилният тон представлява неестествена целувка. Природата обича верните и правилни неща. Следователно, мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат верни и правилни. Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа. Който пее така, само той може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление. Младите трябва да пеят. Не е така. Всички трябва да пеят - и млади, и стари. Който не пее правилно, не може да пристъпи към рая. Дълго ще чака пред царската врата, но няма да му се отвори. Ако мислите, че и без пеене ще влезете в рая, вие се лъжете. На небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират истината. Преди всичко, човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее. Не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпрос, пеенето и музиката да станат професия на човека, но да пее от любов към пеенето. Казано е в Писанието: "Ще пеете и ще възхвалявате Господа". Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана. Животът без музика е живот без любов, без светлина, без свобода. Живот с музика е живот на любовта и на доброто. В любовта и в доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на любовта е музиката. Без музика любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с любов. Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и радост. Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред любовта. Затова, вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е любовта, там е животът. Защо се срамувате от любовта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовта, нищо не постига. Той ще пее и свири, но няма да стане даровит музикант. Някой иска да се учи при най-видния професор по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорът ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, няма да го приеме. На същото основание мнозина искат да видят Христа. И това е възможно, обаче, Христос се интересува само от онези, които имат някаква дарба и са готови да работят върху себе си, да развият своята дарба. Без тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете.
*Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее. Каквато служба и да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и добро пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят.

"[[Правилният тон]]"04.11.1931г.

[[КНИГА: Събуждане]]

----

*Музиката съществува в природата. Ако имате опитното ухо на музиканта, ще доловите такива мелодии, каквито никъде не сте чували. За мнозина вятърът е шум, бучене. Обаче, за музиканта, който има тънко ухо, вятърът е величествена музика. За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана.

*В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35 000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.

*Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете, струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.

*Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете, дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.

*Упражнение. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента "В начало бе Словото", на обед – "Бог е Любов" и вечер – Духът Божи". След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме, как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме.

*Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни, или радостни, мислете право. Дали сте скръбни, или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда.

"[[Музикални прояви]]"20.05.1931г

[[КНИГА: Реалности и сенки]]

----

*И тъй ще уреждате сметките си по любов; ще пеете и ще свирите по любов. Методът на любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

*Най-съвършеният инструмент, с който човек може да си служи, е неговият език. В това отношение, всеки човек може да бъде музикант. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре може да си служи с този инструмент. Колко хора днес могат да си служат с езика като със съвършен инструмент? Всяка дума, която излиза от езика, може да произведе велик ефект, в положителен, или отрицателен смисъл.

*Божественият свят е свят на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията в живота. Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. Кой създава дисхармонията? Хората я създават. Обаче, те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.

*Истинска музика е тази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото.

*И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности.

*Има видни професори, които взимат за един урок по цигулка хиляда долара. Това са български пари над сто хиляди лева. Ако един цигулар взима толкова скъпо, колко трябва да платите на природата за скъпите уроци, които тя ви преподава? Някои мислят, че природата дава всичко даром.

*Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици във великата консерватория на живота, която трябва да свършите с отличен успех.

* Дълго време ще пеят и ще свирят, докато дойде време за изпит. Колко пъти ще бъдат освиркани!

*Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха. Тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави. Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н. Музиката на света не е нещо друго, освен "джас – бан" – музикална каша.

*Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете, какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално. Колкото и да го слушаш, в края на краищата ще кажеш, че има още да говори.

*Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.

*Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

*Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите, като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – Ама нервен съм, не мога да бъда музикален. – Нервността не изключва музикалността. Ако нервният употребява енергията си разумно, нервността е ценно качество. Нервният върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервен.

*Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква в сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизъмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на Тайната вечеря Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън.

*Разумното слово подразбира музикално говорене.

"[[Музикален живот]]"

[[КНИГА: Реалности и сенки]]

==1932г. ==

*Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете й не се менят. Например, дойдеш ли до основния тон „до“ в природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до", между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, минорни песни, но когато е здрав. Болният да пее минорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.

*Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до", не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до". Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и морала си туряме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.

"[[Закон за частите и за цялото]]"18.05.1932г.

[[КНИГА: Начало на мъдростта]]

----

* Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае, какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някои говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешния им смисъл? Не зная, какво е музиката.

*Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш, как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли, какво представя едно разумно движение, или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си; някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до”. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте, и не се страхувайте.

*Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално.

"[[Вътрешни опити]]"28.12.1932г.

[[КНИГА: Новата мисъл]]

==1934г. ==

*Някой път, ако разбирахте от музиката: не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката така: целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които Природата е турила в човешкия организъм. Например човешкият организъм има тона до. Но това до не е такова, както при обикновеното пеене. Това до си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. До се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното, механическото пеене. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене. Да допуснем според сегашното пеене, че имате ми. Ми съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между ми и фа има цял тон, също така и между си и до. Да оставим сега това. Другояче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама, фа е понижено. В сегашната гама вие фа не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама си не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите, ще имате до. А пък щом понижите фа, ще имате ми. В тази, естествената гама, или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате ми понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в ла, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота, от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите фа с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, фа диез. А пък фа представлява днес материалният свят.

*Фа подразбира в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери натясно. Фа е ученикът, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш фа в материалния свят.

*Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте фа. (Всички пеят „фа“.) Вземете до. (Всички пеят „до“.) Във вашето фа, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията й са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти някой път може да пееш механически, да чувстваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувстваш, че между ума ти и сърцето има отношение. И това го наричат в сегашната музика вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителя пее „до“.) За да изпееш до, трябва да си представиш нещата. (Учителя пее „до“.) Това е амплитудата на до. (Учителя понижава и повишава малко „до“.) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: до с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителя и „ре“, и „ми“.) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение.)

*Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея?“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.

*Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и вашето сърце. Има известни дисонанси вътре.

*Някой тон е понижен. Фа е понижено. За да повишите фа, произволно не може да стане. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина: ето ми, ето ла. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз, ако имате огъване, ми и ла ще се понижат, а фа ще се повиши. С повишението на фа имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите фа.

*Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратна посоката: ще повишиш ми и ла, а пък ще понижиш фа. Тогаз имате фа в естествената гама. Ще понижите фа. Всички християни казват, и Христос е проповядвал, учил е, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал фа, музикално го е понижавал.

"[[Мистичната чаша. Хигиена на душата]]"21,05,1934г,

[[КНИГА: Вечният порядък]]

----

*Същото е по отношение на музиката. Ако аз бих ви преподавал по музика, щях да ви изнеса една съвсем друга теория. Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство.

*А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко. И в мисълта има такова вливане. Някой път казваш, че мисълта ти бързо тече.

"[[Законът на свободата]]"19.12.1934г.

[[КНИГА: Ако говоря, том І]]

----

* Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, в него се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до", но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спирално. Ти, за да вземеш един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват от долу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Ти трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.

*Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това.

*Другояче са наредени сега тоновете. Защото в сегашната гама „фа" е понижено. В сегашната гама вие „фа" не можете да го понижите, но можете да го повишите, а „си" не можете да го повишите, а само да го понижите, защото щом го повишите, ще имате „до". А пък щом понижите „фа", ще имате „ми". В тази естествена гама или в гамата на живота всяка понижена нота изразява едно вътрешно състояние. Щом „ми" е понижено, понижението е във вашия ум. Щом понижението е в „ла", това значи понижение във вашите чувства. Следователно, за да се уравновесите, за да излезете от това противоречие на живота, което е резултат на понижената мисъл или чувство, трябва да повишите „фа" с половин тон. И тогаз в новата гама ще имате „фа диез". А пък „фа" представлява материалният свят. Щом е понижен вашият ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че "ми" представлява един учител от гимназия, "ла" представлява самото заведение, гимназията. „Фа" е ученикът в неговата външна форма - облекло, материално състояние. Да кажем, че този ученик няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа" подразбира в дадения случай, че той трябва да учи, за да подобри положението ли. За тази цел той трябва да се повдигне. Ако го понижите, работата му е свършена. Когато казвам, че трябва да повдигнеш своето състояние, то значи, че трябва да повишиш „фа" в материалния свят. Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Казваш: аз зная. Я ми изпейте "фа". (Всички пеят „фа".) Вземете "до". (Всички пеят „до".) В това „фа", което вземате, има понижение от две трептения. Тонът не звучи така, както трябва. Когато пееш, някой може да каже, че не вземаш верен тон. Всеки тон трябва да е верен, както и всяка една добра мисъл трябва да е права. Правата мисъл, също както тоновете, има определен брой трептения. В гамата на живота тоновете се движат - те са живите тонове на живота. В тази жива музика ти понякога можеш да пееш механически, само да чувствуваш нещата или само да ги мислиш. Когато почувствуваш, че между ума и сърцето ти има отношение, това значи, че си получил вдъхновение. (Учителя пее "до".) За да изпееш "до", трябва живо да си представиш нещата. (Учителя пее "до".) Това е амплитудата на "до". (Учителя понижава и повишава малко "до") В един кръг се движи. Цялата гама ще пеете така: „до" с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителя и „ре" и "ми".) Изпейте това всички. (Всички пеят "до" с понижение и повишение.) Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея." Ще подобрите дишането си, като се научите правилно да пеете. Дишането си има свой тон. Ти не можеш да дишаш правилно, ако понижиш неговия тон. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако понижиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти като излезеш от дома си, ще се спреш, за да вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: от тази точка не съм доволен. Като отиваш при някой човек, ти трябва да знаеш и неговия тон. Ако не си го улучил и искаш да му проповядваш, той няма да те слуша. Но като попаднеш в тон с него, ти ще хармонизираш неговия и твоя тон и тогава ще знаеш как да му говориш, как да му проповядваш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. Някой път аз откривам у вас известни дисонанси. Нямам време сега - можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. Ще изпеем няколко определени песни, които ще повторим. Понякога има дисонанс между ума и сърцето ви. Ти казваш: не съм добър човек. Това значи, че има някакъв спор между вашите мисли и чувства.

*Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал заради нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата ненавреме. Ти ядеш ненавреме, дишаш ненавреме, пееш ненавреме, говориш ненавреме. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е навреме. Всичко трябва да става навреме. Например отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и непрекъснато бърбориш какво ли не. Ти можеш да му говориш по друг начин – но как? Изпей му една песен, но така, че той да оздравее. Ти вместо това го разпитваш как се е разболял, защо не е внимавал – може и да умре. Болният се смущава от думите на приятеля си и най-после го изпъжда. Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен – „фа" е понижено. Произволно не можете да повишите „фа" – трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е „ми", а в другия – „ла". И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши – „ми" и „ла" ще се понижат, а „фа" ще се повиши. С повишението на „фа" имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа". Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой като му разправям, казва: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня." Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. "Ми" е мъжът, "ла" са децата; при това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне – всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първо място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.

*Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш да тонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно, ще повишиш „ми" и „ла", а пък ще понижиш „фа". Тогава „фа" е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е „фа". Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието му.

"[[Мистичната чаша]]"21.03.1934г.

[[КНИГА: Най-малкият опит]]

==1935г. ==

*Колко линии имате в музиката? (Пет.) Сега. турят още две линии под „ре". Какво става? (Получава се долно „сол".) Над петата линия отгоре турят линии. Тогаз какво става? (Получава се горно „до".) Ние сега се отклоняваме. Музиката си има свои правила. Ти не можеш да пееш, ако не знаеш правилата на музиката. Трябва да имаш откъде да започнеш. Трябва да имаш един основен тон, от който да започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон. Имат съотношение към първия тон, естествено те се нареждат по това правило. В тая гама, която сега имате, както се преподава, ако вземете от „до" нагоре, тогаз между седемте тона няма да има винаги цели тонове, но ще има два полутона. Защо, на какво основание отгоре произтичат двата полутона? Защо от „до" до „ре" е цял тон, от „ре" до „ми" е цял тон, а от „ми" до „фа" е полутон? На какво основание? Философията сега. Така е в сегашната музика. То си има своя дълбока философска причина. После от „фа" до „сол" е цял тон, от „сол" до „ла" е цял тон, от „ла" до „си" е цял тон, а от „си" до „до" е половин тон. Тия два полутона са врата в цялата гама, те са врата, през която се влиза и излиза. Следващата гама според мен започва от полутоновете. Това и да ви го обясня, работата ни най-малко няма да се разреши.

*Музиката е само едно правило за следното: човек, който иска да акумулира своите сили, трябва да си служи с музиката. Музиката е само за да събираш силите. Тя няма ни най-малко да те научи как да живееш. Музиката е само средство, за да добиеш разположение. Ти си много работлив, обичаш да се грижиш за много работи, тревожиш се. Ти като пееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш, ще седнеш малко на кеф, ще запееш: „Заплакала е гората", „Стоян мами си думаше".

*Музиката разрешава противоречията. В музиката всичко е наредено. Ако вървиш по волята й, ти ще пееш навсякъде. Човек, който пее, е на служба, а пък човек, който не пее, е уволнен. Човек, който пее, има отлична служба, професор е някъде, добър господар има. А пък който не пее, няма служба, не му върви в живота. Какво да прави? Да започне да пее.

*Музиката е изкуство само за човешкото сърце, не за човешкия ум. И тогава да пееш за себе си. Щом искаш да пееш за другите хора, то ще си създадеш една мъчнотия. Това ще ти бъде второстепенно. Ти трябва да пееш, за да се облагороди твоето сърце, ти да почувстваш сладчината на музиката. Щом почнеш да пееш за другите, те ще почнат да те безпокоят. Ще дойде някой и ще ти каже: „Какво пееш тая дивотия? Не мога да те слушам." А пък ти си пей тихо, за себе си, и ако рече някой да те слуша, ти си пей за себе си. Не викай да те слушат всички. Аз някой път слушам, като кряскат някои от онзи лагер, аз ги слушам от стаята си. Това е солфеж. Казвам: „Викат. Дали го бият?" И казвам: „Това нещо не е бой, не е и песен." Спирам се, давам си ухото, забелязвам, че е солфежиране. Казвам: „Солфеж е това."

*Някой път е по-хубаво човек да вика, отколкото да не вика. Но онзи, който пее, онзи, който му е предал, криво му е предал. Аз слушам тия, които викат из гората. Защото този солфеж го има и в Америка. Аз зная един студент, който солфежирал из гората и дъщерята на един професор, която го слушала, хукнала да бяга - сторило й се, че този човек е полудял и нещо вика.

*Според мен най-първо трябва да съществува тая философия: не се напрягай да викаш. Започни с тихите тонове. Вятърът, бурята не започват така изведнъж. Слънцето не изгрява изведнъж, но постепенно. Започни ти полека. (Учителят пее много тихо и постепенно усилва звука, пеенето, до един гръмлив глас: „Ха, ха, ха...")

*Най-първо се освободете, когато дойдете до пеенето, от всички вътрешни ограничения. Има известни звукове, кресливи звукове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен. Има звукове, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гама на смъртта. И благодарение, че има само една такава гама на смъртта, но трябва да се пазиш, да не би с тоя тон да попаднеш в тая гама и ще те сполети нещастие. И вследствие на това много хора са наплашени и не пеят по единствената причина на тая мъртва гама. И казват: „Сполитало ме е някое зло, колкото пъти съм пял. И затова се научих да мълча." И затова човек мълчи, да не пее криво.

*Ти трябва да имаш обект, за който да пееш. Ще пееш за някого, нали? Ще пееш за Бога, за природата, за слънцето, за хубавия въздух, за извора, за някое цветенце, за хората. Трябва да имаш нещо хубаво, за което да пееш. Ако имаш една форма пред себе си и ако речеш да измислиш една нова песен, има много голяма опасност да попаднеш в мъртвата гама. Пееш ти: „Защо си ме, майко, родила?" Той пее защо го майка му родила. Какво иска да каже? Ти казваш: „Защо ме, майко, роди?" Как ще изпеете тази песен? Или питате вие музикално: „Защо трябва да живея?" Няма философско разрешение в това.

*И ако ти не можеш да се молиш музикално, твоята молитва не може да има резултат. Ще имаш всичката мекота в сърцето си при молитвата.

*Аз съм слушал някой да плаче, но да ти е приятно да слушаш. Отлична музика. Той си плаче хубаво, и сълзите падат. Но у някои някой път има такива гърчения по лицето - не знаят да плачат. Някой път ще изкарам една млада сестра и една стара сестра, да поплачат малко. (Учителят казва на една сестра:) Много не си плакала, много рядко плачеш.

*Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.

*Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."

"[[Трите правила]]"20.05.1935Г.

[[КНИГА: Ако говоря, том ІІ]]

----

*Например един човек може ли да бъде християнин, ако не знае да пее? Не може. Може ли да бъде учен, ако не знае да пее? Не може да бъде учен. Някой ще каже: "Аз обичам пеенето, но не мога да пея." То е друг въпрос. Не може да пее, понеже не иска да пее. Не може да ходи, понеже не иска да ходи. То е друг въпрос. Всички възможности, които се крият във вас, трябва да приложите. По някой път ние мислим, че много знаем. Право е. Знаем нещо отрицателно. Вземаме един тон. Между "фа" и "до" подобие. "До" се повишава, не може да се понижи. "Фа" се повишава, не може да се понижи. В строежа на съвременната музика може ли да понижите "до"? Може ли да вземете "до" бемол? Ако стане "до" бемол, ще стане "си", то е така поставено. "До" може да го понижите, само като го поставите в друга гама. Може да намерите положението на "до", да му дадете един по-голям простор. Тогава казвате, че от "до" до "ре" има цял тон. От "ре" до "ми" колко имате? Пак цял тон. Значи тези тонове, които са цели, се отличават по две качества: че може да се понижат, може и да се повишат.

*Всяко нещо, което не може да се понижи, е полутоние, всяко нещо, което може да се понижи и повиши, е цял тон. То е философия за този, който разбира. Никой от вас не обича да се понижава. Всеки от вас обича да се повишава. Я да понижат някого, да му турят един бемол, как ще го преживее? Имаш ти "до", аз го турям "до" диез. Я да ти турят един бемол, да те понижат от чин капитан, да те разжалват. В музиката и повишават, и понижават. И като влезеш в музиката, ако не може да се повишиш, не може да се понижиш. Тогава от понижението излизат минорните гами, от повишението излизат мажорните гами. Какво са гамите? Няма да ви разправям. Има специфични работи в музиката, трябва да учите, цялата музикална литература е хубаво да знаете. Може да четете, има специални работи, които музиканти са ги писали. Вие ги знаете, много пъти сте ги учили, в много съществувания вие сте започвали с музиката и сте прекъсвали.

*Пеенето е една тайна на живота. Ако вие пеете, а не може да измените своето състояние, това не е истинско пеене. Пеене е - ако нараните ръката си и изпеете една малка песен, ръката веднага да оздравее. Пеенето лекува. За да познаете дали пеете хубаво, като се нараните, започнете да пеете. Ударите се някъде, започнете да пеете "Бог е любов". Като свършите песента, ако болката престане, хубаво пеете, знаете да пеете. Това е практическата страна на музиката. Това рядко се случва.

*Сега разбирате право. По някой път аз оценявам хората дотолкова, доколкото могат да пеят. Пее някой, аз го сравнявам сега, той със своя камертон си дава тон. Аз вадя моя камертон, удрям и проверявам. (Учителят постави двата пръста, показалеца и средния пръст, във вид па камертон.) Неговият камертон може да се измени, но моят не може да се измени. Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си. Тия две страни на камертона (пръстите) - едната страна на камертона е положителна, другата страна е отрицателна - са много чувствителни. Следователно между двете страни, които са положителна и отрицателна, може да се яви едно музикално трептене. Двете страни са отрицателни, никакъв музикален тон не може да се яви.

*Следователно вие не може да разберете защо Господ е създал добрите и злите хора на земята. Ето философията. На земята добрите и лошите хора са камертон. Между един лош и един добър човек се явява музикален тон. Между един лош и един добър човек може да се яви едно добро дело. Ако добрият човек заема положителната страна, тогава се раждат добрите дела.

*Аз искам да стана един отличен певец. За да стана певец, трябва да имам един ларингс. Без тоя ларингс идеята не може да се реализира. Най-първо трябва да разчитам на своя ларингс, на своето гърло. След като имам този орган, трябва да разчитам на своята мисъл, трябва да разчитам на своите чувства, трябва да разчитам на своята воля, за да дам три направления на тона, да осмисля този тон, да му дам известно направление. Сега вие искате да бъдете добродетелен човек. С какво? По същия начин искате да бъдете набожен, с какво ще бъдете набожен? На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му пеете. Отдалече ако знаете да му пеете, той ще ви слуша. На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му говорите, трябва да знаете да му наготвите да яде. На онзи, когото обичате, трябва да имате нещо да го занимавате отвън.

*Двама души пеят, двамата певци излизат един след друг да пеят. Излиза единият певец, аз имам една рана. Той почва да пее. Ако раната ми оздравее, значи е добър певец. За мене добър певец е този, който като запее, раната на ръката ми заздравява. Той е певец. И другият е добър певец, но раната не заздравява. При едното пеене, дето раната не заздравява, то е обикновено пеене, при другото пеене. дето раната заздравява, то е необикновено пеене или наречено Божествено пеене.

*Противоречията в живота човек трябва да знае да ги примирява. Сега да дойдем до друг въпрос. Две сестри все спорят. Вместо да спорят, да дойдат да изпеят една песен, един дует. Някой път едната е сопран, другата е алт. Ще започнат - тогава сопран и алт вървят. Нека изпеят един дует, ако не е дует, на един глас да изпеят. След като изпеят песента, ако горчивото чувство е изчезнало, и двете са пели правилно. Човек, който не пее, мяза на един тъпан, който е насипан с много прах.

"[[Правилно пеене]]"05.06.1935г.

[[КНИГА: Ако говоря, том ІІ]]

----
*И сегашната музика, и класическата музика съдържат много неща, които не са музикални. Отвън са много хубаво направени, но съдържание нямат. На много места в класическата музика тоновете имат точно обратните резултати. Например, има значение как са свързани тоновете. Не е едно и също, ако започнете една песен с до и минете на фа, или от до минете на ми или на ре. Вие можете да кажете, че е безразлично, обаче в трите случая имате различни резултати.

*Музиката не е само едно забавление. Тя строи! Това е философската й страна. Най-първо ще вземете музиката като едно упражнение за смяна на състоянията на човека. Понякога трябва да се пее, за да се смени едно състояние. Защо някой път човек пее весела песен, а някой път тъжна? Каква нужда има от тъжната песен и каква от веселата? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина, разработват чувствата, а веселите дават по-голяма широта. Тъжните хора мислят по-дълбоко, отколкото веселите. Скръбните хора са повече вглъбени вътре в себе си, по-тесни възгледи имат за живота. Такъв човек се опасява отвсякъде, да не би да дойде някое нещастие. А веселият човек има по-голяма широта. Какъв е смисълът на една песен? Мъчно е да се запише това. Например, песента "Аз смея да кажа": как трябва да се започне? Какъв глас трябва да й туриш? Ти можеш да изпееш песента "Аз смея да кажа" и пак да си останеш страхлив. Това не е песен. Като изпееш "Аз смея да кажа", да станеш по-смел, значи: "Аз мога да мина през гората!" А ти изпяваш песента, но тя не може да ти повлияе. Пееш песента "Аз вярвам в Бога" и пак оставаш в безверие, едно вътрешно, потенциално безверие. Не е толкова до безверието, но страх има и като дойде страхът, той разколебава вярата. Например, понякога у вас има съмнение дали някой човек ви обича или не. От какво произтича това? Обезверявате се. Това е всъщност борба между две чувства: вярата е висше духовно чувство, а страхът е най-висшето животинско чувство – най-висшият морал в животинското царство е страхът. Следователно, щом се разколебаете във вярата, вие слизате до най-висшето в животинското царство; това е борба между две чувства, борба между животното и човека.

*Ти пееш песента "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло." Можеш ли да кажеш, че Слънцето не е светло? Можеш ли да кажеш, че Месечината е светла? Ще бъде ли право? Не, Месечината не е светла.

*Когато се дойде до формата в музиката, има и друг въпрос: Каква трябва да бъде трайността на тоновете?

*Можете да ги проточвате неестествено. Сега, кой е най-добрият начин да се изпее "Аз смея да кажа"? Най-добрият начин е: като кажеш нещо, да го направиш! А човек някой път казва нещо и не може да го направи.

*Има един начин, по който можеш да познаеш, да почувстваш в себе си дали си изпял една песен правилно или не. Ако действително "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло" си го изпял правилно, ти ще почувстваш нещо. В светлината има скрита топлина. Щом изпееш песента правилно, ще почувстваш в слънчевия възел една малка светлина. Ако нямаме тая светлина, не сме пели правилно. При правилното пеене става контакт, скачване. Когато скачваш положителен ток с отрицателен, ще има светлина, ако скачването не е правилно, няма да има светлина. Да допуснем, че искаш да произведеш определен резултат; пееш песента "Аз смея да кажа, че обичам човечеството". Как ще познаеш дали пееш правилно или не? Това спада към една специфична форма.

*Как трябва да се пее според правилата на музиката? Музикантите имат правила, в съвременната музика е тъй. Но природата също има право да се произнесе как трябва да пее човек. Защото в природата съществува музика отпреди съществуването на сегашните професори. Правилата са техните възгледи за музиката. Например, на пианото вземаш диеза на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един диез има различие.

*Трябва да се интересувате от пеенето. Аз наблюдавам, някой път в песните идва една мъчнотия. Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста. Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна.

*В музиката има лечебен елемент. Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. .

*В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем? Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним. Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.

*Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа!" Всички хора ги е страх от това.

*В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота. Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна. Гамата на живота дава оживление.

*Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата:) Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.

*В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.

До е зародишът, който се мъти.

Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока.

Ми дава разширение.

Фа дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива.

Сол е формата, в която може да се облече съдържанието.

Ла са добрите условия вече, мирът, спокойствието.

Си е духовната страна на музиката; си е вече краят.

*Между ми и фа има полутон. Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон? Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата. Те са съединителни места в един по-висш свят.

*Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам. Не е ясно, как излиза една гама от друга. Защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали по музика, научете това.

*Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални. Някои от вас едва започвате с музиката. Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.

*По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не. А у гениалните музиканти всички са хубаво развити.

*Звуковете, музикалните вълни на тая дума, като влязат в човека, работят. Говорът, и той е музика, той е начатък на музика. Човешката реч има да се развива и да стане музикална. Сега хората не говорят правилно, речта не е правилна, понеже не е музикална. И в говора ги има тия гами, някой път и там има гама на смъртта. Ти ще кажеш една дума на някого и онзи ще извади револвер и ще ти тегли куршума – ти си изговорил един тон от гамата на смъртта. А като му кажеш един тон от гамата на живота, една дума от тая гама, той ще се влюби в тебе – сърцето му се отваря; докато не му говориш, не се влюбва.

"[[Самопознание и самовъзпитание КИ]] "16,10,1935г

[[КНИГА: Към извора]]

----
*Да допуснем, че вие сте даровит, роден сте по природа за певец, но за да станете певец, трябва да се упражнявате. Музикалната способност е изразена някъде горе на челото ви, но за да се прояви тази способност, за да се прояви дарбата за пеене във вас, трябва да упражнявате вашия ларинкс. Там се намира една малка ципица, която Бог е турил и от тази ципица зависи цялото ви щастие. И говорът на човека зависи от тази ципица. Сега нашият говор не е естествен, понеже не е основан на законите на хармонията. Сегашният език не е основан на музиката и вследствие на това не е толкова хармоничен, не е толкова красив. Бъдещият език, който иде, ще се основава на музиката. Речта сега не е музикална, едно кряскане има.

*Да говориш музикално, това значи да дадеш истински образ на нещата. Но думите трябва да бъдат с едно значение. За всяко чувство, за всяка мисъл трябва да има специфична дума. А не да бъде и тъй, и тъй – с двояко значение.

*Една музикална дума е силна, тя е динамична. Всякога при такава дума можеш да проявяваш реалността.

*Силата на Христа седеше в това, че разбираше музикалния език. Като вдигна хляба, Той каза една дума. Евреите Го слушаха, но Той не говореше на еврейски. Ти можеш да говориш на Господа на еврейски, на български и пр., но то се трансформира. Трябва да се научите на този език, докато не се научите, все ще бъдете в това положение, в което сега се намирате. И беднотията, и болестите, и страданията, и недоразуменията, караниците - всичко това ще мине, като научите музикалния език. Вие ще кажете: "Как да го научим?" Нали ви уча да пеете? Като ви казвам да пеете, оттам ще започнете. Питате: "Защо ще пея?" Вие пеете, за да образувате една основа, за да създадете музикалния език. Докато не се научите да пеете, този език не може да се създаде.

*Ако вие изкажете една дума музикално, тази дума ще проникне в невидимия свят. Сега вече човешката реч може да се предаде на разстояние по радиото, но по обикновения начин не може; както говоря сега, моята реч не може да се предава на разстояние, но ако имам един апарат, който да скъси звуковите вълни, да предаде през етера тия трептения, речта ми ще може да се предаде и да я получат в Англия например. Но ако аз говоря на български и предам моята реч в Англия, там пак няма да ме разберат. Има едно вещество в света, в което всички думи се превръщат в този естествен език. Има начин като говоря на английски или на български, английската или българската реч да се превърне в този естествен език. Англичанинът говори по един начин, българинът по друг начин, но еднакво чувстват: като каже "I like you", той има известни чувства и ти като кажеш: "Обичам те", имаш същите чувства. Тия чувства са музикални. Тогава трептенията на тия думи се приближават до музикалния език. И на англичанина сърцето трепти по същия начин, както и твоето сърце – тонът е еднакъв.

*Сега, оставям ви мисълта за музикалния език. Вие ще кажете: "Да видим какво е това нещо, каква ще е тая работа." Поне една музикална дума да научите! Това е ключът сега! Навсякъде, във всички окултни общества търсят изгубената дума. Тя е ключът. Всички разправят за тайните на Индия и навсякъде много неща разправят. Във всички религиозни, окултни общества, които съществуват на Земята, всички търсят тази изгубена дума, с която нещата стават. Магическа дума е тя! И хората очакват да дойде някой да им даде тази дума. Тя е запалка.

"[[Естественият език - музикалният език КИ]]"25.12.1935г.

[[КНИГА: Към извора]]

----

==1936г. ==

*Има едно обикновено пеене. Изучавайте. Ако се вслушате в себе си, ще имате една опитност. Има едно пеене на човешките чувства. Не да пееш, че да се въодушевиш, но то винаги предшества. Музиката някой път е израз на това, което човек чувства в своето съзнание.

*Трябва да знаете, че като пеете, добивате сила. Пеенето е сила. Всеки един тон в себе си, ако правилно го вземете, той носи грамадна сила. Ако ги вземете правилно, тоновете носят голямо богатство. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Например може да се лекува човек с музиката. Някой болен може да се лекува. Да кажем, че някой човек е скърбен. Има песен на скръбта, песни, които отнемат скръбта. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждаването. Има песни, които лекуват злото. Има песни, които лекуват омразата. Няма някое състояние на човека, което да не се лекува с музика. Но не тая музика. Тя е много механическа. Ако се свири обикновено на цигулка, то е много механически. За да изкарам тон от цигулката, трябва да изкарам нещо от себе си и да го внеса в цигулката. Ако ти не внесеш двойника си в цигулката, ти не можеш да изкараш един духовен тон. Вие казвате, че не можете да пеете. Не можете да пеете, понеже не се упражнявате. Да кажем, че се упражняваш и вземеш тона "до". Да дойдеш до едно положение, че да нямаш нужда от камертон. Да дойдеш до оная естествената музика и тогаз няма да се нуждаеш от камертон. И даже достатъчно е, като си музикант, да си пипнеш третия пръст (безименния – Аполоновия – пръст). Този пръст е камертон. (Учителя с пръстите на лявата ръка пипа върха на Аполоновия пръст.) Има камертон железен, а пък и друг камертон има – свирка. Сега песента е:

*Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще изпеем по втория начин. Първия начин предполагам, че го знаете. Ще вземем от "сол". (Учителя пее и свири думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили. (Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее и свири.)

*Истината крепи свободата. (три пъти)

На нея аз дължа всичко в тоз живот.

Само така аз познавам живота,

който ми е даден от Бога.

Истината в нас крепи живота.

Истината в нашата душа крепи свободата.

Тя е път за Божията любов. (два пъти)

Отначало ще пеете с правила, а после – без правила.

*Щом турите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както децата заучават, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за истината. Истината дава свобода. Имаш ли истината, ще имаш свобода. Имаш ли истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен. При истината ти си свободен. Не че няма правила. Всъщност най-хубавите правила са там. Но външни ограничения няма. Не се стесняваш. (Учителя пее с нисък глас протяжно.) Това е на физическото поле. Да изпеем сега в духовния свят. (Учителя пее същото с малко по-висок тон.) "Истината крепи свободата." Това е духовното, а пък умственото не можете да го вземете. Там тонът е толкоз висок, че трябва да си служите с четири и половина октави. Четири октави – за в бъдеще, сега – една половин октава. (Учителя пее.) "И... А... О... Е... У..." "И" е движение, "е" е размножаване, "а" е търпение бремето да носи, "о" е условията за живота, "у" – това е да хукаш* злото. Вземете тогаз отначало с "А". (Всички пеят: А... Е... И... О... У...) Трябва да турите идеята. Във всеки тон е скрита една Божествена идея. Като пеете в окултната школа, вие трябва да знаете, че във всеки един тон присъства Божественото благо. Като пеете, вие се вслушвайте вътре в тоновете, за да дойде Божествената благодат. Във всичките религии си служат с музиката. Тя е истинският начин, по който Божиите блага идат в света. Ти трябва да имаш една светла мисъл.

*Ти трябва да имаш едно светло чувство. Това е музика. Ти трябва да имаш добри постъпки. Това е музика. Да знаеш да мислиш – това е музика. Щом се съмняваш, това не е вече. Дето и да ходиш, тананикай си вътре, пей си вътре, в сърцето си пей, в ума си пей. Писанието казва: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си." Неразположен си – попей си малко. Не е необходимо да бъдеш някой голям певец. Всички сте певци, само че някои сте възпитани певци, а някои още не сте излизали на сцената и от страх не можете да пеете. В една година аз всекиго един от вас бих го направил певец, но при условие: най-първо, за да ви направя един певец, ще ви кажа, че сте осъдени на смъртно наказание и след това, в една година отгоре, ако не се научите да пеете, ще приложат присъдата. За една година ще пеете артистично, умът ви ще бъде съсредоточен и ще пеете и оттатък ще минете. За нищо друго няма да мислите. А пък сега казвате: "Защо да пея? Дали ще мога да пея?" Ако си осъден на смърт, ще се научите да пеете, като ви кажат, че ще ви помилват, ако се научите да пеете.

*Пейте, упражнявайте се, вашия глас, който Бог ви е дал, не го оставяйте занемарен, понеже в невидимия свят държат сметка по колко пъти пеете на ден и на годината. Има една книга и се пише колко пъти сте пели на годината. И като отидете на небето, ще ви кажат колко пъти сте пели и ще ви кажат, че погрешките ви произтичат от това, че не сте пели достатъчно. Защото някой път искаш да направиш нещо лошо и ще си кажеш с песен следното: (Учителя пее следните думи)

"[[Действието на музиката 2]]"01.04.1936Г.

[[КНИГА: Петте врати]]

----
*Аз ви говоря някой път за пеенето. Има една музика, която е мярка. Тая музика, която сега хората имат, тя е нещо малко от Великото, Божественото, от Божествената музика. Аз говоря за великата Божествена музика, с която ангелите са запознати. Какво е ангелската музика? Какво ще ви разправям за нея? Вие трябва да имате един ангелски ум, едно ангелско сърце и една ангелска воля, за да разберете. По човешки музиката трябва да ви я представя така, както хората я разбират, а пък и всички хора не разбират еднакво музиката. Един музикант, който е свършил музикална академия, и този, който сега се учи, каква грамадна разлика има между тях. И аз може да пея, и друг може да пее, но между едното пеене и другото има разлика. И в разбирането им има разлика. Някой казва: "Ти ще научиш гамата." Хубаво, лесна работа е това. Ще научиш гамата. След като напишеш музикалната гама, ще започнеш с "до", "ре", "ми", "фа", "сол", "ла", "си", "до". Ти казваш: "Я вземи тона "до"." Какво означава тонът "до"? Музикант е някой, свършил е, а не знае какво означава тонът "до" или какво означава долно "ре". Какво отношение има тонът "ре" вътре в природата? Всяко отношение, което съществува, има отношение в природата.

*Имаме музика. По какво се отличава хубавата музика? Представете си, че влизаш в една къща и всички хора са тъжни, посърнали, замислени, каквото и да им говориш. И най-после, седнеш, няма какво да им говориш, запееш им, и всички тия хора станат весели, започнат да те слушат. Ще дойдат енергии, ти с твоето пеене си вече произвел в къщата им нещо си, известен преврат е станал. Тия хора не са скръбни вече, а са обнадеждени. Някой ще каже: "И по друг начин може да се пее." Нямам нищо против, можеш да пееш, както искаш, стига да станат весели скръбните, стига болните да оздравеят, стига сиромашията да не мъчи хората, стига невежеството да не мъчи хората. Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи. Но музиката всички работи няма да достави. Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.

"[[Божественото огледало]]"08.04.1936г.

[[КНИГА: Петте врати]]

==1937г. ==

* Не може да служи човек на Бога, ако той не мисли. Не може да мисли, ако не е музикален. Не музикален като изкуство. В музиката, като изкуство има цели теории за произхода на гамите. Даже самите музиканти не знаят. Те не владеят тия гами, те знаят как се образуват. Но питайте един музикант какво означава мажорната гама, ще каже, основа отдето започва музиката. Да кажем до мажор или ми мажор. Но тази музика още не е животът. Музикантите вече са употребили музиката като едно средство само за преживяване. И слабата страна на религията е там, че религията се употребява като начин за преживяване. Да може човек без да му говорим да има доверие в хората, то е хубаво. То е така, но това не е религиозен живот. Ти да знаеш да свириш на хората, то още не е музика. Ще пееш и ще свириш на себе си. Аз бих ви препоръчал не да кряскате отвън, но ще пеете със затворени уста и ще слушаш гласа. Отвътре ще слушаш. Ще туриш гласа си долу. Ти казваш: "Господи, Боже мой" Тури го музикално, какво значи Господи? Този, Който слязъл долу, Той е основата на всичко. Значи, ще мислиш: Бог е една основа, на която трябва да съградиш живота. Ако ти не можеш да схванеш Господа като основа, ти нямаш основа, пък искаш да постигнеш нещо. Как ще го постигнеш? Ако има музика вътре в живота, ти имаш основа, може да градиш. Нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш да градиш. Единственото нещо в живота, в музиката, в говора. Има една подигравка. И тъги и скърби. В музиката ти не можеш много да се смееш и да скърбиш. В музиката ти щом се смеш, пееш и се смееш, не си музикант. В музиката ти не може да се смееш. Помнете го: Истинският музикант той не е начумерен. Щом се начумери, той не е музикант. Ако е сериозен, загрижен много, не е музикант. Ако много се кикоти, че е много радостен, не е музикант. Музикантът мисли. Не го е страх. Той няма никакъв страх. Той иска да даде ход на Божественото. Може да има нещо. Той е свързан с една идея. Но той иска туй Божественото да излезе навън. Радва се, вътре има една радост, но не отвън. Музикантът винаги, всичките музиканти, те понеже са сериозни и гледам в музиката липсва нещо съществено, на капелмайсторът, диригентът, същественото в тях липсва. Ти се разгневиш, ти вече не мислиш. Ти ще оставиш всеки един да пее свободно. Пък той капелмайсторът и той да е свободен. Онези, които пеят и онези, които дирижират, всички трябва да мислят. Капелмайсторът като го погледне онзи, който пее, да знаят какво искат от него. Той трябва да бъде капелмайстор. Искам вие да бъдете капелмайстори. Отвън никой не може да ви научи да пеете. Отвън само може да ви дадат условия.

*Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, че не пеете и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете "Господи, Боже мой"? Аз не искам като пеете да мислите за пари. Един артист не е музикант. Той е надничар на музиката. Един капелмайстор според мене не е музикант, разбира нещо от музика. Ако той беше музикант, той ще бъде образец във всичко. Той обича чашката, пие, хука, псува, няма музика в него. Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всичките недъзи. Щом музикантът има недъг, тази музика, за която говоря, няма я. И вие още не сте музикални. На вас ви казвам, че не сте музикални. Имате основа за музика. Музиката не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това. Чрез музиката всички сили, които човешката душа има, трябва да минат да се уравновесят. Само в тази област на музикалния свят. Ангелите идат отгоре и те идат с песни за да се трансформира Божествената енергия. И досега тази песен, която те са пяли разлюлява целия свят и всичко се поправя. Та казвам: Вие искате да ви спаси Христос. Че когато отидоха в Гетсиманската градина пяха един псалом там, Той с учениците си. Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа.

*Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце. Ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее. Я ми кажете сега де е сопрана в човека? Душата пее сопран, Духът пее бас. Умът пее тенор, а сърцето пее алт. То е животът сега. Следователно трябва да имаме един квартет. Духът взема басът дълбоко. (Учителят пее ниско като басист "Господи, Боже мой"; после пее същото както един тенор). Това е вече умът. Казвам: Какво пее Духа: "Господи, Боже мой". Душата само приглася, подкрепя душата. Вие седите и казвате: "Не зная какво да пея. Не съм вдъхновен. Трябва да дойде Духът". Духът иде. Ти чакаш отгоре да ти кресне. Отдолу, което иде, то е Духът. Отгоре туй тънкото ще дойде. И ти ще казваш: "Духът дойде и обърна работите с главата надолу". То не е така. Така пее душата, не пее Духът. Къде ще пее Духът? После в музиката (неразбиране) има. Сега не мислете, че аз критикувам работите. Казвам: Неразбиране има. Посветените са пяли по един начин, понеже музиката излязла от светилището, от посветените и адептите на човечеството. И като влязла в обществото тя станала като обикновена жена. Този я целуне, онзи я целуне и тя вече изгуби онази чистота и красотата, и музиката изгубва. Да кажем, че имате 2/4 такт. Какво е 2/4 такт? Или имате 4/4, то е част от времето. Сега в музиката трябва да знаеш на всяка една част каква част от времето да предадеш? Запример пеете "Боже мой". Колко време ще продължиш? – Не може да пееш изведнъж бързо. "Господи, Боже мой" ти не може да пееш бързо. Има места, дето трябва да пееш бързо. Сега в музиката вие искате да пеете бързо. Бързото пеене отпосле ще дойде. Ти най-първо ще дадеш основа на разумното вътре в себе си. Ще се спреш. И всинца със затворени уста да пеете. Вземете основният тон "до". Кой е най-ниският тон, който можете да го вземете? – От който по-долу не може. (Гърми отвън). Този гърмеж показва каква енергия се събужда. Това е Духът. Тази енергия като дойде в душата. Вземете сега най-ниското "Господи Боже мой". Няма да ви дам тона, всеки да вземе тон, който може. Най-ниското, което можете да пеете. (Всички пеем) Има повече хармония. В пеенето има една страна. Понеже има някои вещества, има някои мисли, които са корави, на тях мелодично трябва да пеем. Пък има някои желания в човека, които са много меки. На тях хармонично ще пеем. Хармонията организира, засушава тя. Мелодията овлажнява. Някой път, да кажем, може да има в тебе едно състояние, което се дължи на сухота. Следователно, ще пееш мелодия. Когато у тебе има много влага, много чувства, ще внесеш хармонията. Хармонията е, която изсушава и дава възможност на нещата да растат. В тебе, във вашия ум, във вашето сърце не може да се съгражда, ако няма хармония. Може да има условия. Мелодията е условие влагата да дойде. Но хармонията вече е един разумен акт на Божественото вътре в тебе, което ще накара да растат във вас мислите и желанията, да растат и да започнете да разбирате защо сте дошли на земята.

*Мъчнотията в нас седи в следното: Че в музиката има една страна, дето всичко е възможно. Аз може да ви говоря за неща, които може да бъдат, но за в бъдеще ще бъдат. Сега аз и да мога не искам да ги направя. Може да ги направя, но не му е времето. И двете неща са верни. Но по-вярно е, че времето не му е. Или пък, че не може да се направи. Казвам: Вас ви трябва светлина.

*Ако е за пеене, така не се пее. Аз ще пея "Господи, Боже мой". Ако аз правилно пея, аз донякъде (съм) опитал. Отивам някъде, някои седи и работи нещо. Работата му не върви. Аз съм забелязъл, някоя работа като не му върви, спра се. И на тази работа попея веднъж, два, три, четири пъти. Мине една, две минути, попея си. Току погледнеш една светлина в ума дойде, погледнеш целият предмет стане ясен. Лесно става работата. Та аз казвам: Може да взема двама души от вас и да им дам два конеца.

*Някой път вие искате силно пеене. Силното пеене е пеене на Духа. Високите тонове са на душата. Ще пее Духът, ще пее душата, после ще пее умът и сърцето ще пее. Като запее Духът и душата, ще дойдат умът и сърцето, и те ще вземат участие. Ако ние започнем да пеем с Духа си, с душата си, с умът си, със сърцето си, веднага всичко ще се измени тук на Изгрева. Сега, ако ще пеете една песен не искам да ви плаша, да ви науча да обирате хората. Не искам да туря музиката да обира хората. Защо да се тури в ума? Сега не искам да схващате. Не може музиката да е само едно условие. Музиката е едно спомагателно средство. Аз казвам: Не сравнявайте. Не искам да обезценявате музиката. Мъчно изкуство е, много трудно е това изкуство. Мислите един пианист който свири, колко време е свирил? Той за да свири, трябвало да учи 10–15 години. Свирил е, много труд. Аз ги похвалявам в усилието. Ако 20 години бихте пяли, много работа щяхте да знаете. Вие очаквате като отидете в небето да станете певци. Вярвам, но работа трябва. На небето, ако отидете, в невидимият свят ще ви върнат да научите музиката тук, че тогава ще започнете с небесната музика. Тукашната музика е предисловие на небесната музика. Не мислете, че тази музика на земята е ненужна, тя е предисловие.Това е детска музика. Тя ще произведе активност във вас, но трябва мекота. Ако вземете в сегашната музика един тон, ако вземете "фа" по-плътно, по-мощно е. Казваше ми една сестра, че като дойде "фа"-то, не може да го вземе. Тези, които са материалисти, много лесно взимат "фа"-то. Тези, които мислят хубаво, вземат "ми"-то. Тези, които имат желания да се избавят от лошите условия искат да вземат вярно "до". Тези, които искат да вземат правилна посока в живота, вземат "ре" вярно. Тези, които искат да завършат нещо хубаво, да направят къща, да посадят някаква градина, "сол" вземат вярно. Тези, които искат животът им да бъде морален, завършен, "ла" вземат вярно. Тези, които искат на Бога да служат "си"-то вземат вярно. Според мене да се роди един гениален човек в света, трябва всяка сутрин на онази бременната жена да й се свирят най-хубавите парчета. На този гении, чрез музиката ще внесем всичките дарби, ще дадеш условие всичките дарби да се развият. Най-малко по веднъж да се свири по едно хубаво парче, че тя да започне да мисли. Музиката кара човека да мисли.

*Единственото нещо, което може да ви освободи, то е музиката. Аз не съм намерил друг метод. Вие искате да пеете, че хората да ви похвалят, това не е музика. Аз като мисля право, то е музикално. Щом като пея и не мога да мисля, то е чувствувание в мене. Тогава казвам: В природата има две основни гами. Едната гама е на светлината, а другата на топлината. Едната носи твърдата материя. Тя е мощна. Топлината е, която съгражда отвътре. Приблизително туй е гамата на светлината. Как ще го изпеете в себе си? Може да вземете само ниските тонове. "Ми", "фа", "сол". Вземете тогава "сол". Имате "фа", "сол", "ла", "фа". Защото във "фа"-то вие искате да въплотите. Вие не можете да въплотите една идея без "фа". "Фа"-то дава материал. "Фа"-то носи боите на художника. "Ла"-то, това е работата, която ще свършите и цената, която ще дадете. Казвате: Как иде разрешението на следующите тонове, които идат. Това са пътища, ти ще пееш. . За себе си ще пееш. Имаш някаква мъчнотия, няма да ходиш да се оплакваш на хората, ще пееш вътре, ще свириш и ще се смени твоето състояние. Ще попееш на Господа, Той като те чуе, Той е сам музика. Той ще започне да те насърчава, ще те поправя. Той е капелмайстор. Тогава ти се насърчаваш и казваш: "Аз вече съм бил певец". Започваш да се въодушевляваш. Не казвай някому, че не пее добре. Искаш да коригираш някого, ти започни да пееш и накарай го да те слуша. Аз слушах един артист и той свири, изкуство е. Той не е преподавал музика, аз похвалявам този човек. Вие не може да правите сравнение. В артистично отношение не може да се сравнявате. Онзи, който свирил, той има завършена картина.

*По този начин като разберете музиката, в началото сте слаби. Не ме харесвате, че гласът не е хубав. Всички пеете много хубаво. Но понеже умът ви е отвлечен отвън, вие искате да се харесате на другите. Чакате да се харесате. Като запеете, те ще ви харесат вас.

*Много музиканти са изгубили своите дарби така. Не искайте да ви обърнат внимание на вас. Казва: "Аз искам да пея". Някой път аз свиря сам. Седя горе и си свиря.

*За душата ще пеете толкоз високо, че никой да не може да иде там. Това са две крайности. Душата взема най-високите тонове, Духът взема най-ниските тонове. Като се съединят в духовният свят, тогава минават в душата. Духът може да пее сопран отлично. Душата не иска да пее бас, понеже не е толкоз силна. Там се изисква голяма сила, тя пести енергията. Та душата като дойде до алта, тя слиза до тенора. И тогава казвам: Душата до тенора може да слезе. Някой път тя слиза до Духа, но тогава вече е мъжка Гана. Мъжката Гана вече минава в една област, която не е музикална.

*Сега мълчаливо вие вземете "сол", "до", "ми" "горно ми" "долно ла". Изпейте "Господи, Боже мой". (Всички пеем три пъти "Господи, Боже мой"). Когато майката се моли, казва: "Господи, помни моето детенце". Майката много хубава терца взема. Тя като се моли за себе си, тогава взима терца и казва: "Помни и моето детенце". Та в пеенето ще турите мисъл. Без правила. Никакви правила, не че в музиката няма правила, но ако с правила пеете нищо няма да научите, без правила ще пеете. Като пеете ще мислите, ще кажете: "Ние не сме слушали тия работи". Че сте слушали по-хубави работи, но такива като сегашните не сте слушали. Че сте слушали по-хубави работи не го отричам, но такива неща като сегашните, не сте слушали. Ако дойде един артист, той ще каже: "Аз съм пял от Бетовен". Че аз ако свиря веднъж, може да го изсвиря, втори път не може да го изсвиря. Ако свиря Бетовен, ще туря толкоз качулки, че се чудят. Аз зная откъде го е взел. Той описва борбата на човешкият Дух в своите симфонии. Той пропуснал много неща, които не ги е турил. Те мислят, че направил много хубаво. Но да мислим, че няма какво да се тури още, понеже сега и ние искаме, светът ще работи. Сега в музиката няма какво да се борим, със светлите работи. В музиката има хиляди работи, които могат да се пеят. Може да пее за цветенцата, може да пее за изворите. Може да пея за въздуха, може да пея за мушиците, за някое бедно дете, за много работи може да пея, за човешката душа, може да пея за човешкия дух, може да пея за човешкото сърце. Че моето сърце, което минава през бури, тия бури ще млъкнат, бурите на сърцето, като повикам Господа на помощ, като запея веднага ще утихнат тия бури.

*В музиката ще приложите, не ви го налагам, но като станете, каквото знаете ще попеете, да видим в 10 деня какво ще добиете, не че светии ще станете, но най-малко половината от сегашният ви товар ще слезе от гърба ви. Невидимият свят ще каже: "Приложили са вече нашата система на пеене, нашата школа". Туй е вече система на пеене. Да може да учите. И върху музиката, която можете да прочетете, то е все хубаво, учете. По един нов начин вие ще бъдете свободни от всичките правила. Правила ще дойдат.

*Ти когато пееш, не се сравнявай. Признавай, че имаш известни дарби. Ти развий този капитал, който Бог е вложил в тебе. Тия посторонните хора са слушатели, те са свободни да мислят каквото искат. Не им се сърди. Всеки е свободен да мисли за тебе каквото иска, не се сърди, то е музикално.

*Сега музиката е като едно възпитателно средство. Като пееш вземаш по един начин. Не го харесваш, втори, трети. Ти се спри на онези тонове, които ти харесаш. Ама не (мога да) пея. Остави всичко туй. Има нещо в човека, което мисли. Като започнеш да пееш, има в човека един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ. Свири и пей.

*Хайде да изпеем още веднъж "Господи, Боже мой", значи ще слезем до основния тон. У вас основен тон е онзи, от който по-долу не можеш да слезеш. Онзи тон, до който може да слезеш, той е основен тон, и музикално да пееш. Той е музикален тон и оттам ще започнете, той е камертонът за човекът. Всеки един човек си има свой основен тон, свой камертон.

"[[Разумният музикален живот]]"05.05.1937г.

[[КНИГА: Запалена свещ]]

----

*Тази дисхармония, която произтича от вас, то е разколебаване. Дали ще изпълня. Човек, който пее криво-ляво, да пее, да не се раздвоява. Ами дали може да пея? Речеш ли да пееш, не се раздвоявай. Пей, както знаеш. Хубавото пеене ще дойде. Както и да пеете, все е хубаво. Разногласието произтича, понеже двама хора, когато не хармонират гласовете, единият пее в една гама, а другият – в друга. Всичко е хубаво, само имат свои гами. Има една обща гама, която обединява хората. Тогава има хармония. Аз съм взел някой тон по-ниско, ти си взел по-високо, човек като мисли, всичките тонове нямат еднакви качества. Но не се раздвоявайте когато пеете. Аз не искам вие да станете музиканти, ами да имате музика дотолкоз, доколкото тази музика помага да се трансформира вашата енергия. Музиката е едно условия за добрия човек. Без музика човек не може да бъде здрав. Без музика, той не може да бъде и морален. Без музика не може и дом да образува. Без музика и личните чувства, всичко е анормално. Музика трябва да имаш като едно условие, което Бог е вложил. Музиката е условие за здравето. Някой път вие не искате да пеете, и болестта ви мъчно може да се излекува. Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: "Не ми се пее!" Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш. Ще намериш някой учител.

*Понякой път виждам, че мислите, че може да ви държа един ден лекция върху музиката. Сега не е въпрос да се покажат всичките тия свирци и виртуози в света. Те представят едно цяло. Всичките музиканти в света, всички поети в света са благословение. Цигуларят, който свири, какъвто и да е, е едно благо за човека. И който пее, и той е едно благо. Онзи, който пее носи благо на човека. Който не пее, нещастие носи. Като седнете някой път, попейте си.

*Пей! Кажи: "Добре пея. Аз като пея, сам се харесвам. Добре пея. Не съм някой артист, но добре пея за себе си". Желая всички вие да се харесвате като пеете. Вслушвайте се като пеете. Кажете: "Добре да пея". Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата. Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката да пеете. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва да слушате. Онази музика е едно благословение за света, отвън.

"[[Цялото и частите]]"19.05.1937г.

[[КНИГА: Запалена свещ]]

----

*Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен "Господи, Боже мой". Кой от вас е направил "Господи, Боже мой"? Има ли някой, който да е съчинил "Господи, Боже мой"? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало й сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: "Този ли се намери". Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: "Не свири ли моето дете хубаво?". В българските песни, българинът е майстор на "фа". Туй е тъжно, мелодично.

*Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.

*Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм й дал. Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. Тогава как пеят адептите? Това е един обикновен тон. Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. Ако усиля чувствата си, не е за мене. То не е музикално. Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.

*Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега "до". Вземете изведнъж горно "до". Ако вземете в този смисъл "до"-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите "ре". Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все "ре". Животът е едно движение. "ре", ще пееш. Тонът на движението "ре", навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е "ре". Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: "Да служим на Бога". Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.

"[[Правилно приемане]]"02.06.1937г.

[[КНИГА: Запалена свещ]]

----
*Някой, който нищо не разбира от музика, се меси, когато дойде някой професор по музика и говори. Ти си мълчи. Показваш своето невежество. Онзи професор разбира от музика. Ти като говориш по музика, смесваш октави, гами и други. Колко октави има? Има седем октави. Колко гами има? Какво е отношението между една октава и една гама? Гамите са за тоналностите – тонални отношения на тоновете, които следват един подир други по известен ред, образуват гамата. Там си има известни закони. Ти казваш „до мажор“. Знаеш ли какво е „до мажор“? Или казваш „ре мажор“. Знаеш ли какво е „ре мажор“? Даже музиканти има, които знаят „ре мажор“, но не знаят какво нещо е гама. „Ре мажор“ показва движението на живота. Ти не можеш да накараш живота да се движи, ако не знаеш „ре мажор“. Не можеш да туриш мекота в живота, ако не знаеш „ре мажор“. Трябва да изучаваш тоналността на „ре мажор“. „Ре мажор“ има особени трептения. „Ре мажор“ не прилича на „до мажор“. Това са сега философски работи. Тези неща не ги изискват в сегашната музика. „Ре мажор“ има съвсем друго значение. В тоналността, когато една песен минава от една гама в друга, има преходни пунктове.

*Но казвам: Животът си има своите гами и своите октави. Вие в живота едва сте влезли в първата октава. Има още да изучавате шест октави. Колко гами има в музиката? Ако от всеки тон се образува по една гама, тогава ще имаме седем мажорни гами, седем минорни и седем хроматически. Три по седем прави 21. Удвоени, правят 42 гами. А пък колко гами има сега? – 32 гами. Децата, като влезат в първо отделение, в смятането достигат до определено число – броят до сто. Във второ отделение увеличават броя.

*Аз като съм изучавал гамите, за мене всякога те са представлявали известни мъчнотии. Теоретически да разбереш една гама е лесна работа, но да разбереш вътрешния смисъл на гамата е много мъчно. Аз понякой път изучавам гамите, по които са построени хората. Изучавам известен характер. Ако ти музикално не го изучиш, няма да имаш правилно разбиране за човека. И онези, които изучават астрология и други съвременни окултни науки, ако не ги изучават музикално, няма да имат ясна представа за тях. Например, някой човек е енергичен. Той е построен по „ре мажор“. Някой човек е алчен, иска много. Той е „фа мажор“. Той трепери за парата. Някой мисли, той е „ми мажор“. Трябва да проучваме основната гама на човека и ще видим може ли да минава от една гама в друга, за да излезе неговата работа. И самата постройка на човека е създадена по този начин.

*Има „до мажор“ обективен. Има „до мажор“ субективен. Има „до мажор“, който обуславя вътрешния живот и „до мажор“, който обуславя външния живот. Има „до минор“, който обуславя външния живот и „до минор“, който обуславя вътрешния живот. Но тази работа за вас е съвсем неразбрана. То е цяла наука, как да се приложи това. Както ви казвам сега, това е една теория, която няма никакво приложение. То е все таки, когато ти кажат: „Аз ви давам хиляда лева след една година“, но след една година условията за това да ги няма. Ти отлагаш за една година, а пък с отлагане не става. Един лев сега струва повече, отколкото хиляда лева след години. Това малко, което ще учите сега, струва повече, отколкото многото след много години.

*И любовта се изучава музикално. Ако една добродетел не я приложиш, ти не си я изучил. Кой е основният тон на доброто? Няма да го кажа. Кой е основният тон на милосърдието? Или кой е основният тон на любовта? Затова сте дошли, за да научите това.

*Казваш: „Защо да уча музика?“ Кой ще отиде да пее на хората? Учи! Тези пари, които ще изкараш с пеене, струват повече, отколкото парите, които ти остави земният ти баща. Може да ти остави и може да не ти остави.

*Ти казваш: „Само той ли може да пее?“ Можеш и ти. Добре, пейте и двама. Ако някой пее по-добре от тебе, слушай го. Всички хора трябва да изучаваш, понеже ако се запознаеш само с един човек, това значи да познаваш само един тон. Но каква музика ще учиш тогава? Например пееш само тона „до“.

*Започни от този тон, от който по-долен не може да вземеш. Например, долно „сол“. Какво означава „сол“? В сегашната музика „сол“ е най-тържественият тон, величествен и тържествен. В него има едно изобилие. Когато едно цвете се разцъфтява и изпуща своето благоухание, това е „сол“. Когато една работа хубаво се завършва, това е „сол“. А пък когато едно яйце се снесе, то е „до“. Когато се снесе яйцето и има кудкудякане, това е „до“. Който иска да изучи „до“, да се вслуша в кокошката, когато кудкудяка. Пилето е излюпено – „сол, ла, си, до“. Взема се горно „до“. Ще смесиш долно „до“. Много мъчно може да се подражава на една кокошка. Вие можете да кажете „кудкудяк“, но не е така. И в кукуригането на петела има нещо специфично, което много мъчно може да се подражава. Ти, ако можеш да кукуригаш правилно, като някой петел, то всичките си работи ще можеш да наредиш. Щом ти се случат някои неприятни работи, кажи: „Кукуригу.“ Ще кажеш: „Като петел ли ще пея?“ Ти тъкмо си неразположен, обидил те някой. Петелът казва: „Кукуригу.“ Значи казва: „Ще се оправи тази работа.“ Изгубил си парите. – „Ще ги намериш“. Болен си, ще оздравееш. „Кукуригу.“ Та ви казвам: Всеки трябва да има по един петел. Ти вървиш и петелът ти казва: „Кукуригу.“ С това иска да каже: „Неразположен си, но ще мине.“

*Когато някой човек пее, ти казваш някой път: „Дано млъкне.“ (Учителят пее: „Станке, мома хубава, колко си хубава, хубава, още и здрава, гиздава, още спретната, спретната още напета.“)

*Някой иска да пее, други не са разположени да го слушат. Някой говори, а другите казват: „Този много високо говори.“ Аз ще му кажа: Колко хубаво пееш, хубав глас имаш. Или, ако говори високо, ще му кажеш: „Много хубав глас имаш.“

*Вие искате да знаете какво нещо е музиката. Магия без музика няма в света. Първата форма на магията е музиката. Първата форма, с която се започна животът, е музиката. И ако ти не си музикален, не можеш нищо да направиш. Ти отиваш при някой банкер, седни на стола и пей. Не вярвайте в нещо, което не виждате и не сте опитали. Сега щях да ви свиря на цигулката, но няма да свиря. Някой път не е разположена цигулката да свири. Някой път аз отивам вечерно време в 12 часа, турям на цигулката сурдинка и свиря, правя своите опити в музиката, свиря пет–десет минути. Аз поставям някои тонове, изменям своите трептения, своите енергии и веднага виждам какъв ефект се произвежда. В природата всичко има ритъм. Вие говорите за природата. В природата мелодията върви по хоризонтален път, а хармонията върви по отвесен път. Грамадна е разликата. Най-първо, ти трябва да се научиш какво нещо е мелодията и да дойдеш до ритъм. Хармонията не е нищо друго освен едно съчетание на мелодии. Изобщо, в мелодията е застъпен първият глас, а в хармонията са застъпени няколко гласа едновременно.

*Най-първо ще проучваме нашия живот. Ние изучаваме себе си. То е закон на мелодията. Когато изучаваме закона на ближния, той е законът на хармонията. Ако ти мелодията не разбереш, как ще разбереш хармонията? Ако аз в себе си не разбирам мелодията, не мога правилно да пея, как ще разбирам хармонията, когато четири гласа едновременно пеят?

*Казвам: Любовта – това е мелодия. Любовта, Мъдростта и Истината едновременно, това е хармонията. Само любовта, това е мелодия. Можеш ли да пееш на любовта, мъдростта и истината – това е хармония.

*Та сега почнете с изучаване на мелодията. Изкарайте мелодично гамата „до мажор“. Да я изпеете хубаво. (Изпяха се тоновете „до“, „сол“, горно „до“, горно „сол“ и после цялата октава. Учителят изпя думите: „Обичам, обичам, обичам, знаете ли вие, аз обичам!“)

"[[Ценностите в живота]]"06.10.1937г.

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----
*Сега да ви кажа, че аз разбирам нещо от музика. Може да ви напиша много работи от музиката, оттук-оттам взети. Откраднато едно оттук, едно оттам. Може да ви направя музика.

*Аз може да ви туря пет линии и да пиша нотите, накъдето видя. Ти не можеш да туриш „до“, където искаш, ти не можеш да туриш „ре“, където искаш. Ако ключовете са различни, на различни места на петолинието, нотите се местят.

*Да кажем, вие имате една мажорна гама. От „до“ до „до“ е е мажорна гама, но и от „ре“ до „ре“ е пак мажорна гама. От „ми“ до „ми“ е пак мажорна гама. От „фа“ до „фа“; от „ла“ до „ла“; от „си“ до „си“. Коя трябва да вземе сега? – Ти ако вземеш от „ре“ до „ре“, то е движение. Започнал си една работа, ще започнеш от „до“. За мене от „до“ до „до“ съвсем друго значение има в музиката. От „ре“ до „ре“ има друго значение. – „Може ли да взема от „ре“?“ – Може. – „От „ми“, може ли да взема?“ – Може. От „ми“ трябва да започнеш, за да мислиш. От „фа“ трябва да имаш някакъв капитал. Ти си болен човек, не можеш да започнеш от „фа“ до „фа“. Ти си без капитал. Що е здравето? Ти, ако искаш да бъдеш здрав, трябва да изучаваш от „фа“ до „фа“. Не да оставиш, те са неразбрани работи. Не искам да ви накарам да си бъхтате ума. И да ви говоря, то е нещо само за гениалните музиканти. Но аз го превеждам като картина неразбрана. Туй, което ви говоря ще бъде толкоз разбрано, колкото в тази картина. (Учителят показва картината.) Аз като ви говоря, аз правя свой превод. Тия неща не са ясни, понеже, самият майстор, който ни говори тия работи казва: „Туй нещо не е ясно“. Има неща, които не са открити. Има хиляди работи, които са пропуснати. Казвам: В живота който ние живеем, в нашите разбирания има хиляди работи, които са пропуснати; неща, които не са ясни.

*Аз, когато изучавам музиката, аз имам една музика в себе си, сега аз може да ви кажа същинската музика, аз имам една музика, която свиря. Някой път свиря обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която свиря, когато се намирам в най-трудно положение. Ако изляза и тъй времето е, както сега, и засвиря, веднага ще се измени времето. Ще изчезне всичката влага. Намирам се в бедно състояние, пари нямам. Като засвиря, парите идват сами по себе си, започват да се търкалят, на ваш език казано. Като видя, че идат повече, отколкото трябва, спирам да свиря. Ако попитат: „Защо спря?“ Казвам: Ще се удавя, тия пари ще ме затрупат. Аз съм правил опити като свиря, камъните и те се вдигат и камъкът може да се вдигне от едно място да се премести на друго място. Ние сме правили опити, и като видим, че камъните започват да се кланят, спираме. Като започнат да се кланят камъните, казвам: Достатъчно, не искам повече. Или дойде безверието в мене. Седна да свиря на безверието и като свиря, това безверие изчезва, дойде вярата. Дойде в мене безлюбието, посвиря му, посвиря на злото, дойде любовта, че туй е музика.

*Аз съм дошъл сега в музиката и боядисвам тоновете. Като срещна една тоналност, един тон, боядисвам. „До“-то боядисвам с червен цвят, да го познаваме, да се освободя. Другояче, всичките тонове са без цвят. Като го хвана веднъж, боядисвам го. Ще ви кажа, че „до“-то боядисвам с червен цвят, вие с какво го боядисвате? Аз ще ви кажа, че „си“ боядисвам с ясно-син цвят. С червено и синьо боядисвам, след това започвам да произнасям. Как ще произнесеш синия цвят, как ще пееш? Един художник, който не може да пее, той не може да рисува. Аз съм се опитвал някой път да рисувам, но такива гарги съм рисувал – и в музиката, като запея и свиря хубаво, гениален художник съм, без музика, гарги рисувам, криви линии. Някой път аз се смея на себе си.

* Аз ще ви свиря толкоз дълго време, вие ще се уморите и ще ме оставите. Всички може да ви изпъдя из салона. Ще мязам на онзи музикант тогава, който дал един концерт в Париж. Понякой път обичал да се захласва. Започнал един концерт и толкоз дълго свирил, публиката започва да го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата. Най-после идва слугата и казва: „Господине, когато свършите парчето, можете да заключите“. И вие понякой път сте ми държали такива дълги концерти.

*Това наричат вдъхновение на музиканта. Казвам: Ако вие всички дойдете до Божествената Любов, всички ще бъдете певци, ще можете да пеете. Я ми кажете, коя е любовната песен? Аз още като чуя една мома да пее, аз ще ѝ кажа ще бъде ли щастлива или не. И момъка като го чуя да пее, ще зная, ще бъде ли щастлив или не. Казвате: „Няма да оздравея, няма да оздравея“, туй музика ли е? Как ще пееш? Ще оздравея. Пейте сега: Аз ще оздравея. Минорни гами има. Ти в една минорна гама не можеш да оздравееш. Мажорна гама трябва да бъде. Изпейте ми сега тази песен „Аз ще оздравея“. (Учителят пее: „Аз ще оздравея, аз ще оздравея, аз ще оздравея; здрав съм, здрав съм, аз ще оздравея“.) Като че тази песен не се е пяла. Някой казва: „Отиде, няма да оздравея, няма да оздравея“. Има любовни песни: „Ти не ме обичаш, ти не ме обичаш, колко съм тъжен“. Или, „Ти ме обичаш, аз вярвам в тебе“. Пей ти на своята възлюблена, пей така: „Ти ме обичаш“. Как ще постъпиш сега, аз вярвам, ти ме обичаш. Попей тази песен. Ама не мога да я пея. Думата „не мога“ в Любовта не съществува. Ще туриш „мога“. „Не мога“, ще напишеш „Не, мога“.

*Коя песен да изпеем сега? Толкоз образци съм ви дал. Например песента „Махар Бену“, или „В начало бе Словото“, или „Бог е Любов“. Как бихте изпели вие „Бог е Любов“? (Учителят изпява „Бог е Любов“ грубо, рязко.) Не може така. Сега как ще изпеете „Бог е Любов“? За да пеете „Бог е Любов“, трябва да имате един узрял плод; който иска да изяде този плод, трябва да има хубава краска, да ви привлече, че да се зароди желанието да влезе във вашия дом, да го приемете на гости. Тогава може да пеете. Няма да пеете, като имате зелен плод, но като узрее плода. На един плод хубаво узрял, тогава вече можете да пеете. Ако искате Любовта, ще имате един светия, отгдето минава, той говори добре за хората. Тогава може да пеете. Той ще ви услужи да вземете като основен тон. В Любовта има основен тон, който трябва да вземете. Може да ви пея: „Любовта дава живот“. Как да ви я изпея сега? Ако ви я изпея тъй, както трябва, всинца, които сте болни и кашлите, трябва всинца да оздравеете. Не искам да пея, че като я изпея и вие не оздравеете, аз ще се компрометирам.

*Кой от вас втория път ще се реши да пее; или за Любовта, или за вярата, или за надеждата една песен. Или за парици ще пеем, или за знания, или за здраве да пеем. Който от вас да пее, не искам така неприготвено. Един певец 10 години ще посвети, докато се научи да пее. Искам да направим упражнения, не да кажете: „Аз по вдъхновение пея“. Във вдъхновението погрешки няма. (Учителят показва картината.) Какво ще разберете, биологически явления са това. Сега по свобода, кои от вас са готови за следния път за концерт. Искам най-малко двама, трима души на сцената да ми попеят съвсем нови песни, не стари песни, които сте пяли „Цвете мило, цвете красно“. Не, съвсем нова песен. Даже не и една песен, която сте пяли. Не и „Махар Бену Аба“. Тия всички сте пяли. „Мене ме майка роди, право да мисля, право да мисля и добре да чувствувам и право да постъпвам“. Или пък турете си някой друг текст. Но туй да ви бъде: „Мене майка ми ме роди право да мисля“, като пример. Или пък песента „Надеждата е път, вярата е постижение, любовта е обновяване“. Ето една нова песен. „Надеждата в мене е път, Вярата в мене е постижение, а Любовта в мене е обновяване“. Ето една песен за втория път. Хайде да видим, който може, но който ще пее, добре да пее, защото ще има една премия. На онези, които пеят добре, ще платим, а онзи, който не пее добре, даром ще пее. Тези, които няма да пеят добре, даром ще пеят. Тия, които пеят хубаво, ще им платим както, на един артист, преизобилно ще платим, той да е доволен и ние да сме доволни от пеенето.

"[[Аз ще оздравея]]"24.11.1937г.

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----

== 1938г==

*Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“.

*Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци. Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.

"[[Съзвучие]]"05.01.1938г.

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----
*Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока.

*Бог наредил живота много добре, но ние трябва да се учим да пеем. Вземаш „до“, но „до“-то да го вземеш, основното „до“ има 32 трептения. По 32 начина може да вземеш тона „до“. Всяко едно трептение е една форма на „до“, как да го вземеш; 32 начина има, най-малко седем начина има. Всеки един тон има седем степени. Тонът „до“ има седем степени, в които може да го вземеш. Сега няма да ви обяснявам първата степен „до“, втората „ре“, третата „ми“ – те са степени. „до“-то може да го вземеш в първа степен като „до“, като „ре“ може да го вземеш, като „ми“ може да го вземеш. Всичките тия качества на цялата октава то ги има в себе си. Но „до“-то само по себе си има една основна черта. То освобождава от големите противоречия. Тонът „до“ освобождава човека от големите противоречия и му дава истинска посока в живота. Туй, което може да ти даде посока в какво направление и да е, или мисловно направление, или чувствено или физическо, то е „до“. Ако вземеш „до“-то, крака ще имаш, уши ще имаш, очи ще имаш, всички условия ще имаш. Туй, което създава всичките условия то е „до“. Туй „до“, докато в тебе не започне да звучи като музика, докато не разбереш живота като музика, ти не може да живееш. Докато мислиш, че животът е страдание, ти не разбираш живота. Страдание е неразбрания живот. Неправилно се взема или неправилно разбираш Божиите пътища, не разбираш законите. Запример, вие идете при един музикант, на който ухото много е развито. Вие искате да му говорите. Как трябва да му говорите? Ако вие му говорите музикално, веднага ще има едно желание, едно разположение спрямо вас. Кой господар би искал да му се говори немузикално. Всичките господари са музикални. Ако само в гласа си вземеш нещо неправилно, кажеш: „Какво искате да кажете?“ (Учителят го изговори грубо). Музикално как ще кажеш: „Какво искате да кажете? Какво искате да кажете?“ (Малко грубо произнесено). Това не е музикално. „Ти знаеш ли кой съм?“ Това не е музикално. „Че аз съм недоволен“. Това не е музикално. „Така ли трябва да се живее?“ – Това не е музикално. „Ти си невежа“, това не е музикално. Противоречие има. Всичките спорове в света произтичат от немузикалното произношение. Забелязали ли сте някой път, кажеш една дума на един човек, той я помни. Значи музикално сте казали. Някой път казвате така хубаво думата, има един трепет музикален в самата дума. Човек не може да забрави, някой път, едно немузикално казване носи нещастие. Ти се молиш на Бога и изпращаш една музикална мисъл. Като седнеш, на Бога трябва да му говориш, че имаш един свещен трепет, тъй че няма никакъв дисонанс. Като идеш при Него, чист трябва да бъдеш. Сега да кажем, аз съм радостен. Вие казвате: „Нещастен съм“. Музикално как ще го кажете. Как ще ми изпеете: Нещастен съм? Или пък някой път вие казвате: „Бури минаха в моя живот. Големи бури минаха“. Как ще изпеете? (Учителят пее: „Бури минаха в моя живот“.) Музикално ли е това пеене? (Учителят пак пее: „Бури минаха в моя живот, бури минаха в моя живот, бури минаха, бури минаха, но малко добро оставиха“.) – Може още по-хубаво да се изпее. Ако пееш така, веднага в душата ти ще стане една промяна. Невидимият свят е толкова отзивчив, ако ти благодариш на Бога, като дете да изпееш на Господа „Бури минаха“, веднага ще почувствуваш едно спокойствие. Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония. Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее. Казва: „Какво ще пея? Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“. Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.

*Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.

*Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте. Отивам да пея: концентрирам се на концерта, отивам ще пея една мелодична песен. Да кажем, сега вие пеете песента „В начало бе Словото“, от де започва, от кой тон започва? Прескачам „до“-то и я започвам от „си“, мисля, че е „си“. То е хармония. То е Божественото начало. Без Словото не пея аз. То е хармония, приемам Божественото. Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до диез“. Защо е повишено горно „до“? – Защото яйцето е вече излюпено. Повишението на „до“-то показва, че яйцето е излюпено, значи реализирано. Туй яйце, „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“, но аз пея „В начало бе Словото“, но трябва да влеза във връзка със Словото. В началото на Битието бе Словото. Ако аз влеза в съгласие с това Слово, моите работи ще се уредят. Всякога в един оркестър или хор, лесно може да поправите погрешките. Ако вие запеете криво, веднага другите ще ви коригират, лесно се поправя. Ти слушаш, всички не могат да вземат фалшиво. Някои веднага се коригират. Казвам: Щом влезете в Божествения свят, погрешките лесно се поправят.

*Та сега вие искате да знаете най-първо как трябва да се пее. При пеенето ти трябва да чувствуваш доволство в себе си. Пей най-първо на себе си. Ако си доволен, ти пееш хубаво. Щом отиваш другите да проверяват, ти не пееш хубаво. Аз ще се изправя пред невидимия свят, който хората не виждат, ще пея на ангелите, ще пея на Господа. Тогава след като пея, ще слушам дали съм пял хубаво. Ако след като съм пял хармония, чувам отзвук хармония, значи съм пял хубаво. Като съм пял, току изведнъж ще дойде един величествен акорд от невидимия свят. Всичките ангели ще запеят и аз ще слушам. Моята мелодия, която съм пял, моята мелодия изпяват не само мелодично, но изпяват хармонично. И аз тогава се коригирам. Казвам: Хубаво пея. Онова, което съм пял, те го пеят в хармония не само един, но хиляди хора пеят изведнъж. И тъй ми става приятно. Туй, което аз съм пял, те ми отговарят. Казват: „Много хубаво пя“. Ако аз не им пея и те не ми пеят. Щом аз пея, вече и те пеят в хармония. Знаеш ли какво е да чуваш в хор да пеят. Сега ще ви попитам, вие какво разбрахте сега? Можете ли ми изпя една песен? (Учителят извади цигулката си). В какво седи хубостта на една цигулка? Как мислите, тази цигулка как я оценявате? Тя е хубава, но трябва да има някой, който да покаже, че е хубава. Ако свири един обикновен човек, не може да разберете дали е хубава. Но ако свири един майстор, ще се покаже хубава ли е цигулката или не. Казвате вие, че това дърво е мъртво. Туй дърво сега доставя, причинява много по-голямо удоволствие, отколкото когато растеше някъде. Човек в обикновените условия мяза на дърво в гората. Като дойде в Божествения свят, ще мяза на инструмент. Непременно човек трябва да стане цигулка да свирят отгоре му. Ако тази цигулка не беше минала през тия страдания, не щеше да бъде на туй почтено място. Знаете ли през какви страдания е минала цигулката? Се трябва да се свири. Всички трябва да знаете да свирите. Сега, ако река да свиря, веднага онези, които знаят да свирят, ще намерят погрешки: как държиш цигулката, как държиш лъка, че ръката не държи хубаво, после позициите не знаел, поза нямал. Не е лесна работа. Много взискателни са. Като излезе цигуларя да свири, много се изисква. Дайте тон от пианото. (Учителят настройва цигулката си). Свиренето, ако не е за възпитание, ако вземеш цигулката си, ще си създадеш страдания. Ако не знаеш да свириш, ти ще си създадеш страдания в себе си. Я изпейте основния тон. (Учителят свири и пее „до“ и ние с него. После взе „сол“.) „Сол“ е реализиране на нещата. (Учителят свири и пее една мелодия с „а-а-а-а“. После свири и пее думата „мензо“ в много вариации).

*Като станете сутрин, учете се да пеете. Аз бих желал всички да сте певци, знаеш как. Гледам, колко хубави гласове имате и камъните може да разиграете вие. Аз ви давам едно разнообразие, понеже според мене еднообразната мисъл, еднообразните чувства, всичко, което човек притежава е Божествено.

"[[Богатство и сиромашия]]"23.02.1938г.

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----
*Може да се пее по много начини. Вие докато не отидете на Небето да чуете как пеят, никога няма да се научите. Сега аз ще ви изпея само две думи.

*„О, Любов неизказана!“ (Учителят изпя тия думи няколко пъти.) Сега това пеене можем да го наречем предметно учение. Това е едно упражнение. Докато не пеете така, вие не можете да се тонирате. Това е едно упражнение. Вие сте като един, който изважда кесията си и гледа колко да даде 5 или 10 стотинки. Или вие желаете да пеете и мислите как ще пеете. Няма какво да мислите как ще пеете. Щом почнеш да мислиш как ще пееш, ние не можем да пеем. Докато мислиш как ще пееш, ти не можеш да пееш.

*В музиката има едно неразбрано пение. Аз не искам сега да ви пея така. Ако аз накарам да изпеете това, което аз изпях, как можете да го изпеете? Можете ли да го изпеете? Не! И ако аз река да го изпея втори път, не ще мога да го изпея така. Една плоча винаги може да изпее същото, което е написано на нея. На един разумен човек в когото е написано нещо, никога не може да изпее нещо по един и същ начин. Например някой голям певец пее. Да кажем, че пее първи, втори, трети път и между първото, второто и третото пение, винаги ще има различие, там нещата са механически. Та някой път вие искате да бъдете еднообразни, да постъпвате съвършено морално, че да не правите никакви погрешки. Трябва да заприличате на плочи. Така както аз ви пях, така пеят в елементарното училище, на окултната школа там така пеят. Досега не сте слушали такова пение.

*За да се пее така, човек трябва да чувствува идеята, трябва да изразява съдържанието, трябва да даде и външната форма. Ако почнеш да мислиш какво нещо е любовта и как да я изразиш, тя ще остане неизразена. Сега аз като ви пея и като ви свиря, вие можете да се заблудите и да кажете: „Да можех аз да пея, както вие пеете!“ – Като мене всички можете да пеете. Няма никой, който (да) не може да пее така. Защо не пеете? – Защото не искате! – Ако искате, можете. Може да кажеш: „Аз искам по друг начин“. По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието. Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри!“

*Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ Тогаз какво трябва да правиш?

*Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея!“ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана!“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.

*За да покажеш какво е „до“, трябва да пееш. „До“ е един основен тон, който има 16 трептения в секундата. И всяко едно трептение си има своята цена. При сегашните условия човешкото ухо може да долови минимум 16 трептения в секундата. А най-високите тонове имат 40 000 трептения в секундата. Това е най-високият тон, който ухото може да схване. Ухото го схваща, но ако речем да го изпеем, не можем. Гласът ни не може да го вземе.

*Вземете бас – тонът да е нисък, но да е музикален. Сега вземете свободно „до“. Вземете го без камертон. (Всички пеят „до“.) Подобрете сега този тон. (Всички пеят „до“; след това всички пеят звуковете „а“, „е“, „и“, „о“ при което всяка следваща гласна има по-висок тон.) Когато си натоварен, ти можеш да вземеш „а“ много хармонично; „и“ е движение, посока. Когато вземеш „и“ правилно, значи посоката по която вървиш е правилна. При „е“, ти се разширяваш като река. Значи, ако вземеш „е“ правилно, то разширението ти е правилно. Ако вземеш „о“, това са условията, при които живееш. „О“ е крайният предел. Ти по-далеч от „о“, от този кръг не можеш да отидеш. „О“ е основният тон, който можеш да вземеш, дето не си ангажиран с нищо. Ти си свободен. Когато говорим за музиката, ти в нея трябва да знаеш как да се товариш и как да се разтовариш. Най-първо ще очертаеш. Искаш да свършиш една работа вземи „о“ (Учителят пее „о“ с разни тонове – ниски и високи. Учителят нагласява цигулката и с песен казва: „Разгласена е цигулката“. Учителят пее „о“ с ниски и високи тонове и свири и всички пеят с него заедно. Учителят пее и свири „и“ и всички пеят с него заедно. Учителят пее „О, Любов неизказана!“ Това се повтори няколко пъти.) Като пее човек, освобождава се. Това са елементарни работи. Вие като влезете в една окултна школа, най-простите ученици там така ще пеят. А пък вие възрастните още така не можете да пеете. Защо не можеш да пееш? – Че как ще пееш? – 30–40 градуса студ има вътре. Вцепеняване има вътре. Например, ти мислиш най-първо, че си нещастен, сиромах, че никой не те обича, че нямаш къща, че нямаш това-онова. Как ще пееш тогава? – Ти за да пееш, трябва да вярваш в Бога, че Той е създал всичко. Аз бих желал да ви се отворят очите, за да чуете как пеят ангелите. Като се роди Христос дойде цял хор от ангели и изпяха една песен. Не сте ли чули как пеят ангелите? – Който веднъж ги е чул, няма да забрави това. Питам сега: Това, което аз ви изпях, колко време ще го помните? – Ще кажете: „Това не е за нас“. (В това прераждане това няма да бъде, но в следующето.) Това е най-простото пение, което аз пея. Мога да пея още повече. Това е началото на пението. Ако аз искам да бъда певец, мога да развия колкото искам високи тонове. Но аз не искам да правя пакост на хората. Аз мога да изпея една песен така, че да ви обезсърча всички. А пък аз ви пея така, че да ви накарам да вярвате, че и вие можете да пеете. Защото и в пението има неща, непоносими за човешката нервна система. Ако слушате някой певец, ви е приятно, а пък като слушаш някого другиго, искаш да бягаш, понеже казваш: „То е дарба!“ Дарбите са достояние на всинца ви. Когато един певец пее добре, то Бог иска да ви каже: „Така трябва да пеете всички!“ Слушате един цигулар да свири. Бог иска да ви каже: „Така можете да свирите всички“. Та всички добри хора като срещате от Невидимият свят искат да ви кажат: „Такива трябва да бъдете“. Всички велики хора са носители на Божественото в света. В дадения случай, ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че даден музикант не е сам, но има около него цяло едно общество от музиканти, които пеят и свирят. То е една задружна работа!

*Та вие не искайте да бъдете музиканти сами. Но съединете се с целия музикален свят и станете едно с тях. Не да се изгубите, но влезте в небесния хор. Вас ви е страх, че като станете даровити, ще ви задигнат от земята на небето. Бъдете уверени, че дълго време няма да ви вземат. Ще чакат да се научите, и после ще ви вземат. Ако се запишете за небесния хор, няма да ви вземат горе, понеже ще ви оставят да се упражнявате тук 40–50 години, та като се научите да пеете, да бъдете готови за небето.

*Аз ви давам само един малък метод, като употребих за пение думите: „О, Любов неизказана!“ Но можете да вземете и други някои думи вместо думите „О, Любов неизказана“! Например можете да вземете тия думи: „О, Светла Душа, от която аз съм родена“, или „О, Светла Душа, от която аз съм роден“. Вземете си едно изречение и си направете една ваша песен! Да кажем, че сте направили една погрешка, и не знаете как да я поправите. Вземете една ваша погрешка и я изпейте.

*Я сега изпейте една песен. Да изпеем: „Аз мога да кажа“. (Всички изпяхме тази песен.) Какво можем да кажем сега? Хубаво я изпяхте. Значи разбрали сте ме. Тъй както го изпяхте, значи има прогрес. Избавихте се от двойката. Разбрали сте. Всички трябва да бъдете добри ученици. Аз вземам думата „добър“ в този смисъл: Всички трябва да бъдете добри ученици, да ходите добре. Всички трябва да бъдете справедливи ученици, да работите добре. Всички трябва да бъдете любещи ученици, да мислите добре.

*Три неща! Да вземете верно тона. „До“-то е доброто. Да сте справедливи – да вземете вярно тона „ми“. И да любите добре, да мислите добре – да вземете добре тона „сол“. „До“, „ми“, „сол“! Та винаги свързвайте тона „до“ с доброто. Основният тон на доброто е „до“. Основният тон на правдата е „ми“ и основният тон на Любовта, при сегашния живот е „сол“. В Любовта има цъфтене при „сол“, животът става красив, има благоухание. „Ми“ ти дава условията, благоприятните условия, богатството – „ре“, това са материалите от които ще се образува цветът. „Фа“ доставя материалите, от които ще се съгради цветът.

*Имаме три основни цвята: червен, жълт и син. И в музика(та) имаме три основни цвята и четири производни цвята.

*Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.

*Да пеем!

"[[О, любов неизказана! Музикално упражнение]]"16.03.1938г.

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----
*Попитайте един музикант, който е вещ в музиката. Той ще постави всички тонове на мястото в музикалната стълба. А пък онзи, който не разбира музиката, ще ги постави гдето намира за добре и ще каже: „Аз така мисля“. И после онзи, който разбира, ще разпредели нотите на цели, половинки, осминки, шестнайсетинки и пр., които ще употреби на място, после ще употреби правилно тактовете 2⁄4, 3⁄4, и т.н.

*И самият живот е музика. За да живеш в пълния смисъл, трябва да си музикант. Трябва да знаеш всяка една постъпка как да я поставиш. У вас се заражда желание да живеете добре.

*Детето се ражда в Божествената Хармония, за да попълни някое празно място, за да заеме мястото на някоя нота в Божествената Хармония.

*Някои деца се раждат с басовия ключ, други в теноровия ключ, някои в алтовия ключ, а някои в сопрановия. Сега аз ви говоря не каква е идеята у вас. Какво е това басов ключ? Човек е басов ключ има много желания. Знаете ли какво може да направи басът? Басът може да направи много хубави работи, но и много големи пакости. Също така и сопрановият ключ.

*Преди години аз се занимавах с философията на музиката, не на обикновената музика, но на музиката, която съществува в природата. Всички добри и лоши неща произтичат от музиката, от хармонията. Аз съм турил най-хубавите струни на цигулката си и като тегля два, три пъти на една струна, тя понякога се скъсва; тегля струна „ре“ и тя се скъсва. Тегля струна „ла“, скъсва се и тя. Тегля струна „ми“, скъсва се и тя. Опасно е при някои музикални парчета. Една хубава струна струва 30 лева, 40 лева, 100 лева. Всеки ден като късаш по три струни, каква ще бъде загубата? Паганини е правил един опит, за да покаже на публиката, че е добър свирец. Той нагласява цигулката и като удря лъка, скъсва се струна „ми“. Продължава да свири. Удари лъка на струна „ла“ и тя се скъсва, и той довършва концерта на двете останали струни. Скъсването на двете струни му е било необходимо за да произведе известен ефект. Ако можете като Паганини да свирите на две струни – да, но ако не сте музикант като него, не ги скъсвайте, защото ще загазите.

*Аз съм забелязвал всякога следното: Има известни музикални парчета, които ако изсвиря, ще падне чаша, ще се търкулне картина, ще стане голяма пакост. Тогава аз ще свиря друг мотив, за да противодействувам. Някои сте почнали да свирите една гама, която аз наричам гама на смъртта и тогава се зараждат много болести.

*Аз съжалявам, че тук на Изгрева боледувате. Боледувате, понеже свирите на тази гама, която носи смъртта. Вие казвате: „Ние не живеем добре“. Така не се говори.

*Не говорете против себе си, понеже вие сте създания Божий. Не казвайте: „Аз съм лош човек“, но кажи: „Не съм се научил да свиря на цигулка“. Цигулката е отлична, струните са отлични, лъкът е отличен, учителят, който ви учи е отличен. Единственото нещо, което ви липсва е, че вие не знаете да свирите. Не че сте неспособни, но някъде бързате. Някои деца гледам са много послушни и свирят добре. А някои не.

*Вие искате да бъдете диригенти. Всеки един от вас е диригент. Езикът е капелмайстор. И когато твоят език почне да говори, капелмайсторът е на работа. Я вижте как са отворени очите на един капелмайстор, който гледа и слуша свиренето на всеки инструмент. Това не е лесен занаят, както помислил един българин. Например как ще дадете един такт 7⁄16? Такъв такт има, например, нашата ръченица? Каква ще бъде бързината на ръченицата? Като засвири цигуларят, той трябва да знае как трябва да се играе това парче. И както той свири, така трябва да играят другите. Цигуларят трябва да знае къде трябва да свири по-бързо и къде по-бавно. Понякой път играчите заставят капелмайстора да свири бавно или бързо. (Учителят изпя песента „Духът Божи“) В Духът всяко движение е разумно. В Духът няма нещо погрешно. В Божествения Дух всичко е съвършенно. Когато пее един човек, който знае музиката, всички тонове ще бъдат изпяти правилно. Ще падат на мястото и ако ти слушаш да пее един такъв певец, възприемаш неговата музика, то ако имаш болест в сърцето, в главата, в гърдите, всичко ще изчезне. Ако си сиромах, ще забогатееш. Ако си глупав, ще поумнееш.

*Сега мнозина от вас мислите, че сте много добри композитори. Аз гледам като дойдат някои млади, нищо не разбират от музиката, но си дават мнението. Ако искате да знаете дали сте добър певец, може да направите опит: Когато времето е дъждовно, изпейте една песен, ако се проясни небето, вие сте добър певец. Или, когато времето е ясно и вие изпеете една песен и се заоблачи, тогаз сте добър певец. Но ако с вашето пеене, облачното небе не се прояснява, вие сте обикновен певец, както всички други, и не си правете илюзии. Някой път като пея, времето се изяснява, а някой път като пея, не се изяснява.

*Вие музикално не постъпвате добре. Старите сестри много хубаво изпяха като излязоха. Те пяха хубаво за малките деца. Те имаха една амбиция да се покажат, има някои места, гдето те не пееха хубаво.Един камък е скъпоценен, който дава най-големите пречупвания на светлината. Той дава краски с хубави тонове. Снощи видях, че във вас има заложби да пеете, но само едно ви липсва. На българина му липсва постоянство.

*Дълго време трябва да пеете тук на земята, за да можете да влезете в Небесния Храм. Онези, които не пеят добре, няма опасност да ги задигнат горе. В небето няма нужда от тях. Земята се нуждае от тях. Небето има нужда от много добри певци. Аз желая да останете на земята и да пеете добре тук.

"[[Музикалният живот на душата]]"23.03.1938г.

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----
*Да вземем из музиката едно обяснение. Всинца не сте музикални, не разбирате философията на музиката и обяснението не е ясно. Ти вземаш един нормален тон. Нормални тонове са тия, които нито се понижават, нито се повишават. Казвате: „Той се е понижил“. Не е лошо да се понижи човек, нито е лошо да се повиши. Има нормално състояние, дето човек нито се повишава, нито се понижава. Има нормални тонове, които трептят само повишени, понижение не може да стане. Те са няколко, малко са. Някои трептят и повишени и понижени. Други трептят само понижени. А други само повишени. Питам сега: Кое е онова, което заставя един тон да измени своето нормално състояние, да се повиши? Да кажем повишавате „до“. Какво му предават с повишението на тона? Този тон вече е минал в понижено състояние, той придобива мекота, а в повишено състояние той придобива сила. „До диез“, ако понижите, той ще придобие известна мекота. Та казвам: Някой път зависи, трябва да повишавате тона, за да придобиете сила, някой път трябва да го понижавате, за да придобиете мекота, която е необходима. Музиката като възпитателно средство ще употребите. Отлични свойства има. Ако така не разбираш музиката, а искаш само да се повишаваш.

*Или сега аз забелязвам някои певци. Много певци има, на които им трябва сила на тона. Трябва да ги закалят, трябва да повишава всичките тонове и той само прави усилие, но той прави само усилието на желязото.

*Сега, онези от вас, които искат да пеят, щом в даден случай ти се безпокоиш дали ще вземеш вярно или не, ти не разбираш закона на пеенето. Безпокоиш се, имаш предвид, че ще те слуша някой, ще ти се смее. Като изучавам пеенето, мене ме интересува аз сам как пея и аз сам се слушам. Трябва да ида между същества, които да не се интересуват от моето пеене. Ще ида при дърветата. Дали правилно пея или не, те са снизходителни, казват те тъй: „В нас живот е, който образува музиката“. Те са само едно отражение. Като ида между тях, както и да пея, те няма да ми кажат нито дума или добре пея, или зле. Ако сте между дърветата, как ще пеете? Вземете друго. Има една Любов на музиката. Всички музиканти, които не успяват, нямат музикална Любов. С музикалната Любов, както на желязото е необходимо огън, защото ако на желязото няма огън, не може да се закали. Огън трябва и на музиканта, който свири или пее, той трябва да има музикален огън. Музикална Любов аз я наричам. Щом имаш Любовта на музиката в себе си, на певеца, ще може да закалиш гласа си, да туриш сила на гласа си. Може да туриш и мекота. Без туй, каквито и усилия да правиш, постижение не може да имаш. А пък може да имаш и музикална Любов, но трябва да знаеш как да закаляваш.

*Искате да вземете верен тон „до“. В понижено, в нормално и в повишено състояние. Ще започнеш от нормалното състояние най-първо, защото ако един музикален тон не може да го понижиш и ако не можеш да го повишиш, то значи не може да разполагаш с неговата сила. Ако една своя мисъл ти не може да я закалиш, да ѝ дадеш мекота, ти ще претърпиш известно фиаско, несполука в живота. Мнозина трябва да говорите музикално. Като започнете, с кой тон започвате говора си? (Учителят каза високо: „Какво искаш?“) Кой тон е? (Учителят изговаря ниско: „Какво искаш?“) Кой тон е? „Какво искаш?“, нормален тон ли е? Понижен ли е или повишен? Основният тон, с който започваш речта в даден случай, ще определиш дали тона ще го вземеш нормално, дали повишено или понижено състояние. Понижено разбирам да туриш мекота. Меките тонове са събирателни, а пък онези, силните тонове, разпръскват нещо надалече. Когато искаш да изпратиш далече, ще дадеш повишен характер на речта, когато се молиш за един човек дали ще оздравее или не.

*Музикалната Любов трябва да вземе участие в молитвата. Тия работи вие не ги знаете. Мислите, че и без музика в рая може да влезете. Не, не. Без музика в рая не може да влезеш. Човек, който не е музикален, в рая не може да влезе. Той не може да влезе. Може да го зърне на прага, но не може да мине. Можеш да слушаш един оркестър и в салона да бъдеш, но да станеш член, да пееш в хора или да свириш в оркестъра, не можеш. Ако си добър певец, може да вземеш участие. Ако си отличен певец, ще те вземат, но ако не си, ще те оставят.

*Сега да се върнем към основната мисъл за музиката. Сега, представете си, че ви дам да проучвате песента „Махар Бену“, да я изпеете по всичките правила, понижено и повишено, да ѝ предадете и мекота и сила. Не да измените същественото, да я повишите в един тон. Защото някой път музикантите изменят. Много пъти от една гама в друга гама поставят, но работата не се свършва. Дали е в „до-мажор“ или в „ла-мажор“, „до-минор“ или в „ла-минор“, в която и да е гама, трябва да се пее. Най-хубавите са които, минават от една гама в друга. Запример, ако аз мина от „до-мажор“ в „ре-мажор“. Какво е гамата? Два диеза. Но това са технически работи. Повишеният тон на „ре-мажор“ в дадения случай показва, че онова, което пееш, трябва да дадеш сила на движението. В „до-мажор“ ти се въртиш наоколо, спирално, както някои деца прашките си въртят, а като пусне камъка на прашката, то е вече „ре-мажор“. Сега туй между вас да остане. Трябва да го проверите. „До-мажор“ вие дълго време трябва да го опитвате и трябва да го пуснеш, за да образуваш „ре-мажор“. Най-първо трябва да разбирате в двата диеза – „ре-мажор“. Ами ако са два бемола? Защо с два диеза е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“? Музикантите си имат правила.

*Първото нещо, когато пеете, трябва да имате музикален огън. Сега това не изключва всичко онова, което знаете. Вие понякой път се спирате и казвате: „Аз това зная“. Но знанието във вас трябва да се организира, да расте. Много пъти знанието може да е така разхвърляно, че ние не може да го използуваме. В цигулката онези, които вземат най-първо лъка, от единият край до другият край прекарват лъка силно. Да натиска лъкът. То е един метод. Децата както започват – с натискането. С натискането на ръката може големите виртуози да го правят. Детето щом натисне лъка, излиза един неопределен тон. То не знае как да натиска. Като свири на цигулката трябва да остави ръката свободно да тегли, само тяжестта на ръката като минава е достатъчна. Някои учители по музика искат да чуят гласа. Тихо трябва да свири, да се научи онова дете. Някои от вас, когато пеете имате желание гласът ви да бъде силен. Гласът ви може да бъде силен, ако започнете от тихото. В природата всички неща започват тихо. Силният глас, той е експлозия някъде в дадения случай. В природата виждаме изгрева на слънцето. Светлината иде слаба, после се усилва, усилва, докато дойде до изгрева на слънцето. Та винаги дръжте в себе си туй усилвателно положение. Да кажем, вие имате едно песимистично настроение, болен сте. Да допуснем, че имате една обикновена простуда. Употребете музиката да видите за колко време ще оздравеете. С музика може да се лекува. Тъй на настинката, на простудата започни да ѝ пееш. Ако пееш, в 24 часа ще иде. Най-много три деня. Тъй музикално попей на тази простуда.

*Ти може да направиш музикално една разтривка. Как бихте пели? Как бихте пели на настинката сега? Може да ми отговорите: Туй ни остана сега, всичко свършихме, това ни остана. Пък като станете сутрин, как започвате? Откъде трябва да започнете? Сутрин като станеш, поне една песен малка трябва да съчините.

*Сега сте дошли в една област на малките постижения. Аз съм правил опити. Свириш някоя песен, вземеш „ре“ свободно. Ако вземете „ре“ свободно на струната „ре“ и на струната „сол“, тия два тона се различават. Едновременно „ре“-то може да го вземете на „сол“ струна на 4-ия пръст. Ще направите повече усилие. А пък може да го вземете и свободно, без никакво усилие, но всякога един тон, дето вземат участие човешките пръсти, ако вземете „сол“ без участието на пръстите има един резултат. Имате „сол“, „ре“, „ла“, „ми“. Може да вземете един тон с първия, втория, третия или четвъртия пръст. Те се различават. Ония тонове в музиката, които се вземат с първият пръст имат достойнство. Тия, които се вземат със средният пръст, с големият пръст, давам им стойност. Придобиват ценност. Тези, които се вземат с третия пръст им се дава красота. А тези, които взема с малкия пръст има практическо приложение. Всичките ония цигулари, добрите цигулари, като свирят, този, малкият пръст играе. Има практическо приложение. Ако малкият пръст не играе, както трябва, то нещата практическо приложение нямат. Онзи пианист като седи, мърда пръстите си. Четири основни тона ще вземете. Вие даже не знаете какъв основен тон представя първият пръст. От първият пръст излизат известни тонове в музиката. Те са специални работи. Някой път, ако се занимавате с философията на музиката, ще ги разберете.

"[[Музикална любов]]"04,05,1938г

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----

*Някой иска да пее. Но ако започнете една песен от основния тон „До“ и трябва да слезете в низходяща степен, колцина от вас ще вземат долно „до“, което е една октава по-долу от основния тон „до“? Нито един от вас не може да вземе това долно „до“. Повечето от вас ще вземат горно „до“, но долно „до“, няма да може да вземете. Ако имате за основен тон „сол“ в основната октава, по-лесно ще можете да вземете долно „сол“, т.е. една октава по-долно от „сол“ в основната октава. Тогава горно „сол“ ще вземете малко по-мъчно. Повечето от вас по-лесно ще вземете долно „сол“, отколкото горно „сол“. Ако вземете основния тон „до“, малцина от вас ще можете да вземете по-долното „сол“. Може да има някои от вас да го вземат, да могат да слезат в бас до долно „до“. Та казвам: Нещата в света са постижими. В много случаи зависи от това, каква основа вие вземате в живота. Много неща са постижими и непостижими; зависи каква основа на тона вие взимате, отде започвате. При сегашните условия, тъй както се развива музиката, трябва да имаме правилна идея за музиката. Музиката е един Божествен метод за да стане животът по-сносен. Музикалният човек има един много завършен характер. Има хора, които се тревожат, когато чуят фалшиво изпълнение на музикален откъс. Аз имам един познат, музикант, когато се свири нещо фалшиво, той си маха ръцете край ушите и излиза навън. Дразнеше го това. За да кажеш една дума хубаво, музикално, изисква се музика. Трябва да издадеш музикални трептения. Например, как ще произнесеш думата „Любов“ музикално?

*Сега може да попитате: „Каква е разликата между 2⁄4 и 3⁄4 и 4⁄4?“ – 4⁄4 е творчески такт; той е най-силният такт вътре в природата. 2⁄4 е женски такт, 3⁄4 е детски такт. 3⁄4 – това е „сол“ в музиката. 2⁄4 урежда живота, а 4⁄4 – създава живота. Човек е създаден при 4⁄4. Турили са го в градината при 2⁄4 и при 3⁄4 го извадиха от рая навън. А пък сега отвън рая учи 5⁄4.

*Какво съставлява музиката? Туй е такт! При един тон трябва да определиш колко време трябва да продължава. Например, един даден тон се развива. Какво пространство ще завземе и колко трябва да продължава? Да кажем, че 2⁄4 е тактът. Да знаете, на всяка четвъртина колко време трябва да дадете. Времето трябва да го сметнете много правилно. И ако дадете малко повече на едната нота, вие я удължавате. А ако ѝ намалите трайността, съкратявате я. Някой бърза в живота. Музикално е създаден човек.

*И всички хора не са еднакво музикални. Най-музикална сега е бялата раса. В нея се развива сегашната музика. Тук на челото, странично над веждите, има един ръб, който е центърът на музиката. Над веждите тук е центъра на времето. Някой човек има такт. Много е учтив. Има време развито. Той знае как да постъпи. Минавате, той ви дава место, отстъпва. Или ще ви търпи да се изкажете. А пък онзи, у когото не е развито времето, той бърза във всичко. Той взема някой път половината нота като четвъртинка, а пък някой път половината взема като цяла нота. И след това, като си създадем една особена музика, ние почваме да се питаме: „Защо светът е такъв?“ Туй е животът, който ние сме си създали.

*Какво трябва да прави един банкерин, какво трябва да прави един музикант, един певец? Трябва да пее! Не само да пее. Трябва да пее хубаво. И този музикант трябва да се опитва в две неща. Един муизкант в две неща може да покаже, че е добър музикант. Ако времето е много влажно, да се изясни чрез неговото пение времето, както е днес. И като запее и времето се изясни от облаците, той е добър певец. Тогава ще светне, светлината ще дойде. А пък когато 3–4 месеца е било суша и като дойде той да запее, и дойде дъжд, той е добър певец.

*Казвам сега: Облачното време – това са тъгите и скърбите. Някой път е много влажно времето. И трябва да си попееш някой път за да могат да се разпръснат тия тъги. Вие всичките трябва да се учите да пеете, за да можете да си разпръснете тъгите. Може да има трояко пение. Ти можеш да пееш с ума си. Защото пението е един процес на ума.

*Но можеш да пееш по Божествен начин. Тогава по Божествен начин ти ще пееш за Любовта в света, ще пееш за Разумността в света, ще пееш за Свободата в света. Те са три неща велики. Ще пееш за Любовта! Ще пееш

*Сега, ако ви кажа: Изпей „сол“! Защо трябва да пеете „сол?“ За да цъфнеш. Който не може да пее „сол“, той не може да се разцъфти. Щом вземеш „сол“, можеш да вземеш и „со“. От „до“ до „ми“ имаме терца. От „сол“ до „до“ имаме кварта. То е вече Божественият принцип. Кварта е четвърта степен. Това е Божествената страна. Третата степен е за децата. Втората степен е за жените. А пък първата степен е за Бога! Сега, това е пак неразбрано. В първата степен ти ще бъдеш сила, мощ, разумност. Във втората степен ти ще бъдеш начин как да създаваш нещо, да уредиш една къща. А пък в третата степен ти ще внесеш равновесието и радостта в хората. В дома този закон е верен: Момъкът е единицата. Неговата възлюблена е 2. А пък детето е 3. Детето носи радост като дойде. То е 3⁄4. (Учителят прави движение с дясната ръка в три посоки: надолу, надясно и нагоре – както се движи ръката при такт 3⁄4.) Започва се движението отгоре надолу – това е доброто; надясно – това е разумността и нагоре – това е Любовта. Това е 3⁄4 такт. Добро, разумност, Любов!

*Сега коя песен бихте пели с такт 3⁄4? Ти в духовния свят не можеш да пееш докато не чувствуваш. С такта заедно трябва да станеш добър, трябва да станеш разумен, и трябва да станеш Любов. Ти в духовния свят без този такт не можеш да помръднеш ръката си надолу. Ръката ще остане на местото си. Ако си добър, ще слезе. Като си разумен, ръката ти ще отиде в дясно. Ако имаш Любов, ръката ти ще отиде нагоре.

*Някой път не вземаш добре известен тон. Как ще вземеш тона „до“ верно? Аз имам една свирка. Тая свирка знае по-верно да взима тона. Тая неразумна свирка взима по-верно тона, а пък вие разумните хора, понякой път не може да вземете тона верно, понеже има малка промяна в атмосферата. И поради това може да има една вариация в тона.

"[[Доброта, разумност, любов]]"18,05,1938г,

[[КНИГА: Божественият импулс]]

----

*Сега малко музика. (Учителят взима цигулката.) Всички вие имате стари възгледи. Искаш да бъдеш човек, изправи се хубаво, наведеш се, туй е страхливост. Няма да те е страх от нищо. Искаш да бъдеш смел. Как ще ми представите любовта си сега? Вие си отваряте ръцете за прегръщане. Двете ръце като че прегръщате. Да се пее, да се свири е трудно. Да пееш и да свириш трябва вече умът да работи. Ти трябва да си минал физическия живот и да си влязъл в духовния. Да излезеш из духовния и да влезеш в умствения свят, в една Божествена област, тогава може да пееш. Само в Божествения свят има пеене. В другите светове без пеене минава. Пеенето, това е най-хубавото нещо. Пеенето, това е най-хубавата работа. Да свириш, това е най-хубавата работа; трудът, това е по-долу. Имате труд, имате мъчение. Мъчението е за физическия свят. Трудът е за духовния свят, а работата е за Божествения свят. Музиката спада към кой свят? Съединен духовният свят с Божествения. Не може да съединиш двата свята, да ги разбираш, ако ти не пееш и не свириш. Не само да свирите на един инструмент. Сега за пример къде са забатачили българите? Всичките нещастия на българите произтичат от тона „фа“, когато понижават и повишават тона „фа“. Ако не може да го туриш в съчетание с другите тонове, ти ще създадеш дисхармония. Българите имат едни песни с най-хубавите тонове, внася[т] известна тъга. (Учителят свири нещо тъжно, българско.) Българинът търси изходен път и не може да го намери. (Учителят пак свири нещо българско.) Сега иде разрешението. Едно разрешение на песента. (Учителят пее.) „Черни дни са настанали, обществото нас ни е потъпкало. Ние всички трябва да се събудим. Силен трябва да бъде човек в живота. В робство не трябва той да остава. Роб да става, напред той трябва да върви, докато стане силен, да победи. Само така той ще може господар на себе си да бъде.“ (Учителят правеше и движения, като пееше тия думи.) Динамика е това. Вие, понякой път, трябва да пеете.

*Та казвам сега: Всичките вие страдате от необработен материал. За пример аз за много работи съм изучавал. Една българска песен ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен. Колкото и да има, казва: „Не ми стига това.“ В материално отношение не може да бъде задоволен. В материално отношение ти търсиш надолу. Щом пееш „фа“-то много хубаво, все надолу ще слизаш. За да се избавиш от „фа“-то трябва да пееш „сол“. Ако не започнеш да възприемаш и да даваш, „сол“ да вземеш с „фа“, животът не е само във „фа“. Докато не започнеш да даваш, живот няма. Сега всички не знаете как да давате.

*Сега за пеенето. То е само един метод. Казвате: „Актьор е това. Няма нищо.“ Той може да представи нещо. Научете се всички вечер като останете, да направите едно движение. Знаете ли колко е красив човешкият организъм! Каква форма! Тази госпожица беше чехкиня. В нея има идея. Няма мускулче в нея, което да не е разработено. Коремчето не е изпъкнало, линия има. Тя си показва своето изкуство. Защо другите може да се съблазнят? Казват: „ Танцувала.“ Вече има наука за танците. В ходенето има изкуство. Човек трябва да има известна идея. Човек, като ходи по лицето на земята, той трябва да знае как да ходи, като си движи ръката, като говори. Някой път си отваря очите повече, някой път стиска веждите. Той трябва да научи, че всичките му линии да са на място.

"[[Физически, духовни и умствени нужди]]"28.12.1938г.

[[КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия]]

==1939г. ==

*Някой път някой пее и изведнъж друг кипне и казва: "Не пее хубаво!" Че толкоз знае човекът! Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: "Гръмна ми главата." Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: "Докога ще ни смущават?" Че тези хора ще станат един ден артисти! Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат! Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет. Аз събирам тази вълна. И той като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин - като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следващият път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.

*Да попеем сега малко ("Сила жива"). Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно: постоянно пейте! Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можеш-не можеш, пей! (Всички изпяхме "Сила жива".) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във вярната интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре.

*Да кажем, да ви дам тези думи за пеене: "Смели бяха мислите на душата, Смели бяха нейните стремежи. Смели бяха нейните постъпки."

*Каква песен бихте направили от тези думи? И ако вие не можете да направите, има музиканти в невидимия свят, които ще направят. Съвременният свят се нуждае от музика. В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте "Махар Бену" с интонация, с ритъм. Като пеехте сега песента, забелязах една малка дисхармония в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи "Махар Бену". После свири и всички изпяха "Тъги, скърби вдигай, слагай". Изсвири и идилията, а след това една нова мелодия със следния текст "Смел беше пътят, който душата беше подела".)

*Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: "Това е невъзможно." Певците, нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: "Смел беше пътят, който душата беше подела".) Всеки един от вас трябва да бъде смел в пътя си! Не трябва да се обезсърчава.

*Пейте сега. Простудил се някой... Нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те крака, стомахът и пр. Употреби музиката като сила. Не да слушат другите, а ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.

"[[Божествената топлина]]"29.11.1939г.

[[КНИГА: Към обетованата земя]]

==1941г. ==
*Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант. Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш, поп може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето. Ще си изгубиш времето, ако се опитваш музикант да станеш. – ”Запалил съм се за музиката”. Запалил си се, но музиката не е в твоето естество. Ти не си роден за музикант. То е последното.

*Една болка ще се яви във врата ви, или на кръста ви, или в коляното, или отдолу в пръстите, или в ставите. Туй показва какви са дефектите на вашия мозък. Значи, свири се на някой концерт. Ноти има в коляното, в лакътя, ноти има на врата, в гръбнака има ноти, те са турени на петолиние и ноти има навсякъде по петолинието, горе, долу, навсякъде има ноти. Един музикант, който боледува в коляното, в материалните работи не е добре. Щом болката е в лакътя, в умствено отношение не върви добре. Щом е във врата, духовната музика не е добре. Щом го боли главата, Божествената музика е объркана.

*Ти ще оставиш един ден хората, тогава сам трябва да знаеш да пееш. Ако другите ти пеят, то ти трябва да плащаш, то е по закон. Ако сам пееш, то е по любов. Ти докато очакваш другите хора да ти пеят, то трябва да имат разположение. Ако са разположени – ще ти пеят, ако не са разположени – няма да дойдат да пеят. Ти само, когато пееш и свириш по Божествения закон, ти, когато искаш, можеш да пееш коя и да е класическа песен, може да свириш, каквото искаш. Обаче, ако е по закон. Онзи, когото ще задължиш, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викат го да свири при един американец в едно богато семейство и за една вечер свирил един или половин час и му плащат хиляда долара. Сто хиляди лева са. Хубаво, ако Падаревски дойде при вас, кой от вас би могъл да плати на Падаревски да дойде и да свири?

*Та казвам: Ако сега мине някой виден музикант при вас и вие не сте готови, какво ще научите от него? Ако аз ви дам едно парче по закона на хармонията, тук някои сестри, които не обичат други и казвам: Тази сестра, която не обичате, искам да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция.

*Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влезете в един свят на съвършени същества, които са минали преди вас, ще идете между тях, но какво ще правите, кажете ми? Те ще почнат да ви свирят. Когато свирят, имат една идея. Когато свирят и пеят, тяхната музика минава чак до земята. Някой път седне някой ангел, някое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисълта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Някъде ангелът свири и скръбта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станеш радостен. Този ангел свири тук, докато ти станеш радостен. Между ангелите и тебе разстоянието е толкоз голямо, колкото от земята до слънцето. По радиото предават и ти слушаш. Аз тук ги слушам, те от 3-4 километра от Европа предават, тук ги слушам, като че от десетина метра свирят. Като слушам, виждам как се предава музиката. Някои свирят много хубаво, някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да му платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове. Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева. Бих й дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще й дам пет лева. Че се мъчи да пее, ще й дам 50 лева за измъчването.

*„Какво е ангелското пеене?” Ангелите чувал ли си ги да пеят? Казват, че когато Христос се родил, дошли цял полк ангели, които пели песента. Но имате ли една ясна представа какъв е бил този хор? Не сте били там, само предполагате. Трябва да сте чули пеенето, за да знаете какво нещо е ангелско пеене.

*Мене ми разправяше един американец, който беше слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила “Сънят на живота”. “Цигуларка, казва, за пръв път почувствувах, като я слушах, че имам желание да раздам имането си и бях готов да се примиря с целия свят.

"[[Законът за Божествената хармония]]"26.03.1941г.

[[КНИГА: Прав път]]

----
*Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.

*Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе. Има бум-бум. Слушате тази военна музика.

* Щом някой пее, той е здрав. Пеене трябва да има. Някой и като охка, има пеене в охкането. Като чуя някой болен как охка, казвам: Този няма да умре. Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. Слушам как пее. Казвам на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравее. Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят. Преди три-четири месеца дойде при мене един генерал, казва ми: „Свърши се”. Като седи, слуша-м дишането му, не пее. Казва: „Моята се свърши”. Ако не пееш, рекох, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свят.

*Казвам: Може да продължите живота си. (Някой) казва: „Защо ще пея? Нека Господ да ми даде живот, тогава ще пея”. Че ти досега на Господ не си пял. Кой от вас е пял на Господа? Изгрее слънцето – изпей една песен. Видиш една цъфнала круша – изпей една песен. Видиш една река тече – изпей една песен. Казва: „Ще ида да пея, като видя една круша цъфнала”. Видиш гроздето узряло – изпей една песен, откъсни един грозд. Навсякъде в пеенето човек да изразява своята благодарност, хармонично да пее. Казвам: Това е един истински начин за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогрес. Аз съм правил опити, опити. Навсякъде като вляза, чувствувам, че хората не са разположени, те не пеят. Щом вляза, имам разположение да пея, тия хора са здрави. Казвам: Тук трябва да пеете. Та сега аз обръщам внимание – трябва да пеете. Някой път ви слушам отгоре как пеете, някой път пеете много хубаво. Казвам: Добре отиват. Та и здрави, и болни като станете – пейте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пее той”. Ами и ти не можеш да пееш. Ти критикуваш себе си. Научи се да пееш и свириш. Научете се поне една песен да пеете, която можете да я изпеете хубаво. Една песен, но на свят да я изпеете. Може да е от три, четири реда. Може да кажем: „Вдъхновение, ти носиш Божие благословение, изобилна светлина, мирен живот”. Някои от вас ще кажат: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40-50 години да пеем, какво ще кажат хората?” Да се карат две сестри – то е в реда на нещата, а да пеете? Две сестри на 60 години, като се карат, доста поумнели. Аз бих желал да се карат музикално, както в операта.

*По-хубаво лекарство от музиката в света няма. Ако музиката би се приложила, всичките да пеят, учителите да пеят – 99 % щяха да се възпитат. Ще остане 1%. Приложете този метод, той е най-лесният и най-ефикасният. Не само пеене, (но) тогава във вас ще се създаде един стремеж да учите, да работите, във всичко ще ви върви.

*Ха сега, коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? Ха нека стане една стара и една млада, от любов да стане, не заради моите думи. Ако някой от вас има подтик, импулс, не да кажа: „Стани, сестра”, (а) подтик да дойде. Вие, ако не пеете, аз ще ви пея най-после. /Учителят изпя “Фир-фюр-фен”/ . Може да се пее още по-хубаво. “Изгрява слънцето” кой ще изпее? Аз ви повалявам в тази постъпка. Всеки иска да даде път на другите, пък той остава последен. Но в другите работи не е тъй.

*Изучавал съм какъв ритъм има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? /Една сестра и един брат изпяха “Изгрява слънцето”/ . Изпейте сега “Давай, давай”.

*Най-първо ще пеете на физическото поле. Вие отвътре се притеснявате, отвътре трябва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря” То е външната страна. Всеки си има по един инструмент. /Учителят свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега аз наричам това “движение на сърцето”. Когато лъкът отива надолу, ръката се движи отгоре надолу, то е във връзка със слънчевата енергия. Когато ръката се движи отдолу нагоре, енергията от земята иде. Казвам: Ако на земният ритъм давате слънчевата цена, не е право. Някой пcт на слънчевия ритъм дават земна цена. Слънчевият ритъм има едно влияние, земният ритъм има друго влияние. Двата ритъма, единият е положителен, другият е отрицателен, образуват този кръговрат на човешките мисли и на човешките чувства. Седнеш, каквото и да работиш – ще пееш.

"[[Музика и здраве]]"02.04.1941г.

[[КНИГА: Прав път]]

----

*Да изпеем Махар-Бену. Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби.Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят.

*В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.

*Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.

*Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.

*Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.

*Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе.

"[[Музика и здраве]]"02.04.1941г.

[[КНИГА: Прав път]]

----

* Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.

*Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.

*Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да види-м какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”.

*Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.

*Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине.

"[[Три основни тона]]"18.06.1941г.

[[КНИГА: Прав път]]

----

*Всички неща отвън не са музикални. То са само условия за музиката. Щом като свири, чрез въздуха той предава една своя идея, една истина и между мене и него се образува една вътрешна връзка. Че въздухът се движи – това не е музика. Въздухът е проводник на музиката. През въздуха минава самата музика, тя става един хубав начин да се приеме животът. То е музиката, то са музикалните тонове. Всеки тон е проводник на Божественото, което хората не го знаят какво е. Някой мисли сега, че той е музикален.

"[[Ново воюване]]"25.06.1941г.

[[КНИГА: Прав път]]

----
*Да кажем, вие пеете някой път, но различни са приложенията на пението. Зависи какво е приложението. Да кажем, всекиго може да накараш да пее. Има някой човек, с нищо не може да го накараш да пее. Сега всеки от вас бих накарал да пее.

*Но трябва да се пее за нещо, трябва да има някаква подбудителна причина.

*Разположен си, пееш, любов има в сърцето ти, пееш. Има една любов, която пее, има една любов, която мълчи. Каква любов имаш? [За] някого, когото обичаш, [ако] няма никаква опасност да те чуе някой, пееш. Но представете си, че този, когото обичаш, го преследват, ще пееш ли?

*Онези, които пеят, те са свободни. Тъй щото, вие, които пеете, сте свободни. Тези, които не пеят, не са свободни.

*Аз вземам музиката, тя съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна.

*Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи.

*Първо музиката е била права линия.

*Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.Музиката е нещо, вложено в човека. Някои същества са обработили материала на музиката, условия на музиката имат. Защото ако във вас преодолява твърдата материя, музиката ще бъде много слаба. Ако преодолява водата, музиката ще бъде течна. Водата е добър проводник, но водата много дава и много взема. После, ако преодолява въздухът, той ще ви придаде динамичност. Музиката, като дойде в човешката мисъл, мислено като разбирате музиката, тя ще ви даде подтик, направление.

*Човек като дойде до музиката, трябва да е много внимателен. Сегашните музиканти, забелязвам, всички са нервни. Туй е неправилно.

*Аз бих желал вие младите и старите да не знаете много теории, но да пеете сега. Кораво сърце е туй, когато му пееш, чувствуваш едно неразположение.

*Как ще ви предам музика, когато не обичам музика? Казва: „Пейте!“ Как ще пее? Онзи, който иска да предаде, той сам трябва да започне. Една искра, която се [е] запалила, може да предаде своята динамика. Но незапалената може да говори колкото иска за топлината, тя не може да се запали. Да кажем, в реалния свят ние предаваме нещата. Истинските неща се предават чрез контакт. Трябва да знаеш. Ти, за да разбираш до-то, трябва да дойдеш в контакт с до-то, да дойдеш до едно същество, на което основният тон е до. Ако искаш да се запознаеш с ре, ще дойдеш в контакт със същество, на което основният тон е ре, да познаеш трептенията. Ако искаш да се запознаеш с ми, ще влезеш в контакт със същество, на което основният тон е ми. Искаш да се запознаеш с фа – ще се запознаеш със същество, на което основният тон е фа. Ще се запознаеш със същество, на което основният тон е сол, после ла и си. Туй същество трябва да го намериш или в някой човек, или в някое растение, или в ангел. Ако имаш общение с ангелите, още по-добре. Ако нямаш общение с някой ангел, ще ходиш в гората, ще намериш едно дърво, което издава тона до. От някое дърво изтича тонът ре, от друго изтича тонът ми, от друго – тонът сол, от друго дърво изтича тонът ла, от друго – си. Цветята още по-силно предават музиката.

*Преди няколко дена, дойде ми на ум да се занимавам с източната музика. Дойде ми един мотив. Като свирех, явява се пред мене един с чалма, не така, но израства в съзнанието ми, виждам го като една картина. Един източен тип с чалма. Лице червендалесто, валчесто, без брада, около 30 години. Като свирех, явява се. Започнах да се занимавам. Този се явява, защото добре свиря. Понеже добре свиря, дрехите му са шарени. Питам: какво ще ме ползува? Някой от хиляди години дошъл със своята чалма – гъжва. Чул музиката, видял съм го в музиката. От вас, ако запеете една българска песен и един българин дойде с дрехите си, вие сте добър певец. Той да се яви пред вас. В музикалния свят се явява, в ума само когато пеете хубаво. Приятно му е, иска да чуе малко.

*Сега представете си, че Земята е до, духовният свят е ре, Божественият свят е ми. Това е в първата фаза. Имате пак: физическият свят е ми, духовният е фа, Божественият е сол – втората фаза. Пак имате: физическият свят е сол, духовният е ла, Божественият е си – имате третата степен. В тая степен физическият свят, духовният свят и Божественият свят, материалът е по-изтънчен и работите в сол–ла–си лесно стават. Първото съчетание е основа, второто – съдържание, третото – смисълът на живота.

*Та, казвам, основната идея: Разумният свят е музикален. Понеже там всичките неща стават лесно – изпееш една песен, всичко ще дойде лесно, ще влезеш в света на музиката. Щом си неразположен и влезеш в света на музиката, неразположението ще изчезне. Превръща се за добро. Искаш да се поразходиш някъде – като пееш, веднага отиваш; ако не пееш, на едно място седиш. Искаш да идеш някъде – ако пееш, ще идеш; ако не пееш, седиш на едно място.

*Та, казвам: В музиката е основа истинското движение. Човек не може да се движи, ако не пее. Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си. Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш.

*Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей!“ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.

*Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея?“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе.

*Щом може да дишаш, непременно трябва да пееш. Всеки, който диша и не пее, е прегрешение. Всичките хора днес страдат, че не пеят. В пеенето ще употребите дълбокото дишане.

*Пей на тия деца как се пече хлябът. Те седят и слушат. Като се опече хлябът, изваждаш питата, ще измениш гамата. На опечения хляб ще започнеш да пееш. Майката да седи, децата да ядат, тя да им пее. Ако майката пее, децата ядат по-добре. Според мене, когато децата ядат, майката трябва да пее; когато майката се храни – децата да пеят. Това е един порядък непонятен заради нас. Как може това? При яденето ти не може да пееш. Пътищата на яденето и пътищата на дишането се различават. В устата ако вземеш въздух, в сляпото гърло ще влезе храната, ще свършиш. Щом човек се занимава с много низки работи, трябва да мълчи. Щом се наяде хубаво, тогава може да пее. Малко трябва да яде певецът, много не трябва да яде. Малко като яде, няма да има нужда.

*Човек, който пее, показва, че е здрав. Иде една светла мисъл, едно топло чувство. Самата мисъл, законите на музиката, онзи, който мисли хубаво, е свързан с музиката. Чувствуваш един свят приятен – то се дължи на музиката. Щом мислиш, стане ти приятно. Неприятната мисъл не е музикална. Щом влезеш в един свят и търкане се образува, става възпламенение – не е музикален
Трябва да имате един опит. Някой от вас има възпаление на крака. Като започнем всички да пеем, ще се махне възпалението. Някой, който има силно възпаление на крака, ще му пеем, да видим за колко минути ще се премахне възпалението на крака. Или когато ви заболи кракът, хванете някой музикант да ви свири. Да повтаря песента, да видите след колко време ще се премахне туй възпаление на крака. Ето как седи научно: има една музика, която внася топлина. Тази болка, която се явява в ставите, винаги става едно свиване на капилярните съдове, явява се страдание. Кръвта като минава, в нея се намират полеорганически вещества, започват да трият около капилярните съдове, образува се възпаление. Започват да се разширяват капилярните съдове, отвърстията стават по-големи, кръвта започва да минава по-лесно. То е всичкото.

*Вие като българи, вас ви интересува българската музика. Българската музика е преходна. Търси тя. Тя не е музика на удоволствие. Българинът като пее, той търси път. Като пее, има мисъл. Само че досега не е намерил по кой път да тръгне. Българинът като изучавал музиката, забатачил във фа – там е всичкото му нещастие. От хиляди години седи във фа, ходи и се връща във фа – то са земните блага. Господ му дал, казва: „Не ти трябва повече.“ Не му трябва целият свят, не трябва да бъде един голям народ от 100 милиона. Един малък народ. Казва: „Голям народ като другите.“ Голям ако си, само през големите врата може да минаваш. Ако си малък, може и през големите врата, и през малките дупки да минаваш. По-добре малък да си.

*Сега ще ви свиря една българска песен, която показва, че той ще излезе. Днес времето не е много музикално, наполовина е музикално. Като свиря, някои струни се разпущат, тоновете не излизат вярно. Някой път струната сол се затяга, някой път се разпуща. От много български мотиви този е най-хубавият. Доста хубава е българската музика. Човек трябва да има българско разположение, за да свири. Аз съм проучавал българската музика във връзка с хармонията. Българската музика считам затворен интервал. Намерил съм място, дето може да се свърже с хармонията. Проучавал съм и източната музика. Един затворен интервал на сърцето е тя. В източната музика иска удоволствие, в българската музика иска движение. Потиснат е българинът, иска да се освободи. Източната музика е удоволствие. Като седне, иска да му свирят, като яде, иска да му свирят. (Учителят свири български мотив.) Това е най-хубавото, което българинът може да даде. (Свири друг мотив, весел, игрив. После свири друго парче.) Това е една песен, която минава в хармонията.

*Най-първо трябваше да почна с източната музика, да имате едно разнообразие, да видите ритъмът какъв е. Тази музика е едно слизане, качването е по-малко. Интервалите на слизането са по-големи, а тия на качването – по-малки. (фиг. 7.4) При инволюционната музика интервалите на слизането са по-големи, при еволюционната музика интервалите на качването са по-големи, на слизането са по-къси. (Учителят свири един източен мотив.) Туй е основното. Наричам я музика на сърцето, на удоволствието. Нас не ни е потребно да се връщаме назад. (Учителят свири парче от новата музика.) Това е новата музика, хармония има. Обнадеждва. Влиза в една нова фаза, дето човек влязъл да се освободи, още малко му остава.

*Умният човек трябва да бъде музикален, да употреби музиката за себе си. Вие като пеете, знайте, че тия вълни отиват по целия свят. Някои души, които са в хармония с вас, с пеенето си ще внесете спокойствие. Някой може да живее в Америка, нагласен е на тази гама с вас – като пеете, той чувствува, че нещо хубаво иде.

*Навсякъде по Земята трябва да има пеене, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Само така ще се поправи светът. Казваме: „Да се поправи светът, да се тури ред и порядък.“

*Християнската музика тепърва трябва да се образува. В по-свободни времена се яви класическата музика. Трябва малко свобода. В туй притеснено състояние как ще пееш? Щом се усетиш спокоен, пак ще пееш.

*Сега вие трябва да пеете в България, понеже се намирате при най-добрите условия. Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.

*Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.

*Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея?“ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.

*Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят. Водите, които текат, и те пеят. Едно съчетание има на музиката. Ушите ни малко още не са годни. Сега схващат сегашната музика, която е статична, определена. Растенията по този начин не пеят. Има друг начин.

*Ще се повърнете към онази музика, с която сте направени. Вие сте музикално направени. Когато Господ създаде човека, музикално го създаде. Всичките ноти ги тури на място. Както Господ ви създаде, ще пеете. Всеки един от вас да започне да пее! Да мисли, да чувствува, тъй както Господ го направил. Туй е сега новото в света.

*В музиката има една музикална кал. Когато пях източната музика, има една музикална кал, неразположение, като някой човек, когато ял и пил много, че като стане сутрин, боли го главата. Искам да се отличавате от другите хора. И по музиката трябва да се отличавате, в музикално отношение трябва да се отличавате. Може да не сте богати, но [да] кажат: „Певци са, как пеят!“ Като пеете, като свирите, да бъдете родени певци. Затова ви свиря. Другояче не бих ви свирил. Аз искам да зная, като свиря на себе си. Аз държа едно правило, като свиря или пея: ако свиря хубаво, свиря още малко, свиря малко повече, няколко минути повече. Ако не свиря хубаво, с няколко минути свършвам по-рано. Щом пея хубаво, по-дълго пея, щом не пея хубаво, гледам по-скоро да свърша. То е едно упътване.

*В света на музиката седят упътванията, добрите думи. В музиката това е най-фината материя, най-фината сила, най-фините мисли, най-фините чувства. Всичко туй е в тоз музикален свят. Тогава като влезете, няма никакво противоречие. Там е абсолютната свобода. Навсякъде ходиш, слушаш такава музика, каквато искаш. Искаш силна музика – силна. Искаш тиха музика – тиха. Искаш музика на ума, на сърцето, на духа, искаш музика на материалния свят. Ще видиш, че в този, физическия свят, музиката е много груба на Земята. Трябва да слушаш музиката на Земята. Много загрубяло е човешкото ухо. Има музика на Слънцето. Лъчите на Слънцето внасят нова музика. Месечината моделира тази музика. Две влияния трябва да дойдат, да съедините влиянието на Слънцето и влиянието на Месечината на Земята. Тогава ще кажете: „Ще пея за Господа отсега нататък.“

"[[Музикални подтици]]"12,11,1941г,

[[КНИГА: Буден ум и будно сърце]]

----
*В музиката всяко нещо е на мястото си и си има точно определено време. Тогава всичко туй е определено музикално. Музикално нещата се уреждат магически. Всичко туй само по себе си иде. Направете един опит. Вие по някой път имате хрема. Попейте на хремата – тя ще си замине, нищо повече. Какви са тоновете на хремата? Не бързайте вие да си замине болестта изведнъж. Болестта в дадения случай е публика. Вие като погледнете на болестта, тя да остане доволна, че да ви плати. Публиката е болест. След като ѝ попеете, като си замине болестта, вие ще бъдете доволен. Без пеене болестта [не] заминава и вие сте недоволен. Като замине болестта, вие сте доволен. Музикално трябва да ѝ пеете. Имате главоболие – попейте на главоболието. Нямате пари, безпаричие. Попейте на безпаричието – ще дойдат парите. Къща нямате – попейте, къщата ще дойде. Нямате нива – попейте и нивата ще дойде. Каквото и да пееш, магически става. Каквото и да помислиш, става. Попей на Слънцето – ще идеш на Слънцето. Попей на Марс – ще идеш на Марс. Попей на Юпитер – ще идеш на Юпитер. Но да знаеш как да пееш. Да знаеш кой тон да вземеш, откъде да започнеш.

*Цигуларят, който дава концерт, той е излязъл из зимата. Някои цигулари свирят хубаво, някои не свирят.

*Казвам: Сега трябва да се научите да пеете. Как бихте ми изпели една песен на първия тон? Представете си, че до е първата ябълчна семка, която си заровил в земята. Тази семка заровиш в земята, каква песен ще ѝ изпееш? Как ще създадеш една песен за семката, която е посята? То е до, песента на семето, основният тон. Трябва да му изпееш една песен сега. Тя няма да е много голяма песен. Няма да бъде ария или голяма соната, или оперно парче няма да бъде.

*Сега, да дойдем до музиката. Сега се спрях върху нещо – страданията в света произтичат от неразбиране.

*Та, казвам: Когато един човек пее лошо, когато не взема тоновете, лесно може да се поправи. В музиката един професор, един добър капелмайстор, той ще се обърне весело, ще го погледне и онзи ще се оправи. Който не е добър, ще се начумери. Като разбере капелмайстора добре, ще се поправи. В музиката лесно се поправят погрешките. То е една погрешка на ухото. Ти един тон си го взел няколко трептения по-малко и тонът не е верен. Щом наваксаш трептенията, ще се оправи. Ти не искаш да подядаш. Не трябва да подядаш тоновете. Музикант, който не взема вярно тоновете, той е като бакалин, който подяжда 5–10 грама. Музикантът от този тон вземе нещо, от онзи тон вземе нещо и хората са недоволни. Казвам: Не подяждайте нещата.

*Сега Бог ни е пратил на Земята да се научим да пеем. Най-първо ще се научиш да пееш на светлината. После ще се научиш да пееш на топлината. Ще се научиш да пееш и на силата. Или: най-първо ще пееш на главата си, ще пееш на сърцето си, ще пееш и на тялото си. Като станеш сутрин, на кого искаш да пееш? Ще пееш на главата, на своята мисъл. После ще пееш на сърцето, което тупти, и най-после ще пееш и на цялото си тяло. Коя песен сега мислите, че съответствува на тялото? Коя можем да изпеем? Тук доста песни имаме. „Весел бъди, добър стани“, я я изпейте! (Изпяхме я.) В песента кое съответствува на ума, кое съответствува на сърцето? „Бодрост и веселие“ е на сърцето. И кое съответствува на тялото? Сега не може да се разреши въпросът.

*Сега ще изпеем още една песен. Коя песен ще изберете? Я изпейте „Ще се развеселя“. (Изпяхме я.) Знаете защо има дисонанс? Понеже произтича от Стария Завет. Туй нещо отдавна е направено, когато имало голямо разногласие между хората. Сега в ума ви, като пеете, изключително не е било доброто. Трябва да се пее нещо, което е от сегашния век. Със старите работи човек трябва да знае как да се справи, да ги филтрира. Сега да изпеем една песен от 3 думи или от 6 думи. Сегашната песен, която може да я изпеем… Да изпеем песента: „Днес Слънцето иде да ни донесе Божиите блага“. Този дисонанс няма да го имаме, защото схващаме много добре. Туй преди години как е било – „като невеста, загърната с мантия.“ Вие не вземате участие, вие не сте някоя, която е загърната, вие не сте от избраните. Пеете песента на миналото, затова не върви. Какво време, какъв ритъм трябва да дадем на песента? Слънцето иде полека, тържествено изгрява. Тъй, както иде Слънцето, така трябва да изпеем песента. Днес Слънцето иде да ни донесе Божиите блага. Вие изпейте една песен и кой както знае да я изпее.

*Пее един човек – радвай се. Аз не мога да пея, аз се радвам. Без разлика – все трябва да се научим от някого. Като дойде Слънцето, внася светлина. Светлината сама по себе си не може да създаде светлина. Слънцето внася светлина. По някой път ние започваме да се пълним със светлина.

*Сега имате песента, може да пеете всички, но някъде някои тонове не можете да вземете. До не може да го вземете вярно, понеже не знаете да саждате. Ре не можете да го вземете вярно, понеже не знаете как да ходите. Ми не можете да го вземете вярно, понеже не знаете как да се разклонявате. Фа не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да се събирате. Сол не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да се разцъфтявате като цвят. Ла не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да зреете. Си не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да ядете. Следователно ще се научите. Който не знае да пее до-то, ще посажда дървета, жито, да посаждате по една хубава дума. Една дума ще посадиш и този човек ще запомни думата. Ако я запомни, ти си посадил думата.

*Сега във вас седи идеята да идете при ангелите и те ще ви пеят в онзи свят и да се срещнете със светиите. Светиите са отлични певци. Аз не съм слушал по-добри певци от светиите. Пеят хората. Те са като децата. Вие мислите, че светиите са такива големи, както сте ги виждали тук големи. Те са карикатури на светиите. Те са като разумните деца. Като запее където и да е, ще го слушаш, ще се спреш. Като слушаш песента му, в тебе ще се яви желание и ти да пееш. Всяко нещо ще стане възможно. Той като пее една песен, всичко става възможно. Искаш по-добре да работиш, да се учиш, да се жертвуваш. Щом чуеш песента на един светия, всичко става възможно. Щом не чуеш една песен на един светия, всичко е невъзможно. Казвам: Ако чуете светиите да пеят, нещата стават възможни.

*Сега идеята е във вас: „Не може да пеем, понеже сме остарели.“ Радвам се, че сте остарели, поумнели сте. Сега на стари години да пеете. Казвате: „Не можем да се движим“ – зима е, ще идете като ученици в училището да се учите. По-напред ходихте в пролетта навсякъде от цвят на цвят.

"[[Божии блага]]"24,12,1941г,

[[КНИГА: Буден ум и будно сърце]]

== 1942г ==

*Често казвате: „Така не се пее.“ Как се пее? Пеението е останало едно възпоменание от рая. Дето са пели райските птици, едва сега хората си спомнят за тяхното пеение как са пели. Пробужда се в тях чувството за пеение. Някой път считате, че е много лесна работа да се обясни някое явление.

*Онези, които не пеят, какво трябва да правят? Човек в даден случай или трябва да пее, или трябва да мълчи. За да мълчи, той трябва да бъде слушател, не индиферентен, не трябва да взема участие. Има хора, трябва да бъдат потенциали, да кредитират онези, които пеят. Онези, които пеят на сцената, ако няма кой да ги кредитира, няма с какво да изявят туй изкуство. Едновременно човек като мълчи, ще почива. Не всеки, който почива, мълчи. Ако вие не слушате, вие не можете да придобиете. Ако музиката във вас не влиза тъй, както въздухът в дробовете, тя не може да принесе никаква полза.

*Сега, под думата музика в широко отношение разбираме целия човешки живот да бъде музикален. Неговите чувства трябва да бъдат музикални, неговите мисли трябва да бъдат музикални, неговите постъпки трябва да бъдат музикални. И движенията трябва да бъдат музикални. Ако ходи човек, да му бъде приятно, като стъпва. Пък сега някой път изкривява крака си, не знае как да ходи. Някои от животните, котката за пример, е майстор. Тя стъпва на ноктите си отпред, но тъй, че в своя неприятел да не събуди подозрение, стъпва много полека, за да не я усети, като стъпва. Значи в котката умът и чувствата работят.

*После, за да развиете устата си хубаво, непременно трябва да ядете музикално. Като седнеш да ядеш, музикално да ядеш, да ти е приятно, да слушаш зъбите, когато се допират – който има зъби, пък който няма… Като допираш кътниците си, това са басови тонове; като дойдеш до [кучешките], те издават тенор, а като дойдеш до резците, те са сопрано. Всички зъби като се допират, то е цяла една арфа. Като се допират, зъбите издават тонове. Най-хубавото нещо в живота е яденето и щом ядеш с благодарност, няма по-хубаво от това. После, участие взема и носът. Той постоянно ухае. Този като яде, онзи свири, а друг ръкопляска. Туй е публиката. Казва: „Бис, да се повтори!“ Носът аплодира, публика е, ръкопляска.

*Сега децата как ще пеят? Големият син е тенор, малката сестра е алт. В какво седи разнообразието? В една песен може да внесеш едно любовно чувство към Бога.

*Досега сте се молили на хората, защо да не можете да изпеете една песен на Господа? На Господа ще изпея една песен. Ако искам да пея на Господа, ще изпея една хубава песен на едно хубаво цвете. Като пея една песен на цветето, Господ е в това цвете. Ще му изпея една песен като артист, че той да е доволен от мене. Казвате: „На едно цвете песен ще пея?“ Пея на Господа, Който е в цветето. Ако пея на Господа и Той е на Слънцето, няма да ме чуе. А като пея на Господа в цветето, Той е наблизо. Ако туря Господа на Слънцето, какво ще внесе? Ако мога да пея на цветето, ще пея и на Слънцето. Ако не мога да пея на цветето, няма да мога да пея и на Слънцето. Някой път и на Слънцето може да пеете.

*Да се изпълнят сърцата ни с благодарност за хубавото. Да изявяваме хубавото и отвсякъде да черпим. За идущата година всички да станете хубави певци, да може всеки от вас да пее по една песен соло. Тази година изберете си по една песен от песнопойката, която и да е песен, и всеки да може сам да я изпее. Може да вземете някоя от някоя опера, откъдето и да е, но трябва да научите една песен тъй хубаво, че да може да я пеете сам. Идущата година ще дадем концерт от артисти, които са учили по една песен. Тричетири дена концерт ще имаме все от знаменити артисти.

*Тази година да помагаме и да станем проводници на Господа, да примири хората. Да ги научим да се примирят. И от войната, която съществува днес, да излезе едно добро за бъдеще.

"[[Добри певци]]"07,01,1942г

[[КНИГА: Буден ум и будно сърце]]

----
*Снощи цяла една група бяхме представители на една музикална вечеринка, на едно музикално угощение. Някои искат да знаят какво е музика. Музиката има работа с ядене и пиене. В музиката, ако не знаеш да пиеш, не ходи. Ако можеш да ядеш, да си дъвчеш храната, да пееш хубаво, да ни са отворени очите, ушите отворени, да не спиш, иди. Ако спиш, никак не ходи. Като се връщаме, ме питат: „Какво е твоето мнение?“ Казвам: „Доста хубава вечеря, богата вечеря.“ Туй не се дава често, в годината веднъж се дава такава голяма вечеря. Там имаше едно богато парче от Бетховен, хубаво приготвено яденето, повече от 20 минути ни взе, докато го изядем. Имаше приготвен бифтек от Паганини, десетина минути взе.

*Музиката е един организиран свят. Щом говорим за музика, разбираме организиран свят, излизане от хаоса и влизане в организирания свят. Там всяко нещо е на мястото си. Някои питат какво нещо е музика. Аз представям така: до представя Слънцето, ре представя Меркурий, [ми – Венера,] фа – Месечината, сол представя Марс, ла представя Юпитер и си – Сатурн. Цяла една история как е създаден светът. Сега това го давам само за обяснение, може да се измени. Не трябва да го вземете догматично, че съм казал тъй. Туй е едно сравнение. Човек има 5 сетива, до първичната музика още не е дошъл. Онези, които не разбират тази музика, какво разбират под до? Под до се разбира онази първична енергия, която организира. До-то е проводник на тази енергия. Не е въпрос да сложа до, но този основен тон, основните трептения. Слънцето дава до. Сега, съчетание има. Да вземеш вярно до, трябва да мислиш за Слънцето. За да вземеш ре вярно, трябва да мислиш за Меркурий. За да вземеш ми вярно, трябва да мислиш за Венера. За да вземеш фа вярно, трябва да мислиш за Месечината, за Земята. За да вземеш сол вярно, трябва да мислиш за Марс. За да вземеш ла вярно, трябва да мислиш за Юпитер. За да вземеш си вярно, трябва да мислиш за Сатурн. Значи който не може си да вземе правилно, не може да мисли правилно, критически да мисли. Подозрението иде. Защото всякога, когато човек не може да пее си, пада в мрачното на живота. Когато човек не може да пее ла вярно, той няма благородство. Когато не може сол вярно да пее, той не може да бъде юнак, да се състезава за истината. Ако не може фа да пее вярно, въображение няма, всичко за него е безсмислено.

*Тоновете са свързани с онова, което в природата е създадено. Ако вземеш до без Слънцето, то е безпредметно. То е само едно положение. Слънцето е тяло. Туй до има отношение към всичките тонове, понеже Слънцето има отношение към известни планети, които образуват вътрешната и външната система. За бъдеще тия планети, които сега се разкриват, те имат съответни нови тонове, които липсват на сегашната музика. Ние имаме само 7 тона. Още 5 тона има неразкрити. За бъдеще, когато хората се развият музикално, ще имаме не 7 тона, но 12. По-напред хората са имали 5 тона, в ранните времена са имали само 3 тона. Животните имат само един тон.

*То е една малка философия на музиката. Музиката е едно качество на човешкия ум, качество на човешкото сърце; музиката е качество на човешката душа и качество на човешкия дух. То е музика. Качество на човешкия ум значи, че само чрез туй качество [човек] може да мисли. Музиката е качество на човешкото сърце. Само чрез сърцето [човек] може да чувствува правилно. Музиката е качество на човешките способности. Чрез музиката душата може да се прояви благородно. Всичките Божии благословения идат в душата чрез музиката, която Бог изпраща. Музиката е качество на човешкия дух. Тогава вече искате да знаете определено какво нещо е музика. Музиката е качество на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тогава, като пее [човек], ще пее за ума си, ще пее за сърцето си, ще пее за душата си, ще пее за духа си. Той има още за много работи да пее, но 4 работи има главно, за които трябва да пее. Защо трябва да пееш? Ако не пееш, не можеш нищо да постигнеш. Ако пееш, много неща можеш да постигнеш. Говорът е пеене. Само че говорът не е още музикален. За бъдеще ще бъде много музикален.

*Казвам: Сегашните хора имат едно много повърхностно понятие. Сега говорят за Паганини. Паганини е проникнал. Снощи като свири, виждам духа му, как се [е] борил. Показва един начин, по който един човек може да победи мъчнотиите. Бетовен като дойде, показва по кой начин човешкото сърце може да постигне своите желания.

*Музикантът, който разбира, ще знае; който не разбира, ще търси дребнавости, че еди-кой си тон не го взел правилно. Защо не го взел правилно? Понеже не е качество на ума му, не е качество на сърцето му, не е качество и на душата му. Какво ще вземе? Един тон, за да го вземеш в природата, трябва да бъде свързан със Слънцето. Слънцето за тебе трябва да бъде живо. После, според Писанието кога е създадено Слънцето? На четвъртия ден. Значи в квартата. Първият ден е до, вторият е ре, третият е ми, четвъртият е фа, петият е сол, шестият ден е ла, седмият ден е си. В седмия ден Господ си почива. В си си почина. В шестия ден, на ла, човек е създаден. Шестият ден е ден на Любовта. Изменя се, друга гама имаме. Значи имаме друг един музикален строеж.

*За да пее човек и за да мисли, той трябва да има някого да обича. Ти като не обичаш никого, ще бъдеш мълчалив като риба. Като обичаш, ти веднага ще пееш, веднага ще мислиш и движение ще има. Музиката е вече движение в света, вечната хармония, която съществува. Човек, който пее, показва, че е във вечно движение. Неговият ум, сърце и дух постоянно работят и са в хармония с Божия закон. Той не може да бъде в противоречие. В музиката много лесно се разрешават въпросите. Сега [младите] разбират много по-добре музиката, отколкото старите. Едно дете тази система може да я разбере много лесно, да започне да пее. По-възрастните започват да философствуват.

*Искам музиката да вържете с вашия ум, да свържете музиката с вашето сърце, да свържете музиката с вашата душа. Когато се говори за музиката, разбираме човешкия ум в неговото нормално състояние, човешкото сърце в неговото нормално състояние, човешката душа в нейното нормално състояние и човешкият дух. Затуй Бог изпраща тия учители по музиката. Един учител по музиката трябва да бъде философ, поет, трябва да бъде художник. Той не е глупав човек, но един човек съвършен. То са най-издигнатите хора в света. Някои мислят: Каква философия има в музиката? Философията има своя музика. Поезията има своя музика. Всички изкуства имат музика, движение. Ти ходиш – има музика. Ако не вземеш основния тон, не може да ходиш. Яденето има основен тон. Като вземеш тона, приятно ти е. Пишеш някое писмо. Ако не вземеш основния тон, не върви. Щом [го] вземеш, всичко върви.

*Говори се за хармонията. Всяка работа трябва да започне музикално. Щом започне музикално, трябва да знаеш като пееш, къде си. Значи вземеш до – ти си във връзка със Слънцето. Тогава вече имаш отношение към Слънцето. Ще разгледаш всичките планети, всяка планета за какво е предназначена. Без Юпитер не можеш да бъдеш благороден. Ако твоята умствена и сърдечна енергия не минава през Юпитер, не можеш да бъдеш благороден. Ако твоята енергия не минава през Марс, ти не можеш да бъдеш смел и решителен.

*Та, аз наричам вярващи онези, които могат да пеят правилно, да пеят гамата. Казваш: „Аз вярвам.“ Изпей тези думи: „Аз вярвам“. Като изпееш „Аз вярвам“, ако си гладен, веднага пред тебе ще има един сомун хляб. Този хляб ще дойде. Като заспиш, ще дойде топлият хляб, не алегорично, но де факто. Всичките плодове и зрънца под музиката зреят. Като им пеят, плодовете се радват и зреят. Ако не пееха, нямаше да узреят. Благодарение, че пеят, затова узряват. Слънчевите лъчи, които идват от Слънцето, пеят. Червеният лъч, всичките други лъчи пеят. Най-възвишените същества пеят и те гледат другояче. Те не гледат на нас с мъчение, но те гледат на нас както ние гледаме на скъпоценните камъни. Като намериш някой диамант, ще го туриш на пръста си. И те гледат на хората така. Казват: „Да си вземем този камък.“ По някой път ни вземат и ни турят на пръста или на гърлото и ни носят. Благодарение, че ни носят като скъпоценни камъни, ние се изявяваме, те се ползуват. И ние се ползуваме от тях. Не само това, но казва Писанието, че Господ ни написал на дланта Си. Понеже сме скъпоценни камъни, Той ни написал на дланта Си. По някой път погледне ни.

*Човек е създаден в ла. Някой не може да пее ла. В деня на Юпитер е създаден човекът. Юпитер е иносказание. Венера го управлява, понеже Венера се застъпва пред Юпитер да направят човека. Казва Писанието: „И рече Бог: Да направим човека.“ Та, Любовта в света е дала идеята да се направи човека, че като се пее, да има за кого да се пее. За човека пеят. Майката на кого пее? На детето пее. Детето, и то започне да пее на майка си.

*Та, казвам: От това гледище вие седите и се безпокоите, че имате някаква болка. Това не е музикално. Болят те гърдите. Това не е музикално. Вратът те боли. Това не е музикално. Главоболие имаш. Не е музикално.

*На тази инертна материя като започнеш да пееш, понеже пението е движение, туй движение като влезе, изчиства калта. Пението в дадения случай е мощно течение, което става по целия организъм. Правилно трябва да пеете, не само с устата си, но с ума си да пееш. В сърцето си да пееш, да чувствуваш, че клетките пеят, да чувствуваш, че цялата природа и тя пее. Знаете колко е приятно това? Да слушаш ябълките как пеят. Уханието, което излиза от цветята, е пеене. Временно пеят. Някои птици в май пеят.

*Окултната наука казва, че хората са дошли от Месечината, след като са придобили, каквото имало да придобият. И от Месечината слязоха на Земята. На Месечината останаха най-умните хора, които не може да се забавляват. Ние сме на Земята на забавление, на пеене. Някои пеят [дневно] време, други пеят вечерно време. Месечината пее вечер. Слънцето пее дене. Пеенето на Слънцето е до. Ако поставим още 6 радиуса в кръга, може да поставим нощните тонове. (фиг. 20.2) 6-те поставените, те са дневните тонове, другите 6 са Лунните. Две гами има: едната гама е на Слънцето, другата е на Луната. Мажорната гама е на Слънцето, миньорната е на Месечината.

*Сега, да остане само мисълта, че тоновете са свързани с небесните тела. Целият свят от това гледище е една композиция. Земята има особен тон, Слънцето има особен тон, Месечината има особен тон, Марс има особен тон, Юпитер има особен тон, Сатурн има особен тон. Всичките безбройни светове пеят на разни гами, всичко туй пее. Възвишените същества, ангелите пеят. За Паганини казват, че той турял едно петолиние и поглеждал небето. Каквато звезда идела на петолинието, той композирал.

*Сега, вие искате без музика да бъдете щастливи. То е невъзможно. Без музика не можете да разберете християнството. Голяма погрешка е на християните, че те не можаха да разберат музиката. Тази, първата музика на евреите беше много обикновена музика. Първите християни се учиха да пеят. Песните им бяха много тъжни, понеже бяха гонени, не им даваха да пеят. Сега може да имат концерти, да пеят. Тогава пеенето не беше така достъпно, както сега.

*Има известни същества в природата, които хас не струват от пеенето. Щом речеш да пееш, ще те погнат. Да запее една стара жена, ще кажат: „Какво си се разпяла, какво мислиш? Тази работа не може. Старите жени не трябва да пеят, трезвени трябва да бъдат.“ Българите считат, че старите не трябва да пеят, на тях не е позволено, престъпление е. На младите малко се позволява, но и те, като остареят, не могат да пеят. Криво разбиране за живота. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Пейте и възпявайте Господа в ума си. Пейте и възпявайте Господа в духа си. Щом престанеш да пееш, ти си остарял. Щом започнеш да пееш, ти си млад. Защото, щом не пееш, тази неорганизирана материя дойде, спре всичкото движение. Спре движението на ума, спре движението на сърцето, спре движението на душата, на духа. Ти се намериш в тъмна нощ, няма нито една звезда. Виждаш, няма за какво да мислиш. Като дойде музиката в света (аз говоря за Божествената музика), целият свят се разкрива. Виждаш онази красота, която съществува. Тогава какво струва на човека да пее?

*Та, казвам: Слънцето е по Закона на Любовта, до. Оттам започва животът. Ако не можеш да вземеш правилно до, ти не можеш да разбереш Закона на Любовта. Защото любовта има ония трептения в себе си, които дават организирания живот наоколо и правят всичките неща приятни. След туй всички други тонове. Те са живи същества в невидимия свят. До е един специфичен тон само на известни разумни същества. Те са авторитет. Други са авторитет за ре. Други разумни същества са авторитет за ми, за сол, за ла, за си.

*Казвам: Когато ние пеем гамата, ние сме във връзка с тия разумни същества. Щом човек пее, те прииждат и се обменя. Любовта обича да се обменя с всичките тонове. Тя всички ги обича, всички ѝ са обични. Когато някой път казваме: „Трябва да се обичат хората“, разбираме: този тон до не може да обича другите, понеже съставят цялото. До може да се изрази само когато обича другите тонове. Те като се съединяват с него, образува се една песен, в която човек може да изрази своята идея. Умът е обоснован на законите на пеенето. Чувствата са обосновани на закона на пеенето. Говоря за приятните чувства. Щом дойде страданието, гледайте да се освободите от ония наслойки на миналото, че не трябва да се пее, че не му е дошло времето. Даже хората са закъснели в пеенето. Още като станеш сутрин, ако обичаш Слънцето, ще пееш. (Учителят пее „до“, после следното:)

*Като станете сутрин, но криво-ляво да пеете. Пей, крякай! Нека да има крякане. Мисли, че можеш да пееш, не мисли, че не можеш да пееш. Като станеш, пей. Ти да бъдеш и певец, и слушател. Да екне целият Изгрев, да може да се чувате. Целият Изгрев, цяла една седмица като ставате, пейте. Да използуваме едно велико Божие благо. Трябва силна вяра. Да няма колебание дали е вярно или не. Всяко нещо, за което можеш да мислиш, е вярно. Всяко нещо, което можете да чувствувате, е вярно. Всяко нещо, което може да направите, е вярно.

*Сега като пеете, мислете, че ви помагат гениите на музиката. Сегашният свят само по този начин може да се избави. Хората, като започнат да пеят, ще престанат да мислят лошо. Трябва да пеем, да славим Господа в сърцето си, в ума си.

"[[Музика и организиране]]"11,02,1942г

[[КНИГА: Буден ум и будно сърце]]

----
*Вие пеете един тон в музиката, да кажем до. До има съдържание. Тъй, както пеете, основният тон има 256 трептения. По парижкия строй има 437 трептения в секунда. Ти по някой път вземеш един тон, произвеждаш приятно настроение, като пееш, усещаш приятност на слънчевия възел. Като пееш, някой път усещаш приятност в мозъка. Ако приятността чувствуваш в мозъка, е едно нещо, ако я чувствуваш долу в слънчевия възел, е друго. Ако чувствуваш горе в мозъка приятността, тонът е красив; ако чувствуваш приятността в слънчевия възел, тонът има съдържание. Вие пеете: „Изгрява Слънцето“. Тъй, както го пеете, не може да ви ползува. Изгряването на Слънцето тебе трябва да те интересува. Изгряването на Слънцето е велик момент. Представете си 20 години си затворен в една тъмница, дойде някой и каже: „Свободен си.“ В тъмницата си бил, сега те пускат на свобода, на светлина, изгрява Слънцето за тебе. Каква ще бъде радостта?

*Конските мухи бягат от пеенето. Като пееш една песен, те бягат. Казвате: „Как бягат?“ Като пееш както трябва, ти с пението произвеждаш известни трептения, мухите не могат да ги търпят и те бягат. Казвам: По някой път вас ви газят лошите мисли. Защо ви газят? Защото не пеете. Лошите мисли никога не могат да търпят трептенията на една хубава песен. На една от най-лошите мисли изпейте една песен, като разбере, бяга. Ако не знаете да пеете, мухите ще се наберат, 1, 2, 3, 4, 100.

*Изгрява Слънцето, праща светлина, радост носи за живота тя. Зун мезун, зун мезун, бином тумето. Ум е ум, ум е ум, добрият ум. Ум е ум, твоят ум.

*То започва от си, аз го пея от ла. „Изгрява Слънцето“ има три коментарии. Ако го взема от сол, Слънцето цъфти. Ако го взема от ла, Слънцето зрее. Ако го взема от си, Слънцето какво прави? (Учителят пее пак „Изгрява Слънцето“.) Аз пея за себе си. Искам тук песните да ги носите, на ум да пеете. Всичките песни са изопачени. Всеки направил своя песен. Не е лошо да съчините някоя песен, нямам нищо против това. Но то е едно правило. Много простите песни не вървят по всичките правила. Основните принципи в песните са турени много добре. Слънцето изгрява, движи се, праща светлина. После разцъфтява се. После имате ми, тонът значи, че Слънцето мисли. Пак имате движение, после пак се разцъфтява още веднъж. Си има отношение към мене. Ла значи зреене, то значи онези блага, които Слънцето носи. Сега ако бихте ги изпели на българска мелодия? (Учителят изпя думите на песента „Изгрява Слънцето“ на българска мелодия.) Другите неща са като нещо написано на морския бряг. Ще се заличи. Само ефект произвежда.

*Сега, не само да се пее. Може да го изпея класически. (Учителят изпя същата песен на класическа мелодия.)

*Трябва да пеете, понеже без пение, то е един метод външен. Сега както се изучава, музиката е много тромава. Много механически изучават. Вземете до: подразбираме едно семе, което се посажда. Пея ре, разбирам: туй семе расте. Вземам ми: в ума ми е, че туй семе започва да мисли, съзнание има. Пея фа: туй семе се обуславя, събира. Фа е земен метод, събира енергия на Слънцето. При сол цъфти, при ла зрее. При си опитвам му благата. Цял един процес. Като пея още, виждам процесите, които Бог турил вътре в законите. Цялото ми тяло оживява. Често аз ходя музикално. Аз, като излизам, вземам тон. Като тръгна, вземам ре правилно и тогава леко се върви. Започна някой път да правя нещо. Трябва да взема ми. Щом взема ми, моята работа е свършена. Един художник може да вземе ми. Той взема ми, без да има правилно схващане за картината. Ако не вземе ми, все ще направи някаква погрешка. Ти не можеш да направиш добро, ако не вземеш ла. Ако не знаеш ла, добро не можеш да направиш. Пък доброто да го направиш, трябва да имаш какво да даваш. Трябва да знаеш как да направиш туй добро. Ти свириш една песен. Тя трябва да е узряла, за да ти бъде приятна.

*Всички трябва да имаме желанието каквото свършим, да е благоугодно. Като ни слуша Господ, да е доволен от нас. Като пеем, казва: „Така не се пее.“ Дал ни глас, казва: „Така не се пее.“ Има и други певци, които ни слушат. Като пея, цял концерт, по радиото ще ме слушат. Казват: „Така не се пее.“ Не че ме осъждат. В музиката осъждане няма. Щом не пееш хубаво, оставаш назад, докато останеш на опашката. Като започнеш да пееш хубаво, вървиш напред, дойдеш в средата, докато станеш пръв. При пението пръв не може да стане, който не пее. Който пее, той е пръв. Той разнася Божиите блага. Човек, който е пръв, той раздава Божиите благословения.

*Някои от песните са мантри. Всичките стари мантри са вложени в песните. Ако ги пеете, ще се ползувате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Понеже онези, които са ги създали от памтивека, се застъпват за тях. Мене не ме интересува дали вие ще пеете. Тези са песни, които не умират. Те са ценни. В природата туй не умира. Аз може да фотографирам някои. То е друг въпрос. Но те са неща, които съществуват. Не е създадено сега „Изгрява Слънцето“. Гласът не е измислен сега. В българското съзнание има нещо, което се е родило. Това показва, че в българския ум има нещо, което е проникнало. То е радостта в съзнанието на българския народ. Всичките тия песни показват новото в човечеството. „В начало бе Словото“, то е песен, досега не се е пяло. Пее се като музика в съзнанието на хората.

*Искам да бъдете свободни. Не мислете, че искам да ви изпитвам. За мене някои от вас сте много даровити по пеене, но не пеете. Даже някои от вас можете да пеете много по-добре от мене. Аз не съм от много добрите певци. Сега, когато пея, може да държа изпит с който и да е певец, и с най-добрите певци. Сега туй, което ви показвам, то е нищо. И понеже зная законите на музиката, като пея, аз трябва да имам някакъв мотив. Като пея по любов, е нещо. Като пея по законите на Любовта, е нещо. Като пея по законите на Мъдростта, е нещо. Като пея по законите на Истината, е трето нещо. Всяко нещо има своето време. Аз може да пея не само както на Земята пеят, но и в небето както пеят. И вие може да пеете. Когато една струна се тури на цигулката, нагласи се добре, може да излезе глас. Ако не се тури на цигулката, не може да даде този тон. Ако се тури и се спазват законите, веднага може да произведе тия тонове.

*По някой път мен ми е неприятно да пея пред другите. Аз не съм от тези, които обичат да пеят на хората. За да пея, трябва да вложа любовта, да имам уважение. Като ви пея, може да ви пея и да подигна във вас амбицията. Но искам да ви подбудя да пеете. Аз пея от любов, за да ви дам една идея, че и вие да пеете. Пея по някой път, когато имам някаква мъчнотия; пея, защото се разрешават. Казвам: По същия начин и вие може да си помогнете, че пеенето всичко разрешава. Но то е запалка. Щом се запали един, всички се запалват.

*Пейте сега. Няма да бъдете одремали, но ще кажете: „За Тебе, Господи, ще пеем. Сега ще бъдем герои, за Господа всичко да сторим в света.“ Всичко е възможно за Бога в името на Любовта.

*Като дойдете, да няма мисъл, че сте големи, но дете в новото знание. Първия път ще пеете на Слънцето. Идната седмица за първи път ще изгрее. То не е изгрявало. Като изгрее, да видите туй слънце във вашето съзнание изгряло, че целия ден да бъдете радостни. Вярвам, че ще го направите. Не искам никой да се оплаква. През тази седмица няма стари. Старите да вървят добре. Да няма прегърбени. Като срещнете една сестра, която е прегърбена, ще пеете „Изгрява Слънцето“. Когото срещнете –„Изгрява Слънцето“. Туй се изисква от всички. Защото сега плащате данъка. Всички ще ги поставим на работа, ще оставим новото да дойде. „Малко да си поживеем.“ – По стария начин мислиш. Днес имаме да плащаме, утре имаме да плащаме. Ще оставим всичките тия платежи, пък ще кажем: „Сега имаме да вземаме вече.“ Изгрява Слънцето, носи вече своите благословения.

"[[Изгрява слънцето]]"18,02,1942г

[[КНИГА: Буден ум и будно сърце]]

----
*Сега всеки казва: „Аз не мога да пея.“ Никога не казвай, че не можеш да пееш. Защото то е лъжа. Ако птичките могат да пеят, ако щурците могат да пеят, срамота е човек да каже, че не може да пее. Трябва да се отучим да лъжем. Не е една бяла лъжа, несъзнателно казва, че не може да пее човек. Не че не може да пее, но не иска да пее. Сега, пеенето като наука спада към природния ум. Имаме един ум, който събира само факти на груб материал. Музиката трансформира нещата. Тогава фактите наричам корените на живота. Музиката е разцъфтяването. Философията, Божествената мисъл, то са плодовете, които зреят. Най-високото е, когато опитаме тия плодове. Ако не пееш, не може да цъфнеш. Щом не можеш да цъфнеш, не може да завържеш. Щом не можеш да завържеш, не може и да узрееш. Музиката внася красота. Ти не може да бъдеш спокоен, ако не пееш. Безпокоиш се за някои работи. Най-първо се безпокоиш за ядене, дали ще има достатъчно да ядеш. После безпокоиш се, ако си пътник, дали ще има някъде, къде[то] да се спреш. Безпокойства има много. Навсякъде може да те приемат, ако пееш хубаво. В който и да е хотел може да те приемат.

*Та, казвам: Когато влезете в другия живот, ще ви кажат: „Не Ви познаваме.“ Тогава ще започнеш да пееш. Щом можеш да пееш, веднага ще кажат: „Дайте му парите.“ Не искам да кажа, че с пеене всичко може да се постигне. Няма по-хубаво изкуство, с което с най-малките усилия работата може да се свърши. При това, разполага ума, разполага сърцето, разполага тялото. Защото и тялото е музикално, обича да му се пее. Пейте на тялото си. Има особена музика на тялото. Има особена музика на сърцето, има особена музика на мозъка, има особена музика на душата, има особена музика на духа. Най-после, пейте на всичко.

*Аз искам вие да се отличавате. Да не ви е страх. Пейте за себе си. Сега в музиката някои искат да пеят за другите. Не пейте за другите; най-първо всеки да пее за себе си. Всеки от вас иска да бъде здрав. Понеже сме като листа, ако сме здрави, може да извършим една функция много добре; ако не сме здрави, не може да я извършим. Най-първо мислѝ за себе си. Като си здрав, мислѝ за общото благо. Най-първо мислѝ да пееш. Като знаеш да пееш, пей за тялото си. Те са твоите близки души. После пей за сърцето. Също те са близки. Пей за ума си. И те са близки. Пей за душата си.

*Казва: „Не зная за кого да пея.“ В молитвата казва, че като се молите, най-хубавата молитва става с пеене. Някой иска, като иде при Господа, да започне да плаче. Господ не иска да плачете. Той не се нуждае от плач. Господ иска да пееш, да види, че в тебе има желание да пееш. Макар като жаба да крякаш. Много жаби съм се спирал да ги слушам. Аз съм слушал жабите да пеят. Някои от тях имат доста хубав сопран, други имат алт, някои имат тенор, а има и басисти. Жабата, която е тенор, се отличава. Басът се отличава. Като пеят, в тях има нещо. Сега да кажете: „Това са жаби.“ Не са жаби, това са човешки души, изостанали назад. Цялото животинско царство са изостанали назад човешки души, аристократи. Казват: „Изостанахме назад, трябва да се излезе из туй блато.“ Щурецът излязъл из дупката, казва: „Аз трябва да изляза из тая дупка.“ Затова той пее. Сега ние казваме: „Това са щурци.“ Не са щурци те в този смисъл, но са души, които са се обленявали, потривали са се и сега са станали щурци. Жабите са се потривали. И ние, ако се потриваме, и ние ще останем в това място. Не трябва да останем.

*Всеки може да пее. Да свириш на пиано, на цигулка, изисква се работа. Но всеки един от вас може да пее. Никога не оставяйте гласа си, понеже ако човек не пее, огрубява. Поне в ума си пей. Попей си. Ако не пееш, посвирвай си малко. (Учителят свири с уста.) Тогава трябва да се създаде едно течение с пеенето. Без песен се създават други течения.

*Аз съм слушал, някои пеят много хубаво. Доста хубаво пеят. Болестта минава. Болестта са трептения на един особен живот, който е в противоречие с живота на нашия ум, в противоречие с живота на нашето сърце, в противоречие с живота на нашето тяло. Две противоположности има. Но сега не искам да се плашите, защото по някой път болезненото състояние доставя известен материал за живота. Великите хора са минавали болезнени състояния, [от] едно състояние на съзнанието в друго, в трето ще минат. Като се просветите, ще минете едно болезнено състояние. Не е лошо човек да боледува. Не да боледуваш по един и същ начин, но да има разнообразие в болестта ти. За пример, ако те болят пръстите на краката, причината е в ума горе. Ако те болят колената, причината е сърцето. Ако те боли хълбока, причината е стомахът. Вас ви заболят пръстите – ще ги мажете. Песни им трябват. Ще хармонизираш ума. Може да те боли пръстът на крака или на ръката – ще го мажеш със зехтин, с разни мазилки. Колкото искаш да го мажеш, но няма да се освободиш от болката.

*Като се тонира човешкият ум, като се тонира човешкото тяло, тонира се и човешкото сърце. Има една зависимост. Ако вие не пеете, тогава вашата вяра не може да функционира правилно. Ако вие не пеете, вашата надежда не може да функционира правилно. Ако не пеете, вашата любов не може да функционира правилно. Едно от качествата на любовта е, че няма същество в света, което, като усети любовта, да не започне да пее. Там, дето пееш, пението е подбуждение на Любовта. След туй има песни на Вярата, има песни на Надеждата. Много песни има в света.

*Там, дето любовта е започнала да действува, онзи, в когото любовта е започнала да действува, той пее хубаво. При сегашните условия с гамата трябва да започнете. Винаги в себе си като вземеш до, трябва да имаш идеята за до, че трябва да излезеш из гъстата материя. До е основният тон да излезеш из неблагоприятните условия. Щом намериш този тон, ти минаваш в своето съзнание, излизаш из големите мъчнотии. То е поникване. След туй, като излезеш, за да вземеш правилен път, само чрез ре може да вземеш този правилен път. Тия трептения на ре ще ти дадат правилна посока на движение в музиката. Не музиката както сега се разбира, но музиката в природата, с която човек е създаден. Аз ви говоря като наука. Ре дава правилна посока на движението. Ми ще даде мекота, като вървиш, да се движиш хармонично, хармонично да вървиш. Фа ще даде основа, да оценяваш живота. Онова, което ти даде фа, да го оценяваш. Сол ще ти даде понятие как да завършиш една работа. Си – как да се ползуваш. Всеки един тон като вземеш, веднага да знаеш какво значат трептенията. На си какво означават, на ла какво означават. Един музикант в този смисъл като иде при зелените плодове, при зреещите плодове, ще усети един тон. Уханието, което издават, е тон. Трептенията на цъфтящите са най-силните, то е сол-доминантата. Те упражняват голямо влияние върху носа. Щом дойде уханието, веднага вземаш правилно сол.

*Често сега хората са станали нервни, разместили са тоновете. Има някои, които не вземат правилно сол; има някои, които не вземат правилно фа; има някои, които не вземат правилно ми; има някои, които не вземат правилно ре; има някои, които не вземат правилно до. Липсва нещо на тия трептения. Липсва нещо на трептенията на си. Вътре има един камертон. Ако човек се вслушва, веднага съзнава. Като пееш, трябва да се вслушваш. Не оставяй другите да ти кажат дали ти пееш хубаво. Не питай: „Аз пея ли хубаво?“ Никога не питайте. Ако ти сам не се вслушваш, как ще те слушат хората? Най-първо се слушай ти като пееш. Като ти кажат, че някой тон не си взел, кажи: „Аз преди тебе го зная, че не съм взел верен тона.“ Щом вземеш невярно тона, ти си недоволен; щом вземеш вярно тона, ти си доволен. Няма човек, който, като вземе правилно, да не чувствува радост. Няма човек, който, като вземе фа, да не чувствува радост. И ми като вземеш, чувствуваш радост. Всеки тон като вземеш вярно, чувствуваш радост, една вътрешна радост. Туй е една малка радост. Колкото по-вярно го вземеш, толкова радостта е по-голяма. Колкото си [по-]далеч от правилното вземане, когато вземеш криво тона, ти си неразположен.

*Ние вчера накарахме един брат да пее. Той може да пее. Но понеже умът му е раздвоен, не може да пее. Когато човек служи на две божества, той не може да пее. Ако обичаш двама души и не ги обичаш еднакво, не може да пееш вярно. Ако всичките хора обичаш еднакво, можеш да пееш. Ако правиш предпочитание, не можеш да пееш. Защото, за да обичаш един човек, трябва да го цениш повече от другите. Не можеш да обичаш едного, ако не го цениш повече. Ако е по-ценен, на място е. Но когато цениш желязото повече от златото, твоите състояния са други. Не че желязото седи по-високо. То се окислява и изчезва. Ако е за дълговечен живот, златото е по-дълговечно. Желязото умира. Желязото не е научило закона за дълговечния живот. Златото го е научило. То не се окислява.

*Всичките болести, които сега съществуват, се дължат на този песимизъм. Казва: „Не ми се пее.“ Той си мисли за хляб, за парите, за други работи. Хляб не ти трябва. Светът е пълен с хляб. Здраве не ти трябва, светът е пълен със здраве. Светът е пълен с мисъл. Пеене ти трябва тебе, нищо повече.

*Пението трябва да върви по Закона на Любовта. Аз ви говоря за пеенето, което произтича от любовта. Едно благословение е в този смисъл пеенето. На всеки един бих препоръчал едно от правилата: Като чуете пеене, да се вслушвате. Не съм имал случай, като съм минавал, някой щурец ли пее, славей ли пее, спра се да го послушам. Някоя жаба кряка – спра се да послушам 5–10 минути. Няма място, дето да не съм се спирал да слушам, да се радва слухът. Дето има крякане, нехармонично, вървете. Но дето чуете хубаво пеене, спрете се, където и да е. То е едно от правилата. Някой път вятърът като духа, има хармония. В гората като духа, музика има. Някъде реките текат музикално. Казвам: Спрете се да послушате. Като говори някой човек сладко, говори музикално. Вслушайте се, трябва да се развие ухото. Другояче, ти този отхвърлиш, този не ти трябва, онзи не ти трябва, ти останеш самотен.

*Всички противоречия, които съществуват, 99%, това е много, но 95% може да ги изправите с пеене; 5% ще остане с друго да ги изправим. Двама братя се карат. Няма да ги примиряваме. Ще започнем веднага да пеем „Събуди се, братко мили“ или „Зора се чудна зазорява“, или „Махар Бену Аба“. Нека се карат, ние ще пеем. То е вече опера. Те да се карат, тъй е писано, ние сме хорът тогава. Те да се карат, в реда на нещата е. Двамата се карат оперно, ние ще пеем. Като се карат, ще се освежат. Те ще започнат после да се извиняват. Сега като не пеем, казваме: „Скараха се двама приятели, не можахме да ги примирим.“ Как ще ги примирим? Не може да се примирят. Без пеене не могат да се примирят хората. Аз бих ви препоръчал, когато ще се примирявате, ще се хванете за ръцете и двамата ще пеете. Коя е песента на примирението? И двамата ще се гледате, ще изпеете песента. Щом без песен се примирявате, тази работа не върви. Сега, според мене, братя и сестри, които са се скарали, по този новия начин да се примирят, по Закона на Любовта, да си изпеете песента. Някой път може да направите един опит: може две сестри да се хванат за ръцете и да изпеят една песен за примирение.Ще вземете тона. Високите регистри не можете да вземете, ще вземете колкото можете. Някои имате две октави, някои имате октава и половина, някои – две, някои – две и половина, рядко някои имат три.

*Да допуснем, че вие сте паднали духом, неразположени сте. Трябва да четете някоя книга, да мислите. Изпейте една песен. Коя песен ще пеете, като сте паднали духом?„Стани, стани, стани!“ Ще се освободите от хиляди несгоди. Дойде ти една мисъл, не можеш да се събереш в кожата, за нищо се безпокоиш. В света хората се бият. Това е тяхна работа. Няма причина да се безпокоиш в света. Хората се бият. Това е тяхна работа, нека се бият. Нас не ни влиза в работа. Ако в морето се карат вълните, нас не ни влиза в работа. Да се бият хората. Аз другояче гледам, музикално. Когато чукът удря и кърти, чукът ли е, който воюва, или зад чука воюват други? Той кърти камъните, но друг е зад чука. Питат чука защо кърти тия камъни. „Има нещо, което ме кара.“ Ако сте чукове, някой с вас троши камъните. То е друг въпрос. Но като започнете да му пеете, той вече не чука камъни.

*Досега музиката не е застъпена, затова хората са останали назад. Ако Ева беше пяла при дървото… Но тя не беше от големите певици, доколкото аз зная. Всякога, когато искаме да постигнем нещо в света без пеене, ние сме на крив път. Всичките блага, които се постигат без пеене, са временни. Всички ония работи, които искате да постигнете, пейте. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Ако вършиш една работа и пееш в ума си, пееш в сърцето си, пееш в душата си, тази работа се благославя. Казваш: „Защо ще пеем, какво ще излезе от мене? Не си струва.“ Пей, пей, ще излезе най-хубавото. В пеенето изключение няма. Понеже светът е създаден музикално. Едно Божествено изкуство е то в света. Първите, които са се научили да пеят, то са ангелите, които пеят много хубаво. Когато се създавал светът, всички те са пели. И постоянно пеят.

*Ще изучавате първия закон на мелодията. То е лично, то е заради вас, за личния живот. Щом дойдете до хармонията, то е общият живот. Ако вие не можете да пеете една мелодия, не може да я хармонирате. Да се хармонираш значи да дружиш с някой човек. Музикално трябва да знаеш какъв човек да избереш.

*Каква хармония може да турите на до? В хармонията може да вземете 3 тона. То е само идея; когато пишат нотите, турят линии само за да се ориентират. Всеки тон си има своя нота в природата, има своя област в природата, дето функционира. Вие трябва да сте в тази област. Ако не сте в областта на ре, не можете да го вземете правилно. Ако не сте в областта на до, не можете да го вземете правилно. Значи в тази област живеят същества, които вземат до отлично. Те побеждават всичките мъчнотии в областта. Или трябва да сте между съществата, които вземат сол в природата. За да го вземете, трябва да посещавате природата, когато цъфти. Когато цветята цъфтят, това е сол, когато растат и се развиват, това е ми. Когато зреят плодовете, това е ла. Когато във вас се заражда желание да ги вкусите, това е си. В света плодовете на музиката се ядат. Най-първо ще посееш музикално един тон. Със си ще го изядете. Като го изядете, ще усетите една приятност. Музиката се пие и яде. Музикално да ядеш и да пиеш. Когато започнеш музикално да ядеш тоновете и да ги пиеш музикално, ще разбереш дълбокия вътрешен смисъл, какво носи. До като влезе, динамична сила има, всички вериги ще паднат. Когато ангелът дойде при Петра, той изпя до и като изпя до ангелът, веднага паднаха веригите. Като изпя ре, стана. Ми – из затвора навън. Казва му: „Не се връщай тук, като те търсят, да не бъдеш толкоз честен. Излез навън без позволение.“

*Само хората, които пеят, са свободни. Свобода в света без пеене не съществува. Единствената свобода е да пее човек. Започне ли да пее, той е вече свободен. Без пеене в света свобода не съществува. То е робство. Пеенето, то е вече закон. Колкото повече пееш, ти си свободен. Тогава твоето пеене съответствува на вашата мисъл и на вашите чувства. Тялото ти вече функционира. Всичко туй е свързано. Не вземам музиката отделно, но като един Божествен метод за успяване в света.

*Та, от любов ще пеете. Като пеете, кажете: „Дано послуша Господ.“ Да чуе Господ, че вие пеете. Ще кажеш в себе си: „Пея за Господа.“ Коя е най-хубавата песен, която пеем? Тя докато иде до Господа, става най-хубава симфония. Ако сме направили погрешки, като минава при ангелите, те ги поправят и като иде до Господа, всичките ни погрешки са поправени, става съвършена и тогава се връщат тия тонове. Не се обезсърчавайте че не може да пеете. Други ще ви коригират. Като се върне тази песен от Господа, ще бъде съвършена. Като изпеете една песен криво, като иде до Господа, ще се поправи и ще се върне при вас. Казваш: „Аз не пея.“ Не казвай, че не пееш. Макар криво да си пял, чакай, като се върне песента, ще почувствуваш едно разбиране. Казваш: „Може да пея вече“ – събуди се един дух. Във всинца ви трябва да се събуди духът. За себе си пейте. Но да кажете: „Вижте колко хубаво пея.“ Ти като пееш, да си сам критик. Като дойде един брат да ти каже: „Я ми изпей една песен“, да си готов да му изпееш. В музиката трябва готовност, щедрост. Няма какво да казвате, че ще си изгубиш гласа. Ако пееш, ще придобиеш. Винаги, който пее, придобива. Няма загуба тогава. В аналите на музиката няма някой певец, който да е пял и да е пропаднал, но всички, които не са пели, са пропаднали.

*Трябва да пеем, за да можем да мислим. Трябва да пеем, за да можем да чувствуваме. Трябва да пеем, за да бъдем здрави. Трябва да пеем, за да се радва душата ни. Трябва да пеем, за да се весели нашият дух. Трябва да пеем, за да се веселят всичките, които ни слушат. Навсякъде, дето да се върви, из целия Изгрев да се чува песен само. Който дойде, да каже: „Пеят тия хора. И сега пеят и свирят. Повече свирци има, на пиано свирят, на цигулка. Харесвам ги сега. И като се карат, доста музикално се карат.“

*Сега, кой брат или сестра ще изпее? Ако не сте готови, нищо. Ако някой узрял, нека изпее. Ако е зелен, нека не пее. Ако има някой узрял, ако има някой цъфнал, да изпее. Ако е напъпил само, да мълчи. Ако е поникнал от земята, да пее, ако не е поникнал, да не пее. (Една сестра пожела да изпее едно турско маане. Изпя го.)

*Сега човек не трябва да пее песни, които означават миналото. Българите правят една погрешка, че постоянно пеят своите стари песни. Старите времена създадоха своите песни, новите времена създадоха нови песни. Да се съединят сега старите и новите. Сега с народната музика се занимават в Музикалната академия. То е тяхна работа. Аз разглеждам музиката, която е в живота. Ако всички пеят, няма да има болни хора. Болестите ще идват, но ще си отиват. За половин час, като изпееш една песен, ще си замине болестта. Сиромашията ще иде, но като изпееш една песен, ще си замине. Незнанието ще идва, но като му изпееш една песен, ще си отиде. Всичко, каквото дойде, като му изпееш една песен, отива си. Урежда се работата. Сега не мислете, че това ще дойде изведнъж. Упражнения трябват.

*За пример, сега вземете ми. Как ще го вземете? Аз ако искам да изпея ми, ще взема милост. В ми човек мисли. Ре дава движение, подтик. Щом дойдеш до ми, мислиш. Фа е резултат на ми. Основният тон на египтяните е бил ми. Мислиш ти да свършиш една работа. В сол вие имате изкуство, художествена работа. Фа е градеж. Вие градите едно здание, това е фа. Мобилирате стаята вътре, то е ла. Влизате да живеете, то е си. Това е във физическото поле. Ако дойдете до органическия свят, пак може да поставите тоновете.

*Аз говоря общо за тоновете, мажорни тонове и миньорни тонове. Миньорните са на слизане, мекота съдържат в себе си; мажорните – сила, подтик. Имате песента „Красив е животът“. Мажорна ли е или миньорна? Мажорна е в началото, миньорна – в средата. Мажорните гами, това са гами на ума. Миньорните гами са на сърцето. Хроматичните гами, миньорни и мажорни, те са на човешката воля. В миньорните се добива мекота, водата действува. В мажорните въздухът действува. В хроматическите действува азотът. Това са разсъждения вече.

*Та, казвам: Вас да ви не смущава, че някои работи не ги обичате. Една идея, която е неразбрана, посадете семето. Най-първо: не се безпокойте. В музиката посейте вие една идея, макар да не я разбирате. Посейте я във вашия ум, самата идея ще израсне, ще даде ясна представа за себе си. Тази идея сама по себе си е ясна. Ако вие се мъчите да анализирате, нищо няма да направите. Посейте само, тя ще се прояви. Затуй за всяка идея не казвайте: „Не го разбирам.“ Посейте и кажете: „Ще видим какво ще израсне.“ Като цъфне, като завърже, онова, което научите, то е реалното.

*Музиката като изкуство е друго нещо, като наука е друго, като живот – трето. Тогава ще разберете, че някои хора има, които имат основен тон до, някои имат основен тон ре. Марсианци са. Тези, които имат основен тон до, те са Сатурнови типове. В религията си вече е ден за почивка. Си е завършване, започва една друга октава, в която хората влизат. Един ден може да се мине. Няма да вземете само ми. Може в детинство да сте имали до, после – ре, после – други. Може да смените едно миньорно състояние на до в мажорно състояние. Ще минете всичките гами. Строи се вашият организъм, строи се вашето сърце, вашият ум. Ще влезете във висшето съзнание. Тогава музиката ви ще бъде като една наука, едно средство за постижение.

*Не само това. Може да направите един опит. Посейте едно дърво и две години наред пейте му. Ще видите, че плодовете на това дърво ще бъдат сладки. Посейте същото дърво, без да му пеете. Ще видите какви са плодовете. Направете един опит. Посейте едно цвете и му пейте. То ще цъфне, по-зелено ще бъде. Ако не му пеете, хилаво ще бъде. Това са моите наблюдения. Аз съм правил опити, опити в музиката. Та, казвам сега, в тия опити, че е Марс. Всъщност, при сегашното положение, както сме поставени, сол е Марс. Ла е Юпитер.

*Та сега, ако вземете вярно един тон… Има същества, като вземете до, веднага се свързва вашето съзнание с тяхното. Има същества, като вземете ре, свързвате се с тяхното съзнание. Като изпеете цялата гама – всички тия същества се интересуват от нас, – вие ставате близки, щом пеете. Щом не пеете, прекъсват се съобщенията, вашето радио не работи. Пеенето е вие да работите с радиото, да се свържете с невидимия свят, да ви помага.

*Вложете любовта като подбудителна причина за пеенето, или пеенето да бъде външна подбудителна причина. За себе си да пееш, да не се тревожиш. Гледам, котката като дойде, измечи нещо и ме разположи. Някой път съм неразположен, като измечи по особен начин, разположен съм. Знае как да мечи.

*Говорът ни да бъде звучен, музикален. Мислите ни, чувствата ни да бъдат звучни, тялото ни, всичко в нас да диша мелодия и хармония. Няма нещо по-хубаво от това.

"[[Живот и пеене]]"04,03,1942г

[[КНИГА: Великата възможност]]

----
*Има една музика, която ще изучавате. Трябва да знаем именно кога да пеем. Ти като пееш до, ще ти каже името си. Като изпееш ре, ще ти каже името си. Има песни, като ги изпееш, казват името си. Тя е бъдещата музика, да си казвате имената. Аз съм господин Добрев. Аз съм намислил да направя една музикална екскурзия за себе си. Няма да ви свиря вие каквото искате, ще ви свиря аз каквото обичам. Вие искате някое религиозно парче, или от Бах, от Моцарт, от Бетовен някое парче. Хубави са тия класически работи. Те са хубави работи. Колцина от вас може да пеете Бах, колцина от вас може да пеете Бетовен? Има някои, от някоя опера може да пеете, може да пеете от „Палячо“.

*Та, казвам: Имайте едно хубаво разбиране за музиката. Ти не може да разбереш музиката, докато нямаш една музикална мисъл. Музиката започва с мисълта. Музикално трябва да мислиш, музикално трябва да чувствуваш и да постъпваш. След това вече иде изразът. Сегашната музика е израз на една музикална мисъл, на едно музикално чувство и на музикални постъпки. Тя се въплотява. Ако ти не може да мислиш, ако ти нямаш една музикална мисъл, тогава и музиката ти отвън ще мяза на тебе.

*Сега туй е новата музика, която иде в света. Тя е обоснована на ми, на Божествената мисъл у човека. Света трябва да го построите на музикална основа, защото там всичко лесно се поправя. Колко ти коства ти да поправиш един тон? Една погрешка музикално лесно се поправя. Веднага се поправя погрешката.

*Сега вие сте дошли да пеете целите тонове. Целите тонове, това е най-близката музика до нас. Половин тоновете е малко по-далечна. След половин тоновете иде четвърт тон. И то е цял тон, само, в четвърт тон трептенията са по-силни и светът е по-обширен. Четвърт тоновете спадат към причинния свят. С четвърт тоновете вие може да изразите вашите чувства, да им дадете съдържание. Казвам: Ако сега би се внесла четвърттонова система, тогава цялата музика ще се измени. Някои ги е страх: всичко ще падне. Няма да падне, ще се разшири. Секундата ще стане терца, терцата ще стане кварта, квартата ще стане квинта и т.н. Ще се разшири музикалният свят. После, ще влезе една струя на мекота.

*Най-хубавото, което чуете в съвременната музика, то се дължи на четвърт тоновете. Тя има най-хубавата хармония, най-хубавата мекота на мелодията, те са четвърт тоновете, които издават. Обикновената музика са цели и половини тонове. Има слизане и качване, нагоре, надолу. Качваш се по стълбата. Вървиш по равно, то е до. Качваш се по стълбата, то е до диез. Слизаш надолу, то е до бемол. То е музика в движение. Защото, на музиката ако не знаете движението какво е, няма да я разбирате. Всеки тон си има движение.

*Трябва да пеете, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото. Дали разбираш музика или не, дали пееш или друг пее, като пее някой човек, регулира теченията. Защото електромагнитните течения се влияят от музиката. Някой път вятърът като духа, слънцето като грее, музикално, се регулират теченията. Светлината е толкоз музикална, че регулира тия течения. Казва: „С пеене ли става, с въздух?“ Въздухът не е пеене. Въздушното пеене е много проста работа. Има етерно пеене. При въздушното пеене и с най-силните тонове на половин, най-много на един километър може да те чуят. Ако пееш по етера, в Лондон, пък и на Месечината може да те чуят.

*С пеене нищо не става, но с мисъл става. И да страдаш не става, но като мислиш, работите стават. Защото човешката мисъл е проводник на светлината. Човешките чувства са проводник на топлината. Без добрите чувства не може да се прояви топлината. Силата се проявява в постъпките. В добрите постъпки се проявява силата. Аз обуславям нещата: една добра постъпка е проводник на силата, едно добро чувство е проводник на топлината. Топлината е необходима за здравето на човека. Добрите мисли са проводник на светлината. Светлината е една необходимост за човешкото здраве и за човешкия прогрес.

*Трябва да внесем музиката като едно средство за възпитанието. Всеки човек може да се измени. Има толкоз методи. Само музиката може да даде най-хубавия метод за самовъзпитание, да ни направи да живеем добре в един организиран свят. Щом привлечем музикалния свят, те те регулират вече. Ще организират ума, ще организират сърцето. Щом се организира умът и сърцето, другите работи лесно стават.

"[[Музикална екскурзия]]"25.III.1942 г

[[КНИГА: Великата възможност]]

----
*Животът без музика е нещастие. Животът с музика е щастие. Който знае да пее, който знае да мисли, който знае да чувствува, който знае да постъпва добре – то са 4 неща, които се изискват от човека. Аз считам пеенето завършен плод, който е цъфнал. Значи като цъфне, тогава има условие да завърже. Като зрее плодът, зрее по причина на човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки.

*Съвременните хора не може да разберат каква роля играе музиката. Те вземат музиката, която е механическа. Те поставят чисто механични начала. Те пишат нотите на 5 успоредни линии. Съвременната музика е чисто търговска работа. Петте линии са Меркурий. Туй удоволствие прави на хората някой човек да се ожени, да му пеят някоя жива песен. Като умре някой, като замине за другия свят, с тъжни песни го изпращат, канони, удължават се. Като чуеш една песен, когато погребват някого, втори път има отвращение. Казваш: „Пак носят някого.“ Хубавите песни не ги пейте на умрелите хора. Разваляте песните. Тогава на умрелите хора какво трябва да правите? На него не му пейте, не го слушайте.

*Има една музика на 6 линии. 6 кардинални линии и други спомагателни. Сега при обикновената музика играят роля и спомагателните линии над пeтолинието и под петолинието. Но тези 5 кардинални линии играят важна роля. Сега няма да се спирам, това са подробности, които не ни интересуват. За пример, това е вече Земята. Като си обущар, знаеш вече да направиш обуща.

*Сега, някой път като ви говоря за музиката, вие казвате: „Аз съм стар. Пението е само за младите.“ Каква е песента на младите и каква е песента на старите? Младият пее: „Изправих се.“ Старият пее: „Изкривих се.“ Младият първоначално бил крив и в него има желание да се изправи. И се изправя. Старият първоначално бил прав, изкривил се, та се объркал. Единият станал прав, другият станал крив.

*Туй са алегории. Човек, когато не мисли музикално, навежда си главата, тя става тежка и започва да я навежда. Мисли си: туй не е уредено, онова не е уредено, туй го боли, онова го боли. Не е музикално и той не е пял. Бъбреците го заболят, гръбначният стълб го заболи. Не е пял и главата го заболи. Заболи те носът – пей, нищо повече. Вие се чудите. Пей му, понеже като започнеш да пееш, ще мислиш за носа. Там, дето е насочена неговата мисъл, кръвта отива. Ако те заболи ръката, насочи мисълта; ръката се нуждае от кръв. Какво става без музика? Тялото се стеснява, капилярните съдове се стесняват и кръвообращението не става правилно. При музиката капилярните съдове се разширяват, следователно кръвта тече право. Та, казвам: В музикално отношение сърцето е градина, кръвообращението е подтик, който полива тази градина по цялото тяло и поддържа настроението на тялото.

*Казвам: Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. Пътят, по който може да възприемем Божиите блага, е най-лесният път. После, всеки един тон, който вие може да възприемете, всеки един тон ще ви предаде едно качество. Някой път ти искаш да се разшириш, да преодолееш някои мъчнотии. Някой път има нещо, което те стяга, някой път главата те стяга, не можеш да разбереш една своя мисъл. Някой път те стяга сърцето, не можеш да разбереш едно свое чувство. Как ще разбереш? Там има 3 основни октави. Ще изпееш в първата октава на тялото до. Тия тонове разширение имат, освобождаваш се от всичко, което стяга главата. Трептенията в него ще започнат, нищо не те стяга, освобождаваш се. Ако не пееш, 4–5 дена ще носиш главоболието. Ще те боли, защото не пееш. Наричат го мигрен. Няма никакъв мигрен. Какво значи мигрен?

*Ако пееш, здрав ще бъдеш; ако не пееш, болестта, беднотията ще дойдат. Пей, ще ти плащат. Природата като че плаща. Според степента на гласа, който имаш, като пееш, тя ти плаща. Ако пееш хубаво, здравето е много хубаво, по-издръжливо. Ако слабо пееш, и то ще съответствува, както ти пееш. Щом започнете да боледувате, ще знаете, че не пеете хубаво.

*Музика, в която умът не взема участие, в която сърцето не взема участие и в която волята не взема участие, това е галиматия. То е неразбрана работа. Ако изследваме грубите животни като лъва, тигъра, змиите, всички животни, които са много груби, наблюдавайте какво ще внесат. Щом не постъпваш добре, започваш да чувствуваш, че гласът [ти] става дебел. С дебелия глас басист трябва да станеш. Основният тон е добър. Тия високите тонове идат отгоре. Басовите тонове са отражение на високите тонове. Басовите тонове, аз наричам, това са сгъстени тонове. Те създават плодовете. Енергията, която иде за един плод, е много фина. Най-първо ще мине през едно дърво, ще се сгъсти, ще се образува един плод. То е бас.

*На Земята басът е майката. Сопранът не е майката. Бащата в този случай ражда. Майката я няма. В дърветата мъжете раждат, не жените. Ще ви смутя сега. Между хората жените раждат. В дърветата е точно обратното: мъжът ражда, жената е свободна, не ражда, тя е девица. Под думата раждане разбирам знае да пее. Мъжът в дърветата пее, жената тепърва ще се учи. Сега в човешкия живот жената се учи да пее. Мъжът е на заден план в пеенето. Като казвам, че мъжът се учи да пее, с това чувствата стават по-изящни.

*Невидимият свят чрез пеенето произвежда. Най-първо ще те произведат обикновен певец, редови, прост войник. Оттам насетне ще станеш ефрейтор, ще станеш взводен, ще станеш фелдфебел, подпоручик, поручик, капитан, майор, подполковник, полковник, генерал. Но човек може да има един чин и да не отговаря на чина си. Цигуларят може да има най-хубавата цигулка, но трябва да знае да свири. Мнозина имат много хубаво гърло, хубави струни, да пеят. Човек трябва да знае как да използува онова, което природата му е дала. Та, най-първо, не се изисква от вас да правите онова, за което не сте дарени, но трябва да правите това, за което сте дарени.

*Сега не считайте, че през целия си живот трябва да пеете. Има два вида пеене. Когато искаш да предадеш нещо хубаво, ще пееш на другите една песен. Когато искаш да вземеш нещо, пак ще пееш. Тъй щото, в пеенето има два начина. Някои разбират да пееш – да дадеш. Има пеене, когато трябва да предадеш една хубава мисъл. Най-хубавата мисъл се предава. Сега няма да казвате: „Как да пея?“ Ти ако искаш да предадеш, трябва да има една връзка. Слушай се вътре. В тебе има нещо, което пее. Когато пееш, нещо в тебе пее. Някой път пееш, слушаш, в тебе има нещо, което пее. Та, казвам: Да пропееш вътрешно, да чуваш музика вътре. Слушаш някоя песен, забравиш я. Върнеш се вкъщи, туй започне да пее в тебе, научиш песента. Когато не е пробудено вътре, слушаш песента, не я запомниш.

*Ако майка ти те зачене в умствения свят без музика, ако майка ти те зачене в сърцето без музика и ако на Земята слезеш без музика, ти си нещастен човек, който ще претърпиш най-големите страдания на Земята.

*Когато се роди Христос, дойдоха ангели да пеят и през целия [Му] живот пяха. Ако не Му пяха, тази работа не можеше да свърши. Той имаше големи противоречия, които музикално трябваше да победи. Как мислите, че се побеждава злото? Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална идея, всяка немузикална дума носи отрова в себе си. Най-лошите отрови се зараждат без музика.

*Та, казвам: Щом си неразположен спрямо някого, кажи: „Не съм музикален.“ Ще подбудиш туй чувство, ще пееш. От кой тон искаш да вземеш правата постъпка? Едно право чувство не можеш да го дадеш, ако не знаеш да вземеш ре. Ти искаш да се обличаш хубаво, да мислиш хубаво. Ти не можеш да мислиш хубаво, да чувствуваш хубаво, ако не вземеш ми. Трептенията на ми са свързани с човешката мисъл. Фа е свързано с човешките чувства, със сърцето е свързано. Следователно много хора страдат, понеже не могат да вземат фа. В тях има алчност за натрупване [на] богатство. Сърцето не може да носи голям товар. Каквото влезе в него, трябва да го препраща, няма складове, всичката кръв, която влиза през двете отверстия, излиза през другите две. През венозната система кръвта влиза, през артериалната се изпраща навън.

*Та, казвам: Артериалната система, това е мажорната гама, венозната кръв, това е миньорната. Миньорните песни показват, че кръвта трябва да се пречисти. Що е миньорната гама? Показва, че кръвта трябва да се пречисти. Що е мажорната? Пречистената кръв. То е не само философия.

*Музиката започва с едно равенство. Музика е само това, което приравнява нещата. Та на всяко нещо му дава неговата цена. В музиката всяка нота има определено място, определени трептения, времето продължително или кратко трябва да бъде. Всичко е определено. Тази нота в дадения случай никой не може да я замести. Ми при дадената обстановка никой не може да я замести. Може да я замести, но продължението ще бъде друго.

*Та, казвам: Ако в себе си искате да образувате известна енергия, вие трябва да бъдете музикални, да знаете как да съчетавате тоновете. Има музикални трептения. Вие сега сте в музикалния език. То е механическа страна на музиката. Та, казвам: Ако не можете да направите тия съчетания вътре, тепърва има да се учите.

*В древността са учили религиите без музика, затова нямали никакъв успех. Там, дето има музика, има успех. Християнството в първите времена имаше музика. Религиозната музика се измени, стана тъжна, миньорна музика. На един религиозен човек като му запеят весела песен, казва: „Не може весела, само тъжна, миньорна.“

*Щом сте неразположени, произтича, че не пеете, дисхармония има в мислите ви, дисхармония има в чувствата ви, в постъпките ви. Ако вземете да пеете, не може вярно да вземете тоновете.

*Та, казвам: Според мене няма защо човек да се учи да постъпва добре. Няма защо да се учи да пее. Започни отгоре надолу или отдолу нагоре и пей. С пеене ще свършиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал. Пей, ще научиш много по-лесно.

*По-лесна работа от пеенето няма. По-лесна работа от пеенето аз не намирам. Най-лесната работа, която може да свършим, е тя. Какво ви коства да пеете? Сутрин като станеш, събудиш се, запей си: „Събудих се.“ После, като заспиваш, пак попей: „Заспах.“ Заспи с музика. Тогава ще определите, че има известни хора, които представят на Земята до. Някои представят до. Няма да ви кажа кои. Някои представят ре, някои представят ми, някои представят фа, някои представят сол, ла, си в първата октава. После, във втората октава, в третата октава. Някои от вас има, които представят миньорно положение, някои представят мажорно положение музикално.

*В миньорното положение се образуват чувствата, а в мажорното се образува човешката мисъл. А в хроматическото се обработва волята, приложението сега. За мене мажорната гама е умът, миньорната гама е сърцето, хроматическата гама е волята. Волята е с двата знака, миньорни и мажорни, да ги сменя. В музиката технически се сменят.

*Ти като попееш на Господа, Той ще ти отговори. Казва: „На кого да пея?“ Ще пееш, има на кого да пееш. Сега вие на кого сте пели? Нито един от вас – тъй, както аз виждам – не е пял още на Господа. Пели сте на Драгана, на Стояна, за този, за онзи, но за Господа още не сте пели. За кого сте пели аз виждам. Много хубаво, не е лошо, както сте пели. Казвам: Има Един, на Когото не сте пели. Пейте Нему сега. Другите оставете настрани. (Учителят пее: „Ще пея за Господа.“)

*Снощи бях на концерт народна песен. Показва какви понятия са имали тия хора. Защо Моцарт е умрял така млад? В много груба среда е живял. Като гледате устата му, едно недоволно дете, което не разбира окръжаващата среда. Стискат те отвсякъде. Всички са били все генерали в негово време. (Учителят чете от програмата на концерта:) „Вечен покой им дай, Господи.“ Заповядват на Господа. Как ще им даде? Един човек, който не знае да пее, какво може да получи? Покой не може да им даде. Ще пее, ще мисли, ще чувствува, ще постъпва. „Вечен покой им дай.“ Без да е пял, вечен покой да им даде. Заповядват на Господа да им даде вечен покой и вечна светлина. Сега няма какво да се произнасям. Намирам, че средата на Моцарт е била много груба. Класическата музика дойде да смекчи. Ние не бихме имали тази култура, ако не беше дошла класическата музика. Тя дойде да смекчи. Сегашната музика, която иде, и тя ще смекчи. За бъдеще не може да имаме една култура, ако не дойде музиката, която още да смекчи и да внесе новата светлина в ума, в сърцето и в постъпките. Всички трябва да бъдем готови да бъдем проводници. Не искай да бъдеш музикант, но трябва да бъдеш проводник на Божествената музика.

*Като те огрее Слънцето, все таки една мисъл ще проникне, понеже мислите се влияят от светлината. То е музика. Светлината е музика за ума. Топлината е музика за сърцето. Умът без светлина е много груб. Без топлина сърцето е много грубо. Силата в света е музика за човешката воля. Без сила волята е много груба. Някой казва: „Кротък човек.“ Болен е. Змията като замръзне, кротка става. Но като се стопли, каква грубиянка ще стане. Сърцето без топлина е грубо. Волята без сила е груба. Умът без светлина е груб. Когато влиза светлина, моделира мислите. Когато влиза топлина, за Божествената топлина говоря, моделира Божествените чувства. Когато иде Божествената сила, моделира постъпките. Туй е, дето казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Божествената сила моделира човешката воля. Аз говоря за един музикален, хармоничен свят, който поставя ума, сърцето, волята и тялото в хармония с цялото битие, че като ходите, да сте радостни и весели навсякъде.

*Всичките съвременни теории все ги обуславят музикално. Казват: „Едно време без музика се обясняваше светът.“ Духът Божи, Който действува, това е най-музикалното същество. Няма по-музикално същество от Духа. Казва: „Като дойде Духът, ще ви научи да мислите, да чувствувате.“ Трябва да бъдеш отзивчив. Не със закон, но като го видиш, да си готов да направиш онова, което ти каже. Ще дойде любовта, ще чуеш Той как пее, да казва: „Обичай враговете си.“ Казваш: „Как да ги обичам?“ Господ ги е създал. Една ябълка падне в калта, окаля се. Тя се е окаляла, но изгубила ли е своето качество? Ще вземеш, ще я измиеш. Човешката душа се е окаляла. Ще вземеш в чистата Божествена вода и ще се очистиш. С пеенето ще се умиеш. Да пееш значи да се измиете, да привличате Божественото благословение в света.

*Сега не искам да ви карам насила да станете всички певци. Някои от вас сте доста закъснели. Доста сте закъснели. Ще усилите хода си, да настигнете другите. Ако още останете назад, не зная дали ще можете да ги настигнете. Ще останете за друга епоха. Ще влезе в новата епоха, който знае да пее. Според мене всеки човек, който знае добре да мисли, добре да чувствува и добре да постъпва, има музика. Всяка музика, която не носи правата мисъл, правите чувства и правите постъпки, тя е обикновена музика.

*Музиката продължава живота. Немузикалността го скъсява. Едно течение на живота може да се отбие, както една вода може да се отбие. Едно музикално течение може да се отбие. Щом се отбие едно музикално течение, явяват се тия сокове, които пречат на живота. Това се отразява на ума, сърцето и тялото. Те не могат да се подкрепят. Тялото се гради чрез музика; умът, чувствата и волята – също. Забелязвам във всички онези хора, в които музикалното чувство е развито, дълъг живот живеят. Всички онези, в които музикалното чувство не е развито, късо живеят. Потенциално проявена музика е не проявена. Онези хора, в които е вложено повече музикално чувство, дълго живеят. Онези, в които е малко вложено, преждевременно ги вземат от Земята. Поставяйте винаги себе си в хармония. Че Господ не иска да ви вземе живота. Който не иде редовно в хора, изключват го. Щом 2–3 пъти не дойде, изключват.

*Всички парчета, които ви се дават, пейте ги музикално. Не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Някои от вас, които можете, проучете съвременната музика. Проучете я, тя ще бъде едно удоволствие. Онази музика, която е вътре във вас, проявете. Не мислете, започнете една песен както и да е. (Една котка мечи.) Тази котка казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако можех да слушам. Котка съм, отвън трябва да меча, понеже не пях.“

*Сега, да кажем, дадат ви думите: „остарях, ще се подмладя“ да ги изпеете. Някой ще срещне препятствия при тази песен. Без мисъл не може да се пее. Някой ще срещне препятствие в сърцето си, някой – в тялото си. Значи три спънки има. Може да ни спъне нашата мисъл, може да ни спъне нашето чувство, може да ни спъне нашата воля, тогава не можем да пеем. Музиката е един резултат. Туй, което се ражда от съдействието на човешката мисъл и чувство, то е музика.

*Човек трябва да говори музикално. Речта трябва да бъде музикална. Вие ако кажете натъртено: „Ще постигна всичко, каквото желая“, така не се говори.

*Трябва да пеете. Като станете сутрин, изпейте една любовна песен по новия начин.

"[[Живот и музика]]"01,04,1942г

[[КНИГА: Великата възможност]]

----
*Певец си, искаш да пееш – малко гърлото те боли. Като дойдем до мисловния свят, и там има някои дисонанси, които се раждат. Говоря за пеенето. Не за механическото пеене, което съществува, но има едно пеене в човешката мисъл. Защото и човешкият дух, и човешката душа пее, и човешкият ум пее, и човешкото сърце пее. Но изостанала назад в пеенето човешката воля. Човешкото аз, човешкото его е много изостанало назад. То много малко пее. За него е тази музика. Много малко, елементарни работи.

*Сега в музиката, вие разбирате, ако вземете до, то е основният тон, то е семката. Ре, ми, фа, то са процеси на тази семка. Докато се развие целият този процес… Сега имаме 7 тона. До там сме дошли, до 7 тона. Има още повече. Какви са, не ги знаем. Било е време, когато е имало 6 тона, било е време, когато е имало 5 тона в съзнанието, 4 тона, 3 тона.

*Музика подразбира вече разширение на съзнанието. Един тон може да се тегли тъй, както бакалинът тегли. Едно кило вземе, колко грама, не повече. Може да се претегли. Единицата на звука, това са трептенията. Малките и дългите трептения. Образуват се много хубави линии. Даже за бъдеще ще се отвори училище. Искат някои козметически да се поправи лицето. Най-хубавата поезия е да пееш. Да го направиш красиво, но да знаеш как да пееш. Трябва да бъдеш като обущаря, да знаеш как да скроиш, добре да скроиш. Ако ти в основния тон подразбираш онова първото начало, разумното начало, което се проповядва… Какво е до? – Първата дума, която Бог произнесъл. Ние знаем какво става. Казва Бог: „Да бъде светлина“, и стана светлина. Малко хора имат ясна представа като каже Бог, какво ще стане. Най-красивото нещо, което може да стане.

*Та, казвам: Ако дойдете до основния тон на вашия живот… Душата има основен тон. Човешката мисъл има основен тон. Човешкото сърце и човешкият дух имат основен тон. Като започнеш без основен тон, работите не вървят. Най-първо, нямате една положителна вяра за Бога. Какво нещо е Господ, не го знаете. Защо не го знаете? Защото не Го обичате. Ти не знаеш какво нещо е музика, защото не си пял. Не си глух, умът ти стига да слушаш. Казваш: „Не ме интересува.“ Не те интересува музика, но ще изгубиш много. Най-хубавите неща се предават музикално. В човешката мисъл музиката е горе. Щом не си музикален, мисълта ти е разтревожена. Щом си музикален, имаш един мир, една дълбочина, всички мисли, желания, всичко е разумно. В мисълта има нещо разумно. Разумното е музикално. Значи – с най-малките противоречия. Вие казвате: „Тежко ми е на сърцето.“ Тежко ти е, защото не си музикален. „Мрачна ми е мисълта“ – защото не си музикален. Слаб си – защото не си музикален.

*Всичките неща, които стават лесно, са без пространство. Всичките неща, които стават мъчно, са пространствени. Ние сме в пространствената музика. Трябва да изучаваш. Сега, като се пее, да може да различиш тона до ли е, ми, фа. После да различиш полутоние, повишение, понижение. Като влезете в духовната музика, има още по-голяма сложност в музиката. Сега няма какво да ви занимавам. Гладният философия не иска. Нахрани го, че след туй му говори философия.

*Какво коства на един музикант, като вземе един погрешен тон, да вземе правилно тона? Ти направиш една погрешка с фа. Ще поправиш, ще се примириш. Като кажеш ще се примириш, ще се примириш. Ще изпееш една музикална песен на приятеля си и ще се примириш.

*Щом влезеш в света, който не е музикален, трябва очите ти да са на четири. Може да те блъскат, ще се развали настроението ти. Това е в немузикалния свят. Той мяза на бойното поле. Като влезеш там, отвсякъде куршуми, шинелът ще бъде продупчен. Като вървиш, може да те бутне нещо. Щом те бутне някой от тези немузикалните тонове, или ще се омотаеш, или може да се простреш на земята. Музикалният свят няма тия неща.

*Сега всички музиканти трябва да бъдем. Човек за себе си трябва да пее, нищо повече. В ума си трябва да знае, мислено да пее. Туй значи да мисли. Той, за да чувствува правилно, той трябва сърдечно да знае да пее. И най-после, външното пеене, то е трета степен. То ще дойде като един резултат.

*Казвате: „Сега, без пеене не може ли?“ Може. Може и без пеене. Умрелите не пеят. Сега, когато някои казват: „Без пеене не може ли?“… Не може да ядете един сух хляб, няма сладчина. Не може да ядете хляб само от трици. Какво ще се ползувате? Същността на нещата е хармонията. Под думата пеене разбирам съдържанието на живота. В този живот пеенето изразява съдържанието на живота. Без музика животът е движение. До нас е дошъл по музикален начин. Когато Бог за пръв път е изказал мисълта си, музикално я изказал. Този Божествен живот влязъл в света. Сега Бог музикално ще каже на нас. Всичките ни страдания произтичат от немузикалността. Казвате: „Трябва да вярваш в Бога.“ То не е музика. Той в какво вярва? В нищо не вярва. Той знае за Бога толкоз, колкото и аз зная. Той е като онзи, който казва: „Ти не знаеш да свириш“, но и той не знае. Той свири толкоз, колкото и аз свиря. Аз свиря, вземеш да свириш и ти, ще свириш като мене. Ти казваш: „Така не се свири“, но и ти свириш като мене. Или казваш: „Ти не пееш.“ Ако не знаеш да пееш повече от другите, не си давай мнението.

*Сега погрешките в музиката, това са скандали. Всяка погрешка е скандал. Браво, че си го направил. Но поправи скандала – два пъти си по-герой. Тъй щото, музикално като правиш скандал и печелиш. Като ги поправиш, още повече ги печелиш. Като правиш скандали, печелиш. Като ги поправиш, печелиш повече. Музикално който прави погрешки, не губи нищо. Вие се чудите.

*Да кажем, някой певец пее. Много хубаво пее в някой хор. Много точно е пял. Диригентът на никого не обръща внимание. Един ден една млада мома направи погрешка в хора. Той я погледне и тя го погледне. В езика има погрешка, в очите няма погрешка. Тя направила погрешка с езика. Като погледне, иска да я види. Но като погледне, мръдне му сърцето и само с пръстите мръдне, тя се усмихне. Аз ви привеждам факта.

*Сега вие се боите да пеете, че невярно ще вземете тона. Ако се боите, какъв певец ще станете? Няма по-хубава работа от пението. Обновителната работа започва с процеса на пеенето. Дойде една светла идея, една възможност, чрез която да се освободи душата. Понеже като пееш, ти ще привлечеш най-възвишените духове. Като пееш, ще привлечеш вниманието на най-възвишените души. Като пееш, те ще ти помагат. Щом не пееш, те не те съжаляват, оставят те на произвола. И птичките пеят, и животните пеят. Щом мучи едно животно, пак обръща внимание. Магарето като пее, обръща вниманието. Всеки звук, който хората издават, обръщат вниманието.

*Любовта, това е мажорната гама. Обичта, това е миньорната гама. Или, мажорната гама е, която дава подтик. Мажорна не така, както ние разбираме. Мажорните гами дават подтик на нещата. Без подтик не може нищо да се направи. Най-красивият подтик е възприемането, обичта. Миньорното, то не е в областта, в която вече любовта се проявява и развива. Това са две неща. Любовта е първият подтик. Този подтик е на духа и на душата. Обичта има отношение към ума и към сърцето. Да възприеме и да обработи нещата. Тъй щото, в любовта, душата и духът се проявяват и дават. А в обичта умът и сърцето възприемат нещата.

*Сега вие пеете по любов. Пейте по любов на духа и на душата. Пейте с обич на ума и на сърцето. Два начина за пеене има. Виждам, някои от вас сте били доста видни певци. Пели сте, плащали са ви доста голям хонорар. На този брат доста голям хонорар са му плащали и сега се чуди. В миналото на едно място му се скъсала струна на арфата, той се разгневил и оставил. За една струна напуща концерта. Сега намерил струната, завързал я вече. На арфата нали така свирят? На цигулката се свири другояче. Разбира се, тия струни, които са нагоре, се късат по-лесно. На цигулката не се късат така. Това са алегории. Причината, че се е скъсала струната на арфата, коя е? Тя се е скъсала, понеже той е имал една възлюблена, един тон, който обича тя. Като се скъсала струната, той скочил и хвърлил арфата: как тъй да се скъса струната?

*Аз, за пример, съм се занимавал с българската музика. Намерих един малък сюжет български и намерих, че тя е създадена от една молитвена песен. Българите са я взели и са я приложили. Музиката е духовна, а съдържанието е светско. Една от хубавите български песни, дето се моли българинът. Като се моли, така се моли. Когато ще се моли, обича да се облече хубаво. Ще се облече много хубаво, с хубави дрехи, обуща, ще започне, като че отива пред Господа да се представи. Сега ще кажете: „Коя е тази песен?“ В българите молението и оплакванието вървят заедно. Когато умре някой, че го оплакват, то е молитва. Оплакват го, нареждат какъв е бил, изнасят миналото му. Един стар обичай от източните народи. Старите песни се различават. Модерните песни имат друго построение. Колкото са по-стари, особено темпо имат, особена линия имат, имат нещо особено. В тази музика има нещо задушено, ограничено. Като влезеш в нея, усещаш ограничение. Има нещо в бъдеще. Но в дадения случай нищо няма съществено. Когато в съвременната музика има неща, които се виждат за реализиране, по-близо до реалността.

"[[Люби, обичай]]"08.04.1942г

[[КНИГА: Великата възможност]]

==1943г. ==

*Човек, докато не разбере музиката правилно, не може да разбере и самия живот. Под думата музика, аз разбирам свобода на живота. Без музика няма свобода на живота. Що е музика? Свобода на живота, възходящ път към Бога. Ако не знаеш как да гледаш, ако не знаеш как да ходиш музикално, защото и в ходенето има музикалност... Като ходи някой път, някой има музика в хода; друг ходи, няма никаква музика. Ходи, но движенията му са разбъркани. Казвам: музикално трябва да ходите, музикално трябва да говорите. Казвате: „Ние остаряхме“. Вие не разбирате какво значи музика. На всеки народ Бог е дал задача. На българите в духовния свят Бог им даде удължено време и съкратено време. Два вида песни. Гледам удълженото време – те са го удължили повече. Защо е удълженото време? Да туриш всяко нещо на мястото. В съкратеното време на песните, някъде те са ги претрупали, направили са мода. Някой просто ходи, а някои носят натрупани неща по тях. Красотата не седи в натрупването на излишни неща – ако вие направите лицето си много ярко, къщата си замажете с мека червена краска или с много ярка краска. Една мека краска ще произведе приятно впечатление. Ако направите ярки краски, ще подбуждате хората, ще говорят високо. Не туряйте ярки краски, турете мека розова краска. Казвате: „Искаме да бъдем добри“. Под думата доброта, в музиката разбираме, да се установи един ред. Любов – е да турите една нота на мястото. Под думата музкална чистота разбираме – ясно да се вземе този тон, да няма никакви примеси. Взема се един тон, не знаеш дали е „ре“ или „ми“ – помеждината е. „Ре“ означава винаги разумно движение, изходният пункт на движението да бъде разумен. Като отиваш някъде, да имаш цел. Ако нямаш цел, никакво „ре“ не е. Посоката на движението – това е „ре“. Туй „ре“ има свои трептения, точно определен брой трептения. Ако не ги вземеш вярно, ти ще направиш една погрешка. После ще се извиняваш. Не е лошо човек да се извинява.

*Ако един ученик не може да използва първите правила на музиката, как ще използва последните? Под думата музика разбирам, човек като говори, като мисли, като се движи, навсякъде трябва да бъде музикален. Ти вървиш, пък няма никаква музика в движенията ти. Аз говоря за подмладяването. Бог внесе музиката. Спасението иде от музиката. Любовта е музикален свят. И в мислите, и в чувствата, и в действията на волята, всичко наоколо да бъде музикално, всичко да бъде отмерено, да върви в музиката. Пеенето, което сега пеят хората, то е изкусно. Самата музика това е най-хубавата форма на онзи живот, който трябва да проявяваме. Ако ние не можем да възприемем Божествения живот, който е музикален, като отправим очите си към небето, ще видим, че то е пиеса, всичките звезди са ноти на Божествената хармония. Когато вятърът духа, когато реките текат, когато растенията растат, ако имаме развит слух, ще чуваме цяла музика. Когато цветята растат, хората чуват пуканица. Това са музикални тонове, които нашето ухо не може да схване.

*Сегашният човешки ум, както е направен, три линии има. Наблюдателният ум на човека не е музикален. Той не е приготвен за музика. Музиката започва с духовните способности, тъй наречените литературни способности. Музиката е граница между творческия ум и мислещия ум. За да разберем отвън творческия ум, трябва музика. Тя е метод за подигането на живота.

*Като речеш да пееш, да слушаш как пеят другите. Някой път, пролетно време, минавате и слушате как пее славеят или чучулигата как пее, може да слушате и млекопитаещите. В рибите няма никакво пеене. Музика има в птиците. То е мислещият живот. Човек, като започне да мисли, става музикален. Под музика не разбирайте само пеенето. Мисълта е музикална. Хубавите мисли са музикални, хубавите чувства са музикални. Ако няма музика в мисълта, не е прието от Бога. Тогава ще пеете по два начина: по съкратеното време и по удълженото време. Вие сте слушали удълженото време.
*За да има красота, човек трябва да бъде музикален. Във всичките мускули музикално трябва да тече Божествената енергия. Когато станем отзвук на светиите, на Божествените гении, на музикалните гении, на всичко, което Бог е създал в света, веднага ще се хармонизира тялото ни. По някой път искаме да се смирим. Какво значи смирение? Някой си навождат главата.

*Пееш – да пееш с Любов. Мислиш – да мислиш с Любов. Работиш – да работиш с Любов.

*Ако всичките пеете хубаво, да бъдат гласовете ви ангелски, да бъдат лицата ви ангелски, да бъде хода ви ангелски.

*Слушайте всеки, който пее, давайте внимание. Казвате: „Той не пее добре“. Тази погрешка може да е у тебе. Ти като речеш да пееш, няма да пееш по-хубаво. Ти мислиш, като видиш един товар, че можеш да го вдигнеш, но ти не можеш да го вдигнеш. Пеенето, музиката вземете като Божие благо. Да бъде човек музикален, значи да бъде свободен. Музиката е път за свобода. Музиката е път за човешкия ум, музиката е път за човешкото сърдце, път за душата. Музиката е Божествен път. Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега светът, който се създава, ангелите пеят. Ние трябва да вземем участие. Музиката е Божие благо, което трябва да оценим. Музиката, тъй както сега се употребява, то е изкуство. Музика е да бъдем свободни в нашия ум, свободни в нашите чувства, свободни в нашия дух.

"[[Път за свобода]]"24.02.1943г.

[[КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ]]

----

*Да кажем, някой иска да следва музика. Целта е музиката. Щом влезе вече в музикалното училище, цел ли има да гони? Коя е целта на музикалното училище? Ако свири, свири нещо, ако пее, пее нещо. Ако изучава философия на музиката, изучава я. Най-първо трябва да знае какви възможности има, на какво е построен. Някой от вас е построен на басова основа. Някой е построен върху сопранова основа, някой върху тенорова, някой върху алтова. Под думата бас разбирам баща, под думата сопран разбирам майка, под думата тенор разбирам брата, а под алт – сестрата. Има един контраст в Природата. Хиляди години Природата е създавала майката, бащата още го няма, тук-там се явява. Майката изпъква. В семейството, когато се възпитава, братът е по-възпитан, понеже Природата е възпитала братът. Сестрата тепърва има да се възпитава. Във всичките хора липсва им туй сестринско чувство. Мекотата на сестрата липсва в съвременните хора. Всички са братя. Братята имат юмручно право. Сега всички мислите, че знаете. Радвам се, че знаете, но животът ви е основан повече на хипотези и на теории, много малко факти имате. В даден случай не знаете как да постъпите. Сега аз като говоря, този глас слиза. В сопрана няма мекота, има яснота, но мекота няма. В баса мекота има, а няма яснота. И на сопрана липсва нещо, и на баса липсва нещо. На сопрана липсва мекота, на баса липсва яснота. Следователно трябва да съединим сопрана и баса в едно. Сопранът предава яснота на баса, а басът предава мекота на сопрана. В Природата аз считам скръбта сопран. Ти когато скърбиш, ти си близо при Бога и Бог е близо до тебе. Когато си радостен, си вън и Бог е далече. Вие считате, че когато сте радостни, сте близо. Отиваш с празни ръце при Бога, скърбиш, че нямаш нищо, като ти даде нещо, излизаш, започваш да твориш, далече си, отвън. Твориш, радваш се на туй, което ти е дал. Сега вие всички сте далече от Бога. Ако скърбите, вашата сестра не е на място, понеже вие взехте Божиите благословения и трябва да творите нещо, да направите нещо. Сега седите и казвате: “Като се върнем при Бога, какво ли ще ни даде?” Питам: като се върнете при Бога, какво ще занесете? Някой иска да изучава музика, като иде при професора какво иска при пеенето? Глас иска. Като изучава някой инструмент, цигулка, пиано, китара или арфа или какъв и да е инструмент, иска да владее инструмента, да е даровит, защото не всички хора са еднакво даровити. Някои са даровити. Казва някой, че свири на много инструменти. Може да свири на един инструмент “Цвете мило”, но да свири хубаво, е въпрос. Да владееш един инструмент, трябва да вложиш душата си в него и трябва да разбираш законите.

*Запример басът започва с “фа”. Има 36 трептения в секунда. Както електричеството произвежда във въздушното пространство трептения, в етерното пространство басът произвежда повече трептения. Тия въздушни трептения ги наричаме пеене. Когато са дисхармонични, казваме, че няма в тях пеене. На съвременните хора, когато изучават музиката, им липсва хармонията – басът иска да заповядва, сопранът иска да заповядва, тенорът и той иска да заповядва. Най-малко алтът заповядва.

*Имате нотите “до”, “ми”, “ре”. Какво означават? Ако “до” в дадения случай представя едно семе, което е посято в земята, “ми” показва, че туй семе има нужда от влага, а “ре” показва, че има нужда от растеж. По закона на хармонията при дадените условия в сол ключ “до” показва посятото семе в земята. Ако вие може туй “ми” да го изпеете по законите, които съществуват, по законите влагата ще дойде. Или във вас се събуди желание да вземете кана и да полеете туй семенце, което е посято. След туй с “ре” ще събудите желание на самото растение, да расте.

*Аз говоря за онзи съзнателния органически живот. Вие не може да се развиете без музика. Вие не можете да повлияете на вашата воля, да я организирате, не можете да повлияете на вашето сърдце и на вашия ум без музика. То е абсолютно невъзможно. Имате един неорганизиран свят – светът на ума на смущенията, свят на сърдцето на смущение и свят на волята, на противоречия в съзнанието ви. Религията в света, която съществува, е наука за развиване на човешкото съзнание. Съзнанието е дреха, в която душата е облечена. Съзнанието трябва да се развива. Душата трябва да има хубава дреха, от която се създава тялото. Музиката е метод, чрез който се внасят ония елементи, които са необходими за човешката воля, за човешкото сърдце, за човешкия ум. Тя е среда, през която трябва да минат тия сили.

*Има известни тонове, с които се привлича червеният цвят. Червеният цвят носи в себе си тази материя, която е необходима за тялото. Червеният цвят строи, портокаленият цвят е градеж, в зеления цвят имате вече “фа”. Терцата представя ъгъл, ъгълът – това е терца. Квадратът е затворен кръг на събрана енергия, тази енергия вие може да я турите на работа. Ако не вземете тонът “сол”, “сол” е вратата или прозорецът, или пътят, по който тази енергия излиза навън. В Природата това е цвете, което е цъфнало. Всичката събрана енергия е цветът. В музиката имаме квинта. Секста е зеленият плод, който зрее. Сега на вас туй е чудно. Когато дадете на някое дете цигулка, то не знае как да си тури пръстите и взема невярно. Или в пианото не сте запознати с клавиатурата. Някой ще свири само с единия си пръст. Да свириш с десетте пръста, трябва да разбираш много добре кои ноти трябва да вземеш.

*Та казвам: хубавото пеене е само онова, не само което засяга ума, хубавото пеене засяга и сърдцето, хубавото пеене засяга и душата, хубавото пеене засяга и човешкия дух. Хубавото пеене е онова, което работи за човешкия ум, което работи за човешкото сърдце, което работи за човешката душа и за човешкия дух. Какво нещо е хубост в света? Всеки може да бъде красив, ако може да внесе една хубава мисъл, една музикална мисъл в ума си, ако може да внесе музикални чувства в сърдцето си, ако може да внесе една музикална мекота в душата си, ако може да внесе една музикална сила в духа си.

*Когато музиката засегне сърдцето, краката са здрави. Когато музиката засегне ума, ръцете са здрави. Когато музиката засегне душата, сърдцето е здраво. Когато музиката засегне човешкия дух, волята е здрава.

*Ако вие пеете, с пеенето ще пеете с мажорните и с миньорните гами, ще слизаш и ще се качваш. Трябва да има знаци на повишение. Вземаш “до”, качваш се в “ми”, слизаш в “ре”, качваш се във “фа”, “сол” или “си” или пък минаваш във втора октава или трета октава. Сега онези от вас, които са музикални, разбират тия знаци. Онези, които не са музикални, трябва да учат. Духът ви трябва да пее, душата ви трябва да пее, умът ви трябва да пее, сърдцето ви трябва да пее. Казвате: “Той е певец”. За мен певец е този, когато човешкият дух пее, когато човешката душа пее, човешкият ум и човешкото сърдце пее. То е кварта. Духът, това е басът, душата е сопранът, умът е тенорът, а сърдцето е алтът.

*Казвам: ако в един дом бащата пее баса, ако майката пее сопран, ако синът пее тенор и дъщерята алт, това е семейство. Аз съм срещал само едно семейство, което беше щастливо. Бащата свири баса, синът свири чело, а дъщерята – алтова цигулка. Всички свирят, няма спор. Бащата свири баса, майката свири, няма караници. Когато спре, се явява някакъв спор. Казват: “Ще свирим” и музикално разрешават въпроса. За да разрешите един спорен въпрос, трябва най-малко двама души да пеят или да свирят. Единият да е бас, другият – сопран. Някой път и трио може да е. Пак се разрешава, но най-хубаво разрешение става в квадрата. После не мислете, че квартетът е последен. Квинтовото пеене е още по-хубаво, секстата е още по-хубаво, докато най-после дойдем до целия оркестър. Оркестърът е вече застъпване на всички ония сили в човека, които съществуват. Колкото способности и чувства има човек, толкова почти цигулки има в един оркестър. Всичките чувства са застъпени. Оркестърът показва онези сили в човека, които съществуват. Когато имате един хубав оркестър в себе си, вие като че ли сте подигнати в третото небе. Много пъти са ми казвали: “Има нещо в мене, което пее в ума ми”.

*Представете си, че имаш пред себе си един учител, отлично пее и ти пееш. Ти мислиш, че пееш хубаво, пък той ти направи забележка, че не пееш. Аз често съм наблюдавал в българите – в някое хоро, когато започнат да пеят, веднага завали дъжд. Наблюдавал съм друг път – някои хора запеят, ако е дъждовно времето, изясни се времето. Самите тези, които образуват дъжда: “Не зная – казват – развали ни дъждът хорото”. А те сами го развалиха. Те искат да играят, а не знаят, че като се запее, дойде дъждът. Други път като запеят, уясни се времето. Тях ги е страх. Казвам: ако при едно добро настроение запееш и ако настроението се развали или като запееш, имаш лошо настроение и подобри се твоето настроение... Затуй привеждам този пример на българите. Като запееш, да не разваляш хубавото време. Пък и другото сега. Като запееш, да поправиш лошото време. Хубавото пеене е, което не разваля времето. Хубавото време [пеене] е, което поправя лошото време. Туй пеене, което оправя нашето настроение и което не разваля нашето Добро настроение, е хубаво пеене. Та казвам: когато пеете, правете опити. Наблюдавайте, като попеете, разваля ли се настроението. Пееш при хубавото настроение, ако се развали, значи не пееш хубаво. Ако настроението е зло, че като пееш, не може да го поправиш, пак не пееш хубаво.

*Та казвам: сега употребете Божествената музика като възпитателен метод. По трите пътя – едно разположение на Любовта, разположение на Мъдростта и на Истината. Да бъдете свободни, да имате светлина и да имате топлина

"[[Път за свобода]] "19.05.1943г.

[[КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ]]