<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=%D0%94%D0%B8%D0%98%D0%B2%D0%B0</id>
		<title>ПорталУики - Потребителски приноси [bg]</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="http://beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=%D0%94%D0%B8%D0%98%D0%B2%D0%B0"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/%D0%94%D0%B8%D0%98%D0%B2%D0%B0"/>
		<updated>2026-05-06T12:29:52Z</updated>
		<subtitle>Потребителски приноси</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F._%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5&amp;diff=36428</id>
		<title>Двете полушария. Северното и южното полушарие</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F._%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5&amp;diff=36428"/>
				<updated>2011-09-28T20:51:06Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Двете полушария. Северното и южното полушарие */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Съборно слово]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Да им дам живот - Жануа]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Работна среда на електронния архив]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Двете полушария. Северното и южното полушарие ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5 часа сутринта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Добрата молитва Хвалата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Молитвата на Царството&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще прочета първа глава от Евангелието на Иоана.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Песента: „В начало бе Словото.&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За какво човек трябва да се радва? И какъв трябва да бъде човешкият стремеж? Стремежът не може да бжде всякога еднакъв. Децата се стремят за едно, а възрастните се стремят за друго. Това показва, че в стремежите не трябва да има еднообразие. Човек никога не трябва да се спира да гледа какъв е стремежът на другите хора. Той трябва да обръща внимание на стремежа, който е вътре в него, който му дава потик. И всяко едно същество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нещата, трябва да изявява тоя стремеж.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв трябва да бъде стремежът? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 март, то минава в северното полушарие, а сега Слънцето влиза в южното полушарие. Това е един символ. Значи, има две течения. Течението в северното полушарие има външен характер, то е течение на мъжете. Под думата мъж се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвят условия за работа отвън. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за жените. Следователно то носи мекота и тогава човек може да се уединява, да влиза в себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От девети март дните се увеличават, а нощите се съкращават. Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън. При тази светлина, ти виждаш всичко. Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешнит. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината. Но за северняците не е така.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така?&amp;quot; Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да у стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голЪмата тъмнина, когато нощитЪ ста-ватъ по-дълги и жената влиза въ своя животъ да живЪе. Жената, това означава „сжщество&amp;quot;. Сега не мислете, че азъ говоря за жената въ тази форма, въ каквато я виждате днесъ. Азъ говоря за човЪка, като за сжщество, което може да роди нЪщо. Азъ говоря за човЪка, тъй както за земята, на която можешъ да посЪешъ нЪщо и да излЪзе нЪщо отъ нея. Азъ говоря за човЪка, тъй както за едно дърво, което може да роди плодъ. Сега азъ не говоря за онЪзи работи, които вие имате. Като говоря „вие&amp;quot;, не разбирамъ васъ, но взимамъ едно общо множествено число. Кои сж тЪзи „вие&amp;quot;? ВсичкитЪ -и добри, и лоши, все сж „вие&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Често ние очакваме благото отъ окржжаващитЪ хора. Какво благо можешъ да имашъ отъ едно дърво? Благото отъ дървото ще дойде отъ неговия плодъ. Благото отъ човЪка ще дойде отъ какво? - Отъ неговитЪ сладки думи, нищо повече. Благото на човЪка седи въ неговия езикъ. Имашъ ли добъръ езикъ, ти си благъ. НЪмашъ ли добъръ езикъ, ти не си благъ. Каква благость можете да намЪрите вие въ единъ човЪкъ? Никаква благость не можете да намЪрите въ човЪка. Въ човЪка не можете да намЪрите благость, както въ растенията. Окапятъ ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намЪрите. Този е външенъ законъ. Самото растение знае какъ да превръща нЪщата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Та рекохъ, човЪкъ трЪбва да изучава законитЪ на свЪтлината и законитЪ на топлината. Това е единъ и сжщъ законъ. Законътъ на свЪтлината се проявява в човЪшкия умъ, а законътъ на топлината - въ човЪшкото сърдце. Това е лю-бовьта. Питамъ: защо понЪкога, като усЪти въ себе си проява на любовьта, човЪкъ се страхува? Защо човЪкъ се страхува отъ любовьта? Днесъ любовьта е така изопачена, че когато нЪкой ти говори за любовь, ти веднага подразбирашъ, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любовь, той иска да вземе нЪщо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала съ онзи, който я обича, тя е свободна, говори съ всички. Щомъ той у каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна.&amp;quot; Питамъ: защо младата мома не обича да у се говори, че я обичатъ? Щомъ единъ момъкъ каже на една мома, че я обича, любовьта вече се е свършила. Това значи „азъ те обичамъ&amp;quot;. Той ще у каже послЪ, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любовь има, докато ти не си казалъ, че обичашъ нЪкого и докато той е свободенъ предъ тебе. Щомъ кажешъ, че го обичашъ, той става серио-зенъ и започва да те избЪгва, да се съмнява, дали това е лю-бовь или не.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Такова е сегашното разбиране на любовьта. Любовьта се проявява при мълчанието. Когато мълчишъ, ти обичашъ. А когато много говоришъ, това е краятъ на любовьта. НЪкой казва: „Ти не знаешъ ли, че азъ едно време те обичахъ?&amp;quot; -Едно време! После той казва: „Азъ ще те обичамъ.&amp;quot; И най-после казва: „Азъ те обичамъ.&amp;quot; Щомъ обичашъ, какво трЪбва да направишъ? По какъвъ начинъ трЪбва да докажешъ, че обичашъ? Какъвъ е първият изразъ на любовьта? Любовьта има два израза. Ако се запознаешъ съ единъ мжжъ, какъ ще изразишъ първата си любовь? Ще му дадешъ свЪтлина и знание, това е първиятъ изразъ. А пъкъ когато влЪзешъ въ южното полушарие, за да се изявишъ на една жена, подъ думата жена разбирамъ човЪкъ, който ражда, на този човЪкъ ти ще дадешъ топлина, угощение, ядене трЪбва да има за него. Като му кажешъ, че го обичашъ, трЪбва да го повикашъ на гости, ще му предложишъ една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли, какъ се правятъ супи? Не сте правили такива супи. НЪкои отъ васъ знаятъ да правятъ супи отъ кокошка. На този човЪкъ ще му дадешъ подслонъ и ще му ука-жешъ всички услуги. Това е вжтрешниятъ животъ. И тъй, любовьта на мекото чувство у насъ се изявява само тогава, когато дойде голЪмата тъмнина отвънъ, а свЪтлината влиза вжтре, въ човЪшкото сърдце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго, освенъ да завиятъ виелици, бури, да дойде снЪгъ. Следъ това ние влизаме въ кжщи, отваряме лампитЪ, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четемъ. Ако дойде нЪкой нашъ съседъ, ние го приемаме въ кжщи и започваме съ него хубавъ разговоръ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега азъ искамъ донЪкжде да изнеса живота на противоречията. ПонЪкога вие искате да изучавате мжжката страна на човЪка - знанието. Тогава вие сте отвънъ, условията сж други. А когато искате да изучавате втория принципъ - женския принципъ на любовьта, тогава отвънъ ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовьта се проявява при много неблагоприятни условия отвънъ. Ако ти тър-сишъ благоприятнитЪ условия отвънъ, тогава ще дойде знанието, ще дойде мждростьта, но любовьта я нЪма. Не, че я нЪма, но тя не се проявява. Ако пъкъ искашъ да почувству-вашъ какво нЪщо е любовьта, трЪбва да дойдатъ най-голЪ-митЪ страдания, буритЪ, несгодитЪ. Но това показва, че гър-бътъ ти трЪбва да бжде силенъ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Следователно мжжътъ е силенъ отвънъ, а жената е силна отвжтре. Въпросътъ е, че ние често искаме отъ любовьта това, съ което тя не се занимава. Любовьта носи топлина, а не свЪтлина. И знанието не носи топлина, то носи свЪтлина. Затова именно хората се търсятъ. Когато ти намЪришъ свЪтлината, ще потърсишъ и топлината. Съ други думи казано: щомъ намЪришъ знанието, ще потърсишъ и любовьта. И щомъ намЪришъ топлината, тогава трЪбва да намЪришъ и свЪтлината. Защото топлината може да се разбере само при свЪтлината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рекохъ, вие искате едновременно да бждете щастливи и отвънъ и отвжтре. Можете [ли] да бждете? Земята трЪбва едновременно да се освЪтява отвсЪкжде. Може ли изведнъ-жъ да се освЪтява и отъ дветЪ страни? - Не може. Защо не може да се освЪтява едновременно и отъ дветЪ страни? -Формата у е такава, че каквото и да е, само половината може да се освЪтява. Вие сте се родили жена, а пъкъ искате да имате благото на мжжа. И мжжътъ се е родилъ мжжъ, а иска да има благото на жената. Че мжжътъ не търси своето благо, той търси жената. Казвате за нЪкой мжжъ: „Той търси жена.&amp;quot; Той търси това, което нЪма. Той го търси по единъ не-разбранъ начинъ. Жената трЪбва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мжжътъ трЪбва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато единъ мжжъ търси една жена, азъ нЪмамъ предъ видъ начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнешъ съ единъ аеропланъ, съ единъ въртолЪтъ. Единъ день и това ще стане и това може да бжде, но при сегашнитЪ условия, понеже вие не можете да летите, вие трЪбва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щомъ Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трЪбва да дойде при мжжа - той е нейния пжть, а при жената мжжътъ трЪбва да отиде. Какво ще кажете тогава, ако при васъ идва мжжътъ? Какво е състоянието въ природата? Накжде отива Слънцето? - На северъ. Тогава днитЪ ставатъ дълги, а нощитЪ кжси. Тогава трЪбва да се работи, да се сЪе. Когато мжжътъ отива при жената, какво е положението? Или съ други думи да ви кажа: когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате едно състояние, когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега това нЪщо трЪбва да се приложи въ живота. Защото така, както човЪкъ разбира живота, той се обезсмисля. И когато азъ ви казвамъ, че човЪкъ трЪбва да обича всички, азъ говоря за единство въ природата. Затова именно, азъ каз-вамъ, че въ природата има само една жена и само единъ мжжъ. Жената има безброй форми, както и мжжътъ има безброй форми. Вие виждате много мжже и много жени, но всжщность има само една жена и единъ мжжъ. Рекохъ, отъ това гледище, никакво престжпление не може да става въ свЪта. Престжпле-ние става само тогава, когато този мжжъ се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. Въ това седи заблуждението. Самата реалность седи въ това, че като се огледа чо-вЪкъ въ огледалото и види своя образъ, той мисли, че е другъ нЪкой. Не, това си ти самъ. Той се заблуждава и казва: „И другъ имало като мене.&amp;quot; Сега, кжде се явява заблуждението? Кжде се явява ревностьта? Той мисли, че разлюбилъ жена си или че тя го разлюбила. Мжжътъ се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мжжътъ я разлюбилъ. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби нЪкой, това не може да стане. Да те разлюби нЪкой, това значи да се разсипе цЪлото битие. Да те разлюби нЪкой, това значи ти да разлюбишъ пръста си. Може ли човЪкъ да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трЪбва да бжде като тебе.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега азъ говоря за по-дълбокитЪ разбирания, да напуснете всички онЪзи учения, които падналитЪ духове сж донесли въ свЪта. Като дойдоха на Земята, тЪ научиха хората на този животъ, който сега живЪятъ. Сега всинца вие сте още подъ тЪхното влияние. Това не е така. Мжжътъ пази жена си, да не отиде подиръ другъ мжжъ. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги упази? Ами, като спишъ, какъ ще го упазишъ? Не, предай мжжа си въ ржцетЪ на Господа и кажи: „Господь да го пази.&amp;quot; Като кажешъ така: „Нека Господь го пази, и да прави съ него каквото иска&amp;quot;, предай го въ ржцетЪ на Бога. Защото имаме само единъ Богъ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ПонЪкога вие търсите първото мЪсто въ свЪта. Защо ще го търсите? Първо мЪсто не може да има. Само едно първо мЪсто има и то е за Господа. За тебе е второто мЪсто. Не се стремете да заемате първото мЪсто, главата ви ще пати. Вие не сте за първото мЪсто. Никое сжщество въ свЪта не е за първото мЪсто. Това трЪбва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада.&amp;quot; Отъ това гледище не критикувай, не сжди никого, защото този човЪкъ е видЪлъ нЪкои нЪща, които не е разбралъ. Щомъ казвашъ нЪкому, че и ти търсишъ първото мЪсто и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото мЪсто. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото мЪсто, защото то носи голЪми отговорности. Въ този смисълъ вие казвате: „Колко хиляди майки има въ свЪта.&amp;quot; Като мислите по този начинъ, вие се натъквате на противоречия. Не, въ свЪта има само една майка, която ражда нЪщата. Щомъ искашъ да заемешъ първото мЪсто, ще по-несешъ всичкитЪ отговорности.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И тогава казвате: „Какъ трЪбва да живЪемъ сега?&amp;quot; - Тамъ е голЪмото противоречие - какъ трЪбва да се живЪе. Тепърва трЪбва да се учите. Онзи съ когото живЪешъ, не трЪбва да го считашъ чуждъ. Защо да не можете да гледате на нЪщата така, че всичко, каквото виждате нЪкой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятствува да мислите, че ваши-ятъ ближенъ, съ когото живЪете, каквото прави, е добро? Този вашъ ближенъ може да бжде мжжътъ ви, който носи свЪтлина. Ако жената мисли, че мжжътъ у може да я завлада, тя се заблуждава. Като внесе свЪтлина въ жена си, тя започва да вижда всичкитЪ му погрЪшки. Той е просветенъ, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключоветЪ и тя остава въ тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, кжде е останалъ нейниятъ Сто-янъ. Щомъ започва да го търси, това показва, какво е отношението у къмъ него. Щомъ каже, че тя не го иска повече, това показва, че свЪтлината е дошла и тя вижда погрЪшкитЪ му. „Азъ не го обичамъ.&amp;quot; - СвЪтлината е дошла отъ мжжа ти, ти виждашъ неговитЪ погрЪшки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е криво разбиране. Споредъ новата култура, онзи, съ когото живЪешъ и когото си избралъ по любовь, нищо лошо нЪма да виждашъ въ него. НЪма да правишъ никакви бележки на мжжа си, нито за връзката, нито за какво и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мжжътъ у излиза нЪкжде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкиятъ се намира въ чудо. Той погледне нЪкжде, веднага тя му казва: „Тукъ да не гледашъ.&amp;quot; ВлЪзе нЪкжде, тя му казва: „Това да не правишъ.&amp;quot; Не, тя не трЪбва да му прави никакви бележки, както и да е облЪченъ или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на мЪсто. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говоришъ!&amp;quot; Ако мжжътъ на нЪкоя жена говори височко, тя не трЪбва да му казва, че говори грубо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рекохъ, това се отнася до разбирането на човЪка. ПонЪ-кога азъ говоря за търпението. Вие никога не можете да бжде-те търпеливи, ако не разбирате това. Това е другъ въпросъ. Ако искашъ да бждешъ търпеливъ, непременно трЪбва да имашъ това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трЪбва да виждате Бога навсЪкжде. Той се е скрилъ нЪкжде и вие трЪбва да Го намЪрите. Богъ изпитва моето знание, докжде съмъ дошълъ. Мжжътъ може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да у правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното вЪрую. НЪма какво да питате за нейното вЪрую. Азъ зная, че отъ нейно гледище, нейното вЪрую е право. „Ама, той още не се е доразвилъ.&amp;quot; Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малкитЪ деца, които растатъ, вие виждате, че тЪ сж души, които се намиратъ въ процеса на своето развитие. Единъ день Богъ ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто въ себе си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вчера имахъ единъ примЪръ на единъ отличенъ разго-воръ. Най-хубавиятъ разговоръ, който бЪхъ слушалъ досега на ИзгрЪвъ, той бЪше вчерашния. (Въ смисълъ на голЪми разправии.) Този разговоръ се продължи почти цЪлъ часъ и бЪше толкова приятенъ, толкова сладъкъ, почти ангелски. ПрЪзъ цЪлото време азъ мълчахъ. И после, когато свършиха, азъ имъ говорихъ на музикаленъ езикъ. Рекохъ имъ: „Много добре направихте.&amp;quot; Рекохъ, изкуство е въ лошото въ свЪта да виждашъ доброто. Изкуство е въ тъмнината да можешъ да виждашъ свЪтлината. Изкуство е въ сиромашията да жи-вЪешъ добре. Изкуство е въ невежеството да намЪришъ смисъла на живота. Изкуство въ смъртьта да видишъ живота. Това сж нЪща, които всЪки може да постигне. Какъ може? -Може и за обикновенитЪ хора. Това е новата култура, която иде сега въ свЪта. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нЪщата, ще останете въ сегашното си състояние.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега ставатъ войни, избивания, крамоли и недоволства. Въ която кжща и да влЪзете, навсЪкжде ще намЪрите крамоли и раздори. НЪкжде ще намЪрите разводи, нЪкжде вЪнча-вания. Търсятъ хората щастие, но това щастие трае само день и половина. Мнозина се оплакватъ и казватъ: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието.&amp;quot; НЪкоя жена се оплаква отъ мжжа си и казва: „Не се връща моятъ мжжъ.&amp;quot; Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но следъ петь - шесть месеца той ще се върне, както Слънцето се връща отъ южното полушарие, така и той ще се върне следъ шесть месеца. Мжжътъ казва: „Жена ми не се връща.&amp;quot; Следъ шесть месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсишъ въ южното, а не въ северното полушарие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Жената владЪе южното полушарие, а мжжътъ северното. Тогава Господь имъ идва на гости. Господь посещава и единия, и другия. ВсЪки трЪбва да очаква своето благо, когато слънцето влЪзе въ неговия свЪтъ. ПонЪкога и вие отваряте войни, искате да завладЪете вашия мжжъ. Може ли южното полушарие да завладЪе северното? ПонЪкога мжжътъ отваря война, иска да завладЪе жена си. Северното полуша-рие може ли да завладЪе южното? Нито северното полуша-рие може да завладЪе южното, нито южното може да завладЪе северното. Не търсете да завладЪвате нЪкого. Благото иде отъ Бога. ВсЪки трЪбва да бжде на своето мЪсто. Или рекохъ, мжжътъ може да види Бога само чрезъ жената. Мжжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. И жената може да люби Бога само чрезъ мжжа. Майката може да люби Бога само чрезъ детето си, и детето може да [люби] Бога само чрезъ майка си. УченицитЪ могатъ да любятъ Бога само чрезъ своя Учителъ. И Учительтъ може да люби Бога само чрезъ своитЪ ученици.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това сж отношения, закони въ свЪта, които вие не можете да измЪните. Ако вие нЪмате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да сж вашитЪ педагогически правила, тЪ нищо не могатъ да ви дадатъ. Какъ ще възпитате едно дете? Какъ ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрезъ майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрезъ майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате въ всЪко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикантъ. Нищо не може да стане отъ дете, което не обича майка си. И на васъ рекохъ, ако вие не се обичате едни други и отъ васъ нищо не може да излЪзе. Така седи въпросътъ за великото възпитание. Сега азъ говоря отъ гледището какъ Богъ е съз-далъ свЪта. Ако азъ не обичамъ хората, азъ не мога да позная Бога и отъ мене нищо нЪма да излЪзе. Ако азъ обичамъ хората и всички сжщества, азъ ще обичамъ Бога и тЪ ще ме обичатъ и ще имамъ отношения съ тЪхъ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега пожелавамъ всЪки да бжде на своето мЪсто. И благото, което вие очаквате тукъ, ще дойде при васъ. На Земята има законъ. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живЪете съобразно закона на свЪтлината и съобразно съ закона на топлината. Това е любовьта. Пожелавамъ ви, както вчера слушахъ този разговоръ, така да си говорите всички съ сладки думи и да слушате другитЪ, които си гово-рятъ така сладко. Това е моето разбиране. Така постжпвамъ и азъ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
После гледамъ, че тЪзи двамата се разговарятъ съ още нЪколко души. ТЪ иматъ стари разбирания за нЪщата. Еди-ниятъ отъ двамата бЪше сестра, а другиятъ - братъ. Братътъ казваше, че сестрата трЪбвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправятъ. Така на дребно из-лЪзе. Все ще се вари въ тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, азъ седя следъ това и си разсжждавамъ: хората могатъ и при най-великитЪ, при най-голЪмитЪ блага, които Богъ е далъ, пакъ да бждатъ нещастни. И при най-голЪ-мото изобилие на блага, тЪ пакъ могатъ да бждатъ нещастни. Това е вече неразбиране на нЪщата. Трудна работа е да разбере човЪкъ, но най-труднитЪ нЪща сж най-красиви.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега на васъ ви остава новото разбиране. Друго нЪщо, което трЪбва да знаете, е че езикътъ на свЪтлината ви е по-сетилъ. На всички езикътъ на свЪтлината ще бжде отличенъ. Тъй, както тази година крушитЪ излЪзоха въ изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза отъ човЪка. ВсЪки отъ васъ трЪбва да се стреми да даде плодъ и тогава именно ще дойде онова, което желаете. Следъ като има знанието, човЪкъ е добре дошълъ за всички. И като има лю-бовьта, човЪкъ е пакъ добре дошълъ. Нека любовьта у васъ да преодолЪе всичкитЪ мжчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички прЪчки. Това е важното.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
А, сега това, което става въ свЪта, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мжжътъ въ свЪта. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива къмъ северното полушарие и тЪзи работи ще се уредятъ. Казватъ: „Долу има войни.&amp;quot; Че какъ да нЪма! Като дойде пролЪтьта, мжжътъ впрЪга ралото и цЪлата земя обработва. Всички червеи, всички бубулечици въ земята ги разкъшква, става цЪла война. Понеже сега хората въ свЪта търсятъ свободата, затова се изявяватъ тия нЪща. Сега се явява мжжкиятъ принципъ въ свЪта и ще продължи шесть месеца, шесть седмици, шесть дни, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шесть минути ще се продължи. Казвате: „За единъ мигъ ще станатъ тия работи.&amp;quot; Ако търпите, нЪщата ще станатъ за единъ мигъ. Ако не търпите, тЪ ще станатъ за шесть месеца.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отче нашъ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Формула: Въ Божията Любовь е благото на човЪка. (три пжти)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Беседа отъ Учителя, държана на 22 септември 1936г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
София, ИзгрЪвъ (Трусовиятъ день.)&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=33984</id>
		<title>На място и не на място</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE&amp;diff=33984"/>
				<updated>2011-08-01T12:18:04Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* На място и не на място */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== На място и не на място ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;форма, съдържание и смисъ/1&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За следния път пишете върху темата: &amp;quot;Материални и морални ценности на нещата.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Ако се зададе една тема за това какво е предназ-начението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина. Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? - Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува, понеже е потребен за вашите 6ели дробове; чувствата ви интересуват, понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни, понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система. Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.&lt;br /&gt;
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества. Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала - и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея. Питам сега в какво седи престъплението, ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?&lt;br /&gt;
Вие често употребявате думите: &amp;quot;Ти си добър човек.&amp;quot; В какво именно седи добрината на човека в даден случай? Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли - в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не с добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да&lt;br /&gt;
бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да подържа горенето. Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?&lt;br /&gt;
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно. Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но 6елият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата захар разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата сладчина, как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по се6е си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист. И когато дойде, той казва: &amp;quot;Това е захар.&amp;quot; Окото и ухото само предполагат.&lt;br /&gt;
И така, хората често правят погрешки. Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. но как ще докажеш, например, че в те6 има едно накърнено чувство? как ще докажеш, че си о6иден? откъде идва и с какво се показва обидата? откъде започва същественото знание? въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. знанието започва със слушането - не можеш да имаш знание 6ез слушане. зрението е вече второ качество. къде остава тогава обонянието? в знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. вие изучавали ли сте тия отношения? колко отношения може да има човек? с възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? в количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. човек яде, но не се раздвоява, един остава. когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? тук 2 си остава пак 2. ако умножите ' 2 по 1, остава пак 2. следователно имате човека, имате и другите условия. също така 1 по 3 е пак 3. числата дотук са от една категория.&lt;br /&gt;
по-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8. в дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. но какво подразбирате, когато кажем &amp;quot;2 х 2&amp;quot;? при действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? често децата си играят на криеница - скрият нещо в ръка и казват: &amp;quot;ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам.&amp;quot; и природата ни показва ръката си и казва: &amp;quot;познай какво има!&amp;quot; ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. ние казваме, че това е един обикновен процес. тук седи цяла една тайна. ако разбирате законите и кажете само &amp;quot;едно&amp;quot;, работите ще се оправят. например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват. но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.&lt;br /&gt;
сега, вие разглеждате живота и се питате има ли 6ъдещ живот. или пък казвате: &amp;quot;да се учим и да оправим живота си!&amp;quot; ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. питате защо е така. ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре,&lt;br /&gt;
килото,   което   ще   турите   допълнително,   къде   ще иде?&lt;br /&gt;
житото започва да се разсипва навън. сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. казвате: &amp;quot;това е едно отношение.&amp;quot; защо туряш едно кило жито в чувала? той нито яде, нито пие, а само държи. на този чувал ти можеш ли да направиш добро? ти&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
добро не можеш да му направиш, но той на те6 зло може да направи. - ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. за да 6ъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. значи не можете да разчитате на него. по същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? според вас, какво нещо е приятелството? вие казвате: &amp;quot;аз имам приятел.&amp;quot; много проста работа - 1 по 1 е пак 1. сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това? има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.&lt;br /&gt;
сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите. откъде произтича лошото в света? да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си - няма го. защо моливът е отишъл да пише и на друго място? защото го обичат, нали? как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? не може. сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? сега, трябва да знаете какво се разбира под думите &amp;quot;не трябва да яде&amp;quot;? кога не трябва да яде? - когато е сит. кога трябва да яде? - когато е гладен. следователно вие имате отношения по този закон.&lt;br /&gt;
и така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3. в случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. от синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. единицата е мярка на нещата. следователно в примера с единия хляб и двамата имат право.- онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? колко е 1 по 1 ? - едно. сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб. но има и друго разрешение на въпроса. добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб трябва да изядете. представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. тогава и на двамата ще има по един хляб. следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. при това положение въпросът седи другояче. всеки човек носи хляб.&lt;br /&gt;
в сегашния живот ние често се спъваме в произве-денията. например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. от развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. по същия начин хората питат: &amp;quot;може ли някои&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
да поправят погрешките си?&amp;quot; какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? да кажем, че вие сте написали: &amp;quot;1x1= 5.&amp;quot; погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. погрешката къде е, къде ще я поправите? работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва &amp;quot;един хляб&amp;quot;, ще каже: &amp;quot;един хляб струва пет лева.&amp;quot; къде е погрешката? тогава вие ще кажете: &amp;quot;1 по 1 е 1, а не е 5.&amp;quot; същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. тогава какво означава 4? хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. ако пък постъпим по закон&lt;br /&gt;
' за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно - гледате колко е голям хлябът и от това&lt;br /&gt;
' съобразявате неговата тежест. но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно,&lt;br /&gt;
преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг,&lt;br /&gt;
малък, половин-килограмов, хляб, но направен от хубаво прясно брашно. кой хляб ще предпочетете? - разбира се, че този от половин кило.&lt;br /&gt;
сега, вие трябва да мислите. в света съществува един разумен порядък на нещата. всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. същото е и когато се гневите на се6е си. понякога вие се гневите и търсите някой виновен. например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: &amp;quot;как така, кой е оставил този камък!&amp;quot; да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. тогава кому ще се сърдите? вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. досега&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? единствения, когото ще хванете, сте вие. следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. сега, ще попитате кой е причината? представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. кой е донесъл праха? ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. какви съображения има вятърът? според сегашната философия, той не обича празните места - щом намери празно място, той е щедър и дава. той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. но този прах на вятъра ли принадлежи? вятърът не оставя нищо от се6е си. има много хора, които правят добро като вятъра. вятърът не оставя нищо от се6е си, а оставя чуждото - праха. другото го взема със се6е си. когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух. тогава как да хванеш вятъра - неуловим&lt;br /&gt;
е, неделим е...&lt;br /&gt;
често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра - правите добро с малките прашинки, които носите. казвате: &amp;quot;толкова добро съм му направил, пари съм му давал!&amp;quot; това е моралът на вятъра - прах си му донесъл. когато сте му дали пари, вие сте го развалили. а той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. така въпросът остава неразрешен. какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? не можете да хванете вятъра. той носи хляба, той носи водата. вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.&lt;br /&gt;
та казвам: всички спънки, които имате в се6е си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви. това е едно неразбиране. кое е същественото в живота? същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в 6елия дроб, светлината да иде в главата. всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в 6елия дроб. щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремо6олие; щом вкараш водата в 6елия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. турете светлината в мозъка, турете въздуха в 6елия дроб, турете хляба и водата в стомаха. всичко трябва да се поправи. хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. мозъкът пък се нуждае само от светлина. и 6елият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб! водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.&lt;br /&gt;
когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично. скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. какво е скръбта?&lt;br /&gt;
-	предмети, поставени не на място. какво е радостта?&lt;br /&gt;
-	предмети, поставени на място. казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да 6ъдете радостни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
25-та лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
21 май 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33982</id>
		<title>КНИГА: Разумните същества, том 2</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33982"/>
				<updated>2011-08-01T11:55:04Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Разумните същества, том 2 */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Работна среда на електронния архив]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Разумните същества, том 2 ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=nexus&amp;amp;module=payments&amp;amp;section=store&amp;amp;do=item&amp;amp;id=27 Разумните същества - том 2 Издателство: Бяло Братство, София, 2004 г., първо издание ISBN: 954-744-032-2 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-16-2_Razumnite_IBB.pdf оригинален текст за сверяване]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мисълта като изходен път]] Моника13 готово&lt;br /&gt;
9 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Двамата господари 1937]] работи се&lt;br /&gt;
16 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Гамите на светлината и топлината]] Моника13 готово&lt;br /&gt;
23 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Богатство, знание и доброта]] РАБОТИ СЕ&lt;br /&gt;
30 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Хармония на чувствата и способностите]]Моника13 готово&lt;br /&gt;
7 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите системи]] Моника13 работи се&lt;br /&gt;
14 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[На място и не на място]] работи се&lt;br /&gt;
21 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Ценност и морал]]&lt;br /&gt;
28 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите велики науки]]&lt;br /&gt;
4 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Правилно отношение 1937]]&lt;br /&gt;
11 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Поясът]]&lt;br /&gt;
18 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мъчение, труд и работа]]&lt;br /&gt;
25 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Възпитание на сетивата]]&lt;br /&gt;
2 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Две състояния 1937]] &lt;br /&gt;
9 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Любов и безлюбие]]&lt;br /&gt;
23 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Божественият подарък]]&lt;br /&gt;
3 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Както горе, тъй и долу]]&lt;br /&gt;
10 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Аристократ и демократ]]&lt;br /&gt;
17 септември 1937 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5&amp;diff=33745</id>
		<title>Хармония на чувствата и способностите</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5&amp;diff=33745"/>
				<updated>2011-07-25T21:41:52Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хармония на чувствата и способностите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пишете върху двете думи: доблестен и сръчен.&lt;br /&gt;
Често употребявате израза имай вяра. Какво подразбирате под този израз? В какво може да вярва човек? - във всичко онова положително, което не си опитал. Например, купуваш захар от бакалина - трябва да имаш вяра, че е хубава; купуваш мед или плодове, или дрехи, или някой кон - все таки, трябва да вярваш. Кои са признаците, по които се познава, че един човек вярва? Как ще познаете, че едни човек вярва в онова, което казвате? В началото той ще има вяра в думите ви, после ще се обезвери и ще престане да вярва. В университета, например, вярвате на един професор, че разбира предмета си, но после някои работи започват да ви се струват пресилени и започвате да губите вяра. В губенето на вярата вече се намесват някои разбирания и способности. Вие започвате да подозирате този професор. Какво нещо е подозрението, мисъл ли е то? Подозрението не е мисъл. какъв е произходът на подозрението? Представете си, че сте учител в началното училище и обяснявате на децата какво нещо е подозрението. Вие трябва да се научите да преподавате. Аз виждам, че като учители на се6е си, вие не знаете да преподавате подозрението, т. е. на другите&lt;br /&gt;
го преподавате по-добре, отколкото на се6е си. Когато преподаваш подозрението на се6е си, какво трябва да приложиш? Например, подозираш другите хора, но се6е си не подозираш; защо? Когато подозираш другите, същевременно можеш да направиш едно тънко различие и да започнеш да се подозираш, че си някак заинтересуван. При какви условия човек може да 6ъде заинтересуван?&lt;br /&gt;
* скържав (арх ) - скъперник, стиснат (6ел ред.)&lt;br /&gt;
** аршин (тур ) - мярка за дължина, равна на 68 75 см (6ел ред )&lt;br /&gt;
представете си, че в някое начално училище, в прогимназия или в гимназия един учител е някак неразположен към даден ученик, много е скържав* към бележките, едва му пише тройка, а понякога му туря две и половина или две и три четвърти, или три минус. Какви са съображенията на този учител? Сега, на пръв поглед вас ви се вижда смешна тази работа, но все пак, той трябва да има някаква идея. Бележката две и половина не е музикална - как може да се постави такт две и половина! Музикално е пет втори. Следователно, на този ученик му куца времето, затова не му върви. Когато туря бележка, в която има и половинки, учителят вече цени времето. А щом има бележка във вид на дробно число, ученикът не разбира времето. Например, имате такт две четвърти или четири четвърти от времето. Какъв такт е той, можете ли да го премерите с аршин** ? Можете - все пак, има едно време, има известно движение, с което като че ли мериш нещо, което е минало. Понякога може да изпеете как една болка се явява и се усилва - е усилването вие започвате да си задавате музикален такт. Да кажем, че се усилва във фортисимо. И така, имате болка - започвате да пеете, тя се усилва - усилвате такта, започвате да забавяте такта - болката започва да отслабва. Сега, това ви се вижда смешно и си казвате: &amp;quot;Мен ме боли, а да започвам да мисля?!&amp;quot; Щом започнете да мислите, ще започнете да се лекувате от болката. Понякога чувствате болка или в кръста, или в хълбоците, или в краката, или някъде в ставите и насочвате вашето внимание натам. Когато мислите и чувствата ви са съсредоточени в една област, вие задържате там повече кръв. А там, където се задържа повече кръв, има го-голямо напрежение. Болката не е нищо друго, освен по-голямо напрежение на нервната система. Вас ви е страх да не се скъса от болката някой деликатен нерв или да не се парализирате. Понякога болката е така силна, че нервите не функционират. Та казвам: трябва да пренесете вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Болката всякога показва, че имате повече влага, отколкото ви трябва. Въобще, по две причини можете да боледувате - или имате много влага, или имате голяма сухота. Когато имате много влага, какво трябва да правите? Сега в света има много повече чувства, отколкото мисъл, вследствие на това времето е много влажно. Затова всички хора в България и Европа могат да се решат и тази влага да се махне. Сега, в тази мисъл няма никаква логическа връзка и вие се питате какво отношение има между външната влага и вътрешната 6олест. Болката може да се обясни с друго: когато храносмилането не става както трябва или храната не е пречистена, някои полуорганични вещества остават под форма на утаени частици около ставите. Когато времето започне да се изменя и да става влажно, започват да се свиват капилярните съдове в организъма, които са много деликатни. Тия твърди частици се натрупват в тях, движат се и от триенето помежду им се образува ненужна топлина и вие чувствате известна болка. Понеже те не могат да преминат през свитите капилярни съдове, на хората им дошло на ум да турят съгряващи компреси. На болното място му трябва топлина, за да се лекува. Обратно - върху големи възпалителни процеси турят студени компреси, за да се премахне възпалението и да не се разширява.&lt;br /&gt;
Сега, да се повърнем към главната мисъл: вие имате едно усещане - чувствате болка и за да се премахне, вие трябва да започнете да мислите. Следователно болестта е дошла вследствие намалението на вашата вяра. На болния човек вярата му е намалена. Тогава трябва да усилим вярата. Вярата не е чувство. Дойде ли чувството във вас, ще дойде и болестта. Тя идва, понеже се е намалила способността ви да мислите, понеже вярата ви се е намалила. Сега, вие казвате: &amp;quot;Аз имам вяра.&amp;quot; Каква вяра е тази, която не може да премахне една болка? Болката се дължи на електричеството и магнетизма, които функционират в нервната система и в кръвообращението на човека. Кръвта, която постоянно тече, трябва да премине през капилярните съдове на целия организъм, но някъде става натрупване и задръстване, т. е. пътните съобщения се нарушат. И ти, като разумен човек, трябва да си поправиш пътищата, за да тръгне кръвта. Щом има натрупване на едно място, там има вече блъсканица. Представете си, че дойде една двеста-триста хилядна армия и с грамадния си обоз задръсти пътищата в протежение на няколко километра, каква блъсканица между хора, коне и коли ще настане! А после, когато дойде и неприятелят, каква суматоха ще настане! Трябва ум, за да се из6егне едно нещастие. А болестта показва, че вие не сте организирани. Щом не сте организирани, не можете да си помогнете.&lt;br /&gt;
Можете да направите един опит и да проверите дали ще 6ъде сполучлив. Представете си, че прекарвате някаква 6олест; турете си двете ръце на главата - от двете страни на темето, където е центърът на надеждата. Или пък направете опит и повикайте ваш приятел, който минава за фаталист. Например, има лековерни хора, на които ако кажеш, че магарето хвърчи, че си намерил цяло буре с злато или че си намерил диаманти, ще ти повярват. Тези хора имат вяра. Ако имате такъв приятел, идете при него и му разкажете за вашата 6олест. Какво ще стане според вас? Когато отидете при този, който вярва, и му разкажете за вашата 6олест, той ще повярва в болестта и тя ще се усили. Не отивайте да разправяте за болестта си на човек със силна вяра. Намерете човек, който е безверник, и на него разкажете за болестта си. Не че не вярва, но този човек разсъждава и когато му разкажеш, той ще каже: &amp;quot;Тази работа не е така, както я представяш.&amp;quot; Например, ти казваш: &amp;quot;Боли ме главата, ще се пръсне!&amp;quot; ако разправиш, че главата ти ще се пръсне, на този, който има вяра, той ще повярва в това и болката ще се усили два пъти повече. Не, нищо не му разказвай за главоболието ти. Кажи му, че наскоро си ял едно ядене и толкова ти е станало приятно, че си се почувствал добре. Той ще повярва, че ти си здрав, и по този начин повече ще ти помогне. Това значи да се лекувате хомеопатично. Кажи му, че си здрав, и той ще повярва, макар че си болен. Макар че те боли кракът, ти му кажи: &amp;quot;Кракът ми ходи много хубаво.&amp;quot; сега, ще възразите, че по този начин вие го лъжете. Че като му разправяш за болестта си, не го ли лъжеш?&lt;br /&gt;
Сега, каква форма можете да дадете на болестта? Болестта съществува ли като реалност в света? Например, някой ваш приятел ви стисне за ръката и ви причини болка. В дадения случай това е едно неприятно и пресилено усещане. Съществува ли болката като реалност? Съществува, но тя е относителна реалност в света. Всякога, когато човек мисли за дадено препятствие в живота си, той може да го преживее като едно 6олезнено състояние. Сега се правят опити, при които човек се поставя в хипнотично състояние и му се внушат известни болки. Например, по закона на внушението може да му се вложи мисълта, че ръката му е изгорена или че има счупване на крака. Някои от вас са изучавали закона на внушението и често вие заболявате от внушение. Виждате някой болен човек и си казвате: &amp;quot;И аз ще се разболея.&amp;quot; Виждате човек, на когото очите са се зачервили, и си казвате: &amp;quot;И моите очи ще се зачервят.&amp;quot; Ако очите на този човек са се зачервили, има си причини за това и щом във вас те не съществуват, болестта никога не може да се прояви. Но вие изкуствено създавате един 6ент. По подо6ен начин често имате и следната опитност в училище: седите на мястото си, научили сте си урока, но си казвате: &amp;quot;Ако учителят ме извади, ще си забравя урока!&amp;quot; и когато ви вдигнат, стресвате се, не знаете откъде да започнете и в ума на учителя минавате за ученик, който не си знае урока. как трябва да коригирате погрешката? вие знаете, че сте си научили урока, по ви е страх и си казвате: &amp;quot;ако кажа, че го зная, а пак го забравя? по-добре да си мълча.&amp;quot; предпочитате да ви остане двойка. не, кажи на учителя си: &amp;quot;аз зная този урок!&amp;quot;&lt;br /&gt;
разказват за видния психолог доктор браун от бостонския университет, който разглеждал в лекциите си понятията за субект и о6ект - че о6ектите са вън от нас, а субектът е вътре в човека. докато четял лекцията си, забравил и попитал: &amp;quot;психологически дали съм обект в университета или съм субект в университета?&amp;quot; в дадения случай въпросът остава неразрешен. ти живееш или в материалния, или в духовния свят. каква е вашата представа за физическия и за духовния свят? по какво се отличава една чиста мисъл? в чистата мисъл изобщо няма никакво противоречие. по принцип съществува о6ективно и субективно схващане. в субективно отношение чувствата вземат надмощие. предметите вън от нас пък произвеждат известно действие. например, ако ви покажа един лимон, веднага устата ви ще започне да се пълни със слюнка. в този случай вие не само мислите, но и чувствате нещо, т. е. имате вече една представа.&lt;br /&gt;
сега, дадойдемдосъщественото. вярата е един център, който доставя енергия на човека. всяко едно чувство доставя известна енергия. способностите представляват друг род енергия. трябва да знаете да преплитате тия енергии. никога не можеш да успееш в живота си, ако нямаш вяра, т. е. ако нт^ разчиташ на енергията, която вярата ти доставя. после, и твоята разумност, твоят ум трябва да ти достави известна енергия, да усили вярата ти. след това трябва да 6ъдеш смел, т. е. в подкрепа на вярата трябва да дойде смелостта. къде се намира смелостта на човека и в какво се изразява тя? кога човек е смел? например, вие казвате: &amp;quot;аз смея да кажа.&amp;quot; това значи, че си уверен - туй, което говориш, смееш да го кажеш, че е така. за да 6ъдеш смел, трябва да намалиш производството на страх. понякога центърът на страха произвежда толкоз продукция, че напълва пазара с стока, която не може да се продаде. има неврастеници, у които това чувство се събужда и произвежда всевъзможни мисли - ако се вози на една кола, мисли, че тя може да се счупи; колкото и да е богат, мисли, че къщата може да се събори върху него; или мисли, че отвън го преследват и ако направите и най-малко помръдване, той го тълкува в лош смисъл. това е страхът във вас. аз понякога наблюдавам как този страхливец казва: &amp;quot;закъсахме вече!&amp;quot; краката ви се подкосяват, не можете да бягате, не можете да мислите и казвате: &amp;quot;моята вече се свърши!&amp;quot; това е страхът във вас -много производство има той, затова евтино го продавате.&lt;br /&gt;
обратно - смелият човек има една ценност в се6е си. хора, на които главата отзад е широка, са смели. на които главата отзад не е широка, не са смели хора. у някои, в които чувството на страх е силно развито, се произвежда осо6ен род енергия. този въпрос досега още не е проучван. сега изучават чувствата и способностите. всяка една способност и чувство произвежда особен род енергия, която в даден случай може да бъде полезна или вредна. не че чувството на страх само по се6е си е вредно, то има място в човека, но ако чувството за осторожност* произвежда повече енергия, тя ще те направи нещастен. да кажем, че някой чел нещо по медицина и казва, че червата му не функционират, и започва да го боли корема. в действителност той си въобразява, червата му функционират много добре. но понеже е ял едно, второ, трето ядене, и тънките, и де6елото черва са задръстени с нечистотии, напълнени са като суджуци и всички отрови започват да се разпространяват в тялото. в такъв случай трябва да вземете очистително, един-два дена няма да ядете и ще гледате да очистите червата, за да функционират правилно. питате какво да правите. от двете страни на главата при слепите очи има един център на яденето. ти седиш, а той е един бърборко - все нещо ти приказва. изяждаш един портокал, после - една ябълка, хайде кашкавал, после - сирене, хайде някоя торта за великден, хайде - едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после - едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: &amp;quot;не зная какво ми стана, не съм разположен вече!&amp;quot; ако искаш главата да ти 6ъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща да вкусиш, ще почувстваш, че работата не върви.&lt;br /&gt;
* осторожен, осторожно (рус) - внимателен, предпазлив, предпазливост&lt;br /&gt;
(бел. ред )&lt;br /&gt;
по същия закон вие правите подобни грешки и в духовния свят - събирате на едно място много несъвместими неща. с други думи, внасяте във вашия духовен или във вашия сърдечен свят несъвместими образи. никога не внасяйте несъвместими образи във вашето въображение. например, внасяте в ума си образа на една боа и един заек. ако вие сте безстрашни, хубаво е да имате в ума си по един заек, но когато сте по-страхливи, не пипайте зайците, защото те ще ви предаде своя страх. заекът може да причини полза в света тогава, когато някъде някой разбойник замисля да убие някого, но той му минава път, предава му от своя страх, разбойникът се • уплашва и се отказва да направи престъплението. защо са зайците? - да плашат разбойниците. някой тръгва да прави някакво шмекерство, но вижда заека и започва да мисли, че заек му минал път или че котка му минала път. щом мине, заекът всякога внася страх, ти вече не действаш самоуверено или вървиш и започваш да се съмняваш дали тази работа ще 6ъде сполучлива или не. заекът е принесъл своята полза. той те среща и те пита: &amp;quot;след като отиваш на работа, обмисли ли я добре?&amp;quot;&lt;br /&gt;
веднъж повикали заека, дали му два кобура с пистолети и го назначили на служба да оправи света. в началото той&lt;br /&gt;
мислел, че ще тури ред и порядък, но веднъж се намерил&lt;br /&gt;
в трудно положение, хвърлил кобурите и избягал. после отишъл при царя, дал си оставката и казал: &amp;quot;не ме е назначил господ да управлявам хората, трябва да отида и да заема своята служба. да се надбягвам мога, но да правя хората смели - за тази работа не съм спосо6ен. намерете друг на моето място.&amp;quot; казвам: не слагайте заекът да оправя вашите работи, да туря ред и порядък във вас. много пъти решавате да направите нещо, обещавате, примерно, някому сто лева назаем, но щом се върнете вкъщи, размисляте, уплашвате се и казвате: &amp;quot;ако му дам сто лева, аз какво ще правя? на мен ми трябват тия пари.&amp;quot; и се отказвате. след това идва и друго едно положение: всякога, когато искаш да се освободиш от даден страх, ти започваш да послъгваш. питат те: &amp;quot;защо не му даде назаем?&amp;quot; казваш: &amp;quot;болеше ме коремът&amp;quot; или &amp;quot;майка ми се 6еше разболяла.&amp;quot; нито майка ти се 6еше разболяла, нито ■коремът те 6олеше, но просто твоите съображения бяха, че ти трябват тия пари. тук идва друг страх - че твоят приятел може да се обиди; и за да замаскираш работата, излъгваш. по този начин вие притурете много неща, които не са естествени. но казвам: усилвайте вярата в се6е си.&lt;br /&gt;
когато дойдат от провинцията тук, мнозина се насърчават, но щом минат три-четири дена, обезсърчават се и дойде ли време да си отиват, вече треперят и казват: &amp;quot;напускаме една културна среда!&amp;quot; ако бях на тяхно място, нямаше да мисля, че хората, между които вие живеете, са най-културните. нима мислите, че тук сте по-културни от онези там? във вас виждам една полировка отвън, нещо, което не е съществено. аз не се самозаблуждавам от външната учтивост - тази учтивост я има и в света, даже по-голяма. ако отидете на някой дипломатически прием, там са много учтиви - хазаинът ще излезе, ще ти поеме палтото, но зад всичко туй той прикрива едно скрито понятие за те6. та ако и ние се държим така, не е лошо, хубаво е, но туй вярване при изпитания често изчезва. да- кажем, че имаш много високо мнение за един твой приятел, хвалиш го, но ако малко те настъпи някъде, веднага кипваш. дотогава не си виждал никакъв недостатък, но щом ти настъпи мазола, веднага започваш да казваш за него едно, второ, трето, четвърто. докато не те е настъпил, го изкарваш гениален, талантлив, но щом те настъпи, става обикновен простак и казваш: &amp;quot;той не знае как да постъпва, няма поведение!&amp;quot; утре приятелят ти се обръща и ти пак го туряш на старото му място в се6е си. по този начин вие ту уволнявате вашите приятели във вас, ту отново ги издигнете и казвате: &amp;quot;внимавай да не те снема отгоре!&amp;quot; и приятелят ти, за да не го снемеш от този пиедестал, започва да те лъже. вие взаимно нямате уважение и почитание. според мен, да имаш уважение и почитание към един човек значи да имаш същото разположение, каквото имаш към се6е си. аз никога няма да се натрапя на един човек. в какво седи свободата? никога няма да се натрапя на своя приятел и да му причиня нещо, за което той ще съжалява. а не заради това, че не може да ми откаже, да искам той да направи това, което аз не мога. така вие преминавате вече границите на приятелството и тогава ще се намерите в противоречие с се6е си, ще изгубите хубавото, което имате.&lt;br /&gt;
разказваха ми случката с една .англичанка, която отишла в алпите със своя възлю6лен. тя искала да опита доколко приятелят й е готов да направи жертва за нея, вижда на едно много опасно и труднодостъпно място един еделвайс и казва: &amp;quot;много бих желала да имам това цвете.&amp;quot; приятелят й отива, едва остава жив, но донася цветето и й казва: &amp;quot;сбогом, свърши се вече!&amp;quot; с това той искал да каже: &amp;quot;аз не искам да имам приятел, който не мисли за моя живот и го излага на опасност.&amp;quot; казвам: никога не излагайте вашите приятели на голяма опасност, нито пък те трябва да ви излагат на опасност.&lt;br /&gt;
сега, понякога вие чувствате, че имате болка. тя е едно чрезмерно увеличаване на вашия страх - щом ви заболи нещо, започвате да мислите, че ще умрете, или мислите, че имате разстройство на нервната система и няма да можете да учите. така туряте един страх, който няма място. мислете разумно! животът, в които живеете, е разумен - на всяка стъпка сте заобиколени с разумни условия. ето какво са разумните условия: едно време, например, потъваха параходи, падаха аероплани и никой не знаеше къде стават тия 6едствия, а сега дават по радиото сигнали, съобщават точно географската ширина и дължина на местонахождението си и веднага всички параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. следователно сега имаме разумни условия.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
та казвам: създайте разумни условия. да кажем, че се намирате в 6езизходно положение; какво правите вие тогава? - кършите ръце и казвате: &amp;quot;ще умра!&amp;quot; не, трябва да имате една сигнализация. накъде трябва да дадете сигнал? отправете ума си към онзи невидим разумен свят и кажете: &amp;quot;нека да ми дойдат на помощ, защото параходът ми бедства!&amp;quot; няма да се мине половин или един час и ще ви помогнат - във вас ще се яви една светла идея. направете опит. казвате сега: &amp;quot;кой знае?&amp;quot; друг някой пък пита къде да намери господа. ти няма да намериш господа, а му дай сигнал. ако си загазил, отправи ума си към горната част на главата, тури си ръката на темето и изпрати своето желание. мисълта ти ще иде там, дето е господ. а ако само седиш, господ никога няма да дойде. той казва: &amp;quot;потърсете ме в ден скръбен.&amp;quot; най-високото място е господ - там е апаратът, по който можеш да сигнализираш. не че господ е точно там, но там е мястото, дето можеш да търсиш господа. а ти ходиш при другите хора и питаш: &amp;quot;я ми кажете къде е господ.&amp;quot; вземи своите слушалки и кажи: &amp;quot;оттук искам да говоря.&amp;quot; не съм против туй да ходиш и при друг човек, ако неговата слушалка е по-хубава, но ако е по-лоша от твоята, какво ще се ползваш?&lt;br /&gt;
сега, казвате: &amp;quot;остави, това е празна работа, хората сами създадоха своя господ. ако господ е създаден, това е един идол. ако някой философ може да ви убеди, че има господ, вие много сте закъснели. този философ може да ме занимава само с неща, които и аз зная. аз мога да проверя дали нещата са тъй или не. как ще обясните това, че един човек, който не е философ и не може да разсъждава с всички тия метафизични формули, с които си служат философите, хваща един камък и като го стисне, отгоре излиза огън, отдолу потича вода, а в ръката му хляб остава? сега ще зададете въпроса възможно ли е това. възможно е, но сега не може да стане. има вероятност да стани в бъдеще, но сега е невъзможно, нито един от нас не може да го направи. не само това, но не мога и аз да го направя в дадения случай. но това не показва, че е нещо невъзможно. мога да ви дам следното възражение: ако вземете един хляб, който е замръзнал при тридесет-четиридесет-петдесет градуса студ, може ли да го ядете? този хляб ще бъде твърд като камък и 6езполезен. но ако го вземете и турите на собата, след половин час той ще се стопли и може да го използвате за ядене. тогава нали от този камък и вода ще излезе, и топъл ще стане и може като хляб да го ядете? сега аз това мога да направя - мога този замръзнал хляб след един час да го направя хубав за ядене. туй можете и вие да го направите. нали сухият корав хляб, който не може да се яде, вие го туряте в яйце и топла вода, после го пускате в тигана да омекне и така го поднасяте на вашия приятел. и той казва: &amp;quot;много вкусно е това ядене.&amp;quot;&lt;br /&gt;
та казвам: във всички ваши състояния на страдание трябва вие да вземете надмощие в се6е си. ще ви дойдат разни състояния. някой път ще мислите, че много знаете, но това е чувстване и всъщност не е така. по някой път и аз мисля, че съм много силен. аз често правя опити и гледам какво мога да направя. дойда до някой голям камък, не мога да го вдигна и казвам: &amp;quot;ограничена е силата ми.&amp;quot; наистина, този камък не мога да го мръдна, защото, да кажем, е хиляда килограма, но ако поставя сложни лостове, мога да го вдигна. следователно има мъчнотии, с които мога да се справя, но трябва мисъл. мъчнотиите в живота са големи камъни, които не можете да вдигнете и трябва да употребявате лостове. лостовете са човешките способности. ако вашите способности не са развити и мисълта ви не работи, няма да можете да вдигнете камъка. трябва да се постараете да вдигнете мъчнотията с лостове. най-първо развивайт&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
вяра, за да видите доколко можете да направите нещо. направете микроскопически опит - повярвайте доколкото е възможно. това, в което вярвате, е най-малкият опит, който е възможно да направите.&lt;br /&gt;
после, искам да разсъждавате. вие понякога се хващате за слепоочията. не правете така! какво означават скулите на вашето лице? скулите показват един издръжлив и еластичен организъм. а линията под скулите отстрани на бузите изразява какво е състоянието на стомаха. наличието там на вдлъбнатина показва, че стомашната система е слабо развита. следователно, ако скулите са изпъкнали, а пък стомахът е слабо развит, може би половината от енергията на издръжливост се намалява. ако човек има вглъбнатини под скулите, трябва да вземе мерки. не трябва да давате на стомаха храна, която трудно се смила, но трябва да внасяте лесносмилаема храна. на стомаха ще даваш малко храна&lt;br /&gt;
-	разбира се, не толкова малко, че да гладува. по този начин можете да поправите линията на стомаха. обратно&lt;br /&gt;
-	ако тази линия е изпъкнала, човешкият характер има друго изражение. сега, не искам да се спирам обширно върху този въпрос, защото ще изгубим основната линия на лекцията. долната част на лицето не трябва да е широка, колкото скулите, защото последните имат отношение към човешкия характер. за да се образуват скулите у един човек, са действали много чувства и много способности и така тази част на лицето е изпъкнала. китайците, у които скулите са чрезмерно развити, са един консервативен народ. чувството за ядене у тях също е силно развито&lt;br /&gt;
-	няма хора в света, които повече да си угаждат в яденето, отколкото китайците. и провидението е турило тези хора в най-трудни условия за ядене - толкова е гъсто китайското население. когато намерят нещо за ядене, те го считат за голямо щастие и ядат безразборно.&lt;br /&gt;
сега, искам да ви наведа на една мисъл: не смесвайте безразборно вашите чувства, не оставяйте страхът да вземе надмощие във вашето съзнание и да мислите, че работата ви е свършена, че сте болни, че нервната ви система е разстроена, че не сте способни. защо ще плашете се6е си? например, някой казва: &amp;quot;моята се свърши!&amp;quot; когато мислите така, вие искате отвън да ви насърчат, т. е когато се оплаквате, вие търсите някои хора, които да ви насърчат. много рядко ще срещнете някой да ви каже: &amp;quot;ти си спосо6ен човек.&amp;quot; понякога, когато&lt;br /&gt;
се оплаквате някому и му говорите, че сте неспособни, оня&lt;br /&gt;
може да ви каже: &amp;quot;това е така.&amp;quot; не разправяйте, че сте неспособни, имайте вяра, че всичко разбирате, имайте вяра, че имате музикални способности и пейте, имайте вяра, че разбирате математиката и можете да решавате сложни задачи.&lt;br /&gt;
сега, кои са най-хубавите музикални тактове? кои са неправилни тактове? - пет седми. при какви песни имате този такт? ами две втори, три втори какви тактове са? - правилни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
а&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
а1&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
в&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
сега,    представете си,&lt;br /&gt;
че   имате   един едноизмерен&lt;br /&gt;
свят ав. едно съществото може да мисли, че този свят&lt;br /&gt;
е безконечен, но този едноизмерен свят се ограничава от&lt;br /&gt;
двуизмерен, двуизмерният&lt;br /&gt;
свят пък се ограничава от триизмерен.  не  можеш да&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
мислиш, че плоскостта е всичко - тя се ограничава от тялото. двуизмерният свят се движи в две посоки -напред и назад. когато правата ас пресича едноизмерния свят, накъде се движи? - влиза в плоскостта. когато ти с познанията от едноизмерния свят преминеш в&lt;br /&gt;
двуизмерния,   в  теб  ще   влезе   нещо  ново,   ще мислиш&lt;br /&gt;
неща, които по-рано не си мислил, ще придобиеш нова способност, нещо необичайно. ти няма да можеш да си дадеш отчет, но ще констатираш, че това, което 6еше в едноизмерния свят, става сега и в двуизмерния.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
когато в нашия свят се проектират по-висши светове, понеже са от друго измерение, често стават някои особени неща. например, на физическото поле ви е невъзможно да обичате един човек. но невъзможното на физическото поле е възможно в духовния свят. това, което е невъзможно да го обичате в духовния свят, възможно е да го обичате в умствения свят. това, което в умствения свят не можете да направиш, възможно е да го направите в божествения свят. казваме: &amp;quot;трябва да се изменятусловията.&amp;quot; условията се изменят винаги, когато идват по-висшите измерения в света. да кажем, че имаш определени условия, при които нищо не можеш да направиш; трябва да влезеш в по-висш свят, да се намесят вътре в твоето разбиране, за да стане нещо възможно. например, при дадено физическо състояние ти не можеш да се аекуваш, но ако направиш пресичане в духовния свят, може да ти се внуши, да ти се даде цяр и можеш да оздравее. ако един човек се магнетизира, ако му кажеш, че ще оздравее и повярва в това, той ще оздравее; ако не повярва, няма да оздравее.&lt;br /&gt;
казвам: не се самозаблужда-вайте, така вие внасяте неверието. аз наричам  вярата триизмерен&lt;br /&gt;
свят. неверието също е триизме-&lt;br /&gt;
%	' рен свят, само че вярата е във&lt;br /&gt;
възходяща степен, а неверието е в низходяща. според мен, линията ав е вярата, а ос е неверието. неверието е това, което иска да взема. онзи, който вярва, има изобилно и дава. невярващият е онзи, който иска да взема. който обича, никога не търси да го обичат - той има изобилно, той е щедър и дава. каквато енергия е насъбрал, той иска да я пласира. в природата всички нас искат да ни научат да даваме повече, отколкото да вземаме. докато приемаш повече, ти си в едно състояние; докато даваш повече, ти си в друго състояние. има енергии, които се изявяват в чувствата. в мозъка съществуват повече от сто центъра, в които се развиват сто вида енергии. и когато тия енергии се изявят, всичко това трябва да се пласира, да не остане никакъв излишък. природата не търпи излишъци. хората всякога страдат от две неща: или нямат достатъчно, или имат в излишък. може да страдаш и от едното, и от другото. може да страдаш от чрезмерен глад, може да страдаш от голямо изобилие на храна. едно страдание може да дойде поради липса на енергия, а може да дойде поради изобилие на енергия. когато всички тия енергии се балансират, тогава има равновесие на човешките способности, т. е. има отношение между чувствата на човека. първо, има хармония между висшите способности и висшите морални чувства. после, има хармония между личните чувства и една категория по-нисши чувства. трето, има хармония между о6ществените и личните чувства. после, има хармония между самосъхранителните чувства, които си помагат едни на други и състоянието е здравословно. обратно - когато по-нисшите чувства станат господари на човека, умът и стремежите на човека се заробват. казвам: винаги се стремете да имате равновесие между вашия висш ум и висшите морални чувства. въобще, всичките ви чувства трябва да са хармонизирани с висшия ум и с вашите висши морални чувства. това е естественото положение, за да 6ъдете здрави.&lt;br /&gt;
да кажем, че сте болни; тази 6олест за една минута може да премине и да кажете: &amp;quot;здрав съм!&amp;quot; в света, в който живеете, не може болни да бъдете. вярвайте и ще стане, нищо повече! ако сам не можеш да го направиш, съ6ерете се двама; ако двама не можете да го направите, съ6ерете се четирима, десет души. има баби, които баят и лекуват. тук има една наша сестра, която лекува брадавици е крадена сол. лекарите ги оперират, а тази сестра бае с крадена сол и те изчезват. как ще'о6ясните това? тя от деди е наследила тази способност - щом ги бутне и каже; &amp;quot;да се махнеш!&amp;quot;, и се махат. и някои други вземат крадена сол, ама брадавиците не се махат. ако някой от вас не вярва и ако има брадавици, може да направи опит с тази сестра. това са вече специфични дарби. туй показва, че в нея има известни събрани чувства, известен род асимилирани енергии. когато такива баби вземат и започнат да си въртят, въртят ръката върху корема на болния, погледнеш - болестта изчезнала. бабата си повърти ръката, духне и болестта изчезва, а друг духа, но не се издухва. казвам: тази баба може да направи това, понеже вярва. в туй отношение аз я уважавам, защото в нея има нещо повече, разбира повече. малко знание има, но щом тури ръка на болното място и му духне три пъти, болестта изчезва.&lt;br /&gt;
сега, какво разбрахте? развивайте в се6е си вяра, развивайте вашата висша разумност. не давайте място на ненужен страх, който може да се появи от подценяване, обезценяване, обезверяване и обезсърчение. в душата на онзи, който е безверник, вече има един страх. всички безверници са крайно страхливи. понеже имат силно развити лични чувства, те са много и честолюбиви. те мислят, че бог ги подтиска и казват: &amp;quot;не го искаме!&amp;quot; те са сатурнови типове - не искат господ да господства и за да се насърчат малко, казват: &amp;quot;няма такъв господ!&amp;quot; като го махнат, надяват се да бъдат малко по-свободни и да вършат каквото искат. те желаят да направят нещо, но когато държат господа в ума си и чувстват, че той ги наблюдава, не могат да го сторят. затова трябва да го премахнат и стават безверници. но когато го махнат, той пак ги наблюдава. не могат да го премахнат. господ има най-широките възгледи - оставя всеки свободно да направи каквото иска. господ не спира никого. той е толкоз спосо6ен, че каквото искаш да направиш, няма да те спре, дори ще те похвали, но казва: &amp;quot;ще пострадаш!&amp;quot; ако си готов да страдаш, въобще няма да те спира. после ти ще се тюхкаш. искаш да направиш добро - господ мълчи, искаш да направиш зло - господ пак мълчи. искаш да крадеш - господ казва: &amp;quot;кради&amp;quot;, искаш да убиваш - господ казва: &amp;quot;убивай&amp;quot;, искаш да даваш - господ казва: &amp;quot;давай.&amp;quot; какви ще са резултатите? ако убиеш някого, четири поколения няма да 6ъдеш сво6оден и за да се освободиш, трябва да върнеш живот на този, на когото си го отнел.&lt;br /&gt;
казвам: развивайте положителната вяра, т. е. давайте ход на положителното. свързвайте вярата с вашия ум. когато нещо ви 6лъсне и ви обезсърчи, казвате: &amp;quot;свърши се нашата.&amp;quot; нищо не се е свършило. училището се свършва, когато научите всичко, което се преподава. вие едва сега сте започнали да учите - знаете да смятате, че пет по пет е двадесет и пет. това сте научили на физическото поле. можете ли да преведете формулата &amp;quot;пет по пет е двадесет и пет&amp;quot;? ако турите в обръщение пет английски лири, вие&lt;br /&gt;
печелите. ако вземете пет въшки и ги увеличите по пет, ще&lt;br /&gt;
станат двадесет и пет. ако увеличавате пет лири по пет, стават двадесет и пет лири, но ако увеличавате въшките, какво ще придобиете? трябва да разбирате този закон. вие сте започнали да умножавате отрицателните чувства по пет. не ги умножавайте. дойдат ли въшките, никакво умножение! нито пък ги събирайте на едно място! дръжте ги някъде уединени - само по един екземпляр като в музей.&lt;br /&gt;
развивайте вяра в се6е си. понякога харесвам светските хора - вяра имат те. ако изгубят нещо или са болни, казват: &amp;quot;ще се оправят работите.&amp;quot; а вие, които сте окултисти, съвсем сте загазили. мислите, че като седите на изгрева, един ден хората ще ви признаят за големи аристократи. казвате: &amp;quot;окултист съм, познания имам.&amp;quot; оставете вашите познания, с тях какво ще допринесете на света? само човек, който има вяра, може да допринесе нещо на хората. когато такъв вярва и говори на другите, дори и 6ез да говори, хората се повлияват и започват да вярват. когато един заек предаде своето настроение на един разбойник и оня стане като заек, последният вече е допринесъл нещо. тогава срещам заека и му казвам: &amp;quot;браво!&amp;quot; на заека харесвам също и дългите уши. щом вдигне ушите си нагоре, за мен това е едно красиво нещо. те показват едно широко сърце - заекът е щедър и при този страх, който съществува в него, той е пак оптимист. храст го удари, той подскочи, но казва:&amp;quot;нищо, ще мине тази работа!&amp;quot; толкова е страхлив, пък такава силна вяра има. ако искате вяра, ще се разправяте със заека. казвам: имайте вярата назаека-и при най-лошите условия ушите му са дълги. той е толкова страхлив, но има ли някъде червен лук, той непременно ще го намери за ядене.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
23-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
7 май 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев&lt;br /&gt;
«-&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5&amp;diff=33744</id>
		<title>Хармония на чувствата и способностите</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5&amp;diff=33744"/>
				<updated>2011-07-25T21:32:47Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Хармония на чувствата и способностите */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Хармония на чувствата и способностите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пишете върху двете думи: доблестен и сръчен.&lt;br /&gt;
Често употребявате израза имай вяра. Какво подразбирате под този израз? В какво може да вярва човек? - във всичко онова положително, което не си опитал. Например, купуваш захар от бакалина - трябва да имаш вяра, че е хубава; купуваш мед или плодове, или дрехи, или някой кон - все таки, трябва да вярваш. Кои са признаците, по които се познава, че един човек вярва? Как ще познаете, че едни човек вярва в онова, което казвате? В началото той ще има вяра в думите ви, после ще се обезвери и ще престане да вярва. В университета, например, вярвате на един професор, че разбира предмета си, но после някои работи започват да ви се струват пресилени и започвате да губите вяра. В губенето на вярата вече се намесват някои разбирания и способности. Вие започвате да подозирате този професор. Какво нещо е подозрението, мисъл ли е то? Подозрението не е мисъл. какъв е произходът на подозрението? Представете си, че сте учител в началното училище и обяснявате на децата какво нещо е подозрението. Вие трябва да се научите да преподавате. Аз виждам, че като учители на се6е си, вие не знаете да преподавате подозрението, т. е. на другите&lt;br /&gt;
го преподавате по-добре, отколкото на се6е си. Когато преподаваш подозрението на се6е си, какво трябва да приложиш? Например, подозираш другите хора, но се6е си не подозираш; защо? Когато подозираш другите, същевременно можеш да направиш едно тънко различие и да започнеш да се подозираш, че си някак заинтересуван. При какви условия човек може да 6ъде заинтересуван?&lt;br /&gt;
* скържав (арх ) - скъперник, стиснат (6ел ред.)&lt;br /&gt;
** аршин (тур ) - мярка за дължина, равна на 68 75 см (6ел ред )&lt;br /&gt;
представете си, че в някое начално училище, в прогимназия или в гимназия един учител е някак неразположен към даден ученик, много е скържав* към бележките, едва му пише тройка, а понякога му туря две и половина или две и три четвърти, или три минус. Какви са съображенията на този учител? Сега, на пръв поглед вас ви се вижда смешна тази работа, но все пак, той трябва да има някаква идея. Бележката две и половина не е музикална - как може да се постави такт две и половина! Музикално е пет втори. Следователно, на този ученик му куца времето, затова не му върви. Когато туря бележка, в която има и половинки, учителят вече цени времето. А щом има бележка във вид на дробно число, ученикът не разбира времето. Например, имате такт две четвърти или четири четвърти от времето. Какъв такт е той, можете ли да го премерите с аршин** ? Можете - все пак, има едно време, има известно движение, с което като че ли мериш нещо, което е минало. Понякога може да изпеете как една болка се явява и се усилва - е усилването вие започвате да си задавате музикален такт. Да кажем, че се усилва във фортисимо. И така, имате болка - започвате да пеете, тя се усилва - усилвате такта, започвате да забавяте такта - болката започва да отслабва. Сега, това ви се вижда смешно и си казвате: &amp;quot;Мен ме боли, а да започвам да мисля?!&amp;quot; Щом започнете да мислите, ще започнете да се лекувате от болката. Понякога чувствате болка или в кръста, или в хълбоците, или в краката, или някъде в ставите и насочвате вашето внимание натам. Когато мислите и чувствата ви са съсредоточени в една област, вие задържате там повече кръв. А там, където се задържа повече кръв, има го-голямо напрежение. Болката не е нищо друго, освен по-голямо напрежение на нервната система. Вас ви е страх да не се скъса от болката някой деликатен нерв или да не се парализирате. Понякога болката е така силна, че нервите не функционират. Та казвам: трябва да пренесете вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Болката всякога показва, че имате повече влага, отколкото ви трябва. Въобще, по две причини можете да боледувате - или имате много влага, или имате голяма сухота. Когато имате много влага, какво трябва да правите? Сега в света има много повече чувства, отколкото мисъл, вследствие на това времето е много влажно. Затова всички хора в България и Европа могат да се решат и тази влага да се махне. Сега, в тази мисъл няма никаква логическа връзка и вие се питате какво отношение има между външната влага и вътрешната 6олест. Болката може да се обясни с друго: когато храносмилането не става както трябва или храната не е пречистена, някои полуорганични вещества остават под форма на утаени частици около ставите. Когато времето започне да се изменя и да става влажно, започват да се свиват капилярните съдове в организъма, които са много деликатни. Тия твърди частици се натрупват в тях, движат се и от триенето помежду им се образува ненужна топлина и вие чувствате известна болка. Понеже те не могат да преминат през свитите капилярни съдове, на хората им дошло на ум да турят съгряващи компреси. На болното място му трябва топлина, за да се лекува. Обратно - върху големи възпалителни процеси турят студени компреси, за да се премахне възпалението и да не се разширява.&lt;br /&gt;
Сега, да се повърнем към главната мисъл: вие имате едно усещане - чувствате болка и за да се премахне, вие трябва да започнете да мислите. следователно болестта е дошла вследствие намалението на вашата вяра. на болния човек вярата му е намалена. тогава трябва да усилим вярата. вярата не е чувство. дойде ли чувството във вас, ще дойде и болестта. тя идва, понеже се е намалила способността ви да мислите, понеже вярата ви се е намалила. сега, вие казвате: &amp;quot;аз имам вяра.&amp;quot; каква вяра е тази, която не може да премахне една болка? болката се дължи на електричеството и магнетизма, които функционират в нервната система и в кръвообращението на човека. кръвта, която постоянно тече, трябва да премине през капилярните съдове на целия организъм, но някъде става натрупване и задръстване, т. е. пътните съобщения се нарушат. и ти, като разумен човек, трябва да си поправиш пътищата, за да тръгне кръвта. щом има натрупване на едно място, там има вече блъсканица. представете си, че дойде една двеста-триста хилядна армия и с грамадния си обоз задръсти пътищата в протежение на няколко километра, каква блъсканица между хора, коне и коли ще настане! а после, когато дойде и неприятелят, каква суматоха ще настане! трябва ум, за да се из6егне едно нещастие. а болестта показва, че вие не сте организирани. щом не сте организирани, не можете&lt;br /&gt;
да си помогнете.&lt;br /&gt;
можете да направите един опит и да проверите дали ще 6ъде сполучлив. представете си, че прекарвате някаква 6олест; турете си двете ръце на главата - от двете страни на темето, където е центърът на надеждата. или пък направете опит и повикайте ваш приятел, който минава за фаталист. например, има лековерни хора, на които ако кажеш, че магарето хвърчи, че си намерил цяло буре с злато или че си намерил диаманти, ще ти повярват. тези хора имат вяра. ако имате такъв приятел, идете при него и му разкажете за вашата 6олест. какво ще стане според вас? когато отидете при този, който вярва, и му разкажете за вашата 6олест, той ще повярва в болестта и тя ще се усили. не отивайте да разправяте за болестта си на човек със силна вяра. намерете човек, който е безверник, и на него разкажете за болестта си. не че не вярва, но този човек разсъждава и когато му разкажеш, той ще каже: &amp;quot;тази работа не е така, както я представяш.&amp;quot; например, ти казваш: &amp;quot;боли ме главата, ще се пръсне!&amp;quot; ако разправиш, че главата ти ще се пръсне, на този, който има вяра, той ще повярва в това и болката ще се усили два пъти повече. не, нищо не му разказвай за главоболието ти. кажи му, че наскоро си ял едно ядене и толкова ти е станало приятно, че си се почувствал добре. той ще повярва, че ти си здрав, и по този начин повече ще ти помогне. това значи да се лекувате хомеопатично. кажи му, че си здрав, и той ще повярва, макар че си 6олен. макар че те боли кракът, ти му кажи: &amp;quot;кракът ми ходи много хубаво.&amp;quot; сега, ще възразите, че по този начин вие го лъжете. че като му разправяш за болестта си, не го ли лъжеш?&lt;br /&gt;
сега, каква форма можете да дадете на болестта? болестта съществува ли като реалност в света? например, някой ваш приятел ви стисне за ръката и ви причини болка. в дадения случай това е едно неприятно и пресилено усещане. съществува ли болката като реалност? съществува, но тя е относителна реалност в света. всякога, когато човек мисли за дадено препятствие в живота си, той може да го преживее като едно 6олезнено състояние. сега се правят опити, при които човек се поставя в хипнотично състояние и му се внушат известни болки. например, по закона на внушението може да му се вложи мисълта, че ръката му е изгорена или че има счупване на крака. някои от вас са изучавали закона на внушението и често вие заболявате от внушение. виждате някой болен човек и си казвате: &amp;quot;и аз ще се разболея.&amp;quot; виждате човек, на когото очите са се зачервили, и си казвате: &amp;quot;и моите очи ще се зачервят.&amp;quot; ако очите на този човек са се зачервили, има си причини за това и щом във вас те не съществуват, болестта никога не може да се прояви. но вие изкуствено създавате един 6ент. по подо6ен начин често имате и следната опитност в училище: седите на мястото си, научили сте си урока, но си казвате: &amp;quot;ако учителят ме извади, ще си забравя урока!&amp;quot; и когато ви вдигнат, стресвате се, не знаете откъде да започнете и в ума на учителя минавате за ученик, който не си знае урока. как трябва да коригирате погрешката? вие знаете, че сте си научили урока, по ви е страх и си казвате: &amp;quot;ако кажа, че го зная, а пак го забравя? по-добре да си мълча.&amp;quot; предпочитате да ви остане двойка. не, кажи на учителя си: &amp;quot;аз зная този урок!&amp;quot;&lt;br /&gt;
разказват за видния психолог доктор браун от бостонския университет, който разглеждал в лекциите си понятията за субект и о6ект - че о6ектите са вън от нас, а субектът е вътре в човека. докато четял лекцията си, забравил и попитал: &amp;quot;психологически дали съм обект в университета или съм субект в университета?&amp;quot; в дадения случай въпросът остава неразрешен. ти живееш или в материалния, или в духовния свят. каква е вашата представа за физическия и за духовния свят? по какво се отличава една чиста мисъл? в чистата мисъл изобщо няма никакво противоречие. по принцип съществува о6ективно и субективно схващане. в субективно отношение чувствата вземат надмощие. предметите вън от нас пък произвеждат известно действие. например, ако ви покажа един лимон, веднага устата ви ще започне да се пълни със слюнка. в този случай вие не само мислите, но и чувствате нещо, т. е. имате вече една представа.&lt;br /&gt;
сега, дадойдемдосъщественото. вярата е един център, който доставя енергия на човека. всяко едно чувство доставя известна енергия. способностите представляват друг род енергия. трябва да знаете да преплитате тия енергии. никога не можеш да успееш в живота си, ако нямаш вяра, т. е. ако нт^ разчиташ на енергията, която вярата ти доставя. после, и твоята разумност, твоят ум трябва да ти достави известна енергия, да усили вярата ти. след това трябва да 6ъдеш смел, т. е. в подкрепа на вярата трябва да дойде смелостта. къде се намира смелостта на човека и в какво се изразява тя? кога човек е смел? например, вие казвате: &amp;quot;аз смея да кажа.&amp;quot; това значи, че си уверен - туй, което говориш, смееш да го кажеш, че е така. за да 6ъдеш смел, трябва да намалиш производството на страх. понякога центърът на страха произвежда толкоз продукция, че напълва пазара с стока, която не може да се продаде. има неврастеници, у които това чувство се събужда и произвежда всевъзможни мисли - ако се вози на една кола, мисли, че тя може да се счупи; колкото и да е богат, мисли, че къщата може да се събори върху него; или мисли, че отвън го преследват и ако направите и най-малко помръдване, той го тълкува в лош смисъл. това е страхът във вас. аз понякога наблюдавам как този страхливец казва: &amp;quot;закъсахме вече!&amp;quot; краката ви се подкосяват, не можете да бягате, не можете да мислите и казвате: &amp;quot;моята вече се свърши!&amp;quot; това е страхът във вас -много производство има той, затова евтино го продавате.&lt;br /&gt;
обратно - смелият човек има една ценност в се6е си. хора, на които главата отзад е широка, са смели. на които главата отзад не е широка, не са смели хора. у някои, в които чувството на страх е силно развито, се произвежда осо6ен род енергия. този въпрос досега още не е проучван. сега изучават чувствата и способностите. всяка една способност и чувство произвежда особен род енергия, която в даден случай може да бъде полезна или вредна. не че чувството на страх само по се6е си е вредно, то има място в човека, но ако чувството за осторожност* произвежда повече енергия, тя ще те направи нещастен. да кажем, че някой чел нещо по медицина и казва, че червата му не функционират, и започва да го боли корема. в действителност той си въобразява, червата му функционират много добре. но понеже е ял едно, второ, трето ядене, и тънките, и де6елото черва са задръстени с нечистотии, напълнени са като суджуци и всички отрови започват да се разпространяват в тялото. в такъв случай трябва да вземете очистително, един-два дена няма да ядете и ще гледате да очистите червата, за да функционират правилно. питате какво да правите. от двете страни на главата при слепите очи има един център на яденето. ти седиш, а той е един бърборко - все нещо ти приказва. изяждаш един портокал, после - една ябълка, хайде кашкавал, после - сирене, хайде някоя торта за великден, хайде - едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после - едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: &amp;quot;не зная какво ми стана, не съм разположен вече!&amp;quot; ако искаш главата да ти 6ъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща да вкусиш, ще почувстваш, че работата не върви.&lt;br /&gt;
* осторожен, осторожно (рус) - внимателен, предпазлив, предпазливост&lt;br /&gt;
(бел. ред )&lt;br /&gt;
по същия закон вие правите подобни грешки и в духовния свят - събирате на едно място много несъвместими неща. с други думи, внасяте във вашия духовен или във вашия сърдечен свят несъвместими образи. никога не внасяйте несъвместими образи във вашето въображение. например, внасяте в ума си образа на една боа и един заек. ако вие сте безстрашни, хубаво е да имате в ума си по един заек, но когато сте по-страхливи, не пипайте зайците, защото те ще ви предаде своя страх. заекът може да причини полза в света тогава, когато някъде някой разбойник замисля да убие някого, но той му минава път, предава му от своя страх, разбойникът се • уплашва и се отказва да направи престъплението. защо са зайците? - да плашат разбойниците. някой тръгва да прави някакво шмекерство, но вижда заека и започва да мисли, че заек му минал път или че котка му минала път. щом мине, заекът всякога внася страх, ти вече не действаш самоуверено или вървиш и започваш да се съмняваш дали тази работа ще 6ъде сполучлива или не. заекът е принесъл своята полза. той те среща и те пита: &amp;quot;след като отиваш на работа, обмисли ли я добре?&amp;quot;&lt;br /&gt;
веднъж повикали заека, дали му два кобура с пистолети и го назначили на служба да оправи света. в началото той&lt;br /&gt;
мислел, че ще тури ред и порядък, но веднъж се намерил&lt;br /&gt;
в трудно положение, хвърлил кобурите и избягал. после отишъл при царя, дал си оставката и казал: &amp;quot;не ме е назначил господ да управлявам хората, трябва да отида и да заема своята служба. да се надбягвам мога, но да правя хората смели - за тази работа не съм спосо6ен. намерете друг на моето място.&amp;quot; казвам: не слагайте заекът да оправя вашите работи, да туря ред и порядък във вас. много пъти решавате да направите нещо, обещавате, примерно, някому сто лева назаем, но щом се върнете вкъщи, размисляте, уплашвате се и казвате: &amp;quot;ако му дам сто лева, аз какво ще правя? на мен ми трябват тия пари.&amp;quot; и се отказвате. след това идва и друго едно положение: всякога, когато искаш да се освободиш от даден страх, ти започваш да послъгваш. питат те: &amp;quot;защо не му даде назаем?&amp;quot; казваш: &amp;quot;болеше ме коремът&amp;quot; или &amp;quot;майка ми се 6еше разболяла.&amp;quot; нито майка ти се 6еше разболяла, нито ■коремът те 6олеше, но просто твоите съображения бяха, че ти трябват тия пари. тук идва друг страх - че твоят приятел може да се обиди; и за да замаскираш работата, излъгваш. по този начин вие притурете много неща, които не са естествени. но казвам: усилвайте вярата в се6е си.&lt;br /&gt;
когато дойдат от провинцията тук, мнозина се насърчават, но щом минат три-четири дена, обезсърчават се и дойде ли време да си отиват, вече треперят и казват: &amp;quot;напускаме една културна среда!&amp;quot; ако бях на тяхно място, нямаше да мисля, че хората, между които вие живеете, са най-културните. нима мислите, че тук сте по-културни от онези там? във вас виждам една полировка отвън, нещо, което не е съществено. аз не се самозаблуждавам от външната учтивост - тази учтивост я има и в света, даже по-голяма. ако отидете на някой дипломатически прием, там са много учтиви - хазаинът ще излезе, ще ти поеме палтото, но зад всичко туй той прикрива едно скрито понятие за те6. та ако и ние се държим така, не е лошо, хубаво е, но туй вярване при изпитания често изчезва. да- кажем, че имаш много високо мнение за един твой приятел, хвалиш го, но ако малко те настъпи някъде, веднага кипваш. дотогава не си виждал никакъв недостатък, но щом ти настъпи мазола, веднага започваш да казваш за него едно, второ, трето, четвърто. докато не те е настъпил, го изкарваш гениален, талантлив, но щом те настъпи, става обикновен простак и казваш: &amp;quot;той не знае как да постъпва, няма поведение!&amp;quot; утре приятелят ти се обръща и ти пак го туряш на старото му място в се6е си. по този начин вие ту уволнявате вашите приятели във вас, ту отново ги издигнете и казвате: &amp;quot;внимавай да не те снема отгоре!&amp;quot; и приятелят ти, за да не го снемеш от този пиедестал, започва да те лъже. вие взаимно нямате уважение и почитание. според мен, да имаш уважение и почитание към един човек значи да имаш същото разположение, каквото имаш към се6е си. аз никога няма да се натрапя на един човек. в какво седи свободата? никога няма да се натрапя на своя приятел и да му причиня нещо, за което той ще съжалява. а не заради това, че не може да ми откаже, да искам той да направи това, което аз не мога. така вие преминавате вече границите на приятелството и тогава ще се намерите в противоречие с се6е си, ще изгубите хубавото, което имате.&lt;br /&gt;
разказваха ми случката с една .англичанка, която отишла в алпите със своя възлю6лен. тя искала да опита доколко приятелят й е готов да направи жертва за нея, вижда на едно много опасно и труднодостъпно място един еделвайс и казва: &amp;quot;много бих желала да имам това цвете.&amp;quot; приятелят й отива, едва остава жив, но донася цветето и й казва: &amp;quot;сбогом, свърши се вече!&amp;quot; с това той искал да каже: &amp;quot;аз не искам да имам приятел, който не мисли за моя живот и го излага на опасност.&amp;quot; казвам: никога не излагайте вашите приятели на голяма опасност, нито пък те трябва да ви излагат на опасност.&lt;br /&gt;
сега, понякога вие чувствате, че имате болка. тя е едно чрезмерно увеличаване на вашия страх - щом ви заболи нещо, започвате да мислите, че ще умрете, или мислите, че имате разстройство на нервната система и няма да можете да учите. така туряте един страх, който няма място. мислете разумно! животът, в които живеете, е разумен - на всяка стъпка сте заобиколени с разумни условия. ето какво са разумните условия: едно време, например, потъваха параходи, падаха аероплани и никой не знаеше къде стават тия 6едствия, а сега дават по радиото сигнали, съобщават точно географската ширина и дължина на местонахождението си и веднага всички параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. следователно сега имаме разумни условия.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
та казвам: създайте разумни условия. да кажем, че се намирате в 6езизходно положение; какво правите вие тогава? - кършите ръце и казвате: &amp;quot;ще умра!&amp;quot; не, трябва да имате една сигнализация. накъде трябва да дадете сигнал? отправете ума си към онзи невидим разумен свят и кажете: &amp;quot;нека да ми дойдат на помощ, защото параходът ми бедства!&amp;quot; няма да се мине половин или един час и ще ви помогнат - във вас ще се яви една светла идея. направете опит. казвате сега: &amp;quot;кой знае?&amp;quot; друг някой пък пита къде да намери господа. ти няма да намериш господа, а му дай сигнал. ако си загазил, отправи ума си към горната част на главата, тури си ръката на темето и изпрати своето желание. мисълта ти ще иде там, дето е господ. а ако само седиш, господ никога няма да дойде. той казва: &amp;quot;потърсете ме в ден скръбен.&amp;quot; най-високото място е господ - там е апаратът, по който можеш да сигнализираш. не че господ е точно там, но там е мястото, дето можеш да търсиш господа. а ти ходиш при другите хора и питаш: &amp;quot;я ми кажете къде е господ.&amp;quot; вземи своите слушалки и кажи: &amp;quot;оттук искам да говоря.&amp;quot; не съм против туй да ходиш и при друг човек, ако неговата слушалка е по-хубава, но ако е по-лоша от твоята, какво ще се ползваш?&lt;br /&gt;
сега, казвате: &amp;quot;остави, това е празна работа, хората сами създадоха своя господ. ако господ е създаден, това е един идол. ако някой философ може да ви убеди, че има господ, вие много сте закъснели. този философ може да ме занимава само с неща, които и аз зная. аз мога да проверя дали нещата са тъй или не. как ще обясните това, че един човек, който не е философ и не може да разсъждава с всички тия метафизични формули, с които си служат философите, хваща един камък и като го стисне, отгоре излиза огън, отдолу потича вода, а в ръката му хляб остава? сега ще зададете въпроса възможно ли е това. възможно е, но сега не може да стане. има вероятност да стани в бъдеще, но сега е невъзможно, нито един от нас не може да го направи. не само това, но не мога и аз да го направя в дадения случай. но това не показва, че е нещо невъзможно. мога да ви дам следното възражение: ако вземете един хляб, който е замръзнал при тридесет-четиридесет-петдесет градуса студ, може ли да го ядете? този хляб ще бъде твърд като камък и 6езполезен. но ако го вземете и турите на собата, след половин час той ще се стопли и може да го използвате за ядене. тогава нали от този камък и вода ще излезе, и топъл ще стане и може като хляб да го ядете? сега аз това мога да направя - мога този замръзнал хляб след един час да го направя хубав за ядене. туй можете и вие да го направите. нали сухият корав хляб, който не може да се яде, вие го туряте в яйце и топла вода, после го пускате в тигана да омекне и така го поднасяте на вашия приятел. и той казва: &amp;quot;много вкусно е това ядене.&amp;quot;&lt;br /&gt;
та казвам: във всички ваши състояния на страдание трябва вие да вземете надмощие в се6е си. ще ви дойдат разни състояния. някой път ще мислите, че много знаете, но това е чувстване и всъщност не е така. по някой път и аз мисля, че съм много силен. аз често правя опити и гледам какво мога да направя. дойда до някой голям камък, не мога да го вдигна и казвам: &amp;quot;ограничена е силата ми.&amp;quot; наистина, този камък не мога да го мръдна, защото, да кажем, е хиляда килограма, но ако поставя сложни лостове, мога да го вдигна. следователно има мъчнотии, с които мога да се справя, но трябва мисъл. мъчнотиите в живота са големи камъни, които не можете да вдигнете и трябва да употребявате лостове. лостовете са човешките способности. ако вашите способности не са развити и мисълта ви не работи, няма да можете да вдигнете камъка. трябва да се постараете да вдигнете мъчнотията с лостове. най-първо развивайт&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
вяра, за да видите доколко можете да направите нещо. направете микроскопически опит - повярвайте доколкото е възможно. това, в което вярвате, е най-малкият опит, който е възможно да направите.&lt;br /&gt;
после, искам да разсъждавате. вие понякога се хващате за слепоочията. не правете така! какво означават скулите на вашето лице? скулите показват един издръжлив и еластичен организъм. а линията под скулите отстрани на бузите изразява какво е състоянието на стомаха. наличието там на вдлъбнатина показва, че стомашната система е слабо развита. следователно, ако скулите са изпъкнали, а пък стомахът е слабо развит, може би половината от енергията на издръжливост се намалява. ако човек има вглъбнатини под скулите, трябва да вземе мерки. не трябва да давате на стомаха храна, която трудно се смила, но трябва да внасяте лесносмилаема храна. на стомаха ще даваш малко храна&lt;br /&gt;
-	разбира се, не толкова малко, че да гладува. по този начин можете да поправите линията на стомаха. обратно&lt;br /&gt;
-	ако тази линия е изпъкнала, човешкият характер има друго изражение. сега, не искам да се спирам обширно върху този въпрос, защото ще изгубим основната линия на лекцията. долната част на лицето не трябва да е широка, колкото скулите, защото последните имат отношение към човешкия характер. за да се образуват скулите у един човек, са действали много чувства и много способности и така тази част на лицето е изпъкнала. китайците, у които скулите са чрезмерно развити, са един консервативен народ. чувството за ядене у тях също е силно развито&lt;br /&gt;
-	няма хора в света, които повече да си угаждат в яденето, отколкото китайците. и провидението е турило тези хора в най-трудни условия за ядене - толкова е гъсто китайското население. когато намерят нещо за ядене, те го считат за голямо щастие и ядат безразборно.&lt;br /&gt;
сега, искам да ви наведа на една мисъл: не смесвайте безразборно вашите чувства, не оставяйте страхът да вземе надмощие във вашето съзнание и да мислите, че работата ви е свършена, че сте болни, че нервната ви система е разстроена, че не сте способни. защо ще плашете се6е си? например, някой казва: &amp;quot;моята се свърши!&amp;quot; когато мислите така, вие искате отвън да ви насърчат, т. е когато се оплаквате, вие търсите някои хора, които да ви насърчат. много рядко ще срещнете някой да ви каже: &amp;quot;ти си спосо6ен човек.&amp;quot; понякога, когато&lt;br /&gt;
се оплаквате някому и му говорите, че сте неспособни, оня&lt;br /&gt;
може да ви каже: &amp;quot;това е така.&amp;quot; не разправяйте, че сте неспособни, имайте вяра, че всичко разбирате, имайте вяра, че имате музикални способности и пейте, имайте вяра, че разбирате математиката и можете да решавате сложни задачи.&lt;br /&gt;
сега, кои са най-хубавите музикални тактове? кои са неправилни тактове? - пет седми. при какви песни имате този такт? ами две втори, три втори какви тактове са? - правилни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
а&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
с&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
а1&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
в&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
сега,    представете си,&lt;br /&gt;
че   имате   един едноизмерен&lt;br /&gt;
свят ав. едно съществото може да мисли, че този свят&lt;br /&gt;
е безконечен, но този едноизмерен свят се ограничава от&lt;br /&gt;
двуизмерен, двуизмерният&lt;br /&gt;
свят пък се ограничава от триизмерен.  не  можеш да&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
мислиш, че плоскостта е всичко - тя се ограничава от тялото. двуизмерният свят се движи в две посоки -напред и назад. когато правата ас пресича едноизмерния свят, накъде се движи? - влиза в плоскостта. когато ти с познанията от едноизмерния свят преминеш в&lt;br /&gt;
двуизмерния,   в  теб  ще   влезе   нещо  ново,   ще мислиш&lt;br /&gt;
неща, които по-рано не си мислил, ще придобиеш нова способност, нещо необичайно. ти няма да можеш да си дадеш отчет, но ще констатираш, че това, което 6еше в едноизмерния свят, става сега и в двуизмерния.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
когато в нашия свят се проектират по-висши светове, понеже са от друго измерение, често стават някои особени неща. например, на физическото поле ви е невъзможно да обичате един човек. но невъзможното на физическото поле е възможно в духовния свят. това, което е невъзможно да го обичате в духовния свят, възможно е да го обичате в умствения свят. това, което в умствения свят не можете да направиш, възможно е да го направите в божествения свят. казваме: &amp;quot;трябва да се изменятусловията.&amp;quot; условията се изменят винаги, когато идват по-висшите измерения в света. да кажем, че имаш определени условия, при които нищо не можеш да направиш; трябва да влезеш в по-висш свят, да се намесят вътре в твоето разбиране, за да стане нещо възможно. например, при дадено физическо състояние ти не можеш да се аекуваш, но ако направиш пресичане в духовния свят, може да ти се внуши, да ти се даде цяр и можеш да оздравее. ако един човек се магнетизира, ако му кажеш, че ще оздравее и повярва в това, той ще оздравее; ако не повярва, няма да оздравее.&lt;br /&gt;
казвам: не се самозаблужда-вайте, така вие внасяте неверието. аз наричам  вярата триизмерен&lt;br /&gt;
свят. неверието също е триизме-&lt;br /&gt;
%	' рен свят, само че вярата е във&lt;br /&gt;
възходяща степен, а неверието е в низходяща. според мен, линията ав е вярата, а ос е неверието. неверието е това, което иска да взема. онзи, който вярва, има изобилно и дава. невярващият е онзи, който иска да взема. който обича, никога не търси да го обичат - той има изобилно, той е щедър и дава. каквато енергия е насъбрал, той иска да я пласира. в природата всички нас искат да ни научат да даваме повече, отколкото да вземаме. докато приемаш повече, ти си в едно състояние; докато даваш повече, ти си в друго състояние. има енергии, които се изявяват в чувствата. в мозъка съществуват повече от сто центъра, в които се развиват сто вида енергии. и когато тия енергии се изявят, всичко това трябва да се пласира, да не остане никакъв излишък. природата не търпи излишъци. хората всякога страдат от две неща: или нямат достатъчно, или имат в излишък. може да страдаш и от едното, и от другото. може да страдаш от чрезмерен глад, може да страдаш от голямо изобилие на храна. едно страдание може да дойде поради липса на енергия, а може да дойде поради изобилие на енергия. когато всички тия енергии се балансират, тогава има равновесие на човешките способности, т. е. има отношение между чувствата на човека. първо, има хармония между висшите способности и висшите морални чувства. после, има хармония между личните чувства и една категория по-нисши чувства. трето, има хармония между о6ществените и личните чувства. после, има хармония между самосъхранителните чувства, които си помагат едни на други и състоянието е здравословно. обратно - когато по-нисшите чувства станат господари на човека, умът и стремежите на човека се заробват. казвам: винаги се стремете да имате равновесие между вашия висш ум и висшите морални чувства. въобще, всичките ви чувства трябва да са хармонизирани с висшия ум и с вашите висши морални чувства. това е естественото положение, за да 6ъдете здрави.&lt;br /&gt;
да кажем, че сте болни; тази 6олест за една минута може да премине и да кажете: &amp;quot;здрав съм!&amp;quot; в света, в който живеете, не може болни да бъдете. вярвайте и ще стане, нищо повече! ако сам не можеш да го направиш, съ6ерете се двама; ако двама не можете да го направите, съ6ерете се четирима, десет души. има баби, които баят и лекуват. тук има една наша сестра, която лекува брадавици е крадена сол. лекарите ги оперират, а тази сестра бае с крадена сол и те изчезват. как ще'о6ясните това? тя от деди е наследила тази способност - щом ги бутне и каже; &amp;quot;да се махнеш!&amp;quot;, и се махат. и някои други вземат крадена сол, ама брадавиците не се махат. ако някой от вас не вярва и ако има брадавици, може да направи опит с тази сестра. това са вече специфични дарби. туй показва, че в нея има известни събрани чувства, известен род асимилирани енергии. когато такива баби вземат и започнат да си въртят, въртят ръката върху корема на болния, погледнеш - болестта изчезнала. бабата си повърти ръката, духне и болестта изчезва, а друг духа, но не се издухва. казвам: тази баба може да направи това, понеже вярва. в туй отношение аз я уважавам, защото в нея има нещо повече, разбира повече. малко знание има, но щом тури ръка на болното място и му духне три пъти, болестта изчезва.&lt;br /&gt;
сега, какво разбрахте? развивайте в се6е си вяра, развивайте вашата висша разумност. не давайте място на ненужен страх, който може да се появи от подценяване, обезценяване, обезверяване и обезсърчение. в душата на онзи, който е безверник, вече има един страх. всички безверници са крайно страхливи. понеже имат силно развити лични чувства, те са много и честолюбиви. те мислят, че бог ги подтиска и казват: &amp;quot;не го искаме!&amp;quot; те са сатурнови типове - не искат господ да господства и за да се насърчат малко, казват: &amp;quot;няма такъв господ!&amp;quot; като го махнат, надяват се да бъдат малко по-свободни и да вършат каквото искат. те желаят да направят нещо, но когато държат господа в ума си и чувстват, че той ги наблюдава, не могат да го сторят. затова трябва да го премахнат и стават безверници. но когато го махнат, той пак ги наблюдава. не могат да го премахнат. господ има най-широките възгледи - оставя всеки свободно да направи каквото иска. господ не спира никого. той е толкоз спосо6ен, че каквото искаш да направиш, няма да те спре, дори ще те похвали, но казва: &amp;quot;ще пострадаш!&amp;quot; ако си готов да страдаш, въобще няма да те спира. после ти ще се тюхкаш. искаш да направиш добро - господ мълчи, искаш да направиш зло - господ пак мълчи. искаш да крадеш - господ казва: &amp;quot;кради&amp;quot;, искаш да убиваш - господ казва: &amp;quot;убивай&amp;quot;, искаш да даваш - господ казва: &amp;quot;давай.&amp;quot; какви ще са резултатите? ако убиеш някого, четири поколения няма да 6ъдеш сво6оден и за да се освободиш, трябва да върнеш живот на този, на когото си го отнел.&lt;br /&gt;
казвам: развивайте положителната вяра, т. е. давайте ход на положителното. свързвайте вярата с вашия ум. когато нещо ви 6лъсне и ви обезсърчи, казвате: &amp;quot;свърши се нашата.&amp;quot; нищо не се е свършило. училището се свършва, когато научите всичко, което се преподава. вие едва сега сте започнали да учите - знаете да смятате, че пет по пет е двадесет и пет. това сте научили на физическото поле. можете ли да преведете формулата &amp;quot;пет по пет е двадесет и пет&amp;quot;? ако турите в обръщение пет английски лири, вие&lt;br /&gt;
печелите. ако вземете пет въшки и ги увеличите по пет, ще&lt;br /&gt;
станат двадесет и пет. ако увеличавате пет лири по пет, стават двадесет и пет лири, но ако увеличавате въшките, какво ще придобиете? трябва да разбирате този закон. вие сте започнали да умножавате отрицателните чувства по пет. не ги умножавайте. дойдат ли въшките, никакво умножение! нито пък ги събирайте на едно място! дръжте ги някъде уединени - само по един екземпляр като в музей.&lt;br /&gt;
развивайте вяра в се6е си. понякога харесвам светските хора - вяра имат те. ако изгубят нещо или са болни, казват: &amp;quot;ще се оправят работите.&amp;quot; а вие, които сте окултисти, съвсем сте загазили. мислите, че като седите на изгрева, един ден хората ще ви признаят за големи аристократи. казвате: &amp;quot;окултист съм, познания имам.&amp;quot; оставете вашите познания, с тях какво ще допринесете на света? само човек, който има вяра, може да допринесе нещо на хората. когато такъв вярва и говори на другите, дори и 6ез да говори, хората се повлияват и започват да вярват. когато един заек предаде своето настроение на един разбойник и оня стане като заек, последният вече е допринесъл нещо. тогава срещам заека и му казвам: &amp;quot;браво!&amp;quot; на заека харесвам също и дългите уши. щом вдигне ушите си нагоре, за мен това е едно красиво нещо. те показват едно широко сърце - заекът е щедър и при този страх, който съществува в него, той е пак оптимист. храст го удари, той подскочи, но казва:&amp;quot;нищо, ще мине тази работа!&amp;quot; толкова е страхлив, пък такава силна вяра има. ако искате вяра, ще се разправяте със заека. казвам: имайте вярата назаека-и при най-лошите условия ушите му са дълги. той е толкова страхлив, но има ли някъде червен лук, той непременно ще го намери за ядене.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
23-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
7 май 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев&lt;br /&gt;
«-&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE,_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0&amp;diff=33743</id>
		<title>Богатство, знание и доброта</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE,_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0&amp;diff=33743"/>
				<updated>2011-07-25T21:21:01Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Богатство, знание и доброта ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще 6ъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път - с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество - тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по осо6ен начин.&lt;br /&gt;
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: &amp;quot;Бъдете добри, 6ъдете твърди, 6ъдете смели и т. н.&amp;quot;&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й - кога се е появила,&lt;br /&gt;
кой   е   турил   първия   й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е&lt;br /&gt;
&amp;gt;	&amp;lt;• главата. Вие 6ихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието път! - пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? - означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? - човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от се6е си. Кога човек може да проектира нещо вън от се6е си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате се6е си и не живеете със се6е си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?&lt;br /&gt;
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност - малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра;  имате  и  една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7&lt;br /&gt;
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата &amp;quot;един Господ&amp;quot;? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата божествена дума? Всяка дума си има свой произход.&lt;br /&gt;
Понякога говорим за езика на природата, който тепърва имаме да учим? Колко божествени думи ще намерим в българския език? Колко божествени думи има в английски или във френски? Ако кажеш нещо на божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите - изговаряли са и, с. например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после - прилагателните, после - глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното нож, например, а казва &amp;quot;онова, което реже.&amp;quot; Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на земята. Тия неща сега се изучават.&lt;br /&gt;
Казвате утъпкан път; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: &amp;quot;По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното 6ъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от земята? Кое ще носите със се6е си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в 6ъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането&lt;br /&gt;
- блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете - знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.&lt;br /&gt;
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: &amp;quot;Добър човек станал.&amp;quot; Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление - в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив -иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел&lt;br /&gt;
-това е користолюбие, искате да 6ъдете добър - това е користолюбие, искате да 6ъдете учен - това е користолюбие, искате да 6ъдете силен - това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо защо се самокритикува човек, че не е добър?&lt;br /&gt;
- от користолюбие, че не е спечелил. после, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.&lt;br /&gt;
* серсем, серсемлък (тур ) - простак, простащина (бнл ред )&lt;br /&gt;
Кажете ми сега кое не е користолюбие? - да обичаш хората, 6ез да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път&lt;br /&gt;
- учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от те6? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като те6, не искай да бъдат учени като те6. Турците казват: &amp;quot;Остави се от този серсемлък*!&amp;quot; Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: &amp;quot;Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?&amp;quot; Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. &amp;quot;Какво ще правя, как ще нося този товар?&amp;quot; Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението&lt;br /&gt;
- да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да 6ъдете сиромаси&lt;br /&gt;
- за да станете учени. Защо са нещастията? - За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света - това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път?&lt;br /&gt;
- малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: &amp;quot;Дотегна ми това страдание!&amp;quot; Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота - тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?&lt;br /&gt;
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: &amp;quot;Той върви по кривия път&amp;quot;? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: &amp;quot;Баща ми върви по крив път&lt;br /&gt;
- раздава имането на другите.&amp;quot; Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят-това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в умствения свят. В умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет  милиона  на разположение,пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири&lt;br /&gt;
факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? - ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.&lt;br /&gt;
Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар когато те хване, то казва: &amp;quot;Ще правиш каквото ти казвам - щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш!&amp;quot; И ти го слушаш - нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от те6 и казва: &amp;quot;Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!&amp;quot; Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на се6е си. Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в свобода.&lt;br /&gt;
Сега, във вас се заражда една естествена мисъл  искате да пеете, но не можете и казвате: &amp;quot;Как ще се научим да пеем?&amp;quot; Ще намерите професор по пеене и ще се научите. Инак, 6ез да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. Ще изучавате това като наука.&lt;br /&gt;
Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. Тогава той казал: &amp;quot;Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена.&amp;quot; Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал &amp;quot;елате&amp;quot;, но с &amp;quot;ела&amp;quot; работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в 6езличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво 6езличният живот? Например, някой ми казва,че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: &amp;quot;Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до слънцето?&amp;quot; - &amp;quot;Не зная.&amp;quot; - &amp;quot;Много назад си останал.&amp;quot; Казвам му на свой ред: &amp;quot;Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи земята, много назад си останал.&amp;quot; оня отговаря: &amp;quot;действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със слънцето и зная колко тежи.&amp;quot; Казвам му: &amp;quot;Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи слънцето.&amp;quot; сега пък оня ме пита: &amp;quot;как го&lt;br /&gt;
измери?&amp;quot; - &amp;quot;Измерих го.&amp;quot;&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да 6ъдеш едно от трите- или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде - или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да до6иеш добротата; ако допуснеш, че си 6еден, трябва да до6иеш богатството. Трябва да 6ъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на разумни същества.&lt;br /&gt;
Сега, коя съществена мисъл остана във вас? Трябва да внесете в се6е си следната философия: не 6ъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. Богатият става умен, защото има движение в се6е си.&lt;br /&gt;
* димитър михалчев (1880-1967) - български философ-ремкеанец, според който познанието е непосредствено съзнаване на &amp;quot;даденото&amp;quot; (6ел ред )&lt;br /&gt;
сега, трябва да станете умни хора. младите са богати хора. когато се родиш, ти си богат човек. това е даденото на михалчев*. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да до6иеш своята свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие. Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.&lt;br /&gt;
Това трябва да се загнезди в ума ви. Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за божествения свят. Еволюцията е придобиване на добродетелта. Зад добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. Зад доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но богатство, знание и доброта трябва да придобиете сега.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22-а лекция от Учителя,&lt;br /&gt;
държана пред Младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
30 април 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE,_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0&amp;diff=33742</id>
		<title>Богатство, знание и доброта</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE,_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B0&amp;diff=33742"/>
				<updated>2011-07-25T21:05:43Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Богатство, знание и доброта */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Богатство, знание и доброта ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще 6ъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път - с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество - тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по осо6ен начин.&lt;br /&gt;
Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: &amp;quot;Бъдете добри, 6ъдете твърди, 6ъдете смели и т. н.&amp;quot;&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й - кога се е появила,&lt;br /&gt;
кой   е   турил   първия   й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е&lt;br /&gt;
&amp;gt;	&amp;lt;• главата. Вие 6ихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието път! - пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? - означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? - човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от се6е си. Кога човек може да проектира нещо вън от се6е си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате се6е си и не живеете със се6е си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?&lt;br /&gt;
Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност - малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра;  имате  и  една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7&lt;br /&gt;
По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на земята и месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата &amp;quot;един Господ&amp;quot;? След като вярвате в един господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата божествена дума? Всяка дума си има свой произход.&lt;br /&gt;
Понякога говорим за езика на природата, който тепърва имаме да учим? Колко божествени думи ще намерим в българския език? Колко божествени думи има в английски или във френски? Ако кажеш нещо на божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите - изговаряли са и, с. например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после - прилагателните, после - глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното нож, например, а казва &amp;quot;онова, което реже.&amp;quot; Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на земята. Тия неща сега се изучават.&lt;br /&gt;
Казвате утъпкан път; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: &amp;quot;По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното 6ъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от земята? Кое ще носите със се6е си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в 6ъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането&lt;br /&gt;
- блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете - знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.&lt;br /&gt;
Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: &amp;quot;Добър човек станал.&amp;quot; Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление - в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив -иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел&lt;br /&gt;
-това е користолюбие, искате да 6ъдете добър - това е користолюбие, искате да 6ъдете учен - това е користолюбие, искате да 6ъдете силен - това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо защо се самокритикува човек, че не е добър?&lt;br /&gt;
- от користолюбие, че не е спечелил. после, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.&lt;br /&gt;
* серсем, серсемлък (тур ) - простак, простащина (бнл ред )&lt;br /&gt;
Кажете ми сега кое не е користолюбие? - да обичаш хората, 6ез да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път&lt;br /&gt;
- учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от те6? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като те6, не искай да бъдат учени като те6. Турците казват: &amp;quot;Остави се от този серсемлък*!&amp;quot; Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: &amp;quot;Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?&amp;quot; Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. &amp;quot;Какво ще правя, как ще нося този товар?&amp;quot; Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението&lt;br /&gt;
- да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да 6ъдете сиромаси&lt;br /&gt;
- за да станете учени. Защо са нещастията? - За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света - това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път?&lt;br /&gt;
- малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: &amp;quot;Дотегна ми това страдание!&amp;quot; Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота - тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?&lt;br /&gt;
Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: &amp;quot;Той върви по кривия път&amp;quot;? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: &amp;quot;Баща ми върви по крив път&lt;br /&gt;
- раздава имането на другите.&amp;quot; Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят-това е само една перспектива на нещата. кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. тази чаша е пълна в умствения свят. в умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. вие не сте мислили по този начин. този закон е същият. на физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в умствения свят е отдолу нагоре. неуспехът ви се дължи на това именно, че в умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на умствения свят, вие пак ще пропаднете. умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет  милиона  на разположение,&lt;br /&gt;
пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири&lt;br /&gt;
факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. как ще образувате връзка с този богаташ? - ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.&lt;br /&gt;
сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар когато те хване, то казва: &amp;quot;ще правиш каквото ти казвам - щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш!&amp;quot; и ти го слушаш - нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. следователно ще превърнеш нещастието в щастие. щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от те6 и казва: &amp;quot;животът има друг смисъл! това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!&amp;quot; нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на се6е си. сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в свобода.&lt;br /&gt;
сега, във вас се заражда една естествена мисъл ~ искате да пеете, но не можете и казвате: &amp;quot;как ще се научим да пеем?&amp;quot; ще намерите професор по пеене и ще се научите. инак, 6ез да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. следователно, щом сге нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. ще изучавате това като наука.&lt;br /&gt;
когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. тогава той казал: &amp;quot;елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена.&amp;quot; но как да ги заведе, как да ги убеди за това? казал &amp;quot;елате&amp;quot;, но с &amp;quot;ела&amp;quot; работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в 6езличния. в това философът донякъде е прав. в какво седи личният и в какво 6езличният живот? например, някой ми казва,&lt;br /&gt;
че не съм учен човек. учен не съм, но и онзи, който ме&lt;br /&gt;
критикува, е толкова невежа, колкото и аз това са плюс и минус. той ме критикува, че не зная, и пита: &amp;quot;ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до слънцето?&amp;quot; - &amp;quot;не зная.&amp;quot; - &amp;quot;много назад си останал.&amp;quot; казвам му на свой ред: &amp;quot;ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи земята, много назад си останал.&amp;quot; оня отговаря: &amp;quot;действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със слънцето и зная колко тежи.&amp;quot; казвам му: &amp;quot;ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. аз ще ти кажа колко точно тежи слънцето.&amp;quot; сега пък оня ме пита: &amp;quot;как го&lt;br /&gt;
измери?&amp;quot; - &amp;quot;измерих го.&amp;quot;&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. не се спъвайте с богатите хора на земята, не се спъвайте с учените хора в света. казвате, че не сте учени. ти трябва да 6ъдеш едно от трите- или богат, 14ли добър, или учен. те са три резултат. все трябва да започнеш отнякъде - или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. те са три изходни положения и образуват един триъгълник. ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да до6иеш добротата; ако допуснеш, че си 6еден, трябва да до6иеш богатството. трябва да 6ъдеш или богат, или умен, или добър. все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на разумни същества.&lt;br /&gt;
сега, коя съществена мисъл остана във вас? трябва да внесете в се6е си следната философия: не 6ъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. всичко трябва да ви стане безразлично. ти казваш, че си остарял. остаряването е маска, която турят на главата ви. излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. коя е причината за остаряването във вас? когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. когато умният стане добър, силен става. та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. за да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. богатият става умен, защото има движение в се6е си.&lt;br /&gt;
* димитър михалчев (1880-1967) - български философ-ремкеанец, според който познанието е непосредствено съзнаване на &amp;quot;даденото&amp;quot; (6ел ред )&lt;br /&gt;
сега, трябва да станете умни хора. младите са богати хора. когато се родиш, ти си богат човек. това е даденото на михалчев*. младият трябва да се хване за&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. само по този начин старият ще добие силата си. а когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. следователно, ако искаш да до6иеш своята свобода, трябва да станеш учен. не станеш ли, робството ще дойде като следствие. трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш&lt;br /&gt;
от безсилието.&lt;br /&gt;
това трябва да се загнезди в ума ви. инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. нищо няма да стане. прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. това е за божествения свят. еволюцията е придобиване на добродетелта. зад добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. зад доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но богатство, знание и доброта трябва да придобиете сега.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
22-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
30 април 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33741</id>
		<title>КНИГА: Разумните същества, том 2</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33741"/>
				<updated>2011-07-25T20:40:09Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Разумните същества, том 2 */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Работна среда на електронния архив]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Разумните същества, том 2 ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=nexus&amp;amp;module=payments&amp;amp;section=store&amp;amp;do=item&amp;amp;id=27 Разумните същества - том 2 Издателство: Бяло Братство, София, 2004 г., първо издание ISBN: 954-744-032-2 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-16-2_Razumnite_IBB.pdf оригинален текст за сверяване]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мисълта като изходен път]] Моника13 работи се&lt;br /&gt;
9 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Двамата господари 1937]] работи се&lt;br /&gt;
16 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Гамите на светлината и топлината]]&lt;br /&gt;
23 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Богатство, знание и доброта]] РАБОТИ СЕ&lt;br /&gt;
30 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Хармония на чувствата и способностите]]&lt;br /&gt;
7 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите системи]]&lt;br /&gt;
14 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[На място и не на място]]&lt;br /&gt;
21 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Ценност и морал]]&lt;br /&gt;
28 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите велики науки]]&lt;br /&gt;
4 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Правилно отношение 1937]]&lt;br /&gt;
11 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Поясът]]&lt;br /&gt;
18 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мъчение, труд и работа]]&lt;br /&gt;
25 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Възпитание на сетивата]]&lt;br /&gt;
2 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Две състояния 1937]] &lt;br /&gt;
9 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Любов и безлюбие]]&lt;br /&gt;
23 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Божественият подарък]]&lt;br /&gt;
3 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Както горе, тъй и долу]]&lt;br /&gt;
10 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Аристократ и демократ]]&lt;br /&gt;
17 септември 1937 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33740</id>
		<title>Двамата господари 1937</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33740"/>
				<updated>2011-07-25T20:38:15Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Двамата господари */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Двамата господари ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За следващия път пишете върху темата: &amp;quot;На какво разчита човек най-много.&amp;quot; Не разрешавайте въпроса механично. Ако някой би ви казал, че разчита най-много на баща си, вярно ли е? Или, ако някой ви каже, че разчита най-много на майка си, вярно ли е? Пишете неща, които да бъдат верни, да бъдат вероятни, да бъдат достоверни, приемливи и достъпни.&lt;br /&gt;
Пишете и върху втора тема: &amp;quot;Кое е онова, което навсякъде ходи след човека.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Кой 6еше най-лесният път? - пътят, по който може да се разреши най-малкото противоречие, е най-лесният път.&lt;br /&gt;
Сега, да направим едно упражнение. (ръце-пред гърди, длани - дъгообразно обърнати надолу, показалци - допрени в хоризонтално положение. дясната ръка се движи встрани надясно и хоризонтално, а очите проследяват движението й. Когато ръката е надясно и встрани, можете ли да я гледате с очи, 6ез да извръщате врат? (дясната ръка се прибира в изходно положение пред гърди. След това лявата ръка се движи встрани наляво и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) вие не си движите очите. Трябва едновременно с движението на ръката плавно да движите и очите. (направихме още веднъж упражнението с дясната ръка.) Вратът трябва да стои вертикално, 6ез да си движи. Вратът ви страда от много движения и понякога, вместо да задебелява, той изтънява, защото се изтощават мускулите му. Неща, които чрезмерно се употребяват, се изтощават. Някои от нашите мускули работят повече, отколкото трябва. (направихме упражнението по два пъти с двете ръце - първо с дясната и после с лявата.)&lt;br /&gt;
Сега изпейте една песен - изпейте &amp;quot;Мога да кажа.&amp;quot; (изпяхме песента.) Изпейте още веднъж песента и я слушайте.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Сега, допуснете, че се намирате в лоши житейски условия. За да излезе човек от тях, какво му е потребно? Представете си, че не очаквате никаква помощ и от вас зависи какво трябва да направите - или да излезете, или да останете на същото място. Нека да поставим въпроса малко другояче: представете си, че сте слуга при един много умен и много силен господар; какво ви трябва? сега поставям въпроса обратно: представете си, че сте слуга при един много слаб и глупав господар; какво ви трябва? все нещо ви трябва...&lt;br /&gt;
Представете си, че тези две линии представляват разумни същества, които искат да се съобщават. Едното се намира на физическото поле, а другото се намира в умствения свят. Кое  от тях  има преимущество - туй, което е във физическия, или туй, което е в умствения свят? Кое положение в дадения случай е за предпочитане? Съществото, което е горе, слиза, а това, което е долу, се качва. Да слизаш или да се качваш е по-лесно? Може някой да каже, че за водата е по-лесно да слиза отгоре надолу, обаче за парата е по-лесно да се качва нагоре. За парата е по-трудно да слиза надолу, докато за водата е по-трудно да се качва нагоре. Питам кое е онова, което издига парата нагоре, след като е приблизително седемстотин пъти по-тежка от въздуха? Казват, че е топлината. Ако затоплите водата, може ли да не се изпарява топлината е един резултат - съществува известно триене, което образува топлина.&lt;br /&gt;
Сега, въздухообразните вещества се издигат по-лесно, друга е тяхната площ. Ако поставите едно ароматно вещество в съд, на който има отвор отгоре, нали то започва да излиза оттам? За него е лесно да излезе даже през най-малката дупчица. Ако за водата при обикновена температура оставите един такъв отвор, няма да й е така лесно да излезе. Ароматните вещества се изпаряват, т. е. в тях се заражда едно състояние да разширят обема си, за да могат да се повдигнат.&lt;br /&gt;
Добре, и вие сега се намирате в положението на водата, която се е научила да слиза надолу и не може да се качи нагоре. Какво ви трябва сега, за да се качите нагоре? - Трябва да измените вашето състояние. Как ще го измените? Казват: &amp;quot;Стани добър, стани умен.&amp;quot; По кой начин човек може да 6ъде добър? Ако едно летливо вещество е затворено херметически, дори да има желание да излезе от шишето, няма да може при дадените условия. Но ако имат и най-малка дупчица, въздухообразните вещества могат да излязат навън.&lt;br /&gt;
В дадения случай вие се намирате при лоши физически условия; какво трябва да правите? Представете си, че носите на гърба си един голям варел, пълен с вода, който тежи триста-четиристотин килограма, едва се движите, но вече усещате, че не е по силите ви. Варелът е привързан на гърба ви и по никой начин не можете да го снемете; да седнете с него на земята също не се позволява. Но ако имате едно малко свределче, с ръка можете да направите една малка дупчица отдолу и водата от варела ще започне да изтича. Правите една дупка - започне да тече, правите втора дупка - пак тече. Ако знаете колко милиметра е отворът, който вашият свредел ще направи, можете ли по физическите закони на налягането да направите&lt;br /&gt;
изчисление след колко време ще усетите,  че товарът е започнал да намалява?&lt;br /&gt;
Всеки от вас носи по един голям варел с вода. Всичките идеи, които хората носят, са водообразни, а парообразните са много малко. Следователно, щом имате една голяма мъчнотия, пробийте й със свредела една малка дупчица отдолу и нека започне да тече. Най-първо си кажете наум, че тази вода ще изтече. Ще съжаляваш ли в дадения случай, ако тази вода започне да тече? Сега си представете друго положение: този варел и водата в него представляват твърдо тяло, направено от материал, който се топи при седемдесет и пет градуса топлина. Ако влезете в една баня със сто градуса топлина, след колко време този варел на гърба ви ще се разтопи?&lt;br /&gt;
Някой път и вие се намирате пред такива трудни задачи. Те са големи задачи, които ви се дават. Те са трудни задачи, които не са за разрешение. Природата понякога и на някое петгодишно дете дава сложна задача от висшата математика - например, туря го в гроба и казва: &amp;quot;Как ще излезеш от там?&amp;quot; Вие вярвате, че когато детето умре, отива при господа. Но въпросът не е там. Природата го затваря в гроба и му казва: &amp;quot;Намери вратата!&amp;quot; и детето трябва да намери вратата на тялото и да излезе навън. Много сложна задача е това.&lt;br /&gt;
Сега, когато ви говоря за варела, аз ви задавам една задача. Казвате: &amp;quot;Какво ни интересуват нас такива варели!&amp;quot; Той е въображаем и ние въо6ще не го чувстваме. Разбира се, и на дете може да се даде трудна задача. Има две задачи, които са изключителни за детето: когато се ражда и когато умира. Човек не може постоянно да умира и да се ражда - веднъж ще умре и веднъж ще се роди. При раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре. Понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: &amp;quot;Трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!&amp;quot; В този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна. Лесна задача е слизането и затуй е дадено на децата. Когато слизат, те разреииават най-лесната задача. На старите хора е дадена трудната задача - умирането. Понякога тя се дават и на малките деца, но тогава те се явяват на конкурс. Децата, които умират, са много амбициозни, затова отиват на конкурс. За мен умирането е явяване на конкурс. Децата се явяват на него, защото за този, който разреши задачата, има голямо възнаграждение. Някои се явяват на 5-годишна възраст, някои - на 13-, 15-, 20-годишна възраст. Младите хора, които умират, също на конкурс отиват.&lt;br /&gt;
Един американски милионер завещал голяма сума от няколко милиона долара за разрешаването на някаква много трудна задача. Природата пък е поставила две велики задачи - едната е за малките деца, а другата е за старите хора. Смъртта е задача за старите и ти, искаш-не искаш, ще умреш. Ще се явиш на конкурса и ще умреш. Казва някой: &amp;quot;Защо трябва да умра?&amp;quot; - Конкурс е това. Животът не е нищо друго, освен развиване на теза, а смъртта е нейното предаване. Когато ти живееш десет, петнадесет, двадесет, четиридесет, петдесет, шестдесет, седемдесет, сто и двадесет години, това е писане на една теза. Пита някой защо трябва да живее човек. - Има да развива теза. Каква е вашата теза?&lt;br /&gt;
Вие мислите, че тези работи, които ви говоря, са непотребни. Вземете, например, някой голям цигулар и вижте как започва полекичка, как върху тридесет сантиметровия гриф повтаря тоновете един път, два пъти, сто, двеста пъти, докато свикне. Или погледнете някоя певица как упражнява колоратурно пеене, как вдига и слсга гласа си. Сега, нека допуснем, че се задава тема&lt;br /&gt;
да се намери онова вещество, което поддържа вечния живот, и се обявява възнаграждение от пет милиона лева. Колко души от вас ще се решат да се кандидатират да решаването на тази задача? Най-първо ще кажете, че това е невъзможно. Невъзможни са всички ония неща, за които човек не може да мисли. Ония неща, за които човек може да мисли, са възможни. Някой казва: &amp;quot;Това е немислимо!&amp;quot; - Всичките задачи, за които човек може да мисли, все имат разрешение, макар той да не може да го намери.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
с&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Според съвременната математика няма точка, която да не образува център. Тогава квадратът в центъра ли се образува, или вън от него? Значи е извън центъра. Понеже математиката е сложна, ще разгледаме този въпрос геометрически. Двата диаметъра разделят квадрата на четири части. Ако вземем триъгьлника сав, страната ав е неговата видимата част, т. е. този триъгълник е видим от ав. Следователно ние предполагаме, че има един обратен триъгълник, който е подобен на първия. Той може ли да има същите качества? Не може.&lt;br /&gt;
Сега, вас това не ви интересува. Ако въпросът се разреши, този квадрат какво ще ви ползва? В такъв случай вие сте големи материалисти. Ако ви попитам какво сте придобили, след като сте слугували на един господар, вие ще кажете, че на месец ви е плащал по три-четири-десет хиляди лева. От тия пари колко ще употребите за храна, петстотин лева на месец стигат ли ви? Добре, представете си, че имате заплата от десет хиляди лева, от които отделяме хиляда лева за ядене, хиляда лева за дрехи, хиляда лева за обуща, още хиляда за шапки, връзки и ризи, хиляда лева за квартира, хиляда лева за попълване на библиотеката, за развлечения с автомобил - още хиляда лева; всичко накрая излиза общо седем хиляди лева. Следователно на месец ви остават три хиляди лева. Добре, да допуснем, че вие слугувате тридесет години - по три хиляди на месец колко стават? - На година имате тридесет и шест хиляди, а за тридесет години стават близо един милион. А ако на година имате по сто и двадесет хиляди, за тридесет години колко ще направят?&lt;br /&gt;
Сега, при лошите условия на живота човек трябва да 6ъде умен. При умния и силен господар ти трябва да 6ъдеш по-умен и по-слаб от него - по-силен по ум и по-слаб по сила. При слабия и глупав, господар няма мъчнотия, ти си господар на положението. При глупавия господар си свободен, но при умния и силен господар ти си зависим. Единственото нещо, което може да ти даде свобода, е да 6ъдеш по-умен от него. Тогава няма да влизаш в стълкновение. Големите мъчнотии не изискват сила, изискват ум за разрешение.&lt;br /&gt;
Сега имате такава трудна задача и със сила тя не се разрешава. В миналото имало една задача, която Александър Велики отишъл да разреши, но наместо да развърже гордиевия възел, разсякъл го с меча си. Александър Велики не разреши въпроса, затова създадената от него държава се разтури. Ако 6еше развързал този възел, той щеше да остави една силна държава. Но понеже отряза възела, дойдоха други и нарязаха въжето. Това, което човек със сила може да направи, всякога се разрушава; това, което човек с ум може да направи, е правилното разрешение на всяка една задача.&lt;br /&gt;
Добре, какво трябва да правите с този ваш слаб и глупав господар, при който вие сте свободни? Той е възложил сега всичко на вас, какво трябва да правите? Този слаб и глупав господар съществува в света. И този най-силен и най-умен господар също съществува. Природата е най-силният и най-умният господар. А кой е най-глупавият и най-слабият, на&lt;br /&gt;
когото ние сега служим? - Самият човек- той е най-глупавият и най-слабият господар. Има едно място отзад - между главата и шийните прешлени, което щом се прободе с игла, този &amp;quot;силен&amp;quot; човек, който заповядва на света, загубва всичката си сила и всичкото си знание, които е придобил. Та сега, и ние понякога служим на този господар и слушаме, когато ни чете морал какво трябва да правим. Например, ако се намериш в трудно положение и го попиташ, той казва: &amp;quot;Тук не пипай, ти си слуга! За да живееш дълго, стегни се и яж!&amp;quot; Ти пак го питаш: &amp;quot;Какво трябва да прави човек, за да се учи?&amp;quot; - &amp;quot;Да чете малко книги&amp;quot; - Отговаря ти той. Този господар представя нещата в най-лесна форма. Нима е трудно? Когато заекът служил на този господар, той му казал: когато бягаш нагоре, трябва да имаш дълги задни крака, за да държат равновесие.&amp;quot; Заекът мислел, че този господар е много учен, послушал и направил задните си крака дълги, за да може да бяга нагоре. Обаче, щом го обърнали да бяга надолу, той започнал да се премята и си казал: &amp;quot;Господарят не е предвидлив.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега и ние разсъждаваме по същия начин - когато имаме пари, заекът бяга нагоре; когато нямаме пари, заекът надолу бяга. Без пари какво трябва да правите? Аз уподобявам парите на едно придобито знание, на един резултат от общата човешка деятелност. Погрешката е в това, че понякога си мислим, че колективността, силата на цялото човечество, ги притежаваме ние. Това е лъжливо положение, защото това, което цялото човечество притежава, ние не можем да притежаваме. Има възможности в нас, но при съвсем други условия. Не можем да 6ъдем силни като цялото човечество в даден случай. Хора, които имат правилни стремежи, вървят в една и съща посока и когато идеята на един човек е умна, може хиляди да я подемат. Ако-другите не подемат неговата идея, той сам не може да я прокара. От тази гледна точка, човек трябва да придобие вечния живот, т. е. за да 6ъде силен като цялото човечество, той трябва да стане 6езсмъртен. Безсмъртието е силата на човек да не умира. Но там вече се изисква знание.&lt;br /&gt;
Ако човек разреши божественият закон за веществата, с които първоначално е направен нашия организъм, последният ще се обновява нормално. Например, ритъмът на сърцето не е равномерен - понякога бие по-често, понякога по-бавно. Някой път се образуват газове в стомаха и червата, притискат диафрагмата и причиняват сърцебиене.  Или се насъбират излишни вещества във&lt;br /&gt;
венозната кръв и кръвообращението става нередовно. Следствие на всички тия неща животът на човека се скъсява. Казвам: симпатичната нервна система трябва да се пречисти, мозъчната нервна система трябва да се пречисти.&lt;br /&gt;
Вас сега ви вълнуват малките работи. Представете си, че ви турят в една окултна школа, поставят ви на изпит, дават ви една крупна сума за цяла една година и ви казват: &amp;quot;Умно трябва да употребите тия пари!&amp;quot; Но в тази окултна школа има закон, според който ще пратят по-умни и ще ви оберат. Тогава ще ви кажат: &amp;quot;Трябва да се впрегнете да работите като кон, като вол!&amp;quot; и ще бъдат безпощадни към вас. Вие веднага ще се смутите и ще кажете: &amp;quot;Отиде, взеха ми парите!&amp;quot; но в тази школа не се позволява да питате кой ви е взел парите - ще пиете една студена вода и толкова. При това при вас ще идват професори и ще ти измерват температурата под дясната мишница, под лявата мишница, за да видят има ли някаква промяна. После ще ти вземат и малко кръв, за да видят станала ли е някаква малка реакция, т. е. ще проверят и най-малкото смущение, което сте претърпели по време на този опит. Добре, какво трябва да направите в дадения случай?&lt;br /&gt;
Сега, искам да ви наведа на нещо, което не съществува в природата. Представете си, че един ден човечеството дойде до изкуството да направи отделно око, което ще&lt;br /&gt;
можете да поставяте в контакт е нервната система и да виждате, а вечерно време за по-голямо удобство ще можете да го изваждате навън. Тогава ще има възможност някой да ви задигне окото, нали? Какво 6ихте казали, ако ви оберат? За да не ви оберат, какво трябва да направите, след като ви дадат тази сума? Аз сега ви наблюдавам: същото това нещо става във вас и това е една задача, която разрешавате. Някой път имате разположение - едно хубаво състояние, което струва милиони и милиарди, чувствате се в рая, но станете сутрин, обират ви и всичко туй изчезва, нямате и пет пари в се6е си. Тогава влизате в едно обезнадеждено положение - обезсърчени сте, не&lt;br /&gt;
ви се живее, искате да се хвърлите отнякъде и казвате: &amp;quot;Обраха ме, обраха ме.&amp;quot; Обраният окултен ученик къде ще намери туй, което са му задигнали? Никъде не може да го намери. Накрая какво става е вас?&lt;br /&gt;
Сега, можете ли да дадете пример как нещата се връщат назад? Питам ви защо сте толкова лековерни, защо повярвахте в тази голяма измама? Вие имате един благороден господар и той ви е дал една сума. Но после, когато ви оберат, вие казвате: &amp;quot;Той си взе парите назад, обра ме. Той ме залъгва.&amp;quot; Защо така разрешавате въпроса? Вие вярвате в разумната природа, а при това допускате, че в нея са ви обрали. Питам на какво основание, въз основа на какви математични и геометрични закони допускате това?&lt;br /&gt;
Действително, в квадрата нямате никакъв център, защото той образува една система. Но всяка точка, всеки ъгъл са свързани с един общ център, който е някъде, но ние не го знаем къде е. Всички тия елементи са свързани с един център, те са верижни. Тогава противоположните ъгли какво означават? В триъгълника срещу равни ъгли лежат равни страни и срещу равни страни лежат равни ъгли. Един ъгъл - това е една възможност, което означава, че правата линия не е безконечна. Следователно пречупването на правата под определен ъгъл показва продължението в едноизмерния свят. Светът на едното измерение е правата линия и пречупването показва нейното продължение. Представете си същество, което се движи в един малък кръг и мисли, че пътят му е грандиозен. Но нещата в те6 трябва да се пречупват, понеже не можеш да вървиш в посоката на своята права линия и да разрешиш въпросите. Пречупването става, за да излезеш от трудното положение. Туй, което не може да го разрешиш в едноизмерния свят, в двуизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в двуизмерния свят не можеш да го разрешиш, в триизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в триизмерния свят не можеш да го разрешиш, в четириизмерния свят можеш да го разрешиш; което в четириизмерния свят не можеш да го разрешиш, ще го разрешиш в петоизмерния, в шестоизмерния свят. Това е въпрос на човешката мисъл - трябва да знаеш къде можеш да разрешиш всяка една трудна задача. Има задачи, които могат да се разрешат на физическото поле, а има задачи, които на физическото поле са неразрешими.&lt;br /&gt;
Сега, първото ви заблуждение е, че вярвате, че могат да ви оберат. Всички трябва да разберете едно нещо: никой не може да ви обере. Вие се самозаблуждавате, че сте обрани и казвате: &amp;quot;Аз съм крайно докачен!&amp;quot; Че между това същество и те6 има такова грамадно разстояние - как тогава те е докачило то? Някои от вас са на четиристотин-петстотин милиона километра един от друг, как е възможно едно същество да ви обиди от такова разстояние, как можахте да чуете гласа му? Вие си въобразявате, че някой ви е обидил. Утре могат да направят един запис на кино или на грамофонна плоча, който да се върти автоматично и да ви казва една обидна дума. Питам.Ще идете ли да зашиете една плесница на този автомат? Понякога като ви гледам, чудя ви се и казвам: &amp;quot;Те са отлични окултни ученици.&amp;quot; И казва някой: &amp;quot;Не мога да го търпя, обиди ме!&amp;quot; Какво има да го търпиш? Най-малкото разстояние между всеки един от вас е десет милиона километра. Разстоянието от земята до месечината е двеста и осемдесет хиляди километра, после следва венера, после - меркурий, юпитер и други. Нанесената обида е едно заблуждение вътре в човека и ако не се научите да мислите така, вие всякога ще се докачате. Казвате: &amp;quot;Никой не може да ме обиди - може да ми каже и най-горчивите думи.&amp;quot; Казвате още: &amp;quot;Знаете ли какви горчиви думи ми каза!&amp;quot; Вие си въобразявате. Следователно обида не може да съществува, понеже в този свят на движение на праведния, на умния човек не му се позволява да се спира никъде. Грешният може да спира на много станции, но умният, праведният пътува с експрес. Прегрешението седи в това, че сте спрели вашия експрес.&lt;br /&gt;
Вашите работи често мязат на погрешката на оня свещеник, който пътувал с трен от Гюргево за Букурещ. По едно време той си показал главата през прозореца и калимавката му хвръкнала. Дръпва той аварийната спирачка и спира трена. Питат го: &amp;quot;Защо спря трена?&amp;quot; -&amp;quot;Калимавката ми падна.&amp;quot; Глобяват го и сумата била десет пъти повече, отколкото струвала калимавката му... ако и вие спрете божествения трен за вашата калимавка, това ще ви коства десет пъти повече. Оставете я и не спирайте божествения трен за една калимавка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20-а лекция от Учителя,&lt;br /&gt;
държана пред Младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
16 април 1937 г., петък, 5 ч.с, София, Изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33739</id>
		<title>Двамата господари 1937</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33739"/>
				<updated>2011-07-25T20:17:56Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Двамата господари ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За следващия път пишете върху темата: &amp;quot;На какво разчита човек най-много.&amp;quot; Не разрешавайте въпроса механично. Ако някой би ви казал, че разчита най-много на баща си, вярно ли е? Или, ако някой ви каже, че разчита най-много на майка си, вярно ли е? Пишете неща, които да бъдат верни, да бъдат вероятни, да бъдат достоверни, приемливи и достъпни.&lt;br /&gt;
Пишете и върху втора тема: &amp;quot;Кое е онова, което навсякъде ходи след човека.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Кой 6еше най-лесният път? - пътят, по който може да се разреши най-малкото противоречие, е най-лесният път.&lt;br /&gt;
Сега, да направим едно упражнение. (ръце-пред гърди, длани - дъгообразно обърнати надолу, показалци - допрени в хоризонтално положение. дясната ръка се движи встрани надясно и хоризонтално, а очите проследяват движението й. Когато ръката е надясно и встрани, можете ли да я гледате с очи, 6ез да извръщате врат? (дясната ръка се прибира в изходно положение пред гърди. След това лявата ръка се движи встрани наляво и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) вие не си движите очите. Трябва едновременно с движението на ръката плавно да движите и очите. (направихме още веднъж упражнението с дясната ръка.) Вратът трябва да стои вертикално, 6ез да си движи. Вратът ви страда от много движения и понякога, вместо да задебелява, той изтънява, защото се изтощават мускулите му. Неща, които чрезмерно се употребяват, се изтощават. Някои от нашите мускули работят повече, отколкото трябва. (направихме упражнението по два пъти с двете ръце - първо с дясната и после с лявата.)&lt;br /&gt;
Сега изпейте една песен - изпейте &amp;quot;Мога да кажа.&amp;quot; (изпяхме песента.) Изпейте още веднъж песента и я слушайте.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Сега, допуснете, че се намирате в лоши житейски условия. За да излезе човек от тях, какво му е потребно? Представете си, че не очаквате никаква помощ и от вас зависи какво трябва да направите - или да излезете, или да останете на същото място. Нека да поставим въпроса малко другояче: представете си, че сте слуга при един много умен и много силен господар; какво ви трябва? сега поставям въпроса обратно: представете си, че сте слуга при един много слаб и глупав господар; какво ви трябва? все нещо ви трябва...&lt;br /&gt;
Представете си, че тези две линии представляват разумни същества, които искат да се съобщават. Едното се намира на физическото поле, а другото се намира в умствения свят. Кое  от тях  има преимущество - туй, което е във физическия, или туй, което е в умствения свят? Кое положение в дадения случай е за предпочитане? Съществото, което е горе, слиза, а това, което е долу, се качва. Да слизаш или да се качваш е по-лесно? Може някой да каже, че за водата е по-лесно да слиза отгоре надолу, обаче за парата е по-лесно да се качва нагоре. За парата е по-трудно да слиза надолу, докато за водата е по-трудно да се качва нагоре. Питам кое е онова, което издига парата нагоре, след като е приблизително седемстотин пъти по-тежка от въздуха? Казват, че е топлината. Ако затоплите водата, може ли да не се изпарява топлината е един резултат - съществува известно триене, което образува топлина.&lt;br /&gt;
Сега, въздухообразните вещества се издигат по-лесно, друга е тяхната площ. Ако поставите едно ароматно вещество в съд, на който има отвор отгоре, нали то започва да излиза оттам? За него е лесно да излезе даже през най-малката дупчица. Ако за водата при обикновена температура оставите един такъв отвор, няма да й е така лесно да излезе. Ароматните вещества се изпаряват, т. е. в тях се заражда едно състояние да разширят обема си, за да могат да се повдигнат.&lt;br /&gt;
Добре, и вие сега се намирате в положението на водата, която се е научила да слиза надолу и не може да се качи нагоре. Какво ви трябва сега, за да се качите нагоре? - Трябва да измените вашето състояние. Как ще го измените? Казват: &amp;quot;Стани добър, стани умен.&amp;quot; По кой начин човек може да 6ъде добър? Ако едно летливо вещество е затворено херметически, дори да има желание да излезе от шишето, няма да може при дадените условия. Но ако имат и най-малка дупчица, въздухообразните вещества могат да излязат навън.&lt;br /&gt;
В дадения случай вие се намирате при лоши физически условия; какво трябва да правите? Представете си, че носите на гърба си един голям варел, пълен с вода, който тежи триста-четиристотин килограма, едва се движите, но вече усещате, че не е по силите ви. Варелът е привързан на гърба ви и по никой начин не можете да го снемете; да седнете с него на земята също не се позволява. Но ако имате едно малко свределче, с ръка можете да направите една малка дупчица отдолу и водата от варела ще започне да изтича. Правите една дупка - започне да тече, правите втора дупка - пак тече. Ако знаете колко милиметра е отворът, който вашият свредел ще направи, можете ли по физическите закони на налягането да направите&lt;br /&gt;
изчисление след колко време ще усетите,  че товарът е започнал да намалява?&lt;br /&gt;
Всеки от вас носи по един голям варел с вода. Всичките идеи, които хората носят, са водообразни, а парообразните са много малко. Следователно, щом имате една голяма мъчнотия, пробийте й със свредела една малка дупчица отдолу и нека започне да тече. Най-първо си кажете наум, че тази вода ще изтече. Ще съжаляваш ли в дадения случай, ако тази вода започне да тече? Сега си представете друго положение: този варел и водата в него представляват твърдо тяло, направено от материал, който се топи при седемдесет и пет градуса топлина. Ако влезете в една баня със сто градуса топлина, след колко време този варел на гърба ви ще се разтопи?&lt;br /&gt;
Някой път и вие се намирате пред такива трудни задачи. Те са големи задачи, които ви се дават. Те са трудни задачи, които не са за разрешение. Природата понякога и на някое петгодишно дете дава сложна задача от висшата математика - например, туря го в гроба и казва: &amp;quot;Как ще излезеш от там?&amp;quot; Вие вярвате, че когато детето умре, отива при господа. Но въпросът не е там. Природата го затваря в гроба и му казва: &amp;quot;Намери вратата!&amp;quot; и детето трябва да намери вратата на тялото и да излезе навън. Много сложна задача е това.&lt;br /&gt;
Сега, когато ви говоря за варела, аз ви задавам една задача. Казвате: &amp;quot;Какво ни интересуват нас такива варели!&amp;quot; Той е въображаем и ние въо6ще не го чувстваме. Разбира се, и на дете може да се даде трудна задача. Има две задачи, които са изключителни за детето: когато се ражда и когато умира. Човек не може постоянно да умира и да се ражда - веднъж ще умре и веднъж ще се роди. При раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре. Понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: &amp;quot;Трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!&amp;quot; В този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна. Лесна задача е слизането и затуй е дадено на децата. Когато слизат, те разреииават най-лесната задача. На старите хора е дадена трудната задача - умирането. Понякога тя се дават и на малките деца, но тогава те се явяват на конкурс. Децата, които умират, са много амбициозни, затова отиват на конкурс. За мен умирането е явяване на конкурс. Децата се явяват на него, защото за този, който разреши задачата, има голямо възнаграждение. Някои се явяват на 5-годишна възраст, някои - на 13-, 15-, 20-годишна възраст. Младите хора, които умират, също на конкурс отиват.&lt;br /&gt;
Един американски милионер завещал голяма сума от няколко милиона долара за разрешаването на някаква много трудна задача. Природата пък е поставила две велики задачи - едната е за малките деца, а другата е за старите хора. Смъртта е задача за старите и ти, искаш-не искаш, ще умреш. Ще се явиш на конкурса и ще умреш. Казва някой: &amp;quot;Защо трябва да умра?&amp;quot; - Конкурс е това. Животът не е нищо друго, освен развиване на теза, а смъртта е нейното предаване. Когато ти живееш десет, петнадесет, двадесет, четиридесет, петдесет, шестдесет, седемдесет, сто и двадесет години, това е писане на една теза. Пита някой защо трябва да живее човек. - Има да развива теза. Каква е вашата теза?&lt;br /&gt;
Вие мислите, че тези работи, които ви говоря, са непотребни. Вземете, например, .някой голям цигулар и вижте как започва полекичка, как върху тридесет сантиметровия гриф повтаря тоновете един път, два пъти, сто, двеста пъти, докато свикне. Или погледнете някоя певица как упражнява колоратурно пеене, как вдига и слсга гласа си. Сега, нека допуснем, че се задава тема&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
да се намери онова вещество, което поддържа вечния живот, и се обявява възнаграждение от пет милиона лева. Колко души от вас ще се решат да се кандидатират да решаването на тази задача? Най-първо ще кажете, че това е невъзможно. Невъзможни са всички ония неща, за които човек не може да мисли. Ония неща, за които човек може да мисли, са възможни. Някой казва: &amp;quot;Това е немислимо!&amp;quot; - Всичките задачи, за които човек може да мисли, все имат разрешение, макар той да не може да го намери.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
с&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
според съвременната математика няма точка, която да не образува център. Тогава квадратът в центъра ли се образува, или вън от него? Значи е извън центъра. понеже математиката е сложна, ще разгледаме този въпрос геометрически. Двата диаметъра разделят квадрата на четири части. Ако вземем три-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
ъгьлника сав, страната ав е неговата видимата част, т. е. този триъгълник е видим от ав. следователно ние предполагаме, че има един обратен триъгълник, който е подобен на първия. Той може ли да има същите качества? Не може.&lt;br /&gt;
Сега, вас това не ви интересува. Ако въпросът се разреши, този квадрат какво ще ви ползва? В такъв случай вие сте големи материалисти. Ако ви попитам какво сте придобили, след като сте слугували на един господар, вие ще кажете, че на месец ви е плащал по три-четири-десет хиляди лева. От тия пари колко ще употребите за храна, петстотин лева на месец стигат ли ви? Добре, представете си, че имате заплата от десет хиляди лева, от които отделяме хиляда лева за ядене, хиляда лева за дрехи, хиляда лева за обуща, още хиляда за шапки, връзки и ризи, хиляда лева за квартира, хиляда лева за попълване на библиотеката, за развлечения с автомобил - още хиляда лева; всичко накрая излиза общо седем хиляди лева. Следователно на месец ви остават три хиляди лева. Добре, да допуснем, че вие слугувате тридесет години - по три хиляди на месец колко стават? - На година имате тридесет и шест хиляди, а за тридесет години стават близо един милион. А ако на година имате по сто и двадесет хиляди, за тридесет години колко ще направят?&lt;br /&gt;
Сега, при лошите условия на живота човек трябва да 6ъде умен. При умния и силен господар ти трябва да 6ъдеш по-умен и по-слаб от него - по-силен по ум и по-слаб по сила. При слабия и глупав, господар няма мъчнотия, ти си господар на положението. При глупавия господар си свободен, но при умния и силен господар ти си зависим. Единственото нещо, което може да ти даде свобода, е да 6ъдеш по-умен от него. Тогава няма да влизаш в стълкновение. Големите мъчнотии не изискват сила, изискват ум за разрешение.&lt;br /&gt;
Сега имате такава трудна задача и със сила тя не се разрешава. В миналото имало една задача, която Александър Велики отишъл да разреши, но наместо да развърже гордиевия възел, разсякъл го с меча си. Александър Велики не разреши въпроса, затова създадената от него държава се разтури. Ако 6еше развързал този възел, той щеше да остави една силна държава. Но понеже отряза възела, дойдоха други и нарязаха въжето. Това, което човек със сила може да направи, всякога се разрушава; това, което човек с ум може да направи, е правилното разрешение на всяка една задача.&lt;br /&gt;
Добре, какво трябва да правите с този ваш слаб и глупав господар, при който вие сте свободни? Той е възложил сега всичко на вас, какво трябва да правите? Този слаб и глупав господар съществува в света. И този най-силен и най-умен господар също съществува. Природата е най-силният и най-умният господар. А кой е най-глупавият и най-слабият, на&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
когото ние сега служим? - Самият човек- той е най-глупавият и най-слабият господар. ма едно място отзад - между главата и шийните прешлени, което щом се прободе с игла, този &amp;quot;силен&amp;quot; човек, който заповядва на света, загубва всичката си сила и всичкото си знание, които е придобил. та сега, и ние понякога служим на този господар и слушаме, когато ни чете морал какво трябва да правим. например, ако се намериш в трудно положение и го попиташ, той казва: &amp;quot;тук не пипай, ти си слуга! за да живееш дълго, стегни се и яж!&amp;quot; ти пак го питаш: &amp;quot;какво трябва да прави човек, за да се учи?&amp;quot; - &amp;quot;да чете малко книги&amp;quot; - отговаря ти той. този господар представя нещата в най-лесна форма. нима е трудно? когато заекът служил на този господар, той му казал: когато бягаш нагоре, трябва да имаш дълги задни крака, за да държат равновесие.&amp;quot; заекът мислел, че този господар е много учен, послушал и направил зад^ите си крака дълги, за да може да бяга нагоре. обаче, щом го обърнали да бяга надолу, той започнал да се премята и си казал: &amp;quot;господарят не е предвидлив.&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега и ние разсъждаваме по същия начин - когато имаме пари, заекът бяга нагоре; когато нямаме пари, заекът надолу бяга. без пари какво трябва да правите? аз уподобявам парите на едно придобито знание, на един резултат от общата човешка деятелност. погрешката е в това, че понякога си мислим, че колективността,. силата на цялото човечество, ги притежаваме ние. това е лъжливо положение, защото това, което цялото човечество притежава, ние не можем да притежаваме. има възможности в нас, но при съвсем други условия. не можем да 6ъдем силни като цялото човечество в даден случай. хора, които имат правилни стремежи, вървят в една и съща посока и когато идеята на един човек е умна, може хиляди да я подемат. ако-другите не подемат неговата идея, той сам не може да я прокара. от тази гледна точка, човек трябва да придобие вечния живот, т. е. за да 6ъде силен като цялото човечество, той трябва да стане 6езсмъртен. безсмъртието е силата на човек да не умира. но там вече се изисква знание.&lt;br /&gt;
ако човек разреши божественият закон за веществата, с които първоначално е направен нашия организъм, последният ще се обновява нормално. например, ритъмът на сърцето не е равномерен - понякога бие по-често, понякога по-бавно. някой път се образуват газове в стомаха и червата, притискат диафрагмата и причиняват&lt;br /&gt;
сърцебиене.  или се насъбират излишни вещества във&lt;br /&gt;
венозната кръв и кръвообращението става нередовно. следствие на всички тия неща животът на човека се скъсява. казвам: симпатичната нервна система трябва да се пречисти, мозъчната нервна система трябва да се пречисти.&lt;br /&gt;
вас сега ви вълнуват малките работи. представете си, че ви турят в една окултна школа, поставят ви на изпит, дават ви една крупна сума за цяла една година и ви казват: &amp;quot;умно трябва да употребите тия пари!&amp;quot; но в тази окултна школа има закон, според който ще пратят по-умни и ще ви оберат. тогава ще ви кажат: &amp;quot;трябва да се впрегнете да работите като кон, като вол!&amp;quot; и ще бъдат безпощадни към вас. вие веднага ще се смутите и ще кажете: &amp;quot;отиде, взеха ми парите!&amp;quot; но в тази школа не се позволява да питате кой ви е взел парите - ще пиете една студена вода и толкова. при това при вас ще идват професори и ще ти измерват температурата под дясната мишница, под лявата мишница, за да видят има ли някаква промяна. после ще ти вземат и малко кръв, за да видят станала ли е някаква малка реакция, т. е. ще проверят и най-малкото смущение, което сте претърпели по време на този опит. добре, какво трябва да направите в дадения случай?&lt;br /&gt;
сега, искам да ви наведа на нещо, което не съществува в природата. представете си, че един ден човечеството дойде до изкуството да направи отделно око, което ще&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
можете да поставяте в контакт е нервната система и да виждате, а вечерно време за по-голямо удобство ще можете да го изваждате навън. тогава ще има възможност някой да ви задигне окото, нали? какво 6ихте казали, ако ви оберат? за да не ви оберат, какво трябва да направите, след като ви дадат тази сума? аз сега ви наблюдавам: същото това нещо става във вас и това е една задача, която разрешавате. някой път имате разположение - едно хубаво състояние, което струва милиони и милиарди, чувствате се в рая, но станете сутрин, обират ви и всичко туй изчезва, нямате и пет пари в се6е си. тогава влизате&lt;br /&gt;
в едно обезнадеждено положение - обезсърчени сте, не&lt;br /&gt;
ви се живее, искате да се хвърлите отнякъде и казвате: &amp;quot;обраха ме, обраха ме.&amp;quot; обраният окултен ученик къде ще намери туй, което са му задигнали? никъде не може да го намери. накрая какво става е вас?&lt;br /&gt;
сега, можете ли да дадете пример как нещата се връщат назад? питам ви защо сте толкова лековерни, защо повярвахте в тази голяма измама? вие имате един благороден господар и той ви е дал една сума. но после, когато ви оберат, вие казвате: &amp;quot;той си взе парите назад, обра ме. той ме залъгва.&amp;quot; защо така разрешавате въпроса? вие вярвате в разумната природа, а при това допускате, че в нея са ви обрали. питам на какво основание, въз основа на какви математични и геометрични закони допускате това?&lt;br /&gt;
действително, в квадрата нямате никакъв център, защото той образува една система. но всяка точка, всеки ъгъл са свързани с един общ център, който е някъде, но ние не го знаем къде е. всички тия елементи са свързани с един център, те са верижни. тогава противоположните ъгли какво означават? в триъгълника срещу равни ъгли лежат равни страни и срещу равни страни лежат равни ъгли. един ъгъл - това е една възможност, което означава, че правата линия не е безконечна. следователно пречупването на правата под определен ъгъл показва продължението в едноизмерния свят. светът на едното измерение е правата линия и пречупването показва нейното продължение. представете си същество, което се движи в един малък кръг и мисли, че пътят му е грандиозен. но нещата в те6 трябва да се пречупват, понеже не можеш да вървиш в посоката на своята права линия и да разрешиш въпросите. пречупването става, за да излезеш от трудното положение. туй, което не може да го разрешиш в едноизмерния свят, в двуизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в двуизмерния свят не можеш да го разрешиш, в триизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в триизмерния свят не можеш да го разрешиш, в четириизмерния свят можеш да го разрешиш; което в четириизмерния свят не можеш да го разрешиш, ще го разрешиш в петоизмерния, в шестоизмерния свят. това е въпрос на човешката мисъл - трябва да знаеш къде можеш да разрешиш всяка една трудна задача. има задачи, които могат да се разрешат на физическото поле, а има задачи, които на физическото поле са неразрешими.&lt;br /&gt;
сега, първото ви заблуждение е, че вярвате, че могат да ви оберат. всички трябва да разберете едно нещо: никой не може да ви обере. вие се самозаблуждавате, че сте обрани и казвате: &amp;quot;аз съм крайно докачен!&amp;quot; че между това същество и те6 има такова грамадно разстояние - как тогава те е докачило то? някои от вас са на четиристотин-петстотин милиона километра един от друг, как е възможно едно същество да ви обиди от такова разстояние, как можахте да чуете гласа му? вие си въобразявате, че някой ви е.обидил. утре могат да направят един запис на кино или на грамофонна плоча, който да се върти автоматично и да ви казва една обидна дума. питам.ще идете ли да зашиете една плесница на този автомат? понякога като ви гледам, чудя ви се и казвам: &amp;quot;те са отлични окултни ученици.&amp;quot; и казва някой: &amp;quot;не мога да го търпя, обиди ме!&amp;quot; какво има да го търпиш? най-малкото разстояние между всеки един от&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
вас е десет милиона километра. разстоянието от земята до месечината е двеста и осемдесет хиляди километра, после следва венера, после - меркурий, юпитер и други. нанесената обида е едно заблуждение вътре в човека и ако не се научите да мислите така, вие всякога ще се докачате. казвате: &amp;quot;никой не може да ме обиди - може да ми каже и най-горчивите думи.&amp;quot; казвате още: &amp;quot;знаете ли какви горчиви думи ми каза!&amp;quot; вие си въобразявате. следователно обида не може да съществува, понеже в този свят на движение на праведния, на умния човек не му се позволява да се спира никъде. грешният може да спира на много станции, но умният, праведният пътува с експрес. прегрешението седи в това, че сте спрели вашия експрес.&lt;br /&gt;
вашите работи често мязат на погрешката на оня свещеник, който пътувал с трен от гюргево за букурещ. по едно време той си показал главата през прозореца и калимавката му хвръкнала. дръпва той аварийната спирачка и спира трена. питат го: &amp;quot;защо спря трена?&amp;quot; -&amp;quot;калимавката ми падна.&amp;quot; глобяват го и сумата била десет пъти повече, отколкото струвала калимавката му... ако и вие спрете божествения трен за вашата калимавка, това ще ви коства десет пъти повече. оставете я и не спирайте божествения трен за една калимавка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
16 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33738</id>
		<title>КНИГА: Разумните същества, том 2</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33738"/>
				<updated>2011-07-25T20:00:35Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Разумните същества, том 2 */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Работна среда на електронния архив]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Разумните същества, том 2 ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=nexus&amp;amp;module=payments&amp;amp;section=store&amp;amp;do=item&amp;amp;id=27 Разумните същества - том 2 Издателство: Бяло Братство, София, 2004 г., първо издание ISBN: 954-744-032-2 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-16-2_Razumnite_IBB.pdf оригинален текст за сверяване]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мисълта като изходен път]] Моника13 работи се&lt;br /&gt;
9 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Двамата господари 1937]] работи се&lt;br /&gt;
16 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Гамите на светлината и топлината]]&lt;br /&gt;
23 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Богатство, знание и доброта]]&lt;br /&gt;
30 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Хармония на чувствата и способностите]]&lt;br /&gt;
7 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите системи]]&lt;br /&gt;
14 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[На място и не на място]]&lt;br /&gt;
21 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Ценност и морал]]&lt;br /&gt;
28 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите велики науки]]&lt;br /&gt;
4 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Правилно отношение 1937]]&lt;br /&gt;
11 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Поясът]]&lt;br /&gt;
18 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мъчение, труд и работа]]&lt;br /&gt;
25 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Възпитание на сетивата]]&lt;br /&gt;
2 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Две състояния 1937]] &lt;br /&gt;
9 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Любов и безлюбие]]&lt;br /&gt;
23 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Божественият подарък]]&lt;br /&gt;
3 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Както горе, тъй и долу]]&lt;br /&gt;
10 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Аристократ и демократ]]&lt;br /&gt;
17 септември 1937 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33737</id>
		<title>КНИГА: Разумните същества, том 2</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2&amp;diff=33737"/>
				<updated>2011-07-25T20:00:14Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Разумните същества, том 2 */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Работна среда на електронния архив]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Разумните същества, том 2 ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=nexus&amp;amp;module=payments&amp;amp;section=store&amp;amp;do=item&amp;amp;id=27 Разумните същества - том 2 Издателство: Бяло Братство, София, 2004 г., първо издание ISBN: 954-744-032-2 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-16-2_Razumnite_IBB.pdf оригинален текст за сверяване]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мисълта като изходен път]] Моника13 работи се&lt;br /&gt;
9 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Двамата господари 1937]]работи се&lt;br /&gt;
16 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Гамите на светлината и топлината]]&lt;br /&gt;
23 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Богатство, знание и доброта]]&lt;br /&gt;
30 април 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Хармония на чувствата и способностите]]&lt;br /&gt;
7 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите системи]]&lt;br /&gt;
14 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[На място и не на място]]&lt;br /&gt;
21 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Ценност и морал]]&lt;br /&gt;
28 май 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трите велики науки]]&lt;br /&gt;
4 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Правилно отношение 1937]]&lt;br /&gt;
11 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Поясът]]&lt;br /&gt;
18 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мъчение, труд и работа]]&lt;br /&gt;
25 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Възпитание на сетивата]]&lt;br /&gt;
2 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Две състояния 1937]] &lt;br /&gt;
9 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Любов и безлюбие]]&lt;br /&gt;
23 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Божественият подарък]]&lt;br /&gt;
3 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Както горе, тъй и долу]]&lt;br /&gt;
10 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Аристократ и демократ]]&lt;br /&gt;
17 септември 1937 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33728</id>
		<title>Двамата господари 1937</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33728"/>
				<updated>2011-07-24T21:39:24Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Двамата господари ==работи се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За следващия път пишете върху темата: &amp;quot;На какво разчита човек най-много.&amp;quot; Не разрешавайте въпроса механично. Ако някой би ви казал, че разчита най-много на баща си, вярно ли е? Или, ако някой ви каже, че разчита най-много на майка си, вярно ли е? Пишете неща, които да бъдат верни, да бъдат вероятни, да бъдат достоверни, приемливи и достъпни.&lt;br /&gt;
Пишете и върху втора тема: &amp;quot;Кое е онова, което навсякъде ходи след човека.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Кой 6еше най-лесният път? - пътят, по който може да се разреши най-малкото противоречие, е най-лесният път.&lt;br /&gt;
Сега, да направим едно упражнение. (ръце-пред гърди, длани - дъгообразно обърнати надолу, показалци - допрени в хоризонтално положение. дясната ръка се движи встрани надясно и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) когато ръката е надясно и встрани, можете ли да я гледате с очи, 6ез да извръщате врат? (дясната ръка се прибира в изходно положение пред гърди. След това лявата ръка се движи встрани наляво и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) вие&lt;br /&gt;
не си движите очите. трябва едновременно с движението'-&lt;br /&gt;
на ръката плавно да движите и очите. (направихме още веднъж упражнението с дясната ръка.) вратът трябва да стои вертикално, 6ез да си движи. вратът ви страда&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
от много движения и понякога, вместо да задебелява, той изтънява, защото се изтощават мускулите му. неща, които чрезмерно се употребяват, се изтощават. някои от нашите мускули работят повече, отколкото трябва. (направихме упражнението по два пъти с двете ръце - първо с дясната и после с лявата.)&lt;br /&gt;
сега изпейте една песен - изпейте &amp;quot;мога да кажа.&amp;quot; (изпяхме песента.) изпейте още веднъж песента и я слушайте.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
сега, допуснете, че се намирате в лоши житейски условия. за да излезе човек от тях, какво му е потребно? представете си, че не очаквате никаква помощ и от вас зависи какво трябва да направите - или да излезете, или да останете на същото място. нека да поставим въпроса малко другояче: представете си, че сте слуга при един много умен и много силен господар; какво ви трябва? сега поставям въпроса обратно: представете си, че сте слуга при един много слаб и глупав господар; какво ви трябва? все нещо ви трябва...&lt;br /&gt;
представете си, че тези две линии представляват разумни същества, които искат да се съобщават. едното се намира на физическото поле, а другото се намира в умствения свят. кое  от тях  има преиму-&lt;br /&gt;
щество - туй, което е във физическия, или туй, което е&lt;br /&gt;
в умствения свят? Кое положение в дадения случай е за предпочитане? Съществото, което е горе, слиза, а това, което е долу, се качва. Да слизаш или да се качваш е по-лесно? Може някой да каже, че за водата е по-лесно да слиза отгоре надолу, обаче за парата е по-лесно да се качва нагоре. За парата е по-трудно да слиза надолу, докато за водата е по-трудно да се качва нагоре. Питам кое е онова, което издига парата нагоре, след като е приблизително седемстотин пъти по-тежка от въздуха? Казват, че е топлината. Ако затоплите водата, може ли да не се изпарява9 топлината е един резултат - съществува известно триене, което образува топлина.'&lt;br /&gt;
сега, въздухообразните вещества се издигат по-лесно, друга е тяхната площ. ако поставите едно ароматно вещество в съд, на който има отвор отгоре, нали то започва да излиза оттам? за него е лесно да излезе даже през най-малката дупчица. ако за водата при обикновена температура оставите един такъв отвор, няма да й е така лесно да излезе. ароматните вещества се изпаряват, т. е. в тях се заражда едно състояние да разширят обема си, за да могат да се повдигнат.&lt;br /&gt;
добре, и вие сега се намирате в положението на водата, която се е научила да слиза надолу и не може да се качи нагоре. какво ви трябва сега, за да се качите нагоре? - трябва да измените вашето състояние. как ще го измените? казват: &amp;quot;стани добър, стани умен.&amp;quot; по кой начин човек може да 6ъде добър? ако едно летливо вещество е затворено херметически, дори да има желание да излезе от шишето, няма да може при дадените условия. но ако имат и най-малка дупчица, въздухообразните вещества могат да излязат навън.&lt;br /&gt;
в дадения случай вие се намирате при лоши физически условия; какво трябва да правите? представете си, че носите на гърба си един голям варел, пълен с вода, който тежи триста-четиристотин килограма, едва се движите, но вече усещате, че не е по силите ви. варелът е привързан на гърба ви и по никой начин не можете да го снемете; да седнете с него на земята също не се позволява. но ако имате едно малко свределче, с ръка можете да направите една малка дупчица отдолу и водата от варела ще започне да изтича. правите една дупка - започне да тече, правите втора дупка - пак тече. ако знаете колко милиметра е отворът, който вашият свредел ще направи, можете ли по физическите закони на налягането да направите&lt;br /&gt;
изчисление след колко време ще усетите,  че товарът е&lt;br /&gt;
започнал да намалява?&lt;br /&gt;
Всеки от вас носи по един голям варел с вода. Всичките идеи, които хората носят, са водообразни, а парообразните са много малко. Следователно, щом имате една голяма мъчнотия, пробийте й със свредела една малка дупчица отдолу и нека започне да тече. Най-първо си кажете наум, че тази вода ще изтече. Ще съжаляваш ли в дадения случай, ако тази вода започне да тече? Сега си представете друго положение: този варел и водата в него представляват твърдо тяло, направено от материал, който се топи при седемдесет и пет градуса топлина. Ако влезете в една баня със сто градуса топлина, след колко време този варел на гърба ви ще се разтопи?&lt;br /&gt;
Някой път и вие се намирате пред такива трудни задачи. Те са големи задачи, които ви се дават. Те са трудни задачи, които не са за разрешение. Природата понякога и на някое петгодишно дете дава сложна задача от висшата математика - например, туря го в гроба и казва: &amp;quot;Как ще излезеш от там?&amp;quot; Вие вярвате, че когато детето умре, отива при господа. Но въпросът не е там. Природата го затваря в гроба и му казва: &amp;quot;Намери вратата!&amp;quot; и детето трябва да намери вратата на тялото и да излезе навън. Много сложна задача е това.&lt;br /&gt;
Сега, когато ви говоря за варела, аз ви задавам една задача. Казвате: &amp;quot;Какво ни интересуват нас такива варели!&amp;quot; той е въображаем и ние въо6ще не го чувстваме. Разбира се, и на дете може да се даде трудна задача. Има две задачи, които са изключителни за детето: когато се ражда и когато умира. Човек не може постоянно да умира и да се ражда - веднъж ще умре и веднъж ще се роди. При раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре. Понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: &amp;quot;Трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!&amp;quot; В този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна. Лесна задача е слизането и затуй е дадено на децата. Когато слизат, те разреииават най-лесната задача. На старите хора е дадена трудната задача - умирането. Понякога тя се дават и на малките деца, но тогава те се явяват на конкурс. Децата, които умират, са много амбициозни, затова отиват на конкурс. За мен умирането е явяване на конкурс. Децата се явяват на него, защото за този, който разреши задачата, има голямо възнаграждение. Някои се явяват на 5-годишна възраст, някои - на 13-, 15-, 20-годишна възраст. Младите хора, които умират, също на конкурс отиват.&lt;br /&gt;
Един американски милионер завещал голяма сума от няколко милиона долара за разрешаването на някаква много трудна задача. Природата пък е поставила две велики задачи - едната е за малките деца, а другата е за старите хора. Смъртта е задача за старите и ти, искаш-не искаш, ще умреш. ще се явиш на конкурса и ще умреш. Казва някой: &amp;quot;Защо трябва да умра?&amp;quot; - Конкурс е това. Животът не е нищо друго, освен развиване на теза, а смъртта е нейното предаване. Когато ти живееш десет, петнадесет, двадесет, четиридесет, петдесет, шестдесет, седемдесет, сто и двадесет години, това е писане на една теза. Пита някой защо трябва да живее човек. - има да развива теза. Каква е вашата теза?&lt;br /&gt;
Вие мислите, че тези работи, които ви говоря, са непотребни. Вземете, например, .някой голям цигулар и вижте как започва полекичка, как върху тридесет сантиметровия гриф повтаря тоновете един път, два пъти, сто, двеста пъти, докато свикне. Или погледнете някоя певица как упражнява колоратурно пеене, как вдига и слсга гласа си. Сега, нека допуснем, че се задава тема&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
да се намери онова вещество, което поддържа вечния живот, и се обявява възнаграждение от пет милиона лева. Колко души от вас ще се решат да се кандидатират да решаването на тази задача? Най-първо ще кажете, че това е невъзможно. Невъзможни са всички ония неща, за които човек не може да мисли. Ония неща, за които човек може да мисли, са възможни. Някой казва: &amp;quot;Това е немислимо!&amp;quot; - Всичките задачи, за които човек може да мисли, все имат разрешение, макар той да не може да го намери.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
с&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
според съвременната математика няма точка, която да не образува център. Тогава квадратът в центъра ли се образува, или вън от него? Значи е извън центъра. понеже математиката е сложна, ще разгледаме този въпрос геометрически. Двата диаметъра разделят квадрата на четири части. Ако вземем три-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
ъгьлника сав, страната ав е неговата видимата част, т. е. този триъгълник е видим от ав. следователно ние предполагаме, че има един обратен триъгълник, който е подобен на първия. Той може ли да има същите качества? Не може.&lt;br /&gt;
Сега, вас това не ви интересува. Ако въпросът се разреши, този квадрат какво ще ви ползва? В такъв случай вие сте големи материалисти. Ако ви попитам какво сте придобили, след като сте слугували на един господар, вие ще кажете, че на месец ви е плащал по три-четири-десет хиляди лева. От тия пари колко ще употребите за храна, петстотин лева на месец стигат ли ви? Добре, представете си, че имате заплата от десет хиляди лева, от които отделяме хиляда лева за ядене, хиляда лева за дрехи, хиляда лева за обуща, още хиляда за шапки, връзки и ризи, хиляда лева за квартира, хиляда лева за попълване на библиотеката, за развлечения с автомобил - още хиляда лева; всичко накрая излиза общо седем хиляди лева. Следователно на месец ви остават три хиляди лева. Добре, да допуснем, че вие слугувате тридесет години - по три хиляди на месец колко стават? - На година имате тридесет и шест хиляди, а за тридесет години стават близо един милион. А ако на година имате по сто и двадесет хиляди, за тридесет години колко ще направят?&lt;br /&gt;
Сега, при лошите условия на живота човек трябва да 6ъде умен. При умния и силен господар ти трябва да 6ъдеш по-умен и по-слаб от него - по-силен по ум и по-слаб по сила. При слабия и глупав, господар няма мъчнотия, ти си господар на положението. При глупавия господар си свободен, но при умния и силен господар ти си зависим. Единственото нещо, което може да ти даде свобода, е да 6ъдеш по-умен от него. Тогава няма да влизаш в стълкновение. Големите мъчнотии не изискват сила, изискват ум за разрешение.&lt;br /&gt;
Сега имате такава трудна задача и със сила тя не се разрешава. В миналото имало една задача, която Александър Велики отишъл да разреши, но наместо да развърже гордиевия възел, разсякъл го с меча си. Александър Велики не разреши въпроса, затова създадената от него държава се разтури. Ако 6еше развързал този възел, той щеше да остави една силна държава. Но понеже отряза възела, дойдоха други и нарязаха въжето. Това, което човек със сила може да направи, всякога се разрушава; това, което човек с ум може да направи, е правилното разрешение на всяка една задача.&lt;br /&gt;
Добре, какво трябва да правите с този ваш слаб и глупав господар, при който вие сте свободни? Той е възложил сега всичко на вас, какво трябва да правите? Този слаб и глупав господар съществува в света. И този най-силен и най-умен господар също съществува. Природата е най-силният и най-умният господар. А кой е най-глупавият и най-слабият, на&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
когото ние сега служим? - Самият човек- той е най-глупавият и най-слабият господар. ма едно място отзад - между главата и шийните прешлени, което щом се прободе с игла, този &amp;quot;силен&amp;quot; човек, който заповядва на света, загубва всичката си сила и всичкото си знание, които е придобил. та сега, и ние понякога служим на този господар и слушаме, когато ни чете морал какво трябва да правим. например, ако се намериш в трудно положение и го попиташ, той казва: &amp;quot;тук не пипай, ти си слуга! за да живееш дълго, стегни се и яж!&amp;quot; ти пак го питаш: &amp;quot;какво трябва да прави човек, за да се учи?&amp;quot; - &amp;quot;да чете малко книги&amp;quot; - отговаря ти той. този господар представя нещата в най-лесна форма. нима е трудно? когато заекът служил на този господар, той му казал: когато бягаш нагоре, трябва да имаш дълги задни крака, за да държат равновесие.&amp;quot; заекът мислел, че този господар е много учен, послушал и направил зад^ите си крака дълги, за да може да бяга нагоре. обаче, щом го обърнали да бяга надолу, той започнал да се премята и си казал: &amp;quot;господарят не е предвидлив.&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега и ние разсъждаваме по същия начин - когато имаме пари, заекът бяга нагоре; когато нямаме пари, заекът надолу бяга. без пари какво трябва да правите? аз уподобявам парите на едно придобито знание, на един резултат от общата човешка деятелност. погрешката е в това, че понякога си мислим, че колективността,. силата на цялото човечество, ги притежаваме ние. това е лъжливо положение, защото това, което цялото човечество притежава, ние не можем да притежаваме. има възможности в нас, но при съвсем други условия. не можем да 6ъдем силни като цялото човечество в даден случай. хора, които имат правилни стремежи, вървят в една и съща посока и когато идеята на един човек е умна, може хиляди да я подемат. ако-другите не подемат неговата идея, той сам не може да я прокара. от тази гледна точка, човек трябва да придобие вечния живот, т. е. за да 6ъде силен като цялото човечество, той трябва да стане 6езсмъртен. безсмъртието е силата на човек да не умира. но там вече се изисква знание.&lt;br /&gt;
ако човек разреши божественият закон за веществата, с които първоначално е направен нашия организъм, последният ще се обновява нормално. например, ритъмът на сърцето не е равномерен - понякога бие по-често, понякога по-бавно. някой път се образуват газове в стомаха и червата, притискат диафрагмата и причиняват&lt;br /&gt;
сърцебиене.  или се насъбират излишни вещества във&lt;br /&gt;
венозната кръв и кръвообращението става нередовно. следствие на всички тия неща животът на човека се скъсява. казвам: симпатичната нервна система трябва да се пречисти, мозъчната нервна система трябва да се пречисти.&lt;br /&gt;
вас сега ви вълнуват малките работи. представете си, че ви турят в една окултна школа, поставят ви на изпит, дават ви една крупна сума за цяла една година и ви казват: &amp;quot;умно трябва да употребите тия пари!&amp;quot; но в тази окултна школа има закон, според който ще пратят по-умни и ще ви оберат. тогава ще ви кажат: &amp;quot;трябва да се впрегнете да работите като кон, като вол!&amp;quot; и ще бъдат безпощадни към вас. вие веднага ще се смутите и ще кажете: &amp;quot;отиде, взеха ми парите!&amp;quot; но в тази школа не се позволява да питате кой ви е взел парите - ще пиете една студена вода и толкова. при това при вас ще идват професори и ще ти измерват температурата под дясната мишница, под лявата мишница, за да видят има ли някаква промяна. после ще ти вземат и малко кръв, за да видят станала ли е някаква малка реакция, т. е. ще проверят и най-малкото смущение, което сте претърпели по време на този опит. добре, какво трябва да направите в дадения случай?&lt;br /&gt;
сега, искам да ви наведа на нещо, което не съществува в природата. представете си, че един ден човечеството дойде до изкуството да направи отделно око, което ще&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
можете да поставяте в контакт е нервната система и да виждате, а вечерно време за по-голямо удобство ще можете да го изваждате навън. тогава ще има възможност някой да ви задигне окото, нали? какво 6ихте казали, ако ви оберат? за да не ви оберат, какво трябва да направите, след като ви дадат тази сума? аз сега ви наблюдавам: същото това нещо става във вас и това е една задача, която разрешавате. някой път имате разположение - едно хубаво състояние, което струва милиони и милиарди, чувствате се в рая, но станете сутрин, обират ви и всичко туй изчезва, нямате и пет пари в се6е си. тогава влизате&lt;br /&gt;
в едно обезнадеждено положение - обезсърчени сте, не&lt;br /&gt;
ви се живее, искате да се хвърлите отнякъде и казвате: &amp;quot;обраха ме, обраха ме.&amp;quot; обраният окултен ученик къде ще намери туй, което са му задигнали? никъде не може да го намери. накрая какво става е вас?&lt;br /&gt;
сега, можете ли да дадете пример как нещата се връщат назад? питам ви защо сте толкова лековерни, защо повярвахте в тази голяма измама? вие имате един благороден господар и той ви е дал една сума. но после, когато ви оберат, вие казвате: &amp;quot;той си взе парите назад, обра ме. той ме залъгва.&amp;quot; защо така разрешавате въпроса? вие вярвате в разумната природа, а при това допускате, че в нея са ви обрали. питам на какво основание, въз основа на какви математични и геометрични закони допускате това?&lt;br /&gt;
действително, в квадрата нямате никакъв център, защото той образува една система. но всяка точка, всеки ъгъл са свързани с един общ център, който е някъде, но ние не го знаем къде е. всички тия елементи са свързани с един център, те са верижни. тогава противоположните ъгли какво означават? в триъгълника срещу равни ъгли лежат равни страни и срещу равни страни лежат равни ъгли. един ъгъл - това е една възможност, което означава, че правата линия не е безконечна. следователно пречупването на правата под определен ъгъл показва продължението в едноизмерния свят. светът на едното измерение е правата линия и пречупването показва нейното продължение. представете си същество, което се движи в един малък кръг и мисли, че пътят му е грандиозен. но нещата в те6 трябва да се пречупват, понеже не можеш да вървиш в посоката на своята права линия и да разрешиш въпросите. пречупването става, за да излезеш от трудното положение. туй, което не може да го разрешиш в едноизмерния свят, в двуизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в двуизмерния свят не можеш да го разрешиш, в триизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в триизмерния свят не можеш да го разрешиш, в четириизмерния свят можеш да го разрешиш; което в четириизмерния свят не можеш да го разрешиш, ще го разрешиш в петоизмерния, в шестоизмерния свят. това е въпрос на човешката мисъл - трябва да знаеш къде можеш да разрешиш всяка една трудна задача. има задачи, които могат да се разрешат на физическото поле, а има задачи, които на физическото поле са неразрешими.&lt;br /&gt;
сега, първото ви заблуждение е, че вярвате, че могат да ви оберат. всички трябва да разберете едно нещо: никой не може да ви обере. вие се самозаблуждавате, че сте обрани и казвате: &amp;quot;аз съм крайно докачен!&amp;quot; че между това същество и те6 има такова грамадно разстояние - как тогава те е докачило то? някои от вас са на четиристотин-петстотин милиона километра един от друг, как е възможно едно същество да ви обиди от такова разстояние, как можахте да чуете гласа му? вие си въобразявате, че някой ви е.обидил. утре могат да направят един запис на кино или на грамофонна плоча, който да се върти автоматично и да ви казва една обидна дума. питам.ще идете ли да зашиете една плесница на този автомат? понякога като ви гледам, чудя ви се и казвам: &amp;quot;те са отлични окултни ученици.&amp;quot; и казва някой: &amp;quot;не мога да го търпя, обиди ме!&amp;quot; какво има да го търпиш? най-малкото разстояние между всеки един от&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
вас е десет милиона километра. разстоянието от земята до месечината е двеста и осемдесет хиляди километра, после следва венера, после - меркурий, юпитер и други. нанесената обида е едно заблуждение вътре в човека и ако не се научите да мислите така, вие всякога ще се докачате. казвате: &amp;quot;никой не може да ме обиди - може да ми каже и най-горчивите думи.&amp;quot; казвате още: &amp;quot;знаете ли какви горчиви думи ми каза!&amp;quot; вие си въобразявате. следователно обида не може да съществува, понеже в този свят на движение на праведния, на умния човек не му се позволява да се спира никъде. грешният може да спира на много станции, но умният, праведният пътува с експрес. прегрешението седи в това, че сте спрели вашия експрес.&lt;br /&gt;
вашите работи често мязат на погрешката на оня свещеник, който пътувал с трен от гюргево за букурещ. по едно време той си показал главата през прозореца и калимавката му хвръкнала. дръпва той аварийната спирачка и спира трена. питат го: &amp;quot;защо спря трена?&amp;quot; -&amp;quot;калимавката ми падна.&amp;quot; глобяват го и сумата била десет пъти повече, отколкото струвала калимавката му... ако и вие спрете божествения трен за вашата калимавка, това ще ви коства десет пъти повече. оставете я и не спирайте божествения трен за една калимавка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
16 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33727</id>
		<title>Двамата господари 1937</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8_1937&amp;diff=33727"/>
				<updated>2011-07-24T21:22:44Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Двамата господари */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Двамата господари ==работи се&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
за следващия път пишете върху темата: &amp;quot;на какво разчита човек най-много.&amp;quot; не разрешавайте въпроса механично. ако някой би ви казал, че разчита най-много на баща си, вярно ли е? или, ако някой ви каже, че разчита най-много на майка си, вярно ли е? пишете неща, които да бъдат верни, да бъдат вероятни, да бъдат достоверни, приемливи и достъпни.&lt;br /&gt;
пишете и върху втора тема: &amp;quot;кое е онова, което навсякъде ходи след човека.&amp;quot;&lt;br /&gt;
кой 6еше най-лесният път? - пътят, по който може да се разреши най-малкото противоречие, е най-лесният път.&lt;br /&gt;
сега, да направим едно упражнение. (ръце-пред гърди, длани - дъгообразно обърнати надолу, показалци - допрени в хоризонтално положение. дясната ръка се движи встрани надясно и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) когато ръката е надясно и встрани, можете ли да я гледате с очи, 6ез да извръщате врат? (дясната ръка се прибира в изходно положение пред гърди. след това лявата ръка се движи встрани наляво и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) вие&lt;br /&gt;
не си движите очите. трябва едновременно с движението'-&lt;br /&gt;
на ръката плавно да движите и очите. (направихме още веднъж упражнението с дясната ръка.) вратът трябва да стои вертикално, 6ез да си движи. вратът ви страда&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
от много движения и понякога, вместо да задебелява, той изтънява, защото се изтощават мускулите му. неща, които чрезмерно се употребяват, се изтощават. някои от нашите мускули работят повече, отколкото трябва. (направихме упражнението по два пъти с двете ръце - първо с дясната и после с лявата.)&lt;br /&gt;
сега изпейте една песен - изпейте &amp;quot;мога да кажа.&amp;quot; (изпяхме песента.) изпейте още веднъж песента и я слушайте.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
сега, допуснете, че се намирате в лоши житейски условия. за да излезе човек от тях, какво му е потребно? представете си, че не очаквате никаква помощ и от вас зависи какво трябва да направите - или да излезете, или да останете на същото място. нека да поставим въпроса малко другояче: представете си, че сте слуга при един много умен и много силен господар; какво ви трябва? сега поставям въпроса обратно: представете си, че сте слуга при един много слаб и глупав господар; какво ви трябва? все нещо ви трябва...&lt;br /&gt;
представете си, че тези две линии представляват разумни същества, които искат да се съобщават. едното се намира на физическото поле, а другото се намира в умствения свят. кое  от тях  има преиму-&lt;br /&gt;
щество - туй, което е във физическия, или туй, което е&lt;br /&gt;
в умствения свят? кое положение в дадения случай е за предпочитане? съществото, което е горе, слиза, а това, което е долу, се качва. да слизаш или да се качваш е по-лесно? може някой да каже, че за водата е по-лесно да слиза отгоре надолу, обаче за парата е по-лесно да се качва нагоре. за парата е по-трудно да слиза надолу, докато за водата е по-трудно да се качва нагоре. питам кое е онова, което издига парата нагоре, след като е приблизително седемстотин пъти по-тежка от въздуха? казват, че е топлината. ако затоплите водата, може ли да не се изпарява9 топлината е един резултат - съществува известно триене, което образува топлина.'&lt;br /&gt;
сега, въздухообразните вещества се издигат по-лесно, друга е тяхната площ. ако поставите едно ароматно вещество в съд, на който има отвор отгоре, нали то започва да излиза оттам? за него е лесно да излезе даже през най-малката дупчица. ако за водата при обикновена температура оставите един такъв отвор, няма да й е така лесно да излезе. ароматните вещества се изпаряват, т. е. в тях се заражда едно състояние да разширят обема си, за да могат да се повдигнат.&lt;br /&gt;
добре, и вие сега се намирате в положението на водата, която се е научила да слиза надолу и не може да се качи нагоре. какво ви трябва сега, за да се качите нагоре? - трябва да измените вашето състояние. как ще го измените? казват: &amp;quot;стани добър, стани умен.&amp;quot; по кой начин човек може да 6ъде добър? ако едно летливо вещество е затворено херметически, дори да има желание да излезе от шишето, няма да може при дадените условия. но ако имат и най-малка дупчица, въздухообразните вещества могат да излязат навън.&lt;br /&gt;
в дадения случай вие се намирате при лоши физически условия; какво трябва да правите? представете си, че носите на гърба си един голям варел, пълен с вода, който тежи триста-четиристотин килограма, едва се движите, но вече усещате, че не е по силите ви. варелът е привързан на гърба ви и по никой начин не можете да го снемете; да седнете с него на земята също не се позволява. но ако имате едно малко свределче, с ръка можете да направите една малка дупчица отдолу и водата от варела ще започне да изтича. правите една дупка - започне да тече, правите втора дупка - пак тече. ако знаете колко милиметра е отворът, който вашият свредел ще направи, можете ли по физическите закони на налягането да направите&lt;br /&gt;
изчисление след колко време ще усетите,  че товарът е&lt;br /&gt;
започнал да намалява?&lt;br /&gt;
всеки от вас носи по един голям варел с вода. всичките идеи, които хората носят, са водообразни, а парообразните са много малко. следователно, щом имате една голяма мъчнотия, пробийте й със свредела една малка дупчица отдолу и нека започне да тече. най-първо си кажете наум, че тази вода ще изтече. ще съжаляваш ли в дадения случай, ако тази вода започне да тече? сега си представете друго положение: този варел и водата в него представляват твърдо тяло, направено от материал, който се топи при седемдесет и пет градуса топлина. ако влезете в една баня със сто градуса топлина, след колко време този варел на гърба ви ще се разтопи?&lt;br /&gt;
някой път и вие се намирате пред такива трудни задачи. те са големи задачи, които ви се дават. те са трудни задачи, които не са за разрешение. природата понякога и на някое петгодишно дете дава сложна задача от висшата математика - например, туря го в гроба и казва: &amp;quot;как ще излезеш от там?&amp;quot; вие вярвате, че когато детето умре, отива при господа. но въпросът не е там. природата го затваря в гроба и му казва: &amp;quot;намери вратата!&amp;quot; и детето трябва да намери вратата на тялото и да излезе навън. много сложна задача е това.&lt;br /&gt;
сега, когато ви говоря за варела, аз ви задавам една задача. казвате: &amp;quot;какво ни интересуват нас такива варели!&amp;quot; той е въображаем и ние въо6ще не го чувстваме. разбира се, и на дете може да се даде трудна задача. има две задачи, които са изключителни за детето: когато се ражда и когато умира. човек не може постоянно да умира и да се ражда - веднъж ще умре и веднъж ще се роди. при раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре. понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: &amp;quot;трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!&amp;quot; в този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна. лесна задача е слизането и затуй е дадено на децата. когато слизат, те разреииават най-лесната задача. на старите хора е дадена трудната задача - умирането. понякога тя се дават и на малките деца, но тогава те се явяват на конкурс. децата, които умират, са много амбициозни, затова отиват на конкурс. за мен умирането е явяване на конкурс. децата се явяват на него, защото за този, който разреши задачата, има голямо възнаграждение. някои се явяват на 5-годишна възраст, някои - на 13-, 15-, 20-годишна възраст. младите хора, които умират, също на конкурс отиват.&lt;br /&gt;
един американски милионер завещал голяма сума от няколко милиона долара за разрешаването на някаква много трудна задача. природата пък е поставила две велики задачи - едната е за малките деца, а другата е за старите хора. смъртта е задача за старите и ти, искаш-не искаш, ще умреш. ще се явиш на конкурса и ще умреш. казва някой: &amp;quot;защо трябва да умра?&amp;quot; - конкурс е това. животът не е нищо друго, освен развиване на теза, а смъртта е нейното предаване. когато ти живееш десет, петнадесет, двадесет, четиридесет, петдесет, шестдесет, седемдесет, сто и двадесет години, това е писане на една теза. пита някой защо трябва да живее човек. - има да развива теза. каква е вашата теза?&lt;br /&gt;
вие мислите, че тези работи, които ви говоря, са непотребни. вземете, например, .някой голям цигулар и вижте как започва полекичка, как върху тридесет сантиметровия гриф повтаря тоновете един път, два пъти, сто, двеста пъти, докато свикне. или погледнете някоя певица как упражнява колоратурно пеене, как вдига и слсга гласа си. сега, нека допуснем, че се задава тема&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
да се намери онова вещество, което поддържа вечния живот, и се обявява възнаграждение от пет милиона лева. колко души от вас ще се решат да се кандидатират да решаването на тази задача? най-първо ще кажете, че това е невъзможно. невъзможни са всички ония неща, за които човек не може да мисли. ония неща, за които човек може да мисли, са възможни. някой казва: &amp;quot;това е немислимо!&amp;quot; - всичките задачи, за които човек може да мисли, все имат разрешение, макар той да не може да го намери.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
с&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
според съвременната мате-матика няма точка, която да не образува център. тогава квадратът в центъра ли се образува, или вън от него? значи е извън центъра. понеже математиката е сложна, ще разгледаме този въпрос геометрически. двата диаметъра разделят квадрата на четири части. ако вземем три-&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
ъгьлника сав, страната ав е неговата видимата част, т. е. този триъгълник е видим от ав. следователно ние предполагаме, че има един обратен триъгълник, който е подобен на първия. той може ли да има същите качества? не може.&lt;br /&gt;
сега, вас това не ви интересува. ако въпросът се разреши, този квадрат какво ще ви ползва? в такъв случай вие сте големи материалисти. ако ви попитам какво сте придобили, след като сте слугували на един господар, вие ще кажете, че на месец ви е плащал по три-четири-десет хиляди лева. от тия пари колко ще употребите за храна, петстотин лева на месец стигат ли ви? добре, представете си, че имате заплата от десет хиляди лева, от които отделяме хиляда лева за ядене, хиляда лева за дрехи, хиляда лева за обуща, още хиляда за шапки, връзки и ризи, хиляда лева за квартира, хиляда лева за попълване на библиотеката, за развлечения с автомобил - още хиляда лева; всичко накрая излиза общо седем хиляди лева. следователно на месец ви остават три хиляди лева. добре, да допуснем, че вие слугувате тридесет години - по три хиляди на месец колко стават? - на година имате тридесет и шест хиляди, а за тридесет години стават близо един милион. а ако на година имате по сто и двадесет хиляди, за тридесет години колко ще направят?&lt;br /&gt;
сега, при лошите условия на живота човек трябва да 6ъде умен. при умния и силен господар ти трябва да 6ъдеш по-умен и по-слаб от него - по-силен по ум и по-слаб по сила. при слабия и глупав, господар няма мъчнотия, ти си господар на положението. при глупавия господар си свободен, но при умния и силен господар ти си зависим. единственото нещо, което може да ти даде свобода, е да 6ъдеш по-умен от него. тогава няма да влизаш в стълкновение. големите мъчнотии не изискват сила, изискват ум за разрешение.&lt;br /&gt;
сега имате такава трудна задача и със сила тя не се разрешава. в миналотоималоедназадача, която александър велики отишъл да разреши, но наместо да развърже гордиевия възел, разсякъл го с меча си. александър велики не разреши въпроса, затова създадената от него държава се разтури. ако 6еше развързал този възел, той щеше да остави една силна държава. но понеже отряза възела, дойдоха други и нарязаха въжето. това, което човек със сила може да направи, всякога се разрушава; това, което човек с ум може да направи, е правилното разрешение на всяка една задача.&lt;br /&gt;
добре, какво трябва да правите с този ваш слаб и глупав господар, при който вие сте свободни? той е възложил сега всичко на вас, какво трябва да правите? този слаб и глупав господар съществува в света. и този най-силен и най-умен господар също съществува. природата е най-силният и най-умният господар. а кой е най-глупавият и най-слабият, на&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
когото ние сега служим? - самият човек- той е най-глупавият и най-слабият господар. има едно място отзад - между главата и шийните прешлени, което щом се прободе с игла, този &amp;quot;силен&amp;quot; човек, който заповядва на света, загубва всичката си сила и всичкото си знание, които е придобил. та сега, и ние понякога служим на този господар и слушаме, когато ни чете морал какво трябва да правим. например, ако се намериш в трудно положение и го попиташ, той казва: &amp;quot;тук не пипай, ти си слуга! за да живееш дълго, стегни се и яж!&amp;quot; ти пак го питаш: &amp;quot;какво трябва да прави човек, за да се учи?&amp;quot; - &amp;quot;да чете малко книги&amp;quot; - отговаря ти той. този господар представя нещата в най-лесна форма. нима е трудно? когато заекът служил на този господар, той му казал: когато бягаш нагоре, трябва да имаш дълги задни крака, за да държат равновесие.&amp;quot; заекът мислел, че този господар е много учен, послушал и направил зад^ите си крака дълги, за да може да бяга нагоре. обаче, щом го обърнали да бяга надолу, той започнал да се премята и си казал: &amp;quot;господарят не е предвидлив.&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега и ние разсъждаваме по същия начин - когато имаме пари, заекът бяга нагоре; когато нямаме пари, заекът надолу бяга. без пари какво трябва да правите? аз уподобявам парите на едно придобито знание, на един резултат от общата човешка деятелност. погрешката е в това, че понякога си мислим, че колективността,. силата на цялото човечество, ги притежаваме ние. това е лъжливо положение, защото това, което цялото човечество притежава, ние не можем да притежаваме. има възможности в нас, но при съвсем други условия. не можем да 6ъдем силни като цялото човечество в даден случай. хора, които имат правилни стремежи, вървят в една и съща посока и когато идеята на един човек е умна, може хиляди да я подемат. ако-другите не подемат неговата идея, той сам не може да я прокара. от тази гледна точка, човек трябва да придобие вечния живот, т. е. за да 6ъде силен като цялото човечество, той трябва да стане 6езсмъртен. безсмъртието е силата на човек да не умира. но там вече се изисква знание.&lt;br /&gt;
ако човек разреши божественият закон за веществата, с които първоначално е направен нашия организъм, последният ще се обновява нормално. например, ритъмът на сърцето не е равномерен - понякога бие по-често, понякога по-бавно. някой път се образуват газове в стомаха и червата, притискат диафрагмата и причиняват&lt;br /&gt;
сърцебиене.  или се насъбират излишни вещества във&lt;br /&gt;
венозната кръв и кръвообращението става нередовно. следствие на всички тия неща животът на човека се скъсява. казвам: симпатичната нервна система трябва да се пречисти, мозъчната нервна система трябва да се пречисти.&lt;br /&gt;
вас сега ви вълнуват малките работи. представете си, че ви турят в една окултна школа, поставят ви на изпит, дават ви една крупна сума за цяла една година и ви казват: &amp;quot;умно трябва да употребите тия пари!&amp;quot; но в тази окултна школа има закон, според който ще пратят по-умни и ще ви оберат. тогава ще ви кажат: &amp;quot;трябва да се впрегнете да работите като кон, като вол!&amp;quot; и ще бъдат безпощадни към вас. вие веднага ще се смутите и ще кажете: &amp;quot;отиде, взеха ми парите!&amp;quot; но в тази школа не се позволява да питате кой ви е взел парите - ще пиете една студена вода и толкова. при това при вас ще идват професори и ще ти измерват температурата под дясната мишница, под лявата мишница, за да видят има ли някаква промяна. после ще ти вземат и малко кръв, за да видят станала ли е някаква малка реакция, т. е. ще проверят и най-малкото смущение, което сте претърпели по време на този опит. добре, какво трябва да направите в дадения случай?&lt;br /&gt;
сега, искам да ви наведа на нещо, което не съществува в природата. представете си, че един ден човечеството дойде до изкуството да направи отделно око, което ще&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
можете да поставяте в контакт е нервната система и да виждате, а вечерно време за по-голямо удобство ще можете да го изваждате навън. тогава ще има възможност някой да ви задигне окото, нали? какво 6ихте казали, ако ви оберат? за да не ви оберат, какво трябва да направите, след като ви дадат тази сума? аз сега ви наблюдавам: същото това нещо става във вас и това е една задача, която разрешавате. някой път имате разположение - едно хубаво състояние, което струва милиони и милиарди, чувствате се в рая, но станете сутрин, обират ви и всичко туй изчезва, нямате и пет пари в се6е си. тогава влизате&lt;br /&gt;
в едно обезнадеждено положение - обезсърчени сте, не&lt;br /&gt;
ви се живее, искате да се хвърлите отнякъде и казвате: &amp;quot;обраха ме, обраха ме.&amp;quot; обраният окултен ученик къде ще намери туй, което са му задигнали? никъде не може да го намери. накрая какво става е вас?&lt;br /&gt;
сега, можете ли да дадете пример как нещата се връщат назад? питам ви защо сте толкова лековерни, защо повярвахте в тази голяма измама? вие имате един благороден господар и той ви е дал една сума. но после, когато ви оберат, вие казвате: &amp;quot;той си взе парите назад, обра ме. той ме залъгва.&amp;quot; защо така разрешавате въпроса? вие вярвате в разумната природа, а при това допускате, че в нея са ви обрали. питам на какво основание, въз основа на какви математични и геометрични закони допускате това?&lt;br /&gt;
действително, в квадрата нямате никакъв център, защото той образува една система. но всяка точка, всеки ъгъл са свързани с един общ център, който е някъде, но ние не го знаем къде е. всички тия елементи са свързани с един център, те са верижни. тогава противоположните ъгли какво означават? в триъгълника срещу равни ъгли лежат равни страни и срещу равни страни лежат равни ъгли. един ъгъл - това е една възможност, което означава, че правата линия не е безконечна. следователно пречупването на правата под определен ъгъл показва продължението в едноизмерния свят. светът на едното измерение е правата линия и пречупването показва нейното продължение. представете си същество, което се движи в един малък кръг и мисли, че пътят му е грандиозен. но нещата в те6 трябва да се пречупват, понеже не можеш да вървиш в посоката на своята права линия и да разрешиш въпросите. пречупването става, за да излезеш от трудното положение. туй, което не може да го разрешиш в едноизмерния свят, в двуизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в двуизмерния свят не можеш да го разрешиш, в триизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в триизмерния свят не можеш да го разрешиш, в четириизмерния свят можеш да го разрешиш; което в четириизмерния свят не можеш да го разрешиш, ще го разрешиш в петоизмерния, в шестоизмерния свят. това е въпрос на човешката мисъл - трябва да знаеш къде можеш да разрешиш всяка една трудна задача. има задачи, които могат да се разрешат на физическото поле, а има задачи, които на физическото поле са неразрешими.&lt;br /&gt;
сега, първото ви заблуждение е, че вярвате, че могат да ви оберат. всички трябва да разберете едно нещо: никой не може да ви обере. вие се самозаблуждавате, че сте обрани и казвате: &amp;quot;аз съм крайно докачен!&amp;quot; че между това същество и те6 има такова грамадно разстояние - как тогава те е докачило то? някои от вас са на четиристотин-петстотин милиона километра един от друг, как е възможно едно същество да ви обиди от такова разстояние, как можахте да чуете гласа му? вие си въобразявате, че някой ви е.обидил. утре могат да направят един запис на кино или на грамофонна плоча, който да се върти автоматично и да ви казва една обидна дума. питам.ще идете ли да зашиете една плесница на този автомат? понякога като ви гледам, чудя ви се и казвам: &amp;quot;те са отлични окултни ученици.&amp;quot; и казва някой: &amp;quot;не мога да го търпя, обиди ме!&amp;quot; какво има да го търпиш? най-малкото разстояние между всеки един от&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
вас е десет милиона километра. разстоянието от земята до месечината е двеста и осемдесет хиляди километра, после следва венера, после - меркурий, юпитер и други. нанесената обида е едно заблуждение вътре в човека и ако не се научите да мислите така, вие всякога ще се докачате. казвате: &amp;quot;никой не може да ме обиди - може да ми каже и най-горчивите думи.&amp;quot; казвате още: &amp;quot;знаете ли какви горчиви думи ми каза!&amp;quot; вие си въобразявате. следователно обида не може да съществува, понеже в този свят на движение на праведния, на умния човек не му се позволява да се спира никъде. грешният може да спира на много станции, но умният, праведният пътува с експрес. прегрешението седи в това, че сте спрели вашия експрес.&lt;br /&gt;
вашите работи често мязат на погрешката на оня свещеник, който пътувал с трен от гюргево за букурещ. по едно време той си показал главата през прозореца и калимавката му хвръкнала. дръпва той аварийната спирачка и спира трена. питат го: &amp;quot;защо спря трена?&amp;quot; -&amp;quot;калимавката ми падна.&amp;quot; глобяват го и сумата била десет пъти повече, отколкото струвала калимавката му... ако и вие спрете божествения трен за вашата калимавка, това ще ви коства десет пъти повече. оставете я и не спирайте божествения трен за една калимавка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
20-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
16 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33726</id>
		<title>Мисълта като изходен път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33726"/>
				<updated>2011-07-24T21:20:32Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Мисълта като изходен път ==работи се &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;Най-лесният път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: &amp;quot;Тази работа е безизходна.&amp;quot; има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в се6е си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: &amp;quot;Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля.&amp;quot; Нищо не си мислил.&lt;br /&gt;
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният&lt;br /&gt;
път е Любовта. - ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: &amp;quot;Аз съм пътят.&amp;quot; - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: &amp;quot;Да мислим.&amp;quot; Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.&lt;br /&gt;
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се о6лече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.&lt;br /&gt;
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.&lt;br /&gt;
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента &amp;quot;мисли, право мисли.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: &amp;quot;аз ходих някъде.&amp;quot; Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: &amp;quot;Не мога да седя.&amp;quot; Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.&lt;br /&gt;
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: &amp;quot;Оправих си вече работите!&amp;quot; в това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: &amp;quot;Откъде се взе тази коава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!&amp;quot; понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: &amp;quot;Отървах се от нея!&amp;quot;, той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А &amp;quot;торбата&amp;quot;, която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.&lt;br /&gt;
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: &amp;quot;Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?&amp;quot; щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около те6 и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.&lt;br /&gt;
Сега, нали купихте лотариен 6илет, колко спечелихте? -четиристотин лева..&lt;br /&gt;
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Уче6ният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други- за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.&lt;br /&gt;
Представете си, че имате 2 2, 3 2, 4 2. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява 4 2? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. правата може ли да се продължи 6езконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...&lt;br /&gt;
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: &amp;quot;Не зная.&amp;quot; Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.&lt;br /&gt;
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: &amp;quot;Може да направя една погрешка.&amp;quot; Това е чувстване. Щом си раздвоен в се6е си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.&lt;br /&gt;
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да 6ъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.&lt;br /&gt;
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: &amp;quot;Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит.&amp;quot; Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: &amp;quot;Да се обичаме.&amp;quot; Това значи да си туриш 6еля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при те6 и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: &amp;quot;Не си струва човек да обича.&amp;quot; Оплел си се вече - само чувствуваш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: &amp;quot;Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене&amp;quot;, да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: &amp;quot;един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - няма я. Само мисълта дава определена форма на живота.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Има и други положения, когато казвате: &amp;quot;Не ми върви!&amp;quot; - Защото не мислиш. - &amp;quot;Не зная да работя.&amp;quot; - Не мислиш добре. - &amp;quot;Приятели нямам.&amp;quot; - Не мислиш. - &amp;quot;Не съм добър човек.&amp;quot; - Не мислиш. - &amp;quot;Не зная какво да правя.&amp;quot; - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...&lt;br /&gt;
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: &amp;quot;Сега ми трябва движение, тройна сила.&amp;quot; Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: &amp;quot;Сила ми трябва&amp;quot;, аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: &amp;quot;Аз съм един слаб човек?&amp;quot; - ами те6 сила не ти трябва. - &amp;quot;Пари ми трябват.&amp;quot; Сила и пари не са ти непотребни. Важно е мисълта да дойде в те6, а другите работи сами по се6е си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: &amp;quot;Трябва да набием този човек.&amp;quot; Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: &amp;quot;Аз съм невежа, нищо не разбирам&amp;quot;, с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: &amp;quot;Аз съм много лош човек.&amp;quot; Това не разрешава въпроса. - &amp;quot;Аз съм много добър човек.&amp;quot; - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.&lt;br /&gt;
Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива живота, чрез ухото се добива знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.&lt;br /&gt;
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който животът, вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терцата правилно, мисълта вече сама по се6е си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон сю-това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. Те всички са съединени.&lt;br /&gt;
Казвам: трябва да започнете отусещанията на сетивата. Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, 6ез да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.&lt;br /&gt;
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. Ако взема до-ре-ми или ако взе ма до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. Мисълта дава разрешение. Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.&lt;br /&gt;
Сега, ние казваме: &amp;quot;Тази е философска работа.&amp;quot; Във философията също има много чувствания. Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: &amp;quot;Абсолютното - онова неизмеримото.&amp;quot; Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в се6е си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отиват в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: &amp;quot;В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара.&amp;quot; При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.&lt;br /&gt;
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.&lt;br /&gt;
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погре6ение, понеже господарят им умрял... казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. На желанието не му трябват ботуши.&lt;br /&gt;
Сега, можете да вземете всичко това и обратно. Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по се6е си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с бога, а със се6е си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: &amp;quot;Аз ще ти го докажа.&amp;quot; оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам со6ствени доказателства още преди да ми излагат други. Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.&lt;br /&gt;
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. Вие седите и чувствате за се6е си, а за Бога още не сте мислили. Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. И целият ви живот&lt;br /&gt;
става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди. Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.&lt;br /&gt;
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за се6е си. Някой може да каже: &amp;quot;Тогава какво сме правили досега?&amp;quot; - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. Чувството е човекът, мисълта е Бог.&lt;br /&gt;
Следователно, трябва да имате една ясна представа за се6е си. Ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. От много глава не боли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19-а лекция от Учителя,&lt;br /&gt;
държана пред Младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
9 април 1937 г., петък, 5 ч.с, София, Изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33725</id>
		<title>Мисълта като изходен път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33725"/>
				<updated>2011-07-24T21:18:36Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Мисълта като изходен път ==работи се &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;Най-лесният път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: &amp;quot;Тази работа е безизходна.&amp;quot; има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в се6е си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: &amp;quot;Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля.&amp;quot; Нищо не си мислил.&lt;br /&gt;
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният&lt;br /&gt;
път е Любовта. - ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: &amp;quot;Аз съм пътят.&amp;quot; - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: &amp;quot;Да мислим.&amp;quot; Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.&lt;br /&gt;
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се о6лече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.&lt;br /&gt;
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.&lt;br /&gt;
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента &amp;quot;мисли, право мисли.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: &amp;quot;аз ходих някъде.&amp;quot; Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: &amp;quot;Не мога да седя.&amp;quot; Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.&lt;br /&gt;
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: &amp;quot;Оправих си вече работите!&amp;quot; в това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: &amp;quot;Откъде се взе тази коава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!&amp;quot; понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: &amp;quot;Отървах се от нея!&amp;quot;, той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А &amp;quot;торбата&amp;quot;, която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.&lt;br /&gt;
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: &amp;quot;Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?&amp;quot; щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около те6 и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.&lt;br /&gt;
Сега, нали купихте лотариен 6илет, колко спечелихте? -четиристотин лева..&lt;br /&gt;
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Уче6ният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други- за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.&lt;br /&gt;
Представете си, че имате 2 2, 3 2, 4 2. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява 4 2? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. правата може ли да се продължи 6езконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...&lt;br /&gt;
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: &amp;quot;Не зная.&amp;quot; Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.&lt;br /&gt;
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: &amp;quot;Може да направя една погрешка.&amp;quot; Това е чувстване. Щом си раздвоен в се6е си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.&lt;br /&gt;
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да 6ъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.&lt;br /&gt;
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: &amp;quot;Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит.&amp;quot; Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: &amp;quot;Да се обичаме.&amp;quot; Това значи да си туриш 6еля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при те6 и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: &amp;quot;Не си струва човек да обича.&amp;quot; Оплел си се вече - само чувствуваш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 Въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: &amp;quot;Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене&amp;quot;, да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: &amp;quot;един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - няма я. Само мисълта дава определена форма на живота.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Има и други положения, когато казвате: &amp;quot;Не ми върви!&amp;quot; - Защото не мислиш. - &amp;quot;Не зная да работя.&amp;quot; - Не мислиш добре. - &amp;quot;Приятели нямам.&amp;quot; - Не мислиш. - &amp;quot;Не съм добър човек.&amp;quot; - Не мислиш. - &amp;quot;Не зная какво да правя.&amp;quot; - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...&lt;br /&gt;
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: &amp;quot;Сега ми трябва движение, тройна сила.&amp;quot; Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: &amp;quot;Сила ми трябва&amp;quot;, аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: &amp;quot;Аз съм един слаб човек?&amp;quot; - ами те6 сила не ти трябва. - &amp;quot;Пари ми трябват.&amp;quot; Сила и пари не са ти непотребни. Важно е мисълта да дойде в те6, а другите работи сами по се6е си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: &amp;quot;Трябва да набием този човек.&amp;quot; Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: &amp;quot;Аз съм невежа, нищо не разбирам&amp;quot;, с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: &amp;quot;Аз съм много лош човек.&amp;quot; Това не разрешава въпроса. - &amp;quot;Аз съм много добър човек.&amp;quot; - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.&lt;br /&gt;
Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива живота, чрез ухото се добива знанието, чрез устата се добиват елементите на Живота, а чрез носа животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.&lt;br /&gt;
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който животът, вече е започнал да функционира, е до. Терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на живота. Нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. Ако можеш да вземеш тази терцата правилно, мисълта вече сама по се6е си идва. Освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? В съвременната музика имате основен тон сю-това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. Те всички са съединени.&lt;br /&gt;
Казвам: трябва да започнете отусещанията на сетивата. Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, 6ез да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.&lt;br /&gt;
Например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. Ако взема до-ре-ми или ако взе ма до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. Ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. Мисълта дава разрешение. Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.&lt;br /&gt;
Сега, ние казваме: &amp;quot;Тази е философска работа.&amp;quot; Във философията също има много чувствания. Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. Например, говорят за Абсолютното, което е една неразбрана работа. Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: &amp;quot;Абсолютното - онова неизмеримото.&amp;quot; Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. А според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. Според вас кой мисли - ситият или гладният? - Гладният, разбира се. Ситият въобще не мисли, той чувства в се6е си, че е задоволен. А гладният търси. И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отиват в другия свят, при което с мисълта му се свършва. Моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. И вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: &amp;quot;В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара.&amp;quot; При това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. После, взема предвид има или няма кучета там. Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.&lt;br /&gt;
Сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. Аз не бих желал да мислите като вълка. Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. Логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. Но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. Понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.&lt;br /&gt;
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. Майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. Явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погре6ение, понеже господарят им умрял... казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. На желанието не му трябват ботуши.&lt;br /&gt;
Сега, можете да вземете всичко това и обратно. Едно желание и една мисъл са ти достатъчни. Човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. Другите работи сами по се6е си ще дойдат. Ние, хората, сме желания. А когато започнем да мислим, това вече не е човек. Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. Запомнете: за мен първата мисъл е Бог. Какво нещо е бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. Започна ли да мисля, това е Бог. Аз мога да мисля с бога, а със се6е си мога да страдам. Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. Не ги разрешавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог. Най-лесният път е мисълта за Бога. Тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. Казвате за нещо: &amp;quot;Аз ще ти го докажа.&amp;quot; оставете доказателствата! Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам со6ствени доказателства още преди да ми излагат други. Светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.&lt;br /&gt;
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. Вие седите и чувствате за се6е си, а за Бога още не сте мислили. Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. И целият ви живот&lt;br /&gt;
става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии и несгоди. Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.&lt;br /&gt;
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за се6е си. Някой може да каже: &amp;quot;Тогава какво сме правили досега?&amp;quot; - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. Чувството е човекът, мисълта е Бог.&lt;br /&gt;
Следователно, трябва да имате една ясна представа за се6е си. Ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. От много глава не боли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19-а лекция от Учителя,&lt;br /&gt;
държана пред Младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
9 април 1937 г., петък, 5 ч.с, София, Изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33724</id>
		<title>Мисълта като изходен път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33724"/>
				<updated>2011-07-24T21:03:48Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Мисълта като изходен път ==работи се &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;Най-лесният път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: &amp;quot;Тази работа е безизходна.&amp;quot; има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в се6е си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: &amp;quot;Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля.&amp;quot; Нищо не си мислил.&lt;br /&gt;
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният&lt;br /&gt;
път е Любовта. - ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: &amp;quot;Аз съм пътят.&amp;quot; - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: &amp;quot;Да мислим.&amp;quot; Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.&lt;br /&gt;
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се о6лече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.&lt;br /&gt;
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.&lt;br /&gt;
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента &amp;quot;мисли, право мисли.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: &amp;quot;аз ходих някъде.&amp;quot; Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: &amp;quot;Не мога да седя.&amp;quot; Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.&lt;br /&gt;
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: &amp;quot;Оправих си вече работите!&amp;quot; в това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: &amp;quot;Откъде се взе тази коава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!&amp;quot; понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: &amp;quot;Отървах се от нея!&amp;quot;, той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А &amp;quot;торбата&amp;quot;, която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.&lt;br /&gt;
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: &amp;quot;Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?&amp;quot; щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около те6 и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.&lt;br /&gt;
Сега, нали купихте лотариен 6илет, колко спечелихте? -четиристотин лева..&lt;br /&gt;
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Уче6ният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други- за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.&lt;br /&gt;
Представете си, че имате 2 2, 3 2, 4 2. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява 4 2? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. правата може ли да се продължи 6езконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...&lt;br /&gt;
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: &amp;quot;Не зная.&amp;quot; Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.&lt;br /&gt;
Например, имате една идея за Доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: &amp;quot;Може да направя една погрешка.&amp;quot; Това е чувстване. Щом си раздвоен в се6е си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.&lt;br /&gt;
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да 6ъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.&lt;br /&gt;
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. Наскоро един познат ми каза: &amp;quot;Бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит.&amp;quot; Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. Например, вие искате да обичате някого. Но в Любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. Някой казва: &amp;quot;Да се обичаме.&amp;quot; Това значи да си туриш 6еля на главата. Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при те6 и ако не си му направил услуга, пак се докача. В такава любов няма смисъл. Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: &amp;quot;Не си струва човек да обича.&amp;quot; Оплел си се вече - само чувствуваш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 Въобразяваш си, че обичаш. Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: &amp;quot;Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене&amp;quot;, да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. Този човек ще каже: &amp;quot;един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - няма я. Само мисълта дава определена форма на живота.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
Има и други положения, когато казвате: &amp;quot;Не ми върви!&amp;quot; - Защото не мислиш. - &amp;quot;Не зная да работя.&amp;quot; - Не мислиш добре. - &amp;quot;Приятели нямам.&amp;quot; - Не мислиш. - &amp;quot;Не съм добър човек.&amp;quot; - Не мислиш. - &amp;quot;Не зная какво да правя.&amp;quot; - Не мислиш. Щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. Та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...&lt;br /&gt;
Нека сега да решим една задача. Нали сте учили физика и доста добре я разбирате. Да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. Добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. Ако може да издържи единица сила, лостът казва: &amp;quot;Сега ми трябва движение, тройна сила.&amp;quot; Ако турите три единици сила, какво ще стане? Ще счупите лоста. И ръката, например, е един лост. Следователно, когато в даден случай казвате: &amp;quot;Сила ми трябва&amp;quot;, аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста. Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? Слабите - на тях им трябва мисъл. Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. Вие казвате: &amp;quot;Аз съм един слаб човек?&amp;quot; - ами те6 сила не ти трябва. - &amp;quot;Пари ми трябват.&amp;quot; Сила и пари не са ти непотребни. Важно е мисълта да дойде в те6, а другите работи сами по се6е си ще дойдат. Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. Ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. Съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. Пътят ти е определен - това е мисъл.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. Например, казвате: &amp;quot;Трябва да набием този човек.&amp;quot; Мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? Мислите ли, че като кажете: &amp;quot;Аз съм невежа, нищо не разбирам&amp;quot;, с това ще разрешите нещо? Мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. Ти не си започнал да мислиш. Същото е, когато кажеш: &amp;quot;Аз съм много лош човек.&amp;quot; Това не разрешава въпроса. - &amp;quot;Аз съм много добър човек.&amp;quot; - И това не разрешава въпроса. Тези неща са относителни. Че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. Човек, който мисли, гледа трезво. Той е турил всичките си сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.&lt;br /&gt;
Функционират и всички други чувства. Какво ти трябва, за да вървиш? За да учиш музика и поезия, трябва ти слух. За да придобиваш живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. Чрез носа се добива живота, чрез ухото се добива знанието, чрез устата се добиват елементите на живота, а чрез носа животът се туря в действие. Сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.&lt;br /&gt;
Да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? Какво е предназначението на терцата в музиката? Основният тон, с който животът, вече е започнал да функционира, е до. терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на живота. нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. ако можеш да вземеш тази терцата правилно, мисълта вече сама по се6е си идва. освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? в съвременната музика имате основен тон сю-това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. те всички са съединени.&lt;br /&gt;
казвам: трябва да започнете отусещанията на сетивата. вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, 6ез да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. и така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.&lt;br /&gt;
например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. ако взема до-ре-ми или ако взе ма до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. мисълта дава разрешение. мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.&lt;br /&gt;
сега, ние казваме: &amp;quot;тази е философска работа.&amp;quot; във философията също има много чувствания. философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. например, говорят за абсолютното, което е една неразбрана работа. когато говори за абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: &amp;quot;абсолютното - онова неизмеримото.&amp;quot; какво означава абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. а според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. според вас кой мисли - ситият или гладният? - гладният, разбира се. ситият въобще не мисли, той чувства в се6е си, че е задоволен. а гладният търси. и животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отиват в другия свят, при което с мисълта му се свършва. моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. и вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: &amp;quot;в драганово има кошара, в петканово има друга кошара.&amp;quot; при това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. после, взема предвид има или няма кучета там. накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.&lt;br /&gt;
сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. аз не бих желал да мислите като вълка. елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.&lt;br /&gt;
толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погре6ение, понеже господарят им умрял... казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. на желанието не му трябват ботуши.&lt;br /&gt;
сега, можете да вземете всичко това и обратно. едно желание и една мисъл са ти достатъчни. човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. другите работи сами по се6е си ще дойдат. ние, хората, сме желания. а когато започнем да мислим, това вече не е човек. бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. запомнете: за мен първата мисъл е бог. какво нещо е бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. започна ли да мисля, това е бог. аз мога да мисля с бога, а със се6е си мога да страдам. тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. не ги разре-шавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е бог. най-лесният път е мисълта за бога. тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. казвате за нещо: &amp;quot;аз ще ти го докажа.&amp;quot; оставете доказателствата! защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам со6ствени доказателства още преди да ми излагат други. светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.&lt;br /&gt;
ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. вие седите и чувствате за се6е си, а за бога още не сте мислили. той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. и целият ви живот&lt;br /&gt;
става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии&lt;br /&gt;
и несгоди. тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.&lt;br /&gt;
сега, това разбиране за мисленето ще го държите за се6е си. някой може да каже: &amp;quot;тогава какво сме правили досега?&amp;quot; - само сте почивали и сте гледали... та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. чувството е човекът, мисълта е бог.&lt;br /&gt;
следователно, трябва да имате една ясна представа за се6е си. ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. от много глава не боли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
9 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33723</id>
		<title>Мисълта като изходен път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33723"/>
				<updated>2011-07-24T20:46:24Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Мисълта като изходен път ==работи се &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;Отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четоха се работи по темата &amp;quot;Най-лесният път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: &amp;quot;Тази работа е безизходна.&amp;quot; има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в се6е си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. Щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: &amp;quot;Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля.&amp;quot; Нищо не си мислил.&lt;br /&gt;
Сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. Ще кажеш, че най-лесният&lt;br /&gt;
път е Любовта. - ами че Любовта е мисъл. Ще кажеш, че е Истината. - Това е мисъл. Ще кажеш, че е Знанието. -Това е мисъл. Думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: &amp;quot;Аз съм пътят.&amp;quot; - Това е мисъл. Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: &amp;quot;Да мислим.&amp;quot; Това е приложение сега. Който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.&lt;br /&gt;
Сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес.&lt;br /&gt;
Кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нещата, ти имаш чувстване. Слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. Казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. А пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се о6лече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.&lt;br /&gt;
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който Слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. Ние мислим, че пътят на Любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. Пътят на Любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на Любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.&lt;br /&gt;
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. Щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента &amp;quot;мисли, право мисли.&amp;quot;&lt;br /&gt;
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? Какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. Например, казваш: &amp;quot;аз ходих някъде.&amp;quot; Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: &amp;quot;Не мога да седя.&amp;quot; Това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.&lt;br /&gt;
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: &amp;quot;Оправих си вече работите!&amp;quot; в това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: &amp;quot;Откъде се взе тази коава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!&amp;quot; понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: &amp;quot;Отървах се от нея!&amp;quot;, той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. А &amp;quot;торбата&amp;quot;, която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.&lt;br /&gt;
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. Нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: &amp;quot;Можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?&amp;quot; щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. Тази крава е животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около те6 и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.&lt;br /&gt;
Сега, нали купихте лотариен 6илет, колко спечелихте? -четиристотин лева..&lt;br /&gt;
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Уче6ният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - ще държите матура. Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други- за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.&lt;br /&gt;
Представете си, че имате 2 2, 3 2, 4 2. Две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява 4 2? Това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. правата може ли да се продължи 6езконечно? Виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. Едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. Ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...&lt;br /&gt;
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: &amp;quot;Не зная.&amp;quot; Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.&lt;br /&gt;
например, имате една идея за доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: &amp;quot;може да направя една погрешка.&amp;quot; това е чувстване. Щом си раздвоен в се6е си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.&lt;br /&gt;
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да 6ъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.&lt;br /&gt;
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. наскоро един познат ми каза: &amp;quot;бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит.&amp;quot; хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. например, вие искате да обичате някого. но в любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. някой казва: &amp;quot;да се обичаме.&amp;quot; това значи да си туриш 6еля на главата. срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при те6 и ако не си му направил услуга, пак се докача. в такава любов няма смисъл. всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: &amp;quot;не си струва човек да обича.&amp;quot; оплел си се вече - само чувствуваш&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
въобразяваш си, че обичаш. другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: &amp;quot;друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене&amp;quot;, да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. този човек ще каже: &amp;quot;един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. вие чувствате, затова не помните. слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. разбира се и чувстването спомага за паметта. но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. а щом започнеш да мислиш, паметта идва. можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. например, имаш един усет, но каква му е формата? - няма я. само мисълта дава определена форма на живота.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
има и други положения, когато казвате: &amp;quot;не ми върви!&amp;quot; - защото не мислиш. - &amp;quot;не зная да работя.&amp;quot; - не мислиш добре. - &amp;quot;приятели нямам.&amp;quot; - не мислиш. - &amp;quot;не съм добър човек.&amp;quot; - не мислиш. - &amp;quot;не зная какво да правя.&amp;quot; - не мислиш. щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...&lt;br /&gt;
нека сега да решим една задача. нали сте учили физика и доста добре я разбирате. да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. ако може да издържи единица сила, лостът казва: &amp;quot;сега ми трябва движение, тройна сила.&amp;quot; ако турите три единици сила, какво ще стане? ще счупите лоста. и ръката, например, е един лост. следователно, когато в даден случай казвате: &amp;quot;сила ми трябва&amp;quot;, аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. мъчнотията не се разрешава със сила&lt;br /&gt;
-	с нея само ще счупиш лоста. следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? слабите - на тях им трябва мисъл. защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. вие казвате: &amp;quot;аз съм един слаб човек?&amp;quot; - ами те6 сила не ти трябва. - &amp;quot;пари ми трябват.&amp;quot; сила и пари не са ти непотребни. важно е мисълта да дойде в те6, а другите работи сами по се6е си ще дойдат. мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. пътят ти е определен&lt;br /&gt;
-	това е мисъл.&lt;br /&gt;
сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. например, казвате: &amp;quot;трябва да набием този човек.&amp;quot; мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? мислите ли, че като кажете: &amp;quot;аз съм невежа, нищо не разбирам&amp;quot;, с това ще разрешите нещо? мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. ти не си започнал да мислиш. същото е, когато кажеш: &amp;quot;аз съм много лош човек.&amp;quot; това не разрешава въпроса. - &amp;quot;аз съм много добър човек.&amp;quot; - и това не разрешава въпроса. тези неща са относителни. че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. човек, който мисли, гледа трезво. той е турил&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
лекция 19_ мисълта като изходен път 15 всичките си сетива в изправност - в него функционира и&lt;br /&gt;
зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.&lt;br /&gt;
функционират и всички други чувства. какво ти трябва, за да вървиш? за да учиш музика и поезия, трябва ти слух. за да придобиваш живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. чрез носа се добива живота, чрез ухото се добива знанието, чрез устата се добиват елементите на живота, а чрез носа животът се туря в действие. сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.&lt;br /&gt;
да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? какво е предназначението на терцата в музиката? основният тон, с който животът, вече е започнал да функционира, е до. терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на живота. нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. ако можеш да вземеш тази терцата правилно, мисълта вече сама по се6е си идва. освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? в съвременната музика имате основен тон сю-това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. те всички са съединени.&lt;br /&gt;
казвам: трябва да започнете отусещанията на сетивата. вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, 6ез да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. и така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.&lt;br /&gt;
например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. ако взема до-ре-ми или ако взе ма до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. мисълта дава разрешение. мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.&lt;br /&gt;
сега, ние казваме: &amp;quot;тази е философска работа.&amp;quot; във философията също има много чувствания. философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. например, говорят за абсолютното, което е една неразбрана работа. когато говори за абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: &amp;quot;абсолютното - онова неизмеримото.&amp;quot; какво означава абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. а според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. според вас кой мисли - ситият или гладният? - гладният, разбира се. ситият въобще не мисли, той чувства в се6е си, че е задоволен. а гладният търси. и животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отиват в другия свят, при което с мисълта му се свършва. моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. и вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: &amp;quot;в драганово има кошара, в петканово има друга кошара.&amp;quot; при това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. после, взема предвид има или няма кучета там. накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.&lt;br /&gt;
сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. аз не бих желал да мислите като вълка. елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.&lt;br /&gt;
толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погре6ение, понеже господарят им умрял... казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. на желанието не му трябват ботуши.&lt;br /&gt;
сега, можете да вземете всичко това и обратно. едно желание и една мисъл са ти достатъчни. човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. другите работи сами по се6е си ще дойдат. ние, хората, сме желания. а когато започнем да мислим, това вече не е човек. бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. запомнете: за мен първата мисъл е бог. какво нещо е бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. започна ли да мисля, това е бог. аз мога да мисля с бога, а със се6е си мога да страдам. тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. не ги разре-шавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е бог. най-лесният път е мисълта за бога. тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. казвате за нещо: &amp;quot;аз ще ти го докажа.&amp;quot; оставете доказателствата! защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам со6ствени доказателства още преди да ми излагат други. светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.&lt;br /&gt;
ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. вие седите и чувствате за се6е си, а за бога още не сте мислили. той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. и целият ви живот&lt;br /&gt;
става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии&lt;br /&gt;
и несгоди. тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.&lt;br /&gt;
сега, това разбиране за мисленето ще го държите за се6е си. някой може да каже: &amp;quot;тогава какво сме правили досега?&amp;quot; - само сте почивали и сте гледали... та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. чувството е човекът, мисълта е бог.&lt;br /&gt;
следователно, трябва да имате една ясна представа за се6е си. ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. от много глава не боли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
9 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33722</id>
		<title>Мисълта като изходен път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33722"/>
				<updated>2011-07-24T20:22:58Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Мисълта като изходен път ==работи се &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
четоха се работи по темата &amp;quot;най-лесният път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. Кое определя сладчината? кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: &amp;quot;тази работа е безизходна.&amp;quot; има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в се6е си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: &amp;quot;толкоз време мислих, нищо не можах да измисля.&amp;quot; нищо не си мислил.&lt;br /&gt;
сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. ще кажеш, че най-лесният&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8 ^шшш^^шмш^^тошжш^тм^-&lt;br /&gt;
път е любовта. - ами че любовта е мисъл. ще кажеш, че е истината. - това е мисъл. ще кажеш, че е знанието. -това е мисъл. думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: &amp;quot;аз съм пътят.&amp;quot; - това е мисъл. знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: &amp;quot;да мислим.&amp;quot; това е приложение сега. който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.&lt;br /&gt;
сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес&lt;br /&gt;
кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нищата, ти имаш чувстване. слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. а пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се о6лече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.&lt;br /&gt;
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. ние мислим, че пътят на любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. пътят на любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.&lt;br /&gt;
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента &amp;quot;мисли, право мисли.&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. например, казваш: &amp;quot;аз ходих някъде.&amp;quot; Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: &amp;quot;не мога да седя.&amp;quot; това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.&lt;br /&gt;
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: &amp;quot;оправих си вече работите!&amp;quot; в това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: &amp;quot;откъде се взе тази коава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!&amp;quot; понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: &amp;quot;отървах се от нея!&amp;quot;, той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. а &amp;quot;торбата&amp;quot;, която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.&lt;br /&gt;
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. всички хора в свет а все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагсре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: &amp;quot;можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?&amp;quot; щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. тази крава е животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около те6 и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.&lt;br /&gt;
Сега, нали купихте лотариен 6илет, колко спечелихте? -четиристотин лева..&lt;br /&gt;
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Уче6ният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - ще държите матура. някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
- за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.&lt;br /&gt;
Представете си, че имате 22, з2, 42. две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява 42? това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. правата може ли да се продължи 6езконечно? виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...&lt;br /&gt;
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: &amp;quot;не зная.&amp;quot; Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.&lt;br /&gt;
например, имате една идея за доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: &amp;quot;може да направя една погрешка.&amp;quot; това е чувстване. Щом си раздвоен в се6е си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.&lt;br /&gt;
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да 6ъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.&lt;br /&gt;
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. наскоро един познат ми каза: &amp;quot;бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит.&amp;quot; хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. например, вие искате да обичате някого. но в любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. някой казва: &amp;quot;да се обичаме.&amp;quot; това значи да си туриш 6еля на главата. срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при те6 и ако не си му направил услуга, пак се докача. в такава любов няма смисъл. всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: &amp;quot;не си струва човек да обича.&amp;quot; оплел си се вече - само чувствуваш&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
въобразяваш си, че обичаш. другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: &amp;quot;друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене&amp;quot;, да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. този човек ще каже: &amp;quot;един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. вие чувствате, затова не помните. слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. разбира се и чувстването спомага за паметта. но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. а щом започнеш да мислиш, паметта идва. можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. например, имаш един усет, но каква му е формата? - няма я. само мисълта дава определена форма на живота.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
има и други положения, когато казвате: &amp;quot;не ми върви!&amp;quot; - защото не мислиш. - &amp;quot;не зная да работя.&amp;quot; - не мислиш добре. - &amp;quot;приятели нямам.&amp;quot; - не мислиш. - &amp;quot;не съм добър човек.&amp;quot; - не мислиш. - &amp;quot;не зная какво да правя.&amp;quot; - не мислиш. щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...&lt;br /&gt;
нека сега да решим една задача. нали сте учили физика и доста добре я разбирате. да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. ако може да издържи единица сила, лостът казва: &amp;quot;сега ми трябва движение, тройна сила.&amp;quot; ако турите три единици сила, какво ще стане? ще счупите лоста. и ръката, например, е един лост. следователно, когато в даден случай казвате: &amp;quot;сила ми трябва&amp;quot;, аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. мъчнотията не се разрешава със сила&lt;br /&gt;
-	с нея само ще счупиш лоста. следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? слабите - на тях им трябва мисъл. защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. вие казвате: &amp;quot;аз съм един слаб човек?&amp;quot; - ами те6 сила не ти трябва. - &amp;quot;пари ми трябват.&amp;quot; сила и пари не са ти непотребни. важно е мисълта да дойде в те6, а другите работи сами по се6е си ще дойдат. мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. пътят ти е определен&lt;br /&gt;
-	това е мисъл.&lt;br /&gt;
сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. например, казвате: &amp;quot;трябва да набием този човек.&amp;quot; мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? мислите ли, че като кажете: &amp;quot;аз съм невежа, нищо не разбирам&amp;quot;, с това ще разрешите нещо? мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. ти не си започнал да мислиш. същото е, когато кажеш: &amp;quot;аз съм много лош човек.&amp;quot; това не разрешава въпроса. - &amp;quot;аз съм много добър човек.&amp;quot; - и това не разрешава въпроса. тези неща са относителни. че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. човек, който мисли, гледа трезво. той е турил&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
лекция 19_ мисълта като изходен път 15 всичките си сетива в изправност - в него функционира и&lt;br /&gt;
зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.&lt;br /&gt;
функционират и всички други чувства. какво ти трябва, за да вървиш? за да учиш музика и поезия, трябва ти слух. за да придобиваш живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. чрез носа се добива живота, чрез ухото се добива знанието, чрез устата се добиват елементите на живота, а чрез носа животът се туря в действие. сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.&lt;br /&gt;
да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? какво е предназначението на терцата в музиката? основният тон, с който животът, вече е започнал да функционира, е до. терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на живота. нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. ако можеш да вземеш тази терцата правилно, мисълта вече сама по се6е си идва. освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? в съвременната музика имате основен тон сю-това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. те всички са съединени.&lt;br /&gt;
казвам: трябва да започнете отусещанията на сетивата. вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, 6ез да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. и така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.&lt;br /&gt;
например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. ако взема до-ре-ми или ако взе ма до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. мисълта дава разрешение. мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.&lt;br /&gt;
сега, ние казваме: &amp;quot;тази е философска работа.&amp;quot; във философията също има много чувствания. философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. например, говорят за абсолютното, което е една неразбрана работа. когато говори за абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: &amp;quot;абсолютното - онова неизмеримото.&amp;quot; какво означава абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. а според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. според вас кой мисли - ситият или гладният? - гладният, разбира се. ситият въобще не мисли, той чувства в се6е си, че е задоволен. а гладният търси. и животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отиват в другия свят, при което с мисълта му се свършва. моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. и вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: &amp;quot;в драганово има кошара, в петканово има друга кошара.&amp;quot; при това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. после, взема предвид има или няма кучета там. накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.&lt;br /&gt;
сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. аз не бих желал да мислите като вълка. елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.&lt;br /&gt;
толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погре6ение, понеже господарят им умрял... казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. на желанието не му трябват ботуши.&lt;br /&gt;
сега, можете да вземете всичко това и обратно. едно желание и една мисъл са ти достатъчни. човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. другите работи сами по се6е си ще дойдат. ние, хората, сме желания. а когато започнем да мислим, това вече не е човек. бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. запомнете: за мен първата мисъл е бог. какво нещо е бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. започна ли да мисля, това е бог. аз мога да мисля с бога, а със се6е си мога да страдам. тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. не ги разре-шавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е бог. най-лесният път е мисълта за бога. тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. казвате за нещо: &amp;quot;аз ще ти го докажа.&amp;quot; оставете доказателствата! защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам со6ствени доказателства още преди да ми излагат други. светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.&lt;br /&gt;
ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. вие седите и чувствате за се6е си, а за бога още не сте мислили. той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. и целият ви живот&lt;br /&gt;
става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии&lt;br /&gt;
и несгоди. тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.&lt;br /&gt;
сега, това разбиране за мисленето ще го държите за се6е си. някой може да каже: &amp;quot;тогава какво сме правили досега?&amp;quot; - само сте почивали и сте гледали... та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. чувството е човекът, мисълта е бог.&lt;br /&gt;
следователно, трябва да имате една ясна представа за се6е си. ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. от много глава не боли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
9 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33721</id>
		<title>Мисълта като изходен път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=33721"/>
				<updated>2011-07-24T20:21:23Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Мисълта като изходен път */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]-[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[КНИГА: Разумните същества, том 2]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Мисълта като изходен път ==работи се &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;отче наш&amp;quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
четоха се работи по темата &amp;quot;най-лесният път&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По какво се отличава лесният път? Все пак, трябва да има едно качество, което да го определя. кое определя сладчината? кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: &amp;quot;тази работа е безизходна.&amp;quot; има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в се6е си, а си въобразявате, че мислите. Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете да мислите, вече има изходен път от мъчнотията. щом няма изходен път, вие само чувствате; щом има изходен път, вие мислите. мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: &amp;quot;толкоз време мислих, нищо не можах да измисля.&amp;quot; нищо не си мислил.&lt;br /&gt;
сега, пътят, който разрешава определена мъчнотия, е най-лесният път. Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни. ще кажеш, че най-лесният&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8 ^шшш^^шмш^^тошжш^тм^-&lt;br /&gt;
път е любовта. - ами че любовта е мисъл. ще кажеш, че е истината. - това е мисъл. ще кажеш, че е знанието. -това е мисъл. думата път означава мисъл. Реалното е мисълта. Казва Христос: &amp;quot;аз съм пътят.&amp;quot; - това е мисъл. знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии. Казвате: &amp;quot;да мислим.&amp;quot; това е приложение сега. който и да е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне да мисли, веднага ще има път.&lt;br /&gt;
сега, вие искате да знаете дали мислите, или чувствате. Неразположен си - това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш да живееш охолен живот - това е чувстване, искаш да станеш големец - това е чувстване. Когато седиш и нищо не работиш, това е чувстване. Започнеш ли да работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за да пееш, и тогава вече има мисъл. Именно в мисълта има процес&lt;br /&gt;
кой е органът на човешката мисъл? Можеш ли да говориш, ако нямаш език? Ако имаш хубаво ухо, това вече показва, че мислиш, а ако само усещаш нищата, ти имаш чувстване. слухът е, който ръководи сетивата на човека и определя техните качества. казвам: трябва да упражнявате ухото си. Две неща определят качествата на ума - човешкото ухо и чело. а пък носът определя това, което умът вече е извършил. Това, че носът ви е широк или къс, или гърбав, показва в какво направление се е придвижила вашата мисъл.&lt;br /&gt;
Според тази теория, чувствата са едно заведение, една фабрика, в която човешките мисли се обличат. С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за да ги обличате. Всяка една мисъл трябва да се о6лече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който да работят.&lt;br /&gt;
Най-лесният път е пътят на мисълта. Мислите ли, че пътят, по който слънцето върви, е най-лесният? Можем ли ние да ходим по неговия път? Невъзможно е. Мислите ли, че пътят на звездите е най-лесният? Невъзможно е да вървим по този път. ние мислим, че пътят на любовта е най-лесният. И в него не можем да ходим - той е много труден път, там се иска жертва. пътят на любовта е пътят на мъдрите. Любовта не е за слабите, не е за глупавите хора. Любовта е достояние само за най-умните хора, а другите се хранят от трошиците на любовта. Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.&lt;br /&gt;
Сега, вие трябва да имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие. Когато мисълта е права, няма противоречие. щом има противоречие, вътре в нашето разбиране има нещо. Мисли, право мисли! Нали сте пели песента &amp;quot;мисли, право мисли.&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно да разреши. Кой е най-важният въпрос в живота на човека сега? какво трябва да прави човек - да седи ли, да ходи ли, да мисли ли? Кое от кое произтича? Седенето произтича от ходенето, а ходенето произтича от мисълта. Не можеш да седнеш някъде, докато не си ходил; не може да ходиш, докато не си мислил. например, казваш: &amp;quot;аз ходих някъде.&amp;quot; Не можеш да ходиш, докато не си мислил. Друг пък казва: &amp;quot;не мога да седя.&amp;quot; това значи, че не си мислил, а си имал само чувстване. Ето къде е самоизмамата.&lt;br /&gt;
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на господа да му помогне да спечели сто-двеста хиляди лева по който и да е начин. Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато. Той я хваща и си казва: &amp;quot;оправих си вече работите!&amp;quot; в това време се явява една крава и започва да се върти около него. Казал си: &amp;quot;откъде се взе тази коава да се върти около мен и да не ми дава да изляза!&amp;quot; понечил да я ритне и да си върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето си... всъщност какво станало: когато си лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода. И когато ритнал кравата насън и си казал: &amp;quot;отървах се от нея!&amp;quot;, той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него. а &amp;quot;торбата&amp;quot;, която държал, била покривката на масата, но парите ги нямало.&lt;br /&gt;
Та казвам: същественото е мисълта. Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта. всички хора в свет а все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагсре маса. По някой път и вие ритате вашите крави. Законът е много прав: кравата се върти, а той иска да излезе. нека и той да вземе и да се върти заедно с нея. Защо кравата се върти? - мисълта образува движение. Кравата иска да му каже: &amp;quot;можеш ли да се въртиш? Какво ще правиш с тия пари?&amp;quot; щом човек дойде на земята, кравата започва да се върти около него. тази крава е животът. Виждате ли колко интересен е този сън. Щом се родиш, кравата започва да се върти около те6 и ти се чудиш какво да правиш с нея. Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще си отлетят.&lt;br /&gt;
Сега, нали купихте лотариен 6илет, колко спечелихте? -четиристотин лева..&lt;br /&gt;
Мисълта е потребна в живота. При сегашните условия на живота вие се намирате в завършека на една епоха, както в края на една учебна година. Тази епоха е към края си и сега остава да държите само матура. Уче6ният материалът почти е преминат, остава само някои да държат малък изпит, а някои - матура. Сега се чудите какво ще стане с вас? - ще държите матура. някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
- за прогимназия, гимназия, а някои - за университет. Зависи от това как сте учили. Сега имате да държите изпит в университета.&lt;br /&gt;
Представете си, че имате 22, з2, 42. две на квадрат е четири и така геометрически се образува квадратът, т. е. имате вече една фигура. Три на квадрат е девет, четири на квадрат е шестнадесет. Каква геометрична фигура представлява 42? това е фигура, която не може да се представи. Но по закона на аналогиите нека вземем числото 2, което представлява една права линия. правата може ли да се продължи 6езконечно? виждаме, че не може да се продължи, а трябва да се пречупи.така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят. едно същество може да обиколи квадрата. По-нататък имаме по-висши измерения. Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може да се проектира - може да е граница на една плоскост. ако говорим за плоскостта, може да е граница на едно тяло. Едно тяло може да е граница на друго нещо...&lt;br /&gt;
Сега вие чувствате нещата. Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: &amp;quot;не зная.&amp;quot; Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш. Щом мислиш, ти вече ще знаеш.&lt;br /&gt;
например, имате една идея за доброто. Какво нещо е то? Казваме, че един човек е добър, а друг е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете да дадете неправилен отговор, и си казвате: &amp;quot;може да направя една погрешка.&amp;quot; това е чувстване. Щом си раздвоен в се6е си, ти не мислиш. Раздвоението е процес на чувствата - в чувствата ние се раздвояваме. Мисълта пък е активността. Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли да го раздвоиш? Той сам си подразделя мярката.&lt;br /&gt;
Съвременният метър има подразделения, но мярката му, приета за единица, не се дели. При това положение има нещо, което може да функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш. Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как да го намериш и в това е мъчнотията. А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш да 6ъде дрехата, колко дълги искаш да бъдат ръкавите. Следователно тук вече има мисъл. Щом знаеш един занаят, ти вече имаш мисъл и работата върви. Когато не знаеш занаята, ти само чувстваш.&lt;br /&gt;
Например, мислиш, че знаеш нещо от окултизма, но и това е чувстване. Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота. наскоро един познат ми каза: &amp;quot;бях си поставил за цел да разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит.&amp;quot; хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят. например, вие искате да обичате някого. но в любовта има разрешение, а това, че се обичат двама, ни най-малко не е разрешение, а е оплитане. така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече да се сърдят -оплитат се, не са свободни. някой казва: &amp;quot;да се обичаме.&amp;quot; това значи да си туриш 6еля на главата. срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при те6 и ако не си му направил услуга, пак се докача. в такава любов няма смисъл. всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита. така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: &amp;quot;не си струва човек да обича.&amp;quot; оплел си се вече - само чувствуваш&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
въобразяваш си, че обичаш. другото положение е, когато някой се дави в реката, ти да го извадиш, да му кажеш: &amp;quot;друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене&amp;quot;, да го пратиш да си върви по работата и да не го видиш вече. този човек ще каже: &amp;quot;един господин ме спаси, на него дължа живота си - не му зная името, но господ да му дава здраве!&amp;quot;&lt;br /&gt;
сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. вие чувствате, затова не помните. слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. разбира се и чувстването спомага за паметта. но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. а щом започнеш да мислиш, паметта идва. можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. например, имаш един усет, но каква му е формата? - няма я. само мисълта дава определена форма на живота.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
има и други положения, когато казвате: &amp;quot;не ми върви!&amp;quot; - защото не мислиш. - &amp;quot;не зная да работя.&amp;quot; - не мислиш добре. - &amp;quot;приятели нямам.&amp;quot; - не мислиш. - &amp;quot;не съм добър човек.&amp;quot; - не мислиш. - &amp;quot;не зная какво да правя.&amp;quot; - не мислиш. щом започнеш да мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път. та казвам сега: тепърва трябва да намерим своя път. вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...&lt;br /&gt;
нека сега да решим една задача. нали сте учили физика и доста добре я разбирате. да допуснем, че имате лост а, с който искате да вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила. добре, но първо трябва да знаете каква сила му трябва на този лост. ако може да издържи единица сила, лостът казва: &amp;quot;сега ми трябва движение, тройна сила.&amp;quot; ако турите три единици сила, какво ще стане? ще счупите лоста. и ръката, например, е един лост. следователно, когато в даден случай казвате: &amp;quot;сила ми трябва&amp;quot;, аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва да мислите. мъчнотията не се разрешава със сила&lt;br /&gt;
-	с нея само ще счупиш лоста. следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота? слабите - на тях им трябва мисъл. защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят. вие казвате: &amp;quot;аз съм един слаб човек?&amp;quot; - ами те6 сила не ти трябва. - &amp;quot;пари ми трябват.&amp;quot; сила и пари не са ти непотребни. важно е мисълта да дойде в те6, а другите работи сами по се6е си ще дойдат. мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват. под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки. ако триеш едно дърво, за да произведе огън, това е мъчна работа. съвсем друго е да се намираш в някакво затруднение, но да драснеш, да запалиш клечката, да запалиш с нея свещта и да тръгнеш. пътят ти е определен&lt;br /&gt;
-	това е мисъл.&lt;br /&gt;
сега, вие искате да разрешите някои въпроси със сила. например, казвате: &amp;quot;трябва да набием този човек.&amp;quot; мислите ли, че ако набиете някого, можете да го оправите? мислите ли, че като кажете: &amp;quot;аз съм невежа, нищо не разбирам&amp;quot;, с това ще разрешите нещо? мислиш, че като кажеш това, работата ще се оправи. ти не си започнал да мислиш. същото е, когато кажеш: &amp;quot;аз съм много лош човек.&amp;quot; това не разрешава въпроса. - &amp;quot;аз съм много добър човек.&amp;quot; - и това не разрешава въпроса. тези неща са относителни. че си много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва да приложиш. човек, който мисли, гледа трезво. той е турил&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
лекция 19_ мисълта като изходен път 15 всичките си сетива в изправност - в него функционира и&lt;br /&gt;
зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.&lt;br /&gt;
функционират и всички други чувства. какво ти трябва, за да вървиш? за да учиш музика и поезия, трябва ти слух. за да придобиваш живот, трябва ти нос, т. е. трябва да дишаш. чрез носа се добива живота, чрез ухото се добива знанието, чрез устата се добиват елементите на живота, а чрез носа животът се туря в действие. сетивата са пътищата, по които човешката душа се проявява.&lt;br /&gt;
да допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете? какво е предназначението на терцата в музиката? основният тон, с който животът, вече е започнал да функционира, е до. терцата ми е появяването на човешката мисъл, т. е. основата на живота. нали този е бил основният тон в музиката на египтяните. ако можеш да вземеш тази терцата правилно, мисълта вече сама по се6е си идва. освен терци, имате кварти, квинти, но според сегашната теория на музиката, какво е предназначението на терцата? в съвременната музика имате основен тон сю-това е почивката, после имате ре - това е движението, накрая имате ми - това е мисълта. те всички са съединени.&lt;br /&gt;
казвам: трябва да започнете отусещанията на сетивата. вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, 6ез да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. и така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.&lt;br /&gt;
например, ние сме в трудно положение и имаме неразположение на духа. ако взема до-ре-ми или ако взе ма до и ми в акорд, моето състояние веднага ще се измени. ако се измени, това означава, че аз мисля; ако не се измени, мисълта не се е явила. мисълта дава разрешение. мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия.&lt;br /&gt;
сега, ние казваме: &amp;quot;тази е философска работа.&amp;quot; във философията също има много чувствания. философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и си фантазират неща, които не са верни. например, говорят за абсолютното, което е една неразбрана работа. когато говори за абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: &amp;quot;абсолютното - онова неизмеримото.&amp;quot; какво означава абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани? има една максима: само за неразбраните неща можем да мислим, за разбраните никой не мисли. а според сегашните определения можем да мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем да мислим. според вас кой мисли - ситият или гладният? - гладният, разбира се. ситият въобще не мисли, той чувства в се6е си, че е задоволен. а гладният търси. и животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то си ляга, полага си главата и отиват в другия свят, при което с мисълта му се свършва. моментът на мисълта у животното е кратък - докато е гладно. и вълкът, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: &amp;quot;в драганово има кошара, в петканово има друга кошара.&amp;quot; при това положение вълкът вече мисли, помни и започва да си избира. после, взема предвид има или няма кучета там. накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.&lt;br /&gt;
сега, да оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем да влезем в противоречие. аз не бих желал да мислите като вълка. елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва да ги прави на пастърма. вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце. логично е да вземе една и да я изяде, защото не е търговец, та да търгува с тях. но вълкът чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение. понякога и вие мислите като вълка и искате да се осигурите.&lt;br /&gt;
толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар да скрои ботуши за господаря им. майсторът дал на чирака си да ги ушие, но последният, наместо да скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал да ги шие. явно, чиракът си помислил, че на богатия няма да му трябват ботуши. не се минават няколко часа, идва един слуга и казва да не кроят ботуши, ами чехли за погре6ение, понеже господарят им умрял... казвам: не си кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят. на желанието не му трябват ботуши.&lt;br /&gt;
сега, можете да вземете всичко това и обратно. едно желание и една мисъл са ти достатъчни. човек не се нуждае от две неща, а трябва да има едно желание и една мисъл. другите работи сами по се6е си ще дойдат. ние, хората, сме желания. а когато започнем да мислим, това вече не е човек. бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение. запомнете: за мен първата мисъл е бог. какво нещо е бог? - първото нещо, което осмисля живота ми, разрешава една от мъчнотиите и показва пътя. започна ли да мисля, това е бог. аз мога да мисля с бога, а със се6е си мога да страдам. тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават. не ги разре-шавам аз - аз само ги чувствам, а друг ги разрешава. аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е бог. най-лесният път е мисълта за бога. тъй, както сега мислим, това е чувстване, предполагане, а не е мисъл. казвате за нещо: &amp;quot;аз ще ти го докажа.&amp;quot; оставете доказателствата! защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам со6ствени доказателства още преди да ми излагат други. светлината е спомагателно средство, а мисълта ръководи целия човешки живот.&lt;br /&gt;
ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате. вие седите и чувствате за се6е си, а за бога още не сте мислили. той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва да вървите. и целият ви живот&lt;br /&gt;
става сносен и приятен дори при най-големите мъчнотии&lt;br /&gt;
и несгоди. тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е да го изучаваш; ако си музикант, приятно ти е да пееш; навсякъде ти е приятно да работиш.&lt;br /&gt;
сега, това разбиране за мисленето ще го държите за се6е си. някой може да каже: &amp;quot;тогава какво сме правили досега?&amp;quot; - само сте почивали и сте гледали... та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл. чувството е човекът, мисълта е бог.&lt;br /&gt;
следователно, трябва да имате една ясна представа за се6е си. ако можете да намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя си. от много глава не боли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
19-а лекция от учителя,&lt;br /&gt;
държана пред младежкия окултен клас&lt;br /&gt;
9 април 1937 г., петък, 5 ч.с, софия, изгрев&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA&amp;diff=32418</id>
		<title>КНИГА: Новият светилник</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA&amp;diff=32418"/>
				<updated>2011-06-11T21:04:27Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;== Работни Документи ==&lt;br /&gt;
Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-23-1.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''Срокът за работа''' по една беседа е една календарна седмица от момента на заявяване, че сте започнали работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА ([[1943]]–[[1944]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Новият светилник ==&lt;br /&gt;
* 1. [[Трите свещи]] (Александра) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
6 октомври 1943 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Умен, добър и силен]] (Назъров) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
13 октомври 1943 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Послушание]] (Моника13)  '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
20 октомври 1943 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Средство за подобряване]] (Таня)  '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
27 октомври 1943 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Еднакви отношения]] (Хирон) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
3 ноември 1943 г. &lt;br /&gt;
* 6. [[Мажорни и минорни гами]] (НадяД) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
10 ноември 1943 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Любов и безсмъртие]] (Ани) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
17 ноември 1943 г. &lt;br /&gt;
* 8. [[Ново разбиране 2]] (НадяД) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
24 ноември 1943 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Малките величини]] (Ани) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
1 декември 1943 г. &lt;br /&gt;
* 10. [[Благата на живота]] (ssstanchev123) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
8 декември 1943 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Най-мъчната работа]] (Симеон) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
15 декември 1943 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Безопасното място]](Моника13)('''готово''') – пр.&lt;br /&gt;
22 декември 1943 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Малкото добро]] (Ваня Златева) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
29 декември 1943 г. &lt;br /&gt;
* 14. [[Родени от Бога]] (Зара) '''(готово)''' – пр.&lt;br /&gt;
5 януари 1944 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8,_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8,_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32417</id>
		<title>КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8,_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8,_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32417"/>
				<updated>2011-06-11T21:01:42Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас ]]-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА ([[1942]]–[[1943]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== ФАКТИ, ЗАКОНИ И ПРИНЦИПИ ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ФАКТИ, ЗАКОНИ И ПРИНЦИПИ - ООК, г.ХХІІ, т.2&lt;br /&gt;
* 23. [[Път за свобода]]&lt;br /&gt;
24 февруари 1943 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Човешка, ангелска и Божествена любов]]&lt;br /&gt;
3 март 1943 г.&lt;br /&gt;
* 25. [[Новото верую]]&lt;br /&gt;
10 март 1943 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[На място]]&lt;br /&gt;
17 март 1943 г. &lt;br /&gt;
* 27. [[Малките правила]]&lt;br /&gt;
24 март 1943 г.&lt;br /&gt;
* 28. [[Доброта, справедливост, красота, разумност]]&lt;br /&gt;
31 март 1943 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Първо и последно място]]&lt;br /&gt;
14 април 1943 г.&lt;br /&gt;
* 30. [[Правилата на любовта]]&lt;br /&gt;
21 април 1943 г. &lt;br /&gt;
* 31. [[Трите метода]]&lt;br /&gt;
28 април 1943 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Добър, справедлив, красив и разумен]]&lt;br /&gt;
5 май 1943 г. &lt;br /&gt;
* 33. [[Старата и новата команда]]&lt;br /&gt;
12 май 1943 г. &lt;br /&gt;
* 34. [[Възпитателен метод]]&lt;br /&gt;
19 май 1943 г.&lt;br /&gt;
* 35. [[Правилно мерене]]&lt;br /&gt;
26 май 1943 г.&lt;br /&gt;
* 36. [[Вяра и любов 2]]&lt;br /&gt;
2 юни 1943 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[По новия път]]&lt;br /&gt;
9 юни 1943 г.&lt;br /&gt;
* 38. [[Отворената врата на любовта]]&lt;br /&gt;
16 юни 1943 г. &lt;br /&gt;
* 39. [[Най-разумният акт]]&lt;br /&gt;
23 юни 1943 г. &lt;br /&gt;
* 40. [[Любов и обич 2]]&lt;br /&gt;
30 юни 1943 г.&lt;br /&gt;
* 41. [[Иоа]]&lt;br /&gt;
7 юли 1943 г. &lt;br /&gt;
* 42. [[Най-важният потик]]&lt;br /&gt;
14 юли 1943 г.&lt;br /&gt;
* 43. [[Онаследено и вложено]]&lt;br /&gt;
21 юли 1943 г.&lt;br /&gt;
* 44. [[Основа за вечността]]&lt;br /&gt;
28 юли 1943 г.&lt;br /&gt;
* 45. [[Добри слуги]]&lt;br /&gt;
4 август 1943 г.&lt;br /&gt;
* 46. [[Факти, закони и принципи]]&lt;br /&gt;
11 август 1943 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8,_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8,_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32416</id>
		<title>КНИГА: Факти, закони, принципи, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8,_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8,_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32416"/>
				<updated>2011-06-11T20:58:38Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА  ([[1942]]–[[1943]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Факти, закони, принципи ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ФАКТИ, ЗАКОНИ И ПРИНЦИПИ - ООК, г.ХХІІ, т.1 &lt;br /&gt;
* 1. [[Факти, закони, принципи]]&lt;br /&gt;
23 септември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Ден на почивка и ден на радост]]&lt;br /&gt;
30 септември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Положителен живот]]&lt;br /&gt;
7 октомври 1942 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Пред лицето Божие]]&lt;br /&gt;
14 октомври 1942 г. &lt;br /&gt;
* 5. [[Основен тон 2]]&lt;br /&gt;
21 октомври 1942 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Перпендикулярът]]&lt;br /&gt;
28 октомври 1942 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Разумни отношения 3]]&lt;br /&gt;
4 ноември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Малкият опит]]&lt;br /&gt;
11 ноември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Правилно разбиране 2]]&lt;br /&gt;
18 ноември 1942 г. &lt;br /&gt;
* 10. [[Да благодарим]]&lt;br /&gt;
25 ноември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Песента на блудния син]]&lt;br /&gt;
2 декември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Весели лица]]&lt;br /&gt;
9 декември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Три неща]]&lt;br /&gt;
16 декември 1942 г. &lt;br /&gt;
* 14. [[Нов поздрав]]&lt;br /&gt;
23 декември 1942 г. &lt;br /&gt;
* 15. [[Два Божествени процеса]]&lt;br /&gt;
30 декември 1942 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Нова епоха]]&lt;br /&gt;
6 януари 1943 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Нова обхода]]&lt;br /&gt;
13 януари 1943 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Вратата на Любовта]]&lt;br /&gt;
20 януари 1943 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Красиви движения]]&lt;br /&gt;
27 януари 1943 г. &lt;br /&gt;
* 20. [[Подмладяване 2]]&lt;br /&gt;
3 февруари 1943 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Път за всички]]&lt;br /&gt;
10 февруари 1943 г.&lt;br /&gt;
* 22. [[Три съзнания]]&lt;br /&gt;
17 февруари 1943 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&amp;diff=32415</id>
		<title>КНИГА: Великата възможност</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&amp;diff=32415"/>
				<updated>2011-06-11T20:54:46Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- ([[1941]]–[[1942]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Великата възможност  ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Великата възможност, ООК г.ХХІ (1941-1942), т.2&lt;br /&gt;
* 1. [[Нови насоки]]&lt;br /&gt;
25 февруари 1942 г. &lt;br /&gt;
* 2. [[Живот и пеене]]&lt;br /&gt;
4 март 1942 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Добра мисъл, добро чувство и здраве]]&lt;br /&gt;
11 март 1942 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Музика в живота]]&lt;br /&gt;
18 март 1942 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Музикална екскурзия]]&lt;br /&gt;
25 март 1942 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Живот и музика]]&lt;br /&gt;
1 април 1942 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Люби, обичай]]&lt;br /&gt;
8 април 1942 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Великата възможност]]&lt;br /&gt;
15 април 1942 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[С любов]]&lt;br /&gt;
22 април 1942 г. &lt;br /&gt;
* 10. [[Светлина, топлина и сила ВВ]]&lt;br /&gt;
29 април 1942 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Три картини]]&lt;br /&gt;
6 май 1942 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Примирете се със себе си]]&lt;br /&gt;
13 май 1942 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Състояние и разположение]]&lt;br /&gt;
20 май 1942 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Координиране]]&lt;br /&gt;
27 май 1942 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Служене ВВ]]&lt;br /&gt;
3 юни 1942 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Най-малкото добро]]&lt;br /&gt;
10 юни 1942 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Чистотата]]&lt;br /&gt;
17 юни 1942 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Линия на Любовта]]&lt;br /&gt;
8 юли 1942 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Законът на Любовта]]&lt;br /&gt;
15 юли 1942 г. &lt;br /&gt;
* 20. [[Заслужава да прави добро]]&lt;br /&gt;
22 юли 1942 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Пътища на Любовта ВВ]]&lt;br /&gt;
29 август 1942 г.&lt;br /&gt;
* 22. [[Живи и мъртви закони]]&lt;br /&gt;
2 септември 1942 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BC_%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5&amp;diff=32414</id>
		<title>КНИГА: Буден ум и будно сърце</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BC_%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5&amp;diff=32414"/>
				<updated>2011-06-11T20:50:30Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]] - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА ([[1941]]-[[1942]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Буден ум и будно сърце ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Буден ум и будно сърце]]&lt;br /&gt;
1 октомври 1941 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Малкият подтик]]&lt;br /&gt;
8 октомври 1941 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Учение и обич]]&lt;br /&gt;
15 октомври 1941 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Положителна мисъл]]&lt;br /&gt;
22 октомври 1941 г. &lt;br /&gt;
* 5. [[Разумна почивка]]&lt;br /&gt;
29 октомври 1941 г. &lt;br /&gt;
* 6. [[Да ценим живота]]&lt;br /&gt;
5 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Музикални подтици]]&lt;br /&gt;
12 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Повече спокойствие]]&lt;br /&gt;
19 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Любов и Обич]]&lt;br /&gt;
26 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Две врати за освобождение]]&lt;br /&gt;
3 декември 1941 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Нов живот на пеперуда]]&lt;br /&gt;
10 декември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Умът и сърцето 3]]&lt;br /&gt;
17 декември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Божии блага]]&lt;br /&gt;
24 декември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Едно, две, три 2]]&lt;br /&gt;
31 декември 1941 г. &lt;br /&gt;
* 15. [[Добри певци]]&lt;br /&gt;
7 януари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[За добро е!]]&lt;br /&gt;
14 януари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Млад, възрастен, стар]]&lt;br /&gt;
21 януари 1942 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Здравословното състояние]]&lt;br /&gt;
28 януари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Не пренебрегвайте благата]]&lt;br /&gt;
4 февруари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Музика и организиране]]&lt;br /&gt;
11 февруари 1942 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Изгрява слънцето]]&lt;br /&gt;
18 февруари 1942 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BC_%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5&amp;diff=32413</id>
		<title>КНИГА: Буден ум и будно сърце</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BC_%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5&amp;diff=32413"/>
				<updated>2011-06-11T20:49:57Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]] - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА (1941-1942)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Буден ум и будно сърце ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Буден ум и будно сърце]]&lt;br /&gt;
1 октомври 1941 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Малкият подтик]]&lt;br /&gt;
8 октомври 1941 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Учение и обич]]&lt;br /&gt;
15 октомври 1941 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Положителна мисъл]]&lt;br /&gt;
22 октомври 1941 г. &lt;br /&gt;
* 5. [[Разумна почивка]]&lt;br /&gt;
29 октомври 1941 г. &lt;br /&gt;
* 6. [[Да ценим живота]]&lt;br /&gt;
5 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Музикални подтици]]&lt;br /&gt;
12 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Повече спокойствие]]&lt;br /&gt;
19 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Любов и Обич]]&lt;br /&gt;
26 ноември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Две врати за освобождение]]&lt;br /&gt;
3 декември 1941 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Нов живот на пеперуда]]&lt;br /&gt;
10 декември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Умът и сърцето 3]]&lt;br /&gt;
17 декември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Божии блага]]&lt;br /&gt;
24 декември 1941 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Едно, две, три 2]]&lt;br /&gt;
31 декември 1941 г. &lt;br /&gt;
* 15. [[Добри певци]]&lt;br /&gt;
7 януари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[За добро е!]]&lt;br /&gt;
14 януари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Млад, възрастен, стар]]&lt;br /&gt;
21 януари 1942 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Здравословното състояние]]&lt;br /&gt;
28 януари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Не пренебрегвайте благата]]&lt;br /&gt;
4 февруари 1942 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Музика и организиране]]&lt;br /&gt;
11 февруари 1942 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Изгрява слънцето]]&lt;br /&gt;
18 февруари 1942 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=32412</id>
		<title>КНИГА: Прав път</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2_%D0%BF%D1%8A%D1%82&amp;diff=32412"/>
				<updated>2011-06-11T20:48:50Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас ]]-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Прав път ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Учение и служение]]&lt;br /&gt;
5 февруари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Прав път]]&lt;br /&gt;
12 февруари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Слушайте съвета]]&lt;br /&gt;
19 февруари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Трите връзки 2]]&lt;br /&gt;
26 февруари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Музикални тактове]]&lt;br /&gt;
12 март 1941 г. &lt;br /&gt;
* 6. [[Божествени закони]]&lt;br /&gt;
19 март 1941 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Законът за Божествената хармония]]&lt;br /&gt;
26 март 1941 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Музика и здраве]]&lt;br /&gt;
2 април 1941 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Не разваляйте пакта]]&lt;br /&gt;
9 април 1941 г. &lt;br /&gt;
* 10. [[Добре ще бъде]]&lt;br /&gt;
16 април 1941 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Самовъзпитание 2]]&lt;br /&gt;
23 април 1941 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Основен тон]]&lt;br /&gt;
30 април 1941 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Ще направим жилище]]&lt;br /&gt;
7 май 1941 г. &lt;br /&gt;
* 14. [[Приятно занимание]]&lt;br /&gt;
14 май 1941 г. &lt;br /&gt;
* 15. [[Правата посока 2]]&lt;br /&gt;
21 май 1941 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Две състояния]]&lt;br /&gt;
28 май 1941 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Качване и слизане]]&lt;br /&gt;
4 юни 1941 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[Най-разумните отношения]]&lt;br /&gt;
11 юни 1941 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Три основни тона]]&lt;br /&gt;
18 юни 1941 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Ново воюване]]&lt;br /&gt;
25 юни 1941 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Самообладание]]&lt;br /&gt;
2 юли 1941 г. &lt;br /&gt;
* 22. [[Невидимите погрешки]]&lt;br /&gt;
9 юли 1941 г. &lt;br /&gt;
[[Прав път - Речник]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB&amp;diff=32411</id>
		<title>КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB&amp;diff=32411"/>
				<updated>2011-06-11T20:45:57Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Всеки ден по една добра мисъл ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Всеки ден по една добра мисъл]]&lt;br /&gt;
25 септември 1940 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Божествената врата]]&lt;br /&gt;
2 октомври 1940 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Една седмица в рая]]&lt;br /&gt;
9 октомври 1940 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Планетни влияния 2]]&lt;br /&gt;
16 октомври 1940 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[По пътя на любовта]]&lt;br /&gt;
23 октомври 1940 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Дете, възрастен и стар]]&lt;br /&gt;
30 октомври 1940 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Три седмици]]&lt;br /&gt;
6 ноември 1940 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Усилвайте връзката]]&lt;br /&gt;
20 ноември 1940 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Живот, сила, здраве]]&lt;br /&gt;
4 декември 1940 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Единствената свобода]]&lt;br /&gt;
11 декември 1940 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Отворени и затворени фигури]]&lt;br /&gt;
18 декември 1940 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Врата на доброто и на любовта]]&lt;br /&gt;
25 декември 1940 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Съработници]]&lt;br /&gt;
1 януари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Ще ви бъде]]&lt;br /&gt;
8 януари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Трите единици]]&lt;br /&gt;
15 януари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Мощната сила]]&lt;br /&gt;
22 януари 1941 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Закон за обнова]]&lt;br /&gt;
29 януари 1941 г. &lt;br /&gt;
[[Всеки ден по една добра мисъл – ООК 20 г. т.І – Речник]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0&amp;diff=32410</id>
		<title>КНИГА: Наука за живота</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0&amp;diff=32410"/>
				<updated>2011-06-11T20:42:57Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1939]]–[[1940]])&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
== Наука за живота ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Наука за живота НЖ]]&lt;br /&gt;
13 март 1940 г&lt;br /&gt;
* 2. [[Името Божие, Царството Божие и Волята Божия]]&lt;br /&gt;
20 март 1940 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Трите закона НЖ]]&lt;br /&gt;
27 март 1940 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Влюбване и любов НЖ]]&lt;br /&gt;
3 април 1940 г. &lt;br /&gt;
* 5. [[Към съвършенство!]]&lt;br /&gt;
10 април 1940 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Отворената врата НЖ]]&lt;br /&gt;
17 април 1940 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Сгъстяване, разредяване и разширяване НЖ]]&lt;br /&gt;
24 април 1940 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Божественият център НЖ]]&lt;br /&gt;
1 май 1940 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Постижения на Любовта]]&lt;br /&gt;
8 май 1940 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Правилни процеси НЖ]]&lt;br /&gt;
15 май 1940 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Три вида любов НЖ]]&lt;br /&gt;
22 май 1940 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Двата принципа НЖ]]&lt;br /&gt;
29 май 1940 г. &lt;br /&gt;
* 13. [[Двата закона НЖ]]&lt;br /&gt;
5 юни 1940 г. &lt;br /&gt;
* 14. [[Реални величини НЖ]]&lt;br /&gt;
12 юни 1940 г. &lt;br /&gt;
* 15. [[Сила и безсилие НЖ]]&lt;br /&gt;
19 юни 1940 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Бъдете яки!]]&lt;br /&gt;
26 юни 1940 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Най-добрите условия]]&lt;br /&gt;
3 юли 1940 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Добри проводници НЖ]]&lt;br /&gt;
10 юли 1940 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Пробуждане на космичното съзнание]]&lt;br /&gt;
17 юли 1940 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Частите и цялото]]&lt;br /&gt;
24 юли 1940 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Източникът на радостта]]&lt;br /&gt;
31 юли 1940 г.&lt;br /&gt;
* 22. [[Разбиране на природните закони]]&lt;br /&gt;
7 август 1940 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Трите Божествени подтици]]&lt;br /&gt;
21 август 1940 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[За дишането]]&lt;br /&gt;
11 септември 1940 г. &lt;br /&gt;
* 25. [[За добро е]]&lt;br /&gt;
18 септември 1940 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&amp;diff=32409</id>
		<title>КНИГА: Единственото богатство</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&amp;diff=32409"/>
				<updated>2011-06-11T20:39:33Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас ]]-ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА  ([[1939]]–[[1940]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Единственото богатство ==&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
ЕДИНСТВЕНОТО БОГАТСТВО, ООК г. ХІХ, т.1&lt;br /&gt;
* 1. [[Единственото богатство]]&lt;br /&gt;
27 септември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Което Той ви казва!]]&lt;br /&gt;
4 октомври 1939 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Към обетованата земя! Великата песен]]&lt;br /&gt;
11 октомври 1939 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Малките Божествени подтици]]&lt;br /&gt;
18 октомври 1939 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Оценка на Божествената Любов]]&lt;br /&gt;
1 ноември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Правилно възприемане и правилно даване]]&lt;br /&gt;
8 ноември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Към свобода!]]&lt;br /&gt;
15 ноември 1939 г. &lt;br /&gt;
* 8. [[Хубавата страна]]&lt;br /&gt;
22 ноември 1939 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Божествената топлина]]&lt;br /&gt;
29 ноември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Търсене на изгубената дума]]&lt;br /&gt;
6 декември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Един опит]]&lt;br /&gt;
13 декември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Дайте свобода!]]&lt;br /&gt;
20 декември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Музикална задача]]&lt;br /&gt;
27 декември 1939 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Вътрешният господар]]&lt;br /&gt;
3 януари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Божествената усмивка]]&lt;br /&gt;
10 януари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Налягане, напрежение, разумност]]&lt;br /&gt;
17 януари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Две задачи]]&lt;br /&gt;
24 януари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[Трите връзки]]&lt;br /&gt;
31 януари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Подмладяване]]&lt;br /&gt;
7 февруари 1940 г. &lt;br /&gt;
* 20. [[Обичайте – ценете!]]&lt;br /&gt;
14 февруари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога]]&lt;br /&gt;
21 февруари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 22. [[Минало и настояще]]&lt;br /&gt;
28 февруари 1940 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Съвършенството]]&lt;br /&gt;
6 март 1940 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0&amp;diff=32408</id>
		<title>КНИГА: Силата на мисълта</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0&amp;diff=32408"/>
				<updated>2011-06-11T20:35:49Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА  ([[1938]]–[[1939]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Силата на мисълта ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Силата на мисълта]]&lt;br /&gt;
8 март 1939 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Самовъзпитание СМ]]&lt;br /&gt;
15 март 1939 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Божествената мярка]]&lt;br /&gt;
22 март 1939 г. &lt;br /&gt;
* 4. [[Качествата на ученика]]&lt;br /&gt;
29 март 1939 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Господари на външния и вътрешния живот]]&lt;br /&gt;
5 април 1939 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Съобразителност и разумност]]&lt;br /&gt;
12 април 1939 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Големите блага]]&lt;br /&gt;
19 април 1939 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Симфония на щастието]]&lt;br /&gt;
26 април 1939 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Иде и иди]]&lt;br /&gt;
3 май 1939 г. &lt;br /&gt;
* 10. [[Слушане и чуване. Музикални упражнения]]&lt;br /&gt;
10 май 1939 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Музикалния тон на живота]]&lt;br /&gt;
17 май 1939 г. &lt;br /&gt;
* 12. [[Музикална задача СМ]]&lt;br /&gt;
24 май 1939 г. &lt;br /&gt;
* 13. [[Музика на мислите, чувствата и постъпките]]&lt;br /&gt;
31 май 1939 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Изкуството на ангелите]]&lt;br /&gt;
7 юни 1939 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Езикът на седемте тона]]&lt;br /&gt;
14 юни 1939 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Нагоре и напред]]&lt;br /&gt;
21 юни 1939 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Най-лесното изкуство]]&lt;br /&gt;
28 юни 1939 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[Дрехата на Любовта]]&lt;br /&gt;
5 юли 1939 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Бог иска това]]&lt;br /&gt;
30 август 1939 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Организирана вяра]]&lt;br /&gt;
13 септември 1939 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Бъдете служители]]&lt;br /&gt;
20 септември 1939 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%8F,_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%8F&amp;diff=32407</id>
		<title>КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%8F,_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%8F&amp;diff=32407"/>
				<updated>2011-06-11T20:32:59Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1938]]–[[1939]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Славата Божия, царството Божие и волята Божия ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Закони на Любовта]]&lt;br /&gt;
28 септември 1938 г. &lt;br /&gt;
* 2. [[Славата Божия, царството Божие и волята Божия]]&lt;br /&gt;
12 октомври 1938 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Посещение на Бога]]&lt;br /&gt;
19 октомври 1938 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Естествените връзки]]&lt;br /&gt;
26 октомври 1938 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Божественият подтик 2]]&lt;br /&gt;
2 ноември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Да станем едно]]&lt;br /&gt;
9 ноември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Добри и лоши хора]]&lt;br /&gt;
16 ноември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Разумният път в живота]]&lt;br /&gt;
23 ноември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Новата религия]]&lt;br /&gt;
30 ноември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Спокойно сърце]]&lt;br /&gt;
7 декември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Път и постижение]]&lt;br /&gt;
14 декември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Обич и преценка]]&lt;br /&gt;
21 декември 1938 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Физически, духовни и умствени нужди]]&lt;br /&gt;
28 декември 1938 г. &lt;br /&gt;
* 14. [[Здравословното състояние на човешката душа]]&lt;br /&gt;
4 януари 1939 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Правилно разбиране 3]]&lt;br /&gt;
11 януари 1939 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Най-малкото и най-голямото]]&lt;br /&gt;
18 януари 1939 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Увеличете светлината и топлината]]&lt;br /&gt;
25 януари 1939 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Постъпвайте съвършено!]]&lt;br /&gt;
1 февруари 1939 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Надежда, вяра и любов]]&lt;br /&gt;
8 февруари 1939 г. &lt;br /&gt;
* 20. [[Правилни схващания и правилен живот]]&lt;br /&gt;
15 февруари 1939 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Най-умни, най-чисти и най-силни]]&lt;br /&gt;
22 февруари 1939 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89&amp;diff=32406</id>
		<title>КНИГА: Запалена свещ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89&amp;diff=32406"/>
				<updated>2011-06-11T20:25:58Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас ]]-ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1936]]–[[1937]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  Запалена свещ ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Запалена свещ]]&lt;br /&gt;
23 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Противоречията в Природата]]&lt;br /&gt;
30 септември 1936 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Път, истина и живот]]&lt;br /&gt;
7 октомври 1936 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Усет, влечение, чувство, стремеж]]&lt;br /&gt;
14 октомври 1936 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Изяснения]]&lt;br /&gt;
21 октомври 1936 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Трите картини]]&lt;br /&gt;
6 януари 1937 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Мелодия и хармония. Кръг - елипса, парабола - хипербола]]&lt;br /&gt;
13 януари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Съработници на Бога]]&lt;br /&gt;
20 януари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Свещеното правило]]&lt;br /&gt;
27 януари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Царството на Духа]]&lt;br /&gt;
3 февруари 1937 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Музикална забава]]&lt;br /&gt;
10 февруари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Обичай и познавай! Добър и учен!]]&lt;br /&gt;
17 февруари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Не ограничавай Божественото]]&lt;br /&gt;
24 февруари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Път за освобождение]]&lt;br /&gt;
3 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Мислене и чувствувание]]&lt;br /&gt;
10 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Плосък и объл говор]]&lt;br /&gt;
17 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Гласни и съгласни – радости и скърби]]&lt;br /&gt;
24 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[Малката топлина и малката светлина]]&lt;br /&gt;
31 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Четирите струни]]&lt;br /&gt;
7 април 1937 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Път към новото]]&lt;br /&gt;
14 април 1937 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Възможности в живота]]&lt;br /&gt;
21 април 1937 г. &lt;br /&gt;
* 22. [[Умни, здрави и богати]]&lt;br /&gt;
28 април 1937 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Разумният музикален живот]]&lt;br /&gt;
5 май 1937 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Свободният човек]]&lt;br /&gt;
12 май 1937 г.&lt;br /&gt;
* 25. [[Цялото и частите]]&lt;br /&gt;
19 май 1937 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[Първата песен 2]]&lt;br /&gt;
26 май 1937 г. &lt;br /&gt;
* 27. [[Правилно приемане]]&lt;br /&gt;
2 юни 1937 г. &lt;br /&gt;
* 28. [[Отношение на нещата]]&lt;br /&gt;
9 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Пътят на музиката]]&lt;br /&gt;
16 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 30. [[Временно и постоянно]]&lt;br /&gt;
23 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 31. [[Всичко е създадено за добро]]&lt;br /&gt;
30 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Божествено ръководство]]&lt;br /&gt;
7 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
* 33. [[Ценности и възможности 2]]&lt;br /&gt;
21 юли 1937 г. &lt;br /&gt;
* 34. [[Реалното и идеалното]]&lt;br /&gt;
28 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
* 35. [[Нашето предназначение]]&lt;br /&gt;
4 август 1937 г.&lt;br /&gt;
* 36. [[Пътят и възможностите]]&lt;br /&gt;
11 август 1937 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[Естественият живот]]&lt;br /&gt;
25 август 1937 г. &lt;br /&gt;
* 38. [[Не нарушавайте свободата]]&lt;br /&gt;
1 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
* 39. [[Трите основни неща]]&lt;br /&gt;
8 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
* 40. [[Камъчето под езика]]&lt;br /&gt;
15 септември 1937 г. &lt;br /&gt;
[[Запалена свещ - 16 г. ООК - Речник]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89&amp;diff=32405</id>
		<title>КНИГА: Запалена свещ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89&amp;diff=32405"/>
				<updated>2011-06-11T20:22:01Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Беседи &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Книги с беседи &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Общ Окултен Клас &lt;br /&gt;
]]&lt;br /&gt;
* 1. [[Запалена свещ]]&lt;br /&gt;
23 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Противоречията в Природата]]&lt;br /&gt;
30 септември 1936 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Път, истина и живот]]&lt;br /&gt;
7 октомври 1936 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Усет, влечение, чувство, стремеж]]&lt;br /&gt;
14 октомври 1936 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Изяснения]]&lt;br /&gt;
21 октомври 1936 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Трите картини]]&lt;br /&gt;
6 януари 1937 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Мелодия и хармония. Кръг - елипса, парабола - хипербола]]&lt;br /&gt;
13 януари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Съработници на Бога]]&lt;br /&gt;
20 януари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Свещеното правило]]&lt;br /&gt;
27 януари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Царството на Духа]]&lt;br /&gt;
3 февруари 1937 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Музикална забава]]&lt;br /&gt;
10 февруари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Обичай и познавай! Добър и учен!]]&lt;br /&gt;
17 февруари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Не ограничавай Божественото]]&lt;br /&gt;
24 февруари 1937 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Път за освобождение]]&lt;br /&gt;
3 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Мислене и чувствувание]]&lt;br /&gt;
10 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Плосък и объл говор]]&lt;br /&gt;
17 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Гласни и съгласни – радости и скърби]]&lt;br /&gt;
24 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[Малката топлина и малката светлина]]&lt;br /&gt;
31 март 1937 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Четирите струни]]&lt;br /&gt;
7 април 1937 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Път към новото]]&lt;br /&gt;
14 април 1937 г. &lt;br /&gt;
* 21. [[Възможности в живота]]&lt;br /&gt;
21 април 1937 г. &lt;br /&gt;
* 22. [[Умни, здрави и богати]]&lt;br /&gt;
28 април 1937 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Разумният музикален живот]]&lt;br /&gt;
5 май 1937 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Свободният човек]]&lt;br /&gt;
12 май 1937 г.&lt;br /&gt;
* 25. [[Цялото и частите]]&lt;br /&gt;
19 май 1937 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[Първата песен 2]]&lt;br /&gt;
26 май 1937 г. &lt;br /&gt;
* 27. [[Правилно приемане]]&lt;br /&gt;
2 юни 1937 г. &lt;br /&gt;
* 28. [[Отношение на нещата]]&lt;br /&gt;
9 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Пътят на музиката]]&lt;br /&gt;
16 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 30. [[Временно и постоянно]]&lt;br /&gt;
23 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 31. [[Всичко е създадено за добро]]&lt;br /&gt;
30 юни 1937 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Божествено ръководство]]&lt;br /&gt;
7 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
* 33. [[Ценности и възможности 2]]&lt;br /&gt;
21 юли 1937 г. &lt;br /&gt;
* 34. [[Реалното и идеалното]]&lt;br /&gt;
28 юли 1937 г.&lt;br /&gt;
* 35. [[Нашето предназначение]]&lt;br /&gt;
4 август 1937 г.&lt;br /&gt;
* 36. [[Пътят и възможностите]]&lt;br /&gt;
11 август 1937 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[Естественият живот]]&lt;br /&gt;
25 август 1937 г. &lt;br /&gt;
* 38. [[Не нарушавайте свободата]]&lt;br /&gt;
1 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
* 39. [[Трите основни неща]]&lt;br /&gt;
8 септември 1937 г.&lt;br /&gt;
* 40. [[Камъчето под езика]]&lt;br /&gt;
15 септември 1937 г. &lt;br /&gt;
[[Запалена свещ - 16 г. ООК - Речник]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8&amp;diff=32404</id>
		<title>КНИГА: Петте врати</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8&amp;diff=32404"/>
				<updated>2011-06-11T20:20:31Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1935]]-[[1936]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Петте врати ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 18. [[Петте врати]], 22 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
22 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 19. [[Три категории храни]], 29 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
29 януари 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 20. [[Работете с доброто]], 5 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
5 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 21. [[Тониране 2]], 12 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
12 февруари 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 22. [[Лесният и мъчният път]], 19 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
19 февруари 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 23. [[Тялото на любовта]], 26 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
26 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 24. [[Служене и прислужване]], 4 март 1936 г.&lt;br /&gt;
4 март 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 25. [[Сегашният момент]], 11 март 1936 г.&lt;br /&gt;
11 март 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 26. [[Радиации]], 18 март 1936 г.&lt;br /&gt;
18 март 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 27. [[Трите устоя]], 25 март 1936 г.&lt;br /&gt;
25 март 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 28. [[Действието на музиката 2]], 1 април 1936 г.&lt;br /&gt;
1 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 29. [[Божественото огледало]], 8 април 1936 г.&lt;br /&gt;
8 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 30. [[Мекота]], 15 април 1936 г.&lt;br /&gt;
15 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 31. [[Пречистване на мисълта]], 22 април 1936 г.&lt;br /&gt;
22 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 32. [[Основната мярка]], 29 април 1936 г.&lt;br /&gt;
29 април 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 33. [[Тайни и откровения]], 6 май 1936 г.&lt;br /&gt;
6 май 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 34. [[Вяра безгранична и любов безгранична]], 1 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
1 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 35. [[Ученичество]], 8 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
8 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 36. [[Навреме]], 2 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
2 септември 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 37. [[Новото събиране]], 9 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
9 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 38. [[Личното и безличното]], 16 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
16 септември 1936 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8&amp;diff=32403</id>
		<title>КНИГА: Трите посоки</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8&amp;diff=32403"/>
				<updated>2011-06-11T20:19:00Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]] - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1932]]-[[1933]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Трите посоки ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-12-3.pdf PDF с оригинален текст]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Трите посоки]] &lt;br /&gt;
26 април 1933 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Прави разсъждения]] &lt;br /&gt;
3 май 1933 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Живите линии]] &lt;br /&gt;
10 май 1933 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Въжделения на душата]] &lt;br /&gt;
17 май 1933 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добрата постъпка]]&lt;br /&gt;
24 май 1933 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Обходата]] &lt;br /&gt;
31 май 1933 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Законът на ограничението и законът на свободата]] &lt;br /&gt;
7 юни 1933 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Влияние на материята]] &lt;br /&gt;
14 юни 1933 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Организиране на вътрешния човек]] &lt;br /&gt;
21 юни 1933 г&lt;br /&gt;
* 10. [[Свещената област на живота]] &lt;br /&gt;
28 юни 1933 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Непреривност в процесите]] &lt;br /&gt;
5 юли 1933 г. &lt;br /&gt;
* 12. [[Красивите линии в природата]] &lt;br /&gt;
12 юли 1933 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Отношение между нещата]] &lt;br /&gt;
19 юли 1933 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Основа на знанието]] &lt;br /&gt;
26 юли 1933 г. &lt;br /&gt;
* 15. [[Новите положения. Мислова централа]] &lt;br /&gt;
2 август 1933 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Работа и почивка]]&lt;br /&gt;
9 август 1933 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B4%D1%8A%D0%BA&amp;diff=32402</id>
		<title>КНИГА: Вечният порядък</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B4%D1%8A%D0%BA&amp;diff=32402"/>
				<updated>2011-06-11T20:17:50Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]] - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1933]]-[[1934]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Вечният порядък ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Вечният порядък. Най-силното у човека]]&lt;br /&gt;
27 септември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Трите първични принципа. Елементи в живота]]&lt;br /&gt;
4 октомври 1933 г. &lt;br /&gt;
* 3. [[Живот в общото съзнание]]&lt;br /&gt;
11 октомври 1933 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Ангелите на светлината. Новите възгледи]]&lt;br /&gt;
18 октомври 1933 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли]]&lt;br /&gt;
25 октомври 1933 г. &lt;br /&gt;
* 6. [[Човешките и Божествените порядки в живота]]&lt;br /&gt;
1 ноември 1933 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Слушане от вътре. Какво да направиш]]&lt;br /&gt;
8 ноември 1933 г. &lt;br /&gt;
* 8. [[Най-малката любов]]&lt;br /&gt;
15 ноември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Търпелив и добър човек]]&lt;br /&gt;
22 ноември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Придобивките на деня]]&lt;br /&gt;
29 ноември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 11. [[Единният живот. Обичай общия живот!]]&lt;br /&gt;
6 декември 1933 г. &lt;br /&gt;
* 12. [[Пътят към свободата]]&lt;br /&gt;
13 декември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Въздухът и мисълта – нови начини за хранене]]&lt;br /&gt;
20 декември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Постигни реалността]]&lt;br /&gt;
27 декември 1933 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Новото направление в живота]]&lt;br /&gt;
3 януари 1934 г.&lt;br /&gt;
* 16. [[Едно писмо]]&lt;br /&gt;
10 януари 1934 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието]]&lt;br /&gt;
17 януари 1934 г. &lt;br /&gt;
* 18. [[Най-малкият опит ВП]]&lt;br /&gt;
24 януари 1934 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Съществените правила ВП]]&lt;br /&gt;
31 януари 1934 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Дружене, слушане и следване ВП]]&lt;br /&gt;
7 февруари 1934 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Не я ограничавай! ВП]]&lt;br /&gt;
14 февруари 1934 г.&lt;br /&gt;
* 22. [[Опитай! ВП]]&lt;br /&gt;
21 февруари 1934 г&lt;br /&gt;
* 23. [[Ключ за постижения]]&lt;br /&gt;
28 февруари 1934 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Даване – вземане. Скъпоценният камък]]&lt;br /&gt;
7 март 1934 г.&lt;br /&gt;
* 25. [[Развитие на заложбите ВП]]&lt;br /&gt;
14 март 1934 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[Мистичната чаша. Хигиена на душата]]&lt;br /&gt;
21 март 1934 г.&lt;br /&gt;
* 27. [[Пътят на щастието. Единственият подтик]]&lt;br /&gt;
28 март 1934 г.&lt;br /&gt;
* 28. [[Условията за растеж ВП]]&lt;br /&gt;
4 април 1934 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Идването на Господа ВП]]&lt;br /&gt;
11 април 1934 г. &lt;br /&gt;
* 30. [[Възвишеното в човека ВП]]&lt;br /&gt;
18 април 1934 г. &lt;br /&gt;
* 31. [[Сигурният пазител ВП]]&lt;br /&gt;
25 април 1934 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Път за постижение]]&lt;br /&gt;
2 май 1934 г.&lt;br /&gt;
* 33. [[Що е човек ВП]]&lt;br /&gt;
9 май 1934 г.&lt;br /&gt;
* 34. [[Божественият филтър ВП]]&lt;br /&gt;
16 май 1934 г. &lt;br /&gt;
* 35. [[Пред шестата врата ВП]]&lt;br /&gt;
23 май 1934 г. &lt;br /&gt;
* 36. [[Послушание ВП]]&lt;br /&gt;
30 май 1934 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[Неразрешените задачи]]&lt;br /&gt;
6 юни 1934 г.&lt;br /&gt;
* 38. [[Двете линии]]&lt;br /&gt;
13 юни 1934 г.&lt;br /&gt;
* 39. [[Правият път]]&lt;br /&gt;
20 юни 1934 г. &lt;br /&gt;
* 40. [[Дишането и вътрешният живот]]&lt;br /&gt;
27 юни 1934 г.&lt;br /&gt;
* 41. [[Самовъзпитание ВП]]&lt;br /&gt;
4 юли 1934 г.&lt;br /&gt;
* 42. [[Взимане и даване. Първият и последният]]&lt;br /&gt;
11 юли 1934 г. &lt;br /&gt;
* 43. [[Вътрешни състояния и външни условия]]&lt;br /&gt;
18 юли 1934 г. &lt;br /&gt;
* 44. [[Великото изкуство]]&lt;br /&gt;
25 юли 1934 г.&lt;br /&gt;
* 45. [[Търпение, чистота и приложение]]&lt;br /&gt;
22 август 1934 г.&lt;br /&gt;
* 46. [[На своето място]]&lt;br /&gt;
29 август 1934 г.&lt;br /&gt;
* 47. [[Изпит на ученика]]&lt;br /&gt;
5 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 48. [[Връзка с Бога]]&lt;br /&gt;
12 септември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 49. [[Трите положения]]&lt;br /&gt;
19 септември 1934 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32401</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32401"/>
				<updated>2011-06-11T20:15:20Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32400</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том ІІ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32400"/>
				<updated>2011-06-11T20:09:58Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас ]]-ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Ако говоря Том II ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 22. [[Развитие на справедливостта]]&lt;br /&gt;
27 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Законът на помагането]]&lt;br /&gt;
6 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Най-добрият плод]]&lt;br /&gt;
13 март 1935 г. &lt;br /&gt;
* 25. [[Трите правила]]&lt;br /&gt;
20 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[Божественият подтик]]&lt;br /&gt;
27 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 27. [[Първото стъпало на любовта]]&lt;br /&gt;
3 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 28. [[Двете силни точки]]&lt;br /&gt;
10 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Най-голямото изкуство 2]]&lt;br /&gt;
17 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 30. [[Предпоставките на музиката]]&lt;br /&gt;
24 април 1935 г. &lt;br /&gt;
* 31. [[Киселина, основа и сол]]&lt;br /&gt;
1 май 1935 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Трите геометрични фигури]]&lt;br /&gt;
8 май 1935 г. &lt;br /&gt;
* 33. [[Последният изпит]]&lt;br /&gt;
15 май 1935 г. &lt;br /&gt;
* 34. [[Общи погрешки и общи добродетели]]&lt;br /&gt;
29 май 1935 г.&lt;br /&gt;
* 35. [[Правилно пеене]]&lt;br /&gt;
5 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 36. [[Прав и крив път]]&lt;br /&gt;
12 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[Комплексни понятия]]&lt;br /&gt;
19 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 38. [[Филмът на живота]]&lt;br /&gt;
3 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 39. [[Мисъл, сила и любов]]&lt;br /&gt;
10 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 40. [[Колко е добър Господ]]&lt;br /&gt;
17 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 41. [[Стар и нов порядък]]&lt;br /&gt;
24 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 42. [[Проводници]]&lt;br /&gt;
18 септември 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32399</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32399"/>
				<updated>2011-06-11T20:07:36Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8&amp;diff=32398</id>
		<title>КНИГА: Петте врати</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8&amp;diff=32398"/>
				<updated>2011-06-11T20:06:03Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Петте врати ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 18. [[Петте врати]], 22 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
22 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 19. [[Три категории храни]], 29 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
29 януари 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 20. [[Работете с доброто]], 5 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
5 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 21. [[Тониране 2]], 12 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
12 февруари 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 22. [[Лесният и мъчният път]], 19 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
19 февруари 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 23. [[Тялото на любовта]], 26 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
26 февруари 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 24. [[Служене и прислужване]], 4 март 1936 г.&lt;br /&gt;
4 март 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 25. [[Сегашният момент]], 11 март 1936 г.&lt;br /&gt;
11 март 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 26. [[Радиации]], 18 март 1936 г.&lt;br /&gt;
18 март 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 27. [[Трите устоя]], 25 март 1936 г.&lt;br /&gt;
25 март 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 28. [[Действието на музиката 2]], 1 април 1936 г.&lt;br /&gt;
1 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 29. [[Божественото огледало]], 8 април 1936 г.&lt;br /&gt;
8 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 30. [[Мекота]], 15 април 1936 г.&lt;br /&gt;
15 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 31. [[Пречистване на мисълта]], 22 април 1936 г.&lt;br /&gt;
22 април 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 32. [[Основната мярка]], 29 април 1936 г.&lt;br /&gt;
29 април 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 33. [[Тайни и откровения]], 6 май 1936 г.&lt;br /&gt;
6 май 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 34. [[Вяра безгранична и любов безгранична]], 1 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
1 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 35. [[Ученичество]], 8 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
8 юли 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 36. [[Навреме]], 2 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
2 септември 1936 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 37. [[Новото събиране]], 9 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
9 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 38. [[Личното и безличното]], 16 септември 1936 г.&lt;br /&gt;
16 септември 1936 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0&amp;diff=32397</id>
		<title>КНИГА: Към извора</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0&amp;diff=32397"/>
				<updated>2011-06-11T20:03:17Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;При работа върху текста изтеглете PDF-а на тома за справка:&lt;br /&gt;
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/OOK-15-1_Ki.pdf Към извора] Работен вариант - липсват последните две лекции. Ако надписът вече го няма значи съм ги поставил и можете отново да свалите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си. Ако има нещо неясно в PDF-а, това се отбелязва в скоби след заглавието на беседата. '''Задължително правете справка с текста на PDF-а!'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бележките под линия поставяйте след края на беседата, всичките означени с една &amp;quot;*&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&amp;amp;showtopic=5856&amp;amp;view=findpost&amp;amp;p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]-ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА([[1935]]-[[1936]])&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Към извора ==&lt;br /&gt;
* 1. [[Новото верую КИ]] (mvm) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
25 септември 1935 г&lt;br /&gt;
* 2. [[Новото учение КИ]] (Ruana) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
2 октомври 1935 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Новият начин КИ]] (Ruana) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
9 октомври 1935 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Самопознание и самовъзпитание КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
16 октомври 1935 г. &lt;br /&gt;
* 5. [[Безкрайните неща КИ]] (Таня) ('''готово''')&lt;br /&gt;
23 октомври 1935 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Единият лев КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
30 октомври 1935 г.&lt;br /&gt;
* 7. [[Срещата на любовта КИ]] (Ruana) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
6 ноември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Тайната на даването КИ]] (Преслава) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
13 ноември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 9. [[Опити КИ]] (anotherseeker) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
20 ноември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Към извора КИ]](Ruana)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
27 ноември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 11. не е намерен ръкопис Изпълнение, осветяване&lt;br /&gt;
4 декември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Трите връзки КИ]](Ruana) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
11 декември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Добре е КИ]] (Таня) ('''готово''')&lt;br /&gt;
18 декември 1935 г. &lt;br /&gt;
* 14. [[Естественият език - музикалният език КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
25 декември 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Като добрия син КИ]] (Таня) ('''готово''')&lt;br /&gt;
1 януари 1936 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Трите плода КИ]] (Ваня Златева) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
8 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
* 17. [[Едно ви трябва КИ]](Ruana)'''(готово)'''&lt;br /&gt;
15 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[Петте врати КИ]] (Преслава) '''(готово)'''&lt;br /&gt;
22 януари 1936 г.&lt;br /&gt;
* 19. [[Три категории храни. Първото обещание КИ]] (Таня) ('''готово''')&lt;br /&gt;
няма посочена дата в триъгълника&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32396</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том ІІ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32396"/>
				<updated>2011-06-11T19:54:10Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Беседи ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Книги с беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Ако говоря Том II ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 22. [[Развитие на справедливостта]]&lt;br /&gt;
27 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Законът на помагането]]&lt;br /&gt;
6 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Най-добрият плод]]&lt;br /&gt;
13 март 1935 г. &lt;br /&gt;
* 25. [[Трите правила]]&lt;br /&gt;
20 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[Божественият подтик]]&lt;br /&gt;
27 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 27. [[Първото стъпало на любовта]]&lt;br /&gt;
3 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 28. [[Двете силни точки]]&lt;br /&gt;
10 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Най-голямото изкуство 2]]&lt;br /&gt;
17 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 30. [[Предпоставките на музиката]]&lt;br /&gt;
24 април 1935 г. &lt;br /&gt;
* 31. [[Киселина, основа и сол]]&lt;br /&gt;
1 май 1935 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Трите геометрични фигури]]&lt;br /&gt;
8 май 1935 г. &lt;br /&gt;
* 33. [[Последният изпит]]&lt;br /&gt;
15 май 1935 г. &lt;br /&gt;
* 34. [[Общи погрешки и общи добродетели]]&lt;br /&gt;
29 май 1935 г.&lt;br /&gt;
* 35. [[Правилно пеене]]&lt;br /&gt;
5 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 36. [[Прав и крив път]]&lt;br /&gt;
12 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[Комплексни понятия]]&lt;br /&gt;
19 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 38. [[Филмът на живота]]&lt;br /&gt;
3 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 39. [[Мисъл, сила и любов]]&lt;br /&gt;
10 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 40. [[Колко е добър Господ]]&lt;br /&gt;
17 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 41. [[Стар и нов порядък]]&lt;br /&gt;
24 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 42. [[Проводници]]&lt;br /&gt;
18 септември 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32395</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том ІІ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86%D0%86&amp;diff=32395"/>
				<updated>2011-06-11T19:50:23Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Беседи &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Книги с беседи &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Общ Окултен Клас&lt;br /&gt;
]] &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 22. [[Развитие на справедливостта]]&lt;br /&gt;
27 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 23. [[Законът на помагането]]&lt;br /&gt;
6 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 24. [[Най-добрият плод]]&lt;br /&gt;
13 март 1935 г. &lt;br /&gt;
* 25. [[Трите правила]]&lt;br /&gt;
20 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 26. [[Божественият подтик]]&lt;br /&gt;
27 март 1935 г.&lt;br /&gt;
* 27. [[Първото стъпало на любовта]]&lt;br /&gt;
3 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 28. [[Двете силни точки]]&lt;br /&gt;
10 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 29. [[Най-голямото изкуство 2]]&lt;br /&gt;
17 април 1935 г.&lt;br /&gt;
* 30. [[Предпоставките на музиката]]&lt;br /&gt;
24 април 1935 г. &lt;br /&gt;
* 31. [[Киселина, основа и сол]]&lt;br /&gt;
1 май 1935 г.&lt;br /&gt;
* 32. [[Трите геометрични фигури]]&lt;br /&gt;
8 май 1935 г. &lt;br /&gt;
* 33. [[Последният изпит]]&lt;br /&gt;
15 май 1935 г. &lt;br /&gt;
* 34. [[Общи погрешки и общи добродетели]]&lt;br /&gt;
29 май 1935 г.&lt;br /&gt;
* 35. [[Правилно пеене]]&lt;br /&gt;
5 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 36. [[Прав и крив път]]&lt;br /&gt;
12 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 37. [[Комплексни понятия]]&lt;br /&gt;
19 юни 1935 г.&lt;br /&gt;
* 38. [[Филмът на живота]]&lt;br /&gt;
3 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 39. [[Мисъл, сила и любов]]&lt;br /&gt;
10 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 40. [[Колко е добър Господ]]&lt;br /&gt;
17 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 41. [[Стар и нов порядък]]&lt;br /&gt;
24 юли 1935 г.&lt;br /&gt;
* 42. [[Проводници]]&lt;br /&gt;
18 септември 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32394</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32394"/>
				<updated>2011-06-11T19:42:12Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32393</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32393"/>
				<updated>2011-06-11T19:41:04Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА [[ 1934 ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32392</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32392"/>
				<updated>2011-06-11T19:39:07Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА [[(1934–1935)]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32391</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32391"/>
				<updated>2011-06-11T19:35:57Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32390</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32390"/>
				<updated>2011-06-11T19:34:12Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]- &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  КНИГА: Ако говоря, том І ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	<entry>
		<id>http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32389</id>
		<title>КНИГА: Ако говоря, том І</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F,_%D1%82%D0%BE%D0%BC_%D0%86&amp;diff=32389"/>
				<updated>2011-06-11T19:30:55Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;ДиИва: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Беседи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Общ Окултен Клас]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 1. [[Ако говоря]]&lt;br /&gt;
26 септември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 2. [[Милосърдие, смирение и молитва]]&lt;br /&gt;
3 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 3. [[Стар и нов порядък 2]]&lt;br /&gt;
10 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 4. [[Богат и сиромах]]&lt;br /&gt;
17 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 5. [[Добри проводници]]&lt;br /&gt;
24 октомври 1934 г.&lt;br /&gt;
* 6. [[Най-високият връх]]&lt;br /&gt;
31 октомври 1934 г. &lt;br /&gt;
* 7. [[Самоотричане]]&lt;br /&gt;
7 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 8. [[Механическо и органическо пеене]]&lt;br /&gt;
14 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 9. [[Действието на музиката]]&lt;br /&gt;
21 ноември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 10. [[Принципи и условия]]&lt;br /&gt;
28 ноември 1934 г. &lt;br /&gt;
* 11. [[Веселие и радост]]&lt;br /&gt;
5 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 12. [[Най-съвършеният идеал]]&lt;br /&gt;
12 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 13. [[Законът на свободата]]&lt;br /&gt;
19 декември 1934 г.&lt;br /&gt;
* 14. [[Проводници 2]]&lt;br /&gt;
2 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 15. [[Ново раждане]]&lt;br /&gt;
9 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 16. [[Божествената справедливост]]&lt;br /&gt;
16 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 17. [[Новият опит]]&lt;br /&gt;
23 януари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 18. [[В нова окраска]]&lt;br /&gt;
30 януари 1935 г. &lt;br /&gt;
* 19. [[Естественото положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
6 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 20. [[Здравословното положение на човешката душа]]&lt;br /&gt;
13 февруари 1935 г.&lt;br /&gt;
* 21. [[Изпитите на ученика 2]]&lt;br /&gt;
20 февруари 1935 г.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>ДиИва</name></author>	</entry>

	</feed>