ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Три пътя

2026-01-10T15:04:43Z

Донка: /* ТРИ ПЪТЯ */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Видяхме славата]]

==ТРИ ПЪТЯ==

Добрата молитва

91 Псалом

Пътят на живота

Отче наш

Молитвата на Царството

Ще чета Втора глава от Евангелието на Матея.

"Духът Божи"

Има три пътя, по които човек може да се добере до онова, което търси. Докато намери тия, трите пътя, има един подготвителен период. В миналото той е бил дълъг, не е така лесно човек да намери истината. Както не е лесно човек да забогатее, както не е лесно човек да стане учен, както не е лесно човек да бъде силен. Лесно се говори, но истинските придобивки само дългото време ще внесе в човешката душа. Може би някои, които не сте възпитани, имате понятията на ония царски синове, които чакат да вземат трона да управляват. Или както богатите синове чакат баща си да замине за другия свят и да вземат богатството. По някой път и религиозните хора очакват. Вярно е, но то не е един естествен път. Аз го наричам този път, както се е проявил досега, не е път на истината, патологически път е. Да чакаш ти да умре баща ти и да вземеш парите, това е патология. Трябва да дойдем до положението, синът не трябва да чака баща му да умре и да вземе парите, ами трябва да се стегне и да работи. Сега думата работа е свещена. Без работа никой не може да се подигне. Работата е свещеното, което Бог е дал на душата и човек трябва да се научи да работи, и всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят. Първоначално всички същества, които са дошли на земята, са били крайно инертни. Живите организми, млекопитающите са били крайно инертни или туй, което ние наричаме мързел. После трябва да се подготви човешкият ум, трябва да се подготви човешкото сърце, трябва да се подготви и самият живот или човешката воля. Под думата воля, както се разбира, като че тя разваля сърцето. Волята иска да постигне това, което желаеш и мислиш. Воля е туй, което желаеш и мислиш, да го постигнеш, то е воля. Когато ти мислиш, когато ти желаеш и чувствуваш нещо и искаш да го постигнеш, ти имаш воля. Щом чувствуваш право и щом мислиш право, няма какво да питаш имаш ли време, нямаш ли време? - Щом мислиш, щом имаш условия да мислиш, щом чувствуваш, щом имаш условия да чувствуваш, имаш вече условия да постигнеш. Туй постижение няма да бъде като да махнеш с ръка. Ти нямаш защо да махаш ръка като Мойсея. Той като махна с тоягата си, отвори се Червеното море. Цялата нощ духа вятър и започнаха да минават, но все таки и евреите трябваше да работят. С махането Мойсей не можеше да пренесе евреите от единия край на другия. Можеше Мойсей с тоягата да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави. Казват: "Защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия да отидат евреите." Но все таки, с каквото и да е превозно средство, с трен или с друго нещо, все трябваше да минат, те не можеха да минат изведнъж, але пасе няма. Както е на френски този знак але, ал, първата буква "а", може да означава началото на движението. Ти може да вземеш първата крачка, но трябва да се движиш напред. Първата гласна буква, тя е разумното в движението, "а"-то е разумното в света. Ти първата буква можеш да произнесеш, когато започваш да се движиш правилно. Ти започваш с първата буква. Тази буква в еврейския език е съгласна. Алеф в еврейски е съгласна, а в модерните езици е гласна. Алефът едно време не е знаел да говори. Сега е проговорил, учен е станал. Алефът едно време слуга е бил, мълчал, сега като се е научил, в западните народи започнал да говори лекции държи.

Та казвам: Големите спънки, всичките спънки са в чувствата на хората. Там всичките са се възпитавали. Именно трябва да разбирате дълбочината на вашето сърце. Чрез туй правилното разбиране има възможност всякога човек да се спре в пътя. В миналото много ученици са се спъвали. При Христа 72 ученици са се спънали. Само едно число от 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега, този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познаваш, е най-лесен, ако не го познаваш, е най-труден, в който някога можеш да влезеш, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с драки, най-малкото помръдване, ако не си внимателен, някоя драка ще те закачи. Като вървиш непреривно по пътя, дрехи няма да останат. Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия, понеже, да кажем, вие седите и ако вие сте гладни, ако вие сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума ви. Някой проповядва истината, ти си жаден.

Водата седи в ума ти. Проповядват за истината, за Бога, но в ума ти седи хлябът. Хлябът има за цел да нахрани човека.

Някой път, щом се наядеш, преядеш, казваш: "Чакай малко да се смели храната, да съм разположен, да разбирам истината." Когато е гладен - лошо, когато е преситен - пак лошо. Има едно положение, трябва до някъде да е сит човек, но има един глад, трябва да дойде гладът за знанието. Три глада съществуват в света, които трябва да дойдат във вас: глад за любов, глад за знание, глад за свобода; глад, че като те напече този глад, да не може да си намериш място. Както някой път, когато те боли кракът, упражняваш се. Ти казваш: "Кой ще ходи за гимнастики, вече съм възрастен човек, децата да ги правят", но като те хване болест, въртиш се на леглото, лягаш, ставаш, дигаш си ръцете нагоре-надолу, хващаш се за корема и така нататък, това е гимнастика, клякане на една страна, на друга страна. Легне на гърба, на корема, обърне се на лявата страна, на дясната страна. Цялата нощ прави гимнастически упражнения, и то от най-хубавите. Казваш: "Не можах тази вечер да спя." Защо? - От гимнастика. Та помнете едно нещо:

Природата е толкоз умна. Тя няма да те остави свободен никога да не изпълниш един неин проект. Тя може като майка да отстъпи някъде, вие може да мислите, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с лихвите да платите четирикратно. И втори път ще знаете, че с нея вземане-даване как да е не може, аржан конте(налични пари, в брой).

Ще изплатиш, за да бъдеш един почтен платец. Вие може да мислите, че може и другояче. "Бог е Любов", казвате. Той е любов за разумните, Той е всемъдър, пак за разумните, Той дава свобода на разумните. Онези, които не са разумни, тогава Господ има друго едно лице за тях. Които не следват тия, трите пътя, Бог показва другото лице. Мисля, че другото лице на Господа всички го познавате. Няма някой от вас, който да не познава туй, което наричат съдба, болести и страдания, това е другото лице на Бога. Господ като изпрати пророка, казва: "Ще идеш да изпълниш волята Ми, тъй както съм казал. Да не се поколебаеш с ума си, да не правиш зло, ще те смутя и ще Ме видиш такъв, какъвто не съм, нищо не можеш да свършиш."

После, вие трябва да имате една ясна вътрешна представа за Бога. То е едно правило, тъй както трябва да имате ясно понятие за слънцето, отдето животът произтича. Или трябва да имате ясна представа за земята, на която живеете. Или трябва да имате ясна представа за въздуха, който дишате. Човек трябва да има една вътрешна ясна представа в съзнанието си, не да определяш какво нещо е Бог. Всяко определение е физическо на формата на Бога. Бог се проявява във форма. Той се проявява и в съдържанието на нещата. Съпоставянето, образуването на формата, то е вече интелигентност, съдържанието е смисълът, но Бог е повече от това. Сега това са въпроси, които сте проучвали. Това са въпроси, за които цели томове са написани, няма какво да се говори - форма, съдържание и смисъл. Върху тях няма какво да се спирам. Красивата мома, хубостта, това е красивата мома. Вие знаете какво влияние упражнява красивата мома. Няма някой от вас, който от младини досега, като види красиво, да не се влияе от него, всеки иска да бъде красив. Има нещо привлекателно в онази красива мома, има нещо много красиво в оня, красивия момък. След туй е съдържанието, силата, която е в този момък. Онази, силната, красивата мома, която всичко прави, най-после умната мома, интелигентната във всичките постъпки така постъпва, че тебе ти е приятно. Има нещо в говора, в постъпките, в начина, в маниерите, приятно ти е. Има някоя мома, като дойде вкъщи, ти желаеш все така да идва. Така да весели всичките хора. Тя даже може да ги накара всички да бъдат весели. Казвам сега три неща. Предстои пред вас да бъдете господари на формата - върху материята да бъдете господари, да можете да си служите с нея. Да бъдете господари върху силата, която притежавате, върху себе си, да бъдете господари на вашите мисли. Трябва да бъдете господари, да имате туй, Божественото.

Тепърва трябва да влезете в Божествената школа; тъй както сте учили досега, то е само приготовление. Вие от хиляди години сте били в подготвителната школа, предисловие е това, а сега трябва да учите. Във вас има понятие, че много работи знаете. Знаете много работи. Вие в сравнение с животните сте божества, но в сравнение с ония, по-горните същества, по отношение на тях вие сте в положението на животните, както животните са спрямо вас. Ние казваме, че някой човек е силен. В какво седи силата? - Може да дигне 100 килограма, 200 килограма. Що са 200 килограма? - Една машина може да дигне 10-100 тона. Не зная дали с една машина можете да дигнете 100 тона, но мисля, че може. Даже в умствено отношение тия, напредналите същества имат сила, че на ръката си едно такова същество може да хване земята, да я дигне като топка, да я хвърли в пространството. Аз може да ви кажа, че нашата земя се върти по единствената причина, че тия напреднали същества си играят с нея. Всяко същество я вземе, хвърли я, тя върви. Хване я друго, хвърли я, всички същества си играят в пространството и тя върви.

Аз така обяснявам, баш не е така. Но да ви говоря нагледно, колко е тя играчка. Те я хвърлят като една игра, както децата чертаят кръг и хвърлят топката, така те са се наредили и играят с нас. Техните игри ние наричаме разумен свят. Ако вземете в буквален смисъл, вие ще се спънете, то не е вярно. Когато казвам, че човек всичко може, то е в даден случай, в даден кръг, в дадени условия той знае всичко. Той знае всичко по математика, има известни задачи, които математиците не знаят. За пример вие имате една дроб. Нали сте учили в аритметиката дроби. 1/2 - дроб е това, но то е много общо казано -1/2. Да допуснем, една много хубава ябълка, която тежи един килограм, хайде да не е килограм, поне да е половин килограм. Разрязвате ябълката на две части, имате 2/2, но тия две части не са еднакви. Тази страна, която е печена на слънце, е по-сочна и по-сладка, отколкото онази, която не е печена. Ако аз ви дам печената част, вие мислите ли, че разбирате дробите? - Вие като погледнете, че другата част е по-добра, значи двете половинки не са равни. Или имате 1/4, 1/5 и т. н. Нали можете да разделяте единицата. Или когато единицата от известна способност или известно чувство функционира, в даден случай в малко количество те се различават. Зависи с каква способност те функционират. Ако ти се самонаблюдаваш или някого наблюдаваш, казваш спрямо кого не постъпваш право, това не е наука по следната причина: яйцето може да бъде всякога прясно, питам, това наука ли е? Прясно трябва да бъде яйцето. Трябва да бъде прясно, ако го ядеш, но ако туриш яйцето под квачката, то ще се измъти. Яйцето трябва да се развали. Съвършено да се развали. Ако не се развали, не може да се измъти. По някой път вие питате. Много ваши работи трябва да се измътят. Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има. Много пъти децата в село обичат захар. Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета. Не бутай яйцето под квачката, остави го да се измъти, не го давай на бакалина. Ти като дадеш веднъж размътеното яйце, втори път бакалинът няма да го вземе яйцето. Като го занесеш втори път, той го тури на слънцето и казва: "От квачката си взел това яйце."

Това са сравнения, аналогии, които са потребни. Трябва да ги преведем. За да разберем вътрешния наш живот, трябва едно вътрешно разбиране. За пример вие искате да станете богати. Имате идеята, че сте богати или може да имате идеята, че имате знания. Какво от това, че знаете дотолкоз, доколкото богатството можете да го употребите в живота отвън; дотолкоз, доколкото можете да употребите знанието отвън; и любовта, която можете да употребите - любовта трябва да се употреби като сила. Ако вие не можете да турите любовта в работа, защото, като дойде любовта, вие трябва да и станете слуга, не станете ли слуги на любовта, тя господари не иска и си заминава. Дойде ли знанието, ти трябва да станеш слуга, ще учиш, ще вземеш книгата, ще учиш, ще бъдеш слуга на знанието! Дойде ли свободата, и там ще ходиш. Ти като не си свободен, букаи има в затвора. Сменят ти букаите - горе по планините ще ходиш на свобода. Казвам: Трябва всички свободни да бъдете във вашите чувства, трябва да бъдете всички свободни във вашите мисли и трябва всички да бъдете свободни във вашите постъпки. Това са елементи, на които трябва да разчитате през целия ваш живот. Аз имам ред наблюдения. Идва при мене едно бедно момиче, 10-12-годишно, иска помощ от мене. Аз нямам нищо в джоба си, зная начина, по който мога да помогна. То е възпитано по съвсем друг начин. От благородно семейство е, но осиромашели. Казвам на това малко момиче: Ще идеш, ще целунеш онзи господин, ще го прегърнеш и твоите работи ще се уредят. То се стъписа. Казва: "Майка ми ме е възпитавала, как не те е срам да поискаш от мен това." Казвам: Ти просиш, ще идеш, ще целунеш еди-кого си, ще се уреди работата. Тя не иска да го целуне, не иска да го прегърне. Казвам: Тогава работите ти няма да се уредят. Ако тя иде и целуне, и прегърне този човек, работите й ще се уредят. Аз и говоря истината. Може да го целуне, може да го прегърне. Той може да й удари и две плесници, но този човек е дошъл до едно положение, той е нещастен, той е един богат човек и няма кой да го обича. Започнало да копнее сърцето му. Гледа в дома си, все теглят пари, слугите теглят, копнее някой да го обича. Казвам: Иди занеси този лъч в неговата душа. Този човек ще се отвори и Бог чрез него ще ти даде всичко, затова Бог го е приготвил. Мнозина от вас казвате: "Как Господ ще ни помогне?" Намерете някой нещастен богат човек, целунете го, прегърнете го, кажете му една блага дума и той ще ви помогне. Но вие философствувате и казвате: "Време ли е? Дали е волята Божия? Дали е това, дали е онова?"

Ние ще закъснеем. Да идем сега на упражненията, после може - пак на работа. Да изговорим тази формула: "Пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата са пътищата на Божията слава."

(След като направихме гимнастическите упражнения, Учителят продължи в салона.)

Сега изискват се няколко елементарни работи, които никак не трябва да ги изпущате от ума си. Когато един ученик смята, не трябва да изпуша от предвид елементарните работи на аритметиката и математиката. Ако той не тури знак "-"(минус) или "+" (плюс), тогава няма да знаеш какво трябва да правиш. Трябва да туриш всичките знаци. Много пъти набожните хора пропущат знаците. Ще туриш знака "-", "+", " =" (равенство), после има и методи в смятането. Сега ще преведем. Най-първо във вашия ум, във вас седи идеята. Кога най-после трябваше да бъдете добри. На колко милиона години трябва да ви дойде тази идея в главата. Вие искате да станете учени хора. То е процес непреривен. Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно тебе трябва да ти е приятно за туй, малкото, което придобиваш - живот, знание, свобода, се придобиват по капчица. Виждам в природата този закон, човек малък, после придобива, расте, физически расте. След като спре човек физическия ръст, започва чувствено да расте. Дойде до едно място, спре, започне ума ни да расте. Знаем три етапа на растене. Някой път спре и мисълта. На някои хора спре мисълта и не знаят какво да правят. Върнеш се назад. Старият човек не може да разбира. Той наместо да разбира, се смалява.Старият човек като се върне обратно, в тялото започва да се смалява, смалява и като се смали, заминава на разходка, качи се на автомобила и заминава за невидимия свят. В това заминаване той се развива. Онези, които остават, плачат подир него, за неговите домашни това показва, че той живее в духовния свят. В духовния свят има изобилно вода. Той за да покаже, че е там, живите плачат за него. По малко сълзи пращат подарък. От сълзите на този свят, ако той останеше да живее с тия сълзи, неговата работа е свършена. Той не може да напредва само с тях. Светът е богат с вода. Това са символи. Понеже вие искате да съградите, представете си, че у вас има желание да съградите хубава къща. Вие трябва да изучавате основните правила на градежа, да изберете материала, грубия материал, дървения материал, мобилировката - всичко туй трябва да го имате, ако искате да живеете добре. После план ще имате за прозорците, за вратите, всичко туй ще се нареди. Някои може да кажете: "Нямам къща къде да живея." Само простият човек може така да мисли. Човек, който се занимава с любовта, той трябва да бъде много учен човек. Като дойдеш до любовта, с всичкото учение, което имате, ще считаш, че нищо не знаеш. Любовта като дойде, носи най-голямото знание със себе си. Тя като те погледне, мислиш, че много знаеш. Тя ще ти даде трудна задача, ще види, че не можеш да я разрешиш. За пример учен си, свършил си два факултета, даде ти простата задача: имаш дете - не те слуша, не се подчинява. Учен човек си, а не можеш да я разрешиш. Много работи знаеш, една проста задача - с едно дете не можеш да се справиш. Една задача е това дете. Вземете един от вас - едно парче по музика гледате, гледате, не '''[можете]''' да се справите с него. Музикантът като види, лесна работа е. И без много упражнения свири човекът. Казвам: Животът е едно класическо парче, което трябва да свирите. Трябва да знаете основния закон. Сега казвате: Оставете, то ще се промисли." Под думата "промисъл" ние разбираме дадените условия, при които човешкият ум или човешкото сърце, или човешката воля може да се развива. Това са условия, това е Божественият Промисъл. В дадения случай съзнанието на Бога е будно. Дали ти вършиш Неговата воля или не, Той не се разправя. Тогава, като види, че се учиш - трябват ти условия, ако не се учиш, Той те оставя да носиш последствията на твоето неучене. Ти ще страдаш - докога? Докато се научиш да използуваш условията.

Сега за пример търпението не е лесна работа. За пример тебе са ти казали една лоша дума и ти мислиш, че с туй са накърнили твоето достойнство, то е външно, донякъде отвън може да е така. Но ако ти сам изгубиш равновесие, вътре се смутиш, тогава в невидимия свят знаят, че ти си един слаб човек. Ти казваш, че имаш вяра в Бога, казваш, че Го обичаш, но заради една малка работа ти се смутиш, разсърдиш се, станеш каприциозен, сърдиш се целия ден. Щом Господ те види, казва: "Едно невежо дете и нищо не разбира." Сега не вземайте лично. Вие ще се абстрахирате от вашата личност. Вашата личност е за вас. Личността на човека остава една собственост на човека. В даден случай, ако ти чувствуваш радост, ти съзнаваш своята радост. Радостта е за тебе. И друг може да се радва. Скърбиш, то е една личност, но ти като скърбиш, и ближните около тебе, и те скърбят. - "Защо аз ще скърбя!" - То е друг въпрос. Защо скърбиш? - Защото не се радваш. Защо се радваш? -Защото не скърбиш. "Минус" - това е скръб, "плюс" - това е радост. Минус, това е скръб, един незавършен процес, плюс, това е радост, един завършен процес. Минусът, това е един капитал, който е складиран. При радостта имате завършен процес. Изваден е сокът. Един плод, то е вече плюс. Един цвят, то е минус. В света вие се ползувате от обонянието, като пчелиците, които изваждат сладчината от цветята, те усещат аромата. Туй, което за човека не е полезно, за пчелите е полезно. Те изваждат нещо от цветята. Съществуват в природата известни признаци. Щом ти се безпокоиш - имаш минус. Какво трябва да правиш? Ще туриш своята воля, тази линия, то е едно движение към Бога. Туй движение е човешко, минусът е човешко движение. Ти имаш стремеж да имаш богатство, да имаш... То е един минус, понеже всички знаят, мнозина го знаят, следователно, ти като забогатееш, друг ще дойде и ще ти вземе богатството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение. Този плюс, втората линия, която отива към общия център на Битието, ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да * (в ръкописа думата не се чете) живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да '''[взема]''', за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно от любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито на майката към детето, нито на любовта на детето към бащата. Ти обичаш баща си, но ти бъркаш в джоба. Ние бъркаме в джоба, ние обичаме Бога заради крушките, ябълките, за дрешките. Ние не сме дошли до онова велико разбиране. Има едно друго отношение към Бога. Защото Бог е направил света заради нас и всичко, каквото е направено за ядене, за пиене, всичко е вложено за нас. Ние като не разбираме Божия закон, правим скандали вътре в дома. Учените хора правят скандали, културните хора правят скандали, религиозните хора правят скандали, няма човек, който да не прави скандали, и ангелите правят скандали, даже и боговете направиха голям скандал. Една трета се наместиха на земята и по някой път шарят ги на общо основание. Някой път са много умни. Ние сме дошли и тяхното царство на изобилие и ни налагат. Казват: "Между ангели живеете." Вие казвате: "Между ангелите искам да живея." И сега живеете между ангели. Сега да оставим, да дойдем до същественото. Аз не искам да се занимаваме за онова, което е за бъдещето. Малкото дете не обръща внимание на малкото момиче. То е на 5 години и ако вие му внушавате, че то трябва да се жени, вие ще го осакатите. То нищо не трябва да знае за женитбата. Ти внушиш ли на туй момиче, че то трябва да се жени, от сега го поощряваш. Някой поощряват и казват: "Ти трябва да станеш свят човек." Не поощрявайте това. Светостта е за светиите. Светостта не е за децата. За децата е чистотата.

Ти на детето ще разправяш за любов. Аз като говоря някой път за любовта, вие разбирате все такива работи. Аз бих ви обяснил, но не искам, ще бъда крайно прозаичен, по някой път мене ми е неприятно, когато лансирам една идея, когато имам едно разбиране, а вие разбирате друго. Тъй както хората живеят на земята, те се намират в крайно заблуждение, което дошло от грехопадането насам. Връзките между хората са неестествени. Целият съвременен строй е обоснован на неестествени връзки, вследствие на това ние виждаме резултатите какви са. Трябва най-първо да се възстановят естествените връзки, не трябва да си правим илюзии, най-първо трябва да се образуват ония, естествените връзки. Когато говорим за истината, имам предвид да направим една връзка, да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата, че за нищо в света да не я размените. Когато говоря за любовта, връзка трябва да се направи. Като дойдеш до любовта, ще знаеш едно нещо: трябва слуга да станеш, не господар. Ако ти не можеш да станеш слуга, ти любовта никога не можеш да намериш. Кракът ти пред вратата й не може да стъпи. С милиони години може да минат. Ти може много сълзи да пролееш, но ако си господар, отдалеч ще дойде любовта. Туй трябва да го знаете, пък ако не вярвате, ще се уверите. Аз съм се уверил в това. Аз го проверих 101 на 100. Пак ако не вярвате, радвам се. Хора, които не вярват, ще имат един ден да опитат знанието, което имат. Ще опитат и ще видите, че и вие ще станете слуга. Ако станете слуга, добре. Вие искате да станете слуга, искате да намерите някой да ви обича, да заповядвате на любовта. В любовта господарството абсолютно е изключено. Единствената сила, която господствува, е любовта. Тя господствува. Но тя като те види, че си голям господар, тя ще те натовари, ще ти даде, колкото искаш.

Сега да остане идеята - служи не с пари. Служи не със залъгалки, но да служиш на онзи, когото обичаш! Този, на когото слугуваш, Той ще те направи безсмъртен, това значи да слугуваш. Онзи, на когото слугуваш, ти при Него ще станеш учен човек, безсмъртен, богат. Ако слугуваш, ще придобиеш всичко. Ако не Му слугуваш, ще бъдеш най-бедният човек в света и най-нещастният човек в света.

Няма изключение. Аз не говоря за слугуването, както вие служите. Има два вида слугуване: едно по закон - искаш - не искаш, ще слугуваш. Аз говоря за доброволното слугуване. Тази идея трябва да остане основна, за да може да добиете знанието. Вие искате да бъдете щастливи. Има три неща, които ви трябват. Ние може да ви направим още днес щастливи. Много проста наука е. Тя е тъй проста, както лекарят дойде, треска имаш, даде ти 30 грама хинин, 30 грама рициново. Направи две-три изпотявания. Реално е, който знае, а който не знае, тресе го. Като мине треската, наяде се хубаво, пак го тресе. Някой път отива 5-6 месеца, някой път има 3 години такива трески. Не храни треската. Треската я е страх от глада. Гладуването е ефикасен начин за лекуване. Хубаво е за много силните хора. Слабите хора не трябва много да ядат. Не ставайте лакоми. И в знанието не туряйте в ума си повече знание, отколкото можеш да носиш. Не туряй в сърцето си повече любов, отколкото можеш да носиш. Вие носили ли сте любовта на гърба си. Всички сте хора, които страдате все от любов. Някой от любов страда, някой за любов страда. Аз съм гледал стари баби, набръчкано лицето, като се погледне, поклати глава и казва: "Каква бях едно време", въздъхне си. Казвам: Бабо, какво каза? - "Синко, помислих си за баща си, за майка си." Залъгва ме. Не иска да каже. Аз я попитах: Не искаш ли, бабо, да станеш млада мома? Тя се поусмихна: "Чул те Господ." - Като станеш млада, какво ще правиш? Кипри се тя. Ние не трябва да остаряваме. Ние трябва да се освободим от остаряването, от '''[дряхлостта]'''. Това са анормален живот. Който иска, да се освободи чрез закона на внушението. Ти започваш да казваш: "Ще остарея, ще остарея"и като кажеш 10 пъти или 100 пъти, остаряваш. Всеки един от вас може да се подмлади. Най-първо да е будно съзнанието ти и всяка сутрин до 10 часа да казваш 10 пъти: "Ще се подмладя." От 10 -12 пъти да казваш: "Аз ще се подмладя." Ти си кажеш: "Я се подмладя, я не." Не, аз ще се подмладя, нищо повече. Може да кажеш: "Дано стане." Че нека да не стане. Че не станало, какво от това? - Някой път трябва да се радвате, че нещата не стават. Ти дадеш дума на някой момък и не става, не се ожениш. Мислиш, че това е нещастие. То може да е едно благо. Че в какво вие разбирате женитбата. Казваш: "Да бях се оженила заради него." Женитбата не е физически акт, но духовен. Ти щом кажеш, че "Аз ще се женя за някого", ти си се оженила вече. Ти като идеш в духовния свят, женен си. Като идеш в духовния свят, ще те посрещне твоята възлюбена, на която си дал дума в този свят да се ожениш, и не си се оженил. Тази, първата, на която ти си обещал да се ожениш, ако ти заминеш по-рано, ти ще я посрещаш. Ако тя замине по-рано, тя ще те посреща. Казвам, една връзка - дума дадена, помнете, никога не се разваля. Думите са велика сила. Казана дума, тя не се разваля. Казано е: "За всяка празна реч ответ ще давате." Когато кажеш: "Аз те обичам", отиде вече, ти си вързан. В този свят и в другия свят и 100 чифта цървули да съдереш, не можеш да се отървеш. В този свят свободен, но в другия свят туй, което си казал, ще става. Сега туй го знайте в този свят. Мислиш, че си свободен. Но като влезеш в другия свят, виждаш, че не си се освободил. Трябва да се радваме, че е така. За всяко нещо, което си казал, то ще бъде. Там е хубавото. Казвате: "Страшно." Не е страшно, трябва да благодарим на Бога, че е така. Всяка добра дума, която ти си казал, може да не я използуваш, но тя ще дойде като благо. Една добра мисъл, проектирана в твоя ум, едно добро желание, проектирано в твоето сърце, или една постъпка направена, никога не остава без последствие, туй трябва да го знаете. То е един закон, върху който вие градите вашите блага. Онзи, който е казал, че те обича, и ти, който си казал, че го обичаш, свършена работа е вече туй, което двамата сте казали, щом двама души казват, че се обичат, и Бог е там, хората на земята може да го развалят, но то остава неразвалено. Щом единият е казал: "Аз те обичам" и другият е казал: "Аз те обичам", и Господ е там, Той е направил тази връзка. Щом двамата кажат, че се обичат. Сега как ще градите вие живота си? - Сега баща ти и майка ти казват, че този момък тебе те обича. Такава философия няма! Туй, което човек само каже, то важи. Туй, което другите хора казват, то важи за тях. Следователно, каквото другите хора говорят за мене, то важи за тях. Но каквото аз говоря за себе си, то е важно. Когато се съберат двама, и двамата са добри, единият каже: "Ти си добър човек" и другият каже: "Ти си добър човек", Бог е там. Съберат се двамата. Подайте си ръката. Какво значи ръка? - Човешката ръка съдържа всичките ония сили, чрез които в даден случай разполагате. Вие имате всичкото богатство, но не знаете как функционира. Някой път вие сте тъжен и скръбен. По някой път на моето сърце, като помахам с малкото пръстче, става радостно. И вие можете. Нали на една млада мома, като турите златен пръстен, веднага ще се зарадва. Защо? -Тя разбира смисъла на пръстена. Ръката е първата книга. Как трябва да поставиш ръката си? Вие правили ли сте опит с вашата ръка? - Аз не искам да разкривам тайната, но вие правили ли сте упражнение, да турите ръката на коляното, да я турите на хълбока, да я турите на рамото, да я турите отстрани на главата, да я турите отгоре на главата или отпреде. Тази ръка в дадения случай, тя произвежда известно влияние върху вас. Ако вие може да вярвате в тия скрити сили на човешката ръка, веднага разумният, невидимият свят ще бъде на ваша страна, но вие не вярвате във вашата ръка. По някой път не се харесвате. Вие мислите за пръстите, искате хората да ви обичат. Пръстите са заради вас. Вие трябва да обичате тия пръсти. Ако тия пръсти са чрезмерно развити в основата ви, вие сте човек, който обичате да ядете и да пиете, и за себе си да мислите. Ако пръстите ви са заострени накрая, изхлузвате се като шаран и както обещаете, като риба се изхлузвате. Обещавате много, но на 100 обещания едва изпълните някое. Ако всичките пръсти на ръката са заострени, то не е добър знак. Слънчевият ти пръст не трябва да бъде заострен. Този, първият пръст, показалецът, може да е заострен. То е на висок връх и има право да е заострен, но този, средният няма право да бъде заострен, той трябва да бъде тъпичък. Този, първият може да е заострен, той може да стане шило, той шие, но задницата на шилото няма право да е заострена. Първият пръст е шило, а средният пръст е задница. Той трябва да бъде тъп, за да може първият да върви, право да шие. Защото, ако и двата са остри, тази работа не върви. Сега това са научни данни. И в природата е така. Всеки един пръст е един проводник на една сила в природата, която функционира чрез твоя ум: ако ти знаеш да избереш времето, ти може да проектираш своята мисъл. Нали сте видели, простият човек седи така, не знае, върти се с първия пръст, после с лявата ръка, тури ръцете на кръст, мръдне с едната ръка, каже "хм". Вземете пример от тях. Ти казваш: "Дали Господ ще ме послуша." Щом ти обичаш Бога, щом обичаш знанието, което Той ви дава, щом обичаш свободата, която Той ти дава, Той всякога е на твоята страна, ще те слуша. Щом ти искаш да бъдеш господар на любовта Му, щом ти искаш да бъдеш господар на знанието Му, щом ти искаш да бъдеш господар на свободата Му, Той такива господари ги праща надолу Господ най-малко се интересува за господарите. Ако има нещо, за което Господ да не се интересува, то е за господарите. Той в 350 милиона години едва Му минала една мисъл за господаря. За бедните, за страдащите всеки ден мисли и те нямат нужда.

Сега аз ви говоря за идеята. Тя, идеята, е хубава. За да бъдеш господар, то значи да знаеш ония закони, по които любовта ще бъде на твоята страна. Тя като дойде, ти да бъдеш господар. Ти слуга като си, ще бъдеш господар. Ако ти влезеш в един дом с любов, ако ти влезеш в един дом със знанието, ако ти влезеш със свободата на истината, ти в този дом ще бъдеш слуга, те ще бъдат господари. Всички ще се допитват до тебе. Разболял се някой, казват: "Стояне", ако Стоян ти е името. И Стоян знае. Започват да градят къща, дойдат донякъде, ще се питат. Дойде време за любов, навсякъде все ще питат, всичко Стоян разбира. И каквото каже, всички го обичат - и господарката, и господарят, и господарчетата. Всички наоколо Стояна са. Жената е от високо произхождение. И в сърцето на Стояна царува любовта. В ума на Стояна царува знанието и в неговата воля царува свободата.

Ще си създадем една идея за Бога, нова идея. Тук по някой път казвате: "Каква нова идея?" Тъй както младата мома, като минава някой момък - най-първо не се интересува, носи шапка, обуща, не я интересува. Един ден, виждаш, тя погледне, друго мнение има заради него. По едно време го следи, нещо ново вижда, нещо хубаво. Тя казва: "Едно време беше простак, невежа, от ниско произхождение", сега вижда, че бил даровит, че бил талантлив, поет и такъв става. Тя като започне да мисли, тия мисли на младата мома правят хората гениални, талантливи. Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома. Поетът е поет, някоя млада мома го е направила поет. Ако някой човек има да ви обича, той ще стане гениален. И майката е станала майка, защото детето я направило майка, ако детето не е, майка не става. Чудни са хората. Едно дете ще те направи майка, то казва: "Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш." Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка, щом детето не те обича, ти никаква майка не си. Ти поет за да станеш, трябва да те обича момата. Този поет за нея пише. Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича. Цяла нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум. Той ще каже - за народа, за Бога. Той на другите може да говори така, но не и на мене. Аз наричам: Това са сродни души. Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш, то е сродната ти душа, туй трябва да го знаете. Ти като си излязъл от небето, си излязъл с тази двойна душа, която те подкрепя и е тил в твоя живот, тя е Божествен тил. Ти прогресираш, понеже тя върви и в училището, и в страданията, и в тъмница, и в беднотия, навсякъде върви с тебе, никъде не те оставя. Където и да си, и до смърт като дойдеш, тя казва: "Не бой се, ще те освободя." Тя е в сила да те освободи от всичките страдания, това е истината, която вие не знаете. За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплоти на земята. Такива души се въплотяват само 12 пъти в цялото свое развитие на земния живот. Тази душа, която те подкрепя винаги, ти само 12 пъти ще бъдеш с нея и ще живееш на земята. И то ще бъде един живот, за който на човек на ум не е идвало. Дали тук на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е един маг, тя всичко ще измени. Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна, те са всесилните души, мощните души, които работят. Всеки народ си има такива души. Всеки дом си има такива души. Всяко общество - и религиозните общества, и научните общества, си имат такива души. Прогресът в света се дължи на тия, силните, мощните души. По някой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата. Казвам, понеже вие живеете в света, намирате се пред голямо противоречие, радвайте се, има кой да работи заради вас. Вярвайте в Бога, вярвайте в този, който в даден случай може да ви помогне. Този, който ви помага, който мисли заради вас, чрез него Бог ви помага. Може да ви помогне чрез някой, който никога не е мислил заради вас. Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли заради вас.

Най-първо, ще се освободите от противоречията, които съществуват сега. Трябва да се яви едно разположение, вие се дразните, може да направим един опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка. Средният пръст на лявата ръка се допира до палеца на лявата ръка. Като хванете така пръстите, ще кажете: "Чрез Божията Любов всичко се постига." (Три пъти.) "Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига." (Три пъти.)

Вие се намирате в противоречие в живота. Аз не искам да правите нещо невъзможно. Помнете, тия работи са възможни. Трябва да имате една чиста мисъл. Ние не искаме невъзможните неща. Чиста мисъл, чисти желания и чисти постъпки искаме. Имайте предвид, че всичко онова, което ние правим, ние сме развалили живота. Всичко това, което иде, то е право. Младият момък, каквото прави, то е право и младата мома, каквото прави, то е право, ние разваляме нещата. Вие сега вземате един свят отрицателен. Представете си, вие сте баща, дойде един млад момък и целуне дъщеря ви. Вие казвате: "Какво право има той да целува дъщеря ми!" Бащата трябва да намери този момък, да го потупа по гърба и да каже: "Аз много се радвам, благодаря , че ти си целунал дъщеря ми, моите почитания", ами че Бог чрез неговото сърце се е проявил, втори път ще я срещне някой момък, ще я набие, бащата пак се разгневи, казва: "Какво право има той да бие дъщеря ми!" Прати Господ да я целуват - лошо, прати да я набият - пак лошо. Единственото нещо в дадения случай, което бащата иска, е, да кажем, че младият момък изпраща дъщеря му в странство да се учи, даде 200-300 хиляди лева, тогава той ще го срещне, ще благодари. Но когато той дал парите, то е най-малката любов, която вложил в парите. Първия път, като я срещна, я целуна - то е най-голямата любов, втория път, като я наби, то е антитеза на любовта. Той първо я целуна. Казва: "Аз мислех, че ти ще опазиш моята целувка. Ти я опетни." Той й пука главата. Защо й пука главата? - "Защо ти опетни моята целувка? Мислех, ще се подигнеш." Той й пука главата, бащата пак е недоволен. Неразбиране на онзи велик закон в света.

Ти се възмущаваш, че някой те обича. После, когато някой ви обича, изследвай обича ли те той, или ви залъгва. Че ще дойде някой да каже: "Аз много ви обичам." Казвам: Хубаво, аз ще приложа любовта. Аз имам книжки, с които опитвам любовта. Онези, които много ме обичат - тук не съм правил опит, но онези, които са ме обичали в миналото, ще ви кажа какъв опит съм правил. Взема един котел с вода от две кила. Казвам: Плюни в котела. Аз имам книжка, като я туря в котела, ако книжката стане алена, най-хубавия цвят, има любов. Ако книжката остане бяла, няма никаква любов. Някой път освен че не почервенее, но почернее. Казва: "Защо трябва да плюя в котела?" Но по някой път втори опит правя: като плюе в котела, отивам и лекувам хората (с тая вода). Ако оздравеят, обича ме, ако не оздравеят, не ме обича. Това съм правил в миналото. Пък сега, ако дойда със същия котел, вие вече го знаете. Това е алегория. Никой няма право да търгува с любовта. Някой ми казва: "Че ти кого обичаш?" Аз се радвам. Казвате: "Ти еди-кого обичаш." Пък аз виждам, че толкоз не го обичам. За него е вярно, за мене не е вярно. Бих желал да е тъй, както този човек казва, но не е така. Тогава аз се старая да приложа тази любов. Бог е Бог на истината. Ако аз не мога, да дам на душата само да се прояви Бог, защото любовта е проявление на Бога, да Му дам Той да се прояви. Някой път аз може да пострадам за Бога! Светиите не са ли страдали? Всички велики хора са пострадали - то е все от любов към Бога. Ти ще пострадаш много. Ти с любов ще докажеш. Отиваш да воюваш, освобождаваш ги. Пак са неблагодарни. Нищо от това. Онези хора, които освобождават хората, които дават знание, които ги обичат, все остават неразбрани. Че не разбират един свят, си имат основание.

Аз не искам да ви занимавам с туй, защото то не е знание. Тия работи вие даже ги знаете. Но казвам: Ти седиш някой ден, ръцете ти празни, скука те хваща, искаш да те обича някой. Ти ядеш, но защото искаш някой да те обича. Ти печелиш пари, защото искаш някой да те обича. Ти свириш на цигулка, защото искаш някой да те обича. Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой да те обича или от този свят, от където и да е, да те обича някой. Ти за себе си не се обличаш. Ако човек изгуби туй общо положение, той става индиферентен. Преди години аз тук, в България, преди доста време срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла? Един ден виждам тази мома с '''[дряхъл]''' поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома, защо се изменил нейният поглед, защо тя вече така не се облича. Как ще обясните? Така не се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.

Сега аз фиксирам един закон, който работи в природата. Не фиксирам онова, което вие знаете. Туй, което хората знаят, за мене не е съществено. Туй, което хората знаят, това са сенки. Сянката е хубава, но тази сянка се изменя. Между реалността и сенките има едно различие. Сянката може да задоволява твоя ум и да ти прави илюзии, но не може да даде нещо съществено, не може да придаде на твоя ръст. Под нея може да починеш, приятно да ти стане, но тя не може да нахрани. Дървото с плодовете си може да нахрани, но сянката никога самия човек не може да го нахрани. Той казва:" Аз за тебе това ще направя, онова ще направя." Обещанията нищо не дават на човека. Всяко обещание, всяка дума, тя е празна сянка. Но думата, която излиза от тебе като сянка, тя няма реалност. Но има думи, като кажеш, тя се свързва с тебе, тя е като клонче, което израства. Седи свързано с тебе. Тя ще расте, свързана е с тебе. Излиза от тебе и е свързана с тебе. Туй, което е свързано, то е реално; туй, което отлита, то е преходно в света. Има преходни думи. Турците казват: "Бошлаф." У турците според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат. Една жена празна стомна да даде на мъжа си, тя казва: "Аз съм празна за тебе." И затова ги развеждали. Вие ще кажете, че законът бил малко жесток. Не става ли така и в живота? Една мома си представя, че обича един момък. Като се ожени, вижда, че е празна стомната и след една година те се развеждат. Защо се развеждат? Следователно дом не може да се съгради без любов. Дом не може да се съгради без мъдрост и знание. Дом не може да се съгради без истина и свобода. Ако ти не си свободен, ако ти нямаш знание, ако ти нямаш живот, никакъв дом не можеш да съградиш. Ти не може да създадеш в себе си нито здраве, нито обществено положение, нито може да постигнеш някакъв идеал. Тия неща във вас трябва да са свързани. Да ви обясня. Ако туря тия отличителни знаци - когато вие разбирате любовта без противоречия, любов без омраза, знание без заблуждение и свобода без робство, ти да си свободен, нищо в света не е в състояние тебе да те съблазни. Виждаш един човек краде. Да не те съблазнява. Потупай го по рамото - намериш го при касата. Кажи му: "Радвам се, ти имаш нужда." Ти му дай още една торба. Кажи: "Заповядай, торбата има доста." Ако искате, вие може да правите тази маневра. Представете си, че вие сте милиардер, имате на разположение хиляда милиона. Той взел сто хиляди долара. Какво от това, бълха ли ще ви ухапе? Представете си, че взел един милион. Ти кажи: "Ха от мене още десет хиляди." Оберат те 99 милиона, за тебе останат десет милиона. Сиромах ли си? Казваш: "Защо аз ще се залъгвам с такива залъгалки."

Първия път, когато пътувах из Рила, правех екскурзия до Мусала, на връщане през Маричината долина с мене върви един евангелски проповедник. Той с висше образование. Върви и друг един евангелист, който си навехна крака, върви и накуцва. Аз нося хляба, нося и един чадър. Връщаме се по долината на Марица, проповедникът върви след мене, гледам, отгоре слиза една мечка, наближава до нас. Тя се замислила, вече ни наближава, не ни вижда, ние вървим и когато дойдохме, колкото до края на салона от нея, наближаваме, разговаряме се с проповедника. Аз го спрях, казвам: Мечка. Тя мисли нещо, слиза към Марица надолу. Аз тръгнах да й отворя път да мине напред, за да може да мине. Като се отбих, обърнах се, проповедникът помислил, че аз вече бягам, той дето минава, едно дърво се пречупи, той падна на гърба и дигнал краката нагоре. Мечката като го видя, веднага се върна по пътя, по който дойде. Питам проповедника: Ти защо падна? - "Ти - казва - като се обърна, помислих, че ти бягаш, че мечката ме напада и паднах." Казвам една малка шега: Мечка проповедник яде ли? Учени хора не яде. Но и мечката се уплаши и бяга нагоре. Аз се спрях, мене са ми разправяли, че мечка не се връща по пътя, по който е дошла. Аз се спрях и гледах мечката. Като падна проповедникът, гледам, светнаха й очите. Казвам: Слушай , да не плашиш този проповедник, ще му се пукне сърцето. Тя като погледна, се върна назад. "Виж - казва - как бяга мечката нагоре."

Имате една мъчнотия в света. Една мечка е. Може в живота тебе да те посрещне едно голямо изпитание като мечка. Туй изпитание е нещо разумно, то не е случайно. Невидимият свят ти създава една задача. Аз зная, тази мечка за мене разреши един въпрос. Този проповедник не падна пред мечката, той падна на гърба си. Пък другият ми разправя и казва: "Ами ако ни беше нападнала мечката?" Той сега коментира какво щеше да стане. Няма с какво да се борим. Казвам: Щяхме да нахраним тази мечка. Най-после нека изяде един проповедник. Оттам насетне, докато слизахме до село, все виждахме мечка по пътя. Сега това е противоречие. Мечката е много разумно нещо. Човек трябва да бъде с мечката много внимателен.

Тя е много признателна, ако й направиш едно добро, но ако я обидиш, тя е много отмъстителна, никога не забравя. Ако се отнесеш с мечката добре, тя чувствува и мисли. Аз имам много опитности с чувствата и мислите на хората. Ти като минаваш някъде, тя никога няма да излезе да те сплаши.

Но въпросът сега е за успеха в живота. Целият обществен строй и вие се намирате в постоянни пертурбации, някой път ставате неразположени духом. Това са течения които съществуват в едно общество. Някой път вие ставате много възприемчиви: вие започвате да чувствувате неволите на хората. Някой изпаднал германец скърби и ти скърбиш. Някой спечелил и ти се радваш. Че по-голямата част от скърбите и радостите се дължат на хората, които страдат и се радват. Трябва да благодарим на Бога. Много малко ние се радваме за своите. Ти някога се радваш за един успех, който е проблематичен, може да бъде, може и да не бъде. На първото правило: всичко в света в даден случай може да бъде. Ти вземи огледалото и искай лицето ти да бъде красиво, да имаш определени черти на честност, черта на разумност в човека. На горната бърна има една черта, която мнозина имат, мнозина я нямат, която показва устойчивост в любовта. Аз няма да ви кажа коя е. Като погледна на някой човек горната бърна, той е активен - каквото каже, може да го направи. Някой и да обещае, няма този капитал. Казвам: Онова, което природата е вложила във вас - развивайте го, развивайте тези черти. Вземете огледалото. Погледнете ръката. Най-първо тази ръка не трябва да бъде изкривена, навсякъде да бъде правилна, да се превърне в онзи първоначален тип, който сме имали. Ръката трябва да бъде хубава, кожата не трябва да бъде груба, мека трябва да бъде и възприемчива, не трябва да губиш чувствителността. Вие може да пипнете ръката на кой да е човек, ако пипнете някоя ръка, и от ръката излиза нещо - някой път като пипнеш ръката, чувствуваш едно бреме на нашия живот. Не мислете: "Никой не живее за себе си." Туй, което строи, е вътре в нас. Няма скрито-покрито. Някой мижи, затваря си очите. Той иска да скрие нещо. Единственото нещо, което не може да се скрие, което не лъже, това са очите. Като погледнете очите, всякога издават истинското състояние. Погледни се, да харесваш очите, да ти е приятно, като погледнеш. Само очите са израз на истината. Имат мекота, имат любов, знание. Ти сега искаш да бъдеш богат като еди-кой си. Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено.

Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, ваша ли е, или чужда? Чуждите всякога остават чужди. Ако имате една ваша мисъл, вложена от Провидението, върху тази мисъл работете за нейното постигане. Може някой от вас да изучава език, може да изучава математика, наука, изкуство, музика, много работи. Завземете се да проучите или да преобразите себе си. Да кажем, главата ви е побеляла. Завземете се за пет години да почерните косите си. Ако ги почерните, придобили сте знание. Всеки ден ще кажеш: "Ще почерня косите си." Един брат ми разправяше, че той една година ял коприва сушена и почернил косите си. Но то е изкуствено. Косата може да почернее чрез мисъл. Но не е за косата, защото всеки косъм е правило. То е растителното царство на човека, на неговата глава и показва силата. От своите коси той придобива своята сила. Онези хора, които са много нервни, или някои от вас сте неразположени, то е, защото някои от вашите деди и прадеди са работили в едно направление, прекарали са един беден живот. Отвън сте спокойни, но отвътре сте сприхави. Като останеш сам, не си спокоен. Каквото искаш, може да го направиш. Може да боксираш. Сега минаваш за един светия, а не си. Ние знаем такива светии колко може да постигнат нещо. А всеки един от вас не се преплитайте с мислите на другите хора. Считайте, че всеки един човек има един идеал, поощрявайте го да работи, пък същевременно вие се заемете да постигнете онова, което мислите. Което мислите, да го постигнете. Да не правите състезание, да се блъскате. Да си дадете място, всеки да има свобода да ходи за постигането. Ако някой има известни таланти, поощрявайте го. Ако не е постигнал, той ще постигне. Той и на 40, и на 50 години да е, да свири. Сега казвате, че младите трябва да свирят. Нека и старата баба, и старият дядо да свирят. И старият може да се учи.

Сега аз ви говоря за млади и стари. Това са термини, които се употребяват. Старите и младите, това са процеси.

Ако ти си стар, ти си в един процес. Щом като се свърши този процес, ти си извън него. Човек като остарее и умре, излиза из този процес.Той се ражда като дете. Човек никога не остарява. За пример ти си стара, на сцената си. Докато си на сцената, играеш една роля на един цар. На сцената си цар. Изиграеш тази роля, излезеш от сцената, снемеш тази мантия, пак си обикновен човек. В живота всички вие сте актьори. Тази роля е реална, докато играеш. Докато ти мислиш, тя е реална. Щом престанеш да мислиш, ти си извън процеса. Ако държиш на процеса и казваш: "Остарях, остарях", непременно ще остарееш. Най-после, не приемайте да играете ролите на стари хора. Защото в небето, в цялото развитие на небесния свят само 24 души има кандидати за старци. Тук на земята кандидатите за стари хора са много. Там няма кандидати за стари хора. 24 души има, сега се готви още едно място за още един стар човек. Рядко, много рядко се явява един стар човек. Те го гледат като писано яйце. Тук ни е дотегнало от стари хора, тук млади хора няма. Тогава вие не остарявайте, имайте стремеж да постигнете всичко, но не се стремете да го обсебите за себе си. Животът нека бъде във вас, както водата, която минава през чучура. Радвайте се, че водата е минала през вас. Един взема, втори, трети, четвърти, радвайте се. Както нещата излизат от Бога, така и през нас да минат. Това е истинският път на постижението. Ако ние това не разберем, ние ще останем такива дребнави хора, както досега. В дадения случай жените са минус, мъжете са плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете - минус. На някои жени са израснали мустаци. Една жена като гледа мъжа, казва: "Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам." Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: "Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." И той стане по-мекичък, в някое друго съществувание паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. Любовта винаги остава Любов, Мъдростта винаги остава Мъдрост и Истината винаги остава Истина. То е битието. Трябва да се радваме, че е така. Истината е винаги Истина. Туй, което освобождава всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества без разлика, то е Мъдростта. Туй, което дава живот на всички същества даром, то е Любовта. Те съставят едно цяло битие.

Сега имате 365 деня в годината. Сегашната година показва, че този принцип е Божествен. 6-те е принцип на илюзиите, 5-те е принцип на противоречията. Колко е общият сбор от цифрите на годината? 1932 - общият сбор е 14.14 е число на самопожертване. Ти не може да разбереш дните, ако не си готов да жертвуваш от себе си. Всеки ден от годината си има специфично постижение. Ти не може кой да е ден от годината да употребиш за търговия или за музика.Всеки ден си има свое предназначение. В природата всеки ден има различна енергия. Всичките дни са разпределени. Във всеки ден различни разумни същества функционират. За пример в един месец функционират едни същества, в друг - други. Следователно дните се различават. Онези, които искат да постигнат нещо, трябва да имат приятели в невидимия свят. Като имаш приятели между професорите, като се съберат, тоя ще каже една добра дума за тебе, той е на твоя страна. Щом нямаш никого, професорите ще те гледат подозрително. В невидимия свят ако имаш само един, който е разположен към тебе, той ще каже една блага дума за тебе. Но за да каже, те трябва да разчитат на вашия ум.

Преди всичко ние желаем всички хора да мислят право. Да мисля право, аз искам онова, което зная в Божественото, да изнеса Божественото знание да ви ползува, да ви дам подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. - "Защо Учителят говори така?" - Аз ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, за да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. Три неща имам предвид. Първо, да не спъна Божественото, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. И във вас същото трябва да бъде: Божественото не трябва да спъвате. На Божественото дайте ход. Жертва навсякъде се изисква. И в тази жертва ще добиете стократно. Няма нито един от вас, казал е Христос, който да даде жертва, и да не получи стократно и в този, и в бъдещия живот.

Та казвам: Годината има 12 месеца. За какво ще посветите всеки месец? Първия месец за какво ще посветите? Ако ви дам като задача, за какво ще посветите всеки месец? Най-първо ще посветите четири месеца за Бога, четири месеца за себе си и четири за вашите ближни. 3x4 прави 12. 4+4+4=12. За Бога да посветите нещо, то включва твоите интереси. Най-първо ще служиш на Бога, твоите интереси ще бъдат тил, а Божиите на първо място. Казвам едно нещо: Ти Божиите интереси в живота си никога не ги туряй на опашката. Винаги ги туряй в центъра, на централното място. Да кажем, първите четири месеца туриш за себе си, вторите - за Божественото и третите - за ближните си. Или може да туриш ближните отпред, после Божественото и най-после себе си. Но никога не туряй Божественото накрая. Казва Господ: "Аз съм алфа и омега." Алфа подразбира "Онзи, Който създавам". Аз съм алфа, а омега са ближните. Бог е Онзи, Който твори. Всичко туй трябва да бъде в центъра. Като казвам аз, разбирам Бог, Който живее в мене. Като казвам ближните, пак разбирам Бога, Който живее в ближните. Аз съм начало, Бог, Който живее в моите ближни, Той е тил. Тази идея непременно трябва да държите във вашите умове, за да бъде. Казваш: "Аз искам всичко да направя." То е неопределена идея. Кажи: "Бог може всичко да направи." Той всичко е направил, няма какво да направи, Бог е направил. В дадения случай аз искам да работя, чрез Бога аз да създам рай. Хората нищо не трябва да знаят какво Бог е направил, нито да ги убеждавам какво Бог може да направи. Но пред хората аз трябва да покажа какво Господ чрез мене може да направи. Казвам: Ти вярваш ли в Бога какво може да направи? Какво Бог е направил, не зная, аз ще ти покажа какво аз мога да направя, какво Господ чрез мене може да направи. Дрехите му са съдрани. Купувам му нови дрехи. Виждам, че няма хляб, угощавам го. - "Ти вярваш ли в Бога?" - В себе си вярвам. То е механическо разбиране. Аз вярвам само в себе си, вярвам в Бога, Който в мене живее. Бог, Който живее вън от мене, не съм Го намерил. Ако някой може да покаже този Господ отвън, разбирам, но аз не съм Го намерил още. Някой казва: "Господ е в природата." Но то е отражение. Ти чувствуваш твоя Господ проектиран навън в природата. Ти още не знаеш този Господ, Който живее в природата. Аз проектирам Бога. Туй, което аз чувствувам, проектирам. Ние знаем засега само това, което ние преживяваме. Ние трябва да започнем от нашите вътрешни преживявания, не от мимолетните.

Ще се освободите после и от закона на греха. Грехът е завършен процес. Има същества, които още не са го разбрали. Вие няма да казвате, че съществува грях. Вие изхвърлете греха. Съществува един завършен процес, грехът не съществува в цялото битие. Ти изхвърли греха. После казваш: "Може да не стане." Може да не стане, ако не знаеш; ако знаеш, ще стане. Нещата не стават, понеже не ги знаем. Аз съм привеждал този пример. Отива една комисия при един богаташ, говорят му за Бога, той изважда сто долара и им дава. Казват: "Много скържав." Отиват други, по 50-60 долара им дава. Отива една комисия от високопоставени дами, облечени хубаво, с пръстени, на тях им дава хиляда долара. Отива една красива мома, хваща го за ръката, той изважда и дава сто хиляди долара. Питам сега: Де работи Господ? Тя казва: "Ти на моя Господ ще дадеш." Погледне го в очите и той казва: "Заповядайте, на ваше разположение съм."Сега, по някой път вие мязате на тези, на които дал сто долара, мязате на високопоставена комисия почтени дами и най-после трябва да мязате на онази млада мома, която, като го хванала, го раздрусала и на която дал сто хиляди долара. Съществува закон. Да вярваш, то е закон. Ако не съществува законът, няма какво да ви разправям. Аз не искам да ви го натрапвам, защото то ще бъде по закон.

Един американец от Ню Йорк, който изучавал закона на опуленс, неговият учител го учил на този закон как работи. Най-после той турил една грамадна сума, която не му е дадена. Като не дошла сумата точно навреме, той напуща Ню Йорк, обезсърчил се, отива в Калифорния в едно малко градче, което един циклон разрушава и една греда му счупва крака. Като пада, вижда един чек от сто хиляди долара. Бог всякога ще ти даде онова, което искаш, но ще ти счупи крака. Няма какво да се сърдиш, няма какво да се определя известно време. Никога не определяйте времето, понеже не знаете кога е щастливият момент. Ако вземете 1,2, 3, 4, 5,6,7, 8,9,10 - кои са щастливите числа? Човек е направен в шестия ден, значи е направен в деня на илюзиите. И от тогава до сега е все така. Кои са направени в петия ден, кои са направени в четвъртия ден, в третия, във втория? В първия ден какво е направено? Казвам: Има специфични числа. Ако ти се съсредоточиш, трябва да знаеш числата към коя категория спадат, с коя категория същества е свързано едно число, за да може да оживее в тебе. 6 - това е човекът. [Х^Х] - това е соломоновият знак. То е човекът, то е разумът. 7 е свещено число. В седмия ден Бог си почина. Тогава трябва да знае човек силата на седмия ден, силата на почивката. Почивката винаги разбира едно изобилие. Почивката подразбира ден на любовта. Това е седмият ден. Всякога разумното в света е почиване. Разумният живот дошъл в човека, в шестия ден дойде разумният живот, формата на човека. Съзнанието на човека да стане жива душа дойде в шестия ден. Който разбира шестия ден, той има поляризиране. В шестия ден се създадоха мъжът и жената.

Сега да чуем края на нещата. Аз ви говорих какво вие може да направите от вас. Да кажем, някой от вас, който е богат, колко пари може да събере в годината? Вие искате да ви се даде. Колко пари? Досега от това, което сте спечелили, нито един от вас не е дал една десета от спечеленото. Вие спечелите един милион. Колко ще дадете? - Сто хиляди. Десет души искат пълен милион. Колко ще дадете от милиона? Ако цяла година вие се заемете, може ли да спечелите един милион? То е една възможност. Ние говорим само за възможности, дали може да се реализира. Възможно е, има скрити богатства в земята. Ако вие сте чувствителен субект, може да намерите заровеното, доста злато има. Човек не е достатъчно съзнателен, не може да намери тези богатства. Всякога помнете едно нещо: Не може да успяваш, ако не работиш. Никога не може да успяваш прогресивно, ако не жертвуваш една десета от онова, което печелиш, за Бога. Ще претърпиш една криза. Каквото печелиш, една десета трябва да го дадеш за Бога. Туй трябва да го имате като закон. Ако искаш да бъдеш съвършен, всичко трябва да жертвуваш. Всичко ще дадеш, всичко ще получиш. Ще започнеш със закона една десета от това, което печелиш, ще го туриш в движение. Тази мисъл ще я туриш като подкваса в твоя живот. Тя ще ти бъде тил. Тя е, която ще те подкваси. Ако ти си професор, предаваш лекциите си с пари, като дойде десетият ден, даром ще даваш. Първия ден с пари, втория с пари, дойде десетият - даром. Концерти даваш. Девет концерта за тебе, един за Господа. Пишеш книги, девет книги за тебе, една за Господа. Вие искате да печелите. Всички ония хора, които са забогатели, са спазвали този закон съзнателно или несъзнателно. После да се сърдиш. Давайте, за да ви се даде.

Първото нещо, туй да се научите по закона на любовта, по закона на постъпките всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство. Като срещнеш някого, ти да имаш жест. Всеки един от вас казва: "Аз нямам това." Аз съм срещал, искат нещо от мене. Това не се отнася само за пари. Но по някой път аз не искам да дам, имам известни съображения, понеже този човек започва да вярва в мене повече, отколкото в Бога. Ще се спъне в своето развитие. Той вярва в мене повече, отколкото в Бога. Хубаво, докато съм тук, ами като замина, какво ще прави? Аз всякога не мога да давам. Той трябва да се научи в онзи велик закон в света. Всички трябва да вярвате в този велик закон. Всичките хора са носители, проявление на Бога.

Но да се върнем: Първото нещо, направете лицата си красиви, дробовете си здрави, стомахът добре да смила храната. После имайте една зорка мисъл, положителна, изключвайте всичките противоречия. Гледайте да ги примирите. След туй във вашите чувства трябва да внесете любовта. Не спирайте вашата канализация. Дайте ход на любовта да се прояви. Бъдете верни на себе си. Бъдете такива, каквито Господ ви е създал. Не бъдете такива, каквито Господ не ви е създал, но каквито сте направени. Аз не искам сега да имате хиляда лева и да направите едно угощение, да се поставите в изкушение. Когато имате изобилно, давайте изобилно; когато нямате изобилно, пак изобилно давайте мислено. Някой казва така: "Ако ми даде Господ, ще дам." Много хора казват: "Ако ми даде Господ, ще дам." Ще пазите три правила: Бъдете изправни в Любовта. Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го.

Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил."

Казвам сега: Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Някой път нещо заради тебе ще научиш. Ще бъдеш като светията, нищо да не те интересува. Някой път ти защищаваш своите права. Ако си военен, защищавай правата си. Ако си философ, подигни си ръката да удариш и пак я свали, гледай си работата, пък ако си светия, никак не обръщай внимание. Ето една философия. По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Тия трите качества. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже Господ да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военно. Военният казва: "Така не се бие. Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? - Понеделник. Той е ден на месечината.В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, правете същото нещо в сърцето си, ума си, чистете. Вторник като дойде, какво правите? На работа.

Казвам: Цялата глава нали прочетохте. Вие имате грамадна сила, която Бог вложил в ума ви. Разумна сила, която човек трябва да употреби за добро за своя ум. За сърцето е дадена друга сила. Цял един свят, и тя може да се употреби за добро. Най-после твоята воля за бъдеще. Ще ви говоря какво съчетание може да има между ума и сърцето. Какво трябва да направите с туй съчетание. Не месете туй, с което вие знаете. Някои работи може да ви говоря, не искам да повтарям, да се повтарят нещата. Казвате: "Да бъдем добри." За мене думата "да бъдем добри" е неразбрана.- "Да се обичаме" - и това е неразбрано. Аз разбирам да обичаш - да го правиш. Значи, което не правиш, то е неразбиране. Светът е велик. То е друго неразбиране. Казва: "Безброй са звездите." Може да има няколко хиляди звезди. Може да се прочетат. - Ама имало невидими звезди. Казват астролозите друг принцип: "Туй, което мога да схвана със съзнанието си, то оживява в мене." Сърцето трябва да оживее в мене, да го чувствуваме като живо. Вие познавате един човек, ако се образува една връзка между вас. Наричам хармонична връзка тази, като те срещне един човек, да му е приятно, че те е срещнал и тебе да ти е приятно. Твоето сърце малко се свие и неговото сърце се свие. Като се срещнете, вашият ум трябва да бъде отворен, вашето сърце трябва да бъде отворено и вашата воля трябва да бъде отворена. Трябва да има Божествена връзка. Връзка трябва да има. Няма ли тази връзка, хората остават винаги чужди едни на други. Казвате: "Не ме обича този човек." Думата "не ме обича" не я разбира. Не я казвайте. Някой човек не ме обича, друг иде в къщата, понеже има хубава дъщеря. Или идва, защото жена му е красива; той е богат и няма доверие. "Той не ме обича, казва, може да задигне нещо." Или отивам като човек, който проси. Той не иска да го безпокоя. Всякога, когато хората очакват да занесеш нещо, ти си добре дошъл. Следователно бъдете хора със запалени свещи. Свещта ви да гори. Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте разтревожен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Ако искате едно свещено правило: стой в гората, ходи, оплаквай се, ходи между камъните. Когато умът ти е спокоен, сърцето ти свободно, иди при приятеля, хвани го за ръката и ти ще бъдеш добре дошъл. Сега искам всички да влезем при Бога, ще отидем с любов, със знание, със свобода. Бог такива обича. Умът да е готов да възприеме Божието знание. Да идем при Бога с отворени сърца, да възприемем Неговата Любов. Да отидем при Бога с отворени умове, да възприемем Неговата Мъдрост. Да ида при Бога с моята воля, готов да изпълня това, което Той иска, да извършим волята Му. Казвам: Тогава ще бъдем свободни. Не се ограничавайте. Защото някой път констатирам, че има големи ограничения. Естествено между нас трябва да съществуват ограничения, много естествени ограничения, наслоени от хиляди поколения. Гледайте да се освободите от ограниченията. Поддържайте Божественото. Защото, ако Бог е на ваша страна, всички врати ще се отворят. Ако ви обичат, добре е; ако не ви обичат, пак е добре. Ако ви почитат, добре; ако не ви почитат, пак е добре. Не мислете, че аз казвам, че не може, но същевременно, като ти е неприятно, разсъждаваш, отдели неприятността като нещо обективно, разглеждай я отделно от тебе, не се солидаризирай, отдели я, разглеждай я спокойно.

Та казвам: В новия живот трябва да се създадат нови условия. Светът само по този начин може да се подобри. Ако всички бяхте готови, сега щеше да дойде спасението, освобождението на целия свят, но хората не са готови. Ако днес се даде богатство на хората, ако днес се даде свобода на хората, те не са готови да служат на Бога. Всеки иска да ги вземе за себе си, както той иска. Нали Бог ги е създал и Бог ги е оставил на Провидението, да носят своите последствия. Как ще се поправи светът? Този път, по който вървим, само така може да се поправи светът. Имаме правила за един щастлив дом; как да се раждат деца, имаме правила. Каква религия трябва да има в света? Тя трябва да бъде религия на любовта, на знание без заблуждение, религия на свободата. Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да ги считаме творение на Бога, в които Бог работи. Един народ е подигнат, но всички народи с времето ще се подигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Големи заложби има за бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще бъде път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога, То е външната страна. В Бога има друга страна, за която хората нищо не знаят. Тази страна сега хората изучават. Хората не бяха се научили да жертвуват всичко за Бога. Сега се учат на това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота.

Втора съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1932 г., понеделник, 5 ч. София, Изгрев

*Забележка: Думи за поправка - неясни са. Някои, които се подразбират от израза и ги нямаше са заградени и потъмнени.
*дряхнал - (книж. остар.) отпаднал, немощен, слаб, грохнал
*opulence - книж. изобилие, богатство, разкош

Три пътя

2026-01-10T15:02:35Z

Донка: /* ТРИ ПЪТЯ */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Видяхме славата]]

==ТРИ ПЪТЯ==

Добрата молитва

91 Псалом

Пътят на живота

Отче наш

Молитвата на Царството

Ще чета Втора глава от Евангелието на Матея.

"Духът Божи"

Има три пътя, по които човек може да се добере до онова, което търси. Докато намери тия, трите пътя, има един подготвителен период. В миналото той е бил дълъг, не е така лесно човек да намери истината. Както не е лесно човек да забогатее, както не е лесно човек да стане учен, както не е лесно човек да бъде силен. Лесно се говори, но истинските придобивки само дългото време ще внесе в човешката душа. Може би някои, които не сте възпитани, имате понятията на ония царски синове, които чакат да вземат трона да управляват. Или както богатите синове чакат баща си да замине за другия свят и да вземат богатството. По някой път и религиозните хора очакват. Вярно е, но то не е един естествен път. Аз го наричам този път, както се е проявил досега, не е път на истината, патологически път е. Да чакаш ти да умре баща ти и да вземеш парите, това е патология. Трябва да дойдем до положението, синът не трябва да чака баща му да умре и да вземе парите, ами трябва да се стегне и да работи. Сега думата работа е свещена. Без работа никой не може да се подигне. Работата е свещеното, което Бог е дал на душата и човек трябва да се научи да работи, и всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят. Първоначално всички същества, които са дошли на земята, са били крайно инертни. Живите организми, млекопитающите са били крайно инертни или туй, което ние наричаме мързел. После трябва да се подготви човешкият ум, трябва да се подготви човешкото сърце, трябва да се подготви и самият живот или човешката воля. Под думата воля, както се разбира, като че тя разваля сърцето. Волята иска да постигне това, което желаеш и мислиш. Воля е туй, което желаеш и мислиш, да го постигнеш, то е воля. Когато ти мислиш, когато ти желаеш и чувствуваш нещо и искаш да го постигнеш, ти имаш воля. Щом чувствуваш право и щом мислиш право, няма какво да питаш имаш ли време, нямаш ли време? - Щом мислиш, щом имаш условия да мислиш, щом чувствуваш, щом имаш условия да чувствуваш, имаш вече условия да постигнеш. Туй постижение няма да бъде като да махнеш с ръка. Ти нямаш защо да махаш ръка като Мойсея. Той като махна с тоягата си, отвори се Червеното море. Цялата нощ духа вятър и започнаха да минават, но все таки и евреите трябваше да работят. С махането Мойсей не можеше да пренесе евреите от единия край на другия. Можеше Мойсей с тоягата да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави. Казват: "Защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия да отидат евреите." Но все таки, с каквото и да е превозно средство, с трен или с друго нещо, все трябваше да минат, те не можеха да минат изведнъж, але пасе няма. Както е на френски този знак але, ал, първата буква "а", може да означава началото на движението. Ти може да вземеш първата крачка, но трябва да се движиш напред. Първата гласна буква, тя е разумното в движението, "а"-то е разумното в света. Ти първата буква можеш да произнесеш, когато започваш да се движиш правилно. Ти започваш с първата буква. Тази буква в еврейския език е съгласна. Алеф в еврейски е съгласна, а в модерните езици е гласна. Алефът едно време не е знаел да говори. Сега е проговорил, учен е станал. Алефът едно време слуга е бил, мълчал, сега като се е научил, в западните народи започнал да говори лекции държи.

Та казвам: Големите спънки, всичките спънки са в чувствата на хората. Там всичките са се възпитавали. Именно трябва да разбирате дълбочината на вашето сърце. Чрез туй правилното разбиране има възможност всякога човек да се спре в пътя. В миналото много ученици са се спъвали. При Христа 72 ученици са се спънали. Само едно число от 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега, този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познаваш, е най-лесен, ако не го познаваш, е най-труден, в който някога можеш да влезеш, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с драки, най-малкото помръдване, ако не си внимателен, някоя драка ще те закачи. Като вървиш непреривно по пътя, дрехи няма да останат. Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия, понеже, да кажем, вие седите и ако вие сте гладни, ако вие сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума ви. Някой проповядва истината, ти си жаден.

Водата седи в ума ти. Проповядват за истината, за Бога, но в ума ти седи хлябът. Хлябът има за цел да нахрани човека.

Някой път, щом се наядеш, преядеш, казваш: "Чакай малко да се смели храната, да съм разположен, да разбирам истината." Когато е гладен - лошо, когато е преситен - пак лошо. Има едно положение, трябва до някъде да е сит човек, но има един глад, трябва да дойде гладът за знанието. Три глада съществуват в света, които трябва да дойдат във вас: глад за любов, глад за знание, глад за свобода; глад, че като те напече този глад, да не може да си намериш място. Както някой път, когато те боли кракът, упражняваш се. Ти казваш: "Кой ще ходи за гимнастики, вече съм възрастен човек, децата да ги правят", но като те хване болест, въртиш се на леглото, лягаш, ставаш, дигаш си ръцете нагоре-надолу, хващаш се за корема и така нататък, това е гимнастика, клякане на една страна, на друга страна. Легне на гърба, на корема, обърне се на лявата страна, на дясната страна. Цялата нощ прави гимнастически упражнения, и то от най-хубавите. Казваш: "Не можах тази вечер да спя." Защо? - От гимнастика. Та помнете едно нещо:

ПРИРОДАТА Е ТОЛКОЗ УМНА. ТЯ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИ СВОБОДЕН НИКОГА ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ ЕДИН НЕИН ПРОЕКТ. ТЯ МОЖЕ КАТО МАЙКА ДА ОТСТЪПИ НЯКЪДЕ, ВИЕ МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с лихвите да платите четирикратно. И втори път ще знаете, че с нея вземане-даване как да е не може, аржан конте(налични пари, в брой).

Ще изплатиш, за да бъдеш един почтен платец. Вие може да мислите, че може и другояче. "Бог е Любов", казвате. Той е любов за разумните, Той е всемъдър, пак за разумните, Той дава свобода на разумните. Онези, които не са разумни, тогава Господ има друго едно лице за тях. Които не следват тия, трите пътя, Бог показва другото лице. Мисля, че другото лице на Господа всички го познавате. Няма някой от вас, който да не познава туй, което наричат съдба, болести и страдания, това е другото лице на Бога. Господ като изпрати пророка, казва: "Ще идеш да изпълниш волята Ми, тъй както съм казал. Да не се поколебаеш с ума си, да не правиш зло, ще те смутя и ще Ме видиш такъв, какъвто не съм, нищо не можеш да свършиш."

После, вие трябва да имате една ясна вътрешна представа за Бога. То е едно правило, тъй както трябва да имате ясно понятие за слънцето, отдето животът произтича. Или трябва да имате ясна представа за земята, на която живеете. Или трябва да имате ясна представа за въздуха, който дишате. Човек трябва да има една вътрешна ясна представа в съзнанието си, не да определяш какво нещо е Бог. Всяко определение е физическо на формата на Бога. Бог се проявява във форма. Той се проявява и в съдържанието на нещата. Съпоставянето, образуването на формата, то е вече интелигентност, съдържанието е смисълът, но Бог е повече от това. Сега това са въпроси, които сте проучвали. Това са въпроси, за които цели томове са написани, няма какво да се говори - форма, съдържание и смисъл. Върху тях няма какво да се спирам. Красивата мома, хубостта, това е красивата мома. Вие знаете какво влияние упражнява красивата мома. Няма някой от вас, който от младини досега, като види красиво, да не се влияе от него, всеки иска да бъде красив. Има нещо привлекателно в онази красива мома, има нещо много красиво в оня, красивия момък. След туй е съдържанието, силата, която е в този момък. Онази, силната, красивата мома, която всичко прави, най-после умната мома, интелигентната във всичките постъпки така постъпва, че тебе ти е приятно. Има нещо в говора, в постъпките, в начина, в маниерите, приятно ти е. Има някоя мома, като дойде вкъщи, ти желаеш все така да идва. Така да весели всичките хора. Тя даже може да ги накара всички да бъдат весели. Казвам сега три неща. Предстои пред вас да бъдете господари на формата - върху материята да бъдете господари, да можете да си служите с нея. Да бъдете господари върху силата, която притежавате, върху себе си, да бъдете господари на вашите мисли. Трябва да бъдете господари, да имате туй, Божественото.

Тепърва трябва да влезете в Божествената школа; тъй както сте учили досега, то е само приготовление. Вие от хиляди години сте били в подготвителната школа, предисловие е това, а сега трябва да учите. Във вас има понятие, че много работи знаете. Знаете много работи. Вие в сравнение с животните сте божества, но в сравнение с ония, по-горните същества, по отношение на тях вие сте в положението на животните, както животните са спрямо вас. Ние казваме, че някой човек е силен. В какво седи силата? - Може да дигне 100 килограма, 200 килограма. Що са 200 килограма? - Една машина може да дигне 10-100 тона. Не зная дали с една машина можете да дигнете 100 тона, но мисля, че може. Даже в умствено отношение тия, напредналите същества имат сила, че на ръката си едно такова същество може да хване земята, да я дигне като топка, да я хвърли в пространството. Аз може да ви кажа, че нашата земя се върти по единствената причина, че тия напреднали същества си играят с нея. Всяко същество я вземе, хвърли я, тя върви. Хване я друго, хвърли я, всички същества си играят в пространството и тя върви.

Аз така обяснявам, баш не е така. Но да ви говоря нагледно, колко е тя играчка. Те я хвърлят като една игра, както децата чертаят кръг и хвърлят топката, така те са се наредили и играят с нас. Техните игри ние наричаме разумен свят. Ако вземете в буквален смисъл, вие ще се спънете, то не е вярно. Когато казвам, че човек всичко може, то е в даден случай, в даден кръг, в дадени условия той знае всичко. Той знае всичко по математика, има известни задачи, които математиците не знаят. За пример вие имате една дроб. Нали сте учили в аритметиката дроби. 1/2 - дроб е това, но то е много общо казано -1/2. Да допуснем, една много хубава ябълка, която тежи един килограм, хайде да не е килограм, поне да е половин килограм. Разрязвате ябълката на две части, имате 2/2, но тия две части не са еднакви. Тази страна, която е печена на слънце, е по-сочна и по-сладка, отколкото онази, която не е печена. Ако аз ви дам печената част, вие мислите ли, че разбирате дробите? - Вие като погледнете, че другата част е по-добра, значи двете половинки не са равни. Или имате 1/4, 1/5 и т. н. Нали можете да разделяте единицата. Или когато единицата от известна способност или известно чувство функционира, в даден случай в малко количество те се различават. Зависи с каква способност те функционират. Ако ти се самонаблюдаваш или някого наблюдаваш, казваш спрямо кого не постъпваш право, това не е наука по следната причина: яйцето може да бъде всякога прясно, питам, това наука ли е? Прясно трябва да бъде яйцето. Трябва да бъде прясно, ако го ядеш, но ако туриш яйцето под квачката, то ще се измъти. Яйцето трябва да се развали. Съвършено да се развали. Ако не се развали, не може да се измъти. По някой път вие питате. Много ваши работи трябва да се измътят. Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има. Много пъти децата в село обичат захар. Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета. Не бутай яйцето под квачката, остави го да се измъти, не го давай на бакалина. Ти като дадеш веднъж размътеното яйце, втори път бакалинът няма да го вземе яйцето. Като го занесеш втори път, той го тури на слънцето и казва: "От квачката си взел това яйце."

Това са сравнения, аналогии, които са потребни. Трябва да ги преведем. За да разберем вътрешния наш живот, трябва едно вътрешно разбиране. За пример вие искате да станете богати. Имате идеята, че сте богати или може да имате идеята, че имате знания. Какво от това, че знаете дотолкоз, доколкото богатството можете да го употребите в живота отвън; дотолкоз, доколкото можете да употребите знанието отвън; и любовта, която можете да употребите - любовта трябва да се употреби като сила. Ако вие не можете да турите любовта в работа, защото, като дойде любовта, вие трябва да и станете слуга, не станете ли слуги на любовта, тя господари не иска и си заминава. Дойде ли знанието, ти трябва да станеш слуга, ще учиш, ще вземеш книгата, ще учиш, ще бъдеш слуга на знанието! Дойде ли свободата, и там ще ходиш. Ти като не си свободен, букаи има в затвора. Сменят ти букаите - горе по планините ще ходиш на свобода. Казвам: Трябва всички свободни да бъдете във вашите чувства, трябва да бъдете всички свободни във вашите мисли и трябва всички да бъдете свободни във вашите постъпки. Това са елементи, на които трябва да разчитате през целия ваш живот. Аз имам ред наблюдения. Идва при мене едно бедно момиче, 10-12-годишно, иска помощ от мене. Аз нямам нищо в джоба си, зная начина, по който мога да помогна. То е възпитано по съвсем друг начин. От благородно семейство е, но осиромашели. Казвам на това малко момиче: Ще идеш, ще целунеш онзи господин, ще го прегърнеш и твоите работи ще се уредят. То се стъписа. Казва: "Майка ми ме е възпитавала, как не те е срам да поискаш от мен това." Казвам: Ти просиш, ще идеш, ще целунеш еди-кого си, ще се уреди работата. Тя не иска да го целуне, не иска да го прегърне. Казвам: Тогава работите ти няма да се уредят. Ако тя иде и целуне, и прегърне този човек, работите й ще се уредят. Аз и говоря истината. Може да го целуне, може да го прегърне. Той може да й удари и две плесници, но този човек е дошъл до едно положение, той е нещастен, той е един богат човек и няма кой да го обича. Започнало да копнее сърцето му. Гледа в дома си, все теглят пари, слугите теглят, копнее някой да го обича. Казвам: Иди занеси този лъч в неговата душа. Този човек ще се отвори и Бог чрез него ще ти даде всичко, затова Бог го е приготвил. Мнозина от вас казвате: "Как Господ ще ни помогне?" Намерете някой нещастен богат човек, целунете го, прегърнете го, кажете му една блага дума и той ще ви помогне. Но вие философствувате и казвате: "Време ли е? Дали е волята Божия? Дали е това, дали е онова?"

Ние ще закъснеем. Да идем сега на упражненията, после може - пак на работа. Да изговорим тази формула: "Пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата са пътищата на Божията слава."

(След като направихме гимнастическите упражнения, Учителят продължи в салона.)

Сега изискват се няколко елементарни работи, които никак не трябва да ги изпущате от ума си. Когато един ученик смята, не трябва да изпуша от предвид елементарните работи на аритметиката и математиката. Ако той не тури знак "-"(минус) или "+" (плюс), тогава няма да знаеш какво трябва да правиш. Трябва да туриш всичките знаци. Много пъти набожните хора пропущат знаците. Ще туриш знака "-", "+", " =" (равенство), после има и методи в смятането. Сега ще преведем. Най-първо във вашия ум, във вас седи идеята. Кога най-после трябваше да бъдете добри. На колко милиона години трябва да ви дойде тази идея в главата. Вие искате да станете учени хора. То е процес непреривен. Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно тебе трябва да ти е приятно за туй, малкото, което придобиваш - живот, знание, свобода, се придобиват по капчица. Виждам в природата този закон, човек малък, после придобива, расте, физически расте. След като спре човек физическия ръст, започва чувствено да расте. Дойде до едно място, спре, започне ума ни да расте. Знаем три етапа на растене. Някой път спре и мисълта. На някои хора спре мисълта и не знаят какво да правят. Върнеш се назад. Старият човек не може да разбира. Той наместо да разбира, се смалява.Старият човек като се върне обратно, в тялото започва да се смалява, смалява и като се смали, заминава на разходка, качи се на автомобила и заминава за невидимия свят. В това заминаване той се развива. Онези, които остават, плачат подир него, за неговите домашни това показва, че той живее в духовния свят. В духовния свят има изобилно вода. Той за да покаже, че е там, живите плачат за него. По малко сълзи пращат подарък. От сълзите на този свят, ако той останеше да живее с тия сълзи, неговата работа е свършена. Той не може да напредва само с тях. Светът е богат с вода. Това са символи. Понеже вие искате да съградите, представете си, че у вас има желание да съградите хубава къща. Вие трябва да изучавате основните правила на градежа, да изберете материала, грубия материал, дървения материал, мобилировката - всичко туй трябва да го имате, ако искате да живеете добре. После план ще имате за прозорците, за вратите, всичко туй ще се нареди. Някои може да кажете: "Нямам къща къде да живея." Само простият човек може така да мисли. Човек, който се занимава с любовта, той трябва да бъде много учен човек. Като дойдеш до любовта, с всичкото учение, което имате, ще считаш, че нищо не знаеш. Любовта като дойде, носи най-голямото знание със себе си. Тя като те погледне, мислиш, че много знаеш. Тя ще ти даде трудна задача, ще види, че не можеш да я разрешиш. За пример учен си, свършил си два факултета, даде ти простата задача: имаш дете - не те слуша, не се подчинява. Учен човек си, а не можеш да я разрешиш. Много работи знаеш, една проста задача - с едно дете не можеш да се справиш. Една задача е това дете. Вземете един от вас - едно парче по музика гледате, гледате, не '''[можете]''' да се справите с него. Музикантът като види, лесна работа е. И без много упражнения свири човекът. Казвам: Животът е едно класическо парче, което трябва да свирите. Трябва да знаете основния закон. Сега казвате: Оставете, то ще се промисли." Под думата "промисъл" ние разбираме дадените условия, при които човешкият ум или човешкото сърце, или човешката воля може да се развива. Това са условия, това е Божественият Промисъл. В дадения случай съзнанието на Бога е будно. Дали ти вършиш Неговата воля или не, Той не се разправя. Тогава, като види, че се учиш - трябват ти условия, ако не се учиш, Той те оставя да носиш последствията на твоето неучене. Ти ще страдаш - докога? Докато се научиш да използуваш условията.

Сега за пример търпението не е лесна работа. За пример тебе са ти казали една лоша дума и ти мислиш, че с туй са накърнили твоето достойнство, то е външно, донякъде отвън може да е така. Но ако ти сам изгубиш равновесие, вътре се смутиш, тогава в невидимия свят знаят, че ти си един слаб човек. Ти казваш, че имаш вяра в Бога, казваш, че Го обичаш, но заради една малка работа ти се смутиш, разсърдиш се, станеш каприциозен, сърдиш се целия ден. Щом Господ те види, казва: "Едно невежо дете и нищо не разбира." Сега не вземайте лично. Вие ще се абстрахирате от вашата личност. Вашата личност е за вас. Личността на човека остава една собственост на човека. В даден случай, ако ти чувствуваш радост, ти съзнаваш своята радост. Радостта е за тебе. И друг може да се радва. Скърбиш, то е една личност, но ти като скърбиш, и ближните около тебе, и те скърбят. - "Защо аз ще скърбя!" - То е друг въпрос. Защо скърбиш? - Защото не се радваш. Защо се радваш? -Защото не скърбиш. "Минус" - това е скръб, "плюс" - това е радост. Минус, това е скръб, един незавършен процес, плюс, това е радост, един завършен процес. Минусът, това е един капитал, който е складиран. При радостта имате завършен процес. Изваден е сокът. Един плод, то е вече плюс. Един цвят, то е минус. В света вие се ползувате от обонянието, като пчелиците, които изваждат сладчината от цветята, те усещат аромата. Туй, което за човека не е полезно, за пчелите е полезно. Те изваждат нещо от цветята. Съществуват в природата известни признаци. Щом ти се безпокоиш - имаш минус. Какво трябва да правиш? Ще туриш своята воля, тази линия, то е едно движение към Бога. Туй движение е човешко, минусът е човешко движение. Ти имаш стремеж да имаш богатство, да имаш... То е един минус, понеже всички знаят, мнозина го знаят, следователно, ти като забогатееш, друг ще дойде и ще ти вземе богатството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение. Този плюс, втората линия, която отива към общия център на Битието, ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да * (в ръкописа думата не се чете) живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да '''[взема]''', за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно от любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито на майката към детето, нито на любовта на детето към бащата. Ти обичаш баща си, но ти бъркаш в джоба. Ние бъркаме в джоба, ние обичаме Бога заради крушките, ябълките, за дрешките. Ние не сме дошли до онова велико разбиране. Има едно друго отношение към Бога. Защото Бог е направил света заради нас и всичко, каквото е направено за ядене, за пиене, всичко е вложено за нас. Ние като не разбираме Божия закон, правим скандали вътре в дома. Учените хора правят скандали, културните хора правят скандали, религиозните хора правят скандали, няма човек, който да не прави скандали, и ангелите правят скандали, даже и боговете направиха голям скандал. Една трета се наместиха на земята и по някой път шарят ги на общо основание. Някой път са много умни. Ние сме дошли и тяхното царство на изобилие и ни налагат. Казват: "Между ангели живеете." Вие казвате: "Между ангелите искам да живея." И сега живеете между ангели. Сега да оставим, да дойдем до същественото. Аз не искам да се занимаваме за онова, което е за бъдещето. Малкото дете не обръща внимание на малкото момиче. То е на 5 години и ако вие му внушавате, че то трябва да се жени, вие ще го осакатите. То нищо не трябва да знае за женитбата. Ти внушиш ли на туй момиче, че то трябва да се жени, от сега го поощряваш. Някой поощряват и казват: "Ти трябва да станеш свят човек." Не поощрявайте това. Светостта е за светиите. Светостта не е за децата. За децата е чистотата.

Ти на детето ще разправяш за любов. Аз като говоря някой път за любовта, вие разбирате все такива работи. Аз бих ви обяснил, но не искам, ще бъда крайно прозаичен, по някой път мене ми е неприятно, когато лансирам една идея, когато имам едно разбиране, а вие разбирате друго. Тъй както хората живеят на земята, те се намират в крайно заблуждение, което дошло от грехопадането насам. Връзките между хората са неестествени. Целият съвременен строй е обоснован на неестествени връзки, вследствие на това ние виждаме резултатите какви са. Трябва най-първо да се възстановят естествените връзки, не трябва да си правим илюзии, най-първо трябва да се образуват ония, естествените връзки. Когато говорим за истината, имам предвид да направим една връзка, да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата, че за нищо в света да не я размените. Когато говоря за любовта, връзка трябва да се направи. Като дойдеш до любовта, ще знаеш едно нещо: трябва слуга да станеш, не господар. Ако ти не можеш да станеш слуга, ти любовта никога не можеш да намериш. Кракът ти пред вратата й не може да стъпи. С милиони години може да минат. Ти може много сълзи да пролееш, но ако си господар, отдалеч ще дойде любовта. Туй трябва да го знаете, пък ако не вярвате, ще се уверите. Аз съм се уверил в това. Аз го проверих 101 на 100. Пак ако не вярвате, радвам се. Хора, които не вярват, ще имат един ден да опитат знанието, което имат. Ще опитат и ще видите, че и вие ще станете слуга. Ако станете слуга, добре. Вие искате да станете слуга, искате да намерите някой да ви обича, да заповядвате на любовта. В любовта господарството абсолютно е изключено. Единствената сила, която господствува, е любовта. Тя господствува. Но тя като те види, че си голям господар, тя ще те натовари, ще ти даде, колкото искаш.

Сега да остане идеята - служи не с пари. Служи не със залъгалки, но да служиш на онзи, когото обичаш! Този, на когото слугуваш, Той ще те направи безсмъртен, това значи да слугуваш. Онзи, на когото слугуваш, ти при Него ще станеш учен човек, безсмъртен, богат. Ако слугуваш, ще придобиеш всичко. Ако не Му слугуваш, ще бъдеш най-бедният човек в света и най-нещастният човек в света.

Няма изключение. Аз не говоря за слугуването, както вие служите. Има два вида слугуване: едно по закон - искаш - не искаш, ще слугуваш. Аз говоря за доброволното слугуване. Тази идея трябва да остане основна, за да може да добиете знанието. Вие искате да бъдете щастливи. Има три неща, които ви трябват. Ние може да ви направим още днес щастливи. Много проста наука е. Тя е тъй проста, както лекарят дойде, треска имаш, даде ти 30 грама хинин, 30 грама рициново. Направи две-три изпотявания. Реално е, който знае, а който не знае, тресе го. Като мине треската, наяде се хубаво, пак го тресе. Някой път отива 5-6 месеца, някой път има 3 години такива трески. Не храни треската. Треската я е страх от глада. Гладуването е ефикасен начин за лекуване. Хубаво е за много силните хора. Слабите хора не трябва много да ядат. Не ставайте лакоми. И в знанието не туряйте в ума си повече знание, отколкото можеш да носиш. Не туряй в сърцето си повече любов, отколкото можеш да носиш. Вие носили ли сте любовта на гърба си. Всички сте хора, които страдате все от любов. Някой от любов страда, някой за любов страда. Аз съм гледал стари баби, набръчкано лицето, като се погледне, поклати глава и казва: "Каква бях едно време", въздъхне си. Казвам: Бабо, какво каза? - "Синко, помислих си за баща си, за майка си." Залъгва ме. Не иска да каже. Аз я попитах: Не искаш ли, бабо, да станеш млада мома? Тя се поусмихна: "Чул те Господ." - Като станеш млада, какво ще правиш? Кипри се тя. Ние не трябва да остаряваме. Ние трябва да се освободим от остаряването, от '''[дряхлостта]'''. Това са анормален живот. Който иска, да се освободи чрез закона на внушението. Ти започваш да казваш: "Ще остарея, ще остарея"и като кажеш 10 пъти или 100 пъти, остаряваш. Всеки един от вас може да се подмлади. Най-първо да е будно съзнанието ти и всяка сутрин до 10 часа да казваш 10 пъти: "Ще се подмладя." От 10 -12 пъти да казваш: "Аз ще се подмладя." Ти си кажеш: "Я се подмладя, я не." Не, аз ще се подмладя, нищо повече. Може да кажеш: "Дано стане." Че нека да не стане. Че не станало, какво от това? - Някой път трябва да се радвате, че нещата не стават. Ти дадеш дума на някой момък и не става, не се ожениш. Мислиш, че това е нещастие. То може да е едно благо. Че в какво вие разбирате женитбата. Казваш: "Да бях се оженила заради него." Женитбата не е физически акт, но духовен. Ти щом кажеш, че "Аз ще се женя за някого", ти си се оженила вече. Ти като идеш в духовния свят, женен си. Като идеш в духовния свят, ще те посрещне твоята възлюбена, на която си дал дума в този свят да се ожениш, и не си се оженил. Тази, първата, на която ти си обещал да се ожениш, ако ти заминеш по-рано, ти ще я посрещаш. Ако тя замине по-рано, тя ще те посреща. Казвам, една връзка - дума дадена, помнете, никога не се разваля. Думите са велика сила. Казана дума, тя не се разваля. Казано е: "За всяка празна реч ответ ще давате." Когато кажеш: "Аз те обичам", отиде вече, ти си вързан. В този свят и в другия свят и 100 чифта цървули да съдереш, не можеш да се отървеш. В този свят свободен, но в другия свят туй, което си казал, ще става. Сега туй го знайте в този свят. Мислиш, че си свободен. Но като влезеш в другия свят, виждаш, че не си се освободил. Трябва да се радваме, че е така. За всяко нещо, което си казал, то ще бъде. Там е хубавото. Казвате: "Страшно." Не е страшно, трябва да благодарим на Бога, че е така. Всяка добра дума, която ти си казал, може да не я използуваш, но тя ще дойде като благо. Една добра мисъл, проектирана в твоя ум, едно добро желание, проектирано в твоето сърце, или една постъпка направена, никога не остава без последствие, туй трябва да го знаете. То е един закон, върху който вие градите вашите блага. Онзи, който е казал, че те обича, и ти, който си казал, че го обичаш, свършена работа е вече туй, което двамата сте казали, щом двама души казват, че се обичат, и Бог е там, хората на земята може да го развалят, но то остава неразвалено. Щом единият е казал: "Аз те обичам" и другият е казал: "Аз те обичам", и Господ е там, Той е направил тази връзка. Щом двамата кажат, че се обичат. Сега как ще градите вие живота си? - Сега баща ти и майка ти казват, че този момък тебе те обича. Такава философия няма! Туй, което човек само каже, то важи. Туй, което другите хора казват, то важи за тях. Следователно, каквото другите хора говорят за мене, то важи за тях. Но каквото аз говоря за себе си, то е важно. Когато се съберат двама, и двамата са добри, единият каже: "Ти си добър човек" и другият каже: "Ти си добър човек", Бог е там. Съберат се двамата. Подайте си ръката. Какво значи ръка? - Човешката ръка съдържа всичките ония сили, чрез които в даден случай разполагате. Вие имате всичкото богатство, но не знаете как функционира. Някой път вие сте тъжен и скръбен. По някой път на моето сърце, като помахам с малкото пръстче, става радостно. И вие можете. Нали на една млада мома, като турите златен пръстен, веднага ще се зарадва. Защо? -Тя разбира смисъла на пръстена. Ръката е първата книга. Как трябва да поставиш ръката си? Вие правили ли сте опит с вашата ръка? - Аз не искам да разкривам тайната, но вие правили ли сте упражнение, да турите ръката на коляното, да я турите на хълбока, да я турите на рамото, да я турите отстрани на главата, да я турите отгоре на главата или отпреде. Тази ръка в дадения случай, тя произвежда известно влияние върху вас. Ако вие може да вярвате в тия скрити сили на човешката ръка, веднага разумният, невидимият свят ще бъде на ваша страна, но вие не вярвате във вашата ръка. По някой път не се харесвате. Вие мислите за пръстите, искате хората да ви обичат. Пръстите са заради вас. Вие трябва да обичате тия пръсти. Ако тия пръсти са чрезмерно развити в основата ви, вие сте човек, който обичате да ядете и да пиете, и за себе си да мислите. Ако пръстите ви са заострени накрая, изхлузвате се като шаран и както обещаете, като риба се изхлузвате. Обещавате много, но на 100 обещания едва изпълните някое. Ако всичките пръсти на ръката са заострени, то не е добър знак. Слънчевият ти пръст не трябва да бъде заострен. Този, първият пръст, показалецът, може да е заострен. То е на висок връх и има право да е заострен, но този, средният няма право да бъде заострен, той трябва да бъде тъпичък. Този, първият може да е заострен, той може да стане шило, той шие, но задницата на шилото няма право да е заострена. Първият пръст е шило, а средният пръст е задница. Той трябва да бъде тъп, за да може първият да върви, право да шие. Защото, ако и двата са остри, тази работа не върви. Сега това са научни данни. И в природата е така. Всеки един пръст е един проводник на една сила в природата, която функционира чрез твоя ум: ако ти знаеш да избереш времето, ти може да проектираш своята мисъл. Нали сте видели, простият човек седи така, не знае, върти се с първия пръст, после с лявата ръка, тури ръцете на кръст, мръдне с едната ръка, каже "хм". Вземете пример от тях. Ти казваш: "Дали Господ ще ме послуша." Щом ти обичаш Бога, щом обичаш знанието, което Той ви дава, щом обичаш свободата, която Той ти дава, Той всякога е на твоята страна, ще те слуша. Щом ти искаш да бъдеш господар на любовта Му, щом ти искаш да бъдеш господар на знанието Му, щом ти искаш да бъдеш господар на свободата Му, Той такива господари ги праща надолу Господ най-малко се интересува за господарите. Ако има нещо, за което Господ да не се интересува, то е за господарите. Той в 350 милиона години едва Му минала една мисъл за господаря. За бедните, за страдащите всеки ден мисли и те нямат нужда.

Сега аз ви говоря за идеята. Тя, идеята, е хубава. За да бъдеш господар, то значи да знаеш ония закони, по които любовта ще бъде на твоята страна. Тя като дойде, ти да бъдеш господар. Ти слуга като си, ще бъдеш господар. Ако ти влезеш в един дом с любов, ако ти влезеш в един дом със знанието, ако ти влезеш със свободата на истината, ти в този дом ще бъдеш слуга, те ще бъдат господари. Всички ще се допитват до тебе. Разболял се някой, казват: "Стояне", ако Стоян ти е името. И Стоян знае. Започват да градят къща, дойдат донякъде, ще се питат. Дойде време за любов, навсякъде все ще питат, всичко Стоян разбира. И каквото каже, всички го обичат - и господарката, и господарят, и господарчетата. Всички наоколо Стояна са. Жената е от високо произхождение. И в сърцето на Стояна царува любовта. В ума на Стояна царува знанието и в неговата воля царува свободата.

Ще си създадем една идея за Бога, нова идея. Тук по някой път казвате: "Каква нова идея?" Тъй както младата мома, като минава някой момък - най-първо не се интересува, носи шапка, обуща, не я интересува. Един ден, виждаш, тя погледне, друго мнение има заради него. По едно време го следи, нещо ново вижда, нещо хубаво. Тя казва: "Едно време беше простак, невежа, от ниско произхождение", сега вижда, че бил даровит, че бил талантлив, поет и такъв става. Тя като започне да мисли, тия мисли на младата мома правят хората гениални, талантливи. Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома. Поетът е поет, някоя млада мома го е направила поет. Ако някой човек има да ви обича, той ще стане гениален. И майката е станала майка, защото детето я направило майка, ако детето не е, майка не става. Чудни са хората. Едно дете ще те направи майка, то казва: "Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш." Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка, щом детето не те обича, ти никаква майка не си. Ти поет за да станеш, трябва да те обича момата. Този поет за нея пише. Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича. Цяла нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум. Той ще каже - за народа, за Бога. Той на другите може да говори така, но не и на мене. Аз наричам: Това са сродни души. Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш, то е сродната ти душа, туй трябва да го знаете. Ти като си излязъл от небето, си излязъл с тази двойна душа, която те подкрепя и е тил в твоя живот, тя е Божествен тил. Ти прогресираш, понеже тя върви и в училището, и в страданията, и в тъмница, и в беднотия, навсякъде върви с тебе, никъде не те оставя. Където и да си, и до смърт като дойдеш, тя казва: "Не бой се, ще те освободя." Тя е в сила да те освободи от всичките страдания, това е истината, която вие не знаете. За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплоти на земята. Такива души се въплотяват само 12 пъти в цялото свое развитие на земния живот. Тази душа, която те подкрепя винаги, ти само 12 пъти ще бъдеш с нея и ще живееш на земята. И то ще бъде един живот, за който на човек на ум не е идвало. Дали тук на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е един маг, тя всичко ще измени. Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна, те са всесилните души, мощните души, които работят. Всеки народ си има такива души. Всеки дом си има такива души. Всяко общество - и религиозните общества, и научните общества, си имат такива души. Прогресът в света се дължи на тия, силните, мощните души. По някой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата. Казвам, понеже вие живеете в света, намирате се пред голямо противоречие, радвайте се, има кой да работи заради вас. Вярвайте в Бога, вярвайте в този, който в даден случай може да ви помогне. Този, който ви помага, който мисли заради вас, чрез него Бог ви помага. Може да ви помогне чрез някой, който никога не е мислил заради вас. Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли заради вас.

Най-първо, ще се освободите от противоречията, които съществуват сега. Трябва да се яви едно разположение, вие се дразните, може да направим един опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка. Средният пръст на лявата ръка се допира до палеца на лявата ръка. Като хванете така пръстите, ще кажете: "Чрез Божията Любов всичко се постига." (Три пъти.) "Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига." (Три пъти.)

Вие се намирате в противоречие в живота. Аз не искам да правите нещо невъзможно. Помнете, тия работи са възможни. Трябва да имате една чиста мисъл. Ние не искаме невъзможните неща. Чиста мисъл, чисти желания и чисти постъпки искаме. Имайте предвид, че всичко онова, което ние правим, ние сме развалили живота. Всичко това, което иде, то е право. Младият момък, каквото прави, то е право и младата мома, каквото прави, то е право, ние разваляме нещата. Вие сега вземате един свят отрицателен. Представете си, вие сте баща, дойде един млад момък и целуне дъщеря ви. Вие казвате: "Какво право има той да целува дъщеря ми!" Бащата трябва да намери този момък, да го потупа по гърба и да каже: "Аз много се радвам, благодаря , че ти си целунал дъщеря ми, моите почитания", ами че Бог чрез неговото сърце се е проявил, втори път ще я срещне някой момък, ще я набие, бащата пак се разгневи, казва: "Какво право има той да бие дъщеря ми!" Прати Господ да я целуват - лошо, прати да я набият - пак лошо. Единственото нещо в дадения случай, което бащата иска, е, да кажем, че младият момък изпраща дъщеря му в странство да се учи, даде 200-300 хиляди лева, тогава той ще го срещне, ще благодари. Но когато той дал парите, то е най-малката любов, която вложил в парите. Първия път, като я срещна, я целуна - то е най-голямата любов, втория път, като я наби, то е антитеза на любовта. Той първо я целуна. Казва: "Аз мислех, че ти ще опазиш моята целувка. Ти я опетни." Той й пука главата. Защо й пука главата? - "Защо ти опетни моята целувка? Мислех, ще се подигнеш." Той й пука главата, бащата пак е недоволен. Неразбиране на онзи велик закон в света.

Ти се възмущаваш, че някой те обича. После, когато някой ви обича, изследвай обича ли те той, или ви залъгва. Че ще дойде някой да каже: "Аз много ви обичам." Казвам: Хубаво, аз ще приложа любовта. Аз имам книжки, с които опитвам любовта. Онези, които много ме обичат - тук не съм правил опит, но онези, които са ме обичали в миналото, ще ви кажа какъв опит съм правил. Взема един котел с вода от две кила. Казвам: Плюни в котела. Аз имам книжка, като я туря в котела, ако книжката стане алена, най-хубавия цвят, има любов. Ако книжката остане бяла, няма никаква любов. Някой път освен че не почервенее, но почернее. Казва: "Защо трябва да плюя в котела?" Но по някой път втори опит правя: като плюе в котела, отивам и лекувам хората (с тая вода). Ако оздравеят, обича ме, ако не оздравеят, не ме обича. Това съм правил в миналото. Пък сега, ако дойда със същия котел, вие вече го знаете. Това е алегория. Никой няма право да търгува с любовта. Някой ми казва: "Че ти кого обичаш?" Аз се радвам. Казвате: "Ти еди-кого обичаш." Пък аз виждам, че толкоз не го обичам. За него е вярно, за мене не е вярно. Бих желал да е тъй, както този човек казва, но не е така. Тогава аз се старая да приложа тази любов. Бог е Бог на истината. Ако аз не мога, да дам на душата само да се прояви Бог, защото любовта е проявление на Бога, да Му дам Той да се прояви. Някой път аз може да пострадам за Бога! Светиите не са ли страдали? Всички велики хора са пострадали - то е все от любов към Бога. Ти ще пострадаш много. Ти с любов ще докажеш. Отиваш да воюваш, освобождаваш ги. Пак са неблагодарни. Нищо от това. Онези хора, които освобождават хората, които дават знание, които ги обичат, все остават неразбрани. Че не разбират един свят, си имат основание.

Аз не искам да ви занимавам с туй, защото то не е знание. Тия работи вие даже ги знаете. Но казвам: Ти седиш някой ден, ръцете ти празни, скука те хваща, искаш да те обича някой. Ти ядеш, но защото искаш някой да те обича. Ти печелиш пари, защото искаш някой да те обича. Ти свириш на цигулка, защото искаш някой да те обича. Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой да те обича или от този свят, от където и да е, да те обича някой. Ти за себе си не се обличаш. Ако човек изгуби туй общо положение, той става индиферентен. Преди години аз тук, в България, преди доста време срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла? Един ден виждам тази мома с '''[дряхъл]''' поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома, защо се изменил нейният поглед, защо тя вече така не се облича. Как ще обясните? Така не се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.

Сега аз фиксирам един закон, който работи в природата. Не фиксирам онова, което вие знаете. Туй, което хората знаят, за мене не е съществено. Туй, което хората знаят, това са сенки. Сянката е хубава, но тази сянка се изменя. Между реалността и сенките има едно различие. Сянката може да задоволява твоя ум и да ти прави илюзии, но не може да даде нещо съществено, не може да придаде на твоя ръст. Под нея може да починеш, приятно да ти стане, но тя не може да нахрани. Дървото с плодовете си може да нахрани, но сянката никога самия човек не може да го нахрани. Той казва:" Аз за тебе това ще направя, онова ще направя." Обещанията нищо не дават на човека. Всяко обещание, всяка дума, тя е празна сянка. Но думата, която излиза от тебе като сянка, тя няма реалност. Но има думи, като кажеш, тя се свързва с тебе, тя е като клонче, което израства. Седи свързано с тебе. Тя ще расте, свързана е с тебе. Излиза от тебе и е свързана с тебе. Туй, което е свързано, то е реално; туй, което отлита, то е преходно в света. Има преходни думи. Турците казват: "Бошлаф." У турците според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат. Една жена празна стомна да даде на мъжа си, тя казва: "Аз съм празна за тебе." И затова ги развеждали. Вие ще кажете, че законът бил малко жесток. Не става ли така и в живота? Една мома си представя, че обича един момък. Като се ожени, вижда, че е празна стомната и след една година те се развеждат. Защо се развеждат? Следователно дом не може да се съгради без любов. Дом не може да се съгради без мъдрост и знание. Дом не може да се съгради без истина и свобода. Ако ти не си свободен, ако ти нямаш знание, ако ти нямаш живот, никакъв дом не можеш да съградиш. Ти не може да създадеш в себе си нито здраве, нито обществено положение, нито може да постигнеш някакъв идеал. Тия неща във вас трябва да са свързани. Да ви обясня. Ако туря тия отличителни знаци - когато вие разбирате любовта без противоречия, любов без омраза, знание без заблуждение и свобода без робство, ти да си свободен, нищо в света не е в състояние тебе да те съблазни. Виждаш един човек краде. Да не те съблазнява. Потупай го по рамото - намериш го при касата. Кажи му: "Радвам се, ти имаш нужда." Ти му дай още една торба. Кажи: "Заповядай, торбата има доста." Ако искате, вие може да правите тази маневра. Представете си, че вие сте милиардер, имате на разположение хиляда милиона. Той взел сто хиляди долара. Какво от това, бълха ли ще ви ухапе? Представете си, че взел един милион. Ти кажи: "Ха от мене още десет хиляди." Оберат те 99 милиона, за тебе останат десет милиона. Сиромах ли си? Казваш: "Защо аз ще се залъгвам с такива залъгалки."

Първия път, когато пътувах из Рила, правех екскурзия до Мусала, на връщане през Маричината долина с мене върви един евангелски проповедник. Той с висше образование. Върви и друг един евангелист, който си навехна крака, върви и накуцва. Аз нося хляба, нося и един чадър. Връщаме се по долината на Марица, проповедникът върви след мене, гледам, отгоре слиза една мечка, наближава до нас. Тя се замислила, вече ни наближава, не ни вижда, ние вървим и когато дойдохме, колкото до края на салона от нея, наближаваме, разговаряме се с проповедника. Аз го спрях, казвам: Мечка. Тя мисли нещо, слиза към Марица надолу. Аз тръгнах да й отворя път да мине напред, за да може да мине. Като се отбих, обърнах се, проповедникът помислил, че аз вече бягам, той дето минава, едно дърво се пречупи, той падна на гърба и дигнал краката нагоре. Мечката като го видя, веднага се върна по пътя, по който дойде. Питам проповедника: Ти защо падна? - "Ти - казва - като се обърна, помислих, че ти бягаш, че мечката ме напада и паднах." Казвам една малка шега: Мечка проповедник яде ли? Учени хора не яде. Но и мечката се уплаши и бяга нагоре. Аз се спрях, мене са ми разправяли, че мечка не се връща по пътя, по който е дошла. Аз се спрях и гледах мечката. Като падна проповедникът, гледам, светнаха й очите. Казвам: Слушай , да не плашиш този проповедник, ще му се пукне сърцето. Тя като погледна, се върна назад. "Виж - казва - как бяга мечката нагоре."

Имате една мъчнотия в света. Една мечка е. Може в живота тебе да те посрещне едно голямо изпитание като мечка. Туй изпитание е нещо разумно, то не е случайно. Невидимият свят ти създава една задача. Аз зная, тази мечка за мене разреши един въпрос. Този проповедник не падна пред мечката, той падна на гърба си. Пък другият ми разправя и казва: "Ами ако ни беше нападнала мечката?" Той сега коментира какво щеше да стане. Няма с какво да се борим. Казвам: Щяхме да нахраним тази мечка. Най-после нека изяде един проповедник. Оттам насетне, докато слизахме до село, все виждахме мечка по пътя. Сега това е противоречие. Мечката е много разумно нещо. Човек трябва да бъде с мечката много внимателен.

Тя е много признателна, ако й направиш едно добро, но ако я обидиш, тя е много отмъстителна, никога не забравя. Ако се отнесеш с мечката добре, тя чувствува и мисли. Аз имам много опитности с чувствата и мислите на хората. Ти като минаваш някъде, тя никога няма да излезе да те сплаши.

Но въпросът сега е за успеха в живота. Целият обществен строй и вие се намирате в постоянни пертурбации, някой път ставате неразположени духом. Това са течения които съществуват в едно общество. Някой път вие ставате много възприемчиви: вие започвате да чувствувате неволите на хората. Някой изпаднал германец скърби и ти скърбиш. Някой спечелил и ти се радваш. Че по-голямата част от скърбите и радостите се дължат на хората, които страдат и се радват. Трябва да благодарим на Бога. Много малко ние се радваме за своите. Ти някога се радваш за един успех, който е проблематичен, може да бъде, може и да не бъде. На първото правило: всичко в света в даден случай може да бъде. Ти вземи огледалото и искай лицето ти да бъде красиво, да имаш определени черти на честност, черта на разумност в човека. На горната бърна има една черта, която мнозина имат, мнозина я нямат, която показва устойчивост в любовта. Аз няма да ви кажа коя е. Като погледна на някой човек горната бърна, той е активен - каквото каже, може да го направи. Някой и да обещае, няма този капитал. Казвам: Онова, което природата е вложила във вас - развивайте го, развивайте тези черти. Вземете огледалото. Погледнете ръката. Най-първо тази ръка не трябва да бъде изкривена, навсякъде да бъде правилна, да се превърне в онзи първоначален тип, който сме имали. Ръката трябва да бъде хубава, кожата не трябва да бъде груба, мека трябва да бъде и възприемчива, не трябва да губиш чувствителността. Вие може да пипнете ръката на кой да е човек, ако пипнете някоя ръка, и от ръката излиза нещо - някой път като пипнеш ръката, чувствуваш едно бреме на нашия живот. Не мислете: "Никой не живее за себе си." Туй, което строи, е вътре в нас. Няма скрито-покрито. Някой мижи, затваря си очите. Той иска да скрие нещо. Единственото нещо, което не може да се скрие, което не лъже, това са очите. Като погледнете очите, всякога издават истинското състояние. Погледни се, да харесваш очите, да ти е приятно, като погледнеш. Само очите са израз на истината. Имат мекота, имат любов, знание. Ти сега искаш да бъдеш богат като еди-кой си. Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено.

Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, ваша ли е, или чужда? Чуждите всякога остават чужди. Ако имате една ваша мисъл, вложена от Провидението, върху тази мисъл работете за нейното постигане. Може някой от вас да изучава език, може да изучава математика, наука, изкуство, музика, много работи. Завземете се да проучите или да преобразите себе си. Да кажем, главата ви е побеляла. Завземете се за пет години да почерните косите си. Ако ги почерните, придобили сте знание. Всеки ден ще кажеш: "Ще почерня косите си." Един брат ми разправяше, че той една година ял коприва сушена и почернил косите си. Но то е изкуствено. Косата може да почернее чрез мисъл. Но не е за косата, защото всеки косъм е правило. То е растителното царство на човека, на неговата глава и показва силата. От своите коси той придобива своята сила. Онези хора, които са много нервни, или някои от вас сте неразположени, то е, защото някои от вашите деди и прадеди са работили в едно направление, прекарали са един беден живот. Отвън сте спокойни, но отвътре сте сприхави. Като останеш сам, не си спокоен. Каквото искаш, може да го направиш. Може да боксираш. Сега минаваш за един светия, а не си. Ние знаем такива светии колко може да постигнат нещо. А всеки един от вас не се преплитайте с мислите на другите хора. Считайте, че всеки един човек има един идеал, поощрявайте го да работи, пък същевременно вие се заемете да постигнете онова, което мислите. Което мислите, да го постигнете. Да не правите състезание, да се блъскате. Да си дадете място, всеки да има свобода да ходи за постигането. Ако някой има известни таланти, поощрявайте го. Ако не е постигнал, той ще постигне. Той и на 40, и на 50 години да е, да свири. Сега казвате, че младите трябва да свирят. Нека и старата баба, и старият дядо да свирят. И старият може да се учи.

Сега аз ви говоря за млади и стари. Това са термини, които се употребяват. Старите и младите, това са процеси.

Ако ти си стар, ти си в един процес. Щом като се свърши този процес, ти си извън него. Човек като остарее и умре, излиза из този процес.Той се ражда като дете. Човек никога не остарява. За пример ти си стара, на сцената си. Докато си на сцената, играеш една роля на един цар. На сцената си цар. Изиграеш тази роля, излезеш от сцената, снемеш тази мантия, пак си обикновен човек. В живота всички вие сте актьори. Тази роля е реална, докато играеш. Докато ти мислиш, тя е реална. Щом престанеш да мислиш, ти си извън процеса. Ако държиш на процеса и казваш: "Остарях, остарях", непременно ще остарееш. Най-после, не приемайте да играете ролите на стари хора. Защото в небето, в цялото развитие на небесния свят само 24 души има кандидати за старци. Тук на земята кандидатите за стари хора са много. Там няма кандидати за стари хора. 24 души има, сега се готви още едно място за още един стар човек. Рядко, много рядко се явява един стар човек. Те го гледат като писано яйце. Тук ни е дотегнало от стари хора, тук млади хора няма. Тогава вие не остарявайте, имайте стремеж да постигнете всичко, но не се стремете да го обсебите за себе си. Животът нека бъде във вас, както водата, която минава през чучура. Радвайте се, че водата е минала през вас. Един взема, втори, трети, четвърти, радвайте се. Както нещата излизат от Бога, така и през нас да минат. Това е истинският път на постижението. Ако ние това не разберем, ние ще останем такива дребнави хора, както досега. В дадения случай жените са минус, мъжете са плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете - минус. На някои жени са израснали мустаци. Една жена като гледа мъжа, казва: "Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам." Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: "Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." И той стане по-мекичък, в някое друго съществувание паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. Любовта винаги остава Любов, Мъдростта винаги остава Мъдрост и Истината винаги остава Истина. То е битието. Трябва да се радваме, че е така. Истината е винаги Истина. Туй, което освобождава всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества без разлика, то е Мъдростта. Туй, което дава живот на всички същества даром, то е Любовта. Те съставят едно цяло битие.

Сега имате 365 деня в годината. Сегашната година показва, че този принцип е Божествен. 6-те е принцип на илюзиите, 5-те е принцип на противоречията. Колко е общият сбор от цифрите на годината? 1932 - общият сбор е 14.14 е число на самопожертване. Ти не може да разбереш дните, ако не си готов да жертвуваш от себе си. Всеки ден от годината си има специфично постижение. Ти не може кой да е ден от годината да употребиш за търговия или за музика.Всеки ден си има свое предназначение. В природата всеки ден има различна енергия. Всичките дни са разпределени. Във всеки ден различни разумни същества функционират. За пример в един месец функционират едни същества, в друг - други. Следователно дните се различават. Онези, които искат да постигнат нещо, трябва да имат приятели в невидимия свят. Като имаш приятели между професорите, като се съберат, тоя ще каже една добра дума за тебе, той е на твоя страна. Щом нямаш никого, професорите ще те гледат подозрително. В невидимия свят ако имаш само един, който е разположен към тебе, той ще каже една блага дума за тебе. Но за да каже, те трябва да разчитат на вашия ум.

Преди всичко ние желаем всички хора да мислят право. Да мисля право, аз искам онова, което зная в Божественото, да изнеса Божественото знание да ви ползува, да ви дам подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. - "Защо Учителят говори така?" - Аз ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, за да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. Три неща имам предвид. Първо, да не спъна Божественото, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. И във вас същото трябва да бъде: Божественото не трябва да спъвате. На Божественото дайте ход. Жертва навсякъде се изисква. И в тази жертва ще добиете стократно. Няма нито един от вас, казал е Христос, който да даде жертва, и да не получи стократно и в този, и в бъдещия живот.

Та казвам: Годината има 12 месеца. За какво ще посветите всеки месец? Първия месец за какво ще посветите? Ако ви дам като задача, за какво ще посветите всеки месец? Най-първо ще посветите четири месеца за Бога, четири месеца за себе си и четири за вашите ближни. 3x4 прави 12. 4+4+4=12. За Бога да посветите нещо, то включва твоите интереси. Най-първо ще служиш на Бога, твоите интереси ще бъдат тил, а Божиите на първо място. Казвам едно нещо: Ти Божиите интереси в живота си никога не ги туряй на опашката. Винаги ги туряй в центъра, на централното място. Да кажем, първите четири месеца туриш за себе си, вторите - за Божественото и третите - за ближните си. Или може да туриш ближните отпред, после Божественото и най-после себе си. Но никога не туряй Божественото накрая. Казва Господ: "Аз съм алфа и омега." Алфа подразбира "Онзи, Който създавам". Аз съм алфа, а омега са ближните. Бог е Онзи, Който твори. Всичко туй трябва да бъде в центъра. Като казвам аз, разбирам Бог, Който живее в мене. Като казвам ближните, пак разбирам Бога, Който живее в ближните. Аз съм начало, Бог, Който живее в моите ближни, Той е тил. Тази идея непременно трябва да държите във вашите умове, за да бъде. Казваш: "Аз искам всичко да направя." То е неопределена идея. Кажи: "Бог може всичко да направи." Той всичко е направил, няма какво да направи, Бог е направил. В дадения случай аз искам да работя, чрез Бога аз да създам рай. Хората нищо не трябва да знаят какво Бог е направил, нито да ги убеждавам какво Бог може да направи. Но пред хората аз трябва да покажа какво Господ чрез мене може да направи. Казвам: Ти вярваш ли в Бога какво може да направи? Какво Бог е направил, не зная, аз ще ти покажа какво аз мога да направя, какво Господ чрез мене може да направи. Дрехите му са съдрани. Купувам му нови дрехи. Виждам, че няма хляб, угощавам го. - "Ти вярваш ли в Бога?" - В себе си вярвам. То е механическо разбиране. Аз вярвам само в себе си, вярвам в Бога, Който в мене живее. Бог, Който живее вън от мене, не съм Го намерил. Ако някой може да покаже този Господ отвън, разбирам, но аз не съм Го намерил още. Някой казва: "Господ е в природата." Но то е отражение. Ти чувствуваш твоя Господ проектиран навън в природата. Ти още не знаеш този Господ, Който живее в природата. Аз проектирам Бога. Туй, което аз чувствувам, проектирам. Ние знаем засега само това, което ние преживяваме. Ние трябва да започнем от нашите вътрешни преживявания, не от мимолетните.

Ще се освободите после и от закона на греха. Грехът е завършен процес. Има същества, които още не са го разбрали. Вие няма да казвате, че съществува грях. Вие изхвърлете греха. Съществува един завършен процес, грехът не съществува в цялото битие. Ти изхвърли греха. После казваш: "Може да не стане." Може да не стане, ако не знаеш; ако знаеш, ще стане. Нещата не стават, понеже не ги знаем. Аз съм привеждал този пример. Отива една комисия при един богаташ, говорят му за Бога, той изважда сто долара и им дава. Казват: "Много скържав." Отиват други, по 50-60 долара им дава. Отива една комисия от високопоставени дами, облечени хубаво, с пръстени, на тях им дава хиляда долара. Отива една красива мома, хваща го за ръката, той изважда и дава сто хиляди долара. Питам сега: Де работи Господ? Тя казва: "Ти на моя Господ ще дадеш." Погледне го в очите и той казва: "Заповядайте, на ваше разположение съм."Сега, по някой път вие мязате на тези, на които дал сто долара, мязате на високопоставена комисия почтени дами и най-после трябва да мязате на онази млада мома, която, като го хванала, го раздрусала и на която дал сто хиляди долара. Съществува закон. Да вярваш, то е закон. Ако не съществува законът, няма какво да ви разправям. Аз не искам да ви го натрапвам, защото то ще бъде по закон.

Един американец от Ню Йорк, който изучавал закона на опуленс, неговият учител го учил на този закон как работи. Най-после той турил една грамадна сума, която не му е дадена. Като не дошла сумата точно навреме, той напуща Ню Йорк, обезсърчил се, отива в Калифорния в едно малко градче, което един циклон разрушава и една греда му счупва крака. Като пада, вижда един чек от сто хиляди долара. Бог всякога ще ти даде онова, което искаш, но ще ти счупи крака. Няма какво да се сърдиш, няма какво да се определя известно време. Никога не определяйте времето, понеже не знаете кога е щастливият момент. Ако вземете 1,2, 3, 4, 5,6,7, 8,9,10 - кои са щастливите числа? Човек е направен в шестия ден, значи е направен в деня на илюзиите. И от тогава до сега е все така. Кои са направени в петия ден, кои са направени в четвъртия ден, в третия, във втория? В първия ден какво е направено? Казвам: Има специфични числа. Ако ти се съсредоточиш, трябва да знаеш числата към коя категория спадат, с коя категория същества е свързано едно число, за да може да оживее в тебе. 6 - това е човекът. [Х^Х] - това е соломоновият знак. То е човекът, то е разумът. 7 е свещено число. В седмия ден Бог си почина. Тогава трябва да знае човек силата на седмия ден, силата на почивката. Почивката винаги разбира едно изобилие. Почивката подразбира ден на любовта. Това е седмият ден. Всякога разумното в света е почиване. Разумният живот дошъл в човека, в шестия ден дойде разумният живот, формата на човека. Съзнанието на човека да стане жива душа дойде в шестия ден. Който разбира шестия ден, той има поляризиране. В шестия ден се създадоха мъжът и жената.

Сега да чуем края на нещата. Аз ви говорих какво вие може да направите от вас. Да кажем, някой от вас, който е богат, колко пари може да събере в годината? Вие искате да ви се даде. Колко пари? Досега от това, което сте спечелили, нито един от вас не е дал една десета от спечеленото. Вие спечелите един милион. Колко ще дадете? - Сто хиляди. Десет души искат пълен милион. Колко ще дадете от милиона? Ако цяла година вие се заемете, може ли да спечелите един милион? То е една възможност. Ние говорим само за възможности, дали може да се реализира. Възможно е, има скрити богатства в земята. Ако вие сте чувствителен субект, може да намерите заровеното, доста злато има. Човек не е достатъчно съзнателен, не може да намери тези богатства. Всякога помнете едно нещо: Не може да успяваш, ако не работиш. Никога не може да успяваш прогресивно, ако не жертвуваш една десета от онова, което печелиш, за Бога. Ще претърпиш една криза. Каквото печелиш, една десета трябва да го дадеш за Бога. Туй трябва да го имате като закон. Ако искаш да бъдеш съвършен, всичко трябва да жертвуваш. Всичко ще дадеш, всичко ще получиш. Ще започнеш със закона една десета от това, което печелиш, ще го туриш в движение. Тази мисъл ще я туриш като подкваса в твоя живот. Тя ще ти бъде тил. Тя е, която ще те подкваси. Ако ти си професор, предаваш лекциите си с пари, като дойде десетият ден, даром ще даваш. Първия ден с пари, втория с пари, дойде десетият - даром. Концерти даваш. Девет концерта за тебе, един за Господа. Пишеш книги, девет книги за тебе, една за Господа. Вие искате да печелите. Всички ония хора, които са забогатели, са спазвали този закон съзнателно или несъзнателно. После да се сърдиш. Давайте, за да ви се даде.

Първото нещо, туй да се научите по закона на любовта, по закона на постъпките всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство. Като срещнеш някого, ти да имаш жест. Всеки един от вас казва: "Аз нямам това." Аз съм срещал, искат нещо от мене. Това не се отнася само за пари. Но по някой път аз не искам да дам, имам известни съображения, понеже този човек започва да вярва в мене повече, отколкото в Бога. Ще се спъне в своето развитие. Той вярва в мене повече, отколкото в Бога. Хубаво, докато съм тук, ами като замина, какво ще прави? Аз всякога не мога да давам. Той трябва да се научи в онзи велик закон в света. Всички трябва да вярвате в този велик закон. Всичките хора са носители, проявление на Бога.

Но да се върнем: Първото нещо, направете лицата си красиви, дробовете си здрави, стомахът добре да смила храната. После имайте една зорка мисъл, положителна, изключвайте всичките противоречия. Гледайте да ги примирите. След туй във вашите чувства трябва да внесете любовта. Не спирайте вашата канализация. Дайте ход на любовта да се прояви. Бъдете верни на себе си. Бъдете такива, каквито Господ ви е създал. Не бъдете такива, каквито Господ не ви е създал, но каквито сте направени. Аз не искам сега да имате хиляда лева и да направите едно угощение, да се поставите в изкушение. Когато имате изобилно, давайте изобилно; когато нямате изобилно, пак изобилно давайте мислено. Някой казва така: "Ако ми даде Господ, ще дам." Много хора казват: "Ако ми даде Господ, ще дам." Ще пазите три правила: Бъдете изправни в Любовта. Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го.

Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил."

Казвам сега: Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Някой път нещо заради тебе ще научиш. Ще бъдеш като светията, нищо да не те интересува. Някой път ти защищаваш своите права. Ако си военен, защищавай правата си. Ако си философ, подигни си ръката да удариш и пак я свали, гледай си работата, пък ако си светия, никак не обръщай внимание. Ето една философия. По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Тия трите качества. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже Господ да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военно. Военният казва: "Така не се бие. Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? - Понеделник. Той е ден на месечината.В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, правете същото нещо в сърцето си, ума си, чистете. Вторник като дойде, какво правите? На работа.

Казвам: Цялата глава нали прочетохте. Вие имате грамадна сила, която Бог вложил в ума ви. Разумна сила, която човек трябва да употреби за добро за своя ум. За сърцето е дадена друга сила. Цял един свят, и тя може да се употреби за добро. Най-после твоята воля за бъдеще. Ще ви говоря какво съчетание може да има между ума и сърцето. Какво трябва да направите с туй съчетание. Не месете туй, с което вие знаете. Някои работи може да ви говоря, не искам да повтарям, да се повтарят нещата. Казвате: "Да бъдем добри." За мене думата "да бъдем добри" е неразбрана.- "Да се обичаме" - и това е неразбрано. Аз разбирам да обичаш - да го правиш. Значи, което не правиш, то е неразбиране. Светът е велик. То е друго неразбиране. Казва: "Безброй са звездите." Може да има няколко хиляди звезди. Може да се прочетат. - Ама имало невидими звезди. Казват астролозите друг принцип: "Туй, което мога да схвана със съзнанието си, то оживява в мене." Сърцето трябва да оживее в мене, да го чувствуваме като живо. Вие познавате един човек, ако се образува една връзка между вас. Наричам хармонична връзка тази, като те срещне един човек, да му е приятно, че те е срещнал и тебе да ти е приятно. Твоето сърце малко се свие и неговото сърце се свие. Като се срещнете, вашият ум трябва да бъде отворен, вашето сърце трябва да бъде отворено и вашата воля трябва да бъде отворена. Трябва да има Божествена връзка. Връзка трябва да има. Няма ли тази връзка, хората остават винаги чужди едни на други. Казвате: "Не ме обича този човек." Думата "не ме обича" не я разбира. Не я казвайте. Някой човек не ме обича, друг иде в къщата, понеже има хубава дъщеря. Или идва, защото жена му е красива; той е богат и няма доверие. "Той не ме обича, казва, може да задигне нещо." Или отивам като човек, който проси. Той не иска да го безпокоя. Всякога, когато хората очакват да занесеш нещо, ти си добре дошъл. Следователно бъдете хора със запалени свещи. Свещта ви да гори. Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте разтревожен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Ако искате едно свещено правило: стой в гората, ходи, оплаквай се, ходи между камъните. Когато умът ти е спокоен, сърцето ти свободно, иди при приятеля, хвани го за ръката и ти ще бъдеш добре дошъл. Сега искам всички да влезем при Бога, ще отидем с любов, със знание, със свобода. Бог такива обича. Умът да е готов да възприеме Божието знание. Да идем при Бога с отворени сърца, да възприемем Неговата Любов. Да отидем при Бога с отворени умове, да възприемем Неговата Мъдрост. Да ида при Бога с моята воля, готов да изпълня това, което Той иска, да извършим волята Му. Казвам: Тогава ще бъдем свободни. Не се ограничавайте. Защото някой път констатирам, че има големи ограничения. Естествено между нас трябва да съществуват ограничения, много естествени ограничения, наслоени от хиляди поколения. Гледайте да се освободите от ограниченията. Поддържайте Божественото. Защото, ако Бог е на ваша страна, всички врати ще се отворят. Ако ви обичат, добре е; ако не ви обичат, пак е добре. Ако ви почитат, добре; ако не ви почитат, пак е добре. Не мислете, че аз казвам, че не може, но същевременно, като ти е неприятно, разсъждаваш, отдели неприятността като нещо обективно, разглеждай я отделно от тебе, не се солидаризирай, отдели я, разглеждай я спокойно.

Та казвам: В новия живот трябва да се създадат нови условия. Светът само по този начин може да се подобри. Ако всички бяхте готови, сега щеше да дойде спасението, освобождението на целия свят, но хората не са готови. Ако днес се даде богатство на хората, ако днес се даде свобода на хората, те не са готови да служат на Бога. Всеки иска да ги вземе за себе си, както той иска. Нали Бог ги е създал и Бог ги е оставил на Провидението, да носят своите последствия. Как ще се поправи светът? Този път, по който вървим, само така може да се поправи светът. Имаме правила за един щастлив дом; как да се раждат деца, имаме правила. Каква религия трябва да има в света? Тя трябва да бъде религия на любовта, на знание без заблуждение, религия на свободата. Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да ги считаме творение на Бога, в които Бог работи. Един народ е подигнат, но всички народи с времето ще се подигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Големи заложби има за бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще бъде път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога, То е външната страна. В Бога има друга страна, за която хората нищо не знаят. Тази страна сега хората изучават. Хората не бяха се научили да жертвуват всичко за Бога. Сега се учат на това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота.

Втора съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1932 г., понеделник, 5 ч. София, Изгрев

*Забележка: Думи за поправка - неясни са. Някои, които се подразбират от израза и ги нямаше са заградени и потъмнени.
*дряхнал - (книж. остар.) отпаднал, немощен, слаб, грохнал
*opulence - книж. изобилие, богатство, разкош

Три пътя

2026-01-10T15:01:25Z

Донка: /* ТРИ ПЪТЯ */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Видяхме славата]]

==ТРИ ПЪТЯ==

Добрата молитва

91 Псалом

Пътят на живота

Отче наш

Молитвата на Царството

Ще чета Втора глава от Евангелието на Матея.

"Духът Божи"

Има три пътя, по които човек може да се добере до онова, което търси. Докато намери тия, трите пътя, има един подготвителен период. В миналото той е бил дълъг, не е така лесно човек да намери истината. Както не е лесно човек да забогатее, както не е лесно човек да стане учен, както не е лесно човек да бъде силен. Лесно се говори, но истинските придобивки само дългото време ще внесе в човешката душа. Може би някои, които не сте възпитани, имате понятията на ония царски синове, които чакат да вземат трона да управляват. Или както богатите синове чакат баща си да замине за другия свят и да вземат богатството. По някой път и религиозните хора очакват. Вярно е, но то не е един естествен път. Аз го наричам този път, както се е проявил досега, не е път на истината, патологически път е. Да чакаш ти да умре баща ти и да вземеш парите, това е патология. Трябва да дойдем до положението, синът не трябва да чака баща му да умре и да вземе парите, ами трябва да се стегне и да работи. Сега думата работа е свещена. Без работа никой не може да се подигне. Работата е свещеното, което Бог е дал на душата и човек трябва да се научи да работи, и всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят. Първоначално всички същества, които са дошли на земята, са били крайно инертни. Живите организми, млекопитающите са били крайно инертни или туй, което ние наричаме мързел. После трябва да се подготви човешкият ум, трябва да се подготви човешкото сърце, трябва да се подготви и самият живот или човешката воля. Под думата воля, както се разбира, като че тя разваля сърцето. Волята иска да постигне това, което желаеш и мислиш. Воля е туй, което желаеш и мислиш, да го постигнеш, то е воля. Когато ти мислиш, когато ти желаеш и чувствуваш нещо и искаш да го постигнеш, ти имаш воля. Щом чувствуваш право и щом мислиш право, няма какво да питаш имаш ли време, нямаш ли време? - Щом мислиш, щом имаш условия да мислиш, щом чувствуваш, щом имаш условия да чувствуваш, имаш вече условия да постигнеш. Туй постижение няма да бъде като да махнеш с ръка. Ти нямаш защо да махаш ръка като Мойсея. Той като махна с тоягата си, отвори се Червеното море. Цялата нощ духа вятър и започнаха да минават, но все таки и евреите трябваше да работят. С махането Мойсей не можеше да пренесе евреите от единия край на другия. Можеше Мойсей с тоягата да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави. Казват: "Защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия да отидат евреите." Но все таки, с каквото и да е превозно средство, с трен или с друго нещо, все трябваше да минат, те не можеха да минат изведнъж, але пасе няма. Както е на френски този знак але, ал, първата буква "а", може да означава началото на движението. Ти може да вземеш първата крачка, но трябва да се движиш напред. Първата гласна буква, тя е разумното в движението, "а"-то е разумното в света. Ти първата буква можеш да произнесеш, когато започваш да се движиш правилно. Ти започваш с първата буква. Тази буква в еврейския език е съгласна. Алеф в еврейски е съгласна, а в модерните езици е гласна. Алефът едно време не е знаел да говори. Сега е проговорил, учен е станал. Алефът едно време слуга е бил, мълчал, сега като се е научил, в западните народи започнал да говори лекции държи.

Та казвам: Големите спънки, всичките спънки са в чувствата на хората. Там всичките са се възпитавали. Именно трябва да разбирате дълбочината на вашето сърце. Чрез туй правилното разбиране има възможност всякога човек да се спре в пътя. В миналото много ученици са се спъвали. При Христа 72 ученици са се спънали. Само едно число от 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега, този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познаваш, е най-лесен, ако не го познаваш, е най-труден, в който някога можеш да влезеш, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с драки, най-малкото помръдване, ако не си внимателен, някоя драка ще те закачи. Като вървиш непреривно по пътя, дрехи няма да останат. Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия, понеже, да кажем, вие седите и ако вие сте гладни, ако вие сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума ви. Някой проповядва истината, ти си жаден.

Водата седи в ума ти. Проповядват за истината, за Бога, но в ума ти седи хлябът. Хлябът има за цел да нахрани човека.

Някой път, щом се наядеш, преядеш, казваш: "Чакай малко да се смели храната, да съм разположен, да разбирам истината." Когато е гладен - лошо, когато е преситен - пак лошо. Има едно положение, трябва до някъде да е сит човек, но има един глад, трябва да дойде гладът за знанието. Три глада съществуват в света, които трябва да дойдат във вас: глад за любов, глад за знание, глад за свобода; глад, че като те напече този глад, да не може да си намериш място. Както някой път, когато те боли кракът, упражняваш се. Ти казваш: "Кой ще ходи за гимнастики, вече съм възрастен човек, децата да ги правят", но като те хване болест, въртиш се на леглото, лягаш, ставаш, дигаш си ръцете нагоре-надолу, хващаш се за корема и така нататък, това е гимнастика, клякане на една страна, на друга страна. Легне на гърба, на корема, обърне се на лявата страна, на дясната страна. Цялата нощ прави гимнастически упражнения, и то от най-хубавите. Казваш: "Не можах тази вечер да спя." Защо? - От гимнастика. Та помнете едно нещо:

ПРИРОДАТА Е ТОЛКОЗ УМНА. ТЯ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИ СВОБОДЕН НИКОГА ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ ЕДИН НЕИН ПРОЕКТ. ТЯ МОЖЕ КАТО МАЙКА ДА ОТСТЪПИ НЯКЪДЕ, ВИЕ МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с лихвите да платите четирикратно. И втори път ще знаете, че с нея вземане-даване как да е не може, аржан конте*.
(налични пари, в брой)

Ще изплатиш, за да бъдеш един почтен платец. Вие може да мислите, че може и другояче. "Бог е Любов", казвате. Той е любов за разумните, Той е всемъдър, пак за разумните, Той дава свобода на разумните. Онези, които не са разумни, тогава Господ има друго едно лице за тях. Които не следват тия, трите пътя, Бог показва другото лице. Мисля, че другото лице на Господа всички го познавате. Няма някой от вас, който да не познава туй, което наричат съдба, болести и страдания, това е другото лице на Бога. Господ като изпрати пророка, казва: "Ще идеш да изпълниш волята Ми, тъй както съм казал. Да не се поколебаеш с ума си, да не правиш зло, ще те смутя и ще Ме видиш такъв, какъвто не съм, нищо не можеш да свършиш."

После, вие трябва да имате една ясна вътрешна представа за Бога. То е едно правило, тъй както трябва да имате ясно понятие за слънцето, отдето животът произтича. Или трябва да имате ясна представа за земята, на която живеете. Или трябва да имате ясна представа за въздуха, който дишате. Човек трябва да има една вътрешна ясна представа в съзнанието си, не да определяш какво нещо е Бог. Всяко определение е физическо на формата на Бога. Бог се проявява във форма. Той се проявява и в съдържанието на нещата. Съпоставянето, образуването на формата, то е вече интелигентност, съдържанието е смисълът, но Бог е повече от това. Сега това са въпроси, които сте проучвали. Това са въпроси, за които цели томове са написани, няма какво да се говори - форма, съдържание и смисъл. Върху тях няма какво да се спирам. Красивата мома, хубостта, това е красивата мома. Вие знаете какво влияние упражнява красивата мома. Няма някой от вас, който от младини досега, като види красиво, да не се влияе от него, всеки иска да бъде красив. Има нещо привлекателно в онази красива мома, има нещо много красиво в оня, красивия момък. След туй е съдържанието, силата, която е в този момък. Онази, силната, красивата мома, която всичко прави, най-после умната мома, интелигентната във всичките постъпки така постъпва, че тебе ти е приятно. Има нещо в говора, в постъпките, в начина, в маниерите, приятно ти е. Има някоя мома, като дойде вкъщи, ти желаеш все така да идва. Така да весели всичките хора. Тя даже може да ги накара всички да бъдат весели. Казвам сега три неща. Предстои пред вас да бъдете господари на формата - върху материята да бъдете господари, да можете да си служите с нея. Да бъдете господари върху силата, която притежавате, върху себе си, да бъдете господари на вашите мисли. Трябва да бъдете господари, да имате туй, Божественото.

Тепърва трябва да влезете в Божествената школа; тъй както сте учили досега, то е само приготовление. Вие от хиляди години сте били в подготвителната школа, предисловие е това, а сега трябва да учите. Във вас има понятие, че много работи знаете. Знаете много работи. Вие в сравнение с животните сте божества, но в сравнение с ония, по-горните същества, по отношение на тях вие сте в положението на животните, както животните са спрямо вас. Ние казваме, че някой човек е силен. В какво седи силата? - Може да дигне 100 килограма, 200 килограма. Що са 200 килограма? - Една машина може да дигне 10-100 тона. Не зная дали с една машина можете да дигнете 100 тона, но мисля, че може. Даже в умствено отношение тия, напредналите същества имат сила, че на ръката си едно такова същество може да хване земята, да я дигне като топка, да я хвърли в пространството. Аз може да ви кажа, че нашата земя се върти по единствената причина, че тия напреднали същества си играят с нея. Всяко същество я вземе, хвърли я, тя върви. Хване я друго, хвърли я, всички същества си играят в пространството и тя върви.

Аз така обяснявам, баш не е така. Но да ви говоря нагледно, колко е тя играчка. Те я хвърлят като една игра, както децата чертаят кръг и хвърлят топката, така те са се наредили и играят с нас. Техните игри ние наричаме разумен свят. Ако вземете в буквален смисъл, вие ще се спънете, то не е вярно. Когато казвам, че човек всичко може, то е в даден случай, в даден кръг, в дадени условия той знае всичко. Той знае всичко по математика, има известни задачи, които математиците не знаят. За пример вие имате една дроб. Нали сте учили в аритметиката дроби. 1/2 - дроб е това, но то е много общо казано -1/2. Да допуснем, една много хубава ябълка, която тежи един килограм, хайде да не е килограм, поне да е половин килограм. Разрязвате ябълката на две части, имате 2/2, но тия две части не са еднакви. Тази страна, която е печена на слънце, е по-сочна и по-сладка, отколкото онази, която не е печена. Ако аз ви дам печената част, вие мислите ли, че разбирате дробите? - Вие като погледнете, че другата част е по-добра, значи двете половинки не са равни. Или имате 1/4, 1/5 и т. н. Нали можете да разделяте единицата. Или когато единицата от известна способност или известно чувство функционира, в даден случай в малко количество те се различават. Зависи с каква способност те функционират. Ако ти се самонаблюдаваш или някого наблюдаваш, казваш спрямо кого не постъпваш право, това не е наука по следната причина: яйцето може да бъде всякога прясно, питам, това наука ли е? Прясно трябва да бъде яйцето. Трябва да бъде прясно, ако го ядеш, но ако туриш яйцето под квачката, то ще се измъти. Яйцето трябва да се развали. Съвършено да се развали. Ако не се развали, не може да се измъти. По някой път вие питате. Много ваши работи трябва да се измътят. Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има. Много пъти децата в село обичат захар. Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета. Не бутай яйцето под квачката, остави го да се измъти, не го давай на бакалина. Ти като дадеш веднъж размътеното яйце, втори път бакалинът няма да го вземе яйцето. Като го занесеш втори път, той го тури на слънцето и казва: "От квачката си взел това яйце."

Това са сравнения, аналогии, които са потребни. Трябва да ги преведем. За да разберем вътрешния наш живот, трябва едно вътрешно разбиране. За пример вие искате да станете богати. Имате идеята, че сте богати или може да имате идеята, че имате знания. Какво от това, че знаете дотолкоз, доколкото богатството можете да го употребите в живота отвън; дотолкоз, доколкото можете да употребите знанието отвън; и любовта, която можете да употребите - любовта трябва да се употреби като сила. Ако вие не можете да турите любовта в работа, защото, като дойде любовта, вие трябва да и станете слуга, не станете ли слуги на любовта, тя господари не иска и си заминава. Дойде ли знанието, ти трябва да станеш слуга, ще учиш, ще вземеш книгата, ще учиш, ще бъдеш слуга на знанието! Дойде ли свободата, и там ще ходиш. Ти като не си свободен, букаи има в затвора. Сменят ти букаите - горе по планините ще ходиш на свобода. Казвам: Трябва всички свободни да бъдете във вашите чувства, трябва да бъдете всички свободни във вашите мисли и трябва всички да бъдете свободни във вашите постъпки. Това са елементи, на които трябва да разчитате през целия ваш живот. Аз имам ред наблюдения. Идва при мене едно бедно момиче, 10-12-годишно, иска помощ от мене. Аз нямам нищо в джоба си, зная начина, по който мога да помогна. То е възпитано по съвсем друг начин. От благородно семейство е, но осиромашели. Казвам на това малко момиче: Ще идеш, ще целунеш онзи господин, ще го прегърнеш и твоите работи ще се уредят. То се стъписа. Казва: "Майка ми ме е възпитавала, как не те е срам да поискаш от мен това." Казвам: Ти просиш, ще идеш, ще целунеш еди-кого си, ще се уреди работата. Тя не иска да го целуне, не иска да го прегърне. Казвам: Тогава работите ти няма да се уредят. Ако тя иде и целуне, и прегърне този човек, работите й ще се уредят. Аз и говоря истината. Може да го целуне, може да го прегърне. Той може да й удари и две плесници, но този човек е дошъл до едно положение, той е нещастен, той е един богат човек и няма кой да го обича. Започнало да копнее сърцето му. Гледа в дома си, все теглят пари, слугите теглят, копнее някой да го обича. Казвам: Иди занеси този лъч в неговата душа. Този човек ще се отвори и Бог чрез него ще ти даде всичко, затова Бог го е приготвил. Мнозина от вас казвате: "Как Господ ще ни помогне?" Намерете някой нещастен богат човек, целунете го, прегърнете го, кажете му една блага дума и той ще ви помогне. Но вие философствувате и казвате: "Време ли е? Дали е волята Божия? Дали е това, дали е онова?"

Ние ще закъснеем. Да идем сега на упражненията, после може - пак на работа. Да изговорим тази формула: "Пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата са пътищата на Божията слава."

(След като направихме гимнастическите упражнения, Учителят продължи в салона.)

Сега изискват се няколко елементарни работи, които никак не трябва да ги изпущате от ума си. Когато един ученик смята, не трябва да изпуша от предвид елементарните работи на аритметиката и математиката. Ако той не тури знак "-"(минус) или "+" (плюс), тогава няма да знаеш какво трябва да правиш. Трябва да туриш всичките знаци. Много пъти набожните хора пропущат знаците. Ще туриш знака "-", "+", " =" (равенство), после има и методи в смятането. Сега ще преведем. Най-първо във вашия ум, във вас седи идеята. Кога най-после трябваше да бъдете добри. На колко милиона години трябва да ви дойде тази идея в главата. Вие искате да станете учени хора. То е процес непреривен. Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно тебе трябва да ти е приятно за туй, малкото, което придобиваш - живот, знание, свобода, се придобиват по капчица. Виждам в природата този закон, човек малък, после придобива, расте, физически расте. След като спре човек физическия ръст, започва чувствено да расте. Дойде до едно място, спре, започне ума ни да расте. Знаем три етапа на растене. Някой път спре и мисълта. На някои хора спре мисълта и не знаят какво да правят. Върнеш се назад. Старият човек не може да разбира. Той наместо да разбира, се смалява.Старият човек като се върне обратно, в тялото започва да се смалява, смалява и като се смали, заминава на разходка, качи се на автомобила и заминава за невидимия свят. В това заминаване той се развива. Онези, които остават, плачат подир него, за неговите домашни това показва, че той живее в духовния свят. В духовния свят има изобилно вода. Той за да покаже, че е там, живите плачат за него. По малко сълзи пращат подарък. От сълзите на този свят, ако той останеше да живее с тия сълзи, неговата работа е свършена. Той не може да напредва само с тях. Светът е богат с вода. Това са символи. Понеже вие искате да съградите, представете си, че у вас има желание да съградите хубава къща. Вие трябва да изучавате основните правила на градежа, да изберете материала, грубия материал, дървения материал, мобилировката - всичко туй трябва да го имате, ако искате да живеете добре. После план ще имате за прозорците, за вратите, всичко туй ще се нареди. Някои може да кажете: "Нямам къща къде да живея." Само простият човек може така да мисли. Човек, който се занимава с любовта, той трябва да бъде много учен човек. Като дойдеш до любовта, с всичкото учение, което имате, ще считаш, че нищо не знаеш. Любовта като дойде, носи най-голямото знание със себе си. Тя като те погледне, мислиш, че много знаеш. Тя ще ти даде трудна задача, ще види, че не можеш да я разрешиш. За пример учен си, свършил си два факултета, даде ти простата задача: имаш дете - не те слуша, не се подчинява. Учен човек си, а не можеш да я разрешиш. Много работи знаеш, една проста задача - с едно дете не можеш да се справиш. Една задача е това дете. Вземете един от вас - едно парче по музика гледате, гледате, не '''[можете]''' да се справите с него. Музикантът като види, лесна работа е. И без много упражнения свири човекът. Казвам: Животът е едно класическо парче, което трябва да свирите. Трябва да знаете основния закон. Сега казвате: Оставете, то ще се промисли." Под думата "промисъл" ние разбираме дадените условия, при които човешкият ум или човешкото сърце, или човешката воля може да се развива. Това са условия, това е Божественият Промисъл. В дадения случай съзнанието на Бога е будно. Дали ти вършиш Неговата воля или не, Той не се разправя. Тогава, като види, че се учиш - трябват ти условия, ако не се учиш, Той те оставя да носиш последствията на твоето неучене. Ти ще страдаш - докога? Докато се научиш да използуваш условията.

Сега за пример търпението не е лесна работа. За пример тебе са ти казали една лоша дума и ти мислиш, че с туй са накърнили твоето достойнство, то е външно, донякъде отвън може да е така. Но ако ти сам изгубиш равновесие, вътре се смутиш, тогава в невидимия свят знаят, че ти си един слаб човек. Ти казваш, че имаш вяра в Бога, казваш, че Го обичаш, но заради една малка работа ти се смутиш, разсърдиш се, станеш каприциозен, сърдиш се целия ден. Щом Господ те види, казва: "Едно невежо дете и нищо не разбира." Сега не вземайте лично. Вие ще се абстрахирате от вашата личност. Вашата личност е за вас. Личността на човека остава една собственост на човека. В даден случай, ако ти чувствуваш радост, ти съзнаваш своята радост. Радостта е за тебе. И друг може да се радва. Скърбиш, то е една личност, но ти като скърбиш, и ближните около тебе, и те скърбят. - "Защо аз ще скърбя!" - То е друг въпрос. Защо скърбиш? - Защото не се радваш. Защо се радваш? -Защото не скърбиш. "Минус" - това е скръб, "плюс" - това е радост. Минус, това е скръб, един незавършен процес, плюс, това е радост, един завършен процес. Минусът, това е един капитал, който е складиран. При радостта имате завършен процес. Изваден е сокът. Един плод, то е вече плюс. Един цвят, то е минус. В света вие се ползувате от обонянието, като пчелиците, които изваждат сладчината от цветята, те усещат аромата. Туй, което за човека не е полезно, за пчелите е полезно. Те изваждат нещо от цветята. Съществуват в природата известни признаци. Щом ти се безпокоиш - имаш минус. Какво трябва да правиш? Ще туриш своята воля, тази линия, то е едно движение към Бога. Туй движение е човешко, минусът е човешко движение. Ти имаш стремеж да имаш богатство, да имаш... То е един минус, понеже всички знаят, мнозина го знаят, следователно, ти като забогатееш, друг ще дойде и ще ти вземе богатството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение. Този плюс, втората линия, която отива към общия център на Битието, ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да * (в ръкописа думата не се чете) живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да '''[взема]''', за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно от любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито на майката към детето, нито на любовта на детето към бащата. Ти обичаш баща си, но ти бъркаш в джоба. Ние бъркаме в джоба, ние обичаме Бога заради крушките, ябълките, за дрешките. Ние не сме дошли до онова велико разбиране. Има едно друго отношение към Бога. Защото Бог е направил света заради нас и всичко, каквото е направено за ядене, за пиене, всичко е вложено за нас. Ние като не разбираме Божия закон, правим скандали вътре в дома. Учените хора правят скандали, културните хора правят скандали, религиозните хора правят скандали, няма човек, който да не прави скандали, и ангелите правят скандали, даже и боговете направиха голям скандал. Една трета се наместиха на земята и по някой път шарят ги на общо основание. Някой път са много умни. Ние сме дошли и тяхното царство на изобилие и ни налагат. Казват: "Между ангели живеете." Вие казвате: "Между ангелите искам да живея." И сега живеете между ангели. Сега да оставим, да дойдем до същественото. Аз не искам да се занимаваме за онова, което е за бъдещето. Малкото дете не обръща внимание на малкото момиче. То е на 5 години и ако вие му внушавате, че то трябва да се жени, вие ще го осакатите. То нищо не трябва да знае за женитбата. Ти внушиш ли на туй момиче, че то трябва да се жени, от сега го поощряваш. Някой поощряват и казват: "Ти трябва да станеш свят човек." Не поощрявайте това. Светостта е за светиите. Светостта не е за децата. За децата е чистотата.

Ти на детето ще разправяш за любов. Аз като говоря някой път за любовта, вие разбирате все такива работи. Аз бих ви обяснил, но не искам, ще бъда крайно прозаичен, по някой път мене ми е неприятно, когато лансирам една идея, когато имам едно разбиране, а вие разбирате друго. Тъй както хората живеят на земята, те се намират в крайно заблуждение, което дошло от грехопадането насам. Връзките между хората са неестествени. Целият съвременен строй е обоснован на неестествени връзки, вследствие на това ние виждаме резултатите какви са. Трябва най-първо да се възстановят естествените връзки, не трябва да си правим илюзии, най-първо трябва да се образуват ония, естествените връзки. Когато говорим за истината, имам предвид да направим една връзка, да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата, че за нищо в света да не я размените. Когато говоря за любовта, връзка трябва да се направи. Като дойдеш до любовта, ще знаеш едно нещо: трябва слуга да станеш, не господар. Ако ти не можеш да станеш слуга, ти любовта никога не можеш да намериш. Кракът ти пред вратата й не може да стъпи. С милиони години може да минат. Ти може много сълзи да пролееш, но ако си господар, отдалеч ще дойде любовта. Туй трябва да го знаете, пък ако не вярвате, ще се уверите. Аз съм се уверил в това. Аз го проверих 101 на 100. Пак ако не вярвате, радвам се. Хора, които не вярват, ще имат един ден да опитат знанието, което имат. Ще опитат и ще видите, че и вие ще станете слуга. Ако станете слуга, добре. Вие искате да станете слуга, искате да намерите някой да ви обича, да заповядвате на любовта. В любовта господарството абсолютно е изключено. Единствената сила, която господствува, е любовта. Тя господствува. Но тя като те види, че си голям господар, тя ще те натовари, ще ти даде, колкото искаш.

Сега да остане идеята - служи не с пари. Служи не със залъгалки, но да служиш на онзи, когото обичаш! Този, на когото слугуваш, Той ще те направи безсмъртен, това значи да слугуваш. Онзи, на когото слугуваш, ти при Него ще станеш учен човек, безсмъртен, богат. Ако слугуваш, ще придобиеш всичко. Ако не Му слугуваш, ще бъдеш най-бедният човек в света и най-нещастният човек в света.

Няма изключение. Аз не говоря за слугуването, както вие служите. Има два вида слугуване: едно по закон - искаш - не искаш, ще слугуваш. Аз говоря за доброволното слугуване. Тази идея трябва да остане основна, за да може да добиете знанието. Вие искате да бъдете щастливи. Има три неща, които ви трябват. Ние може да ви направим още днес щастливи. Много проста наука е. Тя е тъй проста, както лекарят дойде, треска имаш, даде ти 30 грама хинин, 30 грама рициново. Направи две-три изпотявания. Реално е, който знае, а който не знае, тресе го. Като мине треската, наяде се хубаво, пак го тресе. Някой път отива 5-6 месеца, някой път има 3 години такива трески. Не храни треската. Треската я е страх от глада. Гладуването е ефикасен начин за лекуване. Хубаво е за много силните хора. Слабите хора не трябва много да ядат. Не ставайте лакоми. И в знанието не туряйте в ума си повече знание, отколкото можеш да носиш. Не туряй в сърцето си повече любов, отколкото можеш да носиш. Вие носили ли сте любовта на гърба си. Всички сте хора, които страдате все от любов. Някой от любов страда, някой за любов страда. Аз съм гледал стари баби, набръчкано лицето, като се погледне, поклати глава и казва: "Каква бях едно време", въздъхне си. Казвам: Бабо, какво каза? - "Синко, помислих си за баща си, за майка си." Залъгва ме. Не иска да каже. Аз я попитах: Не искаш ли, бабо, да станеш млада мома? Тя се поусмихна: "Чул те Господ." - Като станеш млада, какво ще правиш? Кипри се тя. Ние не трябва да остаряваме. Ние трябва да се освободим от остаряването, от '''[дряхлостта]'''. Това са анормален живот. Който иска, да се освободи чрез закона на внушението. Ти започваш да казваш: "Ще остарея, ще остарея"и като кажеш 10 пъти или 100 пъти, остаряваш. Всеки един от вас може да се подмлади. Най-първо да е будно съзнанието ти и всяка сутрин до 10 часа да казваш 10 пъти: "Ще се подмладя." От 10 -12 пъти да казваш: "Аз ще се подмладя." Ти си кажеш: "Я се подмладя, я не." Не, аз ще се подмладя, нищо повече. Може да кажеш: "Дано стане." Че нека да не стане. Че не станало, какво от това? - Някой път трябва да се радвате, че нещата не стават. Ти дадеш дума на някой момък и не става, не се ожениш. Мислиш, че това е нещастие. То може да е едно благо. Че в какво вие разбирате женитбата. Казваш: "Да бях се оженила заради него." Женитбата не е физически акт, но духовен. Ти щом кажеш, че "Аз ще се женя за някого", ти си се оженила вече. Ти като идеш в духовния свят, женен си. Като идеш в духовния свят, ще те посрещне твоята възлюбена, на която си дал дума в този свят да се ожениш, и не си се оженил. Тази, първата, на която ти си обещал да се ожениш, ако ти заминеш по-рано, ти ще я посрещаш. Ако тя замине по-рано, тя ще те посреща. Казвам, една връзка - дума дадена, помнете, никога не се разваля. Думите са велика сила. Казана дума, тя не се разваля. Казано е: "За всяка празна реч ответ ще давате." Когато кажеш: "Аз те обичам", отиде вече, ти си вързан. В този свят и в другия свят и 100 чифта цървули да съдереш, не можеш да се отървеш. В този свят свободен, но в другия свят туй, което си казал, ще става. Сега туй го знайте в този свят. Мислиш, че си свободен. Но като влезеш в другия свят, виждаш, че не си се освободил. Трябва да се радваме, че е така. За всяко нещо, което си казал, то ще бъде. Там е хубавото. Казвате: "Страшно." Не е страшно, трябва да благодарим на Бога, че е така. Всяка добра дума, която ти си казал, може да не я използуваш, но тя ще дойде като благо. Една добра мисъл, проектирана в твоя ум, едно добро желание, проектирано в твоето сърце, или една постъпка направена, никога не остава без последствие, туй трябва да го знаете. То е един закон, върху който вие градите вашите блага. Онзи, който е казал, че те обича, и ти, който си казал, че го обичаш, свършена работа е вече туй, което двамата сте казали, щом двама души казват, че се обичат, и Бог е там, хората на земята може да го развалят, но то остава неразвалено. Щом единият е казал: "Аз те обичам" и другият е казал: "Аз те обичам", и Господ е там, Той е направил тази връзка. Щом двамата кажат, че се обичат. Сега как ще градите вие живота си? - Сега баща ти и майка ти казват, че този момък тебе те обича. Такава философия няма! Туй, което човек само каже, то важи. Туй, което другите хора казват, то важи за тях. Следователно, каквото другите хора говорят за мене, то важи за тях. Но каквото аз говоря за себе си, то е важно. Когато се съберат двама, и двамата са добри, единият каже: "Ти си добър човек" и другият каже: "Ти си добър човек", Бог е там. Съберат се двамата. Подайте си ръката. Какво значи ръка? - Човешката ръка съдържа всичките ония сили, чрез които в даден случай разполагате. Вие имате всичкото богатство, но не знаете как функционира. Някой път вие сте тъжен и скръбен. По някой път на моето сърце, като помахам с малкото пръстче, става радостно. И вие можете. Нали на една млада мома, като турите златен пръстен, веднага ще се зарадва. Защо? -Тя разбира смисъла на пръстена. Ръката е първата книга. Как трябва да поставиш ръката си? Вие правили ли сте опит с вашата ръка? - Аз не искам да разкривам тайната, но вие правили ли сте упражнение, да турите ръката на коляното, да я турите на хълбока, да я турите на рамото, да я турите отстрани на главата, да я турите отгоре на главата или отпреде. Тази ръка в дадения случай, тя произвежда известно влияние върху вас. Ако вие може да вярвате в тия скрити сили на човешката ръка, веднага разумният, невидимият свят ще бъде на ваша страна, но вие не вярвате във вашата ръка. По някой път не се харесвате. Вие мислите за пръстите, искате хората да ви обичат. Пръстите са заради вас. Вие трябва да обичате тия пръсти. Ако тия пръсти са чрезмерно развити в основата ви, вие сте човек, който обичате да ядете и да пиете, и за себе си да мислите. Ако пръстите ви са заострени накрая, изхлузвате се като шаран и както обещаете, като риба се изхлузвате. Обещавате много, но на 100 обещания едва изпълните някое. Ако всичките пръсти на ръката са заострени, то не е добър знак. Слънчевият ти пръст не трябва да бъде заострен. Този, първият пръст, показалецът, може да е заострен. То е на висок връх и има право да е заострен, но този, средният няма право да бъде заострен, той трябва да бъде тъпичък. Този, първият може да е заострен, той може да стане шило, той шие, но задницата на шилото няма право да е заострена. Първият пръст е шило, а средният пръст е задница. Той трябва да бъде тъп, за да може първият да върви, право да шие. Защото, ако и двата са остри, тази работа не върви. Сега това са научни данни. И в природата е така. Всеки един пръст е един проводник на една сила в природата, която функционира чрез твоя ум: ако ти знаеш да избереш времето, ти може да проектираш своята мисъл. Нали сте видели, простият човек седи така, не знае, върти се с първия пръст, после с лявата ръка, тури ръцете на кръст, мръдне с едната ръка, каже "хм". Вземете пример от тях. Ти казваш: "Дали Господ ще ме послуша." Щом ти обичаш Бога, щом обичаш знанието, което Той ви дава, щом обичаш свободата, която Той ти дава, Той всякога е на твоята страна, ще те слуша. Щом ти искаш да бъдеш господар на любовта Му, щом ти искаш да бъдеш господар на знанието Му, щом ти искаш да бъдеш господар на свободата Му, Той такива господари ги праща надолу Господ най-малко се интересува за господарите. Ако има нещо, за което Господ да не се интересува, то е за господарите. Той в 350 милиона години едва Му минала една мисъл за господаря. За бедните, за страдащите всеки ден мисли и те нямат нужда.

Сега аз ви говоря за идеята. Тя, идеята, е хубава. За да бъдеш господар, то значи да знаеш ония закони, по които любовта ще бъде на твоята страна. Тя като дойде, ти да бъдеш господар. Ти слуга като си, ще бъдеш господар. Ако ти влезеш в един дом с любов, ако ти влезеш в един дом със знанието, ако ти влезеш със свободата на истината, ти в този дом ще бъдеш слуга, те ще бъдат господари. Всички ще се допитват до тебе. Разболял се някой, казват: "Стояне", ако Стоян ти е името. И Стоян знае. Започват да градят къща, дойдат донякъде, ще се питат. Дойде време за любов, навсякъде все ще питат, всичко Стоян разбира. И каквото каже, всички го обичат - и господарката, и господарят, и господарчетата. Всички наоколо Стояна са. Жената е от високо произхождение. И в сърцето на Стояна царува любовта. В ума на Стояна царува знанието и в неговата воля царува свободата.

Ще си създадем една идея за Бога, нова идея. Тук по някой път казвате: "Каква нова идея?" Тъй както младата мома, като минава някой момък - най-първо не се интересува, носи шапка, обуща, не я интересува. Един ден, виждаш, тя погледне, друго мнение има заради него. По едно време го следи, нещо ново вижда, нещо хубаво. Тя казва: "Едно време беше простак, невежа, от ниско произхождение", сега вижда, че бил даровит, че бил талантлив, поет и такъв става. Тя като започне да мисли, тия мисли на младата мома правят хората гениални, талантливи. Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома. Поетът е поет, някоя млада мома го е направила поет. Ако някой човек има да ви обича, той ще стане гениален. И майката е станала майка, защото детето я направило майка, ако детето не е, майка не става. Чудни са хората. Едно дете ще те направи майка, то казва: "Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш." Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка, щом детето не те обича, ти никаква майка не си. Ти поет за да станеш, трябва да те обича момата. Този поет за нея пише. Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича. Цяла нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум. Той ще каже - за народа, за Бога. Той на другите може да говори така, но не и на мене. Аз наричам: Това са сродни души. Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш, то е сродната ти душа, туй трябва да го знаете. Ти като си излязъл от небето, си излязъл с тази двойна душа, която те подкрепя и е тил в твоя живот, тя е Божествен тил. Ти прогресираш, понеже тя върви и в училището, и в страданията, и в тъмница, и в беднотия, навсякъде върви с тебе, никъде не те оставя. Където и да си, и до смърт като дойдеш, тя казва: "Не бой се, ще те освободя." Тя е в сила да те освободи от всичките страдания, това е истината, която вие не знаете. За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплоти на земята. Такива души се въплотяват само 12 пъти в цялото свое развитие на земния живот. Тази душа, която те подкрепя винаги, ти само 12 пъти ще бъдеш с нея и ще живееш на земята. И то ще бъде един живот, за който на човек на ум не е идвало. Дали тук на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е един маг, тя всичко ще измени. Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна, те са всесилните души, мощните души, които работят. Всеки народ си има такива души. Всеки дом си има такива души. Всяко общество - и религиозните общества, и научните общества, си имат такива души. Прогресът в света се дължи на тия, силните, мощните души. По някой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата. Казвам, понеже вие живеете в света, намирате се пред голямо противоречие, радвайте се, има кой да работи заради вас. Вярвайте в Бога, вярвайте в този, който в даден случай може да ви помогне. Този, който ви помага, който мисли заради вас, чрез него Бог ви помага. Може да ви помогне чрез някой, който никога не е мислил заради вас. Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли заради вас.

Най-първо, ще се освободите от противоречията, които съществуват сега. Трябва да се яви едно разположение, вие се дразните, може да направим един опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка. Средният пръст на лявата ръка се допира до палеца на лявата ръка. Като хванете така пръстите, ще кажете: "Чрез Божията Любов всичко се постига." (Три пъти.) "Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига." (Три пъти.)

Вие се намирате в противоречие в живота. Аз не искам да правите нещо невъзможно. Помнете, тия работи са възможни. Трябва да имате една чиста мисъл. Ние не искаме невъзможните неща. Чиста мисъл, чисти желания и чисти постъпки искаме. Имайте предвид, че всичко онова, което ние правим, ние сме развалили живота. Всичко това, което иде, то е право. Младият момък, каквото прави, то е право и младата мома, каквото прави, то е право, ние разваляме нещата. Вие сега вземате един свят отрицателен. Представете си, вие сте баща, дойде един млад момък и целуне дъщеря ви. Вие казвате: "Какво право има той да целува дъщеря ми!" Бащата трябва да намери този момък, да го потупа по гърба и да каже: "Аз много се радвам, благодаря , че ти си целунал дъщеря ми, моите почитания", ами че Бог чрез неговото сърце се е проявил, втори път ще я срещне някой момък, ще я набие, бащата пак се разгневи, казва: "Какво право има той да бие дъщеря ми!" Прати Господ да я целуват - лошо, прати да я набият - пак лошо. Единственото нещо в дадения случай, което бащата иска, е, да кажем, че младият момък изпраща дъщеря му в странство да се учи, даде 200-300 хиляди лева, тогава той ще го срещне, ще благодари. Но когато той дал парите, то е най-малката любов, която вложил в парите. Първия път, като я срещна, я целуна - то е най-голямата любов, втория път, като я наби, то е антитеза на любовта. Той първо я целуна. Казва: "Аз мислех, че ти ще опазиш моята целувка. Ти я опетни." Той й пука главата. Защо й пука главата? - "Защо ти опетни моята целувка? Мислех, ще се подигнеш." Той й пука главата, бащата пак е недоволен. Неразбиране на онзи велик закон в света.

Ти се възмущаваш, че някой те обича. После, когато някой ви обича, изследвай обича ли те той, или ви залъгва. Че ще дойде някой да каже: "Аз много ви обичам." Казвам: Хубаво, аз ще приложа любовта. Аз имам книжки, с които опитвам любовта. Онези, които много ме обичат - тук не съм правил опит, но онези, които са ме обичали в миналото, ще ви кажа какъв опит съм правил. Взема един котел с вода от две кила. Казвам: Плюни в котела. Аз имам книжка, като я туря в котела, ако книжката стане алена, най-хубавия цвят, има любов. Ако книжката остане бяла, няма никаква любов. Някой път освен че не почервенее, но почернее. Казва: "Защо трябва да плюя в котела?" Но по някой път втори опит правя: като плюе в котела, отивам и лекувам хората (с тая вода). Ако оздравеят, обича ме, ако не оздравеят, не ме обича. Това съм правил в миналото. Пък сега, ако дойда със същия котел, вие вече го знаете. Това е алегория. Никой няма право да търгува с любовта. Някой ми казва: "Че ти кого обичаш?" Аз се радвам. Казвате: "Ти еди-кого обичаш." Пък аз виждам, че толкоз не го обичам. За него е вярно, за мене не е вярно. Бих желал да е тъй, както този човек казва, но не е така. Тогава аз се старая да приложа тази любов. Бог е Бог на истината. Ако аз не мога, да дам на душата само да се прояви Бог, защото любовта е проявление на Бога, да Му дам Той да се прояви. Някой път аз може да пострадам за Бога! Светиите не са ли страдали? Всички велики хора са пострадали - то е все от любов към Бога. Ти ще пострадаш много. Ти с любов ще докажеш. Отиваш да воюваш, освобождаваш ги. Пак са неблагодарни. Нищо от това. Онези хора, които освобождават хората, които дават знание, които ги обичат, все остават неразбрани. Че не разбират един свят, си имат основание.

Аз не искам да ви занимавам с туй, защото то не е знание. Тия работи вие даже ги знаете. Но казвам: Ти седиш някой ден, ръцете ти празни, скука те хваща, искаш да те обича някой. Ти ядеш, но защото искаш някой да те обича. Ти печелиш пари, защото искаш някой да те обича. Ти свириш на цигулка, защото искаш някой да те обича. Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой да те обича или от този свят, от където и да е, да те обича някой. Ти за себе си не се обличаш. Ако човек изгуби туй общо положение, той става индиферентен. Преди години аз тук, в България, преди доста време срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла? Един ден виждам тази мома с '''[дряхъл]''' поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома, защо се изменил нейният поглед, защо тя вече така не се облича. Как ще обясните? Така не се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.

Сега аз фиксирам един закон, който работи в природата. Не фиксирам онова, което вие знаете. Туй, което хората знаят, за мене не е съществено. Туй, което хората знаят, това са сенки. Сянката е хубава, но тази сянка се изменя. Между реалността и сенките има едно различие. Сянката може да задоволява твоя ум и да ти прави илюзии, но не може да даде нещо съществено, не може да придаде на твоя ръст. Под нея може да починеш, приятно да ти стане, но тя не може да нахрани. Дървото с плодовете си може да нахрани, но сянката никога самия човек не може да го нахрани. Той казва:" Аз за тебе това ще направя, онова ще направя." Обещанията нищо не дават на човека. Всяко обещание, всяка дума, тя е празна сянка. Но думата, която излиза от тебе като сянка, тя няма реалност. Но има думи, като кажеш, тя се свързва с тебе, тя е като клонче, което израства. Седи свързано с тебе. Тя ще расте, свързана е с тебе. Излиза от тебе и е свързана с тебе. Туй, което е свързано, то е реално; туй, което отлита, то е преходно в света. Има преходни думи. Турците казват: "Бошлаф." У турците според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат. Една жена празна стомна да даде на мъжа си, тя казва: "Аз съм празна за тебе." И затова ги развеждали. Вие ще кажете, че законът бил малко жесток. Не става ли така и в живота? Една мома си представя, че обича един момък. Като се ожени, вижда, че е празна стомната и след една година те се развеждат. Защо се развеждат? Следователно дом не може да се съгради без любов. Дом не може да се съгради без мъдрост и знание. Дом не може да се съгради без истина и свобода. Ако ти не си свободен, ако ти нямаш знание, ако ти нямаш живот, никакъв дом не можеш да съградиш. Ти не може да създадеш в себе си нито здраве, нито обществено положение, нито може да постигнеш някакъв идеал. Тия неща във вас трябва да са свързани. Да ви обясня. Ако туря тия отличителни знаци - когато вие разбирате любовта без противоречия, любов без омраза, знание без заблуждение и свобода без робство, ти да си свободен, нищо в света не е в състояние тебе да те съблазни. Виждаш един човек краде. Да не те съблазнява. Потупай го по рамото - намериш го при касата. Кажи му: "Радвам се, ти имаш нужда." Ти му дай още една торба. Кажи: "Заповядай, торбата има доста." Ако искате, вие може да правите тази маневра. Представете си, че вие сте милиардер, имате на разположение хиляда милиона. Той взел сто хиляди долара. Какво от това, бълха ли ще ви ухапе? Представете си, че взел един милион. Ти кажи: "Ха от мене още десет хиляди." Оберат те 99 милиона, за тебе останат десет милиона. Сиромах ли си? Казваш: "Защо аз ще се залъгвам с такива залъгалки."

Първия път, когато пътувах из Рила, правех екскурзия до Мусала, на връщане през Маричината долина с мене върви един евангелски проповедник. Той с висше образование. Върви и друг един евангелист, който си навехна крака, върви и накуцва. Аз нося хляба, нося и един чадър. Връщаме се по долината на Марица, проповедникът върви след мене, гледам, отгоре слиза една мечка, наближава до нас. Тя се замислила, вече ни наближава, не ни вижда, ние вървим и когато дойдохме, колкото до края на салона от нея, наближаваме, разговаряме се с проповедника. Аз го спрях, казвам: Мечка. Тя мисли нещо, слиза към Марица надолу. Аз тръгнах да й отворя път да мине напред, за да може да мине. Като се отбих, обърнах се, проповедникът помислил, че аз вече бягам, той дето минава, едно дърво се пречупи, той падна на гърба и дигнал краката нагоре. Мечката като го видя, веднага се върна по пътя, по който дойде. Питам проповедника: Ти защо падна? - "Ти - казва - като се обърна, помислих, че ти бягаш, че мечката ме напада и паднах." Казвам една малка шега: Мечка проповедник яде ли? Учени хора не яде. Но и мечката се уплаши и бяга нагоре. Аз се спрях, мене са ми разправяли, че мечка не се връща по пътя, по който е дошла. Аз се спрях и гледах мечката. Като падна проповедникът, гледам, светнаха й очите. Казвам: Слушай , да не плашиш този проповедник, ще му се пукне сърцето. Тя като погледна, се върна назад. "Виж - казва - как бяга мечката нагоре."

Имате една мъчнотия в света. Една мечка е. Може в живота тебе да те посрещне едно голямо изпитание като мечка. Туй изпитание е нещо разумно, то не е случайно. Невидимият свят ти създава една задача. Аз зная, тази мечка за мене разреши един въпрос. Този проповедник не падна пред мечката, той падна на гърба си. Пък другият ми разправя и казва: "Ами ако ни беше нападнала мечката?" Той сега коментира какво щеше да стане. Няма с какво да се борим. Казвам: Щяхме да нахраним тази мечка. Най-после нека изяде един проповедник. Оттам насетне, докато слизахме до село, все виждахме мечка по пътя. Сега това е противоречие. Мечката е много разумно нещо. Човек трябва да бъде с мечката много внимателен.

Тя е много признателна, ако й направиш едно добро, но ако я обидиш, тя е много отмъстителна, никога не забравя. Ако се отнесеш с мечката добре, тя чувствува и мисли. Аз имам много опитности с чувствата и мислите на хората. Ти като минаваш някъде, тя никога няма да излезе да те сплаши.

Но въпросът сега е за успеха в живота. Целият обществен строй и вие се намирате в постоянни пертурбации, някой път ставате неразположени духом. Това са течения които съществуват в едно общество. Някой път вие ставате много възприемчиви: вие започвате да чувствувате неволите на хората. Някой изпаднал германец скърби и ти скърбиш. Някой спечелил и ти се радваш. Че по-голямата част от скърбите и радостите се дължат на хората, които страдат и се радват. Трябва да благодарим на Бога. Много малко ние се радваме за своите. Ти някога се радваш за един успех, който е проблематичен, може да бъде, може и да не бъде. На първото правило: всичко в света в даден случай може да бъде. Ти вземи огледалото и искай лицето ти да бъде красиво, да имаш определени черти на честност, черта на разумност в човека. На горната бърна има една черта, която мнозина имат, мнозина я нямат, която показва устойчивост в любовта. Аз няма да ви кажа коя е. Като погледна на някой човек горната бърна, той е активен - каквото каже, може да го направи. Някой и да обещае, няма този капитал. Казвам: Онова, което природата е вложила във вас - развивайте го, развивайте тези черти. Вземете огледалото. Погледнете ръката. Най-първо тази ръка не трябва да бъде изкривена, навсякъде да бъде правилна, да се превърне в онзи първоначален тип, който сме имали. Ръката трябва да бъде хубава, кожата не трябва да бъде груба, мека трябва да бъде и възприемчива, не трябва да губиш чувствителността. Вие може да пипнете ръката на кой да е човек, ако пипнете някоя ръка, и от ръката излиза нещо - някой път като пипнеш ръката, чувствуваш едно бреме на нашия живот. Не мислете: "Никой не живее за себе си." Туй, което строи, е вътре в нас. Няма скрито-покрито. Някой мижи, затваря си очите. Той иска да скрие нещо. Единственото нещо, което не може да се скрие, което не лъже, това са очите. Като погледнете очите, всякога издават истинското състояние. Погледни се, да харесваш очите, да ти е приятно, като погледнеш. Само очите са израз на истината. Имат мекота, имат любов, знание. Ти сега искаш да бъдеш богат като еди-кой си. Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено.

Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, ваша ли е, или чужда? Чуждите всякога остават чужди. Ако имате една ваша мисъл, вложена от Провидението, върху тази мисъл работете за нейното постигане. Може някой от вас да изучава език, може да изучава математика, наука, изкуство, музика, много работи. Завземете се да проучите или да преобразите себе си. Да кажем, главата ви е побеляла. Завземете се за пет години да почерните косите си. Ако ги почерните, придобили сте знание. Всеки ден ще кажеш: "Ще почерня косите си." Един брат ми разправяше, че той една година ял коприва сушена и почернил косите си. Но то е изкуствено. Косата може да почернее чрез мисъл. Но не е за косата, защото всеки косъм е правило. То е растителното царство на човека, на неговата глава и показва силата. От своите коси той придобива своята сила. Онези хора, които са много нервни, или някои от вас сте неразположени, то е, защото някои от вашите деди и прадеди са работили в едно направление, прекарали са един беден живот. Отвън сте спокойни, но отвътре сте сприхави. Като останеш сам, не си спокоен. Каквото искаш, може да го направиш. Може да боксираш. Сега минаваш за един светия, а не си. Ние знаем такива светии колко може да постигнат нещо. А всеки един от вас не се преплитайте с мислите на другите хора. Считайте, че всеки един човек има един идеал, поощрявайте го да работи, пък същевременно вие се заемете да постигнете онова, което мислите. Което мислите, да го постигнете. Да не правите състезание, да се блъскате. Да си дадете място, всеки да има свобода да ходи за постигането. Ако някой има известни таланти, поощрявайте го. Ако не е постигнал, той ще постигне. Той и на 40, и на 50 години да е, да свири. Сега казвате, че младите трябва да свирят. Нека и старата баба, и старият дядо да свирят. И старият може да се учи.

Сега аз ви говоря за млади и стари. Това са термини, които се употребяват. Старите и младите, това са процеси.

Ако ти си стар, ти си в един процес. Щом като се свърши този процес, ти си извън него. Човек като остарее и умре, излиза из този процес.Той се ражда като дете. Човек никога не остарява. За пример ти си стара, на сцената си. Докато си на сцената, играеш една роля на един цар. На сцената си цар. Изиграеш тази роля, излезеш от сцената, снемеш тази мантия, пак си обикновен човек. В живота всички вие сте актьори. Тази роля е реална, докато играеш. Докато ти мислиш, тя е реална. Щом престанеш да мислиш, ти си извън процеса. Ако държиш на процеса и казваш: "Остарях, остарях", непременно ще остарееш. Най-после, не приемайте да играете ролите на стари хора. Защото в небето, в цялото развитие на небесния свят само 24 души има кандидати за старци. Тук на земята кандидатите за стари хора са много. Там няма кандидати за стари хора. 24 души има, сега се готви още едно място за още един стар човек. Рядко, много рядко се явява един стар човек. Те го гледат като писано яйце. Тук ни е дотегнало от стари хора, тук млади хора няма. Тогава вие не остарявайте, имайте стремеж да постигнете всичко, но не се стремете да го обсебите за себе си. Животът нека бъде във вас, както водата, която минава през чучура. Радвайте се, че водата е минала през вас. Един взема, втори, трети, четвърти, радвайте се. Както нещата излизат от Бога, така и през нас да минат. Това е истинският път на постижението. Ако ние това не разберем, ние ще останем такива дребнави хора, както досега. В дадения случай жените са минус, мъжете са плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете - минус. На някои жени са израснали мустаци. Една жена като гледа мъжа, казва: "Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам." Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: "Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." И той стане по-мекичък, в някое друго съществувание паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. Любовта винаги остава Любов, Мъдростта винаги остава Мъдрост и Истината винаги остава Истина. То е битието. Трябва да се радваме, че е така. Истината е винаги Истина. Туй, което освобождава всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества без разлика, то е Мъдростта. Туй, което дава живот на всички същества даром, то е Любовта. Те съставят едно цяло битие.

Сега имате 365 деня в годината. Сегашната година показва, че този принцип е Божествен. 6-те е принцип на илюзиите, 5-те е принцип на противоречията. Колко е общият сбор от цифрите на годината? 1932 - общият сбор е 14.14 е число на самопожертване. Ти не може да разбереш дните, ако не си готов да жертвуваш от себе си. Всеки ден от годината си има специфично постижение. Ти не може кой да е ден от годината да употребиш за търговия или за музика.Всеки ден си има свое предназначение. В природата всеки ден има различна енергия. Всичките дни са разпределени. Във всеки ден различни разумни същества функционират. За пример в един месец функционират едни същества, в друг - други. Следователно дните се различават. Онези, които искат да постигнат нещо, трябва да имат приятели в невидимия свят. Като имаш приятели между професорите, като се съберат, тоя ще каже една добра дума за тебе, той е на твоя страна. Щом нямаш никого, професорите ще те гледат подозрително. В невидимия свят ако имаш само един, който е разположен към тебе, той ще каже една блага дума за тебе. Но за да каже, те трябва да разчитат на вашия ум.

Преди всичко ние желаем всички хора да мислят право. Да мисля право, аз искам онова, което зная в Божественото, да изнеса Божественото знание да ви ползува, да ви дам подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. - "Защо Учителят говори така?" - Аз ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, за да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. Три неща имам предвид. Първо, да не спъна Божественото, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. И във вас същото трябва да бъде: Божественото не трябва да спъвате. На Божественото дайте ход. Жертва навсякъде се изисква. И в тази жертва ще добиете стократно. Няма нито един от вас, казал е Христос, който да даде жертва, и да не получи стократно и в този, и в бъдещия живот.

Та казвам: Годината има 12 месеца. За какво ще посветите всеки месец? Първия месец за какво ще посветите? Ако ви дам като задача, за какво ще посветите всеки месец? Най-първо ще посветите четири месеца за Бога, четири месеца за себе си и четири за вашите ближни. 3x4 прави 12. 4+4+4=12. За Бога да посветите нещо, то включва твоите интереси. Най-първо ще служиш на Бога, твоите интереси ще бъдат тил, а Божиите на първо място. Казвам едно нещо: Ти Божиите интереси в живота си никога не ги туряй на опашката. Винаги ги туряй в центъра, на централното място. Да кажем, първите четири месеца туриш за себе си, вторите - за Божественото и третите - за ближните си. Или може да туриш ближните отпред, после Божественото и най-после себе си. Но никога не туряй Божественото накрая. Казва Господ: "Аз съм алфа и омега." Алфа подразбира "Онзи, Който създавам". Аз съм алфа, а омега са ближните. Бог е Онзи, Който твори. Всичко туй трябва да бъде в центъра. Като казвам аз, разбирам Бог, Който живее в мене. Като казвам ближните, пак разбирам Бога, Който живее в ближните. Аз съм начало, Бог, Който живее в моите ближни, Той е тил. Тази идея непременно трябва да държите във вашите умове, за да бъде. Казваш: "Аз искам всичко да направя." То е неопределена идея. Кажи: "Бог може всичко да направи." Той всичко е направил, няма какво да направи, Бог е направил. В дадения случай аз искам да работя, чрез Бога аз да създам рай. Хората нищо не трябва да знаят какво Бог е направил, нито да ги убеждавам какво Бог може да направи. Но пред хората аз трябва да покажа какво Господ чрез мене може да направи. Казвам: Ти вярваш ли в Бога какво може да направи? Какво Бог е направил, не зная, аз ще ти покажа какво аз мога да направя, какво Господ чрез мене може да направи. Дрехите му са съдрани. Купувам му нови дрехи. Виждам, че няма хляб, угощавам го. - "Ти вярваш ли в Бога?" - В себе си вярвам. То е механическо разбиране. Аз вярвам само в себе си, вярвам в Бога, Който в мене живее. Бог, Който живее вън от мене, не съм Го намерил. Ако някой може да покаже този Господ отвън, разбирам, но аз не съм Го намерил още. Някой казва: "Господ е в природата." Но то е отражение. Ти чувствуваш твоя Господ проектиран навън в природата. Ти още не знаеш този Господ, Който живее в природата. Аз проектирам Бога. Туй, което аз чувствувам, проектирам. Ние знаем засега само това, което ние преживяваме. Ние трябва да започнем от нашите вътрешни преживявания, не от мимолетните.

Ще се освободите после и от закона на греха. Грехът е завършен процес. Има същества, които още не са го разбрали. Вие няма да казвате, че съществува грях. Вие изхвърлете греха. Съществува един завършен процес, грехът не съществува в цялото битие. Ти изхвърли греха. После казваш: "Може да не стане." Може да не стане, ако не знаеш; ако знаеш, ще стане. Нещата не стават, понеже не ги знаем. Аз съм привеждал този пример. Отива една комисия при един богаташ, говорят му за Бога, той изважда сто долара и им дава. Казват: "Много скържав." Отиват други, по 50-60 долара им дава. Отива една комисия от високопоставени дами, облечени хубаво, с пръстени, на тях им дава хиляда долара. Отива една красива мома, хваща го за ръката, той изважда и дава сто хиляди долара. Питам сега: Де работи Господ? Тя казва: "Ти на моя Господ ще дадеш." Погледне го в очите и той казва: "Заповядайте, на ваше разположение съм."Сега, по някой път вие мязате на тези, на които дал сто долара, мязате на високопоставена комисия почтени дами и най-после трябва да мязате на онази млада мома, която, като го хванала, го раздрусала и на която дал сто хиляди долара. Съществува закон. Да вярваш, то е закон. Ако не съществува законът, няма какво да ви разправям. Аз не искам да ви го натрапвам, защото то ще бъде по закон.

Един американец от Ню Йорк, който изучавал закона на опуленс, неговият учител го учил на този закон как работи. Най-после той турил една грамадна сума, която не му е дадена. Като не дошла сумата точно навреме, той напуща Ню Йорк, обезсърчил се, отива в Калифорния в едно малко градче, което един циклон разрушава и една греда му счупва крака. Като пада, вижда един чек от сто хиляди долара. Бог всякога ще ти даде онова, което искаш, но ще ти счупи крака. Няма какво да се сърдиш, няма какво да се определя известно време. Никога не определяйте времето, понеже не знаете кога е щастливият момент. Ако вземете 1,2, 3, 4, 5,6,7, 8,9,10 - кои са щастливите числа? Човек е направен в шестия ден, значи е направен в деня на илюзиите. И от тогава до сега е все така. Кои са направени в петия ден, кои са направени в четвъртия ден, в третия, във втория? В първия ден какво е направено? Казвам: Има специфични числа. Ако ти се съсредоточиш, трябва да знаеш числата към коя категория спадат, с коя категория същества е свързано едно число, за да може да оживее в тебе. 6 - това е човекът. [Х^Х] - това е соломоновият знак. То е човекът, то е разумът. 7 е свещено число. В седмия ден Бог си почина. Тогава трябва да знае човек силата на седмия ден, силата на почивката. Почивката винаги разбира едно изобилие. Почивката подразбира ден на любовта. Това е седмият ден. Всякога разумното в света е почиване. Разумният живот дошъл в човека, в шестия ден дойде разумният живот, формата на човека. Съзнанието на човека да стане жива душа дойде в шестия ден. Който разбира шестия ден, той има поляризиране. В шестия ден се създадоха мъжът и жената.

Сега да чуем края на нещата. Аз ви говорих какво вие може да направите от вас. Да кажем, някой от вас, който е богат, колко пари може да събере в годината? Вие искате да ви се даде. Колко пари? Досега от това, което сте спечелили, нито един от вас не е дал една десета от спечеленото. Вие спечелите един милион. Колко ще дадете? - Сто хиляди. Десет души искат пълен милион. Колко ще дадете от милиона? Ако цяла година вие се заемете, може ли да спечелите един милион? То е една възможност. Ние говорим само за възможности, дали може да се реализира. Възможно е, има скрити богатства в земята. Ако вие сте чувствителен субект, може да намерите заровеното, доста злато има. Човек не е достатъчно съзнателен, не може да намери тези богатства. Всякога помнете едно нещо: Не може да успяваш, ако не работиш. Никога не може да успяваш прогресивно, ако не жертвуваш една десета от онова, което печелиш, за Бога. Ще претърпиш една криза. Каквото печелиш, една десета трябва да го дадеш за Бога. Туй трябва да го имате като закон. Ако искаш да бъдеш съвършен, всичко трябва да жертвуваш. Всичко ще дадеш, всичко ще получиш. Ще започнеш със закона една десета от това, което печелиш, ще го туриш в движение. Тази мисъл ще я туриш като подкваса в твоя живот. Тя ще ти бъде тил. Тя е, която ще те подкваси. Ако ти си професор, предаваш лекциите си с пари, като дойде десетият ден, даром ще даваш. Първия ден с пари, втория с пари, дойде десетият - даром. Концерти даваш. Девет концерта за тебе, един за Господа. Пишеш книги, девет книги за тебе, една за Господа. Вие искате да печелите. Всички ония хора, които са забогатели, са спазвали този закон съзнателно или несъзнателно. После да се сърдиш. Давайте, за да ви се даде.

Първото нещо, туй да се научите по закона на любовта, по закона на постъпките всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство. Като срещнеш някого, ти да имаш жест. Всеки един от вас казва: "Аз нямам това." Аз съм срещал, искат нещо от мене. Това не се отнася само за пари. Но по някой път аз не искам да дам, имам известни съображения, понеже този човек започва да вярва в мене повече, отколкото в Бога. Ще се спъне в своето развитие. Той вярва в мене повече, отколкото в Бога. Хубаво, докато съм тук, ами като замина, какво ще прави? Аз всякога не мога да давам. Той трябва да се научи в онзи велик закон в света. Всички трябва да вярвате в този велик закон. Всичките хора са носители, проявление на Бога.

Но да се върнем: Първото нещо, направете лицата си красиви, дробовете си здрави, стомахът добре да смила храната. После имайте една зорка мисъл, положителна, изключвайте всичките противоречия. Гледайте да ги примирите. След туй във вашите чувства трябва да внесете любовта. Не спирайте вашата канализация. Дайте ход на любовта да се прояви. Бъдете верни на себе си. Бъдете такива, каквито Господ ви е създал. Не бъдете такива, каквито Господ не ви е създал, но каквито сте направени. Аз не искам сега да имате хиляда лева и да направите едно угощение, да се поставите в изкушение. Когато имате изобилно, давайте изобилно; когато нямате изобилно, пак изобилно давайте мислено. Някой казва така: "Ако ми даде Господ, ще дам." Много хора казват: "Ако ми даде Господ, ще дам." Ще пазите три правила: Бъдете изправни в Любовта. Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го.

Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил."

Казвам сега: Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Някой път нещо заради тебе ще научиш. Ще бъдеш като светията, нищо да не те интересува. Някой път ти защищаваш своите права. Ако си военен, защищавай правата си. Ако си философ, подигни си ръката да удариш и пак я свали, гледай си работата, пък ако си светия, никак не обръщай внимание. Ето една философия. По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Тия трите качества. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже Господ да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военно. Военният казва: "Така не се бие. Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? - Понеделник. Той е ден на месечината.В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, правете същото нещо в сърцето си, ума си, чистете. Вторник като дойде, какво правите? На работа.

Казвам: Цялата глава нали прочетохте. Вие имате грамадна сила, която Бог вложил в ума ви. Разумна сила, която човек трябва да употреби за добро за своя ум. За сърцето е дадена друга сила. Цял един свят, и тя може да се употреби за добро. Най-после твоята воля за бъдеще. Ще ви говоря какво съчетание може да има между ума и сърцето. Какво трябва да направите с туй съчетание. Не месете туй, с което вие знаете. Някои работи може да ви говоря, не искам да повтарям, да се повтарят нещата. Казвате: "Да бъдем добри." За мене думата "да бъдем добри" е неразбрана.- "Да се обичаме" - и това е неразбрано. Аз разбирам да обичаш - да го правиш. Значи, което не правиш, то е неразбиране. Светът е велик. То е друго неразбиране. Казва: "Безброй са звездите." Може да има няколко хиляди звезди. Може да се прочетат. - Ама имало невидими звезди. Казват астролозите друг принцип: "Туй, което мога да схвана със съзнанието си, то оживява в мене." Сърцето трябва да оживее в мене, да го чувствуваме като живо. Вие познавате един човек, ако се образува една връзка между вас. Наричам хармонична връзка тази, като те срещне един човек, да му е приятно, че те е срещнал и тебе да ти е приятно. Твоето сърце малко се свие и неговото сърце се свие. Като се срещнете, вашият ум трябва да бъде отворен, вашето сърце трябва да бъде отворено и вашата воля трябва да бъде отворена. Трябва да има Божествена връзка. Връзка трябва да има. Няма ли тази връзка, хората остават винаги чужди едни на други. Казвате: "Не ме обича този човек." Думата "не ме обича" не я разбира. Не я казвайте. Някой човек не ме обича, друг иде в къщата, понеже има хубава дъщеря. Или идва, защото жена му е красива; той е богат и няма доверие. "Той не ме обича, казва, може да задигне нещо." Или отивам като човек, който проси. Той не иска да го безпокоя. Всякога, когато хората очакват да занесеш нещо, ти си добре дошъл. Следователно бъдете хора със запалени свещи. Свещта ви да гори. Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте разтревожен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Ако искате едно свещено правило: стой в гората, ходи, оплаквай се, ходи между камъните. Когато умът ти е спокоен, сърцето ти свободно, иди при приятеля, хвани го за ръката и ти ще бъдеш добре дошъл. Сега искам всички да влезем при Бога, ще отидем с любов, със знание, със свобода. Бог такива обича. Умът да е готов да възприеме Божието знание. Да идем при Бога с отворени сърца, да възприемем Неговата Любов. Да отидем при Бога с отворени умове, да възприемем Неговата Мъдрост. Да ида при Бога с моята воля, готов да изпълня това, което Той иска, да извършим волята Му. Казвам: Тогава ще бъдем свободни. Не се ограничавайте. Защото някой път констатирам, че има големи ограничения. Естествено между нас трябва да съществуват ограничения, много естествени ограничения, наслоени от хиляди поколения. Гледайте да се освободите от ограниченията. Поддържайте Божественото. Защото, ако Бог е на ваша страна, всички врати ще се отворят. Ако ви обичат, добре е; ако не ви обичат, пак е добре. Ако ви почитат, добре; ако не ви почитат, пак е добре. Не мислете, че аз казвам, че не може, но същевременно, като ти е неприятно, разсъждаваш, отдели неприятността като нещо обективно, разглеждай я отделно от тебе, не се солидаризирай, отдели я, разглеждай я спокойно.

Та казвам: В новия живот трябва да се създадат нови условия. Светът само по този начин може да се подобри. Ако всички бяхте готови, сега щеше да дойде спасението, освобождението на целия свят, но хората не са готови. Ако днес се даде богатство на хората, ако днес се даде свобода на хората, те не са готови да служат на Бога. Всеки иска да ги вземе за себе си, както той иска. Нали Бог ги е създал и Бог ги е оставил на Провидението, да носят своите последствия. Как ще се поправи светът? Този път, по който вървим, само така може да се поправи светът. Имаме правила за един щастлив дом; как да се раждат деца, имаме правила. Каква религия трябва да има в света? Тя трябва да бъде религия на любовта, на знание без заблуждение, религия на свободата. Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да ги считаме творение на Бога, в които Бог работи. Един народ е подигнат, но всички народи с времето ще се подигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Големи заложби има за бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще бъде път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога, То е външната страна. В Бога има друга страна, за която хората нищо не знаят. Тази страна сега хората изучават. Хората не бяха се научили да жертвуват всичко за Бога. Сега се учат на това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота.

Втора съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1932 г., понеделник, 5 ч. София, Изгрев

*Забележка: Думи за поправка - неясни са. Някои, които се подразбират от израза и ги нямаше са заградени и потъмнени.
*дряхнал - (книж. остар.) отпаднал, немощен, слаб, грохнал
*opulence - книж. изобилие, богатство, разкош

Три пътя

2026-01-10T15:00:29Z

Донка: /* ТРИ ПЪТЯ */

[[Съборно слово]]

[[КНИГА: Видяхме славата]]

==ТРИ ПЪТЯ==

Добрата молитва

91 Псалом

Пътят на живота

Отче наш

Молитвата на Царството

Ще чета Втора глава от Евангелието на Матея.

"Духът Божи"

Има три пътя, по които човек може да се добере до онова, което търси. Докато намери тия, трите пътя, има един подготвителен период. В миналото той е бил дълъг, не е така лесно човек да намери истината. Както не е лесно човек да забогатее, както не е лесно човек да стане учен, както не е лесно човек да бъде силен. Лесно се говори, но истинските придобивки само дългото време ще внесе в човешката душа. Може би някои, които не сте възпитани, имате понятията на ония царски синове, които чакат да вземат трона да управляват. Или както богатите синове чакат баща си да замине за другия свят и да вземат богатството. По някой път и религиозните хора очакват. Вярно е, но то не е един естествен път. Аз го наричам този път, както се е проявил досега, не е път на истината, патологически път е. Да чакаш ти да умре баща ти и да вземеш парите, това е патология. Трябва да дойдем до положението, синът не трябва да чака баща му да умре и да вземе парите, ами трябва да се стегне и да работи. Сега думата работа е свещена. Без работа никой не може да се подигне. Работата е свещеното, което Бог е дал на душата и човек трябва да се научи да работи, и всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят. Първоначално всички същества, които са дошли на земята, са били крайно инертни. Живите организми, млекопитающите са били крайно инертни или туй, което ние наричаме мързел. После трябва да се подготви човешкият ум, трябва да се подготви човешкото сърце, трябва да се подготви и самият живот или човешката воля. Под думата воля, както се разбира, като че тя разваля сърцето. Волята иска да постигне това, което желаеш и мислиш. Воля е туй, което желаеш и мислиш, да го постигнеш, то е воля. Когато ти мислиш, когато ти желаеш и чувствуваш нещо и искаш да го постигнеш, ти имаш воля. Щом чувствуваш право и щом мислиш право, няма какво да питаш имаш ли време, нямаш ли време? - Щом мислиш, щом имаш условия да мислиш, щом чувствуваш, щом имаш условия да чувствуваш, имаш вече условия да постигнеш. Туй постижение няма да бъде като да махнеш с ръка. Ти нямаш защо да махаш ръка като Мойсея. Той като махна с тоягата си, отвори се Червеното море. Цялата нощ духа вятър и започнаха да минават, но все таки и евреите трябваше да работят. С махането Мойсей не можеше да пренесе евреите от единия край на другия. Можеше Мойсей с тоягата да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави. Казват: "Защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия да отидат евреите." Но все таки, с каквото и да е превозно средство, с трен или с друго нещо, все трябваше да минат, те не можеха да минат изведнъж, але пасе няма. Както е на френски този знак але, ал, първата буква "а", може да означава началото на движението. Ти може да вземеш първата крачка, но трябва да се движиш напред. Първата гласна буква, тя е разумното в движението, "а"-то е разумното в света. Ти първата буква можеш да произнесеш, когато започваш да се движиш правилно. Ти започваш с първата буква. Тази буква в еврейския език е съгласна. Алеф в еврейски е съгласна, а в модерните езици е гласна. Алефът едно време не е знаел да говори. Сега е проговорил, учен е станал. Алефът едно време слуга е бил, мълчал, сега като се е научил, в западните народи започнал да говори лекции държи.

Та казвам: Големите спънки, всичките спънки са в чувствата на хората. Там всичките са се възпитавали. Именно трябва да разбирате дълбочината на вашето сърце. Чрез туй правилното разбиране има възможност всякога човек да се спре в пътя. В миналото много ученици са се спъвали. При Христа 72 ученици са се спънали. Само едно число от 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега, този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познаваш, е най-лесен, ако не го познаваш, е най-труден, в който някога можеш да влезеш, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с драки, най-малкото помръдване, ако не си внимателен, някоя драка ще те закачи. Като вървиш непреривно по пътя, дрехи няма да останат. Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия, понеже, да кажем, вие седите и ако вие сте гладни, ако вие сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума ви. Някой проповядва истината, ти си жаден.

Водата седи в ума ти. Проповядват за истината, за Бога, но в ума ти седи хлябът. Хлябът има за цел да нахрани човека.

Някой път, щом се наядеш, преядеш, казваш: "Чакай малко да се смели храната, да съм разположен, да разбирам истината." Когато е гладен - лошо, когато е преситен - пак лошо. Има едно положение, трябва до някъде да е сит човек, но има един глад, трябва да дойде гладът за знанието. Три глада съществуват в света, които трябва да дойдат във вас: глад за любов, глад за знание, глад за свобода; глад, че като те напече този глад, да не може да си намериш място. Както някой път, когато те боли кракът, упражняваш се. Ти казваш: "Кой ще ходи за гимнастики, вече съм възрастен човек, децата да ги правят", но като те хване болест, въртиш се на леглото, лягаш, ставаш, дигаш си ръцете нагоре-надолу, хващаш се за корема и така нататък, това е гимнастика, клякане на една страна, на друга страна. Легне на гърба, на корема, обърне се на лявата страна, на дясната страна. Цялата нощ прави гимнастически упражнения, и то от най-хубавите. Казваш: "Не можах тази вечер да спя." Защо? - От гимнастика. Та помнете едно нещо:

ПРИРОДАТА Е ТОЛКОЗ УМНА. ТЯ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИ СВОБОДЕН НИКОГА ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ ЕДИН НЕИН ПРОЕКТ. ТЯ МОЖЕ КАТО МАЙКА ДА ОТСТЪПИ НЯКЪДЕ, ВИЕ МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с лихвите да платите четирикратно. И втори път ще знаете, че с нея вземане-даване как да е не може, аржан конте*.
"налични пари, в брой"

Ще изплатиш, за да бъдеш един почтен платец. Вие може да мислите, че може и другояче. "Бог е Любов", казвате. Той е любов за разумните, Той е всемъдър, пак за разумните, Той дава свобода на разумните. Онези, които не са разумни, тогава Господ има друго едно лице за тях. Които не следват тия, трите пътя, Бог показва другото лице. Мисля, че другото лице на Господа всички го познавате. Няма някой от вас, който да не познава туй, което наричат съдба, болести и страдания, това е другото лице на Бога. Господ като изпрати пророка, казва: "Ще идеш да изпълниш волята Ми, тъй както съм казал. Да не се поколебаеш с ума си, да не правиш зло, ще те смутя и ще Ме видиш такъв, какъвто не съм, нищо не можеш да свършиш."

После, вие трябва да имате една ясна вътрешна представа за Бога. То е едно правило, тъй както трябва да имате ясно понятие за слънцето, отдето животът произтича. Или трябва да имате ясна представа за земята, на която живеете. Или трябва да имате ясна представа за въздуха, който дишате. Човек трябва да има една вътрешна ясна представа в съзнанието си, не да определяш какво нещо е Бог. Всяко определение е физическо на формата на Бога. Бог се проявява във форма. Той се проявява и в съдържанието на нещата. Съпоставянето, образуването на формата, то е вече интелигентност, съдържанието е смисълът, но Бог е повече от това. Сега това са въпроси, които сте проучвали. Това са въпроси, за които цели томове са написани, няма какво да се говори - форма, съдържание и смисъл. Върху тях няма какво да се спирам. Красивата мома, хубостта, това е красивата мома. Вие знаете какво влияние упражнява красивата мома. Няма някой от вас, който от младини досега, като види красиво, да не се влияе от него, всеки иска да бъде красив. Има нещо привлекателно в онази красива мома, има нещо много красиво в оня, красивия момък. След туй е съдържанието, силата, която е в този момък. Онази, силната, красивата мома, която всичко прави, най-после умната мома, интелигентната във всичките постъпки така постъпва, че тебе ти е приятно. Има нещо в говора, в постъпките, в начина, в маниерите, приятно ти е. Има някоя мома, като дойде вкъщи, ти желаеш все така да идва. Така да весели всичките хора. Тя даже може да ги накара всички да бъдат весели. Казвам сега три неща. Предстои пред вас да бъдете господари на формата - върху материята да бъдете господари, да можете да си служите с нея. Да бъдете господари върху силата, която притежавате, върху себе си, да бъдете господари на вашите мисли. Трябва да бъдете господари, да имате туй, Божественото.

Тепърва трябва да влезете в Божествената школа; тъй както сте учили досега, то е само приготовление. Вие от хиляди години сте били в подготвителната школа, предисловие е това, а сега трябва да учите. Във вас има понятие, че много работи знаете. Знаете много работи. Вие в сравнение с животните сте божества, но в сравнение с ония, по-горните същества, по отношение на тях вие сте в положението на животните, както животните са спрямо вас. Ние казваме, че някой човек е силен. В какво седи силата? - Може да дигне 100 килограма, 200 килограма. Що са 200 килограма? - Една машина може да дигне 10-100 тона. Не зная дали с една машина можете да дигнете 100 тона, но мисля, че може. Даже в умствено отношение тия, напредналите същества имат сила, че на ръката си едно такова същество може да хване земята, да я дигне като топка, да я хвърли в пространството. Аз може да ви кажа, че нашата земя се върти по единствената причина, че тия напреднали същества си играят с нея. Всяко същество я вземе, хвърли я, тя върви. Хване я друго, хвърли я, всички същества си играят в пространството и тя върви.

Аз така обяснявам, баш не е така. Но да ви говоря нагледно, колко е тя играчка. Те я хвърлят като една игра, както децата чертаят кръг и хвърлят топката, така те са се наредили и играят с нас. Техните игри ние наричаме разумен свят. Ако вземете в буквален смисъл, вие ще се спънете, то не е вярно. Когато казвам, че човек всичко може, то е в даден случай, в даден кръг, в дадени условия той знае всичко. Той знае всичко по математика, има известни задачи, които математиците не знаят. За пример вие имате една дроб. Нали сте учили в аритметиката дроби. 1/2 - дроб е това, но то е много общо казано -1/2. Да допуснем, една много хубава ябълка, която тежи един килограм, хайде да не е килограм, поне да е половин килограм. Разрязвате ябълката на две части, имате 2/2, но тия две части не са еднакви. Тази страна, която е печена на слънце, е по-сочна и по-сладка, отколкото онази, която не е печена. Ако аз ви дам печената част, вие мислите ли, че разбирате дробите? - Вие като погледнете, че другата част е по-добра, значи двете половинки не са равни. Или имате 1/4, 1/5 и т. н. Нали можете да разделяте единицата. Или когато единицата от известна способност или известно чувство функционира, в даден случай в малко количество те се различават. Зависи с каква способност те функционират. Ако ти се самонаблюдаваш или някого наблюдаваш, казваш спрямо кого не постъпваш право, това не е наука по следната причина: яйцето може да бъде всякога прясно, питам, това наука ли е? Прясно трябва да бъде яйцето. Трябва да бъде прясно, ако го ядеш, но ако туриш яйцето под квачката, то ще се измъти. Яйцето трябва да се развали. Съвършено да се развали. Ако не се развали, не може да се измъти. По някой път вие питате. Много ваши работи трябва да се измътят. Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има. Много пъти децата в село обичат захар. Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета. Не бутай яйцето под квачката, остави го да се измъти, не го давай на бакалина. Ти като дадеш веднъж размътеното яйце, втори път бакалинът няма да го вземе яйцето. Като го занесеш втори път, той го тури на слънцето и казва: "От квачката си взел това яйце."

Това са сравнения, аналогии, които са потребни. Трябва да ги преведем. За да разберем вътрешния наш живот, трябва едно вътрешно разбиране. За пример вие искате да станете богати. Имате идеята, че сте богати или може да имате идеята, че имате знания. Какво от това, че знаете дотолкоз, доколкото богатството можете да го употребите в живота отвън; дотолкоз, доколкото можете да употребите знанието отвън; и любовта, която можете да употребите - любовта трябва да се употреби като сила. Ако вие не можете да турите любовта в работа, защото, като дойде любовта, вие трябва да и станете слуга, не станете ли слуги на любовта, тя господари не иска и си заминава. Дойде ли знанието, ти трябва да станеш слуга, ще учиш, ще вземеш книгата, ще учиш, ще бъдеш слуга на знанието! Дойде ли свободата, и там ще ходиш. Ти като не си свободен, букаи има в затвора. Сменят ти букаите - горе по планините ще ходиш на свобода. Казвам: Трябва всички свободни да бъдете във вашите чувства, трябва да бъдете всички свободни във вашите мисли и трябва всички да бъдете свободни във вашите постъпки. Това са елементи, на които трябва да разчитате през целия ваш живот. Аз имам ред наблюдения. Идва при мене едно бедно момиче, 10-12-годишно, иска помощ от мене. Аз нямам нищо в джоба си, зная начина, по който мога да помогна. То е възпитано по съвсем друг начин. От благородно семейство е, но осиромашели. Казвам на това малко момиче: Ще идеш, ще целунеш онзи господин, ще го прегърнеш и твоите работи ще се уредят. То се стъписа. Казва: "Майка ми ме е възпитавала, как не те е срам да поискаш от мен това." Казвам: Ти просиш, ще идеш, ще целунеш еди-кого си, ще се уреди работата. Тя не иска да го целуне, не иска да го прегърне. Казвам: Тогава работите ти няма да се уредят. Ако тя иде и целуне, и прегърне този човек, работите й ще се уредят. Аз и говоря истината. Може да го целуне, може да го прегърне. Той може да й удари и две плесници, но този човек е дошъл до едно положение, той е нещастен, той е един богат човек и няма кой да го обича. Започнало да копнее сърцето му. Гледа в дома си, все теглят пари, слугите теглят, копнее някой да го обича. Казвам: Иди занеси този лъч в неговата душа. Този човек ще се отвори и Бог чрез него ще ти даде всичко, затова Бог го е приготвил. Мнозина от вас казвате: "Как Господ ще ни помогне?" Намерете някой нещастен богат човек, целунете го, прегърнете го, кажете му една блага дума и той ще ви помогне. Но вие философствувате и казвате: "Време ли е? Дали е волята Божия? Дали е това, дали е онова?"

Ние ще закъснеем. Да идем сега на упражненията, после може - пак на работа. Да изговорим тази формула: "Пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата са пътищата на Божията слава."

(След като направихме гимнастическите упражнения, Учителят продължи в салона.)

Сега изискват се няколко елементарни работи, които никак не трябва да ги изпущате от ума си. Когато един ученик смята, не трябва да изпуша от предвид елементарните работи на аритметиката и математиката. Ако той не тури знак "-"(минус) или "+" (плюс), тогава няма да знаеш какво трябва да правиш. Трябва да туриш всичките знаци. Много пъти набожните хора пропущат знаците. Ще туриш знака "-", "+", " =" (равенство), после има и методи в смятането. Сега ще преведем. Най-първо във вашия ум, във вас седи идеята. Кога най-после трябваше да бъдете добри. На колко милиона години трябва да ви дойде тази идея в главата. Вие искате да станете учени хора. То е процес непреривен. Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно тебе трябва да ти е приятно за туй, малкото, което придобиваш - живот, знание, свобода, се придобиват по капчица. Виждам в природата този закон, човек малък, после придобива, расте, физически расте. След като спре човек физическия ръст, започва чувствено да расте. Дойде до едно място, спре, започне ума ни да расте. Знаем три етапа на растене. Някой път спре и мисълта. На някои хора спре мисълта и не знаят какво да правят. Върнеш се назад. Старият човек не може да разбира. Той наместо да разбира, се смалява.Старият човек като се върне обратно, в тялото започва да се смалява, смалява и като се смали, заминава на разходка, качи се на автомобила и заминава за невидимия свят. В това заминаване той се развива. Онези, които остават, плачат подир него, за неговите домашни това показва, че той живее в духовния свят. В духовния свят има изобилно вода. Той за да покаже, че е там, живите плачат за него. По малко сълзи пращат подарък. От сълзите на този свят, ако той останеше да живее с тия сълзи, неговата работа е свършена. Той не може да напредва само с тях. Светът е богат с вода. Това са символи. Понеже вие искате да съградите, представете си, че у вас има желание да съградите хубава къща. Вие трябва да изучавате основните правила на градежа, да изберете материала, грубия материал, дървения материал, мобилировката - всичко туй трябва да го имате, ако искате да живеете добре. После план ще имате за прозорците, за вратите, всичко туй ще се нареди. Някои може да кажете: "Нямам къща къде да живея." Само простият човек може така да мисли. Човек, който се занимава с любовта, той трябва да бъде много учен човек. Като дойдеш до любовта, с всичкото учение, което имате, ще считаш, че нищо не знаеш. Любовта като дойде, носи най-голямото знание със себе си. Тя като те погледне, мислиш, че много знаеш. Тя ще ти даде трудна задача, ще види, че не можеш да я разрешиш. За пример учен си, свършил си два факултета, даде ти простата задача: имаш дете - не те слуша, не се подчинява. Учен човек си, а не можеш да я разрешиш. Много работи знаеш, една проста задача - с едно дете не можеш да се справиш. Една задача е това дете. Вземете един от вас - едно парче по музика гледате, гледате, не '''[можете]''' да се справите с него. Музикантът като види, лесна работа е. И без много упражнения свири човекът. Казвам: Животът е едно класическо парче, което трябва да свирите. Трябва да знаете основния закон. Сега казвате: Оставете, то ще се промисли." Под думата "промисъл" ние разбираме дадените условия, при които човешкият ум или човешкото сърце, или човешката воля може да се развива. Това са условия, това е Божественият Промисъл. В дадения случай съзнанието на Бога е будно. Дали ти вършиш Неговата воля или не, Той не се разправя. Тогава, като види, че се учиш - трябват ти условия, ако не се учиш, Той те оставя да носиш последствията на твоето неучене. Ти ще страдаш - докога? Докато се научиш да използуваш условията.

Сега за пример търпението не е лесна работа. За пример тебе са ти казали една лоша дума и ти мислиш, че с туй са накърнили твоето достойнство, то е външно, донякъде отвън може да е така. Но ако ти сам изгубиш равновесие, вътре се смутиш, тогава в невидимия свят знаят, че ти си един слаб човек. Ти казваш, че имаш вяра в Бога, казваш, че Го обичаш, но заради една малка работа ти се смутиш, разсърдиш се, станеш каприциозен, сърдиш се целия ден. Щом Господ те види, казва: "Едно невежо дете и нищо не разбира." Сега не вземайте лично. Вие ще се абстрахирате от вашата личност. Вашата личност е за вас. Личността на човека остава една собственост на човека. В даден случай, ако ти чувствуваш радост, ти съзнаваш своята радост. Радостта е за тебе. И друг може да се радва. Скърбиш, то е една личност, но ти като скърбиш, и ближните около тебе, и те скърбят. - "Защо аз ще скърбя!" - То е друг въпрос. Защо скърбиш? - Защото не се радваш. Защо се радваш? -Защото не скърбиш. "Минус" - това е скръб, "плюс" - това е радост. Минус, това е скръб, един незавършен процес, плюс, това е радост, един завършен процес. Минусът, това е един капитал, който е складиран. При радостта имате завършен процес. Изваден е сокът. Един плод, то е вече плюс. Един цвят, то е минус. В света вие се ползувате от обонянието, като пчелиците, които изваждат сладчината от цветята, те усещат аромата. Туй, което за човека не е полезно, за пчелите е полезно. Те изваждат нещо от цветята. Съществуват в природата известни признаци. Щом ти се безпокоиш - имаш минус. Какво трябва да правиш? Ще туриш своята воля, тази линия, то е едно движение към Бога. Туй движение е човешко, минусът е човешко движение. Ти имаш стремеж да имаш богатство, да имаш... То е един минус, понеже всички знаят, мнозина го знаят, следователно, ти като забогатееш, друг ще дойде и ще ти вземе богатството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение. Този плюс, втората линия, която отива към общия център на Битието, ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да * (в ръкописа думата не се чете) живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да '''[взема]''', за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно от любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито на майката към детето, нито на любовта на детето към бащата. Ти обичаш баща си, но ти бъркаш в джоба. Ние бъркаме в джоба, ние обичаме Бога заради крушките, ябълките, за дрешките. Ние не сме дошли до онова велико разбиране. Има едно друго отношение към Бога. Защото Бог е направил света заради нас и всичко, каквото е направено за ядене, за пиене, всичко е вложено за нас. Ние като не разбираме Божия закон, правим скандали вътре в дома. Учените хора правят скандали, културните хора правят скандали, религиозните хора правят скандали, няма човек, който да не прави скандали, и ангелите правят скандали, даже и боговете направиха голям скандал. Една трета се наместиха на земята и по някой път шарят ги на общо основание. Някой път са много умни. Ние сме дошли и тяхното царство на изобилие и ни налагат. Казват: "Между ангели живеете." Вие казвате: "Между ангелите искам да живея." И сега живеете между ангели. Сега да оставим, да дойдем до същественото. Аз не искам да се занимаваме за онова, което е за бъдещето. Малкото дете не обръща внимание на малкото момиче. То е на 5 години и ако вие му внушавате, че то трябва да се жени, вие ще го осакатите. То нищо не трябва да знае за женитбата. Ти внушиш ли на туй момиче, че то трябва да се жени, от сега го поощряваш. Някой поощряват и казват: "Ти трябва да станеш свят човек." Не поощрявайте това. Светостта е за светиите. Светостта не е за децата. За децата е чистотата.

Ти на детето ще разправяш за любов. Аз като говоря някой път за любовта, вие разбирате все такива работи. Аз бих ви обяснил, но не искам, ще бъда крайно прозаичен, по някой път мене ми е неприятно, когато лансирам една идея, когато имам едно разбиране, а вие разбирате друго. Тъй както хората живеят на земята, те се намират в крайно заблуждение, което дошло от грехопадането насам. Връзките между хората са неестествени. Целият съвременен строй е обоснован на неестествени връзки, вследствие на това ние виждаме резултатите какви са. Трябва най-първо да се възстановят естествените връзки, не трябва да си правим илюзии, най-първо трябва да се образуват ония, естествените връзки. Когато говорим за истината, имам предвид да направим една връзка, да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата, че за нищо в света да не я размените. Когато говоря за любовта, връзка трябва да се направи. Като дойдеш до любовта, ще знаеш едно нещо: трябва слуга да станеш, не господар. Ако ти не можеш да станеш слуга, ти любовта никога не можеш да намериш. Кракът ти пред вратата й не може да стъпи. С милиони години може да минат. Ти може много сълзи да пролееш, но ако си господар, отдалеч ще дойде любовта. Туй трябва да го знаете, пък ако не вярвате, ще се уверите. Аз съм се уверил в това. Аз го проверих 101 на 100. Пак ако не вярвате, радвам се. Хора, които не вярват, ще имат един ден да опитат знанието, което имат. Ще опитат и ще видите, че и вие ще станете слуга. Ако станете слуга, добре. Вие искате да станете слуга, искате да намерите някой да ви обича, да заповядвате на любовта. В любовта господарството абсолютно е изключено. Единствената сила, която господствува, е любовта. Тя господствува. Но тя като те види, че си голям господар, тя ще те натовари, ще ти даде, колкото искаш.

Сега да остане идеята - служи не с пари. Служи не със залъгалки, но да служиш на онзи, когото обичаш! Този, на когото слугуваш, Той ще те направи безсмъртен, това значи да слугуваш. Онзи, на когото слугуваш, ти при Него ще станеш учен човек, безсмъртен, богат. Ако слугуваш, ще придобиеш всичко. Ако не Му слугуваш, ще бъдеш най-бедният човек в света и най-нещастният човек в света.

Няма изключение. Аз не говоря за слугуването, както вие служите. Има два вида слугуване: едно по закон - искаш - не искаш, ще слугуваш. Аз говоря за доброволното слугуване. Тази идея трябва да остане основна, за да може да добиете знанието. Вие искате да бъдете щастливи. Има три неща, които ви трябват. Ние може да ви направим още днес щастливи. Много проста наука е. Тя е тъй проста, както лекарят дойде, треска имаш, даде ти 30 грама хинин, 30 грама рициново. Направи две-три изпотявания. Реално е, който знае, а който не знае, тресе го. Като мине треската, наяде се хубаво, пак го тресе. Някой път отива 5-6 месеца, някой път има 3 години такива трески. Не храни треската. Треската я е страх от глада. Гладуването е ефикасен начин за лекуване. Хубаво е за много силните хора. Слабите хора не трябва много да ядат. Не ставайте лакоми. И в знанието не туряйте в ума си повече знание, отколкото можеш да носиш. Не туряй в сърцето си повече любов, отколкото можеш да носиш. Вие носили ли сте любовта на гърба си. Всички сте хора, които страдате все от любов. Някой от любов страда, някой за любов страда. Аз съм гледал стари баби, набръчкано лицето, като се погледне, поклати глава и казва: "Каква бях едно време", въздъхне си. Казвам: Бабо, какво каза? - "Синко, помислих си за баща си, за майка си." Залъгва ме. Не иска да каже. Аз я попитах: Не искаш ли, бабо, да станеш млада мома? Тя се поусмихна: "Чул те Господ." - Като станеш млада, какво ще правиш? Кипри се тя. Ние не трябва да остаряваме. Ние трябва да се освободим от остаряването, от '''[дряхлостта]'''. Това са анормален живот. Който иска, да се освободи чрез закона на внушението. Ти започваш да казваш: "Ще остарея, ще остарея"и като кажеш 10 пъти или 100 пъти, остаряваш. Всеки един от вас може да се подмлади. Най-първо да е будно съзнанието ти и всяка сутрин до 10 часа да казваш 10 пъти: "Ще се подмладя." От 10 -12 пъти да казваш: "Аз ще се подмладя." Ти си кажеш: "Я се подмладя, я не." Не, аз ще се подмладя, нищо повече. Може да кажеш: "Дано стане." Че нека да не стане. Че не станало, какво от това? - Някой път трябва да се радвате, че нещата не стават. Ти дадеш дума на някой момък и не става, не се ожениш. Мислиш, че това е нещастие. То може да е едно благо. Че в какво вие разбирате женитбата. Казваш: "Да бях се оженила заради него." Женитбата не е физически акт, но духовен. Ти щом кажеш, че "Аз ще се женя за някого", ти си се оженила вече. Ти като идеш в духовния свят, женен си. Като идеш в духовния свят, ще те посрещне твоята възлюбена, на която си дал дума в този свят да се ожениш, и не си се оженил. Тази, първата, на която ти си обещал да се ожениш, ако ти заминеш по-рано, ти ще я посрещаш. Ако тя замине по-рано, тя ще те посреща. Казвам, една връзка - дума дадена, помнете, никога не се разваля. Думите са велика сила. Казана дума, тя не се разваля. Казано е: "За всяка празна реч ответ ще давате." Когато кажеш: "Аз те обичам", отиде вече, ти си вързан. В този свят и в другия свят и 100 чифта цървули да съдереш, не можеш да се отървеш. В този свят свободен, но в другия свят туй, което си казал, ще става. Сега туй го знайте в този свят. Мислиш, че си свободен. Но като влезеш в другия свят, виждаш, че не си се освободил. Трябва да се радваме, че е така. За всяко нещо, което си казал, то ще бъде. Там е хубавото. Казвате: "Страшно." Не е страшно, трябва да благодарим на Бога, че е така. Всяка добра дума, която ти си казал, може да не я използуваш, но тя ще дойде като благо. Една добра мисъл, проектирана в твоя ум, едно добро желание, проектирано в твоето сърце, или една постъпка направена, никога не остава без последствие, туй трябва да го знаете. То е един закон, върху който вие градите вашите блага. Онзи, който е казал, че те обича, и ти, който си казал, че го обичаш, свършена работа е вече туй, което двамата сте казали, щом двама души казват, че се обичат, и Бог е там, хората на земята може да го развалят, но то остава неразвалено. Щом единият е казал: "Аз те обичам" и другият е казал: "Аз те обичам", и Господ е там, Той е направил тази връзка. Щом двамата кажат, че се обичат. Сега как ще градите вие живота си? - Сега баща ти и майка ти казват, че този момък тебе те обича. Такава философия няма! Туй, което човек само каже, то важи. Туй, което другите хора казват, то важи за тях. Следователно, каквото другите хора говорят за мене, то важи за тях. Но каквото аз говоря за себе си, то е важно. Когато се съберат двама, и двамата са добри, единият каже: "Ти си добър човек" и другият каже: "Ти си добър човек", Бог е там. Съберат се двамата. Подайте си ръката. Какво значи ръка? - Човешката ръка съдържа всичките ония сили, чрез които в даден случай разполагате. Вие имате всичкото богатство, но не знаете как функционира. Някой път вие сте тъжен и скръбен. По някой път на моето сърце, като помахам с малкото пръстче, става радостно. И вие можете. Нали на една млада мома, като турите златен пръстен, веднага ще се зарадва. Защо? -Тя разбира смисъла на пръстена. Ръката е първата книга. Как трябва да поставиш ръката си? Вие правили ли сте опит с вашата ръка? - Аз не искам да разкривам тайната, но вие правили ли сте упражнение, да турите ръката на коляното, да я турите на хълбока, да я турите на рамото, да я турите отстрани на главата, да я турите отгоре на главата или отпреде. Тази ръка в дадения случай, тя произвежда известно влияние върху вас. Ако вие може да вярвате в тия скрити сили на човешката ръка, веднага разумният, невидимият свят ще бъде на ваша страна, но вие не вярвате във вашата ръка. По някой път не се харесвате. Вие мислите за пръстите, искате хората да ви обичат. Пръстите са заради вас. Вие трябва да обичате тия пръсти. Ако тия пръсти са чрезмерно развити в основата ви, вие сте човек, който обичате да ядете и да пиете, и за себе си да мислите. Ако пръстите ви са заострени накрая, изхлузвате се като шаран и както обещаете, като риба се изхлузвате. Обещавате много, но на 100 обещания едва изпълните някое. Ако всичките пръсти на ръката са заострени, то не е добър знак. Слънчевият ти пръст не трябва да бъде заострен. Този, първият пръст, показалецът, може да е заострен. То е на висок връх и има право да е заострен, но този, средният няма право да бъде заострен, той трябва да бъде тъпичък. Този, първият може да е заострен, той може да стане шило, той шие, но задницата на шилото няма право да е заострена. Първият пръст е шило, а средният пръст е задница. Той трябва да бъде тъп, за да може първият да върви, право да шие. Защото, ако и двата са остри, тази работа не върви. Сега това са научни данни. И в природата е така. Всеки един пръст е един проводник на една сила в природата, която функционира чрез твоя ум: ако ти знаеш да избереш времето, ти може да проектираш своята мисъл. Нали сте видели, простият човек седи така, не знае, върти се с първия пръст, после с лявата ръка, тури ръцете на кръст, мръдне с едната ръка, каже "хм". Вземете пример от тях. Ти казваш: "Дали Господ ще ме послуша." Щом ти обичаш Бога, щом обичаш знанието, което Той ви дава, щом обичаш свободата, която Той ти дава, Той всякога е на твоята страна, ще те слуша. Щом ти искаш да бъдеш господар на любовта Му, щом ти искаш да бъдеш господар на знанието Му, щом ти искаш да бъдеш господар на свободата Му, Той такива господари ги праща надолу Господ най-малко се интересува за господарите. Ако има нещо, за което Господ да не се интересува, то е за господарите. Той в 350 милиона години едва Му минала една мисъл за господаря. За бедните, за страдащите всеки ден мисли и те нямат нужда.

Сега аз ви говоря за идеята. Тя, идеята, е хубава. За да бъдеш господар, то значи да знаеш ония закони, по които любовта ще бъде на твоята страна. Тя като дойде, ти да бъдеш господар. Ти слуга като си, ще бъдеш господар. Ако ти влезеш в един дом с любов, ако ти влезеш в един дом със знанието, ако ти влезеш със свободата на истината, ти в този дом ще бъдеш слуга, те ще бъдат господари. Всички ще се допитват до тебе. Разболял се някой, казват: "Стояне", ако Стоян ти е името. И Стоян знае. Започват да градят къща, дойдат донякъде, ще се питат. Дойде време за любов, навсякъде все ще питат, всичко Стоян разбира. И каквото каже, всички го обичат - и господарката, и господарят, и господарчетата. Всички наоколо Стояна са. Жената е от високо произхождение. И в сърцето на Стояна царува любовта. В ума на Стояна царува знанието и в неговата воля царува свободата.

Ще си създадем една идея за Бога, нова идея. Тук по някой път казвате: "Каква нова идея?" Тъй както младата мома, като минава някой момък - най-първо не се интересува, носи шапка, обуща, не я интересува. Един ден, виждаш, тя погледне, друго мнение има заради него. По едно време го следи, нещо ново вижда, нещо хубаво. Тя казва: "Едно време беше простак, невежа, от ниско произхождение", сега вижда, че бил даровит, че бил талантлив, поет и такъв става. Тя като започне да мисли, тия мисли на младата мома правят хората гениални, талантливи. Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома. Поетът е поет, някоя млада мома го е направила поет. Ако някой човек има да ви обича, той ще стане гениален. И майката е станала майка, защото детето я направило майка, ако детето не е, майка не става. Чудни са хората. Едно дете ще те направи майка, то казва: "Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш." Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка, щом детето не те обича, ти никаква майка не си. Ти поет за да станеш, трябва да те обича момата. Този поет за нея пише. Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича. Цяла нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум. Той ще каже - за народа, за Бога. Той на другите може да говори така, но не и на мене. Аз наричам: Това са сродни души. Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш, то е сродната ти душа, туй трябва да го знаете. Ти като си излязъл от небето, си излязъл с тази двойна душа, която те подкрепя и е тил в твоя живот, тя е Божествен тил. Ти прогресираш, понеже тя върви и в училището, и в страданията, и в тъмница, и в беднотия, навсякъде върви с тебе, никъде не те оставя. Където и да си, и до смърт като дойдеш, тя казва: "Не бой се, ще те освободя." Тя е в сила да те освободи от всичките страдания, това е истината, която вие не знаете. За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплоти на земята. Такива души се въплотяват само 12 пъти в цялото свое развитие на земния живот. Тази душа, която те подкрепя винаги, ти само 12 пъти ще бъдеш с нея и ще живееш на земята. И то ще бъде един живот, за който на човек на ум не е идвало. Дали тук на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е един маг, тя всичко ще измени. Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна, те са всесилните души, мощните души, които работят. Всеки народ си има такива души. Всеки дом си има такива души. Всяко общество - и религиозните общества, и научните общества, си имат такива души. Прогресът в света се дължи на тия, силните, мощните души. По някой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата. Казвам, понеже вие живеете в света, намирате се пред голямо противоречие, радвайте се, има кой да работи заради вас. Вярвайте в Бога, вярвайте в този, който в даден случай може да ви помогне. Този, който ви помага, който мисли заради вас, чрез него Бог ви помага. Може да ви помогне чрез някой, който никога не е мислил заради вас. Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли заради вас.

Най-първо, ще се освободите от противоречията, които съществуват сега. Трябва да се яви едно разположение, вие се дразните, може да направим един опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка. Средният пръст на лявата ръка се допира до палеца на лявата ръка. Като хванете така пръстите, ще кажете: "Чрез Божията Любов всичко се постига." (Три пъти.) "Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига." (Три пъти.)

Вие се намирате в противоречие в живота. Аз не искам да правите нещо невъзможно. Помнете, тия работи са възможни. Трябва да имате една чиста мисъл. Ние не искаме невъзможните неща. Чиста мисъл, чисти желания и чисти постъпки искаме. Имайте предвид, че всичко онова, което ние правим, ние сме развалили живота. Всичко това, което иде, то е право. Младият момък, каквото прави, то е право и младата мома, каквото прави, то е право, ние разваляме нещата. Вие сега вземате един свят отрицателен. Представете си, вие сте баща, дойде един млад момък и целуне дъщеря ви. Вие казвате: "Какво право има той да целува дъщеря ми!" Бащата трябва да намери този момък, да го потупа по гърба и да каже: "Аз много се радвам, благодаря , че ти си целунал дъщеря ми, моите почитания", ами че Бог чрез неговото сърце се е проявил, втори път ще я срещне някой момък, ще я набие, бащата пак се разгневи, казва: "Какво право има той да бие дъщеря ми!" Прати Господ да я целуват - лошо, прати да я набият - пак лошо. Единственото нещо в дадения случай, което бащата иска, е, да кажем, че младият момък изпраща дъщеря му в странство да се учи, даде 200-300 хиляди лева, тогава той ще го срещне, ще благодари. Но когато той дал парите, то е най-малката любов, която вложил в парите. Първия път, като я срещна, я целуна - то е най-голямата любов, втория път, като я наби, то е антитеза на любовта. Той първо я целуна. Казва: "Аз мислех, че ти ще опазиш моята целувка. Ти я опетни." Той й пука главата. Защо й пука главата? - "Защо ти опетни моята целувка? Мислех, ще се подигнеш." Той й пука главата, бащата пак е недоволен. Неразбиране на онзи велик закон в света.

Ти се възмущаваш, че някой те обича. После, когато някой ви обича, изследвай обича ли те той, или ви залъгва. Че ще дойде някой да каже: "Аз много ви обичам." Казвам: Хубаво, аз ще приложа любовта. Аз имам книжки, с които опитвам любовта. Онези, които много ме обичат - тук не съм правил опит, но онези, които са ме обичали в миналото, ще ви кажа какъв опит съм правил. Взема един котел с вода от две кила. Казвам: Плюни в котела. Аз имам книжка, като я туря в котела, ако книжката стане алена, най-хубавия цвят, има любов. Ако книжката остане бяла, няма никаква любов. Някой път освен че не почервенее, но почернее. Казва: "Защо трябва да плюя в котела?" Но по някой път втори опит правя: като плюе в котела, отивам и лекувам хората (с тая вода). Ако оздравеят, обича ме, ако не оздравеят, не ме обича. Това съм правил в миналото. Пък сега, ако дойда със същия котел, вие вече го знаете. Това е алегория. Никой няма право да търгува с любовта. Някой ми казва: "Че ти кого обичаш?" Аз се радвам. Казвате: "Ти еди-кого обичаш." Пък аз виждам, че толкоз не го обичам. За него е вярно, за мене не е вярно. Бих желал да е тъй, както този човек казва, но не е така. Тогава аз се старая да приложа тази любов. Бог е Бог на истината. Ако аз не мога, да дам на душата само да се прояви Бог, защото любовта е проявление на Бога, да Му дам Той да се прояви. Някой път аз може да пострадам за Бога! Светиите не са ли страдали? Всички велики хора са пострадали - то е все от любов към Бога. Ти ще пострадаш много. Ти с любов ще докажеш. Отиваш да воюваш, освобождаваш ги. Пак са неблагодарни. Нищо от това. Онези хора, които освобождават хората, които дават знание, които ги обичат, все остават неразбрани. Че не разбират един свят, си имат основание.

Аз не искам да ви занимавам с туй, защото то не е знание. Тия работи вие даже ги знаете. Но казвам: Ти седиш някой ден, ръцете ти празни, скука те хваща, искаш да те обича някой. Ти ядеш, но защото искаш някой да те обича. Ти печелиш пари, защото искаш някой да те обича. Ти свириш на цигулка, защото искаш някой да те обича. Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой да те обича или от този свят, от където и да е, да те обича някой. Ти за себе си не се обличаш. Ако човек изгуби туй общо положение, той става индиферентен. Преди години аз тук, в България, преди доста време срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла? Един ден виждам тази мома с '''[дряхъл]''' поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома, защо се изменил нейният поглед, защо тя вече така не се облича. Как ще обясните? Така не се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.

Сега аз фиксирам един закон, който работи в природата. Не фиксирам онова, което вие знаете. Туй, което хората знаят, за мене не е съществено. Туй, което хората знаят, това са сенки. Сянката е хубава, но тази сянка се изменя. Между реалността и сенките има едно различие. Сянката може да задоволява твоя ум и да ти прави илюзии, но не може да даде нещо съществено, не може да придаде на твоя ръст. Под нея може да починеш, приятно да ти стане, но тя не може да нахрани. Дървото с плодовете си може да нахрани, но сянката никога самия човек не може да го нахрани. Той казва:" Аз за тебе това ще направя, онова ще направя." Обещанията нищо не дават на човека. Всяко обещание, всяка дума, тя е празна сянка. Но думата, която излиза от тебе като сянка, тя няма реалност. Но има думи, като кажеш, тя се свързва с тебе, тя е като клонче, което израства. Седи свързано с тебе. Тя ще расте, свързана е с тебе. Излиза от тебе и е свързана с тебе. Туй, което е свързано, то е реално; туй, което отлита, то е преходно в света. Има преходни думи. Турците казват: "Бошлаф." У турците според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат. Една жена празна стомна да даде на мъжа си, тя казва: "Аз съм празна за тебе." И затова ги развеждали. Вие ще кажете, че законът бил малко жесток. Не става ли така и в живота? Една мома си представя, че обича един момък. Като се ожени, вижда, че е празна стомната и след една година те се развеждат. Защо се развеждат? Следователно дом не може да се съгради без любов. Дом не може да се съгради без мъдрост и знание. Дом не може да се съгради без истина и свобода. Ако ти не си свободен, ако ти нямаш знание, ако ти нямаш живот, никакъв дом не можеш да съградиш. Ти не може да създадеш в себе си нито здраве, нито обществено положение, нито може да постигнеш някакъв идеал. Тия неща във вас трябва да са свързани. Да ви обясня. Ако туря тия отличителни знаци - когато вие разбирате любовта без противоречия, любов без омраза, знание без заблуждение и свобода без робство, ти да си свободен, нищо в света не е в състояние тебе да те съблазни. Виждаш един човек краде. Да не те съблазнява. Потупай го по рамото - намериш го при касата. Кажи му: "Радвам се, ти имаш нужда." Ти му дай още една торба. Кажи: "Заповядай, торбата има доста." Ако искате, вие може да правите тази маневра. Представете си, че вие сте милиардер, имате на разположение хиляда милиона. Той взел сто хиляди долара. Какво от това, бълха ли ще ви ухапе? Представете си, че взел един милион. Ти кажи: "Ха от мене още десет хиляди." Оберат те 99 милиона, за тебе останат десет милиона. Сиромах ли си? Казваш: "Защо аз ще се залъгвам с такива залъгалки."

Първия път, когато пътувах из Рила, правех екскурзия до Мусала, на връщане през Маричината долина с мене върви един евангелски проповедник. Той с висше образование. Върви и друг един евангелист, който си навехна крака, върви и накуцва. Аз нося хляба, нося и един чадър. Връщаме се по долината на Марица, проповедникът върви след мене, гледам, отгоре слиза една мечка, наближава до нас. Тя се замислила, вече ни наближава, не ни вижда, ние вървим и когато дойдохме, колкото до края на салона от нея, наближаваме, разговаряме се с проповедника. Аз го спрях, казвам: Мечка. Тя мисли нещо, слиза към Марица надолу. Аз тръгнах да й отворя път да мине напред, за да може да мине. Като се отбих, обърнах се, проповедникът помислил, че аз вече бягам, той дето минава, едно дърво се пречупи, той падна на гърба и дигнал краката нагоре. Мечката като го видя, веднага се върна по пътя, по който дойде. Питам проповедника: Ти защо падна? - "Ти - казва - като се обърна, помислих, че ти бягаш, че мечката ме напада и паднах." Казвам една малка шега: Мечка проповедник яде ли? Учени хора не яде. Но и мечката се уплаши и бяга нагоре. Аз се спрях, мене са ми разправяли, че мечка не се връща по пътя, по който е дошла. Аз се спрях и гледах мечката. Като падна проповедникът, гледам, светнаха й очите. Казвам: Слушай , да не плашиш този проповедник, ще му се пукне сърцето. Тя като погледна, се върна назад. "Виж - казва - как бяга мечката нагоре."

Имате една мъчнотия в света. Една мечка е. Може в живота тебе да те посрещне едно голямо изпитание като мечка. Туй изпитание е нещо разумно, то не е случайно. Невидимият свят ти създава една задача. Аз зная, тази мечка за мене разреши един въпрос. Този проповедник не падна пред мечката, той падна на гърба си. Пък другият ми разправя и казва: "Ами ако ни беше нападнала мечката?" Той сега коментира какво щеше да стане. Няма с какво да се борим. Казвам: Щяхме да нахраним тази мечка. Най-после нека изяде един проповедник. Оттам насетне, докато слизахме до село, все виждахме мечка по пътя. Сега това е противоречие. Мечката е много разумно нещо. Човек трябва да бъде с мечката много внимателен.

Тя е много признателна, ако й направиш едно добро, но ако я обидиш, тя е много отмъстителна, никога не забравя. Ако се отнесеш с мечката добре, тя чувствува и мисли. Аз имам много опитности с чувствата и мислите на хората. Ти като минаваш някъде, тя никога няма да излезе да те сплаши.

Но въпросът сега е за успеха в живота. Целият обществен строй и вие се намирате в постоянни пертурбации, някой път ставате неразположени духом. Това са течения които съществуват в едно общество. Някой път вие ставате много възприемчиви: вие започвате да чувствувате неволите на хората. Някой изпаднал германец скърби и ти скърбиш. Някой спечелил и ти се радваш. Че по-голямата част от скърбите и радостите се дължат на хората, които страдат и се радват. Трябва да благодарим на Бога. Много малко ние се радваме за своите. Ти някога се радваш за един успех, който е проблематичен, може да бъде, може и да не бъде. На първото правило: всичко в света в даден случай може да бъде. Ти вземи огледалото и искай лицето ти да бъде красиво, да имаш определени черти на честност, черта на разумност в човека. На горната бърна има една черта, която мнозина имат, мнозина я нямат, която показва устойчивост в любовта. Аз няма да ви кажа коя е. Като погледна на някой човек горната бърна, той е активен - каквото каже, може да го направи. Някой и да обещае, няма този капитал. Казвам: Онова, което природата е вложила във вас - развивайте го, развивайте тези черти. Вземете огледалото. Погледнете ръката. Най-първо тази ръка не трябва да бъде изкривена, навсякъде да бъде правилна, да се превърне в онзи първоначален тип, който сме имали. Ръката трябва да бъде хубава, кожата не трябва да бъде груба, мека трябва да бъде и възприемчива, не трябва да губиш чувствителността. Вие може да пипнете ръката на кой да е човек, ако пипнете някоя ръка, и от ръката излиза нещо - някой път като пипнеш ръката, чувствуваш едно бреме на нашия живот. Не мислете: "Никой не живее за себе си." Туй, което строи, е вътре в нас. Няма скрито-покрито. Някой мижи, затваря си очите. Той иска да скрие нещо. Единственото нещо, което не може да се скрие, което не лъже, това са очите. Като погледнете очите, всякога издават истинското състояние. Погледни се, да харесваш очите, да ти е приятно, като погледнеш. Само очите са израз на истината. Имат мекота, имат любов, знание. Ти сега искаш да бъдеш богат като еди-кой си. Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено.

Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, ваша ли е, или чужда? Чуждите всякога остават чужди. Ако имате една ваша мисъл, вложена от Провидението, върху тази мисъл работете за нейното постигане. Може някой от вас да изучава език, може да изучава математика, наука, изкуство, музика, много работи. Завземете се да проучите или да преобразите себе си. Да кажем, главата ви е побеляла. Завземете се за пет години да почерните косите си. Ако ги почерните, придобили сте знание. Всеки ден ще кажеш: "Ще почерня косите си." Един брат ми разправяше, че той една година ял коприва сушена и почернил косите си. Но то е изкуствено. Косата може да почернее чрез мисъл. Но не е за косата, защото всеки косъм е правило. То е растителното царство на човека, на неговата глава и показва силата. От своите коси той придобива своята сила. Онези хора, които са много нервни, или някои от вас сте неразположени, то е, защото някои от вашите деди и прадеди са работили в едно направление, прекарали са един беден живот. Отвън сте спокойни, но отвътре сте сприхави. Като останеш сам, не си спокоен. Каквото искаш, може да го направиш. Може да боксираш. Сега минаваш за един светия, а не си. Ние знаем такива светии колко може да постигнат нещо. А всеки един от вас не се преплитайте с мислите на другите хора. Считайте, че всеки един човек има един идеал, поощрявайте го да работи, пък същевременно вие се заемете да постигнете онова, което мислите. Което мислите, да го постигнете. Да не правите състезание, да се блъскате. Да си дадете място, всеки да има свобода да ходи за постигането. Ако някой има известни таланти, поощрявайте го. Ако не е постигнал, той ще постигне. Той и на 40, и на 50 години да е, да свири. Сега казвате, че младите трябва да свирят. Нека и старата баба, и старият дядо да свирят. И старият може да се учи.

Сега аз ви говоря за млади и стари. Това са термини, които се употребяват. Старите и младите, това са процеси.

Ако ти си стар, ти си в един процес. Щом като се свърши този процес, ти си извън него. Човек като остарее и умре, излиза из този процес.Той се ражда като дете. Човек никога не остарява. За пример ти си стара, на сцената си. Докато си на сцената, играеш една роля на един цар. На сцената си цар. Изиграеш тази роля, излезеш от сцената, снемеш тази мантия, пак си обикновен човек. В живота всички вие сте актьори. Тази роля е реална, докато играеш. Докато ти мислиш, тя е реална. Щом престанеш да мислиш, ти си извън процеса. Ако държиш на процеса и казваш: "Остарях, остарях", непременно ще остарееш. Най-после, не приемайте да играете ролите на стари хора. Защото в небето, в цялото развитие на небесния свят само 24 души има кандидати за старци. Тук на земята кандидатите за стари хора са много. Там няма кандидати за стари хора. 24 души има, сега се готви още едно място за още един стар човек. Рядко, много рядко се явява един стар човек. Те го гледат като писано яйце. Тук ни е дотегнало от стари хора, тук млади хора няма. Тогава вие не остарявайте, имайте стремеж да постигнете всичко, но не се стремете да го обсебите за себе си. Животът нека бъде във вас, както водата, която минава през чучура. Радвайте се, че водата е минала през вас. Един взема, втори, трети, четвърти, радвайте се. Както нещата излизат от Бога, така и през нас да минат. Това е истинският път на постижението. Ако ние това не разберем, ние ще останем такива дребнави хора, както досега. В дадения случай жените са минус, мъжете са плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете - минус. На някои жени са израснали мустаци. Една жена като гледа мъжа, казва: "Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам." Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: "Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." И той стане по-мекичък, в някое друго съществувание паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. Любовта винаги остава Любов, Мъдростта винаги остава Мъдрост и Истината винаги остава Истина. То е битието. Трябва да се радваме, че е така. Истината е винаги Истина. Туй, което освобождава всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества без разлика, то е Мъдростта. Туй, което дава живот на всички същества даром, то е Любовта. Те съставят едно цяло битие.

Сега имате 365 деня в годината. Сегашната година показва, че този принцип е Божествен. 6-те е принцип на илюзиите, 5-те е принцип на противоречията. Колко е общият сбор от цифрите на годината? 1932 - общият сбор е 14.14 е число на самопожертване. Ти не може да разбереш дните, ако не си готов да жертвуваш от себе си. Всеки ден от годината си има специфично постижение. Ти не може кой да е ден от годината да употребиш за търговия или за музика.Всеки ден си има свое предназначение. В природата всеки ден има различна енергия. Всичките дни са разпределени. Във всеки ден различни разумни същества функционират. За пример в един месец функционират едни същества, в друг - други. Следователно дните се различават. Онези, които искат да постигнат нещо, трябва да имат приятели в невидимия свят. Като имаш приятели между професорите, като се съберат, тоя ще каже една добра дума за тебе, той е на твоя страна. Щом нямаш никого, професорите ще те гледат подозрително. В невидимия свят ако имаш само един, който е разположен към тебе, той ще каже една блага дума за тебе. Но за да каже, те трябва да разчитат на вашия ум.

Преди всичко ние желаем всички хора да мислят право. Да мисля право, аз искам онова, което зная в Божественото, да изнеса Божественото знание да ви ползува, да ви дам подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. - "Защо Учителят говори така?" - Аз ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, за да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. Три неща имам предвид. Първо, да не спъна Божественото, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. И във вас същото трябва да бъде: Божественото не трябва да спъвате. На Божественото дайте ход. Жертва навсякъде се изисква. И в тази жертва ще добиете стократно. Няма нито един от вас, казал е Христос, който да даде жертва, и да не получи стократно и в този, и в бъдещия живот.

Та казвам: Годината има 12 месеца. За какво ще посветите всеки месец? Първия месец за какво ще посветите? Ако ви дам като задача, за какво ще посветите всеки месец? Най-първо ще посветите четири месеца за Бога, четири месеца за себе си и четири за вашите ближни. 3x4 прави 12. 4+4+4=12. За Бога да посветите нещо, то включва твоите интереси. Най-първо ще служиш на Бога, твоите интереси ще бъдат тил, а Божиите на първо място. Казвам едно нещо: Ти Божиите интереси в живота си никога не ги туряй на опашката. Винаги ги туряй в центъра, на централното място. Да кажем, първите четири месеца туриш за себе си, вторите - за Божественото и третите - за ближните си. Или може да туриш ближните отпред, после Божественото и най-после себе си. Но никога не туряй Божественото накрая. Казва Господ: "Аз съм алфа и омега." Алфа подразбира "Онзи, Който създавам". Аз съм алфа, а омега са ближните. Бог е Онзи, Който твори. Всичко туй трябва да бъде в центъра. Като казвам аз, разбирам Бог, Който живее в мене. Като казвам ближните, пак разбирам Бога, Който живее в ближните. Аз съм начало, Бог, Който живее в моите ближни, Той е тил. Тази идея непременно трябва да държите във вашите умове, за да бъде. Казваш: "Аз искам всичко да направя." То е неопределена идея. Кажи: "Бог може всичко да направи." Той всичко е направил, няма какво да направи, Бог е направил. В дадения случай аз искам да работя, чрез Бога аз да създам рай. Хората нищо не трябва да знаят какво Бог е направил, нито да ги убеждавам какво Бог може да направи. Но пред хората аз трябва да покажа какво Господ чрез мене може да направи. Казвам: Ти вярваш ли в Бога какво може да направи? Какво Бог е направил, не зная, аз ще ти покажа какво аз мога да направя, какво Господ чрез мене може да направи. Дрехите му са съдрани. Купувам му нови дрехи. Виждам, че няма хляб, угощавам го. - "Ти вярваш ли в Бога?" - В себе си вярвам. То е механическо разбиране. Аз вярвам само в себе си, вярвам в Бога, Който в мене живее. Бог, Който живее вън от мене, не съм Го намерил. Ако някой може да покаже този Господ отвън, разбирам, но аз не съм Го намерил още. Някой казва: "Господ е в природата." Но то е отражение. Ти чувствуваш твоя Господ проектиран навън в природата. Ти още не знаеш този Господ, Който живее в природата. Аз проектирам Бога. Туй, което аз чувствувам, проектирам. Ние знаем засега само това, което ние преживяваме. Ние трябва да започнем от нашите вътрешни преживявания, не от мимолетните.

Ще се освободите после и от закона на греха. Грехът е завършен процес. Има същества, които още не са го разбрали. Вие няма да казвате, че съществува грях. Вие изхвърлете греха. Съществува един завършен процес, грехът не съществува в цялото битие. Ти изхвърли греха. После казваш: "Може да не стане." Може да не стане, ако не знаеш; ако знаеш, ще стане. Нещата не стават, понеже не ги знаем. Аз съм привеждал този пример. Отива една комисия при един богаташ, говорят му за Бога, той изважда сто долара и им дава. Казват: "Много скържав." Отиват други, по 50-60 долара им дава. Отива една комисия от високопоставени дами, облечени хубаво, с пръстени, на тях им дава хиляда долара. Отива една красива мома, хваща го за ръката, той изважда и дава сто хиляди долара. Питам сега: Де работи Господ? Тя казва: "Ти на моя Господ ще дадеш." Погледне го в очите и той казва: "Заповядайте, на ваше разположение съм."Сега, по някой път вие мязате на тези, на които дал сто долара, мязате на високопоставена комисия почтени дами и най-после трябва да мязате на онази млада мома, която, като го хванала, го раздрусала и на която дал сто хиляди долара. Съществува закон. Да вярваш, то е закон. Ако не съществува законът, няма какво да ви разправям. Аз не искам да ви го натрапвам, защото то ще бъде по закон.

Един американец от Ню Йорк, който изучавал закона на опуленс, неговият учител го учил на този закон как работи. Най-после той турил една грамадна сума, която не му е дадена. Като не дошла сумата точно навреме, той напуща Ню Йорк, обезсърчил се, отива в Калифорния в едно малко градче, което един циклон разрушава и една греда му счупва крака. Като пада, вижда един чек от сто хиляди долара. Бог всякога ще ти даде онова, което искаш, но ще ти счупи крака. Няма какво да се сърдиш, няма какво да се определя известно време. Никога не определяйте времето, понеже не знаете кога е щастливият момент. Ако вземете 1,2, 3, 4, 5,6,7, 8,9,10 - кои са щастливите числа? Човек е направен в шестия ден, значи е направен в деня на илюзиите. И от тогава до сега е все така. Кои са направени в петия ден, кои са направени в четвъртия ден, в третия, във втория? В първия ден какво е направено? Казвам: Има специфични числа. Ако ти се съсредоточиш, трябва да знаеш числата към коя категория спадат, с коя категория същества е свързано едно число, за да може да оживее в тебе. 6 - това е човекът. [Х^Х] - това е соломоновият знак. То е човекът, то е разумът. 7 е свещено число. В седмия ден Бог си почина. Тогава трябва да знае човек силата на седмия ден, силата на почивката. Почивката винаги разбира едно изобилие. Почивката подразбира ден на любовта. Това е седмият ден. Всякога разумното в света е почиване. Разумният живот дошъл в човека, в шестия ден дойде разумният живот, формата на човека. Съзнанието на човека да стане жива душа дойде в шестия ден. Който разбира шестия ден, той има поляризиране. В шестия ден се създадоха мъжът и жената.

Сега да чуем края на нещата. Аз ви говорих какво вие може да направите от вас. Да кажем, някой от вас, който е богат, колко пари може да събере в годината? Вие искате да ви се даде. Колко пари? Досега от това, което сте спечелили, нито един от вас не е дал една десета от спечеленото. Вие спечелите един милион. Колко ще дадете? - Сто хиляди. Десет души искат пълен милион. Колко ще дадете от милиона? Ако цяла година вие се заемете, може ли да спечелите един милион? То е една възможност. Ние говорим само за възможности, дали може да се реализира. Възможно е, има скрити богатства в земята. Ако вие сте чувствителен субект, може да намерите заровеното, доста злато има. Човек не е достатъчно съзнателен, не може да намери тези богатства. Всякога помнете едно нещо: Не може да успяваш, ако не работиш. Никога не може да успяваш прогресивно, ако не жертвуваш една десета от онова, което печелиш, за Бога. Ще претърпиш една криза. Каквото печелиш, една десета трябва да го дадеш за Бога. Туй трябва да го имате като закон. Ако искаш да бъдеш съвършен, всичко трябва да жертвуваш. Всичко ще дадеш, всичко ще получиш. Ще започнеш със закона една десета от това, което печелиш, ще го туриш в движение. Тази мисъл ще я туриш като подкваса в твоя живот. Тя ще ти бъде тил. Тя е, която ще те подкваси. Ако ти си професор, предаваш лекциите си с пари, като дойде десетият ден, даром ще даваш. Първия ден с пари, втория с пари, дойде десетият - даром. Концерти даваш. Девет концерта за тебе, един за Господа. Пишеш книги, девет книги за тебе, една за Господа. Вие искате да печелите. Всички ония хора, които са забогатели, са спазвали този закон съзнателно или несъзнателно. После да се сърдиш. Давайте, за да ви се даде.

Първото нещо, туй да се научите по закона на любовта, по закона на постъпките всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство. Като срещнеш някого, ти да имаш жест. Всеки един от вас казва: "Аз нямам това." Аз съм срещал, искат нещо от мене. Това не се отнася само за пари. Но по някой път аз не искам да дам, имам известни съображения, понеже този човек започва да вярва в мене повече, отколкото в Бога. Ще се спъне в своето развитие. Той вярва в мене повече, отколкото в Бога. Хубаво, докато съм тук, ами като замина, какво ще прави? Аз всякога не мога да давам. Той трябва да се научи в онзи велик закон в света. Всички трябва да вярвате в този велик закон. Всичките хора са носители, проявление на Бога.

Но да се върнем: Първото нещо, направете лицата си красиви, дробовете си здрави, стомахът добре да смила храната. После имайте една зорка мисъл, положителна, изключвайте всичките противоречия. Гледайте да ги примирите. След туй във вашите чувства трябва да внесете любовта. Не спирайте вашата канализация. Дайте ход на любовта да се прояви. Бъдете верни на себе си. Бъдете такива, каквито Господ ви е създал. Не бъдете такива, каквито Господ не ви е създал, но каквито сте направени. Аз не искам сега да имате хиляда лева и да направите едно угощение, да се поставите в изкушение. Когато имате изобилно, давайте изобилно; когато нямате изобилно, пак изобилно давайте мислено. Някой казва така: "Ако ми даде Господ, ще дам." Много хора казват: "Ако ми даде Господ, ще дам." Ще пазите три правила: Бъдете изправни в Любовта. Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го.

Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил."

Казвам сега: Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Някой път нещо заради тебе ще научиш. Ще бъдеш като светията, нищо да не те интересува. Някой път ти защищаваш своите права. Ако си военен, защищавай правата си. Ако си философ, подигни си ръката да удариш и пак я свали, гледай си работата, пък ако си светия, никак не обръщай внимание. Ето една философия. По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Тия трите качества. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже Господ да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военно. Военният казва: "Така не се бие. Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? - Понеделник. Той е ден на месечината.В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, правете същото нещо в сърцето си, ума си, чистете. Вторник като дойде, какво правите? На работа.

Казвам: Цялата глава нали прочетохте. Вие имате грамадна сила, която Бог вложил в ума ви. Разумна сила, която човек трябва да употреби за добро за своя ум. За сърцето е дадена друга сила. Цял един свят, и тя може да се употреби за добро. Най-после твоята воля за бъдеще. Ще ви говоря какво съчетание може да има между ума и сърцето. Какво трябва да направите с туй съчетание. Не месете туй, с което вие знаете. Някои работи може да ви говоря, не искам да повтарям, да се повтарят нещата. Казвате: "Да бъдем добри." За мене думата "да бъдем добри" е неразбрана.- "Да се обичаме" - и това е неразбрано. Аз разбирам да обичаш - да го правиш. Значи, което не правиш, то е неразбиране. Светът е велик. То е друго неразбиране. Казва: "Безброй са звездите." Може да има няколко хиляди звезди. Може да се прочетат. - Ама имало невидими звезди. Казват астролозите друг принцип: "Туй, което мога да схвана със съзнанието си, то оживява в мене." Сърцето трябва да оживее в мене, да го чувствуваме като живо. Вие познавате един човек, ако се образува една връзка между вас. Наричам хармонична връзка тази, като те срещне един човек, да му е приятно, че те е срещнал и тебе да ти е приятно. Твоето сърце малко се свие и неговото сърце се свие. Като се срещнете, вашият ум трябва да бъде отворен, вашето сърце трябва да бъде отворено и вашата воля трябва да бъде отворена. Трябва да има Божествена връзка. Връзка трябва да има. Няма ли тази връзка, хората остават винаги чужди едни на други. Казвате: "Не ме обича този човек." Думата "не ме обича" не я разбира. Не я казвайте. Някой човек не ме обича, друг иде в къщата, понеже има хубава дъщеря. Или идва, защото жена му е красива; той е богат и няма доверие. "Той не ме обича, казва, може да задигне нещо." Или отивам като човек, който проси. Той не иска да го безпокоя. Всякога, когато хората очакват да занесеш нещо, ти си добре дошъл. Следователно бъдете хора със запалени свещи. Свещта ви да гори. Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте разтревожен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Ако искате едно свещено правило: стой в гората, ходи, оплаквай се, ходи между камъните. Когато умът ти е спокоен, сърцето ти свободно, иди при приятеля, хвани го за ръката и ти ще бъдеш добре дошъл. Сега искам всички да влезем при Бога, ще отидем с любов, със знание, със свобода. Бог такива обича. Умът да е готов да възприеме Божието знание. Да идем при Бога с отворени сърца, да възприемем Неговата Любов. Да отидем при Бога с отворени умове, да възприемем Неговата Мъдрост. Да ида при Бога с моята воля, готов да изпълня това, което Той иска, да извършим волята Му. Казвам: Тогава ще бъдем свободни. Не се ограничавайте. Защото някой път констатирам, че има големи ограничения. Естествено между нас трябва да съществуват ограничения, много естествени ограничения, наслоени от хиляди поколения. Гледайте да се освободите от ограниченията. Поддържайте Божественото. Защото, ако Бог е на ваша страна, всички врати ще се отворят. Ако ви обичат, добре е; ако не ви обичат, пак е добре. Ако ви почитат, добре; ако не ви почитат, пак е добре. Не мислете, че аз казвам, че не може, но същевременно, като ти е неприятно, разсъждаваш, отдели неприятността като нещо обективно, разглеждай я отделно от тебе, не се солидаризирай, отдели я, разглеждай я спокойно.

Та казвам: В новия живот трябва да се създадат нови условия. Светът само по този начин може да се подобри. Ако всички бяхте готови, сега щеше да дойде спасението, освобождението на целия свят, но хората не са готови. Ако днес се даде богатство на хората, ако днес се даде свобода на хората, те не са готови да служат на Бога. Всеки иска да ги вземе за себе си, както той иска. Нали Бог ги е създал и Бог ги е оставил на Провидението, да носят своите последствия. Как ще се поправи светът? Този път, по който вървим, само така може да се поправи светът. Имаме правила за един щастлив дом; как да се раждат деца, имаме правила. Каква религия трябва да има в света? Тя трябва да бъде религия на любовта, на знание без заблуждение, религия на свободата. Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да ги считаме творение на Бога, в които Бог работи. Един народ е подигнат, но всички народи с времето ще се подигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Големи заложби има за бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще бъде път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога, То е външната страна. В Бога има друга страна, за която хората нищо не знаят. Тази страна сега хората изучават. Хората не бяха се научили да жертвуват всичко за Бога. Сега се учат на това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота.

Втора съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1932 г., понеделник, 5 ч. София, Изгрев

*Забележка: Думи за поправка - неясни са. Някои, които се подразбират от израза и ги нямаше са заградени и потъмнени.
*дряхнал - (книж. остар.) отпаднал, немощен, слаб, грохнал
*opulence - книж. изобилие, богатство, разкош

Правият път - наряд

2024-10-29T04:05:05Z

Донка: /* ПРАВИЯТ ПЪТ */

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[1930]] г.

== ПРАВИЯТ ПЪТ ==

[https://sites.google.com/site/uikibilioteka/home/praviat-pt---narad за изтегляне]

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjI3NzE4NTc1ZDIwZTcwYzU Правият път - оригинал]

ЕДИН ДУХОВЕН ОПИТ

БЕСЕДА – НАРЯД ОТ УЧИТЕЛЯ

Абсолютно никому вън от присъстващите 43 братя не се дава. Ако трябва, ТОЙ лично ще го даде. Тайна е – никой да не те знае, че изпълняваш този опит.

И приложение в областта на Божествения закон.

Опитът е даден в събота, 30 август 1930 г., Изгрев.

Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 ч. и 30 мин. и ще трае най- малко един час. През другите дни на седмицата всяка сутрин около 20 минути ще се прави приготовление за опита, който ще се прави през следващата седмица, за предстоящия опит. В деня на опита при ставане от леглото ще се благодари на Бога така:

'''"Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее."'''

Забележка: Сполуката седи в това ние да посеем, а Бог да възрасти.

Всичката сила седи в това.

Лозинките, които по-долу ще се споменат, не само да се помислят, но и да се почувстват.

МАЛКО ПОЯСНЕНИЕ ВЪРХУ ОПИТА, дадено от Учителя на 31 август 1930 г. в 4 ч. и 30 мин.

''"Буквата умъртвява, а Духът оживотворява"'' – с този стих от ''Евангелието'' искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас. Размишлението зависи от интензивността – може и пет минути да бъде. Вземете 10 минути гласно, интензивно ще произнесете формулата. Така разпределете времето:

10 минути в съсредоточаване, приготовление, молитва;

10 минути в четене гласно, интензивно на лозинките и

10 минути в размишление върху лозинките, или всичко 30 минути.

После ще отворите Библията и прочетете стиховете. Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: '''"Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум, в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени."'''

Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие, всичко ще ви донесе мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирение между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става, Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствате, да стане една промяна у вас, да действате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане; ако сте политици, ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочее. Това са дупки. Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза. В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление – работа за един светия, е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал, ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете, по-добре е да скъсате конците, но да не кажете: "Тая работа не мога да я направя." Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие. По-добре на път, а не в застой. Никога не казвайте: "Не мога тази работа да я свърша." Това е работа с вътрешен часовник, по Дух да работите, а не по часовник, не по буквата. Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и да стане. То ще дойде, но като го желаете, вие ще станете участници и ще ползвате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас за идването на Царството Божие на земята. Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползваме от благата му, които то раздава.

Та желанието на вашия Учител е: придобивки да имате в растежа и плод да принесете.

Гледам, някои от вас са уморени. Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно. Ще ви правят препятствия, ще ви поставят бодлива тел. Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия. Внимателни и бодри бъдете.

Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.

Ще ви пратим някои приятели да ви помагат, за да се реализират вашите мисли.

Бедният като работи с мисълта, ще стане богат. Невежият ще стане учен. Болният ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от небето не капе. Ами че дъждът капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове – мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и животът ви ще се уреди. Очаквате отдолу – нищо не идва. Очаквате отстрани – пак нищо не идва, отгоре – също, но като погледнете по-добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл, не знаете. – От невидимия свят. Вие сега не знаете кое откъде е дошло. Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното. Нямате пари в джоба си – помолите се. Бръкнете в джоба си и намирате десет лева. Откъде са дошли? Все отнякъде са дошли. Живият човек, докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша.

На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: "Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега, в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл. И с чувствата е същото. Зимно време е. Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете. Четенето на Библията – това е греене, това е огнището. С такова затопляне ви става по-добре. То е като вдигането на капака на гърнето. Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете си малко, хапнете си и ви става по-добре.

Закон е: все ще се греете – зимно време на камината, лятно време на слънцето.

Останалото време до един час ще употребите в съзерцание за усилване на мисълта, сърцето и волята, за усилване на духа ви, за постигане на някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.

'''Първото четириседмичие'''

'''''Първата седмица'''''

а. Лозинката ще бъде: '''"Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее."'''

'''"Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота както е горе на небето, така и долу на земята, и да изпълни сърцата на всички народи на земята."''' (Под народи ще разбирате всички души, които са пробудени и имат желание да вършат волята Божия.)

б. Четене и размишление върху ''Евангелие от Иоана 10:10-20.''

'''''Втората седмица''' – 7 септември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление върху ''Евангелие от Матея 7:5-15.''

'''''Третата седмица''' – 14 септември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление от ''Евангелие от Лука 15.12-22.''

в. Четене и размишление върху седма беседа от Седма серия, страници 4, 5 и 6.

Трите тези Евангелия и трите страници от беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили.

'''''Четвъртата седмица''' – 21 септември 1930 г.''

Ученикът първите три седмици употребява за Бога, а четвъртата за себе си.

а. Ще се повторят същите лозинки и ще се прибави след тях: '''"Аз и ние да бъдем членове на това Царство Божие. Да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божиите пътища."'''

б. Ще се прочетат и ще се размишлява около всички стихове от Евангелието, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица.

'''Второто четириседмичие'''

'''''Първата седмица''' – 29 септември 1930 г.''

а. Първата лозинка за посяването и възрастването.

б. Втора лозинка: '''"Пожелаваме всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила Божията Любов да завладее сърцата и умовете на всички хора, които искат да изпълнят Божията воля по лицето на земята, както тя владее горе на небето".'''

в. Четене и размишление върху ''Евангелието от Иоана 6:1-10.''

'''''Втората седмица''' – 6 октомври 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Матея 12:1-10.''

'''''Третата седмица''' – 13 октомври 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се казват.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Марка 2:1-10.''

в. Четене и размишление - Шеста серия, шеста беседа, първите три страници от томчето "Двата природни метода" – "Отвори им умовете".

'''''Четвъртата седмица''' – 20 октомври 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят и след тях ще се прибави:

'''"Божията Любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя пълнота."'''

б. Ще се прочетат всичките стихове от Евангелието, прочетени през първите три седмици, и трите страници от беседата, прочетени през третата седмица.

'''Третото четириседмичие'''

'''''Първата седмица''' – 28 октомври 1930 г.''

а. Първата и втората лозинка.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Иоана 12:1-10.''

'''''Втората седмица''' – 4 ноември 1930г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление върху ''Евангелие от Матея 20:20-30.''

'''''Третата седмица''' – 11 ноември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Лука 9:1-10.''

в. Да се прочетат първите три страници от Първа серия на петата беседа "Любовта".

'''''Четвъртата седмица''' – 18 ноември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят и после ще се прибави след тях:

'''"Божията Мъдрост да озари и моя ум, и нашите умове."'''

б. Ще се прочетат и ще се размишлява върху всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, прочетена през третата седмица.

'''Четвъртото четириседмичие'''

'''''Първата седмица''' – 26 ноември 1930 г.''

а. Лозинка (първата за посяването и възрастването).

б. '''"Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията Истина по лицето на земята и в сърцата на хората и да има вечна Правда навсякъде."'''

в. Четене и размишление – ''Евпнгелие отп Иоана 15:1-10.''

'''''Втората седмица''' – 3 декември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Матея 19:1-10 стих.''

'''''Третата седмица''' – 10 декември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Марка 9.1-10.''

в. От Втора серия втората беседа "Новото основание" да се прочетат 11, 12, 13 и 14 страници.

'''''Четвъртата седмица''' – 17 декември 1930 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях:

'''"Божията Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката своя красота и хармония на живота. Желаем, Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината."'''

'''Петото четириседмичие'''

'''''Първата седмица''' – 25 декември 1930 г.''

а. Първата лозинка (за посяването и т.н.). Прибавя се друга, нова лозинка:

'''"Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божият мир по лицето на земята и в сърцата на хората."''' (Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души. Мира ще го вземете в широк смисъл, защото само при една култура на МИР, само когато хората живеят в мир, може да има прогрес, само тогава хората растат и във физическия, и в духовния живот.)

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Иоана 16:16-24.''

'''''Втората седмица''' – 1 януари 1931 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Матея 11:1-10.''

'''''Третата седмица''' – 8 януари 1931 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Лука 1:1-10.''

в. От Трета серия трета беседа "Рождението" да се прочетат четири страници: 2, 3,4 и 5.

'''''Четвъртата седмица''' – 15 януари 1931 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях:

'''"Да се въдвори Божият Мир и в моето сърце, и в нашите сърца, и в моя ум, и в нашите умове."'''

б. Да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, четена през третата седмица, и се размишлява върху всичко.

'''Шестото четириседмичие'''

'''''Първата седмица''' – 23 януари 1931 г.''

а. Лозинки:

'''"Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее."'''

б. '''"Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да даде Бог живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на небето."'''

в. Четене и размишление – ''Евангелие от Иоана 3:1-10.''

'''''Втората седмица''' – 30 януари 1931 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Матея 2.1-10.''

'''''Третата седмица''' – 6 февруари 1931 г.''

а. Същите лозинки ще се повторят.

б. Четене и размишление – ''Евангелие от Марка 5:5-15.''

в. Четене и размишление - Четвърта серия, първа беседа "Братя и сестри на Христа" - първите десет страници.

'''''Четвъртата седмица''' – 13 февруари 1931г.''

а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях:

'''"Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие и да се излее Божието благословение върху мен и върху нас, както е изляно горе на небето, за да му служим всякога."'''

б. Четене и размишление – да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четена през третата седмица.

1. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година.

2. Второто полугодие почва от събота, 21 февруари 1931 г.

През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни, като се почне от:

Събота - за първото четириседмичие

Неделя - за второто четириседмичие

Понеделник - за третото четириседмичие

Вторник - за четвъртото четириседмичие

Сряда - за петото четириседмичие

Четвъртък - за шестото четириседмичие

3. През другото време по свобода. Можете да се молите един за друг, за да ви се оправят работите.

4. Да се проучва през годината от ''Деянията, 16 глава'' и да се размишлява върху нея. Същият Дух ще работи през цялата година.

Дадено от Учителя на 30 август 1930 г., Изгрев.

Присъствали:

1. Минчо Сотиров – Бургас

2. Матей Попов – Бургас

3. Георги Куртев – Айтос

4. Крум Илиев – Айтос

5. Димо Джеджев – Айтос

6. Васил Долапчиев – с. Даутлий, Айтоско

7. Слави Тодоров – с. Гюргенкьой, Айтоско

8. Димитър Добрев – Сливен

9. Иван Калкайджиев – Сливен

10. Тодор Абаджиев – Ямбол

11. Георги Маринов – Нова Загора

12. Слави П. Камбуров – Нова Загора

13. Тодор Йорд. Чернев – с. Кортен, Новозагорско

14. Кольо Кюмюрджиев – Стара Загора

15. Ганчо Кънчев – с. Свети Кирилово, Старозагорско

16. Петър Стамболиев – гара Любимец

17. Иван Георгиев – гара Раднево

18. Юрдан Баев – гара Раднево

19. Михаил Стоицев – Пловдив

20. Петко Епитропов – Пловдив

21. Тодор Стоименов – София

22. Начо Петров – София

23. Иван Дойнов – София

24. Стойо Чолпанов – София

25. Драган Попов – София

26. Стоян Русев – София

27. Деньо Цанев – София

28. Боян Боев – София

29. Янко Първанов – Лом

30. Никола Ватев – Русе

31. Симеон Марков – Русе

32. Георги Константинов – Русе

33. Васил Константинов – Русе

34. Юрдан Новаков – Русе

35. Емануил Иванов – Варна

36. Пенко Пенков – Габрово

37. Никола П. Камбуров – Казанлък

38. Захари Желев – Казанлък

39. Стефан Мандов – с. Енина, Казанлъшко

40. Рашо Болашиков – с. Мъглиж

41. Иван Ив.Смилов – с. Ръжано

42. Асен Райчев – Панагюрище

43. Върбан Христов – Орхание

Вързване и развързване

2024-08-10T11:33:08Z

Донка: /* ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ */

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1930]]

[[VIII Младежки събор]]

==ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ==

Всички, които сте поканени тук, не сте дошли за ядене и пиене, нито за забавление, но сте дошли да учите. Затова трябва да внесете в ума си идеята, че сте ученици. Вие не трябва да се спирате само върху това, какво аз ще ви кажа, но сами трябва да мислите. Не е въпросът, как аз ще кажа нещата, но какво вие можете да разберете, да възприемете и да приложите, като ученици. Това ще ви ползува. По какъв начин ще кажа нещата, какво ще кажа за яденето, дали е сладко, или не, това не е важно. Ако научите това, което е нужно, яденето ще бъде сладко; ако не го научите, яденето ще бъде горчиво. Вие можете да си зададете въпроса: каква е целта, какъв е смисълът на живота? Целта на живота е учението. Когато човек научи това, което днес му е предадено, да благодари на Бога. Той трябва целия ден да учи, и вечерта да благодари, че е научил урока си. На втория, на третия, на четвъртия ден пак ще учи. И след като прекара целия живот в учене, ще замине за другия свет, дето ще продължи учението си. Само чрез учението човек разбира смисъла на живота.

Сега, като ученици, аз искам да бъдете свободни, защото ще ви дам нови обяснения за нещата, за които даже и на ум не ви е дохождало. Върху много неща трябва да ви се обърне внимание. Забележете, морякът, който пътува по морето, навред е обиколен от вода, но тази вода не може да се пие. Ако ожаднее и пожелае да пие от тази вода, той предварително трябва да я дестилира, за да извади онези солено-горчиви соли от нея, които правят водата негодна за пиене. Тъй щото, когато в Писанието се казва да не любите света, то е защото го разглеждат като море. И ако вие влезете в това море, света, и пиете от неговата вода, такава жажда ще се възбуди у вас, че нийде няма да си намерите място. Солена, горчива е водата на света. Тази е простата философия, с която се обяснява, защо човек не трябва да люби света. Искате ли да пиете от водата на света, непременно трябва да я дестилирате. Това всички трябва да знаете. И тогава, от дестилираната вода на света можете да пиете, колкото искате. Обаче, както сега светът е построен, водата му е солено-горчива. И вие, искате не искате, корабът ви ще пътува по това море, но трябва да имате в себе си особени реторти, в които да дестилирате по малко от водата на света и да я пиете чиста, свободна от всякакви примеси.

Аз искам да бъдете добри ученици. Вие имате една слаба страна, че бързате. Всички искате в кратко време да свършите курса на учението, затова гледате да взимате по два класа наведнъж. За вас е важно да свършите един клас на годината, но да го завършите, както трябва. Смисълът на учението не е в бързото минаване на класовете. Можете да минете един клас, а можете да минете и 20 класа, но важно е, какво ще научите. Щом разберете смисъла на това, което учите, ще минете в по-горен клас, ще минете през посвещение, което наричат „разцъфтяване на човешкото съзнание." Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниско съзнание в по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле, в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред. Вие ще се намерите в положението на впрегнат кон, който тупа само на едно място, чака момента да тръгне напред. И при това положение вие казвате: тежък е животът! Не, животът не е тежък. Животът е тежък само тогава, когато не любите и не учите. Пръкрасен е животът, когато любите и учите. Няма по-хубаво нещо от това, да любите и да учите!

Сега ще ви прочета 18 глава от Евангелието на Матея, която никога досега не сте чели. Впрочем, вие сте чели тази глава, но при известни условия, при известно състояние на съзнанието си; при сегашното си състояние никога не сте я чели. Тъй както сега ще ви прочета тази глава, тя е съвършено нова за вас, нещо ново е вложено в нея. Значи, сега ще ви прочета една нова глава, от ненаписаното още Евангелие, за която нито сте чували нещо, нито на ум ви е дохождало.

В онова време, във времето на Христа, както и в наше време сега, дойдоха учениците Христови, както и сегашните ученици; и запитаха Исуса, както и сегашните Го запитват: „Кой е най-голям в царството небесно» (–1 ст.).

„А Исус повика едно дете, та го постави посред тях. (–2 ст.). – «Колко голямо може да бъде това дете?» Това дете бъше на пет години.

И рече: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и бъдете, като децата, няма да влезете в царството небесно." (–3 ст.) – Ако се не посеете в земята, като житното зърно, и ако се не печете на слънце, никога няма да узреете.

„И тъй, който смири себе си, като това дете, той е най-голям в царството небесно." (– 4 ст.). – И тъй, който донесе вода на баща си, когато е жаден, баща му ще го благослови. И който помогне на майка си да сготви яденето, тя ще го нагости.

„И който приеме едно такова дете в мое име, мене приема". (– 5 ст.). „А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камък воденичен, и да потънеше в дълбините на морето." (– 6 ст.). – Това са иносказателни думи. Те подразбират: вържи злото за воденичния камък и го пусни в морето! Когато децата отиват на училище, не ги съблазнявай, не взимай торбичките им, но ги остави да отидат при своя учител, да се учат. Кажеш ли някому да не ходи на училище да учи, ти го съблазняваш. Казваш: не учи, поиграй си още малко, поживей, докато си млад, нека учат простите, невежите хора. Кажеш ли някому това, ти го съблазняваш.

„Горко на света от съблазните! Защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда! (– 7 ст.). – Горко ономува, който става гарант за човек, който прави престъпления!
„И ако те съблазнява ръката ти, или ногата ти, отсечи и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (– 8 ст.). – Ако имаш нож, с който можеш да убиваш хората, хвърли този нож от себе си. Ако носиш в джоба си един съвременен кобур, хвърли го сто крачки далеч от себе си, да не съблазняваш хората.

„И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си: по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен." (–9 ст.). – Ако имаш две врати на къщата си, и през едната влизат разбойници, а през другата влизат приятели, затвори вратата, през която влизат разбойниците, а остави само тази, през която влизат приятелите.

„Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, Който е на небеса." (– 10 ст.). „Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото." (– 11 ст.). „Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не остава ли 99-те на горите, и отхожда да търси изгубената?" (– 12 ст.). „И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече, нежели за 99-те неизгубени." (– 13 ст.). „Така не е по волята на Отца вашето, Който е на небеса, да погине един от тези малките." (– 14 ст.).

Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." (– 18 ст.).

Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място.

Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца. Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишните кофи раздайте на тези, които нямат.

И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите. Когато майката изпраща дътето си на училище, тя все ще му тури нещо в торбата за ядене. Детето има право да яде, само когато научи урока си. Човек има право да яде, само когато се събуди.

И тъй, ако знаете да вързвате, трябва да знаете да развързвате. Една българска пословица казва: „Вържи попа, да е мирно селото!" Аз казвам: вържи дявола, да е мирен животът. Вие вързвали ли сте дявола, да знаете, как се вързва? Ако не сте го вързвали и не знаете, как се вързва, казвам: не развързвай дявола у тебе, който е вързан. Ако не можеш да го вържеш, поне не го развързвай! Такъв е законът. Щом не знаеш да го завързваш, поне не го развързвай, защото после няма да знаеш, как да го завържеш. Някой казва: защо да не го развържа ? Ако можеш да го завържеш, развържи го; пък ако не можеш да го завържеш, не го развързвай. Ако не можеш да разлюбиш един човек, не го залюбвай ; пък ако не можеш да го залюбиш, не го разлюбвай. Защото, ако го разлюбиш, ти ще развържеш дявола, а щом развържеш дявола и не можеш да го завържеш, той ще създаде хиляди нещастия в живота ти. Всички нещастия в живота произтичат от разлюбването. Който може да разлюбва, той може и да развързва. Казвате: аз не обичам вече еди-кой си човек. Щом не го обичаш, ти го развързваш. Казано е в Писанието: „Любете враговете си'" Това значи: свържете враговете си! Ако не обичаш врага си, ти си го развързал, и по този начин сам си създаваш неприятел. Така седи този въпрос в живота. Всеки човек, когото си разлюбил, той ти е вече враг. Той постоянно върви след тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбиш ли го, той хвърля ножа настрана, върви подир тебе, но вече е като отворен цвят.

Казвам: аз ви говоря за онези закони, които работяг в човешката душа; аз ви говоря за един свят, с който вътрешно вие още не сте запознати, и се занимавате само с външните прояви на този свят и с неговите сили, които действуват, като барута, с който малките деца се забавляват. Представете си, какво може да стане, ако пуснете някое малко дете в един магазин, пълен с барут! То ще запали барута, но какво ще стане след това, нищо не мисли. Казва: ще цъкна, ще запаля барута ! Лесно е да се цъкне една клечка кибрит, но след това ще настане цяла катастрофа наоколо. Не се опитвайте, не си играйте със силите на природата! Когато някоя кокошка срещне един вол, тя се напери и му казва: ти знаеш ли, коя съм аз? И волът я пита: ами ти знаеш ли, кой съм аз? Кокошката пак му казва: виж, това са моите деца! Гледай да не ги тъпчеш! – Аз отдавна зная, че те са твои деца, и никога не съм ги тъпкал. Тя го клъвне и му казва: знай, че аз съм кокошка! Волът не се занимава с кокошката. Той е благороден, занимава се с разрешението на свои важни задачи. Волът казва на кокошката: днес имам да разора една нива на своя господар. Той скоро ще ме впрегне на работа. Не ми тежи работата, но откак служа на господаря си, никога не съм го задоволил. Аз търся начин, как да ме залюби моя господар. Той ме е разлюбил, и затова ме впряга и боде с остен. Искам да ме залюби, да не тегля толкова много. Щом ме залюби, той ще ме освободи от юларя. Не ме ли залюби, ще тегля през целия си живот. Днес всички хора казват, че животът е тежък. И волът казва, че животът е тежък. Казвам: вие теглите, защото господарят ви е разлюбил. Значи, господарят ви е вързал.

Вие трябва да правите преводи на сегашния си живот, за да го използувате разумно. Мнозина, като не разбират живота, чакат да дойде някой от небето, да ги спаси. Действително, може да дойде някой ангел на спасението, но той няма постоянно да седи при тях. Може да поседи ден, два, три, месец, два, най-много година, и след това ще замине. И ангелът има свое предназначение, свои цели, свои мисли и желания, които трябва да постигне. Той слиза на земята от обич към някого и остава тук, докато свърши работата си. Дойде ли някой ангел на земята, вие искате той да остане постоянно при вас, както майките искат децата им, техните ангелчета, да бъдат постоянно около ттах. Те целуват своите ангелчета, радват им се, но щом изникнат крилца на тия ангелчета, те оставят старата си дреха и хвръкват вън от дома си. Майките плачат, скърбят, казват: отидоха си нашите ангелчета! Всеки ангел носи със себе си своята написана книга, листата на която виждате в техните очи, вежди, уста, нос, косми по главата и т. н. Знае ли майката, какво се крие в главата на нейното ангелче? Прочела ли е тя писмата на главата му? Всеки косъм по главата на нейното ангелче е писмо, което тя трябва да прочете. Тя даже не знае, колко косми имаше детето й на главата си, какви бяха веждите му, колко кръга имаше на очите си, каква беше големината на устата, на носа, на пръстите му, каква форма имаха ноктите му и т. н. Написана книга беше то, но непрочетена остана. Какво направи майката за това ангелче? Тя го къпеше, хранеше, обличаше го и си поиграваше с него – нищо повече. Питам: какво можете да научите при такива разбирания за живота? Правилни разбирания са нужни на хората! Дойде някой, задигне тази книга, а вие плачете, страдате и казвате: отиде книгата ми!

Ще прочета няколко стиха от книгата на Амос, глава 7, от 14 стих надолу.

И отговори Амос и рече на Амасия: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници." (–14 ст.).

И Господ ме взе от подир стадото, и рече ми Господ: „Иди пророчествувай на людете ми Израиля." (–15 ст.).

Сега, прочее, слушай Словото Господне. Ти казваш: не пророчествувай против Израиля и да не капе от тебе дума против Исааковия дом." (– 16 ст.)

Зато така говори Господ: „Жена ти е блудница в граца. И синовете ти, и дъщерите ти ще паднат от меч. Това значи: мислите и желанията ти ще бъдат посети.

„И земята ти ще се раздели с въже; и ти ще умреш в скверната земя, а Израиля непременно ще бъде закаран пленник от земята си." (– 17 ст.)

Сега, като на ученици, обръщам ви внимание на следното положение. Всички трябва да знаете правилно да вързвате и да развързвате, т. е. правилно да любите и да разлюбвате. Не е важно, как сте били вързани. Не е важно, как сте разлюбили хората. За вас е важно, как днес вързвате и развързвате. Някой казва: защо ме развърза ? Питам: ако ти дойдеш при мене вързан и не си ял цели три деня, и аз те нахраня, развържа и пусна да си вървиш, какво лошо има в това развързване? Добре е гладният да бъде вързан, а ситият – развързан. Когато ситият се развързва, на място е развързването, но когато гладният се развързва, това развързване не е на място. Вържи гладния на едно място! – нищо повече. Развържи сития да си върви по пътя, защото е сит.

Много от учениците се спират върху обикновените отношения между хората и ги сравняват с по-високите, духовни отношения, които трябва да съществуват. Представете си, че някой учител влиза в клас и започва да милва, да гали ту един, ту друг от учениците и след това им казва: хайде, сега, вървете си по домовете! На втория ден той пак повтори същото: този помилва, онзи помилва и ги изпрати по домовете им. Питам: какво ще придобият тези ученици? В тях ще се развие щестлавие и ред още отрицателни черти, каквито и в света се срещат. Какво ще бъде, ако учителят не гали учениците си, но работи с тях? Те ще научат много неща, ще се развиват. Учителят дига един ученик и го запитва: колко правят пет боба и един боб още? – Шест боба, господин учителю! – Като посеете тези шест боба на нивата, колко още ще родят? – Не зная, Господин учителю. – Ако годината е суха, колко боба ще родят? – Не зная. – Ако е дъждовна, плодородна, колко ще родят ? – И това не зная, господин учителю. – Има известни математически отношения, по които точно може да се определи, колко боба ще се родят. Христос говори за житните зрънца, които попаднали в добра почва, и едното дало 30, другото – 60, а третото – 100 зрънца. Като съберете числата 30+60+100, ще получите 190. Като разделите числото 190 на 3, ще получите средно число 63'(3). Остатъкът показва, че този плод не е могъл да се развие, нямало е благоприятни условия за него. Ако приемем същите отношения и за шестте боба, т. е. всеки боб да даде по 63 зрънца, ще получим от тях 378 боба. Сборът на цифрите в числото 378 дава 18. Това е 18 глава от Евангелието на Матея, която четох днес.

Сега ще ви прочета 18 стих на 378 страница от Библията: „И не стана пасха като нея в Израил от дните на пророк Самуила; нито направиха всичките Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свещениците, и Левитите, и всичкият Юда и Израил, които се намериха, и Ерусалимските жители." (II кн. на лътовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение от епоха на робство. С пасхата евреите ознаменуваха своето освобождение от робството си в Египет. Когато човек люби, той трябва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение от робство. Когато човек иска да се освободи от какво и да е робство, той трябва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовта. Ако ти не любиш, никога не можеш да направиш пасха. Защо ? – Защото в Любовта всякога има жертва. Кого ще жертвуваш? – Себе си. Който люби, той най-първо ще пожертвува себе си. Ако вие не знаете, как да направите пасхата в себе си, ако не знаете, как да се пожертвувате, вие не сте разбрали закона на Любовта. Значи, първо човек трябва да знае как да направи своята пасха, а после, да знае как да се пожертвува. Всички говорим за самопожертвуване, но трябва да знаем, как да става това самопожертвуване. Жертвата е общ закон за всички. Когато някой се жертвува за мене, аз гледам, как той изпълнява закона на жертвата, уча се от него. След това пък аз ще се пожертвувам за него. Първо се жертвува един, после втори и т. н. Законът на жертвата е неизбежен. Няма да остане човек в света, който да не се жертвува. Когато дойдем до закона на жертвата, ние трябва да знаем, как да направим тази жертва. Не я ли направим, както трябва, тя е безполезна. Ако ти ходиш на училище и не разбираш основните принципи на учението, или ако не разбираш дълбокия смисъл на геометрията, на астрономията и на всички науки, които се преподават, какъв смисъл има твоето учение? Всички небесни тела имат своето дълбоко предназначение „за времена и за години." Всяка звезда, например, представлява един лист от свещената книга. Свещената книга пък е небето, което виждаме над нас. Слънцето представлява една от отворените вече страници на тази свещена книга. Един ден този лист ще се затвори, и на негово място ще дойде друго слънце, още по-светло, със съвсем друг цвят от този, който сегашното слънце има. Казвам в този смисъл човек трябва да цени тази свещена книга, която му е дадена. Ако вие не разбирате сегашния си живот, както сте създадени, как ще разберете живота, Който е над вас? Тъй както сте събрани тука, не е важно само, какви са отношенията ви едни към други, но всяка сутрин, като ставате, всичките удове на организма трябва да имат правилни отношения към човека, към своя господар: краката трябва да имат правилни отношения към господаря си; очите, ушити, стомахът, дробовете, мозъкът също така трябва да имат правилни отношения към своя господар. Ако отношенията на някой от тези удове не са правилни, тогава в организма на неговия господар се зараждат известни болезнени състояния. Въз основа на този закон, и господарят на тези удове, човекът, трябва да има правилни отношения към тях. Щом е така, и нашите отношения към Божественото трябва да бъдат правилни. Правилни ли са отношенията ни към Божественото, тогава всяка сутрин То ни посещава, след което ние започваме работата си. Щом Божественото те посети, тогава ще дойде твоята майка, твоят баща, твоите братя и сестри, които са слуги на този велик Божествен човек, или тъй наречения истински Баща. Ти няма да видиш Божествения човек, но ще видиш Неговите слуги, на които ще станеш на крак, както учениците стават на крак, когато учителят им влиза в клас. Когато слънцето изгрява, птичките стават на крак и обръщат погледа си към него. Когато слънцето изгрява, в сърцата, в душите на всички живи същества настава свещен трепет: всички растения, риби, птици, животни, хора, даже и великите духове затаяват дишането си. И когато човек спи, той пак усеща изгряването на слънцето. И затова, правилно е, преди да е изгряло слънцето, ти трябва да бъдеш на крака! Под думата „слънце" се разбира онова вечно будно съзнание в човека. Когато Бог иде в света, всички трябва да бъдем будни, на крак, за да възприемем Неговите свещени мисли. Той има желание да ни предаде своето знание и да ни остави свободни, да реализираме Неговото знание в живота си.

Казвате: защо трябва да любим, защо трябва да обичаме, защо трябва да учим? На тези въпроси не може да се даде никакъв отговор. Защо трябва да се раждате и да умирате ? Защо трябва да спите и да ядете? Няма отговор на тези палещи въпроси, които днес ви занимават. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога няма да дойдете до правилно разрешение на тези въпроси. Питам: когато плетете или шиете нещо, от коя страна започвате – от ляво към дясно или от дясно към ляво? Освън това, защо платът, който толкова време сте тъкали, трябва да го разрязвате и после отново да го зашивате? Защо кацарят трябва да нарязва цели дъски на парчета и после да прави от тях каци? Питам: трябва ли всички хора да станат бъчвари, или грънчари ? Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, де ще изнасят стоката си за продан? Хората и без това са грънчари, защото мислите, чувствата и желанията, които всеки ден формуват, те ги изнасят на пазар. Има ли кой да купи стоката ви? В това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждат много стока, но стоката им няма пазар. Какво ще ви последва тогава? – Крах. Ще дойдат страдания, недоволства, болести и смърт в живота ви. Като се намерите пред такива изпитания, вие казвате: не разбираме смисъла на живота. Казвам: докато живеете по земному, вие не разбирате смисъла на живота, и той не ви задоволява. Когато станете духовни, започвате да разбирате смисъла на живота, и той вече ви задоволява. Когато един български цигулар тури цигулката на коляното си и започне да свири, вие доволни ли сте от неговото свирене? Не сте доволни. Самото поставяне цигулката на коляното, придава на музиката повече земен характер. Дойде ли някой знаменит европейски цигулар, той туря цигулката под шията си и започва да свири. Неговото свирене ви задоволява, защото самото държане на цигулката, облегната на гърдите, придава на свиренето духовен характер. Всички инструменти, които се подпират на гърдите, са от благородно произхождение.

Сега ние ще се приближим към великата Истина в живота, да си обясним чрез нея всички прояви и явления с целокупния живот. Например, вие искате да свирите. Защо трябва да свирите? – За да влезете във връзка с всички същества. Музиката трябва да мине през няколко фази, през няколко съзнания, докато дойде до вас. Вземете, например, цигулката. Тя е съставена от дърво, от струни – кожени и металически. Първата ви работа е да заставите мъртвото дърво, от което цигулката е направена, да пее. Майсторът, който е направил цигулката, той възкресява дървото, от което тя е направена. Следователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвук на растението, от което е взето дървото за цигулката. После имате отзвук на животното, от червата на което са направени струните. Значи, първо пеят растенията и животните, които са дали от себе си материал за направата на цигулката.
Ето защо, когато някой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието. Тя е музика на растенията и на животните, но не и на човека. Първо се минава през тяхната музика, и когато дойдете до вътрешния смисъл, който е вложен в музикалното произведение, тогава ще схванете музиката на човека. Значи, растенията и животните са отлични музиканти. Първите музиканти в света са растенията. Те свирят на флейта, флейтисти са. Животните пък свирят на цигулка. Те са цигулари. Ако човек не разбира живота на растенията и животните, той не може да свири. Който иска да се запознае с музиката, той трябва да изучава живота на растенията и на животните. Разбере ли човек живота на животните и растенията, щом започне да свири, техните елементи ще влязат в него, а след това и Духът ще влезе в него, като тълкувател на тоновете. Духът ще въздействува на човека чрез ушите му. Духът ще предава, човек ще възприема. Разумният човек пък ще превежда езика на музиката. Когато слушате някой цигулар, вие трябва да тълкувате това, което той иска да изрази чрез цигулката си. Цигуларят предава своята мисъл в образи, и ако човек не може да преведе тези образи, той не разбира музиката. Следователно, ако човек не започне с музиката на растенията и на животните, на млекопитаещите, той не може да дойде до живота на духовните хора. Разбере ли живота на духовните хора, той ще дойде най-после и до вокалната музика. Засега в човешкия гортан се проявява само музиката на животното, но когато той се добере до възвишената мисъл, неговият гортан ще започне да говори чрез музиката.

Сега, за да се доберете до възвишения живот, всички трябва да свирите и да пеете. Ако не можете сега, поне за в бъдеще трябва да се научите. Всеки трябва да мине през дисциплината на пението и свиренето.

Ако някой има силно желание да свири, а няма условия, той може мислено да си вземе някоя китара или друг някакъв инструмент и да си представя, че свири, че дърпа струните. Ще кажете, че това е залъгалка. Не, това е приготовление за нещо велико. Великите работи в света започват от малките неща. Запример, докато някой писател напише нещо хубаво, той трябва предварително да направи няколко опита, които изглеждат, като играчки, като забавления. По същия начин, искате ли да напишете някоя дума красиво, вие трябва предварително да се упражнявате върху нейните елементи, буквите й, и тогава да я напишете, както искате. В първо време вие ще пишете, както малките деца. По-хубаво от тях не можете да пишете. За да пишете хубаво, вие трябва да знаете правилата за красиво писане. Запример, ако аз напиша думата „мъдрост" по всички правила на краснописането, който разбира тези знаци, той ще прочете думата и ще каже: вие написахте думата „мъдрост". Който не разбира тези знаци, ще каже: глупост е това! Обаче, не е достатъчно само да познаеш написаната дума, но трябва да разгадаеш, какво нещо е мъдростта.

Питам: що е Мъдростта? Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т. е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере, какво нещо е Мъдростта, в пълния смисъл на думата. Засега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове, и един ден, когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи, Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране великите задачи на Мъдростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Тя чертае пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране великите цели на Божествената Мъдрост, която цари навсякъде във вселената. И затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи, именно в това – да възлюбите Мъдростта.

Мнозина схващат този въпрос по друг начин. И те имат право, но казвам: Мъдростта е свещеният път, по който трябва да вървите, и в който Бог призовава своите деца. Някой казва: аз не мога да разбирам. Ако искате да разбирате, недейте ходи далеч. Вие не разбирате много неща, защото се стремите да обхванете всичко изведнъж. Когато дойдете до музиката, до поезията, например, стремете се да разберете близките неща, които срещате отляво и отдесно на пътя си. Оставете настрана онези тънки, фини неща, които са още невидими за вас. Радвайте се, че срещате неща, които не разбирате, или които не виждате и не са ясни за вас. Нека бъдещето ви радва. Казвате: какво е нашето бъдеще? Бъдещето е светло. Няма по-велико, по-хубаво нещо от бъдещето. Бог царува в бъдещето. Тогава, има ли смисъл да се плашите от него? Всички условия за вашето повдигане, всички условия за вашето развитие, всички условия за вашето щастие и сила, всички условия за вашето знание, всички условия за вашето безсмъртие и свобода, всички условия за реализиране копнежите на вашата душа, се крият в бъдещето, в което Бог живее.

И тъй, бъдещето ви чака. Когато дойдете до него, вие трябва да бъдете готови. Не сте ли готови, вие ще останете, като натоварени камили пред вратите на града. Натоварената камила не може да мине през Божествената врата. Дойде ли натоварената камила пред Божествената врата, тя непременно трябва да се разтовари. На същото основание и вие трябва да се разтоварите. Когато имате тежест, неразбирания, всичко това показва, че вие сте натоварени хора. Натоварените хора дигат врява, шум, правят скандали. Кой търговец, кой адвокат не дига врява, шум ? Търговецът купува– продава стока, пазари се, дига шум. Двама адвокати дигат шум, врява в съда. Защо? Който не разбира въпроса, ще каже, че те се карат помежду си. Не се карат тези адвокати, но разглеждат дело на някой човек. Единият адвокат го защищава и казва: този човек има право. Другият казва: той няма право. Една американка, женена за богат търговец, помолила един ден мъжа си да я заведе в американската борса, да види, какво правят там. – Няма защо да те водя на борсата, нищо особено няма там, което да те интересува. – Не, искам поне един път да отида в борсата. Най-после мъжът й се съгласява и я завежда в една от горните ложи на борсата. Едва седнала на един стол, тя чула такава врява, такива викове и крясьци, каквито никога в живота си не е слушала. – Слушай, не мисли, че съм толкова глупава. Аз те помолих да ме заведеш в борсата, а ти ме заведе в лудницата. – Слушай, жено, това е борсата. Аз ти казах, че няма нищо интересно за тебе в борсата. Това са учените хора, които от въодушевление викат. – Чудно нещо! Как не ги е срам да викат толкова много. – Ще викат, разбира се. След една минута, или след една секунда всеки от тях може да бъде просяк или милионер. Ако вика, той може да спечели и десет милиона; ако не вика, всичко ще изгуби. Тогава ще го хванат за краката и ще го изнесат навън. Питам: при такова положение на нещата, може ли човек да не вика ? Който вика, той остава член в борсата; който не вика, изнасят го вън.

Докато викате в света, вие сте в борсата. Ама щял някой ваш брат да се разсърди – вие не искате да знаете. Трябва да печелите! Щял някой ваш брат да се съблазни от нещо. И за това не искате да знаете. Вие трябва да печелите! Или пък някой ваш брат изгубил вярата си. Нищо от това, случват се такива работи в света. Този човек си е изгубил вярата, защото вярата му е била слаба, малко кредит е имал той. Казвам: в каквото положение и да се намира човек, животът, който има той, с всички свои противоречия, струва повече, отколкото, ако е в гроба. И най-лошият живот, който срещаме, струва милиони пъти повече, отколкото живота в гроба. След всичко това, трябва ли да се оплаквате, че вашият живот е несносен? Какво искате да направите в живота си?

Някой казва: аз съм недоволен от живота си, искам да умра. Когато искате да умрете, това показва, че искате да се развържете. Така превеждам желанието ви да умрете. Аз съм готов да освободя кого и да е от вас, но при следното условие: цял ден той ще оре под остена ми на нивата ; и вечерта, като се върне, ще го освободя по всички правила: ще снема хомата му, ще го нахраня и ще го оставя да си почине. В това се заключава животът. Ние сме врпегнати, и трябва да свършим работата, която ни е дадена за деня. Свършим ли работата си, вечерта господарят ни ще ни освободи, и свободата, която търсим, ще дойде. Онзи, който не е бил впряган, и който не е извършил работата, която е трябвало да извърши през деня, той не може да бъде свободен. Защо ? – Защото на другия ден ще бъде впрегнат. Ако пък днес извърши работата си, на другия ден ще бъде свободен.

Това е велик закон, който наричаме закон на разумните хора. Ние говорим за разумните хора, а не за големите. Не са големите хора, които ще завладат света; нито пък малките хора ще завладат света. Обаче, разумните хора ще завладат света. Те ще бъдат негови господари. Ако голямото може да завлада света, тогава мамонтите, тези големи, предпотопни животни, досега щяха да го завладат. Ако голямото може да завлада света, преди потопа имаше големи, гигантски дървета, на височина 500–600 м., които трябваше да завладат света, но и те не го завладаха. След тях дойдоха големите млекопитаещи, но и те не го завладаха. После дойдоха хората исполини, които също не завладаха света. Значи, силата не седи във външната големина. И малките същества не можаха да завладат света. Това показва, че силата не седи и в малките неща. Най-после дойдоха новите, разумните хора, които разбраха, че силата седи в мисълта. Силата на човека не е в колебанието, че от него нищо не може да излезе. Напротив, в тази мисъл се крие човешкото безсилие. Казвам: ако си мамонт, нищо няма да излезе от тебе; ако си комар, нищо няма да излезе от тебе; ако си разумен човек, всичко може да излезе от тебе.

Значи, минус и минус при умножението и делението дават плюс. Плюсът е разумното начало в света. Следователно, вие можете да имате грандиозни планове, но е не могат да спасят света. Тези грандиозни планове няма да се реализират. Вие може да имате микроскопични планове, като тези на комарите, но и те не могат да спасят света. Обаче, вашите различни желания и мисли могат да служат като тухли и цимент за съграждане на Царството Божие. Тъй щото разумното, което ние реализираме на земята, Бог го взима и с него съгражда бъдещия живот, в който сега всички трябва да работим. Някой казва: защо трябва да живеем? Ние трябва да живеем, за да събираме материал за съграждане на Царството Божие.

Казвам: върху това, именно, трябва да работят и учениците. Някои казват: ние не сме големи хора в света, не сме силни. – Вие не се нуждаете от сила. – Ние нямаме пари. – И от пари не се нуждаете. – Ние не сме известни хора. – И това не ви трябва. Вие се нуждаете от разумност. Имате ли разумност, бъдещето е с вас. Щом сте разумни, всичко можете да направите. Следователно, нашата сила не седи в богатството, нито във властта, която имаме, нито в знанието, което можем да придобием, но в служенето, което можем да извършим. Да служиш на Бога, да чувствуваш връзка с Него и всякога да си готов на работа за Божието дело, в това седи и силата, и богатството, и властта, и знанието на човека. Някой казва: аз искам да стана проповедник. – Ако всички станете проповедници, кому ще проповядвате? – Аз искам да стана учител. – Ако всички станете учители, кого ще учите? – Аз искам да стана певец. – Ако всички станете певци, на кого ще пеете? – На себе си. – Щом можете да пеете на себе си, тогава ще можете да проповядвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вечността? – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света.

Казвам: в сегашния си живот вие трябва да разбирате закона на бъдещето. Някой страда, защото е вързан. Щом е вързан в тялото си, той не трябва да страда. Тялото е на Бога, и Той сам ще го развърже. За какво са дадени ръцете на човека? – Да пише. За какво му е дадена главата? – Да мисли, да съчинява поезия. Ако трябва да пишеш, пиши; ако трябва да пееш, пей ; ако трябва да свириш, свири ; ако трябва да копаеш, копай; ако трябва да работиш, работи; ако трябва да ходиш, ходи! Всяка работа, сама за себе си, е важна според закона на Божията Мъдрост, на която Любовта и Истината са служители. Всяка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е свещена. Ако завържеш връзките на обущата никому, ти си извършил велика работа; ако си дал някому чаша вода, ти си извършил велика работа. Ти можеш да кажещ някому само една блага дума, но тази дума има толкова тежест, колкото милионите думи в сто тома, написани от някой учен или философ. Всяка дума трябва да се каже на своето място. Ако някой човек напише сто тома, които не са на място, един ден Бог ще го натовари да носи тази своя тежест. Ще видите, как един ден Бог ще натовари всички писатели, които не са писали на място, да носят своите книги на гърба си – своя собствен товар. Който е много натоварен, много е писал; който е малко натоварен, малко е писал. Някой ще каже: слава Богу, че нищо не съм писал. Питам: знаете ли, какъв товар представляват всички ваши мисли и желания, които сте реализирали и на които се дължи нещастието в света ? Какво ще правите с този товар? Знаете ли, каква отговорност носите върху себе си?

Време е вече да се ликвидира с миналото. Вие създадохте голяма катастрофа в света. Следователно, както създадохте тази катастрофа, както вързахте света, така трябва да го развържете. Кои ще развържете? Кои ще освободите? Затворите трябва да се отворят, и праведните да се пуснат на свобода. Добрите хора развързвайте! Добрите хора събуждайте! Онези пък, които сега влизат в затворите, тяхното време после ще дойде.

И тъй, важно е сега да схващате основната мисъл на живота – Мъдростта. Какво правите вие? Искате да се осигурите, да се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Казано е: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко." И понеже този Дух ще учи хората, и вие трябва да се учите. Това значи, когато Божественото дойде у нас, то ще ни научи на всичко. Там е силата на човека. Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? Казваме: какво можем да напрвим ние? Нищо не можем да направим ние сами, но с Бога, който е у нас, всичко можем да направим. Казвате: кои сме ние? Ние, като хора, сме нещо подобно на животните; обаче, ние сме съработници на Бога, които ще завършим Неговата работа. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." „Даде ми се всяка власт на небето и на земята". По-нататък Христос казва: „Идете и проповядвайте! Ако ви затворят, аз ще ви освободя. Ако ви бият, аз ще се разправя с тези, които ви бият." Казвате: бедни сме, никой не ни дава пари. – Това зависи от вас. Защо ? – Защото всички банкери служат на Христа. Ако сте с Христа, вие ще отидете при някой банкер, и той веднага ще стане и ще каже: заповядайте, има един запис за вас. Ако Христос не е с вас, този банкер ще ви каже: господине, нямам пари на разположение. Щом имате подписа на живия Господ, на Христа, навсякъде ще ви приемат; щом не ви приемат навсякъде, помнете, че Христос не е с вас. Ако се карате и не се разбирате, Христос не е с вас. Ако се карате и биете, но се разбирате, Христос е с вас. Той казва: карайте се, бийте се, масажирайте се, налагайте се по всички правила, но трябва да разбирате, защо се биете.

Някой страда, че има ревматизъм, главоболие или друго нещо. Казвам, това е една трудна задача, която трябва да разрешите. И затова казвам: блажени страдащите ; блажени, които имат болен стомах ; блажени, които страдат от главоболие; блажени, които нямат пари; блажени, които са бездомници; блажени, които гладуват. В това седи смисъла на живота. По-нататьк казвам: щастливи са онези, които имат къща ; щастливи са онези, които ядат; щастливи са онези, които учат. Значи, онези, които нищо нямат, са блажени ; онези, които имат, са щастливи. По това, именно, се отличават блажените от щастливите. Щастливият може да стане нещастен; блаженият е винаги блажен. Защо? – Понеже няма какво да му се вземе. Щастливият, понеже има много неща, като изгуби това, коего има, той става нещастен. Затова, именно, блажените седят по-горе от щастливите.

Сега, като слушате тези блаженства, вие се смеете. Аз наричам този смях свещен. Свещеният смях се предизвиква от това, когато ние искаме да се освободим от нещо неестествено в себе си, от някаква несгода в света. Свещеният смях показва, че човек се освобождава от нещо неприятно. Човек, като се посмее малко, олеква му, състоянието му се променя, както на прашния барабан олеква от праха, като го удари барабанчикът. Дойде ли ти никаква скръб или страдание, посмей се малко.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Законът е следният: каквото вържете в себе си ще бъде вързано и горе; каквото развържете в себе си, ще бъде развързано и горе. Затова, вържете нещо в себе си, а друго развържете. Каквото направите в себе си, ще бъде направено и горе. В това седи вашата сила. Всеки ден трябва да вържете нещо и да развържете нещо. Скарал си се с някого. Значи, свързал си се. Какво трябва да направиш? Срещни този човек, прегърни го, цълуни го, раздрусай го, кажи му: не ми се сърди! В това седи силата на човека. Тъй щото, разсърдиш ли се с някого, не ходи да му искаш извинение, но хвани го, прегърни го, целуни го от едната, от другата страна. Речете ли да се извинявате, това са официалности, това са фарисейщини. Направил си грешка. Вземи четката, като художник, и поправи погрешката си. Кажи: не зная, как направих погрешката, но трябва да я поправя. Като поправиш погрешката си, направи едно угощение, покани всичките си приятели и кажи: много съм радостен, ще ви дам банкет. Защо? – Защото изправих една своя грешка. Ако искате да бъдете ученици на новото учение, така трябва да постъпвате. Казвате: хайде, да се примирим! Как ще се примирите? Дадохте ли банкет? Вие още банкет не сте дали, а казвате, че ще се помирите. До края на тази година всеки от вас ще даде банкет, че сте се помирили с един от вашите неприятели. Опитайте се да се помирите с този, когото не можете да търпите, когото не искате да видите. Само по този начин ще опитате вашата сила.

Когато някой иска да извърши една работа, но не успява, той казва: Нямам условия. Какви условия искаш? Казвам: и при вързването и при развързването се изискват Божествени условия. Затова се изискват знания. Например, когато някой човек не може да прощава, той трябва да знае, кои са причините за това. Причината, дето този човек не може да прощава, се дължи на това, че у него не е развит съотвътният център, който се намира горе на главата. Този център е свързан с известни космически сили. Ако този център не е добре развит у човека, той не може да прощава. Когато този център е в хармония с други сили, с други центрове и способности, които участвуват в човешката душа, тогава и човек е готов да прощава. Ако този център не е в хармония с другите сили и способности в човека, той и да иска да прощава не може. Това място на главата, от което зависи, дали човек прощава, или не, може да се събуди.

Представете си един мъж, който не може да прощава. Нека някоя хубава жена, у която способността да прощава е силно развита, се докосне леко до главата на този мъж, дето е мястото на този център, вие ще забележите, че този човек моментално се променя. Той е готов вече да прости, даже да даде пари, или да направи някаква голяма жертва. Значи, тази хубава жена има противоположни чувства и енергии в себе си в сравнение с тези на дадения мъж, затова тя му подействува в благоприятен смисъл. На същото основание, по обратен път, вие можете да заставите някой човек да не прощава. Как? Пратете при него някоя грозна жена, в която способността да прощава не е развита, и я накарайте да пипне този център на главата у мъжа. Този човек моментално се изменя, той вече не е готов да прощава. Това са закони, които действуват в живота. На тези закони ние всеки ден ставаме жертва. Наблюдавайте, да видите, как се проявяват тези закони в самите вас. Ставате сутрин бодри, весели, добре разположени. Не се минава един час, вие вече не сте разположени, сърдите се за нещо. Дайте си отчет, отговорете си философски, коя е причината за това нещо. Бог е същ по отношение на вас, с нищо не се е изменил. Ангелите са същи, а само вие сте недоволни. Коя е причината за вашето недоволство ? Причината не е нито в Бога, нито в ангелите, но вие сте в дисхармония с Божествените сили. Вие си давате един, друг отчет, но все ви мъчи нещо. Най-после, по някакъв начин успявате да възстановите отношенията си към Бога, и веднага това, което ви мъчи, пада, а в съзнанието ви се явява светлина. У хора, които не могат да прощават, очите потъмняват; те са винаги недоволни. Тези пък, които лесно прощават, имат светъл поглед; те са винаги доволни.

И сега, ако вие не се запознаете с вътрешната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето изгрява, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия. Утре ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Съзнание се изисква от всички! Вие трябва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измени заради вас. Като казвам, че животът не може да се измени, разбирам, че според законите, които Бог е създал, животът, наистина, е неизменен. Щом е така, ние трябва да изучаваме тези закони и да се приспособяваме към тях, а не законите да се нагаждат към нас. По този начин ние ще се приближим до опитната страна на живота.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Сега, онези от вас, които могат да помагат, трябва да помагат; които могат да учат, трябва да учат. От всинца ви се изисква ново знание: не какво е казал някога Мойсей, нито какво са казали преди няколко хиляди години пророците, нито какво е казал преди 2000 години Христос. За нас е важно това, което сегашният живот ни носи; за нас е важно това, което сега Мойсей говори; за нас е важно това, което сега пророците говорят; за нас е важно това, което сега Христос говори; за нас е важно това, което Бог сега ни изявява. Условията преди 2000 години са били едни, а сега са други. Следователно, ние трябва да съгласуваме нашето минало с настоящето, понеже миналите погрешки се изправят само в настоящето. Ние не трябва да съгласуваме сегашното си верую с веруюто на миналото. Напротив, ние трябва да съгласуваме миналото си със сегашното, т. е. нашият детински живот трябва да съгласуваме с живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трябва да имате широта, простор в душите си, да прощавате. Няма по-велико нещо от това, човек да прощава, както Бог изисква. Това е велик закон.

Човек трябва да учи, както Бог изисква ; той трябва да обича Истината, както Бог изисква, както небето изисква. Под думата „небе" аз разбирам всички съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. Те идат да ви посрещнат на пристанището, както онези, които ви обичат, идат да ви посрещнат, когато чуят, че параходът пристига на пристанището. В този случай Любовта прави връзка между вас и висшите същества. За кого ви посрещат? Те ви посрещат за онова Велико Общо Начало, което живее, както у тях, така и у вас. Те посрещат Бога, който живее у вас; и вие посрещате Бога, който живее у тях. Когато посрещаш някой човек, ще го посрещнеш заради Бога, който живее у него. Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него; когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него. Нямаш ли тези разбирания, нищо не можеш да постигнеш.

Казвам: вие трябва да дойдете до истинското знание. За тази цел трябва да имате един ключ. Ако нямате елементарните познания, ако нямате необходимия за тази цел ключ, вие ще изпаднете във вътрешно противоречие, във вътрешни погрешки. Ако дам всекиму от вас по един милион стерлинги, какво ще направите? Тук ще останат най-много десет души, а всички останали ще тръгнат по света: някои ще ударят на ядене и пиене; други ще отворят фабрики; трети ще купуват и продават и т. н. И ако ви повикат да дойдете на клас, вие ще кажете: сега сме много заети, нямаме време. Когато бъдем по-свободни, тогава ще дойдем. Досега вие сте били търговци, но сте изяли всичкото си богатство, и затова сте дошли да учите. Като свършите този курс, пак ще ви кредитират, пак ще отидете в света, да видят там, какво сте усвоили от Божественото. Това, което учите, трябва да го приложите.

И тъй, не се спирайте върху личния живот. Не е важно, дали вашата личност е с нещо засегната. Важно е, дали хората почитат Любовта, Мъдростта и Истината. Освен това, важно е още, дали името Божие царува в света, и дали хората се починяват на Божия закон. Ако човек се подчинява на Божия закон, неговата личност ще бъде свещена; не се ли подчинява, и личността му няма да бъде свещена. Като зачитаме този закон и му се подчиняваме, ние ще внесем в съзнанието си мисълта, че трябва да станем проводници на великата Божия мисъл. Всички трябва да станем фарове, да светим. Ние трябва да бъдем като съвременните топове, в които, като турят граната и запалка, да стане силно избухване, вследствие на което гранатата, т. е. мисълта да отлети далеч, да раздруса въздуха наоколо, и всички да познаят, че тази мисъл е Божествена, а не човешка.

Сега, вашите разбирания трябва да бъдат широки, в хармония с общия закон. Запример, като влезете в някой университет, вие трябва да зачитате неговите закони ; като влезете в някоя гимназия, вие трябва да зачитате нейните закони; като влезете в някоя държава, също тъй трябва да зачитате установените от нея закони. На същото основание, като влезете в духовния свят, и там трябва да зачитате законите. Ако вие не зачитате законите на държавата, и ако тя от своя страна не зачита законите на друга държава, какво може да се постигне? – Нищо. Разбирания са това!

Казвате: как да завързваме и да развързваме? Христос казва: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз." Значи, ако Христос е между вас, и вие ще знаете, как да вързвате и развързвате. Сега привеждам: ако между вашите мисли и желания се наредят и Христовите мисли и желания, вие всичко можете да направите; ако между вашата любов дойде Христовата Любов, вие всичко можете да направите ; ако между вашето знание дойде Христовото знание, вие всичко можете да направите.

Следователно, каквото вързвате, вързвайте разумно, а не глупаво. Вързвайте разумно, развързвайте разумно! Учете разумно! Обичайте се разумно! Ходете разумно! Всичко правете разумно! Това е задачата на ученика, който е призван в сегашния век да служи на новата епоха, на новата ера, която настава. Само по този начин и вие ще можете да реализирате всичките си желания. Няма да остане нито едно ваше желание, което да не се реализира, но при условие, щото това желание да бъде в съгласие с желанията на всички съвършени същества.

Сега, като на ученици, аз ви пожелавам да вързвате и да развързвате разумно. Пожелавам ви още да бъдете свободни, да учите добре, да ходите в пътя на Истината. И втори път, като ви срещна, всички да бъдете запалени свещи!

2. Беседа от Учителя, държана на 13 юли, 1930 г. Изгрев.

Линиите на природата

2024-07-27T19:15:04Z

Донка: /* ЛИНИИТЕ НА ПРИРОДАТА */

[[Съборно слово]]

[[Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.]]

[[КНИГА: По Бога направени]]

[[1929]]

==ЛИНИИТЕ НА ПРИРОДАТА==

Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек, как да съпоставя многобройните и разнообразни, на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата вселена. Ако съвременните хора разбираха този закон, от линиите, които очертават устните на някой човек, те биха могли да изкарат цяла наука. Който разбира от линиите, с които природата си служи, би могъл да изнесе нещо красиво или нещо опасно, според това, какво означават разните огъвания и пречупвания на тия линии. Ако побутнете човека на място, дето трябва, от устата му ще потече мед и масло. Който разбира тези неща, той мед и масло ще събира в своята чинийка. Побутнете ли го дето не трябва, от устата му ще се излеят най-страшните думи в света. Кривите линии в природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип. Който разбира езика на линиите, той може да чете това, което природата е написала по своите върхове и долини, по своите канари и полета.

Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло. Когато измервате нещо на везни, ако едното или другото блюдо натежите, значи, предметът, който теглите, още не е уравновесен с теглилките: или той е по-тежък, или грамовете са повече. Вие трябва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измерите теглото на предмета. Същото може да правите и в планинските местности. Когато отидете в някоя планинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв начин, че да определите на коя страна е натежняването. От местността пък, в която живеят хората, може да се определи и техният характер. Характерът на хората ще съответства на кривините, на огъванията и пречупванията, които планините са претърпели. Запример, хора, които живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.

Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. Например, много хора искат да отидат наведнъж на някой планински връх, като на Мусала, Черни връх и други. Казвам: всяко време не благоприятства еднакво за всички хора. Условията на някой връх днес може да са благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му дори може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Освен това, излизането по планините трябва да се обуславя с научна цел, да се изучават причините за нарушение равновесието в тях.

Казвам: всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят, както и планинските върхове. И когато една идея не се възприеме навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста". Обаче, земята и до днес още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Всички тия промени, това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят,но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни; и те се обуславят от известни закони. Ако течението на ръката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад, или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: голяма е тази ръка! Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. – Каква е посоката, по която тече р.Искър? – От юг към север. – Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно, те вървят отдолу нагоре. И затова, всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е, например, стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. – Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и вкусна баница?

Мнозина казват: трябва да се приемат новите идеи, новото учение. Казвам: всяко учение е храна, която трябва да се сдъвче добре, после да се преработи и най-после да се асимилира от всички удове на организма, като се извадят от нея потребните сокове, а непотребните се изхвърлят навън. Значи, всяко учение трябва да се пречисти от излишните, от непотребните в него елементи. Много от страданията и противоречията в живота се дължат, именно, на нечистотиите, на примесените и непотребни елементи в съвременната религиозна и научна мисъл. Съвременният учен и религиозен свят се нуждае от рициново масло, да пречисти червата си, за да може стомахът правилно да функционира. Когато в ума на човека се натрупват много излишни, непотребни мисли, те създават известно подпушван, и мисълта не може правилно да се проявява. Тогава човек не може да вади правилни заключения за причините и последствията на нещата. Вземете, запример, европейските народи, които минават за културни, просветени хора, в 1914 г. предприеха разни позиции, искаха да постигнат големи блага, но никой от тях не мислеше за последствията на своите действия. За много неща мислеха, потребни и непотребни, но положението им се влоши, и днес не могат да намерят начин, как да го подобрят. Сега седят, мислят, как да закърпят отворените дупки. Оттук кърпят, оттам кърпят, но с кърпене работа не става. Разумният свят изисква от съвременните хора ново начало. Нека старото здание седи на своето място! Нека от време на време то да се кърпи, но съвършено ново здание трябва да се създаде. Нека се създаде нова религия, с нови хора. Тия нови хора трябва да бъдат светии, гении. Какви са съвременните религиозни хора? – Болни, хилави хора. Днешната религия е място за болни, а не за здрави хора. Тя лекува болните. Ами на здравите какво дава? – Те трябва да почакат малко, да се разболеят, да изгубят имането си или да изгубят някои от своите близки, че тогава да потърсят Бога, да Го познаят. Какъв смисъл има такова познаване на Бога? Ако е вярно, че трябва да познаеш Бога в нещастието си, познай Го и в щастието си! Ако Го познаеш в сиромашията, познай Го и в богатството! Ако Го познаеш в болестта, познай Го и в здравето! Ако Го познаеш в невежеството, познай Го и в учеността!

Казвам: новата религия, новата наука трябва да бъде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. Мнозина мислят, че са културни, учени хора, но като ги поставят на изпит, виждат, че нямат култура, нямат знания. Мнозина мислят, че са религиозни, че имат силна вяра, но при един сериозен изпит пропадат. Питам: кои са основните черти на културата? Кои са основните черти на науката? Кои са основните черти на вярата? Разболеете се нещо, езикът ви побелее и вие веднага се уплашите, викате лекар. Той ви даде някакво лекарство да премахне белината на езика. На какво се дължи побеляването на езика? – На неправилно храносмилане. Вие сте яли мъчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъм; вие сте спали, когато не трябва; ставали сте, когато не трябва; мислили сте, когато не трябва; чувствали сте, когато не трябва. Тези са причините за белия цвят на езика.

Срещате друг човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи, черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо няма да излезе от тази работа. Предприеме друга, и за нея казва: и от тази работа нищо няма да излезе! Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе. Ако имам деца, и от тях нищо няма да стане. Знания имам, но и те не ме ползват. На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам. Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човек с такава отрицателна мисъл? – Нищо добро, освен това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. А той какво прави? Като каже, че нищо няма да излезе от неговата работа, махне правата линия на буквата "В". – И тази работа няма да я бъде! – махне правата линия на буквата "Я". – И от това нищо не очаквам! – махне правата линия на буквата "Р". – И на това не се надея! – махне правата линия и на буквата "А". Тук затрие, там затрие, докато най-после не знае какво да прави, животът му се обезсмисля, и той изпада в пълно отчаяние. Казвам: слушай, приятелю, ето какво трябва да направиш. Кажи: ще стане тази работа! – тури правата линия на буквата "В". – И тази работа ще се уреди! – тури правата линия на буквата "Я". – И тук ще успея! – тури правата линия на буквата "Р". – И там ще успея! – тури правата линия на буквата "А". Какво ще придобиеш? – Вяра. Вярата е импулс, който дава движение, направление на човека към известна посока. Тази посока може да бъде нагоре, към върха на планината или надолу – към долината.

Следователно, всички хора, които слизат от планинския връх, представляват течност. Те са хора на чувствата. Опасността не седи в това, че те слизат надолу, но в туй, че могат да залеят цялата местност, през която минават. От тях се изисква разумност, да прокопаят канал, в който да се влива водата. Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта. Тъй щото, човек може да живее и върху кълбо, защото в всяко нещо, което се изживява, трябва да има две течения: едно нагоре, а друго – надолу. В това кълбо може да се направи един разрез, като врата за влизане и излизане от условията на външния живот. Подобно нещо представлява човешката уста. По двете устни минават теченията на живота: по горната устна – горното течение, а по долната – долното течение.

Учените, които се занимават с физиогномията, знаят причините защо горната устна на хората е извита, защо у някои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно са очертани устните, толкова по-добре. У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре сформирана, толкова и умът на този човек е по-добре развит. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умът на този човек сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата "Р", без правата линия. Какво трябва тогава на този човек? – Трябва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р". За да се завърши една мисъл, една идея, тя се нуждае от спомагателни средства. Ако една идея няма спомагателните сили на електричеството, тя не може да се тури в действие.

Древните философи са казали: "Познай себе си!" За да се познае човек, той трябва да се проучва, да знае, какво има и какво му липсва. Например, човек трябва да изучава, както своите вежди, така и веждите на другите хора. Казват, че когато веждите на някой човек са наклонени надолу, той представлява човек със стари идеи. Той е прегърбен от големия материален товар, който носи и казва: какво трябва да правя? – Снеми част от товара си. Освободи ума, сърцето и волята си от излишния багаж. Изправи всички свои погрешки, напусни старите идеи и започни нов живот. Ученикът на новата култура, на новото учение трябва всеки ден да се ражда. Направи ли днес една погрешка, утре трябва да се новороди, да си създаде нов организъм. Опетни ли днес дрехата си, утре трябва да се облече в нова, чиста дреха, свободна от всякакви грешки и престъпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита с грехове и престъпления, той никога няма да се освободи от греха. Щом може да създаде дреха на престъпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, с която да се облече. Когато напишете някому едно обидно писмо с вашето перо, това перо е вече опетнено. През него е минала лошата мисъл, отправена до този човек. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и с него продължавайте да пишете по-нататък.

И тъй, всички хора днес се нуждаят от наука за "вътрешна чистота". Всяка погрешка, направена съзнателно или несъзнателно, трябва да се изправи. Някой иска да се помоли на Бога, но преди всичко не вярва в силата на молитвата; после, не знае как да се моли и колко време да се моли. Изправи се той пред лицето на Бога и не знае какво да прави. Да се молиш, това не подразбира нито много, нито малко време. За колко време се нахранвате? Ако сте от бързите хора, може да се нахраните за 10–15 минути; ако сте от средните – за 25 минути ; ако сте от аристократите, ще се нахраните за 45 минути, а може и за един час. Без да е аристократ човек, ако той яде по всички правила на храненето, един час не е много. Ако човек се храни правилно, във време на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за съществата, които са взели участие в приготвянето й. Мисли ли така, той ще се свърже с хората, които са приготвили храната, и ще може да използва тяхната енергия. Фурнаджията, който меси хляб, внася част от своята енергия в него; орачът на нивата внася част от своята енергия в земята; и воденичарят внася част от своята енергия, макар и отрицателна. Той е бирник, който не носи добро. Камъните, с които се мели брашното, също така внасят част от своята отрицателна енергия в брашното.

И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начин как да възприеме добрите енергии, внесени в хляба и как да се освободи от отрицателните енергии, останали в него. Който не разбира този закон, той ще приеме хляба с всичките енергии в него, добри и лоши и ще усеща шума на воденичните камъни в стомаха си, а после в сърцето и в ума си. Ще срещнете този човек и ще го чувате по цял ден да говори и да се оплаква: кой е създал този лош свят? Всички хора са крадци и разбойници, обират държавата. Главата ми побеля от страдания! Остарях, всичко загубих. Никъде не мога да намеря мир: нито вън, нито вътре. Отивам дома си, жена, деца, всички викат, само искат "дай-дай" – нищо друго не чувам. Легна си, и тук нямам мир: бълхи, дървеници, комари – и те не ми дават покой! Казвам: този човек прилича на празна воденица. Питам: ако поставят този човек на мястото на Господа, ще може ли той да даде нов план за създаване на света? Може ли той да оправи света, но не само на думи, а на дела? Всеки, който критикува Бога, нека създаде нов свят, без страдания и мъчнотии.

Казвам: време е вече да се приложи новото учение и всеки да заработи върху себе си. Ако ти не можеш да работиш върху себе си, ако не можеш правилно да мислиш, ти не си човек; ако не чувстваш правилно, ти и животно не си; ако не знаеш да правиш добро, ти и ангел не си. Щом не си ангел, не си човек, не си животно, не си камък, тогава какво си? Ще кажеш, че си човек. Може ли да се нарича човек онази восъчна статуя с ръце, крака, очи, нос, уши и уста поставени на нея? Каква полза от това, че тази восъчна фигура наподобява човек? В едно събрание, например, седят много хора: едни от тях внимателно слушат оратора, а други спят. Дойде отвън някой, приближи се до един от заспалите и тихо пошепва на ухото му: дядо ви оставил 100 000 долара. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вън. Значи, само тия хора могат да се считат за живи, за разумни, които в даден случай са будни за известни идеи. Защо? – Защото могат да ги разбират, възприемат и прилагат в живота си.

Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!" – Тъй ли? Как, къде? – И веднага философът почва да бяга. Питам: защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. Нека бъде последователен в своите разбирания. Това значи да говори човек за неща, които нито разбира, нито е опитал. Когато някой сиромах казва, че иска да умре, аз тълкувам думите му в друг смисъл: той иска сиромашията му да умре. Когато някоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да й отпусне кредит, защото й дотегнало вече да слугува по чужди къщи. Тя иска да се облече, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде някой при нея и тихо й пошепне: дядо ти умрял и ти оставил 200 000 лева наследство. – Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пее – животът вече придобива смисъл. Как няма да се осмисли животът при 200 000 лева наследство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвам: за да се осмисли животът на човека, той трябва да се заинтересува от нещо. Тъй както животът се развива, той не стои на едно място, но постоянно тече и се развива. В него се забелязва непрекъснат процес на движение.

Сега става голямо преустройство на материята. Всичко претърпява промяна. Планините в целия Балкански полуостров, па и в цяла Европа, постоянно изменят своя център. Целият континент се движи към екватора. След хиляди години слънцето ще изгрява на север. Тогава север ще бъде сегашният изток и светът ще стане по-добър. В човешкия свят север показва егоизма на човека, а в Божествения свят север означава Истината. Щом север стане изток, от този полюс ще потече благотворна енергия за човека и той ще стане истински духовен. Понеже оста на земята е наклонена на 3°, съвременните хора нямат правилна идея за Бога. Веднъж тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичките им възгледи и разбирания. Те казват, че Бог е Любов, но щом не им хареса нещо, започват да казват, че това не е право, че светът не е създаден както трябва и т.н. Това показва, че хората не разбират идеята за Бога, нито идеята за Любовта. Щом човек разсъждава по този начин,веднага неговата ос се наклонява. Питам: къде е нормата, с която определяме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не.

Всички съвременни хора говорят за любовта и казват, че я разбират. Представете си, че някой ми се обяснява в любов, но аз съм велик адепт, имам способността да се превръщам в разни животни, предмети и ред други неща. Тъкмо ми се обяснява в любов и аз се превърна в една добре изхранена кокошка. Този човек, като види кокошката, в него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добре изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията й, клъцне и скоро в тенджерата. Щом изляза от това състояние, аз зная вече каква е неговата любов. След това той пак продължава обясненията си: много те обичам, без тебе не мога да живея. В това време аз се превръщам в торба, пълна със златни английски лири. Щом види торбата, този човек веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега аз пак проверявам неговата любов. Човек, който истински люби, не постъпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговият любим. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата със златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господар. Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира любовта, не намира смисъл в живота. Започне ли да критикува света, че не е направен, както трябва, от този човек гений не може да стане.

Съвременните хора се хвалят със своята религия и наука, със своите изкуства и занаяти. Вярно е, че човечеството е постигнало много нещо, но трябва да се направи крачка напред. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислят и чувстват, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съвременната наука, например, съпоставя известни факти, но в това съпоставяне няма пълно единство. Учените изучават живота на микробите, търсят начини да им противодействат; те изучават състава на храните и тяхното употребление в живота; изучават и ред още въпроси, но те не могат да намерят един съответен метод, с който да покажат на хората как трябва да се живее. Обаче, съществува една положителна, абсолютна наука, от никого независима, която разкрива всички факти и явления в техния дълбок смисъл и в тяхната същина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всеки човек, който е в правилна връзка с Бога.

Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. Както виждате, тези същества ви изпращат при бедни, а не при богати хора. Защо? – Богатите хора нямат време да се занимават с услуги към този-онзи. Те са заети с разходки, с обличания за разни приеми, с приготовления за балове, концерти и т.н.

Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. Семето носи в себе си силата за своето бъдеще развитие. Питам: трябва ли да се сърдите на човека, че се е родил с известен стремеж? Помнете следното: никога човек не се ражда със стремеж към нещо лошо. Той се ражда с добри стремежи, но може доброволно или несъзнателно да изопачи своите добри стремежи. Запример, всеки човек се ражда със стремеж да яде, да се храни. Този стремеж е естествен закон в природата. Обаче, човек, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмени този закон и започва да туря в стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е предвидено. И двата метода, обаче са вредни. И двата метода не съществуват в природата. Всеки трябва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахът има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахът разбира повече и от съвременните химици. Дадете ли му някоя несъответна за него храна, той я изхвърля навън и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-после обяви стачка на господаря си и казва: или ще живееш както Бог иска, или повече няма да ти работя! Престане ли стомахът да работи, това съдружие пропада, ликвидира със сметките си и тази фирма изчезва от тефтера на търговците. Стомахът отива да работи при друг господар, който знае начин, методи за правилно хранене.

Казвам: който иска да живее правилно, нека проучва и прилага новите методи. Ние не рушим, но градим. Ние не се занимаваме със старото, но с новото. Старите хора нека си живеят, нека умират, нека се погребват едни други. Ние нямаме време да погребваме. Христос казва: "Оставете мъртвите да погребват своите мъртви". Този направил никакво зло, онзи направил някаква погрешка – това не ни интересува; този паднал някъде и се окалял – и това не ни интересува. Няма защо да ми разправят за неговото оцапване. Като дойде при мене този човек, ще го хвана за дрехата, ще го потопя в бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко в тази вода, докато се изчистиш. След 10-15 минути го изваждам, виждам го чист, освежен като другите. Такъв е резултатът на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто в света и злото само по себе си ще си отиде. Въз основа на този закон, посей в ума си една Божествена мисъл и я остави да работи. Тази мисъл има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатите. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го презирай. Посей го в сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плод. Безпокойствията, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно време, макар че през лотото си гледал на нея с презрение. Зимно време тази клечка може да извърши това, което и големите дървета не могат да извършат. Важността на кибритената клечка се дължи на онзи елемент, който е на главичката й. Без него тя нищо не би представлявала. Важно е връхчето на клечката. Всяка Божествена мисъл, която влиза в ума на човека, на връхчето си съдържа един мек елемент, който произвежда добри резултати.

В съвременното общество има един механически начин на работа. Всеки уповава на други, които да работят вместо него. Синът очаква от майка си и баща си; те пък очакват от обществото, от държавата; тя пък очаква от гражданите си и по този начин светът не може да се поправи. Обществото е създадено от хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляват, са добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единиците, които влизат в него, не са добри. Само по себе си общество не съществува. То е колективен резултат от дейността на много индивиди. Някой казва: какво мога да направя аз самичък? – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество.

Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: и тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен. Тази философия проповядваше стария Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. Дойде някой при мене и ми казва: аз вярвам в Бога, разговарям с Него, виждам, какво става в другия свят. Не е въпрос за критика, но казвам: онзи човек, който вярва в Бога и се разговаря с Него, който знае, какво става в другия свят, е даровит, способен човек. Той знае да свири, да пее, знае много науки, разбира живота, разговаря се с природата, знае нейния език и т.н. Изваждам цигулката си и казвам на този човек: посвири малко да те чуя, как свириш. – Аз не зная да свиря. Отварям една математическа книга и му казвам: обясни ми тази формула. – Аз не съм учил математика. Ами това цвете можеш ли да нарисуваш? – И рисуване не съм учил. Гледам този човек и се чудя на думите му: с Бога се разговарял, при ангелите ходил, всичко видял и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира от математика и т.н. Не говорете неща, които не разбирате. Който се хвали с неща, които никога не е видял и чул, той се намира в положението на онзи шоп от софийските села, който един пазарен ден дошъл в София и могъл да разгледа само „бит пазар", но като се върнал в селото си, започнал да разправя, че бил в София, всичко чул и видял и много неща разбрал. – Какво видя в София? – запитвали го съселяните му. – Какво ли не видях? – Стари дрехи, стари обуща, хора с дълги бради, всички викат, крещят, все евтино продават. – Това не е София. Да видите една малка част от цялото, това не е наука, това не е никаква вяра. Истинската вяра се превръща в положителна наука. Човек трябва да знае не само едно изкуство, но най-малко десет изкуства. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае де има хубава вода, де има високи планини, де има най-хубави места в природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.

Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточвал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче, един млад момък се влюбил в нея заради пеенето й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.

Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато Божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва и ние ставаме обикновени хора. В Бога са всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човека или на всички по-малки от него същества. У Бога има желание всички същества да се ползват от Неговите блага. Всичко, което съществува в Него, Той иска да се реализира и навън. От това гледище Бог иска от хората да развиват своите дарби и способности.

Казват: да бъдем добри! – В какво седи добротата на човека? Преди всичко човек трябва да бъде красив, да ти е приятно да го гледаш. Като погледнеш очите му, да виждаш дълбочина в тях – цялото небе, с всичките звезди, да се оглежда там. Като погледнеш устата му, да предвкусваш разумното слово, което излиза от нея. Като погледнеш ухото му, да те пренася в свят на музика и хармония, да виждаш в него човека на възвишената мъдрост и знание. Това ухо трябва да схваща и най-тихите нашепвания и да ги разбира. Красивият човек трябва да има още силна и възпитана воля. Едновременно той ще се проявява и като силен, и като слаб човек; и като умен, и като глупав. С умния ще се постави като умен; с глупавия – като глупав, но без да го разбере глупавият. Умният човек има свойството да прави глупавия умен; глупавият пък може да направи обикновения човек, с обикновени дарби, глупав.

Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?

И тъй, всички хора днес се нуждаят от положително знание, без никакви предубеждения и предразсъдъци. Всички хора се нуждаят от знание, което почива на съвършената Любов, на съвършената Мъдрост и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и действия.

Беседа от Учителя, държана на 27 август 1929 г. – Изгрев.

1928

2024-05-02T17:31:12Z

Донка: /* февруари */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

= 1928 година =

== януари ==
1 януари 1928 г.
*[[Отворените очи]] - ИБ

1 януари 1928 г.
*[[В образ Божи]] - НБ

1 януари 1928 г.
*[[Разумното в човека]] - МОК 7

4 януари 1928 г.
*[[Форми на съзнанието]] - ООК 7

6 януари 1928 г.
*[[Пътят на героите]] - ИБ

8 януари 1928 г.
*[[Жлебът]] - НБ

8 януари 1928 г.
*[[Разумно ограничение]] - МОК 7

11 януари 1928 г.
*[[Нови възгледи и методи]] - ООК 7

15 януари 1928 г.
*[[Заветът]] - НБ

15 януари 1928 г.
*[[Творец на съдбата си]] - МОК 7

18 януари 1928 г.
*[[Малки и големи придобивки]] - ООК 7

22 януари 1928 г.
*[[Никодим]] - НБ

22 януари 1928 г.
*[[Животът във формите]] - МОК 7

25 януари 1928 г.
*[[Равнодействие на силите]] - ООК 7

29 януари 1928 г.
*[[Синове на възкресението]] - НБ

== февруари ==
2 февруари 1928 г.
*[[Състояния на материята]] - ООК 7

5 февруари 1928 г.
*[[Дерзай дъще]] - НБ

9 февруари 1928 г.
*[[Озлобяване, мъка, скръб]] - ООК 7

12 февруари 1928 г.
*[[До край]] - НБ

15 февруари 1928 г.
*[[Къси и дълги линии]] - ООК 7

22 февруари 1928 г.
*[[Възкресение]] - ООК 7

26 февруари 1928 г.
*[[Дванадесетте племена]] - НБ

29 февруари 1928 г.
*[[Първата причина]] - ООК 7

== март ==
4 март 1928 г.
*[[Изново 2]] - НБ

7 март 1928 г.
*[[Двете точки]] - МОК 7

11 март 1928 г.
*[[Баща си и майка си]] - НБ

14 март 1928 г.
*[[Живата наука]] - МОК 7

18 март 1928 г.
*[[Помаза ме]] - НБ

22 март 1928 г.
*[[Изгревите на слънцето]] - ИБ

25 март 1928 г.
*[[Остани с нас!]] - НБ

25 март 1928 г.
*[[По пътя на природата]] - МОК 7

28 март 1928 г.
*[[Полюси на съзнанието]] - МОК 7

== април ==
1 април 1928 г.
*[[Славата человеческа]] - НБ

1 април 1928 г.
*[[Практически правила - МОК 7]]

4 април 1928 г.
*[[Служба на уравненията]] - ООК 7

8 април 1928 г.
*[[Ще хвърля мрежата]] - НБ

11 април 1928 г.
*[[Възпитание на удовете]] - ООК 7

15 април 1928 г.
*[[По-драгоценен]] - НБ

18 април 1928 г.
*[[Доброта и разумност]] - ООК 7

20 април 1928 г.
*[[Будният ден]] - МОК 7

22 април 1928 г.
*[[За съдба дойдох]] - НБ

25 април 1928 г.
*[[Ще бъдат предупредени]] - ООК 7

27 април 1928 г.
*[[Смирението]] - МОК 7

29 април 1928 г.
*[[Който се отмята]] - НБ

== май ==
2 май 1928 г.
*[[Добри и лоши условия]] - OOK 7

4 май 1928 г.
*[[Двете посоки - МОК 7]] - МОК 7

6 май 1928 г.
*[[Глас от града]] - НБ

9 май 1928 г.
*[[Създаване на нови органи]] - OOK 7

11 май 1928 г.
*[[Методи за хранене]] - МОК 7

13 май 1928 г.
*[[Работникът и неговата прехрана]] - НБ

16 май 1928 г.
*[[Разумни отношения]] - OOK 7

18 май 1928 г.
*[[Растене и развитие]] - МОК 7

20 май 1928 г.
*[[Той дойде при Пилата]] - НБ

23 май 1928 г.
*[[Плащане и прощаване]] - OOK 7

25 май 1928 г.
*[[Правилно дъвчене]] - МОК 7

27 май 1928 г.
*[[Бог е Дух]] - НБ

30 май 1928 г.
*[[Придобиване на щастие]] - OOK 7

== юни ==
1 юни 1928 г.
*[[Втичане и изтичане]] - МОК 7

3 юни 1928 г.
*[[Вечно веселие]] - НБ

6 юни 1928 г.
*[[Божествена светлина]] - ООК 7

8 юни 1928 г.
*[[Тънкият конец и дебелото въже]] - МОК 7

10 юни 1928 г.
*[[Кога ражда]] - НБ

15 юни 1928 г.
*[[Търпение и безстрашие]] - МОК 7

20 юни 1928 г.
*[[Задна стража]] - ООК 7

22 юни 1928 г.
*[[Основна идея]] - МОК 7

27 юни 1928 г.
*[[Елипса и парабола]] - ООК 7

29 юни 1928 г.
*[[Закони на красотата]] - МОК 7

== юли ==
4 юли 1928 г.
*[[Началото на добродетелта]] - ООК 7

8 юли 1928 г.
*[[Роден от Бога]] - МС 6

9 юли 1928 г.
*[[Без окови]] - МС 6

10 юли 1928 г.
*[[Към свобода]] - МС 6

25 юли 1928 г.
*[[Единство на съзнанието]] - ООК 7

28 юли 1928 г.
*[[Единство и общност]] - ООК 7

== август ==

1 август 1928 г.
*[[Правилно хранене]] - ООК 7

22 август 1928 г.
*[[Ключът на живота]] - ООК 8

24 август 1928 г.
*[[Дейност и почивка]] (Леност и прилежание) - МОК 8

29 август 1928 г.
*[[Ограничаване и освобождаване]] - ООК 8

31 август 1928 г.
*[[Гордост и ревност]] - МОК 8

== септември ==
5 септември 1928 г.
*[[Планински върхове]] - ООК 8

7 септември 1928 г.
*[[Мъртвата точка]] - МОК 8

12 септември 1928 г.
*[[Много знания]] - ООК 8

14 септември 1928 г.
*[[Външни и вътрешни влияния]] - МОК 8

19 септември 1928 г.
*[[Разумни наредби]] - ООК 8

21 септември 1928 г
*[[Възможни неща]] - МОК 8

26 септември 1928 г.
*[[Акустика на съзнанието]] - ООК 8

28 септември 1928 г.
*[[Обхода към себе си и към природата]] - МОК 8

== октомври ==
3 октомври 1928 г.
*[[Без прегради]] - ООК 8

5 октомври 1928 г.
*[[Творческата линия]] - МОК 8

10 октомври 1928 г.
*[[Какво са разбрали]] - ООК 8

12 октомври 1928 г.
*[[Закон за постижение]] - МОК 8

17 октомври 1928 г.
*[[Възприемане и предаване 3]] - ООК 8

19 октомври 1928 г.
*[[Развиване на дарбите]] - МОК 8

24 октомври 1928 г.
*[[Връзки на сърцето и на ума]] - ООК 8

26 октомври 1928 г.
*[[Единният]] - МОК 8

31 октомври 1928 г.
*[[Накъде]] - ООК 8

== ноември ==
2 ноември 1928 г.
*[[Най-високото място]] - МОК 8

7 ноември 1928 г.
*[[Дадено по нещо]] - ООК 8

9 ноември 1928 г.
*[[Главният фактор]] - МОК 8

14 ноември 1928 г.
*[[Смени в природата 2]] - ООК 8

21 ноември 1928 г.
*[[Постоянни и непостоянни величини]] - ООК 8

23 ноември 1928 г.
*[[Не противи се на злото]] - МОК 8

28 ноември 1928 г.
*[[Насока на живота]] - ООК 8

30 ноември 1928 г.
*[[Дейност и замисъл на природата]] - МОК 8

== декември ==
5 декември 1928 г.
*[[Смени на състоянията]] - ООК 8

7 декември 1928 г.
*[[Хигиена на живота]] - МОК 8

12 декември 1928 г.
*[[Разбиране на живота]] - ООК 8

14 декември 1928 г.
*[[Учене и прилагане]] - МОК 8

19 декември 1928 г.
*[[Израз на живота]] - ООК 8

21 декември 1928 г.
*[[Методи за наблюдение]] - МОК 8

26 декември 1928 г.
*[[Направление на истинския живот]] - ООК 8

28 декември 1928 г.
*[[Пречупване на светлината]] - МОК 8

31 декември 1928 г.
*[[Тихият глас]] - ИБ

1927

2024-02-10T17:50:42Z

Донка: /* април */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

= 1927 година =

== януари ==

2 януари 1927 г.
*[[Влизане]] - НБ

2 януари 1927 г.
*[[Малката мисия*]] - МОК 6

5 януари 1927 г.
*[[Право разбиране]] - ООК 6

9 януари 1927 г.
*[[Сам с ума си]] - НБ

9 януари 1927 г.
*[[Представа за трите свята*]] - МОК 6

12 януари 1927 г.
*[[Предназначение]] - ООК 6

23 януари 1927 г.
*[[Едно стадо]] - НБ

23 януари 1927 г.
*[[Справяне с мъчнотиите*]] - МОК 6

26 януари 1927 г.
*[[Което оправя]] - ООК 6

30 януари 1927 г.
*[[Дело свършено]] - НБ

30 януари 1927 г.
*[[Неизвестни величини]] - МОК 6

== февруари ==
2 февруари 1927 г.
*[[Стари и нови възгледи]] - ООК 6

6 февруари 1927 г.
*[[За тяхното неверство]] - НБ

6 февруари 1927 г.
*[[Меки и твърди вещества*]] - МОК 6

9 февруари 1927 г.
*[[Свещеният олтар]] - ООК 6

13 февруари 1927 г.
*[[Новата земя]] - НБ

13 февруари 1927 г.
*[[Светото место]] - МОК 6

16 февруари 1927 г.
*[[Великата задача на човека]] - ООК 6

20 февруари 1927 г.
*[[Праведният]] - НБ

20 февруари 1927 г.
*[[Трите зрънца*]] - МОК 6

23 февруари 1927 г.
*[[Природните звукове]] - ООК 6

27 февруари 1927 г.
*[[Слънцето не ще зайде]] - НБ

27 февруари 1927 г.
*[[Здрави връзки*]] - МОК 6

== март ==
2 март 1927 г.
*[[Възможни постижения]] - ООК 6

6 март 1927 г.
*[[Иди повикай мъжа си!]] - НБ

6 март 1927 г.
*[[Възпитание и самовъзпитание]] - МОК 6

9 март 1927 г.
*[[Силните течения]] - ООК 6

13 март 1927 г.
*[[Няма тайно]] - НБ

13 март 1927 г.
*[[Реализиране на желанията*]] - МОК 6

16 март 1927 г.
*[[Спасителни положения]] - ООК 6

20 март 1927 г.
*[[Кротките]] - НБ

20 март 1927 г.
*[[Двете страни*]] - МОК 6

22 март 1927 г.
*[[Отличителните черти на човека]] - ИБ

23 март 1927 г.
*[[Малкият повод]] - ООК 6

27 март 1927 г.
*[[Лозените пръчки]] - НБ

27 март 1927 г.
*[[Планетни влияния*]] - МОК 6

30 март 1927 г.
*[[Съпротивление, напор и стремеж]] - ООК 6

== април ==

3 април 1927 г.
*[[Вехтото премина]] - НБ

3 април 1927 г.
*[[Скрити сили*]] - МОК 6

6 април 1927 г.
*[[Начертаният план]] - ООК 6

10 април 1927 г.
*[[Двама синове]] - НБ

10 април 1927 г.
*[[Образи на реалността*]] - МОК 6

13 април 1927 г.
*[[Една стъпка]] - ООК 6

17 април 1927 г.
*[[Раб и син]] - НБ

17 април 1927 г.
*[[Справяне*]] - МОК 6

19 - 24 април, 1927 г.
*[[На разговор с Учителя]] - ИБ

20 април 1927 г.
*[[Посоки и възможности]] - ООК 6

22 април 1927 г.
*[[Бележки от разговори с Учителя]] - ИБ

23 април 1927 г.
*[[Храна, вода, топлина, светлина]] - ИБ

24 април 1927 г.
*[[Хигиенични правила]] - МОК 6

24 април 1927 г.
*[[Изостаналите укрухи]] - НБ

24 април 1927 г. - 27 април 1927 г.
*[[Великденският подарък]] - ИБ

26 април, 1927 г.
*[[Екскурзиите и слънцето]] - ИБ

27 април 1927 г.
*[[Забравената дума]] - ООК 6

== май ==
4 май 1927 г.
*[[Принципи на нещата]] - ООК 6

8 май 1927 г.
*[[Сто пеняза]] - НБ

8 май 1927 г.
*[[Координиране на силите]] - МОК 6

11 май 1927 г.
*[[Четирите кръга]] - ООК 6

15 май 1927 г.
*[[Ще ви се даде]] - НБ

15 май 1927 г.
*[[Светлият кръг*]] - МОК 6

18 май 1927 г.
*[[Общи упътвания]] - ООК 6

22 май 1927 г.
*[[Що искате?]] - НБ

22 май 1927 г.
*[[Седмият кръг на живота*]] - МОК 6

25 май 1927 г.
*[[Постъпки]] - ООК 6

29 май 1927 г.
*[[Благо и леко]] - НБ

29 май 1927 г.
*[[Хармонични положения*]] - МОК 6

== юни ==
1 юни 1927 г.
*[[Съзвучно движение]] - OOK 6

5 юни 1927 г.
*[[Две думи]] - НБ

5 юни 1927 г.
*[[Трениране*]] - МОК 6

8 юни 1927 г.
*[[Основни мисли]] - OOK 6

12 юни 1927 г.
*[[Дойде на себе си]] - НБ

12 юни 1927 г.
*[[Типове и образи*]] - МОК 6

15 юни 1927 г.
*[[Връзка на съзнанието]] - OOK 6

19 юни 1927 г.
*[[Ще оздравее]] - НБ

19 юни 1927 г.
*[[Три посоки*]] - МОК 6

22 юни 1927 г.
*[[Отличителни черти]] - OOK 6

29 юни 1927 г.
*[[Класическата книга на Любовта]] - OOK 6

== юли ==
6 юли 1927 г.
*[[В живота]] - ООК 6

13 юли 1927 г.
*[[Равни страни]] - ООК 6

20 юли 1927 г.
*[[Работа на природата 2]] - ООК 6

== август ==
14 август 1927 г.
*[[Мислещият човек]] - СБ

15 август 1927 г.
*[[Правата мисъл]] - СБ

19 август 1927 г.
*[[Пътят на ученика]] - СБ

19 август 1927 г.
*[[Духът на Господа]] - СБ

20 август 1927 г.
*[[Братя в единомислие]] - СБ

21 август 1927 г.
*[[Ще се превърне в радост]] - СБ

21 август 1927 г.
*[[Обич към знанието]] - СБ

22 август 1927 г.
*[[Пробуждане съзнанието на ученика]] - СБ

23 август 1927 г.
*[[Дойде глас]] - СБ

24 август 1927 г.
*[[Явно говорих]] - СБ

24 август 1927 г.
*[[Свещеният час]] - СБ

25 август 1927 г.
*[[Великото и красивото]] - ООК 7

31 август 1927 г.
*[[Малките резултати]] - ООК 7

== септември ==
4 септември 1927 г.
*[[Мнозина казваха]] - НБ

4 септември 1927 г.
*[[Божествената мисъл]] - МОК 7

11 септември 1927 г.
*[[Денят Господен]] - НБ

11 септември 1927 г.
*[[Великите хора]] - МОК 7

18 септември 1927 г.
*[[Зарадваха се учениците]] - НБ

18 септември 1927 г.
*[[Качества и линии на красотата]] - МОК 7

25 септември 1927 г.
*[[Оскърбените]] - НБ

25 септември 1927 г.
*[[Линиите на ума и сърцето]] - МОК 7

== октомври ==
9 октомври 1927 г.
*[[Божествените условия]] - МОК 7

9 октомври 1927 г.
*[[Мек ответ]] - НБ

16 октомври 1927 г.
*[[Призови Симона!]] - НБ

16 октомври 1927 г.
*[[Значение на линиите]] - МОК 7

23 октомври 1927 г.
*[[По-долен от ангелите]] - НБ

23 октомври 1927 г.
*[[Научни изследвания]] - МОК 7

30 октомври 1927 г.
*[[Посред тях]] - НБ

30 октомври 1927 г.
*[[Съответствие на величините]] - МОК 7

== ноември ==
6 ноември 1927 г.
*[[И рече Бог]] - НБ

6 ноември 1927 г.
*[[Психически анализи]] - МОК 7

9 ноември 1927 г.
*[[Космически възприятия]] - ООК 7

13 ноември 1927 г.
*[[Така е писано]] - НБ

13 ноември 1927 г.
*[[Целесъобразни среди]] - МОК 7

16 ноември 1927 г.
*[[Превръщане на киселините]] - ООК 7

20 ноември 1927 г.
*[[Ни мъж, ни жена]] - НБ

20 ноември 1927 г.
*[[Скритите сили]] - МОК 7

23 ноември 1927 г.
*[[Свещ, която не гасне]] - ООК 7

27 ноември 1927 г.
*[[Ще оздравее момчето ми]] - НБ

27 ноември 1927 г.
*[[Мерки в живота]] - МОК 7

30 ноември 1927 г.
*[[Вероятности и възможности]] - ООК 7

== декември ==

4 декември 1927 г.
*[[Седем кошници]] - НБ

4 декември 1927 г.
*[[Лъч на пробуждане]] - МОК 7

7 декември 1927 г.
*[[ Вечно обновяване 2]] - ООК 7

11 декември 1927 г.
*[[За приятелите си]] - НБ

11 декември 1927 г.
*[[Химия и алхимия]] - МОК 7

14 декември 1927 г.
*[[Време и вечност]] - ООК 7

18 декември 1927 г.
*[[Твърдата храна]] - НБ

18 декември 1927 г.
*[[Естествена среда]] - МОК 7

21 декември 1927 г.
*[[Благото на човека]] - ООК 7

25 декември 1927 г.
*[[Идат дни]] - НБ

25 декември 1927 г.
*[[Човешки и природни енергии]] - МОК 7

28 декември 1927 г.
*[[Кръгове на съзнанието]] - ООК 7

1927

2023-12-09T17:25:13Z

Донка: /* декември */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

= 1927 година =

== януари ==

2 януари 1927 г.
*[[Влизане]] - НБ

2 януари 1927 г.
*[[Малката мисия*]] - МОК 6

5 януари 1927 г.
*[[Право разбиране]] - ООК 6

9 януари 1927 г.
*[[Сам с ума си]] - НБ

9 януари 1927 г.
*[[Представа за трите свята*]] - МОК 6

12 януари 1927 г.
*[[Предназначение]] - ООК 6

23 януари 1927 г.
*[[Едно стадо]] - НБ

23 януари 1927 г.
*[[Справяне с мъчнотиите*]] - МОК 6

26 януари 1927 г.
*[[Което оправя]] - ООК 6

30 януари 1927 г.
*[[Дело свършено]] - НБ

30 януари 1927 г.
*[[Неизвестни величини]] - МОК 6

== февруари ==
2 февруари 1927 г.
*[[Стари и нови възгледи]] - ООК 6

6 февруари 1927 г.
*[[За тяхното неверство]] - НБ

6 февруари 1927 г.
*[[Меки и твърди вещества*]] - МОК 6

9 февруари 1927 г.
*[[Свещеният олтар]] - ООК 6

13 февруари 1927 г.
*[[Новата земя]] - НБ

13 февруари 1927 г.
*[[Светото место]] - МОК 6

16 февруари 1927 г.
*[[Великата задача на човека]] - ООК 6

20 февруари 1927 г.
*[[Праведният]] - НБ

20 февруари 1927 г.
*[[Трите зрънца*]] - МОК 6

23 февруари 1927 г.
*[[Природните звукове]] - ООК 6

27 февруари 1927 г.
*[[Слънцето не ще зайде]] - НБ

27 февруари 1927 г.
*[[Здрави връзки*]] - МОК 6

== март ==
2 март 1927 г.
*[[Възможни постижения]] - ООК 6

6 март 1927 г.
*[[Иди повикай мъжа си!]] - НБ

6 март 1927 г.
*[[Възпитание и самовъзпитание]] - МОК 6

9 март 1927 г.
*[[Силните течения]] - ООК 6

13 март 1927 г.
*[[Няма тайно]] - НБ

13 март 1927 г.
*[[Реализиране на желанията*]] - МОК 6

16 март 1927 г.
*[[Спасителни положения]] - ООК 6

20 март 1927 г.
*[[Кротките]] - НБ

20 март 1927 г.
*[[Двете страни*]] - МОК 6

22 март 1927 г.
*[[Отличителните черти на човека]] - ИБ

23 март 1927 г.
*[[Малкият повод]] - ООК 6

27 март 1927 г.
*[[Лозените пръчки]] - НБ

27 март 1927 г.
*[[Планетни влияния*]] - МОК 6

30 март 1927 г.
*[[Съпротивление, напор и стремеж]] - ООК 6

== април ==

3 април 1927 г.
*[[Вехтото премина]] - НБ

3 април 1927 г.
*[[Скрити сили*]] - МОК 6

6 април 1927 г.
*[[Начертаният план]] - ООК 6

10 април 1927 г.
*[[Двама синове]] - НБ

10 април 1927 г.
*[[Образи на реалността*]] - МОК 6

13 април 1927 г.
*[[Една стъпка]] - ООК 6

17 април 1927 г.
*[[Раб и син]] - НБ

17 април 1927 г.
*[[Справяне*]] - МОК 6

19 - 24 април, 1927 г.
*[[На разговор с Учителя]] - ИБ

20 април 1927 г.
*[[Посоки и възможности]] - ООК 6

22 април 1927 г.
*[[Бележки от разговори с Учителя]] - ИБ

23 април 1927 г.
*[[Храна, вода, топлина, светлина]] - ИБ

24 април 1927 г.
*[[Хигиенични правила]] - МОК 6
*[[Великденският подарък]] - МОК6

24 април 1927 г.
*[[Изостаналите укрухи]] - НБ

23 април 1927 г. - 27 април 1927 г.
*[[Храна, вода, топлина, светлина]] - ИБ

26 април, 1927 г.
*[[Екскурзиите и слънцето]] - ИБ

27 април 1927 г.
*[[Забравената дума]] - ООК 6

== май ==
4 май 1927 г.
*[[Принципи на нещата]] - ООК 6

8 май 1927 г.
*[[Сто пеняза]] - НБ

8 май 1927 г.
*[[Координиране на силите]] - МОК 6

11 май 1927 г.
*[[Четирите кръга]] - ООК 6

15 май 1927 г.
*[[Ще ви се даде]] - НБ

15 май 1927 г.
*[[Светлият кръг*]] - МОК 6

18 май 1927 г.
*[[Общи упътвания]] - ООК 6

22 май 1927 г.
*[[Що искате?]] - НБ

22 май 1927 г.
*[[Седмият кръг на живота*]] - МОК 6

25 май 1927 г.
*[[Постъпки]] - ООК 6

29 май 1927 г.
*[[Благо и леко]] - НБ

29 май 1927 г.
*[[Хармонични положения*]] - МОК 6

== юни ==
1 юни 1927 г.
*[[Съзвучно движение]] - OOK 6

5 юни 1927 г.
*[[Две думи]] - НБ

5 юни 1927 г.
*[[Трениране*]] - МОК 6

8 юни 1927 г.
*[[Основни мисли]] - OOK 6

12 юни 1927 г.
*[[Дойде на себе си]] - НБ

12 юни 1927 г.
*[[Типове и образи*]] - МОК 6

15 юни 1927 г.
*[[Връзка на съзнанието]] - OOK 6

19 юни 1927 г.
*[[Ще оздравее]] - НБ

19 юни 1927 г.
*[[Три посоки*]] - МОК 6

22 юни 1927 г.
*[[Отличителни черти]] - OOK 6

29 юни 1927 г.
*[[Класическата книга на Любовта]] - OOK 6

== юли ==
6 юли 1927 г.
*[[В живота]] - ООК 6

13 юли 1927 г.
*[[Равни страни]] - ООК 6

20 юли 1927 г.
*[[Работа на природата 2]] - ООК 6

== август ==
14 август 1927 г.
*[[Мислещият човек]] - СБ

15 август 1927 г.
*[[Правата мисъл]] - СБ

19 август 1927 г.
*[[Пътят на ученика]] - СБ

19 август 1927 г.
*[[Духът на Господа]] - СБ

20 август 1927 г.
*[[Братя в единомислие]] - СБ

21 август 1927 г.
*[[Ще се превърне в радост]] - СБ

21 август 1927 г.
*[[Обич към знанието]] - СБ

22 август 1927 г.
*[[Пробуждане съзнанието на ученика]] - СБ

23 август 1927 г.
*[[Дойде глас]] - СБ

24 август 1927 г.
*[[Явно говорих]] - СБ

24 август 1927 г.
*[[Свещеният час]] - СБ

25 август 1927 г.
*[[Великото и красивото]] - ООК 7

31 август 1927 г.
*[[Малките резултати]] - ООК 7

== септември ==
4 септември 1927 г.
*[[Мнозина казваха]] - НБ

4 септември 1927 г.
*[[Божествената мисъл]] - МОК 7

11 септември 1927 г.
*[[Денят Господен]] - НБ

11 септември 1927 г.
*[[Великите хора]] - МОК 7

18 септември 1927 г.
*[[Зарадваха се учениците]] - НБ

18 септември 1927 г.
*[[Качества и линии на красотата]] - МОК 7

25 септември 1927 г.
*[[Оскърбените]] - НБ

25 септември 1927 г.
*[[Линиите на ума и сърцето]] - МОК 7

== октомври ==
9 октомври 1927 г.
*[[Божествените условия]] - МОК 7

9 октомври 1927 г.
*[[Мек ответ]] - НБ

16 октомври 1927 г.
*[[Призови Симона!]] - НБ

16 октомври 1927 г.
*[[Значение на линиите]] - МОК 7

23 октомври 1927 г.
*[[По-долен от ангелите]] - НБ

23 октомври 1927 г.
*[[Научни изследвания]] - МОК 7

30 октомври 1927 г.
*[[Посред тях]] - НБ

30 октомври 1927 г.
*[[Съответствие на величините]] - МОК 7

== ноември ==
6 ноември 1927 г.
*[[И рече Бог]] - НБ

6 ноември 1927 г.
*[[Психически анализи]] - МОК 7

9 ноември 1927 г.
*[[Космически възприятия]] - ООК 7

13 ноември 1927 г.
*[[Така е писано]] - НБ

13 ноември 1927 г.
*[[Целесъобразни среди]] - МОК 7

16 ноември 1927 г.
*[[Превръщане на киселините]] - ООК 7

20 ноември 1927 г.
*[[Ни мъж, ни жена]] - НБ

20 ноември 1927 г.
*[[Скритите сили]] - МОК 7

23 ноември 1927 г.
*[[Свещ, която не гасне]] - ООК 7

27 ноември 1927 г.
*[[Ще оздравее момчето ми]] - НБ

27 ноември 1927 г.
*[[Мерки в живота]] - МОК 7

30 ноември 1927 г.
*[[Вероятности и възможности]] - ООК 7

== декември ==

4 декември 1927 г.
*[[Седем кошници]] - НБ

4 декември 1927 г.
*[[Лъч на пробуждане]] - МОК 7

7 декември 1927 г.
*[[ Вечно обновяване 2]] - ООК 7

11 декември 1927 г.
*[[За приятелите си]] - НБ

11 декември 1927 г.
*[[Химия и алхимия]] - МОК 7

14 декември 1927 г.
*[[Време и вечност]] - ООК 7

18 декември 1927 г.
*[[Твърдата храна]] - НБ

18 декември 1927 г.
*[[Естествена среда]] - МОК 7

21 декември 1927 г.
*[[Благото на човека]] - ООК 7

25 декември 1927 г.
*[[Идат дни]] - НБ

25 декември 1927 г.
*[[Човешки и природни енергии]] - МОК 7

28 декември 1927 г.
*[[Кръгове на съзнанието]] - ООК 7

И ще родиш син

2023-04-24T17:57:37Z

Донка: /* И ще родиш син */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1940 г.]], [[1940]] г.

[[Път на зазоряване (1939–1940)]]

== И ще родиш син ==

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще взема само няколко думи от 1-ва глава на Евангелието от Лука, от 31-ви стих, а вие сами ще си прочетете цялата глава. „И ще родиш син.“

„Изгрява Слънцето“

Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т.е. появяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имате религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност, това е един въпрос. Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко, което досега е [писано, е вярно], защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или ако всичко е добро, откъде произтича злото? Ако целият свят е лош, откъде иде доброто?

Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа – духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто – от духа. Та, злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а доброто – от човека, който е излязъл от Бога.

Някои си задават въпроса: Защо човек така е създаден? Че как трябва да бъде създаден? Всички разглеждат въпроса как може човек да бъде създаден другояче. Нека дадат един проект, по който човек може да бъде създаден. Може да се зададе въпросът защо човек трябва да има два крака и две ръце, с по десет пръста. Може да се зададе въпросът защо човек може да има седем дупки на главата си: две очи, две уши, две ноздри на носа и една уста. Може да се зададе въпросът защо човек трябва да има двеста и петдесет хиляди косми на главата си, или седем милиона прозорци на тялото си. После трябва да знаете колко кости има в тялото си. Доста интересно е създаден човек. Всичко това вие не го знаете. Като не се спирате върху тия неща, казвате: „Човек е създаден по образ и подобие Божие“ и спирате там. Мнозина не знаят защо служат очите им. Също така, те имат нос, но не знаят защо им служи носът. Те мислят, че носът е само за чистене. Търговец е носът. Той се занимава с търговска стока, понеже от него излиза материал за продан. Ние постоянно изпращаме този материал в света. Съвременните учени са се впуснали в две крайности. Едни от тях изучават само това, което виждат, и казват: „Това е човекът, който виждаме.“ Тялото виждат, значи тялото е човекът. Слугите казват: „Това, което ние виждаме, то е човекът.“ Нито едното е право, нито другото е право.
Във виждането като процес слиза съзнанието. То не е просто виждане. Всеки гледа и вижда, но един вижда едно, друг вижда друго. Няколко души гледат, [но един вижда едно], друг вижда друго. Няколко души гледат [един човек], но единият от тях вижда, че косата му е бяла, вторият вижда, че очите му са сини, третият вижда, че очите му били големи, четвъртият вижда, че носът му бил широк, а петият вижда, че устата му била голяма. Това не е човекът. Че ушите били големи на някого, това не е човекът. Или че носът му бил широк, и това не е човекът. Ние констатираме само това, което представя някакво качество на човека, но това не е човекът. Това са инструменти, с които човек си служи.

Сега ние сме навлезли в една по-напредничава епоха. И ако не изменим своите възгледи, ще дойдат усилни времена. И ако човек не разбира законите на пролетта и лятото, той няма да може да се ползува от есента и зимата. Като дойде зимата, какво ще прави той? Той няма да има вече онези благоприятни условия на пролетта и лятото, но ще се сгуши вкъщи. Какво ще прави той, ако няма храница, дърва и въглища? Какво ще прави той при промените на природата?
Често вие казвате, че човек ще остарее. Какво представя старостта? Старостта е зимата в живота. Когато се чувствуваш в разцвет на своя живот, това е лятото на живота. Ти си в апогеята на своя живот. Когато си в младенчеството на живота си, ти си в пролетта на своя живот. Пролет, лято, есен и зима, това са четирите годишни времена на човешкия живот. Всяка година трябва да се използува разумно.

Ние вадим своите заключения от физическите неща, които съществуват в живота. Първо трябва да изучаваме физическия човек, а после духовния. Като се изучава духовният човек, методите са съвършено други от тия, с които се проучава физическият човек. Като изучаваме съвременната култура на един народ, запример, ние можем да изучаваме училищата и църквите. Питам: Отде и как са произлезли училището и църквата в човека? После можем да проследим индустрията и земеделието как са произлезли. След това можем да проследим военното дело, военните оръжия и аероплани. После можем да изучим и социалния живот, отде произтича той.

Вие не знаете откъде произтича всичко това, но когато видите един инженер, казвате, че той може да строи къщи, да дава планове. Отде произтичат тия способности в него? Той е роден така, със способността си да строи. Патката е родена да плува. Птицата е родена със способността да хвърка, конят е роден със способността да бяга. Но къде се крие причината за всичко това? Способността на инженера да строи се крие в областта на слепите му очи, както и в предната част на главата. Художникът, който разбира от изкуството, крие своята способност отстрани на главата, в тази част на мозъка, но същевременно той има и творчески ум. Онзи човек, който обича да се кичи, да се облича добре, да се докарва пред хората, крие своята черта отчасти в задната част на мозъка, отчасти и в страничната част. В тези области на мозъка се крият известни чувства, които го поощряват към обличане и докарване в облеклото и в различни украшения. Някои хора обичат да менят дрехите си: сутрин се обличат с дрехи от един цвят, на обяд – с друг цвят, а вечер – с трети. Странен е човек със своите навици. Някои хора обичат сутрин да се обличат с червени дрехи, на обяд – с бели, а вечер – с черни. Онзи, който се облича с червени дрехи, има подтик да направи нещо, иска да бъде активен. Когато се облича с бели дрехи, той иска да прекара тихо и спокойно, да се не смущава душата му от нищо. Той иска да се освободи от всякаква скръб в сърцето си и от всякакво смущение в ума си. Изобщо, той иска пълно спокойствие и тишина. Вечер понеже идат малко болезнени състояния, човек се облича с черни дрехи. И наистина, виждаме, че всички стари хора на стари години започват да се обличат с черни дрехи, да се вглъбяват в себе си, да се приготовляват за онзи свят. На обяд, като се наяде добре, човек иска да се облече с бели дрехи. Значи, черният цвят ги приготовлява за онзи свят, за черния живот, в земята, дето се разлагат техните тела; белият цвят приготвя хората за онзи свят; а червеният цвят е сватът, който ги сватосва. Червеният цвят сватосва белия цвят с черния. Аз пък ги турям така: белият, черният и червеният цвят. Тази идея е добре поставена. В Писанието е казано: „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е.“ Следователно това, което е родено от земя, земя е, а това, което е родено от Духа, Който е излязъл от Бога, то е Божествено.

Сега, като изучават проявите на отделните хора, намират разлика и казват, че някой е голям авторитет. Може да е авторитет, а може и да не е. По какво се отличават материалистите? Материалният човек мисли само за себе си. Питам: За какво мисли едно яйце, което е в кошницата? Яйцето не мисли за нищо. За какво мисли едно пиле, което се е излюпило? Пилето ни най-малко няма това разположение, каквото яйцето има. Щом се излюпи и тръгне да ходи, то мисли вече за храната си. Има вярващи хора, които казват: „Ние не трябва да мислим много, има кой да промисли за нас.“ Да, яйцето не мисли за нищо. За него трябва да мисли кокошката, която го е снесла, и господарката, която го е турила в кошницата. Обаче, щом пилето се излюпи от яйцето, то започва вече да мисли за нещо. Пилето може да мисли най-малко за две неща: или за да подобри своя физически живот, или да подобри своя духовен живот.

Но между физическия и духовния живот има една връзка. Ако човек подобрява жилището си, за самия човек ли го подобрява или за самото жилище? Той подобрява жилището си заради човека, който живее в него. Ако ние подобряваме своя физически живот с оглед на това да подобрим условията на своя духовен живот, това подобряване има смисъл. Следователно всичко, каквото правим, знанието и силите, които придобиваме, това са все спомагателни средства за подобряване положението на човека.

Питам: Какво е допринесла сегашната епоха, в която живеем, със своите богатства? В една от Своите беседи Христос казва: Какво се ползува онзи, който постоянно се безпокои и грижи, за да придобие нещо? Той може ли да стане по-висок и по-богат? Ако ти се безпокоиш, ще станеш ли по-учен? Ако се обезсърчаваш и обезверяваш, какво ще постигнеш? Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, очакват нещо особено, големи постижения. За да се развиват правилно, те трябва да поддържат и двата възгледа: едновременно човек е духовно и материално същество. Духовното същество е господарят на материалното. Духовното трябва да взима грижи за материалното в човека.

Ние поддържаме идеята, че в света има нещо разумно. Вярно е, че в света има една разумност, но тази външна разумност може да ползува дотолкова, доколкото прониква в нас. Ако тази разумност не прониква в нас, какво може да ни ползува, кажете ми. Не само това, но ако поддържаме съществуванието на Бога, Който е създал всичко, Който е всесилен, а нямаме никаква връзка с Него, ние няма да се ползуваме от нашите твърдения. Какво ни интересува този Бог, ако не можем да се ползуваме от всичко, каквото Той има? Сега не е въпросът до нашите вярвания, до това, което ние поддържаме. Ние можем да опишем това Същество, Което различни философи са Го описвали, във всички времена. Учителите на човечеството са Го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания не могат да ни ползуват. Едни от учените и философите са Го описвали като много строг, като Същество, Което всичко покосява и не се грижи за хората, за нищо не се грижи. Други пък са Го описвали като толкова тщеславен, че ако не Му принасяли жертвоприношения, Той щял да се гневи и да разруши всичко. Да се мисли така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца. Но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават на такова същество? Те трябва да изменят своите стари възгледи за Бога.

Три неща се искат от сегашния човек: той трябва да мисли за светлина, да има светли мисли и по възможност със своя ум да не прави вреда на никого. Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, човек може да настъпи някоя мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да се извини, да ѝ каже: „Ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях.“ Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармонична във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл. Те са се увличали и са разглеждали тоя живот. Като четете Исаия, Иеремия, Иезекила, Данаила, във всички ще видите, че като сегашните хора, и те са имали повече любов към своя народ. Те са обръщали голямо внимание на народа, в който живеят, но въпреки това са говорили за Божественото. Всеки народ съществува заради нас. Така е от наше гледище. За българите българският народ е най-важен. За англичаните английският народ е най-важен. Това е право, но питам: Кой народ е най-важен за Бога?

Сега ще направя едно малко сравнение. Представете си, че ми предстои един дълъг път, за да свърша една работа. Как мислите, от кой файтон, такси или аероплан ще бъда по-доволен? От онзи, който върви бързо, спокойно, без да ме разтърсва, или от онзи файтон, който върви бързо, но несигурно и на всеки момент трябва да мисля да не стане нещо. Кой аероплан ще ме задоволи: онзи, който върви плавно, равномерно и сигурно, или онзи, който всеки момент може да загази и аз през цялото време трябва да мисля дали ще остана жив? Или ако пътувате с параход, също вие трябва да се сигурни, да разчитате на него, че той ще ви изведе на определеното място и то без никаква катастрофа.

Сега като знаете, вие пътувате на един доста голям параход – Земята. Имате ли някакво сътресение? Вечер не спите ли спокойно? Понякога се явяват малки или по-големи разклащания. Това се дължи на огнярите, които живеят на Земята. Понеже са поставени на работа около този параход, те турят повече огън отколкото трябва, вследствие на което стават експлозии и катастрофи. Засега този параход има петдесет и четири комина, а едно време е имал сто петдесет и четири–двеста петдесет и четири комина. Тъй щото, като върви сега този параход в пространството, той има около петдесет и четири и то все големи комини. Петната, които се явяват днес на Слънцето, не са нищо друго освен дим, кадеж от Слънцето. Значи, и Слънцето има свои комини, които хвърлят дим върху него. Ние наричаме този дим слънчеви петна. Значи, и Слънцето пътува в пространството.

Къде отиват жителите на Слънцето? На разходка, понеже през цялата вечност те са живели все на едно място, дотегнало им е вече да живеят там, затова решили да си направят своите екскурзии. Един ден те пак ще се върнат в своето отечество. Не стига това, но понякога понасят и нас, че, щем-не щем, и ние вървим с тях. Те си правят своите екскурзии, а ние по принуждение ги следваме. Значи, ние сме зависими от тях. Те си имат свое отопление и осветление, те са богати като князе и царе, а ние, които живеем на Земята, се нуждаем от въглища, от осветление. Ако те не ни изпращат от тяхната светлина и топлина, ние сме изгубени, зависими сме от тях. Те казват: „Ако вие не служите на Бога, няма да ви изпращаме нито светлина, нито топлина. Ако не изпълнявате и не служите на великия закон на живота, ще намалим бюджета ви и ще ви лишим от плодородие.“ Оказва се, че когато кадежът на Слънцето се увеличава или когато се увеличават и слънчевите петна, има повече влага, повече дъжд, по-голямо плодородие, но и по-големи студове. Когато се скрият петната, всичко това се намалява. Това е перспективно. Слънцето си показва само едната страна. Ние виждаме, че на всеки единадесет години се появяват петна в голямо количество.

Сега аз говоря в обща форма, а не в научен смисъл, за да ви бъде по-интересно. Учените казват, че на Слънцето ставали големи изригвания, които стигали на разстояние сто–двеста–триста–петстотин километра в пространството. Възможно е, аз не оспорвам това. Ако Слънцето гори, изхвърля огън, съгласен съм, но ако не изхвърля огън, не съм съгласен. Сега ние се интересуваме от Слънцето в едно отношение, а именно от това, че целият органически живот е обусловен на Слънцето. Едно време ние сме били независими, нашата Земя е била като Слънцето. Това е било преди грехопадането. Грехопадането е станало, когато Земята е изгубила своята светлина – нищо повече.

Сега, аз изнасям една теория, която за мене е вярна. Дали вие вярвате в нея, това не е важно за мене. За мене е безразлично дали другите вярват. За себе си аз съм авторитет. Някой ще каже, че не е вярно. Провери и виж. Ще кажете, че така е писано в свещените книги. Не искам да кажа, че не разбирате, но казвам, че свещените книги са писани на три езика. Вие сте ги чели само на обикновения език, не сте ги чели още с езика на талантливите и гениалните хора. Вие не знаете какво са казали талантливите и гениалните хора за рая. Преди грехопадането раят е бил огрят и осветляван, отопляван с Божествена топлина. Щом съгрешил първият човек, тогава светлината и топлината са се дигнали от Земята. След това Земята е станала корава и тъмна и студена. Та сега ние живеем от подаянието на Слънцето. Ако Слънцето ни изпраща своята топлина и светлина, ние ще благодарим. Ако не ни изпрати, ние ще се молим да ни изпрати.

За това днес всички хора се молят. За какво се молят? Те се молят за вода, за светлина, за парички, за къщи, за волове, за земя и т.н. Някой казва: „Аз се моля много време.“ За какво се молиш? – „Аз се моля за здраве, за спасение.“ Че, това са все материални работи. Чудни са хората, като се молят все за материални работи. Молете се на Бога да можете да Му служите с любов, да служите на ближните си с любов и да служите на себе си с любов. Молете се на Бога да можете да Му служите с мъдрост и със светлина, да служите така и на ближните си, и на себе си. Молете се на Бога да бъдете всички свободни и да Му служите с истина, така да служите и на ближния си, и на себе си. Това е истинско служене. Вие започвате да работите с Бога, а свършвате със себе си. Вие започвате работите си с Бога, а ги свършвате със себе си.

В това отношение хората мязат на онзи циганин, който се качил на една топола да сваля косари. Като се видял в трудност, той се обърнал с молба към Свети Никола: „Свети Никола, помогни ми да сваля косерчетата. Едно ще дам на тебе, едно на мене. Така ще ги разделя по братски.“ Като свършил работата си, слязъл от тополата и казал: „Свети Никола, защо ти са на тебе косарчета? Ти си светия, нищо не ти е нужно. Виж, аз си скъсах гащите, докато сваля тия косарчета. Остави ги за мене.“ Та, всички вие, докато се намирате на тополата, в трудно положение, всичко обещавате, но като слезете от тополата, казвате: „Свети Никола, ти си светия, не ти трябват косарчета. Ти нямаш нужда от тях. Светия с косари ли ще се занимава? Остави ги на мене.“

Сега преведете този пример и във вашия живот. Когато човек и всички народи се намират в трудно положение, всички викат към Бога, да дойде да им помогне да победят. Всички воюват и очакват помощ от Бога. Като разглеждам това положение на хората, намирам, че те изпадат в много смешно положение. Един баща има пет сина и пет дъщери. Един ден синовете и дъщерите се скарват и всеки от тях се моли на баща си да му помогне той да победи. Питам: Ако в един дом братът налага сестрата и сестрата налага брата и след това пукнат главите си, кой от тях ще победи? И на кого от тях бащата трябва да помогне? Те не го питат какво да правят, не го търсят предварително, но като се видят в безизходно положение, тогава викат към него. И всички тия хора четат Стария Завет и се чудят на тия войни, които са ставали тогава. За тях тези войни са неразбрани. Това е за войни, които са неразбрани, а в света съществуват и много [други] войни: война между доброто и злото, война между истината и лъжата, война между знанието и невежеството, война между любовта и безлюбието. Както виждате, много войни стават в света. И след това казват, че не трябва да се бием ние. Трябва да се бием, трябва да воюваме на общо основание. Но ние се бием за това, за което не трябва да се бием, а не се бием за това, за което трябва да се бием. Ако двама души се карат, кажете ми, защо се карат? Двамата поддържат две различни партии. Единият поддържа злободневната партия, а другият поддържа добродневната партия. Значи, хората се делят на две партии: злободневци и добродневци.

Та казвам: Има защо да воюваме, защото злото е една партия, която воюва против всички хора. Злото има за цел да обезлюди Земята. Има същества на Земята, които са създадени от черната светлина. Те искат да погълнат всички хора, да ги направят черни. Те са успели да направят една част от хората черни, но те искат всички хора да вземат на своя страна, да ги почернят. Когато човек започне да греши, лицето му потъмнява и се явяват бръчки на него. Той изгубва своята красота. И забележете, ако наблюдавате някой момък или мома, които водят порочен живот, лицето им постепенно става тъмно, черно, явяват се бръчки и красотата им изчезва. В скоро време те погрозняват.

Казано е в Евангелието: „Ти ще родиш син.“ Значи, доброто трябва да се роди в човека. Човек трябва да ражда не само веднъж. Един път той ще роди доброто, на втория път – правдата, на третия път – знанието и светлината, на четвъртия път – истината и свободата, на петия път – любовта. И любовта трябва да се роди, защото е казано в Писанието, че плод на Духа е любовта. Казвате: „С какво трябва да се занимаваме?“ Ще раждате. И мъже, и жени трябва да раждат – нищо повече! Съвременните хора не искат да раждат. В еврейския народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие, ако жената не ражда. Наистина че е нещастие за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. Ако родиш мъдростта, тя ще те освободи. И ако родиш истината, тя ще те освободи.

„Ти ще родиш син“, който ще бъде спасител на света. Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Христос имал предвид не обикновеното разбиране на раждането. Казват: „Защо им говориш с притчи?“ – „Защото не им е дадено да разбират. За вас е дадено да разбирате вътрешния смисъл на нещата, а те не разбират още, затова нека мислят.“ Сега, като се роди някой човек, ражда се като дете, после расте, после се ожени, ражда си дечица, става виден човек и един ден, като умре, ще му турят паметник, на който ще пишат, че бил голям патриот, набожен човек, писал е много книги и т.н. Един ден, когато изчезне Земята, къде ще отидат неговите книги? Един ден нашата Земя ще остане в архивата. Къде ще отиде неговата слава? Казвате, че като умрете, ще има кой да мисли за вас. Съгласен съм с това, но кой кого ще слави, когато Земята отиде в архивата? Права е идеята, че човек иска да го славят, но казано е в Писанието: не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога. Има един вечен свят, дето нещата не се губят. Казано е в Писанието: „Не се радвайте, че духовете ви се подчиняват, нито че сте богати, но радвайте се, че имената ви са записани на небеса, в онзи красив Божествен свят.“ Това трябва да ви радва: че имената ви са записани в този красив свят и вие сте граждани на Царството Божие. Ти няма да бъдеш един изгнаник, но ще бъдеш гражданин на това царство. Докато не си станал гражданин, ти си нещастен, но като станеш гражданин, ти си осигурен вече. Мислите ли, че положението на посланика е лошо? Вие знаете, че положението на кой да е посланик, бил английски, германски, френски, руски, сръбски, български, е осигурено. Той представя държавата, от която е изпратен, и неговата дума се чува.

Та, радвайте се, ако и вие сте изпратени като посланици на Земята. Сега вие искате [Бог] да ви обръща внимание. Питам: Вие съзнавате ли, че сте Негов представител? Както са посланиците на различните държави, да се ползувате с техния авторитет? Някой ти каже, че Бог не съществува и ти се свиеш, казваш: „Бог не съществува. Така казват учените хора.“ Ти ще кажеш: „Не, аз съм посланик на Господа и всеки ден приемам кореспонденция оттам.“ Ще кажете, че е много казано. Ще кажете, че гордостта на човека се проявява. Ами ако не кажеш, това не е ли страхливата гордост? Значи ти от страх се криеш.

Тогава някои философи аргументират: „Ако Бог съществува и ние живеем и след смъртта си видим, че нищо няма, не губим нищо. Обаче, ако Бог съществува, тогава, като отидем в онзи свят, Бог ще ни възнагради.“ Виж го ти посланика! Аз пък разсъждавам другояче. Ти никога не можеш да отричаш нещата, които не съществуват. Само реалността може да се отрече. Само битието може да се отрича. Това, което не съществува, никога не може нито да се отрича, нито да се твърди. Твърдят се и отричат се само реалните неща в света. Тъй щото, когато отричаш съществуванието на Бога, това показва, че ти поставяш себе си на мястото на Бога. Тогава ти си Бог, ти си мярка на нещата. Ти казваш: „Аз съм. Вън от мене никой не съществува.“ Прав си. От това твое разбиране произлиза спорът между хората. Събират се две същества: едното отрича другото и второто отрича първото и започват да спорят кой от двамата е по-силен. От това именно произтича злото. Щом отричате реалността, злото се явява. Щом отричате истината, веднага злото иде при тебе. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. Ако твърдиш, че реалността съществува, ти си съгласен с доброто. Доброто гради. И тогава, ако искате да знаете дали сте на правата или на кривата страна, виж съсипва ли се животът ти или се гради. Ако животът ти се съсипва, ти отричаш реалността. Ако животът ти се гради, ти поддържаш съществуванието ѝ. Тогава, пази се да отричаш реалността, защото сам по себе си ще се съсипеш. Ако твърдиш нещо, което внася в тебе светлина, топлина и сила, дръж се за него. Това е реалното. Онова, което подига човека, онова, което облагородява човека във всяко отношение, това е Божественото начало в света. Онова у нас, което ни уморява, което ни трови, което внася размирие, страх и безнадеждие, хвърлете го настрана, пазете се от него.

Казват за някого, че се хванал като слепец за тояга за нещо. Израилският народ се беше хванал като слепец за тояга за Моисея и той ги изведе из Египет. Защо се бяха хванали за него? Моисей написа един закон. Той донесе на евреите едно отлично учение.

Моисей минаваше за един от кротките хора. Той направи само един път престъпление в Египет и то от голям патриотизъм. Един ден той видя как един египтянин биеше един евреин и отиде да ги разтърве. Моисей нямаше намерение да убива египтянина, но понеже беше силен, голям юнак, той го събори на земята примрял. Като помисли, че египтянинът е умрял, Моисей го взе и го зарови в пясъка. Той трябваше да остави египтянина на земята и след време той щеше сам да се съживи, да дойде в себе си. Но Моисей се много уплаши. Той знаеше, че не е позволено на посветените да вършат убийства. А Моисей беше един от посветените. Моисей се уплаши много и избяга след това в пустинята, дето стана овчар, да изкупи прегрешението си.

Моисей си мислеше, че като убие египтянина, израилският народ ще се освободи. След това той разбра, че с патриотизъм този въпрос не може да се реши. После, когато Бог искаше да го изпрати в Египет да освободи евреите, Моисей каза: „Господи, аз си опитах късмета, избери друг да свърши тази работа. Мене ме остави на свобода.“ – „Не, ти трябва да отидеш, да изправиш грешката си.“ – „Нали виждаш, Господи, че съм гъгнив и езикът ми се преплита?“

Знаете ли защо Моисей беше гъгнив? Първоначално той не беше гъгнив, но след като уби египтянина, той се уплаши много и стана гъгнив. Но Господ му каза: „Ти няма да се безпокоиш за това, Аз съм наредил тази работа. Ще изпратя с тебе брат ти Аарон, който е красноречив. Той ще те придружава навсякъде, докато езикът ти се развърже.“ Когато говореше с Господа, Моисей не беше гъгнив, но щом оставаше с хората и говореше между тях, тогава ставаше гъгнив. Той ходи на Синайската планина, написа Закона там, говори с Господа, без да заеква. И Бог му каза: „Докато си при Мене и говориш с Мене, ти не си гъгнив. Но щом останеш между хората, ставаш гъгнив.“

Това става и с вас. Защо? Всякога, когато човек не иска да изпълни нещо, което Бог му заповядва, той става гъгнив и не може да говори. Обаче когато защищава една кауза, тогава езикът му се развързва. Знайте, че великите хора не принадлежат само на евреите. Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за Богоизбран народ. Следователно всеки народ, който е готов да служи на Бога, на Божественото в света, е Богоизбран народ. Всеки народ, който се отказва да служи на Бога, той не е Богоизбран народ. И всеки от вас, който реши да служи на Бога, е Богоизбран, той е посланик Божий.

Всички трябва да бъдете посланици, а не проповедници. Аз считам думата „проповедник“, че е малко обезсмислена. Думата „посланик“ е по-добра. Посланикът е човек с авторитет, той е човек с особени прерогативи. Проповедникът може да бъде гонен, но посланикът не може. Само като се скъсат дипломатическите отношения между две държави, всеки посланик се оттегля в своята държава. Та, в бъдеще не ви съветвам да ставате проповедници, но станете посланици. В къщата на посланика и денем, и нощем има светлина. Посланик е онзи, в къщата на който и денем, и нощем има топлина. Посланик е онзи човек, който има сила в себе си. Следователно всеки човек трябва да има знание за Бога и всеки човек трябва да има любов към Бога и всеки човек трябва да има сила, да служи на Бога. Това значи посланик в света.
Та казвам: Понякога се явява желание да напуснете Земята, да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли на Земята да свършите земното си училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет какво сте научили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането ни най-малко не въвежда човек в онзи свят. Аз да ви кажа: не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги, и от това, което учените и богословите пишат. Според мене със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят, така е, в онзи свят са. Но онези, които добре разбират положението, знаят къде се намират.

В една англиканска църква един от видните английски проповедници (това било в Лондон) проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога. Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: „Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?“ Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: „И тя е при Бога.“ До този търговец седял един господин, който се обърнал към търговеца с думите: „Господине, Вашата дъщеря не е на онзи свят, горе, но е при тебе. Тя сега ми говори, да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея.“ И той започва да я описва: млада мома, стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята ѝ и т.н. Търговецът се обърнал към проповедника с думите: „На кого от двамата да вярвам? Тук ли е наистина дъщеря ми, или е на онзи свят при Бога? Твоето твърдение ли е вярно или това на господина?“ Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите ѝ. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: „Къде е нашият Стоян?“ Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той [е] в твоята къща, но ти не го виждаш.
Казвате: „Ще се познаваме ли на онзи свят?“ Не се страхувайте, ще се познавате. Докато всеки човек няма свой собствен апартамент, няма да се познавате. Вие ще ходите като кираджии от един апартамент в друг. Досега още не се познавате, защото нямате собствени апартаменти. Засега още вие не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, като се усъвършенствувате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по Земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото Си на Своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само Неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате.

Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди. Под думата „раждане“ аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината. Да се роди у нас животът от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината. След туй ще почнат постепенно в поколенията да се създават всички добродетели. Тогава всички ще бъдат силни и мощни, герои в света. Та, когато обичате един човек, той веднага може да ви се покаже. Когато го обичате, той е влязъл вече във вас, близо е до вас. Но когато не го обичате, той е много далеч от вас.

Сега ще ви приведа следния пример. Един американец отишъл в Африка на лов. Той си носел пушката и една кутия с кибрит в джоба си. По едно време гледа на пет–шест крачки от себе си един лъв, който се готвил да се хвърли върху него. Той има пушка, но не може да гръмне с нея. В този момент чува гласа на майка си, която му казвала: „Ти имаш в джоба си една кутия с кибрит. Драсни една клечка и ще бъдеш спасен.“ Той изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и всичката трева наоколо се запалва. Лъвът веднага подскочил и избягал. Така се спасил този англичанин.

Казвам: Ако ти не можеш да запалиш своята кибритена клечка при големите мъчнотии на живота си и да се освободиш от това, което те очаква, ти не си разбрал живота.

Сега пожелавам на всинца ви да станете посланици на Божествената любов, посланици на Божествената мъдрост, посланици на Божествената истина, посланици на Божествения живот, на Божествената светлина и знание, посланици на всички добродетели и на всички сили и тогава да отидете да слугувате на Бога, да посрещнете Неговото Царство, което иде вече на Земята. Посрещнете и Неговите посланици. Казано е в Писанието: „Всички, които чуят гласа Му, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.“ Това са все посланици. Първо ще станат посланици в Царството Божие. Това е първото ваше възкресение.

Желая на всинца ви да се сдобиете с това възкресение, да посрещнете Царството Божие и да чуете гласа Божий. Амин.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Един стих в Евангелието казва: „Който има Духа Христов...“

Вярвайте в Божествения Дух, Който говори у вас, Който подкрепва ума ви, Който подкрепва сърцето ви, Който подкрепва душата ви и Който подкрепва духа ви. Вярвайте в Божествената любов, която ви оживява. Вярвайте в Божествената мъдрост, която ви осветлява. Вярвайте в Божествената истина, която постоянно ви освобождава. Вярвайте на всички онези учители, които носят Божественото в себе си.

17-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 28.I.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Денят Господен 1939

2022-11-14T18:39:19Z

Донка: /* Денят Господен */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1939 г.]], [[1939]] г.

[[Любовта дава живот (1938–1939)]]

== Денят Господен ==

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета няколко стиха от 2-ро Петрово Послание, от 3-тата глава от 10 стих до края.

АУМ

Животът има две страни: Живот на светлина и живот на тъмнина. Много се е говорило за денят Господен и хората са се плашили, но не трябва да се взема буквално и буквално може да стане. Казвате: „Човек като умре, какво ще стане с него?“ Все ще стане нещо. Страх ги е от свършека на света. Индивидуално, за всеки едного светът все се свършва. За някой светът ще се свърши подир 10 години, подир 20, 30, 40, най-много след 120 години. След 120 години за вас все ще се свърши светът. Питам: След 120 години къде ще бъдете? Може някои, които не разбирате да кажете: „Мене не ме интересува.“ Това не е разумно разсъждение. Един българин, който престъпва законите на българската държава да каже, мене това не ме интересува, какво ще стане? Ще намери затвора, а най-после може да намери и бесилката. Какво ще стане, щом не изпълняваш законите на държавата и ги престъпваш и си в ущърб на онези, които управляват. Веднага ще намериш затвора, а може да намериш и смъртта си. Съвременните хора и религиозните разсъждават, мислят, че те имат право да мислят както искат. Имат право да мислят, но мисълта трябва да бъде права. Вие казвате: „Като умрем, тук ще оставим, че на оня свят като идем ще благуваме.“ На онзи свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен ум. В оня свят, за да благуваш, ти трябва да имаш едно отлично сърце. В оня свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен дух, в оня свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен дух. Ако тия неща ги нямаш, в оня свят кракът ти не може да припари. Какъв ще бъде тоя свят? Мислите ли, че като влезе някой болен човек в някой университет, ще стане учен човек? Или като се качи на някой автомобил, и иде в църквата, болният светия ще стане ли? Той ще се занимава само със своята болест. Като го свие коремът, само за коремът ще си мисли. Какво четат в църквата, какво проповядват, няма да се интересува и ще каже: „Аз съм толкова занят със своя стомах, че това мене не ме интересува.“ Сега хората са заети все със свои работи.

Ние считаме земята за едно вътрешно училище. И не за дълго време тази земя ще се измени. Тя много пъти се е изменяла. Иде още едно изменение. Казват, че след време нашата земя ще се измести от орбита, ще настане голяма тъмнота, хората няма да знаят и всичките хора в тъмнота ще бъдат. Как ще разберете, как ще се измени в своята орбита. Понеже земята има бюджет от слънцето, защото под думата небе, разбираме слънцето. Отначало Бог създаде небето и земята. Под небе разбираме устроеното слънце, понеже земята има бюджет от слънцето, тия хора, които живеят безпорядъчно, които харчат, ще изтеглят всичкото благословение и няма да изпраща повече осветление, то няма да изпраща както електричеството. Някой път не се праща в града, някаква повреда има в жиците и цели домове остават в тъмнина. Газ, ако няма, ако не ти дадат, в тъмнина ще бъдеш. И дърва ако не ви дадат пак ще бъдете в тъмнина. Какво ще направите – от никъде нищо не дават? Учените хора разсъждават, мислят, че слънцето дава светлина. Но тази светлина, която иде от слънцето, тя е един бюджет. Всичките планети има бюджет от слънцето. И съвременните хора много смътно понятие имат за онази енергия, която изпраща слънцето. Вие ако не живеете съобразно със законите на слънцето, веднага се съкратява животът, бюджетът на вашия живот. Започват болестите. Съкратява се бюджетът на вашия ум. И започва безпорядъкът на ума. Съкратява се бюджетът на вашето сърце и започва безпорядъка на вашето сърце. Казвате: „Какво ме нападна?“

Ти си дошъл на земята и сутрин като станеш, ти ще оставиш време на Бога да благодариш за благото, което ти е дал. Младата мома мисли да хване някой момък. Младият момък мисли да хване някоя мома. Търговецът мисли да хване някого. Адвокатът мисли да хване някого. Учителят и той мисли да хване някого, свещеникът и той мисли да хване някого. Всички все на хващане. Всеки мисли да хване някоя ябълка или кокошка или агънце. Когото слушам, все е хванал някого и го води, казва: „Спечелих.“ Не са лоши тия работи, но това не е смисълът на живота. Онова, което ти възприемаш в себе си, то ни най-малко няма да те ползува. Какво ще остане от него? Водата, която минава през някои тръби, ни най-малко не оставя своето благословение в тръбите, тя е само условие. Казва: „Аз съм една тръба.“ Някой казва, че бил тръба на Господа. Господ има нужди от тръби, но човек не трябва да бъде тръба. Някои религиозни хора казват: „Аз съм тръба, един проводник.“ Какъв проводник си станал? Но другояче трябва да кажем: Ти си един човек, като един добър слуга. Трябва да идеш да впрегнеш ума си, да служиш на Господа, да впрегнеш сърцето си, да служиш на Господа. Да впрегнеш душата си, да дойде и духът ти. Туй разбирам, не да бъдеш тръба. Каква тръба, какво знае тръбата медна тръба, или дървена. Тези стари приказки ги оставете, за тръбите. Защото дето има тръби, има войни. Все с тръби се тръби. Казва Писанието: „ще затръбя“ и всяка тръба 7 имало. Когато в Откровението се говори за „затръбяване“, това показва големите промени, които ще станат. Социални, обществени, държавни, физически, големи промени ще станат на земята.

Онези от вас, които имате вече пробудено съзнание, имате едно синовно отношение към Бога. Няма какво да ви убеждавам да вярвате в Господа. Аз считам, че нямате, нужда. Аз сега бих ви питал: Наскоро писали ли сте писмо на вашия баща, на вашите братя на слънцето? Пращали ли сте писма? Отговор имате ли? Доста редовна поща има установена. Религиозните хора имат един обичай, като четат какво е видял някой пророк, той за себе си е видял. Йоан и той за себе си е видял. Йоан казва: „Бъдете като мене и вие да видите.“ Казват на Христа: „Може ли, Учителю, да правим такива чудеса като тебе?“ Той казва: „След време ще правите по-големи от тези чудеса, които аз правя. Понеже, аз отивам при Отца и каквото попросите в мое име, ще ви бъде.“ Някой религиозни хора, щом като станат религиозни, първото нещо [което] искат от Господа пари. Туй е първото нещо. Някой млади, като станат религиозни, ще поиска от Господа да му даде хубава мома. Някоя мома ще поиска от Господа хубав момък. Майката като се ожени ще иска от Господа да ѝ даде едно хубаво дете. След туй ще искат от Господа автомобил, после апартамент с баня, после с най-хубавата кухня. После слугини да има. Не са лоши тия неща. Туй всичко е предвидено в бюджета, защото като идеш в училището, всичко е предвидено. Всичките професори са предвидени по всичките предмети и слугите, всичко е наредено. В Америка има някои религиозни общества, като отива проповедника да го назначат за проповедник на някое място, всичко му е уредено. Той ще иде със своята възлюбена, само с дрехите си. Ни юргани ще носи, ни покъщнина. Всичко ще има вътре. И кухнята наредена и тенджери има. Вие като дойдохте тук на земята, нали намерихте тук вашите тенджери. Отгоре донесохте ли тенджери? Във вашия апартамент намерихте всичките пособия и лъжици и тигани и гърнета. Тук, на земята ги намерихте. Но онези, които така в Америка са предвидили всичко така за проповедника, ако този проповедник не знае как да проповядва, ако не е красив, ако не знае да проповядва, на втората година му подписват паспорта. Казват: „Ти не си заради нас.“ Има един анекдот за един знаменит американски проповедник, който бил много прочут. Искал да покаже колко го обичали хората, всички му казвали: „Гуд бай“. „Добър ден, господин Джон“, „добър път“. Неговият събрат, понеже не поздравявали с „гуд бай“, като излязъл навън яздел една кобила, тя ритвала и оставал във въздуха. Тя казвала „гуд бай“, той оставал сам. Когато един човек изгуби онова положение на своя ум, защото в дадения случай тази кобила, този кон, е символ на човешкия ум. Та, когато твоят ум те напусне, какво ще стане с тебе? Ако останеш без ум, какво ще направиш? Има няколко неща, които трябва да са винаги с вас. Вие трябва да имате присъствието на вашият дух. Туй е най-висшето, Божественото. Трябва да имате присъствието на вашата душа, която е свързана с ангелския свят. Трябва да имате присъствието на вашия ум, който е свързан с всичките добри хора. Трябва да имате присъствието на вашето сърце и на вашата воля, то е човешкото. Трябва да присъства. Тогава силата на всичките тия добродетели, които човек има в себе си, всичко е възможно. Да кажем сега, някой от вас се оплаквате, че сте беден. Ако вие имахте един глас от 4 октави да пеете, един ясен глас, мислите ли, че вие ще бъдете беден? Гласът ви е мек, изразителен, може да пеете, навсякъде ще си проправите път. Или ако сте инженер, способен, че можете да творите, работите или пък, ако имате способността да лекувате, разбирате всичките билки и техните свойства, че може и мъртви да възкресявате, питам, има ли от какво да се плашите?

Вие някой път казвате, че изучавате ботаника. Защо ще изучава човек растенията? В тях е вечният живот. Растенията разбират вечният живот много по-добре, отколкото хората. Има растения, които са на 5–6–7–8 хиляди години. А едва има човек в Библията, който е живял 900 години. Вие как разбирате дългия живот? Той е онзи съзнателния живот. Всеки човек може да продължи живота си и може да съкрати живота си. Всеки човек може да подобри живота си и той може да влоши условията на живота си. Ние след като направим една погрешка, се зароди в нас дисхармония, но тази дисхармония веднага предаваме на невидимия свят, мислим, че и Господ мисли като нас. Разболее се някой човек, и мислим, че Господ е станал причина да заболее. Не, ни най-малко не е причината Той. Причината за нашето заболяване сме самите ние. Ако осиромашееш, не мисли, че причината е за твоята сиромашия е друг. Ако ти си невежа, мисли, че ти си причината за твоето невежество. Не мисли, че Господ е причина. Ако имаш лошо разположение на мисълта, не мисли, че Господ е причина, ти си причина за това. И тогава ние казваме, или Господ е виноват или дявола. Все има някой виновен. Не, не, има нещо, за което дяволът не е виноват. Питам този дявол, кой го изкуси? Вие казвате, че вас ви изкушава дяволът. Ами дяволът кой го изкуси? Сам се изкуси. И човек сам се изкушава. Писанието казва: „Бог никого не изкушава.“ Отвън той не се изкушава. Дяволът той съгреши по единствена причина, че е искал да стане Господ, да заповядва и всички да му се покланят както на Бога. Без да направи нещо, това е искал. От тях е дошло негово нещастие. Когато вие помислите по същия начин, вие имате същото положение. В какво седи днес животът? Да завладееш един човек или да го просветиш. Да го просветиш.

Та казвам: В сегашните времена, когато животът е толкоз интензивен, вие искате да знаете какво ще стане? Всичко в света ще се преобрази. Вие сега роптаете, че хората не живеят тъй добре, както едно време. То е едно заблуждение. Днес хората живеят много по-добре, отколкото едно време. Но понеже, светлината е по-голяма, изискванията ни са много повече и затова ни се вижда, че не живеем добре. Днес сме по-щедри отколкото едно време. Днес имаме много по-голяма светлина, но понеже имаме много, повече изискваме. Ние нямаме достатъчно време. Ние искаме всичко да изпитаме. Вземете, да кажем, религиозните хора ще те изпитат ти в какво вярваш. Казвам: Много лесно в какво вярвам. Дойде някой, че ми казва: „Ти правоверен ли си?“ Аз за себе си зная, но ти в какво вярваш? Казва: „И аз вярвам.“ Вярваш ли както и аз. Аз другояче поставям въпроса, да идем при един болен човек, той има нужда, ти ще се помолиш и ако оздравее, ще считам, че ти си правоверен. Ако се помолиш и не оздравее болният, ще считам, че не си правоверен. Ако аз се помоля и оздравее болният, ще считам, че съм правоверен. Ако аз се помоля и не оздравее болният, значи аз не съм правоверен. Въпросът е решен. Казва: „Трябва да вярваш.“ Какво ще вярваш? Не глупаво вярване без вътрешна интензивност, то е глупаво вярване. Ако твоята любов, която ти имаш, ако тя не може да разтопява всичките мъчнотии, каква любов имаш? Аз говоря за любовта. Може да я употребим. Имаш едно голямо нещастие, ако твоята любов не може да разтопи туй нещастие, тази любов не е Божествена. Божествената любов разтопява всичко. Всички бягат от Божествената любов. Тя като дойде, колкото дим има в тебе, пардесютата им се вдигат, че не се вижда нищо от тях, защото или трябва да бягат, или да се подчинят. Тя всичко топи. Всичко примирява. Любовта като дойде, ти сиромах не можеш да бъдеш. Любовта като дойде ти невежа не може да бъдеш. Любовта като дойде, небето няма да бъде затворено за тебе. По някой път небето се затваря за вас, но туй моментално се отваря за вас, небето, както за един светия, отишъл при друг, по-голям светия и казва: „Учителю, искам само да зърна. Ще бъдеш тъй добър да ми отвориш прозореца, само да надзърна в оня свят.“ Само за една минута, понеже бил много добър ученик, учителят му отворил прозореца и го чака. Минали двеста и петдесет години и той все гледа през прозореца. Учителят му казва: „Стани вече.“ „Чакай – казва – много си нетърпелив още половин минута няма.“ 250 години минаха, той мисли, че половин минута. Нас хубавите работи ни се виждат бързи. Някой път казвате, че добро не сте видели в този свят. Доброто е толкоз хубаво, че се захласвате, че нямате понятие от времето, което тече. Казвам: Ние живеем в един свят, заобиколен с неизследимите Божии блага. Даже на най-неодарените от вас, имат толкоз богатство, че да съберете всички животни на едно място, не може да направят един човек. Всичките да ги съберете, и от тях да направите един човек, все ще има нещо да му липсва, което отпосле Бог да му тури и при всичките тия богатства, които имате, вие сте недоволен. Недоволни сте, понеже нямате един автомобил, недоволни сте, понеже вашите ближни нямат обхода към вас. Един отличен цигулар, който свири хубаво, публиката няма ли да има обхода към него? Всичките го гледат, но ако не знае как се свири, ще има освиркване. Дюдюкане, колкото искаш. Ние искаме да се представи.

Гледам някои хора кой как срещна, казва: „Не учиш както едно време.“ Казвам: Може да постъпя, но ако аз уча това, което едно време са учили. „Ти – казва – заблуждаваш хората.“ Казвам: Те никога не са излезли от заблужденията си. Кажете ми, един свят, дето не са заблудени хората,аз там ще ида. Хората постоянно умират. Осиромашават. Болести имат, казват, че всичките тия болни хора, на които умовете са болни, те са правоверни, а онези, здравомислещите, те са еретици. Аз не искам вие така да мислите. Аз виждам една усърдност. Всякога, когато един момък обича една мома, той вижда, че тя е Божествена, тя е ангел. Някой религиозни хора в първите времена, като влязат в едно религиозно общество казват, че тия братя са ангели. Като поседят 5–6 години, падат крилата на всичките братя, и всички остават без крила и те казват и те са като нас. Че като вас са, разбира се. Пише ми един господин. Един господин ми пише 3 пъти и аз не му отговарям. Пише ми много негативно. Казва: „Три пъти ти писах, ти даже не искаш ухо да ми дадеш.“ Защо не искам да му отговоря? Понеже бил чиновник, уволнили го и ми иска пари. Нямам пари да му пратя, той иска да му пиша. Три писма пише. Не иска много, триста, петстотин лева, казва, да ми услужиш. След като му пратих 300 лева, замълча. Казвам на едни брат: Занесете тези пари и му кажете, че нямам време да му пиша, искам да му услужа. Ако беше дошъл да говори, аз щях да му кажа как може да стане богат. Да се научи да намира някое гърне със злато. Много сестри идат и все ме закачат, пари искат. Мисля да отворя едно училище за магическа пръчица. Най-първо ще ви дам един декар с мотика да го прекопаете. Ще ви дам един метод да спечелите пари. Ще посадите хиляда корена дини, всеки корен ще ви даде и по пет лева ако продадете, 50 хиляди лева ще вземете. Вие считате това за невъзможно. Възможно е.

Казвам: Новото в света, което иде, ако вие не вложите новият начин на живеене, силите, които идат в природата, за бъдеще сегашните хора са станали много нервни, знаете ли това? Това показва, че тия хора нямат достатъчно любов, в следствие на това се разпада тяхната нервна система. Постоянно се ядосвате, мислите храната не е на място, въздухът, хората наоколо, че не са на място. Донякъде то е право. Но при най-лошите условия, дето всичките хора измират, вие можете да живеете. Някой богат човек, ще го оставим да умре и ще ви кажа защо? Ще го оставим да умре, да се помъчи и след като умре, ще го попитаме: „Ти разбра ли какво е умиране? Ти ще живееш ли както Господ иска, или не? Туй богатство ще го туриш да работи за своите ближни?“ И като ми обещае, пак ще го върнем тук, на земята. Казвам: Внимавай, защото пак ще дойде онзи ангел на смъртта. И той като се върне. Ние искаме благата, които Бог ви е дал на вас, вие да бъдете доволни и с тия блага да служите. Светът е толкоз богат, не трябва да има за бъдеще бедни хора. Болни хора не трябва да има. Ако някой е болен, добре е за вас. Аз ще приведа онзи пример. Преди години дойде един богат софиянец, че ми казва: „Слушал съм, че ти можеш да лекуваш – казва ми – аз ще ти платя една почтена сума. Имам една болест, лекарите са ме отписали.“ Казвам му: „Много късно си дошъл, моите визити са много скъпи. Не хиляда лева, не две хиляди, не три хиляди, не 10 хиляди.“ Той ме гледа: „Как, много скъпо?!“ – „Цялото имане, което имаш. Ти си ял и пил, опропастил си всичко, идваш да те кредитирам.“ Казва: „Половината не може ли?“ – Рекох: „Не може. И после, има още едно условие, още по-трудно. След като оздравееш, ще ми дадеш обещание, че ще посветиш живота си да служиш на Бога.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега той си мисли. Рекох: „Аз ще ти препоръчам. Има доста добродетелни лекари, може да ти помогнат. Много са скъпи визитите ми. Туй за 5001 за 1000, за 2000 лева, лекарите ще ти турят една инжекция, но при моето лекуване отиде всичкото имане.“

Та казвам: Превеждам ви някой път. Ние не трябва да отиваме при Бога като този богатият. Искаме той да ни благослови. Защо ще ни благослови Господ? Живели сме само за себе си, какво ще искаме от Господа? Отивам и казвам: „Господи, аз ще служа за славата на Твоето Име, за идването на Твоето Царство и Неговата Правда и за изпълнението на Твоята Воля.“ Смисълът на живота е това. И тогава, Божието благословение може да дойде върху когото и да е. Тогава не е въпрос каква работа ще захванем, понеже, като изпълняваш една работа с любов, тази работа има смисъл. Всичките работи, които вършим, ако ги вършим без любов, то е мъчение. Ако ги вършим с Любов, то е благословение. Ако ние извършим една работа, както един земевладелец работи с любов, туй е благословение. Ако е работил с любов, той няма защо да сее 100 декара земя, 10 декара ще му дадат толкоз, колкото 100 декара. А един градинар не му е необходимо за обработва 30 декара земя за една градина, достатъчни са два декара. Тия декара ще му дадат същия приход. Не само това. Но един самун хляб, ако го вземеш с любов, този самун се умножава и целият ден, ако имаш 10 деца ще се наядат и пак остава нещо от самуна. Ако взема една ока вълна, тази вълна ще се умножи, и като изпредат и изтъкат дрехи, половин кило ще остане от нея. Вие сега ще ми кажете: „И тъй да е да не вярваш“. Ако едно време бяха казали, че водите от Рила ще дойдат в София, ще кажете, че този човек е луд. Как може да дойдат? И сега тези води са дошли из цяла София, из къщите ходят, навсякъде все рилски води. Нагоре се качва до четвъртият, петият етаж. Тук трябва ум. Божиите благословения са в света за ония умните негови деца, които оценяват благата и се подчиняват от любов. Всяко подчинение без любов, е престъпление. Всяко подчинение с любов, то е свободно. Няма по-голяма свобода от свободата на любовта. Туй, което ограничава човека, то не е любов. Туй, което кара човека сам да се ограничи, то е любов. Бог така се е ограничил. Нима ние мислим, че вършим нещо за което да ни обича Господ? То си има причини. Той иска да ни даде пример, да останем всички като него, за да се ползуваме от Неговите блага. Той създаде вселената за своите деца. Вие сте идвали в началото и казвате: „Какво ще вършим за в бъдеще?“ Излезте някоя вечер да видите, тия безбройните тела, които е създал. Те са жилища. Един ден все трябва да ги обиколим. Те са все братя и сестри, за които нищо не знаете. Какво ще правим за в бъдеще? Нищо не знаете. Какъв е сегашния живот, какво е доброто на сегашния живот?

Та казвам: Този ден ще дойде. Свършването на света, вземате го вие индивидуално. Сега ще дойде свършекът на света. Като дойде свършекът, ще се създаде във вас едно ново небе и нова земя. Ще дойде нов живот, за който вие трябва да бъдете готови. Ако някой от вас е нещастен, ако някой от вас имате лоши изпитания, вие знаете, че тия лошите работи, които сега ви сполетяват, те са едно благо заради вас. Мислите ли, онази семка, която е заровена в земята е нещастна заради нея? Ако житното зърно не падне в земята, само остава. Но ако падне, ще даде плод. Следователно, вие които разбирате Божията Любов да кажем имате някого, когото обичате. Аз уважавам всичките хора, които обичат. Но, считам, че едва сте започнали да опитате тази Божия Любов. Гледайте да не я изгубите. Сега хората изгубват своята любов. Религиозният човек не трябва да изгубва любовта. Ученият човек не трябва да изгубва любовта. Майката не трябва да изгубва любовта, слугата не трябва да изгубва любовта, ученикът, учителят, всички не трябва да изгубват любовта. Щом се изгуби любовта, самият живот, сам по себе си се обезсмисля. Сега едно време вярваха хората, че човек мисли с целия си мозък. Казват: „Глава има!“ Но се оказва, че трудът е разпределен. Научните изследвания показват, че когато човек става умен, увеличава се неговото чело. Когато става религиозен, неговата глава, горната част, се развива на неговата глава. Когато човек стане семеен, увеличава се задната част на главата. Когато човек стане военен, увеличава се отстрани главата, странично расте главата. Когато човек става наблюдателен, челото изпъква напред, веждите стават дебели. Когато човек става чувствителен, носът става широк. Когато стане нервен, носът изтънява. Когато човек изгуби водата изсъхва. Когато дойде много вода, затлъстява. Че ти като човек не може да мислиш, ако нямаш една отлична нервна система, през която да се предават умствените трептения. Ако като човек в тебе симпатичната нервна система не е хубаво развита, да има достатъчно количество вода в тебе, нещата ще бъдат безплодни. Сърцето не може да функционира. За да може умът в тебе да функционира, трябва мозъчната система да е развита. За да функционира сърцето добре, да имаш благородни чувства, трябва да е развита твоята симпатична нервна система. За да не бъдеш сприхав, да не се сърдиш, черният ти дроб и жлъчката трябва да бъдат в изправно положение. Някои хора са сприхави, избухливи като барут, черният дроб е разстроен. Някой на който храносмилането не е правилно, значи симпатичната нервна система не е добре. Някой път умът ви не е функционира добре. Значи без да ви кажа една дума разбрахте.

Казвам: Новото, което иде в света, изучавайте се един други. Изучавайте всеки един човек, всеки един човек за вас да бъде предметно обучение. Да бъде като едно богатство, което Бог е изпратил. Никога не съжалявайте, че сте срещнали един човек, даже като срещнете една мечка да ви изплаши, благодарете, като срещнете мечката. Вие като се уплашите от нея, ще бъдете по-здрав. Хубаво е някой път да се качите на гърба на една мечка. Не само това, но хубаво е някой от вас, които искате да бъдете здрави, аз ако бях на ваше място, на които за нервни хора, ще ида при някой хубав здрав дъб, ще се кача на дървото и ще поседя половин час. И след като седя така 7 дни, ще се подобри положението. Сега да не идете да се качвате по дъбовете. Ако бях на ваше място, ако съм нервен, щях да отида на планината, ще избера някоя канара, с много хубаво изложение на юг и щях да легна на нея. Много енергия съдържат те. Човек трябва да има знание. Тия напечените камъни са благословение. После, ако бях на ваше място, като градя една къща, ще повикам някой да изследва дали има вода под къщата. Ако тече вода, никога няма да направя къща на това място. Ще избера там, дето не тече вода. Защото нещастия стават. Някой път, за в бъдеще, хората ще градят къщите си разумно. Няма да градиш където искаш, но ще градиш разумно,

Сега искам да внесете във вас хубави мисли. Взема един билет от лотарията и мисля, че ще получа един милион. Макар да не получа, аз съм го получил. Каквото аз мисля ще стане. След като взема един билет, ще спечеля. Онзи мой брат, който е спечелил, то съм аз. Аз ще му кажа: Благодарение на мене, ти спечели. Вторият път друг ще спечели. Казвам: Каквото аз мисля, става. Аз не може да свърша училището, други го свършват. Аз отивам да свиря на някой инструмент на пияно или на някой цигулка, аз виртуоз не ставам, но благодарение, че аз свиря, другите станаха виртуози. Защо ще се заблуждаваме. Ами другото не е ли заблуждение? Значи онова, което аз правя е вярно. А другите което правят, не е. Всичките хора в същност съставят един човек. Следователно, за прогреса и подигането на кой и да е човек, трябва да се радваме. Аз трябва да се радвам на щастието на хората, както на своето щастие. Иде при мене един и се оплаква, че е болен. Аз казвам, радвам се, че съм заболял. Че защо? Че ако беше здрав, никога не щеше да дойдеш при мене. „Боли ме коремът.“ – „Няма нищо. Почакай малко.“ За да му направя нещо, туря една чаша с топла вода, дам му и му минава болката. Казва: „Да не ме заболи пак?“ – Казвам: „Пак ще дойдеш.“ Разболял се някой, за добро е. Ако не беше се разболял, за лошо щеше да бъде. Измъчва те някоя мисъл, за добро е. Измъчва те някое чувство, за добро е. Ако стане доброто, два пъти е по-добро. Когато страдаме един път е добре, а когато се радваме за някои работи в света има двойно добро. Двойното добро никога няма да дойде, ако доброто на страданието не идва. Когато доброто на страданието идва в нас, тогава Божието добро, едното добро ще отвори път на Божието благословение.

Та казвам: Всички, които ме слушате, подигнете ума си към Бога, не че не сте го подигали, но проверете сметките си, кой какво има да дава и да взема. Спорове, кавги, всичките ги уравновесете, всичко това изчистете. Бъдете братя и сестри, защото някой казвате, че като умрете следующето прераждане ще уредите работите. Следующето прераждане ти няма да видиш този брат. Който остава за друго прераждане да урежда работите, няма да може да ги уреди. В този живот уредете работите си с него. По-добър живот от този вие не може да имате за бъдеще. Такива условия, като тази година, вие няма да ги имате втори път. Ще имате други условия. Не ви го казвам, за да се обезсърчавате, но да се насърчавате. Сегашното благо, което Бог ви дава, не го изпущайте. За бъдеще друго благо Бог ще създаде на онези, които Го любят, за което човек няма още понятие. Ако вие, сегашните блага, сегашните таланти не обработвате – нали имате притчата, че на един дали 5 таланта, на друг 2 таланта и на трети един талант. Този, който имал 5 таланта, припечелил още 5. Този, който имал два таланта, придобил още два, а онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Не заравяйте вашият ум, работете за вашата глава да се подобри нервната ви система. Работете за вашите дробове, да се подобри дихателната ви система, за вашата мисъл. Работете за вашата стомашна система да се облагородят по-нисшите чувства и да се подобри тялото ви. Тялото на човека да бъде здраво. Дробовете да бъдат здрави. Стомахът да бъде здрав. Човек не може да служи на Бога, ако дробовете не са здрави, ако главата не е здрава, ако стомахът не е здрав, ако краката и ръцете не са здрави, ако мисълта не е здрава, ако чувствата не са здрави. Ако волята не е здрава. Това е Божие благословение.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Трийсет и втора неделна беседа, държана от Учителя на 11 юни 1939 год., 10 ч.пр.обяд
София – Изгрев

Денят Господен 1939

2022-11-14T17:33:45Z

Донка: /* Денят Господен */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1939 г.]], [[1939]] г.

[[Любовта дава живот (1938–1939)]]

== Денят Господен ==

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета няколко стиха от 2-ро Петрово Послание, от 3-тата глава от 10 стих до края.

АУМ

Животът има две страни: Живот на светлина и живот на тъмнина. Много се е говорило за денят Господен и хората са се плашили, но не трябва да се взема буквално и буквално може да стане. Казвате: „Човек като умре, какво ще стане с него?“ Все ще стане нещо. Страх ги е от свършека на света. Индивидуално, за всеки едного светът все се свършва. За някой светът ще се свърши подир 10 години, подир 20, 30, 40, най-много след 120 години. След 120 години за вас все ще се свърши светът. Питам: След 120 години къде ще бъдете? Може някои, които не разбирате да кажете: „Мене не ме интересува.“ Това не е разумно разсъждение. Един българин, който престъпва законите на българската държава да каже, мене това не ме интересува, какво ще стане? Ще намери затвора, а най-после може да намери и бесилката. Какво ще стане, щом не изпълняваш законите на държавата и ги престъпваш и си в ущърб на онези, които управляват. Веднага ще намериш затвора, а може да намериш и смъртта си. Съвременните хора и религиозните разсъждават, мислят, че те имат право да мислят както искат. Имат право да мислят, но мисълта трябва да бъде права. Вие казвате: „Като умрем, тук ще оставим, че на оня свят като идем ще благуваме.“ На онзи свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен ум. В оня свят, за да благуваш, ти трябва да имаш едно отлично сърце. В оня свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен дух, в оня свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен дух. Ако тия неща ги нямаш, в оня свят кракът ти не може да припари. Какъв ще бъде тоя свят? Мислите ли, че като влезе някой болен човек в някой университет, ще стане учен човек? Или като се качи на някой автомобил, и иде в църквата, болният светия ще стане ли? Той ще се занимава само със своята болест. Като го свие коремът, само за коремът ще си мисли. Какво четат в църквата, какво проповядват, няма да се интересува и ще каже: „Аз съм толкова занят със своя стомах, че това мене не ме интересува.“ Сега хората са заети все със свои работи.

Ние считаме земята за едно вътрешно училище. И не за дълго време тази земя ще се измени. Тя много пъти се е изменяла. Иде още едно изменение. Казват, че след време нашата земя ще се измести от орбита, ще настане голяма тъмнота, хората няма да знаят и всичките хора в тъмнота ще бъдат. Как ще разберете, как ще се измени в своята орбита. Понеже земята има бюджет от слънцето, защото под думата небе, разбираме слънцето. Отначало Бог създаде небето и земята. Под небе разбираме устроеното слънце, понеже земята има бюджет от слънцето, тия хора, които живеят безпорядъчно, които харчат, ще изтеглят всичкото благословение и няма да изпраща повече осветление, то няма да изпраща както електричеството. Някой път не се праща в града, някаква повреда има в жиците и цели домове остават в тъмнина. Газ, ако няма, ако не ти дадат, в тъмнина ще бъдеш. И дърва ако не ви дадат пак ще бъдете в тъмнина. Какво ще направите – от никъде нищо не дават? Учените хора разсъждават, мислят, че слънцето дава светлина. Но тази светлина, която иде от слънцето, тя е един бюджет. Всичките планети има бюджет от слънцето. И съвременните хора много смътно понятие имат за онази енергия, която изпраща слънцето. Вие ако не живеете съобразно със законите на слънцето, веднага се съкратява животът, бюджетът на вашия живот. Започват болестите. Съкратява се бюджетът на вашия ум. И започва безпорядъкът на ума. Съкратява се бюджетът на вашето сърце и започва безпорядъка на вашето сърце. Казвате: „Какво ме нападна?“ Ти си дошъл на земята и сутрин като станеш, ти ще оставиш време на Бога да благодариш за благото, което ти е дал. Младата мома мисли да хване някой момък. Младият момък мисли да хване някоя мома. Търговецът мисли да хване някого. Адвокатът мисли да хване някого. Учителят и той мисли да хване някого, свещеникът и той мисли да хване някого. Всички все на хващане. Всеки мисли да хване някоя ябълка или кокошка или агънце. Когото слушам, все е хванал някого и го води, казва: „Спечелих.“ Не са лоши тия работи, но това не е смисълът на живота. Онова, което ти възприемаш в себе си, то ни най-малко няма да те ползува. Какво ще остане от него? Водата, която минава през някои тръби, ни най-малко не оставя своето благословение в тръбите, тя е само условие. Казва: „Аз съм една тръба.“ Някой казва, че бил тръба на Господа. Господ има нужди от тръби, но човек не трябва да бъде тръба. Някои религиозни хора казват: „Аз съм тръба, един проводник.“ Какъв проводник си станал? Но другояче трябва да кажем: Ти си един човек, като един добър слуга. Трябва да идеш да впрегнеш ума си, да служиш на Господа, да впрегнеш сърцето си, да служиш на Господа. Да впрегнеш душата си, да дойде и духът ти. Туй разбирам, не да бъдеш тръба. Каква тръба, какво знае тръбата медна тръба, или дървена. Тези стари приказки ги оставете, за тръбите. Защото дето има тръби, има войни. Все с тръби се тръби. Казва Писанието: „ще затръбя“ и всяка тръба 7 имало. Когато в Откровението се говори за „затръбяване“, това показва големите промени, които ще станат. Социални, обществени, държавни, физически, големи промени ще станат на земята. Онези от вас, които имате вече пробудено съзнание, имате едно синовно отношение към Бога. Няма какво да ви убеждавам да вярвате в Господа. Аз считам, че нямате, нужда. Аз сега бих ви питал: Наскоро писали ли сте писмо на вашия баща, на вашите братя на слънцето? Пращали ли сте писма? Отговор имате ли? Доста редовна поща има установена. Религиозните хора имат един обичай, като четат какво е видял някой пророк, той за себе си е видял. Йоан и той за себе си е видял. Йоан казва: „Бъдете като мене и вие да видите.“ Казват на Христа: „Може ли, Учителю, да правим такива чудеса като тебе?“ Той казва: „След време ще правите по-големи от тези чудеса, които аз правя. Понеже, аз отивам при Отца и каквото попросите в мое име, ще ви бъде.“ Някой религиозни хора, щом като станат религиозни, първото нещо [което] искат от Господа пари. Туй е първото нещо. Някой млади, като станат религиозни, ще поиска от Господа да му даде хубава мома. Някоя мома ще поиска от Господа хубав момък. Майката като се ожени ще иска от Господа да ѝ даде едно хубаво дете. След туй ще искат от Господа автомобил, после апартамент с баня, после с най-хубавата кухня. После слугини да има. Не са лоши тия неща. Туй всичко е предвидено в бюджета, защото като идеш в училището, всичко е предвидено. Всичките професори са предвидени по всичките предмети и слугите, всичко е наредено. В Америка има някои религиозни общества, като отива проповедника да го назначат за проповедник на някое място, всичко му е уредено. Той ще иде със своята възлюбена, само с дрехите си. Ни юргани ще носи, ни покъщнина. Всичко ще има вътре. И кухнята наредена и тенджери има. Вие като дойдохте тук на земята, нали намерихте тук вашите тенджери. Отгоре донесохте ли тенджери? Във вашия апартамент намерихте всичките пособия и лъжици и тигани и гърнета. Тук, на земята ги намерихте. Но онези, които така в Америка са предвидили всичко така за проповедника, ако този проповедник не знае как да проповядва, ако не е красив, ако не знае да проповядва, на втората година му подписват паспорта. Казват: „Ти не си заради нас.“ Има един анекдот за един знаменит американски проповедник, който бил много прочут. Искал да покаже колко го обичали хората, всички му казвали: „Гуд бай“. „Добър ден, господин Джон“, „добър път“. Неговият събрат, понеже не поздравявали с „гуд бай“, като излязъл навън яздел една кобила, тя ритвала и оставал във въздуха. Тя казвала „гуд бай“, той оставал сам. Когато един човек изгуби онова положение на своя ум, защото в дадения случай тази кобила, този кон, е символ на човешкия ум. Та, когато твоят ум те напусне, какво ще стане с тебе? Ако останеш без ум, какво ще направиш? Има няколко неща, които трябва да са винаги с вас. Вие трябва да имате присъствието на вашият дух. Туй е най-висшето, Божественото. Трябва да имате присъствието на вашата душа, която е свързана с ангелския свят. Трябва да имате присъствието на вашия ум, който е свързан с всичките добри хора. Трябва да имате присъствието на вашето сърце и на вашата воля, то е човешкото. Трябва да присъства. Тогава силата на всичките тия добродетели, които човек има в себе си, всичко е възможно. Да кажем сега, някой от вас се оплаквате, че сте беден. Ако вие имахте един глас от 4 октави да пеете, един ясен глас, мислите ли, че вие ще бъдете беден? Гласът ви е мек, изразителен, може да пеете, навсякъде ще си проправите път. Или ако сте инженер, способен, че можете да творите, работите или пък, ако имате способността да лекувате, разбирате всичките билки и техните свойства, че може и мъртви да възкресявате, питам, има ли от какво да се плашите? Вие някой път казвате, че изучавате ботаника. Защо ще изучава човек растенията? В тях е вечният живот. Растенията разбират вечният живот много по-добре, отколкото хората. Има растения, които са на 5–6–7–8 хиляди години. А едва има човек в Библията, който е живял 900 години. Вие как разбирате дългия живот? Той е онзи съзнателния живот. Всеки човек може да продължи живота си и може да съкрати живота си. Всеки човек може да подобри живота си и той може да влоши условията на живота си. Ние след като направим една погрешка, се зароди в нас дисхармония, но тази дисхармония веднага предаваме на невидимия свят, мислим, че и Господ мисли като нас. Разболее се някой човек, и мислим, че Господ е станал причина да заболее. Не, ни най-малко не е причината Той. Причината за нашето заболяване сме самите ние. Ако осиромашееш, не мисли, че причината е за твоята сиромашия е друг. Ако ти си невежа, мисли, че ти си причината за твоето невежество. Не мисли, че Господ е причина. Ако имаш лошо разположение на мисълта, не мисли, че Господ е причина, ти си причина за това. И тогава ние казваме, или Господ е виноват или дявола. Все има някой виновен. Не, не, има нещо, за което дяволът не е виноват. Питам този дявол, кой го изкуси? Вие казвате, че вас ви изкушава дяволът. Ами дяволът кой го изкуси? Сам се изкуси. И човек сам се изкушава. Писанието казва: „Бог никого не изкушава.“ Отвън той не се изкушава. Дяволът той съгреши по единствена причина, че е искал да стане Господ, да заповядва и всички да му се покланят както на Бога. Без да направи нещо, това е искал. От тях е дошло негово нещастие. Когато вие помислите по същия начин, вие имате същото положение. В какво седи днес животът? За завладееш един човек или да го просветиш. Да го просветиш. Та казвам: В сегашните времена, когато животът е толкоз интензивен, вие искате да знаете какво ще стане? Всичко в света ще се преобрази. Вие сега роптаете, че хората не живеят тъй добре, както едно време. То е едно заблуждение. Днес хората живеят много по-добре, отколкото едно време. Но понеже, светлината е по-голяма, изискванията ни са много повече и затова ни се вижда, че не живеем добре. Днес сме по-щедри отколкото едно време. Днес имаме много по-голяма светлина, но понеже имаме много, повече изискваме. Ние нямаме достатъчно време. Ние искаме всичко да изпитаме. Вземете, да кажем, религиозните хора ще те изпитат ти в какво вярваш. Казвам: Много лесно в какво вярвам. Дойде някой, че ми казва: „Ти правоверен ли си?“ Аз за себе си зная, но ти в какво вярваш? Казва: „И аз вярвам.“ Вярваш ли както и аз. Аз другояче поставям въпроса, да идем при един болен човек, той има нужда, ти ще се помолиш и ако оздравее, ще считам, че ти си правоверен. Ако се помолиш и не оздравее болният, ще считам, че не си правоверен. Ако аз се помоля и оздравее болният, ще считам, че съм правоверен. Ако аз се помоля и не оздравее болният, значи аз не съм правоверен. Въпросът е решен. Казва: „Трябва да вярваш.“ Какво ще вярваш? Не глупаво вярване без вътрешна интензивност, то е глупаво вярване. Ако твоята любов, която ти имаш, ако тя не може да разтопява всичките мъчнотии, каква любов имаш? Аз говоря за любовта. Може да я употребим. Имаш едно голямо нещастие, ако твоята любов не може да разтопи туй нещастие, тази любов не е Божествена. Божествената любов разтопява всичко. Всички бягат от Божествената любов. Тя като дойде, колкото дим има в тебе, пардесютата им се вдигат, че не се вижда нищо от тях, защото или трябва да бягат, или да се подчинят. Тя всичко топи. Всичко примирява. Любовта като дойде, ти сиромах не можеш да бъдеш. Любовта като дойде ти невежа не може да бъдеш. Любовта като дойде, небето няма да бъде затворено за тебе. По някой път небето се затваря за вас, но туй моментално се отваря за вас, небето, както за един светия, отишъл при друг, по-голям светия и казва: „Учителю, искам само да зърна. Ще бъдеш тъй добър да ми отвориш прозореца, само да надзърна в оня свят.“ Само за една минута, понеже бил много добър ученик, учителят му отворил прозореца и го чака. Минали двеста и петдесет години и той все гледа през прозореца. Учителят му казва: „Стани вече.“ „Чакай – казва – много си нетърпелив още половин минута няма.“ 250 години минаха, той мисли, че половин минута. Нас хубавите работи ни се виждат бързи. Някой път казвате, че добро не сте видели в този свят. Доброто е толкоз хубаво, че се захласвате, че нямате понятие от времето, което тече. Казвам: Ние живеем в един свят, заобиколен с неизследимите Божии блага. Даже на най-неодарените от вас, имат толкоз богатство, че да съберете всички животни на едно място, не може да направят един човек. Всичките да ги съберете, и от тях да направите един човек, все ще има нещо да му липсва, което отпосле Бог да му тури и при всичките тия богатства, които имате, вие сте недоволен. Недоволни сте, понеже нямате един автомобил, недоволни сте, понеже вашите ближни нямат обхода към вас. Един отличен цигулар, който свири хубаво, публиката няма ли да има обхода към него? Всичките го гледат, но ако не знае как се свири, ще има освиркване. Дюдюкане, колкото искаш. Ние искаме да се представи. Гледам някои хора кой как срещна, казва: „Не учиш както едно време.“ Казвам: Може да постъпя, но ако аз уча това, което едно време са учили. „Ти – казва – заблуждаваш хората.“ Казвам: Те никога не са излезли от заблужденията си. Кажете ми, един свят, дето не са заблудени хората,аз там ще ида. Хората постоянно умират. Осиромашават. Болести имат, казват, че всичките тия болни хора, на които умовете са болни, те са правоверни, а онези, здравомислещите, те са еретици. Аз не искам вие така да мислите. Аз виждам една усърдност. Всякога, когато един момък обича една мома, той вижда, че тя е Божествена, тя е ангел. Някой религиозни хора в първите времена, като влязат в едно религиозно общество казват, че тия братя са ангели. Като поседят 5–6 години, падат крилата на всичките братя, и всички остават без крила и те казват и те са като нас. Че като вас са, разбира се. Пише ми един господин. Един господин ми пише 3 пъти и аз не му отговарям. Пише ми много негативно. Казва: „Три пъти ти писах, ти даже не искаш ухо да ми дадеш.“ Защо не искам да му отговоря? Понеже бил чиновник, уволнили го и ми иска пари. Нямам пари да му пратя, той иска да му пиша. Три писма пише. Не иска много, триста, петстотин лева, казва, да ми услужиш. След като му пратих 300 лева, замълча. Казвам на едни брат: Занесете тези пари и му кажете, че нямам време да му пиша, искам да му услужа. Ако беше дошъл да говори, аз щях да му кажа как може да стане богат. Да се научи да намира някое гърне със злато. Много сестри идат и все ме закачат, пари искат. Мисля да отворя едно училище за магическа пръчица. Най-първо ще ви дам един декар с мотика да го прекопаете. Ще ви дам един метод да спечелите пари. Ще посадите хиляда корена дини, всеки корен ще ви даде и по пет лева ако продадете, 50 хиляди лева ще вземете. Вие считате това за невъзможно. Възможно е.

Казвам: Новото в света, което иде, ако вие не вложите новият начин на живеене, силите, които идат в природата, за бъдеще сегашните хора са станали много нервни, знаете ли това? Това показва, че тия хора нямат достатъчно любов, в следствие на това се разпада тяхната нервна система. Постоянно се ядосвате, мислите храната не е на място, въздухът, хората наоколо, че не са на място. Донякъде то е право. Но при най-лошите условия, дето всичките хора измират, вие можете да живеете. Някой богат човек, ще го оставим да умре и ще ви кажа защо? Ще го оставим да умре, да се помъчи и след като умре, ще го попитаме: „Ти разбра ли какво е умиране? Ти ще живееш ли както Господ иска, или не? Туй богатство ще го туриш да работи за своите ближни?“ И като ми обещае, пак ще го върнем тук, на земята. Казвам: Внимавай, защото пак ще дойде онзи ангел на смъртта. И той като се върне. Ние искаме благата, които Бог ви е дал на вас, вие да бъдете доволни и с тия блага да служите. Светът е толкоз богат, не трябва да има за бъдеще бедни хора. Болни хора не трябва да има. Ако някой е болен, добре е за вас. Аз ще приведа онзи пример. Преди години дойде един богат софиянец, че ми казва: „Слушал съм, че ти можеш да лекуваш – казва ми – аз ще ти платя една почтена сума. Имам една болест, лекарите са ме отписали.“ Казвам му: „Много късно си дошъл, моите визити са много скъпи. Не хиляда лева, не две хиляди, не три хиляди, не 10 хиляди.“ Той ме гледа: „Как, много скъпо?!“ – „Цялото имане, което имаш. Ти си ял и пил, опропастил си всичко, идваш да те кредитирам.“ Казва: „Половината не може ли?“ – Рекох: „Не може. И после, има още едно условие, още по-трудно. След като оздравееш, ще ми дадеш обещание, че ще посветиш живота си да служиш на Бога.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега той си мисли. Рекох: „Аз ще ти препоръчам. Има доста добродетелни лекари, може да ти помогнат. Много са скъпи визитите ми. Туй за 5001 за 1000, за 2000 лева, лекарите ще ти турят една инжекция, но при моето лекуване отиде всичкото имане.“

Та казвам: Превеждам ви някой път. Ние не трябва да отиваме при Бога като този богатият. Искаме той да ни благослови. Защо ще ни благослови Господ? Живели сме само за себе си, какво ще искаме от Господа? Отивам и казвам: „Господи, аз ще служа за славата на Твоето Име, за идването на Твоето Царство и Неговата Правда и за изпълнението на Твоята Воля.“ Смисълът на живота е това. И тогава, Божието благословение може да дойде върху когото и да е. Тогава не е въпрос каква работа ще захванем, понеже, като изпълняваш една работа с любов, тази работа има смисъл. Всичките работи, които вършим, ако ги вършим без любов, то е мъчение. Ако ги вършим с Любов, то е благословение. Ако ние извършим една работа, както един земевладелец работи с любов, туй е благословение. Ако е работил с любов, той няма защо да сее 100 декара земя, 10 декара ще му дадат толкоз, колкото 100 декара. А един градинар не му е необходимо за обработва 30 декара земя за една градина, достатъчни са два декара. Тия декара ще му дадат същия приход. Не само това. Но един самун хляб, ако го вземеш с любов, този самун се умножава и целият ден, ако имаш 10 деца ще се наядат и пак остава нещо от самуна. Ако взема една ока вълна, тази вълна ще се умножи, и като изпредат и изтъкат дрехи, половин кило ще остане от нея. Вие сега ще ми кажете: „И тъй да е да не вярваш“. Ако едно време бяха казали, че водите от Рила ще дойдат в София, ще кажете, че този човек е луд. Как може да дойдат? И сега тези води са дошли из цяла София, из къщите ходят, навсякъде все рилски води. Нагоре се качва до четвъртият, петият етаж. Тук трябва ум. Божиите благословения са в света за ония умните негови деца, които оценяват благата и се подчиняват от любов. Всяко подчинение без любов, е престъпление. Всяко подчинение с любов, то е свободно. Няма по-голяма свобода от свободата на любовта. Туй, което ограничава човека, то не е любов. Туй, което кара човека сам да се ограничи, то е любов. Бог така се е ограничил. Нима ние мислим, че вършим нещо за което да ни обича Господ? То си има причини. Той иска да ни даде пример, да останем всички като него, за да се ползуваме от Неговите блага. Той създаде вселената за своите деца. Вие сте идвали в началото и казвате: „Какво ще вършим за в бъдеще?“ Излезте някоя вечер да видите, тия безбройните тела, които е създал. Те са жилища. Един ден все трябва да ги обиколим. Те са все братя и сестри, за които нищо не знаете. Какво ще правим за в бъдеще? Нищо не знаете. Какъв е сегашния живот, какво е доброто на сегашния живот?

Та казвам: Този ден ще дойде. Свършването на света, вземате го вие индивидуално. Сега ще дойде свършекът на света. Като дойде свършекът, ще се създаде във вас едно ново небе и нова земя. Ще дойде нов живот, за който вие трябва да бъдете готови. Ако някой от вас е нещастен, ако някой от вас имате лоши изпитания, вие знаете, че тия лошите работи, които сега ви сполетяват, те са едно благо заради вас. Мислите ли, онази семка, която е заровена в земята е нещастна заради нея? Ако житното зърно не падне в земята, само остава. Но ако падне, ще даде плод. Следователно, вие които разбирате Божията Любов да кажем имате някого, когото обичате. Аз уважавам всичките хора, които обичат. Но, считам, че едва сте започнали да опитате тази Божия Любов. Гледайте да не я изгубите. Сега хората изгубват своята любов. Религиозният човек не трябва да изгубва любовта. Ученият човек не трябва да изгубва любовта. Майката не трябва да изгубва любовта, слугата не трябва да изгубва любовта, ученикът, учителят, всички не трябва да изгубват любовта. Щом се изгуби любовта, самият живот, сам по себе си се обезсмисля. Сега едно време вярваха хората, че човек мисли с целия си мозък. Казват: „Глава има!“ Но се оказва, че трудът е разпределен. Научните изследвания показват, че когато човек става умен, увеличава се неговото чело. Когато става религиозен, неговата глава, горната част, се развива на неговата глава. Когато човек стане семеен, увеличава се задната част на главата. Когато човек стане военен, увеличава се отстрани главата, странично расте главата. Когато човек става наблюдателен, челото изпъква напред, веждите стават дебели. Когато човек става чувствителен, носът става широк. Когато стане нервен, носът изтънява. Когато човек изгуби водата изсъхва. Когато дойде много вода, затлъстява. Че ти като човек не може да мислиш, ако нямаш една отлична нервна система, през която да се предават умствените трептения. Ако като човек в тебе симпатичната нервна система не е хубаво развита, да има достатъчно количество вода в тебе, нещата ще бъдат безплодни. Сърцето не може да функционира. За да може умът в тебе да функционира, трябва мозъчната система да е развита. За да функционира сърцето добре, да имаш благородни чувства, трябва да е развита твоята симпатична нервна система. За да не бъдеш сприхав, да не се сърдиш, черният ти дроб и жлъчката трябва да бъдат в изправно положение. Някои хора са сприхави, избухливи като барут, черният дроб е разстроен. Някой на който храносмилането не е правилно, значи симпатичната нервна система не е добре. Някой път умът ви не е функционира добре. Значи без да ви кажа една дума разбрахте.

Казвам: Новото, което иде в света, изучавайте се един други. Изучавайте всеки един човек, всеки един човек за вас да бъде предметно обучение. Да бъде като едно богатство, което Бог е изпратил. Никога не съжалявайте, че сте срещнали един човек, даже като срещнете една мечка да ви изплаши, благодарете, като срещнете мечката. Вие като се уплашите от нея, ще бъдете по-здрав. Хубаво е някой път да се качите на гърба на една мечка. Не само това, но хубаво е някой от вас, които искате да бъдете здрави, аз ако бях на ваше място, на които за нервни хора, ще ида при някой хубав здрав дъб, ще се кача на дървото и ще поседя половин час. И след като седя така 7 дни, ще се подобри положението. Сега да не идете да се качвате по дъбовете. Ако бях на ваше място, ако съм нервен, щях да отида на планината, ще избера някоя канара, с много хубаво изложение на юг и щях да легна на нея. Много енергия съдържат те. Човек трябва да има знание. Тия напечените камъни са благословение. После, ако бях на ваше място, като градя една къща, ще повикам някой да изследва дали има вода под къщата. Ако тече вода, никога няма да направя къща на това място. Ще избера там, дето не тече вода. Защото нещастия стават. Някой път, за в бъдеще, хората ще градят къщите си разумно. Няма да градиш където искаш, но ще градиш разумно,

Сега искам да внесете във вас хубави мисли. Взема един билет от лотарията и мисля, че ще получа един милион. Макар да не получа, аз съм го получил. Каквото аз мисля ще стане. След като взема един билет, ще спечеля. Онзи мой брат, който е спечелил, то съм аз. Аз ще му кажа: Благодарение на мене, ти спечели. Вторият път друг ще спечели. Казвам: Каквото аз мисля, става. Аз не може да свърша училището, други го свършват. Аз отивам да свиря на някой инструмент на пияно или на някой цигулка, аз виртуоз не ставам, но благодарение, че аз свиря, другите станаха виртуози. Защо ще се заблуждаваме. Ами другото не е ли заблуждение? Значи онова, което аз правя е вярно. А другите което правят, не е. Всичките хора в същност съставят един човек. Следователно, за прогреса и подигането на кой и да е човек, трябва да се радваме. Аз трябва да се радвам на щастието на хората, както на своето щастие. Иде при мене един и се оплаква, че е болен. Аз казвам, радвам се, че съм заболял. Че защо? Че ако беше здрав, никога не щеше да дойдеш при мене. „Боли ме коремът.“ – „Няма нищо. Почакай малко.“ За да му направя нещо, туря една чаша с топла вода, дам му и му минава болката. Казва: „Да не ме заболи пак?“ – Казвам: „Пак ще дойдеш.“ Разболял се някой, за добро е. Ако не беше се разболял, за лошо щеше да бъде. Измъчва те някоя мисъл, за добро е. Измъчва те някое чувство, за добро е. Ако стане доброто, два пъти е по-добро. Когато страдаме един път е добре, а когато се радваме за някои работи в света има двойно добро. Двойното добро никога няма да дойде, ако доброто на страданието не идва. Когато доброто на страданието идва в нас, тогава Божието добро, едното добро ще отвори път на Божието благословение.

Та казвам: Всички, които ме слушате, подигнете ума си към Бога, не че не сте го подигали, но проверете сметките си, кой какво има да дава и да взема. Спорове, кавги, всичките ги уравновесете, всичко това изчистете. Бъдете братя и сестри, защото някой казвате, че като умрете следующето прераждане ще уредите работите. Следующето прераждане ти няма да видиш този брат. Който остава за друго прераждане да урежда работите, няма да може да ги уреди. В този живот уредете работите си с него. По-добър живот от този вие не може да имате за бъдеще. Такива условия, като тази година, вие няма да ги имате втори път. Ще имате други условия. Не ви го казвам, за да се обезсърчавате, но да се насърчавате. Сегашното благо, което Бог ви дава, не го изпущайте. За бъдеще друго благо Бог ще създаде на онези, които Го любят, за което човек няма още понятие. Ако вие, сегашните блага, сегашните таланти не обработвате – нали имате притчата, че на един дали 5 таланта, на друг 2 таланта и на трети един талант. Този, който имал 5 таланта, припечелил още 5. Този, който имал два таланта, придобил още два, а онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Не заравяйте вашият ум, работете за вашата глава да се подобри нервната ви система. Работете за вашите дробове, да се подобри дихателната ви система, за вашата мисъл. Работете за вашата стомашна система да се облагородят по-нисшите чувства и да се подобри тялото ви. Тялото на човека да бъде здраво. Дробовете да бъдат здрави. Стомахът да бъде здрав. Човек не може да служи на Бога, ако дробовете не са здрави, ако главата не е здрава, ако стомахът не е здрав, ако краката и ръцете не са здрави, ако мисълта не е здрава, ако чувствата не са здрави. Ако волята не е здрава. Това е Божие благословение.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Трийсет и втора неделна беседа, държана от Учителя на 11 юни 1939 год., 10 ч.пр.обяд
София – Изгрев

За чистотата

2022-08-26T17:51:23Z

Донка: /* ЗА ЧИСТОТАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги с беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Кротките]]

==ЗА ЧИСТОТАТА==

Тайна молитва Добрата молитва

Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени.

Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ума може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, додето трае този наряд. Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота. Това е един велик закон. Всички същества абсолютно трябва да го пазят. Затова трябва да се почне от чистотата. Без чистота практически нищо не може да се постигне. Това е едно правило. Всякога без чистота резултатите ще бъдат катастрофални. Докато си чист, здрав си. Престанеш ли да бъдеш чист, болестта дохожда. Ако искаш без чистота да действуваш, то е все едно да искаш да почнеш търговия без пари, градинарство без вода, да искаш да мислиш без ум и да имаш любов без чувство.

11 септември 1923 г., 5 ч. и 30 м. , вторник София

1923

2022-08-18T12:13:11Z

Донка: /* октомври */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

= 1923 година =

== януари ==
'''2 януари 1923 г.'''
*[[Правилният растеж на Ученика]] - ООК - 2

'''3 януари 1923 г.'''
*[[Прояви на съзнанието]] - МОК - 2

'''7 януари 1923 г.'''
*[[Поучаваше ги]] - НБ

'''7 януари 1923 г.'''
*[[Значение на ръцете и пръстите]] - ООК - 2

'''10 януари 1923 г.'''
*[[Окултна страна на живота]] - МОК - 2

'''14 януари 1923 г.'''
*[[Ей – ей, не – не]] - НБ

'''17 януари 1923 г.'''
*[[Установени мерки]] - МОК - 2

'''21 януари 1923 г.'''
*[[На земята и на небето]] - НБ

'''21 януари 1923 г.'''
*[[Тъмното петно в съзнанието]] - ООК - 2

'''24 януари 1923 г.'''
*[[Гордост и тщеславие]] - МОК - 2

== февруари ==

'''4 февруари 1923 г.'''
*[[Кое е това учение]] - НБ

'''5 февруари 1923 г.'''
*[[Малките случаи]] - ООК - 2

'''7 февруари 1923 г.'''
*[[Добри навици]] - МОК - 2

'''9 февруари 1923'''
*[[Свещеното правило - КД]] - Клас на Добродетелите

'''09 февруари 1923'''
*[[Слънцето и човека]] - КД

'''11 февруари 1923 г.'''
*[[Ще бъдете свободни]] - НБ

'''11 февруари 1923 г.'''
*[[Свещено правило]] - НБ

'''11 февруари 1923 г.'''
*[[Съмнение и воля]] - ООК - 2

'''14 февруари 1923 г.'''
*[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] - МОК - 2

'''18 февруари 1923 г.'''
*[[Дойдох да изпълня]] - НБ

'''19 февруари 1923 г.'''
*[[Двете течения]] - ООК - 2

'''21 февруари 1923 г.'''
*[[Първата родена мисъл]] - МОК - 2

'''25 февруари 1923 г.'''
*[[Отвори очите ни]] - НБ

'''25 февруари 1923 г.'''
*[[Качества на ума, сърцето и волята]] - ООК - 2

'''28 февруари 1923 г.'''
*[[Развитие на мозъчните центрове]] - МОК - 2

== март ==
'''7 март 1923 г.'''
*[[Педагогическа лекция]] - МОК - 2

'''8 март 1923 г.'''
*[[Произход на правите мисли]] - ООК - 2

'''11 март 1923 г.'''
*[[Видяхме Господа]] - НБ

'''12 март 1923 г.'''
*[[Влияние на планетите]] - ООК - 2

'''14 март 1923 г.'''
*[[Силата на тъмнината и светлината]] - МОК - 2

'''19 март 1923 г.'''
*[[Смисълът на противоречието]] - ООК - 2

'''21 март 1923 г.'''
*[[Бяла и черна светлина]] - МОК - 2

'''22 март 1923 г.'''
*[[Новогодишна]]

'''22 март 1923 г.'''
*[[Трите допирни точки]] - ИБ

'''25 март 1923 г.'''
*[[Пробуждане на човешката душа]] - НБ

== април ==

4 април 1923 г.
*[[Най-добрият метод]] - МОК

8 април 1923 г.
*[[Защо сте тъжни]] - НБ

8 април 1923 г.
*[[Точността]] - ООК 2

11 април 1923 г.
*[[Житно зърно]] - МОК 2

15 април 1923 г.
*[[Чий е този образ]] - НБ

15 април 1923 г.
*[[Окултна медицина]] - ООК 2

18 април 1923 г.
*[[Разпределяне на енергиите]] - МОК 2

22 април 1923 г.
*[[Петимата братя]] - НБ

22 април 1923 г.
*[[Правилни отношения - 1923]] - ООК 2

25 април 1923
*[[Методи и насърчения за хармонизиране]] - Клас на Добродетелите

25 април 1923 г.
*[[Четирите съзнания]] - МОК 2

29 април 1923 г.
*[[Живот вечен]] - НБ

29 април 1923 г.
*[[Работа на окултните сили]] - ООК 2

== май ==
2 май 1923 г.
*[[Живият кръг]] - МОК 2

9 май 1923 г.
*[[Движение на разумните сили]] - МОК 2

13 май 1923 г.
*[[Дерзайте, Аз съм]] - НБ

13 май 1923 г.
*[[Правилно разпределение на енергиите]] - МОК 2

20 май 1923 г.
*[[За Името Ми]] - НБ

20 май 1923 г.
*[[Закон за контрастите]] - ООК 2

21 май 1923 г.
*[[Приложение]] - ИБ

30 май 1923 г.
*[[Отношение на природните сили към човешката душа]] - МОК 2

== юни ==
3 юни 1923 г.
*[[Напразно Ме почитат]] - НБ

10 юни 1923 г.
*[[Разпятаго търсите]] - НБ

17 юни 1923 г.
*[[Имаше двама синове]] - НБ

17 юни 1923 г.
*[[Вяра и съмнение]] - ООК 2

20 юни 1923 г.
*[[Опити]] - МОК 2

24 юни 1923 г.
*[[След три дни]] - НБ

27 юни 1923 г.
*[[Първичната връзка]] - НБ

27 юни 1923 г.
*[[Нежност и грубост]] - МОК 2

28 юни 1923 г.
*[[Божественото и човешкото]] - ООК 2

== юли ==

1 юли 1923 г.
*[[Ще дойдем при Него]] - НБ

1 юли 1923 г.
*[[Проява на разумните сили в природата]] - ООК 2

2 юли 1923 г.
*[[Разцъфтяване на човешката душа]] - Младежки Събор 1

2 юли 1923 г.
*[[Две думи!]] - МС 1

3 юли 1923 г.
*[[Първото правило]] - МС 1

6 юли 1923
*[[Където е Любовта, там е Бог]] - Клас на Добродетелите

8 юли 1923 г.
*[[Речи само реч]] - НБ

8 юли 1923 г.
*[[Упътване]] - ООК 2

12 юли 1923 г.
*[[Абсолютното малко и абсолютното велико]] - ООК 2

12 юли 1923 г.
*[[Ученикът трябва да разбира]] - ООК 2

15 юли 1923 г.
*[[Който слуша вас, Мене слуша]] - НБ

== август ==

26 август 1923 г.
*[[Здравият ум]] - ИБ

== септември ==

9 септември 1923 г.
*[[Основният закон на съзнателния живот]] - ИБ

9 септември 1923 г.
*[[Двата метода на природата]] - НБ

9 септември 1923 г.
*[[Три правила за ученика]] - ИБ

10 септември 1923 г.
*[[Абсолютно най-малката величина]] - ИБ

10 септември 1923 г.
*[[Окултният закон за противоречията]] - ИБ

11 септември 1923 г.
*[[За чистотата]] - ИБ

11 септември 1923 г.
*[[Високият идеал НЧ]] - ИБ

16 септември 1923 г.
*[[Бъдете разумни!]] - НБ

23 септември 1923 г.
*[[Съблазните]] - НБ

== октомври ==
1 октомври 1923 г.
*[[Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът]] - НБ

18 октомври 1923 г.
*[[Разумност в природата]] - ООК 3

21 октомври 1923 г.
*[[Ще ви направи свободни]] - НБ

21 октомври 1923 г.
*[[Разумният живот]] - МОК 3

24 октомври 1923 г.
*[[Стремежите на ума и сърцето]] - ООК 3

28 октомври 1923 г.
*[[Изпитвайте Писанията!]] НБ

28 октомври 1923 г.
*[[Живите точки в Природата]] - МОК 3

31 октомври 1923 г.
*[[Най-добрият начин за разсъждение]] - ООК 3

== ноември ==

4 ноември 1923 г.
*[[Задачи на истинската наука]] - МОК 3

4 ноември 1923 г.
*[[Отвори им умовете]] - НБ

4 ноември 1923 г.
*[[Основа на знанието]] - МОК 3

7 ноември 1923 г.
*[[Божественото съвършенство]] - ООК 3

11 ноември 1923 г.
*[[Който има уши]] - НБ

11 ноември 1923 г.
*[[Превръщане на цветовете]] - МОК 3

14 ноември 1923 г.
*[[Излишък и недоимък в живота]] - ООК 3

18 ноември 1923 г.
*[[Бог на живите]] - НБ

18 ноември 1923 г.
*[[Гняв и страх]] - МОК 3

21 ноември 1923 г.
*[[Силовите линии в Природата]] - ООК 3

25 ноември 1923 г.
*[[Ще хвърля мрежата]] - НБ

25 ноември 1923 г.
*[[Твърдост, смелост и изпълнителност]] - МОК 3

28 ноември 1923 г.
*[[Волята Божия!]] - ООК 3

== декември ==

1 декември 1923 г.
*[[Пътят на ученика. Основната идея]] - МОК 3

2 декември 1923 г.
*[[Който люби]] - НБ

5 декември 1923 г.
*[[Свобода, знания и мир]] - ООК 3

9 декември 1923 г.
*[[Каквото чух]] - НБ

16 декември 1923 г.
*[[Той ги изпита]] - НБ

16 декември 1923 г.
*[[Езикът на Природата]] - МОК 3

19 декември 1923 г.
*[[Окултната музика в живота]] - ООК 3

23 декември 1923 г.
*[[Скръб и радост 2]] - НБ

23 декември 1923 г.
*[[Упътвания. Образи]] - МОК 3

26 декември 1923 г.
*[[Школата и развитието на ученика]] - ООК 3

30 декември 1923 г.
*[[Нашите длъжници]] - НБ

30 декември 1923 г.
*[[Единицата и вечността]] - МОК 3

31 декември 1923
*[[Четвърти урок]] - Клас на Добродетелите

1923

2022-07-02T17:56:07Z

Донка: /* август */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

= 1923 година =

== януари ==
'''2 януари 1923 г.'''
*[[Правилният растеж на Ученика]] - ООК - 2

'''3 януари 1923 г.'''
*[[Прояви на съзнанието]] - МОК - 2

'''7 януари 1923 г.'''
*[[Поучаваше ги]] - НБ

'''7 януари 1923 г.'''
*[[Значение на ръцете и пръстите]] - ООК - 2

'''10 януари 1923 г.'''
*[[Окултна страна на живота]] - МОК - 2

'''14 януари 1923 г.'''
*[[Ей – ей, не – не]] - НБ

'''17 януари 1923 г.'''
*[[Установени мерки]] - МОК - 2

'''21 януари 1923 г.'''
*[[На земята и на небето]] - НБ

'''21 януари 1923 г.'''
*[[Тъмното петно в съзнанието]] - ООК - 2

'''24 януари 1923 г.'''
*[[Гордост и тщеславие]] - МОК - 2

== февруари ==

'''4 февруари 1923 г.'''
*[[Кое е това учение]] - НБ

'''5 февруари 1923 г.'''
*[[Малките случаи]] - ООК - 2

'''7 февруари 1923 г.'''
*[[Добри навици]] - МОК - 2

'''9 февруари 1923'''
*[[Свещеното правило - КД]] - Клас на Добродетелите

'''09 февруари 1923'''
*[[Слънцето и човека]] - КД

'''11 февруари 1923 г.'''
*[[Ще бъдете свободни]] - НБ

'''11 февруари 1923 г.'''
*[[Свещено правило]] - НБ

'''11 февруари 1923 г.'''
*[[Съмнение и воля]] - ООК - 2

'''14 февруари 1923 г.'''
*[[Предназначение на слънцето, луната и звездите]] - МОК - 2

'''18 февруари 1923 г.'''
*[[Дойдох да изпълня]] - НБ

'''19 февруари 1923 г.'''
*[[Двете течения]] - ООК - 2

'''21 февруари 1923 г.'''
*[[Първата родена мисъл]] - МОК - 2

'''25 февруари 1923 г.'''
*[[Отвори очите ни]] - НБ

'''25 февруари 1923 г.'''
*[[Качества на ума, сърцето и волята]] - ООК - 2

'''28 февруари 1923 г.'''
*[[Развитие на мозъчните центрове]] - МОК - 2

== март ==
'''7 март 1923 г.'''
*[[Педагогическа лекция]] - МОК - 2

'''8 март 1923 г.'''
*[[Произход на правите мисли]] - ООК - 2

'''11 март 1923 г.'''
*[[Видяхме Господа]] - НБ

'''12 март 1923 г.'''
*[[Влияние на планетите]] - ООК - 2

'''14 март 1923 г.'''
*[[Силата на тъмнината и светлината]] - МОК - 2

'''19 март 1923 г.'''
*[[Смисълът на противоречието]] - ООК - 2

'''21 март 1923 г.'''
*[[Бяла и черна светлина]] - МОК - 2

'''22 март 1923 г.'''
*[[Новогодишна]]

'''22 март 1923 г.'''
*[[Трите допирни точки]] - ИБ

'''25 март 1923 г.'''
*[[Пробуждане на човешката душа]] - НБ

== април ==

4 април 1923 г.
*[[Най-добрият метод]] - МОК

8 април 1923 г.
*[[Защо сте тъжни]] - НБ

8 април 1923 г.
*[[Точността]] - ООК 2

11 април 1923 г.
*[[Житно зърно]] - МОК 2

15 април 1923 г.
*[[Чий е този образ]] - НБ

15 април 1923 г.
*[[Окултна медицина]] - ООК 2

18 април 1923 г.
*[[Разпределяне на енергиите]] - МОК 2

22 април 1923 г.
*[[Петимата братя]] - НБ

22 април 1923 г.
*[[Правилни отношения - 1923]] - ООК 2

25 април 1923
*[[Методи и насърчения за хармонизиране]] - Клас на Добродетелите

25 април 1923 г.
*[[Четирите съзнания]] - МОК 2

29 април 1923 г.
*[[Живот вечен]] - НБ

29 април 1923 г.
*[[Работа на окултните сили]] - ООК 2

== май ==
2 май 1923 г.
*[[Живият кръг]] - МОК 2

9 май 1923 г.
*[[Движение на разумните сили]] - МОК 2

13 май 1923 г.
*[[Дерзайте, Аз съм]] - НБ

13 май 1923 г.
*[[Правилно разпределение на енергиите]] - МОК 2

20 май 1923 г.
*[[За Името Ми]] - НБ

20 май 1923 г.
*[[Закон за контрастите]] - ООК 2

21 май 1923 г.
*[[Приложение]] - ИБ

30 май 1923 г.
*[[Отношение на природните сили към човешката душа]] - МОК 2

== юни ==
3 юни 1923 г.
*[[Напразно Ме почитат]] - НБ

10 юни 1923 г.
*[[Разпятаго търсите]] - НБ

17 юни 1923 г.
*[[Имаше двама синове]] - НБ

17 юни 1923 г.
*[[Вяра и съмнение]] - ООК 2

20 юни 1923 г.
*[[Опити]] - МОК 2

24 юни 1923 г.
*[[След три дни]] - НБ

27 юни 1923 г.
*[[Първичната връзка]] - НБ

27 юни 1923 г.
*[[Нежност и грубост]] - МОК 2

28 юни 1923 г.
*[[Божественото и човешкото]] - ООК 2

== юли ==

1 юли 1923 г.
*[[Ще дойдем при Него]] - НБ

1 юли 1923 г.
*[[Проява на разумните сили в природата]] - ООК 2

2 юли 1923 г.
*[[Разцъфтяване на човешката душа]] - Младежки Събор 1

2 юли 1923 г.
*[[Две думи!]] - МС 1

3 юли 1923 г.
*[[Първото правило]] - МС 1

6 юли 1923
*[[Където е Любовта, там е Бог]] - Клас на Добродетелите

8 юли 1923 г.
*[[Речи само реч]] - НБ

8 юли 1923 г.
*[[Упътване]] - ООК 2

12 юли 1923 г.
*[[Абсолютното малко и абсолютното велико]] - ООК 2

12 юли 1923 г.
*[[Ученикът трябва да разбира]] - ООК 2

15 юли 1923 г.
*[[Който слуша вас, Мене слуша]] - НБ

== август ==

26 август 1923 г.
*[[Здравият ум]] - ИБ

== септември ==

9 септември 1923 г.
*[[Основният закон на съзнателния живот]] - ИБ

9 септември 1923 г.
*[[Двата метода на природата]] - НБ

9 септември 1923 г.
*[[Три правила за ученика]] - ИБ

10 септември 1923 г.
*[[Абсолютно най-малката величина]] - ИБ

10 септември 1923 г.
*[[Окултният закон за противоречията]] - ИБ

11 септември 1923 г.
*[[За чистотата]] - ИБ

11 септември 1923 г.
*[[Високият идеал НЧ]] - ИБ

16 септември 1923 г.
*[[Бъдете разумни!]] - НБ

23 септември 1923 г.
*[[Съблазните]] - НБ

== октомври ==
1 октомври 1923 г.
*[[Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът]]

18 октомври 1923 г.
*[[Разумност в природата]] - ООК 3

21 октомври 1923 г.
*[[Ще ви направи свободни]] - НБ

21 октомври 1923 г.
*[[Разумният живот]] - МОК 3

24 октомври 1923 г.
*[[Стремежите на ума и сърцето]] - ООК 3

28 октомври 1923 г.
*[[Изпитвайте Писанията!]] НБ

28 октомври 1923 г.
*[[Живите точки в Природата]] - МОК 3

31 октомври 1923 г.
*[[Най-добрият начин за разсъждение]] - ООК 3

== ноември ==

4 ноември 1923 г.
*[[Задачи на истинската наука]] - МОК 3

4 ноември 1923 г.
*[[Отвори им умовете]] - НБ

4 ноември 1923 г.
*[[Основа на знанието]] - МОК 3

7 ноември 1923 г.
*[[Божественото съвършенство]] - ООК 3

11 ноември 1923 г.
*[[Който има уши]] - НБ

11 ноември 1923 г.
*[[Превръщане на цветовете]] - МОК 3

14 ноември 1923 г.
*[[Излишък и недоимък в живота]] - ООК 3

18 ноември 1923 г.
*[[Бог на живите]] - НБ

18 ноември 1923 г.
*[[Гняв и страх]] - МОК 3

21 ноември 1923 г.
*[[Силовите линии в Природата]] - ООК 3

25 ноември 1923 г.
*[[Ще хвърля мрежата]] - НБ

25 ноември 1923 г.
*[[Твърдост, смелост и изпълнителност]] - МОК 3

28 ноември 1923 г.
*[[Волята Божия!]] - ООК 3

== декември ==

1 декември 1923 г.
*[[Пътят на ученика. Основната идея]] - МОК 3

2 декември 1923 г.
*[[Който люби]] - НБ

5 декември 1923 г.
*[[Свобода, знания и мир]] - ООК 3

9 декември 1923 г.
*[[Каквото чух]] - НБ

16 декември 1923 г.
*[[Той ги изпита]] - НБ

16 декември 1923 г.
*[[Езикът на Природата]] - МОК 3

19 декември 1923 г.
*[[Окултната музика в живота]] - ООК 3

23 декември 1923 г.
*[[Скръб и радост 2]] - НБ

23 декември 1923 г.
*[[Упътвания. Образи]] - МОК 3

26 декември 1923 г.
*[[Школата и развитието на ученика]] - ООК 3

30 декември 1923 г.
*[[Нашите длъжници]] - НБ

30 декември 1923 г.
*[[Единицата и вечността]] - МОК 3

31 декември 1923
*[[Четвърти урок]] - Клас на Добродетелите

Обичен и скъп

2022-03-21T14:02:10Z

Донка: /* 11. Обичен и скъп */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1922 г.]]

[[Ще управлява всички народи (1920-1922)]]

==11. Обичен и скъп==

''11. Беседа от Учителя, държана на 8 октомври, [[1922]] г. София.''

Какво ще разберете от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течуща"? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течуща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течуща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле.

Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях. Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие.

Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко"? Скъпа, значи, оценили сте я. Всъщност, човек не може да се оцени. На български думата „безценен" има двояко значение: безценен, и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. Как ще оцениш една добродетел, която няма форма? Как ще оцениш едно любовно чувство? Който ви обича, може да ви даде един скъп, златен подарък, но това изразява ли неговата любов? Любовта не се изразява нито в подаръци, нито в прегръдки и целувки. Ти можеш да прегърнеш давещия се, да го стиснеш в обятията си, но това не е любов. Външните неща не определят любовта. При две еднакви външни прояви може да има два различни вътрешни стимула. Казваш: Той ме обича. – Как доказа любовта си? Доказването подразбира, че нещо е казано и свършено. Когато дървото израсте, цъфне, завърже и плодът узрее, това значи, доказване на нещо. В това доказване се изразява реалността. Каже ли ти някой, че ще те обича, ще пожертва живота си за тебе, това са празни думи, упражнения. Любовта се проявява в настоящето, а не в бъдещето. Любовта не се поддържа с празни думи. Пееш: „О, любезни Исусе", а като даваш пари на заем, взимаш големи лихви, както правят големите лихвари. Много проповеди се държат и пишат за Христа, но те представят повече философия на сенките, отколкото нещо реално.

Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях.

Тази година съм намислил да отворя три класа: един клас – само от братя, друг – само от сестри и трети – смесен, от братя и сестри. Това ще бъде само за опит, да видим, какви резултати ще има. Когато братята и сестрите са отделно, няма условия за изкушаване. Често, малките деца имат навик, да смучат палеца си. С това те пречат на неговото растене. Не трябва да смучат палеца си! И възрастните имат лоши навици, които наричам „смучене на палеца." Всеки лош навик причинява вреда на човека. Следователно, откажете се от смучене на палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание.Казваш: Не мога да търпя този човек. – Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си. – Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем.
Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.

Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят. Често се молите на Бога, но малцина знаят, как да се молят и с какви молитви. Бог обича кратки, но съдържателни молитви. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Ти се молиш: О, Господи, помилвай ме! Какво означава обръщението „О"? Какво означават думите „помилвай ме"? Това значи: помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш, за кои грехове се молиш, да те помилва Бог. Това е все едно, да кажеш на учителя си: Слаб съм, учителю. Той ще те пита: По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване? Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш.

Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология. Аз наричам тези писатели „бомбастични фразеолози." Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате. Следната година, четете произведенията на друг писател, с малко фразеология, а с голямо съдържание. След това, сравнете двата резултата. В първия случай – сте се хранили с просо, а във втория – с пшеничен хляб. Всеки е опитал резултата на пшеничения хляб. Фразеологът пише: Слънце на моя живот! Без тебе не мога да живея! Оказва се, че и без това слънце, живее. Кое е това слънце? Аз оспорвам думите, че без вашето слънце, т.е. без вашата мила или вашия мил не можете да живеете. Вашият възлюбен ви праща пари с някого. Вие хващате този човек и казвате: Милият! Тя забравя този, който е дал парите и хваща пощаджията. В кого е силата: В пощаджията, или в онзи, който изпратил парите? Някога и вие се хващате за пощаджията и казвате: Мили, без тебе не мога да живея! Той казва: Помни, че аз съм този, който ти дава блага. – И двамата се лъжат. Като се свършат парите, и двамата виждат, че са се лъгали; не са те, които носят благата. Той се вижда в чудо, какво да прави, как да си достави средства. В същото положение се намира и тя.

Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л". В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л" – клин. Долната част на буквата „л" е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила. Тази сила е насочена нагоре. Значи, любовта на българина означава – стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. Свещеникът благославя с двата си пръста, поставени във вид на клин. Единият пръст има отношение към Бялото Братство, а другият – към черното братство. Това значи: Ние благославяме в името на Бялото Браство и в името на черното братство. Следователно, някога си служим с истината, а някога я избягваме – според случая. – Не, трябва да знаеш закона, как да благославяш. Този символ, с който си служат свещениците днес, не е намясто. Видиш ли, че някой свещеник благославя с двата пръста, той не разбира закона. Той се оправдава, че двата пръста са
двете лица на Бога. Не е така. Друг е въпросът, ако той сближи двата пръста: показалецът означава благородството на човека, а средният пръст – справедливостта. Ще кажете, че можете всякак да държите пръстите си. Не се заблуждавайте. Клинът не е добър символ. Ако носеше нещо добро, при многото благословии, светът трябваше да се оправи. Всеки символ трябва да се изучава, да се знае неговото истинско значение, неговото истинско съдържание.

Сега, пазете се от опасността, като коригирате някого, да не изпаднете в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим, да не изпаднем в тяхната грешка. Няма да мине много време и ще изпаднем в раздвояване: мисълта, чувството или желанието ни ще се раздвои като клин. Единственото ми желание е, да създадем, около себе, си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото Братство да растат и да се развиват правилно. Тази година, трябва да работим в това направление. Грешки можем да правим, те са предвидени, но като се стремим към Бога, те сами ще се изправят. Не се страхувайте от грешки. Колкото много и да са, те ще се изправят. Важно е, животът ви да е разумен, основан на великите закони на природата. Всеки момент правете опити в доброто. Всяко добро има свой ключ, както при електрическите лампи. Ако искаш светлина от пет свещи, ще завъртиш ключа на петте свещи; ако искаш светлина от десет, или повече свещи, ще завъртиш съответния ключ. Каквато светлина искаш, такъв ключ ще завъртиш. И обратно, ако нямаш нужда от светлина, ще затвориш тези ключове, които не ти са нужни. И нашите мисли, чувства и действия са от различна интензивност, както и лампите. Една мисъл може да има светлината на една свещ, друга – на две, на пет и на повече свещи. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите „скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите „обични Учителю". Добрият цигулар може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус", той ще изсвири същото парче много по-хубаво. Искаш ли да изсвириш нещо хубаво, ще си послужиш с хубав инструмент. Той издава по-голяма, по-интензивна светлина. Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи. Повечето клетки са недейни, неразработени. Задачата на окултната наука е, да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Тази наука има предвид разработването, не само на мозъка, но и на мускулите и костите – всеки уд да бъде подвижен и да се намира под контрола на ума. Всички клетки на мозъка трябва да светят.

Често хората се гневят и вършат неща, които, в друго състояние, не биха направили. – Какво показва гневът? – Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае, защо се гневи, но разгневил се е вече. И страхът не е под контрола на човешката воля. Страхуваш се, че ще те убият, или ще ти се случи някакво нещастие. Искаш да се успокоиш, но не можещ. Как да си помогнеш, не знаеш. Има чувства в човека, както възгледи и знания, които са натрапени. Например, идеята за троеличието на Бога е натрапена на човека. Има ли той съзнателно, естествено отношение към тази идея? И той сам не знае, в какво се заключава троеличието на Бога. Говорите за любов, мъдрост и истина, без да имате ясна, определена представа за тия понятия. Любовта, мъдростта и истината имат особени линии на движение. Един ден, когато изучавате окултната наука, ще ви покажа, кои са правите линии на любовта, на мъдростта и на истината. Любовта прави лицето обло, мъдростта – продълговато. А истината? – На този въпрос, вие сами ще си отговорите.

Като ученици, вие трябва да изучавате чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. У някои хора очите са широко отворени, а у други – свити, затворени. Когато иска да приеме повече светлина, човек отваря очите си. Когато светлината е чрезмерно силна, човек свива очите си. Значи, отворените очи показват голяма възприемчивост, а затворените очи – слаба възприемчивост. Светлината кара човека да отваря и затваря очите си. – Защо отваряш очите си? – Защото искам да приема повече светлина. – Защо ги затваряш? – Защото искам да приема по-малко светлина. Коя е причината, че лицето на едного е обло, а на другиго – продълговато? – Интензивността на неговата мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта на човека, толкова повече енергия приема той и я отправя към центъра на земята. Това прави лицето му продълговато. Всички войнствени хора имат продълговати и мускулести лица. Хора, които нямат страдания и живеят охолно, имат кръгли, валчести лица. Щом дойдат страданията, лицата им се продължават. Ето защо, малките деца имат обикновено валчести лица. Опитайте се да не задоволите едно силно желание на детето си, да видите, как ще се продължи лицето му. Когато има силно желание да яде, детето отваря широко очите си. По този начин, то отправя енергията си към центъра на земята. Продълговатото лице показва, че енергиите в човека са интензивни и се движат отгоре - надолу.

Сега, като говоря върху тези въпроси, ще кажете, че няма логическа връзка между тях. Така е, обаче, не всякога логическата връзка между нещата подразбира истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. Но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея.

Сега, като изучавате живота, обръщайте внимание на неговите реални прояви. – Реален ли е животът? – Реален, но същевременно преходен, в смисъл, че днес си щастлив, на другия ден – изгубваш щастието си. Качваш се на автомобил, доволен си, разхождаш се с него. Обаче, случи се някаква катастрофа, паднеш от автомобила и се контузиш силно. Веднага ставаш неспособен за работа. Началникът казва: Ще сменим този чиновник, друг ще дойде вместо него. Разумният човек предвижда катастрофата. Освен това, той не се качва на развален автомобил. За да бъде сигурен, всеки сам трябва да си върши работата. Много естествено, ако сам учиш, каквото научиш, за тебе е; ако проявиш доброто, за себе си го проявяваш; като ядеш, за себе си ядеш. Каквото правят другите хора, придобивките са за тях. Може ли, друг да учи за тебе, да го изпитва учителят за тебе и да му тури бележка, пак за тебе? И най-добрият ти приятел не може да направи това. Каквото научи, ще бъде за него. – Не можеше ли светът да бъде направен другояче? – Доколкото зная, не можеше. По-добър свят, от този, няма. Ако хванете опашката на коня и той ви ритне, трябва ли да мислите, че конят е лош? Конят казва: Господине, ние не приемаме гости от задната врата. Щом не спазваш правилото, ние ритаме. Ако беше хванал юздата на коня и го помилваше, той щеше да ти позволи да се качиш на гърба му и да се разходиш с него. От това, че конят ви ритнал, трябва ли да мислите, че светът е лош? Докато хората, учени и прости, хващат коня, кучето и котката за опашката, всякога ще има ритане и драскане. Като знаете това, не хващайте животните за опашката, за да не казвате, че светът е лош. Светът е създаден отлично. Някои казват, че не съм мислил право. Дали право, или криво мисля, вижте, имам ли следи по лицето от ритане на коня. – Няма никакви белези. – А на вашите лица? – Има. – Тогава, кой мисли криво: аз, или вие? Ако имаш белези по лицето, ако си изгубил близките си, имането си, ти не мислиш право. – Хората не ме разбират. – Ти разбираш ли ги? Работите на хората не са оправени. – Твоите оправени ли са? Ако твоите работи не са оправени, как ще оправиш работите на другите? Казваш: Като подобря условията на живота си, тогава ще мисля право и ще си наредя живота добре.

Философите, в разискванията си за света, дават две мнения: оптимистично и песимистично. Според оптимистите, по-добър и разумен свят от сегашния, няма. Той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме законите му. Според песимистите, този свят е един от най-лошите светове. Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от баба си и дядо си. Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка. Те не са от първичния, Божествения живот на човека. Следователно, задача на човека е, да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени, отпосле, в неговия живот и да дойде до първичните елементи – своите мисли и желания, с които някога е живял. Наследственото е друго нещо. Баща ти може да ти е оставил богатство, но може да ти е оставил и дълг. Обаче, ти не си роден нито с богатство, нито с дълг. Те са второстепенни неща, придобити отпосле. Ето защо, човек трябва да отдели в себе си първичните неща от вторичните. Например, едно време, българите бяха езичници, сега са християни, следователно, трябва да се отдели езическото от християнското. Какво означава думата "езичник"? – Човек, който говори много езици. Който говори много езици, често прави погрешки. Идолопоклонникът си прави идоли, на които се кланя и очаква помощ от тях. Това е все едно, бащата да очаква спасение от сина си или от дъщеря си. Той не е работил върху себе си, да изправи своя живот, та да очаква на сина и на дъщерята – те да оправят живота му. По-вероятно е, синът и дъщерята да оправят живота си, чрез баща си. Когато синът говори, бащата казва: Мълчи, ти не знаеш тези работи, хлапак си още. А като дойде гост, бащата му пошепва: Този е моят наследник, той е моята надежда. На сина си казва едно, а на госта – друго. Кое от двете неща е вярно? В това има нещо 50% вярно и 50% невярно. Ако бащата изпрати сина си, да учи при някой велик учител и последният внесе в него нови идеи за живота, синът може да спаси баща си. Остане ли синът в положението, в което се е родил, той никого не може да спаси. Докато Учителят не ти даде начин, да изучаваш и прилагаш великите закони на природата, ти никога не можеш да помогнеш на своя ближен. – Как можем да постигнем това? Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях. Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода. Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения. За една човешка мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти; за друга мисъл – един милион пъти; за трета – сто милиона пъти и т.н. За всяка мисъл, която се движи с бързината на светлината, трябва да се правят опити. Само така ще се изпита бързината и интензивността на мисълта. За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже.

И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата "скъп" представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад. В това отношение, мисълта ни прилича на войник, който обикаля поста си – напред и назад. Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил. Който се движи напред - назад, нищо не върши. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. С какви колела се движи велосипедистът? – С цели. Наистина, никой не се движи с половин колело.

Това са разсъждения, за някои от вас понятни, а за други – непонятни. – Защо? – Едни се интересуват от тези въпроси, а други не се интересуват. Едни искат бързи резултати, те са практични хора; други са идеалисти. Някой иска да изучи един занаят и търси хубав занаят, макар и повече време да учи. Друг не обръща внимание на занаята, какъвто и да е той, важно е, скоро да го научи. Българинът е наблюдателен. Той казва: За да разбереш, дали един човек ще свърши работата си успешно, виж, как излиза от дома си. Ако изведнъж забързва, нищо няма да свърши. Ако излиза бавно и постепенно ускорява хода си, ще има успех в работата си, ще я свърши добре. Обикновено, апашът бърза. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно усилва движението си. За предпочитане е, да се свържеш с човек, който тръгва бавно и постепенно ускорява хода си, отколкото с онзи, който тръгва бързо и накрая забавя своя ход. Това са два противоположни метода на природата. Сегашните хора започват работите си със светкавична бързина.

Питам: Как си обяснявате тягостното състояние, което някога преживявате? Нямате някаква органическа повреда, но, въпреки това, усещате тежест в главата, в гърдите или в стомаха. – Защо? – Това се дължи на двойника, т.е. на силовото тяло на душата. Питам: Как ще си помогнете? Който не разбира законите, ще ходи от къща на къща, при свои приятели, да разказва, какво е състоянието му. Те го питат: Откога ти дойде това? – От няколко деня; стяга ме нещо в главата, но не мога да си помогна. И онези, на които се оплакваш, също не могат да ти помогнат, но започват да философстват, търсят причината на стягането. Стягането в главата се дължи на дисхармония в мислите, която внася раздвояване в човека. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. – Как ще си помогнем? – Внеси хармония в мислите си. Внеси хармония в чувствата си. Внеси хармония в постъпките си. Така ще изчезне всякакво стягане и тежест в ума, в сърцето и във волята. Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл, без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене – ще имаш добро разположение. Другите два метода – за гърдите и главата, ще дам друг път. Важно е да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътни. Те се контролират най-мъчно. Ако се справим с тях, с другите е лесно. Най-мъчно се лекуват волевите движения. Затова, стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам, да постите по два-три деня; през това време, ще пиете само гореща вода – да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. От време на време ще давате почивка на стомаха си. Ще му кажете: Днес няма да ядеш. Стомахът обича почивката. Той приема храна по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Той е много онеправдан. Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не е лесно да се смели някоя мъчносмилаема храна. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това, ще отидем на разходка. Стомахът ще благодари, че господарят му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.

Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Стомахът казва: Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден, по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш, какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? – Защото не изпълнява Твоя закон. – Много добре си направил!

Сега от вас се иска разумност. Бъдете изправни в храненето. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия. С мисъл – защото първо си помислил, какво да ядеш. С чувство – защото си обикнал храната. С воля – защото си я дъвкал. Казваш: Аз не мисля за ядене. – Напротив, ти най-много за ядене мислиш. Изобщо, хората мислят най-много за ядене. Седиш в канцеларията, а мислиш, какво е сготвила жена ти. Пишеш нещо, а мислиш, колко ще спечелиш, за да има, какво да ядеш. Значи, девет десети от живота ви е посветен само за ядене. Сутрин, обед и вечер мислиш само за ядене. Стомахът трябва да се регулира, защото, от неговата дейност зависи състоянието на ума, сърцето и волята. Икономическата борба, за която се говори, има предвид стомаха – в нея няма нищо идейно. Една идея ръководи хората – яденето. Днес могат да те продадат, само за/''' едното'''/ ядене. При сегашното развитие на човечеството, важен и съществен е въпросът за яденето.

Съвременната култура разрешава въпроса за храненето. Ако го разреши правилно, ще дойде втората фаза на живота. И тя ще разреши важен въпрос. Новите течения пак разглеждат въпроса за храненето, но го разрешават по особен, нов начин. Христос е разрешил тоя въпрос с думите: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, ще има живот в себе си." Това е окултна тема. Тя се отнася за напредналите ученици, които не мислят като обикновените хора. Ако тълкувам тия думи на Христа, в умовете ви ще влязат изопачени, неправилни мисли. Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края, устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнем да чистим нещо, трябва да свършим работата докрай. А да свършим една работа само на половина – това не е пост, не е никаква наука, не е система.

И тъй, първоначално, светът бил създаден отлично. И нашият свят трябва да се създаде отлично. Да се върнем назад! – Тогава, като се говори за възпитанието, аз разбирам, че всички второстепенни, наследени неща, трябва да ги извадим и да останат у нас само Божествените форми – всички мисли, чувства и действия, и да работим с тях. Това е нашата задача: да дойдем до чистия Божествен извор на нещата.

''11. Беседа от Учителя, държана на 8 октомври, [[1922]] г. София.''

Няма нищо ново под слънцето

2021-10-30T18:44:26Z

Донка: /* Няма нищо ново под слънцето */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1938 г.]], [[1938]] г.

[[По образ и подобие (1937–1938)]]

== Няма нищо ново под слънцето ==

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще взема само един стих от Стария завет и нещо ново от Новия завет. Казано е в Стария завет, че няма нищо (ново) под слънцето. И още: „Вятърът вее, дето ще и гласа му не чуваш. Така е с всеки, който се е родил.“

Духът Божи.

В духовните речи има една опасност за онези, които малко мислят, те могат лесно да се обезсърчават. Защо? Понеже духовният свят, духовните работи са извън физическия свят и мъчно се поддават на проверка. Много проповедници има, които говорят за онзи свят, но никой от тях не е ходил там. Какви ли работи не говорят, какви ли тълкувания не дават, но нищо не са видели. Често религиозните и духовните хора стават фанатици и като говорят за онзи свят, какви ли работи не създават, вследствие на което изплашват хората. За рая говорят, но не са ходили в рая. За ада говорят, а адът е тук, на земята, няма какво да го търсят другаде. Когато Бог създал земята и поставил на нея хората да живеят, едно малко ангелче, което често слушало да се говори за земята, помолило един от големите ангели да го заведе на земята, да види как живеят хората. Ангелът го взел със себе си. Като слезли на земята, малкото ангелче запитало: „Тук ли живеят хората? Че това е адът.“ – „Та тук, тук живеят хората“, казал големият ангел. Обаче, за да не се плашат хората, проповедникът трябва да има здрав мозък, здрав стомах, здрави гърди. Другояче той ще изпоплаши хората със своята проповед. Разправят за един виден проповедник в Ню Йорк следния случай. Той проповядвал на хората за духовния свят, но така им разказвал, че всял страх и трепет между тях. Те всички се изпоплашили. Коя била причината за това? Оказало се, че стомахът на този проповедник бил разстроен, вследствие на което той навсякъде виждал злото. Най-после енориашите му били принудени да го изпратят на болница, да промият червата му няколко пъти с чиста вода. Като се върнал от болницата здрав и разположен, той започнал да проповядва за Царството Божие. Всички съвременни хора се намират в положението на този проповедник с разстроения стомах. Ако не могат добре да мислят и да чувствуват, все светът им е лош. И след всичко това, те се чудят, защо Господ е създал света така. А то всички мъчнотии се дължат или на разстроения стомах, или на разстроения мозък, или на разстроените гърди. А светът е толкова красиво устроен. Съвременната наука разкрива нещата.

Соломон е казал: „Няма нищо ново под небето.“ Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел, макар че Соломон е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден. Много хора живеят на земята, но те не могат да използуват това великото, което имат в себе си. Например, в човешкия мозък има отлично радио, с антените му, което говори, схваща нещата, но той не може да го използува. Когато в моретата става някаква катастрофа с някой параход, на милиони километра може да се съобщи с радиото мястото, дето става тази катастрофа и да дойде помощ навреме. Посредством радиото може да се съобщи за всяка катастрофа, която става в пространството някъде, далеч или близо. Така може да се помогне на хората. Навсякъде в природата стават пертурбации, които посредством радиото могат да се схванат. Има учени хора, които могат да отиват до слънцето и до други възвишени светове. И като се върнат, те разправят как живеят съществата там, какви са отношенията на мъжете и на жените, как си гугуцат като гълъби. На какъв език говорят тия същества? – На всемирен, космически език. Някои учени хора са поналучкали това нещо. Всичко съществува в човека. Едно време са считали за извеяни всички ония хора, които са давали ухо на радиото, които вярвали в откриване на радиото.

Разправят един анекдот за един учен, който отивал да изучава окултните науки. Той попаднал в едно окултно общество, дето всички били слепи. Понеже дълго време мигали с очите си, те ги атрофирали и останали слепи, без очи, вследствие на което очите им се вглъбнали навътре. Като видели, че между тях има чужденец, те искали да разберат каква е разликата между тях и него. Като го пипали дълго време, те разбрали, че той прилича напълно на тях, но се различава само в очите си. Неговите очи били някак изпъкнали навън. Като разбрали, че той има очи, те започнали да натискат очите му, да стане като тях. Така правят всички съвременни хора. Като видят, че някой човек няма убеждения като техните, те започват да го натискат да замяза на тях. Каквото човек има, всичко е на място. Каквито и дарби да има човек, те са на мястото си. Най-чудната организация на земята, това е човешкият организъм. В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и астрономия, и социология, и психология, и всички духовни науки. Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия свят. Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете, как да насочите апарата си, към кой свят да го обърнете. Защото има различни светове: едни светове са тъмни и те изпущат тъмнина; други светове са светли, те изпущат светлина. Учените казват, че тази, тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша. Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона. След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази тъмна зона. Тогава светът ще бъде обвит с Божествената светлина и сам по себе си ще се оправи. Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън.

Сега, това са твърдения, които още не са доказани. Засега аз ви ги давам като разкази от хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Тъй щото като математици, вие трябва да изчислявате, каква е вероятността за тия неща. Аз мога да изчисля по закона на вероятността, като си купя един лотариен билет, каква вероятност има да спечеля. Има един закон в света, който определя вероятностите. Ако от сто хиляди билета десет на сто печелят, а 90 не печелят, вие може да изчислите каква е вероятността при това положение вашият билет да печели. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели. Ако си купи такъв билет в деня на тегленето на лотарията, с мисълта си той ще изкара в барабана тъкмо тия топки, какъвто е номерът на неговия билет. Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара в барабана тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите. Ако е някой номер и да ви определи някой номер, вие ще изгубите. Един химик, наш познат, ми разправяше една своя опитност. Когато следвал в университета и трябвало да се яви на изпит, професорът му, това било в странство, му дава една трудна задача, за разрешаването на която са били нужни 7–8 часа. Студентът започва да решава задачата и в половин час решил – всички реакции били извършени. Професорът погледнал задачата, видял, че е вярно решена, но казал на студента: „Невъзможно е тази задача да се реши в половин час.“ И после го запитал: „Ти имаш ли някой твой близък заминал?“ – „Имам.“ – „ Тогава възможно е да се реши в половин час. Обаче ти сам по никой начин не би могъл да я решиш. Ако тя се реши по всички правила, както е в учебниците, за това се иска най-малко седем – осем часа. Та ти в половин час издържа изпита си много добре.“ Обаче друг подобен случай с никой химик не се е случвал. Този пример е важен дотолкова, доколкото да се увери човек, че извън физическия свят има друг един свят, разумен, който взима участие във всичко, което хората вършат. Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени, като някой кораб в пространството. И трябва сами да се грижите. Не, това не е така, това е едно заблуждение. Вие трябва да имате един апарат, с който да влезете в духовния свят. Някои хора не искат да бъдат духовни, не искат да се молят, не искат в нищо да вярват, като мислят, че това е заблуждение. Нещата всякога могат да се проверят. Аз мога да ви дам правила, чрез които да поставите вярата си на опит, да видите права ли е или не. Когато вярата ви е напълно, вие усещате една пълнота на слънчевия възел, на симпатичната нервна система. А когато нещата не са верни, вие усещате в себе си едно раздвояване. Винаги има два гласа в човека, които едновременно му нашепват. Единият глас казва, че ще спечелиш, а другият казва, че няма да спечелиш. И човек се оплита, не знае ще спечели или няма да спечели. Човек не знае на кой глас да вярва. Понеже е ангажиран в много други работи и не може да се съсредоточи, а понеже му се иска да спечели, той вярва на този глас, който му казва, че ще спечели един милион и си купува билет. Но излиза, че не печели. След това иде разочарованието. Същото нещо се случва и при женитбите на хората. Дойде някой при мене и ми казва: „Духовете ми казват, че ако взема еди-коя си мома, ще си живеем добре, ще се разбираме.“ Като настроя своето радио, аз пък виждам, че с тази мома той ще мине през една зона на бурно море, отдето и двамата ще бъдат изхвърлени на един остров, дето ще минат през големи страдания и опознавания. Вярно ли е това? – Ще го опиташ. Не се изисква много време – около 20–30 години. Една, две години са достатъчни, за да се провери това нещо. Но казвам: Светът, в който живеем, е така разумно създаден, че всичко, каквото трябва да правим в ежедневния живот, е написано върху нас. От там трябва да извадим един модел. Съвременните общества, съвременните семейства имат един проект, който показва как трябва да бъдат нещата. Тази конституция трябва да се извади и да се тури на своето място. Постоянно се издават закони, които после се бламират. Даден е начинът, как трябва да стават изборите, кои да бъдат избиратели, как трябва да функционират, как да се създават семействата, как да се женят хората, как да се назначават чиновниците и т.н. И в човешкия организъм има чиновници и там е определено, как трябва да се женят, понеже и там стават женитби. Никой не може да се жени в гладни години. В изобилни години сватби стават колкото искате. Вие мислите, че сватби стават само между хората? Не, и в човешкия организъм стават сватби. Когато има ядене и пиене между хората, когато стават веселия и угощения в човека и там стават ред сватби. Какви хубави яденета и пиенета има в човешкия организъм.

Казвам: Често обезверяването на хората се дължи на техните невежествени аргументи, че светът не е устроен както трябва. Аз посветих цели 12 години да изследвам нещата на тяхното място и намерих, че всичко, което природата е създала, няма нито едно изключение. Хората сами създават изключенията си. Ако ти закъснееш само две минути на гарата, ще останеш да чакаш друг трен на станцията. По-добре е ти да отидеш само една минута по-рано на станцията. По-добре е ти да чакаш трена, отколкото тренът да те чака. Хората не спазват този закон в своя живот. Например, те се женят кога и да е. Но това не може да бъде така. Ако ти закъснееш само една минута, отиде щастието ти. Ако искаш да се жениш, ти трябва да бъдеш поне една минута по-рано в църквата. Закъснееш ли, работата не върви вече. Всичките нещастия в света се дължат на факта, че нещата не са станали на своето време. Ако вие вземете две риби, едната от които да поставите в мътна вода, а другата в бистра вода, мислите ли, че и двете ще могат да живеят еднакво? Мътните реки са плитки реки, а в моретата водата ни най-малко не се разбърква. Следователно, нашият малък живот, нашите малки разбирания са, които размътват водата. Сега да ви приведа един пример из живота. Ние имахме един приятел, Цеко Грънчарски, доста даровит човек, с хубаво чело, с добре устроена глава, който всячески се стремеше да уреди добре живота си. Той гледаше много философски на въпросите. Един (път) той ми казваше: „Слушай, аз не харесвам твоята философия. Ти трябва да гледаш да уредиш по някакъв начин живота си. Така не се живее.“ – Съгласен съм с тебе. Човек трябва да уреди живота си, стига да знае как да го уреди. По едно време на ума на Цеко дохожда идеята да научи английски език, но трябва да си вземе един учител, който да му преподава добре езика. Той знаеше един гимназиален учител, но трябваше скъпо да му плаща. Като нямаше средства да му плаща, той намисли да отиде в Париж, да научи френски език и да отиде в Америка като преподавател по френски език и така да изкарва прехраната си. Той отива в Париж, но изяжда си парите и му остават много малко, колкото да мине океана. По тази причина той се принудил да влезе в една евангелска църква в Париж да духа меха на органа. Един ден като седял и духал органа, той се замислил за положението си и си казал: „Цеко, до този хал ли дойде? Нали мислеше да станеш учител, а ти сега надуваш органа.“ Като мислил известно време, той задрямал и забравил да духа меха. Веднага един от слугите се приближил до него, бутнал го по рамото и му казал: „Какво правиш? Ти си задрямал. Забрави ли, че духаш меха? Органът престана да свири.“ Като се събудил, той си въздъхнал и казал: „Цеко, по-рано трябваше да мислиш за положението си. Като си дошъл вече в Париж, не ти остава нищо друго освен да духаш меха на органа.“ Както и да е, той отива в Америка, но аз му бях казал: Дето и да отидеш, дръж моята философия, ще видиш, че глава няма да те боли. Не, с твоята философия човек никак не може да си уреди работите. Като отиде в Америка, влиза в училището, но по едно време и там загазва. После той пише на един свой приятел: „Слушай, ти следваш философията на онзи Учител, Който разправя, че има Провидение в света. Какво ти провидение. Аз съвсем съм загазил. В тази колегия, в която съм влязъл, съм задлъжнял около 20 долара. Пък ми трябват още десет долара за път. Всичко 30 долара, няма отде да поискам, нямам никакви познати. Същевременно вече три дни как нищо не съм ял, гладен съм, не зная какво да правя.“ Приятелят му отговорил: „Не се безпокой, в скоро време ще получиш тия пари.“ В себе си приятелят намислил, че ако от другаде някъде не получи парите, той непременно ще му ги изпрати. Като получил писмото, чете го и си мисли, отде могат да му дойдат тия пари. Приятелят чака да получи от Цеко писмо да му каже какво е положението му, но нищо не получил. След две седмици Цеко му пише: Положението ми се подобри. Получих известна сума, с която посрещнах нуждите си, имам още десет долара на разположение. Сега се уверих, че учението е вярно, има Провидение в света. Писанието казва: Свидетелството на двама души е вярно. Ние сме двама души. Това показва, че в света съществува една отзивчивост. Човек не е сам в света. Има един закон в света, който регулира човешкия живот. Всички души са колективни. Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на земята с него заедно слизат около 10, 20, 30, 50, 100 хиляди души. С неговата съдба е свързана и съдбата на всички тия души. Ако не повече, то поне десет хиляди души идват в един и същ момент на земята с раждането на всяка една душа. Тези души са разпръснати по земята и така се случва, че едновременно те всички не са бедни. Ако един от тях е съвсем закъсал, много от тях са богати и могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към Бога и радиото на всички тези десет хиляди души започва да работят и се притичват на помощ. Те разбират този закон добре. Кой храни пророк Илия във време на глада, който минаваше израилското царство? Казва се, че гарвани носели хляб на Илия. За кои гарвани се говори? За обикновени гарвани, или за някакви човешки гарвани. Но вяра трябва да има човек. Вие искате да вярвате в онова, което критикувате. Първо човек трябва да вярва, а после, когато нещата не станат, той трябва да критикува. Преди да са станали нещата никога не ги критикувай. Но когато нещата не станат, когато нямаш резултат, тогава ги критикувай. Ако човек предварително критикува, нещата не само че няма да станат, но и всякога ще закъсняват. Не бъди лековерен, не очаквай повече, отколкото може да ти се даде и отколкото можеш да направиш. Невидимият свят е много взискателен. Тебе, запример, ти трябват хиляда лева. По никой начин не искай нито повече, нито по-малко. Искай точно толкова, колкото ти трябват. Ако искаш повече, лошо, и ако искаш по-малко, пак лошо. Хилядата лева ще ти дойдат и то точно колкото си искал. Как ще дойдат? – Сега аз няма да се спирам да обяснявам как ще дойдат. Важното е, че ще дойдат. Как ще дойдат? Като отидеш на един извор, който тече изобилно, трябва ли да питаш отде и как иде тази вода. Ако ти вземеш едно шише с тясно гърло и отидеш на извора, който тече изобилно, шишето ще се напълни, но много бавно. Но ако вземеш една голяма кана с широка уста, тя моментално ще се напълни. Много бързо става. Вие искате да знаете как става това. Вие с вашето неверие мязате на шишето с тясна уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може. Затова турете си голямо гърло, голяма уста, бързо да стане. Това значи да се молите. Като се помолите, всичко ще стане бързо. Когато стане, тогава ще го видите и вие.

Преди години, в 1905 година в Англия ставаха чести духовни проявления. Това ставаше периодически в една английска област. Явявали се особени огнени топки. Като практичен народ, англичаните веднага се явявали със своите фотографически апарати да фотографират тия особени явления. Като насочат фотографията и топките изчезват. От това се вижда, че духовният свят не позволява да се фотографират тия духовни явления. Та сега и вие искате първо нещата да станат, че тогава да повярвате в тях. Не, вие трябва да повярвате, преди нещата да са станали. При това, като ви се представят тия явления, вие не трябва да бъдете будни. Вие трябва да заспите, че тогава да ви се даде нещо. Речете ли да ококорите очите си, да наблюдавате какво ще стане, всичко ще се скрие, нищо няма да ви се даде. Дремнеш ли една, две минути, всичко се нарежда. Това са факти, т. е. неща, които са проверени. Много хора са останали разочаровани по единствената причина, че имат в себе си нещо човешко, нещо материалистично. Когато не получите много пари, не съжалявайте за това. Бъдете благодарни за това, което е дошло. Две или три хиляди са дошли, благодарете на тях. Няма защо да се осигуряваш. Ако ти трябва днеска само един хляб, искай само един хляб, няма защо да мислиш за утрешния ден. За утрешния ден не се осигурявай, защото Божественото е само от изгрева на Слънцето до залеза. На другия ден направи пак същия опит. Като направиш този опит, не ходи да разгласяваш. Разгласяваш ли го, ще изгубиш. Ако разгласяваш няколко пъти наред, явлението се изгубва, повече не ти се дава. Глашатаи не се допущат. Това явление е само за тебе. То ти се дава, за да се увериш, че има един велик закон в света, който непреривно работи.

Сега ще ви приведа два примера от живота, единият от които е морален, а другият неморален. Неморалният е следният. Един човек живял много добър живот, но все не му вървяло. Един ден той си казал: „С добро на този свят не се живее. Така не се живее. Всеки ден губя, затова трябва да направя нещо.“ Един ден той си купува револвер и отива при един свой приятел. Казва на приятеля си: „Знаеш ли, аз реших да претрепя някого. С добро на този свят не се живее. Хората не разбират от Божественото.“ Приятелят му казал: „Слушай, ако направиш такова нещо, ще те претрепят някъде. Най-малко ще те затворят, дето ще лежиш с години. Не прави опит да убиваш никого, но слушай какъв съвет ще ти дам. Тук близо до реката седи един богаташ, яде и си почива. Повикай някой джебчия да го хвърли във водата и го извади. Ти ще минеш като негов спасител.“ И наистина, както го посъветвал приятелят му, така и станало. Един джебчия изпълнил лесно този номер: хвърлил богатия във водата и избягал. Добрият човек веднага се спуснал във водата и спасил богаташа. Той се хванал за врата му и му казал: „Братко, благодаря ти, ти ме избави от водата, спаси живота ми. Ела сега в моя дом да ти благодаря.“ От този момент работите на добрия човек тръгнали напред. Наистина, неморално е да се подкупва човек, да се лъже по този начин, от две злини трябва да се избере по-малката. Добре е някога да се хвърли богатия в реката, да се отвори сърцето му. Вторият пример е по-морален. Един млад човек живял добре, но и на него работите му не вървели. Каквото и да правил, всичко му отивало назад. Той решил най-после да се освободи по някакъв начин от хората. Затова решил да отиде на морето и там да се удави. Тръгва за морето, но вижда, че едно младо момиче се дави. Като видял това, казал си: „Как се случи днес тази работа? Какво да правя, да спася ли момичето или да оставя да се удави? Хайде, и това добро ще направя, че тогава ще се удавя.“ Той се хвърля в морето, изважда момичето на брега. В този моментг един стражар се приближава към него и му казва: „Стой, кажи си името.“ И таз добра, пак нещо лошо ще излезе. Обаче, оказало се, че това младо момиче било царската дъщеря, стражарят искал да запише името му, за да се знае кой спасил царската дъщеря. Той казал името си и веднага го завели в двореца. От този момент и неговите работи тръгнали добре.

Казвам: Божественият промисъл се проявява в крайни резултати. Когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всички надежди. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал да разчита, тогава се проявява Божественото като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, нито веднъж не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво добро. Следователно, всяко страдание в света е предвестник на някакво добро, което иде. Това е закон. Защо е така, няма защо да се обяснява. Така е. Всички велики хора, всички майки и бащи са минали през големи изпитания, докато им дойдат добрините в света. Когато минете през големи изпитания, вие казвате, че Господ ви е забравил. Господ не ви е забравил, но или вие сте Го забравили, или не вярвате в това, което ви се проповядва. Мъчно е човек да вярва. Понякога нещата не стават така, както вие вярвате или както очаквате. Те стават по особен начин. Онова, което ти искаш да бъде, не това, което ти си определил и не става, както си го очаквал. В това отношение всички мязате на малки деца. Няма по-хубаво нещо да вярвате, че има едно Божествено око, че има един приятел, който мисли за тебе. Не се смущавайте. Като дойде някое изпитание, кажи: „Ще мине това изпитание.“ Ако мислиш така, то естествено ще мине. Не мисли, че мъченичеството е лесно нещо. Да стане човек мъченик, това е голяма привилегия. Има случаи, когато хората са се хвърляли от височини и не са умирали. От някои хора смъртта бяга, а някои от нищо и никакво смъртта ги дебне. И на леглото като си лежат, смъртта пак ги намира. Някои през огън минават и смъртта не ги засяга.

Соломон казва: Нищо ново под слънцето няма. С други думи казано, нищо ново под човешкия ум няма. Да, под слънцето няма, но над слънцето има. Под нашето слънце няма нищо ново. Всичко е старо под слънцето и ние сме опитали всички стари неща. Извън човешкия ум има много стари неща. Нови неща има в човешката душа и в човешкия ум. Понеже съвременните хора живеят само в своя ум и в своето сърце, всички неща са станали за тях стари. Колкото и да са ми разправяли хората за любовта, всичко е все еднообразно. В любовта на хората до сега аз не съм виждал нищо ново. Все едни и същи стари написани писма. Някой казва на своята възлюблена: Като ме погледна в очите, нещо се запали в сърцето ми. Бутна ме нещо в сърцето. От този момент почнах да я търся. Ходих на хорото, хващах се за нея, но тя не искаше да ме знае. Най-после тя се ожени за мене. – Че как стана тази работа? – И аз не зная. – Сега как живеете? – Хубаво беше, докато тропахме на хорото, но сега не тропаме вече. Какво ѝ хареса? – Не зная. Не беше нито очите, нито устата. Да, новото не е нито в очите, нито в устата, нито в ушите, но има нещо ново. Друг ми разправя: „Моята другарка минаваше за най-грозната в селото. Момците минаваха край нея и не я виждаха, пък аз не минаваше ден да не я видя. Аз видях нещо светло в душата ѝ, скрито под грозотията. Аз не се спирах на лицето ѝ. От как се оженихме, всичко ни върви напред. Тя е грозничка, на хората не обръща внимание, но аз много обичам душата ѝ.“ Този е единственият пример, който аз срещнах в България, мъж и жена да се обичат и той да намира нещо светло, красиво зад нейната грозотия. Това е новото, зад грозотията да видиш красивото, което се крие.

Казвам: Сега всички проповядват, че трябва да се вярва в Бога. Не, другояче трябва да проповядвате. Докато вие не любите Бога, докато не виждате Бога в красивата и в грозната мома еднакво, ако не виждате красивото, Бога в греха и във всички пертурбации, които стават на земята и ако във всичко, което става в света не виждате Бога скрит някъде, вие не сте дошли до хармонията на живота още. Преди няколко години дойдоха от обществената безопасност стражари и полицейски началници в дома, дето живея, на Опълченска, да проверят нещата, да видят нещо. Преглеждаха около пет часа, стражарят стои с револвер в ръка и ме поглежда от време на време. По едно време той сложи револвера на масата и каза: „Виждам, че вие не сте от опасните хора, но какво да правя, такава ни е длъжността. Трябва да проверим нещата. И ние се мъчим да бъдем справедливи.“ Обаче, като дойдоха същества светли от невидимия свят, и те се измениха. Като погледнеш този човек с револвер в ръка, сърцето ти трепва. Обаче има хора, които никакъв револвер, никакъв куршум не ги хваща. Да ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин, да го придружава. Свещеникът носел със себе си пари. Като дошли до селото Батово, свещеникът чул, че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види и вижда, че един разбойник се прицелил към него, иска да го убие. Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме, папаз ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща. Ти си Божи човек, затова не можах да те убия.“ Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща. Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената мъртва зона. Някой войник или офицер минава през тази зона, дето картечници работят, гранати, куршуми падат наляво-надясно, но нищо не го засяга, той си минава като че нищо не става около него. Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението. Много работи за нас се виждат чудни, но всичко в света е предвидено. Ако не вярвате, направете опити. Но не се дръжте за старите вярвания. Четете какво е писал Йеремия, Йезекиил, това са все хора на опитите. Вземете техните вярвания и ги проверете. И апостолите са живели с тази вяра. Вие трябва да опитвате нещата. Нови неща идат сега в света. Като ги опитвате, ще напишете тия неща в аналите на човечеството, да се знае, че тия неща са истинни. Тези неща стават по-ясни, когато тази истина се провери и опита.

Сега вие питате дали Христос е възкръснал или не. Дали наистина Апостол Павел е паднал от коня си и чул този глас, или му се сторило така. Всеки може да опита тези неща. Учените могат да ги опитат по научен начин, но има и друг начин, по който нещата могат да се проверят сто и едно на сто. И тогава животът ще стане смислен. Има един начин, по който хората се познават. Сега, за да познаят един човек, трябва да дойдат френолози да се произнесат дали е престъпник или не. Но има един нов, бърз начин, по който хората лесно се познават. И вие някой път поддържате този нов начин, а някога не го поддържате. Показанията, които френолозите дават, в тях има известни изключения, понеже те изучават статическото лице на човека. Много неща са верни, но като наблюдавам известни лица, в тях виждам зародиши на известни промени. Аз виждам, че този човек не е само престъпник. В него има известни добродетели, които се зараждат. И няма да мине 10–20–30–50 години, когато от него ще излезе един отличен човек. Ние виждаме, че в лицата на някои хора след години ще станат известни промени в добър смисъл. Това показва, че има статически лица, но има и лица, които се поддават на чести промени. Те са подвижни лица. Подвижните лица са много привлекателни. Ти чувствуваш известно единение в тях. В тяхно присъствие ти не си раздвоен, но в присъствието на някои лица ти се лесно раздвояваш. Значи, има един вътрешен начин за опознаване на хората. Дотолкова, доколкото вие вярвате в хората, дотолкова и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото вие ги обичате, дотолкова и те ще ви обичат. Дотолкова, доколкото обичате Бога и вярвате в Него, дотолкова и Той ще ви отговори. Понякога ние искаме да заставим Божественото да има по-голяма любов към нас. Няма защо да има по-голяма любов. Всичко е предвидено, но ние нямаме право в света да изопачаваме Божия закон. Който се осмели да изопачава Божия закон, той си създава най-големите нещастия. Запример, някой страда, защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака? Той може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената пещ. Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, а не като един страхливец, да те ударят в гърба. Че кой човек няма да умре? Не е въпрос до умиране, но смъртта трябва да ни намери с вяра и любов в Бога. Ако смъртта те хване за гушата и ти каже да се откажеш от Господа, по никой начин да не се отказваш. Аз обичам Бога и няма да се откажа от Него. Смъртта те души, а ти отиваш с вяра и любов при Господа, и Той те приема. Някои пък като ги души смъртта, те казват: Отказвам се от Бога, само ме остави жив. Там е изпитанието. Сегашните хора за сто лева се отказват от Господа. Това е от слабост, от страх. Страхът е голямо препятствие в нашия живот. Не мислете, че лесно можете да се освободите от страха. Апостол Петър, който цели три години ходи с Христа, беше смел, казваше на Христа: Господи, ако всички се отрекат от тебе, ти уповавай на мене. Аз съм Петър, животът си не вземам назад. Христос нищо не му каза, но той знаеше, че Петър е страхливец и знаеше, и предвиждаше, че Петър три пъти ще се отрече от Него и после пак ще повярва. Той му каза, че докато петелът три пъти пропее, Петър ще се отрече от Него. И наистина, Петър се отрече от Христа, но после плака горчиво. Петър излезе вън и плака. Той видя колко е малодушен и не може да издържа на изпитанията. Като се обърна към него, Христос му каза: Когато в сърцето ти почне да действува моята любов, ти ще издържаш на всички изпитания, както аз съм издържал. Аз ти давам пример. Христос му каза: Така, както аз издържам изпитанията и мъчнотиите, така и ти трябва да издържаш. Трябва да знаеш, че волята на Онзи, на Когото аз служа, е неизменна. От там насетне Петър стана смел и издържаше. Ние виждаме, че когато го затвориха, той беше готов и на смърт. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля.“ Но дойде при Него ангел от невидимия свят: „Петре, стани, свали оковите от краката си и излез вън. Върви и не мисли повече да се връщаш в затвора. Излез вън и не казвай, защо другите да страдат за мене. Остави всеки да страда за себе си.“ Не се стремете да избавяте хората от техните страдания и от техните мъчнотии. Мъчнотиите, през които Бог ги прекарва, са необходими за тях. Майката не трябва да избавя детето си от мъчнотиите, които Бог му е дал. Те трябва да учат. Светът ще мине през мъчнотии. Това е неизбежно за всички хора. Като наблюдавам живота на сегашните жени, виждам, че те минават през големи изпитания. Знаете ли през какви големи изпитания минават днес жените? Това е за тяхно добро. Така те се каляват. Не само жените, но и мъжете ще минат през големи изпитания. Големи изпитания ги чакат на бойното поле. Там с хиляди ще умират. Други пък ще минат през големи мъчнотии, но това нищо не значи. Така ще се усили тяхната вяра. Условията, които ще изгубят, ще им се върнат един ден и то по-хубави от тия, които днес имат. Въпросът е сега вие да усилите вашата вяра и вашата любов. Днес навсякъде съществува голямо разногласие. Хората могат да се делят на каквито народи искат, но във вярата и в любовта им не трябва да има никакво деление. Понеже вярата е закон, който произтича от Божествения ум. И любовта е закон, който призтича от Божественото сърце, от Божествения дух. Писанието казва: „Бог е любов.“

Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от мъчнотиите, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега, но нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта, ще се откаже да ви вземе. При любовта и смъртта отстъпва. Човек, който има любов, много мъчно може да умре. Детето на една майка се разболяло. Тя го хванала, прегърнала го и започнала да се разговаря с Господа: „Господи, не давам детето си. Ако вземеш детето ми, с него заедно и мене вземи. Остави и мене, и детето, то е дошло на земята да работи. Нека работи. Здраво е детето ми, то трябва да живее.“ Господ не иска да взиме детето ѝ, но той иска да опита волята ѝ. Господ е изпратил това дете на земята да живее и да работи. Тъй щото, когато децата на някои майки умират, причината на това се дължи на безлюбието и слабата вяра на тия майки. Хората умират по единствената причина, че любовта им отслабва. Колкото любовта между хората отслабва, толкова повече те умират. Причината на болестите между хората се дължи именно на безлюбието в тях, на отсъствие на всякаква вяра. За да не боледуват, хората трябва да живеят духовен живот. Следователно, за да се продължи и животът на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си. Увеличете вярата си, за да се увеличи и вашата разумност. Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи вашата вяра. Казвате: „Как трябва да стане това нещо?“ Достатъчно е само да погледнете един силен човек, за да сте готови на всичко. Аз съм виждал колко са силни жените. Когато една жена погледне един силен човек както трябва, той е готов вече на всякакви услуги.

Един беден американец разправя своята опитност. Той живял на едно пристанище при един голям град. Всякога, когато пристигали и заминавали параходите, той виждал как хората се целуват, прегръщат при изпращане и посрещане, но него никой не го поглеждал, никой не го прегръщал, нямал нийде никого близък. Един ден като наблюдавал тия сцени между хората, той се провикнал: „Братя, няма ли нито един брат, нито една сестра християни, да живеят в името на Господа Исуса Христа? Да се обърне към мене с внимание?“ Веднага около него се струпали множество мъже и жени, принадлежащи към едно християнско общество. Както виждате, много такива хора има. Та и когато вие мислите, че няма кой да ви обича на земята, обърнете се към хората с думите: Няма ли тук поне един християнин, който може да ме окуражи в този труден за мене час? Кажете ли така, веднага ще се явят много братя и сестри в Христа. Това наричам аз нова вяра. Да вярваш, преди да си опитал нещата, а като ги опиташ, ще ги разправяш на другите. Да обичаш и да те обичат, без да си заслужил. Те като те обичат и като обичаш, тогава ще заслужиш и тогава ще разправяш на хората. Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е жив във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега има много ангели на земята въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия, навсякъде има такива ангели. Благодарение на тия ангели – служители на Бога, хората могат да понесат тия изпитания, през които минават. Сега целият свят минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат. Земята претърпява едно голямо преустройство. Не само земята, но и човешкото сърце минава през едно голямо преустройство. Бог създава в хората едно ново сърце и написва на него своя закон. Той създава и нов ум на хората, нова конструкция, за да могат да дойдат новите хора в света. Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране. Всички братя и сестри, които живеят по лицето на земята, но са свързани в името на Господа, ще се срещнат и ще си кажат: Добър ден, братя и сестри. Какви са последните новини? Иде Възлюбленият на земята. Едно време е било добре, но старото отмина времето си. Хубаво е било, докато е имало круши на дървото и е могло да се берат крушите. Но сега е зимно време, нито круши има на дървото, нито листа.

„Няма нищо ново под слънцето.“ – Но има нещо ново под слънцето. – „И вятърът вее, където ще и гласът му чуваш, но не знаеш от къде иде. Така е с всеки, който е роден от Бога.“ Това, което не знаеш и този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде. И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане. Казват: Ще се стопи всичкият сняг и лед и къщите ще бъдат потопени. Нивите ще бъдат добре наторени и ще има ядене и пиене в изобилие. Всички ще ядат и ще пият и братски ще живеят под своята смокиня.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

17-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 23 януари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Малките заповеди

2021-09-26T11:44:21Z

Донка:

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1937 г.]], [[1937]] г.

[[По образ и подобие (1937–1938)]]

== Малките заповеди ==

Ще прочета само няколко стиха от пета глава от Евангелието на Матея, от 17 стих надолу.

Духът Божи.

Съществуват малки и големи заповеди, малки и големи правила. Сега ще гледам да направя беседата си малко разнообразна, защото еднообразието убива човека. Често религиозните беседи стават еднообразни, а с еднообразието нищо не се постига. Да бъдеш еднообразен, това е най-лесна работа. Обаче, модерно е да бъдеш разнообразен. И в това отношение нашият век е крайно взискателен. Днес е мъчно да говориш или да бъдеш художник, музикант, писател, архитект, адвокат, съдия, майка, баща или какъвто и да е. Във всички случаи ти си изложен на критика, и то на ужасна критика. Като видят някое момиче, веднага ще кажат: „Тази дъщеря чия е?“ Веднага ще поставят майката на критика. „Ами тези деца чии са? Тези ученици чии са?“ И учителите, и художниците – всички са изложени на критика. Като посещавам художествените изложби, аз виждам как трепти сърцето на художника и току се навъси. Веднага сърцето на художника трепва. Отивате да слушате някой цигулар, и там има критика. А сърцето на цигуларя трепери ли, трепери.

Казвам: От всички се изисква голяма разумност, умни да бъдете. При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика. Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н. Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.

Сега да оставим това настрана. Това са отрицателни черти в живота. В критиката няма никаква философия. Тя е еднообразие. Ще казват за някой човек, че бил лош или че не постъпвал добре. И ще го повтарят няколко пъти. Това не е никаква наука, това е еднообразие. Или ще казват за някого, че не знае да свири. Това е еднообразие. Друг не знаел да рисува. И това е еднообразие. Добре е, като видите картината на някой художник, да намерите добрите ѝ страни – да кажете, че очите на картината са хубави, или носът ѝ е хубав, брадата също е хубава със своите линии и т.н. При това положение има върху какво човек да говори. Това е наука. А то е лесно да кажеш, че картината не струва. Това е като капелмайсторът, да махне с пръчицата си. Но и капелмайсторът не маха току – така, и той спазва известни удари. Има един, два, три, четири, пет, шест и повече удара. И капелмайсторът трябва да знае кога, колко пъти трябва да удари и колко време да трае всеки удар. Не е само в махането, но има начин на това махане. И капелмайсторът може да бъде критикуван. Той трябва да знае да командува нотите. Като види, че някой от музикантите не се отнася добре с някоя нота, той ще му каже: „Ти не се отнесе правилно с еди-коя си нота, скоро да се върнеш назад.“ Ако не се отнесе правилно, отново ще го върне. Ако някой иска да стане музикант, какво трябва да прави? Когато някой иска да стане музикант, аз не го съветвам веднага да иде на училище. Не, първо той трябва да ходи да слуша разни музиканти или певци, да се събудят в него музикалните енергии и след това да отиде на училище. Това подготвяне може да трае една – две години, но непременно ученикът трябва да мине в подготвителната работа. Всеки цигулар или певец все предава нещо от себе си на своите слушатели. Ще кажете, че човек трябва да бъде даровит. Право е, че човек трябва да бъде даровит, но ако няма условия тази дарба да се развива, той ще остане в положението, в което първоначално е бил. Ябълчната семка е даровита, има в себе си условия да излезе добра ябълка, но ако не се посади в земята и не израсте, и след това, ако Слънцето не я грее известно време, нищо няма да излезе от нейната дарба. Следователно, който иска да развие музиката в себе си, той трябва да се излага не само на едно музикално слънце да го грее. Много музикални слънца трябва да го греят и от всяко едно слънце да получи по нещо.

Сега аз няма да се спущам във философия, да развивам този въпрос, защото има неща, които непременно трябва да се проверят. Ако искаш да бъдеш здрав, не търси лекари, но ходи да търсиш здрави хора. С това не искам да кажа, че лекарите не са на място. На мястото си са лекарите, поне те могат да помогнат на човека, когато той се намери в трудно положение. Те са професори. Ако търсиш здраве, намери някой здрав човек и се ръкувай с него. После намери друг здрав човек, разговори се с него и т.н. Като срещнеш десетина здрави хора и с всички се ръкуваш, най-после ще приемеш нещо от тяхното здраве. Всеки здрав човек предава нещо от себе си на болните. Следователно, здравите трябва да се ръкуват с болните, а болните – със здрави. Това е икономията на природата. Следователно, когато болният се ръкува със здрави хора, той взима оттук, оттам по нещичко, по един, два, три, десет, сто, докато образува един малък капитал в себе си. Обаче, ако човек не употреби на място Божествения капитал, който му е даден, ще му искат сметка, ще го държат отговорен. Пък и болният ако харчи безразборно, ще му се държи сметка. Ако искаш да станеш художник или да развиеш в себе си какво и да е изкуство, иди да търсиш такива хора, които са гениални в дадена област. Ако искаш да станеш добър човек, търси добри хора, не само в България, но по целия свят. Като намериш десетина добри хора и направиш връзка с тях, и ти ще станеш добър.

Сега мога да ви дам ред още наставления. Представете си, че сте беден, нямате пет пари в джоба си, а искате да станете богат човек. Тръгнете из целия свят – в Англия, Америка, във Франция, в Германия, да намерите богати хора и с тях да дружите. – „Като нямам пет пари, как ще тръгна да пътувам от една държава в друга?“ – Това можете и мислено да постигнете. Или купете си портретите на видни милиардери в света и ги наблюдавайте. Ако искате да станете художник или музикант, купете си също портретите на великите музиканти и художници, поне на десетина от тях, турете ги на масата си и всяка сутрин като ставате, гледайте ги и си кажете: „И аз бих желал да стана виден художник или музикант като вас.“ Като се свържете с техните портрети, няма да мине много време и те ще оживеят за вас. Ако не можете да си купите портрета на някой виден човек, накарайте някой ваш близък художник да го нарисува с блажни бои. Така да го изучавате и да се свържете с него. Ако и това не можете да постигнете, тогава, като си лягате вечер, помолете се да сънувате някой виден човек и да се разговорите с него. Да сънувате един велик човек, това е нещо повече, отколкото да го срещнете в будния си живот. Мнозина мислят, че сънищата са забавления. Не, често сънищата са по-реални от действителния, будния живот на човека. Чрез сънищата човек придобива някога много повече нещо, отколкото в будния си живот. После, не се смущавайте, че сте срещнали на пътя си маймуна, или кон, или вол, или петел, или кокошка, или паяк, или паун, или някаква мечка. Не бързайте изведнъж да си давате мнението за тях. Магарето е една щастлива страница от живота на човека. Вълкът е друга щастлива страница от живота на човека. Като видиш едно дърво, било череша, слива, праскова, круша, лимон, портокал, всички плодове изобщо са късмет, една щастлива страница от живота на човека. Каквото срещнете на пътя си (мислете), че то представя една от щастливите страници на вашия живот. Че някоя страница била червена или жълта, това да не ви смущава. Тези дни, както се хранихме, донасят ми три ябълки. Поглеждам една от тях и се усмихнах. Гледам едната ѝ страна е червена, а другата жълта. Взех тази ябълка и разправям, защо е станала от едната страна червена, а от другата жълта. Като видяла Слънцето за пръв път, тя се засрамила и станала червена. Нейната сестра, като видяла Слънцето за пръв тът, тя се свила и станала жълта. Значи, едната като се засрамила, придобила живот. А другата като се свила, станала жълта. После разрязах ябълката и си казах: Първо ще изям червената част, да опитам живота, а после ще опитам жълтата половина на ябълката. Ще кажете: „Какво се ползува от жълтата или червената половина на ябълката?“ В ябълката има отлична философия, отлична идея има в нея. И тя има добри черти. Вие не сте изучавали ботаниката в нейния вътрешен смисъл, не само това как растат и каква форма и строеж имат, но и техния произход да знаете, защо са дошли на земята. Тогава ще видите, че всяко едно растение или дърво, не е само така дърво, както го виждате, но че те крият нещо дълбоко в себе си. Ако отидете там горе, дето е мястото на ябълките или на други плодове и растения, отдето те са дошли, ще видите, че там те са много умни, те са цели философи. Понякога те са по-умни и от най-умните философи на земята. Последните даже не могат да се сравнят с тях. Като погледнете една ябълка, виждате какъв цвят, какъв аромат имат те. Ако искаш да придобиеш маниери, да имаш добра обхода, яж ябълки. Те предават нещо в характера на човека. Който иска да бъде всякога добре, спретнато облечен, с чисти дрехи, нека да яде ябълки. Ако искаш да развиеш ума си, да придобиеш по-голяма интелигентност, яж круши. Ако искаш да добиеш вяра, яж сливи. Ако искаш да се усили надеждата ти, яж череши. Черешата крие в себе си запас от онази енергия, която подхранва надеждата в човека. Значи, черешата подхранва нашето сърце. Оттук вадим заключението, че плодните дървета са дошли на земята в помощ на човешкото развитие. Следователно, добре е всеки дом, всяка градина да има по няколко плодни дървета и то разнообразни: череши, ябълки, круши, сливи, праскови. Ако не много, то поне две, три, но да бъдат разнообразни. Същевременно, добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действуват отлично. Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил или една роза или друго някакво цвете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действува. Когато човек се обезсърчи или уплаши от нещо, в него веднага изчезва червеният цвят. Той постепенно започва да пожълтява.

Казвам: Природата е един велик институт, един великолепен свят, в който всяко нещо е на мястото си. Често вие искате да отидете на небето. Къде е небето? – Тук е небето. Това, което човек вижда, мравите не го виждат. Това, което човек вижда и мисли, рибите нито го виждат, нито са го мислили някога. За рибите това е непостижимо. В това отношение пред рибите хората са Божества. Това, което човек мисли, на ума на воловете никога не би дошло. Те вървят и си казват: „Тежък е животът.“ Така и ние казваме: „Какво представят ангелите? Къде живеят те?“ – Ангелите са при нас. Близо или далеч, това зависи от бързината, с която човек се движи. Значи, близостта е закон на движение. Ако се движиш бързо, ти си близо. Ако се движиш бавно, полека, ти си далеч. На физическия свят разстоянията се определят от бързината на движението. И в умствения свят е същото. Когато ти се движиш с ума си бързо, разстоянието става по-голямо, отдалечаваш се. Щом умът ти се схваща, ти си близо до предметите. Когато се намира пред напреднали същества, човек пред тях не трябва да бъде бърз. Пред тях той трябва да намали, да спре малко движението си. Когато отидеш при прости хора и искаш да бъдеш добър, слез на техния уровен, приказвай на техния език. Бъди на еднакво равнище с тях, не се показвай като някоя висока чукара. Като се поставиш на техния уровен, ще ги зарадваш. Сега и Витоша е полезна за нас, защото е достъпна, защото е близо. Ако беше далеч, тя щеше да бъде недостъпна за нас и нямаше да се ползуваме от нейните енергии. Та казвам: Когато отиваме между хората, ние трябва да бъдем достъпни за тях. Аз имам предвид да бъдем достъпни за умните хора, а не за глупавите. Защо? – Защото умният, когато го срещнеш, той всякога носи едно велико благо за тебе. Ако искаш да придобиеш някакво благо, търси добрите, умните хора, търси художниците, музикантите, учените. Ако имаш да придобиеш някакви опитности, търси простите хора. От тях можеш да придобиеш само опитности. Простите хора сами ще се наложат. И без да ги търсите, те ще ви намерят. Обаче, талантливите, гениалните, великите, умните и добрите хора, вие сами трябва да ги търсите, те няма да ви търсят. Обикновените и простите хора сами ще ви намерят. Няма защо вие да ги търсите. Не се безпокойте дали ще намерите прости и обикновени хора. Те винаги ще бъдат пред вас. Простите хора ще ги срещате толкова много, че понякога ще се отегчите от тях, няма да искате да ги срещате. Великите хора, обаче, рядко се срещат. Вие искате да станете красиви, какво трябва да правите? Търсете красиви моми и вървете постоянно подир тях. Ако аз съм една мома и желая да стана красива, аз ще търся красивите моми в света и ще вървя подир тях, ще гледам как живеят, как се обличат, постоянно ще ги фотографирам. – „Ама с това ли ще се занимавам?“ – Едно зная аз, с каквото се занимава човек, това става. И наистина, вижте един свинар, който 20 години е пасъл свине, в края на живота си и той започва да става като тях. Ако някой се занимавал 20 години с пасене на говеда, в края на краищата и той започва да прилича на тях. Следователно, това, с което човек постоянно се занимава, най-после започва да прилича на него. Забележете, ако мъж и жена са живели дълго време заедно и са станали баба и дядо, в края на живота си те започват да си мязат и стават лика прилика, като два стръка иглика.

Сега аз ви говоря неща, които са верни, не ги измислям. С това аз искам да ви кажа, че вие трябва да използувате нещата в живота, защото, ако не ги използувате, вие пакостите сами на себе си. Вие страдате от неизползувани работи. Ще кажете за някой човек, че не струва да дружите с него. Не е така. Ако един човек за вас няма никакво съдържание, за друг някой има съдържание. Ти можеш да не обърнеш внимание на една ябълка, но Господ отдавна е обърнал внимание на нея. Той отдавна е турил печата си върху нея. Ти погледнеш към едно животно и казваш: „Животно е това.“ Да, но Господ отдавна е турил печата си върху това животно. Той го гледа как върши работата си днес и казва: „Много добре правиш.“ Аз съм гледал внимателно очите, погледа на вола и казвам: Бих желал да имам това, което волът има в своя поглед, в своите очи. Господарят му го бие, а той погледне спокойно, философски, не се навъсва, но си казва в себе си: „Господарю, един ден и ти можеш да се намериш на моето място, тогава ще разбереш как трябва да се отнасяш. Едно време и аз бях като тебе сприхав, но сега уча урока си. Ще се оправя един ден.“ Сега вие веднага ще кажете: „Човек ли е бил някога?“ Питам: Когато един човек не се отнася както трябва, човек ли е той? – „Ама говедо ли съм?“ Ако ти не се отнасяш като човек с любов в пълната смисъл на думата, можеш ли да се наречеш човек? Ако ти не (се) обхождаш с любов като човек, ако не се обхождаш със знание и мъдрост, като човек, и ако не се обхождаш с истина и свобода, като човек, каква е твоята човещина? Човещината се заключава в любовта, която трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в знанието и мъдростта, които трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в истината и свободата, които трябва да проявиш към всички. Не е въпрос към всички еднакво да се проявявате, но трябва да знаете как да се обхождате с всяко живо същество.

Та казвам: „Малките заповеди“. Ще започнете от малките заповеди. „И той, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той велик ще се нарече в Царството небесно.“ – 19 ст. (Евангелие на Матея, гл. 5). Ако ти не можеш да изпълниш най-малките заповеди, и големите не можеш да изпълниш. Някой казва: „Кой ще започва с малките заповеди?“ – Започни с малките заповеди, но свърши с големите. Не започвай с големите заповеди, а да свършиш с малките. Започнеш ли така, ти вървиш в обратния процес. Така гледате и на времето. Някога виждате, че небето се заоблачава и казвате, че денят е лош. Не казвайте, че денят е лош. Като завее вятърът, не казвай, вятърът е лош. Не туряйте в ума си мисълта, че времето е лошо или че вятърът е лош. Казвайте, че всичко е за добро. Ако е студено, кажете, че студът е за добро. Знаете ли какво благо е студът? Когато искат да запазят някои храни или други някакви вещества в прясно състояние, да не се разлагат от топлината, поставят ги в специални хладилници. Следователно, в някои случаи студът е такова благо, каквото е топлината. Но ако постоянно е само студ, тогава се намираме пред едно голямо еднообразие. И топлината, ако е постоянно, и тя е еднообразие. Студът е точно противоположен на топлината, топлината е топла отвън, а студена отвътре, а студът е топъл отвътре, а студен отвън.

Сега това не искам да ви го доказвам, няма защо да се доказва, то е въпрос на опит. Един ден това учените ще го докажат, защото имат възможност да го опитат. Аз харесвам учените в едно отношение: Като започнат да обясняват нещо, те го обясняват така, че става много ясно. Ще кажете, че това е проста работа. Не е проста работа. Как учи майката детето си? В първо време тя не му говори като професора, но му говори на негов език. Постепенно тя отива към по-сложното, започва да го коригира, докато един ден и то започва да говори като нея. Ако умът на човека още не е слязъл на този уровен, на който майката се намира, тя може ли наведнъж да го повдигне? Та всички ония хора, които не могат правилно да се обхождат, в морално отношение те са още деца. Слезте на уровена на децата и каквото те направят, одобрете го. Някое дете счупило една стомна, кажете: „Ще купим по-хубава стомна.“ Скъсало си дрехите или обущата, кажете: „Ще купим по-хубави, здрави дрехи и обуща.“ Ако аз съм баща на едно палаво дете, ето какво бих направил: Ще кърпя обувките му, ще ги направя само кръпки. Лятно време ще оставя скъсаните места незакърпени, да има дупки за проветряване, а зимно време ще оставя обущата му само с кръпки. Сегашните хора, ако имат две кръпки на обущата си, казват: „Срамота е да се ходи така пред хората.“ Едно време, ако някой ходеше бос, считаха, че този човек не е умен. Днес, когато и дипломатите започнаха да ходят боси, казват, че светът се е изменил. Умно постъпват тия хора. Ако едно време някой се осмеляваше да ходи гологлав, всички му се смееха и го наричаха извеян. Днес и дипломатите ходят гологлави. Те имат пари, но ходят гологлави, искат да израстнат космите на главата им.

Сега ще ви дам едно ново изяснение за страданията. Когато някои питат защо идат страданията в света, казвам: Страданията идат, за да почернеят космите на главата на човека. Дотогава, докато главата на човека побелява, страданията не са на мястото си, хората още не са се научили да страдат. Щом от страдания космите на главата почерняват, това показва, че хората са разбрали смисъла на страданията. Като дойдат страданията, хората стават щедри, казват: „Няма ли някой да дойде, да ни ги вземе?“ Вие се страхувате от страдания и бързате да ги дадете на този, на онзи. Не, като дойдат страданията, задръжте ги в дома си, те са богаташи, но се преструват. Вие не знаете още какво представят страданията. Най-големите богаташи в света, това са страданията. Страданието е е голям богаташ, който се преструва, че няма пет пари в джоба си. Казвате за някой човек, че е лош. Той привидно е лош, но вътре е добър. Среща ви един човек в гората, спира ви и ви обира. Като разбере, че сте беден човек, че имате жена и деца, той казва: „Съжалих се на беднотията ти, на твоите деца. Ето, вземи парите си, а отгоре на това и две хиляди лева. Ти какъв си? Християнин ли си?“ – „Да, християнин съм.“ – „Иди си тогава дома си и се научи по-добре да се молиш. Благодари на Христа, заради Него ти върнах парите.“ Та казвам: Вътрешната страна на живота седи в това, да виждаме във всичко една добра черта. Ти не можеш да развиеш самостоятелно в себе си каква и да е дарба, ако не се свържеш с ония хора, които са я развили преди тебе. Ти не можеши да бъдеш добър човек, ако не се свържеш с добрите хора. Ти не можеш да бъдеш талантлив, ако не се свържеш с талантливите хора; ти не можеш да бъдеш светия, ако не се свържеш със светиите; ти не можеш да бъдеш добра майка и добър баща, ако не се свържеш с добрите майки и с добрите бащи по лицето на земята. Ти не можеш да бъдеш и добър учител, ако не се свържеш с добрите учители. Следователно, ако искаме да прогресираме, ние трябва да държим връзка с разумните хора. Така ние ще се опознаем. Нали на едно място Христос казва, че някой си имал нива, която продал и намерил един драгоценен бисер. Някой иска да учи цигулка. Той продава нивата си и следва. Баща му и майка му се сърдят, но той учи. Българите казват: „Цигулар къща не гледа.“ Как да не гледа къща? Някой цигулар дава концерт и на една вечер получава 50–60 хиляди лева. Малко ли е това? Ако си чиновник, колко ще ти платят на една вечер или на една година? Значи, тази поговорка се отнася за учащия, за този, който не е ходил в странство да се учи. Той не може да гледа къща. Но онзи, който е ходил в странство да учи, на него сърцето тупти. Той не тича подир парите да ги търси, но те идат подир него.

Разправят за Паганини, че бил голям скъперник. Не, Паганини не бил скъперник, но бил икономист. Един ден, като вървял из улиците, срещнал на едно кюше един старец, който държи в ръката си една цигулка и скрибуца. Пред него седи една копанка празна. Като видял това нещо, Паганини се навел, взел цигулката на стареца и започнал да свири. В това време се събрали много хора около Паганини и копанката моментално се напълнила догоре с пари. Като видял това, старецът се обърнал към Паганини и казал: „Синко, защо не дойде по-рано?“ Хубаво е, кога някой цигулар да се спре пред твоята копанка и да засвири. Хубаво е понякога да срещнете човек с добра обхода. Запример, аз съм срещал говорители с добра обхода, с хубаво съчетание в движенията им, в ръкомаханията им. Много хора имат хубави маниери, хубава обхода, че ти е приятно. Години минават след това и ти не можеш да забравиш тяхната обхода. Тяхната обхода е толкова хубава, че паметна остава в ума ти. Добре е да срещаме такива хора навсякъде.

Сега аз ви проповядвам за самовъзпитанието. Вие искате да достигнете до Божественото състояние, да мислите само за Господа. Тогава и вие ще замязате на онези гръцки философи, които проповядвали, че човек трябва да гледа само нагоре към небето. В стара Гърция имало два вида философи: едните философи проповядвали, че само на земята трябва да се гледа, другите проповядвали, че само нагоре трябва да се гледа. Онези, които проповядвали, че трябва само нагоре да се гледа, имали това нещастие, че падали често в дупки. Като гледали само нагоре, те не виждали дупките пред себе си, че често хълтали в тях. Другите пък, които проповядвали, че само надолу трябва да се гледа, имали нещастието да се удрят в греди. Като не поглеждали нагоре, те се удряли в греди, които били над тях. И едните, и другите философи трябва да се коригират. Когато няма дупки пред тебе, нагоре гледай, но когато има дупки, т.е. някоя опасност, надолу гледай. – „Кога да гледаме нагоре?“ – Щом всичко върви добре, нагоре гледайте. Щом работите на земята не ви вървят добре, надолу, към земята гледайте. Научи се езикът ти да бъде сладък. Като срещнете някой човек, който се нуждае от вас, обърнете се към него с мек, нежен език и го запитайте: „Любезни господине, в какво мога да ви услужа? Аз съм на ваше разположение.“ Една добра постъпка и една добра мисъл към човека отправена, са в състояние да подобрят неговия живот. Щом е така, не отказвайте на човека никаква услуга. Дойде в ума ти една добра мисъл, отдели за нея 1–2 минути. Това е до външния живот на човека. Добрата мисъл не е, както мислите, една проста черупка. Тя има известно съдържание в себе си. Мислите са живо нещо. Много същества се обличат в нашите мисли. Като дойде някое такова същество, покани го, разговори се с него и го изпрати. То ще ти остави нещо от това, което носи в себе си. Възприеми мисълта, която то носи в себе си и не казвай, че тя нищо не струва. Всяка мисъл, която дойде при тебе, трябва да ѝ дадеш място. Всяко чувство, всяко желание, което дойде в тебе, то е Божествено, дай му почтеното място в себе си. Както и да постъпите, не се срамувайте, щом тя е Божествена. Аз бих предпочел да се срамувам, ако нищо не правя. А така, като прави нещо, човек трябва да се радва, че все пак нещо върши.

Пред къщата на един богат арменец умряло едно куче. Арменецът видял това. Покрай къщата му в това време минавал един турчин. Арменецът се обърнал към турчина: „Слушай, давам ти една меджидия, ако изхвърлиш това умряло куче.“ – „Аз пък ти давам две, ако ти го изхвърлиш.“ Арменецът веднага слязъл, изхвърлил кучето. Казвам: Когато ви накарат да направите нещо, не се отказвайте. Арменецът разбрал, че все трябва да се намери някой, който да изхвърли това умряло куче. И като видял, че ще му платят за това, той се заема да го изхвърли. Какво приложение може да има този пример в живота? Някой казал някоя обидна дума за тебе и тя дошла до ухото ти. Обидната дума е умрялото куче. Ти казваш: „Има ли някой, който може да изхвърли тази лоша дума навънка?“ Мъчно се изхвърлят лошите думи, които си чул. Има начини, по които могат да се изхвърлят лошите мисли и чувства навън. Но тези начини не са такива, каквито ти знаеш. Никога не можеш да изхвърлиш една лоша мисъл или едно лошо чувство от себе си по начина, който ти познаваш. Да ги изхвърлиш от себе си, това подразбира да ги заместиш с други добри мисли и чувства. Ще повикаш една добра мисъл и ще оставиш да се разговаря с лошата. Представете си, че някой е сиромах и се намери пред една каса, пълна с пари. В това време иде изкушението в него. То му говори отвътре: „Бръкни в касата и си вземи колкото пари искаш.“ Това е една лоша мисъл, която веднага трябва да се замести с друга добра. Какво трябва на направи този човек? Той веднага трябва да си представи, че е много богат и че има пари, къщи, всичко има на разположение. Като мисли, че е богат, този човек ще се освободи от изкушението. Той ще постави тези две противоположни мисли в себе си да се борят. Тури доброто в себе си. Доброто е граница на злото. Човек трябва да има качеството на Христа. В какво седи величието на Христа? В неговото голямо търпение. Той имаше силата да извика 12 легиона ангели да му помогнат. Тия ангели бяха в състояние в 24 часа да изчистят цялото човечество. Колко правят 12 легиона ангели по шест хиляди във всеки легион? Обаче, Христос предпочете да приеме другото положение, да покаже на хората, какво нещо е търпението. Цяла нощ да се подиграват и ругаят римските войници с Него, а Той да седи тих и спокоен, да издържа. Знаете ли каква мисъл имаше Христос? Не само това, но тия войници го удряха един след друг. Но в края на краищата всички тия войници, които се подиграваха с Христа, се отвратиха най-после от себе си. Те си казваха: „Какво нещо е това? Какъв човек е този?“ И дойдоха до заключението, че това е едно Божество. Не е човешко това нещо, да се издържа на това напрежение. Христос само ги поглежда и мълчи. Това значи търпение. Да не изгубиш присъствие на духа си нито за момент и да казваш на себе си: „За добро е това.“ Христос по този начин опита неправдата в света. Той разбра какво значи неправдата. Същевременно Той намери начин как да се справи с неправдата в света. Питам: Когато дойде едно страдание, трябва ли веднага да се противопоставите на него? Че вие показали ли сте поне най-малкото търпение? Имали ли сте случай с вас да се гаври цял един легион римски войници от по шест хиляди души? Опитвали ли сте вие, какво значи тия войници да ви турят венец на главата, да ви обличат с мантия, да ви се кланят и да казват да си помогнете сами, щом сте син Божи? Какво геройство се иска от човека след всичко това да вижда добрата страна на живота? Та когато казвате, че човек не трябва да прави зло, така не се маха злото. На злото трябва да се противопостави доброто. На омразата трябва да се тури любовта, на безлюбието също трябва да се постави любовта. На лъжата трябва да се противопостави истината. Изобщо, на всяка отрицателна проява в човека трябва да се тури в противовес една добродетел. Онова, което в даден случай ние считаме за зло, то е зло, защото не работи в наша полза, за нашия успех. Една отрицателна мисъл в човека може да произведе склероза, неврастения или пожълтяване на очите, или какво и да е разстройство. Ако човек живее според мислите на своите добродетели, той винаги може да бъде здрав и бодър. Ако ние приемем в себе си идеята, че всички хора сме братя, светът ще се поправи. Но знаете ли колко мъчно можете да направите един човек ваш брат? Ти не можеш да направиш един човек твой брат, докато ти първо не му станеш брат. Ти никога не можеш да станеш майка на едно дете, докато не го отгледаш. В какво седи майката? Майката трябва да даде най-добър пример как трябва да се възпита човека. Погрешката на майката седи в това, че понякога и тя сама е недоволна от това, което носи в себе си. Работата, която майката върши, е добра, но понякога и тя се запитва: „Защо ми трябваше това нещо?“ Тя е на изпитание. Тя трябва да издържи този изпит докрай. Сега аз не се спирам само на физическото поле, не разбирам думата „майка“ само във физически смисъл. Вие сте заченали една мисъл, но не сте я родили, трябва да я родите. Заченали сте едно желание – трябва да го родите. Имате зачената една постъпка, трябва да я родите. Всяка мисъл, която се зачева във вас, трябва да се износи – дете е тя. Желание, което сте родили, ще ви бъде дъщеря, а мисълта – ваш син. Постъпките пък, които ще направите, всякога носят Божието благословение. Това е храната, която ще дойде за вашите дъщери и синове, които са родени от вас. Човек може да постъпи добре само тогава, когато е родил една дъщеря – едно желание и един син – една мисъл. Когато сте родили една мисъл и едно желание, вие ще можете да направите едно добро дело. Това дело ще има всички средства за постижение. Само по този начин ще може всеки един идеал да се постигне. Ако у вас не се роди едно желание и една мисъл и не направите една постъпка, нищо не можете да постигнете. Значи, всяка постъпка трябва да бъде резултат на човешките мисли, чувства и желания. Тази е новата философия. Това е разбирането на мистицизма, това е разбирането на окултната наука, това е възпитанието на невидимия свят. Това се изисква от всички хора. Методите на сегашното възпитание коренно се различават от тия на невидимия свят. Може би да има за това известни съображения – това е друг въпрос.

Казвам: Какво трябва да правите сега при големите мъчнотии, при които се намирате? – Седнете да размишлявате за великите хора. Всяка вечер мислете най-малко около половин час за великите хора във всички области: в музиката, в поезията, в художеството, в науката – във всички области, да видите през какви страдания са минали те. Щом нямате какво да правите, мислете за тях. Те ще ви свържат със себе си и ще ви помогнат. Вижте какво се постига днес с радиото. Някой параход се намира в някакво бедствие. Веднага съобщават по радиото и друг параход му се притичва на помощ. Едно време това не съществуваше. Ето защо и вие чрез вашето радио, чрез вашите мисли, чрез вашите чувства изпратете своя зов за помощ към невидимия свят и помощта веднага ще дойде. Ако помощта понякога не дохожда, причината за това сте вие, не знаете как да прекарате мислите и чувствата си. Вие не знаете как да съобщите къде се намирате. Вие трябва да им съобщите къде, на какво място и в какво положение се намирате. Казвате: „Нали Господ знае всичко?“ Какво Господ знае, това е друг въпрос. Ти трябва да изнесеш положението, в което се намираш. Ти отиваш да учиш. Не казвай, че искаш да научиш всичко изведнъж. Но като научиш някои неща теоретически, ще искаш да се специализираш върху нещо. Ти държиш в ръцете си онова, което искаш да специализираш. Като свършиш с него, тогава предприеми второ, после трето и т.н. Човек не трябва да спре само върху една специалност. Всяко нещо трябва да се постигне последователно, за да се осмисли нашият живот на земята. Нашият живот зависи от нашите мисли, от нашите чувства и от нашите постъпки. С каквито хора се събереш, за каквото мислиш, това ставаш. Като изучавате живота на великите хора, ще видите, че те са имали дълбоки разбирания. По какво се отличава Христос? – Със своята любов към Бога. Всяка вечер Той се уединявал, отивал е да се моли, да се разговаря с невидимия свят. Когато се е намирал в трудно положение, Той се качвал на планината и там се е разговарял с Илия, с Мойсея. Сега някой може да иска да му се докаже това нещо. Ние не доказваме доказани работи. Илия нали е живял на земята, логически е, че нищо в света не се губи. Вие знаете, че материята не се губи, но и енергията не се губи и животът не се губи, и индивидуалността не се губи, и сърцето не се губи, и умът не се губи, и душата не се губи, и духът не се губи. Нищо в света не се губи. „Дали ще се познаваме в онзи свят?“ – Десет пъти повече ще се познавате, отколкото сега се познавате. Но, за да се познавате, вие трябва да се обичате. За да се познавате, вие трябва да сте умни, да обичате истината. Роби не могат да се познават. Само свободни хора могат да се познават. И за да познаеш слугата си, ти трябва да го направиш свободен. Слугата ти е роб външно, а ти си роб вътрешно, и като такъв, той има лошо мнение за тебе. Когато го освободиш отвън, той ще те освободи отвътре. Тогава вие ще си подадете ръка. Ти ще му кажеш: „Ти имаш същото право, което и аз имам. Бог има същата любов към тебе, каквато и към мене. И ти трябва да бъдеш добър и богат.“ Тогава и слугата ти ще каже: „Господарю, и аз имах лошо мнение за тебе, но сега аз те обичам.“ Това е законът, който действува.

Казвам: Обичайте се, за да ви обичат. Учете, за да ви учат. Обичайте истината, за да ви кажат. Който не обича истината, не му се казва. И никой, който не учи, не го учат. Никой, който не люби, не го любят.

Желая ви сега: Обичайте, учете и истината говорете!

Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

9-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 28 ноември, 1937 г., 10 ч преди обяд.
София – Изгрев.

Малките заповеди

2021-09-26T11:43:27Z

Донка:

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1937 г.]], [[1937]] г.

[[По образ и подобие (1937–1938)]]

Ще прочета само няколко стиха от пета глава от Евангелието на Матея, от 17 стих надолу.

Духът Божи.

Съществуват малки и големи заповеди, малки и големи правила. Сега ще гледам да направя беседата си малко разнообразна, защото еднообразието убива човека. Често религиозните беседи стават еднообразни, а с еднообразието нищо не се постига. Да бъдеш еднообразен, това е най-лесна работа. Обаче, модерно е да бъдеш разнообразен. И в това отношение нашият век е крайно взискателен. Днес е мъчно да говориш или да бъдеш художник, музикант, писател, архитект, адвокат, съдия, майка, баща или какъвто и да е. Във всички случаи ти си изложен на критика, и то на ужасна критика. Като видят някое момиче, веднага ще кажат: „Тази дъщеря чия е?“ Веднага ще поставят майката на критика. „Ами тези деца чии са? Тези ученици чии са?“ И учителите, и художниците – всички са изложени на критика. Като посещавам художествените изложби, аз виждам как трепти сърцето на художника и току се навъси. Веднага сърцето на художника трепва. Отивате да слушате някой цигулар, и там има критика. А сърцето на цигуларя трепери ли, трепери.

Казвам: От всички се изисква голяма разумност, умни да бъдете. При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика. Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н. Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.

Сега да оставим това настрана. Това са отрицателни черти в живота. В критиката няма никаква философия. Тя е еднообразие. Ще казват за някой човек, че бил лош или че не постъпвал добре. И ще го повтарят няколко пъти. Това не е никаква наука, това е еднообразие. Или ще казват за някого, че не знае да свири. Това е еднообразие. Друг не знаел да рисува. И това е еднообразие. Добре е, като видите картината на някой художник, да намерите добрите ѝ страни – да кажете, че очите на картината са хубави, или носът ѝ е хубав, брадата също е хубава със своите линии и т.н. При това положение има върху какво човек да говори. Това е наука. А то е лесно да кажеш, че картината не струва. Това е като капелмайсторът, да махне с пръчицата си. Но и капелмайсторът не маха току – така, и той спазва известни удари. Има един, два, три, четири, пет, шест и повече удара. И капелмайсторът трябва да знае кога, колко пъти трябва да удари и колко време да трае всеки удар. Не е само в махането, но има начин на това махане. И капелмайсторът може да бъде критикуван. Той трябва да знае да командува нотите. Като види, че някой от музикантите не се отнася добре с някоя нота, той ще му каже: „Ти не се отнесе правилно с еди-коя си нота, скоро да се върнеш назад.“ Ако не се отнесе правилно, отново ще го върне. Ако някой иска да стане музикант, какво трябва да прави? Когато някой иска да стане музикант, аз не го съветвам веднага да иде на училище. Не, първо той трябва да ходи да слуша разни музиканти или певци, да се събудят в него музикалните енергии и след това да отиде на училище. Това подготвяне може да трае една – две години, но непременно ученикът трябва да мине в подготвителната работа. Всеки цигулар или певец все предава нещо от себе си на своите слушатели. Ще кажете, че човек трябва да бъде даровит. Право е, че човек трябва да бъде даровит, но ако няма условия тази дарба да се развива, той ще остане в положението, в което първоначално е бил. Ябълчната семка е даровита, има в себе си условия да излезе добра ябълка, но ако не се посади в земята и не израсте, и след това, ако Слънцето не я грее известно време, нищо няма да излезе от нейната дарба. Следователно, който иска да развие музиката в себе си, той трябва да се излага не само на едно музикално слънце да го грее. Много музикални слънца трябва да го греят и от всяко едно слънце да получи по нещо.

Сега аз няма да се спущам във философия, да развивам този въпрос, защото има неща, които непременно трябва да се проверят. Ако искаш да бъдеш здрав, не търси лекари, но ходи да търсиш здрави хора. С това не искам да кажа, че лекарите не са на място. На мястото си са лекарите, поне те могат да помогнат на човека, когато той се намери в трудно положение. Те са професори. Ако търсиш здраве, намери някой здрав човек и се ръкувай с него. После намери друг здрав човек, разговори се с него и т.н. Като срещнеш десетина здрави хора и с всички се ръкуваш, най-после ще приемеш нещо от тяхното здраве. Всеки здрав човек предава нещо от себе си на болните. Следователно, здравите трябва да се ръкуват с болните, а болните – със здрави. Това е икономията на природата. Следователно, когато болният се ръкува със здрави хора, той взима оттук, оттам по нещичко, по един, два, три, десет, сто, докато образува един малък капитал в себе си. Обаче, ако човек не употреби на място Божествения капитал, който му е даден, ще му искат сметка, ще го държат отговорен. Пък и болният ако харчи безразборно, ще му се държи сметка. Ако искаш да станеш художник или да развиеш в себе си какво и да е изкуство, иди да търсиш такива хора, които са гениални в дадена област. Ако искаш да станеш добър човек, търси добри хора, не само в България, но по целия свят. Като намериш десетина добри хора и направиш връзка с тях, и ти ще станеш добър.

Сега мога да ви дам ред още наставления. Представете си, че сте беден, нямате пет пари в джоба си, а искате да станете богат човек. Тръгнете из целия свят – в Англия, Америка, във Франция, в Германия, да намерите богати хора и с тях да дружите. – „Като нямам пет пари, как ще тръгна да пътувам от една държава в друга?“ – Това можете и мислено да постигнете. Или купете си портретите на видни милиардери в света и ги наблюдавайте. Ако искате да станете художник или музикант, купете си също портретите на великите музиканти и художници, поне на десетина от тях, турете ги на масата си и всяка сутрин като ставате, гледайте ги и си кажете: „И аз бих желал да стана виден художник или музикант като вас.“ Като се свържете с техните портрети, няма да мине много време и те ще оживеят за вас. Ако не можете да си купите портрета на някой виден човек, накарайте някой ваш близък художник да го нарисува с блажни бои. Така да го изучавате и да се свържете с него. Ако и това не можете да постигнете, тогава, като си лягате вечер, помолете се да сънувате някой виден човек и да се разговорите с него. Да сънувате един велик човек, това е нещо повече, отколкото да го срещнете в будния си живот. Мнозина мислят, че сънищата са забавления. Не, често сънищата са по-реални от действителния, будния живот на човека. Чрез сънищата човек придобива някога много повече нещо, отколкото в будния си живот. После, не се смущавайте, че сте срещнали на пътя си маймуна, или кон, или вол, или петел, или кокошка, или паяк, или паун, или някаква мечка. Не бързайте изведнъж да си давате мнението за тях. Магарето е една щастлива страница от живота на човека. Вълкът е друга щастлива страница от живота на човека. Като видиш едно дърво, било череша, слива, праскова, круша, лимон, портокал, всички плодове изобщо са късмет, една щастлива страница от живота на човека. Каквото срещнете на пътя си (мислете), че то представя една от щастливите страници на вашия живот. Че някоя страница била червена или жълта, това да не ви смущава. Тези дни, както се хранихме, донасят ми три ябълки. Поглеждам една от тях и се усмихнах. Гледам едната ѝ страна е червена, а другата жълта. Взех тази ябълка и разправям, защо е станала от едната страна червена, а от другата жълта. Като видяла Слънцето за пръв път, тя се засрамила и станала червена. Нейната сестра, като видяла Слънцето за пръв тът, тя се свила и станала жълта. Значи, едната като се засрамила, придобила живот. А другата като се свила, станала жълта. После разрязах ябълката и си казах: Първо ще изям червената част, да опитам живота, а после ще опитам жълтата половина на ябълката. Ще кажете: „Какво се ползува от жълтата или червената половина на ябълката?“ В ябълката има отлична философия, отлична идея има в нея. И тя има добри черти. Вие не сте изучавали ботаниката в нейния вътрешен смисъл, не само това как растат и каква форма и строеж имат, но и техния произход да знаете, защо са дошли на земята. Тогава ще видите, че всяко едно растение или дърво, не е само така дърво, както го виждате, но че те крият нещо дълбоко в себе си. Ако отидете там горе, дето е мястото на ябълките или на други плодове и растения, отдето те са дошли, ще видите, че там те са много умни, те са цели философи. Понякога те са по-умни и от най-умните философи на земята. Последните даже не могат да се сравнят с тях. Като погледнете една ябълка, виждате какъв цвят, какъв аромат имат те. Ако искаш да придобиеш маниери, да имаш добра обхода, яж ябълки. Те предават нещо в характера на човека. Който иска да бъде всякога добре, спретнато облечен, с чисти дрехи, нека да яде ябълки. Ако искаш да развиеш ума си, да придобиеш по-голяма интелигентност, яж круши. Ако искаш да добиеш вяра, яж сливи. Ако искаш да се усили надеждата ти, яж череши. Черешата крие в себе си запас от онази енергия, която подхранва надеждата в човека. Значи, черешата подхранва нашето сърце. Оттук вадим заключението, че плодните дървета са дошли на земята в помощ на човешкото развитие. Следователно, добре е всеки дом, всяка градина да има по няколко плодни дървета и то разнообразни: череши, ябълки, круши, сливи, праскови. Ако не много, то поне две, три, но да бъдат разнообразни. Същевременно, добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действуват отлично. Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил или една роза или друго някакво цвете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действува. Когато човек се обезсърчи или уплаши от нещо, в него веднага изчезва червеният цвят. Той постепенно започва да пожълтява.

Казвам: Природата е един велик институт, един великолепен свят, в който всяко нещо е на мястото си. Често вие искате да отидете на небето. Къде е небето? – Тук е небето. Това, което човек вижда, мравите не го виждат. Това, което човек вижда и мисли, рибите нито го виждат, нито са го мислили някога. За рибите това е непостижимо. В това отношение пред рибите хората са Божества. Това, което човек мисли, на ума на воловете никога не би дошло. Те вървят и си казват: „Тежък е животът.“ Така и ние казваме: „Какво представят ангелите? Къде живеят те?“ – Ангелите са при нас. Близо или далеч, това зависи от бързината, с която човек се движи. Значи, близостта е закон на движение. Ако се движиш бързо, ти си близо. Ако се движиш бавно, полека, ти си далеч. На физическия свят разстоянията се определят от бързината на движението. И в умствения свят е същото. Когато ти се движиш с ума си бързо, разстоянието става по-голямо, отдалечаваш се. Щом умът ти се схваща, ти си близо до предметите. Когато се намира пред напреднали същества, човек пред тях не трябва да бъде бърз. Пред тях той трябва да намали, да спре малко движението си. Когато отидеш при прости хора и искаш да бъдеш добър, слез на техния уровен, приказвай на техния език. Бъди на еднакво равнище с тях, не се показвай като някоя висока чукара. Като се поставиш на техния уровен, ще ги зарадваш. Сега и Витоша е полезна за нас, защото е достъпна, защото е близо. Ако беше далеч, тя щеше да бъде недостъпна за нас и нямаше да се ползуваме от нейните енергии. Та казвам: Когато отиваме между хората, ние трябва да бъдем достъпни за тях. Аз имам предвид да бъдем достъпни за умните хора, а не за глупавите. Защо? – Защото умният, когато го срещнеш, той всякога носи едно велико благо за тебе. Ако искаш да придобиеш някакво благо, търси добрите, умните хора, търси художниците, музикантите, учените. Ако имаш да придобиеш някакви опитности, търси простите хора. От тях можеш да придобиеш само опитности. Простите хора сами ще се наложат. И без да ги търсите, те ще ви намерят. Обаче, талантливите, гениалните, великите, умните и добрите хора, вие сами трябва да ги търсите, те няма да ви търсят. Обикновените и простите хора сами ще ви намерят. Няма защо вие да ги търсите. Не се безпокойте дали ще намерите прости и обикновени хора. Те винаги ще бъдат пред вас. Простите хора ще ги срещате толкова много, че понякога ще се отегчите от тях, няма да искате да ги срещате. Великите хора, обаче, рядко се срещат. Вие искате да станете красиви, какво трябва да правите? Търсете красиви моми и вървете постоянно подир тях. Ако аз съм една мома и желая да стана красива, аз ще търся красивите моми в света и ще вървя подир тях, ще гледам как живеят, как се обличат, постоянно ще ги фотографирам. – „Ама с това ли ще се занимавам?“ – Едно зная аз, с каквото се занимава човек, това става. И наистина, вижте един свинар, който 20 години е пасъл свине, в края на живота си и той започва да става като тях. Ако някой се занимавал 20 години с пасене на говеда, в края на краищата и той започва да прилича на тях. Следователно, това, с което човек постоянно се занимава, най-после започва да прилича на него. Забележете, ако мъж и жена са живели дълго време заедно и са станали баба и дядо, в края на живота си те започват да си мязат и стават лика прилика, като два стръка иглика.

Сега аз ви говоря неща, които са верни, не ги измислям. С това аз искам да ви кажа, че вие трябва да използувате нещата в живота, защото, ако не ги използувате, вие пакостите сами на себе си. Вие страдате от неизползувани работи. Ще кажете за някой човек, че не струва да дружите с него. Не е така. Ако един човек за вас няма никакво съдържание, за друг някой има съдържание. Ти можеш да не обърнеш внимание на една ябълка, но Господ отдавна е обърнал внимание на нея. Той отдавна е турил печата си върху нея. Ти погледнеш към едно животно и казваш: „Животно е това.“ Да, но Господ отдавна е турил печата си върху това животно. Той го гледа как върши работата си днес и казва: „Много добре правиш.“ Аз съм гледал внимателно очите, погледа на вола и казвам: Бих желал да имам това, което волът има в своя поглед, в своите очи. Господарят му го бие, а той погледне спокойно, философски, не се навъсва, но си казва в себе си: „Господарю, един ден и ти можеш да се намериш на моето място, тогава ще разбереш как трябва да се отнасяш. Едно време и аз бях като тебе сприхав, но сега уча урока си. Ще се оправя един ден.“ Сега вие веднага ще кажете: „Човек ли е бил някога?“ Питам: Когато един човек не се отнася както трябва, човек ли е той? – „Ама говедо ли съм?“ Ако ти не се отнасяш като човек с любов в пълната смисъл на думата, можеш ли да се наречеш човек? Ако ти не (се) обхождаш с любов като човек, ако не се обхождаш със знание и мъдрост, като човек, и ако не се обхождаш с истина и свобода, като човек, каква е твоята човещина? Човещината се заключава в любовта, която трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в знанието и мъдростта, които трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в истината и свободата, които трябва да проявиш към всички. Не е въпрос към всички еднакво да се проявявате, но трябва да знаете как да се обхождате с всяко живо същество.

Та казвам: „Малките заповеди“. Ще започнете от малките заповеди. „И той, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той велик ще се нарече в Царството небесно.“ – 19 ст. (Евангелие на Матея, гл. 5). Ако ти не можеш да изпълниш най-малките заповеди, и големите не можеш да изпълниш. Някой казва: „Кой ще започва с малките заповеди?“ – Започни с малките заповеди, но свърши с големите. Не започвай с големите заповеди, а да свършиш с малките. Започнеш ли така, ти вървиш в обратния процес. Така гледате и на времето. Някога виждате, че небето се заоблачава и казвате, че денят е лош. Не казвайте, че денят е лош. Като завее вятърът, не казвай, вятърът е лош. Не туряйте в ума си мисълта, че времето е лошо или че вятърът е лош. Казвайте, че всичко е за добро. Ако е студено, кажете, че студът е за добро. Знаете ли какво благо е студът? Когато искат да запазят някои храни или други някакви вещества в прясно състояние, да не се разлагат от топлината, поставят ги в специални хладилници. Следователно, в някои случаи студът е такова благо, каквото е топлината. Но ако постоянно е само студ, тогава се намираме пред едно голямо еднообразие. И топлината, ако е постоянно, и тя е еднообразие. Студът е точно противоположен на топлината, топлината е топла отвън, а студена отвътре, а студът е топъл отвътре, а студен отвън.

Сега това не искам да ви го доказвам, няма защо да се доказва, то е въпрос на опит. Един ден това учените ще го докажат, защото имат възможност да го опитат. Аз харесвам учените в едно отношение: Като започнат да обясняват нещо, те го обясняват така, че става много ясно. Ще кажете, че това е проста работа. Не е проста работа. Как учи майката детето си? В първо време тя не му говори като професора, но му говори на негов език. Постепенно тя отива към по-сложното, започва да го коригира, докато един ден и то започва да говори като нея. Ако умът на човека още не е слязъл на този уровен, на който майката се намира, тя може ли наведнъж да го повдигне? Та всички ония хора, които не могат правилно да се обхождат, в морално отношение те са още деца. Слезте на уровена на децата и каквото те направят, одобрете го. Някое дете счупило една стомна, кажете: „Ще купим по-хубава стомна.“ Скъсало си дрехите или обущата, кажете: „Ще купим по-хубави, здрави дрехи и обуща.“ Ако аз съм баща на едно палаво дете, ето какво бих направил: Ще кърпя обувките му, ще ги направя само кръпки. Лятно време ще оставя скъсаните места незакърпени, да има дупки за проветряване, а зимно време ще оставя обущата му само с кръпки. Сегашните хора, ако имат две кръпки на обущата си, казват: „Срамота е да се ходи така пред хората.“ Едно време, ако някой ходеше бос, считаха, че този човек не е умен. Днес, когато и дипломатите започнаха да ходят боси, казват, че светът се е изменил. Умно постъпват тия хора. Ако едно време някой се осмеляваше да ходи гологлав, всички му се смееха и го наричаха извеян. Днес и дипломатите ходят гологлави. Те имат пари, но ходят гологлави, искат да израстнат космите на главата им.

Сега ще ви дам едно ново изяснение за страданията. Когато някои питат защо идат страданията в света, казвам: Страданията идат, за да почернеят космите на главата на човека. Дотогава, докато главата на човека побелява, страданията не са на мястото си, хората още не са се научили да страдат. Щом от страдания космите на главата почерняват, това показва, че хората са разбрали смисъла на страданията. Като дойдат страданията, хората стават щедри, казват: „Няма ли някой да дойде, да ни ги вземе?“ Вие се страхувате от страдания и бързате да ги дадете на този, на онзи. Не, като дойдат страданията, задръжте ги в дома си, те са богаташи, но се преструват. Вие не знаете още какво представят страданията. Най-големите богаташи в света, това са страданията. Страданието е е голям богаташ, който се преструва, че няма пет пари в джоба си. Казвате за някой човек, че е лош. Той привидно е лош, но вътре е добър. Среща ви един човек в гората, спира ви и ви обира. Като разбере, че сте беден човек, че имате жена и деца, той казва: „Съжалих се на беднотията ти, на твоите деца. Ето, вземи парите си, а отгоре на това и две хиляди лева. Ти какъв си? Християнин ли си?“ – „Да, християнин съм.“ – „Иди си тогава дома си и се научи по-добре да се молиш. Благодари на Христа, заради Него ти върнах парите.“ Та казвам: Вътрешната страна на живота седи в това, да виждаме във всичко една добра черта. Ти не можеш да развиеш самостоятелно в себе си каква и да е дарба, ако не се свържеш с ония хора, които са я развили преди тебе. Ти не можеши да бъдеш добър човек, ако не се свържеш с добрите хора. Ти не можеш да бъдеш талантлив, ако не се свържеш с талантливите хора; ти не можеш да бъдеш светия, ако не се свържеш със светиите; ти не можеш да бъдеш добра майка и добър баща, ако не се свържеш с добрите майки и с добрите бащи по лицето на земята. Ти не можеш да бъдеш и добър учител, ако не се свържеш с добрите учители. Следователно, ако искаме да прогресираме, ние трябва да държим връзка с разумните хора. Така ние ще се опознаем. Нали на едно място Христос казва, че някой си имал нива, която продал и намерил един драгоценен бисер. Някой иска да учи цигулка. Той продава нивата си и следва. Баща му и майка му се сърдят, но той учи. Българите казват: „Цигулар къща не гледа.“ Как да не гледа къща? Някой цигулар дава концерт и на една вечер получава 50–60 хиляди лева. Малко ли е това? Ако си чиновник, колко ще ти платят на една вечер или на една година? Значи, тази поговорка се отнася за учащия, за този, който не е ходил в странство да се учи. Той не може да гледа къща. Но онзи, който е ходил в странство да учи, на него сърцето тупти. Той не тича подир парите да ги търси, но те идат подир него.

Разправят за Паганини, че бил голям скъперник. Не, Паганини не бил скъперник, но бил икономист. Един ден, като вървял из улиците, срещнал на едно кюше един старец, който държи в ръката си една цигулка и скрибуца. Пред него седи една копанка празна. Като видял това нещо, Паганини се навел, взел цигулката на стареца и започнал да свири. В това време се събрали много хора около Паганини и копанката моментално се напълнила догоре с пари. Като видял това, старецът се обърнал към Паганини и казал: „Синко, защо не дойде по-рано?“ Хубаво е, кога някой цигулар да се спре пред твоята копанка и да засвири. Хубаво е понякога да срещнете човек с добра обхода. Запример, аз съм срещал говорители с добра обхода, с хубаво съчетание в движенията им, в ръкомаханията им. Много хора имат хубави маниери, хубава обхода, че ти е приятно. Години минават след това и ти не можеш да забравиш тяхната обхода. Тяхната обхода е толкова хубава, че паметна остава в ума ти. Добре е да срещаме такива хора навсякъде.

Сега аз ви проповядвам за самовъзпитанието. Вие искате да достигнете до Божественото състояние, да мислите само за Господа. Тогава и вие ще замязате на онези гръцки философи, които проповядвали, че човек трябва да гледа само нагоре към небето. В стара Гърция имало два вида философи: едните философи проповядвали, че само на земята трябва да се гледа, другите проповядвали, че само нагоре трябва да се гледа. Онези, които проповядвали, че трябва само нагоре да се гледа, имали това нещастие, че падали често в дупки. Като гледали само нагоре, те не виждали дупките пред себе си, че често хълтали в тях. Другите пък, които проповядвали, че само надолу трябва да се гледа, имали нещастието да се удрят в греди. Като не поглеждали нагоре, те се удряли в греди, които били над тях. И едните, и другите философи трябва да се коригират. Когато няма дупки пред тебе, нагоре гледай, но когато има дупки, т.е. някоя опасност, надолу гледай. – „Кога да гледаме нагоре?“ – Щом всичко върви добре, нагоре гледайте. Щом работите на земята не ви вървят добре, надолу, към земята гледайте. Научи се езикът ти да бъде сладък. Като срещнете някой човек, който се нуждае от вас, обърнете се към него с мек, нежен език и го запитайте: „Любезни господине, в какво мога да ви услужа? Аз съм на ваше разположение.“ Една добра постъпка и една добра мисъл към човека отправена, са в състояние да подобрят неговия живот. Щом е така, не отказвайте на човека никаква услуга. Дойде в ума ти една добра мисъл, отдели за нея 1–2 минути. Това е до външния живот на човека. Добрата мисъл не е, както мислите, една проста черупка. Тя има известно съдържание в себе си. Мислите са живо нещо. Много същества се обличат в нашите мисли. Като дойде някое такова същество, покани го, разговори се с него и го изпрати. То ще ти остави нещо от това, което носи в себе си. Възприеми мисълта, която то носи в себе си и не казвай, че тя нищо не струва. Всяка мисъл, която дойде при тебе, трябва да ѝ дадеш място. Всяко чувство, всяко желание, което дойде в тебе, то е Божествено, дай му почтеното място в себе си. Както и да постъпите, не се срамувайте, щом тя е Божествена. Аз бих предпочел да се срамувам, ако нищо не правя. А така, като прави нещо, човек трябва да се радва, че все пак нещо върши.

Пред къщата на един богат арменец умряло едно куче. Арменецът видял това. Покрай къщата му в това време минавал един турчин. Арменецът се обърнал към турчина: „Слушай, давам ти една меджидия, ако изхвърлиш това умряло куче.“ – „Аз пък ти давам две, ако ти го изхвърлиш.“ Арменецът веднага слязъл, изхвърлил кучето. Казвам: Когато ви накарат да направите нещо, не се отказвайте. Арменецът разбрал, че все трябва да се намери някой, който да изхвърли това умряло куче. И като видял, че ще му платят за това, той се заема да го изхвърли. Какво приложение може да има този пример в живота? Някой казал някоя обидна дума за тебе и тя дошла до ухото ти. Обидната дума е умрялото куче. Ти казваш: „Има ли някой, който може да изхвърли тази лоша дума навънка?“ Мъчно се изхвърлят лошите думи, които си чул. Има начини, по които могат да се изхвърлят лошите мисли и чувства навън. Но тези начини не са такива, каквито ти знаеш. Никога не можеш да изхвърлиш една лоша мисъл или едно лошо чувство от себе си по начина, който ти познаваш. Да ги изхвърлиш от себе си, това подразбира да ги заместиш с други добри мисли и чувства. Ще повикаш една добра мисъл и ще оставиш да се разговаря с лошата. Представете си, че някой е сиромах и се намери пред една каса, пълна с пари. В това време иде изкушението в него. То му говори отвътре: „Бръкни в касата и си вземи колкото пари искаш.“ Това е една лоша мисъл, която веднага трябва да се замести с друга добра. Какво трябва на направи този човек? Той веднага трябва да си представи, че е много богат и че има пари, къщи, всичко има на разположение. Като мисли, че е богат, този човек ще се освободи от изкушението. Той ще постави тези две противоположни мисли в себе си да се борят. Тури доброто в себе си. Доброто е граница на злото. Човек трябва да има качеството на Христа. В какво седи величието на Христа? В неговото голямо търпение. Той имаше силата да извика 12 легиона ангели да му помогнат. Тия ангели бяха в състояние в 24 часа да изчистят цялото човечество. Колко правят 12 легиона ангели по шест хиляди във всеки легион? Обаче, Христос предпочете да приеме другото положение, да покаже на хората, какво нещо е търпението. Цяла нощ да се подиграват и ругаят римските войници с Него, а Той да седи тих и спокоен, да издържа. Знаете ли каква мисъл имаше Христос? Не само това, но тия войници го удряха един след друг. Но в края на краищата всички тия войници, които се подиграваха с Христа, се отвратиха най-после от себе си. Те си казваха: „Какво нещо е това? Какъв човек е този?“ И дойдоха до заключението, че това е едно Божество. Не е човешко това нещо, да се издържа на това напрежение. Христос само ги поглежда и мълчи. Това значи търпение. Да не изгубиш присъствие на духа си нито за момент и да казваш на себе си: „За добро е това.“ Христос по този начин опита неправдата в света. Той разбра какво значи неправдата. Същевременно Той намери начин как да се справи с неправдата в света. Питам: Когато дойде едно страдание, трябва ли веднага да се противопоставите на него? Че вие показали ли сте поне най-малкото търпение? Имали ли сте случай с вас да се гаври цял един легион римски войници от по шест хиляди души? Опитвали ли сте вие, какво значи тия войници да ви турят венец на главата, да ви обличат с мантия, да ви се кланят и да казват да си помогнете сами, щом сте син Божи? Какво геройство се иска от човека след всичко това да вижда добрата страна на живота? Та когато казвате, че човек не трябва да прави зло, така не се маха злото. На злото трябва да се противопостави доброто. На омразата трябва да се тури любовта, на безлюбието също трябва да се постави любовта. На лъжата трябва да се противопостави истината. Изобщо, на всяка отрицателна проява в човека трябва да се тури в противовес една добродетел. Онова, което в даден случай ние считаме за зло, то е зло, защото не работи в наша полза, за нашия успех. Една отрицателна мисъл в човека може да произведе склероза, неврастения или пожълтяване на очите, или какво и да е разстройство. Ако човек живее според мислите на своите добродетели, той винаги може да бъде здрав и бодър. Ако ние приемем в себе си идеята, че всички хора сме братя, светът ще се поправи. Но знаете ли колко мъчно можете да направите един човек ваш брат? Ти не можеш да направиш един човек твой брат, докато ти първо не му станеш брат. Ти никога не можеш да станеш майка на едно дете, докато не го отгледаш. В какво седи майката? Майката трябва да даде най-добър пример как трябва да се възпита човека. Погрешката на майката седи в това, че понякога и тя сама е недоволна от това, което носи в себе си. Работата, която майката върши, е добра, но понякога и тя се запитва: „Защо ми трябваше това нещо?“ Тя е на изпитание. Тя трябва да издържи този изпит докрай. Сега аз не се спирам само на физическото поле, не разбирам думата „майка“ само във физически смисъл. Вие сте заченали една мисъл, но не сте я родили, трябва да я родите. Заченали сте едно желание – трябва да го родите. Имате зачената една постъпка, трябва да я родите. Всяка мисъл, която се зачева във вас, трябва да се износи – дете е тя. Желание, което сте родили, ще ви бъде дъщеря, а мисълта – ваш син. Постъпките пък, които ще направите, всякога носят Божието благословение. Това е храната, която ще дойде за вашите дъщери и синове, които са родени от вас. Човек може да постъпи добре само тогава, когато е родил една дъщеря – едно желание и един син – една мисъл. Когато сте родили една мисъл и едно желание, вие ще можете да направите едно добро дело. Това дело ще има всички средства за постижение. Само по този начин ще може всеки един идеал да се постигне. Ако у вас не се роди едно желание и една мисъл и не направите една постъпка, нищо не можете да постигнете. Значи, всяка постъпка трябва да бъде резултат на човешките мисли, чувства и желания. Тази е новата философия. Това е разбирането на мистицизма, това е разбирането на окултната наука, това е възпитанието на невидимия свят. Това се изисква от всички хора. Методите на сегашното възпитание коренно се различават от тия на невидимия свят. Може би да има за това известни съображения – това е друг въпрос.

Казвам: Какво трябва да правите сега при големите мъчнотии, при които се намирате? – Седнете да размишлявате за великите хора. Всяка вечер мислете най-малко около половин час за великите хора във всички области: в музиката, в поезията, в художеството, в науката – във всички области, да видите през какви страдания са минали те. Щом нямате какво да правите, мислете за тях. Те ще ви свържат със себе си и ще ви помогнат. Вижте какво се постига днес с радиото. Някой параход се намира в някакво бедствие. Веднага съобщават по радиото и друг параход му се притичва на помощ. Едно време това не съществуваше. Ето защо и вие чрез вашето радио, чрез вашите мисли, чрез вашите чувства изпратете своя зов за помощ към невидимия свят и помощта веднага ще дойде. Ако помощта понякога не дохожда, причината за това сте вие, не знаете как да прекарате мислите и чувствата си. Вие не знаете как да съобщите къде се намирате. Вие трябва да им съобщите къде, на какво място и в какво положение се намирате. Казвате: „Нали Господ знае всичко?“ Какво Господ знае, това е друг въпрос. Ти трябва да изнесеш положението, в което се намираш. Ти отиваш да учиш. Не казвай, че искаш да научиш всичко изведнъж. Но като научиш някои неща теоретически, ще искаш да се специализираш върху нещо. Ти държиш в ръцете си онова, което искаш да специализираш. Като свършиш с него, тогава предприеми второ, после трето и т.н. Човек не трябва да спре само върху една специалност. Всяко нещо трябва да се постигне последователно, за да се осмисли нашият живот на земята. Нашият живот зависи от нашите мисли, от нашите чувства и от нашите постъпки. С каквито хора се събереш, за каквото мислиш, това ставаш. Като изучавате живота на великите хора, ще видите, че те са имали дълбоки разбирания. По какво се отличава Христос? – Със своята любов към Бога. Всяка вечер Той се уединявал, отивал е да се моли, да се разговаря с невидимия свят. Когато се е намирал в трудно положение, Той се качвал на планината и там се е разговарял с Илия, с Мойсея. Сега някой може да иска да му се докаже това нещо. Ние не доказваме доказани работи. Илия нали е живял на земята, логически е, че нищо в света не се губи. Вие знаете, че материята не се губи, но и енергията не се губи и животът не се губи, и индивидуалността не се губи, и сърцето не се губи, и умът не се губи, и душата не се губи, и духът не се губи. Нищо в света не се губи. „Дали ще се познаваме в онзи свят?“ – Десет пъти повече ще се познавате, отколкото сега се познавате. Но, за да се познавате, вие трябва да се обичате. За да се познавате, вие трябва да сте умни, да обичате истината. Роби не могат да се познават. Само свободни хора могат да се познават. И за да познаеш слугата си, ти трябва да го направиш свободен. Слугата ти е роб външно, а ти си роб вътрешно, и като такъв, той има лошо мнение за тебе. Когато го освободиш отвън, той ще те освободи отвътре. Тогава вие ще си подадете ръка. Ти ще му кажеш: „Ти имаш същото право, което и аз имам. Бог има същата любов към тебе, каквато и към мене. И ти трябва да бъдеш добър и богат.“ Тогава и слугата ти ще каже: „Господарю, и аз имах лошо мнение за тебе, но сега аз те обичам.“ Това е законът, който действува.

Казвам: Обичайте се, за да ви обичат. Учете, за да ви учат. Обичайте истината, за да ви кажат. Който не обича истината, не му се казва. И никой, който не учи, не го учат. Никой, който не люби, не го любят.

Желая ви сега: Обичайте, учете и истината говорете!

Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

9-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 28 ноември, 1937 г., 10 ч преди обяд.
София – Изгрев.

1920

2021-06-04T11:10:21Z

Донка: /* януари */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

= 1920 година =

== януари ==

'''08.01.1920'''
*'''[[Излязоха и завтекоха се]]''' - НБ

'''16.01.1920'''
*'''[[Надеждата НЧ]]''' - Други

'''18.01.1920'''
*[[Добрият пастир]] - НБ

'''18.01.1920'''
*[[Съмнение и вяра]] - ИБ

'''22.01.1920'''
*[[Кротостта и смирението]] - ИБ

'''22.01.1920'''
*[[Електричеството и магнетизмът]] - ИБ

== февруари ==

'''01.02.1920'''
*[[Земният и небесният]] - НБ

'''05.02.1920'''
*[[Мъчението]] - НБ

'''12.02.1920'''
*[[Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството]] - БС

'''19.02.1920'''
*[[Силите в Природата]] - БС

'''22.02.1920'''
*[[Аз съм жив]] - НБ

'''26.02.1920'''
*[[Великата майка]] - БС

'''29.02.1920'''
*[[Що казва Духът]] - НБ

== март ==

'''04.03.1920'''
*[[Труд и мъчение]] - ИБ

'''05.03.1920'''
*[[Вяра]] - БС

'''07.03.1920'''
*[[Ще управлява всички народи]] - НБ

'''9.03.1920 г./22.03.1920 г.'''
*[[Девети март (22 март)]] - ИБ

'''22.03.1920'''
*[[Ден на равноденствие]] - ИБ

'''28.03.1920'''
*[[Законът и пророците]] - НБ

== април ==

'''04.04.1920'''
*[[Зачудиха се]] - НБ

'''11.04.1920'''
*[[Отиде след Него]] - НБ

'''18.04.1920'''
*[[Молих се]] - НБ

'''25.04.1920 г.'''
*[[Приятел и раб]] - ИБ

== май ==

'''02.05.1920'''
*[[По предание]] - НБ

'''09.05.1920'''
*[[Запалят свещ]] - НБ

'''10.05.1920'''
*[[Работете с Любов]] - БС

== юни ==

'''13.06.1920'''
*[[Десен и ляв път]] - ИБ

'''15.06.1920'''
*Каляване на волята - [[Разговор]] - ИБ

'''23.06.1920 г.'''
*[[Три процеса]] - ИБ

'''25.06.1920 г.'''
*[[На вечеря с Учителя]] - ИБ

'''26.06.1920 г.'''
*[[Живи извори]] - ИБ

'''27.06.1920 г.'''
*[[От мен да замине]] - ИБ

'''27 юни 1920 г.'''
*[[Закон за изменение]] - ИБ

'''27.06.1920 г.'''
*[[Щастието е в человека]] - ИБ

'''28.06.1920 г.'''
*[[Законът на плътта е закон на ограничението]] - ИБ

== юли ==

'''11.07.1920 г.'''
*[[Божественият пламък. Разговори с Учителя]] - ИБ

'''12.07.1920 г.'''
*[[Симоне Йонин, любиш ли ме?]] - ИБ

'''13.07.1920 г.'''
*[[Ръката]] - ИБ

== август ==

'''08.08.1920'''
*Двата принципа/[[Съчетание на отношенията]] - БС

'''19.08.1920'''
*[[Беседа за учителите и майките като възпитатели]] - СБ

'''19.08.1920'''
*[[Новото човечество]] - СБ
*[[Новото човечество НЧ]]

'''19.08.1920'''
*[[Път, Истина и живот]] - СБ

'''20.08.1920'''
*[[Мерило за правилно разбиране]] - СБ

'''20.08.1920'''
*[[Необходими условия за ученика]] - СБ

'''21.08.1920'''
*[[Идване и възприемане на Духа]] - СБ

'''22.08.1920'''
*[[Работа за през годината]] - СБ

'''23.08.1920'''
*[[Работа върху чистотата и самообладанието]] - СБ

'''23.08.1920'''
*[[Работа на учениците]] - СБ

'''23.08.1920'''
*[[Голям е само Бог]] - СБ

'''23.08.1920 г.'''
*[[Гимнастически упражнения]] - СБ

'''24.08.1920'''
*[[Големец и слуга]] - СБ

'''30.08.1920'''
*[[Първоначален език]] - СБ

== септември ==

'''12.09.1920'''
*[[Аз ви избрах]] - ИБ

'''12.09.1920'''
*[[Сърцето си никому в заем не давайте]] - ИБ

'''12.09.1920'''
*[[Добрата молитва]] - ИБ

'''14.09.1920'''
*[[Когато дойде Духът]] - ИБ

'''15.09.1920'''
*[[Три картини - "Аз ви избрах"]] - ИБ

'''17.09.1920'''
*[[Аз дойдох, за да имат живот]] - ИБ

'''19.09.1920'''
*[[Добри ученици]] - ИБ

'''26.09.1920'''
*[[С любов и вяра]] - ИБ

== октомври ==

'''03.10.1920'''
*[[400 000 форми]] ИБ

'''10.10.1920'''
*[[Без съмнение и без отсрочка]] - ИБ

'''10.10.1920'''
*[[Когато посрещате]] - ИБ

'''12.10.1920'''
*[[Само хляб]] - ИБ

'''14.10.1920'''
*[[Нито се променя, нито се изменя]] - ИБ

'''17.10.1920'''
*[[Което се променя, без да се изменя]] - ИБ

'''24.10.1920'''
*[[Закон за правда]] - ИБ

'''24.10.1920'''
*[[Който има мир]] - ИБ

'''30.10.1920'''
*[[Две лепти - Аз ви избрах]] - ИБ

== ноември ==

'''07.11.1920'''
*[[Точка, линия, плоскост, куб]] - ИБ

'''08.11.1920'''
*[[Една греда]] - ИБ

== декември ==

'''27.12.1920'''
*[[Где е правият път?]] - ИБ

'''28.12.1920'''
*[[Три закона]] - ИБ

'''29.12.1920'''
*[[Няма любов като Божията Любов]] - ИБ

'''30.12.1920'''
*[[С думата „може“]] - ИБ

'''31.12.1920'''
*[[Всичкият дълг]] - ИБ

*[[Писма до други ученици]] - ИБ

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

2020-12-06T09:14:34Z

Донка: /* И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1937 г.]], [[1937]] г.

[[Най-голям в Царството небесно (1936–1937)]]

== И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! ==

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета 14-а глава от Евангелието на Лука, от 12-и стих нататък.

„Духът Божи“

Ще взема част от 21-ви стих на прочетената глава. „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!“

Животът в едно отношение е изкуство. Понякога хората искат да кажат, че живеят. Те говорят за онова вътрешно съдържание – за щастието. Те търсят щастието. Има едно противоречие в техния живот, вследствие на което те казват: „Ние не живеем добре.“ Когато човек казва за себе си, че не живее добре, това значи, че той не е щастлив. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични, няма никакви нужди. Всичко, каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче животът на Земята не е такъв. Даже и онези, които имат най-много, и царете, все пак им липсва нещо. Може би външни работи да не им липсват, но вътрешни, органически – все им липсва нещо. И царят има свои разстройства, и той боледува като обикновените хора.

Сега казвате: „Какво е говорил Христос? Каква е била Неговата мисия? Какво е донесъл на света?“ Когато хората съгрешиха, това бяха децата – те съгрешиха. Умът не беше още дошъл в света, нямаше го още. Този ум, който сега хората имат, Адам го нямаше на времето си. Тогава Адам нямаше този ум, това съзнание, за да може да различи кое е приятно и кое – не, кое е право и кое – не. И сега хората, като говорят, като философствуват, понякога тяхната философия мяза на декламиране – като когато декламират чужди стихотворения. Те вземат едно чуждо стихотворение и го декламират хубаво. Обаче философията, истинският живот, няма нищо общо с декламацията. Това не е още живот. За пример, някой казва: „Аз искам да живея добре.“ Това е декламиране. „Аз искам да имам хубава жена.“ Това е декламиране. „Аз искам да бъда учен човек.“ Това е декламиране. „Аз искам да бъда силен.“ Това е декламиране. Това е искане само, но то не представя още живота.

Сега, за пример вземете семейния живот. Не считайте, че засягам семейството ви, но казвам: Сега семейството не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моят критерий. Под думата „семейство“ аз разбирам мястото, дето любовта царува, дето мъдростта учи хората, а истината ги осветява. И тогава, според мене, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първия син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно, представят истината. Истината представя единственият Син на Бога, роден преди самата вечност.

Това разбирам аз под „семейство“. А така, семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остават от него само кости, надгробни плочи, не разбирам какво семейство е това. Кокошките не могат да имат семейство, овцете също не могат да имат семейство. И човек днес няма семейство. Казвате: „Тази дъщеря е моя.“ Каква твоя дъщеря е тя? Утре тази дъщеря ще ти я вземат. Значи тя не е била твоя дъщеря. Кой ще я вземе? – Някой вълк. Ще дойде някой вълк във форма на красив момък и ще вземе дъщерята на овцата. Овцата ще пита: „Какво стана с моята дъщеря?“ – Този момък я произвел в един висок чин, поставил я в един хубав апартамент и ѝ дал добри условия да готви – той да принася отвън, а тя да готви. Неговата възлюбена овца живее вътре, а той отвън принася.
Това е само един възглед. Но ние трябва да имаме една наука, с която да постигнем своите желания. Обаче ние трябва и можем да постигнем желанията си само по онзи път, който съществува в природата. Защо? Понеже природата от памти века е правила ред опити и е дошла до положителни резултати. Всичко онова, което ние желаем и което се стремим да постигнем, природата е изработила за това своите подходящи форми. Следователно ние трябва да вземем тези модели на природата, както сега се взимат модели за мода на дрехи от Париж; от Германия пък взимаме модели в техническо отношение, от Англия взимаме модели в друго отношение и т.н. Ако ние изнесем нашия живот извън природата, ще се намерим в голямо противоречие.

Човек е дошъл на Земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи и да работи. Така му казва природата: „Да учиш и да работиш!“ Така се казва на човека в сегашния век. Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: „Ще учиш и ще се мъчиш!“ След това му е казало: „Ще учиш и ще се трудиш!“ Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: „Ще учиш и ще работиш!“ По-хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най-хубавото, което може да ви се даде.

Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюция на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането, т.е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, в която духът може да слезе, а мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова, хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по-нататък, той не знае, но трудът е крайният предел, додето човек може да стигне. По-долу от труда човек не може да стигне. Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да слугуваш. Да служиш на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно трудът е зенитът на слизането – в по-долна точка от труда не може да се слезе. Служенето пък е най-високата точка, до която човек може да се качи горе.

И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Той изучава сега мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. Като говоря за мъчението, някои хора знаят защо се мъчат, а други не знаят. Човек може да се мъчи да извади отнякъде богатство, или да обере някого, или за други някои работи – за много работи може човек да се мъчи. И, след като се измъчи колкото трябва, най-после човек казва: „Разбрах какво нещо е мъчението.“ Преди да роди, и майката се мъчи. Докога ще се мъчи? Докато роди. Щом роди, започва трудът. Наистина, докато майката роди детето, тя се мъчи. Щом го роди, тя започва да се труди за него. Аз обяснявам този процес така, както съществува в природата. Другояче ние не можем още да говорим за служене. Докато носиш детето в утробата си, ти ще се мъчиш. Докато носиш една идея или едно желание в утробата си, ти ще се мъчиш. Защо? Ти не знаеш дали ще го родиш и къде ще го родиш. Аз взимам термина „раждане“ в смисъл на „труд“. Кой ще служи после? Само синът може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение. Следователно, щом един син се труди, той е взел известно положение. Сега и синовете се трудят, но щом един син се труди, аз зная вече, че той се е оженил. Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето.

По този начин обяснени, нещата стават естествени. Така се вижда съвпадението, което съществува между явленията в природата и тия в живота. Казвате: „Защо трябва човек да се мъчи?“ Защото е забременял. „Не искам да се мъча.“ – Искаш-не искаш, ще бъдеш бременен и ще се мъчиш. И земята не иска да се мъчи, но като дойде орачът, вземе оралото, нахвърля семето, и, ще-не ще, ще се мъчи и тя. Тя не иска семето в себе си, но после му казва: „Хайде, развивай се по-скоро.“ След време семето израства нагоре, ожънат го и земята се освобождава.

Казвам: Не се стремете да се освободите така лесно. Вие искате да избегнете мъчението. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито служенето може да се избегне. Това са неща необходими. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по 9 гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади. Ще се мъчиш, а след мъчението ще се трудиш. Идея трябва да има човек. И най-после ще се научиш да служиш. Само така нещата ще се осмислят. Идея трябва да има в тях. Значи мъчението е майката, трудът – бащата, а служенето – синът.

Сега аз ви привеждам една нова терминология, как аз разбирам нещата. За мене нещата са живи. Мъчението е почтената майка, която носи нещо. Трудът е бащата, а синът, това е служенето. Синът казва: „Аз искам да бъда онзи достоен син заради онази майка, която се е мъчила за мене, за онзи баща, който се е трудил за мене.“ Тъй щото, щом се мъчите, майка сте, щом се трудите, баща сте и щом служите, син сте. „Ама аз не искам да се мъча.“ Не ставай майка тогава. „Ама аз не искам да се трудя.“ Не ставай тогава баща. „Ама аз не искам да слугувам.“ Не ставай тогава син.

Питам тогава: Ако не си майка, ако не си баща, или ако не си син, какъв ще бъдеш тогава? Едно магаре ще бъдеш. Англичаните казват: ас (ass) – магаре. Те го пишат с буквата „а“ и с две „s“ накрая. Значи според англичаните магарето е живяло в две вечности, които не е разбрало. Буквата „s“ на латински език означава „вечност“. Англичаните са си послужили с тези букви много на място. Буквата „а“ пък са я взели от египетските йероглифи. Тази буква означава „бременност“. Значи „аз“-ът означава бременност, човек, който носи дете в утробата си. Всички хора си служат с думата „аз“, само животните не си служат с тази дума. Те нямат това съзнание в себе си за своята личност.

Христос казва: „Излез скоро по улиците и пътищата на града!“ Какво означава пътят във физическия живот? Това означава метода на любовта, с който трябва да се работи. Да ходиш в пътя означава да ходиш в пътя на любовта и на мъдростта. Затова и Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ В този път се проявява истината и животът. В думата „път“ е скрита любовта. Любовта е скрита зад пътя. Оттам трябва да започнем сега. И оттам, всички осакатени, хроми, клосни и слепи хора, това са всички хора с неразбрани идеи. Повикайте всички тия хора на онази любовна вечеря, дето всичко се осмисля. С какво ги е угощавал господарят? Господарят ги е угощавал с плодовете на мъчението, с плодовете на труда и с плодовете на служението. Вие яли ли сте от плода на мъчението? Ако сте яли, блажени сте. Яли ли сте от плода на труда? Ако сте яли, блажени сте. Яли ли сте от плода на служенето? Ако сте яли, блажени сте. Според някои български песни се казва: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа.“ Колко дни има от Игнажден до Коледа?

Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад. Ние не сме виновни за това отклоняване, някой е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижа за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни ние, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, работите не вървят днес добре. Тази е причината, задето не сме пристигнали на Земята навреме, не сме започнали навреме учението си, не сме проявили навреме любовта си, не сме възпитани както трябва и т.н., вследствие на което нещата не са добре организирани.

Времето е първият господар, но времето трябва да работи в съзнанието. Следователно всяка минута, всяка секунда, всяко нещо трябва да се постави на своето място, и което мислиш, и което чувствуваш. Англичаните казват: „Времето е пари.“ Какво означава това? Времето е господар, който учи хората. Когато този господар те учи, само тогава ти ще мериш времето. И като го мериш, само тогава, като кръчмаря, ще пълниш касата си. Ако даваш без мярка, скоро ще фалираш, но ако даваш с мярка, по 10, 20, 50, 100 и повече грама, всичко онова, което даваш, ще го записваш и ще знаеш какво имаш да взимаш.

Но знайте, че вие сте само чираци на кръчмаря, не сте още кръчмари. Кръчмарят на света е дяволът, а вие сте неговите чираци. Следователно вие функционирате с един капитал, който е в ръцете още на дявола, той е чужд капитал, не е ваш.

Тук аз взимам думата „дявол“ в много добър смисъл. Той е търговец, богат човек, милиардер, дошъл на Земята да търгува. Той дава на хората пари назаем, да ядат и да пият, но всичко дава със закон. Той работи със закон. Не е прост човек. Той взима всичко в предплата.

Та, сега и вие мерите, но се самоизлъгвате, мислите, че това, което имате, е ваше. Не е ваше, всичко е на дявола. Не мислете, че като дойде дяволът при вас, ще можете да го излъжете.

Аз разглеждам дявола в съвсем друг смисъл. Той е същество, което работи според законите на природата. Той спазва точно законите на природата. Той е толкова умен, че каквото и да прави, не могат да го хванат в никаква погрешка. Единствената погрешка, в която са го хванали досега, е тази с осъждането на Христа. И затова, когато Христос слезе в ада, дяволът предвиждаше, че тук ще го уловят, и каза: „Защо ми доведохте този тука?“ С разпъването на Христа евреите направиха една погрешка, която и до днес още се разчепква, гледа се колко неправди са направили в това отношение. В този смисъл Христос създаде една беля на хората. Като дойде в света, дяволът пита хората: „Вие на кого сте последователи? На Христа ли сте последователи? Значи сте християни? Значи, вие сте последователи на Онзи, Който ми донесе такава голяма беля на главата.“ И продължава по-нататък: „Пазете се от този, който ще създаде и създава големи бели.“

Това всеки може да го провери. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания? Отпусни се малко, поживей по-нашироко, да разбереш и да научиш още работи. Пък като дойдеш до хората, не мери точно, не преливай, можеш и малко ексик да продаваш. Поне един драм можеш да намалиш. Като си учен човек, можеш да оставиш този драм в касичката си.“ Дяволът ги учи как да пишат своите любовни писма. Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат да викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като тебе, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.“

Сега, като ви говоря така за дявола, внимавайте да не отидете да му разправите какво говоря за него. Аз говоря в интимен кръг. И това, което говоря, не трябва да излиза от салона. Дяволът не трябва да чува какво лошо се говори за него. Едно само може да му се каже, а именно, че съм казал за него, че дава малко ексик. Само това позволявам да се каже за него, но не и другите работи.

Един ден аз играх роля на апаш. Това беше преди години, когато пътувах в един американски параход. По едно време виждам, един голям майстор апаш се приближава към едно младо момиче, на около 20–21 година, иска да я обере. Той забелязал, че тя има нещо в джобовете си и през всичкото време я следеше. Тя беше в голяма компания, около 100–150 души се разговаряха и апашът я дебнеше. Като разбрах намеренията му, аз започнах също така да го следя. Щом се приближи до нея, аз го погледна и му махна с пръст. Той ме погледне и започне да мисли: „Навярно и този е някакъв апаш, който също мисли да я обере.“ Пак се приближи към момичето, аз пак му махна с пръст. [Той] се отдалечи. Като направи и трети опит и видя, че аз непрекъснато го следя, най-после той се убеди, че и аз съм апаш, но по-голям майстор от него и отстъпи. [Така] аз минах в неговите очи като голям апаш учител. Всъщност аз се явих като ангел-хранител на това младо момиче и го запазих от преследванията на апаша.

Сега приведете този случай и към себе си. Всеки човек представя един параход, в който се явяват такива апаши, с цел да го оберат. Какво трябва да направите? Като видите един от тези апаши, достатъчно е да му махнете с пръста си, за да го отстраните и да го заставите да мисли. В първо време той ще си каже: „Този е по-голям майстор и от мене.“

Закон е: злото в света трябва да се изучава. Злото е едно течение без закон. Значи всеки, който иска да върши престъпления, той живее без закон. По-хубаво е да живее човек без закон, защото и праведните хора казват, че законът е бил преди Христа и до Негово време. Днес всички апаши искат да живеят без закон. Ако е въпрос да се живее без закон, всички хора трябва да живеят без закон. Щом има насилие, трябва да има и закон. Има един закон, който преследва насилието. Ако бях детектив, аз веднага щях да дам разпореждане на моите служители и този апаш в парахода щеше да се намери в затвора. Но той ме взе за по-голям майстор от себе си и се отдалечи. Той си мислеше, че аз му казвам: „Ти остави тази работа на мене, аз ще я свърша по-майсторски.“ Така си тълкува човекът.

Сега вие искате достойнството ви да не се накърни в нищо. В какво седи достойнството на човека? Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си, вие се съюзявате със законите на злото. След това вие нищо не можете да очаквате добро. Отде дойде на ума на Адама, като направи първата погрешка, да се скрие? Той се скри зад един храст и когато Господ го извика, той мълча, излъга. Със скриването си той иска да излъже, да прикрие своята грешка.

Сега ще ви приведа един окултен разказ, който не трябва да изнасяте навън. Нека си остане за вас. Когато черният адепт, черният дявол, влязъл при Адам и Ева в рая, той им казал: „Aко ядете от забранения плод, ще ви се дадат такива дрехи, каквито никога не сте виждали. Когато се облечете с тези дрехи, тогава само ще излезете пред Господа. Докато не се облечете в тях, няма да излизате пред Него.“ Затова, именно, Адам и Ева се скрили зад храстите и когато Господ ги викал, те не се обаждали, чакали да им се донесат тези дрехи, да се облекат с тях и тогава да се явят пред Господа.

Тази приказка за Адам и Ева съответствува на онзи мистичен разказ за един цар, който бил облечен с дрехи, непипани от човешка ръка. Един тъкач се явил пред този цар и му казал, че може да му изтъче такива дрехи, които през цялото време на тъкането да не ги пипне с ръка. Царят се съгласил. Тъкачът искал само да му се даде един стан, на който ще тъче това платно. Царят заповядал да дадат на тъкача стан, целия сребърен, за да започне работата си. Седнал тъкачът в този стан и започнал да тъче плат, непипнат с ръка. Дошъл първият министър да види как се тъче платното. Поглежда, че тъкачът е в стана, и го пита: „Как върви работата?“ – „Отлично.“ – „Да, отлично“ – казал министърът и си отишъл. След него дошъл вторият министър, погледнал какво се тъче и си отишъл. И той казал, че платното е отлично. Дошъл трети, четвърти министър. Така се изредили всички министри, най-после дошъл и царят. И той казал, че платното е отлично. Като приготвил платното, тъкачът го скроил, ушил от него дрехи на царя и ги занесъл да се облече с тях. Царят съблякъл старите си дрехи и облякъл новите, нехванати с човешка ръка. Като се облякъл с тези дрехи, той започнал да се обръща на една и на друга страна, и всички се възхищавали от хубавите дрехи на царя. Така облечен, царят излязъл из града да се разходи. Който го видял с тези дрехи, все си казвал: „Колко хубави дрехи има царят.“ Едно дете, обаче, като видяло царя така облечен, казало: „Царят е гол!“ Какво детето казало? – Истината.

Нас ни е страх да говорим истината, вследствие на което изпадаме в заблуждения. И като направим някаква погрешка, не казваме даже пред себе си, че сме направили една погрешка. Търсим начин как да я прикрием. И за да я прикриете, вие си служите с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата. Годината 1937 е добра. Числото 7 е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно: бащата е взел тоягата – единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжа, той ще приложи тази тояга. Бащата ще си послужи с тупаница. В 1937 година дървото е отпред. И това дърво се отнася главно за лъжата. Каквото престъпление или каквато погрешка и да направи човек, както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бялата или черната, няма да се прости.

Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най-големи последствия. Лъжата е най-малкото престъпление, но и най-опасното. Тя създава всички нещастия на хората.

Ще дойде някой и ще ви каже, че ви обича много. Това е преувеличаване на нещата. Това е една лъжа. Не обичаш толкова много. Ще дойде друг да ти казва, че не те обича никак. Това е друга лъжа. Друг пък ще ти каже, че миришеш на благоухание. На какво благоухание ще мирише? Този човек се намазал с нещо и затова мирише. „Какъв си гигант, като планина си станал.“ Каква ти планина? Едва е два метра висок. Или: „Колко си силен, като Крали Марко.“ Каква ти сила? Този човек едва може да дигне стотина килограма тежест. „Колко си гениален. Всичко можеш да направиш.“ Нищо не може да направи този човек. Както виждате, това са все преувеличения, все лъжи. Каквото и да говорите на човека, както и да го подкупвате, вие не можете да заставите човека да ви обича насила, бил той светия или даже и гениален човек. Днес има хора, които вярват, че могат да се обърнат за съвет към врачки или магьосници, които с магиите си могат да заставят някого да ги обича. Такива магии всеки може да направи. Турете един юлар на един лъв и вие ще го заставите да върви след вас. Но това вече не е любов, не е никаква обич. Това е по задължение. Така и волът върви след вас. Отпред има юлар, а отзад – остен. И след това ще кажете, че този човек ви обича. Не се лъжете.

Единственото нещо, което можете да направите, то е да бъдете носители на любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когато любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самата любов. Аз не говоря още за любовта, но за плода на любовта. Самата любов е нещо свещено. Щом любовта дойде у човека, той трябва да мълчи. За любовта нищо не трябва и не може да се говори. От светлината на твоята любов нека се ползуват хората, но никога не давай самата свещ на хората. – „Че как да не я дам? Човещина е да услужа на хората.“ – Не, в действителния свят свещта никога не се дава. Окото, това е една свещ, която не може да се даде на никого. Светлината от тази свещ може да се дава в услуга на хората, но самата свещ – никога.
Лесно може да се образува светлина и без да има някаква свещ. Вие знаете, например, как може да се образува светлина в електрическите лампи. Там имаме комплицирана светлина. Щом знаете законите, лесно ще привлечете трептенията на светлината и ще образувате желаната светлина. Както можете да получите светлина от мазнините на свещите, които се прекарват през фитила на свещта, така можете да имате светлина и без масти, и без всякакъв фитил.

Този опит можете да направите и със себе си. Ако човек може да дойде до вътрешна абсолютна хармония между своя ум, своето сърце и своята воля, той вечер може да отделя от себе си светлина, с която да си служи като със свещ. Обаче за това се изисква живот без никакви противоречия. Ако се оставите на такава хармонична мисъл, вие ще можете да пътувате вечер, в най-тъмната нощ, като че сте със свещ. Такава светлина ще имате пред себе си.
Вие сте имали ред опитности в това отношение. Ученик решава една задача, но не може да я реши и казва: „Тъмно ми е в съзнанието, тъмно ми е в ума, не мога да реша задачата.“ Като мисли известно време върху нея, изведнъж някаква светлина блесне в ума му, и той веднага решава задачата си. Значи в умствения му свят е блеснала някаква светлина. В живота си човек се мъчи, докато дойде някаква светлина. Щом известна светлина блесне в ума му, и той решава въпросите, които по-рано са били за него тъмни.

Знанието е светлина. Дето има знание, там има и светлина. Всички трябва да бъдете проводници на знанието. Всички трябва да имате това знание, тази светлина. Тогава животът ви ще се уреди лесно. Тогава вие можете да отидете при най-големия скъперник и да отворите сърцето му. Вие го мислите за скъперник по единствената причина, че сърцето му е заложено. Мъчите се, мъчите се, но не можете да отворите сърцето му. Обаче ако отидете с малко масло и намажете ключа му, сърцето му веднага ще се отвори и той ще бъде готов да ви даде колкото искате или от колкото се нуждаете. Защо? Защото сте отворили касата му.

„Излез на улиците и пътищата и покани хромите, клосните, слепите.“ Та, сега всеки от вас трябва да излезе на пътя и да покани хромите, клосните, слепите, и още място ще има. Идете и по къщите, извикайте всички хора, нека дойдат да напълнят дома.

Сега вие искате нещо съвършено. В какво седи съвършената култура? Съвършената култура вече се ползува от онези опити, които са правили в миналото. Много култури са минали, хиляди и милиарди хора са живели на Земята и от техните блага днес се ползувате. Ако река да ви разправям как се е създала Земята, небето, Слънцето, това ще бъде цяла история, цял роман. Има много описания по това, но онези, които са създали Земята и небето, с всички светила по него, те сами знаят каква е била идеята им за създаване на Слънцето, за пример. Те сами знаят каква идея са имали, за да заставят Земята да се върти около себе си и около Слънцето. Слънцето върви по свой начертан път и около друго едно слънце. За да обиколи своя път, около своя център, на Слънцето са нужни около [20] милиона години. На това основание казваме, че 100 милиона години се равняват на 5 слънчеви години. Значи когато човек живее 100 милиона години на Земята, той е едва петгодишно дете на Слънцето. Човек може да бъде на Земята 100 милиона години, а на Слънцето е едва едно петгодишно дете.

Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл, която сега, при противоречията, които хората преживяват, трябва да залегне в умовете им. Съвременното човечество се намира в четвъртия период. То се намира в тъй наречената духовна зима на човечеството, която ще трае 3 месеца. За тази зима вие трябва да имате дебели дрехи. През тази зима ще има голям студ – 10, 20, 30, [50], 100, а някъде – близо 270 градуса под нулата. Учените казват, че под студ 270 градуса никакъв живот не може да функционира. При този студ всички микроби спират своя живот, а остават само ония микроби, които могат да съществуват при 25 милиона градуса топлина. Това е твърдение, което не е доказано. То може да се докаже математически. При 25 милиона градуса топлина може да има отличен живот.

Това е невероятно, но същото се констатира и по отношение на електрическите вълни. Доказано е във физиката, че ако през човешкия организъм се прекара електрически ток от 2000 волта, човек умира. Защо? Защото частите на този ток са толкова едри, че като минават през тъканите на човешкия организъм, те коренно го разрушават и той умира. Обаче ако през човешкия организъм се прекара електрически ток от 20–30, 50–100 хиляди волта, той не само че не разрушава тъканите, но дори подмладява целия организъм. И в края на краищата, вместо да умре, човек се напълно преражда, подмладява. Даже и най-заразителните болести изчезват от този силен ток. Изобщо, тялото се съвършено пречиства. Причината на това въздействие на силния ток се дължи на това, че частиците му са извънредно малки, вследствие на което не разрушават тъканите на организма.

За в бъдеще хората ще се подмладяват с помощта на електричество. Човекът, който иска да се подмлади, ще седне на една площ, през която ще прекарват силен волтаж: до 10 милиона, и когато стане от площта, той ще бъде като малко дете. Пълно ретуширане ще стане. Тогава няма да има умрели. Като поставят един умрял на такава площ, той веднага ще се възстанови. Обаче само праведните ще се ползуват от привилегията да ги турят на такъв диск. Само онези от вас, които са издържали изпита си като ученици, ще имат право да седнат на този диск. Който не е издържал изпита си, не може да се повърти на този диск.

Сега някои от вас, по стар навик, казват: „Всичко това вярно ли е?“ Ами това, което вие поддържате, вярно ли е? Така, както сега мислите, вярно ли е това? Така, както сега вие живеете, право ли е това? Аз да отговоря вместо вас: не е вярно. Да ви кажа защо не е вярно. Вие казвате: „Аз ще умра.“ Защо ще умреш? Защото грешиш. Само онзи умира, който греши. Каква наука има в умирането? Никаква наука няма в смъртта. Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Ще се убиете, но какво ще правите, ако не възкръснете? Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на Земята? Той трябва с години да се върти около Земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от низко развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада.

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на Земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на 10 деня едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на Земята, казва: „Това е рай. Тук има хляб, има работа – това е цял рай.“ И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада, да знаеш какво нещо е животът там? Там едва на 10 деня дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, нищо няма.“

Сега, като ви описвам какво представя адът, не е нужно да ви го описвам много, защото достатъчно е да ви заведа в Лондон или в Чикаго, в някои квартали, там да видите същинския ад. Адът съществува на Земята. И всеки може да види този ад и да има ясна представа за него.

Сега да се върнем към красивата страна на живота. Според мене злото, грехът в света, това са неща случайни, неща вметнати. То е както някои търговци продават фалшива стока за истинска. Един търговец разправяше една своя опитност, която му струвала 20 000 лева. Идва при него един арменец и му предлага една торба, пълна с някакви диаманти, и му казва: „Видиш ли, тази торба е пълна с диаманти. Продавам ти я само за 20 000 лева.“ Търговецът погледнал в торбата и си помислил, че това е някакъв особен оказион, от който не трябва да се отказва. Веднага дава на арменеца исканите 20 000 лева. Като си отишъл арменецът, търговецът започнал да ги разглежда внимателно и с голяма скръб констатирал, че тия диаманти не били нищо друго освен обикновени стъкълца.

Всеки от вас носи по една такава торба, мисли, че е пълна с диаманти, а се оказва, че това са обикновени стъкълца. Същественото на живота не е в стъкълцата, но в истинските диаманти, които рядко се срещат. И като не могат да Го намерят, всички питат къде е Господ. Господ не е нещо физическо, което може да се намери по физически начин. Когато у човека изчезнат всякакви смущения, всякакви болести, страдания, сиромашия, нещастия, това показва, че любовта го е посетила. Този човек е дошъл вече до любовта. Като дойде любовта, човек непременно ще я почувствува. Като мине токът на любовта през човека, в него няма да остане нищо болезнено. „Как така?“ Това може да се докаже. Без любовта човек се намира на едно високо планинско място, на един чукар. Там няма храна, нищо няма, човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни, там и храните, и водите, и светлината се събират. Всичко се събира в долината.

Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите чукари на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат.
Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки, разлика трябва да прави човек. Един негър в Америка срещнал една богата американка и в тъмнината той си позволил да я целуне. Като не знаела, че този е негър, тя си помислила, че някой красавец бил се осмелил да я целуне и доволна от него, тя се хванала под ръка и започнали да се разхождат из тъмните алеи. Като дошли до една електрическа лампа, тя видяла, че въображаемият красавец бил негър. Веднага тя извикала стражар, оплакала се за наглостта му и този негър бил осъден да плати глоба от 10 000 долара, сума, равна на около 1 милион наши пари. Тази е една от най-скъпите целувки, които е могъл човек да даде. Ще кажете: „Как може този негър да се осмели да целуне една американка?“ Ами, когато дяволът понякога ви застави да извършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Как приемате дяволът да ви целува?
Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго освен целувката на ангела. Тъй щото, при всяка добра мисъл, при всяко добро чувство или добра постъпка от страна на човека казваме, че някой ангел го е целунал. А всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство или всяко лошо действие, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато казвам, че дяволът е целунал човека, той ще каже, че не го е видял. Може да не го е видял. Но е получил целувката му. Всяко престъпление се дължи на целувката на дявола. И всяко добро дело се дължи на целувката на ангела.
„Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи“, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение – благословението на любовта – и да станат хора. Та, когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Той не трябва да се оплаква, че никой досега не го е целунал. Така трябва да правите и вие през тази година. Ще дадете едно угощение на хроми, на клосни, на сакати, на слепи, но ще ги прегърнете и целунете, та като излязат от дома ви, да кажат: „Целунаха ме.“
И тъй, пожелавам доброто на новата година и на Онзи Баща, Който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери: „Нека всички опитат Моето благословение, Моята целувка, а не Моята тояга, защото всички сте достатъчно бити.“

И тъй, желая ви да имате Божественото целувание на ангелите, на добрите хора, а не тоягата на лошите хора. Тоягата не може да донесе нищо, а целувката всичко може да донесе. Целувката е вратата, пътят на любовта, през която може да се влезе. В това седи спасението. Всинца трябва да минем през тази врата.
„Благословен Господ Бог наш“

(Допълнителни обяснения от Учителя за смисъла на целувката:)

Под думата „целувка“ аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както Слънцето всяка сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинската целувка. А не е въпрос до физическа целувка, както мнозина я разбират. Целувката трябва да се разбира в широк смисъл, да не изпадне човек в съблазън. Ако ти можеш да обгърнеш човека със своята възвишена светла мисъл, както Слънцето го обгръща със своята светлина и топлина, по-добра целувка от тази не може да съществува.

„Добрата молитва“

5-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 3.I.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Когато дойде Духът

2020-05-23T09:33:58Z

Донка: /* КОГАТО ДОЙДЕ ДУХЪТ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Книга: Аз ви избрах]]

== КОГАТО ДОЙДЕ ДУХЪТ ==

14 септември [[1920]] г. В. Търново

1. Когато дойде време да те съдят, няма да те пита Господ защо съгреши, а защо не изправи живота си при толкова условия, които ти се създадоха.

2. Докато човек е жив, ние не му казваме нито една сладка дума, а като умре, оплакваме го и какви ли не церемонии не се изпълняват. Най-добре е като умре, да му се изчете една успокоителна молитва и след това да му се направи едно скромно погребение.

3. В правия път ли съм аз? - Щом любиш Бога, щом любиш ближния си, щом любиш себе си, ти си в правия път.

4. Ще бъде смешно една блудница жена да отиде да учи другите на морал.

5. Това, което вие събаряте, ние го градим.

Това, което ние градим, вие го събаряте.

Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища.

Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа.

"Ако окото те съблазнява, извади го." Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение ваденето на окото.

Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение.

Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост.

Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана. Евангелието е наука, която казва, че Господ не се е изменил. Нашите умове и сърцата ни не трябва да бъдат изкълчени.

Ако се докаже, че 2 + 2 = 4, то значи, че майката и бащата може да преповторят себе си само два пъти.

Когато ние говорим за числото 1, всякога подразбираме тази Първична Причина, която подтиква всички същества към разумност.

Какво нещо е Господ? Господ е това, каквото нещо сме ние.

Всичките злини в света са произлезли от месоядството. Паякът смуче кръвта на уловената муха. Мухата смуче сока на ябълката и т.н. Виждали ли сте дъщерята, която се гневи към майката си, към баща си, но когато дойде нейният възлюбен, тя става добра, вежлива и учтива към всички.

Онзи, в когото Духът дойде той трябва да бъде винаги весел доволен внимателен и осторожен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила.

Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине.

Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите изчезват и страданията изчезват.

Лошите мисли, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим нищо.

При просветения ум няма пороци, а само чистота.

Онзи ум е ограничен, в който има пороци.

Слънцето е изгрявало и залязвало милиони пъти и ще изгрява и залязва още милиони пъти.

Божият Дух иде и скоро ще дойде. Той не е на един километър, не е на 500 метра, на 100 метра, а близо до вас.

"Това като рече Исус, смути се Духът Му и рече: "Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде." Щом се смути твоя дух, ще изгубиш твоята сила.

"В последните дни ще излея Своя Дух и тогава ще почнат да пророкуват и сънища да сънуват." Аз казвам: Едно време хората не са пророкували, сега пророкуват. Всякога хората са пророкували в настояще време.

Нашите духовни братя са на 100 метра от нас. Сто духовни метра са те.

"Бог ще отвори умовете ви, за да разберете и узнаете що трябва да речете." В света няма по-хубаво нещо от това да знаеш да четеш, да знаеш да ядеш. Да четеш, това значи да се храниш. Ние ще се молим на Господа да отвори устата ни. Коя уста? Устата на нашата душа. Словото Божие като го приемеш в ума си, то ще възрастне там и тогава ти ще научиш много неща.

Аз желая да вземете тези мои мисли под внимание и да ги приложите в живота, в тази школа нам ни е потребно присъствието на Божествения Дух, носителя на всички Божествени блага.

Първото условие за един ученик в окултната школа е да има един висок идеал, стремеж към Бога. И когато учените искат да докажат, че Бог е такъв или онакъв, те заблуждават света. Чрез Него ние възприемаме мисълта, чрез Него ние любим и т. н.

Когато се стремим да мислим дали има Бог, дали мисли Бог за нас, тогава ние Го изгубваме. Любовта и Господ не търпят никаква философия.

И тъй, ние сме призвани да изучаваме всичко, което излиза, което произтича от Бога. Наблюдавайте, вие посеете една малка семка, след като я посеете, изниква ли тя веднага? Първом пуща надолу корените, разклоняването им, изниква стеблото и пуска листа, цветове, плод. Но ние не трябва да се спрем след като е узряло. Процесът на това растение трябва да се продължи. Вие сте деца все на ангели, вие сте малки ангелчета и постепенно ще растете, докато стигнете степента на съвършените ангели.

Човешката душа принадлежи към тайнобрачните растения и ако някой от вас стане явнобрачен, той изгубва своя смисъл. Наяве трябва да бъде само плодът, а в тайно - растене, цъфтене, завръзване, зреене.

14 септември 1920 г. В. Търново

Когато дойде Духът

2020-05-23T09:26:19Z

Донка: /* КОГАТО ДОЙДЕ ДУХЪТ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Книга: Аз ви избрах]]

== КОГАТО ДОЙДЕ ДУХЪТ ==

14 септември [[1920]] г. В. Търново

1. Когато дойде време да те съдят, няма да те пита Господ защо съгреши, а защо не изправи живота си при толкова условия, които ти се създадоха.

2. Докато човек е жив, ние не му казваме нито една сладка дума, а като умре, оплакваме го и какви ли не церемонии не се изпълняват. Най-добре е като умре, да му се изчете една успокоителна молитва и след това да му се направи едно скромно погребение.

3. В правия път ли съм аз? - Щом любиш Бога, щом любиш ближния си, щом любиш себе си, ти си в правия път.

4. Ще бъде смешно една блудница жена да отиде да учи другите на морал.

5. Това, което вие събаряте, ние го градим.

Това, което ние градим, вие го събаряте.

Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища.

Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа.

"Ако окото те съблазнява, извади го." Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото.

Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение.

Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост.

Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана. Евангелието е наука, която казва, че Господ не се е изменил. Нашите умове и сърцата ни не трябва да бъдат изкълчени.

Ако се докаже, че 2 + 2 = 4, то значи, че майката и бащата може да преповторят себе си само два пъти.

Когато ние говорим за числото 1, всякога подразбираме тази Първична Причина, която подтиква всички същества към разумност.

Какво нещо е Господ? Господ е това, каквото нещо сме ние.

Всичките злини в света са произлезли от месоядството. Паякът смуче кръвта на уловената муха. Мухата смуче сока на ябълката и т.н. Виждали ли сте дъщерята, която се гневи към майката си, към баща си, но когато дойде нейният възлюбен, тя става добра, вежлива и учтива към всички.

Онзи, в когото Духът дойде той трябва да бъде винаги весел дово-лен внимателен и осторржен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила.

Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине.

Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите изчезват и страданията изчезват.

Лошите мисли, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим нищо.

При просветения ум няма пороци, а само чистота.

Онзи ум е ограничен, в който има пороци.

Слънцето е изгрявало и залязвало милиони пъти и ще изгрява и залязва още милиони пъти.

Божият Дух иде и скоро ще дойде. Той не е на един километър, не е на 500 метра, на 100 метра, а близо до вас.

"Това като рече Исус, смути се Духът Му и рече: "Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде." Щом се смути твоя дух, ще изгубиш твоята сила.

"В последните дни ще излея Своя Дух и тогава ще почнат да пророкуват и сънища да сънуват." Аз казвам: Едно време хората не са пророкували, сега пророкуват. Всякога хората са пророкували в настояще време.

Нашите духовни братя са на 100 метра от нас. Сто духовни метра са те.

"Бог ще отвори умовете ви, за да разберете и узнаете що трябва да речете." В света няма по-хубаво нещо от това да знаеш да четеш, да знаеш да ядеш. Да четеш, това значи да се храниш. Ние ще се молим на Господа да отвори устата ни. Коя уста? Устата на нашата душа. Словото Божие като го приемеш в ума си, то ще възрасне там и тогава ти ще научиш много неща.

Аз желая да вземете тези мои мисли под внимание и да ги приложите в живота, в тази школа нам ни е потребно присъствието на Божествения Дух, носителя на всички Божествени блага.

Първото условие за един ученик в окултната школа е да има един висок иреал, стремеж към Бога. И когато учените искат да докажат, че Бог е такъв или онакъв, те заблуждават света. Чрез Него ние възприемаме мисълта, чрез Него ние любим и т. н.

Когато се стремим да мислим дали има Бог, дали мисли Бог за нас, тогава ние Го изгубваме. Любовта и Господ не търпят никаква философия.

И тъй, ние сме призвани да изучаваме всичко, което излиза, което произтича от Бога. Наблюдавайте, вие посеете една малка семка, след като я посеете, изниква ли тя веднага? Първом пуща надолу корените, разклоняванието им, изниква стеблото и пуска листа, цветове, плод. Но ние не трябва да се спрем след като е узряло. Процесът на това растение трябва да се продължи. Вие сте деца все на ангели, вие сте малки ангелчета и постепенно ще растете, докато стигнете степента на съвършените ангели.

Човешката душа принадлежи към тайнобрачните растения и ако някой от вас стане явнобрачен, той изгубва своя смисъл. Наяве трябва да бъде само плодът, а в тайно - растене, цъфтене, завръзване, зреене.

14 септември 1920 г. В. Търново

Педагогически правила

2020-02-29T21:29:40Z

Донка:

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?
В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън!
Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъ. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че децата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца.
Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелност. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисълта си с един пример. Представете си, че 200 души градят един съвременен модерен параход с турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, вследствие на което параходът се завършил с един малък, незабелязан дефект. Качват се на този параход и тръгват с него по великия океан. Дойдат до някое място, турбините не работят. Турят въглища, но не достига нещо, изчисленията излизат криви. Казват: условията са такива. Питам: коя е причината, че тия хора в парахода се намират в туй трудно положение? Природата ли създаде тези затруднения, или те сами си ги създадоха? - Те сами си ги създадоха. Следователно, сегашният ни живот, сегашните обстоятелства, в които живеем, не са творба на Бога. Аз не говоря за душата, за Божественото в човека, а за проявите на човешкия ум и човешкото сърце. Параходът, в който сме влезли, е наше произведение, следователно и условията на живота са от нас създадени.

Наредбата на нещата, законите, които създадоха учителите, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законите, казвате: да, но трябва да знаете, че Господ създаде този параход. Не, вие създадохте този параход. Защото, ако кажете, че Господ го е създал и пропуснал нещо в него, а при това подържате, че Бог е всемъдър, значи излиза, че и на Бога липсва нещо. Какво е тогава вашето мнение за Бога? Това, че някъде в природата се срещат някакви изключения, говори за някакво отклонение от разумните закони на природата. Дето има отклонения от природните закони, там Бог не е работил. Когато говорим за Бога, подразбираме ония отношения на душата, в които няма абсолютно никаква погрешка. Когато аз мисля правилно, когато мисълта ми е Божествена, не правя погрешки. Тогава в мене няма никаква алчност за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвам, че нямам нужда от тия неща, подразбирам, че имам всичко на разположение. Не мислете, че духовният човек няма нужда от храна и не трябва да се храни. В него процесът на храненето ще бъде непреривен. Аз разбирам яденето в широк смисъл на думата.

Вие сега сте в точка А, която представлява физическия живот, но когато влезете в точка В, т. е. в духовния живот, тогава яденето във вас ще бъде един непреривен процес. Това е дълбока мисъл, която не може да бъде напълно възприета и добре разбрана от вашите умове, защото днес органит на човешкия мозък не са в състояние да я възприемат. Защо? - Понеже всяка Божествена мисъл като дойде във физическия свят, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нямате материал за реализирането и, и се уплашвате. Запример, идеите - да се самопожертваме, да живеем един за друг, да се обичаме, да се възпитаваме - това са все Божествени идеи, които остават неразрешени. Да възпитаваш човека, това значи да започнеш от себе си. Разбира се, тази опитност, която имат учителите, е полезна, тя е извлечена от природата. Туй което е вярно във възпитанието, което учените са придобили като резултат на своите опити, прилагайте и вие, служете си с него. Днес има много системи за обучение. Запример, по колко часа на ден трябва да се занимават децата в училището? С кой предмет трябва да започнат? Човек трябва да започне с обективния ум, с наблюдението. После, при втората фаза в развитието си, човек трябва да работи със субективния си ум. И най-после, от тези два метода той трябва да извлече третия - разумния метод, който ще го доведе до изводите на Божественото, т. е. до философския метод.
Значи, най-първо трябва да се започне с материалните, с видимите работи, всичко трябва да бъде обективно. Когато казвам, че трябва да се чистят изворите, това е символ. Аз няма сега да ви обясня този символ. Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно, в тях не е развит още субективния ум, затова вие ще заведете детето при някой извор и ще му кажете: "Хубав ли е този извор"? - Хубав е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата, как приятно, хубаво блика?" - Радвам се. "Хубаво, тогава очисти този извор!" Детето очиства извора от камъчета, клончета, листа и др. След това вие ще му кажете: "Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!" Ще започнеш да разправяш на детето, че в сърцето му не трябва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гният - изобщо никакви външни тела. И то трябва да очисти своя извор - сърцето. Това е един метод за възпитание. След туй, ще дадеш на това дете едно семенце и ще му кажеш: "Посей това семе в земята!" То ще го посее. "Полей го сега!" Полива го. След това ще му дадеш една ябълка или една круша да си хапне и ще започнеш да му разказваш, как в последствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходиш често с детето заедно да наглеждаш, как расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правиш изводи за някои процеси, които стават в душата на детето.

Най-първо учителят трябва да накара детето да мисли, и след туй трябва да започне възпитанието. При възпитанието учителят трябва да се постави на същото равнище, на което са и децата. Той не трябва да казва на децата: хайде да отидем на разходка, деца! Не, той трябва да влезе при децата и да каже: деца, аз искам да отида на разходка. Вие искате ли да отидем на разходка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и децата ще пожелаят. Те обичат свобода в действията си, а не заповеди. При това, учителят трябва да спазва известна дистанция в отношенията си към децата. Ако той е истински педагог, няма да гали някое дете пред другите. Това ще внесе дисхармония между децата. Учителят трябва да се пази да не взема от децата никакво цвете, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъв обективен предмет. Той трябва да каже на детето: ако ти ме обичаш, ще ме заведеш във вашата градина и от дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми предложиш един плод. Ще кажеш: Учителю, този плод съм определил за тебе. Тогава учителят ще каже: "Много ти благодаря, аз сам ще си откъсна този плод". Рече ли туй дете да ти даде в ръката този плод, това ще внесе съблазън. Ако аз имам градина и възпитавам едно дете, ще му кажа: ето, този плод е за тебе. Качи се на дървото да си го откъснеш сам! Това дете като се качи на дървото, в него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелност. Този е новият дух на възпитанието, свободен от всякакви предубеждения. Другояче, в учениците ще се зароди мисълъта, че учителят обича едни деца повече, а други по-малко. По този начин именно в детето ще има импулс. Този е Божествен метод.

По същия закон ние трябва да викаме Бога. Бог никога не иска да Му дадем нещо в ръка. Той все дава, но когато ти Му дадеш нещо, трябва да Го повикаш пред дървото на твоя живот, на твоето сърце и да му кажеш: Господи, аз съм предназначил този плод от толкоз векове само за Тебе, откъсни си го! Като го откъсне Господ от дървото ти, ще почувстваш една голяма радост. Туй е смисълът на живота.

Някой казва: как да познаем Бога? - Като живеем чист и свят живот. Тия думи, обаче, са неразбрани. Знаете ли какво значи да живееш чист и свят живот? Няма какво да ви казвам, всички знаете, но не искате да го живеете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живеете, да са такива - то е друг въпрос. От чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирам и това. Вие не можете да се проявите във вашия свят тъй, както желаете, за което си има причини. Аз виждам причините. Вашите дрехи са кални, дъжд постоянно ви вали. Аз няма да ви питам, защо сте се окаляли така. Казвам: много добре постъпвате. Виждам друг някой, облечен много хубаво, със сухи дрехи, казвам му: много добре постъпвате, във вашия свят дъжд не вали, кал няма. Съберат се двамата и се разговарят. Единият казва: защо не си облечен с нови дрехи? Другият казва: какво си се облякъл цял в ново? Какво си се надул като някой пуяк? И двамата не разбират от езика си. Така е за всички хора. Нашите светове, в които живеем, са разумни. В туй отношение, всеки човек представлява особен свят.

Често аз ви наблюдавам като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Няма какво да ви залъгвам, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господ ви е родил. По някой път вие правите представление. Запример, някой от вас е виден професор в университета, но играе на сцената ролята на някой клоун. Играе той тази роля, криви се, превива се пред публиката. Казвате: този професор там какво се криви, с всичкия си ум ли е? "Какво да прави човекът? Такава му е ролята!" Авторът написал тази смешна роля, и той се мъчи да влезе в нея, да я представи добре, да схване мисълта на автора. Не, не трябва да казвате, че тази роля е смешна. Според нас, тя не е смешна. Някой мислят, че само у тях има съзнание за срам. Знаете ли, че и паунът се срамува когато опадат перата от опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му са на място, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснат перата, как излиза! Върви, поглежда навсякъде, казва: "Аз съм героят на деня!"

Съвременните хора трябва да обръщат голямо внимание при възпитанието на децата върху техните желания - тях да направляват и канализират, понеже децата имат повече желания, отколкото трябва. В това има една опасност за децата, а именно: често ние поощряваме някои деца повече, отколкото са вложените дарби и способности в организма им. После, някой път вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трябва да се доизкажа. В това нещо и съвременните учители бъркат. Те мислят, че добрият учител седи в това, да развие напълно, всестранно своята мисъл. Какво ще остане тогава за детето? Нали и неговият ум трябва да работи? Не, нещастие е, ако рече човек да се доизкаже напълно. Изворът, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която с хиляди години расте. Тя е девствена наука.

Някои казват: не може да се вярва на педагогиката, тя не е установена наука. Установените науки, това са баби. Математиката била установена наука. Математиката е вярна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага в дадения случай е вярно. Като казвате, че математиката е установена наука, питам ви: какво разбират съвременните математици от онова живо приложение на математиката в живота си на земята? Айнщайн като развива своята теория, навлиза в нова област на математиката. Както виждате, има области в математиката, които едва сега се засягат. Как ще изясните един умствен процес математически? Как ще изясните един сърдечен процес математически? Тия процеси могат да се изяснят математически, понеже всяка душа се определя с известен род енергия. Трябва да знаете, например, какви елементи влизат при всяка една любов. Следователно, математически може да се изчисли при една приятелска любов, какви елементи влизат. Качествата на приятелската любов може да се разложат и от нея ще се получат около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трябва дълго време да ви разправям, какви са тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всяка любов. Любовта, който вид и да е, не е само един елемент, тя е сбор на сили, сбор на елементи. Значи, в химическо отношение, тя е сложно тяло или съединение. За да любиш някого, ти трябва с векове да събираш тази енергия. Идва някой при мене и ми казва: аз любя много. Аз започвам да изчислявам неговата любов и виждам, че тя ще изтрае едва една година. За толкоз време той има енергия. След година в него няма да остане ни помен от тази любов. Защо? - Толкова енергия има той, няма повече.

Любовта за да се прояви, изисква енергия. За всяко нещо се искат условия. Например: търговията става с пари; яденето става с храна. Ядене има, докато има какво да се яде; няма ли ядене, какво ще ядеш? Следователно, любовта е един сложен процес. Най- първо казвате: да има кого да обичам! У вас най-първо се заражда едно желание, един импулс да обичате. Такива желания са събрани на едно място, може би с милиони, докато най-после те се олицетворяват в твоя приятел, например. Ти вложиш в него своето чувство и казваш: аз се радвам, че мога да обичам, че си намерих един приятел. Това е израз на Божественото у вас. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нещо вече, аз разбирам закона. Не искам да ви осмея, но казвам, че проявеният Бог се проявява в едного, а непроявеният - във всички. За нас, в дадения случай, реални са само тези неща, които имат отношение към абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събират всички наши чувства, идеи, убеждения, движения, всички общества и т. н.

Затуй, всеки от вас трябва да бъде педагог! Тук има богат материал за педагогиката. Ще се ползвате от светската педагогика, ще разучвате данните, фактите, които тя дава, ще ги преработвате, а същевременно ще внасяте и нещо ново в нея. Не мислете тясно, не бивайте тесногръди! И в светските хора Бог живее. И в нас Бог живее. Сега вие се делите и казвате: ние сме духовни, а те не са духовни. От гледището на непроявения Бог, всичко в света е духовно. Ако нещата нямаха място в живота, в природата, тогава нищо нямаше да съществува. Туй, което се проявява в даден случай, от него има нужда природата.
От това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабост. То не е слабост, нито е погрешка. Ако във вас се появи енергия на гняв, не считайте, че този гняв не е на място. На място е. Яви се във вас някакво желание. Не считайте, че туй желание не е на място. На място е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намери път, вие не му туряйте гем. Оставете туй желание да си върви като река в това Божествено, безкрайно направление на Божествения свят. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпрос. То е подпушване. Аз и друг път съм обяснявал това. Ако имате светлина, въпросите ще се разбират; ако нямате светлина, не могат да се разбират. Щом кажете, че не разбирате даден въпрос, аз зная вече, че в съзнанието ви няма светлина. Казвам: ключът n6 е затворен, завъртете този ключ! Вие завъртите ключа. Питам ви след това: разбрахте ли този въпрос? - Разбрах го. Друг казва: аз не вярвам в Бога, не разбирам този въпрос. Казвам: ключът n7 е затворен, завърти го! Завъртиш ключа, казваш: разбирам сега. Не разбираш какъвто и да е въпрос. Защо? - Липсва ти светлина. Завърти ключа! Дойде ли светлина, всички хора вярват в Бога, всички хора могат да обичат, всички хора могат да се проявят. Така и всеки от вас може да стане човек, но то е само въпрос на време и съзнание. Аз съм ви казвал в една от лекциите, че във вечността се крият всичките възможности.

Да се върнем към сегашния ви живот. Щом се намерите в противоречие със себе си, това показва, че вие отричате нещо, някакъв факт. Неверието, запример, е резултат на отричането. Някои хора отричат Бога и вследствие на това се явява неверие. Неверието противоречи на факти, които съществуват в света. Следователно, всички онези, които не вярват, усещат, че са в стълкновение с нещо, тласка ги нещо. Какво ги тласка? - Този факт именно, който те отричат. Те са в противоречие с проявеното А. Този факт постоянно ги тласка към земята, към нейните влияния. Затова, всички хора, които не вярват, в пълната смисъл на думата, се разстройват, стават нервни, докато най-после или трябва да приемат този факт, или той сам ще ги пробие, ще излезе навън. Щом ви пробие, ще започнете нов живот. Затова, туй което иска във вас да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете с него! Христос казва: "Не противи се злому"! Веднъж установено нещо в живата природа, дайте му място, не се борете с него! Казва се в Писанието "Не давайте място на гнева, мое е отмъщението, аз ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмъстиш нещо, да го разрешиш и да го оставиш по този начин настрана.

Сега, вие може да разисквате още върху онези въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. Някои казват: да говорим още! Ако речете да говорите върху педагоиката, може да говорите и хиляда години, и пак няма да се изкажете. На вас трябват деца от разни възрасти, с които да работите и от тях да вадите своите изводи. Ако се явите след 100 години каква педагогика ще поставите за децата!

Та казвам: първото основно правило за учителите е да се установи връзка между учителите и учениците. Какви са отношенията между самите ученици? Ако в едно отделение има 30 деца, обичат ли се едно друго? Ако тези деца се разпределят на групички две по две, само тия, които се обичат, може да се изчисли, каква е обичта на едно дете към друго. Следователно, ако искате да окажете някакво влияние върху децата, или ако искате да привлечете децата към себе си, вие трябва да обичате тези деца, или тези хора, които те обичат. Не може да те обича едно дете, ако ти не обичаш майка му, баща му, неговите братя и сестри и други хора, които то обича. Обичаш ли ги, то ще има доверие в тебе. Ако ти се отнесеш с пренебрежение към тях, това дете не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само с детето, но и с баща му, и с майка му, и с братята и сестрите му, и с неговите приятели - цяло общество има туй дете. Учителят трябва да разбира неговата вътрешна психология.

Сега и вие сте деца, и вие се възпитавате. По някой път гледам кой с кого се обича. Всеки от вас търси някой да го обича. Като се срещнат двама, които се обичат, имат какво да си говорят. Ако не се обичат и учени да са, няма какво да си говорят, няма въодушевление в работата им. Помнете следното: всички трябва да изучавате закона за трансформиране на енергиите. Някой път, след като сте слушали да говори някой дълго време, в мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашите чувства са взели надмощие. Когато чувствата отслабнат, умът става много остър и човек няма вече търпение, иска изведнъж да разреши всички въпроси. Това е друга крайност. В туй отношение човек трябва да въздържа ума си, да въздържа своите прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъж да разреши всички въпроси. Ако аз кажа нещо, светът няма да се оправи от тази моя дума, понеже той си върви по определен път. Туй, което става отвън, е едно нещо, а това, което става в космическия, в Божествения свят е друго нещо - там нещата вървят по един строго определен път, те стават много разумно. Ако ние съзнаем този факт, трябва да дойдем до онова истинско вътрешно възпитание, иначе всяко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говорим за възпитание без съзнание, то е дресировка. Ти можеш да дресираш една маймуна, но като я пуснеш в гората, пак си е маймуна. В Америка има хора, които възпитават бълхи: нареждат ги във взводове, в полкове, карат ги да маршируват, заставят ги да влизат във войни, но щом ги пуснат на свобода, изгубват всичко това, което са придобили. Докато се намират под калпака, е едно нещо, като ги пуснат на свобода - е друго нещо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобитите резултати не се губят; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, в което съзнанието взима участие, процесите минават и зад смъртта, или с други думи казано, те продължават да съществуват и зад промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителите, а за всички хора изобщо.

Аз взимам думата "възпитание" в най-широк смисъл. Всинца ние се възпитаваме. Аз виждам, че материалът, който ви е даден в школата, не е проучен. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материал на опит. Ако не се провери, как може да се вярва? Щом не искате да вярвате, трябва проверка. Какво сте придобили с малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за в бъдеще ще придобиете повече. Требва една вътрешна проверка.

И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителят трябва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможност да обича и останалите. Ако ти можеш да запалиш само едно дръвче със своята клечка, всичките останали дървета ще се запалят. Но ако не можеш да запалиш нито едно дърво, и другите не ще можеш да запалиш. Обичаш ли едного, всички може да обичаш; не обичаш ли поне едного, и останалите не можеш да обичаш. Някой казва: аз нямам приятели. Ако имаш поне един приятел, ти ще можеш да имаш и много приятели; но ако нямаш нито един приятел, ще бъдеш един нещастен човек. Единният, Абсолютният Господ трябва да се прояви в едного. И всеки требва да се прояви в някого; всеки трябва да обича. Туй, което обичаш, то е реалното. Този предмет, който може да те стимулира, трябва да е в състояние да събуди всичката ти любов. Дете, което може да събуди любов в майката, седи по-горе от майка си. И майка, която може да събуди любов в детето си, седи по-горе от него. Учител, който може да събуди любов в децата си, седи по-горе от тях. И деца, които могат да събудят любов в учителя си, седят по-горе от него. Това не говоря за унижение, това са факти. Когато някой човек може да възбуди любов в нас, това показва, според законите на природата, че той седи на една по-висока степен на развитие от нас, и ние трябва да се радваме, че ни се дават условия да създадем нещо по-хубаво в себе си. Вие ще кажете: аз не искам да зная нищо за неговата любов. Ти произнасяш своята смъртна присъда. Човек, който казва, че не може да обича, той е произнесъл своята смъртна присъда и него очаква смърт. И човек, който обича, също тъй произнася присъда, но на живот. Него живот го очаква.

Следователно, вие можете всеки момент да произнесете във вашето съзнание присъда или за смърт, или за живот. Това са факти, които всеки ден разтърсват съзнанието на всеки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате един лекар, викате друг лекар, правят ви една инжекция, че втора, че трета, но нещо отвътре ви лекува. Викат ме на едно място да лекувам една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда от това, че няма кого да обича. Казвам и: слушай, обикни някого и аз ще ти помогна. Лошо ли е това? - Аз постъпвам педагогически. Казвам и: аз мога да те излекувам изведнж, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намериш кого да обичаш, осъдена си на смърт, в три месеца ще свършиш. Ако до три месеца намериш лице, което да обичаш, аз съм на разположение, ще те лекувам и от твоята болест нищо няма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна някого. И наистина, тя обикна, даде ход на своите чувства и оздравя.

Всеки човек трябва да обича поне едно лице. Това е един велик Божествен закон. Ние, по някой път, считаме, че обичта, любовта не са важни неща. Не, с голямо почитание трябва да обичате. В това седи животът. Когато обичаш, не трябва да съзнаваш това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щом обичате, ще се образува връзка, не между вас и този, когото обичате, но между Бога и вас. Така се проектира този закон. Любовта се проявява в съзнанието. Ти ще обичаш, без обаче да сзнаваш това. Щом обичаш Бога на земята, в когото и да е, в твоя ум ще изпъкне мисълта, че обичаш и непроявения Бог. Само така ти ще имаш един възвишен идеал. Този предмет, който обичаш, те довежда в съприкосновение с Бога. Ти ще благодариш и ще кажеш: Господи, благодаря Ти за това, което си ми дал; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.

Туй нещо всички можете да проверите. Правете опити! Онези от вас, които искат да бъдат учители на себе си, както и онези от вас, които искат да бъдат учители на другите, в каквото и да е направление, трябва да положите своя метод върху този закон. Вие имате достатчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и от земята ще дойдат да ви помогнат, и от небето ще дойдат да ви помогнат. И Господ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бъдете верни на себе си. Всеки да работи според своето естество, според мястото, дето е достигнал, да се не пресиля, да не прави прекомерни усилия; да не прави големи крачки - малки, но последователни.

Сега, аз не засягам педагогиката, като вас. Това, което ви говоря, са основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много неща ни останаха тъмни. Аз се радвам за тия неща, които остават тъмни, понеже върху тях ще работите. Ще дойде ден, когато тия неща ще ви станат светли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

Божественият пламък. Разговори с Учителя

2020-01-11T15:48:20Z

Донка: /* Божественият пламък. Разговори с Учителя */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Книга: Аз ви избрах]]

== Божественият пламък. Разговори с Учителя ==

Всичко, което човек работи, трябва да бъде одобрено от невидимия свят. Тогава човек няма да попада в грешка. За това човек трябва да работи за Бога, за себе се и за ближния си. Разказва Учителят приказката за оня човек, който приемал гости, нахранвал ги и с биене ги изпращал. Един сиромах късно дошъл в селото, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел. Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де!“ – „Какво друго?“ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго?“ – „Какво?“ – „Нали ще ме биеш.“ – „Не – отговорил стопанинът – тебе не ще бия, защото, когато ти насипвах ядене, ти не казваше „стига“. Другите ги бих заради „стига“. С това се вдига Божествената благословия и не трябва да се казва „стига“.

Когато человек е разсеян, не трябва да яде. Работата тогава е напразна. Във всяка работа трябва да имаме концентриран ум. С малкото хлебец може дълго време да дъвчем и ще се нахраним. Жидката храна, супа и др. са мъчносмилаеми. Само храна, която се дъвче, е лесносмилаема.

С дясната ръка да си поглаждаме лявата страна на главата, а с лявата ръка – дясната страна. Человек има две страни на мозъка: лява и дясна и функцията им е чрез прекръстосване, лявата – към дясната ръка и дясната – към лявата ръка.

Лекуването да става винаги с топла вода. Ако се къпеш в студена вода, то само в студена; ако ли в топла, то никакви студени душове. Топло желязо като се турне в студена вода, то става крехко. Същото е и с човешкото тяло.
От новата култура трябва да се изхвърли лъжата и да остане само истината.

Никога не помагайте на нуждаещите се пръв – а останете последен и тогава му помогнете.

11 юли [[1920]] г., 17 ч., неделя,

Сливен, Куш бунар – Сините камъни

Една готова печатана беседа от Учителя Дънов се чете пред всички дошли на излета на Куш бунар. Присъствуваха 73 человека – 35 от Ямбол и 38 от Сливен.

Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

2019-07-13T12:24:55Z

Донка: /* МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

== МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА ==

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да посaдите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот.

Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света. А пък всички добри хора, учители и светци, те са клончета и листа на това голямо дърво. Няма да се спирам да говоря каква форма има това дърво. Всеки трябва да гледа да изпълни своите функции и да направи онова, което трябва да стори. Ако останете верни на вашето призвание, вие ще се измените и един ден няма да бъдете клончета на дърво или членове на животно или на човек, но ще се индивидуализирате, и Духът ще дойде у вас да се въплъти, както в Христа. Ще видите как Той ще проникне като слънчеви лъчи. Той се проявява и в животните, които работят на нивата. Той се намира и в житните зърна и изобщо в всички плодни семенца. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указала неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си.

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, напр., човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отвсякъде. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата", Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сир. душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че, когато Духът ви срещне, да сте готови; и нещо повече, да бъдете няколко минути по- рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.

Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Напр., вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека: на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафяв, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трябва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. Косата представя енергия, която чака бъдеще развитие, от там иде енергията. Ония, които имат по-гъста и по- черна коса, имат повече енергия. По-гористите места имат влага и всички условия, за да се развиват ония сили, които Бог им е дал да използуват за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опит, само че трябва да се приготвите, иначе този опит ще ви накара да напуснете правилния ход на вашето развитие. Много богатски синове са останали неучени просто затова, защото бащите са им оставили готово наследство. Ако и вам се даде някоя дарба наготово ще кажете : „Не ми трябва друго"; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свят, а изгуби душата си?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ?
Първото нещо в това развитие е смирението — да схванете правия смисъл на смирението. То е процес на поглъщане Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?" От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костват много скъпо. Колко окултисти са опропастени! Концентрира се някой да си кали волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на място, трябва да вземете един тон по-високо или по-ниско, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.

Туй, което ви говоря, е въведение — през събора ще ви дойдат много мисли в тази посока.

Какво ви показва това чисто небе? То е добър признак. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Отзаран имаше малко облаци — брожение, но, като изгря слънцето, всички изчезнаха. Туй показва, че имате всички условия за работа и че нямате спънки. Възприемете Божественото и поливайте душата си. Там, дето е сухо, полейте; разбира се, като гледате да не туряте и много влага; след това ще дойде растенето. И ще дойде скоро, защото процесът върви много бързо.

Всяка група да запише онези съществени въпроси, които я интересуват, които ще разискваме, ще подложим на разрешение, и сетне ще приложите методите, по които може да ги опитате.

— Какви въпроси конкретно? Туй, което всеки чувствува ли?

— Мнозина от вас се разболявате и искате да знаете кой е най-добрият метод за лекуване. Ще се лекувате по законите на окултната наука, сир. по законите на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.

— Само в тази ли област ?

— Да допуснем, че двама, мъж и жена, приятели или другари, не могат да живеят добре, скарали се, искате да знаете сега най- добрия път, по който могат да се помирят, да се възстанови хармонията между тях. Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път?" и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не въставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-право казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък.

После, може да се повдигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.

Сетне, може да зададете и тези въпроси : кой е най добрият начин за саморазвитие, за развиване на ума на сърцето, кои са начините, чрез които любовта може да действува у нас, кои са начините, чрез които мъдростта може да действува у нас. Тези въпроси ще разискваме друг път, Вие сте дошли тук като работници, ще ви дам малка мотичка и ще поискам да отбиете вадичката към правия път и всеки да наблюдава за действието на вадичката, която полива дадено место. Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. Ще ви обясня какво подразбирам в тази малка алегория под думата „мотичка". Подразбирам начин на действие. Както виждате, малка работа — Христовото бреме е леко. Тъй че, повтарям ще отбележите въпросите, които са тъмни за вас, та да ви ги разясня. Но все пак казвам, каквито разяснения и да ви дам, докато не направите този малък опит, те ще ви останат тъмни. До това време идещата година ще правите опити, които да усилят вашите стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.

— Под вадичка любов ли се подразбира?

— Условия за работа — тази прана, която влиза в човека и той я поглъща.

— Как може човек да познае своята душа?

— Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мъдростта. Като намерите душата си, вие ще почувствувате неизказана радост. Вие сте имали, впрочем, такива радости, били сте за момент в рая, но сте го изгубили.

— Всеки е преживял, но въпроса е: как може да запази тези радости ?

— Сега ще учите метода за запазването им. Вадичката и мотичката са средства за това. Преимуществата на тази работа са тези, че вадички, които са скъсани, се съединяват много лесно — не е като да скъсате някоя метална жица.

(Беседа, държана на 19 август 1919 г, вторник,
7 ч. после пладне).

*> Тази и всички останали беседи, обяснения и упътвания са държани в лозята на гр. Търново—пред градината на колибата.

Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

2019-07-13T12:19:27Z

Донка: /* МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

== МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА ==

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да посaдите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот.

Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света. А пък всички добри хора, учители и светци, те са клончета и листа на това голямо дърво. Няма да се спирам да говоря каква форма има това дърво. Всеки трябва да гледа да изпълни своите функции и да направи онова, което трябва да стори. Ако останете верни на вашето призвание, вие ще се измените и един ден няма да бъдете клончета на дърво или членове на животно или на човек, но ще се индивидуализирате, и Духът ще дойде у вас да се въплъти, както в Христа. Ще видите как Той ще проникне като слънчеви лъчи. Той се проявява и в животните, които работят на нивата. Той се намира и в житните зърна и изобщо в всички плодни семенца. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указала неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си.

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, напр., човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отвсякъде. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата", Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сир. душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че, когато Духът ви срещне, да сте готови; и нещо повече, да бъдете няколко минути по- рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.

Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Напр., вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека: на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафяв, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трябва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. Косата представя енергия, която чака бъдеще развитие, от там иде енергията. Ония, които имат по-гъста и по- черна коса, имат повече енергия. По-гористите места имат влага и всички условия, за да се развиват ония сили, които Бог им е дал да използуват за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опит, само че трябва да се приготвите, иначе този опит ще ви накара да напуснете правилния ход на вашето развитие. Много богатски синове са останали неучени просто затова, защото бащите са им оставили готово наследство. Ако и вам се даде някоя дарба наготово ще кажете : „Не ми трябва друго"; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свят, а изгуби душата си?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ?
Първото нещо в това развитие е смирението — да схванете правия смисъл на смирението. То е процес на поглъщане Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?" От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костват много скъпо. Колко окултисти са опропастени! Концентрира се някой да си кали волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.

Туй, което ви говоря, е въведение — през събора иде ви дойдат много мисли в тази посока.

Какво ви показва това чисто небе ? То е добър признак. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Огзаран имаше малко облаци — брожение, но, като изгря слънцето, всички изчезнаха» Туй показва, че имате всички условия за работа и че нямате спънки. Възприемете Божественото и поливайте душата си. Там, дето е сухо, полайте ; разбира се, като гледате да не туряте и много влага; след това ще дойде растенето. И ще дойде скоро, защото процесът върви много бързо.

Всяка група да запише онези съществени въпроси, които я интересуват, които ще разискваме, ще подложим на разрешение, и сетне ще приложите методите, по които може да ги опитате.

-— Какви въпроси конкретно? Туй, което всеки чувствува ли?

— Мнозина от вас се разболявате и искате да знаете кой е най-добрият метод за лекуване. Ще се лекувате по законите на окултната наука, сир. по законите на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.

— Само в тази ли област ?

— Да допуснем, че двама, мъж и жена, приятели или другари, не могат да живеят добре, скарали се, искате да знаете сега най- добрия път, по който могат да се помирят, да се възстанови хармонията между тях. Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това ; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път?" и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не възставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-празо казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък.

После, може да се подигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.

Сетне, може да зададете и гкзи въпроси : кой е най добрият начин за саморазвитие, за развиване на ума на сърцето, кои са начините, чрез които любовта може да действува у нас, кои са начините, чрез които мъдростта може да действува у нас. Тези въпроси ще разискваме друг път, Вие сте дошли тук като работници, ще ви дам малка мотичка и ще поискам да отбиете вадичката към правия път и всеки да наблюдава за действието на вадичката, която полива дадено место. Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. Ще ви обясня какво гюдразбирам в тази малка алегория под думата „мотичка". Гюдразбирам начин на действие. Както виждате, малка работа — Христовото бреме е леко. Тъй че, повтарям ще отбележите въпросите, които са тъмни за вас, та да ви ги разясня. Но се пак казвам, каквито разяснения и да ви дам, докато не направите този малък опит, те ще ви останат тъмни. До това време идещата година ще правите опити, които да усилят вашите стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.

— Под вадичка любов ли се подразбира?

— Условия за работа —- тази .прана, която влиза в човека и той я поглъща.

— Как може човек да познае своята душа?

— Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства ; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мжъдростта. Като намерите душата си, вие ще по-чувствувате неизказана радост. Вие сте имали,впрочем, такива радости, били сте за момент в рая, но сте го изгубили.

— Всеки е преживял, но въпроса е: как може да запази тези радости ?

— Сега ще учите метода за запазването им. Вадичката и мотичката са средства за това. Преимуществата на тази работа са тези, че вадички, които са скъсани, се съединяват много лесно — не е като да скъсате някоя метална жица.

(Беседа, държана на 19 август 1919 г, вторник,
7 ч. после пладне).

*> Тази и всички останали беседи, обяснения и упътвания са държани в лозята на гр. Търново—перед градината на колибата.

Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

2019-07-13T12:18:44Z

Донка: /* МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

== МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА ==

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да посaдите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот.

Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света. А пък всички добри хора, учители и светци, те са клончета и листа на това голямо дърво. Няма да се спирам да говоря каква форма има това дърво. Всеки трябва да гледа да изпълни своите функции и да направи онова, което трябва да стори. Ако останете верни на вашето призвание, вие ще се измените и един ден няма да бъдете клончета на дърво или членове на животно или на човек, но ще се индивидуализирате, и Духът ще дойде у вас да се въплъти, както в Христа. Ще видите как Той ще проникне като слънчеви лъчи. Той се проявява и в животните, които работят на нивата. Той се намира и в житните зърна и изобщо в всички плодни семенца. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указала неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си.

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, напр., човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отвсякъде. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сир. душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че, когато Духът ви срещне, да сте готови; и нещо повече, да бъдете няколко минути по- рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.

Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Напр., вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека: на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафяв, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трябва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. Косата представя енергия, която чака бъдеще развитие, от там иде енергията. Ония, които имат по-гъста и по- черна коса, имат повече енергия. По-гористите места имат влага и всички условия, за да се развиват ония сили, които Бог им е дал да използуват за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опит, само че трябва да се приготвите, иначе този опит ще ви накара да напуснете правилния ход на вашето развитие. Много богатски синове са останали неучени просто затова, защото бащите са им оставили готово наследство. Ако и вам се даде някоя дарба наготово ще кажете : „Не ми трябва друго"; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свят, а изгуби душата си?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ?
Първото нещо в това развитие е смирението — да схванете правия смисъл на смирението. То е процес на поглъщане Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?" От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костват много скъпо. Колко окултисти са опропастени! Концентрира се някой да си кали волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.

Туй, което ви говоря, е въведение — през събора иде ви дойдат много мисли в тази посока.

Какво ви показва това чисто небе ? То е добър признак. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Огзаран имаше малко облаци — брожение, но, като изгря слънцето, всички изчезнаха» Туй показва, че имате всички условия за работа и че нямате спънки. Възприемете Божественото и поливайте душата си. Там, дето е сухо, полайте ; разбира се, като гледате да не туряте и много влага; след това ще дойде растенето. И ще дойде скоро, защото процесът върви много бързо.

Всяка група да запише онези съществени въпроси, които я интересуват, които ще разискваме, ще подложим на разрешение, и сетне ще приложите методите, по които може да ги опитате.

-— Какви въпроси конкретно? Туй, което всеки чувствува ли?

— Мнозина от вас се разболявате и искате да знаете кой е най-добрият метод за лекуване. Ще се лекувате по законите на окултната наука, сир. по законите на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.

— Само в тази ли област ?

— Да допуснем, че двама, мъж и жена, приятели или другари, не могат да живеят добре, скарали се, искате да знаете сега най- добрия път, по който могат да се помирят, да се възстанови хармонията между тях. Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това ; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път?" и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не възставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-празо казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък.

После, може да се подигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.

Сетне, може да зададете и гкзи въпроси : кой е най добрият начин за саморазвитие, за развиване на ума на сърцето, кои са начините, чрез които любовта може да действува у нас, кои са начините, чрез които мъдростта може да действува у нас. Тези въпроси ще разискваме друг път, Вие сте дошли тук като работници, ще ви дам малка мотичка и ще поискам да отбиете вадичката към правия път и всеки да наблюдава за действието на вадичката, която полива дадено место. Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. Ще ви обясня какво гюдразбирам в тази малка алегория под думата „мотичка". Гюдразбирам начин на действие. Както виждате, малка работа — Христовото бреме е леко. Тъй че, повтарям ще отбележите въпросите, които са тъмни за вас, та да ви ги разясня. Но се пак казвам, каквито разяснения и да ви дам, докато не направите този малък опит, те ще ви останат тъмни. До това време идещата година ще правите опити, които да усилят вашите стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.

— Под вадичка любов ли се подразбира?

— Условия за работа —- тази .прана, която влиза в човека и той я поглъща.

— Как може човек да познае своята душа?

— Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства ; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мжъдростта. Като намерите душата си, вие ще по-чувствувате неизказана радост. Вие сте имали,впрочем, такива радости, били сте за момент в рая, но сте го изгубили.

— Всеки е преживял, но въпроса е: как може да запази тези радости ?

— Сега ще учите метода за запазването им. Вадичката и мотичката са средства за това. Преимуществата на тази работа са тези, че вадички, които са скъсани, се съединяват много лесно — не е като да скъсате някоя метална жица.

(Беседа, държана на 19 август 1919 г, вторник,
7 ч. после пладне).

*> Тази и всички останали беседи, обяснения и упътвания са държани в лозята на гр. Търново—перед градината на колибата.

Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

2019-07-13T12:12:45Z

Донка: /* МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

== МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА ==

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да посaдите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот.

Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света. А пък всички добри хора, учители и светци, те са клончета и листа на това голямо дърво. Няма да се спирам да говоря каква форма има това дърво. Всеки трябва да гледа да изпълни своите функции и да направи онова, което трябва да стори. Ако останете верни на вашето призвание, вие ще се измените и един ден няма да бъдете клончета на дърво или членове на животно или на човек, но ще се индивидуализирате, и Духът ще дойде у вас да се въплъти, както в Христа. Ще видите как Той ще проникне като слънчеви лъчи. Той се проявява и в животните, които работят на нивата. Той се намира и в житните зърна и изобщо в всички плодни семенца. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указала неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си.

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те трябва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, напр., човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отвсякъде. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сир. душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че, когато Духът ви срещне, да сте готови; и нещо повече, да бъдете няколко минути по- рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.

Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Напр., вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека: на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафяв, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трябва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. Косата представя енергия, която чака бъдеще развитие, от там иде енергията. Ония, които имат по-гъста и по- черна коса, имат повече енергия. По-гористите места имат влага и всички условия, за да се развиват ония сили, които Бог им е дал да използуват за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опит, само че трябва да се приготвите, иначе този опит ще ви накара да напуснете правилния ход на вашето развитие. Много богатски синове са останали неучени просто затова, защото бащите са им оставили готово наследство. Ако и вам се даде някоя дарба наготово ще кажете : „Не ми трябва друго"; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свят, а изгуби душата си?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ?
Първото нещо в това развитие е смиренргия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако немате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?" От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костуват много скъпо. Колко окултисти са опропастени ! Концентрира се някой да си коли волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия пжт. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие требва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.

Туй, което ви говоря, е въведение — през събора иде ви дойдат много мисли в тази посока.

Какво ви показва това чисто небе ? То е добър признак. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Огзаран имаше малко облаци — брожение, но, като изгря слънцето, всички изчезнаха» Туй показва, че имате всички условия за работа и че нямате спънки. Възприемете Божественото и поливайте душата си. Там, дето е сухо, полайте ; разбира се, като гледате да не туряте и много влага; след това ще дойде растенето. И ще дойде скоро, защото процесът върви много бързо.

Всяка група да запише онези съществени въпроси, които я интересуват, които ще разискваме, ще подложим на разрешение, и сетне ще приложите методите, по които може да ги опитате.

-— Какви въпроси конкретно? Туй, което всеки чувствува ли?

— Мнозина от вас се разболявате и искате да знаете кой е най-добрият метод за лекуване. Ще се лекувате по законите на окултната наука, сир. по законите на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.

— Само в тази ли област ?

— Да допуснем, че двама, мъж и жена, приятели или другари, не могат да живеят добре, скарали се, искате да знаете сега най- добрия път, по който могат да се помирят, да се възстанови хармонията между тях. Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това ; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път?" и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не възставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-празо казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък.

После, може да се подигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.

Сетне, може да зададете и гкзи въпроси : кой е най добрият начин за саморазвитие, за развиване на ума на сърцето, кои са начините, чрез които любовта може да действува у нас, кои са начините, чрез които мъдростта може да действува у нас. Тези въпроси ще разискваме друг път, Вие сте дошли тук като работници, ще ви дам малка мотичка и ще поискам да отбиете вадичката към правия път и всеки да наблюдава за действието на вадичката, която полива дадено место. Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. Ще ви обясня какво гюдразбирам в тази малка алегория под думата „мотичка". Гюдразбирам начин на действие. Както виждате, малка работа — Христовото бреме е леко. Тъй че, повтарям ще отбележите въпросите, които са тъмни за вас, та да ви ги разясня. Но се пак казвам, каквито разяснения и да ви дам, докато не направите този малък опит, те ще ви останат тъмни. До това време идещата година ще правите опити, които да усилят вашите стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.

— Под вадичка любов ли се подразбира?

— Условия за работа —- тази .прана, която влиза в човека и той я поглъща.

— Как може човек да познае своята душа?

— Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства ; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мжъдростта. Като намерите душата си, вие ще по-чувствувате неизказана радост. Вие сте имали,впрочем, такива радости, били сте за момент в рая, но сте го изгубили.

— Всеки е преживял, но въпроса е: как може да запази тези радости ?

— Сега ще учите метода за запазването им. Вадичката и мотичката са средства за това. Преимуществата на тази работа са тези, че вадички, които са скъсани, се съединяват много лесно — не е като да скъсате някоя метална жица.

(Беседа, държана на 19 август 1919 г, вторник,
7 ч. после пладне).

*> Тази и всички останали беседи, обяснения и упътвания са държани в лозята на гр. Търново—перед градината на колибата.

Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

2019-07-13T12:05:17Z

Донка: /* МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

== МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА ==

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да посaдите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот.

Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света. А пък всички добри хора, учители и светци, те са клончета и листа на това голямо дърво. Няма да се спирам да говоря каква форма има това дърво. Всеки трябва да гледа да изпълни своите функции и да направи онова, което трябва да стори. Ако останете верни на вашето призвание, вие ще се измените и един ден няма да бъдете клончета на дърво или членове на животно или на човек, но ще се индивидуализирате, и Духът ще дойде у вас да се въплъти, както в Христа. Ще видите как Той ще проникне като слънчеви лъчи. Той се проявява и в животните, които работят на нивата. Той се намира и в житните зърна и изобщо в всички плодни семенца. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указала неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си.

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те требва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, напр., човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде. Тогаза той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бcдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сир. душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът требва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух» Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че, когато Духът ви срещне, да сте готови; и нещо повече, да бждете няколко минути по- рано на местото си, но не да закъснеете. Не- успьхът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христвс е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.

Никакво съмнение нетрябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Напр., вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека : на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафян, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, требва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. Косата представя енергия, която чака бъдеще развитие, от там иде енергията. Ония, които имат по-гъста и по- черна коса, имат повече енергия. По-гористите места имат влага и всички условия, за да се развиват ония сили, които Бог им е дал да използуват за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опит, само че трябва да се приготвите, иначе този опит ще ви накара да напуснете правилния ход на вашето развитие. Много богатски синове са останали неучени просто затова, защото бащите са им оставили готово наследство. Ако и вам се даде някоя дарба наготово ще кажете : „Не ми трябва друго"; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свет, а изгуби душата си ?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ?
Първото нещо в това развитие е смиренргия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако немате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?" От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костуват много скъпо. Колко окултисти са опропастени ! Концентрира се някой да си коли волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия пжт. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие требва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.

Туй, което ви говоря, е въведение — пркз събора иде ви дойдат много мисли в тази посока.

Какво ви показва това чисто небе ? То е добър признак. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Огзаран имаше малко облаци — брожение, но, като изгря слънцето, всички изчезнаха» Туй показва, че имате всички условия за работа и че нямате спънки. Възприемете Божественото и поливайте душата си. Там, дето е сухо, полайте ; разбира се, като гледате да не туряте и много влага; след това ще дойде растенето. И ще дойде скоро, защото процесът върви много бързо.

Всяка група да запише онези съществени въпроси, които я интересуват, които ще разискваме, ще подложим на разрешение, и сетне ще приложите методите, по които може да ги опитате.

-— Какви въпроси конкретно? Туй, което всеки чувствува ли?

— Мнозина от вас се разболявате и искате да знаете кой е най-добрият метод за лекуване. Ще се лекувате по законите на окултната наука, сир. по законите на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.

— Само в тази ли област ?

— Да допуснем, че двама, мъж и жена, приятели или другари, не могат да живеят добре, скарали се, искате да знаете сега най- добрия път, по който могат да се помирят, да се възстанови хармонията между тях. Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това ; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път?" и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не възставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-празо казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък.

После, може да се подигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.

Сетне, може да зададете и гкзи въпроси : кой е най добрият начин за саморазвитие, за развиване на ума на сърцето, кои са начините, чрез които любовта може да действува у нас, кои са начините, чрез които мъдростта може да действува у нас. Тези въпроси ще разискваме друг път, Вие сте дошли тук като работници, ще ви дам малка мотичка и ще поискам да отбиете вадичката към правия път и всеки да наблюдава за действието на вадичката, която полива дадено место. Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. Ще ви обясня какво гюдразбирам в тази малка алегория под думата „мотичка". Гюдразбирам начин на действие. Както виждате, малка работа — Христовото бреме е леко. Тъй че, повтарям ще отбележите въпросите, които са тъмни за вас, та да ви ги разясня. Но се пак казвам, каквито разяснения и да ви дам, докато не направите този малък опит, те ще ви останат тъмни. До това време идещата година ще правите опити, които да усилят вашите стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.

— Под вадичка любов ли се подразбира?

— Условия за работа —- тази .прана, която влиза в човека и той я поглъща.

— Как може човек да познае своята душа?

— Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства ; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мжъдростта. Като намерите душата си, вие ще по-чувствувате неизказана радост. Вие сте имали,впрочем, такива радости, били сте за момент в рая, но сте го изгубили.

— Всеки е преживял, но въпроса е: как може да запази тези радости ?

— Сега ще учите метода за запазването им. Вадичката и мотичката са средства за това. Преимуществата на тази работа са тези, че вадички, които са скъсани, се съединяват много лесно — не е като да скъсате някоя метална жица.

(Беседа, държана на 19 август 1919 г, вторник,
7 ч. после пладне).

*> Тази и всички останали беседи, обяснения и упътвания са държани в лозята на гр. Търново—перед градината на колибата.

Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

2019-07-13T12:03:05Z

Донка: /* МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919]]

== МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА ==

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятствуват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи -искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него, То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висш аз", но по-право е да се каже „Божествена душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. Допуснете, че имате градина насадена с пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчук без поне малка вадичка за напояване? Може да посaдите всякакви семена, но, ако някой ви лиши от вадичката, напразно ще се трудите. Всеки от вас трябва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нямате ли я, никакъв плод не очаквайте. Много вярвания и много философии пропадат именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трябва да почувствувате присътствието на Висшето аз, на Божествената душа у вас, да почувствувате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвувате за всички. И Христос казва: „Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот". Това е точният превод на думите Христови, и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие по настоящем се намирате, тази връзка не е още образувана, и вследствие на това, вашата низша душа, низшето аз, низшият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Душата върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират побуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот.

Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света. А пък всички добри хора, учители и светци, те са клончета и листа на това голямо дърво. Няма да се спирам да говоря каква форма има това дърво. Всеки трябва да гледа да изпълни своите функции и да направи онова, което трябва да стори. Ако останете верни на вашето призвание, вие ще се измените и един ден нема да бъдете клончета на дърво или членове на животно или на човек, но ще се индивидуализирате, и Духът ще дойде у вас да се въплъти, както в Христа, Ще видите как Той ще проникне като слънчеви лъчи, Той се проявява и в животните, които работят на нивата ; Той се намира и в житните зърна и изобщо в всички плодни семенца. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указла неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голема река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сир. хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други. Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите хамбари, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си.

Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне. Апостол Павел на едно място казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарят ви ще ви държи там дълго време? Той ще каже: .Да се махнат". У вас има някои неща от самите вас присадени, те требва просто да се отчупят, а те се отчупват, когато последва някое нещастие, напр., човек изгуби пари, обществено положение или бъде ограничен отсякъде. Тогаза той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Казва му се : ,,Трябва да избереш пътя-—ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе". Ние обикновено мислим да покръшнем и да изберем друг път, но няма друга изходна врата, освен една — нагоре. Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ни състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бcдещият ви живот; има само една врата, през която може да влезете. Бъдещето ви прераждане, бъдещето ви състояние се обуславя от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа; но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сир. душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа; умът требва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух» Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че, когато Духът ви срещне, да сте готови; и нещо повече, да бждете няколко минути по- рано на местото си, но не да закъснеете. Не- успьхът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христвс е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.

Никакво съмнение нетрябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Напр., вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека : на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафян, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, требва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. Косата представя енергия, която чака бъдеще развитие, от там иде енергията. Ония, които имат по-гъста и по- черна коса, имат повече енергия. По-гористите места имат влага и всички условия, за да се развиват ония сили, които Бог им е дал да използуват за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опит, само че трябва да се приготвите, иначе този опит ще ви накара да напуснете правилния ход на вашето развитие. Много богатски синове са останали неучени просто затова, защото бащите са им оставили готово наследство. Ако и вам се даде някоя дарба наготово ще кажете : „Не ми трябва друго"; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нещо по-съществено от дарбите — онова, което казва Христос : „Какво се ползува човек, ако спечели цел свет, а изгуби душата си ?" не я обработва, а я оставя пуста и лишена от вадичка, която я напоява. Какво се ползува душата, ако постоянно не се напоява — развива ?
Първото нещо в това развитие е смиренргия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако немате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?" От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костуват много скъпо. Колко окултисти са опропастени ! Концентрира се някой да си коли волята, кали я, кали я, и един ден се пречупи и рече: „Хайде в други живот ще започна изново". Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия пжт. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие требва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него.

Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента.

Туй, което ви говоря, е въведение — пркз събора иде ви дойдат много мисли в тази посока.

Какво ви показва това чисто небе ? То е добър признак. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Огзаран имаше малко облаци — брожение, но, като изгря слънцето, всички изчезнаха» Туй показва, че имате всички условия за работа и че нямате спънки. Възприемете Божественото и поливайте душата си. Там, дето е сухо, полайте ; разбира се, като гледате да не туряте и много влага; след това ще дойде растенето. И ще дойде скоро, защото процесът върви много бързо.

Всяка група да запише онези съществени въпроси, които я интересуват, които ще разискваме, ще подложим на разрешение, и сетне ще приложите методите, по които може да ги опитате.

-— Какви въпроси конкретно? Туй, което всеки чувствува ли?

— Мнозина от вас се разболявате и искате да знаете кой е най-добрият метод за лекуване. Ще се лекувате по законите на окултната наука, сир. по законите на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати.

— Само в тази ли област ?

— Да допуснем, че двама, мъж и жена, приятели или другари, не могат да живеят добре, скарали се, искате да знаете сега най- добрия път, по който могат да се помирят, да се възстанови хармонията между тях. Някои не се разбират и не знаят кои са причините за това ; те не са нови, а са създадени от хиляди години, сега само изпъкват. Не съжалявайте, че са изпъкнали, но научете се как да ги избягвате.

Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път?" и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не възставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-празо казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък.

После, може да се подигнат и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате известни пропуски, чрез които ще влезете в работа. В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога. Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сегашното ваше бреме е 10 пъти по-тежко.

Сетне, може да зададете и гкзи въпроси : кой е най добрият начин за саморазвитие, за развиване на ума на сърцето, кои са начините, чрез които любовта може да действува у нас, кои са начините, чрез които мъдростта може да действува у нас. Тези въпроси ще разискваме друг път, Вие сте дошли тук като работници, ще ви дам малка мотичка и ще поискам да отбиете вадичката към правия път и всеки да наблюдава за действието на вадичката, която полива дадено место. Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. Ще ви обясня какво гюдразбирам в тази малка алегория под думата „мотичка". Гюдразбирам начин на действие. Както виждате, малка работа — Христовото бреме е леко. Тъй че, повтарям ще отбележите въпросите, които са тъмни за вас, та да ви ги разясня. Но се пак казвам, каквито разяснения и да ви дам, докато не направите този малък опит, те ще ви останат тъмни. До това време идещата година ще правите опити, които да усилят вашите стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично.

— Под вадичка любов ли се подразбира?

— Условия за работа —- тази .прана, която влиза в човека и той я поглъща.

— Как може човек да познае своята душа?

— Под думите ,,да намериш душата си", значи да чувствуваш, че между хората и тебе няма дисхармония, а има правилен обмен на мисли и чувства ; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любовта и мжъдростта. Като намерите душата си, вие ще по-чувствувате неизказана радост. Вие сте имали,впрочем, такива радости, били сте за момент в рая, но сте го изгубили.

— Всеки е преживял, но въпроса е: как може да запази тези радости ?

— Сега ще учите метода за запазването им. Вадичката и мотичката са средства за това. Преимуществата на тази работа са тези, че вадички, които са скъсани, се съединяват много лесно — не е като да скъсате някоя метална жица.

(Беседа, държана на 19 август 1919 г, вторник,
7 ч. после пладне).

*> Тази и всички останали беседи, обяснения и упътвания са държани в лозята на гр. Търново—перед градината на колибата.

С какво тяло?

2019-07-09T19:14:02Z

Донка: /* С какво тяло? */

[[Неделни беседи - 1934 г.]]

[[1934]]

[[Този е живият хляб (1934–1935)]]

== С какво тяло? ==

Отче наш.

„Духът Божи“.

Ще прочета част от 15 глава от Първо Послание към Коринтяните, от 35 ст. нататък: „Тогаз ще възкръснат мъртвите.“

„Бог е Любов“.

Да говори човек в света не е лесна работа. Да работи е трудно, пък и да спи, не е безопасно. Следователно, за да стане речта лека, изисква се разумност, разбиране. Защото, ако не знае как да говори Словото, То ще стане товар върху самия него, той ще напакости и на себе си. Ако не знае как да работи и направи някаква погрешка, той ще плаща за това. Пък и ако не е спал, както трябва, има друга една опасност. Когато човек започва един въпрос, с каква цел го започва? Той започва един предмет от следствия към причини, но с каква цел? Тялото е резултат на една деятелност, незнайна за човека. С какво тяло ще живее в бъдеще човек? С какво тяло живее човек сега, това знаем, но с какво тяло ще живее в бъдеще, това е един незнаен въпрос. Защото от сегашните тела виждаме какъв е животът, ние виждаме, че телата на сегашните хора не са толкова съвършени, вследствие на което се явяват известни психологически условия, от които хората страдат. Сега бих ви занимавал с някои въпроси по химия, или по висшата математика, или с нещо по космоса, но за тези въпроси нямаме нужните знания. За тях се изисква и развито съзнание. Когато съзнанието на човека не е развито, той е глух; каквото и да му се доказва, той казва, тази работа не я разбирам. Тази работа е съвсем проста. Говори ми на един език, че да те разбера. Всички сте учили що е център. Центърът е посока, от която известна деятелност може да излезе. Аз наричам центъра кристализиране на някои духовни сили извън времето и пространството. Тези сили понеже имат едно обратно движение към материалния свят, те търсят една посока, в която да се проявяват. Следователно, най-малкото усилие, в което такава една кристализирана сила може да се прояви, е точката. Точката пък може да се прояви в посока на правата линия. Значи, всяко съзнание, което се движи в права линия, има само две посоки: от центъра към периферията и от периферията към центъра. Представете си, че вие живеете в такъв един свят, в който се движите отпред назад и обратно, вие ще се натъквате на положения, които не ще можете да разрешите. И наистина, когато хората не могат да разрешат един въпрос, те си турят ръцете на гърба и се движат назад-напред, разхождат се по права линия. Като разрешат въпроса на правата линия, тръгват точно перпендикулярно, образуват една плоскост. За да вземеш едно ново направление, ти трябва да се движиш точно перпендикулярно на положението, по което си се движил до сега. Допуснете, че на земята една птица се движи, разхожда се напред-назад, но в това време се яви отнякъде една котка или едно млекопитающе, което я дебне, преследва я. Какво трябва да направи тази птица? Тя се намира в опасност и тогава вече тя не се колебае, не мисли дали на ляво или на дясно да върви, но веднага взима точно перпендикулярното положение, за да се спаси. Тя взима точно перпендикулярно положение на това, в което се е движила. Казвате: Какво ни интересува това, че някоя птица била дебната и хвръкнала? Представете си, че сте болен, намирате се в безизходно положение, трябва да се лекувате. Ако сте беден, няма какво да правите, да се движите, защото няма да платите на лекар за един обикновен преглед. Ако пък има нужда от един щателен преглед, трябва да му платите хиляда лева, ако пък положението ви е на косъм, ще трябва да платите и десет хиляди лева за консулт, да се определи какво трябва да се прави за вас. Ако сте богат, както и да е, но ако нямате пет пари в джоба си, какво ще правите? Казвате: Като има пари, човек всичко може да разреши. – Съгласен съм с вас. Като има пари, човек всичко може да разреши. „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе по света се скитам и за тебе питам.“ Ако имаш пари, в рая си; ако нямаш пари, извън рая си, извън света се скиташ. Щом имаш пари, въпросът е свършен, разрешен е, няма какво да му мислиш. Какви са условията днес? Богатият се пази от сиромаха. Богатият никога не иска да даде местото си на сиромаха, да стане богат. – Защо? – Има защо. Сиромахът пък всякога иска да даде местото си на богатия, той да стане богат. Питам: В дадения случай, по какво се различават в желанията си богатият от сиромаха? Богатият не иска сиромахът да стане като него богат и казва: Той сиромах си е роден, и сиромах трябва да си умре. Парите са за мене. Сиромахът пък е щедър и казва: Аз съм съгласен да дам сиромашията си на богатия и да отида на неговото место. Защо сиромахът е толкова щедър, и защо богатият е толкова скържав?

Сега аз искам да ви занимавам с въпроси, които да ви бъдат в услуга при разрешението на сегашните мъчнотии, в които се намирате. Сега вас ви интересуват много въпроси, например, какво е положението на света, какво е управлението и какво трябва да бъде, какво трябва да бъде възпитанието на младото поколение, каква е кризата и колко време ще продължава, дали ще има петна на слънцето, а оттам и какво ще бъде плодородието на страната, ще има ли петна на слънцето и т. н. Интересува ви и политическото отношение и положение на България спрямо другите държави: спрямо Англия, спрямо Франция, Германия, Русия и други. Всеки българин се интересува от тези въпроси, но те имат само едно разрешение. Ако Англия, например, има известен интерес от България, той ще бъде чисто материален, на материална основа. Ако аз се интересувам от един банкер, аз не се интересувам от неговия ум, нито от съвета, който може да ми даде, но единствено (от) парите, които мога да взема от него. Като вляза при него, аз ще го нарека благороден човек до толкова, до колкото той може да ми услужи. Ако не ми услужи, той за мене не е благороден човек, и нито ще го хваля, но ще казвам, че е скъперник, жесток човек. И в единия, и в другия случай, и като го хваля, и като го коря, това мнение не е истинското. Защо го коря?

Сега вие си задавате въпроса защо светът е така създаден. Не може ли другояче да се създаде? Сега от слънцето е определена една премия от 25 хиляди стерлинги за онзи, който се наеме да даде нов план за създаването на света. Ако се одобри този план, той ще получи премията. Тъй щото, който от вас може да представи този план, нека го даде на мен, аз да го изпратя до слънцето, за да получи отговор. Щом се задава въпроса, защо трябва да бъдем богати и сиромаси, тогава ще се зададе въпроса защо трябва да бъдем деца и възрастни, защо трябва да има мъже и жени. Не може ли да няма мъже и жени, да има нещо средно, нито мъж, нито жена? Това са ред философски разсъждения. Не може ли да е създаден светът по другояче от сега? Ние критикуваме сегашния свят и намираме, че той не бил тъй добре създаден. Аз пък намирам, че сегашният свят е създаден много добре. Аз съм чел разни научни книги и срещам от някои учени да казват, че окото не било създадено, както трябва, имало някакъв дефект. Че човешкото око има някакъв дефект, това е право, но то се дължи на съвсем други причини. От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност. Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко. Това е въпрос за учените хора, а не за простите, но и учените хора, като дойде да си представят каква е тази големина на слънцето един милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от земята, пак нямат ясно понятие за тази мярка. Па и за земята като говорите, имате ли ясна представа за нея? Можете ли да я обгърнете с погледа си отпред-отзад изцяло? Можете ли да я обгърнете отдясно, отляво, отгоре или отдолу? Сега вие виждате само една малка част от земята, но това, което вие не виждате, другите виждат. Това, което ние виждаме, мравите не виждат. В това отношение, в сравнение с мировъзрението, което имат мравите за света, ние за тях сме богове, и то от първа степен. Като дойде до човека, мравята казва: Човекът е божество, той е грамадно същество. Милиони мрави да се съберат на едно место, те пак не могат да образуват един човек. И ние, според нашите понятия, не разбираме напълно живота на мравите и се чудим, кое е онова, което ги държи като колективна организация. Душата на мравите е колективна. На земята те се чувствуват като една мравя. Между тях няма никаква разлика. Всяка мравя защищава колективното. Сега мнозина искат да се върнат към колективния живот, но ако искат да се върнат към колективния живот и живеят като мравите и пчелите, те ще направят една голяма грешка. Мислите ли, че мравите и пчелите са идейни? Те са най-големите крадци и разбойници. Така се разглеждат те от положението на хората, но от гледището на природата те не са никакви крадци и разбойници. Ако оставите в стаята си една пита мед, ще видите, че след два–три дена цялата пита ще изчезне, нищо няма да остане в паницата. Пчелите, които са толкова благородни, ще изнесат всичко навън, ще ограбят всичкия мед. Преди години направих следния опит. В един от магазините на един кошер турих четири пити мед от по четири килограма всяка. По незнание някой оставил една малка дупка в магазина и оттам навлезли с десетки хиляди пчели, които изпояли половината мед. Казват ми после, че станало така. Помислих малко, засмях се и казах: Да им е наздраве. Трябваше ли да се ядосвам за 16 кгр мед? Колко струват тия килограми мед? Ако килото е по 25 лв., значи всичко 400 лв. Струва ли за толкова лева човек да се безпокои, да губи мира си? Това е инстинкт в пчелите, но и хората имат този инстинкт като пчелите. Оставете една каса пълна със злато отворена и вижте след това какво ще стане. Непременно ще влезе някой в касата да си вземе нещо. Няма човек в света, който до сега не е бъркал в касата. Изключение правят само светиите. Какво показва това? Че има нещо съблазнително в света. Един богат човек изгубил десет хиляди лева. В това време един религиозен беден човек намира тези пари, прекръства се и казва: Благодаря Ти, Боже, Ти ми отговори на молитвата. След малко го настига този, който изгубил парите си и му казва: Господине, не намерихте ли една кесия със златни пари? Религиозният започва да се колебае и да си мисли какво да отговори: ако му каже, че ги е намерил, трябва да му ги върне, а пък той намира, че това е Божие благословение върху него. Ако пък каже, че не ги е намерил, значи да го излъже. Чуди се какво да прави. Това е един психологически момент, който се случва в живота на човека. Това са ред опити в живота, при които всеки ще се изпита. Такива изпити ще се нанижат един след друг, след което ще дойдат последствията, били те добри или лоши. Ако той задържи парите, в неговите капилярни съдове ще стане такова едно произшествие, което скъпо ще му струва. През целия си живот ще носиш последствията на тази лъжа. Защото няма по-страшна отрова в света от лъжата. Тя е най-страшна отрова, защото най-мъчно се лекува. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Всичките нещастия на хората седят в лъжливите работи. Щом постави човек лъжата в живота си като основа, непременно ще го сполетят всички нещастия. В Америка се държи статистика колко на сто се употребява лъжата в търговията. На сто най-малко 75 процента си служат с лъжата. Навсякъде се прилага лъжата. Взел съм едно шише със зехтин, който минава за най-чист зехтин, но не е такъв. На зехтин мирише, а има такива примеси, които изменят свойствата му. Смесват го навсякъде с разни примеси. Питам: Кое е онова, което поставя човека в положение да си служи с такива средства? Днес хората избират разни нови способи да фалшифицират стоките си. Ако разгледате съвременното човечество от единия до другия край, всички си служат с нечестни средства. Човек не иска да си даде отчет в какво вярва. – Е, да си поживея. Какво ще си поживееш? – Е, да се наям поне. – Какво ще се наядеш? – Разбирам човек да яде, но сладко да яде. Някой яде, а не мисли за яденето. Той днес яде, а мисли за утрешното ядене. Това не е ядене. Утрешният ден не съществува. Цялото съществуване на човека зависи от днешния ден. Бог съществува в света само за един ден. Дохожда един при мене и ме пита: Вие съботата ли празнувате или неделята? Казвам: Ако си на северния полюс, какъв ден ще празнуваш? Там има само един ден. Там няма никаква събота, никаква неделя. Като изгрее слънцето веднъж, там имате само един ден. Там слънцето не залязва, както у нас, всеки ден. Там има само един ден, който можете да наречете понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, или неделя – както искате. Писанието казва: „Ден Господен“. Значи. Съществува само един ден, останалите дни ние ги нарекохме. Дните ние ги образувахме от въртенето на земята. Тъй щото дни има на екватора, на умерените полюси. В полюсите, обаче, има Божествен ден. Там е вечна почивка. На северния полюс трябва да има готово ядене, там нито сееш, нито ореш, нито предеш. Който отиде на северния полюс, там ще бъде на курорт, има чист въздух, умерена температура.

Казвам: Религиозните хора се спират и питат – С какво тяло ще възкръсне човек? С какво тяло? – Тялото е резултат. Тялото точно съответствува на стремежа на човешкия дух, на стремежа на човешкия ум, на стремежа на човешкото сърдце. Тези три положения определят тялото. За да имаме тяло, от което да бъдем доволни, това тяло трябва да бъде толкова пластично, да не се подава на никакви болести. Това тяло не трябва да се подава на никакви изгаряния. То трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. То трябва да бъде напълно господар на положението си. Другояче казано: Човек трябва да има такова тяло, с което никога да не остарява. Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто. Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини радост, щастие и блаженство, това е самата истина. Истината е тази светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. Това, което виждаш, е истината, която носи храна за човека. Тя носи храна чрез светлината. Значи, това, което носи истинската храна за човешката душа, това е истината. Тази храна е истинската светлина за душата. Тази светлина ни разкрива света отвън.

Сега да дойдем до съществения въпрос, който интересува само онези от вас, които искат да се специализират в тази област. Той не засяга всички. Останалите можете само да слушате. Въпросът е с какво тяло Всеки от вас си носи това тяло, което днес има. Но ако искате да преустройте тялото си, има един начин, по който можете да го преустроите. Казано е в Писанието: „Роденият от плътта, плът е; роденият от Духа, Дух е.“ Когато Христос казва: „Ако се не родите изново“, Той не разбираше да се родите отново от майка и баща. Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита. Докато се раждате от майка и от баща, ще бъдете в процеса на плътта. Такова е сегашното органическо развитие. Ако си човек, ти едновременно можеш да бъдеш и баща, и майка, и дете, ти сам ще се родиш. Как? Няма да ви обяснявам това. За да ви обясня, трябва(т) ред опити. Алхимиците в средните векове се стараеха да разрешат този въпрос. Те много пъти са затваряли някой старец в реторта, но нито един от тях не можаха да възкръсят – всички умират.

Сегашните тела представят такава една реторта. Ако можете и знаете законите за подмладяването, ще можете да се подмладите. Казвате: Кажи ни тези закони. Не мога да ви ги кажа. Ако ги кажа, вие ще имате най-големите нещастия. Ако при сегашните условия, ако при сегашните тела се опитате да направите опита, вие ще изпитате такива нещастия, от които нищо няма да остане от вас – цяла експлозия ще се произведе. Ако речете да си служите със сегашните задушливи газове, вие ще се натъкнете също на големи нещастия. Във Франция един учен е изнамерил такъв револвер, който развива грамадно количество енергия, и то такава, че колкото души попаднат на тези вълни, всички измирали. С милиони волта електрическа енергия развивал този револвер. Такова нещо представят новите огнестрелни оръжия. Достатъчно е едно такова оръжие да влезе в едно хилядно събрание от хора, за да (не) остане нито един от тях жив. Това може да е вярно, а може и да е заблуждение. Така разправят. Това може да се уподоби на онзи анекдот за страхливеца и мечката. Един млад момък отишъл в една гора, но срещнал една мечка в гората. Отдалеч още той се качил на една круша да избяга срещата с нея. Уплашил се човекът. Мечката, като наближила дървото, подушила го и започнала да се разхожда наоколо. Като седял известно време на крушата, той си казал: Срам е за мене да се плаша от една мечка. И за да я пропъди, той започнал да разтърсва крушата да уплаши мечката. Като видяла, че круши падат от дървото, тя се приближила и започнала да ги яде. От време на време поглеждала нагоре и казвала: Пусни още круши, де. Разтърси още дървото. Най-после, като се наяла с круши, мечката се отдалечила някъде в гората. Тогава момъкът слязъл от дървото, но преди да слезе още видял го един познат и го запитал: Какво правиш на дървото отгоре? – Остави се, видях една мечка и реших да си поиграя с нея. Качих се на дървото и започнах да го бруля, да паднат от него круши, да си хапне мечката от тях. Това е арменски долап. Като казвам, че това е арменски долап, искам да кажа, че и хората често се поставят на такива изкушения, дето искат да излъжат сами себе си. Казва някой: Няма какво, ще се мре. Не говори така, то е сериозна работа. Знаеш ли какво нещо е да се мре? Ти не чакай да мреш. То е опасна, страшна работа. То е по-страшно, отколкото да те нападнат разбойници. Ще се мре. – Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта в света е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света.“ Казвате: Не се отказваме, как ще живеем? Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си – от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си, и ще излезете вън. Смъртта е голям разбойник. Като дойде при някой човек, тя го хваща за гушата и казва: Всичко ще оставите на мое разположение. Тъй щото не е лесно да казвате само, че ще се мре. Ако аз съм на вашето место, няма да чакам да дойде смъртта при мене, като някой разбойник, да ме хване за гушата и да ме застави на сила да раздам всичко, но ще раздам сам каквото имам, та като дойде тя да няма какво да раздавам и да ме заставя насила да действувам. Ще оставя за себе си най-същественото. Казвате: Нали Господ е наредил живота така, трябва да се живее. Много криви работи, много примеси има в сегашния живот, които трябва да се отделят, да се пречистят. Аз не казвам, че трябва да се откажете от сегашния си живот. За разумния човек, който живее на земята, по-добър живот от сегашния няма. Той е като едно изпитание, като едно училище за човека. Като свършите това училище, ще отидете в по-високо, в университета. Който от вас е свършил земното училище, дават му диплом и го пращат на друга някаква служба. Той трябва да докаже, че е свършил това училище с добър изпит.

С какво тяло? – С едно тяло, което да не е изложено на сегашната неврастения, на сегашната треска, чума и ред още болести. Свободен трябва да бъде човек. Това аз разбирам да бъде човек господар на своето положение. За Христа се казва, че е понесъл греховете на хората. Можете ли да си представите каква гениалност трябва да бъде, за да понесе греховете на хората? Този човек, който ходеше из Палестина да проповядва на хората, Той беше здрав човек. И като Го осъдиха на разпятие, Той сам носеше кръста си. Като се казва, че Христос се натоварил с болестите и немощите на хората, как е носил техните болести? – Много лесна работа. Той имал доста много автомобили, на които турял болестите и греховете на хората. Тия автомобили вървели подир Него. Сами по себе си греховете нямат никаква тежест. Христос нямал тежести. Положението на съвременните хора е много тежко. Какво по-тежко от това, когато чувствувате, че някой ваш брат или сестра не ви обичат? Понякога вие изпитвате такава скръб или такава тъга, че едва издържате. Какво е това състояние, вие сами не го разбирате, но изпитвате една голяма вътрешна тъга, една голяма студенина, която ви измъчва. Как определяте тази студенина, де я виждате? Казвате: Очите на този човек са някак особено студени към мене, особена студенина излъчват. Че де има студени очи? Как се изразява тази студенина? – Лъскави били. – Вярно е това, студените очи са лъскави, но от какво произтича тази лъскавина? Съществуват два рода електричество: едното е отрицателно, низходяще електричество, а другото е положително, възходящо. Когато първият род електричество влезе в човека, то се отразява зле върху нервната система, и той полудява. За да се освободи от това състояние, човек трябва да изхвърли отрицателните мисли от ума си, да не вижда никаква погрешка, нищо лошо в другите. Това отрицателно състояние в човека е непотребен багаж, който той трябва да тури настрана, да се освободи от него и да започне да мисли добре. Не мислете, че злото е господар в света. Вие имате крива представа за злото. Злото съществува като една трета, а доброто като две трети. Да допуснем, че хората на земята са повече лоши. Затова пък в другите слънчеви системи има повече свети, повече добри хора. Следователно, като сравним по количество лошите хора на земята за добрите и светите от другите слънчеви системи, ще излезе, че лошите хора съставят само една трета по процент от всички същества по целия свят. Човешката раса живее в разни степени по развитие в разните планети. Хората не са само на земята.

Сега, аз не искам да вярвате в това. То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам. Казвам: Човешката раса съществува и живее едновременно във всичките планети, според думите на астрономите и астролозите. Някои казват, че Сатурн влияел върху хората на земята. Според мене, хората, които живеят на Сатурн, влияят върху хората на земята. Тъй щото, не е Юпитер, или Марс, или Венера, които влияят върху хората на земята, но хората на Юпитер, на Марс, на Венера и на другите планети оказват влияние върху хората на земята. Хората, които живеят на Юпитер, живеят по юпитеровски; тия, които живеят на Марс, живеят по марсовски; тия, които са на Венера, живеят по венеровски и т. н. Ще кажете, дали всичко това е вярно или не. – Има нещо вярно, но този филм е така скроен, че представя едно добро забавление. Считайте, че това е едно забавление за вас. Ще знаете, че хората, които живеят на Марс, или на Юпитер, или на Венера, или на Сатурн, са другояче устроени, другояче организирани, не са като нас. Най-висшите типове, които сега съществуват, са тия на слънцето, а хората на земята са от низко произхождение, от низките типове в сравнение със слънчевите. – Защо? Хората на земята живеят в много гъста материя. Това, обаче, сега не е важно. Дали има хора и на другите планети, или няма, това е въпрос на бъдащето. Че има там някакви същества, се вижда от това, че хората развиват ред философски въпроси. Никога не могат да се отричат или доказват неща, които не съществуват. Щом съществуват, те непременно ще се или отричат, или твърдят. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Следователно, щом нещо се отрича или твърди, то е реалност, само че тази реалност може да е положителна или отрицателна. Сега мнозина питат, дали хората на Юпитер седят по-високо от тия на земята. – Те седят по-високо, защото тия типове имат голямо благородство в характера си. Сега хората на земята ще станат по-благородни, по-справедливи, защото покрай мнозина от тях им оказват влияние. Юпитеровите типове са благородни, справедливи, милосърдни, имат повече бащинско отношение, те не са така дребнави, както хората на земята. Сега астрономите разискват върху въпроса, каква е кожата на хората на една или на друга планета, дали е замръзнала или не. Човек може да живее и върху една нажежена кора от няколко хиляди градуса. Някога той е живял на земята, именно, върху такава нажежена кора. Това нищо не значи. Но при сегашните условия, тъй както сега сме създадени, при тази опитност, която днес имаме, той по никой начин не може да живее на такава температура. Днес човек може да живее най-добре при една температура от 36–37 градуса. Ако температурата мине над 37, дойде до 38–39–40 градуса, човек вече заминава за онзи свят. Дойде ли до 42 градуса, човек вече не може да издържа. Питам: Каква сила е тази да не може човек да издържи една топлина до 42 градуса? Де седи силата на човека? Коя е причината, че той не може да поддържа такава топлина? Питам: Когато туриха в огнената пещ тримата момци, как можаха да издържат тази висока температура без да изгорят? Какво беше тяхното тяло? Онези, които вярват в този библейски случай, какво ще кажат за него? Тук е смисълът на нещата. Това показва, че има едно състояние, при което човек не може да изгори. В това отношение вие можете да правите малки опити. Дръжте съзнанието си концентрирано, да знаете, че сте господари на огъня. Вземете на ръката си един въглен няколко пъти наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят.

Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят. Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни предпазливи мерки, с които да го пазят. Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал? Това и до днес още не е научно доказано. За онези, които вярваха, Христос е възкръснал, а за онези, които не вярваха и до днес, още не е възкръснал. В същност, Христос възкръснал ли е, или не е? Това се отнася до онези, които вярват. Това зависи от вярата. Човек не може да знае дали Христос е възкръснал, ако сам той не възкръсне. Когато ти възкръснеш, това ще бъде най-голямото доказателство, че и Христос е възкръснал. Ако ти не възкръснеш, и Христос не е възкръснал. Какво друго доказателство ми е нужно? Най-голямото доказателство седи в това: когато аз възкръсна, и Христос е възкръснал.

Сега важният въпрос за вас е: С какво тяло? Казвате: Ама и ние можем да възкръснем. Не отричам това – ще възкръснете. Три неща се изискват при възкресението: една любов, на която връзките никога да не са късани; едно знание, на което връзките никога да не са опетнявани; една истина, която никога да не е отстъпвала от своя път. Този е пътят на възкресението. Представете си, че аз имам една твърдост на тялото, не такава, каквато диамантът има, но хиляди пъти по-голяма от неговата, какво може да се противопостави на такова тяло? Тогава, каквото и да е друго тяло, което влезе в съприкосновение с моето, не ще може да ме проникне. Това тяло ще се разбие от моето. Питам и младите, и старите, де е тяхната сила? Всички страдания, които сегашното човечество минава, са нарочно създадени. Днес бялата раса се опитва колко може да издържи. Днес всички хора се оплакват от неврастения, от разни болести. Страданията в този случай не са нищо друго, освен изпитание за хората, да се види колко могат да издържат. Някой казва: Не мога повече да издържам. И от невидимия свят си поставят бележка. Те си държат бележка кой до колко може да издържа. Някой мъж като се ожени едва издържа, четири години може да издържи жена си и след това ѝ дава разводно писмо. Турят му бележка. Някой баща като има няколко деца, гледа ги четири–пет години и след това ги напуща, заминава за някъде, остави ги сами да се справят. Турят и на него бележка. Някой пък, учи, свърши училище и после туря знанието си на работа. Всички хора са поставени на изпит. Казвате: Еди-кой си заема голяма служба. Тази голяма служба е изпит за него. Като ви говоря сега, всички искате да бъдете господари на съдбата си. Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде господар на съдбата си. Обаче, сам човек не може да бъде господар на съдбата си. Когато двама души се съюзят заедно, те могат да бъдат господари на съдбата си. Всяка права линия може да бъде господар на своето положение, само ако има две точки. Само между две точки може да прекараме една права линия. Квадратът пък е образуван от четири точки, които са основните точки в него. В квадрата не можете да поставите повече от четири точки. Само четири точки могат да го образуват. Тези четири точки са основните точки, които образуват нашия живот. Отпосле вие можете да разширите този квадрат. Истината подразбира това, което в даден случай вие не можете да избегнете, но с което можете да си служите.

Казвате сега: Ти вярваш ли в Бога? – Какъв смисъл има да се вярва в Бога? Бог е онази велика възможност, в която се крият човешките постижения. Който иска да постигне всичко в света, да види възможностите, които се крият в него в даден случай, той трябва да вярва в Бога, понеже Бог има всичките възможности в себе си. И човек трябва да има една своя вътрешна опитност за Бога, не тъй както философите пишат, нито както религиозните вярват, но тъй, както Бог се открива на всеки човек. На всеки човек Бог се открива по особен начин. В това вярвам аз. На всеки човек, според степента на неговото развитие, Бог се открива по особен начин. Следователно, човек има особени схващания за Бога. Следователно, всеки трябва да бъде уверен в онова откритие, което има в себе си, за Бога, а какво другите мислят за Бога, ти не можеш да знаеш. Но да казвате, че Бог е всесилен, безконечен, това са неразбрани неща. В какво седи всесилието на Бога – това не е важно за мене. За мене е важно това, че досега Бог никога не ми е изневерил и никога не съм видял някаква слабост в Него. Доколкото зная, това, което, Той е казвал, всякога Го е направил. Ако вие повикате Господа, в когото вярвате да уреди отношенията ви с брата ви, с когото от две години се мразите, Той ще дойде и ще смекчи отношенията ви, ще смекчи сърдцето на брата ви, и той ще каже: Братко, прости ме. И ако повикате Господа във време на голяма суша, Той ще дойде и ще ви помогне. Знаете ли сега какво е положението в Америка? Американците страдат от голяма суша, вследствие на което са изклани много говеда по липса на храна за тях. Голяма криза има в това отношение. Глад има в Америка. Вие седите и роптаете, без да ви дойде на ум да се обърнете към Господа. Какво би било и вашето положение, ако тази криза, ако тази суша дойде за четири–пет месеца в България? Ще настане голям глад в страната. Вие казвате: Дотегна ни животът. Но ако дойде такъв глад, знаете ли какво ще бъде физическото положение на страната? Знаете ли какво ще бъде положението на чиновниците? Само един човек може да спаси положението. Кой? Който има вяра в Бога. Ако този човек може да спаси положението, той е най-нужният в дадения случай в България. Не е въпросът какво те мислят, но онзи човек, който може да спаси положението на всички хора, той е най-необходим. Не онзи, който урежда своите работи, както и работите на домашните си – това всеки прави, но онзи, който урежда положението на всички хора. Не да направи всички хора щастливи, но да задоволи нуждите на всички млади моми и момци, и на всички ученици, на всички учители, на всички слуги и господари, на всички учители, свещеници и т. н. Това е велика философия, велико разбиране, което не може да се разреши с едно драсване на калем. Това е един вътрешен процес, който трябва да даде нещо на човека. Какво ще ви проповядва един лекар със своите церове. Важен е онзи живот, който природата може да ми даде. Никой не може да ми даде храна. Природата е единствената, която ни дава храна, която ни дава живот. А вие казвате: Да дойде някой лекар да ни помогне. До толкова, до колкото лекарите са проводници на Божественото, те са добре дошли; доколкото управляващите, учителите, свещениците са проводници на Божественото, те са добре дошли. Щом те се отклонят от този път, идват вече страданията, на които съвременното човечество е изложено. Турците имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави? И българите казват: Какво да се прави?

„С какво тяло?“ Една благородна, възвишена душа трябва да има едно отлично тяло, отлично лице, отлично око, отлична уста, всичко отлично. Тази душа не трябва да знае какво нещо е лакомия, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н. Всички тия неща тя не трябва да знае. За тях тя трябва да бъде невежа, а да знае само какво? Вие знаете какво трябва да знаете. Казвате: Трябва да се любим. Аз се чудя на думите на хората. Мнозина дохождат около мене, говорят за Любовта, а виждам, че те в себе си нямат никаква Любов. – Ама горяло му сърцето. В това сърце аз не виждам никаква Любов, а само пепел. Един ме пита: Ти обичал ли си? – Кого? – Младите моми. – Аз никога не съм се старал да не ги обичам. Аз съм младият човек, който всякога обича младите хора. Единственият млад, Когото аз познавам, това е Бог. Какво ще ми кажете отгоре на това? Аз не познавам друг по-млад в света от Бога. Аз не познавам друг по-възрастен в света от Бога. Аз не познавам друг по-стар в света от Бога. Всички останали хора са още зелени листа заради мене. Казвате: Де седи нашата сила? Сега вие сте на изпитание, професори има, които се занимават с вас, и сами вие ще видите де е вашата сила. Сега да ви кажа как ще бъдат вашите изпити. Като влезете в изпитателната стая, ще поздравите професорите си, ще се ръкувате с тях и ще ги погледнете. Ако професорът ви се усмихне, ще знаете, че той ще ви помогне. По този начин знанието на професора ще мине във вас. Обаче, ако, като се приближите при професора си, видите, че той поглежда надолу, ще знаете, че ще ви скъса. – Ама мога да забравя урока си. Човек, в душата на когото в даден момент работи Любовта, Мъдростта и Истината, той никога не може да си забрави урока. Целта на Бога не е да къса своите деца, нито да ги погребва в земята. Целта на Бога е да ги вижда умни, да учат и да работят. Целта на Бога е да ни освободи от ненужния товар. Вижда, че някой носи на гърба си товар от 120 килограма. Той казва: Снемете този товар от гърба си. И след това ще му даде нова, лекичка дреха. Той казва: Дайте му един от най-лекичките модерни костюми, които тежат по 250 грама. Мнозина се страхуват да не отслабнат. Някой казва: Отслабнал съм осем килограма. Радвайте се и за това. Има една материя, която мирише хубаво. Ако тялото ви мирише добре, вие сте здрави. Ако не мирише добре, гледайте да се очистите. Една от младите сестри казваше какво усещала, че в нея нещо гние. Казвам: Радвай се, че се освобождаваш от нещо. Всяко семе, което се хвърля в нивата, първо гние, а после започва да живее. Това, което гние, се организира. Ако вие сте верни на закона, след гниенето ще се яви животът. Не е опасно човек да гние; не е опасно човек да бъде учен, да бъде богат, да бъде беден, силен. Силата е опасна, когато нямаш Любов в себе си; силата е опасна, когато нямаш знание; силата е опасна, когато нямаш Истината в себе си. Богатството е опасно, когато нямаш Любов, когато нямаш знание, когато нямаш Истината в себе си. Всичко в света е опасно без Божията Любов, Мъдрост, Истина и знание. Тогава, защо ви са такива блага, които един ден ще бъдат опасни за вас?

„С какво тяло?“ Сега, като се върнете дома си, ще ви дам един метод за приложение. Макар че вие сте малко мукалити, не сте от щедрите, но ще ви дам нещо, за което, ако не днес, един ден ще трябва да си платите. Един ден все ще взема нещо от вас, не можете да не си платите. Застанете тихо и спокойно в себе си, но преди това определете си едно от двете положения: богат ли си или сиромах; учен ли си или невежа; силен ли си или слаб; добър ли си или лош. Изнесете тези факти в себе си както са, без да се критикувате. Ако си малко дете и нищо не знаеш, това е в реда на нещата. Ако си знаеш, няма защо да се гордееш. Ако си богат и констатираш това положение, застани тихо в себе си и благодари, че имаш това богатство. Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе до сега не съм срещал. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. Невежеството пък е един ангел, който иде като невежа при вас, за да не ви уплаши. Той знае много работи. Който знае много неща, той е само като справочна книга. И слабият е един такъв ангел, който ни най-малко не е слаб. Той само се е нагодил, за да не ви плаши. Силният е на разположение на слабия и казва: Можеш да разчиташ на мене. Сиромашията дойде и казва: Невеж човек съм. – Че кого учат: учения или невежия? Онзи, който не знае, не че нищо не знае, но той се представя, че не знае. В дадения случай той няма условия да се прояви. Всеки от вас може да бъде невежа. Един американски проповедник ми разправяше една своя опитност. Един ден си заучавал проповедта наизуст. Отивам на църква, готвя се да изляза на амвона, но виждам, че съм забравил проповедта си, която бях написал. Успокоих се веднага, защото я знаех наизуст и можех и без написаната. Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила. Поглеждам към нея и моментално забравих проповедта си, не знаех вече какво да говоря. Цялата ми проповед изчезна от ума ми. В това време започнах да си мисля какво да кажа и реших да се извиня, че не съм разположен, не мога да говоря. Обаче, в този момент влиза в стаята един господин с весело, засмяно лице. Като погледнах към него, изведнъж мисълта ми се просветли и аз можах да продължа проповедта си. Като свърших проповедта си, отидох към този господин и му казах: Благодаря ви, че ми донесохте проповедта. Ако не бяхте влезли в стаята, нищо не бих могъл да кажа от проповедта си. Следователно, ще влезе някой във вашия живот, който ще ви донесе мрак, но ще влезе после някой във вашия живот, който ще ви донесе светлина. Тези, които носят светлина, това са вашите приятели, това са онези, които ви обичат. Онзи, който носи светлина, той няма да ви насърчава, но като влезе при вас, вие ще се почувствувате свободни в неговото присъствие. С това не искам да ви кажа, че човек трябва да ви говори сладки думи. Оставете сладките думи настрана. Какво аз ви говоря, не разчитайте на моите думи. За вас е важно онова, което приемете от мене, което чувствувате отвътре. Като говоря, друга е целта на моето говорене. Следователно, всеки човек е такъв, не какъвто отвън се проявява. Вътре в човека има един Божествен човек, който не се изменява. Разчитайте на това Божественото, което можете да приемете от него. Има едно състояние, в което човек може да изпадне. Тогава той се дразни, сърди се, но на това състояние не трябва да разчитате. Но има и едно състояние вътре в него, което се дължи на нещо добродетелно в човека и което винаги остава спокойно, не се безпокои, от нищо не се тревожи. Едното същество казва: Не мога повече да търпя, ще се хвърля, ще се убия. Другото казва: Не бързай, не се безпокой, всичко ще се нареди. – Второто е Божественото в човека. Слушайте Божественото в себе си. Всеки има този Божествен глас в себе си. Ако разчитате само на външния живот, той може да ви спъне.

Сега аз не ви проповядвам един еднообразен живот, но казвам, че вие трябва да обичате живота с всичките негови разнообразия и еднообразия. Вие трябва да обичате и най-малките треви, и звездите, и небето, и слънцето, и всички живи същества, както и всички хора – били те добри или лоши. На всичко трябва да гледате така, както Бог гледа. Ти няма да си даваш мнението кой какво върши. Ти не си пратен за съдия в света. Кой каквото върши, това е негова работа. Има кой да съди. Ако искаш да съдиш, ти си учен човек, който трябва да каже: Тази работа е така наредена, няма какво да се произнасям аз. Вие искате да знаете какво нещо е злото в света. Не се занимавайте със злото в света. Злото е нещо относително. В Писанието е казано: „За онзи, който люби Бога, злото ще се превърне на добро.“ Ще дойде ден, когато ще дойде Бог да отнеме злото от онзи, който Го люби. Ще кажете: Не трябва ли тогава да помагаме на бедните хора? – На бедните хора трябва да подобрим външните условия. Най-първо мислиш в себе си трябва да подобрим техните условия. Най-първо човек трябва да направи доброто в себе си, да види какви са били подбудителните причини, които го заставят да направи това добро. Първо трябва да желая доброто на другите хора, както го желая и на себе си. Аз трябва да желая благото на другите хора, както го желая за себе си. Аз трябва и на другите хора да желая да имат здраво тяло, както го желая на себе си. Не е въпросът да имат тяло като моето, но да имат здраво тяло, на което да се радват.

Казвам: Ще се уедините и в това положение ще влезете във връзка с всички хора на земята, които се подвизават в този път. Ще поддържате тяхното присъствие и ще обикнете своите ближни. Като се свържат хората помежду си, тогава ще могат да помогнат и на ближните си, както и на външния свят. Само здравият човек отвътре може да помага отвън. Ние не се нуждаем толкова от материални блага. Спънката не е толкова в материалните блага, но у нас няма достатъчно разположение да изпълним Волята Божия. От две хиляди години насам във всяко царство се чете: Да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята. Колко християни има днес, които искат да бъде Волята Божия? Ние искаме да бъде Волята Божия, а чакаме другите да я изпълнят. Всеки трябва да бъде проводник на Волята Божия. – Ама аз мога ли да оправя света? – Ти няма какво да оправяш света, ти трябва само да станеш проводник на Волята Божия. Ако станеш проводник, ти ще се подигнеш. Това трябва да стане условие за твоята душа да се подигне. Тя трябва да се подигне на по-високо стъпало и да забогатява и в знание, и в сила, и в добродетели. А това, страданията и изпитанията, които минавате, те са временни. Аз разглеждам въпроса от друго становище. И в света го разглеждат, и те са прави, но там има едно временно разрешение. Един лекар лекува един болен три–четири месеца и той оздравее, но после пак се разболее. Пак го лекува няколко месеци, пак оздравее и пак се разболее. Аз говоря за едно здравословно състояние на човека, в което той няма нужда от никакъв лекар. Лекарят трябва да научи болния да спазва онези хигиенични правила, в които животът неизменно трябва да се проявява. Сега аз искам да насоча вашия ум да имате едно верую. С това верую повече ще ме разберете, затова бъдете верни на вашето верую. Оставете онези неща, които носите по наследство отвън. Вземете тези, които със себе си носите. Рибата, като се роди още, знае как да плава; птицата, като се излюпи, знае как да хвърка; пчелата без да е учила някакъв университет, знае как да се ориентира. Има нещо в човека, на което вие можете да разчитате за всеки даден случай. Но има една опасност. Когато човек попадне в това положение, той започва да мисли, че няма нужда от никого. Това положение, обаче, ражда греха. Грехът е произлязъл от момента, когато човек е съзнал, че няма нужда от другите хора. Богатият казва: Аз не се интересувам от живота на другите хора. Сиромахът пък се интересува от другите и казва: От мене никой не се интересува. Никой не се грижи за мене. Мислите ли, че Бог, Който му е дал тази душа, този ум, това сърце, няма да се грижи за него? Богатият се мисли за осигурен, затова не иска да знае за другите хора. Бог се интересува от всички, но как искате вие Той да се интересува? Трябва да ви направи богати ли? Вие сте в училището тук, дето не можете да бъдете богати. Докато сте на земята, трябва да се опретнете да работите, слуги трябва да станете, а като отидете там, дето се приготвяте, ще ви посрещнат като княжески синове. На земята не можете да носите царски титли и корони. Тук ще бъдете малко скъсани, със закърпени обуща и дрехи. Казвате: Скъсани са обущата ми. – Аз предпочитам да нося скъсани обуща, но сърцето ми да е чисто, отколкото да бъда с лачени обуща, а сърцето ми да е нечисто. Аз предпочитам да имам светъл и просветен ум, отколкото да нося палто кожено със самурена яка и с цилиндър на глава. Аз предпочитам сухия хлебец, отколкото всичкото най-хубаво ядене в света. Чудни са хората, когато не знаят какво да искат! Колко е вкусен сухият, препеченият хляб в гората. Вие яли ли сте такъв хляб в гората?

Та целта ми е да се роди у вас едно желание, не да бъдете страхливци, но при всичките положения, в които се намирате, да благодарите на Великото Провидение, което ви е поставило при тези условия. Ако сте дете, няма да бъдете постоянно дете; ако сте възрастен, няма да бъдете постоянно възрастен; ако сте стар, няма да бъдете постоянно стар. Това е положението за вас, които сте слезли на земята. Един ден вие ще давате пари за това нещо, но няма да го имате, няма да се върне вече. Вие имате едно предназначение, което трябва да изпълните. Постъпвате в първо отделение, няма да останете там; ще постъпите във второ отделение, после в трето, в четвърто. След това ще влезете в прогимназията, в първи, във втори, трети клас. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията, ще свършите всичките осем класа. След това ще влезете в университета, дето ще свършите първи, втори, трети, четвърти курс. И там няма да останете, ще се специализирате. След това ще преминете през другите планети. Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото, ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35–40 метра, а даже и до сто метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Благодарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате. Дръжте тялото си в изправност и не се мъчете, не разрушавайте вашата капилярна система: Не атакувайте мозъчната си система, нито вашия мозък. Дръжте мозъка си всякога в изправност. Дръжте в изправност симпатичната си нервна система, която е свързана с чувствата, със сърцето ви. Мозъчната система е свързана с вашите мисли. Следователно, каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: Всичко е за добро. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: Това е за добро. Умрял някой – за добро е. Страдал някой – за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал – освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат – Господ да му е на помощ да носи товара си.

Сега какво да ви кажа? Аз зная, че вие искате нещо съществено, което би ви задоволило. Засега не мога да ви кажа това същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. След хиляда години ще можете, но не сега. Кое е същественото? Същественото е, ако сега мога на всички ви да подпиша един чек от десет хиляди английски стерлинги. Тогава всички ще се зарадвате, но аз съжалявам, че не мога да направя това. След хиляда години ще мога да направя това, но сега не мога. А за сега дръжте природата, тя може да направи това. Природата може да ви даде. Пък аз и да искам да ви услужа, сега не мога, ще създам цяла беля. Ако на вас дам по толкова, веднага ще се стекат отвън много хора, и те ще искат. Пък и от странство ще дойдат да искат.

Един от индуските Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато. Теглото му било 75 килограма. Той заповядал да раздадат всичкото това злато на окръжаващите. Сега и на вас желая да се претеглите, и колкото тежите, толкова злато да раздадете на другите, за да не очакват на мене.

2. неделна беседа от Учителя, държана на 7 октомври 1934 г.
София, Изгрев

Уточнение: На 30 септември 1934 г, 10 часа, няма по каталога беседа!

С какво тяло?

2019-07-07T11:45:07Z

Донка: /* С какво тяло? */

[[Неделни беседи - 1934 г.]]

[[1934]]

[[Този е живият хляб (1934–1935)]]

== С какво тяло? ==

Отче наш.

„Духът Божи“.

Ще прочета част от 15 глава от Първо Послание към Коринтяните, от 35 ст. нататък: „Тогаз ще възкръснат мъртвите.“

„Бог е Любов“.

Да говори човек в света не е лесна работа. Да работи е трудно, пък и да спи, не е безопасно. Следователно, за да стане речта лека, изисква се разумност, разбиране. Защото, ако не знае как да говори Словото, То ще стане товар върху самия него, той ще напакости и на себе си. Ако не знае как да работи и направи някаква погрешка, той ще плаща за това. Пък и ако не е спал, както трябва, има друга една опасност. Когато човек започва един въпрос, с каква цел го започва? Той започва един предмет от следствия към причини, но с каква цел? Тялото е резултат на една деятелност, незнайна за човека. С какво тяло ще живее в бъдеще човек? С какво тяло живее човек сега, това знаем, но с какво тяло ще живее в бъдеще, това е един незнаен въпрос. Защото от сегашните тела виждаме какъв е животът, ние виждаме, че телата на сегашните хора не са толкова съвършени, вследствие на което се явяват известни психологически условия, от които хората страдат. Сега бих ви занимавал с някои въпроси по химия, или по висшата математика, или с нещо по космоса, но за тези въпроси нямаме нужните знания. За тях се изисква и развито съзнание. Когато съзнанието на човека не е развито, той е глух; каквото и да му се доказва, той казва, тази работа не я разбирам. Тази работа е съвсем проста. Говори ми на един език, че да те разбера. Всички сте учили що е център. Центърът е посока, от която известна деятелност може да излезе. Аз наричам центъра кристализиране на някои духовни сили извън времето и пространството. Тези сили понеже имат едно обратно движение към материалния свят, те търсят една посока, в която да се проявяват. Следователно, най-малкото усилие, в което такава една кристализирана сила може да се прояви, е точката. Точката пък може да се прояви в посока на правата линия. Значи, всяко съзнание, което се движи в права линия, има само две посоки: от центъра към периферията и от периферията към центъра. Представете си, че вие живеете в такъв един свят, в който се движите отпред назад и обратно, вие ще се натъквате на положения, които не ще можете да разрешите. И наистина, когато хората не могат да разрешат, когато хората не могат да разрешат един въпрос, те си турят ръцете на гърба и се движат назад-напред, разхождат се по права линия. Като разрешат въпроса на правата линия, тръгват точно перпендикулярно, образуват една плоскост. За да вземеш едно ново направление, ти трябва да се движиш точно перпендикулярно на положението, по което си се движил до сега. Допуснете, че на земята една птица се движи, разхожда се напред-назад, но в това време се яви отнякъде една котка или едно млекопитающе, което я дебне, преследва я. Какво трябва да направи тази птица? Тя се намира в опасност и тогава вече тя не се колебае, не мисли дали на ляво или на дясно да върви, но веднага взима точно перпендикулярното положение, за да се спаси. Тя взима точно перпендикулярно положение на това, в което се е движила. Казвате: Какво ни интересува това, че някоя птица била дебната и хвръкнала? Представете си, че сте болен, намирате се в безизходно положение, трябва да се лекувате. Ако сте беден, няма какво да правите, да се движите, защото няма да платите на лекар за един обикновен преглед. Ако пък има нужда от един щателен преглед, трябва да му платите хиляда лева, ако пък положението ви е на косъм, ще трябва да платите и десет хиляди лева за консулт, да се определи какво трябва да се прави за вас. Ако сте богат, както и да е, но ако нямате пет пари в джоба си, какво ще правите? Казвате: Като има пари, човек всичко може да разреши. – Съгласен съм с вас. Като има пари, човек всичко може да разреши. „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе по света се скитам и за тебе питам.“ Ако имаш пари, в рая си; ако нямаш пари, извън рая си, извън света се скиташ. Щом имаш пари, въпросът е свършен, разрешен е, няма какво да му мислиш. Какви са условията днес? Богатият се пази от сиромаха. Богатият никога не иска да даде местото си на сиромаха, да стане богат. – Защо? – Има защо. Сиромахът пък всякога иска да даде местото си на богатия, той да стане богат. Питам: В дадения случай, по какво се различават в желанията си богатият от сиромаха? Богатият не иска сиромахът да стане като него богат и казва: Той сиромах си е роден, и сиромах трябва да си умре. Парите са за мене. Сиромахът пък е щедър и казва: Аз съм съгласен да дам сиромашията си на богатия и да отида на неговото место. Защо сиромахът е толкова щедър, и защо богатият е толкова скържав?

Сега аз искам да ви занимавам с въпроси, които да ви бъдат в услуга при разрешението на сегашните мъчнотии, в които се намирате. Сега вас ви интересуват много въпроси, например, какво е положението на света, какво е управлението и какво трябва да бъде, какво трябва да бъде възпитанието на младото поколение, каква е кризата и колко време ще продължава, дали ще има петна на слънцето, а оттам и какво ще бъде плодородието на страната, ще има ли петна на слънцето и т. н. Интересува ви и политическото отношение и положение на България спрямо другите държави: спрямо Англия, спрямо Франция, Германия, Русия и други. Всеки българин се интересува от тези въпроси, но те имат само едно разрешение. Ако Англия, например, има известен интерес от България, той ще бъде чисто материален, на материална основа. Ако аз се интересувам от един банкер, аз не се интересувам от неговия ум, нито от съвета, който може да ми даде, но единствено (от) парите, които мога да взема от него. Като вляза при него, аз ще го нарека благороден човек до толкова, до колкото той може да ми услужи. Ако не ми услужи, той за мене не е благороден човек, и нито ще го хваля, но ще казвам, че е скъперник, жесток човек. И в единия, и в другия случай, и като го хваля, и като го коря, това мнение не е истинското. Защо го коря?

Сега вие си задавате въпроса защо светът е така създаден. Не може ли другояче да се създаде? Сега от слънцето е определена една премия от 25 хиляди стерлинги за онзи, който се наеме да даде нов план за създаването на света. Ако се одобри този план, той ще получи премията. Тъй щото, който от вас може да представи този план, нека го даде на мен, аз да го изпратя до слънцето, за да получи отговор. Щом се задава въпроса, защо трябва да бъдем богати и сиромаси, тогава ще се зададе въпроса защо трябва да бъдем деца и възрастни, защо трябва да има мъже и жени. Не може ли да няма мъже и жени, да има нещо средно, нито мъж, нито жена? Това са ред философски разсъждения. Не може ли да е създаден светът по другояче от сега? Ние критикуваме сегашния свят и намираме, че той не бил тъй добре създаден. Аз пък намирам, че сегашният свят е създаден много добре. Аз съм чел разни научни книги и срещам от някои учени да казват, че окото не било създадено, както трябва, имало някакъв дефект. Че човешкото око има някакъв дефект, това е право, но то се дължи на съвсем други причини. От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност. Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко. Това е въпрос за учените хора, а не за простите, но и учените хора, като дойде да си представят каква е тази големина на слънцето един милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от земята, пак нямат ясно понятие за тази мярка. Па и за земята като говорите, имате ли ясна представа за нея? Можете ли да я обгърнете с погледа си отпред-отзад изцяло? Можете ли да я обгърнете отдясно, отляво, отгоре или отдолу? Сега вие виждате само една малка част от земята, но това, което вие не виждате, другите виждат. Това, което ние виждаме, мравите не виждат. В това отношение, в сравнение с мировъзрението, което имат мравите за света, ние за тях сме богове, и то от първа степен. Като дойде до човека, мравята казва: Човекът е божество, той е грамадно същество. Милиони мрави да се съберат на едно место, те пак не могат да образуват един човек. И ние, според нашите понятия, не разбираме напълно живота на мравите и се чудим, кое е онова, което ги държи като колективна организация. Душата на мравите е колективна. На земята те се чувствуват като една мравя. Между тях няма никаква разлика. Всяка мравя защищава колективното. Сега мнозина искат да се върнат към колективния живот, но ако искат да се върнат към колективния живот и живеят като мравите и пчелите, те ще направят една голяма грешка. Мислите ли, че мравите и пчелите са идейни? Те са най-големите крадци и разбойници. Така се разглеждат те от положението на хората, но от гледището на природата те не са никакви крадци и разбойници. Ако оставите в стаята си една пита мед, ще видите, че след два–три дена цялата пита ще изчезне, нищо няма да остане в паницата. Пчелите, които са толкова благородни, ще изнесат всичко навън, ще ограбят всичкия мед. Преди години направих следния опит. В един от магазините на един кошер турих четири пити мед от по четири килограма всяка. По незнание някой оставил една малка дупка в магазина и оттам навлезли с десетки хиляди пчели, които изпояли половината мед. Казват ми после, че станало така. Помислих малко, засмях се и казах: Да им е наздраве. Трябваше ли да се ядосвам за 16 кгр мед? Колко струват тия килограми мед? Ако килото е по 25 лв., значи всичко 400 лв. Струва ли за толкова лева човек да се безпокои, да губи мира си? Това е инстинкт в пчелите, но и хората имат този инстинкт като пчелите. Оставете една каса пълна със злато отворена и вижте след това какво ще стане. Непременно ще влезе някой в касата да си вземе нещо. Няма човек в света, който до сега не е бъркал в касата. Изключение правят само светиите. Какво показва това? Че има нещо съблазнително в света. Един богат човек изгубил десет хиляди лева. В това време един религиозен беден човек намира тези пари, прекръства се и казва: Благодаря Ти, Боже, Ти ми отговори на молитвата. След малко го настига този, който изгубил парите си и му казва: Господине, не намерихте ли една кесия със златни пари? Религиозният започва да се колебае и да си мисли какво да отговори: ако му каже, че ги е намерил, трябва да му ги върне, а пък той намира, че това е Божие благословение върху него. Ако пък каже, че не ги е намерил, значи да го излъже. Чуди се какво да прави. Това е един психологически момент, който се случва в живота на човека. Това са ред опити в живота, при които всеки ще се изпита. Такива изпити ще се нанижат един след друг, след което ще дойдат последствията, били те добри или лоши. Ако той задържи парите, в неговите капилярни съдове ще стане такова едно произшествие, което скъпо ще му струва. През целия си живот ще носиш последствията на тази лъжа. Защото няма по-страшна отрова в света от лъжата. Тя е най-страшна отрова, защото най-мъчно се лекува. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Всичките нещастия на хората седят в лъжливите работи. Щом постави човек лъжата в живота си като основа, непременно ще го сполетят всички нещастия. В Америка се държи статистика колко на сто се употребява лъжата в търговията. На сто най-малко 75 процента си служат с лъжата. Навсякъде се прилага лъжата. Взел съм едно шише със зехтин, който минава за най-чист зехтин, но не е такъв. На зехтин мирише, а има такива примеси, които изменят свойствата му. Смесват го навсякъде с разни примеси. Питам: Кое е онова, което поставя човека в положение да си служи с такива средства? Днес хората избират разни нови способи да фалшифицират стоките си. Ако разгледате съвременното човечество от единия до другия край, всички си служат с нечестни средства. Човек не иска да си даде отчет в какво вярва. – Е, да си поживея. Какво ще си поживееш? – Е, да се наям поне. – Какво ще се наядеш? – Разбирам човек да яде, но сладко да яде. Някой яде, а не мисли за яденето. Той днес яде, а мисли за утрешното ядене. Това не е ядене. Утрешният ден не съществува. Цялото съществуване на човека зависи от днешния ден. Бог съществува в света само за един ден. Дохожда един при мене и ме пита: Вие съботата ли празнувате или неделята? Казвам: Ако си на северния полюс, какъв ден ще празнуваш? Там има само един ден. Там няма никаква събота, никаква неделя. Като изгрее слънцето веднъж, там имате само един ден. Там слънцето не залязва, както у нас, всеки ден. Там има само един ден, който можете да наречете понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, или неделя – както искате. Писанието казва: „Ден Господен“. Значи. Съществува само един ден, останалите дни ние ги нарекохме. Дните ние ги образувахме от въртенето на земята. Тъй щото дни има на екватора, на умерените полюси. В полюсите, обаче, има Божествен ден. Там е вечна почивка. На северния полюс трябва да има готово ядене, там нито сееш, нито ореш, нито предеш. Който отиде на северния полюс, там ще бъде на курорт, има чист въздух, умерена температура.

Казвам: Религиозните хора се спират и питат – С какво тяло ще възкръсне човек? С какво тяло? – Тялото е резултат. Тялото точно съответствува на стремежа на човешкия дух, на стремежа на човешкия ум, на стремежа на човешкото сърдце. Тези три положения определят тялото. За да имаме тяло, от което да бъдем доволни, това тяло трябва да бъде толкова пластично, да не се подава на никакви болести. Това тяло не трябва да се подава на никакви изгаряния. То трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. То трябва да бъде напълно господар на положението си. Другояче казано: Човек трябва да има такова тяло, с което никога да не остарява. Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто. Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини радост, щастие и блаженство, това е самата истина. Истината е тази светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. Това, което виждаш, е истината, която носи храна за човека. Тя носи храна чрез светлината. Значи, това, което носи истинската храна за човешката душа, това е истината. Тази храна е истинската светлина за душата. Тази светлина ни разкрива света отвън.

Сега да дойдем до съществения въпрос, който интересува само онези от вас, които искат да се специализират в тази област. Той не засяга всички. Останалите можете само да слушате. Въпросът е с какво тяло Всеки от вас си носи това тяло, което днес има. Но ако искате да преустройте тялото си, има един начин, по който можете да го преустроите. Казано е в Писанието: „Роденият от плътта, плът е; роденият от Духа, Дух е.“ Когато Христос казва: „Ако се не родите изново“, Той не разбираше да се родите отново от майка и баща. Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита. Докато се раждате от майка и от баща, ще бъдете в процеса на плътта. Такова е сегашното органическо развитие. Ако си човек, ти едновременно можеш да бъдеш и баща, и майка, и дете, ти сам ще се родиш. Как? Няма да ви обяснявам това. За да ви обясня, трябва(т) ред опити. Алхимиците в средните векове се стараеха да разрешат този въпрос. Те много пъти са затваряли някой старец в реторта, но нито един от тях не можаха да възкръсят – всички умират.

Сегашните тела представят такава една реторта. Ако можете и знаете законите за подмладяването, ще можете да се подмладите. Казвате: Кажи ни тези закони. Не мога да ви ги кажа. Ако ги кажа, вие ще имате най-големите нещастия. Ако при сегашните условия, ако при сегашните тела се опитате да направите опита, вие ще изпитате такива нещастия, от които нищо няма да остане от вас – цяла експлозия ще се произведе. Ако речете да си служите със сегашните задушливи газове, вие ще се натъкнете също на големи нещастия. Във Франция един учен е изнамерил такъв револвер, който развива грамадно количество енергия, и то такава, че колкото души попаднат на тези вълни, всички измирали. С милиони волта електрическа енергия развивал този револвер. Такова нещо представят новите огнестрелни оръжия. Достатъчно е едно такова оръжие да влезе в едно хилядно събрание от хора, за да (не) остане нито един от тях жив. Това може да е вярно, а може и да е заблуждение. Така разправят. Това може да се уподоби на онзи анекдот за страхливеца и мечката. Един млад момък отишъл в една гора, но срещнал една мечка в гората. Отдалеч още той се качил на една круша да избяга срещата с нея. Уплашил се човекът. Мечката, като наближила дървото, подушила го и започнала да се разхожда наоколо. Като седял известно време на крушата, той си казал: Срам е за мене да се плаша от една мечка. И за да я пропъди, той започнал да разтърсва крушата да уплаши мечката. Като видяла, че круши падат от дървото, тя се приближила и започнала да ги яде. От време на време поглеждала нагоре и казвала: Пусни още круши, де. Разтърси още дървото. Най-после, като се наяла с круши, мечката се отдалечила някъде в гората. Тогава момъкът слязъл от дървото, но преди да слезе още видял го един познат и го запитал: Какво правиш на дървото отгоре? – Остави се, видях една мечка и реших да си поиграя с нея. Качих се на дървото и започнах да го бруля, да паднат от него круши, да си хапне мечката от тях. Това е арменски долап. Като казвам, че това е арменски долап, искам да кажа, че и хората често се поставят на такива изкушения, дето искат да излъжат сами себе си. Казва някой: Няма какво, ще се мре. Не говори така, то е сериозна работа. Знаеш ли какво нещо е да се мре? Ти не чакай да мреш. То е опасна, страшна работа. То е по-страшно, отколкото да те нападнат разбойници. Ще се мре. – Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта в света е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света.“ Казвате: Не се отказваме, как ще живеем? Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си – от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си, и ще излезете вън. Смъртта е голям разбойник. Като дойде при някой човек, тя го хваща за гушата и казва: Всичко ще оставите на мое разположение. Тъй щото не е лесно да казвате само, че ще се мре. Ако аз съм на вашето место, няма да чакам да дойде смъртта при мене, като някой разбойник, да ме хване за гушата и да ме застави на сила да раздам всичко, но ще раздам сам каквото имам, та като дойде тя да няма какво да раздавам и да ме заставя насила да действувам. Ще оставя за себе си най-същественото. Казвате: Нали Господ е наредил живота така, трябва да се живее. Много криви работи, много примеси има в сегашния живот, които трябва да се отделят, да се пречистят. Аз не казвам, че трябва да се откажете от сегашния си живот. За разумния човек, който живее на земята, по-добър живот от сегашния няма. Той е като едно изпитание, като едно училище за човека. Като свършите това училище, ще отидете в по-високо, в университета. Който от вас е свършил земното училище, дават му диплом и го пращат на друга някаква служба. Той трябва да докаже, че е свършил това училище с добър изпит.

С какво тяло? – С едно тяло, което да не е изложено на сегашната неврастения, на сегашната треска, чума и ред още болести. Свободен трябва да бъде човек. Това аз разбирам да бъде човек господар на своето положение. За Христа се казва, че е понесъл греховете на хората. Можете ли да си представите каква гениалност трябва да бъде, за да понесе греховете на хората? Този човек, който ходеше из Палестина да проповядва на хората, Той беше здрав човек. И като Го осъдиха на разпятие, Той сам носеше кръста си. Като се казва, че Христос се натоварил с болестите и немощите на хората, как е носил техните болести? – Много лесна работа. Той имал доста много автомобили, на които турял болестите и греховете на хората. Тия автомобили вървели подир Него. Сами по себе си греховете нямат никаква тежест. Христос нямал тежести. Положението на съвременните хора е много тежко. Какво по-тежко от това, когато чувствувате, че някой ваш брат или сестра не ви обичат? Понякога вие изпитвате такава скръб или такава тъга, че едва издържате. Какво е това състояние, вие сами не го разбирате, но изпитвате една голяма вътрешна тъга, една голяма студенина, която ви измъчва. Как определяте тази студенина, де я виждате? Казвате: Очите на този човек са някак особено студени към мене, особена студенина излъчват. Че де има студени очи? Как се изразява тази студенина? – Лъскави били. – Вярно е това, студените очи са лъскави, но от какво произтича тази лъскавина? Съществуват два рода електричество: едното е отрицателно, низходяще електричество, а другото е положително, възходящо. Когато първият род електричество влезе в човека, то се отразява зле върху нервната система, и той полудява. За да се освободи от това състояние, човек трябва да изхвърли отрицателните мисли от ума си, да не вижда никаква погрешка, нищо лошо в другите. Това отрицателно състояние в човека е непотребен багаж, който той трябва да тури настрана, да се освободи от него и да започне да мисли добре. Не мислете, че злото е господар в света. Вие имате крива представа за злото. Злото съществува като една трета, а доброто като две трети. Да допуснем, че хората на земята са повече лоши. Затова пък в другите слънчеви системи има повече свети, повече добри хора. Следователно, като сравним по количество лошите хора на земята за добрите и светите от другите слънчеви системи, ще излезе, че лошите хора съставят само една трета по процент от всички същества по целия свят. Човешката раса живее в разни степени по развитие в разните планети. Хората не са само на земята.

Сега, аз не искам да вярвате в това. То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам. Казвам: Човешката раса съществува и живее едновременно във всичките планети, според думите на астрономите и астролозите. Някои казват, че Сатурн влияел върху хората на земята. Според мене, хората, които живеят на Сатурн, влияят върху хората на земята. Тъй щото, не е Юпитер, или Марс, или Венера, които влияят върху хората на земята, но хората на Юпитер, на Марс, на Венера и на другите планети оказват влияние върху хората на земята. Хората, които живеят на Юпитер, живеят по юпитеровски; тия, които живеят на Марс, живеят по марсовски; тия, които са на Венера, живеят по венеровски и т. н. Ще кажете, дали всичко това е вярно или не. – Има нещо вярно, но този филм е така скроен, че представя едно добро забавление. Считайте, че това е едно забавление за вас. Ще знаете, че хората, които живеят на Марс, или на Юпитер, или на Венера, или на Сатурн, са другояче устроени, другояче организирани, не са като нас. Най-висшите типове, които сега съществуват, са тия на слънцето, а хората на земята са от низко произхождение, от низките типове в сравнение със слънчевите. – Защо? Хората на земята живеят в много гъста материя. Това, обаче, сега не е важно. Дали има хора и на другите планети, или няма, това е въпрос на бъдащето. Че има там някакви същества, се вижда от това, че хората развиват ред философски въпроси. Никога не могат да се отричат или доказват неща, които не съществуват. Щом съществуват, те непременно ще се или отричат, или твърдят. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Следователно, щом нещо се отрича или твърди, то е реалност, само че тази реалност може да е положителна или отрицателна. Сега мнозина питат, дали хората на Юпитер седят по-високо от тия на земята. – Те седят по-високо, защото тия типове имат голямо благородство в характера си. Сега хората на земята ще станат по-благородни, по-справедливи, защото покрай мнозина от тях им оказват влияние. Юпитеровите типове са благородни, справедливи, милосърдни, имат повече бащинско отношение, те не са така дребнави, както хората на земята. Сега астрономите разискват върху въпроса, каква е кожата на хората на една или на друга планета, дали е замръзнала или не. Човек може да живее и върху една нажежена кора от няколко хиляди градуса. Някога той е живял на земята, именно, върху такава нажежена кора. Това нищо не значи. Но при сегашните условия, тъй както сега сме създадени, при тази опитност, която днес имаме, той по никой начин не може да живее на такава температура. Днес човек може да живее най-добре при една температура от 36–37 градуса. Ако температурата мине над 37, дойде до 38–39–40 градуса, човек вече заминава за онзи свят. Дойде ли до 42 градуса, човек вече не може да издържа. Питам: Каква сила е тази да не може човек да издържи една топлина до 42 градуса? Де седи силата на човека? Коя е причината, че той не може да поддържа такава топлина? Питам: Когато туриха в огнената пещ тримата момци, как можаха да издържат тази висока температура без да изгорят? Какво беше тяхното тяло? Онези, които вярват в този библейски случай, какво ще кажат за него? Тук е смисълът на нещата. Това показва, че има едно състояние, при което човек не може да изгори. В това отношение вие можете да правите малки опити. Дръжте съзнанието си концентрирано, да знаете, че сте господари на огъня. Вземете на ръката си един въглен няколко пъти наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят.

Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят. Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни предпазливи мерки, с които да го пазят. Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал? Това и до днес още не е научно доказано. За онези, които вярваха, Христос е възкръснал, а за онези, които не вярваха и до днес, още не е възкръснал. В същност, Христос възкръснал ли е, или не е? Това се отнася до онези, които вярват. Това зависи от вярата. Човек не може да знае дали Христос е възкръснал, ако сам той не възкръсне. Когато ти възкръснеш, това ще бъде най-голямото доказателство, че и Христос е възкръснал. Ако ти не възкръснеш, и Христос не е възкръснал. Какво друго доказателство ми е нужно? Най-голямото доказателство седи в това: когато аз възкръсна, и Христос е възкръснал.

Сега важният въпрос за вас е: С какво тяло? Казвате: Ама и ние можем да възкръснем. Не отричам това – ще възкръснете. Три неща се изискват при възкресението: една любов, на която връзките никога да не са късани; едно знание, на което връзките никога да не са опетнявани; една истина, която никога да не е отстъпвала от своя път. Този е пътят на възкресението. Представете си, че аз имам една твърдост на тялото, не такава, каквато диамантът има, но хиляди пъти по-голяма от неговата, какво може да се противопостави на такова тяло? Тогава, каквото и да е друго тяло, което влезе в съприкосновение с моето, не ще може да ме проникне. Това тяло ще се разбие от моето. Питам и младите, и старите, де е тяхната сила? Всички страдания, които сегашното човечество минава, са нарочно създадени. Днес бялата раса се опитва колко може да издържи. Днес всички хора се оплакват от неврастения, от разни болести. Страданията в този случай не са нищо друго, освен изпитание за хората, да се види колко могат да издържат. Някой казва: Не мога повече да издържам. И от невидимия свят си поставят бележка. Те си държат бележка кой до колко може да издържа. Някой мъж като се ожени едва издържа, четири години може да издържи жена си и след това ѝ дава разводно писмо. Турят му бележка. Някой баща като има няколко деца, гледа ги четири–пет години и след това ги напуща, заминава за някъде, остави ги сами да се справят. Турят и на него бележка. Някой пък, учи, свърши училище и после туря знанието си на работа. Всички хора са поставени на изпит. Казвате: Еди-кой си заема голяма служба. Тази голяма служба е изпит за него. Като ви говоря сега, всички искате да бъдете господари на съдбата си. Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде господар на съдбата си. Обаче, сам човек не може да бъде господар на съдбата си. Когато двама души се съюзят заедно, те могат да бъдат господари на съдбата си. Всяка права линия може да бъде господар на своето положение, само ако има две точки. Само между две точки може да прекараме една права линия. Квадратът пък е образуван от четири точки, които са основните точки в него. В квадрата не можете да поставите повече от четири точки. Само четири точки могат да го образуват. Тези четири точки са основните точки, които образуват нашия живот. Отпосле вие можете да разширите този квадрат. Истината подразбира това, което в даден случай вие не можете да избегнете, но с което можете да си служите.

Казвате сега: Ти вярваш ли в Бога? – Какъв смисъл има да се вярва в Бога? Бог е онази велика възможност, в която се крият човешките постижения. Който иска да постигне всичко в света, да види възможностите, които се крият в него в даден случай, той трябва да вярва в Бога, понеже Бог има всичките възможности в себе си. И човек трябва да има една своя вътрешна опитност за Бога, не тъй както философите пишат, нито както религиозните вярват, но тъй, както Бог се открива на всеки човек. На всеки човек Бог се открива по особен начин. В това вярвам аз. На всеки човек, според степента на неговото развитие, Бог се открива по особен начин. Следователно, човек има особени схващания за Бога. Следователно, всеки трябва да бъде уверен в онова откритие, което има в себе си, за Бога, а какво другите мислят за Бога, ти не можеш да знаеш. Но да казвате, че Бог е всесилен, безконечен, това са неразбрани неща. В какво седи всесилието на Бога – това не е важно за мене. За мене е важно това, че досега Бог никога не ми е изневерил и никога не съм видял някаква слабост в Него. Доколкото зная, това, което, Той е казвал, всякога Го е направил. Ако вие повикате Господа, в когото вярвате да уреди отношенията ви с брата ви, с когото от две години се мразите, Той ще дойде и ще смекчи отношенията ви, ще смекчи сърдцето на брата ви, и той ще каже: Братко, прости ме. И ако повикате Господа във време на голяма суша, Той ще дойде и ще ви помогне. Знаете ли сега какво е положението в Америка? Американците страдат от голяма суша, вследствие на което са изклани много говеда по липса на храна за тях. Голяма криза има в това отношение. Глад има в Америка. Вие седите и роптаете, без да ви дойде на ум да се обърнете към Господа. Какво би било и вашето положение, ако тази криза, ако тази суша дойде за четири–пет месеца в България? Ще настане голям глад в страната. Вие казвате: Дотегна ни животът. Но ако дойде такъв глад, знаете ли какво ще бъде физическото положение на страната? Знаете ли какво ще бъде положението на чиновниците? Само един човек може да спаси положението. Кой? Който има вяра в Бога. Ако този човек може да спаси положението, той е най-нужният в дадения случай в България. Не е въпросът какво те мислят, но онзи човек, който може да спаси положението на всички хора, той е най-необходим. Не онзи, който урежда своите работи, както и работите на домашните си – това всеки прави, но онзи, който урежда положението на всички хора. Не да направи всички хора щастливи, но да задоволи нуждите на всички млади моми и момци, и на всички ученици, на всички учители, на всички слуги и господари, на всички учители, свещеници и т. н. Това е велика философия, велико разбиране, което не може да се разреши с едно драсване на калем. Това е един вътрешен процес, който трябва да даде нещо на човека. Какво ще ви проповядва един лекар със своите церове. Важен е онзи живот, който природата може да ми даде. Никой не може да ми даде храна. Природата е единствената, която ни дава храна, която ни дава живот. А вие казвате: Да дойде някой лекар да ни помогне. До толкова, до колкото лекарите са проводници на Божественото, те са добре дошли; доколкото управляващите, учителите, свещениците са проводници на Божественото, те са добре дошли. Щом те се отклонят от този път, идват вече страданията, на които съвременното човечество е изложено. Турците имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави? И българите казват: Какво да се прави?

„С какво тяло?“ Една благородна, възвишена душа трябва да има едно отлично тяло, отлично лице, отлично око, отлична уста, всичко отлично. Тази душа не трябва да знае какво нещо е лакомия, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н. Всички тия неща тя не трябва да знае. За тях тя трябва да бъде невежа, а да знае само какво? Вие знаете какво трябва да знаете. Казвате: Трябва да се любим. Аз се чудя на думите на хората. Мнозина дохождат около мене, говорят за Любовта, а виждам, че те в себе си нямат никаква Любов. – Ама горяло му сърцето. В това сърце аз не виждам никаква Любов, а само пепел. Един ме пита: Ти обичал ли си? – Кого? – Младите моми. – Аз никога не съм се старал да не ги обичам. Аз съм младият човек, който всякога обича младите хора. Единственият млад, Когото аз познавам, това е Бог. Какво ще ми кажете отгоре на това? Аз не познавам друг по-млад в света от Бога. Аз не познавам друг по-възрастен в света от Бога. Аз не познавам друг по-стар в света от Бога. Всички останали хора са още зелени листа заради мене. Казвате: Де седи нашата сила? Сега вие сте на изпитание, професори има, които се занимават с вас, и сами вие ще видите де е вашата сила. Сега да ви кажа как ще бъдат вашите изпити. Като влезете в изпитателната стая, ще поздравите професорите си, ще се ръкувате с тях и ще ги погледнете. Ако професорът ви се усмихне, ще знаете, че той ще ви помогне. По този начин знанието на професора ще мине във вас. Обаче, ако, като се приближите при професора си, видите, че той поглежда надолу, ще знаете, че ще ви скъса. – Ама мога да забравя урока си. Човек, в душата на когото в даден момент работи Любовта, Мъдростта и Истината, той никога не може да си забрави урока. Целта на Бога не е да къса своите деца, нито да ги погребва в земята. Целта на Бога е да ги вижда умни, да учат и да работят. Целта на Бога е да ни освободи от ненужния товар. Вижда, че някой носи на гърба си товар от 120 килограма. Той казва: Снемете този товар от гърба си. И след това ще му даде нова, лекичка дреха. Той казва: Дайте му един от най-лекичките модерни костюми, които тежат по 250 грама. Мнозина се страхуват да не отслабнат. Някой казва: Отслабнал съм осем килограма. Радвайте се и за това. Има една материя, която мирише хубаво. Ако тялото ви мирише добре, вие сте здрави. Ако не мирише добре, гледайте да се очистите. Една от младите сестри казваше какво усещала, че в нея нещо гние. Казвам: Радвай се, че се освобождаваш от нещо. Всяко семе, което се хвърля в нивата, първо гние, а после започва да живее. Това, което гние, се организира. Ако вие сте верни на закона, след гниенето ще се яви животът. Не е опасно човек да гние; не е опасно човек да бъде учен, да бъде богат, да бъде беден, силен. Силата е опасна, когато нямаш Любов в себе си; силата е опасна, когато нямаш знание; силата е опасна, когато нямаш Истината в себе си. Богатството е опасно, когато нямаш Любов, когато нямаш знание, когато нямаш Истината в себе си. Всичко в света е опасно без Божията Любов, Мъдрост, Истина и знание. Тогава, защо ви са такива блага, които един ден ще бъдат опасни за вас?

„С какво тяло?“ Сега, като се върнете дома си, ще ви дам един метод за приложение. Макар че вие сте малко мукалити, не сте от щедрите, но ще ви дам нещо, за което, ако не днес, един ден ще трябва да си платите. Един ден все ще взема нещо от вас, не можете да не си платите. Застанете тихо и спокойно в себе си, но преди това определете си едно от двете положения: богат ли си или сиромах; учен ли си или невежа; силен ли си или слаб; добър ли си или лош. Изнесете тези факти в себе си както са, без да се критикувате. Ако си малко дете и нищо не знаеш, това е в реда на нещата. Ако си знаеш, няма защо да се гордееш. Ако си богат и констатираш това положение, застани тихо в себе си и благодари, че имаш това богатство. Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе до сега не съм срещал. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. Невежеството пък е един ангел, който иде като невежа при вас, за да не ви уплаши. Той знае много работи. Който знае много неща, той е само като справочна книга. И слабият е един такъв ангел, който ни най-малко не е слаб. Той само се е нагодил, за да не ви плаши. Силният е на разположение на слабия и казва: Можеш да разчиташ на мене. Сиромашията дойде и казва: Невеж човек съм. – Че кого учат: учения или невежия? Онзи, който не знае, не че нищо не знае, но той се представя, че не знае. В дадения случай той няма условия да се прояви. Всеки от вас може да бъде невежа. Един американски проповедник ми разправяше една своя опитност. Един ден си заучавал проповедта наизуст. Отивам на църква, готвя се да изляза на амвона, но виждам, че съм забравил проповедта си, която бях написал. Успокоих се веднага, защото я знаех наизуст и можех и без написаната. Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила. Поглеждам към нея и моментално забравих проповедта си, не знаех вече какво да говоря. Цялата ми проповед изчезна от ума ми. В това време започнах да си мисля какво да кажа и реших да се извиня, че не съм разположен, не мога да говоря. Обаче, в този момент влиза в стаята един господин с весело, засмяно лице. Като погледнах към него, изведнъж мисълта ми се просветли и аз можах да продължа проповедта си. Като свърших проповедта си, отидох към този господин и му казах: Благодаря ви, че ми донесохте проповедта. Ако не бяхте влезли в стаята, нищо не бих могъл да кажа от проповедта си. Следователно, ще влезе някой във вашия живот, който ще ви донесе мрак, но ще влезе после някой във вашия живот, който ще ви донесе светлина. Тези, които носят светлина, това са вашите приятели, това са онези, които ви обичат. Онзи, който носи светлина, той няма да ви насърчава, но като влезе при вас, вие ще се почувствувате свободни в неговото присъствие. С това не искам да ви кажа, че човек трябва да ви говори сладки думи. Оставете сладките думи настрана. Какво аз ви говоря, не разчитайте на моите думи. За вас е важно онова, което приемете от мене, което чувствувате отвътре. Като говоря, друга е целта на моето говорене. Следователно, всеки човек е такъв, не какъвто отвън се проявява. Вътре в човека има един Божествен човек, който не се изменява. Разчитайте на това Божественото, което можете да приемете от него. Има едно състояние, в което човек може да изпадне. Тогава той се дразни, сърди се, но на това състояние не трябва да разчитате. Но има и едно състояние вътре в него, което се дължи на нещо добродетелно в човека и което винаги остава спокойно, не се безпокои, от нищо не се тревожи. Едното същество казва: Не мога повече да търпя, ще се хвърля, ще се убия. Другото казва: Не бързай, не се безпокой, всичко ще се нареди. – Второто е Божественото в човека. Слушайте Божественото в себе си. Всеки има този Божествен глас в себе си. Ако разчитате само на външния живот, той може да ви спъне.

Сега аз не ви проповядвам един еднообразен живот, но казвам, че вие трябва да обичате живота с всичките негови разнообразия и еднообразия. Вие трябва да обичате и най-малките треви, и звездите, и небето, и слънцето, и всички живи същества, както и всички хора – били те добри или лоши. На всичко трябва да гледате така, както Бог гледа. Ти няма да си даваш мнението кой какво върши. Ти не си пратен за съдия в света. Кой каквото върши, това е негова работа. Има кой да съди. Ако искаш да съдиш, ти си учен човек, който трябва да каже: Тази работа е така наредена, няма какво да се произнасям аз. Вие искате да знаете какво нещо е злото в света. Не се занимавайте със злото в света. Злото е нещо относително. В Писанието е казано: „За онзи, който люби Бога, злото ще се превърне на добро.“ Ще дойде ден, когато ще дойде Бог да отнеме злото от онзи, който Го люби. Ще кажете: Не трябва ли тогава да помагаме на бедните хора? – На бедните хора трябва да подобрим външните условия. Най-първо мислиш в себе си трябва да подобрим техните условия. Най-първо човек трябва да направи доброто в себе си, да види какви са били подбудителните причини, които го заставят да направи това добро. Първо трябва да желая доброто на другите хора, както го желая и на себе си. Аз трябва да желая благото на другите хора, както го желая за себе си. Аз трябва и на другите хора да желая да имат здраво тяло, както го желая на себе си. Не е въпросът да имат тяло като моето, но да имат здраво тяло, на което да се радват.

Казвам: Ще се уедините и в това положение ще влезете във връзка с всички хора на земята, които се подвизават в този път. Ще поддържате тяхното присъствие и ще обикнете своите ближни. Като се свържат хората помежду си, тогава ще могат да помогнат и на ближните си, както и на външния свят. Само здравият човек отвътре може да помага отвън. Ние не се нуждаем толкова от материални блага. Спънката не е толкова в материалните блага, но у нас няма достатъчно разположение да изпълним Волята Божия. От две хиляди години насам във всяко царство се чете: Да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята. Колко християни има днес, които искат да бъде Волята Божия? Ние искаме да бъде Волята Божия, а чакаме другите да я изпълнят. Всеки трябва да бъде проводник на Волята Божия. – Ама аз мога ли да оправя света? – Ти няма какво да оправяш света, ти трябва само да станеш проводник на Волята Божия. Ако станеш проводник, ти ще се подигнеш. Това трябва да стане условие за твоята душа да се подигне. Тя трябва да се подигне на по-високо стъпало и да забогатява и в знание, и в сила, и в добродетели. А това, страданията и изпитанията, които минавате, те са временни. Аз разглеждам въпроса от друго становище. И в света го разглеждат, и те са прави, но там има едно временно разрешение. Един лекар лекува един болен три–четири месеца и той оздравее, но после пак се разболее. Пак го лекува няколко месеци, пак оздравее и пак се разболее. Аз говоря за едно здравословно състояние на човека, в което той няма нужда от никакъв лекар. Лекарят трябва да научи болния да спазва онези хигиенични правила, в които животът неизменно трябва да се проявява. Сега аз искам да насоча вашия ум да имате едно верую. С това верую повече ще ме разберете, затова бъдете верни на вашето верую. Оставете онези неща, които носите по наследство отвън. Вземете тези, които със себе си носите. Рибата, като се роди още, знае как да плава; птицата, като се излюпи, знае как да хвърка; пчелата без да е учила някакъв университет, знае как да се ориентира. Има нещо в човека, на което вие можете да разчитате за всеки даден случай. Но има една опасност. Когато човек попадне в това положение, той започва да мисли, че няма нужда от никого. Това положение, обаче, ражда греха. Грехът е произлязъл от момента, когато човек е съзнал, че няма нужда от другите хора. Богатият казва: Аз не се интересувам от живота на другите хора. Сиромахът пък се интересува от другите и казва: От мене никой не се интересува. Никой не се грижи за мене. Мислите ли, че Бог, Който му е дал тази душа, този ум, това сърце, няма да се грижи за него? Богатият се мисли за осигурен, затова не иска да знае за другите хора. Бог се интересува от всички, но как искате вие Той да се интересува? Трябва да ви направи богати ли? Вие сте в училището тук, дето не можете да бъдете богати. Докато сте на земята, трябва да се опретнете да работите, слуги трябва да станете, а като отидете там, дето се приготвяте, ще ви посрещнат като княжески синове. На земята не можете да носите царски титли и корони. Тук ще бъдете малко скъсани, със закърпени обуща и дрехи. Казвате: Скъсани са обущата ми. – Аз предпочитам да нося скъсани обуща, но сърцето ми да е чисто, отколкото да бъда с лачени обуща, а сърцето ми да е нечисто. Аз предпочитам да имам светъл и просветен ум, отколкото да нося палто кожено със самурена яка и с цилиндър на глава. Аз предпочитам сухия хлебец, отколкото всичкото най-хубаво ядене в света. Чудни са хората, когато не знаят какво да искат! Колко е вкусен сухият, препеченият хляб в гората. Вие яли ли сте такъв хляб в гората?

Та целта ми е да се роди у вас едно желание, не да бъдете страхливци, но при всичките положения, в които се намирате, да благодарите на Великото Провидение, което ви е поставило при тези условия. Ако сте дете, няма да бъдете постоянно дете; ако сте възрастен, няма да бъдете постоянно възрастен; ако сте стар, няма да бъдете постоянно стар. Това е положението за вас, които сте слезли на земята. Един ден вие ще давате пари за това нещо, но няма да го имате, няма да се върне вече. Вие имате едно предназначение, което трябва да изпълните. Постъпвате в първо отделение, няма да останете там; ще постъпите във второ отделение, после в трето, в четвърто. След това ще влезете в прогимназията, в първи, във втори, трети клас. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията, ще свършите всичките осем класа. След това ще влезете в университета, дето ще свършите първи, втори, трети, четвърти курс. И там няма да останете, ще се специализирате. След това ще преминете през другите планети. Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото, ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35–40 метра, а даже и до сто метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Благодарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате. Дръжте тялото си в изправност и не се мъчете, не разрушавайте вашата капилярна система: Не атакувайте мозъчната си система, нито вашия мозък. Дръжте мозъка си всякога в изправност. Дръжте в изправност симпатичната си нервна система, която е свързана с чувствата, със сърцето ви. Мозъчната система е свързана с вашите мисли. Следователно, каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: Всичко е за добро. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: Това е за добро. Умрял някой – за добро е. Страдал някой – за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал – освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат – Господ да му е на помощ да носи товара си.

Сега какво да ви кажа? Аз зная, че вие искате нещо съществено, което би ви задоволило. Засега не мога да ви кажа това същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. След хиляда години ще можете, но не сега. Кое е същественото? Същественото е, ако сега мога на всички ви да подпиша един чек от десет хиляди английски стерлинги. Тогава всички ще се зарадвате, но аз съжалявам, че не мога да направя това. След хиляда години ще мога да направя това, но сега не мога. А за сега дръжте природата, тя може да направи това. Природата може да ви даде. Пък аз и да искам да ви услужа, сега не мога, ще създам цяла беля. Ако на вас дам по толкова, веднага ще се стекат отвън много хора, и те ще искат. Пък и от странство ще дойдат да искат.

Един от индуските Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато. Теглото му било 75 килограма. Той заповядал да раздадат всичкото това злато на окръжаващите. Сега и на вас желая да се претеглите, и колкото тежите, толкова злато да раздадете на другите, за да не очакват на мене.

2. неделна беседа от Учителя, държана на 7 октомври 1934 г.
София, Изгрев

Уточнение: На 30 септември 1934 г, 10 часа, няма по каталога беседа!

С какво тяло?

2019-07-07T11:44:34Z

Донка: /* С какво тяло? */

[[Неделни беседи - 1934 г.]]

[[1934]]

[[Този е живият хляб (1934–1935)]]

== С какво тяло? ==

Отче наш.

„Духът Божи“.

Ще прочета част от 15 глава от Първо Послание към Коринтяните, от 35 ст. нататък: „Тогаз ще възкръснат мъртвите.“

„Бог е Любов“.

Да говори човек в света не е лесна работа. Да работи е трудно, пък и да спи, не е безопасно. Следователно, за да стане речта лека, изисква се разумност, разбиране. Защото, ако не знае как да говори Словото, То ще стане товар върху самия него, той ще напакости и на себе си. Ако не знае как да работи и направи някаква погрешка, той ще плаща за това. Пък и ако не е спал, както трябва, има друга една опасност. Когато човек започва един въпрос, с каква цел го започва? Той започва един предмет от следствия към причини, но с каква цел? Тялото е резултат на една деятелност, незнайна за човека. С какво тяло ще живее в бъдаще човек? С какво тяло живее човек сега, това знаем, но с какво тяло ще живее в бъдеще, това е един незнаен въпрос. Защото от сегашните теля виждаме какъв е животът, ние виждаме, че телата на сегашните хора не са толкова съвършени, вследствие на което се явяват известни психологически условия, от които хората страдат. Сега бих ви занимавал с някои въпроси по химия, или по висшата математика, или с нещо по космоса, но за тези въпроси нямаме нужните знания. За тях се изисква и развито съзнание. Когато съзнанието на човека не е развито, той е глух; каквото и да му се доказва, той казва, тази работа не я разбирам. Тази работа е съвсем проста. Говори ми на един език, че да те разбера. Всички сте учили що е център. Центърът е посока, от която известна деятелност може да излезе. Аз наричам центъра кристализиране на някои духовни сили извън времето и пространството. Тези сили понеже имат едно обратно движение към материалния свят, те търсят една посока, в която да се проявяват. Следователно, най-малкото усилие, в което такава една кристализирана сила може да се прояви, е точката. Точката пък може да се прояви в посока на правата линия. Значи, всяко съзнание, което се движи в права линия, има само две посоки: от центъра към периферията и от периферията към центъра. Представете си, че вие живеете в такъв един свят, в който се движите отпред назад и обратно, вие ще се натъквате на положения, които не ще можете да разрешите. И наистина, когато хората не могат да разрешат, когато хората не могат да разрешат един въпрос, те си турят ръцете на гърба и се движат назад-напред, разхождат се по права линия. Като разрешат въпроса на правата линия, тръгват точно перпендикулярно, образуват една плоскост. За да вземеш едно ново направление, ти трябва да се движиш точно перпендикулярно на положението, по което си се движил до сега. Допуснете, че на земята една птица се движи, разхожда се напред-назад, но в това време се яви отнякъде една котка или едно млекопитающе, което я дебне, преследва я. Какво трябва да направи тази птица? Тя се намира в опасност и тогава вече тя не се колебае, не мисли дали на ляво или на дясно да върви, но веднага взима точно перпендикулярното положение, за да се спаси. Тя взима точно перпендикулярно положение на това, в което се е движила. Казвате: Какво ни интересува това, че някоя птица била дебната и хвръкнала? Представете си, че сте болен, намирате се в безизходно положение, трябва да се лекувате. Ако сте беден, няма какво да правите, да се движите, защото няма да платите на лекар за един обикновен преглед. Ако пък има нужда от един щателен преглед, трябва да му платите хиляда лева, ако пък положението ви е на косъм, ще трябва да платите и десет хиляди лева за консулт, да се определи какво трябва да се прави за вас. Ако сте богат, както и да е, но ако нямате пет пари в джоба си, какво ще правите? Казвате: Като има пари, човек всичко може да разреши. – Съгласен съм с вас. Като има пари, човек всичко може да разреши. „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе по света се скитам и за тебе питам.“ Ако имаш пари, в рая си; ако нямаш пари, извън рая си, извън света се скиташ. Щом имаш пари, въпросът е свършен, разрешен е, няма какво да му мислиш. Какви са условията днес? Богатият се пази от сиромаха. Богатият никога не иска да даде местото си на сиромаха, да стане богат. – Защо? – Има защо. Сиромахът пък всякога иска да даде местото си на богатия, той да стане богат. Питам: В дадения случай, по какво се различават в желанията си богатият от сиромаха? Богатият не иска сиромахът да стане като него богат и казва: Той сиромах си е роден, и сиромах трябва да си умре. Парите са за мене. Сиромахът пък е щедър и казва: Аз съм съгласен да дам сиромашията си на богатия и да отида на неговото место. Защо сиромахът е толкова щедър, и защо богатият е толкова скържав?

Сега аз искам да ви занимавам с въпроси, които да ви бъдат в услуга при разрешението на сегашните мъчнотии, в които се намирате. Сега вас ви интересуват много въпроси, например, какво е положението на света, какво е управлението и какво трябва да бъде, какво трябва да бъде възпитанието на младото поколение, каква е кризата и колко време ще продължава, дали ще има петна на слънцето, а оттам и какво ще бъде плодородието на страната, ще има ли петна на слънцето и т. н. Интересува ви и политическото отношение и положение на България спрямо другите държави: спрямо Англия, спрямо Франция, Германия, Русия и други. Всеки българин се интересува от тези въпроси, но те имат само едно разрешение. Ако Англия, например, има известен интерес от България, той ще бъде чисто материален, на материална основа. Ако аз се интересувам от един банкер, аз не се интересувам от неговия ум, нито от съвета, който може да ми даде, но единствено (от) парите, които мога да взема от него. Като вляза при него, аз ще го нарека благороден човек до толкова, до колкото той може да ми услужи. Ако не ми услужи, той за мене не е благороден човек, и нито ще го хваля, но ще казвам, че е скъперник, жесток човек. И в единия, и в другия случай, и като го хваля, и като го коря, това мнение не е истинското. Защо го коря?

Сега вие си задавате въпроса защо светът е така създаден. Не може ли другояче да се създаде? Сега от слънцето е определена една премия от 25 хиляди стерлинги за онзи, който се наеме да даде нов план за създаването на света. Ако се одобри този план, той ще получи премията. Тъй щото, който от вас може да представи този план, нека го даде на мен, аз да го изпратя до слънцето, за да получи отговор. Щом се задава въпроса, защо трябва да бъдем богати и сиромаси, тогава ще се зададе въпроса защо трябва да бъдем деца и възрастни, защо трябва да има мъже и жени. Не може ли да няма мъже и жени, да има нещо средно, нито мъж, нито жена? Това са ред философски разсъждения. Не може ли да е създаден светът по другояче от сега? Ние критикуваме сегашния свят и намираме, че той не бил тъй добре създаден. Аз пък намирам, че сегашният свят е създаден много добре. Аз съм чел разни научни книги и срещам от някои учени да казват, че окото не било създадено, както трябва, имало някакъв дефект. Че човешкото око има някакъв дефект, това е право, но то се дължи на съвсем други причини. От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност. Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко. Това е въпрос за учените хора, а не за простите, но и учените хора, като дойде да си представят каква е тази големина на слънцето един милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от земята, пак нямат ясно понятие за тази мярка. Па и за земята като говорите, имате ли ясна представа за нея? Можете ли да я обгърнете с погледа си отпред-отзад изцяло? Можете ли да я обгърнете отдясно, отляво, отгоре или отдолу? Сега вие виждате само една малка част от земята, но това, което вие не виждате, другите виждат. Това, което ние виждаме, мравите не виждат. В това отношение, в сравнение с мировъзрението, което имат мравите за света, ние за тях сме богове, и то от първа степен. Като дойде до човека, мравята казва: Човекът е божество, той е грамадно същество. Милиони мрави да се съберат на едно место, те пак не могат да образуват един човек. И ние, според нашите понятия, не разбираме напълно живота на мравите и се чудим, кое е онова, което ги държи като колективна организация. Душата на мравите е колективна. На земята те се чувствуват като една мравя. Между тях няма никаква разлика. Всяка мравя защищава колективното. Сега мнозина искат да се върнат към колективния живот, но ако искат да се върнат към колективния живот и живеят като мравите и пчелите, те ще направят една голяма грешка. Мислите ли, че мравите и пчелите са идейни? Те са най-големите крадци и разбойници. Така се разглеждат те от положението на хората, но от гледището на природата те не са никакви крадци и разбойници. Ако оставите в стаята си една пита мед, ще видите, че след два–три дена цялата пита ще изчезне, нищо няма да остане в паницата. Пчелите, които са толкова благородни, ще изнесат всичко навън, ще ограбят всичкия мед. Преди години направих следния опит. В един от магазините на един кошер турих четири пити мед от по четири килограма всяка. По незнание някой оставил една малка дупка в магазина и оттам навлезли с десетки хиляди пчели, които изпояли половината мед. Казват ми после, че станало така. Помислих малко, засмях се и казах: Да им е наздраве. Трябваше ли да се ядосвам за 16 кгр мед? Колко струват тия килограми мед? Ако килото е по 25 лв., значи всичко 400 лв. Струва ли за толкова лева човек да се безпокои, да губи мира си? Това е инстинкт в пчелите, но и хората имат този инстинкт като пчелите. Оставете една каса пълна със злато отворена и вижте след това какво ще стане. Непременно ще влезе някой в касата да си вземе нещо. Няма човек в света, който до сега не е бъркал в касата. Изключение правят само светиите. Какво показва това? Че има нещо съблазнително в света. Един богат човек изгубил десет хиляди лева. В това време един религиозен беден човек намира тези пари, прекръства се и казва: Благодаря Ти, Боже, Ти ми отговори на молитвата. След малко го настига този, който изгубил парите си и му казва: Господине, не намерихте ли една кесия със златни пари? Религиозният започва да се колебае и да си мисли какво да отговори: ако му каже, че ги е намерил, трябва да му ги върне, а пък той намира, че това е Божие благословение върху него. Ако пък каже, че не ги е намерил, значи да го излъже. Чуди се какво да прави. Това е един психологически момент, който се случва в живота на човека. Това са ред опити в живота, при които всеки ще се изпита. Такива изпити ще се нанижат един след друг, след което ще дойдат последствията, били те добри или лоши. Ако той задържи парите, в неговите капилярни съдове ще стане такова едно произшествие, което скъпо ще му струва. През целия си живот ще носиш последствията на тази лъжа. Защото няма по-страшна отрова в света от лъжата. Тя е най-страшна отрова, защото най-мъчно се лекува. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Всичките нещастия на хората седят в лъжливите работи. Щом постави човек лъжата в живота си като основа, непременно ще го сполетят всички нещастия. В Америка се държи статистика колко на сто се употребява лъжата в търговията. На сто най-малко 75 процента си служат с лъжата. Навсякъде се прилага лъжата. Взел съм едно шише със зехтин, който минава за най-чист зехтин, но не е такъв. На зехтин мирише, а има такива примеси, които изменят свойствата му. Смесват го навсякъде с разни примеси. Питам: Кое е онова, което поставя човека в положение да си служи с такива средства? Днес хората избират разни нови способи да фалшифицират стоките си. Ако разгледате съвременното човечество от единия до другия край, всички си служат с нечестни средства. Човек не иска да си даде отчет в какво вярва. – Е, да си поживея. Какво ще си поживееш? – Е, да се наям поне. – Какво ще се наядеш? – Разбирам човек да яде, но сладко да яде. Някой яде, а не мисли за яденето. Той днес яде, а мисли за утрешното ядене. Това не е ядене. Утрешният ден не съществува. Цялото съществуване на човека зависи от днешния ден. Бог съществува в света само за един ден. Дохожда един при мене и ме пита: Вие съботата ли празнувате или неделята? Казвам: Ако си на северния полюс, какъв ден ще празнуваш? Там има само един ден. Там няма никаква събота, никаква неделя. Като изгрее слънцето веднъж, там имате само един ден. Там слънцето не залязва, както у нас, всеки ден. Там има само един ден, който можете да наречете понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, или неделя – както искате. Писанието казва: „Ден Господен“. Значи. Съществува само един ден, останалите дни ние ги нарекохме. Дните ние ги образувахме от въртенето на земята. Тъй щото дни има на екватора, на умерените полюси. В полюсите, обаче, има Божествен ден. Там е вечна почивка. На северния полюс трябва да има готово ядене, там нито сееш, нито ореш, нито предеш. Който отиде на северния полюс, там ще бъде на курорт, има чист въздух, умерена температура.

Казвам: Религиозните хора се спират и питат – С какво тяло ще възкръсне човек? С какво тяло? – Тялото е резултат. Тялото точно съответствува на стремежа на човешкия дух, на стремежа на човешкия ум, на стремежа на човешкото сърдце. Тези три положения определят тялото. За да имаме тяло, от което да бъдем доволни, това тяло трябва да бъде толкова пластично, да не се подава на никакви болести. Това тяло не трябва да се подава на никакви изгаряния. То трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. То трябва да бъде напълно господар на положението си. Другояче казано: Човек трябва да има такова тяло, с което никога да не остарява. Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто. Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини радост, щастие и блаженство, това е самата истина. Истината е тази светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. Това, което виждаш, е истината, която носи храна за човека. Тя носи храна чрез светлината. Значи, това, което носи истинската храна за човешката душа, това е истината. Тази храна е истинската светлина за душата. Тази светлина ни разкрива света отвън.

Сега да дойдем до съществения въпрос, който интересува само онези от вас, които искат да се специализират в тази област. Той не засяга всички. Останалите можете само да слушате. Въпросът е с какво тяло Всеки от вас си носи това тяло, което днес има. Но ако искате да преустройте тялото си, има един начин, по който можете да го преустроите. Казано е в Писанието: „Роденият от плътта, плът е; роденият от Духа, Дух е.“ Когато Христос казва: „Ако се не родите изново“, Той не разбираше да се родите отново от майка и баща. Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита. Докато се раждате от майка и от баща, ще бъдете в процеса на плътта. Такова е сегашното органическо развитие. Ако си човек, ти едновременно можеш да бъдеш и баща, и майка, и дете, ти сам ще се родиш. Как? Няма да ви обяснявам това. За да ви обясня, трябва(т) ред опити. Алхимиците в средните векове се стараеха да разрешат този въпрос. Те много пъти са затваряли някой старец в реторта, но нито един от тях не можаха да възкръсят – всички умират.

Сегашните тела представят такава една реторта. Ако можете и знаете законите за подмладяването, ще можете да се подмладите. Казвате: Кажи ни тези закони. Не мога да ви ги кажа. Ако ги кажа, вие ще имате най-големите нещастия. Ако при сегашните условия, ако при сегашните тела се опитате да направите опита, вие ще изпитате такива нещастия, от които нищо няма да остане от вас – цяла експлозия ще се произведе. Ако речете да си служите със сегашните задушливи газове, вие ще се натъкнете също на големи нещастия. Във Франция един учен е изнамерил такъв револвер, който развива грамадно количество енергия, и то такава, че колкото души попаднат на тези вълни, всички измирали. С милиони волта електрическа енергия развивал този револвер. Такова нещо представят новите огнестрелни оръжия. Достатъчно е едно такова оръжие да влезе в едно хилядно събрание от хора, за да (не) остане нито един от тях жив. Това може да е вярно, а може и да е заблуждение. Така разправят. Това може да се уподоби на онзи анекдот за страхливеца и мечката. Един млад момък отишъл в една гора, но срещнал една мечка в гората. Отдалеч още той се качил на една круша да избяга срещата с нея. Уплашил се човекът. Мечката, като наближила дървото, подушила го и започнала да се разхожда наоколо. Като седял известно време на крушата, той си казал: Срам е за мене да се плаша от една мечка. И за да я пропъди, той започнал да разтърсва крушата да уплаши мечката. Като видяла, че круши падат от дървото, тя се приближила и започнала да ги яде. От време на време поглеждала нагоре и казвала: Пусни още круши, де. Разтърси още дървото. Най-после, като се наяла с круши, мечката се отдалечила някъде в гората. Тогава момъкът слязъл от дървото, но преди да слезе още видял го един познат и го запитал: Какво правиш на дървото отгоре? – Остави се, видях една мечка и реших да си поиграя с нея. Качих се на дървото и започнах да го бруля, да паднат от него круши, да си хапне мечката от тях. Това е арменски долап. Като казвам, че това е арменски долап, искам да кажа, че и хората често се поставят на такива изкушения, дето искат да излъжат сами себе си. Казва някой: Няма какво, ще се мре. Не говори така, то е сериозна работа. Знаеш ли какво нещо е да се мре? Ти не чакай да мреш. То е опасна, страшна работа. То е по-страшно, отколкото да те нападнат разбойници. Ще се мре. – Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта в света е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света.“ Казвате: Не се отказваме, как ще живеем? Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си – от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си, и ще излезете вън. Смъртта е голям разбойник. Като дойде при някой човек, тя го хваща за гушата и казва: Всичко ще оставите на мое разположение. Тъй щото не е лесно да казвате само, че ще се мре. Ако аз съм на вашето место, няма да чакам да дойде смъртта при мене, като някой разбойник, да ме хване за гушата и да ме застави на сила да раздам всичко, но ще раздам сам каквото имам, та като дойде тя да няма какво да раздавам и да ме заставя насила да действувам. Ще оставя за себе си най-същественото. Казвате: Нали Господ е наредил живота така, трябва да се живее. Много криви работи, много примеси има в сегашния живот, които трябва да се отделят, да се пречистят. Аз не казвам, че трябва да се откажете от сегашния си живот. За разумния човек, който живее на земята, по-добър живот от сегашния няма. Той е като едно изпитание, като едно училище за човека. Като свършите това училище, ще отидете в по-високо, в университета. Който от вас е свършил земното училище, дават му диплом и го пращат на друга някаква служба. Той трябва да докаже, че е свършил това училище с добър изпит.

С какво тяло? – С едно тяло, което да не е изложено на сегашната неврастения, на сегашната треска, чума и ред още болести. Свободен трябва да бъде човек. Това аз разбирам да бъде човек господар на своето положение. За Христа се казва, че е понесъл греховете на хората. Можете ли да си представите каква гениалност трябва да бъде, за да понесе греховете на хората? Този човек, който ходеше из Палестина да проповядва на хората, Той беше здрав човек. И като Го осъдиха на разпятие, Той сам носеше кръста си. Като се казва, че Христос се натоварил с болестите и немощите на хората, как е носил техните болести? – Много лесна работа. Той имал доста много автомобили, на които турял болестите и греховете на хората. Тия автомобили вървели подир Него. Сами по себе си греховете нямат никаква тежест. Христос нямал тежести. Положението на съвременните хора е много тежко. Какво по-тежко от това, когато чувствувате, че някой ваш брат или сестра не ви обичат? Понякога вие изпитвате такава скръб или такава тъга, че едва издържате. Какво е това състояние, вие сами не го разбирате, но изпитвате една голяма вътрешна тъга, една голяма студенина, която ви измъчва. Как определяте тази студенина, де я виждате? Казвате: Очите на този човек са някак особено студени към мене, особена студенина излъчват. Че де има студени очи? Как се изразява тази студенина? – Лъскави били. – Вярно е това, студените очи са лъскави, но от какво произтича тази лъскавина? Съществуват два рода електричество: едното е отрицателно, низходяще електричество, а другото е положително, възходящо. Когато първият род електричество влезе в човека, то се отразява зле върху нервната система, и той полудява. За да се освободи от това състояние, човек трябва да изхвърли отрицателните мисли от ума си, да не вижда никаква погрешка, нищо лошо в другите. Това отрицателно състояние в човека е непотребен багаж, който той трябва да тури настрана, да се освободи от него и да започне да мисли добре. Не мислете, че злото е господар в света. Вие имате крива представа за злото. Злото съществува като една трета, а доброто като две трети. Да допуснем, че хората на земята са повече лоши. Затова пък в другите слънчеви системи има повече свети, повече добри хора. Следователно, като сравним по количество лошите хора на земята за добрите и светите от другите слънчеви системи, ще излезе, че лошите хора съставят само една трета по процент от всички същества по целия свят. Човешката раса живее в разни степени по развитие в разните планети. Хората не са само на земята.

Сега, аз не искам да вярвате в това. То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам. Казвам: Човешката раса съществува и живее едновременно във всичките планети, според думите на астрономите и астролозите. Някои казват, че Сатурн влияел върху хората на земята. Според мене, хората, които живеят на Сатурн, влияят върху хората на земята. Тъй щото, не е Юпитер, или Марс, или Венера, които влияят върху хората на земята, но хората на Юпитер, на Марс, на Венера и на другите планети оказват влияние върху хората на земята. Хората, които живеят на Юпитер, живеят по юпитеровски; тия, които живеят на Марс, живеят по марсовски; тия, които са на Венера, живеят по венеровски и т. н. Ще кажете, дали всичко това е вярно или не. – Има нещо вярно, но този филм е така скроен, че представя едно добро забавление. Считайте, че това е едно забавление за вас. Ще знаете, че хората, които живеят на Марс, или на Юпитер, или на Венера, или на Сатурн, са другояче устроени, другояче организирани, не са като нас. Най-висшите типове, които сега съществуват, са тия на слънцето, а хората на земята са от низко произхождение, от низките типове в сравнение със слънчевите. – Защо? Хората на земята живеят в много гъста материя. Това, обаче, сега не е важно. Дали има хора и на другите планети, или няма, това е въпрос на бъдащето. Че има там някакви същества, се вижда от това, че хората развиват ред философски въпроси. Никога не могат да се отричат или доказват неща, които не съществуват. Щом съществуват, те непременно ще се или отричат, или твърдят. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Следователно, щом нещо се отрича или твърди, то е реалност, само че тази реалност може да е положителна или отрицателна. Сега мнозина питат, дали хората на Юпитер седят по-високо от тия на земята. – Те седят по-високо, защото тия типове имат голямо благородство в характера си. Сега хората на земята ще станат по-благородни, по-справедливи, защото покрай мнозина от тях им оказват влияние. Юпитеровите типове са благородни, справедливи, милосърдни, имат повече бащинско отношение, те не са така дребнави, както хората на земята. Сега астрономите разискват върху въпроса, каква е кожата на хората на една или на друга планета, дали е замръзнала или не. Човек може да живее и върху една нажежена кора от няколко хиляди градуса. Някога той е живял на земята, именно, върху такава нажежена кора. Това нищо не значи. Но при сегашните условия, тъй както сега сме създадени, при тази опитност, която днес имаме, той по никой начин не може да живее на такава температура. Днес човек може да живее най-добре при една температура от 36–37 градуса. Ако температурата мине над 37, дойде до 38–39–40 градуса, човек вече заминава за онзи свят. Дойде ли до 42 градуса, човек вече не може да издържа. Питам: Каква сила е тази да не може човек да издържи една топлина до 42 градуса? Де седи силата на човека? Коя е причината, че той не може да поддържа такава топлина? Питам: Когато туриха в огнената пещ тримата момци, как можаха да издържат тази висока температура без да изгорят? Какво беше тяхното тяло? Онези, които вярват в този библейски случай, какво ще кажат за него? Тук е смисълът на нещата. Това показва, че има едно състояние, при което човек не може да изгори. В това отношение вие можете да правите малки опити. Дръжте съзнанието си концентрирано, да знаете, че сте господари на огъня. Вземете на ръката си един въглен няколко пъти наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят.

Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят. Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни предпазливи мерки, с които да го пазят. Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал? Това и до днес още не е научно доказано. За онези, които вярваха, Христос е възкръснал, а за онези, които не вярваха и до днес, още не е възкръснал. В същност, Христос възкръснал ли е, или не е? Това се отнася до онези, които вярват. Това зависи от вярата. Човек не може да знае дали Христос е възкръснал, ако сам той не възкръсне. Когато ти възкръснеш, това ще бъде най-голямото доказателство, че и Христос е възкръснал. Ако ти не възкръснеш, и Христос не е възкръснал. Какво друго доказателство ми е нужно? Най-голямото доказателство седи в това: когато аз възкръсна, и Христос е възкръснал.

Сега важният въпрос за вас е: С какво тяло? Казвате: Ама и ние можем да възкръснем. Не отричам това – ще възкръснете. Три неща се изискват при възкресението: една любов, на която връзките никога да не са късани; едно знание, на което връзките никога да не са опетнявани; една истина, която никога да не е отстъпвала от своя път. Този е пътят на възкресението. Представете си, че аз имам една твърдост на тялото, не такава, каквато диамантът има, но хиляди пъти по-голяма от неговата, какво може да се противопостави на такова тяло? Тогава, каквото и да е друго тяло, което влезе в съприкосновение с моето, не ще може да ме проникне. Това тяло ще се разбие от моето. Питам и младите, и старите, де е тяхната сила? Всички страдания, които сегашното човечество минава, са нарочно създадени. Днес бялата раса се опитва колко може да издържи. Днес всички хора се оплакват от неврастения, от разни болести. Страданията в този случай не са нищо друго, освен изпитание за хората, да се види колко могат да издържат. Някой казва: Не мога повече да издържам. И от невидимия свят си поставят бележка. Те си държат бележка кой до колко може да издържа. Някой мъж като се ожени едва издържа, четири години може да издържи жена си и след това ѝ дава разводно писмо. Турят му бележка. Някой баща като има няколко деца, гледа ги четири–пет години и след това ги напуща, заминава за някъде, остави ги сами да се справят. Турят и на него бележка. Някой пък, учи, свърши училище и после туря знанието си на работа. Всички хора са поставени на изпит. Казвате: Еди-кой си заема голяма служба. Тази голяма служба е изпит за него. Като ви говоря сега, всички искате да бъдете господари на съдбата си. Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде господар на съдбата си. Обаче, сам човек не може да бъде господар на съдбата си. Когато двама души се съюзят заедно, те могат да бъдат господари на съдбата си. Всяка права линия може да бъде господар на своето положение, само ако има две точки. Само между две точки може да прекараме една права линия. Квадратът пък е образуван от четири точки, които са основните точки в него. В квадрата не можете да поставите повече от четири точки. Само четири точки могат да го образуват. Тези четири точки са основните точки, които образуват нашия живот. Отпосле вие можете да разширите този квадрат. Истината подразбира това, което в даден случай вие не можете да избегнете, но с което можете да си служите.

Казвате сега: Ти вярваш ли в Бога? – Какъв смисъл има да се вярва в Бога? Бог е онази велика възможност, в която се крият човешките постижения. Който иска да постигне всичко в света, да види възможностите, които се крият в него в даден случай, той трябва да вярва в Бога, понеже Бог има всичките възможности в себе си. И човек трябва да има една своя вътрешна опитност за Бога, не тъй както философите пишат, нито както религиозните вярват, но тъй, както Бог се открива на всеки човек. На всеки човек Бог се открива по особен начин. В това вярвам аз. На всеки човек, според степента на неговото развитие, Бог се открива по особен начин. Следователно, човек има особени схващания за Бога. Следователно, всеки трябва да бъде уверен в онова откритие, което има в себе си, за Бога, а какво другите мислят за Бога, ти не можеш да знаеш. Но да казвате, че Бог е всесилен, безконечен, това са неразбрани неща. В какво седи всесилието на Бога – това не е важно за мене. За мене е важно това, че досега Бог никога не ми е изневерил и никога не съм видял някаква слабост в Него. Доколкото зная, това, което, Той е казвал, всякога Го е направил. Ако вие повикате Господа, в когото вярвате да уреди отношенията ви с брата ви, с когото от две години се мразите, Той ще дойде и ще смекчи отношенията ви, ще смекчи сърдцето на брата ви, и той ще каже: Братко, прости ме. И ако повикате Господа във време на голяма суша, Той ще дойде и ще ви помогне. Знаете ли сега какво е положението в Америка? Американците страдат от голяма суша, вследствие на което са изклани много говеда по липса на храна за тях. Голяма криза има в това отношение. Глад има в Америка. Вие седите и роптаете, без да ви дойде на ум да се обърнете към Господа. Какво би било и вашето положение, ако тази криза, ако тази суша дойде за четири–пет месеца в България? Ще настане голям глад в страната. Вие казвате: Дотегна ни животът. Но ако дойде такъв глад, знаете ли какво ще бъде физическото положение на страната? Знаете ли какво ще бъде положението на чиновниците? Само един човек може да спаси положението. Кой? Който има вяра в Бога. Ако този човек може да спаси положението, той е най-нужният в дадения случай в България. Не е въпросът какво те мислят, но онзи човек, който може да спаси положението на всички хора, той е най-необходим. Не онзи, който урежда своите работи, както и работите на домашните си – това всеки прави, но онзи, който урежда положението на всички хора. Не да направи всички хора щастливи, но да задоволи нуждите на всички млади моми и момци, и на всички ученици, на всички учители, на всички слуги и господари, на всички учители, свещеници и т. н. Това е велика философия, велико разбиране, което не може да се разреши с едно драсване на калем. Това е един вътрешен процес, който трябва да даде нещо на човека. Какво ще ви проповядва един лекар със своите церове. Важен е онзи живот, който природата може да ми даде. Никой не може да ми даде храна. Природата е единствената, която ни дава храна, която ни дава живот. А вие казвате: Да дойде някой лекар да ни помогне. До толкова, до колкото лекарите са проводници на Божественото, те са добре дошли; доколкото управляващите, учителите, свещениците са проводници на Божественото, те са добре дошли. Щом те се отклонят от този път, идват вече страданията, на които съвременното човечество е изложено. Турците имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави? И българите казват: Какво да се прави?

„С какво тяло?“ Една благородна, възвишена душа трябва да има едно отлично тяло, отлично лице, отлично око, отлична уста, всичко отлично. Тази душа не трябва да знае какво нещо е лакомия, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н. Всички тия неща тя не трябва да знае. За тях тя трябва да бъде невежа, а да знае само какво? Вие знаете какво трябва да знаете. Казвате: Трябва да се любим. Аз се чудя на думите на хората. Мнозина дохождат около мене, говорят за Любовта, а виждам, че те в себе си нямат никаква Любов. – Ама горяло му сърцето. В това сърце аз не виждам никаква Любов, а само пепел. Един ме пита: Ти обичал ли си? – Кого? – Младите моми. – Аз никога не съм се старал да не ги обичам. Аз съм младият човек, който всякога обича младите хора. Единственият млад, Когото аз познавам, това е Бог. Какво ще ми кажете отгоре на това? Аз не познавам друг по-млад в света от Бога. Аз не познавам друг по-възрастен в света от Бога. Аз не познавам друг по-стар в света от Бога. Всички останали хора са още зелени листа заради мене. Казвате: Де седи нашата сила? Сега вие сте на изпитание, професори има, които се занимават с вас, и сами вие ще видите де е вашата сила. Сега да ви кажа как ще бъдат вашите изпити. Като влезете в изпитателната стая, ще поздравите професорите си, ще се ръкувате с тях и ще ги погледнете. Ако професорът ви се усмихне, ще знаете, че той ще ви помогне. По този начин знанието на професора ще мине във вас. Обаче, ако, като се приближите при професора си, видите, че той поглежда надолу, ще знаете, че ще ви скъса. – Ама мога да забравя урока си. Човек, в душата на когото в даден момент работи Любовта, Мъдростта и Истината, той никога не може да си забрави урока. Целта на Бога не е да къса своите деца, нито да ги погребва в земята. Целта на Бога е да ги вижда умни, да учат и да работят. Целта на Бога е да ни освободи от ненужния товар. Вижда, че някой носи на гърба си товар от 120 килограма. Той казва: Снемете този товар от гърба си. И след това ще му даде нова, лекичка дреха. Той казва: Дайте му един от най-лекичките модерни костюми, които тежат по 250 грама. Мнозина се страхуват да не отслабнат. Някой казва: Отслабнал съм осем килограма. Радвайте се и за това. Има една материя, която мирише хубаво. Ако тялото ви мирише добре, вие сте здрави. Ако не мирише добре, гледайте да се очистите. Една от младите сестри казваше какво усещала, че в нея нещо гние. Казвам: Радвай се, че се освобождаваш от нещо. Всяко семе, което се хвърля в нивата, първо гние, а после започва да живее. Това, което гние, се организира. Ако вие сте верни на закона, след гниенето ще се яви животът. Не е опасно човек да гние; не е опасно човек да бъде учен, да бъде богат, да бъде беден, силен. Силата е опасна, когато нямаш Любов в себе си; силата е опасна, когато нямаш знание; силата е опасна, когато нямаш Истината в себе си. Богатството е опасно, когато нямаш Любов, когато нямаш знание, когато нямаш Истината в себе си. Всичко в света е опасно без Божията Любов, Мъдрост, Истина и знание. Тогава, защо ви са такива блага, които един ден ще бъдат опасни за вас?

„С какво тяло?“ Сега, като се върнете дома си, ще ви дам един метод за приложение. Макар че вие сте малко мукалити, не сте от щедрите, но ще ви дам нещо, за което, ако не днес, един ден ще трябва да си платите. Един ден все ще взема нещо от вас, не можете да не си платите. Застанете тихо и спокойно в себе си, но преди това определете си едно от двете положения: богат ли си или сиромах; учен ли си или невежа; силен ли си или слаб; добър ли си или лош. Изнесете тези факти в себе си както са, без да се критикувате. Ако си малко дете и нищо не знаеш, това е в реда на нещата. Ако си знаеш, няма защо да се гордееш. Ако си богат и констатираш това положение, застани тихо в себе си и благодари, че имаш това богатство. Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе до сега не съм срещал. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. Невежеството пък е един ангел, който иде като невежа при вас, за да не ви уплаши. Той знае много работи. Който знае много неща, той е само като справочна книга. И слабият е един такъв ангел, който ни най-малко не е слаб. Той само се е нагодил, за да не ви плаши. Силният е на разположение на слабия и казва: Можеш да разчиташ на мене. Сиромашията дойде и казва: Невеж човек съм. – Че кого учат: учения или невежия? Онзи, който не знае, не че нищо не знае, но той се представя, че не знае. В дадения случай той няма условия да се прояви. Всеки от вас може да бъде невежа. Един американски проповедник ми разправяше една своя опитност. Един ден си заучавал проповедта наизуст. Отивам на църква, готвя се да изляза на амвона, но виждам, че съм забравил проповедта си, която бях написал. Успокоих се веднага, защото я знаех наизуст и можех и без написаната. Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила. Поглеждам към нея и моментално забравих проповедта си, не знаех вече какво да говоря. Цялата ми проповед изчезна от ума ми. В това време започнах да си мисля какво да кажа и реших да се извиня, че не съм разположен, не мога да говоря. Обаче, в този момент влиза в стаята един господин с весело, засмяно лице. Като погледнах към него, изведнъж мисълта ми се просветли и аз можах да продължа проповедта си. Като свърших проповедта си, отидох към този господин и му казах: Благодаря ви, че ми донесохте проповедта. Ако не бяхте влезли в стаята, нищо не бих могъл да кажа от проповедта си. Следователно, ще влезе някой във вашия живот, който ще ви донесе мрак, но ще влезе после някой във вашия живот, който ще ви донесе светлина. Тези, които носят светлина, това са вашите приятели, това са онези, които ви обичат. Онзи, който носи светлина, той няма да ви насърчава, но като влезе при вас, вие ще се почувствувате свободни в неговото присъствие. С това не искам да ви кажа, че човек трябва да ви говори сладки думи. Оставете сладките думи настрана. Какво аз ви говоря, не разчитайте на моите думи. За вас е важно онова, което приемете от мене, което чувствувате отвътре. Като говоря, друга е целта на моето говорене. Следователно, всеки човек е такъв, не какъвто отвън се проявява. Вътре в човека има един Божествен човек, който не се изменява. Разчитайте на това Божественото, което можете да приемете от него. Има едно състояние, в което човек може да изпадне. Тогава той се дразни, сърди се, но на това състояние не трябва да разчитате. Но има и едно състояние вътре в него, което се дължи на нещо добродетелно в човека и което винаги остава спокойно, не се безпокои, от нищо не се тревожи. Едното същество казва: Не мога повече да търпя, ще се хвърля, ще се убия. Другото казва: Не бързай, не се безпокой, всичко ще се нареди. – Второто е Божественото в човека. Слушайте Божественото в себе си. Всеки има този Божествен глас в себе си. Ако разчитате само на външния живот, той може да ви спъне.

Сега аз не ви проповядвам един еднообразен живот, но казвам, че вие трябва да обичате живота с всичките негови разнообразия и еднообразия. Вие трябва да обичате и най-малките треви, и звездите, и небето, и слънцето, и всички живи същества, както и всички хора – били те добри или лоши. На всичко трябва да гледате така, както Бог гледа. Ти няма да си даваш мнението кой какво върши. Ти не си пратен за съдия в света. Кой каквото върши, това е негова работа. Има кой да съди. Ако искаш да съдиш, ти си учен човек, който трябва да каже: Тази работа е така наредена, няма какво да се произнасям аз. Вие искате да знаете какво нещо е злото в света. Не се занимавайте със злото в света. Злото е нещо относително. В Писанието е казано: „За онзи, който люби Бога, злото ще се превърне на добро.“ Ще дойде ден, когато ще дойде Бог да отнеме злото от онзи, който Го люби. Ще кажете: Не трябва ли тогава да помагаме на бедните хора? – На бедните хора трябва да подобрим външните условия. Най-първо мислиш в себе си трябва да подобрим техните условия. Най-първо човек трябва да направи доброто в себе си, да види какви са били подбудителните причини, които го заставят да направи това добро. Първо трябва да желая доброто на другите хора, както го желая и на себе си. Аз трябва да желая благото на другите хора, както го желая за себе си. Аз трябва и на другите хора да желая да имат здраво тяло, както го желая на себе си. Не е въпросът да имат тяло като моето, но да имат здраво тяло, на което да се радват.

Казвам: Ще се уедините и в това положение ще влезете във връзка с всички хора на земята, които се подвизават в този път. Ще поддържате тяхното присъствие и ще обикнете своите ближни. Като се свържат хората помежду си, тогава ще могат да помогнат и на ближните си, както и на външния свят. Само здравият човек отвътре може да помага отвън. Ние не се нуждаем толкова от материални блага. Спънката не е толкова в материалните блага, но у нас няма достатъчно разположение да изпълним Волята Божия. От две хиляди години насам във всяко царство се чете: Да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята. Колко християни има днес, които искат да бъде Волята Божия? Ние искаме да бъде Волята Божия, а чакаме другите да я изпълнят. Всеки трябва да бъде проводник на Волята Божия. – Ама аз мога ли да оправя света? – Ти няма какво да оправяш света, ти трябва само да станеш проводник на Волята Божия. Ако станеш проводник, ти ще се подигнеш. Това трябва да стане условие за твоята душа да се подигне. Тя трябва да се подигне на по-високо стъпало и да забогатява и в знание, и в сила, и в добродетели. А това, страданията и изпитанията, които минавате, те са временни. Аз разглеждам въпроса от друго становище. И в света го разглеждат, и те са прави, но там има едно временно разрешение. Един лекар лекува един болен три–четири месеца и той оздравее, но после пак се разболее. Пак го лекува няколко месеци, пак оздравее и пак се разболее. Аз говоря за едно здравословно състояние на човека, в което той няма нужда от никакъв лекар. Лекарят трябва да научи болния да спазва онези хигиенични правила, в които животът неизменно трябва да се проявява. Сега аз искам да насоча вашия ум да имате едно верую. С това верую повече ще ме разберете, затова бъдете верни на вашето верую. Оставете онези неща, които носите по наследство отвън. Вземете тези, които със себе си носите. Рибата, като се роди още, знае как да плава; птицата, като се излюпи, знае как да хвърка; пчелата без да е учила някакъв университет, знае как да се ориентира. Има нещо в човека, на което вие можете да разчитате за всеки даден случай. Но има една опасност. Когато човек попадне в това положение, той започва да мисли, че няма нужда от никого. Това положение, обаче, ражда греха. Грехът е произлязъл от момента, когато човек е съзнал, че няма нужда от другите хора. Богатият казва: Аз не се интересувам от живота на другите хора. Сиромахът пък се интересува от другите и казва: От мене никой не се интересува. Никой не се грижи за мене. Мислите ли, че Бог, Който му е дал тази душа, този ум, това сърце, няма да се грижи за него? Богатият се мисли за осигурен, затова не иска да знае за другите хора. Бог се интересува от всички, но как искате вие Той да се интересува? Трябва да ви направи богати ли? Вие сте в училището тук, дето не можете да бъдете богати. Докато сте на земята, трябва да се опретнете да работите, слуги трябва да станете, а като отидете там, дето се приготвяте, ще ви посрещнат като княжески синове. На земята не можете да носите царски титли и корони. Тук ще бъдете малко скъсани, със закърпени обуща и дрехи. Казвате: Скъсани са обущата ми. – Аз предпочитам да нося скъсани обуща, но сърцето ми да е чисто, отколкото да бъда с лачени обуща, а сърцето ми да е нечисто. Аз предпочитам да имам светъл и просветен ум, отколкото да нося палто кожено със самурена яка и с цилиндър на глава. Аз предпочитам сухия хлебец, отколкото всичкото най-хубаво ядене в света. Чудни са хората, когато не знаят какво да искат! Колко е вкусен сухият, препеченият хляб в гората. Вие яли ли сте такъв хляб в гората?

Та целта ми е да се роди у вас едно желание, не да бъдете страхливци, но при всичките положения, в които се намирате, да благодарите на Великото Провидение, което ви е поставило при тези условия. Ако сте дете, няма да бъдете постоянно дете; ако сте възрастен, няма да бъдете постоянно възрастен; ако сте стар, няма да бъдете постоянно стар. Това е положението за вас, които сте слезли на земята. Един ден вие ще давате пари за това нещо, но няма да го имате, няма да се върне вече. Вие имате едно предназначение, което трябва да изпълните. Постъпвате в първо отделение, няма да останете там; ще постъпите във второ отделение, после в трето, в четвърто. След това ще влезете в прогимназията, в първи, във втори, трети клас. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията, ще свършите всичките осем класа. След това ще влезете в университета, дето ще свършите първи, втори, трети, четвърти курс. И там няма да останете, ще се специализирате. След това ще преминете през другите планети. Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото, ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35–40 метра, а даже и до сто метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Благодарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате. Дръжте тялото си в изправност и не се мъчете, не разрушавайте вашата капилярна система: Не атакувайте мозъчната си система, нито вашия мозък. Дръжте мозъка си всякога в изправност. Дръжте в изправност симпатичната си нервна система, която е свързана с чувствата, със сърцето ви. Мозъчната система е свързана с вашите мисли. Следователно, каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: Всичко е за добро. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: Това е за добро. Умрял някой – за добро е. Страдал някой – за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал – освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат – Господ да му е на помощ да носи товара си.

Сега какво да ви кажа? Аз зная, че вие искате нещо съществено, което би ви задоволило. Засега не мога да ви кажа това същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. След хиляда години ще можете, но не сега. Кое е същественото? Същественото е, ако сега мога на всички ви да подпиша един чек от десет хиляди английски стерлинги. Тогава всички ще се зарадвате, но аз съжалявам, че не мога да направя това. След хиляда години ще мога да направя това, но сега не мога. А за сега дръжте природата, тя може да направи това. Природата може да ви даде. Пък аз и да искам да ви услужа, сега не мога, ще създам цяла беля. Ако на вас дам по толкова, веднага ще се стекат отвън много хора, и те ще искат. Пък и от странство ще дойдат да искат.

Един от индуските Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато. Теглото му било 75 килограма. Той заповядал да раздадат всичкото това злато на окръжаващите. Сега и на вас желая да се претеглите, и колкото тежите, толкова злато да раздадете на другите, за да не очакват на мене.

2. неделна беседа от Учителя, държана на 7 октомври 1934 г.
София, Изгрев

Уточнение: На 30 септември 1934 г, 10 часа, няма по каталога беседа!

Очите на мъдрия

2019-02-10T07:34:04Z

Донка: /* Очите на мъдрия */

[[Неделни беседи]]

[[Хронология на Неделните беседи]]

[[Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II]]

[[1934]]

== Очите на мъдрия ==
Очите на мъдрия

„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст.

„На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина.“ [14-и стих]: Трябваше да каже, че очите на мъдрия са извън главата му. Това е крайно материалистическо схващане, един краен материализъм в живота, че всичко ще се свърши. Тази книга минава за една от най-боговдъхновените книги.

Аз ще говоря върху три извода, понеже цялата книга е написана върху едни философски мисли, афоризми. Противоречията в живота, всичко работи за добро и всичко е постижимо. Противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко работи за добро за умните хора. Всичко е постижимо за гениалните хора и за светиите. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един глупав човек. Ако сте във фазата, дето мислите, че всичко работи за добро, вие сте от обикновените [хора]. Когато почнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте гениален и светия.

Сега, аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито пък [че] онова, което говоря, ще поправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено във вас. Когато дойде една слугиня, че полива едно цвете, тя само подкрепя онова, което е в цветето. Помага като едно условие, нищо не внася в живота му.

Хората някой път изискват да се разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите мъчнотиите никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Фет-акомпли. (fait accompli (фр.) – свършен факт.) Че всичко работи за добре, това е за умните хора. Ако ние почнем да живеем малко по-друг живот… Сегашните хора искат да оправят обществените работи. Туй желание е хубаво, но то не е наша задача. Оправянето на обществения живот зависи от по-висши същества, които имат предвид кой ще оправи Земята. Слънцето се занимава с оправянето на Земята. Нима ние ще урегулираме пътя как да се движи Слънцето? То има тази работа за отоплението и [за] осветлението, за уреждането на живота. Слънцето има тази задача. Какво ние ще се занимаваме? Нашата задача е съвсем друга. Сегашните хора имат съвсем друга задача. Те се занимават с въпроса защо е така създадена Земята. Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник. Умен човек бил. Попитали го неговите слушатели какво правил Господ преди създаването на света. Той им казал: „Сечал пръти.“ – „За какво?“ – „Да бие глупавите хора като вас.“ Туй е неговото твърдение. Той мисли, че с това нещо се разрешава въпросът.

Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля.

Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум.

Може някои да цитират, че сърцето е покварено. Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно. Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там. Следователно как ще я разврати един мъж, ако тя няма воля? Под думата „воля“ разбирам желание да има нещо. Как ще ме отрови някой? Туй е желанието да пия. Ако не пия вино, как ще ме отровят? Ако не искам да дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя?

Казвате: „Може ли човек да не диша?“ Какъв е процентът на вдишването? Един човек взима по 20 вдишки на минута, умните хора правят 10 вдишки, а гениалните правят 5 вдишки. Бог в цялата вечност прави една вдишка и една издишка. Вие казвате, че това са философски разсъждения. Но човек трябва да разбира техните отношения, да ги свързва с нашето съзнание, за да видим какво е неговото приложение. Ние го считаме безполезно. Запример ние може да считаме социологията за основна наука, или физиологията, или медицината, или която и да е друга наука. Но всички тези науки допринасят за човешкото развитие.

Та, ние казваме, че Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата. Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше две глави? Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири очи? Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири уши? Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно да говори, колко противоречия щеше да има? Много повече, отколкото при това положение. Една е главата привидно, но тя е разделена. Две глави има човек, това е привидност. Отвън има една глава, а отвътре са две глави. Дълго време ще мине, докато се създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато има една глава. Две глави има човек – мъжка и женска глава. Мъжете и жените се налагат едни на други и постоянно караници има в дома. Човек не знае какво да прави. Какво трябва да прави? Сития, за да го изцериш, дръж го гладен. А гладния, за да го изцериш, нахрани го, но да не преяжда!

Всичката философия седи в това: Не отказвайте нищо на вашето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвайте нито една мисъл на вашия ум, но онази мисъл, която предлагаш в ума си, да хване място. Най-после, онзи, който разбира, всяка една постъпка, която човек е направил, трябва да хваща своето място. Туй е необходимо за самия човек, който работи. Аз считам: каквото верую и да имате, то е един занаят. Занимава се човек с търговия, но търговията си има своето място. Може да е търговец на платове, на едри стоки, на колониални стоки, може да е лекар на болни, може да е поет. И това е занаят. Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците. Може да е филолог, може да е анатомист и т.н. Следователно всеки може да е социалист, може да е комунист, може да е православен – това са все занаяти. Защото [оня, който] стане православен, търговия е това, по-добре прекарва. В Америка, ако идете в големите църкви или в еврейските църкви, всяка църква лекар си има. Защо става лекар в тази църква? Понеже има клиенти. Както партиите у нас. Лекар, който принадлежи към някоя църква, членовете на църквата няма да викат някой лекар отвън, но ще викат своя лекар. Той ще има клиенти, преглежда днес 10–15–20 души – как няма да поддържа църквата? Ти си партизанин, ти си комунист, как няма да поддържаш тази клиентела? Това не е още идейно. Не че нямаш право. Ти може да бъдеш земледелец, да обработваш земята. Ти може да бъдеш градинар, да обработваш градината. Ти може да бъдеш учител, да учиш децата. Ти може да бъдеш майка, да раждаш деца. Ти може да бъдеш баща, то е занаят, ще отглеждаш тия деца. Та, казвам: Във всичките занаяти човек има отговорност. Той не може да носи тази титла без отговорност. То е противоречие.

Сега ще кажете: „Тия работи на другия свят има ли ги?“ Че защо ни е онзи свят, когато имаме този свят? Чудно нещо, когато искате да проектирате този свят в другия свят. Два свята не може да бъдат еднакви. Аз. разсъждавам като вас философски. Има друг свят. Той не може да бъде като този. Числото 2 не прилича на числото 3 и 3 не прилича на 4. Всички се различават. Но тия числа имат отношение едни към други. Ще каже някой, че 1 и 2 са едно. Добре тогава, имаме практически 3 лева, нали е все едно? На тебе 1 лев, на мене 2 лева! Нали е все едно 2 или 3? Казваш, че между 1 и 4 няма разлика. Хубаво, на тебе едно, на мене четири! Има разлика.

Сега съществуват известни противоречия в света. Под думата „глупави“ хора разбираме хора, които не са се заели да изучават природата. Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще [хората] трябва да обработват. Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения. Нещастието на сегашните поколения, то ще бъде цяло щастие за бъдещите поколения. Майката, която ражда едно дете, Ще бъде щастлива. Но някой път тя плаща с живота си, то остава живо. То може да умре и може да остане заедно [с майка си], за него е безразлично. Ако детето е умно, няма да умори майка си. Ако умори майка си, то е много глупаво. Някой път майката остава да живее. Туй е само едно твърдение, което изисква научно доказателство. Понеже нямаме време за тези доказателства, то ще остане като едно твърдение. Ако туриш един глупав кочияш да те води, какво ще стане? Ще те прескамбучи някъде, ще прекатури колата.

Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате ум, сърце и воля. Къде е вашият ум? Къде е вашето сърце? Къде е вашата воля? Говори се някой път за душата, за духа, за сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя ум? Кой от вас е видял своето сърце? Като турите ръка на сърцето, тупти. Като си туриш ръка на главата, казваш: „Имам ум!“ Ако нямате глава, нямате ум. А всъщност сила има, която работи в мозъка. Тя е непонятна за нас. Но някой път ние знаем, умът е възвишеното, благородното. Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен. От сутрин до вечер мисли как да влезе в Царството Божие. Както една мома постоянно мисли за момъка, за някой княз, да се жени за него, да влезе в палата му, да има слугини. Религиозните хора мислят да влязат в рая, да се освободят от дявола. Кой е дяволът? Лошите условия на Земята.

С това аз не засягам сегашните ваши вярвания. Аз не ги зная, аз от свое гледище разглеждам въпроса тъй обективно; тъй, както аз го схващам и виждам. Това са още начатък на един религиозен живот. Понеже момата, след като се влюби в един момък, то е начатък на любовта. После ще се образуват особени отношения. Тя не знае доколко го обича. Най-първо, момъкът коленичи пред нея, казва: „Ти си едно божество, ти си за мене всичко, без тебе не мога!“ После, като се ожени, по 3 пъти на ден той я поздравлява, че някога изтичат по няколко сълзи от умиление.

Сега като говоря, не го вземайте обективно. Аз не говоря за женените, защото и тези, които не са женени, и те ще дойдат на тези парила. Каквато работа ти да хванеш, ти ще се ожениш за нея, ще плачеш и оттатъка ще минеш. Аз считам: всичките професии, които човек изпълнява, той се жени за тях. Ставаш лекар – ти се ожениш; ставаш професор, ти си се оженил; ставаш градинар – ти си се оженил; ставаш земеделец – ти си се оженил; ставаш лозар – ти си се оженил и плачеш за лозето. Защо? Умряло лозето.

Аз вземам това в широк смисъл. Ние обвиняваме само жените. Той се оженил и се оплаква от жена си, че не била такава, каквато трябва. Не зная дали човек има право да се оплаква. Глупавият има право да се оплаква от жена си. Добрият ще каже: „Всичко, каквото върши моята жена, е за добро.“ Добър е умният човек. Пък гениалният, като умре една жена, ще каже: „Аз чрез своята жена щях да постигна най-великите работи в света!“ Каквато и да е жена.

Тогава де е противоречието? По някой път онези, които вярват в Бога, че Бог е създал света, считат Го за най-умното същество, за най-силното: каквото каже, става. Ако туй, което те твърдят, е вярно, де е това противоречие в света? Защо намираме противоречие в делата на туй разумно Същество? Едно от двете ще остане вярно: или ние сме от глупавите, които не разбираме, или че сме от умните, или че сме от гениалните и от светиите. Едно от трите положения вземам. Ако взема първото място, на глупавите, няма какво да го коригирам, понеже самата глупост ще ми създаде най-големи страдания.

Сега, от моето гледище, как се създават неприятности в света? Представете си едно семейство, в което синът е живял до 21-та [си] година един отличен живот при баща си и майка си, бил много внимателен, послушен. От това гледище с любов се отнасял. Но след като стане на 21 година, малко започва да му се замъглява умът, почва да закъснява, късно си иде вечерно време. Един ден виждаме, че някой отвън го чака. Бащата казва: „Синко, викат те отвън.“ Иде той, погледне малко. [Баща му] казва: „Какво иска от тебе?“ Този син ходи [на гостилницата], а ни ядене, ни пиене плаща. Той не казва на баща си, че [е задлъжнял], но казва, че „Този е безделник, иска назаем пари от мене.“ Бащата вади и дава. Защо? Защо не каже истината на баща си, а лъже? Защо не казва, че ходил на гостилницата и ядоха, а казва на баща си, че този е безделник някакъв, иска пари назаем? Защо човек като направи една погрешка, не признава погрешката си? Иска той по някакъв начин да мине, да не му падне реномето. Той не знае, че в света няма нищо скрито-покрито.

Всяка една постъпка, всяка една мисъл се изнася тъй, както светлината. Няма скрити дела в света. Някои крият с тъмнината в света. Тя съществува по единствената причина на Божествената любов, която иска да закрие престъпленията на хората, да не ги виждат. Защо съществува тъмнината? Бог е направил тъмнината, за да скрие престъпленията, за да се пазим да не страдаме. Защото, ако вечерно време виждаме какво се върши по лицето на Земята, вие не бихте спали. Като видите престъпленията, от най-малкото до най-голямото, вие през цялата нощ не бихте могли да спите.

Бог затулил малко очите и ушите, направил ги дебели, да не виждате и да не чувате. Той се заел с най-трудната работа в света: да измени този безпорядък в порядък. Защото в света съществуват два порядъка: един Божествен порядък на щастието и другият е човешки порядък. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Туй нещо хората го наричат карма, прераждане. Прераждането е закон за изменение на човешкия порядък в света в Божествен порядък. В прераждането има закон [за] заспиване и пробуждане. Кога човек се пробужда? Като слиза от Невидимия свят, той трябва да заспи. След туй по начина, по който са го приспивали на Невидимия свят 45 години. След като заспиш, ти ще слезеш на Земята и ще се родиш. Като се родиш, ти ще почнеш пак по обратен процес да се събуждаш. Туй го наричат растене. Едно малко детенце се пробужда, пробужда.

Като дойдеш до 45 [години], ще дойдеш до възрастта, в която си бил в другия свят. Ако не можеш да се пробудиш, започваш да заспиваш; до 90 години станеш съвършено заспал и заминаваш за другия свят. Там отново го приспиват 45 години и пак го приспиват 45 години, че на този, стария човек, ще му вземе 90 години, докато отиде на Земята. Онези, които не са приспани на Земята, им взима 45 години на оня свят, не може да ги събудят и 45 години да ги приспят.

Приспиването е един процес, за да се намалят ненужните страдания, които човешката душа изпитва, да се премахнат всичките онези образи, които спират прогреса на човека. Понеже ужасно нещо е да виждаш тези противоречия. Защото, за да расте човек, да прогресира, трябва да влезе нещо хубаво в душата. Той трябва да живее в доброто. Със злото човек не може да прогресира. Като почне да прави зло, те го приспиват и не може да мине повече от 45 години да не заспи човек.

Та, когато влизате във втората глава, Соломон, който разбирал противоречията, той разглежда нещата, които са свързани. Той разглежда този и онзи свят, разглежда всичките противоречия. Който не разбира този мащаб, той ще мисли: защо така е мислел Соломон? Той е бил запознат, той е изучавал отношението между този и онзи свят; живите същества, които живеят в този и онзи свят, какво отношение имат. После, понеже ги опитва по един временен начин, с виното той е развивал своето ясновидство. Казва: „Да опитам сърцето си!“ Онези, които пият винце, стават ясновидци. След като пие, започва да вижда той. Само онези, които употребяват виното, те знаят мярката. След като изпие една-две чаши, той спре там да пие, защото другото е непотребно. След като придобиеш туй начало, достатъчно е да спреш там. Най-лошото е там, че пияниците продължават да пият и с това нарушават туй равновесие.

После, ако е богатство, всички тия пари хипнотическо действуват. То е едно поощрение. Ти ставаш ясновидец. След като ти турят на разположение 100–200 000 лева, ти ставаш ясновидец, виждаш къща, автомобил. Щом ти отнемат парите от джоба, ти ставаш сляп, нищо не виждаш. Тъй щото, и парите правят ясновидец човека. Широк простор ще се отвори за тебе по единствената причина за развиване на твоите способности и чувства.

Умният човек, който разбира нещата, вижда, че парите работят за добро. Страданията, лошите жени и Лошите мъже, кражбите, всичко това в дадения случай са анормални прояви на великия закон. Кражба е, когато човек вземе повече отколкото му трябва. Пиянство е, когато човек пие повече отколкото му трябва. Всичките престъпления в света седят в това, че сме взели повече отколкото ни трябва.

Та, когато този еврейски окултист, Соломон, е казал: „Суета на суетите, всичко е суета“…

Съвременните хора казват, че трябва да работим. Как ще работим, как ще се оправи светът? Никога в света не е имало толкова оратори, колкото сега. Много хора работят в парламента, в църквите. И в Америка има 3 до 5 хиляди проповедници. В България има 3000 свещеници. Навсякъде по света има много хора, [които проповядват], а при това, наместо светът да се подобрява, става по-лош. Привидно е само така. Ние днес сме в едно много по-добро положение, отколкото в миналото. Но понеже не сме готови да използуваме [туй, което знаем], нямаме достатъчно вяра, чрез която да вземем необходимите сили и да обработим туй, което знаем. Например сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра.

Ако разбираха, сегашните работници, които работят по насилие, то е един метод. И богатите работят чрез насилие. И работниците работят чрез насилие. То е един метод. Той е допустим, в реда на нещата е. Но казвам: Има и друг начин, който е по-добър от [този] и за работниците, и за богатите. Ако тия работници коригират своя ум и повикат любовта на помощ и насочеха своя ум към богатите, богатите щяха веднага да отворят сърцата си, щеше да стане това, което трябва да стане. Ако всички богати хора биха концентрирали своя ум към любовта, те щяха да накарат работниците да работят, както те искат. Но понеже не употребяват този закон, има едно противоречие. Ако се проповядва, може да се направи един опит; даже религиозните, трябва да направят този опит. И те някой път употребяват старите методи. Казват: „Защо не убиха този престъпник?“ Тогава не е ли същото учение?

Ако за един престъпник казват да се затвори, да си замине, да се махне от света, окултният закон показва, че този престъпник като се махне, в другия свят е по-опасен, отколкото тук, на Земята. Добрият човек, който на Земята не е могъл да действува, като замине за другия свят, става по-силен 10 пъти. Следователно добрите хора трябва да идат в онзи свят, за да могат да извършат нещата добре, както на Земята не могат да ги направят. Но някой път и злите хора искат да умрат, за да може да направят нещо зло на този свят. Те мислят злото за добро. Един престъпник мисли злото за добро. Обаче трябва дълга опитност, да се убеди той сам, че онова, което той прави, като се направи на него, той ще съзнае, че не е добро. Запример един престъпник като измъчва жертвата си, той мисли, че е в реда на нещата, но ако тази жертва започне да го измъчва, вижда, че не е право.

Та, казвам: По този начин, по който сега живеем, ние искаме да разрешим живота по един стар начин. В края на краищата онези, които предвиждат бъдещето, предсказват, че на Земята може да бъде след един век, или след 2 века, или след 3, 4, 5, 10, 15, 20 или 100 000 века, или един милион века, Земята ще бъде изгорена. Самите хора ще създадат един огън, ще се запали Земята и всичко ще се стопи и няма да остане от сегашната култура нищо. Няма да остане ни народно събрание, ни църква, ни джамия, няма да останат паметници, няма да останат постройки, няма да остане ни мъж, ни жена. Всичко ще стане на каша. Като дойде някой, ще види цялата Земя чиста от всички престъпления. Какво ще бъде след туй? Когато сегашните хора изгорят в крематория човека, какво остава от него? Вземат му свещения прах и го турят в една торба. След като мине големият огън на Земята, нашият свещен прах ще остане. И бъдещите хора, които някога ще се въплътят на Земята – може би някои от вас да дойдат, – от този прах ще имате и вие.

Но това са ред разсъждения, които не ни интересуват. Може да каже някой, че не го интересува. Че, какво го интересува? Ако сегашният живот не е свързан с бъдещето… В живота съществува едно звено между всички същества, от най-малкото до най-голямото, и всички същества са свързани в едно звено. В света няма разделение. Повидимому животните са разделени от хората, но те са свързани с хората. Повидимому е така: растенията са разделени от хората, но и те са свързани. Само ако се премахнеха животните и растенията от Земята, ние щяхме да почувствуваме каква голяма полза принасят. Ще видим, че тия дървета са много умни. Тия дървета са отлични химици и знаят много повече отколкото човек знае. Някои живеят много по-дълго отколкото животните – по 1000, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 хиляди години. Човек, който минава за философ, едва ли достига 100 години; някои живеят до 150 години и много рядко до 250 години. Съвременната статистика показва, че имало в Китай един китаец, който живял 250 години.

Та, казвам: Ние сме в една нова фаза на разбиране на своя живот, на разбиране на природата. Аз искам да подкрепя онова, което е вложено във вас. Туй, което у вас с раждането вие носите. Както онази слугиня, която насила води едно животно, вие какво ще направите, то е ваша работа. Дървото трябва да расте, водата трябва да тече, човек трябва да мисли, геният трябва да расте, а светията да осветява пътя на всички хора. Всеки човек има свое предназначение.

Сега вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущавате? От един дъб какво ще стане? Дъб ще стане. От бора какво има да стане? Бор ще стане. От едно малко желъдче ще стане формата, която му е създадена. Човек ще остане в тази форма, която има в себе си. Определено е неговото бъдеще.

Ако вие вървите по човешкия ред и порядък на нещата, винаги ще имате спънки. Човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство; човешкият порядък винаги започва с едно боледуване; човешкият порядък винаги започва с малокръвие; човешкият порядък винаги започва с разсейване на ума, със слаба воля, със слаби чувства и със слаба мисъл. Инвалид става човек, като влезе в човешкия порядък. А като влезе в Божествения порядък, веднага става добър, разумен и след това става свободен. Свободата е само в Божествения порядък на нещата.

Сега ние търсим общата свобода. Може би свободата съществува, не че ние я извоюваме. Всеки човек сам ще извоюва своята свобода. Да е свободен, именно той трябва да се ползува от условията, които му са дадени в този свят. За какво има да воюва на нашата Земя? Дадени са всички условия и не може да стане повече от това, което му е дадено. Не може да излезе от своите размери. Всеки човек не може да излезе от своите размери. Туй, което Земята може да го постигне, и той може да го постигне. Казват, че Земята е грешна. Не е така. Казваме: „Този грешен свят!“ Друг е въпросът. Този, грешният свят е нашият. Земята никак не е грешна. Казвам: Именно не грешете, да не [би] Земята да ви избълва. Земята не търпи човешките грехове. Щом хората започнат да стават много грешни, свива се кожата, стават земетресения, разни нещастия и тя започва да интернира хората навън.

Казвам: Ако има противоречия, то са вашите неразбирания. Ако всичко работи за добро, вие сте разумни хора. Вие чрез противоречията може да постигнете вашата цел. Вие сте в Божествения ред на нещата, но трябва да имате разумна детинска вяра. Сега аз мога да вярвам в силата на Слънцето, понеже е, но да вярвам в едно Слънце, което никога не съм виждал, не съм опитвал неговата сила – такива неща не проповядвам. Ако някой може да ми нарисува едно слънце и иска да ме убеди в това слънце да вярвам, то е едно заблуждение. Няма какво да вярвам в написаните слънца. Трябва да вярвам в онова Слънце, което изгрява и залязва. Трябва да вярвам в онази Земя, на която може да живея, а не на друга някоя.

Най-първо, ние не познаваме възможностите на Земята. Ние живеем на Земята, която още не познаваме. Казвам: Хората още не познават Земята, на която те живеят. Ако те я познават, ще видят какво е приготвено. Че, знаете ли до 38-та година какво може да стане? До 38-та година ще има големи земетресения. Забележете, само ако станат. Голямо земетресение ще има. Защо? Защото, според астрономическите изчисления, ще има голяма деятелност и тя ще се отрази на Земята. Вие очаквате да уредите работите си. Много къщи ще бъдат съборени, много параходи ще бъдат потопени, много войни ще станат, много хора ще умрат, много хора ще бъдат убити. Защо? Защото хората са глупави. Кои искат ред и порядък? Умните. Кои хора искат Царството Божие? Това са гениите и светиите.

Някой казва, че ще дойде Царството Божие. С тия разбирания, които имаме сега на Земята, Царството Божие в нашите умове не може да дойде. Ако Царството Божие влезе в моя ум, ще произведе голяма промяна. Ако ти туриш едно яйце под една квачка и не се излюпи това яйце, струва ли си труда? Трябва да се постави под кокошката, да се измъти. И цяла година да го държиш, ако не се измъти до 21 ден, то е запъртък. Много хора искат да бъдат щастливи. Турете си яйцата под една кокошка, турете едно ваше желание под една кокошка, турете една ваша мисъл под една кокошка и ако не се измъти за 21 ден, то е запъртък! Преведете сега. Вие може да вярвате в много неща, които не може да постигнете. Ако вярвате в онова, което ви нашепва вашата душа, което ви подсказва вашият дух, вярвайте!

Сега може да си мислите: „Това, което говори този човек, вярно ли е или не?“ Безразлично е дали аз мога да ви говоря или не. Туй важи за мене. Вие как мислите, то е ваша работа. За мене в дадения случай аз разбирам закона: за мене важи, аз искам да мисля право. Като ви кажа една истина, ако вие не сте я използували, аз ще я използувам, аз печеля. Аз никога не губя. Не мислете, че ако аз говоря, че не искам нищо. Не, не! Много скъпо искам за моите беседи. Всяка моя беседа струва 100 милиона и то златни. Аз ги нося в банката, не печеля за себе си. Даром давам само на умните, глупавите ги карам да плащат на общо основание. Аз ви казвам само закона. Понеже, ако си позволя такава власт, по-скъпо ще платя. Аз не съм от глупавите. Като направя най-малката погрешка, трябва по-скъпо да платя. И си отварям очите на четири, макар да има две очи. На четири ги отварям, за да не пропусна.

Вие каквото и да мислите, то са ваши възгледи. Най-първо трябва да се освободите от наследствените възгледи, от наследствените мисли, от наследствените понятия и вярвания на вашите деди и баби, които са мислили криво преди вас. От всички ваши вярвания, на хиляди поколения трябва да се освободите. Тъй, както философите мислят, то не е право. Защото не са се освободили от наследствените мисли на своите деди, които не са мислили право. Най-първо, ние, религиозните хора, каквито и да сме, трябва да се освободим от предубеждението. Учените хора трябва да се освободят, които и да са, без изключение. Човек само по този начин може да има един прогрес. Само по този начин вие може да сте здрави и щастливи. Какво го е ползувало този еврейски цар? Всичко имал: и злато имал, и слуги имал, и палати имал, и винце, всичко имал и бил недоволен. Той казва: „Побеля ми главата от моите глупости!“ Като казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“, казва: „Дебела е главата ми да разбирам.“ Като четете Еклесиаст, най-после, като разбрал, той дошъл до посвещение, става положителен да разбира. Казва: „Нямам време. Като дойда втори път на Земята, ще приложа практически, което разбрах.“

Та, казва Христос: Савската царица дошла да учи мъдростта Соломонова. А тука има Един, на Когото мъдростта е по-голяма от Соломоновата. Христос не казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Той казва: „Това е живот вечен, да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичкия си дух!“ В любовта е силата на човека. Като възлюбиш Бога, ти трябва да възлюбиш в света всичко живо. Като видиш едно растение, колкото и да е малко, като видиш едно животно, да се зарадваш, че е дело на Божествения живот. Животът да те радва тебе. Сега ние минаваме, убиваме едно животно, отсичаме едно дърво, заколваме една кокошка, едно агънце, правим хиляди нещастия в света. Когато дойде едно страдание до нашата кожа, да ни засегне, казваме: „Защо са тези страдания?“ Казвам: Както живеем, така ще дойдат и страданията.

Сега вие вече сте минали първата фаза. Светът е минал през първата фаза, дошъл е до втората фаза на разумното. Давид е написал така: „Всичко работи за добро!“ Вие работите с това. Вие работите по същия начин. Никога не допускайте отрицателното. Може да има противоречия. Никога не допускайте в ума си една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да мине, но никога не ѝ давайте тя да стане властна. Никога не давайте на отчаянието да стане господар. Никога не давайте на безумието да стане господар. Съзнавай, че една постъпка е добра или зла, съзнавай го и бъди господар. Злото като е при тебе и доброто като е при тебе, да те познават, че ти си господар, а не те. Ти знаеш, че злото хлопа на вратата. Ти ще кажеш: „Чакай!“ Писанието казва: „Злото хлопа на твоята врата.“ Ако ти отвориш, то ще ти стане господар. Нека хлопа. Ще кажеш както казал един виден проповедник в Англия, при който дошъл един млад проповедник, дал му картичката си и казва: „Един от твоите братя в Христа те чака отвън.“ Той пише на картичката му: „Малко работа имам, затова ще почакаш.“

Ние живеем в една епоха, дето трябва да уредим отношенията на нашия ум, отношенията на нашата душа, отношенията на нашия дух.

Питам един българин, след като умре, къде ще бъде гражданин? Сега е български гражданин, но след като умре, къде ще бъде гражданин? Ако вие идете в Америка, ще ви ползува ли, че сте български гражданин? Ако знаете английски и се опретнете да работите, вие може да си проправите път. Ако сте умен човек, няма да се мине много време, може да си проправите път. Но трябва да научите английски език. Трябва да го изучите и да постъпвате като англичанин. По български, ще ви дадат път. Ще ви кажат: „Такива българи не искаме.“ В Америка, която минава за напредничава страна, когато европейци минават по пътя, стражарят ги повиква и казва: „Хайде в участъка!“ Ако му окажете малко противодействие, веднага той казва: „Ние сме американци, искаме който дойде, да се подчинява на [американските] закони.“ Учтив е той, ако не се противиш, но ако окажеш съпротивление, веднага иде онзи англосаксонски ред на силата. Казва: „Ние имаме ред и порядък, всеки трябва да се подчинява.“ Там стражарите не са така [надменни като българските, но те стърчат над другите. Високи са 6] (В разчетената стенограма не се чете. Тази част от изречението е взета от друг препис.) стъпки със своите палки. Всеки стражар прави гимнастически упражнения да дига 70 килограма с едната си ръка. Ако се съпротивиш, ще те дигне с едната си ръка във въздуха. Какво ще правиш? Той ще ти каже: „Тръгни с мене!“ и ти ще тръгнеш.

И тогава Христовото правило: „Не противи се злому!“ А кой не се противи? Кога човек не се противи? Той няма защо да се противи, той не търси своята свобода по физически начин. Кой е, който побеждава? Духът е, който извоюва човешката свобода. Ако във вас няма дух… Може умът ви да е свободен, но свобода може да ви даде само духът. Ако вие имате един дух, който може да ви освободи, само вашият дух може да ви освободи. Следователно Божественото във вас като дойде, вие ще почувствувате сила, ще почувствувате ред и порядък.

Защо Христос се подложи на страдание? За да покаже Своята сила. Той каза: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Виждаме, една вечер Го хванаха толкоз римски войници, хванаха Го, биха Го. Як човек е бил. След като Го биха, дадоха Му кръста да го носи. След като умря, и смъртта не можа да Го задържи. Той излезе от гроба. Какво ще кажете, слаб ли беше Христос? Не се минаха и 50 дни, когато имаше събрани 3000 души обърнати.

Този, умрелият Христос запали света от единия край до другия. Някои казват, че Христос нищо не е направил. Че, Неговите идеи са навсякъде днес! И социалисти, и комунисти проповядват Неговите идеи. Само че те употребяват не силата на ума, не силата на духа, но силата на ръката.

И единият, и другият начин може да се употребят, но истинската свобода зависи от човешкия дух. Където и да си, и в затвора да си, правото е право. Доброто и при най-лошите условия, и при най-добрите условия, е добро. Силният човек при всички условия е силен. Тъй седи законът. Няма какво да те е страх. Като дойде смъртта при силния човек, той казва: „Ето, заби ножа си в мене. Ще знаеш, че аз съм човек, който не умира.“ Сто пъти да го прободе да умре, пак ще оживее.

Ако всички имате тази вяра, кой е онзи, който може да ви смачка фасона? Че може да ви смачка временно фасона, няма нищо. Истинският фасон не може да се смачка. Аз се радвам, когато някой може да смачка фасона на човека. Божествения фасон на човека, фасона на неговото разбиране никой не може да смачка. Никой не може да ви лиши от истинската свобода на човешкия дух. Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас, да ни лиши от свободата на духа.

Ако вярвате, вие ще бъдете свободни. Тогава няма да бъде: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Тогава ще бъде: „Ето, Отец е благоволил да ви даде Царство.“ На онези от вас, които вярват, този Отец, или добрият Баща, или Единственият Баща, е благоволил да ви даде Царство и тук, и навсякъде. Амин!

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

26-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 1.IV.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Произход и значение на светилника

2018-10-07T20:09:52Z

Донка: /* Произход и значение на светилника */

[[Неделни беседи]]

[[Постижимото (1933–1934) Том I]]

== Произход и значение на светилника ==

Ще взема само една дума от 20-и стих, 20-а глава [на] Притчи – за светилника. „Светилникът на тогоз, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Вие може да си прочетете сами цялата глава.

Всички сте запознати със светилника. Светилникът има едно общо приложение, едно старо произхождение. Във физическия свят се правят разни светилници: стъклени, дървени, железни, златни и прочие. Щом дойдеш до духовния свят, и там има светилник. И природата има светилник.

Сега аз ще ви говоря само за светилника, за свещите. Слънцето представя един светилник. Светилникът е емблема. Светилник може да има само там, дето има разумен живот! Светилникът е достояние само на разумните хора. Животните нямат никакви светилници. Казват за рибите, че имали светилници. Да, но рибите сами не си направиха светилници. На тях, като на малки деца, им ги направиха, за да ги употребяват. Но рибите никога не можаха да се възползуват от своите светилници, те ги изгасиха и досега си останаха риби. Светилници имаха и някои млекопитающи, но и те не можаха да ги употребят. Вълкът нощно време употребява своя светилник, но само когато отива да краде. Щом извърши своето престъпление, той загасва светилника си, за да няма никакъв помен от него. И влиза в някоя дупка, като казва: „Не ни трябва никакъв светилник.“

Разумният живот изисква разумно изяснение. Ако ние живеем тъй, както рибите живеят, ако ние живеем тъй, както растенията живеят, ако живеем както птиците живеят, ако живеем както животните живеят, тогава ние ще имаме същите резултати, каквито те имат. И тогава, като кажем, че нашият живот е по-висок от този на животното, човек трябва да живее не като животно. Иначе нашият живот би бил безпредметен, безсмислен. У животните има подтик да станат хора. У рибите има подтик да станат птици, у птиците има подтик да станат млекопитающи, а у растенията има подтик да станат поне растения. У животните има вечно недоволство. Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях. В човека има едно животно, което постоянно е недоволно. Каквото и да му кажат, той казва: „Не го разбирам.“ Аз гледам, някоя муха се научила да влиза през отворения прозорец, но като се затвори прозорецът, започва да се блъска у него. Цял ден се блъска от един на друг прозорец, а вие, като гледате как се блъска, казвате: „Колко глупава е тази муха!“ Ами когато един човек се заблъсква в своите работи и се блъска, не е ли и той една муха, която се блъска от прозорец на прозорец? Щом закъсате някъде, вие сте такава една муха. Вие мислите, че сте човек.

Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки. Грехове той не може да прави, но грешки може. Тъй щото, човек, който греши, не е човек, но в развитието си човек може да прави грешки. Този човек може да бъде толкова умен, колкото е умна лисицата или змията. Змията е много умна. Христос я взимал като емблема и затова е казвал: „Бъдете хитри като змиите, а незлобливи като гълъбите.“

Сега ще се спра върху думата „светилник“ в положителен смисъл. Под „светилник“ се разбира човешкият ум. И онзи, който е писал тези притчи, казва: „Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Бащата и майката едновременно са вън от човека. Всеки човек има баща и майка, така е, но де е неговият духовен баща и неговата духовна майка? Ще кажете, че Господ е навсякъде, но в този смисъл, както хората говорят за Господа, още никой не Го вижда. Аз говоря за този Господ, за Когото хората определят, че е някъде горе и натам поглеждат. Ние виждаме само Неговите творения – Слънцето, звездите, растенията, но някъде да сме Го срещали, да сме се разговаряли с Него, не сме [Го] виждали.

Но в човека има представители на бащата и майката – това са душата и духът. Това е бащата и майката, които представят положения на светлината. Следователно светилникът в човека е поставен в неговите баща и майка. Умът пък е детето, което носи светилника. Ако детето не обича баща си и майка си, този светилник ще изчезне. Всяко явление в света трябва да се изясни. Ако някой човек страда от някаква болест, първо трябва да изучим причините. Ние няма защо да съдим човека защо е болен. Той може да се е заразил от тифус или от чума бубоническа, или от холера, или от проказа, или от някоя от съвременните заразителни болести, но човек не е виновен за това. Има ред причини, които седят вън от него. Щом човек се зарази, това показва, че неговата светлина не е толкова силна или неговата кръв не е толкова чиста. Зараза се явява там, дето има тъмни места. Здравето на човека, в каквото и да е отношение: физическо, умствено или духовно, зависи от светлината, която гори в него, от неговия светилник. Доколкото умът ни е в едно здравословно състояние, дотолкова и ние ще бъдем здрави. Това не показва, че умът може да боледува като тялото, но умът може да се помрачи. Там е опасността за ума. Щом умът на човека се помрачи, той е вече в едно болезнено състояние.

Досега почти всички хора в съвременната култура имат едно подобно състояние – те изпадат в помрачение на ума. Всеки човек, който е алчен за богатство, той има вече помрачен ум; всеки човек, който има алчност към богатството, той има користолюбив ум. Всеки човек, който завижда, който се гневи без причина, който се страхува от всичко в живота, той има помрачен ум.

Сега ние можем да намерим ред причини за това, да изясним нещата по разни начини, обаче само един начин има за изяснение. Може хиляди начини да поставим за изяснение, които да са прави, но всъщност има само едно изяснение. Противоречията в живота произтичат просто от безлюбието. Безлюбието е причина на всички противоречия, които се явяват в света. Те са в нашия индивидуален живот или в нашия семеен живот. Каквито и да са причините, всичко се дължи на безлюбието. Защото, ако душата на човека е пълна с Божествената, с разумната любов, той не може да изгуби светлината на своя ум.

Аз не говоря за онези временни чувства в човека, но според мене любовта е онова най-разумно нещо, което той може да носи в душата си. Тя е най-мощната сила, която действува в света. Тя е силата, която ти може да употребиш за своето въздигане или за полза на своите ближни, както и за своя полза. Нима хората преди хиляди години не съществуваха? Светът съществува от милиони години насам, но на тия хора даже и на ум не им дойде да изнамират такива газове, с каквито днес хората се взаимно унищожават. Аз взимам съвременните изобретения на техниката, задушливите газове, и оттук съдим за състоянието, до което човешкият ум е достигнал. Ако във времето на Римската империя или коя и да е държава по това време биха имали такива кораби или параходи, каквито англичаните имат днес, те биха внесли страх и ужас между хората. Те се наричат „дръндаут“, което българите превеждат „страхуват се не“, т.е. от тези безстрашните, които застрашават господарите на целия свят. Сега има такива 10, но пак светът е изложен на големи опасности. Тези параходи мязат на цели крепости, но и в това положение в половин час те могат да бъдат изпратени на дъното на океана. Значи, този светилник, човешкият ум, върви по обратния път на своето развитие. И това нещо има своята хубава, красива страна. Човек, който може да измисли тези разрушителни сили и да ги тури в действие за съсипването на човечеството, по същия начин той може да впрегне тези сили на човешкия ум за повдигането на цялото човечество и на личния живот на човека.

Та, казвам: Сега поне духовните хора трябва да се занимават по-ревностно, да правят ред опити, да изучават въпроса за светлината, както и целият свят се занимава днес с този въпрос. Той се разглежда от много страни и от много гледища: от политическо, от социологическо, па и разните партии го изучават – всички се занимават с въпроса по какъв начин да употребят светлината, светилника. Те виждат, че всички ония, които се стремят за подобрение на обществото, на човечеството, създават всевъзможни благотворителни дружества. Всевъзможните идейни течения, които се явяват в света, имат за цел да подобрят човешкия живот. Всяко схващане има свои теории. Но всичко това трябва да се тури на опит, да се види доколко е вярно. Когато се разглежда един въпрос обективно, ние не трябва да се афектираме или да се боим от последствията. В такива случаи хиляди хора стават жертва. Например да вземем аеропланното изкуство – хиляди хора са платили със своя живот. Или вземете хората, които поддържат някаква идея. Преследват ги, затварят ги, но и това нищо не значи. Когато дойде християнството в Римската империя, нима не се дадоха жертви? Дадоха, и то милиони хора, но и това нищо не значи. Не е въпросът за жертвите, но въпросът е тези жертви, които ще дадем, имат ли постижения. Ако имат постижения, те са на място. Вземете, например, индусите, които поддържат прераждането, [те] казват: „Нищо от това, че тия хора са умрели, пак ще дойдат на Земята. И 10 пъти да са умрели, 10 пъти ще дойдат на Земята.“ За един европеец това е странно. Как е възможно един човек, който е умрял, да дойде пак на Земята? Европеецът свързва тялото с човека. И като умре, като се разруши тялото, той не може да си представи как ще дойде повторно на Земята. То е все едно да мисли, че като се разруши къщата, всичко свършва. Може да се разруши една и друга къща, но този, който е направил къщата, той остава. Неговата къща е свързана с него. Но неговият живот не зависи всецяло от тази къща. Временно само зависи, но не и всецяло.

Та, моята цел не е да ви заставя да вярвате, защото такива вярвания има и в света. Да вярвате в нещата, това не ползува човека. Могат да ви залъгват, но тези залъгвания не съставят истината. Аз бих предпочел един музикант да ми свири, отколкото да имам за цел аз да се науча да свиря. Докато се науча да свиря, това е дълга работа. Мене ми трябват 30 години да мога да изсвиря едно парче, което ми харесва. Като изсвиря това парче без погрешка, какво ще стане? Чудо ще стане! Всичко ще се изгори: и камъните, и дърветата, всичко да изгори, това разбирам аз свирене! На[д] 30 години ми трябват да свиря като музикант и никога в ума ми да не проникне никаква отрицателна мисъл. Само така той може да свири. Ако си един такъв цигулар, можеш да свириш, и в който дом влезеш, не ти трябва да говориш, но като засвириш още отдалеч, тези хора ще престанат да се карат. Ти ще бъдеш като един магьосник: ще отидеш при един банкер, който изнудва хората, който им взима по 45 на 100 лихва и като извадиш цигулката си и засвириш, той веднага ще скъса записите си. Това разбирам аз свирене. Като свириш, няма да аргументираш хората, че това не е по Бога, не е право, не е човешко, но ще свириш и ще кажеш: „Туй е животът.“ Аз съм свирил цели 30 години. Банкерът тогава ще каже: „От този ден аз се прощавам със своето банкерство.“ Тогава аз взимам една цигулка, продавам му я и казвам: „Вземи тази цигулка и свири. В твоето лице след 30 години аз ще имам един ортак.“ И аз обичам ортаците, но които свирят като мене. С онзи, който не свири като мене, ортаклък не правя.

Това на пръв поглед ви се вижда невероятно и казвате: „Не ни говори за такива работи, които не могат да се сбъднат.“ Като разглеждам сегашния живот, казвам: По-големи заблуждения от сегашния живот има ли? Срещам някой, оженил се за една красива жена, тръгнал с нея под ръка. Но след 3 деня, както американците правят, ще задигнат жена му и той ще се облече в черно, ще дава съобщения по вестниците, че жена му изчезнала някъде. Какво да прави? Този човек си носи своето нещастие. Защо ти е тази красива жена, когато ще бъдеш с нея нещастен? Ти си станал богат, но след няколко месеца друг някой ще задигне богатството ти, ще го секвестира, ти не си господар на положението. Ти си учен човек, имаш една хубава библиотека, но утре къщата ти се запали, изгори и заедно с нея ще отидат и книгите ти. Какво ти струва тогава тази къща? Ти минаваш за здрав, но утре дойде една болест като холерата и те осакати. При все това ние мислим, че животът е осигурен и можем да го ценим. Аз виждам хубавата страна в това нещо и можем да извадим една поука, но според мене това не е живот. Като поука това е така, но да се живее така и да се мисли, че това е живот, никак не е така. Като живея между тия хора, аз мога да се науча на много работи, но да мисля, че ще се науча добре да живея, това е едно самозаблуждение.

И после, проследете цялата съвременна литература, както и съвременния живот, и вижте в колко от вашите най-добри приятели вие не сте се усъмнили. Имате ли поне един приятел, в когото абсолютно да не сте се усъмнили? Имате ли един приятел поне, към когото да не е минала поне една съблазнителна мисъл? Питам тогава: Де седи красотата на вашия живот? Ако някой ваш приятел се облече с най-хубавата си чиста дреха и мине покрай един, втори, трети, четвърти свои приятели и всеки от тях направи по една резчица, като го срещнете после, ще го попитате: „Защо дрехата ти е така надраскана?“ Всяка резчица показва, че кой как е минал покрай него, е направил по една резчица на неговата нова, чиста дреха. И като наблюдавам съвременните хора, виждам, че цялото им лице е само с резки нашарено. Аз съм срещал много красиви жени, но тръгнали те с мъжете си и те са направили на лицето им много такива линии, надраскали са ги. Много линии има, теглени по лицето на красивата жена от нейния собствен мъж и на нищо тя не е заприличала. Като тръгне с мъжа си, тя се страхува, не знае де да гледа, като някоя шашава е станала, страхува се от мъжа си. Също така и мъжете се страхуват от жените си. Гледам, някой българин излезе на улицата, срещне се с приятели, не смее да говори, да ги не чуе някой шпионин и да ги арестува. Той се бои да не би шпионинът да го изкара някакъв комунист или анархист, или човек, който се обявява против държавата и не смее много да говори, предпазва се. Всички вървят и се озъртат. И това те наричат българин, свой събрат, от него се страхуват.

И в Америка навсякъде има такива шпиони. В Америка, ако стражарят ви подозира в нещо, той ще се приближи до вас, ще ви потупа по рамото и ще ви каже: „Хайде, елате с мене.“ Американските стражари не са толкова дребни както българските, те са много високи хора. Всеки американски стражар може да дига в едната си ръка около 70–80 килограма тежест. И ако някой му се противопостави и каже: „Какво право имаш?“, той веднага вдига дървото, което носи със себе си, удря го по носа и падаш на земята. И при това положение ти никому не можеш да се оплачеш. Там ще ти кажат: „Който не обича нашето управление, да си върви в Европа.“ Ти може да разискваш защо и за какво, но фактът е такъв. Щом стражарят те повика, ти трябва да тръгнеш след него без никакво съпротивление. Иначе стражарите в Америка са много учтиви. Вие можете да ги запитате де се намира нещо или търсите някоя улица, той веднага ще дойде с вас, ще ви придружи и ще ви покаже де се намира това, което търсите. Но нарушиш ли закона, по-лош от него няма, той веднага те боксира.

Един ден ме среща един англичанин, който се напил малко и ми казва: „Моля, извинете ме, напил съм се малко. Аз съм англичанин“ – казва той. Аз го разбрах какво искаше да каже. Той искаше да каже: „Англия се управлява по законите на природата. Това, че съм се напил малко, това е по английски, но не и по законите на природата, според които и Англия се управлява.“

В природата съществува един разумен закон, който изисква абсолютно правилни отношения на всички същества едни към други. Дали вие съзнавате този закон или не, но всички го обясняват. Едни го обясняват със закона на наследствеността, други – с някои социални закони, а на Изток го обясняват със закона на кармата. Както и да е, съществува обаче един закон, според който ти трябва да постъпваш правилно спрямо всички хора. Тъй, както го разбирате, тъй трябва да го прилагате. В човека има едно правилно, вътрешно разбиране, според което човек трябва да постъпва. А да постъпва правилно, това подразбира още от най-стари времена: твоята светлина не трябва да загасва, защото ако загасне, при един загаснал светилник ти не можеш да постъпваш правилно.

Сега, другото положение: Ние твърдим, че сме хора. Под думата „човещина“ в съвременния социален език... тя е една висока дума. Според мене тази дума е много съдържателна. Комуто и да кажеш „Ти нямаш ли човещина?“, той ще те разбере. Разбрана е тази дума. Тя има хубаво значение. Приятно е да кажеш на човека, че той има човещина. Под думата „човещина“ се разбира да схващате и разбирате копнежите на всяко същество, колкото и малко да е то. Да разбирате копнежите на всяко същество, колкото и малко да е то, но не в едно възбудено състояние, но в едно трезво състояние. Ако искаш да проникнеш в неговите копнежи и да дадеш подтик на красивото и хубавото в него да се развие, това разбирам аз под думата „човещина“. Под думата „подтик“ разбирам не да дразните човека, но да му дадете условие да се развие в него хубавото, красивото, то да се прояви. Запример, първите християни, които се занимаваха с християнската философия, не можаха да разберат, че са изпратени в света да дадат подтик на хората. Самата философия „Не противи се на злото“ не можа да се разбере от християните; пък и сам Толстой, който поддържаше тази теория, не можа напълно да я приложи. Защо? Защото въпросът не седи само в това да се не противиш на злото, но същевременно да въздействуваш на човека да се прояви доброто в него. Бъди активен, за да се прояви доброто в човека, а щом се прояви доброто, ти ще имаш един съработник или съидейник в това добро.

Та, сега, като говоря по този начин, не мислете, че аз говоря само на едного. Човек има двояко естество: едното естество е без светлина, без светилник, а другото е със светилник. И ако това същество в човека, което носи светилника, загаси своята светлина, тогава положението и на двете същества се нарушава. Сега мога да приведа цяла статистика за разните външни прояви, за разните външни обходи на хората, които, може би след няколко века, ще дадат своите положителни или отрицателни резултати. Запример, вие още не можете да оцените силата на едно хубаво проявено чувство от човека. Ако вие сте силно възбуден или раздразнен, или обиден нещо, но ако можете в дадения момент да се въздържите, вие не можете да си представите каква полза ще извлечете след време от това въздържание. Вие всякога сте готови да се защищавате и да казвате: „Какво право имаш ти да ме обиждаш?“

И понякога аз съм се спирал върху въпроса от какво произтичат противоречията в живота. Ще ви дам един пример за изяснение на една от важните причини за противоречията в живота. Влиза един българин в една баня, това било някъде в България, случило се преди 40–50 години. Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го удари.“ По едно време един от турците в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел, и му казал: „Какво правиш тука? Я се махни от това място, аз ще се мия тук.“ Българинът веднага се поклонил на турчина, отстъпил и му казал: „Заповядай, ефенди!“ и отишъл на друга курна. Турчинът пак дошъл на курната, дето българинът се преместил, и му казал: „Махни се оттук, направи на мене място!“ – „Заповядай, ефенди!“ – и отишъл на трета курна. И тук турчинът го изместил. По същия начин българинът отстъпил. Като видял това нещо, турчинът казал: „Ха, браво, чорбаджи! Докато носиш този ум, никой не може да те удари. Днес аз научих един урок от тебе.“ Хванал го за ръка и му казал: „Отсега нататък ти ще ми бъдеш един добър приятел.“

Като ме слушаше един познат, той ми казваше: „Да бях на мястото на този българин, аз бих прострял турчина на мястото.“ Да, но този българин разбира и знае как да постъпва. Питам: Този свят, в който живеете, не е ли една такава баня, в която вие се къпете? Тъкмо се къпеш, дойде някой при тебе и ти казва: „Махни се оттука!“ Отстъпиш от тази курна, дойде друг, казва ти: „Иди на друго място, не знаеш ли, че тази курна е моя?“ – „Твоя ли е?“ – Веднага нарушиш равновесието си и настава в банята бой. Аз съм слушал от някои да ми разправят, че хората в банята се биели с пищимали. И затова в много модерни бани пищималите са забранени като опасни оръжия. Щом някой се обиди, извади пищимала, нагъне го и го употреби като камшик.

Сега, като ви представям света във вид на баня, у вас изпъква една лоша картина. Вие сте прави, това не се отразява добре на вашето морално чувство, понеже вие си представяте голи хора. Съгласен съм с вас, понеже този език не е толкова изряден и красив. Това е най-малкото, обаче. В света се вършат десет пъти по-големи безобразия от тия, които сега изнасям. Ако ти изнасяш една мисъл, която унижава твоята душа, тогава за предпочитане е гол да ходиш. Ти ходиш облечен добре, с ръкавици, а в главата ти се вълнува една от най-опасните форми на мисълта, едно положение, което те унижава и което след векове ще даде своите лоши последствия, ще те постави в положението на животно. Кое е за предпочитане тогава?

Казвам: Сега религиозните хора се забавляват и казват, че трябва да се молят на Бога. Прави са те, трябва да се молят на Бога. Светските хора пък казват, че те ще изправят света, ще разрешат социалните въпроси, ще възпитат хората. И те са прави. Но как ще възпитат хората? Опитали ли сте вие да видите как се изправя светът, колко мъчно може да се изправи едно престъпление? Престъпността всякога произтича от няколко неща: има престъпност, която произтича от половата деятелност, от неестествената деятелност на малкия мозък; има престъпност, която произтича от семейните чувства в живота; и най-после, има престъпност, която произтича от самосъхранителните чувства. Около ушите на човека има една област, която в едни хора е силно развита, а в други – по-слабо. Тия, у които е силно развита, са много разрушителни хора. Това чувство е най-слабо развито в миролюбивите хора. Затова именно те са миролюбиви. Тези хора не са придобили своето миролюбие, но така са се родили; а онези, у които разрушителността е силно развита, те трябва да употребяват големи усилия на ума си да се въздържат. Ако такъв човек е разумен, той трябва да си каже: „Аз трябва да употребя своята сила на друго място.“

Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат да се продадат, те винаги ще задигнат повече отколкото им трябва. У мравите, например, това чувство е силно развито. Мравята може цял ден да пренася. У катерицата също така е силно развито това чувство. След като се наяде, тя ще тръгне да търси място де да скъта останалата храна. В кокошката, обаче, това чувство е най-слабо развито. Турете ѝ цяла крина жито, тя ще го разкъшка. Тя казва: „Пет пари не давам за това жито! Ако огладнея след половин час, ще намеря друга крина.“ Защо е така? Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас. Ако искате един пример за щедрост, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра. Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята.

Един ден щурецът отишъл при мравите да им иска малко жито назаем. Те го запитали: „Какво прави през лятото? Не работи ли?“ – „Свирих и пях.“ – „Дето си свирил и пял, иди пак посвири и не яж!“ Та казвам: В тази басня има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше. Той свири на нея да работи по-добре. Ако мравята беше умна, щеше да разбере щуреца. Отдето минаваше мравята, като събираше и носеше нещо в мравуняка си, щурецът ѝ се радваше и свиреше горкият. Той мислеше, че тя ще му даде нещо, но като се настани добре, тя му каза: „Дето си бил цяло лято да свириш и пееш, иди пак посвири и не яж!“ Онези, които са написали тази басня, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива. Според мен, обаче, мравята е първокласен крадец.

И сега казват на хората, че трябва да бъдат трудолюбиви като мравята. Да, трудолюбие е това, но аз бих желал да имам характера на щуреца. Какво по-хубаво от това? Като излезе от дупката си, щурецът запя и засвири, казва: „Слава Богу, всичко в света е хубаво!“ А мравята цял ден ходи, обикаля, с този ще се скара, с онзи ще се скара, все военно положение. Като погледнете мравята, тя няма нито един мускул, всичко е сухо в нея. Какъв щеше да бъде нашият живот, ако и ние имахме структура като тази на мравята? Ако човек имаше главата на мравята, той щеше да мяза на страшилище.

Сега да се върнем към извода от тия животни. Съвременните мрави са резултат на една разумна култура, която е съществувала преди милиони години на Земята. Тези същества са оставили мравите и до днес на Земята като резултат на тяхната мисъл. Да, но ако ние днес живеем като мравите, всичко в света ще бъде свършено. Па, и тия същества, които са оставили мравите след себе си, и те не живяха като тях, но ги оставиха само като поука на човечеството. Тези същества, които още отначало създадоха растенията, птиците, рибите, млекопитающите, те и до днес продължават да работят. Един ден, като видят, че този живот, който сега създават, не съответствува на техните идеи и за тяхното постижение на Земята, ще напуснат и хората, както напуснаха мравите. Съвременните хора ще останат на Земята като остатък, както останаха и мравите. Черните хора, например, са остатък от една култура, която е съществувала преди хиляди години; след тях са съществували жълтите, а сега се явила бялата раса. Но и при тях положението на света не се подобри. Положението на човечеството ще се подобри във времето на шестата раса, която ще бъде по-съвършена от петата. Идеалът на тези, които сега работят в човечеството за неговото подобрение, е да се изявят в шестата раса. Казвате: „Какъв е смисълът на битието?“ Смисълът на битието е калната вода да се филтрира и в края на краищата да стане чиста. И тогава калта ще остане на една страна, а чистата вода – на друга.

Сега аз не разглеждам въпроса, че животът е кален. Това мене не ме интересува. Мене ме занимава въпросът може ли калната вода да се пречисти. Защо и за какво е кална, то е друг въпрос, станала е кална. Може би след време, когато сме по-свободни, да разискваме върху въпроса защо и за какво животът се е окалял, но сега въпросът е как трябва да се пречисти и подобри. Животът може да се подобри, тази кална вода може да се пречисти. Обаче това пречистване не може да стане изведнъж. Животът не може да се подобри изведнъж. В живота съществува следният процес. Всякога пречистването става и започва от дребните единици, цялото не може изведнъж да се пречисти. Ние няма защо да се силим да пречистим цялото изведнъж. Ако разгледате водата в океана, тя не е чиста. Водата в океана не е съвършено чиста. В океана има милиони тонове разтворена сол, милиони тонове разтворено злато и ред още съставни части, но това още не е истинският състав на водата. Питам: Защо ни е тази сол? Вие може да пътувате в моретата, но водата на моретата не можете да пиете. Защо природата е поставила толкова сол в морската вода? Солта е най-хубавата кал, която природата е поставила в моретата, за да не я заграбят, да не крадат тази вода. Водата е подложена на кражба. Ако солта не би съществувала във водата като едно противоречие, има същества толкова стяженолюбиви, които биха я ограбили. Има същества, които и досега още не знаят какво да правят със солта, която е във водата.

Казвам: Има едно противоречие, което е влязло в живота, но което не е грях. Запример, като разглеждам гнева в живота, аз не разглеждам човешката енергия. Гневът не е енергия. Казвате: „Човек не трябва ли да бъде енергичен?“ Човек трябва да бъде енергичен, но той не трябва да има енергията на една бомба, той не трябва да има енергията на едно взривно вещество, но неговата енергия трябва да бъде планомерна, той трябва да има енергията на едно горящо тяло, той трябва да прояви своята сила, своя огън в мисълта си. Силата на човека седи в неговата мисъл.

Казвам: Не полагайте силата си във вашата надежда, нито вярата във вашето богатство. Това не значи, че трябва да поставите вярата си в богатството, без при това да обезценявате богатството. Не поставяйте надеждата си даже и в знанието, понеже и там не е силата. Силата ви седи във вашия ум, как може в даден момент да го концентрирате, да работи. Контрол трябва на ума ви. Ако в дадения случай вие може да събудите в един ваш противник хубавото, красивото, вие сте постигнали целта си. Защо? Защото този човек, който днес е толкова енергичен, един ден ще ви стане съдружник в работата. Пък ако не знаете как да направите това, вие можете даже един ваш приятел да превърнете в неприятел. Вие можете даже и баща си да превърнете в един ваш неприятел. Вие може даже и майка си и братята си и сестрите си да превърнете във ваши неприятели. Това ние виждаме всеки ден в живота. Не само това, но вие може да опълчите и Бога против себе си. Това са факти из живота на хората. Вие можете да опълчите и природата против себе си, както можете и да я разположите спрямо себе си. В това седи нашето нещастие, че ние можем да опълчим природата против себе си. Тя е силната, а ние сме слабите. И какво можем да направим против нея? Но ние можем да направим природата наш приятел. И тогава кой ще спечели? Ние ще спечелим. Всички капитали, които тя има, може да ни гарантира с тях.

Сега вие търсите истината и казвате: „Как да се сприятелим?“ За да се сприятелите, светилникът ви трябва да свети. Правилото е такова. Не злослови своята душа, не злослови своя дух. Сега аз не взимам бащата и майката отвън, но казвам: Не злослови своята душа, своя дух. Казвате: „Човек няма дух.“ – Не злослови баща си! – „Той няма душа.“ – Не злослови майка си! Тъй щото, кажете ли, че човек няма душа или дух, с това той злослови майка си и баща си. Какво е майката? Душата. Какво е духът? Бащата.

Ако хората умират, как могат тогава миналите поколения да говорят? Ако хората наистина са убедени, че душа не съществува, че човек умира и нищо не остава от него, защо тогава студентите ходят всяка година на мястото, дето Ботев е паднал убит, и му споменават паметта? Защо турят венци на паметника на Ботев и държат речи? Нали той не съществува? Защо трябва да чествуват паметта на човека, който не съществува? Защо трябва да ходят всяка година да му се радват? Или това е за някакво забавление? Неразумно е да се прави увеселение на една статуя. Не, Ботев е една душа, един дух, който и сега живее и работи. Ботев сега работи по-усърдно, отколкото в турско време. Днес той е повече прогресирал, отколкото на времето си. Ботев, ако дойде днес в България, пак ще го подведат под някакъв съд, под някакъв закон. Ще кажат: „Ботев е анархист, той е такъв, онакъв...“ и веднага ще го повикат в обществената безопасност. Днес много малко се изисква, за да обесят човека.

Но сега ние гледаме само едната страна. Всеки народ има умни хора. Доброто и злото вървят паралелно в живота. Аз не вярвам в доброто и в злото, ако не приема едновременно, че те са еднакво силни и се регулират. Няма по-мощни сили в света от доброто и злото. Обаче любовта, която регулира и доброто, и злото в света, е най-слабата сила, но тя ги регулира. И злото търси любовта в света, и доброто търси любовта – тя ги направлява. Любовта седи над тях и затова се казва, че чрез закона на Любовта всичко може да се подведе под един закон, който подчинява и злото, и доброто. Когато злото работи, то не съзнава, че е заставено да работи заради любовта. И доброто е заставено да работи за любовта, понеже и доброто е поставено натясно. Не мислете, че работата на злото е лесна. Нито работата на злото е лесна, нито работата на доброто е лесна.

Злото и доброто се борят в света, а любовта е съединителната нишка, която ги примирява. И злото и доброто се примиряват само в любовта. При любовта едното стои от едната страна, другото – от другата страна. Едното казва: „Само да я няма любовта, аз ще ти кажа тебе!“ И другото казва: „Само да я няма любовта, аз ще ти кажа тебе!“ Вие виждали ли сте добрия и лошия човек как се борят? Белият човек е добър човек, а черният е лош човек. И двамата се боксират. Виждал съм в Америка как се боксират. Интересно е да видиш как белият се боксира и как черният. Някой път белият падне, някой път черният. Бият се и двамата.

Вие мислите, че добрите хора трябва да стоят със скръстени ръце. Не, трябва да се боксират и добрият, и лошият човек. Ако ти не можеш да дадеш един бокс на черния човек, да се прекатури пред тебе, той няма да има никакво уважение към тебе. И злият се боксира. Нали знаете онзи разказ от Гоголя за Тарас Булба, който изпратил синовете си в една семинария да учат, та като се върнали от учението си, той почнал да се боксира с тях, да ги изпита доколко са юнаци.

Нас ни се вижда смешно, но в живота все ще ни изпитат как трябва да се боксира човек. Има ли някой от вас, който да не се е боксирал в живота си? Когато двама души се оженят, още след един месец мъжът и жената се боксират. Някъде жената излиза силна, побеждава мъжа. Някъде мъжът излиза силен, подчинява жената. Някъде братя и сестри се боксират: или братът, или сестрата излиза по-силна. Навсякъде в света хората се боксират. Като видиш хората, ще познаеш, че се боксират. Те започват да спорят за известни идеи и ще видите, че в края на краищата се скарват. Това скарване произтича от известни сили, които не са под контрола на човешкия ум. Като се минат няколко часа, те казват: „Защо ми трябваше да се разправям? Не може ли по друг начин?“

Питам: Де е свободата на човека? Някой казва: „Аз нямам ли право да говоря?“ Имаш право да говориш, но аз ще ви кажа де седи вашето право. Когато на сцената едно дете излезе да декламира едно стихотворение, де е неговото право? Това дете изнася идеята на поета, но същевременно то ще вложи нещо и от себе си, което поетът не е вложил. Въпросът е как ще декламира, каква интонация ще вложи – това е новото, което детето ще вложи и за което ние ще му благодарим. Значи, не е само това, което поетът е вложил, но и това, което детето е вложило. Поетът казва: „Много хубава е моята идея.“ Да, но какво ще кажете за това, което детето е вложило чрез своята интонация? Запример, ако детето декламира стихотворението „Заплакала е гората“ с тих глас, то ще произведе един ефект, и ако го издекламира с висок глас, ще произведе друг ефект. Това е до интонацията!

Та, казвам: Вие проповядвате известен морал, който съществува. Но този морал е ценен дотолкова, доколкото вие влагате в него нещо от себе си. Ако вие не вложите в този морал нищо от себе си, той представя една обща идея за всички хора. Но този морал става ценен дотолкова, доколкото вие внесете нещо от себе си в приложението. Запример вие говорите нещо за любовта. Ако в това, което говорите за любовта, внесете една нова насока, едно ново ваше разбиране в приложението ѝ, дотолкова тя става по-ценна. Това, което вие сте внесли, особеното, то прави самата любов по-ценна, отколкото ако предавате само това, което от другите сте научили. Значи, като говорите за нещо, то става толкова по-ценно, ако вие можете да внесете в него нещо ново – било в приложението му, било в разяснението. В това отношение вие трябва да мязате на златар, който взима едно парче злато и му придава хубава форма – било във вид на игла, пръстен или друг някакъв хубав златен предмет. Ценното в скъпоценните камъни седи и в тяхната форма, а не само в материала, който те съдържат. Без тази форма скъпоценните камъни са изложени на друга една опасност.

Та, Божественото учение или учението на природата е дотолкова важно, доколкото ние можем да вложим в него нещо от себе си. В този смисъл всеки от вас трябва да работи. Ако се изкаже една идея, каквато и да е, тази идея по форма не може да се измени. Например идеята „Обичай ближния като себе си!“ се проповядва от 2000 години насам, но като кажеш тази идея, ти трябва да вложиш нещо от себе си. Или идеята „Да обичаш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, ум и сила!“ се преповтаря от 3–4000 години насам. Но важното е това, което ти ще вложиш в нея. Какво е мислил Моисей е едно, а какво е мислил Христос след 2000 години, е друго нещо.

Какво е писал Христос? Той казва: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля на Земята, но да изпълня волята на Онзи, Който Ме е проводил.“ Вие какво казвате? И вие сте дошли да изпълните волята. Коя воля? Ако мислите да изпълните вашата воля, вие се лъжете. Никой в света не може да изпълни своята воля. Аз не съм виждал нито един човек, който може да изпълни своята воля. Вземете един цар, който е концентрирал всичко в ръцете си и на всички заповядва, но и той е обиколен от свои приятели, от които зависи. Един ден се направи заговор срещу него и го свалят от престола, друг турят на негово място. Ти си един философ, имаш известни теории, имаш своя философия, но един ден дойдат критици, съборят твоята философия, опровергаят я и какво правиш след това? Трябва да измислиш друга философия, ще се минат други 20 години, докато я докажеш, и най-после ще умреш. Ще умреш като философ, който нищо не е доказал и си е заминал разочарован. Ти си една красива мома или един красив момък, но един ден загубиш красотата си, здравето си и умираш разочарован. Питам: Кое е онова у нас, което ни радва? То не е нашата красота.

Аз казвам: Обичай душата си, обичай духа си! Или с други думи казано, никога не злослови майка си и баща си, понеже е казано: „светилникът ти ще изгасне.“ Всичката твоя умствена деятелност, всичката ти сила зависи от твоя дух. Всичката ти сила, която сега имаш, зависи от твоята душа, без разлика дали я познаваш или не. Всичко това, което си ти, се дължи на твоята душа, на твоя дух.

Сега някой ще каже, че има един Господ. Ти не вярваш в душата си, не вярваш в духа си, а искаш да вярваш в един Господ, Когото не виждаш. Най-първо ние трябва да започнем от баща си, който е близо до нас, ние трябва да започнем от майка си, която е близо до нас. И да научим характера на баща си и на майка си, на приятелите си. Трябва да започнем от близките си, от видимото и да вървим към невидимото стъпка по стъпка. Всичко е доказано. И туй, което поддържаме, трябва да го доказваме с ред доказателства. Нищо в света не е в състояние да го измени. Ако аз имам един баща, който е толкова благороден, толкова добър, и му напиша едно писъмце, няма да се минат няколко дни или един месец най-много и аз ще получа един хубав отговор от него: „Синко, изпращам ти нужните средства.“ Ако пиша на майка си, и тя веднага ще ми отговори.

Питам: Ако и вие имате една такава майка и такъв един баща, ще се намирате ли в нужда? Сега и вие, които вярвате в Бога, се намирате в нужда и казвате: „Господ не ми отговаря на молитвата.“ Че как така? Ако ти пишеш на баща си и той не ти отговаря, това показва, че той не те счита за свой син. Че, и чужд човек може да ти пише. Баща ти е, ако можеш да кажеш „Татко!“ Някой крадец, и той може да ти пише, но нито ти е син, нито ти си му баща.

Разправяха ми за един господин, как го изнудил един апаш – жена. Това се случило в България. Един господин по някакъв случай изгубил дъщеря си. Той я търсил цели 20 години наред, но не могъл да я намери. Един ден идва при него една красива млада жена и му казва: „Татко!“ Той се чуди отде е дошла тази негова дъщеря. – „Какво искаш?“ – „Имам нужда!“ – „От какво?“ – „Трябват ми 9000 лева.“ Той ѝ дава 9000 като на своя дъщеря. Но после се научил, че тя не била негова дъщеря. Дъщеря му и досега я търсят. Та, не всеки, който ти казва „татко“, е твой син.

Съвременният свят е пълен с такива примери. Сега ще ви приведа друг един пример, за един наш приятел, който живееше в Търново. Дошъл при него един ден един непознат човек, хванал го за ръката и му казал: „Аз съм твой пръв братовчед от Габрово.“ Започнал той да му разправя цяла история за дома, за близките му. Тогава той го хванал под ръка и го завел при жена си, като казал: „Този е мой пръв братовчед.“ Той веднага след това му поискал 3–4000 лева и си заминал. Наскоро след това се разбрало, че никакъв братовчед не е бил.

Сега да оставим настрана това. Туй са посторонни въпроси, това са странни явления, които аз наричам вметнати явления или наследствени черти, които са отклонили човека от неговото правилно развитие. Аз ви навеждам тези примери, понеже вие сами може да се отклоните от вашия път. Но онези, които вървят с параход по океана, те трябва да имат един уред, един инструмент или един барометър в хоризонтално положение, който да показва отклоненията на парахода. После, те трябва да имат инструмент, който да показва какво е налягането на котвата. Ако няма този уред, параходът може да се отклони. Всеки човек трябва да си има известни инструменти, с които да проверява дали посоката, в която върви, е права.

Та, при сегашното състояние, този светилник, който имате, трябва да бъде в състояние да премахне всички онези бури, противоположни бури и урагани, които влизат във вашите души. Освен обикновените, има и необикновени бури и урагани. В това отношение всеки дом е замязал на място на борби. Ти вървиш по улиците, но навсякъде срещаш препятствия, спънки, които те смущават. Ако си един чувствителен човек и живееш в Америка, ти пеш не можеш да ходиш. Трябва да хванеш непременно един автомобил. Там не може да се пътува тъй, както в България. Непременно трябва да хванеш автомобил, иначе ще те прегазят. В Америка има 45 милиона автомобили. Мнозина мислят, като отидат в Америка, че тъй свободно може да се върви по улиците. Не, даже и по шосетата не може да се върви свободно. Там, ако очите ти не са отворени, на всеки час може да те прегазят. Де ще отидеш тогава? Туй не е един, не са два автомобила. Трябва да се качиш на едно такси и тъй да пътуваш.

Та, при сегашните условия на живота ние се намираме в една трудна област на пътуване. Те са така преплетени, социални и други условия, че човек мъчно може да се ориентира в живота. И религиозните хора със своите вярвания мъчно могат да се ориентират в какво да вярват. И светските хора в социалните условия пак мъчно могат да се ориентират.

Сега аз говоря само за напредналите хора и оставям живота да си тече тъй, както си е. Аз оставям да мисля защо Земята има такава форма или защо оста ѝ се е наклонила на 23 градуса. Това е станало от преди хиляди години, но да ви казвам защо се е наклонила оста и как ще се изправи, това е друг въпрос. Въпросът е как ще се справим при това положение, както оста е наклонена. Въпросът е как трябва при това положение на Земята да възприемаме слънчевата енергия.

Аз мога да ви кажа какъв е сегашният строй, но как може да се измени този порядък, това не е лесна работа. В света съществуват два милиарда хора, които мислят. Всяка една нация е мощна сила в света и на тях именно се дължат тези промени, които стават със Земята. Няма по-мощна сила в света от човешките мозъци. Това са два милиарда материи, които действуват в света. В това отношение, ако тия 500 милиона християни, които съществуват на Земята, биха обединили своята мисъл в едно, те биха премахнали всички препятствия, които съществуват в света.

Има известни препятствия, които трябва да се премахнат. Ако аз бих се спрял да обяснявам причината, която е създала бедните и богатите и как мислят едните, как мислят другите, това е една дълга история, цяла лекция би трябвало да ви държа. Няма да се спирам, за да не се увлечете в идеята за богатството. Има опасност, като знаете истината, да не попаднете в тази трещка, в която са попадали хората на миналото. Защото не е въпросът ние да бъдем богати. Един ден богатството трябва да попадне в ръцете на разумните хора. И сиромасите трябва да бъдат най-добрите хора, да знаят как да носят сиромашията. Сега нито богатите знаят как да използуват своето богатство, нито сиромасите знаят как да носят своята сиромашия.

Вие се оплаквате от сиромашията, но трябва да знаете, че гениалните хора не произлязоха от богатите. Сиромашията е създала гениалните хора; богатството още не е създало гениални хора. Един ден, когато от богатите почнат да излизат гениални хора, тогава светът ще се подобри. От сиромасите хора произлязоха гениалните, но ето де е слабостта на тия гениални хора – че те наследиха от сиромасите желанието да станат богати. Когато от богатите хора почнат да излизат гениите, тогава те, като богати, няма да имат желание към богатство, но ще бъдат готови да се освободят от него и няма да имат желание да забогатяват. Та, ние трябва да вървим по обратния път. Значи от богатите хора трябва да излязат гениалните, защото ако излязат от сиромасите, както е било досега, тези гениални хора от сутрин до вечер ще мислят по това как да станат богати. Богатият пък от сутрин до вечер мисли и работи. Най-много, което ще помисли, то е да направи някаква спекулация. Един американец, без да вложи пет пари някъде, спечелил 12 милиона лева. Той имал няколко акции и като ги продавал, спечелил 12 милиона лева. Като го запитвали как е спечелил, той казвал: „Спечелих без никакъв капитал, без пет пари.“ – „Как спечели тогава?“ – „Като продаваха акциите.“ Някой казва, че трябва да има капитали човек, за да спечели нещо. Но аз не мога да ви препоръчам този начин за забогатяване, понеже той е изключителен случай, това не става всякога. Това се случва само в Америка. В България и хиляда чифта цървули да скъсаш, пак няма да забогатееш. В България не можеш да спечелиш 12 милиона долара както в Америка.

За светските хора това може да е една цел, но за нас е важно друго едно обстоятелство, което вие можете да придобиете. Вие можете да повишите температурата, качеството на вашия ум. С такова едно качество човешкият ум струва не 12 милиона долара, но 12 милиарда долара. Ако ти можеш да развиеш една способност в себе си, тя струва повече, отколкото всичкото богатство в света. И Христос е казал: „Какво струва или какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а изгуби едно качество на своята душа?“ Какво по-хубаво от това, ако човек спечели едно хубаво, благородно качество на своята душа? Това е важно за вас, защото богатството на човека не зависи от парите, но от това качество на душата. Кой може да мисли, че човешкият ум зависи от богатството?

Първите организми, които се явиха в най-малките си форми, богати ли бяха? Аз съм изучавал органическия свят и съм видял през какви неудобства се развиваха тия организми. Милиони жертви се дадоха, докато с малко нещо се подобри тяхното положение. И всичкият успех днес се дължи на този гениален ум, който от хиляди и милиони години насам работи в пространството. Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста и Духът Божи се носеше върх нея.“ Този дух е умът, гениалният ум, който мислеше, който работеше, за да може да приспособи целия живот, целия органически свят към условията на живота, да създаде един ред и порядък. Това не зависеше от материята. Ако вие мислите, че зависите напълно от външните условия, вие сте изгубени тогава. Човек може да се бори само тогава, когато той съзнава, че е независим от външната среда, от външните условия. Тази среда може да не позволява, то е друг въпрос, но човек трябва да знае, че той не зависи от външните условия и каквито и да са те, той може да ги преодолее.

Аз и друг път съм ви привеждал пример с един апаш в Лондон. Хванала го полиция и го турила в затвора. Стражарят вързал добре ръцете и краката му с въжета и като го оставил сам в стаята, дал му една свещ, да не седи на тъмно. Като се видял самичък, апашът започнал да мисли как да излезе от това положение. Изведнъж му дохожда мисълта да прегори по някакъв начин въжето. Доближил [се] по някакъв начин до свещта и поставил ръцете си над пламъка. Въжето, с което били вързани ръцете му, прегоряло и той почувствувал свобода на ръцете си. След това той взел свещта в ръце и я доближил до краката, да прегори въжето, с което били вързани. Въжето прегоряло и той бил вече съвършено свободен. Като се видял напълно свободен, с развързани ръце и крака, той почнал да мисли как да избяга вън от затвора. Като се огледал натук-натам, видял на леглото си един чаршаф. Взел чаршафа и го разкъсал на парчета, които свързал добре едно с друго, направил ги като въже и се спуснал с него от прозореца. Като влязъл сутринта в стаята, стражарят не намерил апаша в стаята.

Казвате: „Има ли право този човек да бяга?“ Казвам: Ако той не беше избягал, щеше да се [...] против своя ум. Той си казал: „Сега Господ ме е турил на изпит, да види дали ще може да избягам от тези ограничения.“ Ограничителните условия може да бъдат полиция, могат да бъдат болести или какво и да е друго. Ти трябва да превъзмогнеш тези ограничителни условия. Как? Прегори въжето на ръцете и краката си и излез в широкия свят да служиш на Бога.

Ще кажете, че този апаш е трябвало да си излежи определеното време в затвора. Казвам: Ако е глупав, ще излежи това време; ако е умен, ще излезе навън. Важно е да те не хванат, че да лежиш двойно повече време. Ако си уверен в себе си, излез вън от затвора; ако не си уверен, остани вътре. Ако си уверен, че няма да те хванат, излез навън и благодари на Бога, че те е освободил. Така правят и адептите. Един адепт могат да го затворят и по 20 пъти на ден, но в края на краищата той пак ще излезе, ще се преобрази и никой няма да го познае. Като го срещне полицията, ще го пита: „Не видяхте ли покрай вас да мине такъв човек?“ Той ще каже: „Не съм видял подобен човек. Какъв беше?“ – „Стар човек, на около 50 години.“ – „Не съм виждал такъв, може да е минал по друг път. Не съм го срещал.“

Казвам: Не мислете, че порядъкът, който сега съществува в света, е абсолютен. Той е порядък, който хората са създали. Аз съм за зачитането на порядъка, но на онзи порядък, който е създаден от природата. Той е валиден за мене. От този порядък произтича порядъкът в света. Аз съм за порядъка в природата, който има еднакви отношения към всички други същества. Аз съм за Божествения порядък, който казва: „Зачитай всичко онова, което съм вложил.“ Аз съм за онзи порядък, в който светилниците не изгасват. В паралел с 20-а глава на Притчите аз прочетох 5-а глава от Деянията на апостолите – за Ананий и Сапфир, които излъгали. Казаха им апостолите: „Това имане не беше ли ваше?“ – „Ние не го искахме.“ – „Защо трябваше да скриете половината от него и по този начин да лъжете? Ако искате, дайте; ако не – задръжте го за себе си.“ Като излъгаха, те изгубиха живота си.

Сега ние казваме, че човек трябва да умре. Веднъж да умира човек, разбирам; но с всеки живот да умира, това го намирам неестествено. Ако Христос дойде втори път на Земята, пак ли трябва да бъде разпнат? И Христос беше поставен на изпит. Нека се опитат втори път да го разпнат. Сега Христос не може да умре. Той сега няма да дойде на Земята, но ако дойде, ще се преобразява и полицията никога няма да Го хване. Ще Го търсят в Англия – няма Го. Ще Го търсят в Америка – няма Го. Навсякъде ще се явява и веднага ще изчезва. Той ще се явява в хиляди форми: като млад и като стар, с голяма брада и без брада, във формата на млада красива мома, в образ на млад красив момък, във форма на майка и на деца. Полицията ще се намери в чудо какво да прави с Него.

Сега аз искам да ви оставя една важна мисъл. Представете си, че вие ме срещате на пътя и ме питате: „Нямате ли нещо да ми дадете?“ Аз веднага изваждам от джоба си една кутия с кибрит и ви казвам: „Вземете този кибрит. Един ден той ще ви бъде потребен.“ Ако знаете как да използувате вътрешния огън на живота, в даден случай той ще ви принесе най-голяма полза, отколкото всичкото богатство, което бихте придобили на Земята. Ако ти можеш да носиш в себе си скрити кибритените клечки на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина и когато се намериш в мъчнотия, да извадиш една от тия клечки и да знаеш как да си я запалиш и да се ползуваш от нея, ти си човек, който всичко можеш да направиш. С една клечка ти ще можеш да запалиш целия свят да гори, без да изгаря. С такава една клечка ти можеш да запалиш огън, на който да опечеш своя хляб.

Та онези, които създадоха света, които създадоха Земята, Слънцето и всички останали планети, имаха само по една такава клечка от тези кутии и само драснаха и запалиха огън.

Ще кажете: „След колко години може да се постигне това?“ Не е важно след колко години. От вас зависи това. За вас има една кибритена кутия. В нея седи вашето бъдеще. Ще ви дам такава една кутия и ще я турите в джоба си. Вие може да си я вадите всеки ден, но да не драскате, не е още време да се драска кибрит, а да се цъка кибрит. Защо? Защото Христос е драснал вече. Светът е запален вече. Няма какво повече да го палите. Хората го палят и сега. Светът сега има нужда да се гаси, а не да се пали. Христос казва: „Аз дойдох да запаля огъня.“ И наистина, Той цъка и запали този огън.

Тъй щото, светът е запален вече, няма какво повече да се пали. Всичкото това богатство, което сега иде в света, показва, че хората вече са запалени. И сега едно от двете остава: или хората да вярват в Бога с разумната жива природа, или да измрат, всичко в тях да изгори, нищо повече. Това е правото разрешение на въпроса. Това е човещината. Всички хора трябва да вървят по закона на Бога. Това е казано в религиозен смисъл. Или, всички хора трябва да вървят по закона на природата, казано в идеен смисъл. Или, всички хора трябва да живеят за човечеството, казано на съвременен социален език. Родолюбците пък казват: „Трябва да се живее за народа. Този огън е в народа.“ Казвам: Този огън, който живее в душата на човека, е за него; този огън, който живее в дома, е за него; този огън, който живее в народа, е за него; този огън, който живее в цялото човечество, е за него. Този огън трябва да подкрепим! Щом този огън е за нас, обезсърчението няма да има място.

Сега вие ще кажете: „Какво трябва да прави човек?“ Аз да ви кажа какво трябва да прави човек. Не че вие не знаете какво трябва да правите. Вие сте го правили много пъти, но пак казвам: Когато дойде гладният при тебе, нахрани го; той само веднъж ще дойде. Когато голият дойде при тебе, облечи го; той само веднъж ще дойде. Когато дойде при тебе гологлавият, дай шапка. На босия дай обуща. Болния, изцери го. И хиляди работи има още, които вие всеки ден можете да правите. Като правите тези добрини, вие ще повдигнете и себе си, ще придобиете и знание.

Като дойде да си шиете дрехи, ето какво аз разбирам: сами ще си изработите вълната, сами ще си изтъчете, сами ще си ушиете и ще ги дадеш на онзи, който няма дрехи. Това значи да направиш едно добро. А тъй, че си дал 1000 лева някому да си купи дрехи, това още нищо не значи, това не е добро. Ако дадеш някому шапка, тя да бъде такава, която ти сам си изработил, да мяза на тебе. Как ще дадеш някому обуща? Не да отидеш и да ги купиш от пазаря, но сам да си направиш кожата, не да одереш някое животно. Тази кожа ти сам трябва да си я посадиш и от нея да направиш обуща.

Ще кажете, че тези неща са непостижими. Според мене пък постижимите неща носят в света нещастията. Непостижимо е онова, което дава радост на човека. Представете си, че вие дойдете до една граница, до края на света и оттам нататък няма накъде да вървите. Питам: До де ще дойде вашата идея? Хубавото в света е, дето ние мислим, че той е безконечен. Хубавото е, че хората не са милиарди, както вие мислите. От 2000 години насам в небесното пространство са разпръснати всички човешки разни форми. Това е неразбраното в света. И ние се радваме на тия полета, защото и там живеят същества, подобни на хората, някои от които са по-напреднали от хората. Казвате: „Какво има на небето?“ – Чудни работи има на небето! – „Кой знае дали е така?“ Казвам: Това, което не интересува мравите, нас интересува. Мравите не се интересуват за нашата култура. Но онова, което пък нас ни интересува, има същества, които се интересуват. Има една раса, много по-напреднала от хората, които се интересуват.

Сега да оставим въпроса за напредналите същества. Но вие трябва да схванете любовта в нейните нови форми. Тази любов, която досега сте опитвали, тя е любов, от която само кал се прави. С нея хляб не се замесва, къщи се правят. Всичко това е хубаво. Под думата „кал“ аз разбирам противоположните, противоречията в живота. И злото в света също така е произлязло от тази кал на любовта. И тъй, както е представено в Библията, казва се, че жената, която е била направена от тази кал, като видяла един хубав плод, пожелала да има повече знания, яла от този плод и съгрешила. Ако този плод беше чист, тя нямаше да съгреши. Де седи злото, де седи грехът в нейната постъпка? Грехът седи в това, че в плода, от който яла жената, имало зараза.

Казвате: „Де е тази кал?“ Вие виждате жената на вашия приятел, която е красива, млада жена. Не е ли тя този хубав плод, за който казвате: „Искам да опитам този плод.“ Вие пожелавате тази жена. Вие хващате тази жена, изяждате я и като излезете от рая, ставате нещастен. Вие виждате къщата на една нещастна вдовица и казвате: „Хубава е тази къща, мога да я взема, да направя една по-голяма!“ и изяждаш този плод. Ти си вече престъпник, извън рая си. Няма да хвърляш око на жената на ближния си, нищо повече. Така ще направиш, ако искаш да бъдеш човек. Ако пък искаш да излезеш вън от рая, можеш да ядеш колкото искаш. Опасността седеше в това, че първия път жената направи престъплението и това престъпление се пренесе и в мъжа. Днес опасността седи в мъжете. Жените вече не грешат. Това е според моите схващания. Сега мъжът се изкушава.

Казвам на мъжете сега: Мъже, пазете се да не ядете от забранения плод на онова дърво. Вие можете да кажете, че ви иронизирам. Не, казвам: Пред всички мъже, които представят един човек, седи днес едно голямо изкушение. Вие имате вече опитността на жената. И ако днес мъжът съгреши, ужасно ще бъде положението. Ако мъжът съгреши, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото грехът на жената. Затова именно сега трябва да дойде жената в света да царува, а мъжът трябва да стане слуга на жената.

Досега жените бяха слуги, понеже те съгрешиха първи. Сега мъжете трябва да станат слуги, преди да са съгрешили. Иначе, ако съгреши и после стане слуга, опасно е положението му. Мъжът трябва да стане слуга на жената, да се пази от греха. Той трябва да се ползува от нейната опитност. Когато жената види един мъж, в душата ѝ трябва да се породят най-хубави, най-чисти желания. Когато мъжът види една жена, той трябва да си каже: „Аз трябва да бъда внимателен, да не направя същата погрешка, каквато жената направи.“ Особено пък ако той срещне някоя жена, на която очите ѝ играят, той трябва да внимава много. Мъжът да си каже: „8000 години ние вече страдаме за твоята погрешка, затова аз ще гледам да не изпадна в същото положение, да направя същия грях.“ В това седи нашето спасение. Ако и мъжът съгреши, ще отидат още толкова хиляди години.

Та, мъжете трябва да внимават да не изгасят своя светилник.

Сега аз проповядвам и на мъжете, и на жените: „Не изгасяйте вашите светилници!“ На другарките ви, на вашите сестри казвам: „Не изгасяйте вашите светилници!“ На господарите казвам: „Не изгасяйте светилниците на вашите слуги!“ Господарят, това е светът, това е новото. Господарите не трябва да изгасват светилниците на своите слуги, нито да изгасват своите светилници. Бащите не трябва да изгасват светилниците на своите дъщери, нито своите светилници. Това е новото в света. Само при това положение вие ще опитате душата си, духа си и само тогава вие ще бъдете наследници на Царството Божие, което иде сега в света.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

8-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 19.XI.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.